Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 5 февруари 2009 г. - Страсбург

6. Обяснения на вот

Устни обяснения на вот

- Доклад на Constantin Dumitriu (A6-0004/2009)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, за мен беше удоволствие да подкрепя един доклад, който ще доведе до административно и правно опростяване, който ще привлече вниманието на потребителя към качеството и хранителната стойност на храните както в Европа, така и в трети страни, и който също така ще изясни на потребителя методите за производство на безопасни продукти. Аз не съм съгласна с приоритетното място на зехтина или на сектора, произвеждащ зехтин, и вярвам, че Комисията ще включи и сектора на винопроизводството в специфичните програми с цел да привлече вниманието на обществеността към висококачествените вина, произвеждани в различни региони на Европейския съюз.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, бих искала да кажа само, че аз подкрепих този доклад. По време на дебатите с интерес разбрах, че Комисията е одобрила 70 % съвместно финансиране на програмата за насърчаване консумацията на плодове в училище, което ще бъде изключително важно за въвеждането на тази програма, и аз открито я приветствам.

- Доклад на Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (A6-0407/2008)

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, благодаря ви още веднъж, че ми дадохте думата. Аз подкрепих този доклад, защото той показва, че ние трябва да имаме регламент, който да защитава интересите на фермерите и интересите на производителите. Мисля, че това, от което се нуждаем сега, е да общуваме със заинтересованите страни или като производители, или като потребители на фуражи. Това, че ние имаме такъв добър регламент, няма да е достатъчно, докато няма добра комуникация между всички заинтересовани страни.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­н Председател, аз подкрепям доклада за пускането на пазара и използването на фуражи, защото той представя интересите на фермерите и производителите, както и здравното осигуряване на селскостопанските животни и по същата причина здравното осигуряване на хората, които по­късно ще консумират месото им.

Едно ясно определение на съставките на комбинираните фуражи в общностния регистър на фуражните добавки ще улесни фермерите при вземането на разумни решения относно избора на правилния вид фураж. Това е стъпка в правилната посока. Въпреки това обаче аз ще си позволя да посоча, че закрилата на търговската тайна на производителите не може да оправдае липсата на основна информация и не може да води до ситуации като болестта „луда крава“ или появата на диоксин в комбинираните фуражи.

- Доклад на Jürgen Schröder (A6-0513/2008)

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, през ноември 2007 г. аз посетих Уганда, за да се срещна с местните предприемачи и местните неправителствени организации. Когато излизахме от Кампала на един прашен път шофьорът ми посочи някакви сергии, на които продаваха предплатени телефонни карти. Той се обърна към мен и каза: „Тези телефонни компании, тези частни компании са направили повече, за да изведат хората в тази страна от бедността, отколкото която и да е от вашите бели, западни неправителствени организации“. Помислих си, че това беше малко несправедливо, но това засили чувството, че толкова много предприемачи имат към Европейския съюз политики за развитие.

Всъщност, предприемачи в много бедни страни ми бяха казали, че вярват, че в действителност нашите целеви програми и нашите неправителствени организации имат интерес да ги държат бедни. Мисля, че това не е справедливо, но то говори, че ние трябва да покажем, че подкрепяме предприемачите в развиващите се страни и едни от най­добрите начини да направим това, е като насърчаваме глобалното отваряне на пазара.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, доволен съм, че имам възможност да подкрепя отличния доклад на г­н Schröder по този въпрос. Споразуменията за икономическо партньорство са основни инструменти за развитие. Търговията, а не помощта, ще извади бедните страни от мизерията.

Сега ние се намираме в глобално икономическо състояние с глобална рецесия, където вече се чувства полъх на протекционизъм, идващ от развитите страни, най­вече от Съединените щати, и аз се надявам, че той не идва от Европейския съюз. Ако създадем условия за протекционизъм, тогава целият въпрос за търговия вместо помощ, която да помогне за облекчаване на бедността, ще бъде захвърлен и ще изчезне яко дим. Ние не искаме развиващите се страни, които наистина искат да търгуват с нас, да бъдат възпирани от нашите собствени егоистични нужди, погрешно насочени към защита на собствените ни пазари. В дългосрочен план това би било катастрофа за нашите икономики.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: Косово (B6-0063/2009)

  Philip Claeys (NI). - (NL) Аз гласувах срещу резолюцията относно Косово по две причини. Първо, има един параграф, в който се казва, че държавите­членки, които още не са признали независимостта на Косово, все още могат да направят това. Всъщност параграф от този род е в разрез с принципа на субсидиарност. Държавите­членки имат право сами да взимат решения, няма нужда те да бъдат притискани от Европейската комисия, Съвета или Парламента.

Втората причина, поради която гласувах против резолюцията, е свързана с параграфа, в който се твърди, че Косово, както и целият регион, имат ясни перспективи за членство в Европейския съюз. Според мен е погрешно Парламентът да прави подобни обещания. В момента разширяването е свързано с много проблеми, такива има и при редица от новите държави­членки, затова ще бъде абсолютно неправилно на страни като Косово да се обещава, че на някакъв етап те ще могат да се присъединят към Европейския съюз.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г­н Председател, откъде се появи нашата натрапчива идея за запазване на мултиетническите държави независимо от волята на техните жители?

Косово имаше несъмненото право на самоопределение: то беше изразено на референдум, на който гласуваха 90 % от избирателите. По същата логика обаче правилно ли беше наистина струпването в удобна близост до сръбската граница на косовци от сръбски произход? Защо не позволим и на тях да се радват на самоуправление? Ние направихме това de facto, защо да не го направим и de jure?

Отговорът е, че ние по­скоро бихме запазили Косово като европейски протекторат – като сатрапия, точно както е било в Османската империя. Ние им наложихме версията на нашето знаме с дванадесет звезди и версията на нашия национален химн. Имаме косовски парламент и институции, подчинени на най­важните решения на назначения европейския комисар.

Ние трябва да позволим на хората в Косово да проведат референдум за разделяне – ако това е, което те искат – и за етническо самоопределение; трябва да дадем същото право на гражданите на Европейския съюз. Pactio Olisipiensis Censenda Est ! (Договорът да се подложи на гласуване!)

- Доклад на Corien Wortmann-Kool (A6-0021/2009)

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, Китай е много важен търговски партньор на Европейския съюз, както и Тайван. Бих искала да обърна внимание на едно много позитивно обстоятелство в Комисията по външни работи. Членовете й гласуваха становище, с което призовават Китай да зачита правата на жените и децата като преустанови принудителните аборти и принудителната стерилизация. То също призовава Китай да спре преследването по политически причини, както и други нарушения на човешките права.

Мисля, че оттук произтича проблемът, че ние не можем да отделяме търговията от другите фактори. Обърнах внимание на този въпрос в речта си в Газа относно търговията ни с Израел – ако ние не повдигнем въпроса за нарушаването на човешките права, има опасност нашите пари да бъдат използвани за насърчаване незачитането на човешките права. Така че аз искам да поздравя Комисията по външни работи, че призна принудителния характер на политиката на Китай за едно дете на семейство и че включи това във въпроса за търговията.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, дами и господа, ползата за Китай от присъединяването му към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. е огромна. Ние отворихме пазарите си за Китай, но той не спазва условията, под които се е подписал, и ние всъщност покорно приемахме този факт вече няколко години. Аз съм твърдо за установяване на стратегическо партньорство с този важен икономически фактор. Стратегическото партньорство обаче следва да се основава на задължението на Китай да зачита човешките права, тъй като ние се нуждаем от партньорство с държави, които са демократични, а не тоталитарни. Ние всички в новите държави­членки твърде добре познаваме тоталитаризма.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Аз гласувах в подкрепа на изменението, предложено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, най­малкото защото то отчита факта, че Тайван е важен икономически бизнес партньор, и подкрепя участието на страната като наблюдател в съответните международни организации. В действителност обаче това изменение е твърде рестриктивно. Тъй като Тайван е демократична държава, притежаваща de facto национален суверенитет, наистина е срамно, че той не се възприема като пълноправен член в различните международни институции. Изменението се отнася до участието на Тайван в тези институции в качеството му на наблюдател. Всъщност аз мисля, че на Тайван трябва да се даде възможност да участва в тях като пълноправна държава членка.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искрено благодаря за предоставената ми възможност да обясня моя вот по доклада за ЕС­Китай. Като цяло това е един много балансиран доклад и аз съм твърде доволен, че докладчикът в общи линии се придържа към темата за търговията, вместо да насочи вниманието си към редица други проблеми, за което настояваха, както разбрах, много мои колеги.

Аз обаче съм загрижен най­вече за упоменаването в този доклад на инструментите за търговска защита. Ние следва да осъзнаем, че потребителите в моята страна – Великобритания – и в много други страни от Европейския съюз извличат полза от отворената търговия с Китай. Тя ни помогна навремето да се борим с риска от инфлация. Да се защитават обаче неконкурентните производители от ЕС за сметка на други възползващи се страни, е проблемът, с който трябва да се справим внимателно. Ние трябва да сме сигурни, че сме намерили оптималния баланс и не пренебрегваме ползите от търговията с Китай за потребителите, предприятията със световни вериги за доставка и сектора на дребно. Като цяло търговията с Китай следва да се приема радушно. В крайна сметка това ще доведе до разрешаване на всички други проблеми, такива като подобряване състоянието на човешките права и свързани с труда въпроси.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, Китай е един от най­важните ни търговски партньори. На територията му живее една четвърт от населението на света.

В продължение на много години ние се отнасяхме към Китай едва ли не като към малко дете, което трябва да бъде мъмрено и убеждавано от нас, сякаш сме някаква висшестояща институция. Ние не трябва да забравяме, че историята на Китай е по­стара от нашата с хиляди години. Тази държава защитава културните традиции и ценностите си.

