Пълен протокол на разискванията

Вторник, 3 февруари 2009 г. - Страсбург

12. Тревожна ситуация в центровете за задържане на имигранти и по-специално в тези на островите Майот и Лампедуза (разискване)

  Председател. − Следващата точка са Изявленията на Съвета и на Комисията за тревожната ситуация в центровете за задържане на имигранти и по-специално в тези на островите Майот и Лампедуза.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н Председател, благодарен съм за възможността да се обърна към вас по въпроса за ситуацията в центровете за задържане и имиграция, разположени в Европейския съюз, два от които сте отбелязали специално, т.е. Майот и Лампедуза. Добре си давам сметка за задълбочения интерес, който проявявате към тези два центъра, за различните посещения, които някои от вас направиха, и за опасенията, които изразихте във връзка с условията в някои от тях.

Бих искал да започна с подчертаване на два основни принципа, които са в сърцевината на днешното разискване. Първият е необходимостта, в случаите на граждани на трети страни, нуждаещи се от международна закрила, от пълно спазване на ангажиментите, които сме поели, както са заложени в различните международни документи. Вторият е да зачитаме изцяло правата на човека и достойнството на мигрантите и членовете на техните семейства.

Всички напълно осъзнаваме натиска, пораждан от влизането на мигранти в Европейския съюз, както и на тези, които търсят убежище тук. Този натиск е особено силен по източните и южните граници на Съюза.

Отговорихме, като през последните 10 години разработихме ефективна политика на Европейския съюз за предоставяне на убежище и миграция. Значимото нарастване на броя на пристигащите обаче подчертава необходимостта тази политика да бъде укрепена и доразвита.

Трябва да работим в рамките на нашите граници, за да въведем наши собствени общи стандарти и правила в областта на предоставянето на убежище и миграцията, но също така трябва да действаме и външно, в партньорство със страните на произход и транзитните страни, за да се управляват по-ефикасно потоците на миграцията.

От такъв подход ще спечелят всички страни. Развитието и оформянето на политика на Европейския съюз за предоставяне на убежище и миграцията зависи и от вашия принос. Благодарен съм на Парламента за положителния му принос и съм сигурен, че можем да работим конструктивно за доразвиване на тази важна сфера на политиката.

Вие конкретно повдигнахте въпроса за ситуацията на островите Майот и Лампедуза. Трябва да се погрижим да направим разграничение между двата вида миграционни потоци в тези два случая. Миграционните потоци, засягащи Лампедуза и Майот, могат да бъдат характеризирани като смесени: някои от въпросните граждани на трети страни поискаха международна закрила, други със сигурност спадат към категорията на икономическите имигранти.

Колкото до първата категория – тези, които искат международна закрила – искам да привлека вниманието ви към съществуването на минимални стандарти за закрила на лица, търсещи убежище, изложени в Директива 2003/9/EО, приета през 2003 г. Тази Директива вече е транспонирана в местното право на държавите-членки и задача на Комисията е да осигури разпоредбите, заложени в тази директива, да бъдат прилагани правилно и пълно.

През м. декември 2008 г., Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за промяна и актуализация на директивата. Тъй като тук се прилага процедурата на съвместно вземане на решение, Европейския парламент ще участва пълноценно в преговорите по това ново предложение. В близко бъдеще Съветът ще пристъпи към разглеждане на това ново предложение и очаква тясно взаимодействие с вас.

Уважаемите колеги са наясно, че в конкретния случай на френската отвъдморска територия Майот правото на Общността не се прилага.

Колкото до втората категория – други граждани на трети страни, които са влезли незаконно на територията на държава-членка – компетентните органи на държавите-членки имат право да задържат тези, които попадат в тази категория до вземането на решение за връщане и/или с цел улесняване на изпълнението му. Задържането може да се окаже единствена възможност в случаите, когато е необходимо установяване на самоличността на граждани на трети страни без документи за пътуване.

До момента законодателството и практиката относно задържането в държавите-членки се различават значително. Наскоро приетата Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни въведе конкретни принципи и правила относно задържането и така отбелязва напредък към въвеждането на обща правна рамка в тази област.

В директивата ясно се посочва, че задържането с цел извеждане може да се прилага само когато по­леки принудителни мерки не могат да се приложат в конкретния случай и само на конкретни, много ограничени основания. Освен това директивата предвижда, че задържането е за възможно най-кратък срок, за него се изисква решение в писмена форма, съдържащо фактически и правни мотиви и е обект на съдебно преразглеждане на редовни интервали. Следва също да се подчертае, че директивата предвижда ясни крайни срокове за задържането и основанията, на които – в ограничени конкретни случаи – срокът на задържане може да бъде продължен, но не повече от максималния срок.

Относно условията на задържане директивата изяснява, че задържането по правило се извършва в специализирани места за задържане – или, във всеки случай, отделно от обикновените затворници – и че правата на задържаните – особено тези в уязвимо положение, включително децата и семействата – се зачитат.

Колкото до връщането на незаконните имигранти, наскоро приетата Директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни е вече в сила. Разпоредбите й сега трябва да бъдат транспонирани от държавите-членки в местното им право в срок от две години.

Тази обща правна рамка подчертава силния ни ангажимент да гарантираме, че гражданите на трети страни, задържани с цел извеждане, ще бъдат третирани по хуманен и достоен начин и техните основни права ще бъдат изцяло спазвани. Тя също, чрез най-новото законодателство, определя общи съгласувани стандарти на политиката за връщане.

