Пълен протокол на разискванията

Вторник, 3 февруари 2009 г. - Страсбург

14. Закрила на традиционните, национални, етнически и емигрантски малцинства в Европа (разискване)

  Председател. − Следващата точка е разискване по въпрос с искане за устен отговор от Csaba Sándor Tabajdi, Hannes Swoboda, Jan Marinus Wiersma, Véronique De Keyser, Katrin Saks и Claude Moraes – от името на Групата на социалистите в Европейския парламент, към Комисията, относно закрилата на традиционните национални, етнически и имигрантски малцинства в Европа (O-0002/2009 - B6-0005/2009).

  Csaba Sándor Tabajdi, автор. – (HU) Г­н Председател, госпожи и господа, съществуват повече от 300 различни национални и етнически малцинства и езикови общности, които живеят на европейския континент. От гражданите на всичките 27 държави в Европейския съюз, около 15 % са членове на традиционни малцинства или имигрантски общности. Въпреки че целта на Европейския съюз е запазването на културното многообразие, езиците на малцинствата, както и самите малцинствени групи са застрашени от изчезване или асимилиране. Непрекъснато нарастващите имигрантски общности са изправени пред криза на интеграцията, помислете си за бунтовете във френските предградия, в покрайнините на Париж, терористичните атаки в Лондон или етническото напрежение в Нидерландия.

Може ли да се вярва на Европейския съюз, когато заклеймява нарушаването на правата на човека и малцинствата в трети страни? Дали хората, отговорни за вземане на решения, адекватно разглеждат проблемите на националните и етнически малцинства в потенциалните страни кандидатки от Западните балкани, когато някои държави-членки не са в състояние да направят това в своя собствен дом и, всъщност, тяхната практика е диаметрално противоположна на тази политика? Онези, които не могат и не искат да се изправят с лице към тези въпроси, които крият главите си в пясъка, си играят с бъдещето на Европа.

Днешното разискване беше предшествано от загрижени гласове, като някои хора твърдяха, че този въпрос е много чувствителен. Какво би станало с Европейския съюз, ако разисквахме само онези въпроси, които не засягат ничии интереси? Не можем да се правим, че тези проблеми не съществуват. Гражданите на Европа очакват от нас да даваме истински отговори. Европейският съюз трябва на местно, регионално, национално равнище и на европейско равнище да гарантира правата на коренните жители и традиционните малцинства – ромите, няколкото милиона души, които имат статут на малцинства и нямат независима държава, като например, каталунците, баските, шотландците, бретонците, елзасците, корсиканците, уелсците, унгарските малцинства в Румъния, Словакия и Сърбия, както и други национални общности.

Субсидиарност, самоуправление, участие във властта и съвместно вземане на решения са основните ценности на Европейския съюз. От критична важност е да бъдат установени форми на съвместно вземане на решения, самоуправление и автономия на основата на споразумения между мнозинствата и малцинствата при пълното зачитане на суверенитета и териториалната цялост на държавите-членки. Що се отнася до лица, които са част от имигрантски малцинства в рамките на една държава, ние трябва да им помагаме да се интегрират възможно най-пълноценно, а имигрантските малцинства, от своя страна, трябва да демонстрират пълно зачитане на езика и обичаите на съответната държава. Ако Европейският парламент наистина иска да стане властови център, той трябва да се занимава с тези чувствителни въпроси.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-н Председател, госпожи и господа, г-н Tabajdi, зачитането на малцинствата е важен принцип сред условията, които трябва да се изпълнят, преди една страна да се присъедини към Съюза. Критериите от Копенхаген са насочени специално към кандидати за присъединяване към Съюза.

Зачитането на правата на лица, членове на малцинства, в това число, зачитане на принципа на недискриминация, е един от основополагащите принципи на Съюза. Съюзът обаче няма общи правомощия в областта на защитата на правата на малцинствата. Компетентните национални органи са тези, от които зависи гарантирането на тази защита в съответствие с конституционните споразумения и международните задължения.

В допълнение, проблемите на институционалната организация или автономията на малцинствата е правомощие на държавите-членки. Също така от всяка държава-членка зависи да вземе решение дали да ратифицира Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствени езици, които са два основни инструмента, въведени от Съвета на Европа.

Ето защо Съюзът няма правомощия да приеме общо законодателство, както се предполага от въпроса, и да установи стандарти за закрила на малцинствата и механизми за проверка. Съюзът обаче в рамките на своите правомощия би могъл да приеме мерки във връзка с някои въпроси, които могат да имат положителен ефект върху положението на отделни лица, членове на малцинства.

Например Комисията следва политика на борба с дискриминацията, основана на расова принадлежност, етнически произход или религия. Това ще гарантира приложението на законодателството на Общността в тази област и приложението на директивата, която допълва това законодателство.

Приемането на Рамковото решение срещу расизма и ксенофобията на 28 ноември е още един пример в това отношение. С това рамково решение Съюзът допринася за подобряването на положението на лицата от малцинствата, когато те са подложени на определено отношение. Съюзът също така предприе действия във връзка с положението на ромското малцинство.

Интегрирането на имигрантите е важен и увеличаващ се проблем за държавите-членки на Европейския съюз. Пред 2005 г. Комисията представи Обща програма за интеграция, която формира рамковата директива за общ подход към интеграцията в Европейския съюз. В допълнение на това, Съюзът разпредели бюджет от EUR 825 милиона за 2007—2013 г. за приложението на Европейския фонд за интегриране на граждани на трети страни.

Три нови инициативи на Комисията ще се появят през 2009 г.: третото издание на Наръчник по интеграция, Европейският форум по интеграция, който допълнително ще ангажира гражданското общество за целите на нашата работа, и уебсайт по въпросите на интеграцията, който ще действа като единен портал за информация за интеграцията и ще разпространява и обменя най-добрите практики сред заинтересованите лица в областта на интеграцията.

Ролята на Европейския съюз в областта на многоезичието не е в това да подменя действията на държавите-членки, а, по-скоро, да подкрепя и допълва тези действия. Политиката на Европейската комисия по отношение на многоезичието включва регионални езици, както и езици, които се говорят от малцинства.

Зачитането на езиковото и културно многообразие е един от крайъгълните камъни на Европейския съюз. Това зачитане на езиковото и културно многообразие сега е част от Европейската харта за основните права, където в член 22 се казва: „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.

В последното съобщение на Комисията, прието през м. септември 2008 г., също се заявява, че всеки от многото езици, независимо дали е национален, регионален, или говорен от малцинства или имигранти, допринася за нашата обща култура. Основните инструменти, с които Съюзът разполага в тази област са програмите за финансиране, по-специално Програмата за обучение през целия живот 2007–2013 г.

И накрая, Агенцията на Европейския съюз за основните права е много ценен инструмент, който ние използваме, за да събираме данни, полезни за развитието и приложението на всички инструменти и на тези политики на Общността. В резултат на искане на Европейския парламент към Агенцията за основните права, която, напомням ви, се намира във Виена, работната програма на Агенцията за 2009 г. включва подготовката на сравнителен доклад за ситуацията във връзка с етническата и расовата дискриминация в Европейския съюз. Това ще ни позволи да актуализираме доклада относно расизма, с който се занимавахме през 2007 г.

Това е, което мога да ви кажа. С други думи, ние нямаме правно основание да организираме закрила на малцинствата. Този въпрос наистина е от правомощията на държавите-членки, въпреки че Съюзът очевидно трябва да избягва дискриминация по отношение на гражданин, член на малцинство.