Ние искаме Китай да бъде част от международната общност, той е много важен търговски партньор за Европейския съюз и ние следва да се отнасяме към него с уважение като към равностоен партньор.

Ако действаме по този начин, Китай не само ще се вслушва в нашите мнения, но и ще търгува повече с нас, а ние ще можем да инвестираме по­активно в Китай и той да инвестира повече у нас. В настоящия момент Китай притежава огромно количество пари, които ще трябва да се инвестират извън страната. Европейският съюз трябва да е мястото, където те ще бъдат инвестирани.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, аз подкрепям изменението, предложено от г­жа Wortmann-Kool, за признаването на Тайван като икономически и търговски субект, защото той от дълго време е демократична държава и има жизнеспособна, свободна пазарна икономика. Ние следва да положим най­малкото политически и морални усилия, за да подкрепим статута на Тайван и му предоставим също така международен достъп до организации, които не са свързани с изискванията за държавност.

Писмени обяснения на вот

- Доклад на Constantin Dumitriu (A6-0004/2009)

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като предприетите от Общността мерки за информиране са в отговор на реалната необходимост от страна на държавите­членки да рекламират селскостопанските си продукти както сред потребителите от Общността, така и сред тези в други държави, особено от гледна точка на качеството и хранителната стойност, както и безопасността на храните и методите за осигуряване на безопасна продукция. Докладът спомага също така за откриването на нови пазарни обекти и се явява ускоряващ фактор за инициативи на национално ниво и на ниво частен сектор.

Това законодателно изменение ще предостави на заинтересованите държави­членки възможност да предлагат информационни програми, включително в случаи, когато на трети страни не са предоставени никакви програми. В резултат на това изменение държавите­членки ще получат възможността да разширят обхвата на приложение на заложените в тези програми мерки и да търсят подкрепа от международни организации при осъществяването им.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Целта на това предложение е да разшири обхвата на член 9 от Регламент (ЕО) № 3/2008, който позволява на държавите­членки при липса на предложения от страна на промишления сектор да предлага организирането на кампании по информиране и насърчаване на територията на трети страни, без да се изисква финансиране от страна на промишления сектор. Съгласно настоящите изисквания приносът на промишлеността във финансирането е в размер на 20 %, докато Европейският съюз предоставя максимум 50 % от финансирането.

Тази свобода на действие ще даде възможност на държавите­членки да започнат самостоятелно кампании по насърчаване и информиране без финансовото участие на промишлеността. Потенциалът на това предложение да стимулира производството на плодове и зеленчуци е значителен, а също така желателен, ако вземем предвид настоящите икономически условия. Ето защо аз с удоволствие подкрепям това предложение.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Необходимо е държавите­членки да рекламират селскостопанските си продукти както сред потребителите на Общността, така и сред тези от трети страни, особено от гледна точка на качеството и хранителните характеристики, безопасността на храните и методите за осигуряване на безопасна продукция.

Аз приемам, че при отсъствието на програми, предлагани от организации на земеделския и хранителен сектор, държавите­членки трябва да могат да съставят такива програми и да избират чрез възлагане на поръчки организация, която да ги осъществява.

Предложението на Комисията, доколкото то дава възможност на държавите­членки да чертаят национални програми, ще подобри съществуващото законодателство.

Аз подкрепям доклада на г­н Dumitriu и приветствам включването на сектора на винопроизводството в обхвата на това предложение.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Партията „June List“ счита, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се изостави и селскостопанските продукти следва да се продават на свободен пазар, без да е необходимо Европейският съюз да инвестира финансови ресурси в информационни кампании и мерки за насърчаване продажбите на тези продукти. Особено сериозен е въпросът дали Европейският съюз трябва да финансира мерки за насърчаване на продажбите в трети страни – политика, която ще доведе до нелоялна конкуренция със селскостопанските продукти на държави извън ЕС.

Какво прави Европейският съюз? Разумно ли е наистина той да използва парите на европейските данъкоплатци за рекламиране на кампании, чрез които да убеждава същите тези граждани, че трябва да купуват стоките, които самите те вече са субсидирали? Разбира се, не. Това предложение изцяло е изтъкано от прикрит протекционизъм.

През януари 2009 г. в Швеция, Финландия и Дания започна нова рекламна кампания, в която шведите бяха убеждавани да купуват повече лалета. Според вестник „Resumé“ Европейският съюз инвестира общо 14 милиона SEK за три години в кампанията за лалетата в трите гореспоменати държави. Трябва да се сложи край на очевидното пилеене на пари на Европейския съюз.

Аз съм категорично против този доклад. Бих отбелязал още веднъж, че за щастие Европейският парламент няма правомощия за приемане на съвместни решения по селскостопанската политика на ЕС. В противен случай Европейският съюз би попаднал в капана на протекционизма и огромните субсидии за всички групи стоки в рамките на аграрния сектор.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз поддържам това предложение, чиято цел е да опрости и разшири информационните програми за селскостопанските продукти. Подкрепям го, защото то ще осигури финансиране на пазарите на трети страни за предоставяне и подобряване на информацията относно качеството, хранителната стойност и безопасността на хранителните продукти, както и методите на производство.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Dumitriu относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Споделям виждането, изразено неколкократно от Комисията, че ние следва да опростим административните процедури в европейската институционална рамка.

Този регламент всъщност позволява на Общността да предоставя информация за много селскостопански продукти на вътрешния пазар и на пазарите в трети страни, приспособявайки тази дейност към отделните райони.

Аз приемам направения политически пробив, зачитащ потребността на държавите­членки, които се надяват да насърчат потребителите вътре в Европейския съюз и извън него и да поставят селскостопанската си продукция над всичко от гледна точка на нейното качество, хранителните характеристики, безопасността на храните и методите на производство.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. − (RO) Аз гласувах в подкрепа на законодателната резолюция на Европейския парламент по предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (COM(2008)0431 – C6-0313/2008 – 2008/0131(CNS)), защото считам, че населението следва да е добре информирано за селскостопанските продукти, които консумира. Мисля също така, че добрата реклама и популяризиране на който и да е продукт ще предостави полезна информация на потребителите.

- Доклад на Martine Roure (A6-0024/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Статутът на бежанец се отнася до лице, което поради основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната по произход и не може или поради същото това опасение от преследване не иска да разчита на защитата от страна на властите в своята страна. Това е определението на Обединените нации от 1951 г.

Настоящият преглед на директивата относно условията за приемане от 2003 г., определяща минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в Европа, има за цел да наложи спазването на определени правила като достъп до информация, образование, здравни грижи, както и стандартите, свързани с подходящи структури за приемане на бежанци. Директивата позволява на държавите­членки да определят продължителността на периода, през който търсещите убежище лица няма да имат достъп до трудовия пазар.

За жалост Ирландия не прилага директивата от 2003 г. и процедира по системата на „пряко предоставяне“ на жилище, храна и 19,10 EUR на седмица за един възрастен, чиято цел е да попречи на търсещите убежище лица да останат в Ирландия като не им позволява достъп до официалния пазар на труда по време на цялата процедура за искане на убежище. Законопроектът за имиграцията, пребиваването в страната и закрилата от 2008 г., който стои на дневен ред пред ирландския парламент (Oireachtas), предвижда разширяване обхвата на тази забрана въпреки сериозната загриженост за последствията от това. Други мерки в ирландското законодателство включват криминализиране на фалшивите жалби и възможността за налагане на санкции на законните представители, които поемат такива случаи.

Тъй като Ирландия не е страна по директивата от 2003 г., аз бях задължен да се въздържа от гласуване, но приветствам целите на доклада.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г­н Председател, дами и господа,

Г­жа Roure призовава за одобряването на някои особено привлекателни условия за приемане на търсещите убежище лица – увеселителни открити центрове за настаняване (можеш по­лесно да изчезнеш яко дим), свободен достъп до здравни грижи, включително психиатрична помощ, правни консултации, писмени и устни преводачи, обучение и дори работа!

Тя вероятно е забравила начина, по който самите имигранти злоупотребяват с исканията си за международна закрила с цел заобикаляне на националните закони за чужденците, пристигащи и живеещи в нашите страни, като в същото време истинските им мотиви са социални и икономически. Тя „забравя“ и това, че те могат да лъжат за произхода и езика, унищожавайки документите си и прочие, за да не бъдат депортирани.

Тя вероятно „забравя“ също така, че това, което иска да направи за чужденците, често е недостъпно за нашите граждани, като например прилични жилища, работа и достъп до висококачествени обществени услуги, особено в някои области като остров Майот, където огромната вълна от имигранти създава колосални икономически и социални проблеми за жителите на острова.

Аз си давам сметка за нещастието и мечтите на мигрантите, но ние нямаме възможности и още по­малко средства да настаняваме всички бедстващи по света. Този доклад е вреден и може да има „порочен ефект“.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Ние вече сме свикнали с мнозинството в Парламента, одобряващо решения без правни последствия, чието съдържание противоречи на законодателните резолюции, които той приема. Тази тенденция се засилва с приближаването на изборите за Европейски парламент.

Ние сме изправени пред примера на „двете лица“ – истинското и неговата маска – като в този случай виждаме маската.

Няма съмнение, че е необходимо, и ние последователно поддържахме тази теза от дълго време, да се гарантират правата на търсещите убежище лица от гледна точка на приемането им, достъпа до информация и правото на превод, на безплатна правна помощ, здравни грижи и заетост.

Несъмнено е важно да осъдим увеличаването на броя на задържани лица в рамките на дъблинската система, както и почти системното прилагане на мерки за лишаване от свобода и ограничения за достъп съгласно стандартите за приемане.

Необходимо е обаче да настояваме за затваряне на центровете за административно задържане и за отхвърляне политиката на Общността, която налага по метода на най­малкото общо кратно стандарти за приемане и процедура за предоставяне на убежище.

Ако Парламентът действително е загрижен за зачитането на правата на имигрантите и търсещите убежище лица, то той не биваше да приема директивата за връщане на незаконните имигранти (която криминализира деянието и ги връща обратно), както и директивата за Синята карта (която прави подбор на имигрантите) и директивата за санкции за работодатели (наказваща и работниците), която бе отхвърлена от Португалската комунистическа партия.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Когато става дума за правата, предоставени на мигрантите на територията на Европейския съюз, правилото несъмнено е да се дава все повече. Въпросът, който следва да си зададем, е дали даваните преимущества в рамките на европейските институции не са незаслужени.

Настоящият доклад е просто един дълъг списък от предложения и препоръки, насочени към държавите­членки, които следва да предоставят на стотици хиляди хора, нахлуващи на териториите им законно или незаконно всяка година, права, които не са просто равни на тези на жителите им, но ги превишават по брой и ефективност.

В действителност държавите­членки от ЕС са призовани например да отстранят бариерите за достъп на тези имигранти до трудовия пазар и да приемат национални закони, които освен всичко друго насърчават този достъп.

Следва ли от това да заключим, че отсега нататък на нашите граждани ще се наложи да отстъпят пред легитимното страдание на хора, напуснали родината си по икономически, политически, климатични или семейни причини? Да, и това е смисълът на селективната имиграция, която президентът Sarkozy препоръчва от цялото си сърце.

Обратното, ние мислим, че особено по време на криза работните места в Европа следва да се пазят за европейци, а във Франция – за французи. Националното възстановяване на европейските нации зависи от това.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Настоящият доклад съдържа няколко пункта, които аз напълно подкрепям, като например факта, че следва да се уважава достойнството на търсещите убежище лица и да се гарантират човешките им права. Критиката, отправена към няколко т. нар. центрове за приемане, е оправдана. Редица европейски държави не изпълняват дълга си по подобаващ начин, когато се наложи да приемат търсещи убежище хора и бежанци.

Докладът обаче съдържа някои тези, които аз не мога да подкрепя. Главната цел, която преследва, е необходимостта Европейският съюз да има обща политика за имигрантите и търсещите убежище лица. Освен всичко друго докладът призовава държавите­членки да подпомагат онези държави от ЕС, които са „най­засегнати от предизвикателствата на имиграцията“. Партията „June List“ вярва, че държавите­членки следва да се заемат с въпроса за политиката относно имигрантите и търсещите убежище, ако международните конвенции и споразумения се спазват. Тази обща политика за имиграция и получаване на убежище ще бъде застрашена от риска, водещ към „Крепостта Европа“ (Fortress Europe), ясни признаци на която вече наблюдаваме и понастоящем.

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз се въздържах при гласуването на доклада, тъй като Ирландия не участва в приемането на директивата от 2003 г.

Главната причина за тази позиция е свързана с достъпа до трудовия пазар на търсещите убежище лица.

Забраната за търсещи убежище лица да имат достъп до трудовия пазар следва да се преразгледа в проектозакона, разглеждан понастоящем в Камарата на депутатите в ирландския парламент.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът не представя действителните размери на ужасните условия, в които живеят бежанците и имигрантите в центровете за приемане и настаняване в държавите­членки на Европейския съюз. Той се ограничава само в рамките на трагичните условия, в които те оцеляват, но ги обяснява с лошото прилагане на директивите на ЕС.

По такъв начин, от една страна, докладът подкрепя общото антиимиграционно законодателство и политиката на ЕС и правителствата, залегнала в пакта за имиграцията и дъблинската система за убежище, а, от друга страна, протестира срещу нечовешките условия. Това е най­малкото обидно за политическите правомощия на „еднопосочна“ Европа, която гласува в Европейския парламент за директива, предвиждаща освен всичко друго и задържане на незаконните имигранти за цели 18 месеца, да изразява в този доклад съмнително съжаление за нечовешките условия при задържането им и да призовава те да не бъдат задържани.

„Крокодилските сълзи“ на Европейския парламент не могат да оправдаят неговата нехуманна, експлоататорска политика. Дори най­основните мерки, без да засягаме мерките за адекватно подпомагане на имигрантите и бежанците, както и тези за запазване на правата им, могат да бъдат осъществени като се изправим срещу политиката на Европейския съюз и я отхвърлим наред със самата му структура.

  Dimitrios Papadimoulis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Държавите­членки, включително Гърция, следва да положат повече усилия като се възползват от изискванията и предложенията на Европейския парламент, който обвинява правителствата за тяхното отношение към бедните имигранти, преминаващи всекидневно през границите на Европейския съюз и излагащи на риск живота си.

Такива държави като Гърция, които се намират на външните граници на Европейския съюз, следва да се възползват от предлаганата от ЕС подкрепа и на основата на зачитане правата на бежанците и търсещите убежище лица да се опитат да осигурят човешки условия при приемането им.

Даже ако отчетем неприемливото омаловажаване на правата на имигрантите от страна на Комисията и Съвета напоследък във връзка с продължаващия поток към „Крепостта Европа“, Гърция изостава твърде много по отношение на стандартите на Общността за закрила на техните основни права.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Предоставянето на убежище е максималният жест от страна на държава и цяла общност като признаем тяхната неспособност да защитават човешките права в световен мащаб и волята въпреки всичко да действат според скалата на ценностите.

Ето защо системата, управляваща този процес, следва ясно да се разграничава от имиграцията. Колкото повече се стараем да разширим това понятие, включвайки несвързани с него неща, толкова по­малка стойност ще има то като объркването може само да навреди на законните лица, търсещи убежище. Следователно важно е правилата да са ясни, процедурите – бързи, а начинът, по който се отнасяме с търсещите убежище, да е зачитащ достойнството при всички обстоятелства. Въпреки че е нужна координация на действията и възможностите, предоставянето на убежище от гледна точка на числеността, размера и принципните условия не поражда същите проблеми, както имиграцията, дори и в области без граници. Държавите­членки имат различни традиции по отношение предоставянето на убежище и различията не трябва да се игнорират в рамките на гореспоменатата координация.

Търсещите убежище лица, чиито молби се отхвърлят или трябва да бъдат отхвърлени, формират понятие, възникнало в резултат на благородно, но тясно определение на убежище, което не може да означава по­малко човечност при приемането и третирането на тези хора, които винаги ще бъдат уязвими поради състоянието, в което се намират.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „против“ доклада на г­жа Roure относно прилагането в Европейския съюз на Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, и бежанци. В действителност, въпреки че съжалявам поради това, че някои посещения показаха, че настоящите директиви се прилагат лошо или въобще не се прилагат от някои държави­членки, аз не съм съгласен с твърдението на докладчика, че се наблюдават редица недостатъци по отношение на равнището на условията за приемане.

Нещо повече, аз не съм съгласен, че капацитетът на откритите центрове за настаняване, създадени от някои държави­членки, е недостатъчен и изглежда не отговаря на потребностите на мигрантите. Накрая, аз не приемам лицата, търсещи убежище, да бъдат приемани с предимство в откритите центрове за настаняване вместо в затворени структури.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) Благодарение на този доклад Европейският парламент потвърждава още веднъж ангажимента си по отношение на основните права като правото на достоен живот. Недопустимо е, че в самия Европейски съюз условията за приемане на мигранти и търсещи убежище лица не могат да бъдат дадени за пример.

Посещенията на центрове за задържане от страна на членове на Европейския парламент между 2005 г. и 2008 г. позволиха този доклад да бъде изготвен под ръководството на г­жа Roure. Той разкрива недостатъците на системата за задържане на мигранти в Европа като насочва вниманието към проблеми за разрешаване, свързани с правната помощ, здравните грижи, хигиената, разнородността и информацията.

Ето защо с този доклад Европейският парламент дава сигнал за тревога. Държавите­членки трябва да го вземат под внимание и, когато е необходимо, да прилагат съществуващите директиви за условията на приемане и за процедурата възможно най­скоро или да отбележат напредък в осъществяването им.

- Доклад на Cristiana Muscardini (A6-0001/2009)

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Ние от Лейбъристката партия в Европейския парламент се въздържахме от гласуване по този доклад, не защото сме против засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия (МСП) в рамките на международната търговия, а защото докладът на г­жа Muscardini играе ролята на „троянски кон“, в който са скрити неприемливи твърдения за инструменти за търговска защита.

Ние сме разочаровани, че Комисията отлага прегледа поради трудности при осигуряването на консенсус за по­нататъшните действия. Нашето виждане продължава да сочи остра необходимост от изменение на режима за търговска защита на Общността, така че той да отчита по­добре тенденциите в световната икономика. Отсъствието на реформи означава, че промишлеността ни е в лошо състояние, което не позволява да се възползваме от предимствата на глобализацията. Въпреки че приветстваме факта, че подобряването на прозрачността на инструментите за търговска защита се включва в работната програма на чешкото председателство, това не е достатъчно.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ние гласувахме в полза на доклада на г­жа Muscardini за малките и средните предприятия. Той представлява остра критика на търговската политика на Европейския съюз, макар и направена завоалирано на технократски език, на който държи този парламент.

Докладът включва всичко – политиката, насочена към потребностите на големите предприятия; слабостите на мерките, насърчаващи достъпа до чуждестранните пазари и гарантиращи прилагането на реципрочност от трети страни; трудностите при достъпа на малките предприятия до инструменти за търговска защита; погрешността на мерките за защита срещу фалшифицирането и забраненото или измамното използване на географските указания за произхода и др.

Всъщност време е Европейският съюз да престане да жертва предприятията и работниците си на олтара на някаква форма на конкуренция и свободна търговия, сякаш това е единствената възможна форма в целия свят. Време е да се подпомогне износът на малките и средните предприятия, действително да се защитят от нелоялната конкуренция и да се вземат разумни мерки за защита на нашите пазари.

Фактически, оставайки вярна на глобализацията на предприятията като самоцел, докладчикът продължава да насърчава системата, основана на абсолютна свобода на движение на стоки, услуги, капитал и труд – система, която ни води към дълбока икономическа, финансова и социална криза и която Европейският съюз трябва непременно да премахне.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Не е случайно, че с наближаването на изборите за Парламент се вземат решения, които се опитват да свалят отговорността от политиката, възприета от Европейския съюз (особено през последните 5 години) по отношение на много сериозното положение, в което се намират повечето микропредприятия и малки и средни предприятия, по­специално в Португалия.

Именно малките и средните предприятия, а не големите транснационални компании, са жертва на либерализацията на пазара, прокламирана от ЕС (сякаш рамката, според която важат правилата за естествения подбор, би могла да работи в тяхна полза). Има много МСП, които „участват“ в „международната търговия“ по силата на зависимостта си от големите транснационални компании, за които те произвеждат по цени, които често не съответстват на производствените им разходи.

Несъмнено е необходимо да се предоставят (и използват) инструменти за търговска защита, права върху интелектуална собственост, обозначения за произход и географски указания на селскостопанските продукти, както и да се подпомага интернационализацията на малките и средните предприятия.

В такъв случай защо мнозинството от представените в Парламента политически сили, което съответства на мнозинството, представено в Комисията и Съвета на ЕС, не приема регламент за обозначаване на страната на произход, не прилага към вносните продукти същите стандарти за безопасност и защита, каквито се изискват за произвежданите в ЕС продукти, не използва Финансовата рамка за 2007­2013 г., за да закриля производството и заетостта, подпомагайки малките и средните предприятия?

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Аз съм много доволна, че Европейският парламент прие доклада на г­жа Muscardini, по който имах възможност да работя като консултант за Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Много неща бяха казани днес за подобряването на условията за малките и средните предприятия на вътрешния пазар на Европейския съюз, особено в контекста на предложения принцип: „Мисли първо за малките!“.

Малките и средните предприятия съставляват над 99 % от всички предприятия в Европа. Предприемането на стопанска дейност обаче извън националните граници е право преди всичко на големите предприятия. Едва 8 % от малките и средните предприятия осъществяват износ към дестинации извън националните граници. Ако все пак говорим за предприемане на стопанска дейност извън границите на Европейския съюз, то това се отнася само за 3 % от предприятията.

Не бива да забравяме, че дружествата, чиято дейност има международен характер, проявяват голяма способност за въвеждане на иновации. А това е ключът към конкурентоспособността и растежа на европейската икономика. Ето защо аз се надявам, че политиката по отношение на вътрешния пазар ще предостави на малките и средни предприятия възможност да се възползват в максимална степен от общия пазар и, когато е възможно, да положат основите за интернационализиране на дейността им. МСП следва също така да получат по­голяма подкрепа от държавите­членки и Европейската комисия в различни области, включително насърчаване на износа или търсене на потенциални търговски партньори, свързани по­специално с водещи на пазара продукти и услуги, както и нови технологии.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Представеният от г­жа Muscardini доклад засяга един важен икономически и социален въпрос. Той е особено значим сега, пред заплахата от икономически срив. Броят на малките и средни предприятия (до 250 работници или служители; оборот, равен на или по-малък от 50 милиона EUR) в Европа достига 23 милиона, което представлява около 99 % от всички предприятия на нашия пазар. Над 75 милиона хора работят в тези предприятия.

Поради тези причини оправдан е призивът, отправен към Комисията, държавите­членки и регионалните и местни органи за ефективна подкрепа на тези предприятия, включително безпрепятствен достъп до кредити. Освен това търговията трябва да се улесни, а бюрократичните бариери пред износа и вноса – да се премахнат.

По отношение на обществените поръчки, чиито сложни и невинаги ясни процедури затрудняват достъпа на малките и средни предприятия, пазарът следва да се отвори повече както в рамките на ЕС, така и в трети страни. Както показах в доклада си за иновативната политика, трудно е да се надцени ролята на МСП в този сектор. Това е така, защото те са по­гъвкави и отворени за съвременните технологии и организационни методи.

Специално внимание следва да се отдели на малките и средни предприятия в селското стопанство и хранителния сектор, за да се осигури защита на наименованията за произход на продуктите и се противодейства на вредните за здравето на потребителите заместители. Аз също така одобрявам идеята за организиране на Европейска седмица на малките и средни предприятия през май 2009 г. Тя ще даде добра възможност за обмен на широк кръг от информация по проблема в рамките на Европейския съюз.

  Syed Kamall (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Въпреки че ние всички осъзнаваме и одобряваме ролята, която малките и средни предприятия играят в международната търговия, жалко е наистина, че голяма част от настоящия доклад е посветен на защита на т. нар. инструменти за търговска защита. В практиката тези инструменти се използват от неефективните производители като форма на чист протекционизъм, за да си осигурят закрила от конкуренцията не само на производители извън Европейския съюз, но и на по­ефективни конкуренти вътре в ЕС, които се възползват от предимствата на глобализацията и създават световни вериги за доставки.

Инструментите за търговска защита наказват търговците на дребно и потребителите, които са заставени да заплащат по­високи цени за стоки, които могат да придобият другаде по­изгодно. Те са наказание и за най­ефективните и новаторски малки и средни предприятия. Ние всички знаем за такива предприятия в нашите избирателни райони, които са наказани от същите тези инструменти, възхвалявани в настоящия доклад. Това е причината, поради която консерваторите, макар и неохотно, гласуваха срещу доклада.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Малките и средни предприятия наброяват 23 милиона (99 % от общия брой) и осигуряват 75 милиона работни места (70 %) в рамките на Европейския съюз.

Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа  Muscardini, тъй като той разкрива основната стратегия за оцеляването на малките и средни предприятия през трудни икономически периоди. Тази стратегия е свързана с политическа и финансова подкрепа, насочена към насърчаване на иновациите, свързани с продуктите и технологичните процеси, и разширяване на достъпа до финансова и фискална информация, включително интернационализация. Тя също така предполага заемането на твърда позиция в рамките на преговорите относно процедурите за улесняване на търговията с цел понижаване на разходите, свързани с митническите процедури, които могат да достигнат до 15 % от стойността на търгуваните стоки, както и ефикасност на регистрацията на произхода на стоките и модернизиране на митническите проверки.

По отношение на Румъния, интернационализацията на малките и средни предприятия е решение, което по време на настоящата икономическа криза ще е от решаващо значение за оцеляването им и развиването на техния бизнес като това ще изиграе съществена роля за създаването на нови работни места.

Аз приветствам организирането на Европейска седмица на малките и средни предприятия през май 2009 г., чиято основна цел е да предостави на тези предприятия информация за начина, по който да интернационализират бизнеса си.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Тогава, когато светът търси отговор на световната икономическа криза и протекционистичните тенденции се засилват, какъвто беше случаят напоследък с обсъждането на клаузата „купувайте американското“ в Конгреса на САЩ, задължение на правителствата и институциите на Общността е да се грижат за интересите и да гарантират зачитането на правилата, прилагани по отношение на малките и средни предприятия, и на международната търговия.

Очевидна е ползата за МСП от достъпността на международните пазари. Както показват проучванията, когато тези предприятия оперират на пазара извън Общността, те като правило придобиват добра практика, обновяват се и стават по­конкурентоспособни. Въпреки всичко ние знаем, че някои от тях не могат и не ще могат да издържат на конкуренцията.

Имайки предвид обаче тази полза и факта, че по­големите компании са по­защитени в настоящия период на протекционизъм, необходимо е органите на властта да действат в защита на тези предприятия чрез наблюдение и строго прилагане на международните споразумения.

В същото време това твърдение следва да се прилага и по отношение на трети страни. Международната търговия ще бъде истински лоялна, ако е такава и за двете страни.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа  Muscardini относно засилване на ролята на европейските малки и средни предприятия в рамките на международната търговия. За Европейския съюз, в който преобладават малките и средни предприятия, тяхното международно присъствие е от изключително значение. Понастоящем само 8 % от тези предприятия имат международно измерение като по­голямата част от износа им продължава да се осъществява в рамките на ЕС.

Малкият брой изнасящи извън ЕС МСП има тенденция да се концентрират към развитите и на практика пренаситени пазари като САЩ, Канада и Швейцария, докато присъствието на МСП в страните с нововъзникващи икономики е слабо. По такъв начин, въпреки добрите намерения на Европейския съюз като проекта „Мисли първо за малките!“, все още е необходимо да извървим дълъг път, преди европейските предприятия да придобият едно действително международно измерение.

- Доклад на Georgios Papastamkos (A6-0020/2009)

  Vasco Graça Moura (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Електронната търговия е отлична възможност за малките и средни предприятия и за младите предприемачи. Тя спомага за преодоляване на традиционните нетехнически бариери чрез предоставяне на достъп до иначе недостъпни пазари.

По същите причини този вид търговия гарантира и по­голямо участие на най­слабо развитите държави в международната търговия. Включването на тези партньори обаче зависи от създаването на основна инфраструктура, за която ние безусловно следва да дадем своя принос.

