Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 15 януари 2009 г. - Страсбург

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Доклад на Riera Madurell (A6­0491/2008)

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г­н Председател, областта на еднаквото заплащане и равнопоставеността на половете може би е най­висшият пример на съдебен активизъм в Европейския съюз, в Договора, в който се казва едно нещо, а след това Европейският съд го тълкува разширено и творчески.

Договорът от Рим съдържа едно изречение по темата, за което бихте си помислили, че е много лесно за разбиране: „Мъжете и жените следва да получават равно заплащане за еднакъв труд“. Но в серия от спорни решения като тези в делата „Defrenne срещу Sabena“, „Barber срещу Guardian Royal Exchange Assurance Group“ и други дефиницията все повече се разширява – първо, за да включи отпуски и пенсии, и така нататък, а след това, за да включи труд с равна стойност.

Изобщо не е ясно как един работодател се предполага да оценява труд с равна стойност, дали от него се изисква, например, да включва в калкулацията наличието на кандидати с подходяща квалификация. Аргументът ми не се отнася точно до равнопоставеността на половете, а до справедливостта на държавите­членки, които си мислят, че подписват един Договор, а после откриват, че в съдилищата той се тълкува от съдии, които му придават значение, каквото вероятно не е било предвидено да има.

Преди да отворим вратата за масивни нови разширения чрез Лисабонския договор, ние трябва да го подложим на референдум: Pactio Olisipiensis censenda est! [Договорът да се подложи на гласуване!]

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н ONESTA
Заместник­председател

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г­н Председател, не мога да се съглася с доклада на Riera Madurell, и то не защото съм против принципа на равенство между половете. Всъщност, точно обратното. Проблемът при този доклад и подобните нему документи, разглеждани в тази зала, в която цари политически коректна атмосфера, е неговият унизителен тон. Как е възможно да бъдат препоръчвани такива инструменти като прехвърлянето на тежестта на доказване например, при положение, че един от основните принципи в правото е презумпцията за невиновност?

Защо спъваме развитието на бизнеса, задължавайки предприятията да разработват и изпълняват годишни корпоративни планове по въпросите на равенството между половете? Това е много унизително и тежко условие, което в действителност пречи на компаниите като ги обременява с бюрократични безсмислици, които имат за цел просто да накарат предприятията да осъзнаят няколко общоприети принципа, чието прилагане на практика не винаги е толкова лесно. Как така ще принуждаваме фирмите да наемат на работа еднакъв брой мъже и жени вместо да назначават най­подходящия за дадена позиция кандидат?

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ B6-0051/2009 (Положението в Близкия изток/Газа)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Гласувах за резолюцията относно положението в ивицата Газа, защото голяма част от засегнатите в него въпроси са важни и за гражданите на Литва, които представлявам в Парламента.

Най­важното е постигането на незабавно и трайно прекратяване на огъня. Данните, оповестени вчера от международните информационни агенции, са ужасяващи – над хиляда загинали, хиляди ранени, осакатени, разплакани деца. Това не може да продължава.

За мен, като член на подкомисията по правата на човека към Европейския парламент, нарушаването на човешките права и хуманитарната ситуация в ивицата Газа са въпроси от изключителна важност. Достъпът на хуманитарна помощ не трябва да бъде възпрепятстван. Помощта трябва да достигне до онези, за които е предназначена и които имат най-голяма нужда от нея – цивилното население.

Приветствам настоящата резолюция на Европейския парламент. Тя бе крайно необходима. Европейският парламент винаги е изразявал открито своята позиция и не може да остане безучастен когато умират хора.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, приветствията, с които бе посрещнато предложението за резолюция относно положението в Газа, към които, разбира се, се присъединявам, звучат доста безсмислено и нелепо, тъй като досега изречените слова биваха заглушавани от грохота на ракетите, писъка на куршумите и воплите на ранените или загинали мъже, жени и деца в региона. Но може би точно днес ще бъде постигнат напредък по отношение на прекратяването на огъня, което всички ние желаем.

В този смисъл, ние подкрепяме усилията, които Египет полага в ролята си на посредник за прекратяване на военните действия. И ако Египет и арабските лидери биха могли да окажат някакъв натиск върху „Хамас“, то влияние върху Израел могат да упражнят САЩ, макар че се надявам предложението за резолюция, което днес получи гореща подкрепа в Парламента, да допринесе за засилване на натиска с цел незабавното и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ, прекратяването на военните действия и установяването на траен мир в региона.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г­н Председател, първо, искам да изразя задоволство от факта, че не бяха предприети никакви действия срещу членовете на Парламента, които по време на вота изразиха позицията си с плакати „Спрете войната“ и палестински знамена. Надявам се да сме създали прецедент, с който, за разлика от демонстриращите в подкрепа на провеждането на референдум, да покажем, че признаваме правото на мирно и адекватно изразяване на позиция като част от демократичния процес.

Подобно на всички присъстващи в тази зала, и аз, разбира се, съм потресен от случващото се в Близкия изток. Губещата страна в този конфликт е не някой от преките участници в него, а мирното население в региона. Става дума за онези семейства в ивицата Газа, които се опитват да отгледат децата си в една мирна обстановка, но с ужас разбират, че са попаднали в ада на ракетния обстрел, както и за израелските граждани, които осъзнават, че едни ден техни съседи ще бъдат жителите на независима Палестина, а подобни действия едва ли могат да доведат до установяването на добросъседски отношения. При сегашните обстоятелства обаче никой не желае да се вслуша в гласовете на тези хора.

Искам да споделя своето недоумение във връзка с настойчиво препоръчания в резолюцията принцип на пропорционалност. Не знам какво точно се има предвид под „пропорционалност“ в този случай. Дали противниците на израелското правителство биха се зарадвали повече, ако то използва еквивалентен брой ракети, които да изсипе наслуки върху селищата в ивицата Газа? Виждам, че се каните да ме прекъснете, затова ще кажа само, че се надявам в скоро време да бъде постигнато споразумение за прекратяване на военните действия и да се върнем към преговорите за намиране на мирно разрешаване на конфликта.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, искам да благодаря на действащия председател на Съвета, на чешкия външен министър Karel Schwarzenberg, и на Комисаря по външни отношения и европейска политика на съседство  Benita Ferrero-Waldner за участието им във вчерашното разискване, а също и на моите колеги – за участието им в днешното гласуване, което бе почти единодушно.

В действителност ЕС е много по­сплотен и единен, отколкото се твърди. Ако сме все така задружни, можем да постигнем някакъв успех в Близкия изток, така че трябва да продължаваме в този дух.

Елементите са ясни: „да“ на правото на Израел да съществува като самостоятелна държава; „не“ на войната и кръвопролитията; „не“ на ракетния обстрел, извършван от „Хамас“; „не“ на терористичните атаки на „Хамас“; и най­важното – „да“ на преговорите за „ябълката на раздора“ (включително въпроса със заселниците), които, заедно с недопустимите терористични действия на „Хамас”, са в основата на проблема.

След като основните въпроси са внесени за разглеждане, задачата пред ЕС е да положи енергични и решителни усилия, насочени към постигането на напредък, а не да изпада до положението на хаотична говорилня, в каквато (за съжаление) сме се превърнали през последните години по отношение на политиката спрямо Близкия изток.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г­н Председател, вярвам, че всички членове на Европейския съюз и Европейския парламент желаят мир за този регион – мир и прекратяване на огъня. Освен това, за да се стигне до спиране на военните действия, е необходимо да положим огромни усилия, които да доведат до пълното разоръжаване на терористичната организация „Хамас“.

Смятам, че предложението за резолюция би могло да изрази по­категорична позиция спрямо „Хамас“ като терористична организация, но знам, че когато се цели постигането на компромисен вариант, удовлетворяващ различните участници в конфликта, това трудно може да се осъществи. Във всеки случай, ние, като европейски граждани, сме длъжни да останем безпристрастни и обективни и, преди всичко, да поддържаме неизменно демокрацията, спазването на човешките права и свободата на словото като същевременно се противопоставяме всячески на терора. Това е най-важното. Също така не бива да забравяме, че една терористична атака сложи начало на конфликта. Терорът трябва да се изкорени.

  Kristian Vigenin (PSE). – (EN) Г­н Председател, удовлетворен съм, че Парламентът прие тази резолюция с внушително мнозинство, без нито един глас „против“. Ние, и лично аз, подкрепихме резолюцията, защото считаме, че Европейският парламент трябва да изрази категорична позиция и единно становище, макар и приетата днес резолюция да не съвпада изцяло с позицията на Групата на социалистите.

Ще кажа отново, че Групата на социалистите изразява крайно възмущение от насилието в ивицата Газа, последиците от несъразмерната употреба на сила от страна на израелската армия и продължаващата военна ескалация, причиняваща стотици жертви, повечето от които цивилни, включително много деца. Изказваме дълбоко съжаление за атакуваните цивилни цели и обекти на ООН.

Отново подчертаваме, че каквото и да е подобряване на политическите отношения между ЕС и Израел трябва силно да зависи от зачитането на международното хуманитарно право, от реалния ангажимент за всестранно мирно споразумение, от прекратяването на хуманитарната криза в Газа и окупираните палестински територии и от зачитането на пълното изпълнение на Временното споразумение за асоцииране между ЕО и Организацията за освобождение на Палестина.

