Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2555(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0121/2009

Разисквания :

PV 12/03/2009 - 13.2
CRE 12/03/2009 - 13.2

Гласувания :

PV 12/03/2009 - 14.2
CRE 12/03/2009 - 14.2

Приети текстове :

P6_TA(2009)0144

Пълен протокол на разискванията
Четвъртък, 12 март 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

13.2. Филипини
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е разискване по шест предложения за резолюция относно положението във Филипините(1).

 
  
MPphoto
 

  Bernd Posselt, автор. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, аз следя ситуацията във Филипините още от времето, когато страната се управляваше от злощастната двойка Маркос. Оттогава насам тази голяма островна република преживя много възходи и падения, възходи и падения на диктатура и на опити за напредък към свобода, на икономически кризи и напредък към пазарна икономика, които бяха постоянно задушавани в блато от корупция, лошо управление и, за съжаление, непрекъснати авторитарни нашествия.

Ако погледнем картата, ще видим, че тази островна република е от изключително стратегическо значение. Като Индонезия тя контролира определени морски пътища, които заемат централно положение и са жизнено важни за нашата икономика, но също и за икономиката на Азия. Затова стабилността в региона е много важна и поради тази причина трябва да заявим ясно на онези, които са на власт, че само чрез диалог, само чрез принципа на правовата държава, само чрез укрепване на демокрацията, инфраструктурата и малките и средни предприятия тази страна най-после ще постигне дълготрайна стабилност. В противен случай над нея непрекъснато ще тегне заплахата от крах, а сепаратистките движения, движенията в отделни островни групи, религиозни и културни движения, които се противопоставят едни на други, ще застрашат единството на страната. Ето защо това е въпрос от централно значение за Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Erik Meijer, автор. – (NL) Г-жо председател, много държави в други части на света са възникнали в резултат на европейска намеса. Те са държави приемници на колониите на европейските държави, райони, които са били завладени преди много векове, за да се сложи ръка на евтини суровини. Добивът на метали и събирането на тропически растения са били най-важната цел докато, в някои случаи, човешки същества също са били търгувани като роби. По този начин хора с напълно различни езици и култури са се озовали в една от тези колонии, отделени от онези, с които са имали много повече общо и по отношение на език, и по отношение на култура.

Филипините били отнети на Испания през 1898 г. от Съединените щати, които след това продължили да управляват островите като собствена колония до 1946 г. Като независима държава оттогава насам страната се е сдобила с репутацията на лошо управлявана. Въпросът е дали това е съвпадение. Държави като тази не са продукт на волята на народа. Не са създадени отдолу нагоре. Изградени са отгоре надолу и от външни влияния.

Държави като тази не са най-благоприятната почва за демократична държава под принципа на правовата държава и за мирно решаване на обществени конфликти. Често пъти те се крепят единствено със сила, като властта на армията е голяма. Често има големи възможности за участие на чуждестранни дружества, които злоупотребяват и експлоатират околната среда и работниците си до разорение. Възможност за такова лошо поведение те получават, като предоставят на владетелите на тези страни привилегии и богатство.

Злоупотреби от такова естество пораждат контра-движения. Ако тези движения не се считат от държавата за законна опозиция, която може по мирен път да се развие до участник в управлението, има вероятност тези движения да прибягнат до употребата на сила поради необходимостта от самосъхранение. След това правителството ще отговори с още подкрепяно от държавата насилие, може би без дори да признае, че това насилие се извършва от държавата.

От 2001 г. насам стотици активисти, профсъюзни деятели, журналисти и религиозни водачи са убити или отвлечени. Членове на опозицията, освободени от съда, след това отново биват арестувани от държавата въпреки решението. Виновниците за убийствата и отвличанията нито се преследват, нито биват наказвани. Чуждестранните опити за посредничество са отхвърляни и накрая се прекратяват.

Резолюцията правилно призовава за повече усилия по отношение на посредничеството, компромисите и мирните решения. Без интегрирането на опозиционни движения в демократичната държава под принципа на правовата държава Филипините ще останат една хаотична държава, в която животът е лош.

 
  
MPphoto
 

  Marios Matsakis, автор. (EN) Г-жо председател, положението в Минданао е тежко, стотици хиляди хора са вътрешно разселени и живеят в отчайващи условия. Дълготрайният бунт е фактор за това жалко състояние на нещата, но такъв е и не съвсем демократичният статут на няколко последователни правителства на Филипините, като последното се счита от международните агенции като Съвета на ООН по правата на човека до голяма степен отговорно за демонстриране на очевидна безнаказаност на извънсъдебни екзекуции и насилствени изчезвания на стотици филипински граждани, чиито дейности са се считали, че са в разрез с официалната правителствена политика.

Тази безнаказаност трябва да бъде прекратена. Освен това правителството на Филипините трябва спешно да възобнови мирните преговори с Ислямския фронт за освобождение на моро (ИФОМ) и двете страни да се откажат от насилието и да решат споровете си на масата за преговори.

 
  
MPphoto
 

  Leopold Józef Rutowicz, автор. – (PL) Г-жо председател, Филипините са държава с богата, макар и злочеста история. Страната е завладяна от испанците през 1521 г., след като преодоляват със сила съпротивата на местното население. След въстание срещу испанското владичество през 1916 г. Съединените щати вземат Филипините под свой контрол. Страната придобива пълна независимост през 1946 г. след период на временна окупация от японците и е управлявана в продължение на много години като диктатура на президента Маркос. През 1983 г. Benigno Aquino, лидерът на демократичната опозиция, е убит. Във Филипините действат и Ислямският фронт за освобождение на моро, и комунистически партизани. Ударните отряди на Abu Sayyaf искат да отделят южната част на островите от останалата част на Филипините. Страната е разяждана от корупция. Хората умират на тълпи, смъртната присъда се прилага широко, а онези, чието съществуване се счита за опасно от определени групи, биват убивани тайно. Опитите за въвеждане и защита на правата на човека и принципите на демокрацията са изправени пред сериозни пречки в тази страна. Икономическото развитие на Филипините и членството в Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) са положителни знаци.

Резолюцията, която аз подкрепям, е приносът на Европейския съюз за предприемане на конкретни стъпки за прекратяване на вътрешния конфликт на Филипините и за въвеждане отново на принципите на правовата държава.

 
  
MPphoto
 

  Raül Romeva i Rueda, автор.(ES) Г-жо председател, случаят с Филипините наистина демонстрира, че процесът на умиротворяване понякога изисква от нас да не гледаме само в една посока.

В момента ние работим по много фронтове във Филипините и към всеки от тях трябва да се подхожда по специфичен начин, в техния контекст. Затова е важно да се разбере многообразието на реакциите. В случая с Филипините има хуманитарно измерение, но има и ясно политическо измерение, а те и двете са от фундаментално значение, ако искаме да постигнем напредък в осуетените преговори за мир. Казвам, че са осуетени, защото това, което изглеждаше добър път за движение напред това лято, беше блокирано от няколко инцидента, и по-специално защото Върховният съд счете, че меморандумът за разбирателство е очевидно неконституционен.

Това по същество спря целия процес на преговори и изисква отговори от страна на международната общност, за които настоявам на две равнища.

Първото е хуманитарното равнище. Мисля, че е ясно, че положението не само на 300 000 разселени души, а също и на новите безброй жертви на изчезвания, изтезания и дори серийни убийства трябва първо да бъде разследвано и след това да се получи политически отговор от правителството, по настояване на международната общност.

Второ, съществува обаче и необходимост от политически отговор. Норвегия преговаря от известно време и установява различни рамки, за да може да постигне споразумения за решаване на положението. Това е един вид паралелна дипломация или тиха дипломация, не е вида дипломация, с който сме свикнали по отношение на официални лица на високо ниво, но тя е необходима.

Понякога е абсолютно наложително да има действащи лица, които да изпълняват ролята, която изпълнява Норвегия, и аз считам, че Европейският съюз не само трябва да развива тази дейност, но и в основни линии да подкрепя всяка инициатива, която може да насърчи диалога и да помогне за преодоляване на различията между различните групи, които понастоящем са въвлечени в спорове във Филипините.

 
  
MPphoto
 

  Ewa Tomaszewska, от името на групата UEN. – (PL) Г-жо председател, конфликтът между правителството на Филипините и Ислямския фронт за освобождение на моро от Минданао продължава вече десетилетия. Той е съпътстван от терористични нападения, извършвани от организацията на Abu Sayyaf, както и от отвличания и убийства. През 2004 г. при атентат на ферибот в Манилския залив загиват 116 души. Според правителството в Манила Abu Sayyaf сътрудничи с Ал Кайда. Отвличанията продължават. Мирните преговори бяха прекратени през август миналата година. Междувременно жертвите на сепаратисткия конфликт са вече повече от 120 000 души. Човешките права се нарушават редовно. Ние призоваваме всички страни в конфликта да започнат преговори за постигане на споразумение по икономически, социални и политически въпроси. Подкрепяме всички действия предназначени за постигане на справедлив и траен мир.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, Филипините, както току-що казаха мнозина уважаеми колеги, все още са изправени пред силни предизвикателства: от една страна, въпросът за малцинствата в Минданао, а от друга страна, много извънсъдебни екзекуции. Това ни е много добре известно.

Филипините обаче постигнаха значителен напредък в международните си отношения, за да гарантират и защитят правата на човека, като ратифицираха 12 международни договора за правата на човека и премахнаха смъртното наказание, до голяма степен благодарение на застъпническата роля на Европейския парламент, Комисията и държавите-членки. Така че картината е смесена, но ние трябва да виждаме и положителните, и отрицателните страни.

Но положението с правата на човека остава много трудно и ние използваме възможността при нашите редовни срещи на висши официални лица да повдигаме тези въпроси. Въпросните права заслужават специално внимание в нашите отношения с Филипините, както и в периода, предшестващ президентските избори през 2010 г., и ние вече вървим в тази посока.

Затова бих искала да се съсредоточа върху отдавнашния въпрос за извънсъдебните екзекуции. Тези убийства на журналисти, активисти в областта на правата на човека и поземлените права определено намаляха значително като брой през последните две години. Но, от време на време, броят им рязко нараства и такова рязко нарастване имаше неотдавна. Най-обезпокоителното е, че повечето от извършителите остават на свобода. Това се е превърнало в много чувствителен политически въпрос и е подкопало доверието в правителството.

Предстои ни да започнем „Мисия на ЕС за подпомагане на съдебната система във Филипините“ по Инструмента за стабилност. Имаме предвид изграждане на капацитет за органите на правосъдието във Филипините, включително полицейски и военен персонал, за да им помогнем в разследването на случаи на извънсъдебни екзекуции и за преследване на виновните за убийствата.

Имаме и постоянни проекти на местно равнище в подкрепа на зачитането на правата на човека, финансирани от Европейския инструмент за демокрация и човешки права. Те включват мониторинг на изпълнението на международните ангажименти в сферата на правата на човека, действия в подкрепа на ратифицирането на Римския статут на Международния наказателен съд и Rome Statute of the ICC и обучение на електората.

Понастоящем сме в процес на преглеждане на нашето сътрудничество с всички държави партньори в рамките на средносрочния преглед, като има добри основания да засилим усилията си в областта на доброто управление, правосъдието и принципа на правовата държава във Филипините.

Що се отнася до мирния процес в Минданао, правителството изглежда готово да стартира отново преговорите и ние подкрепяме ранното подновяване на преговорите между партиите и, разбира се, всяко дискретно посредничество, което би могло да се осъществи. Междувременно цивилното население още веднъж понесе главния удар на отдавнашния конфликт, а службата за хуманитарна помощ ЕСНО предостави значителна помощ.

И накрая, текущите приоритети на нашите отношения с Филипините включват преговори по Споразумение за партньорство и сътрудничество, които започнаха миналия месец в Манила. И в тази рамка ние търсим обща база за правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в края на разискването.

 
  

(1)Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност