Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2516(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0066/2009

Разисквания :

PV 03/02/2009 - 11
CRE 03/02/2009 - 11

Гласувания :

PV 04/02/2009 - 7.3
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0045

Пълен протокол на разискванията
Вторник, 3 февруари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

11. Реинтегриране на задържаните от Гуантанамо - Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. − Следващата точка включва изявления на Съвета и на Комисията относно репатрирането и реинтегрирането на задържаните от Гуантанамо и предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. (EN) Г-н Председател, напълно съм наясно, че въпросът с Гуантанамо е предмет на голяма загриженост за този Парламент. Наясно съм също така, че Парламентът чрез различите резолюции, приети от 2002 г. насам, последователно е изразявал мнението си по този конкретен проблем. Затова считам, че приветствате, както направи това Съветът, решението на президента Обама да закрие лагера в Гуантанамо до една година. Председателството изрази това становище чрез изявление, което беше направено скоро след като президентът Обама подписа заповедта. Както вероятно знаете, министрите недвусмислено приветстваха това решение на последното заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения.

Президентът Обама обяви също така решението си да преустанови делата на военния трибунал, да потвърди Женевската конвенция, да прекрати програмата за тайно задържане и да сложи край на суровите разпити. Тези навременни събития ще ни позволят да укрепим още повече трансатлантическото сътрудничество в областта на борбата срещу тероризма.

Разбира се, решението лагерът в Гуантанамо да бъде закрит е преди всичко отговорност на Съединените американски щати. Независимо от това, предвид нашия общ интерес в борбата срещу тероризма и за зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, на срещата на Съвета миналата седмица министрите обсъдиха начините, по които държавите-членки могат да предложат практическа помощ на САЩ и по-конкретно дали могат да приемат бивши задържани.

В своята заповед за закриване на лагера в Гуантанамо президентът Обама нарежда преразглеждане на статута на всички задържани. В момента това е в процес на изпълнение. Реинтегрирането на задържаните ще засяга онези, които подлежат на освобождаване във връзка с това преразглеждане. Въпросът дали държавите-членки могат да приемат бивши задържани е въпрос на национално решение. Въпреки това, миналата седмица беше постигнато съгласие, че е желателен общ политически отговор и че допълнително би могла да бъде разгледана възможността за координирани действия на европейско равнище.

Тази тема повдига голям брой политически, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността, които се нуждаят от допълнително проучване и консултации, и които – това също е много важно – ще изискват ангажираността на министрите на правосъдието и вътрешните работи на държавите-членки. Този процес току-що започна и Съветът ще се върне към проблема, веднага щом някои от тези въпроси се изяснят допълнително. Това е предмет на текуща работа и Комитетът по политика и сигурност я обсъжда днес.

Разбирам напълно продължаващия интерес в този Парламент, който намира отражение в проекторезолюцията, внесена на тази сесия, която аз прочетох. Бих искал да ви уверя, че Председателството ще обърне сериозно внимание на този въпрос и ще ви държи напълно информирани за резултата от следващи обсъждания в Съвета, както и относно всички други промени.

 
  
MPphoto
 

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. (FR) Г-н Председател, поздравявам г­н Vondra и се радвам, че съм в състояние на откликна на това, което той току-що каза, тъй като е очевидно, че Комисията трябва да работи в тясно сътрудничество с Председателството по този труден въпрос.

Бих искал също така специално да изразя подкрепата си за г-жа Ferrero-Waldner, която в последния момент беше възпрепятствана да се присъедини към нас тази вечер. Затова ще говоря от нейно и от мое име.

Комисията приема много добре инициативите, предприети от президента Обама от момента на встъпването му в длъжност. Налице са всички елементи за възобновяване на отношенията между САЩ и Европа и Комисията ще положи големи усилия, за да възроди това партньорство.

Най-забележителният пример за смяната на посоката от Съединените американски щати е намерението им да преразгледат въпросите, свързани с правата на човека във връзка с третирането на лицата, заподозрени в терористична дейност. Ние, разбира се, приветстваме желанието на президента Обама по-бързо да закрие лагера за задържане „Гуантанамо“, да се обърне към ислямския свят и да потвърди ангажимента на Съединените американски щати към мирния процес в Близкия изток.

Със задоволство забелязваме и други, също толкова важни детайли в заповедите, подписани на 22 януари, а именно – закриването на секретните затвори на ЦРУ, тоталната забрана на употреба на изтезания и жестокост, на нечовешко или унизително отношение и прекратяването на съдебните процеси на военните трибунали.

Европейският съюз поддържа активен политически диалог със Съединените американски щати, в който разбира се, даваме приоритет на спазването на правата на човека по света. Също така ние сме активни партньори на САЩ в борбата срещу терористичните заплахи, но винаги съобразно нашите ангажименти във връзка с правата на човека.

Задържането без процес на затворниците в Гуантанамо в течение на повече от няколко години даде предимство на терористичните групи, които се опитват да радикализират и да привлекат нови членове. Европейският съюз вече изрази несъгласието си с Гуантанамо. Вашият Парламент, Европейският парламент, непрестанно призоваваше за неговото закриване, защото борбата срещу тероризма трябва да се провежда в съответствие с международното право. В борбата срещу тероризма е важно да се спазват правата на човека не само защото е въпрос на принципи, но и за да се противодейства на радикализирането по целия свят. Считаме, че правата на всички задържани, предвидени в международното право, трябва да бъдат спазвани. С изключение на случаите на въоръжен конфликт, лицата не следва да бъдат задържани произволно и следва да имат право на справедлив, законен процес. Повдигнахме тези въпроси в рамките на политическия диалог със Съединените американски щати. Европейският парламент изигра важна роля в повишаването на осведомеността по този въпрос.

Бих добавил все пак в отговор на г-н Vondra, че случаят на всеки от задържаните в лагера в Гуантанамо трябва да бъде преразгледан от американските органи. Току-що започна работа работна група под председателството на министъра на правосъдието на САЩ, в която участват и държавните секретари по отбраната и вътрешната сигурност, и високопоставени длъжностни лица.

Президентът Обама обяви, че ще бъдат положени нови дипломатически усилия за откриване на решение за проблема с Гуантанамо.

На последния Съвет на министрите на външните работи от 26 януари, както трябва да е докладвала г­жа Ferrero-Waldner, се проведе кратко обсъждане във връзка с Гуантанамо. Няколко държави-членки изразиха желанието си за установяване на обща рамка за съгласуван подход на Европейския съюз, въпреки че, на първо място, г-н Vondra, самите държави-членки решават за всеки конкретен случай как ще отговорят на искания от страна на Съединените американски щати.

Ние предложихме в тясно сътрудничество със секретариата на Съвета да разгледаме тези въпроси по-обстойно. Проучваме въпроса как трети страни могат да приемат бивши задържани. Дори ако по принцип освободените задържани са длъжни да се завърнат в родните си страни, някои от онези, които е вероятно да бъдат освободени след преразглеждането, не биха могли да се върнат в родината си поради страх от преследване, изтезания или малтретиране.

Заедно със Съединените американски щати бихме искали да проучим подробно какво може да направи Европейският съюз, за да подпомогне установяването на тези хора на сигурно място. Въпреки това, тези конкретни случаи ще повдигнат деликатни и сложни въпроси, на които предварително трябва да се обърне внимание. Принципът никога не се променя: ние следва да направим каквото е необходимо, за да гарантираме абсолютното зачитане на правата на човека. При всички случаи искаме да заемем положителна и градивна позиция, що се отнася до новата американска администрация. В същото време трябва и да вземем всички необходими мерки, за да сме сигурни, че подходът на Европейския съюз съответства на задълженията относно правата на човека и нашето собствено законодателство.

Този подход няма да бъде нито лесен, нито бърз. Ще се изправим пред сложни въпроси, които изискват координиране на действията на държавите-членки, за да се достигне до съгласуван отговор от страна на Европейския съюз. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да съдействаме в разискването относно практическите мерки, които следва да бъдат взети на равнището на Общността.

Към момента САЩ не са отправили официално искане. Както г-жа Ferrero-Waldner неведнъж е казвала, необходимо е положително сътрудничество. Ние трябва да работим заедно с държавите-членки за това.

На следващия Съвет по правосъдие и вътрешни работи на 26 февруари ще призовем държавите-членки да предприемат съвместен подход и също така можем да използваме прецедента на решението, използвано, когато палестинците бяха приети в Европа веднага след събитията в църквата „Рождество Христово“ през 2002 г.

Разбира се, Комисията иска да подпомогне онези държави-членки, които решат да приемат бившите задържани в Гуантанамо на територията си. Очевидно все пак зависи от тези държави-членки да определят статута на бившите задържани, които също са и граждани на трети страни, и които евентуално биха били прехвърлени на тяхна територия.

Всеки случай ще се разглежда индивидуално, като се вземе предвид ситуацията на всеки човек, хуманитарните съображения и потенциалната заплаха за сигурността. Решението за приемане и определяне на статут, в края на краищата, попада в компетенциите на всяка държава-членка. Този подход обаче трябва да е част от съвместна рамка, доколкото това е възможно.

Г-н Председател, това е, което имам да кажа от мое име и от името на г-жа Ferrero-Waldner. Питам се дали сега е моментът да направя изявление относно транспортирането и незаконното задържане на затворници в района на Европа. Тогава ще продължа и ще направя изявление, което, макар и кратко, ще отговори на много от въпросите на Парламента.

То засяга използването на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници. Линията, която възприе Комисията от самото начало, се опира на три идеи: първо, войната срещу тероризма трябва да се води при пълно зачитане на основните права; второ, истината, каквато и да се окаже тя, трябва да бъде установена; трето и най-важно за мен, подобни действия трябва да бъдат избягвани в бъдеще.

Комисията неведнъж е изразявала позицията си, че практиките, считани за извънредно предаване на престъпници, и тайното задържане са нарушение на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права.

Комисията заяви също така, че е от особена важност за всички заинтересовани държави-членки да проведат изчерпателни, независими, безпристрастни разследвания, за да установят истината, каквато и да е тя. Това е положителен ангажимент, произтичащ от Европейската конвенция за правата на човека. Трябва да се каже, че в няколко държави-членки вече са започнали разследвания.

Що се отнася до твърденията за тайно задържане в Полша, Комисията писа неколкократно до полските органи. Тъй като на мен ми бе поверена отговорността за въпросите на „правосъдието, свободата и сигурността”, самият аз писах до полските органи на 28 май 2008 г., за да подчертая важността на провеждането на подходящите разследвания.

След това писмо, през м. август 2008 г. заместник-министърът на правосъдието ме уведоми, че най-после е започнало криминално разследване и че ще ме информира за неговите резултати. Смятам, че това е сериозен напредък.

Също така се обърнах и към Румъния по въпроса за тайното задържане. През м. юни 2008 г. министър-председателят на Румъния ми изпрати доклада на разследващата комисия на румънския Сенат. След по-нататъшни контакти румънските органи решиха да проведат допълнителни разследвания, за да проучат информацията, включена във втория доклад на г-н Marty, който беше избран за докладчик от Европейския съвет.

Само подобен подход, който акцентира върху нуждата от провеждане на подходящи разследвания на национално равнище, ще ни позволи да продължим напред. Съюзът и Комисията не разполагат нито с властта, нито с ресурсите да заместят държавите-членки в задачата по разкриване на истината. Само инструментите за разследване и ресурсите на държавите-членки могат да бъдат адекватни за тази задача.

Очевидно Комисията, и аз ще поема ангажимент към вас, се надява, че тези разследвания ще бъдат завършени и ще позволят там, където това е уместно, да се определи кой носи отговорност и там, където е уместно, да се гарантират компенсации за жертвите.

В допълнение към исканията към държавите-членки за провеждане на разследвания, един от практическите приноси на Комисията, след резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2007 г., беше да се изясни дефиницията на „държавни въздухоплавателни средства“ и докато аз бях член на ЕК, отговарящ за транспорта, представих съобщение относно гражданската и бизнес авиацията, което изяснява въпросите.

Парламентът също изиска оценяване на националното антитерористично законодателство. За да получи представа за настоящата ситуация, Комисията изпрати въпросник до държавите-членки относно ефективността на мерките за борба срещу тероризма и за връзката им с основните права. Комисията получи отговори от всичките 27 държави-членки и документ, представящ тези отговори, ще бъде публикуван през следващите шест месеца. В момента е необходимо да се хвърли истинска светлина върху всички тези отговори.

Това е всичко, г-н Председател; отнех доста време, госпожи и господа, но е вярно, че докато това е сфера, в която Съюзът има ограничени правомощия, Комисията се стреми да окуражава истината да излезе на светло и да насърчава зачитането на основните права. Мога да кажа само едно, но казвайки го, поемам личен ангажимент. Аз, разбира се, ще продължа да се уверявам, че преди всичко, цялата истина е установена, така че да можем да сме сигурни, че подобни непростими действия няма да се повторят.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. (EN) Г-н Председател, аз очаквах два отделни въпроса: Гуантанамо, от една страна, и тайните задържания и предавания – от друга. Както всички ние знаем, през първите дни след встъпването си в длъжност президентът Обама всъщност взе три решения. За първото вече ви казах, т.е. за Гуантанамо, но имаше и две други важни решения.

Първо, той сложи край на секретната програма за задържане на ЦРУ. Президентът нареди в бъдеще всички задържани лица, държани от САЩ, да бъдат задължително регистрирани в Международния комитет на Червения кръст. С това решение той уреди въпрос, който даваше повод за загриженост както на Съвета, така и на Европейския парламент. Затова и Съветът радушно приветства това решение. Сигурен съм, че то се приветства също толкова радушно и от Парламента.

Президентът Обама прекрати също така прилагането на „засилени“ техники за разпит от ЦРУ. Следователите от САЩ вече не могат да се позовават на правните становища относно изтезанията и другите методи на разпит, съставени след 11 септември. Това решение е важно. Европейският съюз е ангажиран с пълна забрана на изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително отношение.

Що се отнася до третото решение, президентът Обама нареди също извършване на преглед на политиките на транспортиране и предаване, за да се гарантира, че те са в съответствие със задълженията на САЩ по международното право. Занапред политиките не трябва – цитирам – „да водят до прехвърляне на лица в други държави, за да бъдат подложени на изтезания или друго с цел или с последствие подкопаване или заобикаляне на ангажиментите или задълженията на САЩ за осигуряване на хуманно отношение към лицата под техен арест или контрол“.

Убедени сме, че тези решения, взети заедно с решението за затваряне на Гуантанамо, което вече споменах, допълнително ще заздравят сътрудничеството със САЩ в борбата срещу тероризма. Мисля също, че то може да възстанови един по-добър климат в трансатлантическите отношения и може да отговори на чувствата, които бяха изразени много категорично в този Парламент, както и сред съществена част от общественото мнение в Европа.

Сега мисля, че от самото начало ние всички можем да се съгласим с една важна мисъл: че контекстът на днешното обсъждане се промени неизмеримо. Наясно съм също, че твърденията за използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, бяха повод за дълбока загриженост сред мнозина членове на Парламента. Вие наблюдавахте тези въпроси много отблизо, не на последно място чрез дейностите на временната комисия.

Позицията на Парламента бе ясно изразена в резолюцията ви от м. февруари 2007 г. Искам да подчертая пред вас, че Съветът винаги е наблягал на ангажимента си за ефективна борба срещу тероризма, с използване на всички налични законни средства, тъй като тероризмът, като такъв, е заплаха за системата от ценности, основана на принципа на правовата държава.

Съветът също неведнъж е заявявал, че наличието на секретни обекти за задържане, където задържаните лица се намират в правен вакуум, не е в съответствие с международното хуманитарно право и това по правата на човека. Това е мнението ни и сега и ние сме ангажирани с него, но промяната в контекста, предвид актуалното развитие на нещата в САЩ, означава, че бих искал също да се съсредоточа основно върху бъдещето. Нека гледаме напред, а не назад. Съветът енергично приветства неотдавнашното решение на президента на САЩ по този въпрос.

Трансатлантическата общност е общност на споделени ценности и трябва да остане такава, ако искаме да сме способни да защитаваме интересите си в глобалния свят. Няма съмнение, че човешките права и подкрепата за принципа на правовата държава в борбата срещу тероризма са част от това общо наследство.

 
  
MPphoto
 

  Hartmut Nassauer, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-н Председател, госпожи и господа, трябва ли затворници от Гуантанамо да бъдат приети в Европейския съюз? Това е въпросът, който трябва да си зададем днес. Отговорът ще зависи от съображенията, от които изберем да се ръководим.

Някои хора твърдят, че затворниците са били изтезавани. Това е причина да ги приемем, от съображения за хуманност. Без съмнение е вярно, че изтезанията са най-нечовешката и унизителна практика. Ако тези хора са били изтезавани, те имат право на нашето съчувствие, независимо от отделните обвинения, които им се повдигат. Това ли обаче е единственият аспект, който трябва да разгледаме?

Например мнозина от хората, които са или са били затворени в Гуантанамо, са преминали през тренировъчни лагери за терористи в Афганистан след 11 септември. Те не са били туристи, желаещи да се насладят на красотите на страната, а потенциални терористи. Длъжни сме да защитим европейските граждани от потенциални терористи.

За съжаление, изтезания се прилагат по цял свят и ние неотклонно ги осъждаме. Още не сме стигнали дотам да кажем, че всеки, който е бил изтезаван, има право да бъде приет в Европа. Това още не сме направили и си имаме сериозни причини. Вместо това сме претеглили това съображение във връзка с необходимостта от сигурност в Европейския съюз. Трябва да направим същото и в този случай. Трябва да сме сигурни, че в Европа няма да нахлуят потенциални терористи и следователно при преценката на този проблем бих искал да видя, че необходимостта от сигурност се ползва с най-висок приоритет над всички други съображения.

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz, от името на групата PSE. – (DE) Г­н Председател, госпожи и господа, моят колега Claudio Fava ще говори от името на нашата група по въпроси, отнасящи се до полетите на ЦРУ и тази част от обсъждането. Аз ще се съсредоточа върху въпросите, свързани със закриването на лагера „Гуантанамо“ и ще започна с отговор на Hartmut Nassauer.

Вярно е, че изискванията за сигурност на народите на Европейският съюз са стандарт, с който трябва да съизмерваме действията си. Бих искал обаче да започна с въпроса: кое вреди повече на сигурността ни? Дали това е страхът да приемем тук затворници от Гуантанамо, тъй като се смята, че те ще се явят риск за сигурността след освобождаването им? Или, по-вероятно, дали това е фактът, че съществуването на този лагер, което е в разрез с международното право и нарушава правата на човека, е основната причина зад вълната от мощен гняв, обзел милиони хора по цял свят? Това е защото т.нар. западен свят, който безспорно бе провокиран по безпрецедентен начин от събитията на 11 септември, до известна степен не бе в състояние да повлияе на случващото се и поради това трябваше да приеме факта, че президент на Съединените американски щати пренебрегна основни права на човека, тъй като сметна това за подходящ отговор на тази провокация.

Считам, че това допринесе повече за засилване на несигурността в света, отколкото ако сега, когато друг президент иска да върне страната си към предишното й величие, като направи Съединените американски щати символ на спазването на основните права по цял свят, ние европейците кажем сега, че не искаме да имаме нищо общо с това, вие трябва сами да си направите извода какво да се прави в тази връзка.

Бихме изпратили послание, че конфедерация от държави като Европейския съюз, която мисли, че е и наистина е общност на правовия ред, иска да избяга от отговорностите си, като използва този аргумент в момента, в който на едно незаконно положение е сложен край. Не може да очакваме гражданите ни да приемат това като риск за сигурността. Това е грешното послание. То е гибелно, защото поведението ни би било по-лошо, отколкото на тези хора, които като Барак Обама отиват там и заявяват, че въпреки всички рискове, които самите те поемат, въпреки несъгласието на военните, въпреки съпротивата в САЩ, тъй като хората там също казват „оставете ги в Гуантанамо, не ги водете тук, тук те представляват по-голям риск“, които казват че въпреки цялата тази съпротива, има символично значение фактът, че новият президент се връща към спазването на правата на човека и основните права, включително на правата на тези, които сами не са показали никакво уважение към тези ценности. Отказът да му се помогне в такова положение би бил неправилен и в разрез с разбирането най-малко на моята група относно задачата на Европейския съюз, която е да гарантира, че общността, управлявана от закона, която сме създали във вътрешен план, се изнася като аспект на международната политика.

Можем да направим това само като допринасяме по един заслужаващ доверие начин в рамките на собствените ни граници за гарантиране на това, основните права на всеки човек да са с приоритет. Гуантанамо е място на позор. То е място на изтезания. По тази причина то е също така символ на факта, че западната конфедерация на държави не може да претендира, че практикува това, което проповядва, а именно че най-важно от всичко е, че човешкото достойнство е неприкосновено. Това е първият член от нашата Харта на основните права. В Хартата не се посочва, че тази неприкосновеност може да бъде намалявана. Чувството ни за превъзходство над философията на терористите има нещо общо с факта, че ние казваме, че ще предоставим на тези хора основните им права, макар те да желаят с действията си да отнемат тези права на другите.

Поради тази причина считам, че можем да дадем по-голям принос за сигурността на света, като затворим Гуантанамо, като подкрепим Барак Обама и като играем активна роля, ако администрацията на САЩ поиска да сторим това, и ако можем да работим заедно с правителството, за да започнем процес по приемане на тези хора, отколкото ако проповядваме фалшива концепция за сигурност която, г-н Nassauer, би могла да се приложи само когато полицията и тайните служби са свършили работата си. Случаят няма да е такъв, че когато хората излязат от Гуантанамо, те да могат да се движат тук свободно и без наблюдение. Аспектът на сигурността е важен, но основните права трябва в този случай да се ползват с по-висок приоритет.

(Ръкопляскания)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н SIWIEC
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Graham Watson, от името на групата ALDE.(EN) Г­н Председател, когато сенаторът Обама стана президент Обама, всички въздъхнахме с облекчение. Оста на злото, смяната на режима, войната срещу терора: европейските граждани копнеят тези евфемизми да бъдат пратени в историята заедно с хората, които ги измислиха.

Но за да скъсаме с миналото и за да се върнем към принципа на правовата държава, се иска смелост и упоритост, така че поздравявам новия президент. Той беше прав да осъди симулирането на давене като изтезание, беше прав да спре опорочените военни съдебни процеси в залива Гуантанамо и беше прав да даде сигнал за решимостта си за окончателно закриване на лагера в срок от една година. Приветствам днешните уверения на Председателството на Съвета, че САЩ вече са се отказали от презрените практики, които опетниха правителството им през последните години, включително изтезанията в трети страни и случаите на извънредни предавания, за да се сложи край на оста на беззаконието.

