Пълен протокол на разискванията

Сряда, 11 март 2009 г. - Страсбург

19. Влошаване на хуманитарното положение в Шри Ланка (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването относно предложението за резолюция, внесено от комисията по външни работи, относно влошаващото се хуманитарно положение в Шри Ланка (B6-0140/2009).

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, първо бих искала да благодаря на председателя на комисията по външни работи за това, че прие процедурата по член 91 и включи тази извънредна резолюция в дневния ред на миналия понеделник, след като на последното ни пленарно заседание тук в Страсбург, вече имахме извънредна резолюция по проблема в Шри Ланка. Също така бих искала да благодаря на Парламента, че прие да проведе разискването тази вечер и на Вас, г-жо член на Комисията, че дойдохте да присъствате на него, предвид ограниченото Ви време.

Искахме въпросната резолюция, за да изпратим силен политически сигнал на правителството и представителите на Тамил в Шри Ланка, поради влошаването на положението в тази страна с всеки изминал ден. Имаме информация от място от тамилски семейства и хора, които са в Европа, и които продължават да ни изпращат информация и да ни държат в течение за това, което се случва с тях и със семействата им, хванати като в капан в конфликта между Тамилските тигри и армията на Шри Ланка. Тези хора понасят ужасни страдания.

Не знаем колко души са засегнати, но считаме, че между 150 и 200 000 души трябва да бъдат евакуирани. Какво означава „евакуирани“ обаче? Неправителствените организации искат от нас да ги евакуираме по море, но тук трябва да попитам: за да отидат къде? Къде ще отидат тези хора?

Днес следобед се срещнах с малко момиче, родено в бежански лагер на Шри Ланка, което сега е в Европа. Решението не е тези хора да напуснат страната си, за да отидат да живеят в бежански лагер.

Ето защо в тази резолюция искаме реално прекратяване на огъня. Разбира се, ще се проведе разискване с групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи за незабавно или временно прекратяване на огъня. От органите искаме незабавно да прекратят огъня, за да могат цивилните граждани да напуснат опасния район, защото знаем, че вече има убити. Днес получихме и друга информация от свидетели. В тази резолюция, разбира се, ние призоваваме правителството на Шри Ланка да сътрудничи на неправителствените организации и държавите, които искат да помогнат за решаването на конфликта. Искаме също така, ако може, Европейският съюз да помогне за осигуряването на храна и лекарства, от които има отчайваща нужда.

На последно място, мога ли да кажа от името на моята група – тъй като извънредната резолюция беше внесена в понеделник в комисията по външни работи по инициатива на групата на Зелените/Европейски свободен алианс – че призоваваме на този проблем да се погледне изключително сериозно от някои от нашите колеги, които имат различни интереси в Шри Ланка. Ще припомня, че от дълго време насам някои политически групи търсят възможност за обсъждане на положението в Шри Ланка и че поради вътрешни причини в някои страни не можахме да разискваме въпроса за тамилите и тяхното положение, което се влошаваше все повече и повече от 80-те години на миналия век насам.

Тъй като тази вечер сте сред нас, г-жо член на Комисията, може да си зададем един друг въпрос. Изглежда, че Европейският съюз може да помогне за решаването на конфликта. Вероятно е дошло времето да разгледаме възможността за създаване на отдел в рамките на Европейския съюз за решаване на конфликти.

Виждаме в Кавказ, виждаме навсякъде по света, че на Европейския съюз се гледа сериозно по отношение на предложенията, които идват от него. При решаването на конфликта днес не трябва вече да бъдем само един участник за подкрепа, а реално да насърчим решаването на конфликта. Ако днес можем да започнем с поставянето на основите за решаването на конфликта със силно присъствие на Европейския съюз и силно послание, отправено към органите, считам, че това ще повиши статуса ни и като политически съюз.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, като един от токийските съпредседатели на мирния процес в Шри Ланка, Европейската комисия и лично аз следим много отблизо събитията там. Дълбоко загрижени сме за настоящата ситуация и за трагичните хуманитарни последици от конфликта, като това е изразено в заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC) от 23 февруари и в изявлението на съпредседателите, публикувано на местно равнище на 3 февруари.

Особено сме загрижени за тежкото положение на хилядите вътрешно разселени лица – вие сте права – хванати в капан в района на бойните действия в северна Шри Ланка. Според мен вече сме изправени не пред криза, а пред е хуманитарна катастрофа. Този факт беше потвърден пред нас от широк кръг независими източници, включително от ООН и Международния комитет на Червения кръст (МКЧК). Последното съобщение на правителството за отварянето на два пътя за евакуация, на север и на юг от зоната на безопасност, е положителна стъпка, но ние искаме да знаем как тя ще бъде осъществена на практика.

Призовахме страните – Тамилските тигри за освобождение на Елам (LTTE) и органите на Шри Ланка – да предпазят цивилното население според изискванията на международното хуманитарно право и да позволят безопасното и свободно придвижване на хора извън района на сраженията. Както LTTE, така и армията на Шри Ланка са отговорни за драматичното нарастване на броя на жертвите от цивилното население през последните месеци. Съществува неотложна и спешна необходимост от действия за спасяване на човешки живот в Шри Ланка, като това беше потвърдено и от заместник генералния секретар на ООН, сър John Holmes, който обърна внимание на високия брой жертви, и от МКЧК.

Комисията е убедена, че изходът от кризата ще има трайни последици за мира, помирението и единството на Шри Ланка и във връзка с това силно подкрепя призива на сър John Holmes към правителството на Шри Ланка за прекъсване на сраженията, за да се даде време на цивилното население да напусне района безопасно, и към LTTE да позволят на цивилните граждани да напуснат и да се споразумеят за прекратяване на сраженията по мирен път.

Съпредседателите също така призоваха LTTE да свалят оръжията, но за съжаление този призив беше отхвърлен, дори не беше взет под внимание. Ние смятаме, че правителството на Шри Ланка има задължението да предпазва всички свои граждани и да се споразумява за прекратяване на огъня по хуманитарни причини – това беше споменато също така в заключенията на Съвета миналия път– за да позволи на болните и ранени хора да напуснат Vanni и за да организира внасянето на храна и лекарства. Същото предложение беше отправено и от Индия през изминалите почивни дни.

Ние продължаваме да бъдем разтревожени относно състоянието на правата на човека в Шри Ланка на фона на репортажите за извънсъдебни екзекуции, похищения и сериозни сплашвания, излъчвани по медиите. Особено важно е правителството да проследи най-сериозните случаи. Не може тези престъпления да останат напълно безнаказани.

В крайна сметка Европейската комисия продължава да бъде убедена, в което съм убедена и самата аз, че не съществува военно решение на етническия конфликт в Шри Ланка. Нужен е широк диалог за постигане на политическо решение. Траен мир и помирение биха могли да бъдат постигнати чрез разглеждане на проблемите, довели до бунта, на първо място, и чрез осигуряване на адекватно пространство за всички общности. В качеството си на съпредседател, винаги съм казвала, че може да има само политическо решение посредством някакъв вид пакет за самоуправление, който беше поставен за разглеждане, беше свален от дневен ред и понастоящем трябва да бъде върнат за разглеждане.

  Charles Tannock, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-жо член на Комисията, бруталният граждански конфликт в Шри Ланка най-накрая приближава към своя край. Разбира се, твърде рано е да се каже дали това ще означава края на терористичната дейност на Тамилските тигри.

Несъмнено ние не следва да подкрепяме дълготрайното прекратяване на огъня на този етап, ако то позволява на Тамилските тигри да се прегрупират. Според мен тяхната единствена възможност към настоящия момент е да свалят оръжията или да претърпят военно поражение с повече жертви. Едно дългосрочно прекратяване на огъня би било бедствие, тъй като – както показва самоубийствената атака в Шри Ланка по-рано тази седмица – LTTE е безмилостна, кръвожадна и с право определяна от Европейския съюз и Съединените американски щати като терористична организация.

Ние трябва решително да подкрепим президента Раджапакса в неговите усилия за прекратяване на бунта, който е донесъл единствено неописуеми човешки страдания за Шри Ланка и значително е забавил икономическото развитие на този красив остров. При все това, хиляди невинни цивилни вътрешно разселени лица (ВРЛ) все още са хванати в капан на една тясна брегова ивица. На тези цивилни граждани трябва да бъде позволено да напуснат, за да може армията да завърши своята офанзива. Осъдително е, но може да се очаква от Тамилските тигри да ги използват като жив щит. Тамилските тигри останаха глухи за призивите на международната общност да се предадат и да създадат временен хуманитарен коридор.

Въпреки това изключително важно е да се позволи на ООН и на други организации да организират безпрепятственото придвижване на цивилните граждани от района на конфликта с цел избягване на нови кръвопролития. Шри Ланка оценява своята собствена отговорност във връзка с това и желае да предотврати нови цивилни жертви, но по напълно понятни причини търпението на армията е ограничено и тя се страхува, че Тамилските тигри ще се опитат да избягат чрез плана за евакуация по море, смесвайки се с цивилното население.

По тази причина ние от тази страна на залата одобряваме създаването на хуманитарен коридор и временно и незабавно прекратяване на огъня или установяване на примирие, но също така искаме да видим пълното поражение на LTTE и мирна, справедлива и мултиетническа Шри Ланка, заемаща своето място, с максимална автономия за районите с преобладаващо тамилско население и справедливо разпределение на средства и власт в една единна Шри Ланка.

  Robert Evans, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, аз определено приветствам провеждането на това разискване в присъствието на члена на Комисията, на която благодаря много за нейното сериозно, силно и задълбочено изявление. Несъмнено това е много важна тема, въпреки че за съжаление я обсъждаме в 23,00 ч. през нощта в присъствието на толкова малко хора в залата. Но присъствието, по мое мнение, не е критерий за интереса към тази тема, нито пък за сериозното отношение, което имат към нея много от колегите. Ние сме, ако мога да използвам думите на члена на Комисията, дълбоко загрижени за положението. Разискването тази вечер разкри също така, че ситуацията има развитие и че, както каза в началото г-жа Isler Béguin, е необходимо да изпратим силен сигнал относно влошаването на положението с всеки изминал ден.

Подкрепям внесената първоначална резолюция, с изключение единствено на думата „временно“. Не одобрявам езика, който г-н  Tannock току-що използва, по-специално неговото изказване, че дългосрочното прекратяване на огъня би било бедствие. Със сигурност – обръщам се към Вас – ние нямаме интерес просто от едно временно прекратяване на огъня. Във всеки един случай на конфликт, където и да е по света, този Парламент, състоящ се от състрадателни хора, е настоявал за постоянно прекратяване на огъня, което може да проправи пътя за възобновяване на дипломатическите отношения, така че да може да бъде започнат диалог – и, точно така – за да видим това мирно, справедливо и мултиетническо общество, за което говори г-н Tannock и с което аз се съгласявам.

По тази причина аз приветствам групата на Зелените за направеното от тях първо изменение, изменение 1, и съм сигурен, че всички достойни хора, които присъстват тук и са загрижени за цивилните граждани в Шри Ланка, ще постъпят по същия начин. Временното прекратяване на огъня само по себе си предполага продължаване на войната в по-късен период, което никой не иска. Продължаването на войната ще означава още смъртни случаи, още страдание, по-голяма хуманитарна трагедия, а аз не мога да повярвам, че който и да е в Парламента, независимо в коя страна на залата е, наистина иска това да се случи.

Същото се отнася и за изменение 2. Подкрепям и това изменение, тъй като то осъжда всички действия на насилие, независимо от това, кой ги извършва и от коя страна на конфликта се намира. Ние не бихме могли да оправдаем каквито и да било прояви на насилие, включително споменатата скорошна самоубийствена атака.

След това насочвам вниманието си към изменения 3, 4 и 5. Бих искал да прочета кратък откъс, който получих от член на Парламента на Шри Ланка в област Jaffna, г-н Selvarajah Kajendren от 10 март. В него той заявява „Бих желал да представя на Вашето внимание неотложния въпрос за смъртните случаи с цивилни граждани в Шри Ланка. Армията изстрелваше артилерийски снаряди, комплектовани с касетъчни боеприпаси, от 2,00 ч. до 10,00 ч. във вторник 10 март 2009 г.“ – тази седмица. „Силите на правителството на Шри Ланка безразборно атакуваха всички части на „зоната на безопасност“, като използваха всякакви видове смъртоносни снаряди, някои от които забранени в много страни. В този безразборен обстрел с касетъчни боеприпаси бяха убити повече от 130 цивилни граждани, включително деца, а повече от 200 бяха тежко ранени.“

Съмнявам се някой да предположи, че това е измислица. В допълнение, бих искал да предположа, че всички ние желаем да направим това, което е по силите ни, за да помогнем да се сложи край на това насилие. Той също така споменава своя колега г-н S. Kanakaratnam, който живее точно в центъра на „зоната на безопасност“. Заявява, че от 1 януари до 6 март тази година 2 544 цивилни граждани са убити в „зоните на безопасност“ в бомбени кампании и над 5 828 цивилни граждани са тежко ранени. При все това, по неговите думи, армията на Шри Ланка бомбардира по въздух и чрез артилерийски огън, като убива средно по 30 до 40 четиридесет цивилни граждани всеки ден.

Не считам, че той би могъл да си измисли тази информация. Предвид казаното от члена на Комисията, като се вземат предвид всички доказателства, предоставени от неправителствените организации, които са се намирали в близост, изглежда неговата информация отразява това, което се случва.

Изменение 6. Във връзка с него се позовавам на доклада на сър John Holmes, който ми беше изпратен от Негово Превъзходителство посланика на Шри Ланка в Брюксел. В доклада той посочва, че е налице съществено струпване на хора в някои от транзитните пунктове. Неговите думи са отразени в моето изменение и е нормално да бъдем загрижени за тези лагери. Разполагам с няколко снимки на лагерите. Всеки, който желае, може да погледне снимките. Отново, предполагам, че те са истински, а не фалшифицирани. Известно ми е, че службата на члена на Комисията в Коломбо следи за това много внимателно и има тесни контакти в рамките на истинската зона на опасност.

В изменения 7 и 8 първоначалното споменаване на военната зона се подсилва, като се посочва, че е необходимо изцяло да бъде отделено внимание на нуждите на цивилните граждани. Ние изискваме невъзпрепятстван достъп не само до района на сраженията, но също и до бежанските лагери, така че на хуманитарните агенции, които всички в Парламента подкрепят, да бъде предоставен пълен достъп. Всеки в залата подкрепя работата на хуманитарните организации.

Накрая, в изменение 9 се предлага да изпратим настоящата резолюция на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, тъй като аз считам, че това е международна хуманитарна криза, както е отразено в заглавието, и че ние следва да направим всичко, което е по силите ни. Ето защо изразявам благодарността си към групата на Зелените за това, че повдигнаха този въпрос и моля всички колеги да подкрепят измененията, внесени от всички политически групи.

  Marie Anne Isler Béguin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Ferrero-Waldner за изказването и за отговора й на призива на неправителствените организации и хората, които се намират в капан.

Страхуваме се да не се окажем в ситуация, подобна на тази в Бирма след цунамито от 2006 г., когато хунтата ограничи достъпа до хуманитарна помощ. Затова сега следва да направим всичко възможно хуманитарната помощ и нашата помощ да достигне до хората, които имат нужда от нея.

Бих искала също така обаче да се обърна към колегите от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и групата на социалистите в Европейския парламент, защото считам, госпожи и господа, че трябва да призоваваме за мъдрост. Наистина ние внесохме предложението за извънредна резолюция, за да може Парламентът утре да изрази становище и да приеме позиция.

Това, което не бих искала при никакви обстоятелства, е една или друга страна да не гласува за резолюцията поради различия в становището за незабавно или временно прекратяване на огъня, което ние разбираме, тъй като разискването вече се състоя. Затова искрено ви призовавам да действате с мъдрост.

От друга страна, бих искала да кажа, по-конкретно на г-н Tannock, че, повтаряйки думите на г-жа Фереро-Валднер, въоръжените конфликти не решават проблемите. Това ни е известно. Войната никога не е решение.

Според мен да се иска временно прекратяване на огъня е безотговорно, що се отнася до засегнатото население. Всъщност това би означавало в бъдеще отново да върнем хората в битката, след като са били евакуирани, а какво бъдеще би било това? Можем ли да си позволим евакуацията на хора? Хората от Тамил са хора, които притежават земята. Следователно те искат да се върнат в тази земя. Те са граждани на Шри Ланка.

Ето защо смятам, че трябва да обърнем голямо внимание на този въпрос, но съм склонна да направя отстъпки и да оттегля изменения, при положение че заедно достигнем до обща позиция, така че да изпратим този силен политически сигнал към целия свят.

  Geoffrey Van Orden (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, не трябва да храним никакви илюзии по отношение на ужасното влияние на войната върху невинното цивилно население и нашия морален дълг да направим всичко възможно, за да намалим тяхната уязвимост и да спомогнем за осигуряване на хуманитарна помощ. Ето защо Парламентът одобри своята спешна резолюция за Шри Ланка преди по-малко от три седмици.

От десетилетия Шри Ланка е засегната от терористична кампания, начело на която е забранената в международен мащаб организация Тамилски тигри за освобождение на Елам (LTTE). Няма равностойност между терористите и законните сили на демократичното правителство. Нека не забравяме, че именно LTTE усъвършенстваха тактиката на самоубийствения тероризъм, започнаха използването на жени в него и открито използват деца-войници и човешки щитове. През последните 26 години те систематично извършиха хиляди преднамерени убийства в Шри Ланка, а само преди два дни 14 души бяха убити в самоубийствена терористична атака по време на ислямски фестивал в провинцията Матара.

В момента LTTE се намират в едно отчаяно положение и, както обикновено в подобни ситуации, се обръщат за помощ към международни апологети. Твърде малко от колегите в тази зала бяха недоволни от резолюцията, одобрена от мнозинството в Парламента, и те, позорно и неправилно, искаха осъждането да е съсредоточено върху правителството на Шри Ланка. Ние не можем да подкрепим изменения, основани на необясними изявления, често лишени от смисъл, каквито чухме от г-н Evans, или избирателни цитати от доклад на неправителствена организация. Няма добро основание да оспорваме категоричните твърдения на правителството, че войската не обстрелва цивилни зони и няма да го направи и занапред.

Преди шест дни Генералният секретар на Организацията на обединените нации призова LTTE да изтегли оръжията и бойците си от районите с преобладаващо цивилно население и да сътрудничи на всички хуманитарни усилия за облекчаване на страданието на цивилните граждани. Европейският съюз осъди действията на LTTE, които възпрепятстват цивилните граждани да напуснат района на конфликт.

Най-голямата услуга, която всички в тази зала могат да направят, е да призоват LTTE да се разоръжи и да освободи цивилното население от хватката си. Тогава изключително необходимата хуманитарна помощ ще може да бъде доставена, хората ще имат надежда за по-добър живот, а цялата Шри Ланка ще се върне в лоното на демократичната политика и изграждането на едно справедливо и далеч по-проспериращо общество за всички свои граждани, без опасността от терористично потисничество.

  Jo Leinen (PSE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, напълно съм съгласен, че е необходимо политическо, а не военно решение в Шри Ланка. Много пъти съм посещавал тази страна като член на делегацията в Южна Азия. Знам как хората копнеят за мир след 25 години насилие.

Трябва да кажа обаче, че в такива войни LTTE са тези, които следва да направят нещо, но за съжаление, не е така. Вие също го споменахте и на 23 февруари министрите на външните работи отново призоваха тази организация към разоръжаване и прекратяване на терора. Само си представете държава-членка на Европейския съюз, в която 25 години властва терор. Лесно е да си представим, че там има много хаос и безредици. Подкрепям каузата на Тамилските тигри, но и също толкова решително отхвърлям методите на LTTE. Разбрахме, че в продължение на седмици в тази малка област са били задържани повече от 100 000 души. Едва вчера „Ройтерс“ обяви, че според показания на свидетели хората просто биват застрелвани, ако се опитат да напуснат тази зона. Така че е необходимо да призовем LTTE и силите, които стоят зад тях, да прекратят тези практики. Играта свърши; те не могат да продължават по този начин.

Очевидно цивилните граждани в тази военна зона са подложени на обстрел от двете страни. Също така следва да призовем правителството да зачита нормите на международното право и да разреши хуманитарни действия. Фундаментализмът на двете страни е причината да има толкова много жертви. Мисля, че следва да се подготвим за следвоенно положение. Както казахте, тринадесетото изменение в конституцията на Шри Ланка следва да бъде изпълнено, което гарантира децентрализиране на регионалното управление от хората, които живеят там, и във връзка с това Европейският съюз може да осигури ценна подкрепа. Сигурен съм, че вие в Комисията и ние в Европейския съюз имаме готовност за това.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-жо Фереро-Валднер, госпожи и господа, смятам, че онова, което каза членът на Комисията, а именно, че не е възможно военно решаване на проблема, следва да бъде обявено на първите страници на вестниците в Шри Ланка. А именно, че по отношение на напрежението в страната и проблемите, които се натрупаха там през годините, правителството наистина продължава да се опитва да направи предложение. До голяма степен то се проваля още при комуникационната стратегия.

Разбира се, трябва да разберете също, че стратегическата позиция на Шри Ланка дава пространство за външни фактори, тя задвижва външни фактори, които много трудно се контролират в рамките на самата страна. Следователно трябва да се внимава, за да сме сигурни, че икономическата ситуация ще се подобри, както и инфраструктурата в тези райони, така че нужната комуникация между страните в конфликта да бъде осъществима. Вероятно ще бъде възможно да използваме някой от посредниците тук.

  Erik Meijer (GUE/NGL). – (NL) Г-н председател, това, което днес се случва в Шри Ланка, се развива от доста години. Това не е просто хуманитарен проблем, а главно сериозен политически провал. След години на жестока борба за разделянето на североизточната част на страната, предишното управление на Норвегия предложи посредничество между правителството на сингалското мнозинство и тамилското бунтовническо движение. Норвежкият посредник, който работи дълго време за постигане на мирно решение, сега е министър в новото правителство. Но, за съжаление, оттогава насам възможността за мирно решение беше изоставена.

През лятото на 2006 г., правителството на Шри Ланка прекрати опитите за мир и отново избра да наложи едностранно военно решение. Сега това правителство вероятно се води от илюзията, че е успяло да постигне голям успех, докато всъщност едно мирно, хармонизирано съжителство на двата народа като равностойни партньори в бъдеще ще бъде дори още по-трудно. Без компромис в името на мирното решение бъдещето изглежда изпълнено с ужасно насилие. Ние следва да се върнем към мирно посредничество без победители или победени.

  Michael Gahler (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, благодаря Ви г-жо член на Комисията, за това, че се изказахте толкова ясно. Мисля, че главната ни цел сега следва да бъде насочена към съдбата на цивилното население и всъщност, единственото, приложимо тук, е изложеното от Съвета на министрите на 23 февруари, а именно, че Европейският съюз призовава за незабавно прекратяване на огъня. Аз съм против добавяне на думата „временно“, защото в противен случай, хуманитарното бедствие, което споменахте, ще продължи.

Също така, смятам, че в тази ситуация, когато хората са задържани в този район, следва да се противопоставим на всички прояви на насилие, които възпрепятстват цивилните граждани да напуснат района на конфликт. В конкретната ситуация за мен е без значение дали насилието е дело на LTTE, или на правителствената войска. Ние следва да се съсредоточим върху самите хора.

Може би мога да направя коментар за моите уважаеми приятели от бившата колониална власт, които се подготвят да напуснат групата ни. Надявам се, че впечатлението за вътрешна подбуда, насочена едностранно само към LTTE, което ми бе наложено, е погрешно. Също така се надявам, че те нямат предвид определена част от електората.

  Robert Evans (PSE). – (EN) Г-н председател, това не е процедурен въпрос. Давах знак на колегата Ви, че искам да се изкажа по процедурата с вдигане на ръка, което имам право да направя и което смятах, че съм направил.

Искам да благодаря на г-н Meijer за забележките. Той спомена също доблестната работа на г-н Erik Soldheim от Норвегия, с когото се запознах преди 10 дни в Осло.

До голяма степен съм съгласен с г-н Gahler, в чието изказване имаше много смисъл: съдбата на цивилното население е това, което ни интересува. Предполагам, че от всички изменения най-важно е изменение 1, което призовава за незабавно и окончателно прекратяване на огъня и което трябва да бъде в интерес на всички граждани на Шри Ланка.

Има много доказателства. Това не е случайно. Някои от тях идват от службата на регионалния директор на здравното обслужване в правителството на Шри Ланка и говорят за хуманитарна катастрофа и за ненормалните стандарти, при които живеят хората. Това се повтаря от Европейската комисия, Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), Обединените нации, Международната кризисна група и нидерландската организация за грижа за бежанците. Темата на разискването тази вечер е влошаващото се хуманитарно положение в Шри Ланка и ние сме длъжни да направим всичко необходимо, за да предотвратим това, а мисля, че можем да го постигнем, стига да намерим верния път напред.

  Председател. – Госпожи и господа, стриктно приложих Правилника за дейността. Тъй като можех да дам думата на петима оратори, а само трима от тях се изказаха, реших да дам думата и на г-н  Evans.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на уважаемите колеги за това толкова интересно разискване, макар че беше кратко и се проведе късно вечерта.

От самото начало на мандата на тази Комисия, като съпредседател, бях много загрижена за положението в Шри Ланка. Имаше моменти, в които имахме надежда, най-вече в началото, но днес надеждата изчезна. Исках да взема участие в Женевския процес, но това се оказа трудно за правителството на Шри Ланка. Така или иначе, за съжаление, този процес се провали. Бях готова да отида на север и да започна посредничество като предшественика си, Крис Патън. Но Северът не беше готов – официално г-н Prabhakaran имаше дребна шарка или варицела. При всички случаи, напълно съм съгласна с г-н Gahler, който каза – а това е и моя грижа – че на първо място следва да поставяме хората и хуманитарните грижи.

Както често се случва, ние бяхме най-големите хуманитарни донори на Шри Ланка. В периода 2008-2009 г., отпуснахме 19 милиона EUR за хуманитарна помощ, които тогава бяха разпределени чрез партньори като Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) и Обединените нации, а също и чрез някои международни неправителствени организации. Тези организации имат готовност да помогнат на засегнатото население, но се изправят пред реални проблеми – за които ни разказват – при получаването на достъп до районите на конфликт. От септември 2008 г., МКЧК е единствената организация, на която е разрешено да работи в контролираните от LTTE райони във Vanni. На Световната програма по прехраната беше разрешено да изпрати няколко конвоя с храна, но те бяха достатъчни за покриване само на около 50 % от нуждите. От 2008 г. сме осигурили още 7 милиона EUR в хуманитарна помощ за двете организации. Също така упорито настоявахме и в Коломбо, и в Брюксел за по-добър достъп на хуманитарните организации до населението.

Затова мога да кажа само, че заедно с останалите съпредседатели, и особено с Норвегия, използвахме всяка възможност да окажем натиск върху страните в конфликта да приложат споразумението за прекратяване на огъня от 2002 г. и да решат конфликта с мирни средства, но без резултат. Многобройните призиви за връщане към преговорите бяха напълно игнорирани и, за съжаление, военният курс взе надмощие. През последните три години възможностите за намеса на международната общност все повече и повече се стесняваха, но нито един от съпредседателите не се е отказал от тази мисия. Всички ние поддържаме нашия ангажимент за мирно решаване на конфликта, както можете да видите от последното изявление за пресата на съпредседателите, публикувано на 3 февруари, за което съм сигурна, че ще бъдете уведомени.

Поради тази причина онова, което следва да направим сега, е отново да настояваме за хуманитарен достъп, да изведем населението, пребиваващо по хуманитарни причини, и цивилното население, а след това, когато настъпи подходящият момент, да подпомогнем политическия диалог със страните в конфликта и да се опитаме да ги убедим, че политическото решение е единственият изход. В противен случай, ще има партизанска война, която с нищо няма да помогне на този красив остров. Някога той беше рай и отново може да стане такъв.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, 12 март 2009 г.