Тази рамка не само е в съответствие с принципите, които изложих в началото на изказването си, а и на практика им дава правна сила. По този начин политиката ни за предоставяне на убежище и миграция се основава на принципа на правовата държава. Тя осигурява зачитането на правата на човека и достойнството на отделния индивид.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-н Председател, както току-що отбеляза г-н Vondra, сега вече наистина разполагаме с правна рамка, която започва да се утвърждава. Тя се почувства най-напред чрез Директивата за връщане, която е първият хоризонтален инструмент, който уеднаквява стандартите в държавите-членки за връщане. Тя въвежда в правото на Общността приложимите разпоредби на Европейската конвенция по правата на човека и изпълнението й ще позволи прилагане на контролните механизми на Общността за проверка на съответствието с достиженията на правото на Общността.

Наясно съм, че някои от вас намират тази директива за недостатъчна. За мен обаче тя се явява средство за контрол от Общността, който може да се използва за проверка на съответствието с достиженията на правото на Общността. Разбира се, чрез наблюдение на изпълнението и нека ви напомня, че крайният срок за транспониране е 24 декември 2010 г. Комисията ще осигури строгото придържане към основните принципи по отношение на спазването на правата на мигрантите и ще оцени по-конкретно отражението на разпоредбите върху задържането.

И аз съм казвал, че отблизо ще следя транспонирането за да съм сигурен, че никоя от държавите-членки няма да го използва като предлог за продължаване на сроковете на задържане, към които в момента се придържат. От други, при които задържането не е ограничено, ще се очаква да спазват ограниченията във времето, заложени в директивата.

Вторият текст, на който ще основаваме действията си, ще е този, приет от членовете на Комисията на 3 декември 2008 г. относно условията на настаняване на лицата, търсещи убежище. Надявам се, г­н Deprez, че Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи би могла да разгледа този текст в близко бъдеще, така че да отбележим напредък по тази нова политика за предоставяне на убежище.

Бих посочил, че този текст съдържа ясни правила за задържането, в пълно съответствие с основните права и ограничава задържането до изключителни случаи. Тук, разбира се, говорим за лицата, търсещи убежище. Второ, той в по-голяма степен отчита потребностите на лицата, търсещи убежище, които са в уязвимо положение и прави по-лесно за тях получаването на достъп до пазара на труда. Следователно вече имаме правна рамка и тя, разбира се, трябва да заработи.

Сега се връщам към въпросите, които Парламентът искаше да повдигне в това разискване. Комисията си дава сметка за трудното положение, пред което са изправени италианските органи, предвид масовото пристигане на незаконни имигранти, търсещи убежище на южните брегове на тази страна, по-конкретно на Лампедуза. До момента Италия бе в състояние да дава достъп до своята територия, спасявайки живота на много мигранти, въвеждайки в същото време процедура, която може да се използва за проучване на молбите за предоставяне на убежище в подходящи условия. Комисията също така отбелязва, че Италия е приела необходимостта от международна закрила в половината от всички отделни случаи, доказвайки по този начин, че в тези потоци има лица, търсещи убежище, наред с незаконните имигранти.

От няколко години Комисията намира финансовите ресурси за подпомагане на някои държави-членки, включително Италия. Такъв е случаят с проекта Presidium и спешните мерки на Европейския фонд за бежанците. Освен това преди няколко седмици Комисията одобри извънредна помощ в размер на 7 милиона EUR.

Ако Италия сметне за необходимо, Комисията е готова да разгледа ново искане за спешна помощ от бюджета за 2009 г. за подобряване на съоръженията за приемане в Лампедуза, в Сицилия и на сушата, повишавайки по този начин способността на италианските органи да проучват отделните случаи на мигрантите в подходящи условия. Скоро ще посетя Лампедуза, както и Малта, за да проуча положението на място.

Напълно си давам сметка също така, че един от ключовете към решението е създаването на солидна рамка за сътрудничество с Либия, основната транзитна страна по трасетата на миграция от Източна Африка. Разчитам на усилията на г­жа Ferrero-Waldner за постигане на бързи резултати в настоящите преговори. Това наистина е един от ключовете и ако тези преговори не завършат, ще е много трудно да се справим с всички проблеми, пред които сме изправени.

Сега преминавам към Майот. Макар Директивата за връщане да съдържа конкретни правила за условията на задържане, с акцент особено върху непълнолетните и семействата, тези правила на Общността понастоящем не важат за територията на Майот. Европейският съюз признава територията на Майот като френска, но тя има статут на отвъдморска страна или територия, а не на най-отдалечен регион. Поради това частното право не е приложимо, макар да е вярно, че Франция взема предвид бележките и исканията на Съвета на Европа и мисля, че френските органи в момента проучват други условия за приемане на Майот. Като казвам това, вярно е, че европейското право не е напълно приложимо, тъй като правото на Съюза не е с пряко приложение в територия, която не е се явява най­отдалечен регион.

Това са бележките, които желая да ви представя. Още веднъж, нека заявя пред Парламента, че условията за приемането на незаконни имигранти, по-конкретно на лица, търсещи убежище, получават пълното ми внимание и наистина са приоритет за мен. Затова и ще направя тези посещения, за да видя как стоят нещата на място.

Бих искал, във всеки случай, да благодаря на Парламента за откриването на това разискване.

  Margie Sudre, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г-н Председател, Комисар, г-н Vondra, госпожи и господа, нашият Парламент се гордее с неотклонната си позиция по отношение на зачитането на човешкото достойнство при всякакви обстоятелства, включително разбира се, условията, в които биват държани незаконните имигранти.

Ще се съсредоточа върху случая на административния център за задържане в Майот, с проблемите на който съм добре запозната. Разликите в жизненото равнище и икономическото и социалното развитие между островите от този архипелаг в Индийския океан подтикват много коморски жители да прекосяват 70-те километра, които ги делят от Майот, който е френски департамент, както отбелязахте, г-н Barrot и, като отвъдморска страна или територия, не се явява европейска територия.

Хората, живеещи нелегално на остров Майот, са около 30 % от населението. Да, правилно ме чухте, казах 30 % от населението. Това е процент, който е непознат в нашите европейски страни, слава Богу. Той очевидно има голямо отражение върху маорското общество и води до сериозни трудности по отношение на обществените инфраструктури и услуги, престъпността и незаконната заетост.

Френските органи са съвсем наясно с тези трудности. Работата по обновяване на съществуващия център за задържане току-що приключи с цел значително подобряване на условията на живот на задържаните. Освен тези временни мерки, френското правителство реши също така да изгради нов център за задържане с по-подходящ капацитет и в съответствие с националните стандарти. Той трябва да бъде открит през м. юни 2011 г.

Европа току-що прие общи правила, така че да може да поеме своя дял от законната имиграция в света, но не трябва да крием факта, че някои региони са изправени пред екстремни ситуации. Заклеймяването на центъра за задържане в Майот няма да донесе по-бързо или по-ефективно решение, тъй като натискът на миграцията поставя острова под голямо напрежение.

Тъй като Майот е на прага на вземането на исторически решения за бъдещето си, с цел да стане френски отвъдморски департамент и след това да се присъедини към територията на Общността, получавайки статут на най-отдалечен регион на Съюза, смятам че маорите имат по-голяма нужда от нашето съдействие, отколкото от критиките ни.

  Claudio Fava, от името на групата PSE. – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, „за да отклоним незаконната имиграция, трябва да бъдем нелюбезни. Имигрантите идват, защото е лесно да се дойде тук и никой не ги връща, но точно поради тази причина решихме да сменим тона“: това са думите на италианския министър на вътрешните работи, г­н Maroni. Прилича на пародия на политика, но това е политиката на италианското правителство. За мен изглежда ясно, че на тази политика е присъщо дълбокото презрение към това, което обсъждаме тук и към правилата, които ни дава Европейският съюз.

Днес говорихме за закриването на Гуантанамо. Мисля, че трябва спешно да говорим за закриването на Лампедуза, за Центъра за временно пребиваване и съдействие в Лампедуза, така както се описва през последните месеци, а именно като затвор на открито. Председателството правилно припомни правната рамка, спомената също и от г-н Barrot – използване на принуда само в изключителни случаи, задържане само на абсолютно ясни основания за възможно най-кратък срок – правна рамка, която на Лампедуза ежедневно се нарушава по същество и по форма.

Повечето от намиращите се на Лампедуза са лица, търсещи убежище. Съветът припомни минималните стандарти, предвидени в Директивата за лицата, търсещи убежище, приета през 2003 г.; тези правила се нарушават по същество и по форма. Често се среща задържане по 180 дни, включително на тези, които бягат от политическо преследване или война. Всичко това, разбира се, са актове на правно варварство, които обаче се измерват с числата, които ни съобщават вестниците. 1 200 души са загинали през 2008 г., опитвайки се да прекосят Средиземно море. От оцелелите мнозина са минали през мъките в Лампедуза.

Поради това, г-н Заместник-председател, каня ви да посетите Лампедуза, както вие сам обещахте, и да отидете там скоро, и (ако мога да дам предложение) да съобщите в последния момент, че отивате в Лампедуза. В противен случай те ще лъснат Центъра като бална зала за вас и ще ви накарат да си мислите, че това е центърът за задържане, за който говорим тази вечер.

  Jeanine Hennis-Plasschaert, от името на групата ALDE. – (NL) Съобщенията за трагедиите, които се разиграват на външните ни граници, са ясни като бял ден. Наистина е спешно и е така от доста време. Това отбелязва и Съветът, отново и отново – но само на книга. С всичкото ми уважение към вас, г-н Действащ председател на Съвета, ние разбира се, сме благодарни за вашия принос, но това вече сме го виждали. Всичко това са празни приказки, а действия няма. Би могло почти да бъде сметнато за иронично, че тази седмица гласуваме и доклада Roure. Този доклад съдържа констатациите ни след посещенията ни във всички горещи точки, включително Лампедуза. Европейският съюз е далеч от нужното равнище.

Това, което искаме да научим, г-н Действащ председател на Съвета, е дали въобще сте си дали труда да прочетете междинните ни доклади? Тампере, Хагската програма, Френският пакт относно имиграцията и убежището, а скоро и Стокхолмската програма: всички тези хубави думи мрачно контрастират с реалността. Тази реалност, все пак, е това което ни доказва, че Европейският съюз е все още далеч от истината, когато дойде време да поеме отговорността си. Липсата на солидарност е шокираща. Никой, нито един човек в този Парламент не твърди, че това е проста задача. Разбира се трудно е да посрещнем адекватно големите вълни от имигранти и лица, търсещи убежище, но това не е нищо ново.

Прегледът на съществуващите документи започна, но аз вече имам съмнения дали той ще даде желаните резултати. Опитът ни учи, че Съветът е склонен да бие отбой в критични моменти. Истината е, че макар на теория държавите-членки да се стремят към мащабна хармонизация, на практика решенията, които те вземат, имат точно обратния ефект. Най-големият общ знаменател изведнъж се оказва минимален тогава или това сочи опитът ми от последните пет години. И това е съвсем отделен въпрос от изпълнението.

Както вече заявих днес в друго разискване, трябва да бъде ясно, че нито Европейската комисия, нито Европейският парламент разполагат с вълшебни пръчици, тъй като в крайна сметка, Съветът и държавите-членки са тези, които ще трябва да предприемат действия в тази област.

  Cristiana Muscardini, от името на групата UEN. – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, съжалявам, че поради предизборни съображения, г­н Fava се видя принуден да каже поредица от неща, които не са истина. След предизборната кампания аз ще ги поставя на вниманието му. Обаче той проявява такъв интерес към проблема на Лампедуза, че вече е излязъл от залата – залата, която би трябвало да изрази благодарност за топлото гостоприемство, с което ни посрещаха през последните години гражданите на Лампедуза.

Вместо това, трябва да наблегнем на забавянето на Европейския съюз в решаването на много проблеми, свързани с незаконната имиграция и с отпускането на подкрепа и помощ на страните, изложени на риск, имащи външни граници. Някои страни не показаха гостоприемството, оказано от Италия на хиляди отчаяни хора, рискували да се удавят в морето, благодарение на трафикантите на хора и инерцията на много правителства извън Европа, които не са спазвали и подписали споразуменията за контрол на незаконната имиграция. Призоваваме за конкретна финансова помощ, която да отиде пряко при хората, които живеят в граничните райони и които в географско отношение са изложени в по-голяма степен на пристигането на незаконни имигранти. Съдействие също така може да бъде оказано чрез създаване на свободни зони, което да доведе до влагане на ресурси и фискални облекчения, които да не се вземат предвид в споразуменията по Пакта за стабилност.

  Monica Frassoni, от името на групата Verts/ALE. – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, Комисар, от изказванията ви е ясно, че международното право и правото на Общността ежедневно се нарушават на Лампедуза. Всичките ви изявления обаче остават формални и се явяват приемане на желаното за действителност, което няма да бъде последвано от действия. Боя се, че това особено важи за вашето изказване, г-н Vondra.

Питам се дали Европейският съюз разполага с някакво средство да сложи край на това положение: налице е незаконно задържане, ненормалните условия за задържане са очевидни и има риск правото на убежище да бъде по същество премахнато. Европейският съюз е единствената организация и г­н Barrot знае много добре това, която може да извади Италия и други страни от това положение.

Ето защо, г­н Barrot, аз съм силно разтревожена от обявяването на нови пари за Италия без условия. Как ще се изразходват те? Знае ли членът на Комисията, че толкова критикуваният мониторинг – с други думи картотекирането – на ромите миналата година стана с финансова подкрепа от Европа? Това е нещо, което фигурира във вашите съобщения за печата. Тогава, какво доверие можем да имаме в действия от този род?

  Giusto Catania, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, вчера г­н Maroni обяви, че трябва да бъдем нелюбезни към незаконните имигранти, но от дни и месеци г­н Maroni прилага нелюбезност към мигранти, чието положение е нередовно.

Казвам това, защото критичната ситуация Лампедуза, така наречената критична ситуация Лампедуза, която трае вече 10 години – така че ми се струва малко преувеличение да продължаваме да я наричаме критична – бе желана и създадена от италианското правителство. Всъщност, избирайки г­н Maroni, правителството взе решение да не позволи повече мигранти да напуснат Лампедуза. В Центъра за временно пребиваване е имало поне 1 800 души затворени вътре, без правителството да уреди някой от тях да бъде преместен. Те са държани в такива нечовешки и унизителни условия, че центърът експлодира в истинска демократична критичната ситуация.

Аз мисля, че това е истинската критична ситуация Лампедуза, тоест необходимостта да се създаде юридическа свободна зона, място където мигрантите ще влизат и ще бъдат депортирани, без всеки случай да се гледа поотделно. Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците твърди, че поне 75 % от хората, които идват в Италия по море и получават право на убежище, са поискали това. Така че, ако се въведат практиките на г-н Maroni, мигрантите вероятно не биха имали право на убежище, тъй като те ще бъдат незабавно депортирани директно от Лампедуза, съгласно желанието на италианското правителство.

Затова е налице една истинска критична ситуация и причината за нея е в политиката на италианското правителство. Гражданите на Лампедуза разбраха това, г­жо Muscardini. И наистина, те проведоха обща стачка срещу правителството, срещу неговата имиграционна политика, за да може центърът за незабавно експулсиране от това място – центърът за идентификация и експулсиране – да не се открива. Те също така поискаха от италианското правителство да промени позицията си относно Центъра за временно пребиваване.

Похвално е, че членът на Комисията Barrot ще посети Лампедуза в следващите няколко дни и аз оценявам това. Подготвих досие и го изпратих на г­н Barrot. През следващите няколко дни и моята група също ще организира делегация, която ще посети Лампедуза.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Вече със сигурност изминаха две или три години, откакто през 2005 г. и 2006 г. делегация от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи посети различни центрове за бежанци. След Лампедуза посещения бяха проведени също на места, включващи Канарските острови, Нидерландия и Полша. Докладите от тези посещения предизвикаха разгорещени разисквания и Парламентът призова Съвета и Комисията да предприемат действия.

Тази сутрин обсъдихме предложението за справяне с незаконната заетост в отсъствието на Съвета. Срокът, през който държавите-членки трябва да транспонират тези директиви в законодателството си, е две години. Въпросът за имиграцията е неотложен, обаче и срокът от две години е прекалено дълъг. Вече три години разискваме Лампедуза и всеки път обсъждаме мерки за борба срещу незаконната имиграция. След всяка мярка обаче се оказва, че има краткотраен спад, последван от увеличение на броя имигранти. Шокиращо е, че ситуацията по приемането в Лампедуза ще трябва отново да се обсъжда по този начин. Парламентарните доклади за ситуацията по приемането изглежда са напълно неефективни. Поради това призовавам Председателството на Съвета да направи това свой приоритет.

Разбирам, че през 2007 г. повече от 12 000 имигранти са пристигнали на Лампедуза и тази цифра е надхвърлила 30 000 през 2008 г. Центърът не е строен да се справя с такъв поток. Знаем това от три години. Старата база на НАТО се преустройва, за да бъдат настанени повече имигранти, но това не е адекватно решение. Бих искал да чуя от Съвета какво ще направи в подкрепа на италианските инициативи за подобряване на съоръженията за приемане. Дали това, може би, е нещо, което агенция Frontex би могла да направи, а другите държави-членки готови ли са до подкрепят Италия финансово и с оборудване?

Снощи по новините в 20 часа цяла Нидерландия можа да види какво представлява ситуацията на Лампедуза, но сега вратата е отново затворена и за журналисти, и за неправителствени организации. Бих искал да призова Италия да покаже отвореност и прозрачност във връзка с третирането на имигрантите на Лампедуза.

  Koenraad Dillen (NI). – (NL) Всички сме наясно с проблемите около Лампедуза от години. Преобърналите се кораби със злощастни хора, търсещи убежище край европейските брегове, бяха редовно явление през последните години. Десетки хиляди хора се опитват да стигнат до Европа, подмамени от безскрупулни трафиканти, които срещу огромни суми пари са готови да доведат търсачите на икономическо щастие в Европа.

Не възнамерявам да смекчавам думите си обаче, когато казвам, че окаяното положение на Лампедуза е, първо и преди всичко, следствие от провала на европейската имиграционна политика и не трябва да се приписва на местните органи в Италия или на жителите на Лампедуза. Европа трябва да има куража да изпраща ясни послания, тъй като отчаяните времена налагат отчаяни мерки. Трябва сериозно да се заемем с трафикантите на хора, наказанията за които никога няма да бъдат прекалено сурови. Това трябва да върви ръка за ръка с една строга политика за предоставяне на убежище, която да доказва на останалия свят, че Европа сериозно възнамерява да защитава границите си.

Европа би трябвало да последва примера на швейцарците, които решиха преди две години да затегнат правните изисквания за имиграция и предоставяне на убежище. Това е единственият начин да се изпрати на трафикантите на хора и на търсачите на икономическо щастие ясно послание, че Европа е готова да защитава границите си, за да не допусне социални катаклизми. Само тогава разискванията като това, което провеждаме днес, в бъдеще ще се окажат излишни.

  Stefano Zappalà (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, в този Парламент вече нищо не може да ме учуди. Този обаче, който обяви през м. юли миналата година по същата тема, че се срамува че е италиански гражданин, не би имал друг избор, освен да изкаже твърденията, които сега изказа г-н Fava. Съжалявам, че не присъства тук в залата. Би било интересно да разберем колко гласове печели в града си и колко избиратели представлява.

И все пак, г-н Председател, някои глупави и издаващи невежество неща бяха казани от някои хора в тази връзка. Надявам се и съм убеден, че членът на Комисията Barrot наистина скоро ще посети Малта, Лампедуза и така нататък и ще осъзнае колко погрешно е Европейската общност да няма политика по въпроса, тъй като исканата, г­н Barrot, г-н Vondra, е точно тази: няма политика на Общността. Какво е последствието от това? Че на някои глупави и невежи хора може да се позволи да нападат това, което са всъщност трагичните реалности, с които се сблъскват гражданите, отделните лица и, преди всичко, националните правителства.

Смятам за важно да ви дам някои цифри. През 2007 г. около 11 000 мигранти пристигнаха на Лампедуза. През 2008 г. пристигнаха три пъти повече, около 31 000. Не е вярно, че броят на търсещите убежище съответства на общия брой; те бяха около една десета от общия брой. Две хиляди мигранти пристигнаха само през трите дни от 26 до 28 декември, т.е. на Стефановден и малко след Коледа. 76 молби бяха разгледани за 3 дни. От тези 76 молби за убежище, 36 имаха положително становище, 3 бяха отложени, а останалите ... почти приключих, г-н Председател. След твърденията, които бяха направени, бъдете търпелив. След това г­жа Frassoni ще отговори, когато желаете, когато вие сметнете за правилно и във всички случаи, няма проблем.

Това, което има значение, са истинските факти: Лампедуза и Малта, и други носят ужасно бреме. Гражданите не са раздразнени от италианското правителство. Те са раздразнени, защото самите те вече не могат да понасят тази ситуация. Поради това нашият Парламент, вместо да обвинява законните органи, които правят всичко по своите възможности, би трябвало да се опита да накара Европейския съюз да изпълни задълженията си.

  Martine Roure (PSE). – (FR) Г-н Председател, от 2005 г. сме силно развълнувани от катастрофалната ситуация на мигрантите, държани на остров Лампедуза, броят на които е далеч свръх реалния му капацитет за настаняване.

Положението е трудно за този малък остров, който само през 2008 г. трябваше да се справи с пристигането на почти 31 700 имигранти. Тези масови потоци бяха поставени под контрол през последните години, като мигрантите се изпращаха в други центрове на континенталната част на Италия.

Тези прехвърляния бяха прекъснати след решение, взето от министъра на вътрешните работи и сега сме свидетели на сериозно влошаване на положението. Проектът Presidium обаче, който се управлява съвместно от Министерството на вътрешните работи, Върховния комисар на ООН за бежанците и италианския Червен кръст и частично се финансира от Съюза, стана пример за добро управление на приема на мигранти. Решението да се спрат трансферите към Италия създава реален проблем в достъпа до процедурите по предоставяне на убежище.