- Доклад на Riera Madurell (A6-0491/2008)

  Astrid Lulling (PPE-DE). – (FR) Г­н Председател, искам само да направя едно пояснение във връзка с изказването на един от моите колеги, който, обяснявайки своя вот, спомена някой неща и заяви, че в резолюцията фигурират текстове, каквито всъщност няма. Работодателите не са задължени да разработват планове. Тези задължения и препоръки отпаднаха от доклада, който бе приет от Комисията по правата на жените и равенството между половете. Внесохме предложение за обща резолюция и се надявам, че колегата няма да възрази срещу насочването на вниманието към необходимостта от насърчаване на социалния диалог между социалните партньори с цел прилагане на принципа на равното третиране или срещу призива, отправен към държавите­членки, да насърчават работодателите да предоставят редовно на работниците и служителите и на техните представители информация относно въпросите, свързани със зачитането на принципа на равно третиране. Искам да изясня, че текстовете, подложени на критика, не присъстват в така приетата резолюция.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ RC-B6-0028/2009 (относно стратегията на ЕС спрямо Беларус)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Гласувах за резолюцията относно стратегията на Европейския съюз спрямо Беларус. Считам, че този документ отразява съвършено точно промените, извършени през последните шест месеца в страната, което трябва да бъде оценено.

Разбира се една лястовица пролет не прави, но Беларус е велика и значима държава, съсед на Европейския съюз и, без съмнение, ние сме във възторг от положителните промени. Освобождаването на политическите затворници, отмяната на редица ограничения по отношение на свободата на изразяване на медиите и диалогът с Европейския съюз в области като енергетика, околна среда и др. са все положителни промени.

Днес искам да заявя: убедена съм, че времето за посещение на делегация на Европейския парламент в Беларус настъпи и резолюцията недвусмислено потвърждава този важен момент. Надявам се, че скоро ще дойде и времето, когато Беларус ще бъде в състояние да се възползва от добрите възможности, които европейската политика на добросъседство предлага. Само нека не спираме по средата на пътя: отправям този призив и към Беларус, и към Европейския съюз.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах против резолюцията, въпреки наличието на балансирани и приемливи елементи в текста. Смятам, че вече не съществуват основателни причини за прилагането на санкции спрямо Беларус. По отношение на икономическата, политическа и религиозна свобода страната постигна почти пълно съответствие с принципите на свобода, в които вярваме.

Считам за необходимо установяването на искрени и подходящи отношения с Беларус с цел интегрирането й в Европа, особено сега, когато се нуждаем от отворени отношения с Русия. Беларус би могла да бъде чудесен мост между Европа и Русия. Считам, че вместо да се отправят заплахи за санкции, трябва да се постави началото на искрено и плодотворно партньорство между ЕС и Беларус.

Писмени обяснения на вот

- Доклад на Véronique Mathieu (A6-0488/2008)

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE), в писмена форма. – (LT) Гласувах за доклада относно бюджетен контрол върху използването на средства от фондовете на ЕС в Афганистан и за резолюцията на Европейския парламент относно същото, изготвени от колегата Véronique Mathieu.

Докладът представлява изчерпателен и систематизиран документ, който включва становището на три парламентарни комисии, в т.ч. изготвеното от мен становище на Комисията по бюджети.

Още веднъж ще припомня най­важните въпроси, от които зависи ефективността на помощта в Афганистан. Сред тях водещо място заемат: координацията по отношение на финансовата помощ на ЕС за Афганистан не само между държавите­членки на ЕС и Европейската комисия, но и между отделните държави­членки, а също и координацията с други донори.

Второ, искам да подчертая важността на приоритетите. Убедена съм, че развитието на инфраструктурата, алтернативните начини за препитание, които допринасят за намаляването на бедността и улесняват прехода от продукция, основаваща се на опиума, към алтернативни дейности, както и подпомагането на здравеопазването и образованието, трябва да бъдат сред приоритетните цели на ЕС в Афганистан.

  Robert Atkins (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз и моите колеги британски консерватори изцяло подкрепяме усилията от страна на ЕС и международната общност за постигането на мира, демокрацията и подобряване на жизненото равнище на населението в Афганистан. Бъдещата стабилност на Афганистан е от ключово значение за сигурността на държавите­членки на ЕС, а и на целия свят.

Ние подкрепяме отпускането на средства за устойчиво развитие и подобряване на управлението в Афганистан, но считаме, че е необходимо осъществяване на ефективен мониторинг на финансирането. Прозрачността по отношение на използването на парите на данъкоплатците е въпрос от изключителна важност и при установяването на нередности или злоупотреби трябва да бъдат предприети съответните мерки.

Недвусмислено заявяваме, че нашата подкрепа за този доклад по никакъв начин не означава признаване от наша страна на Договора от Лисабон, упоменат в съображение 11. Принципно ние възразяваме срещу Договора от Лисабон.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO). Гласувах за представения от Véronique Mathieu доклад относно бюджетен контрол на средства на ЕС в Афганистан. Докладът е добре обмислен и с голямо значение, тъй като успехът на финансовите, политически, обществени и военни усилия за стабилизиране на Афганистан са от изключителна важност за ЕС и целия демократичен свят.

Румъния има своя принос към международните усилия в Афганистан в лицето на 721 румънски войници, част от Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) (под командването на НАТО), и 57 войници, участвали в операцията „Трайна свобода“ (мисия, проведена от международна коалиция). По време на тези мисии загинаха или бяха осакатени няколко румънски войници – трагедия не само за техните семейства, но и за целия румънски народ. Не искаме да се окаже, че тяхната жертва е била напразна. Искаме финансовия, военен и човешки принос на Румъния към Европейските и международни усилия да доведе до дълготрайна стабилност в Афганистан и до унищожаването на терористичните прояви.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, защото считам, че Комисията трябва да увеличи средствата за борбата с трафика на наркотици.

Отпуснатата от ЕС помощ в периода между 2004­2007 г. се състои от преки и непреки помощи. Между 2002­2007 г. пряката помощ на Общността съставлява 70 % (970 000 000 EUR) от общата стойност, а непряката помощ, управлявана от международни организации, възлиза на 30 % (422 000 000 EUR).

Въпреки това е необходимо да се признае липсата на координация между страни донори на международно равнище. Същото се случва и между различните държави­членки на Съюза и Комисията, при положение че те биха могли да имат обединяваща роля. В крайна сметка резултатът е едно съотношение между разходи и ефективност, доста по­ниско от това, което следва да бъде, и убеждението, че афганистанското население би могло да извлече много по­голяма, пряка полза от международните средства и средствата от Общността, отпуснати на страната.

  Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. − (NL) ЕС е един от основните донори за развитие и хуманитарна помощ за Афганистан. В периода между 2002­2007 г. Европейската комисия е отпуснала обща помощ в размер 1 400 000 000 EUR на тази страна.

Това е един отличен доклад, който отправя коректни предложения и разумни препоръки. Например, необходимостта от засилване на контрола върху средствата на ЕС и предприемането на по­драстични мерки за борба срещу широкоразпространената в тази държава корупция. (Всъщност, нима това не важи и за всички останали развиващи се страни, на които предоставяме помощ?)

Европейският парламент поддържа и становището за засилване на мерките за развитие и увеличаване на персонала на делегацията на Комисията в Кабул, за да бъде в състояние да извършва всички необходими наблюдения, одити и контрол.

Афганистан ще има решаваща роля за изхода от борбата срещу международния тероризъм, така че всякакво допълнително финансиране е повече от добре дошло.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Съдържанието на доклада относно бюджетен контрол на средства на ЕС в Афганистан е поредният пример, че намесата на Запада в тези региони не променя нищо. Нашето присъствие само удължава войната и причинените от нея страдания, а не ги премахва.

Да се говори за демокрация и равенство между половете в държава, чиито обичаи понякога граничат с варварщина, е характерно за блаженстващите в своето невежество крайни европейци, които все така предпочитат да се занимават с международни въпроси, а не с проблемите на Европа.

Етническите групи в Афганистан, където от векове бушуват войни, никога няма да приемат чуждо присъствие, независимо колко „хуманитарно“ е то. Такова присъствие не допринася за установяването на силна и легитимна власт, която да възстанови и стабилизира държавата, а води единствено до засилването на позициите на талибаните и другите екстремистки групировки.

Европа трябва да напусне максимално бързо това гнездо на оси.

  Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Г­н Председател, гласувам за приемането на доклада относно бюджетен контрол на средствата на ЕС в Афганистан (2008/2152(INI)).

Г­жа Mathieu съвсем вярно отбеляза, че социалните условия в Афганистан са крайно лоши. Продължават да съществуват конфликт (или война), а също и племенни вражди и международни сблъсъци, както и трафик на наркотици и корупция. По тази причина Афганистан се нуждае от международна помощ.

Изразявам своята подкрепа за осигуряването на помощ за Афганистан и приветствам поемането на дълготраен ангажимент за действия, насочени към подпомагане на тази държава. Смятам, че приоритетите, набелязани в Стратегическия документ за страна на Комисията 2007­2013 г., съответстват изцяло на нуждите на афганистанския народ .