Европа обаче не може да се дистанцира, да свие рамене и да каже, че това са неща, с които Америка трябва да се оправя сама. На нас ни липсва откритият дебат и колективната промяна на волята, които американската демокрация позволява. И пак прекалено често държави-членки от нашия Съюз бяха замесени в това, което направи администрацията Буш. Ако 43-ят президент ни научи на нещо, то е, че при прилагането на международно правосъдие нагласата „да действаме сами“ завършва в задънената улица на провала.

Така че предизвикателството на Гуантанамо, проблемът, че 245 заподозрени ще бъдат пуснати от правосъдната система, не е въпрос само за Америка. Той е главоблъсканица, която трябва да решим заедно. Съединените американски щати трябва да преследват заподозрените, когато има солидни доказателства и в съответствие с принципа на правовата държава. Америка трябва да освободи тези от заподозрените, срещу които доказателствата не са достатъчни, и да ги защити, ако е вероятно да бъдат подложени на изтезания у дома.

Но какво да кажем за тези, които ще бъдат освободени, които не представляват заплаха, но нямат желание да останат в страна, която неоснователно ги е хвърлила в затвора? Ако бъде помолена, не трябва ли Европа да предложи на тези малцина граждани правата и свободите, които никоя друга страна няма да им предложи? Не можем безкрайно да балансираме твърдението на Съвета, че отделните държави-членки трябва да решават, с обявеното от него желание за една координирана европейска позиция. Европа трябва да говори с един глас и да играе ролята си за прекратяване на тази обида за правосъдието. Мнозина от нас са критикували преди Америка за неумението й да работи с другите. Бяхме прави за това, но сега нашата помощ може да бъде потърсена и би било грешка да кажем „не“.

 
  
MPphoto
 

  Konrad Szymański, от името на групата UEN.(PL) Г-н Председател, стандартното консервативно тълкуване на международното право изисква Гуантанамо да бъде закрит незабавно и безусловно. След 11 септември обаче вече нищо не е стандартно. Затова дори и президентът Обама, който толкова се стреми към промяна, е изправен пред сериозния проблем какво да се прави с хората, които в момента се намират в Гуантанамо. Това не са обикновени затворници. Всяко девето лице от освободените от Гуантанамо веднага отново се заема с терористична дейност. Затова призовавам към внимание, когато предлагаме съвети на Съединените американски щати и на държавите-членки на Европейския съюз.

По този въпрос абсолютно сигурни са три неща. Ние със сигурност сме длъжни да изведем от лагера нашите граждани и лицата, постоянно пребиваващи у нас. От нас се очаква също така ефективно да изолираме лицата, които представляват сериозна заплаха. Освен това следва да прегледаме Женевската конвенция с оглед намиране на подходящ отговор за проблема за армиите от терористи без гражданство. За съжаление, никой от тези въпроси не е разгледан подобаващо в проекта за резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Kathalijne Maria Buitenweg, от името на групата Verts/ALE. (NL) Г­н Председател, моята група приветства бележките, направени от министър Vondra относно залива Гуантанамо. Изглежда, че по принцип Европейският съюз е в процес на търсене на общ отговор и чешкото председателство ще ни помогне в това. Къде точно ще бъдат преместени затворниците е все още въпрос на съгласие от държавите, но се съобщава, че по принцип Европа ще реагира положително на искане от САЩ. Това ще зарадва Парламента, защото още през 2006 г. ние поискахме от държавите-членки на ЕС активно да настояват за заселване на бившите затворници, включително в Европейския съюз.

Въпросът ми към Съвета е: готови ли сте да направите това по един активен начин? Ще попитате ли САЩ кои са затворниците сега? Ще попитате ли за техния произход и какво би станало с тях, така че да можем да създадем необходимата организация? Аз обаче съм доволна от тази положителна нагласа, която се надявам да сложи край на нарушенията на правата на човека, на които тези хора са били подложени.

Г-н Председател, докато развоят за залива Гуантанамо, който е символ, е чудесен, не следва да забравяме че има и други затвори, за които трябва да изразим мнение. Сещам се за Баграм в близост до Кабул например, където се държат от 600 до 700 души. Призовавам Съвета и Комисията да направят необходимото тези затвори също да бъдат закрити.

Макар да бях доволна от бележките за залива Гуантанамо, малко съм разочарована от тези за ЦРУ. Оценявам, че преди всичко Съветът иска да гледа напред, не назад. Разбирам добре това, тъй като когато се оглеждаме назад, виждаме голяма каша. Би било прекалено опростяване да кажем, че тъй като САЩ сега имат нов президент, можем отново да прилагаме същите стандарти към всички нас и да забравим да надникнем в сърцата си, и да подминем помощта, която оказахме на правителство, за което сега казвате, че е действало неправилно.

 
  
MPphoto
 

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL.(DE) Г-н Председател, моята група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, от самото начало настояваше за закриване на затворническия лагер на САЩ в Гуантанамо. Противно на всички основни правни принципи и международни договорености, хора бяха държани в плен и изтезавани с години, и им бе отказван справедлив процес. Основните им човешки права бяха пренебрегнати. Самата сила, която се опитва да защитава правата на човека, демокрацията и свободата в целия свят в този случай нарушаваше основни права и създаде собствена зона извън закона за целите на войната си срещу терора. Това е неприемливо!

Важно бе, че Европейският парламент през един дълъг период постоянно повтаряше призива си за закриване на Гуантанамо. Обаче сега, когато новото правителство заяви, че променя политиката си, ние европейците започваме да се съмняваме в това, за което самите ние призовавахме. Колебаем се и започнахме период на политически пазарлъци. Смятам това за циничен подход.

Какво стана с призива ни за всеобщия и неделим характер на правата на човека? Не може наистина да казваме, че искаме да проповядваме едно нещо, а да правим друго. Не може да е истина, че по някакъв начин желаем да оправдаем и да приемем този позорен лагер. Не можем да разглеждаме закрилата на правата на човека като важен принцип само когато искаме това от други и да не правим ние самите нищо, за да я утвърждаваме.

Призовавам държавите-членки да заявят позицията си ясно, но също така казвам от името на моята група, че закриването на затворническия лагер в Гуантанамо е само първата стъпка. Военната база на САЩ в Гуантанамо също трябва да бъде изтеглена.

 
  
MPphoto
 

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Навярно всички изпитваме голямо чувство на облекчение от това, което стана в Съединените щати. То е подобно на положението, което имахме в началото на 50-те години на ХХ век, когато американският народ и американската система доказаха способността си да се очистят от макартизма. Сега те доказаха същата способност, като избраха нов президент, който в първия си ден обяви, че Гуантанамо трябва да бъде закрит. Да благодарим на съдбата за това.

Погрешното тук, разбира се, бе задържането на заподозрените в терористична дейност или други престъпления. Те трябва да бъдат съдени и оправдани или осъдени, освободени или наказани. Тези, които не бъдат осъдени, трябва да се третират като невинни. Ако след това продължим да ги подозираме, работа на службите за сигурност е да проверят това впоследствие. Трудно ми е да разбера защо тези, които не е било възможно да бъдат осъдени, не могат да пребивават в Съединените американски щати, но самите европейски страни трябва, разбира се, да бъдат готови да приемат тези, които не ... Благодаря ви за възможността да се изкажа.

 
  
MPphoto
 

  Koenraad Dillen (NI). (NL) Всеки, който изкривява принципа на правовата държава, използва методите на онези, срещу които правовата държава обявява, че се бори. Закриването на затвора в залива Гуантанамо, където правата на защита, както ги познаваме в нашия западен свят, не бяха гарантирани, е хубаво нещо. Не е необходимо да се разпростирам за това, тъй като то бе подчертано от мнозина преди мен. Фактът че г-н Буш, с твърдата си политика, успя да защити американския народ от нов 11 септември, не променя много нещата.

Една демокрация трябва да спазва върховенството на закона навсякъде и по целия свят, но демокрацията трябва също да обмисля решителни начини, с които да успее да се защити срещу религиозните екстремисти, желаещи да унищожат отвореното ни общество. Това е акцент, който не намирам в представените ни проекти за документи.

Най-накрая, не бива да се занимаваме само с Гуантанамо. Самата Куба, в която се намира американският анклав Гуантанамо, е един голям затвор, където хиляди невинни политически затворници остават лишени от всякаква надежда за справедлив или бърз съдебен процес. Същото важи и за нашия голям търговски партньор Китай, на който отново и отново отделяме време, когато стане дума за правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Nils Lundgren (IND/DEM).(EN) Г­н Председател, исках само да попитам защо на г­н Schulz бе позволено твърде много да превиши времето си за изказвания, но не и на останалите от нас? Защо?

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Когато г­н Schulz имаше думата, заседанието беше под председателството на председателя на Европейския парламент г-н Pöttering и следователно това е въпрос към г-н Pöttering. Не смятам, че това има връзка с воденето на заседанието от мен. Трябва да повдигнете въпроса отново, когато г-н Pöttering бъде в ролята на председателстващ.

 
  
MPphoto
 

  Urszula Gacek (PPE-DE).(EN) Г­н Председател, какво да правим с бившите затворници от залива Гуантанамо? Как да намерим точния баланс между обезпечаването на сигурността на гражданите на ЕС и намирането на място, където бившите затворници да се заселят?

Първо, нека изясня, че аз не говоря за затворници, които Съединените американски щати смятат за опасни, но неподлежащи на съдебен процес, и моля да се има предвид, че една такава немалка група още съществува. Но дори и тези, от които обвиненията са свалени, и за които се смята, че не представляват никакъв риск, по мое мнение си остават риск.

Имаме основателни опасения, тъй като според Пентагона за 61 бивши затворници, от които са били свалени всички обвинения и след това са били освободени, се твърди, че участват в терористични дейности. Един от тях е заместник-ръководител на Ал Кайда в Йемен, а друг се е самовзривил.

Вчера президентът Обама заяви по обществената телевизия, че не може да бъде сигурен, че оневинените и освободени затворници няма да създадат заплаха за сигурността. Може ли да се иска от нас да приемем този риск в ЕС? Мисля, че може да бъде поискано от нас, но че трябва да имаме правото да решим дали този риск е приемлив за нас или не.

Държавите-членки показаха различна степен на готовност да приемат бивши затворници. Подчертавам, че решението за приемане на затворници трябва да бъде суверенно решение на държавата-членка. То не може да бъде налагано на държава-членка от ЕС, нито може да се взема изолирано. Предвид свободата на движение, която имаме в Европа, особено в Европа без граници в Шенгенската зона, решенията на държавите-членки да допуснат затворници от залива Гуантанамо да се заселят в тяхната страна ще имат последствия за сигурността не само на тази държава-членка, а и за нейните съседи. Поради това аз изисквам и ние изискваме такива решения да бъдат консултирани с други членове на ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Claudio Fava (PSE). - (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, закриването на Гуантанамо ни позволява да поправим нарушение, което петни международното право и, преди всичко, не бе от полза във войната срещу тероризма.

Днес обаче не е достатъчно да приветстваме решението на президента Обама. Сега е време да се поеме отговорност, а отговорността включва също Европа и държавите-членки. Гуантанамо отчасти е последица от мълчанието на Европа и съдействието на много от нашите правителства в системата на предавания. През последните години това, което се случваше, бе, че правителствата ни, от една страна казваха, че Гуантанамо трябва да бъде закрит, но от друга страна, изпращаха полицейските си служители там да разпитват задържаните. Говорим за отговорности, които бяха отречени, когато този Парламент разследваше въпроса, но които бяха признати и проверени през последните две години.

