Пълен протокол на разискванията

Сряда, 25 март 2009 г. - Страсбург

14. Бяла книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на Klaus-Heiner Lehne, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност (2008/2154(INI)) – (A6-0123/2009).

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо бих искал да благодаря на докладчиците в сянка и най-вече на г-н Sánchez Presedo от името на социалистите и г-жа Bowles от името на либералите, които работиха много успешно с мен по компромисния текст, който се внася днес като доклад относно Бялата книга на Комисията. Този път успяхме да постигнем голямо мнозинство от няколко групи и един наистина приложим компромис, който може да се използва и като насока за бъдеща работа на Европейската комисия и впоследствие, по време на законодателния процес, от Парламента и Съвета.

В доклада ясно посочихме – и то съвсем правилно – че в случаите, в които правилата за конкуренция са нарушени, Парламентът продължава да отстоява позицията, че съгласно европейските традиции, отговорност на органите – както на националните органи за конкуренцията, така и на европейския орган за конкуренцията е да предприемат действия, като това не води до създаването на, така да се каже, втора власт, при равни условия със служебните действия в борбата срещу картелите. В Европа нарочно избрахме различна насока от САЩ, с която ситуация често се правят сравнения.

В Парламента е налице политически консенсус относно необходимостта от решение на т. нар. масови искове. Ако противоправното поведение на отделни лица е във вреда на особено голям брой хора, които понасят сравнително малки щети, то тогава е необходимо отделно решение в случаите, в които обикновеното процесуално право не е достатъчно ефективно. Създаването на такъв инструмент също е част от предоставянето на достъп до закона и по-нататъшното развитие на вътрешния пазар. По този въпрос постигнахме съгласие.

Постигнат бе и консенсус, че не желаем в Европа да се развие съдебна индустрия като тази в Америка, която има оборот от 240 милиарда USD и която в крайна сметка не е от полза за потребителите и, както всички знаем от четенето на книги на тази тема, предимно носи печалба на американските юридически кантори. Това няма много общо с принципа на правовата държава и ние не желаем това да е така. Споделяме мнението, че процесуалните инструменти за мъчение на американската система не трябва да бъдат възприети в Европа. Това важи най-вече за вземането на улики и съдебните разноски. Този въпрос е от съществено значение.

Също така, споделяме мнението, че от принципна гледна точка законодателството на европейско равнище може да бъде единствено решение с право на участие и че решението с право на отказ ще бъде допустимо единствено в случаите, в които държавите-членки вече разполагат със сходно решение и националното конституционално право позволява това. Правото на участие не е позволено от националното конституционално право на всяка държава и противоречи на принципа на зрелия потребител.

Както непрестанно се оплакваме, Европейската комисия напълно е забравила да се занимае с въпроса за извънсъдебните споразумения в своята Бяла книга. Генерална дирекция „Конкуренция“ и Комисията преминават направо към съдебен процес. Както обаче знаем от години от разискването в Парламента за правната политика, това не винаги е най-добрият начин и обикновено механизмите за извънсъдебни споразумения са често пъти много по-подходящи за разрешаване на проблеми. Освен това аналогичната работа на Генерална дирекция „Защита на потребителите“ по същия въпрос е в много по-напреднал стадий. Тази генерална дирекция използва широк марж за алтернативните инструменти за споразумения в своята Зелена книга, която е един етап на консултации преди това. Убедени сме, че Европейската комисия трябва спешно да преработи този въпрос.

Относно последната точка, която също е решаваща: не желаем фрагментиране на закона. Сега законът за конкуренцията създава такъв инструмент. Защитата на потребителите върви в тази посока по същия въпрос. Знаем, че в един момент ще се стигне до нещо подобно и по отношение на правото на капиталовия пазар, околната среда и социалното право. Според нас, абсолютно необходимо е да се разгледа и един хоризонтален подход, както и най-малкото да се подкрепят процесуалните инструменти, които са общо взето същите във всички области с един хоризонтален инструмент. Това е също от решаващо значение.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, от името на Комисията приветствам доклада на г-н Lehne, който бе приет от комисията по икономически и парични въпроси (ECON) и приет като знак на силен консенсус между политическите групи. Доволни сме и че докладът подкрепя и бялата книга.

Комисията отбелязва, че докладът споделя заключенията на доклада, че жертвите на нарушение на закона за конкуренцията на Европейската общност понастоящем са изправени пред значителни трудности при предявяването на искове за обезщетение за понесените от тях вреди. Споделяме мнението, че е необходимо да се вземат мерки, за да се гарантира пълното им обезщетяване.

Споделяме и становището, че колективното обезщетяване е от съществено значение за потребителите и малките предприятия, за да им се даде реална и ефективна възможност да получат обезщетение в случай на разпръснати вреди. Комисията е съгласна и с доклада на комисията ECON, че прекомерните и неправомерни съдебни дела трябва да бъдат избегнати. Затова механизмите за колективно обезщетяване трябва да включват съответните предпазни мерки.

В заключение, напълно споделяме мнението, че подходът за колективно обезщетяване трябва да бъде последователен и че трябва да бъде гарантирана съвместимост между инициативите, насочени към различни области, като закона за конкуренцията или законите за защита на конкуренцията. В същото време, Комисията приветства позицията, че един последователен подход към колективното обезщетяване не означава задължително, че един единствен хоризонтален инструмент трябва да бъде прилаган за всички области. Призивът за последователност не трябва да забавя прекомерно изготвянето на мерки, които се считат за необходими за пълното прилагане на закона за конкуренцията на Европейската общност.

  Gabriela Creţu, докладчик по становище на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите. – (RO) Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите формулира позицията си въз основа на определена реалност: отрицателните ефекти, произтичащи от нарушаването на антритръстовото законодателство могат често да бъдат усетени икономически в края на търговската верига, което оказва влияние върху крайните потребители и малките предприятия.

В този случай, вредите за нанесени щети са важни, но в същото време се присъждат трудно, защото са замесени много страни и малки суми. В резултат на това внесохме искане за пакет от законодателни и незаконодателни мерки, които да предложат инструмент, който да бъде използван от всички потърпевши европейски граждани за защита на правото им на пълно обезщетяване за вреди.

Подкрепяме всички мерки, създадени с цел да премахнат трудностите пред постигането на тази цел: улесняване на достъпа до документи, намаление на разходите за съдебни процедури и обръщане на тежестта на доказване.

Приветстваме предложението на Комисията да съчетае репрезентативни искове, внесени от квалифицирани лица с колективни искове, с изразено изрично споразумение. Считаме обаче, че разискванията относно колективните искове с право на отказ трябва да продължат, като се имат предвид ползите, които носят: уреждане на спорове „веднъж завинаги“ и по-малко несигурност.

  Ioan Lucian Hămbăşan, от името на групата PPE-DE. – (RO) Въпреки че Договорът за ЕС недвусмислено забранява картелите и други нарушавания на конкурентното право, засегнатите потребители в Европейската общност все още изпитват затруднения при предявяване на искове за обезщетение.

В Румъния например, картел в циментовата промишленост наскоро беше глобен няколко милиона евро. Настоящото законодателство в сила обаче не задължава органите, които разполагат с правомощията за мониторинг на конкуренцията, да се намесят при обезщетяването на жертвите.

Бих искал да подчертая необходимостта тези органи да вземат предвид обезщетенията, които биват или следва да бъдат платени, когато изчисляват глобите, налагани на осъдените за злоупотреба предприятия, с цел да се предотвратят несъответствия между нанесените щети и приложените наказателни мерки, и най-вече за да се гарантира изплащането на вреди на засегнатите от такива практики.

Затова аз приветствам намерението на Комисията да подобри методите за гарантиране правата на потребителите, засегнати от нарушаване на закона в цяла Европа.

Парламентът недвусмислено заяви, че в Европа не трябва да съществува система с право на отказ. Затова и по времето на подаване на иска жертвите трябва да бъдат открити възможно най-скоро.

Системата с право на участие гарантира, че жертвите, засегнати от нарушаването на закона за конкуренцията, действително ще бъдат обезщетени. Парламентът не желае нищо друго, било то адвокати, професионални дружества или службата за защита на конкуренцията, да печелят в резултат от частни искове.

Считам също, че Парламентът добавя нов важен елемент, пропуснат от Комисията. Алтернативните механизми за разрешаване на спорове в много случаи са по-ефективни от съдебните процеси за жертвите, които имат право на обезщетение. Позовавам се на факта, че по времето, когато се търси обезщетяване, споразумения трябва да бъдат инициирани преди всичко извън съда. Те не струват толкова скъпо, колкото частните искове, защото потребителите ще бъдат обезщетени за понесените вреди много по-бързо.

  Antolín Sánchez Presedo, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, този доклад беше единодушно одобрен в комисията по икономически и парични въпроси. Като има предвид трудното, сложно и спорно естество на въпросите, това представлява не само отличен резултат, но и едно изключително постижение, което ще даде тласък и ще затвърди новия стълб на частните искове, което е от съществено значение за ефективността на политиката на общностните правомощия. Това е нова стъпка в посока към една по-добра и ефективна политика на отговорности, която отделя по-голямо внимание на правата на жертвите и ще бъде по-ефективна при налагането на отговорност на закононарушителите.

Затова първо бих искал да поздравя докладчика, г-н Lehne, който носеше главната отговорност за довеждането на задачата до успешен край. Това нямаше да бъде постигнато без качеството на неговите идеи, отвореният му дух и готовност за диалог, както и неговата интелигентност при достигането до най-добрите компромиси. Бих искал да поздравя и докладчиците по становища, докладчиците в сянка и хората, внесли предложения за изменение, които са допринесли толкова много за обогатяването на доклада.

Бялата книга на Комисията, озаглавена „Искове за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност“ е отговор на искането на Европейския парламент, включено в неговата резолюция за Зелената книга, чието съдържание приема в голяма степен. Наред с други аспекти, тя подкрепя допълването на публични и частни правни искове и се обявява в подкрепа на груповите искове, които обаче се различават от прекомерните колективни искове в Съединените американски щати, като по този начин улеснява предявяването на искове за обезщетение; предлага достъп до информация под юридически контрол без да позволява търсене на информация с проучвателен характер и признава, и приканва за независими искове или последващи искове, както и за система за доброволно обезщетяване.

В доклада се защитава идеята за съвместно вземане на решение от Европейския парламент при създаването на законова рамка за искове за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност. Тази позиция не трябва да се разбира като опровержение на политиката на общностни правомощия като законова основа за законодателството, а като подобряване на изискванията на обикновената процедура в тази сфера, за да се отговори на по-високите ценности, разпознати в Договора.

Когато даден закон оказва съществено въздействие върху основно право на човека, като правото на гражданите на ефективна правна защита – която е част от европейската система и тази на държавите-членки – демократичният принцип и зачитане на национални правни традиции – които изискват тези въпроси да се регулират единствено чрез приемане на разпоредби на правно равнище, или с други думи, с иск от пряк представител на обществото – изисква законодателното участие на Европейския парламент.

Това създава и хоризонтален, интегриран подход при уреждането на общи проблеми, до които включването на частни правни искове в закона за конкуренцията може да доведе, като по този начин се избегне един фрагментиран, непоследователен подход.

Частните правни искове могат да бъдат внесени от публичен орган, както и от индивидуални и групови искове. Вторият вид искове могат да бъдат внесени директно от жертвите или индиректно чрез квалифицирани лица, като потребителски и бизнес дружества, независимо дали са назначени предварително или специално за делото. В случаите, в които исковете са внесени от квалифицирани лица, групата жертви трябва да бъде определена при внасянето на молба, но идентификацията на отделните лица може да бъде извършена на по-късен етап, въпреки че това трябва да стане възможно най-скоро, като се избегнат ненужни отлагания и се спазва съществуващото законодателство. Това решение е много важно за случаите на по-ниски и фрагментирани вреди.

Докладът повдига по един балансиран начин въпроса за достъпа до информация, необходим за последващи искове. Трябва да се гарантира защитата на бизнес тайните, както и ефективността на програмите за помилване, за които са необходими насоки.

Налице са условия, при които решенията, взети от орган, който е член на мрежата от органи за конкуренцията на Общността, могат да станат задължителни в друга държава-членка, и при които, в пълно съответствие с принципа на отговорност, тежестта на доказване е обърната и се счита, че съществува вина или отговорност в случаите, в които е установено наличие на нарушение.

Струва си да се отбележи също и приемането на възможност да се противопостави възражение за прехвърляне на вредите за косвено ощетени лица и система, която опростява процедурата и намалява съдебните разходи. Бих искал да подчертая и положителното взаимодействие между публични и частни искове при стимулирането на обезщетяване на жертвите и при установяване на петгодишен период за подаване на искове.

Бих искал да завърша като изразя благодарността си към Комисията за установения диалог по време на процедурата и като помоля члена на Комисията да внесе инициативите, необходими за по-нататъшното му развитие, възможно най-скоро.

  Diana Wallis, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, бих искала да започна като благодаря на г-н Lehne за доклада му и потвърдя, че групата ми ще подкрепи доклада.

Бих искала да кажа и че ми се струва малко странно да разискваме въпроса в този късен час, при положение, че за утре сутрин е внесен въпрос на същата тема. Би било много по-разумно да обединим двете разисквания.

Приветствайки доклада обаче, нека кажа, че отправната точка на групата ми ще е в полза на малките и средни предприятия и потребителите в целия Европейски съюз, където те са изправени пред неправомерни и антиконкурентни действия. Преди няколко седмици групата ми организира семинар в Парламента в Брюксел, където ми направиха впечатление определени посетители, които бяха изправени преди подобни антиконкурентни действия и то, по ирония на съдбата, точно в циментовата промишленост. Какво казаха те? Много ви моля, направете нещо по въпроса: нуждаем се от нещо, което ще ни позволи да се справим с въпросните нарушители на европейския пазар.

Желаем европейско решение и то възможно най-скоро, защото ако не го получим, прогнозата и предупреждението ми са следните: някои държави-членки ще разработят системи, които ще доведат до търсенето на най-благоприятна правна система („forum-shopping“) в резултат от свободното движение на съдебни решения. Затова ви моля – европейска система възможно най-скоро.

  Председател. – Ще предам въпроса Ви относно дневния ред на Председателския съвет, който го изготвя – понякога се допускат и грешки.

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Г-н председател, вътрешният пазар е възможно най-големият принос на Европейския съюз за свободата и благоденствието в Европа. Наред с други неща, той изисква ефективно антитръстово законодателство. Разглежданият в момента въпрос засяга исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила.

Налице са състоятелни основни причини гражданите и предприятията да могат да внасят искове за обезщетение за вреди. Докладът на г-н Lehne посочва, донякъде неволно, свързани с това проблеми и рискове. В Бялата книга се говори за европейска правова култура, но такава не съществува. Не трябва да създаваме закони въз основа на самозалъгване. Докладчикът предвижда да се избегне „американизирана“ култура на обезщетяване. Това също е самозалъгване. Напротив, рисковете от поява на такава култура са големи.

Не е взето предвид разпределението на отговорности между институциите на Европейския съюз и държавите-членки. Не е направен обективен анализ на изискваното от принципа на субсидиарност. Принципът просто не се взема на сериозно.

Налице са и много други неясни точки и такива, които могат да бъдат счетени за напълно произволни. Параграфи 7 и 11 насаждат чувство на опасение. Явна начална точка трябва да бъдат исковете за обезщетение за вреди въз основа на нарушение на антритръстови правила. Това изисква престъплението да бъде доказано в съда, след което ,res judicata, трябва да бъде приложено, дори в контекста на индивидуален иск, за да не може съдебните решения за едно единствено дело да бъдат преразгледани.

Параграфи 15 и 18 позволяват на ищеца да избира съдебната система, която е най-изгодна за него. Това създава правова несигурност и ще доведе до търсене на най-благоприятна правна система, което ще представлява сериозен проблем.

Информационният дисбаланс трябва да бъде намален като се накарат предприятията да предоставят информация на ищеца. Това ще доведе до субективно боравене с важна бизнес информация, с която може да бъде злоупотребено.

На този етап рисковете и неясните въпроси са твърде много. Затова залата трябва да отхвърли доклада и внесе искане за по-подробен анализ на въпроса преди да вземем решение.

  Andreas Schwab (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо бих искал горещо да благодаря на докладчика, г-н Lehne, който е свършил отлична работа и е намерил подходящото решение на един много труден въпрос в съгласие с членовете на другите групи.

От разискването виждам, че всички споделяме мнението, че е необходим хоризонтален подход за всички колективни искове и затова бих искал да помоля Комисията да не внася отделни предложения от генералните дирекции за всяка една сфера, а в най-добрия случай да ни предостави механизъм за едно наистина колективно правово обезщетение, което обхваща всички области за европейския вътрешен пазар, европейските граждани и, разбира се – както каза г-жа Wallis – за европейските малки и средни предприятия. Споделяме мнението, че интересите на ощетените от картелна дейност трябва да бъдат подкрепени ефективно и че трябва да подложим европейската икономика на картелен контрол в съответствие със социалната пазарна икономика. Не желаем и да се злоупотребява с различните национални закони под формата на търсене на най-подходяща юрисдикция.

От разискването тази вечер обаче не получих много информация за най-ефективния начин да се постигне това, защото считам, че потенциалът на колективните искове често пъти се надценява. Затова е важно да се очертаят определени показатели, спрямо които трябва да измерваме всички процедури за колективни искове. Трябва да си отговорим на въпроса дали допълнителната правова защита на потребителите или жертвите при груповите искове, трансграничните съдебни спорове и съдебните производства, които засягат повече от една държава-членка, са необходими. Трябва да позволим включването на процедурните ограничения на държавите-членки – право на отказ, право на участие и прочие – в европейската процедура. Ако това просто не е възможно, както самата Комисия отчасти призна, тогава се нуждаем от правовите инструменти на държавите-членки и една обща процедура с парламентите на държавите-членки, за да обслужим интересите на европейските потребители.

Със сигурност желаем да избегнем колективните искове в Европа, които следват модела на Съединените американски щати. Искаме да гарантираме, че се дава обезщетение, но само на онези, които наистина са били ощетени. Желаем най-категорично да се обявим против неправомерните искове и да насърчим процедурите за алтернативно уреждане на спорове.

  Olle Schmidt (ALDE). – (SV) Г-н председател, аз също бих искал да благодаря на г-н Lehne за конструктивния и изчерпателен доклад, който разглежда важни въпроси в рамките на закона за конкуренцията и увеличава защитата на потребителите.

Европейският съд дава правото на искове за обезщетение за вреди при нарушаване на правилата на конкуренцията на всеки гражданин или предприятие, но въпреки това в действителност гражданите, които са претърпели вреди в резултат на нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност рядко получават обезщетение. Затова трябва да създадем механизми, които увеличават доверието и позволяват на гражданите да отстояват правата си през граница.

Знаем, че потребителите и малките предприятия се страхуват да предприемат съдебни действия от опасения относно дълги процеси и най-вече големи разходи. Промените в това отношение ще насърчат трансграничната търговия.

Ако искаме да имаме работещ вътрешен пазар в Европейския съюз, където хората могат да разчитат, че делото им ще бъде разгледано по един правно сигурен начин и че ще получат пълно обезщетение за нанесените вреди, трябва да намерим и нови механизми, които да улеснят груповите искове.

Когато говорим за искове, винаги се повдига въпросът за Съединените американски щати и неговия опит и крайности. Разбира се, ние трябва да се поучим от това, но не трябва да позволяваме да се чувстваме застрашени. Европа трябва да разполага с европейска, а не с американска система. Ако не направим нещо, положението може единствено да се влоши.

  Ján Figeľ, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, благодаря на всички за особено интересните им приноси и най-вече за встъпителното изложение на г-н Klaus-Heiner Lehne. То беше много интересно и сега разбирам защо сте готов на консенсус и защо работите по тези въпроси не само в комисията, но и в пленарната зала.

Няма какво повече да добавя, освен може би по отношение на правното основание. Разбира се, то зависи от целите и съдържанието на предложеното действие, но аз искам да ви уверя, като член на Комисията – за друго портфолио, може би, но говоря от името на Комисията – че по принцип търсим тясно сътрудничество с Парламента. Това все още остава да бъде видяно по отношение на някой практичен, конкретен въпрос, но ние ще се стремим към тясно сътрудничество с Парламента или към възможно най-тясно сътрудничество съобразно приложимото правно основание.

Относно казаното от вас по въпроса за фрагментирането и хоризонталния подход, считам, че отговорът на Комисията – а това може ясно да се види в бялата книга – е последователен, съгласуван подход, и аз смятам, че европейската правна традиция и корените на правната ни култура са различни от често цитираната американска такава. Смятам обаче, че можем да се поучим от другите и да направим системата ни още по-добра.

По въпроса за прилагането от публичните органи и правосъдието, считам, разбира се, че е много важно да не вървим към намаляване на това прилагане, а членове 81 и 82 несъмнено са много важни стълбове за общия пазар и политиките на Европейския съюз. Те засягат правосъдието, а исковете за обезщетения за вреди допълват въпросното прилагане на закона.

Последно, но вероятно не и по важност, е казаното относно извънсъдебните споразумения. Комисията ги подкрепя, но предпоставката или основанието за такъв подход, който ще бъде приветстван, представлява съществуваща и работеща ефективна съдебна система за искове за обезщетение за вреди на равнището на държавите-членки. Затова аз смятам, че ние трябва не само да насърчаваме, но и да помогнем на нашите държави-членки да работят по тези въпроси и системи в Европейския съюз от 27 члена.

Общо взето, благодаря ви за едно много интересно за мен разискване и ви желая всичко най-добро.

  Klaus-Heiner Lehne, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, първо искам да благодаря на уважаемите ми приятели за особено полезните им приноси. Смятам, че заедно успяхме да постигнем един добър резултат.

Искам обаче да се обърна към Комисията и да заявя, за да няма каквото и да е недоразумение от гледна точка на Парламента, че нямаше нито един въпрос относно вашето внасяне на законопроект, който вероятно не става за нищо. Нито един въпрос. Очакваме Комисията да вземе предвид взетите днес решения и да ги включи в предложеното законодателство.

Хоризонталният подход представлява не само важен аспект въз основа на изложените по-рано аргументи; самият член на Комисията засегна въпроса за правното основание. При един толкова важен проект трябва да бъде избран подход, който в крайна сметка гарантира, че Парламентът участва като законодател при равни условия. Ако бъде избран подход, който се основава изцяло на закона за конкуренцията, това няма да е случая съгласно действащия Договор от Ница. Това е и основен политически аргумент в подкрепа на причината ни да смятаме, че правилният подход е хоризонталният такъв. Считам, че Комисията трябва да разгледа въпроса много сериозно.

Според мен, друга решаваща точка е че все още се нуждаем от решение по въпроса за извънсъдебните споразумения. По-рано се спомена за сближаване с работата на Генерална дирекция „Конкуренция“. Ако се направи сравнение между Зелената книга за защита на потребителите и Бялата книга за конкуренцията обаче, то едно такова сближаване не е сигурно че съществува. Най-очевидният пример е различната трактовка – или по-скоро липсата на такава – на механизмите за извънсъдебно уреждане на спорове в Бялата книга.

Все още са налице редица проблеми, които се очаква да бъдат разрешени. Бих искал само да спомена въпроса за достъпа до досиетата на Европейската комисия. При всички наказателни производства е възможно да се прегледат досиетата по делото на прокурора. Защо това не важи за Европейската комисия? Не мога да го проумея.

Същото важи за въпроса за определянето на санкции: това също трябва да бъде взето предвид с оглед предявяването на иск за обезщетение да бъде възможно за в бъдеще. И тук Комисията спешно трябва да преработи текста и внесе по-специфични текстове и предложения от досега включените в Бялата книга. Нека кажа ясно от гледна точка на Парламента, за да избегна всякакви недоразумения: очакваме повече от съдържащото се в Бялата книга и очакваме генерална дирекция „Конкуренция“ да се съобразява с предложенията ни или в противен случай ще бъде изправена пред съпротивата на Парламента.

  Председател. – Искам да благодаря на всички ви за вашите приноси по този важен въпрос, както и на члена на Комисията, служителите и преводачите.

Разискването приключи.

Гласуването ще се състои в четвъртък, 26 март 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Katrin Saks (PSE), в писмена форма. – (ET) Докладът на Парламента подчертава полезността на програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер при разкриването на картелни споразумения, и с радост мога да заявя, че проект на програма за освобождаване от глоби или за намаляване на размера им се обсъжда в момента в парламента на Естония. Това трябва да стане важна част от борбата срещу картелите, която е от съществено значение както за по-добрата работа на общия пазар, така и за защита на правата на потребителите, защото потребителските цени могат да нараснат с до 25 % вследствие на картелни споразумения.

Аз обаче считам, че репрезентативните искове също могат да играят важна роля в ефективното изпълнение на закона за конкуренцията и в подобряването на защитата на потребителите, и затова трябва да обърнем внимание на това на равнището на Естония и Европейския съюз. Изследвания показват, че представителните искове значително ще подобрят готовността на потребителите да отстояват правата си, а в държавите, където активността на потребителите е ниска от страх от сложността и цената на такива процедури, мерки като репрезентативните искове са от съществено значение.