Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 23 март 2009 г. - Страсбург

22. Художествено образование в Европейския съюз (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0093/2009) на г-жа Badia i Cutchet, от името на комисията по култура и образование, относно художественото образование в Европейския съюз (2008/2226(INI)).

  Maria Badia i Cutchet, докладчик. – (ES) Г-н председател, макар художественото образование сега да е задължителен предмет в почти всички държави-членки, има съществени разлики в начина, по който се преподава.

Исторически погледнато, художественото образование бе свързано с образованието през по-ранните години. Днес обаче подходът за обучение през целия живот и развитието на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ) разшири мястото, традиционно отделяно за изкуство и култура, и създаде нови форми за достъп и представяне на сектора.

Постоянното развитие на ИКТ подпомогна също развитието на икономика, основана на знанията, в която интелектуалните възможности и творчеството заемат най-важно място.

Предложението за резолюция, по което ще гласуваме утре, се основава на идеята, че художественото образование се явява основата на професионалното обучение в областта на изкуствата и насърчава творческото начало, както и физическото и интелектуално развитие в тази област; то разглежда художественото образование като съществен елемент от обучението в детска и юношеска възраст и твърди, че преподаването му в училищата ще положи основите на истинска демократизация на достъпа до културата.

Освен това предложението за резолюция цени обучението като много важен фактор за успеха на професионалистите в артистичния и творчески сектор, тъй като художественото образование, което е насочено към изграждане на кариера и професия, изисква от учащите се освен талант солидна обща култура, която може да бъде придобита само чрез междудисциплинарно и систематично обучение. Това разширява възможностите за достъп до заетост в сектора, доколкото дава общо образование, изследователска методология, предприемачески способности и знания за бизнес, както и умения в различните области на дейност.

Също така се признава, по един много специален начин, икономическият потенциал и потенциалът за работни места на творческите, културни и артистични дейности в Европейския съюз, които дават по-голям принос, отколкото други широко признати производства като химическата и хранителната промишленост.

Нещо повече, не трябва да забравяме, че училищата и центровете за обучение по изкуства и дизайн помагат за изнамиране на нови художествени стилове и движения и за откриване на различни културни светове, което укрепва репутацията на Европейския съюз в света.

В проекта за доклад се казва, че художественото образование следва да бъде задължителен елемент в програмите за обучение на всички училищни нива и насърчава държавите-членки да координират своите политики в областта на художественото образование на равнище Европейски съюз и да подпомагат мобилността както на студентите, така и на учителите в този сектор, отделяйки засилено внимание на признаването на квалификациите между държавите-членки.

Призоваваме също Съвета, Комисията и държавите-членки да определят ролята на художественото образование като съществено педагогическо средство за повишаване стойността на културата, за приемане на общи стратегии в подкрепа на политиките по художественото образование и политиките по обучение на преподаватели, специализиращи по този предмет, и за признаване на важната роля, която артистите и творците играят в нашето общество, както бе демонстрирано от Европейската година на творчеството и иновациите.

Най-накрая, докладът подчертава значението на използването на ресурсите, които предлагат новите информационни технологии и Интернет като средства за модерно и съответстващо на съвременните практики образование при въвеждането на художественото измерение в училищните програми, и препоръчва съвместното разработване на европейски портал за художествено образование и образование в областта на културата с цел да се осигури развитието и насърчаването на европейския културен модел.

Поради всички тези причини, моля, докладът да бъде подкрепен с мнозинство, което ще изпрати ясно послание на подкрепа за професионалистите, учащите и фирмите в творческия и културния сектор.

  Louis Michel, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, бих желал най-напред да благодаря на г-жа Badia i Cutchet за инициативата й да състави доклад относно художественото образование в Европейския съюз.

Този въпрос заема все по-важно място на европейско равнище. Всъщност, всички споделяме мнението, че културата и изкуствата са основна част от образованието. Те спомагат за развиването на чувствителността и самоувереността – качества, необходими не само за един гражданин, но и за един икономически субект, каквито сме всички ние. В това не може да има съмнение. Художественото образование е вектор на качеството на живота, на творчеството и социалната интеграция. Особено важно е да се насърчава въвеждането му в европейските образователни системи от възможно най-ранна възраст.

Ние споделяме тази визия и с удоволствие установяваме, че докладът Ви се отнася до известен брой значими инициативи, подети на европейско равнище, като например Европейската година на творчеството и иновациите.

Значението на изкуствата и на художественото образование в изграждането на по-добро общество се съпровожда с влияние върху икономическия живот. Според последни данни приносът на културните и творческите институции при създаването на икономически блага възлиза на 2,6% от европейския БВП. Освен това всяка икономическа дейност може да извлече полза от образованието по изкуство и култура. Иновациите насърчават взаимодействието между традиционни и по-новаторски области на дейност. Днес трябва да съчетаваме технология и дизайн, като същевременно включим принципите на устойчиво развитие и икономическа приложимост. Тази комбинация изисква да преосмислим начините, по които се предава и придобива знание.

Тези различни въпроси са изложени в документа Европейска референтна рамка от 2006 г., който определя ключовите знания за обучение през целия живот. В тази рамка се заявява, че художественото и културно изразяване е жизненоважно за развитието на творчески умения, много полезни в контекста на професионалния живот.

Европейската програма за култура въведе нови методи, по-конкретно структуриран диалог с гражданското общество, и в последно време нови отворени методи за съгласуване в областта на културата. Въвеждането на тези методи се осъществи благодарение на първоначалния тригодишен работен план, приет от Съвета на 21 май 2008 г., който определя пет области за приоритетно действие. В тази рамка около темата за взаимодействието между култура и образование се създаде работна група от експерти от държавите-членки. Тази група ще състави препоръки за разпознаване на добрите практики на национално равнище и също така ще отправи някои препоръки към държавите-членки и европейските институции. Освен това тя ще предостави методи за оценяване на постигнатия напредък в политиките, чиито области попадат в нейния мандат. Най-накрая, групата ще даде ценен принос към Европейския културен форум, насрочен за 29 и 30 септември 2009 г. в Брюксел.

Отговорът, който току-що прочетох, е на моя колега членът на Комисията г-н Фигел.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе във вторник, 24 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Маруся Иванова Любчева (PSE), в писмена форма. – Докладът на ЕП относно художественото образование в ЕС се вписва в продължаващите усилия за развитие на междукултурния диалог и е от съществено значение в контекста на Европейската година на творчеството и иновациите.

Без съмнение на художественото образование трябва да бъде обърнато повече и по-специално внимание. Важно е то да бъде задължителна част от образователната програма, и то от най-ранна възраст, защото стимулира емоционалното и културно развитие на младото поколение.

По-силната му практическа насоченост и включването на интерактивно обучение би допринесла за по-доброто вникване в националните и европейските културни ценности. Подобряването на мобилността на учащите, учителите и професионално заетите в този сектор е прекият път към осъзнаване на европейската идентичност и стимул за културна и религиозна толерантност.

Държавите-членки трябва да инвестират в създаване на по-добри възможности за неформалното и самостоятелно художествено образоване и да не допускат съкращаване на програмите в сферата. Тяхната подкрепа за професионалната реализация на хората на изкуството ще повиши общия интерес към различните видове художествено образование.

Публично-частните партньорства в сектора ще спомогнат за модернизирането на образователните програми и за по-интензивното включване на нови технологии в обучителния процес. Повечето ресурси за координирана на европейско ниво политика за художественото образование са инвестиция за увеличаване културното влияние на Европа в световен мащаб, за креативността и индиректно за икономиката на ЕС.