Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 9 март 2009 г. - Страсбург

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PÖTTERING
Председател

(Заседанието се открива в 17,05 ч.)

  Председател. – Възобновявам сесията на Европейския парламент, прекъсната във вторник, 19 февруари 2009 г.

2. Изявление на председателството

  Председател. – Госпожи и господа, реших днес да говоря на езика на страната, в която се е случил този страшен инцидент.

Колеги, вероятно през изминалия уикенд сте научили скръбната новина за нападението срещу военната база „Масерийн“ в Северна Ирландия, при което са убити двама военнослужещи – сапьорите Mark Quinsey от Бирмингам и Cengiz Azimkar от Лондон – а други четирима са ранени, включително двама цивилни, единият от които, гражданин на Полша, е в критично състояние. Това смъртоносно нападение срещу силите за сигурност в Северна Ирландия е крайно долно деяние, което осъждам най-категорично.

(Ръкопляскания)

Изразяваме съчувствието си към семействата и близките на убитите военнослужещи, които дадоха живота си в служба на общността, а също така и към останалите пострадали.

Това е първото убийство на военнослужещи в Северна Ирландия от 12 години насам; то е нападение срещу демократичните институции на Северна Ирландия и срещу самите устои на свободното и демократично общество на нейния народ. При неотдавнашното ми посещение в Северна Ирландия аз сам отчетох големите ползи от мирния процес, в рамките на който членовете на двете общности работят заедно за изграждане на по-добър живот за бъдещите поколения и за загърбване на миналото.

Убийците, които осъществиха това нападение, се опитват да прогонят демокрацията и нормалния живот от улиците на Северна Ирландия. Те не разполагат с широка подкрепа или одобрение, а действията им решително се отхвърлят от преобладаващото мнозинство от населението. Ние сме изцяло солидарни с местните жители и със силите за сигурност в техните усилия да изправят тези убийци пред правосъдието.

Неведнъж в Европейския парламент сме заявявали, че отхвърляме терористичното насилие при всякакви обстоятелства. Тези убийци няма да успеят да разрушат грижливо изградения мирен процес в Северна Ирландия – един мирен процес, който Европейският парламент винаги е подкрепял енергично както морално, така и материално. Народът в Северна Ирландия избра едно по-различно бъдеще: бъдеще на мир и взаимно зачитане на достойнството на всеки човек. Ние ги подкрепяме в този техен избор на мир, демокрация и върховенство на закона, и днес сме солидарни с тях.

Колеги, сега бих искал да ви помоля да станем за минута мълчание в памет на убитите военнослужещи.

(Парламентът запазва едноминутно мълчание със ставане на крака)

  James Nicholson (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, в събота вечерта в Северна Ирландия се случи нещо, което шокира дълбоко всички нас: двама млади военнослужещи бяха брутално и хладнокръвно убити. Това е най-страшният кошмар за Северна Ирландия.

От близо 20 години съм член на Парламента и се надявах, че вече никога няма да ми се наложи да се изправя тук, за да поднеса съболезнования на семействата на хора, изгубили живота си в Северна Ирландия. Много съм наскърбен, че днес отново трябва да направя това.

Тези младежи са си поръчали пица от близката пицария – както обичайно правят младежите – и е трябвало три часа по-късно да се качат на самолета и да отлетят за Афганистан. Това обаче не е станало. Днес само можем да мислим за тях – покосени в разцвета на живота си. Сега не е моментът да се изрича нещо различно от съболезнования за техните семейства. Точно сега семействата им се нуждаят от тази подкрепа.

Извършителите на това деяние вероятно няма да чуят моите осъдителни думи. Аз обаче трябва да заявя следното: те никога няма да успеят, те не могат да победят, защото демократичният процес в Северна Ирландия вече е набрал скорост и трябва да победи. Макар и понякога да допуска грешки, той донесе по-различен живот на моя народ в Северна Ирландия: хората заживяха по-добре, изпитаха какво е да се живее по-добре и аз бих искал те да продължат да живеят по-добре. Присъединявам съболезнованията си за пострадалите семейства към вече изказаните от Вас.

(Ръкопляскания)

  Liam Aylward (UEN). - (EN) Г-н председател, аз също осъждам безусловно убийството на двама британски военнослужещи и раняването на още четирима души миналата събота пред сградите в базата „Масерийн“ в град Антрим. „ИРА-истинска“, отцепническа либерална групировка в Северна Ирландия, пое отговорност за това ужасно нападение, което е първото нападение с жертви срещу силите за сигурност в Северна Ирландия от 12 години насам. Извършителите на тези терористични актове трябва да бъдат изправени пред правосъдието и да отговарят за ужасяващите си престъпления. Техните нападения не се ползват с политическа подкрепа от народа в Северна Ирландия.

Мирното споразумение от Разпети петък от 1998 г. определя ясна рамка за политическо и икономическо развитие в Северна Ирландия. Структурите, определени в това споразумение, функционират добре в подкрепа на демокрацията, принципа на правовата държава, правата на човека, мира и помирението. Ние не можем и няма да позволим на тези хора да разрушат мира, за чието постигане в Северна Ирландия работихме така дълго и така усилено.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г-н председател, благодаря Ви за съболезнованията за нашите британски военнослужещи, които изгубиха живота си в събота вечер. В Северна Ирландия ценят това, че днес мислите за близките им, които скърбят.

Убийците на двамата военнослужещи се опитват да спечелят политически дивиденти по пътя на насилието. Бих искал да мога да заявя, че те няма да успеят, но за съжаление, изглежда в Северна Ирландия насилието води до резултати – до такава степен, че днес имаме трима признати терористи от ИРА, които са министри в правителството, а нашият съвместен министър-председател Макгинес е човек, който по думите на Питър Робинсън — когато той протестираше срещу терористите в правителството — лично е убил най-малко 12 военнослужещи. Той не е нито по-добър, нито по-различен от терористите в Антрим, които са стояли над умиращите войници и са изстрелвали нови и нови куршуми в телата им.

Днес този долен професионален убиец Макгинес — който преди време бе наречен от г-н Робинсън „касапинът от Богсайд“ – безочливо споделя най-високия пост в моята страна. Ето какво става, когато се преговаря с терористи. Вярвам, че с терористите, които са се завърнали из нашите улици, никога няма да се преговаря и че уроците от миналото ще бъдат възприети и действията коригирани.

  Председател. – Госпожи и господа, не можем да поканим всички ирландски членове на Парламента да вземат думата. Аз говорих от името на всички нас и това би трябвало да е достатъчно. Приемате ли, че достойно отдадохме почит на загиналите? Благодаря ви.

Бих искал също да направя кратко изявление във връзка с Международния ден на жената, който бе вчера. За да отбележа този празник, бих искал днес специално да поздравя всички жени депутати в Парламента и енергично да им благодаря за тяхната ангажираност. Бих искал също така да препоръчам да направим всичко по силите ни, за да се превърне принципът за равенство на половете в реалност както на европейско, така и на международно равнище.

Преди сто години 15 000 жени излизат на демонстрация в Ню Йорк за признаване на тяхното достойнство и права. Днес ние отдаваме почит на техния завет. Без съмнение оттогава е постигнато много за признаването и защитата на правата на жените, както и за насърчаването на равни възможности за мъжете и жените във всички области на обществото. Не трябва обаче да отслабваме усилията си; още много трябва да бъде извършено, за да се постигне равенство между половете в рамките на Европейския съюз и да се засили участието на жените в труда, гражданското общество и политиката. По мнението на Европейския парламент има възможности за по-нататъшно повишаване на настоящото равнище на участие на жените във вземането на решения на местно, национално и европейско равнище в ЕС. Нашите държави-членки трябва да намерят начини да насърчават и подкрепят участието на жените в процеса на вземане на решения и в политиката както на национално, така и на международно равнище.

Само няколко месеца ни делят от европейските избори. Днес бих искал да подчертая, че участието на жените в тези избори и балансираното представяне на половете в Европейския парламент са особено важни както за демократичното развитие на Европейския съюз, така и за нашето общество като цяло. В заключение искам да припомня на Парламента, че много войни по света засегнаха особено тежко много жени и ние работим за предотвратяване на тормоза и изнасилването на жени, използвани като военно оръжие. Ние трябва да защитаваме достойнството на всички хора по света и никога да не отслабваме своите усилия.

Благодаря за вниманието.

(Ръкопляскания)

3. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

4. Състав на Парламента: вж. протокола

5. Искане за защита на парламентарен имунитет: вж. протокола

6. Последващи действия след искане за защита на имунитет: вж. протокола

7. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

8. Подписване на актове, приети по процедурата на съвместно вземане на решение: вж. протокола

9. Искане за неотложна процедура: вж. протокола

10. Внесени документи: вж. протокола

11. Въпроси за устен отговор и писмени декларации (внасяне): вж. протокола

12. Петиции: вж. протокола

13. Предаване на текстове на споразумения от Съвета: вж. протокола

14. Трансфер на бюджетни кредити: вж. протокола

15. Ред на работа

  Председател. – Окончателният проект на дневен ред за тази месечна сесия, изготвен от Председателския съвет на неговото заседание от 5 февруари, вторник, съгласно членове 130 и 131 от Правилника за дейността, беше раздаден.

Понеделник:

Първо, групата на социалистите в Европейския парламент внесе искане гласуването на доклада на г-жа Kósáné Kovács относно социалното положение на ромите да се проведе утре вместо в четвъртък, както е предвидено.

Второ, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи също внесе искане гласуването по доклада на г-н Reul относно възможни решения в отговор на предизвикателствата, свързани с доставките на петрол, да се проведе утре.

И в двата случая крайният срок за внасяне на предложения за обща резолюция, заместващи отделните резолюции, е тази вечер, което означава, че технически не е възможно тези текстове да се поставят на гласуване утре. Гласуването обаче може да се проведе в сряда, вместо в утрешния ден. Има ли възражения?

  Hannes Swoboda, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, изразявам съжалението си от невъзможността гласуването да се проведе утре, тъй като редица представители на ромите бяха предвидили да присъстват, смятайки, че гласуването е насрочено за тогава. Ако това е напълно невъзможно, то, разбира се, гласуването трябва да се проведе в сряда, но искам отново да повторя, че с оглед на това посещение на ромски представители и със съгласието на политическите групи определено би трябвало да е възможно да се направи изключение.

  Председател. – Вашата политическа воля бе взета под внимание. Бях информиран, че съгласно нашия Правилник за дейността има възможност за гласуване едва в сряда. Ние обаче можем да уведомим представителите на ромите за това обстоятелство и да изразим по този начин политическата си воля. След това ще можем да гласуваме и по двете искания в сряда.

(Парламентът одобрява искането)

Вторник:

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс внесе искане да се включи в дневния ред изявление на Комисията относно генетично модифицираната царевица MON810, а разискването да приключи с внасяне на предложение за резолюция. Кой желае да представи мотивите за това искане? Г-н Cohn-Bendit?

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, както знаете, на последното заседание на Съвета по околна среда бе налице безспорно квалифицирано мнозинство против искането на Комисията.

Комисията отправяше такива искания и през 2006 и 2007 година, и всеки път Съветът им се противопоставяше. Сега това искане вероятно ще бъде подновено на следващия Съвет по околна среда, като този път ще бъде насочено срещу Франция и Гърция. Парламентът трябва да заеме ясна позиция, за да сложи веднъж завинаги край на този дебат. Работата на Комисията не е непрекъснато да се опитва да подкупва държави заради една инициатива, отхвърлена от различни политически лагери. Ето защо ние искаме най-накрая да се проведе разискване със Съвета и Комисията и да се внесе предложение за резолюция, така че въпросът да бъде приключен веднъж завинаги – и то преди изборите, за да могат гласоподавателите да знаят кой каква позиция заема. Не съм ли прав, г-н Ferber?

  Председател. – Благодаря Ви. С това представянето на мотивите приключи. Желае ли някой да се изкаже против искането?

  Martin Schulz, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, както г-н Swoboda преди малко посочи, аз подкрепям част от искането на г-н Cohn-Bendit и възразявам срещу друга част от него. Смятам, че той има право: поведението на Комисията действително е, меко казано, странно. На второ място, вярно е, че положението в Съвета е объркващо: някои държави-членки споделят мнението на Комисията, а други – не.

Положението в Парламента е подобно. Вярно е, че има необходимост от дискусия с Комисията – независимо че тя вече нееднократно е продължавала да упорства в тази насока въпреки препоръките на Парламента и дори на някои членове на Съвета – и ние подкрепяме призива за изявление на Комисията за тази цел. Втората част е относно резолюцията. Запознах се много внимателно с искането на групата на Зелените/Европейски свободен алианс и мотивацията на г-н Cohn-Bendit се свързва повече с предизборната кампания, отколкото с генетично модифицираната царевица, което бе много интересно. Групата Verts/ALE също така иска процедура за гласуване против Комисията – гласуване на недоверие на Комисията. Такава стъпка обаче би била с толкова сериозни последици, че според нас въпросът трябва първо да бъде внимателно проучен – и именно поради това ние действително подкрепяме тези разисквания. Освен това съществува експертна комисия, която би трябвало да се занимава с резолюцията; на едно от бъдещите пленарни заседания тя трябва да ни представи предложение за резолюция, което да бъде изрядно подготвено, а не набързо скалъпено през тази седмица.

  Председател. – Благодаря Ви. Сега давам думата на г-н Fjellner, който може отново да представи по-различна позиция.

  Christofer Fjellner, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-н председател, аз възразявам и срещу двете части на предложението на г-н Cohn-Bendit, защото преди по-малко от месец обсъдихме този въпрос и гласувахме по него в комисията по околна среда, както разбрахме, че е предложено по-рано. Така че според мен това вече е направено и струва ми се, че точно в този момент, в края на законодателния мандат, когато времето не ни стига за важни законодателни обсъждания, ще е неправилно да даваме предимство специално на тази тема.

Не можем сега да даваме предимство на разисквания, които вече са водени, и особено да правим това само защото Зелените смятат, че не получават достатъчно внимание в предизборната надпревара; това би било действително безотговорно.

  Председател. – От една страна, беше внесено искане за включване на въпроса за резолюция в дневния ред; от друга страна, г-н Fjellner заявява, че в дневния ред не трябва да се включват нито изявление, нито резолюция. Предлагам първо да гласуваме по процедурата, а след това да обсъдим дали да останем само с изявление.

Освен това беше внесено искане за поименно гласуване. Това поименно гласуване е предназначено да определи кой подкрепя искането на г-н Cohn-Bendit и групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Обявявам начало на гласуването.

  Martin Schulz (PSE). – (DE) Г-н председател, няма нужда да усложняваме повече нещата. Убеден съм, че във формално отношение сте прав; Вие сте председател с такива ясни разбирания за нещата, че не се съмнявам в това. Все пак ми се струва, че г-жа Frassoni е съгласна с нашето предложение.

Тази седмица имаме дискусия с Комисията и бих искал и това да се включи в дневния ред. В същото време искам да възложим на компетентната експертна комисия да подготви резолюция. Смятам, че това ще бъде искане с по-широк обхват, по което можете да проведете първоначално гласуване.

  Председател. – Можем още половин час да обсъждаме това. Правилната процедура е да гласуваме дали да удовлетворим или не искането на групата на Зелените/Европейски свободен алианс. Опитах се да помогна, като предложих след това да проведем друга дискусия по въпроса дали искаме изявление от Комисията, но нещата не могат да бъдат направени в по-различен ред.

(Парламентът отхвърля предложението)

Сряда:

Бих искал да ви уведомя, че са внесени 113 изменения към доклада на г-жа Elisa Ferreira относно европейския план за икономическо възстановяване. Това надхвърля тавана от 50 изменения, определен в член 156, ето защо върнах тези текстове за разглеждане в компетентната комисия. Комисията ще има заседание тази вечер, а разискванията по доклада остават в дневния ред за сряда.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи внесе искане въпросите с искане за устен отговор към Съвета и Комисията относно ШИС II да бъдат разгледани в 15,00 ч. като първа точка от следобедното заседание. Тъй като всички политически групи се произнесоха в полза на искането, дневният ред ще бъде изменен в съответствие с него.

Току-що бях уведомен, че съм пропуснал нещо за вторник: групата на социалистите в Европейския парламент е поискала следобедните разисквания да бъдат удължени с половин час и съответно времето за въпроси към Комисията да бъде от 18,30 ч. до 20,00 ч. Приема ли се?

(Парламентът одобрява искането)

Четвъртък:

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа са внесли искане разискването по въпроса с искане за устен отговор от Комисията относно петдесетгодишнината от тибетското въстание да приключи с внасяне на предложение за резолюция.

  Monica Frassoni, от името на групата Verts/ALE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние смятаме, че във връзка с това много важно събитие – петдесетгодишнината от въстанието на тибетския народ и изгнанието на Далай Лама – е извънредно важно нашият Парламент да изрази своето мнение в резолюция, а не само в разискване.

Това не е за първи път: Парламентът винаги е подкрепял Далай Лама и каузата за свободата на тибетския народ и не можем сега да се отдръпнем, още повече че положението там не се подобрява. То постоянно се влошава и дори съвсем наскоро към нас бяха отправени заплахи от китайското правителство във връзка със свободата на Тибет. Ето защо смятам, че е от решаващо значение не само да говорим, но и да приемаме решения.

  Marco Cappato, от името на групата ALDE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди една година приехме резолюция в подкрепа на позицията, заета от Далай Лама в преговорите с Китай, а именно ненасилие и автономия – не независимост – за Тибет.

Китай прекъсна тези преговори и обвини Далай Лама в насилие, подбуждане към насилие и стремеж към независимост, а не към автономия. Така че днес, в деня на петдесетгодишнината от въстанието в Лхаса, би било напълно неприемливо Парламентът да не представи позицията си и не само да защити Далай Лама и ненасилието, но също и да защити своята позиция и репутация. Ние не отправяме искане за изваждане на други точки от дневния ред, а само призоваваме Парламента да има доблестта да изрази мнение.

За тази цел внасяме искане в допълнение към разискването да бъде поставена на гласуване резолюция.

  Nirj Deva (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, не възнамерявах да говоря, но като се има предвид, че се намираме в много важен Парламент във времето на глобална кредитна криза и трябва да бъдем приемани сериозно от нашите събеседници по целия свят, ние не би трябвало всъщност да се съсредоточаваме върху въпроси като този, когато трябва именно днес да градим мостове и партньорства за нашите търговски и икономически отношения.

  Председател. – Оценявам това, което казвате, но то не е в съответствие с нашия Правилник.

(Парламентът одобрява искането)

Във връзка с разискванията по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава групата на социалистите в Европейския парламент е внесла искане точката за Сиера Леоне да бъде заместена с нова точка, озаглавена „Изгонване на неправителствени организации от Дарфур“.

  Hannes Swoboda, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, ще бъда кратък. Положението в Дарфур е извънредно критично и става още по-отчаяно, особено с изгонването на различните неправителствени организации. Поради това искаме да дадем приоритет на този въпрос сега. Моля за вашата подкрепа. Благодаря ви.

  Председател. - Дарфур вече е вписан в дневния ред.

(Редът на работа е приет)

16. –Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост

  Председател. - Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.

  Georgios Papastamkos (PPE-DE). - (EL) Г-н председател, отрицателните последици от световната финансова криза днес могат да се видят в международната търговия. Достатъчно е да се отбележи, че показателят за растеж в световната търговия спадна от 8,5 % през 2006 г. до 5,5 % през 2007 г. и бе едва 4 % през 2008 г. В рамките на Световната търговска организация бе въведен специален механизъм за контрол на мерките, приети или в процес на приемане от държавите-членки на организацията за подкрепа на засегнатите сектори от икономиката.

Като се има предвид особеното значение на външната търговия за икономиката, растежа и заетостта в Европейския съюз, необходимо е Комисията, в рамките на прилагането на плана за икономическо възстановяване, да поеме незабавно водеща роля в многостранна инициатива за подкрепа на търговията. Тя също така трябва да съгласува всяка подобна инициатива с работата на Групата на Световната банка и други многостранни организации за развитие.

  Ioan Mircea Paşcu (PSE). – (EN) Г-н председател, настоящата криза упражнява натиск върху международната политическа, военна, икономическа и финансова структура. Европейският съюз е централна част от тази структура. Той изглеждаше единственият начин за Европа да запази ролята си в двуполюсния свят. ЕС успешно се разшири, за да обедини континента след края на Студената война, а днес от него се очаква да съхрани предишните достижения и да продължи интеграцията, след като отново настъпят по-добри времена.

Това не е лесна задача, особено за настоящото председателство, но също и за бъдещите такива, които ще трябва да се справят с продължаващото институционално блокиране около Договора от Лисабон и прехода към нов Парламент и нова Комисия, успоредно с борбата срещу протекционистките тенденции, заплахите от повторно национализиране на общите политики и потенциалните международни кризи в съседство с нас.

Така ЕС е в критичен момент. Може да успее или да се провали. Нашият успех ще зависи от пълното разбиране, че солидарността е единственият начин, по който можем да посрещнем всички тези големи предизвикателства и да продължим одисеята си в световния бизнес.

  Magor Imre Csibi (ALDE) . – (RO) След парламентарните избори в Румъния политическите партии, представляващи опозицията, сега се намират в трудно положение. Всъщност партиите на власт се опитват да ги изолират и дори да ги изключат от местния политически и административен живот.

Подмяната на политическа основа и по време на настоящата икономическа криза на местните администратори, определящи политиките, свидетелства за безотговорност от страна на правителството. Това води до риск от забавяне на изпълнението на проекти, насочени по-специално към местните общности.

Демократичният кредит на доверие на настоящото правителство може да бъде поставен под съмнение в случая с двама съветници от местния общински съвет в Брашов – Vasile Bran и Iulian Mara – които са избрани от местните граждани, но не са назначени официално на постовете си вече осем месеца след местните избори. Изборът на Vasile Bran бе необосновано анулиран с решение на местния съвет, а Iulian Mara нямаше възможност да се закълне и да поеме службата си, тъй като решението, с което се утвърждава неговото назначение, бе обжалвано в административно производство от префектурата в област Брашов.

Като резултат от стремежа на представителите на властимащите да узурпират местни административни функции, без да зачитат волята на гражданите, законът бе нарушен и двамата съветници бяха заменени с двама други по преценка на мнозинството.

Смятам, че настоящото правителство трябва да си дава сметка, че спечелването на мнозинство не означава, че законът може да се пренебрегва. Подобни злоупотреби трябва да бъдат спирани и законът трябва да се прилага. Всъщност не бива гласовете на гражданите да бъдат анулирани от диктатурата на мнозинството.

  Jan Tadeusz Masiel (UEN). – (PL) Г-н председател, миналата седмица неофициална делегация от членове на Европейския парламент посети Палестина и Израел. Посетихме също и Ивицата Газа. Видяното там пробуди в мен огромно възмущение и силни чувства на симпатия към окупирания палестински народ. Възмущението, което аз изпитах, се споделя и от агенциите на ООН, работещи в този район.

Г-н председател, аз виждам само един начин да се излезе от това положение: необходимо е много бързо и безусловно да бъде създадена палестинска държава. През 1948 г., когато бе основана тяхната страна, евреите не поискаха съгласие от палестинците. Днес Израел не бива да издига пречки пред волята на палестинския народ. Повтарям: необходимо е да се окаже безусловна и неотложна подкрепа на една потисната нация и по този начин да се сложи край на този стар конфликт.

Смятам, че подобни мерки ще укрепят мира в целия свят, но преди всичко ние трябва да направим това просто защото палестинците заслужават своя собствена държава.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL). - (EL) Г-н председател, изглежда в предложенията, които държавният секретар на САЩ отправи към Израел по време на своето посещение, е било включено и това да спрат изграждането и разширяването на населени места в Западния бряг, да отворят блокираните пътища и да прекратят строежа на стената и изгонването на палестинците от Източен Ерусалим, а във връзка с Газа – да разрешат внасянето на необходимите цимент и строителни материали за застрояване на частта за възстановяване.

Тези предложения са добри, но изглежда израелците са останали глухи за тях, защото макар да не разрешават такива материали да влизат в Газа, те без никакви колебания незаконно добиват три четвърти от материалите, доставяни на строителната индустрия в Израел, от Западния бряг, като по този начин безмилостно разрушават природната среда, а същевременно законните собственици на земята не получават никакви финансови обезщетения.

Време е Съединените щати и Европейският съюз да прекратят тази безнаказаност на Израел и да отидат по-далеч от думите и предложенията.

(Ръкопляскания)

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, бих искал да привлека вниманието върху нещо, което особено застрашава репутацията на Парламента: пенсионния фонд.

Според последните сведения от списание „Щерн“ най-малко 76 германски членове на Европейския парламент са били членове на този фонд. Става дума обаче само за списъка на асоциацията, а не за самия фонд. Ето защо Ви призовавам, г-н Pöttering, в качеството Ви на председател на Парламента да изпратите пълния списък на членовете на този фонд до администрацията на долната камара на германския парламент, тъй като съгласно приложимото законодателство във Вашата родна държава неизбежно ще възникнат подозрения за сериозни измами, ако се установи, че са правени двойни плащания. По-нататък е необходимо да последват съответни разследвания, така че германските власти имат право да получат сведения във връзка с този въпрос от Вас.

По същия начин всички ние имаме право да научим какъв е дефицитът на този фонд. Тук нещо се премълчава и съществува риск спекулаторите отново да бъдат извадени от затрудненията с цената на много милиони за сметка на данъкоплатците в края на парламентарния мандат. Не можем да допуснем това да се случи!

  Председател. – Бюрото на Парламента ще разгледа този въпрос по правно и политически издържан начин, можете да бъдете сигурен в това.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, в последния си доклад Международната агенция за атомна енергия посочва, че Иран е произвел достатъчно нискообогатен уран, за да направи атомна бомба.

Скоростта, с която напредва Иран, е особено обезпокоителна. Според прогнози на Агенцията Техеран е увеличил 34 пъти броя на центрофугите за обогатяване на уран за по-малко от три години. През идните пет години обаче Иран възнамерява да добави 45 000 центрофуги към вече съществуващите 5 600. Това ще означава способност за индустриално производство на атомни оръжия. А също така означава и готови атомни бомби, като се имат предвид развиващият се ракетен капацитет и изстрелването на първия спътник на Ирак.

Това означава, че политиката за възпиране на Иран единствено чрез полу-убедителни санкции и дипломация е претърпяла неуспех. Тя само е осигурила на Техеран нужното време, за да приключи ядрената си програма.

Ето защо е крайно време да се откажем от фактическата политика на умиротворяване и да се съсредоточим върху общия отговор на ЕС на възможно ядрено изнудване или ултиматум на Ирак. Ако и тогава разчитаме единствено на преговори с премълчаване на проблемите, това ще означава политическа капитулация.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа MORGANTINI
Заместник-председател

  Hannes Swoboda (PSE). – (DE) Г-жо председател, ние ще разглеждаме – макар че за съжаление няма да разискваме по него – доклада на г-жа Kósáné Kovács за ромите. Бих искал да се възползвам от възможността да наблегна на този въпрос, като се има предвид изключително затрудненото положение в момента. В Унгария се случиха редица инциденти, но проблемът не се ограничава само в тази страна, където икономическата криза и социалните проблеми може би обясняват новото нарастване на нападенията срещу ромите. Това е нещо особено осъдително. Редица роми – включително роми от Австрия – се свързаха с мен и ме помолиха да поставя въпроса, тъй като ромската общност в Европа отново е обхваната от страх. Бих искал да призова и Комисията да следи много отблизо положението и да направи всичко по силите си, за да не допусне ромите – както и други малцинства, но сега говорим конкретно за ромите – отново да живеят в страх в Европа. В наши дни това не би трябвало това да се случва.

  Marco Cappato (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в Италия регулаторният орган за комуникациите, който е независима структура, издаде своята 43-та резолюция срещу държавния телевизионен орган за нарушаване на правата на италианските граждани да бъдат информирани за инициативите на радикалите – 43-тата си резолюция.

От последните избори насам – преди десет месеца – в Италия не са излъчвани предизборни дебати; тяхното предаване бе незаконно преустановено. Надзорният комитет по радио и телевизия към италианския парламент не заседава, а това също е противозаконно. Този проблем не се свързва само с г-н Берлускони, а с цяла една система на десницата, центъра и левицата, която нарушава гражданските и политически права на италианските граждани.

Утре г-н Pannella и аз ще трябва да оставим работата си и да отпътуваме за Италия, за да се опитаме да създадем форми за съпротива без насилие срещу тази нова форма на отрицание на демокрацията. Ще изпратим послание до всички наши колеги, за да обясним подробно естеството на тези нарушения и да поискаме вашата подкрепа и съдействие.

  Bogusław Rogalski (UEN). – (PL) Г-жо председател, за пореден път се налага да се застъпя в Парламента за правата на националните малцинства в Литва, които безскрупулно се нарушават и престъпват от литовските власти и правна система.

Повече от 70 % от населението в областта около Вилнюс са поляци. Досега имената на улиците и градовете бяха изписвани на два езика, както е практиката в много страни от Европейския съюз с национални малцинства. Неотдавна Висшият административен съд на Литва реши, че поставянето на табели с имената на улиците на полски език успоредно с табелите на литовски език е незаконно и нареди те да бъдат премахнати. Местното правителство във Вилнюс изпълни това решение – табелите с имена на улиците на полски език в областта, в която по-голямата част от жителите принадлежат към полското малцинство, бяха премахнати.

Това е неприемливо в страна, която вече пет години е член на Европейския съюз. То свидетелства за краен национализъм, показва незачитане на правата на националните малцинства и представлява нарушение на основните принципи, върху които е изграден Европейският съюз.

Призовавам литовските органи да върнат табелите с имената на улиците и градовете на полски език в областите, в които повечето жители принадлежат към полското малцинство.

  Georgios Toussas (GUE/NGL). - (EL) Г-жо председател, днес терористичното отношение към работниците с подкрепата на репресивни държавни механизми е стандартен подход в безправното пространство на труда. Съкратени са хиляди работници, а основните трудови и социални права на работниците са орязани, за да се вместят в Прокрустовото ложе.

Типичен пример е Обединеното кралство, където бе установено, че една частна компания събира информация за профсъюзната, социална и политическа активност на работниците и я продава на дружествата. В Гърция трудовите спорове за възстановяване на уволнените работници на работа бяха обявени за незаконни и оскърбителни.

Работниците очевидно са твърдо решени да отстояват правата си и възприеха като свой стандарт думите на 22-годишния работник Nikos Nikopoulos от откритото му писмо до прокурора към Върховния апелативен съд в Гърция, в което той казва, освен друго, и следното:

„За мен някои неща в този живот не могат да бъдат купувани или продавани. Предпочитам възнаграждението ми да бъде мое неотменимо право да изисквам благата, които произвеждам и които ми принадлежат. Моят непоколебим отказ да се поддам на изнудване или сплашване е причина да съм уволнен за втори път. Получих преки заплахи за моя живот и живота на семейството ми.“

Това изявление действително илюстрира волята и посоката, в която са поели работниците.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Zsolt László Becsey (PPE-DE). - (HU) През последните дни и вероятно отчасти вследствие на кризата, общественото мнение в държавите-членки, присъединили се през последните пет години, реагира все по-остро на всички стъпки, които биха могли да поставят под въпрос или да дискредитират равния статут и еднаквите стандарти на тяхното членство в ЕС. Що се отнася до моя избирателен район, ние чухме по шведската телевизия, а после и по интернет, обвинения, че в село Harkakötöny начинът, по който се скубят гъските, представлява жестокост към животните – а всъщност и в района, и в посоченото населено място от години не се отглеждат гъски. Радвам се, че във връзка с това бе заведено дело за клевета. Подобни клеветнически твърдения бяха изказани наскоро срещу птицевъдите в моята страна във връзка с насилственото гушене на гъски. Тези изявления призоваваха за бойкот срещу виновниците, което доведе до икономически загуби. Интересно, че никакви подобни обвинения не бяха повдигнати срещу старите държави-членки. Това са действия, предизвикани от икономически интереси, но една друга, чисто политическа форма на клевета намира израз в твърденията за нападения на етническа основа срещу ромското населения в Унгария, които твърдения се представят като установени факти, въпреки че до днес за по-голямата част от тях не са представени доказателства, които да покажат, че подобни инциденти действително са се случвали. Отправям искане към Комисията да проследява внимателно подобни спорове и най-вече да не ги подхранва, тъй като подобни твърдения могат сериозно да дискредитират престижа на Европейския съюз в моята страна в предизборния период.

  Thierry Cornillet (ALDE). - (FR) Г-жо председател, току-що се връщам от Киву, Демократична република Конго, където бях в качеството си на постоянен докладчик на Парламента по въпросите на хуманитарната помощ, и ми се искаше да ви предам едно оптимистично послание за решаване на проблема и завръщане на преместените лица по домовете им.

За съжаление, моят оптимизъм беше попарен от решението, взето от президента Ел Бешир във връзка с най-голямата хуманитарна криза – тази в Дарфур. Действително, правилно е да се предаде на правосъдието президентът Ел Бешир, тъй като всъщност става дума за борба срещу безнаказаността и е редно да се осигурява спазване на международните хуманитарни закони.

Президентът Ел Бешир обаче само утежни своето положение, приемайки решение, което е двойно необмислено: първо, защото прибавя още към обвиненията, вече повдигнати срещу него, и второ, защото само по себе то е достатъчно за образуване на дело пред Международния наказателен съд, тъй като последиците за Дарфур са изключително тежки в хуманитарен план.

Светът няма да забрави това, но само с думи няма да се постигне особено въздействие, г-жо председател. Давам си сметка, че сменихме темата, но трябва да прекрачим отвъд думите и да стигнем до делата.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, фактът, че гражданите на ЕС трябва да мигрират, за да си намерят работа, че те трябва да са мобилни, защото там, където живеят, работа няма, както и бедността на хората, които са безработни, често означава, че за децата се полагат по-малко грижи и че те понякога дори са пренебрегвани.

Нарастващата икономическа криза заплашва да доведе до съществено увеличаване на безработицата. В резултат на това може да се стигне до задълбочаване на проблема с децата на улицата. Тези деца нямат подходяща храна и здравни грижи, образованието им е прекъснато, а понякога и влизат в контакт с престъпни елементи. Във време на демографски срив това не само проваля възможностите за развитие на отделните деца, но също така представлява социална заплаха за следващото поколение. За нас е особено важно да се занимаем с този проблем.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Вчера беше Международният ден на жената. Отбелязахме го в момент, в който положението на жените, и по-специално на работещите жени, се влошава все повече, тъй като те продължават да страдат от неравенство и дискриминация.

Милиони жени и девойки днес трябва да се справят със съществено влошаване на условията им на живот и труд, жалки пенсии, съкращения, безработица, несигурна и ниско платена работа, а също широко разпространена бедност и социално изключване. Тези проблеми оказват особено сериозно въздействие върху жените работнички и пенсионерки, както и върху жените с увреждания, на които се отказва правото да имат права по толкова критични за достойния живот въпроси.

В резултат, освен че приветствам всички жени в Европейския съюз и по света, искам тук днес да призова към неотложни мерки и нови политики, благодарение на които жените да могат да се ползват от статута си на пълноправни граждани в труда, семейството, обществото и политиката.

Ние трябва да създадем условия за права за работещите жени, така че те да могат да бъдат майки и работнички, без да понасят загуби, и да могат да получават справедливо възнаграждение и пенсии, които да им дават възможност да живеят достойно.

  Árpád Duka-Zólyomi (PPE-DE). – (SK) За пореден път се сблъскваме с проблем, свързан със зачитането на правата на етническо малцинство именно в Словакия, и то по вина на министъра на образованието, който е член на крайно националистическата управляваща партия.

Той е издал решение, съгласно което училищата, където преподаването се води на езици на етническото малцинство, занапред могат да използват само учебници по история, които са точен превод на словашките учебници. От това следва, че история ще се преподава така, както диктува управляващата партия, а не на основата на фактите.

Това влиза в конфликт с практиката до днес, както и с правата на малцинствата, гарантирани на международно равнище. В ЕС всяка малцинствена общност има естественото право да учи своята собствена история. Унгарските учители и цялата унгарска общност в Словакия с право се чувстват оскърбени. Недопустимо е за една екстремистка партия постоянно да подлага на натиск малцинствата по този начин. Безотговорно е по време на глобална икономическа криза някой да изпитва нужда да провокира етническите малцинства. Подобно поведение в такива несигурни времена е игра с огъня.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-жо председател, много хора също като мен са обезпокоени от нарастващия антисемитизъм в Европа. През изминалите събота и неделя в моя роден град Малмьо бе играна среща от турнира по тенис за Купата „Дейвис“ между Швеция и Израел. Тази среща не бе обикновена. Тя се игра без зрители, тъй като местните политически управници сметнаха, че не могат да гарантират сигурност – една позиция, критикувана от много от нас. По повод на мача бяха проведени демонстрации, една от които особено агресивна. Без съмнение има основания да се критикува политиката на държавата Израел, но тази критика не бива да се превръща в омраза към евреите изобщо, или с други думи, в антисемитизъм.

