Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 1998/0304(CNS)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

A6-0085/2006

Разисквания :

PV 25/03/2009 - 8
CRE 25/03/2009 - 8

Гласувания :

PV 26/03/2009 - 4.9
CRE 26/03/2009 - 4.9
Обяснение на вота
PV 02/04/2009 - 9.17
PV 02/04/2009 - 9.18
CRE 02/04/2009 - 9.17
PV 22/04/2009 - 6.36
PV 22/04/2009 - 6.37
CRE 22/04/2009 - 6.36

Приети текстове :

P6_TA(2009)0253

Разисквания
Сряда, 25 март 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

8. Временно търговско споразумение с Туркменистан - Временно споразумение с Туркменистан (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка е общо разискване на тема:

- въпрос, изискващ устен отговор, към Съвета от Jan Marinus Wiersma, Erika Mann, Daniel Caspary, Robert Sturdy, Cristiana Muscardini и Eugenijus Maldeikis, от името на групата на социалистите в Европейския парламент, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, групата на Съюза за Европа на нациите относно Временното търговско споразумение с Туркменистан между Европейския съюз и Туркменистан (O-0024/2009 - B6-0019/2009);

- въпрос, изискващ устен отговор, към Комисията от Jan Marinus Wiersma, Erika Mann, Daniel Caspary, Robert Sturdy, Cristiana Muscardini и Eugenijus Maldeikis, от името на групата на социалистите в Европейския парламент, групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и групата на Съюза за Европа на нациите относно Временното търговско споразумение с Туркменистан между Европейския съюз и Туркменистан (O-0025/2009 - B6-0020/2009);

- доклада (A6-0085/2006) на г-н Caspary, от името на комисията по международна търговия относно предложението за решение на Съвета и Комисията за сключване на временно споразумение за търговия и търговски въпроси между Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Туркменистан, от друга (05144/1999 - C5-0338/1999 - 1998/0304(CNS)).

 
  
MPphoto
 

  Jan Marinus Wiersma, автор. – (NL) Г-н председател, добре е, че днес тук разискваме позицията на Европейския парламент относно Временното търговско споразумение с Туркменистан – нещо, което този Парламент и Европейският съюз отдавна оставят на заден план. Съветът и Комисията се стремят да се постигне напредък по този въпрос и искат Европейският парламент да даде благословията си или да отсъди положително относно реализирането на това временно споразумение, тъй като това ще спомогне за подобряване на отношенията с Туркменистан.

Този въпрос стои на заден план от доста дълго време и има причина за това. Досега Парламентът сериозно се колебаеше дали да гласува това споразумение, защото в действителност сме много недоволни от ситуацията с правата на човека в Туркменистан, особено при предишния президент/диктатор Туркменбаши, който затвори страната за света и застраши собственото си население по един доста нехуманен начин. Разбира се, въпросът е дали новият режим на управление след смъртта на Туркменбаши е променил тази ситуация и бих искал да чуя от Съвета и Комисията какви промени и развитие са наблюдавали през последните години и дали това е достатъчна причина наистина да се заемем със сключването и подписването на търговското споразумение.

Разбира се, Комисията и Съветът трябва да преразгледат два силни аргумента. Стратегическия контекст се промени. Днес гледаме по различен начин на Централна Азия от преди няколко години. Самата г-жа, член на Комисията, вложи много енергия по въпросите на региона, но съм наясно също така, че според председателството Европейският съюз не трябва да оставя този регион в ръцете на китайците или руснаците. И ние имаме интереси там, а и самият регион признава това. Неотдавна бях в Казахстан и беше очевидно, че те са заинтересовани от по-добри отношения с Европейския съюз.

Вторият важен аргумент, предложен от Комисията, е, че към момента нямаме стабилна правна основа за отношенията си с Туркменистан. Все още използваме договор, датиращ от съветските времена, а това е просто недопустимо. Без по-добър договор, както гласи аргументът, няма да сме в състояние да осъществим добър диалог относно правата на човека.

Въпросът остава нерешен – ситуацията с правата на човека подобрила ли се е до такава степен, че да предприемем важната стъпка и да посъветваме Парламента да одобри търговското споразумение? Считам, че този въпрос все още е неразрешен и също така очаквам реакциите на Комисията и на Съвета в това отношение. Ще продължа да имам съмнения. Обсъдих подробно този въпрос с г-н Caspary от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, който е докладчик по темата. По редица точки, които той също ще спомене, ние още търсим разяснение от Съвета, а именно във връзка с медийната ситуация в Туркменистан, образованието, достъпа на Червения кръст до затворите, и т.н. Смятаме, че в тези райони трябва да има реално подобряване, а подобно търговско споразумение и диалог с Туркменистан относно правата на човека биха спомогнали за постигане на тази цел.

Има една последна точка и тя също е ясно изразена в резолюцията, която създадохме заедно с групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи. Ние искаме също сериозна гаранция, че, ако наистина се съгласим да приемем положително становище във връзка с това търговско споразумение, ще има резервен вариант. Искаме да сме в позиция, при която, ако действително стигнем до заключение, че методите, предложени от Комисията и Съвета, нямат ефект и ситуацията във връзка с правата на човека в Туркменистан не се подобри наистина, Парламентът да може да поиска Комисията и Съвета да прекратят договора. Ако не получим уверение за това, ще ми е много трудно да убедя групата си на заседанието ни довечера да гласуват в подкрепа на търговското споразумение. Тогава вероятно ще прибегнем до отлагане на гласуването. За нас наистина е много важно да получим уверение, че ако ситуацията в Туркменистан се влоши или не се промени значително, можем отново да разискваме въпроса дали търговското споразумение следва да бъде прекратено. За тази цел Парламентът трябва да има право на петиция до Съвета и Комисията.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н MARTÍNEZ MARTÍNEZ
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Bogusław Rogalski, автор. – (PL) Г-н председател, въпросът с ратифицирането на Споразумението с Туркменистан е спорен поради нарушенията на демократичните принципи и основните права на човека в Туркменистан. Въпреки това трябва да се проведат преговори със страната и Споразумението трябва да се подпише. В отношенията с Туркменистан трябва да се обърне особено внимание на факта, че ако няма икономическо сътрудничество между Европейския съюз и Туркменистан, стандартът на живот в тази страна ще се понижи. Ратифицирането на Споразумението обаче със сигурност ще спомогне за повишаване на стандарта на живот на населението.

Нека не забравяме, че там се появиха някои положителни социални признаци. Скорошното приемане от Туркменистан на законодателство, което въвежда забрана на детския труд е един от тези признаци. Разбира се, Туркменистан трябва да ратифицира и приложи много от конвенциите на Международната организация на труда – не в това е въпросът. Но фактът, че промените в Туркменистан се въведоха с по-бавно темпо от очакваното, продължава да е обезпокоителен. Само няколко предприятия бяха приватизирани, правителството продължава да контролира много от икономическите сектори, а директните чуждестранни инвестиции продължават да са на много ниско ниво. Въпреки факта, че Туркменистан разполага с едни от най-големите природни ресурси на газ и е един от най-големите износители на памук, нека не забравяме, че около половината от населението живее в бедност. Бих добавил, в изключителна бедност. Политическата система също далеч не е задоволителна, особено що се отнася до продължаващата репресия на политически партии, различни от управляващата, както и репресията на различни религиозни групи.

Въпреки всичко това ми се струва, че Споразумението с Туркменистан трябва да се осъществи и ратифицира, защото можем да помогнем на Туркменистан само като преговаряме и даваме определен пример, така че в бъдеще тази страна да може най-накрая да се присъедини към семейството на демократичните държави.

 
  
MPphoto
 

  Robert Sturdy, автор. – (EN) Г-н председател, наистина се извинявам – не разбрах, че имам време за изказване по конкретната тема. Искам само да коментирам онова, което каза предишният оратор. Мисля, че е важно да подпомогнем създаването на законодателство, което ще доближи Туркменистан повече до нас. Що се отнася до всички тези страни, трябва да се уверим, че те са осигурени в една много трудна среда.

На този етап искам да благодаря на Daniel Caspary, който работи неуморно, за да се справи със законодателството. Зная, че той ще се изкаже след минута или две, но той работи в Международната комисия по търговия по това конкретно законодателство.

В период, когато светът се сблъсква с огромни ограничения на финансовите услуги и други проблеми, трябва да гарантираме сигурността на тези страни, както и да се уверим, че те ще се включат в настоящото законодателство, което предлага Daniel. Нямам повече какво да отбележа и се извинявам, че закъснях.

 
  
MPphoto
 

  Daniel Caspary, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, тук, в Европейския парламент се занимаваме с временното споразумение с Туркменистан от близо три години. Преди почти три години достигнахме етапа, в който комисията по международна търговия прие доклад, но той беше отхвърлен на пленарно заседание, като една от причините беше, че Съветът и Комисията са спрели да работят по този въпрос, а Парламентът каза, че ако Съветът и Комисията не го придвижват, то и ние няма защо да го правим.

Изразявам особено задоволство, че днес се намираме в различно положение, макар че положението в Туркменистан все още далеч не отговаря на нашите стандарти. Правата на човека все още не се зачитат в много области и има много справедливи критики по отношение липсата на демократични структури в тази страна. Индивидуалните свободи са много ограничени. Още много може да се желае от свободата на информация в тази страна. В момента според информация, предадена ни от неправителствени организации, е в ход кампания за отстраняване на сателитните чинии и следователно – още по-труден достъп до свободните медии.

Образователната система също не успява да отговори на желания от нас стандарт, за да образова хората по един просветен и, което е по-важно, информиран начин по отношение на демокрацията и правата на човека. Освен това положението в затворите, въпросът с политическите затворници и достъпа на Червения кръст до тези затвори все още е напълно незадоволителна и неизяснена.

От друга страна, има и много неоправдани критики, които продължават да стигат до нас. През последните години имаше многобройни фалшиви доклади от така наречените неправителствени организации. Някои от тях създадоха у мен впечатление, че може би работят за други дружества, които имат интерес да направят всичко възможно, за да попречат на преговорите между Европейския съюз и Туркменистан.

Моето лично впечатление е, че зад много от изявленията и голяма част от невярната информация, достигнала до Европейския съюз, стои съвсем преднамерен интерес за възпрепятстване на преговорите между Европейския съюз и Туркменистан. Говоря за съобщенията, че всички болници в страната са затворени с изключение на две в столицата, че всички библиотеки освен две са затворени, че има чумна зараза, защото се говори, че медицинските условия са непоносими. Бе потвърдено, че всички тези сведения са неверни.

Така че, какъв е основният проблем? Абсолютно невъзможно е да получим реалистична картина за тази страна най-вече, защото правителството й не ни го позволява и защото ние, като Европейски съюз, за съжаление, нямаме чуждестранно представителство там, което да предприеме нужните действия.

Въпреки това виждаме, че новият президент започна многобройни реформи. Стратегията на ЕС за Централна Азия, приета преди доста време тук, в Парламента, е съсредоточена върху страните от Централна Азия. Това временно споразумение може да бъде първата малка стъпка, която да покаже на гражданите на Туркменистан, че се заемаме с диалог, че го развиваме, както и че искаме да им помогнем да следват бавния, но, да се надяваме, постоянен път към правата на човека и демокрацията.

Нашата резолюция, внесена тук, в Парламента като резолюция от много групи, ясно засяга много от причините за критиката. Също така ясно засяга някои от положителните развития, на които сме свидетели, но въпросът за нас е, че не искаме да раздаваме безплатни услуги, определено не желаем да продаваме ценностите си, на които много държим, на Туркменистан, искаме да защитаваме и запазим ценностите си. Ето защо споразумението за партньорство и сътрудничество не трябва да бъде предрешен въпрос, а както каза предишния оратор, Комисията и Съветът трябва да направят ясни изявления относно евентуално прекратяване на временното споразумение, ако Парламентът изиска това на някакъв бъдещ етап.

Парламентът е подготвил редица писмени въпроси до Комисията и Съвета. Ще се радвам да ги прегледате и да ни предоставите много ясни отговори, така че, да се надяваме, утре да можем заедно да дадем ход на това временно споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, определено приветствам интереса на членовете на Парламента към въпроса за отношението на Европейския съюз към Туркменистан и се радвам, че имам възможност да отговоря от името на Съвета на различните въпроси и теми, които бяха повдигнати в Парламента.

В много отношения значимостта на Туркменистан нараства. Дълго време страната беше доста затворена. Но през последните години тя направи съществени постъпки, за да се отвори за външния свят. Правителството е отворено все повече за сътрудничество. Това се изразява в по-големите усилия за по-конструктивна работа в рамките на стратегията на ЕС за Централна Азия.

Въпреки тези промени, договорните ни отношения с Туркменистан останаха непроменени в продължение на 20 години. Както заяви г-н Wiersma, те все още се основават на остарялото Споразумение за търговия, търговско и икономическо сътрудничество със Съветския съюз.

На фона на положителните промени в Туркменистан, имаме възможност да укрепим двустранното си сътрудничество. Временното споразумение, подписано през 1999 г., условно прилага търговския аспект на Споразумението за партньорство и сътрудничество, също подписано през 1999 г., за което само три ратификации на държави-членки остават неизпълнени.

Има много аспекти в отношенията на Европейския съюз с Туркменистан. Разбира се, насърчаването на правата на човека и на демокрацията е в основата на двустранните отношения, тъй като то е ключ към една по-широка стратегия за Централна Азия. Фактът, че Туркменистан граничи с Афганистан също го прави стратегически важна страна. В същото време Туркменистан участва в преустройството на Афганистан и осигурява логистична подкрепа за операции и дейности на много от държавите-членки в рамките на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (прелитане над територията), както и на двустранна основа. Туркменистан е от критична важност за сигурността на региона и за борбата срещу трафика на наркотици. Растящата му икономика осигурява възможности за дружествата в Европейския съюз. Освен това Туркменистан е ключов партньор в диверсификацията на енергийните отношения на Европейския съюз и енергийната сигурност. Всичко това са ключови области, които имаме интерес да развиваме.

В допълнение, след президентските избори през февруари 2008 г. Туркменистан се ангажира с редица значими реформи, включително промени в конституцията. Много от новите разпоредби на конституцията, както и другите реформи, които бяха обявени, подчертават, че страната се движи в правилна посока, въпреки че това е дълъг процес и все още има много работа.

По въпроса за правата на човека Туркменистан конструктивно се ангажира в диалог с Европейския съюз относно правата на човека в широк спектър от въпроси. Този диалог съвпада също с някои важни промени в рамките на страната. И по-конкретно, освобождаването на няколко от политическите затворници и развитие на сътрудничеството с Обединените нации. Също така Туркменистан разреши посещението на пратеник на Обединените нации по въпросите на свободата на вероизповедание, участва пълноценно в периодичния преглед на Обединените нации, а в Ашхабат беше открит Център на ООН за превантивна дипломация. Освен това бяха намалени ограниченията за пътувания в страната, започна диалог с Международния комитет на Червения кръст (ICRC), а образователната реформа възстанови десетгодишното средно и петгодишното висше образование. Туркменистан се съгласи с международни конвенции като втория Факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за политическите права на жените.

Всичко това доказва, че Туркменистан се движи напред. Разбира се, още много може да се направи в областта на правата на човека, принципа на правовата държава и демокрацията. Ние ще продължим да настояваме най-вече за освобождаването на политическите затворници, за свободен достъп на ICRC до затворниците, за премахване на ограниченията за пътувания в чужбина, както и за свободата на медиите и гражданското общество.

Председателството е убедено, че най-добрия начин да гарантираме, че Туркменистан изпълнява тези изисквания е чрез постоянен ангажимент. Трябва да можем да проведем отворен диалог и при необходимост да отправяме ясни послания, ако Туркменистан се стреми към пълно зачитане на международните стандарти.

Именно затова е необходимо да обновим отношенията си, както и собствените си инструменти и средства. Настоящото договорно споразумение с Туркменистан осигурява само основен двустранен диалог. Единственият диалог, основан на договор, включва заседание на съвместен комитет на официално равнище веднъж годишно.

Временното споразумение ще направи правата на човека ключов елемент от отношенията и по този начин ще увеличи способността ни да повлияем на бъдещите развития в Туркменистан в тази насока. Щом влезе в сила, Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) ще постигне повече, като осигури един зрял политически диалог.

Стратегията на ЕС за Централна Азия, приета през юни 2007 г., гласи, че, за да увеличи сътрудничеството със страните от Централна Азия, Европейският съюз ще използва пълноценно потенциала на споразуменията за партньорство и сътрудничество. Подобни споразумения вече съществуват в случая с Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. А в случая с Туркменистан е в сила временно споразумение, което чака ратификацията и влизането в сила на Споразумението за партньорство и сътрудничество.

За успешното приложение на Стратегията на Европейския съюз за Централна Азия е важно да се ангажират всички страни от Централна Азия, ето защо е важно да създадем условия за ангажимент и на Туркменистан. Без него изпълнението на нашите цели и интереси в Азия ще бъде много трудно.

Председателството е убедено, че сега трябва да установим подходяща законова рамка за отношенията ни с Туркменистан, като започнем с временното споразумение. Това ще ни позволи да изградим промените, които се случват в страната, и да увеличим по-широкия си ангажимент с Централна Азия.

Временното споразумение е най-ефективния начин да гарантираме, че Туркменистан постига напредък в различните ключови области, които вече описах, и не на последно място – зачитането на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава. Знам, че споделяте тези цели и затова се надявам, че можем да разчитаме на подкрепата ви за придвижването на този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (FR) Г-н председател, уважаеми колеги, след избирането на президента Berdymukhamedov, Туркменистан ефективно навлезе в нова фаза от своето развитие и се появиха някои положителни признаци за промяна.

Наистина, новите лидери демонстрират едно по-отворено отношение. Например премахнаха определени ограничения на свободата за пътуване в рамките на страната, промениха конституцията, така че да се укрепи ролята на парламента, създадоха основи за демокрацията и правата на човека, приютиха Центъра на ООН за превантивна дипломация в Ашхабат и за първи път разрешиха международни наблюдатели да наблюдават местните избори, проведени миналия декември. Освен това, както знаете, реформите в секторите на образованието и здравеопазването са новите приоритети на правителството.

През 2006 г. Европейският парламент предложи на органите на Туркменистан да предприемат редица мерки, така че Парламентът най-накрая да одобри временното търговско споразумение. Нещо повече, през последните две години, след като беше избран новият президент, редица от предложените мерки бяха приети, не искам да повтарям споменатите от действащия председател на Съвета, особено онези, засягащи ICRC. Започнаха и реформи в областта на образованието с модернизиране на системата за обучение, обучението на учители в чужбина, удължаването на срока за обучение и въвеждането на интернет в училищата.

Някои затворници бяха освободени, включително и наскоро, госпожи и господа, Valery Pal, за чието освобождаване настоявахме. Освен това през септември 2008 г. – отново за първи път – беше дадена туристическа виза на специалния пратеник на ООН по свободата на вероизповедание или убеждения, който заключи, че индивидите и общностите все още се изправят срещу редица трудности, въпреки, че положението много се е подобрило от 2007 г.

Започването на нови структурирани диалози като тези, които чухме относно правата на човека, са друг положителен признак. Разбира се, може да сте сигурни, че по време на тези срещи, ние ще засягаме въпросите, които ни тревожат, особено положението на политическите затворници, свободата на медиите, на богослуженията, както и правата на малолетните и при всички случаи ще подчертаем нашия ангажимент към зачитане на правата на човека и важността им за дългосрочното икономическо и социално развитие.

Поради тези страхове, които са доста основателни, за положението в Туркменистан, Парламентът отложи решението си за временното споразумение. По принцип споделям някои от тези страхове и признавам, че Туркменистан има да извърви още път, преди да съответства напълно на международните стандарти за демокрация и правата на човека.

Но макар ограничено, това е положително развитие, което свидетелства за желанието да се постигне напредък и за стремеж към промяна. Ние считаме това за възможност, от която трябва да се възползваме, за да се ангажираме с органите на Туркменистан и да ги окуражим. Твърдо съм убедена, че Европейският съюз трябва да се ангажира още повече, за да положи основите за положително развитие.

Прилагането на временното търговско споразумение, като с това имам предвид условията за търговски отношения на Споразумението за партньорство и сътрудничество, ще бъде първата положителна стъпка, която ще ни позволи да се ангажираме повече с Туркменистан и по-енергично да подпомагаме сътрудничеството, реформите и модернизацията като цяло. Нещо повече, временното споразумение съдържа решаваща клауза за правата на човека и съм наясно със загрижеността ви относно възможността за прекратяване на споразумението.

Във връзка с това искам да отбележа, че член 1 от временното споразумение и член 2 от Споразумението за партньорство и сътрудничество съдържат клаузи, които определят зачитането на демокрацията и основните права като съществено важни елементи от всяко споразумение, но най-вече, че и двете споразумения съдържат клаузи, които позволяват на всяка страна при извънредни ситуации да предприеме съответните мерки в случай на сериозни нарушения на техните условия и то без предварително обсъждане със съвместните комитети.

Поради тази причина е възможно прекратяване на споразуменията при наличие на установени постоянни и сериозни нарушения на клаузата за правата на човека. Въпреки това е очевидно, че временното споразумение не може да е лек за всичко. Със сигурност то няма да разреши всички проблеми, свързани с правата на човека в Туркменистан, но ще спомогне да се гарантира, че международните стандарти се спазват по-пълноценно, особено в областта на принципа на правовата държава и правата на човека.

Има две важни причини, поради които трябва укрепим отношенията си с Туркменистан, за да защитим собствените си интереси: сигурността и енергетиката. Наистина Туркменистан се намира на кръстопътя на Европа и Азия и смята Иран и Афганистан, наред с други, за свои съседи. За Туркменистан е важно да е активно неутрален в един много напрегнат регион, където всеки момент може да настъпи дестабилизация.

За тази цел работим успешно с Туркменистан в областта на управлението на границите и борбата срещу тероризма, ислямския екстремизъм и трафика на хора. Това сътрудничество е още по-важно, като се има предвид наскоро подновения ангажимент на международната общност в Афганистан и Пакистан и всъщност съвсем скоро ще се състоят регионални конференции в Хага и Токио.

Както всички знаем, Централна Азия може да играе много важна роля за енергийната сигурност. След промяната на режима в Туркменистан ние увеличихме сътрудничеството си в тази област. Европейският съюз полага всички усилия за изграждането на южния газов коридор като част от по-широката политика на диверсификация на енергийните ни източници и транзитни маршрути. Несъмнено, Туркменистан е решаващ фактор за успеха на този проект.

В заключение, нашите отношения с Туркменистан трябва да се оформят както според ценностите ни, така и според нашите интереси. Ето защо все още съм убедена, че като се ангажираме с Туркменистан, ще бъдем в по-добра позиция да предложим аргументите си в полза на едно по-отворено общество в тази страна.

Ще продължим да окуражаваме органите към напредък в тези области като реформите в наказателния и гражданския кодекс, законодателството в областта на вероизповеданията, свободата на медиите, освобождаването на политически затворници, разрешаването на достъп на международни наблюдатели до затвори и увеличеното присъствие на неправителствени организации в страната.

Поради всички тези причини ви моля да одобрите временното търговско споразумение с Туркменистан.

 
  
MPphoto
 

  Председател. Г-жо член на ЕК, госпожи и господа, преди да дам думата на различните оратори за това разискване, ще си позволя, тъй като съм отговорен за многоезичните въпроси в Бюрото на Парламента, да ви прочета няколко съвета от една брошура, подготвена за новите членове на Европейския парламент относно това как да се изказваме, така че преводът да бъде извършен правилно и това чудо, без аналог или предшественик в която и да е друга институция, да може да продължи да функционира ежедневно.

Не са скрижалите, които Мойсей свалил от планината, но ето какво пише: „Говорете с нормална скорост, не прекалено бързо. Ако е възможно, изказвайте се на майчиния си език. Старайте се да не променяте езика, когато се изказвате. Изказването е за предпочитане пред четенето, но ако няма алтернатива, се уверете, че преводачите разполагат с текста. Недвусмислено се позовавайте на документи. Използвайте ясно всички споменати цифри. Пояснете съкращенията, които използвате в изказването си. Не забравяйте, че шегите трудно се превеждат и говорете с преводачите. Също така, когато председателствате заседание, изчакайте малко преди да дадете думата на следващия оратор, така че преводачите да могат да завършат речта и да сменят на съответния канал.“

Много ви благодаря за вашите преводи и искам да използвам възможността да поздравя преводачите, които чрез своята работа правят възможна нашата, която е толкова сложна и толкова ефективна.

 
  
MPphoto
 

  Alexandru Nazare, от името на групата PPE-DE. – (RO) Най-напред, и това не е съвпадение във връзка с настоящото разискване, искам да приветствам компромиса, постигнат на последното заседание на Европейския съвет за финансиране на газопровода „Набуко“.

Радвам се, че проектът „Набуко“ беше обявен за приоритетен енергиен проект и че усилията ни като членове на Европейския парламент в подкрепа на този проект дадоха резултат.

Но да се върнем на днешното разискване, считам, че сред нашите опасения относно Туркменистан изпъкват две с еднаква важност: икономическото сътрудничество, особено в областта на петрола и газта, както и социалния напредък и правата на човека в тази страна, както спомена и членът на Комисията.

Приветствам този доклад и поздравявам г-н Caspary за него.

Също така считам, че разискваното споразумение предоставя по-добра рамка за взаимодействие с Туркменистан от настоящата. Искам да подчертая обаче, че не е твърде рано да разискваме специфичните аспекти на сътрудничество с Туркменистан и включването му в енергийните проекти на Европейския съюз. Споразумението, което разискваме днес, е повече от благоприятно като средство за ускоряване на икономическото сътрудничество между Европейския съюз и тази страна.

От доклада става ясно, че органите в Ашхабат са готови за преговори по въпросите на правата на човека и гражданските свободи. Въз основа на досегашния опит на Европейския съюз трябва да е очевидно, че напредъкът по тези въпроси се постига най-бързо, когато те са част от едно по-широко разискване, засягащо и други въпроси, включително перспективата за дългосрочно икономическо сътрудничество.

Енергийната и външната политика на Туркменистан са тясно свързани. Можем да се справим с тях едновременно като укрепим икономическото сътрудничество и предприемем специфични мерки, както и като изразяваме постоянен интерес към правата на човека.

Приветствам критериите за оценка що се отнася до напредъка на Туркменистан, както и онези, които засягат стандартите за интелектуална собственост на Европейския съюз. Питам се дали няма да е от полза да имаме подобни такива и за нивото на икономическа интеграция, но реалистични и дългосрочни по същество, или такива, които са свързани с напредъка в областта на гражданските свободи.

 
  
MPphoto
 

  Erika Mann, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, благодаря на члена на Комисията и на г-н Vondra, представляващ Съвета, за обяснението им, но съм сигурна, че те са усетили, че още съществува известно колебание от наша страна да им дадем пълната си подкрепа. Смятам, че е лесно за разбиране, тъй като случаят е много прост. Трудността идва от там, че заради Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) Парламентът ще трябва да даде съгласието си, докато случаят с временното търговско споразумение не е такъв заради законовите ни задължения.

Поради това, когато става дума за временното търговско споразумение, в резолюцията си ние можем само да подчертаем позицията си, да повдигнем въпроса за нещата, за които сме загрижени, и да дадем подкрепа на някои определени теми, но заради Парламента и особено заради политическата ми група се колебаем да дадем пълната си подкрепа на временното търговско споразумение.

Надявам се, че това е разбираемо за вас и също така се надявам, че можете да разрешите проблема. Знам, че заради законовия процес и защото вече сте подписали правната основа, е много трудно, ако не и невъзможно за вас да преговаряте отново. Напълно наясно сме с фактите, но съм убедена, че можете да намерите някаква форма на ангажимент и да потърсите по-нататъшно развитие и изследване на законовите основи, чрез които можете да ни помогнете да бъдем на ваша страна, защото всички признаваме колко важен е Туркменистан и вече сме дали подкрепа що се отнася до други споразумения. Така че въпросът не е в това, че не сме наясно какво се е случило и че не знаем колко важен е Туркменистан, а това е един много проблематичен случай.

Искам отново да разгледате този случай и ето защо изрично ви моля да ми направите услуга: вижте нашия параграф 11, в който повдигаме въпроси относно законовото задължение и разликите между временното търговско споразумение и Споразумението за партньорство и сътрудничество.

Моля да признаете параграф 9 от нашата резолюция, в който се говори за включването на клауза за човешките права в Споразумението за партньорство и сътрудничество. Г-жо член на Комисията, наясно съм с мнението Ви и му обърнах внимание, но съм сигурна, че можете да направите нещо, за да проучите как можем да засилим тази конкретна точка.

Същото важи и за параграф 10, като това е важно и за Съвета. Искаме да видим клауза за преразглеждане. Знам, че такава не е включена, но отново Ви моля да ни направите услуга, погледнете я и вижте какво можете да направите, за да продължите с преговорите.

Ако можете да направите нещо за параграф 8, това ще бъде повече от помощ за нас; отнася се до наблюдение, каквото винаги искаме да имаме и за което непрекъснато молим. Наблюдението не означава, че искаме да седнем на масата за преговори. Правили сме това при други обстоятелства, така че вижте какво можете да направите във връзка с това, как можете да помогнете в дефинирането на „наблюдение“, но ни направете услуга и разгледайте случая.

Между другото, смятам, че сте свършили чудесна работа. В новото споразумение за партньорство между Европейския съюз и Централна Азия за 21 век са засегнати всички позиции. Засегнали сте дори препоръката на Международната организация по труда, както и въпросите за правата на човека, така че съм сигурна, че можем да постигнем компромис, но все още има какво да се свърши.

 
  
MPphoto
 

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, смятам, че трябва да се опитаме да не се залъгваме, а да осъзнаем, че въпреки освобождаването на Valery Pal, правителството на Туркменистан ще продължи да отвлича, затваря и изтезава други хора в Туркменистан за тежки престъпления.

Въпреки че специалният пратеник на Обединените нации по свободата на вероизповеданието пътува до Туркменистан, деветима други специални пратеници все още очакват разрешителните си и това са хора, които покриват подобни важни области като изтезанията, защитата на правата на човека, независимостта на съдебната система, образованието, здравето, свободата на изразяване и така нататък.

Няколко изказвания наистина приличат на упражнение по самоубеждаване. Ние продължаваме да сме изправени срещу един от най-репресивните и затворени режими в света, въпреки че има някакъв напредък и макар че наистина се нуждаем от правилната стратегия за да подпомогнем това. За нас е важно да не бъдем наивни или очевидно да изискваме от Туркменистан да се превърне в модел на демокрацията и правата на човека преди да постигнем някакво споразумение с тях преди това.

Така че, намирайки се между тези две крайности, какво следва да правим? Предлагам просто да разполагаме с истинска външна политика и да отговаряме на критериите, които са изключително прецизни, измерими, реалистични, и които са именно онези на Европейския съюз. Имам предвид разрешителни за влизане на независимите правителствени организации (НПО) и специалните пратеници на Обединените нации, както и за Международния червен кръст. Знаем, че преговорите текат, но не са приключили. Имам предвид преразпределение на образователната система съобразно международните стандарти, по което също се работи, но все още е далеч от задоволителен резултат, за освобождаването на политически затворници и тяхната свобода на движение, накратко – основите на правата на човека. Предложението на моята група е едновременно амбициозно и реалистично. То може да бъде намалено до една проста формула.

(Председателят прекъсва оратора, за да я помоли да говори по-бавно по искане на преводачите)

Не можем да саботираме собствената си политика, като се отречем от ценностите си. Въпросът не е в това да защитаваме изолацията на Туркменистан, а да се ангажираме със страната. И така, как да го направим? Трябва да вземем два молива, по един във всяка ръка. С първия молив ще подпишем пътна карта, която ще подготви етапите, необходими за да се изпълнят критериите, поставени от Парламента. Тези етапи ще бъдат маркирани във времето със строго определени срокове и ще бъдат обсъдени на срещи на подкомитетите за правата на човека, провеждани със страната.

Щом подпишем тази пътна карта, с другата ръка и другият молив ще можем да подпишем временното споразумение, което е пред нас. Считам, че когато дойде време Комисията и Съветът да разискват бъдещето на клаузите относно правата на човека, е наложително тези клаузи да бъдат систематични и систематично придружени от механизъм на консултация, който може при необходимост да предизвика прекратяване на споразумението.

 
  
MPphoto
 

  Председател. Г-жо Flautre, председателят не измерва скоростта на изказване на ораторите. Председателят има лампичка пред себе си, чрез която преводачите му изпращат SOS сигнал, когато спрат да превеждат, защото не могат да настигнат оратора. Аз не измервам ничия скорост, изпращат ми този предупредителен сигнал и аз го предавам на колегите, така че всички да могат да следят разискването.

Както винаги, благодаря Ви за разбирането.

 
  
MPphoto
 

  Helmuth Markov, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н действащ председател на Съвета, г-жо член на Комисията, мина почти година, откакто този Парламент ясно и просто обяви какъв напредък е необходим, за да можем да одобрим търговското споразумение между Европейския съюз и Туркменистан. Имаше изисквания, които бяха сравнително лесни за изпълнение: свободен и невъзпрепятстван достъп на Международния червен кръст, освобождаването на политическите затворници и съвестните протестиращи, премахването на всички ограничения за пътуване в страната, по-лесен достъп и работни условия за неправителствените организации и агенциите на Обединените нации, както и пълноценна реформа в образователната система. Открито признавам, че правителството при президента Berdymukhamedov отбеляза напредък. Това е безспорно. Въпреки това според мен за нас по никакъв начин не достатъчно сега да одобрим това споразумение. И Вие, г-н действащ председател, както и Вие, г-жо член на Комисията, пропуснахте огромна възможност.

Не е задължително да споделям възгледите им, но както колегите социалдемократи казаха – ние, Парламентът, искаме гаранция от вас, че ако Парламентът иска това временно споразумение да бъде прекратено, вие ще се съгласите с нашето искане. Г-н Vondra не каза абсолютно нищо за това, а Вие, г-жо член на Комисията, ни обяснихте, че в договора пише, че такова нещо е възможно. Въпросът не е фактът, че там се споменава, че това е възможно, въпросът е, че вие сте подготвени, ако Парламентът поиска това, да се съгласите с това искане. В това е въпросът.

Ще помоля всичките си уважаеми колеги, ако искаме да имаме сериозно мнение за себе си, да не одобряваме утре, освен ако Комисията не се съгласи в писмен вид и не го прочете тук, това изискване да бъде изпълнено. Това е комплексна сделка, която най-после беше изискана, но вие не казахте нищо във връзка с това. Трябва да кажа, че ми се струва, че не ни приемате на сериозно. Трябваше поне да има становище за позиция по този въпрос.

Затова ви казвам, че при тези обстоятелства, съгласие относно това временно споразумение не е възможно. Надявам се утре заедно и в единодушие да документираме това.

 
  
MPphoto
 

  David Martin (PSE). – (EN) Г-н председател, както двамата предишни оратори и аз се страхувам, че Комисията и Съветът обрисуваха една доста розова картина на днешната ситуация в Туркменистан.

Настоящият президент може да е много по-добър от предшественика си, който смени през февруари 2007 г., но достатъчно добър ли е той, за да одобрим временно търговско споразумение като предвестник на споразумение за партньорство и сътрудничество? Както казаха г-н Markov и г-жа Flautre, в комисията по международна търговия ние поставихме пет много ясни задачи за Туркменистан, които желаем да видим изпълнени, преди да дадем съгласието си.

Първо, казахме, че Международният червен кръст трябва да има свободен достъп до Туркменистан. Освен ако Комисията и Съветът не потвърдят обратното, разбирам, че до момента Червеният кръст не е имал възможност да посети нито един затвор или затворник в Туркменистан.

Второ, казахме, че те трябва да преустроят образователната си система съобразно международните стандарти. Съветът има право, като казва, че са увеличили образователната система за висше образование с една година, но отново мнението ми е, че въпреки минималните подобрения в образователната система, те не са насочени към масовото население, а към елита и подготовката на онези, които желаят да работят в петролния и газовия сектор.

Трето, ние поискахме освобождаването на всички политически затворници. Някои бяха освободени, но не бяха много, а има буквално стотици, ако не и хиляди политически затворници, които чезнат в затвори в Туркменистан, все още очаквайки справедлив процес.

Четвърто, казахме, че искаме премахването на всички ограничения за пътуване извън страната. Интересно е, че и Съветът и Комисията се съсредоточиха върху пътуване в рамките на страната. Ние казахме, че искаме и свобода на пътуването зад граница. Това не беше изпълнено.

Накрая, казахме, че трябва да има свободен достъп на неправителствените организации, свободен достъп на органите по правата на човека на Обединените нации и свобода на медиите. Няма свобода на медиите, няма свободен достъп на неправителствените организации и въпреки че инспекторът на Обединените нации по свободата на вероучение беше допуснат там, Туркменистан има най-дългата опашка от искания за посещения на Обединените нации от всички страни по света.

Това наистина ли е страна, с която можем да имаме търговски отношения? Подозирам, че за мнозинството в тази зала и в други институции отговорът очевидно е „да“. Защо да променяме нещата, след като комисията по търговия одобри резолюцията си през 2007 г.? Циниците може би ще кажат, че това е заради залежите на петрол и газ, открити в Туркменистан, защото искаме да построим нов тръбопровод, защото изведнъж открихме стратегически интерес. Ако случаят е такъв, нека не се преструваме, че е заради подобрение в областта на правата на човека. Това е личен интерес на равнище на Европейски съюз.

(Председателят прекъсва оратора)

 
  
MPphoto
 

  Søren Bo Søndergaard (GUE/NGL). – (DA) Г-н председател, аз също съм напълно несъгласен с предложението Европейският парламент безусловно да одобри търговското споразумение с Туркменистан, за което всъщност става дума в момента. Можем да напишем каквото пожелаем в наша защита, но веднъж след като сме натиснали зеления бутон, въпросът ще бъде извън наш контрол, ако не получим гаранция от Комисията, че ще имаме възможност да прекратим споразумението.

Коя всъщност е причината да одобрим споразумението с Туркменистан? Чухме за различните подобрения и е вярно, че диктатурата действително направи някои промени и даде редица обещания. Но преди всичко, както ни съобщи „Амнести Интернешънъл“, тези подобрения са изпълнени само до много ограничена степен. Какво беше оправданието за това? Оправданието беше фактът, че липсата на споразумение също не е дала резултати. По мое мнение, това оправдание е абсурдно и индиректно призовава всички диктатори да се бавят, защото по този начин ние ще трябва да се съгласим в някой бъдещ момент. Смятам, че трябва да се каже високо и ясно, че може да има твърде висока цена за газа и ако цената е споразумения с диктатурата в Туркменистан, тази цена е прекалено висока.

 
  
MPphoto
 

  Justas Vincas Paleckis (PSE). – (LT) Повод за съжаление е, че действията, предприети от Европейския съюз и други международни организации за зачитане правата на човека в Туркменистан, все още очакват положителни резултати. Журналистите и защитниците на правата на човека там бяха измамени. Жени и деца продължават да бъдат жертви на изнасилване и трафик.

Въпреки всичко съм убеден, че политиките на прекратяване на отношенията и изолация що се отнася до Туркменистан не са обещаващи. Не защото тази страна е богата на газ, а просто защото само поощряването на връзките с външния свят може да допринесе за демократична промяна.

Затова, подкрепям позицията на Европейската комисия и временното споразумение, което може да бъде прекратено, ако се наложи, като реакция на събитията в страната. Несъмнено, подходът на Европейския съюз спрямо енергетиката в отношенията с Туркменистан не следва да бъде отделян от промените в областта на правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (PPE-DE). – (EN) Г-н Председател, в мистериозния Туркменистан има много повече от петрол и газ. Не твърдя, че запазите от въглеводород на страната не са важни. В действителност, те имат жизненоважна стратегическа стойност за Европейския съюз, предвид желанието на Съюза и очевидното желание на Туркменистан да избяга от сянката на Русия, що се отнася до доставки на енергия.

Огромните и достъпни залежи от газ на Туркменистан сами по себе си са достатъчни, за да изискват по-тесни отношения с Европейския съюз. Независимо от това, има и други причини, поради които смятам, че трябва да се стремим към временно търговско споразумение с Туркменистан. Той е отличен пример за мирна и стабилна мюсюлманска страна със светско правителство, посветено на борбата срещу ислямския тероризъм в Афганистан, където се води война.

Разбира се, налице са сериозни безпокойства относно правата на човека, демокрацията и политическите свободи, но подобни безпокойства съществуват също и що се отнася до Русия и Китай, а не помня социалистите да са повдигали този въпрос за Тибет напоследък. И все пак, поддържаме стратегически отношения с тези големи страни.

Ще подпомогнем по-нататъшните промени в Туркменистан чрез диалог и партньорство, а не чрез изолация. Затова като цяло подкрепям по-добрите отношения между Европейския съюз и страните в Централна Азия.

(Председателят прекъсва оратора)

 
  
MPphoto
 

  Alessandro Battilocchio (PSE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, надявам се, че това разискване относно временното споразумение може да послужи като възможност да започнем обстойно изследване на положението в Туркменистан и да изискаме по-практични мерки за подобряване на това, което понастоящем е много негативно положение.

Правителството в Ашхабат напоследък отхвърли редица препоръки, включително освобождаването на политически затворници, преразглеждането на стари случаи на политическо задържане и премахването на ограниченията при пътуване, произволно наложени от активисти за правата на човека. До момента, без лицемерие, това е държава, затворена за наблюдение от международни организации, които не са влизали в страната от десет години. Журналистите и активистите нямат възможност да работят свободно и всички опоненти са заплашвани всекидневно.

Сега Европейският съюз и международната общност изискват основна промяна във връзка със зачитането на правата на човека; чисто икономическите споразумения ще бъдат приети много трудно.

 
  
MPphoto
 

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-н министър, г-жо член на Комисията, смятам, че трябва да престанем да бъдем лицемери по този въпрос.

През 2006 г. самата аз бях част от делегация на Европейския парламент, която замина за Туркменистан, и тогава направихме много предложения, които Вие разгледахте, г-жо член на Комисията.

Разбира се, разбирам аргументите Ви и тези на Съвета, но ако сравня предложеното и доклада за Централна Азия, който подкрепихме именно в тази зала преди няколко месеца на 20 февруари 2008 г. и в който повторихме исканията си що се отнася до освобождаването на политически затворници, Червения кръст и така нататък, имаше ли действително някакъв напредък? Не.

Лично аз, когато чета „Доклада за Туркменистан“, всъщност чета „Доклада за Набуко“, защото в крайна сметка ние сме заинтересовани от енергията, от газа на тази трета по производство на газ страна в света. Нещо повече, знам, – беше ни обяснено много добре, когато бяхме в Туркменистан – че ако Европейският съюз няма интерес от газа в Туркменистан, то страната има други клиенти, по-конкретно Китай. Така че, нека не бъдем лицемери, нека опростим нещата …

(Председателят прекъсва оратора)

 
  
MPphoto
 

  Christopher Beazley (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, до голяма степен съм съгласен с колегата, д-р Charles Tannock. Неговите заключителни забележки, ако не беше прекъснат, щяха да са с такъв ефект, че Европейският съюз щеше да е окуражен и наистина Комисията и Съвета трябва да финансират тръбопроводите през Каспийско море до Централна Азия, за да намалят опасността от зависимост от монополистичен източник, така че да можем да избегнем вероятното ни превръщане в жертва на целите на външната политика на един от съседите ни.

 
  
MPphoto
 

  Председател. Благодаря Ви, г-н Beazley. Винаги е важно да се допълват мислите на г-н Tannock, който винаги е конструктивен и е източник на вдъхновение за Парламента.

Сега и последният оратор, г-н Martin, има думата.

Ние ще проучим в Бюрото дали в тази част думата може да бъде давана на оратори, които вече са участвали в разискването, защото това, което обикновено правят, е да го започват наново. В този случай обаче, тъй като стигнахме до петия оратор, а петима оратори имат право да се изказват, давам думата на г-н Martin.

 
  
MPphoto
 

  David Martin (PSE). – (EN) Г-н председател, благодаря, че ми дадохте думата. Исках отново да се изкажа, защото искам да поставя много специфичен въпрос пред Комисията, преди те отново да вземат думата. Искам да знам как точно клауза за правата на човека, която одобряваме, ще бъде приложена и изпълнена. Комисията ли ще решава дали има нарушение на правата на човека и, ако Комисията реши, ще бъде ли съгласувано в Съвета да се прекрати споразумението единодушно, или с квалифицирано мнозинство? Колко практична би била всъщност една клауза за правата на човека? Имаме клаузи за правата на човека в много от международните си споразумения и към днешна дата, с изключение на следващото разискване, почти не сме се позовавали на нито една от тях, Беларус е едно от редките изключения.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, смятам, че разискването беше полезно. Разискването се съсредоточи най-вече върху правата на човека и това не ни изненадва. Искам още веднъж да подчертая, че настоящата клауза за правата на човека в споразумението позволява прекратяване в случай на нарушения на правата на човека. Относно самото прекратяване, считам, че ако положението в Туркменистан се влоши, ще трябва да приемем много сериозно всичко, което предлага Парламента.

Разбира се, окончателното решение ще бъде взето от Съвета, като се разгледат всички възможности за ограничителни мерки, включително възможността за прекратяване, и тук имаме прецеденти в други страни от Централна Азия.

Някои от нас също засегнаха сътрудничество с Червения кръст. За нас не е лесно да оценяваме сътрудничество между Червения кръст и Туркменистан, просто защото Червеният кръст прилага основен принцип на лична преценка тук. Така че, въз основа на наличната информация трябва да признаем, че има още много, което може да се направи и подобри, но в същото време можем да видим положителни неща и развитие.

Като цяло и в заключение, относно положението с правата на човека в Туркменистан, разбира се, има още много да се желае, но продължителната изолация не е опция. Условен подход към сключването на временното търговско споразумение, за което се преговаря единадесет години, не е ефективно средство за осигуряване на напредъка що се отнася до правата на човека и демокрацията.

Разбира се, трябва да се ангажираме с диалог с Туркменистан за правата на човека и точно това се опитваме да направим. Чешкият министър-председателят беше там съвсем наскоро. Той се ангажира с президента в Ашхабат в точно такъв разговор.

Президседателството е убедено, че сега има възможност за ангажимент с Туркменистан и този подход е единственото ефективно средство за установяване на откровен диалог по въпроси като тези за правата на човека.

Никой от ключовите партньори на Туркменистан – Русия или Китай, които в момента разширяват влиянието си в региона – вероятно ще поставят тези въпроси на предна позиция в дневния си ред.

Затова установяването на подходящи договорни отношения, като се започне с временното споразумение, е ключова стъпка в подобна политика на ангажимент. Негативно становище от Парламента би било в ущърб на нашия развиващ се диалог с Туркменистан и би подкопал способността ни да осигурим напредък във важни области като по-голямото зачитане на правата на човека.

Затова искам да насърча Парламента, както беше предложено от докладчика – г-н Daniel Caspary, да предостави пълната си подкрепа за сключването на временното споразумение.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Елинор Рузвелт веднъж беше казала, че вместо да проклина тъмнината, човек трябва да запали свещ. Това важи и за Туркменистан. Разбира се, насърчаването на правата на човека и подкрепата на демокрацията в страната трябва да продължи да бъде наш приоритет. Много от вас с право казаха – например г-жа Flautre, която вече не е тук – че промените са бавни. Да, наистина, такива са, но все пак са промени, а тези промени трябва да бъдат признати и насърчавани.

Затова трябва да помогнем на Туркменистан да си помогне сам. Следователно трябва да се ангажираме със страната по един конструктивен, продължителен и стратегически начин. Нужно е да създадем подходяща рамка за договорните ни отношения и все пак Споразумението за търговия и сътрудничество, което в момента е в сила, тъй като е толкова ограничено, не позволява това.

Нека кажа няколко думи и за прекратяването или евентуалното прекратяване. Както знаете, и както току що каза действащият председател на Съвета, Съветът е този, който взима решения – между другото единодушно – по тези въпроси. За тази цел Комисията може да направи предложение.

Позволете ми да ви напомня, че след събитията в Андиджан например, Съветът взе решение да наложи ограничителни мерки на Узбекистан, включително ембарго на оръжията, както и ограничения за пътуване на длъжностни лица от Узбекистан, за които е установено, че са участвали в събитията. Освен това бяха прекратени техническите срещи по Споразумението за партньорство и сътрудничество, Комитета по сътрудничество и подкомитетите. Тези мерки бяха постоянно преразглеждани, обновявани или променяни по целесъобразност всяка година.

Във връзка с това, ако се появи подобен инцидент или просто значително влошаване, Съветът може да предприеме подобни мерки или дори да обмисли прекратяване, а Комисията със сигурност би обмислила всички възможни възможности, включително прекратяване.

Включването на специална клауза за прекратяване, свързана с правата на човека, в Споразумението за партньорство и сътрудничество ще изисква неговото изменение. От наша гледна точка, това изглежда доста трудно, тъй като предполага допълнителни преговори с Туркменистан, който подписа и ратифицира СПС през 2004 г., както и с държавите-членки на Европейския съюз, 12 от които също ратифицираха споразумението.

Дотолкова, доколкото това е насочено към установяване дали нарушаване на правата на човека може да доведе до прекратяване на СПС, искам отново да повторя, че и СПС и временното споразумение имат клауза, декларираща зачитането на правата на човека като съществено важен елемент, както споменах много ясно и преди. Както СПС, така и временното споразумение имат клауза, според която, ако едната страна прецени, че другата страна не е изпълнила задължение по споразумението, тя има право да предприеме съответните мерки, които в случай на спешност могат да се предприемат без да направи дори първоначална консултация със Съвместния комитет.

Временното споразумение, както и Споразумението за партньорство и сътрудничество съдържат също съвместна декларация, уточняваща, че случаите на спешност означават случаи на материално нарушение на споразумението от другата страна, като и двете уточняват, че материалното нарушение представлява нарушение на съществен елемент.

Следователно материалното нарушение в случаи на спешност наистина дава право на страните да предприемат необходимите мерки. Според нас тези мерки могат също да включват прекратяване на споразумението. Поради тази причина, уважаеми членове на Парламента, ви моля отново, както правих и преди, да дадете съгласието си за активиране на временното търговско споразумение с Туркменистан.

Бих била напълно склонна да се съглася с политически ангажимент от моя страна, от страна на Комисията, за наблюдение на диалога относно правата на човека и редовното докладване в Парламента. Това би било в търговското споразумение трамплин за засилено сътрудничество и ще ни придвижи стъпка по-нататък към поставянето на рамката за диалога с Туркменистан на равнището на тези, които вече сме реализирали с други страни в региона. Нека не забравяме и това.

Само чрез по-голям ангажимент ще можем да повлияем на положителното развитие относно положението с правата на човека.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н DOS SANTOS
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Daniel Caspary, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, много ви благодаря за днешното разискване. То ни придвижи много по-напред. Искам да благодаря на уважаемите колеги, които работиха по този въпрос заедно с мен през последните месеци.

Едно ключово изказване от Съвета, уважаемият г-н Vondra, се запечата в съзнанието ми: че хората в Туркменистан определено няма да разберат какво означава демокрация и права на човека от Китай, Русия или дори Иран. През последните години Парламентът постави ясни условия, с които можем да се съгласим във временното споразумение, неотдавна в доклада за стратегията за Централна Азия на г-н Özdemir.

Би било огромна отстъпка от страна на Европейският парламент, ако сега по същество игнорираме спецификациите, които установихме преди около три или шест месеца, и кажем, че, въпреки всичко, одобряваме доклада за временното споразумение. От друга страна, за мен е ясно също, че днес обсъждаме временното споразумение. Няма да е добра идея да отложим гласуването. Също така ми е ясен фактът, че не трябва да използваме Туркменистан и временното споразумение като гаранция за прехвърляне на баланса на сили между Европейските институции.

Ясен ми е също фактът, че ще се създаде прецедент, ако Комисията и Съвета се съгласят с изискванията, които много от нас поставиха днес, макар – и го казвам доста ясно – по мое мнение, тези изисквания на Парламента да са напълно основателни. Затова очаквам – за предпочитане тази вечер – обещание от Комисията, че ако това наблюдение показва, че положението в Туркменистан се е влошило и ако Парламентът одобри резолюция, искаща от Комисията да предложи на Съвета прекратяване на това временно споразумение, тя ще внесе предложение за тази цел пред Съвета. Смятам, че това трябва да е възможно в рамките на настоящите споразумения.

Ще се радвам, ако ние все пак получим обещание от Съвета, че незабавно ще включи и обсъди този въпрос на някое от следващите си заседания по предложение на Комисията. И двете институции могат със сигурност да дадат тези обещания без да се отнасят към общото разпределение на институционното сътрудничество в Европейския съюз. Ще съм благодарен, ако можете да направите това изказване днес, или възможно най-скоро, преди гласуването утре. Нямам интерес да препоръчвам на уважаемите колеги преди гласуването утре, да бъде отложено гласуването по моя доклад.

 
  
MPphoto
 

  Председател. Бяха внесени две предложения за резолюции съгласно член 108, параграф 5 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

 
Правна информация - Политика за поверителност