Що се отнася до Майот, знаем, че от 2007 г. насам номиналният капацитет на центъра Pamandzi се превишава. Съобщено бе че 204 души, предимно непълнолетни, са били настанени там, като максималният капацитет е за 60 души.

Условията в момента са катастрофални: мъжете спят на пода; не се раздават спално бельо и тоалетни принадлежности, мъже, жени и деца трябва да ползват едни и същи санитарни помещения. Условията на задържане са унизителни и са обида за човешкото достойнство.

Натискът на миграцията наистина се усеща по-силно в тези територии, но достойнството на всеки човек трябва да бъде осигурено и всеки случай трябва да се разглежда съгласно закона. Вече бе заявено, че имаме неизбежна необходимост от истинска европейска политика за предоставяне на убежище и имиграция и от солидарност на равнище Съюз.

Отправяме това искане до Европейския парламент вече от няколко години и поради това отправяме нов призив към Съвета.

  Roberta Angelilli (UEN). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, г­н Barrot, вие сте един много разумен човек и поради това ви каня и така се присъединявам към други членове, да посетите Лампедуза и моля ви, отидете без предупреждение, за да установите лично колко трудно е справянето с извънредна ситуация от този вид.

Това е ситуацията на остров от само няколко квадратни километра, на който от много години постоянно дебаркират хиляди и хиляди хора – и през този период правителства и на левицата, и на десницата идваха и си отиваха. Някои от тези хора загиват при пътуването поради нечовешките условия, на които ги подлагат безскрупулните трафиканти на хора. Тогава какво да се прави: да се игнорират правилата? За да се пристъпи към евентуално репатриране или да се провери дали те имат статут на политически бежанци, или трябва да им се предостави политическо убежище, тези хора трябва да бъдат идентифицирани, а това очевидно отнема време. Тогава стига демагогия! Италия плаща цена под формата на много тежка отговорност, която не е съразмерна на подкрепата както финансова, така и законодателна, която й оказва Европейският съюз.

  Nils Lundgren (IND/DEM) . – (SV) За съжаление, никоя страна не може да позволи неограничена имиграция в този свят. Различията между отделните страни са прекалено големи и затова имаме проблемите, за които сега говорим. Тези, които идват, обикновено се представят за търсещи убежище. Когато това стане, трябва да се придържаме към принципа на правовата държава. Трябва да третираме тези хора като свободни граждани и с уважение. Трябва да спазваме човешките им права до изясняване на въпроса дали са лица, търсещи убежище, или не. Това, за което сега говорим, ми изглежда много странно.

Защо трябва пристигащите на остров Лампедуза да бъдат принуждавани да останат там завинаги? Както каза и предишният оратор, ако хора се изсипят в малък град в южна Швеция например не очакваме те да останат там. Те, естествено, ще бъдат разположени из страната, до приключване на правния анализ на случая им. Същото трябва да се направи в Италия.

  Maddalena Calia (PPE-DE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, борбата срещу незаконната имиграция, предвид нейния обхват и последици, е проблем, който следва да се реши на равнище Общност, тъй като само Европейският съюз има необходимото политическо влияние да намери ефективни решения и да контролира явлението. Никоя отделна държава, действаща сама, не може да постигне необходимите резултати.

Докато чака Европа да приложи стратегиите си, италианското правителство продължава работата както по Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет от Европейския съвет през м. октомври 2008 г., така и по Директивата за връщане от м. декември 2008 г. Това е важна работа както на национално, така и на международно равнище.

На национално равнище, имаше много критики, според мен неоснователни, на предложението на министъра на вътрешните работи Maroni за Център за идентификация и експулсиране на острова, който да прилага за конкретни случаи политика на директно репатриране. Този вариант не накърнява основните права на незаконните имигранти, бежанците и лицата, търсещи убежище, както се твърдеше от няколко страни. За доказателство ще цитирам само някои цифри за Лампедуза, които вече бяха изнесени: 76 молби са разгледани през м. януари 2009 г.; от които 36 бяха уважени, три бяха отложени, а 37 бяха отхвърлени. За разлика от тях всички лица, търсещи убежище, бяха прехвърлени от острова в центровете в Trapani, Bari и Crotone. Това означава, че тези, които отговарят на изискванията, се приемат.

На международно равнище, италианският парламент днес ще ратифицира договора с Либия, член 19 от който изрично постановява, че за предотвратяване на незаконната имиграция, по сухопътните граници на Либия трябва да се въведе по-ефективна система за контрол. Освен това министрите Maroni и Frattini се срещнаха с тунизийските органи през миналата седмица, за да опитат да сключат споразумение за реадмисия с тази страна, което е съществено условие за трайно репатриране. Схващането, което трябва да се възприеме тук в Парламента, както заместник­председателят Barrot също каза, е че трябва да бъдем абсолютно твърди към незаконната имиграция, но в същото време, да сме гостоприемни и в помощ на тези, които се интегрират и допринасят за социалното и икономическото развитие на нашите страни.

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (PSE). – (DE) Г­н Председател, г-н Barrot, приветствам факта, че желаете да посетите Лампедуза, но препоръчвам да отидете там скоро и без предварително предупреждение, в противен случай ще установите, че ви представят постановка. Когато ние бяхме там, лагерът бе разчистен, а задържаните бяха заменени с кукли. Трябва да го посетите бързо, преди г­н Berlusconi и г-н Maroni да превърнат Лампедуза в новия Алкатрас на Европа и да продължават да държат гражданите там в плен.

Разбира се, ние в Европейския съюз сме длъжни да покажем солидарност. Трябва да въведем квоти за бежанци, които да се разпределят между различните държави-членки и които също да включват бежанците, които идват през „зелената граница“. Броят на последните е доста значителен.

Случващото се тук – а ние посетихме много лагери – е ужасяващо и напълно нечовешко. Г-н Berlusconi казва, че те всички могат да си тръгнат и да пият по една бира по всяко време. Това показва равнището на интелигентност на този човек, което, с други думи, е никакво. Искам това да бъде много ясно.

Точно хора като г-н Maroni казват, че трябва да сме твърди и да прилагаме закона с цялата му тежест, а след това отиват да коленичат на стъпалата на Ватикана в неделя и претендират да са добри католици. Този двуличен подход повече не е приемлив. Трябва да подкрепим другите държави­членки, като Малта, Гърция и Италия, но не и тези лицемери. Не трябва да им помагаме.

  Mario Borghezio (UEN). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, Европа трябва да реши какво желае: регламентирана имиграция или нахлуване и престъпна експлоатация на незаконните имигранти? Италианското правителство направи верния избор: да задържа незаконните имигранти на Лампедуза и в същото време да предоговори споразуменията за репатриране със страните, от които те идват.

Това обаче изисква адекватни средства и Европа е длъжна не само да обсъжда, не само да критикува, не само да гледа на проблема през бинокъл. Европа трябва задължително да дойде в Лампедуза и да помогне на страната ни и на другите, които поддържат линията Maroni по този проблем. Днес 120 незаконни имигранти се връщат обратно в Тунис от Лампедуза, нещо което не бе правено от предишните правителства, защото имигрантите трябваше да бъдат връщани – обезоръжавайки по този начин експлоатиращите ги престъпници от мафията, които организират тези пътувания и след това ги експлоатират за извършване на престъпен трафик.

Професионалист в борбата срещу мафията като г­н Fava би трябвало да може да го разбере, не е трудно, той също би трябвало да го разбере. Линията Maroni се одобрява от Малта, Гърция, Кипър и от тези, които живеят близо до южната граница на нашата страна. Всички търсещи убежище и всички непълнолетни вече са преместени в подходящи центрове. Казаното не е вярно. Ако г-жа Roure пожелае да посети Лампедуза утре сутринта, тя няма да намери нито един непълнолетен, а ако прочете италианските вестници, ще установи че точно г­н Maroni направи разкритията за трафика с органи: когато в страната ни имаше правителство на левицата, деца изчезваха от Лампедуза. Г-н Maroni разкри това. Така че посланието е ясно: хората трябва да влизат в Европа само легално, а не с мафиотски кораби и престъпни трафиканти.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-н Председател, г­нBarrot, госпожи и господа, трябва да дадем приоритет на внимателното отношение към бежанците. В Европа всички сме запознати със схващането за задължителното посещаване на училище. Трябва да започнем, като позволим на хората, „заседнали“ тук, да получат подходящо образование. И преподаването на език, и професионалното обучение са спешно необходими, заедно с възможността за запознаване с европейската култура, за да може времето, прекарано в тези лагери за задържане, да не бъде загубено, а вместо това да помогнем на хората да си помогнат сами. Това трябва да е основната ни цел.

Евентуално можем да включим подготвителна мярка в бюджета, която да ни позволи да предложим на тези хора възможности за образование. Те са дошли в Европа в отчаяние и трябва да сме в състояние да им дадем една основна рамка, която да им позволи да успеят в собствената си страна и да играят активна роля за насърчаване на демокрацията и свободата.

  Simon Busuttil (PPE-DE). – (MT) Бях радостен да чуя члена на Комисията Barrot да казва, че дори планира да посети Малта и го уверявам, че няма да има проблем с намирането на имигранти в центрове в Малта по простата причина, че Малта просто не може да натовари тези имигранти и да ги премести или прехвърли другаде и това отчасти обяснява защо положението в моята страна е толкова трудно. Г­н Председател, миналата неделя кораб, превозващ 260 имигранти, акостира на нашите брегове. За да онагледя това за члена на Комисията, това е все едно 39 000 имигранти да пристигнат във Франция или Италия за един ден. За да го поставя в по-ясен контекст за министър Vondra, това е все едно 7 000 имигранти да пристигнат в Чешката република за един ден. Две хиляди пристигнали на Лампедуза през Коледните празници е нищо в сравнение с това! Следователно това, което е необходимо в един толкова чувствителен случай, не е критика на органите в страната, а солидарност, за да се сложи край на този поток и да се облекчи бремето. Благодаря ви.

  Roberto Fiore (NI). - (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, бих искал да ви напомня какво желаят жителите на Лампедуза. В този момент жителите на Лампедуза протестират и почти всички те преминаха тези дни по улиците на острова, защото не искат нито Центъра за временно пребиваване, нито Центъра за идентификация и експулсиране, който е най-новата идея. Последният трябва да се създаде на остров, който ако си припомним, е единадесет километра дълъг и три километра широк: със смешно по размер пространство, когато се сблъска с хилядите имигранти, които ще пристигнат там през идните няколко месеца.

Тези дни, точно когато се случи внезапното и неочаквано бягство на 1 000 имигранти от Центъра за временно пребиваване, аз бях на острова и забелязах смайването и страха на хората, които живеят там и повече не желаят да стават свидетели на такива неща. Това е остров, който се е изхранвал от рибарство и туризъм и вижда собствената си икономика как бива унищожавана от една сляпа имиграционна политика.

  Reinhard Rack (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, изслушах много внимателно това разискване и присъствах тук от началото до края, за разлика от много говорители на групи.

Забелязах едно нещо, а именно, че повече от половината разискване бе посветено на италианската вътрешна политика. Това е оправдан повод за загриженост, но аз предлагам това разискване да се води в Рим, а не тук в Европейския парламент. Тук ние обсъждаме европейски въпрос и трябва да включим допълнителна точка в разискването. Почти в никое изказване не бе посочен фактът, че този въпрос засяга не само бежанците, лицата, търсещи убежище и икономическите имигранти в Европа, но до голяма степен също така е и въпрос най-накрая да се сложи край на организираната престъпност.

Никой от идващите на Лампедуза или в Малта не е организирал пътуването си сам. Те идват, защото са били подмамени от организирани престъпни структури и са платили големи суми пари.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н Председател, бих искал да ви благодаря за това много конструктивно и полезно разискване. Има неща, които Съветът може да направи, има други неща, които Съветът не е длъжен да прави или са извън неговата компетентност.

Нека започна с негативите – ограничаващите фактори. Както вече бе заявено, не е в компетентността на Съвета да наблюдава прилагането на правото на Общността от държавите-членки; това се пада на Комисията, моят колега членът на Комисията Barrot говори за това и ние със сигурност тясно си взаимодействаме с Комисията по много въпроси.

Също така не е от компетентността на Съвета да прилага националните разпоредби на държавите­членки. Много бе казано по време на това конкретно разискване за най-силно засегнатите страни: Италия и Франция. От друга страна, ние със сигурност имаме волята и средствата да действаме и Съветът има желание да действа и занапред. Мисля, че всички сме съгласни – слушах ви внимателно, защото вие говорехте за допълнителната необходимост да се подобрят действията на Европейския съюз в областта на миграцията и политиката по предоставяне на убежище – че много е направено през изтеклата година и мисля, че всички сме благодарни на френското председателство за поемането на инициативата за популяризиране на Европейския пакт за имиграцията и убежището, който изрично споменава някои средства за солидарност. Сега е моментът той постепенно да бъде приложен, стъпка по стъпка. Със сигурност Парламентът, заедно със Съвета и Комисията, ще имат възможността да работят съвместно по това. Мога само да ви обещая, че нашето председателство, както и следващото председателство – тъй като този въпрос няма да бъде решен през следващите няколко седмици – ще работи усърдно за това.

Има стратегически въпроси. Има също въпроси, които изискват по-незабавни реакции, като намаляване на риска от хуманитарна криза и отрицателните последици. Аз съм от Чешката република, която не е под прожектора на медиите, но и ние преживяхме някои наши неща: след разделянето на Чехословакия през 1992 г. имаше огромен приток – стотици хиляди – от ромските народи от Словакия на чешка територия. Може би не е било като ситуацията в Малта, където, както разбирам, е особено трудно, но мисля че всеки в Европейския съюз е преживял по нещо подобно и без съмнение е необходимо да работим заедно.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-н Председател, както каза заместник министър-председателят г-н Vondra, Комисията трябва да се увери, че правилата са спазени. Г-н Vondra, държавите-членки обаче трябва също да сътрудничат и мисля, че с Европейския пакт за имиграцията и убежището и с динамизма на вашето председателство, заедно ще сме в състояние да свършим добра работа.

Забелязах нетърпението на членовете по време на разискването, но трябва да се каже, че това са все още първите дни на прилагане на пакта и, както току-що казах, правната рамка започва да се оформя и може да бъде използвана като опора. Очевидно сега ние трябва да използваме това, за да стигнем до политика на Общността в областта на убежището и политика на Общността в областта на имиграцията.

Европа трябва да покаже по-голяма солидарност. Слушах г-н Busuttil и е вярно, че когато сме изправени пред наплива на имигрантите и лицата, търсещи убежище, някои държави-членки, като Малта, се оказват в изключително трудна ситуация. Европа трябва да реши каква солидарност се изисква. Това е абсолютно съществен елемент.

Бих искал да добавя, че ние се опитваме да помогнем колкото е възможно чрез Европейския фонд за бежанците, но бих казал на г-жа Frassoni, че вероятно има грешка, тъй като Европейският фонд за връщане не може да бъде използван, във всеки случай, за регистриране на ромите. Това не е възможно. Това не е целта на фонда. Във всеки случай, когато отида в Лампедуза и Малта, ще видя как се използва финансовата помощ, която даваме на държавите-членки.

По тази причина ви казвам, че сега ще обърнем голямо внимание. Най-накрая имаме стабилна правна рамка, която ще ни позволи да действаме много повече от преди по условията за приемане. Надявам се също една по-обединена Европа да позволи подобрение на положението на тези имигранти, особено на лицата, търсещи убежище, които заслужават цялото ни внимание.

Искам да отговоря на г-жа Sudre, тъй като тя много добре разясни тревожната ситуация в Майот. Това, което тя казва, е вярно: френските органи ни информираха, че нов център със 140 места ще бъде открит през 2010 г. Преди всичко, същите тези органи в момента преговарят с органите на Коморските острови да сключат споразумение за движение и миграция с цел трайно да бъде намален миграционният натиск на този остров.

Като цяло, трябва да отбележа, че се нуждаем от политика на партньорство с държавите, от които те идват. Г-н Vondra, трябва да приемем това условие, ако искаме донякъде да намалим големия миграционен натиск към някои държави-членки, за някои от които той създава проблеми. Все пак, аз смятам, че ако Европейският съюз съумее да се обедини напълно, ще можем да намерим отговор на необходимостта от по-съгласувано управление на миграционните потоци. Ясно е, че това ще е от полза за тези мъже и жени, за които никога не бива да забравяме и които се намират в много тежко положение.

  Председател. − Разискването приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа WALLIS
Заместник-председател