Февруари 2008 г.: Лондон се извинява за полетите на ЦРУ; някои самолети са използвали британски бази, заяви външният министър Miliband, влизайки в противоречие с това, което Тони Блеър бе казал три години преди това, твърдейки, че нищо незаконно не е ставало на британска земя. Декември 2008 г.: правителството на Испания на г-н Aznar е знаело, че много полети на ЦРУ са прелитали през испанското въздушно пространство и са използвали испански летища. Това следва от секретен документ, публикуван от „El País“, оказал се автентичен. Министърът на външните работи по онова време, Josep Piqué, който призна за използването на испански летища, каза че не е знаел какво е ставало след това в Гуантанамо. Може би е мислел, че е увеселителен парк. През м. октомври 2008 г. научихме, че в Португалия министърът на външните работи, г­н Amado, е признал, че предишното дясноцентристко правителство на г-н Barroso съзнателно е предоставило португалски летища и въздушно пространство за незаконните полети на ЦРУ. Г-н Amado заяви, че не е говорил за това, за да не нарушава спокойствието на европейските институции. Аз питам: а какво става с правото на гражданите да знаят? Или трябва да си въобразим, че дори и г-н Barroso не е знаел каква гражданска и юридическа непристойност е бил Гуантанамо тогава и все още е днес?

В това е въпросът, г-н Председател, и приключвам: в последните години показахме и много добра воля, и много лицемерие, не на последно място и с това, което Съветът остави неизречено през тези години. Преди две години Парламентът отправи 46 препоръки до Съвета. Бихме очаквали поне някои от тези препоръки да бъдат обект на надлежно проучване и внимание, че евентуално би имало отговори поне на някои от препоръките. По тази причина смятаме, че оказвайки някаква помощ за закриването на Гуантанамо и поемането на колективната ни отговорност, като Европа и като 27 държави­членки, които тя включва, би било принос, макар и малък за изкупление на колективното ни мълчание.

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford (ALDE).(EN) Г-н Председател, основната отговорност за закриването на лагера в залива Гуантанамо и заселването на задържаните без съмнение принадлежи на правителството на САЩ. Европа обаче трябва да признае политическата реалност, че САЩ не могат да се справят с това сами. Изразихме много добра воля към президента Обама и ангажимент към трансатлантическите отношения. Това трябва да предполага предлагане на практическа помощ.

Има и други причини за държавите-членки на ЕС да съдействат за закриването на затвора. Преди всичко, хуманитарният аргумент, на който едва ли е необходимо да се спирам – да бъдат спасени тези мъже от ада, в който някои от тях са страдали седем години. Второ, доверието към Европа: ние призовавахме САЩ да закрият Гуантанамо, сега трябва да помогнем това да стане наистина. Трето, собственият ни интерес да премахнем мощен символ, който действа като стимул за набиране на терористи и радикализация и на последно място, моралната отговорност, за която говори Claudio Fava.

Мисля обаче, че ще се занимаем с предаванията и съучастието на европейските правителства във второ предложение за резолюция след две седмици. Така че енергично приветствам общата резолюция, която съгласувахме между групите и по целия политически спектър и наистина се надявам утре да има стабилен вот. Ако предположим, че групата на Алианса на либералите и демократите за Европа ще приеме моя съвет, ние нито ще внесем, нито ще подкрепим изменения към тази резолюция.

Искам да се спра само на няколко неща. На първо място, твърденията, че около 61 освободени задържани са се включили в терористична дейност: чухме от юристи, които разбират от тези неща, че това е в по­голямата си част необосновано. Знаем за двама, които са се включили в терористична дейност. Сред останалите са такива, като осемте души в Албания, които дадоха интервюта за медиите; или т. нар. „Тримата от Типтън“, британски граждани, направили критичен филм за Гуантанамо. Това не е „връщане към тероризма“.

Най-накрая, що се отнася до въпросите на сигурността: трябва да ги обсъждаме, но като се предлагат заслужаващи доверие решения и можем да включим юристите в това.

 
  
MPphoto
 

  Mirosław Mariusz Piotrowski (UEN).(PL) Г­н Председател, след избирането на Барак Обама за президент на Съединените американски щати и подписването от него на документа за предстоящото закриване на центъра за задържане Гуантанамо, в Парламента се усети нездрава възбуда. Членовете на вече разпуснатата Временна комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници взеха думата. Желая да напомня на залата, че гореспоменатата комисия не съумя да установи нищо, макар и да положи усилия да изрази гнева си и да осъди видовете на т.нар. извънредно предаване.

Вече знаем, че новият президент оценява сериозността на проблема. Той промени становището си след предизборната кампания и скоро след като положи клетва, издаде разпореждане, продължаващо срока, през който методите, използвани до момента в борбата срещу терористите, могат да се прилагат.

Ние разбираме, че за много държави-членки на Европейския съюз, включително Полша, е невъзможно да приемат арестувани терористи. При все това, държавите-членки на Съюза и нашият Парламент, вместо да критикуват и разделят фронта във войната срещу терора, трябва да сътрудничат със Съединените американски щати и да поемат част от отговорността за борбата срещу това явление. Трябва отново да напомня на Парламента, че тероризмът е глобална заплаха, която засяга и гражданите на Съюза.

 
  
MPphoto
 

  Cem Özdemir (Verts/ALE).(DE) Г­н Председател, госпожи и господа, затворническият лагер в Гуантанамо стана символ на пренебрегването на човешките права и принципа на правовата държава. Новият президент на САЩ Барак Обама отправи също толкова силно и важно послание, като нареди спиране дейността на военните съдилища в Гуантанамо и обеща да закрие лагера до една година.

Не само доверието към Съединените американски щати обаче бе подкопано в резултат на незачитането от тях на правата на човека във войната срещу терора. Нашите европейски правителства не могат да свалят отговорността си, както установи в доклада си от м. февруари 2007 г. Временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници. Той разкри двойните стандарти на много държави от Европейския съюз, които с основание изискват страните кандидатки да спазват правата на човека, но те самите потъпкват тези права в рамките на Европейския съюз.

Европейският съюз също има отговорност да играе активна роля в процеса на намиране на общо решение за всички затворници, които вече не са под подозрение и които не могат да се завърнат в своите страни. Това важи конкретно за Германия, която може и би трябвало да помогне приемането на бежанците да стане възможно. Не трябва да повтаряме грешката, която допуснахме в случая на германския турчин от Бремен, Murat Kurnaz, който неправомерно прекара четири години в залива Гуантанамо.

Новото начало във Вашингтон е шанс за нас да дадем ясен сигнал, че правата на човека не трябва да се накърняват във войната срещу терора.

 
  
MPphoto
 

  Willy Meyer Pleite (GUE/NGL). (ES) Г­н Председател, надявам се и желая изявлението на президента Обама за закриването на центъра за задържане Гуантанамо да възвестява промяна във външната политика на САЩ.

Надявам се то да означава отказ от политиката, която се отплащаше на терора с терор и на престъпленията с престъпления, която в крайна сметка, стъпка с подковани ботуши международното право.

Надявам се и желая случаят да е такъв. Проблемът за Европейският съюз е, че много европейски държави бяха ангажирани с предишната политика на г­н Буш на отплащане на терора с терор и на престъпленията с престъпления. И те бяха съучастници в тази политика. Затова анкетната комисия за полетите на ЦРУ не можа да свърши работата си: имаше европейски правителства, които криеха позорящите ги факти, позорните действия на външната политика на г-н Буш. И затова трябва да настояваме да им се потърси сметка. Американският народ направи това чрез избирателните урни.

Надявам се също така, че президентът Обама ще прояви кураж и ще предаде на правосъдието тези длъжностни лица, които са прилагали изтезания, и тези длъжностни лица, които са задържали незаконно хора, тъй като, госпожи и господа, за затворниците от Гуантанамо по отношение на правото има само едно решение. Ако срещу някои от тях има доказателства, те трябва да бъдат съдени. Ако няма доказателства, те трябва да бъдат освободени. А длъжностните лица от администрацията на САЩ трябва да поемат отговорността за тези хора, които са били задържани незаконно.

Така става в моята страна и така става във всяка демокрация, която поначало е основана на демократичните права. Много благодаря.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI). (FR) Г-н Председател, мисля че ролята ни не е да служим за отдушник на политиката на произвол, която Съединените американски щати за съжаление преднамерено преследваха в тази област. Политиката беше предизвикателство към нашите общи западни принципи и се провежда на цинично избрано място, един остатък от колониалните времена. Там няма върховенство на закона: нито кубински закони, които, както с основание отбеляза г-н Dillen, не предлагат защита на отделния човек, нито закони на САЩ, нито нашето общо наследство – международното право.

От правна гледна точка мисля, че въпросът е ясен. Ако има наказателни обвинения по обичайното право срещу някои от затворниците, те трябва да бъдат съдени в адекватен съдебен процес. Ако са заподозрени например, че са организирали нападенията на 11 септември, трябвало е още преди седем години да им бъдат съобщени повдигнатите им обвинения, да са получили достъп до адвокати и да са се явили пред американски съд. Такива в Съединените американски щати има достатъчно.

Ако други се разглеждат като военнопленници след съюзническата намеса в Афганистан, те трябва да бъдат държани в условията, заложени в законите за военно време, до официалния край на военните действия.

Ако има задържани, които не попадат в никоя от двете категории, те би трябвало да бъдат освободени и изпратени по домовете си.

Казват ми, че някои са потенциално опасни, но ако аз лично бях задържан за седем години в пълна изолация, макар че може никога да не съм бил опасен, със сигурност бих станал потенциално опасен към края. Смятам, че случаят би бил такъв и при повечето хора тук.

Ако някои не искат да се върнат по домовете си, те могат да поискат от тъмничарите си политическо убежище. Това е всичко, което имам да кажа и възползвайки се от случая, желая да благодаря на г­н Barrot за неговата работа по разследването. Времето ще докаже, че тя е най-добрият анализ на тези незаконни прехвърляния на затворници.

 
  
MPphoto
 

  Carlos Coelho (PPE-DE).(PT) Г-н Председател, г-н Действащ председател на Съвета, г-н Barrot, госпожи и господа, Парламентът неколкократно призова за закриване на затвора в залива Гуантанамо. Към нас се присъединиха другите две институции Комисията и Съветът. След като решението вече е взето, нека позицията ни не се възприема погрешно. Ние сърдечно поздравяваме президента Обама за това решение, което той обоснова с необходимостта да възстанови на Съединените американски щати моралния авторитет, с който те преди това се ползваха в света.

Нека бъдем ясни: решението на администрацията Буш да открие затвора в залива Гуантанамо, както и програмата за „извънредни предавания“, бе удар по този морален авторитет. Целите не оправдават средствата. Неприемливо е да се нарушава международното право, да се прилагат изтезания, да се откриват секретни затвори или затворници да изчезват. В държавите, които се ръководят от принципа на правовата държава, затворниците се предават на правосъдието и имат право на защита. Администрацията Буш сгреши, като извърши тези злоупотреби, също както и съучастниците й, които къде с насърчителни аплодисменти, къде със засрамено мълчание, също сгрешиха.

Ако Съединените американски щати поискат помощта на Европейския съюз, тя не бива да бъде отказвана – точно, всъщност, както каза г-н Barrot – при условие да не застрашаваме безопасността на нашите граждани, но и без да използваме това като предлог да не сътрудничим. Нуждаем се от сътрудничеството на Съединените американски щати също и за да хвърлим светлина върху злоупотребите, които бяха извършени в Европа, за да разберем кой е бил отговорен и да гарантираме, че същите престъпления няма да се повторят в бъдеще. Трябва също да попитаме държавите-членки и европейските институции какво са направили те, за да изпълнят препоръките, които този Парламент прие през м. февруари 2007 г. и, ако е приложимо, какво е тяхното обяснение, за да не направят това.

Тъй като г­н Fava се позова на председателя Barroso смятам, че му дължим дума на благодарност, тъй като за разлика от Съвета, който се съпротивлява, лъга и кри информация от Парламента, Европейската комисия се държа лоялно и сътрудничи напълно за нашите разследвания.

 
  
MPphoto
 

  Jan Marinus Wiersma (PSE). (NL) Президентът Обама удържа на думата си. Едно от първите му политически действия бе закриването на затвора в Гуантанамо, от което, естествено, сме доволни. Или по-скоро, това бе обявяване на закриването на Гуантанамо, тъй като новото правителство на САЩ е изправено пред трудната задача да намери решение за затворниците, които още са там.

Преди всичко, статутът им следва да бъде изяснен и да бъде установено дали всички те могат да бъдат освободени без риск. Те са били затворени незаконно от администрацията Буш, която явно наруши международното право. Това следователно е преди всичко американски проблем, който трябва да бъде решен от Вашингтон. Дали САЩ ще поискат помощ от европейските държави и Европейския съюз понастоящем не е ясно и би било малко спекулативно прекалено да изпреварваме събитията.

Също така искам да се разгранича от колегите си, които мислят, че вече трябва да поемем ангажимент въз основа на предположението, че Европейският съюз е морално задължен да направи това, тъй като някои от страните може да са били замесени в транспорта на затворници до Гуантанамо. Това се опира само на предположения. Не успяхме да докажем, че в това има нещо вярно, нито знаем кои страни евентуално са били въвлечени в такъв транспорт, така че да обосноваваме по този начин аргумента си за приемане на затворници, по мое мнение, е не съвсем издържано и съм доволен, че не е направено в резолюцията.

Очевидно не трябва да изключваме възможността САЩ все пак да ни отправят такова искане и споделям мнението на председателя на моята група по този въпрос. Ако такова искане се получи, със сигурност ще трябва да реагираме положително с оглед на международното право, но също и поради необходимостта Европейският съюз да реагира по хуманитарен начин в ситуация като тази.

 
  
MPphoto
 

  Ignasi Guardans Cambó (ALDE). (ES) Г­н Председател, Гуантанамо е проблем, който не е създаден от Европейския съюз. Този проблем със сигурност не би съществувал, ако Европейският съюз – също както го осъди толкова пъти – наистина го бе отхвърлил, вместо пасивно, а на моменти и активно да сътрудничи за самото съществуване на тази черна дупка в международното право. Ясно е, че не сме го създали сами. Обаче ние със сигурност сме длъжни да сътрудничим, за да се сложи край на това положение. Това е ясно задължение, което трябва да изпълним.

Няма съмнение, че всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. Затворниците от Гуантанамо не могат да бъдат третирани като еднородна маса. Те са хора с права, но също и със свои собствени истории. Някои от тях са престъпници, които трябва да бъдат съдени като такива; други са невинни, а трети без съмнение са потенциално опасни.

В съответствие със своите ценности и принципи, както и с великодушието си, Европейският съюз може да се включи, като подготви единен отговор, който ще помогне този проблем да бъде решен, като в същото време спазим собствените си правила.

 
  
MPphoto
 

  Hélène Flautre (Verts/ALE). (FR) Г­н Председател, по информация от ЦРУ и неправителствени организации 728 затворници са преминали през португалско териториално пространство между 2002 г. и 2006 г. на път за Гуантанамо. Какви са цифрите за Испания, Италия или други държави-членки?

След като не поехме водещата роля против изключението от международното право в борбата срещу тероризма, Съюзът сега се опитва да продължи ангажиментите на г-н Обама.

Това обяснява защо сме свидетели на този все още плах призив от членовете, насърчаващ държавите-членки да приемат невинните задържани, които не могат да се върнат в страните си поради опасения за изтезания. Това се прави не от солидарност, нито от благотворителност, а просто, за да се спазят международните ни ангажименти.

Извън посланието, изпратено от г-н Обама, ще бъде ли Европа способна да се организира, дали Европа ще е способна не само да разследва, насочва и поема отговорностите си, но също и да сложи край на незаконното си съучастие в извънредните предавания? Ще съумее ли Европа да реформира контрола върху собствените си тайни служби? Ще бъде ли Съюзът способен да реабилитира жертвите чрез законни процеси и компенсация?

Приветствам декларацията за намеренията на г­н Barrot в този смисъл. Искам да кажа обаче, че макар да научаваме все повече за това, какво е прикривал бившият министър-председател на Португалия между 2002 г. и 2004 г., резултатите от действията му като ръководител на Европейската комисия за извеждане на Съюза от тази сива зона на незаконност остават напълно неизвестни за нас.

(Председателят отне думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Jas Gawronski (PPE-DE).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, радвам се, че целесъобразността на това европейските страни да приемат затворници от Гуантанамо вече е призната, една идея, която неясно защо липсваше в първоначалната резолюция на моята група. Напълно съм съгласен с г­н Schulz и г-н Watson.

Първата точка от резолюцията отбелязва важните промени в политиката на Съединените американски щати във връзка с хуманитарните закони. Виждам някои промени, със сигурност в тона, но също и значителна приемственост на политиката на „презирания“ Джордж Буш, предвид факта, че президентът Обама не се е отказал от програмата за извънредни предавания и затвори на ЦРУ в чужди държави. Казвам това на вниманието на чешкото председателство, което изглежда мисли друго. Не бих искал ентусиастите за г-н Обама бързо да бъдат разочаровани.

Пропагандата срещу САЩ, която вече се водеше активно в комисията по ЦРУ преди две години, се върна чрез устния въпрос за полетите на ЦРУ в Европа. Ще ви дам само един пример: в едно от съображенията се разкрива съществуването на секретна организация на ЦРУ в Полша. Фактът, че има организация на ЦРУ в страна като Полша не би трябвало да е голяма изненада – би било странно, ако нямаше, – но мисля че авторите на въпроса са раздразнени, че тази организация се е оказала секретна. Те биха искали тайните служби да действат без потайност, открито и на самолетите на ЦРУ да е изписано „ЦРУ“ върху корпуса, все едно че са „British Airways“ или „Air France“. И тук също, опасявам се, те ще бъдат разочаровани: дори и г­н Обама не би отишъл толкова далеч.

 
  
MPphoto
 

  Stavros Lambrinidis (PSE).(EL) Г­н Председател, нехуманният затвор в Гуантанамо не трябваше да бъде откриван поначало. Поне сега изглежда, че се закрива, но поздравленията за президента Обама трябва, разбира се, да бъдат умерени, ако съобщенията в американската преса за запазването на неприемливата практика на тайни отвличания, разпити и затвори в трети страни, са верни. Що се отнася до това, за съжаление, Европа също явно носи отговорност във връзка с борбата срещу тероризма. Един много важен повод за загриженост е фактът, че единственият национален парламент, който е поканил Европейския парламент да представи изводите и препоръките на комисията си по ЦРУ, е американският Конгрес. Нито едно европейско правителство, нито един национален парламент не са ни поканили. Но нека го направят поне сега, за да може тази незаконна практика никога да не се повтаря.

 
  
MPphoto
 

  Marco Cappato (ALDE).(IT) Г-н Председател, госпожи и господа, Съединените американски щати създадоха проблема Гуантанамо и президентът на САЩ се готви да го реши. Трябва да знаем дали Европейският Съюз ще има права и компетенции да изиграе някаква роля.

Европейският Съюз трябва да сътрудничи. Нашите държави-членки трябва да приемат затворниците, например уйгурите, без да се поддават на натиска на Китай. Ако не направим това, рискуваме да станем излишни в процеса на закриване на Гуантанамо.

Това би могло да бъде началото на нова работа по изясняване на истината, на задълженията на нашите национални правителства – на португалското правителство например при председателя Barroso – и нашите задължения във връзка с факта, че предложението за изгнание за Саддам Хюсейн бе отхвърлено. Това предложение бе единствената алтернатива на войната и нашите правителства, включително това на Съединените американски щати, го отхвърлиха.

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda (Verts/ALE). (ES) Г­н Председател, наистина съществуването на Гуантанамо стана възможно поради, сред другите фактори, съгласието и съучастието на много европейски страни, включително Испания. Сега е неприемливо да се каже, че този проблем не е наша работа. Още по-малко приемливо е да се каже, че закриването на Гуантанамо и произтичащите последици са изключително проблем на правителството на САЩ.

От години самолети на тайните служби на САЩ летят безнаказано над Европа, превозвайки задържани, докато ние се правим, че не виждаме това. Поради това трябва да поемем отговорностите си и не само да поискаме незабавно закриване на Гуантанамо, но също така и да приемем някои от затворниците, които, не можейки да се върнат в собствените си страни, или всъщност, да останат в Съединените американски щати, поискат други страни, включително европейски, да бъдат в състояние да ги приемат.

Португалия вече обеща да направи това и смятам, че това отчасти се дължи на определено чувство на отговорност и вина. Собствената вина на Испания е също толкова голяма, най-малкото, и поради това използвам възможността да призова испанското правителство да приеме някои от тези хора, да поеме такъв ангажимент, както направи Португалия и както много организации поискаха от нас да направим. Подчертавам, че това не само е наше морално задължение, а също и наша политическа отговорност.

 
  
MPphoto
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE).(RO) Борбата срещу тероризма е приоритет номер едно на съвременното общество. В името на тази желана цел обаче са правени грешки и са вземани спорни решения. Закриването на лагера за задържане в Гуантанамо, който бе петно върху репутацията на цивилизования свят през последното десетилетие, е справедливо решение от най-голяма важност. Следващата нормална стъпка ще бъде тази мярка да бъде доразвита, като Съединените американски щати намерят решение за положението на хората, които в момента са задържани. Европейският съюз и Съединените американски щати са защитавали и продължават да защитават правата на човека и човешкото достойнство и следователно те трябва да работят заедно за поправяне на допуснатите грешки.

Смятам, че преди да се повдигне въпросът за приемането на затворниците в Европа, е абсолютно необходимо да се предостави цялата информация, отнасяща се за евентуални терористични дейности, в които същите може да са били въвлечени или за възможното им членство в терористични групи. Трябва да се направи подробна проверка на тази информация, както и обективна оценка на възможните последици, които би могло да има оставянето на затворниците да се върнат в техните страни. Абсолютно необходимо е да има официално искане от Съединените американски щати и смятам, че решението да се приемат затворници в Европа трябва да се вземе от държавите-членки, като тези, които вземат такива решения, трябва също да имат предвид, че поемат тези отговорности от името на Европейския съюз.

Колкото до цитирането от члена на Комисията Barrot на Румъния, в миналото са отправяни обвинения без всякакво основание. Румъния обаче е отговаряла на всички запитвания на европейските институции, прие комисията по ЦРУ и предостави цялата имаща отношение информация. Румънският парламент направи разследване и предостави резултатите на заинтересованите страни. Според мен това е напълно адекватно. Мисля също, че Румъния даде адекватни отговори на напълно безпочвените обвинения, които бяха отправени.