  Rihards Pīks, от името на групата PPE-DE. – (LV) Благодаря ви, г-н Председател, г-н Tabajdi е поел една огромна задача – да се опита да формулира и класифицира общности от народи, които са се формирали по различни начини исторически и които, независимо дали са по-многочислени или по-малочислени, живеят в държави, където хората основно имат друг етнически или езиков произход. Както знаем, през вековете границите и имената на страните често са се сменяли както в резултат на войни, така и когато държавите са се обединявали или разделяли, когато империи са се създавали или разпадали, а хората много често, без да променят местожителството си, са ставали поданици на различен крал или жители на различна страна. По същия начин миграцията е протичала както на индивидуално равнище, така и с преместването на цели етнически общности. Ние сме наследили резултатите от всичко това. Без съмнение, днес всеки гражданин на Европейския съюз заслужава живот, достоен за едно човешко същество, както и равни възможности. Какво точно обаче можем наистина да наречем малцинство в съвременния смисъл на думата и могат ли държавите да се съгласят и да определят единни критерии? Това е важно, тъй като се оформя днешна нова миграция: миграция в рамките на Европейския съюз и миграция от страни извън ЕС. Струва ми се, че първо специалисти, изследователи, историци, етнографи и лингвисти трябва да работят над това и след това вероятно политиците могат да имат последната дума. Ако политиците инициират нещата, тогава ние веднага ще станем свидетели на значителна политическа субективност и егоизъм, особено с приближаването на изборите. Благодаря.

  Katalin Lévai, от името на групата PSE. – (HU) Г-н Председател, г-н Barrot, госпожи и господа, повече от 45 милиона души, принадлежащи към 57 различни малцинства живеят в Европейския съюз и в другите европейски страни. Днес, когато призракът на расизма броди из Европа, когато шовинизмът на мнозинствата в националните държави видимо се увеличава до застрашителни размери в Централна и Източна Европа, ние нямаме право да загърбваме политиките по отношение на малцинствата. Както чухме, включително и от члена на Комисията, ЕС все още няма регламенти по отношение на защитата на идентичността на малцинствата, които да се отнасят за всички държави-членки. Въпросът за малцинствата е в компетенцията на държавите-членки и затова тези общности през повечето време трябва да се задоволят с това, което могат да договорят със собствените си правителства. Общият брой жители на държавите-членки от Централна и Източна Европа, които принадлежат към различни национални, малцинствени общности, е значително по-голям от този в Западна Европа и техните проблеми са също така по-сложни. За да могат не само националните малцинства, но и всеки, който е част от малцинствени нации в ЕС, да се чувства наистина у дома в Европа, европейското законодателство трябва да създаде правна рамка с всеобхватни правни норми за закрила на малцинствата.

Ние трябва да създадем такива политически структури, които не се стремят към изключителност, а споделят компетенции. Щом този модел стане реалност в Европейския съюз, националните малцинства ще повишат статуса си и ще получат нови възможности за защита на своя език и култура. В това отношение ратифицирането на Договора от Лисабон е от съществена важност, тъй като два от неговите членове, благодарение на унгарското правителство, включват права на лица, принадлежащи към малцинства. Приемането на Договора ще бъде голяма крачка напред в историята на Европейския съюз. Настоящата икономическа криза не е благоприятна за малцинствата, защото тя предизвиква конфликти и създава благоприятна почва за крайно дясна демагогия. Европа не може да си позволи, особено в този момент, да не чуе гласа на малцинствата. Тя не може да изостави малцинствата в момент на криза.

  Henrik Lax, от името на групата ALDE. – (SV) Разискване на европейско равнище по въпроса за положението на различните малцинствени групи може да бъде приветствано. Изработването на обща гледна точка за правата и задълженията, които трябва да се прилагат към национални, етнически или езикови малцинства, имигранти и лица без гражданство, ще бъде благоприятно за тези групи и за целия Съюз в много отношения. Около една десета от гражданите на ЕС в момента принадлежат към национално, езиково или етническо малцинство. Някои като мен, финландец, който говори на шведски, са третирани добре. Други са дискриминирани или пренебрегнати. Важно е за историческите национални малцинства да могат да се видят като пълноправни членове на Съюза. Европейският съюз има нужда от подкрепата на своите малцинства и не трябва да забравя да им даде възможност активно да участват във вземането на решения и в работата за гарантирането на сигурно и хармонично общо бъдеще.

Очевидно е, че не можем да прилагаме същите правила към националните малцинства, каквито се прилагат към имигрантските малцинства например. Имигрантите се нуждаят от специална помощ, за да могат да се интегрират в новата си родина. Лицата без гражданство са отделен въпрос и те трябва да бъдат поощрявани, като се използват всички средства, да кандидатстват за гражданство в приемащата ги страна.

Европейският съюз също така се нуждае от обща гледна точка по въпросите на малцинствата, за да може да защити себе си и своите държави-членки от натиск и провокации отвън там, където правата на малцинствата се използват като оръжие, за да се сее разделение и да се създават безредици. Ангажирането и пропагандата на Русия в Естония и Латвия например е поучителен пример. Ние не трябва да слагаме оръжие в ръцете на онези, които искат да ни навредят.

Европа се нуждае от представителен форум на малцинствата, който да действа като съвещателна структура по въпроси, с които се занимават Европейският парламент и Съветът на Европа. Би било важно за тази парламентарна комисия да й се възложи ясна отговорност по въпроси, свързани с малцинствата. Този Парламент трябва да приеме становище за правата на малцинствата.

И последно, бих искал да задам конкретен въпрос: готова ли е Комисията да поеме отговорност за иницииране на разискване по отношение на малцинствата в Европа и готова ли е тя активно да подпомага справедливото третиране на малцинствата в Съюза, а не просто езиковото многообразие, което често се използва като начин за пренебрегване на малцинствените групи. (Ръкопляскания)

  Jan Tadeusz Masiel, от името на групата UEN. – (PL) Г-н Председател, г-н Barrot, някои малцинствени групи присъстват в държавите-членки от векове, докато други са дошли неотдавна.

Ромите са една от традиционните малцинствени групи, които присъстват в страните от Съюза отдавна, откакто съществуват някакви данни. Съжалявам да кажа това, но в моята страна Полша, въпреки че ромите не са дискриминирани, може още много да се желае по отношение на тяхното интегриране. Те споделят тази гледна точка. Аз мисля, че ромите имат нужда от подкрепата на държавата. По-специално, те имат нужда от помощ за професионалното им обучение и за образованието като цяло.

Държавите-членки трябва да играят водеща роля по отношение на интегрирането на тази и на други малцинствени групи. Общо законодателство за Съюза все пак би ни помогнало много в нашите усилия. Това, което имам предвид по-конкретно, е дефинирането на правата и отговорностите на новопристигналите от ислямски държави, за които е трудно да се интегрират в Европа.

  Mikel Irujo Amezaga, от името на групата Verts/ALE. – (ES) Г-н Председател, бих искал да изразя моята дълбока благодарност за работата на г­н Tabajdi за подготовката и внасянето на този въпрос с искане за устен отговор, който ние разискваме днес, а също и за неговата огромна работа за изготвянето на резолюцията, която, за съжаление, ние не разискваме, но която, без съмнение, ще можем да обсъдим на следващите пленарни заседания.

Тази резолюция е необходима, защото е ясно, че ние трябва да установим минимално равнище на закрила за малцинствените групи в Европейския съюз, нещо, което не съществува в момента.

Аз не споделям разбирането на члена на Комисията Barrot за честото скриване зад липсата на общи правомощия на Европейския съюз по този въпрос. Очевидно противоречие е да се споменават критериите от Копенхаген, да се споменава друг тип законодателство и в същото време – когато може би няма интерес или, да кажем, не сме достатъчно смели – да се крием зад липсата правомощия с цел, представете си, да нямаме напредък при закрилата на малцинствата, защото ние, в крайна сметка сме изправени пред една вечна дилема. Ние не сме изправени пред проблем, а по-скоро пред предизвикателство, с което Европейският съюз трябва да се справи, и този въпрос трябва да се разглежда именно така.

