Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 23 март 2009 г. - Страсбург

21. Цените на хранителните стоки в Европа (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0094/2009) на г-жа Batzeli, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, относно цените на хранителните стоки в Европа (2008/2175(INI)).

  Katerina Batzeli, докладчик. – (EL) Г-н председател, искам да започна с благодарност към докладчиците в сянка от комисията по земеделие и развитие на селските райони и четирите заинтересовани комисии на Европейската комисия, с които взаимодействахме задълбочено в подготовката на доклада.

Г-н член на Комисията, искам да започна със задаване на един съвсем прост въпрос: когато потребителите отиват в супермаркета, за да си купят прясно или кисело мляко, защо го купуват? Заради прясното или кисело мляко или за бутилката или кофичката? Задавам този въпрос, защото на потребителите умело се внушава разбирането и нагласата, че купуват хранителен продукт, при който промишлеността, която го обработва, предлага и транспортира, е по-важна от селскостопанския продукт, от самата суровина. Преди около 15 години селскостопанската продукция формираше около 50 % от крайната стойност на продукта, днес цифрата не превишава 20 %.

Селскостопанските производители, както растениевъди, така и животновъди, сега са „анонимни“ лица за потребителите. Тяхната позиция при договаряне, не само по въпроса за крайната цена, но и на запазването на качествените и хранителни показатели в крайния продукт, изостава от ролята, която трябва да имат.

Ние не се опитваме да прокарваме разделителни линии, да класифицираме производствените сектори по веригата на доставка, селскостопанските производители, преработвателите, търговците на едро и дребно като „добри“, „лоши“ и „страшни“, защото не мисля, че живеем в общество и икономика от типа на „Дивия запад“; мисля, че живеем в икономика, основана на регламентите на вътрешния пазар на Европейския съюз, пазар, който дава възможности за растеж и конкурентоспособност, когато работи по прозрачен начин, но който отблъсква или изхвърля производители и стопански дейности, когато нечестни и непрозрачни дейности проникват в него.

Поради това въпросът, който трябва да разгледаме тук днес и в бъдеще, има два аспекта:

- първият е за сближаване между потребители и производители чрез една политика по качеството в сектора на храните и чрез укрепване и съвместно формулиране на начини на потребителите да се даде по-пряк достъп до произвеждащите селскостопански райони и селскостопанските производители;

- вторият е запазването – и нямам предвид определянето – на дохода на производители и потребители чрез една прозрачна политика на ценообразуване, която да включва задължителна уредба за контрол и наблюдение на междинните производствени сектори по цялата верига на снабдяването.

Очевидно тук имаме предвид най-вече малките и средни предприятия на национално и местно равнище, както и големите компании майки и поделения, установени в Европа, и работниците, които трябва да действат в условия на един прозрачен вътрешен пазар, а не сред икономически издънки като картели и олигополи.

Днес следователно, когато (между другото):

- реалните цени на производителите опасно спадат;

- потребителските цени са близо пет до десет пъти над цените на изхода на фермата и въпреки спада на инфлацията потребителските цени остават много високи;

- степента на концентрация в търговията на дребно и в другите преработвателни компании се е покачила четворно през последните пет години и в резултат от икономическата криза и фалита на малки, средни и местни предприятия концентрацията ще се засили, в това положение преговорите между производители, компании и потребители ще станат дори още по-трудни;

- неправилното функциониране на веригата на снабдяване и нейните практики явно излагат условията на здравословната конкуренция на риск,

е от абсолютно жизнено важно значение да има съгласуван европейски план и обединени интервенции в сектора на хранителните стоки – от селското стопанство до вилицата. Не би било преувеличение, ако следващата намеса на Комисията след регулирането и контрола на финансовата система бъде в сектора на хранителните стоки, който освен това е също и пряко свързан със спекулативните движения в посочения сектор.

Гражданите остават с впечатлението, че веригите на снабдяване, преработвателите и търговията на дребно са тези, които регулират кошницата за пазаруване на домакинствата, а не политиката на държавата и на Европейския съюз по доходите.

Поради това съм на мнение, че гласувайки за доклада на комисията по земеделие и очаквайки окончателните предложения на Европейския съюз по този въпрос, ние ще се справим с многогодишните проблеми на функционирането на пазара на хранителни стоки, който от своя страна също трябва да действа безпристрастно в интерес на европейските граждани, европейските селскостопански производители и развиващите се страни, за да се създаде чувство на увереност в законите на пазара и институциите.

  Louis Michel, член на Комисията. – (FR) Преди всичко искам да благодаря на г-жа Batzeli и членовете на комисията по земеделие и развитие на селските райони, които подготвиха доклада. Ние го обсъждаме във време на големи трудности, в момент от възлово значение за веригата на снабдяване с хранителни продукти в Европейския съюз.

Както всички знаем, рецесията доведе до внезапно забавяне на дейността в повечето икономически сектори в Европейския съюз. Селскостопанският сектор преживява истински срив в пазарните цени, което поставя под сериозен въпрос приходите в земеделието. Положението е особено сериозно в секторите с висока добавена стойност, каквито са производството на месни и млечни продукти.

В този контекст е съществено веригата на снабдяване с хранителни продукти да работи ефективно, ако желаем да смекчим последиците от кризата върху приходите в селското стопанство и да се осигури потребителите да имат достъп до хранителни продукти на по-скромни цени. Ето защо веригата на снабдяване с хранителни продукти и въпросът за цените на хранителните продукти остават сред основните поводи за загриженост на Комисията.

Освен това анализът на структурните фактори ни кара да се опасяваме от по-нататъшно нарастване на цените на селскостопанските суровини в средно- и дългосрочен план. Като подобрим функционирането на веригата на снабдяване с хранителни продукти, би трябвало да бъде възможно в бъдеще да се избягват такива високи покачвания на цените на храните и да се ограничи нестабилността на потребителските цени. Споделям повечето опасения, изказани в доклада във връзка с необходимостта да се подобри цялостното функциониране на веригата на снабдяване с хранителни продукти. По-конкретно, има нужда от по-добра прозрачност по цялата верига, за да се предложи по-добра информация на потребителите и да се подобри начинът, по който добавената стойност се разпределя по цялата дължина на веригата.

От миналата година Комисията е въвела поредица от инициативи, целящи подобряване на функционирането на веригата на снабдяване с хранителни продукти. В резултат на това Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусова промишленост току-що подготви набор от стратегически препоръки. Освен това миналата година бе представена Зелена книга за качеството на селскостопанските продукти.

В информацията за цените на хранителните продукти, приета през декември, Комисията също така предложи под формата на пътна карта няколко решения за подобряване функционирането на веригата на снабдяване с хранителни продукти в Европа. Абсолютно наложително е да се постигне напредък в изпълнението на пътната карта. По-конкретно, трябва да постигнем напредък при въвеждането на постоянна Европейска обсерватория за веригата на снабдяване и цените на хранителните продукти. Като подаваме надеждна информация за цените от единия край на веригата към другия, ще бъдем в състояние да помогнем за борбата срещу липсата на прозрачност, като в същото време подобрим разбирането си как веригата работи.

Трябва също да постигнем напредък при анализа как добавената стойност се разпределя по цялата дължина на веригата. На този въпрос отдавам особено значение. Както се признава в информацията за цените на хранителните продукти, неравенството в позициите при преговорите на селскостопанските производители и останалата част от веригата имат сериозно отражение върху печалбите на производителите в аграрния сектор. Не ще и дума, че усилието да се постигне яснота и разбиране по въпроса как се разпределя добавената стойност би било първата стъпка към възстановяване на баланса в позициите при преговорите по цялата верига. В това отношение следва да се подчертае, че конкурентоспособността на веригата за хранителни продукти на Европейския съюз не може да се изгради в ущърб на някоя от съставните й части. Съществено е производителите и търговците на дребно на хранителни продукти в хранителната промишленост да могат да продължат да разчитат на една устойчива, конкурентоспособна платформа за селскостопанско производство в Европейския съюз.

Сигурен съм, че след като бъде приложена изцяло пътната карта, предложена от Комисията, тя ще ни позволи да отговорим на повечето въпроси и опасения, повдигнати в доклада на г-жа Batzeli.

  Председател. – Представянето приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 26 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Roselyne Lefrançois (PSE), в писмена форма. – (FR) Докладът, по който трябва да вземем решение в четвъртък, прави опит да отговори от практическа гледна точка на затрудненията на милиони наши граждани, които се сблъскват с повишените цени на хранителните продукти.

В контекста на намалена покупателна способност в Европа бе важно Парламентът да стигне до становище по проблем, за който решенията са все пак известни. Всъщност разликата в цените между началото и края на веригата на снабдяване с хранителни продукти може да достигне съотношение от едно към пет и дори и либералите още да отказват да го признаят по проблемите трябва да се работи с цел да се осигурят разумни цени за потребителите и достойни доходи за селскостопанските производители. Самата аз предложих значението на инструментите за регулиране на пазара – по-необходимо от когато и да било пред лицето на кризата, която преживяваме – да бъде потвърдено в текста.

Обаче, за да осигурим, че „достъпна цена“ няма да се превърне в синоним на „продукт с лошо качество“, поисках също понятието за стимули за сектора на биологичното земеделие да бъде включено в доклада. Желателно е потребителите да имат достъп до качествени продукти на разумни цени и това благодарение на една амбициозна политика на финансови стимули, насочена към този вид земеделско производство.

  Maria Petre (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) При цените на хранителните стоки в последно време се наблюдава много рязко покачване. Причините за това са две: първо, световната криза при селскостопанските и хранителни продукти и, второ, концентрацията на пазара, която нарасна от 21,7 % през 1990 г. до над 70 % в момента.

Цените, които плащат потребителите, са средно пет пъти по-високи от тези, които се плащат на производителите. Веригите от супермаркети много често налагат несправедливи условия и правят трудно за селскостопанските производители и малки доставчици да получат достъп до пазара.

Подкрепям идеята на Европейската комисия за създаване на европейска система за наблюдение на пазара. Подкрепям също и идеята за европейска мрежа за конкуренцията.

Фондовете от програмата за развитие на селските райони следва да предвидят отпускане на повече средства за производителите.

Идеята за възраждане на концепцията за „местен продукт“ и по-ефективна подкрепа за традиционните пазари на хранителни продукти са решения, които енергично подкрепям.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Подкрепям доклада Batzeli, който подчертава големите разминавания между цените на хранителните продукти в супермаркетите и цените, плащани на производителите. За съжаление такава е реалността и в страни със стандарт на живота по-нисък от средния за Европа като Румъния.

Ако отхвърляме предложенията за контрол върху цените не можем да не забележим, че позицията при преговори на супермаркетите е прекалено голяма по отношение на производителите. Това е също област, в която можем да вземем по-твърди мерки, като част от политиката за защита на конкуренцията и потребителите.