Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2528(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0073/2009

Разисквания :

PV 05/02/2009 - 11.2
CRE 05/02/2009 - 11.2

Гласувания :

PV 05/02/2009 - 12.2
CRE 05/02/2009 - 12.2

Приети текстове :

P6_TA(2009)0055

Пълен протокол на разискванията
Четвъртък, 5 февруари 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

11.2. Положението на бежанците от Бирма в Тайланд
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е разискването на шест предложения за резолюции относно положението на бежанците от Бирма в Тайланд.(1)

 
  
MPphoto
 

  Erik Meijer, автор. (NL) Г­жо Председател, Бирма е известна като насилствена военна диктатура, в която каста от спекуланти е успяла да се задържи на власт години наред. Потисничеството и бедността са накарали много хора да напуснат страната или да се опитат да го направят.

Етническото разнообразие на страната едновременно оправдава и засилва тази диктатура. В обширни зони малцинствени народности са мнозинство. Те се стремят към автономност и организират протести срещу централната диктатура. Военните ръководители считат диктатурата си за необходима за поддържане на единството на страната и за подчинение на бунтуващите се. Те са по­заинтересовани от територията, отколкото за хората, които я населяват. Предоставяйки силно експлоатиращи концесии за чужди предприятия, жизненоважни източници на приходи се отнемат от местното население като при този процес сериозно се увреждат природата и околната среда.

Нуждата да се напусне страната се засилва и от факта, че не се вземат предвид местните мнозинства. Режимът бърза да елиминира обезпокоителните групи или като ги избива, или като ги прогонва от страната. Мнозина бягат по море като използват импровизирани лодки и се излагат на сериозен риск от удавяне. Много бежанци преминават границата със съседката на Бирма – Тайланд: според някои приблизителни данни до два милиона души са преминали границата за последните 25 години, а десетки хиляди, на които е отказан прием, остават бездомни в ничията земя по границата.

За нещастие чувствата на съчувствие и солидарност към бежанците са още по­слабо развити в Югоизточна Азия в сравнение с Европа. Много често бежанците биват връщани, което означава сигурна смърт. Публичното мнение не проявява заинтересованост, дори ако става въпрос за хора, споделящи същата религия, като например мюсюлманските бежанци, които с лодки стигат от Бирма до Индонезия.

Правителствата отдават приоритет на добрите връзки с колегите си в държавите с диктатури вместо да окажат натиск за подобряване на положението. Някои правителства в Европа дори клонят към приемане на подобна позиция и можем да видим бедственото въздействие на това в Азия. Това е още една причина да призовем азиатските държави да намерят решение.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock, автор. (EN) Г­жо Председател, този случай подчертава тежкото състояние на едно малцинство в страна, където малцинствата в най­добрия случай са маргинализирани, а в най­лошия – третирани с жестокост. Хората от общността рохингия търпят двойна дискриминация в продължение на години. Като мюсюлмани не им се дава право да изповядват вярата си свободно, право, което в ЕС зачитаме като фундаментално, а джамиите им са повредени или осквернени. Като етническо малцинство на общността рохингия непрекъснато се отказват граждански права, които в почти целия свят се вземат за даденост: правото на брак, правото на свободно движение, правото на гражданство в страната, в която живеят, и правото на нормално образование.

Докато хвалим собствените си прогресивни постижения в сферата на правата на човека, ние в ЕС не виждаме факта, че много хора по света нямат дори основни права. В този Парламент добре знаем за тежкото положение на народа на Бирма, но от бунтовете на будистките монаси от 2007 г. насам тази страна сякаш се загуби от общественото съзнание.

Потресаващата съдба на малко известните хора от общност рохингия, особено на тези, които бягат с лодки като бежанци и които са обект на настоящата резолюция, подновиха вниманието ни към деспотичния режим в Бирма, една страна, която е много богата на човешки потенциал. Бруталностите на военната хунта контрастира ярко на действията на Тайланд, която като страна, според мен само частично, се е освободила от отговорност към бежанците от общността рохингия, тъй като за жалост заявява, че те са просто икономически бежанци, което аз считам за много малко вероятно, и се опитва да ги отпрати. Тайланд трябва да приеме по­сериозно нарастващата си роля на сила за стабилизиране и хуманност в района.

В съпоставка – можем да очакваме много малко от бруталните бирмански военни ръководители, които остават глухи за апелите ни, както са били години наред. Надявам се, че презрението на генералите на хунтата към цивилизованите възгледи един ден ще ги застигне, вероятно във формата на международен трибунал, когато Бирма най­сетне ще бъде освободена от деспотизма.

 
  
MPphoto
 

  Marios Matsakis, автор. (EN) Г­жо Председател, бруталният режим в Бирма от известно време принуждава хиляди цивилни граждани да напуснат страната в търсене на по­сигурно бъдеще и по­добър жизнен стандарт в съседен Тайланд или през Тайланд към други страни в Югоизточна Азия.

Сред тези бедстващи хора са и местната общност рохингия от Западна Бирма, която през последните години е жертви на етническо прочистване, извършвано от бирманското правителство. За съжаление тайландските органи не оказват на тези бежанци хуманитарната помощ, която те явно заслужават. Вместо това има доклади, че тези хора са подложени на свирепо преследване. Призоваваме тайландското правителство да зачита човешките права на бежанците от Бирма и да се отнася към тях с уважение, състрадание, достойнство и хуманност.

Тази резолюция ми дава възможност и да засегна въпроса за четиридесет и една годишния австралийски писател от кипърски произход Harry Nicolaides, който бе осъден на тригодишен затвор в Тайланд за предполагаема обида към кралското семейство в книга, написана от него през 2005 г. По това време г­н Nicolaides преподава английски език в един тайландски университет, а в романа си той прави само анонимна препратка към член на тайландското кралско семейство като уличаващата творба е явно измислена.

По време на делото г­н Nicolaides, воден пред международните медии във вериги, казва на репортерите, че е понесъл неописуеми страдания. Г­н Nicolaides се извини на тайландското кралско семейство и отправи молба за кралска милост.

Смятаме, че г­н Nicolaides е бил подложен на достатъчно наказания и лошо отношение от страна на тайландските органи, които се отнесоха към случая крайно нечувствително и неподходящо и които призоваваме, също както и кралското семейство, да извършат незабавното освобождаване на г­н Nicolaides, за да се завърне у дома в Австралия. Да се постъпи по различен начин би било крайно неразумно, жалко и вредно за Тайланд.

 
  
MPphoto
 

  Marcin Libicki, автор. (PL) Г­жо Председател, днес обсъждаме Шри Ланка, Бирма и Тайланд, а на други сесии сме обсъждали други държави. Във всички случаи обаче става дума за нестихващи граждански войни, за убийства, за нарушения на основни права на човека.

Никога няма да спрем тези зверски престъпления, ако не разкрием политическите сили и безскрупулните външни интереси, които се крият зад тези войни. Тези войни никога нямаше да могат да продължат безкрайно в бедни държави, които изобщо не могат да си ги позволят, ако зад всичко това не се крият външни интереси.

Ето защо трябва да направим две неща, за да спрем този процес. Първо, трябва да разкрием какви са тези интереси и политически сили и чрез използването на политически методи да им кажем да спрат. Второ, трябва да създадем експедиционни, полицейски и военни корпуси, които ще предприемат превантивни мерки, когато политическите средства не действат. Европейският съюз е в състояние да направи това.

 
  
MPphoto
 

  Catherine Stihler, автор. (EN) Г­жо Председател, третирането и дискриминацията срещу лицата от общността рохингия ужасява всички ни. Като мюсюлманско малцинство в будистка Бирма те не са признати като едно от етническите малцинства на Бирма. Имат твърде малко законни права и, както се посочва в изменение 3, внесено от г­жа Glenys Kinnock, те са подложени на целенасочено обричане на бедност, отказ на гражданство, отказ на свобода на движение, произволно данъчно облагане, изземване на земи и отказ на разрешение за встъпване в брак.

Не е изненадващо, че много от тях се опитват да напуснат Бирма, тъй като нямат друг избор. Потресаващите сведения, че хиляда души от общността рохингия, пристигащи с лодки в продължение на 12 дни, вместо да бъдат приютени на безопасно място от тайландските органи, които са ги намерили, са били изтеглени обратно в международни води без навигационно оборудване, храна и вода и са били оставени да се спасяват сами, ужасяват всеки, у когото има и капчица човещина.

Едва вчера статия във вестник „Guardian“ отрази други събития. Най­скорошният случай се отнася за 220 души, които са били намерени в открит плавателен съд от рибари. Тези бежанци твърдят, че са били задържани от тайландските органи на отдалечен остров в продължение на два месеца и че са били бити, преди да бъдат принудени да се качат на лодки и изоставени на произвола на съдбата.

Трябва да се разреши проблемът с нарушенията и липсата на координирани международни действия в помощ на общността рохингия. Тайланд също трябва да поеме отговорност. Тайландският министър­председател трябва да действа. На проблема с нарушенията от страна на тайландски длъжностни лица трябва да се обърне сериозно внимание. Тайландското правителство трябва да подпише Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола от 1967 г. Както каза г­н Joel Chamy, заместник­председател на организацията „Refugees International“ със седалище във Вашингтон, лицата от общността рохингия се нуждаят от защита и убежище.

Тайланд заяви, че не желае да го предостави, но това е проблем, който няма да отшуми. Постоянно пристигат сведения за третирането на бежанци от Бирма, които влизат в Малайзия. Много от тези хора се продават като роби, жените и децата са принуждават да станат роби за сексуални удоволствия, а мъжете се продават за принудителен труд на рибарски плавателни съдове. Част от тази риба може дори да влиза на пазара на Европейския съюз. Надявам се, че днес ще можем да насочим вниманието към положението на бежанците от Бирма, и по­конкретно към общността рохингия.

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda, автор. (ES) Преди две седмици имах възможността да посетя хората от Бирма и границата между Тайланд и Бирма. Там с очите си видях несправедливостта, с която се отнасяме към някои части на света в политическо и медийно отношение.

Твърде често се вълнуваме само от заглавията на новините. Това, което видяхме в Бирма и което вече не е на първите страници на вестниците, е драма, която не е много по­различна от това, което ни е мобилизирало в много други случаи.

Имаме много явни примери за преследване, мъчения, незаконно задържане, изнасилвания и други зверства, извършвани от военната хунта в Бирма. Едно от най­възмутителните неотдавнашни действия беше приемането на така наречената конституция, която погазва най­основните демократични принципи и осигурява почти пълна безнаказаност за всички действия, които току­що споменах.

Напълно разбираемо е, че хората бягат от тази ситуация, както правеше племето карен в продължение на няколко години и както, днес съобщаваме с настоящата резолюция, постъпиха и хората от общността рохингия, заловени в Тайланд.

В тази връзка, по време на посещението ми забелязах, че и Тайланд, и международната общност са възприели обезпокоителното чувство на примирение по отношение на хунтата. Например много адвокатски асоциации, опозиционни партии, бежанци и политически затворници ни предупредиха за ужасните последствия, които ще сполетят народа на Бирма, ако международната общност, и по­специално Европейският съюз, подкрепи и признае фалшивите избори, които са свикани от Държавния съвет за мир и развитие (ДСМР) за 2010 г. Те ни предупреждават, че това ще даде картбланш на хунтата да продължи да извършва безнаказано най­различни престъпления.

Политическите и етническите групи, които се противопоставят на хунтата, са организирани много добре и са съставили алтернативна конституция, която в много по­голяма степен съответства на принципите, които твърдим, че защитаваме в Европейския съюз. Ето защо ще бъде грешка да ги изоставим на произвола на съдбата като това би ни направило съучастници, било то активни или пасивни, на диктатурата в Бирма.

 
  
MPphoto
 

  Giovanna Corda, от името на групата PSE. – (FR) Г-жо Председател, Комисар, госпожи и господа, вчера видях някои картини, в които участват бежанци от общността рохингия от Бирма. Човешко страдание е това, с което може да се опише животът на тези импровизирани лодки.

След кратко задържане тайландската военна флота ги изведе от своите териториални води и ги остави в бедстващо положение. И въпреки това Тайланд иска да се представи като държава, която посреща добре бежанците и лицата, искащи убежище. Освен това като непосредствен съсед на Бирма Тайланд е съвсем наясно с нечовешките условия на живот, създадени от хунтата, която принуждава много бирманци да емигрират, рискувайки живота си по време на преходите, които бих нарекла преходи на смъртта.

Призоваваме Тайланд и другите държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да намерят трайно разрешение на въпроса за бежанците и преди всичко за хората от общността рохингия, за които говорим днес.

Бихме искали също да призовем Тайланд да ратифицира Конвенцията на Обединените нации за статута на бежанците от 1951 г. и протокола от 1967 г.