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Европейският съюз е един от основните донори в Афганистан като по този начин допринася за увеличаването на стабилността и сигурността в региона, постигайки реални промени като увеличаването на продължителността на живота, например.

ЕС трябва да продължи да предоставя помощ на Афганистан. Но Съюзът не може да пренебрегва разточителното пилеене на средствата, отпуснати от бюджета на Общността, които, в крайна сметка, излизат от джоба на данъкоплатците. Затова приветствам появата на този доклад като средство за по­добра организация на управлението на помощта, която ЕС отпуска на Афганистан, и за повишаване на финансовата ефективност. В този смисъл, координацията и контролът по отношение на предоставената на Афганистан помощ за развитие са основните елементи, способстващи за постигането на целите, за които са предназначени тези пари.

Представеният доклад обобщава редица проблеми, свързани със средствата, предоставяни на Афганистан от фондовете на ЕС, и отправя някои реално осъществими препоръки. Подкрепям доклада и се надявам да бъде последван от серия конкретни мерки, насочени към повишаване на ефективността на помощта и към засилване на контрола върху използването й. Като имам предвид икономическата ситуация в повечето европейски страни, вярвам, че дълг на ЕП като институция с бюджетни функции в Европейския съюз е да гарантира, че обществените средства се използват максимално ефективно.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, аз гласувах за доклада на г­жа Mathieu относно бюджетен контрол на средства на ЕС в Афганистан.

Този доклад дава ясна оценка на постигнатите резултати от помощта на Общността от началото на споразумението досега: въпреки че можеше да се постигне и повече, резултатите са положителни и значими. По­конкретно, имам предвид намаляването на детската смъртност, разширяването на достъпа до основните здравни услуги и значителното увеличаване на броя на децата, посещаващи училище. Присъединявам се към мнението на докладчика относно необходимостта от увеличаване на усилията, които да доведат до подобряване на координацията между Общността и международните донори с цел повишаване на ефективността и ограничаване на предпоставките за разширяване на корупцията в държавата.

Освен това днес, повече от всякога, е жизнено важно наред с предоставянето на финансова помощ на страна, в която са налице социални и финансови проблеми, да функционира и ефективна система на контрол; в противен случай има опасност, както се казва, вместо да изпишем вежди, да извадим очи. По тази причина вярвам ex-ante, че системата за контрол ще бъде усъвършенствана и ще заработи по-ефективно от преди.

- Доклад на Riera Madurell (A6-0491/2008)

  Robert Atkins (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз и моите колеги британски консерватори изцяло подкрепяме принципа на равно третиране на мъжете и жените във всички социални сфери, включително по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване и условията на труд.

При все това считаме, че с тези въпроси трябва да се занимават най­вече държавите­членки, а не ЕС. По тази причина решихме да се въздържим при гласуването на доклада.

  Gerard Batten, Godfrey Bloom, Derek Roland Clark, Nigel Farage, Michael Henry Nattrass и John Whittaker (IND/DEM), в писмена форма. − (EN) Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) изцяло подкрепя равенството на мъжете и жените. Обединеното кралство обаче вече разполага със съответното законодателство, което може да бъде изменяно и усъвършенствано, доколкото и когато това е необходимо, от националния парламент и нашия народ. Следователно по­нататъшното законотворчество от страна на ЕС в тази област, водещо до увеличаване на бюрокрацията, е напълно излишно. Освен това ЕС е недемократична институция и не е в състояние да защити ничии права, включително и правата на жените.

  Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. − (NL) Гласувах против този политически коректен доклад – поредният от множеството подобни доклади, внесени за одобрение в Парламента. На първо място, искам да изтъкна, че тъй като въпросът за равенството между половете от години е на дневен ред в ЕС, то този доклад е абсолютно излишен. Освен това възразявам срещу прехвърлянето на тежестта на доказване – мярка, препоръчана в доклада (параграф 20), която е неподобаваща за която и да е правова държава и която дава неограничена власт на организациите, натоварени с изпълнението на директивата (параграф 19).

Фактът, че държавите­членки ще бъдат задължени да изискват от предприятията да разработват и изпълняват годишни корпоративни планове за равенството между половете и да гарантират балансирано представителство на половете в корпоративните органи на управление противоречи изцяло на принципа на свобода на бизнеса. За предприятията, изпитващи затруднения в резултат на международната финансова криза, допълнителната документация, която е неизбежно следствие от това изискване, би могла да се окаже пагубна. В един свободен пазар със здравословен бизнес климат качеството, независимо от пола, винаги ще бъде на първо място – факт, на който многократно сме били свидетели и преди.

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В условията на настоящата икономическа криза жените са сред най­засегнатите от безработицата и намаляването на заплатите. На европейско равнище, държавите­членки трябва да прилагат разпоредбите на Директива 2002/73/EО, а Европейската комисия – да осъществява мониторинг на техните действия и редовно да докладва на Европейския парламент.

Както се посочва и в доклада на г­жа Madurell, сред най­сериозните проблеми в борбата с дискриминацията по полов признак на пазара на труда е и липсата на информация относно правата на жертвите на дискриминация. Отговорност за това носят в еднаква степен държавите­членки, европейските институции като Европейския институт за равенство между половете и работодателите. Важна роля имат и неправителствените организации. С помощта на информационни кампании и мониторингови доклади те биха могли да компенсират липсата на действия на национално и европейско равнище.

Комисията е длъжна да осъществява мониторинг на прилагането на мерки от страна на държавите­членки, насочени към: осигуряване на по­добър баланс между личния и професионалния живот; намаляване на разликата в заплащането между двата пола; осигуряване на достъп на жените до ръководни постове. В Румъния именно разпоредбите, приети на европейско равнище, помогнаха за установяването на институционална система, която да гарантира равни права за мъжете и жените.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. − (PT) Гласувах за доклада на Riera Madurell относно транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/EО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд, защото считам, че е важно принципът на равно третиране на мъжете и жените да се прилага в съответствие с разпоредбите на директивата.

Сред различните проблеми при транспонирането на директивата искам да наблегна на факта, че в законодателството на някои държави­ членки не фигурира конкретно дискриминация на основание пол. Както докладчикът отбеляза, разликата в трудовото възнаграждение остава голяма като заплащането на жените е средно с 15 % по­ниско от това на мъжете. От 2000­2006 г. тази разлика е намаляла едва с 1 %. В контекста на Лисабонската стратегия считам, че е крайно необходимо статуквото да бъде нарушено и се присъединявам към позицията на докладчика относно важността на препоръката към Европейската комисия за осъществяване на активен мониторинг на транспонирането на директивата и привеждането на националните законодателства в съответствие с разпоредбите й.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN) ,в писмена форма. − (PL) Гласувах за доклада на Riera Madurell относно равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване. Правото на равно третиране, независимо от пол, раса, религия и пр., е основно човешко право. Разбира се, не можем да пренебрегнем естествените биологични различия между мъжете и жените.

Моето мнение е, че автоматичното и повсеместно прилагане на политиката на баланс 50/50 между половете не представлява непременно реална проява на загриженост за равенството между половете. При професиите, свързани с тежък физически труд като миньор, стоманолеяр и пр., подобен подход води до абсурдни ситуации; същото, но с обратен знак, важи и за медицинските сестри или учителките. Аналогично, не можем да принуждаваме момичетата да изучават технически науки, само за да се осигури паритет. Сред основните въпроси са: осигуряване на достъп до образование на всички нива, заемане на ръководни постове (включително в политически органи), прилагане на принципа „равно заплащане за еднакъв труд“, адекватен достъп до социално осигуряване и социално подпомагане, както и до здравеопазване (при отпуск по майчинство). Професионалните съюзи трябва да играят съществена роля в този процес. Това е важен момент както на местно, регионално и национално равнище, така и на ниво институции на Европейския съюз.

Искам да използвам възможността да привлека вашето внимание върху съдебните решения, които дискриминират мъжете като при почти всички бракоразводни дела съдът автоматично предоставя на майките упражняването на родителските правата по отношение на децата.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Гласувах за доклада на Riera Madurell относно транспонирането на директивата за равно третиране.

Считам, че е крайно време жените да бъдат третирани наравно с мъжете във всяко едно отношение, а не само в отделни аспекти.

В никакъв случай не може да се твърди, че съществуват равни възможности по отношение на достъпа до професионално развитие или в областта на трудовото ежедневие. Що се отнася до разликата в доходите на двата пола, то в някои държави­членки разликата в заплащането намалява със скромни темпове, докато в други дори се увеличава още повече.

Лично за мен прилагането на тази директива е изключително важно предвид очевидната несправедливост и специално поради обстоятелството, че аз, като семеен човек, високо ценя и дълбоко уважавам жените.

  Astrid Lulling (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Комисията по правата на жените и равенството между половете изразява загриженост относно изпълнението на директивата за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд.

Поради отсъствието на доклад от страна на Европейската комисия, нашата комисия проведе собствено проучване сред националните парламенти и органите по въпросите на равенството. На 22 държави­членки бяха изпратени официални уведомителни писма. Част от определенията са транспонирани неправилно в 15 държави­членки. До 5 октомври 2008 г. девет държави­членки не бяха информирали Комисията относно мерките за транспониране на директивата.

Докладът, изготвен по наша инициатива, алармира и отправя предупреждение към държавите-членки. За съжаление в комисията постъпиха пресилени декларации и възражения. По тази причина внесох алтернативна резолюция.

Докато изчакваме изготвянето на доклада, който ще получим през първата половина на 2009 г., ние изготвихме обща резолюция, която подкрепих с положителен вот. По този начин се осигурява възможност за извършване на задълбочен анализ, така че да бъдат набелязани последващите действия, необходими за постигането на съответствие с Договора и подобряването на законодателството в областта на равното третиране и осигуряването на равни възможности за мъжете и жените.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Дискриминацията и тормозът нямат място в едно либерално общество. Този доклад ни припомня шокиращия факт, че за много държави­членки пътят към равенството между мъжете и жените в личен и професионален аспект все още е доста дълъг. Отговорност за борбата с неблагоприятните условия на пазара на труда, например, носят и трябва да продължават да носят отговорните граждани на държавите­членки и техните представители в лицето на политическите организации и професионалните съюзи, а не институциите на ЕС. Категорично възразявам срещу онези формулировки, които използват неблагоприятните условия като аргумент в полза на засилване на наддържавността за сметка на правото на национално самоопределяне на държавите­членки. Едно либерално общество, основано на принципа на равенство между хората, не може да бъде изградено чрез увеличаване на дистанцията между управляващите и народа.

Все пак, основата цел на доклада е да покаже как дискриминацията и тормозът все още могат да лишат човек от шанс в живота и да му отнемат възможностите за развитие Този проблем е толкова значим, че аз реших, независимо от всичко, да гласувам за алтернативното предложение за резолюция.

  Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за доклада относно прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд.

Въпреки че равенството между половете е основно право в Европейския съюз, официалните статистически данни сочат, че все още съществува разлика в нивото на заетост, особено в държавите, присъединили се наскоро към Европейския съюз.

Като се има пред вид, че равенството между мъжете и жените все още е структурен проблем, Европейският съвет от Лисабон от март 2000 г. определи като цел за Европейския съюз нивото на заетост сред жените към 2010 г. да надхвърли 60 %. Необходимо е осъществяването на внимателен мониторинг в новоприсъединилите се държави­членки.

Считам, че прилагането на европейската директивата е от съществена важност за гарантиране премахването на дискриминацията срещу жените на пазара на труда във време, в което са необходими допълнителни усилия за промяна в нагласата по този въпрос, особено в селските райони.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за този доклад, защото съм убеден, че призивът, отправен в доклада към Комисията – да осъществява внимателен мониторинг на транспонирането на Директива 2002/73/EО и спазването на законодателството, установено с това транспониране – е легитимна и необходима мярка.

Чрез приемане на доклада Европейският парламент предостави на държавите­членки ефективно средство за укрепване на националните законодателства в областта на равното третиране на мъжете и жените на пазара на труда.

Според официалната статистика обаче съществува разлика от 28,4 % между нивата на заетост на мъже и жени, което означава, че неравенството между половете на пазара на труда все още е проблем, на който трябва да се обърне внимание.

Именно заради това съм убеден, че държавите­членки трябва да положат всички усилия, необходими за прилагането на мерките, насочени към насърчаване на равенството между половете.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, декларирам своя положителен вот за доклада на Riera Madurell относно равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд.

Съгласен съм с мнението на моя колега, че прилагането на практика на принципа на равенство по отношение на пазара на труда все още не е постигнато, въпреки усилията в рамките на Договора от Лисабон от страна на Европейския съюз за увеличаване на процента на заетост сред жените. Споделям изцяло позицията на докладчика по отношение на транспонирането на Директива 2002/73/EО от държавите­членки и необходимостта от интегриране на инструментите, предвидени в директивата, с цел укрепване на националното законодателство в областта на равното третиране на мъжете и жените на пазара на труда: освен справедлив от етична гледна точка принцип равенството между половете по отношение на заетостта е и ще бъде основа за постигането на устойчиво и трайно икономическо развитие на Европейския съюз като цяло.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Равенството между мъжете и жените е основен принцип на Европейския съюз. Все още са необходими много усилия за постигането на този принцип и се надявам този въпрос да се превърне в политически приоритет в работата на Европейския парламент. Подобни въпроси не трябва да се повдигат единствено от Комисията по правата на жените.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) Независимо от факта, че равенството между половете е основно право, неравенството между половете на пазара на труда от гледна точка на трудовото възнаграждение, нивото на заетост и качеството на условията на труд все още е сериозен структурен проблем. За съжаление става ясно, че по­високата степен на образование не води задължително до по­малка разлика в заплащането при мъжете и жените.

Докладът на г­жа Madurell посочва пропуските, допуснати от държавите­членки при транспонирането и прилагането на Директива 2002/73/EО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд.

Докладчикът набляга най­вече върху факта, че голяма част от държавите­членки са транспонирали неправилно определението за дискриминация в законовите си системи. Много държави­членки са избрали общо определение за дискриминация, без да се споменава дискриминация на основание пол. В други страни липсва позоваване на определението за „сексуален тормоз“ или терминът се смесва с общото определение на тормоз. (в Полша дефиницията за „сексуален тормоз“ е дадена в раздел 6, член 183a от Кодекса на труда), което затруднява защитата на правата на жертвите на сексуален тормоз.

Местните инициативи, целящи повишаване на осведомеността на обществото, както и инициативите за оказване на помощ на жертвите на дискриминация, са от изключителна важност за борбата срещу дискриминацията.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ B6-0051/2009 (Положението в Близкия изток/ивицата Газа)

  Marco Cappato (ALDE), в писмена форма. – (IT) С цел разграничаване на позицията на Радикалната партия от тази на групите в Парламента, чието становище се различава от нашето, ние теглихме жребий кои от нас да се въздържат от гласуване и кои да не участват във вота. Решението на ЕС да насърчи постигането на дълготраен, структурен мир в Близкия изток, повторено днес, тук в Страсбург, от Председателя Pöttering, се базира на съществуването на две суверенни, независими държави.

Основателите на обединена Европа бяха убедени в обратното: те вярваха, че за постигането и запазването на мира е необходимо ограничаване на абсолютния национален суверенитет. Така поне се твърди в Манифеста от Вентотене.

Днес трябва да се вслушаме в гласа на преобладаващото мнозинството израелски граждани, чийто стремеж е присъединяването на Израел към ЕС – стремеж, пренебрегван както от израелските, така и от европейските управляващи класи.

„Достъпната“ Европа от следвоенния период, отворена за желаещите да се присъединят към нея и служеща за ориентир на съседните държави, бе фактор за съществуването на мира, дори и когато действаше по неадекватен начин. „Недостъпната“ Европа на народите, домогващи се до европейските „граници“ и претендиращи за „юдейско-християнски корени“, е онази Европа, която води до войни като тези в Близкия изток, на Балканите и в Кавказ и поражда напрежение, като това в Урал, Турция и Магреба.

Ние, като Радикална партия, която е срещу насилието, смятаме, че структурното решение за мир се нарича европейски федерализъм, Съединени европейски щати, чиито врати са отворени за Турция, Израел и, впоследствие, за всички демократични държави, готови да ограничат абсолютния си суверенитет.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. − (EN) Категорично осъждам както безразборните и брутални убийства на цивилни в Газа, така и жестокото и безпричинно избиване на израелски граждани, причинено от ракетите на „Хамас“.

Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно положението в ивицата Газа, защото тя е съобразена изцяло с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща към незабавно прекратяване на военните действия. Също така тази резолюция припомня решението на Парламента от декември за отлагане на подобряването на отношенията между ЕС и Израел. Тонът на резолюцията е по­мек, отколкото ми се иска, но въпреки това, предвид огромното мнозинство, с което бе приета, е по­вероятно именно общата резолюция да окаже влияние върху решенията на Израел и „Хамас“, а не резолюциите, внесени от отделни политически групи.

Възразявам срещу подобряването на отношенията между ЕС и Израел и считам, че търговското споразумение с Израел трябва да бъде прекратено, докато страната не започне да спазва нормите в областта на човешките права и не се ангажира с конструктивни и реални преговори със своите съседи за постигане на споразумение, основано на съществуването на две държави. Всички държави­членки трябва да отменят предишните си решения в полза на подобряването на отношенията с Израел като внесат за обсъждане по­реалистични предложения.

  Manuel António dos Santos (PSE), в писмена форма. − (PT) Гласувах „въздържал се“ по предложението за резолюция относно положението в Близкия изток/Газа само по една причина: считам приемането на резолюция от Европейския парламент за неоправдано към дадения момент.

Смятам, че провеждането на дискусия по този въпрос, без да се провежда гласуване, ще бъде много по­ефективен начин за изява на позицията на Европейския парламент.

  Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. − (NL) „Une fois n’est pas coutume“ [Както се казва, веднъж не се брои]. Резолюцията е много безпристрастна и заслужава нашата пълна подкрепа, тъй като справедливо призовава и двете страни в конфликта да не прибягват до насилие. При все това не бива да храним никакви илюзии по отношение на възможността Европа, a fortiori Европейският парламент, да повлияе съществено върху хода на събитията в Близкия изток. Преди да сме в състояние да потърсим решение, „Хамас“ трябва да прекрати ракетния обстрел на Израел. В същото време и Израел трябва да спре несъразмерната употреба на сила, жертви на която стават невинни деца и граждани. Независимо от моя положителен вот, искам да припомня на присъстващите в залата, че основната причина за ескалацията си остава терористичната организация „Хамас“.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Гласувах за общата резолюция, въпреки че според мен тя трябваше да отправи по­сурови упреци към действията на Израел в Газа.

