Пълен протокол на разискванията

Сряда, 18 февруари 2009 г. - Брюксел

19. Годишен доклад за 2007 г. относно главните аспекти и основните решения в ОВППС – Европейска стратегия за сигурност и ЕПСО – Ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС (разискване)

  Председател. - Следващата точка е общото разискване относно:

- доклад (A6-0019/2009) на Jacek Saryusz-Wolski, от името на Комисията по външните работи, годишния доклад за 2007 г. относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), представен на Европейския парламент в изпълнение на точка Ж, параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (2008/2241(INI));

- доклад (A6-0032/2009) на Karl von Wogau, от името на Комисията по външните работи, относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) (2008/2202(INI));

- доклад (A6-0033/2009) на Ari Vatanen, от името на Комисията по външни работи, относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС (2008/2197(INI)).

Госпожи и господа, докладчикът ни отправи съвсем основателна молба – ако не проявявате интерес към нашите разисквания и от уважение към нашата работа, моля тихо да напуснете залата.

  Jacek Saryusz-Wolski, докладчик. – (FR) Благодаря ви, г­н Председател. Наистина смятам, че външната политика на Съюза заслужава внимание.

Г­н Председател, днес ще проведем специално разискване по три важни доклада, свързани с външната политика, сигурността и отбраната, както и с отношенията между ЕС и НАТО.

Нашият годишен доклад за общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) се превърна в значимо средство, чрез което Парламентът изразява стратегическата си позиция относно външната политика на ЕС. В тазгодишния ни доклад, решихме да се съсредоточим върху създаването и оформянето на политиката. Съсредоточихме се върху нуждата от установяване на истински диалог със Съвета по отношение на главните цели на общата външна политика и политиката на сигурност. Признаваме, че той е в процес на развитие, а именно, че за първи път доклад на Съвета систематично се позовава на резолюции, приети от Европейския парламент. Благодарни сме: това е истинско постижение. Въпреки това изразихме също и съжалението си, че Съветът не се ангажира с цялостен диалог във връзка с възгледите, изразени от Парламента, нито се позовава на тези резолюции в оперативните документи като съвместни действия или общи позиции.

Нашите очаквания са, че годишният доклад на Съвета ще предостави възможности за установяване на диалог с Парламента, насочен към развитие на един по­стратегически подход към общата външна политика и политиката на сигурност. Ние отново посочихме най­важните принципи в доклада си, които би следвало да са в основата на външната ни политика. Според нас ОВППС трябва да бъде подкрепена и ръководена от ценностите, които Европейския съюз и неговите държави­членки високо ценят, особено демокрацията, властта на закона, зачитането на човешкото достойнство, правата на човека и основните свободи, насърчаването на мира и ефективни двустранни отношения.

Смятаме, че Европейският съюз може оказва въздействие, но само ако говори с един глас и ако разполага с подходящите средства като онези, които произтичат от Договора от Лисабон и един по­щедър бюджет. Можем да предприемем ефективно действие, само ако то е легитимирано едновременно и от Европейския и националните парламенти, действащи на техните съответните нива и в съответствие с техните мандати.

За да бъдем правдоподобни и да отговорим на очакванията на гражданите – и казвам това в зората на предстоящи нови парламентарни избори – за ОВППС трябва да бъдат отделени ресурси, съответстващи на нейните общи и конкретни цели. Във връзка с това изразяваме съжаление, че в предишни години бюджетът на ОВППС беше сериозно ограничен.

В доклада си засягаме хоризонтални и географски аспекти. Относно хоризонталните аспекти, позволете ми само да изброя най­важните, които споменаваме: първо – поддържането на човешките права и насърчаването на мира и сигурността в съседните на Европа страни и на световно равнище; второ – подкрепа за ефективните многостранни отношения и зачитането на международното право; трето – борбата срещу тероризма, четвърто – неразпространението на оръжия за масово унищожение и разоръжаването; пето – изменението на климата, енергийната сигурност и въпроси като сигурността на киберпространството.

В този доклад ние сме преднамерено избирателни. Ето защо се концентрираме върху някои стратегически и приоритетни географски зони, като Западните Балкани, Близкият изток и широкият Близък изток, Южен Кавказ, Африка и Азия и очевидно отношенията със стратегическия ни партньор – САЩ, както и с Русия.

Този доклад трябва да се разглежда заедно с по­подробните доклади на Парламента и като тяхно допълнение. Той не би следвало да се опитва да ги дублира.

Бих искал да благодаря на колегите си от различните политически групи в залата за проявеното разбиране и отличното сътрудничество. Опитахме се да засегнем повечето от важните проблеми и се надяваме, че докладът ще бъде одобрен от мнозинството в нашата залата.

И накрая, обръщам се към партньорите ни от Съвета и Комисията, като бих искал да кажа, че се надяваме този повод да ни помогне да развием по-дълбок стратегически диалог между Парламента, Съвета и Комисията, което ще допринесе за по­демократична легитимност на упоритата работа, която извършвате, г­н Solana и г­жо Ferrero-Waldner, за да има по­голямо сътрудничество в нашия триъгълник.

Надявам се, че ще приемете това като възможност за развитие на повече полезно взаимодействие, за утвърждаване на нашия общ глас – гласът на всичките трима участници – и предоставяне на повече демократична и парламентарна легитимност на общата ни цел, която е: външна политика; един глас; Европейски съюз.

  Karl von Wogau, докладчик. – (DE) Г­н Председател, Върховен представител, Комисар, този доклад следва да ни предостави възможност да отчетем колко далеч сме стигнали с политиката на сигурност и отбрана на Европейския съюз, къде се намираме в момента и каква роля трябва да изпълнява Европейския парламент в това отношение.

За тази цел трябва да обърнем внимание, че към момента са проведени 22 мисии в рамките на Европейската политика на сигурност и отбрана, от които 16 са с граждански характер и само 6 – с военен. Това означава, че сериозно се набляга на гражданската страна на нещата. Този аспект, разбира се, е придружен от функционален демократичен контрол, тъй като гражданските операции на ЕПСО са финансирани от европейския бюджет и затова са контролирани от страна на Европейския парламент. Има други компоненти, които се финансират от бюджета на Европейския съюз, директно свързани с политиката на сигурност. Примерите включват изследователска дейност в областта на сигурността – 1,3 милиарда EUR за седем години; „Galileo“, за която твърдим, че притежава аспекти на сигурност – 3,4 милиарда EUR; и GMES/Copernicus, един проект, за който са определени още над 1 милиард EUR. Също така сега разполагаме– това е ново развитие – със законодателство в Европейския парламент в областта на сигурността и отбраната. Приехме директива на Европейския парламент и Съвета относно прехвърляне в рамките на Общността на отбранителна техника и относно участието в търгове в сферата на сигурността и отбраната. Това е важна първа стъпка по пътя.

От особена важност обаче е информацията за Европейския парламент. Във връзка с това нашата специална комисия, която има достъп и до засекретена информация, е от съществено значение, както са и редовните разисквания, които провеждаме в нея със специалния представител по тези въпроси. Бих искал да се възползвам от възможността да благодаря на Върховния представител и неговите колеги за конструктивното сътрудничество, което се осъществи.

Сега ще се върна към отделните точки на този доклад. Докладът призовава Европейският съюз да определи по­ясно собствените си интереси в областта на сигурността. Ние винаги говорим за интересите в областта на сигурността на отделните държави, но всъщност имаме общи интереси в тази област. Защитата на гражданите ни в рамките на Съюза, както и извън него, мирът в съседните ни страни, защитата на външните ни граници, опазването на жизненоважните ни инфраструктури, енергийната сигурност, сигурността на търговските ни маршрути, сигурността на придобивките ни на световно равнище и много други неща в действителност представляват индивидуални интереси в областта на сигурността и интереси на Европейския съюз в областта на общата сигурност.

Необходимо е също така да разгледаме какви в действителност са амбициите на Европейския съюз в областта на сигурността и отбраната. От проектодокладът става ясно, че ние нямаме амбицията да се превърнем в супер­сила като Съединените щати. Също така е изложено съвсем ясно, че трябва да се съсредоточим върху географското обкръжение на Европейския съюз. Нашият приоритети са Балканите – основните задачи на Европейския съюз – Северна Африка, замразените конфликти в Изтока и нашия принос за решаване на конфликта в Палестина. Трябва да наблегнем категорично на тези райони.

Няма как да не отбележа, че в края на френското председателство Съветът постави много амбициозни цели, а именно – получаване на възможност да се провеждат успоредно определени операции. Ако това е, което искаме, ще имаме нужда от финансиранията, за да го осъществим. Това ще включва създаването на самостоятелен и постоянен щаб в Брюксел. Това е основно и много ясно изискване от Парламента. В комисията имаше голямо мнозинство в подкрепа на този въпрос. Второ, необходимо е да не забравяме, че 27­те държави-членки имат 2 милиона войници на разположение. Три процента от тези войници трябва да са на постоянно разположение на Европейския съюз. Това прави около 60  000 войници. Ето защо докладът призовава и за това Eurocorps да бъде назначен за постоянно към Европейския съюз. Този призив е насочен към шестте държави-членки, които са в състава на Eurocorps.

След това правим ясни изявления за способностите, които е необходимо да развием. 27­те държави-членки на Европейския съюз изразходват по 200 милиарда EUR на година за отбрана, а тези 200 милиарда EUR трябва се изразходват по­разумно, отколкото в миналото. Не можем да си позволим да откриваме топлата вода 27 пъти и затова ви молим днес да гарантирате, че в бъдеще парите на Европейския съюз и на данъкоплатците, които се изразходват за отбрана, ще се бъдат изразходвани по-разумно, отколкото преди. Благодаря ви много.

  Ari Vatanen, докладчик. – (EN) Г­н Председател, преди 70 години, г­н Chamberlain се върна от Мюнхен, размахвайки парче хартия с думите „мир за нашето време“. Е, знаем колко грешеше той; знаем също, че самозалъгването е гибелен заместител на реализма. Днес трябва да бъдем болезнено откровени по този въпрос. ЕС имаше изключителен успех в изграждането на мир. Събитията от Втората световна война бяха причината за създаването на ЕС.

Много съм щастлив, че г­н Solana е тук днес, защото най-накрая се сдобихме с телефонния номер за ЕС. Г­н Solana има този номер, който г­н Кисинджър поиска преди години.

Но какви средства даваме ние – държавите-членки и политиците – на г­н Solana? Това е въпросът.

Понастоящем сме във финансова криза, която не е паднала от небето. До голяма степен сами я предизвикахме. Говорим за „токсичните“ активи на банките и как да ги почистим. Вероятно сега е моментът да попитам: какво представляват „токсичните“ активи и какви са пречките за изграждането на мир от наша страна, нашата причина за съществуване?

Трябва да продължим напред – ЕС трябва да продължи със своето изграждане на мир. Светът около нас се променя толкова бързо. Най-сериозната пречка е, че просто не сме далновидни. Ние сме политици, които живеят ден за ден и са с ограничен поглед върху нещата. Неподвижността е големият ни проблем. Светът около нас се променя по­бързо, отколкото можем да реагираме. Какъв е резултатът от неефективната и отслабваща политика на сигурност? Човешко страдание, мъртви тела, осакатени хора и жестокости. Дори ако тези хора не гласуват за нас, ние трябва да се погрижим за тях, защото те са наши братя и сестри в човешкото семейство.

На 2 април 1917 г. президентът Уилсън казва, че трайното единодушие за мир може да бъде поддържано единствено чрез партньорство на демократичните нации. Президентът Уилсън е награден с Нобелова награда, която е заслужавал много повече от Ал Гор.

Ние в ЕС не осъзнаваме с какви средства разполагаме в мозаичната композиция на 27 държави. Това ни дава уникален инструмент за миротворчество. Може би някои хора не харесват французите, други не харесват германците, а вероятно някои хора не харесват дори финландците – според мен всички харесват финландците! – но когато сме заедно, 27 държави, никой не е в състояние да каже, че мрази ЕС. Точно поради тази причина, уникалният капацитет, която имаме, ни позволява да отидем на всяка кризисна точка и да бъдем лекари или съдии. Без военен капацитет обаче, без военна възможност, ние сме като куче, което лае повече, отколкото хапе. Притежаваме идеализъм, но не се снабдяваме със средствата, за да достигнем тези цели.

Сега е моментът да ударим, докато желязото е горещо, или Il faut battre le fer tant qu’il est chaud [желязото се кове, докато е горещо], както казват французите. Сега г­н Обама е новият президент на Съединените американски щати и той цени Европа – твърди, че ние сме важни съюзници. Какво следва да направим? Трябва да действаме заедно.

Вече 94 % от европейското население е в НАТО, а само 6 % са извън нея. Защо да не я използваме по­ползотворно? Дължим това на хората, защото наш дълг е да облекчим човешкото страдание, това е наш дълг от етична гледна точка и представлява дългосрочен интерес за нас. Единствено следвайки стъпките на нашите предци, можем да останем верни на наследството на ЕС и да направим неизбежното немислимо – това е смисълът на миротворчеството.

  Javier Solana, Върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурността. – (EN) Г­н Председател, благодаря ви, че ме поканихте отново на това важно разискване за ОВППС. Смятам, че се превръща в традиция това разискване да се провежда веднъж годишно и съм щастлив да участвам. Бих желал да благодаря на тримата докладчици, г­н Saryusz-Wolski, г­н von Wogau и на г­н Vatanen за докладите им. В тях открих много неща, които съответстват на разсъжденията и действията ни. Взех си бележка за много от нещата, споменати в докладите, и силно се надявам, че с ваше съдействие те ще повлияят за промяната в нашето мислене.

Говорейки днес в началото на 2009 г. в Европейския парламент, си спомням къде бяхме преди 10 години, през 1999 г. В действителност тогава започнахме да работим по ЕПСО. И когато погледна къде сме днес и правя сравнение с това къде бяхме в деня, когато започнахме работа по ЕПСО, напредъкът е наистина е голям. Всеки може да види какво е постигнато.

Както беше споменато, повече от 20 граждански и военни операции се провеждат или са били проведени на всеки континент – от Европа до Азия, от Близкия изток до Африка. Хиляди европейски мъже и жени са ангажирани в тези операции, като обхватът се простира от военните до полицията, от митничари до съветници, от съдии до прокурори, много хора в различни области, които вършат добро за световната стабилност.

Смятам, че това е европейският начин на действие. Един широкообхватен подход за предотвратяване и управление на кризи, голяма и разнообразна кутия с инструменти, от която можем да извадим необходимото, капацитет за бърз отговор, опит да бъдем това, което заслужаваме да бъдем, един глобален участник, както се изисква от нас от трети страни. Очевидно, ако Договорът от Лисабон се ратифицира и аз се надявам, че това ще стане, ние несъмнено ще бъдем много по­ефективни.

Бих искал да благодаря на Парламента за подкрепата, която получихме през последните години, за доброто сътрудничество, на което аз винаги съм се радвал, с вас, представителите на гражданите на Европейския съюз. Без ангажиментът, без разбирането, без тази подкрепа, не само членовете в тази забележителна зала, но също и гражданите на Европейския съюз чрез други механизми – техните парламенти – би било много трудно да изпълняваме ролята, която се опитваме да изпълняваме с редицата операции, които имаме и с големия брой граждани на Европейския съюз, които участват в тях.

ОВППС е повече от обикновен инструмент. ОВППС има отношение към нашите ценности, към вашите ценности, към ценностите на народите ни. Наистина се чувствам свързан с тези ценности, които са представени в ядрото на всичките 27 държавиۭ­членки на Европейския съюз – правата на човека, принципът на правовата държава, международното право и ефективните многостранни отношения; всички тези думи и концепции вероятно са градивна презентация на това, което сме. Но ОВППС спомага също за оформяне на международното сътрудничество между държавите­членки на Европейския съюз. Като работим заедно, като си сътрудничим, ние определяме кои сме. Така че ОВППС е също и начин, по който Европейският съюз продължава да се отъждествява всеки ден.

Мисля, че това, което казах, ще срещне съгласие от страна на председателя на Комисията по външни работи. Ето какво правим в действителност и с какво сме ангажирани: ценности, действие и същевременно изграждането на Европейския съюз. Ние действаме заради онова, което сме, а това кои сме се оформя от действията ни. Смятам, че това е важна концепция, която не трябва да забравяме.

Стратегията за сигурност от 2003 г. беше основен документ, който ни позволи да начертаем пътя занапред. Трите доклада споменават този документ. Както знаете, ние го обновихме в сътрудничество с Комисията и Парламента през 2008 г. Този документ не заменя документа от 2003 г., но определено го утвърждава и осъвременява, включвайки заплахите и предизвикателствата, с които се изправяме в света, в който живеем днес, от изменението на климата до тероризма, от енергийната сигурност до пиратството.

Позволете ми да кажа няколко думи за пиратството, което има връзка с нашата най-стара операция – Atalanta. Искам да подчертая, че това е първият път, когато ЕПСО се ангажира с морска операция. Този род операция е голяма стъпка напред, голяма стъпка в правилната посока. Тази морска операция срещу пиратството е проведена от европейския щаб на операцията в Обединеното кралство. Тя включва значителен брой държави и значителен брой трети страни искат да се присъединят към нея. Днес обядвах с министъра на външните работи на Швейцария и те искат да участват в тази операция, защото споделят загрижеността ни относно пиратството. Това е много важно. Вероятно мислите и аз съм съгласен с вас, че тази морска операция е много важна, но и проблемите на брега трябва да бъдат решени, също както тези в морето.

Нека да кажа две думи за структурите – вътрешните структури, свързани с ЕПСО. Както знаете, през последния месец на френското председателство работихме върху документ, който да реорганизира и уреди нещо особено важно за мен. Опитвах се да го направя от самото начало и сега имаме подкрепата да го изпълним, а именно – да развием капацитет за стратегическо планиране, която в същото време е едновременно гражданска и военна. Това е съвременният подход за управление на кризи. Смятам, че сме относително нови в тези дейности и поради това можем да бъдем дори по­ефективни, по­гъвкави и по­умели да се приспособяваме към нови ситуации от останалите. И затова смятам, че това, което правим – разполагайки с военно и цивилно сътрудничество на ниво стратегическо планиране – е много важно.

Трябва да кажа и се надявам, че ще се съгласите с мен, че конфликтите днес не могат да се решат само военни действия. Гражданските действия са невъзможни без сигурна заобикаляща среда. Това е равновесието, което трябва да намерим и това е, което виждаме навсякъде – в Близкия изток, в Афганистан, накъдето и да се обърнем. Това е много важна концепция за симбиоза между политическите и гражданските, политическите и аспектите на сигурност в нашия живот.

Както много красноречиво беше казано от тримата докладчици, имаме нужда от капацитет. Без такъв имаме единствено документи, а само с документи не се разрешават конфликти.

Това беше силно подчертано от Европейския съвет през декември и бих искал да благодаря на тримата докладчици за изясняването на тази точка. Понякога имаме проблеми със сформирането на сили и това е особено важно да се знае. Без по-бързо сформиране на сили - били те полицейски, прокурорски или военни - ще бъде много трудно да действаме съобразно ритъма и скоростта, които се изискват в управлението на криза.

Нека кажа няколко думи за отношенията между НАТО и Европейския съюз, защото те са засегнати в доклада на г­н Vatanen. Както знаете, имаме рамка за сътрудничество, която наричаме „Берлин плюс”. Въпреки това, не всички операции, които провеждаме от името на Европейския съюз попадат в тази програма за сътрудничество със Северноатлантическия алианс. Все още имаме проблеми, както знаете, защото тези отношения не успяха да превъзмогнат някои от трудностите, които имаме в действителното сътрудничество в операциите с НАТО, попадащи извън рамките на „Берлин Плюс”. Имаме проблеми в Косово, които все още не са разрешени, имаме проблеми и в Афганистан. Много силно се надявам, че на подготвителната среща с НАТО на високо равнище, ще успеем да разрешим тези проблеми.

Позволете ми да кажа няколко думи и за Афганистан. Без никакво съмнение, това ще бъде един от най-трудните въпроси, който ни предстои през 2009г. Видяхте позицията на президента Обама относно този театър – Афганистан-Пакистан – и назначаването на специален представител. Ние трябва да действаме и то по разумен начин. Ще бъде необходим по-голям ангажимент. Това не означава обезателно военен ангажимент, но трябва да се ангажираме по-ефективно и координирано помежду си и с останалите – Съединените Щати, международната общност в голям мащаб, ООН. Имах възможността да се срещна няколко пъти с Richard Holbrooke и с генерал Petraeus. През следващите седмици ще преразгледаме тази идея и ще бъде чудесно, ако дотогава имаме готовност да отговорим по един конструктивен начин на този много важен проблем, с който сме ангажирани, с който е ангажиран Европейския съюз, ангажирани са и страните-членки и смятам, че трябва да поддържаме този ангажимент.

Можем да говорим с часове по много въпроси – енергетиката, ограничаването на разпространението на оръжие, само го назовете, но мисля, че важното е да имаме това основно споразумение в трите доклада, които бяха представени днес относно това какво сме направили през последния период от време. Бих искал да завърша и да ви благодаря много за съдействието. Моите благодарности за онези, които работят с мен по-интензивно по някои от конкретните досиета, с които сме ангажирани. Както вече казах, мисля, че начинът, по който играем на международната арена от името на Европейския съюз също ще определи кои сме. На този етап е много важно да се справим по-добре, защото искаме да бъдем по-добри.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г­н Председател, оценявам възможността отново да участвам в това широкообхватно разискване относно въпросите на външната политика и политиката на сигурността.

Позволете ми да благодаря на авторите на трите доклада, които са в основата на днешното разискване. Бих искала да заявя, че сътрудниците на Javier Solana и моите сътрудници работиха много добре съвместно върху доклада за Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) и смятам, че резултатът е показателен. Докладът отразява добре новите предизвикателства, пред които се изправя ЕС, и предлага широко определение на сигурността.

Нека първо кажа няколко думи за общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС). Докладите, които са пред нас днес и докладът за Европейската стратегия за сигурност, всички заключват, че Европейския съюз може да направи нещата различни, ако всички работят заедно, за да гарантират, че разполагаме с напълно последователна политика – такава, която обхваща ОВППС, общностното измерение и, разбира се, действията на държавите-членки. Не само трябва да говорим с един глас, но и да действаме заедно по един последователен и координиран начин.

За тази цел се изисква да направим най­подходящото съчетание от инструменти за политика на ЕС, като от операциите на ЕПСО до предотвратяването на конфликти и мерките за действие в кризисни ситуации с помощта на Инструмента за стабилност, помощ за развитие, хуманитарната помощ или инструментите за демокрация и правата на човека. Нека дам няколко примера – Афганистан, Грузия, Косово и Чад могат да ни покажат как да приложим това на практика.

В Афганистан определихме важно място за реформата в сектора на сигурността и управлението в рамките на цялостната ни стратегия за подпомагане. От 2007 г. Комисията предприе нова програма, реформираща сектора на правосъдието. Във връзка с изработването на политики, мисията EUPOL на Съвета извършва наставничество и наземно обучение, а Комисията подкрепя афганистанската национална полиция чрез Доверителния фонд за Афганистан (LOTFA). Комисията е и главният ковчежник за оперативните разходи на афганистанската полиция – над 200 милиона EUR от 2002 г. до днес.

В Грузия от ЕС се осигурява допълнителна финансова подкрепа след конфликта. До момента общо 120 милиона EUR – от пакет с 500 милиона EUR за периода 2008 г. до 2010 г. – е предоставен от правителството. Тази изключителна помощ на ЕС е допринесла за предотвратяване на сериозна хуманитарна криза.

В Косово Комисията изпълни своята роля в навременното екипиране и снабдяване с персонал на мисията EULEX. В допълнение на съществуващото подпомагане, тази година ще подготвим проучване, което трябва да идентифицира средствата за засилване на политическото и социално­икономическо развитие на Косово и неговият напредък към интегриране в Европейския съюз.

В Чад изплатихме общо 311 милиона EUR по десетия Европейски фонд за развитие. Там целта ни е да допринесем за намаляване на бедността и да подпомогнем икономическото развитие. Нашите приоритети са доброто управление, включително съдебната система и полицията, инфраструктурата и развитието на селските райони. Освен това подпомагаме обучението на 850 чадски полицаи от мисията MINURCAT на ООН чрез Инструмента за стабилност с 10 милиона EUR. Също така спомагаме за улесняване на доброволното завръщане на чадските вътрешно разселени лица и бежанците и предоставяме 30 милиона EUR за хуманитарно подпомагане.

Смятам, че това е правилния подход и той трябва да бъде следван систематично всеки път, когато ЕС се изправя пред нова криза.

Тази гъвкавост на нашето съчетание от политики е подчертана в доклада за Европейската стратегия за сигурност от миналия декември и е засегната в трите доклада, които имаме пред нас. В доклада за ЕСС с право е казано, че връзките между вътрешните и външни политики на ЕС са станали по­ясно изразени, което е от съществена важност, при обсъждане на въпроси като енергийната сигурност и изменението на климата или фокуса върху причинно-следствената връзка между сигурността и развитието и признаването на значението на дългосрочното намаляване на бедността като средство за намаляване на заплахите за сигурността.

Докладът признава нуждата от по­добра комуникация с нашите граждани във всички аспекти на сигурност, които са от особена важност за тях, така че да можем да поддържаме подкрепата за световния ни ангажимент и подчертава, че всичко, направено от страна на ЕС в сферата на сигурността е въз основа на ценностите и принципите ни има връзка с целите на ООН. Трябва да продължим да предаваме това послание на хората, включително и по въпроси като тероризма, като трябва да кажем, че е сериозно основано на зачитането на правата на човека и международното право.

Признаваме също ролята на гражданското общество и неправителствените организации и на жените в изграждането на мира, като по този начин следваме един истински европейски подход.

Със задоволство установих, че доклада на Европейския парламент за ЕСС подчертава нуждата от по­нататъшно изпълнение на резолюции 1325 и 1820 на Съвета на сигурност на ООН относно жените и конфликтите.

По въпроса за енергетиката, газовата криза, която порази ЕС тази година, имаше непознат досега ефект. Що се отнася до енергийната сигурност, ясно е, че имаме какво да научим. Например нуждата от функциониращ вътрешен енергиен пазар на ЕС, от проекти са взаимосвързаност и инфраструктура, от развитието на механизми за управление на кризи на доставките и от силна външна енергийна политика на ЕС сега е ясна и ние поддържаме този широк подход.

Докладът призовава за по­голяма роля на Европейския съюз в съседните за него страни, но сега няма да говоря за това.

Нашите отношения с Русия, които напоследък бяха подложени на изпитание, изпълняват значима роля и имат сериозно влияние върху сигурността.

Трансатлантическата връзка продължава да е от основно значение за общата сигурност и скоро ще работим с президента Обама по приоритетни въпроси в това отношение.

Нека завърша с няколко думи за конкретен елемент от приноса на Комисията за действията на ЕС в отговор на кризата, а именно – Инструмента за стабилност. Първите две години от новия инструмент бяха успешни от гледна точка както на изпълнението на бюджета, така и на оперативното качество и политическата координация със Съвета и Парламента. Дотук са вложени 220 милиона EUR за 59 акции по целия свят през 2007 г. и 2008 г., като основната част са в Африка, следвана от Азия и Близкия изток, и в допълнение Косово и Грузия. Нашите приоритети за 2009 г. със сигурност ще включват, както Javier Solana вече каза, Афганистан, Пакистан и Близкия изток.

Позволете ми да кажа, че ние, с помощта на Инструмента за стабилност и в тясно сътрудничество със секретариата на Съвета, сме ангажирани с редица дейности и изпълняваме все по­важна роля в осигуряването на обучение на персонала на мисията за възлагане на обществени поръчки и финансова администрация, както и за обучение във връзка с ЕПСО на гражданските групи за спешно реагиране. Обучихме 600 полицейски експерти за гражданско управление на кризисни ситуации по линия на стандартите за обучение на ООН, така че са усъвършенствани здравината, гъвкавостта и оперативната съвместимост на полицейските елементи в ЕС.

Бих искала да добавя и смятам, че е това е много важен момент за Афганистан например, че имаме нужда също да се уверим, че условията за назначаване на служба на командирования личен състав от държавите­членки и наетият персонал са задоволително атрактивни, така че да привличат достатъчен брой квалифицирани кандидати за мисиите ни. Смятам, че ще трябва работим в тази посока. Това означава, че има голямо търсене на нашия принос в управлението на кризи, а очакванията към това, което може да предостави ЕС, са високи. Но ние ще се опитаме да се отзовем и да изпълним това, което тези очаквания изискват от нас.

  Valdis Dombrovskis, докладчик по становище на Комисията по бюджети. – (LV) Г­н Председател, госпожи и господа, във връзка с годишния доклад за 2007 г. по главните аспекти и основните решения на общата външна политика и политиката на сигурност, бих искал да наблегна на някои важни въпроси от гледна точка на Комисията по бюджети. Първо, искам да говоря за прозрачността на изразходването на бюджета по общата външна политика и политиката на сигурност. Практиката, изпълнявана от Европейската комисия да се прехвърлят неизползваните кредити към следващата година от главата за общата външна политика и политиката на сигурност, който Европейската комисия счита за разпределен приход, предизвиква известно безпокойство. Комисията по бюджети помоли Комисията да предостави информация за тази финансова практика и препоръчва този въпрос да бъде разгледан на някое от следващите редовни заседания по външната политика и политиката на сигурност. Второ, бих искал да обсъдим прехвърлянето на кредити между различните бюджетни редове на законопроекта в рамките на външната политика и политиката на сигурност. Несъмнено е необходимо да има определена гъвкавост за да сме в състояние да реагираме бързо на кризи в държави извън ЕС. Комисията обаче, би могла да подобри прозрачността, а така и демократичния контрол в областта на общата външна политика и политиката на сигурност, като своевременно информира Парламента за вътрешните трансфери. Това е особено важно, защото мнозинството мисии на общата външна политика и политиката на сигурност, като например мисията на Европейския съюз за мониторинг в Грузия и EULEX в Косово, са от деликатно политическо естество. Трето, във връзка с редовните заседания по обща външна политика и политика на сигурност, проведени съгласно Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление – Комисията по бюджети смята, че тези заседания може имат много по­ефективно приложение, ако включват оценяване на планирани мерки в сферата на общата външна политика и политиката на сигурност и средносрочните и дългосрочни стратегии на Европейския съюз в държавите извън ЕС, и също така, като подготвя авторитетна бюджетна позиция преди срещата за съгласуване. Много благодаря за вниманието.

  José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г­н Председател, искам да благодаря на тримата докладчици на Европейския парламент – г­н Saryusz-Wolski, г­н von Wogau и г­н Vatanen – за докладите им и да подчертая, както направиха г­жа Ferrero-Waldner и г­н Solana, че те са забележителен принос от страна на Парламента към задачата да се развие силна, видима и ефективна външна политика и политика на сигурност. Тази политика трябва да гарантира защитата на нашите интереси в света, да предпазва и осигурява сигурност на гражданите ни. Тя трябва да допринася за създаване на Европейски съюз, който играе своята роля в една ефективна система на многостранни отношения и най­вече, г­н Председател, тя трябва да помогне за осигуряването на това, че навсякъде по света преобладава зачитането на правата на човека и демократичните ценности.

Смятам, че можем да видим от Договора от Лисабон и новините, които достигат до нас днес от Ирландия – където анкетите сочат 60 % подкрепа за Договора – и Чешката република – с ратифицирането на Договора от чешкия парламент – че Европейския съюз се приближава до зрелостта си що се отнася до неговата външна политика и политиката на сигурност. Преди всичко, това трябва да накара нашите правителства да мислят по един по­европейски начин, когато се сблъскват с кризи.

