David Sumberg (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, вземам думата по отношение на доклада на г-жа Martens, защото неговото заглавие „Една година след Лисабон“ ми дава възможност да помисля – къде ние, в Европейския съюз, се намираме една година след Лисабон. Намираме се в абсолютен хаос: не можем да намерим изход от икономическата криза, завръщаме се към протекционизма, особено правителството на Франция, и сега трябва да признаем, че Договорът от Лисабон е не само погрешен, а и неефективен.
Чухме – или трябваше да чуем – хората в Ирландия, които ясно дадоха да се разбере в проведения референдум, че не искат този Договор. Но ако не слушахме преди, трябва да послушаме сега. Договорът не е харесван, не е желан и най-важното – не е ефективен, и Парламентът трябва да признае този факт.
Nirj Deva (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, напълно съзнавам, че Договорът от Лисабон е, както току-що каза моят колега David Sumberg, катастрофа за Европейския съюз.
Все пак искам да насоча вниманието към отличния доклад на Maria Martens. Става дума за нещо много основно в начина, по който разпределяме помощта си. Maria Martens посочва, че ако националните парламенти на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) не са оправомощени да разглеждат и обсъждат стратегическите документи на държавата по прозрачен начин, то тогава средствата, които ЕС предоставя на държавите от АКТБ, могат да бъдат използвани погрешно. Това дава възможност на националните парламенти в държавите от АКТБ да контролират предоставената помощ за развитие, както Договорът от Лисабон трябва да дава повече власт на националните парламенти в рамките на ЕС да контролират това, което правим тук. Докладът на г-жа Martens взема предвид отчетността и прозрачността, така че аз го подкрепям.
Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, съгласен съм с думите на преждеговорившия колега, г-н Sumberg, за Договора от Лисабон и за това къде се намираме една година по-късно. Обаче искам да насоча вниманието към аспекта за партньорството между ЕС и Африка.
Считам, че за едно партньорство е важно да знаем с кого водим диалог, често диалогът е между правителствата. Но ако се обърнете към предприемачите – тези, които създават материални блага – в много от африканските държави, именно те казват: „помогнете ни да помогнем на нашите правителства да отворят пазарите, за да получим достъп до стоките и услугите, които имате наготово на Запад“. Само като подпомогнем предприемачите, ще можем наистина да подпомогнем създаването на материални блага и да измъкнем континента от бедността. Нека не забравяме: тези, които създават материални блага, са ключът към развитието, а не непременно организациите, предоставящи помощ.
Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, гласувах против доклада на г-жа Martens, но не защото го считам за небалансиран като цяло, напротив, има някои точки в доклада, които са абсолютно и категорично правилни. Проблемът възниква, когато доклад от подобен характер не успее да предизвика дори мърморене по проблема с нелегалната имиграция, независимо от факта, че това е един много важен въпрос, когато обсъждаме проблемите, свързани със сътрудничеството за развитие с Африка.
Също така намирам за странно, че докладът призовава схемата за Европейската синя карта да попречи на привличането на африканци от сектори, където те са необходими в Африка. Това, разбирате, е фундаментална част от цялостната система за синя карта. Проблемът със синята карта е, че процесът на „изтичане на мозъци“ обхваща точно тези хора, които са абсолютно необходими за развитието на развиващите се страни. Ние привличаме тези хора при нас, което означава, че проблемите в Африка се задълбочават и има още по-голяма имиграция към Европа. Това е от основно значение и ние трябва да проведем разискване по въпроса, вместо да му отделяме само един пасаж в доклад.
Czesław Adam Siekierski (PPE-DE). (PL) – (в началото микрофонът е изключен) … е пълен набор от инструменти за подпомагане на развитието на страните от Африка. Това е изчерпателен пакет, тъй като само всеобхватните решения могат да повлияят на множеството проблеми, натрупани в Африка.
Какво имаме дотук? През последните няколко години станахме свидетели на големия интерес и експанзивната политика на инвестиции от страна на Китай към Африка. Такива инициативи ще допринесат за развитието на континента, но само ако африканците, особено местното население, са включени в голяма степен в изграждането на благосъстоянието, а не служителите на чуждестранните фирми, инвестиращи там.
Европейският съюз дължи успеха си на постепенното премахване на икономическите бариери. Необходима е подкрепа на икономическото развитие на отделните държави, разработване на мрежа от взаимовръзки и увеличаване на достъпа на африкански продукти до световния пазар.
- Доклад: Alexander Graf Lambsdorff (A6-0132/2009)
Charles Tannock (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, въздържах се – както и делегацията на британската Консервативна партия – по доклада на г-н Lambsdorff относно приоритетите във връзка с 64-ата сесия на Общото събрание на ООН. Моята група твърдо подкрепя работата на ООН, въпреки че приема, че това е несъвършена организация, нуждаеща се от реформа. Но в доклада има някои въпроси, с които британската Консервативна партия не е съгласна категорично, като например ролята на Международния наказателен съд и премахването на постоянните места на Обединеното кралство и Франция в Съвета за сигурност и замяната им с едно постоянно място за Европейския съюз. Ние също така считаме, че прилагането на смъртното наказание за пълнолетните е въпрос, който трябва да се реши по съвест от отделната държава и не разполагаме с политическа линия на партията по този въпрос. Така че се въздържахме изцяло.
Gay Mitchell (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, искам да се изкажа относно доклада на г-жа Martens.
Първо, искам да кажа, че Договорът от Лисабон не е катастрофа и е глупаво да се твърди това. Двадесет и шест от двадесет и седемте държави-членки вече са го ратифицирали или ще го ратифицират, включително британския парламент. Жалко, че британските колеги не уважават собствения си парламент в някои от коментарите си тук.
Ирландците изразиха загриженост по някои въпроси и ирландското правителство и парламент полагат усилия да направят разяснения по тях. Ако получим тези разяснения и хората гласуват „за“ във втория референдум по-късно тази година, дали ще дойдат тук с шапките си на леприкони и ще се държат по същия безобразен начин, както предния път? Оставете ирландските въпроси на Ирландия. Не се нуждаем от помощ за това от хора, за които ни трябваха 700 години да ги изгоним от нашата страна!
По отношение на Договора от Лисабон искам да спомена, че населението на Европейския съюз ще бъде 6 % от населението на света при следващото поколение. Китай и всички онези страни ще бъдат много силни.
Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г-н председател, искам да обясня защо се въздържах да гласувам по доклада на г-н Hutchinson. Като член на парламентарната асамблея АКТБ-ЕС съм съгласна, че помощта за развитие не винаги е ефективна. Тя не е добре координирана и има високи административни разходи. Докладчикът казва, че страните партньори не винаги отговарят на стратегията за развитие, но че държавната помощ е единственият ефективен инструмент – с което съм съгласна – макар че, разбира се, тя трябва да е по-предсказуема. Категорично считам, че ние трябва преди всичко да хармонизираме приоритетите с другите държави, предоставящи финансова помощ, като САЩ и държавите, които подкрепят бившите си колонии. Докладчикът освен това подценява влиянието на инвестиционната политика на Китай върху развиващите се страни. Тази политика не зачита нито Целите на хилядолетието за развитие, нито други цели, а единствено и само китайските търговски интереси.
Nirj Deva (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, искам да поздравя колегата г-н Hutchinson за отличния доклад, който е изготвил по много важна тема. Комисията и Европейският съюз предоставят огромни по размер средства на развиващите се страни, като по-голямата част са за Африка. Около 50 % от африканците все още живеят с по-малко от един щатски долар на ден, а 75 % от обектите на помощта в световен мащаб са от Африка.
Предвид тази ужасяваща статистика е редно да предоставим помощ на Африка, да осигурим чиста питейна вода и да дадем възможност на африканското население да се развива устойчиво. Обаче когато предоставяме средства на африканските правителства, което Комисията прави според нещо, наречено „бюджетна подкрепа“, трябва да настояваме също така бюджетната подкрепа за африканските държави да бъде следена внимателно и неотклонно от собствените им правителства, а финансовите споразумения между Комисията и африканските народи да са обект на обществен надзор и прозрачност в националните парламенти на африканските страни и страните от АКТБ. Това е много важно, за да са защитени средствата на европейските данъкоплатци.
David Sumberg (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, всички ние в залата сме „за“ изкуството, както и за насърчаване на изкуството и образованието в нашите държави. Надявам се, че никой не би спорил по това.
Проблемът с този доклад отново е, че той призовава за инициатива на ЕС, а това не е уместно. Разнообразието на Европейския съюз се състои в това, че отделните държави имат различна култура, различна история и различен произход, и поради това на мен ми се струва важно въпросът за изкуството и образованието да бъде решаван на национално ниво. Това не е поле за намеса от страна на Европейския съюз или на Европейския парламент.
„Нека цъфнат хиляди цветя“ гласеше, струва ми се, великата мисъл. Е, нека поне 27 разцъфнат в Европейския съюз, но да е самостоятелно. Вярвам, че ако направим това, те ще цъфтят много по-добре и ще живеят много по-дълго.
Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа Badia i Cutchet за доклада й.
В продължение на поетичната реч на г-н Sumberg, искам да кажа, че е много важно цветето на културата да може да разцъфне напълно, а това включва Европа. Жизненоважно е образованието да не се фокусира само върху знания и изпити, а също така да има предвид и значението на човешкото развитие. Културата, изкуството и спортът са от голямо значение за изграждането на личността като цяло.
В това отношение е правилно да напомним на държавните училищни системи, чрез процес на открита координация, за необходимостта от по-голямо присъствие на изкуството в учебната програма, което да включва Европа, защото Европа е добре известна със своето многообразие, плурализъм, славни традиции в изкуството и културата. Уместно е също така да опознаем културата на други държави и на големите европейски културни дейци в различните културни области.
Ewa Tomaszewska (UEN). - (PL) Г-н председател, универсалният характер на европейското изкуство показва необходимостта училищата да възвърнат ролята си на основни центрове за разпространение на културата. Това е възможност за демократизиране на достъпа до културата. Художественото образование развива чувствителност и открива творчески потенциал. То трябва да бъде задължителна част от учебната програма на всички нива на развитие.
Европейската година на творчеството и иновациите е отличен повод да върнем изкуството на заслуженото му място – включително в образованието – така че ролята му за процеса на интеграция да бъде оценена. Защитата на традиционната културна идентичност на отделните региони и възможността да научим за тях, благодарение на мобилността, включително и в сферата на културното образование, е още една възможност за творческо развитие.
Ето защо създаването на рамка на Общността относно мобилността на европейците, занимаващи се с художествена и творческата дейност, е толкова важно. Това е причината да гласувам в подкрепа на доклада, въпреки че протестирам срещу ускорената процедура на разискване на документа и приемането му практически без разискване.
Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, винаги съм считала добрия спорт за изкуство. Като пример за изкуство в Европейския съюз, мога ли да посоча победата на изцяло ирландския отбор по ръгби на стадион „Millennium Stadium“ в Кардиф миналата събота, където ние победихме Уелс с два на нула в една среща, достойна за учебник по спортно и артистично майсторство ? Бихме също англичаните, французите, италианците и шотландците. Ирландският отбор спечели „Шестте нации“ и големия шлем. Спортът е изкуство, изкуството е спорт. Трябва да признаем това чудесно постижение.
Председател. – Г-жо Doyle, ако знаех че ще говорите за „Дървената лъжица“ на италианците, нямаше да Ви дам думата по въпроса.
Димитър Стоянов (NI). - Взeмам думата, за да обясня защо делегацията на партия „Атака“ гласува „против“ този доклад.
Това със сигурност не е заради споменатите в него много положителни неща от гледна точка на прозрачността на работата на институциите. Ние, разбира се, сме „за“ прозрачност в работата на институциите на Европейския съюз, но сме „против“ това, че тази прозрачност може да бъде постигната единствено и само чрез приемането на Лисабонския договор и от новото връщане на този вече „мъртъв“ за нас договор на дневен ред, с много такива нови и нови докладчета, които иначе имат друга позиция, друга проблематика.
Освен това, от гледна точка на Лисабонския договор, ние сме против приемането на този договор, защото той ще отвори вратите за членство на Турция. Членството на Турция в Европейския съюз означава икономическа и демографска смърт за България. И затова ние гласувахме „против“ този доклад.
David Sumberg (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, когато видях името на доклада – „Активен диалог с гражданите относно Европа“ – го помислих за някаква шега, защото ако трябваше да отразява истината, щеше да е „само ако“ имахме активен диалог с гражданите на Европа. Важното при диалога е именно това, че той не е монолог: трябва да чуете какво казват гражданите на Европа. Гражданите на Европа в Нидерландия, Франция и Република Ирландия много ясно заявиха, че не искат Договора от Лисабон.
Следователно, ако Парламентът и всички европейски институции искат да водят диалог с гражданите, което е добра идея, нека обявят без двусмислици, че това е диалог, в който те ще вземат участие, както и че ще чуят какво казват гражданите. Пълна загуба на време е Парламентът да разисква, да изготвя доклади и да гласува идеята за диалог, ако колективно – а това е истината за Парламента – отказва да признае това, което му се казва, и да му отговори. В това той се провали.
Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, това е много важен доклад – съгласна съм с докладчика, че вероятно можехме да сме по-смели и да сме направили повече.
Като член на Парламента от държава, гласувала по всеки един договор, съм абсолютно наясно с необходимостта от непрекъснат активен диалог с гражданите. Моят опит показва, че все повече хора губят надежда и вяра в институциите. ЕС представлява огромна институция и ние имаме сериозната отговорност да гарантираме, че активният диалог е в основата на това, което вършим.
Особено подкрепям параграф 32 и благодаря на докладчика, че подкрепи моето изменение относно факта, че Европейската година на доброволческата дейност, каквато ще бъде 2011 г., ще представлява идеална възможност институциите на ЕС да влязат във връзка с гражданите.
Призовахме Комисията да предложи подходящо законодателство в подготовката за 2011 г. и те започнаха. Сега трябва да се уверим, че водим смислен диалог със стоте милиона доброволци в целия ЕС и че техните мнения и становища формират основата на всички нови планове, политики и програми, както и че активният диалог с гражданите ще гарантира силен и стабилен Европейски съюз.
Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, докладът на г-н Hegyi е отличен и необходим. Нужен ни е активен диалог между европейските нации и гражданите. Трябва ни разбиране и на двете страни. Нужна ни е и толерантност, за да чуем какво имат да кажат различните хора. Нужна ни е и тук, в тази зала, в Европейския парламент.
Жалко е, че някои колеги излязоха от залата по време на изказването на президента Клаус и че това се случва по време на настоящето чешко председателство. Не са ли готови те да чуят мненията на различни граждани, президенти, институции и лица за европейските въпроси по принцип?
Ние трябва да сме готови да чуем различни мнения. Имаме нужда от взаимодействие и диалог, при това с обикновените хора, така че хората да могат да почувстват, че гласът им се чува и да не си представят Европейския съюз като някакъв клуб с ограничен достъп, клуб само за елита. Подкрепям предложението за засилване на активния и толерантен диалог в цяла Европа на всички нива. Това е, което наистина ни трябва.
Nirj Deva (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, по време на настоящата икономическа криза нещо много странно се случи „по пътя към форума“, както се казваше. Народът на Европа не очакваше Европейският съюз да ги избави от икономическата криза. Очакваше държавите-членки и националните правителства да го направят. Човекът, който твърди, че е спасил света, ще дойде тук след няколко часа, но като оставим това настрана, националните правителства – в Париж, Лондон, Вашингтон, Рим – са тези, от които гражданите на съответните държави (на които се казва, че са граждани на Европа) очакват да ги избавят, а не голямата „величина“, наречена Европейски съюз.
Мога ли да попитам защо се случи това? Мога ли да помоля онези, които тръбят безспир за великата машина ЕС, да зададат този въпрос на себе си? Мога да ви дам отговора. Отговорът е, че няма демос, няма връзка между институциите на ЕС и хората. Хората все още очакват техните национални правителства да ги избавят.
Ewa Tomaszewska (UEN). - (PL) Г-н председател, протестирам срещу начина, по който се разглежда докладът. Да се изгради доверие у гражданите на държавите-членки на ЕС в европейските институции не означава само, че те трябва да са запознати с техните стратегии и действия, каквито често отсъстват. Това е преди всичко чувството, че е възможно всеки глас да бъде чут в ЕС, че правата, заложени в Договорите, не се нарушават.
Един дебат сред европейските граждани, организиран във всички държави-членки, е най-добрият начин да уверим хората, че нещата в Европейския съюз наистина зависят от гражданите от държавите, които го съставят. Това е най-добрият начин да попречим стотината човека, изготвящи най-важните задачи, които институциите на ЕС трябва да осъществят от името на всички, да се чувстват измамени. Списъкът с искания трябва да се обмисли сериозно. Това се отнася и за документите, изготвени от участници в разискването от други държави. Това прави възпрепятстването на всяко реално разискване по въпроса за диалога с гражданите във форума на Европейския парламент още по-изненадващо.
Martin Callanan (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, докладът е относно активния диалог с гражданите, а най-добрият активен диалог с европейските граждани се базира на това, да чуем какво казват те в демократичните избори. Има голяма ирония в това Парламентът да приема този доклад, докато в същото време изцяло пренебрегва някои демократични решения, взети от държавите-членки. Нищо чудно, че Европейският съюз е толкова непопулярен в моя избирателен район, североизточна Англия, и навсякъде в Европа. Идеята за демократичен диалог е еднопосочна: ЕС не чува какво имат да кажат хората, а само им казва какво могат да мислят и как могат да гласуват.
Поглеждайки назад, през последните 10 години Франция, Нидерландия, а сега и Ирландия – два пъти – гласуваха да се спре по-нататъшното разширяване, а ЕС изцяло пренебрегна тяхното мнение.
Слушайки само неправителствените организации, финансирани от ЕС, как може това да отразява популярното мнение на гласоподавателите? Най-добрият диалог с гражданите е да чуем какво казват в демократичните избори и референдуми.
Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, смятам, че има недоразумение, когато говорим за активен диалог с гражданите относно Европа, защото често бъркаме диалога с гражданите с диалога с гражданското общество. Често бъркаме диалога с гражданите с диалога с организациите, изцяло или частично финансирани от Комисията. В резултат европейските институции говорят с организации, финансирани от Комисията, което в крайна сметка означава от парите на данъкоплатците.
Така че когато действително предоставим право на гражданите да изкажат мнението си – както направихме относно конституцията във Франция и Нидерландия и относно Договора от Лисабон в Ирландия – и те кажат „не“, какво правим? Пренебрегваме изцяло резултата от гласуването. Когато хората са казали „не“, диалогът не се изразява в това да ги карате да гласуват отново и отново, докато получите резултатите, които искате. Това не е диалог. Това е отказване от демокрацията. Време е да започнем истински активен диалог с гражданите.
Jim Allister (NI). - (EN) Г-н председател, след пет години в тази зала почти нищо в докладите не може да ни учуди. Но трябва да кажа, че бях шокиран от явната арогантност на някои аспекти в този доклад и премереното оскърбление към тези, които се осмеляват да не се присъединят към подмазваческото одобрение на Европейския проект. Твърдението в доклада, че по-малко образованите са по-склонни да се противопоставят на по-нататъшната европейска интеграция, е безочлива обида и невероятна арогантност.
Истината е, че тези, които си направиха труда да прочетат и да се запознаят с европейската конституция или Договора от Лисабон, са точно хората, по-склонни да гласуват „против“. По-склонните да гласуват „за“ са онези – като членовете на Комисията – които дори не са си направили труда да прочетат документите, а просто приемат пропагандата. Така че аз отхвърлям обидата, съдържаща се в доклада.
Искам да добавя, в отговор на началния изблик на г-н Mitchell – републиканското му избухване за изгонването на британците от остров Ирландия след 700 години – че трябва да се радва, че не са успели изцяло, тъй като беше нужна помощта на някои британци от Северна Ирландия, за да победят в мача по ръгби за „Шестте нации“.
Neena Gill (PSE). - (EN) Г-н председател, гласувах „за“ неохотно, и не заради глупостите, които чухме сега от другата част на залата, а защото споделям загрижеността на докладчика г-н Hegyi.
Докладът наистина беше лишен от острота от онези в залата, които не желаят активен диалог с гражданите на Европа. За мен активният диалог не означава лъскави брошури и смятам, че Комисията се е провалила в това отношение. Не е успяла да се ангажира активно и да влезе във връзка с гражданите. Не е успяла да изложи по-ясно разбиране за това как работата, която се върши на ниво ЕС, посреща много от реалните проблеми, които засягат ежедневието на гражданите. Надявам се, че в резултат на този доклад тя ще преразгледа въпроса и ще намери по-творчески начини да се справи него.
Jim Allister (NI). - (EN) Г-н председател, приветствам доклада, защото повдига въпроси, които е нужно да се обсъдят.
Подкрепям мнението на докладчика, че мерките за развитие на селските райони не трябва да източват средствата, предназначени за преки плащания към земеделските стопани. Следователно се присъединявам към питането дали финансирането на развитието на селските райони изобщо трябва да се свърже с Общата селскостопанска политика, тъй като това неизбежно води до лишаване на земеделските производители от досегашните методи на финансиране. Ако вместо това е част от финансирането на процеса на сближаване, няма да съществува възможността за злоупотреби със средствата за земеделие.
Така аз приветствам декларацията в доклада, че заетото население в земеделието трябва да е главният фокус на мерките за подкрепа според политиката за развитие на селските райони. Този баланс е изкривен в много програми за развитие на селските райони, включително засягащите моя регион Северна Ирландия.
Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г-н председател, гласувах „за“ доклада и го приветствам. Дълго време мислехме, че единственото нещо, което ни засяга, е какво поглъщаме. Мисля, че работата, свършена с този доклад, наистина изтъква факта, че всичко върху кожата ни отива в нашия организъм точно толкова ефективно, колкото ако го изядем.
Много от болестите, които засягат жените, като рак на гърдата, фибромиалгия, миалгичен енцефаломиелит и др., се увеличават. Смятам, че трябва да стигнем по-далеч, не само да се уверим, че козметиката е по-безопасна, а да започнем истинско изследване на връзката между някои козметични съставки и тези видове болести, които засягат жените, както и да се опитаме да направим козметиката по-безопасна, защото, разбира се, всички ние искаме да продължим да използваме козметика.
Neena Gill (PSE). - (EN) Г-н председател, приветствам този конкретен доклад, защото изпитването на козметичните продукти е въпрос, който засяга много от избирателите в моя район, West Midlands, и по който имам голяма преписка. Приветствам доклада и го подкрепих, защото установява общоевропейски стандарти за потенциално вредните материали и определя стандарти за обозначенията за тестване, които поставят производителите, но подобни стандарти са ни необходими и за обозначенията за изпитване върху животни. Последния път, когато разглеждахме този доклад, се занимавахме с изпитването върху животни за научни цели. Сега разполагаме с важен инструмент за повишаване на информираността на потребителите за това какво става в козметичната промишленост, който може само да се подобри, ако бъде съсредоточен върху изпитването върху животни.
Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г-н председател, гласувах „за“ този доклад и за по-силен контрол върху биоцидите, но искам да използвам тази възможност, за да изтъкна, че ние в Ирландия законно слагаме токсичен замърсител във водата – биоцид, наричан флуорид. Искам да поздравя Комисията за започването на процес на консултации, в който приемат научни документи, мнения от обществеността и др. по въпроса за замърсяването на питейната вода с токсична съставка, наричана флуорид.
Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, аз гласувах против този доклад, защото считам, че той отслабва предложението на Комисията за прилагане на по-високи акцизи върху произведени тютюневи изделия. Проучванията неизменно показват, че най-ефективният и траен начин за въздействие върху поведението на хората за отказване от потреблението на тютюн е чрез данъчно облагане.
Проучванията на Университетския колеж в Корк, Ирландия, показват, че след като през 2004 г. е въведена пълна забрана на тютюнопушенето на работни места, през следващата година броят на постъпилите в болница със сърдечен удар в района е намалял с 11 %. Освен това Ирландия прилага и най-висока ставка на акциз върху тютюневите изделия в Съюза, равняваща се на 4,99 EUR върху кутия от 20 цигари, което прави цената й повече от 8 EUR.
Ползите от комбиниран подход с възпиращо ценообразуване и данъчно облагане, забрана за тютюнопушене, обществени образователни кампании и подобрен достъп до никотин-заместващи терапии за хората, които искат да спрат да пушат, са безбройни по отношение на здравето и последващото подобряване на здравословното състояние на цялото население.
Чешката република е единствената държава-членка на ЕС, която още не е ратифицирала Рамковата конвенция на ООН за контрол на тютюна, а на тютюна се дължи смъртта на повече от един милион души в ЕС. Бихте ли могли като председател на нашия Парламент да поискате от чешкото председателство на Съвета, от името на всички нас, да поправи този сериозен пропуск преди изтичането на мандата му?
Richard Corbett (PSE). - (EN) Г-н председател, изглежда, че мнозина от другата страна използват процедурата за обяснение на вот по различни доклади, за да говорят всъщност за ратифицирането на Договора от Лисабон. При това те твърдят неоснователно, че хората са се изказали против Договора от Лисабон, а ние не искаме да ги чуем.
Съвсем отделно от факта, че от държавите-членки – а не от нас – зависи да ратифицират Договора от Лисабон, това, разбира се, изобщо не е вярно. Една държава-членка каза „не“, ние я чухме, и наистина трябва да се вслушваме. Другите държави-членки показаха, че са готови да чуят причините за това „не“, да го вземат предвид и да продължат на тази основа. Но когато г-н Dover дори не прави разлика между Договора за създаване и Договора от Лисабон и казва, че Франция и Нидерландия са отхвърлили този Договор, той удобно пропуска да посочи държавите, които проведоха референдуми за подкрепа на Договора.
Ние не искаме да слушаме само едната страна на спора. Искаме да слушаме и двете страни, да сближим позициите им и да намерим решение, приемливо за всяка държава-членка. Те искат да слушат само онези, които гласуваха „против“. Те са виновни, че не се вслушват в народите на Европа. Те не приемат демократичните резултати, а само удобния за тях резултат, но не и цялостната ситуация във всички държави-членки.
Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, подкрепям напълно съображение 5 към този доклад. В момента съм ангажирана с такъв случай в Ирландия, където една майка е избягала от родната си страна, Нигерия, с двете си дъщери, след като най-голямата й дъщеря е починала в резултат на генитално осакатяване. В момента по случая е образувано производство пред Европейския съд по правата на човека, като Съдът е писал до ирландското правителство или да се защитава по делото, или да постигне така нареченото споразумение по взаимно съгласие.
В съображение 5 се казва, че гениталното осакатяване на жени представлява нарушение на правата на човека и че нарастващ брой искания за убежище от родители са основани на заплахите, на които те са подложени в своите страни поради отказа им да се съгласят техните деца да бъдат подложени на генитално осакатяване. Надявам се Съдът по правата на човека да вземе предвид нашата декларация, когато произнася присъдата си по това дело.
И накрая, съгласна съм с г-н Corbett, че днес тук се говори много за демокрация, но – за онези, които отделят време и си направят труда – ако се преброят хората, които са гласували за Конституцията и Договора от Лисабон във всички референдуми в Европа, има повече от 27 милиона европейци, които са казали „да“, и 24 милиона, които са казали „не“. Това е демокрация в действие.
Eleonora Lo Curto (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря ви, че ми дадохте думата. Искам да изразя пълната си подкрепа за вниманието, отделено днес от Парламента на такива важни въпроси като правото на здраве, правото на сексуално самоопределение, правото на опазване на психическото здраве и физическа и психическа неприкосновеност на жените, която често пъти се нарушава от тези гинефобски практики.
Европа поддържа ангажимента си спрямо основните права, както току-що чухме в изказването на колегата преди мен. Умират деца, умират жени точно по причина на тези практики, които са напълно неприемливи. Европа постъпва правилно, като се ангажира по този начин и демонстрира важната отговорност, поета в опит да се гарантира хармонизиране на законите в тази насока.
Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г-н председател, бих се радвала да гласувам „за“ доклада Muscardini относно гениталното осакатяване на жени, защото подкрепям забраната на тази варварска практика от много години и подкрепям делото на едно семейство, което е заплашено от такава практика, ако се върне в родната си страна.
Обаче, както обикновено става, колегите използват тежкото положение на осакатените жени и момичета, за да повдигнат отново въпроса за абортите, като вмъкват в доклада мантрата за „сексуалните и репродуктивните права“.
(След поправката на вота на г-н Mitchell по този доклад, която отразява окончателната редакция на текста, неговото устно обяснение на вота вече не е валидно)
Milan Gaľa (PPE-DE). – (SK) Г-н председател, искам да благодаря на колегата от комисията по култура и образование, г-н Graça Moura, за работата му по проекта на доклада, който подкрепих при гласуването. Той е свързан с документи, които вече сме разглеждали в Европейския парламент. Разширяването допринесе за езиковото многообразие на ЕС. Днес ние говорим 23 езика и повече от 60 диалекта в региони или групи.
Глобализацията и емиграцията допринасят за широката палитра от езици, използвани ежедневно от европейците. Затова езиковото многообразие несъмнено е една от най-характерните черти на Европейския съюз, която засяга социалния, културен и професионален живот на неговите граждани, както и икономическите и политическите дейности на държавите-членки. Считам, че Съобщението на Комисията в тази област е изключително важно. Съгласен съм с докладчика, че езиковата и културна разнородност на ЕС представлява огромно конкурентно преимущество и че ние очевидно трябва да подкрепяме програми за изучаване на езици и обмен в образователната и културната сфера.
Michl Ebner (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, относно доклада на Graça Moura трябва да кажа, че колегата е свършил отлична работа. Исках само да поставя един процедурен въпрос относно тази система – г-жа Muscardini вече повдигна въпроса днес – надявам се да предадете нашите искания да не бъде възможно да се подлагат на гласуване два фактически еднакви доклада, като по този начин се накаже докладчикът. Това се случи с мен и определено е нещо, които не бих пожелал.
Именно по тази причина искам да подчертая още веднъж много положителната работа, свършена от нашия колега, г-н Graça Moura, независимо че другата резолюция, за която също гласувах, беше приета впоследствие. Моят вот не беше отрицание на доклада Graça Moura; точно обратното.
Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, първо искам да благодаря на г-н Graça Moura за отличната му работа. Той се е посветил с цялото си сърце на въпросите на езика и е абсолютно вярно, че езикът е основно право. Езикът е в основата на идентичността на човека и затова ние в Европейския съюз трябва да полагаме грижи за многоезичието.
Ние обаче гласувахме за алтернативна резолюция, която предпочитаме пред първоначалния доклад. Аз самият участвах в изготвянето на алтернативната резолюция и може би е уместно да кажа защо се заехме да изготвяме алтернатива на похвалният труд на г-н Graça Moura. Причината е, че ние искаме по-конкретно да гарантираме статута на езиците на малцинствата.
Както казват, ние в Европа сме толкова силни, колкото е най-слабото ни звено – а това са хората, които са най-зле в нашето общество. Ето защо трябва да гарантираме, че малцинствените групи, например Sami в моята страна, Финландия, ще запазят правото да използват майчиния си език и да получават основни услуги на своя собствен език. Ние трябва да поемем отговорност за тях, така както и за всички други местни народи. По тази причина е много важно Европейският съюз да изпълни културния си дълг и да осигури жизнеспособност на всички езици, включително тези на малцинствата.
Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-н председател, въпреки че приетата накрая алтернативна резолюция за многоезичието в Европа бе много по-добра от представения ни първоначален текст, аз все пак гласувах против нея след известен размисъл; в края на краищата и двете резолюции – и приетата, и първоначалната – призовават за основаване на европейска агенция за езиково многообразие. И макар това наистина да звучи добре и аз бих застанал зад него по принцип, продължавайки да чета, виждам, например, че неевропейските имигранти се насърчават да продължават да използват майчиния си език тук, че Европейският парламент дори призовава майчините езици на чуждите малцинства, или на малцинства с произход от чужбина, да бъдат включени в училищните програми и държавите-членки не само да насърчават използването на родните езици, но и по-конкретно да насърчават използването на основния език на имигрантите. Съжалявам, но това е лудост. Това ще доведе до обратното на адаптация и асимилация. Това е точно обратното на онова, което всъщност се изисква във всички европейски държави.
Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, аз също гласувах против доклада за многоезичието. Въпреки че оставам убеден поддръжник на многоезичието, и първоначалният доклад, и изменената версия, която всъщност бе приета, предлагат редица идеи, които са проблематични, ако следва да бъдат приложени на практика. Например докладът се стреми да насърчи имигрантите да продължат да използват родните си езици – нещо, което само по себе си е проблем в много държави-членки, защото те не успяват да научат в задоволителна степен езика на приемащата страна, с всички съответни последици.
Друг потенциален проблем е начинът, по който докладът разглежда държавите-членки, в които има повече от един официален език. Разбира се, трябва да се вземат предвид конкретни ситуации, например Белгия, където всеки регион, с изключение на Брюксел, е официално едноезичен. Във Фландрия сме изправени пред проблема с голям брой френскоговорящи имигранти, които отказват да се адаптират към нидерландско говорещата Фландрия, и не работа на Европа да се намесва там и да обещава всякакви несъществуващи права.
Mario Borghezio (UEN). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, споделям много от резервите, изразени в този доклад относно насърчаването от страна на Европейския съюз на продължаването и развитието на езиците по произход – макар че общата философия на докладите заслужава внимание и подкрепа – и то защото днес, пред лицето на тези законно повдигнати въпроси, ние се натъкваме на още по-голям риск, а той е да видим отмирането на европейските езици в резултат на това, че сме принудени, в този Парламент и другаде, да използваме стандартизиран говорим и писмен английски. Това е много сериозен риск, на който трябва да се обърне внимание.
Не бива да забравяме правата на местните езици. Националните езици отмират: те срещат трудности при изразяването, но местните езици изчезват по наистина срамен начин, а те трябва да бъдат защитавани, както е случая в Италия с федералистката реформа, която се опитваме да предложим и реализираме.
Прави ли Европейският съюз всичко необходимо, за да защити местните езици? Чухме г-жа Lo Curto да говори преди малко. Определено би било хубаво да я чуем да говори понякога на красивия сардински, тъй като съм сигурен, че го знае. Аз бих искал да говоря понякога на пиемонтски, но в библиотеката на нашия Парламент няма културни документи, списания и т.н., свързани с езици на културна идентичност или местни езици.
Затова, преди Европа да се тревожи за опазването си от стандартизацията на езици на трети страни, тя следва да се тревожи за нашите малцинства и нашите местни езици.
Eleonora Lo Curto (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, г-н Borghezio, аз съм сицилианка, а Сицилия е люлка и земя на велика цивилизация и велика история, и се надяваме, че ще успее да изкове бъдеще за себе си, започващо с независимост, затова мога само да се съглася с необходимостта да се обърне по-голямо внимание на майчините езици, които трябва да се учим да говорим все повече и повече, и преди всичко следва да се научим да ги предаваме на децата си.
Преди всичко си представям картина на историята на емиграцията в Италия, а мисля и в други страни, която днес води до това, и има опасност да доведе до това новите поколения сицилианци – като венецианците, сардинците и безброй други, които са преминали през този процес в миналото – да не помнят и вече да не могат да говорят съответно сицилиански, венециански и сардински.
Като опит да видим превръщането и на този голям институционален театър на Европа в люлка на такова разнообразие и самостоятелни идентичности, за каквито се надявам в Европа на регионите, която ще се научим да честваме в бъдеще, аз призовавам, г-н председател, повече и повече хора да стават известни и чрез използването на нашите езици.
Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, аз се въздържах по отношение на този доклад по две причини, макар че към напълно съгласна със заглавието „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“.
Днес ни бе казано, че в доклада се засягат „някои националистически спорове, които се водят в Испания“. Много се съмнявам, че е уместно да се използва разискване за многоезичието и за насърчаването на езиковите познания като някакво прикритие или заместител, или средство за политически пазарлък във връзка с различни вътрешни въпроси във всички държави-членки, а изглежда, че това се случва по отношение на част от разискването по въпроса в комисията и тук.
Не нападам което и да е от правата на изказалите се в подкрепа на езиците на малцинствата. Всъщност, аз съм изцяло в тяхна защита и наистина мисля, че трябва да зачитаме правото на нашите граждани в ЕС, чиито пръв език е малцинствен. Трябва да има място за тези езици в Европейския парламент, но не задължително като официални работни езици, особено ако тези граждани владеят също така добре английски – както е в нашия случай. Участието във важни разисквания в пленарна сесия и в комисиите, например, на малцинствен език, като след това трябва да има превод от и на повече от 20 други езика, компрометира самото предназначение на демократичното разискване поради загубата на нюанси в превода, а може би дори недоразумения. Нашият демократичен мандат тук е да убедим колкото е възможно повече хора в нашата гледна точка, а трудността да намерим достатъчен брой преводачи с подходяща квалификация е съвсем друг въпрос. Поради тези две причини се въздържах.
Michl Ebner (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам да кажа, че гласувах „за“ доклада на г-н van Nistelrooij, но бих искал също така да използвам тази възможност, заради малкото останали зрители, да кажа, че вместо да продължават да обикалят Европейския съюз и избирателните си райони и да говорят против Съюза, онези членове на Парламента, които днес така енергично критикуваха Европейския съюз и процедурите му, трябваше да предоставят много по-обективна информация, с което несъмнено да създадат съвсем друга атмосфера.
По отношение на доклада van Nistelrooij – политиката на сближаване беше замислена именно в тази насока, за създаване на солидарност и сътрудничество и, преди всичко, в това време на криза, считам, че европейските региони – не само нациите, а и регионите – трябва да си сътрудничат, да укрепят позициите си и да подобрят качеството на живота на своите жители. Именно поради тази причина докладът van Nistelrooij заслужаваше моят глас „за“.
Румяна Желева (PPE-DE). - Гласувах в подкрепа на доклада за териториалното сближаване, защото съм убедена, че тази концепция следва да се развива и прилага като хоризонтален принцип, който подкрепя всички политики и действия на Общността.
По време на дебата по политиката за сближаване днес ние призовахме за съществено укрепване през следващия програмен период на прякото участие на регионалните и местните органи в планирането и изпълнението на съответните програми. Политиките на Европейския съюз, и по-специално политиката на сближаване, превърнаха управлението от една често централизирана система във все по интегрирана система на много равнища.
Ето защо смятам, че е наложително да се насърчава в държавите-членки установяването на система на териториално управление, основана на интегриран подход „отдолу-нагоре", и която позволява по-активно гражданско участие. Призовавам държавите-членки да започнат да обмислят как по-добре да консолидират и подкрепят концепцията за териториално сближаване в своите национални програми и политики.
В този контекст считам, че основните принципи на координираното развитие и партньорство между градските и селските райони са от особено важно значение и трябва да бъдат стриктно съблюдавани.
Маруся Иванова Любчева (PSE). - Подкрепих доклада за териториалната кохезия с разбирането, че това е политика от изключителна важност за всички региони на Европейския съюз.
Средствата по кохезионните фондове, съвместно с националните средства, могат да превърнат и най-изостаналите райони в добре развити и да ги изравнят с развитите. За моята страна, България, това е от изключително важно значение. Важно е при планирането да се прави справедливо разпределение на всички средства, да се прилага принципът на кохезионност във всички приоритетни политики на Европейския съюз.
Отчитайки всички фактори, които оказват влияние върху балансираното регионално и социално развитие, трябва да намерим най-точните механизми, за да дадем възможност на някои от новите страни членки с по-нисък стандарт да догонят останалите.
Нуждаем се от ясни критерии при планирането, за да не се допусне ощетяването на нито една страна, защото именно при планирането се допускат неадекватни и неефективни разпределения, които рефлектират върху качеството на живота на гражданите впоследствие.
Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, искам да поздравя г-н van Nistelrooij за доклада му. По-специално, искам да подкрепя параграф 42, който призовава за установяването на реални партньорства между всички страни, участващи в регионалното и местното развитие на равнище ЕС, на национално, регионално и местно равнище.
За да бъде постигнато териториално сближаване, това е необходима предпоставка. Участието на местните групи за развитие и НПО в реализирането на регионално развитие и териториално сближаване е показвало неведнъж, че добавя реална икономическа и социална стойност. Предвид това, че не постигаме териториално сближаване между нашите региони, от решаващо значение е да установяваме и популяризираме такива партньорства.
Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, искам да подкрепя параграф 22, който – както доклада van Nistelrooij – призовава държавите-членки да укрепят принципа на партньорство в своите програми за текущия период и в съответствие с член 11 от Общия регламент относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд.
Ние в Парламента пишем регламентите, но от държавите-членки зависи да ги изпълнят, а Комисията трябва да следи за прилагането им. Един неотдавнашен доклад за участието на НПО и други в развитието, реализирането и мониторинга на структурните фондове в новите държави-членки беше озаглавен „Илюзията на включването“ и мисля, че заглавието казва всичко. Държавите-членки и Комисията не поемат своите отговорности. Ние в Парламента трябва да продължим да настояваме да го направят.
Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Аз гласувах в подкрепа на набора от доклади на колеги, които критикуват пречките пред изпълнението на политиката на сближаване. Бих искала, по-конкретно, да говоря за доклада Krehl. Искам да добавя към днешната дискусия, че колегите забравиха да споменат, че одобрихме пакет за възстановяване преди две седмици. Това беше пакетът, за който се съгласиха чешкото председателство и Комисията. Под натиск от Европейския парламент, Комисията изготви също проект за ясни предложения за опростяване на администрацията, и по-конкретно въведе ясна степен на гъвкавост, която сега ще позволи на всеки, който изтегля пари от структурните фондове, да прехвърля ресурси между програмите и дори да използва тези ресурси за покриване на заеми, което е особено важно за новите държави-членки. Следващият доклад от този пакет, който се отнася до микрокредитите, подкрепя това още повече, разбира се. Съжалявам само, че все още нямаме ясни насоки за хармонизиране на правилата за използване на микрокредити, което би било особено полезно за дребните предприемачи и местните власти.
Marian Harkin (ALDE). - (EN) Г-н председател, аз специално подкрепям този доклад, упоменаването на кредитни съюзи и приноса им за предоставяне на микрокредити. Що се отнася до организациите с нестопанска цел, кредитните съюзи играят уникална роля в предоставянето на микрокредити на мнозина, които не биха получили кредит от много от останалите финансови институции. Знам, че кредитните съюзи не са силни във всички европейски държави, но са силни в много от тях, с резерви, надвишаващи 40 милиарда EUR. В целия свят кредитните съюзи разполагат с резерви, надвишаващи 1,1 трилиона USD, и повече от 180 милиона членове.
Във време, когато много хора губят доверие в банковите институции, финансовите институции с нестопанска цел са една обещаваща алтернатива и те се нуждаят от нашата подкрепа. По-специално, необходимо е те да бъдат включени в програмата JASMINE, за да могат като доставчици на микрофинансиране да имат достъп до услугите в подкрепа на предприятията като наставничество, обучение, консултиране, финансово обучение, и т.н.
И накрая, едно пояснение по доклада Muscardini: мисля, че гласувахме и приехме изменение 1, в което терминът „сексуални и репродуктивни права“ беше изменен на „сексуално и репродуктивно здраве“. В този контекст не съм сигурен дали съм съгласен с ирландските колеги, които говориха преди по този въпрос.
Председател. - Г-н Kamall, както виждате, Вие сте единственият, който остана в залата!
Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, позволете да започна като благодаря на Вас и на всички преводачи за търпението по време на тази много дълга серия от обяснения на вот.
Мисля, че има консенсус в Парламента относно качествата на микрокредитите: това е един от онези въпроси, по които левите и десните в Парламента могат да се съгласят.
На този етап, нека отдам дължимото на две конкретни организации. Едната е Opportunity International, която се ръководи от бивш гуверньор на централна банка на една африканска държава и внася професионален подход към микрокредитите, където понякога, за съжаление, липсва такъв. Другата организация, с отличен уебсайт – www.kiva.org – позволява на хората да заемат поотделно една малка сума от 25 USD и тя се събира с други в по-големи микрозаеми за предприемачи по цял свят, особено в развиващите се страни, което им позволява да създават материални блага и работни места в техните местни общности.
Искам да подчертая нещо и то е, че трябва да сме сигурни, че местното и националното управление или управлението на ЕС няма да измести малките общностни и частни микрокредитиращи субекти. Имам такива случаи в моя избирателен район в Лондон, където общностни организации бяха изместени от местното управление.
Като цяло обаче, мисля, че можем да се съгласим, че микрокредитът е чудесно нещо, което може да помогне на предприемачите в по-бедните страни.
Bogusław Liberadzki (PSE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах „за“ приемането на доклада относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумението между Европейската общност и правителството на Непал относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги.
Съгласен съм с предложението на докладчика за сключване на това Споразумение.
Мисля, че измененията, засягащи клаузата за обозначаване, данъчното облагане на авиационното гориво и ценообразуването, са основателни в сравнение със съществуващите двустранни споразумения.
Надявам се, че уповаването на взаимно доверие в системите на другата страна ще благоприятства реализирането на споразумението.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Гласувах „за“ доклада на г-н Costa относно споразумението между ЕО и Непал относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги.
Съгласен съм с докладчика, че тарифите, начислявани от въздушните превозвачи, определени от Непал за извършване на превози на пътници и стоки изцяло в рамките на територията на Европейската общност, следва да се уреждат от законодателството на Европейската общност. Изцяло подкрепям данъчното облагане на авиационното гориво за операции в рамките на територията на Общността.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“ доклада на г-жа Geringer de Oedenberg относно колесните селскостопански и горски трактори.
Всъщност, аз съм съгласен с предложението на Комисията за кодификация на действащите законодателни текстове, включително техническите адаптации.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“ доклада на г-жа Geringer de Oedenberg относно режима на Общността за митнически освобождавания.
Съгласен съм с предложението за кодификация на действащото законодателство, за да се осигури подходящо опростяване и ясно изготвяне на законодателството на Общността.
Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Предвид нарастващата сложност на финансовите пазари и по-специално финансовата криза, това оптимизирано събиране на статистическа информация е необходимо. Надеждността и навременността на данните трябва да бъдат крайъгълните камъни на измененото законодателство. Вашият докладчик възприема виждането, че навременното събиране на статистическа информация е от решаващо значение. Затова Европейската система на централните банки и Европейската статистическа система трябва, ако е необходимо, да събират информация ежемесечно. Това може да повиши качеството на статистиката и да оптимизира полезността й, особено по отношение на мониторинга на сектора за финансови услуги. Съгласен съм с предложението на Европейската централна банка за частично изменение на регламента на Съвета относно събирането на статистическа информация от Европейската система на централните банки, насочено към засилване на ефективността на събирането на тези данни. Освен това действащият регламент по този начин ще бъде адаптиран към тенденциите на финансовите пазари.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Искам да се въздържа по доклада на г-жа Pietikäinen относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка. Всъщност аз съм съгласен само отчасти с въпросния доклад, защото считам, че има определени критични точки, които не ми позволяват да изразя изцяло положително мнение по него.
- Доклад: Alexander Graf Lambsdorff (A6-0132/2009)
Philip Claeys (NI) , в писмена форма. – (NL) Гласувах против доклада на г-н Lambsdorff, защото от него не става ясно дали за държавите-членки на ЕС няма да е най-добре да се разграничат от Съвета на ООН по правата на човека, ако бъдат запазени определени неприемливи пасажи в заключителния документ на Конференцията за преглед на изпълнението на договореностите от Дърбан. Трябва да се каже веднъж завинаги, че Европа не се нуждае от уроци по човешки права от ислямски теокрации и други (полу-)диктаторски режими.
Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Независимо че приветствам по-голямата част от доклада на г-н Lambsdorff относно приоритетите на Европейския съюз във връзка с 64-ата сесия на Общото събрание на ООН, имам проблем с призива му на този етап за отделно място на Европейския съюз в Съвета за сигурност на ООН. Аз съм за реформиране на Съвета за сигурност, за да бъдат признати новите глобални политически реалности – Япония, Германия, Индия и Бразилия могат да бъдат добри примери за кандидати, и би било несправедливо да се изключи представителство от Африка. Но желание или несъгласие за подкрепа за отделно място на ЕС следва да се прояви в края на процес на преговори – дори да е логично – а не в началото. На това основание считам за уместно да се въздържа по този доклад.
Neena Gill (PSE), в писмена форма. – (EN) Г-н председател, аз се въздържах по този доклад, тъй като считам, че ООН има належаща нужда от преглед и реформа. Няма много смисъл да се разглежда място в Съвета за сигурност за ЕС, ако цялата система за представителство е под въпрос.
По-специално, къде е представителството на Азия в Съвета за сигурност? Понастоящем този континент се представлява само от Китай, недемократична страна с отблъскващо досие по отношение на човешките права. Къде е призивът за място за Индия, чието население бързо доближава това на Китай и чиято политическа, икономическа и стратегическа сила е от регионално и глобално значение?
Преди да мислим за гласа на ЕС в ООН, трябва да помислим как съществуващата ООН може да бъде променена, за да стане по-добра. Правилното представяне в Съвета за сигурност на най-голямата демокрация в света би представлявало голяма стъпка в правилна посока.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Принципът „една държава, един глас“ е един от основоположните камъни на сътрудничеството в Организацията на обединените нации и трябва да остане такъв. Затова според нас трябва да се съжалява, че Европейският съюз се стреми към отделно място за ЕС в Съвета за сигурност на ООН в бъдеще. Излишно е да се казва, че шведската външна политика е различна от полската външна политика, която е различна от гръцката външна политика. От друга страна, държавите с еднакво мислене могат да се обединят, ако искат.
Докладът, обаче, съдържа няколко положителни елементи, особено що се отнася до призиви за зачитане на правата на човека и международното хуманитарно право. Според нас тези формулировки са толкова важни, че решихме да подкрепим доклада, въпреки недостатъците му в други аспекти.
Richard Howitt (PSE), в писмена форма. – (EN) Членовете на Европейския парламент от Лейбъристката партия подкрепят изцяло работата на Общото събрание на ООН и положителната роля, която тя трябва да изиграе за мирно и положително международно сътрудничество. По-конкретно, ние подкрепяме в тази резолюция съсредоточаването върху засиленото положително сътрудничество в областта на човешките права, положителното реформиране на ООН, неразпространението на ядрено оръжие и постигането на Целите на хилядолетието за развитие.
Ние гласувахме да се въздържим по тази резолюция, тъй като, независимо че поддържаме много от точките в нея, не можем да подкрепим призива в резолюцията да има отделно място за Европейския съюз в Съвета за сигурност на ООН. В Хартата на ООН няма разпоредба за регионално място в Съвета за сигурност. Европа не е държава-членка на ООН и, съгласно Хартата на ООН, само държави могат да бъдат членове на ООН.
Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът на г-н Lambsdorff дава важен принос към участието на Европейския съюз в работата и трансформирането на ООН. Аз се радвам да го подкрепя.
Препоръките, заложени в доклада, потвърждават постоянната загриженост на повечето държави-членки на ЕС по отношение на главните въпроси на световната политика, като същевременно убедително повтарят теми, които представляват интерес за Румъния и групата PPE-DE.
Например основните ценности на ЕС изискват от нас да придаваме особено значение на принципа „Отговорност за защита“. Освен това моята партия и другите членове на групата PPE-DE считат правата на човека за един от крайъгълните камъни на нашата дейност в сферата на външната политика и ключов канал за изразяване на нашите виждания на световно ниво. Аз съм доволен, че тези препоръки засягат широко тази загриженост. За да бъде консолидиран напредъкът, постигнат в тези области, ние трябва да подкрепяме също така човешката сигурност, не само от икономическа и социална гледна точка, но и „твърдата“ сигурност.
И не на последно място, правилното функциониране на тази организация е важно за всички нас, които искаме да видим един настоятелен, ефективен, многостранен механизъм, чийто действия подкрепят тези ценности.
Като засягат тези теми и други, които представляват интерес за гражданите на Европа, докладът и препоръките на г-н Lambsdorff отбелязват крачка напред, затова аз гласувам „за“.
Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах „за“ доклада на Alexander Graf Lambsdorff с предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно приоритетите на Европейския съюз във връзка с 64-ата сесия на Общото събрание на ООН. Европейският съюз трябва да действа единно, за да влияе на решенията и ангажиментите, които ще бъдат поети през септември 2009 г., по време на Общото събрание на ООН.
Като член на комисията по развитие, аз бих искал да подчертая значението на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие. Европейският съюз трябва да поеме водеща роля в ООН, за да осигури спазването на нашите обещания към развиващите се страни, които всъщност страдат най-много от сегашната икономическа криза, тъй като, за съжаление, в момента нашите действия изостават от обещанията ни.
Кризата несъмнено засегна почти всички страни, обаче, особено в трудни времена като сега, всички развити страни трябва да действат заедно и да гледат по-далече от тесните национални интереси, тъй като животът на милиони хора буквално зависи от нашите действия и нашето поведение в бъдеще.
Последствията от игнорирането на проблемите сега могат да бъдат катастрофални, нещо повече, възможно е да не можем да ги решим изобщо в бъдеще.
Kathy Sinnott (IND/DEM), в писмена форма. – (EN) Аз исках да гласувам „за“ този доклад относно приоритетите на ООН за 64-ата сесия на Общото събрание на ООН, защото много от приоритетите заслужават и трябва да бъдат подкрепяни и дори насърчавани. За съжаление, колегите включиха „сексуални и репродуктивни права“ в списъка на приоритетите, а аз не мога и никога няма да одобря убийството на други човешки същества, в случая – неродени бебета.
Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Макар че подкрепям усилията за координирана позиция в ООН на западните демокрации и отдавна привеждам доводи в полза на институционалната реформа на структурите на ООН, аз не приемам, че ЕС трябва да действа от наше име. При никакви обстоятелства отделните членове на ООН, а още по-малко членове на Съвета за сигурност, не бива да допускат узурпиране от страна на ЕС на правото им да излагат свое собствено виждане. Аз отхвърлям целта за „място на ЕС в Съвета за сигурност“. Затова по принцип – и без по никакъв начин да отхвърлям инициативите на ООН като Целите на хилядолетието за развитие или концепцията за „Правото на защита“ – аз се въздържам по доклада.
John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Един от най-трудните проблеми пред Европейския съюз е този за незаконната или неправомерната имиграция. Винаги съм вярвал, че решения могат да се предложат, само ако страните се възприемат една друга като партньори. Съсредоточаването върху съдбата на мигрантите, които преминават през Средиземно море, Европа и държавите от Северна Африка (Магреба), трябва да бъде в единство. Малта от 70-те години на XX век насам постоянно води кампания за такъв подход, но по онова време повечето от европейските лидери не притежаваха необходимата прозорливост. Сега, след като сме изправени пред масова миграция в библейски мащаби, Европа изведнъж се събуди за реалността.
Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“ доклада на г-жа Martens.
В светлината на съвместната стратегия, приета през 2007 г., която предложи въвеждането на по-двустранен подход, който да постави ЕС и Африка в по-равностойни позиции, аз съм съгласен със значението на такава стратегия. Целта й е диалогът и сътрудничеството да „надскочат“ развитието, Африка и институциите чрез по-широко сътрудничество между ЕС и Африка и международните структури и в многостранните преговори по въпроси като правата на човека и изменението на климата.
Съгласен съм, че Европейският съюз и Африка трябва да работят, за да направят международните институции, като Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация, по-демократични и представителни, с което да осигурят упражняване на по-голямо влияние от страна на Африка, съответстващо на нейните размери.
Докладът очертава четири области, в които ефективните резултати са особено важни за успеха на съвместната стратегия: мир и сигурност, управление в най-широк смисъл, търговски въпроси, регионални икономически общности и изнасяне на капитали, и ключови въпроси на развитието, като здравеопазване и образование.
Подкрепям също искането за конкретен финансов инструмент за реализиране на съвместната стратегия, централизиране на всички съществуващи източници на финансиране по ясен, предвидим и програмируем начин.
Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) Аз гласувах „против“ доклада на г-жа Martens, въпреки че съдържа много разумни и приемливи елементи, и е един относително балансиран доклад. Печално е обаче, че доклад за партньорството между ЕС и Африка не споменава и дума за проблемите на незаконната имиграция – проблем, който е толкова належащ и за Европа, и за Африка, който води до изтичане на мозъци от Африка и предизвиква толкова много социални проблеми в Европа. Освен това този доклад разкрива известна степен на наивитет, като призовава европейската схема за „синя карта“ да обезсърчава отлива на африканци от сектори, в които те са необходими на Африка. В доклада не се казва нищо как да се постигне това в действителност.
Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах „за“ доклада Martens относно „Една година след Лисабон: партньорството Африка–ЕС в действие“, тъй като повтаря отново необходимостта от укрепване на връзките между Европейския съюз и Африка, особено в сегашния контекст на глобална икономическа нестабилност.
Искам да подчертая, че провеждането на срещата на високо равнище ЕС-Африка в Лисабон през 2007 г. беше главно в резултат на работата, свършена от португалското председателство на Съвета на Европейския съюз. Предстои ни обаче да извървим още дълъг път за развитие на съвместната стратегия, очертана тогава, особено в сферите на мира, сигурността, управлението, правата на човека, регионалната интеграция, здравеопазването и образованието.
Необходимо е Европейският съюз да създаде специфичен финансов инструмент за реализиране на съвместната стратегия и за значително ангажиране на гражданското общество.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Докладчикът обрисува една по същество точна картина на многото предизвикателства на Африка. Несъмнено тя е точна и в описанието на това колко важно е да се вземат предвид и международните усилия, и международното сътрудничество в борбата срещу бедността, липсата на здравни грижи и последствията от глобалния икономически спад.
Докладчикът обаче навлиза в подробна пропаганда в полза на Европейския парламент и по-голямата му роля в отношенията между Африка и ЕС. Предлага се, например, без обективни аргументи, Председателят на Европейския парламент да бъде допуснат да присъства на срещите между представителите на африкански правителства и Европейската комисия и/или Съвета. Освен това докладчикът би искал Европейският парламент да поеме по-голяма отговорност по отношение на структурата и функционирането на Европейския фонд за развитие. Считаме, че едно такова развитие на нещата би било изключително неблагоприятно Затова гласувахме „против“ доклада като цяло.
David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз подкрепям този доклад, който разглежда ефективността на партньорството между ЕС и Африка. Докладът отбелязва, че е предоставено много малко ново финансиране за реализиране на съвместната стратегия и призовава за създаване на конкретен финансов инструмент, централизиращ всички съществуващи източници на финансиране по ясен, предвидим и програмируем начин.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „против“ доклада на г-жа Martens относно партньорството между Африка и ЕС.
Всъщност, аз не съм съгласен с възприетия подход, който често се оказва неподходящ да задоволи потребностите на африканската страна, включително по отношение и на институциите, и на частния сектор. Нещо повече, в това отношение са необходими повече усилия и от африканската страна, за да се осигури действителното ангажиране на широк спектър от гражданското общество в изпълнението на споразуменията за партньорство.
Реализираната стратегия за партньорство досега е дала само скромни резултати, които остават доста под очакванията и зададените цели. Тъй като първият план за действие завършва през 2010 г., не мисля, че ще бъде възможно тези цели да бъдат постигнати. Повтарям, че съм против доклада, на това основание.
Geoffrey Van Orden (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Доброто управление е от централно значение за икономическия напредък и благополучието на Африка, и трябва да бъде пръв приоритет. Жалко е, че в този доклад му се обръща толкова малко внимание и се подхожда към него по начин, който показва прекомерна чувствителност спрямо африканските режими. Не се споменава фактът, че повечето африкански правителства мълчаливо или открито подкрепят режима на Мугабе в Зимбабве, при цялото опустошение, което този режим донесе на народа на Зимбабве. А ние не бива да се опитваме да налагаме шаблона на институционалната структура на ЕС върху друг континент, без да се замисляме доколко тази структура е подходяща за Европа, да не говорим за Африка.