Безразборният ракетен обстрел, извършван от „Хамас“, не може да бъде толериран, но за нарушаването на примирието вина носи не само „Хамас“. Несъразмерната употреба на сила от страна на Израел и атаките, на които са подложени невинни цивилни граждани – мъже, жени и деца – представляват колективно наказание, което е в разрез с международното хуманитарно право.

Атаките срещу обекти на ООН изглежда умишлено целят преустановяване на достъпа на хуманитарна помощ – за да не достигне до нуждаещите се, както и отстраняване на независимите наблюдатели – за да няма свидетели на варварските действия на Израел.

  Mathieu Grosch (PPE-DE), в писмена форма. – (DE) Считам, че намирането на общ език от страна на Европейския парламент е правилна и уместна линия на поведение. Трябва да се постараем да покажем ясно и на Израел, и на „Хамас“, че се противопоставяме на всякакви прояви на насилие и настояваме за пълен респект към мироопазващите сили и агенциите за хуманитарна помощ.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Въпреки че призовава за прекратяване на огъня – въпрос, изискващ спешно решение, по който всички сме съгласни – приетата от Парламента резолюция относно изключително сериозното положение в ивицата Газа е крайно неадекватна, дори негативна в някои отношения, особено когато я съпоставим с резолюцията на Съвета на ООН за правата на човека (UNHRC) от 12 януари. Относно резолюцията на Парламента:

- Въпреки бруталните прояви на агресия, извършването на престъпления и нарушаването на човешките права, резолюцията по никакъв начин не осъжда Израел.

- Езикът на резолюцията е двусмислен – прикрива се фактът, че в Палестина има окупатор и окупиран, агресор и жертва, потисник и потиснат, експлоататор и експлоатиран, и се избягва въпросът за отговорността на Израел.

- Размиват се отговорностите на ЕС, което е съучастничество в безнаказаността на Израел. Отбелязват се неотдавнашното решение за засилване на двустранните отношения с тази държава и позорният акт на въздържане от гласуване от страна на държавите от ЕС по резолюцията, приета от Съвета на ООН за правата на човека (UNHRC).

- Освен това, въпреки сериозността на положението, резолюцията не отправя критики, свързани с нарушаването на резолюциите на ООН от страна на Израел, края на окупацията, незаконното заселване, разделителната стена, убийствата, арестите, неизброимите унижения, на които е подложен палестинския народ, нито дори с неотменното право на съществуване на държавата при установените през 1967 г. граници и столица Източен Йерусалим.

  Jens Holm и Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. − (SV) Приветстваме факта, че резолюцията призовава Израел да спре незабавно убийствата, извършвани сред населението на Газа. Изразяваме съжаление обаче от факта, че резолюцията не настоява за прекратяване на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел и за спиране на процеса за подобряване на отношенията с Израел. Очевидно е, че подобни изисквания трябва да бъдат отправени по отношение на една държава, която съвсем открито нарушава поетите от нея ангажименти, а именно спазването на човешките права и международното право.

Изразяваме съмнение по отношение достоверността на твърдението, че атаките от страна на Израел са предприети в отговор на ракетен обстрел, извършен от „Хамас“. Израел нееднократно е нарушавал примирието, включително и на четвърти ноември миналата година, когато израелски войски нахлуха в ивицата Газа и убиха шестима палестинци. Израел системно налага колективни наказания на палестинския народ под формата на ембарго, прекъсване на електрозахранването, заселване, издигане на стени, отвличания на водещи палестински политици и т.н.

При все това ние приветстваме общата резолюция и настояваме Израел да прекрати незабавно убийствата, които извършва.

  Mikel Irujo Amezaga (Verts/ALE), в писмена форма. – (ES) Председателят Pöttering прояви прибързаност, заявявайки, че никой не е дал отрицателен вот. Аз гласувах „против“. Макар и да признавам, че резолюцията има своите положителни страни, особено що се отнася до употребата на термина „колективно наказание“ на населението в Газа, намирам, че е незадоволителна. Единственото полезно нещо, което този Парламент може да направи, е да замрази Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел; всичко останало са само приказки – позитивни и красиви, но просто думи. В политиката хубавите думи са без значение, нужни са действия. НИЩО няма да се промени в Газа след приемането на тази резолюция. Ако ставаше въпрос за която и да е друга държава, а не за Израел, резолюцията би имала много по­силен ефект. Вярвам в правото на Израел да съществува в условията на мир, но то не е цел, която може да бъде преследвана безогледно, и Израел трябва да го знае. Освен това, единственото, което тази офанзива ще постигне, е задълбочаване на конфликта. Днес определено не е добър ден за Парламента, защото той предпочете думите пред делата.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. − (FR) Текстът, внесен от всички групи за разглеждане в Парламента, чиято задача е да защитава интересите на всички европейски народи, действително съдържа някои чудесни препоръки като призива за прекратяване на военните действия, но не споменава нищо за „пренасянето“ на конфликта в Европа. Наред със съпътстващите ги прояви на насилие две картини от демонстрациите срещу интервенцията на Израел бяха особено шокиращи.

Първата картина: демонстранти, мнозинството от които имигранти, развяващи флаговете на Палестина, Алжир, „Хамас“ и „Хизбула“ и знамена с надписи на арабски.

Втората картина: лидерите на френската крайна левица – Besancenot от Революционната комунистическа лига и Buffet от Комунистическата партия – маршируващи рамо до рамо с имамите.

Тези картини илюстрират две тревожни тенденции: с помощта на ислямистки организации мюсюлманският свят постепенно придобива все по­голям контрол над имигрантите; ислямистките движения и крайната комунистическа левица са съучастници в заговора за подкопаване основите на нашата цивилизация. Днес, повече от всякога, опазването на идентичността и свободата на европейските народи налага въвеждането на забрана за провеждане на подобни демонстрации и прилагането на политика за насочване на миграционните потоци в обратната посока.

  Roselyne Lefrançois (PSE), в писмена форма. − (FR) Предвид сериозното положение в Газа, Европейският парламент не може да остане безучастен. По тази причина подкрепих резолюцията, която призовава към незабавно и трайно прекратяване на огъня, включително край на военните действия от страна на Израел в ивицата Газа, и спиране на ракетния обстрел, извършван от „Хамас“ върху Израел.

За съжаление обаче резолюцията не осъжда достатъчно категорично и твърдо атаките от страна на израелската армия, причинили смъртта на повече от хиляда души, по­голямата част от които цивилни. Споделям мнението на Martin Schulz, председател на Групата на социалистите в Европейския парламент, изказано преди провеждането на вота, че тези атаки са абсолютно недопустими. Все пак, искаше ми си това възмущение да беше изказано в писмена форма.

Аналогично, макар че предложението настоява израелските органи да гарантират безпрепядствен достъп на хуманитарна помощ и на международната преса в Газа, то не стига до там, както ми се искаше, че да обвърже подобряването на отношениеята между ЕС и Газа със спазването на хуманитарното право от страна на Израел.

Европа има важна роля за разрешаването на конфликта, но считам, че постигането на споразумение за дълготраен мир между израелци и палестинци е възможно единствено при създаването на жизнеспособна палестинска държава, признаваща и призната от Израел.

  Willy Meyer Pleite (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Общата резолюция относно положението в Газа съдържа някои положителни аспекти като искането за незабавно прекратяване на военните действия, признаването на факта, че по вина на израелската армия са загинали хиляда души, сред които има жени и деца, и признаването, че ембаргото, наложено върху Газа от Израел, е нарушаване на международното хуманитарно право.

Въпреки това, не гласувах „за“, тъй като резолюцията приписва еднаква отговорност на „Хамас“ и Израел. В текста не се споменава, че именно израелската армия бе страната, която наруши примирието на четвърти ноември като предприе сухопътна атака и въздушен обстрел; вместо това вината за възобновяване на временно преустановените военни действия се приписва на „Хамас“. Резолюцията определено е незадоволителна, доколкото не призовава Комисията и Съвета да предприемат решителни мерки. ЕС трябва да замрази Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, заради нарушаването на член 2, съгласно който споразумението е обвързано с условието за спазване на човешките права. Освен това общата резолюция нито настоява за вдигане на блокадата, наложена от Израел на Газа, нито изисква от 27­те държави­членки на ЕС да спрат износа на оръжие за Израел.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Резолюцията успя да обедини основните политически групи в Европейския парламент около една обща декларация, която е абсолютно необходима предвид настоящата хуманитарна обстановка и положението със сигурността в Близкия изток.

Абстрахирайки се от събитията, довели до избухването на конфликта, трябва да насочим вниманието си към негативните последици върху цивилното население в региона и върху присъствието на ООН в Газа. Подобно на моите колеги, аз също вярвам, че сме достигнали етапа, в който постигането на устойчиви резултати е възможно единствено с помощта на диалог, който би могъл да се проведе при наличието на споразумение за прекратяване на огъня.