 
  
MPphoto
 

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (PSE).(DE) Г­н Председател, безспорно е, че отговорността за Гуантанамо е на САЩ. Акт на солидарност е обаче да се окаже помощ и подкрепа на Барак Обама за връщане на върховенството на международното право, когато поиска от нас да сторим това. Мисля например за уйгурите, които не могат да се върнат в Китай. Трябва обаче да мислим и за хората, прекарали пет или седем години в Гуантанамо. Не можем да решим дали те ще искат да живеят в САЩ. Това е техен избор. Например град Мюнхен и уйгурите, които живеят там, ще бъдат готови да приемат хората от уйгурска националност и да им помагат и се грижат за тях, докато успеят да се справят с травмиращите си преживявания.

Едно нещо обаче трябва да се изясни. Неприемливо е баварският министър на вътрешните работи Joachim Hermann да казва, че всеки, който е задържан в Гуантанамо, сигурно е извършил престъпление. В този случай трябва да важи презумпцията за невинност. Като ръководител на полицейски орган, този министър следва да си стегне багажа и да си върви. Ние обучаваме полицията в други страни да въвежда точно това право на презумпция за невинност в работата си и да не дава прибързани заповеди за откриване на огън. Трябва добре да помислим за това.

 
  
MPphoto
 

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE).(FI) Г­н Председател, Гуантанамо и неговите секретни затвори въобще не е трябвало да бъдат откривани. Съединените американски щати носят основната отговорност за закриването на затвора и за третирането на затворниците след това, но хуманитарни причини и съображения за правата на човека говорят в полза на приемането им в държавите-членки. Всяка държава-членка ще реши на базата на собствените си закони дали да ги приеме или не.

В същото време бих искала да напомня на Парламента за милионите бежанци по света и за бежанските лагери, където хората живеят с години. Гледаме на другата страна, обръщаме гръб. За съжаление, активното мислене за правата на човека е избирателно в ЕС.

 
  
MPphoto
 

  Elmar Brok (PPE-DE).(DE) Г-н Председател, г­н Заместник-председател на Комисията, г­н Действащ председател на Съвета, през м. май 2006 г. посетих Гуантанамо с г-н Mann и г-н Elles. Дадохме много ясно да се разбере, че създаването на Гуантанамо е в разрез с международното право и е нарушение на правата на човека.

Новоизбраната по онова време за канцлер на Германия г­жа Меркел също заяви това пред президента Буш при първото си посещение във Вашингтон и тя поиска също така освобождаването на г­н Kurnaz. Мисля, че решението на президента Обама е добро и че то ще помогне за връщането на доверието към Съединените американски щати и към западния свят като цяло. Поради това трябва ясно да заявим, че въпросът за доверието е от голяма политическа важност.

В същото време трябва да е ясно, че на затворниците там не трябва да се гледа като на мирни демонстранти за правата на човека и те трябва да бъдат преценявани на тази основа. В хода на това разискване понякога получавах съвсем различно впечатление. Трябва да направим необходимото Съединените американски щати да поемат основната отговорност в този случай и да обяснят защо не могат да приемат много от тези затворници. Собствените страни на тези хора също трябва да обяснят защо не искат да ги приемат или затворниците трябва да докажат, че не могат да се върнат в страните си, тъй като ще бъдат подложени на сериозни преследвания.

Когато всичко това стане, можем да започнем да мислим дали Европейският съюз трябва да приеме някои от затворниците. Това обаче ще е възможно само след като разследваме във всеки отделен случай степента на риска, който всяко лице представлява. Това разследване трябва да се проведе не само на национално равнище, тъй като отворените граници в рамките на Европейската общност означават, че трябва да приложим европейски стандарти при оценката на риска за сигурността, който тези хора може да представляват.

Днес някой говори за бежанци. Това не са бежанци. Те са затворници и трябва да докажем, че не са опасни, освен ако искаме да поемем безотговорни рискове. Мисля, че трябва да направим необходимото тези хора, които имат връзка с наши държави-членки, да бъдат приети, както е г-н Kurnaz в Германия или деветимата, ако не се лъжа, във Великобритания. Общо според мен 60 души вече са приети от Европейския съюз и не следва да забравяме това.

 
  
MPphoto
 

  Ana Maria Gomes (PSE).(EN) Г-н Председател, Португалия предложи споразумение в ЕС за заселване на лица от Гуантанамо. Това е стратегически важно за трансатлантическата солидарност и също така е хуманитарен жест към хора, подозренията от които са снети и които са преживели задържане, изтезания и лишения. Но то е и дълг за 14 държави от ЕС, които влязоха в заговор с администрацията Буш за възлагане на изпълнители на изтезанията в Гуантанамо и секретните затвори, както Парламентът посочи. Европейската отговорност за неспазването на принципа на правовата държава и на правата на човека не може да бъде заличена.

Председателят Barroso отрече да е знаел за сътрудничеството, оказано от неговото правителство за прехвърлянето на затворници в Гуантанамо и в секретни затвори, но никой не вярва, че неговите военни, полиция, разузнаване и администрация биха били дотолкова некомпетентни, че да позволят САЩ системно да злоупотребяват с португалското въздушно и морско пространство и земя.

За да се изясни това, ще публикува ли г-н Barroso записките от срещите между неговите дипломатически съветници и Condoleezza Rice, докато е бил министър-председател? Ще публикува ли г-н Barroso правното становище, което тогава е изискал от правния си съветник Carlos Blanco de Morais, за да въведе специални правила за навигацията на кораби, доближаващи се до военни съдове на САЩ, превозващи затворници през португалски води?

 
  
MPphoto
 

  Panayiotis Demetriou (PPE-DE).(EL) Г­н Председател, позицията на Европейския парламент относно Гуантанамо бе изложена в специална резолюция през 2006 г. Гуантанамо по начало не трябваше да бъде създаван и трябваше да бъде закрит. Позицията на Европейския парламент относно тероризма е също толкова ясна. Искаме да се борим срещу тероризма с всички законни средства; не искаме да се борим срещу тероризма, като нарушаваме правата на човека и международното право. Факт е, че Съединените американски щати изнесоха основното бреме на битката срещу тероризма. Обаче те направиха и огромни грешки. Огромна грешка бе да се създаде Гуантанамо. Огромна грешка бе да се третират задържаните така, както те го направиха. Огромна грешка бе да ги транспортират така, както те го направиха. Това е казвано в този Парламент. Днес е важно, че президентът Обама взе вярното решение да закрие този затвор на позора и решението същевременно говори добре за Америка и е вярно на традицията на Америка и на международната общност като цяло.

Как участва Европейският съюз? Европейският съюз участва с това, че желае да окаже подкрепа и помощ в изпълнението на правилното решение на президента Обама. Обаче Европейският съюз би трябвало да направи това при едно условие: да не изложи безопасността на гражданите си на риск. Това е основно изискване и каквото и да реши отделната държава-членка трябва следователно да бъде решавано от тази гледна точка.

 
  
MPphoto
 

  Javier Moreno Sánchez (PSE). (ES) Г-н Romeva, не се безпокойте, испанското правителство ще съдейства, както винаги е правило. Мога ли да ви напомня, че по този въпрос испанският министър на външните работи Miguel Ángel Moratinos бе първият явил се пред анкетната комисия и бе този, който отговори на всички въпроси, включително на вашите собствени.

В този Парламент ние от доста време осъждаме изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне, практикувани във военната база в Гуантанамо в името на борбата срещу международния тероризъм. Поради това приветстваме решението на президента Обама да спре процесите за четири месеца и намерението му да закрие завинаги затвора в срок от една година.

Но макар и отговорността да е на правителството на САЩ, Европейският съюз не може да обърне гръб и би трябвало да предложи помощта си, за да се гарантира закриването на центъра за задържане.

Трябва също да оценим възможността да приемем затворници от страни, където не е сигурно, че правата на човека се спазват, ако Съединените американски щати поискат от нас това.

Тогава ще трябва да дадем общ европейски отговор, от който испанското правителство ще бъде част, при спазване на международноправната рамка и оценявайки конкретно за всеки случай правното положение на всеки гражданин, всеки задържан – неговия произход, неговото задържане и положение.

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Sonik (PPE-DE).(PL) Г­н Председател, терористите обявиха жестока, кървава и безкомпромисна война срещу нашата цивилизация. Те искат да унищожат нашия свят, който се основава на спазването на правата на човека и ангажимента към свободата. Нападението на 11 септември доказа, че терористите са готови да използват абсолютно всички средства. Съединените американски щати се наеха да защитават свободния свят от името на всички ни. Тясното сътрудничество между Европа и Съединените американски щати дава единствената надежда за успех и унищожаване на терористичните мрежи. Европа трябва да се чувства отговорна за войната срещу световния тероризъм.

Вярно е, че защитниците на правата на човека привлякоха вниманието към нарушаването им и към прилагането на унизителни методи при разпитите в Гуантанамо. Често пъти тези методи се явяваха изтезания. Вярно е също, че вниманието бе привлечено към задържането без съд и без право на адвокатска защита. Не могат да се използват никакви средства, считани за недопустими според подписаните международни конвенции.

Новоизбраният президент на Съединените американски щати вече издаде разпореждане, забраняващо прилагането на изтезания при разпити на заподозрени в тероризъм. Вярно и правилно е това да се тълкува като победа за всички тези, които вдигнаха тревога по този въпрос. Съгласно същото това разпореждане обаче все още ще бъде възможно да се отвличат терористи и те да бъдат задържани за кратко в транзитни страни. С една дума, зачитането на достойнството на затворниците се повиши, но в същото време възможността за ефикасно парализиране на терористичната дейност трябва да остане, в противен случай има опасност да останем безпомощни.

Искам също да обърна внимание на Парламента, че на същия остров, където се намира центърът за задържане Гуантанамо, политически затворници биват държани в затвора при условия, които са в разрез с всеки мислим стандарт. Тези хора са осъдени на дълги години затвор, защото са дръзнали да се противопоставят на комунистическата пропаганда на тираничния Фидел Кастро.

Чеченската нация бе избивана просто пред очите ни. Доколкото съм информиран, Европейският парламент не сформира специална комисия, която да се занимае с това. Съединените американски щати признаха, че прилагането на изтезания е недопустимо, както и съществуването на секретни затвори. Това трябва да сложи край на разискването за секретните затвори и транзитните полети.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н MAURO
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Ria Oomen-Ruijten (PPE-DE). (NL) Г­н Председател, борбата срещу тероризма трябва да бъде общо усилие, за което всички демокрации трябва да дадат своя принос. Това означава не само Европа, но и Съединените американски щати, както и други.

Гуантанамо не се вписва в една конституционна държава, защото в конституционната държава заподозреният, дори и терорист, има право на защита и справедлив процес на базата на ценностите, които споделяме.

Ценя решението на президента Обама за закриване на лагера в залива Гуантанамо, но не може и всъщност не бива да стане така, че проблемът най-напред да се поставя пред прага на Европа. Все пак, хората в залива Гуантанамо са затворници и не са хора, с които да се отнесем несериозно. Ние можем да сме от помощ и ако бъдем от помощ, ако няма друг начин, това ще е възможно само на основата на европейско решение, европейски стандарти, които ще трябва да въведем съвместно. Трябва ясно да отчетем, че това остава американски проблем, при който можем да бъдем от помощ, дори и само поради факта, че правата на човека са най-важни за нас.

