Пълен протокол на разискванията

Вторник, 10 март 2009 г. - Страсбург

18. Деца на мигранти (разискване)

  Председател. - Следващата точка е разискването по въпрос, изискващ устен отговор, към Комисията относно децата на мигранти, внесен от Jan Andersson от името на комисията по заетост и социални въпроси (O-0023/2009 – B6-0014/2009).

  Rovana Plumb, в качеството на заместник на вносителя. – (RO) Преди всичко бих искала да благодаря на моите колеги от комисията по заетост и социални въпроси, както и на секретариата на PES към Комисията за популяризирането на темата за децата на мигранти, която разискваме днес на това пленарно заседание, тъй като когато говорим за деца, ние говорим за бъдещето, бъдещето на Европейския съюз.

Миграцията на работна сила продължава да нараства не само на глобално равнище, но и на територията на ЕС. Миграцията предлага голям потенциал за развитие, но поставя и сериозни предизвикателства както в развитите, така и в най-слабо развитите държави-членки на Европейския съюз. Можем да говорим за положителното въздействие на миграцията на равнището на икономиката в страните на произход на работниците мигранти, тъй като чрез нея може да се намали бедността и да се насърчават инвестициите в човешки ресурси. От друга страна, положението на децата на мигранти, които родителите мигранти, търсейки работа в друга страна, оставят сами в страните на произхода, е тревожен въпрос в някои държави-членки през последните две години.

Въпреки че съществуват всеобхватни политики за подобряване на условията на живот и образование на децата на мигранти, които са се преместили с родителите си в чужбина, не се отделя особено много внимание на децата, които са оставени у дома. Миграцията на родители в чужбина по работа е социално явление със сложно въздействие върху динамиката и функционирането на семейството, както и върху обществото като цяло. Децата, чиито родители са заминали в чужбина по работа, принадлежат към групата на уязвимите деца, изложени на риск.

Комплексният характер на въпроса, на причините и последиците му, на неговата динамика и начина, по който правните разпоредби в тази област се прилагат ефективно, както и комплексният характер на професионалните практики, поставиха предизвикателства не само пред държавните органи, но и пред гражданското общество. По този въпрос гражданското общество и средствата за масово осведомяване в Румъния представиха проучвания, в които се посочва, че в Румъния има над 350 000 деца, чийто родители работят в чужбина, включително 126 000 деца, на които и двамата родители са емигрирали.

Неблагоприятните последици от заминаването на родителите се усещат от децата предимно на психологическо равнище. Усещането за депресия и липса на интерес в училищните и извънучилищни дейности може да бъде пряка последица от отсъствието на техните родители. Пряка последица от миграцията на родителите е обстоятелството, че детето е лишено от родителска обич и необходимото наблюдение на неговото или нейното нормално развитие.

В случаите на имигрирали родители и деца, оставени на грижите на хора, които не могат да им осигурят емоционална и възпитателна подкрепа, тези две последици могат да имат за резултат неблагоприятно въздействие върху здравето и психологическото развитие на детето, както и да го тласнат към нетипично или неподходящо за възрастта на детето поведение и да го изложат на опасност от други видове експлоатация или злоупотреба.

Като майка и европейски социалдемократ, призовавам за зачитане на правата на всяко дете, за правото му на равни възможности, за ролята на държавата, както и за необходимите инвестиции за формиране на бъдещите поколения. Набелязването на най-уязвимите, изолирани или маргинализирани деца трябва да бъде основният акцент на всяко изследователско усилие, като по този начин се гарантира генериране на достатъчен стимул за подпомагане на усилията на държавните органи за защита на правата на всяко дете.

Г-н Шпидла, бих искала искрено да Ви благодаря за приноса, който направихте с излъчването на видеопосланието като част от европейската конференция, организирана от мен в Букурещ през ноември, по въпросите на изоставени у дома деца.

Като се отчита сложността на въпроса, по-конкретно по време на настоящата икономическа и социална криза, която на първо място засяга уязвими групи, към които спадат и деца, от името на комисията по заетост и социални въпроси бих искала да Ви попитам дали Комисията подкрепя провеждането на проучване за оценка на обхвата на ситуацията и дали Комисията счита, че темата за децата на работници мигранти е единствено проблем на правителството на страната на произход или на правителствата на приемащите страни, които извличат ползи от присъствието на мигранти на трудовия пазар.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Г-жо председател, госпожи и господа, налице са обезпокоителни признаци, които насочват към появата на относително нова тенденция в няколко държави-членки. Родители напускат родните си страни, за да работят в друга държава-членка – т.нар. „мобилни работници“ – и оставят децата си вкъщи на грижите на роднини. Предполага се, че тези мерки са временни, но изглежда, че често се превръщат във все по-продължителни. Въпросът за това дали мерките за децата, оставени вкъщи, действа на формална или на неформална основа, зависи от продължителността на периода, в който родителите възнамеряват да работят в чужбина. Въпреки това след известно време някои от тези деца често биват настанявани в домове за деца, лишени от родителски грижи, тъй като роднините вече не са в състояние да се справят със ситуацията поради финансови, лични или други практически съображения.

В държавите-членки с високи равнища на емиграция това явление в никакъв случай не е необичайно. То започва да се документира и да привлича и вниманието на медиите. Комисията организира няколко проучвания, които ще спомогнат за събирането на доказателства и намиране на решения, макар че тези решения могат да бъдат приложени единствено на вътрешно равнище. Понастоящем все още не съществуват достатъчно категорични данни, които да ни помогнат да разберем естеството, структурата и основните форми на това явление, макар че видимите признаци са достатъчно обезпокоителни, както вече казах. В рамките на отворения метод на координация в социалната област, борбата срещу бедността и социалната изолация е приоритет. Държавите-членки трябва да засилят предохранителните мерки и да се съсредоточат върху по-уязвимите семейства. В конкретно изражение това означава подпомагане на проекти за укрепване на семействата и подпомагане на предоставянето на помощи за родители на семейства в затруднено положение с цел преодоляване на риска от разделяне на децата от техните родители в ранна възраст.

Още един аспект, който трябва да бъде разгледан, се отнася до обстоятелството, че това явление често се схваща като негативна последица от мобилността на работниците. Комисията в сътрудничество с мрежата EURES се съсредоточава върху това по какъв начин да помогне най-добре на лицата, засегнати от конкретния проблем с децата, оставени у дома от родители мобилни работници, и да предостави на търсещите работа и на техните семейства информация за условията на живот и труд в страните от ЕС. Подобен подход може да допринесе за смекчаване на негативните последици от това явление, което напълно основателно разискваме днес.

  Marie Panayotopoulos-Cassiotou, от името на групата PPE-DE. – (EL) Г-жо председател, моята политическа група активно участва в съставянето на настоящото предложение и одобрява текста, за да не се прикрива повече лицемерието, което се проявява, когато стане въпрос за експлоатацията на работници от трети страни.

Ние знаем, че родителите на деца от държави-членки, които работят в която и да е друга страна, получават детски надбавки. Знаем, че страните, които са изградили двустранни отношения, имат възможност да поддържат семейните връзки. Защо тогава възниква това явление, което според члена на Комисията не може да бъде измерено? Разполагаме с филми и документални предавания, които бяха показани по телевизията в цял свят, включително в Румъния и Украйна и други страни. Един от тези филми беше излъчен тук, в Парламента, и ние видяхме ситуацията.

Следователно е лицемерно от наша страна да твърдим, че няма доказателства. Лицемерно е да твърдим, че семейството не съществува и затова има изоставени деца. Семейството съществува, но не съществуват адекватни двустранни отношения и споразумения, които да обхващат родителите, за да не се налага те да изоставят децата си и не съществува помощ от Европейския съюз за тези страни при изграждането на инфраструктури, които да помогнат да се гарантира, че децата, намиращи се в такова положение, ще се възстановяват, без да им остават травми за цял живот.

Смятам, че повишаването на осведомеността сред родителите, които идват в нашите страни, за да работят, е и наша работа. Ако една част от тялото е болна, то цялото тяло боледува. Ако някое човешко същество, особено дете, страда в съседни на нас страни, в даден по-късен момент то ще дойде тук с други много по-застрашителни методи и тогава ще трябва да затворим тези хора в нашите затвори.

  Inger Segelström, от името на групата PSE. – (SV) Г-жо председател, г-н член на Комисията Шпидла, бих искала да започна, като благодаря на члена на Комисията за отговора му и на комисията за нейната инициатива. Този въпрос трябваше отдавна да бъде обсъден в Парламента. С Договора от Лисабон, въпросите, отнасящи се до децата, ще бъдат включени в целите на равнище на ЕС и ще получат правно основание. Преди една година, изпреварвайки Договора, Парламентът също прие стратегия за децата.

Скандално е това, че децата изобщо биват изоставяни. Разбира се, една майка или баща могат да бъдат принудени да имигрират, за да търсят работа или убежище, но членовете на ЕП трябва да поемат отговорност, когато приемат такива правила, чиито последици например са, че единствено кандидатът получава убежище, но не и неговото семейство, тъй като в повечето случаи бяга мъжът, а жените и децата остават вкъщи. Или когато работодателите наемат чуждестранна работна ръка и не проявяват интерес към това дали работникът има деца, които остават вкъщи, или пренебрегват този факт. По тази причина напълно подкрепям исканията, направени от Групата на социалистите в Европейския парламент по този въпрос. Оценката на въздействието е неотложно и необходимо изискване. Комисията трябва да действа въз основа на проучванията, разпоредени от самия член на Комисията, и то бързо.

Необходима е повече информация за правата на децата и училищното образование. Ние трябва да предоставим информация и да гарантираме, че децата, които се намират понастоящем в такова положение, получават помощ. Трябва да включим заинтересованите страни и неправителствените организации, както и да излезем с предложения. Смятам също, че относително новата група на самотни деца бежанци също би могла да бъде включена в описаната от члена на Комисията дейност. Децата трябва да израстват в обстановка на топлина и грижа, а те не са нещо, което се контролира от пазара. Ние, политиците, имаме дълг и трябва да приемем това, така че осигурете ни равнопоставеност по отношение на децата и ни дайте оценки на въздействието по отношение на този огромен проблем. В противен случай ще бъдем принудени да се срамуваме, когато се изправим пред следващото поколение.

  Jean Lambert, от името на групата Verts/ALE. (EN) – Г-жо председател, бих искал да благодаря на члена на Комисията за волята му да започне проучвания и да разшири информацията в мрежата EURES, да предостави повече информация за отделни лица по отношение на правата на семействата и правото на събиране на семейството. Колегите поставиха въпроса защо хората изпитват необходимост да мигрират и да търсят работа. Със сигурност необходимостта от увеличаване на напредъка в борбата с бедността в рамките на Европейския съюз е особено важен въпрос. Очакваме бърз напредък по този въпрос, включително въпроса за минималния доход, така че хората да могат да живеят достойно.

Но трябва също да си даваме сметка, че много от родителите, които се местят, правят това, което смятат, че в интерес на децата им с цел да им предоставят по-големи възможности. В действителност, често те жертват своята кариера, избрания от тях път, стремейки се да постигнат това. Докато се опитваме да разрешим проблемите на децата, трябва да внимаваме с демонизирането на мигриращите родители.

  Alessandro Battilocchio (PSE). (EN) – Г-жо председател, Европейската комисия трябва да насочи вниманието си към този въпрос. Както многократно подчертаха UNICEF и други организации, този въпрос засяга огромен брой деца по света и в Европа.

Ситуацията, при която социалните и икономически рискове се влошават от отсъствието на родителите, които не могат да задоволят нуждите на децата от грижи, закрила и образование, може да доведе до увеличаване на уязвимостта. Първостепенната отговорност за развитието на детето е на родителите; и при изпълнението на задълженията си родителите имат право да получават необходимата подкрепа от страна на обществото и местните органи, чиито усилия за изпълнение на техните задължения, за съжаление, често се оказват безуспешни. Така че очакваме конкретни действия от страна на Комисията в тази толкова важна област.

  Flaviu Călin Rus (PPE-DE) . – (RO) Според проучването, проведено от UNICEF и асоциация „Социални алтернативи“ в Румъния, близо 350 000 деца са с един родител, работещ в чужбина, а на 126 000 деца и двамата родители работят в чужбина. Тези констатации са обезпокояващи. Вярвам, че тази ситуация може да бъде подобрена чрез приемането на следните мерки:

1. Националните правителства на страните на произход на мигрантите и правителствата на страните, поемащи тази работна сила, наред с Европейската комисия следва да създадат съвместна програма, която да предлага на работниците мигранти възможност за достъп до конкретни детски заведения, училищна и образователна система, както и езикови курсове. Тези услуги би следвало да бъдат достъпни за всеки работник мигрант.

2. Европейската комисия заедно с правителствата на държавите по месторабота на мигрантите, следва да разработят стратегия, за да се предложат определени средства на работодателските структури, така че и те от своя страна да могат да предложат на служителите си пакет от конкретни услуги, позволяващи на работниците мигранти да вземат със себе си своите деца в страните, в които работят.

Считам, че тези мерки трябва да са насочени към хармоничното развитие и растеж на децата, тъй като те също представляват бъдещето на Европа.

  Gabriela Creţu (PSE). – (RO) Бих искала да подчертая едно нещо. Потокът на работната сила, за която говорим, е в посока от по-слабо развитите към по-развитите страни в ЕС.

Възможността за достъп до трудовия пазар в развитите страни обикновено се смята за значително предимство и големите парични средства, които се изпращат към страните на произхода, винаги се привеждат като аргумент в дискусиите по този въпрос. Изложените тук факти обаче показват един различен аспект: в допълнение към предимствата, произтичащи от по-ниската себестойност на труда, развитите страни изнасят някои от съпътстващите разходи. Тези разходи са значителни и те са за сметка на общностите и държавите, от които произхождат работниците.

В това отношение политиките за сближаване и солидарност между държавите-членки не трябва да се разглеждат като акт на алтруизъм от страна на богатите към бедните. Тези политики са абсолютно необходими, тъй като са израз на справедливост и гарантират, че Европейският съюз последователно се придържа към своите ценности и поддържа отношението на гражданите си към тези ценности.

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE). (EN) – Г-жо председател, в контекста на това разискване бих искал да използвам възможността да подчертая още един аспект, свързан с току-що споменатите въпроси. Неотдавна бях докладчик в сянка от групата PPE-DE по доклада относно образованието на децата на мигранти. Този доклад се основаваше на съобщението на Комисията „Миграция и мобилност: предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС“.

Цитираният документ беше структуриран много добре и представяше в синтезиран вид проблемите, свързани с миграцията и образованието. Един аспект обаче беше пропуснат: положението на хиляди европейски деца, изоставени от родители, работещи в друга европейска страна, общо наричани „миграционни сираци“, от които има приблизително 350 000 в моята страна.

Вече внесох въпрос, изискващ писмен отговор, към Комисията по темата, но бих искал да използвам тази възможност, за да поставя отново въпроса. И така, г-н член на Комисията бихте ли ни казали дали Комисията смята това за въпрос единствено на националните правителства, или се нуждаем от действия на европейско равнище в тази област? Ако това е така, какви действия са предприети или ще бъдат предприети от Комисията за оказване на помощ на тези деца на възраст да посещават училище?

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) В Румъния имаме израз, според който за добре възпитания човек се казва, че е прекарал първите седем години у дома. Малките деца трябва да са заедно със своите семейства, така че да бъдат под прякото наблюдение и грижите на своите родители. Родителите, които решат да заминат временно на работа в други страни, трябва да бъдат подпомагани в усилията им за събиране на семейството възможно най-скоро.

Училищата в много от държавите-членки предлагат структури за преподаване на езика на страната по местопребиваване. В действителност, в някои държави-членки семействата, пребивавали незаконно, имаха възможност да узаконят положението си, ако имат деца, записани на училище, и дори са получиха социално жилище.

Децата са най-ценното нещо, което притежава обществото и е наше задължение да им осигурим условия за тяхното хармонично развитие. Официалното образование, възпитанието, привързаността и интеграцията на децата в обществото са съществени условия, които позволяват на социална Европа да предложи равни възможности за всички свои граждани.

Поздравявам г-жа Plumb за инициативата. Това е изключително важна тема с огромно значение за бъдещето. Поздравления.

  Anna Záborská (PPE-DE). – (SK) Когато работниците емигрират, децата често се превръщат в жертва на подобреното финансово положение на семейството. Бившата Чехословашка република преживя голяма емиграционна вълна в периода между двете войни, предимно към Съединените щати. Това обаче бяха мигранти, живеещи в крайна бедност в родните си страни. И дори детето да останеше временно на грижите на един родител, това обикновено продължаваше в ограничен период от време.

В днешното консуматорско общество и при застрашените семейни отношения, съществуват много по-трагични случаи. Често за родителите не крайната бедност е мотив, за да търсят работа в чужбина. В много случаи единият или и двамата родители така и не се завръщат, и могат да проявят безразличие към съдбата на децата си, за които остава надеждата за тях да се грижат близки роднини.

Трябва да имаме предвид този аспект във връзка с политиката на регионално развитие и трябва да се стремим да премахнем регионалните разлики, особено в новите държави-членки.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Госпожи и господа, смятам, че разискването категорично показа, че това е важна тема, по която трябва да работим, независимо от това дали в даден момент разполагаме с достатъчно подробна информация, за да си съставим окончателно становище. В крайна сметка, известните факти са достатъчно показателни, за да е ясно, че въпросът се нуждае от разглеждане и да предприемем активен подход. Посочих, че Комисията вече е подготвила някои проучвания, като едното от тях ще бъде завършено към края на годината. Считам, че е ясно също така, че основната част от отговора и основната реакция трябва да дойдат от държавите-членки, тъй като семейната политика като цяло е въпрос от компетентността на държавите-членки. Разбира се, няма съмнение, че съществуват възможности за самия ЕС, защото въпросите, свързани с работниците мигранти, се отнасят и до социалната сигурност, прехвърлянето на осигурителни вноски и широк кръг други въпроси. Следователно моят отговор на въпроса Ви би бил, че преди всичко проблемът е от компетентността на държавите-членки, но ЕС има своята роля и то, по мое мнение, съвсем не незначителна роля.

  Председател. - Получих едно предложение за резолюция⁽¹⁾, внесена в съответствие с член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се състои в четвъртък, 12 март 2009 г.

(1) Вж. протокола.