Смятам, че Европейският съюз трябва да развие собствено стратегическо отношение – това е очевидно и се обхваща от новата стратегия за сигурност, но без да забравя, че трансатлантическата връзка е записана в генетичния код на Европейския съюз. Съединените щати, чрез Организацията на Северноатлантическия договор, беше гарант за сигурността на Европа и до момента все още няма алтернатива на тази връзка.

Нещо повече, смятам, че ще бъде възможно да утвърдим Европа като „сила“, ако това се направи, като утвърди себе си, но не спрямо Съединените щати, а рамо до рамо със Съединените щати. Нещо повече – като двама партньори, които споделят едно и също виждане за света и взаимно се уважават. Разбира се, това не означава, че Европейският съюз трябва да даде на Съединените щати карт бланш – ние трябва да защитаваме интересите и ценностите си, когато сметнем за необходимо. Съединените щати трябва също да се научат да уважават позициите на Европейския съюз, защото, както предполага работата на г­жа Ferrero-Waldner и г­н Solana, ние сме институция, която може да се радва на международно уважение и има значителен потенциал като събеседник във всяка точка по света.

  Helmut Kuhne, от името на групата PSE. – (DE) Г­н Председател, това не се отнася за Съвета, но ние тук в Парламента, а в резултат също и Комисията, се приближаваме към финалната права на този изборен мандат. Поради тази причина, мисля, че е разумно да не действаме просто като счетоводител, който проверява баланса на прогреса на Европейската политика на сигурност и отбрана, а по един много по­съществен начин.

Трябва да призная, че съм абсолютно раздвоен между двата начина, по които може да се гледа на това. Започвам да си скубя косата, когато трябва да се справим с ежедневните необходимости, когато мисия заплашва да се провали заради нуждата от шест хеликоптера, когато няма политическа воля в различните столици или когато има разделения относно технологични проекти.

Когато погледна на нещата от историческа перспектива обаче, всичко изглежда различно и г­н Solana действително заслужава голяма похвала в това отношение. Да не забравяме, че Европейската политика за сигурност и отбрана съществува само от около десет години, а документът за стратегията за сигурност е съставен едва през 2003 г. Въз основа на това, постигнатият напредък от историческа гледна точка действително е много голям. Като исторически оптимист, в случай на съмнение избирам последната гледна точка.

Втората тема, на която аз, като социалдемократ, бих искал да обърна внимание, е свързана с нещо, за което нито Европейския съюз, нито НАТО носят отговорност, но което рефлектира върху всички нас като европейци. То е свързано с разработките във връзка със системата за ракетна отбрана в Полша и Чешката република. Ние, като социалдемократи, сме изключително доволни да разберем, че нещата, които предлагахме сега се изпълняват във връзка с промените в Съединените щати.

Винаги сме твърдели, че няма смисъл да се прибързва с решението за разполагане на снаряжение, тъй като към момента няма никаква заплаха например от Иран. Миналата седмица Hillary Clinton каза, че последващи решения от страна на САЩ ще бъдат предприети в зависимост от това какво стане в Иран. Joe Biden каза, че това зависи от техническите възможности и финансовите съображения. Ние одобряваме това. Поне няма сме последната обречена бригада, оставена да развява знамето на тази система за ракетна отбрана.

  Annemie Neyts-Uyttebroeck, от името на групата ALDE. – (NL) Днешното разискване въз основа на трите доклада доказва, обратно на онова, което много европесимисти и евроскептици твърдят, че Европейската политика за сигурност и отбрана и Европейската външна политика действително се оформят все по­успешно и показват повече признаци на последователност. Това беше щедро демонстрирано от изказалите се преди мен.

Най­напред бих искал да благодаря на тримата докладчици за начина, по който са взели предвид позицията на либералните докладчици в сянка при написването на докладите. Доволни сме, че много от нашите позиции са отразени в тези доклади. Според мен до известна степен е жалко, че за доклада за НАТО на г­н Vatanen, който се е отклонил от посоката си, за да вземе предвид колкото е възможно повече различни позиции и подходи, измененията са внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и Групата на социалистите в Европейския парламент в последния момент, като че ли тези две групи просто са искали да се разпишат в доклада.

Въпреки всичко ние ще го одобрим, защото вярваме, – и това е по отношение на доклада – че той подчертава правилните аспекти и показва също задоволителен реализъм. Например, признава се, макар и елегантно, че определено има съревнование между Европейския съюз и НАТО. Подобни неща обикновено се пренебрегват напълно, въпреки че именно така стоят нещата.

Второ – изменението, предложено от г­н Duff и мен, в което ние недвусмислено излагаме трудностите, причинени от съответното отношение на Турция, Гърция и Кипър в НАТО и Европейския съюз, беше прието. Обикновено не стигаме по­далеч от фини намеци.

В заключение, има претекст за допълване на стратегиите на Европейския съюз и НАТО във връзка с отбраната и сигурността, който, госпожи и господа, е наистина жизненоважен.

  Konrad Szymański, от името на групата UEN. – (PL) Г­н Председател, либералният край на историята, предречена през деветдесетте години, се оказа фантазия. Имаме право да се чувстваме извънредно изолирани. Поради тази причина няма алтернатива на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО. Няма алтернатива на по-голям ангажимент на Европа и САЩ по въпросите на международната сигурност. В противен случай принципите на международния ред de facto ще бъдат диктувани от Корея, Иран или терористите на Хамас.

Енергетиката, суровините, пиратството и сигурността в интернет изискват специално внимание. Наскоро в Полша научихме, че по­добрата координация при спасяването на заложници също е огромен проблем. Въпреки това, фактът, че решенията се взимат съвместно съвсем не означава, че са добри. Ето защо не бих надценявал ролята на Договора от Лисабон. Ограниченията на ефективността ни се крият в европейските столици. Там трябва да търсим политическа воля за преследване на съвместна световна политика, а не в процедурите.

  Angelika Beer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г­н Председател, госпожи и господа, ситуацията е такава, че в последните години се наблюдава бързо развитие в Европейската външна политика и политиката на сигурност. Въпреки това трябва да сме сигурни, че има същото бързо развитие и промяна във връзка със заплахите и кризите от всякакъв вид.

Моята група е против това да правим критични забележки относно собствената ни работа. Поради тази причина, аз съответно не съм подготвена да говоря за докладите, които са пред нас днес. Г­н Saryusz-Wolski е разработил чудесен доклад и ние ще подкрепим именно него. Представена по този начин стратегическата дилема е ясна. Г­н Solana, вие сте напълно прав. Току що казахте, че европейското сътрудничество трябва да бъде засилено на стратегическо ниво. Най­важното нещо обаче, към което трябва да се стремим и да постигнем, е Европейската стратегия за външна политика и политика на сигурност – нещо, с което ние все още не разполагаме.

Казвам това, защото сме изправени пред исторически критичен момент. Тези доклади – особено този на г­н Vatanen – за НАТО, изостават в сянката на новото американско правителство. В този доклад г­н Vatanen отказа да се занимава с въпроса за ядреното разоръжаване – по което ние утре отново ще гласуваме. Тогава за какво говорим изобщо?

Сега ще се върна на доклада на г­н von Wogau. Този доклад разисква нова концепция: „SAFE”. Това е хубава игра на думи – Синхронизирани военни сили на Европа – но тази концепция просто не съществува. Нещо повече, ние не виждаме защо да подкрепяме това, след като концепцията просто не е поставена ясно. Г­н von Wogau пренебрегна обсъждането на човешката сигурност в доклада си. Моята група настоява ние, като Европейски съюз, ясно да определим тази цел в международната политика. Той пропусна да увери, че говорим за партньорство за изграждане на мир или за развитието на граждански корпус за мир. Поради тези причини имам право да кажа, че този доклад е напълно неадекватен, ако смятаме, че Европа трябва да започне да действа сега, в следващите няколко месеца, от днес, а това е нещо, което стана ясно на конференцията за сигурност в Мюнхен.

Има прозорец за възможност след изборите в Съединените щати. Не зная колко дълго ще стои отворен той. Като европейци, сега ние трябва да формулираме стратегическите си интереси и да ги въплътим в алианса – НАТО – и трябва да договорим дефинициите си за сигурност, както отбеляза г­жа Ferrero-Waldner, що се отнася до Русия. В противен случай, това, което ще се случи в рамките на няколко месеца е, че американската администрация ще бъде по­предвидлива от нас в Европейския съюз и в двустранни разговори с Русия ще решава стратегически позиции за сигурност без европейска власт – политическа власт, власт за разрешаване на конфликти – като ще е в състояние да влияе върху това повторно стабилизиране на трансатлантическата политика за сигурност.

Ето защо призовавам вас и останалите, наистина да изоставите старите нагласи от студената война и да изберете единия лагер пред другия, да се придържате към избора си и да продължите напред. Европа има задължение към гражданите си да създаде партньорство за сигурност, което да носи мир, отколкото обратното.

  Tobias Pflüger, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г­н Председател, докладите от г­н von Wogau и г­н Vatanen са категорични и ясни и придвижват още по-далеч милитаризацията на Европейския съюз. Докладите изискват трансформиране de facto на ЕС във военна сила. Докладът на г­н von Wogau за Европейската стратегия за сигурност изисква „интегрирани европейски въоръжени сили“. Ние не споделяме мнението, че това е пътят напред. Нещо повече – докладът препоръчва, inter alia, оперативен щаб на ЕС и общ пазар на отбранителна техника.

Докладът на г­н von Wogau дори предлага своята гледаща към миналото подкрепа на ужасно скъпата програма Eurofighter. Докладът твърди, че Договорът от Лисабон, който „ще представи големи нововъведения в областта на ЕПСО“ е от ключова важност. Това е основна причина за противопоставянето ни на Договора от Лисабон.

Докладът Vatanen призовава за постоянни структури на сътрудничество между ЕС и НАТО. Ние смятаме, че това е погрешно. Всяка нова военна мисия на ЕС е проблематична. НАТО не е алианс за мир, тя е прокурор на войни – в Югославия, а сега и в Афганистан. Кои ще бъдат следващите войни? НАТО означава политика на войната. Докладът окачествява НАТО като „ядрото на европейската сигурност“. Не! НАТО означава несигурност! Едно съчетание между НАТО и ЕС би било много проблематично, особено що се отнася до двете стратегии.

Ние в Конфедералната група на Обединената европейска левица/Северна зелена левица (GUE/NGL) поддържаме един Европейски съюз на гражданите и се противопоставяме на НАТО. Това, което е необходимо е разпускането на НАТО. НАТО иска да проведе чествания по повод 60­години от своето съществуване в Страсбург, Баден­Баден и Кел. Аз призовавам оттук днес, в Европейския парламент, за протести срещу тази среща на НАТО! Шестдесет години НАТО са твърде много.

Като група, ние сме предали специален доклад в отговор на докладите на господата von Wogau и Vatanen и колегите ми ще предоставят допълнителни данни за специфичните проблеми във връзка с Русия. Както и преди, ние отхвърляме системата за ракетна отбрана и формулировките в този доклад, които споменават Кипър. Ето защо ще гласуваме против тези два доклада.

  Bastiaan Belder, от името на групата IND/DEM. – (NL) Когато преди по­малко от година аз, заедно с делегация на Европейския парламент, научих за действията на полицейската мисия на ЕС в Западния бряг, изпитах зрънце надежда за палестинските органи, които действително прилагаха властта си чрез една ефективна полицейска система и система за безопасност. Затова параграф 25 от този доклад на г­н Saryusz-Wolski приветства подновяването на мандата на полицейската мисия на ЕС в палестинските територии.

Междувременно, съвсем наскоро видях няколко много неодобрителни доклада за публичната сигурност в Западния бряг, включително практики на изнудване от страна на членове на палестинската система за сигурност, които през нощта се държат като босове на мафията, или дори имената на членове на терористични групи, които са във ведомостта на палестинските органи.

Бих искал да попитам Съвета и Комисията дали тези доклади се основават на истината. Измислици ли са? Накратко, какви са последните новини за полицейската мисия на ЕС в палестинските територии? В края на краищата, това е важно. Ако те целят истинска палестинска държава, първо трябва да възстановят реда и закона на Западния бряг.

  Luca Romagnoli (NI). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, бих спорил, че Атлантическия алианс е старомоден инструмент за отбрана и че в конкретни скорошни случаи той всъщност не е спомогнал за отношенията, например с Русия. Аз мисля, че трябва да поддържаме отношенията си с Русия и да ги използваме за да подготвим почвата за едно привилегировано сътрудничество.

Съгласен съм с изказването на г­жа Ferrero-Waldner, че общите политики на сигурност не трябва да пренебрегват факта, че напоследък НАТО не е най­полезния инструмент за възпиране и създаване на мир.

Смятам, че сега Европа има зрелостта и политическата необходимост да очертае своя собствена стратегия за сигурност. Това не означава да се възприема противоположната позиция. Можем да бъдем един до друг – както други членове се опитаха да докажат – без да продължаваме да бъдем обект на това, което често се оказват неевропейски интереси. Поради тази причина не мога да подкрепя предложения доклад.

  Javier Solana, Върховен представител за Общата външна политика и политиката на сигурност. – (ES) Г­н Председател, възможно най­бързо и предвид приноса на различните оратори, които общо взето бяха на едно мнение, позволете ми да спомена на залата три или четири неща, които ми хрумнаха, докато слушах тези речи.

Като за начало, ще спомена ресурсите и средствата. Докладчиците на различните доклади казаха, че е вярно, че имаме проблеми с ресурсите и средствата и че по­доброто използване на националните ресурси би било добър курс за нас. Въпреки това бих казал, че разполагаме и с други средства, които не използваме по най­добрия възможен начин и искам да подчертая това пред вас.

Смятам, че беше добра идея да се създаде Европейска агенция по отбрана по споразумение на Европейския съвет, без да има нужда да се прилага или да се приема Договора от Лисабон. Смятам, че Агенцията може да извършва чудесна работа в съгласуването на националните политики, да придаде по­голяма стойност на всички политики, които са приведени в действие.

Някой спомена хеликоптери. Хеликоптерите са нужни за всички видове мисии: граждански, военни, за всички мисии, за транспорт. Хеликоптерът днес се превърна в съществено важен инструмент за управление на кризи.

По­добрата координация от тази, която имаме в момента, що се отнася и до хардуера и до по­разумното използване на софтуера за хеликоптерите, би ни позволила да ги използваме по­добре и всъщност би ни дала повече, отколкото имаме днес при употребата ден за ден.

Искам също да кажа, че през последните седмици нашите стратегически отношения със Съединените щати и Руската федерация имат сериозно развитие.

Г­н Beer спомена Конференцията по сигурността в Мюнхен, вярвам, че това беше важно събитие, на което беше постигнат напредък в непланирани разговори, тъй като това не беше политически форум за вземане на решения, а изключително важен форум за обсъждане. Смятам, че темата, която ще се обсъжда през следващите години и месеци ще бъде отношенията ни и със Съединените щати, от гледна точка на стратегията в следващите години, и с Русия. Такъв беше случаят в Мюнхен, както и по­късно, когато г­жа Ferrero-Waldner и аз бяхме в Москва, дискутирайки основната тема за нови идеи във връзка с европейската сигурност с лидерите на Руската федерация.

Европа не желае да бъде военна сила. Вярвам, че Европа – Европейският съюз – е гражданска сила с военни средства, което е много различно от военна сила и смятам, че ситуацията трябва да продължи да бъде такава. Работата и всички документи, които създаваме, които и Парламента и Комисията или самият аз създаваме, работят за тази цел.

Няколко думи за полицията в палестинските територии – тема, която разглеждахме на предишното заседание. EUPOL е едно от най­важните предимства, които имаме, що се отнася до достоверността и работата в сферата на сигурността с палестинците и в окупираните територии и ще продължи да бъде важно предимство на Европейския съюз, печелейки признание от всички – от палестинците, израелците и заобикалящите ги държави. Затова бъдете сигурни, че ще направим каквото можем, за да продължим да работим в тази посока.

