Пълен протокол на разискванията

Сряда, 18 февруари 2009 г. - Брюксел

24. Правна рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI) (разискване)

  Председател. - Следващата точка е докладът (A6-0007/2009) на г­жа Riera Madurell, от името на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика относно предложението за регламент на Съвета за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI) (COM(2008)0467 - C6-0306/2008 - 2008/0148(CNS)).

  Teresa Riera Madurell, докладчик. – (ES) Г­н Председател, Комисар, бих искала преди всичко да подчертая, че бе постигнато единодушие в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика по отношение на този доклад. Единодушието стана възможно благодарение на добрата работа и сътрудничеството на докладчиците в сянка, чийто принос също до голяма степен допринесе за постигане на полезен доклад върху толкова важна тема като европейските научноизследователски инфраструктури.

Трябва да кажа, че Парламентът е съгласен с Комисията, че с оглед на глобализацията на изследванията и появата на нови научни и технологични сили като Китай и Индия, ние спешно трябва да побързаме да стимулираме изграждането на едно ново европейско научноизследователско пространство.

Много е важно да направим всичко необходимо, така че Европейският съюз да се превърне възможно най­скоро в област, в която научни изследователи, технологии и знание да могат да се придвижат свободно; пространство, в което да съществува ефективна координация на научноизследователските дейности и където ресурсите се използват по най­добрия възможен начин. Това изисква, наред с други неща, да имаме големи научноизследователски инфраструктури на европейско равнище.

Тези инфраструктури могат също да предоставят отлична възможност за сътрудничество между отделните държави­членки, оказвайки значително въздействие върху научното образование на младите хора и силен икономически ефект върху европейската промишленост. Ето защо, те са от съществено значение за напредъка на науката в Европа и следователно трябва да се улесни тяхното развитие. Парламентът приветства инициативата на Комисията да предложи правна рамка и условията за това.

Всъщност, от самото начало разглеждаме развитието на европейските научноизследователски инфраструктури като един от стълбовете на европейското научноизследователско пространство. Въпреки това ние винаги сме били наясно с трудностите, които трябваше да бъдат преодолени, не само защото са необходими значителни финансови ресурси – не трябва да се забравя, че пътната карта, разработена от Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), посочва 44 проекта, които трябва да бъдат осъществени през следващите десет години, но и поради техническата и организационна сложност на проблема.

По този въпрос искам да кажа още веднъж, че при инициатива от този калибър Парламентът трябваше да изиграе много по­решаваща роля. Въпреки това наложителността на тези мерки и липсата на по­добро правно основание в настоящия Договор са достатъчно основание за ползване на член 171, което не омаловажава факта, че това е още една причина да се заяви необходимостта, възможно най-скоро, да има нов Договор.

Ще спомена накратко за някои от основните моменти в доклада. На първо място той изяснява дефиницията за „европейска научноизследователска инфраструктура“, за да се избегне объркване между юридическото лице и действителната научноизследователска инфраструктура. Също така изяснява и допълва изискванията за това една научноизследователска инфраструктура да се счита за европейска, като добавя важни въпроси, като например оценка на въздействието на предложението на европейско равнище, обосновава неговия капацитет за финансиране и гарантира, че има добра политика за достъп на цялата европейска научноизследователска общност.

Също така ние предлагаме тази инициатива да се разшири в съществуващата инфраструктура и даваме нашата пълна подкрепа на предложението на Комисията за освобождаване от ДДС, което считаме за ключов елемент от тази инициатива.

Затова ние искаме да изпратим ясно послание към Съвета да разреши проблемите си по този въпрос възможно най-скоро и повтарям още веднъж, че ако искаме да поощрим научните изследвания в Европа, то трябва да ги освободим от данъчни тежести. Това е нещо, което сме препоръчвали няколко пъти, за да окуражим малките и средни предприятия да участват в задачи за научни изследвания и развитие, ето защо ние трябва сега да дадем своята подкрепа за създаването на големи научноизследователски инфраструктури на европейско равнище, тъй като те са от съществено значение за напредъка на науката.

В заключение, бих искала още веднъж да благодаря на всички докладчици в сянка и на Комисията за техния ценен принос, а също така и на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика за помощта, която те ми оказаха при изготвянето на този доклад.

  Janez Potočnik, член на Комисията. – (EN) Г­н Председател, преди всичко бих искал да изразя своята благодарност към Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и особено към докладчика, г­жа Riera Madurel, за подкрепата на нашето предложение за правна рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура. Да ви слушам беше музика за моите уши!

Нека също така да благодаря на докладчиците в сянка от комисията ITRE за тяхната конструктивна подкрепа.

Ние правим заедно важна стъпка напред към правна рамка, която ще позволи на държавите­членки да си сътрудничат за изграждане на нови големи научноизследователски инфраструктури, които стават все по­сложни и скъпи, и които могат да бъдат изградени, ако няколко европейски държави работят заедно.

Вие разгледахте новия правен инструмент в дълбочина и направихте много изменения, които ще помогнат за изясняване на текста и ще му дадат по­добра структура, и по­конкретно, по отношение на определението, обхвата и статута, както и чрез въвеждане на препратки към Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI).

Комисията ще положи всички възможни усилия, за да подкрепи прилагането на тези изменения от Съвета.

Ние сме особено радостни да видим, че сме постигнали съгласие по отношение на най­важния аспект на дискусиите, които се провеждат в момента в Съвета, както и относно рисковете, които блокират приемането – имам предвид въпроса за ДДС.

Както знаете, всички държави­членки са единодушни по въпроса, че е необходимо научноизследователските инфраструктури, създадени от няколко страни, да бъдат освободени от данъци в страната домакин.

Често пъти в процеса на работа на този въпрос се гледа като на освобождаване от данъци, което създава известно объркване. В действителност, става дума единствено за прилагане на съществуващата Директива за ДДС, която вече е одобрена и приета от Съвета. Истинският въпрос е, дали на участниците в европейската научноизследователска инфраструктура следва да се даде статут на международни организации, съгласно дефиницията в Директивата за ДДС, и като такива, да бъдат освободени от плащане на ДДС. Ето защо ние не говорим за фискална хармонизация, а за създаване на юридически лица, свързани с научноизследователски инфраструктури.

Правните служби на Комисията и на Съвета ясно заявиха, че това е правилно. Следователно създаването на нови изследователски съоръжения от световна класа в Европа е въпрос на политическо решение на държавите­членки.

Вашата непоколебима подкрепа по този въпрос може да бъде от голяма значение.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г­н ONESTA
Заместник-председател

  Paul Rübig, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г­н Председател, Комисар, госпожи и господа, г­н van Nistelrooij каза веднъж , че тук става дума за определяне на „петата свобода“. Петата свобода е просто свободата на научните изследователи, които не могат да бъдат обвързвани на регионално, национално или международно равнище.

Ние просто трябва да създадем групиране и правна рамка за научните изследователи, така че те да могат да вършат работата, която обществото очаква от тях. Тук става дума не само за научните изследвания, провеждани в университетите, академичните изследвания или изследванията в промишлеността, но и за научните изследвания, извършвани в малките и средни предприятия. В крайна сметка, важно е също така резултатите от тези изследвания да продължават да бъдат представяни и да бъдат достъпни.

Миналата година, ние представихме в тази зала Енергийния клуб (тогава заместник­председателят Onesta също присъства), а научната общност и отговорните лица изразиха ентусиазъм за изобретения с потенциал да донесат на всички ни много големи ползи. Създаването на такива инструменти за научни изследвания е правилният отговор, особено в настоящата икономическа и енергийна криза, така че да се позволи разработването на нови продукти и услуги, които могат да бъдат предмет на търговия в световен мащаб. Тази инициатива на Комисията трябва да бъде специално приветствана, тъй като организацията на подобни инициативи, разбира се, засилва международните възможности. Международното сътрудничество, конкретно, е все по­важно за нас, в Европа, както и за нашите партньори. В крайна сметка, ние направихме така, че Европа да се превърне в частта от света с най­голяма покупателна способност, а нашите 500 милиона граждани имат право резултатите от научните изследвания да се изготвят колкото е възможно по­бързо и ефективно. Благодаря.

  Adam Gierek, от името на групата PSE. – (PL) Г­н Председател, целта на европейската научноизследователска инфраструктура (ERI) е да се създадат уникални изследователски центрове, управлявани от най­изтъкнатите специалисти, работещи в конкретни области. Те трябва, по мое мнение, да притежават солидна база от скъпи и нови съоръжения, както и да разполагат с екип от учени. Европейската научноизследователска инфраструктура (ERI) ще се използва за експериментални изследвания, най­вече чрез индуктивни методи, на явленията в света около нас с цел създаването на практически решения. ERI трябва да служи също така за обучение на млади учени.

Мисля, че предназначението на Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури не е да копира настоящите центрове за високи постижения, а чрез използване на структурните и национални фондове да създаде различни научноизследователски звена, които да допълнят центровете за високи постижения и да създадат инфраструктура от специализирани научноизследователски звена – една еднородна мрежа, която да обхваща целия Европейски съюз. Младите, амбициозни европейски учени няма да бъдат принуждавани да пътуват през океана, за да реализират своите идеи. Мисля, че по този начин, предпоставките за ефективното функциониране на ERI включват висока степен на специализация и мобилност що се отнася до научноизследователската среда. Изследванията ще станат по­ефективни, ако се въведат времеви ограничения и ако са разпределени между няколко места, т.е. ако основните изследователски задачи се извършват едновременно в различни международни специализирани звена на ERI, които, тъй като не са икономически субекти, ще бъдат освободени от данъци.

Като ви благодаря за вниманието, поздравявам г­жа Madurell и пожелавам на Комисията бързо реализиране на тази концепция за регламент, която макар и интересна, изисква допълнително уточняване.

  Владко Тодоров Панайотов, от името на групата ALDE. – Бих искал да поздравя Teresa Riera Madurell за този доклад, който ни доближава до успешното изграждане на европейското научноизследователско пространство. Убеден съм, че именно чрез изграждането на мрежа от научноизследователски партньорства между държавите-членки, ще постигнем конкурентна и печеливша икономика, основана на знанието и иновациите. Обменът на знание не би бил възможен без съответната инфраструктура, защото тя има ключова роля в изграждането на ефикасна среда за реализирането на съвременни и изключително необходими научни изследвания.

На този етап цялата дейност е ограничена до рамките на индивидуални научноизследователски сътрудничества. Липсваше досега и съответната правна уредба, която да позволява установяването на подходящо партньорство с участници от различни държави, което всъщност е ключовият момент за нашия успех в тази насока. Липсата на тази правна уредба изключително много забавя процесите на научноизследователска интеграция на новите страни-членки, а тези страни-членки разполагат със значителен научен потенциал, който трябва да бъде инкорпориран в Европейския съюз.

Докладът е не само стъпка към създаването на правни способи за изграждане на научноизследователска инфраструктура. Чрез него би могло да се постигне движението на знания в Европейския съюз, да се повиши престижът и авторитетът на европейските научноизследователски центрове на световно ниво, да се повиши заетостта, а това също е и пътят за намиране на адекватни решения и на новите екологични предизвикателства. Поздравявам още веднъж докладчика г­жа Riera Madurell.

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Имаме ли нужда от европейски икономически правен субект в научноизследователския сектор или това е още един пример за настойчивата борба на Европейския съюз срещу европейския плурализъм? Истината е, че е необходима институционална конкуренция за успешни институционални реформи. Представете си, ако международната правна рамка за научни изследвания беше създадена преди 50 години. Развитието в тази област щеше да е спряло. Променянето на международните договори е трудно и протича твърде бавно. Осъществява се напредък, ако страните могат лесно да реформират своите национални институции. Успешните реформи след това се разпространяват в други страни.

Предложението на Комисията със сигурност не е усмирителна риза. То предлага алтернатива на съществуващите национални предложения и в това отношение представлява подобрение. Въпреки това, предложението е напълно съсипано от факта, че Комисията също желае да регулира облагането на този правен субект на равнище Европейски съюз. Ето защо, това предложение трябва да бъде отхвърлено.

  Erna Hennicot-Schoepges (PPE-DE). – (FR) Г­н Председател, Комисар, чувствам, че това е много важна стъпка напред в европейската политика за научни изследвания. Тя е резултат от доклада за оценка на Шестата рамкова програма, но също така е съображение, което бе запазено в рамките на изготвянето на седмата.

Вие казахте, Комисар, че на някои държави­членки не е позволено да се присъединят. Меко казано абсурдно е, че се изисква специално разрешение от страна на Европейския съюз за това, но все пак е напредък. Това, което ме притеснява, е вашето изказване, че ДДС ще се прилага в минималната си ставка и че ситуацията по отношение на международния статут все още не е напълно ясна –поне така го разбрах аз.

Член 171 бе цитиран за гласуването на съвместното предприятие за разработване на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение SESAR. Гласувахме два пъти по този проект, тъй като в първоначалния вариант международният статут не беше потвърден и следователно не беше възможно да се установи съвместно предприятие. Друго съвместно предприятие, „Галилео“, не беше учредено изобщо.

Моите въпроси са следните. Какъв ще бъде делът на финансиране от Общността? Ще се осигурява ли финансиране за тези, които работят заедно, за да се предотврати прахосване на ресурсите, предназначени за научноизследователски инфраструктури и за да бъдат окуражени? Ще бъде ли възможно най­накрая Кохезионният фонд да се използва за научни изследвания, така че да се съчетаят върховите постижения и кохезията?

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) 2009­та е Европейската година на творчеството и иновациите.

Създаването на европейска научноизследователска инфраструктура, която да работи на неикономическа основа, ще спомогне за организиране на програмите за научни изследвания на Общността, както и за разпространение и оптимизиране на резултатите в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационната дейност на общностно равнище.

Приветствам факта, че тези инфраструктури могат да получат съвместно финансиране чрез финансовите инструменти на кохезионната политика в съответствие с регламентите на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд.

Искам да подчертая, че е жизненоважно тези инфраструктури да установят връзката между научноизследователските институти и структури, университетите, академичната общност и частния сектор, като промишлените отрасли да се възползват от резултатите на научните изследвания.

Въпреки това, бих искал да спомена, че по време на сегашната криза ние трябва да направим така, че най­малко 1 % от БВП на дадена държава­членка да се отделя за научни изследвания.

  Dragoş Florin David (PPE-DE). – (RO) Идеята за общо европейско научноизследователско пространство и правна рамка на Общността, която да е приложима към европейските научноизследователски инфраструктури, беше основният принцип за постигане на целите на Лисабонската стратегия що се отнася до икономически растеж, създаване на работни места и установяване на динамична, основана на знанието икономика.

Научноизследователските инфраструктури играят все по­голяма роля в развитието на науката и технологиите благодарение на способността им да мобилизират човешки ресурси и инвестиции, така че да се постигне критична маса, и по този начин успешно дават решаващ принос за европейското икономическо развитие. Предложихме да предоставим на научните изследвания конкурентно финансиране, адекватни инфраструктури и нормативни разпоредби за интелектуалната собственост, както и ефективна мобилност на научните изследователи в желанието ни Европейският съюз да бъде водещ партньор за международни научни изследвания.

Днес, чрез това предложение за регламент на Съвета за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура, ние консолидираме създаването на петата свобода в Европа: свободното движение на знания. Настоящият регламент ще бъде стълб на развитието на европейските научни изследвания, тъй като европейските научноизследователски инфраструктури ще гарантират високото качество на научните изследвания в Общността и на конкурентоспособността на икономиката й въз основа на средносрочни до дългосрочни прогнози и чрез ефикасна подкрепа на европейските научноизследователски дейности.

При сегашната икономическа криза възможно най­бързото прилагане на този регламент, в комбинация с насърчаване на инвестициите в научни изследвания и развитие, създаването на общи стандарти в сектора на знанието, както и модернизирането на националните образователни системи, ще предоставят реални решения, насочени към преодоляване на тази криза.

Чувствам, че през това време ние трябва своевременно да насочим вниманието си върху съществуващите различия в областта на развиването на инфраструктура за иновации и научни изследвания между развитите държави­членки и тези с развиваща се икономика, така че да не предизвикаме голяма миграция на учени от икономиките на страните, които наскоро се присъединиха към държавите­членки, чиито икономики са в челните редици на световната икономика. Хомогенното разпределение на тези инфраструктури и на възможностите за научни изследвания в рамките на Европейския съюз би било полезно за целия Европейски съюз и би спомогнало за борбата с миграцията на учени от изток на запад.

Бих искал да приключа, поздравявайки докладчика г­жа Riera Madurell и нейните колеги от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика за техния принос при съставянето на този доклад.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, бихте ли разделили петте минути между двете заявки, които бяха направени? Бих искала да получа две минути, ако това е възможно.

  Председател. - Изправяте ме пред затруднение. Правилникът позволява една минута. Една минута.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г­н Председател, моите уважения, но ние вече изгубихме две минути, за да говорим за това. Има пет минути за изказвания по процедурата с вдигане на ръка. Участвала съм в други разисквания, когато е имало може би един, двама или трима оратори и сме си разделяли времето. Аз искам само две минути – не знам за другите колеги.

Благодаря ви за проявеното търпение, Г­н Председател.

Напълно подкрепям създаването на правен статут за нови европейски научноизследователски инфраструктури за общоевропейски изследователски проекти и общоевропейско финансиране.

Искам да се спра накратко на два момента. Имам пред себе си – и бих искала да отправя комплиментите си към Комисаря и неговия екип – една публикация, озаглавена „Едно по­интензивно и интегрирано европейско научноизследователско пространство: наука, технологии и конкурентоспособност, доклад с основни данни за 2008/2009“. Мисля, че данните може би вече съвсем не са актуални поради срива на БВП в целия Европейски съюз и навсякъде другаде. Конкретно посочвам, че държавното финансиране на научните изследвания и развитието може да бъде антициклично, както се случи в Япония и САЩ в началото на 90­те години и съответно в началото на този век. Когато имаше сривове в техния БВП, инвестициите на държавния сектор в научни изследвания и развитие се увеличиха.

С оглед на срива в икономическия растеж в целия ЕС в момента – все пак, ние не сме сами в света – и въз основа на това, което се случва в момента в ЕС, както и на това, което е на разположение в Седмата рамкова програма и от държавите­членки, можете ли да предположите дали ще сме в състояние да компенсираме чрез по­голямо финансиране на научни изследвания и развитие в държавния сектор?

Вторият момент се отнася за плашещата перспектива по отношение на световния дял на ЕС в заявленията за патенти, който е намалял обезпокоително. Високите разходи за патенти в Европа са обяснението за това може би, както казвате вие. В Европа разноските и съответните разходи за заявления за патенти са с над 20 % по­високи, отколкото в САЩ, 13 пъти по­високи, отколкото в Японското патентно ведомство, а разходите за поддържане на патентна защита в 27­те държави­членки е над 60 пъти по­висока в ЕС, отколкото в САЩ – плашещи изводи. Може би вие, Комисар, бихте ни казали как можем да разрешим това възможно най­скоро?

Бих искала да ви поздравя още веднъж, Комисар, за интересната публикация.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN). – (PL) Г­н Председател, бих искал да благодаря на докладчика за нейната работа. Тук ще коментирам едно изявление на г­жа Doyle. Във времена на икономически срив не трябва да си позволяваме да правим грешката да пренебрегваме научните изследвания и развитието или хората, които работят в тези области. Ето защо аз одобрявам мерките по отношение на създаване на правна рамка за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI).

Трябва да сме наясно, че за ERI е необходимо да има правни рамки, както и достатъчно средства, но че тези пари не могат да идват от вноските, правени от отделни региони или дори от държави. Въпросът за подходящото данъчно облагане също е от значение в този случай. Мисля също така, че е необходимо по­добро сътрудничество между изследователските центрове и икономиката, включително малките и средни предприятия. Убеден съм, че ERI също ще допринесе – ако правилно се съотнесе с рамковите програми, за да се подобри положението на хората, които работят в сферата на научните изследвания, и особено на младите хора, както каза г­н Gierek. Това също може да предотврати „изтичането на мозъци“ от Европа. Трябва да помним, че Лисабонската стратегия предвижда дял от три на сто от БВП за разходи за научни изследвания и развитие. В Европейския съюз днес – моите данни са за 2007 година – индикаторът показва 1,84 %. Поради това, аз вярвам, че ERI ще подобри тази ситуация.

  Janez Potočnik, член на Комисията. – (ΕΝ) Г­н Председател, първо бих искал да ви благодаря за вашата подкрепа. Мисля, че всички ние разбираме колко е важно, че говорим за това. Може би не следвам реда на зададените въпроси, но ще се опитам да отговоря накратко на поставените питания.

Г­жо Doyle, по отношение на държавното финансиране, опитът от миналото показва, че по време на криза частното финансиране обикновено намалява. Ето защо, държавното финансиране не трябва да допуска ужасната грешка да следва този модел, тъй като това ще ни доведе до напълно неподходяща ситуация след кризата. Ето защо, държавното финансиране трябва да действа антициклично и поради тази причина, дори и в Европа, ние сме имали такъв пример, а именно Финландия в началото на 90­те години. Аз мисля, че ние трябва да направим нещо подобно и че трябва да следваме този път.

Що се отнася до разходите за заявленията за патенти, това наистина е шокиращо. Мисля, че не съществува лесен отговор. Мога да кажа, че със сигурност полагаме усилия в тази насока. Миналата година се опитахме да направим всичко по силите си, като предложихме да се изясни тази ситуация с патентите в отношенията между частни и държавни институции, но със сигурност това не е отговорът за дълбочината на проблема, пред който сме изправени при заявленията за патенти.

Сега се връщам на въпросите за предложението за финансиране от Седмата рамкова програма. Това, което сме финансирали досега, е подготвителната фаза на проектите, които са издадени. Не се предвижда да финансираме институционално инфраструктурата. Това ще бъде направено от държавите­членки, а също така държавите­членки ще решат например относно случаите на приложение. Когато това приключи обаче, ние със сигурност ще отпуснем финансиране, както за всяка друга инфраструктура.

Това в действителност е единственият път напред. Мога да ви напомня, че когато обсъждахме въпроса за бюджета на научноизследователската инфраструктура, бюджетът за Седмата рамкова програма беше намален с най-много процентни пункта. Въпреки това, аз съм оптимист. Напреднали сме значително и мисля, че законодателството води до добри решения.

Бих искал да бъда прецизен по отношение на ДДС. Ние не предлагаме освобождаване от ДДС в законодателството. Вярваме, че ако повече страни обединят усилията си за изграждане на обща инфраструктура, да речем между Германия и Словения, или Обединеното кралство, или където и да било, след това, в края на краищата, нито една от страните няма да се съгласи да плати ДДС в тази държава. Такъв е и днешният случай – но какъв точно е случаят днес? Днес, страните индивидуално се договарят със страната домакин относно вида на освобождаването. Това, което ние се опитваме да направим чрез законодателството, е да гарантираме статута на една международна организация, която впоследствие, поради настоящото законодателство за ДДС, ще гарантира освобождаване от ДДС.

Това всъщност би трябвало да е и краят на историята, но времето бе споменато. Времето е ключов въпрос тук, така че ние говорим за това, дали можем да ускорим и опростим начина, по който заедно ще изграждаме научноизследователската инфраструктура. За съжаление, днешната ситуация в научноизследователската инфраструктура е толкова сложна, че губим и време, и пари. По същество това е всичко.

Забравих кохезията. Отговорът е „да“.

За да завърша – това е точно моментът, който трябва да се подчертае. Имаме нужда от инфраструктура. Нуждаем се от нея колкото е възможно по­скоро. Това е стъпка за ускоряване на целия процес. Аз ви благодаря, че разбирате това и ви благодаря за подкрепата в този смисъл.

  Председател. - Преди да дам думата на нашия докладчик, бих искал да изясня нещо на г­жа Doyle. Направихме справка в техническите указания.

На 8 януари 2008 г., преди малко повече от година, сте получили съобщение от заместник генералния секретар относно решение на Председателския съвет от 27 октомври 2007 г. Точка 3, буква б) много ясно посочва, че времето за процедурата с вдигане на ръка е максимум пет минути и е ограничено до максимум една минута на оратор.

Това е правилото, но беше такова удоволствие да ви слушаме, че ние с радост чухме това, което имахте да кажете. Сега стигаме до нашия докладчик г­жа Riera Madurell.

  Teresa Riera Madurell, докладчик. – (ES) Г­н Председател, бих искала да благодаря на всички, които взеха участие в това разискване, за техния принос и също така искам да благодаря на Комисаря за думите му и да кажа, че съм напълно съгласна с неговото много ясно обяснение относно въпроса за ДДС. За да завърша, бих искала само да кажа, че повечето от нас са съгласни с основните неща. Посланието е ясно: високите постижения в областта на научните изследвания изискват високо качество на научноизследователската инфраструктура и основно поради високите разходи за изграждане и опериране е важно да се разпредели една голяма част от тази научноизследователска инфраструктура. С други думи, повече от разумно е да се мисли за създаване на европейска инфраструктура, която може да обслужва цялата европейска научна общност.

Пътната карта, разработена от Европейския форум за стратегии за научноизследователски инфраструктури (ESFRI), определено беше една стъпка напред към по­добро планиране на научноизследователските инфраструктури на европейско равнище. Това, което трябва да направим сега, е да изпълним тази пътна карта. Един от основните проблеми определено е финансирането, както изтъкнаха някои от колегите ми, защото въпреки увеличението на средствата, отделени за Седмата рамкова програма и възможностите за подкрепа на инфраструктурата по програмите на кохезионната политика, които някои от колегите ми също споменаха, бюджетът на Европейския съюз не е достатъчен, за да финансира цялата необходимата инфраструктура. Поради това е важно ние да мобилизираме източници на финансиране, както национални, така и частни, доколкото е възможно, особено от страна на индустрията, макар че както Комисарят правилно каза, времето не е много удачно.

Друга, не по­малко важна трудност, е липсата на правна структура. Това беше целта на Комисията, когато направи настоящото предложение: да се създаде правна рамка и необходимите условия за развитие на европейските научноизследователски инфраструктури. Това е едно добро предложение, което, уверени сме, че ще бъде потвърдено от Парламента, както Комисарят вече каза.

Бих искала да помоля Съвета още веднъж да се вслуша в нашето послание.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г­н Председател, мога ли да помоля отоплението да бъде оставено включено до края на заседанието, тъй като е твърде студено в залата.

  Председател. - Отбелязваме си тази забележка. Може би нашите вечерни разисквания ще са по­оживени и по­разгорещени, така че да затоплят атмосферата. Но е вярно, че залата е голяма.

Що се отнася до този основен въпрос, който ще допринесе толкова много за напредъка на научните изследвания в Европа, разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 година

Писмени декларации (член 142)

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Във времена, когато икономиката се намира в низходяща спирала, органите се изкушават да намалят средствата за научни изследвания. Доволен съм, че с обсъждането на доклада относно предложението за регламент на Съвета за правната рамка на Общността за европейска научноизследователска инфраструктура, ние изпращаме важен сигнал, че изследванията остават приоритетна дейност за Европейския съюз.

Твърдо вярвам, че със създаването на тази институционална рамка за подкрепа на научноизследователската дейност ще видим резултати, които ще подсилят европейската икономика. Причината за това е, че научните изследвания не са прищявка, а необходимост, която гарантира на европейската икономика конкурентоспособност на световно равнище.

Бих искал да подчертая една изключително важна област, където научните изследвания могат да играят важна роля. През следващите 25 години се очаква, че почти 25 % от селскостопанските земи няма да се използват в резултат на урбанизацията. За да се компенсира това намаляване на площта, ние се нуждаем от по­голяма производителност от по­малки райони, при това, с по­ограничено използване на вода или пестициди. Решенията могат да се появят чрез изследвания и особено чрез биотехнологии, като се има предвид разбира се принципът за осигуряване на прехраната.

Това е още една причина за оказването на подкрепа за по­активна научноизследователска дейност и за осигуряване на единна европейска рамка.

  Daniel Petru Funeriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Приветствам доклада за установяване на правната рамка за европейска научноизследователска инфраструктура (ERI), както и предложението на Комисията за регламент в тази област.

Европейската научноизследователска структура е отговор на реална необходимост от страна на европейските научни изследователи и несъмнено ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността в рамките на европейска наука.

Един от важните елементи в регламента е възможността Европейският съюз да има участие в субект, тип ERI. Това дава възможност на Общността да участва и да води трансевропейски изследователски политики.

Въз основа на този елемент, призовавам Европейската комисия да има предвид три точки, когато се стигне до финансово подпомагане на ERI:

1) Ангажиментът на Общността изключително в проекти с извънредно висок научен потенциал.

2) Насърчаване на създаването на европейски научноизследователски структури в региони, които по традиция стават жертви на „изтичането на мозъци“ в и извън Общността.

3) Улесняване на достъпа на компании в частния сектор до ERI.

Политиките на Общността в тази област трябва да комбинират научно съвършенство със задействане на вълна от научни изследователи и ефективни инфраструктури в страни като новите членки на Европейския съюз, присъединили се през 2004 г. и 2007 г.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът, изготвен от г-жа Riera Madurell е особено важен, тъй като създава правната рамка, необходима за развиването на научноизследователски инфраструктури.

Със създаването на европейски научноизследователски инфраструктури се гарантира, че научноизследователската дейност ще достигне високо равнище.

В допълнение, ще се създадат нови възможности за по-тясно сътрудничество между екипите от европейски научни изследователи, към които могат да се присъединят много студенти и технически персонал, спомагайки по този начин за привличане на младите хора към високотехнологичните изследвания.

Тази правна рамка трябва също така да осигури по-добро сътрудничество между промишлеността и академичните изследвания, улеснявайки по този начин въвеждането на иновации.

Подкрепям предложението на докладчика, с което от Комисията се изисква редовно да докладва на Европейския парламент относно статуса на развитие на европейските научноизследователски инфраструктури.

Цената за създаване на широкомащабни научноизследователски инфраструктури изисква обединяване на силите на няколко държави.

Установяването на обща правна рамка е абсолютно необходимо, за да се улесни и ускори развитието на такива инфраструктури.