Пълен протокол на разискванията

Сряда, 4 февруари 2009 г. - Страсбург

10. Одобряване на протокола от предишното заседание

(Протоколът от предишното заседание бе одобрен)

  Nils Lundgren (IND/DEM). – (EN) Г­жо Председател, процедурен въпрос относно член 142, параграф 2, букви а) и б) относно разпределянето на времето за изказвания. Вчера, когато обсъждахме затвора в Гуантанамо, тук в залата аз и няколко други оратори бяхме прекъсвани безцеремонно, когато превишим времето си с по няколко секунди. Това грубо отношение бе демонстрирано от г­н Pöttering и от заместилия го по-късно заместник-председател, г­н Siwiec.

От друга страна, на г­н Schulz, лидера на Групата на социалистите, бе разрешено от г­н Pöttering да надвиши своето време с много повече от минута. Аз, естествено, не бих си и помислил да се усъмня, че това се дължи на факта, че г­н Pöttering и г­н Шулц са приятели – alte Kameraden, както се казва на немски – но наистина откривам един повтарящ се модел тук. Колегите от големите групи, които развиват политическото послание, което Председателят иска да чуе, биват щедро толерирани. Колегите от по­малките групи, представящи политическото послание, което Председателят не иска да чуе, биват обект на изключително лошо отношение. А това вече е в нарушение на Правилника за дейността, където ясно е посочено как трябва да се разпределя времето за изказвания.

Искам да припомня на г­н Pöttering и на всички негови заместник-председатели –

(Председателят уведоми оратора, че е превишил времето за изказване)

Бях изпратен тук, за да защитя субсидиарността и суверенитета на държавите­членки и председателят и заместник­председателите на Парламента нямат каквото и да било право да се опитват да заглушат гласа на 15 % от шведския електорат.

  Председател. − Г­н Lundgren, трябва да ви прекъсна. Превишихте почти двойно своето време за изказване. Отбелязах си това, което казахте. Вярвам, че е ясно на всички.

  Nils Lundgren (IND/DEM). – (EN) Г­жо Председател, нека ви напомня, че това нямаше да се случи на г­н Schulz. Него нямаше да го прекъснете. Това е голямата разлика. Но вие доказвате моята теза – благодаря ви много.

  Председател. − Г­н Lundgren, сигурна съм, че грешите. Ще запиша това, което казахте, и то ще остане в протокола. Със сигурност също би било подходящо да обсъдите в Бюрото въпроса за различното отношение, което отчасти зависи и от наличното време.