  Elmar Brok (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, Комисар, г­н Solana, бих искал да благодаря на тримата докладчици и да направя коментар само върху няколко частични аспекта. Бих искал по­специално да кажа, че 60 години НАТО означават 60 години мир и свобода за моето поколение: това трябва да се отбележи.

Ако сега постигнем успех със укрепването на външната политика и политиките на сигурност и отбрана на ЕС във време, когато многостранните отношения отново стават все повече, – както Върховният представител, г­н Solana току-що каза – ако успеем да вложим виждането си за превантивни мерки и мека сила в една обща трансатлантическа стратегия в по­голяма степен в това време на многостранни отношения, ще ни чака добро бъдеще.

В същото време завръщането на Франция към военната интеграция засилва позицията на Европа. Конференцията по сигурността в Мюнхен беше убедителна: последвана от пояснения на премиера Tusk, канцлера Merkel и президента Sarkozy – в присъствието на Joe Biden, вицепрезидент на Съединените щати – един европейски корпус в НАТО остана практически неоспорван. Поне от моя гледна точка беше сензационно, че нямаше протести от страна на американците. В трансатлантическите отношения ние също можем да вдигнем нивото на разработването на общи позиции във военната сфера, така че тогава те да бъдат представени достоверно в рамките на НАТО. Поради тази причина ние трябва да използваме възгледите си за военен капацитет, като се наблегне на меката сила и избягването на нов дневен ред, такъв, какъвто вече съществува, но който стана ясен в Мюнхен, защото политиките на президента Обама дават възможност да навлезем в нова ера на преговори за разоръжаване. Ние, европейците, можем да играем роля със START, с Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT), който има нужда да бъде отново договорен, и особено с Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа, който е от особено значение в Европа, тъй като имаме и конкретни проблеми с Русия.

Ако всичко това се обедини, включително ракетния щит, това ще ни даде нови, по­добри възможности за провеждане на обща трансатлантическа политика със Съединените щати като наш съюзник и с Русия като наш стратегически партньор: една политика, насочена към интереса на Европа за мир. Можем да се възползваме от тази възможност само, ако ние самите станем по­силни и влиятелни и следователно тази политика отиде в правилна посока.

  Ioan Mircea Paşcu (PSE). – (EN) Г­н Председател, докладът относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на Европейския съюз отразява различни подходи в Европейския парламент: от една страна, мнения, според които НАТО продължава да е организацията, която предлага най-силна гаранция за сигурността на своите членове, от друга страна, мнения, които, напротив, виждат все по-малка необходимост от НАТО в един свят, в който очевидно няма големи заплахи – поне не такива, които биха могли да се сравняват със заплахата от бившия Съветски съюз.

Досега обаче никой член на някоя от двете организации не е изразил желание да се откаже от гаранцията за сигурност, предлагана от НАТО, независимо че ЕС придава тежест на усилията си в сферата на отбраната и сигурността и въведе свой еквивалент на член 5 от Договора от Вашингтон: клаузата за солидарност в Договора от Лисабон.

Според мен отношенията между НАТО и ЕС – най-важният компонент на по-големите трансатлантически отношения – трябва да бъдат естествено допълващи се и взаимно изгодни и за двамата партньори, които са принудени да работят заедно в отговор на днешните умножаващи се и все по-сложни предизвикателства. За тази цел съществуващите механизми – вж. спогодбата „Берлин плюс” – могат да бъдат подобрени, новите – вж. предложението за оперативен щаб на ЕС – могат да бъдат обмислени; пречките – вж. негативното въздействие на кипърския проблем – трябва да бъдат преодолени и, най-важното – взаимното разбирателство определено трябва да се подобри. Затова, от една страна, трябва да се престане с възприемането на НАТО като съперник и, от друга страна – с възприемането на ЕС като придатък на НАТО.

Както вече казах, истината е, че двамата партньори могат много добре да си сътрудничат, като се допълват взаимно. По тази причина докладът беше изменен и се надявам, че крайният резултат е станал много по-приемлив за мнозина от нас.

  Andrew Duff (ALDE). – (EN) Г­н Председател, няколко от изказващите се този следобед посрещнаха храбро нещата. Факт е, че не всички мисии на ЕПСО се оказват успешни: някои нямаха ясно поставени цели, някои бяха недостатъчно финансирани и все още е възможно да се провалим в афганистанската кампания. Затова е добре, че Парламентът дава сериозен принос в определянето на общата сигурност, и сега трябва да установим много по-ясни критерии за мисиите на ЕПСО.

По въпроса за интеграцията на нашите сили напредъкът е слаб и не мога да си представя, че сблъскването на френски и британски подводници е точно това, което очаквахме!

  Ryszard Czarnecki (UEN). – (PL) Г­н Председател, когато има твърде много председатели, всъщност няма нито един. Когато говорим за сигурността, трябва да говорим съвсем ясно и точно за нещо, което е много належащо и важно. Това, което стана миналата година в Кавказ, възможно най-близо до Европейския съюз, показва, че определено трябва да отдадем значение на източната политика и да я разглеждаме като конкретна инвестиция в сигурността на Европа и ЕС. Затова аз мисля, че партньорството със страни на изток от ЕС е от абсолютно фундаментално значение, и макар че съм доволен, че такова партньорство съществува, аз съм и загрижен, защото определеният бюджет за Източно партньорство е намален почти три пъти. Мисля, че това е абсолютно фундаментален въпрос, и вярвам, че това ще бъде отличителен знак за Европейския съюз не само за най-близките му съседи, но и за държави, които са далеч отвъд Беларус, Украйна или Грузия.

  Satu Hassi (Verts/ALE). – (FI) Г­н Председател, моите благодарности към тримата докладчици. За съжаление обаче трябва да кажа, че не споделям безкритичния възглед за НАТО, представен по-специално в доклада на г­н Vatanen.

Разбира се, НАТО не е същата организация, каквато беше през Студената война, и Европа не е същата, а сътрудничеството между НАТО и ЕС е нещо чудесно. Не споделям обаче виждането, че би било проблем, ако не всички държави-членки на ЕС са членки на НАТО.

Трябва да признаем факта, че някои държави са били в състояние да дадат значителен принос за укрепването на мира, именно защото са останали извън военни съюзи, какъвто е случаят с моята страна, Финландия. Поради това, че Финландия не е член на никакъв военен съюз, едва ли някъде я считат за враждебна страна или за говорител на врага. Това помогна на много финландци да действат като миротворци. Примерите са нашият бивш министър-председател Holker в Северна Ирландия, нашият бивш президент Ahtisaari в Намибия, Индонезия, Асех и Косово и нашият бивш министър, г­н Haavisto, в Судан.

Независимо че повечето от гражданите на ЕС живеят в държави, които са членки на НАТО, трябва да признаем, че съществуването на необвързани държави е ценен ресурс за миротворчеството. Той не може да бъде пренебрегнат в името на някаква цел за хармонизиране на военната политика в рамките на ЕС.

  Vladimír Remek (GUE/NGL). – (CS) Първоначално исках да говоря за опасностите от милитаризирането на космоса, защото като бивш космонавт чувствам, че проблемът ми е близък. Представените документи обаче подчертават, наред с други неща, необходимостта да се използва политиката по сигурността в полза на гражданите на ЕС. Същевременно ние пренебрегваме напълно, например, мнението им за изграждането на нови чуждестранни бази на територията на ЕС. По-специално, в Полша и в Чешката република продължава подготовката за инсталиране на американската ракетна система за отбрана. И особено в моята страна, Чешката република, възгледите и интересите на обществото се пренебрегват напълно. Нито един официален глас не се чу от ЕС в подкрепа на интересите на гражданите, за които ЕС може би дори не съществува в това отношение. Същевременно две трети от хората в Чешката република принципно отхвърлят чуждестранната база въпреки информационната и рекламна кампания, която продължава повече от две години. Според мен нещо не е наред с ЕС, след като интересите на хората не се отразяват в нашите документи и след като възгледите на хората могат да бъдат пренебрегвани в интерес на демокрацията. Не е чудно, че хората се отвръщат от политиката на ЕС, като я смятат за нещо, което не е тяхно, или просто я отхвърлят.

  Bernard Wojciechowski (IND/DEM). – (EN) Г­н Председател, гражданите на Европа имат нужда от силен съюз с конкурентна политика по външните работи, сигурността и отбраната. Това няма да се случи, ако нашият Съюз бездейства на място. Китай и Индия се развиват не само като икономически сили, но и като военна мощ.

Конкурентното предимство на Европа трябва да се основава на знания и иновации. Това трябва да се възпитава и поддържа от всички нас. В една ефективна стратегия за сигурност нашите европейски сили трябва да имат достъп до оборудване и ресурси с най-високо качество. Докато Съединените щати изразходват трилиони долари за сигурност, ние в Европа се бавим или бездействаме по разработването на наша собствена стратегия. Във време на криза ние закриваме фабрики за оръжия, като фабриката в Radom, Полша. Вместо това трябва да инвестираме в усъвършенствани технологии, като технологиите за безоткатните оръжия, които се разработват в Полша и в момента. Иновациите създават нови предприятия и работни места. Не можем да изграждаме европейски капацитет, като закриваме собствените си фабрики.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г­н Председател, госпожи и господа, по принцип аз със сигурност съм за идеята за европейска армия, но трябва да определим какъв вид армия ще бъде тя и в какви рамки.

Всъщност съвсем нелепо е, че имаме две въоръжени сили, изправени една срещу друга – турската армия и гръцката армия – които са част от един и същ съюз. Сигурен съм, че Съветът е посетил Северен Кипър и е могъл да прецени щетите, нанесени от турските войници, и турската окупация на един остров, който със сигурност е европейски.

Трябва също така да се каже, че алиансът ни със Съединените щати очевидно е алианс, който често води до проблеми. САЩ ни въвлякоха в няколко войни, в няколко конфликта – имам предвид Сърбия, Ирак и Афганистан – в сърцевината на които са заложени интереси, които определено не са европейски.

Вместо това ние трябва да се съюзим с Русия и Беларус, които всъщност са европейски в исторически, религиозен, военен и геополитически план. Това е бъдещето на европейската армия: армия, която със сигурност няма да воюва със Съединените щати, но ще спазва почетна дистанция; армия без Турция, защото докато не получим доказателство за противното, Турция е част от Азия, а в Средиземноморието е за съжаление в конфликт с европейска държава; армия в съюз и тясно свързана с Русия и Беларус.

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, няма да се изненадате, ако изразя загриженост за замисъла на докладите относно ЕПСО, по-специално докладът на г­н von Wogau, който е пълен с неверни допускания за естеството на Европейския съюз и амбицията за създаване на европейска армия под контрола на ЕС. Според него, цитирам този израз, „Синхронизирани военни сили на Европа“ са крачка по пътя към „интегрирани европейски въоръжени сили“. Със сигурност, с други думи, европейска армия. Както знаем, ЕПСО не поражда военна добавена стойност. Тя е политически инструмент на напредъка към интегрирана Европа. И трябва да се възприема като такава.

От много отдавна твърдя, че Европейският съюз може да играе полезна роля за осигуряване на граждански средства за управление на кризи и възстановяване след конфликти. Това всъщност може да е полезно. Между другото, никой от военните, които познавам, не си представя, че конфликти като този в Афганистан могат да бъдат решени единствено с военни средства. Няма нищо ново в това, което сега е модерно да бъде наричано „последователен подход“. Ние го наричахме „сърце и разум“. Така че е съвсем погрешно – всъщност измама – ЕС да се опитва и да оправдава участието си във въпроси от военен характер, като по някакъв начин си присвоява последователния подход – един вид нещо уникално, предлагано от ЕС. За ЕС честният и разумен подход би бил да премахне отбранителната амбиция от ЕПСО и да се съсредоточи върху приноса й към гражданските въпроси. След това, може би, Европа и нейните съюзници ще могат да се съсредоточат върху военния си принос към НАТО и да съживят трансатлантическия съюз за предстоящите трудни години, без да се отвлича вниманието от дублиращия дневен ред на Европа.

Непосредственият проблем е, че амбициите на ЕС вече започват да заразяват НАТО и аз съм сериозно загрижен, че това ще засегне сериозно отбелязването на 60-годишнината. Междувременно в Обединеното Кралство някои министри в правителството отричат, че това изобщо се случва.

  Martí Grau i Segú (PSE). – (ES) Комисар, г­н Solana, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на тримата докладчици за тяхната работа. Като докладчик в сянка за Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС), ще се позова конкретно на този документ, като започна с поздравления за г­н Saryusz-Wolski за резултатите от работата му и сътрудничеството му с други групи за постигане на съгласуван резултат.

По същия начин, по който Парламентът е искал много пъти на Европейския съюз да му бъдат предоставени инструментите, необходими, за да говори пред света в един глас, сега и самият Парламент може да покаже единно лице, когато оценява и дава импулс на големите приоритети на общата външна политика и политиката за сигурност.

Усилията на нашата група – Групата на социалистите в Европейския парламент – бяха насочени към две цели. Първо, поставяне за разглеждане или подчертаване на големите въпроси, които според нас са от основно значение във всички сфери на външната политика, като борбата срещу измененията на климата, подпомагането на мира по целия свят или ангажираността за развитието на човечеството. Второ, предлагане на начини за възстановяване на равновесието между географските приоритети на ОВППС, така както са изложени първоначално в текста, ако са били изложени, или въвеждането им като нов елемент, ако са били пропуснати.

Ето защо ние бяхме поддръжници, например, на по-голямо изясняване на действията между институционалните мрежи и мрежите за сътрудничество, включени в наскоро дефинираното Източно измерение. Ние настоявахме за по-голямо разнообразяване и по-голямо наблягане на отношенията с Африка – континент, за който често си спомняме само когато избухнат изключително жестоки войни, а много пъти дори и в такива случаи не си спомняме.

Що се отнася до Латинска Америка, ние искахме да се обърне внимание на текущия процес на преговори за споразумения за асоцииране – първите бирегионални преговори, които Европейският съюз ще приключи в своята история.

По отношение на Средиземноморието ние възразихме срещу подхода с намаляване на темите само до въпроси на сигурността. Ние по-скоро искаме да включим богатото политическо, икономическо и обществено-културно наследство, съдържащо се в Процеса от Барселона.

Що се отнася до изменения за пленарното заседание, нашата група не предложи такива, защото смятаме, че по този начин донякъде беше подсилено равновесието, постигнато от компромисите. Затова няма да се противопоставяме на повечето от измененията, за да не нарушим компромиса, постигнат в Комисията по външни работи.

  Janusz Onyszkiewicz (ALDE). – (PL) Г­н Председател, както каза веднъж Тони Блеър, независимо че Европейският съюз не трябва да бъде супер държава, той трябва да бъде супер сила. Бихме могли да добавим: не само икономическа супер сила, защото той вече е такава, но и важен играч на световната сцена, защото това изискват интересите, включително икономическите интереси, на всички държави-членки.

Казват, че Хенри Кисинджър веднъж поискал телефонен номер, на който да се обади, за да разбере позицията на Европейския съюз по важни въпроси на международната политика. Днес това е номерът на Върховния представител. Проблемът е обаче, че когато телефонът позвъни, г­н Solana трябва да знае какво да каже. Затова е от съществена важност да се изгради обща външна политика, която да включва политика на сигурност и енергийна политика, а следователно и обща политика спрямо Русия.

Бих искал да се върна на постоянно повтаряното предложение във връзка с необходимостта всички държави от Европейския съюз да говорят с един глас, когато водят диалог с Русия. За да стане това, трябва да бъде разработена колкото е възможно по-скоро точно дефинирана политика спрямо Русия, политика, която да бъде поддържана съвместно и която да се опира на солидарността. Това ще формира по-ясна рамка не само за разговори между ЕС и Русия, но и за двустранните разговори с отделни държави-членки. При разработването на тази политика трябва да се отреди много важна роля на Европейския парламент с оглед на мандата, който той е получил чрез демократични избори, и с който може да се гордее.

  Adamos Adamou (GUE/NGL). – (EL) Докладът за ролята на НАТО в Европейския съюз беше използван като оправдание за вмъкване на въпроса за включването на Кипър в Партньорство за мир и НАТО. Необходимо е да се зачита позицията на Република Кипър. Намесата във вътрешните работи на суверенна държава-членка за постигане на интеграция, която не се налага от никакъв договор, е незаконна.

По време, когато Република Кипър е в процес на преговори за решаване на кипърския въпрос, се откриват фронтове, които оказват много неблагоприятно въздействие върху процеса. Единствената цел на всички трябва да бъде пълната демилитаризация на родината, окупирана от Турция, и опазването на устойчивостта на едно бъдещо решение. Нещо повече, това е позицията, възприета от Европейския парламент в други доклади.

Призоваваме ви да подкрепите изменения 22, 23 и 24 и да гласувате против онези точки, които представляват намеса във вътрешните работи на суверенна държава. Призоваваме ви да потвърдите, че принципът за зачитане на суверенните права на държава-членка е ненарушен, независимо от цялостното ви мнение за Партньорството или НАТО. Нашият избор е демилитаризация и придържане към принципите на международното право.

  Georgios Georgiou (IND/DEM). – (EL) Г­н Председател, съгласно международното право „Аз имам държава“ означава, че аз контролирам определени територии, в които установявам правителство, което прилага политика за отбрана и външна политика. Питам ви сега за „държавата Европа“, за която проповядват мнозина, и се чудя къде са границите й, кои са тези определени територии и къде е отбраната й, след като отбраната й е в ръцете на голяма – за съжаление американската – армия, и къде е външната й политика, когато Близкият изток е в пламъци, развъдник за терористи, който изнася тероризъм, чиито бежанци и жертви не се отправят към Алабама или Аризона, или Кентъки, а за съжаление идват в Гърция, в Кипър, в Германия и в Испания?

Ето защо трябва да кажа, че започвам да се съмнявам във възможността да подкрепя идеята, дошла от тези предложения, направени от господата, представили докладите си пред нас, и мисля утре да гласувам против тях.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­жа ROURE
Заместник-председател

  Jim Allister (NI). – (EN) Г­жо Председател, онези, които претендират, че пред очите ни не се изгражда супер държава ЕС, трябва доста да обясняват по отношение на съдържанието на тези доклади за изграждане на империя.

Твърденията, че общата политика за отбрана – приемана вече за даденост – и това, което се нарича стратегическа автономия на ЕС, изискват интегрирани въоръжени сили на Европа, и изисквания за автономен и самостоятелен оперативен щаб на ЕС – наред с искания за равнопоставеност с НАТО – не оставят никакво съмнение, че според нашата обща външна политика и политика на сигурност онези, които тласкат европейския проект, искат не само политическа власт, но и военна власт, като всичко това трябва да стане чрез намаляване на властта, правата и независимостта на държавите-членки. Аз отказвам да призная една такава супер държавност и централизирана армия на Европа, както и Договора от Лисабон, който ще направи всичко това възможно.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г­жо Председател, посланието на нашия докладчик днес би могло да бъде, че едно жизнено евроатлантическо партньорство е най-добрата гаранция за европейската сигурност и стабилност.

Действително аз поддържам приемането на нов трансатлантически дневен ред и създаването на ново множество от евроатлантически институции, което в крайна сметка ще доведе до един цялостен трансатлантически общ пазар.

Ari Vatanen призова за участие на всички държави-членки на ЕС и НАТО към по-тясно сътрудничество, независимо към коя организация принадлежат. Мисля, че това е много практична идея, както и идеята за постоянен оперативен щаб на ЕС, който да допълва – и, разбира се, да не се конкурира с – командните структури на НАТО.

Друг много важен момент е, че използваме същия общ фонд от национални ресурси. Jacek Saryusz-Wolski каза, че ОВППС страда от сериозен недостиг на финансиране, затова е важно да бъде избегнато дублирането и да бъде повишена ефективността. Въпросът към държавите-членки е: Какво те предлагат на г­н Solana за провеждането на обща политика за отбрана?

Трето, време е да се обърнем към новите предизвикателства за нашата сигурност. Всъщност бъдещите конфликти ще се водят и може би ще се решават в киберпространството, където всяка държава трябва да реагира и да се отбранява сама, понякога във времева рамка, която не надвишава една секунда. Европейският парламент също трябва да поеме инициативата да участва в това вълнуващо предизвикателство на новия век, предизвикателство, основано на демократизирането на съвременните технологии.

  Hannes Swoboda (PSE). – (DE) Г­жо Председател, националистите, тесногръдите членове на този Парламент несъмнено наистина вярват, че към рисковете и проблемите на този свят държавите трябва да подхождат сами и поотделно.

Г­н Allister е типичен пример. Наистина ли смята, че борбата с тероризма по света може да се води, като разчита само на националната отбрана на своята страна? Наистина ли смята, че проблемите на енергийната сигурност могат да бъдат решени ако всеки се бори с тях сам? Този подход е остарял. Разбира се, Договорът от Лисабон, толкова често критикуван, ще донесе голямата полза от това, че ще ни даде възможност да работим заедно малко повече, например по въпросите на енергийната политика и общата външна политика и политиката на сигурност, да подхождаме ефективно към опасностите и рисковете на този свят.

Новото правителство на Съединените щати под ръководството на президента Обама е доволно от съществуването на тази обща европейска политика, тъй като тя означава, че Съединените щати имат партньор при решаването на редица от тези проблеми. Освен това – нещо, което стана ясно от честото присъствие на руски представители в този Парламент – Русия също разбра, че старият подход за провеждане на разговори с отделни държави и настройването им една срещу друга вече просто не действа. Русия разбра, че трябва да разговаря с Европейския съюз, ако трябва да бъдат постигнати общи решения, например, по въпроса за енергийната сигурност.

Всъщност това се споменава многократно в доклада на г­н Mr Saryusz-Wolski. Как да се опитаме да решим тези проблеми заедно, например, проблема за енергийната сигурност? Аз съм доволен, че Върховният представител и човек от неговия екип ще увеличат още повече усилията си в това направление в бъдеще, тъй като това ще ни позволи да покажем на нашите граждани как общата външна политика и политиката на сигурност отчитат техните конкретни интереси и какво смятаме да направим, за да не треперят европейците отново от студ в бъдеще. Ето за това става въпрос и затова ние предпочитаме общата външна политика и политика на сигурност пред националистичната външна политика.

  Philippe Morillon (ALDE). – (FR) Г­жо Председател, поздравявам тримата докладчици за това доста забележително резюме на текущото състояние на нашата обща външна политика и политика на сигурност.

Г­н Solana, вие знаете по-добре от всеки друг, че от Европа се очаква да заеме мястото си на световната сцена, както е продиктувано от нейната икономическа и демографска мощ и от богатството й от демократични и хуманни ценности.

Трябва да се отбележи, че въпреки волята, демонстрирана редовно от повече от две трети от нашите европейски сънародници, както вие казахте, през последните години е постигнат някакъв напредък, вярвам ви за това, но трябва да се отбележи също, че тази Европа все още не съществува.

Ако беше необходима сдържаност, то сдържаността на Европа относно намирането на решение за новата трагедия в Близкия изток би била един скорошен пример за това. Имаше, и все още съществува, необходимост от присъствие в Газа на една Европа, която играе активна роля, като помага на населението да оцелее и да изгради наново страната, и като помага в борбата срещу контрабандата на оръжие, която позволи тази територия да се превърне в база за изстрелване на ракети с всякакви размери.

Въпреки устните излияния в Шарм ел Шейх и Йерусалим, все още нищо не е направено в това отношение. Бих искал да ви задам един въпрос, който вече беше зададен по време на ливанската криза: кога можем да очакваме, г­н Solana, разполагането на европейски флот в Средиземно море, като онзи, който въведохте за борба с пиратството? Имаме ресурсите. Ще имаме ли някой ден и волята?

  Mirosław Mariusz Piotrowski (UEN). – (PL) Г­жо Председател, Европейският съюз трябва да действа в интерес на сигурността на гражданите на държавите-членки. Преди всичко той трябва да приеме част от отговорността за войната срещу тероризма и да реагира рязко срещу всяка проява на тероризъм.

Убийството на полския инженер – задържан като заложник в Пакистан – от местните талибани предизвика неотдавна широк отглас. Така наречената европейска дипломация не се присъедини към предварителните разговори, целящи освобождаването му. Този шокиращ инцидент, който е елемент от по-широкия проблем на сигурността, трябва да бъде тема на отделни парламентарни разисквания и трябва да доведе до предприемане на конкретни мерки, и аз моля за това. В момента е приоритет да бъде върнато тялото на убития поляк и да се помогне на семейството му. Тези важни, но краткосрочни мерки обаче не могат да заемат мястото на цялостния подход към тероризма и нарастващия дипломатически натиск върху държави като Пакистан.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL). – (PT) В международните отношения Португалия се придържа към принципите на националната независимост, зачитане на човешките права и правата на народите, равенство между държавите, мирно решаване на международните конфликти, ненамеса във вътрешните работи на други държави и сътрудничество с всички други народи за постигане на еманципация и напредък на човечеството.

Португалия подкрепя премахването на империализма, колониализма и всяка друга форма на агресия, контрол и експлоатация в отношенията между народите, а също и пълно, едновременно и контролирано разоръжаване, ликвидиране на политическите и военни блокове и установяване на система за колективна сигурност, насочена към създаване на международен ред, който може да осигури мир и справедливост в отношенията между народите.

Искам да насоча вниманието ви към член 7 от Конституцията на Португалската република, за да покажа колко далече е Европейският съюз от тези принципи. Като приема ролята на европейски стълб на НАТО, в сътрудничество със САЩ и с нарастваща подкрепа за милитаризацията на международните отношения, надпреварата във въоръжаването, намесата и агресията, предназначени да осигурят на големите сили контрол и дял от пазара и природните ресурси, той действа в пълно противоречие с тези принципи.

  Gerard Batten (IND/DEM). – (EN) Г­жо Председател, това са доклади по наша собствена инициатива и затова могат да бъдат отминати като празни приказки. Ние знаем обаче, че такива доклади понякога се използват като средство за представяне на политическите аспирации на ЕС.

Г­н von Wogau беше някога председател на Комисията по икономически и парични въпроси и способства за въвеждането на европейската единна валута. Сега той е председател на подкомисията по сигурност и отбрана и когато пише доклад, в който се казва, че Европейският съюз се нуждае от собствени въоръжени сили, можем да бъдем уверени, че това е точно онова, което Европейският съюз възнамерява да реализира с течение на времето.

Тези доклади призовават ЕС да развие собствени въоръжени сили чрез общи поръчки за оръжия, обща комуникационна система и самостоятелна обща структура за командване и контрол. Г­н von Wogau пледира за постоянна армия на ЕС от 60 000 войници в постоянна готовност за разгръщане. ЕС иска свои собствени войници, оръдия, танкове, самолети и бомби, за да „изпълни своите отговорности по света“.

Какви точно са тези отговорности? За да разберете, ще трябва да изчакате и да видите дали Договорът от Лисабон ще бъде изцяло ратифициран и ще доведе до „обща външна политика и политика на сигурност, водещи до обща отбрана“. Никой не може да каже, че не е бил предупреден за военните аспирации на ЕС.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г­жо Председател, колкото и приятелски чувства да изпитваме към докладчиците г­н Vatanen и г­н von Wogau, не можем да одобрим техните доклади.

Първо, защото НАТО, Организацията на Северноатлантическия договор, бе създадена през 1949 г. в отговор на ужасната заплаха, идваща от комунизма към Западна Европа. Тя изигра полезна, дори съществена роля. Днес обаче тази ужасна комунистическа система се срина и Варшавският договор беше разпуснат.

НАТО обаче постоянно се разширява. Дейностите й се простират далеч отвъд географската й рамка. Афганистан, доколкото знам, няма брегова ивица в Северния Атлантически океан. Нито пък Косово, където тя допринесе за етническото прочистване на сърбите в една несправедлива война, която не реши нищо. По този начин НАТО нарушава Хартата на Обединените нации.

Госпожи и господа, вие сте абсолютно непоследователни. Искате да създадете силна, независима Европа и включвате европейската отбрана в доминирана от САЩ система на командване. Как Русия и други държави да не видят във всичко това нищо друго освен агресивно отношение?

НАТО ни подчини на политиката на Съединените американски щати. Ние сме техни приятели, но не искаме да бъдем техни васали, а още по-малко техни лакеи. Трябва да сложим край на това и да напуснем. НАТО изживя времето си.

  Hubert Pirker (PPE-DE). – (DE) Г­жо Председател, Комисар, г­н Solana, както знаем, рисковите сценарии се променят непрекъснато. Договорът също се променя, а с него и възможностите за европейската политика за сигурност и отбрана. Това, което винаги ще бъде същото обаче, е желанието на хората за сигурност и стабилност, за силен Съюз и за разоръжаване, по-специално ядрено разоръжаване.

С трите доклада, разисквани днес тук, Европейският парламент показва съвсем ясно как възнамерява да постигне тези цели и да гарантира сигурността. Първо, докладът за Общата външна политика и политика на сигурност, който се фокусира върху сигурност на Балканите, стабилност в Африка и мир в палестинските територии. Второ, докладът за сътрудничество с НАТО, който ясно набляга на по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, и по-добра координация. В центъра на третия доклад е по-нататъшното развитие на европейската политика за сигурност и отбрана с цел постигане на по-голяма ефективност и по-добро сътрудничество във връзка с разходите за отбрана и постигане на стратегическа самостоятелност за целия Съюз, а с това и облекчаване на бремето за държавите-членки.

Ако вземем предвид всички тези цели, трябва да подкрепим призивите на тези доклади: за споделена научно-изследователска и развойна дейност, за разработване на общи стандарти и общи системи за поръчки например – всичко това с цел оперативна съвместимост. Това ще означава също оптимално сътрудничество между военните в държавите-членки, сътрудничество между полицията и военните, а също и създаване на постоянни военни структури и формиране на оперативен щаб и/или Съвет на министри на отбраната.

Убеден съм, че това ни дава решаваща възможност да направим от нашия Съюз политически съюз и да развием съюз за сигурност, който дава на обществото онова, което то очаква от Съюза: трайна сигурност, стабилност и мир.

  Председател. - Госпожи и господа, досега ораторите спазваха своето време за изказвания. Времето наистина ни притиска. Затова ви моля да спазвате вашето време за изказвания.

  Jan Marinus Wiersma (PSE). – (EN) Г­жо Председател, ОВППС се превърна в почти всичко, така че може да се каже почти всичко по време на разискване като това. В миналото обсъждахме само въпроси на сигурността, а сега обсъждаме дори изменения на климата, енергетиката и т.н. Затова трябва да бъда по-селективен и да кажа нещо за отношенията ЕС-САЩ и за дневния ред на разоръжаването, който мисля, че можем да придвижим тази година.

Новата администрация направи много положителен старт, също и символично, с обявяване на закриването на Гуантанамо. Мисля, че трябва да работим по този въпрос и да се опитаме да работим заедно, за да решим някои от проблемите, пред които са изправени американците.

Второто основно разискване тази година ще бъде за икономическата сигурност: способни ли са Съединените щати и Европа да направят нещо заедно за кризата или ще се опитат да направят нещо поотделно, което ще означава бързо разработване на протекционистки мерки?

Афганистан също е важен въпрос. Ще успеем ли да отговорим на нарастващите усилия на американците или не, и при какви условия? Ето, положителният знак е, че американците казаха, че знаят, че трябва да има политическо решение, тъй като това не може да се реши по военен път. Това веднага отваря вратите за Европейския съюз.

След това по дневния ред за разоръжаването: миналия декември, г­н Solana, вие изнесохте много добра реч тук, в Парламента, за вашите идеи и тези на Съвета и Съюза за подкрепа на дневен ред, който е позитивен, започвайки с подкрепа на идеята американците и руснаците да преподпишат договора СТАРТ и да се работи с американците за ратифициране на Договора за пълна забрана на ядрените опити. Ние ще подкрепим също премахването на останалите тактически ядрени оръжия в Европа и ще бъде полезно да се подкрепят идеите за поставяне на горивния цикъл под международен контрол, за да е сигурно, че държавите, които искат да развиват атомна енергетика, ще имат достъп за мирни цели, но няма да могат да злоупотребяват за военни цели.

Бихме искали Европейският съюз да подкрепи един такъв дневен ред, като се знае, че президентът Обама има амбиции. В речта си при встъпването в длъжност, когато говори за външните работи, той спомена първо Ирак и Афганистан, но след това спомена амбициите си да направи нещо за ядреното разоръжаване.

  Samuli Pohjamo (ALDE). – (FI) Г­жо Председател, ще говоря за доклада на г­н Vatanen и преди всичко бих искал да му благодаря за открития начин, по който е изготвен той.

Мисля обаче, че Парламентът изпраща опасен сигнал, ако настоява за укрепване на военната организация и подчертава значението на военна сила, опираща се на НАТО, по предложения в доклада начин. Сътрудничеството и партньорството, демокрацията и човешките права, като гаранция за мир и стабилност, е жизнеспособен европейски модел, който трябва да се използва във всички кризисни горещи точки по света. Освен това сме изправени пред задълбочаваща се икономическа криза, екологични проблеми и предизвикателства, породени от промените в климата, и нито едно от тях не може да бъде решено с военна сила.

По мое мнение би било по-важно да се подчертае значението на общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз, като се концентрираме върху предотвратяването на конфликти и премахването на причините за кризи: ликвидирането на бедността, например, и насърчаването на демокрацията, човешките права и гражданското общество.

И накрая, искам да припомня на всички, че в Съюза има държави-членки, които не са в НАТО, и които имат свои причини за това. На тези държави трябва да се позволи сами да вземат своите решения в областта на политиката за сигурност, без да им бъде оказван натиск отвън. Например Финландия се справя добре с въпросите на отбраната и от десетилетия участва в мироопазващи операции в различни части на света. Към доклада бяха направени много изменения, които го подобряват, но не променят основния му тон.

  Mario Borghezio (UEN). – (IT) Г­жо Председател, госпожи и господа, има ли Европа своя геополитика? На мен ми се струва, че няма. Ако Karl Haushofer беше жив, той би научил тази някак си безгръбначна Европа, че й е необходима морска стратегия в Атлантическия, Тихия и Индийския океан и с държавите от севера, където Северният ледовит океан съдържа огромни и изключително ценни енергийни ресурси. Активност в тези области проявяват суперсилите САЩ и Русия, а не Европа!

Борбата срещу тероризма означава борба срещу онези, които разпространяват средства за тероризъм, хората, които може да бъдат използвани от терористите. Докато ние говорим, Лампедуза е в пламъци, защото някой е подпалил центровете за задържане на незаконни имигранти. Европа трябва да се погрижи, като окаже подкрепа на италианското правителство, което се опитва да предотврати нахлуването на незаконни имигранти, които може да бъдат използвани от мафията и от терористите. Аз обаче не виждам доказателства за необходимия твърд политически подход. Европа трябва да се защити от тази заплаха не с думи, а с действия, както правят г­н Maroni и италианското правителство.

  Rihards Pīks (PPE-DE). – (LV) Г­жо Председател, г­жо Ferrero-Waldner, г­н Solana, и трите доклада на нашите колеги са много професионални, балансирани и, най-важното, изготвени са в правилния момент. Без да навлизам в многото на брой точни факти, преценки и предложения, представени в докладите, искам да подчертая две неща. Първо, важно е Европейската стратегия за сигурност да се преразглежда на всеки пет години, тъй като, както виждаме през последните години, въпросите на сигурността, като енергийната сигурност, сигурността на киберпространството и сигурността на климата, станаха много актуални, а също и потенциалните зони на конфликти се преместват от един регион в друг. Второ, Европейският съюз трябва да увеличи значително усилията си за предотвратяване на конфликти. Мисля, че това щеше да бъде възможно и в Южен Кавказ, но според мен позицията на Европейския съюз преди въоръжения конфликт беше твърде сдържана. Европейският съюз има право и задължение да предприема превантивни дейности и посреднически мисии, тъй като Европейският съюз е проект за създаване на мир, задача, която той изпълнява през последните 50 години. За да можем да реагираме на предизвикателствата и да предприемаме превантивни мерки, ние имаме нужда преди всичко от политическа воля и на второ място – да създадем и подобряваме обща външна политика и политика на сигурност наред с институционалните инструменти на европейската политика за сигурност и отбрана. Един от тези инструменти е Източното партньорство, което се споменава в доклада на г­н Saryusz-Wolski, включително създаването на съвместната парламентарна асамблея EURONEST. Това може да подобри разбирателството, а също така и развитието на демокрацията отвъд нашите източни граници. И накрая, бих искал да изразя задоволството си от включването на параграф 33 в доклада от г­н von Wogau, тъй като в моята страна събитията в Кавказ и нарастващият национализъм в съседната държава пораждат сериозна загриженост. Както се казва в една стара мъдрост на моя народ: „Надявай се винаги на най-доброто, но се готви за най-лошото“ и „Бог помага на онези, които сами си помагат!“ Благодаря ви.

  Ana Maria Gomes (PSE). – (PT) Искам да благодаря на докладчиците г­н Ari Vatanen и г­н Karl von Wogau за работата им и за усилията за постигане на консенсус, особено по трудния въпрос за ядрената политика, която трябва да бъде спешно преразгледана от Европейския съюз и НАТО в период, когато президентът Обама подновява стремежа за освобождаване на света от ядрени оръжия, и когато две европейски атомни подводници едва не предизвикаха катастрофа.

Докладите на г­н Vatanen и г­н von Wogau насочват вниманието към необходимостта от политически, стратегически и оперативно независим Европейски съюз, който да бъде постигнат чрез амбициозна Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). Ние се нуждаем от институционални, финансови и оперативни инструменти за постигане на тези цели. Затова ни е необходимо тясно сътрудничество между НАТО и Европейския съюз на основата на зачитане на политическата независимост на всяка от тези организации, които се допълват. Затова призоваваме за създаването на постоянен оперативен щаб на Европейския съюз в Брюксел с капацитет да планира и провежда независимо военни операции на ЕПСО. Затова призоваваме държавите, членки на Европейския съюз, да увеличат усилията си за по-мъдро, ефективно изразходване на своите национални бюджети за отбрана по по-европейски начин, което те не биха могли да постигнат поотделно.

Посланието на този Парламент е недвусмислено и служи като предупреждение. Без подкрепата на Европа за отбраната в Европа ще бъде застрашена. Нашите отбранителни промишлености може да бъдат застрашени. Възможностите, от които Европа се нуждае, за да изпълни отговорността си да защитава цивилното население и да предотвратява кръвопролития и геноцид, може да бъдат застрашени. Ролята на Европа като глобален участник в управлението на кризи може да бъде застрашена. Разширяването на европейската политическа интеграция в сферата на сигурността и отбраната, както е предвидено в Договора от Лисабон, е наложително и трябва да бъде ускорено. Това е в интерес не само на Европейския съюз, но и в интерес на НАТО, тъй като и двете организации ще пожънат плодовете на една Европа, която е по-добре подготвена да се справя с нарастващите предизвикателства към сигурността на европейците и световната сигурност.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN). – (PL) Г­жо Председател, НАТО се оказа полезна международна организация през времената на относителен мир в Европа. Разбира се, чувството за сигурност, което тя ни дава, се ограничава значително от темповете на вземане на решения от органите, които командват Алианса, а и от самите решения. Въпреки това НАТО има стабилизиращ ефект върху световната сигурност. Опитите за „омекотяване“ на НАТО – отслабване на позициите на организацията чрез разширяване на военните структури на Европейския съюз – са грешка. Европейският съюз днес среща проблеми при постигането на съгласие по трудни политически решения, да не говорим за военни.

Европейският съюз трябва да се съсредоточи върху укрепването на вътрешната сигурност и повишаването на отбранителните способности на своите членове, особено на държави-членки, които имат обща граница с държави, в които са популярни крайните националистически идеологии, а също и на държави-членки, които са привлекли интереса на терористични групи. Европейският съюз не трябва да се ангажира твърде много с мерки, които са насочени към създаването на големи експедиционни сили, които трябва да изпълняват операции извън Европа.

  Alojz Peterle (PPE-DE). – (SL) Върховният представител по Общата външна политика и политиката на сигурност г­н Solana с право ни припомни къде бяхме през 1990 г. Още по-интересно би било да се запитаме каква обща политика имахме в началото на 90­те години на ХХ век.

По онова време Европейската общност беше безсилна. Впоследствие видяхме как желанията се заменят с визии, стратегии, политическа воля и способности, които ни подтикнаха и към действия не само на европейско равнище, но и на световно. През онези години, особено след историческото разширяване през 2004 г., контекстът и амбициите на Общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) се промениха много.

Преди десет години ние все още се занимавахме предимно със своите грижи. Днес обаче можем да погледнем назад към постигнатите успехи и не е възможно да си представим ОВППС или Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) без глобално измерение. Като имам предвид това, не съм изненадан, че и трите доклада, както и много от нашите колеги, насочват вниманието ни към тази нова ситуация, необходимостта от изменения в стратегията, по-голямо единство и по-голямо сътрудничество между институциите.

Всичко това беше подкрепено с конкретни предложения за подобряване на нашите оперативни структури и нашия политически процес на вземане на решения, които одобрявам горещо. Съгласен съм, че сме достигнали нов етап по отношение на нашата обща политика и бих искал във връзка с това да изтъкна два въпроса.

Първо, трябва да разгледаме подробно как финансовата или икономическата криза може да засегне контекста на нашата обща политика. Твърдо вярвам, че трябва да обърнем голямо внимание на възможните политически последствия от кризата, по-специално на онези, които биха могли да възникнат, ако се изправим пред още по-дълбока парична криза.

Второ, в продължение на няколко години забелязах изненадващия факт, че много от нашите партньори искат Европейският съюз да има унифицирана външна политика и отбранителна самоличност, които да бъдат по-добре дефинирани и по-силни. С други думи Европейският съюз като глобален играч е желано решение. В този дух ми се струва, че е важно да разглеждаме нашите двустранни партньорства в по-глобална перспектива от възприетата досега и че трябва също да разработим иновативни подходи към многостранните партньорства, които вземат предвид не само двустранните интереси, но служат и за стабилизиране на по-големи региони.

  Maria Eleni Koppa (PSE). – (EL) Г­жо Председател, международната система се намира в преходен етап и всички ние сме изправени пред огромни предизвикателства. Затова е необходимо да направим преоценка и да подобрим отношенията между Европейския съюз и НАТО, за да се справим с общите заплахи, като тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение, нарастването на международното пиратство и новите проблеми, породени от измененията на климата.

Същевременно обаче смятам, че това е правилният момент, за да затвърдим ролята на Съвета за сигурност на ООН като основен гарант за международния мир и сигурност. В момента има спешна необходимост от реформиране на организацията и ние сме поели задължението да придвижим тази реформа, за да може ООН да реагира по-ефективно на тази важна задача.

За нас е важно също да подчертаем, че всички държави и международни организации, включително НАТО, трябва да се въздържат от заплахи и от използването на всякаква форма на насилие, което не отговаря на целите и принципите на хартата, с която бе основана ООН. НАТО и Европейският съюз имат общи интереси и техните отношения не трябва да бъдат конкурентни. Необходимо ни е по-балансирано партньорство с по-добра координация на действията и по-силно сътрудничество. Всяка от страните в това партньорство обаче трябва да зачита независимостта на другата по отношение на вземането на решения и да осигури взаимно разбирателство, когато военните преценки се различават.

Накрая бих желала да подчертая необходимостта от зачитане на правото на неутралитет на държавите и на това място бих искала да направя искане да бъде заличен призивът към Република Кипър да се присъедини към Партньорство за мир. Това решение е суверенно право на всяка държава и Кипър е независима и суверенна държава, която може да решава собственото си бъдеще.

  Jana Hybášková (PPE-DE). – (CS) Нека отбележим шестдесетата годишнина на НАТО. Скоро ще се проведат няколко важни срещи на високо равнище между САЩ, ЕС и НАТО. Връщането на Франция във военните структури на НАТО, както и усилията, посветени на Европейската политика за сигурност и отбрана, предоставят отлична възможност за хармонизиране на европейските стратегии за сигурност и евентуалните нови стратегии за НАТО. Днешната ратификация на Договора от Лисабон в чешкия парламент отбелязва една стъпка към промяна на европейската отбрана и сигурност. Нека изградим съвместно европейско командване. Нека рационализираме европейския отбранителен пазар. Нека вложим ресурси в наука и изследвания, в Европейската агенция по отбрана, нека създадем закон за европейския войник, нека предотвратим дублирането и нека буквално заобиколим турския синдром. Нека използваме възможността, предложена от новата американска администрация, за истинско сътрудничество в Афганистан и за противоракетна защита в Европа. Пред нас стои огромната възможност Европейската политика за сигурност и отбрана да се превърне в двигател на по-нататъшната интеграция и сигурност в Европа. Нека не я пропиляваме.

  Libor Rouček (PSE). – (CS) Бих искал да кажа няколко думи за отношенията ЕС–Русия. По мое мнение създаването на съвместна външна политика и политика на сигурност не може да бъде постигнато без диалог с Русия. Европейската агенция по сигурността, която обхваща САЩ, НАТО, ОССЕ и международните споразумения за разоръжаване, трябва да включва и диалог с Русия.

Затова бих искал да призова Съвета и Комисията да приемат открита и конструктивна позиция по отношение на възможните преговори между Европейския съюз, САЩ и Русия по възобновяването на трансатлантическия диалог по въпросите на сигурността на базата на хелзинкския процес.

По мое мнение тези преговори трябва да включват и дискусии по темата за противоракетната отбрана. Европейският съюз трябва да играе много по-голяма роля по този въпрос, отколкото досега. Според мен постигането на споразумение не трябва да се оставя само на САЩ и Русия. Европейската общественост очаква това от нас.

  Józef Pinior (PSE). – (PL) Г­жо Председател, в Парламента има съгласие по общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Между основните политически сили съществува консенсус по този въпрос. Проблемът, реалният политически проблем е как да бъде постигната тази важна цел.

Първо, необходимо е колкото е възможно по-бързо да бъде ратифициран Договорът от Лисабон. Онези политически лидери, които забавят процеса на ратификация на договора, отслабват развитието на общата европейска външна политика и политика на сигурност. Трудно е да се говори сериозно за обща политика на сигурност на Европейския съюз без Договора от Лисабон.

Второ, искам да подчертая въпроса за правата на човека при разработването на външната политика на Европейския съюз. Политиката трябва да подкрепя международното право – международното хуманитарно право, либералната демокрация и върховенството на закона.

Трето, политиката изисква сериозно разработване на европейска отбранителна политика, развитие на военни структури на Европейския съюз и развитие на европейска отбранителна промишленост.

  Adrian Severin (PSE). – (EN) Г­жо Председател, искам да отбележа две неща. Първо, относно ценностите. Европейският съюз е съюз на ценности. Тези ценности са критерии за присъединяване. Те ни водят в нашето поведение. Те са средство за изграждане на оперативна съвместимост с нашите външни партньори. Не трябва обаче да определяме обхвата на нашата външна политика, като изнасяме нашите ценности. Напротив, трябва да се научим да действаме в разнообразен свят и дори да зачитаме правото на другите да грешат.

Второ, за институциите. Международните институции и международното право на нашето съвремие получиха своя облик и бяха създадени в един съвсем различен свят. Всеки ден ние разбираме, че те не са пригодени към новите предизвикателства, новите възможности и новите заплахи на днешния свят. Затова считам, че Европейският съюз трябва да подкрепи идеята за нова конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, в една по-голяма Европа – от Ванкувър до Шанхай, не само до Владивосток – за да се създаде ново пространство на сигурност, свобода и сътрудничество. Мисля, че това трябва да бъде един от нашите най-големи приоритети и не бива да се страхуваме, че други може би имат различни идеи по този въпрос.

