Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 15 януари 2009 г. - Страсбург

2. Превоз на животни (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискването по въпроса с искане за устен отговор към Комисията на г­н Parish от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно превоза на животни (O-0134/2008 - B6-0496/2008).

  Neil Parish, автор. − (EN) Г-н Председател, взимам думата, за да задам този въпрос с искане за устен отговор не само от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, но също и от името на Интергрупата за благоденствие на животните, защото вярвам, че в Европейския съюз имаме много добре развито селско стопанство. За да имаме стабилно селско стопанство обаче, ние се нуждаем и от ясно очертана политика за хуманно отношение, тъй като аз смятам, че бъдещето на европейското селско стопанство представлява продукт с много високо качество и много добри стандарти за благосъстояние. Ние можем да използваме това с оглед да популяризираме по един убедителен начин нашите продукти. Ето защо транспортирането на животни не е само мотив. Той е от съществено значение за прилагането на практика на подходящото законодателство.

Тази сутрин аз искам (по всички възможни начини) да обърна внимание на факта, че законодателството е налице. Може да се спори дали това е достатъчно или не, но главното в момента е да изпитаме това законодателство и да се уверим напълно дали държавите-членки го спазват, тъй като знаем, че например в някои от държавите-членки съществуват проблеми между националните правителства, въвеждащи законодателството, и регионалните правителства, които трябва да го изпълняват. Тогава възникват проблемите като в последствие страдат животните.

Бих могъл да посоча много факти, но от особено значение са проблемите, които имаме при превоза на коне. Много коне приключват живота си преработени на салам в Италия като при това условията на превозването им не са от най-добрите във всяко едно отношение. Много от тези превозни средства са наблюдавани при преминаването им през собствените ни държави-членки, където правилата не са били спазвани, камионите не са спирали в определеното време, превозните средства са били неподходящи и в тях не е била осигурена съответната вентилация или вода. Не може да се позволява такива неща да се случват.

Аз често открито заявявам пред Комисията да не се добавят разходи, но в много случаи при животни за клане, ако цената на транспорта е по-висока заради добре свършената работа, те трябва да бъдат превозвани в подходящи транспортни средства и да не са наблъскани в тях – тогава аз казвам добре, съгласен съм. Тъй като много пъти, вместо да изминават дълги разстояния, животните за клане трябва да бъдат убивани в държавата-членка и превозвани като охладено месо. Следователно има още много да се прави по този въпрос.

Искам да ви кажа още, че бившият Комисар за ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ г­н Kyprianou също ни увери, когато беше Комисар, че не само ще приложи правилно настоящото законодателство, но и че в края на мандата ще преразгледа положението. Ние бързо наближаваме края на настоящата парламентарна сесия и края на мандата на настоящата Комисия. Бих призовал г­жа Vassiliou, която е много добър заместник на г­н Kyprianou, да спази този ангажимент, тъй като превозът на животни е едно от онези неща, които трябва да се приемат изключително сериозно.

Много пъти сме изтъквали тези въпроси и преди, но ние сме цивилизовано общество, а за едно цивилизовано общество до голяма степен се съди не само по начина, по който то третира своите хора, но и животните си. Затова, както казах, аз не мога да наблегна на това достатъчно.

Последно искам да се спра на самия устен въпрос и на факта, че Регламентът за транспортиране на животни е в сила от 2007 г. Следователно Комисията трябва да е получила първите годишни доклади от държавите-членки относно прилагането му. Може ли Комисията да посочи кои държави-членки са изпратили своите доклади? Комисията направила ли е вече предварителен анализ на докладите, който би позволил да се дадат становища относно недостатъците и трудностите, а така също и относно постиженията в прилагане на законодателството? Дали Комисията ще изготви доклад по процеса на прилагане на регламента в държавите-членки? Такъв анализ би бил от основно значение във връзка с планиране на ревизирането на Регламента за транспортиране на животни. По тази причина, Комисар, аз бих желал да получа отговори на тези въпроси.

  Vladimír Špidla, Член на Комисията. – (CS) Г­н Председател, уважаеми колеги, аз съм напълно съгласен с мнението на г­н Parish, че начинът, по който третираме животните, включително добитъка, е въпрос, засягащ както етиката, така и цивилизацията. Комисията е наясно, че транспортирането на животни с търговска цел може да причинява сериозни страдания на животните, и по­специално на така наречените животни с ниска стойност, предназначени за клане. Прилагането на законите за превоз на дълги разстояния е незадоволително. През последните месеци Комисията е получила съобщения за случаи на проявена жестокост към животни. Комисията продължава да подкрепя най-добрите налични възможности за подобряване на положението. Крайната цел е да се постигне по-добро прилагане на законите на ЕС и оттук – по­здрави животни и прилични условия на живот за съответните животни. В проучване, извършено от Съвместния изследователски център (СИЦ), се прави заключението, че нови и по­ефективни системи за контрол като наблюдение на превоза с помощта на системи за позициониране чрез спътници биха помогнали за подобряване на положението и биха дали възможност за по-прозрачно прилагане на правилата. Използването на тези нови технологии също така би помогнало за намаляване на административното бреме върху вътрешнодържавните органи и организации.

Преди изтичането на настоящия мандат Комисията обмисля също възможността за предлагане на нови стандарти, основани на резултатите от научни изследвания във връзка с времето за транспортиране, броя на натоварените животни и броя на животните, натоварени в съответните превозни средства. Комисията оценява прилагането на закона на ЕС въз основа на докладите, представени от държавите-членки по силата на съществуващите разпоредби на ЕС. Съдържащата се в тези доклади информация е съчетана с резултатите от проверки на място, направени от ветеринарни експерти в държавите-членки. Резултатите от проверките извършени от експерти от Комисията са публикувани на уебсайта на Комисията. В момента се прави също и оценка на данните от доклади, публикувани от международни неправителствени организации, работещи активно в тази област.

Повечето държави-членки вече са представили доклади на Комисията относно транспортирането на животни през 2007 г. В края на 2008 г. доклади не бяха представени все още от Кипър, Литва, Малта, България и Люксембург. Комисията им напомни за тяхното задължение като ситуацията внимателно ще се наблюдава. Регламент (ЕО) № 1/2005 обаче не изисква от Комисията да изготви доклад относно напредъка по прилагането на регламента в държавите-членки. Комисията приема, че приложимостта е основен аспект на всеки предложен закон. Затова Комисията обръща специално внимание на анализа на докладите от държавите­членки и възможното бъдещо изменение на правилата на Общността в тази област.

  Struan Stevenson, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г­н Председател, нека най­напред да разгледаме предисторията на този въпрос. Задължителното времево ограничение за животни по време на превоз беше прието през декември 2004 г. и през януари 2007 г. влезе в сила във всички 27 държави­членки със специални дерогации, отнасящи се до по­дълги пътувания, където би могло да се види дали нивото на превозните средства се е повишило и за животните е осигурен достъп до вода, температурен контрол, подходяща вентилация, и дали във времето на пътуването са включени чести периоди на почивка.

Специални дерогации бяха разрешени също за отдалечени селски райони и острови, подобни на Оркни и Шетланд в моя избирателен район, където по­голямата продължителност на пътуването е неизбежна. В тези случаи обаче са предвидени специални боксове с постелки с достъп до вода, така че животните да бъдат транспортирани в относително удобни условия. Освен това беше въведена пълна забрана за превоз на някои животни като телета на възраст по­малко от 10 дни и агнета на по­малко от една седмица.

Аз отчитам с известно удовлетворение, че тези правила за превоз са били стриктно спазени, специално в страни като Шотландия, където ние продължаваме да поддържаме на високо ниво най­добрата практика в целия Европейски съюз. Но аз съм загрижен при известия, както Neil Parish ни спомена, че тези правила не се спазват по същия начин в други части на ЕС, и по-специално в някои от южните средиземноморски държави-членки и в някои от новоприсъединилите се източноевропейски държави, и в частност, отново както подчерта Neil Parish, по отношение на превоза на коне за клане.

Неправителствени организации, развиващи дейност в областта на хуманното отношение към животните, продължават да представят доказателства за ужасно малтретиране на коне и понякога на други видове добитък, транспортирани на големи разстояния в условия на непоносима горещина, без достъп до вода или подходяща вентилация, без периоди на почивка, наблъскани в препълнени камиони. В хода на пътуванията тези животни прогресивно се изтощават и обезводняват, някои от тях не издържат на стреса от жегата и може да се види колко силно са задъхани и как се мъчат да поемат въздух, като в най­лошите случаи много от тях умират. Тази практика трябва да бъде прекратена и във всички държави­членки трябва да се наблюдава стриктно спазване на регламента.

Аз подкрепям условията на устния въпрос, зададен днес от Neil Parish, с който се прави опит да се провери нивото на спазване на тези мерки. Надявам се, че сега Комисията може да ни предостави тази информация и да ни увери, че се предприемат стъпки за осигуряване на строгото прилагане на осемчасовото времево ограничение за транспортиране на животни, със съответните дерогации, за които споменах, и да се спре с грубото нарушаване на съществуващото законодателство на ЕС, което още е в сила.

  Rosa Miguélez Ramos, от името на групата PSE. – (ES) Г­н Председател, госпожи и господа, за някои европейски страни, в зависимост от географското им разположение, както посочи г-н Stevenson, а също и от тяхната територия и от големината на търговските им потоци, превозът на животни е въпрос от особено значение.

Комисар, аз бих искала да засегна два конкретни въпроса. Първо, за мен ясно, че Комисията среща трудности при извършване на анализ на положението из цялата територия на Общността. Въпреки че по силата на сегашния регламент държавите­членки следва, както вече видяхме, да представят всяка година доклад от проверките, направени през предходната година, регламентът не определя минимален брой на проверките, нито изглежда да има еднородност на статистическата база. Това пречи за сравняване на данните, докладвани от различните страни. Комисар, аз смятам, че това положение трябва да се поправи възможно най-скоро заради всички заинтересовани.

Безпокои ме и още един въпрос. В речта си вие описахте животните, транспортирани за клане, като животни с ниска стойност. Комисар, абсолютно не съм съгласна с вас. Аз лично смятам, че те са с висока икономическа стойност и съм сигурна, че индустрията ще се съгласи с мен. Тъй като положението изглежда по този начин и това месо е с висока икономическа стойност, подходящите условия на транспортиране са от съществена важност, независимо от крайното местоназначение – дори да е кланицата – и от пропътуваното разстояние. С други думи, от голямо, всъщност от основно значение е дали тези животни се транспортират при подходящи условия.

Затова аз бих ви помолила да вземете предвид тези съображения в предложените изменения на регламента, върху които Комисията работи. Ние знаем, че както новите технологии, така и реформата ще засегнат измененията по отношение на максималното време за транспортиране, както вече беше казано тук, и максималните и минимални температури за транспортиране на животните.

Аз отново ви моля, Комисар, моля и Комисията, преди да се пристъпи към изменение на такива важни аспекти да се потърси и намери солидна научна основа за предложените изменения. Освен това аз бих ви помолила, докато не разполагаме с тази солидна научна основа, каквато сега липсва за някои от въпросите, да се въздържаме от тайно въвеждане на предложените изменения на основните правила в доклади, нямащи нищо общо с транспортиране. Тук имам предвид защитата на животните по време на клане – доклад, по който работим в момента. Смятам, че при въпроси от такова значение всички ние – и Комисията и Парламентът – трябва да играем с открити карти.

  Anne E. Jensen, от името на Група ALDE. – (DA) Г­н Председател, Комисар, аз бих искала да изразя своето малко разочарование от факта, че след четири години ние още не сме видели предложение на Комисията за това как можем да направим по­стриктно законодателството за транспортиране на животни. Между г­н Kyprianou, а сега и г­жа Vassiliou, и Парламента е имало добро и конструктивно сътрудничество и намерения. Кога обаче ще имаме предложение? Много бих желала да зная това. От значение е също да постигнем правилно прилагане на законодателството. Важно е да се гарантира, че ние действително ограничаваме времето за транспортиране на животните за клане до осем часа. Необходимо е обаче да се направи още. Ние не трябва просто да говорим за времево ограничение. Изследванията показват, че един час може да бъде прекалено много, ако животното не е достатъчно силно да бъде транспортирано, и че по-дългите пътувания могат да са добри, ако животното е силно и здраво, и се транспортира при добри условия. Ние вероятно ще продължим да транспортираме животни за разплод на дълги разстояния и в тази връзка Парламентът е предложил пилотен проект за пунктове за почивка, където животните трябва да почиват след 24 часа. Бих искала да зная също как напредва този пилотен проект за пунктовете за почивка. Намерението е да се постигне сближаване на операторите на контролните пунктове, ветеринарните органи, изследователите и организациите развиващи дейност в областта на хуманното отношение към животните, за да им се даде възможност съвместно да определят добрата практика в тази област. Трудно е да се започне такъв проект, но си струва да се опита, защото е важно нашите познания и изследвания относно защитата на хуманното отношение към животните по време на транспорт да намерят отражение също така в законодателството и в практиката.

  Janusz Wojciechowski, от името на Група UEN. – (PL) Г­н Председател, г­н Parish правилно ни напомни за нещо, което много пъти сме споменавали в Парламента, а именно факта, че начинът, по който третираме животните отразява самите нас – до колко сме „културни“ и цивилизовани. Проявява се много жестокост към животните по време на транспортирането им. Направени са известни подобрения чрез въвеждане на по­високи стандарти за транспортиране на животни, но тези мерки все още не са на нужната висота.

По мое мнение, правилното решение, а такова беше предложено преди много време, би било да ограничим времето на самото пътуване на животните до осем часа, а общото време, което прекарват в пътуване и в кланицата – до дванадесет часа. Нашето намерение е да внесем това предложение в рамките на текущата ни работата по регламента относно защитата на животните при клане.

Уважаеми госпожи и господа, обсъждането на хуманни мерки е едната страна на въпроса, но има и още една – финансовата (която е много по­примамлива за някои хора). Въпросът е там, че тези дълги разстояния увеличават разходите, които в крайна сметка отиват при потребителя. Ние трябва да изчислим тези разходи и да ги използваме като довод за да наложим най­накрая, след години на разискване, ограничения върху транспортирането на животни и да облекчим страданията им.

  Carl Schlyter, от името на Група Verts/ALE. – (SV) Г-н Председател, за нивото на развитие на една цивилизация може да се съди по начина, по който тя третира най­беззащитните живи същества, намиращи се в нея. Съдейки по това как третираме нашите животни, ние все още сме варвари.

