Пълен протокол на разискванията

Сряда, 1 април 2009 г. - Брюксел

22. Прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0186/2009) на г-жа Vălean – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на ЕС и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (2008/2184(INI)).

  Adina-Ioana Vălean, докладчик. – (EN) Г-н председател, измежду всички основни права на гражданите на ЕС онова, което най-много помага за нашето обединяване, е правото на свобода на движение в Европейския съюз.

Това право, осигурено от Договорите, е изпълнено с Директива 2004/38/ЕО, която определя условията и ограниченията за граждани на ЕС и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС.

Към 1 януари 2006 г. над 8 милиона граждани на ЕС са упражнили това право да пребивават в друга държава-членка, а милиони повече са го упражнили, за да пътуват из ЕС.

Като докладчик на Европейския парламент за оценката на тази директива трябва да кажа, че конкретното прилагане на правото на свобода на движение за нашите граждани сериозно се застрашава от държави-членки, издигащи прегради в нарушение на Договорите и на директивата.

На първо място, транспонирането от държавите-членки можем да определим в най-добрия случай като незадоволително. Комисията, също както и две отделни проучвания, възложени от Парламента, изтъкват редица проблеми, някои от които нарушават основното право на гражданите на ЕС. Тези проблеми са ясно показани в моя доклад.

Съществуват множество неоправдани административни усложнения, по-специално по отношение на членове на семейството от трети държави, измежду които са: изисквания за влизане и дълги процедурни срокове; непризнаване на правата на свободно движение за някои регистрирани партньори, включително такива от същия пол; изключения от публичната политика поради икономически или свързани със сигурността основания, които пренебрегват принципа на пропорционалност и водят до злоупотреби с решения за експулсиране; а също така дискриминация срещу някои граждани и етнически общности във връзка с правата, които те би трябвало да получават съгласно директивата.

На второ място, за онези, които искат да се съсредоточат само върху злоупотреби и неправилни употреби на това право: аз съм съгласна, че това са важни въпроси, но ще кажа, че член 35 от директивата вече дава възможност на държавите-членки да се борят с подобни злоупотреби като уредени бракове или измами – член 35 просто трябва да бъде прилаган.

Искам също така да посоча, че имах конструктивно сътрудничество с националните парламенти, Комисията и докладчика на комисията по правни въпроси г-жа Frassoni, като всички те споделят моята загриженост във връзка с посочените по-горе проблеми при транспонирането и необходимостта всички страни да допринесат за незабавното им разрешаване.

В моя доклад също така се призовава към редица мерки, насочени към намиране на решения. Една от най-важните и незабавни стъпки, които трябва да се предприемат, е издаването от Комисията на всеобхватни насоки за транспониране. Тези насоки ще осигуряват яснота при тълкуването на понятия като „достатъчни средства“ и „обществена сигурност“. След като това бъде осъществено, задача на държавите-членки ще бъде да изпълнят тези насоки – за предпочитане до края на 2009 г.

Дискриминационните преходни споразумения, които ограничават движението на работници от държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г., трябва най-накрая да бъдат отменени или ревизирани.

Необходимо е да се отпусне по-значително финансиране за подпомагане на интеграционните мерки за граждани на ЕС, пребиваващи в други държави-членки, и в крайна сметка Комисията трябва без колебание да започва производства за нарушение срещу държавите-членки, които не спазват директивата.

Необходимо е да признаем, че държавите-членки трябва най-накрая да прилагат и транспонират правилно директивата, така че този и други проблеми да бъдат експедитивно решавани. Те не бива да се опитват да избягат от своите задължения за осигуряване на свободата на движение, като изискват ревизиране за облекчаване на директивата. Европейският парламент твърдо се противопоставя на подобно ревизиране и благодари на Комисията за това, че тя заема същата позиция.

Време е държавите-членки и Съветът да направят нужното, за да бъде Европа място, където могат да се движат не само капиталът, услугите и стоките, но също и нашите граждани. Без свобода на движението няма Европа.

Ще завърша с уточнението, че ще преместя едно ревизирано устно предложение за изменение в бележка под линия в моя доклад, за да не оставям никакво оправдание за онези, които се противопоставят на свободното движение поради националистични, расистки или ксенофобски основания, но не смеят да го заявят открито, да гласуват срещу доклада ми.

С поименното гласуване утре ще видим кой подкрепя Европа и европейското гражданство, свободата на движение и правата на гражданите без дискриминация и кой е срещу тях.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, искам да благодаря най-искрено на докладчика за този великолепен доклад, а също така да й изразя своята признателност за прекрасното и конструктивно сътрудничество в една много трудна и чувствителна област.

Свободното движение на хора е една от основните свободи на европейския вътрешен пазар. Тази свобода е в основата на функционирането на вътрешния пазар, както и на конкурентоспособността на европейската икономика. Трябва съвсем ясно да признаем, че недостатъците при изпълнението на законодателството на Общността в тази област действително противоречат на основните принципи, изграждащи фундамента на Европа. Ето защо въпросът е от изключителна важност.

Поради това аз приветствам този доклад, който допълва доклада на Комисията, приет на 10 декември 2008 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО. Радвам се, че практически всички изводи от доклада на ЕП съвпадат с тези от доклада на Комисията.

Смятам, че сега имаме пълна картина на транспонирането и прилагането на директивата по места в държавите-членки и според мен е дошло времето за истинско действие. Докладът с основание изтъква, че отговорността за правилното транспониране и прилагане на директивата е на държавите-членки. Той призовава обаче Комисията да предприеме действия в определени области. Ето защо нека обясня кои са незабавните приоритети на Комисията в това отношение.

Комисията отдава голямо значение на пълното и правилно прилагане на директивата. Това е един от приоритетите на 25-тия годишен доклад на Комисията относно мониторинга на приложението на общностното законодателство (2009 г.).

Комисията ще продължи да полага усилия за правилното транспониране и прилагане на директивата в целия Европейски съюз. През идните месеци ще проведем двустранни срещи с държавите-членки, за да обсъдим изключително многобройните случаи на погрешно транспониране и прилагане. Ако не може да се постигне задоволителен напредък, Комисията няма да се поколебае незабавно да започне производства за нарушение срещу съответните държави-членки.

Комисията смята да предложи информация и подкрепа както на държавите-членки, така и на самите граждани. Един от начините за постигане на това е чрез изготвянето на насоки по редица въпроси, които са се оказали проблематични във връзка с транспонирането или с прилагането на директивата, като например въпросите, свързани с експулсирането и със злоупотребите. В насоките също така ще бъдат засегнати въпроси, посочени като проблематични в доклада на Парламента.

Комисията ще продължи да работи заедно с държавите-членки на техническо равнище в експертните групи за определяне на трудностите и уточняване на свързаните с тълкуването проблеми във връзка с директивата.

Въпреки всичко трябва да кажа, г-жо Vălean, че на този етап Комисията не може да подкрепи предложение № 23. Това предложение предвижда посещения на място от експертни екипи и въвеждане на система за взаимно оценяване на основата на тези посещения. Трябва да ви обърна внимание, че подобни партньорски проверки обикновено се провеждат по третия стълб, но не и за законодателството на Общността. Правните и административни традиции, както и решенията за транспониране на директивата, избрани от държавите-членки, означават, че предполагаемата добавена стойност на подобни проверки би била твърде ограничена. В края на краищата, както знаете, държавите-членки имат свобода на избора на форма и методи за транспониране на директивите.

Комисията обаче ще продължи да обръща особено внимание на разпространяването на информация за директивата, ще издаде актуализирани и опростени насоки за европейските граждани и ще използва и интернет за разпространяване на информация. Тя също така ще се обърне към държавите-членки и ще им съдейства да информират гражданите за техните права чрез кампании за повишаване на осведомеността.

Искам да кажа, че Комисията е готова да се съобрази с голямото мнозинство от предложенията, които се съдържат в доклада на Парламента. Бих искал да благодаря на Европейския парламент за неговата подкрепа и предложения за осигуряване на правилното прилагане на тази важна директива, която се отнася за толкова съществен въпрос, като правилното свързване на една от четирите основни свободи в европейската интеграция.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Alin Antochi (PSE), в писмена форма. – (RO) Напълно подкрепям доклада на г-жа Vălean относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО, още повече че неотдавнашните събития в някои от държавите-членки разкриха крещящите нарушения на една от четирите основни свободи, а именно, правото на гражданите да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.

Освен това неефективното транспониране или дори цялостната липса на транспониране на тази директива в националните законодателства на държавите-членки доведе до редица злоупотреби, включително административни формалности и ограничително тълкуване на законодателните разпоредби във връзка с „пребиваването без разрешително“, кулминиращи в несправедливо задържане и експулсиране на европейски граждани. Решението обаче не е да се затворят границите, а да се търсят конкретни мерки за подпомагане на интеграцията на гражданите в многообразието на европейските общества.

Смятам, че разискването по доклада ще даде съществен принос за мониторинга на транспонирането на предписанията, постановени от тази директива, стига държавите-членки и Комисията да съумеят да развият успешно сътрудничество в тази област.

Днес всеки европейски гражданин желае да живее в Европейски съюз, в който се зачитат основните ценности като свободата на движение на хората. Не бива обаче да забравяме, че за да постигнем това, трябва всички ние да дадем нашия принос.