  Luis Yañez-Barnuevo García (PSE). – (ES) Г­жо Председател, преди всичко искам да изразя своята обща подкрепа за трите доклада, по които разискваме.

Второ, искам да поздравя г­жа Ferrero­Waldner преди всичко за това, която тя каза за тясното сътрудничество между нейния екип и този на г­н Solana. Трето, искам да поздравя г­н Solana, защото без неговия характер и съзидателност общата външна политика и политика на сигурност вероятно нямаше да бъде това, което е днес: правна и документална основа, като дори и развитието на стратегическия документ от 2003 г. не би било достатъчно за постигането на такъв напредък по настоящата обща външна политика и политика на сигурност през последните няколко години. Четвърто, бих искал да кажа, че Договорът от Лисабон – за който има добри новини, че може да бъде ратифициран скоро, както бе казано днес, – несъмнено ще бъде много по-голям и по-добър инструмент в неговите ръце и в ръцете на Европейския съюз за превръщане на Съюза в онова, което трябва да бъде: глобално действащо лице, в пълния смисъл на думата.

Приключвам с идеята, която изрази самият той: Европа трябва да бъде цивилно действащо лице и сила с военни средства, а не военна сила.

  Proinsias De Rossa (PSE). – (EN) Г­жо Председател, след като се върнах в края на седмицата от посещение в Газа, ще използвам моите 60 секунди за това, което считам, че там е сериозен проблем. Нашият принцип за сигурност на хората е принцип, който ни задължава да реагираме на хуманитарната криза, но освен това ни задължава също да реагираме и да кажем на Израел, че вече е време да спре и че Европа не може повече да си затваря очите за нарушаването на правото на самоопределение на палестинците.

Най-значителното нарушение на това право е безмилостното и целенасочено колонизиране на Западния бряг и Източен Ерусалим от Израел. Там вече има 500 000 заселници, заемащи незаконно територия, за която се предполага, че съставлява основната територия на предложената независима палестинска държава. Все по-трудно е да се повярва, че Израел наистина е за създаването на независима палестинска държава, докато продължава да анексира още и още палестинска територия – и прави това и до днешна дата.

Декларациите, че Европа и САЩ са ангажирани с „двудържавно“ решение, което включва суверенна и жизнеспособна палестинска държава, всъщност не струват и колкото хартията, на която са написани, ако не кажем „стоп“ на Израел по отношение на селищата. Строителството им трябва да бъде замразено веднага и те да бъдат евентуално демонтирани, в противен случай никога няма да има устойчив мир в Близкия изток, г­н Solana.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE). – (RO) Искам да изразя моята благодарност към тримата докладчици. НАТО доказа своята съществена роля в архитектурата на сигурността на Европа, но той предлага също и реални перспективи за останалата част от ХХІ век. Считам, че Европейският съюз и НАТО трябва да си сътрудничат и да избягват всякакво евентуално съперничество.

Силните, продуктивни трансатлантически отношения могат да осигурят най-добра гаранция за мир, сигурност и стабилност в Европа, наред със зачитането на принципите на демокрацията, човешките права, върховенството на закона и доброто управление. Намираме се на исторически кръстопът, когато трансатлантическото сътрудничество се превърна във въпрос от жизненоважно значение за съвместното изготвяне на нова стратегия за сигурност за Европейския съюз и новата стратегическа концепция на НАТО.

На проведената в Букурещ среща на високо равнище на НАТО през април 2008 г. съюзниците приветстваха политическата роля, която Европейският съюз може да играе, ако развие способности за действие в сферата на сигурността и отбраната. Партньорството за мир, което се насърчава от НАТО, и поддържаният от Европейския съюз проект за Източно партньорство са от жизненоважно значение за развитието на демокрацията и правовата държава, както и за прехода към ефективна пазарна икономика в определени държави от черноморския регион.

  Rosa Miguélez Ramos (PSE). – (ES) Г­н Solana, тук съм от 15,00 ч., само за да говоря с вас за морското пиратство и за да мога да ви поздравя за започването на европейската военноморска операция срещу морското пиратство във водите на Индийския океан. Знаете, че правителството на моята страна се ангажира изцяло с тази мисия. Искам да ви напомня, че през април започва риболовният сезон и нашите рибари са загрижени за сегашното географско разпределение на силите в Индийския океан. Те биха искали известна защита по-близо до зоната, в която ще извършват риболов, т.е. по на юг. Бих искала да чуя нещо от вас по тази тема.

Бих искала също да кажа, че ме интересува продължаването на тази операция след установеното време. Считам, че би било жалко толкова много общи усилия, включващи едновременно и трите стълба, да бъдат прекратени изведнъж в края на една година, особено като се има предвид, че положението в Сомалия и региона не изглежда вероятно да се промени или подобри в краткосрочен или средносрочен план.

  Marios Matsakis (ALDE). – (EN) Г­жо Председател, НАТО е гръбнакът на европейската отбрана и ние разчитаме на силите на НАТО за сигурността на нашия Съюз. Но силите на НАТО в Кипър – турските сили на НАТО – не са сили на свободата, а на окупацията: окупация на територия на Европейския съюз. Тези турски сили не само причиниха смърт и разрушения на острова, когато Турция нахлу през 1974 г., но и днес продължават да разделят една държава-членка на Европейския съюз, причинявайки страх и потисничество както сред кипърските гърци, така и сред кипърските турци, и възпрепятствайки провеждащите се в момента преговори между лидерите на двете общности на острова.

Затова, когато обсъждаме важната роля на НАТО за европейската отбрана, справедливо е да напомним, че Европейският съюз още не е оказал необходимия натиск върху Турция, за да изтегли безусловно и незабавно своята окупационна армия на НАТО от Кипър. Не сте ли съгласен с мен, г­н Solana? Може би не ме слуша. Не сте ли съгласен, че турската армия трябва да напусне незабавно Кипър, г­н Solana?

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). – (FR) Г­жо Председател, искам да цитирам примера с Грузия, за да Ви покажа колко сме далеч от нашите заявени амбиции за обща външна политика и политика на сигурност въпреки усилията на нашия върховен представител и члена на Европейската комисия г­жа Ferrero-Waldner.

Сега, разбира се, г­н Solana, вие искате още потенциални възможности и още помощ. От своя страна, аз бих ви задала следния въпрос: способен ли е понастоящем Европейският съюз да изпълни своите ангажименти, по-специално по отношение на споразумението за прекратяване на огъня, което предложихме на Русия?

Очевидно разбирам, Комисар. Знаем до каква степен присъстваше Европейският съюз и колко бързо се намеси, но днес трябва да знаем също, че грузинците са изправени пред руската армия, която е разположена на територията на Абхазия и Южна Осетия. Определено не поставям под въпрос забележителната работа на гражданската мисия на наблюдателите на място. Какво обаче могат да направят нашите наблюдатели, за да защитят цивилни граждани от ежедневното насилие? Не много, освен да бъдат свидетели на това, което става.

Освен това в случая с Грузия амбицията на ОВППС ще се преценява и според смелостта ни накрая да изпратим умиротворителни сили за стабилизиране на регион, който сме включили в нашата добросъседска политика.

  Alexandru Nazare (PPE-DE). – (RO) В трите доклада, които разисквахме днес, срещнах някои важни, полезни идеи, за дефиниране на бъдещата политика на Европейския съюз като глобален играч.

Бих искал да направя три забележки. Първо, бих искал да подчертая важността на трансатлантическия аспект на външната политика на Европейския съюз. Трябва да се възползваме от сегашния климат в отношенията със САЩ, за да отворим нова глава в тази област за засилване на силата ни на глобално равнище.

Второ, измерението сигурност на Европейския съюз трябва да бъде хармонизирано с това на НАТО, за да се избегне дублирането на усилия и недостигът на ресурси.

Трето, считам, че Европейският съюз трябва да използва европейската политика за сигурност и сътрудничество, за да укрепи стабилността в Западните Балкани след изясняване на статута на Косово. Косово сега е във фаза на „контролирана независимост“ според специалния представител на Европейския съюз Peter Faith. Въпреки че по време на неотдавнашно изслушване от Европейския парламент г­н Faith отхвърли използването на термина „протекторат на Европейския съюз“ по отношение на Косово, той призна, че пътят до „пълна независимост“ е дълъг и труден. „Би било чудо, ако завършим мисията си за две години“, смята г­н Faith.

Аз мисля обаче, че трябва да разчетем ясна времева рамка за участието на Европейския съюз в Косово. Ето защо приветствам инициативата на Комисията да изготви проучване за Косово, доколкото това ще допринесе за успеха на мисията EULEX.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г­жо Председател, нека направя само някои забележки и по-специално една: мисля, че това разискване показа, че има нарастващо приемане на подхода, който Европа следва при управлението на кризи и предотвратяването на конфликти. Конференцията по сигурността в Мюнхен потвърди всестранния подход, защото сигурността и развитието вървят заедно – едното не може без другото. Считам, че този европейски подход е централен елемент от нашата стратегия за подпомагане на мира и сигурността в съседните ни държави, но също така и отвъд тях.

Той действа, но трябва да бъде подкрепен с адекватни ресурси, затова трябва да работим за изграждане на нашия капацитет и способности, както в цивилната, така и във военната област, и ще се опитаме поне да изиграем нашата роля, доколкото можем.

Искам обаче да отговоря и на вашите въпроси, по-конкретно на този на председателя на комисията по външни работи Saryusz-Wolski относно недостатъчното финансиране на бюджета на ОВППС. Вярно е, че бюджетът беше намален тази година, но това се надяваме да не бъде пречка за нашите политически амбиции за гражданските мисии на ЕПСО, при условие че няма нови, по-големи мисии тази година. Важно е да не забравяме, че само някои разходи се покриват от бюджета на ЕПСО – например разходи за оборудване, нает персонал, специални добавки, специалните представители на Европейския съюз – но държавите-членки също плащат разходите за поддържания от тях персонал. Бюджетът ще нарасне – както знаете, не тази година, а през 2013 г. – на 400 милиона EUR.

Относно трансферите между перата на бюджета, които спомена г­н Dombrovskis, Комисията включва информация за трансферите в рамките на бюджета на ОВППС в тримесечните си отчети до бюджетния орган и през последните години всички бюджетни кредити по бюджета на ОВППС са били предвидени.

Позволете ми да коментирам два конкретни въпроса: първо, сигурността на хората. Сигурността на хората е нещо, което лично аз много обичам, защото тя трябва да бъде подкрепяна: свободата от лишения и страх като благо на външната политика и политиката на сигурност. Това се признава и в нашия доклад за 2008 г. относно Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), която и двамата споменахме преди. Освен това докладът относно ЕСС признава, че без ликвидиране на бедността и без развитие няма да има устойчив мир. Затова, и това е много важно, подкрепата за човешките права също е част от това уравнение.

Накрая, позволете ми да кажа няколко думи и за ранното предупреждение и предотвратяването на конфликти, за които спомена г­н Pīks. В общи линии съм съгласна, че като Европейски съюз ние трябва да работим повече по ранните етапи от цикъла на конфликтите, което означава отправяне на ранно предупреждение, предотвратяване на конфликта и превантивна дипломация. От страна на Комисията, една от инициативите, които предприемаме в тази област, е да укрепваме връзките с неправителствените организации, като част от партньорство за изграждане на мира, както и да подобряваме използването от наша страна на свободни източници на информация. Ние ще се опитаме обаче да засилим в бъдеще превантивния аспект. Знаем, че това е много важна част.

  Javier Solana, Върховен представител за ОВППС. – Г­жо Председател, ще бъда много кратък. Искам да благодаря на онези членове на Парламента, които се намесиха и аз си отбелязах техните забележки и въпроси. Със сигурност ще поддържам връзка с вас, за да отговоря на онези, на които трябва да се отговори по подходящ начин.

Искам да кажа, че дебат от такова естество, почти тричасово разискване по европейската сигурност, се провежда за втори път в Европейския парламент. Мисля, че това е много важно, и много се надявам тази идея да бъде запазена и в бъдеще. На тримата докладчици – благодаря ви много за вашата работа, и можете да бъдете сигурни, че ще продължим да сътрудничим с вас в бъдеще.

  Jacek Saryusz-Wolski, докладчик. – (EN) Г­жо Председател, това е много обширно, и за мен –удовлетворително, разискване за успехите, пропуските и провеждащите се дейности. Като цяло бих казал, че това е синдромът на полупразната/полупълната чаша в зависимост от гледната точка.

Някои въпроси получиха отговор, поне от мнозинството изказали се. Има ли напредък в тази област? Да. Достатъчен ли е? Не. Има ли по-голямо сближаване между институции като Парламента, Съвета, Комисията и държавите-членки? Да, има по-голям напредък, макар че този диапазон на външната политика на Съюза не е достатъчно широк, и тук се позовавам на вашите думи, г­жа Ferrero-Waldner, относно парите. Ако имахме повече пари, или поне колкото предложи Комисията за широколентов достъп за селските райони – 1,5 милиарда EUR – може би държавите-членки, без да се налага да плащат, щяха да участват с по-голяма готовност в действията на ОВППС. Знаете добре, че този Парламент моли бюджета на Съюза да плаща за това.

Оценяват ли гражданите тази външна политика? Отговорът отново е „да“. Използваме ли достатъчно външната политика, за да легитимираме Съюза? Отговорът е „не“. Възможности: в широкия смисъл на този термин, всичко, свързано с управлението на предотвратяването на кризи и бързото реагиране, разполагаме с това, което успяхме да вземем, и – очаквам г­н Solana да кимне – дори повече. Вече засегнах финансите. По отношение на правните и институционалните инструменти – Лисабон – всички са съгласни, че са ни необходими повече и по-добри инструменти според правилата на Договора.

По това сближаване се работи дискретно и искам да отдам дължимото на дискретните действия и дипломацията на върховния представител, не само навън, но и отвътре. Как се получава това сходство в мислите? Когато можете, г­н Solana, да говорите от името на целия Съюз, трябва да се извърши предварителна дейност, така че всички да бъдат убедени и привлечени към каузата.

Беше повдигнат въпросът за ценностите. Имаме ли съгласие относно ценностите? Да, имаме, но имаме различни практики и съществува и тази ос на противопоставяне на ценности срещу интереси, а най-добрият пример е как да я реализираме в Централна Азия: това присъстваше в разискванията по стратегията за Централна Азия.

За да приключа, искам да кажа, че бях трогнат от това, което каза г­н Solana – че Европейският съюз се самоидентифицира чрез външната политика. Получава по-голяма идентичност. Това, което добавяме към нашия подход в Парламента, дава повече легитимност, което означава, че дава повече сила. По тази причина може да бъде неразделна част от европейската интеграция. Преобладаващата част от изказванията показа, че има глад за по-голямо присъствие на Европа във външната политика и че е необходимо европейският политически и материален капитал да се обединят в по-голяма степен.

  Председател. - Ние позволяваме на докладчиците малко повече време, но вече времето не ни стига и не можем да продължаваме по този начин.

  Karl von Wogau, докладчик. – (DE) Г­жо Председател, госпожи и господа, бих искал да коментирам няколко въпроса.

Първо, искам да обясня защо не включих принципите за „човешка сигурност“ и „отговорност за защита“ в моя доклад. Това беше много спорно. По мое лично мнение концепциите, които сме развили, макар и много важни, не са подходящи за политика на сигурност, тъй като с тях може да се злоупотреби с цел да се оправдае военна намеса по цял свят. Това аз възприемам като много реален риск. Затова подкрепям тези две концепции, но не за политиката на сигурност.

Също така се каза, че съм в процес на създаване на европейска армия и призовавам за това в моя доклад. Бих ви помолил да прочетете целия доклад още веднъж – в него определено няма да намерите думите „европейска армия“. В доклада се казва, че парите на данъкоплатците трябва да се използват по-добре отколкото досега в тази област.

След това идва ред на Европейската стратегия за сигурност, която сега се радва на подкрепата на всички. Работата, която трябваше да се свърши в това отношение, отне няколко години и беше много успешна. По мое мнение следващата стъпка трябва да бъде изготвянето на документ за изпълнението на политиката на сигурност, бяла книга относно политиката на сигурност. Това е работа за следващия парламентарен мандат.

И последно, но не и по значение, мисля, че следващите разговори, които ще проведем по тази тема, трябва да се занимават с въпроса за мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Рафа): как да възобновим тази мисия и как би могла тя да се разшири.

  Ari Vatanen, докладчик. – (EN) Г­жо Председател, само ще повторя онова, което президентът Уилсън е казал през 1917 г. и което, например, нашият уважаван колега г­н Swoboda каза преди половин час: нацията не може сама да решава проблемите. Този Парламент и ЕС са доказателства за това. Трябва да се учим от грешките си. Във всяко едно начинание трябва да работим заедно: не може да се действа избирателно, в реалния свят няма безплатен обяд. Не можем да позволим бремето да се носи само от неколцина: трябва да го споделим, защото сме демократични нации. Това е благородна кауза.

Понякога се чудя защо – може би поради антиамерикански настроения или антивоенни възгледи –но веднага след като чуят думата „НАТО“, хората са против всичко. Да, ние сме пацифисти. Кой не е пацифист? Всеки човек със здрав разум е пацифист. Кой иска страдания; кой иска война? Но трябва да разполагаме със средства, за да предотвратим това. Трябва да сме инициативни. Войните идват и си отиват, ако има подобна нагласа, но ние трябва да изграждаме мира активно.

Благодарен съм на повечето членове на този Парламент, които отново доказаха тази вечер, че конструктивният, отговорен здрав разум ще надделее; че този Парламент е такъв, какъвто трябва да бъде: Парламент, който гледа напред, защото ако не работим заедно, мирът ще падне жертва.

Нека направя един последен коментар. Г­н Платини – майстор във футбола – в същия този момент говори в друга зала. Бях във Франция по време на клането в Руанда – и това не е насочено против Франция, а коментар за това как медиите съобщават информация – и фактът, че г­н Зидан, футболната звезда, имал брадавица на коляното си, привлече повече внимание, отколкото клането в Руанда. Не, ние не можем да мълчим: трябва да бъдем инициативни; в противен случай оправдаваме подобни събития по света.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Alexandra Dobolyi (PSE), в писмена форма. – (HU) Как трябва да реагира Европа на факта, че на източните й граници Шанхайската организация за сътрудничество (SCO), регионална организация, съставена от няколко новопоявили се суперсили и държави, богати на енергийни ресурси, става все по-силна? През Русия SCO граничи с ЕС и затова ЕС неизбежно трябва да обърне голямо внимание на тази организация. Като анализираме списъка на членовете и наблюдателите в SCO, спокойно можем да направим извода, че тези държави притежават значителна част от световните нефтени и газови запаси.

В този контекст е неизбежно да се занимаем с въпроса за нова стратегия за Русия и Централна Азия, който трябва да включва и оценка на политическия риск конкретно за всяка държава.

Позволете ми да изтъкна също, че, както показа газовият спор между Русия и Украйна, настоящата уязвимост и значителна енергийна зависимост на ЕС подкопава развитието на истинска, ефективна и последователна съвместна външна политика и политика на сигурност.

Освен това, държавите реагират различно въз основа на своя исторически опит и финансовите си интереси. Днес повече от всякога е особено важно да бъдат предприети унифицирани политически действия и да бъдат хармонизирани разминаващите се национални интереси и позиции.

За ЕС е належащо да подобри ефективността и последователността на своите действия на глобалната сцена. Ратифицирането на Договора от Лисабон и очертаните в него инструменти на външната политика може да допринесе много за тази цел.

Нарастващата необходимост ЕС да действа по-ефективно и незабавно, и събитията, изискващи все по-бързи интелектуални отговори, налагат преразглеждане на организационните механизми и механизмите за вземане на решения при управлението на нашата външна политика, както и осигуряване на подходящи структурни отговори.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Поздравявам г­н Vatanen за неговия доклад, който одобрявам. По-конкретно, подкрепям идеята за създаване на оперативен военен щаб на ЕС. Разбира се, НАТО трябва да бъде – и е – първата ни опора при заплаха за сигурността. И все пак, по време на дебатите Буш–Гор едва преди около десетина години Джордж Буш каза, че ако той е бил президент, не би се намесил в Косово.

Сега ми се струва, въпреки антипатията ми към външната политика на администрацията на Буш, че тази позиция на Буш е била съвсем разумна, ако се съди единствено въз основа на собствения интерес на САЩ. И все пак това не е позиция, която Европа би могла или би трябвало да заеме. Освен силния морален аргумент, че носехме отговорност да защитим онези, които бяха застрашени от геноцид от страна на сърбите, налице бяха и последиците от десетки/стотици хиляди бежанци. За да защитим нашите собствени и техните интереси, ние трябва да разполагаме с капацитет за действие без американците. За да постигнем тази цел, си струва да имаме постоянен оперативен военен щаб на ЕС, готов да действа при подобни евентуални събития в бъдеще.

  Anneli Jäätteenmäki (ALDE), в писмена форма. – (FI) Г­жо Председател, Финландия няма защо да се срамува от своите решения в областта на политиката на сигурност. Финландия извън НАТО се намира в добрата компания на Швеция, Австрия и Швейцария. Лесно е да се отъждествим с тях. Неучастието в НАТО е съвременната алтернатива за една зряла държава.

Започнахме да говорим за едно по-меко НАТО, когато „войнолюбивият“ президент беше заменен с „миролюбив“ в Съединените американски щати. Може да се предполага, че още по-често ще чуваме възторжени речи за меко НАТО при Обама и държавния секретар Хилари Клинтън. Нека да измине известно време, обаче, и да видим как ще се развие НАТО.

Моето лично мнение е, че основната същност на НАТО изобщо не се е променила след разпадането на двуполюсната система за сигурност. От друга страна, пропагандата за меко НАТО е успешна.

Ако само се взираме към Русия (Русия, Русия, Русия) или изчакваме нова Зимна война, доникъде няма да стигнем. НАТО не е и верният отговор на по-сериозните проблеми, пред които е изправена Финландия в близко бъдеще и които са главно от икономическо естество.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Оценката на ролята на алианса НАТО–ЕС трябва да започне с признанието, че политическият пейзаж и в Европа, и в САЩ наскоро се промени из основи, като Европейският съюз сега има важна роля в глобалната сигурност.

Тази ситуация изисква от алианса да стане „реполитизиран“, за да бъде форум за открит диалог за обсъждане на важни въпроси, с които определено ще се ангажира. Един честен трансатлантически диалог относно например необходимия подход за справяне с тероризма, е абсолютно задължителен, именно защото съюзниците имат различни гледни точки относно начините, по които трябва да действат, когато са изправени пред това общо предизвикателство.

При сегашната ситуация, в която държавите-членки са изправени пред все по-нарастващо многообразие от предизвикателства за глобалната сигурност – от междуетнически конфликти в непосредствена близост до съюзническа територия до глобални терористични мрежи и разпространение на оръжия за масово унищожение – те трябва да обърнат особено внимание на процеса на размисъл и диалог по този въпрос и да подкрепят процесите на реформиране на алианса. Имам предвид, по-конкретно, проблемите на сигурността, засягащи зони в непосредствена близост, където алиансът може да играе ключова роля за създаването на демократични институции за отбрана и сигурност на Балканите и в широкия регион на Черно море.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Необходима ни е обща, съгласувана и актуална европейска политика на сигурност, която ще спомогне за укрепването на нашата европейска идентичност и ще позволи на ЕС да говори с един общ и заслужаващ доверие глас на международната арена.

Сегашната реалност, пред която сме изправени, изпълнена с такива големи предизвикателства, като икономическата криза, енергийната сигурност, промените в климата и управлението на миграцията, изисква от държавите-членки да проявят сътрудничество и отговорност, за да защитят своите общи интереси и да насърчат мира, сигурността и зачитането на териториалната цялост.

ЕС може да окаже въздействие само ако говори с един общ глас, ако разполага с необходимите инструменти и ги използва ефективно, за да съдейства за укрепване на сътрудничеството със съседните държави.

Трябва да мислим стратегически, да участваме активно и да действаме последователно на глобално равнище. Трябва ни и регионална сигурност и тесни връзки със съответните регионални организации.

Стратегическите партньорства със съседните държави на изток от ЕС са необходимост и трябва да инвестираме във взаимоотношенията с Русия, като прилагаме съгласувана стратегия с общи и взаимно изгодни ангажименти.

Трябва да инвестираме в съседните държави, особено в тези на изток от ЕС, и да им предложим необходимите стимули да продължат реформите си и така да засилим присъствието на ЕС в района. Разполагаме с нови инструменти, като „Източно партньорство”, които ще ни помогнат да създадем нов консолидиран подход на по-високо равнище с нашите партньори в региона.

  Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Международната сигурност е една от най-големите ценности за всички участници в международните отношения. В наши дни сме свидетели на предефиниране на тази концепция и изместване на фокуса към невоенни фактори, които заплашват стабилността и международната сигурност. Примери за подобни заплахи са организираната престъпност, интернет тероризмът, пиратството (което се развива край бреговете на Сомалия), промените в климата и опасностите, произтичащи от световната икономическа криза. Но Европейският съюз, като насочва вниманието си към изграждане на общи военни инструменти, като Eurocorps, Европейски въздушен транспортен флот и постоянен оперативен щаб на ЕС, не трябва да забравя за другите заплахи, които са не по-малко важни. Повече внимание трябва да се отделя на изграждането на структури и институции, които биха ни позволили да превъзмогнем финансовата ситуация, предизвикана от световната икономическа криза, и да опазим природната среда и биологичното разнообразие. Вътрешните заплахи, като наркотици, бедност в обществото и интернет престъпленията, също не трябва да се забравят.

Всички тези елементи са важни фактори, които засягат международната сигурност, сигурността на Европейския съюз и на всяка нация. Без решаването на тези фундаментални въпроси е невъзможно да се създаде стабилна европейска стратегия за сигурност.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Общата политика на сигурност е тема, която е разисквана многократно и за която много е писано. Непрекъснато нараства значението на Европейския съюз като деен участник на регионално и глобално равнище. Именно поради това мисля, че Европейският съюз трябва да бъде видимо активен в рамките на своите граници и проактивен във всеки район на света.

След като разгледахме трите доклада днес: „Годишен доклад за 2007 г. относно главните аспекти и основните решения в ОВППС“, „Европейска стратегия за сигурност и ЕПСО“ и „Ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС“, мисля, че можем да направим три извода:

1. Европейският съюз трябва да има обща политика на сигурност, която да е в състояние да подкрепя демокрациите в неговите граници и партньорствата със съседните страни.

2. Европейският съюз трябва да изгражда имидж на единно цяло и се нуждае от сили за бързо реагиране, способни да се намесят по всяко време в подкрепа на мира, демокрацията и правата на човека.

3. Европейският съюз трябва да консолидира позицията си в глобален аспект и да продължи да действа като посредник за стабилност и равновесие между основните сили в света.

  Katrin Saks (PSE), в писмена форма. – (ET) Г­н Председател, искам да благодаря на колегата, г­н Vatanen, за неговия добър доклад за синергизма между ЕС и НАТО. Всеобхватно засилване на сътрудничеството и партньорството, разумно използване на ресурсите и избягване на дублирането, призив към членовете и на двете организации да бъдат по-гъвкави, целенасочени и прагматични – този доклад съдържа всичко, което ние в Европа, а така също и в Европейския парламент, винаги сме подчертавали в нашите позиции.

За мен една от важните характеристики на доклада е препоръката на страните-кандидати за членство в Европейския съюз, които са и членове на НАТО, да бъде предоставен някакъв временен статут в Европейската агенция по отбрана (ЕАО). Това определено би решило въпроса за Турция от гледна точка на НАТО.

Докладът относно ОВППС и ЕСС на нашия колега г­н von Wogau в общи линии попада в целта. Докладът за ЕСС, който беше одобрен от Съвета през декември, отговори на повечето повдигнати въпроси. Новите аспекти, представени в доклада, и позициите за насочване на действията на ЕС, свързани със сигурността, ще помогнат на ЕС по-ефективно да отстоява своите интереси в сферата на сигурността, както препоръчва докладът на von Wogau. Похвална е идеята на доклада, че ЕС трябва да търси сътрудничество с други партньори.

Благодаря ви!

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Искам да подкрепя доклада на г­н Saryusz-Wolski, който правилно подчертава, че задачата за гарантиране на енергийната сигурност за гражданите на Европа трябва да стане основен приоритет в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.

Искам да кажа високо и ясно: сигурността на нашите енергийни доставки и, по-конкретно, разнообразяването на източниците за доставки на газ, ще останат само хубава мечта, ако не построим тръбопровода „Набуко“.

Проектът „Набуко“ трябва да се приеме като стратегическа цел за целия ЕС. Той изисква както сериозни финансови инвестиции, така и най-вече ефективна европейска външна политика и политика на сигурност. Ефективната политика осигурява гаранции за регионална стабилност в района, през който ще преминава газопроводът. Като имаме предвид тази цел, ние трябва да положим всички усилия, за да може нашата обща външна политика и политика на сигурност да разполага със съгласувана и ефективна структура, от която тя отчаяно се нуждае, за да постигне реални резултати.

Например аз мисля, че ЕС се нуждае от висш служител по външната енергийна политика, който да има силна политическа подкрепа и да разполага с необходимите инструменти за предприемане на действия.

Разбирам, че ЕС трябва да отдели достатъчно финансови и човешки ресурси за своята обща външна политика и политика на сигурност, за да постигне конкретните резултати, които европейските граждани очакват от нас.

  Daniel Strož (GUE/NGL), в писмена форма. – (CS) Аз отхвърлям категорично доклада относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана в сегашната му форма (A6-0032/2009). Този доклад е типичен пример за милитаризирането на ЕС и доказателство за факта, че в сферата на сигурността на ЕС военните ресурси и мерки трябва да заменят и дори да изместят необходимите мерки от политическо естество. Много от заключенията и препоръките в доклада са в пряк конфликт с факта, че ЕС би трябвало да се развива като проект за мир. Не е чудно, че гражданите на ЕС – винаги когато получат възможност да изразят мнението си – са против Договора от Лисабон поради причини, сред които е и начинът, по който той утвърждава милитаристичния характер на ЕС. В доклада е включена доста изкривена и опасна позиция – от една страна, говори се за интересите на ЕС в сферата на сигурността, а, от друга страна, критикува се Русия за това, че защитава своите напълно законни интереси в сферата на сигурността в Кавказ.

  Душана Здравкова (PPE-DE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, обсъждането на трите свързани със сигурността и отбраната доклада в ЕП е израз на висока политическа отговорност пред гражданите на Европа в навечерието на срещата на върха на НАТО. Установената практика на приемане на резолюции за доклада на Съвета върху главните аспекти и решения по общата външна политика и сигурността е добра възможност да се призоват страните-членки да приложат тази практика на национално ниво.

От особена важност е развитието на независим академичен капацитет за анализ и оценка на Европейската политика за сигурност и отбрана заедно с националните политики за сигурност. На тази основа, чрез мрежа от аналитични центрове с корени в страните-членки, ще се постигне публичен дебат по ЕПСО.

Работата по бяла книга за сигурността и отбраната на ЕС не може без страните-членки да пренесат този документ в националните си стратегии. Това включва укрепване на националния аналитичен капацитет и способност за компютърно подпомагано обучение и учения с цел тестване и усвояване на нови концепции в сферата на гражданско-военното сътрудничество.

Трябва да окуражим страните-членки да предприемат съвместен стратегически преглед в сферата на сигурността за създаване на солидна база за взаимодействието между ЕС и НАТО в процеса на разработка на новата стратегическа концепция на НАТО в контекста на ЕПСО.