Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 12 март 2009 г. - Страсбург

13.3. Прогонване на неправителствени организации (НПО) от Дарфур

  Председател. – Следващата точка е разискване по шест предложения за резолюция относно прогонването на неправителствени организации от Дарфур⁽¹⁾.

  Charles Tannock, автор. – (EN) Г-жо председател, беше напълно предвидимо, че президентът на Судан Omar Al-Bashir ще отговори на обвинителния акт на Международния наказателен съд (МНС) с политически жест, но с прогонването на НПО и агенциите за помощ от страната си той затвърди популярната представа за брутален тиранин без никаква загриженост за съдбата на многострадалния народ, който той управлява само на думи.

Малцина продължават да спорят, че това, което става в Дарфур, не е геноцид. Още по-малко продължават открито да подкрепят Bashir, въпреки че Китай – за съжаление – продължава да е самотен глас в негова защита заради значителното участие на Китай в добивната промишленост на Судан.

Като повечето колеги аз приветствам обвинителния акт на президента Bashir от МНС и издаването на международна заповед за задържане. Възможно е тя да не успее, но това е важен жест, за да се покаже отвращението на света от ужасите, които е извършил в Дарфур без никакви угризения.

Мисля също, че обвинителният акт укрепва репутацията на МНС, който досега беше пренебрегван от някои, включително и от великите сили като САЩ, поради страха от политически мотивирани преследвания. Наистина, удивително е, че Съединените щати, които не са подписали Римския статут, въпреки това използваха положението си в Съвета за сигурност на ООН, за да спомогнат за обвинителния акт на МНС срещу Bashir.

Един възможен изход от безизходицата в момента е Съветът за сигурност да отмени обвинителния акт, за което има право съгласно Римския статут, при условие че Bashir отиде в изгнание и убийствата и репресиите бъдат прекратени, и като частично признание, че Судан не е подписал Римския статут.

И макар че за някои това може да изглежда несправедлив отговор на убийствата в Дарфур и на практика предоставя някаква форма на частичен имунитет, това ще отстрани главното действащо лице и ще спести на многострадалния народ на Дарфур още кръвопролития, ще даде възможност на Судан като държава да продължи напред. Разбира се, ако Bashir откаже, трябва да бъде преследван с цялата сила на международното право. Африканският съюз, Лигата на арабските държави и Китай трябва да разяснят това на президента Bashir преди да стане твърде късно за него и неговия брутален режим.

  Catherine Stihler, автор. – (EN) Г-жо председател, положението в Дарфур е отчайващо. Можете ли да си представите човешкото страдание, което стои зад статистиката на Организацията на обединените нации? Според ООН близо 4,7 милиона души – включително 2,7 милиона вътрешно разселени лица – се нуждаят от помощ.

Не можем да позволим това положение да се влоши още повече и настоявам суданското правителство да отмени решението за прогонване на 13 водещи неправителствени организации от Дарфур. Агенциите за оказване на помощ в Дарфур провеждат най-голямата хуманитарна операция в света. Мисля, че едва днес открихме, че трима души, които работят за Лекари без граници (Médecins Sans Frontières), са изчезнали. Отпътуването на неправителствените организации може да доведе до нарастване на смъртността поради прекъсването на медицинското обслужване и епидемии от инфекциозни заболявания, като например диария и респираторни инфекции. Децата са изложени на най-голям риск.

Организацията на обединените нации заяви, че изгонването на хуманитарните групи излага на риск живота на повече от един милион души. Подчертавам първостепенната хуманитарна потребност да се позволи на агенциите да продължат животоспасяващата си дейност. Както заяви президентът Обама, не е приемливо да се излага на риск живота на толкова много хора. Трябва да можем да върнем на място тези хуманитарни организации. Призовавам колегите да подкрепят тази резолюция.

  Erik Meijer, автор. – (NL) Г-жо председател, от много години вече Судан се управлява от режими, уповаващи се на съчетание от военна сила, арабска национална гордост и консервативно тълкуване на исляма. Основната цел на тези режими беше и е да се задържи територията на тази огромна държава, населена с цяла гама съвсем различни народи. Тези различни народи са подчинени с всички възможни средства на властта в столицата Хартум.

Ето защо от много години съществува конфликт със сепаратисткото движение в южната част на страната, регионът, който е предимно не-арабски и не-ислямски. Все още никак не е сигурно дали на юга ще бъде разрешена свободата да използва наистина правото на отделяне, договорено за 2011 г.

В западния регион на Дарфур правителството се стреми да предотврати такова отделяне на всяка цена. В този регион винаги е съществувал конфликт на интереси между номадските пастири и уседналите фермери. Правителството сега е взело страна в този конфликт. Обезлюдяването на региона чрез прогонване на уседналите жители в съседен Чад е важен инструмент за поддържане на областта под контрол. Докато върши тази мръсна работа, правителството може да мине и без чуждестранни наблюдатели, хуманитарни работници и посредници.

Парламентарната комисия по външни работи призова за европейска военна намеса преди няколко години. Подобни коментари са популярни за някои части на националното обществено мнение и оставят впечатлението, че богата и силна Европа може да наложи своите решения на останалата част от света. На практика, това не е решение, което може да бъде осъществено. Нещо повече, няма много яснота каква би била целта на една такава намеса.

Дали това ще бъде временна хуманитарна помощ или създаване на независима държава Дарфур? И в двата случая това ще се разглежда в Африка като нов показ на колониална сила от страна на Европа, най-вече заради собствения интерес на Европа. Не толкова импозантна, но може би по-ефективна стратегия, е издаването на международна заповед за задържане на президента Al-Bashir и разкриването на военни престъпления. Идвайки отвън, винаги трябва да предлагате принос към хуманитарната помощ и реализиране на мирни решения. Засегнатите групи от населението, които в голямата си част са избягали, заслужават нашата подкрепа в борбата си за оцеляване.

  Marios Matsakis, автор. – (EN) Г-жо председател, Парламентът е много загрижен за решението на суданското правителство да прогони хуманитарните организации от Дарфур, едно действие, което може да има катастрофални резултати за стотици хиляди невинни граждани. Разбираме, че членът на Комисията г-н Мишел, председателството на ЕС, координаторът на ООН за хуманитарната помощ, президентът Обама и много други са се ангажирали с опити да опитат да повлияят за отмяна на това решение.

Тъй като това е много чувствителен въпрос, който изисква много деликатен подход, ние считаме, че преди да бъде приета някаква резолюция от Парламента на тези усилия трябва да им се даде всяка възможност за успех. Затова ще гласуваме против резолюцията – не защото не сме съгласни със съдържанието й, а защото трябва да изчакаме резултатите от гореспоменатите усилия. Според нас това е най-разумното и мъдро нещо, което може да се направи в този момент и при тези обстоятелства.

  Ewa Tomaszewska, автор. – (PL) Г-жо председател, в резултат на бруталното етническо прочистване в Дарфур около 300 000 са загинали, а 2,5 милиона са бежанци. От хуманитарна помощ се нуждаят 4,7 милиона души. Повече от 10 000 души са потърсили убежище в Чад, където мирната мисия включва контингент от полската армия. Населението е засегнато от една от най-сериозните хуманитарни кризи в света. Представителите на организации за правата на човека и хуманитарна помощ като Polska Akcja Humanitarna или Médecins Sans Frontières са прогонени от Дарфур. Международният наказателен съд в Хага обвини суданския президент Omar al-Bashir, който е отговорен за това положение, във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, и издаде заповед за задържането му. Съдът го обвинява в разрешаване на геноцид, убийства и разселване, както и толериране на изтезания и изнасилвания. Подкрепям изцяло решението на Международния наказателен съд. Настояваме хуманитарните организации да бъдат допуснати да се върнат в Дарфур, за да могат да предоставят помощ на населението.

  Raül Romeva i Rueda, автор. – (ES) Г-жо председател, мисля, че тази резолюция идва в решаващ момент по две причини. Първата е, че – както вече беше казано, и аз се присъединявам към поздравленията и тържествата – обвинителният акт за президента Bashir показва колко е важно да се сложи край на това положение, особено в Дарфур, макар че се отнася за целия контекст в Судан. Показва също така, че международната общност може и трябва да действа, когато положението стигне до крайности, каквито е достигнало положението в Судан.

Разбира се, в идеалния случа президентът Bashir трябва да бъде принуден да подаде оставка и да бъде предаден направо на Международния наказателен съд. Това едва ли ще стане, но реакцията на международната общност трябва да бъде в тази насока, като не бива да има никакви опасения във връзка с такава процедура.

Второ, хуманитарното положение също изисква от нас да заемем ясна позиция по отношение на това, което току-що научихме днес, че хората, работещи за Лекари без граници (Médecins Sans Frontières), са били отвлечени и в момента не знаем къде са или в какво състояние са и че 13 НПО, които наскоро предоставяха основна помощ и се занимаваха с основните потребности, наред с други неща, са били прогонени.

Тяхното прогонване разкрива, че отговорът на правителството е точно обратен на необходимия, желан и приемлив отговор за Европейския съюз и преди всичко за международната общност.

Това е не само неприемливо, но и изисква реакция; това положение изисква отговор. Ето защо аз считам, че тази резолюция е фундаментална и е от решаващо значение да я приемем днес с възможно най-голямо мнозинство. Освен това призовавам моите колеги да направят така, че да не изоставаме по такива въпроси.

И накрая, искам да отправя едно много специално искане към Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека: трябва да започне разследване, за да установи дали това прогонване на НПО може да бъде добавено към дългия списък на военни престъпления, за които суданските власти, разбира се, трябва да бъдат подведени под отговорност.

  Bernd Posselt, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, намираме се в много сложна ситуация. Ставащото в Судан не е нито толкова неразбираемо, нито толкова изненадващо, че да е необходимо да чакаме да видим какво ще се случи. Там от години се води война срещу хората от южен Судан. Това е хуманитарна катастрофа, предизвикана от геноцидната политика на г-н al-Bashir. Милиони хора са разселени и се борят за оцеляване и се намират в това положение в продължение на месеци или години, а не седмици. Това е едната страна на нещата.

От друга страна, вярно е, че сме въвлечени в ситуация, в която не бива да застрашаваме работата на хуманитарните организации. Трябва да се отнасяме сериозно към тяхната загриженост и потребностите им. Тогава, накъде да вървим? Трябва да се водим от фактите. Фактите са, че г-н al-Bashir съвсем преднамерено упражнява натиск върху хуманитарните организации. Всеки, който е виждал показното му изпълнение, пренебрежителния танц на това действие срещу хуманитарните организации и демонстративните му действия, знае, че съвсем умишлено се държи предизвикателно.

Не бива да допускаме да бъдем провокирани. Не трябва обаче и просто да си замълчим, както биха желали много колеги. Това също няма да впечатли диктатора. Затова, предлагам да махнем трите параграфа 2, 5 и 6 от резолюцията и да приемем останалите така, както са предложени.

  Józef Pinior, от името на групата PSE. – (PL) Г-жо председател, тук имам писмо, написано от 28 жени от Дарфур, които са успели да избягат от зоната на конфликта, адресирано до Африканския съюз и Лигата на арабските държави. Жените от Дарфур, в писмото от 4 март 2009 г., изразяват подкрепата си за заповедта, издадена от Международния наказателен съд, за задържането на суданския лидер Omar al-Bashir. За пръв път през седемте години, откакто действа съдът, е издадена заповед за задържане на действащ държавен глава. В писмото си жените от Дарфур описват ужасяващите сцени на насилие и изнасилвания, които са част от ежедневието в провинцията, където изнасилването се използва преднамерено като оръжие, за да причини страдания на жените и да ги опозори, както и за да разбие единството и да деморализира цялото общество.

Omar al-Bashir отговори на международната заповед за задържане, като прогони 13 чуждестранни благотворителни организации от Судан. Това означава, че през следващите седмици повече от един милион хора, живеещи в бежански лагери в Судан, няма да имат достъп до основни помощи, като чиста вода, храна или медицински грижи. Недостигът на чиста вода, който ще започне да се чувства през следващите дни, ще спомогне за разпространението на заразни болести, особено в западен Дарфур. Свидетели съобщават за случаи на диария в лагера Zam-Zam и случаи на менингит в лагера Kalma. Първите и главни жертви на решението на суданското правителство ще бъдат децата. Решението на Omar al-Bashir да прогони благотворителните организации от Дарфур ще доведе до още престъпления.

Резолюцията на Европейския парламент призовава ООН и Международния наказателен съд да проучат дали последното решение на суданския президент представлява военно престъпление съгласно международното право. Правителството на Omar al-Bashir не гарантира на суданските граждани правото на защита и трябва да бъде държано отговорно от международната общност за нарушаването на това право.

  Leopold Józef Rutowicz, от името на групата UEN. – (PL) Г-жо председател, една от най-големите човешки трагедии в съвременния свят се случва в Дарфур. Подбудителят е суданският президент Omar Hassan al-Bashir. Почти пет милиона души се нуждаят от спешна хуманитарна помощ. Междувременно, суданското правителство реши да прогони от Дарфур 13 от водещите неправителствени организации за хуманитарна помощ. Разпространението на болести, което ще стане след прекъсване на помощите от лекарства и храни, в ХХІ век ще доведе до геноцид в голям мащаб. Резолюцията, която аз подкрепям, не отива достатъчно далече, а в този случай ние трябва да принудим Африканския съюз и ООН да разрешат военна намеса, за да бъде спрян геноцидът.

  Urszula Krupa, от името на групата IND/DEM. – (PL) Г-жо председател, конфликтът в Судан, който има расови, религиозни и икономически корени продължава повече от 50 години. Той има вече повече от 3 милиона жертви и е принудил повече от 4,7 милиона души в региона да напуснат домовете си. Въпреки опитите за постигане на споразумение и мирните мисии на ООН конфликтът между арабското и неарабското население на Дарфур напоследък ескалира.

Последният етап от най-сериозната хуманитарна криза в света, която отново привлече вниманието на Европейския парламент, касае решението на суданското правителство, водено от президента al-Bashir, да прогони 13 хуманитарни организации, които предоставят така необходимата помощ под формата на храни, лекарства и медицински грижи. Снимките и филмите, които пристигат от Дарфур и развълнуваха зрители по цял свят, не могат да отразят реално кризата, пред която са изправени хората в този регион, които се опитват да емигрират в съседен Чад, както и в други държави и континенти, включително Египет, Израел, Съединените щати, Канада и Европа.

Но не само президентът на Судан, който е обвинен във военни престъпления, е отговорен за допускането на извършваните нарушения на правата на човека, включващи масови изнасилвания, отвличания, разселване, глад, епидемии и изтезания. Виновни са и основните световни сили и техните лидери, които се опитват да си прехвърлят един на друг вината за доставянето на оръжия или извличането на печалби. Дори намесата на прокурора на Международния наказателен съд, който искаше да предяви обвинения срещу суданския президент и да издаде заповед за задържането му, е за отпразнуване на десетата годишнина на Наказателния съд. Според някои това може да се окаже катастрофално за Дарфур и да сложи край на мисията на ООН там.

Това не е първият път, когато ние протестираме и изразяваме нашия гняв срещу нарушенията на правата на човека, извършвани в този регион. Но предишната, изчерпателна резолюция на Европейския парламент, която призоваваше международните структури да наложат санкции и да блокират икономическите дейности, които подклаждат пламъците на конфликта, не даде резултат. Сигурна съм, че като подклаждат конфликта отговорните за това целят да обединят народа на Дарфур преди референдума за отделяне от Судан, който трябва да се проведе през 2011 г.

  José Ribeiro e Castro (PPE-DE). – Г-жо председател, истината е, че предстои издаване на заповедта за прогонване на НПО и затова моите предпочитания са за твърда и ясна линия, която е същевременно и прагматична. Много е лесно да се правим на герои в кафенето, отдалечено на хиляди километри.

Онези от нас, които посетиха Дарфур през юли 2007 г. и отидоха до al-Geneina и al-Fashir, Nyala и Kapkabia и много лагери за разселени лица (IDP) около тези градове, познават напълно страданията на народа в Дарфур и огромната работа, извършвана там от НПО. Затова е важно да бъдат защитени оставащите НПО и да се работи с всички средства те да останат, а също така да се окаже пълна подкрепа на онези, които ще продължат, включително религиозните благотворителни организации.

Подкрепям и оказването на повече натиск върху Китай, който, от една страна, не оказва необходимия натиск върху властите в Хартум, а, от друга страна, забавя или блокира по-ефективните мерки на равнището на ООН.

Подкрепям и идеята на г-н Tannock, че „всеки изход е добър изход“. Ако президентът Al-Bashir си отиде и неговият режим бъде премахнат, това ще бъде огромно облекчение и ще помогне на народите на Дарфур и Судан. Това не е безнаказаност – безнаказаност е да продължаваш така в продължение на години.

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г-жо председател, според различни данни войната в Дарфур е взела повече от 200 000 жертви. Тя често е наричана най-голямата хуманитарна криза в историята и е сравнявана с геноцида в Руанда през 1994 г. По данни на ООН почти 5 милиона суданци понастоящем се нуждаят от спешна помощ.

Международният наказателен съд издаде заповед за задържането на действащия президент Omar Hassan al-Bashir по твърдения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството Суданското правителство отговори с прогонването на 13 от най-големите неправителствени организации, участващи в най-голямата акция за хуманитарна помощ в историята. Това решение може да има катастрофални последици за народа на Дарфур, който ще бъде оставен без достъп до така необходимата медицинска помощ. Неконтролираното разпространение на заразни болести може да доведе до масови епидемии, което ще допринесе за увеличаване на смъртността, особено сред децата, които ще останат без достъп до медицинско лечение или храни и така ще загубят всякаква надежда за оцеляване при тези изключително тежки условия.

С оглед на съществуващото положение ние трябва да осъдим безусловно решението, взето от суданското правителство, да прогони неправителствените организации от страната и да настояваме за отменяне на това решение. Същевременно трябва да призовем Комисията и Съвета да започнат разговори с Африканския съюз, Лигата на арабските държави и Китай с цел да убедят суданското правителство в потенциално катастрофалните последици от неговите действия. Нещо повече – трябва да подкрепим силно действията на Международния наказателен съд и безспорния му принос в подкрепа на правосъдието и хуманитарното право на международно равнище, както и дейността му, насочена към изкореняване на беззаконието.

В това отношение следва да информираме суданците, които сътрудничат на президента al-Bashir, че осъждането за военни престъпления и престъпления срещу човечеството вече е неизбежно, и да принудим суданското правителство само да спре дискриминацията срещу активистите в защита на правата на човека, които поддържат решението на съда за задържане на президента al-Bashir. Това действие трябва да бъде предприето колкото е възможно по-скоро, за да бъде предотвратена по-нататъшна хуманитарна криза, която неизбежно застрашава Дарфур.

  Jürgen Schröder (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, аз лично бях в Дарфур, бях и в съседен Чад с г-н Ribeiro e Castro, и затова мога да подкрепя изцяло казаното от него.

Това е бедствие и това бедствие се задълбочава от факта, че поради прогонването на неправителствените организации само около 60 % от хуманитарната помощ достига до предназначението си. Тази катастрофа може да ескалира. Три милиона души зависят от нашата помощ. Затова, г-жо председател, г-жо член на Комисията, аз съм на мнение, че параграф 4 от резолюцията, в който призоваваме единствената велика сила в света, която може да повлияе в този регион – Китайската народна република – да накара суданското правителство да отмени прогонването на НПО, е особено важен.

  Filip Kaczmarek (PPE-DE). – (PL) Г-жо председател, ние сме свидетели на сериозни събития в сферата на международната политика. Суданският президент, за чието задържане е издадена заповед, иска да си отмъсти на международната общност, като прогонва политически неутрални организации, които се стремят да донесат хуманитарна помощ на страдащия народ на Дарфур. Международното обществено мнение не може, разбира се, да пренебрегне факта, че президентът на Судан е забранил дейността на неправителствени организации, като Polska Akcja Humanitarna, която през последните пет години участва във водни проекти в региона на Дарфур, за да помогне на суданския народ. Петият Световен форум по въпросите на водата може да предостави добра възможност за реакция спрямо поведението на суданския президент, както споменахме вчера в тази зала. Надявам се в Истанбул в политически контекст да бъде повдигнат въпросът за прогонването на неправителствените организации, работещи в Дарфур. По ирония на съдбата форумът цели да реши проблема с липсата на достъп до вода, изпитван от милиарди хора по света. Междувременно, в Дарфур, президентът al-Bashir прогонва организации, които се опитват да решат този ключов проблем. Ние трябва да реагираме на едно такова действие.

  Vittorio Prodi (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, съвсем набързо, ние сме изнудвани от един диктатор, който е взел милиони хора в Дарфур за жертви и иска да ги използва, за да избегне международни санкции. Затова не трябва да се поддаваме на това изнудване.

Ясно е, че ни е необходима международна коалиция, която да окаже натиск върху президента al-Bashir да се откаже от тази позиция. Ние обаче не трябва да затваряме очи пред факта, че действителният ефект, истинската причина за тези неща, е манията по природните ресурси. Не е съвпадение, че най-големите нарушения на правата на човека са в държави, където има много природни ресурси, и по-специално в Китай, който оказва този натиск за природни ресурси. Затова не можем да не помислим как да се справим с този проблем, т.е. да кажем чрез гарантиране на справедлив достъп до природни ресурси за всички по света – ето, това трябва да направим.

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). – (FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, искам да кажа съвсем набързо, че се възмущаваме от ужасите в Дарфур и че всички ние искаме да бъде направено всичко, за да се гарантира сдруженията и НПО, които играят решаваща роля в тези случаи, да могат да продължат работата си и да не бъдат прогонени. Бих искала обаче да задам един въпрос на господина член на Комисията.

Искам да знам какво очаквате, какво очаква Европейският съюз, от Африканския съюз. Чухме как един колега поиска въоръжена намеса. В нашата резолюция призоваваме Комисията и Съвета да засилят усилията си за повлияване на правителството чрез Африканския съюз. В други държави делегираме решаването на конфликти на Африканския съюз. Знаем позицията на Африканския съюз по случая al-Bashir. Изглежда, че тук имаме двоен стандарт.

Тогава каква стратегия ще приеме Комисията по отношение на Африканския съюз, когато говорим за африканския континент? В случая също ли искаме да делегираме работата и решаването на този конфликт на Африканския съюз?

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, Европейската Комисия е дълбоко загрижена – като вас – от решението на Судан да прогони 13 международни, а също така временно да спре дейността на три национални, хуманитарни неправителствени организации и две национални НПО за правата на човека след обявяването на обвинителния акт срещу президента Bashir от МНС. Шест от тези НПО работят с финансиране от ЕС за хуманитарна помощ, възлизащо на общо 10 милиона евро.

Тези организации предоставят важни услуги на милиони суданци в Дарфур и други области на Судан. Затова, за временното спиране на тяхната дейност не само може много да се съжалява, но то ще засегне сериозно и хуманитарната ситуация, както казаха мнозина от вас. В една декларация членът на Комисията г-н Мишел вече изрази нашата най-дълбока загриженост и настоя „правителството на Судан да преосмисли стойността на своето решение и спешно да възстанови действащия статут на тези НПО“.

Ако все пак направим преценка на пълното въздействие на решението на Судан, ясно е, че животът на стотици хиляди хора може да е изложен на риск в Дарфур. Спешно трябва да се вземат подходящи мерки, тъй като наближаващият дъждовен сезон и ежегодният гладен период скоро ще задълбочат уязвимостта на 4,7 милиона души от хуманитарна криза, тъй като са пряко засегнати от конфликта.

Знаем, че правителството няма да отмени решението си под по-нататъшен международен натиск, който поставя под въпрос решението за прогонването на въпросните НПО. Ако не можем да убедим правителството да отмени заводените за експулсиране, трябва да задължим суданските власти да въведат подходящи механизми за извършване на доставки. В това отношение определено трябва да държим суданското правителство изцяло отговорно за неговите уверения, че поема пълна отговорност за доставянето на хуманитарна помощ.

Наш дълг е, също така, да вземем необходимите мерки за непредвидени обстоятелства, по отношение на нашата помощ. Судан е най-голямата хуманитарна операция на Комисията: 110 милиона евро през 2009 г. Комисията, заедно с други донори като Организацията на обединените нации и НПО и други хуманитарни партньори, понастоящем търси как най-добре да реорганизира хуманитарния отговор, за да избегне драматичните последици. Това не е лесна задача, тъй като прогонените НПО бяха от тези, които са най-способни да работят в такива трудни и отдалечени райони.

Тези мерки за непредвидени обстоятелства очевидно ще изискват известно сътрудничество и съгласие от страна на суданските власти. В това отношение е важно да настояваме за строго разделяне на хуманитарните дейности от политическия дневен ред.

На политическия фронт ще трябва да поддържаме максимален дипломатически натиск и върху суданските власти, и върху бунтовническите движения, за да бъде постигнат мир в Дарфур. Ще трябва да настояваме и за пълното изпълнение на Цялостното споразумение за мир „север-юг“ (CPA). Залогът е много голям и наша отговорност е да не допуснем Судан да бъде обхванат от кошмарен сценарий за общонационална нестабилност.

ЕС като цяло ще спазва насоките на МНС и ще поддържа само най-основни контакти със суданския президент Bashir. Обаче – и тук от решаващо значение е, както казах преди, да поддържаме диалога с Хартум – трябва да осигурим реакцията на правителството спрямо обвинителния акт на МНС да бъде колкото е възможно по-сдържана. Ако прекъснем всички отношения, хардлайнерите сред правителството могат да отвърнат с репресии срещу граждани, хуманитарни работници и персонал на мисията на ООН (UNMIS). Според нас, последното решение за прогонване на няколко НПО е първата стъпка, която може да бъде последвана от още много ситуации като сегашната, и трябва да я следим внимателно. Сценарият за възможно най-лошото – спиране на изпълнението на CPA и опит на правителството да намери военно решение на кризата в Дарфур – трябва да се избегне.

Що се отнася до Африканския съюз, мога само да ви кажа, че поддържаме контакт с тях, но на този етап не мога да кажа повече.

  Председател. – Разискването приключи.

(1) Вж. протокола.