Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 5 февруари 2009 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н VIDAL-QUADRAS
Заместник­председател

(Заседанието бе открито в 10,00 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Пускане на пазара и използване на фуражи (разискване)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0407/2008) на г­н Graefe zu Baringdorf от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара и използването на фуражи (COM(2008)0124 – C6-0128/2008 – 2008/0050(COD)).

  Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, докладчик. – (DE) Г­н Председател, Комисар, днес ще обсъдим това, което е известно като „отворена декларация“. Тази декларация е относно прозрачност по отношение на фуражите като основа за здравословна храна за потребителите и относно даване на обща представа на купувачите за това, което им се предлага.

Ние извървяхме дълъг път, но ако днес приемем този регламент, аз се надявам, че това ще доведе нещата до успешен край и искам да благодаря на Комисията, която ни помогна много с нейната конструктивна работа по спорните въпросите. Комисията срещна пълна политическа подкрепа от страна на Парламента за прокарване на тази отворена декларация, а също така проведе твърдо, но честно разискване със Съвета. Можем да се гордеем с резултатите.

Нека погледнем накратко историята. Появи се кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и през 1997 г. временната анкетна комисия излезе със заключителния си доклад, в който Парламентът призова за тази отворена декларация. Комисията представи предложение, което впоследствие се превърна в Директива 2002/2/ЕО. При постигнат компромис със Съвета, преминал за одобрение през всички органи, директивата наложи отворената декларация, което означаваше, че на етикетите трябва да се посочват съставките с толеранс от ± 15%, а при поискване да се представя точния състав.

Това беше директива, а не регламент, и държавите­членки или я изпълняваха много нерешително, или изобщо не я изпълняваха. Фуражната промишленост предяви обвинение в Европейския съд и Съдът направи забележителното потвърждение, че като се изключи точната информация, законността на тази Директива не стои за обсъждане. Тогава при следващата парламентарна процедура ние взехме предвид това официално решение и сега вече сме довели нещата докрай под формата на настоящия Регламент. През целия този дълъг период аз всеки път имах честта да бъда докладчик. Аз се радвах на изключително интензивното, основано на доверие сътрудничество с Комисията.

Днес е налице резултат, за който се борихме упорито, но честно, и с който можем да се гордеем. Очевидно е също така, че той се подкрепя от мнозинството в този Парламент и от групите. Не са направени изменения, от което аз правя заключението, че настоящият регламент наистина ще бъде приет с голямо мнозинство. Следователно е налице един добър регламент, с който целите на отворената декларация се постигат в три стъпки – вие ги знаете: първо, процентното съдържание на съставките в намаляващ порядък; второ, предоставяне на информация, която да се подава на фирмите с ± 15% толеранс – в това отношение ние не сме предвидили уговорка за правата за интелектуална собственост, а по­скоро сме се позовали на общото законодателство; и трето, предоставяне на точна информация на органите.

Аз също така искам да посоча, че сме въвели регистър. Сега в Европейския съюз осигуряването или смесването на съставки няма да се извършва без те да бъдат публикувани, тъй като тези съставки трябва да бъдат включени в регистъра. Това е важно не само за надзорните органи, но също така за обществото и потребителите. Затова, от гледна точка на докладчика, аз мога да кажа, че съм много удовлетворен от общия резултат.

  Androulla Vassiliou, Член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, бих искала да благодаря на Комисията по земеделие и развитие на селските райони за извършената от нея работа по това досие и специално на докладчика г­н Graefe zu Baringdorf, както и на докладчиците в сянка, всеки един от които е имал важна роля.

Г­н Graefe zu Baringdorf успяваше доста умело да насочва обсъжданията по време на преговорите и ние сме му много благодарни.

Компромисният пакет запазва високото равнище на безопасност на фуража, постигнато в Европейския съюз. Той постига точния баланс между защитата на потребителя и правата на интелектуална собственост. Премахва тежестта на процедурата за предпазарно разрешаване на биопротеини, модернизира етикетирането на фуража чрез подходяща информация за потребителя и въвежда сърегулиране в сърцевината на законодателните процедури. Компромисният пакет подобрява пазарната прозрачност чрез системата за нотификация за нови фуражни материали, подпомага иновациите и конкурентоспособността във фуражния бизнес и набелязва конкретни стъпки срещу заблуждаването на потребителите на фураж – фермери или собственици на домашни животни.

Резултатът от преговорите е представеният ви за гласуване компромисен пакет, което е равнозначно на опростяване и модернизиране на действащата правна рамка. Разпоредбите относно така наречената „отворена декларация“ дават възможност за по­модерен начин на етикетиране. Фуражните материали, включени в комбинирания фураж за продуктивни животни, ще трябва да бъдат означавани по тегло в намаляващ порядък.

Освен всичко това, за обозначените фуражни материали и в случаите на доброволно етикетиране ще трябва да се посочва точното процентно съдържание на теглото.

В допълнение, разпоредбата, според която определена информация относно комбинирания фураж може да бъде прехвърляна от компетентните органи на купувачите по спешност, подобрява съответната информация за потребителите в случаи като инцидентите със заразяване на фуража.

Във връзка с това Комисията прави следните декларации. Първо, с оглед на адаптиране на приложение ІІІ относно толерансите за етикетиране на групи фуражни материали и комбиниран фураж за научни и технически разработки, Комисията и нейните служби предвиждат да се заемат с внимателен преглед на това приложение. В тази връзка Комисията също така ще вземе предвид някои фуражни материали с влагосъдържание, надвишаващо 50 %.

Второ, по отношение на етикетирането на добавки Комисията ще проучи дали принципите за информиране чрез етикетиране на фуража биха могли да се приложат също и за добавките и предварителните смески, разрешени по силата на регламента относно добавките, използвани в храненето на животни.

Накрая, Комисията разбира, че всички неотложни случаи във връзка със здравето на човека и животните, както и на околната среда, могат между другото да включват неотложност, причинена от небрежност, измама на международно равнище или престъпни действия.

  Albert Deß, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и лично от мое име, искам да отправя най­сърдечни благодарности към нашия докладчик г­н Graefe zu Baringdorf. Аз вярвам, че подходът, възприет в този доклад, е модел за парламентарна работа в този Парламент.

Днешното гласуване не включва никакви изменения, тъй като работата, извършена по този въпрос, е била всъщност много сериозна и е обхванала целия политически спектър. Считам, че този резултат е повод за гордост. Това е един балансиран резултат, който предпазва интересите на фермерите като потребители на фураж, производителите на фуражи и на всички останали звена в хранителната верига.

Той подобрява прозрачността и моята група в частност оценява високо въвеждането на регистър, в който суровините, смесени с фуража, трябва да се вписват. Неведнъж са избухвали скандали с храни, дори новото законодателство няма да успее да ги предотврати, но тези европейски правила ще помогнат да се предотврати престъпната дейност; гарантират, че в случаи на такива скандали ще бъде по­лесно да се открива какви вещества са били смесени.

Също така мисля, че производителите на фуражи могат да осигуряват допълнителна информация на доброволна основа и мисля също за отлично предложението, ако те предоставят такава информация, тя да бъде научно доказана. Според мен този нов закон за фуражите значително подобрява защитата, а представянето в намаляващ порядък позволява на фермерите да виждат в какви съотношения са фуражните компоненти и кой е най­добрият фураж за техните животни – и съответно да го изберат.

Още веднъж благодаря на всички, които допринесоха за този толкова добър доклад.

  Rosa Miguélez Ramos, от името на групата PSE. – (ES) Г­н Председател, Комисар, както вече направих в Комисията по земеделие и развитие на селските райони, аз бих искала първо да поздравя докладчика, докладчиците в сянка от другите политически групи, а така също и Съвета за извършената работа.

Тази работа ни позволи да достигнем до споразумение на първо четене и освен това е отличен процес за процедурата на съвместно вземане на решение, който ще стане стандартна практика в нашата комисия в близко бъдеще.

Госпожи и господа, днес законодателството за движение на суровини за фуражи и комбинирани фуражи за животни, включително домашни животни – сектор, който представлява около 50 милиарда EUR в търговията на общностно равнище – се регулира от няколко директиви и около 50 акта за изменения и допълнения.

Опростяването на законодателството и неговото хармонизиране са основни цели, които несъмнено ще бъдат постигнати с настоящия регламент.

Комисията по земеделие и развитие на селските райони на Европейския парламент вече е разисквала въпроса за пускането на пазара на фуражи още през 2006 г. Ние всички ще си припомним как единодушно помолихме Европейската комисия при бъдещо преразглеждане да се опита да намери подходящия баланс между интересите на фермерите за получаване на подробна информация за съставките на фуража и интересите на промишлеността за осигуряване на достатъчна защита на своя ноу-хау.

Компромисът, постигнат по основните чувствителни точки от предложението на Комисията, отворената декларация за суровините и създаването на списък на суровините на Общността, по мое мнение, отразява добре този баланс. Доказателство за това е радушното приемане на компромиса, постигнат от всички, които са участвали.

Всъщност чрез отворената декларация компромисът защитава правата на купувачите да бъдат информирани и тези на производителите да запазят собствеността върху техния ноу-хау чрез указване, че информацията трябва да бъде предоставяна без това да влиза в противоречие с Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост от 2004 г.

Госпожи и господа, не става дума за това, че във взаимоотношенията на доверие между доставчика и потребителя формулите трябва да се знаят, но не би било логично да бъдеш задължен да дадеш рецептата на първия клиент, който влезе през вратата ти. Много от нас пият кока­кола с години. От това, че не знаем рецептата й, не следва, че ние се съмняваме дали характеристиките на продукта се наблюдават и дали здравните стандарти се спазват.

Споменатото вече решение на Съда, което въвежда строго задължението клиентите да бъдат информирани за точния състав на фуража, ако те поискат това, не се оправдава с желаната цел за защита на здравето.

Казвайки това, аз трябва да ви напомня, че компетентният орган винаги ще има достъп до точния състав и, както е установено в постигнатото споразумение, всеки спешен случай, свързан със здравето на човека или животните или околната среда, ще означава, че купувачите ще имат достъп до точната информация относно състава на въпросния фураж, след като законните интереси както на производителите, така и на купувачите са били взети под внимание.

Във връзка със списъка за добрите практики за етикетиране, това остава доброволен избор за професионалистите в сектора, без изобщо да се превръща в позитивен списък на суровини за производството на комбинирани фуражи, тъй като това е нещо, което не се изисква.

По искане на Европейския парламент законодателството ще включва ново приложение, съдържащо списък на суровините за фуражи за животни, чието пускане на пазара или употреба са забранени или ограничени. Тази информация под формата на приложение или списък може да се актуализира от Комисията.

Групата на социалистите в Европейския парламент, която аз представям, подкрепя постигнатия компромис и не е внесла за разискване изменения в пленарното заседание. Ние напълно подкрепяме позицията, представена днес в този Парламент и при това положение гласуваме в нейна полза.

  Jan Mulder, от името на групата ALDE. – (NL) Аз също искам да започна с поздравления към докладчика г­н Graefe zu Baringdorf. Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа споделя становището, че постигнатият компромис е добър и че по­късно днес ще можем да гласуваме в негова подкрепа.

Най­важното е да се защити интелектуалната собственост на производителите на фуражи. Ако ние в сектора искаме иновации – както наистина вчера гласувахме за доклад за климата – в сектора на фуража също има много място за подобрения, така че емисиите от всички видове газове, причинявани от добитъка, да бъдат намалени. Това е предизвикателство, което решително искаме да посрещнем. Когато производителите на фуражи решат да правят иновации, те не трябва да бъдат възпрепятствани от прекомерно строго законодателство за разкриване на информация. Според мен такова разкриване е защитено, както вече беше споменато от други, и може да се направи например при поискване от страна на правителството или на клиент. Нищо не спира производителите на фуражи да правят това доброволно.

Съставките като такива не са най­важни. Много по­важна е точната хранителна стойност на фуража за едрия рогат добитък и тя трябва да бъде точно означена на етикета. Всичко посочено върху етикета като енергия, протеин и други е ценна информация. Накратко, Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа ще подкрепи компромиса. Ние също ще кажем на производителите на фураж за едър рогат добитък, че ако например те искат да правят нововъведения в техните производствени процеси и в състава на фуражите, това е един добър компромис, който ще им помогне да ги реализират.

  Andrzej Tomasz Zapałowski, от името на групата UEN. – (PL) Г­н Председател, пазарът на фураж и неговото използване при отглеждането на животни е изключително важен, защото той засяга здравето на стотици милиони граждани на държавите­членки на Европейския съюз.

Неприятният опит от миналото под формата на болести по животните, причинени от неподходящ фураж, стана причина за огромни материални и социални разходи в страните на Общността. Ето защо определянето на състава на фуража е също така изключително важно за ограничаване на употребата на неподходящ фураж. Ефективното прилагане на разпоредбите, съдържащи се в регламента, е също важно, така че те няма да бъдат само декларации, изпразнени от съдържание.

Понастоящем, когато милиони хора и даже цели страни в Европа се обявяват срещу консумацията на храна, произведена с използване на фуражи, съдържащи генетично модифицирани растения, тези хора имат право да знаят какво се случва. Затова не само фермерите трябва да бъдат информирани за съдържанието на фуражите. Предприятията, преработващи храни, трябва да дават тази информация на клиентите върху етикетите на продуктите. А това не се прави.

Преди няколко месеца ние разисквахме тук, в Парламента, увеличаването на броя на затлъстелите хора в Европа. Този проблем обаче в голяма степен се отнася до съдържанието на фуража, защото именно то се отразява силно върху качеството на месото. Чудесно е, че в проекта за регламент се обръща голямо внимание на хигиената на производството на фураж и на проблема на добавянето на заразени материали по време на производството. Понякога тази практика се използва от много производители.

  Alyn Smith, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г­н Председател, аз няма да направя изключение, отправяйки поздравления към колегата от моята група Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, който работи много усилено върху едно от най­специализираните технически досиета, с които сме се занимавали. Той също така прояви соломонова мъдрост като постигна компромис между потребностите на потребителите и напълно законните потребности на производителите за защита на техния продукт и тяхната интелектуална собственост.

Това е, което аз бих нарекъл в моята страна, едно от по­класическите досиета на Европейския парламент. Гледайки нашите гости в залата за посетители спокойно може да се каже, че етикетирането на фуражи може би не е една от най­блестящите теми, по която те вероятно са ни чули да разговаряме днес, но тя е от критична важност и е истински пример за това къде този Парламент добавя стойност и къде ние можем да осигурим доверието на нашите потребители, граждани и избиратели – в хранителната верига на храната, която те ядат.

Важно е да запомним откъде идва този въпрос. Кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) доказа, че това, с което храним животните си, трябва да бъде регулирано. Настоящият регламент трябва да бъде прозрачен и е необходимо да има компромис между потребностите на потребителите и тези на производителите, но е възможно да се сбърка. Нещата веднъж са се объркали и ние трябва да гарантираме, че няма повторно да се объркат. Настоящият доклад е от изключителна важност за привличане на вниманието върху този въпрос.

Аз много пъти се срещах с представители на промишлеността в Шотландия, с групи потребители и със самите фермери, и видях всеобща подкрепа и одобрение на начина, по който Комисията и Парламентът са придвижили този въпрос, и по­специално за нашия докладчик.

Това досие наистина добавя стойност. То е добър пример за това как работи Парламентът. Ние често казваме, че между Комисията и Парламента съществува добро сътрудничества. По този въпрос наистина има такова и фактът, че толкова малко изменения са внесени към този доклад показва, че той ще бъде приет с голямо мнозинство. Това е един добър ден за Парламента.

  Witold Tomczak, от името на групата IND/DEM. – (PL) Г­н Председател, компромисът, постигнат по отношение на фуража, наистина има определени предимства като хармонизиране и опростяване на законодателството на ЕС, но има и основни недостатъци. То не предлага достатъчна гаранция за безопасността на фуражите и храните, предлага слаба защита на интересите на милиони фермери, които отглеждат животни, и не предпазва достатъчно нашето здраве.

Достъпът на потребителите на фураж до информация относно съдържанието на фуража все още е ограничен от защитата на правата на интелектуална собственост. Ако производител на фураж използва опасна съставка, ние ще продължаваме да бъдем уязвими. Проблемът с фуражите е допълнително доказателство за грешната посока, в която е поела селскостопанската политика, която, независимо от декларациите, подкрепя на първо място промишленото селско стопанство, а в такова стопанство фермерите не са длъжни да имат собствен фураж и могат да отглеждат животни като използват фураж, произведен от специализирано предприятие. Това са, разбира се, предприятия, движени единствено от желание за печалба, които винаги ще намерят начин да намалят разходите без непременно да вземат под внимание безопасността на животните или нашето здраве. В резултат на това, ние трябва да увеличаваме специфичните разпоредби и да засилваме наблюдението, което прави целия този проблем абсурден.

Не е ли време да насочим в обратна посока тези тенденции и да се върнем към устойчивото развитие на селското стопанство, при което фермерите ще имат свой собствен фураж и няма да бъдат излагани на загуби, причинени от диоксини или СЕГ? Напредъкът в селското стопанство не трябва да означава концентрация на производството или концентрация на производството на фураж. Ние трябва да имаме предвид, че в ЕС сега има 15 милиона стопанства като 95 % от тях са малки и средни стопанства. Повечето от тях могат да използват устойчивия модел на селско стопанство за доброто на фермерите, околната среда и самите нас. Ние само трябва да променим радикално нашия подход към селското стопанство и правейки това – да променим също и отношението си към действащата селскостопанска политика.

  Jean-Claude Martinez (NI). – (FR) Г­н Председател, доброто при животните е, че годините минават, а проблемите остават същите. Например ние винаги споменаваме за капаните с челюсти, когато говорим за дивите животни, а въпросът за транспорта, отглеждането на животни и фуража винаги се подвига във връзка със селскостопанските животни. Фуражът е класически случай – това е безразборна смесица, куп боклук. Използват се антибиотици, кленбутерол, хормони на растежа, дори останките от други животни, и това е, в което се състои целият проблем със заразения фураж на Обединеното кралство от 90­те години насам.

Днес обаче ни се казва, че епохата на нездравословната храна е отминала. Имаше Директива 2002, произнасяне на Европейския съд от 2005 г., а сега има желание за помиряване на пазара и печалбата, което е наречено интелектуална собственост, с безопасността на потребителя.

И така, днес ние се оказваме въоръжени с регламент: използвайки класическия инструмент за етикетиране, всички компоненти ще бъдат обозначени в намаляващ порядък на теглото, ще има също и отворена декларация, приложение III и толеранс от +/-15 %. Освен това, най­любопитните от нас дори ще могат да поискат точния състав.

Остават само два големи въпроса. Първият се отнася до внасяните животни, които не са етикетирани. Г­н Parish е тук, той проявява голям интерес към животните, пристигащи от Бразилия, които не са маркирани и на които са давали кленбутерол. Ако става въпрос за безопасността на тези животни, ние не знаем много.

И остава големият въпрос за вносния фураж, а именно суровините, които пристигат от Американския континент от 60­те години насам. През 60­те години те са идвали под формата на остатъци от производството на царевично нишесте – меласа, остатъци от маслодайни семена, – а днес е под формата на трансгенна соя от Аржентина, Парагвай и Бразилия, и трансгенна царевица от Канада и Съединените щати. И това, осмелявам се да го кажа, се дължи на факта, че хората са против местните генетично модифицирани организми (ГМО), но не и срещу преселилите се ГМО.

Фактът е, че ние тук говорим за около две трети от фуража за нашите стада – това е истински здравен въпрос. Единственият въпрос за европейската здравна сигурност прикрива по­големия въпрос за всеобщите рискове за здравето, дължащ се на споразумението Уругвай раунд и споразумението от Блеър хауз, което ни задължава да внасяме остатъци от маслодайни семена за две трети от нашите стада.

  Neil Parish (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искам да поздравя Комисаря и г­н Graefe zu Baringdorf за отличната им работа и за доброто сътрудничество, което имахме.

Нека да кажа на последните двама оратори и на гостите, които са в галерията: моля ви, яжте спокойно храната си днес на обяд, защото ако трябва да вярваме на последните двама оратори, доколкото разбирам, никъде няма нищо безопасно за ядене.

Цялата идея на това законодателство е да осигури безопасност на храната, която ядем. Разбира се, това, което нашите животни ядат, е особено важно, защото ние ядем тях. Аз зная, че това е много опростен подход, но точно затова сме сега тук.

Да, правили сме грешки през годините и аз ще бъда първият, който ще признае, че храненето на добитъка с месокостно брашно предизвика проблема със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ), което беше неприятен момент за всички. Ето защо сега поставяме на разискване това законодателство.

Целият спор е за това дали трябва да има прозрачност и съставките да се означават върху етикета, защото именно това ще бъде върху него. Доводът на производителите е дали трябва да слагат точните проценти, защото някой би могъл да промени възгледите си, да ги копира, и да направи абсолютно същия фураж.

Точно това е моментът, в който постигнатият компромис и работата, извършена от г­н Graefe zu Baringdorf, Комисията и Съвета са толкова добри, защото сега ние сме стигнали до положение, при което наистина можем да се доверим на нашите фуражи. Ако сте се вглеждали в последно време в проблемите, които имаме в Европа – а ние сме имали проблеми с фуража в различни страни – то не е защото системата за етикетиране и процесите са грешни, а защото компаниите са нарушили закона.

Затова ние трябва не само да гарантираме, че ще оправим този закон, но също така, че Комисията и държавите­членки ще провеждат наблюдение и проверки, за да се уверят, че не нарушават правилата, тъй като, повтарям отново, хората и потребителите трябва да имат доверие в нашата храна.

Искам да ви кажа, че европейската храна е съвсем безопасна, но ние никога не трябва да се отпускаме, за да сме сигурни, че нашите потребители са напълно удовлетворени, че това, което ядат, е безопасно. Бих посъветвал нашите гости: моля ви, отидете и обядвайте добре и бъдете уверени, че храната ви ще бъде безопасна.

  Bogdan Golik (PSE). – (PL) Г­н Председател, Комисар, аз поздравявам от сърце г­н Graefe zu Baringdorf за още един отличен доклад.

Усилията за опростяване на действащото законодателство в областта на търговията и употребата на фуражи и в областта на необходимата и допълнителна информация, поставена върху етикетите и включена в документите за превоза, са оправдана стъпка.

Опростяването на техническите разпоредби и разширяването на чисто административните разпоредби със сигурност ще окаже положително въздействие върху развитието на конкурентоспособността на сектора на фуража в Европейския съюз и на безопасността на храните, за което г­н Parish току-що говори. Аз съм убеден, че това предположение само по себе си е оправдано.

Въпреки това обаче, аз бих искал да обърна внимание на един въпрос, който може би е проблематичен. Аз мисля, че задължението да се поставя телефонен номер, който не се таксува, върху етикетите на продукти на дребни и средни производители на фураж за домашни животни, е ненужно. Въвеждането на такава разпоредба може да причини финансова тежест, която е прекалено голяма за тези дребни и средни производители, а повечето производители на фураж попадат в тези две категории.

Накратко, аз бих искал да подчертая, че ние трябва да се стремим да опростим цялата система на законодателството в областта на търговията и използването на фуражи. При извършване на това трябва да се полагат грижи за безопасността. Въпреки това въвеждането на противоречиви разпоредби, които водят до прекомерни разходи, може да окаже неблагоприятно въздействие именно върху тези малки предприятия, които произвеждат за местните пазари.

  Samuli Pohjamo (ALDE). – (FI) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на докладчика г­н Graefe zu Baringdorf за задълбочената работа, която е извършил, в подготовка за настоящото разискване.

Безопасността на храните в Европейския съюз е била нарушавана от много кризи през последните години, като например СЕГ и няколко скандала във връзка с диоксини, последният от които през миналата есен. Оказва се, че често пъти причини за кризите са фуражи, заразени поради небрежност, или дори престъпна дейност. Този регламент за опростяване и изясняване на законодателството е добре дошъл. Регламентът трябва да поддържа доверието на потребителите в цялата европейска хранителна верига. Потребителите трябва да бъдат защитени и да знаят къде и как е произведена храната, която купуват.

Друга цел е правната защита на фермерите. Те трябва да правят избор въз основа на етикета и да имат доверие в безупречното качество на фуража. Производствените права на производителите също трябва да бъдат защитени, както каза по­рано г­н  Mulder.

В много държави­членки положението е под контрол, но регламентът, който предстои да приемем и който ще направи етикетирането по­ясно и ще улесни проследяването на произхода на фуража, трябва да гарантира, че нещата ще се оправят навсякъде в Европейския съюз и че ще се сложи край на разногласията, когато се стига до тълкуването му.

Въпреки това аз бих искал да посоча, че при този, както и при други регламенти, от изключителна важност е да се осъществи правилното им прилагане и наблюдение. Ясните и точни правила няма да помогнат, ако не са съобразени с практиката. При наблюдение на качеството на фуража е необходимо да се установи, че той е безопасен и годен за използване по предназначението си и че отговаря на правните изисквания. Затова ние можем да подобрим безопасността на цялата хранителна верига и да защитим потребителите.

  Giovanni Robusti (UEN). – (IT) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, преди няколко години в Италия се твърдеше, че хранителни продукти, които фермерът смесва под навеса, следва да се считат за фураж и така първите навеси са започнали да се считат за фабрики за фураж. Селскостопанските производители никога не биха могли да спазят сложните здравни изисквания на анализа на опасностите и контрол в критични точки (HACCP) и проследимостта, и затова са били принудени да купуват от истински фабрики за фураж храните, които са произвеждали във фермата в продължение на векове. Тогава сме успявали да избегнем тази уловка.

Докладът, който разискваме днес, определя фуража, но не и фабриките за фураж. За да не се обвинява отново Европа, трябва да е напълно ясно, че храните за добитъка, смесвани в помещенията на животновъдната компания, не представляват фураж, а само импровизирано смесване на храни и суровини, произведени директно на полето, и че селскостопанската фирма не е фабрика за фураж. Може би това е предубедена позиция, но човек никога не може да бъде прекалено внимателен, когато тълкованията имат значително икономическо значение.

  Jim Allister (NI). – (EN) Г­н Председател, като резултат от заразяването с диоксин в Република Ирландия, което докара големи загуби на невинните производители и преработватели в Северна Ирландия, ние обсъдихме нови мерки относно етикетирането на фураж.

Очевидният въпрос за мен е дали някои от тези предложения са спасили моите производители от днешните загуби? За съжаление, отговорът е „не“. Те, разбира се, ще наложат по­голяма прозрачност, и толкова по­добре, но само по отношение на фуража в ЕС, даван на животните в рамките на ЕС, но не и по отношение на фуража, даван на животни, месото от които ние след това внасяме в ЕС.

Предоставянето на максимални подробности за точния състав на фуража е правилно и разбираемо, но ние не трябва да подценяваме правата на интелектуална собственост до такава степен, че да ги изпразним от съдържание. В това отношение аз имам известни опасения относно аспектите на тези предложения. Съставът на смесите е търговска тайна, съставена въз основа на години проучване и опит – затова трябва да се защити адекватно.

Аз вярвам, че петнадесет процентовата граница в точността на описанието ще бъде достатъчна. Колкото до мен – не искам да видя как заводи за фураж в моя район, които са работили усилено и са инвестирали много, за да произведат висококачествен, но на по­висока цена продукт, са мамени и как техните права на интелектуална собственост са нарушени от производители, действащи в по­евтини производствени помещения в ЕС или извън него.

Аз вярвам, че този регламент няма да бъде използван неправилно и че с него няма да се злоупотреби в това отношение. Да, фермерите имат право на максимална информираност относно съдържанието на фуражната смес, но в границите на запазване на жизнеността и бъдещето на заводите, от които купуват.

  Esther de Lange (PPE-DE). – (NL) Аз бих искала да повторя всички поздравления, които вече бяха поднесени на докладчика. Излишно е да се казва, че общественото здраве и здравето на животните трябва да бъдат в основата на законодателството за фуража. Това се превръща в ясни правила относно употребата и етикетирането на суровини, които, разбира се, трябва да могат да се изпълняват, а не да водят до по­голяма административна тежест или, както вече беше споменато, да застрашават правата на производителите на интелектуална собственост. Ние ще продължим критично да наблюдаваме, но изглежда, че новият регламент ще отговаря на тези изисквания.

Искам да отбележа един момент във връзка с проверките. И отново, ефективният контрол и санкциите за отделяне на пшеницата от плявата или ще изгради, или ще провали това законодателство. Регламентът определя, че наказанията, които държавите­членки могат сами да прилагат, трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи. Аз бих призовала настоятелно Европейската комисия да наблюдава внимателно положението в близко бъдеще, за да се увери, че нещата стоят така във всички страни от Европейския съюз. В крайна сметка неприемливо е една страна да бъде по­строга от друга. Според мен отличен подходящ случай са присъдите с отложено изпълнение, които бяха дадени тази седмица, десет години след събитието, за скандала с диоксин в Белгия.

Накрая, ще спомена тема, която не може да остане незасегната, а именно, месокостното брашно. След емоционалната реч на първия оратор от независимите членове на ЕП, аз ще се огранича с фактите. Месокостното брашно е забранено от случая с кризата със СЕГ. В случая с пилетата обаче това води до липса на животински протеин в техния фураж, което е доста различно от справедливата критика, че се разрушават ценни протеини. Освен това животинският фураж представлява най­големият оперативен разход за петте милиона фермери животновъди в Европейския съюз, с който не е лесно да се започне.

Разбира се, ние не искаме да се върнем към положението, в което животинските протеини в рамките на един и същ вид накрая се озовават във фуража. Канибализъм – никога повече! Трябва да въведем тестове, за да овладеем добре положението. Европейската комисия е посочила, че тези тестове могат да се осигурят през 2009 г., което означава, че месокостното брашно например би могло отново да се въведе по безопасен начин във фуража на пилета или прасета. Бих искала да разбера от Европейската комисия кое е последното направено по този въпрос и какви мерки могат да се очакват в това отношение през следващата година.

  Wiesław Stefan Kuc (UEN). – (PL) Г­н Председател, Комисар, качеството на хранителните продукти от животински произход (месо, яйца, мляко) и защитата на потребителите от храната с лошо качество е тема на Европейския съюз от много години.

За да бъдат продуктите от животински произход с добро качество, от основно значение са фуражите с добро качество – това е най-важният фактор – а така също и подходящите условия на живот за животните. Повечето от съставките на фуражите се произвеждат от самото селско стопанство, но добавките, които се използват, са най­често химични продукти. Именно те са причина за най­големия спор. Затова ние трябва да се борим за обявяване на точния състав на промишлените хранителни стоки. Това няма нищо общо с правата на интелектуална собственост и тяхната защита. Един продукт е защитен, само когато патентното бюро предостави сертификат за защита.

Когато не са тествани достатъчно, фуражни добавки могат да бъдат вредни за нашето здраве, въпреки че осигуряват най­добро развитие и най­добър външен вид на продукта. Един фермер няма достатъчно условия да тества добавките и може да разчита само на информацията, предоставена от производителя. Трябва да си спомним за спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и резултатите от добавянето на месокостно брашно към фуражите. Промишлеността е готова на всичко за печалби. Ето защо аз подкрепям доклада на г­н Graefe zu Baringdorf в неговата цялост.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, надявам се, че предложенията, съдържащи се в компромисния пакет, който разискваме днес, ще доведат до опростяване на разпоредбите в областта на търговията с фуражи и че при това положение те ще повишат конкурентоспособността на сектора на фуража в Европейския съюз. Аз също така се надявам, че новите правила няма да увеличат разходите за дребните и средните производители на фуражни смески.

Когато се обсъжда въпроса за етикетирането трябва да се помни, че често проблемът не е липсата на информация върху етикета на продукта, а липсата на разбиране от страна на обикновения потребител. Толкова много информация върху етикета може всъщност да попречи на купувача, когато прави избора си. От една страна, ние трябва да гарантираме на нашите граждани достъп до информация, докато, от друга страна, трябва да защитаваме правата на интелектуална собственост на производителите.

Аз подкрепям идеята за разработване на списък на съставките, които не трябва да се дават на животните. Едно нещо е сигурно – ние не можем да позволим скандалите, свързани с храната, да се повтарят. Ирландското свинско месо, заразено с диоксини, или меланинът в млякото от Китай са примери за случаи, каквито не трябва да има. Ние трябва да попитаме защо системата за наблюдение не е действала правилно и защо се е появило заразяването.

Следователно системата на наблюдение изисква по­голям надзор. Процедурите трябва да са прозрачни и недвусмислени. Глобите за неспазване на системата за наблюдение или за нарушението й следва да бъдат високи, защото са свързани със здравето на човека. Независимо от инцидента в Ирландия, аз искам да изразя своята увереност, че фермерите и производителите в Европа поддържат най­високите стандарти в света. Нашата храна се характеризира с призната репутация и качество. Храната в Европа е безопасна.

  Elisabeth Jeggle (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, Комисар, нека да започна с изразяване на най­сърдечна благодарност към нашия докладчик г­н Graefe zu Baringdorf. Не само в този доклад, но и в продължение на много години в миналото той винаги е следвал ясна линия, която е целяла да постигне това, което постигнахме днес – създаване на яснота за фермерите и поставяне на ясни изисквания при пускането на фураж на пазара и употребата му.

Днес обсъждаме втората стъпка и тя все повече се изяснява. Комисар, снощи обсъждахме първата стъпка – производството. Аз бих искала да се върна на нея. Видът на производството и видът на контрола на производството са най­важните предпоставки за този доклад, за да може в крайна сметка да се гарантира, че ние имаме здравословен, безопасен фураж, от който да произвеждаме здравословна и безопасна храна.

Аз бих искала да повторя моето убеждение, че предприятия, които произвеждат също храна, за да правят фураж, трябва да бъдат подлагани на по­добра и щателна проверка, че концепцията за анализ на опасностите и контрол в критични точки (HACCP) трябва да се изисква като основа за одобрение – може би за одобрение из цяла Европа –тъй като това също е въпрос и от вчерашните, и от днешните ни разисквания. Ние се нуждаем от едни и същи мерки за контрол за едни и същи рискове в рамките на целия Европейски съюз. Въпреки че никога злоупотребите не могат да бъдат изключени, настоящият доклад, а така също и вчерашният, положиха добра основа за сигурност, без да се стига до войнственост. Още един много важен момент в днешния доклад е това, че се поучихме от събитията след кризата със СЕГ и че сега вече знаем, че много малко неща могат и трябва да бъдат извършвани по различен начин.

Аз искам да изкажа повторно благодарността си към нашия докладчик, който изнесе добър доклад именно днес, извън всички наши разговори тук. Надявам се, че ще получи сто процентова подкрепа от този Парламент.

  Véronique Mathieu (PPE-DE). – (FR) Г­н Председател, отличният доклад на нашия колега, когото аз поздравявам, по който доклад ние ще гласуваме днес, е важен, защото европейският сектор на фуражите е един от основните ни селскостопански сектори както по отношение на производството, тъй като той отговаря за половината селскостопанско производство вътре в Европейския съюз – 120 милиона тона, така и по отношение на оборота – около 50 милиарда EUR. Всъщност, в Европейския съюз има 5 милиона фермери и около 60 милиона домакинства, притежаващи домашни животни.

В миналото Европейският съюз се е справял с редица здравни кризи, което означава, че днес ние трябва да бъдем по­бдителни по отношение на прозрачността, за да отговорим на очакванията не само на фермерите, но също и на потребителите. Разпоредбите, посочени в настоящия доклад, имат предимството, че поставят минимална цена за производствата и голяма полза за потребителите, които обръщат все по­голямо внимание на качеството на купуваните от тях стоки. Приемането на настоящия доклад ще даде възможност за ограничаване на рисковете чрез гарантиране на стоки с по­добро качество, по­добро наблюдение и по­добро информиране на фермерите, а оттам – и на потребителите.