 
  
MPphoto
 

  Ioannis Varvitsiotis (PPE-DE).(EL) Г­н Председател, решението на новия президент на Съединените американски щати да закрие затвора в Гуантанамо бе една от първите му важни и положителни мерки и аз топло го приветствам. Президентът Обама обаче не е отменил правото на ЦРУ да арестува заподозрени в тероризъм на чужда земя и да ги отвежда във временни центрове за задържане. Това е особено тревожно и тази загриженост трябва да бъде изложена в обща резолюция. Общата резолюция обаче на двете големи партии в Европейския парламент не казва нищо за това и затова съм принуден да гласувам против тази обща резолюция.

 
  
MPphoto
 

  Genowefa Grabowska (PSE).(PL) Г­н Председател, убедена съм, че нашата дълбоко хуманитарна резолюция ще допринесе да се намали враждебността между Европа и ислямския свят. Призовавам тя да бъде приета, имайки също предвид положението на моя сънародник, станал жертва на войната срещу терора, войната от вида „око за око, зъб за зъб“. Имам предвид 42-годишния полски гражданин, който бе отвлечен. Той бе заловен в граничните райони между Афганистан и Пакистан. Той е геолог, който е работел там. Оттогава той е пленник в района. Семейството му каза, че са наясно че Piotr не е фигура от света на голямата политика, но вярват, че всичко възможно ще бъде направено, за да се осигури освобождаването му.

С настоящото призовавам това подобряване на отношенията с ислямския свят да бъде използвано и за предпазване и защита на нашите граждани. Нека всички покажем солидарност и действаме от името на гражданите на Европейския съюз, които са малтретирани, задържани, отвлечени или държани в лагери.

 
  
MPphoto
 

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). (FR) Г­н Председател, всички се борихме за закриването на Гуантанамо и всички приветстваме решението на президента Обама да закрие този затвор на позора.

Сега не би трябвало да ни молят за приемане на задържаните от Гуантанамо. Като европейци, верни на ценностите на спазването на правата на човека, трябва да бъдем на равнището на отговорностите си, на дълга си да приемем тези бивши задържани.

Имаше съобщения, и тук се обръщам към Съвета, имаше съобщения в пресата, че някои държави­членки не горят от желание да ги приемат. Поради това призовавам Съвета и по-конкретно резервираните държави-членки да приемат пристигането на тези задържани на своя територия.

Бих искала също да ви кажа, госпожи и господа, че най-лошото, което бихме могли да направим, е да оставим подема, породен от закриването на Гуантанамо да отмине, защото Европа не е била готова да стане и да се включи.

 
  
MPphoto
 

  Colm Burke (PPE-DE). - (EN) Г-н Председател, предвид това че много държави-членки на Европейския съюз бяха замесени в процеса на извънредни предавания смятам, че държавите от ЕС, включително Ирландия, имат колективна отговорност да приемат от САЩ за заселване в ЕС определен брой от задържаните в Гуантанамо, които не представляват голям риск.

Ирландският министър на правосъдието Dermot Ahern обвърза това приемане с условието да получи одобрението на Европейския съюз, но не е необходимо Ирландия да чака директива от ЕС, за да засели задържани от Гуантанамо. Можем сами да решим да подпишем двустранно споразумение със САЩ, както направи Португалия.

Ирландските министри на правосъдието и на външните работи не са на едно мнение по този въпрос, като министър Ahern явно не е готов да отиде толкова далеч, колкото министър Martin по отношение на заселването на задържаните. Сега е необходимо последователно ръководство от ирландското правителство в тази връзка. В духа на трансатлантическото сътрудничество и за да участва в борбата срещу международния тероризъм, Ирландия следва да изиграе ролята си в помощ на новата администрация на САЩ за закриването на Гуантанамо.

 
  
MPphoto
 

  Ioan Mircea Paşcu (PSE).(EN) Г­н Председател, Европейският съюз призовава за закриването на Гуантанамо от дълго време. Днес това решение е взето от новата администрация на САЩ, а от държавите от ЕС се очаква да покажат солидарност, като поемат тези затворници. Някои смятат обаче, че такава солидарност трябва да се демонстрира най­вече от страните, споменавани по-рано в пресата като приели тайни центрове на ЦРУ за задържане.

Бих искал отново да наблегна на факта, че тези обвинения не са подкрепени с доказателства, било когато са отправяни, било след това. Това важи също за г-н Mate, който не представи доказателства в подкрепа на обвиненията си в същия този Парламент. Нещо повече, обвиненията не бяха подкрепени и от вътрешните разследвания. Възползването от потенциално късата памет на хората, че такива доказателства не бяха представени тогава, няма да ги направи доказателства днес. В най-добрия случай това е просто цинична манипулация с тъмни цели.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE-DE).(CS) Г­н Председател, целият свят приветства плана на Барак Обама да закрие лагера в Гуантанамо, тъй като той е символ на безмилостно отношение към хора – дори и може би безскрупулни терористи или заподозрени в най-тежки престъпления. Някои от тях дори не бяха обвинени и надлежно съдени. Обама направи популярен жест и сега решава какво да прави с тях. Той би трябвало, преди всичко, да убеди Конгреса да промени закона така, че затворниците да могат да бъдат прехвърлени на територията на САЩ и на някои да се даде нова самоличност. Това е един твърде горещ картоф: след освобождаването им, 60 затворници от Гуантанамо са подновили терористичната си дейност и поради това всеки случай трябва да се разглежда индивидуално. Преговорите на чешкото председателство за решение по Гуантанамо са възможност да се подчертае, че диалогът между Съединените американски щати, Европа и Куба за промени на тоталитарния „остров на свободата“ започва с правата на човека и не само с правата на затворниците в американската база. Преди всичко, този диалог трябва да е свързан с освобождаването на политическите затворници в Куба и свободата на словото и движението за невинните кубински граждани.

 
  
MPphoto
 

  Armando França (PSE).(PT) За нас е очевидно, че трябва да аплодираме решението на президента Обама: решението да закрие затвора в залива Гуантанамо, да забрани изтезанията и незаконните разпити и да спре военните процеси.

Мога обаче да уверя колегата, който вече не присъства, че Португалия и социалистическото правителство на Португалия не се чувстват виновни. Социалистическото правителство на Португалия не сътрудничеше с администрацията Буш: напротив. Португалската администрация – португалското правителство – чрез инициативата на министър Amado, точно сега откри възможността и задължението за Европейския съюз и други демократични страни да приемат и настанят затворници от залива Гуантанамо, които не са били обвинени. Това е наистина важното и то трябва да бъде подчертано като пример, който другите държави-членки на Европейския съюз да следват. То е важно също за резолюцията, която утре трябва да бъде приета от всички партии, представени в този Парламент, така че единството да даде повече тежест на решението.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (PPE-DE).(EN) Г­н Председател, затворът в залива Гуантанамо бе необходимо творение на Съединените американски щати по онова време. Сега закриването му е въпрос на САЩ. Аз съм против държавите-членки на Европейския съюз да се заплитат в неминуемите правни усложнения и бремето, което ще бъде стоварено върху службите ни за сигурност от приемането на затворници от страни, които не са от ЕС и доскоро се определяха като вражески бойци.

Не съжалявам за задържането на най-опасните терористи, решени да унищожат нашия начин на живот, когато се докаже, че са такива. Обаче един от големите недостатъци на Гуантанамо бе, че той изпревари редовните наказателни процедури срещу задържаните там. В крайна сметка, редовните наказателни процеси са единственият начин да се уреди статутът на затворниците от Гуантанамо, които не са граждани на ЕС.

Тъй като затворниците в Гуантанамо бяха заловени от Съединените американски щати, отговорност на Америка е да ги преследва в собствените си съдилища или да ги върне в страните на произхода им, ако са невинни. Ако президентът Обама е наистина за закриване на Гуантанамо, което приветствам, и за защита на Америка и нейните съюзници, неговата политика трябва да бъде тази.

 
  
MPphoto
 

  Alexandru Nazare (PPE-DE) . – (RO) Първо и най-важно, независимо от съществото и резултата на обсъжданията за затворите на ЦРУ, бих искал да приветствам загрижеността, показана от членовете на Европейския парламент и от гражданите на Европа, по отношение на пълното спазване на правата на човека, независимо от контекста.

Изтезанията са неприемливи и няма изключителни обстоятелства, които да променят тази истина. Чувствам обаче необходимост да направя някои бележки, доколкото Румъния продължава да бъде цитирана в този контекст. Бих искал да ви напомня, че до момента ни се отправят обвинения, които не са подкрепени с доказателства. Докладът „Martin“ е най-добрият пример за този подход. Той съдържа обвинения срещу Румъния, които са и спорни, и недоказани.

Искам да посоча този прецедент за начина, по който бяха отправяни обвинения срещу Румъния, защото това може евентуално да накърни авторитета и на други европейски страни. Бих искал да повторя, че е неприемливо имената на държави-членки като Румъния свободно и постоянно да се въртят в контекста на това разискване.

 
  
MPphoto
 

  Reinhard Rack (PPE-DE).(DE) Г­н Председател, изразявам съгласие с всички оратори, които искат да се гарантира, че Европа ще изпълни хуманитарния си дълг, като подкрепи по-конкретно тези хора, които бяха заклеймени, въпреки факта, че доказателства срещу тях не бяха намерени. Това са класически случаи на убежище.

Искам обаче да призова държавите-членки да не се опитват да действат поотделно и да поставя особено ударение на това. Европа трябва да се научи да говори с един глас и да предприема единни действия. Това ще ни позволи да дадем отговор на опасенията на новата администрация на САЩ и да бъдем на висотата на нашата собствена представа за себе си като Европейски съюз с общи ценности, които ни задължават да предприемем съвместни действия.

 
  
MPphoto
 

  Ville Itälä (PPE-DE).(FI) Г-н Председател, ние споделяме едно общо желание да бъде закрит затворническият лагер в Гуантанамо и сега имаме отлична възможност за това, защото новият президент на Съединените американски щати доказа, че има същото желание.

Основната отговорност очевидно е на Съединените американски щати, но се надявам, че Европейският съюз ще може да изгради обединен фронт и държавите-членки ще докажат солидарността си и ще бъдат гъвкави до степен да приемат тези затворници в своите собствени затвори, когато това е възможно и отговаря на собствените им условия да направят това.

Ние се включихме в борбата срещу тероризма за защита на правата на човека. Сега трябва да участваме в подпомагането на Съединените американски щати да защитят правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Zbigniew Zaleski (PPE-DE).(PL) Госпожи и господа, този въпрос има две страни. От едната страна е правната позиция. Смятам, че гражданите на дадена страна трябва да бъдат допуснати обратно в страната на произхода си. Вероятно може да се предвиди някаква хуманитарна програма за случаите, където има някакви пречки, като политическо преследване. Трябва също съвсем ясно да заявя, че дори и Португалия или друга страна да се съгласи да приеме 20 такива затворници, това не означава, че тези хора ще искат да останат в Португалия или която и да било друга страна. Съюзът днес е едно цяло и следователно този проблем трябва да бъде разгледан. Накрая, следва да се използват подходящи правни процедури, така че такива хора да не бъдат повече заклеймявани като заподозрени или опасни. Ако не бъдат освободени от това клеймо, никой няма да иска да ги приеме. Това е сериозен проблем, заслужаващ внимание. Приключвам като казвам, че проблемът засяга най-вече Съединените американски щати.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. (EN) Г-н Председател, преди всичко бих искал да ви благодаря за това разискване. Намирам, че беше много полезно. Ако бяхте чули разискването на последното заседание на Съвета по време на обяда, щяхте да установите подобна воля за справяне с проблема, но също и оценка за сложността на проблема, който обсъждаме. Той има морално и политическо измерение, но също и измерения от гледна точка на сигурността и правото.

Всички сме съгласни, че решението на президента Обама да закрие Гуантанамо бе важно и добро и то бе аплодирано на практика от всички вас тук. Но сега, като обсъждаме последиците и какво можем да направим, за да изразим солидарност – и интересът ни тук е да действаме в трансатлантическа хармония – ние, разбира се, виждаме, че проблемът е сложен. Martin Schulz каза, че не можем да се борим срещу тероризма и в същото време да влизаме в конфликт по основните права. Той е съвсем прав, но Hartmut Nassauer каза, че има две измерения: едното е моралното, а другото засяга сигурността. Той също е прав и именно затова министрите на правосъдието и вътрешните работи трябва да обсъдят също и това. От политическа гледна точка, това не е просто игра с морални мускули, нито пък трябва да подхождаме към проблема само от чувство за вина. Той със сигурност е по-сложен.

Graham Watson говори за необходимостта да подходим към този проблем единодушно. Отново той със сигурност е прав, но в същото време – тъй като това засяга също и правния проблем и въпроса за компетенциите – не можем да принуждаваме държавите-членки да канят задържаните от Гуантанамо при поискване. Ако трябваше да решавате този проблем, като прецените дали да поканите тези задържани във вашите домове – представете си, че поемате отговорността на министрите на вътрешните работи – със сигурност щяхте да помислите още веднъж как трябва да се работи по този проблем. Определено не мисля, че Съветът и държавите-членки следва да подходят към него като към въпрос на политически пазарлък – ни най-малко. Въпросът не е да се измием, без да се намокрим. Сърцевината на проблема е просто фактът, че решението да се закрие Гуантанамо е, разбира се, основна отговорност на Съединените американски щати – страната, която изгради лагера. Но ние имаме – и трябва да имаме – добрата воля да изразим солидарност и да сътрудничим за решаването на проблема.

Има също и разискване по тактиката. Трябва ли да предложим това на златен поднос сега или трябва да изчакаме, докато ни се отправи искане? Но ако получим искане, трябва да сме готови да реагираме. Поради това Съветът започна сериозно да обсъжда това на втория ден след решението на президента Обама. Не мисля, че можем да подценим въпроса за сигурността – както посочихте – тъй като е прост факт, че някои от затворниците, които бяха освободени, отново се ангажираха с терористична дейност и е просто факт, че един от мъжете – Said al-Shihri, сега е заместник-ръководител на Ал Кайда в Йемен. Така че САЩ трябва да започнат сериозната работа по изясняване кои са тези хора и ние трябва да се разделим с тях.

От правна гледна точка, мисля, че трябва да сме наясно, че решението за допускане на чужди граждани в държавите-членки на Европейския съюз е от националната компетентност на държавите-членки. Това е едно равнище. На второ равнище обаче е съгласието, че трябва да работим по посока на европейска рамка, в която да поставим националното решение. И Споразумението от Шенген, и Дъблинското споразумение призовават за европейски подход, тъй като сигурността на всички държави-членки на Шенген ще бъде засегната по някакъв начин от решението на отделните държави-членки. Така е налице вътрешен императив за съгласуван подход.

Освен това Европейският съюз разглежда възможността да помогне на САЩ при заселването и репатрирането на бившите задържани в трети страни.

Някои от вас повдигнаха въпроса за бързината: можем ли да действаме по-бързо, отколкото правим сега? Според мен трябва да сме наясно, че дискусията едва започва. Мина само една седмица. Въпросите, които трябва да се решават, са наистина сложни и ще е необходимо известно време, макар самият президент Обама да поиска преглед на досиетата на затворниците и да определи едногодишен срок за закриването на Гуантанамо. Не трябва да се очаква Съветът да е готов да реши всички тези сложни проблеми за няколко дни.

Освен това трябва да се има предвид, че основната отговорност за Гуантанамо е на САЩ. Макар държавите-членки да изразяват готовност да работят по съгласуван подход, въпросът има двустранно измерение, както и многостранно такова. Ясната позиция на съответните държави-членки по заселването на задържаните още не е известна. Заседанието на министрите на правосъдието и вътрешните работи, което следва да се проведе по-късно през месеца, ще бъде много полезно за тази цел. Междувременно координаторът по борбата с тероризма Gilles de Kerchove също работи по докладите за различните възможности.

Това е моето обобщение във връзка с Гуантанамо, който зае по-голямата част от времето. По другия въпрос за незаконното задържане, любимия въпрос на г-н Fava, само ще повторя казаното на няколко пъти от изказалите се преди мен: твърденията се отнасяха за участие на национални разузнавателни ведомства; надзорът над тези ведомства е отговорност на отделните държави-членки и Съветът няма право на действие извън това, което вече бе направено.

 
  
MPphoto
 

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. (FR) Г-н Председател, Комисията като цяло споделя вижданията, изразени от г-н Vondra.

Дори и така, бих искал да кажа, че след това дълго разискване, ние вървим към важна повратна точка. Това е повратна точка от възлово значение в борбата срещу тероризма. Трябва да опитаме оттук насетне да подемем тази борба с подновен морален авторитет на цялата западна общност, да се борим при спазване на основните ценности и основните права.

След това Европа трябва да насочи цялата международна общност към желание за борба срещу тероризма в духа на тези непреходни основни ценности, които предизвикаха борбата на първо място. Това е повратна точка от възлово значение и декларацията на Парламента в тази връзка е изключително полезна, тъй като приема, че всички държави-членки имат волята да се включат в тази голяма промяна.

Вярно е обаче че първоначалната отговорност е на Съединените американски щати. Те трябва да проверят статута на всеки задържан, преди да направят официално искане за прехвърляне в държава-членка на Европейския съюз. Това наистина е същественото условие. Съединените американски щати трябва да ни отправят ясно и обосновано искане за всеки отделен случай. Това е абсолютно наложително.

Накрая, разбира се, всяка държава-членка трябва да реши дали иска да приеме бивш задържан от Гуантанамо, но разискването показа, че сътрудничеството на европейско равнище е явно много, много желателно.

Координацията ще бъде полезна за определяне на правния статут на бившите задържани и ще бъде необходима и за защита на държавите-членки в случай на дипломатически или други искания от страните на произход на тези задържани. Тази координация ще е необходима, за да бъдат сигурни държавите-членки, по-конкретно и като мисля за това, което каза г -н Nassauer, за тези с опасения за обществения ред и сигурността.

Накрая, един съгласуван европейски подход би могъл да ни осигури по-силна позиция при преговорите със Съединените американски щати за достъп до документи и до процесите на прехвърляне. Тогава бихме могли евентуално да добавим финансова помощ за улесняване на приемането в някои от държавите-членки.

Бих казал в присъствието на г-н Vondra, че ние естествено ще работим в тясно взаимодействие с чешкото председателство. С г-н de Kerchove също сме в процес на написване на проучвателен документ, който да служи като основа за провеждане на обсъждането на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 26 февруари.

Ще кажа също тук, че ние без съмнение ще използваме посещението си във Вашингтон с г­н Langer, председател на Съвета на министрите на вътрешните работи, за да повдигнем всички въпроси, свързани с и произтичащи от закриването на Гуантанамо, пред колегите ни от САЩ.

Сега трябва да се заемем много сериозно с този въпрос и да осъществим правна подготовка, за да можем да отговорим на искане от САЩ, конкретно за всеки отделен случай. Трябва да се отнесем към това много, много сериозно, вземайки предвид разбира се, желанието за позитивно сътрудничество в новата битка срещу тероризма, която ще включва зачитането на основните ценности, които ни обединяват и които трябва да обединят световната общност.

Благодаря на всички.

 
  
MPphoto
 

  Председател. − Съгласно Член 103, параграф 3 от Правилника за дейността получих три предложения за резолюции(1) относно Гуантанамо. Предложението за резолюция относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници ще бъде оповестено по-късно.

Разискването приключи.

Гласуването относно Гуантанамо ще се проведе в сряда, 4 февруари 2009 г., а гласуването относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници ще се проведе на следващата сесия.

 
  
MPphoto
 
 

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма.(RO) Решението, взето от Президента на САЩ Барак Обама, да закрие центъра за задържане Гуантанамо, е със символично значение за целия демократичен свят. Този жест подчертава, че войната срещу тероризма, която се води за защита на демократичните ценности на Запада, не трябва да игнорира точно тези ценности.

Срещу тероризма трябва да се борим енергично, но правата на човека трябва да продължават да се зачитат. Дори и онези, които са заподозрени в извършване на сериозни нарушения, имат право да бъдат съдени по съответната процедура от безпристрастен съд, на ясно правно основание и да получат наказание, съразмерно с престъпленията им.

Спекулацията, упоменаваща Румъния във връзка със секретните затвори на ЦРУ, е напълно необоснована. Никой не е съумял да докаже съществуване на такива в Румъния. Румъния е верен съюзник на САЩ в НАТО и участва в борбата срещу тероризма най-вече в Афганистан. И държавните органи, и общественото мнение в Румъния твърдо подкрепят зачитането на правата на човека. След като изстрадаха от злоупотребите на съветската окупация и комунистическата диктатура, гражданите на Румъния не приемат нарушения на правата на човека.

 
  
MPphoto
 
 

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Неотдавнашните решения на правителството на Съединените американски щати просто потвърдиха – все едно беше необходимо – това, което от дълго време се осъждаше: съществуването на организирана от САЩ мрежа за отвличане, изтезания и незаконно задържане.

Тези решения не трябва да служат като прикритие за отговорността на Съединените американски щати и на правителства на държавите от Европейския съюз за системните нарушения на международното право и на най-основните права на човека.

Както и преди, трябва да поискаме окончателно прекратяване на тези позорни практики и разследване на истината, включително виновността на правителствата от Европейския съюз във връзка с използването на тяхното въздушно пространство и територия за хвърляне в затвора и транспортиране на незаконно задържани затворници във военната база на САЩ в залива Гуантанамо например. Това е още по-необходимо в светлината на съобщенията, че секретните операции на САЩ, наричани „извънредни предавания“ – с други думи, незаконното задържане и транспортиране на граждани – не са били поставени под въпрос от новата администрация на САЩ.

Съответно, ние сме против всякакво споразумение между държави или между Съединените американски щати и Европейския съюз относно „прехвърлянето на затворници“, задържани в Гуантанамо. Това не означава, че решенията и исканията, свободно изразени от отделни лица, по-конкретно за убежище в Португалия, не могат да бъдат разглеждани при спазване на националния суверенитет, Конституцията на Португалия и международното право, включително правото на убежище.

 
  
MPphoto
 
 

  Esko Seppänen (GUE/NGL), в писмена форма.(FI) Европейският съюз се оказа една непонятно апатична общност, като не предприе твърди дипломатически действия в рамките на международните организации, за да осъди на основание правата на човека незаконната дейност, с която се занимаваха Съединените американски щати.

Действието, предприето от новия президент, показва, че тази дейност се смята за незаконна и нетърпима по етични и морални съображения. Въпросът е за ангажираността на Европейския съюз с незаконното поведение на Америка, докато покорно следваше предишния президент на САЩ в очите на свободните граждани на ЕС, което означава че ЕС загуби авторитет и уважение. Нека Европейският съюз се срамува от бездействието си.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност