Пълен протокол на разискванията

Вторник, 3 февруари 2009 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н BIELAN
Заместник-председател

(Заседанието бе открито в 9,05 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

4. Борба срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (разискване)

  Председател. - Следващата точка e докладът (A6-0012/2009) на г-жа Angelilli – от името на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (2008/2144(INI)).

  Roberta Angelilli, докладчик. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих желала да започна, като благодаря на моите колеги за отличното сътрудничество, което, според мен, ни даде възможност да изготвим един много удовлетворителен текст. Благодарна съм и на всички неправителствени организации и институции, които внимателно следяха работата ни. С техните ценни предложения докладът стана по-добър.

В началото имахме две главни цели, първата от които беше да се провери внимателно в каква степен се прилага рамковото решение от 2003 г. в 27-те държави-членки, а втората – да се предложат необходимите подобрения. Истината е, че рамковото решение следва да се осъвремени, за да се повиши равнището на закрила на малолетните и непълнолетните лица, като се има предвид нарастването на новите и тревожни случаи на експлоатация, свързани с новите технологии.

Първият от определените приоритети е борбата срещу секстуризма, който се увеличава обезпокоително, отчасти поради по-ниските пътни разходи. От тази гледна точка трябва да се подобри екстратериториалното сътрудничество и да се изиска от държавите-членки да се въздържат от прилагането на принципа на двойна наказуемост при престъпления, свързани с експлоатацията и злоупотребата с деца.

На второ място, сприятеляването с цел сексуална злоупотреба, тоест психологическата манипулация в онлайн среда с цел привличане на деца за сексуални цели, би трябвало да се счита за престъпление във всички държави-членки.

На трето място, да се задължат държавите-членки да обменят съдържащата се в досиетата за съдимост информация относно присъди за сексуални злоупотреби. Тук целта е категорично да се елиминира възможността за достъп на извършителите на сексуални престъпления до работни места, при които има контакт с деца.

Сред предложенията, които трябва да бъдат реализирани възможно най-бързо, е въвеждането в действие на система за бързо предупреждение за случаи на изчезнали деца. Тази система е вече изпитана и въведена, макар и само от малък брой държави-членки и то единствено с изпитателна цел, но дава отлични резултати. Следователно, необходимо е да я внедрим във всичките 27 държави-членки. Всъщност, заслужава си да си припомним, че всяка година в Европа изчезват безследно хиляди и хиляди деца.

Бих искала да изтъкна още един аспект: като цяло националните законодателни органи следва да се ангажират с подобряване на закрилата на децата жертви на насилие по време на разследването, както и преди и след съдебни дела с тяхно участие. Така ще се предотврати превръщането на децата в двойни жертви – първо в жертви на насилие, а впоследствие в жертви на медиите или на правонарушения.

Накрая, подчертахме необходимостта от спешно криминализиране на принудителните бракове, повечето от които касаят деца.

В заключение, г-н Председател, считам че е важно всички държави-членки да бъдат приканени да ратифицират във възможно най-кратки срокове последната Конвенция на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Това е конвенцията от м. октомври 2007 г. – реперът, представляващ най-новаторският и актуален документ за закрила на децата.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-н Председател, госпожи и господа, бих искал първо да благодаря сърдечно на г-жа Angelilli за забележителния й доклад. Бих желал също така да й благодаря за начина, по който работи с Комисията по тази много деликатна и чувствителна тема, по която убежденията ни са непоколебими.

Децата са уязвими и имат право на закрила, за да се осигури хармоничното им развитие. Сексуалното насилие и различните видове експлоатация, особено детската порнография, са будещи презрение престъпления с дълбоки, дълготрайни последици за подрастващите жертви.

Това е ужасно явление, чиито мащаби са неизвестни. Според някои източници между 10 и 20 % от децата в Европа са пострадали от някакъв вид сексуално посегателство по време на детството си.

Европейският съюз се е въоръжил със законодателство по този въпрос. Рамковото решение от 2004 г. въвежда минимално равнище на хармонизация на националните законодателства относно инкриминирането и компетентността. Въпреки непълната информация, Комисията стигна до заключението в доклад от 2007 г., че като цяло рамковото решение е приложено по удовлетворителен начин. Това обаче не е достатъчно.

Развитието на интернет спомага за разпространението на нови заплахи за нашите деца. Детската порнография е една от тях. Съществуват и други, като привличането на деца за сексуални цели, за което спомена г-жа Angelilli. Секстуризмът в трети страни, свързан със злоупотреба с деца, е реалност, като не е неизвестна практиката злоупотребите да се извършват от лица, осъждани в други държави-членки.

Държавите-членки не са удовлетворени. В края на 2007 г. те постигнаха договореност със Съвета на Европа за конвенция, която да въведе много висок стандарт за защита. Двадесет от 27-те държави-членки подписаха тази конвенция през първата й година.

Въпреки казаното, Парламентът все още не е удовлетворен, като за това свидетелства и докладът на г-жа Angelilli. Парламентът настоява за по-добро прилагане и по-специално за съществено усъвършенстване на европейската рамка чрез набор от елементи за засилване на борбата срещу тези престъпления.

Трябва да кажа, че и аз не съм удовлетворен. Съобщих за преразглеждане на съществуващото законодателство по този въпрос и ще внеса предложение, което да се приеме от членовете на Комисията през м. март. Искам да внеса един амбициозен текст, който да урежда не само правоприлагането, но и защитата на жертвите и превенцията.

Съдържащите се в доклада идеи ще ни помогнат да осъществим това предложение. По-голямата част от съдържанието на доклада би трябвало да намери място в новото рамково решение, но ако това се окаже невъзможно поради технически или юридически причини, ще се постараем да открием най-подходящите инструменти за реализирането на предложенията, които не се включени в рамковото решение. Ще проверим дали има възможност за политически инициативи и по-специално за използването на диалог с трети страни, или дори за обезпечаването ни с финансови инструменти, какъвто е случаят със съществуващите програми.

Ето, г-н Председател, госпожи и господа, аз с удоволствие отбелязвам желанието на Парламента да премине към приемането на механизми за предупреждение за случаи на отвлечени деца във всяка държава-членка. Трябва да кажа, че на последната среща на министрите на вътрешните работи и на правосъдието много настоятелно привеждах доводи за това, че е необходимо да се осигури система за предупреждение за случаи на отвлечени деца във всяка от държавите-членки. За да са максимално ефективни, тези системи, разбира се, би трябвало да са свързани помежду си.

Бих желал отново да благодаря на Европейския парламент за непоколебимата му ангажираност. Благодаря и на г-жа Angelilli, която ни предостави един висококачествен доклад.

  Lissy Gröner, докладчик по становище на Комисията по правата на жените и равенството между половете. – (DE) Г-н Председател, госпожи и господа, съществува спешна необходимост от новото предложение, внесено от Комисията. Членовете на Комисията по правата на жените и равенството между половете имат конкретни въпроси и идеи, свързани с предложението. Крайно необходимо е да напуснем пределите на програмата Daphne и да въведем законодателни инициативи в областта на детската порнография. Разбира се, това е задължение и на потребителите, но държавите трябва да предприемат действия. Считам например, че Европол е важен инструмент, който, в съчетание с една ефективна мрежа от експерти и специално звено, чийто състав е обучен по много конкретни въпроси, може да се използва за борба против детската порнография и проституция. Трябва да решим и въпроса за екстратериториалността, като приложим общ европейски поход.

Необходима ни е повече справочна информация под формата на конкретни проучвания за социалното положение на жертвите, тъй като често членове на семействата на самите деца са отговорни за злоупотребата с тях и за включването им в мрежата. Важно е да постигнем определен напредък в тази област.

Надявам се, че Комисията е готова да работи в тясно сътрудничество с Комисията по правата на жените и равенството между половете, за да можем да решим тези въпроси заедно.

  Edit Bauer, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г­н Председател, в доклада на Европол от 2006 г. за организираната престъпност се посочва, че предимствата, които интернет предлага чрез информационните и комуникационните технологии са изключително изгодни за организираната престъпност. Няма съмнение, че в това отношение децата са най-уязвимата група. Според експертите около 90 % от подрастващите на възраст между 12 и 17 години общуват чрез чат-стаи и форуми в интернет. Освен мрежи за съученици и за игри, те използват и такива с „неизвестни потребители“ чрез чат-стаи на уебсайтове, които са съвършените точки за контакт за педофили, използващи фалшива самоличност, за да примамват потенциални жертви.

Според Internet Watch Foundation (Фондация за наблюдение на интернет), която е обработила над 30 000 сигнала през 2006 г., 91 % от жертвите са били на възраст под 12 години. Осемдесет процента са били от женски пол, а общият брой на домейните за злоупотреби с деца е бил над 3 000. Нещо повече, хостингът на 55 % от всички домейни за злоупотреби с деца се е извършвал в Съединените американски щати, на 28 % – в Русия и само на 8 % – в Европа. Би било целесъобразно в дневния ред на една среща между Европейския съюз и САЩ да се включи темата за сътрудничество в областта на деактивирането на уебсайтове за злоупотреба с деца.

Свидетели сме на това, че съществува добре организирана международна мрежа от педофили и организирани престъпници, свързани със секс индустрията, както беше посочено от г-жа Angelilli. От друга страна, международното сътрудничество на правоприлагащите органи е ограничено. Почти невероятно е, че осем страни все още не са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, а четири – Протокола от Палермо, който е основният документ за международно сътрудничество в борбата срещу трафика на хора. Малко под половината от държавите-членки все още не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство.

В тази област все още предстои много работа. Следователно време е да се изпрати силно и ясно послание към Съвета за изменение на рамковото решение на Съвета относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

  Inger Segelström, от името на групата PSE. – (SV) Г-н Председател, Комисар Barrot, госпожи и господа, първо бих искала да благодаря на г­жа Angelilli и на всички други за съзидателното им сътрудничество. Уверена съм, че си спомняте колко малко беше направено в началото на мандата на настоящия Парламент, но преди година със стратегията за децата беше преодоляно затруднението по въпроса за правата на децата. Решението, което трябва да вземем тук сега, е свързано с правото на детето да не бъде обект на сексуална злоупотреба и с борбата с детската порнография.

Естествено, много се радвам, че успях да постигна приемането на трите предложения от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, които, надявам се, ще останат след гласуването днес. Първото предложение е дадено дете да се класифицира като такова, докато навърши 18 години. Много е важно да можем да защитим подрастващите – както момичетата, така и момчетата – срещу сексуални престъпления, сексуална злоупотреба и сексуална експлоатация в целия Европейски съюз.

Второто предложение е да се защитят децата срещу секстуризма с деца, като всички държави-членки инкриминират сексуалните престъпления както в рамките на Европейския съюз, така и извън него. Това означава, че онези, които извършат престъпления, никога повече няма да могат да бъдат секстуристи и да експлоатират най-бедните и малки деца и млади хора в други страни, защото ще ги очаква наказателно преследване и санкциониране, когато се завърнат в дома си, независимо от това в коя част на Европейския съюз се намира той.

Третото предложение е сега да се заемем сериозно с интернет и заедно с най-големите кредитни компании да разработим техническите средства – с помощта на банките и обменните бюра, на доставчиците на интернет услуги и на компаниите, поддържащи търсачки, и разбира се, на туристическата индустрия – за закриване на системите за разплащане, когато се извършва плащане за сексуални престъпления и нарушения или за сексуална експлоатация на деца и младежи. Същите възгледи откриваме навсякъде, където хората полагат усилия за закриване на уебсайтове, а именно, че децата са по-важни от поверителността и че трябва да се сигнализира за случаите на злоупотреба с деца и младежи.

Сега, при наличието на този доклад можем да си отдъхнем удовлетворени от факта, че тук в Парламента предприехме първата стъпка по отношение на правата на децата и когато бъде приет новият Договор от Лисабон, правата на децата също ще бъдат правно основание и цел в рамките на Европейския съюз и че не е рано за това. Благодаря ви.

  Alexander Alvaro, от името на групата ALDE. – (DE) Г-н Председател, г-н Заместник-председател на Комисията, бих желал да благодаря на докладчика за положените усилия и за инициативата й във връзка с този доклад. Защитата на децата, когато ползват интернет, и борбата срещу детската порнография са два от най-неотложните проблеми, с които трябва да се справим. За мен е много важно да се гарантира, че това рамково решение относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография ще осигури по-висока степен на закрила. Злоупотребата с деца чрез интернет може да се преодолее чрез съвместна инициатива на европейско равнище, защото интернет не се влияе от националните граници.

Има три елемента в доклада, които, според мен, трябва да бъдат подобрени. Първо, трябва да се поддържа баланс между сигурността на децата и защитата на данните. Трябва да вземем предвид не само личните данни на децата, но и личните данни на хората и информацията, касаещи целта да се осигури закрила на децата. Наред с инкриминирането на деянията на потребителите и доставчиците на детска порнография в интернет, трябва на първо място да установим и самоличността на хората, които стоят зад тези ужасни деяния и да ги арестуваме. С този вид злоупотреба можем да се преборим успешно единствено като атакуваме корените й. Наша цел трябва да бъдат и хората, които осигуряват достъп на други до тези услуги, до тези потресаващи престъпни дейности и които печелят от тях.

Наред с криминализирането на извършителите на престъпните деяния, както е описано в доклада на г­жа Angelilli, трябва да повишаваме и осведомеността на хората, които се грижат за децата и да им разясняваме рисковете, свързани с използването на интернет. Трябва да насочим усилията си към разработката на нови технологични методи и утвърждаване на принципа на зачитане на личния живот още във фазата на проектиране на продукта. В допълнение, следва да насърчаваме обмена на информация и на опит между отделните органи в държавите-членки. Органите за защита на данните в държавите-членки могат да играят ролята на важни посредници в това отношение. Само с всеобхватен подход ще постигнем успех.

Аз обаче не одобрявам превръщането на доставчиците на интернет услуги в допълнение към правоприлагащите агенции. Много по-добро решение е въвеждането на споразумения, които дават възможност на доставчиците на интернет услуги доброволно да си сътрудничат с правоприлагащите агенции, каквато практика вече съществува.

Детската порнография във всичките й прояви е нито повече, нито по-малко от престъпление срещу човечеството. Трябва да вложим всички усилия в борбата срещу нея. Трябва да се погрижим държавите-членки да си сътрудничат с нас и всички ние в Парламента да се движим в една и съща посока. На тази основа членовете на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа ще подкрепят доклада на г-жа Angelilli.

  Bogusław Rogalski, от името на групата UEN. – (PL) Г-н Председател, въпреки че в правните системи на държавите-членки се предвиждат санкции срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, продължава да съществува необходимост да се повиши равнището на защита на нашите деца.

Следва да се подчертае, че децата, които използват нови технологии и по-специално интернет, са изложени на риска да влязат в контакт с потенциални извършители на сексуални престъпления. Във връзка със съществуващата опасност трябва да се отправи призив към държавите-членки да блокират достъпа до уебсайтове, които съдържат детска порнография. Това трябва да бъде правно обвързващо задължение.

Съществува и неотложна нужда да се проведе общоевропейска кампания, за да се осведомят родителите и юношите за опасностите от детската порнография в интернет. Подкрепата на жертвите на този осъдителен бизнес и на техните семейства е също важен въпрос. Те често остават без помощ. Наше задължение е да предоставим възможно най-добрата закрила на нашите деца.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н Председател, бих искала да благодаря на г­жа Angelilli за доклада. Присъединявам се към казаното от г­жа Bauer във връзка с предприемането на действия от собствените ни държави-членки по подписването и ратифицирането на някои от конвенциите и протоколите, каквито липсват в момента. Ако търсим обща рамка и общ подход, това са много ключови отправни точки, които ще ни помогнат и да изпратим сигнал от страна на държавите-членки, че и те са обезпокоени от тези проблеми. Мисля, че това е едно от главните неща, които те трябва да направят и че би било интересно да се разбере защо всъщност определени държави-членки все още не са подписали съответните конвенции и протоколи.

Ние приветстваме голяма част от доклада, свързана с основания на правата подход, който бих искала да ни отведе по-нататък и по-далеч от схващането, че става въпрос само за наказателно съдопроизводство. Всъщност става въпрос за правата и закрилата на децата и на младите хора. Ясните мерки са ни необходими, за да подкрепим децата, които са били жертви – било то чрез съдебно производство, при което очевидно основният въпрос е да се установи истината, но не така, че след това децата да са по-травматизирани, отколкото са били в началото на процеса, или чрез колективната работа по определяне на самоличността на децата.

Защитата обаче трябва да включва и самите деца. Трябва да насърчаваме интернет грамотността сред децата, както и собственото им разбиране за това какви са опасностите и какво трябва да търсят, за да могат и те да играят активна роля за подпомагане на борбата срещу тези престъпления.

Възнамеряваме да подкрепим някои от измененията тази сутрин, по-специално в случаите, където считаме, че има определени принципи, в които се намесваме на свой собствен риск – като този за двойната наказуемост и за поверителността при някои професии – и един-два други, за които смятаме, че може би е необходимо допълнително дефиниране на понятията. Като цяло обаче определено подкрепяме този доклад и с нетърпение очакваме по-нататъшния му напредък.

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Този доклад се подкрепя от Конфедеративна група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица. Сексуалната експлоатация на деца и детската порнография са предизвикващи отвращение престъпления, за чието предотвратяване е необходимо международно сътрудничество. Децата се насилват, като биват принуждавани да позират в сексуални сцени, биват фотографирани или заснемани на филми и показвани по интернет. Тези филми и снимки могат да се видят по целия свят и именно затова е необходимо засилено международно сътрудничество – за да се спре това насилие. Знаем, че има определена връзка между търговията с роби за сексуални цели и сексуалната експлоатация на деца. По приблизителна оценка на Организацията на обединените нации 85 % от жертвите на търговията с роби за сексуални цели са деца на възраст под 18 години.

Не знаем колко деца се купуват и продават като стока, за да бъдат подложени на сексуална експлоатация, но със сигурност знаем, че са много и че всяко пострадало дете е могло да бъде предпазено. Светът на възрастните трябва да поеме отговорността за защитата на децата ни срещу едно от най-тежките престъпления, на които може да бъде обект едно дете.

Когато участваме в тези разисквания, не бива да забравяме, че много от престъпленията срещу деца се извършват в рамките на семейството или в рамките на кръга от приятели на семейството и поради тази причина е важно обществото да се погрижи децата да имат контакти с други пълнолетни лица, за да има някой, към когото да се обърнат за помощ.

Всички видове сексуална злоупотреба с деца са престъпни деяния и трябва да се разглеждат като престъпления, каквито действително са, във всички държави-членки. Всички граждани, които извършват сексуални престъпления срещу деца, трябва да бъдат наказвани, независимо дали престъплението е извършено в рамките на Европейския съюз или извън него.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Бих желал да поздравя г-жа Angelilli за този ясен доклад. Съвсем очевидно е, че трябва да се сложи край на сексуалната експлоатация на деца. Бурното нарастване на престъпните деяния, извършвани чрез интернет, изисква координиран подход.

Необходимо е обаче да бъдем предпазливи, когато се стигне до предвиждане на наказания в подробности за тази злоупотреба на европейско равнище. Самите държави-членки трябва да положат всички усилия за санкциониране на злоупотребите със съвременните носители на информация. Детската порнография в интернет трябва да бъде регламентирана в наказателното право на държавите-членки. Съветът трябва да се ангажира, във връзка със забраната на лицата да упражняват професията си, със затварянето на всички „вратички“ в правната уредба, така че експлоатацията и предаването по интернет да не се прехвърлят в страни, в които липсва адекватно законодателство. Искаше ми се да чуя от Комисията дали ще бъде възможно също така този въпрос да се обсъди и със страни, които не членуват в Европейския съюз, но за съжаление Съветът отсъства.

Нещо повече, бих искал да приведа довод в полза на засилване на сътрудничеството с Европол и Евроюст. На борбата срещу международните мрежи за детска порнография трябва да се отдаде приоритетно значение в техните организации, тъй като това на практика разширява възможностите за предприемане на целесъобразни действия извън Европейския съюз.

Ако сме постигнали съгласие, че сексуалната експлоатация на деца е нежелателна, предлагам да обсъдим и експлоатацията на пълнолетните лица. Инициативите за намаляване на проституцията по време на мащабни събития като футболни първенства и олимпийски игри заслужават повече подкрепа в Парламента.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, педофилските организации са заплаха за гражданите и като такива следва да се третират като мафиотски или терористични организации чрез специални строги закони.

Възмутително е, че има хиляди хора, които са били обвинени в извършване на престъпления, свързани с детска порнография, а не са прекарали и един ден в затвора. Бих искал също така да напомня на докладчика г-жа Angelilli, на качеството на чиято работа всички сме се възхищавали, че миналата година в нейния град имаше дело, известно като „Цветето лотос“, с участието на 200 ромски деца. Когато делото приключи, тези ромски деца практически изчезнаха; никой не знае дали всъщност са се върнали в същите лагери, в които са били извършени злоупотребите.

Ето защо всички държави-членки трябва да бъдат бдителни, трябва да се въведе специално законодателство, като това безчинство, тази ужасна заплаха за обществото трябва да се преследва чрез специални и изключително строги закони.

  Kinga Gál (PPE-DE). – (HU) Г-н Председател, Комисар, госпожи и господа, днес в Парламента се разисква тема, която с право буди възмущение у всички добронамерени хора. Ние заклеймяваме явлението, но вярваме, че такава травма може да се случи само на чуждите деца. Но всички наши деца са в опасност, тъй като жертвите на сексуалната експлоатация на деца и на детската порнография се умножават. Следователно трябва да се борим за предотвратяването на такива действия с всички възможни средства. Трябва да се погрижим наказанията, предвидени в националните правни системи, да се прилагат ефективно, а тази борба да намира отражение в ежедневната практика. Държавите-членки трябва да направят всичко възможно за пълното премахване на търсенето.

Във връзка с това трябва да сме особено бдителни към постоянните предизвикателства, възникващи при използването на нови технологии в онлайн режим – уеб камери, мобилни телефони и по-специално ползване на интернет. Един от възможните начини да се постигне това е като се въведат технологии за блокиране на достъпа, а семействата и децата се осведомяват за опасностите. Във всички случаи следва да изтъкваме, че това са тежки престъпления и че от съществено значение за разкриването им е да се отстранят всички пречки пред гладкия обмен, между държавите-членки на досиета към правоприлагащи органи, за да се предостави възможност за създаване на централизирани бази данни с информация за закононарушителите.

Считам, че е много важно и крайно необходимо съществуващите международни документи да бъдат ратифицирани от държавите-членки и съдържанието им да се прилага ефективно. Трябва да се погрижим безопасността на децата да стане главен въпрос във всички държави-членки. Отличният доклад на г­жа Angelilli допринася за тази дейност и ние също го подкрепяме с нашия глас. Много благодаря.

  Iratxe García Pérez (PSE). – (ES) Г­н Председател, сексуалната експлоатация е действителност, която се понася стоически от момчета и момичета в целия свят, тъй като има предлагане на сексуална експлоатация на деца, по-специално в бедните страни, и търсене на порнография в интернет и секстуризъм от страна на богатите държави.

Чрез тази препоръка популяризираме идеята за предприемане на реални стъпки: ние искаме хармонизация на европейско равнище за преодоляване на различията във възрастта, позволяваща на лицата да изразяват сами съгласието си във връзка със сексуални действия; по-строги наказания за сексуална злоупотреба; по-мощни и повече на брой национални програми и системи за намеса. За да постигнем това, трябва да съсредоточим вниманието си върху държавите-членки, така че – както направи Испания, в допълнение към транспонирането на рамковото решение на Съвета по този въпрос – да можем да разработим и изпълним планове за действие с участието на групи по интереси, включващи програми за повишаване на осведомеността на населението и за социална мобилизация, без да пренебрегваме работата по международното сътрудничество.

Накрая, бих искала да присъединя гласа си към призивите, приканващи държавите-членки да подпишат, ратифицират и прилагат всички съответни международни конвенции, за да можем да гарантираме, че правата на малолетните и непълнолетните лица ще бъдат зачитани.

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-н Председател, г-н Заместник-председател на Комисията, г-жо Angelilli, госпожи и господа, с бързото развитие на информационните и комуникационните технологии се създаде нов канал, чрез който престъпниците извършват или представят своите престъпления. Престъпленията, които са тема на доклада, са обсъждани на различни световни и европейски форуми.

През 2003 г. Съветът на Европейския съюз прие задължително рамково решение относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и към днешна дата съдържанието на това решение е до голяма степен интегрирано в правните системи на държавите-членки. Във връзка с бързото развитие на информационните технологии обаче то трябва да бъде осъвременено и, разбира се, това е нещо, което не можем да отлагаме. Радвам се, че скоро Комисията ще завърши ново, актуализирано рамково решение.

Всички държави-членки трябва да дадат определение на понятието „детска порнография“ и да обявят за престъпление привличането на деца чрез интернет за сексуални цели. Трудно е да се заловят лицата, упражняващи тормоз по интернет, но не е невъзможно. Същевременно няколко национални закона ограничават наблюдението. Поради това не може да се използва наблюдение в случай на престъпление със смекчаващи вината обстоятелства, а често защитата на данни също е препятствие.

В моята родина имаше случаи, дори неотдавна, при които непълнолетно лице извършва самоубийство поради деянията на лице, упражняващо тормоз чрез интернет. Такива случаи имаше и в други държави-членки. Трябва да сме в състояние да защитим децата си, преди да станат жертви. Трябва да има нулева толерантност към педофилията и детската порнография в Европейския съюз. Това трябва да постигнем.

  Salvatore Tatarella (UEN). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, сексуалната експлоатация на деца е ужасен проблем. Тя е позор за съвременния свят и сериозен знак за упадъка ни.

Напоследък се наблюдава рязко увеличение поради шеметното разпространение на интернет и на нови и усъвършенствани технологии, на които нашите деца са изложени и до които имат достъп без никакви ограничения, правила, механизми за контрол или наказания. Сега такива са необходими по-спешно от когато и да било и следва да се прилагат по все по-ефективен и образцов начин.

В прекрасния доклад на г-жа Angelilli, за който сърдечно я поздравявам, и в конкретните препоръки, които Парламентът ще отправи към Комисията, се посочват и предлагат мерки, които наистина могат да спрат разпространението на детската порнография, на сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба, на секстуризма и на всички видове злоупотреби с деца.

Оповестените неотдавна тревожни данни, включително от проучване на ООН върху насилието срещу деца, показват, че сексуалната експлоатация на деца се увеличава бързо и че заедно с трафика на хора се превръща в един от главните източници на печалби и едно от най-бързо разрастващите се престъпления на транснационално равнище с годишен оборот от около 10 милиарда USD.

По приблизителна оценка на Международната организация на труда над 12 милиона души са жертва на принудителен труд, като над 1 милион от тях са обект на сексуална експлоатация, а между 45 % и 50 % са деца.

  Luca Romagnoli (NI). – (IT) Г-н Председател, госпожи и господа, предложението за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография като цяло е предизвикано от очевидното развитие на новите телекомуникационни технологии.

Формите на сприятеляване с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба определено са се увеличили, но бих желал да се възползвам от тази възможност, за да изразя осъдителното си отношение и към експлоатацията на изображения на жени. В повечето от страните в Европейския съюз често пъти се разпространява възмутителен образ на жените, като търговската цел се преследва не само с вулгарност, но и с истинско неуважение към достойнството на жените, без да говорим за използването на подсъзнателна реклама, както и на телевизионните програми – трябва да кажа: най-вече в моята страна.

Съгласен съм с докладчика, че Рамково решение 2004/68 на Съвета трябва да бъде осъвременено, за да се повиши равнището на закрила на децата и за да се води по-успешна борба срещу сексуалната експлоатация като цяло. Със същата степен на важност е и ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа, но не бива да спираме до тук: трябва да инкриминираме сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба и да настояваме за трансгранично сътрудничество в тази област.

Моето мнение е, че държавите-членки трябва да бъдат задължени да обменят информацията, съдържаща се в досиетата за съдимост във връзка със сексуални злоупотреби – и считам, че Европейската информационна система за данните за съдимост (ECRIS) е определено стъпка напред на този фронт – за да се предотврати възможността извършителите на определени престъпления да влизат във връзка с деца, а оттук да се подобри защитата на жертвите – не само по време на разследването, но и след приключването на съдебния процес.

В заключение бих искал да подчертая, че за съжаление, експлоатацията на деца включва не само сексуална злоупотреба, но и други видове и бих искал нашите институции да се ангажират в по-голяма степен с тези други области.

  Manolis Mavrommatis (PPE-DE). – (EL) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, най-напред бих желал да поздравя г-жа Angelilli за изключителната й работа по един толкова деликатен проблем, който засяга всички ни. Сексуалната експлоатация на деца е явление, което продължава да шокира обществото в държавите-членки на Европейския съюз и на други места. Детската порнография в интернет е задълбочаващ се проблем, ако се вземе предвид, че от 1997 до 2007 г. броят на уебсайтовете, на които се показва сексуалната експлоатация на деца, се е увеличил с хиляда процента. Засиленото сътрудничество с частния сектор би могло да допринесе ефективно за ограничаване на броя на уебсайтовете, съдържащи детска порнография. Например би могло да се стимулира сътрудничеството с дружествата, които боравят с кредитни карти, за борба срещу детската порнография в интернет на европейско равнище чрез използване на системите им за извършване на плащания към търговските уебсайтове, чрез които се продават снимки на деца.

В допълнение, новата програма на Общността за закрила на децата, ползващи интернет, ще спомогне за популяризиране на една по-безопасна онлайн среда. Конвенцията на Съвета на Европа, подписана от 20 държави-членки на Европейския съюз, е първият международен правен акт, квалифициращ различните видове сексуална експлоатация на деца като престъпление. За да се справят ефективно с това явление, държавите-членки трябва да инкриминират всеки вид принуда, насочена към деца, за участие в сексуални действия. Накрая, считам, че е много важно да се направи инвентаризация на регистрите на педофили и да се възпрепятства достъпът на последните до работни места или доброволна трудова дейност, при която влизат в пряк контакт с малолетни и непълнолетни лица..

  Katalin Lévai (PSE). – (HU) Много ви благодаря, г-н Председател, госпожи и господа, около 40 милиона деца на възраст под 12 години в целия свят са жертва на някакъв вид насилствен акт. Като се има предвид, че новите технологии и по-специално постоянното развитие на интернет и новите методи в онлайн режим се използват от педофилите, повишаването на равнището на закрила на децата придобива първостепенно значение. Според Евробарометър 74 % от ненавършилите пълнолетие деца използват интернет ежедневно. Следователно мнозина от тях влизат в досег с елементи на насилие или порнография.

В интерес на ефективната защита бих желала да препоръчам в Европа да се въведат така наречените безплатни семейни информационни пакети. Такива пакети вече се използват широко от някои европейски доставчици на интернет услуги, а считам, че и други могат да станат партньори в тази дейност. В пакетите са застъпени четири основни теми, свързани с безопасността – безопасност и общуване, развлечения, изтегляне на информация и виртуално насилие и под формата на игра се предлага помощ на семействата за безопасно използване на интернет. Препоръчвам също така тези пакети да съдържат безплатен интернет браузър, който лесно да се ползва от децата и който би могъл да служи като филтър на мрежата, предпазващ децата от нежелана информация, съдържаща се в световната глобална мрежа. Трябва да сме сигурни, че децата ни са в безопасност – не само в интернет, но и в обществените и частните институции. Ето защо е изключително важно от всеки, чиято работа включва редовни контакти с деца, да се изисква да сигнализира за всяка ситуация, при която е настъпила сексуална злоупотреба. Благодаря.

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE) . – (RO) Сексуалната експлоатация на деца и детската порнография са много тежки престъпления. Въпреки че законодателството в много страни на Европейския съюз е достатъчно строго, все още трябва да бъдат взети много мерки, за да се гарантира адекватната закрила на децата. Би трябвало всички държави-членки да ратифицират конвенцията на Съвета на Европа и да прилагат изцяло рамковото решение, за да се утвърди единен подход на ниво Европейски съюз.

Незаконните материали, свързани със злоупотреба с деца, трябва да бъдат отстранени от интернет при източника, а уебсайтовете – да бъдат блокирани от доставчиците. В действителност преразглеждането на законодателството в телекомуникационния сектор, което понастоящем разискваме в Европейския парламент, както и в Съвета и в Комисията, предлага добра възможност за усъвършенстване на това законодателство.

Извършителите на сексуални злоупотреби трябва да бъдат лишавани от възможността да упражняват трудова дейност, при която има контакт с деца. Всъщност, върху специалните домове за сираци трябва да се упражнява много по-строг надзор от местните органи.

Накрая, според мен Европейската комисия и държавите-членки трябва да оказват техническа и логистична подкрепа за кампаниите, насочени към родителите и децата.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN). – (PL) Г­н Председател, много съм доволен, че Парламентът възприема сериозно въпроса за борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Доволен съм най-вече поради това, че досега множество ляво ориентирани групи в Европа се бореха открито за възможно най-голяма сексуална свобода, без да обръщат внимание на последиците от това поведение по отношение на децата. Имаше дори опити да се сформират педофилски политически партии. Това трябва да предизвиква ужас у всеки порядъчен гражданин на Европейския съюз. Мащабът на това явление е огромен, както се вижда от един обикновен преглед на ежедневниците.

Трябва да се използва възможността, предоставена от това обсъждане, и да се обърне внимание на нарушаването на правата на децата и на сексуалната експлоатация на децата на имигрантите от страни извън Европа. Независимо от факта, че това е допустимо в тяхната родина, когато живеят в държавите от Европейския съюз, те трябва стриктно да съблюдават законите, които действат в тях, или да напуснат Европа. Не може да има едни закони за традиционните народи на Европа и други за имигрантите. Това се отнася за всеки един аспект на живота.

  Jaroslav Zvěřina (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, госпожи и господа, несъмнено това е важен въпрос, който изисква ефективно сътрудничество от страна на всички държави-членки. Искам да подчертая, че закрилата на децата срещу злоупотреби в едно съвременно общество е отслабнала в много отношения. Причините варират от увеличаващото се разпадане на семейства и растящия брой деца, отглеждани в семейства с един родител, до по-голямата мобилност на гражданите и разпространението на съвременните информационни технологии. Ето защо аз силно подкрепям доклада.

Считам, че откровеното сексуално възпитание на децата има отношение към предотвратяването на сексуалната злоупотреба с деца, но то трябва да е насочено и към родителите, възпитателите и здравните и социалните специалисти. Важно е всеки да бъде надлежно осведомен за тези престъпления, като най-напред признае съществуването им, за да може да разкрива потенциалните извършители на злоупотреби и да предотвратява злоупотребите.

Искам да насоча вниманието ви към факта, че сред извършителите на сексуални престъпления с деца има висок процент рецидивизъм. Тук донякъде важи поговорката на нашите германски приятели, че онова, което се е случило само веднъж, все едно никога не се е случвало. Но ако някой извърши такова престъпно деяние два или повече пъти, трябва да сме в състояние да предотвратим извършването на нови престъпления от негова страна. В такива случаи би трябвало да се използват както терапевтични, така и различни превантивни мерки и по-специално забрана за работа с деца и юноши. Тъй като могат да изминат дълги периоди, преди престъпленията да се повторят, информацията за склонности към извършване на такива престъпления следва да се съхранява в архивите продължително време. Бих препоръчал и задължително да се проверява какви са последните шест сексуални провинения на лицата, кандидатстващи за длъжности като учители и треньори на подрастващи, и училищни инспектори.

От собствен опит знам, че извършителите на сексуални престъпления с деца често се опитват да заобиколят забраните за работа с деца, като използват различни хитрости, включително фалшива самоличност, в стремежа си да си възвърнат достъпа до обектите на своите атаки. Свободното движение на хора в Европейския съюз им дава по-голям простор на действие в това отношение.

  Proinsias De Rossa (PSE). – (EN) Г­н Председател, бих искал да благодаря на Roberta Angelilli за този прекрасен доклад.

Сексуалната експлоатация на деца е престъпление срещу най-беззащитните в нашето общество и затова съм поразен, че седем от нашите държави-членки в Европейския съюз все още не са подписали конвенцията на Съвета на Европа, а осем от тези държави не са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография.

Работата е в това, че сега интернет предоставя нови канали за тези престъпления и затова мисля, че наш дълг е да убеждаваме, че действията, при които интернет се използва за детска порнография и за сприятеляване с деца с цел сексуална злоупотреба, следва да се регламентират като престъпления. Не е достатъчно държавите да се оплакват, че това е трудно постижимо. Трябва да си сътрудничим и да координираме усилията си, за да гарантираме, че можем да го постигнем. Действително във всички държави-членки трябва да съществува възможност всеки гражданин или лице, живеещо на територията на Европейския съюз и извършило престъпление извън нея, да бъде изправяно пред съда.

  Eoin Ryan (UEN). – (EN) Г-н Председател, аз също бих искал да поздравя г-жа Angelilli за чудесния й доклад. Мисля, че всички ще подкрепим такъв доклад.

Както вече беше казано, това е престъпление и всеки, който дръзне да нападне или по някакъв начин тайно да навреди на деца, трябва да бъде третиран като престъпник. За съжаление, точно това се случва в интернет. Интернет е чудесен инструмент, чудесен източник на информация за всички ни и нещо, което ще бъде част от живота ни в бъдеще. Но има и такива, които мамят деца и те ще използват интернет във възможно най-голяма степен в стремежа си тайно да навредят на деца.

Около 8 от 10 деца в Европейския съюз използват интернет и считам, че трябва да положим особени грижи, за да защитим най-уязвимите деца срещу малтретиране, сприятеляване с цел сексуална злоупотреба и тормоз. Необходимо е да повишим осведомеността на населението и безопасността на онлайн средата, особено сред децата, но и сред родителите, за да знаят точно какво става и какво може да се направи в интернет.

Мисля, че държавите-членки трябва да работят заедно за създаването на мрежа от точки за контакт, с които населението да се свързва, за да сигнализира за противозаконна и опасна информация или поведение. Важно е и родителите, и децата да се чувстват защитени, когато използват интернет, и да разполагат с точка за контакт за сигнализиране на всякакви нередности. За да подведем под отговорност виновниците за сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба и за порнографията, трябва да разберем какво точно е това. А то е престъпление и следва да се третира като такова.

  Carlos Coelho (PPE-DE). – (PT) Г-н Председател, г-н Barrot, госпожи и господа, целта на рамковото решение от 2003 г. беше да се намалят законодателните различия между държавите-членки в борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. За тази цел чрез него беше приета обща рамка от разпоредби за регламентиране, освен всичко останало, на инкриминирането, приложимите наказания и защитата и подпомагането на жертвите. Считам, че е жалко, че някои държави-членки тепърва трябва да приемат мерките, необходими за въвеждане на това рамково решение в законодателството си, въпреки че крайният срок за това вече изтече.

Крайно необходимо е всички държави-членки да инкриминират всички видове сексуални злоупотреби с деца и всички европейски граждани, които извършат сексуално престъпление срещу деца в която и да било страна в рамките на или извън Европейския съюз, да са подчинени на единно, екстратериториално наказателно законодателство, приложимо в целия Съюз. Важно е да се погрижим извършителите на такива престъпления да не могат да се изплъзнат между пръстите на закона. Подкрепям и изменението на рамковото решение, за да може то да гарантира най-малко същото равнище на защита, както конвенцията на Съвета на Европа от 2007 г. Жалко, че някои държави-членки все още не са подписали тази конвенция.

Важно е също така да се подсили това рамково решение в отговор на последните технологични явления в областта на комуникациите. Децата все повече използват интернет, който се превърна в един от предпочитаните инструменти, използвани от потенциални и реални правонарушители, по-специално чрез сприятеляване с деца с цел сексуална злоупотреба и привличането им чрез измама за противозаконни цели, както вече спомена г­жа Angelilli. Възползвам се от тази възможност да поздравя докладчика за отличната й работа и за доклада, който ни предостави.

Съзнавам сложността и трудността на тази борба, но вярвам, че е възможно да противодействаме на сексуалната експлоатация на децата с обединени действия и съвместни усилия. Трябва да се акцентира върху превенцията, като се насърчават кампании за осведомяване на децата и родителите за рисковете, свързани с детската порнография, особено тази в интернет, и по-специално за риска, свързан със сексуална експлоатация при общуване в чат-стаи и форуми в онлайн режим.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN). – (PL) Г­н Председател, поетът Збигнев Херберт е казал, че трябва да се научим да казваме „не“,че „не“ е много важна част на речта и че тя е несъгласие със злото. Днес трябва да се научим да казваме „не“ на нарушението на основните права на децата, „не“ на насилието и на сексуалната експлоатация на деца, „не“ на покварата и порнографията в интернет и „не“ на секстуризма.

Ето защо благодаря на г-жа Angelilli за нейния доклад. Самият аз съм повдигал тази тема многократно. В тази област са необходими профилактични и превантивни мерки. От съществено значение е да се повиши осведомеността за опасностите както сред децата, така и сред техните родители и сред хората, които се грижат за тях. Бързото разкриване на престъпленията и строгото налагане на наказания са задължителни. Необходимо е съдействие от страна на медиите. Тези мерки трябва да обхващат целия свят, защото в някои страни има организации, които поставят под въпрос санкционирането на сексуалния контакт с деца. Нещо повече, съществуват дори благовидни понятия за така наречената „добра педофилия“. Не бива да сме безразлични към деградацията на нашите деца или към тяхната болка и унижение. Това е упрек към нашето време.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE). – (EL) Г-н Заместник-председател, препоръката, представена днес по такъв съвършен начин от г­жа Angelilli и подкрепена от моите колеги, е отправена предимно към Съвета. Но тъй като казахте, че ще внесете свое собствено предложение през м. март, бих искала да отправя призив това предложение да бъде съгласувано с множеството политики на Европейския съюз, а не да е ориентирано само в една посока. В предложението би трябвало да се предвиди инкриминиране, строги мерки и сътрудничество с Европол, в чиято конвенция за пръв път се споменава за трафика на хора. Да не забравяме, че освен заплахите, насилието, измамите и злоупотребата с издържаните лица, особено в рамките на семейството, имаме и експлоатация, свързана с преднамерена реклама, чийто обект са предимно хора на възраст, на която не могат да реагират. Става въпрос за явлението трафик на изоставени малолетни и непълнолетни лица, чието проявление наблюдаваме в интернет, а когато казвам интернет имам предвид не само световната глобална мрежа и чат-стаите, в които децата влизат от спалните си, но и многобройните други средства, включително мобилните телефони, които децата могат да използват, поради което трябва да предвидим всички параметри.

Когато говорим за престъпление, трябва да мислим и за положението в изправителните домове и в затворите. Ако намалим броя на хората в тези институции, ще се увеличи рискът, свързан с такива явления. Необходимо е да се предвиди и подобряването на условията на живот на жертвите. Нужно е да защитим жертвите и техните семейства, като се има предвид, че насилието, упражнявано от извършителите на злоупотреби се разпространява и че средствата, които те използват, са по-силни от средствата за защита, с които разполагат жертвите, тъй като са предимно икономически. Ето защо вярвам, че вашето ново предложение ще предвижда по-висока степен на закрила на малолетните и непълнолетните и средства с усъвършенствани технически характеристики.

  Urszula Gacek (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, докладът на г-жа Angelilli ще помогне на всички родители да защитят своите деца от педофилите, които дебнат в интернет. Не трябва да забравяме, че цялата помощ, която получаваме под формата на филтри и извършващи наблюдение доставчици на интернет услуги, не ни освобождава, като родители, от задължението ни да закриляме и предупреждаваме децата си.

Аз живея в едно малко селце, където хората се познават и се интересуват от онова, което става около тях. Един непознат човек предизвиква интерес. В едно селце в южната част на Полша би било трудно някой незабелязано да установи контакт с децата, но осмелявам се да кажа, че именно в такива тихи и безопасни селища в цяла Европа, докато родителите спокойно четат вестник или гледат телевизия, някой нежелан чужд човек се намира в спалнята на децата им и вече е установил връзка с тях по интернет. Безпомощни ли сме ние като родители? Не, не сме. Възможно е децата ни да са по-вещи в използването на новите технологии. Възможно е да ни е трудно да ги отделим от техните компютри.

Скъпи родители, направете нещо днес, за да защитите децата си. Припомнете им нещо, на което нас са ни учили, а именно: „Не разговаряйте с непознати.“ Посланието е толкова просто. Днес тези непознатите не се крият край училището с пакетче бонбони – те влизат в чат-стаи в интернет и там търсят своите жертви. Те са по-опасни, защото не забелязваме кога се промъкват безпрепятствено от спалнята на едно дете в тази на друго. Трябва да учим децата си, че не бива да разговарят с непознати и по същия начин в интернет да им затръшват вратата.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, по този въпрос съществува такова политическо съгласие, че ми се струва странно, че толкова малко неща се случват в държавите-членки.

Акцентът, който поставяме върху интернет е очевидно много важен, но той внушава идеята, че този проблем е нов, а ние много добре знаем, че това е един много стар проблем и че той беше много добре прикрит. Това се случваше не само край училища, с пакетчета бонбони, случваше се в домове, във всички наши държави-членки, в църкви и болници.

Може би интернет хвърли светлина върху тази много тъмна част от обществото, с която все още се борим и то много зле. Крайно наложително е държавите-членки да приемат сериозно многото си прекрасни слова за закрилата на децата, така както и ние, в този Парламент, говорихме твърде много колко ценим и закриляме децата, докато на практика действията ни често са много по-слаби от силните думи, които произнасяме.

Споменах, че понякога най-опасното място за децата е техният дом. Наскоро имахме един случай в Ирландия, който привлече вниманието на обществеността върху този аспект. Бих добавила също така, че онези, които вярват, че малките градчета, където всички се познават, са безопасни за децата, би трябвало да се позамислят повече. В малките градчета хората често си затварят очите, защото не желаят да разговарят за така наречената „мека информация“, която може би се боят да споделят с органите на властта.

Това е нещо, с което всички ние трябва да се запознаем и за което трябва да сме готови да разговаряме, защото мълчанието води до разрастване на злоупотребите и нанася ужасна вреда на децата, които попадат в тази ситуация. Призовавам ирландското правителство да излезе с предложение за законодателство, предвиждащо широка гама от мерки за защита на децата срещу сексуална злоупотреба. Мисля, че трябва да обърнем поглед и към нашата конституция, която поставя семейството над правата на детето. Те не трябва да се противопоставят: и детето и семейството заслужават да бъдат закриляни от нашата конституция.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо Председател, приветствам настоящото разискване и в съзвучие със съпътстващото го предложение за резолюция призовавам всички държави-членки на Европейския съюз да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Също така приканвам всички държави-членки на Европейския съюз да подпишат Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография.

Конвенцията на Съвета на Европа е първият международен правен акт, в който различните видове сексуални злоупотреби с деца се категоризират като престъпления, включително злоупотреби, извършени чрез използване на сила, принуда или заплаха, дори в рамките на семейството. Седем държави-членки на Европейския съюз обаче все още не са подписали тази конвенция, а на осем държави-членки все още им предстои да ратифицират Факултативния протокол на ООН.

Интернет все повече се използва от потенциални и действителни извършители на сексуални престъпления като средство за сексуална злоупотреба с деца, по-специално чрез сприятеляване с деца с цел сексуална злоупотреба и чрез детска порнография.

Макар да съм съгласен, че ирландското наказателно право, закрилящо децата срещу сексуална злоупотреба и експлоатация е доста изчерпателно, бих приканил настоятелно ирландското правителство да лансира в най-кратки срокове актуализирано законодателство за справяне с разпространението на новите способи, чрез които децата могат да се превърнат в обект на сексуална злоупотреба.

  Маруся Иванова Любчева (PSE). – Докладът на г-жа Angelilli е много навременен и важен. Живеем в свят, в който рисковете за децата и подрастващите непрекъснато нарастват.

Експлоатацията на деца, в това число сексуалната, са сред големите беди на обществото. Борбата с това явление изисква много общи усилия и интегриране на мерките, методите и средствата. Правораздавателните и наказателни мерки са много важни: криминализирането на сексуалната експлоатация, специално законодателство към интернет технологиите, използвани за цели против интересите на децата.

Не бива, обаче, да се пропуска, че превенцията за това явление е част от борбата срещу него: да се обучават децата и родителите как да избягват срещата с явлението и хората, които го носят; да се ограничават всякакъв вид реклами, които провокират открита и агресивна сексуалност; да се полагат повече грижи към деца от различни домове, които често стават жертва на сексуално насилие; интегриране на усилията за предотвратяване трафика на деца - една от големите цели на трафика е именно сексуалната експлоатация; да се създадат мрежи от неправителствени и държавни структури за противодействие на това.

  Marios Matsakis (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, наистина е непонятно и позорно, че в 21-ви век, нивото на сътрудничество на различните служби в рамките на една държава – а също и сътрудничеството между самите държави-членки – по отношение на сексуалните престъпления срещу деца не е такова, каквото би трябвало да бъде. Поздравявам както Комисаря, така и докладчика за толкова ясните им изказвания и за това, че наблегнаха на необходимостта от реален напредък.

Като продължение в тази посока ги призовавам да назоват публично държавите-членки, чието законодателство в това отношение е недостатъчно. Една мярка, която предлагам да се разгледа, е създаването на общоевропейски – а още по-добре международен – публичен списък на извършителите на престъпни деяния, осъдени за сексуални престъпления срещу деца. Предлагам присъствието в този списък да е постоянно, без възможност нечие име да бъде заличено от него, освен ако не е постановено съдебно решение за отмяна на първоначалната присъда. Едно сексуално престъпление срещу дете нанася трайни поражения върху жертвата и поради това извършителят също трябва да е трайно белязан. Това ще е допълнителна наказателна мярка, която обаче ще въздейства и като превантивна мярка.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, 20 държави-членки са подписали конвенцията на Съвета на Европа – първия международен правен документ, който класифицира сексуалната експлоатация на деца като престъпление.

Напредъкът в областта на науката и техниката, както и новите методи на комуникация – по-специално интернет и мобилната телефония – разкриват и нов начин за подмамване на деца с цел сексуална експлоатация, както и нов начин за разпространение на детска порнография. Въвеждането на наказания за този вид деяния в рамките на наказателното право на всички държави-членки е крайно необходимо. Въвеждането на наказателна отговорност за такъв вид деяния обаче не е достатъчно. Друга задължителна мярка е създаването на системи за предотвратяване на положения, при които би било възможно да възникне опасност за сексуална експлоатация на дете, например чрез просвещаване на родителите и децата и проследяване и разкриване на педофилски организации, активни в интернет.

Благодаря на г-жа Angelilli за много важния и добре подготвен доклад.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (SK) Изразявам съгласието си с този проект на препоръка на Европейския парламент към Съвета. Закрилата на децата следва винаги да бъде приоритетен въпрос във всички стани от Европейския съюз, тъй като децата са най-уязвимата група от обществото. Хармонизацията на законите би допринесла значително за предотвратяване на престъпления от този вид и би спомогнала за по-ефективно наказателно преследване на извършителите на престъпни деяния във всички държави-членки. Впоследствие хармонизираното законодателство може да предотврати детския секстуризъм, който продължава да съществува в Европейския съюз поради различията в законодателството.

Необходима е защита на децата и във връзка с достъпа им до световната мрежа, където са изложени на всякакви видове информация, включително на евентуални посегателства от страна на педофили и на сприятеляване в интернет с цел сексуална злоупотреба. Сексуалната злоупотреба с деца и детската порнография са в противоречие със световния кодекс на правата на децата, приет от ООН, и същевременно нарушават основни права на човека.

  Rovana Plumb (PSE) . – (RO) Сексуалната експлоатация на децата и детската порнография са много тежки престъпления, които се увеличават, но срещу които може да се води борба чрез законодателството, включително чрез информационни кампании. Като майка и член на Европейския парламент от страна, която е сред главните райони за хостинг на уебсайтове с порнографско съдържание, считам, че държавите-членки на Европейския съюз се нуждаят от ясни закони, които да гарантират забраната на детската порнография в интернет и същевременно да задължават доставчиците на интернет услуги да блокират обществения достъп до уебсайтове, на които се афишират такива снимки и изображения.

Като се има предвид, че достъпът до порнографски материали и тяхното разпространение не се контролира по време и място, приветствам навременното предложение да се създаде на европейско равнище отделно звено за борба с детската порнография и проституция и предлагам държавите-членки и Комисията да предоставят финансова помощ за информационни кампании и за акции за повишаване на осведомеността.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­жо Председател, приветствам този доклад само с две резерви. Първо, не считам, че наказателното преследване на родители, които заставят децата си да встъпят в принудителни бракове е ефективно. Реално е невъзможно това да се докаже в едно семейство, в което съществува и изключително право да се запази мълчание. Второ, разпоредбата за отмяната на професионалната тайна ще трябва да се разработи по-подробно. Независимо от тези две резерви, призовавам държавите-членки, Съвета и Комисията, включително чешкото председателство, спешно да осъвременят съответното европейско и национално законодателство и да ратифицират международните споразумения за водене на ефективна борба срещу педофилията. Трябва да се създаде общоевропейска база данни на педофилите в най-кратки срокове, за да се възпрепятства наемането на тези хора в сферата на образованието или услугите за деца в други държави-членки. Възрастовата граница за сексуално мотивираните престъпления също следва да бъде хармонизирана. Искам също така да подчертая, че държавите-членки следва да финансират разработката и разширяването на програми, които ще помогнат на родителите да защитят децата си срещу сприятеляването в интернет с цел сексуална злоупотреба.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-жо Председател, считам, че това разискване показа единодушната ангажираност на Европейския парламент към закрилата на децата.

Опитвам се да бъда възможно най-ясен. Бих подчертал, че ще преразгледаме рамковото решение, уреждащо закрилата на децата. Искаме да подобрим съдържанието му, за да повишим закрилата на детето в Европейския съюз до равнището на най-високите международни стандарти и по-специално на новата конвенция на Съвета на Европа от 2007 г. и на добрите национални практики.

Относно разследването по наказателни дела, законодателното предложение ще включва нови престъпления за справяне с новите видове злоупотреби, които се улесняват от новите технологии. Ще бъде по-лесно да се извършват разследвания и да се повдигат обвинения. Няма да говоря повече за това. Що се отнася до оказването на помощ на жертвите, ще ги улесним в получаването на достъп до правосъдие.

Освен това ще организираме превенцията чрез управление на извършителите на престъпления въз основа на индивидуална диагноза и оценка на риска за всеки извършител на престъпление. В допълнение, ще се стремим да не допускаме и да свеждаме до минимум рисковете, свързани с рецидивизъм и да въвеждаме мерки за осигуряване на оптимална ефективност на механизмите за безопасност в целия Съюз. В това отношение много ценна ще бъде Европейската информационна система за данните за съдимост (ECRIS), която ще създаде възможност за работа в мрежа с досиетата за съдимост.

Бяха ми зададени въпроси и за екстратериториалността. Ще се възползваме от тази възможност, за да предложим и повече ограничителни мерки на това равнище за наказателно преследване за престъпления, извършени в трети страни от граждани на държавите от Европейския съюз, дори ако третата страна, в която е извършено престъплението, не е в състояние да го осъществи.

Такъв е замисълът към настоящия момент. Очевидно, г-жо Angelilli, ще следваме всички препоръки във вашия доклад много внимателно при разработката на тази рамкова директива.

Г-жо Председател, госпожи и господа, бих искал да заявя пред Парламента, че не е достатъчно да имаме добра правна рамка. Необходими са и инструменти. Ето защо на европейско равнище, около Европол се стремим да изградим платформа, която може да се ползва за обединяване на информацията, събрана в държавите-членки и за разпространение на доклади и статистически данни от националните платформи. Няколко държави от Европейския съюз имат такива платформи, но сега съществува потребност на общностно ниво да се гарантира възможността всеки да се запознае с цялата тази информация. По този въпрос Европейският съюз може да предложи добавена стойност, при положение че успеем да създадем тази платформа около Европол.

Бих казал също така, че разполагаме и с още един инструмент, в който силно вярвам, с други думи – неформалната публично-частна група, сформирана от Комисията, която създаде европейска финансова коалиция срещу порнографските изображения с участието на деца за търговски цели. Отчитайки четирикратното увеличение на броя на уебсайтовете от 2003 до 2007 г., следва да ангажираме частния сектор, тъй като той контролира голяма част от инфраструктурата в областта на информационните технологии. По-специално, трябва да се мобилизират доставчиците на достъп до интернет. Това е от съществено значение.

Коалицията ще обедини всички заинтересовани страни: неправителствени организации, банки, дружества, които издават кредитни карти, организации за разплащане в онлайн режим, доставчици на интернет услуги и други частни оператори с присъствие в интернет. Тя ще се заеме с установяване на местоположението и конфискуване на печалбите, реализирани от престъпна дейност. Това е съществен фактор за прекратяване на някои търговски практики, свързани с експлоатацията на детска порнография.

Това е накратко моят отговор, г-жо Председател, но ще имаме повод да се върнем на този важен въпрос. Бих добавил, че миналата седмица се състоя чудесен ден за защита на данните. Станахме свидетели как подрастващи изпращат забележителни предупреждения на други млади хора да бъдат внимателни, когато използват интернет.

Осведомени сте, че сега има растящ брой механизми за наблюдение и контрол, които семействата могат да използват, за да направят интернет по-безопасен за ползване от децата. Не казвам, че работата е съвършена, но се полагат големи усилия и, разбира се, нужно е да мобилизираме цялата интернет общност.

Искам да наблегна на концепцията за предупреждение за случаи на отвлечени деца, тъй като тя не беше засегната в много изказвания. Наистина е важно Парламентът да насърчава държавите-членки, както направи в своята декларация от 2 септември 2008 г., да се въоръжават със системи за предупреждение и да сключват споразумения за сътрудничество в изграждането на механизми за задействане на трансгранични мерки.

В допълнение, вие много великодушно създадохте и бюджетен ред за насърчаване на държавите-членки да създадат тези механизми или най-малкото да изградят връзки помежду си за обработка на сигнали за отвличане. Знаем, че един сигнал за отвличане може да бъде много ефективен, ако се задейства бързо. Сега пред Европейския парламент бих поставил акцент по-специално върху ужаса, предизвикван от отвличането на деца, често с порнографска цел.

Бих искал отново да благодаря на Европейския парламент за неговата подкрепа в борбата за закрила на децата. Бих искал също да добавя, че обърнах внимание на изказванията за защита на данните по време на съдебни производства с участието на деца. Не мога да продължа повече, но бих подчертал, че през м. март ще се опитаме да предоставим на Европейския съюз образцова правна рамка в съответствие с най-строгите стандарти за закрила на детето.

  Roberta Angelilli, докладчик. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, искам още веднъж да благодаря на моите колеги за споделените мисли и за оказаната подкрепа по време на разискванията и в заключение бих искала да отправя специална благодарност към Европейската комисия за активното й съдействие. Особена благодарност дължа на г-н Barrot, тъй като и тази сутрин той демонстрира изключително силна политическа и законодателна воля във връзка със закрилата на децата. Наистина той ни даде много храна за размисъл, но преди всичко показа практическа ангажираност.

Бих искала да се възползвам от тази възможност и да взема отношение по няколко допълнителни въпроса. Първо, липсват данни. Твърде често изпитваме недостиг на достатъчно данни, на статистическа информация, които са от първостепенна необходимост като база в нашата работа за по-добро наблюдение, по-добро разбиране и, естествено, по-ефективна борба със злоупотребите с деца. Тази липса на данни е – как да се изразя – периодично повтарящ се проблем, но мисля, че е важно да се наблегне на него, защото това е дефицит, който трябва да преодолеем.

Що се отнася до защитата на данните, някои членове на Парламента повдигнаха тази тема и членът на Комисията вече им даде много конкретен отговор. Бих искала да подчертая, че съм много добре осведомена по въпроса за защитата на данните и не мисля, че има стълкновение между защитата на личния живот и правата на децата, разбира се, ако институциите изпълняват своята роля и ако всеки, от доставчиците на услугите до полицията, съблюдава правилата.

Освен това бих изтъкнала, че всъщност децата са тези, които най-много се нуждаят от защита на личния живот и на данните. Това беше споменато и от г-н Barrot: често, по време на съдебно производство, когато избухне скандал, в който, за съжаление, жертвата е дете, именно експлоатираното дете се подава на медиите без защита под каквато и да било форма, а бих казала и без никаква милост по отношение на неговата репутация или личен живот – и всичко това само за да се повишат рейтингите на телевизиите и да се продадат няколко вестника повече. Бих искала също да добавя, че никое дете не е застраховано срещу тези опасности, а децата без придружител и ромските деца често са още по-уязвими.

В заключение ще кажа, г-жо Председател, че очевидно са необходими значителни усилия на културно и политическо равнище и тези усилия трябва да се положат от семействата, училищата и медиите. Много може да се постигне чрез саморегулиране, но очевидно е, че без задължителни, авторитетни законодателни актове не можем да се борим срещу случаи на експлоатация, зад които често стоят не само физически лица, но и реално съществуващи престъпни организации.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес.

Писмени декларации (член 142)

  Corina Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Една от характеристиките на сексуалната злоупотреба с деца е бързото й разпространение с помощта на интернет, което още повече затруднява борбата с нея. Блокирането на достъпа до уебсайтове, които разпространяват детска порнография, трябва да стане правно задължение. Сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба трябва действително да се счита за престъпление.

Трябва да сме много по-осведомени за опасността новите технологии да се използват от педофили в момент, когато децата стават все по-активни в ползването на интернет. Не можем да не сме загрижени за разликата, която съществува между поколенията, по отношение на използването на интернет и, в по-широк смисъл, по отношение на контролирането на достъпа на децата до уебсайтове с висока степен на риск.

Изключително важно е да се установи връзка между училището и семейството, за да се обучават децата как да разпознават рисковите ситуации и как да реагират. Ето защо са полезни специалните информационни и образователни програми, без да споменаваме за европейска стратегия за борба срещу сексуалните злоупотреби и по-активно сътрудничество между държавите-членки, насочено към създаването на транснационална полицейска мрежа, която енергично да се заеме с детската порнография и проституция, както и на мрежа за управление на база данни, съдържаща подробна информация за хора, осъдени за такива деяния.

От гледна точка на европейското сътрудничество е жалко, че процедурата по ратификация на конвенцията на Съвета на Европа от 2007 г. се осъществява толкова бавно.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) В доклада се посочва, че уронването на достойнството на детето е сериозно нарушение на правата на човека, както и пораждащо презрение деяние, което, за съжаление, не се третира по еднакъв начин в целия Европейски съюз. Тревожно е, че някои държави-членки не са въвели в законодателството си всички международни конвенции, отнасящи се до закрилата на децата. Приканвам Комисията да използва всички инструменти, с които разполага, за да упражни натиск над тези държави за привеждането им в съответствие.

За да се бори срещу детската порнография, Европейският съюз трябва да наложи спазването на строго законодателство, но също така да предприеме образователни проекти за информиране на хората по тази тема. Сред родителите трябва да се популяризират съществуващи технически решения за защита на децата и по-специално софтуерни инструменти, които се използват лесно и могат да се получат или безплатно, или на ниска цена.

Поради слабата защита срещу проникване и минималния риск, за престъпните организации е много лесно да навлязат в киберпространството. За да посрещнем тази нова заплаха, трябва да хармонизираме законодателството, да подобрим правоприлагането и да засилим сътрудничеството в полицейската работа. Още повече, че законодателството на Европейския съюз би разрешило проблема само частично, тъй като този въпрос има глобално измерение, поради което е необходима и глобална рамка, за да се наложи прилагането на закона в международен мащаб. Приканвам Европейския съюз да поеме водещата роля в това отношение.

  Tunne Kelam (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Експлоатацията на деца по какъвто и да било начин е неприемлива. Децата са бъдещето на всяко общество, но същевременно те са и най-уязвимата му група. Ето защо първостепенен дълг на политиците е да защитават децата срещу всякакви злоупотреби и по-специално да ги избавят от опасностите, свързани със сексуална злоупотреба.

Топло приветствам изчерпателния доклад, в който се отправя призив към всички държави-членки да се отнесат с изключителна сериозност към разглеждания въпрос.

Подкрепям призива към седемте държави-членки, които все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Присъединявам се и към призива всички държави-членки да подпишат, ратифицират и транспонират всички международни конвенции, свързани със закрилата на нашите деца.

Въпреки това, с подписването и ратифицирането на конвенции само се осигурява рамка за усъвършенстване. Необходими са практически действия, поради увеличаващите се доказателства за сексуална експлоатация на деца. Децата трябва да растат в безопасна среда, за което родителите носят главната отговорност. Като приканвам държавите-членки да координират своите действия, подкрепям и идеята за създаване на система за предупреждение за случаи на изчезнали деца, която би подобрила сътрудничеството по този въпрос на европейско равнище.

  Marianne Mikko (PSE), в писмена форма. – (ET) Децата се нуждаят от нашата грижа и закрила като законодатели. Много е важно седемте държави-членки и съседните им страни да подпишат Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие. Важно е и транспонирането на рамковото решение на Съвета.

На онези, които са станали жертва на злоупотреба на ранна възраст, трябва да се гарантира пълна защита по време на разследването, преди и след съдебното производство. Незабавно трябва да бъдат внедрени механизмите за защита на жертвите като предоставянето на подходяща помощ на техните семейства и третирането им като особено беззащитни жертви.

Трябва да повишим степента на защита. Онова, което се случва в интернет премина всички граници. Често децата не са в състояние да разберат сериозността и последиците от дадена ситуация. Онова, което често прилича на игра, може да доведе до психическо увреждане за цял живот.

Ето защо трябва да забраним педофилските чат-стаи и интернет форуми и да обявим за престъпление склоняването към проституция чрез използване на такива методи. Длъжни сме да го направим.

Наш дълг е да защитим децата срещу един свят, който може да ги унищожи. Трябва да държим сексуалните престъпници далеч от децата и трябва да предприемем необходимите стъпки, за да гарантираме това.

  Katrin Saks (PSE), в писмена форма. – (ET) Естония е една от страните, в които понастоящем протича процес на увеличаване на тежестта на наказанията за извършителите на престъпления срещу деца. Това обаче е борба с последиците.

За да предотвратим престъпленията, трябва да насърчаваме „интернет грамотността“, която трябва да включва и запознаване на хората с рисковете. За съжаление, светът на компютрите е точно територията, на която родителите не съумяват да напътстват своите деца.

За да се предотвратят престъпленията, трябва да се повиши осведомеността. Проучването на Евробарометър от 2008 г. показва, че голям процент от родителите не обръщат внимание на онова, което децата им правят в интернет. Аз например представлявам страна, в която степента на използване на интернет е сред най-високите в Европейския съюз, но и степента на незаинтересованост на родителите е сред най-високите в Европа. А именно, 60 % от тях не се тревожат, че децата им могат да станат жертва на тормоз; 47 % не се тревожат от това, че децата им разглеждат порнографски материали и такива, свързани с насилие; 62 % не се тревожат от това, че децата им могат да разкрият лични данни.

Много важно е да се информират родителите и да се предприеме изпълнението на програми за повишаване на осведомеността на децата по Интернет, тъй като едва 10 % от децата (в Естония) твърдят, че са се обръщали към родителите си за помощ във връзка с неприятни инциденти, които са им се случили в интернет.

5. Санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава (разискване)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0026/2009) на Claudio Fava, относно санкции срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.

  Claudio Fava, докладчик. – (IT) Г-жо Председател, госпожи и господа, четири минути ще са достатъчни, за да ви запозная в резюме с двегодишен труд – труд, който беше интензивен, но, надявам се, полезен – в който Парламентът участваше заедно с Комисията, с нейното предложение, и със Съвета. Същността на този труд беше да се подготви директива, в която за пръв път се предвиждат санкции за работодатели, които се облагодетелстват от труда на нелегални имигранти.

Мисля, че успяхме да променим философията, на която се основава тази директива и която преди се ограничаваше единствено до борба с незаконната имиграция. Компромисният текст, по който постигнахме съгласие със Съвета, предвижда и известна защита за имигрантите, принудени да работят незаконно, които често биват държани като заложници от престъпни организации. В противен случай, г-жо Председател, щеше да съществува риск те да бъдат наказвани два пъти – и като експлоатирани работници, често принудени да приемат лоши условия на труд, и като незаконни имигранти, които трябва да бъдат репатрирани със забрана за връщане, която в много страни продължава години наред.

Във връзка с това в членове 7 и 14 сме предвидили, че в случаи, свързани с непълнолетни лица, с тежка експлоатация или с трафик на хора, държавите-членки ще са длъжни да изготвят правила за издаване на временни разрешителни за пребиваване, чийто срок може да бъде продължаван до изплащането на всяко дължимо възнаграждение. Искаше ни се тази възможност да се предостави на всички незаконни имигранти, но това се препятства от Директивата за връщане на незаконните имигранти, приета миналата година. Аз не бях сред онези, които я подкрепиха.

Успяхме обаче да включим разпоредба, която дава възможност на държавите-членки да прилагат по-благоприятни мерки спрямо имигрантите по отношение на издаването на разрешителни за пребиваване. Според мен член 10 е ключовият член. В него за пръв път се предвижда налагането на наказателни санкции в най-лошите случаи, включително тези, в които обичайните работници са непълнолетни.

Мисля, че допълнителните санкции, предвидени в член 8, са важни. Те включват отнемане на разрешителни, закриване на местата, използвани за извършване на нарушението – в особено тежки случаи – и изключване от правото на държавна помощ, финансирана с европейски средства. В противен случай бихме проявили изключително лицемерие, като с едната ръка наказваме работодателите, а с другата продължаваме да им предоставяме щедри субсидии.

Считам за съществено това, че успяхме да включим определение на възнаграждението, с което заплащането, дължимо на незаконния имигрант се изравнява с това на редовен работник, без каквато и да било дискриминация.

В приложното поле на директивата включихме агенциите за временна заетост. В някои страни – като собствената ми – именно това са организациите, които с най-голяма охота наемат незаконни работници при експлоататорски условия от най-лош тип. Помислете си само за случаите на наемане на нелегални селскостопански работници, които отдавна пълнят криминалните рубрики.

Постигнахме успех с искането си профсъюзите да могат да представляват имигрантите в административни и граждански дела. В предишния текст се говореше общо за трети страни, а в сегашния се споменават профсъюзите.

Нужен ни е въвеждащ период, за да видим как действа и затова поискахме от Комисията да докладва пред Парламента и Съвета след изтичането на три години от влизането на директивата в сила, по-специално по отношение на разпоредбите за инспекциите, разрешителните за пребиваване, санкциите и подизпълнението.

По темата за подизпълнението – член 9, което беше тема на обсъждането между Парламента и Съвета и в рамките на самия него – желанието на вашия докладчик беше отговорността да обхваща цялата верига от изпълнители, както Комисията предложи в началото. Съветът и Парламентът, или по-скоро част от Парламента, бяха на мнение, че подизпълнението трябва да се изключи изцяло, но постигнахме компромисно решение, което, според мен, е осъществимо: двойна отговорност, което не бива да ни възпира от повторно законодателно уреждане на този въпрос в бъдеще. Ето защо утре от мое име и от името на другите докладчици в сянка, на които благодаря за съдействието, което ми оказаха през тези две години, ще поискам от Съвета да добави декларация към компромисния текст, който ще гласуваме, в смисъл, че разпоредбите на член 9 няма да засягат каквито и да било бъдещи законодателни действия, свързани с подизпълнението.

В заключение, г-жо Председател, считам, че тази директива ни дава възможност да си представим една Европа, в която имиграцията най-после е станала въпрос на колективна отговорност и признати права, а не само на правила срещу имигрантите.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-жо Председател, естествено, бих искал да благодаря на г-н Fava и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Бяха положени големи усилия от различни страни за постигане на съгласие на първо четене и като се има предвид явното мнозинство в негова подкрепа, демонстрирана на заседанието на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи преди два дни и на Комитета на постоянните представители непосредствено преди Коледа, мисля, че ще успеем да го постигнем.

Този текст, разбира се, не отговаря на първоначалните амбиции във всички отношения. Комисията може обаче да подкрепи този компромисен вариант без колебание. Тази директива ни дава възможност да въведем един ефективен инструмент, една обща рамка за възпрепятстване на наемането на работници от трети страни, които пребивават незаконно.

Комисията ще проявява бдителност по отношение на инспекциите. В компромисния текст се препоръчват по-целенасочени, качествени инспекции, така че остава да се види през идните години дали тези критерии за качество се използват и дали задължаването на държавите-членки редовно да определят секторите на своята територия с риск за упражняване на незаконен труд е действително ефективно. Ето това искаме, за да се борим против наемането на работа на хора от трети страни, пребиваващи незаконно, и преди всичко, за да налагаме санкции на работодателите, които печелят от тези хора. Следователно прегледът на транспонирането на разпоредбите, свързани с инспекциите ще бъде приоритет за Комисията в бъдещите й доклади по прилагането на тази директива.

В допълнение, има, разбира се, положителни резултати, произтичащи от този компромис – по-специално постигнатият консенсус по трудния въпрос за подизпълнението. Забелязах, че г-н Fava се надява на декларация от Съвета и Парламента. Лично аз не виждам никакви пречки.

Комисията изразява задоволство, че в директивата се препоръчват наказателни санкции за особено тежки случаи, за които тези санкции са както необходими, така и целесъобразни. Те са необходими за увеличаване на възпиращата сила, тъй като при най-тежките случаи административните санкции не са достатъчни за възпиране на безскрупулните работодатели. Те са целесъобразни в един акт, замислен така, че да съответства на амбициозната европейска политика за борба с незаконната имиграция. В тази връзка Комисията оценява високо факта, че инкриминирането на работодателите на жертвите на трафик е възстановено в окончателния компромисен текст.

Г-жо Председател, госпожи и господа, тази директива е първата значителна стъпка в борбата срещу незаконната имиграция. Тя е насочена към практиките на безсъвестни работодатели, като същевременно защитава работниците-мигранти, които много често са жертвите в такива случаи.

Директивата трябва бързо да се приеме и въведе. Комисията ще подкрепя и допълва този процес като свиква редовни срещи на експерти от държавите-членки във фазата на транспонирането за обсъждане на всякакви въпроси, които биха могли да възникнат. Това е важен инструмент и Комисията ще направи всичко необходимо, за да гарантира ефективното му използване.

Отправям благодарност към Парламента, към г­н Fava и към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

  Edit Bauer, докладчик по становище на Комисията по заетост и социални въпроси. – (SK) Надяваме се, че приемането на законодателен акт срещу работодателите, които наемат на работа незаконни мигранти от трети страни, ще послужи като инструмент за намаляване на „привличащия фактор” на незаконната миграция. От друга страна обаче, може да се види евентуалното му въздействие за подобряване на условията за конкуриране, а считам, че ще подпомогне и борбата срещу трафика на хора.

Съществува мнение, че с този законодателен акт няма да се постигне добавена стойност. Тъй като все още липсва такъв законодателен акт на общностно равнище, за някои държави-членки добавената стойност е висока, докато за други, в които вече съществува такова законодателство, добавената стойност може да не е очевидна.

При обсъждането на евентуалните компромиси с Комисията и Съвета, дискусиите бяха насочени към конкретни проблемни области. Първо, въпросът за отговорността на изпълнителя за задължения по закон за подизпълнители, където проектопредложението ограничава отговорността за действията на преки подизпълнители. Второ, средствата за гарантиране на ефективни процедури, чрез които могат да се изплащат дължимите възнаграждения на незаконните мигранти, където приложихме принципа за забрана на дискриминацията и потърсихме начин за предоставяне на достъпна помощ на незаконните мигранти, както и за снабдяването им с инструменти за получаване на възнаграждения дори след завръщането в родината им. Трето, евентуалните последици от отлагане на изпълнението на връщането на незаконен мигрант, докато това лице получи възнаграждението си. Тук бих казала, че отлагането на изпълнението на такова решение до голяма степен би намалило въздействието, а навярно и би лишило от смисъл предложения законодателен акт. И накрая, проблемът за инспекциите беше оставен на държавите-членки, тъй като знаем, че инспекторите по труда играят съществена роля за осигуряване на ефективността на законодателството.

Няма съмнение, че съществуват различни идеи за това как да разрешим този и други проблеми в настоящия проектодокумент. По някои от тях ще се вземе решение, когато се стигне до прилагането им. Бих искала да завърша с благодарност към г-н Fava, към Комисаря и към френското председателство за успешното включване на компромисните споразумения.

  Esther de Lange, докладчик по становище на Комисията по правата на жените и равенството между половете. − (NL) Аз също бих искала да благодаря на докладчика за неговата работа, без да пренебрегвам обаче усилията на докладчика в сянка от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи г­н Busuttil и на докладчика по социалните въпроси Edit Bauer. В края на краищата, благодарение именно на техните усилия, компромисът, който най-сетне беше постигнат, изпълнява своето предназначение, т.е. премахва положението, при което перспективата за работа е стимул за незаконна имиграция, чрез реално санкциониране на работниците, които пребивават незаконно в Европейския съюз.

Противно на онова, което някои партии в настоящия Парламент се опитаха да постигнат в началото, този законодателен акт не се превърна в инструмент за легализиране на незаконни имигранти впоследствие. Всъщност, дебатът за законната миграция се води другаде. Като докладчик на Комисията по правата на жените и равенството между половете обаче считам, че трябва да се мисли повече по въпросите, свързани с равенството между половете, когато се занимаваме с тази група хора, които пребивават незаконно в Европейския съюз и, както вече беше посочено, често са жертва на експлоатация.

Приблизителните оценки за това колко хора от трети страни пребивават нелегално в Европейския съюз не са точни и варират от 4,5 до 8 милиона. Освен това тези приблизителни оценки не дават представа за дела на мъжете и жените от общия брой и не позволяват да се вникне в същината на свързаните с пола проблеми, с които се сблъскват жените незаконни имигранти. Бих насочила вниманието ви към факта, че жените незаконни имигранти са много уязвими и че често са обект на насилствен труд, трафик на хора и насилие. Поради това е нужно специално обучение в структурите, които се занимават с тези въпроси.

И както винаги, става въпрос за ефективно наблюдение и контрол. Доволна съм, че произволният 10-процентен дял за наблюдение, който беше предложен в началото, е премахнат и че в компромисния текст е включен подход, основан на риска. Съобщенията в белгийския вестник „De Standaard“ миналото лято за домашните роби в някои посолства в Брюксел – само на един хвърлей от сградата „Berlaymont“ – доказват, че тези сценарии не са пресилени. Ето защо бих искала да кажа на Европейската комисия, че за да разбереш какъв е пудингът, трябва да ядеш от него. Изпълнете дълга си, като направите критичен преглед на това как страните боравят с този законодателен акт и дали го прилагат.

  Simon Busuttil, от името на групата PPE-DE. – (MT) Този законодателен акт, г-жо Председател, е вероятно един от първите, които атакуват пряко явлението незаконна имиграция чрез използване на законодателни инструменти и сега може да се каже, че този законодателен акт най-после е факт. Той беше крайно необходим и затова съм изключително доволен, че успяхме да постигнем отличен компромис в това отношение. Какво точно постигнахме с този законодателен акт? Това, което направихме е, че атакувахме една от главните причини, които мотивират хората да пристъпят към незаконната имиграция. Атакувахме стимула. За какъв стимул става дума? Стимулът е, че на човек, който живее в Африка например може да му се наложи да рискува живота си, за да пропътува до друга страна, мислейки, че там би могъл да намери работа, дори и незаконно. От сега нататък изпращаме ясно послание, че незаконната заетост вече няма да се толерира и поради това няма смисъл да се пресича морето, за да се стигне до Европа с погрешното впечатление, че там има работни места, които могат да се заемат. От настоящия момент нататък това ще бъде абсолютно невъзможно. Както каза предишният оратор, важно е, че този акт не се използва, за да се узаконят незаконни ситуации, а трябва да служи като ясно послание, че незаконната заетост не може да се толерира повече. Изпълнението му се налага чрез ефективни мерки и санкции: финансови, административни и дори наказателни. Те трябва да послужат и за изпращане на недвусмислено послание към работодателите, че повече няма да търпим наемането на работници без разрешително. Благодаря.

  Stavros Lambrinidis, от името на групата PSE. – (EL) Г-жо Председател, тук в Европейския парламент успяхме да променим радикално целта на директивата, по която водим разисквания днес. Claudio Fava заслужава специално да го поздравим за това. Първо, успяхме да се сдобием с разпоредба за задължително изплащане на възнаграждения, дължими на незаконни имигранти, които са депортирани. Второ, спомогнахме да се гарантира предвиждането на строги и задължителни наказателни санкции за работодатели на имигранти, живеещи в неприемливи битови условия. Трето, защитихме правото на профсъюзите и на други структури да се явяват в съда от името на имигранти и четвърто, наложихме въвеждане на правото да се издават разрешителни за пребиваване с кратък или по-дълъг срок на валидност на незаконни имигранти, които разкрият престъпни организации. С други думи, най-малкото третираме незаконните имигранти като човешки същества без същевременно да легализираме незаконната имиграция, поради което подкрепяме този компромис.

Все още съществува обаче опасно несъответствие между продължаващия полицейски подход към незаконната имиграция и действителността в множество държави-членки. Поради това прилагането на директивата също ще изисква специално внимание. То би могло да доведе хиляди незаконни имигранти до бедност, гетоизиране и престъпност и макар очевидно да не можем или да не желаем да ги депортираме, тези незаконни имигранти могат да останат без работа. Всъщност, ако множество незаконни имигранти понастоящем заемат работни места в Европа, които европейците не желаят, то сега в този Парламент би трябвало най-после да разискваме общи правила за легална имиграция в Европа и законодателен акт за тези хора, а не нови правила за тяхното депортиране.

Накрая, абсолютно необходимата борба против черния пазар на труда очевидно засяга не само незаконните имигранти; тя засяга главно законните имигранти, тя засяга милиони европейски граждани, чиито права на трудова заетост ежедневно се потъпкват от работодателите им, тя засяга факта, че законите за заетостта се погазват без никакъв съществен контрол или съществени санкции. Ето защо според мен правното основание на днешната директива трябва да бъде общата борба срещу недекларираната работа в Европа, а не конкретно имиграцията. Това набелязване на имигрантите като цел всеки път, когато нещо се обърка в Европа, е много опасно за социалното сближаване в нашите страни. Очевидно срещу незаконната имиграция също трябва да се води борба, но не можем да представяме като демони хора, които бягат от мизерни условия в собствената си страна с надеждата за по-добър живот.

  Jeanine Hennis-Plasschaert, от името на групата ALDE. – (NL) От години Европейският съюз е принуден да води борба срещу присъствието на милиони незаконни имигранти на своята територия и натискът да се намери решение се увеличава. Този натиск е значителен и, честно казано, с право. Ако действително искаме да приемем управляема и надеждна политика за миграцията, при която бежанците имат право на защита и с която създаваме прозрачни възможности за законна миграция, то тогава необходима мярка е възприемането на подход, който надлежно отчита всички възпиращи и насърчаващи фактори, които водят до незаконна миграция.

Миналото лято Съветът и Парламентът постигнаха съгласие по така наречената Директива за връщането, която е насочена главно към самите незаконни имигранти, докато днес се занимаваме с работодателите, които не се колебаят да наемат незаконни имигранти. Това е не само значителен подтик към незаконна имиграция, но и неизменно води до злоупотреби и тежка експлоатация.

По мое мнение, значението на хармонизираната европейска политика е неоспоримо. В края на краищата, когато не съществуват вътрешни граници, държава-членка „А“ може да е разтревожена до краен предел, но ако държава-членка „Б“ прави съвсем малко или не прави нищо по въпроса за наемането на работа на незаконни имигранти, то стореното от държава-членка „А“ ще си остане само глас в пустиня.

След едно доста мудно начало сега, след интензивни преговори със Съвета, имаме пред себе си компромисен текст, който е приемлив за мен и бих искала да благодаря на докладчика за конструктивния му и прагматичен метод на работа. Той беше като глътка свеж въздух – нещо, което впрочем не може да се каже за някои от неговите колеги, които сега настояват на всяка цена за тази писмена декларация – едно шоу, достойно за сцена, което не допринася много за имиджа на Парламента. Моята група ще одобри и нея.

Освен това трябва да е ясно, че след приемането на тази директива, активната роля следва да се поеме от държавите-членки. Трябва да е ясно, че нито Европейската комисия, нито Европейският парламент разполагат с магическа пръчица, когато става въпрос за решимост или правоприлагане. Съветът категорично се противопостави на задължителен процент инспекции, а често именно в това се корени проблемът, както беше посочено от мнозина в този Парламент, а също и от члена на Комисията. Единственото, което мога да направя сега, е да ви приканя да превърнете прилагането на този акт в реалност, за да се гарантира, че няма да затънем в празни слова или бумащина за пореден път, тъй като това действително не е в ничия полза.

Предложението е стъпка в правилната посока и във връзка с постигането на всеобхватна миграционна политика. Но все още ни предстои дълъг път, така че онова, което трябва да правим сега, е да постоянстваме. Във връзка с това бих искала да задам „въпроса за 64 хиляди долара“, който всеки би искал да зададе днес: Защо Съветът отсъства от тези разисквания? Това, съвсем честно, е неприемливо според мен.

  Zdzisław Zbigniew Podkański, от името на групата UEN. – (PL) Г­жо Председател, Европейският съюз не може да се справи с незаконната имиграция. Това се доказва от редица факти, а е видно и в изложението на мотивите на г­н Fava, където, наред с други неща, четем: „Счита се, че в ЕС има между 4,5 и 8 милиона нелегални имигранти, цифри, които устойчиво и значително се покачват поради лесния достъп до незаконен труд“. Самият факт, че са използвани цифрите от 4,5 милиона до 8 милиона показва, че дори не сме способни да определим точния мащаб на този проблем и въпрос. Въпреки това, икономическата миграция засяга също и голям брой държави-членки на Европейския съюз и особено по-скоро присъединилите се.

Днес милиони поляци и граждани на други страни мигрират в рамките на Европейския съюз към старите държави-членки. Тези граждани са подложени на същите несгоди и се намират в същото положение като имигрантите от трети страни, защото наемането на незаконно пребиваващи граждани на работа се свързва с експлоатацията на работници и лишаването им от здравни осигуровки и пенсионни права, експлоатацията на деца и дори трафика на хора. Можем да преодолеем този феномен единствено, когато налице са строги законови санкции и когато ги прилагаме последователно.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. – Г­жо Председател, ние високо ценим работата както на г­н Fava в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, така и на г­жа Bauer в Комисията по заетост и социални въпроси. Считам, че всички ние в Парламента ще трябва да свикнем с процедурата на засилено сътрудничество по мерките, които наистина свързват заетостта и миграцията.

Както вече бе казано, това трябваше да е част от общата имиграционна политика на Европейския съюз, занимаваща се с привличащия фактор възможна заетост, често в рамките на сивата икономика и сред уязвимите и работниците, нечленуващи в професионални организации. Това обаче е приложимо и където наистина съществуват свободни работни места, които не могат да бъдат запълнени от националната работна ръка, и където държавите-членки не издават достатъчно разрешителни за работа, или където налице е мудна бюрокрация, която не е в състояние да реагира достатъчно бързо на молбите, свързани с пазара на труда. Все още съществува и една празнина, която трябва да бъде запълнена, свързана с хората, за които завръщането в родната им страна е невъзможно, като Зимбабве например, и които често пъти са, така да се каже, законово лишени и затова имат нужда да намерят начин да се прехранват.

По­голямата част от държавите-членки вече разполагат на теория с действащи мерки за справяне с положението с незаконното пребиваване и човек би казал, че това би изпратило сигнал за явна ангажираност за действие. Въпреки това, предложенията на Комисията за инспекция в първоначалния документ бяха доста смекчени и Парламентът трябваше да положи усилие да приеме дори включеното в член 15. Остава да се надяваме, че тези инспекции няма просто да нарочат малките предприятия, а наистина ще се спрат върху някои от по­големите предприятия, които в голяма степен разчитат на уязвими работници за своите най­ниски позиции. Затова и въпросът за отговорността на подизпълнителите беше от особено голямо значение за мнозина от нас в Парламента. Някои от нас считат, че резултатът в крайна сметка е смекчен вариант на първоначалното предложение на Комисията.

Беше споменат и въпросът за разрешителното за пребиваване, което държавите-членки могат да решат да приложат за особено тежки случаи, за които има подадени оплаквания. Предполагам, че това е стъпка напред – поне спрямо положението, в което се намират някои държави-членки.

Един от въпросите, по които мнозина от нас изразиха загриженост, е възнаграждението – когато не може да се определи продължителността на даден трудов договор – и въпросите, свързани с националните осигуровки и данъци, които, както знаем, за мнозина уязвими работници се взимат от заплатите им, но не се превеждат обезателно на органите.

За мнозина от нас въпросът за заплащането за извършен труд е принципен въпрос; както и въпросът, че компаниите и икономиките се облагодетелстват и че това не би следвало да представлява законодателна мярка, имаща за цел да накаже незаконно пребиващите имигранти. Това е също и – ако гледате на него като на част от една цялостна политика – въпрос, свързан с трайното завръщане, т.е. хората в действителност да се върнат със спечеленото от тях.

Не разполагаме с гаранция, че държавите-членки ще гарантират заплащането на хората. Разполагаме с уверение, че ще бъдат въведени механизми, за да могат да бъдат предявявани искове, но не и че парите ще бъдат изплащани. Следователно няма гаранция, че дължимите суми ще бъдат изплащани. Някои може да са на мнението, че лицата поемат риск и такъв е налице, но ако разглеждаме въпросите за човешкото достойнство, и където това отговаря на общите цели на една обща имиграционна политика, това представлява сериозен въпрос.

Поради тази причина за моята политическа група балансът на това предложение вече не е ясен по отношение на инспекциите и възнаграждението, а в други области е смекчен. Не считаме, че държавите-членки показват особена ангажираност и затова ние няма да подкрепим това предложение.

  Giusto Catania, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, съществуват между четири и осем милиона незаконно пребиваващи граждани в Европа от страни извън Европейския съюз– това са данните на Комисията.

Това е крайно незначителна цифра: едва над 1 % от населението, пребиваващо на територията на Европейския съюз. Очевидно това е проблем, който е твърде преувеличен. Това са работници, които извършват полезни услуги, включително. в сферата на личните услуги и туристическата индустрия и в повечето от случаите са били интегрирани на пазара на труда. Това са работници, които са полезни за нашата икономика, но те биват експлоатирани – експлоатирани с цел да се намалят разходите за труд и с цел забогатяване на безскрупулни работодатели. Това са работници, които често практикуват професии, които не се практикуват от граждани на Европейския съюз.

Ние се нуждаем от тези хора, но те са дошли незаконно в Европа поради една проста причина – защото за тях няма законен начин да го направят. Същото се случи и с повечето от гражданите, чието положение е вече узаконено, но които са влезли в Европейския съюз незаконно.

Това, което бе необходимо, е друга мярка – мярка, която да узакони положението на тези милиони хора. Това, което бе необходимо, е мярка, която да ги освободи от робство, изнудване и експлоатация. Вместо това, налице е директива, която продължава от мястото, където спря Директивата за връщане. Първо взехме решение за процедурите по експулсиране; днес взимаме решение за потенциалната съответна област на експулсиране и дори посочваме кой ще плати за това. С тази директива, експлоатираните заплащат повече от експлоататорите. За съжаление, няма разпоредби за обща узаконяваща мярка, нито дори за онези, които докладват за собствения си статут или които докладват за своите експлоататори или за извършеното престъпление. От бидейки експлоатирани като незаконно заети, те веднага биват експулсирани.

Имахме нужда от нещо различно. Нуждаехме се от мярка в подкрепа на легализирането, а не на инкриминирането на незаконно пребиваващите чужденци. Нуждаехме се от мярка, която да обуздае ксенофобията. Вчера италианският министър на вътрешните работи каза изрично, че трябва да сме строги към незаконните имигранти; с други думи, трябва да сме строги към уязвимите. Вярвам, че с тази директива ние подхранваме този вид ксенофобско отношение.

В Европейския съюз имаме нужда от имигрантите –такова е и становището на самата Комисия: 50 милиона до 2060 г. – защото се намираме в средата на демографска криза, но не правим нищо за да им помогнем да дойдат. Вместо това хармонизираме системата за експулсиране и днес решаваме да експулсираме незаконно пребиваващите имигранти, въпреки че те може и да са работници, които вече са били интегрирани на европейския пазар на труда.

Мисля, че последиците от тази директива ще бъдат опустошителни, защото тя ще накара имигрантите и пазарът на труда да преминат в още по­голяма нелегалност и ще увеличи експлоататорските престъпления от страна на безскрупулни работодатели.

  Nigel Farage, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г­жо Председател, незаконната имиграция представлява проблем, който се задълбочава заради свободното движение на хора. Настоящата вълна на безпокойство, която бързо обхваща цялото Обединено кралство обаче, разбира се, е резултат от законната миграция и правилата на самия Европейски съюз.

В продължение на 20 години британските профсъюзи, съблазнени от Jacques Delors, смятаха, че Европейският съюз е в техен интерес. Е, най­накрая те осъзнаха, че правителството на Обединеното кралство е неспособно да постави интересите на страната на първо място.

Страхувам се, че положението ще се влоши още повече. Впускайки се в редица големи проекти с публично финансиране, като Олимпийските игри и строежа на сградата на Съвета, ще се открият работни места за хиляди европейски работници. Работните места в Обединеното кралство не могат да бъдат гарантирани за британските работници, докато сме част от Европейския съюз. Перспективата британски данъкоплатци да финансират чужди работници, е, честно казано, неприемлива.

Правителството обаче е непоколебимо в твърденията си, че Европейският съюз е нещо прекрасно. Е, това не е учудващо, нали? Лорд Mandelson все още получава 78 000 GBP годишно от Европейската комисия и, разбира се, само след няколко години ще вземе и съответната пенсия за това, което безспорно представлява конфликт на интереси.

Големият въпрос сега е дали крайно десните ксенофоби няма да бъдат облагодетелствани. Ние също не желаем това. Ние в Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) ще предложим на нашия народ нерасистка програма на европейските избори, която да гласи, че е време интересите на Обединеното кралство да бъдат поставени на първо място. Ние не сме протекционисти, но сме за здравия разум. Искаме да контролираме собствените си граници и да решаваме кой да живее, работи и се установява в нашата страна.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г­жо Председател, в целия свят надеждата да се намери добре платена работа е много привлекателна. Особено в трудни икономически времена, сивата икономика започва да се разраства, което, разбира се, води до това много хора да рискуват живота си в търсене на земята на изобилието. За нас е важно да дадем ясен сигнал, че незаконната заетост няма повече да бъде толерирана.

Неотдавнашният доклад относно основните права на човека обаче представя някои проблеми в това отношение. Докладът посочва, че нарушаването на изискванията за влизане в Европейския съюз ще бъде възнаграждавано, тъй като на имигрантите ще бъде предоставена по­голяма защита, отколкото на европейските граждани, чиято идентичност и обществена хармония са под заплаха от масовата имиграция. Незаконната имиграция ще стане нещо незначително, ако в бъдеще всеки незаконен имигрант бъде разглеждан просто като лице без валидно разрешително за работа.

Не трябва да забравяме обаче, че имигрантите без разрешително за пребиваване в крайна сметка ще трябва да бъдат депортирани. За нас е важно да се премахнат стимули като масова легализация и перспективата за заетост. Също така трябва да договорим ефективни споразумения за депортиране със страните, от които те произхождат. Освен това организацията за сигурност на границите FRONTEX трябва най­накрая да бъде разширена, за да може да бъде разгърната ефективно.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Настоящата директива спомага за консолидирането на общата политика относно незаконната имиграция и представлява първа стъпка в борбата с незаконната заетост, като налага финансови глоби на работодателите. Трябва да ви напомня обаче, че всички държави-членки разполагат с национално законодателство, регулиращо незаконния труд и укриването на данъци и такси. Прилагането на тези закони също спомага да се установи заетостта на незаконните имигранти.

Затова аз считам, че за нас е важно да разполагаме със съответните законови разпоредби, но е от още по­голямо значение за държавите-членки да гарантират стриктното спазване на тези разпоредби. Приветствам разпоредбите в окончателния текст относно санкциите, които са пропорционални на броя незаконно заети служители, както и за налагането на по­малки глоби в случаите, в които работодателят е физическо лице и служителят предоставя лични услуги или помощ в домакинството, а работните условия не говорят за експлоатация.

Преговорите между Европейския парламент и Съвета доведоха до изясняване на понятието за подизпълнител, който може да бъде държан отговорен, и за изясняване на сумата на плащанията със задна дата, които трябва да бъдат направени от работодателя. Аз съм твърдо убеден, че прилагането на тази директива ще подобри положението във връзка със спазването на общностните преференции при назначаване на работа.

Смятам също, че прилагането на директивата трябва да бъде допълнителна причина за държавите-членки да премахнат ограниченията на пазара на труда, наложени на европейски граждани, с оглед на факта, че ограничаването на възможността за наемане на незаконни имигранти ще създаде нови възможности на Европейския съюз за наемане на собствените му граждани.

  Inger Segelström (PSE). – (SV) Бих искала да започна, като благодаря на Claudio и всички други, които направиха този доклад възможен. В предишните разисквания за бъдещата политика за предоставяне на убежище, бежанците и миграцията, ние се спряхме предимно на онези, които остават тук незаконно; на онези, които са добре образовани и на които е разрешено да дойдат тук; или на онези хора, които просто са бедни и искат да се грижат за семейството си, и искат да могат да идват тук.

Сега поставяме отговорността върху работодателите, които наемат хора без документи. Нямаше да има толкова много хора без документи, пребиваващи тук, ако нямахме винаги безотговорни работодатели, които да им плащат и да ги експлоатират. На мен ми се струва съвсем правилно да се налагат санкции и да се въведе изискване за осведомяване за работодателите, а ако даден работодател е експлоатирал някой, то компенсация трябва да се плати дори след като въпросното лице си е заминало.

Има обаче едно предложение, срещу което щях да гласувам, ако нямаше гласуване в комисията, и то е, че мнозинството въвежда не толкова строги правила за заетост от вкъщи. Това според мен е въпрос на равнопоставеност, тъй като досега повечето заети на ниска надница от вкъщи са били жени. Тази група среща и по­големи трудности от работещите на работни места с няколко служители, но за мен това е първата крачка.

Мъчно ми бе да чуя по новините днес, че шведското консервативно правителство има отрицателно отношение към доклада, който има за цел да подпомогне отговорните предприятия и да инкриминира безотговорните предприятия, които експлоатират работници без документи.

И последно, аз, разбира се, съм загрижена и за становищата, които получихме от профсъюзите, относно доклада. Надявам се, че ще можем да разрешим тези въпроси, преди да бъде взето решение. Едни и същи правила трябва да важат за всички работодатели, включително споделена отговорност във връзка с поръчки за строителство, или в противен случай ще приемем пропуски в закона и ще насърчим измамите.

  Ignasi Guardans Cambó (ALDE). – (ES) Г­жо Председател, най-добрият начин да се гарантира една контролирана форма на имиграция, която е управляема за нашето общество – управляема от икономическа и социална гледна точка – е борбата и с незаконната заетост.

Това не означава, че трябва да се борим със самите незаконни имигранти, защото всеки от тях има своята собствена история, а по-скоро срещу феномена на незаконната имиграция като единствен начин реално да се обясни и да се систематизира контролираната имиграция, особено в днешния свят.

Разбира се, това следва да се направи не само чрез търсещите работа, но и чрез предлагащите я. Борбата с незаконната имиграция не може да бъде водена само по станциите на метрото в Лондон и Мадрид, а трябва да се извършва в отделите по човешки ресурси на множество компании, които наемат незаконни работници, за да ги експлоатират и да ги лишат от правата им.

Това е и нашата причина да приветстваме горещо тази директива. Това е директива, която дава контекст на задълженията на работодателите, и, естествено, санкциите, които трябва да бъдат налагани на онези работодатели, които експлоатират работници без права за своя собствена изгода.

Това е една добре балансирана директива. Докладчикът трябва да бъде поздравен, че е достигнал до справедлив компромис и е постигнал добър баланс по този въпрос.

Бих искал да изтъкна онези членове, които гарантират правата на работниците, които са били експлоатирани. Те защитават работниците, за да могат те да докладват за положението, в което са се оказали. Те ги защитават, като гарантират, че дължимите им суми ще им бъдат заплатени, без, разбира се, това да води до правото да останат. Всеки труд обаче, който е извършен незаконно, без национална осигуровка и без заплащане, разбира се, ще бъде възнаграден независимо от трудовия статут на незаконно наетия работник.

Санкциите са безспорно подходящи и съразмерни. Споразумението, отнасящо се до подизпълнителите, което докладчикът спомена в речта си, е от особена важност. То е от особена важност и на практика точно за това става дума.

Нека добавя нещо в заключение: считам, че 24­месечният срок на транспониране на тази директива е прекомерен. Осъзнавам, че това не може да бъде променено, но 24 месеца е прекалено дълъг период и, ако е възможно, трябва да бъде съкратен.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа MORGANTINI
Заместник-председател

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, наемането на граждани от трети страни, които пребивават незаконно в Европейския съюз, прави лоялната конкуренция невъзможна и лишава засегнатите служители от право на защита.

На първо място ме интересуват безопасните условия на труд и социалната защита в случай на трудова злополука. Броят незаконни имигранти в Европейския съюз се определя на 4,5—8 милиона души, а те най­често се оказват заети в сферата на строителството, селското стопанство, туризма, хотелиерството и услугите. Случаите на робски труд се срещат в условия на експлоатация и детски труд. Незаконната заетост играе значителна роля в понижението на стандартите на заетост.

Затова и правото на профсъюзите да представляват тези работници е толкова важно. Работодателят е този, който решава да наеме незаконно пребиваващо лице и затова той е този, който трябва да бъде глобен за това, че е нарушил закона. Необходими са координирани действия от всички страни в Европейския съюз, за да се справим с всеки аспект от незаконната заетост.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL). – (EN) Г­жо Председател, налице е спешна необходимост от защита на работниците от експлоатация в това време на икономическа травма, а въпросът за гарантирането, че правата и задълженията на европейските работници не са систематично потискани от експлоатацията на уязвими имигранти, е необорим. Отговорността за това е изцяло в ръцете на правителствата и органите на държавите-членки.

Макар че държавите-членки трябва да предприемат стъпки за регулиране на имиграцията, аз дълбоко съжалявам, че правното основание за това предложение е борбата с незаконната имиграция. Истинската борба е срещу недобросъвестните експлоататорски работодатели, а това, от което се нуждаем в момента, е програма, която е за работниците, а не срещу имигрантите.

Политическият и икономически императив трябва да бъде премахването на експлоатацията на незаконните имигранти, санкционирането на недобросъвестни работодатели, а не нарочването или инкриминирането на нелегалните работници, били те имигранти или не. Употребата на наказателни санкции в това предложение не трябва да бъде в компетенциите на Европейския съюз, а онези, които искат да ни убедят, че експулсирането на работниците имигранти е решението на проблема с експлоатацията, не са прави. Тази директива не е постигнала правилния баланс.

  Johannes Blokland (IND/DEM). – (NL) Изминаха вече две години, откакто членът на Комисията Frattini оповести плановете за справяне с незаконната заетост, която гарантира постоянен приток от незаконни имигранти, идващи в Европейския съюз, за да работят. Положението се влошава и на това трябва да бъде сложен край.

Г­жо Председател, ще си позволя обаче да не се съглася с докладчика по въпроса дали Европейският съюз трябва да се намесва в наказателното право. Аз съм против включването на наказателното право в сферата на компетенции на Съюза. Това, което е необходимо, е открит метод на координация. Затова и съм доволен от факта, че измененото компромисно предложение се отнася предпазливо по отношение на прилагането на наказателно право. Финансовите глоби са достатъчен стимул за работодателя да внимава при избора на служители. Надявам се, че инспекциите на предприятията ще насърчат държавите-членки да се позоват на наказателното право.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Трябва да приветстваме факта, че ще бъде въведена директива, която ще наложи санкции на работодателите, дали работа на незаконни имигранти. Не без основание се посочва, че възможността да се намери работа в Европейския съюз е привличащ фактор за незаконната имиграция. Трябва обаче да бъдем последователни и да се заемем с другите фактори, които привличат имигрантите. Най­важният от тези фактори е безнаказаността, с която имигрантите могат да идват в Европа незаконно. Действително съществуват държави-членки, които възнаграждават незаконните имигранти, като примери за това биват масовите легализации в Испания, Италия, Белгия и други страни.

Налице е и лицемерието на т. нар. индивидуални легализации по хуманитарни съображения. Само през изминалата година бяха осъществени най-малко 12 000 легализации и то в малка страна като Белгия. Незаконните имигранти трябва да бъдат депортирани, а не легализирани, защото всеки един легализиран незаконен имигрант привлича множество нови имигранти. Всяка държава-членка, която ги легализира, прави това от името на другите държави-членки. Затова не е достатъчно да се справим с работодателите. Трябва да се насочим към незаконната имиграция в цялостния й контекст.

  Carlos Coelho (PPE-DE). – (PT) Г­жо Председател, г­н Barrot, госпожи и господа, по време на това пленарно заседание ние приехме няколко мерки, имащи за цел да се създаде последователна и интегрирана имиграционна политика. Тази обща политика трябва, на първо място, да включва законни канали за имиграция, както и интеграцията на тези имигранти в съответните общества. С тази цел преди два месеца приехме директивата за „синя карта“ и директивата относно единна процедура за кандидатстване за единно разрешително за пребиваване и работа в Европейския съюз.

В същото време трябва ефективно да се борим с незаконната имиграция, както и с всички форми на престъпност, свързани с нея. Тази инициатива се стреми да се противопостави на привличащите фактори за незаконните имигранти в Европейската зона и да сложи край на експлоатацията на незаконните работници. От особена важност за онези, които правят опити да влязат в Европейската зона на всяка цена – понякога с цената на собствения си живот – е да разберат, че съществува един единствен възможен начин: законна имиграция, с всичките й присъщи права и възможности. Счита се, че в Европейския съюз се намират между 5 и 8 милиона незаконно пребиваващи имигранти; значителен брой от тях извършват нискоквалифициран, сравнително ниско платен труд и в някои случаи биват жестоко експлоатирани. Поздравявам докладчика г­н Fava и, в частност, г­жа Bauer за работата им и за постигнатия компромис.

Затова аз одобрявам борбата с незаконната заетост в Европейския съюз. Замисълът на тази директива е да гарантира, че всички държави-членки могат да въведат сходни санкции за наемане на незаконни имигранти и да ги прилагат ефективно. Ще бъде възможно да се налагат три вида санкции: финансови, административни и наказателни, в зависимост от сериозността на нарушението. Ще има и изискване към работодателите да предприемат превантивни мерки и да проверяват имиграционния статут на въпросните лица, за да не наемат работници, които пребивават в Съюза незаконно.

  Wolfgang Kreissl-Dörfler (PSE). – (DE) Г­жо Председател, първо, бих искал да поздравя моя колега Claudio Fava за този доклад и за факта, че бе постигнато съгласие в тристранния диалог. Разбира се, винаги е възможно да се иска повече и да се постигне повече. Фактът обаче, че в Европейския съюз най-малкото се осъзнава, че заловените незаконни имигранти също разполагат с права и трябва да бъдат защитавани от експлоатация, представлява важна стъпка напред.

Разбира се, това трябва да бъде част от една цялостна политика за миграцията и имиграцията. Никой не оспорва това. Има обаче едно нещо, което не разбирам. Докато Зелените – Jean Lambert вече не е тук – или онези от левицата, от т. нар. комунисти, като Giusto Catania, продължават да отстояват позицията, че това не работи, че отново сме в изходна позиция и че нищо не помага, аз бих искал да кажа, че не помага да обещаеш обилна вечеря на хората, живеещи в трудно положение, а после да не им дадеш насъщния. Това е мерзко и ненужно. Трябва да се запитам: какво всъщност искат Зелените, след като винаги гласуват срещу мерки, които биха подобрили положението на хората. Вече станахме свидетели на това при множество доклади и действия.

Също така нищо не пречи на националните държави да установят съответния контрол, да налагат глоби и да не предоставят субсидии и национално и европейско финансиране на компаниите, които наемат незаконни имигранти.

Бих искал да видя същия суров подход, използван понякога от държавите-членки в случая с незаконните имигранти, да бъде приложен за укриващите данъци и работещите в сивата икономика. Разбира се, трябва да говорим с нашите колеги от националните парламенти и да ги насърчим да изискват на незаконните имигранти да им бъдат предоставяни правата, които се разискваха тук. Има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни. Ако някой се труди незаконно, защото не може повече да оцелява в собствената си страна, той не разполага с възможността да отиде в полицията и да каже, че бива експлоатиран. По същия начин една жена, която е била изнасилена, не може да съобщи за престъплението. Тези хора знаят, че ако отидат при органите, ще бъдат депортирани.

Затова и ние ще гласуваме за доклада. Той представлява първата стъпка в правилната посока.

  Alexander Alvaro (ALDE). – (DE) Г­жо Председател, г­н Заместник-председател на Комисията, считам, че казаното от г­н Kreissl-Dörfler е вярно. Бих искал да благодаря на г­н Fava за доклада и за отличната работа, която е свършил.

Докладът посочва ясно, че и двете страни, свързани с незаконната заетост, трябва да бъдат държани еднакво отговорни, което ще създаде законово равновесие. Незаконната заетост трябва да бъде наказвана и забранена във всички държави-членки.

Работодателите трябва да бъдат държани отговорни за спазването на тази забрана, но и работата на съответните органи е да следи за спазването на забраната и да налага санкции. Най­важният въпрос е да се осигури защита на хората от експлоатация в трудовите правоотношения.

Установяването на законови санкции със сигурност представлява стъпка напред. Органите обаче трябва да приложат повече механизми за контрол и да наказват заподозрените в престъпления. Докладът представлява компромис, постигнат между Съвета и Европейския парламент, и посочва минимални стандарти.

Въпреки това, перспективата държавите-членки да прилагат по­строги или по­меки наказания не е най-доброто решение. Предприехме първата стъпка напред. Сега трябва съвместно да извървим предначертания път. Мисля, че мога да кажа поне за себе си и от името на част от моята група, ако не и за мнозинството, че можем да подкрепим доклада с чиста съвест.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). – (EL) Г­жо Председател, разглежданата от нас директива засяга един от най-основните аспекти на развитие и икономическа устойчивост в нашите страни. Тя засяга незаконната заетост, която често води до свиване на надниците и понижение на държавните приходи, с всички съпътстващи трудности при предлагането на осигуровки, и до намаляване на дейността на социалната държава. Тя лишава служителите от достъп до социални и други осигуровки, пенсии и дори до органите, отговорни за защитата на условията, съществуващи на работното им място.

За съжаление, незаконната заетост образува част от настоящата система, довела до световна икономическа криза, с която трябва да се справим с всички средства, които ще ни помогнат да гарантираме не само терапевтични, но също и действителни противодействащи мерки, гарантиращи благополучие в дългосрочен план. Считаме, че борбата с незаконната заетост не може да бъде разглеждана откъслечно. Предложените мерки за гарантиране на хуманен подход към имигрантите не ни задоволяват. Затова нека се постараем да не ги превръщаме в едни и същи въпроси.

  Panayiotis Demetriou (PPE-DE). – (EL) Г­жо Председател, докладчикът Claudio Fava и докладчиците в сянка наистина заслужават искрените ни поздравления. Те успяха да постигнат изключителен компромис със Съвета, с помощта, разбира се, на Заместник-председателя Barrot, когото също поздравявам. Най­накрая, директивата, налагаща санкции за работодателите на незаконни имигранти беше развита до етапа на окончателно одобрение. Считам, че формулирана по такъв начин директивата ще послужи ефективно в борбата с наемането на незаконни имигранти. Това е първият път, в който Европейският съюз насочи вниманието си към хората, които експлоатират незаконни имигранти, към работодатели, които нарушават закона. Най­накрая, наемането на незаконни имигранти бе инкриминирано. Наказателните и други санкции, посочени в директивата, със сигурност ще бъдат ефективна мярка, която ще спомогне за ограничаването и предотвратяването на неприемливата експлоатация на незаконни имигранти. Директивата предвижда множество балансирани и реалистични санкции. Вярвам, че те ще се окажат ефективни. Въпреки че незаконните имигранти са третирани като жертви и защитавани от директивата, към тях също се изпраща недвусмислено послание, че вече няма да бъде толкова лесно да си намират работа и че вследствие на това няма да бъде примамливо да си намират работа, дори и при неблагоприятни условия. Трябва обаче да се положат специални грижи за онези незаконни имигранти, които вече се намират в Европейския съюз. В моята страна Кипър, където незаконната имиграция е огромен проблем, незаконната заетост беше инкриминирана преди известно време. Разбира се, това не я ликвидира, но я ограничи. С многобройните санкции, предвидени в директивата, и въведената система от инспекции на работодателите обаче проблемът с наемането на незаконни имигранти и с незаконната имиграция като цяло със сигурност ще бъде облекчен.

  Catherine Boursier (PSE). – (FR) Г­жо Председател, госпожи и господа, бих искала да благодаря на г­н Fava за забележителната работа, която е свършил през последните няколко месеца, за да изготви този балансиран текст.

Това не беше лесна задача и пътят бе осеян с препятствия. Мисля обаче, че резултатите са много положителни и ще се спра по-конкретно на три момента.

Санкцията тук се прилага за провинилия се работодател, докато имигрантът е считан за жертва. Освен финансови глоби се препоръчват и наказателни санкции при повторни нарушения за трафик на хора и експлоатация на малолетни и непълнолетни. Считам, че наказателните санкции са от съществено значение и също така считам, че от нас зависи да гарантираме, че се извършват редовни проверки, за да бъде тази директива ефективна.

Друг положителен момент, който трябва да се спомене, е автоматичното заплащане на неизплатени надници на работниците. И на последно място, сдруженията и съюзите се застъпват за защитата на интересите на незаконно пребиваващите в дадена страна работници, за да могат те да подават сигнали за недобросъвестни работодатели без страх от последващо преследване.

Разбира се, както и при много други текстове, можехме да стигнем по­далеч, но можем ли да поемем риска да застрашим компромисната позиция, когато този текст вече представлява значителен напредък по отношение на защитата на работниците и тяхното достойнство?

Трябва да подкрепим един балансиран поглед към въпроса за миграцията и да признаем, че имиграцията с цел работа е повече от необходима и ще става все по­наложителна в бъдеще предвид демографските прогнози.

В този контекст следователно е от съществено значение да се заяви, че в искания от нас модел работниците имигранти се разглеждат като пълноправни работници, които се радват на същите права като работниците от държавите-членки.

По тази причина трябва да се мобилизираме да защитим тези права и затова аз мисля, че трябва да подкрепим доклада, защото представлява решителна стъпка във въвеждането на минимални стандарти и в борбата с незаконната заетост и експлоатацията на работници имигранти.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Знаем, че все повече хора се укриват в границите на Европейския съюз. Знаем, че в близко бъдеще Европейският съюз ще се нуждае от все по­голям брой имигранти за работна ръка. Знаем също така, че всяка седмица хиляди хора се опитват да намерят по­добър живот в Европа. Мнозина от тях умират по пътя за нашия континент. Знаем, че много хора без документи биват експлоатирани и живеят в мизерни условия. Това не е достойно за Европейския съюз. Всеобщите ценности, които Съюзът иска да разпространи по цял свят, включват правото на всеки на живот с достойнство. Тук е налице един срамен парадокс.

Фактът, че Европейският съюз ще разполага с обща политика за предоставяне на убежище и за миграцията е основателен, но това не трябва да означава, че онези страни, които желаят да заемат по­твърда позиция и да преследват хора по различни начини, трябва да са тези, които вземат решенията. Това ще намали възможността на човек да намери достоен живот в Европа. В същото време, важно е недобросъвестните работодатели, които експлоатират хора в уязвимо положение, да знаят, че навсякъде в Европейския съюз ще бъдат отсъждани наказания и санкции.

Признавам, че в доклада е постигнато трудно равновесие и мога да се съглася с аргументите на г­н Catania във връзка с изразените от него резерви. Компромисът обаче е стъпка в правилната посока, макар и да имам определено мнение по въпроси като степента на задължението за подаване на сигнали от работодателите например.

Бих искал да кажа на г­жа Segelström, че в Швеция нямаме консервативно правителство. Имаме четиристранно правителство със силни либерални елементи.

  Maria da Assunção Esteves (PPE-DE). – (PT) Докладът Fava внася напредък и човечност в имиграционните закони. Той ни предлага морално успокоение, което си дължахме от Директивата за връщане. Общата забрана за наемане на незаконни имигранти не само отбягва присъщата незаконност на имиграцията, но преди всичко отбягва възможността за експлоатация и злоупотреба с човешкото нещастие, което по принцип върви ръка за ръка с този вид заетост.

Първият съществен въпрос за доклада Fava е това, че той оспорва наложилото се мислене относно незаконната имиграция, което се задоволява с лесно, но неприемливо осъждане на имигрантите, вместо да изпрати цялостно послание, според което държавата и работодателят са еднакво отговорни. До този момент главният неуспех на имиграционните политики бе липсата на справедлив отговор за ужасното положение на незаконните имигранти, при което цялата тежест на закона падаше върху тях и те бяха третирани като престъпници, а не като жертви.

Вторият съществен въпрос за доклада е, че въвежда в европейската публична арена етика на споделената отговорност между държавата и предприятията. Задължението на работодателите да извършват предварителен надзор, като проверяват статута на пребиваване на служителите си е полезно с това, че отпуска компетенция на частния сектор – нещо, което Европейският съюз е правил рядко досега. Приветстваме тази компетенция, защото защитата на законността и моралните принципи на обществото са отговорност не само на държавата, но и на всички нас. Затова докладът пробива път за едно нов политически метод, който другите доклади трябва да следват.

Третият въпрос – и, по случайност, най­значимият – е важното разделение на задължението да се плаща възнаграждение от проблема за законността на пребиваване. То представлява проста декларация на всеобщо морално предписание, което гласи, че хуманността стои пред правилата на правната система и има предимство пред тях.

Затова поздравления, г­н Fava.

  Javier Moreno Sánchez (PSE). – (ES) Г­жо Председател, първо бих искал да благодаря на нашия докладчик Claudio Fava за упоритата му работа за постигане на обща позиция със Съвета; резултатите включват множество подобрения, предложени от нашия Парламент.

С тази директива още веднъж показваме нашата ангажираност за изготвянето на обща миграционна политика, основана на глобалния подход. Целта на директивата е ясна: да се бори с групировките на мафията, да налага санкции на безскрупулните работодатели и да защитава експлоатираните имигранти, които не разполагат с никакъв вид социална закрила.

Искаме да видим премахването на мизерните надници, които са несправедливи за имигрантите и които изкривяват и средните надници, особено в сектори като строителството, селското стопанство, услугите в домакинствата и хотелиерството.

Тези мерки изискват много смелост и политическа воля, защото в тях са намесени различни интереси и много пари в обръщение в сивата икономика. Особено в трудни времена е по­важно от всякога да управляваме миграционните потоци интелигентно и великодушно, но и отговорно.

Би било лесно да се поддадем на изкушението да не се опитваме да обуздаем сивата икономика. Не можем да се правим, че не я забелязваме и да оставим почти 8 милиона незаконни имигранти без защита от работни условия, граничещи с робство.

Госпожи и господа, ако искаме тази директива да бъде ефективна, необходимо е да има щателни инспекции и икономически санкции, включително наказателни санкции в най­сериозните случаи, които да възпират работодателите.

По този начин ще успеем да намалим сивия икономически пазар и да сложим край на стимула за миграция, който произлиза от възможността да се работи незаконно. Трябва да бъде показано ясно, че законната заетост е единственият начин да се работи в Европа. Поради тази причина искаме да се движим напред с един глобален подход и, г­н Barrot, приканваме Комисията да въведе новите „сини карти“ за всички други категории на труд възможно най­скоро.

  Marek Aleksander Czarnecki (ALDE). – (PL) Резултатът от лесния достъп до незаконен труд е това, че в Европейския съюз има няколко милиона незаконни имигранти. Незаконната заетост, много често в условията на експлоатация, води до намаляване на размера на възнаграждение в засегнатия сектор и застрашава конкуренцията между предприятията. Нещо повече, нерегистрираните работници не разполагат със здравни осигуровки или с пенсионни права. Затова е от съществено значение да се установят механизми, които ще позволят на експлоатираните работници да подават оплаквания срещу своите работодатели лично или чрез посредничеството на трета страна.

Ще насоча вниманието ви и към факта, че директивата трябва да включва в обхвата си и работници, които са законно пребиваващи в Европейския съюз, по-конкретно граждани на държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., и които все още са обект на преходни разпоредби, които ограничават достъпа им до законен труд.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE). – (EL) Г­жо Председател, г­н Заместник-председател, днешното предложение образува част от един цялостен опит да се намери решение на имиграционната политика в Европейския съюз, което, разбира се, всички ние трябва да приемем и което е малко недобросъвестно. Недобросъвестно, защото се опитваме да коригираме определени аспекти от тази политика със синята карта, с решението да изгоним незаконните работници, с днешното решение да наложим санкции на работодателите на нелегални имигранти, но това са само някои аспекти от проблема, който се опитваме да коригираме.

Разбира се, не можем да разберем как един незаконен работник бива нает на работа, а онзи, който го наема, за да осигури пребиваването и разходите му, бива наказван в крайна сметка. Това представлява логическо противоречие, което трябва да прикрием с условията, наложени от достойния труд. Законодателството на всичките 27 държави-членки забранява незаконния и недеклариран труд, особено при двойния абсурд да имаме незаконно влизане в държавата-членка и незаконна експлоатация. Затова проблемът е сложен и постигнатият компромис, разбира се, съдържа множество пропуски. Един такъв пропуск се отнася до служителите, които биват използвани предимно от хора, да кажем, за благотворителни цели и, разбира е, те предлагат труд, но в същото време намират начин да се препитават. Какво ще стане с тях? Как ще живеят те до края на живота си в рамките на наложената им нелегалност, в случай че съседните страни не са приели връщането на имигранти?

  Donata Gottardi (PSE). – (IT) Г­жо Председател, Комисар, госпожи и господа, както всички в този Парламент знаем, компромисите трябва да се анализират, като се отделят предимствата и недостатъците и като се постигне общо съгласие, което взема предвид ограниченията и законодателния и политически контекст.

Във връзка със сферата на заетостта – един важен елемент от директивата, която ще бъде гласувана утре – нашето становище е положително по много аспекти. Някои положителни страни включват добавянето на дефиниция за възнаграждение, която прави възможно сравнението със законната заетост; намаляването на процедурното бреме на санкциите за труд и грижа в домакинствата; и свързването и потвърждаването на общностните разпоредби, защитаващи жертвите на трафика с хора и експлоатацията, особено непълнолетните лица. Идеята да не се взема под внимание разпоредбата за подизпълнителите е също от голямо значение.

Остават обаче някои съмнения по отношение на отговорността във веригата работодатели и трудностите, срещани от работниците при получаването на дължими суми, преди да напуснат страната. Въпросът не е изцяло неясен, но тъй като тази директива е пряко свързана с Директивата за връщане, възможностите й са ограничени по отношение на положението на незаконните работници и работодателите, които не са могли да намерят законни начини на заетост.

Увереността ми, че ще решим да приемем този документ на първо четене, няма да бъде отслабена ако посоча два риска: риска, че националните правителства ще продължат да оказват натиск върху дейността на Парламента и риска, че ще засилим образа на „злата мащеха“ на Европа.

  Patrick Gaubert (PPE-DE). – (FR) Г­жо Председател, този проект на директива е от ключово значение в борбата с незаконната имиграция и е от голяма важност за въвеждането на обща политика за имиграцията. Всички съзнаваме, че недекларираният труд привлича хиляди мъже и жени, които пресичат границите ни всеки ден в търсене на достойна работа и начин да изхранят семействата си.

В действителност те често намират работодатели, които използват и злоупотребяват с деликатното им положение и непознаването на правата им, за да ги експлоатират и използват за евтина работна ръка. Това се нарича съвременно робство.

Не трябва да крием факта, че този феномен включва и лица, независимо дали са европейски граждани или хора от трети страни, които работят и пребивават нормално, но които попадат извън обхвата на настоящата директива, тъй като тя представлява част от рамката на борбата с незаконната имиграция.

Тук не става дума за нарочване на мъже и жени, които са често добросъвестни, но биват жертви на непочтени мрежи или работодатели. Целта на този текст трябва да е точно защитата на тези уязвими хора и гарантирането на най­основните им човешки права; точно това е обявената цел и амбиция на постигнатия компромис.

Не трябва да очерняме всички работодатели еднакво и, разбира се, не трябва да третираме някой, който дава работа добросъвестно, вярвайки, че лицето работи и пребивава законно, по същия начин, като онези, които искат да експлоатират положението на тези хора.

Трябва да бъдем строги, да изпратим ясно послание. Необходими са смели разпоредби, които да бъдат прилагани добросъвестно. Приемането на този текст действително ще изпрати два ясни сигнала. Първият е към работодателите, които трябва да разберат, че те повече няма да могат да злоупотребят с тази уязвима работна ръка и по този начин ще бъдат разубедени да наемат незаконни имигранти. Вторият сигнал е към онези хиляди бъдещи незаконни имигранти, които ще бъдат възпрени от строгите условия на труд в Европа.

Искам да благодаря на всички докладчици в сянка и на докладчика, а аз, подобно на мнозина, се надявам този текст скоро да бъде приложен в борбата с незаконната имиграция, а оттам и с насърчаването на имиграцията…

(Председателят отне думата на оратора)

  Genowefa Grabowska (PSE). – (PL) Г­жо Председател, бих искала да започна, като благодаря на докладчика. Наясно съм, че не е било лесно да се достигне до компромисно решение, което взема под внимание интересите на националния пазар на труда и в същото време защитава имигрантите от експлоатация. Г­н Fava несъмнено трябва да бъде поздравен.

Пътувах до Италия, до Foggia, веднага щом т. нар. работни лагери бяха открити. В тях граждани на Съюза и нелегални имигранти живееха и работеха в ужасяващи условия. Имам траен спомен за условията, в които живееха и работеха. Действително те често умираха от глад и от жестоко, нехуманно отношение. Горещо приветствам директивата, защото тя най­накрая ще доведе трудовите взаимоотношения до едно цивилизовано положение. Тя представлява победа над алчните работодатели, техния стремеж за печалба, за евтина и често дори безплатна работна ръка и експлоатацията на незаконни имигранти.

За да бъде ефикасна тази директива, тя трябва да бъде приложена във всички държави-членки. Парадоксално, съобразно вътрешните закони на последните, незаконната заетост е считана за наказуемо деяние и за престъпление. Въпреки това законите не работят. Затова трябва да вложим всичките си усилия за изпълнението на тази директива. Трябва да бъдат въведени всички необходими правни механизми, за да няма повече такива злощастни случаи.

Сега бих искала да се обърна към членовете на Парламента от Обединеното кралство и да ги помоля да кажат на работодателите си, че незаконното наемане на имигранти е престъпление. Не се оплаквайте, че Съюзът…

(Председателят отне думата на оратора)

  Jörg Leichtfried (PSE). – (DE) Г­жо Председател, най­важният резултат от този доклад е, че наказателна отговорност ще бъде търсена не само на незаконно заетите лица от трети страни, но и на техните работодатели. Трябва да бъдем наясно – а това наистина е престъпление – че тези хора биват експлоатирани дори в прогресивни конфедерации от държави като Европа. Те биват използвани, за да може някой друг да се облагодетелства. Те нямат право на здравеопазване или пенсии и живеят в постоянен страх, че ще бъдат заловени и изпратени обратно в родината им.

Поради тази причина аз считам, че друга важна точка е бъдещата възможност за налагане на санкции на работодателите, които експлоатират незаконни имигранти. Мерки като глоби, отговорност за разходите по депортиране, оттегляне на публично финансиране или подкрепа или дори временно закриване на предприятия според мен са от спешна необходимост, за да доведат до промяна на положението. Редовните и ефективни инспекции от отделните държави-членки, разбира се, също са от съществено значение в това отношение, наред с възможността да се изисква заплащане на данъци и социални осигуровки със задна дата.

Европа, в която някои хора са експлоатирани от други, не е действително една социална Европа. Вярвам, че тази директива представлява стъпка в правилната посока. Бих искал да благодаря на докладчика за отличната работа. Това обаче в никакъв случай не трябва да бъде и последната стъпка в тази насока.

  Daciana Octavia Sârbu (PSE). – (RO) Считам, че тази законодателна инициатива е добре дошла в момент, когато броят на работниците от трети страни представлява значителен процент от работната сила на Европейския съюз, което прави незаконната заетост проблем. Имайки предвид това, бих искала да подчертая необходимостта от установяване на законодателна рамка, която би ни позволила по­ясно да посочим санкциите, които ще бъдат наложени на работодателите на имигранти от трети страни, пребиваващи незаконно в Европейския съюз, имайки предвид, че незаконният труд представлява сериозен проблем на европейско равнище, а експлоатацията на незаконни имигранти е действителност.

Трябва да бъдем наясно и че редица работодатели увеличават печалбите си, като наемат имигранти без документи и по този начин не трябва да плащат социални осигуровки или данъци на държавата. Трябва и да гарантираме, че този вид поведение ще бъде санкционирано по подходящ начин.

Поради тази причина всяка отделна държава трябва да приеме мерки за борба с незаконната заетост, да предложи по­голяма защита на имигрантите и да организира редовни инспекции, особено в бизнес отраслите, където се предполага, че са заети незаконните имигранти. Също така искаме да бъде даван достъп до европейския трудов пазар по един контролиран начин, а правата на имигрантите да бъдат спазвани. Поради тази причина молим държавите-членки да приемат всички необходими мерки, за да гарантират по­ефективно сътрудничество и да съдействат за обмена на информация между засегнатите национални органи.

  Yannick Vaugrenard (PSE). - (FR) Г­жо Председател, първо бих искал да поздравя г­н Fava за отличната работа, която ще позволи приемането на една директива, която урежда санкции за работодателите на незаконни работници.

Бих искал да насоча вниманието ви обаче към сложността на настоящото положение. Ние трябва да изготвим законодателство, което отговаря на тази сложност.

В целия Европейски съюз онези, които правят поръчки, прибягват до редица подизпълнители от държавите-членки, без да знаят дали служителите им работят законно. Беше предложено изменение за проверка на законността на статута на служителите им. Защо то не беше включено?

Също така докладът гласи, че основният изпълнител носи отговорност за плащането на надниците, но единствено ако знае, че подизпълнителите наемат незаконни имигранти. Е, няма да намерите никой, който доброволно да признае вината си.

Накрая, и най­добрата директива в света може да бъде ефективна единствено ако е придружена от действителни механизми за проверка. Бихме могли да подобрим тези проверки, ако във всяка европейска държава имаме повече трудови инспектори с по­голяма роля.

От съществено значение е възможно най­скоро да разработим по­стриктен правен инструментариум, за да може тези, които възлагат поръчки, да бъдат обявени за носещи цялата отговорност в случай на вина от страна на подизпълнителите.

Не трябва да си затваряме очите за известните ни практики в определени икономически сектори, които допринасят за дейността на организираните мрежи от незаконни имигранти.

  Richard Falbr (PSE). – (CS) Г­жо Председател, в контекста на този доклад, бих искал да насоча вниманието ви към належащия проблем, появил се във връзка с настоящата криза. В някои страни – включително и моята – ставаме свидетели на масови съкращения на служители на агенции, по­голямата част от които идват в страната ни от държави в Източна Европа и Азия. Те са станали незаконни работници. След съкращенията те са останали без средства за препитание и по този начин са станали пионки в ръцете на т. нар. „предприемачи“, които ги подлагат на още по­лоша експлоатация от агенциите. В същото време бих искал отново да посоча недостатъчните човешки ресурси, с които инспекторатите по труда разполагат в много от нашите държави-членки. Нищо няма да се промени, ако не предложим една добре обучена и подготвена мрежа от инспектори, които разбират трудовото законодателство и които са запознати с европейските директиви.

Макар европейските институции да постигнаха съгласие по определени стандарти за бизнеса, обикновено държавите-членки протестират всеки път, когато се прави и най­малкият опит да се извърши нещо подобно в сферата на социалното законодателство. Позоваването на традициите, субсидиарността и подобни в положение, в което работници в Европейския съюз са подложени на необуздана експлоатация, е нелепо и лицемерно. Поради тази причина аз приветствам всякакви опити да се преследват и санкционират онези, които наемат незаконни имигранти, и благодаря на г­н Fava.

  Corina Creţu (PSE) . – (RO) Незаконната заетост е съсредоточена в определени сектори, където се изисква неквалифициран труд, като строителството, селското стопанство, чистотата, хотелиерството и хранителната промишленост. Тези сектори използват незаконен труд в обезпокоителна степен. Особено във време на криза работодателите се изкушават да нарушават закона и да прибягват до нелегални работници, за да запазят печалбите си или просто да оцелеят на пазара.

Документът, който е днес пред нас, бележи стъпка към намаляване на размера на незаконната заетост, която има толкова много неблагоприятни последици от финансова и социална гледна точка. Идеята да се санкционира незаконната заетост на лица от трети страни не е лоша, но не трябва да забравяме, че същият проблем засяга и гражданите от по­слабо развитите държави-членки на Европейския съюз. Дори румънците биват подложени на злоупотреба от работодатели в Европейския съюз.

Що се отнася до текста на доклада, бих искала да видя по­строги санкции и за посредниците на пазара на труда.

  Sebastiano Sanzarello, докладчик по становище на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, мисля, че разглеждаме този въпрос в един особено деликатен момент.

Международната икономическа криза накара, или все още кара, страните, които се намират в най­тежко положение, да използват незаконен труд, който почти винаги включва незаконни имигранти, особено в определени сектори, от които бяха споменати строителството, селското стопанство и други. Това поощрява незаконната имиграция и води до трагедиите, на които ставаме свидетели. Тогава не е учудващо, че незаконната имиграция нараства с огромни темпове, а този следобед и утре в Парламента ще се занимаем с проблемите в Лампедуза и други гранични страни.

Затова и тази мярка идва в подходящия момент. Следователно аз считам, че предвидените санкции за работодателите със сигурност ще имат възпиращ характер, защото вече съществуват санкции за незаконен труд, особено когато става дума за незаконни имигранти. Тези санкции ще накарат още по­малко работодатели да наемат работна ръка.

Разбрахме, че има 8 милиона незаконно пребиваващи, които се трудят нелегално; трябва да предположим, че веднага щом тези мерки влязат в сила, 8 милиона незаконни имигранти ще останат на улицата, а ние ще трябва да се справим с възникналата ситуация. Мисля, че това е проблем, който трябва да започнем да осъзнаваме, защото в противен случай онези, които се препитават незаконно, но въпреки това го правят, ще бъдат официално отчетени като нелегални от работодателите им, които вече няма да могат да им предоставят подслон, и ние ще трябва да се занимаем с 8 милиона души в Европа, които ще трябва да експулсираме и да им помогнем. Считам, че това е въпрос, който трябва да бъде разгледан предварително – приключвам, понеже виждам, че времето ми изтича. Трябва внимателно да разгледаме проблема с временното наемане на работници, особено в селското стопанство, и трябва да намалим бюрокрацията, за да улесним тяхната интеграция и приемане.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­жо Председател, незаконната заетост засяга не само между пет и десет милиона души, но фактически и онези, които им предоставят работа. За разлика от автора на този доклад, аз считам, че проблемът засяга не само незаконните имигранти от трети страни, но също и милиони граждани на Европейския съюз, които работят периодично за надници, които не се облагат с данъци и от които работодателите не приспадат осигурителни вноски. Нарастването на незаконния труд сериозно подкопава икономическата конкуренция. Едно ефективно средство, с което държавите-членки разполагат, би било намаляването на данъчното бреме върху заетостта. Аз също обаче подкрепям предложението на Комисията да хармонизира санкциите за работодателите, понеже вярвам, че последователните санкции, насочени главно към работодателите в случаите на повторно нарушение, ще ограничат възможността за нелегален труд, а оттам и броя на незаконните имигранти. Това ще намали и размера на социално изключване, а донякъде и експлоатацията на гражданите от трети страни. Аз обаче виждам проблеми при възлагането на задължението за проверка на правото на пребиваване на работниците на работодателите.

  Janusz Onyszkiewicz (ALDE). – (PL) Г­жо Председател, бих искал да се върна отново на въпроса за санкциите срещу работодателите, чиито подизпълнители наемат незаконни работници. Аз съм много обезпокоен от тази разпоредба, защото един работодател не разполага с начин да провери дали подизпълнителят наема такива хора или не. Дори и работодателят да има някакви подозрения, че случаят е такъв, какво трябва да предприеме той тогава? Трябва ли той или тя да подадат сигнал в полицията или да прекратят договора? Ако договорът бъде прекратен, работодателят рискува да бъде съден, а тогава ще е необходимо да даде обяснение за прекратяването на договора. Работодателят няма да е в състояние да предостави съответното доказателство. Затова аз бих искал отново да изразя сериозната си загриженост по отношение на тази разпоредба. Тя може да се окаже безполезна. Също така тя може да се използва за несправедливо и неоправдано санкциониране на работодатели.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, аз приветствам доклада, защото е необходимо да подчертаем и да се заемем с проблема с експлоатацията на незаконни имигранти от работодателите. Получих петиции от моите избиратели и затова приветствам всяка постъпка в тази насока.

Съществуват голям брой вредни последици, включително експлоатацията на имигранти чрез ниски заплащания или в някои случаи неизплащане на дължимите суми. Това създава отрицателен натиск върху надниците на законно пребиваващите работници и изкривяване на конкуренцията между предприятията, които спазват трудовото законодателство, и онези, които го пренебрегват.

Накрая, ако се опитаме да се справим с тази незаконна практика в нашите държави-членки, трябва да се постараем да се разбере, че това не е само въпрос, свързан с правата на работниците, но е и проблем на конкуренцията.

  Genowefa Grabowska (PSE). – (PL) Г­жо Председател, бих искала да завърша коментара, направен преди да ми бъде отнета думата, и да обясня какво исках да кажа на членовете на Европейския парламент от Обединеното кралство, които се оплакват, че тази директива е интервенционистка и представлява намеса във вътрешните работи на държавите-членки. В действителност вместо да са намесва, тя всъщност урежда нещата.

Исках да кажа на членовете на Европейския парламент от Обединеното кралство, които изразиха недоволство, че в родината си трябва да се обърнат към работодателите, за да гарантират, че правата на имигрантите се спазват и че незаконно пребиваващите на територията на Обединеното кралство лица не биват наемани на работа. Тогава всички можем да се съгласим, че това е една добра директива.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Беше изказано предположението, че миграцията може да бъде един от начините да се облекчат отрицателните последици от демографската криза. Много е важно да се насърчат хората от трети страни да влязат на територията на Съюза, за да започнат работа. Ние обаче имаме интерес само от законно пребиваване и законна заетост. Незаконните чуждестранни работници означават бюджетни загуби и изкривена конкуренция между предприятията. Работодателите печелят най­много от усилията на незаконните работници. Те могат лесно да си осигурят евтина работна ръка. Чужденците от трети страни са заети най­често в най­тежките и най­ниско платени професии. И тъй като се намират в трудно положение, те са готови да вършат всичко, което поискат от тях работодателите. Последните често експлоатират тяхното отчаяние. Тези хора не само получават ниско заплащане, но и се трудят без каквато и да било социална закрила или здравно осигуряване и са под постоянна заплаха от експулсиране от страната, в която пребивават. Съюзът трябва да улесни достъпа на имигрантите до заетост, а ние трябва да действаме съобразно с това. Имам предвид например работа в Полша за граждани на Украйна.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г­жо Председател, мисля, че това много интересно разискване, за което искам да благодаря на всички оратори. Показа, че налице е много широко съгласие в Парламента за необходимостта от справяне с работодателите, които наемат и много често експлоатират незаконните имигранти.

Бих искал да посоча на Парламента, че оценката на въздействието, извършена от Комисията, показа, че настоящите санкции не са успели да гарантират спазването на разпоредбите. Директивата подобри положението, като задължи държавите-членки да въведат еквивалентни санкции и да гарантират ефективното им прилагане. В началото на това заседание аз подчертах също така, че Комисията ще следи инспекциите, които държавите-членки трябва да извършат.

Бих искал и още веднъж да благодаря на г­н Fava и на Парламента за постигането на този компромис. На мен ми се струва, че това е една добра първа стъпка.

Бих искал също да посоча, че тази директива е част от рамката на общата имиграционна политика на Европейския съюз. Разбира се, ние трябва да се борим с незаконната имиграция и с трафика на хора. Това е темата, която разглеждаме днес, но трябва също да подчертаем ползите от законната имиграция. Освен двете предложения, представени през м. октомври 2007 г., относно синята карта за висококвалифицирани имигранти и относно единното разрешително, и свързани с правата на имигрантите, през пролетта на 2009 г. Комисията ще представи три други проекта на директиви относно законната имиграция, имащи за цел да установят общи правила за сезонни работници, които в повечето случаи са по­ниско квалифицирани, за лица, прехвърлени в същите предприятия, и за платени стажанти.

Ще добавя и че Комисията, съгласно задължението й към Европейския парламент и в рамката на подготовката и изпълнението на Стокхолмската програма, ще разгледа необходимостта от законодателство за други категории имигранти на пазара на труда.

Това е. Считах за необходимо да поставя предложената директива в общия контекст на Пакта за имиграция и убежище, за да покажа, че вашите желания ще бъдат изпълнени. Благодаря ви и за качеството на това разискване.

  Claudio Fava, докладчик. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, приветствам забележките и изразените надежди на члена на Комисията. Мисля, че Парламентът вече ясно заяви – и то не само днес – че са нужни мерки по отношение на законната имиграция и проблемът с имиграцията трябва да бъде разгледан в един цялостен контекст, без да се търсят единствено наказателни мерки срещу незаконната имиграция.

Вече сме закъснели в това отношение и, разбира се, не сме доволни, че Договорите не дават правото на Парламента да започне процедура на съвместно вземане на решение със Съвета по отношение на законната имиграция. Правното основание, което в момента ни принуждава да говорим единствено за законодателство за борба с имиграцията, е нещо, които и аз намирам за разочароващо, но такова е правното основание, което трябва да спазваме.

Казвайки това, аз считам, че докладът ни днес въвежда членове, които действително защитават правата на чуждестранните работници, дори и те да са незаконни имигранти. Сещам се за временното разрешително за пребиваване за непълнолетни, които са били експлоатирани. Сещам се за заплащането: най­накрая е изрично упоменато, че възнаграждението не може да бъде по­ниско от постановеното в закона за всички други европейски граждани. Сещам се за ролята на профсъюзите, които, за пръв път могат да защитават и представляват чуждестранни работници, дори незаконно пребиваващи, в административни и граждански съдебни дела.

Вярвам, че това са причините, заради които можем да говорим за възстановени права, което представлява стъпка напред, а не назад, и че това е директива, която е насочена към една трудна и деликатна тема, но с чувство за баланс, за което Парламентът е особено внимателен.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в сряда, 4 февруари 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Този доклад има с редица достойнства.

Първото от тях е, че той цели да бъде информативен: той документира тревожните факти за растежа на незаконната имиграция в Европа – имиграция, която според данните на самата Комисия, се изчислява на 4,5–8 милиона души. Той също така идентифицира онези сектори от икономиката, в които незаконният труд е най­съсредоточен, а именно: строителството, селското стопанство, чистотата, хотелиерството и хранителната промишленост.

Второто му достойнство е, че засилва борбата с недекларирания труд, и в частност с опцията за финансови и наказателни санкции за работодателите на незаконни работници.

За съжаление, в доклада се включват и много ограничения. В него не се споменава нищо по въпроса какви мерки трябва да бъдат предприети за спиране на тези постоянни потоци от незаконни имигранти. Той дори не разглежда повторното въвеждане на проверки на вътрешните граници.

Във време и на социална, и на икономическа криза, както и на голям растеж на безработицата, първото нещо, което държавите от Съюза трябва да направят, е да защитят работните си места. За да направят това, от съществено значение е да се въведат национални и европейски политики за социална закрила. Работните места във Франция трябва да бъдат запазени за французи, а тези в Европа – за европейци. Прилагането на принципите на национални и европейски преференции и защита е важно условие за икономическото и социално възстановяване в държавите от Европейския съюз.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Никой не може да хвърли каквото и да е било съмнение върху полезността или навременността на мерките, целящи да наложат санкции на онези, които наемат незаконни имигранти. Държавата, която представлявам, не е толкова предразположена към точно тези въпроси, защото все още е по­скоро транзитна страна за незаконната имиграция.

В същото време трябва да бъдем наясно с бъдещите рискове, на които сме изложени. Във връзка със самия доклад, аз приветствам предложението да се премахне задължителният контролен процент, който Комисията иска да наложи. Този процент е прекален и би допринесъл единствено за увеличаването на бюрокрацията и за огромни публични разходи без всъщност да има какъвто и да било ефект.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Първо бих искала да поздравя докладчика за свършената от него добра работа. Всички знаем, че между 4,5 милиона и 8 милиона незаконни имигранти работят в Европейския съюз в сектори като строителството, селското стопанство и туризма.

Приветствам факта, че директивата предвижда наказателни санкции срещу работодатели при повторни нарушения, за наемането на хора, чиито статут е незаконен, ако служителят е жертва на трафик на хора и работодателят е наясно с този факт, или ако работникът е непълнолетно лице.

Държавите-членки трябва и да създадат механизъм, който предлага на незаконните имигранти възможността да подадат оплакване в случаите, в които са жертва на експлоатация например.

Трябва да вземем предвид факта, че незаконно пребиваващите лица са напуснали родната си страна, за да осигурят по­добро бъдеще на своите семейства. Все по­голям брой деца биват изоставяни: някои са оставени без надзор, докато други са оставени на грижите на баби, дядовци и съседи, и дори в институции.

В случаите, в които децата придружават родителите си, трябва да им предложим възможността да получат достъп до образователната система и достъп до социална защита в Европейския съюз, дори и да пребивават незаконно.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът, съставен от Claudio Fava, е част от пакета с мерки, целящи да се справят с незаконната имиграция, като не позволяват на предприятията да наемат тези хора. За съжаление, докладчикът е обърнал прекалено много внимание на мерки, имащи за цел да наложат санкции на работодателите, и е подкрепил разширението на правата на незаконните имигранти.

Тъй като е от изключителна важност да се намери баланс във връзка със санкциите, които могат да бъдат наложени на работодателите, аз се опитах с предложените от мен изменения да подчертая онези разпоредби в доклада, при които санкциите срещу работодателите бяха прекалено строги и които можеха да оставят място за интерпретация и по този начин да доведат до злоупотреби с тях.

В същото време трябва да се обърне специално внимание върху хуманитарното положение на тези имигранти. Поради тази причина от първостепенно значение е да се насърчат държавите-членки да наложат наказателни санкции в сериозните случаи, при които работодателят знае, че служителят е жертва на трафик на хора например. Също така задълженията за проверка и известяване, наложени на работодателите съобразно доклада, играят подходяща роля за търсене на отговорност на последните във връзка с този сериозен проблем, който се среща в Европейския съюз все по­често.

  Bogusław Rogalski (UEN), в писмена форма. – (PL) Държавите-членки трябва да си сътрудничат по­тясно в борбата с незаконната имиграция, като засилят мерките срещу незаконната заетост на равнището на държавите-членки на Европейския съюз. Един от основните фактори, поощряващи идването на незаконни имигранти в Европейския съюз, е възможността те да си намерят работа без нуждата да легализират правния си статут. Мерките срещу незаконната имиграция и незаконното пребиваване трябва да имат възпиращ характер.

Въпреки това директивата за борба с незаконната имиграция трябва да се прилага, без да се накърни националното законодателство, забраняващо незаконната заетост на граждани от трети страни, които пребивават законно на територията на държавите-членки, но които работят в нарушение на статута им на законно пребиваващи лица.

Трябва да се разгледа и възможността за намаляване на финансовите санкции за работодатели на граждани от трети страни, в случаите когато първите са физически лица.

Общите дефиниции, методи и стандарти в борбата с незаконната имиграция са sine qua non в процеса на създаване на обща политика за миграцията на Европейския съюз.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, бих искал да започна, като благодаря на всички, участвали в подготвянето на директивата.

Статистиката за броя незаконни работници в Съюза е тревожна. Несъмнено в борбата с незаконната имиграция е необходимо тясно сътрудничество. Справянето с незаконната заетост е приоритет на миграционната стратегия на Европейския съюз.

Има какво още да се желае от проекта на директива. Обсегът й може да бъде по­голям и да обхваща граждани, които законно пребивават на територията на Европейския съюз, но се трудят при неблагоприятни условия. Би било полезно и ако дефиницията за работодател бъде разширена, за да включва агенции за временна заетост, както и трудови посредници. Въпреки недостатъците си, разискваният проект заслужава похвала.

Вярно е, че работодателите носят отговорност за незаконната заетост. Директивата налага допълнителни административни задължения на работодателите и предвижда редица различни санкции за неспазването им. Това обаче не означава, че директивата единствено налага наказания на работодателите.

Бих искал ясно да посоча, че основната цел е премахването на случаите, в които хора биват експлоатирани на работното си място. Трябва да се направи така, че хора да не могат да бъдат наемани при неподходящи и нехуманни условия, да бъдат лишавани от права и от основни социални придобивки. Считам, че въпросната директива е от съществено значение за минималната хармонизация на разпоредбите, забраняващи незаконната заетост. Считам също, че тези разпоредби ще бъдат ефективно приложени от държавите-членки.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

6. Време за гласуване

  Председател. - Пристъпваме към гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

6.1. Подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕО и САЩ (A6-0006/2009, Angelika Niebler) (гласуване)

6.2. Подновяване действието на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между ЕО и Русия (A6-0005/2009, Angelika Niebler) (гласуване)

6.3. Дивата природа в Европа (A6-0478/2008, Gyula Hegyi) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Gyula Hegyi, докладчик. − Г­н Председател, тъй като нямахме пленарно разискване по този доклад и нямаше възможност да се внесат изменения след гласуването в Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, трябва или да се доверите на вашия докладчик – мен, или да отхвърлите цялата резолюция. По мое мнение това не е ефективна система, но това е настоящият инструмент.

Много аспекти от Директивите „Натура 2000“ във всички случаи трябва да бъдат преразгледани в близко бъдеще и, да се надяваме, законодателният акт ще покрие и зоните с дива природа, давайки възможност на следващия Парламент да придвижи тази прекрасна тема напред. Надявам се, че моята резолюция ще стане основа за по­нататъшни законодателни действия, като даде възможност на членовете да я подобрят в бъдеще.

6.4. Искане за снемане на имунитета на Miloslav Ransdorf (A6-0008/2009, Aloyzas Sakalas) (гласуване)

6.5. Дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията (A6-0501/2008, Luís Queiró) (гласуване)

6.6. Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа (A6-0018/2009, Malcolm Harbour) (гласуване)

6.7. Втори стратегически преглед на енергийната политика (A6-0013/2009, Anne Laperrouze) (гласуване)

6.8. Недискриминация на основание пол и солидарност между поколенията (A6-0492/2008, Anna Záborská) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Zbigniew Zaleski (PPE-DE). – (ES) Г­н Председател, бих искал да направя една малка лингвистична, може би семантична забележка.

(PL) Параграф A съдържа формулировката „…отчита разнообразието на семейните модели през 21-ви век…“, която е преведена на други езици като „a także uznając różnorodność wzorców rodziny…“, „…en reconnaissant la diversité de schémas familiaux…“, „…Anerkennung der Vielfalt der Familienmodels…“. Ако това трябва да се разбира като приемане на разнообразието наред с модела на еднополовите семейства, ако наистина това е имала предвид г­жа Záborská, тогава аз ще гласувам против него. Бих приветствал да се изясни дали това е просто отбелязване, че такива модели съществуват или става дума за признаването и приемането им. Необходимо е да разбираме за какво гласуваме.

  Anna Záborská, докладчик. − (SK) Благодаря ви, г­н Председател, г­н Zaleski. Разбира се, в този контекст ние признаваме други модели.