Днес, с разрастването на международната търговия, от жизнена важност е да се засилят всички системи на превенция, за да се гарантира, че здравните кризи, които сме изживявали в миналото, няма да се повторят отново.

Настоящият доклад е успял да примири правото на информация, което строго определя хранителните елементи, които трябва да се появят върху етикета, с правото на интелектуална собственост, което е толкова важно за запазване на конкурентоспособността на нашите производства.

Аз мисля, че производителите всъщност трябва да бъдат задължени да дават незабавна нотификация за употребата на всяка нова суровина при производството на фураж, за да се гарантира прозрачност и да се подпомогнат проверките, извършвани от компетентните органи. Включването на процедура по спешност, която дава възможност за включване на нови опасни съставки в списъка на забранените материали, е от решаващо значение.

По същия начин, предоставянето на възможност на фермерите да отправят въпроси към компетентния национален орган или към Европейската комисия в случай на съмнение относно неправилно твърдение дава възможност за по­добър контрол на системата и защита на потребителите като същевременно се запазва честната търговия.

Затова аз искам да предложа пълната си подкрепа за този отличен доклад, тъй като опитът показва, че едно правило за етикетирането на фураж, при което като приоритети се извеждат качеството, прозрачността, проследимостта и наблюдението, е най-добрият начин за предотвратяване на бъдещи здравни кризи в Европа.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искам да благодаря на докладчика за този доклад, който е много добре направен и дава отговор на въпроса на Съда относно защитата на правата на фермерите и правата на производителите на фураж, който те купуват.

Аз подкрепям идеята, че правата на интелектуална собственост заслужават да бъдат защитени. Ние не можем да допуснем формулите да бъдат копирани от оператори, които идват на пазара и си отиват, така че в това отношение докладът е успешен.

Въпросът за операторите измамници беше повдигнат на разискването тази сутрин. Истината е, че ние можем да контролираме промишлеността, само ако държим под контрол онези, които не спазват правилата. Това може да се постигне чрез редовни наблюдения, проверки и контрол на всеки пункт по пътя. Снощи ние много енергично разисквахме това в Парламента и аз се зарадвах когато чух, че ще бъдат направени подобрения.

Накрая, нека спомена като по­важен момент променливостта на цените на стоките. Комисарят за селското стопанство се присъединява към нас. Това е важен въпрос за фуражната промишленост и за фермерите и е въпрос, с който ние трябва да се заемем.

  James Nicholson (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, на първо място аз приветствам този доклад и искам да поздравя докладчика, който трябва да бъде похвален за него и за усилената работа.

Ние наистина се нуждаем от прозрачност и трябва да знаем какво съдържа комбинираният фураж – по този въпрос няма съмнение. Нямам нищо против дадена компания да запази в тайна обектите с права на интелектуална собственост. Последните събития в Република Ирландия обаче във връзка с проблема с диоксина показват много ясно на всички ни необходимостта от контрол. Фермерите може да имат възможно най­високите стандарти на животновъдство и да вършат всичко правилно, но, както видяхме с очите си, всичко може да бъде загубено, когато събития, излезли далеч извън контрол, разрушават цялата им добра и усилена работа.

Днес е добър ден за Парламента и той показва какво можем да постигнем чрез сътрудничество. Може би той също ни показва какво можем да постигнем в селското стопанство за по­доброто бъдеще на фермерите в целия Европейски съюз.

Радвам се, че тази сутрин комисарите Fischer Boel и Vassiliou са тук, защото е много важно да подчертаем сериозната опасност за фермерите в Северна Ирландия – осем фермера в този момент губят всичко, защото местният парламент не е бил подготвен да ги подкрепи.

  Agnes Schierhuber (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, бих желала да започна като благодаря на нашия докладчик г­н Graefe zu Baringdorf, тъй като той успя на първо четене да постигне компромис, който да удовлетворява всички. Оказа се също възможно защитата на потребителите и безопасността на храните да се синхронизират с необходимостта от защита на интелектуалната собственост.

Животновъдите трябва да са сигурни, че храната, която използват, отговаря на описаното на етикета. Некачествените стоки във фуражната промишленост са причина за големи икономически загуби в областта на селското стопанство и не само в него. Още веднъж благодаря, г­н Graefe zu Baringdorf.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искам да направя две кратки уточнения.

Първо, да, потребителите и животновъдите разчитат на ясни и точни обозначения на етикетите и аз подкрепям предложеното от докладчика изменение, с което на производителя се дава право да откаже да предостави информация, ако той/тя може да докаже обосновано, че това би нарушило правата му/й върху интелектуалната собственост за всяка фуражна суровина, чието съдържание е 2 % или по­малко. Спешно се нуждаем от повече инвестиции за развойна дейност най­вече за фуража на преживните животни, за да се намалят емисиите от метан и азотен оксид.

Второ, не беше ли отдавна времето, когато определяхме отправни точки за действие с цел справяне с наличието на малки количества ГМО във фуража в сравнение със сега съществуващия режим на нулева толерантност, който води до престъпно, безразборно изхвърляне на доставки от фураж и зърнени храни и до престъпно несъразмерни санкции? Имам предвид, разбира се, наличието на предварително одобрени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) генно модифицирани организми, така че оценката на риска да е изцяло съобразно дефиницията или може би ГМО, за който няма ограничения в друга юрисдикция.

  Lutz Goepel (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, Комисари, нямам какво да добавя относно съдържанието, тъй като вече бе казано достатъчно по този въпрос. Искам да благодаря на докладчика, който отстояваше твърдо позициите си по време на тристранния диалог.

Този доклад измина дълъг път. Както знаем, Европейският съд излезе с решение, последвано от ясна и открита дискусия. Имахме възможност да обсъдим този въпрос в подробности, тъй като докладчикът, г­н Graefe zu Baringdorf, показа, че може да се намери задоволително решение за кратко време, дори да се постигне съгласие на първо четене. От 1994 г. насам на няколко пъти съм кръстосвал шпаги с него, но винаги сме работили добре заедно и още веднъж искам да му благодаря.

  Albert Deß (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, времето ми за изказвания свърши, но имам да допълня някои неща. Ако сега приемем ново европейско законодателство за фуражите тук, в този Парламент, което вероятно ще стане с голямо мнозинство, и Съветът приеме това законодателство, ще сме постигнали нов стандарт за високо качество в Европа.

Бих искал да помоля тук присъстващите двама комисари да държат на тези европейски стандарти и при вноса на фуражи и храни в бъдеще. За да може Европа да се изправя пред световната конкуренция, е необходимо да се прилагат едни и същи стандарти и за вноса. Ето защо Комисията трябва също така да настоява нашите европейски стандарти да станат част от преговорите на Световната търговска организация и да се превърнат в световен стандарт – тогава няма да се страхуваме от световната конкуренция.

  Androulla Vassiliou, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, бих искала да благодаря на всички за забележките и да отговоря на някои от тях. Първо, относно въпроса за безопасността на фуражите – тя е гарантирана чрез списък от суровини, забранени за ползване при фуражите, който се съдържа в предложението. Комисията ще разширява този списък винаги, когато е убедена, че е необходимо той да бъде допълван.

От друга страна, бих искала да ви напомня, че има огромен списък, в който се определя максималното съдържание на замърсители, като например опасни микротоксини, тежки метали и диоксини, който се прилага съгласно директивата за нежелани вещества в храните за животните от 2002 г.

Бих се съгласила с всички онези, които, както потвърдих, казаха, че европейската храна е безопасна. По време и на снощното ни обсъждане споменах, че законите и регламентите ни са толкова добри, колкото ги направим. Ето защо трябва да останем бдителни и да проследим дали държавите­членки, търговците на фуражи и самата Комисия гарантират, че всички изпълняват задълженията си във връзка с осигуряване на наистина добро законодателство, което да се прилага в действителност.

Последният инцидент с ирландското месо подчертава необходимостта от строго прилагане на правните изисквания и от контрол и моите служби ще продължат да проучват възможностите за по­голяма ефективност в това отношение. Убедена съм, че с влизане в сила на новите правила, регулирането на пазара на фуражи ще се подобри значително в интерес както на производителите, така и на потребителите.

Накрая, но не на последно място, бих искала още веднъж да благодаря на докладчика за отличната работа и на всички членове на Парламента за конструктивната и позитивната роля за постигане на съгласие по тази важна инициатива.

  Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, докладчик. – (DE) Г­н Председател, Комисари, искам да изкажа благодарността си за многото мили думи, казани днес. Вярвам, че това е един добър доклад.

По въпроса относно това дали незаконната дейност може да бъде прекратена, настоящият доклад не може да се справи с това, разбира се, но по­интензивните проверки могат да предотвратят подобни дейности. Престъпната дейност винаги се фокусира там, където вижда възможност, където намира пролуки, а сега имаме възможност да запушим тези пролуки в някои области. Надявам се, както каза г­н Nicholson, че фуражната промишленост и животновъдите ще разберат, че има какво да се защитава, че се сформира общност, която се обявява против това да се освобождаваме от токсичните вещества чрез фуража. Сигурен съм, че и това ще ограничи незаконната дейност.

Искам още веднъж да подчертая, че ние не създаваме отделно направление за интелектуалната собственост, а по­скоро се позоваваме на законодателство, което вече е в сила и се прилага в тази област. Не искаме да позволим задължението за предоставяне на информация да се крие зад тези права върху интелектуалната собственост. Ето защо това споразумение е добро.

Позволете ми да завърша като изкажа благодарност към докладчиците в сянка. Тук също имаше спорове, разбира се (в крайна сметка всички в този Парламент са на различно становище), но се надявам, че създаденото впоследствие от нас сега се радва на всеобща подкрепа. Бих искал да благодаря също и на административния екип към комисията ни – в случая на г­н Emmes, – който извърши огромна подготвителна работа. Макар ние членовете на Европейския парламент винаги да имаме основна роля в областта на политиката, в административната област трябва да можем да се обръщаме за помощ за извършването на тази работа. Тук отново постигнахме успех.

Бих искал да добавя, че при прилагане на процедура за съвместно вземане на решение парламентарната дейност е забавна. Винаги се е твърдяло, че постигането на съвместно решение в областта на селското стопанство ще бъде много по­трудно и ще отнеме много време. Както видяхме, това не е вярно. При добра работа, правилно схващане на проблемите, сериозна подготвителна работа и добри политически опоненти нещата могат да се решават много бързо. Мисля, че това е доказателство, че експертните становища на Европейския парламент могат да бъдат полезни и да спомогнат за задвижването на доброто законодателство.

  Председател. − Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

4. Действия за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (разискване)

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е доклад (A6-0004/2009) от г­н Dumitriu от името на Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (COM(2008)0431 – C6-0313/2008 – 2008/0131(CNS)).

  Constantin Dumitriu, докладчик. – (RO) Радвам се, че имаме възможност да разискваме на пленарно заседание въпрос, който е важен не само за селскостопанския отрасъл на Общността, но и за конкурентоспособността на икономиката в Европа като цяло.

Във време, когато икономиките ни страдат в резултат от глобалната криза и когато е задължително да се увеличи търсенето на селскостопански продукти, изменението на Регламент № 3/2008 относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни ни предлага допълнителна възможност за подкрепа на селскостопанските производители и в по­широк смисъл на икономиката на ЕС.

Регламент № 3/2008 на Европейския съвет, който обединява текстовете на Регламенти № 2702/1999 и 2826/2000, допълва новите политически подходи на Европейската комисия, целящи да се опрости законодателството, като същевременно се облекчат административните процедури в европейските институции. На базата на този регламент Общността може да предприеме действия за предоставяне на информация за някои селскостопански продукти на вътрешния пазар и на пазарите на трети страни, като успоредно с това може да запази спецификата на мерките, съобразно пазара, на който се прилагат.

Тази политика осигурява възможност да се отговори на реалната нужда на държавите­членки да рекламират селскостопанските си продукти – най­вече ползите по отношение на качеството, хранителната стойност и стандартите за безопасност на храните както сред европейските потребители, така и сред потребителите от други държави. Тя също така спомага за откриването на нови пазарни ниши и има стимулиращ ефект върху инициативите от страна на държавния и частния сектор.

Предложените от Европейската комисия изменения имат за цел да осигурят възможност заинтересованите държави­членки да изготвят подходяща програма, в случай че организациите, ангажирани с изготвянето на предложенията, не желаят да представят програми, които да се прилагат в трети страни. В резултат държавите­членки ще могат да разширят приложното поле на търсените чрез тези програми мерки, както и да потърсят съдействие от международни организации при прилагането им. Обсъжданият от нас проектодоклад предлага някои допълнения и адаптации към предложението на Комисията, необходими с оглед изясняването и допълването на логиката на регламента.

На първо място предлагаме да се въведат консултации с професионални асоциации и организации, действащи в съответните отрасли на държавите­членки, участващи в процеса на изготвяне на програми за информиране относно селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Предвид експертните познания и важната роля на тези асоциации и организации за осигуряването и контрола на качеството, консултациите с тях са от изключителна важност. В същото време допринасяме за това тези програми да бъдат изготвяни въз основа на оценката за необходимостта от тях и да се прилагат своевременно като се гарантира, че средствата се изразходват ефективно по програми, съответстващи на целта за популяризиране на продуктите на Общността.

Предлагаме също така да се разширят областите, в които на международните организации да се възлага прилагането на програми за информация в трети страни. Действията по разпространението и рекламата също са важни за сектора на виното, както в рамките на вътрешния пазар на ЕС, така и в трети страни. В този сектор, както и в сектора на зехтина и трапезния зехтин, съществуват международни организации (като Международната организация за лозата и виното), които могат да гарантират прилагането в трети страни на програмите, предложени от държавите­членки, като по този начин ги запознават с характеристиките и предимствата на качествените вина със защитено наименование за произход и със защитено географско указание в трети страни.

Друго изменение, което ви предлагаме, цели да се повиши процента на съфинансиране на ЕС от 60 % на 70 % във време, когато е все по­трудно за малките производители да си осигурят финансиране поради финансовата криза. Без каквато и да е финансова подкрепа те рискуват да изпаднат в несъстоятелност, тъй като нямат достатъчно средства да популяризират продуктите си и са изправени пред спада на търсенето на пазара.

Крайната цел на всички тези предложения е да се стимулира пазарното търсене, за да се повиши производството и да се подкрепи европейската икономика като цяло. Постигането на тази цел ще ни помогне да преживеем трудните времена, в които се намираме в момента. Качеството на селскостопанските и хранителни продукти на ЕС е предимство, което трябва да използваме, за да осигурим конкурентна европейска икономика и по­високи доходи за производителите.

Надявам се, че препоръките, които ще приемем, ще започнат да се прилагат от Европейската комисия и от държавите­членки възможно най­скоро, защото не можем да си позволим да губим време предвид обстоятелствата, по­конкретно европейските граждани са засегнати от ефектите на изключително сериозна икономическа рецесия. Предложените мерки очевидно няма да решат всички проблеми, свързани с предлагането и рекламирането на селскостопанските продукти и храни на Общността.

Опростяването на бюрократичната процедура по регистриране на традиционни продукти, въвеждането на етикет с надпис „произведено в Европейския съюз“ и разрешаването на проблемите с вноса на продукти с по­ниско качество от трети страни и със стандартите за безопасност са само някои области, които трябва да разгледаме, за да увеличим пазарния дял на продуктите на Общността. Благодаря за вниманието. Очаквам вашите коментари и въпроси.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н COCILOVO
Заместник­председател

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. − (EN) г­н Председател, първо бих искала да благодаря на докладчика г­н Dumitriu и на членовете на Комисията по земеделие за отличния доклад относно предложението на Европейската комисия относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния и външния пазар.

Искам да подчертая важността на въпросите, които се разглеждат в този доклад. Мисля, че всички сме съгласни, че популяризирането на европейските селскостопански продукти е много важно както във вътрешен, така и във външен план. Убедена съм, че търговията със селскостопански продукти ще продължи да се разраства в бъдеще, дори да трябва да признаем, че в момента изпитваме затруднения поради икономическата криза. Въпреки това ще има големи възможност за европейските ни продукти на пазарите в трети страни и нашата кампания за популяризирането им трябва да помогне на европейските производители да изследват тези нови пазари.

Преди да премина към съдържанието на доклада, нека посочим фактите. През 2008 г. Комисията прие 42 програми за вътрешния пазар и за тези в трети страни, чиито бюджет за период от три години възлиза на 128 милиона EUR. Съгласно правилата половината от тази сума тогава трябваше да се финансира от Общността.

Целта на Комисията е да даде възможност на държавите­членки да стартират програми, финансирани съвместно с Европейския съюз, в трети страни, както бе посочено от докладчика, защото днес такава възможност съществува само за вътрешния пазар. Трябва също така да се осигури възможност тези програми да се изпълняват от международни организации.

Трите най­важни изменения, предложени от докладчика и колегите му, са, както следва: първо, да се задължат държавите­членки да провеждат консултации с търговски асоциации във връзка с предложените програми; второ, да се посочи, че изпълнението на тези програми от международни организации не е възможност, запазена единствено за Международния съвет за зехтина, а възможност, която съществува по принцип (например както беше споменато тук, днес, и за сектора на виното); а от гледна точка на бюджета, да се увеличи процентът на съфинансиране.

По отношение на тези изменения искам да подчертая, че държавите­членки всъщност наистина се консултират с търговските асоциации, за да се уверят, че имат подкрепата на производителите. Предпочитам това партньорство да продължи да съществува на доброволни начала.

Споменах Международния съвет за зехтина само като пример, във връзка с проведените напоследък обсъждания за целия сектор на зехтина. Не изключвам, разбира се, другите международни организации като Международната организация за лозата и виното.

По отношение финансирането на бюджета, разбира се, тече обсъждане относно степента на съфинансиране от Общността, но ние обсъдихме този въпрос при обединяване на двата регламента за информиране и насърчаване през 2008 г. и следователно не мисля, че има нужда отново да обсъждаме този въпрос.

Искам да се възползвам от възможността да кажа, че когато се споразумяхме за реформите в сектора на виното, ние отчетохме важността за популяризиране на нашите продукти на пазари в трети страни. Ето защо в интерес на по­доброто и по­разумното изразходване на бюджета за виното ние предложихме всяка година да се заделят по 120 милиона EUR за рекламиране на винарската ни продукция като отделен бюджетен ред. Тъй като държавите­членки – и особено новите държави­членки – не желаят да бъдат в позиция, в която, ако не похарчат заделените по този начин средства, ги губят, включихме тези 120 милиона EUR в национални пакети, така че държавите­членки сами да вземат решение. Във всеки случай това е ясен сигнал, че Общността е заинтересована и отчита важността за популяризиране на европейските продукти. С нетърпение очаквам днешното обсъждане.

  Петя Ставрева, от името на групата PPE-DE. – Уважаеми г­н Председател, уважаема г-жо Комисар, уважаеми колеги, бих искала да поздравя докладчика, г-н Dumitriu, за неговия обективен доклад, който отразява реалните нужди на сектора в Общността за насърчаване на европейските производители.

В доклада са заложени мерки, които ще допринесат за разкриването на нови пазари и за реализиране на селскостопанската продукция на нашите фермери. Тази политика отговаря на действителните потребности на държавите­членки, които желаят да популяризират селскостопанското си производство както сред потребителите в Общността, така и сред тези в трети държави.

Много добра възможност е да се постави акцентът върху качеството, хранителната стойност, методите на производство и безопасността на произведените храни. Подкрепям предложението на докладчика да се даде възможност на заинтересованите държави да предложат програми за информиране за трети страни, ако те са лишени от тази възможност.

Това изменение ще позволи на европейските страни да разширят приложното поле на действията, предвидени в тези програми, и да поискат помощ от международни организации за прилагането им. Смятам, че в процеса на изработване на тези програми следва да се отчита важната роля на асоциациите и браншовите организации в отделните страни, които имат обективен поглед върху случващото се в отделните браншове.

Трябва да отбележим и значението на някои международни организации в насърчаването на спецификата и предимствата в хранителните продукти, специфични за определени райони в Европейския съюз. Подкрепям предложението на докладчика процентът на финансовото участие на Общността да бъде увеличен, за да се предостави допълнителна помощ за проектите, подбрани от държавите­членки. Призовавам ви да подкрепите доклада на г­н Dumitriu.

  Bogdan Golik, от името на групата PSE. – (PL) Г­н Председател, Комисар, бих искал да поднеса искрените си поздравления на г­н Dumitriu за отличния доклад – продължение на изготвените по­рано доклади, в които говорихме за популяризирането и за разпределянето на средствата за рекламиране на стоките на Европейския съюз в трети страни.

Действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни, играят важна роля при изграждане на положителен имидж на марката „произведено в Европа“. Това е нещо, което повтарям отдавна, като подкрепям активно опитите да се опрости цялата система за предоставяне на информация и за насърчаване. В изказванията си непрекъснато съм подчертавал необходимостта от популяризиране на марката „произведено в Европа“ на пазарите в трети страни, а това важи с особена сила днес предвид съществуващите формални и законови условия.

В съответствие с декларацията от шестата министерска среща на Световната търговска организация в Хонконг използването на всички форми на субсидиране на износа и установените практики за прилагане на еквивалентни мерки при износа ще бъдат премахнати през 2013 г. С оглед сложността на организиране на рекламните кампании на пазарите в трети страни и по­високите разходи за прилагането на такива мерки в много отдалечени райони, по­специално в Азия и Америка, механизмът за стимулиране на тези насърчителни дейности не събуди интереса на търговските организации.

Предложението на Европейската комисия позволява дейността им да бъде стимулирана. Програмите за популяризиране, провеждани от държавите­членки, дават възможност на предприятията да работят съвместно в случаите, когато не са успели да изпълнят или да финансират тези дейности сами. Въпреки това усилията за увеличаване на дела на финансиране на такъв тип проект от Комисията трябва да продължат. Като пример ще посоча Съединените американски щати, където средствата за дейности, свързани с популяризиране на продуктите, надхвърлят неколкократно тези, заделени за виното и за рекламирането на други продукти в целия Европейски съюз.

Относно либерализацията на търговските потоци от селскостопански продукти създаването на инструмент за подпомагане рекламата на продуктите на Общността може да бъде единственото средство, което да съответства на рамковото споразумение в областта на селското стопанство към изготвената от Световната търговска организация Програма за развитие от Доха. Популяризирането на марката „произведено в Европа“ дава възможност за поддържане на конкурентоспособността и в по­далечна перспектива дори за засилване привлекателността на европейските селскостопански и хранителни продукти и за разширяване на пазара им.

Бих искал да благодаря на Комисията, че е включила тези мерки, за които многократно сме говорили в този Парламент, и най­вече за мерките за намаляване вноските на търговските организации от 20 % на 10 % и за увеличаване на средствата за рекламна дейност.

  Seán Ó Neachtain, от името на групата UEN – (GA) Г­н Председател, приветствам доклада на г­н Dumitriu и искам да го поздравя за свършената работа.

Този бюджет предоставя отлична възможност на държавите­членки да навлязат както на пазарите в Европа, така и на тези извън нея. Като ирландец искам да кажа, че за нас в Ирландия продажбите на здравословните ни и свежи хранителни продукти на световните пазари, и по­специално в Азия, е изключително благотворно.

Както и моите колеги обаче и аз искам да потвърдя, че тук виждам по­добра възможност за опростяване на правилата за усвояване на този бюджет, за да се улесни достъпът до средства за търговия, а също и да се увеличи размерът му, както вече беше споменато. Това е изключително важно не само за държавите­членки, но и за Европа като цяло.

  Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г­н Председател, Комисар, съгласен съм с вас, че рекламата е нещо важно и все пак тя не е резултат само от професионални действия, но също и от събития, случващи се в районите на произход на хранителните продукти.

Когато светът ни свързва със спонгиформената енцефалопатия по говедата, т.е. болестта луда крава, или сега, когато се изземват продукти заради проблема с диоксина, който също се разпространява по света, и когато в световните телевизионни новини се показват милионите изклани болни говеда, това също е вид реклама, но негативна.

Трябва да внимаваме и да избегнем противоречията тук. От една страна, говорим за добрите продукти, а, от друга, имаме неблагоприятни доклади – ние работим по тези въпроси, както се видя от проведеното сега разискване и от направените заключения.

Ако искаме да рекламираме навън – да, наистина имаме основания да го направим, тъй като предлагаме добри продукти – аз не бих искал това да бъде обща реклама, а реклама, разкриваща европейското разнообразие. Както знаете в Германия имаме ситуация, при която Федералният конституционен съд излезе с решение за задължително данъчно облагане на някои видове задължителна реклама. В него се казва, че реклама, в която не се посочват отделните качества на продукта, не повишава продажбите и поради това отделните производители трябва да могат да рекламират своите продукти.

В допълнение, все по­важно е не само в Европа, но и извън нея да се описва не само качеството на крайния продукт, но и това на производствения процес. Какво е положението с опазването на животните, околната среда, съставките, структурата на животновъдството, със справедливата търговия? Всички тези критерии, които не засягат непременно крайния продукт, стават все по­важни за потребителите. Ето защо тази информация също трябва да бъде част от рекламата и трябва да разберем, че това ще допринесе за подобряване репутацията на Европа в световен мащаб.

  Ilda Figueiredo, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, трябва да имаме предвид, че е важно да се подобрят условията и да се увеличи подкрепата за дейностите за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, както в Европейския съюз, така и в трети страни и да се разшири обхватът на предложенията, представени от Европейската комисия.

Ето защо ние подкрепяме предложенията на докладчика и на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, и по­конкретно тези, насочени към по­сериозна намеса и укрепване ролята на търговските организации, действащи в съответния отрасъл, като се имат предвид правомощията и значението им за осигуряването и контрола на качеството, включително на асоциациите и организациите на държавите­членки, изготвящи програмите, както и за увеличаване финансовото участие на Общността. Важно е, че се предоставя допълнителна помощ, особено за проекти, избрани от държавите­членки.

По същия начин вярваме, че действията за насърчаване и реклама в трети страни трябва да имат благотворно въздействие и за други продукти освен за зехтина и маслините, най­вече за виното, ползващо се със защитено наименование за произход или със защитено географско указание. В тази връзка ще спомена също и важната роля на асоциациите на земеделските стопани и най­вече на производителите на вино и други асоциации на малки и средни стопанства, чието съществуване е от изключително значение за гарантиране потока от продукция на селскостопанските производители, които не биха могли да оцелеят, ако разчитат само на себе си.

Още веднъж искам да призова към по­широка подкрепа за тези организации на земеделските стопани, за да могат да изпълнят своята роля за насърчаване на семейните ферми и за рекламиране на произвежданите от тях висококачествени селскостопански продукти, гарантиращи здравословно хранене за населението на нашите държави.

Ето защо ние ще гласуваме в подкрепа на този доклад.

  Witold Tomczak, от името на групата IND/DEM. – (PL) Г­н Председател, Комисар, Европейският съюз е важен износител на множество селскостопански продукти, но бъдещето на селското стопанство на ЕС ще зависи от потреблението на вътрешния пазар, а стимулирането му би могло да донесе ползи на селскостопанските производители, на потребителите и на икономиките като цяло.

В много държави­членки потреблението на здравословни хранителни продукти не е много голямо и е желателно делът му да нарасне посредством предоставяне на повече информация и популяризирането на тези продукти. Важно е обаче селскостопанските производители в ЕС, и по­специално малките и средни стопанства, които са 95 % от всички ферми, да извлекат ползи от обсъжданите програми.

Тези програми трябва да обогатят познанията на потребителите за здравословното хранене и в същото време да оставят избора на тях. Ето защо си заслужава да се предприемат следните стъпки: да се организират консултации със специалисти в областта на здравословното хранене и да се обучат търговците, които също трябва да играят ролята на консултанти за потребителите по отношение на здравословното хранене. Доброто представяне на информацията относно ползите за здравето от рекламираните продукти и за начина, по който те се произвеждат е изключително важно. Информацията на етикетите на храните е недостатъчна.

Тази програма може да бъде застрашена от рекламирането на храни, произвеждани масово от големите корпорации, разполагащи с възможности за изготвяне на ефективни програми и с най­добри специалисти. Няма ли това да дискредитира производството на висококачествени хранителни продукти?

Изключително важно е да се изписва четливо датата на годност върху продуктите, тъй като обществото все повече се интересува от цялата информация, която може да се намери на етикетите на продуктите.

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Преди всичко бих искала да поздравя моя колега за усърдната работа, която свърши като докладчик във връзка с опростяване на законодателството на ЕС с цел намаляване на административната тежест – това бе нещо наложително.

Мерките за предоставяне на информация, предприети от Европейския съюз, са в отговор на действителната потребност, която изпитват държавите­членки във връзка с рекламиране на селскостопанските си продукти както сред европейските потребители, така и сред потребителите в други държави, най­вече по отношение на качеството и хранителната стойност на продуктите, както и на безопасността на храните и безопасните методи за производство. Като докладчик за качеството ценя високо конкурентоспособността на европейските ни продукти.

Това законодателно изменение ще даде възможност на заинтересованите държави­членки да предлагат програми за информация, включително когато няма предложени програми за трети страни. В резултат от това изменение държавите­членки ще имат възможност да разширят приложното поле на мерките, заложени в тези програми, и да потърсят съдействие от международни организации за прилагането им. Процентът на финансовото участие на Европейския съюз трябва да бъде увеличен, за да се осигури допълнителна подкрепа за избраните от държавите­членки проекти, по време на цялостно затягане на условията, при които националните органи и организации се опитват да получат средствата, които трябва да допринесат за съфинансирането.

Подкрепям идеята организацията, натоварена с изпълнението на избраната програма, да бъде международна, особено когато програмата има за цел да популяризира сектора на зехтина и трапезния зехтин, както и сектора на виното, ползващо се със защитено наименование за произход или със защитено географско указание, в трети страни.

Същевременно трябва да отчитаме важната роля на професионалните асоциации и организации, функциониращи в съответните сектори на държавите­членки, за изготвянето на програмите за информиране относно селскостопанските продукти. В заключение, искам да благодаря на докладчика и особено на Комисар Vassiliou, тъй като тя прие всички предложения в този доклад.

  Alessandro Battilocchio (PSE). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, през последните няколко месеца и преди всичко през този мандат на Парламента станахме свидетели на устойчивото отслабване на непосредствената подкрепа за нашите земеделски стопани и на правилата, използвани за предпазване на нашата промишленост от евтин внос от държави извън ЕС, за да се освободят ресурси, необходими за посрещане на новите предизвикателства на хилядолетието в областта на околната среда, икономиката и социалната сфера и за постигане на съответствие с международните търговски споразумения.

Като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони и най­важното като представител на държава, призната на световно равнище по отношение на качеството на селскостопанската си продукция, мислейки си за зехтина, виното и сирената, не мога да не одобря всяко действие, което Комисията би предложила, за да се запази високото качество на европейската продукция и да се рекламира, където е възможно, продажбата на тази продукция както на вътрешния, така и на външния пазар.

Тази програма за информация всъщност е особено важна, тъй като е насочена към това европейските и другите потребители да разберат, че нашата продукция не се конкурира с по­евтина продукция от други страни, а по­скоро, че тя предлага алтернатива по отношение на качество и производствени методи, съобразени с екологичните и социални стандарти и с тези, свързани с хуманното отношение към животните, което от своя страна е в полза на здравето на хората.

Законодателството, което гласуваме в този Парламент всеки ден, има своята цена, особено за нашите производители. Ето защо трябва да им предлагаме всякаква помощ в рамките на възможностите си, така че изобилието и качеството на продукцията ни да се запази и да не се изгуби сред все по­еднообразния световен пазар. По тази причина подкрепям предложените от докладчика изменения, насочени към повишаване дела на финансиране от страна на Комисията, в допълнение към дейностите, които могат да бъдат финансирани, и най­важното към все по­активното участие в асоциациите на производителите, които най­добре могат да защитят качеството на продукцията си, за да отговорят на нуждите на все по­взискателните потребители.

  Alexandru Nazare (PPE-DE) . – (RO) Днес обсъждаме доклад, който е изключително важен за европейското селско стопанство. Както самият докладчик подчерта, качеството и безопасността на европейските продукти ги правят конкурентни, а тази характеристика все още не се използва ефективно.

Мерките, насочени към предоставяне на информация и рекламиране на тези продукти, тяхното качество и стандартите за безопасност, с които са съобразени, могат да предизвикат верижна реакция чрез стимулиране на търсенето, повишаване на селскостопанската продукция, увеличаване на печалбите и създаване на нови работни места, което от своя страна означава икономически растеж. Тези мерки трябва да са насочени еднакво както към потребителите на вътрешния пазар, така и към тези в трети страни.

Нека не забравяме за конкуренцията, пред която сме изправени на вътрешния пазар от страна на производители от други държави, предлагащи продукти, които понякога са по­евтини, но чието качество и стандарти за безопасност са много по­ниски. Потребителите трябва да познават продуктите на Общността и да знаят защо те са по­здравословни от останалите. Накрая, но не на последно място, те трябва да са информирани, че купувайки тези продукти, те подкрепят фермерите в Европа и производителите на аграрни култури, а в този смисъл и европейската икономика.

Особено високо оценявам инициативата от страна на докладчика за признаване съществената роля на професионалните асоциации и организации, тъй като в повечето случаи те притежават експертни познания, с каквито държавните институции не разполагат. Те са доста по­добре запознати с реалната ситуация на пазара и с изискванията му. Същевременно смятам, че в условията на сегашната кредитна криза предложението за увеличаване процента на съфинансиране наистина има своето място и вярвам, че така ще се стимулира и усвояването на тези средства.

В заключение бих искал да поздравя докладчика, г­н Dumitriu, за усърдната работа и за предложенията му. Вярвам, че всички мои колеги споделят това мнение.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Бих искала да поздравя докладчика, г­н Dumitriu. Секторът на селското стопанство е важен за икономиките на държавите­членки, тъй като осигурява храна за населението, селскостопански продукти за износ, както и огромен брой работни места. Европейският съюз трябва да може да осигури достатъчно количество храна за населението си на приемлива цена.

Ясно е че в условията на конкурентен пазар предоставянето на информация и насърчаването, свързано със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни стават все по­важни. При изготвянето на програмите за популяризиране на селскостопанските продукти трябва да се провеждат консултации с професионалните асоциации и организации. Вярвам, че този регламент ще насърчи европейските селскостопански производители да рекламират продуктите си.

Румъния произвежда голям брой селскостопански хранителни продукти, които за съжаление не срещаме на европейските пазари, въпреки че повечето от тях са екологично чисти. Една кампания за популяризирането на тези продукти ще бъде полезна както за европейските потребители, така и за румънските селскостопански производители. По­специално в условията на икономическа криза секторът на селското стопанство остава един от секторите, на който трябва да се обърне специално внимание и да се предоставят подходящи програми и финансиране.

В ситуация на криза държавите­членки трябва да отделят повече внимание при определяне на приоритетите си. Ето защо вярвам, че трябва да продължим да осигуряваме подкрепа в областта на селското стопанство, тъй като то е важно за европейската икономика.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE). – (RO) Преди всичко бих искал да поздравя докладчика за упоритата работа по този доклад, който повдига много важен въпрос. Наистина има нужда от популяризиране от страна на държавите­членки на селскостопанските им продукти, както сред потребителите от Европейската общност, така и сред тези в останалите държави.