Освен това последователната позиция на Румъния по този въпрос е застъпена изчерпателно в този документ. Радвам се, че имах възможността да гласувам за резолюцията, която отразява както гледната точка на европейското политическо семейство, към което принадлежа, така и виждането на моята страна.

  Vural Öger (PSE), в писмена форма. − (DE) Приветствам приемането на резолюцията относно положението в ивицата Газа. Европейският парламент е длъжен да изрази своята позиция по тази криза. Дълг на Парламента е да осъди хуманитарната катастрофа, предявявайки претенции за ролята на морален лидер по отношение на спазването на човешките права. Именно по тази причина Парламентът не може повече да стои безучастен. Това бе и моят мотив да гласувам за резолюцията. При все това считам, че Парламентът би могъл да бъде и по­категоричен; в някои аспекти резолюцията продължава да звучи доста нерешително. Важно е да призовем към прекратяване на огъня и да осъдим страданията на цивилното население. Наш дълг е и да предложим практически решения за спиране на военните действия и да призовем ЕС да се ангажира с изпълнението им в рамките на ролята си в Четворката. И доколкото САЩ в момента се намират в състояние, подобно на парализата, като резултат от смяната на президента, ЕС трябва да повиши съзнанието си за дълг. Необходимо е временно прекъсване на процеса за подобряване на отношенията с Израел предвид масираните военни атаки. За съжаление този въпрос не присъства в резолюцията. Ако Израел не желае да преговаря директно с „Хамас“, то работата по осигуряването на други страни, които да участват в преговори с „Хамас“, зависи от ЕС. Продължаващата военна офанзива коства твърде много човешки съдби. В условията на такава тежка хуманитарна криза думите не са достатъчни.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) В общата резолюция се премълчават причините за агресивната и варварска война на Израел, като се приема, че тя е отговор на ракетните атаки, извършвани от „Хамас“. Всички знаят, че войната е била планирана предварително и причините се коренят в израелската окупация и в отказа на Израел да приложи резолюциите на ООН за независима палестинска държава със столица Източен Йерусалим. Войната е резултат от агресивната политика на Израел, подкрепяна от САЩ и ЕС, от незаконно заселване и отказа на Израел да се върне към границите от 1967 г.

Въпреки че в резолюцията се говори за спиране на войната, тя не взема страна по въпроса, не призовава за предприемане на мерки от страна на ЕС – дори за това новите привилегировани отношения да бъдат замразени, за да се окаже натиск върху Израел. Тя не осъжда агресивната политика на Израел, напротив, намесва се във вътрешните проблеми на палестинците.

Силите, които са я подписали, призовават и одобряват по­засилена роля на Европейския съюз, което е свързано с неговите империалистични амбиции в региона. Те подкрепят плана на САЩ/НАТО за „широкия Близък изток“, който беше одобрен от ЕС и чиято цел е империалистите да подчинят целия регион.

По тези причини Комунистическата партия на Гърция не гласува за общата резолюция на политическите групи и призовава за засилване на антиимпериалистическата борба като отбелязва, че не съществува добър и лош империализъм.

  Dimitrios Papadimoulis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Отказах да гласувам за общата резолюция на Европейския парламент относно положението в ивицата Газа, защото, въпреки че съдържа положителни елементи, тя не осъжда по­категорично прекомерната военна реакция, довела до хуманитарна катастрофа. Смущението и съжалението, изразени от Европейския парламент във връзка с нападенията над цивилни граждани и възпрепятствания достъп до хуманитарна помощ, не са достатъчни. Европа трябва да отстоява своите отговорности и да изиска окончателно прекратяване на израелската агресия, да започне да полага усилия за намиране на устойчиво дългосрочно решение. За съжаление тази силна политическа воля липсва в компромисната резолюция, приета от Европейския парламент.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Правото на Израел да съществува в мир и сигурност е неотменно. Правото на палестинците да живеят в мирна територия, управлявана от самите тях, в условия на мир, демокрация и зачитане на правата на човека е също неотменно. Разрешението на проблема в този регион трябва да гарантира, че заплахите за тези права са премахнати.

Конфронтацията в Газа показва, чрез противоположната ситуация на Западния бряг, че взаимоотношенията между страните, макар обтегнати и конфликтни, са възможни, ако и двете страни приемат съществуването на другата. Но при „Хамас“ нещата не стоят така. Те използват територията, над която поеха контрол, за да преследват обявената от тях цел: да предотвратят съществуването на Израел.

Тези обстоятелства обаче не правят смъртните случаи в Газа по­малко трагични. Както знаем „Хамас“, без никаква загриженост за живота на палестинците, използва населението като човешки щит срещу атаките на Израел, а смъртта на хората – като оръжие за пропаганда. Израел, с право решен да гарантира сигурността си, продължава борбата въпреки този трагичен резултат. Процесът е неизбежен, ако международната общност, включително арабските държави, не подкрепи жизнеспособността на едната страна и сигурността на другата като цел на мирния процес в Близкия изток.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, подкрепям предложението за резолюция относно трагичното положение в ивицата Газа.

Напълно споделям опасенията, че конфликтът все още не върви към приключване, въпреки желанието за прекратяване на враждебните действия, изразено от цялата международна общност. Присъединявам се към колегите си като изразявам дълбокото си съжаление за страданията на цивилното население в Газа и съм убеден, че единственото възможно решение, не само за тази територия, но и навсякъде по Светата земя, са диалогът, преговорите и дипломацията и в никакъв случай войната, която само засилва омразата.

Европейският съюз може и трябва да играе значителна роля в този процес както за постигане на прекратяване на огъня, така и за предоставяне на безпрепятствен достъп на хуманитарната помощ. Затова гласувам в полза на предложението за резолюция и се надявам, че усилията за помирение ще доведат до конкретен напредък към постигане на мир възможно най­скоро.

  Martine Roure (PSE), в писмена форма. – (FR) Конфликтът между Израел и Газа продължава твърде дълго.

Когато жертвите вече наброяват хиляди души, наше първостепенно задължение е да осигурим незабавното прекратяване на боевете.

Политиката на изолация на Газа претърпя неуспех като радикализира населението, което стана нейна първа жертва.

Не съществува военно решение на израелско-палестинския конфликт.

Единственото възможно разрешение е трайното и всеобхватно мирно споразумение между страните. Ето защо призоваваме за международна конференция, подкрепена от Четворката, с участието на всички регионални заинтересовани страни, която да се организира възможно най­скоро на базата на инициативата на Арабската лига и предишното споразумение между израелци и палестинци.

Междувременно считаме, че подобряването на политическите отношения между Европейския съюз и Израел трябва силно да зависи от зачитането на международното хуманитарно право. Ето защо се противопоставихме на гласуването относно одобрението за по­засилено участие на Израел в програмите на Общността.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно положението в ивицата Газа за незабавно прекратяване на огъня в този район.

Убеден съм, че въпреки позициите, поддържани от страните в конфликта, диалогът е единственият начин за разрешаване на проблемите в името на общото благо.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. − (SV) Резолюцията, която Европейският парламент гласува днес във връзка с положението в Газа, не осъжда терористичната организация „Хамас“, която наруши прекратяването на огъня през декември и използва цивилни граждани като човешки щит. Въпреки факта, че резолюцията не осъжда това, смятам, че е важно да се гласува за призоваване към прекратяване на огъня в региона, поради което гласувах за резолюцията.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. − (EN) Положението в ивицата Газа е трагично. Убити бяха стотици невинни граждани, а сега хиляди се изправят пред смъртта ежедневно. Да, съгласен съм, че Израел трябва да получи възможността да живее в мир. Да, ракетните атаки през границата са неприемливи и трябва да спрат.

Но реакцията от страна на Израел е абсолютно несъразмерна и не може да бъде подкрепена.

Израелците не зачитат международната общност. Те обстрелваха щаба на ООН, нападнаха училища и деца. Това е абсолютно неприемливо и трябва да спре. Трябва да се постигне незабавно прекратяване на огъня.

Ще гласувам за тази резолюция, тъй като позицията на Европейския парламент трябва да бъде чута, за да не бъдат забравени невинните палестинци, попаднали в капан в Газа.

Израел: имате правото да живеете в мир. Нямате правото да причинявате безогледни разрушения и да носите смърт и разруха за невинните граждани. Действията ви означават, че вие сте се превърнали в агресор, а не в жертва.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Аз приех компромиса, който разглеждаме, въпреки че му липсва остротата и решимостта, които бих искал да видя. Аз съм смаян и разгневен от масираната несъразмерна офанзива на израелските военновъздушни сили и сухопътни войски в гъсто населен район.

Изпитвам чувство на солидарност и загриженост за съдбата и безопасността на 1,5 милиона палестинци, блокирани в Газа без възможност да напуснат ивицата, както и по отношение на хуманитарното положение на палестинците на Западния бряг, чиито условия на живот не са се подобрили въпреки сътрудничеството от страна на палестинския автономен орган.

За съжаление в компромисния вариант не се споменава за проблемното разширяване на отношенията между ЕС и Израел. Бих желал настоятелно да призова Съвета да замрази процеса на разширяване на отношенията с Израел, докато не бъде договорено от всички страни пълно и постоянно прекратяване на огъня и Израел не предостави безпрепятствен достъп на хуманитарната помощ.

