Разисквания

Сряда, 1 април 2009 г. - Брюксел

24. Проблеми и перспективи на европейското гражданство (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0182/2009) на г-жа Gacek, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство (2008/2234(INI)).

  Urszula Gacek, докладчик. – (EN) Г-н председател, за мен е удоволствие да представя доклада относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство, който бе приет с единодушие миналия месец от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Европейското гражданство не замества националното гражданство. То е допълнителен бонус, който дава на гражданите на ЕС уникални права, по-специално право на свобода на движение, право на закрила от страна на консулските представителства и право на петиция до Парламента и до Европейския омбудсман. Докладът на Парламента взема под внимание Петия доклад на Комисията за гражданството на Съюза, който обхваща периода от 1 май 2004 г. до 30 юни 2007 г. Този период е уникален. Преди пет години, на 1 май 2004 г., десет нови държави-членки се присъединиха към Европейския съюз. Резултатът от това присъединяване, по-специално на държави от Централна и Източна Европа, бе невиждан дотогава размах на миграция в рамките на Съюза. Новите граждани на Европейския съюз прегърнаха правата, които им бяха дадени, по-специално правото на свобода на движение. Те се възползваха от възможността за образование в чужбина и започнаха законна работа в онези от страните, които отвориха своя пазар на труда.

Размахът на миграцията обаче поставя множество предизвикателства пред приемащите страни. Това са предизвикателства както за централните, така и за местните органи. В частност местните органи, когато отговарят за предоставянето на услуги като настаняване, здравни грижи и начално и средно образование, често се сблъскват с ежедневните проблеми на новите имигранти.

Направено бе много за подпомагане на интеграцията и съдействие на новодошлите, така че да могат да се ползват от същите права, както и гражданите на техните приемащи страни. Независимо от всичко все още има случаи на дискриминация. Понякога те са в резултат на правни вратички, друг път — в резултат на недостатъчно знание как да се прилага законът.

Комисията LIBE възприе много конструктивен и практически подход в своята работа. Съществуваше споразумение между страните, според което нашият приоритет бе да откроим проблемните области и да предприемем стъпки за тяхното коригиране чрез осигуряване на необходимите ресурси и подкрепа за централните и местните правителства в държавите-членки. Най-голямата ни грижа бе отделният гражданин да не бъде възпрепятстван по какъвто и да било начин да ползва правата си.

Второто право, което посочих, това на закрила от страна на консулските представителства, за съжаление все още се прилага слабо. Нашето внимание бе безмилостно приковано върху този факт, когато нашите собствени колеги се оказаха в драматично положение по време на терористичните нападения в Мумбай. Щом членовете на Парламента срещнаха проблеми при упражняване на своето право на закрила от страна на консулските представителства, какъв шанс има средният гражданин при едни по-обикновени обстоятелства?

Увеличаването на осведомеността на гражданите за техните права бе ключов въпрос, поставен в доклада, в който се предлагат редица мерки за постигане на по-голяма осведоменост. Ако само 31 % от гражданите се смятат за добре информирани относно техните права, то ние имаме още много работа.

Вярвам, че Комисията ще вземе под внимание препоръките на Парламента и ще посочи в своя Шести доклад конкретния отбелязан напредък. Накрая искам да благодаря на моите докладчици в сянка, на сътрудниците на политическите групи и на секретариата на комисията LIBE за сериозната им работа. Изразявам специално своята признателност на всички онези, които участваха в публичното изслушване на доклада, по-конкретно на представителите на НПО. Добре е, че в доклада относно гражданството посредством НПО гласът на гражданите бе взет под внимание при изготвянето на окончателния доклад.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-жо Gacek, изглежда, че вече сме почти сами в Парламента. От името на Комисията бих искал да ви благодаря за този много важен и впечатляващ доклад и да ви поздравя за него.

Въпросът тук е от особена важност: става дума за европейското гражданство. Немалко хора смятат, че „европейското гражданство“ е куха фраза, която не означава нищо, но вашият доклад ясно показва, че това не е така. Европейското гражданство се превръща в реалност чрез правата, които са точно определени в Договора, а именно, свобода на движение и право на пребиваване, право на гражданите да избират и да бъдат избирани в местни избори и в избори за Европейски парламент, право на закрила от консулските представителства, право на подаване на петиции до Европейския парламент, право на обръщане към Европейския омбудсман и право на писмено обръщане към европейските институции.

Комисията възприема становището, че е крайно време да се създаде специална политическа програма за европейското гражданство. За тази цел Комисията възнамерява да проведе всеобхватна консултация, за да събере конкретна информация за проблемите, свързани с европейското гражданство. Това може да доведе до нови предложения, които в такъв случай ще залегнат в основата на Шестия доклад на Комисията за гражданството на Съюза, предвиден за 2010 г.

Освен това обаче Комисията работи и ще продължи да работи ден след ден за това гражданите действително да могат да упражняват своите граждански права, и то ежедневно. В редица области, в които Вашият доклад, г-жо Gacek, призовава Комисията към действие, Комисията вече действа за укрепване и разширяване на тези права. Бих искал да дам пример с Плана за действие на Комисията за консулска закрила, като ще добавя, че напълно се съгласявам с Вас, че в тази област е необходимо да бъде направено нещо. В крайна сметка едва преди няколко седмици ние проведохме изключително полезно разискване по този въпрос в Парламента, което показа колко голяма е пропастта между желанията и реалността именно в случая с правата на консулска закрила.

Комисията е осигурила гражданите да бъдат информирани за техните права чрез информационни кампании и желае да въведе гаранции, че тези права действително могат да бъдат упражнявани — по-специално чрез приемане на своя доклад за прилагането от държавите-членки на директивата относно свободата на движение.

Наближаващите европейски избори са един от приоритетите на междуинституционалните връзки с обществеността. Комисията подкрепя и допълва кампанията на Парламента за въвеждане на информационни мерки за повишаване на обществената осведоменост за тези избори и отправяне на призив към гражданите да упражнят своите избирателни права.

Добре е, че правим това, като искам също така да подчертая, че не само Комисията се стреми да осъществява европейското гражданство в ежедневния живот. И други участници — Парламентът, всички 27 държави-членки, регионалните органи, националните парламенти, местните органи и всяка община в Европейския съюз — играят много важна роля за действителното развитие на европейското гражданство.

Радвам се, че докладът на г-жа Gacek, публикуван достатъчно своевременно преди европейските избори през 2009 г., ангажира някои от тези много важни участници, които всички трябва да поемат своята отговорност за европейското гражданство, така че да превърнат Европа в реалност за нейните милиони граждани. Вярвам, че всички ние гледаме на това като на наша споделена отговорност да осигурим европейското гражданство да не се разглежда просто като символ, а като специално право, на което може и трябва да бъде дадена реалност в ежедневния живот.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Прозрачност и демократично отношение между граждани и институции са фундаментални принципи в Европа и основни права на европейските граждани. Именно по тези принципи трябва да се провеждат парламентарните избори. В България обаче проблемът с купуването на гласове бележи точно обратното.

След като предишните местни избори бяха компрометирани нееднократно от безочливото купуване на гласове на ГЕРБ, ДПС и БСП обикновеният човек остана с чувството, че няма право на избор. Този ефект значително намалява желанието му да гласува отново.

Въпреки съществуващия Наказателен кодекс и въпреки многобройните сигнали за закононарушения, един от които споменат в доклада на Комисията, все още няма осъдени за тези престъпления, защото съответните наказателни органи явно не желаят да спрат купуването на гласове. В България слабата воля за правосъдие продължава и добре известните виновни отново подготвят предизборни кампании, а онези, които продадоха гласовете си, вече търсят новия купувач с най-добрата оферта.

Искам да подчертая, че докато в България се допускат тези закононарушения и държавата продължава да бездейства по въпроса, честният гласоподавател на практика е лишен от основното си човешко право – правото на ИЗБОР. Това е недопустимо за европейските граждани. Призовавам Парламента да не остава безучастен.

  Magda Kósáné Kovács (PSE), в писмена форма. – (HU) Договорът за създаване на Европейския съюз постановява, че всички граждани на ЕС са равни. За съжаление обаче, този принцип не винаги се изпълнява в реалността. Причини за различията са нарастването на крайната бедност, социалното изключване или съзнателното изключване, областите с множество неблагоприятни фактори, останали извън информационното общество и чиито граждани не могат дори да се надяват да имат обща осведоменост за Европа. Приветствам факта, че докладът изрично споменава ромите. Това малцинство, наброяващо 10-12 милиона души, живее в сегрегация и понася неблагоприятните образователни фактори и безнадеждното положение със своята заетост като обезценяване на своето гражданство.

Съществуват сведения, че този срив в обществото ще окаже въздействие и върху изборите за Европейски парламент. Желанието за гласуване у най-необлагодетелстваните намалява, тъй като те не разполагат с достатъчно информация, а в периферията на обществото осведомеността за значението на факта, че измежду всички европейски институции те могат да окажат въздействие само върху състава на Европейския парламент, не е голяма. За съжаление безразличието е особено голямо в страните от Централна и Източна Европа, като неговите корени за пореден път трябва да се търсят в неподходящата информация, но друг фактор, който оказва въздействие, е забавянето на ритъма на наваксване след голямата вълна на разширяването, което води до разочарование.

Надяваме се, че свободата на движение на гражданите, работниците и доставчиците на услуги ще разруши и преградите в съзнанията на хората и в тяхното мислене. Ако движението в рамките на един по-голям дом като израз на осъществяване на увеличената свобода стане естествено, то тогава многослойният и многоцветен Европейски съюз ще може да приеме голям брой различни, но сближени и толерантни европейски граждани.