 
  
MPphoto
 

  Urszula Krupa, от името на групата IND/DEM. (PL) Г­жо Председател, проблемът с нарушенията на правата на човека в Бирма е обсъждан няколко пъти по време на настоящия мандат на Европейския парламент.

Бирма, държава, известна със своите прекрасни будистки храмове, изобилстващи от злато, е също и затвор за хиляди бирманци. Те живеят в един от най­силните политически режими в света, от който се опитват да избягат – в САЩ, Австралия, Канада и в европейските държави и техните съседки. След приемането на резолюции, призоваващи за освобождаването на хиляди политически затворници, включително много опозиционни лидери, сред които има и носител на нобелова награда, и след протести от страна на международни организации срещу задължителната военна служба за деца в Бирма, които след това биват принуждавани да работят и не получават необходимите грижи, днес ние обсъждаме проблема с нарушенията на правата на човека.

По време на бягството от този ад в Бирма хиляди хора, принадлежащи на мюсюлманското малцинство, са били заловени в лодките им в тайландски териториални води, изтеглени обратно в международни води и оставени без навигационно оборудване и хранителни запаси като някои са били хвърлени в затвора.

Мюсюлманското етническо малцинство е преследвано също от управляващия военен режим в Бирма. Това включва случаи на отказ на право на гражданство, лишаване от свобода, ограничен достъп до образование, спънки за встъпване в брак, ограничаване на свободата на движение и разрушаване на джамии, църкви и други храмове. Въпреки че трябва да оценим разрешението, предоставено от тайландските органи за временен престой на бежанци в страната им, както и декларацията на министър­председателя на Тайланд, в която той съобщи, че ще бъде проведено разследване, неотдавнашните събития все пак са очевиден пример за нарушаването на правата на човека от тайландска страна.

Разбира се ние одобряваме резолюцията, която обаче не променя човешките трагедии в региона, където корените на конфликтите не се крият само в нечовешкия военен режим и религиозните противоречия, но и в интересите на различни сили. Ето защо е необходимо да се противопоставим по­ефективно както на военната хунта, така и на сепаратистките наклонности на групите, които преследват лица, изповядващи различна религия.

 
  
MPphoto
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE).(PL) Г­жо Председател, в близките години хиляди бирманци напуснаха родината си поради страх от репресиите на управляващия военен режим и поради ширещия се глад, търсейки убежище в Тайланд или в съседните държави от Югоизточна Азия. Този проблем засяга главно етническото малцинство рохингия, което живее в западната част на страната. Те непрекъснато получават отказ на гражданство, имат ограничени права на словото и на движение и им се отказват други основни права на човека.

Проблемът с бежанците от Бирма има регионално измерение и съседните държави като Индия, Бангладеш и Индонезия трябва да работят в по­тясно сътрудничество, за да разрешат проблема и да предоставят на бежанците подходящи грижи и подслон. Международните агенции съобщават за случаи на нехуманно отношение към бежанците от Бирма и за тяхното брутално депортиране, което без съмнение ги обрича на сигурна смърт. Извеждането от тайландската брегова охрана в открито море на лодка с хиляда бежанци, без те да имат хранителни запаси, е било нечовешки акт, довел до смъртта на много от тях.

Освен това действията на военния режим в Бирма и проявите на насилие срещу лицата от малцинството рохингия трябва да бъдат енергично осъдени и да се отправи призив те да получат отново пълни граждански права.

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (PSE). (LT) Тези трагични събития на границата между Бирма и Тайланд имат две страни. Жалко е, че тайландските органи са прибегнали до мерки, които не могат да бъдат оправдани, още повече че Тайланд е известен като държава, която зачита правата на човека и приема много бежанци. Министър­председателят заяви, че тези събития ще бъдат разследвани и лицата, които са се отнесли неприемливо с бежанците от Бирма, пристигнали с лодки, ще бъдат наказани. Да се надяваме, че тези обещания ще бъдат изпълнени. От друга страна, не за първи път обсъждаме безсрамното и недопустимо поведение на режима в Бирма. Мисля, че Европейският съюз трябва да предприеме по­строги мерки и определено очакваме не просто думи, а действия от страна на по­големите държави. В частност Китай трябва да окаже натиск върху Бирма тя да зачита правата на опозицията и малцинствата в страната.

 
  
MPphoto
 

  Tunne Kelam (PPE-DE).(EN) Г­жо Председател, днес в тази зала се прие доклад за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище. Той трябва да засяга и държави като Бирма и Тайланд. Благодарение на представители на Европейския парламент днес се изправяме в защита на едно мюсюлманско малцинство в Бирма.

Положението стана ужасяващо и тревожно, когато тайландски войници изгониха тези бежанци от Бирма обратно в океана в безмоторни лодки; предполага се, че поне 500 от тях са загинали. По отношение на Тайланд разказите на оцелелите разкриват осъдителни действия, меко казано. Връщането на бежанци към опасността е достатъчно зло, но пускането им да се носят по течението и оставени да умрат, е много по-лошо. Други са били оставени да работят като роби в Тайланд.

Чест прави на министър­председателя, че обеща обстойно разследване, но ние трябва да го подкрепим да действа независимо от своята армия и да се ръководи от международните норми за хуманно поведение.

 
  
MPphoto
 

  Ewa Tomaszewska (UEN).(PL) Г­жо Председател, в тази зала сме обсъждали много пъти положението в Бирма. Ето защо за никого не е изненадващо, че на застрашените бирманци се налага да правят такива драстични опити за бягство през Андаманско море.

Тези, които достигат до бреговете на Тайланд, често срещат нечовешко отношение. Те биват връщани обратно в морето в безпомощно състояние и с безмоторни лодки. Шестдесет и шест души от малцинството рохингия са хвърлени в затвора от силите за вътрешна сигурност в Тайланд, след като са достигнали остров Патонг. Те не получават правна помощ, нямат и контакти с адвокати по въпросите на бежанците. Бежанците от Бирма се нуждаят от незабавна хуманитарна помощ и убежище.

 
  
MPphoto
 

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. (EN) Г­жо Председател, Европейската комисия следи положението в Мианмар и Тайланд като приоритетен въпрос, включително неотдавнашните инциденти, при които бежанци от Бангладеш и Мианмар бяха изхвърлени на бреговете на Тайланд.

Тайланд приютява приблизително 140 000 бежанци в девет лагера покрай границата. Над един милион граждани на Мианмар съставляват важна част от работната сила в Тайланд в селскостопанския сектор, в текстилната индустрия и в туристическия сектор. Лицата от общността рохингия, пристигащи с лодки и заловени в Тайланд, са част от многоликата принудителна или доброволна емиграция от Мианмар. Освен това Тайланд има да разрешава и други проблеми с бежанци, като например с населението хмонг от Лаос.

Сложността на тези проблеми изисква всеобхватно политическо, хуманитарно, икономическо и социално решение. Комисията провежда интензивни дискусии с международната общност и с тайландското правителство в търсенето на възможни решения.

Неотдавнашното неясно политическо положение в Тайланд прекъсна диалога с правителството по този въпрос, но това е временно. Ето защо Комисията очаква, че инициативата на Европейския съюз по отношение на правителството ще доведе до намирането на конструктивен подход.

На 29 януари 2009 г. тройката на ЕС на посланическо равнище в Банкок сподели загрижеността си с тайландските органи. Тя приветства намеренията на тайландското правителство да проведе пълно разследване на инцидентите и да съобщи заключенията си и призова настоятелно тайландското правителство да третира хората, пристигащи с лодки в тайландски териториални води, съгласно международните хуманитарни стандарти и стандартите за правата на човека.

Комисията приветства намерението на правителството да предостави достъп на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците до хората, пристигнали с лодки в търсене на убежище.

Комисията насърчава тайландското правителство да се стреми към регионално сътрудничество с участието и на Върховния комисар на ООН за бежанците, тъй като проблемът с общността рохингия и другите проблеми, свързани с разселването, споменати по­рано, се нуждаят от всеобхватна реакция.

В заключение, устойчивото решение не може да бъде резултат от краткосрочни съображения за сигурност, а трябва да бъде съобразено с дългосрочните хуманитарни, политически и социално-икономически проблеми, пораждащи загриженост.

Въпреки че Тайланд не е подписал Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците, роялисткото тайландско правителство в миналото е показвало известна загриженост по отношение на хуманитарните въпроси. Комисията ще продължава да напомня на тайландските органи стриктно да спазват международните стандарти за правата на човека като предпоставка за каквото и да е решение.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в края на разискванията.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност