Пълен протокол на разискванията

Сряда, 18 февруари 2009 г. - Брюксел

25. Специално място за децата във външните действия на ЕС (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0039/2009) на г­жа Kinnock – от името на Комисията по развитие, относно специално място на децата във външните действия на ЕС (2008/2203(INI)).

  Glenys Kinnock, докладчик. – (EN) Г­н Председател, от самото начало трябва да кажа, че приветствам съобщението, подготвено от Комисията. Смятам, че то е както изчерпателно, така и амбициозно.

В доклада си, г-н Potočnik, препоръчвам какви практически действия, инвестиции и процеси са необходими, ако искаме да открием специалното място за децата във външните действия. Съобщението на Комисията и заключенията на Съвета относно външните действия ще очертаят външните измерения на стратегията на ЕС за правата на детето. Смятам, че това е съществена задача за Европейския съюз.

Г-н Potočnik, сега очаквам с нетърпение да видя действия, които да съответстват на амбицията, която виждам. Необходимо е да видим как реалността подкрепя реториката. Това означава, че трябва да има ресурси и разбира се – сигурна съм, че ще се съгласите – държавите-членки на Европейския съюз трябва да спазят поетите ангажименти за финансиране на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Знаем, че по-голямата част от двата милиарда деца по света водят всекидневна борба с бедността и уязвимостта. Както е известно, 98 % от децата в света, които живеят в крайна бедност, живеят в развиващите се страни.

Нещо повече, сега е ясно, че въздействието на финансовата криза ще бъде почувствано с особена тежест от децата и младите хора, например при съкращаване на бюджетите за здравеопазване и образование. Ето защо мисля, че е редно да поемем политически ангажимент на най-високо равнище, от името на децата и заедно с тях. ЕС трябва да вижда в партньорството си с развиващите се страни възможност да повлияе на обществената политика за спасяване на живота на децата. Трябва да се насърчават приоритетни действия за децата, когато Европейската комисия договаря регионалните и тематични стратегии в стратегическите документи по държави, докато се съставят, а впоследствие и когато се преразглеждат.

В операциите по бюджетно подпомагане, в това число договорите по ЦХР, е необходимо и трябва да бъдат включени конкретни цели и показатели за децата. Приветствам намерението на Комисията за съставяне на партньорски национални планове за действие за децата. Необходими са ни уверения, че дори най-изолираните деца, в това число децата с увреждания и сираците, имат равен достъп до здравеопазване, благосъстояние и правни услуги.

Считам, че е необходимо повече и по-качествено обучение за персонала на Комисията – и в Брюксел, и в делегациите – особено за това как се управлява участието на деца. Нужно е радикална промяна в мисленето в Европейския съюз, за да се гарантира, че изслушваме децата и ги каним да участват, защото разбираме, че децата са тези, които дават живот на ценностите, заложени в международното право посредством Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г. Моят опит показва, че самите деца – младите хора – разбират и имат богат опит – който трябва да използваме – за това, как да се справим с бедността и деградацията на средата.

Приветствам факта, че Комисията признава важността на консултациите по време на подготовката на стратегията на ЕС за правата на детето. Разбирам също, че това беше планирано за първата половина на 2009 г. Г-н Potočnik, ще може ли Комисията да потвърди кога ще започне този процес? Смятам, че няма да има решение, че обществената консултация, включително с деца, ще бъде оставена на изчакване, докато не бъде избрана нова Комисия и нов Парламент.

За финал, нека цитирам Кофи Анан: „Няма вяра, по-свята от вярата на света в децата. Няма по-важно задължение от това да се гарантира, че правата им се зачитат, че благоденствието им се защитава, че животът им е свободен от страх и че те растат в мир.“ Мисля, че всички ние ще се съгласим, че това са прекрасни цели.

  Janez Potočnik, член на Комисията. – (EN) Г­н Председател, за мен е удоволствие да бъда тук днес, за да говоря за децата, както и за доклада, който скоро ще приемете.

Нека поговоря няколко минути за това как стигнахме до тук, където се намираме днес, какво ще стане в бъдеще и относно участието на децата, което, както изглежда, е най-голямото ни предизвикателство що се отнася до тях.

Днес ние правим една важна стъпка от един дълъг процес, който започна преди няколко години вътре в Комисията. Признаваме, че ЕС се нуждае от стратегия за децата. Нуждаем се от стратегия за това как ние, Европейският съюз, да изпълним своите ангажименти. Ние и целият останал свят подписахме Конвенцията на ООН за правата на детето.

Първата стъпка беше съобщението на Комисията „Към стратегия на ЕС за правата на детето“ от 2006 г. То беше последвано през 2008 г. от пакет документи относно децата във външните действия, който начерта един всеобхватен подход на ЕС към децата, използвайки всички налични инструменти за външно сътрудничество.

Позволете ми да се отклоня за момент, тъй като съм убеден, че някои от вас ще попитат: какво стана със стратегията на ЕС за правата на детето, която беше обявена в гореспоменатото съобщение? Мога да потвърдя, че Комисията работи по такава стратегия, която ще бъде представена на следващата Комисия.

По време на словенското председателство, през м. май 2008 г., Съветът прие заключения относно утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз – измерение на развитието и хуманитарно измерение.

Тогава Комисията по развитие започна да съставя доклад. Вече сме към края на този процес и утре вие ще гласувате този отличен доклад.

В допълнение, политиката на ЕС за децата се основава на двете насоки на ЕС – Насоките за децата и въоръжените конфликти и Насоките за утвърждаването и защитата на правата на детето – и двете прилагани в редица избрани приоритетни и пилотни страни. Комисията приветства доклада, който е отлично допълнение към нашето съобщение, заключенията на Съвета и Насоките. Със сигурност ще го използваме при работата си относно децата.

Нека се концентрирам върху заключителните си коментари относно това, кое е най-голямото ни предизвикателство днес: участието на децата. Как да гарантираме участието им в решения, които ги засягат? Как да гарантираме, че децата ще имат достъп до отнасяща се до тях информация? Как да гарантираме равна възможност на децата да изразяват своето мнение? Трябва да осъзнаем, че освен всичко, с което се съгласихме в Конвенцията за правата на детето, това може би е най-голямото предизвикателство.

Трябва да признаем, че засега сме далеч от постигане на нещо значимо по отношение на участието на децата. В Комисията започваме да обмисляме как да разработим и въведем подходящо участие на децата, което да не е просто формалност. Участието на децата трябва да бъде уместно, съдържателно и информирано. Осигурихме също така съответното финансиране за участието на децата по тематичната програма „Инвестиране в хората“.

Защо това е толкова трудно за нас възрастните? По същество, защото поставя под съмнение онова, което е основно за нас: поведението ни.

Какво ще направи Комисията във външните си действия, за да насърчи това участие? Комисията ще предостави инструменти за нашите делегации, за да консултират децата, но тези инструменти ще бъдат използвани не само от нашите делегации, но и от партньорски страни. Също така, съвместно с УНИЦЕФ, разработваме и комплект от инструменти, които следва да бъдат насочени не само към участието на децата, но и към цялостната защита на децата, правната реформа, финансирането на децата.

Освен този комплект, ние придаваме нова форма на сътрудничеството си с УНИЦЕФ и го укрепваме като цяло, за да можем да повишим нашата подкрепа за партньорски страни в усилията им да гарантират, че децата ще имат право на глас на държавно равнище.

Също така тясно си сътрудничим с различни неправителствени организации, за да получим информация от тях относно възможни формати, като често включваме деца и имаме съдържателно детско участие. Нека да бъда откровен: това няма да се случи утре. Ние сме едва в началото на един дълъг процес.

Позволете ми да направя само един коментар по доклада. Докладът подчертава, че Комисията трябва да обърне внимание на участието на децата, но колеги, вие също трябва да го направите и аз мога да ви уверя, че Комисията ще се радва да работи с вас за постигане на напредък в това отношение. Трябва да увеличим колективна сила на двете институции, за да напреднем по този важен въпрос.

Позволете ми да изразя още веднъж високата оценка на Комисията за доклада и да подчертая, че ще направим максималното, за да изпълним препоръките. Разчитаме на трайната подкрепа на Парламента в тази област.

В отговор на въпроса на г-жа Kinnock, щастлив съм да потвърдя, че позицията на Комисията не се е променила. Идеята да се използва 2009 г. за консултации беше лансирана в самата Комисия и ние работим, за да създадем условията за процес на консултация с деца, който се възползва от всички съществуващи инструменти.

Нека подчертая също, че Комисията желае да осигури процес на консултация, който напълно зачита правата на детето.

В заключение, нека ви благодаря, г-жо Kinnock, за много плодотворното сътрудничество относно децата и въпросите, свързани с тях, не само във връзка с този доклад, но и през годините. Знам, че бях твърде многословен, но човек никога не може да бъде такъв, когато говори за правата на децата.

  Председател. - Много благодаря, г-н Potočnik. Изказването ви наистина беше много интересно и по въпрос, който също така е много важен.

Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Тъжен е денят, в който разбираме, че всеки ден повече от 26 000 деца под петгодишна възраст умират по света, главно от предотвратими причини.

Трагично е, че много животи могат да бъдат спасени с подходящите мерки – медицински или финансови – и въпреки това ситуацията се влошава. Трябва да се обърне специално внимание на най-уязвимите и социално изключени момичета и момчета, включително децата с увреждания, децата имигранти и децата от малцинствата.

Докладът заслужава похвала. Не съм съгласен единствено с онези аспекти, които се отнасят за абортите.

Комисията по развитие прие този доклад по собствена инициатива (съставен от г-жа Glenys Kinnock – Група на социалистите в Европейския парламент, Обединено кралство) относно специалното място на децата във външните действия на ЕС в отговор на съобщението на Комисията по този въпрос. Комисията приветства съобщението и четирите ръководни принципа на Плана за действие на Комисията относно правата на децата във външните действия, които включват холистичен и последователен подход, основан на правата на детето.

Без да губим повече време, ние трябва:

a) да предприемем задълбочен анализ на правата на децата;

б) да превърнем съществуващите детски и младежки мрежи в устойчиви платформи за консултиране на деца;

в) да гарантираме, че международните споразумения между ЕС и трети страни съдържат правно обвързваща клауза за закрила на правата на децата.

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Наш дълг е да гарантираме, че ние сме онези, които изграждат едно по-добро бъдеще не само за европейците, но и за развиващите се страни.

Децата представляват бъдещето и ние трябва да гарантираме, че техните права се прилагат и зачитат в трети страни, които получават европейско финансиране.

Приоритетен въпрос за Европейския съюз в отношенията с трети страни е да осигури гаранции, че правата на децата на образование и достъп до медицинско обслужване се зачитат.

Вярно е, че преминаваме през период на финансова криза, но не можем да пренебрегнем факта, че някъде по света едно дете умира на всеки три секунди, а всяка минута по една жена умира при раждане.

Имайки предвид, че децата представляват половината от населението на света, ние трябва да отчетем, че правата на децата са приоритет в политиката за развитие на Европейския съюз.

Всяка държава-членка, съобразно възможностите си, трябва да се включи в политиките за сътрудничество с развиващите се страни. Всъщност, Европейската комисия трябва упражни натиск върху развиващите се страни да транспонират разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето в националното си законодателство.

  Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Радвам се, че имах възможност да напиша становище по този доклад в Комисията по правата на жените. Особено съм заинтересована от въпроса за правата на децата в контекста на външните отношения.

Становището ми беше единодушно одобрено. В него се твърди преди всичко, че външната стратегия на ЕС по отношение на правата на децата следва да се основава на ценностите и принципите, определени във Всеобщата декларация за правата на човека и по-конкретно в членове 3, 16, 18, 23, 25, 26 и 29 от нея. Те са от особена важност за благоденствието на индивида и обществото като цяло. Становището ми набляга на това, че всички мерки в полза на правата на децата следва да предоставят приоритетно място на родителите и непосредственото семейно обкръжение на децата.

Фактът, че Европейският парламент прие становището ми подчертава важността на закрилата на човешкия живот от самото му начало и правото на всяко дете на собствена идентичност. Успях да включа формулировка, осъждаща евгеничната дискриминация, свързана с пола, която се среща все повече в някои страни. В становището се изисква от Комисията да наблегне на важната необходимост от регистрация на ражданията на всички деца във всички трети страни, като част от политиката на Комисията за развитие, и да обвърже своите програми за помощ с това изискване.

Подкрепям всеки опит да се насърчава помощ за развитие. Въпреки това настоявам хуманитарните организации и международните структури, отговорни за разпределянето на помощите и финансовите ресурси, да гарантират, че те действително стигат до децата, за които са предназначени, а не се пропиляват.