Искам да поставя акцент върху две от предложенията, споменати в този доклад. Отправена е молба за повишаване процента на финансовото участие на Европейската общност, така че да се предостави допълнителна помощ за проектите, подбрани от държавите­членки, като се има предвид общия контекст на въвеждането на по­строги условия за получаване на съвместно финансиране от националните организации и органи.

Във втория параграф на това изменение се предлага 70 % финансово участие от страна на Европейската общност за мерки за насърчаване консумацията на плодове и зеленчуци особено за децата в училище. Считам тези изменения за подходящи и се надявам инициативата да бъде подкрепена от възможно най­голям брой членове на Европейския парламент.

  Iosif Matula (PPE-DE) . – (RO) Бих искал да поздравя докладчика за усърдната работа и за приноса му за разширяване приложното поле на програмите за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни.

Едно от най­важните изменения, предложено в този доклад, е повишаването с 10 % на европейското съвместно финансиране на програми за популяризиране на европейските селскостопански продукти и на бюджетните средства, разпределени за насърчаване потреблението на млечни продукти, плодове и зеленчуци в училищата.

От една страна, рекламирането на голям брой селскостопански продукти ще бъде от полза за Европа, а, от друга страна, най­големите бенефициери на помощ за Общността ще са децата и учениците.

Считам предложените мерки за изключително важни, тъй като сега повече от всякога се нуждаем от инвестиции в области, които се развиват бързо и могат да спомогнат за икономическото възстановяване. Селското стопанство е една от тези области и Европейският съюз може да допринесе съществено за стимулирането й.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, основните производители на храни по света харчат милиарди, за да се рекламират. Те вероятно използват храни, произведени в ЕС, но се концентрират не върху произхода им, а върху собствените си търговски марки. Имаме известни телевизионни готвачи, рекламиращи свои версии за производство на храни, на които се предоставя телевизионно време и бюджет за милиони, а ние тук говорим за относително малка сума пари, с която да се рекламират всички европейски хранителни продукти както по света, така и в държавите от ЕС. Не е неизпълнима молба, нали? Докладът е отличен и аз изцяло го подкрепям, както и коментарите, направени тук днес от нашия Комисар.

Проявявам особен интерес към идеята, че се нуждаем от реклама извън границите си и на драго сърце бих се съгласил с това, но трябва да бъдем реалисти и по отношение на това как ще се конкурираме и дали сме конкурентни на световния пазар. Вероятно колегата Комисар ще отчете този аргумент при отговорите си. Въпросът с нашите стандарти трябва да бъде осъзнат и признат. Направено ли е това от Световната търговска организация?

  Jim Allister (NI). – (EN) Г­н Председател, заставам изцяло зад рекламирането на висококачествените ни стоки. При днешните трудни пазарни условия качествените продукти са най­доброто убежище, но е необходима отлична реклама. Шейсет процента съвместно финансиране биха били достатъчни, ако можехме да ги получим, и съжалявам, че Комисарят не бе достатъчно сговорчива в това отношение, колкото очаквахме.

Що се отнася до собствения ми регион, много решително ще призова регионалните органи на управление, които не се славят нито с инициативност, нито със средства, предвид колко от тях се харчат за огромната администрация и ненужните презгранични организации, да се напрегнат и да усвоят тези средства на ЕС като по този начин дадат шанс за реализиране на пазара на отличното ни местно производство. Вярвам, че тази възможност наред със 70 % подкрепа от Европа за насърчаване потреблението на храна и зеленчуци в нашите училища няма да бъдат пропилени в резултат от апатично отношение на местното управление.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искам да започна като благодаря на Комисията за одобрените наскоро във връзка с предложението на An Bord Bia 50 % за финансиране на действия за предоставяне на информация относно месото в Азия през следващите три години – предложение, което се цени високо.

Тъй като наистина го подкрепям, моля да ми позволите да направя две уговорки във връзка с рекламата. Първо, някои държави като Ирландия например може и да не изготвят програми за информиране, ако търговските организации не проявят интерес. Второ, повишаването на процента на финансиране за рекламиране на 60 % и на 70 % за плодовете и зеленчуците би било прието много добре предвид сегашната икономическа конюнктура, но ако погледнем реално, инициативата за всеобщо популяризиране може да бъде ограничена, тъй като програмата ще бъде от полза както за участниците, така и за онези, които не участват в нея.

Искам да благодаря на докладчика.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE) . – (RO) Искам да изразя подкрепата си за представения от г­н Dumitriu доклад относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар. Вярвам, че трябва да увеличим процента на финансово участие на Европейската общност, така че да се предостави допълнителна помощ за проектите, подбрани от държавите­членки.

По­конкретно, изключително важно е да се увеличи процентът на финансовото участие на Европейската общност на 70 % от реалните разходи за новата програма за насърчаване консумацията на плодове и зеленчуци най­вече от децата в училищата на Европейския съюз. Тази мярка ще спомогне значително за изпълнението на програмата за насърчаване потреблението на плодове и зеленчуци в училищата – усилие, което е необходимо да направим в полза на здравето на нашите деца.

  Neil Parish (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, бих искал да поздравя докладчика за изключително добрия доклад.

Комисар, бих искал да изразя подкрепата си за казаното от вас. Вярвам, че бъдещето на европейската политика в областта на селското стопанство в голяма степен е свързана с пазара. Трябва да стъпим там и да рекламираме висококачествените си продукти. Споменахте реформата в сектора на виното. Преди изтегляхме голямо количество нискокачествени вина от пазара, намесвахме се като го изкупувахме и след това го превръщахме в биогориво. Това бе абсолютно погрешно. Това, което трябва да правим, е да рекламираме качествени храни. Имаме голямо разнообразие от вина, сирена, меса, зехтин, плодове, зеленчуци и др. Европа има от тях в изобилие и в бъдеще трябва да излезем на пазара и да ги търгуваме.

Мисля, че при преминаването към прегледа на новата селскостопанска политика през 2013 г. и след това трябва да се уверим, че използваме повече пари за популяризиране на нашите продукти – да намерят място на пазара, – тъй като това е бъдещето.

Последно, бих искал да кажа на колегата Комисар, че вероятно трябва да посети Америка и да убеди президента Обама, че сиренето Рокфор е изключително добро и вероятно трябва да намали митническите тарифи, наложени от президента Буш преди да напусне поста си.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). – (PL) Г­н Председател, европейските потребители и потребителите от трети страни получават твърде оскъдна информация за качеството и стандартите за производство на европейските храни. Изискванията, които поставяме за европейските производители, са изключително високи и потребителите трябва да знаят този факт, тъй като това ще се отрази на решенията им, свързани с избора на подходящи продукти.

Подкрепям действията за насърчаване и информиране, макар често да твърдя, че информацията е по­обективна форма на послание. Трябва да имаме също и конкретни изисквания и стандарти относно качеството на информацията и методите за насърчаване. В заключение, подкрепям предложението чрез бюджета на ЕС, а също и чрез националните бюджети да се осигури помощ за програмите за предоставяне на информация и за реклама в областта на храните. В условия на криза действията за информиране и насърчаване са важни, за да можем да се противопоставим на спада в търсенето и потреблението (включително на храните).

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. − (EN) Г­н Председател, изказвам моите благодарности за всички изказвания. Чудесно е да се види такъв ентусиазъм и интерес по този важен въпрос. Мисля, че всички направени коментари до голяма степен съвпадат с виждането на Комисията за предложението.

Бих искала да използвам предоставената ми възможност и да отговоря на някои от поставените въпроси. Първо по въпроса за финансирането – той беше повдигнат от много от вас – да се увеличи процентът на съвместното финансиране. Аз мисля обаче, че ние трябва да бъдем много предпазливи и да внимаваме, когато се опитваме да контролираме ползата от финансирането от страна на Общността, защото се страхувам, че увеличаването на съвместното финансиране ще доведе в крайна сметка до по­слабо насърчаване. Това не би било добре, поради което ние държим на нашето предложение.

Днес качеството беше споменато доста пъти и аз съм напълно съгласна с вас. Мисля, че имаме златната възможност да дискутираме въпроса за качеството, който е свързан и с това как ние рекламираме нашите продукти в третия свят и как обясняваме на клиентите какво получават, когато купуват от Европа.

Миналия октомври ние представихме Зелена книга за качеството, която получи широк отзвук – в уебсайтовете на цяла Европа има над 1000 статии. Сега систематизираме всички тези различни идеи и ще ги представим през месец май. Ние трябва да се възползваме от възможността по време на дискусията за комуникациите в Парламента и да направим връзка – как увеличаваме нашите възможности, за да я направим видима и разбираема. Въпросът за обозначенията, едновременно труден и важен, ще бъде обсъждан, така че аз се надявам да дискутираме по него през есента.

Най-накрая, що се отнася до програмата за насърчаване консумацията на плодове в училище, въпрос, който беше повдигнат тук днес. Това не е част от предложението, но само за сведение – ние въведохме тази програма с процент на съвместно финансиране 70 %, за да повишим осведомеността на младите хора и да използваме възможността да подчертаем важността на добрите хранителни навици сред децата в училищна възраст.

Още веднъж благодаря на докладчика, г­н Dumitriu, за много добрия доклад. Мисля, че днес той намери много добро отражение в активното разискване, което проведохме.

  Constantin Dumitriu, докладчик. – (RO) Бих искал да се извиня, ако превиша предоставените ми две минути с няколко секунди. Благодаря ви за изключително уместните коментари и мнения, които изразихте по този доклад. Убеден съм, че останалите ни колеги ще разберат, че предложените нови правила са уместни и ние ще гласуваме в тяхна подкрепа.

Бих искал да кажа на колегите, че ще подкрепя техните предложения, особено тези, които са насочени към насърчаване на разнообразието в Европа, въвеждане на европейски етикети за качество и по-последователна финансова помощ от Общността. Бях попитан: защо виното е включено наред със зехтина сред продуктите за насърчаване от международните организации, които могат да изпълняват такива проекти? Бих искал да отговоря с друг въпрос: защо е включен зехтинът тогава? Моят отговор е положителен и в двата случая. Това са изключително успешни експортни продукти от държавите­членки на Европейския съюз. Те имат силни, опитни международни организации, които вече са показали способността си да ръководят сложни програми. Всъщност докладът не изключва и други области. Що се отнася до втория въпрос, този за съвместното финансиране със 70 %, първоначалният процент беше 60 %, но аз разбрах, че при сегашните икономически условия той трябва да бъде увеличен.

Както показа досега опитът от усвояването на европейските фондове, един от големите проблеми остава получаването на съвместно финансиране, особено в момент, когато съществува криза на кредитирането. Ето защо този процент трябва да бъде увеличен, в противен случай ние рискуваме да останат неизползвани фондове. Г­жа Fischer Boel, бих искал да ви благодаря за това, че вие придадохте на настоящия доклад голямо значение и най-вече за виждането, което изразихте. Въпреки че това е консултативен доклад, аз се надявам и бих искал тези изменения да бъдат включени в новото предложение на Комисията.

В заключение ще обобщя, че има две причини, поради които този доклад е необходим. Държавите­членки ще имат възможност да разширят областта на приложение на мерките, планирани в тези програми, и да търсят подкрепа от международни организации за изпълнението им. Докладът придава по­голяма роля на професионалните организации и асоциации в процеса на съставяне и допълване на информацията за продуктите и програмите за насърчаване. Най­накрая, но не и по важност, той е част от логиката на предложенията за адаптиране на европейското законодателство с цел да направи използването на европейските фондове по­достъпно чрез увеличаване процента на съвместно финансиране във време, когато е изключително трудно да се получи кредит. Искам да изтъкна също така, че докладът беше приет единодушно от членовете на Комисията по земеделие и развитие на селските райони.

Бих искал да използвам възможността и да благодаря на моите колеги от комисията за помощта. Лично благодаря на Neil Parish за подкрепата, която ми оказа, и накрая, но не и по важност, на Lutz Goepel за доверието, което ми гласува като ми възложи този доклад.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по­късно днес.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н PÖTTERING
Председател

5. Време за гласуване

  Председател. − Следващата точка от дневния ред е време за гласуване.

5.1. Действия за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (A6-0004/2009, Constantin Dumitriu) (гласуване)

5.2. Прилагане в Европейския съюз на Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, които търсят убежище: посещения на Комисията по граждански свободи от 2005 г. до 2008 г. A6-0024/2009, Martine Roure) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Martine Roure, докладчик. − (FR) Г­н Председател, тъй като по време на пленарните заседания нямахме възможност да разискваме този важен доклад, а ние смятаме, че това е необходимо, днес аз си позволявам да взема думата от името на Комисията по граждански свободи.

Всички ние работихме заедно като на мен бе възложено да бъда докладчик в сянка. Посетихме не по-малко от 26 центъра за задържане в 10 държави­членки на Европейския съюз и набелязахме няколко ключови точки. След като в отделни центрове забелязахме очевидно западане и очевидна липса на хигиена, ние осъдихме недостатъчното зачитане на човешкото достойнство. Видяхме, че достъпът до здравни грижи невинаги е възможен и че невинаги се зачита правото на децата на образование.

Ние призоваваме да се спазват ясни, честни, ефективни и съразмерни процедури за предоставяне на убежище, призоваваме да се въведе система на постоянни посещения и проверки на центровете за задържане. Ние трябва да покажем какво е реалното положение и да отстояваме правото да проверяваме тези центрове – нещо, което тези посещения позволяват. Трябва да постъпваме именно по този начин, за да може нещата да се променят.

Пресата ме попита защо в този кратък доклад не сме посочили никакви страни. Отговорих, че това е бил моят избор, че това е бил нашият избор, доколкото ние имаме обща отговорност за това, какво става в центровете за задържане в Европа, и че целта на този доклад не е да класифицира държавите­членки.

Ние няма да спрем да призоваваме за европейска солидарност в областта на предоставянето на убежище. Няма да оставим държавите­членки на границите на Европейския съюз сами да се справят с големите потоци от мигранти. Още веднъж ще повторя: нашата отговорност е обща.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Много ви благодаря, г­жо Roure. Виждам, че и най­изявените юристи тук, в пленарната зала, или тези, които се смятат за такива, не знаят, че докладчикът е упълномощен да направи двеминутно изказван след като докладът не е бил обсъждан на пленарно заседание. Ето защо г­жа Roure има правото, което упражни, и всеки ще се съгласи с това, тъй като то е заложено в нашите процедурни правила.

(Ръкопляскания)

5.3. Засилване на ролята на европейските малки и средни предприятия в рамките на международната търговия (A6-0001/2009, Cristiana Muscardini) (гласуване)

- Преди гласуването:

  Cristiana Muscardini, докладчик. – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, моля да ме извините и да приемете моите благодарности за проявеното търпение.

Както знаем, Европейският парламент от много години има желание да изрази своето виждане за малките и средните предприятия, които представляват 99 % от всички европейски предприятия и осигуряват 75 милиона работни места. Но днес едва 3 % от МСП считат износа на стоки извън ЕС за свой приоритет, а само 8 % изнасят извън националните граници.

Ето защо ние призоваваме Съвета и Комисията да вземат предвид тези факти в рамките на многостранните и двустранните преговори при осигуряване на достъпа до външни пазари, в борбата срещу фалшифицирането, при употребата на инструменти за търговска защита и в конкурентните тръжни процедури. Търговията е ключът за по­голям просперитет.

Бих искала да благодаря на моите колеги от Комисията по международна търговия и най­вече на докладчиците в сянка от двете най­големи групи, г­жа Saïfi и г­жа Locatelli, както и да изкажа най­сърдечни благодарности на секретариата и на д­р Bendini в частност. Аз вярвам, че след цялата работа, която свършихме, днес ние даваме на Комисията общи мисли и предложения по тема, близка на г­жа Ashton, както разбрахме на откриването от нейната реч като Комисар, и нещо, което трябва да бъде решено незабавно, ако искаме да се преборим поне частично със сериозната икономическа и финансова криза, която измъчва нашите работници и граждани.

5.4. Международна търговия и интернет (A6-0020/2009, Georgios Papastamkos) (гласуване)

5.5. Пускане на пазара и използване на фуражи (A6-0407/2008, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf) (гласуване)

5.6. Въздействие на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието (A6-0513/2008, Jürgen Schröder) (гласуване)

5.7. Косово (гласуване)

- Преди гласуването на изменение 2:

  Johannes Lebech (ALDE). - (EN) Г­н Председател, ние стигнахме до заключението, че няма да е справедливо да споменем само една от партиите, затова бихме искали да се позовем и на органите в Косово. В такъв случай изменението ще гласи: „Подчертава значението на пълното икономическо сътрудничество на регионално равнище и задължението да се съблюдават и прилагат изцяло разпоредбите на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА)“.

(Устното предложение за изменение бе прието)

5.8. Търговски и икономически отношения с Китай (A6-0021/2009, Corien Wortmann-Kool) (гласуване)

- Преди гласуването (относно изменение 1):

  Corien Wortmann-Kool, докладчик. − (EN) Г­н Председател, бих искала да направя устно предложение за изменение под формата на допълнение към параграф 64, буква а). Допълнението гласи следното: „когато за участието не се изисква качеството на държава, например в Международната организация на труда (МОТ)“.

Така последната част на параграф 64, буква а) ще гласи следното: „подкрепя участието на Тайван като наблюдател в съответните международни организации, когато за участието не се изисква качеството на държава, например в МОТ;“.

Ще помоля колегите да не се противопоставят на това устно изменение, защото за социалистите подкрепата на тази резолюция е нещо много важно, а широката подкрепа би трябвало да изпрати сериозен сигнал към Комисията и към Китай.

(Устното предложение за изменение бе прието)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н MAURO
Заместник­председател

6. Обяснения на вот

Устни обяснения на вот

- Доклад на Constantin Dumitriu (A6-0004/2009)

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, за мен беше удоволствие да подкрепя един доклад, който ще доведе до административно и правно опростяване, който ще привлече вниманието на потребителя към качеството и хранителната стойност на храните както в Европа, така и в трети страни, и който също така ще изясни на потребителя методите за производство на безопасни продукти. Аз не съм съгласна с приоритетното място на зехтина или на сектора, произвеждащ зехтин, и вярвам, че Комисията ще включи и сектора на винопроизводството в специфичните програми с цел да привлече вниманието на обществеността към висококачествените вина, произвеждани в различни региони на Европейския съюз.

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, бих искала да кажа само, че аз подкрепих този доклад. По време на дебатите с интерес разбрах, че Комисията е одобрила 70 % съвместно финансиране на програмата за насърчаване консумацията на плодове в училище, което ще бъде изключително важно за въвеждането на тази програма, и аз открито я приветствам.

- Доклад на Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (A6-0407/2008)

  Mairead McGuinness (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, благодаря ви още веднъж, че ми дадохте думата. Аз подкрепих този доклад, защото той показва, че ние трябва да имаме регламент, който да защитава интересите на фермерите и интересите на производителите. Мисля, че това, от което се нуждаем сега, е да общуваме със заинтересованите страни или като производители, или като потребители на фуражи. Това, че ние имаме такъв добър регламент, няма да е достатъчно, докато няма добра комуникация между всички заинтересовани страни.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­н Председател, аз подкрепям доклада за пускането на пазара и използването на фуражи, защото той представя интересите на фермерите и производителите, както и здравното осигуряване на селскостопанските животни и по същата причина здравното осигуряване на хората, които по­късно ще консумират месото им.

Едно ясно определение на съставките на комбинираните фуражи в общностния регистър на фуражните добавки ще улесни фермерите при вземането на разумни решения относно избора на правилния вид фураж. Това е стъпка в правилната посока. Въпреки това обаче аз ще си позволя да посоча, че закрилата на търговската тайна на производителите не може да оправдае липсата на основна информация и не може да води до ситуации като болестта „луда крава“ или появата на диоксин в комбинираните фуражи.

- Доклад на Jürgen Schröder (A6-0513/2008)

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, през ноември 2007 г. аз посетих Уганда, за да се срещна с местните предприемачи и местните неправителствени организации. Когато излизахме от Кампала на един прашен път шофьорът ми посочи някакви сергии, на които продаваха предплатени телефонни карти. Той се обърна към мен и каза: „Тези телефонни компании, тези частни компании са направили повече, за да изведат хората в тази страна от бедността, отколкото която и да е от вашите бели, западни неправителствени организации“. Помислих си, че това беше малко несправедливо, но това засили чувството, че толкова много предприемачи имат към Европейския съюз политики за развитие.

Всъщност, предприемачи в много бедни страни ми бяха казали, че вярват, че в действителност нашите целеви програми и нашите неправителствени организации имат интерес да ги държат бедни. Мисля, че това не е справедливо, но то говори, че ние трябва да покажем, че подкрепяме предприемачите в развиващите се страни и едни от най­добрите начини да направим това, е като насърчаваме глобалното отваряне на пазара.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, доволен съм, че имам възможност да подкрепя отличния доклад на г­н Schröder по този въпрос. Споразуменията за икономическо партньорство са основни инструменти за развитие. Търговията, а не помощта, ще извади бедните страни от мизерията.

Сега ние се намираме в глобално икономическо състояние с глобална рецесия, където вече се чувства полъх на протекционизъм, идващ от развитите страни, най­вече от Съединените щати, и аз се надявам, че той не идва от Европейския съюз. Ако създадем условия за протекционизъм, тогава целият въпрос за търговия вместо помощ, която да помогне за облекчаване на бедността, ще бъде захвърлен и ще изчезне яко дим. Ние не искаме развиващите се страни, които наистина искат да търгуват с нас, да бъдат възпирани от нашите собствени егоистични нужди, погрешно насочени към защита на собствените ни пазари. В дългосрочен план това би било катастрофа за нашите икономики.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: Косово (B6-0063/2009)

  Philip Claeys (NI). - (NL) Аз гласувах срещу резолюцията относно Косово по две причини. Първо, има един параграф, в който се казва, че държавите­членки, които още не са признали независимостта на Косово, все още могат да направят това. Всъщност параграф от този род е в разрез с принципа на субсидиарност. Държавите­членки имат право сами да взимат решения, няма нужда те да бъдат притискани от Европейската комисия, Съвета или Парламента.

Втората причина, поради която гласувах против резолюцията, е свързана с параграфа, в който се твърди, че Косово, както и целият регион, имат ясни перспективи за членство в Европейския съюз. Според мен е погрешно Парламентът да прави подобни обещания. В момента разширяването е свързано с много проблеми, такива има и при редица от новите държави­членки, затова ще бъде абсолютно неправилно на страни като Косово да се обещава, че на някакъв етап те ще могат да се присъединят към Европейския съюз.

  Daniel Hannan (NI). – (EN) Г­н Председател, откъде се появи нашата натрапчива идея за запазване на мултиетническите държави независимо от волята на техните жители?

Косово имаше несъмненото право на самоопределение: то беше изразено на референдум, на който гласуваха 90 % от избирателите. По същата логика обаче правилно ли беше наистина струпването в удобна близост до сръбската граница на косовци от сръбски произход? Защо не позволим и на тях да се радват на самоуправление? Ние направихме това de facto, защо да не го направим и de jure?

Отговорът е, че ние по­скоро бихме запазили Косово като европейски протекторат – като сатрапия, точно както е било в Османската империя. Ние им наложихме версията на нашето знаме с дванадесет звезди и версията на нашия национален химн. Имаме косовски парламент и институции, подчинени на най­важните решения на назначения европейския комисар.

Ние трябва да позволим на хората в Косово да проведат референдум за разделяне – ако това е, което те искат – и за етническо самоопределение; трябва да дадем същото право на гражданите на Европейския съюз. Pactio Olisipiensis Censenda Est ! (Договорът да се подложи на гласуване!)

- Доклад на Corien Wortmann-Kool (A6-0021/2009)

  Kathy Sinnott (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, Китай е много важен търговски партньор на Европейския съюз, както и Тайван. Бих искала да обърна внимание на едно много позитивно обстоятелство в Комисията по външни работи. Членовете й гласуваха становище, с което призовават Китай да зачита правата на жените и децата като преустанови принудителните аборти и принудителната стерилизация. То също призовава Китай да спре преследването по политически причини, както и други нарушения на човешките права.

Мисля, че оттук произтича проблемът, че ние не можем да отделяме търговията от другите фактори. Обърнах внимание на този въпрос в речта си в Газа относно търговията ни с Израел – ако ние не повдигнем въпроса за нарушаването на човешките права, има опасност нашите пари да бъдат използвани за насърчаване незачитането на човешките права. Така че аз искам да поздравя Комисията по външни работи, че призна принудителния характер на политиката на Китай за едно дете на семейство и че включи това във въпроса за търговията.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г­н Председател, дами и господа, ползата за Китай от присъединяването му към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. е огромна. Ние отворихме пазарите си за Китай, но той не спазва условията, под които се е подписал, и ние всъщност покорно приемахме този факт вече няколко години. Аз съм твърдо за установяване на стратегическо партньорство с този важен икономически фактор. Стратегическото партньорство обаче следва да се основава на задължението на Китай да зачита човешките права, тъй като ние се нуждаем от партньорство с държави, които са демократични, а не тоталитарни. Ние всички в новите държави­членки твърде добре познаваме тоталитаризма.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Аз гласувах в подкрепа на изменението, предложено от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, най­малкото защото то отчита факта, че Тайван е важен икономически бизнес партньор, и подкрепя участието на страната като наблюдател в съответните международни организации. В действителност обаче това изменение е твърде рестриктивно. Тъй като Тайван е демократична държава, притежаваща de facto национален суверенитет, наистина е срамно, че той не се възприема като пълноправен член в различните международни институции. Изменението се отнася до участието на Тайван в тези институции в качеството му на наблюдател. Всъщност аз мисля, че на Тайван трябва да се даде възможност да участва в тях като пълноправна държава членка.

  Syed Kamall (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, искрено благодаря за предоставената ми възможност да обясня моя вот по доклада за ЕС­Китай. Като цяло това е един много балансиран доклад и аз съм твърде доволен, че докладчикът в общи линии се придържа към темата за търговията, вместо да насочи вниманието си към редица други проблеми, за което настояваха, както разбрах, много мои колеги.

Аз обаче съм загрижен най­вече за упоменаването в този доклад на инструментите за търговска защита. Ние следва да осъзнаем, че потребителите в моята страна – Великобритания – и в много други страни от Европейския съюз извличат полза от отворената търговия с Китай. Тя ни помогна навремето да се борим с риска от инфлация. Да се защитават обаче неконкурентните производители от ЕС за сметка на други възползващи се страни, е проблемът, с който трябва да се справим внимателно. Ние трябва да сме сигурни, че сме намерили оптималния баланс и не пренебрегваме ползите от търговията с Китай за потребителите, предприятията със световни вериги за доставка и сектора на дребно. Като цяло търговията с Китай следва да се приема радушно. В крайна сметка това ще доведе до разрешаване на всички други проблеми, такива като подобряване състоянието на човешките права и свързани с труда въпроси.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, Китай е един от най­важните ни търговски партньори. На територията му живее една четвърт от населението на света.

В продължение на много години ние се отнасяхме към Китай едва ли не като към малко дете, което трябва да бъде мъмрено и убеждавано от нас, сякаш сме някаква висшестояща институция. Ние не трябва да забравяме, че историята на Китай е по­стара от нашата с хиляди години. Тази държава защитава културните традиции и ценностите си.

Ние искаме Китай да бъде част от международната общност, той е много важен търговски партньор за Европейския съюз и ние следва да се отнасяме към него с уважение като към равностоен партньор.

Ако действаме по този начин, Китай не само ще се вслушва в нашите мнения, но и ще търгува повече с нас, а ние ще можем да инвестираме по­активно в Китай и той да инвестира повече у нас. В настоящия момент Китай притежава огромно количество пари, които ще трябва да се инвестират извън страната. Европейският съюз трябва да е мястото, където те ще бъдат инвестирани.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, аз подкрепям изменението, предложено от г­жа Wortmann-Kool, за признаването на Тайван като икономически и търговски субект, защото той от дълго време е демократична държава и има жизнеспособна, свободна пазарна икономика. Ние следва да положим най­малкото политически и морални усилия, за да подкрепим статута на Тайван и му предоставим също така международен достъп до организации, които не са свързани с изискванията за държавност.

Писмени обяснения на вот

- Доклад на Constantin Dumitriu (A6-0004/2009)

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на настоящия доклад, тъй като предприетите от Общността мерки за информиране са в отговор на реалната необходимост от страна на държавите­членки да рекламират селскостопанските си продукти както сред потребителите от Общността, така и сред тези в други държави, особено от гледна точка на качеството и хранителната стойност, както и безопасността на храните и методите за осигуряване на безопасна продукция. Докладът спомага също така за откриването на нови пазарни обекти и се явява ускоряващ фактор за инициативи на национално ниво и на ниво частен сектор.

Това законодателно изменение ще предостави на заинтересованите държави­членки възможност да предлагат информационни програми, включително в случаи, когато на трети страни не са предоставени никакви програми. В резултат на това изменение държавите­членки ще получат възможността да разширят обхвата на приложение на заложените в тези програми мерки и да търсят подкрепа от международни организации при осъществяването им.

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Целта на това предложение е да разшири обхвата на член 9 от Регламент (ЕО) № 3/2008, който позволява на държавите­членки при липса на предложения от страна на промишления сектор да предлага организирането на кампании по информиране и насърчаване на територията на трети страни, без да се изисква финансиране от страна на промишления сектор. Съгласно настоящите изисквания приносът на промишлеността във финансирането е в размер на 20 %, докато Европейският съюз предоставя максимум 50 % от финансирането.

Тази свобода на действие ще даде възможност на държавите­членки да започнат самостоятелно кампании по насърчаване и информиране без финансовото участие на промишлеността. Потенциалът на това предложение да стимулира производството на плодове и зеленчуци е значителен, а също така желателен, ако вземем предвид настоящите икономически условия. Ето защо аз с удоволствие подкрепям това предложение.

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Необходимо е държавите­членки да рекламират селскостопанските си продукти както сред потребителите на Общността, така и сред тези от трети страни, особено от гледна точка на качеството и хранителните характеристики, безопасността на храните и методите за осигуряване на безопасна продукция.

Аз приемам, че при отсъствието на програми, предлагани от организации на земеделския и хранителен сектор, държавите­членки трябва да могат да съставят такива програми и да избират чрез възлагане на поръчки организация, която да ги осъществява.

Предложението на Комисията, доколкото то дава възможност на държавите­членки да чертаят национални програми, ще подобри съществуващото законодателство.

Аз подкрепям доклада на г­н Dumitriu и приветствам включването на сектора на винопроизводството в обхвата на това предложение.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Партията „June List“ счита, че Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да се изостави и селскостопанските продукти следва да се продават на свободен пазар, без да е необходимо Европейският съюз да инвестира финансови ресурси в информационни кампании и мерки за насърчаване продажбите на тези продукти. Особено сериозен е въпросът дали Европейският съюз трябва да финансира мерки за насърчаване на продажбите в трети страни – политика, която ще доведе до нелоялна конкуренция със селскостопанските продукти на държави извън ЕС.

Какво прави Европейският съюз? Разумно ли е наистина той да използва парите на европейските данъкоплатци за рекламиране на кампании, чрез които да убеждава същите тези граждани, че трябва да купуват стоките, които самите те вече са субсидирали? Разбира се, не. Това предложение изцяло е изтъкано от прикрит протекционизъм.

През януари 2009 г. в Швеция, Финландия и Дания започна нова рекламна кампания, в която шведите бяха убеждавани да купуват повече лалета. Според вестник „Resumé“ Европейският съюз инвестира общо 14 милиона SEK за три години в кампанията за лалетата в трите гореспоменати държави. Трябва да се сложи край на очевидното пилеене на пари на Европейския съюз.

Аз съм категорично против този доклад. Бих отбелязал още веднъж, че за щастие Европейският парламент няма правомощия за приемане на съвместни решения по селскостопанската политика на ЕС. В противен случай Европейският съюз би попаднал в капана на протекционизма и огромните субсидии за всички групи стоки в рамките на аграрния сектор.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз поддържам това предложение, чиято цел е да опрости и разшири информационните програми за селскостопанските продукти. Подкрепям го, защото то ще осигури финансиране на пазарите на трети страни за предоставяне и подобряване на информацията относно качеството, хранителната стойност и безопасността на хранителните продукти, както и методите на производство.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Dumitriu относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Споделям виждането, изразено неколкократно от Комисията, че ние следва да опростим административните процедури в европейската институционална рамка.

Този регламент всъщност позволява на Общността да предоставя информация за много селскостопански продукти на вътрешния пазар и на пазарите в трети страни, приспособявайки тази дейност към отделните райони.

Аз приемам направения политически пробив, зачитащ потребността на държавите­членки, които се надяват да насърчат потребителите вътре в Европейския съюз и извън него и да поставят селскостопанската си продукция над всичко от гледна точка на нейното качество, хранителните характеристики, безопасността на храните и методите на производство.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. − (RO) Аз гласувах в подкрепа на законодателната резолюция на Европейския парламент по предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 3/2008 относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (COM(2008)0431 – C6-0313/2008 – 2008/0131(CNS)), защото считам, че населението следва да е добре информирано за селскостопанските продукти, които консумира. Мисля също така, че добрата реклама и популяризиране на който и да е продукт ще предостави полезна информация на потребителите.

- Доклад на Martine Roure (A6-0024/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Статутът на бежанец се отнася до лице, което поради основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната по произход и не може или поради същото това опасение от преследване не иска да разчита на защитата от страна на властите в своята страна. Това е определението на Обединените нации от 1951 г.

Настоящият преглед на директивата относно условията за приемане от 2003 г., определяща минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в Европа, има за цел да наложи спазването на определени правила като достъп до информация, образование, здравни грижи, както и стандартите, свързани с подходящи структури за приемане на бежанци. Директивата позволява на държавите­членки да определят продължителността на периода, през който търсещите убежище лица няма да имат достъп до трудовия пазар.

За жалост Ирландия не прилага директивата от 2003 г. и процедира по системата на „пряко предоставяне“ на жилище, храна и 19,10 EUR на седмица за един възрастен, чиято цел е да попречи на търсещите убежище лица да останат в Ирландия като не им позволява достъп до официалния пазар на труда по време на цялата процедура за искане на убежище. Законопроектът за имиграцията, пребиваването в страната и закрилата от 2008 г., който стои на дневен ред пред ирландския парламент (Oireachtas), предвижда разширяване обхвата на тази забрана въпреки сериозната загриженост за последствията от това. Други мерки в ирландското законодателство включват криминализиране на фалшивите жалби и възможността за налагане на санкции на законните представители, които поемат такива случаи.

Тъй като Ирландия не е страна по директивата от 2003 г., аз бях задължен да се въздържа от гласуване, но приветствам целите на доклада.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Г­н Председател, дами и господа,

Г­жа Roure призовава за одобряването на някои особено привлекателни условия за приемане на търсещите убежище лица – увеселителни открити центрове за настаняване (можеш по­лесно да изчезнеш яко дим), свободен достъп до здравни грижи, включително психиатрична помощ, правни консултации, писмени и устни преводачи, обучение и дори работа!

Тя вероятно е забравила начина, по който самите имигранти злоупотребяват с исканията си за международна закрила с цел заобикаляне на националните закони за чужденците, пристигащи и живеещи в нашите страни, като в същото време истинските им мотиви са социални и икономически. Тя „забравя“ и това, че те могат да лъжат за произхода и езика, унищожавайки документите си и прочие, за да не бъдат депортирани.

Тя вероятно „забравя“ също така, че това, което иска да направи за чужденците, често е недостъпно за нашите граждани, като например прилични жилища, работа и достъп до висококачествени обществени услуги, особено в някои области като остров Майот, където огромната вълна от имигранти създава колосални икономически и социални проблеми за жителите на острова.