  Председател. − Тогава е ясно, г­н Zaleski: отбелязваме, че те съществуват.

6.9. Борба срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография (A6-0012/2009, Roberta Angelilli) (гласуване)

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Доклад: Gyula Hegyi (A6-0478/2008)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Дивата природа и разнообразието представляват дар и богатство, за което човечеството трябва да се грижи не само в Европейския съюз. Усилията на Европейския съюз ще продължат да бъдат неефективни, докато не спрем унищожението на влажните тропически гори, ограбвайки водите в Азия, Африка и Америка, докато не предложим по­ефективно образование за общата ни отговорност да защитим природата от човечеството по цялата планета, а този доклад, който аз също подкрепих днес, просто ще се превърне в още едно парче хартия.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, ако искаме да спрем ускоряващия се процес на загуба на биологично разнообразие, от съществено значение е да защитим дивите гори и водните басейни в Европа. За да бъдат общите ни действия ефективни, от първостепенно значение е, първо, да изготвим недвусмислена дефиниция за дива природа и да определим точното местоположение на последната на картата на Общността.

Особено важно е и да разработим стратегия, основана на експертни анализи на рисковете и процесите, свързани с деградацията на зоните на дива природа. Това се отнася особено до нахлуването на чужди видове, които се съревновават с местните видове, а също и до въздействието на протичащото в момента изменение на климата.

Друг ключов въпрос е туризмът в най­общ смисъл. По-конкретно, имам предвид въздействието на неустойчивия или дори агресивен туризъм. Ако ще повишим информираността сред гражданите на Общността, то тогава е важно да организираме информационни кампании, да осигурим специални фондове в рамката на местните водещи институции и да подкрепим гражданските инициативи.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – Г­н Председател, бих искал да поздравя Gyula Hegyi за неговото досие и щателно проучване.

В това време на глобални изменения на климата и проблеми с околната среда, ясно е, че е необходимо да насочим вниманието си към въпроса за дивата природа в Европа. Вярвам, че е важно да координираме стратегия за защитата и възстановяването на безценните ни територии с дива природа. Ние имаме отговорност към природата да използваме земята подобаващо.

В моята страна Словакия увеличение в популацията на беловиноядите принуди службите в националния парк в областта Високи Татри да използват пестициди, за да се справят с разрушителната природа на насекомото. Тези пестициди обаче съдържат химикала циперметрин, който често унищожава непострадалата растителност и представлява сериозен риск за здравето на хората и животните в областта.

Точно както ние трябва да намерим по­добро решение на сериозното увеличение на популацията на насекомите в Словакия, така е необходимо и Европа да намери начин ефективно да защити зоните ни с дива природа. Приканвам Европейския парламент да действа отговорно и бързо, за да защити останалата дива природа.

- Доклад: Malcolm Harbour (A6-0018/2009)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, аз се радвам да подкрепя доклада относно доставките на развойни продукти, защото той сериозно намалява риска от инвестиции в иновации. Този аспект е особено важен в момент на рецесия. Успехът на доставките на развойни продукти ще позволи на обществените институции да си сътрудничат в разработването на нови продукти, имащи за цел да подобрят качеството на обществените услуги. Вярваме, че това ще повиши интереса на малките и средни предприятия при предлагането на иновативни решения за подобряване на качеството на обществения транспорт, здравеопазването, намаляването на потреблението на енергия в обществените сгради и защитата на гражданите от заплахи за сигурността без нуждата от вмешателство в личния им живот. Този нов подход ще помогне на публичния сектор в Европа да се справи с основните си публични задачи без държавна помощ, като в същото време увеличава иновативния потенциал на европейските фирми. С този доклад ние даваме на Европейската комисия сериозен сигнал да не се бави и да направи някои определени законодателни промени.

- Доклад: Anne Laperrouze (A6-0013/2009)

  Jan Březina (PPE-DE). - (CS) Г­н Действащ председател, в този момент бих искал да изкажа мнението си по въпроса за отделянето на производствените и преносни системи на газ във връзка с приетото законодателство. Предложената процедура за удостоверяване за трети страни изглежда разумно решение. За първи път Европейският съюз насочва вниманието си към енергийната сигурност в контекста на пазара на газ. В отговор на газовата криза, на която станахме свидетели, необходимо е също да ускорим строежа на алтернативните газопроводи за Европа, които не са зависими от Русия. Главните инфраструктурни проекти, като газопроводът „Набуко“, който ще свързва Каспийския регион с Европа, не могат да съществуват без големи вертикално интегрирани предприятия и техните инвестиции. Те обаче едва ли ще започнат да се стичат, ако налице е риск от отделяне, а оттам и отслабена икономическа позиция. Решението, което Парламентът може да използва, е да въведе освобождаване от отделяне за новата инфраструктура до момента, в който налице е възвращаемост на инвестициите. Не знам дали сме изчерпали всички открити за нас възможности от това законодателство.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, общата енергийна политика понастоящем представлява едно от най­големите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз. Нашият отговор трябва да се основава на солидарност.

Всички сме наясно, че Русия си остава един от най­важните ни и най­трудни търговски партньори. Фактът, че Русия е основният ни източник на доставки на газ не може обаче да означава, че трябва да се ползва със специално отношение. Докладчикът предлага смекчаване на политиката на Съюза към Руската федерация. Считам, че трябва да поддържаме справедлива, но стриктна политика към един търговски партньор, който използва енергийните суровини като оръжие, с което да оказва политически натиск.

Изтъква се, че диверсификацията на енергийни източници е един от основните въпроси в сферата на енергийната сигурност. Един начин да се справим с проблема би бил да се освободим от зависимостта от руските суровини. Строежът на газопровода „Набуко“ и разработването на други източници на енергия са стъпки в тази насока.

  Jim Allister (NI). – Г­н Председател, в този Парламент отново се перчим с екологичните си препоръки, а ораторите се надпреварват да предлагат все по­нереалистични цели за енергия, получена единствено от възобновяеми източници, и за намаляване на емисиите на CO2 – и всичко това с убедеността, че чрез нашите жалки, но скъпо струващи усилия ще спасим планетата.

Да, трябва да ползваме и поощряваме устойчиви източници на енергия, но преследването на нещо, което за мнозина се е превърнало в догма, без оглед на цената или приложимостта, трябва да бъде ограничено от реалността, включително факта, че изменението на климата не е нещо ново, а има цикличен характер, както и факта, че докато си поставяме тези цели, производствата все повече се прехвърлят към места, където не биват възпрепятствани от такива ограничения. Един ден ще трябва да си понесем последствията от успешното постигане на целите на Европейския съюз.

  Johannes Lebech (ALDE). – (DA) Г­н Председател, аз гласувах за доклада на г­жа Laperrouze, но гласувах също и за редица изменения, които поставят под съмнение използването на ядрената енергия като енергиен източник на бъдещето. Те бяха отхвърлени. Гласувайки за доклада като цяло, аз подкрепям големия брой добри елементи, които съдържа, но и отчитам факта, че мнозинството вижда ядрената енергия като част от енергийния избор на Европейския съюз без CO2.

Все още смятам обаче, че това не е решението за бъдещето. Последното е свързано с огромни инвестиции и разработване на възобновяема енергия.

  Danutė Budreikaitė (ALDE). – (LT) Съгласна съм с разпоредбите от Втория стратегически преглед на енергийната политика, но бих искала да спомена и някои аспекти на газовата криза. Настоящата газова криза между Украйна и Русия, която, за съжаление, не е първата, засегна 15 страни от Централна Европа и Балканите. Не съм видяла данните за степента на икономическите загуби, понесени от засегнатите държави, но бих искала да подчертая поуката и сериозните загуби. Как трябва да се чувстват гражданите на Европейския съюз, когато конфликтът между Украйна и Русия, който очевидно беше политически, съсипва икономиката, енергийната сигурност и политическата стабилност на Европейския съюз, а държавите-членки са неспособни да предприемат каквито и да било мерки? Имам предвид намеренията на Словакия и България да възобновят дейността на безопасни ядрени електроцентрали, които са били затворени – нещо, което много от нас, парламентаристите подкрепят. Когато разискваме законови актове на Европейския съюз, включително тези в сферата на енергетиката, ние изтъкваме, че потребителят е най­важен, с други думи – лаикът. Кога ще започнем да обръщаме внимание на лаика – гражданина на Европейския съюз?

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, за мнозина колеги, целта от 95-процентово намаление на емисиите от CO2 до 2050 г. може да изглежда прекалена, но, ако приемем – както правя аз – данните от последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), то това ниво на понижение ще бъде необходимо, ако искаме да запазим настоящото повишение от 2° C в глобалното затопляне.

Второ, макар че гласувах против поредица от изменения, свързани с ядрената енергия, заради растящите ми притеснения относно ядрения разпад, то аз нямам проблеми с отпратки към изследвания по въпроси за безопасността или новите поколения ядрена енергетика. Подобно на мнозина, аз следя и се чудя дали ядреният разпад някога ще стане реалност.

Третата точка, която искам да отбележа, е нарастващото ми притеснение по отношение на положението в Ирландия и липсата на прозрачно и действително разделяне на собствеността при електропреносната ни мрежа, което си остава възпиращ фактор за инвестиции от страна на други производители, особено използващите алтернативни горива, както и че ирландците плащат едни от най­високите цени за електроенергия в Европа.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, въпросът за високите цени на електроенергията в Ирландия вече беше повдигнат от наш колега, бивш член на този Парламент, Simon Coveney, като се надяваме да е постигнал успех.

Аз гласувах за този доклад, защото той се занимава с деликатни проблеми като енергийната ефективност и енергийната сигурност във връзка с програмата за борба с изменението на климата. Имам притеснения относно ядрената енергия, както и много хора в Ирландия, но мисля, че трябва да приемем факта, че когато междусистемните връзки бъдат пуснати в експлоатация, ние най­вероятно ще използваме енергия, произведена от ядрения сектор. Затова да, необходими са изследвания за безопасното унищожаване на ядрени отпадъци и нови разработки на тази технология за подобряване на нейната безопасност и сигурност.

Заради отсъствието на гореспоменатото моите притеснения не се разсеяха и аз гласувах съобразно тях по отношение на този доклад. Съжалявам най-вече, че изменение 37 беше отхвърлено, защото според мен то отразяваше напълно справедливо много от притесненията на Парламента.

– Доклад: Luís Queiró (A6-0501/2008)

  Nirj Deva (PPE-DE). - (EN) Г­н Председател, радвам се, че успях да подкрепя доклада на Luís Queiró относно пропорционалността и субсидиарността на малките летища. Винаги сме се опитвали да предлагаме универсални политики в Европейския съюз, но той трябва да приеме, че всяка държава-членка и всички местни обстоятелства изискват различни решения. Докладът на г­н Queiró е взел това предвид в най­пълна степен.

Съществуват малки летища, летища със среден размер и големи международни центрове. Не искаме Европейският съюз да бъде масивна летищна структура. В този доклад разполагаме с подходящия баланс и това е начинът, по който трябва да разглеждаме нашата инфраструктура в бъдеще. Това е една от главните причини в моя избирателен район в югоизточна Англия да не бъда склонен да подкрепя трета писта на „Хийтроу“, когато можем да имаме по­добра структура за Кент в едно ново летище при устието на р. Темза.

- Доклад: Anna Záborská (A6-0492/2008)

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) На практика, видно е, че процедурата съобразно член 45, параграф 2 има сериозни недостатъци. Освен факта, че в разискването никой освен докладчика не може да обсъжда темата в пленарната зала, това дори лишава докладчика от възможността да обсъжда отделни предложения за изменения, които са проблематични в доклада.

Не гласувах за предложението за изменение на групата на Зелените, защото по две точки новият вариант изразява резерви по отношение на предложението на чешкото председателство. Тъй като това обаче не е официалната позиция на Съвета, такива препоръки са ненавременни и често дават обратен резултат.

Ако искаме професионалният живот да бъде съвместим със семейния живот, то професионалната кариера на човек трябва да бъде поставена при равни условия с неплатената дейност, извършвана в контекста на солидарността между поколенията. Аз съм убедена, че докладът води до нови стимули за премахването на множествената дискриминация на мъже и жени, които свободно решават да се грижат за най­близките си.

Бих искала да изтъкна работата, свършена от докладчика Anna Záborská, но съжалявам, че заради процедурните процеси не сме гласували по нейния проектодоклад.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, аз се дистанцирам от току-що обявените изменения към доклада Záborská относно недискриминация на основание пол и солидарност между поколенията. Едно зряло европейско общество трябва да се научи да гледа на целодневната грижа за деца и други зависими лица като на напълно стойностна алтернатива на професионалния живот. Предложението на Зелените, които се обявяват против този подход на чешкото председателство и го наричат реакционeн, според мен е погрешно и незряло, въпреки че, за съжаление, членовете на Европейския парламент гласуваха за него. Той не представлява реакционно свеждане на ролята на жените до положение на подчиненост на мъжете, а е начин да се реабилитира семейството в обществото, като се дадат равни права и на мъжете. Днес мъжете също бутат детски колички и се грижат за болните си деца. Онези мъже и жени, които посвещават част от живота си да се грижат за дете или болни родители, извършват социално значима дейност, на която в бъдеще не трябва да се гледа като на по­нисше занимание. Приветствам факта, че чешкото председателство е поставило този подход сред приоритетите си. Нашата цел трябва да бъде създаването на условия, в които даден мъж или жена, които решат да поемат по този път, няма да бъдат подложени на дискриминация на пазара на труда и ще могат да се възползват от редица възможности за постигане на равновесие между професионалния и семейния си живот в съответствие с принципите на гъвкава сигурност. Трябва да заздравим ролята на родителите, а оттам и гъвкавата сигурност между поколенията, вместо да я отслабваме с пречки, налагани от законите за труд. Предразсъдъците от миналия век задълбочават демографската криза. Докладът Záborská беше първата стъпка в правилната посока и аз възразявам срещу приетия изменен вариант.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (CS) Аз също бих искал да изкажа пълната си подкрепа за г­жа Záborská, която представи доклада по собствена инициатива, който действително адресира и изтъква необходимостта от солидарност между поколенията и между отделни членове на семейството. Това не е само въпрос на грижа за по­младото поколение, за новодошлите в семейството. В много случаи трябва също да решим и проблемите, свързани с грижата за по­възрастните членове на същото това семейство.

Мисля, че чешкото председателство правилно е проумяло неотложността на настоящото демографско положение – а налице са и икономически ползи, които трябва да бъдат взети предвид – и аз отхвърлям позицията на Зелените, които доста погрешно внесоха предложение за изменение, което намалява стойността на това правилно намерение. Напълно подкрепям доклада на г­жа Záborská.

По време на гласуването по окончателния доклад устройството ми за гласуване не работеше. Аз гласувах в подкрепа на позицията, изложена от г­жа Záborská.

  Ivo Strejček (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, благодаря ви за търпението. Нека се възползвам от случая, за да обясня защо гласувах против Зелените и предложеното от тях изменение. Не искам да гласувам против чешкото председателство.

Бих искал да кажа първо, че чешкото председателство не приканва за особена промяна в т. нар. цели от Барселона, а за разширяване на разискването за евентуално и осъществимо преразглеждане на целите. Второ, видно е, че съществуват различни социални, културни и икономически условия, които едва ли биха могли да направят постигането на целите от Барселона при общи и равни условия в целия Европейски съюз възможно. Трето, докладът не взема предвид по­нататъшни фактори, като свободата на всяко семейство, както и интересите на децата. Последно, но не и по важност, трудно е целите от Барселона да бъдат постигнати, защото съвсем правилно грижата за децата е в компетенциите на националните правителства.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Аз също възнамерявах да гласувам в полза на доклада Záborská, защото като цяло това е един безпристрастен доклад, който не изпада в традиционни, политически­коректни клишета, когато става дума за дискриминация например.

Изменението, внесено за обсъждане от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, срещу което гласувах, всъщност е изцяло в противовес на доклада и съдържа няколко доста спорни елемента, включително атаката срещу чешкото председателство и твърдението, че отглеждането на деца у дома всъщност би оказало ефект върху утвърждаването на ролята на родителя. Това е подчертано слаб аргумент, но очевидно винаги ще намерим повод, ако търсим обвинение и сериозни аргументи по въпрос като заплащането на родителите, които остават вкъщи.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­н Председател, гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Záborská, предимно защото в него се изтъква работата, която жените вършат у дома. Работата, свързана с грижите, отглеждането, обучението, и възпитанието на детето трябва да бъде оценена подобаващо. В края на краищата, ако подобни дейности се извършват извън дома, то те се отчитат и включват при изчислението на брутния вътрешен продукт. Нобеловият лауреат Гари Бекер засяга значимостта на икономическия принос на хората, работещи вкъщи за икономическия прогрес на обществото като цяло. Що се отнася до определението на понятието семейство, на полски език този термин се отнася до съюз, способен да създаде потомство и в този смисъл не включва съюз между хора от един пол.

  Astrid Lulling (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, гласувах за доклада Záborská, който Зелените не подкрепиха, отклонявайки обсъждането. На мнение съм, че ние в Европа трябва да осигурим на основание на общите ни ценности правото на жените, създаващи семейство, да избират дали изцяло да спрат работа или да работят почасово след раждането, за да могат да се грижат за детето си. Самата аз имах голям късмет, че майка ми е имала възможността да го прави и трябва да кажа, че съм имала голяма полза от това.

Ако моята майка бе имала нещастието да се разведе след 20­годишен брак, то тя би се оказала в трудно положение, тъй като не би получавала никаква социална помощ, особено в напреднала възраст. От четиридесет години се боря за това жените, които избират да се отдадат на семейството и децата си, да не бъдат дискриминирани и да не правят погрешния избор. Не мога да гласувам в подкрепа на идеология, която желае да повери децата и възрастните изцяло на държавата.

Съжалявам, че докладът на Комисията по правата на жените и равенството между половете бе отхвърлен. Повечето членове, които гласуваха против него, направиха лоша услуга на жената, на семейството и на обществото.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, благодаря много на Anna Záborská за изготвянето на този доклад. Въпреки че моята група имаше някои разногласия по него, смятам, че тя засяга въпрос, който е от съществена важност за Европейския съюз.

Населението на Европейския съюз рязко намалява. Ролята на жените, създаващи семейство, не се признава в редица държави­членки за принос към националния БВП. Жените и майките са неразделна част от трудовия живот в нашето общество и милиони майки се грижат за децата си в моя избирателен район в югоизточна Англия. Техният принос към британския БВП и в частност към благосъстоянието на моя район е от основно значение за нашата страна.

Мисля, че настоящият доклад за пръв път в Европейския съюз отчита този принос. Трябва да насърчим Парламента да разгледа в бъдеще тези въпроси в дълбочина, така че да има равенство и солидарност между половете.

- Доклад: Roberta Angelilli (A6-0012/2009)

  Jim Allister (NI). - (EN) Г­н Председател, днес разискваме и осъждаме злината на сексуалната експлоатация на деца. Фактически всички участници в обсъждането с право осъдиха педофилията и детската порнография. Също така злоупотребата с интернет разгневи много хора.

Все пак е разочароващо, че въпреки единодушието, някои държави­членки не са постигнали същото равнище на инкриминиране на злоупотребата с деца. Сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба, сексуалната злоупотреба и детската порнография нямат място в Европейския съюз и не трябва да бъдат допускани. Мълчанието благоприятства педофилията. Виждали сме това в църкви, семейства и общности, където затварянето на очите доведе до скандали, с които сме наясно в нашите отделни държави­членки.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, с радост подкрепих доклада, но ще добавя към предишния ми коментар факта, че седем държави все още не са обвързани с Конвенцията на Съвета на Европа или Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации, съдържащи съвременни средства за борба с проституцията, порнографията и трафика на деца. Със съжаление ще кажа, че това се отнася и за моята страна, Чешката република, която се стреми, разбира се, да се бори по­ефективно с този проблем, но от доста време решава въпроса за въвеждането на наказателна отговорност за юридически лица в своето законодателство. Разбира се, именно тези юридически лица организират трафика на деца и трупат огромни печалби от това. Затова призовавам чешкото председателство да се погрижи за решаването на този вътрешен проблем и така да послужи за пример за другите държави­членки на Европейския съюз.

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Angelika Niebler (A6-0006/2009)

  David Casa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Подобни изменения са от първостепенно значение в процеса на укрепване на отношенията между Европейския съюз и Съединените американски щати. Предвид конкуренцията, наложена от новите пазари, от първостепенна важност е да владеем положението и мисля, че този доклад изразява точно това.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Niebler, тъй като научното и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Съединените американски щати е безусловна необходимост. Настоящото трансатлантическо споразумение трябва да вдъхнови както САЩ, така и Европейската общност да пожънат успехите, произтичащи от научно-техническия прогрес, постигнат чрез изследователски програми. Настоящото споразумение ще подпомогне обмяната на идеи и опит за благополучието на научната общност, промишлеността и обикновените граждани. Бих искал да подчертая, че САЩ са световен лидер в областта на науката и техниката.

Трябва да вземем под внимание това, че споразумението се основава на принципите на взаимна изгода и също така насърчава участието в съвместни дейности като общи или координирани покани за съвместни проекти и достъп до програмите и дейностите на другата страна. Активно се насърчават принципи, които подпомагат ефективната защита на интелектуалната собственост и справедливото споделяне на правата върху интелектуална собственост. Споразумението предвижда също така мисиите на Европейската общност, експертните и работните групи, семинарите и срещите да бъдат организирани в Европейската общност или в Съединените щати.

Надявам се, че това споразумение ще допринесе също за успеха на Лисабонската стратегия, която се стреми да изгради Европа, основана на знанието. След създаването на Европейския технологичен институт, настоящото трансатлантическо научно и технологично сътрудничество ще породи нови възможности.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Г­жа Niebler представи доклад относно третото подновяване на споразумението между Европейския съюз и САЩ, което подкрепя решението на Съвета за подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Съединените американски щати. Като взаимноизгодно споразумение, което усъвършенства научното познание и технологичния прогрес, съм радостна да подкрепя тази мярка.

  Daniel Petru Funeriu (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Подновяването на споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейския съюз и САЩ без съмнение е благотворно за европейските изследвания. Съкрушителното гласуване показва тъкмо това.

Все пак, опитът неведнъж сочи, че най-плодотворното научно сътрудничество се постига когато двама изследователи от две институции работят заедно по общ съвместно финансиран проект. По тази причина, за да може сътрудничеството със САЩ да придобие по­голяма значимост, призовавам Комисията ясно да установи прости, отнасящи се до проекта финансови инструменти за отпускане на безвъзмездни средства в съвместните изследвания между изследователите в Европейския съюз и САЩ. Приветствам категоричното включване в споразумението на области като биомедицината, нанотехнологиите и космическите изследвания. Бих искал да видя включени и други нови области като изследванията върху стволовите клетки. Фактът, че има оправдани етични въпроси, свързани с някои изследователски области, трябва по­скоро да навежда към размисъл в тази посока, отколкото да се превръща в пречка за общия научен прогрес.

Благодарение на предоставените безвъзмездни средства към Европейския съвет за научни изследвания в частност, Европейската общност става все по­привлекателна за американските изследователи. Европейският съюз вече разполага със средства за търсене в дългосрочен план на по­високо равнище на мобилност на учените и трябва да съдейства за притока на мозъци в Европейски съюз.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Подновяването на споразумението за научно и технологично сътрудничество със Съединените американски щати потвърждава необходимостта от сътрудничество и взаимноизгоден обмен между Европейския съюз и САЩ в най-новите сектори за изследвания и иновации.

Включването на секторите за космически изследвания и сигурност в това споразумение бележи важна стъпка към укрепването на трансатлантическите отношения, което е приоритет за групата PPE-DE. Също така това сътрудничество трябва да покрие дейности в области от взаимен интерес на военно и гражданско равнище, включително новаторски сфери като новите космическите технологии, нанотехнологиите и изследванията в областта на отбраната.

Изразявам категоричното си убеждение, че това споразумение ще подпомогне повишаването на резултатите, постигнати при дейности, проведени на международната космическа станция, както и в специфичната област на комуникационните сателити. Освен това мисля, че сътрудничеството с трети страни е важно, особено с Русия, главно в проекти за спътникови радионавигационни системи от вида GPS-Glonass-Galileo.

Всички заинтересовани страни трябва да имат полза от ценните резултати, постигнати от една от страните, било то в гражданския сектор или във военния сектор с приложение в гражданския, защото днес безопасността и сигурността са основна грижа на гражданите по света. Споделянето на този успех е не само доказателство за взаимно доверие и съдружие, но и гаранция, че тези резултати ще бъдат използвани единствено и само в полза на човечеството.

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Искам да заявя, че подкрепям доклада относно подновяването на споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Съединените американски щати.

Все пак, моето устройство за гласуване не работеше и бих искала моят глас в подкрепа на доклада да се впише в протокола.

  Tobias Pflüger (GUE/NGL), в писмена форма. − (DE) Гласувах против доклада на Angelika Niebler относно подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Съединените американски щати (A6-0006/2009).

Съдържанието на споразумението, подлежащо на подновяване, се различава от предишното споразумение в частта за космически изследвания и изследвания в областта на сигурността, които бяха прибавени. Тъй като и САЩ, и Европейската общност категорично планират да използват космическото пространство за военни цели и тъй като те определят сигурността преди всичко във военен план, разумно е да допуснем, че споразумението за сътрудничество също ще служи за военни цели.

Сътрудничество в областта на научните изследвания е от изключителна важност. Все пак, то трябва да се използва за граждански цели. Аз съм против каквато и да било военна употреба.

  Lydie Polfer (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на доклада, предлагащ подновяване на Споразумението от м. декември 1997 г., подновено за пръв път през 2003 г., което ще позволи двете страни да продължат, подобрят и развият своето сътрудничество от взаимен интерес в областта на науката и технологията.

Това споразумение ще донесе взаимна изгода от научния и технологичен прогрес, достигнат от съответните ни изследователски програми. Ще има също така и обмен на познания, което ще бъде от полза както за нашите предприятия, така и за нашите граждани.

Това сътрудничество е част от европейската политика в областта на техническите изследвания и развойната дейност, която представлява голяма част от европейското законодателство. То ще позволи да се укрепят научните и технологични бази на европейската промишленост и да се насърчи нарасналата й международна конкурентоспособност.

  Zuzana Roithová (PPE-DE), в писмена форма. − (CS) Днес не гласувах в подкрепа на доклада относно подновяването на научното и технологично сътрудничество между Европейския съюз и Съединените американски щати, въпреки факта, че инвестициите на Европейската общност и САЩ в тази област са на едно от най­високите равнища в световен мащаб. Много взаимосвързани научни институти водят световния научно-технически прогрес и допринасят за решаването на редица световни проблеми. В дългосрочен план все пак, бих отправила критика към нежеланието на Комисията и на Съвета да постигнат споразумение със САЩ на основата на общи етични принципи по отношение на науката и изследванията. Притеснява ме това, че настоящото споразумение отново не съдържа такива разпоредби. Това е безотговорност към човечеството и показва липса на внимание към тези учени, които съзнателно поддържат определени етични принципи, а други не. Това важи с особена сила за биотехнологиите.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада Niebler относно подновяване на споразумението между Европейската общност и САЩ за научно и технологично сътрудничество. Това споразумение влезе в сила преди малко повече от 10 години и веднъж вече бе подновено след изтичането на първите пет години. Напълно съм съгласен, че споразумението трябва да бъде подновено отново, така че да бъде продължено насърчаването на научното и технологично сътрудничество със САЩ в общи приоритетни области, които носят полза в социално-икономически план и за двете страни по споразумението.

Удовлетворен съм също така, че условията на споразумението фактически съвпадат с подписаните преди, с изключение на няколко технически изменения. Накрая, приветствам добавянето в споразумението между Европейската общност и САЩ на космическите изследвания и сектора по сигурността.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада относно предложението за решение на Съвета за подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и правителството на Съединените американски щати, тъй като смятам, че всяко научно сътрудничество може да доведе до нови открития, които на свой ред могат да подпомогнат напредъка и развитието на човечеството. Като се има предвид, че Съединените американски щати са една от най-големите световни движещи сили в областта на научните изследвания, смятам, че подновяването на научното сътрудничество с тази държава ще бъде от полза за всяка държава­членка в Европейския съюз.

- Доклад: Angelika Niebler (A6-0005/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Подновяването на споразумението за още пет години ще бъде от полза и за двете страни, тъй като ще бъде продължено сътрудничеството между Русия и Европейската общност в областта на науката и технологията.

Тъй като съдържанието на подновеното споразумение ще бъде идентично с това, чийто срок изтича на 20 февруари 2009 г., не би имало смисъл обсъжданията по подновяването на споразумението да продължат по обичайния ред.

Предвид преимуществата за двете страни, произтичащи от едно бързо подновяване на споразумението, предлага се едноетапна процедура (една процедура и един акт, отнасящ се до подписа и сключването). И двете страни по споразумението се стремят да осигурят постоянно сътрудничество (в частност относно въвеждането на дейности, при които могат да участват трети страни съобразно споразумението за сътрудничество). Изцяло съм съгласен с това предложение.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада Niebler, тъй като научното и технологично сътрудничество между Европейската общност и Русия е необходимост. Споразумението между Европейската общност и Русия трябва да вдъхновява както Европейската общност, така и Русия да се възползват от общите ползи, произтичащи от научно-техническия прогрес, постигнат чрез изследователските програми.

Това споразумение ще улесни обмена на идеи и опит в полза на научната общност, промишлеността и обикновените граждани. Отбелязвам, че това споразумение се основава на сходни принципи със споразумението, подписано между Европейската общност и САЩ в същите области, а именно науката и технологията.

Трябва да отбележим, че споразумението се основава на принципите на взаимна изгода и също така насърчава участието в съвместни дейности като „общи или координирани покани за съвместни проекти, достъп до програмите и дейностите на другата страна“.

Активно се насърчават принципи, подпомагащи ефективната защита на интелектуалната собственост и справедливото споделяне на правата върху интелектуална собственост. Освен това предложението осигурява организирането на мисии на експерти и служители от Европейския съюз, семинари и срещи в Европейската общност и Русия. Нека се надяваме, че в настоящата Европейска година на креативността и иновациите, това споразумение ще допринесе за по-ефективното стратегическо сътрудничество между Европейския съюз и Русия.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Г­жа Niebler представи доклада относно подновяване на съществуващото споразумение между Европейската общност и Русия за сътрудничество в областта на науката и технологиите. Мирното сътрудничество и работата между Русия и Европейския съюз са взаимноизгодни за усъвършенстването на научното познание и изследванията и съм радостна да подкрепя тази мярка.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Подновяването на споразумението за научно и технологично сътрудничество с Русия е важна стъпка в процеса на нормализиране и заздравяване на отношенията между Европейската общност и Руската федерация, както и за успокояване на неотдавнашното напрежение.

Все пак, не е достатъчно да се нормализират отношенията по сътрудничеството в тези области. Европейската общност и Русия трябва преди всичко да намерят път за заздравяване на партньорските им отношения и за сътрудничество в областта на политиката на сигурност, главно в сферата на енергийната сигурност. Неотдавнашната газова криза подчерта необходимостта да възприемем сериозен общ подход относно въпроса със зависимостта на Европейския съюз от енергийните му доставчици.

Нека не забравяме и кризата в Грузия, която за известно време подложи на риск цялата европейска структура след края на Студената война.

Предвид всички промени, наложени от глобализацията и световната криза, Русия е важен играч, който не може да бъде пренебрегван или изключен от масата на преговорите. Все пак, Руската федерация трябва да спазва тези споразумения и стандартните международни разпоредби.

Призовавам Европейската комисия и чешкото председателство да намерят точния път за решаването на тези проблеми във възможно най­кратки срокове, за тяхно добро, както и за доброто на европейските граждани и трети страни-партньори (Украйна и Молдова).

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. − Искам да заявя, че подкрепям настоящия доклад относно споразумението между Европейския съюз и Русия за сътрудничество в областта на науката и технологията.

Все пак, моето устройство за гласуване не работеше и бих искала моя глас в подкрепа на доклада да се впише в протокола.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE), в писмена форма. − (SK) Гласувах в подкрепа на научното и технологично сътрудничество между Европейската общност и Русия, защото е необходимо да изградим здрави, устойчиви и истински добросъседски отношения с Руската федерация. Според мен сътрудничеството в областта на науката и технологията е отлично средство за изграждане на такива отношения. Европейската общност, както и Русия, е постигнала значителен напредък в областта на науката, който може да бъде взаимноизгоден и за двете страни. Общността може със сигурност да има полза от такова сътрудничество, осъзнавайки и усъвършенствайки своите собствени научни и технологични проекти. Все пак, бих искал да подчертая, че за постигането на истински добросъседски отношения са необходими също така воля и доверие.

През последните няколко дни станахме свидетели на сериозната неблагонадеждност на Русия като търговски партньор. Действията на Руската федерация породиха газова криза в много държави от Европейския съюз и това поставя под директна заплаха икономиките на държавите­членки и посочва недостатъците на енергийната зависимост от Русия. Надявам се, че в интерес на доброто сътрудничество в научната и технологичната област, подобни събития няма да се повторят в бъдеще.

  Zuzana Roithová (PPE-DE), в писмена форма. − (CS) Гласувах против сътрудничеството със САЩ, така както и гласувах против доклада относно Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Русия. Направих го по едни и същи причини. Притеснява ме това, че няма глава, посветена на общите етични граници на изследванията. Съжалявам за това, че Комисията и Съветът подценяват този аспект на изследванията, който е от голяма значимост, и дори не се опитват да поставят рамки на споразумение като това. Като че ли не е известен фактът, че поставянето на етични граници е необходимо повече от всякъде другаде в областта на науката, където предпазливостта е така нужна. Поне що се отнася до науката и изследванията, финансирани от публични фондове, сключването на международно споразумение относно етичните принципи би било напълно уместно за целите на подобно споразумение за сътрудничество.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Niebler относно подновяването на споразумението между Европейската общност и Русия за научно сътрудничество. Наистина, от съществена важност е да се поднови споразумението, сключено със Съветския съюз преди години. Сътрудничеството между Европейския съюз и Русия даде отлични резултати благодарение на факта, че се обединиха усилията за постигането на една единствена цел – повишаване на общото благополучие.

Затова приветствам инициативата на г­жа Niebler и подчертавам важността на продължаването и постоянството в дипломатическите отношения между Европейския съюз и Русия с оглед поддържането на международно геополитическо равновесие.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. − (EN) Има няколко причини, поради които настоящото споразумение укрепва вътрешния пазар на Европейския съюз, както и сътрудничеството относно стандартите и осигуряването на защита на потребителите.

На първо място сред тях е фактът, че науката е световна дисциплина и споделянето на постиженията в тази област подпомага човечеството като цяло. Ползите, за които можем да работим заедно, са реалност в частност и като цяло.

Независимо дали става дума за намаляването на вредните емисии в автомобилната промишленост или за създаването на стратегически връзки на университетско равнище, успехът от насърчаването на това споразумение е видим.

Потребителите също са косвено облагодетелствани, тъй като най-добрите умове могат да бъдат привлечени за създаването на по­голямо доверие по въпросите от общ интерес.

  Daniel Strož (GUE/NGL), в писмена форма. − (CS) Въпреки че на пръв поглед приемането на предложението за решение на Съвета относно сключването на споразумение (подновяване на Споразумението за научно и технологично сътрудничество между Европейската общност и Русия) може да изглежда формалност от второстепенно значение, не смятам, че това е така. С нарастваща неотложност става ясно, че Русия трябва да бъде стратегически партньор на Европейския съюз, а не винаги да бъде укорявана и смятана за страшилище. Затова трябва да приветстваме всяка стъпка в посока на сътрудничеството между Европейския съюз и Русия на различни равнища и под различни форми. Освен това може да се очаква, че сътрудничеството с Русия ще изиграе много важна роля, една недвусмислено положителна роля, в настоящата тежка икономическа криза. Русия не може да бъде отделена от Европа. Тя принадлежи към Европа, независимо дали това ни харесва или не, и сътрудничеството с нея може скоро да се окаже жизненоважно за Европа.

– Доклад: Gyula Hegyi (A6-0478/2008)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Когато говорим за дивата природа, в действителност имаме предвид естествената среда, където липсва сериозна човешка дейност, с други думи – девствените райони. Дивата природа се отнася както за сушата, така и за морето.

Съществуват два различни вида отношение: едното се отнася до понятието съхранение, а другото до опазване. Те са различни. Първото може да бъде описано като „правилна употреба на природата“, а второто като „защита на природата от употреба“. Вярвам, че съхранението и опазването могат да бъдат различни, но тяхното приложение зависи от конкретния район. Например Европа е твърде малка, за да има забранени зони за гражданите. Горите покриват около една трета от земната повърхност, от която само 5 % могат да бъдат описани като дива природа.

Повечето диви райони в Европа са защитени от „Натура 2000“. Това е европейска мрежа, която вече покрива най-ценните области с най-голямо биологично разнообразие в Европейския съюз. По тази причина съм съгласен, че не се изисква ново законодателство по отношение на зоните с дива природа, тъй като повечето са защитени от „Натура 2000“. Все пак, важно е да се картографират тези зони, като се разграничат горите, прясната вода и морската дива природа.

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на доклада. Има няколко причини, поради които Европа трябва да се интересува от защитата на зоните на дива природа. Първо, те служат като убежище за много видове и генетичен запас, които не са в състояние да оцелеят дори и при леко изменени условия. Също така има много видове, които чакат да бъдат открити и описани. Повечето от тях живеят в почвата или в гниещ дървен материал и са особено чувствителни към промени. Тези незасегнати зони са идеални за изследване на естествените промени и еволюцията на природата. В същото време тези области са крайно уязвими спрямо въздействието на промените в климата, предизвикани от човешката дейност извън техните граници.

Съществуват и много чисто етични причини за запазване на дивата природа в Европа. Ние имаме моралното задължение да гарантираме, че бъдещите поколения ще могат да се наслаждават и облагодетелстват от защитените зони на дива природа в Европа. Развиването на устойчив туризъм се използва като средство за придаване на икономическа стойност на дивата природа и за подпомагане на нейното съхраняване.

Затова е важно да се съставят съответни препоръки в помощ на държавите­членки на Европейския съюз, за да намерят най­добрия начин за гарантиране на защитата чрез „Натура 2000“ на настоящите и потенциалните защитени области, както и на зоните на дива природа и естествените процеси в тях.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като съм съгласен, че наистина трябва да пристъпим към картографиране на последните зони на дива природа в Европа. Разбира се, това не може да бъде направено без очертаването на дивата природа. Затова приканвам Европейската комисия да предприеме действия в тази област. Съгласен съм също с идеята, че трябва да насърчаваме устойчивия туризъм в тези райони и да обучаваме ръководителите по места как да опазват и защитават дивата природа.

По тази причина се присъединявам към искането на главните неправителствени организации в областта и моля Европейската комисия да даде насоки за опазването на дивата природа в Европа.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад показва, че дори най-отдалечените области на Европа попадат под контрола на Европейския съюз. Въпросът за дивата природа се състои в това, че тя трябва да остане недокосната от хората, включително от Европейския съюз. Все пак, като се имат предвид различните видове натиск върху околната среда, Комисията предложи действия за грижата и защитата на най-изолираните и отдалечени райони на Европа.

Затова като цяло подкрепям този доклад, стига само държавите­членки да запазят водеща роля в управлението, предназначението и защитата на дивата природа.

До известна степен съм скептичен по отношение на ползата от европейска стратегия за дивата природа, имайки предвид катастрофалното управление на Европейския съюз в областта на селското стопанство и рибарството. Жизненоважно е Европейският съюз да играе ролята на организация, която съдейства и предлага най-добър пример в този процес. В противен случай целият смисъл от предлаганите мерки ще бъде под въпрос.

Въпреки тези възражения, областта в югоизточна Англия, в която живея, е благословена с уединени райони с изключителна естествена красота, недокоснати от човешка ръка. Поради това подкрепям настоящия доклад.

  David Casa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) „Натура 2000“ е допринесла много за защитата на девствената околна среда. Този доклад набляга на значимостта на подобни проекти и съм напълно съгласен с докладчика, че трябва да бъдат използвани редица средства за осигуряване на защитата на тези области. Важно е да се картографират тези райони, защото може да бъде твърде късно, ако отлагаме нещата за по-нататък.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Докладът по лична инициатива на г­н Hegyi набляга на значимостта на защитата на зоните на дива природа в Европа в прилагането на съществуващите директиви, предлагайки определение за „дива природа“ като все още незасегнати зони, както и „зони, в които човешката дейност е минимална“.

Въпреки че докладът се радва на одобрение, някои места в него остават неясни. Например, дали съществуващите зони на дива природа или потенциалните бъдещи такива са предмет на обсъждане. Бих искала да знам също дали има зони на дива природа, които не са вписани като обекти в „Натура 2000“ и които потенциално биха били разгледани в настоящия доклад.

Зони, които се ползват с особено внимание от „Натура 2000“ попадат под компетенцията на различни Генерални дирекции на Комисията. Макар да съм впечатлена от работата на тези отдели и техните различни мандати, повишаването на равнището на сътрудничество и съгласуваност би могло отлично да подсили защитата, предоставена от обектите на „Натура 2000“. С удоволствие подкрепям доклада на г­н Hegyi, но съжалявам, че поради изпълнението на член 45, параграф 2, ми бе отказана възможността да го обсъждам.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада Hegyi, тъй като вярвам, че трябва да се подобри защитата и поддържането на зоните на дива природа в Европа.

Поради проблемите, свързани с околната среда вследствие на многовековната човешка намеса, зоните на дива природа днес представляват само 46 % от земната повърхност.

Смятам, че Европейската комисия трябва да състави препоръки за държавите­членки, които трябва да включват изготвяне на карта и стратегия за европейските зони на дива природа.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Гласувахме в подкрепа на доклада, защото трябва да защитим природата, но чрез човешка намеса. Днес горите представляват 33 % от земната повърхност на страните от Европейското икономическо пространство, равняващи се на 185 милиона хектара. Само около 9 милиона хектара от горите (5 % от всички горски масиви) се отчитат като „дива природа“. Тези райони, заедно с растителните и животинските видове и екосистемите, от които са част, са като цяло в естествено състояние. Необходимо е тези зони на дива природа да подлежат на ефективни и специфични условия на защита, като например генетични резервати и убежища за много видове, които са неспособни да оцелеят дори при леко променени условия. Това се отнася с особена сила за кафявата мечка, вълка, риса и други едри бозайници.

Имаме моралното задължение да осигурим на бъдещите поколения възможността да се наслаждават и облагодетелстват от защитените зони на дива природа на Европа. Развиването на устойчив туризъм може да се използва като средство за придаване на икономическа стойност на дивата природа и за подпомагане на нейното съхраняване, насърчавайки обикновените хора да откриват скритата ценност на природата, без да причиняват вреди. Устойчивият туризъм укрепва възприемането на политиките за съхраняване, предвид това, че туристите вече осъзнават необходимостта от защита вследствие на собствения им опит и същевременно помага за икономическото поддържане на дивата природа, като осигурява работа за местното население.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Днес дивата природа на Европа е сведена до малка част от това, което е представлявала в миналото, така че защитата й е приоритет.

Поради това тази задача трябва да заема централно място в европейската политика за биологичното разнообразие и освен това е необходимо мрежата „Натура 2000“ да вземе предвид тези области, така че да използва по най­добрия начин услугите, свързани с околната среда, предлагани в определените обекти.

По тези причини одобрявам доклада Hegyi с надеждата, че европейските зони на дива природа могат да бъдат опазвани по­добре в името на бъдещите поколения.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям доклада, който подчертава необходимостта да се защитят 46 % от земната повърхност, представляващи дива природа, които не са особено изменени от човека.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Дните в човешката история, когато хората са оцелявали, борейки се със суровата природа, са вече отминали. В нашата част от света, макар все още да трябва да се защитаваме от атаките на природата, вече се налага да запазим природата от човешката намеса и господство. Трябва да сторим това заради самите нас – заради нашия интерес да опазим богатството на биологичното разнообразие и заради нуждата да опазим планетата, на която имаме шанса да живеем. Именно поради тези причини трябва да полагаме усилия за опазването на дивата природа на Европа, особено в най­отдалечените региони, където разнообразието има толкова голямо значение. Същите предписания изискват интервенцията и разпоредбите да бъдат балансирани и зачитани. Ако имаме желание да насърчим нов начин на отношение към нашите селски райони, не трябва да допускаме необратимо завишаване на човешката дейност в тези области. Защитата на дивата природа, особено там където е налице човешка дейност, трябва да означава насърчаване на равновесието, предпазване и устойчивост. Не бива да поставяме непосилни ограничения за селския живот или да заставяме хората да изоставят вече изтощени места.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувам в подкрепа на доклада Hegyi относно дивата природа в Европа. Вярвам, че Европейският съюз трябва да прояви по­голяма загриженост към зоните на дива природа, тъй като те представляват убежища и резервати за много видове, които не могат да оцелеят в променени условия. Още повече, не трябва да се забравят етичните причини за взимането на това решение.

Ние, европейските граждани, имаме морално задължение да дадем възможността на бъдещите поколения да се облагодетелстват от защитените зони на дива природа в Европа. Поради това приветствам инициативата на г­н Hegyi, целяща подпомагането на развитието на устойчивия туризъм – истински показател за икономическата стойност на дивата природа.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на настоящия доклад поради това, че според мен Европа трябва да защити дивата си природа и да допринесе за поддържането на националните си паркове. Според доклада „Дивата природа в Европа“, съществуват 10 национални парка в няколко европейски области. Поддръжката и защитата на тези национални паркове означава също така защита на видовете животни и птици, които ги населяват.

С оглед на факта, че някои от тези видове са пред изчезване, смятам, че Европейският съюз трябва да действа по­активно за изграждането на програми, които ще подпомогнат съживяването на популациите на тези видове и повторното заселване на райони, в които, за съжаление, някои видове животни и растения са вече изчезнали.

В тази насока считам, че са необходими следните мерки: задълбочен анализ на дейностите, свързани с обезлесяването на райони, които не принадлежат към националните паркове, както и разработване на специфични проекти, свързани със залесяване на вече обезлесени райони. Лично аз давам силната си подкрепа за всеки подобен проект и в тази връзка бих искал да поздравя докладчика.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) Терминът дива природа се отнася до естествена среда, която не е била значително изменена от човешката дейност. Дори сега 46 % от земната повърхност се описват като дива природа.

Съществува разлика между понятията съхранение и опазване. Първото включва правилна употреба на природата. Второто предполага защита на природата от експлоатация. Според мен природата се нуждае от защита, но с помощ от човека. Европа е твърде малка, за да има забранени територии за гражданите й. Въпросните територии са изключително ценни. Те могат да бъдат използвани по начин, който не застрашава околната среда, чрез разработването на нови проекти в областта на туризма.

В същото време, тези територии са особено податливи на влиянието на промените на околната среда, причинени от човека. Наше морално задължение е да осигурим на следващите поколения възможността да видят и усетят истинската дива европейска природа. Развитието на устойчивия туризъм може да посочи начин за извличане на полза с икономическо значение от зоните на дива природа, както и за осигуряване на ресурси за тяхното опазване.

В Европа възникна интересна инициатива, отнасяща се до програми, насочени към дивата природа и устойчивия туризъм. Имам предвид фондацията „PAN Parks“, чиято цел е развитието на устойчивия туризъм в тези територии.

Не се налага въвеждането на ново законодателство по отношение на дивата природа, но въпреки това Европейската комисия трябва да изготви съответни препоръки с цел осигуряване на съдействие на държавите­членки на Европейския съюз относно най­добрия подход за опазване на съществуващите или потенциалните зони на дива природа, които могат да бъдат включени в мрежата „Натура 2000“.

– Доклад: Luís Queiró (A6-0501/2008)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) В близките години, авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията бе най­бързо развиващият се отрасъл в сектора на авиацията. Летищата в моя избирателен район в североизточна Англия, като Newcastle и Durham Tees Valley, са известни с пилоти-любители и с нарастващия брой хора, занимаващи се с бизнес. Следователно това е подсектор, която се нуждае от подкрепа и практично регламентиране.

Впечатлен съм от ангажираността на Комисията във връзка с пропорционално регламентиране на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Този подход бележи значителна промяна в съпоставка с редица предишни предложения, свързани с транспорта и следва да бъде приветстван. Въпреки това, необходимо е да следим за това този сектор да продължава да се развива устойчиво без бюрократични затруднения, с които твърде често се характеризират предложенията на Комисията.

Неизбежно със задълбочаването на икономическата криза този сектор скоро ще залезе. Все пак, авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат значителен принос за икономическия растеж, особено на регионално равнище, както ние в североизточна Англия можем да потвърдим.

Гласувах в подкрепа на настоящия доклад.

  David Casa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Съгласен съм с докладчика относно необходимостта да се изтъкне значението на събирането на данни, пропорционалното регламентиране, капацитетът на летищата и въздушното пространство и устойчивостта на околната среда, като в същото време се признава значението на една от най­бързо развиващите се индустрии на нашето време. Призоваваме да се постигне баланс по посочените въпроси, така че да не се възпрепятства бизнеса, а да се подпомогне устойчивото му развитие.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Г­н Queiró, член на Европейския парламент отговори на Съобщението на Комисията относно „Дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията” и открои някои области, в които съображенията, свързани с политиката за сектора на въздухоплавателните средства, изпълняващи нетърговски полети, в авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията оказват допълнително въздействие. Особен интерес представлява повишаването на компетентността на Общността в секторите за сигурност и безопасност, както и въздействието върху сектора на инициативи на Общността като например Единното европейско небе и системата за управление на въздушното движение.

От първостепенна важност е гарантирането на безопасност, докато бъде осигурено отговорно отношение към въпросите на околната среда в сектора както по отношение на шума, така и по отношение на намаляването на вредните емисии. Равнището на ръста в сектора, както и разнообразният му характер, налагат необходимостта от бъдещо регламентиране. Настоящото съобщение посочва пътя за развиване на бъдеща политика.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Гласувах против доклада на Luís Queiró относно бъдещето на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията.

Без съмнение броят на полетите с общо предназначение и бизнес полетите значително е нараснал, което се отразява на влиянието върху околната среда.

Все пак, смятам, че инвестирането в разширението на летищата е погрешният подход, защото това само ще доведе до по­голямо търсене при полетите и по­голяма натовареност на въздушното движение. Трябва да намерим алтернативи, така че равнището на въздушното движение да не се повишава и замърсяването да остане в рамките на допустимото.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията е процъфтяващ сектор, който се характеризира с повишено равнище на приспособимост и гъвкавост – характеристики, които противоречат на строгата рационалност при големите летища в частност. По тази причина подкрепям препоръките на моя колега Luis Queiró, относно последователното прилагане на принципите на пропорционалност и субсидиарност в тази област въз основа на всеки случай, при условие че всички изисквания за безопасност и сигурност са изпълнени.

Обръщам се към държавите­членки, да вземат под внимание всички препоръки на Комисията и докладчика, особено тези, отнасящи се до постигането на по­голяма ефективност на капацитета както на големите, така и на регионалните и местните летища.

Всъщност, като докладчик за Единно европейско небе ІІ и за разширяването на правомощията на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA), взех предвид необходимостта този сегмент от сектора на въздухоплаването да разполага с всички необходими условия за устойчиво развитие в полза на индустрията и в крайна сметка на пътниците.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г­н Queiró относно дневния ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Разбира се, предупредени сме, че по отношение на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията се изисква нова европейска политика.

Това е така, защото е налице постоянно увеличаване на общия оборот на компаниите в сектора на гражданското въздухоплаване. Действително според приблизителни изчисления, броят на пътниците, ползващи бизнес авиацията може да се удвои в следващите десет години. Освен това като цяло трябва да признаем и предимствата на този вид авиация в икономически и социален аспект.

Поради това приветствам доклада на моя колега и се надявам, че потенциалът на сектор, който се радва на забележителен ръст, може да бъде напълно използван в бъдеще.

– Доклад: Malcolm Harbour (A6-0018/2009)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Публичният сектор се възпрепятства от традиционните методи, свързани с предоставянето на услуги в областта на научноизследователската и развойна дейност. Това може да бъде променено чрез така наречените доставки на развойни продукти. Доставките на развойни продукти представляват специфичен подход към публичния сектор с оглед осигуряването на научноизследователска и развойна дейност.

Европейският съюз се нуждае от по­широка иновационна стратегия. Това, което наричаме доставки на развойни продукти трябва да се разглежда като част от стратегията. Това е от съществено значение за повишаване на способностите за иновации на Съюза и за подобряването на обществените услуги за европейските граждани. Публичният сектор в САЩ изразходва 50 милиарда USD за осигуряването на научноизследователска и развойна дейност. Европа изразходва 2,5 милиарда USD. Очевидно е, че доставката на развойни продукти е от ключово значение, съдействайки на публичния сектор в Европа да се справи със сериозните обществени предизвикателства.

Един от съществуващите проблеми в Европейския съюз е липсата на преценка във връзка с оптимизирането на предоставянето на услуги в областта на научноизследователската и развойна дейност. Проблемът е последица от така наречените изключителни права върху разработките. Компании, разработили продукт или услуги за публичен орган, не могат да използват разработките си за други клиенти. Доставките на развойни продукти ще се противопоставят на тази аномалия. Това предполага специфичен подход, който включва разпределянето на рисковете. Друга последица ще бъде рентабилното развитие на иновативните решения.

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Благодаря ви, г­н Председател. Ще гласувам „за“. Смятам, че доставките на развойни продукти имат потенциала да насърчат иновациите, както и че това може да обезпечи и повиши високото качество на обществените услуги в Европейския съюз.

И не само това. Договорите за доставки на развойни продукти предоставят големи възможности за малките и средни предприятия по отношение на обществените поръчки, както и във връзка със световния опит и развитие в тази област. Действително те се характеризират с по­голяма достъпност за малките и средни предприятия в сравнение с големите традиционни търговски договори.

Въпреки всичко това се страхувам, че това, което се предлага, няма да успее да привлече малките и средни предприятия, осен ако начинът на действие на тези договори не е прозрачен, особено в интероперативен контекст и не се осигури по­нататъшна яснота относно някои процедурни аспекти, включително осигуряването на държавна помощ и интелектуална собственост, така че да се създадат стабилни и прозрачни условия за обществените структури и предприятия.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Настоящият доклад налага трезво преосмисляне: предвид всички разисквания по Лисабонската програма и превръщането на икономиката на Европа в най­конкурентната в рамките на следващата година, бях шокиран да прочета, че публичният сектор в САЩ изразходва 50 милиарда USD годишно за научноизследователската и развойна дейност.

Тази сума е 20 пъти по­висока от съответната, отделяна в Европа и представлява приблизително половината от общата разлика между Европа и САЩ по отношение на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност.

Приветствам настоящия доклад на моя колега Malcolm Harbour, който начерта път, по който Европа може да започне преодоляването на голямото различие в продуктивността. Ключът към този процес е заложен в заглавието: насърчаване на иновациите.

Според мен, най­добрият начин за постигане на целите на този доклад е Европейският съюз да обезпечи насърчаването на иновациите и технологичното развитие, вместо да поставя нормативни препятствия.

Предвид съществената роля на публичните доставки за насърчаването и поддръжката на нови технологии, подкрепих настоящия доклад. Надявам се, че принципите, заложени в него, ще бъдат от полза на местните органи в моя регион в североизточна Англия.

  David Casa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Съгласен съм с докладчика относно иновациите, особено в области като здравеопазването, застаряването и сигурността. Доставянето на развойни продукти ще ограничи възможностите за грешки и следователно трябва да се използва като средство за иновативна мярка.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Моят колега, г­н Harbour, представи доклад по собствена инициатива във връзка с насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа. Достъпът до подобни услуги по справедлив и еднакъв за всички начин е от съществено значение за пълноценното функциониране на свободния пазар. Настоящото съобщение разглежда въпроса за фазата, свързана с научноизследователските и развойни дейности по даден развоен продукт.

Доставянето на развойни продукти представлява специфичен подход за публичния сектор с цел да се ангажират научноизследователските и развойни дейности с оглед насърчаване на иновациите, за да се осигури устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа. Обхватът на разглежданите обществени услуги покрива здравеопазването, образованието, сигурността, климатичните промени и енергийната ефективност – въпроси, които благоприятстват обществото като цяло. Приемането на тази стратегия ще направи възможно рентабилното развитие на нови, иновационни решения и с оглед на това аз подкрепих това предложение.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. − (PL) Публичните доставки в областта на научноизследователските и развойни дейности в Европа представляват незначителен процент от публичните доставки като цяло. Европа не изглежда в добра светлина в сравнение със Съединените американски щати, чийто публичен сектор отпуска 50 милиарда USD годишно за публични доставки в областта на научноизследователската и развойна дейност – сума, 20 пъти по­висока от тази, изразходвана в Европа. Това е неуместно, ако наистина искаме да подсилим иновативните ни възможности.

Струва си да отбележим, че редица стоки и услуги, в наличност днес не биха съществували, ако не бяха налице обществените ресурси. Спътниковата навигационна система GPS и полупроводниковата технология представляват само два от многото примери.

Европа се нуждае от технически подобрения в редица области като здравеопазването, устойчивия растеж и сигурността. В много от тези области все още са възможни нетърговски решения или, ако са търговски, са необходими по­нататъшни действия в областта на научноизследователската и развойна дейност. Доставките на развойни продукти представляват един от способите за отстраняване на различието между търсенето и предлагането в публичния сектор, предоставящ на публичните органи възможността да подобрят предлаганите от тях услуги.

Също така доставките на развойни продукти представляват съществена възможност за малките и средни предприятия. Иновативният потенциал на последните е огромен и благодарение на обществените ресурси, те имат възможността да развият и продадат решенията, разработени за други клиенти.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, горещо приветствам доклада на г­н Harbour относно доставките на развойни продукти: насърчаване на иновациите с цел обезпечаване на устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа. От изключителна важност за Европейския съюз е да се изправим срещу социалните предизвикателства по подходящ начин, така че да се осигури значително подобрение в обезпечаването на обществените услуги.

Погледнато от този ъгъл, доставянето на развойни продукти може да подпомогне преодоляването на различието между търсенето и предлагането в публичния сектор. Съгласен съм с докладчика, който подчерта необходимостта от обучение на потребителя по отношение на иновациите в обществените договори, тъй като професията е тясно специализирана и е необходимо включването на добре обучени служители.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) Доставките на развойни продукти се осигуряват, когато публичният сектор прави поръчки в областта на научноизследователски и развойни дейности и по този начин се насърчават иновациите и се обезпечава устойчивостта и високото качество на обществените услуги.

Доставките на развойни продукти са безкрайно важни с оглед засилването на иновационния потенциал на Европейския съюз като цяло, чрез подобряване на обществените услуги, предлагани пряко на гражданите, както и чрез премахване на разликата между търсенето и предлагането в публичния сектор.

Добър пример за решение, изготвено на основата на публичните доставки, е навигационната система GPS.

В Съединените американски щати финансирането, предназначено за поръчки в областта научноизследователски и развойни дейности, представлява стойност, която е 20 пъти по­голяма от съответната за Европейския съюз.

За малките и средните предприятия обществените поръчки са ценна възможност за придобиване на опит. Договорите по доставките на развойни продукти са благоприятни за малките предприятия, тъй като те често не отговарят на изискванията за обикновени обществени поръчки.

Европа трябва спешно да разработи цялостно решение за усъвършенстване на употребата на доставките на развойни продукти не само от националните органи, но и на местно и регионално равнище.

  Marian Zlotea (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Преди всичко, бих искал да поздравя г­н Harbour за изготвения от него доклад, за начина, по който отразява работата на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Приемането на настоящия доклад, изготвен по собствена инициатива от г­н Harbour, ще подпомогне иновациите в областта на научните изследвания и развойната дейност в Европейския съюз. Трябва да оползотворим това, което постигнем чрез доставките на развойни продукти. Обществените поръчки представляват област, която в перспектива предлага огромни възможности за малките и средни предприятия, като доставките на развойни продукти са по­лесно достъпни в сравнение с широкомащабните договори за обществени поръчки.

Трябва да следваме примера на САЩ и да се съсредоточим повече в доставките на услуги в областта на научните изследвания и развойната дейност. Трябва да очертаем рамките на една благотворна политика по отношение на развойните продукти с оглед повишаването на иновативната база на Европейския съюз. В настоящия момент фирми, които са развили продукт или услуга за конкретен обществен орган, нямат възможност да използват отново разработките си за друг потенциален клиент, което е основна финансова бариера за осигуряването на конкурентни решения. Доставките на развойни продукти позволяват рентабилно развитие на иновативни решения.

– Доклад: Anne Laperrouze (A6-0013/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh и Inger Segelström (PSE), в писмена форма. − (SV) Решихме да гласуваме против доклада на г­жа Laperrouze, тъй като според нас окончателният доклад е небалансиран и нарушава правото на държавите­членки да вземат решение относно въпроса за използването, развиването или инвестирането в ядрената енергетика. Подкрепяме общите научни изследвания за ядрена безопасност например, но на няколко места твърде ясно личи, че докладът подкрепя ядрената енергия. Тези решения трябва да бъдат взети на национално равнище във всяка държава­членка.

Освен това като цяло подкрепяме инвестициите в енергийната инфраструктура, но се колебаем относно одобряването на всички проекти и инвестиции, предложени за одобрение от докладчика. Искаше ни се да видим по­ясни критерии, за да можем да подкрепим подобна позиция, особено в светлината на разискванията по проекта „Северен поток“.

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Преди всичко, Европа трябва да насочи усилията си да подпомогне своите членове в търсенето доставки на газ и петрол. Има вероятност Малта да притежава запаси от изкопаеми горива по морското й дъно. Пълна експлоатация не би могла да бъде извършена поради спорната средна линия между Малта и северноафриканските й съседи. Това не трябва да бъде двустранен въпрос, тъй като е в интерес на Европа да намери решение от името на своята държава­членка.

Въпросът за ядрената енергия отново е на преден план. Съществуват доводи за и против. Разискванията по отношение на ядрената енергия не стихват. Не може да не отбележим възможността да оценим доставката на този вид енергия.

Уведомен съм, че Малта е разглеждала възможността за внос на ядрена енергия от Франция. Достигайки Малта, тази енергия ще бъде под формата на електричество и негативните страни, които се свързват с ядрените централи, няма да имат почва. Тази енергия ще бъде по­евтина от доставяната чрез газопровод от Сицилия. Няма да се наложи Малта да предприема необходимите капиталови разходи за изграждането на енергийна централа.

  Liam Aylward (UEN), в писмена форма. − (EN) Приветствам отпуснатите тази седмица от Европейския съюз 100 милиона EUR за подпомагане изграждането на нова електрическа мрежа между източното крайбрежие на Ирландия и Уелс.

Този нов проект е част от пакета за икономически стимул на стойност 3,5 милиарда EUR, който бе обявен от Европейската комисия миналата седмица в Брюксел. Това ще подпомогне изграждането на най­съвременни енергийни мрежи, които в бъдеще изцяло ще гарантират сигурността на енергийните доставки за Ирландия.

Освен това Европейският съюз ще подкрепи финансово нови проекти в областта на алтернативната енергия, като това включва вятърната енергия.

Като член на Комисията по околна среда в Европейския парламент проследих развитието на разискването по енергийните доставки.

Всички ние трябва да се замислим за случилото се в последните седмици във връзка с енергийните доставки от Русия за Европейския съюз през Украйна.

Действителността показва, че ние в Европейския съюз трябва да прекъснем пълната си зависимост от руските енергийни доставки. Необходимо е да развием други енергийни сектори.

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Благодаря ви, г­н Председател. Гласувам „за“. Смятам, че различните форми на възобновяема енергия като вятърната и слънчева енергия, водноелектрическата или геотермална енергия, биомасата или морските източници, потенциално представляват най­съществения енергиен източник за Европейския съюз. Те ще спомогнат за стабилизирането на цените на енергията и намаляването на енергийната зависимост.

Поради това от особена важност е да се въведе европейска енергийна политика, която ще позволи същественото преминаване към ефективни енергийни технологии с ниско равнище на емисии на парникови газове, които да покриват нуждите ни от енергия. Ако енергийната ефективност и спестяването на енергия продължат да бъдат приоритет заедно с развитието на източниците на възобновяема енергия, съгласен съм, че до 2050 г. ще бъде възможно да отговорим на енергийните ни изисквания, използвайки източници с минимални емисии на парникови газове. Съгласен съм също, че е от голяма важност да се подходи систематично въз основа на взаимодействието между различните сектори. Накратко, дългосрочните предизвикателства по отношение на енергията и климата както на европейско, така и на световно равнище са изключителна предпоставка за насърчаването на нови бизнес модели във всички икономически области с оглед насърчаването на иновациите и предприемачеството, които не застрашават околната среда.

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. − (LT) Нямаме единна европейска енергийна политика. Всяка държава защитава своите интереси. Бяха отпуснати допълнителни 5 милиарда EUR за електроенергийните връзки и широколентовия интернет в Европейския съюз. Това е историческо събитие, тъй като за първи път в историята на Европейския съюз Европейската комисия отново разисква бюджета и предложи такъв проект. Това е от особена важност за Литва предвид това, че досега тя няма електрическа връзка нито с Швеция, нито с Полша и представлява един енергиен остров. Енергийните връзки са инвестиция, която няма значителна финансова възвращаемост. Поради това подобни жизнено необходими проекти трябва да бъдат финансирани от фондовете на Европейския съюз. Днес Литва купува газ за около 500 USD, докато други държави в Европейския съюз, разположени доста по­далече от Русия в сравнение с Литва, плащат по­малко за газ. Бихме спечелили много, показвайки нашата солидарност и единомислие в диалога с „Газпром“ по отношение на цените.

  David Casa (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Трите основни цели – сигурността на доставките и солидарността между държавите­членки; справянето с климатичните промени (инициативата „20-20-20“ до 2020 г. и целта да се намалят емисиите на парникови газове с 50-80 % до 2050 г.) и икономическият растеж на Европейския съюз (постигането на най­добрите цени, като същевременно се избегне нестабилността на цените) – са от първостепенна важност при разискванията относно европейската енергийна политика. Трябва да вземем под внимание политиката, следствие на децентрализирането на енергийните източници, както и да насърчим новите видове възобновяема енергия.

  Giles Chichester (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз и моите колеги, британски консерватори, приветстваме стратегическия подход относно доставката на енергия, който се съдържа в доклада Laperrouze относно втория стратегически енергиен преглед.

Гласувахме против препратките към Договора от Лисабон съгласно нашата последователна политика на противопоставяне на този договор. Все пак, поради наличието на препратки към Договора от Лисабон, срещу които не можем да гласуваме, взехме решение да се въздържим от окончателното гласуване.

  Dragoş Florin David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Laperrouze относно стратегическия анализ на енергийната обстановка в Европейския съюз, защото той определя, че бъдещата европейска енергийна политика трябва да включва планове за действие в извънредни ситуации, реализирането на проекти за диверсифициране на източниците, както и новите цели във връзка с климатичните промени.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме против този доклад, защото не сме съгласни с много от изложените в него предложения, тъй като те се основават на свободната конкуренция и либерализирането на пазара в един стратегически сектор, в който са от съществено значение съществуването на публични политики и публичната собственост на основните средства за производство на енергия.

Ние гласувахме обаче в подкрепа на някои предложения. Например ние също сме загрижени за сигурността на изкопаемите енергоизточници, каквито са нефтът и природният газ, както и от твърдението на докладчика, че световното производство трудно ще надхвърли 100 милиона барела на ден (понастоящем 87 милиона), докато се прогнозира, че нуждите ще възлизат на 120 милиона барела на ден през 2030 г., както и от съществуващия риск от сериозна криза през следващото десетилетие.

Ние също така сме съгласни, че в областта на енергетиката трябва да се предприемат повече проучвания, по-конкретно по отношение на преобразуването на ядрените отпадъци и ядрения синтез.

Въпреки това, ние се противопоставяме на опита икономическите групи в Европейския съюз да се поставят в по-силна позиция по отношение на публичните дружества от трети страни и този доклад да бъде използван с цел да се защити Договора от Лисабон и да се изиска неговото ратифициране.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада Laperrouze относно втория стратегически енергиен преглед въпреки неговия (според мен) свръхентусиазъм по отношение на ядрената енергия. Не подкрепям ранното затваряне на безопасни ядрени електроцентрали, но моят ентусиазъм по отношение на новите централи е силно ограничен. В моя район, югозападна Англия, имаме възможност да построим бент през Северн, който е с много малък потенциал да разруши околната среда, а производителността му се равнява на две ядрени електроцентрали и задоволява по един „зелен“ начин 5 % от енергийните нужди на Великобритания.

Аз също така гласувах в подкрепа на изменение 22, внесено от Зелените, в което се посочват закъснението и повишаващите се разходи по проекта ITER за ядрен синтез. Не подкрепих базирането на този съвместен проект в Европа, тъй като домакинът заплаща несъразмерна част от общия бюджет. По този начин аз подкрепих Япония, която искаше да стопанисва това „главоболие“. Оказах се прав далеч по-рано от предвиденото.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всички осъзнаваме, че енергията е огромно предизвикателство за държавите-членки. Икономията на енергия, повишената енергийна ефективност, изследването на жизненоважната от търговска гледна точка възобновяема енергия и на новите технологии за транспортиране и диверсифицирането на доставките са все познати пътища за намаляване на зависимостта на държавите-членки. Ние не поставяме под съмнение нуждата от известно сътрудничество, дори организация на междуправителствено равнище и солидарност между държавите.

Въпреки това, в действителност от доклада изглежда, че съставянето на енергийна стратегия и сигурността на доставките са по-маловажни от въвеждането на единна енергийна политика или от въвеждането на единна газо- и електропреносна мрежа под покровителството на единен европейски регулатор за всеки сектор. Днес изборът, нуждите, възможностите и капацитетът на различните държави се различават изключително много.

Този чувствителен въпрос наистина е от стратегическо значение и, като такъв, може да бъде оставен само на независимото решение на държавите в съответствие с техните интереси. Въпреки това, целта отново остава повишаване на правомощията на бюрокрацията в Брюксел. На този факт трябва да благодарим за създаваните проблеми, обхващащи всичко от ескалиране на цените на електричеството до редовни прекъсвания.

Ето защо ние гласувахме против този доклад.

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE), в писмена форма. – (FR) Докладът отново предлага ядрената енергия като възможност, въпреки че тази енергия не е конкурентоспособна, а уран се получава при опасни условия, които предизвикват етническа дискриминация и оказват неприемливо въздействие върху здравето.

Поради проблема с глобалното затопляне въглищата не могат да бъдат приети за „преходна съставна част“.

Считам, че „диверсифицирането на енергийните източници на Европейския съюз“ е свързано с експлоатацията на изкопаемите източници в Каспийско море. Газовите и нефтените полета в района на Кашаган подлагат на натиск населението и неговите природни ресурси: добиването на нефт, богат на сулфиди, заплашва здравето на населението и биологичното разнообразие.

Диверсифицирането на енергийните доставки предполага, че съществуват газо- и нефтопроводи, за да се транспортират ресурсите в Европейския съюз. Проектите TBC и „Набуко“ засягат политическата стабилност на нашите съседи. Ние имаме задължението да не позволяваме нашите енергийни нужди да заплашват тяхната стабилност. Населението на Южен Кавказ трябва да има икономическа и социална полза от добиването на енергия на неговата територия.

В Африка трябва да бъде подходящо възнаградено производството на слънчева енергия, предназначена за задоволяване на нашите нужди.

Защо в доклада не се казва, че възобновяемата енергия и икономията на енергия са отговорът в бъдеще? Аз гласувам против този доклад във вида, в който е понастоящем.

  Ona Juknevičienė (ALDE), в писмена форма. − (LT) За да се гарантира енергийната сигурност на Еввропейския съюз, необходим е общ енергиен пазар на Европейския съюз, в който да бъдат обединени всички членки на Общността, преди всичко прибалтийският регион. Зависимостта на страните в този регион от Русия, като единствен доставчик на енергийни ресурси, пречи на енергийната сигурност, не само на тези страни, но и на Общността като цяло. Следователно е необходимо да се позволи свързването на прибалтийските страни с мрежите на Европейския съюз чрез приоритетни и достатъчно финансирани европейски проекти. Диверсифицирането на енергийните източници и доставчици не може да остане проблем на самите държави-членки. Той трябва да бъде решен на равнище Европейски съюз. Затова аз особено подкрепям докладчика в призива й към Комисията да изготви европейски стратегически план, който би предвидил дългосрочни инвестиции, предназначени да задоволят нуждите от бъдещо производство на електроенергия, и конкретни насоки за инвестиране в ядрената енергетика. Тъй като финансовата криза засегна особено силно строителния сектор, така е и в Литва, искането на докладчика за „по-големи усилия за решаване на въпросите с окончателното съхранение на отработеното ядрено гориво и по-специално във връзка със силно радиоактивните отпадъци“, става особено актуално със затварянето на ядрената електроцентрала Ignalina.

Споразуменията за партньорство и сътрудничество (по-конкретно с Русия) трябва да бъдат средство за гарантиране на интересите на всички членки на Европейския съюз, а държавите-членки на Европейския съюз трябва да се придържат към принципите на солидарност и единство при обсъжданията с енергийни доставчици от трети страни. Само обединена Европа би могла да бъде силна и конкурентоспособна във века на бързата глобализация.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Въпросът за енергийната сигурност на Европейския съюз е редовно появяваща се тема, която става изключително актуална, ясно показвайки, че има дълбоко заложени, нерешени проблеми. Неотдавнашната газова криза демонстрира абсолютната необходимост държавите-членки да обединят сили на равнището на Общността и да покажат солидарност и в кризисни ситуации, и при изработването и осъществяването на съвместни решения, които са от взаимна полза.

Разположена на източната граница на Европейския съюз, Румъния осъзнава и рисковете, и ползите от това геостратегическо положение. По тази причина Румъния подкрепя и подпомага, от една страна, изграждането на алтернативни пътища за пренос на енергия, главно газопровода „Набуко“, докато, от друга, подкрепя процеса на изясняване и укрепване на партньорството с Русия, която е главен участник на международната сцена, не само в този противоречив сектор, включващ доставката на енергийни ресурси.

Имайки предвид това, препоръките, направени от докладчика относно южноевропейския коридор, особено „Набуко“, и взаимовръзката между газовите и електрическите мрежи, преминаващи от север на юг в Югоизточна Европа, трябва да бъдат обмислени и осъществени колкото е възможно по-бързо.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Газовата криза, която току-що преживяхме, ясно показа още веднъж колко важни за Европейския съюз са сигурните, благонадеждни и евтини енергийни доставки. Притеснително е, че ядрената енергия изведнъж се представя като „климатосъобразна“, като част от разискванията за енергията и че реакторите, които достигат края на своя полезен живот и за чието извеждане от експлоатация бяха похарчени милиони субсидии, изведнъж се активират отново. Това вероятно е в резултат от факта, че Европейският съюз пренебрегна газовия спор и изостави източните държави-членки в критичен момент. Това е урок за бъдещето. Ние трябва да намалим консумацията на енергия, въпреки критичното съмнение дали задължителното въвеждане на енергоспестяващи крушки ще постигне това, и трябва да настояваме за употребата на алтернативни форми на енергия. Докато фокусът на бюджета обаче пада върху ядрената енергия, това никога няма да стане и новите енергийни технологии ще бъдат маргинализирани.

Въпреки че обсъжданията, свързани със сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз са важни, те не трябва да водят до подкрепа на влизането на Турция в Европейския съюз по причини, свързани с енергийната политика. Дори ако Турция не стане членка, планираните нефтопроводи все пак ще могат да преминават през Турция и все пак ще бъде възможно да се осъществят инфраструктурните проекти за газа.

  Antonio Mussa (UEN), в писмена форма. − (IT) Оценявам високо работата на г-жа Laperrouze и затова гласувах в подкрепа на доклада. Надявам се само, че идеите и данните, които тя е приложила в своя доклад ще бъдат адекватно оценени от Комисията и интерпретирани по възможно най-позитивен и широкообхватен начин.

Надявам се, че впоследствие няма да се появят никакви пречки за възможно най-бързото определяне на проектите, засягащи инфраструктурата, и че те ще бъдат оценени в съответствие с приоритетите, които се отнасят единствено до сроковете за развитие, финансовата структура, наличните доставки и връзката между обществената подкрепа и частния ангажимент.

В тази връзка с представянето на предложенията на Комисията за Европейски план за възстановяване, с план за финансова подкрепа на някои проекти, Средиземноморският регион се пренебрегва чрез изключването на тръбопровода за природен газ Алжир-Сардиния-Италия (включително участъка в Италия) от европейските проекти с най-висок приоритет.

Аз все пак се надявам, че ние можем да постигнем постепенен напредък в сферата на диверсифицирането на източниците и пътищата за доставка, използвайки новите възможности за инфраструктура, където тя липсва.

Надявам се, че механизмите на солидарност няма да допуснат изкривяване на пазара или да предизвикат прекомерно тежки процедури. Надявам се, че Енергийната харта ще бъде в състояние да играе основна роля заедно с разширяването на Енергийната общност, по-специално по отношение на транзитиращите страни, включително в областта на възобновяемите енергийни източници.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Контекстът, в който се обсъжда предвидената като дългосрочна стратегия, оказва решаващо влияние върху резултата от анализа и съдържанието на предложенията. Разискването по стратегическия енергиен преглед не е изключение. В този контекст обаче има повтарящи се показатели, подсказващи, че той е по-скоро постоянен, отколкото временен. Тези показатели включват енергийната зависимост (без значение от Русия или от основните страни производителки на петрол) и нейните последствия; повишаващите се цени на енергията поради по-високите цени, предизвикани от завишеното глобално търсене или поради намалената покупателна способност на държавите, чиито средства са се изчерпали вследствие на суровата икономическа криза; и екологичните последствия на различни нива от непрекъснато повишаващото се глобално потребление на енергия, които икономическата криза най-вероятно няма да промени. Всички тези фактори насочват вниманието към необходимостта от стратегически подход, основан на по-слабата зависимост и в резултат на това по-голямо разнообразие (и на доставчици, и на консумирана енергия); по-голяма ефективност; непрекъснати усилия за изследване на алтернативната енергия; по-голяма интегрираност; и в същото време развитие на производствените капацитети на местно равнище, по-специално на онези, използващи алтернативни енергийни източници. Това е огромно предизвикателство, но е и стратегически въпрос, който ние не можем да пренебрегнем.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Laperrouze относно втория стратегически енергиен преглед. Съгласен съм, че ние трябва да определим реална основа за бъдещата европейска енергийна политика, предназначена да осъществи целите за сигурност на доставките, борба с климатичните промени и икономически растеж на Европейския съюз.

Подобно на докладчика, и аз подчертавам значението на учредяването на европейски фонд за гарантиране на нетърговските рискове за някои проекти за производство и пренос на енергия, които са от европейски интерес, така че да бъдат насърчени инвестициите във всички мрежи.

  Peter Skinner (PSE), в писмена форма. − (EN) Европейският съюз има амбициозни планове за справяне с риска ресурсите да бъдат силно ограничени, тъй като населението по света изисква повече енергия. Отговорите при поддържането на сегашната сигурност на доставките и разработването на ефективни невъглеродни енергийни източници, не са взаимно изключващи се.

Безопасността на нашата околна среда и предотвратяването на настъпването на енергийна бедност сред онези хора, особено в югоизточна Англия, които живеят при фиксирани доходи, са еднакво важни цели.

Ето защо подкрепям съчетаването на технологичните решения за енергийни доставки в Европейския съюз. Зачитам необходимостта от предпазливост по отношение на ядрената промишленост от гледна точка на безопасността, но считам, че тя предлага известна степен на сигурност: ако се лишим от този процес сега, това би било пагубно за много от моите избиратели с фиксирани доходи.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Докладът относно втория стратегически преглед на енергийната политика демонстрира твърде малко по отношение на съгласуваността. По мое мнение, общият ангажимент за постигане на енергийно ефективна икономика би трябвало да получи първостепенен приоритет в европейската енергийна политика. Ограничаването на потреблението на енергия трябва да придобие абсолютен приоритет в стремежа за постигане на целите по отношение на изменението на климата, устойчивото развитие, иновациите, създаването на работни места и конкурентоспособността. В действителност подход като този е много ефективен и евтин начин за запазване на непрекъснатите енергийни доставки. Както вече беше споменато, той създава голям брой работни места и за висококвалифицирани, и за неквалифицирани работници.

Европейската енергийна политика трябва с оглед на бъдещето да отдели дължимото внимание на променящия се начин, по който се консумира и произвежда енергия. Децентрализираните енергийни системи ще трябва да бъдат комбинирани с разширени източници на възобновяема енергия. Наред с енергийната ефективност, от ключово значение са и мерките за икономия на енергия. Следователно трябва да настояваме за изолация, както и за други мерки, в строителната индустрия. В този доклад се надценява значението на ядрената енергия. Тя може да покрие около една трета от общото потребление на електричество, но това представлява само 6 % от общото търсене на енергия. В този контекст бих искал да ви напомня, че все още няма устойчиво решение на проблема с (високо) радиоактивните отпадъци.

  Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. − (EN) Енергийната независимост в Европа трябва да заеме по-предно място в политическия дневен ред. Необходимостта от ясно дефиниране на енергийната бедност в Европейския съюз също има значение. Необходимо е също така да се види в по-широк контекст как можем да впрегнем „Зелената икономика“, за да ни помогне в настоящата финансова криза чрез създаване на работни места, но също така да даде на Европейския съюз енергийната независимост, от която се нуждаем. Трябва да насочим вниманието си към инвестиции в енергийната мрежа на Европейския съюз.

  Konrad Szymański (UEN), в писмена форма. − (PL) Докладът на г-жа Lapperouze относно втория стратегически енергиен преглед съдържа точка, която подкрепя изграждането на газопровода „Южен поток“. Това е побратимен проект на газопровода „Северен поток“, предназначен да направи напълно невъзможно осъществяването на проекта „Набуко“. Газопроводът „Южен поток“ засилва позицията на Русия по отношение на доставката на енергийни източници и следователно не може да бъде считан за проект за постигане на диверсификация в този аспект.

– Доклад: Anna Záborská (A6-0492/2008)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh и Inger Segelström (PSE), в писмена форма. − (SV) Ние сме силно критични към доклада на г-жа Záborská и сме решени да гласуваме против него, тъй като смятаме, че той е изключително враждебен към жените. Жените трябва да се грижат за дома, децата и възрастните, вместо да работят. За щастие, не ни се налага да гласуваме срещу резолюцията, тъй като изменението, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, беше одобрено.

Дори ако ние в крайна сметка бяхме решили да подкрепим резолюцията, имаше формулировки, на които ние се противопоставяме или които предизвикват съмнение у нас, така нямаше да бъде ясно как трябва да гласуваме.

Като шведски социалдемократи, ние считаме, че всеки трябва да има правото да работи. Тогава обществото трябва да предостави и инструментите, и условията, за да даде възможност на жените да ходят на работа, нещо, което е предпоставка за тяхната еманципация. Добре развитите грижи за децата и възрастните са също сред най-важните предпоставки, необходими на жените, за да могат да ходят на работа. Разбира се, трябва да има солидарност между поколенията, но тази солидарност не трябва да завършва с принуда на жените да остават вкъщи, за да се грижат за възрастните и децата.

Въпреки това ние смятаме, че приетата от мнозинството резолюция изпраща ясно послание към чешкото председателство, с което показва, че неговата цел да постави грижите за децата и възрастните у дома на равна основа с работата е и старомодна, и изключително враждебна за жените.

  Robert Atkins (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Ние с моите колеги от британската Консервативна партия подкрепяме много от общите принципи, очертани в този доклад, включително подкрепата за лица, полагащи грижи, балансирането работа – личен живот и родителски отпуск.

Поради някои забележки в този доклад обаче, особено с оглед на Директивата за работното време, ние избрахме да се въздържим.

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. − (EN) Факт е, че в Лисабонската стратегия понятието „труд“ е ориентирано предимно към официалната платена трудова дейност. Понятието „труд“ трябва да се тълкува по-широко. Съществуват дейности, които се извършват както от мъже, така и от жени, които не се считат за „официална платена трудова дейност“, но никой не може да отрече, че тези дейности представляват работа. Например доброволческата дейност, домакинската работа и работата, свързана с грижи за семейството са различни аспекти на понятието, но не попадат в рамките на традиционната дефиниция за официална платена трудова дейност.

Дефиницията за работа в днешно време е твърде икономична. Много хора и от двата пола се грижат за зависими лица, но все още статистиците експерти по заетостта не обръщат внимание на тази дейност. По мое мнение, домакинската работа е производство на домакинството и следва да заема значителна част в статистиката, свързана с икономическите резултати на една страна.

Но при изчисляването на стойността на стоките и услугите, които формират БВП, домакинската работа не се признава. Това води до подценяване на жените, които основно допринасят за продукцията на домакинствата, по отношение на техния принос. Ако разгледаме дългия работен ден, посветен на работата в домакинството, трябва да приемем, че продукцията на домакинствата очевидно съставлява значителна част от общата продукция на дадена държава.

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. − (PL) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Záborská. Считам, че особено жените, които поддържат домакинство и отглеждат деца, не трябва да се сблъскват с дискриминация на пазара на труда. Поддържането на дома и отглеждането на децата до голяма степен е незабележима работа. Тя не се радва на престиж и въпреки това тази дейност се извършва за доброто на цялото общество. Има около шест милиона жени в Полша, които са домакини. Съответно, политиката на ЕС трябва да определи представата за работа по начин, който да позволи серия от отстъпки, облагодетелстващи жените, които оставят професионалната си кариера на изчакване; на жените, които се посвещават на семействата си, както и жените, които се грижат за семействата си, докато са активни и на работното си място.

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. − (LT) В Европа нивото на заетост при жените, които се грижат за деца е само 62,4 %, докато при мъжете то е 91,4 %. Още повече, че 76,5 % от работещите на непълен работен ден са жени. Неподходящите услуги, ниското заплащане, късното навлизане на пазара на труда, твърде дългите процедури, що се отнася до срочните договори и недостатъчните стимули за младите двойки – това са само някои от причините младите хора да предпочитат да сключат брак и да имат деца на по-късен етап. Настоявам държавите-членки на ЕС да се погрижат сумата на отпуска по майчинство да се покрива не само от работодателя, но и от обществото, както и да предложи на родителите повече възможности за приспособими дейности и детски заведения, повече възможности за гъвкаво работно време, така че и мъжете, и жените да могат да намерят по-успешно баланса между професионалния и семейния живот.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям този доклад, който се фокусира върху различните аспекти на пряката и непряка дискриминация на жените и мъжете, които са отговорни за грижите към близките си. Той твърди, че по-доброто разбиране на връзката между заетостта (платения труд) и семейните задължения (неплатения труд) е съществена за подобряване на икономическата независимост на жените и следователно на равенството между половете.

Неплатената трудова дейност на жените и мъжете, които например образоват деца, грижат се за възрастни хора вкъщи, осигуряват солидарност между поколенията и работят за общото благосъстояние, и до днес все още не се счита за икономическа дейност.

Докладът призовава държавите-членки да предприемат мерки, насочени към признаването не само на традиционните форми на официална платена трудова дейност, но също така и на различни други форми, като домакинската работа или работа, свързана с грижи за семейството, и да преценят начина, по който те трябва да бъдат включени в системата на националните счетоводни системи на държавите-членки и да оценят влиянието върху БВП.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Г­жа Záborská, представи доклад, който предоставя дефиниция на термина „труд“, който включва трудова дейност, която няма парично изражение, и неофициална трудова дейност; който разширява представата до работа, която не е базирана на пазара и за която не се заплаща. Въпреки че този вид работа преобладава във всички държави-членки, статистическите изчисления на „работната сила“ рядко я вземат предвид, не я анализират, оценяват и признават. Най-малкото, всички майки на пълен работен ден трябва да бъдат подпомогнати за целите на допълнителното пенсионно осигуряване.

Гласувах в подкрепа на този доклад, въпреки известните опасения и безпокойство за цялостната теза на доклада.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на тази алтернативна позиция, представена от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, въпреки че има определени части, с които не сме съвсем съгласни, защото тя подобрява предложението на докладчика.

Това е област, в която публичните политики, които са взаимосвързани с постигането на равенство между половете, са много важни. Важно е да съществуват обществените услуги и всички да имат достъп до качествени такива, независимо от финансовия статут и пола си и без да страдат от каквато и да е дискриминация. Това изисква национални обществени здравни услуги, които са или безплатни, или частично безплатни и качествено, безплатно, обществено образование за всички.

Важно е също така да се създаде и поддържа добро качество, достъпни здравни услуги, с работно време, което отговаря на нуждите на родителите и децата, както и добро качество, достъпни заведения за възрастни и зависими лица. Всичко това е важно, за да се гарантират на обществото по-добри условия на живот и да се улесни достъпът на жените до пазара на труда и работата срещу заплащане, така че те да могат да станат икономически независими, което е основна предпоставка за еманципацията на жените.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Обяснението на причините на г-жа Záborská ни показва, че целта на нейния доклад е правилното социално и икономическо признаване на определени дейности, които не могат да бъдат класифицирани като част от „официалния пазар на труда“. За да бъда по-точен и кратък, по същество говорим за образование на децата и в нашите застаряващи общества – грижата за зависимите хора. Това беше необходимо да се каже, защото не е очевидно на пръв поглед, нито в заглавието на доклада, което говори за дискриминация, нито при първия прочит на текста, написан на места в странен стил.

Накратко, текстът с право говори за признаване от обществото, за включване на всичко, което създава блага, въпреки че е невидимо според националните изчисления, за свободата на избора и дори за предоставяне на лични права, свързани със социалната осигуровка и пенсиите на онези, които избират да се посветят на семейството си, вместо на кариерата.

За съжаление, тъжно е, че г-жа Záborská не е следвала собствената си логика при заключенията и е забравила единствената мярка, която наистина би била способна едновременно да даде свобода на избор и да допринесе за увеличение в ръста на раждаемостта, като изключим финансовите ограничения, а именно – родителската заплата, за която Националният фронт се застъпва от години.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Záborská, за да се сложи край на дискриминацията.

Трябва да направим всичко възможно, за да постигнем равенство на половете.

От една страна, мъжете трябва да се занимават повече с домакинската работа и грижите за децата, а от друга, трябва да бъде възможно жените да работят за напълно независима кариера. Но е важно никога да не изпускаме от поглед благополучието на децата и да направим достъпни подходящи детски заведения срещу разумно заплащане.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Равенството и равнопоставеното отношение на пазара на труда, както и навсякъде другаде, се подразбира в демокрацията. Дотолкова, разбира се, докладчикът има право.

Въпреки това, както обикновено се оказва, предложените мерки за коригиране на пропуските ни, що се отнася до човешките права и демокрацията се стремят да увеличат политическата власт на ЕС за сметка на държавите-членки. Винаги всичко приключва с атака срещу субсидиарността. На практика този доклад предлага ЕС да се нагърби с отговорността за социалната политика на държавите-членки и да издава закони по въпроси, които са тясно свързани с политиката за пазара на труда. Има също така формулировки, които отварят вратата за обща данъчна политика. Всички тези неща са примери за политически въпроси, които държавите-членки сами трябва да контролират.

Затова, въпреки няколкото добри намерения, избрах да гласувам против самия доклад по собствена инициатива и против алтернативното предложение за резолюция.

  Thomas Mann (PPE-DE), в писмена форма. − (DE) Докладът на г-жа Záborská ясно твърди, че за жените решението дали да ходят на работа или не все още представлява избор между две неравностойни алтернативи.

Подкрепям идеята работата, извършвана и от мъже, и от жени вкъщи, включително домакинската работа, отглеждането на децата и грижите за възрастни или нетрудоспособни роднини да бъде по-добре приета и заплатена. Домашната икономика заслужава по-важна роля от тази, която в момента й е отредена. Тази отговорност трябва да се вземе под внимание особено в националното обществено осигуряване и пенсионната политика.

Вярно е, че потребността от „солидарност между поколенията“ е нараснала. Ние подкрепяме социалната отговорност към възрастните хора и няма да позволим цели групи да бъдат дискриминирани или изключвани. Цената на тази интеграция възлиза на почти една трета от националния приход на Германия. Този пример трябва да се превърне в общоприет подход в цяла Европа.

Също така е необходимо да признаем приноса за общото благосъстояние на хората над 50-годишна възраст. Младите пенсионери понастоящем се оказват в трудна ситуация, защото са спрели да работят твърде рано, обикновено в резултат на това, че са били принудени да го направят. Имаме нужда от повече работни места, подходящи за възрастни хора. Техният опит, изчерпателните им познания и готовността им да опитват нови неща ги поставят в добра позиция на пазара на труда.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям този доклад, който е в полза на правата на работниците относно родителския отпуск и отпуска за полагане на грижи за близки хора, и който призовава за отхвърляне на дискриминацията на лицата, полагащи грижи за близки хора и за по-голямо признание за работата, която те извършват.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Вместо да се създават квоти, които могат лесно да предизвикат изблик на чувства като завист и негодувание, би било по-подходящо да се подкрепят младите жени в избора им на образование и планиране на кариера, за да не се концентрираме върху професиите на жените. Ако една жена избере сигурността на работата в екип или на семейството, вместо самотната, стресираща, ръководна роля, ние трябва да приемем това. Равностойното заплащане за равностоен труд е нещо, което отдавна очаква решение. Ако това не бъде изпълнено, тогава всички опити да се осигури отпуск по бащинство или родителски отпуск ще се провалят за сметка на финансовата реалност.

Самотните родители са подложени на особен риск от бедност и обществото трябва да покаже повече солидарност в това отношение. Друг проблем е, че работата, извършвана от жени, като домакинската работа, отглеждането на децата и грижите за близки хора, често не се счита за истинска работа. Ние трябва да направим промяна в това отношение. Ако искаме семейният живот да просъществува, трябва да предложим работно време, съобразено със семейството, но ЕС се противопоставя на това. Не е достатъчно само да призоваваме за солидарност между поколенията. Трябва да го приложим и на практика. Днешният доклад изглежда стъпка в правилната посока, ето защо гласувах в негова подкрепа.

  Teresa Riera Madurell (PSE), в писмена форма. − (ES) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, внесено от групата на Зелените/Европейски свободен алианс като алтернатива на доклада на г­жа Záborská, тъй като то по-добре обхваща действителните проблеми, които все още съществуват, що се отнася до постигането на истинско равенство между мъжете и жените, признаването на промените в модела за семейство, съгласуването на личния и професионалния живот и положителните мерки за действие, които ние социалистите винаги сме поддържали.

Не можем да запазим стереотипите завинаги, нито да решим икономическите проблеми, като принудим жените да си останат вкъщи и да се грижат за възрастните хора и децата, както е формулирано в текста на г-жа Záborská, който представя жените като „потенциални майки”, които създават потомство и раждат деца, като преди всичко ги отглеждат заедно с бащите.

С гласа си също така искам да отправя ясно послание до чешкото председателство, което, както обяснява в програмата си за тези шест месеца, също възнамерява да създаде впечатлението за грижа към жените, като окуражава много жени професионалисти да се откажат от кариерата си и да се грижат за семействата си. Струва ми се, че чешкото председателство не разбира понятието „равенство между мъжете и жените“ в най-пълния му смисъл. Надявам се в рамките на тези шест месеца да можем да предоставим разяснение.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувам в подкрепа на доклада на г­жа Záborská, относно солидарността между поколенията. Считам, че понятието „труд“, така както понастоящем е формулирано от Европейския съюз, не покрива адекватно всички категории. Дискриминацията срещу жените или мъжете, които свободно избират да помагат на онези, които не могат сами да се грижат за себе си, или да отглеждат бъдещите поколения, днес е анахронична и старомодна.

Затова съм съгласен с докладчика, когато тя утвърждава съществената необходимост от създаването на устойчиво понятие за труд и от признаване на неплатения труд, извършван от жените и мъжете по отношение на солидарността между поколенията.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. − (PL) Доклад за отхвърляне на дискриминацията, базиран на солидарността между половете и поколенията беше приет днес по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Солидарността между поколенията е едно от структурните и ключови решения в европейския социален модел. Държавите-членки се ангажират да предприемат действия, с които да елиминират бариерите, които възпрепятстват достъпа на жените до пазара на труда при равни условия с мъжете. В сътрудничество с държавите-членки и социалните партньори Европейската комисия трябва да преразгледа политическите стратегии, насочени към балансиране на семейния и професионалния живот.

Показателите за заетост на жените потвърждават, че в много аспекти на работата все още има значителни разлики между жените и мъжете, що се отнася до съчетаването на личния и професионалния живот. В съответствие с целите на Лисабонската стратегия държавите-членки се ангажират с намирането на възможности за заетост на 60 % от жените в трудоспособна възраст.

Комисията следва да представи възгледите си относно новата директива, която засяга конкретни права и закрила, що се отнася до съчетаването на семейния и професионалния живот в семействата, където определени членове изискват грижи. Имам предвид например семействата с деца, възрастни хора и инвалиди.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. − (SK) Докладът по собствена инициатива говори за подобряване на съществуващата ситуация, що се отнася до оценяването на ролята на жените по отношение на солидарността между половете – грижата за децата, възрастните хора и зависимите лица в семейството. Докладът, който представих, наистина е революционен, защото това е първият път, когато инициатива на Парламента призовава за признаване на „невидимия“ принос на жените към финансовата система и БВП.

Докладът беше единодушно одобрен от Комисията по правата на жените и равенство между половете. Дори групата на Зелените не гласува против него. Днес същите тези членове на Европейския парламент представиха алтернативна резолюция, без предварително да предложат каквато и да е консултация преди това. Цялата левица в Европейския парламент гласува за алтернативната резолюция. От това си правя две заключения. Първо, левицата демонстрира, че не уважава работата на Комисията по правата на жените и равенство между половете, въпреки че привидно признава значението й. Второ, левицата повдигна съмнения по въпроса за равенството и недискриминацията между мъжете и жените, като създава подозрение, че за левицата този въпрос служи само за привличане на вниманието на медиите.

Гласувах против резолюцията. Тя определено е стъпка в погрешната посока. Въпреки че съдържа параграфи от оригиналния ми доклад, тя показва, че левицата не уважава работата на милионите жени в Европейския съюз. Авторите на резолюцията показаха, че все още са вкопчени в старите идеологии, които днес са изгубили валидността си. Нещо повече, резолюцията по един безпрецедентен начин поставя под съмнение чешкото председателство за това, че просто е предложило обсъждане относно целите от Барселона.

– Доклад: Roberta Angelilli (A6-0012/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. − (IT) Благодаря, г­н  Председател. Гласувах „за“. Притеснен съм, че детската порнография в интернет е феномен, който се разпространява във все по-голяма степен и особено за това, че засяга все по-малки деца. Сексуалната експлоатация на непълнолетните и детската порнография са сериозно нарушение на човешките права.

Поради тази причина считам за важно в рамките на международното сътрудничество да се предприемат по-сериозни стъпки за филтриране и закриване на уебсайтовете, съдържащи детска порнография, така че доставчиците на интернет услуги да са задължени да блокират подобни престъпни уебсайтове.

Въпреки факта, че в правните системи на държавите-членки се предвиждат наказания и се осигурява доста високо ниво на защита от сексуална експлоатация, сексуално насилие над деца и детска порнография, ние трябва да повишим равнището на закрила на децата както поради непрекъснатото разработване на нови технологии, по-специално интернет, така и поради използването на нови форми на онлайн сприятеляване с деца с цел сексуална злоупотреба от страна на педофили.

Накратко, трябва да разработим кампании за повишаване на осведомеността, насочени към родителите и подрастващите, относно опасностите от детската порнография по интернет и по-специално относно риска от сексуална експлоатация в чат-стаите и форумите.

  Adam Bielan (UEN), в писмена форма. − (PL) Аз гласувах в подкрепа на доклада и бих искал да поздравя г-жа Angelilli за разработването на такава трудна, но същевременно важна тема. Детската порнография е глобален проблем, който се разраства повече от всякога. Затова и трябва да се положат всички усилия да се борим с него на международно равнище. Полицейските сили на различните държави-членки следва да обменят информация и да си сътрудничат по такъв начин, че да предотвратят колкото е възможно повече престъпления от този род. Също така бих искал да подчертая нуждата от разработване на ефективни методи за подпомагане на децата, които са станали жертви на педофилия.

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. − (LT) По мое мнение, всички държави в Европейския съюз трябва да обявят сексуалните отношения с непълнолетни до 18 години, когато има употреба на сила, изнасилване или заплахи, за престъпление. Очевидното експлоатиране на доверието на децата, използването на позицията на авторитет спрямо тях или на въздействие върху тях, включително в рамките на семейството, и злоупотребата с положението на дете, особено поради умствен или физически недъг следва също да се инкриминират.

Държавите в Европейския съюз трябва да изискват доставчиците на интернет услуги да блокират достъпа до уебсайтове, които рекламират секс с деца, а банките и останалите компании за кредитни карти трябва да блокират плащания в уебсайтове с детска порнография.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, защото съм съгласен, че е необходимо „държавите-членки да обявят всички видове сексуална злоупотреба с деца за престъпление“, включително и сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба.

Трябва да се предотвратява достъпът на осъждани за сексуални престъпления лица до деца чрез трудова заетост или доброволни дейности, които включват редовен контакт с деца. Държавите-членки се задължават да гарантират, че досиетата за съдимост на кандидатите за определени длъжности за работа с деца се подлагат на проверка, включително като определят ясни правила или насоки за работодателите относно задълженията им в това отношение.

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Често Европейският съюз се опитва да предприеме съвместни действия, когато е по-добре нещата да бъдат оставени в ръцете на държавите-членки. В този случай обаче смятам, че можем да направим нещата различни, ако действаме заедно.

Бичът на детската порнография и сексуалната злоупотреба с деца е сериозна болест на нашето общество, която унищожава живота на онези, които са най-уязвими и най-много се нуждаят от закрила.

Като се има предвид естеството на Европейския съюз и свободното движение на хора, жизненоважно е да използваме различните средства, с които разполагаме, за да се борим с тези отвратителни престъпления там, където се появят. По-конкретно, важно е информацията за криминално проявените да се съгласува и осъвременява периодично.

Трябва също така да подобрим сътрудничеството с трети страни, така че гражданите на Европейския съюз, които пътуват извън него, за да извършват сексуални престъпления над деца, да могат да бъдат идентифицирани, спрени, преследвани и екстрадирани, ако се налага. Глобалната роля на Европейския съюз предлага важна възможност да популяризираме ценностите си в държави и региони, където правата на децата не са толкова добре защитени.

Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад.

  Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. − (SV) Делегацията на шведските консерватори в Европейския парламент днес гласува в подкрепа на доклада (A6-0012/2009) на г­жа Angelilli (група на Съюза за Европа на нациите, Италия) относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Борбата срещу разпространението на детска порнография трябва бъде с приоритет. Във връзка с това европейското сътрудничество играе много важна роля в различни аспекти. Поради тази причина ние консерваторите гласувахме в подкрепа на този доклад.

В същото време обаче искаме да отбележим, че не споделяме мнението на докладчика относно две от многото предложения, които бяха направени. За разлика от докладчика, ние не смятаме, че трябва да правим компромиси със строгата професионална тайна, с която са обвързани определени професии, като адвокати, свещеници и психолози.

Също така смятаме, че едва ли можем да държим доставчика на интернет услуги отговорен за всички обсъждания, които се провеждат на даден уебсайт, включително и в личните разговори в затворени стаи. Въпреки поставената цел, прекалено е да изискваме всички собственици на уебсайтове в интернет да следят всички лични разговори, които се провеждат там, за да могат да гарантират законността на уебсайта в съответствие с това предложение. Вместо това, трябва да се съсредоточим върху по-ефективни методи за борба с мрежите, които разпространяват детска порнография, които няма да имат такива сериозни последствия върху неприкосновеността на обикновените интернет потребители.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Angelilli, защото смятам, че закрилата на правата на децата трябва да бъде приоритет за Европейския съюз и неговите държави-членки. Законодателството за борба срещу сексуалната експлоатация на децата и детската порнография трябва да бъде осъвременено, като се вземе предвид развитието на новите технологии, особено на интернет, както и използването на някои нови форми на сприятеляване с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба от страна на педофили.

Вярвам, че институциите на Европейския съюз и държавите-членки трябва да се съсредоточат най-вече върху увеличаването на капацитета на институциите за борба с тези престъпления.

Тъй като тези престъпления преминават отвъд границите, Европейският съюз трябва да разработи международна мрежа за борба с тях. В тази връзка подкрепям идеята на ЕВРОПОЛ да създаде специален отдел, който да се занимава с детската порнография и проституция, съставен от експерти по специфични проблеми. Този отдел трябва ефективно да си сътрудничи с полицейските органи на държавите-членки и на трети държави със съответните компетенции.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Напълно подкрепям доклада по собствена инициатива на г-жа Angelilli и препоръката на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Все още предходните съвместни позиции не са въведени във всички държави-членки, а заплахата за безопасността на децата продължава да се увеличава заради по-големия технологичен прогрес. Този доклад трябва да осъвремени и засили съществуващите мерки за борба с тези отвратителни прояви и да ги определи като престъпления, наказуеми от закона. Изпълнението на доклада на г­жа Angelilli означава, че закрилата на децата от тези практики на насилие ще се засилва в отговор на развитието на технологиите, като се насочва по-специално към зловещата практика на „сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба“.

Други важни предложения включват трансграничната проверка на лица, осъждани за сексуална злоупотреба, за да се предотврати достъпът им до работа, където биха имали пряк контакт с деца в други държави-членки, и увеличаване на закрилата на жертвите по време на разследвания и съдебни процеси.

Интернет е жизненоважна част от нашето свързано информационно общество. Децата са наясно с компютрите повече от всякога, но при тази повишена грамотност и увереност, опасностите, предизвикани от безскрупулни хора, не са ясно видими за тях или за техните по-малко грамотни родители. Тези разумни предложения имат за цел да защитят най-уязвимите членове на нашите общества.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, защото смятам, че е важно да се осъвременят средствата за борба с всички видове експлоатация на деца, така че да се гарантира високо ниво на закрила на децата в Европейския съюз.

Ето защо подкрепям препоръките на настоящия доклад, особено предложението във всички държави-членки да се инкриминират всички сексуални престъпления срещу деца, да се повиши бдителността и да се наблюдават новите форми на сприятеляването с деца с цел сексуална злоупотреба, особено в интернет, и за създаването на „система за предупреждение за изчезнали деца“, за да се подобри сътрудничеството на европейско равнище.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Сексуалната злоупотреба с деца и детската порнография са особено противни престъпления, които изискват в ерата на интернет и секстуризма, по-силно законодателство, по-голямо сътрудничество между полицията и правните системи и повишаване на подкрепата за жертвите. Докладът на г-жа Angelilli заслужава нашата подкрепа.

Бих искал обаче да отбележа, че освен развитието на технологиите, които дават на дегенератите повече възможности да задоволят желанията си, трябва също да обърнем внимание на моралния упадък и девалвацията на ценностите като допълнителни причини за увеличаване на този род престъпления.

Само преди 30 години в името на така наречената свобода на нравите, в търсене на разюздани удоволствия за всички и личния псевдорастеж на индивида от най-ранна възраст, едно определено политическо направление насърчаваше сексуалната активност на непълнолетните, дори на страниците на този изразител на общественото мнение на модерната левица – френския вестник „Le Monde“. Въпреки че този недостоен аргумент е, да се надяваме, отхвърлен, неговите автори продължават да проповядват, а политическото им направление продължава да наставлява, без някога да е признало своята виновност.

В заключение бих искал да знам защо единственото право на децата, което не могат да си позволят в повечето от нашите държави, е правото да се родят.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Както се споменава в настоящото предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета, Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (Конвенция на Съвета на Европа) – подписана вече от 20 държави от Европейския съюз, е първият законен международен документ, който класифицира като престъпления различните форми на сексуално насилие над деца, включително насилието, извършено, inter alia, с употреба на сила, принуда или заплахи, дори в рамките на семейството.

В този контекст Парламентът призовава всички държави-членки, които все още не са направили това, да подпишат, ратифицират и приложат съответните международни конвенции, като започнат с Конвенцията на Съвета на Европа. Измежду другите препоръки Парламентът призовава държавите-членки да подобрят законодателството си и сътрудничеството в тази област, за да гарантират, че сексуалните престъпления срещу деца на възраст под 18 години винаги ще се класифицират в Европейския съюз като експлоатация на непълнолетни, и да инкриминират всички видове сексуална злоупотреба с деца.

Независимо от необходимия анализ и суверенно решение на всяка държава по отношение на всяко от решенията на Парламента, ние сме съгласни с основната теза на резолюцията, насочена към закрилата и защитата на правата на децата.

  Jens Holm, Erik Meijer, Esko Seppänen и Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Сексуалната експлоатация на деца и детската порнография са отвратителни престъпления и е необходимо международно сътрудничество, за да се сложи край на това. Затова днес ние гласувахме в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli. Въпреки това, има аспекти от доклада, които не подкрепяме, например създаването на единно, екстратериториално наказателно законодателство, приложимо в целия Европейски съюз, както и определяне на равнище ЕС кое би трябвало да се счита за престъпление и утежняващо вината обстоятелство.

  Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. − (DE) Гласувам в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

В днешно време по-важно от всякога е да защитим развитието и неприкосновеността на децата по всеки възможен начин. Степента на риск е безспорна, тъй като в повечето семейства и двамата родители работят, дядото и бабата не са в състояние да се грижат за децата и интернет често е единствената форма на забавление.

  Kartika Tamara Liotard (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Сексуалната експлоатация на деца и детската порнография са отвратителни престъпления и е необходимо международно сътрудничество, за да се сложи край на това. Затова днес аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli. Въпреки това, има аспекти от доклада, които не подкрепям, например създаването на единно, екстратериториално наказателно законодателство, приложимо в целия Европейски съюз, както и определяне на равнище ЕС кое би трябвало да се счита за престъпление и утежняващо вината обстоятелство.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Сексуалните престъпления срещу деца и детската порнография са сред най-отвратителните престъпления, за които са отговорни хората. Това са престъпления, за които трябва да има тежки наказателни санкции или сериозни надеждни грижи, ако извършителят е душевноболен.

Докладът предлага много конструктивни мерки за по-успешно справяне с тези потресаващи социални проблеми. Държавите-членки са призовани да ратифицират и прилагат всички международни конвенции в тази област, те следва да получат помощ за да подобрят законодателството си в тази област, а детският секстуризъм следва да бъде инкриминиран във всички държави-членки. Това изцяло съответства на представата ми за Европейския съюз като съюз на ценностите. Подкрепям голяма част от съдържанието на доклада и гласувах „за“ в много отделния гласувания.

Въпреки това, докладът се стреми също така да хармонизира наказателното законодателство в рамките на Европейския съюз и да установи система от превантивни мерки, финансирани от фондовете на ЕС, въпреки факта, че това е световен проблем, който трябва да се урежда посредством конвенциите и споразуменията на равнище ООН. Трудно е да се пренебрегне впечатлението, че още веднъж се сблъскваме с пример на цинично използване на един ужасен социален проблем с цел да се укрепи позицията на Европейския съюз за сметка на независимостта на държавите-членки. Наказателното право е абсолютно критична част от компетенциите на суверенната държава. Поради тази причина гласувах против доклада като цяло.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Angelilli относно сексуалната експлоатация на деца, защото този въпрос засяга едно от най-безчестните и нечовешки деяния, които трябва да бъдат наказвани с мерки, приети от всички държави-членки.

В Румъния върху голяма част от този проблем няма светлина. Разполагаме с малко данни относно това до какви размери е достигнал. Ето защо смятам, че приемането на този доклад ще спомогне за разширяването на кампаниите, които предоставят информация, привличат вниманието и предупреждават за сексуалната злоупотреба с деца; ще увеличи броя и спектъра на дейностите, насочени към откриване на непълнолетни, които са сексуално експлоатирани; ще установи услуги за реадаптация, а впоследствие ще провежда периодични проверки на състоянието им; както и ще подобри системата за регистриране и наблюдаване на случаите на сексуална злоупотреба с деца.

Нещо повече, считам, че на малолетните и непълнолетни жертви на трафика на хора трябва да се осигурят услуги със специалисти във временни центрове, включително съдействие и реадаптация във всички държави-членки.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Подкрепям този доклад, който призовава останалите три държави, които все още не са направили това, да приложат рамковото решение на Съвета относно борбата със сексуалната експлоатация на деца. Подкрепям увеличаването на нивото на защита на децата, по-специално в интернет, както и при използването на други развиващи се нови технологии.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. − (DE) Докато Европейският парламент обсъжда как децата да бъдат по-добре защитени, ислямският свят се движи в противоположната посока. Най-старшият ислямски духовник в Саудитска Арабия описа момичета на възраст 10 или 12 години като „годни за брак“ и е изискал правото на детските бракове да се реализира. Заради ислямските имигранти, това ще има влияние и над Европа и трябва да се подготвим за една такава вероятност.

На децата ни трябва да бъде осигурена най-добрата възможна защита. Тъй като извършителите на сексуални престъпления, които преследват деца, често повтарят престъпленията си, трябва да установим регистър в целия Европейски съюз с имената на потенциалните извършители на сексуални престъпления, педофилите и хората с подобни проблеми в поведението. Трябва да се борим по-ефективно с насилието срещу деца и злоупотребата с деца във всичките им форми и да увеличим наказанията за сексуален контакт с деца и за притежание на детска порнография. Гласувах в подкрепа на доклада Angelilli, защото той ще спомогне да увеличим закрилата за нашите деца.

  Seán Ó Neachtain (UEN), в писмена форма. − (GA) Информационните технологии се развиват и разрастват в Европейския съюз, тъй като живеем в „цифровия век“. Преимуществата от тези технологии и удобствата, свързани с тях от гледна точка на работните места, образованието, социалния живот и проучванията, са огромни. Това обаче не означава, че трябва да пренебрегваме опасностите, свързани с тях.

Има особена свобода, свързана с интернет – свободата без физически или практически граници. Тази свобода може да бъде положителна, като цяло, но тя може да бъде използвана и за сексуална експлоатация на деца и детска порнография.