Оцелелите от холокоста не бива да чуват възгласи „убийци, убийци“ от хората в Европа, когато има митинги в подкрепа на държавата Израел. Като следствие от войната в Газа бяха отбелязани редица нападения, насочени срещу имущество и интереси на евреи, включително в моя роден град. Всички демократични сили трябва да заемат изключително ясна позиция по този въпрос. Европа има страшна история, която не бива никога да се повтори.

  Hanna Foltyn-Kubicka (UEN). – (PL) Г-жо председател, като човек, за когото идеалите, залегнали в основата на Европейския съюз, са нещо повече от лозунг, аз се радвам, че Европейският парламент ще осигури място за разискване във връзка с петдесетгодишнината от въстанието в Тибет.

В същото време съм изненадана и наскърбена от факта, че определената дата за разискването е 12 март. Бих искала да припомня на онези, които са го забравили, че тибетското въстание започна на 10 март. На този ден обаче Парламентът ще разглежда въпроси като изисквания за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и заплащане на такси от тежкотоварни автомобили.

Това са важни въпроси. Въпреки това хората и институциите, ангажирани с изискванията за одобрение на типа по отношение на тежкотоварните автомобили, няма да се засегнат, ако датата за тези разисквания бъде променена. Може би 10 март е някаква годишнина във връзка с този въпрос, за която аз не знам. Може би това е Световен ден на одобрението на типа по отношение на тежкотоварните автомобили или Ден на инспекторите за одобрение на типа.

Няма да бъде никак добре за Парламента, ако се окаже, че този избор на дата за разискването се дължи на желание да се намали неговата значимост.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou (PPE-DE). - (EL) Г-жо председател, предложението на Комисията за директива относно премахване на дискриминацията се сблъска със съпротивата на множество европейски граждани; в резултат те са в трудното положение да се съмняват във валидността на едно такова предложение, което засяга правото им да решават въпроси, за които Европейският съюз не е компетентен, в тяхната собствена страна.

Смятам, че с оглед на наближаването на европейските избори не бива да повдигаме подобни въпроси. Премахването на символите, отмяната на правото да решава за живота принадлежат на всяка държава. Във време, когато Европейският парламент премахва структури, посредством които неговите членове могат да се изразяват свободно, като например междупартийните групи, не можем да говорим за премахване на дискриминацията.

  Chris Davies (ALDE). - (EN) Г-жо председател, преди един месец ние с Вас посетихме Газа за втори път тази година. Други минаха по нашите стъпки: Хавиер Солана отиде там, Тони Блеър най-накрая също направи посещение, председателят на Парламента също бе там, за да се увери лично в какви условия живеят палестинците сега.

Парламентът поиска вдигане на икономическата блокада, но тя до голяма степен продължава да съществува. Седмица след седмица колективното наказване на палестинците от израелците продължава. Ние говорим красиви думи, но те нямат особена стойност, когато Израел отказва да ги чуе. Г-жо заместник-председател, моля Ви да поискате от председателя да свика събрание на водачите на групи и на кабинета си, за да обсъдят как нашите думи могат да бъдат превърнати в дела. Моите избиратели непрекъснато ми задават един въпрос: „Вие имате споразумение за асоцииране с Израел. Как може ние да поддържаме едностранно тези отношения, а другата страна да пренебрегва нашите интереси и да се отнася с такова пренебрежение към думите ни?“

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Davies, ще предам Вашето искане.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE) . – (RO) Европейските ценности са особено важни за образователната система в Румъния. Предизборните речи на нашите колеги László Tőkés, Csaba Sógor и Iulius Winkler понякога губят връзка с действителността.

Румъния предлага на етническите малцинства широкоспектърно образование на техния майчин език. Бих искал да подчертая важната роля на държавния университет „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока за осигуряване на образование на унгарски. Многокултурната организационна система, въведена с Хартата на университета „Бабеш-Боляй“ през 1995 г., осигурява пълно и независимо образование на румънски, унгарски и немски език, както и юдаистика на всички академични квалификационни равнища.

В университета „Бабеш-Боляй“ могат да се видят редица табели и надписи на унгарски и на немски език. Днес седемнадесет факултета предлагат учебни програми на румънски и унгарски език, а 11 факултета предлагат курсове на румънски и немски език. Има и два факултета – Реформационна теология и Римокатолическа теология – в които програмите на обучение се преподават изключително на унгарски език.

  Jelko Kacin (ALDE). - (SL) Горещо приветствам днешното решение на хърватското правителство да отговори по принцип положително на инициативата на Европейската комисия за медиация между Словения и Хърватия. За съжаление положителният отговор включва и ненужна допълнителна клауза, условие, което съществено намалява възможността за медиация.

Важно е обаче да работим заедно за създаване на условията, които ще позволят на медиацията да започне възможно най-скоро, тъй като това ще разведри политическата обстановка и в двете страни и ще даде възможност диалогът да се развива при по-добри условия. Трябва да продължим да насърчаваме процеса на разширяване на Европейския съюз и именно затова ни е необходим Договорът от Лисабон. Времето също има значение и затова се надявам, че скоро ще бъде изготвено рамково споразумение за медиация.

  Jim Higgins (PPE-DE). – (GA) Г-жо председател, млекопроизводителите са в много затруднено положение. Цената на литър мляко падна до 22–24 цента и бе отбелязан внезапен спад в търсенето на млечни продукти в световен мащаб, особено в Азия и в Китай като резултат от скандала с меламина. В Ирландия има близо двадесет хиляди млекопроизводители и тридесет хиляди души, пряко заети в тази област. Отбеляза се също така 3 % ръст на производството само в Съединените щати, както и ръст на производството в Бразилия. Друг проблем е обменният курс между евро и лира стерлинга. Ясно е, че е необходимо да се осигури краткосрочна помощ на производителите, за да могат да оцелеят. Друго, което трябва да бъде направено, е да се въведе интервенционна схема, тъй като това бе много успешна мярка в миналото.

  Филиз Хакъева Хюсменова (ALDE). – Благодаря, госпожо председател. Международният ден на жената е повод да си дадем сметка за политиката за равенство на половете. Много хора смятат, че тя е насочена само към жените в преследване на еднаква с мъжете трудова заетост, заплащане, свободно време.

И в икономическа криза подобни цели са актуални, но политиката за равенство следва да се обърне и към мъжете. Кризата влияе на пазара на труда, има предпоставки много от тях да останат без работа поради по-високото им заплащане, съкращенията във финансовия сектор и на трудоемки производства. Нараства вероятността мъжете да вземат по-голямо участие в семейния живот и така да се извърши проникване между стандартните социални роли. Доколко те са готови за това и обществените нагласи способстват подобна промяна е въпрос, на който предстои да се даде отговор.

Възможните решения са различни за държавите-членки, регионите и общностите. Затова пледирам за актуализиране на националните планове за равнопоставеност и гъвкави правила, които да отговарят в еднаква степен на нуждите на мъжете и на жените.

  Iosif Matula (PPE-DE) . – (RO) Според статистиката една четвърт от децата в Европейския съюз водят заседнал живот и се хранят нездравословно. Това води до повишен риск не само от високо кръвно налягане и диабет, но и от други заболявания.

През 2007 г. Европейският парламент прие доклада относно ролята на спорта в образованието. Всъщност той направи задължително въвеждането на най-малко три часа спорт седмично в образователните програми. Знаем, че физическото възпитание подготвя децата за здравословен начин на живот и ги учи на важни социални ценности, като самодисциплина, солидарност, отборен дух и честна игра.

Именно затова призовавам Европейската комисия да следи по-отблизо транспонирането в националното законодателство и спазването на задължителното изискване за минимум три часа физическо възпитание седмично в училищата, както и за увеличаването на броя на спортните зали и подобряването на основното им оборудване.

  Marco Pannella (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, в едноименната книга на Албер Камю чумата е предизвестена по един безполезен начин от плъх, който излиза и умира в краката на хората. Ние не искаме да бъдем като ненужни плъхове, които идват да оповестят антидемократичната, агресивна и антиевропейска чума, която днес причинява нови катастрофи в Рим, Брюксел, Ерусалим и Париж.

Г-н Cappato вече ви каза защо утре ще оставим работата си тук, за да отпътуваме за една битка на активисти на европейската и демократична съпротива в нашата страна. Европейският парламент чества своята тридесетгодишнина. Ако се върнем 30 години назад, ще има доста неща, за които да сме обезпокоени. Но ние се борим с проблемите, а не се тревожим заради тях.

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) В моето изказване бих искала да привлека вниманието на Европейския парламент към 15 март, който бе обявен за Международен ден на правата на потребителя по инициатива на организацията Потребителски интернационал. Този ден предлага прекрасна възможност да приближим ЕС до неговите граждани чрез политики, свързани със защитата на потребителите.

Като член на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите аз съм работила много по този въпрос. Радвам се на огромния интерес, засвидетелстван от младите хора, които активно се ангажират в различни дейности на потребителите. Например в международното състезание за млади потребители „Потребление за живот“, организирано от словашката потребителска асоциация, всяка година се ангажират все повече и повече млади потребители с интересни разкази за техните първи опити на потребителски избор и решение.

Бих искала да насърча правителствата на държавите-членки на ЕС да укрепват и подкрепят организациите на потребители. Само силни, представителни и ефективни неправителствени организации могат да успеят да увеличат осведомеността на потребителите за техните права.

  Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-жо председател, и аз искам да се присъединя към гласовете, които заклеймиха смъртоносното, ожесточено и страхливо нападение срещу базата на британската армия в Северна Ирландия, както и да поднеса своите искрени съболезнования на семействата на всички ранени и убити.

Конкретният въпрос, който бих искала да повдигна тази вечер, е следният: в сряда вечерта Комисията ще направи изявление за своята Зелена книга за здравните работници в Европа. Съгласно Зелената книга ключът към поддържане на достатъчен брой здравни работници е обучението, набирането и задържането на млади специалисти.

Положението в Ирландия обаче е точно обратното: броят на местата за студенти медицински сестри е намален с 16,5 %. В колежа „St Angela“ в моя регион съкращението е с 25 % за медицински сестри с общ профил и с 40 % за медицински сестри за лица с ментални увреждания.

Комисията трябва да окаже натиск върху държавите-членки, така че всяка държава да поеме отговорността за обучение на собствените си здравни работници, а също така е необходимо и да имаме етично изискване да не наемаме здравни работници от развиващите се страни, нанасяйки по този начин вреди на техните и без това уязвими здравни системи.

  Csaba Sógor (PPE-DE). - (HU) Аз вече няколко пъти говорих от името на традиционните национални малцинства. Някои от колегите ми ме обвиниха в национализъм. Странно е, че мнозинството често се опитва да прикрие своя страх и антималцинствената си нагласа с обвинения в национализъм или речи на омраза срещу малцинствата. Надявам се, че моите колеги няма да имат нищо против, ако сега говоря от името на едно религиозно малцинство. Румънската гръко-католическа църква бе забранена през епохата на комунизма. След 1990 г. тя бе възстановена и, подобно на други исторически съществували църкви, днес се опитва да си върне конфискуваните недвижими имоти. В Румъния е подготвен закон, който, ако бъде приет, в действителност ще отнеме имотите на църквата, които в момента тя е поискала да й бъдат върнати. От тази трибуна бих искал да обърна внимание на уродливостта на това положение, на начина, по който се потъпкват правата, и на този скрит опит за национализация. Недопустимо е държавата да се намесва по такъв пагубен начин в живота на църква.

  Николай Младенов (PPE-DE). – Благодаря Ви, госпожо Председател. Повдигам един въпрос с дълбока болка. През последните две седмици чухме информация от Република Македония, където някои църковни власти заявиха желание да изровят гробовете на загиналите на територията на републиката български воини във всички войни през двайсети век. Българското обществено мнение, а съм сигурен и европейското обществено мнение, намират подобни изявления за абсолютно неприемливи. Никой няма правото да си играе с паметта на загиналите във войните и това, което трябва да направим, е да им отдадем чест и почит, и да спазваме основния европейски принцип да почитаме загиналите и да спазваме нашите най-добри традиции на толерантност, които имаме.

Призовавам Европейския парламент да обърне внимание на властите в Република Македония, че подобен тип изявления не трябва да остават без отговор от страна на властта, и да чуем ясно и категорично, че никой в Македония няма да изпълни подобен тип заплахи. Това би било нарушение на основни културни и национални правила за всяка една цивилизована държава.

  Bruno Gollnisch (NI). - (FR) Г-жо председател, току-що научихме за невероятната присъда от шест години затвор за двама германски адвокати – Хорст Малер и Силвия Щолц.

Тази страшна присъда е мотивирана от факта, че те двамата изразяват гледни точки, които се различават от официалната версия по отношение на действителната ситуация в концентрационните лагери по време на Втората световна война.

Каквото и да мислим за техните мнения, изключително сериозен е фактът, че днес в Европейския съюз граждани – още повече адвокати – могат да получават такива присъди за това, че са оспорили исторически факт.

Изглежда, че в днешната, така наречена „демократична“ Германия все още има съдии, които са готови да наложат цензура на свободата на словото със същото усърдие, както съдиите в Германия от времето на националсоциализма или комунизма.

За съжаление, същото става и в други държави от ЕС, включително във Франция. Това е нетърпимо и много сериозно.

  Mieczysław Edmund Janowski (UEN). – (PL) Г-жо председател, днес не искам да повдигам въпрос от политически характер. Неотдавна един от моите избиратели, който е ентусиазиран поддръжник на стандартизацията, се свърза с мен по повод на стандартизирането на щепселните съединения в зарядните устройства за мобилни телефони.

Това е въпрос, който само изглежда незначителен. Вярвам, че ако се въведе регулиране в тази област, то ще бъде приветствано от всички, притежаващи мобилни телефони. От техническа гледна точка това е много просто. Такива решения доказаха, че са успешни, например в случая със стандартите за компактдискове – те могат да се използват във всички компютри. Може би е добре такива по-дребни въпроси също да се разглеждат, за да можем да помагаме на нашите граждани. Те очакват това от нас.

  Председател. – Разискването приключи.

17. Бюджет за 2010 г. - Раздел III: Комисия: „Насоки за бюджета за 2010 г.“ - Насоки за бюджетната процедура за 2010 г. - раздели I, II, IV, V, VI, VII, VIII и IX (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общо разискване по следните доклади:

– A6-0111/2009 на г-н Surján, от името на комисията по бюджети, относно насоките за бюджетната процедура за 2010 г. – Раздел ІІІ – Комисия (2009/2005(BUD));

– A6-0057/2009 на г-н Maňka, от името на комисията по бюджети, относно насоките за бюджетната процедура за 2010 г. – раздели I, II, IV, V, VI, VII, VIII и IX (2009/2004(BUD)).

  László Surján, докладчик. – (HU) Европейският парламент очаква проектобюджетът за 2010 г. да помогне на държавите-членки и на гражданите да преодолеят настоящата криза. Това сега е нашата най-голяма грижа. С други думи, бюджетът трябва да намали страховете на европейските граждани и да възстанови тяхната увереност, че ще имат работа, ще могат да изкарват прехраната си и ще могат да живеят в мир и сигурност. Говорим за тези граждани, чийто пари харчим и пред които носим отговорност.

Заради финансовата криза европейците не са убедени дали техните пари се намират в безопасност в банките и не знаят дали и утре ще имат работа. Но те имат и други безпокойства и проблеми: докога ще могат да отопляват домовете си, има ли в храната им вредни химически вещества или други причинители и т. н. Поради тази причина искаме бюджет, който ще възстанови доверието на гражданите не само във финансовите институции, но и между хората, а също и солидарността в европейски мащаб. Знаем, че не всеки проблем може да бъде решен с 1 % от брутния национален доход, но е от значение дали малките и средни предприятия ще получат насърчение и подкрепа. Изготвя ли се хармонизирана обща енергийна политика? Правим ли всичко възможно, за да се борим с изменението на климата и да насърчаваме възобновяемите енергийни източници? Ще бъде ли по-ефективна защитата на нашите общи граници? Ще донесе ли повече резултати политиката на сближаване, ще бъде ли процесът на наваксване по-бърз, а храната ни по-безопасна?

Парламентът вижда, че бюджетът е малък в сравнение с тези цели, но също така е наясно, че държавите-членки не използват пълноценно дори текущата бюджетна рамка. Ето защо ние очакваме Европейската комисия да предприеме решителни действия за отстраняване на бюрократичните пречки, за концентриране на разходите в области, където те се усвояват ефективно, и за оттегляне на подкрепата от области, в които има постоянни излишъци. Парламентът е готов да сътрудничи в наблюдението дали започнатите програми наистина са успешни, както и дали отговарят на целта, за която са създадени. Не можем да се задоволим само с това да установим, че разходите са законни. Ние искаме гаранции, че те изпълняват целта, за която са предназначени. Искаме стойност, резултати в замяна на средствата на европейските граждани и очакваме държавите-членки да прилагат програмите бързо и ефективно. Молим Европейската комисия да приеме сериозно нашите искания. Европейският парламент е единствената институция на Европейския съюз, в която гражданите могат да упражняват пряко влияние. Ние сме най-близо до тях и в представения доклад сме обобщили техните мнения. Все още остава повече от месец до представянето на предварителния бюджет. Следователно има време Комисията да разгледа становището на Парламента и да го включи в своите предложения.

Освен това ще бъда много доволен, ако за разлика от обикновено Съветът и Парламентът не изменят предложението на Комисията, като всеки преследва свои собствени цели, а вместо това трите институции работят заедно за преодоляване на кризата.

Госпожи и господа, ще завърша моето изказване, като благодаря за работата на всички, които имаха принос за съставянето на този доклад, в това число на секретариата на комисията по бюджети, на членовете на Комисията, на експертите от моята политическа група и на онези, които представиха изменения. Моля ви да участвате в разискването на предложенията и след това да ги подкрепите с вашите гласове. Нека предложим надежда и сигурност на гражданите на Европа!

  Vladimír Maňka, докладчик. – (SK) Благодаря, г-жо председател. Г-жо член на Комисията, госпожи и господа, когато съставяме бюджета на Европейския парламент, трябва да се съсредоточим върху нашата основна мисия и да използваме оптимално ресурсите с цел да подобрим законодателната работа на Парламента. Трябва да изключим от бюджета във възможно най-голяма степен въпросите, които не са свързани с нашата мисия.

Ако искаме членовете на Европейския парламент да работят ефективно, те трябва да могат да изпълняват задълженията си на своя собствен език, ако решат да направят това. В много случаи бихме могли да предотвратим трудности и да избегнем загуба на пари, ако можехме бързо да сменим езика според действителното, а не планирано присъствие по време на дебатите.

Много от вас сигурно знаят, че в някои комисии документите не са на разположение дори и на основните езици, за да може да бъдат одобрени. Ако по тази причина трябва да се проведе извънредно заседание на комисията или има други излишни забавяния, ние губим време и пари.

Както и при писмените преводи, необходимо е също да се увеличи гъвкавостта на устните преводи. В мои разговори с представители на различните генерални секретариати на Европейския парламент получих някои много полезни предложения и информация. Самите представители на дирекциите предлагат да бъдат премахнати някои от резервите. В някои случаи обаче те ще се нуждаят от нашата помощ.

Примерите са много. Госпожи и господа, със сигурност никой от вас няма да сметне, че Парламентът ще стане по-малко сигурен, ако не се държат отворени и двата входа на сградата на Парламента в Страсбург през периодите извън пленарните сесии. Нито пък имаме нужда от физическо присъствие на охрана на някои места, особено в Страсбург и Люксембург.

От друга страна, сегашната система за сигурност има своите недостатъци. Видяхме това сами при неотдавнашното нападение срещу клона на „Ай Ен Джи Банк“ в сградата на Европейския парламент в Брюксел и когато животът на двамата членове на Европейския парламент бе изложен на риск в Мумбай.

Смятам, че подготвените от дирекцията предложения ще доведат до подобрения, а също и до по-добро използване на ресурсите и изненадващи финансови икономии. Можем да се постигнем още икономии, достигащи до милиони, ако подобрим сътрудничеството между институциите. Свободният капацитет на всяка институция трябва да се предоставя на другите институции.

Липсата на планиране, както и недостатъчната комуникация – или липсата на такава – по отношение на наличието на преводачески ресурси пречи на ефективното използване на тези ресурси. Органът, който трябва да осигурява преводите, често автоматично възлага поръчки на външни преводачи, без дори да провери за наличието на вътрешни ресурси. Само в областта на преводите можем да спестим над 10 млн. EUR годишно в рамките на институциите. И затова, госпожи и господа, аз вярвам, че ще подкрепите предложението да се възползваме във възможно най-голяма степен от независимите проучвания на използването на ресурсите и организацията на работа.

Членовете на Парламента трябва да имат изчерпателна информация за ресурсите и материалите, с които разполагат, за да изпълняват своята работа отговорно и ефективно. Поради тази причина поискахме от администрацията да създаде система за управление на познанията, която би ни позволила да работим ефективно с всички документи. Първите конкретни предложения в тази област ще бъдат направен през следващите няколко седмици.

Друг приоритет е да се предостави на гражданите по-пълна информация за работата на техните представители в Европейския парламент и за това какви ползи носи работата на Парламента за гражданите на Европейския съюз. Тук трябва да завършим, утвърдим и да се възползваме ефективно от телевизионния канал на Европейския парламент, центъра за посетители и новия аудиовизуален център.

Перата за административни разходи на институциите на ЕС включват разходи за закупуване и наемане на сгради. В различни случаи предишни институции са закупували или наемали имоти по цени над пазарните равнища. Според констатациите на Сметната палата институциите дори не са дори извършвали съвместна оценка на политиките в областта на сградите, а са правили това самостоятелно. Следователно трябва да разработим обща политика по отношение на сградите, за да постигнем по-добро сътрудничество в тази област. Очакваме възможно най-скоро стратегически документ относно политиката в областта на сградите в средносрочен и дългосрочен план, така че да можем да приемем съответното решение на първо четене. Благодаря.

  Dalia Grybauskaitė, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, много Ви благодаря, че ми дадохте възможност да обменя мнения с Парламента на необичайно ранен етап тази година. Много съм благодарна за инициативата на комисията по бюджети това да бъде направено. Комисията вече разгледа много сериозно насоките на Парламента за бюджета за 2010 г. и е съгласна с повечето точки. Комисията също така оценява прегледа от Парламента на Годишната политическа стратегия за 2010 г. – който вече е отразен в резолюция – и е съгласна с много от определените политически приоритети.

По отношение на неочакваните предизвикателства, като например финансовото, икономическо и социално възстановяване, ще трябва да се предприемат действия. Въпреки това вземането на трайни решения по други въпроси, като например борбата с изменението на климата и постигането на устойчива Европа, също е от съществено значение. На тази основа на 29 април Комисията ще приеме своя предварителен проектобюджет за 2010 г.

Комисията вече посочи, че през 2010 г. ще бъдат необходими финансови усилия, по-специално за Плана за икономическо възстановяване. Комисията отбеляза също подкрепата на Парламента за по-ефективното равнище на административните разходи и ще продължи да действа в тази посока. Що се отнася до пилотните проекти и подготвителните дейности, сигурна съм, че ще можем да продължим миналогодишното отлично сътрудничество между институциите.

Предварителният проектобюджет ще се основава на обосновани оценки на потребностите, за да постигнем нашите общи приоритети и да посрещнем предизвикателствата пред нас. Убедена съм, че чрез добро взаимодействие и сътрудничество между всички институции, и особено с Парламента, отново ще бъде постигнато задоволително споразумение относно бюджета за 2010 г.

  Margaritis Schinas, oт името на групата PPE-DE. – (EL) Г-жо председател, в бюджета на Европейския парламент за следващата година ще има три нови елемента. Това ще бъде година, през която тази пленарна зала ще има нов генерален секретар, година, когато вероятно ще се работи съгласно Договора от Лисабон, и година, през която Парламентът ще работи по двата нови правилника – единият за членовете на ЕП, а другият за парламентарните сътрудници.

Моята политическа група се опита да отрази настъпилото развитие в доклада Maňka чрез многобройни изменения и ние със задоволство отбелязахме, че Комисията е успяла да отрази новите елементи в четири основни приоритета.

Тези четири основни приоритета на моята група са:

На първо място, поставяне на акцент върху законотворчеството. Парламентът е особено ефективен, когато упражнява своята законодателна дейност и администрацията трябва да докаже, че може да насочи ресурсите на Парламента в посока, в която той може да постигне резултати.

Вторият приоритет – и тук ние сме съгласни с групата на социалистите в Европейския парламент – е безусловната защита на езиковото многообразие и достъпа на членовете на Парламента до услуги за писмен и устен превод от и на техния майчин език.

Третият приоритет е, че трябва да можем да направим оценка на напредъка в изпълнението на основните планове, които вече одобрихме, като например Europarl TV или центъра за посетители, който ни се искаше да бъде готов преди изборите за Европейски парламент, но за съжаление това не е така, и Дома на европейската история. Искаме тези многогодишни планове да функционират гладко и да бъдат надлежно оценени.

И накрая, смятам, че в Европейския парламент трябва да засилим всички инициативи, които в кризисните времена показват на европейския данъкоплатец, че Парламентът разходва рационално необходимите суми, за да постигне по-добър резултат.

  Costas Botopoulos, от името на групата PSE. – (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, разискването по доклада Surján, по който имам честта да съм докладчик в сянка, е политически дебат с много точки от решаващо значение, особено през тази година. Важността му се определя най-напред от факта, че той ще бъде единственият чисто политически дебат относно политическите приоритети, тъй като, както знаете, през една изборна година няма да имаме възможност да проведем друг такъв дебат; след това ще преминем направо към новата фаза от процедурата, към критичното техническо диференциране и разисквания.

Това обаче е и дебат през една година, когато – както всеки посочва и както всички ние знаем, като политици и като граждани – Европа навлиза в много дълбока криза и за съжаление всичко показва, че 2010 година, за която се отнасят докладът и нашите разисквания, също ще бъде кризисна.

Затова първата ми забележка е, че в момента може и да е достатъчно докладът, който обсъждаме сега и който ще гласуваме, да бъде приет с обикновено мнозинство, но това трябва да бъде доклад, който изразява становището на целия Европейския парламент, а не само на една политическа фракция. Това трябва да бъде доклад, който изразява безпокойството на гражданите и политиците, но – и тук имаме политически разногласия между нас и докладчика и неговата фракция – не само с акцент изцяло върху страховете и безпокойствата, а също така и върху бъдещите перспективи.

Трябва да използваме бюджета, за да обясним на гражданите, че бюджетът е политически инструмент, с който ние не само даваме отговор на страховете, но също така осигуряваме политически перспективи за бъдещето. Това според мен е изключително важно и усилията на нашата група – както по време на стадия на разглеждане в комисия, така и на етапа на разискване в пленарно заседание, имат за цел да бъде постигнат баланс между този текст и политическата динамика, която той ще показва, за да не пресъздадем апокалиптична картина – единствено на страх и тревога – а да разкрием перспективите за Европейския съюз.

Ще кажа отново: днес обикновеното мнозинство може и да е достатъчно и е възможно една фракция да наложи своята линия, но е от решаващо значение в светлината на разискването, което ще приключи с квалифицирано мнозинство, да бъде чуто становището на Парламента, което в крайна сметка отразява мнението на гражданите.

В период на криза ние, социалистите, считаме, че Европа трябва да реагира чрез своя бюджет с много специфични характеристики. Отговорът в нашия бюджет и отговорът на политическа Европа преди всичко трябва да бъде съгласуван: не трябва да създаваме впечатлението, че оставяме всяка държава-членка да се справя сама с тази трудна ситуация. На второ място, трябва да се даде приоритет на социалната закрила на гражданите; този социален индикатор, който е характерен за Европейския съюз, трябва да се съхрани на всяка цена. Ето защо се опитваме да кажем някои неща в доклада по различен начин. И накрая, този отговор на кризата трябва да бъде разбираем за гражданите, той трябва да повтори приоритетите в областта на околната среда и енергетиката и да потвърди позицията за енергийно независим Европейски съюз, като обаче остави открити всички пътища, всички възможности, така че да можем да постигнем точно това, което искаме.

Има много неща в общия дух на доклада, с които сме съгласни – изразената неотложност, политическата необходимост. Бихме искали да подчертаем обаче, че отговорът, който искаме да дадем чрез бюджета, трябва да притежава тези характеристики.

И така, до нови срещи през септември, като се надяваме, че Комисията ще приеме сериозно становището на Парламента.

  Anne E. Jensen, от името на групата ALDE. – (DA) Г-жо председател, г-н Surján е избрал „сигурност“ в по-широкия смисъл на думата за заглавие на бюджета за 2010 г.: намаляване на степента на финансовата и икономическа криза, нейното значение за заетостта и икономическата сигурност, сигурността на енергийните доставки, безопасен транспорт, безопасността и сигурността на гражданите във връзка с проблемите, предизвикани от имиграцията, и проблемите, възникващи в резултат на демографските промени, при които по-малко млади хора се грижат за все повече възрастни хора, необходимостта от по-добра защита на околната среда, необходимостта от борба срещу тероризма и необходимостта от насърчаване на безопасността и сигурността чрез ролята на ЕС в света. Заглавието „сигурност“ показва многото области, в които бюджетът на Европейския съюз е важен, и колко съществено е бюджетът да отразява нашите потребности.

В много отношения 2010 г. ще бъде интересна година за бюджета на ЕС. За структурните фондове 2010 г. е първата година, през която ще започне да важи правилото „n+3“. Бюджетните кредити, които не са били предвидени през последните три години съгласно програмата, ще бъдат погасени. Сега ще видим дали държавите-членки са успели да усвоят бюджетните кредити в срок. Наистина се надявам, че клаузата за ограничаване на валидността, правилото „n+3“, няма да се приложи, но ако е така, със сигурност има причина да преразгледаме правилата за структурните фондове, за да видим дали те са достатъчно гъвкави и небюрократични.

Външната политика през 2010 г., както и през предходните години, ще бъде сложна. Бих искала да призова Комисията да намери необходимите бюджетни кредити, макар и таванът за тази категория разходи да е много нисък. В комисията по бюджети проведохме няколко обсъждания по позицията ни относно субсидирането от ЕС на газопровода „Набуко“. Бих искала да подчертая, че това е точка, на която ние в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа придаваме голямо значение. Енергийната сигурност трябва да с гарантира с помощта на много различни инициативи, но ще бъдем особено доволни, ако видим подкрепа за „Набуко“ – проект, който в крайна сметка е независим от „Газпром“.

Бюджетната процедура тази година ще бъде доста трудна. Все пак, това е изборна година. Докладите на г-н Maňka и г-н Surján представляват единствената възможност, която Парламентът ще има да изрази становището си по бюджета. Новоизбраният парламент ще трябва да води реалните преговори по отношение на бюджета. Не е лесно да се поддържа процедурата, която въведохме миналата година с г-жа Haug като докладчик и със значителното участие на специализираните комисии. Трябва, разбира се, да направим всичко възможно, за да гарантираме, че процедурата е възможно най-открита и структурирана, и аз се радвам да чуя, г-жо член на Комисията, че това също е нещо, което възнамерявате да направите. Мисля, че г-н Surján и г-н Maňka представиха едно добро предложение, за да бъде постигнато това.

  Wiesław Stefan Kuc, от името на групата UEN. – (PL) Г-жо председател, подготовката на бюджета за 2010 г. изисква много кураж. Все още нямаме пълна представа за действителния размер на икономическата криза, която започна миналата година. За съжаление, въпреки значителните усилия на отделните държави да я контролират, кризата продължава да се развива – закриват се работни места, безработицата нараства, обедняват цели семейства и слоеве от обществото, градове и села.

Изпълнението на задачите, заложени в многогодишните финансови рамки за периода 2007–2013 г., създава все повече трудности. Миналата година, когато се съставяше бюджетът за 2009 г., прогнозираното ниво на финансиране бе постигнато много трудно. Ще бъде ли възможно да се запази това ниво през 2010 г.? Надявам се. Това ще бъде най-голямото предизвикателство пред нас следващата година.

Не трябва да забравяме, че солидарността има най-голямо значение в трудни времена. Не трябва да се отказваме от благородните цели, които са заложени в Лисабонската стратегия. Трябва да имаме предвид икономическото разнообразие на държавите-членки на Европейския съюз – не всички ще могат да преодолеят кризата, но съвместните действия могат да помогнат много. Все още имаме шанс на етапа на междинния преглед да променим нашите политики и да се съсредоточим върху борбата срещу негативните последици от кризата, като превърнем това в наш първостепенен приоритет.

И накрая, бих искал най-искрено да благодаря на моите колеги от комисията по бюджети г-н László Surján и г-н Vladimír Maňka за техния принос в този труден момент.

  Pedro Guerreiro, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Пред лицето на задълбочаващата се криза в Европейския съюз и при липсата на обективни и ефективни мерки на общностно равнище за справяне с нея Европейският парламент, след като през декември миналата година договори бюджет за 2009 г., който е с около 8 млрд. EUR по-малък от определеното в многогодишната финансова рамка (МФР) за 2007–2013 г., сега иска окончателният бюджет за 2010 г. да бъде по-близък до тези горни граници. Според нас обаче дори и съвсем малкото, което Европейският парламент имаше възможност да поиска, всъщност е твърде малко.

Бюджетните ограничения, наложени в текущата многогодишна финансова рамка, която свежда бюджета на Общността до 1 % от брутния национален доход на Европейския съюз, са очевидно недостатъчни за постигането на обявената политика на икономическо и социално сближаване. Нещо повече, тези недостатъчни пределни суми не се използват изцяло за тази цел или дори не се съблюдават и със сигурност не се изпълняват напълно. Постоянното залагане на недостатъчни бюджети и недостатъчното усвояване на структурните и кохезионни фондове, изпълнението на които закъснява с две години, изисква приемането на пакет от мерки, които да гарантират, че тези фондове се прилагат, особено когато Европейският съюз и неговите неолиберални политики са една от основните причини за сегашната икономическа криза.

Пред лицето на увеличаващата се безработица, социално неравенство и бедност отново ще изтъкнем спешната нужда, наред с други мерки, да се увеличат финансовите средства на структурните и кохезионните фондове, да се ускори и да се гарантира тяхното пълно прилагане, да се увеличи процентът на съфинансирането от Общността и да се отмени прилагането на правилата „n+2“ и „n+3“ по отношение на тези фондове. Тези фондове трябва също така да се използват, за да се защити заетостта с права и да се увеличи покупателната способност на работниците, да се подкрепят ефективно малките и семейни селскостопански и рибни стопанства, да се защитят и да се развият производствените сектори във всяка държава-членка, по-специално в страните, които участват в процеса на сближаване, и да се подпомогнат ефективно микро-, малките и средни предприятия и кооперативният сектор.

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Г-жо председател, Европейският съюз посреща световната финансова криза с бюджет, който е изготвен пред половин век. Според докладчика Европейският съюз трябва да посрещне съвременния глобализиран свят с бюджет, в който почти всички средства са заделени за безумна селскостопанска политика и неефективна регионална политика. Все едно да се атакува с кавалерия една модерна, механизирана армия с управляеми ракети.

Разликата във величините е абсурдна. В момента е невъзможно да се направи оценка на разходите, които са необходими за справяне с финансовата криза, но според един от обявените разчети се допуска, че тази стойност е около 50 000 млрд. USD. Общият бюджет на Европейския съюз е едва няколко процента от тази сума и вече е отреден за селскостопанска и регионална политика. Европейският съюз поиска от всяка държава-членка да приложи пакет от стимули, съответстващ на малко над 1 % от нейния БВП. Това вече е повече от целия бюджет на Европейския съюз, който, разбира се, е само около 1 %.

Патетични са и текстовете в двата доклада, засягащи финансирането на политиката в областта на климата и енергийната политика. Бюджетът на ЕС в тези области отново е съвсем нищожен. Задачата на ЕС е да получи сътрудничество и ангажименти, разходите за които трябва да се поемат от държавите-членки, след като бъдат заложени в демократичен процес там.

Същото важи и за енергийната политика. Изграждането на газопровод по суша е по-евтино, отколкото по морското дъно. Въпреки това в момента Русия и Германия изграждат газопровод по морското дъно, който директно свързва двете страни. Те правят това, за да се изолират. Това е повторение на Рапалския договор, а Европейският съюз не реагира. Както казва кралят в „Хамлет“: „Със думи там съм, но със дух съм тук“.

  Sergej Kozlík (NI). – (SK) Основната логика на устройството на бюджета на Европейския парламент, във вида, в който се предлага от докладчика на комисията по бюджети, г-н Vladimír Maňka, е стабилна. Тя предвижда мерки по отношение на онези точки, които са се оказали по-слаби и недобре обмислени или които не са били изпълнявани в достатъчна степен през предходните години.

На първо място и преди всичко това обхваща окончателното решаване на въпроса за ресурсите за писмен и устен превод, които се използват в Европейския парламент. Въпреки очакванията, тук не успяхме да осигурим пълно прилагане на една от основните аксиоми на Европейския съюз, която е равен достъп и липса на езикова дискриминация.

И нямам предвид само равен достъп и недискриминация във връзка с дейността на членовете на Европейския парламент, а най-вече възможността европейските граждани, независимо от техния майчин език, да имат достъп до информация за дейността и резултатите от разискванията в институцията, в която гражданите изпращат своите представители чрез преки избори.

Въпреки че осъществихме голямо разширяване на Европейския съюз, забавяне от пет години наистина изглежда като нелеп опит за печелене на време. Това подкопава вярата в европейските институции, особено в по-малките страни, и създава добра основа за националистически политически групи.

  Salvador Garriga Polledo (PPE-DE). – (ES) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, това е последният бюджет в този парламентарен мандат и, ако имаме късмет, той ще бъде и последният, преди да бъде приложен Договорът от Лисабон заедно с новите бюджетни разпоредби.

Разискването, в което сме ангажирани днес, е разискване относно бюджетните насоки, защото те представляват именно това, и е съвсем ясно, че, както членът на Комисията току-що каза, ние трябва да одобрим тези бюджетни насоки тук в срок, който би позволил да окажем влияние върху съставянето на подготвения от нея предварителен проектобюджет. Те са насоки с оглед на това, че включват политическите приоритети на този Парламент, на които трябва да се отреди бюджетно съдържание и средства.

Бюджетът на Европейския съюз е борба за оскъдни ресурси, особено в тези времена на финансова и икономическа криза. Решението, което вземаме сега, за това какви ще бъдат политическите приоритети на Европейския парламент, следователно ще бъде от голямо значение, особено предвид факта, че този бюджет ще бъде мост между два мандата на Европейския парламент, а също и между два мандата на Европейската комисия.

Хората, които започват тази процедура, няма да бъдат същите, които ще я завършат през декември, а от сега до декември може да имаме дори трима членове на Комисията, отговарящи за бюджетните въпроси – и аз бих искал да се възползвам от тази възможност, за да поздравя члена на Комисията за назначаването. Следователно постигането на консенсус в този Парламент относно нашите приоритети е изключително важно.

Очевидно подобно на миналата година ще създадем бюджет, защитаващ в най-голяма степен сигурността на нашите граждани. Тази сигурност обхваща много отделни позиции, като например социалното сближаване, търсенето на работа и сближаването, и – за съжаление, както бе споменато в началото на това заседание – е необходимо също да се засили сигурността и борбата срещу тероризма. Не трябва да забравяме, че за съжаление борбата срещу тероризма все още е приоритет на Европейския съюз.

Разбира се, друг приоритет ще бъде борбата с икономическата криза. Планът за икономическо възстановяване показа ограниченията и недостатъците на годишния бюджет, на многогодишната финансова рамка и дори на междуинституционалното сътрудничество. Това, което липсва, е реален диалог, за да се провери, например, ролята на Европейската инвестиционна банка и използването на излишъците в категориите разходи за финансиране на плановете на Европейската комисия. Това, което липсва, е консенсус, а също и диалог.

Насоките включват политически решения, които ще бъдат отразени при съгласуването през юли, а след това ще бъдат включени на първото четене.

Бих искал докладчикът, г-н Surján, да получи достатъчна подкрепа, за да доведе насоките до успешен край, тъй като той има възможностите да направи това и се надявам, че до декември ще получи много положителни резултати.

  Ralf Walter (PSE). – (DE) Много благодаря, г-жо председател, много благодаря, г-жо член на Комисията. Както каза г-н Surján, наличният бюджет е ограничен – 1 % от брутния национален продукт. Затова трябва да бъдем още по-внимателни със средствата, особено с оглед на кризата, която тревожи хората. Трябва също така да се опитаме да вземаме решения заедно.

В този доклад има една част, която не позволява вземането на съвместни решения. Тя засяга енергийните доставки и енергийната сигурност. Питам се дали в момент, когато трябва да държим сметка за всяко евро, наистина е необходимо да инвестираме средства в области, където някои участници на пазара печелят милиарди. Предлага се да се предостави подкрепа за газопроводи като проекта „Южен поток“ на италианската групировка „Ени“, която имаше печалба от 10 млрд. EUR. „Северен поток“ е проект на E.ON, германска групировка с печалба от 5 млрд. EUR, а „Набуко“ обединява германско, австрийско и турско дружество с обща печалба в размер на над 6 млрд. EUR. Трябва ли наистина да даваме парите на данъкоплатците в сфери, в които се печели? Не трябва ли конгломератите да направят сами съответните инвестиции и не трябва ли ние да участваме само в онези области, в които подкрепата на данъкоплатците наистина е желателна? Не трябва да хвърляме още пари при онези, които и без това печелят достатъчно. Оттук и въпросът: това ли наистина искаме?

Вторият ми въпрос е следният. Ако подкрепяме фирми, защо „Набуко“? Защо искаме да създадем дисбаланс в това отношение? Защо искаме да облагодетелстваме унгарско дружество, а не италианско например? Какво е вашето обяснения за това? Поддържането на неутралитет по отношение на конкуренцията е задължително, но тя ще бъде нарушена от това, което се надявате да приемете.

Третата ми забележка е, че средствата трябва да се изразходват в Европа. Каква е ползата да инвестираме в Азербайджан? Пред лицето на кризата нашите европейски граждани искат от нас да дадем механизми за решение. Те очакват от нас да окажем помощ.

Не можем да подкрепим доклада Surján в настоящия му вид, тъй като това би означавало да се насърчат нарушаващи конкуренцията мерки и да се дадат още пари на институции и индустрии с високи печалби. Със своите недостатъчни ресурси Европейският съюз определено не може да си позволи това.

  Kyösti Virrankoski (ALDE). – (FI) Г-жо председател, съставянето на бюджета за следващата година ще бъде трудна задача. Заради изборите за Европейски парламент следващата пролет ще се наложи да бъде направена дълга пауза в процеса на съставяне, а евентуалното влизане в сила на Договора от Лисабон означава, че бюджетът ще бъде изготвен по правила, които са различни от правилата, при които ще се изпълнява. Затова пожелавам успех на г-н Surján и г-н Maňka, като главни докладчици за бюджета, в тази тежка задача.

Структурната политика на ЕС е хваната в капана на голям порочен кръг от бюрокрация. Причината е безнадеждно сложната система за администриране и контрол, която може да обслужи едва 20 % от програмите по Социалния фонд и само 7 % от програмите по Фонда за регионално развитие. Има финансиране за едва 2 % големи проекти. Нещо повече, изминали са повече от две години от новия програмен период. Миналата година, например, повече от 2,8 млрд. EUR поети задължения бяха изтеглени или отложени, а повече от 4 млрд. EUR бюджетни кредити за плащания бяха изтеглени.

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk (UEN). – (PL) Г-жо председател, общият размер на приеманите всяка година бюджети е значително по-нисък от приетите в многогодишните финансови рамки стойности. Нещо повече, бюджетите се изпълняват на още по-ниско ниво, което води до значителен размер на просрочени поети бюджетни задължения. Този феномен по-специално се дължи на системата от сложни правила и изисквания, която е наложена от Европейската комисия, а също и от подробните правила по отношение на бенефициерите, които са въведени от държавите-членки.

Особено важно е както Комисията, така и отделните държави-членки да намалят значително бюрократичната тежест, за да се подобри изпълнението на бюджета. На второ място, с оглед на задълбочаващата се икономическа криза в ЕС изключително важно е бюджетните ресурси и финансирането от Европейския съюз да се използват в още по-голяма степен под формата на заеми и кредити от европейски институции, за да се подкрепи развитието на държавите-членки, и по-специално секторът на малките и средни предприятия. Трето и последно, много е важно също да се използват повече бюджетни ресурси на ЕС, а също и предоставяни от банките средства, за да се гарантира реална диверсификация на нашите енергийни доставки, и по-специално проектът „Набуко“. Ако не диверсифицираме нашите доставки на суровини за производство на енергия, особено на природен газ, кризи като тази през януари ще възникват отново.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-жо председател, прави сме да обсъждаме финансовата криза, но не и да твърдим, че Европейският съюз няма средства в бюджета си, за да финансира съответните мерки за борба с кризата.

В годишния си бюджет имаме 144 млрд. EUR, от които някак са били съкратени 5 млрд. EUR. Моето конкретно предложение е следното: нека превърнем тези 5 млрд. EUR в 50 млрд. EUR, без да увеличаваме бюджета. Как е възможно това? Ако вземем административната част, обединявайки всички административни разходи на Европейския съюз, скрити в оперативните програми, това ни дава 15 млрд. EUR.

Аз казвам, че можем да се справим с 5 млрд. EUR, и така ни остават 10 млрд. EUR за борба с финансовата криза. После правим това, което винаги изискваме от другите, а именно преглед на нашите програми и дейности от независимо лице. Убеден съм, че ако най-накрая се направи преглед на конкретните съвременни политики на Европейския съюз, лесно можем да постигнем още 30 млрд. EUR потенциални икономии годишно, без да се отклоняваме от целите си.

Има и още някои „дребни“ неща в Парламента. Ние имаме бюджет от 1,5 млрд. EUR. Започването на заседанията навреме би довело до ефективност в нашата работа – която ще струва 700 млн. EUR – а останалите 300 могат да се получат от Съвета, който работи не по-малко разточително от Парламента.

  Reimer Böge (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, с тези насоки за бюджета за 2010 г. Парламентът в пленарно заседание не само ще определи насоките за бюджетната процедура, но също, ако политическите групи не направят предложение за резолюция по тази тема, ще даде своето становище относно Годишната политическа стратегия на Комисията.

Причината, поради която бюджетната процедура е толкова сложна структура, несъмнено е в това, че в основата си тя се състои от два етапа. Парламентът и неговата комисия по бюджети все още ще отговарят за съгласуването през юли, а ние не можем да предвидим днес какви нови предизвикателства и допълнителни мерки може да се наложат, например от евентуалното влизане в сила на Договора от Лисабон или от нови изисквания, дължащи се на международни и европейски циклични тенденции. Същевременно бюджетът за 2010 г. впоследствие ще послужи като мост към прегледа на бюджета и междинния преглед на многогодишните програми, които трябва да се проведат през 2010 г. Много се радвам, че когато обсъжда аспектите на европейската бюджетна политика, г-н Surján подчертава, че Европа може да подкрепи откриването на възможности и защитата, т.е. гарантиране на вътрешната и външната сигурност, осигуряване на защита на европейските граждани и оказване на помощ да се справят с настоящите проблеми, давайки нов тласък на растежа, иновациите и работните места. Тук не говорим просто за нови пари. Говорим също по-специално за опростяване и ускоряване на съществуващите мерки, за да не се налага непрекъснато да връщаме договорените плащания по нашите програми за солидарност, които вече са част от бюджета, година след година с помощта на допълнителните бюджети.

Приветствам също така приоритетите, които г-н Maňka представи за Парламента в своя доклад. Когато става въпрос за подобряване на вътрешните структури на Парламента, освен необходимостта от подобряване на организацията на езиковите услуги е необходимо да се продължи вече започналият преглед, вместо просто всеки път да се изискват нови позиции. Ако възнамеряваме да приемаме повече закони, трябва да се концентрираме повече върху други въпроси. Не можем винаги, когато ни хрумне, да изискваме нови позиции и постове. В това отношение ни предстои още много работа.

  István Szent-Iványi (ALDE). – (HU) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, приветствам факта, че докладът несъмнено застава зад позицията на Комисията в подкрепа на проекта „Набуко“. Руско-украинската газова криза показа зависимостта на Европа по отношение на снабдяването с газ. Проектът „Набуко“ е единственият реалистичен, икономически ефективен план, който може да намали едностранната зависимост на Европа от руските доставки на газ. Може би ви е омръзнало да ме слушате всяка година в разискването по бюджета да обръщам внимание на недостатъчното финансиране на главата за външните отношения. Европейският съюз може да реагира своевременно на новите предизвикателства, ако неговият бюджет позволява реална гъвкавост и преразпределяне както в самите глави, така и между тях. В противен случай можем да продължим да подкрепяме нашите най-важни цели с бюджетни трикове и непрозрачно манипулиране на бюджета. Призовавам Комисията да предложи решение на сериозните проблеми с финансирането на главата за външните отношения в контекста на един действителен междинен преглед, както и да гарантира по-голяма бюджетна гъвкавост.

  James Elles (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, достигайки до първия етап от бюджета за 2010 г., бих искал да поздравя двамата докладчици. Ясно е – и други изказали се споменаха това – че дебатът тази есен ще бъде по-различен, защото сегашният контекст на европейските избори се характеризира с най-тежките икономически условия през последните 60 години.

Затова подозирам, г-н Surján, че що се отнася до гледането на бюджета тази есен, в този документ Вие сте изложили традиционни предизвикателства, а до провеждането на разискванията те в голяма степен ще са се променили, като тогава ще се концентрираме върху това къде ще се намираме, върху създаването на нови работни места в бъдеще, а не върху обсъждане на миналото. Ще бъде поставен акцент върху посочени във Вашия документ теми, като зелените технологии, технологиите с нулеви въглеродни емисии и, преди всичко, как информационните и комуникационните технологии (ИКТ) могат да стимулират иновациите и да доведат до нов растеж, от който европейската икономика ще се нуждае.

Г-н Maňka, в бюджета на Европейския парламент, когато разсъждаваме за процеса на преглед, който бе споменат току-що, моля да не забравяте ролята на технологиите и начина, по който всичко може да се направи много по-просто. Не се нуждаем от традиционните начини на действие: необходимо е да мислим за новите начини, по които можем да общуваме с гражданите. Подозирам, че до края на следващия Парламент всеки парламентарист, самостоятелно или заедно с друг, ще има блог. Днес в световната мрежа има повече от 100 милиона блога. В началото на този парламентарен мандат през 2004 г. нямаше нито един. Трябва да настроим съзнанието си на вълните на бъдещето, а не да тъпчем на едно място по обичайните начини, с които сме свикнали в толкова много случаи.

И накрая, твърдо подкрепям предложението на г-н Surján, тъй като и в двата бюджета се засяга това, което аз наричам „баланс между цена и качество“, а други наричат „качествено подобряване“ на начина, по който ние разходваме бюджета. По време на икономическата рецесия ще ни бъде много тежко и ще трябва да можем да обосновем средствата, които изразходваме. Бих искал да благодаря на члена на Комисията за всичко, което направи през мандата си, за да може да следи как се извършват разходите. Ако на бъдещия Парламент може да бъде предоставен анализ на онези редове, които са силни, и на онези, които са слаби, това би било много полезно.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н SIWIEC
Заместник-председател

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Бих искала да благодаря на моя колега, г-н Surján, за неговите усилия. Тъй като обсъждаме конкретно насоките за бюджетната процедура за 2010 г., което на практика е един политически дебат, бих искала да подчертая няколко неща.

Според мен – а това е и позицията на Румъния – има един особено важен елемент, който е необходим, за да се гарантира ефективното функциониране на Европейския съюз и който трябва задължително да се интегрира в бюджетните редове за 2010 г.: проектът „Набуко“. Всички знаем, че Европейският съюз преживя доста неприятна ситуация тази зима, оставайки без почти никакви доставки на газ. Нещо повече, този въпрос не се отнася само за газа, а и за всички енергийни ресурси, които Европейският съюз използва.

Европейският съюз зависи от своите доставчици не само по отношение на цената, но и на предлагането. Ето защо за нас е изключително важно да диверсифицираме доставчиците на енергия и енергийните ресурси, както и методите за транспортиране на тези ресурси, за да осигурим на нашите граждани постоянни доставки и да ги защитим от прекъсвания в снабдяването, особено през студените зимни месеци.

От друга страна, смятам, че трябва да инвестираме и да насърчаваме научните изследвания и развитието на нови технологии, които ще дадат възможност промишлеността да използва възможно най-малко енергия. Заедно с гражданите на Европа трябва да засилим кампаниите, насочени към спестяването на енергия. Както диверсифицирането на ресурсите, така и тяхното спестяване са решения, чрез които да се предвидят и посрещнат енергийните кризи, заплашващи Европейския съюз.

  Ville Itälä (PPE-DE). – (FI) Г-н председател, предстои ни една година на предизвикателства: освен всичко друго имаме избори и икономическа криза. Това означава, че носим много голяма отговорност, но за щастие г-н Surján и г-н Maňka се грижат за това. Знам, че и двамата приемат сериозно своята отговорност и много съвестно изпълняват задълженията си. Това явно означава, че ще трябва да разгледаме по-специално собствените проекти на Парламента и да дадем пример на широката общественост, като така получим нейното доверие. Трябва наистина да разгледаме проектите „под лупа“, за да видим кои от тях можем да изпълним през този период. Те не трябва да бъдат грандиозни.

Бих искал специално да подчертая в изказването си една подробност. А именно, че тази година в бюджета има нова позиция, „Стратегия за Балтийско море“, и аз се надявам, че и Комисията, и Парламентът ще започнат заедно подходящите проекти и ще намерят подходящите средства за подходящите мерки. Хората, които живеят в региона на Балтийско море, очакват да получат нещо реално, а не просто една формална стратегия за техния регион, така че ако ние обмислим добре нещата, може да постигнем резултат.

  László Surján, докладчик. – (HU) Приветствам коментарите и имам усещането, че повечето от отправените критики, както и по-голямата част от предложените промени са свързани с едно и също. Имам предвид, че става въпрос предимно за терминология, без да има истинско противопоставяне. В основата на разискването стои едно: подкрепата за „Набуко“. Бих искал да стане ясно, че нашата подкрепа не е насочена към фирмите и не става въпрос за проекти на стойност милиарди евро. Ние обаче очакваме Европейската комисия да предприеме стъпки в посока към осигуряване на енергийната независимост на Европа, а емблематичен в това отношение – наред с други – е проектът „Набуко“.

Г-н председател, позволете ми да обърна внимание на още нещо. Целта на този бюджет излиза извън неговите рамки. Днес гражданите на Европа вече не си представят Европейския съюз така съвършен, както го виждаха основателите му – че той ще създаде мир, че не са възможни повече войни. Днес на карта е заложено нещо друго. Не ни заплашва война, но се сблъскваме с други неща, като тази криза например. Ако можем да намерим решение и да докажем на себе си и на гражданите на Европа, че Европейският съюз може да се справи с проблемите задружно, като едно цяло, ние ще изпратим ясно послание към гражданите на Съюза, че си заслужава да се направи жертва, че от сътрудничеството има полза. Ние се нуждаем от Съюза. Ако приемем успешен бюджет за 2010 г., очаквам евроскептицизмът да намалее. Моля за подкрепа сега, а също и по-нататък, през есента. Благодаря за вниманието.

  Vladimír Maňka, докладчик. – (SK) Бих искал да благодаря на всички за вдъхновяващата дискусия, а също и на докладчиците в сянка за тяхното конструктивно сътрудничество. Благодарение на тяхното предложение за изменение целият проект е с по-високо качество.

Бих искал също така да благодаря на генералния секретар Rømer за неговото сътрудничество и вече очаквам с нетърпение да работя със следващия генерален секретар.

Искам да благодаря на всички представители на генералните секретариати на Европейския парламент, с които се срещнах и проведох дискусии. Бих искал да кажа на представителите на останалите генерални секретариати, че искам да се срещна и с тях и да работим заедно, за да намерим ефективни решения, така че да можем да използваме финансовите ресурси на гражданите на Европа по още по-ефективен начин.

Комисията по бюджети си сътрудничеше конструктивно и с други институции в миналото и по време на предходния бюджетен процес. Мисля, че бюджетните изисквания, които тези институции представят в момента, са реалистични.

Искам да изразя своята висока оценка за начина, по който се създават бюджетите в тези институции, тъй като при съставянето на бюджет не е достатъчно само автоматично да се отчете процентът на инфлация. Бюджетът се основава също на действителните потребности, установяването на които в настоящия момент представлява голямо предизвикателство. През следващите дни ще се срещна с представители на институциите, за да чуя техните становища, преди да обсъдим тези оценки в комисията по бюджети. Още веднъж бих желал да благодаря на всички мои колеги. Очаквам с нетърпение да продължим своето сътрудничество.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се състои във вторник, 10 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) В условията на финансова и икономическа криза малките и средни предприятия срещат все повече трудности, опитвайки се да получат финансиране за научни изследвания, технологично развитие и иновации. Според рамковата Програма за конкурентоспособност и иновации предоставянето на ефективна подкрепа за дейностите на малките и средни предприятия в областта на иновациите е възможно, затова се подчертава важността на разпределянето на достатъчно средства за финансиране на Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ).

Информационните и комуникационни технологии предоставят големи възможности за насърчаване на растежа и иновациите, като така помагат за изпълнението на целите на Лисабонската стратегия и за преодоляване на настоящата икономическа криза. Повече от всякога Европейското научноизследователско пространство стои в основата на информационното общество на Европа и е от основно значение за премахване на несъгласуваността в научноизследователските дейности, програми и политики в Европа. Осигуряването на достатъчно финансиране е важно, за да се осигури поток от квалифицирани учени, които могат да се движат свободно, и да се подкрепи създаването на световна научноизследователска инфраструктура, достъпна за всички екипи от изследователи от цяла Европа.

Обезпечаването на сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз, както и принципът на енергийна солидарност са най-важните приоритети в програмата на ЕС и това трябва съответно да бъде отразено в Бюджета на Европейския съюз.

  Маруся Иванова Любчева (PSE), в писмена форма. – Отговорността на ЕП при подготовката на Бюджет 2010 е по-висока, в сравнение с досегашните бюджети, и причината за това е финансовата и икономическата криза, както и енергийната нестабилност, засегнала държавите, членки на Съюза. Необходима е максимална прецизност в бюджетирането и гъвкавост на възможностите, тъй като динамиката на кризата изисква динамика на управлението.

Необходима ни е по-успешна реализация на регионалната и социална кохезионна политика на територията на Съюза. Тя трябва да намери отражение във всеки приоритет, което е още по-значимо предизвикателство в условията на икономическа криза, за да не допуснем създаването на разделителни линии между държавите-членки и за да помогнем на новите държави-членки да се справят.

Считам, че използвайки бюджетните инструменти, през 2010 година ще бъдем по-отговорни към енергийните и транспортни мрежи, вътрешноенергийните мрежи за ЕС – добре планирани, за да гарантират алтернативност на най-засегнатите от нейната липса страни. И особено важно - гъвкавост и ефективност на финансирането на транспортните коридори, с цел облекчаване на трафика и разширяване на комуникацията между страните. Особено внимание трябва да се отдели на мрежите Север-Юг.

Необходима е много по-висока интензивност в развитието на изследователските и развойни проекти. Иновационната политика трябва да се насочи към подходящи за страните отрасли, за максимално повишаване на ефективността на изразходването на средствата.

  Péter Olajos (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Като докладчик по становището на комисията по околна среда, здравеопазване и безопасност на храните относно бюджета на ЕС за 2010 г. бих искал да изразя своето задоволство от представения ни материал.

Особено приветствам намерението на Комисията да допринесе за икономическото и социално възстановяване, да засили енергийната ефективност и да се бори срещу изменението на климата.

Напълно съм съгласен, че Европейският съюз трябва да вземе повече финансови и бюджетни решения с по-широк обхват, които да му позволят да изиграе роля най-вече в областта на икономическия растеж и създаването на работни места. Опазването на околната среда – така нареченият „зелен нов курс“ – може, давайки решения на настоящата икономическа криза, да предостави отлична възможност за увеличаване на инфраструктурата на зелените технологии.

Проблемите с доставките на газ в началото на годината отново показаха липсата на алтернативни източници на енергия, алтернативни маршрути за доставки на енергия, складова база за енергия и вътрешни връзки в транспорта на енергия между държавите-членки. Поради тази причина е важно в бюджета на Европейския съюз надлежно да бъде отразена необходимостта от повишаване на сигурността на енергийните доставки и транспорт, и да инвестираме значителни суми в тези области.

Както ясно се посочва в доклада, изменението на климата и опазването на околната среда, както и въпросът за енергийната сигурност са тясно свързани. Същевременно буди съжаление фактът, че мерките за намаляване на изменението на климата все още не са включени в достатъчна степен в бюджета на ЕС. Поради това смятам, че задачата на Парламента е най-вече да окаже натиск върху Комисията в това отношение и да се увери, че споменатите ресурси се увеличават.

18. Статут на Европейското частно дружество – Презгранично преместване на седалища на дружества – Инициатива „Small Business Act“ – Участие на работници в предприятия с европейски статус (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад (A6-0044/2009) на г-н Lehne – от името на комисията по правни въпроси, относно предложението за регламент на Съвета относно статута на Европейското частно дружество (COM(2008)0396 – C6-0283/2008 – 2008/0130(CNS)).

– доклад (A6-0040/2009) на г-н Lehne – от името на комисията по правни въпроси, съдържащ препоръки към Комисията относно презгранично преместване на седалища на дружества ((2008/2196(INI)).

– доклад (A6-0074/2009) на г-жа Herczog – от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно инициативата „Small Business Act“ (2008/2237(INI)).

– изявление на Комисията относно участието на работници в предприятия с европейски статус.

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, имам два доклада, които трябва да защитя, като и двата са изготвени от парламентарната комисия по правни въпроси.

Бих искал да започнем с този, който е по-важен в този момент, тъй като засяга конкретна законодателна процедура по инициатива на Комисията: европейското частно дружество. Наистина това е основният законодателен елемент, ако може да бъде описан по този начин, на законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“).

Бих искал да кажа няколко думи за предисторията на този доклад. Идеята за европейското частно дружество се съдържа още в Плана за действие по дружествено право на г-н Болкещайн. По причини, които така и не разбрах, идеята за европейското частно дружество беше, така да се каже, заличена от плана за действие през годините от мандата на тази Комисия и тогава Комисията не предприе други стъпки по отношение на нея.

Европейският парламент обаче не беше съгласен и това бе предисторията за съставянето на законодателния доклад по собствена инициатива по реда на член 39 от Правилника за дейността и член 192 от Договора, който Парламентът прие с голямо мнозинство преди известно време. При тези обстоятелства Комисията прецени, че е длъжна да преосмисли идеята за европейското частно дружество и сега я предложи в рамките на „Small Business Act“; това заслужава високо признание.

Предложението за отделна дружествена форма е специално насочено към европейските малки и средни предприятия. До момента само големите дружества имаха своя собствена дружествена форма, а именно европейското дружество. Смятам, че това предложение трябваше да бъде направено отдавна. Тъй като то е насочено към малките и средни и новосъздадени дружества – т.е. дружествата, които възникват от идеята за учредяване на дружество, а не в резултат от преобразуване, разделяне или сливане на съществуващи или други дружества – трябва да се предвидят ограничения по отношение на презграничния компонент и ние приветстваме наложените от Европейската комисия ограничения. Смятам, че това също бе изразено от Парламента в този доклад.

Също така според нас е правилно всички въпроси, засягащи по-специално капитала и отговорността, да бъдат изяснени в законодателен аспект на европейско равнище, тъй като те са специфични проблеми на малките и средни предприятия. В момента се налага те да работят с много разнородни национални правни форми, което означава, че се нуждаят в по-голяма степен от консултации и тази необходимост се премахва чрез тази нова правна форма.

Смятам също така, че спазихме практиката на Съда на Европейските общности по въпроса дали седалището на дружеството трябва да съвпада с регистрирания офис или адрес на управление и тя е, че може да се предвиди само едно седалище на дружеството. Знам, че в Парламента има малцинство по този въпрос, но становището на мнозинството в парламентарната комисия по правни въпроси – което, предполагам, пленарната зала ще възприеме утре – е, че категорично трябва да съществува възможност за разделяне и че формата европейско дружество не може да бъде поставена в по-неблагоприятно положение спрямо националните дружествени форми, които имат тази възможност съгласно практиката на Съда на Европейските общности.

Основен проблем, за който бяха необходими продължителни преговори, бе ситуацията по отношение на участието на работниците и служителите. В миналото, когато сме работили по други законови актове в областта на дружественото право, сме срещали сериозни трудности в това отношение. Достатъчно е само да спомена европейското дружество и Директивата относно презграничните сливания. Смятам, че благодарение на компромисните изменения, които бяха подписани от трите най-големи политически групи в Парламента, успяхме да намерим истинско решение на този проблем. Решение, което заимства успешните елементи от предишни законови актове в Европейския съюз, което представлява компромис между различните правни положения в държавите-членки и което също така дава своя принос за защитата на правата на работниците и служителите.

Последната ми забележка засяга 14-ата директива, по която също съм докладчик. Ситуацията е подобна на тази с европейското дружество. Нашата цел е да използваме това законодателно предложение за резолюция, за да принудим Комисията да направи конкретно предложение, както направихме в случая с европейското частно дружество, и ние наистина очакваме Комисията да направи това, за да бъде премахнат един от последните пропуски в дружественото право и да се гарантира свободата на установяване на предприятията. Искрено ви благодаря за вниманието.

  Edit Herczog, докладчик. – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, наближава краят на един дълъг процес, на един дълъг и успешен процес, чрез който успяхме да придвижим малките и средни предприятия от периферията към центъра. Достигането до етап, на който вътрешният пазар е единен, но не и хомогенен, бе продължителен процес. Дълъг път, в края на който виждаме, че 23-те милиона малки и средни предприятия работят при същите административни тежести и правила, както и големите европейски дружества, които са 41 000, макар че първите определено не могат да излязат на пазара при същите условия.

Според нас през последните пет години Комисията, под ръководството на г-н Ферхойген, извървя дълъг път и сега ние приветстваме промяната във философията в Европейския съюз, чиято цел е да се премахнат препятствията, които срещат малките и средни предприятия както на равнище ЕС, така и в държавите-членки. Една от възможностите за увеличаване на оборота на малките и средни предприятия е да се създадат условия повече от тях да излязат на европейския вътрешен пазар, тъй като в момента само 8 % от предприятията са направили това, като едва 15 % от техния оборот идва от този пазар. Техният оборот може да се увеличи, ако те са в състояние да участват по-масово в програми и проекти за научни изследвания в областта на иновациите и развойната дейност. Ако на малките предприятия бъдат осигурени по-леснодостъпни източници на парични средства и финансиране, отколкото в момента, това би подпомогнало тяхната пазарна дейност. Оборотът им може да се увеличи, ако най-накрая създадем патент на Общността, предотвратявайки по този начин злоупотребата със създадената от малките предприятия интелектуална собственост за производството на евтини фалшиви продукти.

Смятам, че най-чувствителното предизвикателство от гледна точка на успеха на цялата Лисабонска стратегия определено е оказването на помощ на малките и средни предприятия от техните собствени държави-членки на вътрешния пазар на Европейския съюз. Освен казаното обаче, трябва да отбележим, че в сегашната икономическа ситуация съществуват проблеми с основния източник на финансиране на малките и средни предприятия. Защото този източник продължават да бъдат кредитите. Повишената чувствителност на финансовите институции към риска обаче означава, че все повече и повече дружества имат затруднения в достъпа до кредит. Позовавайки се на несигурността на икономическата ситуация, банките се въздържат да дават заеми в тези среди. Управителите на малките и средни предприятия се оплакват, че хиляди дружества и десетки хиляди работни места може да бъдат застрашени. В наш основен интерес е да се гарантира, че средствата, които са предназначени да инжектират ликвидност в системата, достигат до икономиката, вместо да стоят в банковите сейфове. Една от най-важните стъпки е банките да започнат да стимулират възможно най-бързо икономиката и малките и средни предприятия.

Другото предизвикателство е да се изгради европейска солидарност. Това е единственият начин да се предложи по-ефективна защита от тази, която държавите-членки могат да предоставят на малките и средни предприятия, които заради кризата са в затруднено положение. Казвайки това, искам да подчертая, че положението на малките и средни предприятия и начинът, по който се решава този въпрос, са също и изпитание на европейската солидарност. То показва, че Европа е в състояние да поеме общ риск, включително с държавите-членки извън еврозоната. Мерките, които са насочени най-вече към стабилизиране на еврозоната, лесно могат да доведат – и те вече доведоха – до финансов вакуум извън еврозоната. Следователно в настоящата ситуация трябва да отправя искане към отговорните за вземането на решения лица в Европа и към представителите на банковия сектор да не позволяват Европа да бъде разделена на две части, движещи се с различна скорост, тъй като рухването на един регион, в който малките и средни предприятия играят решаваща роля – съставляват повече от 90 % от всички фирми – ще доведе до катастрофални икономически последици. За тази цел моля за съдействието на Комисията и на моите колеги. Благодаря на докладчика, г-жа Nicole Fontaine, и на докладчиците в сянка за тяхната работа и отново бих искала да поздравя г-н Ферхойген за постигнатото до момента.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, преди всичко бих желал да благодаря на двамата докладчици. Дамите са с предимство – и това не е принцип отсега – така че ще започна, като благодаря на г-жа Herczog за качеството на нейния доклад относно Законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“) и за силната подкрепа, която тя предоставя за инициативата на Комисията да бъде създадена цялостна политика в областта на малките и средни по размер предприятия. Бих искал също да отдам дължимото на г-н Lehne – не само за неговата ефективност и работа при направляването на статута на частното дружество чрез процедурата на консултации, но също и за интересните и творчески решения, които бяха представени в доклада.

Вече действително се намираме на критичен етап. Всеки ден чуваме съобщения, като например за необходимостта да се засили и поднови доверието във функционирането на световната икономика. Финансовата и икономическа криза засегна наистина тежко европейските предприятия и смятам, че сега е по-важно от всякога да използваме пълния потенциал на малките и средни предприятия. Те са „спасителното въже“ за европейската икономика.

Законодателният акт за малкия бизнес, който Комисията прие през юни 2008 г., предвижда цялостна рамка за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни действия, насочени към осигуряване на растеж и конкурентоспособност на малките и средни предприятия в рамките на Лисабонската стратегия. В него се предлагат 10 принципа на политиката и редица конкретни инициативи, така че интересите на малките и средни предприятия да заемат централно място при вземането на решения – както каза г-жа Herczog, преместване на малките и средни предприятия в центъра на вниманието и на стратегиите.

Законодателният акт за малкия бизнес включва пакет от законодателни инициативи, включително предложението за статута на европейското частно дружество. Законодателният акт за малкия бизнес има за цел да гарантира, че принципът „Мисли първо за малките!“ и приоритетното положение на малките предприятия са заложени трайно и необратимо в политиката на Съюза. Законодателният акт за малкия бизнес също така призовава за по-голяма признаване на предприемачеството и предприемачите. В момент като този повече от всякога се нуждаем от хора, които са готови да предприемат инициативи, да изготвят проекти и да поемат рискове. Затова ние също така смятаме, че честните предприемачи, които са имали неуспех в бизнеса, заслужават втори шанс.

В настоящата икономическа криза трябва да установим приоритети и да се съсредоточим върху бързото изпълнение на тези действия, които имат най-силен потенциал да допринесат за възстановяването. В плана за действие на законодателния акт за малкия бизнес и в Европейския план за икономическо възстановяване се предлагат амбициозни мерки в три ключови области: първо, облекчени правила за предлагане на особено необходимия кредит; второ, намаляване на административната тежест; и трето, оказване на помощ на малките и средни предприятия, когато извършват търговска дейност в чужбина.

Успехът на законодателния акт за малкия бизнес зависи от гладкото сътрудничество между всички заинтересовани страни. Благодарим ви за вашата подкрепа. Резолюцията, която Парламентът прие в началото на декември, бе навременна и силно приветствана инициатива. Както знаете, на срещата на високо равнище, която се проведе по-късно през декември под френското председателство, държавните и правителствени ръководители единодушно одобриха законодателния акт за малкия бизнес.

Затова е важно Парламентът да даде днес своята пълна подкрепа за доклада на г-жа Herczog, за да се създаде солидна и легитимна основа за по-нататъшни действия. Бих искал да ви приканя да насърчавате законодателния акт за малкия бизнес в своите страни и райони, с което ще помогнете да се гарантира, че тази амбициозна политическа програма ще се превърне в реалност и че тя наистина помага на малките и средни предприятия в ежедневната им търговска дейност.

Сега бих искал да премина към двата доклада на г-н Lehne. Парламентът винаги е бил твърд поддръжник на статута на европейското частно дружество. Вашият доклад по собствена инициатива от 2006 г. и бързото разглеждане на предложението на Комисията допринасят значително за успеха на новия статут на европейското дружество.

Статутът на частното дружество е ключов елемент от законодателния акт за малкия бизнес. Той е създаден за малки и средни предприятия. Затова Комисията предложи европейско частно дружество да може да се учреди както всяко местно дружество, без да съществува изискване да се извършва стопанска дейност в различни държави-членки или да има съдружници/акционери от повече от една страна – точно като местна фирма. Има и такива, които смятат, че подобно изискване за презгранична дейност е от съществено значение за формата европейско дружество. Резолюцията на Парламента, която позволява на дружествата да избират между различни трансгранични елементи, допуска гъвкавост. Европейските частни дружества биха могли да се съобразят с това изискване, например като учредят дъщерно дружество или просто като впишат намерението си да извършват презгранична дейност.

Вие предлагате също гъвкаво решение относно минималните капиталови изисквания. Както знаете, в предложението на Комисията се изисква минимален капитал от само 1 евро и от тук нататък се предоставя на съдружниците/акционерите да вземат решение за това от какъв капитал се нуждае тяхното европейско частно дружество. Тази разпоредба се поставя под въпрос от онези, които считат, че капиталовите изисквания играят роля за защитата на кредиторите на малки предприятия.

В доклада на Европейския парламент се предлагат алтернативни решения за подобряване на защитата на кредиторите. Това означава, че дружествата ще могат да избират между режим за защита на кредиторите на основата на платежоспособност или на основата на поддържане на капитал.

Комисията е съгласна с тези елементи от доклада, които имат за цел да се повиши единността на статута и по този начин да се увеличи правната сигурност на неговото прилагане. Сред тях са изискването за вписване на предмета на дейност на дружеството, изясняване, че забраната за публично предлагане на акции не забранява предлагането на акции/дялове на работници или служители на дружеството или подобряване на правилата относно задълженията и отговорността на директорите. Всички те имат полезен принос, който ще улесни прилагането на този статут.

Приветствам също така полезното предложение за арбитражна клауза, която насърчава съдружниците/акционерите да използват алтернативни средства за разрешаване на спорове.

И накрая, трябва да спомена темата, която бе най-широко обсъждана в Парламента и извън него, която засяга участието на работниците в съветите на европейските частни дружества. Както вече споменах, Комисията състави статут за по-малките предприятия. Участието на работници и служители в малките и средни предприятия се практикува само в няколко държави-членки и поради тази причина приемането на решение, което се основава на националното законодателство, разрешаващо съвместното съществуване на различни модели, изглежда най-подходящият и разумен подход.

Измененията на Парламента въвеждат допълнителни и сложни разпоредби, които не се прилагат по отношение на учредените съгласно националното законодателство малки и средни предприятия в повечето държави-членки. Вероятно това ще направи статута на европейското частно дружество непривлекателен в тези държави-членки и ще направи този вариант по-малко приложим за малките и средни предприятия.

В заключение, във Вашия доклад се съдържат редица полезни решения. Някои от тях може да послужат като много добра основа за постигането на по-бърз компромис между държавите-членки. Поради това Комисията приветства приемането на този доклад.

И накрая, по отношение на презграничното преместване на седалища на дружества: Комисията е информирала Парламента по други поводи за своите основания да не предложи 14-та директива в областта на дружественото право. Тези основания все още важат. Съгласни сме с докладчика, че дружествата трябва да разполагат със свобода на установяване в рамките на единния пазар и да могат да преместват своите седалища от една държава в друга. Не сме убедени обаче, че предлагането на ново законодателство в настоящия момент е най-доброто решение за постигането на тази цел. Практиката на Съда на Европейските общности ясно разрешава мобилност на дружествата. Освен това съществуващото законодателство – Директивата относно презграничните сливания – предвижда рамка за осъществяването на преместването, включително необходимите гаранции по отношение на трети лица. По-специално, Директивата относно презграничните сливания разрешава дружество да учреди ново дъщерно дружество в друга държава и след това да осъществи сливане между съществуващото дружество и това дъщерно дружество. Процедурата по преместване и гаранциите, които се предлагат от комисията по правни въпроси, са много сходни с предвидените в директивата.

Нашите икономически анализи показват, че сложността на процедурата по презгранични премествания ще бъде съпоставима с тази на процедурата по презгранични сливания. Директивата относно презграничните сливания трябваше да бъде транспонирана от държавите-членки до декември 2007 г. Твърде рано е да се направи оценка на нейното пълно прилагане. Преди да се заеме с ново законодателство, Комисията следва първо да оцени как тази съществуваща отскоро регулаторна рамка функционира на практика. Също така не сме убедени, че директивата ще подобри съществуващата ситуация съгласно националното законодателство и съдебната практика на Съда на Европейските общности в тази област.

И накрая, в светлината на гореизложеното и предвид края на мандата на настоящата законодателна власт, би било по-подходящо следващата Комисия да вземе решение как да процедира по въпроса за преместването на седалища на дружества. Дотогава ще стане ясно и по какъв начин е бил решен въпросът с преместването на седалища в статута на европейското частно дружество.

  Gunnar Hökmark, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (SV) Г-н председател, условията за малкия бизнес днес са от решаващо значение за растежа на заетостта утре. Те са жизненоважни за способността ни да излезем от тази криза с по-добра, по-висококвалифицирана и конкурентоспособна икономика. Малките предприятия са движещата сила в развитието на иновациите, но отново малките предприятия са тези, които в момента срещат най-големи проблеми с кредитирането в различните държави-членки и в Европейския съюз като цяло.

Това, което имаме намерение да направим в този случай със статута на европейското частно дружество – и аз бих искал да благодаря на Комисията за предложението и на докладчика за извършената работа – е да отворим вътрешния пазар за малкия бизнес в същата степен, както и за големите дружества. Трябва да се направят промени в тази посока. Както дискутирахме в комисията по икономически и парични въпроси, става въпрос за извършване на пълно опростяване на правилата, което ще отвори вратите за малките предприятия.

Целта е да се гарантира, че в резултат от начина на провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки малките фирми ще могат да участват в процедурите за обществени поръчки в същата степен, както големите дружества. Целта е да се улесни презграничната дейност на малките фирми, включително по отношение на въпроси като внасянето на ДДС и борбата с бюрокрацията, която в момента се оказва, че играе възпираща роля. Целта е също така да се осигурят по-добри условия за разширяване и растеж на европейските финансови пазари чрез предоставянето на по-добър кредитен пазар за малкия бизнес чрез усилията на Европейската инвестиционна банка и други организации. И накрая, бих искал да кажа:

(EN) Малкото е красиво. Малкото днес ще бъде голямо утре и ще създава нови работни места и по-голям просперитет.

  Harald Ettl, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (DE) Благодаря, г-н председател. Понастоящем прехвърлянето на седалището на дадено дружество е свързано с административни пречки, разходи и социални последици и не предлага необходимата правна сигурност на акционерите, кредиторите и работниците. От проведените през 2004 г. обществени консултации става ясно защо е важно да се приеме Четиринадесетата директива.

Ето защо призовавам Комисията да представи законодателно предложение по този въпрос възможно най-бързо с цел едновременно да се опрости мобилността на дружествата и да се гарантира, че въпросът с участието в управлението, свързан с прехвърляне на седалището на дадено дружество, не зависи само от Съда на Европейските общности.

Бъдещата Четиринадесета директива не трябва да предоставя възможност за избягване на системите с активно участие. В никакъв случай не трябва да се ограничават сега съществуващите права. За да се гарантира последователността и същността на процедурите за участие на служителите в управлението, следва да се позоваваме на Директивата за създаване на европейски работнически съвети, на Десетата директива и на Директивата за информиране и консултиране на работниците. Жизненоважно е своевременно да се предоставя информацията и планът за преместване да бъде изработен, преди дружеството да прехвърли седалището си.

  Donata Gottardi, докладчик по становище на комисията по икономически и парични въпроси. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, регламентът за европейските частни дружества, който предстои да приемем, допълва рамката за видовете дружества, които следва да бъдат регулирани на европейско равнище. На някои места окончателният текст прилича на този, предложен от комисията по икономически и финансови въпроси.

Съжалявам, че не се възползвахме от възможността да изискаме Комисията да бъде по-решителна, да предприеме допълнителни действия за определяне на конкретни системи за данъчно облагане, подходящи счетоводни системи и единни правила, които да се прилагат в случаи на решаване на спорове, несъстоятелност, преобразуване, сливане, разделяне, ликвидация или недействителност.

Все още редица области остават в обсега на националното дружествено право, което води до припокриване на отделните равнища и до увеличаване на разходите. Ако постигнем съгласие относно значимостта на създаването на обща европейска система и ако искаме да избегнем опортюнистично прехвърляне, сега когато рамката е готова, след Европейското дружество и Европейското кооперативно дружество би било добре да планираме преразглеждането на този въпрос и да го прехвърлим на следващото равнище.

  Harald Ettl, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, представеното от Комисията предложение за европейските частни дружества в рамките на законодателния акт за малкия бизнес има някои сериозни слабости. Въпроси като интересите на кредиторите, работниците, потребителите и малките доставчици почти не са засегнати. За да спомена някои от разпоредбите, ще кажа, че се предвижда минимален капитал от 1 EUR, а освен това и неадекватни процедури за регистрация, липса на изискване за презгранична дейност и разделяне на учредителния договор, седалището и действителното място на осъществяване на стопанска дейност.

Последното би могло да доведе до заобикаляне на процедурите за участие на служителите в управлението. Всяка нова директива в областта на европейското дружествено право следва да спомага за постигане на целта за хармонизиране на правата на служителите и за идеята за европейски стандарт за участие в управлението въз основа на новия Договор за реформа на Европейския съюз, включително Хартата за основните права. Правата на служителите са основни права за социална Европа.

  Anja Weisgerber, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, малките и средни предприятия са гръбнакът на нашето общество и осигуряват 67 % от работните места в частния сектор в Европа.

Ето защо приветствам инициативата „Мисли първо за малките!“ и поемам ангажимента да гарантирам, че този принцип се спазва при определяне на политиката на всички политически и административни равнища. Сега, във време на финансова криза, е особено важно да създадем истинска, осезаема добавена стойност за малките и средни предприятия, за да засилим влиянието на тези предприятия като стабилизиращ фактор в условията на криза.

В качеството ми на докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси участвах във формулирането на идеите, които предстои да бъдат гласувани сега. Редица от моите предложения бяха включени в текста, включително това за значимостта на принципа за „гъвкава сигурност“. Тази идея трябва да създаде гъвкави пазари на труда, на които се гарантира и висока степен на сигурност по отношение на заетостта.

Призивът ми за трудово законодателство, осигуряващо надеждна основа за малките и средни предприятия, също бе взет предвид. Малките и средни предприятия (МСП) често не могат да си позволят обособяването на правни отдели или на отдели за управление на човешките ресурси и поради това зависят от прости и ясни разпоредби.

Едно от най-важните ми искания – а именно „МСП тест“ за законодателни инициативи, също бе подкрепено от компетентната комисия. Бюрокрацията трябва да бъде прекъсвана в зародиш. Необходимо е да се извършва системна оценка на въздействието при приемане на нови закони. Преди приемането им следва да се направи преглед на всички разпоредби на ЕС във връзка с въздействието им върху МСП. За мен е важно резултатите от този МСП тест да бъдат предмет на независима оценка от независима структура и тази идея бе включена в текста.

Малките и средни предприятия са изправени пред конкретни предизвикателства в контекста на световната финансова криза. Ето защо изразявам твърдо подкрепата си за отправения в доклада призив предложенията на експертната група на високо равнище на независимите заинтересовани страни относно административните тежести, председателствана от г-н Stoiber, да бъдат осъществени възможно най-бързо. Необходими са бързи действия, за да се възползваме от този потенциал.

  Othmar Karas, докладчик по становище на комисията по правни въпроси. – (DE) Г-н председател, всички знаем, че капацитетът ни за разширяване на потенциала на малките и средни предприятия (МСП) за растеж и иновации е от изключително значение за просперитета на Европейския съюз. МСП имат решаваща роля и за преодоляване на кризата. Ето защо трябва да намалим тежестта върху тях и да ги подкрепим, ръководени от идеята за по-малко правила с по-голямо значение за МСП.

Като председател на междуведомствената група за МСП бих искал да поясня обаче, че законодателният акт за малкия бизнес е само декларация за намерения от страна на държавните и правителствени ръководители. Декларациите за намерения сами по себе си не са от полза за МСП. Ето защо недвусмислено призоваваме националното и европейското законодателство да бъдат водени от принципа „Мисли първо за малките!“ и отправяме четири искания.

Първото е държавите-членки да обявяват как и в какви срокове ще въведат основните елементи на принципа „Мисли първо за малките!“ в националното законодателство. Второ, държавите-членки следва задължително да покажат напредък по прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ в годишните доклади за националните програми за реформи във връзка с Лисабонския процес. Трето, нуждаем се от стандартни критерии за оценка на напредъка по прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“. И четвърто, в бъдеще принципът „Мисли първо за малките!“ трябва също да бъде утвърден като задължителен компонент в законодателството на европейско равнище. В допълнение, в отговор на настоящите събития бих казал, че е необходимо да се направи преглед на всички съществуващи разпоредби във връзка с процикличното им въздействие върху МСП. Трябва да предприемем бързи действия в тази насока.

  Председател. - За съжаление, нямаме възможност да изслушаме комисията по правата на жените и равенството между половете, тъй като г-жа Podimata не е на разположение в момента.

  Nicole Fontaine, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, първо бих желала да подчертая значимостта на това общо разискване за малките и средни предприятия (МСП). Искрено се надявам те да възприемат ясното послание, който нашият Парламент иска да отправи към тях.

Групата ни приветства с ентусиазъм законодателния акт за малкия бизнес, който Комисията ни представи миналия юни. Вярно е че от 2000 г. насам се предприемат различни инициативи във връзка с МСП. Тези инициативи бяха оценени, но бяха неадекватни. Защо неадекватни? Защото според хората, към които са насочени тези инициативи, те прекалено често остават само добри намерения. Днес обаче трябва да стигнем по-далеч и законодателният акт за малкия бизнес ни дава тази възможност, тъй като е част от един наистина изпреварващ, глобален подход.

Бих искала да посоча, че Европейският парламент вече отбеляза успех, тъй като след отправения от нас въпрос с искане за устен отговор през декември Съветът по конкуренция единодушно прие плана за действие, който току-що бе споменат от члена на Комисията, г-н Фигел.

Това ясно показва силната политическа воля на правителствата и днес бих искала да приветствам отличния доклад на г-жа Herczog, който своевременно дава допълнителен тласък на този процес. Бих искала също така да изразя благодарността си за качеството на сътрудничеството и за отличната работа, която постигнахме в комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Днес на пленарното заседание предлагаме само две изменения, което показва колко добре сме си свършили работата.

По отношение на нашата група, предвид предложените от нас изменения и факта, че докладчикът ги прие с готовност, ние започваме да търсим възможност държавите-членки и структурите на Общността да се ангажират по-активно, за да гарантират, че планираните мерки наистина ще бъдат от полза за МСП.

Призоваваме принципът „Мисли първо за малките!“ да бъде задължителна и неразделна част от бъдещото законодателство. Настояваме за патент на Общността и, разбира се, също за финансови средства, до които да има ефективен и бърз достъп.

  Ieke van den Burg, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, надявам се, ще ми позволите първо да кажа нещо в отговор на изявлението на Комисията.

На първо място, жалко, че колегата на члена на Комисията, г-н Макрийви, не е тук. Вероятно отново е започнал сезонът на конните надбягвания. Наистина съжалявам, тъй като въпросът относно дружественото право действително е важен за нас и е изцяло в неговата компетенция. Второ, г-н член на Комисията, има основания да изразя съжалението си във връзка с Вашите аргументи срещу предложенията на Парламента относно съвместното вземане на решения с участието на служителите. Ние ясно заявихме, че то не е насочено към малките предприятия, а че статутът на Европейско частно дружество (SPE) е достъпен за всички дружества и не зависи от размера им. Не желаем статутът на SPE да дава възможност за нарушаване или заобикаляне на съществуващото законодателство – това е много важен аспект от съвместното вземане на решения. Не желаем просто работа, за да оцеляваме, нито да създаваме нов Делауеър в Европейския съюз, в който дружествата да могат да заобикалят този вид законодателство.

Трето, по отношение на Четиринадесетата директива – която, знаем, г-н Макрийви не подкрепя особено – Вие повторихте неговите аргументи. Трябва сериозно да вземе предвид фактът, че Парламентът наистина желае той да представи това предложение.

Четвърто, заедно представихме предложение за резолюция, с което изискваме Комисията да проведе консултации със социалните партньори въз основа на член 138. Така би било правилно, преди да приемем регламент относно SPE, тъй като съвместното вземане на решения е въпрос, който се разглежда съгласно член 138 от Договора за ЕС и за който е необходимо първо да се проведат консултации със социалните партньори. Това не бе направено. Сега искаме да бъде направено незабавно. Ако има подобна реакция от страна на Комисията обаче, ще обмисля сериозно и ще предложа моята група да преразгледа въпроса за това дали можем да подкрепим формата SPE. Питам се дали не бихте могли да поговорите по телефона с г-н Макрийви и г-н Шпидла тази вечер, за да проверите дали преди гласуването утре можете да представите по-добро предложение.

Накратко, тъй като времето ми за изказване изтича, позицията на PSE не е срещу възможността малките и средни предприятия да получат нов статут. Всъщност ние я подкрепяме, но сме против такъв вид злоупотреба. С докладчика намерихме много добро компромисно решение. То е много актуално, не е морално остаряло, а напротив – подходящо за настоящия момент предвид катастрофалния начин, по който функционират акционерите и финансовите пазари, а именно да се обсъди по-ефективен начин за управление на дружествата, в което да участват и служителите. Г-н член на Комисията, Вие, Вашият колега и останалите отговорни членове на Комисията наистина трябва да обмислите дали не можете да направите по-положително изявление пред Парламента.

  Jean Marie Beaupuy, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, бих искал, разбира се, да поздравя г-жа Herczog за отличния доклад, съдържащ 90 точки относно законодателния акт за малкия бизнес.

Въпреки това обаче, г-н член на Комисията, работата на Европейския парламент ще бъде ефективна само в случай на бързо и ефикасно прилагане на този акт във всяка отделна държава.

В началото на изказването си споменахте, че въз основа на този доклад ще създадете глобална стратегия, но няма да пренебрегнете факта, че в момента има финансова криза, икономическа криза и криза във връзка с изменението на климата, които изискват бърз отговор от наша страна.

Ще дам два примера. Първи пример: Призовавам плащанията на дружествата да се извършват в срок от 30 дни. Това е включено в точка 87 относно кохезионните фондове. Призовавам Комисията и държавите-членки да предприемат мерки за плащане на дружествата на всички договори за възлагане на обществени поръчки в рамките на 30 дни.

В допълнение, предвид всеизвестния факт, че 20 % от заявленията за несъстоятелност произтичат от закъснели плащания от страна на публичните органи, можем да разберем в каква степен тези действия от страна на правителствата и Комисията ще намалят равнището на безработица, нарастваща ежедневно.

Втори пример: бюрокрация. В точка 72 призоваваме бюрокрацията да се намали с най-малко 25 %. Мога да ви кажа, че аз, в качеството си на директор на дружество, очаквам такава конкретна мярка в продължение на години. Задълженията на директорите на дружества не се състоят в това да попълват формуляри по цял ден, а да предлагат стоки и услуги на европейските граждани.

Ако обърнете внимание на този призив, г-н член на Комисията, не само в допълнение към глобалната стратегия, която искате да създадете, но и по отношения на реакцията на правителствата и Комисията на практика, тогава, в рамките на сега съществуващите планове за възстановяване, ще има разпоредби, предоставящи непосредствени решения за нашите граждани.

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, в изказването си на настоящото разискване бих искал да обърна внимание на четири въпроса. Първо, бих искал да изразя надежда, че докладът на г-н Lehne ще стимулира Европейската комисия да изготви подходящи законодателни мерки, които в съответствие с принципа за свободата на установяване, гарантирана в Договора, ще позволят на дружествата да преместват седалището си в Европейския съюз, без да бъдат обременявани допълнително от бюрократични изисквания.

Второ, тези видове прехвърляне следва, напротив, да допринесат за защита на съществуващите права на акционерите, кредиторите и най-вече правата на служителите. Бих искал да изразя надежда, че тези решения, предложени от докладчика, сред които изготвяне на предложение за прехвърляне и най-вече доклад, който обяснява и обосновава правните и, преди всичко, икономическите аспекти на предложеното преместване на седалището на дружеството и последствията от него за акционерите и работниците, няма да бъдат допълнителна пречка за преместване на дружествата.

Четвърто и последно, изглежда, че конкуренцията по отношение на данъчното облагане и заплатите е основната движеща сила на предложените решения, тъй като се счита, че има положителен ефект върху икономическия растеж в отделните държави-членки и съответно в целия Европейски съюз.

  Francis Wurtz, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, проектът на статут на Европейското частно дружество е представен като компонент от законодателния акт за малкия бизнес.

В тази рамка и предвид модела на САЩ в началото се разглеждаше въпросът за заделяне на определен брой договори за възлагане на обществени поръчки за малките предприятия. Тези благородни намерения заслужават възхищение.

За съжаление сега, когато този акт е готов, заедно с документа за Европейското частно дружество, той е напълно различен. Първо, вземете размера на предприятията, към които е насочен. На мястото на малките предприятия вече навлезе по-неясното понятие малки и средни предприятия. В крайна сметка се стигна до това, че – както чета в обяснителния меморандум на проекта за регламент, приет от Комисията – „в същото време уставът има потенциала да облагодетелства по-големи дружества и групи“. Това напълно променя философията на политиката и възниква въпросът какво ще се случи с тези псевдо малки и средни предприятия. В действителност те ще бъдат дъщерни дружества на многонационални такива, а те, както знаем, от дълго време очакват единен, по-необвързващ устав от този, прилаган в момента към дружествата, които контролират в различните европейски държави.

Нека сега разгледаме какви са ползите за дружествата, които се предлагат от статута на Европейското частно дружество (SPE). Вече не става въпрос за предоставяне на лесен достъп до договори за възлагане на обществени поръчки. По-скоро – отново чета в обяснителния меморандум към текста на Комисията – целта му сега е „подобряването на рамковите условия за различните видове предприятия в Единния пазар“. За тази цел всички частни европейски дружества могат да имат седалище в една държава, а реално да осъществяват дейността си в друга. Те също така биха могли да прехвърлят седалището си в държава-членка по избор.

Как е възможно в такъв случай да не видим в тези разпоредби, че на въпросните дружества се предоставя възможност да създадат без ограничения дружества, регистрирани в някой така наречен „данъчен рай“ при възможно най-либерален бизнес климат. Не определя ли Комисията, че „приложимото правно значимо законодателство е законодателството, приложимо за дружествата с ограничена отговорност на държавата-членка, в която е седалището на SPE“?

Европейската конфедерация на профсъюзите правилно отбелязва, че съществува голяма опасност дружествата да използват статута на SPE, за да заобикалят законодателството, което в най-голяма степен защитава интересите на работниците.

Сега разбираме защо Комисията не проведе консултации със синдикалните организации, преди да приеме предложението си, а се задоволи само с формалните онлайн консултации.

За да обобщя – когато чета това предложение за регламент, става ясно, че акцентът върху малките предприятия е поставен преди всичко, за да се представят нещата в достатъчно благоприятна светлина, така че да се получи приемлив преработен вариант на печално известния принцип за „страната на произход“. С други думи, преработен „Болкещайн“.

Ето защо моята група предлага Парламентът да изпрати ясно послание до Комисията и Съвета, като отхвърли това предложение за статут на Европейското частно дружество.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, считам, че трябва да разрешим тази криза на малките и средни предприятия напълно по европейски. Свидетели сме на епидемия, засягаща малките и средните предприятия в целия континент, причинена от липсата на достъп до кредити. Проблемът е, че банките не кредитират предприятията. Вярно е също така, че опитите на някои правителства да финансират банките, така че те от своя страна да финансират малките предприятия, се провалят, тъй като в същото време никой не знае какви са реалните дългове на банките.

Ето защо предлагам отделните държави, чрез национализиране на националните си банки, да препоръчат отпечатването на пари или на бордера с парична равностойност за финансиране на малките предприятия. Подобен опит бе направен наскоро в Република Тайван, която издаде бордера, които имат стойността на пари за всякакви нужди и цели, и ги раздаде на своите граждани под формата на индивидуални бордера. Това означава, че Република Тайван е емитирала 3 милиарда щатски долари или евро за всякакви нужди и цели.

Ние трябва да направим същото, трябва да кредитираме малките предприятия, като емитираме пари на практика не като държави с дълг, а като държави с кредит.

  Georgios Papastamkos (PPE-DE). - (EL) Г-н председател, ще се спра в изказването си на първия въпрос, който бе предмет на разискването – статута на Европейското частно дружество (SPE). Както знаете, само 8 % от европейските малки и средни предприятия (МСП) извършват трансгранични транзакции във време, когато МСП са 99 % от всички дружества в Европейския сьюз.

Този факт потвърждава недостатъците на прилаганата към момента политика за насърчаване на стопанската дейност в рамките на Общността. Той също така доказва и необходимостта от приемането на целенасочени мерки за създаване на единна и по-благоприятна нормативна рамка на европейско равнище.

Сега световната икономическа криза засегна реалната икономика – милионите малки и средни предприятия в Европа. При сегашните обстоятелства основната ни цел трябва да бъдат малките, ефективни предприятия.

Направеното от Комисията към Съвета предложение за регламент е стъпка в правилната посока, която според мен е да се намали максимално административната тежест за малките и средните предприятия в Европа, които трябва да изпълнят редица административни изисквания на местната администрация, за да основат дружество.

Гъвкавостта и уеднаквяването на европейските частни дружества, минималното изискване за трансграничен характер, опростяването на проверките за законосъобразността на документите и учредителния договор, и принципът за начален капитал от 1 EUR са основополагащите принципи на една стратегия, която може да даде добър стимул за развитие на предприемачеството в рамките на Общността.

В заключение, бих искал да поздравя докладчика, г-н Lehne, за усилията, които е положил за постигане на компромис между разнопосочните становища, формулирани от колегите му от комисията по правни въпроси и от различните политически групи.

  Manuel Medina Ortega (PSE). - (ES) Г-н председател, мисля, че разискването тази вечер е от полза за изясняване на някои въпроси, например: първо, фактът, че разискването за европейските частни дружества се провежда едновременно с това за малките предприятия в Европа не означава, че Европейското частно дружество непременно е малко дружество.

И аз като г-жа van den Burg считам – и в критиката си относно предложението г-н Wurtz също го подчерта – че статутът на Европейското частно дружество, представен в предложението на Комисията и одобрен от комисията по правни въпроси, е инструмент за създаване на предприятия, които биха могли да бъдат големи и които имат определени характеристики, като например ограничаване на отговорността на партньорите и забрана за търгуване на тези предприятия на публичните пазари. Както статутът на Европейското частно дружество, така и този на съответната национална дружествена форма обаче могат да се прилагат за малки или за големи предприятия.

Както спомена г-жа van den Burg, точно поради гъвкавостта, поради способността на Европейското частно дружество да се приспособява ние трябва да бъдем изключително предпазливи. Това бе задачата на комисията по правни въпроси. Приетите от комисията по правни въпроси изменения, които са многобройни, целят да се избегне възможността формулата на Европейското частно дружество да бъде основа за появата на европейски Делауеър, както се изрази г-жа van den Burg. Това важи с особена сила в една от проблемните за г-н Wurtz области, а именно участието на работниците в управлението на дружествата.

Мисля, че приетият от комисията по правни въпроси текст ясно посочва тези ограничения. Тук, както спомена и г-н Wurtz, не става въпрос за прилагане на правилото за страната на произход, а по-скоро в съответствие с приетите от комисията по правни въпроси правила – и аз бих препоръчал на г-н Wurtz да прочете приетите от нас изменения – съществува набор от ограничения, които не позволяват правилото за страната на произход да се прилага за онези дружества, в които обхватът на участието на работниците и служителите в управлението е по-голям. Те са включени изчерпателно в приетите от нас изменения и аз считам, че с така направените изменения е напълно приемливо този текст да бъде приет, дори и от гледната точка на г-н Wurtz.

С други думи, обсъждаме форма на европейско дружество, която съществува във всички държави-членки и която трябва да се хармонизира в контекста на Европейския съюз. Не трябва обаче да позволяваме тези дружества да се превърнат във виртуални субекти – те трябва да съществуват според конкретните условия в дадена държава и да са в съответствие с националното законодателство, особено в такава деликатна област като съвместното вземане на решения с участие на работниците и служителите.

Считам, че текстът, приет от комисията по правни въпроси, предлага съществени допълнения. Ето защо Комисията би допуснала грешка, ако не ги вземе предвид.

Мисля, че предложените от комисията по правни въпроси изменения целят да намалят недостатъците в текста на Комисията и считам, че Парламентът може да го приеме с чиста съвест не само поради напредъка, който отбелязва по отношение на малките дружества, но също и с оглед на управлението на този тип дружество, което съществува по закон и което ще подлежи на строг контрол от страна на работниците при наличие на система за съвместно вземане на решения.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Jorgo Chatzimarkakis (ALDE). - (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, днес малките и средни предприятия (МСП) са по-важни от всякога. МСП са от особено значение на фона на икономическата и финансова криза, причинена по-скоро от големите, отколкото от малките предприятия. МСП са важни, защото скоро също ще бъдат засегнати, а те са особено важни за икономическото развитие.

В държавата, която познавам най-добре, МСП притежават 20 % от всички патенти и съставляват 40 % от всички брутни инвестиции, 49 % от общия оборот, 70 % от всички работници и 80 % от всички стажанти. Сега се нуждаем от преосмисляне. Трябва да натиснем бутона за връщане в изходно състояние. Трябва да насърчаваме предприемаческия дух – това е целта на законодателния акт за малкия бизнес.

Бих искал да поздравя г-жа Herczog за този доклад. Всъщност сега е важно да представим и да разглеждаме МСП като модел, да преосмислим мерките за подпомагане, да дадем предимство на малките предприятия при търгове за възлагане на обществени поръчки (чрез прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“) и да предотвратим намесата на публичните органи в областта на конкуренцията. Ето защо Ви поздравявам. Това, от което се нуждаем сега, са данъчни облекчения за секторите с по-големи потребности от работна ръка.

  Eoin Ryan (UEN). - (EN) Г-жо председател, аз също приветствам този доклад. Около 80 % от всички нови работни места в Европейския съюз са създадени от малките и средни предприятия (МСП), а конкретно в моя избирателен район, Дъблин, близо 400 000 души са заети в около 100 000 дружества в сектора на МСП.

Сега, в тези трудни времена, трябва да направим всичко по силите си, за да подкрепим тези дружества. Приветствам факта, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) има фонд от 31 млрд. EUR за МСП, но считам, че е необходимо да се направи повече в тази област.

Намаляването на формалностите и бюрократичните пречки също заслужава похвала. Тази стъпка води до спестявания за Европейския съюз в размер на около 2,3 млн. EUR. Наскоро имах среща с члена на Комисията г-н Ферхойген, на която заедно с представители на бизнеса от Ирландия обсъдихме проблемите, пред които са изправени. Има една идея, върху която е добре да се помисли – идеята за мораториум върху новите бюрократични пречки, идващи от Европа, тъй като те задушават бизнеса. В тези трудни времена трябва да направим всичко по силите си, за да се уверим, че предприятията ще оцелеят, докато настъпи желаният икономически подем.

Това обаче не може да бъде постигнато само от Европа, а също от националните правителства и от местните органи на властта, на които се полага съществена роля. Ако желаем да стабилизираме малките предприятия и заетостта в Европейския съюз и във всяка отделна държава-членка, трябва да направим всичко възможно, за да се опитаме да ги спасим.

Предизвикателството, пред което сме изправени в момента, е работни места, работни места и отново работни места. Трябва да направим и невъзможното, за да запазим съществуващите работни места и, надявам се, в бъдеще да създадем нови такива. Това е от критично значение за всички ни.

  Georgios Toussas (GUE/NGL). - (EL) Г-жо председател, Европейското частно дружество е опит да се нанесе още по-голяма вреда на социалните и трудовите права на работниците в съответствие с директивата Болкещайн. Под претекст, че това дружество ще бъде от полза за малките и средни предприятия, всъщност се засилва монополът на бизнес групировките.

Създава се форма на дружество без капитал (достатъчно е само 1 EUR), което ще има възможност да основава фиктивно седалище и да го премества където и да е. Държавите-членки с най-ниско ниво на защита на правото на заплащане и на социалноосигурителните права ще бъдат използвани за заобикаляне и свеждане до минимум на правата на работниците.

Регламентът, който е директно приложим в държавите-членки, е естественото продължение на директивата „Болкещайн“ и на внесените от Европейския съд ограничаващи правото на труд решения по делата „Viking“, „Laval“ и „Ruffert“. Той е резултат от Договора от Маастрихт и от прилагането на четирите свободи. Европейското частно дружество разобличава политическите сили, гласували за Договора от Маастрихт, които се опитаха да измамят работниците, когато се гласуваше директивата „Болкещайн“, като лъжеха и твърдяха, че тя не нарушавала правата на работниците.

Ето защо ние ще гласуваме против този регламент. Всички, които подкрепят тази антиобществена политика, сеят вятър и със сигурност ще пожънат буря.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г-жо председател, всъщност това, че 70 % от трудовата заетост в частния сектор в Европа се осигурява от малките и средни предприятия (МСП), е изключителна заслуга на упоритостта на предприемачите, тъй като деспотичните регулации на ЕС в голяма степен ненужно затрудняват съществуването им.

Следователно бих повторил отново призива, който съм отправял и преди това, за нормативна ваканция за МСП по време на тази икономическа криза. Цената на регламента на ЕС в Обединеното кралство се изчислява на 107 млрд. GBP за последните десет години. Това са 107 млрд. GBP, които трябваше да се използват за иновации, за съсредоточаване на повече усилия в областта на износа и за растеж на икономиката. За съжаление, по-голямата част от тази сума бе използвана единствено за постигане на съответствие с нормативните актове. Опростяването на процедурите за възлагане на обществени поръчки, намаляването на разходите за издаване на патент, облекчаването на правилата за държавните помощи и реалните действия срещу нелоялна конкуренция от страните от Далечния изток са от съществено значение за процъфтяването на МСП.

Днес повече от всякога се нуждаем от семейни МСП, т.е. от малки предприятия, тъй като те притежават целеустремеността и устойчивостта, които да ни изведат от кризата. Те обаче се нуждаят от нашата помощ, а тя трябва да се изрази в това да бъдат освободени от мъртвата хватка на регулациите на Европейския съюз.

  Kurt Lechner (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, много от членовете на Парламента повдигнаха въпроса за участието в управлението. Не бих искал да навлизам в подробности по тази тема сега, а във връзка с това да посоча, че дружественото право в държавите-членки има също функцията да защитава интересите на държавната политика, като например защитава правата на кредиторите, сигурността на правната система и правата на потребителите – функция, която държавите-членки опазват чрез прилагане на правосъдие, насочено към превенция, например чрез разпоредби за формата и регистрацията. Между държавите-членки съществуват значителни различия в това отношение.

В решенията на комисията по правни въпроси този факт е отчетен на редица места, за което заслужават поздравления, като на държавите-членки се предоставя възможност за избор. В крайна сметка обаче на тези неща се противодейства или може да се противодейства, освен ако не направим нещо във връзка с факта, че седалището по регистрация и реалното седалище, т.е. реалното място на стопанска дейност на дружеството, могат да се различават, в резултат на което тези предпазни мерки автоматично се обезсмислят. На практика дружеството може да разположи седалището си на място по свое усмотрение и по този начин да избегне изискванията на държавата, в която реално осъществява дейността си. Ето защо според мен държавите-членки de facto – макар и не de jure – губят голяма част от суверенитета на дружественото си право и регулаторната му функция, тъй като по този начин те могат да станат недействителни.

Бих искал да добавя, че това ще застраши – или по-скоро би могло – да застраши репутацията на Европейското частно дружество, поне в държавите-членки с по-строги изисквания. Някои биха предложили да изчакаме и да видим какво ще се случи, а след това да направим необходимите изменения и аз бих се съгласил с тях, ако тези тенденции не зависиха от процедурите и от единодушно становище. Това е най-голямото ми опасение. Няма основание за подобен ход. Съдебната практика на Съда на Европейските общности е само временна мярка, тъй като нямаме директива за прехвърляне на седалището на дружествата. Сега предвидената форма на съществуване на Европейското частно дружество като цяло би допринесла допълнително за това разделение, ако я впишем веднъж завинаги в правото на Общността. Ето защо бих искал Съветът внимателно да преразгледа този въпрос.

  Juan Fraile Cantón (PSE). - (ES) Г-жо председател малките и средни предприятия (МСП) са гръбнакът на икономиката на Европейския съюз. Благодарение на изключителна им динамика и възможност за разрастване и иновации те заемат съществено място в политиката на ЕС.

Поздравяваме г-жа Herczog, тъй като докладът й насърчава развитието на МСП въз основа на принцип, който по никакъв повод не би могъл да се определи като тривиален, а именно, че в своите политически и икономически действия Европейският съюз и държавите трябва да мислят преди всичко за малките.

Законодателният акт за малкия бизнес съдържа правни предложения и политически споразумения, които ще доведат до административни, регулаторни и финансови условия с потенциал за развитие на тези звена в рамките на европейската икономика. Настоящата криза и нестабилността на финансовата система ограничават достъпа на МСП до кредити, а това води до забавяне на икономическата им активност. Сега повече от всякога се нуждаем от координирани ответни реакции на европейско равнище, а инициативите на държавите-членки трябва да са структурирани и съобразени с разпоредбите на документа, който обсъждаме днес.

В заключение бих искал да кажа, че е изключително важно да разпределим 30 000 млн. EUR в периода 2009–2011 г. за насърчаване на водещите МСП. Тази инициатива е допълнение към Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации и към инициативата на Общността за съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия (JEREMIE), и ефектът от нея ще бъде умножаване на средствата, които МСП ще могат да получават.

Напълно сме убедени, че европейската координация и европейският обхват на реакцията са от изключително значение, за да поемем по пътя на икономическото възстановяване възможно най-скоро.

  Patrizia Toia (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, законодателният акт за малкия бизнес беше замислен и изготвен при условия, различни от днешните – във време на растеж и развитие. Днес ние в Парламента трябва да го приемем при коренно различна ситуация, а малките и средни предприятия (МСП) изпитват изключителни трудности и са изправени пред редица препятствия, тъй като са засегнати от кризата в промишлеността и от финансовата криза.

Мисля, че с приемането на този акт от Парламента основното ни послание към МСП трябва да гласи, че Парламентът и европейските институции стоят зад тях и искат да укрепят волята и възможностите, които малките и средни предприятия в Европа демонстрират в момента, пред лицето на бурята. Искаме да засилим този потенциал, като очертаем приоритетите области, нуждаещи се от подкрепа, и чрез практически съвети, като призоваваме за по-гъвкаво законодателство и за предоставяне на инструменти, чрез които да се създаде по-благоприятна конюнктура за тези дружества.

На второ място, според мен е редно да покажем, че помагаме на МСП по отношение на това, което в настоящия момент е от критична важност, а именно достъпа до и наличието на кредити. Предоставените от ЕИБ средства не са достатъчно. Изключително важно е да кажем – и ние ще го направим утре – че искаме да се направи повече, за да се осигури кредитиране на малките и средни предприятия.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, финансовата криза и произтичащата от нея икономическа криза принуждават работодателите да правят опити да променят правния статут на фирмите си, за да намалят разходите, включително тези, свързани с правата на служителите и със социалното осигуряване. Ето защо те търсят възможност за регистриране на дружествата си в държави, където регулациите и икономическите условия създават възможности за съкращаване на разходите, например там, където минималната работна заплата и пенсионните вноски са по-ниски. Съдържащата се в доклада информация привлича вниманието към факта, че трансграничното прехвърляне на седалищата на дружествата не трябва да води до заобикаляне на правните, социалноосигурителните и данъчните нормативни разпоредби. Не трябва да се нарушават трудовите права. Не можем да позволим разминаване в стандартите на обществен живот. Трябва да се намери друго средство за стимулиране на малките и средни предприятия, като например предоставяне на заеми.

  Vladimír Remek (GUE/NGL). – (CS) Госпожи и господа, в доклада на г-жа Herczog за малките и средни предприятия (МСП) става дума за 70 % от работните места и за 70 % от постъпленията от ДДС в Европейския съюз. Ето защо бих искал не само да изразя изключителното си одобрение на инициативата на докладчика, но и своята подкрепа. При сегашната криза МСП наистина се намират във високорисковата категория. Ето защо е необходимо по-подробно да запознаем обществото с МСП. Те постоянно се натъкват на редица препятствия. За тях е много по-трудно да получат заеми, отколкото за по-големите предприятия. Административната и бюрократичната тежест за МСП също е по-голяма. Винаги е по-трудно за МСП да спечелят договор за възлагане на обществена поръчка в Европа, отколкото в Америка или в редица азиатски държави. Ние твърдим, че те са важни за жизнеспособността на европейската икономика. Ето защо нека сега, в периода на разрастваща се чрез ефекта на доминото криза, предизвикана от финансовите гиганти и международните дружества, да потвърдим това, като им предоставим каквото е нужно, а именно възможности.

  Tadeusz Zwiefka (PPE-DE). – (PL) Г-жо председател, приемането на статута на Европейското частно дружество ще даде възможност за създаване на такива дружества, които ще осъществяват дейността си при еднакви условия във всички държави-членки. Целта преди всичко е да се премахнат сега съществуващите тежки разпоредби за малките и средни предприятия (МСП), развиващи международна дейност. За тази цел МСП de facto са принудени да основат дружество в държавата, в която желаят да осъществяват дейност. Това, предвид факта, че в Европейския съюз има 27 различни правни системи, недвусмислено води до огромни разходи. При Европейското частно дружество собствениците ще могат да регистрират предприятието си при еднакви условия, независимо от това дали упражняват дейността си в собствената си държава или в друга държава-членка. Парите и средствата, които се спестяват за правни консултации, управление и административни процедури несъмнено опростяват процеса и го правят по-удобен за предприемачите, които желаят да направят инвестиции.

Един от основните страхове на скептиците е свързан с липсата на изискване за достатъчен размер на акционерен капитал на дружеството, който да служи за защита на кредиторите. Това е неоправдано. Дружествата с ограничена отговорност са доказателство за това, че едно дружество би могло да е успешно и без да е необходим акционерен капитал. Те са най-широкоразпространеният вид дружества в света. В днешния свят акционерният капитал загуби най-важната си функция, а именно да служи за защита на кредиторите. В случая на Европейското частно дружество тази защита се осигурява чрез други механизми, които се базират на по-голяма прозрачност на дейността и на по-тясното сътрудничество с кредиторите. Днес самите търговски партньори не обръщат толкова голямо внимание на акционерния капитал, а по-скоро на капиталовия поток, познат като паричен поток, който разкрива много повече за платежоспособността на дадено дружество, отколкото капиталът сам по себе си.

Все още стои въпросът за правата на служителите – най-вече в контекста на това, че синдикатите се опасяват от пренебрегване на вече постигнатите стандарти. Аз обаче мисля, че това е фалшива тревога. Предложеният статут съдържа недвусмислена разпоредба, според която участието на служителите в управлението се осъществява в съответствие с разпоредбите на националното законодателство. Привлекателността на Европейското частно дружество може да се намали, ако бъде определен много нисък праг на участие на служителите в управлението му. Считам, че трябва да се поддържа минимален праг от 500 служители, за да не се натоварват по-малките предприятия с допълнителни разходи.

  Antolín Sánchez Presedo (PSE). - (ES) Г-жо председател, трябва да бъде отделено повече внимание на малките и средни предприятия (МСП) в Европейския съюз, тъй като те съставляват 99 % от предприятията, 70 % от работната ръка и почти 60 % от добавената стойност в Европа, и имат основна роля в европейското разнообразие, изменение и сближаване.

От съществено значение е, че ние ги включваме в интегрирана рамкова програма, която насърчава предприемачеството, приема принципа „Мисли първо за малките!“ при определянето на политиките и стимулира огромния им потенциал. Административните организации трябва да се съобразяват с техните нужди и с фамилната им ориентация с цел да облекчават съществуването им, както и прехвърлянето им в случай на заболяване, пенсиониране или фалит, както и тяхното ликвидиране.

Към 23-те милиона МСП в Европа не могат да се прилагат същите изисквания, както към големите предприятия, които са 41 000. От голямо значение е една по-опростена законодателна среда без несъразмерни бюрократични тежести. Стъпките в тази насока включват статут на Европейското частно дружество, инициативи за създаване на предприятия в рамките на 48 часа и за намаляване на административните разходи до 25 % до 2012 г., създаване на схема на обслужване „на едно гише“ за ДДС и намалени ставки на ДДС за трудоемки и местно доставяни услуги, и обща консолидирана данъчна основа.

МСП трябва да засилят участието си на вътрешния пазар и в обществени поръчки. Понастоящем само 8 % от всички МСП вземат участие в трансгранични дейности, а участието им в публични търгове е 42 %. Пътищата за създаване на по-балансирани условия за конкуренция са свързани с намаляване на напрежението от новите правила за държавна помощ, с поощряване на кооперирането, с промяна на директивата относно забавяне на плащанията с цел да се осигури плащане в рамките на 30 дни и с отстраняване на спънките при участие в обществени поръчки.

В тези кризисни времена ключът е действия от страна на Европейския съюз за осигуряване на достъп на МСП до разумно финансиране. Решаващи са и мерките за постоянно увеличаване на обмена на познания и ефективността на услугите за подкрепа.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-жо председател, знаем, че малките предприятия са гръбнакът на нашата икономика. Точно в този момент Европейският съюз и държавите-членки трябва да опростят нещата за малките предприятия – както за вече съществуващите, така и за тези, които ще бъдат създадени в бъдеще, чрез намаляване на броя на правилата, ограничаване на бюрокрацията и понижаване на разходите. Малките и средни предприятия имат напълно различен капацитет от традиционните големи предприятия, що се отнася до адаптирането към нови условия и усвояването на иновации и нови технологии.

Освен че е необходимо малките предприятия да бъдат улеснени при участието им в обществени поръчки чрез осигуряване на по-добър достъп до вътрешния пазар и че правилата за държавна помощ не трябва да бъдат дискриминационни, трябва да има също така промяна в отношението при вземане на решения, в училищата, университетите и на работното място. Проучванията показват, че има голяма зависимост между предприемачеството и растежа. Предстоящото шведско председателство е запланирало, по-конкретно, да положи усилия за увеличаване на предприемаческия дух сред жените, което е важна европейска стратегия в бъдеще.

  Pilar del Castillo Vera (PPE-DE). - (ES) Г-жо председател, в настоящото разискване сега, в края на деня, ние трябва да бъдем наясно, че не става дума за една законодателна норма, която се прилага в различни държави-членки, а за установяване на цялостна законова рамка, въз основа на която отсега нататък всички държави-членки на Европейския съюз да имат общ подход по отношение на малките и средни предприятия (МСП).

Този въпрос има различни аспекти, но аз ще отбележа три, които според мен несъмнено са важни.

Първо, необходимо е да се премахнат много от правните препятствия и много от прекалените бюрократични пречки, които до голяма степен съществуват в някои страни, за създаването на малки предприятия, както и за развитието на тези предприятия, след като вече са създадени. Справянето с прекалено голямото количество закони изисква материални и човешки ресурси, които по този начин не могат да бъдат използвани за други цели.

Второ, що се отнася до технологичните иновации и приложните изследвания. Ние трябва да удвоим усилията си, за да осигурим на МСП достъп до програмите на Общността, които в редица случаи също страдат от прекомерно регулиране.

В заключение, мисля, че връзката между МСП и системата на квалификация и образование е от съществено значение: ако малките предприятия не станат естествено място за придобиване на нови умения на различни квалификационни равнища, тогава на практика ние, а по-точно МСП, няма да получават допълнителни ресурси, т.е. хора, които да бъдат обучавани.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г-жо председател, това законодателно предложение до голяма степен съответства на резолюцията на Европейския парламент с препоръки към Комисията относно статута на Европейското частно дружество, който беше приет преди две години. Целта на предложението е да създаде стандартизирана форма на предприятие според законите на Общността, която да бъде привлекателна за малките и средни предприятия, като се опира на опростени условия и свежда до минимум бюрократичните пречки.

Минималният капитал от 10 000 EUR, предложен от Комисията, може да помогне за имиджа на дружеството, тъй като осигурява определено равнище на надеждност. От друга страна, в някои държави-членки тази сума се набира по-трудно, отколкото в други. Акционерният капитал не бива да бъде сериозна пречка за започване на бизнес, поради което аз подкрепям компромисното изменение, прието от комисията по правни въпроси, което определя за европейските частни дружества минимален капитал от 1 EUR, като е съпроводено от условието управителният съвет на дружеството да потвърди неговата платежоспособност.

Що се отнася до въпроса за участието на работниците и служителите в предприятието, това трябва да бъде уредено със закон в страната, в която дружеството има седалище. Изключение от това правило може да бъде направено в случай, когато правото на участие на работниците и служителите от дружеството е ограничено от закона, валиден в страната, където европейското дружество е регистрирано. В този случай управлението на предприятието се задължава да създаде единна система за участие, която е част от споразумението, уредено с представители на работника.

В заключение ще добавя, че тази нова форма на дружество не заменя другите видове предприятия, които вече съществуват в различните страни, а се явява тяхна алтернатива при наличието на определени условия за създаването на такъв вид дружества.

  Giles Chichester (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, като ръководител на малко предприятие с 25-годишен практически опит аз одобрявам широката подкрепа на законодателния акт за малкия бизнес и доклада на г-жа Herczog от моята комисия.

В частност, бих искал да приветствам предложението за директива за намаляване на ставките на ДДС за местно доставяни услуги, особено в този момент.

Също така приветствам измененията, призоваващи към осъществяване на предложенията на експертната група на високо равнище относно намаляването на административните тежести. Ако сега малките предприятия се нуждаят от нещо, то е точно намаление на административните тежести.

Приветствам и изменението, призоваващо бързо да се постигне споразумение относно патент на Общността, съобразен с потребностите на МСП. Обърнете внимание, че „бързо“ и „патент на Общността“ не са думи и понятия, които лесно се свързват.

Приветствам също така призива за разширяване на достъпа до финансиране, защото при сегашните икономически условия достъпът до финансиране е решаващ за оцеляването, да не говорим за просперирането на малките предприятия.

Аз имам обаче две възражения. Първото се отнася до предложението за обща консолидирана основа за данъчно облагане, тъй като се боя, че това ще лиши МСП, както и държавите-членки, от гъвкавост. На второ място, имам лични съмнения относно ползата от тази мярка за малките предприятия. Смятам, че за тях е по-добре сами да управляват активите си, вместо да оставят това на законодателството.

  Joel Hasse Ferreira (PSE). – (PT) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, в този доклад ние се опитваме да подчертаем значението на малките и средни предприятия (МСП), включително на семейните предприятия и на тези, интегрирани в социалната икономика. Искам да поздравя колегата Edit Herczog, тъй като нейният доклад е особено важен в това отношение. В тази област има и други документи и текстове и е важно, че те не си противоречат. Като пример ще посоча европейската програма Eurostars и доклада за предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки.

Г-жо председател, този доклад подчертава многото начини за отстраняване на бюрократичните пречки с цел да се улесни създаването на такъв тип предприятия и да се използва тяхната способност за инициатива, откриване на нови предприятия, производство на нови продукти, предлагане на нови услуги съобразно нуждите на потребителите и другите предприятия. По този начин се издига нивото на европейската икономика. Искам да посоча и нещо, което според мен е много важно, а именно въпроса, засегнат в параграф 47 от доклада на г-жа Herczog. В определени случаи е препоръчително държавите-членки да преразгледат своята правна и данъчна рамка, тъй като действащата в повечето държави-членки система може да бъде пречка за прехвърлянето на предприятия, по-специално на семейни предприятия, тъй като увеличава риска от ликвидация или закриване на дружеството. Ето защо държавите-членки трябва внимателно да разгледат своята правна и финансова рамка, за да подобрят условията за прехвърляне на предприятия и да популяризират и прилагат ефективни модели за прехвърляне на предприятия на служители като алтернатива на тяхното закриване. Този подход ще осигури запазването на работните места и реинвестирането на печалбите, за да може предприятията да се развиват по-добре.

Накрая ще посоча, че в сегашната обстановка подкрепата на новаторските проекти за малките и средни предприятия, по-лесният достъп до европейските фондове и увеличеният достъп до кредитиране са първостепенни, макар и не единствени, фактори за подпомагането на МСП.

  Dragoş Florin David (PPE-DE). – (RO) Преди всичко искам да благодаря на докладчика и на всички, които са работили върху, бих казал, най-важната част от законодателството от настоящия последен парламентарен мандат.

Следва да се изтъкне, че на първо място ние поставяме особената значимост на малките и средни предприятия (МСП) и предприемачеството сред жените; и тъй като току-що отбелязахме 8-и март – Международния ден на жените, бих желал да се възползвам от възможността да предам своите най-добри пожелания към тях. Следва обаче да подчертаем, че това е един твърде сложен законодателен акт, в който сме включили всичко, което е възможно да се включи във връзка с МСП – намаляване на бюрокрацията и придаване на особено значение на научноизследователската и развойна дейност в рамките на МСП и на финансите, свързани с нея.

Мисля, че тази част от законодателството ще послужи като добро предзнаменование по време на настоящата икономическа криза, тъй като на европейската икономика е необходимо сближаване, както и на най-голямата й движеща сила – малките и средни предприятия. По тази причина аз смятам, че следва да дадем на Комисията и Съвета възможно най-голяма подкрепа, да ускорим одобряването на този законодателен акт и да имаме възможността да привлечем вниманието върху стабилността на европейската икономика и активната дейност в тази област, така че да запазим тук, в Европа, всичко, което европейската икономика и производство символизират.

Накрая, следва да призовем Комисията да осигури възможно най-много източници на финансиране, както и да предостави на МСП възможно най-много кредитни механизми.

  Zsolt László Becsey (PPE-DE). - (HU) Във връзка с доклада относно малките и средни предприятия (МСП) искам преди всичко да поздравя Комисията и в частност докладчика, г-жа Herczog, за отлично свършената работа. В същото време съжалявам, че настоящият доклад не е разработен в съответствие с член 39 от Правилника за дейността, който изисква Комисията да представи конкретни законодателни предложения.

По-конкретно аз смятам за важно изискването, че е в интерес на държавите-членки да отчитат напредъка в рамките на годишните си доклади за Лисабонската стратегия. В противен случай повечето добри препоръки, направени тук, ще останат глас в пустиня. Също така съм съгласен с г-жа Edit Herczog, че преференциалното третиране на новите държави-членки, особено на тези, които са извън еврозоната, е важно политическо следствие от цялото това упражнение. Те се намират в особено трудно положение, което е дори по-тежко от неизгодния като цяло статут на малките и средни предприятия, и въпреки всичко те могат да изиграят изключително важна роля за преодоляването на кризата.

Да дадем само няколко примера от вътрешния пазар – наистина е обезпокоително, че само 8 % от МСП извършват презгранични дейности – този процент следва да се увеличи. Наставничеството е от особена важност за насърчаването на тези дейности. Това може да се постигне чрез ограничаване на административните бариери, от една страна, и чрез дейности, свързани с ДДС, като системата „на едно гише“ за ДДС или намалена ставка по ДДС, от друга страна. Освен това ние следва да насърчаваме и по-активното участие на МСП в процедури по възлагане на обществени поръчки на равнището на Общността, например като се избират по-често МСП като основни изпълнители или като се публикуват покани за участие в търгове, предназначени специално за тях.

Кръгът на МСП, чийто председател съм аз, настойчиво иска да види резултати от създаването на цялостна система от гаранции и кредити на равнище Европейски съюз. Надявам се, че новата инициатива на Европейската инвестиционна банка ще реализира възможностите, заложени в нея. Що се отнася до бързото прилагане на директивите относно плащанията и с цел решаване на ситуацията, свързана с дълга, следва да се предприемат координирани стъпки на равнище държави-членки. Като цяло, за да се открият нови пазари и за да се отговори на административните предизвикателства, усилията на държавите-членки за укрепване на наставническата система и подкрепата на Европейския съюз за това смело начинание следва бързо да дадат резултат.

  Jacques Toubon (PPE-DE). - (FR) Г-жо председател, искам да приветствам разискването и приемането на статута на Европейското частно дружество и по-специално да поздравя нашия докладчик, г-н Lehne. Мисля, че текстът, който ще бъде одобрен от Парламента, ще бъде свързван по някакъв начин с неговото име и Европейското частно дружество ще остане за следващите поколения като „дружеството на Klaus-Heiner Lehne“.

Аз бих желал да коментирам само едно нещо. Споделям виждането, което г-н Becsey току-що изрази. Смятам, че предложените по компромисен начин разпоредби за участието на служителите са в противоречие с договорената цел, с други думи, противоречат на лесното прилагане и ефективността на статута на малките и средни предприятия.

Мисля, че е погрешно да се въвежда участие на служителите на такова ниво, а именно в малките предприятия. Разбирам напълно аспирациите към системата за социално и икономическо управление, която е доказала стойността си. Мисля, че в този случай ние губим част от ефективността на статута, който предлагаме и който ще бъде приет, като налагаме системите за участие на служителите на малките предприятия, при все че тези системи, по мое мнение, са подходящи само за големите предприятия. Ако оставим настрана обаче тази уговорка, мисля, че разглежданият текст е отличен.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, вторник, от 12,00 ч.

  Martí Grau i Segú, докладчик по становище на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (ES) Г-жо председател, на първо място искам да благодаря на докладчика, г-жа Herczog, за доклада и сътрудничеството й с докладчиците по становища на другите комисии.

Като докладчик по становище на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите искам накратко да се спра на три елемента, които считам за съществени, въпреки че имаме като цяло консенсус и по другите елементи, и които искахме да изтъкнем при изработването на нашето становище.

Първо, искам да посоча необходимостта от предприемане на действия за решаване на ситуацията, която често възниква, когато собственик на малко или средно предприятие излиза в пенсия. В твърде много случаи това води до спиране на операциите на тези предприятия или, в други случаи, поглъщане от по-големи предприятия, като крайният резултат е, че те спират да бъдат малки или средни предприятия.

Второ, искам да откроя ценността на обучението като ключов елемент както за подобряване на капацитета на предприятията и техния персонал, така и за изтъкване на социалната стойност на предприятията в по-широкия контекст на обществото.

Накрая, искам да обърна внимание по-специално на жените, които продължават да изпитват най-големи трудности при управлението на такъв тип предприятия.

  Richard Corbett (PSE). - (ЕN) Г-жо председател, аз приемам предизвикателството на г-н Allister по отношение на казаното по-рано от него в абсурдните коментари относно предполагаемите разходи по регламента на ЕС за предприятията, и по-специално за британските предприятия.

Те се основават на някои т. нар. изследвания, които се разпространят понастоящем в евроскептичната британска преса и които съдържат още по-сензационни изчисления за тези разходи.

Тези изследвания обаче са погрешни поради три причини. Първо, те преувеличават обема на законодателството, прието на равнище Европейски съюз, цитирайки 50 % или повече, докато повечето национални изследвания сочат между 6 и 15 %. Второ, те не отчитат факта, че законодателството на ЕС, когато го прилагаме правилно, намалява разходите на предприятията и ограничава бюрокрацията чрез съдържащия се в него набор от единни стандарти – общи правила за общия пазар – вместо 27 отделни и различаващи се стандарта. Трето, изследванията не вземат предвид това, че когато ние налагаме разходи, това се прави с цел да се спестят пари на по-ниско равнище. Когато ние изискваме цигарите да се продават с предупредителни за здравето надписи и илюстрации или да се забрани употребата на азбест в продуктите и на работните места, това се прави с цел да се намалят разходите за здравеопазване и да се спаси животът на хората надолу по веригата.

Тези изследвания по един саркастичен начин не се и опитват да балансират цялостната картина и скандалното тук е, че този, който претендира, че представлява всички свои избиратели, разглежда само едната страна на нещата.

  Ieke van den Burg (PSE). – (EN) Г-жо председател, жалко е, че г-н Toubon напуска залата, защото аз исках да отговоря на обвинението за нашия компромис, а именно, че той предполага ново тежко бреме за МСП. В действителност при компромиса статуквото се възобновява по отношение на сливанията, подразделенията на предприятията и преместванията на седалища. При изцяло новите предприятия има висок праг за тези с до 500 служители. Предприятията, чиито служители са между 500 и 1 000, запазват това, което имат и съгласно други директиви. Не може да се каже, че това прави съществуващото положение по-тежко, защото всъщност го облекчава. При консултациите със социалните партньори ние искаме да разгледаме опростяването на законодателството и една по-добра система, хармонизирана в целия Европейски съюз.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички за изключително интересното разискване. На първо място, искам да се извиня от името на моя колега, Чарли Макрийви, който е ангажиран с Екофин утре рано. Отсъствието му се дължи на подготовката за този ангажимент.

Аз бих желал да отговоря на някои от повдигнатите въпроси. Част от отговорите се крият в цялостния процес, в който ние заедно участваме, например в ясните политически сигнали, отправени от Парламента към малките и средни предприятия (МСП) през 2009 г. Те са насърчителни в голяма степен, особено на фона на кризата и по-специално поради убеждението ни, че МСП имат много голям потенциал и заслужават специално внимание, издигайки например на преден план връзката между образованието, обучението и МСП.

Доволен съм, че от 2007 г. работим съвместно с Генерална дирекция „Предприятия“ и с члена на Комисията Гюнтер Ферхойген по обучението в предприемачество, което е особено нужно в Европа и изостава значително в сравнение с други области. Бих могъл да дам много примери за добри инструменти, като програмата „Еразмус за млади предприемачи“, но не искам да говоря за тях сега. Много проблеми са свързани с достъпа до финансиране. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) понастоящем освобождава пространство и обем за кредити – 30 млрд. EUR за МСП, по още 1 млрд. EUR годишно за средните предприятия и допълнително 1 млрд. EUR за финансиране от тип „мецанин“.

Ние наскоро решихме, както знаете, да облекчим правилата за държавни помощи, като вдигнахме минималния праг до 500 000 EUR, което като цяло означава по-добри условия за увеличаване на държавните помощи. Това ще улесни и предоставянето на субсидии за производство на „зелени“ продукти.

Г-н Karas говори за законодателния акт за малкия бизнес. Някои държави-членки вече организират мониторинг и отчитат резултати по прилагането на този закон. Такъв бе случаят през 2008 г., а от началото на 2009 г. започват годишни оценки от държавите-членки като част от всички програми за национални реформи. По такъв начин ние ще научим повече и тази практика на централизиране и подкрепа ще се разраства.

По въпроса за възлагане на обществени поръчки и МСП Комисията проведе многочислени консултации със заинтересованите лица, включително стопанските организации. Действителен проблем представлява прилагането на правилата от публичните купувачи. Необходима ни е по-голяма конкуренция, повече прозрачност и липса на дискриминация, но добрата новина е, че 42 % от обема на обществените поръчки, което е над праговете на Европейския съюз, вече се насочват към МСП в рамките на Съюза, което действително е значителна подкрепа.

Г-н Wurtz коментира разделянето на седалището от централното управление и проблема за възможното намаляване на участието на служителите. Разделянето на седалището от централното управление на МСП е вече обща практика в половината от държавите-членки, включително онези, които имат много високи стандарти на защита на социалната политика. Това осигурява необходимата за предприятията гъвкавост при развиване на бизнес в повече от една държави.

Относно искания от г-н Beaupuy тридесетдневен срок за плащане бих казал, че той трябва да се разгледа във вече подготвяното предложение за плащания на по-късна дата, което следва да се приеме в Комисията преди края на месеца.

Въпросът за консултациите и участието на служителите бе обсъждан много активно не само днес. Като част от подготовката си Комисията проведе между юли и октомври 2007 г. обществени консултации относно възможностите за Европейско частно дружество. Представители на профсъюзите, включително европейските, представиха вижданията си на конференции, проведени предимно през 2008 г. Най-голямата конференция се състоя през март 2008 г., като ние обсъждахме тези въпроси с експерти от европейските профсъюзи няколко пъти през годината. Искам да изтъкна един важен въпрос – този за правното основание. Това не е член 138, защото ние не обсъждаме областта на социалната политика, а член 308, който ни предлага различна инициатива на основата на единодушието на държавите-членки. Нямаше причина да организираме отделни консултации по този член.

Искам да ви напомня, че ние вече набелязахме за разискване големите публични дружества, когато разглеждахме предложението за Европейското дружество, и че предложението за Европейското частно дружество е предназначено за МСП. Информацията за служителите и правата на консултиране бяха разгледани през 2001 г. в първата директива за Европейско дружество.

От 2002 г. ние имаме обща рамка за информиране и консултиране на служителите в Европейския съюз. Няма причина за неспазване на тези правила и вземане на различно решение в настоящото предложение за Европейско частно дружество.

Ако трябва да се подобрят колективните права на служителите, каквото е нашето намерение, това не следва да се прави по отношение на един вид дружества, а чрез по-обща инициатива, която отчита и различните традиции в държавите-членки.

Ние вече отбелязахме важен напредък при оценката на правата на служителите в статута на Европейското частно дружество. Следващите мерки ще се обсъждат, когато приключи цялостната оценка през 2010 г.

В някои изказвания бе повдигнат въпросът защо няма повече инициативи в областта на данъците и счетоводството. Бих искал да ви напомня, че ние нямаме генерални законодателни пълномощия по всеки въпрос. Законодателните инициативи по дружественото право, правото за несъстоятелността, за счетоводството и данъците се прилагат към много специфични и често ограничителни правни основания в нашите договори, а съществуващият Договор трудно може да служи за правно основание на целия корпус от европейско стопанско право.

Не на последно място, искам да ви благодаря за изключително откритото и конструктивно разискване, а също за действителното сътрудничество по проблемите на политиката за малките и средни предприятия. Аз виждам много приятели на МСП тук, в залата. Препоръките в първия доклад ще бъдат взети под внимание при изпълнението на плана за действие и особено при всички свързани с малкия бизнес въпроси.

Що се отнася до доклада на г-н Lehne, необходимо е да се свърши още много работа, тъй като ние трябва да постигнем консенсус в Съвета. Трябва ни известно време, особено от гледна точка на единодушието, но вашият принос може наистина да успокои атмосферата и да помогне за намирането на истински консенсус и одобрение. Ние искаме да улесним напредъка и да поставим на дневен ред статута, който наистина подпомага европейските предприятия.

Относно презграничното преместване на седалища можем да кажем, че Комисията е съгласна, че дружествата трябва да са свободни да местят седалището си в рамките на Европейския съюз, при условие че правата на акционерите, кредиторите и служителите са гарантирани. Ето защо ние трябва да намерим правилния баланс между свободата на установяване и интересите на трети страни.

Бих желал да завърша с напомнянето, че настоящата година е Европейска година на творчеството и иновациите и че е много важно да имаме подход, който развива творческия потенциал на нашите предприятия. Хората са изключително важни, не само защото сега сме в криза, но защото няма по-голям потенциал от човешкия. Проблеми като правата върху интелектуалната собственост или патентите на Общността могат в близко бъдеще да бъдат решени чрез по-непредубеден и по-открит политически подход. Европа може да прояви повече изобретателност и творчество в подпомагането на малките и средни предприятия.

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, бих желал да направя четири бележки. Първо, що се отнася до директивата за преместване на седалище, аз мисля, че Комисията следва да се откаже от доводите си, тъй като има опасност да стане за смях сред експертите. Теорията, че преместването на седалище на дружество може да се извърши по такъв начин, че дадено дружество да започне дейност в съседна държава и след това да се слее със свое собствено дружество съгласно Директивата за сливанията, едва ли може да е по-бюрократична. Ние говорим тук за намаляване на бюрокрацията и опит да улесним малките и средни предприятия (МСП). Това предложение доказва единствено колко безсмислено е Комисията упорито да отказва да представи предложение по Четиринадесетата директива. Това облагодетелства единствено юристите.

Втората ми бележка се отнася за участието. Г-жа van den Burg е права – истинските МСП не са засегнати ни най-малко от компромиса, който представихме. Ние целим само избягване на злоупотребите и регистриране на дружествата, които действително са големи и по-подходящи за Европейско дружество, отколкото за Европейско частно дружество от гледна точка на броя на служителите. Практически само злоупотребите се регистрират.

Третата ми бележка засяга теорията за реалното седалище, към която се придържат само седем държави-членки – само седем! Миналата година Германия, най-голямата държава-членка, се отказа от тази теория. Европейският съд не я защити, но я допусна в изключителни случаи, което се доказва от решението по делото „Cartesio“. Но това вече е свършен факт, няма смисъл да продължаваме обсъжданията по него.

Четвъртата ми бележка, която искам да споделя с вас, е, че доводът на колегите от левицата (между другото, нито един от тях не беше на разискването по-рано) за отхвърляне на предложението пренебрегва същността на доклада – г-н Medina Ortega е абсолютно прав за това. В същността си докладът отчита всички критики, които бяха отправени. Ето защо аз бих предложил на колегите от левицата да препрочетат доклада и допълненията и после да ги обсъждаме още веднъж с тяхната група.

  Edit Herczog, докладчик. – (EN) Г-жо председател, жалко е, че моите избиратели не са тук, в залата, защото е чудесно да чуят толкова много членове на Парламента от различни държави и партии, които приветстваха моя доклад относно законодателния акт за малкия бизнес. Аз обаче трябва да кажа, че докладът нямаше да бъде подготвен без Комисията, и по-специално без г-н Ферхойген и неговия „малък бизнес екип“, г-жа Le Bail и другите членове. Нямаше да мога да го напиша и без Междуведомствената група за малкия бизнес.

Повечето от моите колеги одобриха всичко казано в доклада, което личи от факта, че не са направени много изменения. Някои колеги питаха защо докладът не е правно обвързващ. Това е така всъщност по много причини. Утре обаче ние ще помолим за поименно гласуване по много параграфи, за да покажем, че Парламентът действа единно и това е общо изискване на Съвета към всички.

Накрая, бих желала да кажа, че точно преди 200 години Дарвин е публикувал книгата си за произхода на видовете. Той казва, че оцеляващият вид не е най-силният, а най-приспособимият. Мисля, че това, което трябва да направим по отношение на законодателния акт за малкия бизнес, е да създадем условия държавите-членки да се приспособят и маневрират, а малките предприятия в държавите-членки – да се адаптират по-бързо, да оцелеят в кризата и да посрещнат следващите предизвикателства. Благодаря много за вашата подкрепа.

  Председател. - Бяха внесени четири предложения за резолюция⁽¹⁾ от четири политически групи по въпроса за участието на служителите в Европейското частно дружество.

Гласуването ще се състои в четвъртък.

Писмени декларации (член 142)

  Gabriela Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз искам само да изтъкна два изключително съществени аспекта.

Достъпът до финансиране е жизненоважен, наред с правните и административните улеснения. Създаването на специален фонд за малките и средни предприятия (МСП) и отпускането на микрокредити са условия, без които МСП не могат да издържат на трудните пазарни условия, а възможността за създаване на нови МСП ще е много ограничена.

Вторият аспект е свързан със статута на жените, ръководещи малки предприятия. В много аспекти те не се различават значително от служителите. Причините за това могат да се търсят в липсата на развитие при услугите, осигуряващи баланс между личния живот и работата, както и в трудната конкурентна среда, в която фирмите с изградени мрежи имат много добри позиции. Тези мрежи, улесняващи потока от информация и осигуряващи подкрепа при необходимост, са характерни за предприятия, ръководени от мъже, докато жените са по-уязвими от тази гледна точка. Поради тези причини трябва да се насърчават връзките между предприятията, ръководени от жени, и тези, чиито собственици са мъже.

Ние също призоваваме за признаване във всички държави-членки на статута на общата собственост за жените, заети в малък семеен бизнес. В повечето случаи собственик е мъжът, докато жената се счита за неплатена семейна работничка. Жените не се възползват дори от социалните осигуровки, които получават служителите. Фактически, когато те остареят и ако живеят отделно от партньорите си, неблагоприятните последици за тях са очевидни и катастрофални…

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП) често намалява в резултат на бариерите, блокиращи трансграничната търговия. Премахването им ще донесе по-голяма правна стабилност и ще направи възможно ефективното планиране на рисковете, свързани с отговорност, за предприятията и предприемачите. Чрез този доклад Европейският парламент показа, че напълно разбира жизненоважната роля, която играят МСП от гледна точка на конкурентоспособността на европейската икономика.

Добре замисленият статут на Европейското публично дружество, чиято цел е да допълни вече съществуващите правни форми, ще облагодетелства конкурентоспособността на МСП в много отношения – той ще консолидира европейския вътрешен пазар, ще опрости правната рамка за предприятията, като по този начин ще намали разходите за консултации и ще улесни достъпа до презграничните пазари, ще подобри икономическата интеграция и растежа.

Този статут ще предостави на МСП по-голяма гъвкавост.

Малките и средни предприятия съставляват повече от 90 % от европейската икономика и две трети от работните места. Ето защо на тях следва да се осигурят възможно най-добрите условия, за да дадат своя принос за икономическия растеж в интегрирания вътрешен пазар, да се възползват от дадените им възможности и да посрещнат предизвикателствата на глобализацията.

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (DA) Целта на това предложение според Комисията е да подобри условията на рамката за бизнеса на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Предложението ще постигне това, като даде на предприятията възможност да изберат свободно държавата-членка на Европейския съюз, където да бъде тяхното седалище, независимо къде се извършват действителните им операции, а те ще бъдат задължени единствено да спазват законите на държавата, в която е тяхното седалище.

Това ще отвори пътя за заобикаляне на трудно спечелените права на служителите в държавите-членки на Европейския съюз.

Истината е конкретна. Позволете ми и аз да бъда конкретен.

Датско дружество със седалище в Копенхаген и 35 служители е задължено според датските закони да допусне участие на служителите чрез свои представители в ръководството на предприятието. Това гарантира, че служителите ще имат поглед върху състоянието и бъдещето на това предприятие.

Ако предложението, което бе представено, се приеме без промени, гореспоменатото дружество би могло просто да се регистрира като Европейско дружество, базирано във Финландия. В този случай са необходими 150 служители, за да има представители на служителите в ръководството. В повечето от останалите държави-членки ситуацията изглежда още по-зле.

Може би предложението на Комисията ще бъде леко подобрено по време на предстоящите преговори. Може би текстът, който ще бъде окончателно приет, няма да е толкова лош.

Във всички случаи ние трябва да си зададем въпроса „защо”? Защо Комисията нееднократно прави предложения, чиято единствена цел е да ограничи правата на работниците? Дали това не означава, че може би има нещо фундаментално сгрешено в Европейския съюз?

(1) Вж. протокола.

19. Бъдеще на Общата европейска система за предоставяне на убежище (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискване по доклада (A6-0050/2009) на Giusto Catania – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно бъдещето на Общата европейска система за предоставяне на убежище (2008/2305(INI)).

  Giusto Catania, докладчик. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през последната година броят на бежанците в световен мащаб нараства. Понастоящем те са приблизително 12 милиона. Ако включим и вътрешно разселените лица, броят им нараства до над 26 милиона души в света, които се нуждаят от също такава защита. Причината е, че по света продължават да се водят войни; в момента има 4 милиона иракски бежанци и разселени лица и е очевидно, че те са следствие от войните, за започването на които и нашите държави играят определена роля.

Създаването на обща европейска политика за убежище е необходимост, защото според правилата на закона ние сме задължени да гарантираме, че тези хора се приемат като равни на територията на целия Европейски съюз. Това става още по-важно, ако отчетем факта, че някои държави-членки все още нямат последователно законодателство за предоставянето на убежище. Отбелязвам със съжаление, че хармонизирането на процедурите за предоставяне на убежище се отлага вече две години, което означава, че това ще се осъществи през 2012 г. Ние трябва да сложим край на огромните несъответствия, които съществуват между държавите-членки, и различните системи за предоставяне на убежище. Сега сме в парадоксална ситуация, при която процентът на признаване на статута на бежанец за някои кандидати – граждани на трети държави, варира от 0 % до приблизително 90 % в зависимост от това в коя държава-членка се разглежда молбата за убежище.

Хармонизирането на стандартите би довело до висока степен на защита в рамките на Европейския съюз и не следва да се основава на подхода за най-малкия общ знаменател. Институцията на убежището е съществен компонент от нашата демокрация и защитата на правата на човека и е недопустимо, че тя е силно отслабена през последните години, тъй като потребностите на лицата, търсещи убежище, и принципът за невръщане, залегнали в международните конвенции, невинаги са зачитани. Европейският съюз следва да предвиди по своите външни граници механизми за идентификация на лицата, търсещи убежище, както и да гарантира достъп до своята територия за лица, които имат право на международна закрила, включително и в рамките на дейностите по контрол на външните граници на Съюза. Поради тези причини ние смятаме, че е уместно да разгледаме ролята на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), която често се отнася към търсещите убежище лица като към незаконни имигранти.

С този доклад Европейският парламент се обръща към агенцията Frontex да предостави подробни данни за броя на лицата, които търсят убежище и са определени като такива в хода на работата на Агенцията, както и за съдбата на лицата, които са били задържани и върнати в страна на транзитно преминаване или страна на произход. Ние трябва да гарантираме, че международните конвенции се прилагат правилно, както и споразуменията за сътрудничество с трети страни. Не могат да се сключват споразумения с държави, които не са подписали Женевската конвенция. Много държави-членки обаче пренебрегват това, включително Италия, която е подписала споразумение за управление на миграционните потоци с Либия – една държава, която не възнамерява до подписва Женевската конвенция за бежанците.

Ние сме много доволни, както подчертахме – и се надяваме, че това личи в целия доклад – че Европейският съд е отменил този член от Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, който се отнася до създаването на концепцията за „сигурните трети страни“ и общия списък на „сигурни трети страни“. По наше мнение не може да съществува такова понятие като „сигурна трета страна“; това е погрешна концепция, тъй като всяко лице може да бъде преследвано, дори и в държави с развити демократични стандарти.

Търсещите убежище лица са уязвими хора, които се нуждаят от подходящи условия за приемане. Държавите-членки не могат да задържат хора с единственото основание, че те търсят международна подкрепа. Ето защо аз твърдя, че търсещите убежище по принцип не следва да се задържат. За съжаление, в много държави-членки това все още се случва поради факта, че те влизат в страната нелегално. За жалост, и аз ще завърша с това, не съществува никакъв друг начин за влизане в Европейския съюз. В това е парадоксът – дори търсещите убежище лица трябва да са част от смесените потоци, за да влязат в Европейския съюз. Убежището не е признаване – то е задължение за държавите и право за онези, които се спасяват от войните.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, уважаеми колеги, през юни Комисията прие план за действие за предоставянето на убежище. Между 2008 г. и 2009 г. Комисията се зае да представи конкретни предложения за подобряване на стандартите за оказване на закрила и за гарантиране на повече солидарност между държавите-членки, а също така за поощряване на практическото сътрудничество.

Ние сме разработили принципите, които трябва да ръководят действията на Съюза, да съхранят неговата хуманитарна и защитна традиция, да гарантират действително равно третиране в целия Европейски съюз, да подобрят ефективността на системата за предоставяне на убежище и да поощрят солидарността в рамките на Съюза, както и между Европейския съюз и трети страни.

Със задоволство научих, че Парламентът напълно споделя философията на Комисията. Той споделя нашата цел да изградим Европейска система за предоставяне на убежище, която е по-ефективна, по-справедлива и осигурява по-добра закрила.

Фактът, че Парламентът е вече съзаконодател, заедно със Съвета, ми дава надежда, че вече ще има по-голям шанс преговорите, които ще бъдат дълги, да доведат до изработване на инструменти с оптимално качество, които в по-голяма степен съответстват на основните права.

Именно благодарение на процедурата за съвместно вземане на решения и гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета, Европейският съюз може да хармонизира тези международни стандарти за закрила на по-високо равнище.

Аз благодаря на Парламента за оказаната солидна подкрепа за всички инициативи, които Комисията е обявила в своя план за действие.

Благодаря ви също за това, че разгледахте с приоритет неотдавнашното ми предложение за създаването на Европейска служба за подпомагане на предоставянето на убежище. Ние се нуждаем от подкрепата на Парламента, за да се гарантира успехът на този механизъм, което ще ни даде възможност да поощрим практическото сътрудничество и качеството на системите за предоставяне на убежище. Надявам се, че трите институции бързо ще постигнат съгласие, за да може тази служба да бъде създадена в най-скоро време.

Но както разбирам, г-н Catania – позволете ми да Ви благодаря за Вашия доклад – Вие се безпокоите за някои неща, по-конкретно за условията за задържане на лица, търсещи убежище, съгласно дъблинската процедура, за въздействието на операциите по контрола на границите върху достъпа до закрила и за тежестта, поета от някои държави-членки при приема на потоци от лица, търсещи убежище. Аз ще отговоря на тези въпроси.

По отношение на условията за задържане на лицата, търсещи убежище, в измененията на директивата за условията за приемане Комисията предложи по-ясни правила от тези, които в момента са в сила, и по-конкретно забрана, и то без изключение, да се задържат малолетни, непридружени от възрастни. Ние също така уточнихме случаите, при които е възможно задържането на възрастни, но при наличието на предпазни мерки, като например правото на ефективна защита, правна помощ и редовни съдебни проверки по отношение на мярката за задържане.

В допълнение, в отговор на доклада на г-жа Roure за откритите и сигурни центрове за приемане, приет на 5 февруари, Парламентът посочи някои проблеми в тези центрове. Предложените изменения на директивата за условията за приемане трябва да осигурят решаването на тези проблеми.

Като се водех от същите принципи, аз предложих правата на лицата, търсещи убежище, които се регулират от дъблинската процедура, да бъдат по-добре гарантирани. Ние, например, трябва да улесним събирането на семействата, събирането на децата с членове на тяхното семейство и да укрепим процедурните гаранции, предоставени на лицата, търсещи убежище, които се регулират от дъблинската процедура.

И най-добрата процедура по предоставяне на убежище би била излишна, ако достъпът до нея не е гарантиран. Съгласен съм с Вас, г-н Catania, че е необходимо да подобрим работата си с граничните служители, да ги обучаваме и да ги запознаваме с проблемите на предоставянето на убежище. Вие споменахте смесените потоци. Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) наистина трябва да може да започне реализирането на задачата за обучение. Веднага щом бъде основана, Европейската служба за подпомагане на предоставянето на убежище ще има своя принос за това, като подготви справочни материали за граничните служители. Ние също така трябва по-добре да дефинираме отговорностите в случаите, когато става въпрос за хора, спасени в морето. Къде да бъдат свалени на брега? Къде, ако това се налага, те могат да подадат молба за предоставяне на убежище? Аз работя, заедно с държавите-членки, за да мога да отговоря на тези въпроси. Естествено, ние трябва да разбираме затрудненията, които изпитват системите за предоставяне на убежище в някои държави-членки. Ние настояваме за по-голяма солидарност не само по отношение на финансирането, но и чрез създаване на експертни групи за бързо реагиране от страна на гореспоменатата служба.

Ще проучим също възможността за доброволно прехвърляне на бежанци към държава-членка, различна от тази, която е предоставила закрила.

В края на седмицата заминавам за Лампедуза и Малта, за да проуча практическите изисквания и да разбера каква подкрепа може да предложи Европейският съюз.

Г-жо председател, уважаеми колеги, позволете ми да използвам случая, за да ви благодаря за допълнителните 10 млн. EUR, които Парламентът одобри в края на 2008 г. за Европейския фонд за бежанците. Тези 10 млн. EUR ще бъдат използвани за прехвърлянето на още бежанци в Европейския съюз през 2009 г. Във връзка с това бих искал да подчертая важността на задължението, поето от държавите-членки след мисията, която изпратихме в Йордания и Сирия, по отношение на прехвърлянето на бежанци от Ирак в държавите-членки на Европейския съюз.

Ние, и аз самият, работим, както се казва, на всички фронтове, като се стремим да подобряваме качеството на законодателството, практическото сътрудничество и солидарността както между държавите-членки, така и между Европейския съюз и трети страни.

Бихме желали да изразим своята благодарност към Парламента за неговата подкрепа. Ние трябва да превърнем Европейския съюз в наистина обединена обща зона за закрила. Всъщност, моето намерение е да включа това в Стокхолмската програма.

Благодаря ви, госпожи и господа. Благодаря Ви, г-н Catania и г-жо Roure, за изключително полезната работа, която беше извършена.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROTHE
Заместник-председател

  Danutė Budreikaitė, докладчик по становище на комисията по развитие. – (LT) През последните години броят на бежанците в целия свят достигна 16 милиона. През 2007 г. ЕС получи повече от 200 000 молби за убежище. Както бежанците, които желаят убежище, така и държавите-членки се сблъскват с проблеми и сериозни трудности, които Общата европейска система за предоставяне на убежище трябва да реши. Държавните институции трябва да прилагат конкретни, ясни и еднакви критерии, когато вземат решение дали молбите за убежище да бъдат приети. Много е важно статут на бежанец да се предоставя на основата на конкретния случай, а не по силата на обща оценка, основаваща се на националността, например. Също така бих искала да обърна внимание на факта, че в плана на комисията за политика в областта на убежището не се споменава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), която играе много важна роля в областта на закрилата на бежанците. Освен това важно е да се спомене, че броят на търсещите убежище е в пряка зависимост от политическото, икономическото и социално положение в страната на произход на лицата, търсещи убежище. Ето защо общата европейска система за предоставяне на убежище трябва да бъде тясно свързана с европейската политика в областта на сътрудничеството за развитие и с хуманитарната дейност, като това ще намали броя на лицата, търсещи убежище, които често са икономически мигранти.

  Carlos Coelho, от името на групата на PPE-DE. – (PT) Г-жо председател, г-н заместник-председател на Комисията, госпожи и господа, след заключенията от Тампере беше направено много за хармонизирането на законите на държавите-членки в областта на предоставянето на убежище. Тази хармонизация обаче се основава на подхода на най-малкия общ знаменател, като продължават да съществуват най-различни практики и процедури. Ние все още нямаме еднакви условия за достъп до закрила в ЕС и в резултат на това все още има проблеми, като вторични движения и многократно подаване на молба за убежище.

През 2008 г., както беше вече подчертано от докладчика, броят на бежанците е нараснал до 12 милиона. Затова ние спешно се нуждаем от започването на втория етап от Общата европейска система за предоставяне на убежище. Ще има еднакво равнище на закрила в ЕС, ако се създаде обща процедура за предоставяне на убежище, за да се постигне ефективност, бързина, качество и справедливост при вземането на решения, заедно с въвеждането на единни стандарти за определяне на лицата като бежанци или лица, нуждаещи се от международна закрила. Само по този начин лицата, търсещи убежище, могат да бъдат третирани еднакво, независимо от това в коя държава-членка подават молби за убежище.

Ето защо аз съм доволен от представянето на този план за действие в областта на предоставянето на убежище, разработен с приноса на различни представители на обществеността и очертаващ пътната карта, която трябва да се следва през следващите години с оглед на изграждането на Общата европейска система за предоставяне на убежище. Аз подкрепям предложените изменения на Директива за условията на приемане, Директивата за процедурите за предоставяне на убежище и Директивата относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, защото тези изменения ще дадат възможност да се изяснят критериите, които позволяват на лицата, търсещи убежище, да получат международна закрила. Аз се радвам, че членът на Комисията, г-н Баро, подчерта необходимостта да се гарантира съгласуването с други политики, които са свързани с международната закрила, и се надявам, че същият съгласуван подход ще се прилага и към други области, които са свързани помежду си.

Накрая, искам да поздравя докладчика, г-н Giusto Catania, за неговата работа, която ще бъде подкрепена от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи.

  Martine Roure, от името на групата на PSE. – (FR) Г-жо председател, преди всичко искам да поздравя нашия докладчик за отличния доклад, тъй като той правилно разкрива несъответствията, които характеризират съществуващото законодателство в областта на предоставянето на убежище в Европа, и прави някои предложения, които наистина ще ни позволят да вървим напред в правилната посока.

Ние трябва да сложим край на неблагоприятните различия, които съществуват между държавите-членки. Всъщност отговорът, който едно лице, търсещо убежище, получава, зависи от това в коя държава е подадена молбата за убежище.

Ние също така призоваваме за съществено подобряване на условията, в които живеят лицата, търсещи убежище. Това по-конкретно изисква потвърждаване на принципа, че лицата, търсещи убежище, не следва да бъдат задържани, и по-специално става въпрос за уязвими лица, жени, деца и жертви на изтезания. Това изисква и гарантиран достъп до минимални права на жилище, работни места, здравни грижи, образование, с други думи до основните права, които гарантират достойнството на човека.

Накрая, за нас е жизнено важно да преразгледаме Регламента Дъблин II. Нашите посещения, особено в центровете за задържане, ясно показаха съпътстващите щети, както Вие посочихте, г-жо Rothe, причинени от една неподходяща операция, доколкото тя стоварва неприемливо бреме върху страните, които са най-пряко засегнати от потоците на мигранти към вратите на Европа.

Предстои ни да извървим дълъг път, преди да постигнем обща политика в областта на предоставянето на убежище. Не бива да си правим излишни илюзии, а да стъпим на предложенията на Комисията, към които, вярвам, можем да направим значителен принос и това ще ни позволи, надявам се, да поставим основите на една структура, която изглежда крехка днес, но се надяваме да укрепне в бъдеще.

Искрено благодаря на члена на Комисията, г-н Жак Баро, за твърдостта и волята, която прояви в решаването на този въпрос, защото тук е необходима воля – и то много силна воля. Надявам се, г-н член на Комисията, че ще имате време да приложите това на практика, защото това е наш дълг и морален императив за ценностите, които ние в Европейския съюз защитаваме.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-жо председател, аз подкрепям изложеното от докладчика и работата на Комисията. Няма извинение за лошото състояние на работата с бежанците, тъй като броят на молбите за убежище е малък в сравнение с предишни години. Липсата на обща практика, различната информация за страната на произход и неумението да се прилагат правилно законите на ЕС означава, че съществува неравнопоставеност. Така лицата, търсещи убежище, се опитват да надхитрят системата, като подават молби многократно и в различни държави, а самите държави си „прехвърлят топката“.

Друг момент, който води до неравенство при достъпа до закрила е, че някои държави-членки просто депортират хората, преди положението им да бъде преценено и дори на практика подкупват трети страни да спрат потока от бежанци.

Много от пристигащите в смесени потоци вероятно са икономически мигранти, което не ги прави престъпници. Но даже и ако само малък брой от тях са бежанци, то те трябва да бъдат идентифицирани. Както казва г-н Catania, защитата на правата на човека трябва да стане част от управлението на границите, по-специално в рамките на мандата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex). Хората не трябва да бъдат задържани само защото кандидатстват за убежище.

Освен общата процедура за предоставяне на убежище и съдържанието на закрилата, трябва да има практическо сътрудничество, подпомагане и солидарност, включително и чрез важната Европейска служба за подпомагане на предоставянето на убежище, осигуряваща общи източници на информация от различните държави. По-доброто качество и по-точните първи решения биха спестили финансови средства благодарение на по-малкия брой молби.

Задължаването на държавите от ЕС да разрешат на лицата, търсещи убежище, да работят след шестмесечен престой, ако не е взето решение по тяхната молба, е много важно, тъй като така те биха запазили своето достойнство, а също така биха плащали данъци. Аз съм много разочарована от това, че Обединеното кралство реши да използва правото на изключение при прилагане на подобрената Директива за условията за приемане, тъй като нейното прилагане би прекратило практиката на автоматично задържане единствено на основание на подаване на молба за предоставяне на убежище, би засегнало всички случаи на краткосрочно задържане и би довело до прилагане на правото на работа след шест месеца. Срамувам се, че моята собствена страна смята, че тези условия са твърде тежки.

  Jan Tadeusz Masiel, от името на групата UEN. – (PL) Г-жо председател, ние трябва още веднъж от цялото си сърце да благодарим на френското председателство, което постигна сериозен напредък по въпросите на предоставяне на убежище, когато направи всичко възможно за приемането от Съвета на Европейския пакт за имиграция и убежище през м. октомври миналата година. Истина е, че Европейският съюз има нужда от обща политика в областта на предоставянето на убежище, както и да развие солидарен подход във връзка с приемането на бежанци. Държавите-членки на ЕС, към които най-вече се насочват потоците от лица, търсещи убежище, трябва да бъдат подпомогнати. Проблемът с убежището е много деликатен. Трудно е да се прецени кой има нужда от закрила и кой се опитва да избегне бедността в собствената си страна и макар че последните също заслужават да получат помощ, ние не можем да приемем всички. В заключение, нашите процедури в Европейския съюз трябва да бъдат единни, прозрачни и бързи.

  Hélène Goudin, от името на групата на IND/DEM. – (SV) Г-жо председател, създаването на „крепостта Европа“ върви с все по-бързи темпове с всяка изминала година. Това е много жалко, не на последно място и поради факта, че общата политика в областта на предоставянето на убежище ще доведе до по-твърда и по-рестриктивна политика, от която най-големите губещи ще бъдат хората, които се нуждаят от закрила. Това развитие на нещата е, меко казано, обезпокоително.

Докладът има за цел въвеждането на общи стандарти, чрез които да се определя кога един човек може да се счита за бежанец. И аз се питам защо е нужно това? Ние вече имаме международни конвенции, които са достатъчно конкретни. Ние не следва да се опитваме да създаваме нови стандарти на ЕС – и то стандарти, които, по всяка вероятност, ще бъдат по-рестриктивни от Женевската конвенция, например.

Почти всяка седмица има ужасяващи репортажи от лагерите за бежанци в Южна Европа. Онези, които са се оказали там, живеят в ужасни условия, които компетентните органи предпочитат да не забелязват. Проблемът явно не е в конкретните хора, задържани в лагерите, а по-скоро във факта, че правата на човека не се зачитат, въпреки че всички държави-членки, поне на теория, отговарят на критериите от Копенхаген. Това е важният въпрос, който трябва да дискутираме тук, в Парламента. Достъпът до територията на една страна е въпрос, който трябва да се решава от самата страна, като, разбира се, това става при зачитане на международните конвенции и споразумения.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Общата европейска система за предоставяне на убежище в момента се характеризира с липса на съответствие с правните инструменти за международна защита.

В резултат на основните несъответствия в процеса на вземане на решения, който 27-те държави-членки използват при разглеждането на молбите за убежище, делът на лицата, на които се признава статут на бежанец, варира от 0 % до приблизително 90 %. В допълнение, критериите от дъблинската система довеждат до непропорционална тежест за отделни държави-членки, намиращи се на външните граници на Европейския съюз, тъй като те са отговорни за разглеждането на молбите за убежище в качеството им на първа страна на влизане.

Явления като вторични движения от една държава-членка в друга и многократното подаване на молба за убежище все още съществуват. Едно от най-неотложните изисквания на политиката на ЕС в областта на предоставянето на убежище е обменът на анализи, опит и информация между държавите-членки. Трябва също да се намерят работещи решения за разширяването на сътрудничеството между административните органи, отговорни за проучването на молбите за убежище.

Най-трудният проблем за решаване обаче остава комуникацията между държавите-членки във връзка с различното третиране на лицата, търсещи международна закрила, в зависимост от тяхната страна на произход. Надявам се, че регламентът за създаване на Европейска служба за подпомагане на предоставянето на убежище, предложен от Комисията преди три седмици, ще помогне отчасти да бъдат решени настоящите проблеми.

Отсега призовавам бъдещите ръководители на тази Европейска служба да не пренебрегват сътрудничеството с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), с Европейската мрежа за миграцията, както и с компетентните структури в държавите-членки и в трети страни, които участват в дейностите, свързани с миграцията и предоставянето на убежище. Освен избягването на дублиране на усилията, това сътрудничество ще улесни координирането на действията на държавите-членки и използването на техния опит при решаване на проблемите с предоставянето на убежище.

  Inger Segelström (PSE). - (SV) Г-жо председател, уважаеми г-н Баро, бих искала най-напред да благодаря на г-н Catania за този доклад. Аз напълно споделям изразеното съжаление, че влизането в сила беше отложено до 2012 г. Има три въпроса, които бих искал да поставя, а именно: правата на децата, подпомагане и създаване на възможности за жените, попаднали в трафика на хора, и накрая въпроса за това как бихме могли да бъдем по-добре подготвени при внезапна криза в света.

Според мен е добре, че Парламентът обръща внимание на факта, че децата и непълнолетните трябва да получават специална подкрепа. Безпокои ме обаче, че децата все пак могат да бъдат задържани. Аз намирам това за неприемливо.

Вчера беше Международният ден на жената. Проблемът, с който се занимавах през тази парламентарна сесия, е как различните страни третират жените и децата, попаднали в трафика на хора, а именно дали тези хора имат право да останат в ЕС или да бъдат подпомогнати да се завърнат у дома. Когато социалдемократите управляваха Швеция, там въпросът за жените, жертви на насилие, (независимо дали става дума за трафик на хора, насилствен брак или друг случай на насилие) беше предрешен – те имаха правото да останат. Сега една жена може да остане, но само ако сътрудничи на полицията и прокуратурата. За какви престъпления, освен трафик на хора, сътрудничеството може да бъде изискване за предоставяне на убежище? Аз мисля, че това е дискриминация на жените и децата и бих искала да засегна този въпрос днес, непосредствено след Деня на жената.

Третият въпрос е как различните държави приемат лицата, търсещи убежище, и кои страни са избрани. Моята страна, Швеция, е една от страните, приели най-много бежанци от Ирак. В сравнение със САЩ и Канада това е огромен брой и същото е вярно, ако направим сравнение с повечето страни от ЕС. Аз се надявам, че новата система за предоставяне на убежище в ЕС ще бъде по-добре подготвена да приеме съвместна отговорност, когато се случи нещо в света или, както е случаят с Ирак, когато някоя страна бъде нападната. Не е редно една система на ЕС, основана на солидарност, да функционира само в мирни условия, тя трябва също така да действа в моменти на криза и конфликти.

  Gerard Batten (IND/DEM). - (EN) Г-жо председател, броят на лицата, търсещи убежище и статут на бежанци, обезпокоително нараства. Както посочва докладът, в момента в света има около 12 милиона бежанци и около 26 милиона вътрешно разселени лица. Това едва ли е изненада, тъй като някои страни в континенти като Африка и Азия все повече вървят към политически хаос и светът все повече затъва във финансова и икономическа криза, безпрецедентна по своя мащаб.

Можем да бъдем сигурни обаче, че през следващите месеци и години ще има все повече бежанци и лица, търсещи убежище. Никой не бива да се учудва от това, че решението, което Европейският парламент предлага, е хармонизиране на националните системи за предоставяне на убежище. Докладът предлага обща европейска система за предоставяне на убежище и обща служба за подпомагане на предоставянето на убежище с общи стандарти за предоставяне на убежище и съответен статут. Той предлага националните правителства да нямат правото да задържат лице, търсещо убежище, единствено на основание на това, че лицето търси убежище, а бежанците да имат право да поискат да се преместят от една европейска страна в друга. Той също предлага, когато едно лице е било задържано, то да има право на съдебна защита пред национален съд.

Всичко това е рецепта за създаване на хаос и води до задънена улица в националните системи за предоставяне на убежище. Много, всъщност повечето от хората, които търсят убежище и статут по отношение на предоставянето на убежище в европейските страни, са, разбира се, икономически мигранти, които търсят по-добър живот. И кой би могъл да ги вини за това? Но колкото по-лесно правим идването им в Европа, толкова повече ще идват.

Общите системи, предложени тук, още повече ще затруднят националните държави да защитават собствените си граници и същевременно ще улеснят многобройни икономически мигранти да пресекат тези граници. Обединеното кралство се нуждае от още по-стриктни мерки за контрол, а не от отпадане на ограниченията, което ни се налага от Европейския съюз.

  Simon Busuttil (PPE-DE). - (MT) Докладчикът беше прав, когато каза, че общата политика в областта на предоставяне на убежище трябва да се изгражда върху принципа на солидарността. Именно тази солидарност липсва в нашата политика за предоставяне на убежище, както уважаемият член на Комисията, г-н Баро, лично ще се убеди по-късно тази седмица, когато посети моята страна, Малта, и о-в Лампедуза. Г-н член на Комисията, Вие ще откриете, че солидарността, към която се стремите, е илюзорна. Солидарността за първи път беше въведена в Европейския пакт за имиграция и убежище миналия октомври. Тя беше въведена чрез клауза, която засяга споделянето на тежестта, чийто фокус е разпределянето на тежестта между държавите-членки. Това беше въведено за първи път и беше положителна стъпка. Тази клауза се осъществява на доброволен принцип и позволява на мигрантите, които пристигат в една страна в търсене на убежище, да могат да се преместват в друга страна на Европейския съюз. Парламентът дори задели 5 млн. EUR от бюджета на Европейския съюз за тази година с цел да се улесни прилагането на тази клауза. Досега не сме наблюдавали тази клауза да се прилага на практика, освен в случая, когато Франция предложи да поеме от Малта 80 лица, търсещи убежище. Това е важен жест, но другите европейски страни не последваха примера, което е много жалко. Ето защо моят въпрос към члена на Комисията е: какви действия предприема Комисията, за да гарантира, че механизмът на споделянето на тежестта се прилага? Какво прави тя, за да гарантира, че повече страни ще предложат своята солидарност и ще приемат имигранти от страна, която е поела непосилен товар? Възнамерява ли Комисията да изготви програма за преразпределение между страните и как планира да разширява и прилага въпросната клауза?

  Daciana Octavia Sârbu (PSE). – (RO) В настоящата ситуация, когато броят на бежанците е нараснал в целия свят и Европейският съюз приема повече от половината лица, търсещи убежище, създаването на Обща европейска система за предоставяне на убежище трябва да бъде неотложен приоритет.

Във връзка с това приветствам предложението за създаване на Европейска служба за подпомагане на предоставянето на убежище с цел да се координират националните политики в различните страни, за да се избегне непропорционалната тежест за отделни държави-членки. Мисля, че тази служба трябва да бъде организирана така, че да може да играе важна роля в случай на криза и да прави правилна преценка на молбите за убежище.

Смятам, че новите държави-членки на Европейския съюз, а именно Румъния и България, имат нужда от подкрепата на Европейския съюз, която да се изрази в създаване на ефективни солидарни механизми с цел да се гарантират необходимите условия за приемането на лица, търсещи убежище. Нека не забравяме обаче, че на равнище Европейски съюз ние трябва да действаме, като предвиждаме събитията, а не просто да реагираме на тях, като поставим по-голям акцент върху сътрудничеството с трети страни, за да можем да предотвратяваме кризи.

  Alin Lucian Antochi (PSE) . – (RO) Всяка година държавите-членки на Европейския съюз приемат милиони хора, които търсят убежище от преследване и конфликти в страните, от които произхождат. Но процентът на признаване на статута на бежанец на национално равнище в тези страни варира между 0 % и 90 %. В допълнение, дъблинската система, която включва процеса на повторно приемане на бежанците в първата страна на транзитно преминаване, създава несъответствие между тези държави и страните, разположени в центъра, по отношение на координирането на политиките в областта на убежището и мерките, насочени към бежанците.

Както споменаха предишните оратори, Общата европейска система за предоставяне на убежище трябва да позволи на държавите-членки да осигурят по-високо равнище на закрила на бежанците от момента на приемането им до момента на пълното им интегриране в местните общности чрез изграждане на обща процедура по предоставяне на убежище, която определя ясни, разумни и унифицирани условия, които компетентните органи могат да използват при разглеждане на молбите за убежище.

Особено внимание трябва да се обърне на солидарността между държавите-членки с оглед на координирането на големи потоци от лица, търсещи убежище в някои страни, както чрез осигуряване на финансова помощ, така и чрез приемане на механизми за вътрешно повторно установяване и преразпределение, което ще позволи бежанците да бъдат равномерно разпределени в рамките на Европейския съюз.

  Katrin Saks (PSE). - (ET) Бих искала да благодаря на докладчика и да подчертая важността на тази тема, въпреки че представлявам държавата-членка Естония, която е известна с малкия брой бежанци, които пристигат тук.

Статут на бежанец досега се предоставя само на няколко души на година, но ние сме малка страна и въпреки че сме привлекателни за туристите, животът тук е труден. Ние наистина признаваме необходимостта от солидарност, но аз мисля, че онези, които вече са страдали толкова много в живота си, не би следвало да бъдат допълнително наказвани със суров климат, освен ако те не изберат това сами.

Следователно по-разумно би било да говорим за споделяне на отговорности, а не на хора, за да помогнем на страните, които приемат много лица, търсещи убежище. Хармонизирането на стандартите определено заслужава да се подкрепи. Ако имаме обща граница, логично е лицата, търсещи убежище, да бъдат третирани еднакво в рамките на целия Европейски съюз.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г-жо председател, аз категорично не съм съгласна с евроскептичната кампания срещу общата имиграционна политика и политиката в областта на предоставянето на убежище, залегнала в Договора от Лисабон. Ние трябва да действаме съвместно и по-твърдо да противостоим на икономическата миграция, като в същото време осигуряваме достойни условия на живот на лицата, търсещи убежище. Аз съм обезпокоена от факта, че децата на бежанците в европейските лагери нямат достъп до образование или необходимите здравни грижи понякога в продължение на месеци. Също така е неприемливо, че в рамките на Шенгенската зона някои държави признават статута на бежанец, а други – не. За съжаление, агенцията Frontex не наблюдава броя и страните на произход на лицата, търсещи международна закрила. Да, ние имаме нужда от обща процедура по предоставяне на убежище и също така трябва да помогнем на буферните държави на основата на принципа на солидарността. Ние също така трябва да свържем политиката в областта на предоставянето на убежище с политиката за развитие с цел да предотвратим миграцията.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, аз ще бъда пределно кратък, въпреки че внимателно слушах всички изказвания. Искам да благодаря на Европейския парламент за демонстрираната истинска подкрепа на това усилие да дадем на политиката в областта на предоставяне на убежище пълното внимание, от което тя се нуждае в интерес на всички преследвани хора в света. Ние имаме дълг и, както каза г-жа Martine Roure, морален императив да направим това.

Бих искал да направя някои пояснения. Първо, някои от вас споменаха Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex), по-конкретно г-н Catania. Трябва да ви кажа, че Frontex в момента има служител за връзка в службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Това потвърждава усилията на Frontex да разбере напълно проблемите на лицата, търсещи убежище, а Комисията предложи правила, за да дефинира по-добре отговорностите на Frontex в морските операции. В момента водим дискусии с държавите-членки по този важен въпрос.

Искам да се върна на искането за солидарност, което повечето от вас отправиха. Във връзка с това мисля по-конкретно за г-н Busuttil, който спомена трудната ситуация, в която се намира Малта. Наистина в плана за действие в областта на предоставянето на убежище Комисията предложи да се проучат възможностите, които могат да бъдат предложени чрез доброволно разпределение на лицата, търсещи убежище в държавите-членки.

Дискусията с държавите-членки започна през есента чрез неофициален документ, който предложи няколко възможности за прилагането на принципа на солидарността в областта на предоставянето на убежище. Трябва да кажа, че не е лесно да се получи съгласие от по-голямата част от държавите-членки по въпроса за механизма за разпределянето на бежанците между тях. Но ние започваме проучване за въздействието и възможностите за такова разпределение на равнището на Съюза.

Бих искал също така да кажа, че сме готови да финансираме проекти, свързани с подобно разпределение и преместване в рамките на Европейския фонд за бежанците. Аз ще имам възможността да кажа това отново в държавите-членки, които ще посетя. Това са именно онези страни, към които най-много се стремят лицата, търсещи убежище.

В заключение, считам, че ние сме в началото на дълъг процес, който е много важен, ако наистина искаме Европа да потвърди, чрез ценностите си, своята идентичност като регион, който приема всички хора по света, които страдат и очакват нашата помощ.

Много благодаря на Европейския парламент, г-жо председател и уважаеми колеги, за всички изказвания, които са особено ценни за мен като член на Комисията.

  Giusto Catania, докладчик. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, бих искал да благодаря на уважаемите колеги, които се изказаха в подкрепа на този доклад, както и на г-н Баро за неговата подкрепа и за работата, която Комисията започва по изменението на някои директиви, и особено на Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, което показва желание да се подобри общата система за предоставяне на убежище. Парламентът действа като съзаконодател в тази област и аз считам, че ние трябва изиграем своята роля с цел да хармонизираме процедурите по предоставянето на убежище на по-високо равнище, като поощрим създаването на система за хармонизация, която позволява да бъдат приемани много хора и подобрява стандартите на приемане в държавите-членки, така че системата да става все по-съгласувана.

Смятам, че Парламентът изигра важна роля чрез посещенията в административните центрове за задържане в Европа. Ние посетихме голям брой от тях – г-жа Roure изготви окончателния доклад – и установихме, че правото на убежище често се нарушава в държавите-членки, често нормалните условия на приемане, като например правото на здравни грижи и правна помощ, не бяха гарантирани и не беше осигурена информация за потенциалните лица, които биха могли да търсят убежище. Това се случва, защото се работи със смесени потоци и то по такъв начин, че борбата с нелегалната имиграция и защитата на външните граници има предимство пред необходимостта да се приемат хора, и по-конкретно лица, търсещи убежище.

Съгласен съм с мненията, изказани от някои от уважаемите колеги, особено по отношение на необходимостта да се преразгледа Дъблинският регламент и да се гарантира механизъм на солидарност по отношение на лицата, търсещи убежище, защото правото им да бъдат преместени на друго място, така че техният проблем да бъде чут, също трябва да се признае.

Накрая, за да завърша – някои колеги повдигнаха въпроса за граничния контрол. Мисля, че в техните съображения има основна грешка: въпросът за защитата на границите и въпросът за предоставянето на убежище са два отделни въпроса. Ние трябва да гарантираме правото на убежище като основно право, което трябва да се утвърждава в Европейския съюз.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Bogusław Rogalski (UEN), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, миналата година броят на бежанците в световен мащаб е нараснал до над 12 милиона бежанци и 26 милиона вътрешно разселени лица, което показва сериозността на проблема. За съжаление, стандартите не са хармонизирани дори и в най-малка степен, тъй като процентът на кандидатите от определени трети държави, на които се предоставя статут на бежанец, варира от 0 % до приблизително 90 % в рамките на различните държавите-членки.

Трябва да се въведе единна процедура за предоставяне на убежище, както и единни стандарти, които да дадат възможност да се вземат решения за това кой може да бъде признат за бежанец и дали дадено лице има нужда от международна закрила. Всички хора, които вземат решения в тази област, трябва да имат равен достъп до професионална информация за страната на произход на кандидата и за структурите, оторизирани да разглеждат жалби, като същото се отнася и за лицата, които кандидатстват за предоставяне на убежище.

От изключителна важност е по време на срока на чакане компетентните органи да обърнат сериозно внимание на различните нужди на лицата, търсещи убежище, които са в по-трудно положение, като например деца, хора с увреждания и жени. Необходимо е да се създаде единна база данни с цел да се публикува и събира информация за страните на произход на кандидатите.

Добре е да се подчертае, че задължението за предоставяне на помощ, предвидено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), е правно обвързващо за държавите-членки на ЕС и агенцията Frontex.

20. Социално положение на ромите и подобряване на техния достъп до пазара на труда в ЕС (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0038/2009) на г-жа Kósáné Kovács – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС (2008/2137(INI)).

  Magda Kósáné Kovács, докладчик – (HU) Благодаря ви, г-жо председател, госпожи и господа. След няколкомесечна работа аз представих в Парламента доклада относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС, един доклад, който изразява нашата отговорност и сериозен ангажимент по отношение на европейското бъдеще на ромите – многобройно етническо малцинство, което би могло да образува цяла държава-членка.

През последните месеци необходимостта да се предприемат действия не намалява, а дори напротив, става все по-неотложна. Световната финансова криза обхвана цяла Европа и съпътстващото я икономическо сътресение още веднъж жестоко засегна най-уязвимите социални групи, и по-специално ромската. Увеличаващото се и оправдано безпокойство за собственото оцеляване на мнозинството от населението представлява благодатна почва за поява на омраза към малцинствата, на дискриминационно и изключващо отношение и за търсене на изкупителна жертва. Добър знак е и има символично значение фактът, че докладът за ромите може да бъде приет през същата седмица, когато Парламентът подготвя следващото заседание на Съвета, което ще се занимава не само с инструментите, необходими за излизането от кризата, но и ще търси също така възможности да намали човешкото страдание и рисковете за източниците на препитание на основата на принципа на солидарността, който обединява Европа.

През последните десетилетия ние разбрахме, че няма динамично икономическо развитие, което може автоматично да предложи мобилност чрез използване на съществуващите системи за преразпределение в посока на хората от най-ниските слоеве на обществото. Дори напротив, свидетели сме, че ако няма политика, подкрепяща принципа на равните възможности, разликата между двата полюса на обществото може да стане още по-голяма дори през периоди на развитие. Нашата задача сега е да мобилизираме всички ресурси за справяне с кризата и развиване на икономиката по такъв начин, че 10-те милиона роми да не станат жертви на кризата, а да се превърнат в участници във възстановяването на икономиката. Позицията на комисията по заетост и социални въпроси, приета с голямо мнозинство, намира за неприемлив факта, че значителна част от ромското население живее в условия, подобни на тези в страните от третия свят. Десетки хиляди ромски деца все още израстват в сегрегирани училища, където не могат да получат конкурентни знания и през целия си живот след това носят със себе си раните на изключването и дискриминацията. Милиони живеят в гета без течаща вода, канализация и често без електричество, а средната продължителност на живота им е с 10 до 20 години по-ниска от тази на мнозинството от населението. Липсва им професионално образование, живеят от временна трудова заетост и техният начин на живот ежедневно е обект на видима дискриминация. И най-трагичното: тази ситуация задълбочава тяхното буквално изключване, подбуждането към омраза и разрешаването на конфликтите, което се извършва на основата на етнически признак. Кой не е чувал реплики като: „щом е циганин, ясно е, че не иска да променя положението си – предпочита да краде, вместо да работи“?

Основната причина за това положение се крие във факта, че качеството на техния живот остава на равнището на една развиваща се страна, което на свой ред засилва тенденцията за изключване и дървото на омразата ражда плода на принудителните действия. Принудата може да бъде избегната само ако насочим усилията си към корена на проблема. Това засяга не само страните от Централна и Източна Европа, които жадуват мир, но и всички европейски граждани. Не бива също да забравяме, че предвид проблема със застаряването на населението от изключително значение е да се гарантира, че Европа ще бъде населена не от неуспели хора, които разчитат на социални помощи, а от високо образовани, работещи граждани, способни да плащат данъци, социални осигуровки и застраховки. Това е темата на доклада, представен на вашето внимание днес.

За да се направи необходимото, от критична важност е различните институции на Европейския съюз да положат усилия за разработването и планираното реализиране на всеобхватна политика по отношение на ромите. Необходимо е общо европейско решение с цел добронамерените и нерядко скъпо струващи усилия на държавите-членки, които често остават неефективни поради липса на достатъчно колективна воля, да доведат до поемането по нов път. Аз искрено желая да благодаря на всички мои колеги, чиито значими инициативи помогнаха този доклад да стане по-всеобхватен. Желанието за сътрудничество може да помогне да се утвърди разбирането, че не е въпрос на избор, а въпрос на необходимост Европейският съюз незабавно да интегрира една значителна по размер работна сила, която има вековен опит в приспособяване към средата, в която живее. Благодаря ви за търпението.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, г-жо Kósáné Kovács, госпожи и господа, преди всичко бих искал да благодаря на г-жа Kósáné Kovács за доклада, който допринася за съвместните усилия за насърчаването на социалното включване на ромите.

Комисията е съгласна с Вашия анализ, г-жо Kósáné Kovács, по отношение на главните причини за това изключване: социалната сегрегация, от която ромите страдат, пречките, които срещат при достъпа си до образование, дискриминацията, която не им позволява да бъдат равноправни участници на пазара на труда, което от своя страна не им позволява да имат пълен достъп да стоките и услугите, и най-вече – както основателно подчертахте – предразсъдъците и стереотипите, с които те са обременени.

Комисията също така подкрепя предложенията на Европейския парламент за устойчиви решения, и по-конкретно Вашия акцент върху развитието на децата от предучилищна възраст, развитието на системата за микрокредитиране, за да се насърчи предприемачеството, самостоятелната заетост и целенасоченото прилагане на структурните фондове. За Комисията приложението на ефективни, устойчиви решения изисква включването на всички главни участници, като съществено е участието на самите роми в процеса на развитие, приложение и наблюдение на политиките, които ги засягат.

В допълнение, Комисията счита, че по-добре би било да се използват инструментите и политиките на Общността, за да се постигне включването на ромите, да има обмен на добри практики, като например програмата „ACCEDER“ (Достъп) в Испания или усилията за десегрегация в Унгария. За да бъдат ефективни, политиките трябва да бъдат целенасочени и да зачитат специфичното положение на ромските общности, за да се постигне целта на социалната интеграция.

В духа на Вашия доклад, г-жо Kósáné Kovács, Комисията ще продължи да подкрепя социалното включване на ромите чрез насърчаването на защитата на индивидуалните права на всички роми, и по-специално на жените и децата, като се вземат предвид проблемите на ромите в рамките на координирането на политиките на европейско равнище, в частност по отношение на заетостта и социалното включване чрез по-активно приложение на структурните фондове и на Европейския социален фонд и, накрая, чрез насърчаване на институционалните възможности на ромското гражданско общество.

Искам да Ви благодаря за доклада, г-жо Kósáné Kovács. Мога да Ви кажа, че моят колега, членът на Комисията г-н Шпидла, и аз познаваме добре тези проблеми. Бих добавил, че Агенцията на Европейския съюз за основните права трябва да ни представи два доклада относно положението на ромите и аз се надявам, че те ще ни дадат възможност да предложим и съдействаме за това, което току-що ни обяснихте толкова добре.

Благодаря Ви, г-жо Kósáné Kovács, и благодаря на Парламента за подкрепата.

  Председател. - С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Гласуването ще се проведе в сряда.

Писмени декларации (член 142)

  Corina Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Изработването на европейско решение на проблемите, с които се сблъскват ромите, изисква от нас да вземем предвид това, че те са граждани като всички нас, независимо че са подложени на изключване. Представителните организации и ромските общности трябва да играят активна роля в разработването на политиките за включването.

Необходими са допълнителни усилия за подобряването на условията на живот и достъпа до образование и здравеопазване. Това са минималните условия, които ще им дадат възможност да намерят работа и да я задържат в държавите, където живеят. Възможностите за мобилност имаха за тях негативни последствия, защото направиха дискриминацията още по-осезаема. Жените са в още по-уязвима позиция, защото те са обект на различни форми на дискриминация – етническа, социална и основана на пола.

Съществуват национални програми за включване и борба с бедността, които доведоха до скромни резултати. Икономическата криза в никакъв случай не бива да се използва като оправдание за неприлагането на програмите за социално включване. Независимо от всичко тя е основание за предприемане на съвместни действия.

Кризата може да струва скъпо на ромите, както на всяка група, която е в неравностойно положение. Необичайните реакции, които наблюдавахме в Италия, са предупреждение за нас. Можем да търсим или решения, или виновници. Десните винаги са предпочитали да търсят вината в другите, особено ако са уязвими. Като представител на левите, аз бих предпочела да търсим решения.

  Lívia Járóka (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Бих искала да поздравя г-жа Kósáné Kovács за нейния доклад, който представя обстоен анализ на социално-икономическото положение на ромските общности. Докладът формулира много препоръки, насочени към бъдещето, например като призовава Комисията в своите практически политики да вземе под внимание въздействието на политиките по отношение на ромите и да препоръча въвеждането на единна система от изисквания в програмите за развитие. Необоснованите планове на държавите-членки и разпръснатите проекти, повечето от които се финансират от Европейския съюз, не водят до истински резултати. Ние имаме нужда от общ план за действие, който има солидно правно основание и който ще позволи, с помощта на санкции, да се гарантира приложението на предприетите мерки от държавите-членки. Ромските общности трябва да участват в процеса на планиране, приложение и наблюдение от най-ниското равнище до международните консултативни структури. Трябва да се определят критерии и крайни срокове, за да се удостовери, че инвестираните финансови средства се използват ефективно.

Бедността и социалното изключване са концентрирани в определени географски райони и проучванията ясно са начертали картата на бедността в Европа. Повечето роми живеят изолирани в малки райони, като „осъдени на смърт“, и поддържането дори на сегашния стандарт на живот изисква огромни средства. В дългосрочен план това може да парализира бюджетите и заплашва да наруши по-широкото социално сближаване. Затова стратегията на Общността трябва да направи възможна незабавната спешна намеса в тези области посредством конкретни програми, финансирани със средства на европейските фондове, предназначени за това на равнище ЕС, което ще позволи да се решават проблемите в цялата им сложност, както и чрез гарантирането на прехвърляне на средства между фондовете и, ако е нужно, чрез въвеждане на специфични за регионите форми на помощ.

  Румяна Желева (PPE-DE), в писмена форма. – Като представител на десницата, аз вярвам в приноса на всеки гражданин на обществото за общото му благосъстояние и просперитет. Смятам, че интеграцията на всички социални групи в обществото и социалното сближаване трябва да бъде цел, към която се подхожда без популизъм и гръмки думи. В основата на трайното и ефективно интегриране на ромите трябва да се поставят икономическият принос и участието на всеки от тях на пазара на труда.

В моята страна, и тя не е изключение, ромите са социално маргинализирани и живеят в бедност. На практика образованието при тях спира в много ранен стадий, а изследвания на Българската академия на науките от 2007 година показват, че делът на висшистите практически клони към нула - едва 0,2 на сто. Липсата на образование поставя ромите на най-ниското стъпало на пазара на труда и обуславя високото ниво на безработица. За действителната им интеграция, освен образованието, е необходимо да се подобрят и жилищните условия, и да бъдат приобщени активно към пазара на труда. Нищо от това обаче не може да стане без самите роми и без тяхното активно и осъзнато желание нещата да се променят, и в това аз виждам голямото предизвикателство пред всички ни.

  Katalin Lévai (PSE), в писмена форма. – (HU) Събитията от последните години показаха, че е време сериозно да се заемем с икономическото, културно и здравно състояние на ромите, които живеят в Европейския съюз. Социалните условия в определени райони са направо трагични, а в условията на сегашната икономическа криза социалното напрежение заплашва да се взриви. Ето защо аз особено приветствам доклада на г-жа Magda Kósáné Kovács, който търси отговор на този сериозен социален проблем. Доволна съм и от целите, определени в доклада, но оценката на ситуацията, информационните кампании и насърчаването на гражданското общество сами по себе си не са достатъчни. Ние имаме нужда от конкретни, решителни стъпки в областта на образованието и създаването на работни места.

Ако няма достатъчни финансови ресурси за реализирането на тези цели, тогава инициативата ще остане само на хартия. Ние се нуждаем също от стратегия на ЕС за ромите, за да може предложените цели да повлияят на политиките на държавите-членки в областта на икономиката, образованието и здравеопазването, тъй като само по този начин ще бъде възможно да се гарантира достоен живот за 10-милионната силна ромска общност и да се ускори тяхното интегриране.

Стратегията за подобряването на положението на ромите в Европа изисква разработването на план за действие и затова аз се надявам, че ще има хора, които ще пожелаят да продължат започнатата с този доклад работа, която вероятно ще продължи през няколко парламентарни сесии.

  Pier Antonio Panzeri (PSE), в писмена форма. – (IT) Докато в Италия подходът на правителството към проблема с ромите не беше особено последователен и на моменти изключително спорен по отношение на хуманитарните принципи, в Европа винаги се полагат усилия да се запази трудното равновесие между интеграцията и сигурността. Резолюцията на Европейския парламент относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС е пример в това отношение.

Многократното прибягване към спешни законодателни мерки за решаването на проблемите, свързани с ромите, ясно показва неспособността да се справим с едно явление, което не е ново. Вместо това е необходим системен подход и координирани, дългосрочни решения в областта на образованието, здравеопазването и, най-важното, на политиките, свързани с пазара на труда, защото заетостта и образованието улесняват социалното приемане и интеграция.

Европа призовава да се сложи край на дискриминационната практика да се извеждат насилствено обитателите на бедните ромски квартали и вместо това да се разработят специални проекти за изграждане на жилища, които ще разрешат жилищния проблем, пред който са изправени тези общности.

Накратко, ние настояваме за последователен избор на политики, които съчетават солидарността и отговорността и ни дават възможност да предложим балансиран отговор на една ситуация, която се нуждае от спешно решение, тъй като в противен случай съществува опасност нещата да излязат извън контрол. Ние добре разбираме, че този път е труден, но няма друг начин да постигнем целите си.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз бих искала да призова Комисията да приеме конкретни мерки в подкрепа на интеграцията на ромите на пазара на труда посредством финансиране на обучение и преквалификация, както и на мерки, насочени към строго прилагане на законодателството за борбата с дискриминацията по отношение на заетостта.

Искам още веднъж да подчертая необходимостта от създаването в рамките на ЕС на специална служба, която да подпомага взаимодействието между Комисията и националните правителства с цел да се реализират проектите, насочени към ромското малцинство и отнасящи се за социалната, икономическа и културна интеграция на ромите.

  Daciana Octavia Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Ние всички разбираме, че проблемът, свързан с положението на ромите, е не само национален проблем за всяка отделна държава-членка, но е европейски проблем и трябва да се решава на това равнище.

Бих искала да подчертая, че новите държави-членки особено се нуждаят от помощта на ЕС при интегрирането на ромите както в социален план, така и по отношение на пазара на труда.

Добре известно е, че броят на ромите, които нямат достъп до пазара на труда в Европейския съюз, е обезпокоителен. Затова трябва да престанем да отлагаме разработването на ефективни европейски програми, които да стимулират най-напред достъпа на ромите до образование, така че да се спре безработицата, която присъства в живота на ромите от поколение на поколение.

Свободното движение, на което ромите от новите държави-членки се радват в момента, не означава, че достъпът им до пазара на труда в ЕС е също лесен. Можем да кажем само, че единственото, което ромските мигранти в другите държави-членки успяха да направят, беше да изнесат собствената си бедност.

При сегашната икономическа криза е още по-трудно за ромските граждани да получат достъп до пазара на труда, което означава, че голяма част от тях живеят под прага на бедността.

Ето защо ние сме изправени пред сериозно предизвикателство в период на икономическа криза, а именно да насърчаваме работодателите да предлагат работа на най-голямото малцинство в Европа.

  Душана Здравкова (PPE-DE), в писмена форма. – Уважаеми колеги,

Докладът на колегата Kovács за социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС е израз на висока политическа отговорност на Европейския парламент пред гражданите на Европа в разгара на световната икономическа криза. В него подробно са отбелязани всички важни предизвикателства пред подобряването на икономическото положение и социалното включване на най-голямото етническо малцинство в Европа. В тези кризисни времена е важно да отстоим ценностите, на които е основан съюза ни и да защитим слабите членове на нашето общество.

Осигуряването на образование за ромите, прилагане на специфични политиките по заетостта, гаранции за достъп до здравни услуги, и не на последно място насърчаване на борбата за равноправието на ромските жени, трябва да са инструментите за дългосрочното разрешаване на проблемите на тази част от европейското общество.

Доклада ясно и отчетливо застъпва принципа за участие на неправителствените организации и на ромите при формулирането и изпълнението на политиките за социално включване. Мисля, че навлизайки в четвъртата година от Десетилетието на ромското включване, държавите-членки трябва по-сериозно да следват конкретните препоръки давани от Комисията за осъществяването на този широкообхватен европейски проект.

Благодаря за вниманието!

21. План за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е кратко представяне на доклада (A6-0022/2009) на г-жа Stauner – от името на комисията по бюджетен контрол, относно плана за действие на Комисията за интегрирана рамка за вътрешен контрол (2008/2150(INI)).

  Gabriele Stauner, докладчик. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, принципът на ефективен вътрешен контрол е един от най-важните бюджетни принципи, който Комисията трябва да съблюдава при изпълнението на бюджета и при усвояването на фондовете. Европейската сметна палата (ЕСП) и Европейският парламент от години призовават за ефективно, ефикасно управление на бюджетните ресурси, като Европейската сметна палата е правила многобройни опити и предложения, по-специално за да се гарантира, че Комисията използва тези ресурси по подходящ и икономичен начин. Въпреки това Комисията от години не е получавала положителна декларация от Европейската сметна палата. Достатъчно е да припомня на Парламента нередностите при изпълнението на програма „Леонардо“ преди няколко години, както и други области, в които се предоставя подкрепа, които винаги са били по-податливи на нередности, а може би дори и на измами.

През януари 2006 г. Комисията прие план за действие за интегрирана рамка за вътрешен контрол, отново с цел да получи положителна декларация за достоверността и точността на отчетите от Европейската сметна палата. Както се посочва в нашия доклад, няма съмнение, че Комисията е положила сериозни усилия за изготвянето на плана за действие. Въпреки това Парламентът ясно осъзнава, че изпълнението на мерките изостава доста от предвидените срокове. Ето защо Комисията трябва да ускори значително изпълнението на предвидените мерки, така че положителните ефекти да могат да се видят в обозримо бъдеще в годишния доклад на Европейската сметна палата и, също така, за да могат членовете на Европейския парламент с чиста съвест да одобрят освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

Не бих искала да изпадам в повече подробности относно все още незадоволителното изпълнение на мерките, но ще подчертая, че ефективните контролни дейности са още по-необходими сега, като се има предвид, че във връзка с пакета за икономическото възстановяване почти всички критерии за изпълнение на мерки за подпомагане бяха значително облекчени, включително с оглед на предоставянето на бърза помощ. Достатъчно е само да припомня планираното облекчаване на режима на структурните фондове, както и значителните промени в принципите за допустимост във връзка с Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Ние знаем, разбира се, че всички мерки за подкрепа, особено в областта на структурните фондове, се изпълняват в тясно сътрудничество с държавите-членки, което е от жизненоважно значение за гарантирането на действителността на разходите, но също така създава значителни проблеми, що се отнася до контрола от страна на Комисията.

От години знаем, че Комисията не може винаги да осъществява такива мерки за контрол в държавите-членки, каквито би желала и както бюджетните принципи и идеите на Европейската сметна палата диктуват. Парламентът среща големи трудности при установяване на окончателното състояние, по-специално в случая с годишните справки и декларации за управление на национално равнище, които Комисията ни представи за първи път на 15 февруари 2008 г., тъй като документите не следват единни критерии.

Поради тази причина в нашия доклад – който също бе приет единодушно от комисията по бюджетен контрол – се призовава за упражняване на непрекъснат натиск върху държавите-членки, настоявайки те да предоставят пълни и разбираеми данни. Горещо се надявам, че в бъдеще Комисията ще продължи да възприема сериозно своята задача във връзка с въвеждането на рамката за вътрешен контрол. Много ви благодаря.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, благодаря на г-жа Stauner за нейния доклад и на Парламента за конструктивния диалог, който се води, откакто Комисията се зае с плана за действие във връзка с освобождаването от отговорност с оглед получаването на положителна декларация за достоверността и точността на отчетите.

В този контекст Комисията смята, че изготвената от Сметната палата декларация за достоверността и точността на отчетите за 2007 г. е най-положителната, която е била получавана до този момент. Планът за действие допринесе за това подобрение. Имам удоволствието да ви съобщя, че Комисията приключи преди 3 февруари с приемането на своя последен доклад за постигнатия напредък. Както г-жа Stauner изисква в своя доклад, това трябва да ви позволи да вземете доклада под внимание в резолюцията относно освобождаването от отговорност.

В съобщението ни от 3 февруари се дава първоначална оценка на въздействието на плана за действие към 31 декември 2008 г. В него се заключава, че през мандата на сегашната Комисия е постигнат значителен напредък. Ще спомена някои от отбелязаните в съобщението точки.

По отношение на опростяването, частта от бюджета, която се разходва съгласно по-ясни и по-лесно приложими правила за допустимост, е нараснала до 25 %. В рамките на плана за икономическо възстановяване ние предлагаме и други мерки за опростяване, по-специално за структурните фондове.

Сметната палата докладва за подобряване на яснотата и надеждността на годишните доклади за дейността на службите на Комисията, които са приключени съгласно действие № 3.

Комисията е засилила финансовите корекции – действие № 11 в Структурните фондове – през 2008 г. са били възстановени над 1,5 млрд. евро. За сравнение възстановената през 2007 г. сума е била 288 млн. евро.

Службите на Комисията прилагат все по-често общи стандарти за методи за контрол, които гарантират по-добра координация и обмен на резултатите. Това помага за намаляване на административната тежест и позволява по-добро използване на резултатите от контрола.

Продължаваме да засилваме отговорността на държавите-членки в областта на съвместното управление – действие № 5 – и съвсем скоро получихме за втори път годишните одиторски справки. Комисията ще продължи тези действия, както и други инициативи за подобряване на рамката за контрол.

В доклада на г-жа Stauner се подчертава ключовата роля на концепцията за допустим риск в преследването на целта за бъдещи подобрения. Това понятие има за цел да се установи баланс на политическо равнище между резултатите от контрола и разходите за тях. Очевидно е, че нулево равнище на грешките е невъзможно и изглежда логично процентът на грешките да варира в зависимост от проверяваната област.

Междуинституционалното обсъждане на тази концепция се води въз основа на последното съобщение на Комисията. Г-н Калас имаше възможност да разисква този въпрос в Парламента през януари. Бих искал да подчертая значението на тази инициатива, която ще даде възможност на освобождаващия от отговорност орган да оцени по-добре качеството на управлението на риска, което Комисията въведе.

Последният ни доклад показва, че Комисията е изпълнила различните действия. Сметната палата ще направи своя собствена оценка на въздействието от различните действия в своя годишен доклад за 2008 г.

Благодаря на г-жа Stauner за нейния доклад, който е един призив да подобрим дори в още по-голяма степен нашата отчетна рамка.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Гласуването ще се проведе утре.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) Този доклад, който има за цел да доведе до по-голяма прозрачност, ефективност и отчетност в европейските разходи, е по-важен от всякога за изпълнението на бюджета на Европейския съюз в съответствие с принципите на доброто финансово управление. Нуждаем се от истински ангажимент за прозрачност и за ефективен вътрешен контрол, за да извлечем максимална полза от нашите политики и приоритети. Нещо повече, напълно подкрепям становището, че ако дадено действие не може да се изпълни по задоволителен начин от гледна точка на разходите и риска, тогава то трябва да бъде преразгледано. В настоящата икономическа ситуация не можем да си позволим разточителни разходи или злоупотреба с европейски средства. Същевременно институцията се нуждае от по-опростени правни изисквания. Необходимо е да се облекчи административната и финансова тежест за кандидатите и бенефициерите от Европейския съюз, особено след като в много случаи ненужната бюрокрация води до пречки за ефективното прилагане на политиката. Предизвикателството се състои в това да намерим правилния баланс.

22. Почтеност на онлайн хазарта (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е кратко представяне на доклада (A6-0064/2009) на г-жа Schaldemose – от името на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, относно почтеността на онлайн хазарта (2008/2215(INI)).

  Christel Schaldemose, докладчик. – (DA) Г-жо председател, горда съм и имам удоволствието да представя пред вас тази вечер доклада по собствена инициатива относно почтеността на онлайн хазарта. Както знаете, въпросът за хазарта винаги е пораждал особено големи разногласия в Европейския парламент. Хазартът бе премахнат от обхвата на Директивата за услугите, както и от този на Директивата за електронната търговия, и също така бе заличен от Директивата „Телевизия без граници“. Защо трябва да е така? Е, вярвам, че повечето от нас са съгласни, че хазартът наистина е финансова услуга – Съдът на Европейските общности също се произнесе в този смисъл – но той е една съвсем различна финансова услуга. Не можем да сравняваме интернет хазарта с покупката на електрически чайник или сключването на договор с дърводелец, който да оправи пода. Затова той трябва да бъде разглеждан отделно. Точно това са направили досега и държавите-членки. Те са установили стриктни правила, за да защитят потребителите от пристрастяване към хазарт и от измами и уреждане на мачове, но също така и за да предотвратят прането на пари. Тяхната цел освен това е да се запази редът и законността. Не всички видове хазарт обаче са еднакви. Всъщност интернет хазартът поставя редица специфични предизвикателства, които не съществуват при хазарта извън кибер пространството, отчасти поради своя трансграничен характер, а също така заради факта, че е много лесно достъпен.

Обсъжданията по доклада понякога бяха по-разгорещени, отколкото бих искала. Имахме големи различия, например по въпроса дали хазартът в интернет създава по-големи рискове за пристрастяване. Малко съм изненадана от това, тъй като числата са ясни и конкретни. Проучване от Швеция и други страни показва, че рискът от пристрастяване към хазарт е пет до седем пъти по-висок за хората, които играят покер в интернет, отколкото за тези, които отиват да играят на някакво реално място. Аз обаче ще бъда сред първите, които ще признаят, че не знаем какви ще бъдат всички последици за потребителите от интернет хазарта. Това е една от областите, в която действително успяхме да постигнем съгласие за нещо, и то е, че имаме нужда от повече информация как най-добре можем да защитим потребителите.

В доклада обаче има шест точки, които бих искала по-конкретно да подчертая тази вечер:

1. в комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите има значително мнозинство, което смята, че операторите на онлайн хазартни дейности трябва да се съобразяват не само с уреждащото хазарта законодателство на съответната държава-членка, в която те предоставят своите услуги, но също така и на страната, в която пребивава потребителят;

2. следва да бъдат предоставени разяснения на политическо равнище, а след това разяснения от съда относно това как трябва да процедираме по отношение на предизвикателствата и проблемите, които европейският пазар на онлайн хазартни услуги поражда;

3. сътрудничеството между държавите-членки трябва да се засили значително;

4. необходимо е да разработим стандарти за защита на потребителите срещу измами, пристрастяване към хазарт и други съществуващи рискове;

5. нуждаем се от повече изследвания в тази област; и накрая

6. Европейският парламент изцяло подкрепя инициативите и започналия по инициатива на Съвета процес и ние призоваваме Комисията да окаже също своята подкрепа по този въпрос.

Като цяло смятам, че докладът ще помогне хазартният сектор да се върне в политическата област, към която принадлежи. Докладът е балансиран и, всъщност, въпреки че бе чувствителен въпрос, получи значителна подкрепа и в комисията. Той бе приет с 32 гласа „за“ и 10 „против“. В комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите бе предложена алтернативна резолюция, подкрепена от малцинство. Опитах се да интегрирам колкото е възможно повече от техните становища в доклада, но политическите различия са толкова фундаментални, че не бе възможно всички те да бъдат включени. Бих искала да благодаря на колегите си за подкрепата и се надявам, че моят доклад ще бъде подкрепен утре с голямо мнозинство.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, г-жо Schaldemose, Комисията приветства доклада по собствена инициатива на Европейския парламент. Тя оценява работата, започната от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и от Вас, г-жо Schaldemose, като неин докладчик, и приветства, по-конкретно, проучването на въпросите на интегритета.

Както моят колега, г-н Макрийви, подчерта в предишните си изказвания, подходите, които понастоящем се използват в държавите-членки, са твърде различни, за да позволят законодателна инициатива. Последните дискусии в Съвета по конкуренция ясно показаха, че държавите-членки няма да постигнат споразумение по една такава инициатива.

Освен това Договорът предлага някои ръководни принципи. Решение на Съда, присъдата по делото Placanica, произнесена през м. март 2007 г., съвсем наскоро потвърди, че дейностите по спортни залагания действително представляват услуги по смисъла на член 49 от Договора. Държавите-членки имат право да издават закони относно хазартните игри на национално равнище. Ако желаят да ограничат хазартните дейности, от тях зависи да извършат проучването, за да обосноват тези ограничения, например във връзка с пристрастяването или измамите.

Когато е доказано, че тези мерки са необходими, Договорът изисква те да бъдат предприети по начин, който да не прави разлика между националните оператори и операторите, установени в други държави-членки.

Комисията възнамерява да изпълни задължението си, като разследва всяка жалба, подадена до нея, и ще въведе всички необходими процедури, ако се установи, че Договорът е нарушен.

Обнадеждаващо е да се отбележи, че след прилагането на процедурите за установяване на нарушение някои държави-членки, включително Франция, Унгария и Италия, са се доближили до изискванията на Комисията и са се ангажирали да променят законодателството си. Разбира се, Комисията работи, за да помогне на държавите-членки да намерят решения в съответствие с процедурите за установяване на нарушения.

Комисията публикува проучване на правните и икономически аспекти на пазара на хазартни услуги през 2006 г. При тези условия Комисията счита, че в момента не се налага да играе по-голяма роля в извършването на проучване на националното законодателство, както и в по-обхватни проблеми, като пристрастяването, измамите или други осъдителни дейности. Този доклад обаче предоставя някои особено полезни разяснения.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Lasse Lehtinen (PSE), в писмена форма. – (FI) Утре ще видим, че много части на Европа все още имат политическата воля да поддържат своя особено важен монопол върху хазарта; това се отнася и за Финландия. Подкрепата на Европейския парламент за Финландската национална лотария, Финландската асоциация на слот машините и Финландския хазартен оператор, Fintoto, е важна, защото процедурите за установяване на нарушения, започнати от Комисията, все още са на дневен ред. За европейското спортно движение и дейности на местно равнище е важно държавите-членки да могат да запазят националните си хазартни системи.

Те също така са основен елемент от спецификата на спортния живот във Финландия, в който доброволната работа, подкрепяна от обществото, е също и основна подкрепа за спорта на високо ниво. Също така е по-лесно да се парират страничните ефекти на хазарта в страни, където държавата има монопол. Онлайн хазартът представлява едва около 5 % от всички печалби от хазартни дейности, но този сектор се развива с много бързи темпове. Ето защо е важно правата на държавите-членки да останат както преди, дори във века на интернет. Не трябва да забравяме, че след приемането на Договора от Лисабон Европейският съюз ще има компетенции в определени области от спорта. Това ще помогне в борбата срещу страничните ефекти на професионалния спорт, като расизма, допинга и хулиганството.

  Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Брутните приходи от онлайн хазартни дейности възлизат на 2–3 милиарда EUR през 2004 г. Съгласно споменатото по-горе проучване на Швейцарския институт по сравнително право (SICL) сега те възлизат на почти 5 % от целия пазар на хазартни услуги в ЕС. Бързият темп на развитие на тези услуги в бъдеще е неизбежен и следователно ние се нуждаем от ясни и прозрачни правила.

Докладът на г-жа Schaldemose разглежда един различен подход към хазартната индустрия в Европа и следователно аз не мога да дам подкрепата си. Той не прави разграничение между хазартните оператори, които са лицензирани и работят в съответствие със закона, и тези, които работят често без лиценз и незаконно.

Необходимо е да се започне от факта, че повечето европейски държави имат индустрия за хазартни услуги. Съгласна съм, че отделната държава-членка следва да продължи да определя правила за онлайн хазарта. Докато не са налице подходящи доказателства за заплахи, отправени до играчи, пране на пари или корупция в спорта, ние не следва да гледаме на всички дружества като на престъпници. Съществуват също сериозни дружества, които използват най-добрите технологии и работят в съответствие със закона.

Аз не съм привърженик, а по-скоро съм противник на онлайн хазарта. Според мен обаче, една обща забрана би довела до разрастване и нелегалност на тези дейности и до тотална липса на правила. Смятам, че позицията, която съм изработила заедно с моите колеги, представя една по-справедлива и по-ясна алтернатива на въпросния доклад.

23. Гарантиране на качеството на храните – хармонизация или взаимно признаване на стандартите (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е кратко представяне на доклада (A6-0088/2009) на г-жа Petre – от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно гарантиране на качеството на храните – хармонизация или взаимно признаване на стандартите (2008/2220(INI)).

  Maria Petre, докладчик. – (RO) Преди всичко бих искала да благодаря на Европейската комисия за тази добре приета инициатива за Зелена книга относно качеството на селскостопанските продукти и за консултациите, започнати по тази тема.

Зелената книга дава отговор на една реална нужда от страна на държавите-членки да популяризират имиджа на своите селскостопански продукти, по-специално ползите по отношение на качеството както сред европейските потребители, така и сред потребителите в други страни. Тези високи стандарти се търсят от потребителите и са средство за постигане на максимална добавена стойност. Въпреки че не се прилага процедурата за съвместно вземане на решение, аз се надявам, че становището на Европейския парламент определено ще бъде взето под внимание през следващите фази.

Също така бих искала да благодаря на моите колеги от комисията по земеделие и развитие на селските райони, и особено на експертите, за подкрепата, която предоставиха при популяризирането на този доклад.

Опростяването на маркетинговите стандарти, по-доброто информиране на потребителите, по-специално за произхода на храните, и по-добрата защита на европейските качествени продукти на световно равнище са някои от най-важните предложения в доклада.

Политиката относно качеството не може да се разглежда отделно от въпроса за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), нито от предизвикателства като изменението на климата, необходимостта от опазване на биологичното разнообразие, енергийните доставки и управлението на водните ресурси. В същото време потребителите, както всички знаем, показват все по-голям интерес не само към безопасността на храните, но и към произхода и методите за производство на храните.

Системите за сертифициране се свързват в съзнанието на потребителите с гаранция за по-високо качество. Целта на стандартите трябва да бъде да помогнат на селскостопанските производители да предоставят качествени продукти, отговарящи на очакванията на потребителите, да се избегне разочарованието на потребителите и да се улесни сравнението на цените между продуктите с различно качество.

Като докладчик бих искала да видя намаляване на степента на сложност на европейската система за основни стандарти и големия брой изисквания, които европейските селскостопански производители трябва да спазват. Аз подкрепям опростяването и приемането на норми, които ще гарантират в достатъчна степен безопасността на храните в ЕС.

Предлагам също така мерки за опростяване на процеса на изготвяне на стандарти посредством по-къси процедури в рамките на Комисията, като се прехвърли тази тежест на други органи, и също така чрез препращане към международните стандарти. Също така смятам, че всяко опростяване трябва да взема предвид административните тежести за обществените органи или други заинтересовани страни. С промяната на пазарните тенденции и напредъка на технологията търговските стандарти могат частично да остареят и да се наложи тяхното адаптиране и осъвременяване.

Европейският съюз трябва да следи всички хранителни продукти да отговарят на производствените стандарти, по-специално що се отнася до хигиената и безопасността. Освен това Европейският съюз трябва да гарантира еднакво равнище на конкуренция между местните продукти и продуктите с произход от трети страни. Аз подкрепям задължителното въвеждане на етикетиране на мястото на производство на първичните продукти като „произведено в Европейския съюз“ или извън него.

Също така бих искала тази система да обхване преработените хранителни продукти, така че да се взема предвид произходът на основните съставки и суровини и да се установи връзка между мястото на произход и мястото на последната преработка на продуктите. Смятам, че трябва да се приемат правила относно употребата на обозначенията „планински“ и „островен“, тъй като това ще създаде значителна добавена стойност за селскостопанските продукти от тези райони в необлагодетелствано положение.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, бих искал да благодаря на докладчика, г-жа Petre, за доклада. Европейската политика за качеството на селскостопанските продукти представлява основен проблем за селскостопанските производители, за участниците в хранителната верига като цяло и, разбира се, за потребителите. Затова Комисията прие Зелената книга относно качеството на селскостопанските продукти и проведе консултации със заинтересованите лица, преди да изработи законодателни предложения.

Комисията приветства Вашия доклад, г-жо Petre, както и дискусиите, които бяха проведени в различните комисии на Европейския парламент. Тези дискусии са в допълнение към 560 отговора, получени по време на периода на консултации, въведени, за да помогнат на Комисията да определи стратегическите насоки, които следва да се публикуват в съобщение, планирано за края на м. май тази година.

Комисията възнамерява да помогне на селскостопанските производители на Европа да обменят информация във връзка със строгите изисквания по отношение на производството, които спазват. Казах, че предложението да се посочи мястото на производство е получило много малка подкрепа, а още по-малка подкрепа получи идеята за европейско лого, показващо съответствие с европейските стандарти. От друга страна, съществува необходимост от етикетиране на „страна на произход“.

Комисията приветства подкрепата за политиката си на опростяване по отношение на търговските стандарти. Комисията винаги е подкрепяла опростяването на законодателството, когато това е необходимо. Следователно, г-жо Petre, Вие ни подтиквате и насърчавате да продължим работата си.

Комисията е взела под внимание искането да се определят незадължителни запазени наименования, като „стопански“ или „планински“. Мога да ви кажа, че такива са и по-голямата част от отзивите във връзка със Зелената книга.

По отношение на географската информация, Комисията споделя Вашата гледна точка. Процедурите следва да се опростят или поне да се ускорят. Понастоящем разглеждаме отговорите на Зелената книга, за да решим как да стане това.

Въпросът за агенция остава открит. Междувременно, преимуществата и недостатъците на подобен орган трябва да се проучат внимателно.

По отношение на преговорите със СТО мога да Ви уверя, че признаването на европейските системи за качество остава твърдо в дневния ред на Комисията. Изглежда е на път да бъде постигнат консенсус относно необходимостта от хармонизиране, създаване на рамка за системите за сертифициране и постигане на взаимно признаване на тези системи. Насоките биха могли да бъдат изчерпателни и биха се избегнали прекалените административни пречки.

Това е първата стъпка към истинска политика за качеството на селскостопанските продукти. Комисията очаква с нетърпение следващите стъпки и ползотворните дискусии, на които се надяваме. Като говоря и от името на колегата, г-жа Фишер Бьол, аз ви уверявам, че Комисията ще включи Парламента във всички предстоящи дейности, които ще предприеме в тази област. Това е област, чиято значимост Вие правилно подчертахте, г-жо Petre, не само за производителите, но също и за всички нас като потребители.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Magor Imre Csibi (ALDE), в писмена форма. – (EN) В един толкова глобализиран свят селскостопанските производители срещат все по-силен натиск. За да бъдат конкурентоспособни, те могат или да намалят цените, или да намерят специализирана ниша за производство на висококачествени продукти. По този начин схемите за качество на храните не само предоставят на потребителите автентични продукти, но също така подкрепят развитието на селските райони. За да дадем на селскостопанските производители алтернатива за развитие на селските райони, трябва да опростим търговските стандарти и да засилим стимулите за участие на дребните производители. Опростяването на стандартите обаче не означава по-ниско качество или автентичност. Стандартите на ЕС за пускане на пазара на храни вече са сред най-строгите в света. За да се запази доверието в схемите за качество, е необходимо те да се приложат заедно със системи за засилен контрол и системи за проследяване. Освен това, що се отнася до „защитени географски указания“ или „защитени наименования за произход“, би било желателно да се обозначат основните съставки с мястото на произход, ако не са от конкретния район. Потребителите идентифицират в тези продукти определени качества, които произтичат от определен произход или метод на производство. Има обаче случаи, когато съставката, посочена на етикета, не е точно тази, която действително е използвана в хранителния продукт, например „пармската шунка“ в действителност не е с произход от Парма.

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Потребителят е все по-взискателен по отношение на качеството, произхода и безопасността на селскостопанските продукти. Европейският съюз успешно въведе система за обозначаване на качеството, която гарантира автентичността на регионалните продукти и традиционните методи на производство. Държавите-членки и ЕС сега имат задължението да популяризират тези качествени продукти и да направят повече, за да ги защитят на национално ниво. Това предполага гаранция за лоялна конкуренция между европейските продукти и продуктите на трети държави, като се защитят по-специално европейските селскостопански производители в случай на присвояване на определени наименования на продукти. Продуктите, чиито наименования могат да бъдат присвоени, трябва да имат международна защита от Световната търговска организация (СТО), а всяка заявка за регистриране на защитено наименование от трети страни трябва да бъде предмет на по-строг контрол. За да се осигури по-добро информиране на потребителя, важно е на етикета да се посочва страната на произход на първичните продукти, а в случаите на преработени продукти – произходът на основните съставки и къде е извършено последното преработване.

В същото време ЕС трябва да гарантира, че принципът за „условен достъп до пазара“ е спазен, като се препоръчва СТО да приема по-строги стандарти за защита на качествените продукти, така че вносните продукти да бъдат обект на същите изисквания за безопасност и качество, както европейските продукти.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, качество е ключова дума по цялата верига за производството на храни, „от полето до масата“. Изключително важно е да се информират европейските потребители за високите изисквания и стандарти, прилагани в областта на хранителните продукти, на които фермерите и производителите на селскостопански и хранителни продукти трябва да отговарят, и свързаните с това разходи. Европейските хранителни продукти са известни с високото си качество и съответстващите високи стандарти. Това не винаги може да се каже за вносните стоки.

Аз не мисля, че трябва да създаваме допълнителни системи за сертифициране на общностно ниво или допълнителни символи, които ще отличават хранителните продукти в ЕС. Това ще подведе потребителя. Вместо това трябва да се концентрираме върху мерките за популяризиране, които да информират потребителите за символите на ЕС, които вече се използват и на които потребителите трябва да гледат като на гаранция за качество.

Друго предизвикателство е да се подобри процесът на оценка на заявките относно регионалните продукти и да се ускори процесът на регистрация. За съжаление, обработката на тези заявки от Европейската комисия продължава с години. Малополският и швентокшиският регион в Полша все още чакат регистрация на продукти като fasola korczyńska, kiełbasa lisiecka, wiśnia nadwiślanka, śliwka szydłowska, jabłka łąckie, obwarzanek krakowsk и fasola z Doliny Dunajca.

24. Сътрудничество между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0058/2009) на г-н Medina Ortega – от името на комисията по правни въпроси, относно сътрудничеството между съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (2008/2180(INI)).

  Manuel Medina Ortega, докладчик. – (ES) Г-жо председател, в този късен час в понеделник Комисията вероятно има да се занимава с други неща, по-належащи от въпросния доклад. За да бъда кратък, ние просто даваме отговор на доклад на Комисията, който се отнася до прилагането на Регламент (EО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела.

Тази област всъщност не е общностна, а междуправителствена, и в нея Съветът – чрез регламента – се е опитал да насърчи сътрудничеството между съдилищата. Смятам обаче, че донякъде е липсвала взискателност от страна на Европейския съюз при опитите му да постигне това. Тоест, предприети са определени мерки, като например формулирането на практически идеи, използването на електронни медии и т.н, но признавам, че на Комисията й е доста трудно да действа.

Не зная какво е постигнала Комисията или какво се надява да постигне, но ми се струва доста трудно да се постигне нещо, поради огромните трудности, които се съдържат в тази форма на междуправителствено сътрудничество. Искаме съдебните органи да си сътрудничат, но става дума за 27 страни, за съдебни органи, които използват 22 различни езика, с правни системи, които съществено се различават помежду си – а ние се опитваме да постигнем резултати.

Комисията констатира, че резултатите не са добри, че има огромно закъснение при прилагането на механизмите за сътрудничество и следователно нямаме възможности за осъществяване на напредък. Идеалното решение би било да се използват физически средства. Например, какво би могла да направи Комисията, за да оборудва съдилищата, по-специално тези на по-ниско ниво, с технически средства, като системи за видео-конферентна връзка? Видео-конферентната връзка може да е идея, която изглежда недостижима за много малки съдилища в рамките на Европейския съюз, но изглежда това е единственият начин да се постигне резултат.

Смятам, че Европейският съюз трябва да използва институциите, които вече съществуват, и по-специално Европейската съдебна мрежа. Ние трябва да укрепим тази институция, така че самите съдии, като използват своите системи за сътрудничество, да могат да развият такъв тип комуникация.

От друга страна, цялата област на обучение на съдии е от особено голямо значение. Това също е нещо, което Комисията не може да постигне сама. Тя може обаче да подпомогне разработването на подобни курсове, които да предлагат обучение по общностно право и познания за различните правни системи.

Освен това съществува огромна пречка – проблема с езиците. Как един испански съдия, например, ще общува с финландски съдия, когато двата езика са толкова различни? Очевидно съдиите, освен че е необходимо да са експерти в областта на тяхното местно право, което е достатъчно сложно само по себе си, трябва да са задължени да имат и подобни знания.

Какво можем да направим от практическа гледна точка, за да помогнем на съдиите по отношение на устния и писмен превод? Какво можем да направим, за да им помогнем да се справят с този проблем? С изготвянето на доклада аз не определям суров и рязък подход към Комисията. Мисля, че задачата е доста трудна. Това, което бих искал да зная – ще се възползвам от факта, че тук присъства член на Комисията, заинтересуван от темата – е следното: по какъв начин, според Комисията, може да се придаде по-голяма строгост на регламента от 2001 г., който е донякъде неясен и в известна степен твърде основаван на доброволни действия; Не зная дали той на практика може да даде някакви резултати и дали ще бъде възможно да се постигне напредък с него.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, първо бих искал да благодаря на г-н Medina Ortega, който повдига редица особено важни въпроси. Вярно е, че съдиите и практикуващите юристи във всяка страна трябва да бъдат по-добре информирани за този регламент.

Трябва да се подчертае, че прякото събиране на доказателства, предвидено в член 17 от регламента, е показало своя потенциал за опростяване и ускоряване на събирането на доказателства, без да се създават особени проблеми. Предвидените в регламента централни органи играят важна роля при контролиране на работата на съдилищата, които са компетентни да разглеждат исканията съгласно регламента, и при решаването на проблеми, когато възникнат такива.

Помощта, предоставена от централните органи, може да бъде от решаващо значение за малки съдилища, изправени за първи път пред проблем, свързан със събиране на доказателства в презграничен контекст.

Информационните технологии и видео-конферентните връзки, в съчетание със сигурна система за обмен на електронни съобщения, трябва, г-н Medina Ortega, да се превърнат в обичайно средство за изпращане на доказателства. Нормално е Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, както Вие казахте, да улесни това правно сътрудничество в Европа. Откакто регламентът относно събирането на доказателства влезе в сила, въпросът за прилагането му на няколко пъти е заемал централно място в работата на мрежата. През 2006 г. беше изготвен Наръчник за прилагането на регламента. Този наръчник беше разпространен сред всички европейски съдилища през 2007 г. Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела несъмнено може да използва контактите си – в това отношение имате право, г-н Medina Ortega – и да съдейства по-активно, за да може в по-голяма степен да се спазват предвидените в регламента срокове за изпълнение на исканията за събиране на доказателства. Това е вярно.

Искам да продължа с един кратък обзор. Вярно е, че регламентът определя точни критерии за формата и съдържанието на искането. Искането трябва да бъде представено чрез използване на определен формуляр и да съдържа определена информация: имената и адресите на страните по процедурата, характера и предмета на делото и описание на доказателствата, които трябва да се съберат. Регламентът също посочва, че искането трябва да се представи на един от официалните езици на държавата-членка, където се намира замоленият съд, или на друг език, който замолената държава-членка е посочила, че приема; но както току-що подчертахте, езиковият проблем не е най-незначителният.

При нормални обстоятелства едно искане за събиране на доказателства би трябвало да се обработи бързо. Ако не е възможно то да се обработи в рамките на 90 дни след получаването му от замоления съд, същият трябва да информира молещия съд и да посочи причините за това.

Всъщност, възможно е обработването на искането за събиране на доказателства да бъде отказано само в изключителни и строго ограничени ситуации.

Ето такъв беше регламентът. През м. март 2007 г. беше извършено проучване на неговото прилагане и, въз основа на получените резултати, през м. декември 2007 г. Комисията прие доклад. Той беше изготвен в съответствие с член 23 от регламента. Какво пише в доклада? Че прилагането на регламента в известна степен е подобрено, опростено и че се е активизирало сътрудничеството между съдилищата относно събирането на доказателства по граждански и търговски дела.

Следователно вече са постигнати две главни цели: да се опрости сътрудничеството между държавите-членки и да се ускори събирането на доказателства.

Опростяването беше постигнато по-специално чрез въвеждането на директно предаване от съд до съд, въпреки че понякога исканията отиват в централните органи, и посредством въвеждането на стандартни форми. Отбелязан е също така напредък в скоростта, с която се обработват исканията за събиране на доказателства. Повечето се обработват по-бързо, отколкото преди влизането в сила на регламента, и за щастие в рамките на срока от 90 дни, определен в регламента.

Ето защо бих казал, г-н Medina Ortega, че според нас не е необходимо да се изменя регламентът. Наложително е, обаче, да се подобри неговото действие. В плана за действие, който прие през м. ноември 2008 г., Съветът възложи на Комисията създаването на Европейски портал за електронно правосъдие. Създаването и въвеждането в експлоатация на първата версия на портала през тази година несъмнено е абсолютен приоритет за мен и за всички нас.

Що се отнася до използването на видео-конферентна връзка, това също ще се превърне в приоритет. Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела в момента подготвя наръчник по правните аспекти на употребата на видео-конферентна връзка при събирането на доказателства. Разбира се, този наръчник ще бъде изпратен на европейските съдии и ще бъде завършен в края на настоящата година. Той ще бъде част от портала, който, както казах, ще се появи до края на годината.

Без съмнение ще е необходимо съдебните зали да бъдат оборудвани за видео-конферентна връзка. Надяваме се да се възползваме от новите финансови методи по време на преразглеждането на финансовата перспектива за периода 2010–2013 г. Финансови възможности за презграничните проекти вече съществуват в Програмата за гражданско правосъдие, където използването на видео-конферентна връзка представлява приоритет.

Бих искал да Ви кажа, г-н Medina Ortega, че аз Ви подкрепям по една важна точка, която, по мое мнение, трябва да бъде приоритет за Стокхолм: Имам предвид обучението за съдии. По въпроса, който повдигнахте тази вечер, събирането на доказателства, ние наистина се нуждаем от подходящо обучение за съдии. За мен това ще бъде една от насоките за предстоящата програма от Стокхолм.

Във всеки случай, благодаря Ви за доклада, който съдържаше много полезна информация.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва. Гласуването ще се проведе утре.

25. Изпълнение на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0014/2009) на г-н Doorn за изпълнението на Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (2008/2247(INI)).

  Bert Doorn, докладчик. – (NL) Г-жо председател, настоящият доклад е за изпълнението на Осмата директива относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети. Хубаво е, че Парламентът обръща специално внимание на изпълнението и транспонирането на законодателството, което приемаме тук. Ние в Парламента може да вземаме решения по най-важните правила и регламенти, но ако тези правила и регламенти не се прилагат и не се спазват в държавите-членки, значи само си губим времето.

При транспонирането на Осмата директива също много неща не бяха както трябва. Ключови определения се тълкуват по различен начин в различните страни, а броят на държавите-членки, които имат независим публичен надзор, е далеч под 27. Докладът призовава Комисията бързо да предприеме стъпки, за да поправи тези недостатъци.

Съмняваме се и дали избраният метод за хармонизиране, а именно минимално хармонизиране, е наистина правилният начин да се постигне еднакво прилагане на ключови понятия. Може би наистина трябва да се замислим отново дали ключовите определения от този вид са правилното решение или трябва да бъде използван различен метод на хармонизиране – такъв, който не позволява множество различни тълкувания.

Накрая, г-жо председател, докладът засяга препоръката на Комисията във връзка с ограничаването на гражданската отговорност на счетоводителите. Ако са необходими допълнителни мерки за постигането на конвергенция в Европа, ние ще очакваме предложенията на Комисията.

Целта трябва и ще остане насочена към ефективно и независимо одитиране на счетоводителите. Икономическата криза ни научи, че стриктният одит и надзор са задължителни.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, уважаеми колеги, първо бих искал да благодаря на г-н Doorn за неговия доклад за изпълнението на директивата относно задължителния одит на счетоводните отчети. Също така искам да благодаря на комисията по икономически и парични въпроси, и по-специално на г-жа van den Burg, която допринесе за изготвянето на този доклад.

В контекста на финансовата криза от съществено значение е всички държави-членки, които понастоящем изостават, да транспонират бързо директивата, за да постигнат заложените цели. Комисията непрекъснато наблюдава състоянието на транспониране на директивата в държавите-членки. На нашия уебсайт е на разположение информационен панел, който се обновява редовно.

Показателите за изпълнението в различните държави-членки би трябвало съществено да се подобрят през пролетта. Докладът на г-н Doorn със сигурност е допринесъл за осъществяването на подобен напредък. Както Вашият доклад подчертава, Комисията вече е приела препоръката за осигуряване на качество и препоръката за ограничаване на гражданскоправната отговорност на задължителните одитори. Благодаря на Парламента, че подкрепи тези две инициативи.

Препоръката за ограничаването на гражданскоправната отговорност на задължителните одитори е част от една стратегия за намаляване на концентрацията на одитния пазар. За да се проучат други подобни възможности, през м. ноември беше публикувана справка относно контролните структури в одиторските дружества и тяхното значение за одитния пазар.

Европейският парламент призовава Комисията да направи оценка на националните законодателства, транспониращи директивата, и да го информира за въздействието на мерките, предприети от държавите-членки в изпълнение на препоръката за ограничаване на гражданскоправната отговорност на одиторите. Когато бъде целесъобразно, с готовност ще изготвим тези оценки, като вземем предвид всички въпроси, повдигнати в доклада на г-н Doorn. Това е ангажимент, поет от члена на Комисията, г-н Макрийви, за който имам удоволствието да ви уведомя. Благодаря на г-н Doorn и смея да се надявам, че ще видим практически резултати.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ONESTA
Заместник-председател

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

26. Предизвикателства, свързани с доставките на петрол (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0035/2009) на Herbert Reul – от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно възможни решения в отговор на предизвикателствата, свързани с доставките на петрол (2008/2212(INI)).

  Herbert Reul, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в доклада относно доставките на петрол аз отправям призив – и това беше съгласувано в комисията – за изтъкване на важността на петрола за бъдещите енергийни доставки на Европа. Петролът определено ще остане много значим първичен енергиен източник в ЕС, също в средносрочен и дългосрочен план.

Наблюдаваме бързо повишаване на търсенето, породено от икономическия растеж и от увеличаването на населението, а също така и от желанието за индивидуална мобилност. През последните месеци и години ние разглеждахме от различни аспекти – докладът също се концентрира върху това в голяма степен – логичния въпрос, който възниква: как да се намали потреблението, да се ограничи търсенето. Как можем да намалим потреблението или пък да го обезпечим с други енергийни източници?

Докладът цели да обърне внимание на факта, че ние, политиците, трябва да мислим дали и как ресурсите и тяхната доставка могат да се увеличат и какви конкретни стъпки могат да се предприемат. В това отношение се споменават три или четири точки. Първо, необходими са огромни инвестиции за производството и експлоатацията на наличния петрол: 350 млн. USD годишно е цифрата, която винаги се цитира във връзка с това.

Второ, следва да се подчертае, че трябва да бъдем много по-активни в областта на технологичните иновации. Също така трябва да помислим как да експлоатираме всички налични резерви възможно най-ефикасно. Това поставя фокуса не само върху въпросите на технологията и експлоатационната пригодност на съответните участъци, но също изисква спешно обсъждане на някои външнополитически въпроси. Във връзка с това – както и по много въпроси, които не мога да изброя изчерпателно тук – докладът се стреми да изтъкне, че трябва да увеличим усилията си за използване на неконвенционалните петролни ресурси за търговски цели: за да се даде по този начин принос към разнообразяването на енергийните източници, да се отговори на въпроса как могат да се променят транспортните маршрути и да се повдигне темата за външната политика и нейните възможности да допринесе за укрепване на взаимоотношенията между Европейския съюз и страните производителки на петрол с оглед на взаимната зависимост и надеждност.

Докладът не се опитва да отговори на всички въпроси, свързани с петрола, а по-скоро цели да проучи редица от тях, които досега не са били в центъра на вниманието. Той пренебрегва темите, свързани с енергоспестяването, не защото те не са важни, а защото са разгледани на друго място. Във връзка с това следва да се повдигнат редица нови въпроси – трябва да обмислим, например, дали в областта на технологията навлиза достатъчно „свежа кръв“: млади хора, които са подготвени да работят в тази област и да търсят нови решения.

Представих ви кратко резюме на съдържанието на доклада.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, искам от името на Комисията да благодаря на г-н Reul за изготвянето на доклада относно възможните решения в отговор на предизвикателствата, свързани с доставките на петрол, също така бих искал да благодаря на членовете на различните комисии, които представиха становища по въпроса, за ценния им принос за това важно разискване.

Икономическите условия се промениха много от съобщението на Комисията от м. юни 2008 г., озаглавено „Да посрещнем предизвикателствата на по-високите цени на петрола“. В този период суровият петрол достигна 140 USD за барел, със сериозни последици за икономиката като цяло и за отделните физически лица в Европейския съюз. Оттогава цената на суровия петрол е спаднала с цели 100 USD и вече е под 40 USD за барел.

Все пак анализът, извършен тогава от Комисията, остава актуален по отношение на структурните условия на петролните пазари, световното енергийно търсене в средносрочен и дългосрочен план и важността на политиките на Европейския съюз в областта на енергетиката и климатичните промени. Всички тези фактори ще променят начините на добив и потребление, както и нашето поведение.

Много от тези въпроси бяха разгледани подробно във втория стратегически анализ на енергийната политика, приет през м. ноември 2008 г., който беше обект на обсъждане по други поводи в Парламента. Освен това приемането на пакета от предложения относно енергетиката и климатичните промени от Съвета и от Европейския парламент през м. декември 2008 г. беше сериозна стъпка към решителни действия за нашите бъдещи енергийни нужди, по-специално с определянето на цел за използването на 20 % възобновяеми източници от цялата енергия, консумирана до 2020 г.

Комисията приветства по-голямата част от изложеното в доклада на г-н Reul. Отбелязваме подкрепата за нови инвестиции в заместими енергийни източници, например възобновяеми източници, като се дава приоритет на енергийно-ефективни стоки и услуги. Тези характеристики бяха изтъкнати от Комисията в Европейския план за икономическо възстановяване.

Ние, разбира се, приветстваме значението, която се отдава на засилването на диалога със страните производителки за намиране на прагматични решения на възникналите проблеми. Ясно е, предвид развиващата се връзка между енергетиката и външната политика и необходимостта да се гарантира енергийна сигурност, че добрите взаимоотношения със страните производителки трябва да се насърчават, за да стане функционирането на международните пазари по- предсказуемо.

В този контекст трябва да се повдигне въпросът за прозрачността на петролните запаси. Този въпрос беше повдигнат по време на втория стратегически анализ. Във връзка с него в момента се проучва възможността за ежеседмично публикуване на информация за търговските запаси.

По въпросите за спестяването на енергия и разнообразяване на източниците вземаме под внимание аргументите, изтъкнати относно потенциала за спестяване на енергия в сектора на строителството и очакваме с интерес приключването на дебатите за преработването на директивата относно енергийните характеристики на сградите.

Що се отнася до частите, отнасящи се до необходимостта от разнообразяване на енергийните източници в сектора на транспорта и разработването на потенциала на енергийно ефективните превозни средства, отбелязвам, че планът за възстановяване включва инициатива относно зелените автомобили.

В заключение, ще привлека вниманието ви върху ангажимента на Комисията да продължи действията по всички въпроси, повдигнати във връзка с цените на петрола. Тези въпроси формират част от общите политики в областта на енергетиката, климата и изследванията.

Ние с готовност ще продължим сътрудничеството си с Европейския парламент във всички тези области и аз отново благодаря на г-н Reul за това, че представи информация и разяснения, които ще дадат много ценни насоки за нашата бъдеща енергийна политика.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе в сряда.

Писмени декларации (член 142)

  Constantin Dumitriu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът на г-н Reul е изключително важен в контекста на настоящата икономическа криза и предизвикателствата, свързани с климатичните промени.

Като член на комисията по земеделие и развитие на селските райони, аз съм подкрепял последователно позицията, че не трябва да омаловажаваме значението на инвестициите в чисти технологии и възобновяеми източници като решения за намаляване на зависимостта от петрола, намаляване на въглеродните емисии и, не на последно място, като решение на създаване на нови работни места и стимулиране на икономическия растеж.

Приветствам факта, че в доклада се споменават биогоривата като източник, който не е експлоатиран в достатъчна степен, и се надявам, че препоръката за улесняване на техния достъп до пазара ще бъде взета предвид от Европейската комисия. Използването на биогорива представлява жизнеспособна икономическа и социална алтернатива за развитието на селските райони и опазването на околната среда.

В същото време аз съм удовлетворен от нарастващото внимание, което се отдава на енергийната ефективност на сградите, което беше включено като приоритет в Европейския план за икономическо възстановяване и упоменато в доклада на г-н Reul като решение за намаляване на търсенето на остарели енергийни източници. Енергийната ефективност има и предимството, че намалява размера на сметките на потребителите в момент, когато икономическата криза се отразява все по-неблагоприятно върху тях.

  Anni Podimata (PSE), в писмена форма. – (EL) Сега повече от всякога Европейският съюз се нуждае от Европейска политика в областта на енергетиката, която да насърчи енергийната сигурност и енергийната солидарност, като в същото време предостави жизнеспособен енергиен избор. Днес петролът е най-важният източник на енергия в Европа, главно поради широкоразпространената си употреба в транспортния сектор. Нагледно беше посочено, че се очаква през 2030 г. зависимостта на ЕС от петрола да достигне 95 %. Ние не можем да пренебрегнем факта, че вносът основно идва от страни, които са политическата нестабилни, и следователно не може да се разчита на сигурност.

В допълнение, днес Европа е изправена пред три предизвикателства – финансово, енергийно и екологично, а това неизбежно ограничава нашия избор. Петролът е остарял източник. Разходите му са се удвоили от 2005 г., цената му варира постоянно и е свързан с високи емисии на CO2. Ето защо преориентирането на енергийната политика е единственият вариант за справяне с проблема. Да се подкрепя ядрената енергия или нови мини в Африка не е решение. Решението е да се подкрепят европейските и национални мерки за насърчаване на енергийната ефективност и да се инвестира в проекти, които използват възобновяеми енергийни източници.

27. Доклади на Комисията за политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година (кратко представяне)

  Председател. - Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0011/2009) на Jonathan Evans – от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно докладите за политиката в областта на конкуренцията за 2006 и 2007 година (2008/2243(INI)).

  Jonathan Evans, докладчик. – (EN) Г-н председател, Европейската комисия изготвя годишния си доклад в областта на конкуренцията, а по традиция Европейският парламент преглежда доклада и представя позицията си в доклад по собствена инициатива.

В този случай, поради времеви фактори, докладите за 2006 г. и 2007 г. са събрани заедно, но – отчитайки споменатото от г-н Баро малко по-рано – се получава така, че контекстът на разискванията по тези доклади се е променил значително, откакто на практика започнахме да ги обсъждаме преди известно време. Тогава бяхме съсредоточени върху цялата дейност по модернизиране на политиката в областта на конкуренцията, като значителен обем от работата беше извършена от предишния член на Комисията, Марио Монти, и от сегашния – Нели Крус, върху проучването на въздействието с оглед способността на Комисията да се справи със злоупотребата с влиянието на пазара и да действа по-ефективно относно сливанията и държавната помощ. Като цяло докладите представиха много добър материал и това личи ясно от позицията, застъпена в доклада по собствена инициатива на Парламента. Наблюдавахме рекордна активност от страна на Комисията по отношение на справянето с твърдите картели, видяхме развитието на системата за освобождаване от глоби, видяхме рекордни глоби, наложени от Комисията, и видяхме също така рекордна активност по отношение на сливанията и уведомленията за държавна помощ.

Това е процес, който набира скорост по отношение на модернизацията, тъй като Комисията понастоящем представя предложения в Бяла книга относно исковете за обезщетение за вреди. И това също е от нещата, които нашата комисия и Парламентът подкрепиха.

Нашата комисия привлече вниманието върху два специфични проблема – това, което считаме за неравностойно отношение между производители и търговци на дребно, по-специално във връзка с търговията с храни. Парламентът всъщност е представил писмена декларация по този въпрос, подписана от повече от половината от членовете. Нашата комисия също е изразила определена загриженост относно практиките на злоупотреби в сектора на услугите.

Споменавам обаче смяната на контекста, защото ние всички признаваме, разбира се, че от публикуването на доклада й работата на Комисията – по отношение по-конкретно на държавната помощ, наистина прие доста различно измерение. Сега почти ежедневно Комисията вижда последиците от избягването на икономическите трудности посредством помощи, а тези последици са факт в контекста на настоящия финансов смут. Много е важно – и нашият доклад посочва това – като обръщаме внимание на тези проблеми, да признаваме някои от предизвикателствата, които съществуват на действащия, отворен пазар.

Много е важно, когато Комисията дава одобрението си, да го прави по начин, съвместим с Договора, и без да се създава прекомерно влияние на пазара в бъдеще, което само по себе си да доведе до злоупотреба.

Банковият сектор в Обединеното кралство в момента е една доста ясно очертана зона, където ще е необходим, когато икономическата обстановка се поуспокои, общ преглед на новата архитектура, която е налице, и на това дали тази архитектура наистина е съвместима с функционирането на един свободен, справедлив и открит пазар. Ние получихме уверения във връзка с това от члена на Комисията, г-жа Крус, но въпреки това нашата комисия е включила съответните указания в доклада. Като цяло ние смятаме, че комисията трябва да бъде поздравена за работата й и това е основното в доклада, който аз очаквам да бъде приет утре с много голямо мнозинство.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н Evans, най-напред искам да ви благодаря от името на Нели Крус и на цялата Комисия.

Ние наистина приветстваме недвусмислената подкрепа на Европейския парламент в доклада му за твърдо и устойчиво прилагане на политиката в областта на конкуренцията във всички сфери на действие: борбата срещу тръстовете и картелите, контролът на операциите по сливане и придобиване на предприятия, и държавната помощ.

Комисията специално приветства значимостта, която Европейския парламент придава на човешките ресурси, необходими на ГД „Конкуренция“, тъй като тя е изправена пред нарастващ обем работа в настоящата икономическа криза.

В условията на рецесия Комисията остава твърдо решена да предприеме решителни действия срещу призивите за протекционизъм. Комисията приветства предупреждението, отправено от Европейския парламент срещу суспендирането на правилата в областта на конкуренцията, които предлагат важна подкрепа в това усилие. Не трябва да се забравя, г-н Evans, че тези правила в областта на конкуренцията също така трябва да стимулират производителността и да ни позволят да излезем в дори още по-добро състояние след кризата.

2009 година трябва да бъде година на сътрудничеството. Ние разчитаме на подкрепата на всички европейски институции и на нашите международни партньори за възстановяването на икономиката и за гарантирането на правилно функциониране на пазарите.

Благодаря Ви, г-н Evans. Можете да бъдете сигурен, че г-жа Крус, която сигурно вече ви е казала това, е отбелязала Вашия доклад с голям интерес.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Следващата точка трябваше да бъде кратко представяне на доклада (A6-0003/2009) на Claire Gibault – от името на комисията по правата на жените и равенството между половете, относно равното третиране и достъп на мъжете и жените в сферата на сценичните изкуства (2008/2182(INI)).

Мисля, че това е много интересен доклад. За съжаление, г-жа Gibault ни информира, че не може да присъства тази вечер, за да представи доклада си. В съответствие с Правилника не мога да дам думата на друг, тъй като тя не е упълномощила никого. Краткото представяне на доклада й следователно няма да се състои.

Все пак гласуването по този доклад ще се проведе утре, както е предвидено в дневния ред.

  Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) Приветствам усилията на Комисията в областта на политиката за конкуренция, ефективното й противопоставяне на картелите и рекордните глоби, които бяха наложени на нарушителите през 2006 и 2007 година. Аз напълно подкрепям заключението на Комисията, че европейските енергийни пазари не функционират правилно. В това отношение е много разочароващо, че Европейският съвет не успя да реши проблемите, идентифицирани от Комисията в нейния секторен анализ. Енергийните разходи представляват дял от бюджета на домакинствата, който нараства с тревожни темпове, а с последиците от финансовата криза е възможно да наблюдаваме значително нарастване на бедността в ЕС. Неприемливо е, че неефикасността на енергийния пазар изкривява пазара в ущърб на икономиката и потребителите. За да се справим с нерационалното енергийно ценообразуване, може би трябва да обсъдим създаването на независими енергийни регулатори във всички държави-членки, които биха имали компетенции да гарантират, че всяко увеличаване на нивата на ценообразуване на комуналните услуги, като енергия и вода, канализация, летищни такси и т.н., ще трябва да бъде оправдано.

  Eoin Ryan (UEN), в писмена форма. – (EN) Аз решително подкрепям ориентираните към защитата на потребителите призиви на доклада от члена на ЕП, г-н Evans, по-специално призива към Комисията да проведе проучване в сектора на рекламата онлайн. Потребителите често са подвеждани от преднамерено заблуждаващите онлайн оферти и реклами, въпреки eвропейското законодателство, което се стреми да го предотврати. Комисията трябва да действа, за да гарантира, че законодателството в тази област се спазва, а не се говори само формално за правата на потребителите.

Приветствам призивите, отправени към Комисията, за извършване на анализ на последиците от конкуренцията върху неравностойните отношения между доставчици и търговци на дребно. Това е проблем от особено значение за Ирландия. Това несъответствие в политиката в областта на конкуренцията не трябва да продължава, защото утежнява положението на потребителите, които и без това се намират в трудна икономическа ситуация.

Също така приветствам Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), който позволява на държавите-членки да разрешават помощ в полза на малките и средни предприятия (МСП), регионалното развитие, обучението, заетостта и рисковия капитал. Мерките, които подпомагат предприемачеството и иновациите и подкрепят МСП в тези трудни времена, трябва спешно да бъдат представени. МСП са крайъгълният камък на икономиката и ние сме длъжни да направим всичко възможно да ги подкрепим, като полагаме съвместни усилия.

28. Дневен ред на следващото заседание: вж. протоколa

29. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 22,55 ч.)

30. Закриване на годишната сесия

  Председател. – Сесията на Европейския парламент за 2008–2009 г. се закрива.