Отношенията между Европейския съюз и Израел могат да бъдат разширени, само ако се зачитат правата на човека и международното хуманитарно право, ако се прекрати хуманитарната криза в ивицата Газа и в окупираните палестински територии и се положат мащабни усилия за всестранно мирно споразумение и за пълно изпълнение на Временното споразумение за асоцииране между ЕО и Организацията за освобождение на Палестина (ЕС­PLO).

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям резолюцията за Газа и призивите за незабавно прекратяване на огъня.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ B6-0033/2009 (Положението в Африканския рог)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Благодаря Ви, г­н Председател. Аз гласувам за резолюцията. Положението в Африканския рог продължава да бъде изключително обезпокоително. Преплитането на проблеми и конфликти е такова, че ЕС трябва да го следи непрекъснато, за да се избегне драматично влошаване на положението. Аз и моята група смятаме, че положението в Африканския рог изисква неотложни и всеобхватни действия.

Както беше посочено, основните трудности възникват от многобройните конфликти между различните държави в региона. Ето защо е изключително важно да се работи за сигурността и различните й взаимозависимости, като например начините за наблюдение на промените в правителствата. Тези правителства трябва да бъдат призовани да поемат проактивни ангажименти за подобряване на правата на човека.

  Marie-Arlette Carlotti (PSE), в писмена форма. – (FR) В момента Африканският рог страда от натрупани беди:

- граждански и регионални войни,

- липса на демокрация и свобода,

- глад и криза с храните.

Пиратството, напомнящо за отминала епоха, е последният резултат от този хаос.

Изправени пред тези трагедии, които разкъсват региона и причиняват кръвопролития, ние не трябва да останем безучастни или да покажем неспособност за справяне с положението.

Сега, повече от всякога, когато международната общност показва признаци на отегчение от сякаш безкрайната криза, ЕС трябва да поеме водеща роля.

Със започването на операция „Атланта“ за защита на застрашени кораби и за доставка на хранителни помощи за сомалийските бежанци Съюзът демонстрира, че може да намери истински и ефективни решения, когато е изправен пред извънредна ситуация.

Съюзът обаче трябва да намери решения и за общата политическа криза в региона.

Той трябва да изгради „регионалното политическо партньорство на ЕС за мир, сигурност и развитие в Африканския рог“, което Комисията по развитие стартира с приемането на доклада си през април 2007 г.

Нека не допускаме Африканският рог да се превърне в район на беззаконие, в който няма никакво развитие.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Тъй като съм твърдо убеден, че Европейският парламент не трябва да се ангажира с външна политика, аз гласувах против резолюцията в нейната цялост. Това не означава, per se, че смятам, че всичко в резолюцията е погрешно или нежелателно. Напротив, докладът съдържа и положителни елементи, които бих подкрепил от все сърце, ако това беше изявление например на шведското правителство. Такъв пример представлява случаят с шведско-еритрейския журналист Dawit Isaak, който е в затвора без съдебен процес от 2001 г.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Вероятността Европейският съюз и международната общност да могат да променят основните факти от действителността в Сомалия е твърде малка. Но действията по отношение на едно от нейните последствия, пиратството, са по силите ни в много по­голяма степен. Не трябва да забравяме, че пиратството е основно средство за придобиване на приходи за групите, живеещи в южната и централната част на Сомалия. В последствие тези приходи се използват за подклаждане на бушуващите в страната и в региона конфликти.

По­силното военноморско присъствие в района може да има положително въздействие върху състоянието на сигурността в Сомалия и съответно в района като цяло. Ето защо ЕС трябва да подкрепи умерените елементи в управлението на Сомалия, които са твърдо решени на стабилност и мир в региона. Борбата с пиратството е възможност по силите на Европейския съюз, който разполага с необходимите военни способности и може да допринесе не само за възстановяване на безопасността на този жизненоважен транзитен маршрут, но и за установяване на стабилност и мир в региона.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувам за предложението за резолюция относно положението в Африканския рог.

Деликатното положение в този африкански регион означава, че европейските институции трябва да заемат решителна позиция. Ето защо одобрявам това Съветът да бъде призован да назначи специален представител на ЕС или пратеник в региона на Африканския рог. Етиопия, Еритрея, Сомалия и Джибути трябва да сътрудничат, ако искат да преодолеят настоящата патова ситуация.

Затова правителството на Еритрея трябва да преразгледа сегашното си оттегляне от участие в Междуправителствения орган за развитие (IGAD). Затова Джибути трябва да положи максимални усилия да гарантира по­добра правна защита за правата на профсъюзите. Затова Етиопия трябва да отмени Прокламацията за регистрация и регулация на благотворителните организации и сдруженията. Затова Сомалия трябва да сложи край на една от най­тежките световни хуманитарни кризи и кризи в сферата на сигурността.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ RC-B6-0028/2009 (Беларус)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Изглежда най­накрая, макар и все още колебливо, режимът на Лукашенко подава сигнали, че се отваря към международната общност. Нека да отбележим това и бързо да заработим за съвместен процес за подобряване на отношенията с тази държава, която е много близо до нашите граници. Не можем обаче да отстъпим ни най­малко от нашите изисквания по отношение на зачитането на правата на човека и гарантирането на свободата на изразяване и информацията. Картините от потушаването на няколкократните опити за мирни демократични демонстрации на опозицията са още живи в съзнанието ни.

Освен това бих помолил и за повече усилия при договарянето на общи правила по чувствителната тема за посещенията на белоруски деца в приемни семейства в Европейския съюз през летните месеци. Всяка година белоруското правителство променя стратегията си по този въпрос, което често води до много трудни ситуации, имащи отрицателно въздействие, особено върху самите деца, които и без това са в необлагодетелствано положение поради други причини. Приветстваме досегашния напредък, но все още предстои дълъг път. Надяваме се, че г­н Лукашенко, след много погрешни опити, желае да тръгне по този път, поне отчасти, заедно с нас.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Беларус остава силно изолиран от Европейския съюз поради авторитарното управление на президента Лукашенко. През последните пет години Европейският парламент два пъти връчи наградата „Сахаров“ на белоруски дисиденти, а други бяха номинирани. С това недвусмислено се признава, че в Беларус се потъпкват правата на човека и политическите свободи.

Въпреки това има признаци, че г­н Лукашенко показва бавно затопляне на отношението към Запада. Разбира се, положението в Беларус все още остава сериозно, но трябва да признаем, че един от начините да привлечем Беларус към Европейския съюз е да отчетем и да откликнем на началните сигнали от страна на г­н Лукашенко. Накратко, това е ситуация, в която трябва да използваме стимули и санкции.

Като човек, който се интересува сериозно от бившите съветски републики в Централна Азия, виждам аналог между този регион и Беларус. Настоящата резолюция не спестява критиките за г­н Лукашенко, но тя определя своеобразна пътна карта, чрез която той да нормализира отношенията с Европейския съюз.

Не трябва да се заблуждаваме по отношение на Беларус и не бива да се колебаем да преустановим диалога, ако положението се влоши. Но тази резолюция предлага някаква надежда, че отношенията мога да се подобрят с течение на времето и по тази причина аз я подкрепих с вота си.

  Koenraad Dillen (NI), в писмена форма. − (NL) Аз гласувах за настоящата резолюция. Европейският парламент приветства факта, че ограниченията върху свободата на печата в Беларус са намалели до известна степен и че са освободени няколко политически затворници. Същевременно се посочва обаче, че други дисиденти все още остават зад решетките. За да се подобрят отношенията в резолюцията се посочва, че Беларус трябва да стане страна без политически затворници, че правителството трябва да гарантира свободното изразяване на мнения и т.н. Законодателството също трябва да се промени и Беларус да получи правото на свободно движение.

Въпреки че всички одобряват това, бих желал да предложа на вниманието ви следното: не трябва ли Европейският парламент да насочи тези резолюции към държави, с които Европа поддържа топли отношения? Сещам се за Китай, където състоянието на правата на човека е поне толкова драматично, колкото в Беларус. Или може би търговски съображения ни възпират да го направим?

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Резолюцията е последица от продължителен и резултатен диалог с правителството в Минск и показва загрижеността на Европейския парламент и на гражданите, които той представлява, за състоянието на правата на човека и развитието на Беларус като цяло.

Белоруските органи постигнаха известен напредък, който е похвален, но се надяваме, че те ще започнат процес на демократизация и няма да направят само някои временни козметични промени. Тази резолюция е достатъчно твърда, но тя съдържа и други настроения, за да изрази нашето удовлетворение по първия въпрос, както и нашата загриженост по отношение на втория въпрос.

Сегашните събития в региона показват отново важността на прозрачността в работата на правителството и на демократичната отговорност на правителствата към гражданите, които представляват. Възприетите демократични ценности са свързани със стабилността и развитието както на обществата, така и на пазарите, включително и на енергийните пазари. Настоящата резолюция представлява крачка напред към утвърждаването на тези ценности.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Отношенията между Европейския съюз и Беларус зависят от двете страни. Ако има обща добра воля, диалогът ще бъде възможен, ще бъде възможна и уместна политиката на добросъседство и инициативата „Източно партньорство“. Партньорствата не могат да се развиват на основата на забрани и заповеди, поради което приветствам новата инициатива на Европейската комисия за подобряване на отношенията с Беларус. Обективно погледнато трябва да признаем, че Беларус също направи много за стимулиране на разбирателството. Примери за това са регистрацията на движението „За свобода“, разрешаването на публикуването и разпространението на опозиционни вестници и положителното отношение към инициативата „Източно партньорство“. Европейският съюз има по­високи очаквания. Разбира се, за това има добри основания. Има обаче добри основания и за много от очакванията на Беларус.

Необходими са съразмерност и разбирателство между партньорите в много области. Например, след като призоваваме белоруските органи да спрат да издават изходни визи за своите граждани, особено за деца и студенти, защо Европейският съюз не предприеме мерки за опростяване и либерализиране на визовите процедури за гражданите на Беларус? Тези проблеми са от особено значение за тези от нас, които живеем в гранични райони, обвързани както с културни, така и със семейни връзки.

Освен културните въпроси и проблемът с националността, икономиката и трансграничното сътрудничество са също важни. И в това отношение Комисията и Съветът могат и би трябвало да направят повече.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Настоящият контекст и бъдещето на отношенията с Беларус представляват предизвикателство за външната политика на Европейския съюз. Някои жестове от страна на Минск оправдават възобновяването на част от отношенията. Ясно е обаче, че в настоящия контекст факторът енергия играе важна роля в развитието на този процес. Това е разбираемо. Реализмът е неотменен елемент на външната политика. Реализмът обаче не може, не е нужно и не бива да се отделя от ценностите и стратегията. Насърчаването на демокрацията в Беларус е въпрос както на ценности, така и на стратегия. Това възприемане на средносрочния и дългосрочния европейски интерес трябва да заема централно място в тази нова фаза на взаимоотношенията. В противен случай ще създадем бъдеща зависимост, в която ценностите са поставени след краткосрочните стратегии, като успехът ще е по­малък.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих искал да съобщя за моя глас в полза на предложението за резолюция относно отношението на Европейския съюз към връзките с Беларус.

Доволен съм, че външният министър на Беларус потвърди, че неговата страна възнамерява да участва в инициативата „Източно партньорство“ с други източноевропейски държави. Все пак е необходимо Беларус да спазва стриктно международните стандарти и изисквания за безопасност при изграждането на нова атомна централа и да се съобразява с Конвенцията за ядрена безопасност.

И накрая, опечален съм от факта, че Беларус остава единствената държава в Европа, в която все още е в сила смъртното наказание. Ако се обмисля бъдещо разширяване на Съюза, това варварско наказание трябва да бъде премахнато.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах за резолюцията на Европейския съюз относно Беларус, защото вярвам, че всяко действие, което е в състояние да донесе по­голяма демокрация в която и да е страна по света, е положителна стъпка.

Процесът на демократизация в Беларус ще стимулира зачитането на правата и свободите на гражданите на тази страна.

Приветствам тази резолюция, защото се надявам, че чрез тази мярка все по­голям брой белоруски граждани ще имат по­лесен достъп до визи за държави от Европейския съюз и така ще могат да научат от нас за нашите ценности и традиции. Надявам се също, че много скоро Беларус няма да има вече политически затворници или хора, държани под домашен арест.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз и моите британски колеги консерватори напълно подкрепяме необходимостта демократичната опозиция в Беларус да участва в процеса на постепенно възстановяване на връзките между Европейския съюз и Беларус. В момента президентът Лукашенко, който е местният политически лидер, ръководещ авторитарен режим, прави начални стъпки към ЕС и се дистанцира от Москва – процес, който трябва да насърчим като подобрим нашите политически отношения с Минск.

Ние подкрепяме и призива към правителството на Беларус да поддържа и зачита правата на човека, което е важна част от процеса на подобряване на отношенията между ЕС и Беларус.

По тези причини, както и за да подчертаем важността, която придаваме на демократичното бъдеще на Беларус, решихме да подкрепим настоящата обща резолюция. Бихме искали да изясним още, че по отношение на точка 16 от общата резолюция темата за смъртното наказание е въпрос на съвест според нас – британските консерватори, членове на Европейския парламент.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ RC-B6-0022/2009 (Сребреница)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“.

Сребреница е рана, която остави дълбок отпечатък върху историята на Европа. Оцелелите все още разказват: как между април 1992 г. и април 1993 г. хиляди бежанци, в опитите си да се спасят от набезите на босненските сърби, са се крили в мазета, гаражи и дори в изоставени от сърбите къщи; как са се хранели само с корени; как са били нападнати от бълхи; как, мръзнейки през дългата зима на 1992 г., са се топлели като са горели гуми и пластмасови бутилки; и как телата на загиналите от глад и излагане на опасности са били изяждани от кучета. Седемнадесет години след клането все още предстои идентифицирането на стотици тела.

Ето защо вярвам, че установяването на възпоменателен ден ще ни накара да не забравяме, ще изрази нашата солидарност с членовете на семействата на жертвите на това безсмислено клане и ще обнови по по­решителен начин политиките ни за Европа на мира, социалната справедливост и свободата като сме твърдо убедени, че зачитането на правото на равенство може да се постигне само чрез признаване на различията.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Тази резолюция трагично ни напомня, че „човешкото безчовечие към човека“ не е нещо, което е изчезнало след холокоста от Втората световна война. То продължи в Европа при Сребреница, продължава и днес в Газа.

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. − (NL) Одобрявам ежегодния възпоменателен ден за геноцида в Сребреница, именно защото намесата на Европейския съюз и неговите държави­членки създаде погрешно чувство за сигурност, в резултат на което жителите не можаха да избягат навреме. Тези, които одобряват военните интервенции, няма да се радват да чуят тази критика. По време на изказването ми снощи бях заглушен по средата от Председателя, може би поради раздразнението, почувствано от съдържанието на изказването ми. Последната част, която почти не се чуваше, тъй като Председателят почукваше със своето чукче, се вписва в съдържанието на настоящия доклад.

Сребреница е още и символ на провала на оптимистичните идеи за хуманитарна намеса и сигурно убежище. Би трябвало още в началото да стане ясно, че чуждото военно присъствие може да предложи само напразни илюзии. То превърна Сребреница в оперативна база срещу сръбските условия, като беше неизбежно в крайна сметка то да бъде погълнато от тези идентични условия.

Без нидерландската армия в Сребреница не би имало военно положение и не би имало потребност от отмъщение от страна на сърбите. Жертвите не са причина само за изправянето на Младич и Караджич пред съда, но и за осмисляне на неуспеха на военните интервенции и на всички опити за обединяване на етнически разделената Босна.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Общата резолюция на Европейския парламент относно Сребреница е опит за изопачаване на историята и за прикриване или прехвърляне на отговорността за престъпленията на американските и европейските империалисти, за обезлюдяването на страната и за варварската война, разпалена срещу нея от НАТО с помощта на ЕС, върху жертвите в бивша Югославия.

Същевременно тя е опит за подобряване на репутацията на омразния специален съд в Хага, иницииран от САЩ, пред който империалистите искат да съдят своите жертви и който вече беше използван за физическото премахване на югославския лидер Слободан Милошевич.

Определянето на събитията в Сребреница като най­голямото следвоенно престъпление и предложението да се признае ден за възпоменаването му в държавите­членки на ЕС, след като все още има сериозни въпроси за това какво действително се случи там, е силно изкривяване на историята, тъй като всъщност най­голямото следвоенно престъпление досега в Европа беше избиването на народа на Югославия от американските и европейските империалисти.

Комунистическата партия на Гърция отказва да подкрепи приемането на подобни неприемливи резолюции, особено във време, когато всички сме свидетели на ежедневно избиване на стотици деца и цивилни граждани в Палестина от страна на Израел, с подкрепата на същите империалистически сили, които сега си затварят очите. При това народът на Югославия не е страна в разглежданата резолюция.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Не е приключила черната история на Европа, нито способността на човека да разкрива най­лошото от себе си. Сребреница и нейната ужасна трагедия са не само най­скорошният пример за човешки ужас. Те са напомняне, ако такова е необходимо, че разрушението винаги е възможно, че човек е в състояние на постоянна борба за мир и че нищо, което получаваме, не е вечно. Но споменът за това клане, възпоменаването на тази трагедия, е отдаването на почит, чрез което злото се компенсира с добро.

За нас, португалците, които сме географски и културно отдалечени от местата на най­големите ужаси в Европа през 20­и век и които имаме друга история, е дори още по­важно да ги помним. Географията и културата ни дават различни истории, но те не разграничават нашата човешка природа. Паметта за това, на което бихме могли да сме свидетели, трябва да бъде неразделна част от нашето наследство.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувам за предложението за резолюция, която ще установи 11­и юли за възпоменателен ден на жертвите на клането в Сребреница.

Трагичният месец юли 1995 г., когато сръбски войски, водени от Радко Младич, избиха над 8 000 босненци, е все още жив в сърцата на всички ни. Най­добрият начин да почетем жертвите на зверствата на войната в бивша Югославия е да обявим възпоменателен ден, за да се помни случилото се.

Необходими са още усилия и жертви, за да се гарантира, че виновниците за геноцида са изправени пред съд (като най­важният от тях е генерал Радко Младич) в знак на почит към бащите, майките, децата, братята и сестрите на невинните жертви, които загинаха през тези години, а също и в името на Европа, която иска да живее свободна.