Спомням си когато Швеция се присъедини към ЕС, скоро ще станат петнадесет години оттогава. Много от разискванията преди да се присъединим бяха относно транспортирането на животни. Това беше област, в която ние щяхме да подобрим положението. Тогава дойде първата директива през 2005 г. Условията за транспортиране на животните обаче не се подобриха, а вместо това тогава ни се каза, че отсега нататък ще има действащо наблюдение, че отсега нататък ще бъдат въведени системи за глобално позициониране, че отсега нататък шофьорите ще бъдат обучавани и че отсега нататък камионите ще работят по-добре. Пет страни дори не са си направили труда да представят доклад. Мисля, че Комисията трябва да глоби незабавно тези страни. Що се отнася до останалите 22 страни, колко проверки са били направени там? Как те са спазили правилата? Действа ли системата? За съжаление отговорът в много случаи е не.

После г­н Kyprianou ни обеща, че ще се върне тук преди края на мандата си, ако е необходимо – необходимо е, и ако има обществено мнение – такова има. Всъщност много от новите държави­членки са с малка територия и при тях вероятно не са необходими 24 часа за пътуване, последвани от поредните 24 часа за пътуване. Ще имаме нова директива за умъртвяване на животни чрез клане, която ще разрешава използването на мобилни кланици. Това ще намали необходимостта от пътуване.

Ние трябва да преразгледаме условията за животни по време на транспортирането им. Колко от нас биха приели четири крави или десет овце в спалнята си за 24 часа? Ето колко нагъсто са натъпкани животните сега. Или представете си, че на пилетата най­отгоре в камиона всъщност не е съвсем забранено да изпускат нечистотиите си върху тези отдолу. Кой ще иска да бъде транспортиран при такива условия? Аз каня всички министри на земеделието в ЕС да дойдат с мен на пътуване от Стокхолм до Брюксел при същите условия, при които пътуват животните. Чудя се колко от тях биха приели тази покана. Вероятно те биха предпочели да изменят законодателството.

Говорим за разходи. Най­високата цена в това отношение е цената за околната среда в резултат на дългите пътувания. Има и цена, отнасяща се до страданието на животните във връзка с дългите пътувания. Тези дълги пътувания обаче водят и до получаване на месо с по­лошо качество. Резултатът от тях е съвсем реално намаляване на стойността. Животно, което е подложено на стрес, дава много по­некачествено месо и така страданието си проправя път по цялата верига. Помислете си за фермер, който е вложил много усилия и пари да произведе животно с добро качество, което след това се влошава през последната част от живота му.

Ние определено се нуждаем от ново предложение преди изборите. Аз не разбирам как можем да провеждаме предизборна кампания, като не сме получили поне предложение от Комисията, с което се показва, че най­накрая ще подобрим условията за животните.

  Jens Holm, от името на Група GUE/NGL. – (SV) Г-н Председател, отправната точка за тези разисквания, разбира се, е фактът, че животните са същества, които усещат. Те мога да изпитват болка, стрес и страдание точно като нас. Ние трябва да взимаме това предвид, когато изработваме законите. На сегашния етап това не се прави.

Все повече и повече животни се превозват в рамките на ЕС. Това е пряка последица от развитието на вътрешния пазар, което води до специализация. Животните се отглеждат на едно място, колят се на друго, а месото се транспортира до трето място. На държавите­членки дори не е разрешено да забраняват транспортирането на животни в интерес на хуманното отношение към тях. Това наистина е неприемливо. Едно шведско проучване установи точно колко животни общо са били транспортирани през границите на територията на ЕС. За ЕС­15 се установи, че 22 милиона четириноги животни като прасета, коне и крави, както и 500 милиарда птици са били транспортирани всяка година във всички посоки между държавите­членки на ЕС. Такива бяха фактите, когато ЕС се състоеше от 15 държави­членки. Само си представете какви ще бъдат цифрите при 27 държави­членки. Естествено, че ще бъдат много по-високи.

Аз бих искал да попитам Комисията кога ще имаме новата директива за транспортиране на животни. Г­н Kyprianou обеща, разбира се, че ще имаме нова директива през този парламентарен мандат. Може ли Комисията да ни даде уверение, че тук в Европейския парламент ние целим именно максимално ограничение от осем часа за транспортирането на животни? Аз също искам да задам два въпроса на г­н Špidla. Вие казвате, че пет държави­членки не са представили доклади, което разбира се е доста възмутително. Какво вие в Комисията правите с тези доклади от държавите­членки? Анализирате ли ги по някакъв начин? Ние в Парламента бихме желали анализ, доклад от Комисията, в който вие да обобщите всичко и ясно да посочите мерките, които ще дадат възможност за промяна на условията за транспортиране на животни. Така че, кога ще имаме новата директива с осемчасовото времево ограничение и ще можем ли да получим анализ на докладите на държавите­членки?

  Godfrey Bloom, от името на Група IND/DEM. – (EN) Г­н Председател, както винаги е увлекателно, без да влагам отново чувство на ирония в този Парламент. Един от най-големите проблеми, които имаме специално в Обединеното кралство, е чудовищно безсмислената лавина от правила и наредби, която заля кланиците преди 10 години. Това предизвика закриването на повече от 1000 кланици в Обединеното кралство и стана причина за много по­продължително пътуване на животните.

Моят зет е касапин. Той притежава скотобойна в Йоркшир и в един момент – това беше поместено в списание Рrivate Eye – там имаше на посещение ветеринар, който наблюдаваше друг ветеринар, който наблюдаваше инспектор по месото, който наблюдаваше двама касапи. Ето такива безсмислици се получават, когато имаш работа с правилата и наредбите на тази организация. Проблемът е във времето на пътуването. Сега от Бридлингтън в моя избирателен район прасетата, овцете и добитъкът се транспортират направо през Англия до Манчестър, поради цялото това затваряне на кланици. Ето с този проблем трябва да се заемем.

А сега и за транспортирането на коне. Моят колега Nigel Farage ми каза, че в Европейския съюз има страни, които считат конете за храна! Като англичанин аз намирам за абсурд факта, че хората биха яли конете си. Англичанин не би изял коня си, както не би изял своето куче или децата си, но, от друга страна, предполагам, че точно това показва огромното културно разделение между нас и другите страни от този Съюз.

(Смях)

  Jim Allister (NI). – (EN) Г­н Председател, да се продължи след това изказване няма да е лесно. Позволете ми да кажа, че аз не срещам абсолютно никакви трудности с ефективните и точни правила, определящи хуманното отношение към животните, но ставам все по­загрижен затова, че сме стъпили на безконечна пътека и така ще затегнем въжето около нашата селскостопанска индустрия, че нормалното функциониране ще стане невъзможно. Аз наистина виждам признаци за такова развитие на нещата след допитването на Комисията относно преразглеждане на максималното време за пътуване и гъстотата на натоварения добитък при транспортирането на животни.

Нека си припомним, че Комисията не постигна намеренията си с регламента от 2005 г. По­малко от две години след като той влезе в сила обаче тя пробва отново с опита си да премахне възможността за повтаряне на осемчасовото ограничение. Трябва да кажа, че за моя избирателен район в Северна Ирландия това би било пагубно, защото, за да изнасяме животни (а ние това правим), трябва да пътуваме по море и ако е разрешен само един период от осем часа, това би било крайно недостатъчно и крайно неприемливо.

Аз бих напомнил на присъстващите в залата, че такива тежки условия не могат изобщо да се сравняват с огромните разстояния, на които животните се транспортират в Южна Америка, откъдето ние с охота внасяме. Така че, още веднъж, ние наказваме собствените си фермери, докато, от друга страна, не се интересуваме изобщо от това какво влияе на вноса, който получаваме.

Искам да кажа, че трябва да се отървем от манията да си навреждаме сами от желанието да наказваме.

  Elisabeth Jeggle (PPE-DE). – (DE) Г-н Председател, Комисар, госпожи и господа, това е друга тема, чието разискване много бързо разкрива, от една страна, силни емоции, но, от друга страна, самата реалност. Аз бих искала да изкажа специална благодарност на председателя на нашата Комисия по земеделие и развитие на селските райони г-н Parish за този въпрос. Той е важен, не за да предизвиква емоции, а за да бъдат зададени на Комисията следните доста конкретни въпроси. Какво се е случило? Как могат да се проверят тези обстоятелства? Имате ли някакво доказателство и ако имате, какво е то? С какви цифри разполагате?

Комисар, вие споменахте две цифри, но аз твърдо вярвам, че между държавите­членки съществуват несъответствия, които са доста по­големи от това, че някои държави­членки са представили доклади, а други не. Как стоят нещата по отношение на прилагането? Как се наблюдават дългите пътувания? Как те се наблюдават в отделните държави­членки?

Друга важна проблемна област, изискваща спешно обсъждане, са проблемите, възникнали в резултат на това, че определяме селското стопанство просто като икономическа област и на това, че свързваме със знака за равенство неща, които вероятно трябва да се считат за различни. Например, през какво допълнително професионално обучение по въпроси на транспорта трябва да преминават фермерите? Как трябва да се организира и кой трябва да се погрижи за подобно обучение? Къде фермерите трябва да покажат това, за да получат квалификациите си?

Нека повторя: фермерите се обучават да работят с животни, докато превозвачите наемат шофьори, които може би никога в живота си не са се занимавали с животни. Това са две неща, които не могат да бъдат считани за еднакви, но ние до известна степен правим това.

Второто обстоятелство, което причинява сериозни проблеми, е следното: когато фермери превозват техни собствени телета, те могат да правят това до разстояние 50 км. Позволете ми тук да кажа, че ние наистина трябва да разгледаме допълнително и без отлагане въпроса за това как можем да помогнем на по­малките кланици да работят икономично, и така да намалят необходимостта от допълнителни пътувания.

И така, на фермерите се разрешава да транспортират собствените си животни на 50 км, но се сблъскват с проблеми, ако вземат със себе си животно на свой съсед. За това също трябва да се помисли. Правилно ли е поставено ограничението от 50 км или може би ще трябва да търсим причината за тези събития също и в кланиците? Ако фермерите транспортират кон за прекарване на свободното си време, няма проблем и този регламент не се прилага, но ако го транспортират до пазара, регламентът се прилага и те трябва да спазят изискванията. Тези въпроси трябва да бъдат обсъдени и да им се даде отговор при следващо разискване.

  Luis Manuel Capoulas Santos (PSE). – (PT) Въпросът за транспортирането на животни и хуманното отношение към тях е от такова естество, че, както г­н Parish и други посочиха, трябва да се разглежда от гледна точка на цивилизацията. Ограничаването (доколкото е възможно) на страданията на животните е етичен императив, който формира част от културното ни наследство, независимо от очевидния парадокс, че ние се опитваме да защитим хуманното отношение към тях в момент, който за много от тях ще бъде последното им пътуване.

От друга страна, не трябва да се забравя, че цената, плащана за прилагане на строгите и скъпи от финансова гледна точка правила, които са в сила, е проблем, който изкривява конкуренцията и оказва силно въздействие върху развитието на някои селски райони в Европейския съюз.

Региони и държави­членки, които нямат възможността да доставят някои видове животни от собствените си пазари и са по­отдалечени от центровете за производство, какъвто е случаят с моята страна, сега имат по­големи трудности по отношение на конкурентоспособността на техните производства, свързани с клане и преработване, докато региони и държави­членки, разполагащи с излишъци, се радват на все по-големи ползи, защото за тях е по-лесно да продават вече обработени продукти с присъщите им предимства от гледна точка на работна сила и добавена стойност.

След като това законодателство вече е било в сила две години, напълно законно е Комисията да даде възможно най-обстойна оценка не само на конкретните въпроси за стриктното прилагане на правилата за транспортиране, но също така и на икономическите и социални последици за регионите и държавите­членки с нисък производствен капацитет за някои животински видове, които са важни за човешката консумация.

Затова аз смятам, че Комисията трябва да даде възможно най­бързи, обективни и пълни отговори на тези въпроси.

  Mojca Drčar Murko (ALDE). – (SL) Голяма част от транспорта на живи животни, главно с произход от Източна Европа и предназначени за Италия, минава през Словения. Според опита на нашите ветеринарни органи, приложимото европейско законодателство е доста изчерпателно, но някак тромаво и сложно за прилагане.

Най­големият проблем в Словения засяга проверките, защото след като вътрешните европейски граници вече са премахнати е трудно да се проверява дали шофьорите на камиони спират на предварително определените пунктове за спиране. Бих посочила, че поради големината на нейната територия от Словения не се изисква да има свои собствени пунктове за спиране и че вместо това страната има споразумения с Унгария и Италия. Ние спешно се нуждаем от еднакво решение, което да се прилага еднакво.

Вземайки предвид катастрофалното положение относно транспортирането на животни на дълги разстояния по европейските пътища, преразглеждането на регламента от 2005 г. трябва да се използва като възможност за повишаване на стандартите в областта на хуманното отношение към животните. Транспортът е тясно свързан с отношението към животните преди клане и аз съм съгласен с онези колеги, които са на мнение, че няма основания да се разреши транспортиране с продължителност по­голяма от осем часа.

Затова аз подкрепям определянето на стриктна горна граница на продължителността на транспортирането, но също така подкрепям предложението за въвеждане на мобилни кланици.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN). – (PL) Г­н Председател, Регламентът относно защитата на животните по време на транспортиране е изключително важен и тази информация е от първостепенно значение. При тези обстоятелства трябва да се подчертае, че голяма част от внасяното месо, което се консумира от гражданите на Европейския съюз, не е обхванато от подобни законодателни разпоредби. Този регламент е един от по­разумните законодателни актове относно отглеждането и клането на животни.

Аз разбирам, че големите корпорации за храни често не спазват трудовите права, а да не говорим за правилно отношение към животните. Най-лошото малтретиране на животни се среща точно в най­големите компании. Този проблем рядко засяга малките или средни предприятия. Единственото решение е да се осигури по­строг полицейски контрол, както и граничен контрол, да се съобщават в обществото имената на компаниите, които нарушават правата на животните, така че потребителите да могат да ги избягват.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, много важно при транспортирането на животни е да се осигурява безопасност и да се предотвратяват страдания, които могат да бъдат избегнати. Използвам този термин, защото, като правило, животните приемат всякакъв вид моторизиран транспорт за ужасяващ. Важно е това да се свежда до минимум, когато е възможно.

Когато регламентираме тази безопасност и предотвратяване на страданието, ние обикновено обръщаме внимание на времето и разстоянието. Естествено е да се подхожда така, но е прекалено опростено в случая с Ирландия, която, нека да ви припомня, е остров и също така голям износител на животни. При прекосяване на водни пространства, които ни отделят от континента и от нашите пазари, времевите ограничения и разстоянията не могат да бъдат безусловни. Ние чухме препоръка за осем часа, но натоварването на животните на кораб и прекосяването на водните пространства отнема повече от осем часа. Няма възможност животните да бъдат извеждани на паша по средата на Ламанша.

Затова аз бих препоръчала по­скоро да обърнем внимание на условията, при които животните се транспортират, и по-специално в случая с Ирландия, отколкото само на времето и разстоянието.

  Lydia Schenardi (NI). – (FR) Г-н Председател, въпреки че Регламентът за транспортиране на животни е в сила от януари 2007 г., държавите­членки изглежда не го спазват системно, тъй като не представят изискваните годишни доклади. Поради това извършването на цялостен анализ е проблематично, защото голяма част от необходимата информация относно средствата, определени за предприемане на проверки, липсва. Като член на асоциациите, развиващи дейност в областта на хуманното отношение към животните, и на Интергрупата за благоденствие на животните, аз съм особено заинтересована от този въпрос.

Асоциациите са се борили неуморно в продължение на десетилетия до 2007 г., когато най­накрая бяха въведени директиви в тази област, в която сега може да се види как държавите­членки проявяват в известна степен слабохарактерност. Аз дори ще отида по­далеч и ще кажа нежелание, защото накратко, както знаем, извършването на контрол и проверки на място изобщо не е толкова трудно. Ние знаем къде са кланиците, знаем къде се отглеждат животните и знаем маршрутите, по които се транспортират животните – къде е проблемът?

Аз мисля, че е важно в тези модерни времена, когато обществото с право проявява нарастващ интерес към хуманното отношение към животните във фермата, при кланицата и по време на транспорт, държавите­членки да уважат тези мнения.

Тъй като ми е дадена възможността да изкажа мнението си, аз искам да добавя, че що се отнася до транспорта, независимо от продължителността на направените пътувания, от съществено значение е да се вземат предвид местните климатични условия. Пътуване в продължение на няколко часа, направено в Нидерландия през пролетта, е много различно от пътуване със същата продължителност в средата на лятото в страна като Гърция. Не трябва ли да направим задължително транспортирането през нощта във втория случай?

Ще бъда благодарна, ако вземете предвид това предложение в бъдеще.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, от гледна точка на законодателството ние разглеждаме един сравнително нов Регламент относно защитата на животните по време на транспортиране, тъй като той е влязъл в сила едва през януари 2007 г. Макар и да мисля, че ние се надяваме всички да се съгласят с многото изисквания на този регламент още от първия ден, би било чудно, ако това наистина е така, защото регламентът е много подробен и поставя големи изисквания, и с право, пред държавите­членки и операторите.

Аз приветствам днешния въпрос с искане за устен отговор на Neil Parish, председателстващ Комисията по земеделие и развитие на селските райони, защото искаме да видим дали този регламент работи. Ние обаче преди всичко трябва да знаем, че той се прилага, защото се безпокоим за това как животните се придвижват из Европейския съюз.

Страни като Ирландия с голям животновъден сектор са извършили огромен обем работа, за да направят така, че да се прилага от първия ден, както в самия сектор, така и от страна на наблюдаващите – Министерство на земеделието и други органи. Лицензирани оператори са инвестирали големи суми за подобряване на превозвачите си и за да спазят изискванията за обучение и компетентност на този регламент. Всъщност, нека отбележа, че точно този месец в Ирландия се провеждат редица курсове за обучение на шофьори на превозни средства за транспортиране на едър рогат добитък, овце, кози, прасета, коне и птици – въпрос, повдигнат от г­жа Jeggle – и може би другите държави­членки трябва да направят същото.

Интересно е, че регламентът се отнася само до транспортиране на животни, предприето във връзка с икономическа дейност. Безпокои ме факта, че пренебрегваме хуманното отношение към домашните любимци, защото съм виждала случаи с хора, които си мислят, че знаят как да се грижат за животни, но се справят много зле и въпреки това много често те са същите хора, които настояват за специални правила за земеделие и икономическа дейност. Това е област, на която трябва да обърнем внимание.

Аз вярвам, че в общи линии установените превозвачи на животни са лицензирани и упълномощени и спазват най­добрите стандарти за хуманно отношение към животните, защото е в голям техен интерес да го правят. Те трябва така да извършват превоза, че животните да пристигат в добро състояние и потребностите на онези, които ги купуват, да бъдат задоволени. Проблемът е с нерегулирания сектор, където някои хора са незасегнати от тези правила. Именно върху това трябва да съсредоточим вниманието си. Кои са хората, които са извън правилата, и как могат да бъдат хванати и извадени от бизнеса?

Позволете ми да спомена във връзка с времевите ограничения и правилото за осемте часа, че причината, поради която Европа се сблъска с проблем при въвеждане на този регламент, беше, че много държави­членки, включително Ирландия, знаят, че за транспортиране на нашите животни на дълги разстояния е нужно повече време, но вършейки това, ние също така знаем как да се грижим за тях. Затова аз не бих се съгласила с онези, които искат да се намали продължителността на превоза, но съм съгласна, че трябва да се погрижим да превърнем хуманното отношение към животните в приоритет.

Относно конете, аз често си мисля, че искам да бъда чистокръвен кон, защото те пътуват в първа класа. Очевидно е, че хората се грижат за животни с висока икономическа стойност, а при сегашния икономически спад аз се безпокоя за хуманното отношение към конете – но стига. Аз бих казала: без повече правила. Вече имаме прекалено много такива и те задушават сектора, който ги спазва. Нека обаче приложим правилата спрямо всички и нека махнем от системата онези, които не ги спазват.

  Robert Evans (PSE). – (EN) Г­н Председател, бих искал за поздравя г­н Parish за това, че постави този въпрос на разискване. Въпреки политическите ни различия и независимо от съвсем очевидните му човешки несъвършенства, аз смятам, че той е много сериозен по този въпрос и го подкрепям. На нас ни е необходимо този регламент да бъде сполучлив и да се прилага навсякъде, но имам много резерви и не съм съгласен с някои колеги, които се изказаха тази сутрин.

Г­н Stevenson каза, че дългите пътувания са неизбежни, а аз казвам: не дотам. Г­жа Jensen говори за 24­часов транспорт – не непременно. Г­н Allister – селскостопанската промишленост трябва да си зададе някои въпроси. Като цивилизовано общество ние трябва да погледнем цялостно на въпроса, на цялостната цел и идея за транспортирането на животни на дълги разстояния и след това умъртвяването им. Ако съм човек, който яде месо, аз бих попитал как е възможно страданията по време на пътя, за които знаем – обезводняването, стреса (и към нашите ирландски колеги от Севера и Юга), пътуванията по море – да подобряват качеството на крайния продукт?

Според мен в това няма икономически смисъл, няма дори хуманен смисъл. Затова аз подкрепям пълната забрана за транспортиране на животни, което вярвам, че би подкрепило икономиката на селското стопанство. Това би насърчило местните производители, да, малките и средни предприятия, за които някой се изказа, и би създало възможност за консумиране на храната възможно най­близо до мястото на производство.

При подобно отсъствие, а аз зная, че то няма да се случи в близко бъдеще, аз мисля, че се нуждаем от правилно, реалистично прилагане на онова, с което разполагаме в момента – регламента – и аз настоятелно призовавам Комисията да използва всички агенции в цяла Европа, ако е необходимо полиция по автомагистралите, за да спират и проверяват камионите и да се види дали се спазват пълните изисквания на това законодателство.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г­н Председател, взела ли е Комисията предвид последиците за здравето на човека от лошото прилагане на разпоредбите за хуманно отношение към животните? Транспортът, специално транспортът на дълги разстояния при липса на пространство, предизвиква стрес, а стресът означава по­голяма податливост на болести. Това се отнася специално за конете. Научни изследвания са доказали, че транспортът кара конете да отделят много повече изпражнения, отколкото при нормални условия, което до голяма степен увеличава вероятността за разпространение на болести. Много превозвани животни отиват за клане – около 320 милиона всяка година в ЕС. Това означава силно повишаване на риска от болести като салмонела, които навлизат в хранителната верига.

Вземайки предвид много слабото прилагане на действащите правила и стреса при дългите пътувания дори при нормални спирания за почивка, специално за конете, планира ли Комисията да излезе с абсолютно окончателно времево ограничение, при необходимост и въз основа на научни доказателства? Това би било в интерес на хуманното отношение към животните и на здравето на човека.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN). – (PL) Г­н Председател, Комисар, проблемът за транспортирането на животните е много важен и е добре, че Парламентът отново подема този въпрос. Не толкова положителен обаче е фактът, че ние не прилагаме ефективно регламента.

Аз приветствам факта, че в хода на днешното разискване ние продължаваме да насочваме вниманието си към транспортирането на коне. Това наистина е добра новина не само защото аз отглеждам коне, но и защото в тази област стандартите определено не се поддържат. Бих желал да се възползвам от възможността и да кажа, че конете могат да разбират хората. Въпреки че конете винаги ни разбират, ние често не ги разбираме. Конете, както и човекът, изпитват опасения, страх и са способни да се доверяват на хората. Спомням си случай, когато един много болен кон в клиника не позволи на ветеринарите да му правят каквото и да било в отсъствие на дъщеря ми. Веднага щом дъщеря ми пристигна, те вече можеха да му правят каквото поискат. Животното напълно й се доверяваше. Точно както ние хората не винаги се доверяваме на лекарите, конят не се довери на ветеринарите, а на познатия човек. Затова аз мисля, че хората също така не разбират конете, когато са уплашени или когато се опитват да се защитят. Вместо да проявят разбиране, хората третират това поведение като неподчинение. Собственикът бие коня. От своя страна, конят знае защо собственикът му е разтревожен и как да отстъпи пред него. Ето защо аз съм задължен на всички членове на Парламента, които подхождат към този проблем от гледна точка на това кое е добро, да го разгледат като въпрос, засягащ живо същество, и да погледнат на него с известна човечност.

  Esther de Lange (PPE-DE). – (NL) Г­н Председател, ние, в този Парламент, отново разискваме транспортирането на животни и отново стигаме до двойно заключение. Първо, действащото законодателство изостава далеч зад амбициите на Парламента, както се посочва в доклада на моя предшественик Albert Jan Maat, който, по мое мнение, беше прав като направи разлика между животни, предназначени за клане, и тези – за продан. В тази област наистина са взети мерки за обучение на шофьори за по­добри условия на транспорт и използване на GPS устройства, но те несъмнено са недостатъчни.

Второ, наблюдението остава ахилесовата пета на това законодателство. Има още какво да се желае от наблюдението, извършвано в Европа, а и то все още е организирано до голяма степен на национално равнище. Затова е крайно необходимо да имаме споразумения за разглеждане на жалбите и събиране на доказателства през границите. Аз също така искам да видя как Хранителната и ветеринарна служба полага по-големи усилия за извършване на наблюдения. Моето предложение за изменение на бюджетната процедура за предоставяне на повече средства за това беше отхвърлено inter alia от Европейската комисия. Дори сега Европейската комисия се позовава на националните доклади, които ще оценява на хартия. Би ли предпочела Европейската комисия да си измие ръцете от този въпрос, отколкото да гарантира действително наблюдение навсякъде в Европа, ad hoc проверки, извършвани от европейски инспектори, и европейски контрол?

Други подобрения, които трябва да се направят в действащото законодателство са: осигуряване на повече и по­добре оборудвани места за почивка на територията на Европейския съюз и извън него; условия, които са по­съобразени със специфичния климат за различните животински видове; и накрая, ние трябва да започнем работа по задължителното използване на сателитни системи с достъп на упълномощен персонал до централна база данни.

Въпреки непълния общ европейски преглед на действителното прилагане на това законодателство, ние, разбира се, дочуваме някои неща, например от Австрия, където според слуховете местен инспектор вижда много празни камиони да се движат, да кажем, в посока към Полша и Чешката република, но не ги вижда да се връщат пълни на път за Южна Европа. Означава ли това, че след като тези камиони се натоварят се взима решение за заобикаляне на Австрия, може би за да се избегнат по­строгите правила на наблюдение, които действат там в сравнение със съседните страни? За мен това е сигнал, че държавите­членки прилагат по много различен начин законодателството.

Друг проблем е ролята на ветеринарите, които трябва да се подписват за транспорта. Комисар, в някои случаи тези ветеринари са се превърнали в машини за печати. Със сигурност никой нормален човек не би разписал график за транспортиране на коне от Румъния до Южна Италия, който се очаква да продължи 24 часа. Според графика за транспортирането, последните 500 км от този превоз ще отнемат два часа и половина. Това кара човек да се чуди дали въпросните животни ще бъдат транспортирани във Ферари.

Накрая – за малки животни, и по-специално например кученца, които сега се превозват из цяла Европа, без да има въведено каквото и да било законодателство. Затова аз бих желала да призова настоятелно Европейската комисия да разгледа внимателно този въпрос.

Ние в Парламента сме си написали домашното и сега очакваме с нетърпение предложенията на Комисията преди предстоящите избори за Парламент.

  Elizabeth Lynne (ALDE). – (EN) Г­н Председател, както и някои други колеги аз ще се спра на транспортирането на коне. Сега съществуват изумителни доказателства, показващи, че европейските правила, предназначени да защитават хуманното отношение към конете при транспортирането им на дълги разстояния, се пренебрегват, в резултат на което животните са подложени на нечовешки условия и безсмислени страдания. В някои случаи, конете са наблъскани като сардели в стоманени камиони, в които температурата може да е над 40 °C. В други случаи тези коне са превозвани на хиляди мили без храна или вода, което им причинява травми или дори смърт.

Има ли Комисията информация за това колко обвинения за нарушения на Регламент (ЕО) № 1/2005 са били внесени в съда от държавите­членки от влизането му в сила на 5 януари 2007 г. и дали ще се приложат разпоредбите на ЕС относно хармонизация на контрола и наблюдението на превозни средства с помощта на система за глобално позициониране? Има ли някакъв начин, по който отделни лица могат да получат достъп до данните, извлечени от проследяване на движението на животни в държавите­членки? Аз зная, че Комисията може да оцени това, но отделните лица не могат. Моля ви, бих желала да получа отговори на тези три конкретни въпроса.

  Den Dover (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, радвам се, че имам възможността да се изкажа по най­важното разискване тази сутрин като аз бих подчертал от каква изключителна важност за Северозападна Англия е транспортирането на животни. Както каза председателят на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, ние по­скоро трябва да колим тези животни и след смъртта им да ги транспортираме за обработване далеч от базата, ако се налага придвижване на месото, но на Северозапад ние имаме много коне, овце и добитък, което означава много придвижвания на животни.

Аз бях член на националния парламент 18 години и това беше постоянен проблем, поставян многократно пред мен от моите избиратели. Смея да твърдя, че няма истинско подобрение през последните 10­20 години.

Радвам се, че този въпрос е внесен за разискване. Първата година беше 2007 г. като докладите трябваше да пристигнат до юни 2008 г., но аз смея да твърдя, че изоставаме от програмата. Чух онова, което каза Комисарят – че ние ще трябва да обърнем внимание на предимствата на сателитното наблюдение. Това е добра идея, но аз искам да кажа на Комисаря, че в регламента са залегнали дълбоко (и то с право) неща като годност на животните за транспортиране, транспортни практики, транспортни средства, контейнери за превозване по море, цялостно време за пътуване, периоди на почивка, свободно пространство, които не могат да се видят с помощта на сателит. Необходими са детайлни проверки и поуки, които трябва да се извлекат.

Бих искал да вярвам, че в неговите заключителни бележки ще има дата, на която той се надява да приключи с въпроса и да представи своите предложения и заключения на този ранен етап в прилагането на регламента, защото, колкото по­скоро се направи нещо за подобряване на положението, толкова по-добре.

Ужасно е, че животните са изправени пред толкова дълги пътувания през последните няколко дни от живота си. Потребителите искат да видят, както при кокошките и яйцата, отглеждани в естествени условия, че ние проявяваме хуманно отношение и те ще плащат допълнителна цена за месото, защото искат да разберат, че се грижим за тези животни, които са толкова ценни и необходими за задоволяване на нашите хранителни потребности.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА:  MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

  Samuli Pohjamo (ALDE). – (FI) Г­н Председател, Комисар, изказвам благодарност към г­н Parish за това разискване.

Гарантирането на хуманното отношение към животните е от особена важност. Комисията трябва да осигури последователност и контрол в прилагането на Регламента за транспортиране на животни навсякъде в Европейския съюз.

Европейското законодателство за транспортирането на животни е строго. Повтарящите се сериозни проблеми при транспорта на животни се дължат на груби нарушения на закона. Действащите закони относно времевото ограничение за транспортиране на животни и дерогациите от тях са достатъчни при наличие на правилно наблюдение и контрол и ако едновременно с това се поддържа транспортен парк с най­високо качество, в чийто автомобили са осигурени правилна вентилация, температурен контрол, система за питейна вода и навигационна сателитна система. Освен това шофьорите трябва да бъдат обучавани и е необходимо да се разработят насоки относно правилните условия за транспортиране на животни, както сега се прави в много държави­членки.

Аз смятам, че е важно настоящият Регламент за транспортиране на животни да се прилага правилно навсякъде в ЕС и че натрупаният в тази насока опит трябва да се взима под внимание преди съставянето на каквито и да било нови разпоредби.

  Agnes Schierhuber (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, една общност може да работи съвместно, само ако всички се придържат към законите и правилата. Фермерите, в частност, дават най­голям приоритет на това да се гарантира, че животните се транспортират по начин, при който след клането месото, достигащо до потребителите, е с най­добро качество и е възможно най­малко засегнато от стреса. Нарушителите трябва да бъдат посочени по име и опозорени, тъй като тези нарушения са неприемливи и компрометират цялата индустрия.

Ние трябва да успеем да намалим транспортирането на животни за клане. Надявам се, че най­накрая ще постигнем обозримо и ясно състояние на нещата в това отношение и че също така те ще бъдат поставени на научна основа. Комисар, аз искам отново да отправя моя призив, че внос от трети страни, който не отговаря на правилата, трябва да се третира и наказва по абсолютно същия начин, както и пратките с животни в Европейския съюз.

  Richard Corbett (PSE). – (EN) Г­н Председател, настоящото разискване показва, че най­малкото съществуват огромни съмнения по отношение на това дали действащото законодателство работи, дали се прилага правилно във всички държави­членки и дори дали може да бъде надлежно приложено. Възможно ли е това законодателство да бъде приложено при международно транспортиране на животни?

Ние трябва да проучим дали да се върнем към идеята за строго осемчасово времево ограничение – без дерогации и без изключения – освен може би за морския превоз от островите, но никакви дерогации.

Колегите вероятно се интересуват да научат дали има нов уебсайт, съдържащ инициативи именно във връзка със събиране на подписи в петиция. Да, съществува: www.8hours.eu. Много членове на Парламента и други, които слушат това разискване, може да се заинтересуват и да посетят уебсайта.

  Sylwester Chruszcz (UEN). – (PL) Г­н Председател, много се каза днес по въпроса за хуманното отношение и до каква степен ние сме цивилизовано общество. Съгласен съм, че в общи линии нашето разискване и становищата, които изразяваме, са стъпка в правилната посока. Това разискване е много необходимо.

Само искам да посоча, че макар и посоката, в която сме поели, да е много оправдана и правилна, ние не трябва да създаваме изкуствени или ненужни затруднения за фермерите и предприятията – нещо, което аз съм сигурен, че можем да избегнем. Аз призовавам Комисията и всички нас в Европейския парламента да не насочваме този хубав проект към някои нежелани трудности. Тъй като днес ние твърдо подчертаваме тези напълно оправдани решения, отправям призив към вас да не приемаме след това селективен подход. Всички ние, а именно всички страни в Общността, в Европейския съюз, се нуждаят от еднакво третиране. Днес например, аз съм загрижен за…

(Председателят отне думата на оратора)

  Constantin Dumitriu (PPE-DE) . – (RO) Експериментите с животни представляват важен етап в биологичните и медицински изследвания. Като част от тази дейност обаче специално внимание трябва да се обърне на грижата за животните, използвани за научни експерименти или за други експериментални цели. Европейският съюз наистина трябва да даде пример за това как да се подслоняват тези животни и какви грижи да се полагат за тях.

Директива 86/609 на Европейската комисия е на повече от 20 години и регулира тази аспекти неясно и в доста широки граници. Според статистическите данни през този период са били използвани за експерименти приблизително 235 милиона животни навсякъде в Европа като всяка година в лабораториите на Европейския съюз се убиват повече от 12 милиона.

Предоставянето на грижи включва цял набор от материални и други условия, които трябва да се гарантират за използването на животните. Всички аспекти – от търговията с животни, през транспортирането, до операционната зала, където животните се умъртвяват – трябва да бъдат в строго съответствие с международните и национални разпоредби във връзка с видовете и категориите животни и с обстоятелствата, за да се предотврати доколкото е възможно всякакво тяхно физическо и душевно страдание.

Тази грижа изисква…

(Председателят отне думата на оратора)

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Новите държави­членки (и аз специално ще се позова на моята страна Румъния) се нуждаят, както вече беше казано тук, от подкрепа за засилване на пълномощията на органите, отговорни за проверяване на прилагането на регламента за транспортиране на животни, който разискваме днес.

От тази гледна точка за ветеринарните органи в Румъния е много трудно да проверяват транспортирането на животни без да се обръщат към полицията, която е единственият компетентен орган за спиране на транзитно преминаващи транспортни средства.

Вторият въпрос, характерен за Румъния очевидно в много по­малка степен, е продължителността на сезонната миграция в търсене на нови пасища – практика, която по мое мнение следва да се разглежда като отделен въпрос на собствено основание и да се защитава, доколкото е възможно.

Третият и последен въпрос, по който искам да говоря, е загрижеността за правомощията, свързани с проверките и докладите, които разискваме.

(Председателят отне думата на оратора)

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, аз съм твърдо на мнение, че качеството на превозното средство и уменията на шофьора са толкова важни, колкото и продължителността на пътуването, ако не и повече. Два часа, прекарани в таратайка или раздрънкан камион, който се кара с изключително висока скорост, особено на завои, са с далеч по­сериозни последствия за хуманното отношение към животните, отколкото осем или десет часа в удобен, подходящо оборудван, модерен камион, шофиран с внимание и грижа за превозваните в него животни.

Хуманното отношение към конете за клане продължава да бъде сериозна грижа. Налице са текущи доказателства за това, че някои държави­членки пренебрегват – вероятно предпочитат да пренебрегват – законодателството в тази област. Комисар, получихте ли годишния доклад от Ирландия миналия юни? Кои страни не са предали доклада? Тези доклади ще бъдат ли публикувани в интернет? И разполагате ли с подробности за броя на делата, заведени във всяка държава­членка? Моля Ви да ми дадете отговори на тези четири въпроса.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, Европейският съюз отдава голямо значение на надлежното третиране на животните през целия период на отглеждане – от раждането до кланицата. Както знаем, качеството на месото зависи от начина, по който се отнасят с животните при отглеждането и транспортирането им.

Необходимо е да се установят стандарти за защита на животните по време на транспортиране за определени животински видове въз основа на научни доказателства. Затова ние трябва да преразгледаме този регламент. Заради нуждите на търговията животните се транспортират на определени разстояния, които често са прекалено дълги и които изискват значително време, за да бъдат изминати. Затова е важно да се спазват определени принципи и стандарти. Ето защо въпросът, за това как и дали законодателството на ЕС относно транспортирането на животни се прилага, е напълно оправдан. Ние трябва да преценим положението в определени държави­членки. Не трябва да забравяме, че всичко това се отразява на разходите и на конкурентоспособността на производството. Гражданите на Европейския съюз са много чувствителни…

(Председателят отне думата на оратора)

  Neil Parish (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, ще бъда много кратък, защото аз съм авторът на този въпрос. Мога ли само да кажа на Комисаря преди да направи обобщението, че от трите зададени въпроса той отговори на първия, тъй като спомена държавите­членки, които още не са представили доклади. Онова, което аз наистина искам да знам, е дали Комисията вече е направила предварителен анализ на докладите и какво става? Също смята ли Комисията да постави на разискване доклад за регламента в бъдеще? От това имаме спешна нужда.

Нуждаем се също и от най­добрата практика, тъй като Словения например проследява превозните средства през своята територията. Много страни вършат добра работа, а други не – да го кажем откровено. Възнамерява ли Комисията да направи надлежен анализ на всички тези въпроси и кога смята да излезе с него?

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Г­н Председател, уважаеми колеги, Римското право дефинира животното като вещ. Спомням си един военен закон, който е поставял условието един фургон да превозва 8 коня или 48 мъже. Това показва, че с развитието на цивилизацията се е появило разбирането, че между хората и животните има по-голяма връзка, отколкото между хората и вещите. По мое мнение, развитието на цивилизацията ни е накарало да проумеем, че животните не са вещи, а че са живи същества с присъщите им права и ние сме изразили това становище в нашите закони. Мисля, че може да се каже, че европейските правила са формулирани и че те представляват напредък за цивилизацията. От друга страна, разискването ясно показва, че те не се прилагат последователно и че могат да се намерят основания за бъдещи подобрения в тяхната структура.

Комисията се съгласява с тези твърдения от общ характер и в своите дейности също ще се стреми да подобри системата за прилагане на проверки и наблюдение. Ние се намираме в процес на разработване на нови правила, в които ще се опитаме да вземем предвид най­новите научни факти от широка гама от области, защото, както ясно показва и разискването, проблемът е комплексен. Това не е лесен въпрос, не е достатъчно да се каже „добре, хайде да вземем една или две мерки и въпросът ще се реши“. Според мен разискването също така показа ясно, че идеята за защита на добитъка и общо на животните е идея, която не се основава само на практически съображения във връзка със защита на потребителя. Ние сме склонни да предприемем определени защитни мерки, дори те да нямат реално значение за потребителите и да не носят реална изгода, просто защото това е много важен етичен въпрос.

Ще се опитам да отговоря на някои специфични въпроси. Беше зададена цяла поредица от въпроси и ние, разбира се, сме готови да отговорим по­изчерпателно на зададени от отделни членове на парламента въпроси, които сега не искам да засягам накратко. Един от въпросите е за страните, които не са представили доклади – аз ги споменах във встъпителната си реч. Тъй като обаче това е важен въпрос, аз ще повторя тези страни – Кипър, Литва, Малта, България и Люксембург. Следователно този въпрос не се отнася за Ирландия, която е изпълнила своите задължения. По отношение на други въпроси, свързани с достъпа до информация – има теоретична възможност за публикуване на различните национални доклади, но регламентът позволява на държавите­членки да откажат по съображения за поверителност. Никоя от тях обаче не го е направила. В случай на искане за публикуване на доклад, Комисията ще попита държавите­членки дали желаят да се приложи правилото за поверителност. Тъй като аз не очаквам това да се случи, докладът ще може да бъде публикуван цялостно, което според мен би насърчило по­нататъшни разисквания. Годишните доклади се проучват от експерти на Комисията и едновременно с това се допълват с данни, получени от служители на Комисията в процеса на работата им, като по този начин се създава основа за допълнителни коментари относно спазване на условията на регламента и за нови идеи за развитието на правната и организационна система на Европейския съюз в тази област.

Що се отнася до въпроса за допълнителен проект на директива за изменение на правната система, аз вече посочих, че Комисията работи по такива проекти като се опитва да прилага най­новите научни знания. Беше зададен въпрос за това колко дела в момента са в ход. В момента са в ход две дела за нарушение и са отправени две или три жалби срещу Андалусия или по­скоро срещу Испания. На общо шест държави­членки са направени проверки през 2008 г. Това са някои от по­конкретните факти, свързани с повдигнатите въпроси. Госпожи и господа, бих желал още веднъж да ви благодаря за това подробно разискване, което ясно показва, че позициите на Комисията и Парламента са много сходни. Мисля, че това е обещаващ знак за бъдещ напредък в тази изключително чувствителна област.

  Председател. - Разискването приключи.

Писмена декларация (член 142)

  Neena Gill (PSE), в писмена форма. – (EN) Г­н Председател, отново изглежда, че законите, които приемаме тук, не се изпълняват във всички държави-членки. Регламентът за транспортиране на животни е в сила от 2 години, а все още има големи нарушения на правата на животните, по­специално при транспортирането и клането на коне. Аз бих попитала какво Комисията ще направи, за да гарантира, че тези коне се колят в техните страни на произход, без да се налага да изтърпяват дълги и изтощителни пътувания до страните потребителки.

За мен и за хората, които представям, е от голямо значение фактът, че тези животни се превозват наблъскани – в мръсотия и нехуманни условия – при ограничено осигуряване на храна и вода. Това е ненужно. Предвид факта, че не можем да спрем консумацията на месо, когато животните са предназначени за клане, те трябва да бъдат заклани в техните страни на произход и транспортирани до други страни като трупно месо. Освен това потребителите трябва да бъдат информирани, че месото, което ядат, не е с местен произход, а идва от стотици мили разстояние.

Г­н Председател, за хуманното отношение към тези коне всички усилия, които сме направили тук, в Парламента, за правата на транспортираните животни, не трябва да бъдат повече пренебрегвани.