Няма нищо по-важно от здравето, благосъстоянието и бъдещето на нашите деца. Трябва да направим всичко възможно да ги предпазим от вреди. Затова съм щастлив да подкрепя доклада на г­жа Angelilli и да я похваля за цялата работа, която е свършила по него.

  Dimitrios Papadimoulis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Angelilli относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, тъй като той изисква спазване, което би трябвало да се подразбира, от всички държави-членки на настоящото международно право и преразглеждане на рамковото решение на Съвета с цел да се подобри закрилата на децата на европейско равнище.

Статистиката на Организацията на обединените нации е драматична. Мнозинството от жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация са деца и юноши. Необходимо е международно сътрудничество в една цялостна борба срещу тези престъпления и всички държави-членки следва да гарантират, че техните извършители на престъпления ще бъдат съдени.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli, защото имаме нужда от БЪРЗИ, ЕФЕКТИВНИ действия, за да се борим с причините и най-вече, с последствията от сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

Нашите деца все повече се оказват сами, тъй като ние сме все по-заети. Ето как те стават жертва на опасни изкушения. Ангажиментите на Европейския съюз, изразени от члена на Комисията Barrot, ни предоставят гаранции, че от м. март ще имаме отлична правна рамка.

  Lydie Polfer (ALDE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на този доклад, насочен към адаптиране и утвърждаване на Рамковото решение от 2004 г. с цел децата да бъдат защитени от сексуална експлоатация и насилие. Като се има предвид по-конкретно развитието на технологиите (особено интернет), оказва се, че е необходимо праговете на закрила в рамковото решение да бъдат повишени. Склоняването на деца за сексуални цели следва да се приема за престъпление. Сътрудничеството между държавите-членки трябва да бъде засилено от гледна точка на обмяната на информация за досиетата за съдимост, свързани с присъди за сексуално насилие, така че осъдените за подобни престъпления да не могат да заемат работни места, които включват пряк контакт с деца. Закрилата на жертвите също трябва да бъде подобрена.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на доклада, внесен от г­жа Angelilli, който е насочен към въпроса за борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, като набляга на превантивните мерки, които трябва да бъдат взети предвид от държавите-членки, когато създават законодателната си рамка за борба със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография.

Докладът звучи и като предупредителен сигнал що се отнася до слабото прилагане на съществуващото рамково решение, заедно със съответните международни инструменти, по-конкретно Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, по която Румъния е страна от 2007 г., а изисква и включване на нови сексуални престъпления. Държавите-членки трябва да окуражават жертвите на сексуална експлоатация да се свързват с полицията и съответните съдилища, компетентни по наказателни и граждански въпроси. Те трябва също така да обяснят и информират законните представители на непълнолетните и персонала, който има пряк контакт с непълнолетни относно опасностите, свързани със сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба.

Всички тези опасности могат да бъдат ограничени чрез установяване на национални органи за контрол и чрез сътрудничество с доставчиците на интернет услуги, които да блокират материалите или уебсайтовете с детска порнография.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. − (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, гласувам в подкрепа на доклада на г-жа Angelilli относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. В действителност осъждането на тези практики не е достатъчно за изкореняването на тези изключително тежки нарушения на правата на човека.

Обезпокоително е обаче, че не всички държави-членки са се съобразили с разпоредбите на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. Това решение, между другото, се нуждае от осъвременяване с цел да се увеличи закрилата на децата, както и с оглед на постоянното развитие на новите технологии, особено интернет, и използването на нови форми на сприятеляване с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба от страна на педофили.

Изцяло съм съгласен с докладчика, с предоставения подробен и конструктивен доклад, разкриващ отлично експертно познаване на проблема.

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Детската порнография е деликатна тема, която винаги трябва да бъде в центъра на вниманието на европейските и националните органи. Държавите-членки на Европейския съюз следва сурово да наказват всеки вид сексуална злоупотреба с деца и сприятеляването с деца в онлайн среда.

Приветствам решението на Европейския парламент да изиска държавите-членки да поемат категоричен ангажимент за борба със сексуалната злоупотреба с деца, особено като се има предвид колко уязвими спрямо насилието са децата, които използват чат-стаите и интернет форумите.

Имайки това предвид, ефективното сътрудничество между националните органи и доставчиците на интернет услуги е от съществена важност не само, за да се ограничи достъпът на децата до уебсайтове с порнографско съдържание, но също така, за да се блокира достъпът на деца до уебсайтове, които рекламират възможността да се извършват сексуални престъпления. Има и препоръки за създаване на национални схеми за осигуряване на психологическа реадаптация, както на извършителите на сексуални престъпления, така и на жертвите на сексуално насилие.

Бих искала да наблегна на факта, че всяка държава-членка трябва да води индивидуален регистър за извършителите на сексуално насилие над деца и да предотвратява наемането на работа на такива извършители в сектори, които включват работа с деца.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Гласувах категорично в подкрепа на доклада относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Безспорно сприятеляването с деца в онлайн среда с цел сексуална злоупотреба (сближаването с деца със сексуални цели) и педофилските чат-стаи трябва да подлежат на наказание. В допълнение, циничните престъпления, включващи деца, трябва да попадат в обхвата на екстратериториалното наказателно законодателство. Също така Европейският съюз трябва да може да използва общия бюджет, за да финансира програмите за интервенция на ЕС с цел да се предотврати рецидивизмът при извършителите на сексуални престъпления. Подкрепям също така предложението, в което Комисията, заедно с големите компании за кредитни карти, ще разгледат техническата възможност за блокиране или спиране на системите за плащане по интернет на уебсайтове, в които се продава детска порнография.

Накрая, призовавам седемте държави-членки на Европейския съюз, които все още не са подписали Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, да го направят скоро. Това се отнася също и за осемте държави-членки, които все още не са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография от 2000 г.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Политическите сили, които подкрепят империалистическото варварство, войната, ограбването на ресурсите за производство на блага и експлоатацията на народите, са солидарно отговорни за всекидневните престъпления, които се извършват срещу милиони деца по света. Те са отговорни за милионите деца, които са гладни, недохранени, които са принуждавани да работят и които живеят под прага на бедността в държавите от „цивилизования Запад“, за милионите деца, жертви на сексуална експлоатация, и за процъфтяващата индустрия с детска порнография, която прави оборот и реализира приходи от над 3 милиарда EUR само от интернет.

Наказателните мерки, предложени в доклада, няма да са в състояние да предпазят децата, защото не могат и няма да се насочат към главната причина, която поражда разложение и поквара до невиждани нива: печалбарството и дълбоко прогнилата експлоататорска капиталистическа система. Нито пък мерки като отмяна на принципа non bis in idem, наблюдение на комуникациите и своеволна намеса на органите на прокуратурата в интернет могат ефективно да допринесат за закрилата на детето. Напротив, опитът показва, че там, където са предприети подобни мерки, обикновено като изключение в името на борбата с престъпления, които предизвикват всеобщо негодувание и отвращение, целта е избирателите да се съгласят с такива условия, така че по-късно последните да могат да бъдат използвани за ограничаване на личните права и демократичните свободи.

  Lars Wohlin (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Гласувах против доклада за хармонизиране на наказателното законодателство в Европейския съюз във връзка със сексуалните престъпления срещу деца. Подкрепям стабилното сътрудничество в рамките на ЕС за борба със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография, но смятам, че наказателното право следва да бъде национален въпрос.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Закрилата на децата и младите хора от сексуална злоупотреба е важен въпрос, всъщност, това е проблемът на нашето време.

Винаги съм подкрепяла приоритетните права на родителите в отглеждането на децата им, но в този случай държавата също трябва да защитава децата и юношите. Тази закрила засяга не само интернет. Тя засяга и рекламите в медиите, които трябва да бъдат благоприлични и съответстващи на моралните ценности и не трябва да нарушават правото на невинност на младите хора.

Родителите играят специална роля в закрилата на децата от сексуална злоупотреба. Всеобщата декларация за правата на човека ясно посочва в член 26.3, че родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца. Образованието, дадено от родителите включва и образование за отговорна употреба на медиите. Но родителите не могат постоянно да изпълняват образователната си роля, ако не разполагат със съответното време, което да посветят на семейството и децата си. Държавата трябва да разрешава на родителите това свободно време. Интернет никога няма да може да замени отделеното време за разговор между родители и деца. Една компютърна игра не може да замени разговора с баба. Джойстикът не е еквивалентен на един час прекаран с дядо в гаража.

Истинското семейство е мястото за закрила на децата и родителите са техните първи закрилници. Ето защо аз започнах един проект в Словакия, адресирайки го главно към родителите: „Знаете ли къде е детето ви сега?“

  Marian Zlotea (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В едно цивилизовано общество трябва да поставяме безопасността на децата си над всичко. Сексуалната експлоатация е нарушение на правата на детето на грижи и закрила. Сексуалната експлоатация оставя децата с психологически белези и понякога дори с физически такива и по този начин намалява очакванията им да водят един достоен живот.

Бих искал да подкрепя идеята, предложена от докладчика, г-жа Angelilli, че рамковото решение от 2004 г, което понастоящем е в сила, трябва да бъде осъвременено. Приветстваме решението, чрез което този процес на осъвременяване трябва да бъде извършен с цел да се повиши нивото на закрила на децата, особено що се отнася до новите заплахи, създадени от интернет и другите нови системи за комуникация. Държавите-членки трябва да гарантират, че законодателството ще бъде изменено така, че уебсайтовете с криминално съдържание да бъдат блокирани.

Трябва да насърчаваме сътрудничеството между държавите-членки, за да се сложи край на този род престъпления и активно да се борим с детската порнография и останалите форми на сексуална експлоатация на деца с търговска цел. Ние имаме нужда от всеобща глобална стратегия, наред с дипломатическо и административно сътрудничество, за да гарантираме, че това законодателство се прилага за благото на децата. Трябва да предложим закрила на жертвите на насилие. Трябва също така да сложим край на секстуризма.

8. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,00ч., бе възобновено в 15,00ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н PÖTTERING
Председател

9. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

10. Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола

11. Реинтегриране на задържаните от Гуантанамо - Предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (разискване)

  Председател. − Следващата точка включва изявления на Съвета и на Комисията относно репатрирането и реинтегрирането на задържаните от Гуантанамо и предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н Председател, напълно съм наясно, че въпросът с Гуантанамо е предмет на голяма загриженост за този Парламент. Наясно съм също така, че Парламентът чрез различите резолюции, приети от 2002 г. насам, последователно е изразявал мнението си по този конкретен проблем. Затова считам, че приветствате, както направи това Съветът, решението на президента Обама да закрие лагера в Гуантанамо до една година. Председателството изрази това становище чрез изявление, което беше направено скоро след като президентът Обама подписа заповедта. Както вероятно знаете, министрите недвусмислено приветстваха това решение на последното заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения.

Президентът Обама обяви също така решението си да преустанови делата на военния трибунал, да потвърди Женевската конвенция, да прекрати програмата за тайно задържане и да сложи край на суровите разпити. Тези навременни събития ще ни позволят да укрепим още повече трансатлантическото сътрудничество в областта на борбата срещу тероризма.

Разбира се, решението лагерът в Гуантанамо да бъде закрит е преди всичко отговорност на Съединените американски щати. Независимо от това, предвид нашия общ интерес в борбата срещу тероризма и за зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава, на срещата на Съвета миналата седмица министрите обсъдиха начините, по които държавите-членки могат да предложат практическа помощ на САЩ и по-конкретно дали могат да приемат бивши задържани.

В своята заповед за закриване на лагера в Гуантанамо президентът Обама нарежда преразглеждане на статута на всички задържани. В момента това е в процес на изпълнение. Реинтегрирането на задържаните ще засяга онези, които подлежат на освобождаване във връзка с това преразглеждане. Въпросът дали държавите-членки могат да приемат бивши задържани е въпрос на национално решение. Въпреки това, миналата седмица беше постигнато съгласие, че е желателен общ политически отговор и че допълнително би могла да бъде разгледана възможността за координирани действия на европейско равнище.

Тази тема повдига голям брой политически, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността, които се нуждаят от допълнително проучване и консултации, и които – това също е много важно – ще изискват ангажираността на министрите на правосъдието и вътрешните работи на държавите-членки. Този процес току-що започна и Съветът ще се върне към проблема, веднага щом някои от тези въпроси се изяснят допълнително. Това е предмет на текуща работа и Комитетът по политика и сигурност я обсъжда днес.

Разбирам напълно продължаващия интерес в този Парламент, който намира отражение в проекторезолюцията, внесена на тази сесия, която аз прочетох. Бих искал да ви уверя, че Председателството ще обърне сериозно внимание на този въпрос и ще ви държи напълно информирани за резултата от следващи обсъждания в Съвета, както и относно всички други промени.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. − (FR) Г-н Председател, поздравявам г­н Vondra и се радвам, че съм в състояние на откликна на това, което той току-що каза, тъй като е очевидно, че Комисията трябва да работи в тясно сътрудничество с Председателството по този труден въпрос.

Бих искал също така специално да изразя подкрепата си за г-жа Ferrero-Waldner, която в последния момент беше възпрепятствана да се присъедини към нас тази вечер. Затова ще говоря от нейно и от мое име.

Комисията приема много добре инициативите, предприети от президента Обама от момента на встъпването му в длъжност. Налице са всички елементи за възобновяване на отношенията между САЩ и Европа и Комисията ще положи големи усилия, за да възроди това партньорство.

Най-забележителният пример за смяната на посоката от Съединените американски щати е намерението им да преразгледат въпросите, свързани с правата на човека във връзка с третирането на лицата, заподозрени в терористична дейност. Ние, разбира се, приветстваме желанието на президента Обама по-бързо да закрие лагера за задържане „Гуантанамо“, да се обърне към ислямския свят и да потвърди ангажимента на Съединените американски щати към мирния процес в Близкия изток.

Със задоволство забелязваме и други, също толкова важни детайли в заповедите, подписани на 22 януари, а именно – закриването на секретните затвори на ЦРУ, тоталната забрана на употреба на изтезания и жестокост, на нечовешко или унизително отношение и прекратяването на съдебните процеси на военните трибунали.

Европейският съюз поддържа активен политически диалог със Съединените американски щати, в който разбира се, даваме приоритет на спазването на правата на човека по света. Също така ние сме активни партньори на САЩ в борбата срещу терористичните заплахи, но винаги съобразно нашите ангажименти във връзка с правата на човека.

Задържането без процес на затворниците в Гуантанамо в течение на повече от няколко години даде предимство на терористичните групи, които се опитват да радикализират и да привлекат нови членове. Европейският съюз вече изрази несъгласието си с Гуантанамо. Вашият Парламент, Европейският парламент, непрестанно призоваваше за неговото закриване, защото борбата срещу тероризма трябва да се провежда в съответствие с международното право. В борбата срещу тероризма е важно да се спазват правата на човека не само защото е въпрос на принципи, но и за да се противодейства на радикализирането по целия свят. Считаме, че правата на всички задържани, предвидени в международното право, трябва да бъдат спазвани. С изключение на случаите на въоръжен конфликт, лицата не следва да бъдат задържани произволно и следва да имат право на справедлив, законен процес. Повдигнахме тези въпроси в рамките на политическия диалог със Съединените американски щати. Европейският парламент изигра важна роля в повишаването на осведомеността по този въпрос.

Бих добавил все пак в отговор на г-н Vondra, че случаят на всеки от задържаните в лагера в Гуантанамо трябва да бъде преразгледан от американските органи. Току-що започна работа работна група под председателството на министъра на правосъдието на САЩ, в която участват и държавните секретари по отбраната и вътрешната сигурност, и високопоставени длъжностни лица.

Президентът Обама обяви, че ще бъдат положени нови дипломатически усилия за откриване на решение за проблема с Гуантанамо.

На последния Съвет на министрите на външните работи от 26 януари, както трябва да е докладвала г­жа Ferrero-Waldner, се проведе кратко обсъждане във връзка с Гуантанамо. Няколко държави-членки изразиха желанието си за установяване на обща рамка за съгласуван подход на Европейския съюз, въпреки че, на първо място, г-н Vondra, самите държави-членки решават за всеки конкретен случай как ще отговорят на искания от страна на Съединените американски щати.

Ние предложихме в тясно сътрудничество със секретариата на Съвета да разгледаме тези въпроси по-обстойно. Проучваме въпроса как трети страни могат да приемат бивши задържани. Дори ако по принцип освободените задържани са длъжни да се завърнат в родните си страни, някои от онези, които е вероятно да бъдат освободени след преразглеждането, не биха могли да се върнат в родината си поради страх от преследване, изтезания или малтретиране.

Заедно със Съединените американски щати бихме искали да проучим подробно какво може да направи Европейският съюз, за да подпомогне установяването на тези хора на сигурно място. Въпреки това, тези конкретни случаи ще повдигнат деликатни и сложни въпроси, на които предварително трябва да се обърне внимание. Принципът никога не се променя: ние следва да направим каквото е необходимо, за да гарантираме абсолютното зачитане на правата на човека. При всички случаи искаме да заемем положителна и градивна позиция, що се отнася до новата американска администрация. В същото време трябва и да вземем всички необходими мерки, за да сме сигурни, че подходът на Европейския съюз съответства на задълженията относно правата на човека и нашето собствено законодателство.

Този подход няма да бъде нито лесен, нито бърз. Ще се изправим пред сложни въпроси, които изискват координиране на действията на държавите-членки, за да се достигне до съгласуван отговор от страна на Европейския съюз. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да съдействаме в разискването относно практическите мерки, които следва да бъдат взети на равнището на Общността.

Към момента САЩ не са отправили официално искане. Както г-жа Ferrero-Waldner неведнъж е казвала, необходимо е положително сътрудничество. Ние трябва да работим заедно с държавите-членки за това.

На следващия Съвет по правосъдие и вътрешни работи на 26 февруари ще призовем държавите-членки да предприемат съвместен подход и също така можем да използваме прецедента на решението, използвано, когато палестинците бяха приети в Европа веднага след събитията в църквата „Рождество Христово“ през 2002 г.

Разбира се, Комисията иска да подпомогне онези държави-членки, които решат да приемат бившите задържани в Гуантанамо на територията си. Очевидно все пак зависи от тези държави-членки да определят статута на бившите задържани, които също са и граждани на трети страни, и които евентуално биха били прехвърлени на тяхна територия.

Всеки случай ще се разглежда индивидуално, като се вземе предвид ситуацията на всеки човек, хуманитарните съображения и потенциалната заплаха за сигурността. Решението за приемане и определяне на статут, в края на краищата, попада в компетенциите на всяка държава-членка. Този подход обаче трябва да е част от съвместна рамка, доколкото това е възможно.

Г-н Председател, това е, което имам да кажа от мое име и от името на г-жа Ferrero-Waldner. Питам се дали сега е моментът да направя изявление относно транспортирането и незаконното задържане на затворници в района на Европа. Тогава ще продължа и ще направя изявление, което, макар и кратко, ще отговори на много от въпросите на Парламента.

То засяга използването на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници. Линията, която възприе Комисията от самото начало, се опира на три идеи: първо, войната срещу тероризма трябва да се води при пълно зачитане на основните права; второ, истината, каквато и да се окаже тя, трябва да бъде установена; трето и най-важно за мен, подобни действия трябва да бъдат избягвани в бъдеще.

Комисията неведнъж е изразявала позицията си, че практиките, считани за извънредно предаване на престъпници, и тайното задържане са нарушение на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права.

Комисията заяви също така, че е от особена важност за всички заинтересовани държави-членки да проведат изчерпателни, независими, безпристрастни разследвания, за да установят истината, каквато и да е тя. Това е положителен ангажимент, произтичащ от Европейската конвенция за правата на човека. Трябва да се каже, че в няколко държави-членки вече са започнали разследвания.

Що се отнася до твърденията за тайно задържане в Полша, Комисията писа неколкократно до полските органи. Тъй като на мен ми бе поверена отговорността за въпросите на „правосъдието, свободата и сигурността”, самият аз писах до полските органи на 28 май 2008 г., за да подчертая важността на провеждането на подходящите разследвания.

След това писмо, през м. август 2008 г. заместник-министърът на правосъдието ме уведоми, че най-после е започнало криминално разследване и че ще ме информира за неговите резултати. Смятам, че това е сериозен напредък.

Също така се обърнах и към Румъния по въпроса за тайното задържане. През м. юни 2008 г. министър-председателят на Румъния ми изпрати доклада на разследващата комисия на румънския Сенат. След по-нататъшни контакти румънските органи решиха да проведат допълнителни разследвания, за да проучат информацията, включена във втория доклад на г-н Marty, който беше избран за докладчик от Европейския съвет.

Само подобен подход, който акцентира върху нуждата от провеждане на подходящи разследвания на национално равнище, ще ни позволи да продължим напред. Съюзът и Комисията не разполагат нито с властта, нито с ресурсите да заместят държавите-членки в задачата по разкриване на истината. Само инструментите за разследване и ресурсите на държавите-членки могат да бъдат адекватни за тази задача.

Очевидно Комисията, и аз ще поема ангажимент към вас, се надява, че тези разследвания ще бъдат завършени и ще позволят там, където това е уместно, да се определи кой носи отговорност и там, където е уместно, да се гарантират компенсации за жертвите.

В допълнение към исканията към държавите-членки за провеждане на разследвания, един от практическите приноси на Комисията, след резолюцията на Европейския парламент от 2 февруари 2007 г., беше да се изясни дефиницията на „държавни въздухоплавателни средства“ и докато аз бях член на ЕК, отговарящ за транспорта, представих съобщение относно гражданската и бизнес авиацията, което изяснява въпросите.

Парламентът също изиска оценяване на националното антитерористично законодателство. За да получи представа за настоящата ситуация, Комисията изпрати въпросник до държавите-членки относно ефективността на мерките за борба срещу тероризма и за връзката им с основните права. Комисията получи отговори от всичките 27 държави-членки и документ, представящ тези отговори, ще бъде публикуван през следващите шест месеца. В момента е необходимо да се хвърли истинска светлина върху всички тези отговори.

Това е всичко, г-н Председател; отнех доста време, госпожи и господа, но е вярно, че докато това е сфера, в която Съюзът има ограничени правомощия, Комисията се стреми да окуражава истината да излезе на светло и да насърчава зачитането на основните права. Мога да кажа само едно, но казвайки го, поемам личен ангажимент. Аз, разбира се, ще продължа да се уверявам, че преди всичко, цялата истина е установена, така че да можем да сме сигурни, че подобни непростими действия няма да се повторят.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. − (EN) Г-н Председател, аз очаквах два отделни въпроса: Гуантанамо, от една страна, и тайните задържания и предавания – от друга. Както всички ние знаем, през първите дни след встъпването си в длъжност президентът Обама всъщност взе три решения. За първото вече ви казах, т.е. за Гуантанамо, но имаше и две други важни решения.

Първо, той сложи край на секретната програма за задържане на ЦРУ. Президентът нареди в бъдеще всички задържани лица, държани от САЩ, да бъдат задължително регистрирани в Международния комитет на Червения кръст. С това решение той уреди въпрос, който даваше повод за загриженост както на Съвета, така и на Европейския парламент. Затова и Съветът радушно приветства това решение. Сигурен съм, че то се приветства също толкова радушно и от Парламента.

Президентът Обама прекрати също така прилагането на „засилени“ техники за разпит от ЦРУ. Следователите от САЩ вече не могат да се позовават на правните становища относно изтезанията и другите методи на разпит, съставени след 11 септември. Това решение е важно. Европейският съюз е ангажиран с пълна забрана на изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително отношение.

Що се отнася до третото решение, президентът Обама нареди също извършване на преглед на политиките на транспортиране и предаване, за да се гарантира, че те са в съответствие със задълженията на САЩ по международното право. Занапред политиките не трябва – цитирам – „да водят до прехвърляне на лица в други държави, за да бъдат подложени на изтезания или друго с цел или с последствие подкопаване или заобикаляне на ангажиментите или задълженията на САЩ за осигуряване на хуманно отношение към лицата под техен арест или контрол“.

Убедени сме, че тези решения, взети заедно с решението за затваряне на Гуантанамо, което вече споменах, допълнително ще заздравят сътрудничеството със САЩ в борбата срещу тероризма. Мисля също, че то може да възстанови един по-добър климат в трансатлантическите отношения и може да отговори на чувствата, които бяха изразени много категорично в този Парламент, както и сред съществена част от общественото мнение в Европа.

Сега мисля, че от самото начало ние всички можем да се съгласим с една важна мисъл: че контекстът на днешното обсъждане се промени неизмеримо. Наясно съм също, че твърденията за използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници, бяха повод за дълбока загриженост сред мнозина членове на Парламента. Вие наблюдавахте тези въпроси много отблизо, не на последно място чрез дейностите на временната комисия.

Позицията на Парламента бе ясно изразена в резолюцията ви от м. февруари 2007 г. Искам да подчертая пред вас, че Съветът винаги е наблягал на ангажимента си за ефективна борба срещу тероризма, с използване на всички налични законни средства, тъй като тероризмът, като такъв, е заплаха за системата от ценности, основана на принципа на правовата държава.

Съветът също неведнъж е заявявал, че наличието на секретни обекти за задържане, където задържаните лица се намират в правен вакуум, не е в съответствие с международното хуманитарно право и това по правата на човека. Това е мнението ни и сега и ние сме ангажирани с него, но промяната в контекста, предвид актуалното развитие на нещата в САЩ, означава, че бих искал също да се съсредоточа основно върху бъдещето. Нека гледаме напред, а не назад. Съветът енергично приветства неотдавнашното решение на президента на САЩ по този въпрос.

Трансатлантическата общност е общност на споделени ценности и трябва да остане такава, ако искаме да сме способни да защитаваме интересите си в глобалния свят. Няма съмнение, че човешките права и подкрепата за принципа на правовата държава в борбата срещу тероризма са част от това общо наследство.

  Hartmut Nassauer, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-н Председател, госпожи и господа, трябва ли затворници от Гуантанамо да бъдат приети в Европейския съюз? Това е въпросът, който трябва да си зададем днес. Отговорът ще зависи от съображенията, от които изберем да се ръководим.

Някои хора твърдят, че затворниците са били изтезавани. Това е причина да ги приемем, от съображения за хуманност. Без съмнение е вярно, че изтезанията са най-нечовешката и унизителна практика. Ако тези хора са били изтезавани, те имат право на нашето съчувствие, независимо от отделните обвинения, които им се повдигат. Това ли обаче е единственият аспект, който трябва да разгледаме?

Например мнозина от хората, които са или са били затворени в Гуантанамо, са преминали през тренировъчни лагери за терористи в Афганистан след 11 септември. Те не са били туристи, желаещи да се насладят на красотите на страната, а потенциални терористи. Длъжни сме да защитим европейските граждани от потенциални терористи.

За съжаление, изтезания се прилагат по цял свят и ние неотклонно ги осъждаме. Още не сме стигнали дотам да кажем, че всеки, който е бил изтезаван, има право да бъде приет в Европа. Това още не сме направили и си имаме сериозни причини. Вместо това сме претеглили това съображение във връзка с необходимостта от сигурност в Европейския съюз. Трябва да направим същото и в този случай. Трябва да сме сигурни, че в Европа няма да нахлуят потенциални терористи и следователно при преценката на този проблем бих искал да видя, че необходимостта от сигурност се ползва с най-висок приоритет над всички други съображения.

  Martin Schulz, от името на групата PSE. – (DE) Г­н Председател, госпожи и господа, моят колега Claudio Fava ще говори от името на нашата група по въпроси, отнасящи се до полетите на ЦРУ и тази част от обсъждането. Аз ще се съсредоточа върху въпросите, свързани със закриването на лагера „Гуантанамо“ и ще започна с отговор на Hartmut Nassauer.

Вярно е, че изискванията за сигурност на народите на Европейският съюз са стандарт, с който трябва да съизмерваме действията си. Бих искал обаче да започна с въпроса: кое вреди повече на сигурността ни? Дали това е страхът да приемем тук затворници от Гуантанамо, тъй като се смята, че те ще се явят риск за сигурността след освобождаването им? Или, по-вероятно, дали това е фактът, че съществуването на този лагер, което е в разрез с международното право и нарушава правата на човека, е основната причина зад вълната от мощен гняв, обзел милиони хора по цял свят? Това е защото т.нар. западен свят, който безспорно бе провокиран по безпрецедентен начин от събитията на 11 септември, до известна степен не бе в състояние да повлияе на случващото се и поради това трябваше да приеме факта, че президент на Съединените американски щати пренебрегна основни права на човека, тъй като сметна това за подходящ отговор на тази провокация.

Считам, че това допринесе повече за засилване на несигурността в света, отколкото ако сега, когато друг президент иска да върне страната си към предишното й величие, като направи Съединените американски щати символ на спазването на основните права по цял свят, ние европейците кажем сега, че не искаме да имаме нищо общо с това, вие трябва сами да си направите извода какво да се прави в тази връзка.

Бихме изпратили послание, че конфедерация от държави като Европейския съюз, която мисли, че е и наистина е общност на правовия ред, иска да избяга от отговорностите си, като използва този аргумент в момента, в който на едно незаконно положение е сложен край. Не може да очакваме гражданите ни да приемат това като риск за сигурността. Това е грешното послание. То е гибелно, защото поведението ни би било по-лошо, отколкото на тези хора, които като Барак Обама отиват там и заявяват, че въпреки всички рискове, които самите те поемат, въпреки несъгласието на военните, въпреки съпротивата в САЩ, тъй като хората там също казват „оставете ги в Гуантанамо, не ги водете тук, тук те представляват по-голям риск“, които казват че въпреки цялата тази съпротива, има символично значение фактът, че новият президент се връща към спазването на правата на човека и основните права, включително на правата на тези, които сами не са показали никакво уважение към тези ценности. Отказът да му се помогне в такова положение би бил неправилен и в разрез с разбирането най-малко на моята група относно задачата на Европейския съюз, която е да гарантира, че общността, управлявана от закона, която сме създали във вътрешен план, се изнася като аспект на международната политика.

Можем да направим това само като допринасяме по един заслужаващ доверие начин в рамките на собствените ни граници за гарантиране на това, основните права на всеки човек да са с приоритет. Гуантанамо е място на позор. То е място на изтезания. По тази причина то е също така символ на факта, че западната конфедерация на държави не може да претендира, че практикува това, което проповядва, а именно че най-важно от всичко е, че човешкото достойнство е неприкосновено. Това е първият член от нашата Харта на основните права. В Хартата не се посочва, че тази неприкосновеност може да бъде намалявана. Чувството ни за превъзходство над философията на терористите има нещо общо с факта, че ние казваме, че ще предоставим на тези хора основните им права, макар те да желаят с действията си да отнемат тези права на другите.

Поради тази причина считам, че можем да дадем по-голям принос за сигурността на света, като затворим Гуантанамо, като подкрепим Барак Обама и като играем активна роля, ако администрацията на САЩ поиска да сторим това, и ако можем да работим заедно с правителството, за да започнем процес по приемане на тези хора, отколкото ако проповядваме фалшива концепция за сигурност която, г-н Nassauer, би могла да се приложи само когато полицията и тайните служби са свършили работата си. Случаят няма да е такъв, че когато хората излязат от Гуантанамо, те да могат да се движат тук свободно и без наблюдение. Аспектът на сигурността е важен, но основните права трябва в този случай да се ползват с по-висок приоритет.

(Ръкопляскания)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н SIWIEC
Заместник-председател

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г­н Председател, когато сенаторът Обама стана президент Обама, всички въздъхнахме с облекчение. Оста на злото, смяната на режима, войната срещу терора: европейските граждани копнеят тези евфемизми да бъдат пратени в историята заедно с хората, които ги измислиха.

Но за да скъсаме с миналото и за да се върнем към принципа на правовата държава, се иска смелост и упоритост, така че поздравявам новия президент. Той беше прав да осъди симулирането на давене като изтезание, беше прав да спре опорочените военни съдебни процеси в залива Гуантанамо и беше прав да даде сигнал за решимостта си за окончателно закриване на лагера в срок от една година. Приветствам днешните уверения на Председателството на Съвета, че САЩ вече са се отказали от презрените практики, които опетниха правителството им през последните години, включително изтезанията в трети страни и случаите на извънредни предавания, за да се сложи край на оста на беззаконието.

Европа обаче не може да се дистанцира, да свие рамене и да каже, че това са неща, с които Америка трябва да се оправя сама. На нас ни липсва откритият дебат и колективната промяна на волята, които американската демокрация позволява. И пак прекалено често държави-членки от нашия Съюз бяха замесени в това, което направи администрацията Буш. Ако 43-ят президент ни научи на нещо, то е, че при прилагането на международно правосъдие нагласата „да действаме сами“ завършва в задънената улица на провала.

Така че предизвикателството на Гуантанамо, проблемът, че 245 заподозрени ще бъдат пуснати от правосъдната система, не е въпрос само за Америка. Той е главоблъсканица, която трябва да решим заедно. Съединените американски щати трябва да преследват заподозрените, когато има солидни доказателства и в съответствие с принципа на правовата държава. Америка трябва да освободи тези от заподозрените, срещу които доказателствата не са достатъчни, и да ги защити, ако е вероятно да бъдат подложени на изтезания у дома.

Но какво да кажем за тези, които ще бъдат освободени, които не представляват заплаха, но нямат желание да останат в страна, която неоснователно ги е хвърлила в затвора? Ако бъде помолена, не трябва ли Европа да предложи на тези малцина граждани правата и свободите, които никоя друга страна няма да им предложи? Не можем безкрайно да балансираме твърдението на Съвета, че отделните държави-членки трябва да решават, с обявеното от него желание за една координирана европейска позиция. Европа трябва да говори с един глас и да играе ролята си за прекратяване на тази обида за правосъдието. Мнозина от нас са критикували преди Америка за неумението й да работи с другите. Бяхме прави за това, но сега нашата помощ може да бъде потърсена и би било грешка да кажем „не“.

  Konrad Szymański, от името на групата UEN. – (PL) Г-н Председател, стандартното консервативно тълкуване на международното право изисква Гуантанамо да бъде закрит незабавно и безусловно. След 11 септември обаче вече нищо не е стандартно. Затова дори и президентът Обама, който толкова се стреми към промяна, е изправен пред сериозния проблем какво да се прави с хората, които в момента се намират в Гуантанамо. Това не са обикновени затворници. Всяко девето лице от освободените от Гуантанамо веднага отново се заема с терористична дейност. Затова призовавам към внимание, когато предлагаме съвети на Съединените американски щати и на държавите-членки на Европейския съюз.

По този въпрос абсолютно сигурни са три неща. Ние със сигурност сме длъжни да изведем от лагера нашите граждани и лицата, постоянно пребиваващи у нас. От нас се очаква също така ефективно да изолираме лицата, които представляват сериозна заплаха. Освен това следва да прегледаме Женевската конвенция с оглед намиране на подходящ отговор за проблема за армиите от терористи без гражданство. За съжаление, никой от тези въпроси не е разгледан подобаващо в проекта за резолюция.

  Kathalijne Maria Buitenweg, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Г­н Председател, моята група приветства бележките, направени от министър Vondra относно залива Гуантанамо. Изглежда, че по принцип Европейският съюз е в процес на търсене на общ отговор и чешкото председателство ще ни помогне в това. Къде точно ще бъдат преместени затворниците е все още въпрос на съгласие от държавите, но се съобщава, че по принцип Европа ще реагира положително на искане от САЩ. Това ще зарадва Парламента, защото още през 2006 г. ние поискахме от държавите-членки на ЕС активно да настояват за заселване на бившите затворници, включително в Европейския съюз.

Въпросът ми към Съвета е: готови ли сте да направите това по един активен начин? Ще попитате ли САЩ кои са затворниците сега? Ще попитате ли за техния произход и какво би станало с тях, така че да можем да създадем необходимата организация? Аз обаче съм доволна от тази положителна нагласа, която се надявам да сложи край на нарушенията на правата на човека, на които тези хора са били подложени.

Г-н Председател, докато развоят за залива Гуантанамо, който е символ, е чудесен, не следва да забравяме че има и други затвори, за които трябва да изразим мнение. Сещам се за Баграм в близост до Кабул например, където се държат от 600 до 700 души. Призовавам Съвета и Комисията да направят необходимото тези затвори също да бъдат закрити.

Макар да бях доволна от бележките за залива Гуантанамо, малко съм разочарована от тези за ЦРУ. Оценявам, че преди всичко Съветът иска да гледа напред, не назад. Разбирам добре това, тъй като когато се оглеждаме назад, виждаме голяма каша. Би било прекалено опростяване да кажем, че тъй като САЩ сега имат нов президент, можем отново да прилагаме същите стандарти към всички нас и да забравим да надникнем в сърцата си, и да подминем помощта, която оказахме на правителство, за което сега казвате, че е действало неправилно.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н Председател, моята група, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, от самото начало настояваше за закриване на затворническия лагер на САЩ в Гуантанамо. Противно на всички основни правни принципи и международни договорености, хора бяха държани в плен и изтезавани с години, и им бе отказван справедлив процес. Основните им човешки права бяха пренебрегнати. Самата сила, която се опитва да защитава правата на човека, демокрацията и свободата в целия свят в този случай нарушаваше основни права и създаде собствена зона извън закона за целите на войната си срещу терора. Това е неприемливо!

Важно бе, че Европейският парламент през един дълъг период постоянно повтаряше призива си за закриване на Гуантанамо. Обаче сега, когато новото правителство заяви, че променя политиката си, ние европейците започваме да се съмняваме в това, за което самите ние призовавахме. Колебаем се и започнахме период на политически пазарлъци. Смятам това за циничен подход.

Какво стана с призива ни за всеобщия и неделим характер на правата на човека? Не може наистина да казваме, че искаме да проповядваме едно нещо, а да правим друго. Не може да е истина, че по някакъв начин желаем да оправдаем и да приемем този позорен лагер. Не можем да разглеждаме закрилата на правата на човека като важен принцип само когато искаме това от други и да не правим ние самите нищо, за да я утвърждаваме.

Призовавам държавите-членки да заявят позицията си ясно, но също така казвам от името на моята група, че закриването на затворническия лагер в Гуантанамо е само първата стъпка. Военната база на САЩ в Гуантанамо също трябва да бъде изтеглена.