Пълен протокол на разискванията

Сряда, 1 април 2009 г. - Брюксел

17. Потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, Европейската комисия бе покрусена от вестта за потъналите в неделя вечер кораби с емигранти в Средиземно море, пътуващи за Европа, край бреговете на Либия. Според някои източници на борда е имало 257 души, мнозинството от които са в неизвестност.

Комисията изразява своето съчувствие към жертвите на злополуката и гнева си във връзка с тази трагедия. Тя несъмнено е причинена от много фактори, но главната отговорност е на престъпните организации, които ръководят смъртоносния, незаконен трафик от бреговете на Либия и които забогатяват с цената на човешкото нещастие. Комисията счита, че е недопустимо това явление, което става все по-интензивно с годините, да продължава да расте. Приканваме всички заинтересовани страни да мобилизират усилията си, за да сложим край.

Либия има важна роля в това отношение. Тя трябва да се ангажира по-решително и по-ефективно с борбата с трафикантите, действащи на нейна територия, предотвратяване на незаконното отпътуване от бреговете й, търсене и спасяване на бедстващи кораби във водите под неин контрол, предоставяне на международна защита на емигрантите при поискване в съответствие със задълженията й според подписаната от нея конвенция на Организацията за африканско единство (OAU) от 1969 г. за защита на бежанците.

През последните няколко години Европейската комисия приканва неколкократно либийските органи да поемат своите отговорности и да въведат ефективни мерки в сътрудничество с Европейския съюз и неговите държави-членки. Трябва да кажа, че предложихме да увеличим финансовата помощ за Либия и е очевидно, че либийските органи трябва да използват тази помощ за засилване на борбата срещу трафика на емигранти и други лица на тяхна територия и за засилване на контрола по южната им граница. Те трябва също така да разработят система за приемане на емигранти, която е в съответствие с международното право.

Вярно е, че Европейският съюз е готов да сътрудничи и да спомогне за залавянето и, ако е необходимо, за спасяването на кораби в Средиземно море. Стартирането през следващите няколко месеца на Nautilus и Hermes – двете военноморски операции, организирани и финансирани от Фронтекс, европейската агенция за външните граници – ще струва около 24 млн. EUR. Комисията приканва всички държави-членки на Европейския съюз да си сътрудничат при изпълнението на двете дейности. Държавите-членки също трябва да покажат на практика солидарност с Италия и Малта, които са изложени на потока от емигранти от Либия. Освен това Либия трябва да поеме своите отговорности по отношение на обратното приемане на незаконните емигранти, пресекли нейната територия.

Забелязахме, че италианските органи смятат, че ще бъде възможно от 15 май да започнат съвместни патрули с либийския флот в либийски териториални води с цел залавяне или спасяване на незаконни кораби. Ние приветстваме подкрепата, оказана от италианските органи, за развитието на либийските морски възможности за тази цел.

И все пак, в допълнение към тези спешни мерки Комисията смята, че трябва да се отдаде приоритет на човешкото измерение на тези проблеми. Емигрантите, които поверяват живота си на безскрупулните трафиканти, са в повечето случаи хора, бягащи от войни или преследване. Надяваме се, че събитията от последните дни ще дадат ясна представа на всички държави-членки колко сериозен е проблемът и че заедно с държавите-членки и подкрепата на Европейския парламент ще можем да подготвим Стокхолмска програма, която да посвети голяма част от своите приоритети на световния подход спрямо миграцията. Световният подход е необходим за изготвяне на дългосрочна стратегия за управление на миграционните потоци, което да следи по-стриктно обстоятелствата и изискванията на страните на произход.

В допълнение, стратегията трябва да ни позволи да задълбочим диалога с африканските партньори, особено в рамките на „Процеса от Рабат“, в рамките на отношенията между Европейския съюз и Африканския съюз. Заедно ние трябва да намерим общ отговор на това предизвикателство и да използваме възможностите на законната миграция, които могат да са от полза както за Европа, така и за страните на произход. Стратегията трябва също така да мобилизира допълнителни ресурси чрез укрепване на сътрудничеството със страните на произход и транзит с цел да засили способността им за справяне с организациите за трафик на хора и с емигрантите по достоен начин, при който техните права се спазват.

Накрая, стратегията трябва да ни позволи да управляваме и организираме по-ефективно пристигането на законни лица, търсещи убежище, на територията на държавите-членки чрез по-нататъшно интегриране на развитието на капацитета за закрила на бежанците в сътрудничество с трети страни.

Г-жо председател, уважаеми колеги, преди две седмици посетих остров Лампедуза и Малта. Трябва да кажа, че имах възможността да видя и чуя лично трагедията на хората, които са насърчавани от безскрупулни контрабандисти да рискуват живота си, като пресичат морските зони. Смятам, че мога да заявя: ние трябва, в светлината на скорошния инцидент, да вземем тези проблеми много насериозно и да накараме всяка една от нашите държави-членки да осъзнае сериозността и зачестяването на тези явления, които излагат на риск живота на хора при ужасяващи условия.

Ето защо бих искал да благодаря на Европейския парламент, че поиска това изявление на Комисията. Направих най-доброто, което позволяват информацията и убежденията ми, и още веднъж повтарям пред Парламента личния си ангажимент да не се допусне повторение на подобни трагедии в следващите месеци.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-жо председател, днес всички ние изпитваме мъка и скръб заради смъртта на толкова много имигранти, изпълнени с надежда, отчаяни, а вероятно и излъгани. Те са невинни жертви на ситуация, която не са избрали, на обстоятелства, които им бяха наложени. Познавам проблема добре. Средиземно море и атлантическото крайбрежие на Канарските острови се превърнаха в пътища към несъществуващ „Ел Дорадо“ за много хора, които нямат нищо, изправени пред рискове при преминаването и отчаяние и санкции при пристигането.

Европейският съюз и държавите-членки трябва да бъдат по-отговорни за избягване на подобни трагедии. Правим много, но не постигаме нищо. Резултатите са изключително тежки, както видяхме по бреговете на Либия, и трябва да ни накарат да се замислим за ограничената ефективност на политиките ни.

Няма вълшебни рецепти за намиране на напълно ефективни решения за подобни трагедии, но има устойчиви и решителни политики. Трябва да насърчаваме твърда политика на сътрудничество със страните на произход и транзит; сътрудничеството и съдействието трябва да бъдат двете страни на една и съща монета. Необходимо е да организираме и популяризираме по-добре ползите от законната имиграция по координиран начин, дори по време на криза. Трябва да си сътрудничим и да си съдействаме със страните на произход и транзит по отношение на контрола на границите им на базата на подробни споразумения. Освен това трябва да издирваме трафикантите чрез разузнаване и специализирани сили и в същото време да направим наказателните закони в приемните страни по-строги. Необходими са повече средства за Фонда за външните граници; 1 820 млн. EUR за период от седем години са явно недостатъчни, както и да го погледнем.

Нужно е още да засилим успешно дейността на Фронтекс (Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на ЕС) и да се уверим, че списъкът с умения и знания – централният регистър на наличните технически средства (CRATE) – не е само декларация за намерения, а ефективен инструмент за координиран контрол и наблюдение на критичните точки, в които се извършват нелегални дейности.

Г-н член на Комисията, Nautilus, Hermes и 24 млн. EUR означават по-голяма ангажираност и повече технически средства. Трябва да престанем да казваме какво трябва да направим, а да поемем голямата отговорност – със или без световно споразумение.

  Pasqualina Napoletano, от името на групата PSE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, става дума за загуба на повече 500 човешки живота – най-голямата трагедия по море от Втората световна война насам. Цифрите са шокиращи, а Европа и европейските правителства изглеждат объркани. Някои страни, включително Италия, смятаха, че са се защитили, като подписаха двустранни споразумения, например неотдавнашния договор с Либия – но не е така. Въпросното споразумение съчетава много различни въпроси, като например признаването на престъпленията, извършени по време на колониалната епоха, с обещания за инвестиции в замяна на определени ангажименти за контрол на миграцията. Днес изглежда, че именно миражът за италианските инвестиции в Либия привлича хиляди млади хора от Западна Африка. Не е трудно да се предвиди, че ако обещаните 5 млрд. USD не пристигнат, то тогава хората ще го направят.

Какво можем да кажем тогава за френските интереси в Нигер, свързани с натрупването на запаси от уран, което подклажда война сред туарегите и по този начин облагодетелства трафикантите на хора? Нещо повече, всичко се случва посред бял ден, документирано от журналисти.

Това означава, че определени европейски правителства си играят с огъня. Ако всичко това не се промени, и то бързо, ако Европа не реши да реагира с положителни политики в съответствие с нашите ценности, няма да бъде достатъчно да заглушаваме новините, както правим сега. Средиземно море се превръща в масов гроб, съвсем различно от риторичните фигури, с които е описвано. Трябва да помним обаче, че това море е свързано със съдбата на самата Европа.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Gérard Deprez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, от името на моята група искам също да отдам почит на скорошните жертви на бедността, престъпната експлоатация и цинизма на държавата. Но съчувствието не е достатъчно. Трябва да видим нещата такива, каквито са в действителност.

Реалността, г-н председател, е, че истинските южни граници на Европейския съюз вече не са изцяло в Европа, а в Африка. След като корабите напуснат африканските брегове, злочестите пасажери вече нямат избор, смея да кажа, между смъртта, ако условията са неблагоприятни, или статута на нелегални имигранти, с бедността, която идва с него, ако случайно те все пак достигнат европейските брегове, преди, в болшинството от случаите, да бъдат депортирани.

Тези повтарящи се трагедии няма да спрат, докато Европейският съюз няма силата и волята да договори реални споразумения за партньорство със страните на произход и транзит, които включват най-малко три елемента: надежден граничен контрол, но също, и преди всичко, точка относно законната имиграция и същественото съвместно развитие. Без тези споразумения, г-н председател, морските гробища ще продължат да се пълнят още дълго време, независимо от нашето неубедително и безпомощно състрадание.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, кои бяха те? Колко бяха? От къде идваха? Имаше ли деца, жени, бежанци? Възпрепятства ли бреговата охрана плаването на корабите? Рибари ли пресякоха пътя им? Толкова много въпроси без отговор. Човешкото измерение на трагедията не е известно, но стотици загинаха, присъединявайки се към хилядите емигранти, които са се удавили в Средиземно море.

Нека спазим благоприличие, както правим тази вечер, и да не обвиняваме времето. Стотици емигранти са поели по пътя към изгнание в нечовешки и изключително опасни условия. Защо? Защото бягат от опустошени региони, защото по-малко опасните пътища са затворени за тях и защото не са се отказали от надеждата си за живот.

Да, наистина антиимиграционните механизми насърчават емигрантите да тръгват по все по-рискованите пътища, за да избягат от разорението на техните държави – това е причината. Не беше ли именно предстоящото обявяване на съвместни патрули в Италия и Либия това, което ускори отплаването на корабите за Европа през последните седмици?

Да, натрапчивата идея на Европа за укрепване на границите й и решимостта й да съсредоточи вниманието на администрацията си към трети страни, погубващи свободата, са смъртоносни. Прекомерното наблягане на закон и ред, патрули и огради с бодлива тел няма да надделее над желанието им да избягат.

Така че въпросът е следният: Готова ли е Европа да поеме отговорност за последствията от такъв избор? Не, не е, и затова приканвам Комисията и държавите-членки:

– първо, да направят всичко по силите си да намерят и, ако е възможно, да спасят хората, изчезнали в морето, както и да разследват обстоятелствата около потъналия кораб;

– второ, да потвърдят нормите на международното морско право, които ги задължават да предоставят помощ на изпадналите в беда, сега, когато седемте тунизийски рибари са изправени пред съда;

– трето, да прекратят всички преговори по въпросите на миграцията с държави, които не дават никакви гаранции за зачитане на правата на човека;

– четвърто, да зачитат правото на всеки човек да напусне една държава и да поиска международна закрила в друга. Вие сте прав, изчезналите в морето не са незаконни емигранти;

– пето, да сложат край на ограничителната визова политика, която често е произволна и несправедлива;

– и накрая, да разгледат внимателно, от гледна точка на развитието в трети страни, всички политики на Европейския съюз, включително заграбването на минни ресурси, земеделския дъмпинг, споразуменията за свободна търговия, търговията с оръжия и угаждането на автократите.

  Giusto Catania, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, това, което се случи онзи ден, е само най-скорошната от дългата поредица срамни трагедии, придобили огромни размери. Смъртта в морето на емигрантите, опитващи се да достигнат нашите брегове, е без никакво съмнение най-голямото накърняване на живота в цивилизована Европа. Тези трагедии показват ужасното лице на нашата крепост. Може би трябва да започнем да мислим за нашата отговорност за смъртта на мъже и жени, чиято единствена амбиция е била да намерят по-добър живот и да избягат от глада и войната.

Ето защо ние вероятно трябва да анализираме факта, че потъналите кораби в Средиземно море не са аномалия на механизъм, който създава нелегалната имиграция; а по-скоро предвидима последица от имиграционната политика на Европейския съюз и държавите-членки. Масовата смърт в Средиземно море е предизвикана от репресивната философия, от политиката на хората да се връщат обратно в морето, от бодливата тел по нашите брегове, от прохибиционистките практики, прилагани в имиграционната политика на Европейския съюз и неговите държави-членки, включително Италия и Малта. Няма друг начин за влизане в Европа; няма законни канали за достъп до европейския пазар на труда или за признаване на неприкосновеното право на убежище. Надеждата е поверена на бурните вълни на Средиземно море; правата са оставени в ръцете на безскрупулни моряци, които са станали единственото средство, или поне най-лесно достъпното средство за влизане в Европейския съюз. Това е истинската причина за смъртта край бреговете на Либия от преди няколко дни. Това е причината през последните 20 години десетки хиляди емигранти да намерят смъртта си в опит да достигнат Европа – незнайни, безименни мъже и жени, станали храна за рибите.

Поисках председателя Pöttering да открие днешната сесия с едноминутно мълчание, за да почетем жертвите. Благодаря му, че удовлетвори искането ми. Смятам, че бяхме длъжни да го направим, но е ясно, че това не е достатъчно. То показва нашето възмущение, но трябва да опитаме да изработим конкретна политика, която да не допусне никога повече да има смърт в Средиземно море.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, ще бъда кратък. Важното е да предприемем действия и аз ще повторя думите на г-н Deprez. Трябва да задвижим световния подход към споразумения за партньорство, тъй като няма да успеем да решим проблемите едностранно. С готовност признавам, че, както посочихте, като европейци ние имаме отговорности. Също така по въпроса за законната миграция трябва да покажем, че сме достъпни. Необходимо е и да изпълним задължението си да приемем лицата, бягащи от преследване и война.

И все пак, след като посочих това, позволете ми да кажа и да напомня на Парламента съвсем честно, че отговорност носят също така и някои трети страни, с които преговарянето е трудно. Това означава ли, че трябва да се откажем да преговаряме? В никакъв случай. Например нужно е най-сетне да се убедим, че Либия има система за предоставяне на убежище. Трябва да се убедим, че Либия може да ни помогне да спрем голям брой от трафикантите, които принуждават бедните хора да поемат ненужни рискове. Лично съм чувал малтийските органи да заявяват, че Либия е позволила на много кораби да отплават в ужасно състояние и съответно малтийските военноморски сили са били принудени да излязат, открият и спасят бедните хора, експлоатирани от трафикантите. Така че ние трябва да поемем отговорност, но в същото време трябва да покажем твърдост при преговорите ни с държавите, които не изпълняват международните си задължения.

Смятам, че това е достатъчно да ни накара да заработим заедно с цел да предотвратим повтарянето на подобни трагични инциденти.

  Председател. – Разискването приключи.