Frank Vanhecke (NI), в писмена форма. – (NL) Продължава да е забележителен факт, че ние в тази институция сме се вкопчили в лисабонската илюзия каквото и да става. Като се замислим, той не е толкова забележителен, тъй като е идеална илюстрация за начина, по който европейската бюрокрация подхожда към законността, правото на опозиция и зачитане на свободния избор на нашите електорати.
Лисабон, в края на краищата, е юридически мъртъв след референдума в Ирландия. Защо просто да не зачетем това?
В основни линии, аз се питам дали всъщност е необходимо сега да инвестираме още 55 млн. EUR, за да подкрепим институциите на Африканския съюз. Тези институции рядко проявяват някаква критика по отношение на кървавите диктатори, които са включени в тях. Питам се също как напълно обоснованият коментар, че „синята карта“ е опасен инструмент за по-нататъшно изтичане на мозъци към Европа, съответства на позициите, възприети другаде. Освен това този доклад никъде дори не споменава въпроса за незаконната имиграция. Може би това е област, в която би било по-добре да инвестираме тези 55 млн. EUR.
Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“ доклада на г-н Hutchinson и подкрепям изцяло искането Комисията да продължи да обвързва своята подкрепа в сферата на здравеопазването и образованието, и по-специално в областта на основното здравно обслужване и началното образование, с постигнатите резултати, и за подобряване на предвидимостта на бюджетната подкрепа чрез въвеждане на договори във връзка с Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР).
Съгласен съм също, че е важно да се разшири обхватът на принципите, залегнали в основата на тези договори, до по-голям брой държави, като се има предвид, че основната цел на договор във връзка с ЦХР е да помогне за повишаване на ефективността на помощта и ускоряване на темповете на напредъка за постигане на ЦХР в страните, които имат най-голяма потребност от тях.
Считам също, че е жизнено важно Комисията да определя своята бюджетна подкрепа в зависимост от постигнатите резултати по отношение на доброто управление и прозрачността, както и зачитането на правата на човека, по-конкретно на най-бедните и маргинализираните лица, като хората с увреждания, малцинствените групи, жените и децата, и да следи за това бюджетната помощ да не се разходва за други сектори извън изрично упоменатите в договора за ЦХР.
David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който цели сключването на договори във връзка с Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) между ЕС и определени държави. Подкрепям финансовата прозрачност, препоръчвана от доклада, и стабилността, която договорите за подпомагане ще осигурят на страните партньори за по-добро предварително планиране на бюджетите.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Искам да се въздържа по доклада на г-н Hutchinson относно договорите за ЦХР. Всъщност, аз съм съгласен само с някои от разгледаните въпроси и затова не мога да одобря изцяло въпросния текст.
Kathy Sinnott (IND/DEM), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз трябва да застане зад ЦХР с цялото си сърце, но аз гласувах против доклада относно ЦХР, защото отново колегите изразиха подкрепа за „сексуалните и репродуктивни права“ в доклада. Да се даде на децата шанс в живота е важна цел на хилядолетието за развитие.
Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние, социалдемократите, считаме, че е важно да се насърчават и изкуството, и културата в ЕС. Затова бихме искали да видим по-голям обмен на опит и сътрудничество между държавите-членки в тази област. Това е особено важно, за да се улесни обучението на студенти по изкуствата в друга държава-членка.
Ние обаче не считаме, че съдържанието на курсовете за обучение по изкуствата в държавите-членки следва да се определят на равнище ЕС. Такива решения следва да се вземат от самите държави-членки. Затова решихме да гласуваме „против“ доклада.
Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз гласувах „за“.
„Всички деца се раждат художници. Проблемът е да останеш художник, когато пораснеш.“ С тези думи Пабло Пикасо описва проблемите, свързани с художественото обучение. Въпреки че художественото образование понастоящем е задължителен предмет в много образователни системи, моделите на преподаване все още се различават значително в различните държави членки.
Развитието на новите информационни и комуникационни технологии благоприятства насърчаването на икономика, базирана на знания, в която интелектуалните способности и творчеството заемат видно място. В този контекст художественото образование се превърна във важен елемент за съхраняване на идентичността и за насърчаване на междукултурното и междурелигиозното разбирателство.
Художественото образование освен това предоставя на народите средство за развитие на необходимите човешки ресурси, посветени на успешното използване на богатството на културното им наследство. Към това се добавя и нарастващата необходимост от конкурентоспособност в множество области, което обяснява дадения от много образователни системи приоритет да се насърчава развитието на креативността чрез образователни програми, разработени с подходящи педагогически методи, които оказват силно въздействие върху последващата интеграция на учащите на работното място.
Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Изготвянето на съвместно предложение за съгласуване на художественото образование на европейско равнище е важно.
Художествената дейност обхваща овладяването на няколко области на компетентност, знания и материали, които отдавна са тясно свързани с напредъка в сферите на образованието и технологиите. В исторически план изкуствата са използвали най-напредналите технологии на своето време, а научните спорове са повлияли на много естетически теории. На свой ред практическият опит и определени художествени дисциплини също са повлияли на техническия напредък и по този начин са допринесли за човешкото знание и глобалните промени. Въпреки факта, че художественото творчество не може да бъде ограничено от приложението на строго научно и технологично знание, технологиите, независимо че не са създадени за тази цел, могат да бъдат полезни на изкуството, така както изкуството може да насърчи научните изследвания и усъвършенстването на технологиите, прилагано не само в художествената дейност. С други думи, художественото образование допринася за по-тесни и по-плодотворни отношения между образованието, културата, ИКТ и изкуствата през ХХІ век.
Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото съм съгласен, че трябва да има баланс между теоретичното обучение и въвеждането в практиката във всяка област, включително художественото обучение.
Докладът на г-жа Badia i Cutchet настоява, че преподаването на история на изкуството трябва да включва и срещи с творци и посещения на места, свързани с културата, за да се предизвика любопитство и да се провокира размисъл от страна на учащите. Надявам се, че европейските правителства и Европейската комисия ще приемат препоръките, направени в този доклад, и че много скоро ще видим подобрения.
Marie-Hélène Descamps (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Докладът по собствена инициатива, който ни беше представен днес и който има моята пълна подкрепа, отстоява идеята, че художественото образование и образованието в областта на културата, включително образованието в областта на езика на образите, е основен елемент от образователната система. Тези уроци всъщност помагат на индивидите да се еманципират и правят достъпа до културата по-демократичен. Затова, в съответствие с принципа на субсидиарността, резолюцията призовава за насърчаване на мобилността на преподаватели и учащи, за признаване на квалификациите на европейско равнище и за сътрудничество между държавите-членки в областта на художественото образование и образованието в областта на културата.
В доклада се подчертава и необходимостта от развитие в подготовката на учителите и другите участници (артисти и професионалисти), за да бъде привнесен художествен и културен елемент в цялото образование и да се осигури висок стандарт на преподаване. Освен това докладът подчертава съвсем правилно необходимостта да се използват информационните и комуникационните технологии за предоставяне на съвременно, качествено преподаване, в съответствие със стремежите на младите хора. В това отношение докладът се позовава на Europeana, европейската дигитална библиотека, която представлява истинска добавена стойност в този контекст.
Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) В какво се забърква сега Парламентът? В параграф 1 от доклада, например, чета, че художественото образование трябва да бъде задължителен елемент в програмите за обучение на всички училищни нива, за да се подкрепи демократизацията на достъпа до култура. Какви глупости и какво натрапничество! Нека държавите-членки сами да определят как искат да запълнят учебните си програми. Те са правили това съвсем компетентно през последните сто години и ще могат да продължат да го правят през следващия век, без да е необходимо да бъдат покровителствани от Европейския съюз или Европейския парламент.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Партията „June List“ счита, че въпросите на културата следва да бъдат в рамките на политическата компетентност на държавите-членки. Този доклад не е част от законодателната процедура и не представлява нищо повече от мнението на федералисткото мнозинство в Европейския парламент, че ЕС трябва да увеличи намесата си в културната сфера още повече.
Затова, ние гласувахме „против“ доклада като цяло.
Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN), в писмена форма. – (PL) Вярно е, че предмети по изкуството се преподават в училищата в цяла Европа. Вярно е също, че Европа, имам предвид обществото, се променя бързо, както и информационните и комуникационни технологии. Европа се сближава и образованието в областта на културата може да послужи на този процес не по-малко, например, отколкото общия пазар.
Това може да стане чрез обучение в областта на изкуството на всички етапи от образованието, чрез задълбочаване на теоретичните и практически знания за разнообразието на Европа и множеството й култури. Този обем знания е много голям и постоянно се увеличава. Но фактът, че предметите по изкуството се преподават по различен начин в различните страни, не позволява, например, обучение на един творец, чийто знания и потенциал да бъдат признати и използвани в друга държава-членка.
Тук възниква въпросът за координиране на политики и докладът на г-жа Badia i Cutchet предлага интересно решение, отворен метод на координация (ОМК) или, казано практически, взаимно изучаване на страните на базата на примерите на онези, които са успели да решат конкретен проблем по най-добрия начин. Затова този метод е почти изцяло в ръцете на държавите-членки.
Този подход е гъвкав и позволява координация на сложни въпроси и бърза реакция спрямо настоящите предизвикателства. Въпросът за художественото образование е сложен: креативността трябва да се стимулира чрез специален и индивидуализиран подход учител-учащ, трябва да се предават знания за непрекъснато развиващата се Европа и за творчески средства, и трябва да направи възможен пътят за неограничено професионално развитие. Рационалното и конструктивно разсъждаване върху художественото образование е инвестиция в бъдещето и идентичността на Европа, единна в многообразието.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз приветствам доклада на г-жа Badia i Cutchet относно художественото образование в Европейския съюз.
В тези дни, когато обществата ни стават все по-хетерогенни, мисля, че културата е от основно значение като средство за запазване на идентичността и същевременно подобряване на начина на съвместно съществуване на различните народи и култури.
Съгласен съм, че изкуството е проява на културата и помага за развитие на културното богатство на една страна, както и на обществото изобщо. Освен това художествената дейност може да бъде полезна за технологични проучвания и развитие, и на свой ред да бъде повлияна от тях.
Затова, предвид важността на предметите по изкуство, аз съм „за“ общоевропейската координация на преподаването им в образователните институции.
Carl Schlyter (Verts/ALE), в писмена форма. – (SV) Важно е, наред с другите неща, хората на изкуството да имат възможност да се движат свободно, да се насърчават средствата за некомерсиално изкуство и за по-нататъшно развитие на дигиталните библиотеки на Европа за запазване на нашето художествено наследство. Аз тълкувам параграф 9 относно същността и продължителността на художественото образование като желание за включване и на художественото образование в Процеса от Болоня и, предвид това, аз мога да гласувам в подкрепа на доклада.
Philip Claeys (NI) , в писмена форма. – (NL) Аз гласувах „против“ този доклад поради ужасното лицемерие на текста. ЕС отказва да обърне внимание на референдумите във Франция и Нидерландия за Конституция на Европа и в Ирландия за Договора от Лисабон, и докладът пак не оплаква този факт. Напротив, в параграф 5 от доклада се казва, по особено покровителствен и обиден начин, че отрицателният вот от страна на жените се дължи на липсата на ангажираност на Европа.
Препратките към така наречения „План Д“ на Комисията също са съвсем не на място, тъй като в повечето държави-членки „План Б“ беше сведен до диалог на хората със сходни мнения, които определено не бяха заинтересовани да вземат предвид критичните гласове. Този доклад трябва да критикува подобни злоупотреби, вместо мълчаливо да ги одобрява.
Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) Аз гласувах с пълно убеждение против този федералистки и арогантен доклад. Каква арогантност да се твърди, като в съображение Б, че хората, които са гласували против Конституцията на Европа, са онези, които имат неправилно разбиране за Европа. Това е очевидно невярно. Именно онези граждани, които разбират твърде добре факта, че ЕС се стреми да подкопае последните остатъци от суверенитета на държавите-членки, са гласували против Конституцията на Европа. Каква арогантност да се твърди, че интеграцията достига само до добре образованите слоеве на населението. Докладчикът е ясен, обаче. Онези, които мислят „неправилно“, трябва да бъдат криминализирани или считани за идиоти. След това можем да говорим за активен диалог с гражданите.
Brigitte Douay (PSE), в писмена форма. – (FR) Аз подкрепих доклада на г-н Hegyi относно активния диалог с гражданите относно Европа. Такъв диалог е от съществено значение и този доклад подчертава дебело важността на действията на място. Наистина само чрез предприемане на реални действия близо до гражданите, като просто им говорим за Европа, те могат да получат по-ясна картина за това какво прави Европейският съюз за тях в ежедневието им.
Насърчаването на този диалог ще бъде от ключово значение по време на надпреварата за изборите през юни, особено в селските райони и сред най-евроскептично настроените групи, като младите хора и жените. Неотдавнашната междуинституционална политическа декларация, подписана от Парламента, Съвета и Европейската комисия „Да общуваме на тема Европа в партньорство“ е в същата насока. Можем да похвалим значението, което институциите придават на този диалог, и усилията, които възнамеряват да положат, за да се почувстват гражданите ангажирани в Европейския съюз.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме против този доклад, защото според нас натискът, който все още се оказва за приключване на процеса на ратификация на Договора от Лисабон, въпреки резултата от ирландския референдум, е неприемлив. Преди всичко, ако се спазваха правилата на сегашния договор и ако суверенното решения на ирландския народ беше зачетено, проектът на Договора от Лисабон следваше да бъде изоставен. Този доклад отново подкрепя една антидемократична позиция. Във връзка с това е неприемливо Европейският парламент да говори за увеличаване на „прозрачността на ЕС и участието на гражданите в процеса на вземане на решения“, след като мнозинството отхвърли провеждането на референдуми в собствените им страни за Договора от Лисабон именно защото се бояха от преобладаващото мнение на своите народи.
Жалко е също, че игнорират противоположните мнения на всички онези, които се чувстват измамени от процес на капиталистическа интеграция, която задълбочава неравенствата и увеличава бедността и безработицата – обратното на онова, което са обещали.
Дори няколкото положителни пункта в доклада изглеждат поставени в рамките на контекст, който цели да измами общественото мнение и гражданите чрез пропагандни кампании, вместо да осигури ефективно демократично участие и да доведе до промяна в политиката в отговор на разумните стремежи на индивидите и работниците.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Вие сте наистина непоправими. Вие вярвате, че ако европейските граждани са все по-скептично настроени спрямо Европейския съюз, то е поради липса на образование, поради невежество или дори глупост.
Мисля, че е съвсем обратното. Има хора, които печелят от отварянето на границите за всякакви движения на хора, стоки, капитал и т.н., а съществува и огромно мнозинство, което страда от последствията – безработица, несигурни работни места, намалена покупателна способност, загуба на идентичност – и което знае кой е виновен за това.
Вашата Европа е технокрация, управлявана от шепа неконтролирани и неконтролируеми олигархии: 27-те членове на Комисията и неколцината членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Това е технокрация, която обръща внимание на хилядите лобисти, които й влияят, но е изцяло глуха за отказа, изразен от гражданите, когато се осмелим да се консултираме с тях чрез референдум. Система, чиято политика проправи пътя и задълбочи сегашната финансова, икономическа и социална криза, и която подкопава националните мерки за предпазване или спасение.
Затова и аз като вас се надявам, че през юни европейските граждани ще излязат масово да гласуват и че ще използват този вот като референдум: за да ви кажат „не“.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Този доклад не е част от законодателната процедура и не е нищо повече от мнението на федералисткото мнозинство в Европейския парламент. Предложението настоява за завършване на процеса на ратификация на Договора от Лисабон.
Ние обаче считаме, че Договорът от Лисабон се провали на два пъти, последният път беше, когато народът на Ирландия гласува срещу него през 2008 г., но и преди това, когато гласоподавателите във Франция и Нидерландия гласуваха срещу практически същото предложение през 2005 г. Кога федералисткото мнозинство в Европейския парламент ще разбере, че желанието за създаване на Европейски съединени щати няма подкрепата на гласоподавателите?
В съображение Б на проектодоклада дори се казва следното: „когато хората имат неправилни разбирания за политиките на Европейския съюз или за Договорите, е по-вероятно да им се противопоставят“. Това показва равнодушието, арогантността и невежеството на федералистите спрямо гласоподаватели с политически ценности, които се различават от преобладаващите в този Европейски парламент, подкрепящ централизацията.
Затова ние гласувахме „против“ този доклад.
Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Общуването с гражданите и информирането им трябва да престане да бъде просто едно предписано, неефективно предложение. Гражданското общество трябва да се ангажира в области като: добро управление и демократизация, човешки права, развитие и борба срещу социалната изолация, опазване на околната среда и устойчиво развитие.
С оглед на глобалната финансова криза и постоянно повишаващото се равнище на потребителския дълг, активният диалог с гражданите на Европа означава, че европейските институции и гражданското общество трябва да положат усилия за повишаване на равнището на финансовата образованост на потребителите, особено по отношение на техните права и задължения, както и най-добрите практики в областта на спестяванията и заемите.
Освен това държавите-членки трябва да увеличат човешките и финансовите ресурси, определени за Европейската мрежа от потребителски центрове, за да се повиши осведомеността и да се гарантира прилагането на правата на потребителите в Европейския съюз.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Неотдавнашната кампания за налагането на енергоспестяващите крушки като задължителни, от което щяха да спечелят по-специално производителите, подчертава пропастта между Европейския съюз и неговите граждани. Как могат хората в Европа да чувстват някаква близост спрямо Европейски съюз, който повтаря референдумите, ако изобщо се провеждат такива, докато бъдат постигнати правилни резултати? Как могат австрийските граждани, например, да се идентифицират с ЕС, който доведе до това да бъдат залети от лавина транзитен трафик, наложи им санкции за провеждане на демократични избори и ги принуди да се откажат от неутралитета си и банковата тайна?
Европейският съюз бе създаден по икономически причини и това остава очевидно. Той не е творение на гражданите; той е творение на върхушката на ЕС, откъснат е от действителността и се придържа към мантрата на либерализацията и свободното движение на капитали. Ако не преразгледаме нашия начин на мислене и ако липсата на прозрачност и демократичност продължи, можем да приемаме декларация след декларация за намерения, но гражданите ще останат отчуждени от ЕС и чувството им на безпомощност пред него ще продължава да расте. Поради тази причина аз се въздържах да гласувам по този доклад.
Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN) , в писмена форма. – (PL) Диалогът с гражданите е важен и сложен въпрос, но той е нещо, което управляващите правителства трябва да овладеят добре. Това е същността на тяхната работа: диалог, завършващ с компромис. В този контекст изглежда, че предисторията на този доклад е донякъде противоречива. Той ни призовава да завършим процеса на ратификация на Договора от Лисабон колкото е възможно по-скоро, тъй като той е важно условие за диалог за Европа. Докладът твърди, че Договорът ще увеличи прозрачността и ще включи гражданите във вземането на решения. Може да остави впечатлението, че онези, които не харесват Договора, ще бъдат игнорирани и затова гласът им няма да бъде чут. Затова е трудно да се говори за диалог и компромис.
Идеята за „общоевропейско познание“ чрез изучаване на историята на Европа и европейската интеграция също е противоречива. Това ще се реализира от програма, договорена на равнището на Общността, приета доброволно от държавите-членки и заплатена от бюджета на Общността. Накратко, това е исторически компромис, който ще послужи като средство за изграждане на общи европейски ценности. Според мен не е необходимо да отиваме толкова далеч – историческият компромис е концепция, която най-малкото е неясна, ако такъв компромис изобщо е необходим. Освен това използването на историята като средство за постигане на някаква цел поражда съпротива, дори ако намеренията са искрени. Ключът към ефективния диалог е в настоящето, което така или иначе ни донесе достатъчно проблеми. Трябва да говорим! С други думи: „да“ на диалога и „не“ на доклада.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Искам да се въздържа по доклада на г-н Hegyi относно активния диалог с гражданите относно Европа.
Всъщност, въпреки че отчасти съм съгласен с предложения текст, аз съм на друго мнение по няколко пункта, които считам за важни. Затова не мога да одобря изцяло доклада.
Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Разискването по въпроса за диалога между Европейския съюз и неговите граждани е много необходимо. Как европейските граждани виждат Европа и какво е разбирането им за функциите на Общността – това е ключов въпрос. Хората приемат това, което знаят, но всичко отвъд хоризонта им поражда безпокойство. Примерите за ирландския референдум и предходните референдуми във Франция и Нидерландия показват, че не можем да се отнасяме с пренебрежение към вижданията на нашите граждани. Решенията не трябва да се вземат зад закрити врати, игнорирайки мнението на обществото. Nihil novi: нищо ново без общо съгласие.
Необходимо ни е да стигнем до по-бедните и по-необразовани граждани. Необходимо е да предадем ясно и кратко на обществеността на какво се основават действията ни, какво се стремим да постигнем, и по-конкретно – ползите от това за гражданите. Истинската интеграция не е възможна, ако нашите гласоподаватели не приемат изцяло действията на Европейския съюз.
Проучванията показват, че малко повече от 50 % от гражданите на ЕС са доволни от членството на тяхната страна в Общността. Това очевидно е различно в различните страни. Би било голям успех, ако тази цифра достигне 80 %.
Задължението за по-голямо приближаване на ЕС до неговите граждани е не само на институциите на ЕС като цяло, но според мен и на самите нас, членовете на Европейския парламент. Всяка година аз сам организирам стотици срещи с млади хора, фермери и бизнесмени. Нека научим нашите граждани да се възползват от изгодите, предлагани от ЕС. Изборите през юни ще бъдат първият тест за това колко ефективни сме били.
Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Докладът Hegyi относно насърчаването на диалога с гражданите на ЕС се базира на допускането, че скептичното отношение на хората към ЕС се дължи на факта, че им липсват подходящи знания. В доклада се предлагат различни мерки като обучение, Евронюз и създаване на музей на историята на ЕС. Тъй като тези действия приличат повече на пропаганда, отколкото на диалог, аз съм против тях. В един истински диалог мнението на гражданите се възприема като ценно.
Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Докладът Hegyi относно насърчаването на диалога с гражданите на ЕС се базира на допускането, че скептичното отношение на хората към ЕС се дължи на факта, че им липсват подходящи знания. В доклада се предлагат различни мерки като обучение, Евронюз и създаване на музей на историята на ЕС. Тъй като тези действия приличат повече на пропаганда, отколкото на диалог, аз съм против тях. В един истински диалог мнението на гражданите се възприема като ценно.
Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Докладчикът заявява, че активният диалог с гражданите на Европа не е добре развит. За съжаление, той е прав. Информацията за Европейския съюз често достига само до добре образованите и заможни граждани на Съюза, което поражда скептицизъм и антипатия сред останалите граждани на държавите на Европа. По тази причина съществен елемент от бъдещото развитие на Европейския съюз е европейското образование на нейните граждани.
Докладчикът се опитва да намери пътища към по-широки аудитории, което ще позволи да се разшири познанието на гражданите за ЕС. Той базира своя подход на следните прагматични и също така много популярни методи за достигане до възможно най-широка аудитория: въвеждане в училищата на едногодишно обучение относно ЕС от 1945 г. насам, създаване на телевизионен информационен канал подобен на американския CNN, и интернет сайтове във форма, която ще ги направи достъпни за младите хора.
Съгласен съм и подкрепям значението на информационна кампания за ЕС като метод за повишаване на осведомеността на обществото, и също така мисля, че идеите на докладчика за реализирането й са много добри.
Marie-Arlette Carlotti (PSE), в писмена форма. – (FR) Съвместната парламентарна асамблея, или СПА, се превърна в ключов инструмент за политически диалог и за предотвратяване и решаване на конфликти.
В ситуации на политическа криза нашите „неотложни разисквания“ дадоха възможност за задълбочен, конструктивен диалог без табута относно положението в Кения, Зимбабве и Мавритания.
По отношение на големите „хоризонтални“ предизвикателства Север-Юг, като осигуряването на храни, ефективността на държавните помощи и детския труд, през 2008 г. СПА зае конструктивни, често пъти смели позиции.
По отношение на реализирането на Европейския фонд за развитие СПА се сдоби със стратегически документи, които нейната икономическа комисия започна да разглежда.
Дневният ред на СПА, обаче, беше белязан преди всичко от единствен политически приоритет, този на споразуменията за икономическо партньорство, или СИП. Нейните „регионални срещи“ представляват важен актив и неоспорима добавена стойност за мониторинга на СИП.
Тази добавена стойност сега трябва да бъде призната и почетена. СПА трябва да бъде в центъра на осигуряването на парламентарен контрол върху преговорите и реализирането на споразумения.
Накрая бих искала да отдам дължимото тук на работата на съпредседателя Glenys Kinnock. Тя успя да направи от СПА уникален инструмент за диалог Север-Юг и да даде възможност за справедливо, устойчиво развитие и взаимна подкрепа.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз съм против доклада на г-н Cornillet относно работата на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС през 2008 г.
Всъщност, аз мисля, че работата, свършена по време на проведените досега работни сесии, далеч не винаги е била задоволителна, дотолкова, че не са приети резолюции по някои важни теми.
Освен това преговорите, предприети от Асамблеята, в някои случаи са довели до сключване на споразумения за партньорство, които не са дали добри резултати нито за Европейския съюз, нито за другите страни. Затова съм против представения доклад.
Frank Vanhecke (NI), в писмена форма. – (NL) Аз се въздържах при гласуването за работата на Съвместна парламентарна асамблея на страните от АКТБ-ЕС, макар че като помисля, ми се иска всъщност да бях гласувал „против“. През годините докато присъствах в Парламента и работих тук, у мен започна все повече да се засилва впечатлението, че позициите на страните от АКТБ служат преди всичко за оправдание на хубави пътувания по света, при това във всички посоки. Да бъдем честни, били ли са някога от значение?
Може би ни е необходима просто оценка на цялата гама от парламентарни позиции. Те изглеждат доста добре, наистина. Сигурен съм, че е много приятно да се види част от света за сметка на обикновения човек, но дали всъщност всички тези пари на данъкоплатците са донесли някаква полза, освен на секторите на хотелиерството и въздухоплаването – в това много се съмнявам.
John Attard-Montalto (PSE), в писмена форма. – (EN) Сред най-важните инструменти на Европейския съюз са структурните фондове. Едно от най-трудните неща за разбиране е как да се осъществи достъп до тези фондове в областта на регионалната политика. Всъщност, заглавието включва думата „пречки“, която може да бъде сведена до седем точки: - прекомерна бюрокрация;
- твърде много и сложни нормативни уредби;
- чести промени от страна на някои държави-членки на критериите за избираемост и изискваната документация;
- липса на прозрачност в процеса на вземане на решения и схемите за съфинансиране;
- закъснения при извършването на плащания, тромава централизирана администрация на държавите-членки;
- недостатъчен децентрализиран административен капацитет;
- различни модели на регионална администрация в държавите-членки, което пречи на съществуването на сравнителни данни и обмен на най-добри практики.
Brigitte Douay (PSE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Krehl относно най-добри практики в областта на регионалната политика, защото той съдържа новаторска дефиниция на тези най-добри практики и примери за успехи, и дава много конкретни препоръки за всички области на намеса на ЕС в тази сфера.
По-конкретно, привлякох вниманието на докладчика към по-голямата достъпност на градските и транспортните съоръжения за хората с ограничена подвижност и към възможността за по-добро съчетаване на личния, семейния и професионалния живот, особено за жените.
Надявам се, че тези изчерпателни препоръки ще помогнат и вдъхновят заинтересованите страни в регионалната политика.
Emanuel Jardim Fernandes (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Krehl, защото той подчертава най-добрите практики в няколко области, включително околната среда и възобновяемата енергия. Такъв е случаят с водноелектрическата централа Socorridos в автономния регион Мадейра, признат от инициативата RegioStars.
Докладът на г-жа Krehl признава също и основните пречки пред подготовката на такива проекти, включително:
- сложни нормативни уредби;
- липса на яснота в правилата за съфинансиране;
- малко възможности за обмен на опит; и
- малко възможности за междурегионално сътрудничество и регионални структури, които са неподходящи за това сътрудничество.
В резултат е жизненоважно да бъдат консолидирани и подобрени показателите, чрез което Общността да постигне повече ноу-хау в тази област, по-конкретно по отношение на:
- спазване на принципа за равни възможности и гарантиране на принципа на партньорство и иновационни действия;
- стриктна организация на проектите, ефективно използване на ресурсите и яснота по отношение на продължителността им;
- увеличаване на прехвърляемостта на знания, за да могат да бъдат използвани и в други региони на Европейския съюз.
Всички тези аспекти са признати в доклада на г-жа Krehl.
Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно най-добрите практики в областта на регионалната политика, тъй като считам, че само предоставянето на достатъчна, прозрачна информация навреме може да улесни разпространението на важна информация за структурните и кохезионните фондове.
Политиката на сближаване не може да бъде изцяло реализирана, докато съществуват пречки като бюрокрация и администрация, които възпрепятстват евентуалните бенефициери да използват структурните ресурси на Европейския съюз. Пречките, които досега предизвикваха проблеми, включват неразбираема документация, чести промени на критерии за избираемост или кратки срокове за представяне на документите.
Най-добри резултати могат да бъдат постигнати чрез активен обмен на информация, както и чрез създаване на база данни на равнището на Общността, съдържаща примери за успешно реализиране на проекти. Сътрудничеството в рамките на и между регионите, и събирането и обменът на добри практики в областта на регионалната политика ще увеличат възможностите за реализиране на европейски фондове.
Един европейски портал, преведен на всички официални езици на Европейския съюз, може да даде значителен принос за разпространяване по подходящ, прозрачен начин на информация за европейските фондове и за обмен на най-добри практики в рамките на политиката за сближаване в регионите на държавите-членки, които са се присъединили наскоро.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-жа Krehl относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове.
Всъщност, аз съм убеден, че предложенията направени в този доклад, не представляват възможност за подобряване на действието на регионалната политика, която е изключително важна за справяне с дисбаланса на развитието в Европейския съюз и която се ползва със значителна финансова подкрепа.
По-специално, аз не мисля, че обменът на добри практики може да реши проблема как да бъдат използвани по-ефективно структурните фондове или да даде реален принос за разработването на иновативни проекти.
Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние гласувахме в подкрепа на доклада на г-н Roszkowski, защото сме съгласни с всеобхващащите цели за развитие на селските райони и разнообразяването на дейностите за максимално използване на местния потенциал за развитие. Докладът обаче съдържа някои точки, с които не сме съгласни и от фактическа гледна точка, и от гледна точка на формулировката. Например ние не сме съгласни, че финансирането за втория стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) е значително намалено. Дори да има важни причини, свързани с политиката по отношение на околната среда и регионалната политика, ние не считаме, че някакво селскостопанско производство следва да бъде поддържано „на всяка цена“. Ние считаме също така, че някои формулировки обезсмислят собствения избор на селското население. Все пак, решихме да тълкуваме тези точки като неудачни формулировки с добри намерения, например предотвратяването на опустиняването.
Iosif Matula (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на доклада относно взаимното допълване и координирането на политиката на сближаване и мерките за развитие на селските райони, тъй като считам, че тази политика представлява важен стълб за националното развитие, предвид конкретния селскостопански потенциал, с който разполага Румъния.
Считам, че е важно политиката за развитие на селските райони да бъде насочена към намаляване на икономическите различия между градските и селските райони чрез идентифициране на типичния потенциал на всеки район и насърчаване на развитието на дейности, специфични за района.
Политиката за развитие на селските райони трябва да бъде насочена към стратегии, които да не водят до забавяне или спиране на земеделските дейности, извършвани от селското население. При всички случаи тя следва да помогне за разнообразяване на тези дейности чрез предоставяне на екологично чисти продукти местно производство и производство на традиционни храни и напитки.
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (EЗФРСР) е създаден като отделен от структурните фондове с намерението да използва европейско финансиране по-ефективно в селските райони. Преимуществото, което имаме като държава бенефициер, е, че споделяме по-широка гама финанси за развитие на селските райони. В резултат от това ще можем да постигнем нашата цел да модернизираме социалните структури, като същевременно засилим териториалното сближаване между селските и градските райони.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) През последните години селските райони страдаха не само от непрекъсната миграция към градовете, но и от демонтирането на инфраструктурата: полицейски участъци, хранителни складове, обществен транспорт и т.н. В резултат на това тези райони ставаха все по-непривлекателни и упадъкът им се ускори. Ако премахването на държавното регулиране на националните пощенски услуги доведе до вълна от закриване на пощенски служби, цели региони ще останат без никакви ресурси.
Не бива да се изненадваме, че тенденцията за напускане на земята и високата смъртност сред фермерите ще нарастват през следващите няколко години. Последиците от неправилно провежданата политика за предоставяне на субсидии от ЕС, от която обикновено печелят само големите играчи, и годините на занемаряване на селските райони постепенно си проличават. Все още нямаме цялостна концепция. Без такава отделните мерки са обречени на провал. Ето защо аз гласувах против доклада Roszkowski.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Roszkowski относно взаимното допълване и координирането на политиката на сближаване и мерките за развитие на селските райони.
По-конкретно, аз се съмнявам дали подкрепата за неземеделски дейности в селските райони е най-ефективният начин за засилване на териториалното сближаване. По-скоро считам, че този маньовър заплашва преките помощи за земеделието и ще причини сериозни социално-икономически дисбаланси в селските райони.
Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Въвеждането на такива строги разпоредби относно някои от веществата, използвани в козметичните продукти, работи срещу интересите на много полски предприятия. Полската козметична промишленост се състои главно от малки и средни предприятия, които не могат да си позволят да извършват сложните изпитвания, необходими за въвеждане на заместители в много козметични продукти. Съставките, чиято употреба се забранява с този регламент, първо, се отнасят само до 5 % от козметичните продукти и, нещо повече, те биха могли да бъдат използвани от промишлеността в безвредни концентрации. За съжаление измененията, предложени от полската страна, не бяха приети. Затова аз не одобрих доклада на г-жа Roth-Behrendt.
Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Фактът, че е избрана правната форма на регламент за новото издание, вместо действащата директива, е добре дошъл. Това ще премахне правната несигурност и несъответствията, и ще установи определения и средства за изпълнение. Другата важна цел е да се повиши безопасността на козметичните продукти. Тъй като в действащата Директива за козметичните продукти няма ясни изисквания по отношение на оценката на безопасността, регламентът определя най-съществените стандарти за това.
Hanne Dahl (IND/DEM), в писмена форма. – (DA) Ние с неохота гласуваме в подкрепа на новия регламент относно козметичните продукти, въпреки факта, че той открива пътя за дерогации от забраната за използване на канцерогенни CMR вещества. За щастие, Парламентът е ограничил тази възможност, като изисква в процеса на одобрение да се вземе предвид цялостната експозиция на CMR вещества по всякакви пътища и от всякакви източници. Приемането на регламента означава, че в Дания не можем да забраним вещества, за които вече знаем, че са канцерогенни, водещи до ендокринни смущения или алергени, тъй като това ще се счита за бариера пред свободното движение на стоки, а законодателството е предназначено да осигури именно това.
Това се балансира, обаче, от въвеждането от Парламента на регламент относно наночастиците, а оттук и прилагането на принципа на предпазливостта. Отсега нататък трябва да бъде доказано, че наночастиците не са вредни, преди да бъде разрешена употребата им, а не да се доказва, че са вредни, за да може да бъде предотвратена употребата им, което на практика е доминиращият принцип в законодателството на ЕС.
Този регламент въвежда също така по-строги изисквания за подробните описания на продуктите.
Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Roth-Behrendt относно регламент относно козметичните продукти (преработка), тъй като мисля, че е важно да се повиши безопасността на козметичните продукти, за да бъде защитено здравето на потребителите чрез минимални стандарти, които трябва да бъдат изпълнени, преди даден продукт да бъде пуснат на пазара.
Съжалявам обаче, че задължителната индикация за минимална трайност на всички продукти, включително онези с минимална трайност повече от 30 месеца (член 15), не беше приета. Трябва да се отбележи, че независимо че използването на козметичен продукт с изтекъл срок не представлява риск за здравето на потребителя, това не носи и предвидените ползи.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В този доклад Европейският парламент като цяло се съгласява с позицията на Европейската комисия, която реши да преработи Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти. Директивата за козметичните продукти, която е била изменяна 55 пъти от приемането й през 1976 г., вече е тромава и остаряла, и вече не предоставя необходимата правна сигурност в една бързо развиваща се област. С преработката Комисията цели да премахне правната несигурност и несъответствията, като въведе набор от определения и мерки по прилагането. За да се избегнат различията при транспонирането на национално равнище, Комисията промени правната форма на акта от директива на регламент.
Друга цел е повишаването на безопасността на козметичните продукти. Тъй като съществуващата Директива за козметичните продукти не съдържа ясни изисквания по отношение на оценката на безопасността, Комисията сега въвежда „минимални стандарти“ за това. Докладчикът е подсилил аспекта за безопасността, за да се гарантира защитата и здравето на потребителите, което според нас е правилният подход.
Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям в общи линии доклада Roth-Behrendt и постигнатия компромис със Съвета. Съжалявам, обаче, за един пропуск, който според мен може да бъде в ущърб на защитата на потребителите.
Действащата Директива за козметичните продукти и предложението за регламент определят, че само козметични продукти с минимална трайност по-малко от 30 месеца следва да имат дата за минимална трайност. По финансови причини тази дата често се обозначава като повече от 30 месеца. По този начин производителите могат да осигурят освобождаване на всички свои продукти от задължението да обозначават дата за минимална трайност. Въпреки че използването на козметичен продукт с изтекъл срок обикновено не представлява риск за здравето на потребителя, това не носи и предвидените ползи.
За съжаление, правните служби на Парламента и Комисията са решили, неправилно според мен, че тази разпоредба не може да бъде променена в процедура по преработка.
Eija-Riitta Korhola (PPE-DE), в писмена форма. – (FI) Искам да кажа колко съм доволна от това, което постигнахме днес по отношение на регламента относно козметичните продукти. Козметичният пазар е пълен с фантастични обещания и псевдонаучни глупости, като пищната реч на авторите на рекламни текстове е единствената мярка за изпитване на ефикасността на даден продукт. Сега правилата се затягат и това може да е само за добро. Съгласно новия регламент в рекламите могат да се посочват обозначения, основани само на действителните характеристики на продуктите. Затова трябва да има доказателство за тяхната ефективност. Докладчикът поиска от Комисията да изготви план за действие по отношение на обозначенията и да приеме списък с критерии за оценяването им.
Предложението е предназначено да опрости съществуващото законодателство. Понастоящем има повече от 3 500 страници национално законодателство по въпроса и то трябва да бъде сбито в един текст. По този начин е възможно да се осигурят високи стандарти за защита на хората навсякъде в ЕС и да се гарантира функционирането на вътрешния пазар. Остарялото законодателство, особено в козметичната промишленост, поражда риск за здравето и степента на надеждност на закона. Тези принципи следват логично от работата, която започна при обсъждането на Регламента относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH).
Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Като докладчик за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, аз участвах в изготвянето на проекта на законодателния пакет за пускането на стоки на пазара, който беше одобрен от Парламента през февруари 2008 г. Работих по доклада относно проекторешението за съвместна рамка за пускането на стоки на пазара и съсредоточих предложенията си за изменения върху повишаване на отговорността на вносителите, намаляване на административното бреме за малките и средни предприятия, запазване на новия подход като основна рамка за пускане на продукти на пазара и създаване и използване на европейски стандарти по по-гъвкав начин.
Този пакет за стоките стана основна предпоставка за преразглеждане на други отраслови директиви, по-конкретно директивата относно играчките, която вече е одобрена, регламента относно козметичните продукти и регламента относно строителните продукти.
Регламентът относно козметичните продукти се опира на фундаменталния принцип на законодателния пакет за пускане на стоки на пазара. От една страна, производителите са отговорни да гарантират, че техните продукти отговарят на действащите европейски закони, а от друга страна, държавите-членки са отговорни за осигуряване на подходящ надзор на пазара на ЕС.
Гласувах „за“ доклада Roth-Behrendt относно предложението за регламент относно козметичните продукти, заменящ сегашната директива, която е тромава и остаряла. Козметичната промишленост през последните години премина през безпрецедентна експанзия и съществуващото законодателство вече не дава необходимата правна сигурност.
Приветствам новото законодателство, което ще допринесе за по-голяма защита на потребителите и ще осигури защита срещу козметични продукти, които са вредни за здравето.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Roth-Behrendt относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти.
Напълно съм съгласен, че за да бъде повишена безопасността на козметичните продукти с цел да се гарантира опазването на здравето на всички потребители, е необходимо да бъдат ясно определени конкретни инструменти за контрол. Съгласен съм с докладчика също така, че за да бъде подсилен контролният механизъм, отговорността за обозначенията на козметичните продукти следва да бъде дадена на независима организация, за да се осигури независима преценка.
Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на проекта за законодателна резолюция на Европейския парламент относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти (преработка), защото считам, че всеки продукт, пуснат на пазара, трябва да отговаря както на стандартите за качество, така и на минимален стандарт за безопасност. Един такъв регламент, който е насочен към повишаване на безопасността на козметичните продукти, ще гарантира защитата и здравето на потребителите.
Lydia Schenardi (NI), в писмена форма. – (FR) След въвеждането на наночастиците в козметичните продукти, както и поради факта, че козметичният отрасъл е сред най-големите жертви на промишлени фалшификати, е важно да има ясни средства за контрол, особено за идентифициране на фалшиви козметични продукти, които следователно не отговарят на законовите изисквания.
Някои продукти всъщност изискват особено внимание, особено козметични продукти, използвани около очите, върху лигавицата, върху наранена кожа, за деца или хора с отслабена имунна система. Ясно е, че е необходимо конкретно съсредоточаване върху оценката на локалната токсичност, раздразнение на кожата и очите, на свръхчувствителността на кожата, а в случай на ултравиолетова абсорбция следва да бъде направено изпитване за фототоксичност. Освен това борбата срещу фалшивите продукти чрез използване на тези средства за контрол е жизнено важна за общественото здраве и въздействието върху околната среда, но също така и за конкурентоспособността. Затова, ние подкрепяме този доклад, но не следва да се правят нови изпитвания на готови продукти, ако известната информация за съставките им се окаже в съответствие със законодателството.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) В този доклад Европейският парламент одобрява, с някои изменения, искането на Комисията за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди. Комисията счита, че това изменение е станало необходимо, след като оценката на прилагането на директивата показа, че десетгодишният период до 14 май 2010 г., предвиден за оценка на активните вещества, използвани в биоцидни продукти, с цел включването им в положителния списък на Общността, няма да бъде достатъчен. Следователно преходният период, през който пазарът на биоциди ще продължава да бъде регулиран от националните разпоредби, ще изтече, без да е съставен положителният списък на Общността. На практика това ще означава, че някои важни продукти, като например дезинфектиращи препарати за болниците, ще трябва да бъдат изтеглени от пазара от 15 май 2010 г.
За да се избегне този нежелан ефект, Комисията предлага удължаване на преходния период с три години – до 14 май 2013 г. В случай че дори тези три години се окажат недостатъчни, Комисията предвижда възможността за удължаване с решение по процедурата на комитологията. Докладчикът обаче не иска тази възможност да се използва за безкрайно отлагане на целия процес и затова предлага и ограничения.
Duarte Freitas (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Аз подкрепям доклада Sârbu и предложението на Комисията, което прави техническо изменение на съществуващото законодателство.
Сегашната директива предвижда преходен период (2000–2010 г.), през който пазарът на биоциди ще продължава да бъде регулиран от националните разпоредби. Тя предвижда обаче и десетгодишна програма за оценка на активните вещества, използвани в биоциди, с цел включването им в положителен списък, определен от Комисията.
Тъй като сегашният напредък по програмата за преглед по тази директива няма да позволи завършването му до 2010 г., както е планирано, става необходимо да бъдат направени съответни изменения, за да може преходните периоди за най-забавените случаи да бъдат удължени. Ето защо това предложение за изменение е уместно.
Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Това предложение от Комисията за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди става необходимо, след като оценката на нейното прилагане показва, че десетгодишният период до 14 май 2010 г., предвиден за оценка на активните вещества, използвани в биоцидни продукти, с цел включването им в положителния списък на Общността, няма да бъде достатъчен. Следователно преходният период, през който пазарът на биоциди ще продължава да бъде регулиран от националните разпоредби, ще изтече, без да е съставен положителният списък на Общността. На практика това ще означава, че някои важни продукти, като например дезинфектиращи препарати за болниците, ще трябва да бъдат изтеглени от пазара от 15 май 2010 г.
Аз гласувах „за“ този доклад, тъй като удължаването на сегашния преходен период ще позволи завършването на оценката на активните вещества, използвани в биоцидни продукти, и ще даде на държавите-членки достатъчно време да транспонират разпоредбите и да издадат нови разрешения и регистрации за тези продукти, както и на промишлеността да се подготви и подаде пълни досиета. Освен това удължаването ще позволи да се приложи принципът за предотвратяване на генерирането на отпадъчни продукти (веществата, които не се оценяват, стават отпадъчни продукти) и ще помогне за предотвратяване на незаконно пускане на пазара на биоцидни продукти.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Sârbu относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/8/ЕО относно пускането на пазара на биоциди по отношение на удължаване на някои срокове.
С оглед на чувствителния и трудоемък процес на оценяване на активните вещества, използвани в биоцидни продукти, аз съм съгласен с докладчика по отношение на удължаването на преходния период на четири години вместо три, за да се даде на промишлеността достатъчно време да изпълни своите ангажименти.
Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) Като осъзнавам необходимостта да бъдат разубеждавани хората, и преди всичко младите хора в нашето общество, да не пушат, аз се въздържах от гласуване по този доклад. Европейският съюз иска да направи цигарите и фино нарязания тютюн, предназначен за свиване на цигари, и пуретите по-скъпи, но въпросът е дали лицемерният подход с увеличаване на данъците е правилният начин за това. В тютюневата промишленост, в края на краищата, работят голям брой хора в държавите-членки и по време на криза въздействието на всякакви такива мерки върху положението със заетостта трябва да бъде преценено задълбочено, преди да бъдат приложени.
Няма ли да е по-добре да се намали пушенето, като се образоват хората, вместо да ги облагаме с данъци?
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Докладът на г-н Becsey предлага по-тясна хармонизация на данъците върху тютюна на по-високо равнище и се прикрива плахо зад цели, свързани с общественото здраве, за да оправдае това. Всъщност, истинската цел е чист и идеален пазар на цигари в европейски мащаб, „разграден“ пазар с общ данък, на който конкуренцията може да се развихри.
Моля ви за малко съгласуваност. Или здравето има предимство, или пазарът. За определени продукти не може да е пазарът. Някои държави, като Франция и Белгия, бяха дадени под съд от Комисията заради въвеждането на прагови или минимални продажни цени. Има причина търговията с тютюн да бъде регулирана в такава степен, на национално равнище (разпространението е предмет на разрешение) или на международно равнище (ограничени трансгранични покупки), и да съществуват наистина гранични контроли, по изключение, дори и да са възпрепятствани от европейските разпоредби.
И накрая, този доклад съдържа опасения за бъдещето на френските търговци на тютюневи изделия, които играят важна роля за поддържането на местните магазини и предоставянето на някои обществени услуги в селските райони, и които бяха сериозно заплашени от предишно увеличение на данъка.
Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. – (DE) Аз гласувам в подкрепа на доклада на г-н Becsey, който препоръчва по-високи ставки на акциза върху тютюневите изделия.
Определено приветствам постепенното увеличаване на данъка върху цигарите и другите тютюневи изделия след 2014 г. Също така считам, че актуализирането на определенията за някои видове тютюневи изделия е от съществено значение, за да се гарантира повишено равнище на защитата на здравето.
Аз съм силен поддръжник на непушачите от много години и мисля, че този доклад е още една стъпка в правилна посока. Това се подчертава от очакванията на Комисията потреблението на тютюн да спадне с 10 % през следващите пет години.
Astrid Lulling (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Аз гласувах „за“ доклада Becsey, защото едно прекомерно увеличаване на акциза върху промишлено обработения тютюн, както се предлага от Комисията, особено в тези времена на сериозна криза, би навредило на заетостта в този сектор в Европа. Опитът показва, че политиката на високи цени не е ефективен метод за борбата с пристрастяването към никотина.
Ето защо аз съм не по-малко доволна, че беше избегнато приравняване на минималната данъчна ставка за тютюн, предназначен за свиване на цигари, с тази за цигари. Буферната функция на тютюна, предназначен за свиване на цигари, е важна, за да се предотврати рязкото нарастване на контрабандата на европейска територия. В Германия едно проучване показва, че в някои провинции повече от една на всеки две цигари е контрабандна. За да бъде ограничено това явление, фино нарязаният тютюн, предназначен за свиване на цигари, трябва да може да се явява като заместител на цигарите.
Съжалявам, че някои много разумни изменения бяха отхвърлени с много малка разлика.
Надявам се, че въпреки това нашето послание ще стигне до Съвета на министрите, който трябва да вземе решение единодушно.
David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Макар че съм съгласен с данъчното облагане на тютюна и минималния данък в цяла Европа, аз се въздържах заради вредата, която той може да нанесе на британския данък върху тютюна. Правителството се ползва от свободата да увеличава облагането на тютюна, което може да бъде стимул за хората да намалят и да се откажат от пушенето, с което ще подобрят здравето ни и натиска върху националната здравна система. Този доклад би компрометирал и ограничил способността на правителството да облага тютюна, затова аз се въздържах.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Becsey относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директиви 92/79/ЕИО, 92/80/ЕИО и 95/59/ЕО относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн.
Не одобрявам гореспоменатото предложение, защото според мен то би отслабило предложението на Комисията. В резултат на това ще бъде затруднено постигането на желаната цел, която е да бъде намалено потреблението на тютюн с 10 % до 2014 г.
Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Предложението на Комисията цели да хармонизира данъчното облагане на тютюна в ЕС, за да противодейства на значителната трансгранична търговия с тютюневи изделия, която носи риск от подкопаване на целите, свързани с общественото здраве в държавите-членки. Предложението, представено от докладчика по становището на комисията по икономически и парични въпроси, е значително по-слабо от заложеното в първоначалния текст на Комисията. Като представител на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа направих всичко, което можах, за да подобря доклада. Въпросът за акцизите върху тютюна е много труден за решаване поради големите различия в данъчните ставки и вижданията за вредните ефекти от тютюна в ЕС. Различията в отделните групи са големи, включително и в моята. Въпреки усилията ми, накрая стигнах до заключението, че предложението на Парламента не отива достатъчно далече. Затова реших да се въздържа при окончателното гласуване на новите акцизи върху тютюна.
Peter Skinner (PSE), в писмена форма. – (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент е съгласна, че заложените твърде ниски нива на акциза насърчават трансграничното посредничество и водят до неконтролирано/неразрешено препродаване на промишлено обработен тютюн. Затова минималните нива на установяване на акциза са много полезен инструмент за осъществяване на промените, които са необходими. Някои европейски държави може да пожелаят да отидат по-далече от минималните нива по основателни научни и социални причини, и това също е правилно.
Marianne Thyssen (PPE-DE), в писмена форма. – (NL) Оценявам усилията на докладчика за изготвянето на доклад, но не мога да подкрепя това, което ни представя. Аз съм абсолютно убедена в ползата от увеличаване на акцизите върху тютюна, за да се помогне на борбата срещу употребата на тютюн. Искам да подчертая, че за мен здравните съображения са по-важни от икономическите съображения сами по себе си. Освен това считам, че е жалко, че докладчикът смекчава предложенията на Комисията. Поради тези причини аз гласувах против доклада на г-н Becsey.
Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах „за“.
Чрез имиграцията към стария континент през последните 30 години една варварска и незаконна практика, осъществявана най-вече в Африка, тихомълком е навлязла в Европа.
Данните на Световната здравна организация (СЗО) са съвсем ясни: гениталното осакатяване на жени е широко разпространена практика в 28 африкански страни, в Близкия изток и в някои страни в Азия. Приблизително 100-140 милиона жени и момичета по света са били подложени на тази практика, а около 4 милиона са потенциално изложени на такъв риск. Гениталното осакатяване представлява унижение за европейския интеграционен процес, както и принизяване на равенството между половете.
Европейският парламент, който от години е поел ангажимента да подкрепя основните права на всички граждани, вече прие резолюция по въпроса през 2001 г. Сега обаче е време да направи крачка напред, като подкрепи и програмата ДАФНЕ III, която досега е финансирала 14 проекта, свързани с гениталното осакатяване, и като очертае приоритетите за предотвратяване и премахване на гениталното осакатяване на жени в Европа. Една от областите, в които ще трябва да се активизират усилията за борба срещу гениталното осакатяване, е предотвратяването на тази практика спрямо момичета. Важна стъпка в тази посока ще бъде идентифицирането на децата, изложени на риск, и реализирането на превантивни мерки в сътрудничество с техните семейства чрез системи за психологическа подкрепа.
Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Трудно е човек да си представи нещо по-ужасяващо и примитивно от гениталното осакатяване на жени. За съжаление, тази варварска практика се е проявила в ЕС поради постоянния поток от имигранти от държави, в които тя се извършва редовно.
Докладът Muscardini с право изтъква отвращението ни от тази бруталност в нашия свят и предлага начини, които да осигурят нашите ценности на равенството и свободата да бъдат преведени в конкретни действия срещу гениталното осакатяване на жени. Независимо от ангажимента на Европейския съюз спрямо мултикултурализма, ние трябва да сме сигурни, че непрестанният стремеж към политическа коректност в законодателството на ЕС няма да засегне решимостта ни да смажем тази гнусна практика.
Разбира се, има граници за това какво можем да направим, за да предотвратим гениталното осакатяване на жените в трети страни. Трябва обаче да сме готови да свържем отношенията на търговия и подпомагане с подобрения в областта на права на човека, и по-конкретно с обявяване извън закона на това отблъскващо престъпление срещу жените.
Charlotte Cederschiöld, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark и Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Днес гласувахме в подкрепа на доклада по собствена инициатива A6-0054/2009 на г-жа Muscardini относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС. Докладът насочва вниманието към много сериозен проблем и по понятен начин илюстрира необходимостта от предприемане на действия срещу такава практика. В доклада се предлагат и различни начини за осъществяването им. Ето защо приветстваме факта, че държавите-членки си сътрудничат в опитите си за преодоляване на този проблем.
Бихме желали да подчертаем обаче, че въпросът за редовни превантивни медицински прегледи на момичетата и жените, на които е предоставено убежище в ЕС поради заплаха за генитално осакатяване, следва да се решава от отделната държава-членка при зачитане на правата на съответното лице.
Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. – (EN) Подкрепям този доклад, в който се поставя сериозният проблем за гениталното осакатяване на жени. Гениталното осакатяване на жени стана по-често срещано явление в Европа през последните 30 години поради миграцията. Генитално осакатяване не само причинява пагубни и необратими последици за физическото и психическото здраве на жените и момичетата – като в някои случаи дори води до смърт, но и представлява нарушение на основни права, което подлежи на наказание според международните конвенции, забранява се в наказателното право на държавите-членки и е в нарушение на принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз.
По приблизителни изчисления около 500 000 жени в Европа са претърпели гениталното осакатяване, като всяка година около 180 000 жени имигрантки в Европа биват подложени или има опасност да бъдат подложени на генитално осакатяване.
В доклада се отправя призив към Комисията и към държавите-членки да работят заедно за хармонизиране на действащото законодателство. Целта е да се съсредоточи вниманието върху предотвратяването на явлението чрез по-добра интеграция на семействата на имигрантите и повишаване на осведомеността чрез подпомагане на просветни кампании и създаване на форуми за водене на диалог относно традиционните практики. В доклада се изразява силна подкрепа за наказателно преследване на всеки, който извършва генитално осакатяване на жени, както и за оказване на медицинска и правна помощ на жертвите и за защита на потенциалните жертви, включително за предоставяне на убежище в някои случаи.
Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) По данни на Амнести Интернешънъл практиката на гениталното осакатяване оказва влияние върху живота на 130 милиона жени, за които, поради културни, религиозни или други нетерапевтични причини, обрязването е „високо ценена“ социална практика, на която биват подлагани. Изследванията сочат, че практиката продължава да съществува поради убеждението, че обрязването намалява сексуалността на жената и впоследствие й гарантира шанс за встъпване в брак, както и че то се одобрява от религията. Известно е, че гениталното осакатяване води до широка гама от преки дългосрочни усложнения и дори смърт на жените, подложени на тази практика. Вниманието ни беше привлечено към него главно поради глобализацията и движението на хората и то се свърза по сложен начин с политиките и политиката в областта на имиграцията и убежището.
Когато хората се боят, че ще бъдат преследвани, те имат право да пресекат границата и да потърсят спасение и защита. Понастоящем гениталното осакатяване на жени е централна тема в дебат, свързан със случаи на искане на убежище, в който Michael Aondoakaa, министърът на правосъдието на Нигерия, наскоро предложи да свидетелства срещу семейства, които искат убежище на основание на заплаха за гениталното осакатяване на жени в Нигерия, където то е официално обявено за незаконно. Неофициално обаче, признавам, че това е все още широко разпространена практика, дори в Нигерия.
В Ирландия гениталното осакатяване на жени се разглежда като проява на насилие, основано на пола. Подкрепям доклада на г-жа Muscardini.
Lena Ek и Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Днес приехме становище във връзка с доклада по собствена инициатива относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени. Решихме, че няма да подкрепим алтернативната резолюция, внесена от нашата група, наред с други, тук, в Парламента, която в крайна сметка получи и мнозинство при гласуването. Причината за нашето решение беше убеждението ни, че първоначалният доклад беше по-добър. Алтернативната резолюция съдържаше текст относно изискване за редовни лекарски прегледи на жените, на които е било предоставено убежище поради опасност от гениталното осакатяване. Целта на тази формулировка е да се предотврати гениталното осакатяване на жени в рамките на Европейския съюз. Ние обаче считаме, че тази мярка е вмешателство в личния живот, че е прекалена и че ще натовари вече уязвимите млади жени по начин, който е неприемлив. Посещението при лекаря трябва да е нещо, което се прави доброволно. Ето защо решихме да не подкрепим алтернативната резолюция.
Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз. Гениталното осакатяване не само причинява пагубни и необратими последици за физическото и психическото здраве на жените, но и представлява нарушение на основни права на човека. Поради непоправимите вреди, които нанася, гениталното осакатяване на жени трябва да се счита от обществото за много тежко престъпление и срещу него да се води енергична борба.
По приблизителни изчисления около 500 000 жени в Европа са станали жертва на това престъпление, поради което е от първостепенно значение Европейската комисия и държавите-членки да работят заедно за хармонизиране на действащото законодателство, за да се предотврати и премахне гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Гениталното осакатяване на жени е жесток и нецивилизован обичай, за който няма място в едно съвременно общество. Тъй като партията „June List“ счита, че Европейският съюз не е просто форма на сътрудничество за засилване на растежа и търговията, но и форум за отстояване на общите основни човешки ценности, решихме да гласуваме в подкрепа на доклада.
Ние обаче изцяло се противопоставяме на някои от формулировките, свързани с наказателното право на държавите-членки, които стигат твърде далеч. Инициативата и решенията за законодателните актове, с които се цели поддържане на функционирането на обществото, трябва да са дело на избраните национални парламенти, а не на Европейския парламент.
Anna Ibrisagic (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Днес гласувах срещу доклада по собствена инициатива A6-0054/2009 на г-жа Muscardini относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз. В доклада се разглежда много сериозен проблем и се изяснява необходимостта от предприемане на мерки за неговото атакуване. Приветствам сътрудничеството между държавите-членки в тази област.
Въпреки това реших да гласувам против него, тъй като считам, че всички здравни грижи трябва да бъдат доброволни. Аз съм против редовните превантивни медицински прегледи на момичетата и жените, на които е предоставено убежище поради заплаха за генитално осакатяване, тъй като считам, че имат дискриминационен характер и представляват вмешателство в личния живот.
Jörg Leichtfried (PSE), в писмена форма. – (DE) Гласувам в подкрепа на доклада на г-жа Muscardini за премахване на гениталното осакатяване на жени. Понастоящем над половин милион жени са засегнати от този отвратителен ритуал, който трябва да бъде забранен веднъж завинаги, а извършителите да бъдат преследвани по наказателен път. Мерките и решенията, взимани в миналото, трябва да се съчетават и разширяват. Необходими са ни всеобхватни стратегии и планове за действие, които да ни позволят да защитим жените срещу архаичната традиция да бъдат обрязвани.
При водене на преговори с трети страни Комисията трябва да продължава опитите си за включване на клауза за премахване на гениталното осакатяване на жени и трябва да има възможност за наказателно преследване на всеки, който извърши престъплението обрязване на жена в която и да било държава-членка на Европейския съюз.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Muscardini относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз.
Считам, че жестоки практики от този тип са тежко нарушение на правото на човека на лична неприкосновеност. Ето защо съм съгласен с докладчика, че е необходима правилна стратегия за предотвратяване и премахване на практиката на гениталното осакатяване на жени.
Lydia Schenardi (NI), в писмена форма. – (FR) Разбира се, ние ще подкрепим този смел доклад, който атакува архаични практики – практики, които се разпространяват в цяла Европа в резултат на миграцията.
След Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените вече не е приемливо да съществуват възможности за по-нататъшното прилагане на такива практики в Европа и в целия свят.
По данни на Световната здравна организация между 100 и 140 милиона жени и момичета в света са били подложени на генитално осакатяване и всяка година между два и три милиона жени се сблъскват с опасността да пострадат от тези силно инвалидизиращи практики.
Не бива да забравяме, че такива практики възникват в социални структури, основани върху неравенство между половете и върху неуравновесени отношения на сила, доминация и контрол под натиска на обществото и семейството, и че това съставлява нарушение на основни права и причинява сериозни и необратими вреди.
Трябва изцяло да заклеймим тези практики и да накажем извършителите им. Имигрантите трябва да спазват нашето законодателство и принципа ни на зачитане на отделната личност и да не пренасят тези неприемливи и варварски практики.
Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Гениталното осакатяване на жени е практика, която трябва да бъде осъдена от държавите-членки. То съставлява нарушение на основните права на жените, и по-специално на правото им на лична неприкосновеност и на сексуалните им и репродуктивни права. Има обаче някои аспекти на доклада Muscardini, които не подкрепям напълно, като формулировките за поставяне под съмнение на доверието, което заслужават родители, искащи убежище на основание, че са отказали да се съгласят детето им да бъде подложено на генитално осакатяване. Не виждам причина да се хвърля особено подозрение върху хора, които искат убежище точно на това основание. Друга формулировка в доклада, която не подкрепям, е тази, с която се предлага да се извършват редовни медицински прегледи на жените и момичетата, на които е предоставено убежище поради опасност от генитално осакатяване в родината им. Считам практиката за дискриминационна спрямо тези жени и момичета. Ако на едно лице се предостави убежище в дадена държава-членка, то следва да има същите права и задължения, както други граждани в страната.
Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Гениталното осакатяване на жени е практика, която трябва да бъде осъдена от държавите-членки. Тя съставлява нарушение на основните права на жените и по-конкретно на правото на лична неприкосновеност, както и на сексуалните им и репродуктивни права.
Има обаче аспекти на доклада Muscardini, които не подкрепям напълно като формулировките за поставяне под съмнение на доверието, което заслужават родители, искащи убежище на основание, че са отказали да се съгласят детето им да бъде подложено на гениталното осакатяване. Не виждам причина да се хвърля особено подозрение върху хора, които искат убежище точно на това основание.
Друга формулировка в доклада, която не подкрепям, е тази, с която се предлага да се извършват редовни медицински прегледи на жените и момичетата, на които е предоставено убежище поради опасност от генитално осакатяване в родината им. Считам практиката за дискриминационна спрямо тези жени и момичета. Ако на едно лице се предостави убежище в дадена държава-членка, то следва да има същите права и задължения, както други граждани в страната.
Frank Vanhecke (NI), в писмена форма. – (NL) Подкрепям доклада на г-жа Muscardini, или по-скоро изменения текст като цяло, тъй като очевидно никой разумен човек не може да изпитва друго освен силно възмущение, когато слуша за ужасното генитално осакатяване на жени и момичета във – и аз използвам това определение без каквото и да било уважение – изостанали култури и религии.
Намирам за жалко, че тук отново се вмъкват обичайните кодови думи „репродуктивни права“, въпреки че в действителност са неуместни и че вероятно предназначението им е единствено да останат в употреба като политически коректни. Каква е връзката между правото на аборт и борбата срещу варварското генитално осакатяване – това остава загадка за мен.
Би било по-добре да се възползваме от тази възможност и да си зададем въпроса дали, например, ислямът зачита в задоволителна степен фундаменталната ценност за равенство между мъжете и жените и ако отговорът е „не“ – дали следва да има място за исляма в нашата Европа.
Anders Wijkman (PPE-DE), в писмена форма. – (SV) Първоначалният доклад по собствена инициатива относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени беше много добър, но преработеният вариант, който беше одобрен при гласуването, съдържаше формулировка, в която авторите изразяват желание да се въведат редовни медицински прегледи за жените, на които е било предоставено убежище поради опасност от генитално осакатяване. Тук замисълът е да се предотврати гениталното осакатяване на жени в приемащата държава-членка на Европейския съюз. Считам, че насилствените медицински прегледи представляват огромно вмешателство в личния живот. Посещението при лекаря трябва да е нещо, което се прави доброволно. Прилагането на принуда в тази ситуация е напълно неприемливо. Ето защо аз гласувах против преработения вариант.
Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Положих специални усилия, за да осигуря възможност на комисията под мое председателство да завърши работата, която води до одобрението на резолюцията. Тази тема е несъмнено важна.
Гениталното осакатяване нанася сериозни и необратими вреди на физическото и психическото здраве на засегнатите жени и момичета, то е злоупотреба срещу тях като човешки същества и нарушение на тяхната неприкосновеност. В някои случаи последиците са фатални.
В доклада Европейският парламент призовава държавите-членки да приемат превантивна стратегия с мерки, насочени към защита на непълнолетните, която да не стигматизира имигрантските общности и която да се прилага посредством обществени програми и социални услуги по предоставяне на грижи, целящи както предотвратяването на тези практики, така и подпомагането на жертвите, пострадали от тези практики. В него също така се призовават държавите-членки да преценят, в съответствие с правните норми за защита на децата, дали заплахата или рискът едно непълнолетно лице да претърпи генитално осакатяване могат да послужат като причина за намеса от страна на държавните органи.
Държавите-членки трябва да разработят указания и наредби за работещите в областта на здравеопазването и на образованието, и за социалните работници с цел информиране на родителите, по почтителен начин и при необходимост с преводачи, за рисковете, свързани с гениталното осакатяване на жени.
В резолюцията обаче се призовава и за поддържане на сексуалното и репродуктивно здраве. Това понятие никога не е било дефинирано от Световната здравна организация или в достиженията на правото на Общността. Поради тази причина то се експлоатира от някои групи, подкрепящи абортите.
Съжалявам, но поради тази причина гласувах с „въздържал се“.
Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Няколко пъти съм се изказвал в подкрепа на въпроси, свързани с многоезичието, затова считам, че позицията ми е съвсем ясна.
Езиковото и културно многообразие на Европейския съюз представляват огромно конкурентно предимство. По мое мнение, от съществено значение е да насърчаваме на практика програмите за езиково обучение, както и културния и студентския обмен и в рамките на Европейския съюз, и извън него, както направих аз, когато подкрепих програмата „Еразмус Мундус“. Многоезичието е от съществено значение за ефективно общуване и представлява средство за улесняване на разбирането между индивидите, а поради това и за приемането на разнообразието и на малцинствата.
Езиковото разнообразие оказва значително въздействие и върху ежедневието на европейските граждани поради навлизането на медиите, нарастващата мобилност, миграцията и напредъка на културната глобализация. Придобиването на разнообразна гама от езикови умения е изключително важно за всички граждани на ЕС поради това, че им позволява да се възползват напълно от икономическите, социални и културни предимства на свободното движение в рамките на Съюза, както и в отношенията на Съюза с трети държави. Всъщност езикът е основен фактор за социално приобщаване.
Следователно езиковото многообразие на Европа представлява важна културна придобивка и би било погрешно Европейският съюз да се ограничи до един основен език.
Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Многоезичието в Европейския съюз е изключително преимущество в контактите с трети страни. То може да ни осигури значително конкурентно предимство, поради което трябва да се подкрепят програмите за обмен с образователна и езикова насоченост, но не само в големите градове, където тези неща вече са по-лесно достъпни.
Когато въвеждаме такава политика, трябва също така да помним, че европейците, макар и обединени, са на първо място граждани на собствените си страни. Нужно е да се полагат грижи, за да могат те да се идентифицират със собствения си език. Този аспект също е споменат в доклада на г-н Moura.
Martin Callanan (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Европейският съюз всяка година изразходва колосални суми от парите на данъкоплатците в името на многоезичието. За организация, която се стреми да намали различията между нациите и народите, Европейският съюз придава прекалено голямо внимание на езиковия национализъм. Един такъв пример е отстъпването пред ирландските националисти и обявяването на галския за един от официалните езици на Европейския съюз.
Разходите и бюрокрацията, свързани с погрешната политика относно многоезичието, ще се увеличават още повече с по-нататъшното разширение на ЕС. Моите избиратели с право се тревожат за онова, което те възприемат като безразборно използване на обществени средства за съблюдаването на политика, чиято практическа приложимост се свежда почти единствено до политическа показност.
Въпреки че английският се наложи като общ език в Европейския парламент, бих се поколебал да го обявя за единствен работен език. Предвид ентусиазма на Европейския съюз относно хармонизацията, считам, че един общ език е естествена стъпка по пътя към федерална свръхдържава. Ето защо считам, че би трябвало да имаме няколко работни езика. След като ООН може да се справи с шест езика при около 200 страни членки, сигурен съм, че и Европейският съюз може да ги намали.
Koenraad Dillen (NI) , в писмена форма. – (NL) Аз гласувах против този доклад поради възможната неправилна употреба на разпоредбите в него от страна на някои малцинства във Фландрия. Определено е ценно да се поощрява езиковото многообразие на младежта, по-специално в Европейския съюз, по всякакъв възможен начин, но една политика от такъв характер не трябва да бъде за сметка на законното зачитане на местния говор. Имам предвид, например, нидерландския език в провинцията Фламандски Брабант във Фландрия. Една Европейска агенция за езиково многообразие бързо би се превърнала в средство за заобикаляне на задължителното ползване на нидерландски език във Фландрия от страна на френскоговорящото малцинство. Миналото многократно е показвало колко малко „Европа“ разбира специфичните ситуации в държавите-членки. Имигрантите и малцинствата по собствено усмотрение изучават и използват езика на областта, в която живеят. Именно това свидетелства за езиково многообразие, а не обратното.
Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах против алтернативното предложение за резолюция на доклада Graça Moura относно „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“, защото отнемането на възможността на родителите да избират официалния език, на който да се осъществява образованието на техните деца в страните или регионите, в които съществуват повече от един официален език или регионални езици, противоречи на някои принципи, които се отстояват от Европейския парламент.
Вместо това, в алтернативното предложение за резолюция просто се споменава необходимостта да се обръща специално внимание на учениците, чието образование не може да се осъществява на майчиния им език, като по този начин се обезценява основният принцип за жизненоважната потребност от образование на майчиния език не само за училищната успеваемост в най-общ смисъл, но и за изучаването на други чужди езици.
Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Като цяло това е един много положителен документ, в който се правят допускания и препоръки, които ние одобряваме. Основният въпрос, който възниква, е дали той може да бъде изпълнен, тъй като сега трябва да се направи много, за да се постигне онова, което се изтъква като съществено в документа, като се има предвид политическата ориентация, която се възприема от Европейския съюз.
По някои от повдигнатите въпроси, като например надмощието на някои европейски езици в ущърб на други, ние тръгваме от очевидно отрицателна позиция. В това отношение бихме посочили езиковата и културна изолация, в която някои национални политики поставят определени етнически групи в Европа, което води до значителна дискриминация. Застрашено е специфичното културно наследство на европейските народи и успешното му предаване на бъдещите поколения.
Бихме наблегнали и на ценната роля на учителите и на писмените и устните преводачи като професионалисти, чиято работа е от изключително значение за преподаването, разпространението и взаимното разбиране на езиците, които се говорят в Европейския съюз.
Ето защо съжаляваме, че беше прието алтернативното предложение за резолюция, тъй като в него са туширани някои аспекти, съдържащи се в доклада Graça Moura – не на последно място защитата на майчиния език и правото на родителите да избират официалния език, на който да се осъществява образованието на техните деца в страните или регионите, в които съществуват повече от един официален или регионален език.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Партията „June List“ счита,че въпросите на културата следва да попадат в политическата компетентност на държавите-членки.
Този доклад не съставлява част от законодателните процедури и не е нищо повече от мнение на федералисткото мнозинство в Европейския парламент, че ЕС трябва още повече да увеличи намесата си в културната сфера.
Както обикновено, комисията по култура и образование към Европейския парламент поставя на обсъждане създаването на нови, скъпоструващи програми и агенции на ниво Европейски съюз. Ние от „June List“ считаме, че една многогодишна програма или европейска агенция за езиково многообразие и изучаване на езици на равнище ЕС няма да промени нищо по отношение на приблизително 500-те милиона жители на Европа, освен че ще увеличи още повече тежестта за данъкоплатците.
Не вярваме и че плановете на Комисията за информационни и осведомителни кампании относно ползите от изучаването на езици ще имат каквото и да е въздействие върху реалния свят. Държавите-членки са тези, които следва, чрез образователната си политика, да мотивират своите граждани да изучават езици. Това не е въпрос, с който следва да се занимава Европейският съюз.
Ето защо гласувахме против този доклад.
Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Днес Европа живее в нов свят на глобализация, на повишена мобилност и миграция, както и на пълно обновление на регионите при засилена роля на трансграничните райони. Ето защо многоезичието трябва да предложи нови решения на гражданите на Европа и на нашето общество.
Бих искал да поздравя докладчика за този доклад. Надявам се също така, че измененията, които представихме, ще гарантират взаимно уважение към езиците, включително тези, които се говорят от националните малцинства или нашите мигранти, защото живото ни езиково наследство е богатство – то е ресурс, който следва да се цени.
Езикът представлява, за всеки един от нас, най-прекия израз на нашата култура. Следователно чрез изучаването на други езици откриваме други култури, ценности, принципи и нагласи. Ние в Европа можем да открием ценностите, които споделяме. Тази чувствителност към диалога е съществена част от нашето европейско гражданство и причина, поради която езиците са основен негов елемент.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) От една страна, програмите на ЕС за езиково обучение и обмен на стойност милиони евро стимулират многоезичието и на техния уебсайт се подчертава значението на многоезичието като съществен фактор за повишаване на прозрачността, легитимността и ефективността на Европейския съюз; от друга страна, самият Европейски съюз не спазва тези принципи. Дори по отношение на уебсайта на сегашното председателството не се отчита фактът, че немският, с дял от 18%, е езикът с най-големия брой носители в ЕС, като още 14% от гражданите на ЕС го говорят като чужд език.
Това е пропусната възможност от страна на Европейския съюз да се доближи до своите граждани. На практика последователното използване на трите работни езика – немски, английски и френски, би дало възможност да се достигне до по-голямата част от населението. Тъй като докладчикът очевидно е достигнал до подобно заключение, аз гласувах в подкрепа на доклада.
Zita Pleštinská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Този доклад още веднъж показа, че член 45, параграф 2 има сериозни недостатъци. Новият доклад, основаващ се на изменението и на допълнителното предложение, ще даде възможност да се промени първоначалният доклад на докладчика, така както е приет чрез гласуването на подкрепящата го комисия. Вносителите на предложението поемат доклада и включват нови параграфи, за което докладчикът няма думата. И така, един доклад, приет от комисия под формата на одобрена алтернатива, ще бъде заменен от нов текст. Считам, че тази процедура е много несправедлива спрямо докладчика. Надявам се, че в близко бъдеще Парламентът ще подложи тази процедура на преоценка и ще приеме по-справедливо решение.
Намирам, че докладът на г-н Graça Moura е много добре балансиран и поради това не гласувах за алтернативното предложение на групата на социалистите в Европейския парламент (PSE), Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (ALDE) и Групата на Зелените/Европейски свободен алианс (Verts/ALE). Тъй като това предложение беше прието, нямаше гласуване по първоначалния доклад. Съгласна съм с докладчика, че езиковото и културно многообразие имат значително въздействие върху ежедневието на гражданите. Те представляват огромно преимущество за Европейския съюз, поради което трябва да подкрепим програмите за езиково обучение и училищния и културен обмен в рамка, която се простира и отвъд Европейския съюз.
Програмите за обмен на учители на всички образователни равнища, с които се цели да се упражнява преподаване на различни предмети на чужд език, спомагат за подготовката на учители, които след това могат да предадат езиковите си умения и познания на ученици и студенти в родните си страни. Бих искала да призова държавите-членки системно да обръщат внимание на подготовката на учители за чуждоезиково обучение и същевременно да правят необходимото за адекватното им финансово възнаграждение.
Zdzisław Zbigniew Podkański (UEN) , в писмена форма. – (PL) Въпросът за многоезичието и неговото съхранение е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Общността. Последиците от политиката относно многоезичието са важни и очевидни, но ако тя се прилага погрешно, резултатите могат да бъдат достойни за съжаление.
Мултикултурният характер на Европа, който се проявява и в многоезичието, е едно от нейните достойнства. Същевременно той е и общо задължение, основаващо се на потребностите и на затруднението да се преосмисли преплитането на различни култури като отчетлива силна страна, която обединява Общността, която ще окаже въздействие и отвъд нейните граници и ще осигури на Европа полагащото й се място в света. Ето защо залогът е висок. Лошата политика по отношение на многоезичието се основава на фаворизиране на един или повече езици и осъждане на останалите на маргинализация във всички сфери на обществената дейност. Европейският съюз разполага с огромни възможности за провеждане на добра езикова политика чрез своето законодателство и институции. Това още повече увеличава отговорността в това отношение.
Докладът на г-н Graça Moura не решава всички проблеми, свързани с правото на съвместно съществуване на отделните европейски езици и на произтичащите от това привилегии. Освен официалните езици, съществуват и огромен брой други езици, които се говорят в Европа и които са застрашени от изчезване в различна степен. Проявление на добрата политика в областта на многоезичието би било съхранението на тези езици. В доклада обаче се набляга повече на изучаването на официалните езици, отколкото на реализирането на идеята за многоезичието. Необходима е разумна политика по този въпрос, която да е еволюционна по характер, и считам, че един доклад с такава насоченост следва да бъде приет.
Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Въпросът за многоезичието е от първостепенно значение в европейски контекст. Поради тази причина участвах в различни инициативи, с които се цели да се стимулира и осигури пълно зачитане на многоезичието. Онази Европа, в която вярвам, е Европа и на езиковото многообразие. По тази причини аз се солидаризирам с първоначалния доклад на г-н Graça Moura. Подобно на докладчика обаче не мога да приема, че една правилна идея за зачитане на езиковото многообразие и за свобода на отделния човек и на семейството може или следва да се използва като оръжие в разсъждение за краен национализъм. Това не е и не трябва да бъде естеството на нашите разисквания.
Многоезичието е и трябва да бъде обект на стимулиране в името на идеята за зачитане на езиковото и културно многообразие на Европа, в този случай. Но това не е нито времето, нито мястото за друг вид битка, особено такава, при която се отхвърля субсидиарността и свободата.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Graça Moura относно многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност.
По-специално, като университетски преподавател силно подкрепям предложението за стимулиране на програмите за езиково обучение и обмен в образователната и културната сфера, каквито са популярните програми за младежка мобилност. Тези схеми, които се ръководят от генерална дирекция „Образование и култура“ на Комисията, значително повишават стойността на образователния опит на учениците и студентите и по този начин спомагат за напредъка на ЕС към общество, основано на знанието.
Flaviu Călin Rus (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на проекторезолюцията на Европейския парламент относно „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“, (2008/2225(INI)) защото считам, че езиковото и културно многообразие в рамките на Европейския съюз е богатство, което действително допринася за „единството в многообразието“. Също така считам, че училищният и културният обмен, както и програмите за чуждоезиково обучение и в страните от Европейския съюз, и в тези извън него, са полезни и следва да бъдат подкрепяни.
Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Многоезичието е несъмнено едно от най-големите предимства на обединена Европа. Придобиването на езикова компетентност трябва да е средство за повишаване на квалификацията на човека, за намиране на по-добра работа или за установяване на нови международни контакти. Годишните проучвания, провеждани от лингвисти, показват, че хората, владеещи повече от един език, са с повече способности, проявяват по-голямо въображение и имат по-нестандартно мислене от едноезичните хора. Те са по-изобретателни и имат по-широк кръгозор. Няма да споменавам очевидните предимства, каквато е възможността да се общува с по-голям брой хора, които често имат съвсем различен светоглед, оформен под въздействието на различни култури или хора.
Тези ползи от многоезичието показват, че всички ние следва да отдаваме първостепенно значение на изучаването на езици. Именно поради това е толкова важно всички граждани на Общността да имат еднаква степен на достъп до езиковото обучение. Поради тази причина подкрепям всички действия на Комисията за проучване и оценка на чуждоезиковото обучение и на методите и програмите за изучаване на езици. Считам, че целта е да се хармонизира бъдещото усвояване на чужди езици в целия Европейския съюз, което ще доведе до по-голяма езикова компетентност и което в крайна сметка ще намери отражение в броя на висококвалифицираните граждани на Общността.
Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Многоезичието е голямо предимство за Европейския парламент. Като единствен Парламент в света, в който се извършва симултанен превод на 23 различни езика, трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да съхраним този уникален аспект от нашата работа. Всички граждани на Европейския съюз трябва да могат да четат за работата на неговите институции на собствения си език, а държавите-членки следва да правят всичко, което е по силите им, за да осигурят възможност на всички граждани на ЕС да придобият способността да говорят на други езици на ЕС.
Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Твърдо подкрепям многоезичието на Европейския съюз. Многоезичието на Европа подчертава културния й плурализъм, което свидетелства за нейната уникалност. Езиковата компетентност на гражданите на обединена Европа следва да се разширява непрестанно. Многоезичието е съществен елемент от европейската интеграция, който позволява на гражданите на ЕС свободно да избират мястото си на пребиваване и на намиране на работа. Същевременно е необходимо да се подчертае значението на майчиния език като средство за получаване на подходящо образование и професионална квалификация.
Трябва да обърнем специално внимание на трайната потребност от повишаване на компетентността на чуждоезиковите учители и на въвеждането на нови методи на обучение. Докладчикът изтъква, че е важно да се подпомага овладяването на чужди езици от граждани, които желаят да се учат самостоятелно, като същевременно отбелязва значението на усвояването на чужди езици от хора в напреднала възраст. Подобно на докладчика считам, че е от съществено значение да се оказва постоянна подкрепа на гражданите за изучаване на чужди езици и че особено внимание следва да се обърне на гражданите в неравностойно положение. Мисля, че усвояването на езици ще допринесе за борбата против дискриминацията и ще подпомогне интеграцията на регионите в обединена Европа.
Изцяло поддържам исканията на Европейския парламент относно многоезичието на Европа.
Anna Záborská (PPE-DE), в писмена форма. – (SK) Резолюцията за многоезичието е ценна придобивка за Европа и важна стъпка за постигане на образована Европа, тъй като в нея категорично се заявява, че официалните езици на Европейския съюз се признават за равностойни във всички сфери на обществения живот. Твърдо вярвам, че езиковото многообразие на Европа представлява важно културно предимство. Би било погрешно Европейският съюз да се ограничи до един единствен език.
В резолюцията се споменава значението на многоезичието не само за икономическата и социалната сфера, но и за културните и научните творби и за популяризирането на тези творби, както и важността на художествения и технически превод за развитието на ЕС в дългосрочен план.
И не на последно място, езиците играят важна роля за оформянето и укрепването на идентичността.
Многоезичието е област с широки последици. То оказва огромно въздействие върху живота на европейските граждани. Държавите-членки са изправени пред предизвикателството да включат многоезичието не само в образованието, но и във всички бъдещи политики.
Високо ценя факта, че в резолюцията се подкрепя изучаването на втори език на Европейския съюз от служители, които в хода на своята работа влизат в контакт с гражданите на други държави-членки.
Решаваща е ролята на институциите на ЕС за гарантиране на спазването на принципите на езиковата равнопоставеност както в отношенията между държавите-членки и в отделните европейски институции, така и в отношенията на гражданите на ЕС с националните институции и със структурите на Общността и с международните институции.
Подкрепих резолюцията, поздравявам докладчика и се гордея, че съм първият член на Европейския парламент от Словакия, който предизвика разискване относно многоезичието в рамките на институциите чрез писмена декларация.
Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на доклада van Nistelrooij поради голямото значение на териториалното сближаване за гарантиране на по-нататъшния напредък на Европейския съюз по пътя на устойчивото и хармонично развитие и на растящия темп на превръщане на териториалното му сближаване и многообразие в преимущество.
Зелената книга представлява важна крачка напред в развитието на териториалното сближаване и общите отговорности на Съюза. В нея се насърчава и широк дебат по тази тема между европейските институции, националните и регионални органи на властта, икономическите и социални партньори и други субекти, ангажирани в европейската интеграция и териториалното развитие.
Най-положителните аспекти са стойността, която се приписва на потенциала на европейската територия и на нейното многообразие, както и трите ключови понятия за по-балансирано и хармонично развитие във всеки район: намаляване на негативните последици, свързани с различията в плътността; връзките между териториите за преодоляване на разстоянията и сътрудничество за преодоляване на разделенията.
Emanuel Jardim Fernandes (PSE), в писмена форма. – (PT) Поздравявам г-н van Nistelrooij за доклада му и по-специално за готовността му да вземе предвид множеството внесени изменения по проекта на неговия доклад.
Изцяло подкрепям този доклад.
Напълно съм съгласен с обвързването на дебата относно териториалното сближаване с дебата за бъдещето на политиката на сближаване на Европейския съюз, като се има предвид, че реформата в тази политика следва да включва заключенията от дебата за териториалното сближаване.
Съгласен съм с представената в доклада оценка на Зелената книга и с направения анализ на понятието териториално сближаване и одобрявам изложените препоръки за бъдещето на териториалното сближаване, по-специално по отношение на:
- определението на териториалното сближаване;
- публикуването на Бяла книга за териториално сближаване;
- укрепването на целта за европейско териториално сътрудничество;
- включването на териториалното сближаване в бъдещото развитие на всички политики на Общността;
- създаването на допълнителни качествени показатели;
- оценката на териториалното въздействие на секторните политики на Общността и предложението за конкретни начини за създаването на синергии между териториалните и секторните политики;
- развитието на цялостна европейска стратегия за регионите със специфични географски характеристики;
- установяването на изчерпателна система за постъпателна преходна помощ за регионите в преход; и
- разработката на система за териториално управление на много равнища.
Поради това гласувах „за“.
Hélène Goudin и Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) В този доклад докладчикът пише, че политиката на сближаване е една от най-успешните инвестиции на Европейския съюз. Това е потресаващо заключение, не на последно място поради факта, че още през ноември миналата година Европейската сметна палата потвърди, че 11 % от сумата от 42 млрд. EUR, одобрени през 2007 г. в рамките на политиката на сближаване на Европейския съюз, изобщо не е трябвало да бъдат изплащани.
Изглежда, че докладчикът напълно съзнава това и, в параграф 17, увещава участниците в дебата относно териториалното сближаване да избягват всички споменавания на бюджетните и финансовите последици от предлаганата политика: с други думи, дръжте ги скрити-покрити.
Политиката на сближаване на Европейския съюз е лошо замислена. От социално-икономическа гледна точка, при която трябва да се държи сметка за парите на данъкоплатците, тя не е нищо повече от пълен провал. Естествено, партията „June List“ гласува против доклада като цяло.
Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Какво означава отхвърлянето на нашите предложения за резолюция относно бъдещето на политиката на сближаване на Европейския съюз от Европейския парламент? В тези предложения се подчертаваше, че:
- първата и главна цел на структурната политика трябва да е да стимулира истинското сближаване, като действа като средство за преразпределение към най-малко развитите страни и региони в Европейския съюз;
- целта за намаляване на степента на изоставане на най-малко облагодетелстваните райони не трябва да заема второстепенна позиция в сравнение с териториалното сближаване;
- трябва да се намерят нови финансови средства на Общността за новите приоритети, още повече, че настоящите финансови ресурси на Общността са недостатъчни за удовлетворяването на потребностите на реалното сближаване;
- необходимо е да се увеличи бюджетът на Общността, за да се стимулира икономическото и социално сближаване на ниво Европейския съюз;
- управлението и планирането на земята е отговорност на всяка държава-членка;
- трябва да се приемат мерки за неутрализирането на така наречения статистически ефект;
- конкурентоспособността не бива да е заместител на сближаването в онези държави-членки и региони, които изостават в социално-икономическото си развитие, а политиката на сближаване и свързаните с нея финансови ресурси не трябва да бъдат подчинени на конкуренцията и либерализацията, които се проповядват от Лисабонската стратегия.
Един възможен отговор е, че най-малкото публично обявената политика на сближаване на практика е застрашена…
James Nicholson (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Концепцията за териториално сближаване вече се признава за основна цел на Съюза наред със социалното и икономическото сближаване.
По същество териториалното сближаване се отнася до постигането на балансирано развитие в целия Европейски съюз и в този контекст то следва да е главна цел на всички общностни политики. В този доклад се набляга на факта, че териториалното сближаване ще бъде особено приложимо към географски необлагодетелстваните територии, каквито са планинските райони и островите.
Сега Комисията трябва да пристъпи към изготвянето на законодателен пакет, в който да се набележат конкретни разпоредби и действия, свързани с политиката за териториално сближаване, за да може тя да бъде осъществена.
Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Дебатът относно териториалното сближаване е много повече от разисквания за бюджет или общностни политики – това е дебат относно ръководните принципи на една от основополагащите и съществени концепции в идеята за Европа – така както я разбираме ние. Ето защо оценката на политиката на сближаване и търсенето на най-подходящите решения в разширена Европа, обхващаща 27 членки, която понастоящем преживява икономическа криза, заслужават нашето съгласие и нашата похвала. Това обаче не означава, че сме съгласни с цялото съдържание на Зелената книга и че го одобряваме.
Като се имат предвид критериите, които ценим, трите ключови концепции на тази оценка са правилни, а именно: да се намалят негативните последици, свързани с различията в гъстотата на населението; да се създадат връзки между териториите за преодоляване на разстоянията и да се осъществява сътрудничество за преодоляване на разделенията. Но като се има предвид отчетливия характер на онова, което е изложено на опасност, това не може да води до положение, при което размерът на структурната помощ да зависи от броя на обхванатите жители; точно обратното. Самото схващане за териториалното сближаване следва да се основава на идеята за превръщането на район, който хората напускат, в привлекателна и жизнеспособна зона. Това е една от нашите цели, която очевидно трябва да се преследва.
Идеята за сближаването е по същество идея за солидарност, с която всички ние сме обвързани и от която всички можем да извлечем полза.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н van Nistelrooij относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване.
Причините за моето несъгласие произтичат от различно схващане за териториалното сближаване, поради което считам, че не мога да подкрепя съображенията на докладчика.
Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Съгласна съм с докладчика, че трябва да дадем по-ясно определение на принципа на териториалното сближаване.
Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Vlasák относно градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период. Живея в Познан, областният център на Велкополска. Почти ежедневно забелязвам положителните последици от развитието на града за това на целия район. Дори бих рискувал да стана обект на нападки, като кажа, че е настъпило дългоочакваното обединение на градското и регионалното развитие.
Градското развитие няма нищо общо с местния централизъм. Онези, които са против развитието на големите градове, често не съзнават значението на тези градове за районите, в които са разположени. Поради самото им естество, някои от функциите на големите градски центрове не могат да бъдат прехвърлени на селските райони. Хората, които управляват градовете, носят особена отговорност. Задачите, които трябва да изпълняват във връзка с планирането, териториалното управление, социалния диалог, културата и образованието, както и разкриването на устойчиви работни места, основани на знанието, са все много сложни. Някои от тези задачи включват тясно сътрудничество с органите на местно самоуправление на други нива.
Важно е също така, че градското измерение на политиката на сближаване не се конкурира с развитието на селските райони, а го допълва. Както селските, така и градските райони могат и трябва да се развиват, а Европейският съюз подкрепя и двата процеса.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Vlasák относно градското измерение на политиката на сближаване в новия програмен период.
Въпреки че осъзнавам значението на устойчивото градско развитие, мисля, че ще е трудно то да бъде постигнато без обща дефиниция на „градски райони“.
Brian Simpson (PSE), в писмена форма. – (EN) Одобрявам този доклад и бих искал да се възползвам от възможността да подкрепя мнението, че следва да има интегриран подход към политиката на сближаване.
Тази интеграция обаче следва да е средство за извличане на ползи, а не мярка, която би могла да е ограничителна и този елемент трябва да се следи внимателно.
Сближаването на градовете е от съществено значение за постигане на устойчив стопански и социален напредък. В това отношение бих изтъкнал ролята на транспорта и осигуряването на съвременна транспортна инфраструктура като съществена необходимост за реализацията на политиката на сближаване в градските райони.
Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) На градското измерение на политиката на сближаване следва да се отреди по-висок приоритет.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах против доклада на г-н Mikolášik относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми.
Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Необходимо е внимателно да се следи прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г., за да се гарантира правилното използване на парите на данъкоплатците и за да имаме възможност за правилна оценка на програмите след 2013 г.
Adam Bielan (UEN), в писмена форма. – (PL) Малките предприятия играят важна роля за създаването на работни места в Европа и ние трябва да улесним функционирането им. Бих искал да подчертая, че поддържам всички инициативи, с които се цели стимулиране на малките предприятия в Европейския съюз и подпомагане на онези, които желаят да са самостоятелно заети лица.
Подкрепих доклада Becsey, защото в него се дава положителна оценка на инициативата за микрокредитирането в Европа.
Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Една успешна европейска инициатива за микрокредитиране може да окаже радикална помощ за постигането на целите за растеж и заетост, формулирани в обновената Лисабонска стратегия, и за създаване на модерна, творческа и динамична европейска икономика. Малките предприятия са съществен източник на растеж, заетост, бизнес умения, иновация и сближаване в Европейския съюз. На първо място, микрокредитирането може да спомогне за реализацията на един от четирите приоритета на Лисабонската стратегия – и по-точно за създаването на възможности за стопанска дейност, като се помага на хората да се (ре)интегрират социално и икономически и като се наемат на работа. Може да се счита, че Лисабонската стратегия е действително успешна, само ако равнището на заетост бъде значително повишено. Резултатът от една европейска инициатива в областта на микрокредитите следва да бъде съвременен и в най-голяма степен насочен към онези целеви групи, които досега не са получавали достатъчно внимание.
Małgorzata Handzlik (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Успехът на микрокредитирането за намаляването на бедността в развиващите се страни, по-специално в Южна Азия и Латинска Америка, все още не се е утвърдил в Европейския съюз. Потребността от микрокредити обаче е голяма, особено сред хора, които не са в състояние да получат заеми в традиционния банков сектор. Като делова дейност микрокредитирането е различно от традиционното банкиране. Микрокредитите се предоставят не само на финансови основания, и не само с цел постигане на печалба, но и за да спомогнат за стимулиране на сближаването чрез опит за интегриране на лица, които се намират в неравностойно положение и искат да създадат микропредприятие.
Една успешна европейска инициатива за развитие на микрокредитите би могла да спомогне за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост и за повишаване на иновативността, творчеството и динамиката на европейската икономика. В частност, те могат да допринесат за изпълнението на приоритета за освобождаването на икономически потенциал чрез подпомагане на интеграцията или на повторната социална и икономическа интеграция на хора чрез самостоятелна заетост.
Поради това подкрепям предложението на докладчика, който ни приканва да приемем подходящи национални институционални, законови и търговски рамки за подпомагане на по-благоприятна среда за развитието на микрокредитите и да създадем хармонизирана европейска рамка за небанковите микрофинансиращи институции.
Bogusław Liberadzki (PSE) , в писмена форма. – (PL) Аз гласувах за приемането на доклада с препоръки към Комисията относно Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта. Съгласен съм с докладчика, че малките предприятия са съществен източник на растеж, заетост, предприемачески умения, иновация и сближаване в ЕС.
Следва да наблегнем на факта, че микрокредитът често се предоставя не само поради икономически причини и не само с цел постигане на печалба, но служи и за сближаване, като се опитва да интегрира или реинтегрира в обществото лицата в неравностойно положение.
Одобрявам приемането на доклада. Като се има предвид, че микрокредитите могат да допринесат за отключването на бизнес потенциал, като помагат на хора чрез самостоятелна заетост, считам, че този метод следва да бъде въведен в Европейския съюз.
Jamila Madeira (PSE), в писмена форма. – (PT) Този доклад е от първостепенно значение в контекста на работата, която Европейският съюз осъществява във връзка с политиката на сближаване и политиката на сътрудничество и развитие.
Това схващане беше също така широко подкрепено от Европейския парламент в неговата писмена декларация P6_TA(2008)0199, приета на 8 май 2008 г., като аз имах честта да съм сред първите, които я подписаха.
Ето защо гласувах в подкрепа на този доклад, тъй като всякакъв вид инвестиране и разширяване в тази област е жизненоважно и неотложно, особено в сегашните условия на икономическа и финансова криза. В резултат на това сега целта на Европейската комисия и на Съвета са конкретните и незабавни действия за увеличаване на доверието в системата и на нейната съгласуваност.
David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) До този момент успехът на системите за микрокредитиране за облекчаването на бедността в развиващите се страни не беше възпроизвеждан в контекста на ЕС. Подкрепям този доклад, защото един успех на европейската инициатива за микрокредитиране би могъл значително да допринесе за постигането на целите на преразгледаната Лисабонска стратегия, тъй като малките предприятия са съществен източник на растеж, заетост, предприемачески умения, иновация и сближаване в ЕС.
Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) В момента на дневен ред са разискванията за мерките по възстановяване на кредитната дейност. В настоящата икономическа криза и особено в страни като Румъния, които сега водят преговори за заеми от международни финансови институции, подновяването на основната функция на банките, а именно отново да предоставят кредити на населението, е от първостепенно значение.
Считам, че докладът на г-н Becsey е иновативен, тъй като отново поставя на обсъждане този въпрос, но от нов ъгъл, който излиза извън банковата система, за намиране на решения на настоящата финансова безизходица.
Докладът, в който се разглежда темата за микрокредитите, е ориентиран към групите в неравностойно положение в обществото, като малцинствата, ромската общност или жителите на селските райони, които имат нереализиран потенциал и искат да създават малки фирми, но не могат, защото не отговарят на условията за получаване на заем от банкова институция. Тези хора имат твърде малко възможности за избор.
Ето защо намирам за навременно предложението на г-н Becsey за основаване на фонд на Общността за подпомагане на микрокредитирането на лица и дружества без пряк достъп до банкови заеми и за повишаване на степента на информираност относно тези банкови инструменти.
Luca Romagnoli (NI), в писмена форма. – (IT) Моето желание е да гласувам „въздържал се“ по отношение на доклада на г-н Becsey относно Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта.
Приемам определени моменти в доклада, но съм решително против някои други и поради това не мога изцяло да подкрепя внесения текст – затова гласувам „въздържал се“.
Catherine Stihler (PSE), в писмена форма. – (EN) Схемите за микрокредитиране могат да помогнат на мнозина от най-бедните в света, и по-специално жените, да се избавят от крайната нищета. Институциите на Европейския съюз и държавите-членки трябва да направят повече в подкрепа на такива схеми.