Аз си давам сметка за нещастието и мечтите на мигрантите, но ние нямаме възможности и още по­малко средства да настаняваме всички бедстващи по света. Този доклад е вреден и може да има „порочен ефект“.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Ние вече сме свикнали с мнозинството в Парламента, одобряващо решения без правни последствия, чието съдържание противоречи на законодателните резолюции, които той приема. Тази тенденция се засилва с приближаването на изборите за Европейски парламент.

Ние сме изправени пред примера на „двете лица“ – истинското и неговата маска – като в този случай виждаме маската.

Няма съмнение, че е необходимо, и ние последователно поддържахме тази теза от дълго време, да се гарантират правата на търсещите убежище лица от гледна точка на приемането им, достъпа до информация и правото на превод, на безплатна правна помощ, здравни грижи и заетост.

Несъмнено е важно да осъдим увеличаването на броя на задържани лица в рамките на дъблинската система, както и почти системното прилагане на мерки за лишаване от свобода и ограничения за достъп съгласно стандартите за приемане.

Необходимо е обаче да настояваме за затваряне на центровете за административно задържане и за отхвърляне политиката на Общността, която налага по метода на най­малкото общо кратно стандарти за приемане и процедура за предоставяне на убежище.

Ако Парламентът действително е загрижен за зачитането на правата на имигрантите и търсещите убежище лица, то той не биваше да приема директивата за връщане на незаконните имигранти (която криминализира деянието и ги връща обратно), както и директивата за Синята карта (която прави подбор на имигрантите) и директивата за санкции за работодатели (наказваща и работниците), която бе отхвърлена от Португалската комунистическа партия.

  Carl Lang (NI), в писмена форма. – (FR) Когато става дума за правата, предоставени на мигрантите на територията на Европейския съюз, правилото несъмнено е да се дава все повече. Въпросът, който следва да си зададем, е дали даваните преимущества в рамките на европейските институции не са незаслужени.

Настоящият доклад е просто един дълъг списък от предложения и препоръки, насочени към държавите­членки, които следва да предоставят на стотици хиляди хора, нахлуващи на териториите им законно или незаконно всяка година, права, които не са просто равни на тези на жителите им, но ги превишават по брой и ефективност.

В действителност държавите­членки от ЕС са призовани например да отстранят бариерите за достъп на тези имигранти до трудовия пазар и да приемат национални закони, които освен всичко друго насърчават този достъп.

Следва ли от това да заключим, че отсега нататък на нашите граждани ще се наложи да отстъпят пред легитимното страдание на хора, напуснали родината си по икономически, политически, климатични или семейни причини? Да, и това е смисълът на селективната имиграция, която президентът Sarkozy препоръчва от цялото си сърце.

Обратното, ние мислим, че особено по време на криза работните места в Европа следва да се пазят за европейци, а във Франция – за французи. Националното възстановяване на европейските нации зависи от това.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Настоящият доклад съдържа няколко пункта, които аз напълно подкрепям, като например факта, че следва да се уважава достойнството на търсещите убежище лица и да се гарантират човешките им права. Критиката, отправена към няколко т. нар. центрове за приемане, е оправдана. Редица европейски държави не изпълняват дълга си по подобаващ начин, когато се наложи да приемат търсещи убежище хора и бежанци.

Докладът обаче съдържа някои тези, които аз не мога да подкрепя. Главната цел, която преследва, е необходимостта Европейският съюз да има обща политика за имигрантите и търсещите убежище лица. Освен всичко друго докладът призовава държавите­членки да подпомагат онези държави от ЕС, които са „най­засегнати от предизвикателствата на имиграцията“. Партията „June List“ вярва, че държавите­членки следва да се заемат с въпроса за политиката относно имигрантите и търсещите убежище, ако международните конвенции и споразумения се спазват. Тази обща политика за имиграция и получаване на убежище ще бъде застрашена от риска, водещ към „Крепостта Европа“ (Fortress Europe), ясни признаци на която вече наблюдаваме и понастоящем.

  Mairead McGuinness (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз се въздържах при гласуването на доклада, тъй като Ирландия не участва в приемането на директивата от 2003 г.

Главната причина за тази позиция е свързана с достъпа до трудовия пазар на търсещите убежище лица.

Забраната за търсещи убежище лица да имат достъп до трудовия пазар следва да се преразгледа в проектозакона, разглеждан понастоящем в Камарата на депутатите в ирландския парламент.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът не представя действителните размери на ужасните условия, в които живеят бежанците и имигрантите в центровете за приемане и настаняване в държавите­членки на Европейския съюз. Той се ограничава само в рамките на трагичните условия, в които те оцеляват, но ги обяснява с лошото прилагане на директивите на ЕС.

По такъв начин, от една страна, докладът подкрепя общото антиимиграционно законодателство и политиката на ЕС и правителствата, залегнала в пакта за имиграцията и дъблинската система за убежище, а, от друга страна, протестира срещу нечовешките условия. Това е най­малкото обидно за политическите правомощия на „еднопосочна“ Европа, която гласува в Европейския парламент за директива, предвиждаща освен всичко друго и задържане на незаконните имигранти за цели 18 месеца, да изразява в този доклад съмнително съжаление за нечовешките условия при задържането им и да призовава те да не бъдат задържани.

„Крокодилските сълзи“ на Европейския парламент не могат да оправдаят неговата нехуманна, експлоататорска политика. Дори най­основните мерки, без да засягаме мерките за адекватно подпомагане на имигрантите и бежанците, както и тези за запазване на правата им, могат да бъдат осъществени като се изправим срещу политиката на Европейския съюз и я отхвърлим наред със самата му структура.

  Dimitrios Papadimoulis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Държавите­членки, включително Гърция, следва да положат повече усилия като се възползват от изискванията и предложенията на Европейския парламент, който обвинява правителствата за тяхното отношение към бедните имигранти, преминаващи всекидневно през границите на Европейския съюз и излагащи на риск живота си.

Такива държави като Гърция, които се намират на външните граници на Европейския съюз, следва да се възползват от предлаганата от ЕС подкрепа и на основата на зачитане правата на бежанците и търсещите убежище лица да се опитат да осигурят човешки условия при приемането им.

Даже ако отчетем неприемливото омаловажаване на правата на имигрантите от страна на Комисията и Съвета напоследък във връзка с продължаващия поток към „Крепостта Европа“, Гърция изостава твърде много по отношение на стандартите на Общността за закрила на техните основни права.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Предоставянето на убежище е максималният жест от страна на държава и цяла общност като признаем тяхната неспособност да защитават човешките права в световен мащаб и волята въпреки всичко да действат според скалата на ценностите.

Ето защо системата, управляваща този процес, следва ясно да се разграничава от имиграцията. Колкото повече се стараем да разширим това понятие, включвайки несвързани с него неща, толкова по­малка стойност ще има то като объркването може само да навреди на законните лица, търсещи убежище. Следователно важно е правилата да са ясни, процедурите – бързи, а начинът, по който се отнасяме с търсещите убежище, да е зачитащ достойнството при всички обстоятелства. Въпреки че е нужна координация на действията и възможностите, предоставянето на убежище от гледна точка на числеността, размера и принципните условия не поражда същите проблеми, както имиграцията, дори и в области без граници. Държавите­членки имат различни традиции по отношение предоставянето на убежище и различията не трябва да се игнорират в рамките на гореспоменатата координация.

Търсещите убежище лица, чиито молби се отхвърлят или трябва да бъдат отхвърлени, формират понятие, възникнало в резултат на благородно, но тясно определение на убежище, което не може да означава по­малко човечност при приемането и третирането на тези хора, които винаги ще бъдат уязвими поради състоянието, в което се намират.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „против“ доклада на г­жа Roure относно прилагането в Европейския съюз на Директива 2003/9/ЕО за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, и бежанци. В действителност, въпреки че съжалявам поради това, че някои посещения показаха, че настоящите директиви се прилагат лошо или въобще не се прилагат от някои държави­членки, аз не съм съгласен с твърдението на докладчика, че се наблюдават редица недостатъци по отношение на равнището на условията за приемане.

Нещо повече, аз не съм съгласен, че капацитетът на откритите центрове за настаняване, създадени от някои държави­членки, е недостатъчен и изглежда не отговаря на потребностите на мигрантите. Накрая, аз не приемам лицата, търсещи убежище, да бъдат приемани с предимство в откритите центрове за настаняване вместо в затворени структури.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) Благодарение на този доклад Европейският парламент потвърждава още веднъж ангажимента си по отношение на основните права като правото на достоен живот. Недопустимо е, че в самия Европейски съюз условията за приемане на мигранти и търсещи убежище лица не могат да бъдат дадени за пример.

Посещенията на центрове за задържане от страна на членове на Европейския парламент между 2005 г. и 2008 г. позволиха този доклад да бъде изготвен под ръководството на г­жа Roure. Той разкрива недостатъците на системата за задържане на мигранти в Европа като насочва вниманието към проблеми за разрешаване, свързани с правната помощ, здравните грижи, хигиената, разнородността и информацията.

Ето защо с този доклад Европейският парламент дава сигнал за тревога. Държавите­членки трябва да го вземат под внимание и, когато е необходимо, да прилагат съществуващите директиви за условията на приемане и за процедурата възможно най­скоро или да отбележат напредък в осъществяването им.

- Доклад на Cristiana Muscardini (A6-0001/2009)

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. − (EN) Ние от Лейбъристката партия в Европейския парламент се въздържахме от гласуване по този доклад, не защото сме против засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия (МСП) в рамките на международната търговия, а защото докладът на г­жа Muscardini играе ролята на „троянски кон“, в който са скрити неприемливи твърдения за инструменти за търговска защита.

Ние сме разочаровани, че Комисията отлага прегледа поради трудности при осигуряването на консенсус за по­нататъшните действия. Нашето виждане продължава да сочи остра необходимост от изменение на режима за търговска защита на Общността, така че той да отчита по­добре тенденциите в световната икономика. Отсъствието на реформи означава, че промишлеността ни е в лошо състояние, което не позволява да се възползваме от предимствата на глобализацията. Въпреки че приветстваме факта, че подобряването на прозрачността на инструментите за търговска защита се включва в работната програма на чешкото председателство, това не е достатъчно.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Ние гласувахме в полза на доклада на г­жа Muscardini за малките и средните предприятия. Той представлява остра критика на търговската политика на Европейския съюз, макар и направена завоалирано на технократски език, на който държи този парламент.

Докладът включва всичко – политиката, насочена към потребностите на големите предприятия; слабостите на мерките, насърчаващи достъпа до чуждестранните пазари и гарантиращи прилагането на реципрочност от трети страни; трудностите при достъпа на малките предприятия до инструменти за търговска защита; погрешността на мерките за защита срещу фалшифицирането и забраненото или измамното използване на географските указания за произхода и др.

Всъщност време е Европейският съюз да престане да жертва предприятията и работниците си на олтара на някаква форма на конкуренция и свободна търговия, сякаш това е единствената възможна форма в целия свят. Време е да се подпомогне износът на малките и средните предприятия, действително да се защитят от нелоялната конкуренция и да се вземат разумни мерки за защита на нашите пазари.

Фактически, оставайки вярна на глобализацията на предприятията като самоцел, докладчикът продължава да насърчава системата, основана на абсолютна свобода на движение на стоки, услуги, капитал и труд – система, която ни води към дълбока икономическа, финансова и социална криза и която Европейският съюз трябва непременно да премахне.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Не е случайно, че с наближаването на изборите за Парламент се вземат решения, които се опитват да свалят отговорността от политиката, възприета от Европейския съюз (особено през последните 5 години) по отношение на много сериозното положение, в което се намират повечето микропредприятия и малки и средни предприятия, по­специално в Португалия.

Именно малките и средните предприятия, а не големите транснационални компании, са жертва на либерализацията на пазара, прокламирана от ЕС (сякаш рамката, според която важат правилата за естествения подбор, би могла да работи в тяхна полза). Има много МСП, които „участват“ в „международната търговия“ по силата на зависимостта си от големите транснационални компании, за които те произвеждат по цени, които често не съответстват на производствените им разходи.

Несъмнено е необходимо да се предоставят (и използват) инструменти за търговска защита, права върху интелектуална собственост, обозначения за произход и географски указания на селскостопанските продукти, както и да се подпомага интернационализацията на малките и средните предприятия.

В такъв случай защо мнозинството от представените в Парламента политически сили, което съответства на мнозинството, представено в Комисията и Съвета на ЕС, не приема регламент за обозначаване на страната на произход, не прилага към вносните продукти същите стандарти за безопасност и защита, каквито се изискват за произвежданите в ЕС продукти, не използва Финансовата рамка за 2007­2013 г., за да закриля производството и заетостта, подпомагайки малките и средните предприятия?

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Аз съм много доволна, че Европейският парламент прие доклада на г­жа Muscardini, по който имах възможност да работя като консултант за Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Много неща бяха казани днес за подобряването на условията за малките и средните предприятия на вътрешния пазар на Европейския съюз, особено в контекста на предложения принцип: „Мисли първо за малките!“.

Малките и средните предприятия съставляват над 99 % от всички предприятия в Европа. Предприемането на стопанска дейност обаче извън националните граници е право преди всичко на големите предприятия. Едва 8 % от малките и средните предприятия осъществяват износ към дестинации извън националните граници. Ако все пак говорим за предприемане на стопанска дейност извън границите на Европейския съюз, то това се отнася само за 3 % от предприятията.

Не бива да забравяме, че дружествата, чиято дейност има международен характер, проявяват голяма способност за въвеждане на иновации. А това е ключът към конкурентоспособността и растежа на европейската икономика. Ето защо аз се надявам, че политиката по отношение на вътрешния пазар ще предостави на малките и средни предприятия възможност да се възползват в максимална степен от общия пазар и, когато е възможно, да положат основите за интернационализиране на дейността им. МСП следва също така да получат по­голяма подкрепа от държавите­членки и Европейската комисия в различни области, включително насърчаване на износа или търсене на потенциални търговски партньори, свързани по­специално с водещи на пазара продукти и услуги, както и нови технологии.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN), в писмена форма. – (PL) Представеният от г­жа Muscardini доклад засяга един важен икономически и социален въпрос. Той е особено значим сега, пред заплахата от икономически срив. Броят на малките и средни предприятия (до 250 работници или служители; оборот, равен на или по-малък от 50 милиона EUR) в Европа достига 23 милиона, което представлява около 99 % от всички предприятия на нашия пазар. Над 75 милиона хора работят в тези предприятия.

Поради тези причини оправдан е призивът, отправен към Комисията, държавите­членки и регионалните и местни органи за ефективна подкрепа на тези предприятия, включително безпрепятствен достъп до кредити. Освен това търговията трябва да се улесни, а бюрократичните бариери пред износа и вноса – да се премахнат.

По отношение на обществените поръчки, чиито сложни и невинаги ясни процедури затрудняват достъпа на малките и средни предприятия, пазарът следва да се отвори повече както в рамките на ЕС, така и в трети страни. Както показах в доклада си за иновативната политика, трудно е да се надцени ролята на МСП в този сектор. Това е така, защото те са по­гъвкави и отворени за съвременните технологии и организационни методи.

Специално внимание следва да се отдели на малките и средни предприятия в селското стопанство и хранителния сектор, за да се осигури защита на наименованията за произход на продуктите и се противодейства на вредните за здравето на потребителите заместители. Аз също така одобрявам идеята за организиране на Европейска седмица на малките и средни предприятия през май 2009 г. Тя ще даде добра възможност за обмен на широк кръг от информация по проблема в рамките на Европейския съюз.

  Syed Kamall (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Въпреки че ние всички осъзнаваме и одобряваме ролята, която малките и средни предприятия играят в международната търговия, жалко е наистина, че голяма част от настоящия доклад е посветен на защита на т. нар. инструменти за търговска защита. В практиката тези инструменти се използват от неефективните производители като форма на чист протекционизъм, за да си осигурят закрила от конкуренцията не само на производители извън Европейския съюз, но и на по­ефективни конкуренти вътре в ЕС, които се възползват от предимствата на глобализацията и създават световни вериги за доставки.

Инструментите за търговска защита наказват търговците на дребно и потребителите, които са заставени да заплащат по­високи цени за стоки, които могат да придобият другаде по­изгодно. Те са наказание и за най­ефективните и новаторски малки и средни предприятия. Ние всички знаем за такива предприятия в нашите избирателни райони, които са наказани от същите тези инструменти, възхвалявани в настоящия доклад. Това е причината, поради която консерваторите, макар и неохотно, гласуваха срещу доклада.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Малките и средни предприятия наброяват 23 милиона (99 % от общия брой) и осигуряват 75 милиона работни места (70 %) в рамките на Европейския съюз.

Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа  Muscardini, тъй като той разкрива основната стратегия за оцеляването на малките и средни предприятия през трудни икономически периоди. Тази стратегия е свързана с политическа и финансова подкрепа, насочена към насърчаване на иновациите, свързани с продуктите и технологичните процеси, и разширяване на достъпа до финансова и фискална информация, включително интернационализация. Тя също така предполага заемането на твърда позиция в рамките на преговорите относно процедурите за улесняване на търговията с цел понижаване на разходите, свързани с митническите процедури, които могат да достигнат до 15 % от стойността на търгуваните стоки, както и ефикасност на регистрацията на произхода на стоките и модернизиране на митническите проверки.

По отношение на Румъния, интернационализацията на малките и средни предприятия е решение, което по време на настоящата икономическа криза ще е от решаващо значение за оцеляването им и развиването на техния бизнес като това ще изиграе съществена роля за създаването на нови работни места.

Аз приветствам организирането на Европейска седмица на малките и средни предприятия през май 2009 г., чиято основна цел е да предостави на тези предприятия информация за начина, по който да интернационализират бизнеса си.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Тогава, когато светът търси отговор на световната икономическа криза и протекционистичните тенденции се засилват, какъвто беше случаят напоследък с обсъждането на клаузата „купувайте американското“ в Конгреса на САЩ, задължение на правителствата и институциите на Общността е да се грижат за интересите и да гарантират зачитането на правилата, прилагани по отношение на малките и средни предприятия, и на международната търговия.

Очевидна е ползата за МСП от достъпността на международните пазари. Както показват проучванията, когато тези предприятия оперират на пазара извън Общността, те като правило придобиват добра практика, обновяват се и стават по­конкурентоспособни. Въпреки всичко ние знаем, че някои от тях не могат и не ще могат да издържат на конкуренцията.

Имайки предвид обаче тази полза и факта, че по­големите компании са по­защитени в настоящия период на протекционизъм, необходимо е органите на властта да действат в защита на тези предприятия чрез наблюдение и строго прилагане на международните споразумения.

В същото време това твърдение следва да се прилага и по отношение на трети страни. Международната търговия ще бъде истински лоялна, ако е такава и за двете страни.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа  Muscardini относно засилване на ролята на европейските малки и средни предприятия в рамките на международната търговия. За Европейския съюз, в който преобладават малките и средни предприятия, тяхното международно присъствие е от изключително значение. Понастоящем само 8 % от тези предприятия имат международно измерение като по­голямата част от износа им продължава да се осъществява в рамките на ЕС.

Малкият брой изнасящи извън ЕС МСП има тенденция да се концентрират към развитите и на практика пренаситени пазари като САЩ, Канада и Швейцария, докато присъствието на МСП в страните с нововъзникващи икономики е слабо. По такъв начин, въпреки добрите намерения на Европейския съюз като проекта „Мисли първо за малките!“, все още е необходимо да извървим дълъг път, преди европейските предприятия да придобият едно действително международно измерение.

- Доклад на Georgios Papastamkos (A6-0020/2009)

  Vasco Graça Moura (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Електронната търговия е отлична възможност за малките и средни предприятия и за младите предприемачи. Тя спомага за преодоляване на традиционните нетехнически бариери чрез предоставяне на достъп до иначе недостъпни пазари.

По същите причини този вид търговия гарантира и по­голямо участие на най­слабо развитите държави в международната търговия. Включването на тези партньори обаче зависи от създаването на основна инфраструктура, за която ние безусловно следва да дадем своя принос.

Ние трябва да вземем под внимание и факта, че на този вид търговия не са присъщи толкова пиратството, фалшифицирането или нарушаването на защитата на личните данни, а по­скоро приспособяването на стари практики. В случаите на действително приспособяване е необходимо да се предоставят всички гаранции, използвани при традиционната търговия.

Правната мрежа по отношение на електронната търговия е разгледана в различни аспекти, което не позволява да се погледне с критично око – например управлението на интернет все още следва да е предмет на подходяща, призната в международен план структура; съществуват и въпроси, свързани с международното частно право или инспекциите.

Когато говорим за Световната търговска организация, налице е объркване по отношение на електронната търговия и въпреки многото настоятелни искания преговорите за този вид търговия продължават да се водят в опасна изолация на двустранна основа.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Интернет играе все по­голяма роля в търговските отношения и в международната търговия. Съществуват обаче сериозни пропуски по отношение защитата на ползвателите и потребителите от гледна точка на защитата на личните им данни и гарантирането на качеството на предоставените услуги или купените продукти.

Настоящият доклад, въпреки че споменава тези факти, не формулира предложения, които да спомогнат за подобряването на защитата на ползвателите и качеството на предоставените услуги въз основа на използването на неминуемо обществени услуги като комуникациите.

Въпреки че докладът включва някои аспекти, възприемани положително от нас, основната му цел е да насърчава развитието и използването на електронната търговия като инструмент, който улеснява международната търговия и спомага за преодоляване на текущите трудности при откриването на повече пазари. Това означава, че той се грижи главно за улесняване и насърчаване на електронната търговия, а именно производството, рекламата, продажбата и разпространението на продукти чрез телекомуникационните мрежи в полза на либерализирането на световната търговия.

Ето защо ние се въздържахме от гласуване.

  Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Интернет дава нови възможности за търговията на стоки и услуги. Това се отнася и за презграничните трансакции. Наблюдаваното през последните години увеличаване на трансакциите, осъществени през интернет, поражда оптимизъм относно нивото на доверие на потребителите към интернет.

Все още съществуват обаче бариери като например езикът, които трудно могат да се преодолеят. Друга сериозна заплаха за международната търговия в интернет е отсъствието на правна сигурност и защита на потребителите. Аз се надявам, че предложената директива относно правата на потребителите ще премахне някои от тях като предостави допълнителен стимул за развитието на търговията в интернет.

Следва да се отбележи, че интернет позволява на малките и средни предприятия да участват на международните пазари с много ниски разходи в сравнение с традиционните методи като предлага възможности за развитие на бизнеса им, които по­рано не са имали.

Търговията в интернет обаче повдига някои въпроси, свързани по­специлно с продажбата на фалшиви продукти, които са защитени с правата върху интелектуалната собственост. Фалшивите продукти са сериозен проблем за търговията в интернет, най­вече защото хората, които ги продават на международния пазар, не могат лесно да бъдат предадени на правосъдието. Потребителите, които използват интернет, също често са жертви на измама, като например кражба на пари по електронен път. Всички тези явления подриват доверието на потребителите в търговията по интернет като по този начин се забавя развитието на международната търговия в интернет.

  Syed Kamall (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Аз одобрявам този доклад, тъй като той е широкообхватен, добре балансиран и разглежда в своята същност влиянието, което интернет оказва върху презграничната търговия. Интернет позволява дори и на най­малките предприятия да имат достъп до световния пазар, което бе немислимо само преди няколко години и което спомага за разрастването на търговията и за разкриването на положителните аспекти на глобализацията. Интернет открива нови пазари и премахва бариерите пред търговията.

Докладът правилно посочва, че увеличаването на измамите и фалшифицирането не следва да се разглежда като явление, породено изцяло от интернет, а по­скоро като проблем, наследен от миналото, с който трябва да се борим с нови оригинални средства дотолкова, доколкото това не е в разрез с нашите граждански свободи. Докладът също сочи, че интернет следва да се разглежда като възможност за културно разнообразие, а не като заплаха. Накрая, той признава, че либерализирането на свързаните с интернет услуги като телекомуникационните, води до бум в инвестициите в инфраструктура, така че аз вярвам, че ние трябва да сме предпазливи при прилагането на допълнителни регулации за тези отрасли, каквото изглежда е намерението на Комисията в настоящия момент.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз приветствам този доклад, който хвърля светлина върху новите възможности и новите пазари, създадени от естеството и технологичното развитие на интернет. Докладът признава ролята, която интернет може да изиграе за премахване на търговските различия между севера и юга при откриването на нови канали, свързващи развиващите се страни с развитите търговски системи, и за увеличаване на търговските потоци. Той посочва, че това би могло да улесни хармоничното вливане на развиващите се страни в световната търговска система, което аз одобрявам.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада на колегата ми за ролята, която интернет има за стимулиране на търговията. С оглед на непрекъснато увеличаващия се брой интернет потребители, тази разширяваща се сфера има нужда от една по­добра регулация. Европейските политики следва да насърчат електронната търговия като ефективна алтернатива на конвенционалния метод на правене на бизнес, както и като начин за стимулиране на трансграничната търговия в рамките на Европейския съюз.

Необходима е съвкупност от мерки на Общността, която да елиминира потенциалните пречки, възпрепятстващи по­доброто използване на интернет за комерсиални цели. Това включва мерки, които са разработени, за да противодействат и предпазят от измами и кражби на лични данни. Общностните мерки следва също да насърчат потребителите да имат по­високо доверие в онлайн средата.

В същото време, за сделките на електронната търговия трябва да бъдат определени общностни стандарти. Европейският съюз следва да улесни прилагането им, чрез което да предложи на представителите на електронната търговия възможността да бъдат разпознати като надеждни доставчици.

Вследствие на глобалното естество на интернет и възможността да се осъществяват изгодни търговски сделки с трети страни, надявам се, че също ще станем свидетели и на напредък в рамките на СТО по отношение на насърчаване на електронната търговия в световен мащаб.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като неговата цел е да подчертае тези сфери от международната търговия, в които интернет е изиграл ролята на катализатор като е създал нови условия за развитие на търговията в световен мащаб.

Докладът също признава необходимостта от отворени стандарти и важния им принос към иновациите и конкуренцията, както и от реална възможност за потребителски избор. Докладчикът предлага търговските споразумения на Европейския съюз да насърчат отворената и широка употреба на интернет за електронна търговия, при условие че достъпът на потребителите до услуги, онлайн продукти и употребата им не е ограничен, освен в случаите, когато те са забранени от националното законодателство.

Подкрепям искането на докладчика към Комисията за разработване на цялостна стратегия, която да спомогне за елиминиране на пречките, които все още стоят пред малките и средни предприятия по отношение на използването на електронната търговия, както и създаването на база данни, разработена да предложи информационна подкрепа и съвети за управление на новите участници без опит в електронната търговия.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Papastamkos за международната търговия и интернет. Наистина, аз подкрепям целта на докладчика да подчертае тези области на международната търговия, в които интернет е изиграл ролята на катализатор като е създал нови условия за развитието на международната търговия на световно ниво.

Лесно е да се види, че международната търговия и интернет са взаимно изгодни. Повече от това, аз твърдо вярвам, че развитието на онлайн търговията има значителни предимства за потребителите. Основните ползи, независимо дали на национално, европейско или световно ниво, са значително по­широк избор на стоки и услуги, конкурентни цени, по­ниски ежедневни разходи и подобрено качество на живот.

Благодарение на по­голямата налична информация, потребителите сега имат възможността да намерят по­добри стоки и услуги, до които имат достъп 24 часа в денонощието от дома или работното място.

- Доклад на Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (A6-0407/2008)

  Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Аз гласувах в подкрепа на достигнатия компромис и считам, че новият регламент ще бъде доста положителен, тъй като ще направи възможно хармонизирането на условията за пускане на пазара и използване на фуражи за животни, както и ще гарантира, че и животновъдите, и потребителите на месо получават адекватна информация, с което се осигурява правилното функциониране на вътрешния пазар.

Искам да подчертая важността на „откритото обявяване“ – списъкът със суровини, които са използвани във фуражните смеси в низходящ ред спрямо тегловните им проценти, което ще спомогне да се поддържа високото ниво на доверие на фермерите и потребителите.

В допълнение, производителите сега ще имат по­ясни правила за пускане на пазара на фуражи, което ще позволи по­лесното предотвратяване на криминални практики.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. − (SV) Докладът на Европейския парламент съдържа някои конструктивни изменения, като например включване на етикетиране за съдържанието на месокостно брашно в някои комбинирани фуражи за непреживни животни.

Независимо от това, измененията на доклада също съдържат подробности, които следва да бъдат разглеждани от държавни служители, а не от политици. Например формулировката на цитираните текстове „хранене на животни през устата: въвеждане на фуражи в стомашно-чревния тракт на животното през устата с цел задоволяване на потребностите му от храна, съответно поддържането на продуктивността на средно здрави животни“, „съдовете за близане, които съдържат минерални вещества“ или „изпражнения, урина, както и отделеното съдържание на храносмилателния тракт в резултат на изпразване или отстраняване на храносмилателния тракт, независимо от всякакъв вид обработване или смесване“.

Това със сигурност са важни въпроси, които се отнасят до безопасност на храните, но за тях би трябвало да се погрижат експертите на национално ниво.

Аз гласувах в подкрепа на доклада, тъй като съдържа някои предложения, които по принцип са важни, но това не означава, че подкрепям подхода му по отношение на ангажирането му с конкретни подробности.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът Baringdorf за пускането на пазара и използването на фуражи е от съществено значение за земеделието и пазара на храни в светлината на последните скандали около храненето на животни, предизвиканите болести при животните, поради причини, включващи липсата на знание за състава на предоставяните им фуражи, скандала с диоксина, болестта луда крава и др.

На операторите от фуражния сектор ще се даде по­голяма свобода и отговорност. Това обаче означава, че в случай на сериозен проблем със замърсяване с отровни субстанции или вреден фураж в огромна степен ще се засегне развитието на животните или околната среда. Ако производителят не разполага с достатъчни финансови ресурси, за да разреши проблема, биха могли да се появят дори още по­сериозни проблеми.

Аз считам за необходимо, което е и причината, поради която гласувах в подкрепа на доклада, на фермерите и на селскостопанските работници като цяло да бъде предоставена акуратна информация за състава на фуража, но също и че те трябва да бъдат достатъчно защитени от финансова, социална и икономическа загуба в случай на бедствие.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Аз искрено благодаря на докладчика за отделеното внимание по един толкова труден и противоречив въпрос. Етикетирането на фуража и координирането му на общностно ниво изисква съгласуване с интересите на потребителите, които имат право да знаят какъв продукт купуват, дали е безопасен и от какво е направен, както и с правата на производителите, които бранят правото си на защита на интелектуалната собственост.

Обжалването от страна на бизнеса и държавите-членки срещу изискването да се поставя „точна информация при поискване“ върху фуражните етикети показва фундаменталния конфликт на интереси между тези заинтересовани групи.

Компромисната процедура, разработена с помощта на Европейския съд, на пръв поглед изглежда разумна, но независимо от това тя е откъсната от реалността, защото е трудно да си представим фермер, който, докато принципно работи нощ и ден, е достатъчно заинтересован от проблема, за да хаби време и средства по сложни процедури на обжалване.

Точната информация за състава на фуражните съставки следва да бъде налична на етикета не само поради неотменимото право на потребителя, а и най­вече поради основната цел на директивата, която е защита на здравето. Кой, ако не производителят, ще гарантира, че фуражът не е генетично модифициран например? Защитата на интелектуалната собственост не следва да поощрява злоупотребите.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Graefe zu Baringdorf за пускането на пазара и използването на фуражи. Подкрепям предложението, което изисква цялостен преглед на европейското законодателство за фуражи, който да включва не само опростяване на съществуващите стандарти, но също и привеждането му в съответствие със законодателството за храните.

Едно от главните неща е, че аз несъмнено подкрепям изброяването на фуражните суровини, от които са съставени комбинираните фуражи, както и точните им количества („откритото обявяване“), което бе едно от ключовите искания на Европейския парламент след кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата. На последно място, съгласен съм с докладчика за защитата на правото на информация на потребителите и за етикетирането на фуражите.

- Доклад на Jürgen Schröder (A6-0513/2008)

  Marie-Arlette Carlotti (PSE), в писмена форма. – (FR) Комисията превръща Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) в най­съществената част от стратегията си за развитие. Докладът Schröder и Европейската десница правят същото.

Подкрепяйки засегнатите държави, както и правим, европейските социалисти не утвърждават този подход. Що се отнася до нас, ние сме против СИП. Все още има време, за да насърчим друг начин на мислене и да превърнем СИП в реални инструменти за развитие чрез подкрепа за повторното отваряне на преговорите по най­конфликтните точки, както обещаха да направят г­н Barroso и г­жа Ashton; чрез избора в полза на селективната регионализация, както правят и самите страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), по­скоро чрез уважаването на ангажиментите относно свързаната с търговия помощ, обещана през 2005 г., отколкото чрез „ограбването“ на Европейския фонд за развитие (ЕФР); чрез гарантиране на действителен парламентарен контрол на процеса, в който парламентите от АКТБ да вземат водеща роля и чрез включване на гражданските общества на юг, както и чрез отхвърлянето на „стратегията булдозер“, имаща за цел да разшири преговорите към услугите и въпросите от „Сингапур“, при условие че страните от АКТБ не са готови за това.

Това не е „пътната карта“, описана в доклада Schröder. Ето защо, аз ще гласувам „против“.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Още веднъж, най­вече поради съпротивата на различни страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), въпреки че е задължено да използва „политически коректен“ език, мнозинството в Парламента не може да скрие истинския произход и действителните намерения на Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) между Европейския съюз и страните от АКТБ.

Макар и член 36, параграф 1 от Споразумението от Котону да съхранява заключението за търговски споразумения, съвместими със Световната търговска организация (СТО), които постепенно премахват бариерите пред търговията между тях и засилват сътрудничеството във всички области, отнасящи се до търговията, това, което Европейският съюз възнамерява да направи, е да задмине установеното към момента и да достигне нещо, което към днешна дата все още не е постигнато в СТО. Въпреки че Десетият европейски фонд за развитие (ЕФР) се реализира с тази цел, в същото време той намалява публичната помощ за развитие. С други думи, Европейският съюз се опита да влезе през прозореца, след като не е успял да влезе през вратата.

Целта на Европейския съюз е либерализация на търговията, на която основа главните финансови и икономически групи се опитват да осигурят отваряне на пазарите, продажба на стоки и услуги, експлоатиране на суровини и налагане на производствен модел, насочен към износ, съобразно собствените си интереси.

Необходима е друга политика, която да насърчи ефективната независимост, суверенитет, сътрудничество, солидарност, развитие и социална справедливост.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­н Schröder за въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху развитието.

Подписаните до момента „преходни“ споразумения са само началото на дълго и ползотворно сътрудничество с тези неевропейски страни. В случая със СИП, процесът на либерализация в продължение на 15 години бе възприет като приемлив от Европейския съюз и страните от АКТБ. В допълнение, минималното изискване за покриване на „съществена част от търговията“ не би било по­малко от 80 % от търговията между партньорите. По този начин аз съм убеден, че развитието на бъдещите споразумения би могло само да подобри икономическата позиция на двете договарящи страни.

  Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Докладът по собствена инициатива за въздействието на споразуменията за икономическо партньорство (СИП) върху сътрудничеството за развитие съдържа няколко валидни аргумента. Той призовава за повече правителствена помощ (все пак страните от АКТБ понасят най­големия удар от финансовата криза) и подчертава, че СИП са инструмент за развитие, който не трябва да влияе неблагоприятно върху регионалната интеграция на юг. Независимо от това, аз подкрепям алтернативната резолюция внесена от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Все пак би било по­логично, ако Парламентът изчака да демонстрира утвърждаването си на СИП, докато парламентите на засегнатите страни от АКТБ определят позициите си. Според мен, парламентарният орган, който наблюдава СИП, трябва да е Съвместната парламентарна асамблея АКТБ­ЕС, а не орган, който е изграден за тази конкретна цел. Това би могло да има само разделящ ефект и да отслаби позициите на страните на юг, които не разполагат с финансовите или лични средства да посещават всички тези срещи. Повече от това, отделният орган е непрозрачен и би попречил на холистичния подход към темите, свързани с развитието.

  Michel Teychenné (PSE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че споразуменията за икономическо партньорство (СИП) в доста голяма степен придават структура на взаимоотношенията на Европейския съюз със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), чрез приемането на този доклад Европейският парламент изпраща много лошо послание.

Европа със сигурност трябва да промени начина, по който преговаря и търгува със страните от АКТБ, ако не желае да допринесе за тяхното фалиране. Този доклад утвърждава една система, основана на предполагаемо равенство между страните, когато в действителност Европейският съюз е водещата икономическа сила в света, а страните от АКТБ трябва да наваксват много. Сега има спешна нужда за приемане на асиметричен и консенсусен подход, който най­накрая да даде на тези страни шанс тогава, когато става въпрос за световна конкуренция.

Моите колеги от Групата на социалистите в Европейския парламент и аз гласувахме „против“ доклада. Приемането му от Парламента е наистина доказателство, че Европа се управлява от десните, както и че това трябва да се промени.

- ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: Косово (B6-0063/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Признаването на Косово като суверенна държава от редица страни вероятно вече е създало повече проблеми, отколкото ще реши такива. Аз съм скептично настроен към това дали Косово беше готово за независимост. Фактът, че някои държави­членки на Европейския съюз няма да признаят независимостта на Косово от страх да не създадат прецеденти в собствените си граници, допълнително усложни бъдещето му.

Сега Европейският съюз е поел първостепенна отговорност за вътрешното подпомагане на Косово. Този ангажимент не би трябвало да е с отворен край както времево, така и финансово. Съществува искрена загриженост за политическата стабилност на Косово, степента на корупция, вътрешното и външно влияние на организираната престъпност и третирането на малцинствата, в това число сърби.

От съществена важност е институциите на Европейския съюз да останат бдителни и готови за намеса, ако Косово не успее да оправдае високите стандарти, които неизменно трябва да съпътстват суверенната държавност.

Въпреки загрижеността ми, давам подкрепа си за резолюцията.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Около ситуацията в Косово или около ролята, която Европейският съюз играе там, няма нищо удовлетворяващо.

EULEX, мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово, в конкретния случай представлява просто „военното“ рамо на ООН, което отговаря за наблюдение на функционирането на постоянното косовско правителство и администрация, в нарушение с Резолюция 1244 на ООН, която признава сръбската върховна власт в тази провинция.

Добрите намерения, изразени в този Парламент, съветите и молбите трудно биха скрили трагичната реалност: потъпкани права на малцинствата, най­вече на сръбското малцинство, в една територия, която сега – поради международната и особено европейска общност – е отдадена на корупция, организирана престъпност, на албанската мафия и вероятно дори на ислямски терористични групи.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Целта на тази резолюция е да омаловажи подкрепата на Европейския съюз за незаконната и едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово.

Неприемливо, целта на Парламента е да „легитимира“ изграждането на протекторат, създаден и реализиран чрез агресия и военна окупация от Съединените щати, НАТО и Европейския съюз, което гарантира тяхното политическо, икономическо и военно влияние в този изключително важен регион на Европа. Съществуването на „псевдодържава“ със „суверенитет под наблюдение“, защитена от ЕС/НАТО, и по­конкретно от техните „EULEX“ и „наместници“, „международен граждански представител“ и „специален представител на ЕС“, които имат юридически, полицейски и митнически правомощия, както и „изпълнителни функции“ и функции на мониторинг представлява неприемлив акт на неоколонизация.

С тази резолюция открихме, че „най­важната мисия на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) (на Европейския съюз) до днес“ представлява явно нарушение на Хартата на Обединените нации, както и опасен прецедент по отношение на международното право с непредвидими последици за стабилността на границите, особено на европейския континент.

Някои от тези, които вдигнаха шум за спазване на международното право, както и териториалната цялост, суверенитет и независимост на Грузия, в края на краищата са същите тези, които насърчиха и подкрепиха агресията срещу Югославия.

Тази резолюция представлява просто още едно упражнение по лицемерие и цинизъм от мнозинството в Парламента.

  Erik Meijer (GUE/NGL), в писмена форма. − (NL) В продължение на почти 20 години този Парламент стоя и гледа, докато народът на Косово постепенно се сбогува със Сърбия. В тази пленарна зала дебатите за Косово обикновено не са за самото Косово, а основно за ефекта му върху останалия свят. Тези, които са за независимостта и които са против нея, основно са загрижени дали дадено решение не формира прецедент за други региони, както и за риска от това Европейският съюз да не се отдаде на самовъзхвала като резултат.

В продължение на 30 години аз спорех в подкрепа на противоположното както в, така и извън този Парламент. Демокрацията изисква от нас, преди всичко, да обърнем внимание на нуждите и желанията на самите хора. След векове турско управление, а през последния век и сръбско такова, последното, от което имат нужда хората, е насилие от вън. Ако не им се позволи да се присъединят към Албания, то те искат реална независимост.

През последните 10 години защитавах политиката, която тръгва от хората, от гледната точка на бедните, непривилегированите, хората, които страдат като резултат от липсата на демокрация и обществени разпоредби, жертвите на екологичните бедствия и войните – накратко всеки, който е непривилегирован поради липсата на равенство между всички хора. Аз ще гласувам „против“ проекта „EULEX“, тъй като той не предоставя решения в интерес на обикновените хора на Косово.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Резолюцията на Европейския парламент не само признава Косово като отделна държава, но също и обидно насърчава тези държави-членки на Европейския съюз, които все още не са признали независимостта му, да го сторят, в очевидно нарушение на международното право и самата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

С тази цел тя подкрепя основаването на Косовски сили за сигурност (KSF), с други думи, на отделна армия, която, разбира, се ще оперира под покровителството на окупиращите сили на НАТО – KFOR.

Целта за изграждане и развиване на репресивни полицейски/съдебни сили на EULEX в Косово, както и реформите, които те насърчават – приватизация и други, е да се наложат интересите на Европейския съюз и да се ускори инкорпорирането на тези сили в уеднаквени европейски структури. Това ще приключи процеса на превръщане на Косово в протекторат на Европа и НАТО.

Първият кървав цикъл от разпадането на Югославия и преначертаването на новите граници се затваря с разкриване на нови рани на балканско и глобално ниво чрез империалистичния закон разделяй и владей, което ще събуди нови напрежения и интервенции.

Комунистическата партия на Гърция гласува срещу тази неприемлива резолюция като подчерта необходимостта да се ускори антиимпериалистичната борба и да се противопостави на Европейския съюз и политиките му като изиска гръцката и всички други окупиращи армии на Европа и НАТО да напуснат Косово и Балканите като цяло.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах „против“ тази резолюция, тъй като Румъния не признава независимостта на провинция Косово.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „против“ предложението за резолюция относно Косово, защото не съм съгласен с някои положения, които то съдържа.

Лично аз не възприемам изграждането на функционираща програма за защита на свидетели като съществена предпоставка за ефективни правни действия срещу високопоставените престъпници в Косово, най­вече при военните престъпления. След това, не считам, че е от жизнена важност за Косово да се насърчават проекти, насочени например към възстановяване на гробища, разрушени при вандалски прояви, с прякото ангажиране на участници на местно равнище – в действителност такива проекти не биха имали практическа стойност за общностите в Косово и не биха подобрили климата между етносите.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. − (EN) Членовете на този Парламент са добре запознати с възгледите ми относно миналото не само на Косово, но и на целия Балкански регион.

Според мен въпросът с Косово може да бъде разрешен само чрез консенсусен подход, който включва не само и преди всичко Сърбия, но също и съседните страни.

Към доста неща в този доклад бих могъл да се присъединя, но настояването, че всяка държава-членка на ЕС трябва да признае независимо Косово, не е позиция, която мога да подкрепя.

Независимостта на Косово може да бъде постигната само чрез консенсус и съгласие със Сърбия. Неспособността да се признае това, по мое мнение, е просто отлагане на проблеми в бъдеще и проява на антисръбски нагласи в този Парламент.

Следователно, одобрението на изменение  3 превръща тази резолюция в пристрастна и сериозно вреди на останалата част от текста. Това означава, че за съжаление, аз не мога да я подкрепя.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Според мен гласуването по изменение 3 и финалното гласуване бяха изключително важни. Аз гласувах „против“ и в двата случая. В изменение 3 Европейският парламент иска от страните в Европейския съюз да признаят независимостта на Косово. Според мен целият процес на независимост е прибързан и недобре обмислен. Наясно съм, че преговорите между Косово и Сърбия, дори и в присъствието на международни личности и организации, бяха дълги и много хора не виждат изход те да доведат до решение или дори да продължат. Ето защо, повечето от страните в Европейския съюз и Съединените американски щати приеха плана „Ахтисаари“. Въпреки това аз вярвам, че всички едностранни декларации за независимост представляват единствено източник на бъдещи проблеми и потенциални конфликти. Периодът след декларацията за независимост на Косово само потвърждава това. Ако трябва да опазим мира в региона си, тогава не можем да определим времето, прекарано в преговори, като дълго или безсмислено.

- Доклад на Corien Wortmann-Kool (A6-0021/2009)

  Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад отразява растящата сила на Китай като търговска нация. Той също обръща внимание на търговията между Китай и Тайван, която изглежда ще се разшири след подписването на търговските споразумения в района на Тайванския пролив.

По­тесните икономически връзки между Китай и Тайван имат потенциала да способстват един по­положителен подход към по­общия въпрос за отношенията в района на Тайванския пролив. Независимо от това, успокояването на ситуацията има малко смисъл, освен ако не е съпроводена с интеграцията на Тайван в международните организации, особено тези, свързани с търговията като Световната здравна асамблея (СЗА) и Международната морска организация (ММО).

Парламентът трябва да обяви силната си подкрепа за декларираната политика на Съвета в подкрепа на значимото участие на Тайван в международните организации. Парламентът също трябва да упражни натиск върху Китай, поради продължилото му нежелание да позволи на Тайван да участва на международната сцена. Просперитетът и здравето на 23 милиона тайвански граждани не трябва да бъдат държани в залог на политически цели.

Предвид подкрепата ми за значимото участие на Тайван в международните организации, гласувах в подкрепа на този доклад.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада Wortmann­Kool, тъй като подкрепям развитието на икономическите отношения между Европейския съюз и Китай. Тази страна отбеляза драматичен икономически растеж, което я направи един от най­големите икономически участници на световния пазар. Търговските отношения между Европейския съюз и Китай се разшириха съществено през последните години, което превърна Европа в най­големия търговски партньор на Китай от 2006 г. насам. През 2007 г. Китай беше номер две в списъка с търговски партньори на Европейския съюз.

Сега ние имаме нужда от едно изключително сътрудничество между Европейския съюз и Китай, за да намерим решение на настоящата икономическа и финансова криза. Считам, че след като Китай е един от двигателите на световното развитие, той трябва напълно да поеме отговорност за гарантиране на устойчивото и балансирано развитие на глобалната икономика. Търговските отношения на Европейския съюз с Китай трябва да се основават на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, опазване на околната среда, предотвратяване на измененията в климата, лоялна конкуренция, придържане към правилата на Световната търговска организация и да не забравяме и правата на човека.

Европейският съюз трябва да настоява за съответствие с разпоредбите за защита на потребителите, така че европейските граждани да не са изправени пред риска да купуват продукти, които са опасни за здравето, стоки със скрити дефекти или фалшиви продукти.

  Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Всяка година този Парламент приема текст за търговията и икономическите отношения с Китай и всяка година констатациите са по­лоши: нарушения на правата на човека, нелоялни търговски практики, дъмпинг, неизпълнение на международните ангажименти на Китай както към Световната търговска организация (СТО), така и към Международната организация на труда (МОТ), контрабанда, патентна политика, която е толкова добра, колкото и кражбата и така нататък. Списъкът става все по­дълъг и все по­плашещ.

По­стресираща обаче е твърдата вяра на докладчика в мита за „демократична промяна чрез търговия“, най­явното опровержение на което е настоящата ситуация в Китай. Този мит служи като алиби на всички тези, които поставят икономическите интереси на малцина над спазването на ценностите, които публично заявяват, така че със сигурност да не се наложи да се вземат необходимите решения: прилагане на инструменти за защита на търговията и санкции.

Без съмнение вие вярвате, че Китай трябва да се превърне в работилницата на света, която на ниска цена произвежда стоки с повече или по­малко – фокусът е върху по­малко – високо качество.

Ние предпочитаме една политика, която се състои от производство на стоки, които консумираме в Европа и от европейците, както и от възвръщане на индустриалната независимост в рамките на европейския пазар, който да е изцяло защитен.

  Vasco Graça Moura (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) От 2006 г. насам Европейският съюз е водещият търговски партньор за Китай, а от 2007 г. Китай е вторият най­голям търговски партньор за Европа. Към момента на Китай се пада 6 % от световната търговия.

Китайската народна република (КНР) направи големи крачки след доклада от 2002 г., който имах честта да представя в този Парламент. Изглежда обаче, че много от проблемите, които имаха нужда от решение тогава, все още стоят, въпреки че в някои отношения, те са разрешени със забележителен напредък.

По отношение на социалното и екологично въздействие китайската индустрия се характеризира с ясна липса на подготовка и това изисква по­силен европейски подтик.

Китай и Европейският съюз преговарят по Споразумението за партньорство и сътрудничество от октомври 2007 г., а резултатите все още предстоят да бъдат видени. С оглед на европейската подкрепа на много аспекти от международната търговия, Китай не трябва да нарушава ангажименти, поети в рамките на СТО. Бяха въведени пречки под формата на правила и разпоредби, които ограничават достъпа на европейски компании в стратегически сектори.

През ноември КНР обяви намерението си да изостави системата за двоен контрол при вноса на текстилни продукти и обувни изделия от 2007 г. Наличната статистика не улеснява дискусията, но може да се окаже, че сме изправени пред търговски спор.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) След като не е възможно да разгледаме многото въпроси, повдигнати с тази резолюция, считаме за важно да подчертаем, че въз основа на взаимно полезното посрещане на нуждите на различните народи защитаваме засилването на отношенията на действително и ефективно сътрудничество между държавите от Европейския съюз и Китай, които допринасят към реципрочното развитие, уважаване на принципа за ненамеса и националния суверенитет.

Въз основа на тези принципи и въпреки че резолюцията съдържа някои аспекти, с които сме съгласни, ние определено й се противопоставяме, защото тя приема неолибералната матрица като своя собствена, именно чрез стремежа си за продължаване на търговската либерализация – в този случай с Китай.

Като маскира сериозните последици от либерализацията на световната търговия, резолюцията подтиква към продължаване на отварянето на пазарите между Европейския съюз и Китай, акцентира усилията да се ускорят преговорите в рамките на СТО и „подчертава, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Китай следва да има за цел установяване на свободна и лоялна търговия“.

Както се видя в други подобни парламентарни резолюции, целта е да се отговори на експанзионистичните нужди на основните икономически и финансови групи в Европейския съюз, което е в противовес на това да се посрещнат нуждите на работниците и малките и средни предприятия в различните страни на Европейския съюз – и най­вече в Португалия.

  David Martin (PSE), в писмена форма. − (EN) Аз подкрепям препоръките в този доклад за подобряване на пазарния достъп до Китай, вдигане на бариерите пред търговията чрез увеличаване на достъпността на чужди компании в Китай и съсредоточаване върху изграждане на еднородна конкурентна среда.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В настоящата глобална икономическа и финансова криза отношенията между Европейския съюз и основните му външни икономически партньори придобиват много по­голямо значение, отколкото в миналото. Икономическата стабилност и устойчивостта на търговските потоци, които включват Европейския съюз, стават по­актуални от всякога за бъдещата ни сигурност. Аз гласувах в подкрепа на доклада на г­жа Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай, защото вярвам, че това е крачка в посока към една по­добра структура на търговските взаимоотношения между Европейския съюз и един ключов световен партньор.

Необходимостта от този доклад е подчертана от тежката действителност на търговския дефицит от 160 милиарда EUR. Независимо от това обаче повечето от елементите в доклада са не само искания на Европейския съюз по отношение на определени аспекти от икономическата и търговска политика на Пекин, но също и предложения, чието реализиране ще донесе вътрешни ползи на Китай, както и поглед към бъдещото му развитие. По­добрата регулация и защита на интелектуалната собственост, намаляването на социалното и екологично въздействие от драматичния икономически растеж на нашия азиатски партньор, както и намаляването на контрабандата, подмяната и пиратството на стоки са области на действие, в които Пекин вече отбеляза сериозен напредък. Ако това може да бъде запазено в бъдеще, то би могло само да стимулира развитието на Китай.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Аз гласувах „за“ доклада Corien Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай въз основа и на личния ми опит, придобит по време на срещата с делегацията от Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите между 16­21 март 2008 г. в Китай.

Търговията между Европейския съюз и Китай се увеличи драматично след 2000 г. Европейският съюз е най­големият търговски партньор на Китай, а Китай е вторият по големина търговски партньор на Европейския съюз.

Въпреки че Китай се ползва от значителни предимства в резултат на членството си в СТО, европейските фирми трябва да преодолеят значителни пречки в опита си да получат достъп до китайския пазар, основните от които са неспазване на патентните права и неопределената система на стандарти. Приветствам намерението за стартиране на схемата „Gateway to China“, насочена именно към създаването на обучителни програми за мениджъри в Китай с оглед да се подобри достъпът на европейските малки и средни предприятия до китайския пазар до 2010 г.

Докладът предоставя препоръки за подобряване на търговските отношения между Европа и Китай, които трябва да се основават на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, спазване на екологичните ограничения, принос в изпълнението на глобалните цели за предотвратяване на изменението на климата, лоялна конкуренция и търговия съгласно нашите общи ценности и правилата на СТО. Приветствам изменението в предложението, с което Европейският съюз приема Тайван като търговски субект и подкрепя тайванското участие като наблюдател в съответните международни организации.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. − (PT) Разискването за търговските отношения с Китай винаги ни връща към проблема с правата на човека в тази страна. Това е разбираемо. Възраженията, повдигнати във връзка на отношенията с Китай, могат да бъдат разбрани в светлината на различните оценки, които в повечето случаи са оправдани.

Битува възприятието, че китайският икономически растеж няма паралел в спазването на правата на човека и демокрацията в страната, нито в действията й на международно ниво, експлоатацията на работници, трудовата правна рамка, която е несравнимо невзискателна, неспазването на екологичните въпроси и правилата за интелектуална собственост и патенти. Всички тези въпроси са пречки за отношенията при отворена система на търговия, които се характеризират с уважение към добрите международни практики. Независимо от това обаче тази търговия е там и тя расте. Ролята на Китай в съвременната световна икономика е несравнима и участието му за преодоляване на настоящата криза е жизнено важно.

Следователно е необходимо да настояваме за спазване на правилата и принципите на международната търговия, за равен достъп до пазарите и за защита на демокрацията и правата на човека, без да отказваме да приемем реалността и растящата ни взаимозависимост. Всъщност, ние трябва да вземем максимума от тази ситуация, дори и това да означава само да повлияем по­добре на тази голяма държава.

  Bogusław Rogalski (UEN), в писмена форма. – (PL) При гласуването на доклада за търговските и икономически отношения с Китай аз гласувах „за“ приемането му.

Китай е вторият по големина търговски партньор на Европейския съюз и Европейският съюз е най­големият търговски партньор на Китай от 2006 г. Това е една страна, която е двигателна сила на световния растеж. От изключително значение е търговските отношения на европейските страни с Китай да бъдат основани преди всичко на принципите на реципрочност, устойчиво развитие, спазване на екологичните ограничения и лоялна конкуренция.

Развитието на търговските отношения с Китай трябва да върви заедно с политическия диалог, който трябва да включи въпроса за правата на човека. Китай трябва да увеличи усилията си в областта на прилагане на правата на интелектуалната собственост и да разреши проблема, свързан с производството на фалшиви и пиратски стоки в Китай.

Високото ниво на замърсяване, причинено от китайската индустрия и нарастващото потребление на природни ресурси, е също обезпокояващо.

Провалът на преговорите с пратениците на Далай Лама хвърля сянка върху отношенията с Китай. Тази държава трябва да прекрати всякакви форми на преследване на тибетския народ.

За да се гарантира правилното ниво на търговските отношения с Китай, последните трябва да се основават на ангажименти и стратегическо партньорство, което съхранява принципите на реципрочност, лоялна конкуренция и търговия в съответствие с общите ни ценности, както и придържане към правилата на СТО.

  Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз не приветствам предложението на г­жа Wortmann-Kool за търговските и икономически отношения с Китай, тъй като не съм съгласен с различни положения в доклада.

Например по отношение на бъдещите стъпки, които ще бъдат предприети от Европейския съюз – не съм съгласен, че е необходимо проблемите да се предотвратяват чрез двустранен диалог. Проблемът е в това, че срещите на взимащите решения от китайското ръководство с колегите им от Европейската комисия не могат адекватно да адресират въпросите от взаимен интерес, особено в области като инвестиции, достъп до пазара и защита на правата на интелектуалната собственост, както и други стратегически въпроси, свързани с търговията. Това се дължи на провала на китайското правителство да съблюдава икономическите споразумения, реализирани с Европейския съюз.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. − (EN) Този доклад споменава нарастващата търговия на Китай с Тайван и аз го приветствам. Под ръководството на президента Ма Тайван направи големи стъпки към нормализиране на търговските си отношения с Китай и се опита да спре обструкционното отношение, което комунистическите ръководители от Пекин имаха към търговските отношения с Тайван.

Независимо от това, ако Тайван някога бъде напълно интегриран в регионалните икономики на Югоизточна Азия, то той трябва да бъде приет в международните организации, независимо от това дали е признат като независима суверенна държава или не.

Предвид различните страхове за здравето през последните години в Източна Азия, свързани с движението на стоки и хора – такива като САРС, птичи грип, скандала със заразеното с меламин мляко – от съществено значение е Тайван да получи статут на наблюдател в Световната здравна асамблея (СЗА). Този ход би укрепил търговията в района на Тайванския пролив, би стимулирал стандартите за качество в региона и издигнал Тайван на международната сцена.

Начинът, по който Китай използва несъгласията си с Тайван, за да прави политика по въпросите на общественото здраве, трябва да бъде осъден. По същия начин трябва да се отнесем и към срамното мълчание, с което толкова много хора в Европа посрещат китайския натиск.

Аз гласувах в подкрепа на този доклада.

7. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 12,35 ч., бе възобновено в 15 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник­председател

8. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

9. Искане за снемане на парламентарен имунитет: вж. протокола

10. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

11. Разисквания по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (разискване)

11.1. Положението в Шри Ланка

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е разискване по четири предложения за резолюции относно положението в Шри Ланка.⁽¹⁾

  Tobias Pflüger, автор. – (DE) Г­жо Председател, в северната част на Шри Ланка в момента се случва хуманитарно бедствие, което получава относително малко внимание. Армията на Шри Ланка провежда атаки върху цивилно население, които могат да бъдат описани също като масово избиване. Дори една болница попадна под огъня, а според хуманитарните организации цялостното положение е бедствено. Червеният Кръст обяви тревога.

Положението в Шри Ланка ескалира и Европейският съюз не е невинен за това, след като взриви преговорите, проведени под ръководството на Норвегия, чрез поставянето на организацията „Тамилски тигри за освобождение на Елам“ (LTTE) в списъка с терористични организации на Европейския съюз. Това означаваше, че преговорите в рамките на Европейския съюз вече бяха невъзможни.

В самата Шри Ланка свободата на словото вече не съществува. Наскоро един журналист бе убит. Германският посланик, който говори на погребението му, бе описан от президента като някой, който трябва да напусне страната. Всичко, което той направи, бе да опише точно положението.

Носи се слух за хиляди бежанци на север – а трябва да е ясно – цялото положение там е такова, че ние трябва да съсредоточим в много по­голяма степен вниманието си в тази посока. Европейският съюз следва да се обяви много по­категорично срещу това, което в момента прави правителството на Шри Ланка. Нападенията както от армията на Шри Ланка, така и от LTTE са неморални, ясно е, че ударите попадат предимно върху цивилни.

Ние трябва да помогнем на хората, които са в капан на север, както и да постигнем незабавно спиране на огъня, тъй като там са убиват огромен брой цивилни граждани. Това е неприемливо и Европейският съюз споделя вината за това, ако не успее да заяви много по­категорично, че подкрепата за правителството на Шри Ланка трябва да се преустанови.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, изглежда, че кървавата гражданска война в Шри Ланка най­накрая ще приключи. LTTE, които бяха поставени от Европейския съюз в черния списък на терористичните организации, сега със сигурност трябва да прекратят военните действия и да се предадат. Европейският съюз и други съпредседатели изискаха от LTTE да направи това. Отговорът на LTTE сега ще ни покаже дали в действителност в душата си те таят най­добри намерения към тамилите.

LTTE използва подставените си организации в Европа, за да постигне ефект на максимална пропаганда и за да набира средства чрез изнудване на международно ниво. Някои от активистите на LTTE могат дори да се опитат да потърсят убежище в рамките на Европейския съюз.

През цялата тази жестока 26­годишна гражданска война LTTE бе пионер в зверските терористични атаки като самоубийствени бомбардировки, които сега – за съжаление – се използват в много други части на света. Армията на Шри Ланка следователно трябваше да употреби всички средства, с които разполагаше, за да противодейства на това брутално бунтарство. Ясно е обаче, че цифрите за жертви, обявени от LTTE, са преувеличени. Някои от тях вече са оттеглени – например историята на Agence Presse за убийството на 300 цивилни – след като предполагаемият автор отрече авторство. Въпреки това смъртта на цивилни във военните зони е трагедия, независимо от това къде и кога се случва.

Ясно е, че въоръжените сили на Шри Ланка също не могат да обявят обективни данни, но те не са се опитвали съзнателно да експлоатират цивилни и да им навредят, както се твърди за LTTE.

Ако войната наистина свърши скоро, от съществено значение е сега Шри Ланка да обърне вниманието си към следконфликтното разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Маргинализирането на тамилите за сметка на мнозинството от синхали трябва да бъде адресирано по един незабавен и перманентен начин, за да може да се гарантира стабилно и мултиетническо общество с регионално самоуправление.

Европейския съюз също трябва да гарантира, че Шри Ланка разполага с ресурси за подкрепа на следконфликтното развитие. Въпреки че ние следва да подкрепим предложението на правителството за амнистия на повечето членове на LTTE, изключително важно е да не се позволи на нито един отговорен за най­сериозни военни престъпления да се измъкне безнаказано.

  Marios Matsakis, автор. − (EN) Г­жо Председател, Шри Ланка е засегната от вътрешни борби в продължение на десетилетия. Това трагично положение се появи в резултат на въоръжения конфликт главно между сепаратистките въстанически сили на север и армията на Шри Ланка. По време на боевете бяха убити и ранени хиляди невинни хора, а имотите, инфраструктурата и околната среда бяха значително разрушени.

Това тъжно състояние на нещата през последните месеци се изостри, предимно вследствие на мащабната военна офанзива на правителството срещу Тамилските тигри. Докладите от Шри Ланка показват, че през последните седмици положението в определени области се е влошило трагично като стотици цивилни граждани са изселени и попадат в боевете. Според „Амнести Интернешънъл“ нарушенията на международните конвенции и правата на човека се наблюдават както при правителството, така и при силите на Тамилските тигри.

Несъмнено, при такива обстоятелства е много трудно да бъдем абсолютно сигурни кой трябва да бъде обвинен за трагичните събития в Шри Ланка, но ние трябва да призовем и двете страни да се възпрат и да отдадат най­голямо внимание и уважение към невинните граждани, както и да спазват установените военни практики.

След като правителството на Шри Ланка има власт в тази ситуация и то е международно признатият орган в страната, нашият призив трябва, по необходимост и по пътя на логиката, да бъде насочен главно към него. В същото време, ние трябва да призовем лидерите на Тамилските тигри да спазват призивите на международната общност, да се възползват от правителственото предложение за амнистия, да се откажат от жестокостта и да се опитат да достигнат целите си чрез политически диалог.

Също така ние трябва още веднъж категорично да обявим, че боят не решава проблеми, както и че трайният мир и стабилността могат да бъдат постигнати единствено на масата за преговори, което рано или късно неминуемо ще се случи. В тези преговори и двете страни ще трябва да правят компромиси, а постигнатото решение ще бъде за благото на гражданите на тази красива държава. Надяваме се, че чрез тази резолюция ще спомогнем за намаляване на страданието на народа на Шри Ланка, както и че ще донесем толкова необходимия мир в тази страна.

  Robert Evans, автор. − (EN) Г­жо Председател, Групата на социалистите в този Парламент официално отказва да вземе участие в гласуването за Шри Ланка. Миналият месец Парламентът проведе обстойно разискване за положението в Газа със становища на Съвета и Комисията. От тази страна на Парламента придаваме същата важност на Шри Ланка и вярваме, че темата заслужава равнопоставено и реално разискване, но съжалявам, че тази наша позиция не бе подкрепена от нито една друга парламентарна група.

Едно кратко разискване този следобед с малцина в четвъртък е обида за хилядите нападнати и умиращи хора в северната част на Шри Ланка. Ние искахме да призовем, както при съвместната декларация между Съединените американски щати и Обединеното кралство от Вашингтон по­рано тази седмица, за незабавно и безусловно спиране на огъня и от двете страни, но Групата на европейската народна партия (PPE) отказа да включи това в текста.

Нашето желание бе да осъдим, без резерви, бомбардирането на болници и хуманитарни работници, но г­н Van Orden, преговарящ за PPE, отказа да направи това осъждане. Ето защо то не е в резолюцията пред вас. За него – и както може да се предполага и за д­р Tannock – всичко, което казва правителството на Шри Ланка, е факт, а хуманитарните организации на място – от Червения кръст до ООН – могат да бъдат пренебрегнати. „Амнести Интернешънъл“ днес намеква, че армията на Шри Ланка би могла да е виновна за военно престъпление за използването на касетни бомби в болница – 16­часова бомбардировка.

Групата на социалистите (PSE) също искаше да осъди и убийствата на журналисти и други медийни работници от представители на правителството. Параграф 4 на резолюцията моли правителството – същото това правителство на Шри Ланка – да разследва собствените си сериозни нарушения на правата на човека.

Колеги, някои от вас може и да искат да асоциират себе си и групите си с този вид гледище, но ние не искаме. Гласувайте за този текст и вие ще опростите атаки на болници и ще пренебрегнете твърдения за военни престъпления. Забелязвам, че г­н Van Orden дори не е имал куража да застане тук и да защити кървавата си работа, но това трудно би ме учудило. В преговорите ни, той просто отхвърли и отмина с насмешка като пропаганда твърдения за случаи на изнасилвания от войниците на Шри Ланка, така че какво можете да очаквате?

В Близкия изток, милиони хора – в това число много евреи – бяха възмутени до краен предел от това, което Израел стори на Газа, но това не ги направи поддръжници на „Хамас“. Тъжно е, че на всеки, който не подкрепя правителството на Шри Ланка, му се слага етикета апологет на тероризма и поддръжник на LTTE.

Въпреки това нашето мнение е критично по отношение LTTE и тактиката им. Ние действително осъждаме атаките им и желаем те, Тамилските тигри, да седнат на масата за преговори, но тази война да бъде спряна незабавно. Правителството трябва да спре военната си кампания, която донесе – както казаха други – хуманитарно бедствие на стотици хиляди обикновени хора в северната част на острова.

За съжаление, тази резолюция не призовава към незабавен край на боевете, така че ние няма да утвърдим този подход като вземем участие в гласуването днес. Г­жо Председател, колеги, ние се разграничаваме от това предложение и насърчаваме всички други със сходни виждания да направят същото.

  Raül Romeva i Rueda, автор. − (ES) Започвам с уточнението, че финално договорената резолюция съвсем не е тази, която аз бих написал. Вярвам, че тя страда от излишно благодушие по отношение на правителството в Коломбо. Страхувам се, че тя представлява още един случай на опростяване, криминализиране и продължително преследване на група като просто привежда довода, че това е терористична група. В действителност нещата са много по­сложни.

Независимо от това, аз действително вярвам, че настоящото положение е такова и Парламентът трябва да изпрати ясни послания по определени въпроси. Например един от ключовите въпроси, който считам за важно да подчертая, е апелът на Токио за необходимостта и двете страни, а именно „Тамилските тигри за освобождение на Елам“ (LTTE) и правителството, да разберат, че прекратяването на огъня трябва да бъде договорено, за да се позволи преминаването на хуманитарната помощ, а ранените и болните да бъдат евакуирани.

На второ място, считам, че е важно да помним, че не може да има военно решение, г­н Tannock. Това не може да се случи, то е просто невъзможно.

Следователно сега е времето да се договорят условията за прекратяване на жестокостта, демобилизацията и разоръжаването. За да се случи това обаче, правителството трябва да спре да търси военна победа, което всъщност удължава страданието на толкова много хора.

Жест на добра воля би било например да се позволи на независимите медии и хуманитарните служители да навлязат на север.

Нещо повече, по отношение на Общата система за преференции плюс (GSP +) аз съм един от тези, които мислят, че тя никога не трябваше да се отваря за страни като Шри Ланка, предвид сериозните и продължаващи нарушения на основните права на човека в страната като много от тези нарушения са подстрекавани от правителствените органи. Считам, че сериозно трябва да обмислим започването на задълбочено разискване за релевантността от прилагане на тази преференциална схема и най­вече за последиците, които тя има за много групи, в това число работници.

Поради тези причини призовавам Европейската комисия да осъществи разследване in situ, за да установи ефектите от мярката, както и да я преразгледа, ако е необходимо.

  Ewa Tomaszewska, автор. – (PL) Г­жо Председател, гражданската война в Шри Ланка продължи 25 години. Повече от 70 000 души загинаха в този конфликт. Днес, между правителствената армия на Шри Ланка и силите на Тамилските тигри, в зона от близо 300 км2, около 250 000 цивилни плащат драстичната цена на тази война. Стотици беззащитни хора са умрели в конфликтната зона от средата на януари. В болницата се намираха близо 500 души, когато тя бе обстреляна от артилерийски огън.

По данни на Международния червен кръст снарядите са улучили педиатричното отделение. Ужасените хора се страхуват да избягат независимо от четиридесет и осем часовото прекратяване на огъня, обявено от правителството. Те се страхуват от смърт или наранявания. И двете страни в конфликта привличат вниманието върху нарушения на човешките права, извършени от противоположната страна – двете страни нарушават тези права. Правителството предрича скорошна победа над тамилите. Хората, хванати в капан между двете армии, може да не доживеят края на военните действия.

Призоваваме и двете страни в конфликта да сведат до минимум цивилните жертви и да започнат мирни преговори.

  Thomas Mann, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г­жо Председател, като член на делегацията за връзки със страните от Южноазиатската асоциация за регионално сътрудничество (СААРК) имах възможността да посетя Шри Ланка няколко пъти. Лично видях колко страда населението в резултат на войната, продължаваща 25 години и взела 70 000 живота. Бойните действия между правителствените сили и LTTE ескалират още повече. Възвърнат е контрол над големи зони на север и са превзети укрепления на тамилските бунтовници.

Това, което ми казаха от организациите за правата на човека в Коломбо и Джафна за нещастие се потвърждава отново: „войната е институция“. Хуманитарната ситуация е тревожна. Бежанците наброяват хиляди души. Налице е липса на медицински грижи и храна. Агенциите за хуманитарна помощ трябва да получат неограничен достъп до цивилното население при едно договорено прекратяване на огъня. Правителството е установило коридори с цел спомагане на евакуацията на цивилното население от военните зони; неразбираемо е как Тамилските тигри не зачитат безопасната зона, продължават огъня и използват хора като жив щит.

Токийската група, състояща се от Япония, Съединените щати, Норвегия и Европейския съюз, призова ръководството на LTTE най­сетне да договори подробностите около прекратяване на огъня с правителството на Шри Ланка. Започването на мирния процес е в интерес на всички – включително на тамилите. Изрично приветствам решението на правителството да се съобрази с тринадесетото изменение на конституцията на Шри Ланка и да предаде местното управление на избраните представители на Севера и Изтока. Очакваме също и гаранция за внимателно, неутрално разследване на нарушенията на правата на човека, които обсъдихме току­що, и на нарушенията на свободата на пресата. Сигурността и стабилността не трябва да остават само мечта за гражданите на Шри Ланка.

  Marie Anne Isler Béguin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г­жо Председател, госпожи и господа, какво знаем и какво виждаме по отношение на Шри Ланка? С какви доклади разполагаме, когато всички неправителствени организации освен Червения кръст са евакуирани от страната от септември насам? На кого да вярваме? На правителството на Шри Ланка или на анонимни свидетели?

Едно е сигурно: положението се развива към една финална атака, към достигане на целта на едно правителство, което е решено да използва сила за прекратяване на бунт, който е добил неудобна продължителност. И отново, кой понася последствията, госпожи и господа? Всички цивилни граждани, жени, деца, възрастни хора, разбира се, които са притиснати между страните в конфликта и търпят непоносимо насилие. Това трябва да спре. Крайно време е международната общност наистина да окаже натиск върху правителството на Шри Ланка, така че то да спре ескалиращото насилие и убийствата.

Европейският съюз трябва да заеме особено ясна позиция и да не превръща тамилското цивилно население в хората, пренебрегнати от историята и мъчениците на безразличието. Нашият Европейски парламент трябва да не спира с тази обща резолюция. Трябва да изискаме незабавно и безусловно прекратяване на огъня, което ще бележи началото на един по­силен ангажимент в полза на мирно разрешение на този конфликт при зачитане на правата на човека и културната идентичност.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г­жо Председател, драматичните картини от Шри Ланка показват, че една брутална гражданска война, която продължи десетилетия, приближава своята кулминация. Както всички знаем, въпреки че е възможно една война да се прекрати с оръжия, не е възможно по този начин да се установи продължителен мир. В допълнение, не може да има ефективна, дълготрайна борба срещу тероризма, особено с използване на оръжия, тъй като тероризмът винаги намира съответния начини за отговор. Следователно е важно да се преодолеят причините.

Следващата стъпка трябва да бъде достигането на мирно споразумение, базирано на следните фундаментални елементи. На първо място, ясен монопол на властта от страна на единната държава. Никоя държава не може да позволи етнически групи или части от населението да се въоръжават и да влизат във въоръжен конфликт. Това изисква обаче държавата да се съобразява с демократичните правила и принципа на правовата държава и активно да търси политическо решение, следващо модела на автономност, която най­сетне да разреши националните проблеми на Шри Ланка, израз на старо историческо наследство от колониалните времена, които трябва спешно да се разрешат.

Затова бих искал да се обърна към Европейския съюз и всички държави по света за спомагане на развитието на демокрацията и принципа на правовата държава със засилване на автономността и правата на малцинствата и, разбира се, с икономическото развитие на една страна, която е обезкървена така силно от ужасите на гражданската война.

Следователно, ако оръжията най­после замлъкнат – за жалост още не сме достигнали този етап – това няма да означава край на развитието, а ще бъде едва началото на придвижване към мир, основан на принципа на правовата държава, свободата, правата на човека, правата на малцинствата и националната автономност.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Токийската конференция даде сигнал, че кризата в Шри Ланка може да приключи и да има надежда за мир. Въпреки това четвърт милион цивилни граждани, хванати в капан в зоната на конфликта, се нуждаят от сигурно преминаване и трябва да им се осигури хуманитарна помощ. Чуждестранни наблюдатели трябва да имат достъп до зоната, за да оценят хуманитарните нужди. Освен това скорошните нападения на журналисти не дават гаранция за безопасността на хуманитарните организации. Въпреки че правителството обеща да разследва нападенията на журналисти, това не е решение. Трябва да окажем също натиск върху правителството на Шри Ланка за подписване на Отавската конвенция и за премахване на фугасните мини. Съжалявам, че членове на Европейския парламент от Групата на социалистите предпочетоха да се приберат у дома вместо да вземат участие в днешното разискване, като по този начин защитиха различните си възгледи за решаването на проблема в Шри Ланка.

  Catherine Stihler (PSE). - (EN) Г­жо Председател, искам само да изразя подкрепата си към подхода на Robert Evans. Мисля, че г­н Posselt бе този, който описа конфликта като гражданска война и, за жалост, хората, които поставиха за разискване това съвместно предложение за резолюция отказаха, според колегата ми, да го нарекат гражданска война.

Бих искала да изразя подкрепата си към казаното от предишните оратори относно незабавното прекратяване на огъня. Скорошното засилване на военните действия между LTTE и правителствените сили на Шри Ланка отежниха ситуацията и приблизително 230 000 вътрешно разселени лица са хванати в капан в район Wanni дори и сега. Жестокости, подобни на обстрела на PTK болница, правят наземната ситуация много по­тежка и опасна.

Това е много тъжен ден. Ние не можем да подкрепим всичко това и се надявам в следващата месечна сесия да станем свидетели на по­обширно разискване на особено сериозната ситуация в Шри Ланка с повече участници.

  Leopold Józef Rutowicz (UEN). – (PL) Г­жо Председател, сценарият на трагичните събития в Шри Ланка прилича на други подобни случаи. Като говорим за трагедията на бедните хора, забравяме, че причината за трагедията са отново хора – не бедни хора, а хора, идващи от същата среда. За да получат власт, те използват религиозни, племенни и етнически различия, исторически недоразумения и други начини за сеене на раздор между части от обществото във въпросната страна. Това води до разрушаването на обикновено слабо развитите елементи на демокрация и до гражданска война, заедно с всичките й жестокости, до незачитане на правата на човека и на информацията и до пълно унищожаване на противника.

Подкрепям резолюцията като израз на неодобрение към тези, които възкресяват граждански войни, и към тези, които им оказват материална и политическа подкрепа. Като предупреждение към създателите на подобни жестоки сценарии би могло да бъде знанието, че те ще бъдат заловени например от международни специални сили и осъдени на доживотен затвор.

  Nirj Deva (PPE-DE). - (EN) Г­жо Председател, г­н Evans предава грешно фактите и това ме принуди да го поправя. Не е била бомбардирана болница. Агенцията, която изпрати доклада, оттегли тази история като заяви, че е грешна. Хванатите в капан цивилни граждани, които се използват като жив щит от LTTE, не са 230 000, а 113 000. Ако наистина ги беше грижа за тамилските граждани, те не биха ги използвали като жив щит, за да се предпазят. Каква смелост е това?

Шри Ланка претърпя двадесет и пет годишна гражданска война. Трябва да помогнем на тази страна да запази статута си на една от най­старите демокрации в света. Тя има по­дълга история на демокрация от 22 от 27 държави­членки на ЕС. Страната е имала шестнадесет парламентарни избори, пет президентски избори и се е държала като член на семейството на демократичните нации. Тя е демокрация, която се е борила срещу терористическа кампания и е победила.

  Erik Meijer (GUE/NGL). - (NL) Бих желал да припомня, че преди няколко години проведохме разискване относно Шри Ланка в този Парламент и че тогава правителството на Шри Ланка беше в процес на създаване на пространство за получаване на максимална свобода на движение, включително от Европейския съюз, базирана на принципа на ненамеса, а не на посредничество за достигане на решение.

Искам да отбележа, че всички опасения, които изразих по време на разискването, във връзка с това, което ще се случи в бъдеще, сега стана реалност. Затова вярвам, че наистина трябва да се върнем към позицията на посредничество и да се борим за автономност в рамките на Шри Ланка от името на тамилския народ в североизтока. Ако не направим това, Европа ще бъда отчасти виновна за ужасните кръвопролития, които се случват в Шри Ланка в момента.

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, като един от токийските съпредседатели на мирния процес в Шри Ланка Европейската Комисия следи отблизо положението там. Дълбоко загрижени сме от настоящата ситуация и трагичните хуманитарни последици от конфликта като изразихме това в изявлението, направено локално от съпредседателите на 3 февруари 2009 г.

Приехме със загриженост затрудненото положение на хилядите вътрешно разселени лица, хванати в капан от военните действия в северна Шри Ланка. Комисарите Ferrero-Waldner и Michel вече заявиха публично загрижеността си относно последиците от военните действия върху цивилното население и призоваха и двете страни, LTTE и органите на Шри Ланка, да предпазят цивилното население, според изискванията на международното хуманитарно право, и да позволят безопасното и свободно придвижване на хора извън зоната на военните действия.

Комисията е загрижена за информацията, която е получила относно условията, при които вътрешно разселените лица живеят в така наречените „центрове за грижи“ след като са напуснали територията, контролирана от Тамилските тигри и са преминали в зони, контролирани от правителството. Важно е също в тези временни лагери да бъдат съблюдавани международните стандарти. Агенциите на ООН, Червеният кръст и други хуманитарни организации трябва да имат пълен достъп до тези центрове, съгласно международното хуманитарно право.

Комисията продължава да се тревожи за положението с правата на човека в Шри Ланка на фона на доклади за извънсъдебни екзекуции, отвличания и сериозни заплахи към медиите. Особено важно е правителството да проследи най­сериозните случаи. При скорошните си срещи с външния министър на Шри Ланка Комисар Ferrero-Waldner призова правителството на Шри Ланка да предприеме решителни действия за справяне със злоупотребите с правата на човека, включително действия срещу виновниците за събитията, и за гарантиране на свободата на пресата.

Комисията запазва убеждението си, че не може да съществува военно решение на етническия конфликт в Шри Ланка. Нужен е широк диалог за постигане на политическо решение на конфликта, така че да бъде постигнат траен мир чрез разглеждане на проблемите, довели до бунта, на първо, място и за осигуряване на адекватно пространство за всички общности.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в края на разискванията.

(1) Вж. протокола.

11.2. Положението на бежанците от Бирма в Тайланд

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е разискването на шест предложения за резолюции относно положението на бежанците от Бирма в Тайланд.⁽¹⁾

  Erik Meijer, автор. − (NL) Г­жо Председател, Бирма е известна като насилствена военна диктатура, в която каста от спекуланти е успяла да се задържи на власт години наред. Потисничеството и бедността са накарали много хора да напуснат страната или да се опитат да го направят.

Етническото разнообразие на страната едновременно оправдава и засилва тази диктатура. В обширни зони малцинствени народности са мнозинство. Те се стремят към автономност и организират протести срещу централната диктатура. Военните ръководители считат диктатурата си за необходима за поддържане на единството на страната и за подчинение на бунтуващите се. Те са по­заинтересовани от територията, отколкото за хората, които я населяват. Предоставяйки силно експлоатиращи концесии за чужди предприятия, жизненоважни източници на приходи се отнемат от местното население като при този процес сериозно се увреждат природата и околната среда.

Нуждата да се напусне страната се засилва и от факта, че не се вземат предвид местните мнозинства. Режимът бърза да елиминира обезпокоителните групи или като ги избива, или като ги прогонва от страната. Мнозина бягат по море като използват импровизирани лодки и се излагат на сериозен риск от удавяне. Много бежанци преминават границата със съседката на Бирма – Тайланд: според някои приблизителни данни до два милиона души са преминали границата за последните 25 години, а десетки хиляди, на които е отказан прием, остават бездомни в ничията земя по границата.

За нещастие чувствата на съчувствие и солидарност към бежанците са още по­слабо развити в Югоизточна Азия в сравнение с Европа. Много често бежанците биват връщани, което означава сигурна смърт. Публичното мнение не проявява заинтересованост, дори ако става въпрос за хора, споделящи същата религия, като например мюсюлманските бежанци, които с лодки стигат от Бирма до Индонезия.

Правителствата отдават приоритет на добрите връзки с колегите си в държавите с диктатури вместо да окажат натиск за подобряване на положението. Някои правителства в Европа дори клонят към приемане на подобна позиция и можем да видим бедственото въздействие на това в Азия. Това е още една причина да призовем азиатските държави да намерят решение.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, този случай подчертава тежкото състояние на едно малцинство в страна, където малцинствата в най­добрия случай са маргинализирани, а в най­лошия – третирани с жестокост. Хората от общността рохингия търпят двойна дискриминация в продължение на години. Като мюсюлмани не им се дава право да изповядват вярата си свободно, право, което в ЕС зачитаме като фундаментално, а джамиите им са повредени или осквернени. Като етническо малцинство на общността рохингия непрекъснато се отказват граждански права, които в почти целия свят се вземат за даденост: правото на брак, правото на свободно движение, правото на гражданство в страната, в която живеят, и правото на нормално образование.

Докато хвалим собствените си прогресивни постижения в сферата на правата на човека, ние в ЕС не виждаме факта, че много хора по света нямат дори основни права. В този Парламент добре знаем за тежкото положение на народа на Бирма, но от бунтовете на будистките монаси от 2007 г. насам тази страна сякаш се загуби от общественото съзнание.

Потресаващата съдба на малко известните хора от общност рохингия, особено на тези, които бягат с лодки като бежанци и които са обект на настоящата резолюция, подновиха вниманието ни към деспотичния режим в Бирма, една страна, която е много богата на човешки потенциал. Бруталностите на военната хунта контрастира ярко на действията на Тайланд, която като страна, според мен само частично, се е освободила от отговорност към бежанците от общността рохингия, тъй като за жалост заявява, че те са просто икономически бежанци, което аз считам за много малко вероятно, и се опитва да ги отпрати. Тайланд трябва да приеме по­сериозно нарастващата си роля на сила за стабилизиране и хуманност в района.

В съпоставка – можем да очакваме много малко от бруталните бирмански военни ръководители, които остават глухи за апелите ни, както са били години наред. Надявам се, че презрението на генералите на хунтата към цивилизованите възгледи един ден ще ги застигне, вероятно във формата на международен трибунал, когато Бирма най­сетне ще бъде освободена от деспотизма.

  Marios Matsakis, автор. − (EN) Г­жо Председател, бруталният режим в Бирма от известно време принуждава хиляди цивилни граждани да напуснат страната в търсене на по­сигурно бъдеще и по­добър жизнен стандарт в съседен Тайланд или през Тайланд към други страни в Югоизточна Азия.

Сред тези бедстващи хора са и местната общност рохингия от Западна Бирма, която през последните години е жертви на етническо прочистване, извършвано от бирманското правителство. За съжаление тайландските органи не оказват на тези бежанци хуманитарната помощ, която те явно заслужават. Вместо това има доклади, че тези хора са подложени на свирепо преследване. Призоваваме тайландското правителство да зачита човешките права на бежанците от Бирма и да се отнася към тях с уважение, състрадание, достойнство и хуманност.

Тази резолюция ми дава възможност и да засегна въпроса за четиридесет и една годишния австралийски писател от кипърски произход Harry Nicolaides, който бе осъден на тригодишен затвор в Тайланд за предполагаема обида към кралското семейство в книга, написана от него през 2005 г. По това време г­н Nicolaides преподава английски език в един тайландски университет, а в романа си той прави само анонимна препратка към член на тайландското кралско семейство като уличаващата творба е явно измислена.

По време на делото г­н Nicolaides, воден пред международните медии във вериги, казва на репортерите, че е понесъл неописуеми страдания. Г­н Nicolaides се извини на тайландското кралско семейство и отправи молба за кралска милост.

Смятаме, че г­н Nicolaides е бил подложен на достатъчно наказания и лошо отношение от страна на тайландските органи, които се отнесоха към случая крайно нечувствително и неподходящо и които призоваваме, също както и кралското семейство, да извършат незабавното освобождаване на г­н Nicolaides, за да се завърне у дома в Австралия. Да се постъпи по различен начин би било крайно неразумно, жалко и вредно за Тайланд.

  Marcin Libicki, автор. – (PL) Г­жо Председател, днес обсъждаме Шри Ланка, Бирма и Тайланд, а на други сесии сме обсъждали други държави. Във всички случаи обаче става дума за нестихващи граждански войни, за убийства, за нарушения на основни права на човека.

Никога няма да спрем тези зверски престъпления, ако не разкрием политическите сили и безскрупулните външни интереси, които се крият зад тези войни. Тези войни никога нямаше да могат да продължат безкрайно в бедни държави, които изобщо не могат да си ги позволят, ако зад всичко това не се крият външни интереси.

Ето защо трябва да направим две неща, за да спрем този процес. Първо, трябва да разкрием какви са тези интереси и политически сили и чрез използването на политически методи да им кажем да спрат. Второ, трябва да създадем експедиционни, полицейски и военни корпуси, които ще предприемат превантивни мерки, когато политическите средства не действат. Европейският съюз е в състояние да направи това.

  Catherine Stihler, автор. − (EN) Г­жо Председател, третирането и дискриминацията срещу лицата от общността рохингия ужасява всички ни. Като мюсюлманско малцинство в будистка Бирма те не са признати като едно от етническите малцинства на Бирма. Имат твърде малко законни права и, както се посочва в изменение 3, внесено от г­жа Glenys Kinnock, те са подложени на целенасочено обричане на бедност, отказ на гражданство, отказ на свобода на движение, произволно данъчно облагане, изземване на земи и отказ на разрешение за встъпване в брак.

Не е изненадващо, че много от тях се опитват да напуснат Бирма, тъй като нямат друг избор. Потресаващите сведения, че хиляда души от общността рохингия, пристигащи с лодки в продължение на 12 дни, вместо да бъдат приютени на безопасно място от тайландските органи, които са ги намерили, са били изтеглени обратно в международни води без навигационно оборудване, храна и вода и са били оставени да се спасяват сами, ужасяват всеки, у когото има и капчица човещина.

Едва вчера статия във вестник „Guardian“ отрази други събития. Най­скорошният случай се отнася за 220 души, които са били намерени в открит плавателен съд от рибари. Тези бежанци твърдят, че са били задържани от тайландските органи на отдалечен остров в продължение на два месеца и че са били бити, преди да бъдат принудени да се качат на лодки и изоставени на произвола на съдбата.

Трябва да се разреши проблемът с нарушенията и липсата на координирани международни действия в помощ на общността рохингия. Тайланд също трябва да поеме отговорност. Тайландският министър­председател трябва да действа. На проблема с нарушенията от страна на тайландски длъжностни лица трябва да се обърне сериозно внимание. Тайландското правителство трябва да подпише Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола от 1967 г. Както каза г­н Joel Chamy, заместник­председател на организацията „Refugees International“ със седалище във Вашингтон, лицата от общността рохингия се нуждаят от защита и убежище.

Тайланд заяви, че не желае да го предостави, но това е проблем, който няма да отшуми. Постоянно пристигат сведения за третирането на бежанци от Бирма, които влизат в Малайзия. Много от тези хора се продават като роби, жените и децата са принуждават да станат роби за сексуални удоволствия, а мъжете се продават за принудителен труд на рибарски плавателни съдове. Част от тази риба може дори да влиза на пазара на Европейския съюз. Надявам се, че днес ще можем да насочим вниманието към положението на бежанците от Бирма, и по­конкретно към общността рохингия.

  Raül Romeva i Rueda, автор. − (ES) Преди две седмици имах възможността да посетя хората от Бирма и границата между Тайланд и Бирма. Там с очите си видях несправедливостта, с която се отнасяме към някои части на света в политическо и медийно отношение.

Твърде често се вълнуваме само от заглавията на новините. Това, което видяхме в Бирма и което вече не е на първите страници на вестниците, е драма, която не е много по­различна от това, което ни е мобилизирало в много други случаи.

Имаме много явни примери за преследване, мъчения, незаконно задържане, изнасилвания и други зверства, извършвани от военната хунта в Бирма. Едно от най­възмутителните неотдавнашни действия беше приемането на така наречената конституция, която погазва най­основните демократични принципи и осигурява почти пълна безнаказаност за всички действия, които току­що споменах.

Напълно разбираемо е, че хората бягат от тази ситуация, както правеше племето карен в продължение на няколко години и както, днес съобщаваме с настоящата резолюция, постъпиха и хората от общността рохингия, заловени в Тайланд.

В тази връзка, по време на посещението ми забелязах, че и Тайланд, и международната общност са възприели обезпокоителното чувство на примирение по отношение на хунтата. Например много адвокатски асоциации, опозиционни партии, бежанци и политически затворници ни предупредиха за ужасните последствия, които ще сполетят народа на Бирма, ако международната общност, и по­специално Европейският съюз, подкрепи и признае фалшивите избори, които са свикани от Държавния съвет за мир и развитие (ДСМР) за 2010 г. Те ни предупреждават, че това ще даде картбланш на хунтата да продължи да извършва безнаказано най­различни престъпления.

Политическите и етническите групи, които се противопоставят на хунтата, са организирани много добре и са съставили алтернативна конституция, която в много по­голяма степен съответства на принципите, които твърдим, че защитаваме в Европейския съюз. Ето защо ще бъде грешка да ги изоставим на произвола на съдбата като това би ни направило съучастници, било то активни или пасивни, на диктатурата в Бирма.

  Giovanna Corda, от името на групата PSE. – (FR) Г-жо Председател, Комисар, госпожи и господа, вчера видях някои картини, в които участват бежанци от общността рохингия от Бирма. Човешко страдание е това, с което може да се опише животът на тези импровизирани лодки.

След кратко задържане тайландската военна флота ги изведе от своите териториални води и ги остави в бедстващо положение. И въпреки това Тайланд иска да се представи като държава, която посреща добре бежанците и лицата, искащи убежище. Освен това като непосредствен съсед на Бирма Тайланд е съвсем наясно с нечовешките условия на живот, създадени от хунтата, която принуждава много бирманци да емигрират, рискувайки живота си по време на преходите, които бих нарекла преходи на смъртта.

Призоваваме Тайланд и другите държави от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да намерят трайно разрешение на въпроса за бежанците и преди всичко за хората от общността рохингия, за които говорим днес.

Бихме искали също да призовем Тайланд да ратифицира Конвенцията на Обединените нации за статута на бежанците от 1951 г. и протокола от 1967 г.

  Urszula Krupa, от името на групата IND/DEM. – (PL) Г­жо Председател, проблемът с нарушенията на правата на човека в Бирма е обсъждан няколко пъти по време на настоящия мандат на Европейския парламент.

Бирма, държава, известна със своите прекрасни будистки храмове, изобилстващи от злато, е също и затвор за хиляди бирманци. Те живеят в един от най­силните политически режими в света, от който се опитват да избягат – в САЩ, Австралия, Канада и в европейските държави и техните съседки. След приемането на резолюции, призоваващи за освобождаването на хиляди политически затворници, включително много опозиционни лидери, сред които има и носител на нобелова награда, и след протести от страна на международни организации срещу задължителната военна служба за деца в Бирма, които след това биват принуждавани да работят и не получават необходимите грижи, днес ние обсъждаме проблема с нарушенията на правата на човека.

По време на бягството от този ад в Бирма хиляди хора, принадлежащи на мюсюлманското малцинство, са били заловени в лодките им в тайландски териториални води, изтеглени обратно в международни води и оставени без навигационно оборудване и хранителни запаси като някои са били хвърлени в затвора.

Мюсюлманското етническо малцинство е преследвано също от управляващия военен режим в Бирма. Това включва случаи на отказ на право на гражданство, лишаване от свобода, ограничен достъп до образование, спънки за встъпване в брак, ограничаване на свободата на движение и разрушаване на джамии, църкви и други храмове. Въпреки че трябва да оценим разрешението, предоставено от тайландските органи за временен престой на бежанци в страната им, както и декларацията на министър­председателя на Тайланд, в която той съобщи, че ще бъде проведено разследване, неотдавнашните събития все пак са очевиден пример за нарушаването на правата на човека от тайландска страна.

Разбира се ние одобряваме резолюцията, която обаче не променя човешките трагедии в региона, където корените на конфликтите не се крият само в нечовешкия военен режим и религиозните противоречия, но и в интересите на различни сили. Ето защо е необходимо да се противопоставим по­ефективно както на военната хунта, така и на сепаратистките наклонности на групите, които преследват лица, изповядващи различна религия.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г­жо Председател, в близките години хиляди бирманци напуснаха родината си поради страх от репресиите на управляващия военен режим и поради ширещия се глад, търсейки убежище в Тайланд или в съседните държави от Югоизточна Азия. Този проблем засяга главно етническото малцинство рохингия, което живее в западната част на страната. Те непрекъснато получават отказ на гражданство, имат ограничени права на словото и на движение и им се отказват други основни права на човека.

Проблемът с бежанците от Бирма има регионално измерение и съседните държави като Индия, Бангладеш и Индонезия трябва да работят в по­тясно сътрудничество, за да разрешат проблема и да предоставят на бежанците подходящи грижи и подслон. Международните агенции съобщават за случаи на нехуманно отношение към бежанците от Бирма и за тяхното брутално депортиране, което без съмнение ги обрича на сигурна смърт. Извеждането от тайландската брегова охрана в открито море на лодка с хиляда бежанци, без те да имат хранителни запаси, е било нечовешки акт, довел до смъртта на много от тях.

Освен това действията на военния режим в Бирма и проявите на насилие срещу лицата от малцинството рохингия трябва да бъдат енергично осъдени и да се отправи призив те да получат отново пълни граждански права.

  Justas Vincas Paleckis (PSE). – (LT) Тези трагични събития на границата между Бирма и Тайланд имат две страни. Жалко е, че тайландските органи са прибегнали до мерки, които не могат да бъдат оправдани, още повече че Тайланд е известен като държава, която зачита правата на човека и приема много бежанци. Министър­председателят заяви, че тези събития ще бъдат разследвани и лицата, които са се отнесли неприемливо с бежанците от Бирма, пристигнали с лодки, ще бъдат наказани. Да се надяваме, че тези обещания ще бъдат изпълнени. От друга страна, не за първи път обсъждаме безсрамното и недопустимо поведение на режима в Бирма. Мисля, че Европейският съюз трябва да предприеме по­строги мерки и определено очакваме не просто думи, а действия от страна на по­големите държави. В частност Китай трябва да окаже натиск върху Бирма тя да зачита правата на опозицията и малцинствата в страната.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, днес в тази зала се прие доклад за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище. Той трябва да засяга и държави като Бирма и Тайланд. Благодарение на представители на Европейския парламент днес се изправяме в защита на едно мюсюлманско малцинство в Бирма.

Положението стана ужасяващо и тревожно, когато тайландски войници изгониха тези бежанци от Бирма обратно в океана в безмоторни лодки; предполага се, че поне 500 от тях са загинали. По отношение на Тайланд разказите на оцелелите разкриват осъдителни действия, меко казано. Връщането на бежанци към опасността е достатъчно зло, но пускането им да се носят по течението и оставени да умрат, е много по-лошо. Други са били оставени да работят като роби в Тайланд.

Чест прави на министър­председателя, че обеща обстойно разследване, но ние трябва да го подкрепим да действа независимо от своята армия и да се ръководи от международните норми за хуманно поведение.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г­жо Председател, в тази зала сме обсъждали много пъти положението в Бирма. Ето защо за никого не е изненадващо, че на застрашените бирманци се налага да правят такива драстични опити за бягство през Андаманско море.

Тези, които достигат до бреговете на Тайланд, често срещат нечовешко отношение. Те биват връщани обратно в морето в безпомощно състояние и с безмоторни лодки. Шестдесет и шест души от малцинството рохингия са хвърлени в затвора от силите за вътрешна сигурност в Тайланд, след като са достигнали остров Патонг. Те не получават правна помощ, нямат и контакти с адвокати по въпросите на бежанците. Бежанците от Бирма се нуждаят от незабавна хуманитарна помощ и убежище.

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, Европейската комисия следи положението в Мианмар и Тайланд като приоритетен въпрос, включително неотдавнашните инциденти, при които бежанци от Бангладеш и Мианмар бяха изхвърлени на бреговете на Тайланд.

Тайланд приютява приблизително 140 000 бежанци в девет лагера покрай границата. Над един милион граждани на Мианмар съставляват важна част от работната сила в Тайланд в селскостопанския сектор, в текстилната индустрия и в туристическия сектор. Лицата от общността рохингия, пристигащи с лодки и заловени в Тайланд, са част от многоликата принудителна или доброволна емиграция от Мианмар. Освен това Тайланд има да разрешава и други проблеми с бежанци, като например с населението хмонг от Лаос.

Сложността на тези проблеми изисква всеобхватно политическо, хуманитарно, икономическо и социално решение. Комисията провежда интензивни дискусии с международната общност и с тайландското правителство в търсенето на възможни решения.

Неотдавнашното неясно политическо положение в Тайланд прекъсна диалога с правителството по този въпрос, но това е временно. Ето защо Комисията очаква, че инициативата на Европейския съюз по отношение на правителството ще доведе до намирането на конструктивен подход.

На 29 януари 2009 г. тройката на ЕС на посланическо равнище в Банкок сподели загрижеността си с тайландските органи. Тя приветства намеренията на тайландското правителство да проведе пълно разследване на инцидентите и да съобщи заключенията си и призова настоятелно тайландското правителство да третира хората, пристигащи с лодки в тайландски териториални води, съгласно международните хуманитарни стандарти и стандартите за правата на човека.

Комисията приветства намерението на правителството да предостави достъп на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците до хората, пристигнали с лодки в търсене на убежище.

Комисията насърчава тайландското правителство да се стреми към регионално сътрудничество с участието и на Върховния комисар на ООН за бежанците, тъй като проблемът с общността рохингия и другите проблеми, свързани с разселването, споменати по­рано, се нуждаят от всеобхватна реакция.

В заключение, устойчивото решение не може да бъде резултат от краткосрочни съображения за сигурност, а трябва да бъде съобразено с дългосрочните хуманитарни, политически и социално-икономически проблеми, пораждащи загриженост.

Въпреки че Тайланд не е подписал Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците, роялисткото тайландско правителство в миналото е показвало известна загриженост по отношение на хуманитарните въпроси. Комисията ще продължава да напомня на тайландските органи стриктно да спазват международните стандарти за правата на човека като предпоставка за каквото и да е решение.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в края на разискванията.

(1) Вж. протокола.

11.3. Отказът на Бразилия да екстрадира Cesare Battisti

  Председател. - Следващата точка в дневния ред е разискване на шестте предложения за резолюции относно отказа на Бразилия да екстрадира Cesare Battisti⁽¹⁾.

  Mario Mauro , автор. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, Antonio Santoro, служител в затвор, Lino Sabadin, месар, Perluigi Torregiani, бижутер и Andrea Campagna, полицай: това са имената на четирима граждани, които, наред с много други, загубиха живота си между 6 юни 1978 г. и 19 април 1979 г., погубени от безумните убийства на терористични организации, които направиха опит да премахнат демократичния ред в Италия. Един от убийците се казва Cesare Battisti.

На първо място, бих искал да предам съжалението, изразено от президента на Италия г­н Napolitano от решението на г­н Lula, бразилския президент, да предостави политическо убежище на италианския терорист Cesare Battisti, който беше осъден от съдилищата на доживотен затвор за извършването на тези четири убийства по време на Оловните години.

Нека ви напомня, че г­н Battisti беше признат за виновен не само от италианската съдебна система, но и от френската съдебна система, както и от Европейския съд за правата на човека. Това е необясним и изключително сериозен акт, който не може и не трябва да остане незабелязан от европейските институции. Ние носим отговорност към роднините на жертвите на г­н Battisti, но най­важното е, че сме ангажирани и поради това, че от много години Европейският съюз има определена антитерористична стратегия за гарантиране на безопасността на гражданите и защитаване на демократичните институции. Да стоим настрана и само да наблюдаваме, би означавало да обезсмислим усилията, полагани през годините за съвместната борба срещу една постоянна заплаха.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи също се надява, че Бразилия ще разгледа относно и ще осмисли задълбочено това много деликатно, но абсолютно основателно и законно искане. Бразилия е прекрасна демократична държава и винаги се е радвала на отлични отношения с Европа и с Италия и именно поради това бяхме изненадани от това затръшване на вратата под носа ни. В името на приятелството и уважението, което свързва нашите държави, в името на приятелството и споразуменията за сътрудничество и партньорство, свързващи Бразилия и Европейския съюз в политическо или икономическо отношение, реакцията на всички страни трябва да бъде решителна и ефективна.

Европа трябва да се обедини зад действията на италианското правителство, което използва всички законни форми на политически и дипломатически натиск и правна помощ, за да се отдаде дължимото. Решението, взето от Бразилия, противоречи грубо на имиджа на Европейския съюз, тъй като от него може да се предположи, че в една от държавите­членки на Съюза се практикуват политическо преследване и мъчения. Накратко, имаме една неприемлива ситуация, която преди всичко не почива на действителни основания.

  Manuel Medina Ortega, автор. − (ES) Г­жо Председател, мисля, че г­н Mauro описа фактите много добре. Този човек е убиец: той е убил четири души. Той беше признат за виновен от италианските съдилища и за други актове като участие във въоръжена групировка, притежание на огнестрелно оръжие – едно сериозно престъпление в повечето европейски държави – и актове на насилие.

Този човек беше признат за виновен от италиански съд. Въпреки това разбираме, че на 17 декември бразилското правителство, едно демократично правителство, му е предоставило политическо убежище.

Както каза г­н Mauro, Европейският съюз трябва да изрази солидарността си с италианското правителство и да покаже на Бразилия, една приятелска демократична държава, че е допусната грешка.

Бразилските органи ни уведомиха, че по въпроса все още се очаква решение от обжалване пред федералния върховен съд, но е много жалко, че случаят протече по такъв начин.

Не трябва да се забравя и това, че Европейския съд за правата на човека отхвърли искането на г­н Battisti за защита и че сега Европейският съюз основава действията си на зачитането на основните права на човека, което е съществен елемент на Европейската конституция.

Ето защо, предвид приятелските връзки между Европейския съюз и Бразилия, на бразилските органи трябва да се припомни, че ЕС е добър съюзник и приятел и се надяваме, че в замяна на това те няма да действат по досегашния начин.

  Carl Schlyter, автор. − (SV) Бих предпочел по­скоро да бяхме обсъждали Филипините, където Европейският съюз би могъл да има съществен принос за спасяването на живота на много хора. А сега обсъждаме индивидуално съдебно дело, което в момента се гледа в съда и за което имаме безочието да кажем, че защитаваме принципите на правовата държава. В страната, от която идвам, един от най­основните принципи на правовата държава е, че парламентът не се намесва в индивидуални съдебни дела.

Моята група и аз смятаме, че е абсолютно неправилно да обсъждаме в парламента индивидуално съдебно дело, което се разглежда в момента. За съжаление това не е първият, нито последният случай, тъй като скоро ще гласуваме по доклада Medina, с който се постъпва по съвсем същия начин. Парламентът изрази становище по отношение на вината по разглеждано в момента дело за авторски права срещу Pirate Bay в шведско съдилище преди делото да е приключило. Наистина се надявам това да не стане навик, тъй като ако стане така, точно ние тук, в Европа, ще противоречим и ще се противопоставим на собствените си принципи за правова държава, а това би било изключително жалко. Благодаря ви.

Извинете, пропуснах да спомена нещо важно.

Ако не сме доволни от това как Бразилия и Европа работят по случаите на екстрадиция и ако не сме доволни от това как се тълкуват нашите закони в националните съдилища, трябва да променим законите, така че те да бъдат еднакви за всички. Не трябва да се намесваме и да се опитваме да повлияем на отделни дела. Това е работа на съдиите, прокурорите и адвокатите на ответника, а не на Парламента. Ние създаваме законите и принципите на правовата държава, които гласят, че съдилищата са тези, които ги тълкуват в последствие.

  Cristiana Muscardini, автор. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, абсолютно безобразие е член на Европейския парламент да взема думата в тази зала, без дори да е прочел текста на резолюцията, написана и подписана от всички основни групи, и да говори неща, които не са верни: съдебното производство приключи преди много години.

Нека да разгледам нашия проблем. Безумията на един терорист и сериен убиец, осъждан многократно, не могат да бъдат защитавани от правителството на приятелска държава, с която си сътрудничим. Ние искаме да наблегнем на необходимостта, вече изразена в писмо до действащия председател на Съюза, от разискване в Съвета, който като изходи от тази невероятна ситуация и вземе под внимание новия, интернационализиран тероризъм да се заеме с въпроса и да вземе решение за общо правило за екстрадиция, независимо дали то ще действа между 27­те държави­членки на Съюза или между Съюза и трети страни.

Никой не може да позволи някой, който е убил невъоръжени хора и е използвал всички възможни начини да избегне правосъдието и роднините на жертвите, да се възприема като жертва на преследване и да създава опасни прецеденти в ущърб на закона и обществото.

  Marios Matsakis, от името на групата ALDE. – (EN) Г­жо Председател, лицата, които са признати за виновни от нашите съдилища, трябва да понесат последствията и да не получават убежище от никоя държава в света.

Cesare Battisti е осъден в Италия убиец и позицията, възприета от бразилските органи да го защити от обсега на правосъдието на Европейския съюз, е не само неприемлива, но и осъдителна и жалка в най­силния смисъл на думата и ние, както и всеки друг органи и всяка друга структура в ЕС, имаме пълното право да го кажем. Надявам се, че бразилското правителство ще се вразуми и при преразглеждането на този случай ще направи това, което се очаква от него – да екстрадира г­н Battisti в Италия колкото може по­скоро и преди този въпрос да започне да причинява сериозни последствия на иначе добрите взаимоотношения между Европейския съюз и Бразилия. Бразилия не трябва да се превръща в безопасно убежище за осъдени престъпници и Европейският съюз не трябва никога да позволява убийци да избягват наказание.

  Roberta Angelilli, от името на групата UEN. – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, с настоящото предложение за обща резолюция Парламентът ще представи своето авторитетно становище на международно равнище за преразглеждане на екстрадицията на Cesare Battisti и преди всичко ще отдаде почит на паметта на жертвите и ще засвидетелства солидарността си към техните семейства, които над 20 години очакват най­накрая да се осъществи основното им право на справедлив съдебен процес, отказвано им толкова дълго време. Не е необходимо да говоря повече. Ето защо, г­жо Председател, госпожи и господа, бих искала да посветя останалите секунди от моето време за изказвания, за да почетем паметта на жертвите с едноминутно мълчание.

(Парламентът запази едноминутно мълчание)

  Mario Borghezio (UEN). – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, г­жо Angelilli, благодаря ви за този важен жест, който показва колко различно е отношението на присъстващите в тази зала в сравнение с отношението на Европейския съюз, който като Пилат Понтийски лицемерно си измива ръцете от случая, въпреки че всъщност има две държави, които са засегнати от него: Италия, която плати извънредно висока цена на тероризма с жертвите си и с изключително трудните години; и Франция, която е силно ангажирана посредством жалките интереси на скандалното лоби на хайверената левица, което вече се прояви в случая Petrella, а вероятно и в ролята на тайните служби.

По този начин Европа подкопава директивите си срещу тероризма и загубва целия си авторитет в глобалната стратегия за борба с тероризма. Чудя се дали би се случило същото нещо, ако ставаше въпрос например за немски терорист от фракцията „Червена армия“? Европа все пак казва на Бразилия, че да не екстрадира обикновен престъпник и комунист като г­н Battisti, който сега дори и в затвора си позволява да се подиграва с жертвите си, би означавало да се принизи до положението на държава – убежище за най­лошите престъпници и терористи.

Подобно поведение би поставило под съмнение всички споразумения за партньорство и предполагам, участието в Г8. Трябва да подчертаем много ясно: не е приемливо да се правят споразумения с терористи. Терористи, осъдени чрез законни съдебни производства – тъй като нашата държава има прекрасна съдебна система, в която никой не се подлага на мъчения и всички съдебни производства са законни – трябва да излежат присъдата си до последния ден. Терористи, убийци и комунисти!

  Albert Deß (PPE-DE). – (DE) Г­жо Председател, поисках да взема думата, тъй като бях председател на немско­бразилската парламентарна група в долната камара на немския парламент в продължение на 10 години и познавам Бразилия много добре. Действително съм изненадан от отказа на администрацията на г­н Lula да екстрадира този убиец с присъда в държава­членка на Европейския съюз. Надявам се, че съдебното производство в Бразилия ще приключи много бързо.

Администрацията на г­н Lula показва особена ангажираност към правата на човека. Една от страните на правата на човека е убийците с присъда да получават заслуженото наказание и поради това се надявам, че настоящото предложение за резолюция ще получи силна подкрепа. Аз лично ще използвам моите контакти с бразилски членове на парламента, за да се предприемат мерки за оказване на натиск върху правителството и на вътрешно равнище, за да се одобри искането за екстрадиция.

  Janusz Onyszkiewicz (ALDE). – (PL) Г­жо Председател, след края на Втората световна война в Европа много нацистки престъпници избягаха в Южна Америка, за да избегнат правосъдието. Опитите да бъдат върнати и изправени пред съд бяха изключително трудни. Те доведоха до такива отчаяни стъпки като действията на израелските оперативни служби, които просто отвлякоха Eichmann от Южна Америка, за да го изправят пред съда.

Явно традицията за бягства в Южна Америка не е отмряла, както и убеждението, че там може да се получи убежище и че човек може да изживее дните си спокойно и безнаказано, въпреки престъпленията, които е извършил. Действия като тези на бразилското правителство поддържат това убеждение и за съжаление могат да станат причина чувството за безнаказаност да се разпространи широко. Ето защо е изключително важно това искане за екстрадиция да бъде прието.

  Mariann Fischer Boel, член на Комисията. − (EN) Г­жо Председател, Комисията е запозната с неотдавнашното решение на бразилския министър на правосъдието да предостави политическо убежище на лицето с италианско гражданство Cesare Battisti, осъдено задочно с доживотна присъда от италиански съд.

Внимателно обмислихме ролята на Комисията в тази ситуация, особено след като миналата седмица г­н Andrea Ronchi, италианският министър на общностните политики, призова заместник­председателя г­н Barrot Европейският съюз да подкрепи искането на Италия за екстрадиция до бразилското правителство.

Както беше обяснено и на италианското правителство, Комисията не разполага с компетенции за намеса в този случай. Договорът за Европейския съюз е изключително ясен по отношение на конкретния въпрос: юридическите правомощия на Европейския съюз и на Комисията в сферата на сътрудничеството по наказателни дела са ограничени до съдебното пространство на ЕС­27. Европейският съюз може да съдейства при случаи на екстрадиция между държавите­членки, но не притежава компетенции по отношение на връзките на държавите­членки с трети страни по въпросите на сътрудничеството в наказателните дела. Двустранните отношения между Италия и Бразилия по този въпрос се определят от двустранно споразумение, подписано през 1989 г.

  Председател. - Разискването приключи.

Продължаваме с гласуването.

(1) Вж. протокола.

12. Време за гласуване

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е гласуване.

(За резултатите от гласуването и друга информация относно гласуването: вж. протокола)

- Преди гласуването:

  Martine Roure (PSE). – (FR) Г­жо Председател, сигурно ще си помислите, че съм в лошо настроение, но честно казано смятам, че гласуването на такива важни доклади, на такива важни резолюции от толкова малко членове на Парламента – и, разбира се, вината не е на присъстващите тук – е една безнадеждна ситуация и действително се съмнявам, че заслужаваме доверие.

Ето защо, говорейки от свое име, не бих могла още дълго да приемам присъстващите тук да бъдем толкова малко на брой и в един момент ще е необходимо да се зададе въпросът дали не трябва да има проверка на кворум. Съвсем наясно съм, че трябва да има 40 членове на Парламента, за да може да се поиска проверка на кворум. Тъй като тук сме малко над 40 души, ще е трудно, но все пак мисля, че трябва да се направи нещо.

(Ръкопляскания)

  Председател. - Тъй като по­малко от 40 членове на Парламента поставят въпроса, ще преминем към гласуване.

  Marios Matsakis (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, това се е случвало през последните пет години. Не се случва за първи път днес. Твърде късно е да го отбележим днес.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Искам само да подчертая, че този проблем се отнася за социалистите и може би за някои други групи, но не и за Европейската народна партия, която съзнава своите отговорности по отношение на този важен въпрос и присъства тук в много по­многочислен състав в сравнение с други групи.

  Gérard Onesta (Verts/ALE). – (FR) Г­жо Председател, вие сте абсолютно права. Процедурата за кворум може да се приложи само по искане на 40 членове на Парламента или от председателстващия заседанието. Затова ако желаете, ако смятате, както каза г­жа Roure, че това разискване е твърде важно и трябва да бъде прекратено сега, вие самата можете да поискате проверка на кворума и гласуването да отпадне –ако мислете, че си заслужава.

  Mario Mauro , автор. – (IT) Г­жо Председател, благодаря на г­н Onesta, но мисля, че пропадна още един опит да се спаси in extremis (един терорист), който е осъждан многократно.

  Bernd Posselt (PPE-DE). – (DE) Г­жо Председател, искам само да кажа, че именно всеки четвъртък следобед се обсъждат най­важните въпроси и че поради тяхната неотложност тези въпроси действително трябва да се разглеждат четвъртък следобед. Единствените лица, които можем да виним, са тези, които отсъстват в четвъртъците. Те се покриват и се чудя дали отново ще желаят да се кандидатират за Европейския парламент.

  Председател. - Въпросът има по­широко политическо измерение. Доста много хора могат да бъдат винени: политически групи и всеки един член на Парламента. Не мога да наруша процедурата, г­н Onesta. Правилото гласи, че мога да отговоря на искане от 40 членове на Парламента, което не е така в настоящия момент.

12.1. Положението в Шри Ланка (гласуване)

- Преди гласуването на точка 2:

  Manuel Medina Ortega, автор. − (ES) Присъствам на това заседание, но в резултат на договорка в групата на социалистите в Европейския парламент няма да участвам в гласуването. Но все пак съм тук.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, в последния момент моля за промяна на формулировката на устното изменение, ако залата позволи, тъй като вече установихме какво е било объркването в общата резолюция.

Първоначалната формулировка гласеше „non-fire period“ (период на спиране на огъня) и това не ни звучеше добре, затова я променихме на „cease-fire“ (прекратяване на огъня). Сега се оказва, че в официалния текст на декларацията на съпредседателите, в която участва Европейският съюз, се използва формулировката – която е странна, но все пак те я използват в писмена форма – „no-fire period“ (период на прекратяване на огъня). И така, можем ли да заменим „non-fire“ с „no-fire“, вместо да се използва „cease-fire“, тъй като това ще отрази официалния текст на съпредеседателите?

  Marios Matsakis (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, мисля, че предстои още нещо за промяна и смятам, че г­н Tannock трябва да ни съобщи за това преди да гласуваме.

  Charles Tannock, автор. – (EN) Г­жо Председател, става въпрос за включването на думата „хуманитарна“ помощ, просто за да изясним за каква помощ говорим.

Но важното е да се обяви „no-fire period“ (период на прекратяване на огъня), както е формулировката в декларацията на съпредседателите.

  Raül Romeva i Rueda, автор. − (ES) Да, има нещо, но не зная дали то е недоразумение или не. На теория вариантът, който имаме от устното изменение, е, че текстът трябва да съдържа „cease-fire“, а не „non-fire“. Така ли е или съм разбрал неправилно?

Текстът трябва да съдържа „cease-fire“.

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, току що осъзнах, че заради реда, в който са отпечатани измененията в списъка за гласуване, аз всъщност съм прочел устното изменение на съображение К. Извинявам се за объркването, но всъщност сега внасяме изменение в точка 2. Това може да обясни защо имаше известно объркване. Можем ли да обърнем списъка за гласуване в обратен ред? Извинявам се, но нещата са в обратен ред в моя списък. Всъщност аз прочетох промяната, която исках да направим в съображение К, а не в точка 2, така че това е изменението, за което ще е следващото гласуване. Наистина се извинявам за объркването.

Изменението на точка 2 следва да бъде това, което направихме миналия път: „Вярва, че военна победа над LTTE, предвиждана от правителството на Шри Ланка, няма да премахне необходимостта от намиране на политическо решение за гарантиране на траен мир“. Точно такъв е текстът в списъка за гласуване.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

  Marios Matsakis (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, за да няма грешка, мисля, че сега трябва да гласуваме по съображение К.

- Преди гласуването на съображение IА:

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, сега, заради г­н Romeva I Rueda ще повторя правилния текст.

Устно измененото съображение К сега трябва да гласи: „като има предвид, че съпредседателите от Токио съвместно призоваха правителството на Шри Ланка и LTTE да обявят период на прекратяване на огъня, за да позволят болните и ранените да бъдат евакуирани и мирното население да получи хуманитарна помощ,“.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

12.2. Положението на бежанците от Бирма в Тайланд (гласуване)

- Преди гласуването на точка 2:

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, още веднъж отбелязвам, че длъжностните лица всъщност не са написали устните изменения в същия ред, в който те са гласувани, така че този път самият аз ще внимавам много да спазя правилния ред. По отношение на точка 2 искаме да добавим думите в края на точката, „както и целенасочено обричане на бедност, произволно данъчно облагане и изземване на земи“.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

- Преди гласуването на точка 5:

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, устното изменение на точка 5 е както следва: „Приветства сътрудничеството на тайландското правителство с Върховния комисар на ООН за бежанците и призовава за незабавен и пълен достъп до всички пристигнали с лодки задържани лица от общността рохингия, за да може да се установи нуждата им от защита; същевременно призовава правителството на Тайланд да подпише Конвенцията на ООН от 1951 г. за статута на бежанците и протокола от 1967 г. към нея;“.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, ще прочета целия текст на точка 6 с устното изменение: „Подчертава, че проблемът, свързан с лицата от лодките, който засяга Тайланд и други държави, е основно от регионално естество; има положително отношение към усилията на тайландското правителство да засили сътрудничеството между съседите в региона с цел разрешаване на проблема, свързан с общността рохингия; в тази връзка приветства проведената на 23 януари среща между постоянния секретар на външните работи г­н Kasit Piromya и посланиците на Индия, Индонезия, Бангладеш, Малайзия и Бирма; и призовава членовете на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, и по­специално тайландското председателство и съответните международни организации, да работят в посока намиране на трайно решение на този останал дълго неразрешен проблем;“.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

  Charles Tannock, автор. − (EN) Г­жо Председател, съображение Д трябва да гласи: „като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка със сведенията за малтретиране на бежанците от Бирма и получи достъп до някои от 126­те лица от общността рохингия, все още задържани от тайландските органи“.

(Парламентът се съгласи да приеме устното предложение за изменение)

12.3. Отказът на Бразилия да екстрадира Cesare Battisti (гласуване)

13. Поправки на вот и намерения за гласуване: вж. протокола

14. Действия, предприети вследствие позиции и резолюции на Парламента: вж. протокола

15. Решения относно някои документи: вж. протокола

16. Предаване на текстове, приети на настоящото заседание: вж. протокола

17. Писмени декларации, вписани в регистъра (член 116 от Правилника за дейността): вж. протокола

18. График на следващите заседания: вж. протокола

19. Прекъсване на сесията

(Заседанието бе закрито в 16,35 ч.)

Може ли Съветът да коментира съобщението на Комисията относно цените на хранителните стоки в Европа (COM(2008)0821), публикувано през декември миналата година? Съветът счита ли, че съобщението се отнася адекватно към сегашната ситуация на пазара, когато цените на земеделските и енергийните стоки са паднали драстично?

Съветът вижда ли необходимостта от по­голямо наблюдение и проучване на пазара за справяне с колебанията в цените както на стоките за широко потребление, така и на хранителните стоки?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът би искал да осведоми уважаемата колега, че съобщението на Комисията относно цените на хранителните стоки в Европа беше представено на сесията на Съвета на 19 януари 2009 г. Това съобщение последва искане на Европейския съвет от юни 2008 г. за разследване на причините за рязкото увеличение на цените на хранителните стоки, последвало още по­голямото увеличение на цените на стоките за широко потребление.

Съобщението разглежда последните тенденции в развитието на селскостопанските стоки и цените на хранителните продукти. В частност предлага начини за подобряване на функционирането на хранителната верига в Европа като стартира работна програма за целта. Допълнително, inter alia, е забелязана необходимост от балансиране на глобалното търсене и предлагане на хранителни стоки и премахване на бариерите в международната търговия.

Председателството изразява убеждение, че разискванията на Съвета бяха полезни с предоставянето на възможност на членовете на Съвета да обменят мнения по този важен въпрос. В хода на дискусиите бяха изразени редица мнения. Някои представители например повдигнаха въпроса за слабата позиция на производителите на фона на големите търговски вериги, както и необходимостта от намаляване на цените по цялата верига за доставки на хранителни стоки.

Повечето представители изразиха съгласие относно необходимостта да се наблюдава внимателно пазара и Комисията пое ангажимент да докладва по този въпрос до края на 2009 г.

През декември 2008 г. „Crisis Watch“ на Международната кризисна група обяви, че рискът от подновено насилие в Централноафриканската република никога не е бил по­голям, отколкото е днес. Разположена между Чад, Судан и Демократична република Конго, в Централноафриканската република съществуват и рискове от вътрешна нестабилност. Изразени са опасения, че крехката стабилност в страната няма да бъде опазена поради липсата на добре обучени, опитни и подходящо оборудвани мироопазващи войски и липсата на политическа воля от страна на международната общност. Какво може да направи и ще направи Съветът, за да гарантира, че в случая с Централноафриканската република няма да се повтори ситуацията с Чад или Демократична република Конго?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът е изразявал многократно своята загриженост във връзка с продължаването на хуманитарната криза в североизточната част на Централноафриканската република (ЦАР). Той също така е наясно с необходимостта от създаване на благоприятни условия в тази зона (ЦАР) за доброволното, безопасно и устойчиво завръщане на бежанците и разселените лица, както и за реконструкция и икономическо и социално развитие на региона.

Поради тази причина Европейският съюз предоставя различни видове помощ за Централноафриканската република, точно както го прави и за Чад. Операцията „EUFOR Чад/ЦАР“ в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) е само част от тази многоизмерна помощ. Действията на Комисията в подкрепа на сътрудничеството за развитие, както и предоставянето на хуманитарна помощ, осигуряват допълнителна помощ.

Операцията „EUFOR Чад/ЦАР“ на Европейския съюз вече има значителен принос за стабилизирането на региона, заедно с мисията на ООН в ЦАР и Чад (MINURCAT) и съвместната мисия на ООН и Африканския съюз в Дарфур (UNAMID). „EUFOR Чад/ЦАР“ в частност осигури защита за бежанците, разселените лица и хуманитарните служители.

„EUFOR Чад/ЦАР“ е военна операция за срок от дванадесет месеца и ще завърши на 15 март 2009 г. Съветът подчерта значението на пълното разгръщане на мисията на ООН в Чад и ЦАР (MINURCAT), одобрено с резолюция 1861 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН, когато изтича мандатът на EUFOR. Пълното разгръщане на MINURCAT е от ключово значение за осигуряване на ефективен отговор на заплахите, които не са от военен характер, като бандитизъм и престъпност.

На този фон и след проведени консултации с централноафриканските органи Съветът настоява да се вземат всички мерки, за да се гарантира, че договореностите относно последващите действия след операцията на Европейския съюз ще бъдат осъществени, включително чрез операция на Организацията на обединените нации, в съответствие с член 10 от резолюция 1778.

Какви нови инициативи предприема Съветът за борба срещу детския труд и експлоатацията му на глобално ниво?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Борбата срещу детския труд е основен елемент от политиката на Европейския съюз по отношение правата на човека и към него трябва да се подходи на всички равнища и с разнообразни действия. Европейският съюз следва цялостен подход за премахване на всички форми на детския труд, обхващащ управленските измерения и действия в политиката, търговията и развитието с цел облекчаване на бедността, пазара на труда, социалния диалог и социалната закрила, с акцент върху свободното и достъпно за всички основно образование.

Чешкото председателство възнамерява да инициира разисквания по редица въпроси, свързани със закрилата на детето. Председателството ще се фокусира по­специално над активното полицейско сътрудничество в търсенето на изчезнали деца, подобряване използването на Шенгенската информационна система (ШИС) за тези цели и съвместни действия за борба с незаконното съдържание в интернет. Освен това чешкото председателство ще продължи дейността на френското председателство и ще следва заключенията на Съвета относно проекта за предупредителна система за децата. Закрилата на детето бе темата на неформална среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи, проведена в Прага на 15­16 януари, а също така ще бъде обсъждана и на конференциите на министрите на тема „По­безопасен интернет за децата“ и „Европа – подходяща за деца“, които ще се проведат през април.

По отношение на детския труд, въз основа на заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC) от май 2008 г. Европейската комисия работи по доклад, насочен към очертаване на съществуващите мерки за борба срещу детския труд. Чешкото председателство е в очакване на резултатите от него.

Нещо повече, Комисията планира да представи на Съвета през март 2009 г. преразглеждане на рамковото решение на Съвета относно борбата срещу сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Чешкото председателство е готово да започне активно преговорите по съответната инициатива, която има за цел да създаде по­ефективен инструмент за борба срещу сексуалните престъпления, отнасящи се до деца. Освен това, по време на чешкото председателство през март 2009 г. в Прага ще се проведе конференция в областта на наказателното право на тема: „Защита на уязвимите жертви и техния статут в наказателното производство“.

В контекста на правата на човека целта на чешкото председателство ще бъде подобряването на сътрудничеството и партньорството между институциите на Европейския съюз, от една страна, и неправителствените организации, от друга, както и да допринесе за повишаване ефективността на съответните финансови инструменти на Европейския съюз. Оценката на обновения Европейски инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДЧП) се очаква през 2009 г. ЕИДЧП включва действия, насочени към предотвратяване набирането на деца за въоръжени конфликти и насърчаване на тяхното освобождаване и реинтеграция.

Какви инициативи предприема Съветът съвместно със Съединените щати, Китай и Индия за осигуряване на по­добро регулиране и надзор на глобалния пазар на финансови услуги?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Председателството на Съвета участва в редовните срещи на министрите и в срещите на върха на ниво държавни глави с редица страни извън Европейския съюз, включително Съединените щати, Китай и Индия. На тези срещи се обсъждат теми от общ интерес, включително финансови услуги, и се търси взаимно съгласие, когато това е възможно. Въпреки това, при липсата на предложение от Комисията, Съветът не е в състояние да приеме законодателен акт. Сегашната финансова криза прави срещите с партньорите в световен мащаб изключително важни.

Що се отнася до отношенията със Съединените щати, трябва да се подчертае значението на Трансатлантическия икономически съвет (TEC). Той бе създаден през 2007 г. за наблюдение на трансатлантическата икономическа интеграция между Европейския съюз и Съединените щати, което включва при необходимост и интегрирането на финансовите пазари.

Освен това, в продължение на няколко години Европейската комисия провежда редовен диалог в областта на регулирането на финансовите услуги, а в някои случаи и макроикономически диалог с ключови икономически партньори. Тези диалози започнаха с регулаторния диалог между Европейския съюз и Съединените щати през 2002 г., последвани от диалога между Европейския съюз и Китай през 2005 г. и диалога между Европейския съюз и Индия през 2006 г.

Съветът не участва в тези диалози, но следи напредъка чрез Комитета по финансови услуги и Икономическия и финансов комитет. Когато е целесъобразно, Съветът е информиран от Комисията за напредъка и неформално се обменят мнения.

И накрая, аз си спомням първоначалната среща на Г­20, включваща Съединените щати, Китай и Индия, която беше проведена във Вашингтон на 15 ноември 2008 г., с цел да се отговори на сериозните предизвикателства за световната икономика и финансовите пазари, предизвикани от сегашната криза. Съветът беше представен на тази среща от председателството. Държавните глави от Г­20 договориха амбициозен план за предприемане на мерки в краткосрочен и в средносрочен план за подобряване на международното финансово регулиране. Този процес ще продължи – следващата среща вече е планирана за 2 април тази година – и тази работа вероятно ще положи основата на най­важната международна платформа за по­добро регулиране и надзор над глобалния пазар на финансови услуги.

Какви инициативи предприема чешкото председателство за гарантиране на общата енергийна политика и за осигуряване способността на Европейския съюз да действа като едно цяло при договарянето на енергийни доставки?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Скорошният спор между Русия и Украйна подчерта важността на укрепването на енергийната политика на Европейския съюз. Чешкото председателство постави енергийната политика начело на трите си основни политически приоритета дълго преди уязвимостта на Европейския съюз по отношение на енергийната зависимост да бъде отново подчертана от прекъсването на доставките. Премиерът Topolánek ясно заяви преди две седмици на срещата на високо равнище по проекта „Набуко“ в Будапеща, че общата енергийна политика е крайно необходима. Сега задачата на чешкото председателство е да използва ситуацията и политическата воля, породена от кризата, за да въведе спешни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за предотвратяване на големи прекъсвания в доставките в бъдеще и да подобри способността ни да се справяме с последиците при необходимост. На 12 януари се състоя извънредна среща на енергийните министри, които представиха пакет от мерки в тази област.

Колкото до дългосрочните стратегически мерки – решението е в диверсификация на маршрутите за доставка, доставчиците и източниците. Независимо дали са терминалите на „Северен поток“, „Набуко“, „Южен поток“ или терминали за втечнен природен газ (LNG), диверсификацията е благоприятна от гледна точка на намаляване на енергийната ни зависимост и по този начин за укрепване на позицията на Европейския съюз при договаряне лице в лице с неговите партньори.

По отношение на средносрочните мерки трябва да бъдат определени липсващата енергийна инфраструктура и връзки като работата по тях трябва да бъде ускорена. Европейският вътрешен енергиен пазар никога няма да работи, освен ако трансграничните трансфери не са лесно осъществими. Същото важи и за европейската солидарност. Трябва да се заемем с проблемите на енергийните острови. Необходимата предпоставка за това е мобилизирането на нужните финансови ресурси, т.е. чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Председателството ще се стреми да се даде приоритет на енергийните инфраструктурни проекти в рамките на Европейския икономически план за възстановяване.

Последно, но не и по важност – краткосрочните спешни мерки трябва да ни дадат възможност да подпомогнем държавите­членки при необходимост. Примерите на Словакия и България посочиха ясно необходимостта от засилване на двустранните и регионални споразумения за солидарност.

Няколко други полезни мерки бяха определени, като например подобряване на прозрачността по отношение на газовите потоци, търсенето и обемите на съхранение както в държавите­членки, така и в снабдяващите/транзитните страни, последвано от инсталиране на надеждна система за измерване. Трябва да бъде оценен механизмът за ранно предупреждение и действието му да обхване и транзитните страни.

Преразглеждането на директивата за гарантиране сигурността на доставките на природен газ може също да играе важна роля. Всички тези мерки ще заздравят Европейския съюз и по този начин ще ни дадат възможност да говорим с един глас с нашите енергийни доставчици.

Енергийната политика на Европейския съюз се базира на плана за действие, приет от Европейския съвет през март 2007 г. Работата по изпълнението на този план за действие е в ход. Тя ще бъде допълнително ускорена в светлината на втория стратегически енергиен преглед на Комисията, който беше представен на Съвета през ноември 2008 г. и който се съсредоточава по­специално върху енергийната сигурност и необходимостта от солидарност.

Съветът ще преразгледа положението на 19 февруари и ще вземе решение за по­нататъшни конкретни мерки, предвидени във втория стратегически енергиен преглед, както и продължаване на мерките, договорени на 12 януари. Това ще осигури основата за споразумение на Съвета през март относно необходимите действия, ако Съюзът преследва целта за създаване на обща енергийна политика, и по­специално за повишаване на енергийната сигурност.

Друг важен елемент на общата енергийна политика е енергийната ефективност. В тази област Съветът ще разгледа различните законодателни предложения, представени наскоро от Комисията, заедно с втория стратегически енергиен преглед, а именно: преработеното предложение за енергийните характеристики на сградите; преработеното предложение за етикетиране на енергийните продукти по отношение на енергийната ефективност; и предложението за етикетиране на гумите по отношение на горивната ефективност.

Как възнамерява Съветът да подкрепи принципа на субсидиарност в областта на образованието, социалните въпроси и частното право?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът се ангажира да спазва изцяло принципа на субсидиарност. Той ще продължи да гарантира, в съответствие с член 5 от Договора за създаване на Европейската общност, че Общността предприема действия, само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите­членки.

При разглеждането на предложение за предприемане на действия на общностно ниво Съветът проучва не само съдържанието на предложението, но също така дава оценка дали предложението зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност. Съветът няма да се съгласи с предложение, ако счита, че тези принципи не са спазени.

Същото е и в областта на образованието, социалните въпроси и частното право, посочени от уважаемата колега. Още повече, че в тези две области договорите предвиждат действията на Общността да са насочени към подкрепа и допълване на дейностите на държавите­членки. По­специално, Съветът зорко следи действията на Общността в областта на образованието да зачитат отговорността на държавите­членки относно съдържанието на учебния материал и организацията на образователните системи, както и тяхното културно и езиково разнообразие.

Може ли Съветът да очертае конкретните си цели в областта на териториалното сближаване и какви усилия ще положи за решаване на пространствените диспропорции, които съществуват в икономическото и социално развитие и в развитието на околната среда в рамките на Общността?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът отдава значение на териториалното сближаване като един от основните аспекти на политиката на сближаване, насочен към справяне с териториалните дисбаланси в икономическото и социално развитие и развитието на околната среда в рамките на Европейския съюз. Той признава важността на политиката на сближаване за периода 2007­2013 г. за вземането под внимание на териториалното измерение от държавите­членки. Зелената книга относно териториалното сближаване на Комисията от 6 октомври 2008 г. се обсъжда в момента, така че Съветът все още не е стигнал до окончателно становище по съдържанието й. Предварителните резултати от този обществен дебат ще бъдат представени по време на неформалната среща на министрите, отговарящи за регионалното развитие, която ще се проведе в Mariánské Lázně (Чешката република) през април 2009 г.

Независимо от това беше изготвен междинен доклад от френското председателство, който е публично достояние ⁽¹⁾.

Основните заключения на този междинен доклад потвърждават широката подкрепа за постигане на следните големи цели:

- намаляване на различията между регионите по отношение на развитието;

- устойчиво и балансирано развитие на цялата територия на Европейския съюз, при отчитане на специфичните характеристики на отделните региони, така че да се осигурят добри условия за живот в целия Европейски съюз;

- насърчаване на принципа, че всяка територия трябва да има минимум достъп до основни транспортни инфраструктури, нови информационни и комуникационни технологии, както и до основните услуги от общ интерес като здравеопазване и образование;

- подкрепа за необходимостта Общността и националните секторни политики да обърнат по­голямо внимание на тяхното различно въздействие върху териториите, както и за по­добри връзки с други европейски политики с териториално въздействие.

Въпреки това според доклада някои представители изразиха своята загриженост относно определени аспекти на Зелената книга.

Съветът ще продължи да следи отблизо проблема, и по­специално последиците от публичното разискване върху Зелената книга на Комисията. Той ще бъде в състояние да съобщи официално становище след като Комисията излезе с предложения в светлината на това разискване.

В светлината на последните събития, засягащи свинарството, Съветът провел ли е разисквания по отношение на въвеждането на етикетиране на произхода на всички хранителни стоки, така че да станат възможни проследяването и прозрачността?

Съветът приема ли, че това е единственият начин да се осигури доверието на потребителите в хранително­вкусовата промишленост?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Въпросът за етикетирането на произхода в момента е в процес на обсъждане в Съвета и в Европейския парламент въз основа на предложението на Европейската комисия за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно осигуряването на информация за хранителните стоки за потребителите ⁽¹⁾.

В съответствие с действащото законодателство на Общността етикетиране на произхода е необходимо:

- в случаите, когато потребителят може да бъде подведен за истинския произход или източник на хранителните продукти, и

- при прилагане на специфични правила като тези за плодове и зеленчуци, говеждо месо, вино, мед, риба и внос на птиче месо.

По отношение на етикетирането на страната на произход или мястото на произход на хранителните стоки основното изискване в предложеното ново законодателство се запазва. Етикетирането следователно ще остане доброволно, освен ако непредоставянето на такава информация може да подведе потребителя. В този случай етикетирането става задължително. Предложението на Комисията също има за цел да изясни условията, при които държавите­членки могат да приемат национални правила за етикетиране на произхода.

Този подход се основава на виждането, че етикетирането на хранителните стоки, включително посочването на произхода, е преди всичко инструмент за информиране на потребителите. Етикетирането на произхода само по себе си не може да се разглежда като средство за повишаване безопасността на хранителните стоки, тъй като то не отстранява причините за замърсявания като посочените от уважаемия колега.

Всички хранителни стоки и фуражи, пуснати законно на пазара в Европейския съюз, трябва да бъдат безопасни, независимо от къде произхождат. С цел да се запази доверието на потребителите този основен принцип трябва да продължи да бъде крайъгълен камък на политиката на Европейския съюз за безопасност на хранителните стоки.

През юни 2008 г. Съветът обяви, че 2008 г. трябва да отбележи повратна точка в увеличаване на колективните усилия за изкореняване на бедността в контекста на устойчивото развитие с цел да се гарантира, че до 2015 г. всички Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) ще бъдат постигнати по света.

Какъв напредък може да докладва Съветът по отношение на усилията си за постигане на ЦХР и Съветът счита ли, че 2008 г. отбеляза такъв повратен момент?

Освен това какви инициативи възнамерява Съветът да предприеме през настоящата година, за да гарантира, че всички ЦХР ще бъдат изпълнени до 2015 г.?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Европейският съюз показа своята ангажираност в подкрепа на постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) чрез „Дневен ред на Европейския съюз за действие по отношение на ЦХР“, одобрен от Европейския съвет през юни 2008 г. Този дневен ред за действие поставя редица моменти, които ще допринесат за постигането на тази цел, и предлага примери за действия от страна на Европейския съюз в подкрепа на вече извършени ангажименти.

Дневният ред на Европейския съюз определя приоритетните действия в ключови области като образование, околна среда, здравеопазване, водоснабдяване и канализация, селско стопанство, растеж, инфраструктура и равенство между половете. Също така е необходимо да се подобри интеграцията на сходните проблеми във всички сектори. Европейският съюз предложи на своите партньори по въпроса за развитието да споделят този дневен ред за действие, който също трябва да бъде взет под внимание в контекста на съвместната стратегия на Европейския съюз и Африка и различните партньорства, формулирани на срещата на върха в Лисабон. Приемането на дневния ред от страните партньори ще представлява ключов фактор за осигуряване на успеха му.

В светлината на постигнатия напредък в някои страни и райони Европейският съюз е убеден, че всички ЦХР все още могат да бъдат постигнати във всички региони на света, при условие че се предприемат съгласувани и продължителни действия от сега до 2015 г. Обаче Европейският съюз е сериозно загрижен за последиците от насоката на развитие в много страни и региони, и по­специално Африка на юг от Сахара, от гледна точка на постигане на ЦХР.

Появиха се нови предизвикателства, които могат да попречат на постигането на ЦХР: глобална финансова криза, високи и непостоянни цени на хранителните стоки и стоките за широко потребление. Появата на нови участници направи схемата за помощ по­сложна. Все по­голямото отдаване на приоритет на борбата срещу климатичните промени и укрепването на способността на развиващите се страни да се адаптират води до нови засилени колективни усилия чрез допълнителни помощи. Необходим е подновен ангажимент от страна на международната общност в подкрепа на Консенсуса от Монтерей и готовност да се предприемат по­нататъшни действия, за да се справим с тези нови предизвикателства.

В своите насоки за участие в конференцията в Доха за финансиране на развитието Европейският съюз декларира, че най­бедните страни и страните в уязвимо положение не трябва да бъдат жертви на сегашната криза, която не трябва да попречи на изпълнението на ангажиментите в подкрепа на Консенсуса от Монтерей и постигането на ЦХР.

На този фон Европейският съюз ще запази водещата си роля в осигуряването на финансова подкрепа за постигане на ЦХР, включително официалната помощ за развитие (ОПР), и ще положи всички усилия за осигуряване на амбициозни действия от страна на широката международна общност. Съветът ще обсъди тези въпроси подробно по време на срещата на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC) през май 2009 г.

Какво е виждането на Съвета относно ситуацията с правата на човека в Куба, и по­специално положението на Ricardo González Alfonso, който е в затвора повече от пет години и който бе избран за журналист на годината от „Репортери без граници“ през декември 2008 г.?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Зачитането и насърчаването на правата на човека и свободата на изразяване е основен елемент от външната политика на Европейския съюз.

В заключенията си от 23 юни 2008 г. Съветът прикани кубинското правителство да подобри положението с правата на човека чрез, inter alia, безусловното освобождаване на всички политически затворници, включително и тези, които са били задържани и осъдени през 2003 г. Той също така поиска от кубинското правителство да улесни достъпа на международните хуманитарни организации до кубинските затвори. Освен това Съветът потвърди решимостта си да води диалог с кубинските органи, както и с представители на гражданското общество и демократичната опозиция, в съответствие с политиките на Европейския съюз, с цел насърчаване зачитането на правата на човека и реален напредък към плуралистична демокрация. Европейският съюз ще продължи да осигурява практическа помощ на всички обществени сектори за мирна промяна в Куба и ще окаже натиск върху кубинското правителство да предостави свобода на информация и изразяване, включително и достъп до интернет.

Диалогът с кубинските органи беше подновен на срещата на министрите на 16 октомври 2008 г. Той даде възможност на Европейския съюз да очертае пред кубинското правителство възгледите си относно демокрацията, всеобщите права на човека и основните свободи. В същото време Европейският съюз поддържа контактите си с демократичната опозиция.

Развитието на правата на човека и свободата на мнение в Куба ще бъде важен елемент при оценката на отношенията на Европейския съюз с Куба, включително и на ефективността на процеса на политически диалог.

Що се отнася за отделни случаи, Съветът ги наблюдава отблизо и ги поставя пред кубинските органи при всяка възможност.

Въпреки постоянното нарастване на правомощията и отговорността на Европейския парламент участието на гласоподавателите в изборите за Европейски парламент спадна твърдо от средно 63 % за Съюза през 1979 г. на 45,3 % през 2004 г. Как предлага Съветът да се ангажира електората във всяка държава­членка на предстоящите избори през юни? Как да се обясни значението на Европейския парламент и да се обърне тази тенденция?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Въпросът за участието в изборите стои пред всяка отделна държава­членка и във всяка една от тях се организират информационни кампании относно изборите за Европейски парламент в съответствие с националното законодателство. Следователно не е уместно Съветът да заема позиция по този въпрос, нито да предприема някакви инициативи.

Въпреки това Европейският парламент, Съветът и Комисията в политическа декларация от 22 октомври 2008 г., озаглавена „Да общуваме на тема Европа в партньорство“, подчертаха първостепенното значение на принципното подобряването на комуникацията по въпросите на Европейския съюз с цел да се даде възможност на европейските граждани да упражняват правото си да участват в демократичния живот на Съюза.

Съветът, от своя страна, в заключенията си относно декларацията „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ изтъкна, че поводи като преките избори за Европейски парламент предоставят добри възможности за подобряване на комуникацията с гражданите по въпросите на Европейския съюз и за информиране и насърчаване на тяхното участие в политическите разисквания.

В съответствие с тази декларация Съветът признава значението на партньорството между държавите­членки и другите институции за справяне с комуникационните предизвикателства по отношение на въпросите на Европейския съюз, за да се осигури ефективна комуникация и обективна информация за възможно най­широка аудитория на съответното ниво.

В декларацията Съветът, Европейският парламент и Комисията посочиха изборите за Европейски парламент като един от междуинституционалните комуникационни приоритети за 2009 г.

На 8 декември 2008 г. Съветът на Европейския съюз прие текст (17041/08), в който излага своите заключения за укрепване на двустранните отношения между ЕС и средиземноморските му партньори. Този текст подобрява отношенията между ЕС и Израел въпреки факта, че Израел наложи блокада за няколко месеца на ивицата Газа и близките околности и активизира насилието срещу палестинците. С това решение Съветът обяви подкрепата си за израелско нежелание за компромис и агресия и изложи ЕС на критика в арабския свят.

Като се имат предвид продължаващите престъпни израелски атаки в Газа, при които стотици палестинци бяха убити, а хиляди бяха ранени, по­голямата част от тях цивилни, Съветът ще каже ли дали възнамерява да обезсили решението, засилващо отношенията между Европейския съюз и Израел, заедно с предишното споразумение за сътрудничество в отбраната между Европейския съюз и Израел (1993 г.)? Какви други политически, дипломатически и икономически мерки ще предприеме, за да накара Израел да сложи край на своята политика на геноцид срещу палестинците?

През декември 2008 г. Европейският съюз потвърди своята политика на засилване на двустранните отношения с Израел в контекста на приемането на нов акт, планиран да замени настоящия план за действие от април 2009 г. Насоките за укрепване на политическия диалог с Израел включват: повече двустранни срещи на всички нива; по­чест достъп на Израел до Комитета по политика и сигурност на Съюза; улесняване изслушването на израелски експерти от групите и комитетите на Съвета; систематизиране и разширяване на неформалните стратегически консултации; насърчаване на израелско сближаване с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); създаване на възможност за сътрудничеството в областта на политиката по сигурност и отбрана на Европейския съюз; както и насърчаване участието на Израел в многостранните структури като Организацията на обединените нации. Посланикът на Израел в Европейския съюз заяви, че няма място за преразглеждане на това решение и свързаните с него процеси, както и че позициите на Израел и Европейския съюз са понастоящем сходни.

С оглед на подновените жестоки и неоправдани нападения от страна на Израел срещу палестинския народ в ивицата Газа, ужасяващите престъпления, извършвани от израелската армия, и пълното незачитане от страна на Израел на международното право и правата на човека в окупираните палестински територии, Съветът може ли да обясни защо не осъжда Израел и не отменя споразуменията с тази страна и всички действия в подкрепа на тези споразумения?

В светлината на продължаващите военни действия в Газа, прекомерната и непропорционална употреба на сила от Израел, и в светлината на хилядите цивилни жертви и убийството на невинни палестински граждани, по какъв начин Съветът планира да преразгледа своите търговски отношения с Израел?

По време на коледните празници Израел започна операцията „Лято олово“. Към сегашния момент повече от 900 палестинци са убити, а хиляди са ранени. Член 2 от споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Израел изисква зачитане на правата на човека. По­очевидно е от всякога, че Израел нарушава това условие. През октомври 2005 г. Европейският съюз прекрати споразумението за сътрудничество с Узбекистан по член 2.

Готов ли е Съветът да отстоява изискването за спазване на правата на човека в търговското споразумение с Израел и да прекрати споразумението? Какви други мерки са планирани за убеждаването на Израел да прекрати насилието?

Настоящата войната в Газа отново демонстрира ясно нарушаване на международното наказателно и хуманитарно право от страна на израелското правителство в конфликта му с Палестина.

Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Израел съдържа клауза, която го поставя в зависимост от зачитането на правата на човека. Неуспехът на израелското правителство да я спази е очевиден: прекомерната и безразборна употреба на сила от страна на израелската армия доведе до смъртта на цивилни, повреждане или унищожаване на гражданска инфраструктура (болници, университети, мостове, пътища, електроснабдяване, канализация), разрушаване на къщи, обсаждане и изолация на населението на Газа, произволното задържане, придружено с малтретиране и изтезания.

С оглед на настоящата ситуация счита ли Съветът, че споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Израел трябва да бъде замразено, тъй като Израел не спазва клаузата по отношение зачитане правата на човека?

На 12 януари Централният избирателен комитет в Израел реши да забрани на двете арабски политически партии в израелския парламент (Knesset), „United Arab List­Ta'al“ и „Balad“, да участват в предстоящите избори през февруари. Това решение, което изключва израелските граждани от арабски произход от политическия живот, лишава арабската общност в Израел от демократичните им граждански права и е сериозно нарушение на гражданските свободи и правото на свобода на изразяване. Тази забрана за арабските партии е неделима част от престъпната война на израелското правителство срещу палестинския народ и бруталното клане на хиляди цивилни палестинци в ивицата Газа, включително стотици деца.

В контекста на политиката на Израел, която е в крещящо нарушение на международното право и демократичните свободи, осъжда ли Съветът действията на Израел и ще прекрати ли споразумението за асоцииране с Израел?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът изцяло споделя загрижеността на уважаемите колеги относно ужасяващото положение на цивилното население в ивицата Газа.

Европейският съюз се възмущава дълбоко от загубата на човешки живот по време на този конфликт, особено на цивилни жертви. Съветът припомни на всички страни в конфликта, последно и в заключенията от заседанието си на 26 януари, да зачитат изцяло правата на човека и да спазват задълженията си в съответствие с международното хуманитарно право. Съветът продължава да изказва своята сериозна загриженост за правата на човека пред Израел в рамките на всички срещи на високо равнище, последно по време на срещата на външните министри на Европейския съюз с израелския външен министър Tzipi Livni на 21 януари 2009 г.

Въпросите за споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Израел и за подобряването на отношенията с Израел, повдигнати от уважаемите колеги, не са разгледани в заключенията от заседанието на Съвета от 26 януари. Като цяло Съветът счита, че е жизненоважно да се съхранят всички канали за дипломатически и политически контакт и че убеждаването и диалогът са най-ефективният подход за предаване мнението на Европейския съюз.

По отношение на конкретния въпрос за забраната на две арабски партии да участват в изборите в Израел, Съветът е взел под внимание решението на Върховния съд на Израел, който на 21 януари 2009 г. отмени решението на Централната избирателна комисия, забраняващо участието на партиите „National Democratic Assembly – Balad“ и „United Arab List and Arab Movement for Change“ на предстоящите парламентарни избори, планирани за 10 февруари 2009 г.

Усилията за повишаване на присъствието в училище в развиващия се свят имат значителен успех, но увеличението на броя ученици в училищата не е съпътствано от съответното увеличение на броя учителите. В много класни стаи в развиващите се държави съотношението ученици­учител е често 100:1 и дори повече. Действащите условия на Международния валутен фонд по отношение на кредитите за развиващите се държави поставят ограничения на разходите в публичния сектор като цяло, а също налагат и таван за учителските заплати. Милиони деца не получават нужното образование, защото фискални правила пречат на развиващите се държави да назначат достатъчно учители.

При положение че гарантирането на достойно образование на децата е от жизненоважно значение за осигуряване на истинско, трайно развитие, Съветът ще окаже ли натиск върху Международния валутен фонд (МВФ) да позволи по­голяма фискална гъвкавост, така че развиващите се страни да могат да осигурят на децата си учителите, от които те така отчаяно се нуждаят?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът изцяло споделя загрижеността на уважаемата колега относно ниския брой на учителите, както и на други ключови професионалисти като лекари и медицински сестри, в много от развиващите се страни.

Постигането на общодостъпно начално образование до 2015 г. е втората от Целите на хилядолетието за развитие. В съответствие с тази цел в Европейския консенсус за развитие Съюзът определи образованието като един от многомерните аспекти на изкореняването на бедността. Когато обстоятелствата позволяват, Европейският съюз също така насърчава използването на обща или секторна бюджетна подкрепа за образованието.

Въпросът за липсата на учителите и техните ниски заплати е специфичен проблем за развиващите се страни, където предоставянето на правомощия на учителите е от решаващо значение за осигуряването на образованието като цяло. В съответствие с принципа на собственост страните партньори създават свои собствени приоритети за развитие и съответно разпределят частта от бюджета, посветена на образованието. В същото време учителските заплати трябва да бъдат установени на разумно ниво в сравнение със средната заплата за страната в рамките на публичния сектор.

По отношение на МВФ, държавите­членки от Европейския съюз са само няколко от всичките 185 участници в него. Повечето от тях са развиващи се страни, които разбира се също имат право на глас относно това как работи МВФ. В случай че държавите­членки изпитват трудности при финансирането на баланса на плащанията, МВФ може да улесни възвръщането. Изработена е финансово подкрепена политическа програма от националните органи в тясно сътрудничество с МВФ и продължаването на финансовата подкрепа зависи от ефективното прилагане на тази програма.

Международният валутен фонд също така предоставя на страните с ниски доходи заеми при изгодни лихвени проценти чрез Инструмента за намаляване на бедността и подпомагане на растежа (PRGF) и Инструмента за реагиране срещу външни шокове (ESF).

Неотдавна Германия забрани излъчването на телевизия „al-Manar“ в цялата страна. Според забраната е незаконно да се сътрудничи с телевизия „al-Manar“. Това беше вследствие на забрана за излъчване на телевизия „al-Manar“ във Франция, Испания и Нидерландия поради нарушенията на европейските аудиовизуални закони от страна на телевизията.

Според забраната, издадена на 11 ноември от германския федерален министър на вътрешните работи, целта и дейността на телевизия „al-Manar“ е да подкрепя, пропагандира и призовава за използването на насилие като средство за постигане на политически и религиозни цели. Забраната също така описва телевизията като разпространяваща призиви към „мъченичество“ чрез самоубийствени бомбени нападения и използваща стихове от Корана за оправдаване и насърчаване на насилието.

Какви мерки възнамерява да предприеме Съветът, за да спре излъчването на телевизия „al-Manar“ в Европа чрез Nilesat? Координаторът на Европейския съюз за борба с тероризма направил ли е препоръки за това как да се предотврати радикализирането на мюсюлманите в Европа чрез терористични телевизионни станции като телевизия „al-Manar“?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът и Европейският парламент, като съвместни законодатели, приеха на 18 декември 2007 г. Директива 2007/65/ЕО (директива относно аудиовизуалните медийни услуги), която актуализира правната рамка за телевизионно излъчване и аудиовизуални медийни услуги в Европейския съюз⁽¹⁾. Член 3, буква б) от тази директива забранява предавания, които подбуждат омраза въз основа на раса, пол, религия или националност.

Приложното поле на настоящата директива и нейния предшественик, директивата „Телевизия без граници“, може да включва програми, излъчвани от организации извън Европейския съюз, като например „Al Manar“ и „Al Aqsa“, но е необходимо те да използват спътникови съоръжения, принадлежащи на държава­членка. Съветът разбра, че именно на тази основа регулаторните органи на Франция издадоха заповед през януари 2009 г. срещу излъчването на „Al Aqsa“ от Eutelsat. Обаче ситуацията с Nilesat и Arabsat, където е все още „Al Manar“, е различна, поради неизползването на сателитните съоръжения на Европейския съюз. Следователно е трудно да се избере подходящ отговор от страна на Европейския съюз.

Изправен пред тази ситуация Съветът е наясно, че Комисията търси начини да наблегне на този въпрос в политическия си диалог с Египет и Ливан. Съветът по подобен начин ще се стреми да гарантира, че този въпрос ще бъде разгледан в разговорите с тези страни.

Радикализирането и вербуването са един от най­важните въпроси за сигурността на Европейския съюз в продължение на няколко години. Специфични документи на Европейския съюз бяха подготвени и одобрени за справяне с това явление, включително стратегически документи като стратегията и плана за действие на Европейския съюз за борба с тероризма, стратегията и плана за действие на Европейския съюз за борба с радикализирането и вербуването на терористи.

Координаторът на Европейския съюз за борба с тероризма поощрява развитието на мерки за борба с радикализирането в Европа и навсякъде по света, което е една от основните заплахи пред Европа, както е посочено в доклада за изпълнението на Европейската стратегия за сигурност, представен на последната европейска среща на върха. Съветът по правосъдие и вътрешни работи прие ревизирана стратегия и план за действие за борба с радикализирането на 27­28 ноември 2008 г.

Разбрах, че чешкото председателство възнамерява да започне дискусии на ниво работна група по предложението на Комисията за кодифициране на съществуващото законодателство на Европейския съюз относно контрола и изпълнението в областта на рибарството. Някои аспекти на предложението, свързани с любителския и спортния риболов, ще имат значителни последици за хората в Ирландия.

Може ли чешкото председателството да обясни по­подробно какви мерки ще бъдат обсъждани във връзка с контрола на любителския риболов?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът потвърждава, че на 14 ноември 2008 г. от страна на Комисията му бе представено предложение за регламент за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.⁽¹⁾ Предложението включва мерки за контрол на любителския риболов, като например регистрация на улова и изискване за разрешително.

Дискусиите на ниво работна група на Съвета започнаха на 22 януари.

Съветът ще обърне сериозно внимание на всички аспекти от предложението на Комисията. Все пак, тъй като Съветът едва наскоро започна да разглежда предложението, все още не е в състояние да изрази съществено мнение по включените мерки.

През 1997 г. Европейският съюз препоръча на Русия да подпише незабавно гранично споразумение с Естония. На 18 май 2005 г. двете държави подписаха гранично споразумение, от което Русия оттегли своя подпис, тъй като руските органи не се съгласиха с едностранното изявление на естонския парламент относно мирния договор от Тарту от 1920 г. и окупацията след Втората световна война. В края на 2006 г. Русия предложи на Естония да започнат преговори за нови гранични споразумения, в които да бъде посочено, че страните нямат териториални претенции и че всички предишни споразумения, занимаващи се с граничните въпроси, се отменят. В интервю, дадено за информационна агенция Interfax на 25 декември 2007 г., министърът на външните работи на Естония Urmas Paet призова руските органи да ратифицират граничното споразумение. В същото време Естония приветства влизането в сила на граничните споразумения между Русия и Латвия от 18 декември 2007 г. Напредъкът в установяването на твърди отношения между Европейския съюз и Русия под формата на договори е в интерес на целия Европейски съюз, а също и на Естония. Влизането в сила на граничното споразумение между Латвия и Русия би могло да насърчи Русия да продължи и с граничното споразумение между Естония и Русия.

Може ли председателството на Съвета да определи позицията си и необходимите мерки в подкрепа на една държава-членка на Съюза, която е изправена пред такъв значителен проблем като оспорването на държавните граници и отказът те да бъдат признати?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът дълги години, и по­специално след присъединяването на Естония към Европейския съюз на 1 май 2004 г., настоява пред Русия относно значението на подписването и ратификацията на граничното споразумение с Естония за отношенията между Европейския съюз и Русия.

Съветът приветства подписването на граничното споразумение през май 2005 г. и ратификацията му от страна на естонския парламент през юни 2005 г. и очаква ратификацията на споразумението и от Русия, както и навременното му влизане в сила. В съответствие с това Съветът изрази съжаление, когато Русия реши да оттегли своя подпис от граничното споразумение.

Тъй като въпросът остава нерешен, Съветът ще продължи да настоява пред Русия относно значението на подписването и ратификацията на граничното споразумение за отношенията между Европейския съюз и Русия и изразява съжаление, че някои моменти от историята са довели до трудности.

Въпреки че граничните проблеми основно попадат в компетенциите на държавите­членки, Съветът подчертава в по­общ план значението, което отдава на правната сигурност на външните граници на държавите­членки на Европейския съюз със съседните страни, както и на стабилните отношения между държавите­членки на Европейския съюз и Русия. В тази връзка определянето на границите на Европейския съюз с Русия трябва да бъде завършено в съответствие с международните стандарти, посочени в Пътната карта за свобода, сигурност и правосъдие, приета на срещата на върха между Европейския съюз и Русия в Москва през май 2005 г. като инструмент за прилагане на общите пространства, създадени през май 2003 г.

Голям брой законодателни мерки са предприети на ниво Общност с оглед на намаляване на броя на хората, убити по пътищата на Европейския съюз, в съответствие с член 6, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност. Въпреки това, по силата на договора, специфичните правила, които засягат пряко участниците в движението, са в повечето случаи установени в законите за движение по пътищата на държавите­членки. Изключение представляват стандартизираните правила за светлоотразяващите стоки, изготвени от Европейския комитет за стандартизация, и тези правила трябва да бъдат спазвани от всички държави­членки при производството на такива стоки.

Ще вземе ли предвид Съветът факта, че само 12 държави­членки имат правила, регулиращи безопасността на шофьорите чрез използване на светлоотразяващо облекло в подкрепа на мерките за подобряване на пътната безопасност в Европейския съюз, които също са планирани от председателството в новата програма за безопасност на движението по пътищата за периода 2011­2020 г.?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът отдава голямо значение на безопасността на движението по пътищата. В последно време няколко председателства на Европейския съюз, в това число и чешкото председателството, подчертаха необходимостта от укрепване на политиката в областта на безопасността на движението по пътищата на равнище Общност. В частност работната програма на чешкото председателство гласи, че трябва да започнат разисквания относно бъдещата ориентация на политиките на Европейския съюз по отношение на пътната безопасност. Но в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност Съветът може да приеме законодателен акт само въз основа на предложение от страна на Комисията.

По конкретния въпрос, повдигнат от уважаемия колега от Европейския парламент, относно използването на светлоотразяващо облекло – Съветът е наясно с факта, че дванадесет държави­членки вече са приели закони за използването на такива дрехи. Комисията досега не е представила законодателно предложение по въпроса, въз основа на което Съветът може да обмисли предприемането на действия в ролята му на съвместен законодател с Европейския парламент.

На 20 ноември 2008 г. Европейският парламент прие с 388 гласа „за“, 56 „против“ и 124 „въздържал се“ законодателна резолюция (P6_TA(2008)0557) относно изменение на предложението за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост (директива за „синя карта“ на ЕС).

Като се има предвид важността на това предложение, определил ли е Съветът дата за приемането му?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът постигна споразумение по предложението за директива на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицирана трудова заетост.

Становището на Европейския парламент бе разгледано от компетентните органи на Съвета и текстът на предложението все още подлежи на някои процедурни изисквания, а именно неговото финализиране от юристите лингвисти с оглед на неговото официално приемане, което се очаква да се извърши в рамките на предстоящите няколко месеца.

Европейският съюз и Латинска Америка се радват на стратегическо партньорство от времето на първата двустранна, регионална среща на върха в Рио де Жанейро (Бразилия) през 1999 г.

Какви са приоритетите на чешкото председателството относно региона на Латинска Америка, особено що се отнася до отношенията на Европейския съюз със страни като Венецуела и Куба?

Как предлага Съветът да съдейства на колумбийското правителство при неговите усилия да осигури освобождаването на заложниците, държани от членовете на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC), и в процеса на възвръщане и изграждане на мира?

Предвижда ли Съветът някакви промени в стратегията на Европейския съюз относно Латинска Америка след встъпването в длъжност на новоизбрания президент на Съединените американски щати Барак Обама?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Подходът на Европейския съюз спрямо Куба бе посочен в заключенията на Съвета, приети на 23 юни 2008 г. Продължават разискванията в Съвета относно начините за изпълнение на тези заключения. На министерска среща на 16 октомври в Париж Европейският съюз и Куба се споразумяха за възобновяване на всеобхватен политически диалог, включващ политически, икономически, научни и културни въпроси и най­вече въпросите за правата на човека, на реципрочна, недискриминационна и ориентирана към постигане на резултати основа. Съветът ще продължи да преследва целите, заложени в общата позиция от 1996 г., и двустранния й подход: диалог с кубинските органи и с всички сектори на кубинското общество с цел насърчаване на зачитането на правата на човека и реален напредък към плуралистичната демокрация. Общата позиция остава в основата на политиката на Европейския съюз спрямо Куба, и по­специално настояване за реално и измеримо подобрение на състоянието на правата на човека, и представлява безусловното освобождаване на всички политически затворници.

Съветът продължава да следи отблизо ситуацията във Венецуела и следва своята политика за контакти на всички нива с органите и институциите, както и с опозицията, с цел да допринесе за национален диалог и да предотврати действия на страните, които биха могли да застрашат стабилността на държавата или да разрушат демокрацията и правовата държава. Тази стратегия изглежда ползотворна. И двете страни във Венецуела признават нашия принос.

По отношение на Колумбия Съветът приветства и подкрепя продължаващите и явни подобрения в областта на сигурността и зачитането на правата на човека в страната, включително чрез неотдавнашното приемане на законодателни актове. В същото време Съветът остава загрижен от ситуацията в Колумбия, и по­специално от престъпленията, като например неотдавнашното убийство на съпруга на г­жа Quilcué, защитник на правата на коренното население. Колумбийските органи са редовно призовани да осигурят необходимите средства за успешното прилагане на закона за справедливост и мир. Съветът също повтаря своя призив към незаконно въоръжените групи да освободят всички техни затворници, да прекратят насилието и да зачитат правата на човека. Европейският съюз ще продължи редовните си дискусии с колумбийските органи и подкрепата си при процеса на разоръжаване и установяване на справедливост и мир.

Твърде рано е да обмисляме подхода на новата администрация на Съединените американски щати към Латинска Америка. Въпреки това първите съобщения за премахването на ограниченията за семейни и други посещения, както и за паричните преводи по отношение на Куба, са окуражителни. Промените отговорят ясно на исканията на кубинците както на острова, така и в Съединените американски щати. Мерките са в съответствие с подхода на Европейския съюз, определен в общата позиция от 1996 г. Съветът възнамерява да поддържа постоянен диалог със Съединените американски щати относно Латинска Америка.

В своите атаки над палестинците в Газа израелската армия използва бомби с бял фосфор, които са особено опасни и вече са причинили изключително тежки изгаряния и наранявания на жизнените органи на стотици малки деца и на палестински цивилни граждани като цяло. Преди няколко дни ръководителят на Организацията на обединените нации в Газа съобщи, че израелската армия е поразила и седалището на ООН с такива бомби. Както е добре известно, използването на тези бомби в населени райони е забранено съгласно Женевската конвенция за конвенционалните оръжия от 1980 г.

Осъжда ли Съветът използването на тези оръжия от Израел? Смята ли, че употребата им представлява военно престъпление и ще предприеме ли мерки за предотвратяване на тяхното по­нататъшно използване?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът се присъединява към загрижеността на уважаемия колега относно ситуацията в Газа. Ние дълбоко съжаляваме за страданията, причинени на цивилното население от този конфликт.

Европейският съюз потвърждава ангажимента си за всеобхватен и регионален подход за решаване на израело­арабския конфликт.

На 26 януари Съветът призова всички страни в конфликта да спазват изцяло правата на човека и задълженията си съгласно международното хуманитарно право. Съветът също така заяви, че ще следи отблизо разследването на предполагаеми нарушения на международното хуманитарно право и в това отношение взе предвид изявлението на генералния секретар на Организацията на обединените нации Ban Ki­Moon до Съвета за сигурност от 21 януари.

На 15 януари председателството осъди бомбардирането на сградата на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) в Газа от израелската артилерия и призова Израел да предприеме мерки, за да предотврати повтарянето на тази атака срещу цивилни и хуманитарни цели.

Какви перспективи вижда Съветът за мир в Близкия изток с оглед на скорошните събитията в региона?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Съветът е убеден, че в момента ситуацията в Газа трябва да бъде подобрена чрез пълното прилагане на Резолюция 1860 на Организацията на обединените нации и от двете страни, което означава преди всичко гарантиране на свободното и безпрепятствено преминаване на хуманитарна помощ до и в рамките на ивицата Газа. Необходимо е трайно прекратяване на огъня въз основа на механизъм, съблюдаващ нуждите на сигурността на Израел чрез предотвратяване на контрабандата на оръжие, от една страна, и позволяване на възстановяването и икономическото развитие в Газа чрез отваряне на гранични контролно­пропускателни пунктове, от друга.

Съветът обаче смята че кризата в Газа трябва да се разглежда в по­широк контекст. Въз основа на съществуващите политически линии, разработени в последователните му заключения, Съветът следва активна политика на подкрепа както за справянето с неотложните предизвикателства при преодоляването на последиците от войната в Газа, така и за действията в средносрочен план, необходими за подновяване на перспективите за мир в региона. В тази връзка Съветът смята, че вътрешно-палестинският диалог и възобновяването на мирния процес са елементи от решаващо значение.

Палестинският орган се оказа надежден и ефективен партньор като предотврати по-нататъшното ескалиране на ситуацията на Западния бряг. Съветът твърдо насърчава помирението между палестинците зад президента Махмуд Абас, което е от ключово значение за мира, стабилността и развитието, и подкрепя посредническите усилия на Египет и Арабската лига по въпроса.

Съветът е убеден, че мирът в региона може да се постигне единствено чрез завършване на мирния процес, което да доведе до независима, демократична, съседна и жизнеспособна палестинска държава на Западния бряг и Газа, съществуваща рамо до рамо с Израел в мир и сигурност. С цел да се поддържа тази перспектива Съветът повтаря призива си до двете страни да изпълнят задълженията си по Пътната карта. Считайки арабската инициатива за мир за твърда и подходяща база за всеобхватно решение на израело­арабския конфликт, Европейският съюз се ангажира да работи съвместно с Квартета за Близкия изток, новата администрацията на Съединените американски щати и арабските партньори в тази насока. Съветът приветства незабавното назначаване и ангажиране на новия специален пратеник на Съединените американски щати за Близкия изток Mitchell и е готов да си сътрудничи тясно с него.

Асоциацията на гръцките жени в Палестина съобщава, че пребиваващите в региона гърци живеят при същите нечовешки условия на окупация, наложена от израелската армия, както и останалата част от палестинците. В частност израелските органи правят гръцките паспорти безполезни като ги маркират с израелския печат и палестинския им личен номер. Тази практика по същество им забранява да напускат летището в Тел Авив и ги принуждава да пътуват през Йордания, понижавайки гръцкия паспорт до ролята на виза. Други граждани на държавите­членки на Европейския съюз срещат сходни проблеми при пътуванията си.

Ще депозира ли Съветът жалба от Израел и ще поиска ли да се постави край на тази практика, която е грубо нарушение на международното право, с цел да се защитят правата на гръцките граждани?

(EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. в Страсбург.

Въпросът, повдигнат от уважаемия колега, е преди всичко отговорност на отделните държави­членки.

В светлината на неотдавнашното встъпване в длъжност на американския президент Барак Обама на 20 януари, какви инициативи ще предприеме Европейската комисия за насърчаване на отношенията между Европейския съюз и Съединените американски щати? Какви политики в тази връзка ще следва Европейската комисия през следващите месеци?

(EN) Комисията поздрави топло президента Обама по случай встъпването му в длъжност. Комисията приветства неговите първоначални действия за затваряне на лагера за задържане в Гуантанамо, засилване на участието на Съединените американски щати в близкоизточния мирен процес и установяване на контакт с ислямския свят.

Възстановяването на глобалната икономика ще бъде най­големият приоритет през следващите месеци. Комисията трябва да се увери, че политиките на Европейския съюз и Съединените американски щати се подпомагат взаимно, и да стимулира трансатлантическата икономика чрез продължаване дейността и подобряване на Трансатлантическия икономически съвет (ТИС). Комисията трябва да сътрудничи в борбата срещу възобновяването на протекционистките гласове. Тя желае да работи в тясно сътрудничество със Съединените американски щати по въпроса за климатичните промени, преди всичко да ангажира нововъзникващите икономики, и да постигане реален напредък в многостранните преговори преди края на 2009 г.

Комисарят по външни отношения и политика на съседство е писал до държавния секретар Клинтън относно мнението на Комисията за сегашните приоритети на външните отношения: устойчивото прекратяване на огъня в Газа; необходимостта от залавяне с проблемите на държавата в Афганистан в контекста на региона; насърчаването на стабилността в източните съседи на Европейския съюз. Комисията трябва да насърчава и справедлива архитектура на международно сътрудничество, което да обхваща новопоявяващите се сили.

Усилията да се поставят отношенията между Европейския съюз и Съединените американски щати на нова основа ще се засилват до следващата среща на върха между Европейския съюз и Съединените американски щати в средата на 2009 г. След като Комисията установи добър диалог по приоритетните въпроси с новите контрагенти от Съединените американски щати, тя също ще обмисли дали институционалната рамка на отношенията между Европейския съюз и Съединените американски щати – новата трансатлантическа програма от 1995 г. – трябва да бъде актуализирана, така че да служи по­добре на взаимните ни цели.

Европейският съюз ще трябва да оправдае очакванията на Съединените американски щати като демонстрира, че може да бъде ефективен партньор. Европейският съюз трябва да говори с един глас. В това отношение бързото влизане в сила на Договора от Лисабон ще даде основен тласък на трансатлантическите отношения.

Може ли Комисията да каже дали с нея е бил установен контакт от страна на ирландското правителство във връзка с усилията да се осигури подобряване на отношенията с палестинските органи и дали Комисията подкрепя това предложение с оглед на необходимостта да се подпомогне развитието на палестинската държава и нейния народ?

(EN) Комисията и външните министри на Европейския съюз бяха потърсени от ирландските колеги през декември с искане за подобряване на отношенията на Комисията с Палестинската автономия.

Миналата година Комисията създаде четири нови подкомисии с Палестинската автономия, за да институционализира диалога в следните области:

1. икономически и финансови въпроси, търговия, митнически въпроси;

2. социални въпроси;

3. енергетика, околна среда, транспорт, наука и технологии;

4. правата на човека, доброто управление и правовата държава.

Комисията състави първата подкомисия (относно правата на човека, доброто управление и правовата държава) с Палестинската автономия през декември 2008 г.

Освен това през декември миналата година Съветът организира първия политически диалог на равнище висши длъжностни лица в допълнение към съществуващия политически диалог на министерско равнище.

Това са важни първи стъпки към задълбочени двустранни отношения. Те демонстрират ангажимента на двете страни да проучат различни възможности за постигане на по­дълбоки и по­широки двустранни отношения в светлината на съвместните усилия, насочени към създаване на палестинска държава.

Във всеки случай съвместният план за действие на Комисията и на палестинския орган предоставя много възможности за засилено сътрудничество. Комисията е готова да ускори прилагането му с помощта на новите четири подкомисии.