Ние трябва да вземем под внимание и факта, че на този вид търговия не са присъщи толкова пиратството, фалшифицирането или нарушаването на защитата на личните данни, а по­скоро приспособяването на стари практики. В случаите на действително приспособяване е необходимо да се предоставят всички гаранции, използвани при традиционната търговия.

Правната мрежа по отношение на електронната търговия е разгледана в различни аспекти, което не позволява да се погледне с критично око – например управлението на интернет все още следва да е предмет на подходяща, призната в международен план структура; съществуват и въпроси, свързани с международното частно право или инспекциите.

Когато говорим за Световната търговска организация, налице е объркване по отношение на електронната търговия и въпреки многото настоятелни искания преговорите за този вид търговия продължават да се водят в опасна изолация на двустранна основа.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Интернет играе все по­голяма роля в търговските отношения и в международната търговия. Съществуват обаче сериозни пропуски по отношение защитата на ползвателите и потребителите от гледна точка на защитата на личните им данни и гарантирането на качеството на предоставените услуги или купените продукти.

Настоящият доклад, въпреки че споменава тези факти, не формулира предложения, които да спомогнат за подобряването на защитата на ползвателите и качеството на предоставените услуги въз основа на използването на неминуемо обществени услуги като комуникациите.

Въпреки че докладът включва някои аспекти, възприемани положително от нас, основната му цел е да насърчава развитието и използването на електронната търговия като инструмент, който улеснява международната търговия и спомага за преодоляване на текущите трудности при откриването на повече пазари. Това означава, че той се грижи главно за улесняване и насърчаване на електронната търговия, а именно производството, рекламата, продажбата и разпространението на продукти чрез телекомуникационните мрежи в полза на либерализирането на световната търговия.

Ето защо ние се въздържахме от гласуване.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Интернет дава нови възможности за търговията на стоки и услуги. Това се отнася и за презграничните трансакции. Наблюдаваното през последните години увеличаване на трансакциите, осъществени през интернет, поражда оптимизъм относно нивото на доверие на потребителите към интернет.

Все още съществуват обаче бариери като например езикът, които трудно могат да се преодолеят. Друга сериозна заплаха за международната търговия в интернет е отсъствието на правна сигурност и защита на потребителите. Аз се надявам, че предложената директива относно правата на потребителите ще премахне някои от тях като предостави допълнителен стимул за развитието на търговията в интернет.

Следва да се отбележи, че интернет позволява на малките и средни предприятия да участват на международните пазари с много ниски разходи в сравнение с традиционните методи като предлага възможности за развитие на бизнеса им, които по­рано не са имали.

Търговията в интернет обаче повдига някои въпроси, свързани по­специлно с продажбата на фалшиви продукти, които са защитени с правата върху интелектуалната собственост. Фалшивите продукти са сериозен проблем за търговията в интернет, най­вече защото хората, които ги продават на международния пазар, не могат лесно да бъдат предадени на правосъдието. Потребителите, които използват интернет, също често са жертви на измама, като например кражба на пари по електронен път. Всички тези явления подриват доверието на потребителите в търговията по интернет като по този начин се забавя развитието на международната търговия в интернет.

  Syed Kamall (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз одобрявам този доклад, тъй като той е широкообхватен, добре балансиран и разглежда в своята същност влиянието, което интернет оказва върху презграничната търговия. Интернет позволява дори и на най­малките предприятия да имат достъп до световния пазар, което бе немислимо само преди няколко години и което спомага за разрастването на търговията и за разкриването на положителните аспекти на глобализацията. Интернет открива нови пазари и премахва бариерите пред търговията.

Докладът правилно посочва, че увеличаването на измамите и фалшифицирането не следва да се разглежда като явление, породено изцяло от интернет, а по­скоро като проблем, наследен от миналото, с който трябва да се борим с нови оригинални средства дотолкова, доколкото това не е в разрез с нашите граждански свободи. Докладът също сочи, че интернет следва да се разглежда като възможност за културно разнообразие, а не като заплаха. Накрая, той признава, че либерализирането на свързаните с интернет услуги като телекомуникационните, води до бум в инвестициите в инфраструктура, така че аз вярвам, че ние трябва да сме предпазливи при прилагането на допълнителни регулации за тези отрасли, каквото изглежда е намерението на Комисията в настоящия момент.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз приветствам този доклад, който хвърля светлина върху новите възможности и новите пазари, създадени от естеството и технологичното развитие на интернет. Докладът признава ролята, която интернет може да изиграе за премахване на търговските различия между севера и юга при откриването на нови канали, свързващи развиващите се страни с развитите търговски системи, и за увеличаване на търговските потоци. Той посочва, че това би могло да улесни хармоничното вливане на развиващите се страни в световната търговска система, което аз одобрявам.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада на колегата ми за ролята, която интернет има за стимулиране на търговията. С оглед на непрекъснато увеличаващия се брой интернет потребители, тази разширяваща се сфера има нужда от една по­добра регулация. Европейските политики следва да насърчат електронната търговия като ефективна алтернатива на конвенционалния метод на правене на бизнес, както и като начин за стимулиране на трансграничната търговия в рамките на Европейския съюз.

Необходима е съвкупност от мерки на Общността, която да елиминира потенциалните пречки, възпрепятстващи по­доброто използване на интернет за комерсиални цели. Това включва мерки, които са разработени, за да противодействат и предпазят от измами и кражби на лични данни. Общностните мерки следва също да насърчат потребителите да имат по­високо доверие в онлайн средата.

В същото време, за сделките на електронната търговия трябва да бъдат определени общностни стандарти. Европейският съюз следва да улесни прилагането им, чрез което да предложи на представителите на електронната търговия възможността да бъдат разпознати като надеждни доставчици.

Вследствие на глобалното естество на интернет и възможността да се осъществяват изгодни търговски сделки с трети страни, надявам се, че също ще станем свидетели и на напредък в рамките на СТО по отношение на насърчаване на електронната търговия в световен мащаб.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като неговата цел е да подчертае тези сфери от международната търговия, в които интернет е изиграл ролята на катализатор като е създал нови условия за развитие на търговията в световен мащаб.

Докладът също признава необходимостта от отворени стандарти и важния им принос към иновациите и конкуренцията, както и от реална възможност за потребителски избор. Докладчикът предлага търговските споразумения на Европейския съюз да насърчат отворената и широка употреба на интернет за електронна търговия, при условие че достъпът на потребителите до услуги, онлайн продукти и употребата им не е ограничен, освен в случаите, когато те са забранени от националното законодателство.

Подкрепям искането на докладчика към Комисията за разработване на цялостна стратегия, която да спомогне за елиминиране на пречките, които все още стоят пред малките и средни предприятия по отношение на използването на електронната търговия, както и създаването на база данни, разработена да предложи информационна подкрепа и съвети за управление на новите участници без опит в електронната търговия.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Papastamkos за международната търговия и интернет. Наистина, аз подкрепям целта на докладчика да подчертае тези области на международната търговия, в които интернет е изиграл ролята на катализатор като е създал нови условия за развитието на международната търговия на световно ниво.

Лесно е да се види, че международната търговия и интернет са взаимно изгодни. Повече от това, аз твърдо вярвам, че развитието на онлайн търговията има значителни предимства за потребителите. Основните ползи, независимо дали на национално, европейско или световно ниво, са значително по­широк избор на стоки и услуги, конкурентни цени, по­ниски ежедневни разходи и подобрено качество на живот.

Благодарение на по­голямата налична информация, потребителите сега имат възможността да намерят по­добри стоки и услуги, до които имат достъп 24 часа в денонощието от дома или работното място.

- Доклад на Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (A6-0407/2008)

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Аз гласувах в подкрепа на достигнатия компромис и считам, че новият регламент ще бъде доста положителен, тъй като ще направи възможно хармонизирането на условията за пускане на пазара и използване на фуражи за животни, както и ще гарантира, че и животновъдите, и потребителите на месо получават адекватна информация, с което се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар.

Искам да подчертая важността на „откритото обявяване“ – списъкът със суровини, които са използвани във фуражните смеси в низходящ ред спрямо тегловните им проценти, което ще спомогне да се поддържа високото ниво на доверие на фермерите и потребителите.

В допълнение, производителите сега ще имат по­ясни правила за пускане на пазара на фуражи, което ще позволи по­лесното предотвратяване на криминални практики.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Докладът на Европейския парламент съдържа някои конструктивни изменения, като например включване на етикетиране за съдържанието на месокостно брашно в някои комбинирани фуражи за непреживни животни.

Независимо от това, измененията на доклада също съдържат подробности, които следва да бъдат разглеждани от държавни служители, а не от политици. Например формулировката на цитираните текстове „хранене на животни през устата: въвеждане на фуражи в стомашно-чревния тракт на животното през устата с цел задоволяване на потребностите му от храна, съответно поддържането на продуктивността на средно здрави животни“, „съдовете за близане, които съдържат минерални вещества“ или „изпражнения, урина, както и отделеното съдържание на храносмилателния тракт в резултат на изпразване или отстраняване на храносмилателния тракт, независимо от всякакъв вид обработване или смесване“.

Това със сигурност са важни въпроси, които се отнасят до безопасност на храните, но за тях би трябвало да се погрижат експертите на национално ниво.

Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съдържа някои предложения, които по принцип са важни, но това не означава, че подкрепям подхода му по отношение на ангажирането му с конкретни подробности.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът Baringdorf за пускането на пазара и използването на фуражи е от съществено значение за земеделието и пазара на храни в светлината на последните скандали около храненето на животни, предизвиканите болести при животните, поради причини, включващи липсата на знание за състава на предоставяните им фуражи, скандала с диоксина, болестта луда крава и др.

На операторите от фуражния сектор ще се даде по­голяма свобода и отговорност. Това обаче означава, че в случай на сериозен проблем със замърсяване с отровни субстанции или вреден фураж в огромна степен ще се засегне развитието на животните или околната среда. Ако производителят не разполага с достатъчни финансови ресурси, за да разреши проблема, биха могли да се появят дори още по­сериозни проблеми.

Аз считам за необходимо, което е и причината, поради която гласувах в подкрепа на доклада, на фермерите и на селскостопанските работници като цяло да бъде предоставена акуратна информация за състава на фуража, но също и че те трябва да бъдат достатъчно защитени от финансова, социална и икономическа загуба в случай на бедствие.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Аз искрено благодаря на докладчика за отделеното внимание по един толкова труден и противоречив въпрос. Етикетирането на фуража и координирането му на общностно ниво изисква съгласуване с интересите на потребителите, които имат право да знаят какъв продукт купуват, дали е безопасен и от какво е направен, както и с правата на производителите, които бранят правото си на защита на интелектуалната собственост.

Обжалването от страна на бизнеса и държавите-членки срещу изискването да се поставя „точна информация при поискване“ върху фуражните етикети показва фундаменталния конфликт на интереси между тези заинтересовани групи.

Компромисната процедура, разработена с помощта на Европейския съд, на пръв поглед изглежда разумна, но независимо от това тя е откъсната от реалността, защото е трудно да си представим фермер, който, докато принципно работи нощ и ден, е достатъчно заинтересован от проблема, за да хаби време и средства по сложни процедури на обжалване.

Точната информация за състава на фуражните съставки следва да бъде налична на етикета не само поради неотменимото право на потребителя, а и най­вече поради основната цел на директивата, която е защита на здравето. Кой, ако не производителят, ще гарантира, че фуражът не е генетично модифициран например? Защитата на интелектуалната собственост не следва да поощрява злоупотребите.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Graefe zu Baringdorf за пускането на пазара и използването на фуражи. Подкрепям предложението, което изисква цялостен преглед на европейското законодателство за фуражи, който да включва не само опростяване на съществуващите стандарти, но също и привеждането му в съответствие със законодателството за храните.

Едно от главните неща е, че аз несъмнено подкрепям изброяването на фуражните суровини, от които са съставени комбинираните фуражи, както и точните им количества („откритото обявяване“), което бе едно от ключовите искания на Европейския парламент след кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата. На последно място, съгласен съм с докладчика за защитата на правото на информация на потребителите и за етикетирането на фуражите.

- Доклад на Jürgen Schröder (A6-0513/2008)

  Marie-Arlette Carlotti (PSE), в писмена форма. – (FR) Комисията превръща Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) в най­съществената част от стратегията си за развитие. Докладът Schröder и Европейската десница правят същото.

Подкрепяйки засегнатите държави, както и правим, европейските социалисти не утвърждават този подход. Що се отнася до нас, ние сме против СИП. Все още има време, за да насърчим друг начин на мислене и да превърнем СИП в реални инструменти за развитие чрез подкрепа за повторното отваряне на преговорите по най­конфликтните точки, както обещаха да направят г­н Barroso и г­жа Ashton; чрез избора в полза на селективната регионализация, както правят и самите страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), по­скоро чрез уважаването на ангажиментите относно свързаната с търговия помощ, обещана през 2005 г., отколкото чрез „ограбването“ на Европейския фонд за развитие (ЕФР); чрез гарантиране на действителен парламентарен контрол на процеса, в който парламентите от АКТБ да вземат водеща роля и чрез включване на гражданските общества на юг, както и чрез отхвърлянето на „стратегията булдозер“, имаща за цел да разшири преговорите към услугите и въпросите от „Сингапур“, при условие че страните от АКТБ не са готови за това.

Това не е „пътната карта“, описана в доклада Schröder. Ето защо, аз ще гласувам „против“.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Още веднъж, най­вече поради съпротивата на различни страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), въпреки че е задължено да използва „политически коректен“ език, мнозинството в Парламента не може да скрие истинския произход и действителните намерения на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) между Европейския съюз и страните от АКТБ.

Макар и член 36, параграф 1 от Споразумението от Котону да съхранява заключението за търговски споразумения, съвместими със Световната търговска организация (СТО), които постепенно премахват бариерите пред търговията между тях и засилват сътрудничеството във всички области, отнасящи се до търговията, това, което Европейският съюз възнамерява да направи, е да задмине установеното към момента и да достигне нещо, което към днешна дата все още не е постигнато в СТО. Въпреки че Десетият европейски фонд за развитие (ЕФР) се реализира с тази цел, в същото време той намалява публичната помощ за развитие. С други думи, Европейският съюз се опита да влезе през прозореца, след като не е успял да влезе през вратата.

Целта на Европейския съюз е либерализация на търговията, на която основа главните финансови и икономически групи се опитват да осигурят отваряне на пазарите, продажба на стоки и услуги, експлоатиране на суровини и налагане на производствен модел, насочен към износ, съобразно собствените си интереси.

Необходима е друга политика, която да насърчи ефективната независимост, суверенитет, сътрудничество, солидарност, развитие и социална справедливост.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Schröder за въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието.

Подписаните до момента „преходни“ споразумения са само началото на дълго и ползотворно сътрудничество с тези неевропейски страни. В случая със СИП, процесът на либерализация в продължение на 15 години бе възприет като приемлив от Европейския съюз и страните от АКТБ. В допълнение, минималното изискване за покриване на „съществена част от търговията“ не би било по­малко от 80 % от търговията между партньорите. По този начин аз съм убеден, че развитието на бъдещите споразумения би могло само да подобри икономическата позиция на двете договарящи страни.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Докладът по собствена инициатива за въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху сътрудничеството за развитие съдържа няколко валидни аргумента. Той призовава за повече правителствена помощ (все пак страните от АКТБ понасят най­големия удар от финансовата криза) и подчертава, че СИП са инструмент за развитие, който не трябва да влияе неблагоприятно върху регионалната интеграция на юг. Независимо от това, аз подкрепям алтернативната резолюция внесена от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Все пак би било по­логично, ако Парламентът изчака да демонстрира утвърждаването си на СИП, докато парламентите на засегнатите страни от АКТБ определят позициите си. Според мен, парламентарният орган, който наблюдава СИП, трябва да е Съвместната парламентарна асамблея АКТБ­ЕС, а не орган, който е изграден за тази конкретна цел. Това би могло да има само разделящ ефект и да отслаби позициите на страните на юг, които не разполагат с финансовите или лични средства да посещават всички тези срещи. Повече от това, отделният орган е непрозрачен и би попречил на холистичния подход към темите, свързани с развитието.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) в доста голяма степен придават структура на взаимоотношенията на Европейския съюз със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), чрез приемането на този доклад Европейският парламент изпраща много лошо послание.

Европа със сигурност трябва да промени начина, по който преговаря и търгува със страните от АКТБ, ако не желае да допринесе за тяхното фалиране. Този доклад утвърждава една система, основана на предполагаемо равенство между страните, когато в действителност Европейският съюз е водещата икономическа сила в света, а страните от АКТБ трябва да наваксват много. Сега има спешна нужда за приемане на асиметричен и консенсусен подход, който най­накрая да даде на тези страни шанс тогава, когато става въпрос за световна конкуренция.

Моите колеги от Групата на социалистите в Европейския парламент и аз гласувахме „против“ доклада. Приемането му от Парламента е наистина доказателство, че Европа се управлява от десните, както и че това трябва да се промени.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: Косово (B6-0063/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Признаването на Косово като суверенна държава от редица страни вероятно вече е създало повече проблеми, отколкото ще реши такива. Аз съм скептично настроен към това дали Косово беше готово за независимост. Фактът, че някои държави­членки на Европейския съюз няма да признаят независимостта на Косово от страх да не създадат прецеденти в собствените си граници, допълнително усложни бъдещето му.

Сега Европейският съюз е поел първостепенна отговорност за вътрешното подпомагане на Косово. Този ангажимент не би трябвало да е с отворен край както времево, така и финансово. Съществува искрена загриженост за политическата стабилност на Косово, степента на корупция, вътрешното и външно влияние на организираната престъпност и третирането на малцинствата, в това число сърби.

От съществена важност е институциите на Европейския съюз да останат бдителни и готови за намеса, ако Косово не успее да оправдае високите стандарти, които неизменно трябва да съпътстват суверенната държавност.

Въпреки загрижеността ми, давам подкрепа си за резолюцията.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Около ситуацията в Косово или около ролята, която Европейският съюз играе там, няма нищо удовлетворяващо.

EULEX, мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово, в конкретния случай представлява просто „военното“ рамо на ООН, което отговаря за наблюдение на функционирането на постоянното косовско правителство и администрация, в нарушение с Резолюция 1244 на ООН, която признава сръбската върховна власт в тази провинция.

Добрите намерения, изразени в този Парламент, съветите и молбите трудно биха скрили трагичната реалност: потъпкани права на малцинствата, най­вече на сръбското малцинство, в една територия, която сега – поради международната и особено европейска общност – е отдадена на корупция, организирана престъпност, на албанската мафия и вероятно дори на ислямски терористични групи.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Целта на тази резолюция е да омаловажи подкрепата на Европейския съюз за незаконната и едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово.

Неприемливо, целта на Парламента е да „легитимира“ изграждането на протекторат, създаден и реализиран чрез агресия и военна окупация от Съединените щати, НАТО и Европейския съюз, което гарантира тяхното политическо, икономическо и военно влияние в този изключително важен регион на Европа. Съществуването на „псевдодържава“ със „суверенитет под наблюдение“, защитена от ЕС/НАТО, и по­конкретно от техните „EULEX“ и „наместници“, „международен граждански представител“ и „специален представител на ЕС“, които имат юридически, полицейски и митнически правомощия, както и „изпълнителни функции“ и функции на мониторинг представлява неприемлив акт на неоколонизация.

С тази резолюция открихме, че „най­важната мисия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) (на Европейския съюз) до днес“ представлява явно нарушение на Хартата на Обединените нации, както и опасен прецедент по отношение на международното право с непредвидими последици за стабилността на границите, особено на европейския континент.

Някои от тези, които вдигнаха шум за спазване на международното право, както и териториалната цялост, суверенитет и независимост на Грузия, в края на краищата са същите тези, които насърчиха и подкрепиха агресията срещу Югославия.

Тази резолюция представлява просто още едно упражнение по лицемерие и цинизъм от мнозинството в Парламента.

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. − (NL) В продължение на почти 20 години този Парламент стоя и гледа, докато народът на Косово постепенно се сбогува със Сърбия. В тази пленарна зала дебатите за Косово обикновено не са за самото Косово, а основно за ефекта му върху останалия свят. Тези, които са за независимостта и които са против нея, основно са загрижени дали дадено решение не формира прецедент за други региони, както и за риска от това Европейският съюз да не се отдаде на самовъзхвала като резултат.

В продължение на 30 години аз спорех в подкрепа на противоположното както в, така и извън този Парламент. Демокрацията изисква от нас, преди всичко, да обърнем внимание на нуждите и желанията на самите хора. След векове турско управление, а през последния век и сръбско такова, последното, от което имат нужда хората, е насилие от вън. Ако не им се позволи да се присъединят към Албания, то те искат реална независимост.

През последните 10 години защитавах политиката, която тръгва от хората, от гледната точка на бедните, непривилегированите, хората, които страдат като резултат от липсата на демокрация и обществени разпоредби, жертвите на екологичните бедствия и войните – накратко всеки, който е непривилегирован поради липсата на равенство между всички хора. Аз ще гласувам „против“ проекта „EULEX“, тъй като той не предоставя решения в интерес на обикновените хора на Косово.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Резолюцията на Европейския парламент не само признава Косово като отделна държава, но също и обидно насърчава тези държави-членки на Европейския съюз, които все още не са признали независимостта му, да го сторят, в очевидно нарушение на международното право и самата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

С тази цел тя подкрепя основаването на Косовски сили за сигурност (KSF), с други думи, на отделна армия, която, разбира, се ще оперира под покровителството на окупиращите сили на НАТО – KFOR.

Целта за изграждане и развиване на репресивни полицейски/съдебни сили на EULEX в Косово, както и реформите, които те насърчават – приватизация и други, е да се наложат интересите на Европейския съюз и да се ускори инкорпорирането на тези сили в уеднаквени европейски структури. Това ще приключи процеса на превръщане на Косово в протекторат на Европа и НАТО.

Първият кървав цикъл от разпадането на Югославия и преначертаването на новите граници се затваря с разкриване на нови рани на балканско и глобално ниво чрез империалистичния закон разделяй и владей, което ще събуди нови напрежения и интервенции.

Комунистическата партия на Гърция гласува срещу тази неприемлива резолюция като подчерта необходимостта да се ускори антиимпериалистичната борба и да се противопостави на Европейския съюз и политиките му като изиска гръцката и всички други окупиращи армии на Европа и НАТО да напуснат Косово и Балканите като цяло.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „против“ тази резолюция, тъй като Румъния не признава независимостта на провинция Косово.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „против“ предложението за резолюция относно Косово, защото не съм съгласен с някои положения, които то съдържа.

Лично аз не възприемам изграждането на функционираща програма за защита на свидетели като съществена предпоставка за ефективни правни действия срещу високопоставените престъпници в Косово, най­вече при военните престъпления. След това, не считам, че е от жизнена важност за Косово да се насърчават проекти, насочени например към възстановяване на гробища, разрушени при вандалски прояви, с прякото ангажиране на участници на местно равнище – в действителност такива проекти не биха имали практическа стойност за общностите в Косово и не биха подобрили климата между етносите.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. − (EN) Членовете на този Парламент са добре запознати с възгледите ми относно миналото не само на Косово, но и на целия Балкански регион.

Според мен въпросът с Косово може да бъде разрешен само чрез консенсусен подход, който включва не само и преди всичко Сърбия, но също и съседните страни.

Към доста неща в този доклад бих могъл да се присъединя, но настояването, че всяка държава-членка на ЕС трябва да признае независимо Косово, не е позиция, която мога да подкрепя.

Независимостта на Косово може да бъде постигната само чрез консенсус и съгласие със Сърбия. Неспособността да се признае това, по мое мнение, е просто отлагане на проблеми в бъдеще и проява на антисръбски нагласи в този Парламент.

Следователно, одобрението на изменение  3 превръща тази резолюция в пристрастна и сериозно вреди на останалата част от текста. Това означава, че за съжаление, аз не мога да я подкрепя.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Според мен гласуването по изменение 3 и финалното гласуване бяха изключително важни. Аз гласувах „против“ и в двата случая. В изменение 3 Европейският парламент иска от страните в Европейския съюз да признаят независимостта на Косово. Според мен целият процес на независимост е прибързан и недобре обмислен. Наясно съм, че преговорите между Косово и Сърбия, дори и в присъствието на международни личности и организации, бяха дълги и много хора не виждат изход те да доведат до решение или дори да продължат. Ето защо, повечето от страните в Европейския съюз и Съединените американски щати приеха плана „Ахтисаари“. Въпреки това аз вярвам, че всички едностранни декларации за независимост представляват единствено източник на бъдещи проблеми и потенциални конфликти. Периодът след декларацията за независимост на Косово само потвърждава това. Ако трябва да опазим мира в региона си, тогава не можем да определим времето, прекарано в преговори, като дълго или безсмислено.

- Доклад на Corien Wortmann-Kool (A6-0021/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад отразява растящата сила на Китай като търговска нация. Той също обръща внимание на търговията между Китай и Тайван, която изглежда ще се разшири след подписването на търговските споразумения в района на Тайванския пролив.

По­тесните икономически връзки между Китай и Тайван имат потенциала да способстват един по­положителен подход към по­общия въпрос за отношенията в района на Тайванския пролив. Независимо от това, успокояването на ситуацията има малко смисъл, освен ако не е съпроводена с интеграцията на Тайван в международните организации, особено тези, свързани с търговията като Световната здравна асамблея (СЗА) и Международната морска организация (ММО).

Парламентът трябва да обяви силната си подкрепа за декларираната политика на Съвета в подкрепа на значимото участие на Тайван в международните организации. Парламентът също трябва да упражни натиск върху Китай, поради продължилото му нежелание да позволи на Тайван да участва на международната сцена. Просперитетът и здравето на 23 милиона тайвански граждани не трябва да бъдат държани в залог на политически цели.

Предвид подкрепата ми за значимото участие на Тайван в международните организации, гласувах в подкрепа на този доклад.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада Wortmann­Kool, тъй като подкрепям развитието на икономическите отношения между Европейския съюз и Китай. Тази страна отбеляза драматичен икономически растеж, което я направи един от най­големите икономически участници на световния пазар. Търговските отношения между Европейския съюз и Китай се разшириха съществено през последните години, което превърна Европа в най­големия търговски партньор на Китай от 2006 г. насам. През 2007 г. Китай беше номер две в списъка с търговски партньори на Европейския съюз.

Сега ние имаме нужда от едно изключително сътрудничество между Европейския съюз и Китай, за да намерим решение на настоящата икономическа и финансова криза. Считам, че след като Китай е един от двигателите на световното развитие, той трябва напълно да поеме отговорност за гарантиране на устойчивото и балансирано развитие на глобалната икономика. Търговските отношения на Европейския съюз с Китай трябва да се основават на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, опазване на околната среда, предотвратяване на измененията в климата, лоялна конкуренция, придържане към правилата на Световната търговска организация и да не забравяме и правата на човека.

Европейският съюз трябва да настоява за съответствие с разпоредбите за защита на потребителите, така че европейските граждани да не са изправени пред риска да купуват продукти, които са опасни за здравето, стоки със скрити дефекти или фалшиви продукти.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всяка година този Парламент приема текст за търговията и икономическите отношения с Китай и всяка година констатациите са по­лоши: нарушения на правата на човека, нелоялни търговски практики, дъмпинг, неизпълнение на международните ангажименти на Китай както към Световната търговска организация (СТО), така и към Международната организация на труда (МОТ), контрабанда, патентна политика, която е толкова добра, колкото и кражбата и така нататък. Списъкът става все по­дълъг и все по­плашещ.

По­стресираща обаче е твърдата вяра на докладчика в мита за „демократична промяна чрез търговия“, най­явното опровержение на което е настоящата ситуация в Китай. Този мит служи като алиби на всички тези, които поставят икономическите интереси на малцина над спазването на ценностите, които публично заявяват, така че със сигурност да не се наложи да се вземат необходимите решения: прилагане на инструменти за защита на търговията и санкции.

Без съмнение вие вярвате, че Китай трябва да се превърне в работилницата на света, която на ниска цена произвежда стоки с повече или по­малко – фокусът е върху по­малко – високо качество.

Ние предпочитаме една политика, която се състои от производство на стоки, които консумираме в Европа и от европейците, както и от възвръщане на индустриалната независимост в рамките на европейския пазар, който да е изцяло защитен.

  Vasco Graça Moura (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) От 2006 г. насам Европейският съюз е водещият търговски партньор за Китай, а от 2007 г. Китай е вторият най­голям търговски партньор за Европа. Към момента на Китай се пада 6 % от световната търговия.