  Kathy Sinnott, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г-н Председател, във всяка държава от ЕС има групи от хора, които се разглеждат като различни, поради характеристики като етническа принадлежност, език, начин на обличане, музика, която свирят и как се молят. Когато хората от тази страна силно желаят да зачитат всеки човек за вътрешното му достойнство, тези различия се разглеждат като обогатяващи и хората се ценят. Всъщност, когато се цени достойнството на човека, ние изобщо не разглеждаме малцинствата по негативен начин. В много страни обаче това уважение е малко или не съществува. Това води до дискриминация, при която малцинствата са малтретирани и оставени да живеят в най-окаяни условия.

Ние настояваме в Споразумението от Копенхаген, че една страна, която иска да се присъедини към Европейския съюз, трябва да има поне минимално приемливо ниво на зачитане на всеки, който живее в нейните граници. Този принцип се обезсилва, когато ние игнорираме тези критерии и допускаме членство на страни, където хората са маргинализирани и третирани по неподобаващ начин.

В Ирландия например много деца и възрастни с увреждания бяха държани в институции в ужасяващи условия по времето на нашето присъединяване и години след това.

Днес, въпреки въвеждането на критериите от Копенхаген, съществуват подобни ужасни условия за уязвими малцинства в страни, които наскоро се присъединиха към ЕС или които планират да направят това. Критериите от Копенхаген бяха тотално пренебрегнати в тези случаи и отношението към малцинствата не се сметна за пречка пред членството. Това отрича самата цел на споразумението. Ако една страна, за да се присъедини към ЕС, трябва да изпълни критериите от Копенхаген по отношение на третирането на хората в нея, трябва да бъде възможно да се суспендира членството й, ако тя не отговаря на тези критерии.

  Sergej Kozlík (NI). – (SK) Ние се занимаваме с проблема за етническите малцинства, но това означава, преди всичко, унгарското етническо малцинство, г-н Tabajdi. Унгария е наистина страна, където етническите малцинства бяха напълно пренебрегнати през последните десетилетия. Думите на бившия омбудсман Jenö Kaltenbacha за малцинствата в Унгария потвърждават това. Броят на словаците, живеещи в Унгария, от повече от 300 000 е намалял до 18 000 през същия период. За стопилото се словашко малцинство като език за обучение в училищата на етническото малцинство се използва унгарският. В същите училища словашки се преподава само четири часа седмично.

В Словакия няма вендета по този повод и за унгарското малцинство, живеещо в Словакия, нещата са несравнимо по-добре. В училищата на унгарското малцинство езикът на обучение е изключително унгарският. Словашки се преподава като допълнителен език няколко часа всяка седмица. Религиозните служби се водят само на унгарски във всички словашки общности в Унгария и изключително от унгарски свещеници. От друга страна, само унгарски свещеници извършват тези задължения в унгарските общности в Словакия.

Европейският парламент обаче парадоксално не обръща никакво внимание на проблемите на словашкото, немското, сръбското и други живеещи в трудни условия малцинства в Унгария. Има повтаряща се дискусия за периферни проблеми на унгарското малцинство, които словашкото правителство, във всеки случай, разглежда в момента. Тъкмо днес като част от този процес то одобри едно изменение в закона за образованието, което гарантира, че географските названия ще бъдат отпечатвани на унгарски и на украински в учебниците за училищата на малцинствата. Всъщност, унгарските политици и депутати са тези, които, под маската на хора, разрешаващи етнически проблеми, непрекъснато натрапват своите идеи за автономни решения, включително и териториална автономия. Съвсем наскоро унгарският президент направи това по време на посещението на неговия румънски колега в Будапеща и срещна сериозен отпор. Трябва да се свали маската на подобно отношение и силно да се критикува, включително и в рамките на този Парламент.

  Kinga Gál (PPE-DE). - (HU) Докато интересите на всички други социални малцинства, защитени от антидискриминационни регламенти, яростно се защитават, европейската правна защита, да не говорим за политическата воля, е сдържана, където става въпрос за традиционни национални малцинства. И все пак, съществуването на тези малцинства в рамките на Европейския съюз е не политически въпрос, а реалност – има милиони, които живеят в ЕС и не са имигранти. Те живеят в държави-членки, без да са се местили от земите на своите деди. Това стана, защото през двадесети век, границите на техните страни се преместваха около тях, изоставяйки ги и поставяйки ги пред неразрешима дилема. Как могат те да запазят своята идентичност и своята общност, как могат те да представят на своите деца образа на сигурно бъдеще през двадесет и първи век? Ние трябва най-накрая да признаем, че проблемите на тези общности не могат да бъдат решени единствено посредством универсалните човешки права, и антидискриминационни регламенти. Тези общности с право настояват за всички онези неща, които при наличие на население със същата численост, Европейският съюз смята, че по право са за тези, които са част от мнозинството. Ето защо е необходимо регулиране от страна на ЕС, ето защо е необходима помощ от страна на ЕС. Тези общности са прави да си мислят например, че автономията, която е донесла просперитет и развитие на малцинствата в Южен Тирол и Италия, ще донесе и за тях желаното решение.

Разбира се, формите на автономия, включително и териториална автономия, могат да донесат положително и управляемо бъдеще за такива общности. Не бива да има мистификация около такива общности, те трябва да бъдат обсъждани открито, тъй като, ако тази възможност се окаже положително решение в една държава-членка, без да нарушава териториалната й цялост, то може по подобен начин да се окаже добро решение и за друга държава-членка. Справедливите искания на тези общности, които се основават на основни принципи и текуща практика в Европейския съюз, не могат да бъдат тема табу в ЕС през двадесет и първи век!

  Bárbara Dührkop Dührkop (PSE). – (ES) Г­н Председател, интересно е, че през всеки парламентарен мандат, ние посочваме несъществуващата или крехката правна и материална закрила на една или друга малцинствена група в рамките на държавите-членки.

С наскорошното разширяване на изток, ситуацията неизбежно стана много по-сложна.

Европа от 27 има повече от 100 групи, ако добавим етническите и езикови малцинства към тези, образували се в резултат на по-нова имиграция. Особено трябва да се спомене и вече беше споменато ромското малцинство – етническа група, която живее сред нас от векове. Тя има своите характеристики и е в най-тежко положение в сравнение с всички други малцинствени групи.

Удвояването на усилията да постигнем интегриране, но не асимилиране на тези групи и превръщането на това единство в многообразието в реалност, е основно предизвикателство за Европа, г-н Barrot. Има смисъл това, че Договорът от Лисабон изрично посочва за първи път в историята на Европейския съюз правата на хората, които са част от тези малцинства и техните собствени ценности.

Всяка социална група е различна. Езиково-историческите малцинства в държавите-членки и тяхното признато и неоспоримо право да се изразяват на майчин език нямат нищо общо с новите потоци от мигранти, които имат собствени отличителни характеристики.

Ние вземаме Европейската харта за регионални или малцинствени езици като наша отправна точка и искаме Европейския социален фонд да отдели влияние и средства за малцинствените групи.

Току-що измина 2008 г. като Европейска година на междукултурния диалог и аз мисля, че този диалог току-що е започнал. Смятам, че трябва да се възползваме от този импулс и да продължим да разширяваме този диалог, за да създадем механизми за контрол на европейско равнище с цел да се защитят малцинствените групи.

Ще завърша на тази нотка: ние имаме задължение в нашите държави-членки да защитаваме и опазваме традициите и ценностите на многокултурна Европа, която възниква сега, и задължение на Парламента е да установи стандарти за интеграция в общата европейска рамка, която улеснява мирното съвместно съществуване.

  István Szent-Iványi (ALDE). – (HU) Г­н Председател, един от всеки десет жители на Европа е представител на национално малцинство. Много от тях се чувстват като доведени деца в собствената си родина. Те се надяват Европейският съюз да гарантира техните права и да им помогне да подобрят положението си. По отношение на правата на човека, най-големият дълг на Европейският съюз е свързан със закрилата на малцинствата. Въпреки че правната основа за ефективна закрила на малцинствата съществува, политическата воля за приложението й често е недостатъчна. Ратифицирането на Договора от Лисабон може да подобри ситуацията, но сам по себе си, той не е магическо решение. За съществуващите институции е важно да работят ефективно и по-специално да се засили профилът на малцинствата в Агенцията за основните права. Различните малцинства биха възприели като положителен знак, ако в новата Комисия има член, чието задължение ще бъде да се занимава изключително с проблемите на малцинствата. Това ще бъде ясен сигнал, че малцинствата са също пълноправни граждани на обединяваща се Европа. Европа не може да има доведени деца, защото в един или друг смисъл ние всички сме малцинства.

  László Tőkés (Verts/ALE). – (HU) Г­н Председател, с благодарност и признание приветствам включването в дневния ред на проблема за закрилата на традиционните и етническите малцинства, както и на имигрантите в Европа. За мен е болезнен фактът, че без необходимата подкрепа от нашите политически групи, нашето общо разискване днес приключва без решение и че все още е невъзможно да се приеме рамково споразумение на ЕС по отношение на закрилата на малцинствата. В страните от бившия комунистически лагер принципът на ненамеса беше върховен принцип. Смятам, че е недопустимо Европейският съюз по същия начин да оставя решението на проблема в областта на компетентността на отделните държави-членки. Аз смятам, че декларациите на президента Traian Băsescu в Будапеща, с които той отхвърля справедливите искания на унгарците от Трансилвания за колективни права и автономия, напомнят за диктаторската позиция от времето на националната комунистическа ера. Европейският съюз е общ дом и за национални, етнически и религиозни малцинства и именно по тази причина, ЕС не може повече да отлага предоставянето на институционална, правно регулирана закрила на тези малцинства.

  Patrick Louis (IND/DEM). – (FR) Г­н Председател, нашите култури включват принципа на правовата държава и индивидуалните права и затова е правилно да се защитават правата на отделен член на някое малцинство, но би било опасно, ако приемем закони за правата на ненационални малцинства като самостоятелни общности.

За ненационалните малцинства, а аз говоря само за тях, общностният подход трябва да се отхвърли, защото той неизбежно ще доведе до нарушаването на единството на много европейски нации. Там, където се спазва принципът на правовата държава, регулирането на начина, по който хората живеят заедно, трябва да остане национално правомощие. В този случай, ако мнозинството е враг на малцинството, това би поставило демокрацията под въпрос.

Изправени пред бедност или опасност, някои хора напускат страната, откъдето произхождат и търсят убежище. Правото на убежище е начин хората да покажат, че не са доволни, като напускат. За щастие, то вече е основно право, но както с всяко право, има и съпътстващо задължение. В този случай задължението е да приемеш правилата, езиците и обичаите на приемащите страни.

Правото на убежище е ценно право, тъй като е право, присъщо на всяко човешко същество. Дори ако сте част от малцинство, това не е основание за придобиване на право на общност. Вашата основна връзка е със страната, където сте се установили. Илюзия е да се вярва, че просто съжителството на преходни общности с различна памет може да създаде държава. С времето това само ще създаде или поле на безразличие, или поле за битка.

Вие или трябва да обичате страната, която ви е приела, или трябва да я напуснете. Това е задължение, родено от свободата да идвате и да си отивате.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Искам да изразя моята подкрепа за закрилата на малцинствата и зачитането на тяхната култура, езици, традиции и обичаи. Аз мисля, че всички държави-членки трябва да включат препратки към закрилата на малцинствата в националните си законодателства в различни области.

В това отношение, мисля, че законодателството на Румъния е особено добре изработено и може да служи като модел за други държави-членки. Доказателство за това твърдение е дори един от нашите колеги в този парламент, когото аз много уважавам и който е роден, израснал и получил образование в рамките на унгарската общност в Трансилвания, и сега успешно представлява Унгария в този Парламент. Не следва обаче закрилата на малцинствата да води до крайности като колективни права, подкрепата на самоопределение и автономия, в това число и териториална.

Аз наистина смятам, че не е полезно да се разделят малцинствата на отделни категории, тъй като може да се създаде впечатлението, че към тези категории трябва да има различно отношение. Всички граждани трябва да се третират еднакво и да имат едни и същи права и задължения към общностите, където живеят. Децентрализацията и местната автономия, основани на националните закони, до голяма степен отразяват стремежите, които гражданите имат, независимо от тяхната националност или етнически произход. Не е нормално да се започва обсъждане по концепции, които още не са залегнали в настоящото международно право и които не са приети на равнище държави-членки. Не е нужно също така да приемаме разпоредбите на Съвета на Европа.

Специално трябва да се спомене ромското малцинство. Аз категорично смятам, че общите програми на ЕС, по-специално в областта на образованието, биха ускорили значително интегрирането на ромите.

И накрая, искам да ви напомня, че всяка нация, без значение колко е голяма, е малцинство в сравнение с 500-те милиона граждани на Европа.

  Monika Beňová (PSE). – (SK) Закрилата на малцинствата е несъмнено един от най-важните принципи и в моята страна Словашка република е гарантирано наистина изключително високо ниво на закрила на малцинствата. Ако ще говорим за етнически малцинства, можем да кажем, че този висок стандарт също е гарантиран във формата на културна и образователна автономия, защото ние имаме университет за най-голямото етническо малцинство.

Независимо от това, аз съм изцяло против започването на обсъждане за териториалната автономия, защото смятам, че това е много важен политически и правен проблем и също така, защото смятам, че той е в хуманно отношение доста болезнен. Това може да причини огромно човешко страдание. Освен това започването на обсъждане за териториалната автономия основно ще застраши единството и успешния напредък на Европейския съюз.

В заключение, г-н Barrot, тъй като вие говорихте за уважение – да, наистина е необходимо мнозинството да питае чувство на уважение към малцинството, но също така смятам, че малцинствата в едно здраво, функциониращо общество трябва да имат същото уважение към това общество.

  Tatjana Ždanoka (Verts/ALE). - (EN) Г­н Председател, бих искала да благодаря на г­н Tabajdi за отличната му работа. За съжаление, няма да можем да завършим нашите разисквания с резолюция.

Аз съм твърдо убедена, че правата на малцинствата трябва да станат част от достиженията на правото на Общността. За съжаление, Комисията няма желание да предложи мерки в тази област. Ние трябва да помним, че правата на малцинствата са неотделима част от правата на човека и затова нашите стандарти трябва да бъдат възможно най-високи. Нека не забравяме, че уважението и закрилата на малцинствата е и един от критериите от Копенхаген. Комисията дори не прилага правилно тези критерии в процеса на присъединяване.

Ние сме готови да направим отстъпки с надеждата, че ситуацията ще се подобри по-късно, но след присъединяванията, не са изработени инструменти, които да се справят с проблема, както членът на Комисията Barrot изтъкна миналия месец. Ние сме изработили общ стандарт на Европейския съюз в областта на правата на малцинствата и той е абсолютно задължителен.

  Edit Bauer (PPE-DE). – (HU) Благодаря ви много, г-н Председател. Има някои политически територии в рамките на Европейския съюз, където съществува двоен стандарт. Критериите от Копенхаген за правата на малцинствата се прилагат към присъединяващите се страни, както чухме днес, но тези същите права не присъстват в общностното право. Ако здравето на Европа е в нейните разнообразни култури и никой не иска да види как културата и езикът на малките нации изчезва, тогава етническите малцинства имат дори по-голяма нужда от закрила, включително и правна. В новите държави-членки очевидната закрила, основана на социалистическия интернационализъм, изчезна и националистическите настроения се засилиха. В допълнение, различни форми на потиснически национализъм често се появяват в новите държави-членки, особено след като и критериите от Копенхаген вече не са обвързващи. Ние често ставаме свидетели на засилването на асимилационни усилия, като се твърди, че това е в интерес на малцинството. За съжаление, това е политически инструмент, който често се използва от популистки партии с цел мнозинството да се настрои срещу малцинството.

Установяването на вътрешни правни стандарти за защита на правния статут на малцинствата не може да се избегне. Тези стандарти трябва да са в съответствие с най-добрите практики в Европа, основаващи се на различните форми на самоуправление, които нямат нужда да бъдат разкривани като вид политическо престъпление, нито пък отхвърляни. По-скоро, принципът на субсидиарност трябва да се разшири, за да позволи на представителите на малцинството да вземат решение по отношение на собствените си дела. Може би методът на откритата координация ще е от полза, докато се създаде правно основание. Искам да поставя следния въпрос на Комисията: дали е възможно да се използва тази опция, този метод за постигането на решение за правния статут на малцинствата? Накрая, искам да благодаря на г­н Tabajdi за отличната му работа в тази област.

  Corina Creţu (PSE) . – (RO) На европейско равнище ние имаме съгласуван набор от регламенти, критерии и препоръки, които гарантират защитата на гражданите, които са представители на национални малцинства и случаите на нарушения са доста редки в рамките на Европейския съюз. Малцинствата в Румъния се радват на национални права, които са доста над съответните европейски стандарти. И наистина присъствието в този Парламент на членове на ЕП от Румъния, които са етнически унгарци, е живо доказателство за това.

За вътрешно етническата хармония в Европа е жизненоважно да се зачитат правата на човека, но каквито и да било сепаратистки действия, предизвикани от влошаване на етнически права, трябва са бъдат спирани. Европейският проект означава интеграция, а не създаване на анклави, образувани на етническа основа.

Аз също така мисля, че ние трябва да отделим повече внимание на положението на националните малцинства в съседни на ЕС страни. Един пример в това отношение са румънците в Украйна, Сърбия и Република Молдова, които са лишени от основни права и са подложени на интензивен процес на денационализация.

  Josu Ortuondo Larrea (ALDE). – (ES) Г­н Председател, в ЕС има няколко случая на езици, които се говорят от исторически европейски групи, които не могат да се използват в разискванията в Парламента, тъй като не са признати като държавни езици. Това е пропуск в представителната демокрация.

Един от тези случаи е баският език еускера (Euskera), който не е език на малцинство, а официален език, поне в южната част на Страната на баските, която в административно отношение се явява част от испанската държава. Същото обаче не се отнася – и моля ви, г-н Barrot, не го приемайте лично – за северната част от Страната на баските, която е в рамките на френската държава, чийто президент заяви пред Асамблеята на ООН, че да не се зачита националната идентичност и език означава да се сеят семената на унижението и че без такова зачитане, не може да има мир в света. И въпреки това, нито еускера, нито корсикански, бретонски или окситански получават каквото и да е официално внимание и не получават никаква подкрепа, за да се гарантира това, че тяхната употреба се зачита и насърчава.

Ето защо аз се обръщам към Агенцията за основните права с искане да следи и да работи, за да гарантира, че няма нарушения на каквото и да е право на хората в Европа да употребяват майчиния си език и че няма дискриминация по отношение на гражданите и че всички местни езици се считат за официални в рамките на съответните територии.

(Ораторът продължи на баски)

Eskerrik asko jaun-andreok zuen laguntzagatik Europako hizkuntza guztien alde.

  Daniel Petru Funeriu (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, аз приветствам това разискване, още повече, че европейската история показва, че във времена на кризи етническите напрежения могат да подпалят пожар в иначе стабилни ситуации. Бих искал да вярвам, че намерението на инициаторите на това разискване е да подчертаят благотворните основни ценности и реалности на европейския проект, защото реалностите в Европейския съюз са наистина най-добрите стандарти в света за отношение към малцинствата. Затова ние трябва високо да кажем, че този Парламент не приема и няма да приеме никакви разколнически действия или занижаване на стандартите, които току-що споменах.

Както посочи г-н Barrot, във всяка отделна страна в Съюза има ясна и в повечето случаи официална правна рамка, която гарантира защитата на нашето културно многообразие. И все пак, има ли алтернатива по-високото образование за поддържането на нашето общество, състоящо се от много етнически групи? Примерите от реалния живот показват, че разрешаването на проблемите с образованието подхранва силното развитие на Общността. Образованието по своя характер е по-скоро обединяващо, отколкото разединяващо. Всъщност, то ни учи, че ние всички сме малцинства в някакво отношение. Университетът Babeş-Bolyai в Румъния, в трансилванския град Cluj, е пример за мултикултурен университет, който често е цитиран от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа като положителен пример и образец за съжителство на много култури и междуетническо взаимодействие.

Където има нужда, по-високото образование на езика на националните малцинства е част от образователната система. Позволете ми да ви дам пример с университета Sapientia в Румъния.

Тези положителни примери обаче не означават, че ние трябва да престанем да следим ситуацията, трябва да сме наясно, че пред нас стои разрешаването на най-предизвикателния проблем, а именно проблемът с ромското население в Европа. По мое мнение, най-ефективният начин за разрешаването на този невероятно труден европейски проблем в дългосрочен план е чрез образованието. Много бих искал да видя много задълбочено разискване за това, как Европа възнамерява да се възползва от нашата уникална образователна система, за да останем единни в нашето многообразие.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Съветът на Европа е институцията, която се занимава със зачитането на правата на човека. Правата и закрилата на малцинствата попадат в компетенцията на държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност. Традиционните и етническите малцинства, малцинствата от мигранти и имигранти трябва да спазват националното законодателство на държавата-членка, в която пребивават.

Аз мисля, че интегрирането на малцинства от мигранти не следва да е част от общата имиграционна политика, която ЕС в момента разработва. Тази политика може да бъде дефинирана само тогава, когато отпаднат съществуващите в рамките на ЕС бариери пред свободното движение на работници от държавите-членки, присъединили се към Европейския съюз след 2004 г.

Закрилата на малцинствата от мигранти е част от принципите, подкрепяни от социална Европа. Създаването на справедливи условия за работа на всички европейски граждани, независимо от коя държава-членка произхождат, им гарантира достоен живот. Като европейски социалист, аз подкрепям разработването на европейска рамка за законната имиграция, но настоятелно призовавам, преди всичко, да се спазват основните принципи на Европейския съюз за всички европейски граждани.

  Csaba Sógor (PPE-DE). - (HU) За съжаление, днес това проекторешение се поставя пред Парламента само във формата на въпрос. Представителите на традиционни национални малцинства и общности се опитват да убедят мнозинството чрез мирни парламентарни средства, че това, което е добре за 14 държави-членки на Европейския съюз, ще бъде добре за цялата територия на ЕС. Традиционните национални малцинства се намират в нова страна не по своя вина, а без да се е налагало да напускат своята многовековна родина. Никой не ги е питал дали искат да сменят националността си или да приемат нов официален език. Тези традиционни национални малцинства са най-лоялните граждани на съответните страни. Въпреки войните, икономическите кризи, вътрешните политически борби и асимилацията, те не са изоставили своята потомствена, вековна и, същевременно нова родина. Тяхната лоялност е безупречна. Именно по тази причина е трудно да се разбере страхът на няколко десетки милиона силно население на големи държави от няколкостотин хиляди, или най-много половин милион, представители на едно малцинство.

Различните форми на самоуправление, съществуващи в Европейския съюз като например териториална и културна автономия, са резултат от политика на консенсус между мнозинството и малцинството и не са отслабили икономическата, политическата или социалната мощ на съответната държава или тази на Европейския съюз. Моята страна Румъния съществува в сегашния си вид от 1920 г. През 1930 г. населението на тази територия е включвало 28 % представители на други националности. Сега този дял е спаднал до 10 %. Има няколко други държави, освен Румъния, които имат сходни проблеми. Има закони и права, но тяхното приложение не може да се гарантира, въпреки че езиковото, етническото и регионалното многообразие е европейска ценност. Ето защо е важно да се очертаят насоки, основани на съществуващи успешни примери в ЕС, които са приемливи за всички и не нарушават териториалната цялост на държавите.

  Gábor Harangozó (PSE). – (HU) Благодаря ви много, г-н Председател, г-н Barrot, госпожи и господа, преди всичко, бих искал да изразя удоволствието си да приветствам инициативата на Csaba Tabajdi, която е насочена към подобряването на положението на малцинствата, които живеят в Европейския съюз. Въпреки че известни примери доказват, че националните малцинства се разглеждат като ценност и възможност в Европейския съюз, като например Южен Тирол и Аландските острови, за съжаление, в Източна Европа, ние се срещаме с противоположното отношение, дори понякога в изказвания на държавници. Именно по тази причина ние спешно трябва да се противопоставим на декларации, които определено и дългосрочно ще отхвърлят исканията на националните малцинства за автономия, чрез позоваване на изискванията, поставени от Европейския съюз. Затова ние трябва да говорим решително и да декларираме, че националните малцинства имат право на автономия и на това да упражняват правата си на малцинство на равнището на Общността и че ние трябва да гарантираме тези основни права и чрез правната система на Европейския съюз. Затова аз напълно подкрепям разработването на всеобхватен регламент за защитата на правата на малцинствата на равнището на Европейския съюз. Благодаря ви много.

  Michl Ebner (PPE-DE). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, днес имаме щастлив специален случай и заслугата за това и изключително на г­н Tabajdi, председател на междуведомствената група и експерт по въпросите на малцинствата, за което му благодаря.

Днес аз използвам италианския език, който е език на държавата, но не и мой майчин език. Аз правя това по една специална причина: голям брой етнически малцинства от различни страни и етнически групи живеят в Италия. Днес аз искам да използвам този пример, както и примера, че едно етническо малцинство не е етническо малцинство просто само по себе си, а трябва да усеща солидарност, да се чуе гласът на това малцинство тук, в Парламента. Аз също така искам да кажа на италианските малцинства, които живеят извън границите на Италия, че по друг начин те няма да имат тази възможност.

Г-н Barrot говори днес за недискриминация. Аз смятам, че недискриминацията не е достатъчна, защото ние трябва да постигнем равни права, а равните права ще дойдат тогава, когато имаме малцинства в определено положение и им окажем значителна помощ, за да достигнат равнището на мнозинството. По тази причина ние имаме нужда от дискриминация с положителен знак в някои ситуации. Това, мисля, е нова идея, идея, която трябва да се прилага.

Европейският съюз има компетентности. С използването на членове 21 и 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2 от Договора от Лисабон – нека се надяваме, че ще влезе в сила, възможно най-скоро – заедно с критериите от Копенхаген, както и с малко гъвкавост и правно въображение, ние ще можем да постигнем много неща. Аз искам да спомена, по-специално, член 2 от Договора от Лисабон по отношение на защитата на индивидуалните права на лицата и тук бих искал особено да благодаря на бившия министър на външните работи г-н Frattini, който имаше решаващ принос за неговото включване.

Ние се надяваме, че ще има защита на правата на групи, защото това е нашата цел. Тъй като има 168 малцинствени групи в Европейския съюз и около 330 на европейския континент, 100 000 милиона от нашите съграждани на този континент са в това положение. Ние в Южен Тирол сме стигнали до ниво, което, въпреки че може още да се подобрява, е много, много добро. Когато чуя, че представители в този Парламент или членове, които са представители на мнозинството от населението, говорят как техните малцинства са добре третирани, аз доста се съмнявам. Аз бих бил по-щастлив, ако представителите на малцинствата кажат, че отношението към тях е добро.

Ние в Европейския съюз трябва да разберем, че малцинствата представляват добавена стойност, мост между културите, между хората и държавите. Ние трябва да се стремим към единство в културното многообразие.

  Katrin Saks (PSE). – (ET) Госпожи и господа, езиковото и културно многообразие, което е ценност и актив на Европейския съюз, често става проблем на ниво държави-членки, особено в области, където границите са се местили вследствие на превратностите на историята: или малцинството е станало мнозинство, или мнозинството е станало малцинство, какъвто е случаят с Естония, моята родина. В такива случаи това е огромно предизвикателство за една отделна страна.

На ниво Европейски съюз е много важно да не се прилагат двойни стандарти. Критериите от Копенхаген, които предишните оратори споменаха в няколко изказвания и които новоприсъединилите се страни трябваше да постигнат, вече бяха обсъдени, но също така много добре разбрахме, че същите тези критерии, същите тези изисквания, например образователните изисквания, не са постигнати от много от старите държави-членки. От решаваща важност е всички страни да бъдат третирани по един и същи начин и минималните стандарти да бъдат прилагани към всички.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE) . – (RO) Преди всичко, аз не мисля, че Европейският съюз се нуждае от обща политика по отношение на малцинствата. Ние дължим осигуряването на равни права за всички европейски граждани, независимо от техния етнически произход. От друга страна, ако онези, които поставиха въпроса, който се разисква, наистина искат европейска политика по този въпрос, ние можем да ги уверим, че румънското законодателство например може да се смята за образец на добра практика.

Румъния може би има най-либералното и съвременно законодателство по отношение на националните малцинства в Европа. Те имат много политически и социални права, идентични на правата на всички други граждани. По-многобройните малцинства като например унгарците имат право на образование на майчин език на всички нива. Представители на малцинствата имат право на места в парламента дори ако не са получили необходимите гласове. Всъщност, партията на унгарското малцинство, която беше спомената тази вечер и по време на разискванията снощи, е част от румънското правителство през 12 от последните 19 години, откакто Румъния функционира като демократична държава.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE) . – (RO) Всички видове малцинства трябва да бъдат подкрепяни не само по отношение на запазването на една уникална идентичност, ценности, традиции и език, но също и за развитието на тяхната култура. Според мен, Румъния, която е унитарна, суверенна държава, може да служи за образец в областта на зачитането на индивидуалните права на представителите на всички малцинства.

Аз приветствам напредъка, който моите колеги са постигнали, както и тяхната непрекъсната загриженост за закрилата на етническите, традиционните или националните малцинства. Това е откровен подход, който може да се приветства. Но що се отнася до отношенията между мнозинството и малцинството, аз бих ви дал два съвета: 1) Аз смятам, че не само представители на малцинствата трябва да участват в мерки от този характер, но и мнозинствата трябва да се занимават с проблемите, свързани с малцинствата и то в същата степен, именно за да могат да защитят това, което наричаме „единство в многообразието”, което се случва в Румъния. 2) Аз оценявам това, че малцинствата трябва да са загрижени за статута на мнозинствата, тъй като тези две общности образуват, но само заедно, онова единно цяло, което допринася за естественото развитие на обществото.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE). – (RO) Като част от това разискване, бих искал да коментирам, като кажа, че националните малцинства, вдигат толкова шум, защото нямат аргументи в подкрепа на всички права, за които настояват. Аз бих искал да издигна лозунг за това: „вдигането на шум не води до добро и доброто не вдига шум”.

Законите на Европейския съюз не могат само да защитават малцинствата и да поставят националните общности в неравностойно положение, тъй като разрешаваме положителна дискриминация. Искам да ви дам един пример за това, как действителността противоречи на твърденията, които се правят. Някои хора твърдяха, че правата на унгарските малцинства не се зачитат в областта на образованието в Румъния и, тъй като аз съм специалист в областта на образованието, искам да дам пример с университетите в Румъния, които са съобразени с всички европейски стандарти за третирането на малцинствата.

  Alexandru Nazare (PPE-DE) . – (RO) Като част от тава разискване, бих искал да обърна внимание на влошаването на ситуацията във връзка с религиозните права на румънците, живеещи в долината на р. Тимок в Сърбия. Говорим за общност от повече от 100 000 румънци.

Искам да се възползвам от възможността да изразя загрижеността си от решението на градския съвет в сръбския град Negotin да разруши православната църква с богослужение на румънски език, въпреки че свещеникът Boian Alexandru е получил необходимите разрешения. Това щеше да бъде втората църква за румънците, живеещи в Сърбия. За своята дързост при строителството на първата църква отец Alexandru получи два месеца условна присъда. Бих искал да подчертая, че в съответствие с член 5 от Споразумението за стабилизиране и асоцииране, Сърбия е приела да зачита правата на човека и да защитава етническите и религиозни малцинства.

Искам да завърша с откъс от писмо на отец Alexandru, където той изразява надеждата си, че компетентните органи в Сърбия няма да разрушат църквата, където службата ще се извършва на румънски език. Цитирам: „... за да ни помогне също така да получим тези права в нашата страна Сърбия, за да можем поне да имаме наша собствена църква и училище и да можем да говорим на румънски език.”

  Adrian Severin (PSE). - (ЕN) Г-н Председател, Европейският съюз няма юрисдикция що се отнася до статута на националните малцинства в държавите-членки. Това не е проблем, защото всички държави-членки на Европейския съюз са също и членки на Съвета на Европа, организация, която има средствата и опита да се справя с този въпрос. Да се дублира дейността на Съвета на Европа би било пагубно за обхвата на нашата работа по отношение на малцинствата и само ще създаде объркване и безпокойство.

Второ, аз съм загрижен за това, че нашият подход към въпроса за малцинствата поставя твърде голям акцент върху решения, които може би са били валидни преди десетилетия и столетия. Аз мисля, че в тази област също така би било по-добре да развиваме нашето въображение, а не нашата памет.

Накрая, вместо да повтаряме области, които вече са изследвани, по-добре би било Европейският съюз да разработи концепция за транснационална защита на културните права на континент, където всяка етнокултурна общност също е малцинство.

  Dragoş Florin David (PPE-DE). – (RO) В настоящите условия на глобализация и свобода на движението аз мисля, че идеите, които се изразяват тук тази вечер за териториалните органи нямат смисъл. Аз мисля, че има повече от един милион румънци, които живеят в Испания и Италия, но не виждам защо те биха могли да искат автономия в тези държави.

Смятам, че създаването на комисия или подкомисия на Европейския парламент за контрол и наблюдение на правата на малцинствата е отлична идея, като те ще прилагат европейската политика на това равнище или най-вече, определени процедури за зачитане на правата на малцинствата. Аз не мисля, че Румъния някога е отклонявала посещение на президент на европейска държава и, все пак, това е слух, който се разнася тук. Мисля, че Румъния предлага модел на добра практика за твърде много страни в Европейския съюз.

  Iuliu Winkler (PPE-DE). - (HU) Благодаря ви много, г-н Председател, националните малцинства, които живеят на територията на Европейския съюз, обогатяват ЕС. Европейският парламент трябва да играе водеща роля в закрилата на етническите малцинства чрез иницииране на сериозно разискване по отношение на правния статут на малцинствата. Парламентът трябва да поеме отговорността за разработването и приемането на рамков регламент, който да е обвързващ за всички държави-членки. Такъв рамков регламент наистина ще служи на интересите на малцинствените общности само ако –като имаме предвид принципа на субсидиарност – неговите разпоредби включват факта, че приемането на различни форми на автономия, основаващи се на консенсус между мнозинството и малцинствата, е начин за предоставяне на необходимия статут на малцинствените общности. Благодаря.

  Miloš Koterec (PSE). – (SK) Да, малцинствата трябва да се зачитат и техните права трябва да бъдат правно гарантирани от държавите-членки на ЕС. Културното и езиковото многообразие трябва да бъде запазено, тъй като то е основата за здравословно функциониращия Съюз. Ние обаче няма да позволим на политически групи, основаващи се на позицията на едно малцинство, да прокарват автономистки интереси, които често поставят на изпитание териториалната цялост на държавите и които, освен това, често произтичат от чувство за несправедливост, свързано с решения, взети в миналото.

Териториалната автономия на национална основа и, освен това, неосноваваща се на хомогенен принцип и често малтретираща в политическо отношение малцинствения статут на мнозинството от хората в определен микрорегион или общност, е заплаха за мирния живот и мирното съвместно съществуване в Европейския съюз.

  Christopher Beazley (PPE-DE). – (FR) Г­н Председател, аз имам два въпроса към члена на Комисията.

По време на разискванията, много членове на Европейския парламент и колеги говориха за двойни стандарти, нееднакви задължения по отношение на новите и старите държави-членки. Какви мерки вземате във връзка със старите държави-членки, с други думи, 15-те държави-членки, които не отговарят на критериите от Споразумението от Копенхаген?

Вторият ми въпрос е за религиозните малцинства, евреите и мюсюлманите, които живеят на нашия континент, в нашия Съюз: какви мерки се вземат от Комисията за защита на тяхната вяра, техния закон, техния начин на живот?

  Csaba Sándor Tabajdi, автор. − (FR) Г­н Председател, г-н Barrot, първият въпрос, на който трябва да се отговори, е дали въпросът за националните малцинства попада в изключителните правомощия на националните органи.

Според мен отговорът е отрицателен, тъй като, ако въпросът за правата на човека не е вътрешен въпрос за държавата-членка на Европейския съюз, тогава и въпросът за правата на националните малцинства няма да бъде вътрешен въпрос. Това, разбира се, се нуждае от изясняване. Югославия беше бомбардирана заради нарушенията на правата на косоварите, така че защо да не изясним позицията си по този въпрос?

На второ място, защо положението в новите държави-членки беше по-добро преди присъединяването в сравнение с настоящото положение?

Трето, г-н Beazley постави въпроса за двойните стандарти. Вярно е, че независимо от проблемите, положението на унгарската общност в Румъния е по-добро. В Румъния има проблеми, но положението е по-добро в сравнение с Елзас или Бретан. Защо са налице двойни стандарти?

Четвърто, нека поговорим за териториалната автономия. На Аландските острови във Финландия и в Южен Тирол в Италия регионалната автономия наистина стабилизира съответната страна. В Испания системата на автономните области е много добър пример, независимо от малцината баски екстремисти, които заслужават нашата осъдителна оценка.

В заключение, г-н Председател, трябва да се каже, че недискриминацията и равното третиране са недостатъчни, за да компенсират неблагоприятните последици за малцинствата. В крайна сметка, доволните малцинства са фактор за стабилност за страните от Европа. Henrik Lax винаги казва, че една правилно провеждана политика винаги носи дивиденти. Това е действителността и бих искал да ви благодаря за разискването.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н Председател, изслушах много внимателно всички изказвания и съм трогнат от емоционалния заряд, който е заложен в някои от тези позиции.

Г-н Tabajdi току-що изброи цяла поредица от проблеми. Много добре си давам сметка, че тези проблеми действително съществуват, но още веднъж съм длъжен и за съжаление няма как да го избегна, да ви припомня, че закрилата на групи от национални малцинства именно като групи не попада в областите на компетентност на ЕС, нито дори в компетентността на Агенцията за основните права.

Въпреки това, по мое настояване Агенцията ще разгледа въпроса за етническата и расовата дискриминация при актуализирането на доклада й за 2007 г. относно расизма, но бих потвърдил, че договорите не предоставят компетентност в тази област нито на Европейския съюз, нито на Комисията, нито на Агенцията.

Беше споменат отвореният метод на координация, но този метод също изисква наличие на компетентност. Напълно е ясно, че ако Съветът реши да промени позицията си, това може да отвори други пътища, но за момента ние обръщаме специално внимание на борбата с дискриминацията, която може да засегне по-специално хора от малцинствата.

Трябва да сме напълно ясни по тези въпроси: ние разполагаме с инструменти на равнище Общност за борба с дискриминацията. Член  13 от Договора за създаване на Европейската общност съставлява правното основание на две директиви: Директивата от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и Директивата от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

Следователно от тази гледна точка е налице воля за борба с всички форми на дискриминация против граждани от малцинствени групи. Освен това Агенцията за основните права възнамерява да предприеме по мое искане много задълбочено проучване на всички тези форми на дискриминация.

Това е всичко, което мога да кажа. Не мога да отида по-далече, защото не разполагаме с правните инструменти. Държавите-членки няма да ни позволят това.

С това уточнение, положението на ромите в Европейския съюз например действително е достойно за съжаление, като тяхната интеграция е основен приоритет както за Съюза, така и за Комисията, както беше потвърдено на първата европейска среща на високо равнище на ромите на 16 септември, в която участвах наред с г-н  Barroso и г-н  Špidla. В резултат на тази среща г-н  Špidla ще създаде Европейска платформа за ромите. Тази гъвкава структура ще ни позволи да се издигнем до предизвикателствата на равнище ЕС. Въпреки това, действително трябва да бъдем внимателни, тъй като по мнението на Комисията етническият подход би бил противопоказен.

В заключение бих искал да кажа, че бях трогнат от казаното тук. Напълно ясно е, че истинската сила на Европейския съюз е в разрешаването на този конфликт между малцинствата и мнозинствата в дадена държава, но също така е вярно, че Европейският съюз понастоящем е федерация от национални държави, което означава, че за нас е трудно да стигнем по-далече.

При това уточнение, не съществуват пречки за неформална размяна на добри практики или най-добри практики между страните. Вие споменахте много добрите практики в някои от по-новите държави-членки на Европейския съюз и аз не се съмнявам, че тези добри практики могат да бъдат възприети като вдъхновение за други подобни примери.

Това беше, което имах да кажа, г-н Председател, и съжалявам, че не мога да ви дам по-добър отговор, но преди всичко съм длъжен да спазвам действащите правила в Европейския съюз такива, каквито са в момента. Въпреки това, бих подчертал още веднъж, че в случай на дискриминация на лица, принадлежащи към малцинствена група, можете да бъдете уверени, че моята позиция ще бъде абсолютно категорична, тъй като имам твърдото намерение да гарантирам зачитането на тази недискриминация, като се надявам, че Хартата на основните права ще институционализира това по много категоричен начин вследствие ратификацията на Договора от Лисабон.

  Председател. − Разискването приключи.

Писмени декларации (член 142)

  Genowefa Grabowska (PSE), в писмена форма. – (PL) Няма страна в съвременна Европа, която да отрича правата на малцинствата. В съзвучие с мотото на Европейския съюз „Обединен в многообразието“ ние изграждаме многокултурна Европа, в която националните малцинства съществуват съвместно с обширни монолитни държави и се ползват с пълен обем политически и граждански права. Изглежда Европа е на едно мнение по този въпрос. В днешно време всеки, който поставя под въпрос правата на малцинствата, със сигурност няма да постигне успех в света на политиката. Правата на малцинствата са заложени в правния ред на отделните държави-членки на ЕС и са потвърдени и в множество международни споразумения.

По тази причина бях изненадана от решението на Върховния административен съд на Литва, постановено на 30 януари тази година. Съгласно това решение поставянето на табели с наименованията на улици на полски наред с наименованията на литовски език противоречи на закона. Органите в област Вилнюс получиха заповед да премахнат табелите на полски език в едномесечен срок. Случаят е особено любопитен, тъй като етническите поляци представляват 70 % от населението на област Вилнюс, а пътни знаци на полски език се срещат почти навсякъде. Това се случи, независимо от факта, че Литва се е ангажирала със спазването на Европейската харта за местно самоуправление и е ратифицирала Европейската рамкова конвенция за защита на националните малцинства от 1995 г. Член 11 от тази Конвенция предвижда използването на малцинствени езици, включително върху пътни знаци. Трудно е да се разбере защо Литва, която вече пет години е държава-членка на ЕС, пренебрегва стандартите на Съюза и не изпълнява задължението си да гарантира правата на малцинствата на своя територия.

  Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Г-н Председател, госпожи и господа, произхождам от област, намираща се на границата между Унгария и Румъния, в окръг Arad, където проблемите, свързани с малцинствата, бяха преодолени преди много време.

В тази област колеги и приятели от детството, посещавали начално училище и впоследствие преминали обучението си в университета на унгарски език, понастоящем продължават да използват унгарския език в институциите, в които работят.

Бях председател на Окръжния съвет в Arad и на Румънския западен регионален орган. В този регион, в който се намират окръзите Arad, Timiş и Bihor в Румъния и Csongrád и Békés в Унгария, румънците и унгарците завършиха заедно изпълнението на десетки съвместни проекти и понастоящем работят по други, като всички използват единен европейски език за разрешаване на общи европейски проблеми.

Приканвам всеки, който би искал да научи от първа ръка за румънския модел за разрешаване на проблемите на малцинствата, да проучи на първо място реалната ситуация, преди да изразява позицията си на различните европейски форуми.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Правата на националните малцинства в държавите-членки от ЕС съставляват важен въпрос в контекста на правата на човека. На практика обаче въпросът често се експлоатира за действия, насочени към разпространяването на ревизионизма в Европа и за оспорване на границите.

Правото на лицата да използват родния си език и правото им да пазят традиционната си култура и нрави са несъмнено две права, които задължително се нуждаят от закрила.

В последно време са чести случаите в Европа, когато определени малцинства са изразявали желание за връщане на определени територии на страната, с която имат национална връзка. Това предизвиква реакция от страна на мнозинството. Съществуват и случаи, когато малцинства от няколко милиона души са били пренебрегвани и им е бил отказван статут на малцинства. Такъв например е случаят с поляците в Германия. Следователно Германия нарушава основните права на малцинствата.

Случаят с хора, пристигнали в нашите страни извън Европа е съвсем различен. Очевидно тези хора имат право на собствена култура и език. Те обаче нямат право да създават собствени обособени области, в които да пренасят законодателството на страните на произхода си. Ако желаят да живеят сред нас, те трябва да са готови да се интегрират в нашите страни и да станат отговорни граждани на страната, в която се установяват.