Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B6-0163/2009

Разисквания :

PV 01/04/2009 - 13
CRE 01/04/2009 - 13

Гласувания :

PV 02/04/2009 - 9.23
CRE 02/04/2009 - 9.23

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Сряда, 1 април 2009 г. - Брюксел Версия ОВ

13. Откриване на международни преговори с оглед сключването на международно споразумение за защита на Арктика (разискване)
Видеозапис на изказванията
Протокол
MPphoto
 
 

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно откриването на международни преговори с оглед сключването на международно споразумение за защита на Арктика.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-жо председател, както всички знаем и имаме възможност да четем всеки ден, Арктика придобива все по-голямо значение и заслужава повече внимание от страна на Европейския съюз.

Този въпрос беше повдигнат в резолюцията, приета от Парламента през м. октомври. Приветствам възможността днес следобед да говоря по въпроса, по отношение на който знам, че изпитвате особена загриженост.

Само три държави-членки на Европейския съюз разполагат с територии в Арктическия регион. Въпреки това обаче последствията от изменението на климата и от дейността на човека в Арктическия регион се простират далеч отвъд самата Арктика. Случващото се в Арктика има значителни косвени последствия за целия Европейски съюз. Досега въпросите, свързани с Арктика, обикновено бяха разглеждани от Съюза в контекста на секторните политики, като морската политика или борбата с изменението на климата. Въпреки че сътрудничеството в рамката на новото Северно измерение обхваща европейските арктически райони, Съюзът не е разработил обща политика за Арктика, в която да са включени всички отделни области на политика, свързани с нея.

Нещата вече се променят. През м. март миналата година Върховният представител Солана и членът на Комисията Фереро-Валднер представиха съвместен доклад до Европейския съвет относно изменението на климата и международната сигурност. Докладът очерта новите стратегически интереси в Арктическия регион. В него беше обърнато внимание на трайните последствия от екологичните изменения за Арктика и беше признато, че те могат да окажат влияние върху международната стабилност и европейските интереси в областта на сигурността.

Докладът призова за разработването на отделна политика на ЕС за Арктика въз основа на растящото геостратегическо значение на региона и като се вземат предвид такива въпроси като достъпът до природни ресурси и възможността за откриване на нови търговски пътища.

Впоследствие, миналия ноември Комисията излезе със съобщение относно Европейския съюз и Арктическия регион. В него бяха разгледани различните стратегически предизвикателства на региона и бяха предложени конкретни действия в три основни области: защита и опазване на Арктика в сътрудничество с населението на региона; устойчиво използване на ресурсите; засилено арктическо многостранно управление. Последната точка беше включена в резолюцията от миналия октомври.

В своето съобщение Комисията недвусмислено предложи като една от целите на политиката си, Европейският съюз да работи за продължаване на по-нататъшното развитие на система за управлението на Арктика в дух на сътрудничество, която е основана на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), и препоръча по-скоро пълно прилагане на всички съществуващи задължения, отколкото предлагане на нови правни инструменти. Това е един от основните елементи в съобщението.

В заключението от м. декември Съветът недвусмислено приветства съобщението и отчете, че то представлява първият етап на една бъдеща политика на ЕС за Арктика.

Съветът изрази съгласие с Комисията, че Европейският съюз трябва да се стреми към опазването на Арктика в сътрудничество с населението на региона и че трябва да подходи към арктическите предизвикателства по един системен и координиран начин. Той взе предвид, че целите на Европейския съюз биха могли да бъдат изпълнени единствено в тясно сътрудничество с всички арктически държави партньори, територии и общности и също отбеляза междуправителственото сътрудничество в региона.

Съветът приветства също така намерението на Комисията да кандидатства за статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет, където да представлява Европейската общност. Съветът обърна особено внимание на значението на многостранното сътрудничество в съгласие със съответните международни конвенции, като наблегна по-специално на UNCLOS.

В съответствие със съобщението на Комисията той не изрази подкрепа за конкретната идея за международно споразумение.

Въз основа на тази позиция Съветът сега продължава работата по подробностите на предложението за действие, изложено в съобщението на Комисията. Надявам се от казаното от мен днес да става ясно, че Съветът възприема въпроса много сериозно.

Напълно осъзнаваме нарастващото стратегическо значение на Арктическия регион. Съгласни сме, че Европейският съюз следва да разполага с една цялостна и последователна политика. Съветът със сигурност ще продължи да информира Парламента за по-нататъшното развитие и благодари за непрекъсващия ви интерес по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на Парламента за интереса към Арктика и също да заявя колко високо оценяваме вашата резолюция относно управлението на Арктика от миналия октомври. Тя даде политически тласък на работата на Комисията по споменатото вече съобщение „Европейският съюз и Арктическият регион“, което беше прието през м. ноември миналата година.

Защо това е толкова важно обаче? Споделяме загрижеността ви, че Арктическият регион заслужава вниманието на международната общност както никога досега. Научните данни показват, че изменението на климата протича много по-бързо в Арктика, отколкото в останалата част на света. Само през последните шест години дебелината на ледената покривка в близост до Северния полюс е намаляла наполовина и това може да е необратимо. Това е ясен предупредителен знак, който би било безразсъдно да пренебрегнем. Коренното преобразяване на Арктика оказва влияние върху населението на региона, пейзажа и дивата природа както по суша, така и по море.

Ето защо времето да се действа е сега. Затова приехме съобщението, представляващо първата стъпка към политика на ЕС за Арктика, която поставя основите за един по-цялостен подход. Съобщението се спира на три общи цели: защита и опазване на Арктика в тясно сътрудничество с населението на региона; насърчаване на устойчивото използване на ресурсите; и засилено многостранно управление.

Предложенията в съобщението са резултат от много подробен анализ, направен от Комисията. Бяха проведени и консултации с всички заинтересовани страни в Арктика, включително с Европейския съюз и с арктическите държави извън Европейския съюз. Това бе още по-необходимо, защото голяма част от дейностите на Европейския съюз и основните събития на световно равнище, като интегрираната морска политика или изменението на климата, имат последствия за Арктика.

Затова, въз основа на разискванията и с оглед на предложението за резолюция, което беше внесено за разискване днес, нека подчертая, че Арктическият регион се различава от Антарктика по редица основни аспекти. За разлика от Антарктика, който представлява обширен, необитаван континент, заобиколен от океан, Арктика е морско пространство, заобиколено от обитавани територии, които принадлежат на суверенни държави.

Поради тази причина идеята за установяване на обвързващ правен режим, създаден специално за Арктика, за съжаление, е трудно осъществима, защото нито една от петте държави, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан – Дания, Норвегия, Канада, Русия и Съединените американски щати – не подкрепя такъв режим. Затова се боя, че на този етап едно такова предложение би било не само неефективно, но би също така би могло да се окаже пагубно за доверието и ролята на Европейския съюз в цялостното арктическо сътрудничество. Вместо да полага усилия в тази насока, в полза на интересите и целите на Европейския съюз е изграждането на по-силно многостранно сътрудничество и по-добро използване на съществуващите правни инструменти.

Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и други общи конвенции съставят именно такава широка международна правна рамка. UNCLOS предоставя също така основата за решаването на спорове, включително и за определяне на морски граници. Бихме искали да видим тези конвенции приложени изцяло и, това е много важно, приспособени към Арктическите особености. Така например, предлагаме регулаторна рамка за устойчиво управление на рибарството, в случаите, в които други инструменти не обхващат определени райони и видове.

Второ, ние ще работим в тясно сътрудничество с Международната морска организация за разработването и прилагането на стриктни международни стандарти за по-безопасно арктическо корабоплаване с оглед на безопасността на хората и устойчивостта на околната среда. Това означава или разширяване на съществуващото законодателство, или приемане на ново законодателство.

Трето, ще защитаваме международно признатите принципи на свободно корабоплаване и правото на свободно преминаване. Крайбрежните държави следва да избягват приемането на дискриминационни мерки по отношение на правилата за корабоплаване. Всички мерки трябва да бъдат прилагани в пълно съответствие с международното морско право.

Четвърто, не е реалистично да се предлага международен мораториум върху добива на природни ресурси в Арктика. По-голямата част от определените резерви на минерали, нефт и природен газ са или на суверенната територия на арктическите държави, или в техните изключителни икономически зони, а някои от тях имат трайни планове за по-нататъшни дейности по проучване. Ние обаче настояваме добивът и използването на арктически ресурси да спазват възможно най-високите стандарти за устойчивост и опазване на околната среда.

Споделяме загрижеността на Парламента относно неотложната нужда от действие в региона, а нашето съобщение очертава набор от последователни и конкретни предложения. Въз основа на това се надяваме на трайно сътрудничество с вас при разработването на политика на ЕС за Арктика.

Нека никога не забравяме нашата обща цел и нека работим заедно с арктическите държави и международната общност, за да намерим възможно най-добрия и ефективен начин да защитим и опазим Арктика за бъдещите поколения.

 
  
MPphoto
 

  Anders Wijkman, от името на групата PPE-DE. (EN) Г-жо председател, участвах в редица срещи в Арктическия регион, основна тема на които беше предимно изменението на климата.

Първият ден от такива срещи обикновено е посветен на сериозните последствия от глобалното затопляне за региона, неговата дива природа, препитанието на местното население и т.н. Вторият ден много често е посветен на възможностите за експлоатация на геоложки ресурси, което е един вид противоречие. Смятам, че бързата експлоатация на геоложки ресурси несъмнено е свързана с много сериозни рискове.

Съгласен съм, че не може да се прави сравнение между Арктика и Антарктика – тук споделям мнението на члена на Комисията. В същото време, тъй като не разполагаме с точна рамка за устойчива околна среда за дейностите, които биват проучвани от държавите в региона, смятам, че резолюцията изпраща особено важен сигнал, а именно да бъдат внимателни. Според мен фактът, че всички политически групи я подкрепят, е от голямо значение.

Изброяваме три алтернативи за бъдещето: първо, международно споразумение, което, разбира се, да включва специални разпоредби за региона в сравнение с Антарктика; второ, мораториум, в очакване на нови научни изследвания и по-добро разбиране на региона и неговата уязвимост и чувствителност, но и в очакване на резултатите относно редица алтернативни енергийни източници, които се разработват много прогресивно. Може би в бъдеще няма изобщо да се нуждаем от тези изкопаеми резерви.

Затова смятам, че дори и колегите в Парламента да не са на едно мнение относно очертанията на най-отговорния път напред, то според мен е от особено значение, че всички подкрепяме резолюцията. Бих искал да подчертая, че желаем нещо повече от засилено многостранно сътрудничество и диалог; желанието ни е да гарантираме безопасността и сигурността на околната среда и начините за препитание на населението.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н COCILOVO
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Véronique De Keyser, от името на групата PSE.(FR) Г-н председател, искам да ви припомня случващото се в Арктика, така че всеки да е наясно какво зависи от разискването. На Северния полюс глобалното затопляне изостря апетитите за контрол над природните богатства на района. Както вече бе казано, топенето на леда ще улесни експлоатацията на огромните запаси от нефт и природен газ и ще открие плавателен път между Изтока и Запада, който ще спести на товарните кораби хиляди километри, но, за съжаление, ще е пагубно за околната среда.

Претенциите за суверенитет над района от петте граничещи държави – Канада, Дания, Русия, Съединените американски щати и Норвегия – са причина за явни напрежения. Канадският министър на външните работи обяви тази седмица, че суверенитетът на Канада над арктическите земи и води е дългогодишен, установен и основаващ се на историческо право на собственост. Той заяви, че канадското правителство ще се ангажира с по-голям политически мониторинг и по-голямо военно присъствие в канадските арктически води.

Тези думи повтарят съобщението на Кремъл, който възнамерява да разгърне военни сили в Арктика, за да защити интересите си. Досега регулацията на тази стратегическа област бе част от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана от 150 държави на 10 декември 1982 г. Според нея държавите, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан, упражняват контрол над област, която се простира на 200 мили от техните брегове, и имат икономически права над ресурсите на морското дъно, но тази област може да бъде разширена, ако държавите могат да докажат, че континенталните шелфове продължават отвъд тези 200 мили. Срокът да подадат такова искане до Организацията на обединените нации е май 2009 г. – а това е много скоро.

Русия поде инициативата през 2001 г. – оттук и настоящото безпокойство. Що се отнася до моята група и г-н Rocard, който инициира разискването в групата на социалистите в Европейския парламент и който наскоро беше назначен за посланик за Арктика, като се има предвид въпросите за енергетиката, околната среда и военната сигурност, Конвенцията по морско право не е достатъчна за Арктика. Северният полюс принадлежи на света и трябва да бъде защитен от харта със задължителен характер, в която Европейският съюз трябва да играе водеща роля. Искаме Северен полюс, който е незамърсен и най-вече без военно присъствие.

 
  
MPphoto
 

  Diana Wallis, от името на групата ALDE. (EN) Г-н председател, разискването несъмнено е продължение на нашата резолюция относно управлението на Арктика от миналия октомври. Нашата група няма нищо против да подкрепи искането за арктическо споразумение, но по-скоро с оглед търсене на нов режим на управление. Споразумението вероятно има по-скоро символичен характер, но това, за което настояваме, е съвместната работа – и уважение – с арктическите държави и най-вече с местното население. Както вече бе казано, хората са тези, които правят арктическия регион различен от антарктическия.

Международните структури са налице – правилникът на Международната морска организация (ММО), международното морско право – но съществува необходимост от нещо по-специфично и приспособено. Трябва да се възползваме от направеното от Арктическия съвет. Г-жо член на Комисията, трябва да се включите в него възможно най-скоро и трябва да помогнете за изграждането на политическия му капацитет. На всяка цена трябва да избегнем оттегляне към старомодните териториални претенции, суверенитет и междуправителствено управление. Необходим е нов стил на управление за тази деликатна област от планетата ни, към която всеки гражданин на света има интерес.

Също така трябва да докажем, че сме способни да се включим в управлението на Арктика, а историята ни като европейци не говори добре за нас. Нашите моряци и търговци опустошиха околната среда в Арктика през XVII и XVIII век с така нареченото „плячкосване на Шпицберген“. Точно нашите промишлени емисии доведоха до сериозно изменение на климата в региона, а сега заплашваме да наложим нашите ценности и традиции върху народите на Арктика в този деликатен момент. Трябва да се вслушаме в народите на Арктика и да работим съвместно, защото, честно казано, те са опазвали природата си по-добре от нас. Затова групата ни няма да подкрепи 50-годишния мораториум.

 
  
MPphoto
 

  Godfrey Bloom, от името на групата IND/DEM. (EN) Г-н председател, живея на един красив остров – наистина прекрасен – който през последните 15 години беше систематично разрушаван от Европейския съюз. Бях свидетел на това как заради директивата на Европейския съюз относно депонирането на отпадъци земите бяха изпълнени с промишлени отпадъци – наречени абсурдно „компост“. Бях свидетел как стотици хиляди риби бяха изхвърлени в Северно море. В близост до моето село бях свидетел на това как някога чудесни ниви с пшеница и ечемик и пасища за добитък бяха превърнати в неща като мискантус и други биогорива, разрушавайки околната среда и вдигайки цената на храните.

Европейският съюз иска да постигнем целите си за възобновяема енергия. Тридесет и пет хиляди вятърни турбини – най-голямото оскверняване на красивия ми остров от индустриалната революция насам. А сега търсите опрощение за една от последните недокоснати от човека области в света, Арктика. Е, г-н председател, колеги, нека ви кажа, че съм съгласен с г-жа Wallis. Репутацията ви в това отношение е ужасяваща и отговорът трябва да е: за Бога, не се месете, където не ви е работа.

 
  
MPphoto
 

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, да, членът на Комисията е прав. Арктика се различава от Антарктика по много неща, като само преди няколко месеца, на 8 октомври 2008 г., говорих в Парламента по този въпрос.

Както казах тогава, Арктика играе все по-голяма геостратегическа роля в света, а през последните десет години в региона възникнаха няколко големи проблеми. Сега сме изправени пред отварянето на досега затворени морски пътища, които са пряк резултат от изменението на климата. Това не е изненадващо, защото Арктика се затопля с много по-голяма скорост – увеличение от два градуса през последните сто години в сравнение със средно увеличение от едва 0,6 градуса в останалата част от света.

Тази особено уязвима екосистема попада под ударите на държави, жадни за природни ресурси, които искат да експлоатират потенциала й, без да зачитат нейната основна роля като стабилизираща сила в световния климат.

Съгласен съм с мнението на г-жа Wallis, че призивът за 50-годишен мораториум върху използването на тези ресурси не е нито практичен, нито разумен, но аз считам, че един ограничен мораториум върху нови добивни дейности – в очакване на нови научни изследвания – е нещо, с което всички цивилизовани страни вероятно могат да се съгласят.

Също така сред държавите-членки на Европейския съюз се включват цели три арктически държави, наред с две други страни съседки от Европейското икономическо пространство (ЕИП), което се равнява на повече от половината членове на Арктическия съвет. Това е достатъчна причина да се наложим, в най-добрия смисъл на думата, на световната сцена по този въпрос.

Арктика е от съществено значение за световния климат и това е достатъчна причина да бъдем част от един нов стил на управление на тази красива земя и – както казаха преди мен – на един от последните райони с девствена природа в света.

 
  
MPphoto
 

  Martí Grau i Segú (PSE). (ES) Арктическият регион е сред най-уязвимите на планетата. Последиците от неограничената експлоатация на природните му ресурси биха били катастрофални не само за районите в съседство и местното население, но и за целия свят.

Топенето на големи площи превърна рисковете в реалност и създаде необходимост от нови глобални регулации за опазване на Арктика, подобни на съществуващите за Антарктика, като в същото време се отчитат разликите, които вече бяха очертани в разискването.

Нуждаем се от международно споразумение между всички засегнати страни, което без съмнение включва Европейския съюз, с цел да опазим уникалната арктическа околна среда, да гарантираме пълната устойчивост на всякакъв вид човешка дейност и да въведем многостранна регулация на корабоплаването по нови морски пътища, когато такива станат достъпни.

От създаването си Арктическият съвет е модел на сътрудничество при управлението на споделени проблеми. В тези трудни и несигурни времена ние трябва да доведем този дух и разбиране на още по-високо ниво, за да избегнем държавите в съседство или други международни играчи да влязат в геостратегически спорове и да забравят общата ни цел: опазването на едно изумително споделено наследство.

 
  
MPphoto
 

  Laima Andrikienė (PPE-DE). (EN) Г-н председател, днес разискваме опазването на Арктика, което е една особено актуална тема и то не само в Европейския съюз.

Първо, понеже се смята, че арктическият регион съдържа огромни енергийни ресурси – поне 20 % от неоткритите, технически достъпни запаси в света – изкушението да използваме тези ресурси е непреодолимо. Второ, арктическата природа е изключително деликатна. Цялата международна общност ще бъде засегната от голяма част от промените, които вече се случват. Трето, регионът е застрашен от териториални конфликти. Рискуваме да станем причина за започването на сериозни конфликти между държавите, които искат да защитят – включително чрез военни начини – считаните от страните в региона за техни национални интереси.

Време е Европейският парламент да излезе с ясна позиция, защото досега не взе почти никакво участие в разискването с изключение на резолюцията ни, приета през октомври миналата година, която призова за международно споразумение за опазването на Арктика. Важно е да се спомене, че държавите-членки на Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство съставляват над 50 % от членовете на Арктическия съвет. Също както е за Съединените американски щати, така Арктика трябва да е стратегически приоритет на Европейския съюз.

Напълно подкрепям проектопредложението ни, според което Комисията и Съветът трябва да работят за установяване на мораториум върху експлоатацията на геоложки ресурси в Арктика за период от 50 години в очакване на нови научни изследвания. Ние, Европейският парламент, трябва да призовем Комисията да започне преговори с руските органи относно редица важни въпроси, които са изброени в проекта за резолюция. Време е да включим Арктика в дневния ред на предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Русия.

 
  
MPphoto
 

  Christian Rovsing (PPE-DE). (DA) Г-н председател, Гренландия е част от Кралство Дания със значителна отговорност съобразно нейното самоуправление. Арктика не е необитаем регион. Той не е нерегулирано пространство суша като Антарктика. Напротив, пространствата суша са част от арктическите държави и четири милиона души вече живеят там, като една трета от тях са от местното население. Тези хора и техните държави напълно обосновано имат правото да експлоатират ресурсите и възможностите, намиращи се в района. Единствено морето в центъра има международен статус и в това отношение Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) формира съответната законова основа. Този подход бе потвърден и от държавите, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан, в декларацията от Илулисат от 2008 г. Освен UNCLOS съществуват и редица други международни и регионални инструменти, които могат да бъдат приложени. Едва ли има нужда от повече управление. Налице е единствено необходимост да се приспособят вече съществуващите инструменти. Дания внесе предложение пред Арктическия съвет да разгледа съществуващите споразумения с оглед те да бъдат актуализирани. Това трябва и ще стане в сътрудничество с арктическите държави и местното население.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (PPE-DE). (EN) Г-н председател, антарктическият договор служи за ярък глобален пример, че териториалните претенции на крайбрежните държави могат да бъдат оставени настрана в интерес на мирно сътрудничество и научни изследвания. Докато светът е изправен пред проблема на глобалното затопляне и последствията от това – топенето на полярния лед и покачването на морското равнище – както и пред отварянето на замръзналите арктически морски пътища за корабоплаване, от съществено значение е да се намери аналогично споразумение за замръзналите – или по-скоро разтапящите се – северни части на Арктика. Боричканията за претенции за суверенитет и арктически минерални ресурси, като мелодраматичното поставяне на руския флаг на морското дъно, трябва да бъдат отхвърлени.

Европейският съюз трябва да се опита да убеди петте арктически крайбрежни държави – Съединените американски щати, Канада, Русия, Норвегия и Дания – в правотата на един такъв подход.

 
  
MPphoto
 

  Johannes Lebech (ALDE). (DA) Г-н председател, като датчанин, участвал при внасянето на това предложение за резолюция, заедно с г-жа Wallis, в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, не бих казал, че съм особено популярен. Считам обаче, че основният подход, възприет от резолюцията, е правилен. Добре е, че Европейският съюз е спрял вниманието си върху арктическия регион. Добре е също за малките държави Дания и Норвегия, че Европейският съюз е намесен в този проблем, за да не сме единствените, които трябва да си играем с големите момчета в района – Съединените американски щати и Русия.

Искам да кажа обаче, че не можах да гласувам в подкрепа на мораториума, който бе включен в резолюцията. Първо, той е напълно нереалистичен. Русия и Съединените американски щати няма да го приемат при никакви обстоятелства. Също така считам, че е необходимо, както каза г-н Rovsing, да вземем предвид населението, живеещо в региона, понеже жителите на Гренландия естествено очакват и имат правото да могат да използват природните ресурси на тяхна територия така, както прави всяка друга държава на своя територия.

 
  
MPphoto
 

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE).(FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, искам просто да ви припомня, че точно белите мечки върху ледени блокове ни показаха доколко химическото замърсяване влияе на целия свят. ДДТ бе намерен в техните мазнини, а както всички знаем, това вещество не се използва на ледените блокове.

Във всеки случай, искам да благодаря на Комисията за предложението, което направи след разискването, провело се в Парламента, защото във връзка с изменението на климата налице е нужда от спешни мерки за опазване на единствения район, който е защитен от хищническата дейност на човека. Не трябва да го забравяме.

Разбира се, съществува и политически натиск – и тук продължавам мисълта на г-жа De Keyser – защото в крайна сметка сме принудени да направим нещо за Арктика. Наистина някои от собствениците на част от този континент имат своите планове за него. Много добре знаем, че Русия, за която говорехме наскоро, иска да установи границите си отвъд морските си площи и да ги разшири над континенталния шелф. Затова и за нас този въпрос е неотложен, защото Русия желае да постави флага си там и да установи военно присъствие, подобно на Канада.

Това, което липсва в предложението Ви, е вероятно поисканото от нас за последен път, т.е. международно споразумение за опазването на Арктика, което ще ни позволи да гарантираме опазването му веднъж завинаги.

 
  
MPphoto
 

  Alojz Peterle (PPE-DE). (SL) В Арктика сме свидетели както на природни, така и на човешки кризи. Усилията ни трябва да бъдат насочени към гарантиране, че те няма да бъдат последвани от политическа криза или друг вид криза. Призивът за отговорен подход към Арктика е зов за помощ и въпрос на глобално управление. Приветствам най-вече всяко усилие, което зачита местното население от региона.

 
  
MPphoto
 

  Paul Rübig (PPE-DE).(DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, най-напред искам да благодаря на г-жа Фереро-Валднер, която си сътрудничи тясно с Европейския парламент и е със сигурност най-работливият член на Комисията в тази област: наистина оценявам този факт. Тя присъстваше и на нашата среща с Европейското икономическо пространство миналата седмица: в крайна сметка, Северното измерение е от особена важност тук, а Diana Wallis също неколкократно заяви, че Европа носи особена отговорност в това отношение.

Считам, че особено при една финансова и енергийна криза е наше задължение да разгледаме тази област по-внимателно и да отговорим на желанията и нуждите на населението в това отношение, защото в края на краищата човекът и природата не са противоположности, а трябва да се допълват взаимно. От тази гледна точка считам, че можем да очертаем някои задоволителни успехи най-вече в енергийната политика и може би ще успеем да засилим сътрудничеството в тази сфера.

 
  
MPphoto
 

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. (EN) Г-н председател, приветствам това навременно разискване. В резултат от търсенето на природни ресурси и изменението на климата арктическият регион е на ръба на необратима промяна. Последствията от това ще бъдат не само за самия регион, но, както мнозина от вас осъзнаха днес, и за целия Европейския съюз. На фона на този развой на нещата е важно Европейският съюз да подходи към Арктика по един изчерпателен и стратегически начин, като разгледа редица проблеми, свързани с околната среда, транспорта, биологичното разнообразие, изменението на климата, морските въпроси, енергетиката и научноизследователската дейност, както и опазването на средствата за препитание на местното население.

Считам, че Съветът вече гледа на проблема много сериозно и недвусмислено подкрепя предложенията, описани в съобщението на Комисията. Това трябва да представлява основата на една политика за Арктика, която трябва да бъде изготвена по един изчерпателен начин. Онези, които говорят за ново споразумение, трябва да знаят, че сега Съветът не е излязъл със становище, защото в момента разглежда предложенията на Комисията. Бих искал да припомня заключенията на Съвета от декември. В заключението заявихме, че целите на Европейския съюз могат да бъдат постигнати единствено в тясно сътрудничество с арктическите държави и че Европейският съюз трябва да наложи участието си съобразно настоящите международни конвенции.

Както споменах по-рано, предложенията на Комисията се разглеждат по-подробно в момента. Смятам, че те ще улеснят сключването на споразумение като един всеобхватен отговор на различните предизвикателства, пред които сме изправени в арктическия регион. Приветствам интереса на Парламента и съм готов да се върна и да докладвам, след като Съветът излезе със становище.

 
  
MPphoto
 

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както подчертах в началото на това важно разискване, Европейският съюз трябва да играе все по-голяма роля в опазването на околната среда в Арктика, в насърчаването на устойчиво използване на природните ресурси и в подобряването на многостранното управление на този регион. Ние сме поели ангажимент за опазването на Арктика и в същото време целта ни е да дадем своя принос към една система на сътрудничество, която ще гарантира устойчивост, както и свободен и справедлив достъп. Както вече заявих, за да успеем в тези важни начинания, ние трябва да си сътрудничим тясно с всички арктически държави и основни играчи в Арктика.

В тази връзка Комисията предлага да насърчи пълното изпълнение и доразвиване на съществуващите задължения вместо предлагането на нови законови инструменти, които имат за цел да подобрят сигурността и стабилността. Стриктно управление на околната среда и устойчиво използване на ресурси, както и свободен и справедлив достъп. В същото време Европейският съюз вече подчерта, че що се отнася до областите отвъд националната юрисдикция, разпоредбите за опазване на околната среда съгласно конвенцията са твърде общи и ние ще продължим да работим в рамките на Организацията на обединените нации за по-нататъшно развитие на някои от рамките, като ги приспособим към новите условия или особености на Арктика. Така например едно ново споразумение за изпълнение на UNCLOS относно въпроса за морското биологично разнообразие отвъд областите на национална юрисдикция може да вземе предвид Арктика, а ние предадохме кандидатурата си на норвежкия председател на Арктическия съвет. Приемането на кандидатурата на Комисията изисква единодушно одобрение от всички членове на Арктическия съвет. Това решение, което се очаква да бъде обявено на 29 април – т.е. много скоро – може да бъде повлияно отрицателно от една инициатива, която предлага арктическо споразумение, и затова трябва да бъдем внимателни в това отношение.

Накрая, нека спомена, че арктическите крайбрежни държави недвусмислено предпочитат за основа UNCLOS. Европейският съюз трябва да вземе това предвид, когато искаме да развием още по-тясно сътрудничество заради Арктика, местното население и дивата природа. В този контекст не трябва да отслабваме съществуващите рамки за сътрудничество, понеже това няма да послужи на нашите цели и интереси, а и няма да отговаря на духа на собствения ви проект за резолюция.

В заключение, считам, че условията все още не са подходящи за сключването на международно споразумение за Арктика и че вместо това трябва да съсредоточим усилията си за гарантиране на ефективното прилагане на съществуващите законови рамки, като по този начин запълним евентуалните пропуски и приспособим законовите мерки към особеностите на Арктика. Това изглежда осъществимо в по-голяма степен.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции(1)в съответствие с член 103, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 2 април 2009 г.

 
  

(1) Вж. протокола.

Правна информация - Политика за поверителност