Китайската народна република (КНР) направи големи крачки след доклада от 2002 г., който имах честта да представя в този Парламент. Изглежда обаче, че много от проблемите, които имаха нужда от решение тогава, все още стоят, въпреки че в някои отношения, те са разрешени със забележителен напредък.

По отношение на социалното и екологично въздействие китайската индустрия се характеризира с ясна липса на подготовка и това изисква по­силен европейски подтик.

Китай и Европейският съюз преговарят по Споразумението за партньорство и сътрудничество от октомври 2007 г., а резултатите все още предстоят да бъдат видени. С оглед на европейската подкрепа на много аспекти от международната търговия, Китай не трябва да нарушава ангажименти, поети в рамките на СТО. Бяха въведени пречки под формата на правила и разпоредби, които ограничават достъпа на европейски компании в стратегически сектори.

През ноември КНР обяви намерението си да изостави системата за двоен контрол при вноса на текстилни продукти и обувни изделия от 2007 г. Наличната статистика не улеснява дискусията, но може да се окаже, че сме изправени пред търговски спор.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) След като не е възможно да разгледаме многото въпроси, повдигнати с тази резолюция, считаме за важно да подчертаем, че въз основа на взаимно полезното посрещане на нуждите на различните народи защитаваме засилването на отношенията на действително и ефективно сътрудничество между държавите от Европейския съюз и Китай, които допринасят към реципрочното развитие, уважаване на принципа за ненамеса и националния суверенитет.

Въз основа на тези принципи и въпреки че резолюцията съдържа някои аспекти, с които сме съгласни, ние определено й се противопоставяме, защото тя приема неолибералната матрица като своя собствена, именно чрез стремежа си за продължаване на търговската либерализация – в този случай с Китай.

Като маскира сериозните последици от либерализацията на световната търговия, резолюцията подтиква към продължаване на отварянето на пазарите между Европейския съюз и Китай, акцентира усилията да се ускорят преговорите в рамките на СТО и „подчертава, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай следва да има за цел установяване на свободна и лоялна търговия“.

Както се видя в други подобни парламентарни резолюции, целта е да се отговори на експанзионистичните нужди на основните икономически и финансови групи в Европейския съюз, което е в противовес на това да се посрещнат нуждите на работниците и малките и средни предприятия в различните страни на Европейския съюз – и най­вече в Португалия.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз подкрепям препоръките в този доклад за подобряване на пазарния достъп до Китай, вдигане на бариерите пред търговията чрез увеличаване на достъпността на чужди компании в Китай и съсредоточаване върху изграждане на еднородна конкурентна среда.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В настоящата глобална икономическа и финансова криза отношенията между Европейския съюз и основните му външни икономически партньори придобиват много по­голямо значение, отколкото в миналото. Икономическата стабилност и устойчивостта на търговските потоци, които включват Европейския съюз, стават по­актуални от всякога за бъдещата ни сигурност. Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай, защото вярвам, че това е крачка в посока към една по­добра структура на търговските взаимоотношения между Европейския съюз и един ключов световен партньор.

Необходимостта от този доклад е подчертана от тежката действителност на търговския дефицит от 160 милиарда EUR. Независимо от това обаче повечето от елементите в доклада са не само искания на Европейския съюз по отношение на определени аспекти от икономическата и търговска политика на Пекин, но също и предложения, чието реализиране ще донесе вътрешни ползи на Китай, както и поглед към бъдещото му развитие. По­добрата регулация и защита на интелектуалната собственост, намаляването на социалното и екологично въздействие от драматичния икономически растеж на нашия азиатски партньор, както и намаляването на контрабандата, подмяната и пиратството на стоки са области на действие, в които Пекин вече отбеляза сериозен напредък. Ако това може да бъде запазено в бъдеще, то би могло само да стимулира развитието на Китай.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Аз гласувах „за“ доклада Corien Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай въз основа и на личния ми опит, придобит по време на срещата с делегацията от Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите между 16­21 март 2008 г. в Китай.

Търговията между Европейския съюз и Китай се увеличи драматично след 2000 г. Европейският съюз е най­големият търговски партньор на Китай, а Китай е вторият по големина търговски партньор на Европейския съюз.

Въпреки че Китай се ползва от значителни предимства в резултат на членството си в СТО, европейските фирми трябва да преодолеят значителни пречки в опита си да получат достъп до китайския пазар, основните от които са неспазване на патентните права и неопределената система на стандарти. Приветствам намерението за стартиране на схемата „Gateway to China“, насочена именно към създаването на обучителни програми за мениджъри в Китай с оглед да се подобри достъпът на европейските малки и средни предприятия до китайския пазар до 2010 г.

Докладът предоставя препоръки за подобряване на търговските отношения между Европа и Китай, които трябва да се основават на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, спазване на екологичните ограничения, принос в изпълнението на глобалните цели за предотвратяване на изменението на климата, лоялна конкуренция и търговия съгласно нашите общи ценности и правилата на СТО. Приветствам изменението в предложението, с което Европейският съюз приема Тайван като търговски субект и подкрепя тайванското участие като наблюдател в съответните международни организации.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Разискването за търговските отношения с Китай винаги ни връща към проблема с правата на човека в тази страна. Това е разбираемо. Възраженията, повдигнати във връзка на отношенията с Китай, могат да бъдат разбрани в светлината на различните оценки, които в повечето случаи са оправдани.

Битува възприятието, че китайският икономически растеж няма паралел в спазването на правата на човека и демокрацията в страната, нито в действията й на международно ниво, експлоатацията на работници, трудовата правна рамка, която е несравнимо невзискателна, неспазването на екологичните въпроси и правилата за интелектуална собственост и патенти. Всички тези въпроси са пречки за отношенията при отворена система на търговия, които се характеризират с уважение към добрите международни практики. Независимо от това обаче тази търговия е там и тя расте. Ролята на Китай в съвременната световна икономика е несравнима и участието му за преодоляване на настоящата криза е жизнено важно.

Следователно е необходимо да настояваме за спазване на правилата и принципите на международната търговия, за равен достъп до пазарите и за защита на демокрацията и правата на човека, без да отказваме да приемем реалността и растящата ни взаимозависимост. Всъщност, ние трябва да вземем максимума от тази ситуация, дори и това да означава само да повлияем по­добре на тази голяма държава.

  Bogusław Rogalski (UEN), в писмена форма. – (PL) При гласуването на доклада за търговските и икономически отношения с Китай аз гласувах „за“ приемането му.

Китай е вторият по големина търговски партньор на Европейския съюз и Европейският съюз е най­големият търговски партньор на Китай от 2006 г. Това е една страна, която е двигателна сила на световния растеж. От изключително значение е търговските отношения на европейските страни с Китай да бъдат основани преди всичко на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, спазване на екологичните ограничения и лоялна конкуренция.

Развитието на търговските отношения с Китай трябва да върви заедно с политическия диалог, който трябва да включи въпроса за правата на човека. Китай трябва да увеличи усилията си в областта на прилагане на правата на интелектуалната собственост и да разреши проблема, свързан с производството на фалшиви и пиратски стоки в Китай.

Високото ниво на замърсяване, причинено от китайската индустрия и нарастващото потребление на природни ресурси, е също обезпокояващо.

Провалът на преговорите с пратениците на Далай Лама хвърля сянка върху отношенията с Китай. Тази държава трябва да прекрати всякакви форми на преследване на тибетския народ.

За да се гарантира правилното ниво на търговските отношения с Китай, последните трябва да се основават на ангажименти и стратегическо партньорство, което съхранява принципите на реципрочност, лоялна конкуренция и търговия в съответствие с общите ни ценности, както и придържане към правилата на СТО.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз не приветствам предложението на г­жа Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай, тъй като не съм съгласен с различни положения в доклада.

Например по отношение на бъдещите стъпки, които ще бъдат предприети от Европейския съюз – не съм съгласен, че е необходимо проблемите да се предотвратяват чрез двустранен диалог. Проблемът е в това, че срещите на взимащите решения от китайското ръководство с колегите им от Европейската комисия не могат адекватно да адресират въпросите от взаимен интерес, особено в области като инвестиции, достъп до пазара и защита на правата на интелектуалната собственост, както и други стратегически въпроси, свързани с търговията. Това се дължи на провала на китайското правителство да съблюдава икономическите споразумения, реализирани с Европейския съюз.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад споменава нарастващата търговия на Китай с Тайван и аз го приветствам. Под ръководството на президента Ма Тайван направи големи стъпки към нормализиране на търговските си отношения с Китай и се опита да спре обструкционното отношение, което комунистическите ръководители от Пекин имаха към търговските отношения с Тайван.

Независимо от това, ако Тайван някога бъде напълно интегриран в регионалните икономики на Югоизточна Азия, то той трябва да бъде приет в международните организации, независимо от това дали е признат като независима суверенна държава или не.

Предвид различните страхове за здравето през последните години в Източна Азия, свързани с движението на стоки и хора – такива като САРС, птичи грип, скандала със заразеното с меламин мляко – от съществено значение е Тайван да получи статут на наблюдател в Световната здравна асамблея (СЗА). Този ход би укрепил търговията в района на Тайванския пролив, би стимулирал стандартите за качество в региона и издигнал Тайван на международната сцена.

Начинът, по който Китай използва несъгласията си с Тайван, за да прави политика по въпросите на общественото здраве, трябва да бъде осъден. По същия начин трябва да се отнесем и към срамното мълчание, с което толкова много хора в Европа посрещат китайския натиск.

Аз гласувах в подкрепа на този доклада.