Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 9 март 2009 г. - Страсбург

18. Статут на Европейското частно дружество – Презгранично преместване на седалища на дружества – Инициатива „Small Business Act“ – Участие на работници в предприятия с европейски статус (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад (A6-0044/2009) на г-н Lehne – от името на комисията по правни въпроси, относно предложението за регламент на Съвета относно статута на Европейското частно дружество (COM(2008)0396 – C6-0283/2008 – 2008/0130(CNS)).

– доклад (A6-0040/2009) на г-н Lehne – от името на комисията по правни въпроси, съдържащ препоръки към Комисията относно презгранично преместване на седалища на дружества ((2008/2196(INI)).

– доклад (A6-0074/2009) на г-жа Herczog – от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно инициативата „Small Business Act“ (2008/2237(INI)).

– изявление на Комисията относно участието на работници в предприятия с европейски статус.

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, имам два доклада, които трябва да защитя, като и двата са изготвени от парламентарната комисия по правни въпроси.

Бих искал да започнем с този, който е по-важен в този момент, тъй като засяга конкретна законодателна процедура по инициатива на Комисията: европейското частно дружество. Наистина това е основният законодателен елемент, ако може да бъде описан по този начин, на законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“).

Бих искал да кажа няколко думи за предисторията на този доклад. Идеята за европейското частно дружество се съдържа още в Плана за действие по дружествено право на г-н Болкещайн. По причини, които така и не разбрах, идеята за европейското частно дружество беше, така да се каже, заличена от плана за действие през годините от мандата на тази Комисия и тогава Комисията не предприе други стъпки по отношение на нея.

Европейският парламент обаче не беше съгласен и това бе предисторията за съставянето на законодателния доклад по собствена инициатива по реда на член 39 от Правилника за дейността и член 192 от Договора, който Парламентът прие с голямо мнозинство преди известно време. При тези обстоятелства Комисията прецени, че е длъжна да преосмисли идеята за европейското частно дружество и сега я предложи в рамките на „Small Business Act“; това заслужава високо признание.

Предложението за отделна дружествена форма е специално насочено към европейските малки и средни предприятия. До момента само големите дружества имаха своя собствена дружествена форма, а именно европейското дружество. Смятам, че това предложение трябваше да бъде направено отдавна. Тъй като то е насочено към малките и средни и новосъздадени дружества – т.е. дружествата, които възникват от идеята за учредяване на дружество, а не в резултат от преобразуване, разделяне или сливане на съществуващи или други дружества – трябва да се предвидят ограничения по отношение на презграничния компонент и ние приветстваме наложените от Европейската комисия ограничения. Смятам, че това също бе изразено от Парламента в този доклад.

Също така според нас е правилно всички въпроси, засягащи по-специално капитала и отговорността, да бъдат изяснени в законодателен аспект на европейско равнище, тъй като те са специфични проблеми на малките и средни предприятия. В момента се налага те да работят с много разнородни национални правни форми, което означава, че се нуждаят в по-голяма степен от консултации и тази необходимост се премахва чрез тази нова правна форма.

Смятам също така, че спазихме практиката на Съда на Европейските общности по въпроса дали седалището на дружеството трябва да съвпада с регистрирания офис или адрес на управление и тя е, че може да се предвиди само едно седалище на дружеството. Знам, че в Парламента има малцинство по този въпрос, но становището на мнозинството в парламентарната комисия по правни въпроси – което, предполагам, пленарната зала ще възприеме утре – е, че категорично трябва да съществува възможност за разделяне и че формата европейско дружество не може да бъде поставена в по-неблагоприятно положение спрямо националните дружествени форми, които имат тази възможност съгласно практиката на Съда на Европейските общности.

Основен проблем, за който бяха необходими продължителни преговори, бе ситуацията по отношение на участието на работниците и служителите. В миналото, когато сме работили по други законови актове в областта на дружественото право, сме срещали сериозни трудности в това отношение. Достатъчно е само да спомена европейското дружество и Директивата относно презграничните сливания. Смятам, че благодарение на компромисните изменения, които бяха подписани от трите най-големи политически групи в Парламента, успяхме да намерим истинско решение на този проблем. Решение, което заимства успешните елементи от предишни законови актове в Европейския съюз, което представлява компромис между различните правни положения в държавите-членки и което също така дава своя принос за защитата на правата на работниците и служителите.

Последната ми забележка засяга 14-ата директива, по която също съм докладчик. Ситуацията е подобна на тази с европейското дружество. Нашата цел е да използваме това законодателно предложение за резолюция, за да принудим Комисията да направи конкретно предложение, както направихме в случая с европейското частно дружество, и ние наистина очакваме Комисията да направи това, за да бъде премахнат един от последните пропуски в дружественото право и да се гарантира свободата на установяване на предприятията. Искрено ви благодаря за вниманието.

  Edit Herczog, докладчик. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, наближава краят на един дълъг процес, на един дълъг и успешен процес, чрез който успяхме да придвижим малките и средни предприятия от периферията към центъра. Достигането до етап, на който вътрешният пазар е единен, но не и хомогенен, бе продължителен процес. Дълъг път, в края на който виждаме, че 23-те милиона малки и средни предприятия работят при същите административни тежести и правила, както и големите европейски дружества, които са 41 000, макар че първите определено не могат да излязат на пазара при същите условия.

Според нас през последните пет години Комисията, под ръководството на г-н Ферхойген, извървя дълъг път и сега ние приветстваме промяната във философията в Европейския съюз, чиято цел е да се премахнат препятствията, които срещат малките и средни предприятия както на равнище ЕС, така и в държавите-членки. Една от възможностите за увеличаване на оборота на малките и средни предприятия е да се създадат условия повече от тях да излязат на европейския вътрешен пазар, тъй като в момента само 8 % от предприятията са направили това, като едва 15 % от техния оборот идва от този пазар. Техният оборот може да се увеличи, ако те са в състояние да участват по-масово в програми и проекти за научни изследвания в областта на иновациите и развойната дейност. Ако на малките предприятия бъдат осигурени по-леснодостъпни източници на парични средства и финансиране, отколкото в момента, това би подпомогнало тяхната пазарна дейност. Оборотът им може да се увеличи, ако най-накрая създадем патент на Общността, предотвратявайки по този начин злоупотребата със създадената от малките предприятия интелектуална собственост за производството на евтини фалшиви продукти.

Смятам, че най-чувствителното предизвикателство от гледна точка на успеха на цялата Лисабонска стратегия определено е оказването на помощ на малките и средни предприятия от техните собствени държави-членки на вътрешния пазар на Европейския съюз. Освен казаното обаче, трябва да отбележим, че в сегашната икономическа ситуация съществуват проблеми с основния източник на финансиране на малките и средни предприятия. Защото този източник продължават да бъдат кредитите. Повишената чувствителност на финансовите институции към риска обаче означава, че все повече и повече дружества имат затруднения в достъпа до кредит. Позовавайки се на несигурността на икономическата ситуация, банките се въздържат да дават заеми в тези среди. Управителите на малките и средни предприятия се оплакват, че хиляди дружества и десетки хиляди работни места може да бъдат застрашени. В наш основен интерес е да се гарантира, че средствата, които са предназначени да инжектират ликвидност в системата, достигат до икономиката, вместо да стоят в банковите сейфове. Една от най-важните стъпки е банките да започнат да стимулират възможно най-бързо икономиката и малките и средни предприятия.

Другото предизвикателство е да се изгради европейска солидарност. Това е единственият начин да се предложи по-ефективна защита от тази, която държавите-членки могат да предоставят на малките и средни предприятия, които заради кризата са в затруднено положение. Казвайки това, искам да подчертая, че положението на малките и средни предприятия и начинът, по който се решава този въпрос, са също и изпитание на европейската солидарност. То показва, че Европа е в състояние да поеме общ риск, включително с държавите-членки извън еврозоната. Мерките, които са насочени най-вече към стабилизиране на еврозоната, лесно могат да доведат – и те вече доведоха – до финансов вакуум извън еврозоната. Следователно в настоящата ситуация трябва да отправя искане към отговорните за вземането на решения лица в Европа и към представителите на банковия сектор да не позволяват Европа да бъде разделена на две части, движещи се с различна скорост, тъй като рухването на един регион, в който малките и средни предприятия играят решаваща роля – съставляват повече от 90 % от всички фирми – ще доведе до катастрофални икономически последици. За тази цел моля за съдействието на Комисията и на моите колеги. Благодаря на докладчика, г-жа Nicole Fontaine, и на докладчиците в сянка за тяхната работа и отново бих искала да поздравя г-н Ферхойген за постигнатото до момента.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих желал да благодаря на двамата докладчици. Дамите са с предимство – и това не е принцип отсега – така че ще започна, като благодаря на г-жа Herczog за качеството на нейния доклад относно Законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“) и за силната подкрепа, която тя предоставя за инициативата на Комисията да бъде създадена цялостна политика в областта на малките и средни по размер предприятия. Бих искал също да отдам дължимото на г-н Lehne – не само за неговата ефективност и работа при направляването на статута на частното дружество чрез процедурата на консултации, но също и за интересните и творчески решения, които бяха представени в доклада.

Вече действително се намираме на критичен етап. Всеки ден чуваме съобщения, като например за необходимостта да се засили и поднови доверието във функционирането на световната икономика. Финансовата и икономическа криза засегна наистина тежко европейските предприятия и смятам, че сега е по-важно от всякога да използваме пълния потенциал на малките и средни предприятия. Те са „спасителното въже“ за европейската икономика.

Законодателният акт за малкия бизнес, който Комисията прие през юни 2008 г., предвижда цялостна рамка за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия, насочени към осигуряване на растеж и конкурентоспособност на малките и средни предприятия в рамките на Лисабонската стратегия. В него се предлагат 10 принципа на политиката и редица конкретни инициативи, така че интересите на малките и средни предприятия да заемат централно място при вземането на решения – както каза г-жа Herczog, преместване на малките и средни предприятия в центъра на вниманието и на стратегиите.

Законодателният акт за малкия бизнес включва пакет от законодателни инициативи, включително предложението за статута на европейското частно дружество. Законодателният акт за малкия бизнес има за цел да гарантира, че принципът „Мисли първо за малките!“ и приоритетното положение на малките предприятия са заложени трайно и необратимо в политиката на Съюза. Законодателният акт за малкия бизнес също така призовава за по-голяма признаване на предприемачеството и предприемачите. В момент като този повече от всякога се нуждаем от хора, които са готови да предприемат инициативи, да изготвят проекти и да поемат рискове. Затова ние също така смятаме, че честните предприемачи, които са имали неуспех в бизнеса, заслужават втори шанс.

В настоящата икономическа криза трябва да установим приоритети и да се съсредоточим върху бързото изпълнение на тези действия, които имат най-силен потенциал да допринесат за възстановяването. В плана за действие на законодателния акт за малкия бизнес и в Европейския план за икономическо възстановяване се предлагат амбициозни мерки в три ключови области: първо, облекчени правила за предлагане на особено необходимия кредит; второ, намаляване на административната тежест; и трето, оказване на помощ на малките и средни предприятия, когато извършват търговска дейност в чужбина.

Успехът на законодателния акт за малкия бизнес зависи от гладкото сътрудничество между всички заинтересовани страни. Благодарим ви за вашата подкрепа. Резолюцията, която Парламентът прие в началото на декември, бе навременна и силно приветствана инициатива. Както знаете, на срещата на високо равнище, която се проведе по-късно през декември под френското председателство, държавните и правителствени ръководители единодушно одобриха законодателния акт за малкия бизнес.

Затова е важно Парламентът да даде днес своята пълна подкрепа за доклада на г-жа Herczog, за да се създаде солидна и легитимна основа за по-нататъшни действия. Бих искал да ви приканя да насърчавате законодателния акт за малкия бизнес в своите страни и райони, с което ще помогнете да се гарантира, че тази амбициозна политическа програма ще се превърне в реалност и че тя наистина помага на малките и средни предприятия в ежедневната им търговска дейност.

Сега бих искал да премина към двата доклада на г-н Lehne. Парламентът винаги е бил твърд поддръжник на статута на европейското частно дружество. Вашият доклад по собствена инициатива от 2006 г. и бързото разглеждане на предложението на Комисията допринасят значително за успеха на новия статут на европейското дружество.

Статутът на частното дружество е ключов елемент от законодателния акт за малкия бизнес. Той е създаден за малки и средни предприятия. Затова Комисията предложи европейско частно дружество да може да се учреди както всяко местно дружество, без да съществува изискване да се извършва стопанска дейност в различни държави-членки или да има съдружници/акционери от повече от една страна – точно като местна фирма. Има и такива, които смятат, че подобно изискване за презгранична дейност е от съществено значение за формата европейско дружество. Резолюцията на Парламента, която позволява на дружествата да избират между различни трансгранични елементи, допуска гъвкавост. Европейските частни дружества биха могли да се съобразят с това изискване, например като учредят дъщерно дружество или просто като впишат намерението си да извършват презгранична дейност.

Вие предлагате също гъвкаво решение относно минималните капиталови изисквания. Както знаете, в предложението на Комисията се изисква минимален капитал от само 1 евро и от тук нататък се предоставя на съдружниците/акционерите да вземат решение за това от какъв капитал се нуждае тяхното европейско частно дружество. Тази разпоредба се поставя под въпрос от онези, които считат, че капиталовите изисквания играят роля за защитата на кредиторите на малки предприятия.

В доклада на Европейския парламент се предлагат алтернативни решения за подобряване на защитата на кредиторите. Това означава, че дружествата ще могат да избират между режим за защита на кредиторите на основата на платежоспособност или на основата на поддържане на капитал.

Комисията е съгласна с тези елементи от доклада, които имат за цел да се повиши единността на статута и по този начин да се увеличи правната сигурност на неговото прилагане. Сред тях са изискването за вписване на предмета на дейност на дружеството, изясняване, че забраната за публично предлагане на акции не забранява предлагането на акции/дялове на работници или служители на дружеството или подобряване на правилата относно задълженията и отговорността на директорите. Всички те имат полезен принос, който ще улесни прилагането на този статут.

Приветствам също така полезното предложение за арбитражна клауза, която насърчава съдружниците/акционерите да използват алтернативни средства за разрешаване на спорове.

И накрая, трябва да спомена темата, която бе най-широко обсъждана в Парламента и извън него, която засяга участието на работниците в съветите на европейските частни дружества. Както вече споменах, Комисията състави статут за по-малките предприятия. Участието на работници и служители в малките и средни предприятия се практикува само в няколко държави-членки и поради тази причина приемането на решение, което се основава на националното законодателство, разрешаващо съвместното съществуване на различни модели, изглежда най-подходящият и разумен подход.

Измененията на Парламента въвеждат допълнителни и сложни разпоредби, които не се прилагат по отношение на учредените съгласно националното законодателство малки и средни предприятия в повечето държави-членки. Вероятно това ще направи статута на европейското частно дружество непривлекателен в тези държави-членки и ще направи този вариант по-малко приложим за малките и средни предприятия.

В заключение, във Вашия доклад се съдържат редица полезни решения. Някои от тях може да послужат като много добра основа за постигането на по-бърз компромис между държавите-членки. Поради това Комисията приветства приемането на този доклад.

И накрая, по отношение на презграничното преместване на седалища на дружества: Комисията е информирала Парламента по други поводи за своите основания да не предложи 14-та директива в областта на дружественото право. Тези основания все още важат. Съгласни сме с докладчика, че дружествата трябва да разполагат със свобода на установяване в рамките на единния пазар и да могат да преместват своите седалища от една държава в друга. Не сме убедени обаче, че предлагането на ново законодателство в настоящия момент е най-доброто решение за постигането на тази цел. Практиката на Съда на Европейските общности ясно разрешава мобилност на дружествата. Освен това съществуващото законодателство – Директивата относно презграничните сливания – предвижда рамка за осъществяването на преместването, включително необходимите гаранции по отношение на трети лица. По-специално, Директивата относно презграничните сливания разрешава дружество да учреди ново дъщерно дружество в друга държава и след това да осъществи сливане между съществуващото дружество и това дъщерно дружество. Процедурата по преместване и гаранциите, които се предлагат от комисията по правни въпроси, са много сходни с предвидените в директивата.

Нашите икономически анализи показват, че сложността на процедурата по презгранични премествания ще бъде съпоставима с тази на процедурата по презгранични сливания. Директивата относно презграничните сливания трябваше да бъде транспонирана от държавите-членки до декември 2007 г. Твърде рано е да се направи оценка на нейното пълно прилагане. Преди да се заеме с ново законодателство, Комисията следва първо да оцени как тази съществуваща отскоро регулаторна рамка функционира на практика. Също така не сме убедени, че директивата ще подобри съществуващата ситуация съгласно националното законодателство и съдебната практика на Съда на Европейските общности в тази област.

И накрая, в светлината на гореизложеното и предвид края на мандата на настоящата законодателна власт, би било по-подходящо следващата Комисия да вземе решение как да процедира по въпроса за преместването на седалища на дружества. Дотогава ще стане ясно и по какъв начин е бил решен въпросът с преместването на седалища в статута на европейското частно дружество.

  Gunnar Hökmark, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (SV) Г-н председател, условията за малкия бизнес днес са от решаващо значение за растежа на заетостта утре. Те са жизненоважни за способността ни да излезем от тази криза с по-добра, по-висококвалифицирана и конкурентоспособна икономика. Малките предприятия са движещата сила в развитието на иновациите, но отново малките предприятия са тези, които в момента срещат най-големи проблеми с кредитирането в различните държави-членки и в Европейския съюз като цяло.

Това, което имаме намерение да направим в този случай със статута на европейското частно дружество – и аз бих искал да благодаря на Комисията за предложението и на докладчика за извършената работа – е да отворим вътрешния пазар за малкия бизнес в същата степен, както и за големите дружества. Трябва да се направят промени в тази посока. Както дискутирахме в комисията по икономически и парични въпроси, става въпрос за извършване на пълно опростяване на правилата, което ще отвори вратите за малките предприятия.

Целта е да се гарантира, че в резултат от начина на провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки малките фирми ще могат да участват в процедурите за обществени поръчки в същата степен, както големите дружества. Целта е да се улесни презграничната дейност на малките фирми, включително по отношение на въпроси като внасянето на ДДС и борбата с бюрокрацията, която в момента се оказва, че играе възпираща роля. Целта е също така да се осигурят по-добри условия за разширяване и растеж на европейските финансови пазари чрез предоставянето на по-добър кредитен пазар за малкия бизнес чрез усилията на Европейската инвестиционна банка и други организации. И накрая, бих искал да кажа:

(EN) Малкото е красиво. Малкото днес ще бъде голямо утре и ще създава нови работни места и по-голям просперитет.

  Harald Ettl, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (DE) Благодаря, г-н председател. Понастоящем прехвърлянето на седалището на дадено дружество е свързано с административни пречки, разходи и социални последици и не предлага необходимата правна сигурност на акционерите, кредиторите и работниците. От проведените през 2004 г. обществени консултации става ясно защо е важно да се приеме Четиринадесетата директива.

Ето защо призовавам Комисията да представи законодателно предложение по този въпрос възможно най-бързо с цел едновременно да се опрости мобилността на дружествата и да се гарантира, че въпросът с участието в управлението, свързан с прехвърляне на седалището на дадено дружество, не зависи само от Съда на Европейските общности.

Бъдещата Четиринадесета директива не трябва да предоставя възможност за избягване на системите с активно участие. В никакъв случай не трябва да се ограничават сега съществуващите права. За да се гарантира последователността и същността на процедурите за участие на служителите в управлението, следва да се позоваваме на Директивата за създаване на европейски работнически съвети, на Десетата директива и на Директивата за информиране и консултиране на работниците. Жизненоважно е своевременно да се предоставя информацията и планът за преместване да бъде изработен, преди дружеството да прехвърли седалището си.

  Donata Gottardi, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, регламентът за европейските частни дружества, който предстои да приемем, допълва рамката за видовете дружества, които следва да бъдат регулирани на европейско равнище. На някои места окончателният текст прилича на този, предложен от комисията по икономически и финансови въпроси.

Съжалявам, че не се възползвахме от възможността да изискаме Комисията да бъде по-решителна, да предприеме допълнителни действия за определяне на конкретни системи за данъчно облагане, подходящи счетоводни системи и единни правила, които да се прилагат в случаи на решаване на спорове, несъстоятелност, преобразуване, сливане, разделяне, ликвидация или недействителност.

Все още редица области остават в обсега на националното дружествено право, което води до припокриване на отделните равнища и до увеличаване на разходите. Ако постигнем съгласие относно значимостта на създаването на обща европейска система и ако искаме да избегнем опортюнистично прехвърляне, сега когато рамката е готова, след Европейското дружество и Европейското кооперативно дружество би било добре да планираме преразглеждането на този въпрос и да го прехвърлим на следващото равнище.

  Harald Ettl, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, представеното от Комисията предложение за европейските частни дружества в рамките на законодателния акт за малкия бизнес има някои сериозни слабости. Въпроси като интересите на кредиторите, работниците, потребителите и малките доставчици почти не са засегнати. За да спомена някои от разпоредбите, ще кажа, че се предвижда минимален капитал от 1 EUR, а освен това и неадекватни процедури за регистрация, липса на изискване за презгранична дейност и разделяне на учредителния договор, седалището и действителното място на осъществяване на стопанска дейност.

Последното би могло да доведе до заобикаляне на процедурите за участие на служителите в управлението. Всяка нова директива в областта на европейското дружествено право следва да спомага за постигане на целта за хармонизиране на правата на служителите и за идеята за европейски стандарт за участие в управлението въз основа на новия Договор за реформа на Европейския съюз, включително Хартата за основните права. Правата на служителите са основни права за социална Европа.

  Anja Weisgerber, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, малките и средни предприятия са гръбнакът на нашето общество и осигуряват 67 % от работните места в частния сектор в Европа.

Ето защо приветствам инициативата „Мисли първо за малките!“ и поемам ангажимента да гарантирам, че този принцип се спазва при определяне на политиката на всички политически и административни равнища. Сега, във време на финансова криза, е особено важно да създадем истинска, осезаема добавена стойност за малките и средни предприятия, за да засилим влиянието на тези предприятия като стабилизиращ фактор в условията на криза.

В качеството ми на докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси участвах във формулирането на идеите, които предстои да бъдат гласувани сега. Редица от моите предложения бяха включени в текста, включително това за значимостта на принципа за „гъвкава сигурност“. Тази идея трябва да създаде гъвкави пазари на труда, на които се гарантира и висока степен на сигурност по отношение на заетостта.

Призивът ми за трудово законодателство, осигуряващо надеждна основа за малките и средни предприятия, също бе взет предвид. Малките и средни предприятия (МСП) често не могат да си позволят обособяването на правни отдели или на отдели за управление на човешките ресурси и поради това зависят от прости и ясни разпоредби.

Едно от най-важните ми искания – а именно „МСП тест“ за законодателни инициативи, също бе подкрепено от компетентната комисия. Бюрокрацията трябва да бъде прекъсвана в зародиш. Необходимо е да се извършва системна оценка на въздействието при приемане на нови закони. Преди приемането им следва да се направи преглед на всички разпоредби на ЕС във връзка с въздействието им върху МСП. За мен е важно резултатите от този МСП тест да бъдат предмет на независима оценка от независима структура и тази идея бе включена в текста.

Малките и средни предприятия са изправени пред конкретни предизвикателства в контекста на световната финансова криза. Ето защо изразявам твърдо подкрепата си за отправения в доклада призив предложенията на експертната група на високо равнище на независимите заинтересовани страни относно административните тежести, председателствана от г-н Stoiber, да бъдат осъществени възможно най-бързо. Необходими са бързи действия, за да се възползваме от този потенциал.

  Othmar Karas, докладчик по становище на комисията по правни въпроси. – (DE) Г-н председател, всички знаем, че капацитетът ни за разширяване на потенциала на малките и средни предприятия (МСП) за растеж и иновации е от изключително значение за просперитета на Европейския съюз. МСП имат решаваща роля и за преодоляване на кризата. Ето защо трябва да намалим тежестта върху тях и да ги подкрепим, ръководени от идеята за по-малко правила с по-голямо значение за МСП.

Като председател на междуведомствената група за МСП бих искал да поясня обаче, че законодателният акт за малкия бизнес е само декларация за намерения от страна на държавните и правителствени ръководители. Декларациите за намерения сами по себе си не са от полза за МСП. Ето защо недвусмислено призоваваме националното и европейското законодателство да бъдат водени от принципа „Мисли първо за малките!“ и отправяме четири искания.

Първото е държавите-членки да обявяват как и в какви срокове ще въведат основните елементи на принципа „Мисли първо за малките!“ в националното законодателство. Второ, държавите-членки следва задължително да покажат напредък по прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ в годишните доклади за националните програми за реформи във връзка с Лисабонския процес. Трето, нуждаем се от стандартни критерии за оценка на напредъка по прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“. И четвърто, в бъдеще принципът „Мисли първо за малките!“ трябва също да бъде утвърден като задължителен компонент в законодателството на европейско равнище. В допълнение, в отговор на настоящите събития бих казал, че е необходимо да се направи преглед на всички съществуващи разпоредби във връзка с процикличното им въздействие върху МСП. Трябва да предприемем бързи действия в тази насока.

  Председател. - За съжаление, нямаме възможност да изслушаме комисията по правата на жените и равенството между половете, тъй като г-жа Podimata не е на разположение в момента.

  Nicole Fontaine, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, първо бих желала да подчертая значимостта на това общо разискване за малките и средни предприятия (МСП). Искрено се надявам те да възприемат ясното послание, който нашият Парламент иска да отправи към тях.

Групата ни приветства с ентусиазъм законодателния акт за малкия бизнес, който Комисията ни представи миналия юни. Вярно е че от 2000 г. насам се предприемат различни инициативи във връзка с МСП. Тези инициативи бяха оценени, но бяха неадекватни. Защо неадекватни? Защото според хората, към които са насочени тези инициативи, те прекалено често остават само добри намерения. Днес обаче трябва да стигнем по-далеч и законодателният акт за малкия бизнес ни дава тази възможност, тъй като е част от един наистина изпреварващ, глобален подход.

Бих искала да посоча, че Европейският парламент вече отбеляза успех, тъй като след отправения от нас въпрос с искане за устен отговор през декември Съветът по конкуренция единодушно прие плана за действие, който току-що бе споменат от члена на Комисията, г-н Фигел.

Това ясно показва силната политическа воля на правителствата и днес бих искала да приветствам отличния доклад на г-жа Herczog, който своевременно дава допълнителен тласък на този процес. Бих искала също така да изразя благодарността си за качеството на сътрудничеството и за отличната работа, която постигнахме в комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Днес на пленарното заседание предлагаме само две изменения, което показва колко добре сме си свършили работата.

По отношение на нашата група, предвид предложените от нас изменения и факта, че докладчикът ги прие с готовност, ние започваме да търсим възможност държавите-членки и структурите на Общността да се ангажират по-активно, за да гарантират, че планираните мерки наистина ще бъдат от полза за МСП.

Призоваваме принципът „Мисли първо за малките!“ да бъде задължителна и неразделна част от бъдещото законодателство. Настояваме за патент на Общността и, разбира се, също за финансови средства, до които да има ефективен и бърз достъп.

  Ieke van den Burg, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, надявам се, ще ми позволите първо да кажа нещо в отговор на изявлението на Комисията.

На първо място, жалко, че колегата на члена на Комисията, г-н Макрийви, не е тук. Вероятно отново е започнал сезонът на конните надбягвания. Наистина съжалявам, тъй като въпросът относно дружественото право действително е важен за нас и е изцяло в неговата компетенция. Второ, г-н член на Комисията, има основания да изразя съжалението си във връзка с Вашите аргументи срещу предложенията на Парламента относно съвместното вземане на решения с участието на служителите. Ние ясно заявихме, че то не е насочено към малките предприятия, а че статутът на Европейско частно дружество (SPE) е достъпен за всички дружества и не зависи от размера им. Не желаем статутът на SPE да дава възможност за нарушаване или заобикаляне на съществуващото законодателство – това е много важен аспект от съвместното вземане на решения. Не желаем просто работа, за да оцеляваме, нито да създаваме нов Делауеър в Европейския съюз, в който дружествата да могат да заобикалят този вид законодателство.

Трето, по отношение на Четиринадесетата директива – която, знаем, г-н Макрийви не подкрепя особено – Вие повторихте неговите аргументи. Трябва сериозно да вземе предвид фактът, че Парламентът наистина желае той да представи това предложение.

Четвърто, заедно представихме предложение за резолюция, с което изискваме Комисията да проведе консултации със социалните партньори въз основа на член 138. Така би било правилно, преди да приемем регламент относно SPE, тъй като съвместното вземане на решения е въпрос, който се разглежда съгласно член 138 от Договора за ЕС и за който е необходимо първо да се проведат консултации със социалните партньори. Това не бе направено. Сега искаме да бъде направено незабавно. Ако има подобна реакция от страна на Комисията обаче, ще обмисля сериозно и ще предложа моята група да преразгледа въпроса за това дали можем да подкрепим формата SPE. Питам се дали не бихте могли да поговорите по телефона с г-н Макрийви и г-н Шпидла тази вечер, за да проверите дали преди гласуването утре можете да представите по-добро предложение.

Накратко, тъй като времето ми за изказване изтича, позицията на PSE не е срещу възможността малките и средни предприятия да получат нов статут. Всъщност ние я подкрепяме, но сме против такъв вид злоупотреба. С докладчика намерихме много добро компромисно решение. То е много актуално, не е морално остаряло, а напротив – подходящо за настоящия момент предвид катастрофалния начин, по който функционират акционерите и финансовите пазари, а именно да се обсъди по-ефективен начин за управление на дружествата, в което да участват и служителите. Г-н член на Комисията, Вие, Вашият колега и останалите отговорни членове на Комисията наистина трябва да обмислите дали не можете да направите по-положително изявление пред Парламента.

  Jean Marie Beaupuy, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал, разбира се, да поздравя г-жа Herczog за отличния доклад, съдържащ 90 точки относно законодателния акт за малкия бизнес.

Въпреки това обаче, г-н член на Комисията, работата на Европейския парламент ще бъде ефективна само в случай на бързо и ефикасно прилагане на този акт във всяка отделна държава.

В началото на изказването си споменахте, че въз основа на този доклад ще създадете глобална стратегия, но няма да пренебрегнете факта, че в момента има финансова криза, икономическа криза и криза във връзка с изменението на климата, които изискват бърз отговор от наша страна.

Ще дам два примера. Първи пример: Призовавам плащанията на дружествата да се извършват в срок от 30 дни. Това е включено в точка 87 относно кохезионните фондове. Призовавам Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за плащане на дружествата на всички договори за възлагане на обществени поръчки в рамките на 30 дни.

В допълнение, предвид всеизвестния факт, че 20 % от заявленията за несъстоятелност произтичат от закъснели плащания от страна на публичните органи, можем да разберем в каква степен тези действия от страна на правителствата и Комисията ще намалят равнището на безработица, нарастваща ежедневно.

Втори пример: бюрокрация. В точка 72 призоваваме бюрокрацията да се намали с най-малко 25 %. Мога да ви кажа, че аз, в качеството си на директор на дружество, очаквам такава конкретна мярка в продължение на години. Задълженията на директорите на дружества не се състоят в това да попълват формуляри по цял ден, а да предлагат стоки и услуги на европейските граждани.

Ако обърнете внимание на този призив, г-н член на Комисията, не само в допълнение към глобалната стратегия, която искате да създадете, но и по отношения на реакцията на правителствата и Комисията на практика, тогава, в рамките на сега съществуващите планове за възстановяване, ще има разпоредби, предоставящи непосредствени решения за нашите граждани.

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, в изказването си на настоящото разискване бих искал да обърна внимание на четири въпроса. Първо, бих искал да изразя надежда, че докладът на г-н Lehne ще стимулира Европейската комисия да изготви подходящи законодателни мерки, които в съответствие с принципа за свободата на установяване, гарантирана в Договора, ще позволят на дружествата да преместват седалището си в Европейския съюз, без да бъдат обременявани допълнително от бюрократични изисквания.

Второ, тези видове прехвърляне следва, напротив, да допринесат за защита на съществуващите права на акционерите, кредиторите и най-вече правата на служителите. Бих искал да изразя надежда, че тези решения, предложени от докладчика, сред които изготвяне на предложение за прехвърляне и най-вече доклад, който обяснява и обосновава правните и, преди всичко, икономическите аспекти на предложеното преместване на седалището на дружеството и последствията от него за акционерите и работниците, няма да бъдат допълнителна пречка за преместване на дружествата.

Четвърто и последно, изглежда, че конкуренцията по отношение на данъчното облагане и заплатите е основната движеща сила на предложените решения, тъй като се счита, че има положителен ефект върху икономическия растеж в отделните държави-членки и съответно в целия Европейски съюз.

  Francis Wurtz, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, проектът на статут на Европейското частно дружество е представен като компонент от законодателния акт за малкия бизнес.

В тази рамка и предвид модела на САЩ в началото се разглеждаше въпросът за заделяне на определен брой договори за възлагане на обществени поръчки за малките предприятия. Тези благородни намерения заслужават възхищение.

За съжаление сега, когато този акт е готов, заедно с документа за Европейското частно дружество, той е напълно различен. Първо, вземете размера на предприятията, към които е насочен. На мястото на малките предприятия вече навлезе по-неясното понятие малки и средни предприятия. В крайна сметка се стигна до това, че – както чета в обяснителния меморандум на проекта за регламент, приет от Комисията – „в същото време уставът има потенциала да облагодетелства по-големи дружества и групи“. Това напълно променя философията на политиката и възниква въпросът какво ще се случи с тези псевдо малки и средни предприятия. В действителност те ще бъдат дъщерни дружества на многонационални такива, а те, както знаем, от дълго време очакват единен, по-необвързващ устав от този, прилаган в момента към дружествата, които контролират в различните европейски държави.

Нека сега разгледаме какви са ползите за дружествата, които се предлагат от статута на Европейското частно дружество (SPE). Вече не става въпрос за предоставяне на лесен достъп до договори за възлагане на обществени поръчки. По-скоро – отново чета в обяснителния меморандум към текста на Комисията – целта му сега е „подобряването на рамковите условия за различните видове предприятия в Единния пазар“. За тази цел всички частни европейски дружества могат да имат седалище в една държава, а реално да осъществяват дейността си в друга. Те също така биха могли да прехвърлят седалището си в държава-членка по избор.

Как е възможно в такъв случай да не видим в тези разпоредби, че на въпросните дружества се предоставя възможност да създадат без ограничения дружества, регистрирани в някой така наречен „данъчен рай“ при възможно най-либерален бизнес климат. Не определя ли Комисията, че „приложимото правно значимо законодателство е законодателството, приложимо за дружествата с ограничена отговорност на държавата-членка, в която е седалището на SPE“?

Европейската конфедерация на профсъюзите правилно отбелязва, че съществува голяма опасност дружествата да използват статута на SPE, за да заобикалят законодателството, което в най-голяма степен защитава интересите на работниците.

Сега разбираме защо Комисията не проведе консултации със синдикалните организации, преди да приеме предложението си, а се задоволи само с формалните онлайн консултации.

За да обобщя – когато чета това предложение за регламент, става ясно, че акцентът върху малките предприятия е поставен преди всичко, за да се представят нещата в достатъчно благоприятна светлина, така че да се получи приемлив преработен вариант на печално известния принцип за „страната на произход“. С други думи, преработен „Болкещайн“.

Ето защо моята група предлага Парламентът да изпрати ясно послание до Комисията и Съвета, като отхвърли това предложение за статут на Европейското частно дружество.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че трябва да разрешим тази криза на малките и средни предприятия напълно по европейски. Свидетели сме на епидемия, засягаща малките и средните предприятия в целия континент, причинена от липсата на достъп до кредити. Проблемът е, че банките не кредитират предприятията. Вярно е също така, че опитите на някои правителства да финансират банките, така че те от своя страна да финансират малките предприятия, се провалят, тъй като в същото време никой не знае какви са реалните дългове на банките.

Ето защо предлагам отделните държави, чрез национализиране на националните си банки, да препоръчат отпечатването на пари или на бордера с парична равностойност за финансиране на малките предприятия. Подобен опит бе направен наскоро в Република Тайван, която издаде бордера, които имат стойността на пари за всякакви нужди и цели, и ги раздаде на своите граждани под формата на индивидуални бордера. Това означава, че Република Тайван е емитирала 3 милиарда щатски долари или евро за всякакви нужди и цели.

Ние трябва да направим същото, трябва да кредитираме малките предприятия, като емитираме пари на практика не като държави с дълг, а като държави с кредит.

  Georgios Papastamkos (PPE-DE). - (EL) Г-н председател, ще се спра в изказването си на първия въпрос, който бе предмет на разискването – статута на Европейското частно дружество (SPE). Както знаете, само 8 % от европейските малки и средни предприятия (МСП) извършват трансгранични транзакции във време, когато МСП са 99 % от всички дружества в Европейския сьюз.

Този факт потвърждава недостатъците на прилаганата към момента политика за насърчаване на стопанската дейност в рамките на Общността. Той също така доказва и необходимостта от приемането на целенасочени мерки за създаване на единна и по-благоприятна нормативна рамка на европейско равнище.

Сега световната икономическа криза засегна реалната икономика – милионите малки и средни предприятия в Европа. При сегашните обстоятелства основната ни цел трябва да бъдат малките, ефективни предприятия.

Направеното от Комисията към Съвета предложение за регламент е стъпка в правилната посока, която според мен е да се намали максимално административната тежест за малките и средните предприятия в Европа, които трябва да изпълнят редица административни изисквания на местната администрация, за да основат дружество.

Гъвкавостта и уеднаквяването на европейските частни дружества, минималното изискване за трансграничен характер, опростяването на проверките за законосъобразността на документите и учредителния договор, и принципът за начален капитал от 1 EUR са основополагащите принципи на една стратегия, която може да даде добър стимул за развитие на предприемачеството в рамките на Общността.

В заключение, бих искал да поздравя докладчика, г-н Lehne, за усилията, които е положил за постигане на компромис между разнопосочните становища, формулирани от колегите му от комисията по правни въпроси и от различните политически групи.

  Manuel Medina Ortega (PSE). - (ES) Г-н председател, мисля, че разискването тази вечер е от полза за изясняване на някои въпроси, например: първо, фактът, че разискването за европейските частни дружества се провежда едновременно с това за малките предприятия в Европа не означава, че Европейското частно дружество непременно е малко дружество.

И аз като г-жа van den Burg считам – и в критиката си относно предложението г-н Wurtz също го подчерта – че статутът на Европейското частно дружество, представен в предложението на Комисията и одобрен от комисията по правни въпроси, е инструмент за създаване на предприятия, които биха могли да бъдат големи и които имат определени характеристики, като например ограничаване на отговорността на партньорите и забрана за търгуване на тези предприятия на публичните пазари. Както статутът на Европейското частно дружество, така и този на съответната национална дружествена форма обаче могат да се прилагат за малки или за големи предприятия.

Както спомена г-жа van den Burg, точно поради гъвкавостта, поради способността на Европейското частно дружество да се приспособява ние трябва да бъдем изключително предпазливи. Това бе задачата на комисията по правни въпроси. Приетите от комисията по правни въпроси изменения, които са многобройни, целят да се избегне възможността формулата на Европейското частно дружество да бъде основа за появата на европейски Делауеър, както се изрази г-жа van den Burg. Това важи с особена сила в една от проблемните за г-н Wurtz области, а именно участието на работниците в управлението на дружествата.

Мисля, че приетият от комисията по правни въпроси текст ясно посочва тези ограничения. Тук, както спомена и г-н Wurtz, не става въпрос за прилагане на правилото за страната на произход, а по-скоро в съответствие с приетите от комисията по правни въпроси правила – и аз бих препоръчал на г-н Wurtz да прочете приетите от нас изменения – съществува набор от ограничения, които не позволяват правилото за страната на произход да се прилага за онези дружества, в които обхватът на участието на работниците и служителите в управлението е по-голям. Те са включени изчерпателно в приетите от нас изменения и аз считам, че с така направените изменения е напълно приемливо този текст да бъде приет, дори и от гледната точка на г-н Wurtz.

С други думи, обсъждаме форма на европейско дружество, която съществува във всички държави-членки и която трябва да се хармонизира в контекста на Европейския съюз. Не трябва обаче да позволяваме тези дружества да се превърнат във виртуални субекти – те трябва да съществуват според конкретните условия в дадена държава и да са в съответствие с националното законодателство, особено в такава деликатна област като съвместното вземане на решения с участие на работниците и служителите.

Считам, че текстът, приет от комисията по правни въпроси, предлага съществени допълнения. Ето защо Комисията би допуснала грешка, ако не ги вземе предвид.

Мисля, че предложените от комисията по правни въпроси изменения целят да намалят недостатъците в текста на Комисията и считам, че Парламентът може да го приеме с чиста съвест не само поради напредъка, който отбелязва по отношение на малките дружества, но също и с оглед на управлението на този тип дружество, което съществува по закон и което ще подлежи на строг контрол от страна на работниците при наличие на система за съвместно вземане на решения.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE). - (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, днес малките и средни предприятия (МСП) са по-важни от всякога. МСП са от особено значение на фона на икономическата и финансова криза, причинена по-скоро от големите, отколкото от малките предприятия. МСП са важни, защото скоро също ще бъдат засегнати, а те са особено важни за икономическото развитие.

В държавата, която познавам най-добре, МСП притежават 20 % от всички патенти и съставляват 40 % от всички брутни инвестиции, 49 % от общия оборот, 70 % от всички работници и 80 % от всички стажанти. Сега се нуждаем от преосмисляне. Трябва да натиснем бутона за връщане в изходно състояние. Трябва да насърчаваме предприемаческия дух – това е целта на законодателния акт за малкия бизнес.

Бих искал да поздравя г-жа Herczog за този доклад. Всъщност сега е важно да представим и да разглеждаме МСП като модел, да преосмислим мерките за подпомагане, да дадем предимство на малките предприятия при търгове за възлагане на обществени поръчки (чрез прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“) и да предотвратим намесата на публичните органи в областта на конкуренцията. Ето защо Ви поздравявам. Това, от което се нуждаем сега, са данъчни облекчения за секторите с по-големи потребности от работна ръка.

  Eoin Ryan (UEN). - (EN) Г-жо председател, аз също приветствам този доклад. Около 80 % от всички нови работни места в Европейския съюз са създадени от малките и средни предприятия (МСП), а конкретно в моя избирателен район, Дъблин, близо 400 000 души са заети в около 100 000 дружества в сектора на МСП.

Сега, в тези трудни времена, трябва да направим всичко по силите си, за да подкрепим тези дружества. Приветствам факта, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) има фонд от 31 млрд. EUR за МСП, но считам, че е необходимо да се направи повече в тази област.

Намаляването на формалностите и бюрократичните пречки също заслужава похвала. Тази стъпка води до спестявания за Европейския съюз в размер на около 2,3 млн. EUR. Наскоро имах среща с члена на Комисията г-н Ферхойген, на която заедно с представители на бизнеса от Ирландия обсъдихме проблемите, пред които са изправени. Има една идея, върху която е добре да се помисли – идеята за мораториум върху новите бюрократични пречки, идващи от Европа, тъй като те задушават бизнеса. В тези трудни времена трябва да направим всичко по силите си, за да се уверим, че предприятията ще оцелеят, докато настъпи желаният икономически подем.

Това обаче не може да бъде постигнато само от Европа, а също от националните правителства и от местните органи на властта, на които се полага съществена роля. Ако желаем да стабилизираме малките предприятия и заетостта в Европейския съюз и във всяка отделна държава-членка, трябва да направим всичко възможно, за да се опитаме да ги спасим.

Предизвикателството, пред което сме изправени в момента, е работни места, работни места и отново работни места. Трябва да направим и невъзможното, за да запазим съществуващите работни места и, надявам се, в бъдеще да създадем нови такива. Това е от критично значение за всички ни.

  Georgios Toussas (GUE/NGL). - (EL) Г-жо председател, Европейското частно дружество е опит да се нанесе още по-голяма вреда на социалните и трудовите права на работниците в съответствие с директивата Болкещайн. Под претекст, че това дружество ще бъде от полза за малките и средни предприятия, всъщност се засилва монополът на бизнес групировките.

Създава се форма на дружество без капитал (достатъчно е само 1 EUR), което ще има възможност да основава фиктивно седалище и да го премества където и да е. Държавите-членки с най-ниско ниво на защита на правото на заплащане и на социалноосигурителните права ще бъдат използвани за заобикаляне и свеждане до минимум на правата на работниците.

Регламентът, който е директно приложим в държавите-членки, е естественото продължение на директивата „Болкещайн“ и на внесените от Европейския съд ограничаващи правото на труд решения по делата „Viking“, „Laval“ и „Ruffert“. Той е резултат от Договора от Маастрихт и от прилагането на четирите свободи. Европейското частно дружество разобличава политическите сили, гласували за Договора от Маастрихт, които се опитаха да измамят работниците, когато се гласуваше директивата „Болкещайн“, като лъжеха и твърдяха, че тя не нарушавала правата на работниците.

Ето защо ние ще гласуваме против този регламент. Всички, които подкрепят тази антиобществена политика, сеят вятър и със сигурност ще пожънат буря.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г-жо председател, всъщност това, че 70 % от трудовата заетост в частния сектор в Европа се осигурява от малките и средни предприятия (МСП), е изключителна заслуга на упоритостта на предприемачите, тъй като деспотичните регулации на ЕС в голяма степен ненужно затрудняват съществуването им.

Следователно бих повторил отново призива, който съм отправял и преди това, за нормативна ваканция за МСП по време на тази икономическа криза. Цената на регламента на ЕС в Обединеното кралство се изчислява на 107 млрд. GBP за последните десет години. Това са 107 млрд. GBP, които трябваше да се използват за иновации, за съсредоточаване на повече усилия в областта на износа и за растеж на икономиката. За съжаление, по-голямата част от тази сума бе използвана единствено за постигане на съответствие с нормативните актове. Опростяването на процедурите за възлагане на обществени поръчки, намаляването на разходите за издаване на патент, облекчаването на правилата за държавните помощи и реалните действия срещу нелоялна конкуренция от страните от Далечния изток са от съществено значение за процъфтяването на МСП.

Днес повече от всякога се нуждаем от семейни МСП, т.е. от малки предприятия, тъй като те притежават целеустремеността и устойчивостта, които да ни изведат от кризата. Те обаче се нуждаят от нашата помощ, а тя трябва да се изрази в това да бъдат освободени от мъртвата хватка на регулациите на Европейския съюз.

  Kurt Lechner (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, много от членовете на Парламента повдигнаха въпроса за участието в управлението. Не бих искал да навлизам в подробности по тази тема сега, а във връзка с това да посоча, че дружественото право в държавите-членки има също функцията да защитава интересите на държавната политика, като например защитава правата на кредиторите, сигурността на правната система и правата на потребителите – функция, която държавите-членки опазват чрез прилагане на правосъдие, насочено към превенция, например чрез разпоредби за формата и регистрацията. Между държавите-членки съществуват значителни различия в това отношение.

В решенията на комисията по правни въпроси този факт е отчетен на редица места, за което заслужават поздравления, като на държавите-членки се предоставя възможност за избор. В крайна сметка обаче на тези неща се противодейства или може да се противодейства, освен ако не направим нещо във връзка с факта, че седалището по регистрация и реалното седалище, т.е. реалното място на стопанска дейност на дружеството, могат да се различават, в резултат на което тези предпазни мерки автоматично се обезсмислят. На практика дружеството може да разположи седалището си на място по свое усмотрение и по този начин да избегне изискванията на държавата, в която реално осъществява дейността си. Ето защо според мен държавите-членки de facto – макар и не de jure – губят голяма част от суверенитета на дружественото си право и регулаторната му функция, тъй като по този начин те могат да станат недействителни.

Бих искал да добавя, че това ще застраши – или по-скоро би могло – да застраши репутацията на Европейското частно дружество, поне в държавите-членки с по-строги изисквания. Някои биха предложили да изчакаме и да видим какво ще се случи, а след това да направим необходимите изменения и аз бих се съгласил с тях, ако тези тенденции не зависиха от процедурите и от единодушно становище. Това е най-голямото ми опасение. Няма основание за подобен ход. Съдебната практика на Съда на Европейските общности е само временна мярка, тъй като нямаме директива за прехвърляне на седалището на дружествата. Сега предвидената форма на съществуване на Европейското частно дружество като цяло би допринесла допълнително за това разделение, ако я впишем веднъж завинаги в правото на Общността. Ето защо бих искал Съветът внимателно да преразгледа този въпрос.

  Juan Fraile Cantón (PSE). - (ES) Г-жо председател малките и средни предприятия (МСП) са гръбнакът на икономиката на Европейския съюз. Благодарение на изключителна им динамика и възможност за разрастване и иновации те заемат съществено място в политиката на ЕС.

Поздравяваме г-жа Herczog, тъй като докладът й насърчава развитието на МСП въз основа на принцип, който по никакъв повод не би могъл да се определи като тривиален, а именно, че в своите политически и икономически действия Европейският съюз и държавите трябва да мислят преди всичко за малките.

Законодателният акт за малкия бизнес съдържа правни предложения и политически споразумения, които ще доведат до административни, регулаторни и финансови условия с потенциал за развитие на тези звена в рамките на европейската икономика. Настоящата криза и нестабилността на финансовата система ограничават достъпа на МСП до кредити, а това води до забавяне на икономическата им активност. Сега повече от всякога се нуждаем от координирани ответни реакции на европейско равнище, а инициативите на държавите-членки трябва да са структурирани и съобразени с разпоредбите на документа, който обсъждаме днес.

В заключение бих искал да кажа, че е изключително важно да разпределим 30 000 млн. EUR в периода 2009–2011 г. за насърчаване на водещите МСП. Тази инициатива е допълнение към Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации и към инициативата на Общността за съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия (JEREMIE), и ефектът от нея ще бъде умножаване на средствата, които МСП ще могат да получават.

Напълно сме убедени, че европейската координация и европейският обхват на реакцията са от изключително значение, за да поемем по пътя на икономическото възстановяване възможно най-скоро.

  Patrizia Toia (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, законодателният акт за малкия бизнес беше замислен и изготвен при условия, различни от днешните – във време на растеж и развитие. Днес ние в Парламента трябва да го приемем при коренно различна ситуация, а малките и средни предприятия (МСП) изпитват изключителни трудности и са изправени пред редица препятствия, тъй като са засегнати от кризата в промишлеността и от финансовата криза.

Мисля, че с приемането на този акт от Парламента основното ни послание към МСП трябва да гласи, че Парламентът и европейските институции стоят зад тях и искат да укрепят волята и възможностите, които малките и средни предприятия в Европа демонстрират в момента, пред лицето на бурята. Искаме да засилим този потенциал, като очертаем приоритетите области, нуждаещи се от подкрепа, и чрез практически съвети, като призоваваме за по-гъвкаво законодателство и за предоставяне на инструменти, чрез които да се създаде по-благоприятна конюнктура за тези дружества.

На второ място, според мен е редно да покажем, че помагаме на МСП по отношение на това, което в настоящия момент е от критична важност, а именно достъпа до и наличието на кредити. Предоставените от ЕИБ средства не са достатъчно. Изключително важно е да кажем – и ние ще го направим утре – че искаме да се направи повече, за да се осигури кредитиране на малките и средни предприятия.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, финансовата криза и произтичащата от нея икономическа криза принуждават работодателите да правят опити да променят правния статут на фирмите си, за да намалят разходите, включително тези, свързани с правата на служителите и със социалното осигуряване. Ето защо те търсят възможност за регистриране на дружествата си в държави, където регулациите и икономическите условия създават възможности за съкращаване на разходите, например там, където минималната работна заплата и пенсионните вноски са по-ниски. Съдържащата се в доклада информация привлича вниманието към факта, че трансграничното прехвърляне на седалищата на дружествата не трябва да води до заобикаляне на правните, социалноосигурителните и данъчните нормативни разпоредби. Не трябва да се нарушават трудовите права. Не можем да позволим разминаване в стандартите на обществен живот. Трябва да се намери друго средство за стимулиране на малките и средни предприятия, като например предоставяне на заеми.

  Vladimír Remek (GUE/NGL). – (CS) Госпожи и господа, в доклада на г-жа Herczog за малките и средни предприятия (МСП) става дума за 70 % от работните места и за 70 % от постъпленията от ДДС в Европейския съюз. Ето защо бих искал не само да изразя изключителното си одобрение на инициативата на докладчика, но и своята подкрепа. При сегашната криза МСП наистина се намират във високорисковата категория. Ето защо е необходимо по-подробно да запознаем обществото с МСП. Те постоянно се натъкват на редица препятствия. За тях е много по-трудно да получат заеми, отколкото за по-големите предприятия. Административната и бюрократичната тежест за МСП също е по-голяма. Винаги е по-трудно за МСП да спечелят договор за възлагане на обществена поръчка в Европа, отколкото в Америка или в редица азиатски държави. Ние твърдим, че те са важни за жизнеспособността на европейската икономика. Ето защо нека сега, в периода на разрастваща се чрез ефекта на доминото криза, предизвикана от финансовите гиганти и международните дружества, да потвърдим това, като им предоставим каквото е нужно, а именно възможности.

  Tadeusz Zwiefka (PPE-DE). – (PL) Г-жо председател, приемането на статута на Европейското частно дружество ще даде възможност за създаване на такива дружества, които ще осъществяват дейността си при еднакви условия във всички държави-членки. Целта преди всичко е да се премахнат сега съществуващите тежки разпоредби за малките и средни предприятия (МСП), развиващи международна дейност. За тази цел МСП de facto са принудени да основат дружество в държавата, в която желаят да осъществяват дейност. Това, предвид факта, че в Европейския съюз има 27 различни правни системи, недвусмислено води до огромни разходи. При Европейското частно дружество собствениците ще могат да регистрират предприятието си при еднакви условия, независимо от това дали упражняват дейността си в собствената си държава или в друга държава-членка. Парите и средствата, които се спестяват за правни консултации, управление и административни процедури несъмнено опростяват процеса и го правят по-удобен за предприемачите, които желаят да направят инвестиции.

Един от основните страхове на скептиците е свързан с липсата на изискване за достатъчен размер на акционерен капитал на дружеството, който да служи за защита на кредиторите. Това е неоправдано. Дружествата с ограничена отговорност са доказателство за това, че едно дружество би могло да е успешно и без да е необходим акционерен капитал. Те са най-широкоразпространеният вид дружества в света. В днешния свят акционерният капитал загуби най-важната си функция, а именно да служи за защита на кредиторите. В случая на Европейското частно дружество тази защита се осигурява чрез други механизми, които се базират на по-голяма прозрачност на дейността и на по-тясното сътрудничество с кредиторите. Днес самите търговски партньори не обръщат толкова голямо внимание на акционерния капитал, а по-скоро на капиталовия поток, познат като паричен поток, който разкрива много повече за платежоспособността на дадено дружество, отколкото капиталът сам по себе си.

Все още стои въпросът за правата на служителите – най-вече в контекста на това, че синдикатите се опасяват от пренебрегване на вече постигнатите стандарти. Аз обаче мисля, че това е фалшива тревога. Предложеният статут съдържа недвусмислена разпоредба, според която участието на служителите в управлението се осъществява в съответствие с разпоредбите на националното законодателство. Привлекателността на Европейското частно дружество може да се намали, ако бъде определен много нисък праг на участие на служителите в управлението му. Считам, че трябва да се поддържа минимален праг от 500 служители, за да не се натоварват по-малките предприятия с допълнителни разходи.

  Antolín Sánchez Presedo (PSE). - (ES) Г-жо председател, трябва да бъде отделено повече внимание на малките и средни предприятия (МСП) в Европейския съюз, тъй като те съставляват 99 % от предприятията, 70 % от работната ръка и почти 60 % от добавената стойност в Европа, и имат основна роля в европейското разнообразие, изменение и сближаване.

От съществено значение е, че ние ги включваме в интегрирана рамкова програма, която насърчава предприемачеството, приема принципа „Мисли първо за малките!“ при определянето на политиките и стимулира огромния им потенциал. Административните организации трябва да се съобразяват с техните нужди и с фамилната им ориентация с цел да облекчават съществуването им, както и прехвърлянето им в случай на заболяване, пенсиониране или фалит, както и тяхното ликвидиране.

Към 23-те милиона МСП в Европа не могат да се прилагат същите изисквания, както към големите предприятия, които са 41 000. От голямо значение е една по-опростена законодателна среда без несъразмерни бюрократични тежести. Стъпките в тази насока включват статут на Европейското частно дружество, инициативи за създаване на предприятия в рамките на 48 часа и за намаляване на административните разходи до 25 % до 2012 г., създаване на схема на обслужване „на едно гише“ за ДДС и намалени ставки на ДДС за трудоемки и местно доставяни услуги, и обща консолидирана данъчна основа.

МСП трябва да засилят участието си на вътрешния пазар и в обществени поръчки. Понастоящем само 8 % от всички МСП вземат участие в трансгранични дейности, а участието им в публични търгове е 42 %. Пътищата за създаване на по-балансирани условия за конкуренция са свързани с намаляване на напрежението от новите правила за държавна помощ, с поощряване на кооперирането, с промяна на директивата относно забавяне на плащанията с цел да се осигури плащане в рамките на 30 дни и с отстраняване на спънките при участие в обществени поръчки.

В тези кризисни времена ключът е действия от страна на Европейския съюз за осигуряване на достъп на МСП до разумно финансиране. Решаващи са и мерките за постоянно увеличаване на обмена на познания и ефективността на услугите за подкрепа.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-жо председател, знаем, че малките предприятия са гръбнакът на нашата икономика. Точно в този момент Европейският съюз и държавите-членки трябва да опростят нещата за малките предприятия – както за вече съществуващите, така и за тези, които ще бъдат създадени в бъдеще, чрез намаляване на броя на правилата, ограничаване на бюрокрацията и понижаване на разходите. Малките и средни предприятия имат напълно различен капацитет от традиционните големи предприятия, що се отнася до адаптирането към нови условия и усвояването на иновации и нови технологии.

Освен че е необходимо малките предприятия да бъдат улеснени при участието им в обществени поръчки чрез осигуряване на по-добър достъп до вътрешния пазар и че правилата за държавна помощ не трябва да бъдат дискриминационни, трябва да има също така промяна в отношението при вземане на решения, в училищата, университетите и на работното място. Проучванията показват, че има голяма зависимост между предприемачеството и растежа. Предстоящото шведско председателство е запланирало, по-конкретно, да положи усилия за увеличаване на предприемаческия дух сред жените, което е важна европейска стратегия в бъдеще.

  Pilar del Castillo Vera (PPE-DE). - (ES) Г-жо председател, в настоящото разискване сега, в края на деня, ние трябва да бъдем наясно, че не става дума за една законодателна норма, която се прилага в различни държави-членки, а за установяване на цялостна законова рамка, въз основа на която отсега нататък всички държави-членки на Европейския съюз да имат общ подход по отношение на малките и средни предприятия (МСП).

Този въпрос има различни аспекти, но аз ще отбележа три, които според мен несъмнено са важни.

Първо, необходимо е да се премахнат много от правните препятствия и много от прекалените бюрократични пречки, които до голяма степен съществуват в някои страни, за създаването на малки предприятия, както и за развитието на тези предприятия, след като вече са създадени. Справянето с прекалено голямото количество закони изисква материални и човешки ресурси, които по този начин не могат да бъдат използвани за други цели.

Второ, що се отнася до технологичните иновации и приложните изследвания. Ние трябва да удвоим усилията си, за да осигурим на МСП достъп до програмите на Общността, които в редица случаи също страдат от прекомерно регулиране.

В заключение, мисля, че връзката между МСП и системата на квалификация и образование е от съществено значение: ако малките предприятия не станат естествено място за придобиване на нови умения на различни квалификационни равнища, тогава на практика ние, а по-точно МСП, няма да получават допълнителни ресурси, т.е. хора, които да бъдат обучавани.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г-жо председател, това законодателно предложение до голяма степен съответства на резолюцията на Европейския парламент с препоръки към Комисията относно статута на Европейското частно дружество, който беше приет преди две години. Целта на предложението е да създаде стандартизирана форма на предприятие според законите на Общността, която да бъде привлекателна за малките и средни предприятия, като се опира на опростени условия и свежда до минимум бюрократичните пречки.

Минималният капитал от 10 000 EUR, предложен от Комисията, може да помогне за имиджа на дружеството, тъй като осигурява определено равнище на надеждност. От друга страна, в някои държави-членки тази сума се набира по-трудно, отколкото в други. Акционерният капитал не бива да бъде сериозна пречка за започване на бизнес, поради което аз подкрепям компромисното изменение, прието от комисията по правни въпроси, което определя за европейските частни дружества минимален капитал от 1 EUR, като е съпроводено от условието управителният съвет на дружеството да потвърди неговата платежоспособност.

Що се отнася до въпроса за участието на работниците и служителите в предприятието, това трябва да бъде уредено със закон в страната, в която дружеството има седалище. Изключение от това правило може да бъде направено в случай, когато правото на участие на работниците и служителите от дружеството е ограничено от закона, валиден в страната, където европейското дружество е регистрирано. В този случай управлението на предприятието се задължава да създаде единна система за участие, която е част от споразумението, уредено с представители на работника.

В заключение ще добавя, че тази нова форма на дружество не заменя другите видове предприятия, които вече съществуват в различните страни, а се явява тяхна алтернатива при наличието на определени условия за създаването на такъв вид дружества.

  Giles Chichester (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, като ръководител на малко предприятие с 25-годишен практически опит аз одобрявам широката подкрепа на законодателния акт за малкия бизнес и доклада на г-жа Herczog от моята комисия.

В частност, бих искал да приветствам предложението за директива за намаляване на ставките на ДДС за местно доставяни услуги, особено в този момент.

Също така приветствам измененията, призоваващи към осъществяване на предложенията на експертната група на високо равнище относно намаляването на административните тежести. Ако сега малките предприятия се нуждаят от нещо, то е точно намаление на административните тежести.

Приветствам и изменението, призоваващо бързо да се постигне споразумение относно патент на Общността, съобразен с потребностите на МСП. Обърнете внимание, че „бързо“ и „патент на Общността“ не са думи и понятия, които лесно се свързват.

Приветствам също така призива за разширяване на достъпа до финансиране, защото при сегашните икономически условия достъпът до финансиране е решаващ за оцеляването, да не говорим за просперирането на малките предприятия.

Аз имам обаче две възражения. Първото се отнася до предложението за обща консолидирана основа за данъчно облагане, тъй като се боя, че това ще лиши МСП, както и държавите-членки, от гъвкавост. На второ място, имам лични съмнения относно ползата от тази мярка за малките предприятия. Смятам, че за тях е по-добре сами да управляват активите си, вместо да оставят това на законодателството.

  Joel Hasse Ferreira (PSE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в този доклад ние се опитваме да подчертаем значението на малките и средни предприятия (МСП), включително на семейните предприятия и на тези, интегрирани в социалната икономика. Искам да поздравя колегата Edit Herczog, тъй като нейният доклад е особено важен в това отношение. В тази област има и други документи и текстове и е важно, че те не си противоречат. Като пример ще посоча европейската програма Eurostars и доклада за предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки.

Г-жо председател, този доклад подчертава многото начини за отстраняване на бюрократичните пречки с цел да се улесни създаването на такъв тип предприятия и да се използва тяхната способност за инициатива, откриване на нови предприятия, производство на нови продукти, предлагане на нови услуги съобразно нуждите на потребителите и другите предприятия. По този начин се издига нивото на европейската икономика. Искам да посоча и нещо, което според мен е много важно, а именно въпроса, засегнат в параграф 47 от доклада на г-жа Herczog. В определени случаи е препоръчително държавите-членки да преразгледат своята правна и данъчна рамка, тъй като действащата в повечето държави-членки система може да бъде пречка за прехвърлянето на предприятия, по-специално на семейни предприятия, тъй като увеличава риска от ликвидация или закриване на дружеството. Ето защо държавите-членки трябва внимателно да разгледат своята правна и финансова рамка, за да подобрят условията за прехвърляне на предприятия и да популяризират и прилагат ефективни модели за прехвърляне на предприятия на служители като алтернатива на тяхното закриване. Този подход ще осигури запазването на работните места и реинвестирането на печалбите, за да може предприятията да се развиват по-добре.

Накрая ще посоча, че в сегашната обстановка подкрепата на новаторските проекти за малките и средни предприятия, по-лесният достъп до европейските фондове и увеличеният достъп до кредитиране са първостепенни, макар и не единствени, фактори за подпомагането на МСП.

  Dragoş Florin David (PPE-DE). – (RO) Преди всичко искам да благодаря на докладчика и на всички, които са работили върху, бих казал, най-важната част от законодателството от настоящия последен парламентарен мандат.

Следва да се изтъкне, че на първо място ние поставяме особената значимост на малките и средни предприятия (МСП) и предприемачеството сред жените; и тъй като току-що отбелязахме 8-и март – Международния ден на жените, бих желал да се възползвам от възможността да предам своите най-добри пожелания към тях. Следва обаче да подчертаем, че това е един твърде сложен законодателен акт, в който сме включили всичко, което е възможно да се включи във връзка с МСП – намаляване на бюрокрацията и придаване на особено значение на научноизследователската и развойна дейност в рамките на МСП и на финансите, свързани с нея.

Мисля, че тази част от законодателството ще послужи като добро предзнаменование по време на настоящата икономическа криза, тъй като на европейската икономика е необходимо сближаване, както и на най-голямата й движеща сила – малките и средни предприятия. По тази причина аз смятам, че следва да дадем на Комисията и Съвета възможно най-голяма подкрепа, да ускорим одобряването на този законодателен акт и да имаме възможността да привлечем вниманието върху стабилността на европейската икономика и активната дейност в тази област, така че да запазим тук, в Европа, всичко, което европейската икономика и производство символизират.

Накрая, следва да призовем Комисията да осигури възможно най-много източници на финансиране, както и да предостави на МСП възможно най-много кредитни механизми.

  Zsolt László Becsey (PPE-DE). - (HU) Във връзка с доклада относно малките и средни предприятия (МСП) искам преди всичко да поздравя Комисията и в частност докладчика, г-жа Herczog, за отлично свършената работа. В същото време съжалявам, че настоящият доклад не е разработен в съответствие с член 39 от Правилника за дейността, който изисква Комисията да представи конкретни законодателни предложения.

По-конкретно аз смятам за важно изискването, че е в интерес на държавите-членки да отчитат напредъка в рамките на годишните си доклади за Лисабонската стратегия. В противен случай повечето добри препоръки, направени тук, ще останат глас в пустиня. Също така съм съгласен с г-жа Edit Herczog, че преференциалното третиране на новите държави-членки, особено на тези, които са извън еврозоната, е важно политическо следствие от цялото това упражнение. Те се намират в особено трудно положение, което е дори по-тежко от неизгодния като цяло статут на малките и средни предприятия, и въпреки всичко те могат да изиграят изключително важна роля за преодоляването на кризата.

Да дадем само няколко примера от вътрешния пазар – наистина е обезпокоително, че само 8 % от МСП извършват презгранични дейности – този процент следва да се увеличи. Наставничеството е от особена важност за насърчаването на тези дейности. Това може да се постигне чрез ограничаване на административните бариери, от една страна, и чрез дейности, свързани с ДДС, като системата „на едно гише“ за ДДС или намалена ставка по ДДС, от друга страна. Освен това ние следва да насърчаваме и по-активното участие на МСП в процедури по възлагане на обществени поръчки на равнището на Общността, например като се избират по-често МСП като основни изпълнители или като се публикуват покани за участие в търгове, предназначени специално за тях.

Кръгът на МСП, чийто председател съм аз, настойчиво иска да види резултати от създаването на цялостна система от гаранции и кредити на равнище Европейски съюз. Надявам се, че новата инициатива на Европейската инвестиционна банка ще реализира възможностите, заложени в нея. Що се отнася до бързото прилагане на директивите относно плащанията и с цел решаване на ситуацията, свързана с дълга, следва да се предприемат координирани стъпки на равнище държави-членки. Като цяло, за да се открият нови пазари и за да се отговори на административните предизвикателства, усилията на държавите-членки за укрепване на наставническата система и подкрепата на Европейския съюз за това смело начинание следва бързо да дадат резултат.

  Jacques Toubon (PPE-DE). - (FR) Г-жо председател, искам да приветствам разискването и приемането на статута на Европейското частно дружество и по-специално да поздравя нашия докладчик, г-н Lehne. Мисля, че текстът, който ще бъде одобрен от Парламента, ще бъде свързван по някакъв начин с неговото име и Европейското частно дружество ще остане за следващите поколения като „дружеството на Klaus-Heiner Lehne“.

Аз бих желал да коментирам само едно нещо. Споделям виждането, което г-н Becsey току-що изрази. Смятам, че предложените по компромисен начин разпоредби за участието на служителите са в противоречие с договорената цел, с други думи, противоречат на лесното прилагане и ефективността на статута на малките и средни предприятия.

Мисля, че е погрешно да се въвежда участие на служителите на такова ниво, а именно в малките предприятия. Разбирам напълно аспирациите към системата за социално и икономическо управление, която е доказала стойността си. Мисля, че в този случай ние губим част от ефективността на статута, който предлагаме и който ще бъде приет, като налагаме системите за участие на служителите на малките предприятия, при все че тези системи, по мое мнение, са подходящи само за големите предприятия. Ако оставим настрана обаче тази уговорка, мисля, че разглежданият текст е отличен.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, вторник, от 12,00 ч.

  Martí Grau i Segú, докладчик по становище на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (ES) Г-жо председател, на първо място искам да благодаря на докладчика, г-жа Herczog, за доклада и сътрудничеството й с докладчиците по становища на другите комисии.

Като докладчик по становище на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите искам накратко да се спра на три елемента, които считам за съществени, въпреки че имаме като цяло консенсус и по другите елементи, и които искахме да изтъкнем при изработването на нашето становище.

Първо, искам да посоча необходимостта от предприемане на действия за решаване на ситуацията, която често възниква, когато собственик на малко или средно предприятие излиза в пенсия. В твърде много случаи това води до спиране на операциите на тези предприятия или, в други случаи, поглъщане от по-големи предприятия, като крайният резултат е, че те спират да бъдат малки или средни предприятия.

Второ, искам да откроя ценността на обучението като ключов елемент както за подобряване на капацитета на предприятията и техния персонал, така и за изтъкване на социалната стойност на предприятията в по-широкия контекст на обществото.

Накрая, искам да обърна внимание по-специално на жените, които продължават да изпитват най-големи трудности при управлението на такъв тип предприятия.

  Richard Corbett (PSE). - (ЕN) Г-жо председател, аз приемам предизвикателството на г-н Allister по отношение на казаното по-рано от него в абсурдните коментари относно предполагаемите разходи по регламента на ЕС за предприятията, и по-специално за британските предприятия.

Те се основават на някои т. нар. изследвания, които се разпространят понастоящем в евроскептичната британска преса и които съдържат още по-сензационни изчисления за тези разходи.

Тези изследвания обаче са погрешни поради три причини. Първо, те преувеличават обема на законодателството, прието на равнище Европейски съюз, цитирайки 50 % или повече, докато повечето национални изследвания сочат между 6 и 15 %. Второ, те не отчитат факта, че законодателството на ЕС, когато го прилагаме правилно, намалява разходите на предприятията и ограничава бюрокрацията чрез съдържащия се в него набор от единни стандарти – общи правила за общия пазар – вместо 27 отделни и различаващи се стандарта. Трето, изследванията не вземат предвид това, че когато ние налагаме разходи, това се прави с цел да се спестят пари на по-ниско равнище. Когато ние изискваме цигарите да се продават с предупредителни за здравето надписи и илюстрации или да се забрани употребата на азбест в продуктите и на работните места, това се прави с цел да се намалят разходите за здравеопазване и да се спаси животът на хората надолу по веригата.

Тези изследвания по един саркастичен начин не се и опитват да балансират цялостната картина и скандалното тук е, че този, който претендира, че представлява всички свои избиратели, разглежда само едната страна на нещата.

  Ieke van den Burg (PSE). – (EN) Г-жо председател, жалко е, че г-н Toubon напуска залата, защото аз исках да отговоря на обвинението за нашия компромис, а именно, че той предполага ново тежко бреме за МСП. В действителност при компромиса статуквото се възобновява по отношение на сливанията, подразделенията на предприятията и преместванията на седалища. При изцяло новите предприятия има висок праг за тези с до 500 служители. Предприятията, чиито служители са между 500 и 1 000, запазват това, което имат и съгласно други директиви. Не може да се каже, че това прави съществуващото положение по-тежко, защото всъщност го облекчава. При консултациите със социалните партньори ние искаме да разгледаме опростяването на законодателството и една по-добра система, хармонизирана в целия Европейски съюз.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички за изключително интересното разискване. На първо място, искам да се извиня от името на моя колега, Чарли Макрийви, който е ангажиран с Екофин утре рано. Отсъствието му се дължи на подготовката за този ангажимент.

Аз бих желал да отговоря на някои от повдигнатите въпроси. Част от отговорите се крият в цялостния процес, в който ние заедно участваме, например в ясните политически сигнали, отправени от Парламента към малките и средни предприятия (МСП) през 2009 г. Те са насърчителни в голяма степен, особено на фона на кризата и по-специално поради убеждението ни, че МСП имат много голям потенциал и заслужават специално внимание, издигайки например на преден план връзката между образованието, обучението и МСП.

Доволен съм, че от 2007 г. работим съвместно с Генерална дирекция „Предприятия“ и с члена на Комисията Гюнтер Ферхойген по обучението в предприемачество, което е особено нужно в Европа и изостава значително в сравнение с други области. Бих могъл да дам много примери за добри инструменти, като програмата „Еразмус за млади предприемачи“, но не искам да говоря за тях сега. Много проблеми са свързани с достъпа до финансиране. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) понастоящем освобождава пространство и обем за кредити – 30 млрд. EUR за МСП, по още 1 млрд. EUR годишно за средните предприятия и допълнително 1 млрд. EUR за финансиране от тип „мецанин“.

Ние наскоро решихме, както знаете, да облекчим правилата за държавни помощи, като вдигнахме минималния праг до 500 000 EUR, което като цяло означава по-добри условия за увеличаване на държавните помощи. Това ще улесни и предоставянето на субсидии за производство на „зелени“ продукти.

Г-н Karas говори за законодателния акт за малкия бизнес. Някои държави-членки вече организират мониторинг и отчитат резултати по прилагането на този закон. Такъв бе случаят през 2008 г., а от началото на 2009 г. започват годишни оценки от държавите-членки като част от всички програми за национални реформи. По такъв начин ние ще научим повече и тази практика на централизиране и подкрепа ще се разраства.

По въпроса за възлагане на обществени поръчки и МСП Комисията проведе многочислени консултации със заинтересованите лица, включително стопанските организации. Действителен проблем представлява прилагането на правилата от публичните купувачи. Необходима ни е по-голяма конкуренция, повече прозрачност и липса на дискриминация, но добрата новина е, че 42 % от обема на обществените поръчки, което е над праговете на Европейския съюз, вече се насочват към МСП в рамките на Съюза, което действително е значителна подкрепа.

Г-н Wurtz коментира разделянето на седалището от централното управление и проблема за възможното намаляване на участието на служителите. Разделянето на седалището от централното управление на МСП е вече обща практика в половината от държавите-членки, включително онези, които имат много високи стандарти на защита на социалната политика. Това осигурява необходимата за предприятията гъвкавост при развиване на бизнес в повече от една държави.

Относно искания от г-н Beaupuy тридесетдневен срок за плащане бих казал, че той трябва да се разгледа във вече подготвяното предложение за плащания на по-късна дата, което следва да се приеме в Комисията преди края на месеца.

Въпросът за консултациите и участието на служителите бе обсъждан много активно не само днес. Като част от подготовката си Комисията проведе между юли и октомври 2007 г. обществени консултации относно възможностите за Европейско частно дружество. Представители на профсъюзите, включително европейските, представиха вижданията си на конференции, проведени предимно през 2008 г. Най-голямата конференция се състоя през март 2008 г., като ние обсъждахме тези въпроси с експерти от европейските профсъюзи няколко пъти през годината. Искам да изтъкна един важен въпрос – този за правното основание. Това не е член 138, защото ние не обсъждаме областта на социалната политика, а член 308, който ни предлага различна инициатива на основата на единодушието на държавите-членки. Нямаше причина да организираме отделни консултации по този член.

Искам да ви напомня, че ние вече набелязахме за разискване големите публични дружества, когато разглеждахме предложението за Европейското дружество, и че предложението за Европейското частно дружество е предназначено за МСП. Информацията за служителите и правата на консултиране бяха разгледани през 2001 г. в първата директива за Европейско дружество.

От 2002 г. ние имаме обща рамка за информиране и консултиране на служителите в Европейския съюз. Няма причина за неспазване на тези правила и вземане на различно решение в настоящото предложение за Европейско частно дружество.

Ако трябва да се подобрят колективните права на служителите, каквото е нашето намерение, това не следва да се прави по отношение на един вид дружества, а чрез по-обща инициатива, която отчита и различните традиции в държавите-членки.

Ние вече отбелязахме важен напредък при оценката на правата на служителите в статута на Европейското частно дружество. Следващите мерки ще се обсъждат, когато приключи цялостната оценка през 2010 г.

В някои изказвания бе повдигнат въпросът защо няма повече инициативи в областта на данъците и счетоводството. Бих искал да ви напомня, че ние нямаме генерални законодателни пълномощия по всеки въпрос. Законодателните инициативи по дружественото право, правото за несъстоятелността, за счетоводството и данъците се прилагат към много специфични и често ограничителни правни основания в нашите договори, а съществуващият Договор трудно може да служи за правно основание на целия корпус от европейско стопанско право.

Не на последно място, искам да ви благодаря за изключително откритото и конструктивно разискване, а също за действителното сътрудничество по проблемите на политиката за малките и средни предприятия. Аз виждам много приятели на МСП тук, в залата. Препоръките в първия доклад ще бъдат взети под внимание при изпълнението на плана за действие и особено при всички свързани с малкия бизнес въпроси.

Що се отнася до доклада на г-н Lehne, необходимо е да се свърши още много работа, тъй като ние трябва да постигнем консенсус в Съвета. Трябва ни известно време, особено от гледна точка на единодушието, но вашият принос може наистина да успокои атмосферата и да помогне за намирането на истински консенсус и одобрение. Ние искаме да улесним напредъка и да поставим на дневен ред статута, който наистина подпомага европейските предприятия.

Относно презграничното преместване на седалища можем да кажем, че Комисията е съгласна, че дружествата трябва да са свободни да местят седалището си в рамките на Европейския съюз, при условие че правата на акционерите, кредиторите и служителите са гарантирани. Ето защо ние трябва да намерим правилния баланс между свободата на установяване и интересите на трети страни.

Бих желал да завърша с напомнянето, че настоящата година е Европейска година на творчеството и иновациите и че е много важно да имаме подход, който развива творческия потенциал на нашите предприятия. Хората са изключително важни, не само защото сега сме в криза, но защото няма по-голям потенциал от човешкия. Проблеми като правата върху интелектуалната собственост или патентите на Общността могат в близко бъдеще да бъдат решени чрез по-непредубеден и по-открит политически подход. Европа може да прояви повече изобретателност и творчество в подпомагането на малките и средни предприятия.

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих желал да направя четири бележки. Първо, що се отнася до директивата за преместване на седалище, аз мисля, че Комисията следва да се откаже от доводите си, тъй като има опасност да стане за смях сред експертите. Теорията, че преместването на седалище на дружество може да се извърши по такъв начин, че дадено дружество да започне дейност в съседна държава и след това да се слее със свое собствено дружество съгласно Директивата за сливанията, едва ли може да е по-бюрократична. Ние говорим тук за намаляване на бюрокрацията и опит да улесним малките и средни предприятия (МСП). Това предложение доказва единствено колко безсмислено е Комисията упорито да отказва да представи предложение по Четиринадесетата директива. Това облагодетелства единствено юристите.

Втората ми бележка се отнася за участието. Г-жа van den Burg е права – истинските МСП не са засегнати ни най-малко от компромиса, който представихме. Ние целим само избягване на злоупотребите и регистриране на дружествата, които действително са големи и по-подходящи за Европейско дружество, отколкото за Европейско частно дружество от гледна точка на броя на служителите. Практически само злоупотребите се регистрират.

Третата ми бележка засяга теорията за реалното седалище, към която се придържат само седем държави-членки – само седем! Миналата година Германия, най-голямата държава-членка, се отказа от тази теория. Европейският съд не я защити, но я допусна в изключителни случаи, което се доказва от решението по делото „Cartesio“. Но това вече е свършен факт, няма смисъл да продължаваме обсъжданията по него.

Четвъртата ми бележка, която искам да споделя с вас, е, че доводът на колегите от левицата (между другото, нито един от тях не беше на разискването по-рано) за отхвърляне на предложението пренебрегва същността на доклада – г-н Medina Ortega е абсолютно прав за това. В същността си докладът отчита всички критики, които бяха отправени. Ето защо аз бих предложил на колегите от левицата да препрочетат доклада и допълненията и после да ги обсъждаме още веднъж с тяхната група.

  Edit Herczog, докладчик. – (EN) Г-жо председател, жалко е, че моите избиратели не са тук, в залата, защото е чудесно да чуят толкова много членове на Парламента от различни държави и партии, които приветстваха моя доклад относно законодателния акт за малкия бизнес. Аз обаче трябва да кажа, че докладът нямаше да бъде подготвен без Комисията, и по-специално без г-н Ферхойген и неговия „малък бизнес екип“, г-жа Le Bail и другите членове. Нямаше да мога да го напиша и без Междуведомствената група за малкия бизнес.

Повечето от моите колеги одобриха всичко казано в доклада, което личи от факта, че не са направени много изменения. Някои колеги питаха защо докладът не е правно обвързващ. Това е така всъщност по много причини. Утре обаче ние ще помолим за поименно гласуване по много параграфи, за да покажем, че Парламентът действа единно и това е общо изискване на Съвета към всички.

Накрая, бих желала да кажа, че точно преди 200 години Дарвин е публикувал книгата си за произхода на видовете. Той казва, че оцеляващият вид не е най-силният, а най-приспособимият. Мисля, че това, което трябва да направим по отношение на законодателния акт за малкия бизнес, е да създадем условия държавите-членки да се приспособят и маневрират, а малките предприятия в държавите-членки – да се адаптират по-бързо, да оцелеят в кризата и да посрещнат следващите предизвикателства. Благодаря много за вашата подкрепа.

  Председател. - Бяха внесени четири предложения за резолюция⁽¹⁾ от четири политически групи по въпроса за участието на служителите в Европейското частно дружество.

Гласуването ще се състои в четвъртък.

Писмени декларации (член 142)

  Gabriela Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз искам само да изтъкна два изключително съществени аспекта.

Достъпът до финансиране е жизненоважен, наред с правните и административните улеснения. Създаването на специален фонд за малките и средни предприятия (МСП) и отпускането на микрокредити са условия, без които МСП не могат да издържат на трудните пазарни условия, а възможността за създаване на нови МСП ще е много ограничена.

Вторият аспект е свързан със статута на жените, ръководещи малки предприятия. В много аспекти те не се различават значително от служителите. Причините за това могат да се търсят в липсата на развитие при услугите, осигуряващи баланс между личния живот и работата, както и в трудната конкурентна среда, в която фирмите с изградени мрежи имат много добри позиции. Тези мрежи, улесняващи потока от информация и осигуряващи подкрепа при необходимост, са характерни за предприятия, ръководени от мъже, докато жените са по-уязвими от тази гледна точка. Поради тези причини трябва да се насърчават връзките между предприятията, ръководени от жени, и тези, чиито собственици са мъже.

Ние също призоваваме за признаване във всички държави-членки на статута на общата собственост за жените, заети в малък семеен бизнес. В повечето случаи собственик е мъжът, докато жената се счита за неплатена семейна работничка. Жените не се възползват дори от социалните осигуровки, които получават служителите. Фактически, когато те остареят и ако живеят отделно от партньорите си, неблагоприятните последици за тях са очевидни и катастрофални…

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП) често намалява в резултат на бариерите, блокиращи трансграничната търговия. Премахването им ще донесе по-голяма правна стабилност и ще направи възможно ефективното планиране на рисковете, свързани с отговорност, за предприятията и предприемачите. Чрез този доклад Европейският парламент показа, че напълно разбира жизненоважната роля, която играят МСП от гледна точка на конкурентоспособността на европейската икономика.

Добре замисленият статут на Европейското публично дружество, чиято цел е да допълни вече съществуващите правни форми, ще облагодетелства конкурентоспособността на МСП в много отношения – той ще консолидира европейския вътрешен пазар, ще опрости правната рамка за предприятията, като по този начин ще намали разходите за консултации и ще улесни достъпа до презграничните пазари, ще подобри икономическата интеграция и растежа.

Този статут ще предостави на МСП по-голяма гъвкавост.

Малките и средни предприятия съставляват повече от 90 % от европейската икономика и две трети от работните места. Ето защо на тях следва да се осигурят възможно най-добрите условия, за да дадат своя принос за икономическия растеж в интегрирания вътрешен пазар, да се възползват от дадените им възможности и да посрещнат предизвикателствата на глобализацията.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (DA) Целта на това предложение според Комисията е да подобри условията на рамката за бизнеса на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Предложението ще постигне това, като даде на предприятията възможност да изберат свободно държавата-членка на Европейския съюз, където да бъде тяхното седалище, независимо къде се извършват действителните им операции, а те ще бъдат задължени единствено да спазват законите на държавата, в която е тяхното седалище.

Това ще отвори пътя за заобикаляне на трудно спечелените права на служителите в държавите-членки на Европейския съюз.

Истината е конкретна. Позволете ми и аз да бъда конкретен.

Датско дружество със седалище в Копенхаген и 35 служители е задължено според датските закони да допусне участие на служителите чрез свои представители в ръководството на предприятието. Това гарантира, че служителите ще имат поглед върху състоянието и бъдещето на това предприятие.

Ако предложението, което бе представено, се приеме без промени, гореспоменатото дружество би могло просто да се регистрира като Европейско дружество, базирано във Финландия. В този случай са необходими 150 служители, за да има представители на служителите в ръководството. В повечето от останалите държави-членки ситуацията изглежда още по-зле.

Може би предложението на Комисията ще бъде леко подобрено по време на предстоящите преговори. Може би текстът, който ще бъде окончателно приет, няма да е толкова лош.

Във всички случаи ние трябва да си зададем въпроса „защо”? Защо Комисията нееднократно прави предложения, чиято единствена цел е да ограничи правата на работниците? Дали това не означава, че може би има нещо фундаментално сгрешено в Европейския съюз?

(1) Вж. протокола.