Пълен протокол на разискванията

Сряда, 25 март 2009 г. - Страсбург

2. Резултати от Европейския съвет (19-20 март 2009 г.) (разискване)

  Председател. – Госпожи и господа, ние отчетохме вътрешнополитическата обстановка в Чешката република. Бих искал от името на всички вас да заявя, че тя не би следвало да повлияе на работата на чешкото председателство и че трябва да проявим воля, за да гарантираме, че ще продължава да се работи. Ние подкрепяме чешкия министър-председател и председател на Европейския съвет в работата му, насочена към успеха на чешкото председателство.

Бих искал – и вярвам, че мога да кажа това от името на всички вас – да насърча председателя на Европейския съвет да продължи да работи за процеса на ратифициране на Договора от Лисабон в своята страна и в останалите държави, където има нужда от още работа. Ние работим по този договор за реформирането на Европейския съюз в продължение на 10 години от взимането на решенията в Ница и искаме да направим последните трудни крачки към влизането на Договора в сила в началото на 2010 г. Договорът от Лисабон ни е нужен, за да има повече демокрация и за да има Европейският съюз по-голяма свобода на действие, както и за по-голяма прозрачност.

(Ръкопляскания)

Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно резултатите от Европейския съвет на 19-20 март 2009 г.

  Mirek Topolánek, действащ председател на Съвета. – (CS) Госпожи и господа, бих искал да приветствам всички ви по случай редовния доклад от председателя на Европейския съвет след пролетната среща на върха на Съвета. Преди всичко трябва да поднеса извиненията си, че нямам възможност да остана до края на разискванията, както обикновено. Заместник министър-председателят г-н Vondra ще присъства вместо мен по време на втората част след изказванията на представителите на партии. Причината, поради която трябва да се върна в Прага, както вече заяви и г-н Hans-Gert Pöttering, е безпрецедентното възпрепятстване от страна на социалистите, пред което се изправяхме по време на председателството и за което бях много откровен. Ако правителството падне, това определено няма да застраши председателството и фактът, че социалистите не се съобразиха с това, че Чешката република председателства на Европейския съвет и отказаха дори елементарно сътрудничество, ще навреди предимно на социалната демокрация. Председателството не би следвало да пострада от това, защото съм сигурен, че казаното от мен тук по време на моето уводно изказване за начина, по който ще се опитаме да ръководим обсъждането и да постигнем компромис, е нещо, което безусловно постигнахме. Пролетната среща на Съвета го доказва. В моята страна е прието говорещите да не бъдат прекъсвани, но изглежда, че тук порядките са доста различни.

Позволете ми да продължа – като се придържам стриктно към заключенията от Европейския съвет – към причината, поради която съм тук днес, както и причината да предприемем някои определени стъпки по време на Европейския съвет. Преди това обаче бих искал да коментирам тристранната среща на върха със социалните партньори, която предшестваше срещата на Съвета. На нея имаше сравнително голям брой посетители. Освен мен и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу участваха и други двама министър-председатели, а именно на Швеция г-н Reinfeldt и на Испания г-н Zapatero. След срещата бях много обнадежден и силно изненадан от консенсуса между социалните партньори не само по отношение на целите на председателството, но и като цяло относно възможните решения на проблема със зараждащата се безработица в резултат на световната финансова криза.

Ако някой проявява интерес, ще кажа повече за тристранната среща, но ние постигнахме споразумение относно три основни принципа, които ще направят пазара на труда много по-гъвкав, като в същото време създадат условия за трудова мобилност и ще засилят усилията за подобряване на нивото на образование и умения на работната сила по начин, който да й позволи да успее на пазара на труда и т.н. Пролетното заседание на Европейския съвет, всъщност, е втората среща на държавни и правителствени ръководители, която организираме, но все пак е първата изцяло формална среща на върха. Темата, която привлече най-много внимание, разбира се, бе въпросът как да се намери решение на настоящата икономическа криза. Напълно отхвърлям твърденията, че не правим достатъчно за набелязване на по-цялостни мерки. Ще цитирам една цифра: 400 милиарда EUR. Тези 400 милиарда EUR съставляват 3,3 % от БВП на ЕС и са безпрецедентна стъпка; надявам се, че заедно с автоматичните стабилизатори, с които разполага ЕС, а САЩ например няма, примерът, цитиран днес от Жозе Мануел Барозу, дава много полезна информация. Освободен от Saab работник в Швеция има достъп до социални стандарти, които са напълно различни от тези, достъпни за работник, освободен от General Motors някъде в Чикаго, и правителствата в тези два случая имат напълно различен подход, тъй като автоматичните стабилизатори умножават значително 400-те милиарда EUR и ни дават едно несъмнено предимство пред САЩ в това отношение. Принципната подкрепа за споразумението от страна на всички 27 държави-членки потвърждава валидността на Лисабонската стратегия, тъй като то е един от четирите стълба, върху които се крепи цялата стратегия.

Gordon Brown бе тук вчера и имаше възможността да разясни подхода на 27-те държави-членки, мандата за срещата на Г-20 и останалите три de facto стълба на тази стратегия. Споразумяхме се, че всички краткосрочни мерки трябва да са временни и това е начинът, по който ги разглеждаме. Средносрочните и дългосрочните приоритети, както и целите на Лисабонската стратегия бяха потвърдени, като краткосрочните трябва да следват същия курс. Бих искал да заявя открито, че Европейският съвет бе донякъде шокиран от това, което каза финансовият министър на САЩ Timothy Geithner за постоянните мерки. Америка не само повтаря грешките от 30-те години на 20 век под формата на мащабни пакети за стимулиране, протекционистки тенденции и призиви, кампании „купувай американското“ и т.н. Комбинацията от тези стъпки и – още по-лошо – инициативата за превръщането им в постоянни мерки означават път към ада. Трябва да погледнем в учебниците по история, които несъмнено събират прах. По мое мнение, най-големият успех на пролетната среща на Съвета представлява ясно отхвърляне на този път и на този недалновиден подход. Категорично отхвърлям твърденията на председателя на Европейската социалистическа партия Poul Nyrup Rasmussen, че Европейският съвет не е направил достатъчно за борбата с кризата и че чакаме САЩ да ни спасят. Пътят, по който поемат САЩ, не само е компрометиран от историята, но, както вече казах, нивата на социална сигурност и осигуряването като цяло на социалните потребности на обикновените хора са удивително различни в САЩ, и са много по-ниски. Пътят на САЩ е опасен, защото американците ще имат нужда от средства за финансиране на социалните пакети и ще получат тези средства лесно, тъй като винаги има някой, който иска да закупи американски облигации. Това обаче излага на опасност пазарната ликвидност, като я изважда от световния финансов пазар и застрашава продажбата на останалите облигации, може би европейските и със сигурност полските, чешките, а вероятно и тези на други страни, тъй като в системата няма да има средства в брой. Този подход предизвиква безпокойство и според мен ще бъде предмет на дискусии на срещата на върха на Г-20. Тази среща ще ни предостави една от възможностите да обсъдим този въпрос. Разискванията могат да продължат и после на неформалната среща на върха на 27-те държави-членки с администрацията на САЩ и Барак Обама в Прага. Изразявам твърдо убеждение, че ще намерим общ подход със САЩ, тъй като със сигурност не желаем конфронтация между САЩ и Европа. В днешния свят – както отново ни демонстрира и кризата – няма икономика, която да съществува в изолация, а степента на взаимосвързаност е много висока, което означава, че по време на криза проблемът е общ и можем да го решим само със съвместни действия.

Вторият стълб на споразумението касае търсенето на изход от настоящата криза и подготовката за срещата на Г-20. Документите, подготвени от Gordon Brown и неговата администрация, са отлични и вие имахте възможност да се запознаете с тях вчера. Подходът на трите стълба включва решение за финансовия сектор и пакети за фискално стимулиране, които регулират и – бих казал – коригират недостатъците в системата и възстановяват световната търговия, което означава настойчивост за подновяване на разговорите с Доха в рамките на СТО. Този подход изцяло съвпада с конкретното съдържание на решението, предложено от Европейския съвет, което спечели единодушна подкрепа. Бих искал също да приветствам споразумението и заради това, че най-сетне представихме конкретна цифра по отношение на увеличаването на наличните ресурси на Международния валутен фонд и определихме това конкретно задължение да възлиза на 75 милиарда EUR. 27-те държави-членки споделят единна позиция, общо мнение и обща цел преди срещата на Г-20. Считам това за най-големият успех, тъй като цялата среща на Европейския съвет беше тест за европейското единство, европейската солидарност, европейските ценности и единния европейски вътрешен пазар. Ако подценим някое от тях, ще излезем от кризата по-слаби. И обратното – мисля, че ако уважаваме тези основни атрибути, ще излезем от нея по-силни. Няма причина за песимизъм преди обсъжданията в рамките на Г-20, както се опасява г-н Rasmussen. Мисля, че всички ние разбираме необходимостта от солидарни действия и сътрудничество, както потвърди и Graham Watson от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа.

Както всички знаем настоящата криза е криза на доверието. Ето защо третият ключов фактор за намиране на изход от кризата е възстановяване на доверието. Не е достатъчно просто да наливаме пари в системата. Опитахме това и банките все още не отпускат кредитиране. Банките трябва да започнат да отпускат кредити, но няма да могат, ако нямат доверие. Ликвидността, с която разполагат, не реши проблема. Доверието не може да се постанови или да се закупи. Ето защо с цел възстановяване на доверието направихме допълнителна стъпка към укрепването му чрез удвояване на гаранционната рамка за страните извън еврозоната до 50 милиарда EUR, в случай че е необходимо. Постигнахме споразумение дори по този въпрос. Съгласихме се дори, че трябва да се избягва цялостен подход и да се действа в зависимост от конкретния случай за всяка банка и за всяка държава, и счетохме, че универсалният подход е опасен в настоящия момент. Пазарите са неспокойни и реагират мигновено, прекалено бурно и негативно на всеки сигнал. Ето защо имаме нужда от по-добро регулиране. Бих подчертал, че „по-добро“ може да означава въвеждане на законодателство, където такова не е съществувало до момента. Точно тук трябва да се намесите вие, госпожи и господа членове на Европейския парламент. Бихме искали да постигнем съгласие – и има признаци, че това е възможно – относно законодателни актове, които по същество да реализират нашите виждания и идеи за по-добро регулиране на рейтинговите агенции, платежоспособността на застрахователните компании, капиталовите изисквания за банките, трансграничните плащания, електронните пари и т.н. Ще съм изключително радостен, ако успеете да приемете тези разпоредби в рамките на сесията и ако те влязат в сила и бъдат приведени в изпълнение незабавно. Както всички, и аз искрено приветствам доклада Larosière, в който има превъзходна аналитична част и много поучителна част за приложението, и в този смисъл Европейският съвет достигна до ясни изводи. Може би най-важната задача на пролетния Европейския съвет бе да се оцени напредъка до момента в изпълнението на плана за възстановяване, установен от Съвета през декември. Точно тук, по мое мнение незаслужено, са съсредоточени голяма част от реакциите и критиките. Твърди се, че планът е непълен, муден и неамбициозен. Бих искал да изясня положението. Вече споменах за сумата от 400 милиарда EUR или 3,3 % от БВП, в която не се включват средствата за рекапитализиране на банките и гаранциите, възлизащи на повече от 10 % от БВП – това е всичко, което може да си позволи в момента ЕС. Това все пак ще окаже значително въздействие върху Пакта за стабилност и растеж и националния дълг, както и върху начина, по който ще се уредят нещата в периода постфактум, с други думи след края на кризата. Смятам, че дори сумата от 5 милиарда EUR, която бе окончателно одобрена и представлява само малка част от огромната сума от 400 милиарда EUR, е резултат от много трудни преговори, засягащи много държави. Това е така най-вече, тъй като една сума пари не е антикризисна мярка, ако не е усвоена в периода 2009–2010 г. Вярно е също, че няма прозрачна система за оценяване на проекти, както и точен списък на тези проекти и че има някои липсващи или излишни елементи. В крайна сметка постигнахме споразумение след много сложни преговори, в които водеща роля изигра чешкото председателство, като спомогна за споразумението да се одобрят 5-те милиарда EUR и парите да се изпратят на вас в Европейския парламент, за да се разпоредите с тях.

Планът за възстановяване, разбира се, има общностен аспект, с оглед на който днес са налични близо 30 милиарда EUR, както и национален аспект, според който всяка държава-членка в рамките на плана прилага свои собствени финансови стимули. Според мен основният въпрос, по който Европейският съвет постигна споразумение, е валидността на Пакта за стабилност и растеж. Ако искаме да излезем от тази криза като незасегнат, невредим и съживен Съюз, трябва да спазваме собствените си правила. По мое мнение, ще бъде голяма грешка да създадем нови пакети, без да сме сигурни, че са задействани всички национални и общностни процедури, че знаем какво би било тяхното въздействие и дали има нужда от по-нататъшни финансови стимули и Европейският съвет дори постигна съгласие по този въпрос. Ако е абсолютно наложително, Европейският съвет ще вземе допълнителни мерки, но на този етап не знаем дали трябва да направим това или не, тъй като никой не знае кога кризата ще достигне най-ниско ниво или кога ще приключи. Би било напълно нелогично да предприемаме по-нататъшни мерки, без да сме наясно с ефекта от досегашните по отношение на финансовото стимулиране на стойност 400 милиарда EUR. Планът е амбициозен, разнообразен и изчерпателен и ще реши проблемите, свързани с растежа и заетостта, по различен начин според ситуацията във всяка държава, както, разбира се, и икономическите проблеми.

Втората основна тема на Европейския съвет бе въпросът за климата и енергетиката. Постигнахме значителен напредък по отношение както на енергийната сигурност, така и на опазването на климата. Освен всичко друго енергийната сигурност е и един от основните приоритети на нашето председателство и нуждата от нея бе демонстрирана през януари. Кризата с газа не е решена. Още утре, вдругиден, след месец, догодина, във всеки един момент може да се зароди нова криза. Доказателство за моите думи е фактът, че дори антикризисния пакет от 5 милиарда EUR е насочен главно, ако не и изцяло, към междусистемните връзки между европейските държави и съдържа много широка гама от механизми и проекти, които имат за цел да намалят зависимостта от един маршрут на доставки. Постигнахме съгласие, че до зимата трябва да има готов антикризисен механизъм за справяне с евентуален срив на доставките, за да реагираме на всички нови проблеми, които могат да възникнат. Повече от ясно е, че се нуждаем от такъв механизъм. През януари това стана очевидно, най-вече в Словакия и България, но също и в редица други страни.

Дебатът за климата: вече започват обсъжданията и подготвителните дейности за конференцията в Копенхаген. Както домакинът Дания, така и Швеция в рамките на своето председателство, ще разгледат проблема, а чешкото председателство вече работи активно по въпроса. Опитваме се да намерим обща позиция на европейско равнище. Започваме преговори с основните участници, без които не може да се гарантира успеха на конференцията в Копенхаген. Това включва САЩ и, разбира се, Япония, Китай и Индия, както и други големи държави и замърсители. Най-широката дискусия, върху която ще се спра накратко, бе насочена към това дали би трябвало да набележим не само механизмите, но и дяловете на отделните държави-членки на ЕС в пакета за финансиране, който осигуряваме с цел да помогнем на развиващите се държави – трети страни – да изпълняват своите задължения в рамките на борбата за опазване на климата. Взехме правилното решение. Предвид факта, че преговаряме с всички основни участници, които до момента работят по-скоро на думи, отколкото на дела, би било признак на много лоша тактика самите ние да създаваме ограничения, които останалите няма да зачитат. Много по-благоприятно е да сме в позиция на преговарящи, ако разполагаме със свобода на действие и с това се съгласиха държавите, които, в действителност, внесоха последното предложение – Швеция, Дания, Нидерландия, Обединеното кралство и Полша. Що се отнася до подхода на Полша, ние, разбира се, се съобразихме с интересите на държавите, които са по-предпазливи по отношение на този механизъм, както и с интересите на страните, които играят водеща роля в проблематиката, свързана с изменението на климата. Всички държави, дори и тези, за които това е безспорен приоритет, се съгласиха, че трябва да намерим действителния механизъм, решението и неговата формулировка много преди началото на конференцията в Копенхаген.

Третата тема засяга външните отношения. Европейският съвет официално одобри инициативата за Източно партньорство като допълнение към външната ни политика и политиката ни на добросъседство. При положение че на север има айсберги, а на запад е Атлантическият океан, то тогава съседите ни живеят на изток и на юг, където се намират и държавите, представляващи евентуална заплаха както за икономиката ни, така и за социалното положение сигурността ни. Източното партньорство бе цел на чешкото председателство и аз съм много щастлив, че тя бе одобрена посредством твърд ангажимент на стойност 600 милиона EUR. Бих искал да изпреваря евентуални въпроси за участието на Беларус. Обмисляме този въпрос. Беларус отбеляза напредък, а срокът за прекратяване на забраната за издаване на визи за членове на режима е удължен. В момента държим отворена вратата за Беларус, но не е взето решение. Ако държавите-членки не постигнат съгласие по този въпрос и не е налице решение от страна на всички 27 държави-членки, президентът Lukashenko просто няма да бъде поканен, макар че и опозицията, и съседните държави ни препоръчват да го поканим. Мисля, че това е въпрос, на който не мога да отговоря в момента и затова го изпреварвам.

Уведомих Европейския съвет за срещата и за неофициалната среща на върха с президента Обама на 5 април във връзка с осъществяването на други приоритети и по-конкретно трансатлантическите отношения. Организационните подробности все още не са уточнени, но всички вие ще получите изчерпателна информация. Срещата на върха ще бъде посветена на три основни тематични области: обсъждане на срещата на Г-20, сътрудничеството по отношение на енергетиката и климата, в което ЕС, също като САЩ, иска да остане основен участник, както и външните отношения и геостратегическата област от Средиземноморието до Каспийско море, което означава Афганистан, Пакистан, положението в Иран и, разбира се, Близкия изток. Срещата на върха със САЩ е важна, но е ясно, че към нея не бива да има прекомерни очаквания, тъй като тя не означава сигурен резултат. САЩ имат куп вътрешни проблеми, които трябва да бъдат решени, и точно по тази причина е добре, че Барак Обама ще говори в Прага за фундаменталното си виждане за тази година, през която той, разбира се, ще иска да изпрати послание до гражданите на ЕС относно основните позиции и цели на новата администрация на САЩ.

По време на Европейския съвет бяха повдигнати и много други въпроси, за които съм готов да говоря. Ако съм пропуснал нещо, ще го добавя по време на обсъждането след изказванията на политическите лидери. Може би няма да се съберем отново в същия състав, тъй като вие ще заминете, за да започнете предизборна кампания, но бих се радвал ако се въздържите да ги започнете тук и сега. Надявам се, че борбата за места в Европейския парламент ще бъде честна и че ще се съберете отново след изборите, за да продължите работата си.

  Председател. – Благодаря Ви, г-н действащ председател на Европейския съвет, за решителността Ви да продължите работата на председателството, въпреки затрудненото положение във Вашата страна.

  José Manuel Barroso, председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, госпожи и господа, последният Европейски съвет бе Съвет на практическите резултати.

Бих искал да поднеса почитанията си към чешкото председателство и най-вече към премиера Тополанек, който строго контролираше обсъжданията, като ги насочваше към конкретни цели. Резултатът може да се види: редица сами по себе си важни решения, но и решения, които говорят красноречиво за непоколебимостта на Европа днес. Същността на нашите решения показва действителността на нашето единство и внася объркване в песимистичните очаквания, които отново се оказаха погрешни. Ще се съсредоточа върху икономическите аспекти; премиерът Тополанек засегна повечето от тези въпроси, затова няма нужда да се връщам на всички тях.

На първо място Съветът одобри предложението на Комисията да се отделят 5 милиарда EUR за стратегически енергийни проекти и за широколентов интернет. Постигнатото на Европейския съвет споразумение отразява ясно решителността на ЕС да приложи всички налични инструменти и да направи всичко възможно, за да попречи на кризата да застраши нашите дългосрочни цели, особено по отношение на енергийната сигурност и борбата срещу изменението на климата.

Второто много важно решение бе да се удвои максималната сума за подкрепа, отпусната за платежните баланси на държавите-членки: 50 милиарда EUR е един много солиден ангажимент. Това е доказателство, че дори в трудни моменти думата „солидарност“ не е изпразнена от съдържание в Европа.

Вярно е, че най-добрият начин за овладяване на кризата и възстановяване на условията за растеж от страна на европейците е да координират позициите си, да предприемат съвместни действия и да се подкрепят взаимно.

Третото важно решение показва, че Съюзът дава своя цялостен принос към световните усилия за справяне с кризата. Бюджетният стимул за европейската икономика, при положение че тук включим и автоматичните стабилизатори, вече доближава 4 % от европейския БВП. По време на Европейския съвет обаче към него прибавихме и ангажимента за подпомагане на МВФ с максимум 75 милиарда EUR. Съюзът взима пълноценно участие, както посредством енергична борба с кризата, така и чрез въвеждане на програма за амбициозни и насочени към бъдещето законодателни реформи.

И наистина, Европейският съюз даде пример за единство и водачество, който, ако бъде последван, ще подготви почвата за по-мащабни решения на международно ниво. Дебатът, който проведохме вчера с премиера на Обединеното кралство Gordon Brown, бе много показателен за това. Европейският съюз върви към срещата на върха в Лондон с единен и последователен дневен ред, който се основава на четири стълба: съществен и съгласуван бюджетен стимул, амбициозен регулаторен дневен ред, силно послание срещу всички форми на протекционизъм и постоянен ангажимент към Целите на хилядолетието за развитие, особено по отношение на хората в най-неравностойно положение по света.

Това е дневен ред за водачество и мисля, че независимо от всичко, е важно да се изтъкне – защото в началото това не беше очевидно – че позицията на държавите-членки, които ще участват в срещата на върха в Лондон, и на Комисията е всъщност посланието на целия Съюз от 27 държави-членки, които искат да поддържат тази ръководна позиция и да въведат нов подход на международно ниво. Това не е технократски дневен ред. Предизвикателството е да се въведат в икономическата и най-вече в световната финансова система отново етични ценности, без които пазарната икономика не може да функционира. Хората трябва отново да заемат мястото си в центъра на световната икономика. Ние подкрепяме отворените и конкурентоспособни икономики, но икономики, при които пазарите са в служба на гражданите. Още повече че това е причината да подкрепям амбициозното предложение на г-жа Merkel за създаване на харта за устойчива икономика. То демонстрира, че сме „за“ социална пазарна икономика.

Европейският съвет обаче разгледа и въпроси, различни от кризата. В областта на външните отношения приветствам подкрепата от страна на 27-те за предложенията на Комисията да се развие Източното партньорство, което ще имаме възможност да разгледаме по-подробно по време на срещата на върха за Източното партньорство на 7 май. В резултат от работата ни със Съюза за Средиземноморието вече имаме последователна рамка за политиката ни на добросъседство, която без съмнение е един от основните приоритети на външните отношения на Съюза.

(EN) Г-н председател, сега трябва да запазим инерцията в работата по икономическото възстановяване; що се отнася до 5-те милиарда EUR, съществува неотложна нужда от тях. Тази инвестиция е жизнено важна в труден момент като този. Всички знаем, че кредитната криза повлия пряко върху стратегическите проекти. Съществуват някои предизвикателства, като например възможността за замразяване на нефтените и газовите връзки. Тази криза забави темпа на инвестициите във възстановяема енергия. Тя пречи и на изследванията в областта на чистите технологии. Ето защо трябва да разполагаме с ясен европейски отговор.

Знам, че този Парламент е поел ангажимент да придвижи напред това досие бързо и се надявам, че след като лично прегледате предложенията, ще можете да започнете незабавни преговори със Съвета, които да ги превърнат в законодателство до месец май.

Същото важи за пакета от съществуващи и предстоящи мерки, свързани с финансовата система. Ако Парламентът и Съветът постигнат съгласие по тези мерки на първо четене преди прекъсването за изборите, това ще изпрати ясно послание, че ЕС знае какво трябва да направи, за да възстанови реда във финансовата система.

Това е основен инструмент за възстановяване на доверието и затова Комисията ще продължи да приема предложенията, установени в комюникето й от 4 март 2009 г. относно хедж фондовете и частния капитал, възнагражденията на ръководния персонал и последващите дейности по идеите от доклада на групата на високо равнище, която сформирах под ръководството на г-н de Larosière. Този доклад бе радушно приет от Европейския съвет и бе единодушно бе възприет като основа за по-нататъшна работа. Изключително съм радостен от този резултат.

Трябва също да продължим да разширяваме работата по координацията. Координацията и изпълнението са ключовите елементи. Насоките, които разработихме относно обезценените активи и относно подкрепата за автомобилния сектор, вече се прилагат с цел възможно най-ефективното управление на действията на държавите-членки.

В момента сме в фазата на изпълнение на плана за възстановяване, Комисията ще ускори работата си по наблюдение на прилагането на практика на обявите за националните стимули. Разполагаме с някои инструменти. Разполагаме и с инструментите на Лисабонската стратегия, които остават в сила. Ще разгледаме подробно и различните мерки на национално ниво за справяне с кризата и стимулиране на търсенето и ще видим какво можем да научим и как можем да помогнем.

В същия дух би трябвало да протече и подготовката за срещата на върха по въпросите на заетостта. Вече съм казвал в този Парламент, че кризата причинява реални затруднения, които се виждат най-добре чрез въздействието им върху пазара на труда.

Безработицата нараства и най-вероятно ще продължи да нараства. Това е моето най-голямо безпокойство и смятам, че трябва да е най-голямото безпокойство и на Европа. Работниците в цяла Европа трябва да знаят, че европейските лидери са загрижени. Ето защо е толкова важна специалната среща на върха по въпросите на заетостта в началото на май – да разгледа въздействието на мерките за възстановяване до момента, да определи кои са ефективни и кои не, да обмени добри практики и да постигне съгласие относно по-нататъшните необходими стъпки.

Трябва да се уверим, че са мобилизирани всички лостове на местно, регионално, национално и европейско ниво, които да смекчат ефекта от кризата и да подготвят хората за работните места на бъдещето. Ние, по-конкретно, трябва да положим необходимите усилия, за да завършим работата на държавите-членки чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Както ще стане ясно, Европейският съвет реши, че срещата на върха трябва да се проведе във формат „тройка“. Ако трябва да съм откровен и прям с вас, какъвто съм винаги, бях разочарован от това решение. Бих предпочел всичките 27 държави-членки да отделят необходимото време и да обсъдят заедно най-доброто решение относно все пак основния въпрос за европейските граждани в тази криза – състоянието на заетостта.

Разбира се, ние сме наясно, че по-голямата част от инструментите са на национално равнище, но това не бива да е причина европейските лидери да не обсъдят на европейско ниво начина, по който могат да съгласуват действията си. Знаем също, че когато взимаме решения относно финансовия сектор или когато приемаме план за възстановяване, те също представляват мерки, насочени към заетостта.

Но аз смятам, че темата за заетостта по същество заслужава вниманието на европейските лидери. Дори и при това положение Комисията е напълно мобилизирана и готова да отправи силно послание на 7 май 2009 г. Лично аз смятам, че тази среща, за която бе решено да се проведе във формат „тройка“, трябва да остане отворена, за да може в нея да участват всички министър-председатели, които имат това желание.

Бих искал да кажа, както заяви и министър-председателят г-н Тополанек, че точно преди Европейския съвет имахме много важно обсъждане със социалните партньори заедно с премиерите на Швеция г-н Reinfeldt и на Испания г-н Zapatero. Мисля, че видяхме готовността на социалните партньори да се ангажират с нас. Важно е да изпратим това послание към всички европейци и най-вече към всички работници в Европа – че ние на европейско равнище също сме загрижени за социалния диалог.

Поканихме социалните партньори да дойдат в Комисията. Организирахме среща в колегията на членовете на Комисията и съм твърдо решен да продължим работата си със социалните партньори, Европейския парламент, европейските правителства, председателството, разбира се, а също и с Комитета на регионите и Социалния и икономически комитет, защото наистина вярвам, че за да се справим с проблема за заетостта, ни е нужно мобилизиране на Европа не само на ниво правителства и европейски институции, но и на ниво социални партньори и на всички наши общества.

Убеден съм, че трябва да поставим всички възможни варианти на масата. Затова през идните седмици Комисията ще положи специални усилия за работа с всички наши партньори и с радост ще посрещна пълноценното участие на членовете на Европейския парламент и на този Парламент като институция. Вие разполагате с изобилие от знания за работа в реални условия.

Накратко, на този Европейски съвет бяха взети много важни решения по икономически и финансови въпроси – това са много конкретни резултати. Но те в никакъв случай не отбелязват края на процеса. Трябва да поддържаме инерцията от процеса. Трябва да сме отворени към всичко, което е необходимо да направим пред лицето на кризата, която ще се отрази в особено голяма степен на социалните въпроси. Важно е да запазим тази решителност и да дадем възможност на Европа чрез координация и изпълнение не само да отговори на предизвикателството на вътрешно ниво, но и да даде съществен принос към световното решение на тази широкомащабна криза.

(Ръкопляскания)

  Joseph Daul, от името на групата PPE-DE. – (FR) Г-н председател, г-н Тополанек, г-н Барозу, госпожи и господа, след като поведохме нашите партньори от САЩ и останалата част от света от началото на кризата към амбициозна, но наистина необходима реформа на финансовите пазари, миналият петък Европа определи пътна карта за Г-20 от 2 април.

По време на вчерашното разискване на Г-20 някои колеги заявиха, че това не е достатъчно; други казаха, че е прекалено. Истината е, че в последователните кризи, през които преминахме, Европа присъстваше, координираше се, работеше като екип.

Повтарям: за кризисната ситуация, която преживяваме, както и по отношение на всички въпроси от глобално значение – енергетика, изменение на климата, външни работи, сигурност и отбрана – вече не са подходящи националните решения. Ако дори премиерът на Обединеното кралство, когото чухме вчера, възхвалява добродетелите на Европейския съюз, като сам заявява, че е горд, че е британец, както е горд, че е европеец, аз се чувствам сигурен в убеждението си.

Взетото миналата седмица решение от Европейския съюз в този труден момент да предостави средства в размер на 50 милиарда EUR в помощ на държавите-членки извън еврозоната е благоприятно, като се има предвид, че ако нещо засяга един от нас, то засяга всички ни. Това е смисълът на европейската интеграция. Добавени към 400 милиарда EUR от Европейския план за икономическо възстановяване, тези средства ще помогнат за възстановяване на условията за постигане на растеж и за създаване на благополучие, и в крайна сметка, на работни места. Същото е валидно по отношение на пакета от 5 милиарда EUR, който решихме да инвестираме в подкрепа на проекти в областта на енергетиката и мерки, свързани с интернет и други въпроси.

Призовавам Съвета да положи максимални усилия, за да гарантира, че до края на настоящия парламентарен мандат ще бъде постигнато споразумение по трите основни въпроса, които в момента са поставени за разглеждане: агенциите за кредитен рейтинг, директивите относно регулаторните капиталови изисквания и Директивата за платежоспособност ІІ. По отношение на последния текст Съветът трябва да ускори хода на нещата, за да гарантира приемането на текста на първо четене през април.

Госпожи и господа, не се нуждаем повече от социалистически икономически мерки. Нуждаем се от повече работни места и този пакет от мерки ще позволи това. Нещо повече, с интерес отбелязвам, че миналата седмица в Брюксел нито един европейски лидер, от ляво или от дясно, не подкрепи предложените от социалистите мерки. Това също потвърждава чувството ми, че не винаги е налице голямо съвпадение между това, което в момента казва председателят на групата на социалистите в Европейския парламент и това, което се прави от ръководените от социалисти правителства, така че, г-н Schulz, остава Ви още много работа, за да убедите политическия си приятел г-н Steinbrück да стане по-социален.

Бих искал също да спомена подготовката за конференцията в Копенхаген през декември и да поискам от чешкото председателство до юни да представи някои предложения относно международните финансови механизми. По отношение на законодателния пакет за енергетиката и изменението на климата, Европа зададе тона и не бива да губи своето предимство. Изменението на климата няма да чака кризата да приключи. Следователно е наша отговорността да убедим партньорите си да ни последват в инициативата за борба с изменението на климата и да приемат целта за ограничаване с 30 % на емисиите от CO2.

Изглежда, че Барак Обама е решил да приеме помощта, която му предложихме, като реши да приложи в Съединените щати схема за размяна на квоти на емисии. В заключение, искам да изразя задоволството си от факта, че Европа най-накрая възприе сериозно съседите си на Изток като прие стратегическо партньорство с Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Република Украйна. От следващия парламентарен мандат това партньорство ще бъде полезно допълнение към работата на асамблеята EURONEST, инициативата за която дойде от моята група и която ще бъде създадена чрез споразумение с всички парламентарни групи.

От друга страна, крайно време е секретариатът на създадения през миналото лято Съюз за Средиземноморието да бъде преместен в Барселона и да заработи по конкретни проекти. 27-те поискаха това миналата седмица, очакваме през юни да имаме пътна карта.

  Martin Schulz, от името на групата на PSE. – (DE) Г-н председател, г-н Тополанек, намирам за забележителен фактът, че сте тук. Прави Ви чест предвид тежките обстоятелства. Фактът, че сте тук тази сутрин показва, че сте борбена личност, но все пак трябва да разберете ограничаването на влиянието на действащия председател на Европейския съюз. Ако идвате тук, за да се ангажирате с чешката вътрешна политика, не бива да се учудвате, че обсъждаме чешката вътрешна политика. По мое мнение обаче, Вие сте тук в качеството на действащ председател на Европейския съвет, поради което не успявам да разбере коментара Ви относно пречките от страна на социалдемократите.

(Ръкопляскания)

Във всеки случай, Вие бяхте победен с два гласа от Гражданската демократическа партия и два гласа на Зелените. И така, как стои въпросът с възпрепятстването от страна на собствения Ви народ?

Вчера чухме изказване от водещ европейски правителствен ръководител, който като домакин на срещата на Г-20 следваща седмица, каза обратното на това, което Вие казахте тук в качеството Ви на действащ председател на Съвета. Това, което Гордън Браун каза вчера, беше обратното на това, което Вие казахте тук. Вие казахте, че пътят, който поемат САЩ исторически е погрешен. Това казахте Вие тук преди известно време. Казахте, че пътят на Гайтнер е погрешен и води към ада. Това не е равнището, на което Европейският съюз може да работи със САЩ. Вие не представлявате Съвета на Европейския съюз, Вие представлявате себе си. Допускате голяма грешка.

(Ръкопляскания)

Сега разбирам и защо ни казаха в началото, че е трудно да се започне диалог с този човек. Не, г-н действащ председател на Съвета, това е пътят, по който Европейският съюз ще бъде тласнат назад в задънена улица.

Председателят на Комисията днес каза нещо много важно. Той каза, че би било сериозна грешка да отричаме социалната среща, срещата на върха по въпросите на заетостта. Във време, в което милиони хора в Европа се страхуват за работните си места, във време, в което в банкрутирали банки и застрахователни компании, включително в САЩ, биват спасявани от обществени фондове в рамките на порядъчни суми от милиарди или дори трилиони, което Вие описвате като път към ада, в ситуация, при която хората знаят, че накрая трябва да платят данъците си, независимо дали в евро или в крони; в такава ситуация Европейският съвет казва на тези хора, че не се интересуваме от техните проблеми със заетостта. Нямаме време за това. Това е фатален сигнал. Това е погрешният сигнал.

Поради това казвам, г-н председател на Комисията, че съветът Ви към председателството на Съвета не е достатъчен. Не искаме тройка; искаме обсъждане, отворено за всеки. Следва да свикаме отново среща
на върха, така че в началото на май държавните и правителствени ръководители да могат да поемат своята отговорност за обсъждане на положението със заетостта.

(Ръкопляскания)

Г-н Тополанек, искам да Ви отправя три препоръки от наша гледна точка, които да разгледате през следващите дни: ако принудите правителствата в Европейския съюз да мобилизират 1,5 % от техния брутен вътрешен продукт за 2009 г. и 1 % за 2010 г. като пакет за справяне с икономическото положение в краткосрочен план и досега четири държави, ако правилно съм информиран, са изпълнили тези спецификации следователно това не е достатъчно и Ваше задължение като действащ председател на Съвета е да гарантирате, че държавите изпълняват наложените от самите тях ангажименти.

На второ място, Ви моля да свикате отново социалната среща на върха. Покажете на европейската публика, че политиката в областта на заетостта и инициативите за защита на работните места са в центъра на правителствените действия.

На трето място, моля да гарантирате в Съвета, че най-накрая има яснота относно това, което предстои да се случи по институционалните въпроси след изборите. Лично аз много Ви съчувствам. Знам, че се обявихте в защита на ратификацията на Договора от Лисабон, но знам също, че президентът на Вашата страна Ви следи изкъсо и че се прави всичко възможно, за да Ви се попречи да го прокарате в Сената. Ние сме тук, за да Ви помогнем. Когато можем, говорим със сенаторите Ви от ГДП, като се опитваме да ги склоним да одобрят процеса на ратификация. Няма проблем, ние сме на Ваша страна и ще направим всичко, което е по силите ни.

На дневен ред и много особен въпрос: трябва най-накрая да ни кажете на какво основание искате да действате. На основание на действащия Договор от Ница или на основание на Договора от Лисабон, който не е влязъл в сила? Да кажем, че ще започнем с Ница и по-късно ще добавим малко от Лисабон, просто не става. Ето защо казвам също, доколкото това ни засяга: консултация след европейските избори е абсолютно необходима, но едва след като бъде свикан Европейският парламент. Не съм подготвен за консултация след 7 юни, докато този Парламент не бъде свикан официално за първото си заседание. Трябва все пак да бъдем в състояние да изискваме минимално уважение към институциите. Така че, изпълнете тези три точки, г-н Тополанек, и по този начин ще спечелите известен престиж сред нас.

(Ръкопляскания)

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, за всички истинското страдание е даденото тук с леко сърце определение на рецесия. Това е когато отивате до банкомат, за да изтеглите пари и се появява съобщение: „Недостатъчна наличност по сметката“ и вие не сте сигурен дали се има предвид от ваша или от тяхна страна!

(Смях)

Въпреки всички песимистични предупреждения за разпадания и конфликти, този Европейски съвет постигна положителни резултати и аз приветствам чешкото председателство за това постижение.

Имаме ангажимент за повече пари от МВФ, обещание за повече подкрепа за най-засегнатите икономики в Европа и споразумение за продължаване с европейското наблюдение на финансовата система. Всичко това е благоприятно. И аз бях особено доволен да видя, че Съветът спаси г-н Барозу чрез прехвърлянето на пет милиарда непохарчени евро в плана за възстановяване. Инвестициите в транспорт, инфраструктура и широколентов интернет ще създадат работни места сега и ще подготвят Европа за бъдещето. Междувременно, средствата, насочени за газопровода Набуко, ще улеснят нашата обезпокоителна енергийна зависимост от Русия.

Нуждаем се от ясно уверение от действащия председател на Съвета, че средствата в размер на 5 милиарда EUR в действителност ще достигнат този проект, но също и че инвестициите в инфраструктурата за газови доставки няма да заместят изследванията в областта на възобновяемите източници на енергия. „Зеленият“ растеж остава от съществено значение за сигурността на нашите граждани сега и в бъдеще, и това се потвърждава от принципите, включени в Договора от Лисабон: гъвкава сигурност, икономиката, основана на знанието, подходящи за целта разпоредби в областта на заетостта, това са ключовете за конкурентоспособна икономика и за успешен единен пазар. На Съвета дължим в голяма степен постижението, че протекционисткият език от миналото не хвърли сянка върху тези заключения.

Но за всички е очевидно, че в споразумението остават незначителни нюанси по отношение на приоритетите на държавите-членки. От една страна, са онези, които се съсредоточават върху стабилното регулиране на международно равнище, а от друга, са онези, които подчертават пакета със значителни стимули. Това е погрешен избор. Разбира се, нуждаем се от структури, осъществяващи контрол с истинска регулаторна цел но също така се нуждаем от антициклични мерки, чрез които да се справим с реалностите на рецесията. Дългосрочният и краткосрочният аспект: трябва да се обърне внимание и на двете.

Нашите лидери трябва да заемат ясна позиция по този въпрос на срещата на върха на Г-20. Ако не можем да постигнем съгласие относно общата ни кауза, тогава не можем да се надяваме да се облегнем на общата ни тежест. Америка ще дойде на Г-20 със свой дневен ред. Ние трябва да пристигнем с нашия дневен ред и заедно да постигнем споразумение, което да е изгодно за всички.

Г-н действащ председател, миналата седмица в Съвета Вие открито обсъдихте правното основание, въз основа на което ще се състави следващата Комисия, но вече не само Ирландия няма изгледи да ратифицира Договора от Лисабон. Ето защо настоятелно Ви призовавам да свикате ръководителите на Съвета, Комисията и Парламента преди тази зала да се събере през май, за да бъде постигне съгласие относно начина, по който с правна сигурност да бъдат съставени Парламентът и Комисията.

Г-н действащ председател, има един момент от известната творба на Сметана „Моята страна“, където виолончелото и фаготът се издигат в кресчендо от мрачните дълбини, за да достигнат почти невъзможно високи ноти. Този момент за Вашето правителство отмина. За Европа все още предстои. Внимавайте вътрешните трудности да не попречат на Вашия напредък.

(Ръкопляскания)

  Adam Bielan, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, ще започна с поздравление към министър-председателя Тополанек за отличната подготовка на Европейската среща на върха и за отличното председателство досега. Преди няколко месеца много политици се съмняваха дали малка държава от Централна и Източна Европа ще бъде способна да поеме товара на водачеството на Европейския съюз. Г-н Тополанек и целият му кабинет доказаха, че това е възможно. Още веднъж, Ви поздравявам и в този труден за Вас момент поради вътрешни проблеми, се надявам, че ще бъдете способен да решите тези проблеми и също да подготвите следващата среща на върха след три месеца.

Въпреки това, тъй като сме сред приятели, трябва да говорим открито. Бих искал да говоря за няколко проблема, свързани със срещата на върха, към които се отнасям критично, въпреки че критиката ми не е насочена лично към г-н Тополанек.

Ще започна с подкрепата за Източното партньорство. За период от пет години за тази цел беше предоставена сума от 600 милиона EUR, но всички ние знаем, че само 350 милиона от тях са нови средства. Сумирано това означава, че на всяка държава, която е част от проекта, се падат само по 20 милиона EUR годишно. Това достатъчно ли е, за да може ЕС да изгради сфера на влияние в региона? Като говорим за нашите източни партньори, бих искал да попитам какво решение беше взето по въпроса за визите за тях? На мен ми се струва, че не беше решено абсолютно нищо. В действителност, беше взето решение да се откаже всякакъв вид сътрудничество в тази област. Трябва да се запитаме дали искаме да разубедим, или да насърчим нашите източни партньори да работят заедно с нас? Изглежда, че някои държави-членки, за да не развалят отношенията си с Русия, се опитват да отслабят идеята за Източното партньорство.

Наблюдаваме противопоставяне по същата причина, когато разглеждаме плана за изграждане на газопровода „Набуко“. Отделянето на 200 милиона EUR за проекта, чието изграждане се оценява на 8 милиарда EUR, може да породи единствено усмивка на съжаление по лицата на нашите партньори. Трябва да си спомним, че по съображения, свързани със собствената ни енергийна сигурност, следва да бъдем най-заинтересовани от изграждането на канал за транспортиране на гориво от басейна на Каспийско море до Европа и каналът да не е зависим от волята на Кремъл.

На срещата на върха също така бяха предоставени 5 милиарда EUR за пакета от мерки за справяне с кризата. Част от тези пари ще бъде насочена за големи енергийни проекти, включително 330 милиона EUR за моята страна, Полша. За съжаление, беше договорено условие, което е много трудно за изпълнение, а именно, че средствата трябва да бъдат похарчени до края на следващата година. Тази сума се превърна във виртуални пари, защото познавайки темпото на усвояване на средствата от ЕС от полското правителство, парите могат да не бъдат похарчени и следователно повече няма да са на разположение. Поради това предлагам удължаване на времевата рамка, през която тези средства да бъдат достъпни.

Като говоря за срещата на върха, бих искал също да обобщя предходната неофициална среща на върха, посветена на справянето с кризата по инициатива на г-н Тополанек, проведена в Брюксел. Участниците в тази среща на върха единодушно се противопоставиха на икономическия протекционизъм. Междувременно, преди няколко дни получихме доказателство, че приетите на срещата на върха резолюции означават малко, когато френският автомобилен концерн „Renault“ обяви, че премества производството си от Словения обратно във Франция. За съжаление, това показва, че във време на икономическа криза, основният принцип за солидарност на ЕС отстъпва място на икономически егоизъм. Призовавам г-н Тополанек да сложи край на това.

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, мисля, че само историята ще отсъди дали състоялата се миналата седмица среща на върха беше от голямо значение. Тази сутрин бих предпочел призив за действие. Намираме се в състояние на криза и това състояние бързо може да се развие към социална криза.

През 1930 г. Рузвелт спечели политическата битка срещу фашистите; Европа я загуби. А защо Рузвелт спечели? Той спечели, защото разполагаше с доверието дори на онези граждани на Съединените щати, които загубиха голяма част от икономическите си приходи в икономическата криза от 30-те години на 20 век. Кои са четирите елемента на доверието, което спечели Рузвелт?

Първият беше ререгулация. Рузвелт сериозно се опълчи срещу олигархията, големите предприятия в САЩ и дерегулира икономиката. Именно това трябва да направим ние на срещата на Г-20 в Лондон. Дори и Гордън Браун да беше шампион на дерегулацията, може би това показва, че промяната е възможна.

На второ място, укрепване на социалната структура. Програмата на Рузвелт предвиждаше: първо, преразпределяне на благата, както и данъчно облагане на богатите и предоставяне на средства на бедните; и, на второ място, мащабна програма за младите хора в САЩ. Какво предлагаме ние на младите хора в Европа, така че те да не дават гласовете си за фашистите на европейските избори? На трето място – и Martin повдигна този въпрос – огромната грешка на нашата среща на върха беше подценяване на социалната среща на върха през май. Единственият начин обществото да остане единно е мултипликаторите в обществото да функционират, така че се нуждаем от повишаване на значението и разширяване на влиянието на срещата на върха през май. Също така трябва да призовете за провеждане на обсъждане с всички неправителствени организации , развиващи дейност в областта на опазването на околната среда, развитието и социалните въпроси, които заедно с обществото и гражданите подготвят промените, от които се нуждаем в обществото.

Четвъртата тема на Рузвелт бяха икономическите инвестиции. В това отношение той като цяло загуби, защото едва по време на Втората световна война икономическият двигател в САЩ отново се задейства. Не искаме да стигаме до война. Войната, която трябва да спечелим днес, е война срещу планетата. Нашата война е зелена инвестиция, тук трябва да спечелим войната. Следователно възникват два въпроса.

Единият е, че се нуждаем от зелени еврооблигации. Освен 5 милиарда EUR се нуждаем от инвестиране на максимум средства от Европейската инвестиционна банка, така че да разполагаме с ефект на лоста за възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. На второ място, трябва да включим в играта градовете на Европа. Европейските граждани не живеят в Северно море, в зоните, свободни от емисии на CO2, там не можем да спечелим гласове. Трябва да спечелим в европейските градове и сред гражданите на тези градове чрез интелигентна програма за развитието на градовете. Това означава спечелване на икономиката и спечелване на сърцата на гражданите за Европа.

  Vladimír Remek, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Госпожи и господа, като цяло е очевидно, че трябва да открием начин да разрешим кризата, която в момента засяга Европа и други части на света. Няма съмнение, че нашите усилия трябва да включват изграждане на доверие и подкрепа за финансовата стабилност, както посочи и Европейският съвет. Проблемът обаче е кой може да възстанови доверието и как то може да бъде възстановено. Ако оставим това най-вече на онези, които допринесоха за настоящата криза чрез неутолимата си алчност, и ако не се опитаме да подкрепим онези, които създават ценностите, но не са в състояние да повлияят нито на действията на фирмите, нито на икономиката като цяло, тогава перспективата ще е мрачна. По мое мнение, точките на обсъждането в Съвета, които сочат за необходимостта от справяне със социалното въздействие на кризата, са изключително важни. Рязкото повишаване на безработицата е проблем и мерките за стимулиране на заетостта и превенцията на загубата на работни места са от изключителна важност за работодателите. Ако се осигури подкрепа само за големите предприятия и техните ръководители, то ние не можем да сме ентусиазирани от плана. Приветствам усилието да се укрепи енергийната сигурност и да се свържат европейските енергийни мрежи, както и общото съсредоточаване върху развитието на инфраструктурата в тази област. Освен всичко друго това е начин да се подкрепят заетостта и работните места, както и да се осигурят печалби в бъдеще. Със сигурност ще бъдем изправени пред по-нататъшни критични моменти и настоящата криза ни дава възможност да се подготвим и за тях. По мое мнение, подновената подкрепа за незаменимата роля на ядрената енергия е нещо добро, въпреки диаметрално противоположните гледни точки относно тази форма на енергия, включително в рамките на политическата група, към която принадлежа.

Бих искал отново да коментирам Източното партньорство. Като цяло аз, разбира се, подкрепям най-широкото възможно международно сътрудничество, но тук можем да видим явен опит – и той, още повече, е ясно заявен като такъв – държавите от бившия Съветски съюз да станат по-близки до ЕС и да се отдалечат от Русия. Следователно ние създаваме сфера на влияние и по този начин самите ние правим нещо, за което остро критикуваме другите.

  Hanne Dahl, от името на групата IND/DEM. – (DA) Г-н председател, миналата седмица „ИЮ Обзървър“ писа, че Жак Делор е песимист относно бъдещето на евро зоната. Така че пред нас е един от шампионите на еврото, който изразява тревогата си относно ЕС и еврото непосредствено след срещата на върха. Той каза, наред с другото, че е разтревожен от липсата на желание да се изчисти финансовия сектор и да се въведат нови правила за регулирането му. Преди нямах основания да се съглася с г-н Делор, но в този случай, трябва да кажа, че, за съжаление, той е прав да се тревожи. Заключенията на срещата на върха в това отношение са твърде неясни. По време на кризата постоянно внасях запитвания до Комисията относно желанието й да регулира и контролира финансовия сектор. Комисията няма желание за това. Тя постоянно се позовава на правото на вътрешния пазар да управлява случващото се.

Г-н Делор каза и нещо, което за евроскептик като мен почти ми вдъхва чувството на déjà vu във връзка с аргументи, които преди време имах повод да изложа. Той каза, че икономиките на Европа са твърде различни за еврото. Бинго, г-н Делор! Те са точно това. Единната валута е част от проблема, не част от решението на проблема. Европа се нуждае от силна обща регулация на финансовия сектор, но и от голяма степен на гъвкавост, когато става въпрос за начините, по които икономическата политика може най-добре да се справи с кризата в отделните държави.

  Jana Bobošíková (NI). – (CS) Госпожи и господа, приветствам факта, че миналата седмица Съветът отложи преразглеждането на нереалистичната Лисабонска стратегия. Приветствам също отлагането на решенията относно финансирането на действията по отношение на климата. В този контекст бих искала да приветствам изявлението на председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу, който изтъкна, че ЕС не следва да поема никакви задължения по въпросите на климата, докато други държави, по-конкретно САЩ и Китай, не направят това. Бих искала да изтъкна, че тези напълно разумни заключения бяха достигнати от ръководителите на 27-те държави-членки и Комисията в ситуация, при която ЕС е изправен пред рязко увеличение на безработицата и срив на икономиката, а също и Договорът от Лисабон не е одобрен. Всичко това ясно показва, че Договорът от Лисабон е напълно ненужен за приемането на основни решения, които определено са добри за гражданите на държавите-членки. Той е абсолютно излишен и това се доказва от разумните стъпки, предприети в момента от Европейския съвет въз основа на настоящата договорна рамка и под чешко ръководство.

Вчера правителството на чешкия министър-председател и председател на Съвета на ЕС Мирек Тополанек загуби вота на доверие. Бих искала да изтъкна пред всички вас, които проявихте арогантността тук в този Парламент да критикувате действията на чешкия парламент като безотговорни, че това беше демократично решение, взето от демократично избран парламент на суверенна държава-членка. Не правителството на Чешката република председателства ЕС, а самата Чешка република, чиито граждани имам честта да представлявам тук. Знам, че моята страна има административна и демократична система, която е достатъчно стабилна, за да изпълни недвусмислено задълженията си на европейско равнище.

След падането на правителството на Тополанек, президентът Вацлав Клаус разполага с най-силния политически мандат в Чешката република. Както имахте възможност да потвърдите в този Парламент, той е държавник със силни демократични убеждения, който разбира европейската интеграция не като еднопосочна улица, контролирана от политическите и бюрократични елити, а като комплексен процес, който ще успее единствено, ако е породен от волята на народа. Госпожи и господа, преди няколко седмици президентът Клаус ясно ни заяви, че не вижда алтернатива на членството в ЕС на Чешката република. Освен това повечето чешки граждани считат, че членството на страната им в ЕС е ползотворно. Следователно всички тревоги относно безотговорността на Чешката република, са абсолютно ненужни.

В заключение, бих искала да обърна внимание на ръководителя на германската област Sudeten г-н Posselt, който открито изрази съжаление по повод свалянето на министрите Vondra и Schwarzenberg, и който призова Чешката република да състави силно проевропейско правителство, че Чешката република не е протекторат от Бохемия и Моравия, а суверенна държава, където министрите се назначават от президента на Чешката република и правителството получава мандат от парламент, избран от чешките граждани.

  Председател. – Г-жо Bobošíková, демокрацията означава също, че всички демократи могат да изразяват становище относно процедурите във всички държави на Европейски съюз и извън него. Това също е демокрация.

  Mirek Topolánek, действащ председател на Съвета. – (CS) От сериозна гледна точка предполагам, че вече леко се поддаваме на предизборната реторика. Нека да се опитаме да погледнем сериозно на тези въпроси и да намерим единство сред 27-те държави, всяка от които има своята собствена история и всяка проявява различни симптоми на продължаващата финансова криза или изпитва различно въздействие върху реалната икономика. Ако не можем да постигнем споразумение относно съвместен подход, то няма да има значение кой каква стартова позиция е имал в началото на проблема, тъй като всички ще платим цената вследствие на ефекта на доминото. Това е първото съображение.

Не разкритикувах подхода на САЩ самоцелно, а по-скоро исках да изтъкна предимството, с което разполага ЕС. Това предимство се състои в обширна социална програма, която ни позволява да избегнем инвестирането на колосални суми в социалната стабилизация на хората, които са си навлекли проблеми. Системата просто работи. Главната ни задача е да поддържаме системата оперативна и да гарантираме на гражданите на ЕС същите социални стандарти, които имаха преди кризата. Според мен това определено не е дребна задача и тя ще струва много пари. Решихме да осъществим някои много конкретни мерки и цифрите 5, 50 или 75 милиарда EUR, по мое мнение, показват ясния ангажимент на Европейския съвет да намери конкретно решение на настоящата ситуация не само чрез общи мерки в тази или онази рамка, а чрез много конкретни стъпки.

Съществува голяма разлика между това да говорим хубави думи на ъгъла на улицата и да ги приложим на практика. Нашата обща цел сега е да изпълним всички стъпки, за които сме говорили, да ги приложим на практика и да очакваме оценка. Никой няма точна идея – и аз мога да заявя абсолютно сериозно, че дори и експертите по макроикономика нямат идея – какви могат да са последствията от тези различни стъпки. Все пак, ние със сигурност знаем, че някой трябва да плати за това спасение и за тържеството. Би било много безотговорно от наша страна да не вземем предвид последиците, дори да не знаем колко дълго ще продължи това положение и да не вземем предвид кой ще плати за всичко това, както и какви ще са последствията за еврозоната и за Пакта за растеж и стабилност, и какви възможности ще предостави на държави като моята собствена да се присъединят, и да приемат еврото. Няма да отговоря на коментарите на партийния лидер г-н Schulz. Берлускони направи това преди последните избори и аз нямам желание да повтарям неговата грешка. Мисля, че на някои атаки не е необходимо да се отговаря. Все пак е невъзможно единствено печатниците на пари да се възползват от настоящата криза. Това не би било добре.

Срещата на върха по въпросите на работните места. Предложихме, разбира се, пълен формат на Европейския съвет. Жозе Мануел Барозу и аз споделихме тази идея, тъй като чувстваме същата потребност като вас да привлечем социалните партньори към обсъждане на по-високо равнище от тристранния формат и да обсъдим с тях проблемите, свързани със заетостта, с прилагането на различни национални пакети, с последиците за заетостта и със следващите стъпки, които ще предприемем, за да защитим гражданите на ЕС от въздействието на настоящата криза. Не бе наше решението тази среща на върха да бъде „тройка“. Разбирам изразените от мнозина държавни и правителствени ръководители страхове и самият аз бях изцяло в подкрепа на пълния формат. От друга страна, не би трябвало да забравяме, че това беше само неофициална среща, чиито заключения нямат задължителен характер. От тази гледна точка, ограниченият формат може да се окаже предимство, защото това означава, че препоръките на неформалната среща на върха могат да бъдат представени на редовния Съвет през юни, където те вероятно могат да бъдат недвусмислено одобрени. По мое мнение, това не е толкова сериозна грешка и не е необходимо да се превръща в политически проблем. Важното е, че намерихме кураж да свикаме тази среща на върха, да поканим за участие социалните партньори, да я подготвим с тях в дългосрочен план, преди срещата на върха по въпросите на работните места, ще има три кръгли маси в Стокхолм, Мадрид и Прага и че се опитваме да стигнем до заключения, които ще са полезни за Съвета през юни.

Договорът от Лисабон. Ще си позволя днес да се пошегувам. Мисля, че телефонният номер за въпроси относно бъдещето на Договора от Лисабон вече не е на правителствения кабинет и министър-председателя Тополанек, а по-скоро на Парламента и Иржи Пароубек. Трябва да кажа, че отговорността за напредъка на положението в действителност се пада на тези, които създадоха това положение. Разбира се, аз правя всичко, за да гарантирам, че се придържам към ангажиментите си, за да не ми се налага да заличавам подписа си от камъка пред манастира на св. Йероним в Лисабон.

Комисията. На срещата на върха на Съвета през декември беше взето ясно решение и ние съзнаваме сложността на положението. Трябва да кажа, че амбицията ни е да постигнем политическо споразумение на Европейския съвет през юни. Разбира се, ще се консултираме с вас: от съществено значение е да провеждаме обсъждания с Европейския парламент. В този контекст дори считаме, че ако има достатъчен интерес от Европейския парламент, можем да отложим Съвета през юни със седмица, за да удължим нашите десет дни разисквания на 17 дни. Считам, че 17 дни ще бъдат достатъчни за разискването. Тези консултации са съществени, но въпреки това преди да вземем официално решение, разбира се, ще бъде необходимо да определим дали ще действаме в съответствие с Договора от Ница или с Договора от Лисабон, тъй като това ще ни позволи да предвидим формата на споразумението, дали броят на държавите ще е същият, дали всяка от тях ще има свой член на Комисията и т.н. Трябва да вземем предвид резултатите от европейските избори и всичко, което мога да кажа е, че ще действаме в съответствие с одобрената, стандартна процедура, защото се намираме в нещо като правен вакуум и в положение, с което трябва да се справим с политически и практически средства.

По-нататъшни обсъждания, свързани с въпроса относно мерки за регулиране срещу мерки за стимулиране. В уводните си думи вече посочих, че според мен ЕС прие изцяло правилен подход, като не предпочете нито едното, нито другото, а само заяви, че спасихме банковия сектор и сега всичко, което остава, е да го почистим. Комисията състави план за оценка на индивидуалните лоши активи (оценка на въздействието) и за справяне с проблема. Според мен единственият начин за укрепване на доверието в банковия сектор и също доверието от страна на банковия сектор, е тези банки да се изчистят. Чешката република и Швеция знаят как да направят това и финансовият министър на САЩ представи собствен план за САЩ. По мое мнение, това е единствената възможност за справяне с положението. Вече споменах пакетите със стимули. Вторият стълб на тази структура е регулацията, която донякъде е във ваши ръце. Това частично е посочено и в доклада Larosière, който е продукт на чудесно свършена работа. Това включва регулация на хедж фондовете и инвестиционните фондове с дялово участие и това, разбира се, ще изолира офшорния сектор. Със сигурност трябва да отбележим голям напредък в тази област и се подготвяме по тези въпроси за евентуална бъдеща криза. Не сме подложени на ежедневен натиск на времето да представим новата регулация. Времето ни притиска да ограничим всякакви евентуални бъдещи проблеми.

Проведе се обсъждане и относно ролята на МВФ. Споразумяхме се, че МВФ следва да бъде спонсор на тези бъдещи решения, но проблемът не е, че ще разполагаме с малък брой институции, имащи малко правомощия. Проблемът се състои в това дали най-големите участници на глобалния финансов пазар ще уважават тези институции, тъй като това не се случваше в миналото. Това при всички положения е основен дебат и ще бъде сред въпросите за разглеждане от Г-20: приемането на засилената роля на МВФ, Световната банка и ОИСР в системата на международни глобални финансови институции и уважение към тези институции и техните констатации.

Мисля, че би било добре да кажа нещо за Източното партньорство. Вчера отново се срещнах с президента Юшченко и приветствам това споразумение и подписването на споразумението между Европейската комисия и Украйна. То отбелязва значителна стъпка към стабилизиране на положението. Неотдавна бях в Азербайджан, където разговарях с президента Алиев. ЕС трябва да остане в ролята фар за тези държави. Не става въпрос да се издигат нови бариери, става въпрос за това, че ЕС има мисия и тази мисия е да разшири пространството на сигурност, пространството на свобода, пространството на просперитет и пространството на солидарност. Тук няма граници – и с това не казваме, че тези държави утре, вдругиден или когато и да било ще станат членки на ЕС. Ако светлината в този фар угасне, няма да контролираме развитието в тези държави. Трябва да привлечем тези държави към обсъждане, да им предоставим неограничени възможности да пътуват, да им предоставим икономическо сътрудничество, да предоставим обмен между образователните институции и училищата, и да им предоставим по-добро управление. Считам, че това е наше задължение и в този смисъл Източното партньорство предоставя ясни доказателства, че се движим в правилната посока. В отговор на думите на г-н Bielan бих казал, че бе голям успех да получим одобрението за 600 милиона EUR. Не всички се съгласихме, не беше постигнато единодушно съгласие, но по-скоро това беше най-големият възможен компромис, който можеха да постигнат 27-те държави-членки.

В заключение, бих искал да кажа нещо за социалните последствия. Тук трябва да се върна на въпроса за тристранния формат и да приветствам ролята и на двамата социални партньори. Не говорихме за това колко пари ще дадем на хората. Говорихме за това как да подготвим хората за тази ситуация или за потенциално подобна ситуация в бъдеще чрез укрепване на уменията, укрепване на образованието и подкрепа за МСП, които създават голям обем работни места. Понастоящем, разбира се, цената на труда пада, защото искаме да запазим заетостта на хората възможно най-дълго, тъй като връщането им обратно на трудовия пазар е неколкократно по-скъпо, отколкото запазването на заетостта им.

Трудова мобилност. Наистина очаквам с нетърпение разискванията в различните национални парламенти и най-вече в моя, относно начина, по който искаме да изменим трудовото право, така че да постигнем по-голяма гъвкавост и повече трудова мобилност по отношение на работната ръка. Това е пречка пред решението. Необходимо е да се осигури бърз растеж на работни места и бързо решение за трудностите на хора, попаднали в това положение не по собствена вина.

В заключение, бих искал да кажа нещо за срещата на върха ЕС-САЩ. Изключително високо ценя факта, че след срещата на Г-20 в Лондон и след срещата на върха в Страсбург-Кел администрацията на САЩ, оглавявана от Барак Обама, ще посети Прага. Това има огромна символична стойност за нас и ние каним също председателя на Европейския парламент, тъй като чувствам известно неодобрение по повод неуспеха на президента на САЩ да посети Европейския парламент. Няма да има много време за разговори, но според мен ние трябва да знаем какво искат САЩ, какво искаме ние и да постигнем споразумение. Ние определено не искаме да издигаме нови бариери, това, в крайна сметка, е основната цел на евроатлантическата цивилизация като цяло.

Накрая, бих искал да кажа нещо по повод забележките на г-жа Bobošíková. Засега чешката администрация владее положението много добре. Определено не съм съгласен, че вероятно сме допуснали нещо като организационен пропуск, че може би няма да се справим с едно от най-взискателните председателства от последните години, тъй като постоянно сме били изправени пред различни по вид проблеми, които всеки би се затруднил да предвиди. Нашето ниво на гъвкавост, нивото ни на креативност, способността ни да намираме решения, да действаме и да търсим компромиси със сигурност не заслужават подобна остра критика. Настоящата ситуация, при която Чешката република загуби вот на доверие се случи също в Дания и в Италия, докато във Франция беше извършена смяна на правителството, макар и в резултат на избори. Не виждам ситуацията в толкова лоша светлина и мога да ви уверя, че чешкото председателство по никакъв начин няма да пострада от това и че всички ние, които носим отговорност за управлението на дневния ред на ЕС, без съмнение ще направим именно това.

  Председател. – Благодаря Ви, г-н действащ председател на Европейския съвет. Приемете добрите ни пожелания за това да съумеете да изпълните изцяло задълженията си на действащ председател на Европейския съюз, както и да направите всичко, за да постигнете споразумение относно Договора от Лисабон и във Вашата държава. С тези добри пожелания Ви благодарим за Вашето присъствие тук тази сутрин.

  Timothy Kirkhope (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, искам да изразя подкрепата си за впечатляващия начин, по който чешкото председателство се справи с някои от ключовите въпроси, пред които е изправена Европа. Като се започне с икономическата и финансовата криза и се стигне до енергийната сигурност и изменението на климата, председателството зае твърда и ясна позиция при определянето на целите си и във време на изпитания предложи на Европа ясно водачество.

По-конкретно, г-н Тополанек показа ясно водачество, най-вече като предупреди за опасностите от протекционизъм. Докато други се заиграваха с издигащите се вредни бариери пред търговията, чешкото председателство ясно и последователно говори за отворена търговия и, което е от решаващо значение, за жизненоважната необходимост от подкрепа на единния пазар. По-рано този месец г-н Тополанек заяви, че протекционизмът винаги е вреден и, в случая на ЕС, е нелогичен. Ние трябва да извлечем поука от кризата и да кажем „не“ на изолацията, „не“ на протекционизма и „да“ на сътрудничеството.

Той беше прав да ни напомни за основният принцип, върху който е изграден ЕС. Тази честност определено противоречи на неискрената и егоистична реч, произнесена от британския премиер вчера в тази зала. Речта на г-н Браун беше много пресилена, но по странен начин пропусна да отбележи основният факт, че под негово ръководство Обединеното кралство ще преживее най-дългата и най-дълбоката рецесия от всички индустриализирани нации. Той пренебрегна ролята си за въвеждането и пускането в действие на поначало дефектна финансова регулаторна рамка. Той пренебрегна огромната тежест на дълга, която стовари върху британския народ.

Европа не се нуждае от лекция от страна на британското правителство за това какво трябва да се направи за да се излезе от кризата. Сега Европа и международната общност трябва да действат бързо, за да възстановят доверието в нашите финансови системи, да осигурят правилно функционираща банковата система, в която отделните хора, г-н Schulz, и бизнесът могат да имат доверие и могат да накарат банките отново да отпускат заеми, за да укрепят доверието. Трябва да се придържаме строго към принципите на свободна търговия и на единния пазар, и аз имам пълно доверие, че председателството ще продължи да работи усилено, за да изпълни тези жизненоважни цели.

  Poul Nyrup Rasmussen (PSE). – (EN) Г-н председател, само седмица преди Европейския съвет, тук, в Европейския парламент, поискахме от Съвета да одобри ясни насоки и конкретни мерки за защита на заетостта и за създаване на нови възможности за работа. Съветът тук днес е Съвет на мълчанието и Съвет на илюзиите. Съжалявам, но не видях никакви конкретни мерки. Да, 5 милиарда EUR, но какво е това? Това е 0,04 % от брутния вътрешен продукт на Съюза. Инвестирането в широколентов интернет е полезно, но не ми казвайте, че това оказва някакво реално въздействие за възпирането на срива на работните места, който в момента наблюдаваме.

Вие не сте разбрали, че настоящата криза представлява много дълбока, сериозна рецесия. Бизнесът изисква, работниците изискват, ние изискваме: направете повече! МВФ предложи тази и следващата година да инвестирате 2 % от БВП. Г-н Барозу, Вие казвате, че се справяме добре; инвестираме 3,3 %. Това казахте преди две седмици, но сега цифрата нарасна до 4 %. Питам се: как става това? Е, сметката е проста. Безработицата се увеличава: когато разходите за помощи за безработица нарастват, финансовите стимули ще нараснат. Предполагам, че когато броят на безработните в Европа достигне 25 милиона, Вие гордо ще се изправите тук и ще заявите, че нашите стимули в момента представляват 5 % от БВП. Моля Ви, не можем да решим нещата по този начин. Това, от което се нуждаем, са действителни инвестиции.

Г-н Барозу, Пол Кругман беше казал, че Европа предоставя по-малко от половината реални стимули в сравнение с американците. Мога ли да Ви призова: моля, всеки път, когато безработицата се увеличи, не казвайте на хората, че правите повече, защото държавите-членки плащат повече за помощ за безработица. Това, което трябва да кажете на хората, е, че сте ангажиран с нов план за възстановяване. Благодаря Ви за това, което казахте днес, когато пожелахте Съветът по въпросите на заетостта от 7 май да може да се превърне в истински Съвет по въпросите на заетостта. Ние сме на Ваша страна и ще Ви подкрепим за постигането на тази цел.

Трябва да погледнем френския президент г-н Саркози и да си спомним, че по време на неговото председателство не съществуваха ограничения на броя на извънредните срещи на върха, които президентът на Франция проведе. Сега се предлага срещата на върха, насрочена за 7 май, да бъде ограничена до „тройка“.

Кризата с безработицата няма да изчезне, защото отказваме да провеждаме повече срещи. Тя ще продължи да съществува. Поради това Ви призовавам: разполагаме с план за възстановяване; той е добре документиран. Знам, че председателят на Комисията е наясно с това и съм сигурен, че когато седнем заедно можем да постигнем повече от това, което сме постигнали досега. Става въпрос за съдбата на усилията на Европейския съюз в икономическата, паричната и социалната област.

Така че, нека повторя още веднъж: г-н председател на Комисията, позволете ни на 7 май да проведем сериозна, широкообхватна, добре планирана среща на върха по въпросите на заетостта. Ако можете да направите това, ще бъдем с Вас.

(Ръкопляскания)

  Silvana Koch-Mehrin (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, Европейският съюз доказа, че е фактор за късмет във финансовата и икономическа криза, и чешкото председателство също свърши добра работа в тази насока.

Обхватът и по-дълбоките причини за световната финансова и икономическа криза доказаха, че глобалното макроикономическо управление на финансовите пазари и правните рамки, приложими към тях, трябва да бъдат преразгледани на национално, европейско и световно равнище. Законодателството за надзор следва да бъде изменено и предпазните мерки за управление на кризи да се подобрят. Законодателството, уреждащо финансовия сектор следва да поражда по-скоро смекчаващи, отколкото изострящи се икономически цикли. Въпреки това повече регулация не означава непременно по-добра регулация; това, от което се нуждаем, е правилна регулация.

Драматичната криза на международните финансови пазари и промените, които тя предизвика са предизвикателство за либералния икономически ред. Погрешни решения от страна на правителствата в областта на икономическата и финансова политика, както и неподходящ финансов надзор от правителствата, и очевидния колапс на редица банки са причина да призовем за реформиране на финансовата система, не за нова икономическа система. Независимостта на Европейската централна банка и подходът й за постигане на парична стабилност са правилни и доказаха стойността си.

Разполагаме също с доказателства за това колко е важен общият пазар за просперитета и стабилността в Европа. Вътрешният пазар играе централна роля в съкращаването и ограничаването на рецесията в Европа. Държавите-членки трябва да предприемат бързи, целенасочени и временни мерки за подкрепа на реалната икономика, защото знаем, че ЕС може да създаде просперитет, ако продължи да развива вътрешния пазар, но не и ако разпределя субсидии.

Следователно Европейският съюз трябва да продължи да работи последователно за завършване на вътрешния пазар и да предложи работеща рамка в областта на конкуренцията. Въпреки това е ясно също, че тестът все още не е преминат. Европейският съюз трябва да се придържа здраво към своите принципи. Не трябва отново да се изпада в старомодно мислене, в протекционизъм, в политика на вътрешно разделение или в състезание за субсидии. Чешкото председателство защитава тази позиция и се надявам, че можем да продължим да разчитаме на това.

  Inese Vaidere (UEN). – (LV) Госпожи и господа, бих искала да благодаря на чешкото председателство за факта, че под негово ръководство Съветът предприе значителна стъпка по посока на осъзнаване на истинските проблеми, както и на тяхното решаване. Бих искала да подчертая няколко области, в които е нужно да продължим да работим. На първо място, това е създаването и запазването на работни места, като се набляга не толкова върху въпроси, свързани със социалната подкрепа, а главно върху инвестициите в инфраструктура и възстановяване на предприятия, така че да стане възможно създаването на тези работни места. На второ място, банките получиха щедра финансова подкрепа, за да възстановят стабилността на финансовата система, но те не бързат да вземат мерки в областта на отпускането на заеми. Това, от което се нуждаем тук, са както европейски насоки, така и проактивни мерки от националните правителства, така че банките да осъзнаят задълженията си в момента и да гарантират, че отново ще започнат да отпускат заеми както на бизнеса, така и на физически лица. На трето място, структурните фондове в действителност са единственият източник на средства за предприятията, който ще позволи на предприемаческите дейности да се възстановят. От една страна, ние трябва да увеличим както достъпността до тях, така и обхванатите от тях дейности, а от друга, да намалим бюрократичните пречки и да увеличим времето, за което се разрешава придобиването на средства. Благодаря ви за вниманието.

  Ian Hudghton (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, министър-председателят на Обединеното кралство Гордън Браун иска да ни убеди, че изведнъж е станал горд с единството на Европейския съюз и че държавите от ЕС са по-силни заедно и по-стабилни заедно. Сега той заявява, че отнасящото се до банките законодателство трябва да бъде затегнато, данъчните убежища да бъдат премахнати и МВФ да бъде реформиран.

Г-н Браун в момента не разполага дори с частица доверие. Сведенията за неговото управление на икономиката на Обединеното кралство показват небрежност и катастрофа. Той е архитект на настоящата икономическа криза, не спасител на света. Той подкрепи стриктната регулация, която е пряка причина за проблемите в банковия сектор.

Въздействието на рецесията, разбира се, бе усетено навсякъде по света. Децентрализираното правителство на Шотландия прави всичко, което позволяват ограничените му правомощия, за да ограничи най-пагубните последици, като улесни данъчната тежест за бизнеса посредством данъчни облекчения, като ускори инвестициите в инфраструктурни проекти и отдаде приоритетно значение на програмите за развитие на обучение и придобиване на умения с цел да помогне на хората да си намерят работа.

Шотландия е богата на енергийни ресурси и разполага с огромен потенциал за развитие на възобновяеми източници посредством намиращата се в открито море вятърна енергия, енергия от вълните и енергия от приливите и отливите. Подкрепата на ЕС за развитие на производството и разпространението на чиста енергия ще помогне не само на шотландската икономика, но ще бъде от полза и за европейските граждани, като допринесе за енергийната сигурност и смекчаването на последиците от изменението на климата. Силно се надявам, че не след дълго Шотландия ще може да играе още по-активна и конструктивна роля в света като нормална, независима държава-членка на Европейския съюз.

  Gabriele Zimmer (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, изненадва ме фактът, че действащият председател на Съвета, който вчера изгуби вот на доверие в своя парламент, е толкова суров към провалилата се политика на миналото. Той казва, че пътят, по който САЩ са поели, е исторически подложен на съмнение. Очевидно има предвид, че във времена на криза не трябва да се разчита на социални стимули и заяви публично, че ръководителите на AIG не трябва да бъдат принуждавани да връщат премиите си. Той обаче също така заяви публично, че отговорността за финансовата криза, за икономическата криза, може да бъде сведена до предишни действия от страна на САЩ и че не е необходимо да се впускаме в самокритика, и да си задаваме въпроса дали стратегията на комерсиализация, конкурентен натиск и свободна глобализация от страна на самия ЕС е допринесла за нея.

Според мен това става ясно от съответните пасажи в заключенията от срещата на върха, които посочват, че при сегашната криза обновената Лисабонска стратегия, включително сегашните интегрирани насоки, продължава да бъде ефективната рамка за насърчаване на растежа и заетостта. В референтните документи обаче също много ясно се посочва, че, разбира се, е необходима връзка с подхода за устойчиви публични финанси и с продължаването на пенсионните реформи във връзка с това. Това ме изненадва. Оттук следва, че е било решено продължаването на пенсионните реформи да бъде свързано с продължаващото приватизиране на пенсионната система и с увеличаване на съотношението на обхванатите от капитала грижи за възрастните лица.

Това отново засилва две от безспорните причини за сегашната финансова и икономическа криза, а именно зависимостта от финансовите пазари, въпреки факта, че кризата бе породена именно от сътресения на финансовите пазари и по-конкретно от допълнителното изостряне на социалното разделение. Именно рязкото увеличение на ликвидния капитал доведе до това социално разделение, разделение в зависимост от разпределението на доходите. Именно тук следва да се внесат корекции. Затова не мога да разбера защо Комисията и Съветът не успяха да приемат съответните корекции по време на разискванията на срещата на върха.

Ако говорим за Лисабонската стратегия, трябва да споменем и Бялата книга на Комисията за политиката в областта на финансовите услуги (2005 -2010 г.), която залага на интегрирането на европейските пазари на финансови услуги в световните пазари на финансови услуги, както и на съответните членове от Договорите от Ница и Лисабон, които, от една страна, забраняват всякакъв вид ограничения върху свободния капиталов поток, а от друга притискат финансовите институции да осигурят безпрепятствен поток на финансови услуги. Това основателно влиза в противоречие с всяка форма на борба срещу причините за кризите.

  Johannes Blokland (IND/DEM). – (NL) Г-н председател, с Лисабонската стратегия гарантираме, че Европа е в състояние да се конкурира в икономически план с останалия свят. Очевидно това е възможно само с реалното участие на всеки един от нас, и само ако осигурим добра среда на живот, включително в развиващите се страни.

Споразумението, постигнато на срещата на върха на ЕС миналата седмица, не е достатъчно силно, за да даде началото на нова, ориентирана към устойчивост икономика. Икономическата криза, кризата с климата и енергийната криза изискват нов подход, а този подход изисква необходимите инвестиции. Европейският съюз трябва да има водеща роля в това отношение. Очаквахме договореност за финансирането на споразуменията за климата от Бали и Познан. Обезпокоителен е фактът, че такова споразумение не бе постигнато на срещата на върха на ЕС след продължителни преговори между министрите на околната среда и на финансите. Къде е лидерската позиция на ЕС що се отнася до реалното финансиране? Умишленото пренебрегване на проблема за финансирането на плановете за климата сериозно подкопава споразуменията по този въпрос. Това не е нужната водаческа позиция в навечерието на срещата в Копенхаген.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, за съжаление, голямата европейска визия Брюксел остави глух и сляп за редица нежелателни развития в ЕС. С напредването на кризата гражданите са тези, които плащат цената за това – за неолибералните завои в погрешна посока от предишните години или за недостатъчната подготовка за разширяването на изток, на което те сега изглежда са заложници. Присъединяването на Турция, което очевидно е вече договорено, също няма да донесе необходимата енергийна сигурност, напротив, то ще донесе само политическа нестабилност, ислямизъм и ще отвори дупка от милиарди евро в нашите финанси.

На предстоящата финансова среща на върха на Г-20 ЕС трябва да се освободи от ролята на васал, която досега играеше спрямо политиката на САЩ, и да приложи стриктни правила и щателен контрол. Именно дългогодишният отказ на Вашингтон да се ангажира с каквато и да било форма на регулиране на крайно взривоопасната финансова документация положи основите на сегашната финансова дилема.

Необходими са намаления по време на кризата. Има достатъчно поле за спестявания например по отношение на неконтролираното нарастване на агенциите на ЕС. Увеличаването на кризисния фонд може да бъде само първата крачка; нуждаем се от много повече планове в случай на фалит на някоя страна, както и от концепции за справяне с огромните социални проблеми, които неизбежно ще възникнат.

  Werner Langen (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, бих искал да поздравя чешкото председателство. Въпреки сериозните вътрешнополитически проблеми, то успя да придвижи напред европейския дневен ред по време на най-голямата икономическа и финансова криза за последните десетилетия. Към тези поздравления ще прибавя и призив към чешкото председателство да завърши мандата си по същия успешен и целенасочен начин.

Когато слушам председателя на групата на социалистите, имам чувството, че съм на друга планета. Той хвали г-н Браун, който преди да стане министър-председател бе финансов министър, отговарящ съответно за финансовата политика и рамковите условия на Европейския съюз и на Обединеното кралство. Тук нееднократно бе заявено, че само промяна в позицията на Обединеното кралство би ни позволила да приложим необходимите регулаторни мерки. Как е възможно някой, който цяло десетилетие е възпрепятствал тези мерки, днес да бъде обявяван за наш спасител? Това не го разбирам.

Критиките на чешкия министър-председател към политиката на САЩ за увеличаване на паричното предлагане са оправдани от всяка гледна точка. Не можеш да решиш проблемите със същите средства, които са довели до кризата, а именно с прекомерно увеличаване на паричното предлагане и прекомерното ползване на кредити. Проблемът е именно ползването на кредити.

Следователно сега главният приоритет е да поставим под контрол кризата на финансовия пазар, да променим световния дисбаланс, да изпълним заедно задачите си по отношение на опазването на климата и борбата срещу бедността, и да приложим в световен план нови морални ценности, основаващи се на социалната пазарна икономика. Ако успеем да направим това при сегашната криза, чешкото председателство ще е отговорило напълно на всички очаквания, без значение какво ще стане с Договора от Лисабон и вътрешнополитическата ситуация в Чешката република.

  Libor Rouček (PSE). – (CS) Госпожи и господа, действащият председател на Съвета Мирек Тополанек започна днешното си изказване в Европейския парламент с нападки срещу социалната демокрация. Това, бих казал, е типична черта на това правителство. Вместо да потърси споразумение, сътрудничество и компромис по въпросите, отнасящи се до управлението на ЕС, министър-председателят Тополанек е търсил и продължава да търси разногласия и конфликти. Тези отличителни черти и тази неспособност за сътрудничество са реалната причина за падането на неговото правителство. Бих искал да ви припомня, че не опозицията свали правителството, а членовете парламента от самата управляваща партия и коалиционния й партньор Зелената партия.

Аз обаче не искам да се фокусирам върху чешката вътрешна политика. Бих искал само да напомня на Чешката република отговорностите й към ЕС и неговите граждани в качеството й на държава, поела председателството. Пред нас стоят още много задачи. Икономическата и финансовата криза, разбира се, вече бяха споменати. В Прага ще бъде организирана среща на върха Европа-САЩ. Тя ни дава отличната историческа възможност да си сътрудничим с нашите партньори в САЩ по всички въпроси от дневния ред на днешния глобализиран свят, от икономиката и околната среда до решаването на конфликтите в Близкия изток, Афганистан и т.н.

В заключение, бих искал отново да спомена Договора от Лисабон. Чешките социалдемократи винаги са подкрепяли Европейската конституция и ратифицирането на Договора от Лисабон. Те изразиха своята подкрепа в чешкия парламент и ще направят същото и при гласуването в чешкия сенат. Твърдо вярвам, че Гражданската демократическа партия, в каквото и положение да се намира, ще продължи своята конструктивна и проевропейска политика, и ще подкрепи този документ.

  Margarita Starkevičiūtė (ALDE). – (LT) Всеки път когато обсъждаме поредната среща на върха на държавни или правителствени ръководители за решаване на икономическите проблеми, признаваме, че постигнатите резултати са добри, но, за съжаление, изоставаме от събитията, а механизмът за прилагане на тези решения остава неясен.

Какво трябва да направим, за да избегнем тези проблеми?

Първо, страните трябва да дадат оценка на последиците от интегрирането върху собствената им национална икономическа политика. Сега често се взимат решения въз основа на минал опит, на това как сме реагирали преди в моменти на криза. За съжаление, живеем в интегриран Европейски съюз с общ пазар и много често всички тези решения не успяват да постигнат същия ефект като едно време.

Второ, трябва да бъде създадена някакъв вид временна институционална рамка за механизма за прилагане на решения. Да чакаме, докато Договорът от Лисабон бъде ратифициран? Животът на хората не може да чака, трябва да вземем решение още днес. Очевидно е необходимо по-добро съгласуване между страните от еврозоната и страните извън нея. Как може да бъде постигнато това? Смятам, че един механизъм за по-тясно сътрудничество може да се основава на така наречения механизъм на обменните курсове или съкратено на английски ERM II. Това ще ни помогне да сближим новата и старата Европа, и да постигнем консенсус.

  Mirosław Mariusz Piotrowski (UEN). – (PL) Г-н председател, по време на проведената неотдавна европейска среща на върха бяха повдигнати много въпроси. Сред тях бе и въпросът за Източното партньорство и алтернативните пътища за доставка на газ. Решено бе на този етап за тези цели да бъдат отпуснати малки суми, но без съмнение това е стъпка в правилната посока. Европа е изправена пред огромна икономическа криза и трябва да потърси ефективни начини, за да излезе от нея. Не трябва обаче да се отклоняваме от нашия ръководен принцип на солидарност. Следва да бъдем особено чувствителни относно проблемите на новите държави-членки.

Въпреки че на срещата на върха бяха обсъдени въпроси, свързани с изменението на климата, на практика може да се види, че сполетялата ни криза измести този изключително скъп псевдонаучен проект. Предназначените за тази цел финансови средства следва да бъдат пренасочени за ефективна, обединена борба с последиците от кризата. Вътрешнополитическата ситуация в Чешката република не следва по никакъв начин да повлияе на това.

  Rebecca Harms (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, изключително бях щастлива да видя г-н Vondra в пленарната зала тази сутрин и съм щастлива от заявеното от председателството намерение да продължи работата си. Според мен ще направим лоша услуга на Европа, особено в тези времена на криза, ако не се обединим и не помогнем на чешкото председателство да изпълни задълженията си. Съдейки по това, което чух от Чешката република, правителството ще остане на власт и ще продължи да управлява, тъй като мнозинството, което вчера се обедини, не е достатъчно, за да подкрепи едно ново правителство. Смятам, че в условията на криза такава стабилност, а именно солидарност с чешкото председателство е незаменима. Призовавам също много западноевропейци, като например французите, да обуздаят лошите си чувства към изтока, тъй като в крайна сметка именно с референдума във Франция започна европейската криза.

Бих искала да видя едно по-смело ръководство по отношение климата и приобщаване към това, което е необходимо в момента. Трябва да се осмелим да опитаме нещо ново, ако искаме да постигнем напредък при тази криза. Уважаемият мой колега беше прав – ние живеем на кредит. Но правим същото и по отношение на околната среда и на климата. Разхищаваме до крайна степен ресурсите. Не управляваме икономиката по устойчив начин. ООН, Бан Ки Мун, Световната банка, всички ни казват, че това, което се случва в Китай и Южна Корея, където по-голямата част от краткосрочната национална икономическа програма е посветена на защитата на климата и устойчивото развитие, е правилно и че там се крие бъдещето. За съжаление, Европейският съвет в момента не може да събере този кураж. За съжаление, не смятам, че единствено Чешката република носи вината за това.

  Председател. – Благодаря Ви, г-жо Harms. Напълно сте права. Всички сме грешници – някои повече от останалите.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL). – (EN) Г-н председател, в разгара на икономическата криза, криза породена и захранвана от провалената политика на равнище държави-членки и ЕС, защитата на работните места и създаването на нови трябва да бъде абсолютен приоритет. Трябва да спрем загубата на работни места. Това ще изисква проактивната намеса на правителствата на държавите-членки.

Доктрината за свободния пазар не трябва да ни спира да направим това, което е редно за работниците. Стриктната регулация на финансовите пазари винаги е водела до измами и корупция. Прекаленото дерегулиране и приватизиране на публични услуги също няма да доведе до нищо добро.

Така че валиден ли е общият извод, че трябва да извлечем поуките от тази истинска икономическа криза? Това е въпросът. Ако е така, тогава ситуацията с фундаменталната промяна на политиката и договорите на ЕС в момента няма решение и следва да бъде предмет на разискване в Съвета на ЕС. Договорът от Лисабон е изпята песен. Той е предпоставка за неуспешна политика. Нуждаем се от нов договор за една нова епоха.

  Paul Marie Coûteaux (IND/DEM). – (FR) Г-н председател, заключенията на председателството от последния Съвет са забавно четиво. Те напомнят победно изявление на победени армии от всички страни. Имат същия патетичен тон и стигат дори дотам да заявят нееднократно, че тъй като кризата върви към своя край, ЕС ще изгради една по-силна икономика в бъдеще, а също и да заявят отново увереност в Лисабонската стратегия, която в действителност върви към пълен крах.

Излиза, че затворени в своите стъклени кули, всякакъв вид еврократи, еврофили и крайни поддръжници на европейската идея в крайна сметка губят реална представа за нещата. За никого не е тайна, че еврозоната първа влезе в рецесия, тъй като имаше най-ниския темп на растеж в света през последните осем години. Тя обаче също така срещаше най-големи трудности по отношение на своята конкурентоспособност и положението със заетостта. Отгоре на всичко именно еврозоната, заради общата тенденция на лишаване на държавите от техните естествени защитни сили, бе най-зле подготвена да реагира на кризата.

В действителност, единствената положителна страна на кризата е, че ще събуди населенията, приспивани от удобствата на финансовите предвиждания и антинационалната пропаганда. Единствено държавите-членки ще разполагат с необходимите легитимни инструменти, за да действат с размах, като за тази цел ще трябва да се освободят от оковите на ЕС и на еврото. Хората във Франция все по-ясно осъзнават, че няма спасение без Франция, няма Франция без френска политика, и няма френска политика без национален и народен суверенитет.

  Roberto Fiore (NI). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, струва ми се, че в основата на това разискване продължава да стои догмата, според която банките трябва да имат централно място в икономиката, а процесът на глобализация трябва да бъде основна част от нашето икономическо бъдеще.

Тази догма е напълно погрешна. Трябва да се върнем към традиционната за нашето общество концепция за социална справедливост и действително производство. Тъй като всички се храним, спим през нощта и се обличаме, следва да съсредоточим действията и усилията си към насърчаване на селското стопанство, жилищното строителство, както и производството и занаятите.

Без тази нова концепция ще изпадаме в повтарящи се кризи, при които банковите лихви ще продължават да контролират хората и несправедливостта ще заеме централно място в живота ни.

  Jana Hybášková (PPE-DE). – (CS) Г-н председател, не знам изобщо към кого се обръщам, след като чешкото председателство дори не си прави труда да присъства. Моите поздравления за резултатите от срещата на върха. Увеличаването на ресурсите на МВФ, удвояването на кризисния фонд, Източното партньорство, подкрепата за стратегическата инфраструктура и подкрепата за „Набуко“ означават, че изпълняваме „трите Е“ на чешкото председателство. Жалко е, че подготовката за Копенхаген изостава и чешкото председателство не оползотвори нашата работа по пакета за енергетиката и климата.

Днес обаче не обсъждаме нито един от тези въпроси. Вашето председателство, както и Вашето правителство, представлява политиката на двойните стандарти. Докато в Европа се представяте за ангажирани европейци и големи поддръжници на интеграцията, у дома говорите как ще удържите лесна победа над тях, а за Договора от Лисабон говорите като за къс хартия. Вие не успяхте да интегрирате собственото си правителство. Избирането на Вацлав Клаус за президент също е част от политиката на двойните стандарти. Целта на милиони чехи и моравци е укрепване на връзките ни със западна Европа, което ще ни помогне да преодолеем и най-тежките кризи. Тази цел не може да бъде постигната без ратифициране на Договора от Лисабон. В този момент договорът е под сериозна заплаха и отговорността за това е отчасти Ваша. Ако продължите да управлявате под някаква форма, трябва за заемете ясна позиция по въпроса за ратификацията. В Чешката република има социален и политически елит, който подкрепя ратификацията и който е готов да застане зад този, който ще я осъществи. Моята партия, Европейската демократическа партия, ще направи всичко по силите си в полза на ратифицирането.

Вторият сериозен пропуск е еврото. Вие можете да участвате в срещата на върха на Г-20, където да представите Европа. Важно е Европа да защити регулаторните си мерки пред САЩ, а не просто да отстъпи пред една политика на прекомерни пакети за стимулиране, която може да доведе до хиперинфлация. Важно е да имаме Европейска комисия по ценни книжа и да поддържаме пакта за стабилност. Това обаче се отнася и за ситуацията у дома, а именно Вашата партия ни държа извън еврозоната в продължение на години.

Г-н Тополанек, предложените мерки са отлични. За момента те са само предложения. Както каза г-жа Меркел, това, което е от значение, е тяхното изпълнение. Необходими са политическа воля и единност, които да ни позволят да ги превърнем в реалност. Вие говорихте за криза на доверието. Именно това се случва тук. Завършете Договора от Лисабон, променете позицията си по въпроса за еврото и улеснете бързото съкращаване на структурните ресурси. В противен случай ще Ви е трудно да представлявате между 60 и 70 % от чехите и моравците, които не искат да бъдат поставени в неравностойни условия в Европа, а искат да живеят нормално.

  Jan Andersson (PSE). – (SV) Г-н председател, налице е проблем, който днес засяга голям брой европейски граждани. Това е повишената безработица и произтичащото от нея задълбочаващо се неравенство. Те сигурно са били крайно разочаровани от резултатите от последната среща на върха. На тази среща не бе начертана абсолютно никаква стратегия за справяне с нарастващата безработица. Те твърдят, че вече са направили каквото трябва. Казват също, че срещата на върха, която трябваше да се проведе в началото на май, вече няма да е среща на върха, а среща на „тройката“. Това е ясен сигнал към гражданите, че лидерите на ЕС не смятат заетостта и борбата с безработицата за приоритет.

Европейският парламент няма никакво участие – месец преди изборите за Европейски парламент. Днес г-н Барозу призова към обсъждания, но в заключенията на Съвета дори не се споменава Европейският парламент.

Бих искал да кажа няколко думи за автоматичните стабилизатори. В днешното разискване бяха споменати Дженерал Мотърс, САЩ и Швеция. Вярно е, че ние в Швеция имаме по-добра социално-осигурителна система, но ставките за възстановяване на разходи вече са по-ниски от 80 %. На работниците в автомобилната промишленост, останали без работа, сега ще бъдат изплатени суми от порядъка на 50 % и 60 % от заплатите им. Така че положението вече не е толкова розово.

И накрая, бих искал да кажа няколко думи за мобилността. Мобилността е важна в рамките на ЕС, както е важна и борбата срещу протекционизма. Комисията и Съветът обаче трябва да поемат отговорност и да гарантират прилагането на еднакво заплащане за еднакъв труд в целия ЕС. Тогава ще можем да работим също и за насърчаване на мобилността, както и да се борим с протекционизма.

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (NL) Г-н председател, много неща бяха казани за това какви средства е нужно да заделим реално, за да се борим с икономическата криза. Можем да продължим да обсъждаме този въпрос с часове. Смятам, че е необходимо да бъдат взети предвид и бъдещите поколения и да не оставяме те да решават всички проблеми. От тази гледна точка въпросът за какво изразходваме средствата добива може би още по-голямо значение. Обезпокоен съм, когато виждам как за пореден път по инерция се пилеят пари за остарели промишлености и технологии в опит да се крепят западащи промишлени сектори.

Поразява ме и фактът, че частта за икономическата криза и частта за енергията и устойчивостта в заключенията на Съвета се разглеждат като два отделни проблема, когато в действителност е назрял моментът тези два въпроса да бъдат свързани. Не бих искала да звуча толкова песимистично, както звучеше г-н Turmes по-рано, но сега наистина е моментът да инвестираме в нови технологии и в знания. Недопустимо е да се наливат милиарди в автомобилната промишленост, когато в същото време се налагат спестявания в образованието. Тук определено не подхождаме както трябва.

Друг въпрос са предложените решения за източноевропейските страни и страните, които не използват единната валута. Тези страни бяха до известна степен разочаровани от посочената сума в размер от 50 милиарда EUR. Чудя се дали Съветът и Комисията обмислят и варианта да ускорят присъединяването към еврозоната на страните, които все още не са нейни членове, предвид факта, че стабилността и силата на тези страни е в интерес на Европа като цяло.

И накрая, обезпокоена съм от използването на националистически език и тенденцията сред всички национални лидери да клонят към решения от типа „нашата страна преди всичко“. Всички ние трябва да погледнем сериозно на надигането на крайната десница и да вземем мерки по този въпрос преди изборите.

  Seán Ó Neachtain (UEN). – (GA) Г-н председател, бих искал да заявя подкрепата си и да изкажа поздравления на групата европейски лидери, които се срещнаха миналата седмица.

Що се отнася до Ирландия, пределно ясно е, че искаме да получим подкрепа от Европейския съюз. Икономиката ни беше силна, но бе отслабена, както в момента се случва с много други икономики в света. Ясно е, че ще излезем от кризата само като работим заедно, и че най-голямото предизвикателство пред Европа в този момент е да си сътрудничи и да укрепи нашата икономическа единица, за да можем да се подкрепяме взаимно, а не да отслабва Съюза, както се предлага. Ясно е също, че основните правила, заложени в Договора от Лисабон, сега са необходими повече от всякога. Както се казва в една стара ирландска поговорка, обединението прави силата.

  Jean-Luc Dehaene (PPE-DE). – (NL) Г-н председател, на всяка европейска среща на върха имаме поводи да негодуваме, че европейското измерение не присъства достатъчно силно в процеса на взимане на решения. Аз също очаквах едно по-ясно изразено европейско измерение в подхода към кризата. Като имаме това предвид обаче е по-важно да приложим това, което сме решили, а не да мърморим за допълнителни планове и в същото време да забравяме да приложим това, което сме решили. Затова смятам, че ние в Парламента заедно със Съвета и Комисията трябва да дадем приоритет на реалното прилагане на взетото решение. С оглед на това аз изцяло подкрепям подхода на Комисията.

Трябва също да покажем, че наистина сме обединени около глобалния подход към кризата и се надявам, че ще успеем да го направим както в Копенхаген, така и на срещата на Г-20, и че Европа наистина може да говори с един глас. За да можем обаче да говорим с един глас, трябва да гарантираме, че не излагаме това, което сме постигнали, на рискове вътре в ЕС и че вътрешният пазар наистина остава вътрешен пазар без вътрешен протекционизъм, както и да укрепим единната валута. Трябва да си извлечем поуките и да увеличим финансирането за Европейската централна банка, както и отпускането на средства, което да ни позволи реално да действаме с европейско измерение. Трябва също да гарантираме, че разширяването наистина ще се състои и че ще бъдем солидарни с новите държави-членки в тези трудни времена. Точно в това е смисълът на Европейския съюз. Солидарността с по-слабо развитите страни също трябва да бъде част от глобалния подход на Европейския съюз.

Ще завърша с няколко думи за Договора от Лисабон. Ние, Парламентът, трябва да заявим ясно позицията си. Трябва да знаем със сигурност какво ще се случи веднага след европейските избори. Това обаче изисква Парламентът наистина да приеме една обща позиция и именно поради тази причина не мога да разбера становището на Бюрото, че не е необходимо да разискваме в тази зала докладите относно позициите. Настоятелно ви призовавам да преразгледаме това становище, за да можем да преговаряме със Съвета на базата на позиция, приета от тази зала.

  Riitta Myller (PSE). – (FI) Г-н председател, най-добрият начин да подобрим енергийната сигурност в Европа е да повишим енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Всички държави-членки трябва да инвестират в тези области и при това трябва да го направят веднага, тъй като в противен случай няма да изпълним целите на нашия пакет за климата.

Освен това този вид инвестиции са особено подходящи в сегашния момент. Инвестирайки в енергийна ефективност и възобновяема енегия, както неведнъж бе казано тук, ние създаваме нови, устойчиви работни места и също така полагаме основите на нисковъглеродна икономика.

Сега са необходими реални действия. За съжаление, срещата на върха не успя да убеди хората в това. В крайна сметка всеки лек за икономическата криза трябва да има за цел да попречи на глобалното затопляне да достигне критична точка. Такъв трябва да е резултатът и от срещата на страните от Г-20. Когато Европа заговори с един глас, тогава Съединените американски щати ще приемат същата цел.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, Берлинската стена падна преди почти 20 години. В сегашната трудна икономическа ситуация за пореден път станахме свидетели на изграждането на нова стена в Европа, този път икономическа. Не трябва да позволяваме това да се случва!

Макар и да бяха отпуснати допълнителни ресурси за подпомагане на затруднените страни, степента на ангажираност на лидерите на ЕС изглежда не е еднаква. Обезпокоително е, че „Renault“ мести производството си от Словения във Франция. Не трябва да позволяваме призракът на протекционизма отново да всява хаос. Отново, цената на неуспеха ни да обединим Европа е твърде висока. Историята ще накаже онези, които се провалят в отговорността си. Затова вчера бе добре да чуем ясното послание на Гордън Браун, когато той заяви, че няма да избягаме. Същото трябва да важи и за президента Саркози.

Имаме всички причини да приветстваме предложението на групата de Larosière. Това е балансирано предложение, което означава, че ЕС ще избегне свръхрегулирането, но в същото време мониторингът на финансовите пазари ще бъде значително засилен. Европейската централна банка ще има още по-важна роля. На националните надзорни органи ще бъде предоставена по-добра възможност да се координират и да обменят информация. Политиката трябва да е адекватна дори във времена на криза. Предлагането на разпоредби, които по-скоро пречат отколкото помагат, не трябва да бъде реакцията ни в трудни моменти.

  Charles Tannock (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, изявлението на Съвета относно Източното партньорство е повече от благоприятно. Като докладчик за източното измерение на европейската политика на добросъседство, подкрепям установяването на по-близки отношения с шестте източни държави. Обявеното отпускане на 600 милиона EUR за Източното партньорство е отлично решение и аз приветствам предложените средства по линия на Европейския инструмент за добросъседство и партньорство за подобряване на енергийната сигурност на ЕС чрез по-добри съоръжения за складиране на нефт и газ и изграждане на нови тръбопроводи.

Съветът също така с основание подкрепя новозамислената парламентарна асамблея EURONEST, която ще насърчи решаването на „замразени“ конфликти като тези в Нагорни Карабах и Приднестровието. Източното партньорство обаче не трябва да бъде използвано за възпрепятстване на амбициите за членство в ЕС на страни, на които открито бе дадено правото да кандидатстват за такъв статут, а именно Украйна и Молдова.

Съветът също така с основание реши да удвои средствата от пакета за подпомагане на финансово затруднени източноевропейски страни извън еврозоната от 25 милиарда EUR на 50 милиарда EUR. Тази мярка ще помогне за стабилизирането на държави като Унгария и Латвия. Не трябва обаче да забравяме и Украйна, която понася сериозни финансови сътресения. Евентуален банков колапс в Украйна би имал катастрофални последици и в други страни в Източна Европа, както и в Италия и Австрия, чиито банки имат най-силно присъствие на украинския пазар.

И накрая, макар и напълно да приемам правото на Турция и Русия да бъдат наблюдатели в EURONEST, никоя държава не следва да използва тази позиция за целите на собствената си външна политика. Членовете на EURONEST са суверенни държави с правото да взимат решения за своите евроатлантически стремежи. Предположението на руския външен министър Сергей Лавров, че Източното партньорство е средство за разширяване на сферата на влияние на ЕС навън е абсурдно. Подобен език принадлежи на силовата политика от времето на Студената война, а не на съвременната дипломация. Ако някой търси сфера на влияние, това е Русия, както пролича от войната срещу Грузия миналото лято и от периодичното политическо дестабилизиране на страни като Украйна и балтийските държави от страна на Кремъл.

  Proinsias De Rossa (PSE). – (EN) Г-н председател, моите поздравления за това, че произнесохте правилно моето доста трудно име.

Консерваторите тук и в държавите-членки са като непослушни деца. След като години наред тропат с крак, настоявайки за дерегулиране на банките и сенчесто банкиране, сега са готови да преглътнат засиленото регулиране, но само ако се престорим, че от самото начало това е било тяхна идея. Въпреки това те продължават детински да настояват за дерегулиране на работното място и гъвкавост, което означава липса на защита, липса на сигурност и намаляване на социалните услуги. Това, приятели мои, е рецепта за раздухване на неконтролируем горски пожар.

Действащият председател г-н Тополанек избра да сравни Швеция с Америка. А защо не Чешката република? Защо не Ирландия? Много просто: ирландското правителство съсипва здравните услуги, образованието, грижите за децата и обучението. Това задълбочава чувството за несигурност в Ирландия, като създава повече безработица – когато би трябвало задържи хората на работните им места – и не прави нищо, за да помогне на малките дружества да оцелеят. Смятам, че е необходима смяна на правителството в Ирландия и промяна на отношението в Европейския съвет. Нека на 7 май проведем среща на върха по въпросите на заетостта с участието на всички държави-членки.

  Marco Cappato (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ирония на съдбата е, че този етап от разискването се провежда в отсъствието на действащия председател на Съвета, който трябваше да бъде с нас; г-н Тополанек не е тук. Вчера обаче проведохме разискване за стратегията и бъдещето на Европа с оглед на срещата на Г-20 с друг председател, който трябваше да поиска и получи покана, неясно на какви основания освен очевидната причина, свързана с ролята, която играе страната му.

Защо започвам с тези не съвсем приятни забележки? Защото икономическата и финансовата криза, пред която е изправена Европа, е и институционална криза, което ясно проличава от факта, че се налага действащият председател на Съвета да си тръгва по средата на разискването заради вътрешнополитически проблеми. Същото може да се види и при икономическата криза; това означава, че отговорът е само на национално равнище, нямаше решение от Европа, нямаше европейско решение, дори по отношение на бюджета. Хубаво е да се говори за 400 милиарда EUR, но всички знаем, че тези пари идват почти изцяло от националните бюджети. Г-н председател Барозу, аз лично не смятам, че през последните години сте направили достатъчно, за да накарате правителствата и държавите да осъзнаят, че има и друга Европа, която прави нещо повече от това просто да координира държавите; че самият Съюз има и политическа функция.

Тъй като председателят Тополанек говори за разширяване на Източното партньорство, което да включи Беларус, ще приключа, припомняйки името на Yana Paliakova, която бе тласната към самоубийство от беларуските органи, за да подчертая, че тези партньорства трябва да проявят по-голям интерес към законността, демокрацията и свободата, а не само към възможностите за бизнес с диктатури от най-лош вид.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Заключенията на Съвета са в съзвучие с кризата, през която преминават държавите-членки.

Трябва да приветстваме като изключително положителен резултат споразумението за енергийните проекти и широколентовия интернет. Включването сред тези проекти на газопровода „Набуко“ и междусистемните връзки между държавите-членки, като например между Румъния, Унгария и България, може да ни помогне да избегнем кризи като тази през януари 2009 г.

Използването на енергийни източници от региона на Каспийско море и максималното оползотворяване на стратегическото разположение на Черно море са ключово условие за гарантиране на енергийната сигурност на Европейския съюз. Политиките, разработени в рамките на Източното партньорство, задължително трябва да включват максимално оползотворяване на тези райони за благото на Европейския съюз.

Бях изненадан, че препоръките, дадени от Съвета ЕКОФИН, не са взели под внимание мерките, които новото румънско правителство обяви в своята управленска програма и започна да прилага с приемането на бюджета за 2009 г.

Децентрализацията с цел засилване на местната автономия и канализирането на ресурсите в инвестиции в приоритетни области като инфраструктура или енергетика, за да се запазят и създадат работни места, са две от мерките, вече инициирани от румънското правителство. Други мерки, които могат добавени към тях като приоритети, са намаляването на разходите чрез бюджетни разпределения и започването на реформа на образователната система.

Прилагането на предложенията, включени в програмата на Съвета за икономическо възстановяване, особено по отношение на въвеждането на разпределяне на ресурси, като част от европейски програми и одобряването на държавни помощи, особено в автомобилната промишленост, реално ще помогнат за свеждане на последиците от кризата до минимум не само в Румъния, но също така и в много други държави-членки на Европейския съюз.

  Adrian Severin (PSE). – (EN) Г-н председател, кризата, пред която сме изправени, не е криза в системата, а криза на системата; криза на икономическата система, а също и криза на демокрацията. Сви се не само финансовият, но и социалният кредит. По улиците на европейските градове вече можем да забележим знаците, които ни предупреждават за недоверие и безпокойство на социално равнище, което може да доведе до резки политически и социални промени.

Ето защо е задължителна една социална среща на върха на Европейския съюз, която да доведе до европейски пакт за заетостта. Социалната среща на върха, наред с останалото, трябва да постигне съгласие, че дружествата, които съкращават служители, не трябва да разпределят дивиденти, че трансационалните дружества трябва да преговарят не само с националните, но и с европейските синдикати и че не може да има бизнес печалба без социална солидарност.

Тази световна криза се утежнява и от криза на европейската интеграция. Има държави-членки с икономики от дружества майки и държави-членки с икономики от дъщерни дружества. Първите са членове на еврозоната, а вторите – не. Програмите за подпомагане на стабилизирането и интегрирането на втория вид държави са жизненоважни за оцеляването на първия вид. Европейският съюз не може да оцелее с нови разделителни линии.

  Zbigniew Zaleski (PPE-DE). – (PL) Г-н председател, можем да говорим избирателно за срещата на върха от гледна точка на две времеви скали. По-дългата времева скала включва стратегически мерки, в които включвам въпроса за източните ни партньори, включително Беларус. Смятам, че това е оправдано и ще бъде от полза за ЕС, за нашите източни съседи, както и за бъдещите ни отношения с Русия. Финансовата подкрепа е жизненоважна, и макар че това би могло да бъде посрещнато с критики в момент на криза, съм убеден, че си струва да инвестираме в източните въпроси. Ако източната стратегия е успешна, ЕС ще се докаже като сериозен фактор на световната политическа сцена. Не мисля за ЕС като за организация, а по-скоро мисля, че последиците от общите действия ще бъдат от полза за целесъобразността на по-нататъшната европейска интеграция.

Второто измерение се свежда до настоящето следователно и до кризата, сред чиито симптоми, наред с останалото, са загубата на работни места и финансовата безпомощност на гражданите. За това няма панацея, но широката стратегия на правителствата и ЕС следва да обърне внимание и на потребностите на малките и средните предприятия. Причина за това, на първо място, е фактът, че докато работниците по време на криза губят само работата си, предприемачите в затруднено положение могат да изгубят работата си, работниците и цялата си бизнес дейност. Собствениците на малки предприятия са най-гъвкави и вероятно ще се справят най-добре в сегашната трудна ситуация; и тъй като съставляват най-голямата част от икономическата мощ на Европа, те могат да повлияят на цялата икономика.

Г-н Барозу, ако финансовият колапс премине в психологически срив, ще се окажем изправени пред истинска криза. Докато мотивацията и волята за действие у хората са живи, винаги има шанс нещата да започнат да се подобряват и мерките на ЕС играят много важна роля в тази област, за което ние носим отговорност. Пожелавам на всички ни успех в тази задача.

  Edite Estrela (PSE). – (PT) Отговорът на срещата на върха не беше достатъчно амбициозен. Къде е твърдо поетият ангажимент за премахване на зоните на „данъчен рай“ и на изнесените в други страни финансови центрове? Къде е решението за морализиране на заплатите на банковите директори? Г-н председател Барозу, правилно е да се твърди, че богатите трябва да плащат за кризата, тъй като те я причиниха.

По отношение на срещата на върха по въпросите на заетостта, тя не може да е мини среща на върха, тъй като заетостта не е мини проблем; тя е голям проблем, който засяга хора и семейства. Не е това начинът да си върнем доверието на хората.

И накрая, чух някой да казва, че няма нужда от социалистически предложения. Това е арогантно изявление. Ако привържениците на неолибералната доктрина се бяха вслушали в предупрежденията на социалистите, сега нямаше да сме въвлечени в тази криза. Дали някога ще се научат? Ако не са схванали колко сериозна и дълбока е тази криза, и ако не са разбрали какво доведе до нея, тогава се опасявам от най-лошото. Опасявам се, че кризата ще продължи години наред, а ние не искаме това.

  Tunne Kelam (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, смятам, че окуражаващият резултат, постигнат от Съвета, е, че 27-те държави-членки могат да отидат на срещата на Г-20 с обща позиция. Това е огромно постижение и е редно да поздравим министър-председателя Тополанек за конструктивната роля, която изигра в Съвета. Споделям мнението му, че успехът на Съвета беше отказът на ЕС да поеме по по-лесния път на масивно оздравяване и национализация.

За съжаление кризата на чешкото правителство сега натоварва Комисията и нейния председател г-н Барозу с по-големи отговорности да изведат Общността от кризата чрез последователни мерки и стремеж към стабилност. Същевременно Комисията трябва да предложи допълнителни гъвкави механизми за своевременно усвояване на допълнителни парични средства по решение на Съвета. Процедурите за прилагане могат да бъдат много тромави и да отнемат много време. Изключително важно е да се адаптират рамковите условия за малките предприятия и за иновации. Сега вече наистина е време да се инвестира повече в изследвания, образование и обучение.

Въпреки това икономическата депресия не е време за морална депресия. Обикновено всяка криза дава възможности за реформа. В действителност, финансовата криза произхожда от криза на ценностите, така че възстановяването трябва да започне с укрепване на общите ценности с по-голям ангажимент за солидарност. И най-важното е, че кризата не е извинение за протекционизъм. Тъкмо обратното, длъжни сме да действаме заедно с разбирането, че подкрепяйки се взаимно и поемайки ангажимент за реформи в духа на Лисабонската стратегия, Европа ще излезе от кризата по-силна.

  Csaba Sándor Tabajdi (PSE). – (HU) Г-н председател, Европейската комисия и Съветът успяха, въпреки опониращите сили, да запазят единството на Европейския съюз. Тази среща на върха беше по-скоро успешна: на нея беше защитен единният пазар, говори се открито срещу надвисналия протекционизъм и не на последно място, бе предложена нова помощ на държавите-членки от Централна и Източна Европа, които се борят с нарасналите трудности.

Първо, бих искал да благодаря на председателя Барозу, тъй като финансовата помощ за региона бе удвоена, покачвайки се до 50 милиарда EUR. Министър-председателят на Унгария предложи преди една година и на тази среща на върха най-накрая бе прието принципно решение да се създаде надзорна система на финансовите пазари и банки.

Отново на срещата на върха бе разгледан проблемът за това, че банките майки носят отговорност за техните дъщерни предприятия, както подчерта и колегата ми Adrian Severin и бе направена много важна стъпка по отношение на енергийната сигурност.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE-DE). – (LT) Първо, бих искал да отдам моята почит и благодарности на министър-председателя Мирек Тополанек; всички ние добре разбираме какво означава да поемеш председателството на Европейския съюз и какво означава да се намираш на такъв пост по време на световна финансова криза и икономическа рецесия. Ето защо искрено пожелавам успех на Чешката република при посрещането на новите предизвикателства и при ръководенето на Европейския съюз до средата на тази година.

Европейският съвет в Брюксел: днес много от нас повтарят цифрите, които отразяват споразуменията, приети на Европейския съвет, като мантра. 5 милиарда EUR за стратегически енергийни проекти и широколентов интернет. 50 милиарда EUR за държави-членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната, за плащания и изравняване на салдата по плащанията. 75 милиарда EUR за Международния валутен фонд. 600 милиона EUR за Източното партньорство. От посочените 5 милиарда EUR, 175 милиона EUR ще се похарчат за енергийния мост, който свързва Швеция и балтийските държави, които досега бяха като остров, отделен от енергийния пазар на Европейския съюз. Това много ли е или прекалено малко? Чашата наполовина пълна ли е или е наполовина празна? При нормални обстоятелства бих оценила резултатите и споразуменията, постигнати на Европейския съвет, като задоволителни. Разбира се, надявахме се на повече, надявахме се да се приеме по-добър план за финансиране на европейското икономическо възстановяване. Въпреки това, предвид всички демонстрации, всички прояви на национализъм и протекционизъм, мисля, че постигнатото споразумение е несъмнено добър израз на солидарност и бих искала това да бъде отправната точка, едно добро начало за по-нататъшна работа.

  Antolín Sánchez Presedo (PSE). – (ES) Г-н председател, г-н Барозу, само една обединена Европа, която отдава приоритет на световния растеж и на заетостта, ще може да проведе международни действия за икономическо възстановяване, да засили предотвратяването и управлението на кризи, да подобри регулирането на финансовите системи и да подкрепи най-уязвимите страни в тази първа световна криза.

Г-20 представлява мнозинството от населението (две трети от хората) и 90 % от световната икономическа дейност. Нейната отговорност е да предостави съгласуван, ефективен и траен троен отговор за стимулиране на търсенето и на реалната икономика с бъдещи инвестиции, да установи отново отпускането на заеми и да насърчи стабилно международно финансово регулиране и надзор, което осигурява прозрачност, стабилност и подходящи стимули, които елиминират системните рискове, и които гарантират, че няма да се върнем там, откъдето сме тръгнали.

Трябва ни нов икономически ред и световна система за управление за 21 в., които ще коригират причините и дисбалансите, на които се дължи кризата, и които ще насърчат устойчивото развитие чрез отворена, основана на солидарност, икономика.

  Péter Olajos (PPE-DE). – (HU) Приветствам решението на Съвета по отношение на позицията, която трябва да се защитава на срещата на върха на Г-20. Радвам се, че политическите ни лидери признаха, че мерките, с които може да се преодолее световната криза и борбата с изменението на климата, са тясно свързани.

Същността на плана за развитие „Зелен нов курс“, предложен от министър-председателя Гордън Браун и президента Барак Обама, е да се свържат икономическите стимули с инвестициите в околната среда и подкрепата за по-голяма енергийна ефективност и екологосъобразни технологии.

Въпреки това не споделям гледната точка на Съвета, че напредъкът при изпълнението на европейската програма за стимулиране на икономиката, приета през декември миналата година, е задоволителен. Въпреки че ще мине известно време преди положителните ефекти от него да се усетят, няма съмнение, че всеобхватният бюджетен пакет, който съставлява 3,3 % от БВП на ЕС – тоест повече от 400 милиарда EUR – ще доведе до нови инвестиции и ще създаде работни места.

Все пак, програмата имаше съвсем малък принос за това ЕС да се превърне в икономика с ниски емисии на въглероден диоксид. Въпреки че говорим категорично за подобряване на енергийната ефективност и енергоспестяването, все повече внимание се обръща и се отпускат средства на доставчиците на енергия, за диверсифициране на пътищата на доставка и за насърчаването на енергийните интереси на ЕС спрямо трети страни.

Несъмнено трябва да разработим енергийна инфраструктура, но не за сметка на намаляване на потреблението. Европейският съюз продължава да е ангажиран с водещата роля в глобалното споразумение за изменението на климата от Копенхаген. За тази цел обаче, спешно трябва да се уговорим относно развитието на световен пазар на въглероден диоксид, за финансова компенсация на развиващите се страни, за технологична подкрепа и за изграждане на капацитет, както и за изясняването на принципите на разпределянето на товара между държавите-членки.

  Dariusz Rosati (PSE). – (EN) Г-н председател, първо, бих искал да благодаря на чешкото председателство за успешната среща на върха. Мисля, че на срещата на върха бяха взети редица важни решения, но същевременно съм на мнение, че те не са достатъчни и че трябва да забързаме крачка.

Когато отидем на срещата на върха на Г-20 в Лондон след седмица, имам чувството, че все още сме твърде интегрирани, за да действаме сами и твърде разделени, за да действаме заедно. Бих определил три основни приоритета, върху които трябва да се фокусираме.

На първо място, разбира се, това са работните места. Милиони хора в Европа се опасяват да не загубят работата си и, честно казано, не разбирам позицията на френския президент, който се противопоставя на срещата на върха: в този момент ни е нужна такава всеобхватна среща на върха.

Второ, радвам се, че успяхме да елиминираме, поне частично, тенденциите към протекционизъм. Независимо от това, те все още съществуват и мисля, че решението е солидарността.

Третата точка: ключът е да възстановим доверието в пазарите. Дори не съм на мнение, че на пазара има прекалено малко пари; мисля, че има достатъчно пари. Проблемът е тези пари да се превърнат в ефективно търсене, а за да стане това, трябва да си върнем доверието сред домакинствата и предприятията.

  Mario Mauro (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, г-н председател Барозу, госпожи и господа, въпросът за комбинацията от мерките за подкрепа и стимулиране и регулаторните мерки е един от главните въпроси в международния дневен ред. Надеждата е, че на срещата на върха на Г-20 ще бъде намерено някакво решение на напрежението, което съществува, поради различните стратегии, приети от големите икономики за преодоляване на кризата.

В действителност, не е тайна, че Вашингтон настоява относно нуждата от по-нататъшни колективни ангажименти за приемането на национални мерки за стимулиране на търсенето и съживяване на икономиката, докато в Комисията в Брюксел преобладаващото мислене е, че всички полезни и необходими стъпки в този аспект вече са направени и че сега е време да се изчака, за да се видят резултатите от мерките срещу рецесията, предприети от правителствата на държавите-членки.

Също така не е тайна, че европейците считат, че сега трябва да се съсредоточим върху целта за възстановяване на доверието, стабилността и надеждността на финансовите пазари чрез приемане на по-стриктни регулаторни разпоредби и по-ефективни системи за мониторинг за банковия и кредитния сектор. Вашингтон обаче защитава мнение в полза на благоразумието въз основа на идеята за рязка реформа на регулаторната рамка и на механизмите за надзор.

Откровено казано, не смятам, че е от полза да противопоставяме тези решения. Вместо това, следва да намерим комбинация на двете и в този смисъл, преди всичко, трябва да надделее европейската визия, както европейският метод, за който гарант, или дори предизвестител, е Комисията. Не се съмнявам, г-н председател Барозу, че Вие сте правилният човек, който ще намери израз на надеждите ни и ще ни изведе от пропастта.

  Katrin Saks (PSE). – (ET) В Съвета бяха съгласувани няколко важни въпроса. Енергийните и широколентовите проекти, както и решението за увеличаване на финансовата подкрепа за източноевропейските страни са добър знак.

За мен обаче знак за това, което Европейският съвет успя или не успя да постигне, е това, което каза нашият министър-председател, когато се върна в Естония, а именно, че Европа се връща отново към основополагащите си ценности. Той имаше предвид факта, че Европа започва да губи интерес към по-нататъшни пакети за стимулиране и има знаци за връщане към консервативните бюджетни политики. Като представител на ултра-либерална партия неговата гледна точка не е изненадваща, а отразява по-общия проблем, че правителствени ръководители с определено идеологическо минало не са подготвени да предприемат смели стъпки, които изискват визия, и да изпълнят мерки, които могат да се окажат в конфликт с идеологическите им възгледи.

Няколко дни преди заседанието на Европейския съвет чухме от нобеловия лауреат Пол Кругман, че пакетът за стимулиране на Европейския съюз може би не е достатъчен. Тази година може да ни трябват не 400 милиарда, а 500 милиарда и общо може да са необходими 3 трилиона. Ето защо са нужни обединени действия и проактивен подход, а не „невидима ръка“.

  José Manuel García-Margallo y Marfil (PPE-DE). – (ES) Г-н председател, г-н председател на Комисията, ще започна, като изразя безпокойството си от това, че срещата на върха по въпросите на заетостта, която ще се проведе през май, беше заменена от среща на тройката, независимо колко открита може да бъде тя. Считам, че това решение ни връща обратно в 1996 г., когато политиките за заетостта бяха разглеждани като политики единствено за държавите-членки.

Второ, по отношение на паричната политика, аз, заедно с цялата ми група, защитаваме радикалната независимост за Европейската централна банка, но независимостта не е равносилна на имунитет към критика.

Тук искам да кажа, че бих искал Европейската централна банка да бъде по-дръзка при намаляването на лихвените проценти, предвид тяхното влияние върху европейския износ, както и да бъде по-великодушна при определянето на сроковете за връщането на отпуснатите заеми: Федералният резерв отпуска тригодишни заеми, заемите на Европейската централна банка обаче са само за шест месеца.

И отново във връзка с паричната политика искам да направя забележка: Надявам се, че плановете за спасяване на финансовите структури и възможните планове за закупуване на „токсични“ или „повредени“ активи не се превръщат в конкурентни предимства за банките, които получават помощта, в сравнение с онези, които са действали по-предпазливо и нямат нужда от помощ.

По отношение на данъчните стимули, сутринта имахме сериозно разискване. Достатъчно ли е? Или е прекалено малко? САЩ повече от нас ли прави? Независимо от заключението на разискването, без съмнение сме свидетели на най-големите фискални стимули, които са се случвали на нашето поколение от 1929 г. насам.

Това ни принуждава да координираме действията, предприети от която и да е страна на Атлантическия океан и тази координация трябва да бъде по-тясна по два въпроса: да се завърши кръга от Доха, за да се изпрати сигнал срещу протекционизма на целия свят, и, второ, да се проведе съвместен преглед на световните дисбаланси, които са в основата на тази криза.

По отношение на Пакта за стабилност, забелязвам някои противоречия в позицията на Комисията. Днешните задължения са утрешните данъци и Комисията трябва да гарантира, че националните мерки са свързани с Лисабонската стратегия и не застрашават устойчивостта на финансите. За тази цел тя трябва да провежда мониторинг, като обръща изключително внимание на плановете за подобряване на положението на онези страни – включително и моята, тъй като съм испанец – които са се отклонили до положение на прекомерен дефицит.

Г-н председател, бих искал да Ви благодаря за великодушието по отношение на времето, което със определено забелязах.

  Председател. – Уважаеми господине, ние сме против паричната инфлация и също така сме против инфлацията на времето за изказване.

  Pierre Pribetich (PSE). – (FR) Г-н председател, в 22 страници заключения на Европейския съвет само в една малка фраза се споменава за проблема относно бъдещето на автомобилната промишленост, на европейската политика за промишлеността. Това практически отговор ли е на очакванията на 12 милиона работници от този сектор и на тревогите на 6 % от трудоспособното население на Европейския съюз? Съответства ли той на залозите? Няма предложение за европейски план, няма перспективи за автомобилната промишленост и няма воля за координиране на националните политики.

На 19 ноември 2008 г. взех думата в тази зала от името на френската социалистическа делегация, за да отправя въпроси към всички отговорни европейски заинтересовани страни. Изразих желанието си за ново споразумение за автомобилната промишленост и за основана на солидарност, структурирана, гладка и ефективна промишлена политика в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, която ще предостави координирана реакция от държавите-членки и от Съюза.

Четири месеца по-късно след обща резолюция от няколко групи отново поставяме акцента върху бъдещето на автомобилната промишленост. Какво ви спира да реагирате, да действате, да посрещнете предизвикателството, преди да е станало прекалено късно? Това не е реторичен въпрос, г-н Тополанек, това е призив за действие.

  Harlem Désir (PSE). – (FR) Г-н председател, трудно е човек да не скрие разочарованието си след тази среща на върха.

Ако задоволяването на собствените нужди и измислицата са инструменти за икономическо възстановяване, тогава можем да ги наречем успех. Знам, че икономиката до голяма степен се свързва с психологията и че трябва да се опитаме да възстановим доверието, но, в крайна сметка, когато кризата се е влошила дотолкова, че всички държави-членки затъват все повече в рецесия и равнището на безработицата рязко се покачва, да слушаме как Съветът заявява, че е уверен относно средносрочните и дългосрочните перспективи на икономиката на ЕС и че е решен да направи всичко, каквото трябва, за да съживи заетостта и растежа, е повече от учудващо.

Какво точно е решен да направи? Дневния ред на Съвета вече беше прочистен от всякакви предложения, които евентуално са се отнасяли към заетостта. Това беше отложено до май. В крайна сметка, самата среща на върха по въпросите на заетостта през май бе превърната по време на този Съвет в нищо повече от среща на тройката. Изглежда, че именно президентът Саркози бе този, който успя да убеди останалите държави-членки, че няма нужда да се съставят предложения, които да превърнат заетостта в приоритет на действията на Европейския съюз. Това напомня за възможността за неучастие, която вече е била поискана преди от други правителства, от консервативното правителство на Обединеното кралство, във връзка с цялото направление по въпросите на заетостта в европейските договори.

Така че днес г-н Саркози призовава за възможност за неучастие относно политиките на заетостта. Това, което би било тревожно, е ако този подход се възприеме от всички държави-членки. Не съм особено изненадан от това, че вашата Комисия, г-н Барозу, по някакъв начин пренебрегна европейската социална програма по време на мандата си, създаде право на изключение във връзка с приоритетите на социалната и политиката на заетостта на Европейския съюз, и отстъпи, като изпълни заповедта, дадена току-що от член на Вашето мнозинство, консервативната Група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, но наистина смятам, че това е много срамно, и че когато се стигне до координиране не само на политиките за възстановяване, но също и на политиките за заетостта, работниците са тези, които в крайна сметка ще платят цената за тази липса на обединена Европа.

Измислица са и тези 400 милиарда EUR, които добавяте, тъй като те са сумата не само за националните планове за възстановяване, но преди всичко за политиките, които не са дори политики за възстановяване, след като са единствено позорни икономически стабилизатори, тоест увеличението на социалните разходи поради повишаването ръста на безработицата. Предложихте още 5 милиарда EUR, но това Ви коства доста усилия.

Ето защо считам, че точно обратното – сега на нас ни трябва реален план за възстановяване като този, въведен от САЩ, които определиха повече от 780 милиона USD, както и координиране на усилията за подкрепа на работниците да се справят с кризата. Трябва ни също така търсене, което е друг фактор, който ще се окаже много по-ефективен от задоволяването на собствените нужди що се отнася до съживяване на растежа и до възстановяване на доверието и динамизма на икономиката ни.

  Elmar Brok (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-н председател на Комисията, ще видите, че беше по-добре да седна тук.

Първо, за разлика от г-н Schulz, бих искал да кажа, че досега чешкото председателство, начело с министър-председателя Тополанек, беше много успешно.

(Ръкопляскания)

Горд съм, че това беше и е първото председателство на бивша страна от Варшавския договор и то заслужава да получи цялата възможна подкрепа, която му се полага като символ на единството на Европа.

Вторият въпрос, на който бих искал да обърна внимание, е, че сега сме в трудно положение по отношение на Договора от Лисабон. Бих искал да подкрепя искането министър-председателят Тополанек и лидерът на опозицията г-н Paroubek да седнат заедно и отговорно да преговарят, тъй като не може проблемите на политиката на вътрешните работи да се отразяват на съдбата на цяла Европа.

Последната ми забележка е към г-н Schulz: Гордън Браун възпрепятства регулирането на финансовите пазари и също така той и германският министър по заетостта, г-н Schulz от Германската социалдемократическа партия (SPD) пречат да се постигне компромис по Директивата за работното време, спазвайки резолюцията на Европейския парламент. Г-н Schulz не трябва да се опитва да ни казва, че само той се застъпва за социална Европа. Вярно е тъкмо обратното!

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Икономическата криза взима сериозен дан от предприятията и гражданите на Европа. Икономиките на държавите-членки отбелязват значителен спад, МСП се разоряват и служителите губят работните си места.

Заедно с други колеги връчихме писмо на председателя Барозу относно положението на заетите в металургичната промишленост в Румъния и във Франция, които технически се превръщат в безработни, макар и да получават 70 % от заплатите си. Поискахме преглед на условията за достъп до Европейския социален фонд и Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, за да бъдат подкрепени повече служители, които са сериозно засегнати от икономическата криза и загубата на работни места.

Европейският съюз се нуждае от икономическо развитие, а гражданите на Европа се нуждаят от работа и достойно заплащане. Европейският план за икономическо възстановяване, въведен през ноември 2008 г., остана само на думи. За съжаление, енергийната ефективност, която може да създаде работни места, не присъства в регламента от януари.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, аз също бих искал да поздравя чешкото председателство. Вчерашното споразумение за роуминга е сензационно и гражданите на Европа ще имат полза от него.

Енергийния и газовия пакет беше уреден и много други точки, според нас, бяха изключително добре договорени от чешкото председателство. Същото важи за мотивацията на европейските граждани, особено във време на криза, да възхваляват онези, които полагат свръхчовешки усилия. Ето защо трябва да подкрепим и члена на Комисията Ковач при внасянето на повече предложения за постепенна обезценяване. Ако предположим, че повече от един милиард евро ще се инвестират до 2030 г., за да се построят нови електроцентрали, то трябва да започнем от днес. Това ще предизвика разкриване на нови работни места и растеж.

  Alojz Peterle (PPE-DE). – (SL) Първо, бих искал да отправя комплимент на действащия председател на Съвета за успеха, постигнат от чешкото председателство, при изключително трудни обстоятелства.

Днес чухме някои по-резки думи, но аз изразявам твърдо убеждение, че Европейският съюз не се интересува толкова от това колко надясно или наляво може да залитнем, колкото от това до каква степен действията ни ще бъдат в европейски дух, т.е. какво можем да постигнем, ако работим заедно ефективно.

Изправени сме пред две задачи, по-конкретно: да изразим социална загриженост и солидарност към най-засегнатите, докато същевременно инвестираме в инструменти, които най-успешно могат да ни измъкнат от кризата. Кризата трябва да се използва като катализатор за икономическо преструктуриране и не само в автомобилната промишленост. Икономическата криза показа, че отчаяно се нуждаем от по-добра координация на политиката и по-силни институции на Общността, както се предвижда в Договора от Лисабон.

В този дух приветствам конструктивните предложения, представени с доклада de Larosièr по отношение на финансовите институции.

  Christian Rovsing (PPE-DE). – (DA) Г-н председател, бих искал да кажа нещо във връзка с огромните субсидии, плащани на предприятия, които може да не оцелеят. Няма смисъл от това работници да останат в едно предприятие или да им се плащат заплати с публични пари, ако предприятието ще прекрати дейност на по-късен етап. Те би трябвало да имат възможността да продължат квалифицирането си или да започнат ново, или да се преместят в предприятия, които имат шанс да оцелеят. По отношение на автомобилната промишленост, смятам, че досега отдавахме прекалено малка важност на разработването на напълно нови видове автомобили, автомобили, задвижвани с въглерод, автомобили, захранвани с батерии, и автомобили, задвижвани с горивни клетки. Считам, че голям дял от работната сила може да бъде прехвърлена към такива сектори, където ще има работа и след 10 години.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, позволете ми да направя кратко обобщение от гледната точка на Съвета и на чешкото председателство.

(CS) Мисля, че като че ли стигнахме до средата на чешкото председателство и бих искал да благодаря на онези от вас – а те не се малко – които показаха, че оценяват досегашната ни работа. Разбира се, че е удовлетворяващо да се засвидетелства уважение към постоянната работа – седем дни в седмицата и 20 часа на ден – и за това, което постигнахме на Европейския съвет миналата седмица. Решенията, които взехме там, бяха фундаментални и важни. Бих искал да кажа едно нещо на онези, които имат конкретни съмнения и въпроси. Да дадем време на предприетите мерки и решения да проработят, да се докажат на практика, защото съм твърдо убеден в тяхната ефективност, в техния обхват, и в това, че те ще покажат резултати, докато се мъчим да преодолеем най-дълбоката икономическа криза, която някога е сполетявала ЕС.

Действителните решения за отпускане на 5 милиарда EUR за енергийни проекти и широколентов интернет са важни. Те са важни в контекста на газовата криза, тъй като тук показваме, че ЕС е способен да действа бързо и да се справя с нуждите на много европейски страни. Решението относно 25-те милиарда EUR за увеличаване на лимита с оглед да се съдейства на страните от ЕС, които са в трудно положение, също е от изключителна важност. Решението относно 75-те милиарда EUR, което ще занесем на срещата на Г-20 в Лондон, също е ясен сигнал, че ЕС е подготвен да поеме своята част от отговорността що се отнася до реформата на световните финансови институции. Бих искал също така да наблегна на нещо, което беше споменато от някои от вас извън контекста на срещата на Европейския съвет, и това е интензивната работа от няколко седмици насам по определени законодателни предложения. Това не стана случайно, а благодарение на постоянната работа на Съвета под ръководството на чешкото председателство, успяхме да постигнем съгласие в тристранния диалог по основни предложения за реформа. Енергийният пакет за вътрешния енергиен пазар за газ и електричество, авиационният пакет относно прегледа на единното европейско небе, пакетът за пътищата за модернизиране на достъпа до пазара на автомобилния транспорт, включително деликатната тема за каботажа, Регламентът за роуминг и накрая също така пакетът за пестицидите могат да са конкретните резултати от работата от последните два или три месеца. Тук също така бих искал да благодаря на Европейския парламент, тъй като това бяха наши съвместни усилия на Комисията и на Европейския парламент.

Друг пример: от десет години насам се водят безрезултатни преговори за намаляване на ставките за ДДС за някои сектори, които включват тежък ръчен труд или значителен ръчен труд. Единствено под ръководството на чешкия финансов министър в Екофин беше постигнато съгласие, потвърдено на Европейския съвет. Много от вас се питат как ще се справим с проблема с безработицата. Бих искал още веднъж да подчертая това, което вече заяви тук нашият министър-председател: има постигнато съгласие между председателството и Комисията, а на 7 май ще се проведе среща на върха по въпросите за работните места във формат, приет от Европейския съвет. На срещата на върха ще се предложат конкретни мерки за Европейския съвет през юни. Това означава, че ще има още разговори.

Много от забележките ви се отнасяха до проблема, доколко е отворен ЕС. Бих искал подчертая, че по време на нашето председателство, по повод петдесетата годишнина от голямото разширяване на ЕС, в Прага беше проведена конференция, озаглавена „Пет години по-късно“ в сътрудничество с Европейската комисия. На конференцията ясно беше показано в действителни цифри, събрани от икономически експерти, че разширяването може би е било най-успешният проект в съвременната история на ЕС и че тези пет години ясно показват, че това е било от полза както за старите, така и за новите държави-членки.

Източното партньорство: съгласувахме декларация основополагащата среща на върха да се проведе на 7 май и работим с бъдещите й членове като Украйна например, за да постигнем реален успех за ЕС. Накрая, като още един пример за успешната работа, беше конференцията от понеделник за газовата инфраструктура, която се проведе благодарение на Европейската комисия в Брюксел, и на която се прие декларация за осъвременяване на газовата инфраструктура в Украйна с цел да се предотврати появата в бъдеще на криза, подобна на тази от януари тази година.

Бих искал да уверя онези от вас, които имат съмнения по определени въпроси. Да, наистина имаме вътрешни проблеми и отлично знаем кой стои зад вота на доверие. Беше г-н Jiří Paroubek, лидер на чешките социални демократи. Въпреки това правителството ни е отговорно, справяме се с положението и няма причина за тревоги. По средата на мандата си чешкото председателство със сигурност може да каже, че втората част от него ще бъде също толкова добра като първата и също толкова отговорна, като накрая несъмнено ще имаме същите успехи, за които говорихте тук днес, в контекста на оценката на работата от януари, февруари и март. С това искам да ви уверя, че подходът ни е напълно сериозен и отговорен и няма абсолютно никакви причини за тревога.

  Председател. – Г-н Vondra, много колеги благодариха на чешкото председателство за приноса му. Аз го направих в началото, в присъствието на министър-председателя Тополанек. Бих искал да Ви благодаря за изключително ангажирания Ви личен принос. Искаме да Ви насърчим да продължите работата си, както току-що казахте, така че чешкото председателство да бъде също толкова успешно във втората част от мандата му, както през първата. Успех в бъдещата Ви работа!

  José Manuel Barroso, председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, нека още веднъж подчертая отличното сътрудничество, което имахме с чешкото председателство. Чешкото председателство полага големи усилия в полза на Европа, в едно много трудно положение и мисля, че заслужава пълната ни подкрепа.

Нека завърша. Винаги, когато правя заключения, виждам тълпи от хора, които влизат, за да чуят!

(Смях)

Нека заключа с приветствие към широко оказаната подкрепа на резултатите от Европейския съвет. Няма единодушие, но мисля, че оценката ми ще е честна, ако кажа, че като цяло беше признато, че това са важен набор от заключения и съм окуражен от това, което виждам като споделено чувство за ангажираност от страна на всичките три институции – Парламента, Съвета и Комисията – да обединят сили, за да измъкнат Европа от кризата.

Може да се гордеем от взетите решения, но място за самодоволство няма. Още много трябва да се направи и следва да останем съсредоточени, но ще извлечем полза и усилията ни ще бъдат възнаградени, ако покажем доверие.

Ключовата дума трябва да е доверие: доверие, че можем да постигнем обещаното; доверие в действията и изпълнението, и както вече казах, изпълнение, а не жестикулиране. Откровено казано, не вярвам, че доверието ще се подобри, като обявяваме нов план всеки месец или всяка седмица. Доверието се подобрява, ако се концентрираме върху изпълнението на общото споразумение и също ако тези усилия се координират ефективно.

Нужно е доверие в способността ни да приложим регулаторният ни дневен ред: без регулаторна форма няма да създадем доверието, че промените ще имат дълготраен ефект.

Нужно е доверие във валидността и стабилността на еврозоната, както и в способността ни да мобилизираме необходимата подкрепа за всяка държава-членка в и извън еврозоната, която се нуждае от нея.

Необходимо е също така доверие в нашата споделена отговорност за запазване на особеностите на социалната пазарна икономика и в дългосрочния ни дневен ред за икономика с ниски емисии на въглерод. Наистина смятам, че не с изказвания за самозащита и някакъв комплекс за малоценност спрямо Съединените американски щати ще постигнем успех.

Всъщност, това, което виждам днес, е, че американците все повече се доближават до това, което бяха традиционно европейски позиции. Американците се доближават все повече до позицията ни по отношение на борбата с изменението на климата и ние приветстваме това. Американците се доближават до необходимостта от засилване на системата за социални грижи.

Ето защо не вярвам наистина, че разискването, което понякога чувам – затова, че американците и европейците имат съвсем различен подход към кризата – е ползотворно разискване. Напротив, това, което виждаме, е все по-голямо сближаване между Европа и САЩ и, надявам се, с други страни – защото не става въпрос само за нас и за американците – и ето защо съм уверен в положителния резултат от срещата на върха на Г-20.

Смятам, че е важно да вярваме, че именно заедно, а не с други, ще намерим решение на положението. Важно е да имаме доверие в това, което представляват европейските инструменти и тази разширена Европа, чрез координираните ни действия в борбата с рецесията, ще бъде в позиция да се справи с най-важните проблеми на гражданите ни, сред които е и моето основно безпокойство, т.е. увеличаващата се безработица.

Ще завърша с това, че поради тези причини смятам, че трябва да градим върху това, което вече сме постигнали, и сега да се съсредоточим към изпълнението със силна координация и силен ангажимент за постигане на конкретни резултати.

(Ръкопляскания)

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени декларации (член 142)

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да изразя подкрепата си за решенията, приети на скорошната среща на върха на Европейския съюз, която се състоя в Брюксел. Приветстваме по-конкретно решението, което беше необходимо за увеличаване на фонда за реагиране в неотложни ситуации от 25 милиарда EUR на 50 милиарда EUR. Този фонд е специално създаден за държавите-членки в Централна Европа, платежният баланс на които е в кризисно състояние.

Въз основа на приетите мерки за защита на държавите в еврозоната срещу световната криза това решение е доказателство именно за солидарността на ЕС и за способността му да помогне на държавите извън еврозоната да преодолеят икономическата криза. След Унгария и Латвия, Румъния стана третата държава-членка на ЕС, която прибягна до фонда за реагиране в извънредни ситуации, тъй като беше засегната от сериозен дисбаланс на текущата сметка и невъзможност да получи нови заеми от чужди кредитори.

Институциите на ЕС имат дълг да отговарят на очакванията на европейските граждани, които са дълбоко засегнати от кризата. Само европейската солидарност, трансатлантическото сътрудничество и ефективните мерки могат да помогнат за преодоляването на световната криза.

  Genowefa Grabowska (PSE), в писмена форма. – (PL) Моята страна, Полша, е особено заинтересована от доброто управление на новата програма на ЕС за Източно партньорство. Тя засяга съседите ни и включва най-близките ни съседи като Беларус, Украйна и Молдова, както и по-далечни като Армения, Азербайджан и Грузия.

Смятам, че програмата ще утвърди външната политика на ЕС, ще доведе до реална икономическа интеграция между ЕС и източните му партньори и ще осигури сътрудничество, основано не само на принципите на пазарната икономика, но също така и на зачитането на общите ценности като демокрация, законност и ред, и зачитане на правата на човека. Все пак имаме конкретни общи цели: създаване на свободни търговски зони, насърчаване на мобилността на гражданите на нашите страни партньори, подобряване на административния капацитет и сътрудничество в областта на енергийната сигурност, и по-конкретно по отношение на енергийните доставки и транзит в дългосрочен план.

Поради това имаме ясна визия за партньорство от страна на ЕС. Сега чакаме отговор от шестте страни, които са пряко заинтересовани от програмата. Също така бих искал да изразя надеждата си, че на 7 май тази година Съветът официално ще постави началото на тази инициатива, която е важна както за ЕС, така и за гражданите на страните участнички.

  András Gyürk (PPE-DE) , в писмена форма. – (HU) Фактът, че ЕС е заделил 3,5 милиарда EUR от европейските пакети за стимулиране на ключови енергийни инвестиции е отлично развитие. Считам, че това е важна стъпка към обща енергийна политика. Окончателният списък с финансирани проекти ясно показва, че Европейската комисия и държавите-членки, след газовата криза през януари, са разбрали най-накрая предимствата на това да обединят мрежите. Укрепването на връзките е важно преди всичко, защото дава възможност на държавите-членки да си съдействат една на друга в случай на прекъсване на доставките.

Същевременно бих искал да привлека вниманието върху факта, че съществуват противоречия във връзка с окончателния списък на инвестициите, които се финансират. Най-напред бе нарушен принципът на регионалния баланс. Тъй като именно държавите-членки, които бяха най-силно засегнати от газовата криза през януари, ще получат по-малко субсидии. Второ, на фона на целия пакет за икономическо стимулиране, относително слабо финансиране ще бъде отпуснато за утвърждаването на алтернативни пътища за доставка. Считам, че разискванията на проблема „Набуко“ бяха ненавременни. Газопроводът би укрепил енергийната сигурност на целия Европейски съюз и изграждането му е във всеобщ интерес. И не на последно място, инвестициите, свързани с енергийната ефективност, не фигурират в списъка с инвестициите, които получават финансиране. Така ЕС заобикаля първоначалната цел на самия пакет, а именно създаването на работни места.

Поради горепосочените причини позицията на Европейския парламент трябва да придаде по-голяма роля на принципа на регионалния баланс, както и на алтернативните пътища за доставки и енергийно ефективни инвестиции.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Решението на Европейския съвет да предостави финансиране за „Набуко“ и определянето му като приоритетен енергиен проект са подходящи и навременни решения на този проблем.

Преди срещата на Съвета, внесохме предложение за резолюция, за да привлечем вниманието върху опасността, която идва от намаляването на финансирането на „Набуко“. Трябва да сме наясно, че газопроводът „Набуко“ е от стратегическо значение за сигурността на газовите доставки на Европа, тъй като това е единственият проект, който гарантира диверсифициране както на пътищата на доставка, така и на пътищата на разпределение.

  Esko Seppänen (GUE/NGL), в писмена форма. – (FI) Решенията от срещата на върха на ЕС, включиха промяната на характера на извънредната среща на върха тази пролет относно социалния диалог, така че лидерите на ЕС можеха да бъдат представени само от председателската тройка, вместо от лидерите на всички държави-членки. Считам, че решението отразява апатията, която се усеща към бъдещето на социална Европа по начин, който е недопустим за организациите на трудовия пазар, които са се подготвили за срещата. Да се надяваме, че на срещата ще присъстват възможно най-много държавни и правителствени ръководители .

  Georgios Toussas (GUE/NGL), писмена форма. – (EL) Разискванията в Европейския парламент потвърждават, че политическите сили на капитала и на липсата на алтернативен европейски път за развитие подкрепят по-бързото капиталистическо преструктуриране и по-гъвкавите договори за назначаване на служба в рамките на Лисабонската стратегия и завършването на вътрешния пазар. Те насърчават стратегическия избор на капитала и на Европейския съюз, за да прехвърлят тежестта на кризата върху плещите на работниците.

Договорът от Маастрихт и Пактът за стабилност са трамплинът за започване на масирана атака срещу правото на труд и срещу доходите на семействата от работническата класа под предлог, че е необходимо да се редуцират дефицитите. Последните решения на Комисията относно постоянното намаляване на разходите ще имат болезнени последици за общественото здравеопазване и за правата на осигуровки и пенсии, което, заедно с искането за по-високи данъци, драстично ще понижи стандарта на живот на обикновените хора.

Целта на предложения изход от кризата чрез преминаване към зелена икономика, а именно енергия, широколентов интернет и иновации, е да се даде възможност на големите предприятия да се разширяват в нови, печеливши сектори, а не да се опазва околната среда или да се отговори на нуждите на обикновените хора.

Работниците не трябва да допускат да бъдат жертвани в името на печалбите на плутокрацията, а трябва да предприемат контраатака, да организират борбата си, да заклеймят партиите, които подкрепят Маастрихт и липсата на алтернативен европейски път за развитие и да изпратят послание за неподчинение на Европейския съюз, като гласуват за Гръцката комунистическа партия в изборите за Европейски парламент през юни.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: DIANA WALLIS
Заместник-председател

  Jean-Marie Le Pen (NI). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, нашият колега, председателят на групата на социалистите в Европейския парламент г-н Schulz възнамерява да постигне изменение на Правилника за дейност на Парламента под предлог, че аз мога да се окажа най-възрастният член в следващия Парламент. За да се аргументира обаче...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Председател. – Това не е процедурен въпрос.

  Jean-Marie Le Pen (NI). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, по този повод г-н Schulz направи някои клеветнически заявления и ме обвини в кощунствени твърдения. Бих искал да кажа, че този аргумент е неоснователен и че аз просто казах, че газовите камери са само една подробност от историята на Втората световна война, което е факт.

(Смесени реакции)

Във връзка с това бих искал да изтъкна, г-жо председател, че аз бях глобен за нанасяне на щети с 200 000 EUR, което само доказва какво означава свободата на мнение и свободата на изразяване в Европа и Франция. Вашите призиви няма да скрият отговорността ви в тази криза, кризата на евро интернационализма, който именно вие проповядвате. Затова, разрешете ми да говоря.

Г-жо председател, искам да помоля председателя на групата на социалистите в Европейския парламент да се извини за отправените неоснователни обвинения.

  Martin Schulz (PSE). – (DE) Г-жо председател, всичко е много просто. Всеки, който не желае този човек да председателства заседанието при официалното откриване на Европейския парламент, следва да подкрепи моето предложение за промяна на Правилника.

(Ръкопляскания)