Пълен протокол на разискванията

Сряда, 1 април 2009 г. - Брюксел

1. Възобновяване на сесията

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PÖTTERING
Председател

(Заседанието се открива в 15,00 ч.)

  Председател. – Възобновявам сесията, прекъсната в четвъртък, 26 март 2009 г.

2. Изявление на председателството

  Председател. – Госпожи и господа, опечален и потресен днес трябва да ви съобщя, че миналия уикенд повече от 300 души са се удавили, когато няколко кораби с бежанци са потънали в Средиземно море край бреговете на Либия. На корабите са били хора от Северна Африка и от държави на юг от Сахара. Някои от бежанците са спасени от египетските и либийски власти, намерени са и няколко тела, но стотици все още са в неизвестност. Бих искал, от името на Европейския парламент, да изразя нашата дълбока покруса и печал във връзка с това събитие.

През последните две години Европейският съюз е причина за нарастваща имиграция през Средиземно море, а икономическата криза означава, че можем да очакваме значително по-голям брой хора, които бягат от бедността в Африка.

Големият брой бежанци, които трагично загиват в опитите си да достигнат Европейския съюз, заплашва да превърне Средиземно море в огромно открито гробище; от нас зависи да намерим решения за прекратяване на тези трагедии.

Сега бих ви помолил да запазим минута мълчание в памет на загиналите.

(Парламентът запазва едноминутно мълчание със ставане на крака)

Благодаря ви.

3. Приветствие с добре дошли

  Председател. – Госпожи и господа, за мен е голямо удоволствие да приветствам носителя на Нобелова награда за медицина за 2008 г., професор Люк Монтание, който вече е заел мястото си. Сърдечно „добре дошли“.

(Ръкопляскания)

Имам удоволствието да приветствам с добре дошли днес и делегация от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS). Тази делегация включва 15 членове на нейната ad hoc комисия по преки избори и допълнителни правомощия. Те са на проучвателно пътуване, за да изучат опита на Европейския парламент в тази област. Надявам се, че престоят ви тук ще е много приятен и че нашите парламенти ще работят в още по-тясно сътрудничество в бъдеще. Приветствам ви сърдечно с „добре дошли“.

(Ръкопляскания)

4. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

5. Състав на Парламента: вж. протокола

6. Състав на комисиите и делегациите: вж. протокола

7. Поправки (член 204a от Правилника за дейността): вж. протокола

8. Писмени декларации (внасяне): вж. протокола

9. Внесени документи: вж. протокола

10. График на месечните сесии за 2010 г.: вж. протокола

11. Ред на работа: вж. протокола

12. Препоръка до Съвета относно новото споразумение между ЕС и Русия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0140/2009) на Janusz Onyskiewicz – от името на комисията по външни работи, относно новото споразумение между ЕС и Русия (2008/2104(INI)).

  Janusz Onyszkiewicz, докладчик. – (PL) Г-н председател, този доклад описва отношенията между Европейския съюз и Русия като такива от ключово значение за икономическите и политически интереси на Съюза. В него се подчертава ролята, която Русия може и следва да играе на международната арена, и по-специално в съседство до нас, където може да допринесе за икономическата и политическа стабилност на региона.

Освен това обаче докладът привлича вниманието и към несъразмерно силната реакция на Русия спрямо въоръжената намеса на Грузия в Южна Осетия, и на мащабните и непровокирани действия на руските въоръжени сили в Абхазия. Докладът подчертава необходимостта от важен диалог по въпросите на сигурността. Това трябва да бъде диалог на базата на зачитането на международното право и териториалната цялост на държавите. Докладът посочва също, че събитията в Кавказ и признаването на независимостта на двата анклава, Осетия и Абхазия, хвърля сянка на съмнение дали Русия наистина е готова да изгради общо пространство на сигурност в Европа заедно с Европейския съюз.

Докладът предлага да бъдат приключени преговорите за пълното спазване от страна на Русия на ангажиментите и споразуменията, с които бе приключен грузинският конфликт, преди сключване на каквото и да е договорено споразумение. Това би трябвало да включва споразумение за статута на Абхазия и Южна Осетия. В доклада се настоява също така Русия да поеме твърди ангажименти да не използва сила срещу съседите си.

Освен това докладът посочва, че неотдавнашните събития, включващи атаката на Русия срещу териториалната цялост на Грузия, застрашават отношенията между Европейския съюз и Русия, както и ролята на Русия в газовата криза.

Докладът посочва, че е препоръчително да бъде заменено сегашното споразумение с ново, по-широко споразумение. Едно такова споразумение трябва да обхваща всички аспекти на нашето сътрудничество и трябва да бъде правно обвързващо. Освен това то трябва да съдържа ясни процедури за уреждане на спорове.

Енергийната сигурност също е обхваната в доклада. Разгледано е и включването на договорно споразумение за основните разпоредби на Договора за енергийната харта и Транзитния протокол. Тази препратка се прави независимо от факта, че договорът понастоящем е правнообвързващ, и правнообвързващ за Русия, макар че Русия може да се оттегли от него.

В доклада се посочва големият скрит потенциал на възможните икономически взаимообвързаности на базата на равнопоставено партньорство на двете страни. Такива договорености могат да доведат до взаимноизгодна взаимозависимост. Според доклада е изключително важно държавите-членки и Европейският съюз като цяло да говорят в един глас, особено що се отнася до отношенията с Русия. От съществено значение е също така, както това се изисква от тях по различните договори на Европейския съюз, държавите-членки да се консултират помежду си достатъчно време преди осъществяване на двустранни инициативи с Русия. Това е особено важно в случаи, които биха могли да имат последствия за други държави-членки на Европейския съюз или за Европейския съюз като цяло.

В доклада се обръща голямо внимание на човешките права и свободи в Русия. Посочва се, че като член на Съвета на Европа Русия е задължена да спазва принципите, на които е основан Съветът. Изтъква се, че спазването на тези принципи е жизнено важно за успеха на преговорите за сътрудничество между Европейския съюз и Русия. Отбелязва се със съжаление, че Русия не е склонна да въведе ефективни мерки за избягване на многото случаи, при които руските власти са нарушили правата на човека и са били осъдени от Съда на Европейските общности.

Заслужава си да се привлече вниманието към една от многото препоръки в доклада, а именно че Европейският съюз трябва да продължи да подкрепя кандидатурата на Русия за членство в Световната търговска организация. Счита се, че е много важно Русия да спазва ангажиментите на член, преди да й бъде предоставено официално членство. По-конкретно, това включва Русия да прекрати процеса на преустановяване на вече въведени практики. В този контекст трябва да се припомни голямото значение, което се отдава на ефективната защита на правата върху интелектуалната и промишлена собственост и търговските марки.

Докладът съдържа препоръки относно правата на човека, свободата на медиите, независимостта на съдебната система и постепенното стесняване на разрешения обхват за действие на НПО в Руси. Той обхваща и редица икономически въпроси, като движението на кораби в Балтийско море и покрай северните брегове на Русия, въздухоплаването над Сибир и взаимните договорености за възможни неограничени инвестиции

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на Парламента за възможността да разгледаме по време на тази сесия въпроса за отношенията с Русия. Както сигурно знаете, Съветът обсъди задълбочено отношенията с Русия преди известно време, когато определяхме основите и логиката на новото споразумение между ЕС и Русия, затова считаме, че е важно възобновяването на преговорите за новото споразумение. В края на краищата, Русия е нашият най-голям съсед, един от нашите ключови партньори и необходимо действащо лице на международната сцена. Днес, когато икономическата криза удря еднакво силно и двете страни, е ясно, че конфронтациите няма да помогнат за укрепването на никой от нас.

Конструктивното, разумно и взаимно изгодно сътрудничество и изпълнението на международните ангажименти на Русия, от друга страна, биха помогнали.

Нещо повече, диалогът и конструктивната работа са важни средства за защита на нашите интереси и подкрепа на нашите ценности по отношение на Русия.

Това, накратко, даде основния тласък за решението ни да подновим преговорите за новото споразумение между ЕС и Русия, въпреки случилото се в Грузия миналия август. Кризата и последиците от нея продължават, разбира се, да хвърлят сянка върху отношенията ни. Преговорите по никакъв начин не придават легитимност на поведението на Русия в Грузия, включително в териториите на Абхазия и Южна Осетия, и в това отношение ЕС е поставил ясно разграничителни черти. Нашата подкрепа за териториалната цялост на Грузия ясно е една от тях.

Ние продължаваме да очакваме от Русия отговорно поведение и спазване на всички нейни ангажименти. По-конкретно, това означава, че обръщаме специално внимание на общите съседни територии с Русия през целия процес на преговори. Кризата в Грузия показа как нерешените конфликти остават опасни дори след много години и че военните действия не са решение.

Трябва да напомним на Русия, че може да спечели много от конструктивното поведение спрямо своите съседи и че може да загуби много, ако продължава по пътя на конфронтацията. Русия вече доказа, в края на краищата, че знае как да се държи спрямо съседите си от Централна Европа, които сега са част и от ЕС, и от НАТО.

Ще продължим да настояваме, че Русия трябва да спазва своите международни ангажименти и да спазва териториалната цялост и суверенитета на Грузия и други държави от Източна Европа, които съставляват общата зона на съседство с ЕС. Също така ще се очаква пълно съдействие и от Русия, и от Грузия по време на преговорите в Женева.

Не възнамерявам да излагам в подробности текущото състояние на преговорите с Русия по новото споразумение. Като преговаряща страна по споразумението Комисията със сигурност ще може по-добре да ви информира за процеса.

Трябва да напомня също така, че сме едва в началото на този процес, който може да продължи известно време. Не бива да се обезсърчаваме, ако отначало върви бавно. Сигурен съм обаче, че до края на нашето председателство ще имаме по-голяма яснота какво искат двете страни да бъде включено в новото споразумение.

Благодарни сме на Janusz Onyszkiewicz за доклада и направените в него препоръки. В общи линии споделяме голяма част от Вашата загриженост и Вашите цели.

Сега искам да направя някои забележки относно частта за външната сигурност в новото споразумение, в която председателството също играе роля в преговорите. Изключително важно е новото споразумение да съдържа условия за осигуряване на ефективен диалог и сътрудничество с Русия и те трябва да се основават на общи ценности, спазване на съществуващите международни ангажименти, принципа на правовата държава и зачитането на демокрацията, правата на човека и основните свободи. Това е особено важно във връзка с общата зона на съседство. Действително е от съществено значение, ако искаме да видим решения на отдавнашни конфликти.

Предотвратяването на конфликти е също важна цел. Тя трябва да се преследва и чрез политически диалог, и чрез съвместни инициативи.

Вече има известен напредък с Русия по въпроса за обхвата на политическия диалог и частта за външната сигурност в новото споразумение. Но, разбира се, проблемът е в подробностите. Най-интересната и най-предизвикателната част от преговорите започва сега, когато започваме да обсъждаме конкретни предложения за текстове.

Предвид това, че преговорите продължават и в момента, не би било уместно да излагам тук подробности. Мога обаче да ви уверя, че ще се стремим да постигнем съществени условия за засилване на диалога на международната сцена, за борбата срещу тероризма, контрола на оръжията, разоръжаването и неразпространението на оръжия, за правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава, за управлението при кризи и защитата на гражданите.

На срещата на високо равнище ЕС-Русия в Ханти-Мансийск беше постигнато съгласие, че наша обща цел е да сключим стратегическо споразумение, което ще осигури цялостна рамка на отношенията между ЕС и Русия за обозримото бъдеще и ще помогне да развием потенциала на нашите отношения. Това остава наша цел и цел, за която председателството, както и следващите председателства, ще продължат да работят.

Ние сме готови да информираме постоянно Парламента за напредъка и сме благодарни за вашето участие, по-специално чрез текста на вашата резолюция.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми колеги, искам да започна, като изразя искрена благодарност на г-н Onyszkiewicz за този ценен доклад.

Ние постоянно подчертаваме, че ценим мнението на Парламента, и аз, разбира се, с удоволствие ще ви предоставя допълнителна информация за хода на преговорите.

Г-н председател, Русия е и ще остане важен партньор за нас. Споделените ни интереси са сложни и припокриващи се – от икономическите контакти до например общата ни работа като партньори в Близкоизточната четворка или, както вчера, в Афганистан и Пакистан. Разбира се, както всички знаем, ние имаме и сериозни разногласия, например по отношение на териториалната цялост на Грузия. Отново и отново възниква напрежение по повод засилването на нашата роля в общата зона на съседство с Русия. В този контекст често неправилно се твърди, че сме зависими от нашия голям съсед. Когато става въпрос за търговия и енергия, ние сме по-скоро взаимозависими или, да го наречем по друг начин, всеки е станал необходим партньор за другия. И затова сегашните времена са такива, в които нашите отношения с Русия са от огромно значение и в които една единна, прозорлива стратегия на ЕС е абсолютно жизнено важна.

Утре президентът Обама ще се срещне с президента Медведев за пръв път, за да натисне бутона за рестартиране, така да се каже, на отношенията между САЩ и Русия. Този нов подход със сигурност може да бъде приветстван, но ние не е необходимо да започваме отначало. За нас не е необходимо да рестартираме отношенията си, ние по-скоро трябва постоянно да правим фина настройка. Това стои на първо място сред нашите приоритети.

Както отбеляза Комисията в съобщението си от 5 ноември, сложният и обхватен характер на нашите отношения и многото области, в които сме взаимозависими, означават, че е необходимо да взаимодействаме постоянно с Русия и бих казала, че трябва да бъдем трезво мислещи и да се стремим към резултати. Преговорите за ново споразумение несъмнено са най-добрият начин да изложим единна позиция на ЕС, която е в защита на нашите интереси, с цел да постигнем споразумение в най-важните области. В момента, докато говоря пред вас, в Москва се провежда четвъртият кръг от преговорите.

Вече сме постигнали съгласие за обща структура на споразумението, която следва да формира правно обвързваща основа за всички аспекти на нашите отношения в обозримото бъдеще. Същевременно обаче не сме поставяли никакви неестествени крайни срокове за преговорите: по мое мнение, те трябва да продължат колкото е необходимо, за да получим задоволителен резултат, тъй като действащото в момента споразумение ще остане в сила дотогава, няма отявлена необходимост да действаме под натиск. Затова не е необходимо да чакаме новото споразумение, за да работим по текущите въпроси. Досега сме обсъждали въпроси на политиката, правосъдието и сигурността, така че вече имаме по-добро разбиране на позициите си; вече започнахме да обсъждаме икономически въпроси.

При всички случаи не трябва да ни изненадва, че двете страни имат съвсем различен подход към някои области. Макар че Русия има големи амбиции за сътрудничество в сферата на външната политика и сигурността например, понастоящем няма такива амбиции по икономически въпроси. Естествено, в наш интерес е в ЕС, в нашите търговски и икономически отношения да има правно обвързващи, приложими условия, за да сме сигурни, че Русия приема система, основана на ясни правила. Това важи по-специално за енергетиката, където се стремим да бъдат приети принципите на Енергийната харта, като основните са прозрачност, взаимност и недискриминация.

Газовата криза в началото на годината накърни доверието в надеждността на нашите отношения в сферата на енергетиката и това трябва да бъде коригирано. Затова се опитваме, успоредно с преговорите, да подсилим значително системата за ранно предупреждение, която определя условия за мониторинг и наблюдение в случай на криза, за да бъдат избегнати конфликтите и да бъде улеснено решаването им.

Разбира се, споразумението, за което преговаряме, трябва да се основава на зачитането на правата на човека и демокрацията и, според нас, това трябва да бъде съществен компонент. Като става въпрос за това, Русия и ЕС, както каза г-н Vondra, са поели едни и същи задължения към ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа. Нашият договор трябва да подчертава спазването на тези общи ангажименти и интереси. Очевидно той не може сам по себе си да реши конфликтите в Европа, но следва да осигури рамка за решаване на конфликти.

Успоредно с нашите преговори ще продължим усилията си в съществуващите форуми, на преговорите в Женева за Грузия, във формата 5+2 за Приднестровието и процеса, осъществяван от групата „Минск“ за Нагорни Карабах. Правосъдието и вътрешните работи, както казах, са важни и за двете страни в преговорите и това са области, в които виждам значителен потенциал за взаимноизгодно сътрудничество, особено в борбата срещу организираната престъпност и в подобряването на условията за bona fide (добронамерени) пътници. Възможността за премахване на изискването за виза обаче, както настоя Русия, ще бъде реалистична перспектива само в съчетание с по-нататъшни подобрения в други области. Например би било по-лесно за нас да сътрудничим ефективно в общи линии, ако Русия приложи по-високи стандарти за защита на данните; научните изследвания, образованието и културата също предлагат множество възможности за сътрудничество в интерес на нашите граждани и следва да бъдат взети предвид в новото споразумение.

Докладът, който разискваме днес, очевидно включва много други предложения, които нямам време да коментирам сега, но те, естествено, ще бъдат разгледани в хода на разискванията. Бих искала да подчертая отново, че приветствам насоката, възприета от г-н Onyszkiewicz в представения ни доклад и в предложението за резолюция. Ако след днешните разисквания е необходима допълнителна информация, аз, разбира се, с удоволствие ще предоставя например на комисията по външни работи пълна информация по всяко време, както направих и миналата година.

В заключение искам да подчертая, че съм загрижена преговорите да напредват успешно и те ще имат пълната ми подкрепа. Един добър договор, надявам се, ще постави отношенията между ЕС и Русия на солидна и предвидима основа в обозримото бъдеще и по този начин ще даде важен принос за стабилността и сигурността на нашия континент.

  Cristina Gutiérrez-Cortines, докладчик по становище на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (ES) Г-н председател, за нас и Европа, за комисията по промишленост, изследвания и енергетика и за нас в Европа е ясно, че енергията се превърна в инструмент на външната политика, елемент на промяна, която може да предизвика конфликти или да ни разедини, и именно това е предметът на нашата загриженост днес.

Европа по традиция е обединена с Русия. Нашата история показва, че в своето развитие Беларус е очевидно повлияна от Запада, а руската традиция, по отношение на религия, всички форми на образование и повечето ценностни системи, следва европейския начин на мислене, който е обогатил Русия. Нашата култура също е подсилена с традицията на учени от Русия, големите математици от Казан и други краища на страната, а същото важи и за нейната литература.

Аз считам, че трябва да мислим за напреженията от ерата на социализма като за прекъсване, което не бива да се забравя, но те не представляват постоянен фактор. Нашият постоянен опит с Русия е опит на единство, ето защо казвам, че в областта на енергетиката, в която Европа има известен недостиг, трябва да покажем на Русия, че приятелството ни трябва да продължи, но с ясни правила, както е между джентълмени и както винаги е било между нас, но вече под формата на писани правила.

Не можем да живеем в постоянна несигурност дали доставките за нашите граждани няма да бъдат прекъснати отново и Русия трябва също да признае, че не може да използва енергията като средство за това да избягва признаването на суверенитета на съседните държави. Положението в момента е на народи, които са постигнали независимост и прилагат изцяло демокрацията, и които ние трябва да пазим, които Русия има задължението да пази, така както има задължение да осигури ясно множество от правила за обмен на енергия и единство чрез енергия.

  Josef Zieleniec, от името на групата PPE-DE. – (CS) Г-н председател, искам да благодаря на г-н Onyszkiewicz за изготвянето на този важен, добре написан и балансиран доклад. Като докладчик в сянка на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи се радвам, че докладът отразява и главните ни приоритети по отношение на Русия като прагматично сътрудничество на базата на здравословна пазарна среда, подчертаване на правата на човека, действаща правова държава и демокрация, като всички тези са основни социални ценности за ЕС, както и подчертаване на зачитането на суверенитета на всички съседни държави и на единството на ЕС.

Новото споразумение, за което се водят преговори, трябва да включва всички аспекти на сътрудничество, да бъде правно обвързващо и да отразява качеството на нашите отношения с Русия. Обаче ако дискусиите ще отразяват нашите позиции и ценности, не трябва да забравяме ролята на Русия във войната в Грузия миналата година или в газовата криза през януари. Не можем да позволим създаването на нови сфери на влияние в Европа. Не можем да приемем status quo (статуквото), или по-скоро fait accompli (свършения факт) в Кавказ. Оттук и изискването за недвусмислени гаранции, че Русия няма да използва сила срещу някой от своите съседи и че ще подхожда към споровете в нашата обща зона на съседство заедно с ЕС. По наше мнение е съвсем естествено да поканим Русия да направи първата пряка стъпка за изграждане на доверие.

Мнозина колеги днес с право подчертават необходимостта от единство на ЕС по отношение на Русия. Ние обаче може да постигнем наистина единна позиция само постепенно, затова и предложението ми е за установяване на механизъм за консултации в рамките на Съвета, който ще позволи на държавите-членки да се консултират помежду си предварително по всички двустранни въпроси, засягащи Русия, които оказват въздействие върху друга държава-членка или върху ЕС като цяло. Само по този начин ще постигнем наистина единна позиция спрямо Русия и само така ще се възползваме изцяло от най-голямото ни преимущество в отношенията ни с Русия – нашето единство.

  Csaba Tabajdi, от името на групата PSE. – (HU) Групата на социалистите в Европейския парламент счита Русия за ключов стратегически партньор. Европейският съюз и Русия зависят един от друг, както потвърди и членът на Комисията, г-жа Фереро-Валднер.

Бих искал да спомена, че що се отнася до доставките на газ, ние зависим един от друг, защото Русия не би могла да продава своя газ на никой друг. Трябва да сме наясно за това. Много е важно да бъде изготвено и сключено ново Споразумение за партньорство и сътрудничество. Докладът трябваше да послужи за целта, но не го прави.

Докладът на г-н Onyszkiewicz, който бе приет в комисията по външни работи и чийто тон на моменти е изключително груб, може да предизвика сериозни щети на мрежата от взаимоотношения между ЕС и Русия. Групата на социалистите е съгласна, че Парламентът трябва да изрази своята основателна критика спрямо Русия. Групата на социалистите твърдо осъжда нарушенията на правата на човека. Ние настояваме демократичните права и основните ценности да бъдат зачитани.

Ние призоваваме Русия да спазва принципа на независимостта на писмените и електронните медии. Призоваваме руското правителство да вземе всички възможни мерки за разследване на нападенията срещу и убийствата на журналисти. Руският закон за НПО застрашава независимата дейност на тези организации.

Групата на социалистите разглежда със загриженост начина, по който бяха проведени последните избори за руската Дума и президентските избори. Ние се отнасяме критично към руската страна в газовия спор между Русия и Украйна и в конфликта между тези две държави. Същевременно, независимо от това ние сме убедени, че препоръките на Парламента трябва да послужат за подобряване на отношенията между ЕС и Русия, както и за изработването на ново стратегическо партньорство. Докладът не служи за тази цел. Поради тази причина ние гласувахме против него в комисията по външни работи.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа вървят против начина на мислене, изразен от Комисията. Те са против новата политика на Съединените щати, ако считат, че администрацията на Обама, по-специално чрез изявленията на вицепрезидента Джо Байдън, е променила своя стил, тогава Европейският съюз ще изостане от новата американска политика, макар че това няма да е в наш интерес. Затова нашата загриженост не е по отношение на критиката, а по отношение на стила.

Не ни е необходим дидактизъм, а основателна критика. Европейският съюз не трябва да бъде учител и да дава уроци на Русия. Затова за групата на социалистите този проектодоклад може да бъде приемлив, само ако и шестте предложени изменения, които ние представихме, бъдат одобрени от Парламента; в противен случай това ще бъде само един контрапродуктивен доклад, който не е от полза за стратегическото сътрудничество между ЕС и Русия. В интерес на Европейския съюз обаче е да се развива успешно сътрудничество между Русия и ЕС.

  Graham Watson, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, външните работи изискват дипломатичност и принципи, а този доклад относно новото споразумение между ЕС и Русия предоставя и двете. Моята група одобрява съдържанието му и поздравява Janusz Onyszkiewicz за неговата работа.

Историята ни учи, че нищо не дразни руснаците повече от това да им се обърне гръб, затова е в интерес и на Русия, и на Европейския съюз да общуват, да си сътрудничат и да търгуват по начини, които изграждат доверие. По същия начин не е честно да се преструваме, че поведението на Русия не заслужава порицание. Това е държава, която използва доставките на енергия като оръжие; държава, чието надменно поведение в Кавказ и Балтика опъва нервите на съседите й; държава, в която принципът на правовата държава се огъва, за да се пригоди към онези, които са покровителствани от Кремъл, и оказва натиск върху онези, които не са, което се потвърждава от днешното ново дело срещу Михаил Ходоровски.

Както знаем, изборите не са изключение. Физическото насилие, заплахите срещу поддръжниците на правата на човека, убийствата на независими журналисти – г-н Tabajdi, това са реалностите в Русия днес.

(Ръкопляскания)

Натъжени сме от това, че някои колеги се стремят да разводнят критиката срещу историята на правата на човека в Русия. Изненадан съм от настояването на някои новото споразумение да бъде определено като стратегическо, просто защото Москва го иска. Да, ние трябва да изграждаме мостове, но не трябва да бъдем безкритични спрямо неща, които са отвратителни.

Има три причини, които обясняват защо някои са склонни да угодничат на г-н Путин. Първо, това са онези, които някога симпатизираха на Съветите и чиято сантиментална привързаност към Кремъл продължава. Второ, онези, които мислят, че Русия е някак си различна от другите държави и към нея не могат да се приложат същите стандарти. Трето, онези, които мислят, че Русия е твърде страшна, за да бъде пренебрегната. Никой от тези аргументи не издържа на критика. Твърдата левица на Европа в миналото проявяваше упорито невежество по отношение на правата на човека в съветската ера. За тях е не само морално погрешно, но и политически смущаващо да оправдават Русия сега, когато тя е на път към установяване на авторитарно право. Нещо повече, правата на човека са универсални и неделими или не означават нищо; затова Съюзът трябва да има увереността да защитава нашите ценности в рамките на нашите граници и извън тях.

И последно, днес Европа има население, чийто брой е три пъти по-голям от това на Русия. Нашите военни разходи са десет пъти по-големи и икономиката ни е петнадесет пъти по-голяма. Нямаме причина да се страхуваме от Кремъл, а имаме всички основания да защитим нашите ценности. Затова подкрепяме ново споразумение, но нека Европа сключи това споразумение обединена, силна и с отворени очи.

  Adam Bielan, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, Кремъл използва енергийните доставки като политически инструмент заедно с принципа „разделяй и владей“, за да поквари Европа държава по държава, от Кипър до Нидерландия. Този подход се оказва забележително успешен. И обратното, Европейският съюз остана изненадващо пасивен по време на нападението срещу суверенна Грузия. Лидерите на ЕС привлякоха вниманието с отсъствието си. Г-н Солана и членът на Комисията Фереро-Валднер не се виждаха никъде. Междувременно г-н Саркози, президентът на Франция, беше напълно унижен, когато руснаците изцяло пренебрегнаха мирното споразумение, постигнато от него. От това следва, че слабостта на Европа в отношенията й с Русия се дължи на собствената й наивност и късогледство.

Австрийски, германски и италиански фирми в областта на енергетиката осъществяват стопанска дейност с Кремъл на двустранна основа. Това води директно до политически натиск от страна на Москва върху отделни държави-членки. Германия изгражда газопровод по дъното на Балтийско море, за да избегне Полша, и все пак Русия прекъсна енергийните доставки за Литва, Чешката република и други държави от ЕС повече от един път. Ако бъде реализиран „Северен поток“, същата съдба може да сполети и моята страна – Полша. Политиката на ЕС спрямо Русия трябва да се основава на принципите на единство и солидарност. Ето защо, ако искаме отношенията ни с Русия да бъдат ефективни, абсолютно наложително е – преди да се сключват двустранни споразумения с Кремъл – да се консултират други държави-членки, които е възможно да бъдат засегнати.

  Marie Anne Isler Béguin, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, аз също искам да благодаря на докладчика за приемането на нашите изменения и за поставянето на въпроса за правата на човека в центъра на преговорите с Русия. Бих помолила Съвета и Комисията да не отстъпват в тази област, както и да помоля докладчика да подкрепи и другите наши изменения по отношение на зачитането на правата на малцинствата и на Чечения, които бяха донякъде забравени в доклада.

Ние също подкрепяме критичното отношение към Русия, защото, въпреки че Русия в момента подава някои положителни сигнали, а именно по отношение на желанието й да сключи международно споразумение за съкращаване на ядрените арсенали, които несъмнено са твърде скъпи в тези времена на криза, тя все още остава напълно безкомпромисна по други въпроси, особено по отношение на политиката й към съседите, укорявайки Европейския съюз за намеса в нейната сфера на влияние. Искам да ви напомня, че неотдавна в Брюксел г-н Лавров критикува Източното партньорство, което създадохме на пролетната среща на високо равнище, така както и г-н Путин реагира отрицателно на газовото споразумение между Европейския съюз и Украйна.

Както знаете – и както заявиха всички – въпросът за Грузия остава по-важен от когато и да било и продължава да бъде ябълка на раздора между нас и Русия, която непрекъснато използва правото си на вето, за да предотврати всякакво разполагане на международни умиротворителни сили и дори достъпа на наши цивилни наблюдатели на териториите, които тя окупира и контролира. Затова тя е в нарушение на шестте точки на споразумението, което ЕС сключи с Русия на 12 август, и не спира ежедневните актове на насилие по протежение на административната граница Абхазия-Осетия.

Освен това никой не се заблуждава за зависимостта на държавите-членки, както беше споменато, от Русия за енергия или за политическата цена, която трябва да платим.

И накрая, г-н председател, изправени пред глобална криза, която не щади никого, включително Русия, аз бих искал да се появят неочаквани решения, които да предразположат Русия да приеме конструктивно партньорство, а Европейският съюз да поеме по-голяма тежест като обединен партньор.

  Vladimír Remek, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Г-н председател, госпожи и господа, ние обсъждаме нашите препоръки към Съвета за новото споразумение с Русия. Текстът на доклада обаче не ми изглежда като препоръки за дипломатически преговори. В по-голямата си част документът излага и подчертава необходимостта да се изисква, да се настоява, да се набляга, да се оспорва и т.н. Това е лексикон за диктат и аз много се радвам, че не съм в ролята на преговарящ, който би трябвало да се води от тези препоръки. Същевременно ние признаваме, че ЕС получава, освен всичко друго, една четвърт от своите доставки на нефт и природен газ от Русия. Понякога си мисля, че се опитваме да искаме сигурни, стабилни доставки на жизнено важни суровини, като същевременно размахваме сопа. А какво носим ние, ЕС, на масата на преговорите? Къде е нашата позиция по отношение на правата на човека, която ние крием, примерно, спрямо руско говорещите малцинства, живеещи на територията на държавите-членки на ЕС? Къде е нашето мнение за събиранията и действията на бившите членове на СС в държавите от Европейския съюз? Или ние не им се противопоставяме, а по-скоро ги подкрепяме, в разрез с изводите на ООН? Освен това, как така комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) може да назове и двете държави, Украйна и Русия, като отговорни за проблемите с доставките на природен газ за ЕС, но нашите препоръки предизвикват само Русия? В края на краищата, това е като да играем футбол на една врата. Това не е, както със сигурност ще признаете, правилна игра. Затова нека да не очакваме чудотворни резултати.

Затова лично за мен е проблем да подкрепя документа в сегашната му форма. Дори в комисията по външни работи една трета от колегите не бяха доволни от проекта. Междувременно комисията по международна търговия предприе много по-реалистичен подход към отношенията с Русия, като вземаше предвид онова, от което Европа действително се нуждае.

  Bastiaan Belder, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г-н председател, няма съмнение, че в момента Русия понася своя справедлив дял от глобалната икономическа криза. Точно тази сутрин чух по радиото един задълбочен доклад от Санкт Петербург за лекарства, които средният руски гражданин не може да си позволи и затова не може да си ги набави. Последните прогнози на Световната банка сочат към още по-бурни времена за руската икономика. Какво трябва да ни говори мрачната прогноза, че до края на тази година повече от 20 милиона руснаци могат да се озоват под нивото на екзистенц-минимума от 4 600 RUB (приблизително 185 USD)?

Всъщност и Европа, и Русия са изправени пред неотложната необходимост от решителни действия за справяне с кризата. Затова приоритет трябва да се даде на съвместните усилия за подобряване на глобалния икономически климат. Те обаче изискват взаимно доверие, нещо, което искам да подчертая, тъй като за съжаление външната политика на Кремъл препречва пътя към това. Един пример е кризата в Молдова, която продължава и става все по-сложна и която не получава помощ от Игор Смирнов. Друг пример е подновената imbroglio (бъркотия) миналата седмица в Украйна. Накратко, липсата на взаимно доверие е застанала на пътя на съвместните усилия.

Със своя доклад Парламентът изпраща това честно, ясно послание до Съвета и Комисията относно преговорите с Москва и аз искрено се надявам, че се изправя пред Руси с високо вдигната глава.

  Jana Bobošíková (NI). – (CS) Госпожи и господа, в проекта на препоръката на Парламента до Съвета относно новото споразумение между ЕС и Русия, което разискваме днес, има може би само два факта, с които можем да се съгласим. Първият е, че Русия има огромно значение за стабилността и просперитета на Европа и света, а вторият е, че трябва да постигнем стратегическо партньорство с Русия на базата на демократичните ценности. Иначе, трябва да кажа, че текстът е написан на езика на победна сила от периода на студената война, в противоречие с всички основни правила на дипломацията и международните отношения. Тези правила се отнасят повече за компромис, учтивост, равнопоставеност и уважение към другата страна на масата на преговорите. Те не са за повелителни искания и груби осъждания. Терминологията и формулировката на доклада напомнят за писмото на надутия султан до запорожките казаци, които след това му дават подходящ отговор. Неуместната русофобия на текста отчасти се компенсира от обективното изявление на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, което трябва да стане насока за формулиране на нов документ. По мое мнение сегашният документ е вреден и за ЕС, и за Руската федерация, а затова и за интересите на всички граждани на евроазиатския район.

Госпожи и господа, надявам се, че на срещата на високо равнище между ЕС и Русия, която ще се проведе под чешкото председателство от чешкия президент Вацлав Клаус, определено няма да се използва русофобска реторика. Най-малкото защото чешкият президент не споделя водещото мнение в ЕС по отношение на конфликта между Русия и Грузия. Твърдо вярвам, че в интерес на нашите граждани Съветът трябва да има предвид, че Русия е и ще продължава да бъде необходим, полезен и равнопоставен партньор в нашата геополитическа област. Както беше вече споменато, една четвърт от доставките на нефт и природен газ за ЕС идват от Русия, като половината от руския нефт и природен газ отиват в ЕС. Ако не друго, то самият този факт е достатъчен аргумент да се опитаме да поддържаме добросъседски отношения между ЕС и Руската федерация.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE-DE). – (NL) Г-н председател, през последните две и половина години като председател на делегацията на ЕП към парламентарната комисия за сътрудничество с Русия аз се занимавах много активно с Русия и Европа. Работих не само по инцидентите, но и оставах непредубедена по отношение на дългосрочната стратегия. Затова ми е трудно да разбера какво каза току-що г-н Watson, председателят на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Аз не съм възприемала едностранно становище в никое от тези разисквания, нито пък някои от моите колеги. Ние обсъждахме много проблеми, засягащи Русия.

Нека не забравяме обаче, че сключването на споразумение за партньорство означава също и ние самите да сме партньори. Това включва и двете страни да участват във взаимни консултации по трудни въпроси. Всъщност, едно споразумение за партньорство може да се реализира само в дух на взаимно доверие, а не ако една от страните вижда само проблеми. Съединените щати понастоящем имат друга стратегия. Наистина ли трябва да се върнем към охлаждане на отношенията, за разлика от Съединените щати, които предлагат възможности? Това не е разумен път за действие.

Необходимо ни е споразумение за партньорство, стратегическо партньорство, тъй като имаме само един голям съсед. Ние зависим от този съсед за доставки на енергия, а той зависи от нашите средства. Обаче, тъй като ние в Европа имаме ценности, които трябва да защитаваме, ние обсъждаме с този съсед и общите ценности и правата на човека. Обсъждането само на негативните аспекти не е добро начало за новата стратегия, която всъщност ни е необходима спрямо нашия голям съсед. Затова бих искала да благодаря на члена на Комисията за нейния отговор, тъй като той съдържа положителни елементи, които да ни помогнат за постигане на нещо полезно за 500 милиона граждани на Европа.

  Jan Marinus Wiersma (PSE). – (NL) Г-н председател, бих искал най-напред да поздравя г-жа Oomen-Ruijten за онова, което току-що каза. Съгласен съм с нейните аргументи с цялото си сърце и се надявам също, че те ще повлияят утре на нейната група, когато гласува по нашите изменения към този доклад. Желая й пълен успех.

Моята група среща големи трудности с доклада на г-н Onyszkiewicz, ето защо ние гласувахме против него в комисията по външни работи. Той е изчерпателен и с право; дневният ред за отношенията между ЕС и Русия е действително обширен. Вярно е, че докладчикът се е опитал да засегне всички тези области в доклада си, за което го поздравявам. И все пак докладът звучи неправилно. Не може да се каже, че тези отношения са от решаващо значение, както прави докладчикът, и след това просто да се включат примери за всичко онова, което е неправилно или върви по неправилен път в Русия, без да се отбележат и грешките, които ние самите сме правили в миналото – през последните 20 години – в отношенията с Руската федерация.

Русия не е страна кандидат, а по-скоро стратегически партньор, който желае да сътрудничи в области от взаимен интерес. Това поражда необходимост от конструктивно, рационално поведение и аз съм напълно съгласен с г-н Vondra, че това трябва да формира основата на нашия подход. Противно на оставеното впечатление критериите от Копенхаген не важат тук. Аз съм за прагматичен подход на базата на независимостта. Те се нуждаят от нас и ние се нуждаем от тях. Дали да бъде в областта на търговията, енергийното сътрудничество, климата или неразпространението на оръжия, можем да намерим решения само ако работим заедно. Това е стратегическият интерес – настояваме за използване на думата „стратегически“ в това разискване – зад преговорите за ново споразумение. Трябва да ги проведем добросъвестно, като същевременно зачитаме интересите на Русия.

Нашият докладчик с право отделя голямо внимание на общите съседи на Европейския съюз с Русия. Тук също важи принципът, че сътрудничеството е по-продуктивно от конфронтацията. Ние искаме да избегнем на всяка цена борбата за сфери на влияние. Европейският съюз по-скоро трябва да се съсредоточи върху съживяването на отслабналата Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). След това в тази рамка можем да разгледаме подобряването на подхода към замразените конфликти, които още съществуват в Европа, било то в Грузия, Азербайджан или Молдова.

Разбира се, не всичко е хубаво в отношенията между ЕС и Русия. Докладът правилно разглежда това. Ние осъдихме нахлуването на Русия в Грузия и продължаваме да го осъждаме. Загрижени сме за авторитарните тенденции в Русия. Затова диалогът не може да бъде само положителен и, като член на Съвета на Европа, Русия може да направи повече. Независимо от това, при цялото уважение към докладчика, той би направил добре, ако натисне бутона за рестартиране. Упорството в отношението на поляризиране сега, когато Съединените щати избраха различен подход към Русия, е контрапродуктивно. Нашите проблеми са глобални и за решаването им е необходимо участието на всички.

  István Szent-Iványi (ALDE). – (HU) В речта си при встъпването в длъжност президентът Медведев заяви, че неговата най-важна задача е да защитава свободата и да възстанови принципа на правовата държава. За съжаление, все още не е изпълнил това свое обещание. Наш дълг е да му напомним за него и да окажем по-голяма подкрепа на независимите медии, гражданското общество и жертвите на нарушенията на правата на човека.

Ние се стремим към прагматично партньорство с Русия и е в наш интерес да сключим споразумение за партньорство. Това обаче може да бъде реалистично, само ако Русия от своя страна демонстрира конструктивно и отговорно поведение и готовност за сътрудничество.

През януари доверието в надеждността на Русия като енергиен доставчик беше разклатено. Затова основният елемент на споразумението трябва да бъде енергийното партньорство. Би било от полза за изграждане на доверие, ако Русия най-после ратифицира Европейската енергийна харта и Транзитния протокол. Ние очакваме Европейският съюз да предприеме единни и решителни действия от името на онези държави-членки, които зависят до голяма степен от енергийните доставки от Русия.

  Inese Vaidere (UEN). – (LV) Благодаря Ви, г-н Onyszkiewicz, за Вашия много балансиран доклад. Русия е много важен партньор за Европейския съюз. Съвместните действия могат да имат много положителен ефект за преодоляване на икономическата и финансова криза. Това обаче не бива да ни позволява да се отклоняваме от нашите принципи и ценности. Трябва да изискваме Русия да възстанови правата на човека в страната, да възстанови свободата на пресата, свободата на словото и свободата на сдружаване. Трябва да настояваме с програмата на Русия за подкрепа на руски сънародници да не се злоупотребява като инструмент за засилване на нейното политическо влияние в определени държави-членки на ЕС. За да бъде подписано ново споразумение, Русия трябва да изпълни своя ангажимент относно териториалната цялост на Грузия. Широкото споразумение би следвало да включва стратегия за енергийна сигурност, основана на ратифициране на Енергийната харта. Трябва също така да изискваме адекватна оценка на въздействието на северния газопровод върху околната среда. Благодаря ви.

  Milan Horáček (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, г-н Onyszkiewicz говори много разбираемо за значението на правата на човека в сътрудничеството с Русия, за което му благодаря. Мисля, че е особено важно да стане абсолютно ясно, че Европа не поставя икономическите връзки, т.е. газовите връзки, по-високо от правата на човека. Нормалното партньорство се основава на две надеждни страни, които си имат доверие. Стратегическите партньорства носят риска на ограничените възможности за защита и надеждност, ето защо Европейският съюз трябва да се защити срещу ненадеждност. Докато Русия продължава да нарушава толкова сериозно правата на човека и не постига минимално ниво на демокрация и принципа на правовата държава, както показват например случаите с Анна Политковская или с г-н Ходоровски и г-н Лебедев, не можем да имаме добро, нормално партньорство.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник-председател

  Jiří Maštálka (GUE/NGL). – (CS) Докладът на г-н Onyszkiewicz несъмнено е един от най-важните документи, които се появяват в края на нашия изборен мандат. Трябва да подчертая, че съм много, много разочарован от съдържанието на доклада. Един от малките въпроси, с които мога да се съглася, е, че всички ние считаме добрите отношения с Русия за ключов въпрос. В концепцията на доклада липсва баланс, според мен, и твърдо вярвам, че в тази си първоначална форма няма да помогне за подобряване на взаимоотношенията ни. Считам за недоразумение, меко казано, че докладът иска да повери правомощията за консултации на Върховен представител на ЕС. Ако това трябва да е г-н Солана, то – поне колкото се отнася до мен – човекът, който преди десет години отприщи безсмислените така наречени хуманитарни бомбардировки над Югославия и който в нарушение на международното право организира отцепването на част от суверенна държава, не се ползва с моето доверие. Освен това виждам липса на балансираност именно във факта, че докладът критикува Русия за програмата й за подкрепа на руски граждани, живеещи в чужбина, докато същевременно мълчи за положението на руско говорещите лица, които не са граждани на ЕС, но живеят в него. По мое мнение в доклада също така преднамерено не се споменава проблемът за полските карти, които нарушават международното право.

  Francisco Millán Mon (PPE-DE). – (ES) Русия е много важен международен играч, постоянен член на Съвета за сигурност и Г8 и голяма военна сила. Поради тези прости причини Европейският съюз трябва да се опита да установи отношения на диалог и сътрудничество с Русия. Нещо повече, много държави-членки зависят от Русия за енергия и осъществяват значителна търговия с нея.

Отношенията обаче трябва да продължат по-нататък и да бъдат по-амбициозни. Русия е европейска държава и член на Съвета на Европа; тя е поела ангажименти в областта на правата на човека и демократичните свободи и трябва да споделя множество от ценности и принципи с нас, включително спазването на международното право и суверенитета и териториалната цялост на държавите.

Въпреки това последните събития показват една тревожна тенденция в Русия; например използването на енергийни ресурси като инструмент за оказване на натиск, включително прекъсване на доставките, или кризата в Грузия миналото лято и последвалите събития.

Всичко това доведе до ерозиране на доверието в Русия като европейски партньор. Сега трябва да се опитаме да възстановим това доверие. Искаме конструктивно отношение с Русия като истински европейски партньори, но за да стане това, поведението на Русия трябва да се промени.

В Европейския съюз по много причини, някои от които са исторически, държавите-членки имат различна представа за нашите отношения с Русия и затова не е лесно да бъде постигната обща позиция. Това е една от нашите слабости и един от нашите проблеми. Но заедно с подходите, които могат да бъдат наречени прагматични или реалистични, Парламентът все повече вярва в представата, че партньорите, с които искаме да имаме много тесни връзки, трябва да се държат в съответствие с международното право и да зачитат основните права и свободи, особено ако са партньори, които принадлежат към голямото европейско семейство.

Парламентът с радост посрещна ангажимента, който президентът Медведев пое по отношение на правата на човека и принципа на правовата държава в началото на своя мандат, но думите му трябва да бъдат подкрепени с действия.

Госпожи и господа, искам да вярвам, че в бъдеще Европейският съюз ще намери в лицето на Русия постоянен, конструктивен партньор, който споделя нашите ценности, но днес за мен е ясно, че това бъдеще е доста далечно.

  Hannes Swoboda (PSE). – (DE) Г-жо председател, искам да започна, като благодаря на г-н Вондра и члена на Комисията Фереро-Валднер най-сърдечно за техния принос, който беше много по-реалистичен и, по наше мнение, по-близо до същността на въпроса от доклада на г-н Onyszkiewicz в сегашната му форма, което е много жалко, защото имам много високо мнение лично за г-н Onyszkiewicz. Затова не разбирам изцяло защо пред нас имаме доклад, който не използва тази обща основа – критика, от една страна, и желание за сътрудничество, от друга – като общ знаменател, както постъпиха Съветът и Комисията.

Нека се върна отново към нашата критика, имам предвид критиката към Русия, само за да поясня.

По отношение на съседството ние не разбираме и критикуваме поведението на Русия спрямо Грузия, но светът отдавна знае, че Русия не е единствената виновна страна. Само че някои кръгове тук не искат да приемат това. Трябва да разгледаме и двете страни. Когато поглеждам от г-жа Zourabichvili към г-жа Burjanadze, как бивши съюзници на президента на Грузия сега са в опозиция на президента Саакашвили, как правата на човека и там не се ценят високо, се питам защо се критикува само Русия, а не и Грузия. Що се отнася до енергийната криза с участието на Украйна, сега вече добре знаем, а вие знаете това не по-зле от нас, че Украйна и вътрешнополитическата ситуация там също трябва да понесат част от отговорността, но винаги се критикува само Русия.

Въпреки че г-н Horáček, който сега очевидно иска да реши правителствената криза в Чешката република, казва тук, че не бива да даваме приоритет на енергийната криза пред правата на човека, всъщност никой не прави това. Кажете ми конкретно искате ли сега да кажем: „Не искаме вашия газ, докато не зачитате правата на човека“? Трябва да заявите открито, честно и ясно какво искате, а не просто да подхвърляте реплики в дискусията

Третата ми точка е свързана с правата на човека. Ние сме горчиво разочаровани от отношението към правата на човека в Русия; естествено че го считаме за неприемливо. Ние никога няма да мълчим, когато се нарушават правата на човека. Както току-що казах, трябва ясно да повдигаме въпроса, където и да се нарушават правата на човека – било в Грузия, в Русия или в нашите държави-членки. Това включва правата на граждани или не-граждани на Русия, някои от които, за съжаление, срещат проблеми и в определени държави-членки на ЕС. Излишно е да се казва, но трябва да вършим това в еднаква степен навсякъде, в еднаква степен и с едни и същи критерии.

Четвърто, аз съм дълбоко натъжен, че Русия – и нейните лидери – не развиват поглед в перспектива спрямо собствената си история, както направиха много от нашите държави. Имам предвид вече проведените разисквания и утрешното гласуване на резолюцията относно историята. Имиджът на Русия би се подобрил значително, ако тя възприеме по-критичен подход към собствената си история, с други думи, ако опише сталинизма не като важно национално постижение, а като престъпление, срещу което трябва да се противопостави. Разбира се, има и много ясни декларации от наша страна, но трябва да кажем, за всички страни, за всички тоталитарни режими, че не сме готови да приемем тоталитарните режими и не сме готови да приемем липса на ангажимент спрямо историята.

Затова може би все още има възможност, ако поне едно или две от нашите предложения за изменения бъдат приети, които се опитват да възстановят баланса и се стремят именно към тази двойна стратегия: основна критика към Русия, но и желание за сключване на партньорство с Русия.

  Henrik Lax (ALDE). – (SV) Г-жо председател, докладчикът е съвсем прав като казва, че ЕС трябва да може да говори в един глас по важни въпроси, свързани с Русия. За съжаление сега изглежда, че руските лидери разглеждат отношенията с трети страни като ситуация, в която всяка печалба за едната страна е загуба за другата. Простичко казано – ако единият не удари едно кроше, другият ще го направи. По-задълбоченото сътрудничество между ЕС и Русия всъщност ще бъде печеливша ситуация и за двете страни и трябва да накараме руските лидери да разберат това. Съществува риск сериозната икономическа криза в Русия да задълбочи това отношение на ръководството спрямо тясното сътрудничество с ЕС. Затова е особено важно ЕС да говори в един глас. Винаги, когато ЕС говори ясно и просто, руските лидери се вслушват. Конфликтът в Грузия, газовата криза между Русия и Украйна в началото на годината и провокациите във връзка със статуята на бронзовия войник в Естония показват, че единният ЕС може да накара руското ръководство да премисли нещата.

  Hanna Foltyn-Kubicka (UEN). – (PL) Г-жо председател, докладът, по който разискваме, съдържа доста подробно изложение на последните нарушения на правата на човека на територията на Руската федерация. Тези случаи ясно доказват, че Русия пренебрегва всички стандарти, приложими в целия свободен свят. Затова призовавам Съвета и Комисията да започнат да изискват Русия да спазва ангажиментите, които е поела по отношение на правата на човека. Това трябва да бъде предварително условие за провеждане на по-нататъшни разговори за споразумение.

На съвместни срещи с руската страна често чувам членове на руската Дума да казват нещо в смисъл, че не бива да се губи повече време за правата на човека, а трябва да продължаваме със съществените въпроси, а именно търговията. Ние не можем да се съгласим с такъв подход. Няма нищо по-важно от свободата, здравето и самия живот. Тези ценности често биват пренебрегвани в Русия, макар че стойността на парите неизменно се разпознава.

  Tunne Kelam (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, искам да поздравя г-н Onyszkiewicz за сериозната му работа и за достойните резултати.

Между другото, това е последната позиция на отиващия си Европейски парламент относно отношенията с Русия и най-силното послание на Парламента последователно базирано на нашите общи европейски ценности.

Следователно за нас това е възможност да си припомним, че основата на нашите отношения с Русия продължава да бъде доклада на колегата Malmström отпреди няколко години; доклад, чийто предложения още не са изпълнени.

Междувременно, ние сме останали в някакво състояние на забрава, повтаряйки отново и отново колко са важни отношенията с Русия. Това е вярно, но не е необходимо да го повтаряме. Трябва да добием увереност в собствената си сила, в собствените си ценности и потенциал, както предложи Graham Watson, и да живеем съобразно с тези ценности.

Трябва да направим и извода, че положението в Русия се е променило значително към по-лошо. През миналия август Русия почти окупира суверенна съседна държава. Не е достатъчно само да критикуваме или да съжаляваме за продължаващите нарушения на правата на човека в Русия. Въпросът е как да се свържат тези права и ценностите с поведението ни на практика. В противен случай ще бъдем солидарно отговорни, най-малкото косвено, за „обгазяването“ на правата на човека и демократичните ценности в Русия в замяна за газ от руските газопроводи.

  Ioan Mircea Paşcu (PSE). - (EN) Г-жо председател, очевидно има две школи на мисълта в този парламент, когато става въпрос за Русия, които отразяват двойственото отношение на държавите-членки.

Всъщност не става въпрос за Русия, защото мнозина са съгласни, че тази сила е наш неизбежен стратегически партньор, а за това как да реагираме на нейното поведение, което не винаги отговаря на нашите стандарти. И така, докато първата школа предлага да търсим отговорност от Русия за всяко отклонение от тези стандарти – а очевидно докладът на г-н Onyszkiewicz е в тази категория – втората школа е по-сговорчива, мотивирана преди всичко от прагматизъм.

Следователно въпросът е кое от тези две отношения осигурява по-добро управление на нашите общи въпроси (икономика, търговия, енергетика, сигурност, изследвания и образование), удовлетворяващо интересите ни, като същевременно ни позволява да не се откажем от стандартите си. Кое ще има по-голямо въздействие върху поведението на Русия? Въпреки че аз лично съм скептичен относно способността на когото и да било да повлияе наистина върху поведението на Русия по един или друг начин, все пак призовавам за позиция на ЕС, съчетаваща прагматизъм и почтеност. В края на краищата, независимо че докладът се нарича доклад за Русия, той всъщност се отнася и за нас.

  Andrzej Zapałowski (UEN). – (PL) Г-жо председател, общоизвестно е, че в дългосрочен план съдържанието на всички споразумения с Русия се оказва по-скоро списък с пожелания, отколкото правно обвързващи мерки. Независимо от това важно е да поддържаме нашите усилия да регулираме отношенията с Русия по възможно най-добър начин. Ясно е, че това не може да бъде постигнато на базата на сегашните условия, при които населението на Европейския съюз, наброяващо почти 500 милиона души и създаващо повече от 20 % от БВП в света, трябва да угажда на много по-слаб и непопулярен партньор. Споменавам това, защото често интересите на конкретни държави-членки на ЕС са в противоречие с вътрешната солидарност на Европа. Русия използва такива ситуации без угризения. Разбира се, ние трябва да задълбочим икономическото си сътрудничество с Русия, но трябва да изискваме нашият партньор да се придържа към същите стандарти, които са задължителни за всички държави-членки на ЕС. Не може да става дума за опрощаване на нарушения на правата на човека.

  György Schöpflin (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, моите поздравления за докладчика. Мисля, че това е един изключително важен доклад.

Струва ми се, че стратегическото мислене на Русия е един от най-съществените проблеми пред Европейския съюз в момента. Ако не разбираме какво мисли Русия за себе си в света, всъщност няма да разберем какво казва и върши Кремъл. Всъщност има логика в действията на Русия, но тя не е същата като нашата. И докато ЕС е поставил мирното решаване на конфликтите в центъра на своето мислене, Русия няма угризения да използва сила, както видяхме в Грузия миналата година.

И така, истинският ключ е в това как Русия вижда властта. Според европейската традиция властта трябва да бъде надзиравана от демократични институции. За Русия властта трябва да бъде концентрирана с убеждението, че чрез концентрацията властта става по-ефективна.

Това е много опасно за държави, които Русия счита за слаби. Те автоматично се превръщат в цели за разширяването на нейната власт. Затова неотдавнашното тайно закупуване на голяма част от дяловия капитал на унгарското енергийно дружество MOL от руско предприятие е нещо повече от търговска сделка; то илюстрира как Русия навлиза в незаето пространство.

От гледна точка на властта, Европейският съюз и европейската интеграция са необясними, безсмислени процеси за Русия. В очите на Русия прехвърлянето на суверенитета е нещо отвратително, а не начин за осигуряване на мира. Затова – жизнено важно е да признаем това – за Русия проблемът е в Европейския съюз. Неговият успех е загадка и, преди всичко, пречка за увеличаването до максимум на властта на Русия. Затова бъдещият успех на Европейския съюз зависи от познаването на мисленето на Русия за властта – много различно от това на Европа. Нека не си правим илюзии в това отношение.

  Richard Howitt (PSE). - (EN) Г-жо председател, миналия месец от името на Парламента отидох до административната граница на Грузия, установена от сепаратистите от Южна Осетия след руската военна инвазия. Като гледах контролно-пропускателния пункт, където нямаше официални комуникации от нито една от страните, той действително изглеждаше като сцена от студената война. Ако не искаме да се движим назад, една конкретна стъпка, която руснаците могат да направят, е да помогнат за иницииране на пълен достъп за много успешната Европейска полицейска мисия до двете страни на линията, за да може да изпълнява както трябва задълженията си за наблюдение на прекратяването на огъня.Това ще бъде малка, но конкретна стъпка за изграждане на доверие и аз ги призовавам да я направят.

Аз също споделям мнението, изразено от мнозина в Парламента, че колкото по-голяма солидарност имаме, толкова по-добри ще бъдат отношенията между Европа и Русия. Този факт беше подчертан отново през седмицата от опита на Русия да постигне отделни споразумения, а не общо споразумение с държавите от ЕС за стандартите за внос на плодове и зеленчуци. В това отношение съжалявам за речта на лидера на либералите и демократите днес, която се стремеше да очертае позицията на социалистите по отношение на правата на човека като мека. Ние не само ще гласуваме за разкритикуване на Русия за нарушаване на международните стандарти за избори, за подкопаване на свободата на изразяване, за задържането на политически затворници и за сплашването и тормоза на защитниците на правата на човека, а речта просто показва тази надпревара по отношение на Русия, която сама по себе си е пример за липсата на солидарност, която ни пречи.

Русия е засегната от икономическата криза – като всяка страна – страда от падащите цени на нефта, с девалвация от една трета на рублата и спад от 75 % на борсовия й пазар. Днес президентът Медведев е пълноправен участник на срещата на Г20 в Лондон. Вярвам, че сега е моментът, когато Русия се нуждае от нашето сътрудничество и може би е по-отворена за промени, стига ние да сме решителни и единни в Европейския съюз за постигането им.

  Giulietto Chiesa (PSE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, след прочитането на текста на този документ човек остава с впечатлението, че който го е писал се стреми не към подобряване, а към влошаване на отношенията между Европейския съюз и Русия. Ако това е целта на Европа, тогава това е един отличен документ, ако не – той е ужасен. Според мен, това е един ужасен документ. Как да си представим едно бъдеще с ново напрежение спрямо държава, която признаваме за необходима с оглед на нашите интереси? През следващите 40 години ще трябва да разчитаме на традиционни енергийни ресурси, на които Русия е богата. Можем ли да направим нещо друго? Не можем.

Второ, стилът и тонът. В тези страници Европа говори на имперски език, а не на езика на някой, който уважава своя събеседник. Това противоречи на нашата политика на добросъседство и не би било правилно да го използваме, дори когато става въпрос за малка държава, а още по-малко, когато става въпрос за голяма държава, която изисква уважение, и то основателно. Това е въпрос на реализъм, преди всичко.

Европейският парламент, боя се, е на път да приеме документ, написан в духа на Студената война - старомоден, безполезен, вреден и контрапродуктивен – точно когато новият президент на САЩ започва нов диалог с Москва. С такъв подход Европа не може да претендира да бъде лидер. Надявам се Комисията да не приеме тези препоръки.

  Romana Cizelj (PPE-DE). – (SL) По време на това разискване повдигнахте много политически проблеми, но аз искам да привлека вниманието ви към друго предизвикателство, което не е споменато в нашия доклад. Това е областта на изменението на климата, с която досега се занимаваха предимно учени. Обаче ако искаме да се справим успешно с него, трябва да подкрепим тези действия с твърди и решителни политически мерки.

Това е глобално предизвикателство и предизвикателство, което изисква взаимна отговорност. Ето защо мисля, че трябва да се възползваме от всяка възможност да настояваме Русия да поеме своя дял от отговорността и за ограничаване на изменението на климата, и за адаптирането към него. Също така сме длъжни да настояваме Русия да изпълнява по-активна роля в международните преговори, тъй като сме в навечерието на конференцията в Копенхаген.

Колеги, бих искала също така да ви напомня, че предприемането на подходящи действия по отношение на изменението на климата е въпрос за гарантиране на правата на човека.

  Monika Beňová (PSE). – (SK) Аз ще бъда много кратка, тъй като повечето от онова, което исках да кажа, беше казано от моите колеги от партията на европейските социалдемократи.

По мое мнение докладът е небалансиран и русофобски. Аз самата идвам от страна, която години наред живя под режим, който не беше лесен за повечето хора, но именно по тази причина не мога да разбера защо разумни мъже и жени от тази уважавана трибуна искат сега да приемат документ, чрез който отново ще сочим с пръст някого и ще го обвиняваме за нещо.

Аз бях приела, че този Парламент е способен да разбере сегашното положение в света. Отхвърлям изцяло идеята, че някой тук иска да изтъргува природен газ и нефт срещу защитата на правата на човека. Европейските социалдемократи искат да защитават правата на човека и винаги са го правили, но, от друга страна, ние можем да видим очевидната реалност пред нас – пред ЕС, пред САЩ, пред Русия и пред целия свят. Ние ще можем да се противопоставим на тази реалност само на основа от добри съвместни споразумения.

  Andrzej Wielowieyski (ALDE). – (FR) Г-жо председател, Русия е нашият най-голям съсед – велика страна, която през миналия век имаше илюзии за империализъм, но имаше и известен ужасен опит.

Преодоляването на такава травма изисква време и упорство и ние също трябва да бъдем търпеливи. Затова преговорите за ново споразумение ще бъдат трудни и болезнени. Докладът е взискателен, но справедлив. Съвместимостта на ефективното партньорство с шестте съседни страни на изток и доброто взаимно сътрудничество с Русия представлява най-голямото предизвикателство за европейската политика. Напредъкът ще зависи от това действително да съгласуваме нашите начини на живот и разбирания за основните ценности, които не бива да бъдат предадени.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, главните пречки пред нашите контакти с Русия са използването от Русия на доставките на газ като средство за политически шантаж, заплахата й за независимостта на Грузия, геноцидът в Чечения и непровеждането на справедливи процеси за убийствата на Анна Политковская и Александър Литвиненко. За съжаление, Русия не е направила и една крачка напред към установяване на демокрация и зачитане на правата на човека, което не вещае добро за бъдещите преговори и сътрудничество. Ние трябва да провеждаме единна обща политика на солидарност, ако искаме нашите преговори да успеят. Това е много важно в случая с такъв важен съсед на Европейския съюз.

  Gerard Batten (IND/DEM). - (EN) Г-жо председател, как може г-жа Фереро-Валднер да нарича Русия партньор, а г-н Вондра да търси гаранции за демокрация и правата на човека?

Русия е гангстерска държава, където проблемните политически опоненти, дисидентите и журналистите просто ги убиват. Руснаците дори имат закон, който им позволява да убият когото и да било – руски гражданин или чужденец – на чужда земя, когото считат за заплаха или нарушаващ спокойствието. Такова убийство беше извършено и спрямо моя избирател Александър Литвиненко в Лондон през 2006 г. като акт на държавен тероризъм. Неговото семейство все още очаква да бъде раздадено правосъдие и убийците му да бъдат предадени на правосъдието или изправени пред съда в Англия.

Лично аз не искам Европейският съюз да преговаря за споразумения с когото и да било за каквото и да е. Но ако Комисията е сериозна, защо не поиска екстрадирането на заподозрените като знак на добра воля и предварително условие за започване на преговорите?

  Alexandru Nazare (PPE-DE) . – (RO) Потенциалът за солидно сътрудничество с Руската федерация е пряко пропорционален на предизвикателствата и трудностите, пред които трябва да се изправим. От известно време насам Русия е избрала форма на разговори и насока на действие, които поставят перспективата за прагматично сътрудничество на второ място и насърчават твърд подход към международните отношения, с който ние не можем да се съгласим по никакъв начин.

След конфликта в Грузия останахме в положение, от което можем да видим различията между нас в позицията, която сме възприели по решаващи въпроси. Руската федерация счита, че присъствието на нейни войски в страни от региона е приемливо и че те дори имат право да се намесват, когато Москва счете за необходимо. Участието на Русия в нерешени конфликти се чувства дори на границата на ЕС с въздействието им върху всички нас като европейци.

Трябва да ви напомня какво всъщност съм предложил в моите изменения. Присъствието на руски войски в сепаратисткия регион на Приднестровието влияе на Република Молдова в продължение на почти две десетилетия, докато тя извървява своя път към прогреса и свободата да избира своето бъдеще. Руската федерация трябва да изтегли войските си от Приднестровието, за да осигури основа за това партньорство.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-жо председател, искам да благодаря на всички ви за това интересно разискване. Мисля, че то е много необходимо с оглед на бъдещите ни отношения с Русия. По време на разискването бяха засегнати редица важни точки. Мога да подкрепя голяма част от казаното тук.

За онези, които говорят за необходимостта от ангажименти, мисля, че е ясно, че едно ново споразумение е от голямо значение за бъдещето развитие и активизиране на сътрудничеството между ЕС и Русия. Ясно е също, че новото споразумение трябва да продължи да подобрява настоящото споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС). То трябва да отразява реалностите на сегашното сътрудничество с Русия. Нашите отношения сега са много по-задълбочени и по-обхватни, отколкото само преди едно десетилетие.

За онези, които говорят за енергетика, трябва ясно да заявим, че ЕС желае да засили сътрудничеството с Русия чрез инструментите, с които разполагаме – срещите на енергийния диалог и постоянния съвет за партньорство по въпросите на енергетиката. Ще има среща на постоянния съвет за партньорство по въпросите на енергетиката по време на това председателство. Целта е да се подпомогнат доверието и прозрачността в отношенията между ЕС и Русия в сферата на енергетиката. Не можем да си позволим ново прекъсване на енергийните доставки. Трябва също така да подсилим механизма за ранно предупреждение и да го направим по-ефикасен.

За онези, които говорят за правата на човека, мисля, че приложението на принципа на правовата държава, независимата съдебна власт и пълното зачитане на правата на човека – включително свободни и независими медии – са необходими за подпомагане на стабилността и просперитета на Русия. ЕС следи положението с правата на човека в Русия със загриженост и ние изразяваме, и ще продължаваме да изразяваме тази загриженост на нашите срещи между ЕС и Русия. Например воденето на делата като подновяването на процеса срещу Ходоровски ще бъде един вид лакмусова хартия за нас по отношение на принципа на правовата държава в Русия.

За онези, които говорят за средствата за постигане на целта, съгласен съм до голяма степен, че трябва да говорим в един глас, когато разговаряме с Русия, и такива разисквания са ни необходими, за да се придаде форма на този глас. Единството и солидарността са от съществено значение и ние ще работим много сериозно за постигането им. Важно е държавите-членки да се информират и да се консултират помежду си колкото е възможно повече относно двустранни въпроси с Русия, които могат да имат последствия за други държави-членки и ЕС като цяло. Предложенията на Парламента в това отношение заслужават внимание, макар че, предвид съществуващите структури на Съвета, не съм съвсем сигурен дали създаването на официален механизъм за консултации е най-практичният начин за напредък. Силно съм убеден обаче, че някакъв механизъм или общ подход са необходими за допълване на съществуващата рамка на отношенията между ЕС и Русия.

Определено има какво да се подобрява в нашата политика спрямо Русия, а единството и солидарността са действително ключовите думи в този контекст. Вече имаме доста интензивни политически консултации в Съвета, когато е необходимо да бъде демонстрирана солидарност, но това е също и въпрос на политическа воля. Съгласен съм, че ни е необходимо повече доверие и разбирателство между ЕС и Русия. Трябва да превъзмогнем подозренията от миналото и да градим върху реалните и съществени отношения, които се развиват през годините, а това определено е двустранен процес – за танц са необходими двама.

Новото споразумение е един начин за постигане на това. Другият е чрез по-добър диалог. Тук Парламентът има да играе важна роля и затова аз мога да се съглася с предложението ролята на парламентарната комисия за сътрудничество да бъде засилена в новото споразумение. Парламентарното измерение – както и контактите в сферата на гражданското общество – могат да предложат много по отношение на комуникациите и подкрепата за фундаменталните демократични принципи и ценности, на които се гради ЕС. Затова очакваме да поддържаме диалога с вас в хода на преговорите.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, разискванията във връзка с Русия никога не са лесни. Русия, от една страна, е важен глобален партньор, но, от друга страна, е също и голям съсед и мисля, че това са две страни, които не винаги е лесно да се съчетаят.

От една страна, като глобален партньор ние разглеждаме Русия като реален партньор, както вече споменах. Например в Близкия изток в търсене на решение между Израел и Палестина и по много други такива въпроси. Или относно Афганистан и Пакистан, вчера на конференцията в Хага, Русия изигра важна роля, или относно Иран, или по въпросите за неразпространение на оръжие, или по големите глобални въпроси като изменението на климата, което също бе споменато, или сега за финансовата и икономическа криза – засяга всички. Това е вярно за нас, но и за Русия, и за много други глобални партньори. Затова мисля, че трябва да виждаме това съвсем ясно, но същевременно да разглеждаме Русия и като голям съсед, с който не винаги имаме общ език в зоната на общо съседство. А ние имаме зона на общо съседство – някои от вас споменаха това, било то в Молдова или Нагорни Карабах или, разбира се, Грузия. Там трябва да се сближим много повече, но също така да говорим откровено за трудностите и различията, които съществуват.

Един от тези въпроси е Източното партньорство, а ние обсъждахме Източното партньорство едва миналата седмица в Парламента. Главната цел на Източното партньорство, което засяга шест от нашите съседни държави, е да помогне на тези държави, които искат да се доближат много повече до Европейския съюз по определени ключови въпроси, като стандарти на управление, свободна търговия и други. В тези дейности мисля, че е важно въпросните държави да бъдат наши партньори. Но същевременно ние сме заявявали също от международната трибуна, че по принцип сме отворени за трети страни като Русия при специални случаи, когато е необходимо; Русия, разбира се, е пълноправен член на Черноморското взаимодействие, където се разглеждат регионални въпроси.

Затова съществува също възможност да работим заедно, за да превъзмогнем някои от съществуващите трудности. От друга страна – газът. По отношение на газа знаем – казвала съм го ясно преди и ще го повторя – ние сме взаимозависими; знаем това. Знаем също така, че газовата криза отслаби доверието в нашите партньори. Тя подчерта значението на клаузите за енергетиката в предстоящите споразумения между ЕС и Русия и ЕС и Украйна и те ще бъдат включени.

Трябва да ускорим работата за създаване на вътрешен пазар на енергия, но също така да увеличим ефективността и да разнообразим доставките. Новото споразумение с Русия следва да установи, както винаги сме казвали, правно обвързващи реципрочни ангажименти. Успоредно с новото споразумение и в краткосрочен план ние работим с Русия, за да направим механизма за ранно предупреждение по-ефективен, както казах преди. Трябва да предвидим също мониторинг и предотвратяване и решаване на конфликти, като това следва да включва и Беларус, и Украйна.

Знаем, че Русия е много важен енергиен партньор за нас, като доставя 40 % от внасяния газ и 20 % от газа, който потребяваме. Както споменах преди, това е отношение на взаимозависимост. Тъй като ние представляваме повече от две трети от техните приходи от износ – които дават съществен принос за икономическото развитие на Русия – важно е да няма повторение на събитията от миналия януари и затова работим и с украинците, и с руснаците, за да го предотвратим.

Относно правата на човека не винаги говорим на общ език. От една страна, ЕС и Русия имат общи международни ангажименти, както казах, чрез инструментите, които сме подписали заедно в ООН, ОИСР и Съвета на Европа. Тези ангажименти отразяват ценности и включват задължение да се спазват решенията на създаваните от тях структури. Това е особено вярно за Европейския съд по правата на човека, но е видно също, че ЕС и Русия тълкуват ангажиментите по различен начин.

Европейският съюз и Русия са избрали пътя на диалога по тези въпроси и това е правилният път. Това означава, че трябва да се вслушваме и в загрижеността, която руската страна понякога изразява относно някои развития в Европейския съюз, включително например въпроса за руско говорещите малцинства.

Вярно е също така обаче, както каза действащият председател на Съвета, че има явно безпокойство относно неспазването на правата на човека в Руската федерация, а продължаващите случаи на нападения над защитници на правата на човека, журналисти и други се отразяват зле на Русия.

Ние повдигаме тези въпроси редовно пред висшите органи: аз самата пред Сергей Лавров, а председателят Барозу – пред неговите събеседници. Използваме и консултациите два пъти годишно по въпросите за правата на човека, за да правим същото. Разговорите на двустранните срещи между председателя Барозу и президента Медведев на 6 февруари също включваха обмен на мнения по правата на човека.

Самият президент Медведев предложи този обмен да продължи на срещата на високо равнище на 21-22 май и ние ще говорим с него за това. Например нападението срещу активиста за защита на правата на човека Лев Пономарьов снощи е най-новото напомняне колко трудно е положението на защитниците на правата на човека в Русия. Нека кажа обаче, че двете насоки са ясно отразени в мандата за преговори, предоставен на Комисията от Съвета. И двете са включени – това е съдържанието на нашия мандат. Затова мисля, че правилният път е да се следва този мандат, и както казах, ние винаги сме готови да докладваме за развитието на нашите преговори и винаги сме го правили.

  Janusz Onyszkiewicz, докладчик. – (PL) Г-жо председател, искам да напомня на критиците на този доклад, че това не е доклад за Русия. Целта на доклада е да предложи на Комисията кои въпроси следва да повдигне на двустранните разговори и преговори, и по-конкретно върху кои области трябва да се съсредоточи. Ето защо в доклада не се споменават въпросът за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и за плана на президента Медведев. Всяко такова упоменаване всъщност би било неуместно. Това е съвсем различен въпрос. Той трябва да се разглежда в рамките на ОССЕ заедно със Съединените щати, а не в рамките на двустранните отношения с Русия. Освен това предложения от този характер не могат да обхванат нашата собствена критика и оценка на състоянието на правата на човека в Европейския съюз например. Затова тези въпроси трябва да се поставят за разглеждане по време на разговорите с руснаците, като те ще определят въпросите ни, когато му дойде времето. Това е един пункт, който искам да отбележа.

Вторият пункт е от общ характер и е свързан с фактическото естество на разговорите. Искам да посоча, че докладът избягва термини като стратегическо партньорство. Има добра причина за това, а именно, че приетият документ относно общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) съдържа следния текст в раздела за Русия: (След това членът на ЕП цитира текста на английски език).

(EN) „не е възможно стратегическо партньорство, ако ценностите демокрация, зачитане на правата на човека и принципите на правовата държава не се споделят и зачитат изцяло; [затова] призовава Съвета да постави тези ценности в центъра на настоящите преговори за ново споразумение за партньорство и сътрудничество.“

(PL) Следователно позицията е съвсем ясна. Считам, че трябва да помним каква е целта на този доклад и какво послание е предназначен да предаде на Комисията. Накрая, бих искал да кажа на г-жа Bobošíková, че казаците са писали на султана, а не обратното.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 2 април 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Călin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз приветствам доклада на Janusz Onyszkiewicz относно отношенията между ЕС и Русия. Считам, че отношенията между ЕС и Москва трябва да бъдат поставени на прагматична основа, като се избягват всякакви предубеждения.

Първо, необходимо е правилно сътрудничество в областта на енергийните доставки, което е от взаимен интерес. За да бъде постигнато това обаче, за нас е жизнено важно да съществува солидарност между държавите-членки на ЕС, за да могат да застанат в единен фронт по време на преговорите с Москва за внос на газ. Това е единственият начин, по който можем да гарантираме на гражданите на Европа сигурност на газовите доставки на достъпни цени. Ние носим отговорност за избягване предизвикването на нова газова криза.

Второ, трябва да си сътрудничим с Москва за съвместно преодоляване на проблеми, засягащи зоната на общо съседство и отношенията с Република Молдова, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан. Този подход трябва да се основава на нормите на международното право със зачитане на териториалната цялост и суверенитета на държавите, като се избягват всякакви авторитарни тенденции. Трябва да постигнем напредък в уреждането на нерешените конфликти, като тези в Приднестровието, Осетия и Абхазия.

  Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Русия е важен партньор за Европейския съюз. ЕС очаква от своите партньори да сътрудничат по надежден и честен начин.

Взаимозависимостта може да бъде взаимно изгодна, но не е задължително да бъде такава. Възможно е и обратното, а то може да се окаже източник на безпокойство и конфликт. Трябва да направим всичко по силите си, за да осигурим икономическото сътрудничество, сигурността, енергийната сигурност, спазването на принципите на правата на човека и демокрацията да станат положителна и конструктивна черта на нашите отношения. Дали това ще може да се реализира в действителност – до голяма степен зависи от руската страна. Русия може да избере да се придържа към ценностите и стандартите на Запада. Никой няма да принуждава Русия да направи такъв избор или какъвто и да е друг. Русия трябва да избере сама. За мен обаче едно нещо е много ясно – Европа няма да промени ценностите си по искане на Русия или на която и да е друга страна. Ние сме последователни и дори упорити, но не защото действието по друг начин би означавало да изоставим нашите ценности.

Ако Европа се отклони от своите основни ценности, тя вече няма да е Европа. Ето защо, например, ние винаги ще признаваме териториалната цялост на Грузия. Не действаме по този начин поради особена привързаност към народа на Грузия. Нашата позиция се основава на лоялност към принципите, на които се основава нашият свят. Да действаме в ущърб на този свят би било равнозначно на самоубийство. ЕС определено не желае такъв резултат, нито пък, предполагам, и Русия.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Определено може да се каже, че неотдавнашната газова криза и конфликтът в Грузия създадоха ново напрежение в отношенията с Руската федерация.

Русия трябва да престане да използва подобни ситуации по начин, който не съответства на международните процедури, и трябва да се въздържа от създаване на нови сфери на влияние.

Същевременно ЕС трябва да положи всички необходими усилия, за да намали енергийната си зависимост от Русия колкото е възможно повече

Вярно е също така обаче, че Русия е един от съседите на ЕС и важно действащо лице на международната арена. Има голям икономически потенциал в отношенията между ЕС и Русия, който Европейският съюз не може да си позволи да не използва, особено в сегашния глобален климат.

Ето защо трябва да продължим да инвестираме в диалог и сътрудничество с Руската федерация, като изготвим съгласувана стратегия, основана на общи, взаимноизгодни ангажименти.

Единственият начин, по който това сътрудничество може да успее, е ЕС да говори в един глас и да се ангажира с диалог, който да бъде подчинен на условия, но същевременно конструктивен, основан на общи ценности, спазване на правата на човека, основните свободи и действащите международни норми.

  Katrin Saks (PSE), в писмена форма. – (ET) Отношенията между ЕС и Русия претърпяха сериозен удар миналата година. Днес, след събитията в Грузия и след признаването от Русия на анклавите Абхазия и Южна Осетия, готовността на Русия за изграждане на обща зона за сигурност с Европейския съюз и позициите на страните относно Косово и зоната на общо съседство се разминават повече от всякога. Продължаването на споровете с доставчиците на газ и политизирането на енергийните ресурси не увеличават доверието.

Радвам се, че докладът на моя колега г-н Onyszkiewicz призовава Русия да потвърди задълженията, поети на международно равнище, особено като член на Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и изразява пред руското правителство загриженост за положението на правата на човека и свиващото се пространство за гражданското общество в Русия. В своя доклад Парламентът е привлякъл вниманието и към положението на малцинствата, живеещи в Руската федерация, и призовава руските държавни агенции да осигурят оцеляването и устойчивото развитие на културите и езиците на местните народи, живеещи в Руската федерация.

Отношенията на Европейския съюз с Русия трябва да се основават на партньорство, а не на противопоставяне. Нашите отношения с Русия са наистина от решаващо значение от гледна точка на прагматичното сътрудничество, като сътрудничеството ни до днес е било в полза на международната стабилност. Същевременно партньорството трябва да се основава на следните ценности: демокрация, пазарна икономика, подкрепа за правата на човека и свободата на словото – не само на търговски интереси и разглеждане на нещата във връзка с тях – като едновременно с това да се затварят очите пред други неща.

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Отношенията между Руската федерация и Европейския съюз се натъкнаха на няколко предизвикателства през последните години. След избухването на конфликта между Русия и Грузия през август миналата година човек би могъл да помисли, че добрите огради правят добри съседи. В този случай се радвам, че поговорката се оказа невярна и предишният председател на Европейския съвет Никола Саркози успешно посредничи за решаване на кризата.

След падането на Желязната завеса Европейският съюз изгради тясна взаимозависимост с Руската федерация, която би трябвало да се използва за въвеждане на общо разбиране за демокрацията, правата на човека и принципа на правовата държава, като същевременно подсилва надеждните икономически отношения. Честите разногласия през последните години ни отклониха от постигането на напредък към тази цел и диалогът между двата субекта всъщност стана доста хладен, приемайки формата на „прагматично сътрудничество“.

Подкрепям силно предложението до Съвета и Комисията да продължат да настояват за споразумение на базата на общ ангажимент по отношение на правата на човека, както се казва в доклада, защото без общи ценности вероятно ще се озовем пред друга неочаквана криза, която изисква неотложни мерки.

  Richard Seeber (PPE-DE), в писмена форма. – (DE) Цялостното ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Русия по мое мнение е добре дошло.

Русия е третият по големина търговски партньор на ЕС и има важно стратегическо значение за енергийните доставки на Европа. Споразумението с Руската федерация поставя основите за подобрено сътрудничество между двете страни.

В светлината на това колко важни са ЕС и Русия един за друг, това споразумение обаче не трябва да остава просто акт на политическа воля; ние трябва и да гарантираме изпълнението му. Препоръките на Парламента до Европейския съвет подчертават главно значението на защитата на правата на човека и свободата на медиите в Русия. Тъй като намерението ни е постепенно да градим нашите взаимоотношения в сферата на икономиката, политиката на сигурност и образователната политика, изключително важно е всички наши партньори да зачитат европейските ценности. Това е единственият начин за развитие на партньорството между Европейския съюз и Русия, така че да бъдат удовлетворени и двете страни.

  Czesław Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Постигането на ново споразумение между ЕС и Русия е едно от главните предизвикателства пред дипломатите на Европейския съюз. Ролята на Европейския парламент е да осигури активен принос в естеството и съдържанието на споразумението. Докладът представя подробен анализ на главните аспекти на отношенията между ЕС и Русия. По-конкретно, той съдържа задълбочен анализ на проблемите, свързани с нашите текущи отношения.

Считам, че приемането на доклада ще е равнозначно на значителна крачка напред към ново споразумение за партньорство между Европейския съюз и Русия. Ключовите елементи на едно такова споразумение следва да бъдат предмет на подробни консултации, а също и на трудни преговори между двете страни по новото споразумение. Докладът посочва редица проблеми, чието решение е особено важно за отделните държави. Бих искал да припомня трудностите, свързани с търговския обмен между Полша и Руската федерация. Проблеми от такъв характер могат да се решат само ако ЕС възприеме единна позиция.

Докладът съдържа изчерпателен списък от въпроси, които трябва да бъдат решени. Няма да бъде възможно да се постигне компромис по всички от тях в краткосрочен план, отчасти поради културните и социални различия.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Русия е държава, в която основните принципи на демокрацията често не се спазват. Тя е общоизвестна с нарушаването на правата на човека и ограничаването на свободата на изразяване, включително свободата на мнение. Президентът Медведев и министър-председателят Путин упражняват своето влияние върху руските медии. Затова последните не са в състояние да служат на основната си цел, която е да разпространяват информация по надежден начин.

Независимо от това трябва да имаме предвид, че Русия е един от нашите главни партньори. Тя играе водеща роля на международната сцена. Държавата е също така основен доставчик на енергия и важен търговски партньор.

Според мен трябва да говорим против Русия високо и ясно. Трябва да я критикуваме за нейните недостатъци по отношение на демокрацията, за незачитането на гражданските свободи и за нарушаване на териториалната цялост и суверенитета на други държави. Трябва да настояваме Русия да спазва правата на националните малцинства и да спазва международните договори, които е подписала. Имам предвид Хартата на Организацията на обединените нации, Европейската конвенция за правата на човека и Договора за енергийната харта. Същевременно обаче не бива да забравяме, че партньорството с Русия е много важен въпрос за Европейския съюз и цяла Европа.

13. Откриване на международни преговори с оглед сключването на международно споразумение за защита на Арктика (разискване)

  Председател. – Следващата точка са изявленията на Съвета и на Комисията относно откриването на международни преговори с оглед сключването на международно споразумение за защита на Арктика.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-жо председател, както всички знаем и имаме възможност да четем всеки ден, Арктика придобива все по-голямо значение и заслужава повече внимание от страна на Европейския съюз.

Този въпрос беше повдигнат в резолюцията, приета от Парламента през м. октомври. Приветствам възможността днес следобед да говоря по въпроса, по отношение на който знам, че изпитвате особена загриженост.

Само три държави-членки на Европейския съюз разполагат с територии в Арктическия регион. Въпреки това обаче последствията от изменението на климата и от дейността на човека в Арктическия регион се простират далеч отвъд самата Арктика. Случващото се в Арктика има значителни косвени последствия за целия Европейски съюз. Досега въпросите, свързани с Арктика, обикновено бяха разглеждани от Съюза в контекста на секторните политики, като морската политика или борбата с изменението на климата. Въпреки че сътрудничеството в рамката на новото Северно измерение обхваща европейските арктически райони, Съюзът не е разработил обща политика за Арктика, в която да са включени всички отделни области на политика, свързани с нея.

Нещата вече се променят. През м. март миналата година Върховният представител Солана и членът на Комисията Фереро-Валднер представиха съвместен доклад до Европейския съвет относно изменението на климата и международната сигурност. Докладът очерта новите стратегически интереси в Арктическия регион. В него беше обърнато внимание на трайните последствия от екологичните изменения за Арктика и беше признато, че те могат да окажат влияние върху международната стабилност и европейските интереси в областта на сигурността.

Докладът призова за разработването на отделна политика на ЕС за Арктика въз основа на растящото геостратегическо значение на региона и като се вземат предвид такива въпроси като достъпът до природни ресурси и възможността за откриване на нови търговски пътища.

Впоследствие, миналия ноември Комисията излезе със съобщение относно Европейския съюз и Арктическия регион. В него бяха разгледани различните стратегически предизвикателства на региона и бяха предложени конкретни действия в три основни области: защита и опазване на Арктика в сътрудничество с населението на региона; устойчиво използване на ресурсите; засилено арктическо многостранно управление. Последната точка беше включена в резолюцията от миналия октомври.

В своето съобщение Комисията недвусмислено предложи като една от целите на политиката си, Европейският съюз да работи за продължаване на по-нататъшното развитие на система за управлението на Арктика в дух на сътрудничество, която е основана на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), и препоръча по-скоро пълно прилагане на всички съществуващи задължения, отколкото предлагане на нови правни инструменти. Това е един от основните елементи в съобщението.

В заключението от м. декември Съветът недвусмислено приветства съобщението и отчете, че то представлява първият етап на една бъдеща политика на ЕС за Арктика.

Съветът изрази съгласие с Комисията, че Европейският съюз трябва да се стреми към опазването на Арктика в сътрудничество с населението на региона и че трябва да подходи към арктическите предизвикателства по един системен и координиран начин. Той взе предвид, че целите на Европейския съюз биха могли да бъдат изпълнени единствено в тясно сътрудничество с всички арктически държави партньори, територии и общности и също отбеляза междуправителственото сътрудничество в региона.

Съветът приветства също така намерението на Комисията да кандидатства за статут на постоянен наблюдател в Арктическия съвет, където да представлява Европейската общност. Съветът обърна особено внимание на значението на многостранното сътрудничество в съгласие със съответните международни конвенции, като наблегна по-специално на UNCLOS.

В съответствие със съобщението на Комисията той не изрази подкрепа за конкретната идея за международно споразумение.

Въз основа на тази позиция Съветът сега продължава работата по подробностите на предложението за действие, изложено в съобщението на Комисията. Надявам се от казаното от мен днес да става ясно, че Съветът възприема въпроса много сериозно.

Напълно осъзнаваме нарастващото стратегическо значение на Арктическия регион. Съгласни сме, че Европейският съюз следва да разполага с една цялостна и последователна политика. Съветът със сигурност ще продължи да информира Парламента за по-нататъшното развитие и благодари за непрекъсващия ви интерес по този въпрос.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, бих искала да благодаря на Парламента за интереса към Арктика и също да заявя колко високо оценяваме вашата резолюция относно управлението на Арктика от миналия октомври. Тя даде политически тласък на работата на Комисията по споменатото вече съобщение „Европейският съюз и Арктическият регион“, което беше прието през м. ноември миналата година.

Защо това е толкова важно обаче? Споделяме загрижеността ви, че Арктическият регион заслужава вниманието на международната общност както никога досега. Научните данни показват, че изменението на климата протича много по-бързо в Арктика, отколкото в останалата част на света. Само през последните шест години дебелината на ледената покривка в близост до Северния полюс е намаляла наполовина и това може да е необратимо. Това е ясен предупредителен знак, който би било безразсъдно да пренебрегнем. Коренното преобразяване на Арктика оказва влияние върху населението на региона, пейзажа и дивата природа както по суша, така и по море.

Ето защо времето да се действа е сега. Затова приехме съобщението, представляващо първата стъпка към политика на ЕС за Арктика, която поставя основите за един по-цялостен подход. Съобщението се спира на три общи цели: защита и опазване на Арктика в тясно сътрудничество с населението на региона; насърчаване на устойчивото използване на ресурсите; и засилено многостранно управление.

Предложенията в съобщението са резултат от много подробен анализ, направен от Комисията. Бяха проведени и консултации с всички заинтересовани страни в Арктика, включително с Европейския съюз и с арктическите държави извън Европейския съюз. Това бе още по-необходимо, защото голяма част от дейностите на Европейския съюз и основните събития на световно равнище, като интегрираната морска политика или изменението на климата, имат последствия за Арктика.

Затова, въз основа на разискванията и с оглед на предложението за резолюция, което беше внесено за разискване днес, нека подчертая, че Арктическият регион се различава от Антарктика по редица основни аспекти. За разлика от Антарктика, който представлява обширен, необитаван континент, заобиколен от океан, Арктика е морско пространство, заобиколено от обитавани територии, които принадлежат на суверенни държави.

Поради тази причина идеята за установяване на обвързващ правен режим, създаден специално за Арктика, за съжаление, е трудно осъществима, защото нито една от петте държави, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан – Дания, Норвегия, Канада, Русия и Съединените американски щати – не подкрепя такъв режим. Затова се боя, че на този етап едно такова предложение би било не само неефективно, но би също така би могло да се окаже пагубно за доверието и ролята на Европейския съюз в цялостното арктическо сътрудничество. Вместо да полага усилия в тази насока, в полза на интересите и целите на Европейския съюз е изграждането на по-силно многостранно сътрудничество и по-добро използване на съществуващите правни инструменти.

Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и други общи конвенции съставят именно такава широка международна правна рамка. UNCLOS предоставя също така основата за решаването на спорове, включително и за определяне на морски граници. Бихме искали да видим тези конвенции приложени изцяло и, това е много важно, приспособени към Арктическите особености. Така например, предлагаме регулаторна рамка за устойчиво управление на рибарството, в случаите, в които други инструменти не обхващат определени райони и видове.

Второ, ние ще работим в тясно сътрудничество с Международната морска организация за разработването и прилагането на стриктни международни стандарти за по-безопасно арктическо корабоплаване с оглед на безопасността на хората и устойчивостта на околната среда. Това означава или разширяване на съществуващото законодателство, или приемане на ново законодателство.

Трето, ще защитаваме международно признатите принципи на свободно корабоплаване и правото на свободно преминаване. Крайбрежните държави следва да избягват приемането на дискриминационни мерки по отношение на правилата за корабоплаване. Всички мерки трябва да бъдат прилагани в пълно съответствие с международното морско право.

Четвърто, не е реалистично да се предлага международен мораториум върху добива на природни ресурси в Арктика. По-голямата част от определените резерви на минерали, нефт и природен газ са или на суверенната територия на арктическите държави, или в техните изключителни икономически зони, а някои от тях имат трайни планове за по-нататъшни дейности по проучване. Ние обаче настояваме добивът и използването на арктически ресурси да спазват възможно най-високите стандарти за устойчивост и опазване на околната среда.

Споделяме загрижеността на Парламента относно неотложната нужда от действие в региона, а нашето съобщение очертава набор от последователни и конкретни предложения. Въз основа на това се надяваме на трайно сътрудничество с вас при разработването на политика на ЕС за Арктика.

Нека никога не забравяме нашата обща цел и нека работим заедно с арктическите държави и международната общност, за да намерим възможно най-добрия и ефективен начин да защитим и опазим Арктика за бъдещите поколения.

  Anders Wijkman, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-жо председател, участвах в редица срещи в Арктическия регион, основна тема на които беше предимно изменението на климата.

Първият ден от такива срещи обикновено е посветен на сериозните последствия от глобалното затопляне за региона, неговата дива природа, препитанието на местното население и т.н. Вторият ден много често е посветен на възможностите за експлоатация на геоложки ресурси, което е един вид противоречие. Смятам, че бързата експлоатация на геоложки ресурси несъмнено е свързана с много сериозни рискове.

Съгласен съм, че не може да се прави сравнение между Арктика и Антарктика – тук споделям мнението на члена на Комисията. В същото време, тъй като не разполагаме с точна рамка за устойчива околна среда за дейностите, които биват проучвани от държавите в региона, смятам, че резолюцията изпраща особено важен сигнал, а именно да бъдат внимателни. Според мен фактът, че всички политически групи я подкрепят, е от голямо значение.

Изброяваме три алтернативи за бъдещето: първо, международно споразумение, което, разбира се, да включва специални разпоредби за региона в сравнение с Антарктика; второ, мораториум, в очакване на нови научни изследвания и по-добро разбиране на региона и неговата уязвимост и чувствителност, но и в очакване на резултатите относно редица алтернативни енергийни източници, които се разработват много прогресивно. Може би в бъдеще няма изобщо да се нуждаем от тези изкопаеми резерви.

Затова смятам, че дори и колегите в Парламента да не са на едно мнение относно очертанията на най-отговорния път напред, то според мен е от особено значение, че всички подкрепяме резолюцията. Бих искал да подчертая, че желаем нещо повече от засилено многостранно сътрудничество и диалог; желанието ни е да гарантираме безопасността и сигурността на околната среда и начините за препитание на населението.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н COCILOVO
Заместник-председател

  Véronique De Keyser, от името на групата PSE. – (FR) Г-н председател, искам да ви припомня случващото се в Арктика, така че всеки да е наясно какво зависи от разискването. На Северния полюс глобалното затопляне изостря апетитите за контрол над природните богатства на района. Както вече бе казано, топенето на леда ще улесни експлоатацията на огромните запаси от нефт и природен газ и ще открие плавателен път между Изтока и Запада, който ще спести на товарните кораби хиляди километри, но, за съжаление, ще е пагубно за околната среда.

Претенциите за суверенитет над района от петте граничещи държави – Канада, Дания, Русия, Съединените американски щати и Норвегия – са причина за явни напрежения. Канадският министър на външните работи обяви тази седмица, че суверенитетът на Канада над арктическите земи и води е дългогодишен, установен и основаващ се на историческо право на собственост. Той заяви, че канадското правителство ще се ангажира с по-голям политически мониторинг и по-голямо военно присъствие в канадските арктически води.

Тези думи повтарят съобщението на Кремъл, който възнамерява да разгърне военни сили в Арктика, за да защити интересите си. Досега регулацията на тази стратегическа област бе част от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана от 150 държави на 10 декември 1982 г. Според нея държавите, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан, упражняват контрол над област, която се простира на 200 мили от техните брегове, и имат икономически права над ресурсите на морското дъно, но тази област може да бъде разширена, ако държавите могат да докажат, че континенталните шелфове продължават отвъд тези 200 мили. Срокът да подадат такова искане до Организацията на обединените нации е май 2009 г. – а това е много скоро.

Русия поде инициативата през 2001 г. – оттук и настоящото безпокойство. Що се отнася до моята група и г-н Rocard, който инициира разискването в групата на социалистите в Европейския парламент и който наскоро беше назначен за посланик за Арктика, като се има предвид въпросите за енергетиката, околната среда и военната сигурност, Конвенцията по морско право не е достатъчна за Арктика. Северният полюс принадлежи на света и трябва да бъде защитен от харта със задължителен характер, в която Европейският съюз трябва да играе водеща роля. Искаме Северен полюс, който е незамърсен и най-вече без военно присъствие.

  Diana Wallis, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, разискването несъмнено е продължение на нашата резолюция относно управлението на Арктика от миналия октомври. Нашата група няма нищо против да подкрепи искането за арктическо споразумение, но по-скоро с оглед търсене на нов режим на управление. Споразумението вероятно има по-скоро символичен характер, но това, за което настояваме, е съвместната работа – и уважение – с арктическите държави и най-вече с местното население. Както вече бе казано, хората са тези, които правят арктическия регион различен от антарктическия.

Международните структури са налице – правилникът на Международната морска организация (ММО), международното морско право – но съществува необходимост от нещо по-специфично и приспособено. Трябва да се възползваме от направеното от Арктическия съвет. Г-жо член на Комисията, трябва да се включите в него възможно най-скоро и трябва да помогнете за изграждането на политическия му капацитет. На всяка цена трябва да избегнем оттегляне към старомодните териториални претенции, суверенитет и междуправителствено управление. Необходим е нов стил на управление за тази деликатна област от планетата ни, към която всеки гражданин на света има интерес.

Също така трябва да докажем, че сме способни да се включим в управлението на Арктика, а историята ни като европейци не говори добре за нас. Нашите моряци и търговци опустошиха околната среда в Арктика през XVII и XVIII век с така нареченото „плячкосване на Шпицберген“. Точно нашите промишлени емисии доведоха до сериозно изменение на климата в региона, а сега заплашваме да наложим нашите ценности и традиции върху народите на Арктика в този деликатен момент. Трябва да се вслушаме в народите на Арктика и да работим съвместно, защото, честно казано, те са опазвали природата си по-добре от нас. Затова групата ни няма да подкрепи 50-годишния мораториум.

  Godfrey Bloom, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г-н председател, живея на един красив остров – наистина прекрасен – който през последните 15 години беше систематично разрушаван от Европейския съюз. Бях свидетел на това как заради директивата на Европейския съюз относно депонирането на отпадъци земите бяха изпълнени с промишлени отпадъци – наречени абсурдно „компост“. Бях свидетел как стотици хиляди риби бяха изхвърлени в Северно море. В близост до моето село бях свидетел на това как някога чудесни ниви с пшеница и ечемик и пасища за добитък бяха превърнати в неща като мискантус и други биогорива, разрушавайки околната среда и вдигайки цената на храните.

Европейският съюз иска да постигнем целите си за възобновяема енергия. Тридесет и пет хиляди вятърни турбини – най-голямото оскверняване на красивия ми остров от индустриалната революция насам. А сега търсите опрощение за една от последните недокоснати от човека области в света, Арктика. Е, г-н председател, колеги, нека ви кажа, че съм съгласен с г-жа Wallis. Репутацията ви в това отношение е ужасяваща и отговорът трябва да е: за Бога, не се месете, където не ви е работа.

  Avril Doyle (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, да, членът на Комисията е прав. Арктика се различава от Антарктика по много неща, като само преди няколко месеца, на 8 октомври 2008 г., говорих в Парламента по този въпрос.

Както казах тогава, Арктика играе все по-голяма геостратегическа роля в света, а през последните десет години в региона възникнаха няколко големи проблеми. Сега сме изправени пред отварянето на досега затворени морски пътища, които са пряк резултат от изменението на климата. Това не е изненадващо, защото Арктика се затопля с много по-голяма скорост – увеличение от два градуса през последните сто години в сравнение със средно увеличение от едва 0,6 градуса в останалата част от света.

Тази особено уязвима екосистема попада под ударите на държави, жадни за природни ресурси, които искат да експлоатират потенциала й, без да зачитат нейната основна роля като стабилизираща сила в световния климат.

Съгласен съм с мнението на г-жа Wallis, че призивът за 50-годишен мораториум върху използването на тези ресурси не е нито практичен, нито разумен, но аз считам, че един ограничен мораториум върху нови добивни дейности – в очакване на нови научни изследвания – е нещо, с което всички цивилизовани страни вероятно могат да се съгласят.

Също така сред държавите-членки на Европейския съюз се включват цели три арктически държави, наред с две други страни съседки от Европейското икономическо пространство (ЕИП), което се равнява на повече от половината членове на Арктическия съвет. Това е достатъчна причина да се наложим, в най-добрия смисъл на думата, на световната сцена по този въпрос.

Арктика е от съществено значение за световния климат и това е достатъчна причина да бъдем част от един нов стил на управление на тази красива земя и – както казаха преди мен – на един от последните райони с девствена природа в света.

  Martí Grau i Segú (PSE). – (ES) Арктическият регион е сред най-уязвимите на планетата. Последиците от неограничената експлоатация на природните му ресурси биха били катастрофални не само за районите в съседство и местното население, но и за целия свят.

Топенето на големи площи превърна рисковете в реалност и създаде необходимост от нови глобални регулации за опазване на Арктика, подобни на съществуващите за Антарктика, като в същото време се отчитат разликите, които вече бяха очертани в разискването.

Нуждаем се от международно споразумение между всички засегнати страни, което без съмнение включва Европейския съюз, с цел да опазим уникалната арктическа околна среда, да гарантираме пълната устойчивост на всякакъв вид човешка дейност и да въведем многостранна регулация на корабоплаването по нови морски пътища, когато такива станат достъпни.

От създаването си Арктическият съвет е модел на сътрудничество при управлението на споделени проблеми. В тези трудни и несигурни времена ние трябва да доведем този дух и разбиране на още по-високо ниво, за да избегнем държавите в съседство или други международни играчи да влязат в геостратегически спорове и да забравят общата ни цел: опазването на едно изумително споделено наследство.

  Laima Andrikienė (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, днес разискваме опазването на Арктика, което е една особено актуална тема и то не само в Европейския съюз.

Първо, понеже се смята, че арктическият регион съдържа огромни енергийни ресурси – поне 20 % от неоткритите, технически достъпни запаси в света – изкушението да използваме тези ресурси е непреодолимо. Второ, арктическата природа е изключително деликатна. Цялата международна общност ще бъде засегната от голяма част от промените, които вече се случват. Трето, регионът е застрашен от териториални конфликти. Рискуваме да станем причина за започването на сериозни конфликти между държавите, които искат да защитят – включително чрез военни начини – считаните от страните в региона за техни национални интереси.

Време е Европейският парламент да излезе с ясна позиция, защото досега не взе почти никакво участие в разискването с изключение на резолюцията ни, приета през октомври миналата година, която призова за международно споразумение за опазването на Арктика. Важно е да се спомене, че държавите-членки на Европейския съюз и държавите от Европейското икономическо пространство съставляват над 50 % от членовете на Арктическия съвет. Също както е за Съединените американски щати, така Арктика трябва да е стратегически приоритет на Европейския съюз.

Напълно подкрепям проектопредложението ни, според което Комисията и Съветът трябва да работят за установяване на мораториум върху експлоатацията на геоложки ресурси в Арктика за период от 50 години в очакване на нови научни изследвания. Ние, Европейският парламент, трябва да призовем Комисията да започне преговори с руските органи относно редица важни въпроси, които са изброени в проекта за резолюция. Време е да включим Арктика в дневния ред на предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Русия.

  Christian Rovsing (PPE-DE). – (DA) Г-н председател, Гренландия е част от Кралство Дания със значителна отговорност съобразно нейното самоуправление. Арктика не е необитаем регион. Той не е нерегулирано пространство суша като Антарктика. Напротив, пространствата суша са част от арктическите държави и четири милиона души вече живеят там, като една трета от тях са от местното население. Тези хора и техните държави напълно обосновано имат правото да експлоатират ресурсите и възможностите, намиращи се в района. Единствено морето в центъра има международен статус и в това отношение Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) формира съответната законова основа. Този подход бе потвърден и от държавите, разположени по крайбрежието на Северния ледовит океан, в декларацията от Илулисат от 2008 г. Освен UNCLOS съществуват и редица други международни и регионални инструменти, които могат да бъдат приложени. Едва ли има нужда от повече управление. Налице е единствено необходимост да се приспособят вече съществуващите инструменти. Дания внесе предложение пред Арктическия съвет да разгледа съществуващите споразумения с оглед те да бъдат актуализирани. Това трябва и ще стане в сътрудничество с арктическите държави и местното население.

  Charles Tannock (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, антарктическият договор служи за ярък глобален пример, че териториалните претенции на крайбрежните държави могат да бъдат оставени настрана в интерес на мирно сътрудничество и научни изследвания. Докато светът е изправен пред проблема на глобалното затопляне и последствията от това – топенето на полярния лед и покачването на морското равнище – както и пред отварянето на замръзналите арктически морски пътища за корабоплаване, от съществено значение е да се намери аналогично споразумение за замръзналите – или по-скоро разтапящите се – северни части на Арктика. Боричканията за претенции за суверенитет и арктически минерални ресурси, като мелодраматичното поставяне на руския флаг на морското дъно, трябва да бъдат отхвърлени.

Европейският съюз трябва да се опита да убеди петте арктически крайбрежни държави – Съединените американски щати, Канада, Русия, Норвегия и Дания – в правотата на един такъв подход.

  Johannes Lebech (ALDE). – (DA) Г-н председател, като датчанин, участвал при внасянето на това предложение за резолюция, заедно с г-жа Wallis, в групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, не бих казал, че съм особено популярен. Считам обаче, че основният подход, възприет от резолюцията, е правилен. Добре е, че Европейският съюз е спрял вниманието си върху арктическия регион. Добре е също за малките държави Дания и Норвегия, че Европейският съюз е намесен в този проблем, за да не сме единствените, които трябва да си играем с големите момчета в района – Съединените американски щати и Русия.

Искам да кажа обаче, че не можах да гласувам в подкрепа на мораториума, който бе включен в резолюцията. Първо, той е напълно нереалистичен. Русия и Съединените американски щати няма да го приемат при никакви обстоятелства. Също така считам, че е необходимо, както каза г-н Rovsing, да вземем предвид населението, живеещо в региона, понеже жителите на Гренландия естествено очакват и имат правото да могат да използват природните ресурси на тяхна територия така, както прави всяка друга държава на своя територия.

  Marie Anne Isler Béguin (Verts/ALE). – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, искам просто да ви припомня, че точно белите мечки върху ледени блокове ни показаха доколко химическото замърсяване влияе на целия свят. ДДТ бе намерен в техните мазнини, а както всички знаем, това вещество не се използва на ледените блокове.

Във всеки случай, искам да благодаря на Комисията за предложението, което направи след разискването, провело се в Парламента, защото във връзка с изменението на климата налице е нужда от спешни мерки за опазване на единствения район, който е защитен от хищническата дейност на човека. Не трябва да го забравяме.

Разбира се, съществува и политически натиск – и тук продължавам мисълта на г-жа De Keyser – защото в крайна сметка сме принудени да направим нещо за Арктика. Наистина някои от собствениците на част от този континент имат своите планове за него. Много добре знаем, че Русия, за която говорехме наскоро, иска да установи границите си отвъд морските си площи и да ги разшири над континенталния шелф. Затова и за нас този въпрос е неотложен, защото Русия желае да постави флага си там и да установи военно присъствие, подобно на Канада.

Това, което липсва в предложението Ви, е вероятно поисканото от нас за последен път, т.е. международно споразумение за опазването на Арктика, което ще ни позволи да гарантираме опазването му веднъж завинаги.

  Alojz Peterle (PPE-DE). – (SL) В Арктика сме свидетели както на природни, така и на човешки кризи. Усилията ни трябва да бъдат насочени към гарантиране, че те няма да бъдат последвани от политическа криза или друг вид криза. Призивът за отговорен подход към Арктика е зов за помощ и въпрос на глобално управление. Приветствам най-вече всяко усилие, което зачита местното население от региона.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, най-напред искам да благодаря на г-жа Фереро-Валднер, която си сътрудничи тясно с Европейския парламент и е със сигурност най-работливият член на Комисията в тази област: наистина оценявам този факт. Тя присъстваше и на нашата среща с Европейското икономическо пространство миналата седмица: в крайна сметка, Северното измерение е от особена важност тук, а Diana Wallis също неколкократно заяви, че Европа носи особена отговорност в това отношение.

Считам, че особено при една финансова и енергийна криза е наше задължение да разгледаме тази област по-внимателно и да отговорим на желанията и нуждите на населението в това отношение, защото в края на краищата човекът и природата не са противоположности, а трябва да се допълват взаимно. От тази гледна точка считам, че можем да очертаем някои задоволителни успехи най-вече в енергийната политика и може би ще успеем да засилим сътрудничеството в тази сфера.

  Alexandr Vondra, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, приветствам това навременно разискване. В резултат от търсенето на природни ресурси и изменението на климата арктическият регион е на ръба на необратима промяна. Последствията от това ще бъдат не само за самия регион, но, както мнозина от вас осъзнаха днес, и за целия Европейския съюз. На фона на този развой на нещата е важно Европейският съюз да подходи към Арктика по един изчерпателен и стратегически начин, като разгледа редица проблеми, свързани с околната среда, транспорта, биологичното разнообразие, изменението на климата, морските въпроси, енергетиката и научноизследователската дейност, както и опазването на средствата за препитание на местното население.

Считам, че Съветът вече гледа на проблема много сериозно и недвусмислено подкрепя предложенията, описани в съобщението на Комисията. Това трябва да представлява основата на една политика за Арктика, която трябва да бъде изготвена по един изчерпателен начин. Онези, които говорят за ново споразумение, трябва да знаят, че сега Съветът не е излязъл със становище, защото в момента разглежда предложенията на Комисията. Бих искал да припомня заключенията на Съвета от декември. В заключението заявихме, че целите на Европейския съюз могат да бъдат постигнати единствено в тясно сътрудничество с арктическите държави и че Европейският съюз трябва да наложи участието си съобразно настоящите международни конвенции.

Както споменах по-рано, предложенията на Комисията се разглеждат по-подробно в момента. Смятам, че те ще улеснят сключването на споразумение като един всеобхватен отговор на различните предизвикателства, пред които сме изправени в арктическия регион. Приветствам интереса на Парламента и съм готов да се върна и да докладвам, след като Съветът излезе със становище.

  Benita Ferrero-Waldner, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, както подчертах в началото на това важно разискване, Европейският съюз трябва да играе все по-голяма роля в опазването на околната среда в Арктика, в насърчаването на устойчиво използване на природните ресурси и в подобряването на многостранното управление на този регион. Ние сме поели ангажимент за опазването на Арктика и в същото време целта ни е да дадем своя принос към една система на сътрудничество, която ще гарантира устойчивост, както и свободен и справедлив достъп. Както вече заявих, за да успеем в тези важни начинания, ние трябва да си сътрудничим тясно с всички арктически държави и основни играчи в Арктика.

В тази връзка Комисията предлага да насърчи пълното изпълнение и доразвиване на съществуващите задължения вместо предлагането на нови законови инструменти, които имат за цел да подобрят сигурността и стабилността. Стриктно управление на околната среда и устойчиво използване на ресурси, както и свободен и справедлив достъп. В същото време Европейският съюз вече подчерта, че що се отнася до областите отвъд националната юрисдикция, разпоредбите за опазване на околната среда съгласно конвенцията са твърде общи и ние ще продължим да работим в рамките на Организацията на обединените нации за по-нататъшно развитие на някои от рамките, като ги приспособим към новите условия или особености на Арктика. Така например едно ново споразумение за изпълнение на UNCLOS относно въпроса за морското биологично разнообразие отвъд областите на национална юрисдикция може да вземе предвид Арктика, а ние предадохме кандидатурата си на норвежкия председател на Арктическия съвет. Приемането на кандидатурата на Комисията изисква единодушно одобрение от всички членове на Арктическия съвет. Това решение, което се очаква да бъде обявено на 29 април – т.е. много скоро – може да бъде повлияно отрицателно от една инициатива, която предлага арктическо споразумение, и затова трябва да бъдем внимателни в това отношение.

Накрая, нека спомена, че арктическите крайбрежни държави недвусмислено предпочитат за основа UNCLOS. Европейският съюз трябва да вземе това предвид, когато искаме да развием още по-тясно сътрудничество заради Арктика, местното население и дивата природа. В този контекст не трябва да отслабваме съществуващите рамки за сътрудничество, понеже това няма да послужи на нашите цели и интереси, а и няма да отговаря на духа на собствения ви проект за резолюция.

В заключение, считам, че условията все още не са подходящи за сключването на международно споразумение за Арктика и че вместо това трябва да съсредоточим усилията си за гарантиране на ефективното прилагане на съществуващите законови рамки, като по този начин запълним евентуалните пропуски и приспособим законовите мерки към особеностите на Арктика. Това изглежда осъществимо в по-голяма степен.

  Председател. – Внесени са шест предложения за резолюции⁽¹⁾в съответствие с член 103, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 2 април 2009 г.

(1) Вж. протокола.

14. Прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът на г-жа Buitenweg (A6-0149/2009) – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426 – C6-0291/2008 – 2008/0140(CNS)).

  Kathalijne Buitenweg, докладчик. – (NL) Г-н председател, в понеделник дъщерята на един мой приятел получила писмо – писмо за отказ – от университет. Била е отхвърлена не въз основа на интелектуални способности, а защото има увреждане. В писмото се посочвало, че университетът не можел да й предложи грижите, от които се нуждае. Тя се справи добре в средното училище и там нямаше проблеми, но сега е отстранена.

Докладът, който разискваме днес, засяга дълбоко нашето общество. Искаме ли ние хората да бъдат считани за второкачествени въз основа на тяхната възраст, сексуална ориентация, религиозна принадлежност, убеждения или увреждане, или предпочитаме общество, в което всеки може да участва пълноценно? Когато на хора се отказва правото да наемат жилище или да получат заем заради това кои са, не само те самите са третирани несправедливо, а стойността на обществото като цяло намалява чрез отписването на хора от него.

Аз очаквах с нетърпение днешния ден. Залогът за утрешното гласуване е голям. Европейският парламент призовава за приемане на европейски директиви относно прилагането на принципа на равно третиране на лицата още от 1995 г. и Договорът от Амстердам най-накрая ни даде правното основание за това, в резултат на което през 2000 г. бяха приети няколко важни директиви: директивата относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, в чийто обхват влиза както пазарът на труда, така и доставката на стоки и услуги; и директивата, предназначена за борба с дискриминацията, основана на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, въпреки че действието на втората директива е ограничено до пазара на труда.

Това започна да създава проблеми, тъй като дискриминацията е забранена в повечето сфери, дори в областта на отношенията между половете. Парламентът винаги се е противопоставял на йерархията на основанията за възникване на дискриминация. В крайна сметка, защо да е възможно да се откаже на някого заем затова, че е хомосексуалист, а не затова, че е чернокож? Защитата следва да бъде равна. Ние всички привеждаме доводи в подкрепа на тази хоризонтална директива, но между нас има различия по отношение на тона, а понякога и на конкретното съдържание. Въпреки това до този момент огромното мнозинство от членовете на Парламента имат волята да изправят сегашната небалансираност и утре ние трябва да предадем на Съвета именно това послание, така че аз се надявам на възможно най-голямо мнозинство.

Има много хора, на които искам да благодаря за приноса им към доклада. Най-напред на докладчиците по становище, и по-специално на г-жа Lynne от комисията по заетост и социални въпроси. Много от нейните предложения са включени в текста. Искам да благодаря също и на докладчиците в сянка г-н Gaubert, г-жа Bozkurt, г-жа in 't Veld и г-жа Kaufmann. На нидерландски език има поговорка, която в превод означава буквално „да надскочиш собствената си сянка“, което значи да надминеш себе си – гледайки напред и прескачайки точката, в която винаги се спъваш. Това е силната страна на докладчиците в сянка. По мое мнение, ние сме постигнали успех в това отношение. Аз наистина се гордея с компромиса, приет от мнозинството от членовете на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която е усъвършенствала работата си. Искам да благодаря и на още много хора за техния принос, но по-специално на един човек – г-н Cashman – за всички негови съвети към мен, за цялата му дейност на лобиране, както и за вдъхновението и приятелството, които ми е дал през годините.

Преминавайки към съдържанието, ще отбележа, че в доклада дискриминацията се забранява въз основа на четири основания. Ние вече регламентирахме това по отношение на основанието за пазара на труда, но същото се отнася и до доставката на стоки и услуги, социалната закрила – включително социална сигурност и здравни грижи, и образование. Не всички различия обаче се считат за дискриминация. Така например на застрахователните дружества все още се разрешава да правят разграничение въз основа на възраст или увреждане, при условие че могат да дадат обективна обосновка за това. Трябва да се направят предвиждания за много хора с увреждания, но са посочени ограничения относно това, което се счита за разумно. Затова при известни условия са разрешени дерогации, но правилото е равно третиране, за което именно е гласуването утре. Дали приемаме Европа само като един пазар или също и като извор на цивилизация?

Трябва да кажа, че във всеки случай изменение 81 показва на какви позиции е г-н Weber, а изменение 41 показва къде са другите. Вие не искате да има законодателство за равно третиране и точка. Няма значение какви компромиси се опитвам да постигна, тъй като вие се противопоставяте по принцип на антидискриминационното законодателство. Така вие не правите изменения, а отхвърляте цялото предложение. На това място пътищата ни се разделят. Не може да има средно положение. Нека да изчакаме и да видим утре накъде ще поискат да тръгнат мнозинството от членовете на Парламента.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) Г-н председател, госпожи и господа, аз оценявам големия интерес към настоящото предложение, доказателство за което е големият брой предложения за изменения, които то породи. Това показва, че борбата срещу дискриминацията във всекидневния живот е постоянен приоритет за повечето от нас, дори по време на сериозни икономически кризи. Аз също така приветствам отличния доклад, представен от г-жа Buitenweg и одобрен от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и забележителния принос на г-жа Lynne и на комисията по заетост и социални въпроси.

Проектът на доклада подкрепя амбицията и опитите на проекта на директивата, представен от Комисията. По мое мнение, докладчикът е успял да съгласува различните гледни точки и да постигне широк консенсус между отделните политически групи. Бих искал да аплодирам подкрепящата роля, която изигра Парламентът при представяне на проекта на директивата.

Що се отнася до предложените изменения, аз съм съгласен с много от предложенията за подобрения, съдържащи се в проекта на доклада. Въпреки това искам да кажа, че настоящият проект изисква постигане на единодушно съгласие в Съвета и затова ние трябва да бъдем реалисти.

Зная, че въпросът с множествената дискриминация е основен за вас. Напълно съзнавам факта, че хора, които са жертва на множествена дискриминация, са засегнати много сериозно. Същевременно обаче смятам, че при положение че тази директива се отнася само до четири възможни причини за дискриминация, въпросът не може да бъде решен окончателно на правно равнище.

В съобщението на Комисията относно недискриминацията от юли 2008 г. ние се ангажирахме да проведем обсъждане по същия въпрос в новосъздадените групи от правителствени експерти. Обсъждането е проведено, така че въпросът за множествената дискриминация не е пренебрегнат.

Съгласен съм с упоменаването на множествената дискриминация в областите, обхванати от проекта на директивата. Приемам, че ние трябва да дадем по-ясно определение на разделението на компетенциите между Европейския съюз и държавите-членки. Определението като такова няма да се промени в директивата, но нашата цел е да се постигне възможно най-висока степен на правна сигурност.

Приемам също, че свободата на изразяване следва да се вземе предвид при разглеждане на случаи на предполагаемо преследване. Трябва обаче да знаем, че понятието преследване съдържа изискване за убедително доказателство – човешкото достойнство трябва да е било изложено на риск и трябва да е налице враждебна или унизителна обстановка

Съгласен съм с включването на понятието „асоциативна дискриминация“ в смисъла на неотдавнашното решение на съда в случая Coleman, но това понятие следва да се прилага само при наличие на пряка дискриминация и преследване.

Що се отнася до финансовите услуги, приемам, че е необходимо доставчиците на услуги да прилагат известно ниво на прозрачност, но имам известни съмнения относно формулировката, използвана в проекта. Напълно приемам, че директивата не следва да се отнася до изцяло частни сделки. По този въпрос становищата на Комисията и Парламента са много сходни. Колкото до лица с физически увреждания, аз подкрепям позоваване на откритото определение за физическо увреждане, използвано в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Също така приемам по същество някои от коментарите относно понятието за физическо увреждане, които са включени във вашите предложения за изменения. Въпреки това обаче, считам за необходимо да посоча, че формулировката на правната наредба трябва да бъде много точна. Съгласен съм с някои от другите изразени идеи, но смятам, че е необходимо член 4 да се направи сбит и разбираем.

Уважаеми колеги, очаквам да чуя вашите мнения, на които ще отговоря по време на разискването.

  Elizabeth Lynne, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (EN) Г-н председател, искам много да благодаря на докладчика за усърдната работа, която е извършила по доклада, както и за тясното ни сътрудничество. Ние работихме заедно в много тесен контакт не само по този доклад. Както и тя, и други хора знаят, ние работим по този въпрос от дълги години – по време на 10-те години, откакто съм в Европейския парламент. Спомням си, че преди много време участвахме заедно в разискванията относно член 13. Сега най-после дойдохме до момент да разискваме предложение за антидискриминационна директива – една възможност да прокараме най-накрая антидискриминационно законодателство върху всички основания, които не са обхванати – увреждане, възраст, религиозна принадлежност или убеждения, сексуална ориентация. Много години чакахме този момент. Нека просто се надяваме, че ще получим голямо мнозинство.

Аз съм участвала в кампании във връзка с уврежданията и възрастта в продължение на много години, но преди известно време се убедих, че не можем да забравяме никого. Ние не можехме просто да продължаваме с директива за уврежданията, след това с директива за възрастта, защото сметнах, че по този начин сексуалната ориентация и религиозната принадлежност ще бъдат забравени. Ето защо в миналогодишния доклада по собствена инициатива аз поисках приемане на единна директива, която да обхване всички все още необхванати области. Много съм доволна, че това се случи. Радвам се също така, че получихме толкова голямо мнозинство в Парламента за доклада по собствена инициатива. Разбрах от Комисията и Съвета, че това е една от причините, поради които те считат за разумно внасянето на предложението за разискване. Затова утре ние трябва да получим много голямо мнозинство за доклада.

Искам също така да изкажа голяма благодарност на члена на Комисията, г-н Шпидла. Изразявала съм своята благодарност много пъти, но искам да му благодаря в пленарната зала, защото без неговата подкрепа и помощ наистина не вярвам, че днес бихме разисквали настоящото предложение. Затова, г-н член на Комисията, приемете искрена благодарност от много от нас за придвижване на въпроса, по който зная, че Вие самият вършите много работа.

Предложението беше разгледано в комисията по заетост и социални въпроси и в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Сега имаме нужда от голямо мнозинство. Всички трябва да бъдат третирани равно в целия Европейски съюз. Хора, използващи инвалидни колички или кучета водачи, следва да имат свободен достъп навсякъде в ЕС. На хора с различна сексуална ориентация трябва да бъде разрешено да ползват стая в хотел, каквато поискат, и да отсядат във всеки хотел, когато са на почивка. Всички по-възрастни хора, независимо на каква възраст са, следва да имат право на достъп до здравни грижи. Не трябва да има дискриминация и срещу хора с различна религиозна принадлежност.

Обръщам се с призив към всички, които смятат да гласуват против – моля ви, недейте. Това е здравата основа на Европейския съюз, в която са залегнали правата на човека и антидискриминацията. Моля ви, гласувайте за предложението.

  Amalia Sartori, докладчик по становище на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните първо разгледахме необходимостта да се гарантира равно третиране по отношение на здравеопазването. Останалите области много добре са обхванати от другите комисии и преди всичко от докладчика и члена на Комисията. Затова ние решихме да изясним въпроса за здравеопазването.

Като първа стъпка ние отбелязахме големите различия, които все още съществуват между държавите-членки по отношение на достъпа до здравни грижи. Достъпът до здравни грижи е основно право, залегнало в член 35 от Хартата на основните права и представлява първостепенна отговорност на публичните органи на държавите-членки да осигуряват на всички равен достъп до една качествена здравна система. Ето защо, въпреки че знаем за разделението на компетенциите между Европейския съюз и държавите-членки, за ЕС е важно да направи всичко по силите си по отношение на насоките и директивите, които ние постепенно обсъждаме и разработваме, заедно с резолюциите и разпоредбите. Ние трябва да ги предадем на държавите-членки, където е възможно, с тази основна цел.

Като комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните ние по-специално наблегнахме на измененията относно насърчаване на програмите за здравна грамотност, непрекъснато подкрепяне на борбата срещу насилието срещу жени, срещу отказа за предоставяне на медицинско обслужване на основание на възрастта на лицето, но преди всичко – и аз се връщам отново на този въпрос – насърчаване на равен достъп до качествени услуги във всички държави-членки.

  Lissy Gröner, докладчик по становище на комисията по култура и образование. – (DE) Г-н председател, като докладчик на комисията по култура и образование за новата антидискриминационна директива относно предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация аз горещо приветствам предложението на Комисията и искам да благодаря специално на г-н Шпидла.

Проучванията на Евробарометър показват, че приблизително три четвърти от населението на ЕС смята, че е необходимо да се предприемат действия в тази област. Комисията по култура и образование призовава за изменения и допълнения в три области. Първо, включването на пола. Ние сме съгласни с постигнатите компромиси. Искаме да гарантираме достъп до медии и образование и регламентиране на борбата срещу множествената дискриминация. В тази насока са постигнати някои добри компромиси.

Групата на социалистите в Европейския парламент подкрепи тази широкообхватна хоризонтална директива. Ако сега немските консерватори и либерали отхвърлят изцяло директивата, те ще покажат истинския си образ – искат дискриминацията срещу хомосексуалистите да продължи, както и пропагандата в тази насока. Не е нужно да се страхуваме от екстремисти като сциентолозите при новата директива, защото все пак ще има възможност за отхвърляне на реклами или за отказ за наемане на зали за събрания. Комисията по култура и образование гласува единодушно в подкрепа на хоризонталната рамкова директива.

  Donata Gottardi, докладчик по становище на комисията по правата на жените и равенството между половете. – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, взимам думата, за да докладвам за положителния резултат, постигнат в комисията по правата на жените и равенството между половете, и това не е случайно, защото нашата комисия е свикнала да провежда задълбочени проучвания във връзка с равното третиране, равните възможности и забраната на дискриминацията.

Чрез становището, което изразихме в комисията, ние отправихме няколкото сериозни послания, които, надявам се, ще бъдат взети под внимание при приемането на текста. Директивата нито затваря, нито приключва един цикъл. Ако случаят беше такъв, областта на дискриминацията, основана на пола, щеше да бъде разколебана. Тази директива следва да се превърне във възможност за подновяване на работата по антидискриминационните директиви, започвайки с добавянето на две нови понятия, за които ще се договорим – множествена дискриминация, при която са налице два или повече рискови фактори, и асоциативна дискриминация, отнасяща се до хора, които са близки или в тясна връзка с пряко засегнатото лице. И двата случая са от определящо значение за жените, както и за други групи. Директивата следва да представлява стимул за подобряване на националните законодателства, преди всичко в страни като моята, където нещата трябва да се променят.

  Manfred Weber, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, едва ли ще се осмеля да взема повече думата, като се има предвид общата атмосфера тук, в пленарната зала. Едва ли ще посмея да задам повече въпроси. Разбира се, че всички сме против дискриминацията, ама човек не смее да изкаже съмнение относно пътя, който поемаме, от страх да не бъде натикан в ъгъла.

Госпожи и господа, ние всички сме съгласни с крайната цел на този път и аз ще съм благодарен, ако всички ние се въздържим от предложения в друга насока. Това, за което спорим, е начинът и той следва да бъде легитимен предмет на обсъждане дори от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи.

Първо, искам да попитам нещо члена на Комисията. Като се има предвид, че старата директива, сега действащата антидискриминационна директива, все още не е транспонирана в десет от държавите-членки, и като се има предвид, че срещу десет държави-членки в момента текат процедури за нарушения, ние трябва сериозно да се запитаме защо е необходимо да преразглеждаме настоящата директива, при положение че старата все още не е транспонирана. Това сериозен въпрос ли е и разрешено ли ни е да го зададем? Ето защо препращането обратно към комисията е аргумент, който следва да ни е разрешено да повдигнем тук.

Второ, разрешено ни е да разговаряме за съдържанието. Така например, има въпрос във връзка с това защо църквите, които бяха близки партньори на левицата, когато става въпрос за защита на бежанците, сега идват при нас. Църквите, които бяха ваши партньори, сега идват при нас и казват, че срещат трудности при някои формулировки. Когато хора от медиите, издатели на вестници, идват и ни казват, че имат въпроси, ние следва да обсъдим сериозно тези въпроси. Когато обсъждаме въпроси, свързани със семейството, членът на Комисията казва, че не иска да налага нищо на държавите-членки, но, разбира се, това, което вършим с настоящата директива, е хармонизация „през задния вход“. Списъкът продължава. Налице са различни аргументи, които могат да се повдигнат, и те създават за нашата група причина за безпокойство, значително безпокойство. Такива въпроси могат да се повдигат, дори когато човек се е ангажирал да се бори срещу дискриминацията.

Днес левицата в Парламента е много доволна от себе си, защото още веднъж създава ново законодателство по ред въпроси. Ето защо на нас следва да ни е разрешено да се запитаме дали в края на краищата законодателният подход действително ще донесе много нови ползи за хората, които се опитваме да защитим. Съществуват други основни ценности, които си струва да се вземат под внимание. Например ако ние включим частните договори, както иска групата на социалистите в Европейския парламент – не само търговските, но и частните – трябва да ни бъде разрешено да се запитаме дали свободата на договаряне на страните не е важна основна ценност, която ние в Парламента трябва да защитаваме.

Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи се противопоставя на дискриминацията и винаги ще работи за преодоляването й, но трябва да ни бъде разрешено да спорим в Парламента за това как да го постигнем.

  Emine Bozkurt, от името на групата PSE. – (NL) Утре ще имаме уникалната възможност да направим историческа стъпка в борбата срещу дискриминацията, като кажем „не“ на това явление. В момента наистина се намираме в странно положение с различия относно защитата срещу дискриминацията. Няма разумно обяснение за факта, че законът срещу дискриминацията предлага защита извън работното място за чернокож хомосексуалист въз основа на цвета на кожата, но не и на сексуалната ориентация.

Утре ще можем да покажем, че Европейският парламент няма да толерира дискриминация, основана на възраст, увреждане, сексуална ориентация или религиозна принадлежност и убеждения. В крайна сметка, Европа е за всички. Неприемливо е лице, което иска да наеме кола или имот, да бъде отхвърлено въз основа на неговата религиозна принадлежност. Освен това хората в инвалидни колички трябва да могат да използват банкомати, да имат достъп до влакове и гари като всички останали. Няма разумни основания една банка да позволи човек на 65 или повече години да понесе загуби в хиляди евро, но да откаже да му отпусне умерен заем. Ние всички постепенно остаряваме, така че, ако се замислим, това са неща, които не след дълго ще ни засегнат.

Дори и преговорите да са били затруднени от разногласията, можем да се гордеем с резултата, постигнат от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Още повече, в дадения момент всички партии се бяха ангажирали с това. Предложението е разумно и реалистично. Може да са необходими определени мерки за приспособяване, например за да се осигури достъп за хората с увреждания до стоки и услуги, но това не означава, че те ще могат отново да участват активно в обществото. Тези мерки за приспособяване няма да доведат до непропорционална тежест, а е взет под внимание и достатъчно дълъг срок за изпълнението. Не е задължително мерките за приспособяване да се изпълнят веднага. Ние не очакваме държавите-членки да пригодят незабавно гарите си. Това, което изискваме от тях, е да започнат да взимат под внимание възможността за достъп на хората с увреждания при бъдещото проектиране в областта на строителството и транспорта

Освен това, трудно ми е да намеря думи, за да подчертая колко важен ще бъде този доклад за европейските граждани – хората, за които е предназначен. Трябва да имаме предвид, че според Евробарометър 87% от европейците биха искали да видят, че се вземат мерки относно основанията за дискриминация по силата на настоящата директива. Това включва Вашите избиратели, г-н Weber. Нашата група, групата на социалистите в Европейския парламент, е доволна от предложенията за борба с множествената дискриминация, които съставляват част от настоящия доклад.

Представете си една чернокожа жена в инвалидна количка, която счита, че е жертва на дискриминация. Много малко страни са запознати с понятието множествена дискриминация. В повечето случаи, ако регистрира оплакване за дискриминация, тази жена трябва да избира между възможните основания за дискриминация. По-вероятно е различните основания да са взаимосвързани и да няма само един признак, на който е основана дискриминацията. Въпросната жена следва да има възможност да подаде жалба и да получи удовлетворение и справедливост. Ето защо ние призоваваме Парламента да запази тези важни разпоредби.

Госпожи и господа, моля ви да подкрепите директивата. Това ще даде възможност на Парламента да посочи по един ясен и недвусмислен начин, че дискриминацията не може повече да бъде толерирана и че Парламентът счита правата на всички граждани на Европейския съюз за еднакво важни. Нека да направим тази стъпка.

  Sophia in 't Veld, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, искам най-напред да изкажа най-искрени поздравления и благодарности на докладчика за изключителната работа, която е извършила. Моята група е доволна, защото почти пет години, след като г-н Барозу обеща да направи това, предложението за директива най-накрая е внесено за обсъждане. Дискриминацията противоречи на европейски договори, на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за правата на човека. И все пак договорите, конвенциите и официалните декларации не помагат много в съда. На европейските граждани трябва да бъде даден инструмент, който да осигури съблюдаването на техните права.

Именно в това, г-н Weber, а не в квотите за мляко, правилата за обществените поръчки или структурните фондове, е смисълът на съществуването на Европейския съюз – европейското пространство, където всеки е свободен да гради живота си, както намери за добре. Единно европейско пространство, където всеки е равен пред закона, радва се на равни възможности в обществото и е третиран с уважение. Една директива сама по себе си не е достатъчна, за да се постигне всичко това, но е предпоставка. Настоящата директива е за Европа като общност от ценности, а ценностите не могат да бъдат предмет на преговори между правителствата на 27-те държави-членки при обичайното съгласуване на националните интереси. Ние определяме ценностите заедно – като граждани, в открит дебат – и Европейският парламент е подходящото място за това.

Да, г-н Weber, някои въпроси са много чувствителни, по-конкретно основанията за сексуална ориентация и религия. Ние обаче имаме отговорност към всички наши граждани и не можем да допуснем Европа да се превърне в „Животинска ферма“, където всички европейци „са равни, но някои са по-равни от другите“. Свободата на религията и съвестта са основни права, за които аз бих се борила на барикадите. В свободна Европа всеки трябва да има свободата да изповядва своите убеждения. Това е крайъгълният камък на демокрацията. Със свободата на религията обаче не трябва да се злоупотребява и тя да се превръща в средство за дискриминация спрямо другите.

Вчера Агенцията на Европейския съюз за основни права публикува втория си доклад относно хомофобията в Европа. Срамно е, че през 2009 г. в Европа милиони хора все още се страхуват от дискриминация, омраза, насилие и дори убийство единствено заради сексуалната им ориентация. Мога да Ви успокоя, г-н Weber, че брачното законодателство е от национална компетентност и ще остане такова. Настоящата директива не променя това. В Европа на XXI век обаче забраната за сключване на брак, основана на религия, расов произход или сексуална ориентация, е аномалия. Много хора смятат за напълно приемливо правителствата да забраняват бракове или партньорства между двама възрастни от един и същ пол. Все пак, бихме ли сметнали за приемливо, ако – както се е случвало в миналото – правителствата забраняваха браковете между евреи и неевреи, католици и протестанти, чернокожи и бели? Това е неприемливо.

Госпожи и господа, настоятелно ви призовавам да гласувате в подкрепа на настоящия доклад, в интерес на гражданите, които всички ние представляваме. Компромисите не са идеално решение за никого, включително и за нас, но нека превъзмогнем себе си, както казва г-жа Buitenweg.

Накрая искам да призова и Съвета да последва препоръките на Парламента. Вярно е, че във всяка държава-членка има определени разногласия, но Европейският парламент показва, че различията могат да бъдат преодолени и че ние можем да се споразумеем относно правата на европейските граждани.

  Konrad Szymański, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, Европейската комисия заявява, че настоящото предложение не е насочено към изменения в областта на семейното право и на осиновяването в държавите-членки. Комисията твърди, че не желае да променя юридическия статус на църквите и на религиозните органи, ангажирани по отношение на грижите и образованието.

В доклада Buitenweg тези граници се потъпкват грубо във всяко едно отношение. Изменение 50 премахва гаранциите за националното законодателство относно семейното положение и осиновяването. Както следва от изменения 12, 29 и 51, докладът представлява нападка срещу свободите на религиозните образователни институции. Изменение 52 от доклада подкопава гаранцията за свобода на самите религиозни общности в държавите-членки. Пределно ясно е, че европейската левица е подчинена изцяло на желанието да сведе европейската интеграция до едно: да наложи с всички възможни средства поредните искания на хомосексуалистите. Това е истинско посегателство срещу авторитета на тази парламентарна институция.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н DOS SANTOS
Заместник-председател

  Raül Romeva i Rueda, от името на групата на Verts/ALE. – (ES) Г-н председател, трябва да наблегна на един основен факт. Европейския проект ще се ползва с доверие, само ако Европа се възприема като място, където всеки вид дискриминация е забранен. Това е основата на днешното разискване.

Ето защо е учудващо, че някои от моите колеги в Парламента, които са толкова проевропейски настроени във всички други разисквания, застават на напълно антиевропейски позиции, когато става въпрос за права и свободи.

Такова отношение не може да се толерира. Неприемливо е днес в Европейския съюз човек да бъде подложен на дискриминация, основана на взаимоотношения на лица от един и същ пол, увреждане, възраст, или за това, че не изповядва някои от основните религии или убеждения, както също беше споменато. Това не е Европа, в която искам да живея, и със сигурност не е Европа, за която работя всеки ден – както в Парламента, така и извън него.

Затова смятам, че предложението за директива е необходимо и по замисъла и принципите си е добро. Може би се различава от това, което аз или мнозина от нас тук бихме направили, но е добра отправна точка. Надявам се, че мнозинството ще гласува утре за доклада Buitenweg, както възнамерявам да направя аз, тъй като според мен така е правилно. Много бих искал да се приеме и другата точка относно прилагането или повторното прилагане на член 7, параграф 2, което гарантира решаването на един основен въпрос, а именно че на всички асоциации и организации, работещи в областта на недискриминацията, трябва също така да бъде разрешено да представляват и защитават жертвите на дискриминацията. Не трябва да забравяме, че тези хора са част от най-уязвимите групи и затова е нужно да гарантираме, че те могат да бъдат представлявани и съответно защитавани.

  Sylvia-Yvonne Kaufmann, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, първо, искам да благодаря на нашия докладчик г-жа Buitenweg за работата, която е свършила. Въпросът определено е в сигурни ръце.

Парламентът призовава за тази директива в продължение на години, което наистина означава, че приемането й преди края на настоящия парламентарен мандат е от основно значение. Едновременно с това тя е от първостепенно значение за Комисията за внасяне на предложение за възможно най-скорошно справяне с дискриминацията на основание на пола, за да се сложи край на съществуващата йерархия на формите на дискриминация. От друга страна, аз не мога да не изразя учудване от факта, че в изменение 96 групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи се опитва да премахне дискриминацията, основана на убеждения, от обхвата на директивата. И така, госпожи и господа от групата PPE-DE, наистина ли трябва да ви посочим, че правното основание, върху което почива настоящото предложение за директива, а именно член 13 от Договора за ЕО, действа в правото, откакто Договорът от Амстердам влезе в сила през 1999 г. – преди 10 години? Трябва ли да ви припомня, че всички основания за дискриминация, посочени в член 13, се отнасят до равенство на всеки без разлика? Освен това, госпожи и господа от групата PPE-DE, не може да е убягнало от вниманието ви, че член 10 от Хартата на основните права третира религиозната принадлежност и убежденията на всеки отделен човек като равен с другите.

Знаете ли, г-н Weber от Християнсоциалния съюз (CSU) – аз, разбира се, чух Вашите доводи, но наистина трябва да кажа, че те, Бог ми е свидетел, са допотопни. Вашето изменение 81, което отхвърля цялата директива, е придружено от доста открито цинична обосновка, а именно, че транспонирането на директивата очевидно, цитирам: „води до прекалена бюрокрация“. Знаете ли, г-н Weber, аз просто не проумявам опитите да се отказват на хората техните права и особено с тази обосновка и се надявам, че Вашето изменение 81 ще бъде категорично отхвърлено при утрешното гласуване в пленарна зала. Европейският съюз най-накрая трябва да направи още една стъпка напред в борбата срещу дискриминацията в нашето общество.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г-н председател, Парламентът се бори за граждански свободи, една от които е свободата на образование. Важна свобода е изборът на родителите на училище за техните деца. Християнските училища и учебни заведения в моята страна съзнателно избират политика на допускане, която да съответства на идентичността на тяхното училище.

Нидерландия оставя възможност за политика на допускане, която да съответства на основните принципи на дадено училище. Могат да се установят изисквания, необходими за осъществяване на целта и основните принципи на училището. Родителите могат да изберат училище, което е добросъвестно в това отношение и което приема Библията сериозно. По такъв начин се разширява свободата на религията и се зачитат убежденията на родителите по отношение на интересите им във връзка с образованието на техните деца.

Изменения 29 и 51 обаче ограничават свободата на училищата да правят своя избор въз основа на принципи. Освен това аз споделям мнението на г-н Weber и на останалите. Настоящото предложение не съответства на принципа на субсидиарността. Настрана от административните проблеми, това само по себе си ми изглежда достатъчно основание за отхвърляне на предложението на Комисията. Надявам се, че другите групи също виждат, че то представлява сериозно нарушение на свободите на гражданите. Всеки, който цени свободата на избор за родителите, няма да позволи тази свобода да бъде ограничена.

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-н председател, докладите относно директиви за борба с дискриминацията винаги са показвали най-лошото в Парламента, за което трябва особено да се съжалява, тъй като те често съдържат много добри предложения и идеи, например за помагане на хора с увреждания. Това обаче не променя нищо по същество.

Изменение 81, внесено от г-н Weber, наистина посочва всички съществени елементи. Предложението на Комисията не е добро не само защото води след себе си прекалено много бюрократизъм, но също така и защото нарушава по същество принципа на субсидиарност. За съжаление ние всички знаем, че това изменение няма изгледи за успех, тъй като Парламентът никога не е губил възможността да покаже своята политически най-коректна страна и винаги е предпочитал по-голяма бюрократичност и прекалена дейност по взимане на решения, без да се допита до европейските граждани.

Освен това, отделно от нарушението на принципа на субсидиарност, настоящият доклад съдържа и множество предложения, които пряко противоречат на елементарни демократични принципи и на принципите на правовата държава. Пример за това е изменение 54. Докато в доклада като цяло се вдига голяма врява във връзка с борбата срещу дискриминацията, основана на политически неправилни убеждения, като се направи равносметка се вижда, че много други аспекти от същия доклад са именно в такава посока.

Прикрити в списък с достойни принципи се спотайват псевдонамерения за политическа коректност, облечена в правни рамки и правила. Тогава това не е свързано с мерките срещу дискриминацията, а много често със закони, които наистина запушват устата, за да подкопаят още повече свободата на изразяване и да укрепят допълнително един вид тероризъм с прогресивни схващания. Основният въпрос е и продължава да бъде: какво общо има това с Европа, по дяволите? За Бога, оставете на държавите-членки това, което си е тяхно.

  Hubert Pirker (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, когато понякога считат Европейския съюз за прекалено амбициозен и педантичен по отношение на приеманите правилници и разпоредби, за което много правилно е критикуван, можете доста лесно да проследите тези критики, за да стигнете до доклади като разисквания в момента.

Така както подкрепям реалистичните мерки за борба с всякаква форма на дискриминация, аз също трябва да отправя критика към нещата, които се обсъждат тук, защото те просто не са оправдани и няма да постигнат желания ефект.

Неприемливо е, както вече се спомена, че например училища с обучение по религия могат да бъдат съдени за отхвърляне на учители, които изповядват различна вяра или не изповядват никаква вяра, или че застрахователни дружества могат да бъдат съдени за извършване на оценка на риска, в случай че тя води до различие, основано на възраст или пол, или че съществува риск за това дали абсолютно всички жилищни сгради, които ще се строят, ще бъдат свободни от препятствия. Да, госпожи и господа, в такава посока сме тръгнали. Всъщност, ние не подкрепяме вече хората с увреждания, а правим цялото жилищно строителство не по джоба им. Жилищно строителство, което никой не може да си позволи, вместо помощ за хора с увреждания – това със сигурност не може да е нашата цел. После идва критиката за обратната тежест на доказване. Като си помисля, че като член на Парламента с 25 кандидати за мястото на асистент, срещу мен може да бъде заведено дело само заради дискриминация по външност или заради чувство на дискриминация, аз просто няма да мога да работя повече, а ще прекарам цялото си време в битка с доказателството, което трябва да представя, просто защото чувството го има, независимо че не съм извършил дискриминация под каквато и да било форма.

Отгоре на всичко, много от термините са неясни. Най-общо, публикуваната по повода фактологична справка е предшественик на директивата, която започва с разглеждане на въпроса дали все още ни се позволява да използваме „г-ца“ или „г-жа“ и дали не трябва да се отървем от всички думи, завършващи на наставката за съществителни имена от мъжки род „man“ (мъж), като „statesman“ (държавник) или „sportsman“ (спортист), защото всичко това можело да има характер на дискриминация.

Госпожи и господа, част от нещата, за които се отправят призиви тук, са направо глупости и затова аз ще гласувам против доклада.

  Martine Roure (PSE). – (FR) Г-н председател, първо искам да благодаря на нашия докладчик, и по-специално за работата, която е свършила, и за постигнатия накрая резултат.

Член 13 от Договора за ЕО е нашият крайъгълен камък и аз трябва да подчертая, че държавите-членки могат да гарантират по-висока степен на защита. Това е само въпрос на минимални норми, но нека да бъдем наясно, че по новата директива не е възможно да се понижи степента на защита в отделните държави-членки. За да бъда по-конкретна, ще кажа, че причината при някои от тях се изразява в много високото ниво на защита. Такива случаи наистина съществуват.

Свободата от дискриминация е основно право на всеки, който живее в Европейския съюз. Независимо от това дали тя се дължи на външността на дадено лице или на презимето му, ние разбираме, че дискриминацията се среща прекалено често.

Що се отнася до хората с увреждания, ние трябва да гарантираме, че те няма повече да бъдат дискриминирани за това, че използват инвалидна количка, тъй като достъпът до много места е прекалено труден за тях. Подобряването на европейското законодателство е предпоставка за преодоляване на дискриминацията, повтарям – предпоставка. Ние се нуждаем от това законодателство.

От съвсем ранна възраст нашите деца са жертва на дискриминация, която ги травмира, и те носят този товар до края на живота си. Трябва да ви обърна внимание специално на множествената дискриминация. Комисията е пропуснала да я включи в своето предложение. Ето защо ние предлагаме точно определение на тези видове дискриминация.

От изключително голямо значение е да укрепим законодателството, за да направим равното третиране ефективно, каквито и да са различията. В това отношение ние призоваваме държавите-членки да вземат мерки за насърчаване на равното третиране и равните възможности без оглед на религия, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

В заключение трябва да добавя, че се надяваме през 2010 г. да има предложение на Комисията, в което дискриминацията, основана на пола, ще бъде поставена на равни начала, тъй като с това ще се сложи край на всякаква йерархия на правата.

  Gérard Deprez (ALDE). – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, както и изказалите се преди мен, аз също искам най-напред да благодаря на двамата ни докладчици – г-жа Buitenweg и г-жа Lynne – за изключителната работа, която са свършили – аз бих подчертал – в контекста на засилено сътрудничество.

Въпреки че аз лично съм съвсем съгласен с общата позиция, отстоявана от г-жа Lynne, искам да аплодирам интелигентността, откритостта и отстъпчивостта, които г-жа Buitenweg проявяваше през цялото време на обсъждането в нашата комисия, за да постигне накрая балансиран доклад, който би бил подкрепен от голямо парламентарно мнозинство. Надявам се, че тя ще постигне успех и че по-радикалните елементи от едната страна, струва ми се, а понякога и от другата, няма да успеят да попречат на гласуването.

В това отношение – нека да посоча, че аз не съм известен като ляв фанатик – искам да кажа, че съм изненадан и смутен от изменението, внесено от нашия колега г-н Weber, когото уважавам, и от няколко други колеги. Г-н Weber, аз чух Вашето изказване и ми се струва, че всички аргументи, които приведохте, са лишени от логична основа. Вие изложихте фантазии, а не причини.

Ако някой прочете обосновката за Вашето изменение, може само да бъде слисан от неговата неубедителност – да се отказвате да се борите срещу дискриминацията поради опасение от прекомерна бюрократичност. Грешите, като се опитвате да превърнете това предложение в противоречие между лявото и дясното. Борбата с дискриминацията не е въпрос на дясно или ляво, а на хуманизъм и на зачитане на основни права.

(Ръкопляскания)

Ето защо се надявам и вярвам, че утре ще бъдете победени.

  Sebastiano (Nello) Musumeci (UEN). – (IT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, всяка инициатива, насочена към преодоляване на дискриминация от какъвто и да е вид, трябва да бъде подкрепена. Най-новите статистически данни показват, че в Европа, където обществото е толкова напреднало, едно малцинство от граждани казват, че спрямо тях е била извършена дискриминация. Ето защо никой не може да остане безучастен. Самото понятие обаче е толкова широко и абстрактно, че е желателно да се направят известни пояснения.

Без да се накърняват основни права на човека, които остават неоспорими, ние не можем да не признаем суверенитета на всяка държава-членка в издаване на закони в съответствие с вековните си традиции, цивилизации и култури. Такъв вид намеса е почти винаги случай на защита на идентичността на населението. Нека да дам пример във връзка със сексуалната ориентация. Това е мое лично мнение, но аз смятам, че човешкото достойнство трябва да бъде гарантирано, независимо от сексуалното предпочитание. Хомосексуализмът е избор, който принадлежи на личния живот на човека и в никакъв случай не трябва да бъде наказван, нито пък защитаван. Свобода на мнение: къде започва защитата срещу пряката или непряка дискриминация и къде свършва? Свобода на религията: в училището на моята племенница за пръв път тази година не представиха пиеса за Рождество Христово. Директорът забранил, защото присъствали деца, изповядващи други религии. По мое мнение, тъй като пиесата за Рождество Христово е по-скоро демонстрация на култура, отколкото на вяра, за да се избегне една форма на дискриминация, се създава друга. Г-н председател, да зачиташ религията на другите не означава, че трябва да се срамуваш от собствената си религия.

Ето защо – последно и свършвам – нашият страх се състои в това, че предложението за директива клони към ненужен обратен екстремизъм и решението може да се окаже по-лошо от първоначалния проблем.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, настоящата директива най-накрая запълва празнотите в закона срещу дискриминацията и позволява на Европейския съюз да изпълни международните си задължения за защита на правата на човека, както и задълженията по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Госпожи и господа от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, вашите аргументи против директивата са популистки и заблуждаващи. Какво право имате вие да отказвате на хората с увреждания неограничен достъп до образование или равно третиране на по-възрастни хора по отношение на застрахователни и финансови услуги? Каква е вашата представа за хуманност?

Неограниченото участие в обществото е право на човека и по тази причина ние ще се борим за директивата и за равни възможности за всички. По мое мнение, напълно нехуманно е да се изисква жертвите на дискриминация да представят доказателства за извършена спрямо тях дискриминация. Ако вие, госпожи и господа от групата PPE-DE, изтриете думата „обръщане“ от обръщане на тежестта на доказване, вие ще подложите на риск основното право на някои групи на защита на тяхното човешко достойнство, а ние намираме това за неприемливо. Искаме равенство за всички в защитата срещу дискриминацията и ние, Зелените, ще се борим за това. Няма да позволим правата на човека да се превърнат в играчка за популистите, разпространители на тревожни слухове. Аз мога веднага да предскажа, че вие ще загубите утре; мнозинството от Парламента ще гласува в подкрепа на правото на човека на защита от дискриминация. Сигурна съм в това.

  Jim Allister (NI). – (EN) Г-н председател, аз ще гласувам против доклада и настоящото предложение за директива по три причини. Първо, аз не споделям мнението, че Европейският съюз, а не националните правителства, трябва да издава закони по този въпрос, като смятам, че всяка държава-членка е в най-добра позиция да реши дали се нуждае от засилване на такова законодателство. Ако изобщо става въпросът за субсидиарност, тя се състои именно в това.

Втората ми причина е, че при новото престъпление тормоз съществува обезпокоителната възможност за ограничаване на правата по отношение на свободата на словото и свободата на религията, и по-специално за тези, които прокламират християнското послание.

Християни, проповядващи Евангелието, особено на обществено място, на хора с друга вяра, които се обиждат и твърдят, че това е уронване на тяхното достойнство, може да са в нарушение на закона. По същия начин защитаване и поддържане на библейския подход към хетеросексуалния брак би могло да позволи на защитниците на спорните права на хомосексуалистите да твърдят, че са подложени на тормоз.

Третата причина е, че мерките, посочени в предложението за директива, са непропорционални и недостатъчно балансирани. Те заставят например собственик на печатница, който е християнин, да приеме поръчка за отпечатване на материал, накърняващ неговите религиозни убеждения – той трябва свободно да извършва дейността си по съвест.

Без основни механизми за балансиране тази директива ще се превърне в инструмент, който всъщност ще поражда дискриминация. Затова според мен тя е ненужна и нарушава основни права, особено що се отнася до хора на вярата и съвестта, и показва всичко, което е прекалено, натрапническо и опако вътре в Европейския съюз.

  Nicolae Popa (PPE-DE). – (RO) Инициативата на Комисията за разширяване на приложното поле на принципа за равно третиране и в други области на обществения живот, използвайки широкообхватна директива, която забранява дискриминация извън работното място, основана на увреждане, възраст, религиозна принадлежност и убеждения и сексуална ориентация, е необходима с оглед финализиране на антидискриминационния законодателен пакет. Въвеждането на понятието за множествена дискриминация и специалното внимание, което се отделя на правата на хората с увреждания, отбелязват крачка напред.

Настоящото предложение за директива обаче продължава да бъде деликатна и противоречива тема. Този законодателен текст трябва да поддържа баланс между компетенциите на Европейския съюз и компетенциите на държавите-членки чрез ясно определяне на приложното му поле. Аспекти, засягащи семейното право, включително гражданското състояние, правата, свързани с възпроизводството, и правата на осиновяване не трябва да бъдат включени в приложното поле на предложението за директива. Това несъмнено трябва да се изясни в законодателния текст. Използването на брачната институция не може да се приема по никакъв друг начин, освен в християнския смисъл. За другите партньорства може да се намери друго законно прието обозначаване.

Принципът на субсидиарност също трябва да се спазва в аспектите, свързани с образователното съдържание и с организирането на национални образователни системи, включително училища на секти или вероизповедания. Европейската народна партия винаги е подкрепяла разнообразието като важна цел на Европейския съюз и борбата срещу дискриминацията. За съжаление текстът съдържа разпоредби, които са неприемливи от гледна точка на религиозната доктрина.

Парадоксът е, че левицата възнамерява да извършва дискриминация по този начин. Всъщност дискриминираният съм аз, просто защото искрено вярвам в Бог.

  Michael Cashman (PSE). - (EN) Г-н председател, това е интересно разискване и щеше да е забавно, ако не е толкова трагично. Смятам, че повечето от ораторите, изказали днес мнения против предложението, искрено чувстват и вярват в това, което казват, но то не се основава на факти, нито на текста пред нас. Нищо в доклада не подкопава субсидиарността или пропорционалността. Но наистина, ако такъв момент съществува, това ще бъде коригирано от Съвета на министрите. Затова ви призовавам да гласувате в подкрепа на предложението и да позволите на Съвета на министрите да постъпи правилно, за да се гарантира абсолютно спазване на принципите на пропорционалност и субсидиарност.

Г-н Weber, Европа се крепи на ценностите, зародили се след Втората световна война, и ние трябва с твърда решимост да ги следваме, а не да отвръщаме отново очи, когато една или друга група хора са нападани или превръщани в изкупителна жертва и водени в концентрационни или трудови лагери – твърда решимост, че няма да има йерархия на потисничеството. Тъжно е все пак, че Вие искате Европа, която не се основава на достойните ценности да вярваш в това, че всички хора се раждат равни, и да го зачиташ. Тези, които се противопоставят, ще трябва да отговорят пред своята съвест, пред религията си и пред техните гласоподаватели защо смятат, че някои хора трябва да бъдат третирани различно от другите и че не трябва да има равенство.

Ето ме изправен тук като хомосексуалист – не е ли интересно, че ако аз съм избрал да бъда хомосексуалист, друг очевидно е избрал да бъде хетеросексуален – борещ се за равенство не само за хората, които са хомосексуалисти, лесбийки, бисексуални и транссексуални, а за хората въз основа на тяхната възраст, религиозна принадлежност, убеждения, пол на всичко, което се възприема като различно и може да се използва за лишаването им от равенство. Смятам, че лакмусовият тест на всяко цивилизовано общество не се състои в това как третираме мнозинството, което, колкото и да е странно, е съставено от множество различни малцинства. Лакмусовият тест на всяко цивилизовано общество, както ще Ви кажат и хората, слушащи от галерията за обществеността, не се състои в това как третираме мнозинството, а как третираме малцинствата, в което някои държави-членки прекалено много изостават.

Шекспир чудесно е казал, че злото, сторено от хората, остава да живее, а доброто често изгнива, погребано с костите им. Погледнете се, представете си, че Вие сте различният – с различна религия, различни убеждения, различна възраст, различна сексуална ориентация. Ще бъде ли правилно да Ви отнемат Вашите права на човек? Отговорът сигурно ще бъде „не“. Сега пред Парламента се явява възможността да постъпи правилно и справедливо.

  Председател. – В този момент от разискването ще трябва да говори г-н Шпидла. Той ще обясни по-добре от мен причините, поради които се налага да го направи. Незабавно му давам думата.

  Vladimír Špidla, член на Комисията. – (CS) След няколко минути ще трябва да присъствам на процедурата за договаряне по директивата относно работното време и вие ще се съгласите, че въпросът не търпи отлагане.

Уважаеми колеги, аз слушах разискванията по доклада и трябва да кажа, че слушах с известно вълнение, защото в доклада са изразени основните елементи и огромната важност на този проблем. Основният въпрос е какво защитава директивата. Тази директива защитава човешкото достойнство. Ние не можем да смятаме, че за човешкото достойнство е по-малко обидна дискриминацията на основание например увреждане, отколкото на основание възраст. Обсъждаме човешко достойнство, а то е еднакво за всички.

Трябва да кажа, че настоящата директива, така както беше представена на Комисията, се породи в резултат на задълбочено разискване в Парламента и безбройни разисквания на ниво Комисия и затова е добре обмислена и изразява непоколебим и ясен подход към ценностите.

По време на разискването също се каза, че недискриминацията се основава на ценности, които прилагаме и които сме разбрали след Втората световна война. Дали е вярно или не, че сме развили по-дълбоко разбиране за важността и градивното значение на определени ценности след Втората световна война, е отделен въпрос, но във всеки случай тези ценности имат много дълбоки исторически корени. В древността не е имало основно понятие за равенство между хората – то е било формулирано за пръв път в християнската религия. Спомням си добре една енциклика или може би папска була от IX век – Oriente ian sole – ясно е казано: „слънцето не грее ли еднакво за всички“. Оттогава това понятие изпълва цялата история.

Разбира се, разискването включваше много моменти от техническо естество или привидно от по-нисък порядък в сравнение с въпросите, по които разговаряме в момента и които искам да засегна. Първият въпрос беше за създаването на безсмислена допълнителна бюрократичност. Мисля, че това може да се отхвърли по една проста причина. Директивата не изисква нови структури или нови бюрократични органи, а само разширява приложното си поле и затова няма да има никаква бюрокрация в повече.

Остана открит и въпросът за субсидиарността, който беше проучен с изключително внимание, защото е от първостепенно значение. Член 13 от Договора за ЕО е ясен и предвижда солидна правна основа, а директивата, която почива върху тази правна основа, не противоречи на принципа на субсидиарност.

Друг основен принцип в директивата е например въпросът за обръщане на тежестта на доказване. Въпросът вече е решен в предишни директиви, така че и в този случай няма нищо ново. Аз искам обаче да кажа нещо за тежестта на доказване. Основната цел на директивата е да засили способността на отделните лица да се защитават. Това не би било възможно без обръщане на тежестта на доказване, независимо че в много правни системи вече се прилага обръщане на тежестта на доказване при далеч по-маловажни причини или по причини със сравнимо значение. Класически пример за обръщане на тежестта на доказване е така наречената презумпция за бащинство, а има и много други примери.

По време на разискването беше казано също така, че някои от термините са прекалено открити. Уважаеми колеги, повечето термини от конституцията са открити и изискват тълкуване в определен кръг от обстоятелства. Например аз си спомням, че в конституцията на Германия се съдържа формулировката „собствеността задължава“. Това е типична открита формулировка, която се преосмисля при решаване на различни конкретни случаи.

Уважаеми колеги, говореше се с преувеличение за евентуалните големи разходи, специално във връзка с хората с физически увреждания. Мога да заявя, че директивата не предлага нищо конкретно по въпроса. В нея се говори за разумно приспособяване и мога отново да посоча, че ако такова разумно приспособяване се прилага от самото начало, обикновено няма прекалено големи разходи. Трябва да кажа, че ако ние приемем потенциално по-високите разходи за приемливи във връзка с безопасността и здравето при работа, с което защитаваме човешкия живот, то по мое мнение всякакви по-високи разходи, свързани със защитата на човешкото достойнство – въпреки че не смятам, че ще бъдат значително по-високи – ще съответстват също и на интереса, който се защитава, защото равенството и човешкото достойнство, уважаеми колеги, са интереси, залегнали в Договора за ЕО, и ние трябва да ги защитаваме с пълна сила.

По мое мнение, за Европейския съюз не съществува нищо по-важно от понятието за недискриминация. Въпреки че съм поддръжник на вътрешния пазар и на много други области от европейската политика, считам понятието за равните възможности и недискриминацията за най-основополагащо.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-н председател, ясно е, че приключваме с тази сложна смесица от закони за защита на различни хора от дискриминация в различни ситуации в полза на единен режим за равенство. Жена, на която е отказан банков заем, лице с увреждане, на което е отказан достъп до жилище, хомосексуалист, на който му е отказано подслоняване, чернокож човек, който не е допуснат в клуб, и така нататък – всички те трябва да бъдат защитени въз основа на сходни принципи.

Искам да спомена само два въпроса. Единият е относно защитата от тормоз. В текста съвсем ясно се казва, че това, което се забранява, е създаването на сплашваща или враждебна среда за съответното лице, а не онова, което се възприема като оскърбление към група. Важно е да се отстоява твърдо запазването на свободата на словото, което и Парламентът конкретно е споменал и добавил.

По въпроса за училищата с обучение по религия аз напълно подкрепям правото на родителите да образоват децата си в принципите на определена вяра дотолкова, доколкото самата тази вяра не пропагандира дискриминационни и вредни нагласи. Ние обаче не трябва да одобряваме създаването на гета, където се приемат в училище само деца от определена вяра, а другите са изключени. Текстът на Комисията позволява дискриминационен достъп, а аз не съм убедена, че изменение 51 ще реши проблема. Вероятно ще гласувам и против двете.

  Rihards Pīks (PPE-DE). – (LV) Г-н председател, госпожи и господа, смятам, че в Парламента няма нито един човек, който да подкрепя дискриминацията. По същия начин смятам, че всички от Парламента са против дискриминацията. Настоящият документ – предложението за директива на Съвета – несъмнено съдържа редица добри предложения, но много от тях се основават на християнския мироглед и християнската религия. Искам да кажа, че една директива не може да постигне това, което се постига през дългия процес на образованието, защото тук вече става въпрос за етика и нагласи. Така както съдържа много добри моменти обаче, директивата или предложението за директива има и няколко места, в които е прекалила. Всъщност чрез създаване на възможности за една група хора, тя ограничава възможностите на друга. Дори бих казал, че редица моменти създават възможности за намеса в личната сфера, а това противоречи на основните ни ценности. Освен това наближават избори и ние чуваме все повече въпроси и критики, които нашите избиратели ни отправят. Смятам, че същото ще се случи и във вашите страни. Най-честата критика, която чуваме, е, че от Брюксел идват прекалено много ограничения и бюрокрация. Затова ние не трябва да нарушаваме субсидиарността или да създаваме прекалено много ограничения. Аз смятам, че този документ трябва да се преразгледа.

  Inger Segelström (PSE). – (SV) Г-н председател, искам да започна, като благодаря на г-жа Buitenweg, г-жа Bozkurt, г-н Cashman и на останалите за изключително добрия доклад. Заедно с много други аз съм изненадана и шокирана от ръководителя и говорителя на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи Manfred Weber, който в изменение 81 предлага Парламентът да отхвърли предложението за директива, защото нарушавало принципа на субсидиарност и щяло да доведе до прекомерна бюрокрация според превода на шведски език. Членът на Комисията Шпидла вече направи коментар относно този въпрос.

Сигурна съм, че всички жени с увреждания и всички други групи, които са разчитали, че Европейският парламент ще защити правата на гражданите от тяхната група, също са дълбоко разочаровани от това, че ръководството на групата PPE-DE поставя на една плоскост правата на човека и бюрокрацията. Ето защо аз призовавам целия Парламент да гласува утре против изменение 81, внесено от групата PPE-DE. Смятам също така, че е важно жените да не бъдат дискриминирани повече от застрахователни дружества само защото са жени и са по-възрастни; но пък като цяло са по-здрави и живеят по-дълго от мъжете. Надявам се също, че Парламентът ще има смелостта да изясни, че финансираното от данъци образование е за всички. Религията определено е важна за много европейци и аз уважавам това, но ние живеем в светско общество.

Не, г-н Weber, Вашата пазарна свобода на договаряне не е толкова важна, колкото основните права на гражданите. Попитайте гражданите на Европейския съюз – те са по-мъдри и по-напредничави от членовете на Вашата група PPE-DE. Очакванията към нас са високи и аз се надявам всеки да има куража утре да гласува в подкрепа на доклада, а не против, както пропагандирате Вие.

  Jeanine Hennis-Plasschaert (ALDE). – (NL) Г-н председател, искам да започна, като благодаря на докладчика. Малко е да се каже, че тя е свършила отлична работа. Не беше лесна задачата. Някои колеги изглежда са обидчиви.

Отправната точка на настоящата директива е пределно ясна: равно третиране за абсолютно всички – било то хомосексуални или хетеросексуални, жени или мъже, стари или млади, чернокожи или бели, със или без увреждания, религиозни или атеисти и така нататък. Неговото право е нейно право, г-н Weber, нашите права са техни права и вашите права са техни права. Това, г-н Vanhecke – който пак е напуснал разискването – няма нищо общо с така наречената политическа коректност.

Докладчиците в сянка и самият докладчик са вложили големи усилия за постигането на този компромис – компромис, който групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи също би могла да подкрепи. Никой не смята, че текстът е безупречен, а аз мога само да се надявам, че значително мнозинство от групата PPE-DE ще се осъзнае до гласуването утре.

Аз съм изцяло за свобода на религията, но, г-н Weber, Вие проявявате известно нахалство да се поставяте над другите и с ръка върху Библията да третирате равните възможности като безсмислена бюрокрация.

  Председател. – Госпожи и господа, г-н Баро ще замести г-н Шпидла за останалата част от разискването.

  Mario Mauro (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, същността на стратегията за недискриминация се свежда до следното твърдение: човекът винаги е на първо място. Ние приемаме човека като такъв, преди да вземем предвид факта, че този човек е в известен смисъл различен – например с увреждания или хомосексуален – и затова ние обичаме, предпазваме и защитаваме този човек. Това е същността на стратегията на недискриминация. Ако това е вярно, вярно е също така, че всеки, който изповядва религиозна вяра, е човек, и че този факт е на първо място – преди факта, че изповядва религиозна вяра.

Ето защо ние трябва да бъдем внимателни, тъй като твърдението, което се прави в член 3, в съответствие с формулировката, предложена с изменение 52 на доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, внася принцип, който е коренно противоположен на Декларация № 11 в член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Въпросното изменение 52 отрича понятието за запазване на статута по националното законодателство на църквите или другите организации, основани на религиозна принадлежност или лични убеждения, а едновременно с това член 3 и съответното съображение 18 в съответствие с формулировката, предложена с изменения 51 и 29 на гореспоменатия доклад, ограничава, по мое мнение, обхвата на компетенциите на държавите-членки по отношение на достъпа до образователни институции, основани на религиозна принадлежност или лични убеждения.

Накратко, убеден съм, че ако искаме да защитим човека от самото начало и в неговата цялост, ние трябва също да защитим и тези аспекти, които характеризират човека от религиозна гледна точка. Освен това смятам, че изменения 92, 89 и 95 могат да бъдат разумна допирна точка за тези, които искат директивата да бъде приета, и следователно на това ниво ние можем да намерим ефективно място за диалог.

  Claude Moraes (PSE). – (EN) Г-н председател, председателят на нашата комисия г-н Deprez се изказа от името на много от нас в Парламента и каза, че това не е доклад за местни интереси или доклад за левицата, а един доклад на г-жа Buitenweg с дълбоко съдържание, изпълнен с чувствителност и компромис, когато става въпрос за хората. Докладчикът е разработил доклад, който не обвързва стопанската дейност, нито я регулира прекомерно, както видяхме от дългия път, който извървяха предишните две директиви – директивата относно равно третиране на лица без разлика на расата и директивата за равно третиране в областта на заетостта – които, искам да кажа на г-н Weber, нито обвързаха, нито регулираха прекомерно стопанската дейност в Германия или в моята страна.

Тя е създала директива за основните права, която не поражда толкова много бюрокрация, както обясни г-н Шпидла. Аз внесох изменения относно укрепване на органите по въпросите на равенството, каквито вече съществуват. В Обединеното кралство ние имаме Комисия за равенството и правата на човека, която наскоро подкрепи случая на европейската гражданка Шарън Колман – майка на дете с увреждания, която заведе дело срещу своя работодател за асоциативна дискриминация, а това е важен момент в доклада на г-жа Buitenweg. Европейският съд постанови решение в нейна полза и в резултат на това решение ние разширихме правата и включихме в обхвата им болногледачите във Великобритания – лицата, които се грижат за хора с увреждания.

Искам да напомня на хората в Парламента – вие ще остареете, може да имате увреждане или може да се грижите за някого с увреждане. Такава е реалността за десетки милиони европейски граждани. За това именно е докладът, а не за местни интереси или тревоги във връзка с това кой ще доминира в една или друга част от обществото. Бих казал, че докладът не е за лявото или дясното, а за основни права. Както каза в изказването си г-н Cashman, преди изборите за Европейски парламент хората ще искат да видят дали сме защитили основни права, без да навредим на нашето стопанство и търговия. Ето с това се занимава докладът. Нека да го подкрепим. Той е практичен и правилен.

  Marco Cappato (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам за изразя своята подкрепа за работата на г-жа Buitenweg. Доколкото разбирам, това, което се очакваше да бъде компромис, вероятно няма изобщо да бъде компромис, но не е важно. Важното е, че стигнахме до решение.

По някои пунктове моите тревоги са точно противоположни на тези на г-н Mauro. Религиозна свобода – разбира се, 100 %. Свобода за религиозни образователни институции – разбира се, 100 %. Никоя религия не може, при никакви обстоятелства, да бъде причина, извинение или прикритие за извършване на какъвто и да е вид дискриминация. Не може да има възможност за толериране на изключения, чрез която дадена църква или религиозна институция да извършва дискриминация срещу учители или студенти, чието поведение не съответства на дадена вяра, поради риск от натрапване на етичната държава и множеството религии, които могат да претендират за същата легитимност.

Това не е начинът да се върви напред. В крайна сметка нашите договори и Европейският съюз вече, за съжаление, са разширили обхвата на защита повече, отколкото е необходимо за националните държави при техните прекалено дълги списъци с изключения от основните права и свободи. Нека да не добавяме допълнителни изключения към вече съществуващите.

  Carlos Coelho (PPE-DE). – (PT) Г-н председател, г-н Баро, госпожи и господа, заедно с моите колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи аз гласувах за този доклад в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Направих го поради отличната работа на докладчика в сянка г-н Gauber в опит да намери балансиран компромис. Искам също така да поздравя докладчика, г-жа Buitenweg, за нейната работа и заедно с нея да призова всички да изоставят радикалните си позиции и да търсят възможно най-широк консенсус.

Както при всички компромиси, съществуват точки, по които ние успешно взимаме становище, и други, които ни е по-трудно да приемем. Говорим за компромис, в който трябва да се вземе под внимание законодателството, приетата практика и различните културни традиции, съществуващи в 27-те държави-членки. Аз намирам за положителен момент 10-годишния период, през който сградите трябва да бъдат приспособени така, че на хората с увреждания да се даде достъп до стоки, услуги и средства. Смятам освен това, че когато трудности на структурно ниво, които е невъзможно да бъдат преодолени, се задържат за дълго време, винаги ще има възможност да се намерят алтернативи.

Също така добавям гласа си към тези, които изразяват загриженост във връзка със застрахователните дружества. Въпросът с тях, както и медицинският аспект са разгледани внимателно. Не мога обаче да приема идеята за премахване на договорената в комисията отпратка към принципа за субсидиарност в темите относно семейното право, брака и възпроизводството. Те са от изключителната компетентност на държавите-членки. Същото се отнася и до член 8, чието изменение 90 на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи цели да премахне, защото при съществуващите в много държави-членки законодателни традиции не е възможно да се приеме обръщането на тежестта на доказване, тъй като това ще причини непреодолими юридически проблеми

Ако тези основни точки се приемат на пленарно заседание, аз няма да мога да гласувам за този доклад. Никога обаче няма да гласувам с чиста съвест против директива, която забранява дискриминацията между хората без оглед на тяхната религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В заключение, г-н председател, ще кажа, че това е случай, в който определяме каква Европа искаме да изградим. Аз напълно подкрепям Европа, която неспирно се бори срещу всички форми на дискриминация.

  Iratxe García Pérez (PSE) . – (ES) Г-н председател, предложението за директива, което разискваме днес, проектира принципа на равенството като търговска марка на европейския проект. Като такова, ние следва да подходим към него с амбициозната цел да работим по посока включването на всички граждани на Общността и трябва да го изпълним както в областта на обществената политика и административната дейности, така и в областта на междуличностните взаимоотношения.

Ние трябва да вървим напред, за да могат всички граждани да се ползват от правата си и да ги упражняват изцяло без дискриминация, основана на убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация или, разбира се, множествена дискриминация.

Нека подчертаем, че принципът на равенство и забраната на дискриминация трябва да се спазват както на равнището на Общността, така и в националната политика, така че да можем да превърнем принципа на равенство в реалност в цяла Европа. Също така трябва да постигнем достатъчно ниво на защита срещу всички основания за дискриминация, посочени в член 13 от Договора.

Тази инициатива следва да ни въоръжи с по-добри инструменти за борба срещу възможно дискриминационно поведение, което, за наш срам, днес все още е реалност, както беше подчертано във вчерашния доклад относно хомофобията на Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, не омърсявайте това разискване с празни извинения, защото гласуване срещу този доклад е ясно доказателство за идеологическа гледна точка. Борбата срещу дискриминацията е от изключително значение и представлява здравата основа на ценностите на Европейския съюз.

По тази причина ние имаме както отговорността, така и задължението да направим стъпка напред в Парламента и да поемем ангажимента за защита на равенството в цяла Европа. Ние не можем да се откажем от нашите желания и надежди за напредък и просто да поставим този въпрос от основна важност, основан на нашите ценности, в категория „надежди и мечти“. Гражданите на Европа – особено най-уязвимите – няма да ни простят.

  Csaba Sógor (PPE-DE). – (HU) Съгласно Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи всички граждани се ползват с равни права и свободи и равна защита от закона, като упражняването на правата и свободите следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, собственост, рождение или друг някакъв признак.

Аз обаче искам да подчертая, че са необходими решителни и ефективни действия срещу всяка форма на дискриминация, тъй като дискриминацията все още е силна в Европа и засяга много различни слоеве на обществото. В много случаи не е достатъчно всички форми на дискриминацията да бъдат забранени. Необходими са също така положителни действия под формата на мерки, предприети предварително, както е случаят с хората с увреждания. Много страни – Италия, Франция, Финландия и Испания – са предоставили автономия и са предприели положителни действия за защита на националните малцинства в тях.

Европейският съюз и неговите държави-членки също така гарантират равни права и равно третиране на гражданите в институционална форма. Ние се нуждаем от независими институции, работещи на европейско равнище, които да наблюдават и гарантират, че държавите-членки са се ангажирали с принципа на равно третиране не само на теория, но също така са приели и конкретни мерки за ефективно прилагане на настоящата директива.

  Evangelia Tzampazi (PSE). – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да ви попитам дали отчитате факта, че аз ви говоря седнала тук отзад и не съм се изправила като моите колеги, което е обида за Парламента.

Европейският парламент е бил и продължава да бъде поддръжник на хоризонталната директива, която ще гарантира равно третиране и ще защити европейските граждани от всички форми на дискриминация. Директивата трябва да допълни съществуващата европейска правна рамка относно хората с увреждания и задължението да се гарантира ефективен и недискриминационен достъп.

Ние включваме важни предложения. Въвеждаме защита от множествена дискриминация, като поставяме в доклада условието за гарантиране на ефективен и недискриминационен достъп. В случаите, когато не може да се гарантира достъп при същите условия като тези за хората без увреждания, на нас трябва да ни се даде алтернативно решение. В доклада се поставят по-строги критерии с оглед на достъпа, ако мерките за защита на ефективния и недискриминационен достъп включват непропорционални разходи. В него са включени няколко точки, които не удовлетворяват всички ни, и поради това ние следва да подкрепим определени изменения, които са внесени и засилват сплотеността.

Във всички случаи смятам, че трябва да подкрепим доклада и по такъв начин да изпратим до Съвета ясно послание, че най-накрая трябва да разполагаме с ефективно европейско законодателство, което да сложи край на дискриминацията, подкопаваща доверието в основните европейски ценности като равенството и принципа на правовата държава.

  Martin Kastler (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, като журналист искам да обърна внимание върху изменение в настоящата директива, за което аз лично съм дълбоко загрижен. По-конкретно, за мен е неразбираем фактът, че след като директивата все още не е транспонирана в 10 от 27-те държави-членки, ние правим крачка напред и се опитваме да й прикачим допълнителна директива. Мненията може да се разделят по този въпрос, което е добре, но като журналист наистина ме тревожи фактът, че това нанася вреда на свободата на пресата в държавите-членки. Нека да ви дам два примера по този въпрос. Изменението, предложено от г-н Weber, което заслужава нашата подкрепа, означава, че ще бъде възможно също да се ограничи свободата на пресата, например ако от даден издател се изисква да приеме реклама от неонацисти или антисемити. Смятам, че това е напълно неподходящо и е изцяло против нашите принципи в ЕС, и аз твърдо се противопоставям. Ние не можем да позволим това да се случи. Същото се отнася, разбира се, и до случая с антидискриминацията. Така хора, които не искаме да окуражаваме в ЕС, а по-скоро да предприемем действия срещу тях, ще имат много повече възможности например на пазара за недвижима собственост. В моята родна страна ние сме свидетели на това как неонацисти се опитват да купуват недвижима собственост почти ежеседмично. Ако един имот се отдава под наем или продава, ние не можем да попречим на екстремисти от ляво или от дясно да го вземат. Те ще използват това ново изменение, на което аз твърдо се противопоставям, и ще гласувам против. Ето защо аз подкрепям връщането на документа за ново разглеждане в комисията или, ако това е невъзможно, да се гласува против него.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, в течение на години Европа и останалата част от света са се борили за преодоляване на дискриминацията на всички равнища. Нашето развитие като порядъчни хора изисква да правим точно това – да спазваме напълно принципа на субсидиарност.

Както г-жа Buitenweg посочи, Комисията обещава от четири години да представи широкообхватно предложение относно правата на човека за всички хора. То вече е налице. Най-накрая обещанието беше изпълнено.

Определено смятам, че никой никога не трябва да бъде дискриминиран въз основа на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане или възраст. Напротив, като вярващ християнин призовавам Европейския парламент и всеки човек не само да спира дискриминацията, но и да помага на тези, които са подложени на такава поради някакво увреждане.

Тази помощ може да приема различни форми. Всяка държава-членка постоянно работи по въпроса за подобряване на равния достъп за онези, които най-много се нуждаят от това. Тъй като Европа продължава да се обединява, от основно значение е да не забравяме, че ние всичките сме различни и въпреки това равни във всяко отношение.

  Маруся Иванова Любчева (PSE). – Господин председател, господин комисар, обсъждаме една изключително важна директива, която ще даде възможност за разрешаване на все още спорни въпроси в областта на недискриминацията. Считам за особено важно, че тя препотвърждава правото и свободата на вероизповеданията, както и прилагане принципа на недискриминация в тази област.

В същото време директивата изрично се позовава на Декларация №11 за статута на църквите и организациите на общности, нямащи статут на вероизповедания, в която Европейският съюз зачита и не засяга статута на църквите и религиозните общности в държавите-членки, придаден им по силата на национални законодателства.

Признава се също така и правото на страните-членки да създават и прилагат специфични разпоредби в това отношение. Разбира се трябва да има синхронизиране на европейското право с правото на държавите да регламентират отделни области.

Материята е сложна. Изисква ясни отношения с оглед да не се нарушават ничии права, в това число на хората, които принадлежат към утвърдените с нормативни актове църкви.

  Manfred Weber (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-жо докладчик, госпожи и господа, тъй като аз съм човекът, цитиран най-много в настоящото разискване, искам да се възползвам от възможността и да отговоря още веднъж.

Аз казах, че всеки, който задава въпроси при разискването, се превръща във виновник. Всички оратори, които говориха с гняв срещу дискриминацията, говореха срещу принципа. Нека повторя още веднъж – ще ви бъда благодарен, ако престанем да разискваме принципа и вместо това да работим за преодоляване на дискриминацията. Дори когато обсъждаме например въпроси за околната среда и не сме съгласни със забраната на емисиите от въглероден диоксид, ние в този случай не се съгласяваме с начините за постигане на намаляването им, но всички приемаме целта. Защо не ни е разрешено да не се съгласяваме с начините по отношение на дискриминацията и на това как искаме да се борим с нея? Освен това, ако издателите на вестници седнат в нашите кабинети и изразят опасенията си, на нас трябва да ни бъде разрешено да разгледаме тези опасения тук.

Г-н Cashman, Вие с нищо няма да помогнете за решаване на въпроса и на Вашите тревоги, ако пренебрегвате всеки, който задава въпрос. Ето това вършим тук – просто и ясно.

  Richard Howitt (PSE). – (EN) Г-н председател, като докладчик в сянка от комисията по заетост и социални въпроси, от името на групата на социалистите, мога ли да похваля г-жа Buitenweg и също така колегата г-жа Bozkurt? Благодаря ви за сътрудничеството, което ми оказахте.

От името на междуведомствената група за хората с увреждания изразявам удовлетворението си, че всички 1,3 милиона души, които подписаха петицията относно разширяване на антидискриминационните права и включването на хората с увреждания в обхвата им, бяха чути. Доволен съм също така, че се споразумяхме по линия на партиите, че това трябва да бъде хоризонтална директива и че не трябва да има йерархия на дискриминацията – обещание, дадено ни от тогавашното португалско председателство на Европейския съюз, когато през 2000 г. беше приета директивата относно равно третиране на лица без разлика на расата. Откровено казано, прекалено дълго време измина, докато обещанието се осъществи.

Аз осъждам консерваторите, които искат дори още по-голямо забавяне. Настоящото разискване не е само за да покажем нашата подкрепа в Парламента, а също така да призовем Съвета да я разбере и да се съгласи с нея. Бих помолил нашите германски приятели: не я спирайте, моля ви. Има въпроси относно частни договори, които ви безпокоят, но по въпроси за обществените задължения вие сте винаги готови и първи. Нека наистина бъдем далновидни и да се съгласим. Радвам се, че днес бъдещото шведско председателство се ангажира да приключи с въпроса в Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) преди Коледа. Много се надявам, че ще можете да свършите това.

  Kathalijne Buitenweg, докладчик. – (NL) Г-н председател, неимоверно трудно е за един докладчик да свърши добра работа, когато най-голямата група провежда непостоянна политика. В комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи подкрепи доклада, защото той представляваше един разумен компромис. Ние работихме заедно с г-н Gaubert, който май е изчезнал, поне не го виждам. Както и да е, ние работихме заедно точно по същия текст, а сега той се противопоставя. Изглежда, че първо координаторът, г-н Weber, налага позицията на своята Германска национална партия върху групата PPE-DE.

Г-н Weber, Вие самият лично ми казахте миналата седмица, че въпросът не е до същността, а до изпращането на политически сигнал. Не е ли вярно? Това ли е, което ми казахте? И сега какво – не можете да се скриете зад детайлите. Ако искахте да направите това, Вие просто можехте да внесете изменения. Вие не го направихте. Това, което наистина искате, е отхвърляне на цялото предложение. Вие просто не го искате, така че, недейте да твърдите, че сте имали същата крайна цел.

Чух много неща, на които може да се даде ясен отговор. Например много хора попитаха как засяга това Европа. Действително голям брой директиви вече от дълго време предоставят защита в областта на пазара на труда, а защита срещу дискриминацията въз основа на много други основания е осигурена също така и извън пазара на труда, но защитата за някои хора изостава, например в случая с уврежданията, възрастта, сексуалната ориентация и религията. Следователно ние не въвеждаме изцяло ново изобретение, а по-скоро ремонтираме сега действащото законодателство; не въвеждаме нова компетенция, а просто правим така, че хората да бъдат третирани равно и някои категории да не се приемат като по-важни от други.

Г-н Pirker говори за пазара на труда. Тук изобщо не става въпрос за това, онази е различна директива. Не става въпрос за наемане на работа на учители. Моля ви, нека се придържаме към фактите. Тежестта на доказване е сложен въпрос, както отбеляза преди в изказването си и членът на Комисията. И този въпрос не е нищо ново и се съдържа в други директиви. Изобщо не е вярно, че хората просто така ще могат да Ви обвинят и Вие ще трябва да се защитавате. Тук не става въпрос и за наказателно право. Хората първо трябва да представят факти в други области, за да подкрепят твърдението си, че са дискриминирани, и след това Вие ще трябва да представите Вашите причини за приемане или отхвърляне на някого във връзка с имот.

Относно медиите – както се казва в текста, вече е предвидено отхвърлянето на реклами, които не съответстват на идентичността на дадена публикация. Всичко това е посочено тук, в член 54. Що се отнася до църквите – те дори не е нужно да отговарят на всички изисквания в тяхната цялост, въпреки че наистина трябва да го правят, когато изпълняват социални задачи. В Нидерландия например те извършват някои услуги в областта на социалните грижи. Неприемливо е да бъдат освободени от това задължение, когато изпълняват социални задачи, само защото принадлежат към дадена църква. Това са много конкретни моменти, които са споменати в доклада.

Ние направихме всичко по силите си. През цялото време се съобразявахме с Вас. И наистина Вашите изменения са тук, в текста, а сега Вие смятате да гласувате против заради партийни и политически позиции. Трябва да кажа, че това е удар лично срещу мен, така както аз лично Ви подадох ръка. Голяма част от Вашия текст е включена в доклада и аз смятам, че е срамно сега да си измивате ръцете.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се състои в четвъртък, 2 април 2009 г.

Писмени декларации (член 142)

  Carlo Casini (PPE-DE) , в писмена форма. – (IT) Човешкото достойнство и равенството са две значими ценности, върху които се гради модерната култура на правата на човека. Често обаче се казват големи думи, за да се прикрият техните противоположности. Равенство например означава еднакви ситуации да се третират по еднакъв начин, но означава също и различни ситуации да се третират по различни начини. Моите резерви относно разисквания доклад произтичат от това предварително съображение. Никой не може и най-малко да се съмнява, че групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи признават напълно достойнството и правото на равенство на хора с увреждания, възрастни хора, болни, бедни, бежанци и имигранти. Аз обаче оставам с впечатлението, че се прави опит за възползване от това установено движение, за да се наложи дискриминация срещу семейството, основано на брачен съюз между мъж и жена, и срещу свободата на вероизповеданието, специално що се отнася до религиозните училища. Аз никога няма да спра да се боря за равенство за най-малките, най-бедните и най-беззащитните. Точно затова ме боли, като гледам как Европа на правата на човека, със своите закони и практика извършва най-фрапиращия вид дискриминация между родени и неродени бебета. Това не се обсъжда днес, но би било добре да влезе в съзнанието на европееца, когато размишлява върху достойнството и равенството.

  Gabriela Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) По някакво стечение на обстоятелствата ние обсъждаме директивата днес, а ще я гласуваме утре, когато е Международният ден на хората с аутизъм. Това е добро предзнаменование.

Ясно ни е, че между националните законодателства на държавите-членки има големи различия относно правата и интересите на хората, чийто живот е засегнат от аутизъм. Различието е дори още по-голямо, ако сравним всекидневния живот на засегнатите от това страдание хора.

Дълъг е пътят до достигане на европейските стандарти, но трябва да се постигне някакъв напредък. Аутизмът следва да се признае като отделно увреждане сред психичните разстройства, за което да се разработят специални стратегии.

На някои това може да се струва скъпо, но равното третиране е абсолютно задължително, както е при хората, страдащи от други увреждания, за да можем да уважаваме себе си и ценностите на европейското общество.

  Bairbre de Brún (GUE/NGL), в писмена форма. – (GA)

Тази директива извежда на преден план много важното признание, че дискриминацията не е нещо, което се случва само на работното място. Главна цел на постоянната препоръка на Комисията е справяне с дискриминацията, основана на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и прилагането на принципа за равно третиране на хората извън работната среда.

Работя с групи за защита на правата на хора с увреждания и с хора с увреждания в Ирландия, от което зная, че това законодателство ще бъде топло приветствано. Г-жа Buitenweg е напълно права, като казва в доклада си: „С оглед гарантиране на равно третиране на хората с увреждания, не е достатъчно дискриминацията да бъде забранена. Необходими са също така положителни действия под формата на мерки, предприети предварително и чрез подходящо приспособяване.“

Аз също така приветствам твърдата позиция на докладчика и на Комисията относно предотвратяване и борба с дискриминацията, основана на сексуална ориентация. Такъв вид дискриминация няма място в едно модерно общество и аз отхвърлям опитите на някои политически групи да отслабят законодателството в това отношение.

  Proinsias De Rossa (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз съм социалист, което означава, че вярвам в това, че всички хора са равни. Ние трябва да се борим с дискриминацията където и да се появи, а не само на работното място. Истина е, че не може да има йерархия във видовете дискриминация. Всички са различни и всички са равни.

Целта на директивата е да приложи принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация извън областта на пазара на труда. Тя излага рамка за забрана на дискриминацията въз основа на тези основания и определя минимално уеднаквено равнище за защита на жертвите на дискриминация в рамките на Европейския съюз.

Това предложение допълва съществуващата европейска правна рамка, при която забраната на дискриминацията, основана на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, се отнася само до областта на заетостта, упражняването на занятие и професионалното обучение.

  Lidia Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. – (PL) Дискриминацията е сериозен проблем в Европа и извън нея. Според специално проучване на Евробарометър, извършено през 2008 г., 15 % от европейците твърдят, че са били обект на дискриминация миналата година.

Европейският парламент е чакал повече от четири години, докато предложи директивата, която представлява опит за прилагане на принципа на еднакво третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Той следва да се прилага не само по отношение на достъпа до заетост, но и във връзка със стоки, съоръжения и услуги, като например банкови услуги, жилищно настаняване, образование, транспорт и здравни грижи.

Освен това документът определя рамка за минимални норми, които предлагат защита срещу дискриминация. Държавите-членки могат винаги да предлагат по-висока степен на защита, но не могат да превърнат новата директива в причина за понижаване на съществуващата степен на защита. Директивата предлага на засегнатите страни правото на обезщетение и ясно показва, че държавите-членки следва не само да изразяват желание за преодоляване на дискриминацията, но и задължително да го правят.

Значителен брой държави-членки на Европейския съюз вече са въвели разпоредби, които гарантират различна степен на защита извън сферата на пазара на труда срещу дискриминация, основана на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Настоящият проект на директива ще позволи въвеждането на съгласувани европейски разпоредби в тази област. Той ще прозвучи като убедително изявление, в смисъл че Европа като цяло не приема дискриминацията Свободата от дискриминация е основно право, което следва да се ползва от всички в Европейския съюз.

  Zita Gurmai (PSE), в писмена форма. – (HU) Напоследък равните възможности стават все по-честа тема в процеса на взимане на решения в Общността. Целта на предложената директива е прилагането на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Свободата от дискриминация е основно право и следва да се отнася до всеки гражданин на Европейския съюз. Аз твърдя настойчиво, че ние трябва да се преборим с всяка форма на дискриминация. Пътят, който ни предстои в това отношение, е дълъг, а напредването – бавно, стъпка по стъпка. Целият този процес изисква: първо, допълване и консолидиране на законодателството; второ, транспониране на законодателството, съдържащо нови, последователни и уеднаквени принципи в националните закони; и накрая, тяхното прилагане на практика. Въпреки че всичко това изисква значителен труд и време, нашата цел е да успеем в рамките на разумен срок да покажем с конкретни стъпки, че напредваме и че живеем в Европа, която наистина е свободна от дискриминация.

  Lívia Járóka (PPE-DE), в писмена форма. – (HU) Искам да поздравя колегата г-жа Buitenweg за нейния доклад, който открива пътя за допълване на правната структура, за да се осигури премахване на всички форми на дискриминацията. Член 13 от Договора за ЕС посочва целта, която се състои в борба с дискриминацията, основана не само на пол и етнически произход, но и на различията в религиозната принадлежност или убежденията, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

Независимо от приемането и транспонирането в националното законодателство на Директиви 2000/43, 2000/78 и 2004/113, обща защита срещу дискриминацията въз основа на четирите горепосочени основания не съществува и до днес извън сферата на пазара на труда. Предложената директива е предназначена да попълни тази празнота и ние се надяваме, че освен забрана на дискриминацията тя ще осигури средства за правна защита за хората с увреждания във всички 27 държави-членки.

Ефективното прилагане на разглежданата директива и компенсирането на недостатъците, забелязани в хода на транспонирането и прилагането на по-ранните директиви, ще допълни съществуващата защита на гражданите на Европейския съюз срещу дискриминацията. Освен това приемането на предложената директива не изисква никаква промяна на съответните национални закони. Ето защо аз искрено се надявам, че Съветът ще успее да гарантира единодушна подкрепа чрез Договорите и всяка държава-членка ще внесе своя принос към създаване на възможност за Европейския съюз за предприемане на големи и важни стъпки за постигане на нашите основни ценности и цели.

  Silvana Koch-Mehrin и Alexander Graf Lambsdorff (ALDE), в писмена форма. – (DE) Използваното правно основание – член 13, параграф 1 от Договора за ЕО – не е подходяща, като се има предвид, че, по мнение на германската Свободна демократическа партия (FDP), принципът на субсидиарност не се спазва. Не е в компетенциите на европейския законодател да формулира въпросните правила и разпоредби, а във връзка с това се стига до сериозно посегателство на правото на самоопределение на държавите-членки.

Борбата с всички форми на дискриминация и помощта за хората с увреждане с оглед участието им в обществения живот са важни задачи. Въпреки това обаче, предложението за разширяване на антидискриминационните разпоредби и включването на практически всички области на живота в обхвата им няма връзка с реалността. Обръщането на тежестта на доказване, посочено в директивата, ще означава, че е възможно да се образува наказателно преследване въз основа на обвинения, които не са подкрепени с достатъчно доказателства. Тогава засегнатите лица ще трябва да плащат обезщетение, дори да не са извършили никакъв акт на дискриминация, понеже не могат да докажат своята невинност. Определено по такъв радикален начин, обръщането на тежестта на доказване следователно е спорно от гледна точка на неговата съвместимост с действието на принципа на правовата държава. То ще създаде несигурност и ще облагодетелства неправдата. Това не може да бъде raison d’être (причина за съществуване) на прогресивна антидискриминационна политика.

Друго съображение, което трябва да се вземе предвид е, че в момента Комисията води процедури за нарушение срещу редица държави-членки във връзка с недостатъчното транспониране на сега действащите европейски директиви относно антидискриминационната политика. Досега обаче все още няма общ поглед върху транспонираните разпоредби, за да може да се определи претендираната необходимост от нови регулации. Германия по-специално вече е отишла много по-далеч от предишните условия, поставени от Брюксел. Затова ние гласувахме против доклада.

  Sirpa Pietikäinen (PPE-DE), в писмена форма. – (FI) Когато се приложи, директивата за равно третиране на лица ще бъде една от най-важните стъпки, предприети през този изборен мандат, за постигане на една социална Европа и Европа на обикновените хора. Приложено по отношение на всички групи хора и дискриминационни критерии законодателството за активната и пасивна дискриминация оказва огромно въздействие върху живота на много граждани на Европейския съюз. В това отношение искам да благодаря на докладчика за нейната отлична работа.

Във Финландия, както и навсякъде в Европа, всекидневният живот на огромен брой хора е затруднен от извършвана в една или друга форма дискриминация. В днешното общество, в което правата на човека и равенството се уважават, не трябва да съществува възможност за проявлението й. Всички хора следва да имат равна възможност за участие в обществото. Недискриминацията е отличителен белег на цивилизованото общество.

От съществена важност е директивата да обхване всички дискриминационни критерии. Въпреки че съществуват огромни различия между групите и лицата, засегнати от дискриминация, ние трябва неотклонно да работим по проблема за дискриминацията като явление без уточняване на конкретна група или групи. Прилагането на фрагментарен подход неизбежно ще доведе до неравни стойности на дискриминационните критерии и ще предизвика появата на пукнатини, в които ще има голяма опасност да попаднат хора, подложени по една или друга причина на дискриминация.

  Siiri Oviir (ALDE), в писмена форма. – (ET) Европейският съюз се основава на общите принципи на свобода, демокрация и зачитане на правата на човека и основните свободи. Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“ [това е пряк цитат от законодателния документ]

Признаването на уникалността на всеки човек и равните му права за възможностите, предлагани от живота, е един от символите на единството в многообразието на Европа, което е съществен елемент на културната, политическа и социална интеграция на Съюза.

Въпреки че развитието на редица области в ЕС протича много успешно до този момент, учудващо е, че все още нямаме общи правила за справяне с престъпността или с насилието и злоупотребата спрямо хора с увреждания, както и със сексуалната злоупотреба, и че не всички държави-членки признават в достатъчна степен основните права на тези граждани. Ние трябва да признаем, че европейската правна рамка за борба срещу дискриминацията все още не е задоволителна.

Аз приветствам от сърце новата директива, която създава обща рамка за действие в борбата срещу дискриминацията в Европейския съюз. Тази рамка вероятно ще доведе до по-широко прилагане на принципа за равно третиране в държавите-членки, а не само в областта на пазара на труда.

Борбата срещу дискриминацията означава инвестиране в съзнанието на обществото, което се развива чрез интеграцията. За постигането на интеграция обаче обществото трябва да инвестира в обучение, познаване и насърчаване на добрите практики с оглед да намери честен компромис в полза на интересите на всички свои граждани. Затова за премахването на дискриминацията в Европа са нужни още много усилия от наша страна.

  Daciana Sârbu (PSE), в писмена форма. – (RO) Правото на недискриминация е основно право, което никога не е било оспорвано по отношение на прилагането му спрямо гражданите на ЕС. Равното третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация е един от основните принципи на европейската интеграция.

Настоящата дългоочаквана директива, чиято история е точно толкова сложна, колкото и консултациите в Парламента, се основава на член 13 от Договора за ЕО и урежда защитата срещу дискриминация, като набляга на равно третиране на лицата въз основа на всякакви основания. Не може да има никакво съмнение относно необходимостта от тази директива, като се има предвид големия брой хора, около 15 %, които твърдят на ниво ЕС, че са дискриминирани.

Искам също да подчертая значението на сравняване на новата директива с тези, които вече са в сила за борбата с дискриминацията. Тази задача ще бъде изпълнена по пътя на сътрудничество между Комисията и държавите-членки. Доволна съм, че в това отношение мога да подчертая напредъка, постигнат от Румъния в тази област през последните години, както посочва Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Не на последно място, смятам, че директивата ще окаже сериозно въздействие, вземайки под внимание мерките за социална защита, социалните придобивки и по-лесния достъп до стоки и услуги, които тя ще гарантира.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н SIWIEC
Заместник-председател

15. Финансово управление на ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд – Нови видове разходи, допустими за финансиране от ЕСФ – Инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство и ЕФРР (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общо разискване относно:

- препоръка (A6-0127/2009) на г-жа García Pérez – от името на комисията по регионално развитие, относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление (17575/2008 – C6-0027/2009 – 2008/0233 (AVC))

- доклад (A6-0116/2009) на г-жа Jöns – от името на комисията по заетост и социални въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изменение на Регламент (EО) № 1081/2006 относно Европейския социален фонд с оглед разширяване кръга на видовете разходи, допустими за финансиране от ЕСФ (COM(2008)0813 – C6-0454/2008 – 2008/0232 (COD)), и

- доклад (A6-0134/2009) на г-н Angelakas – от името на комисията по регионално развитие, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство (COM(2008)0838 – C6-0473/2008 – 2008/0245 (COD)).

  Iratxe García Pérez, докладчик. – (ES) Г-н председател, бих искала първо да благодаря на всички мои колеги от комисията по регионално развитие, които работиха много усилено, за да бъде внесено това важно споразумение днес. То засяга изменения в някои правила с цел да се разреши незабавното изпълнение на пакет от промени.

Европейският съюз е изправен пред безпрецедентна икономическа криза, която доведе до рецесия в повечето държави-членки. В рамките на Европейския план за икономическо възстановяване Европейската комисия прие редица мерки за въвеждане на промени в правилата на структурния и кохезионния фонд, които целят насърчаване на инвестициите. Тези промени съдържат два ясни приоритета: увеличаване на разходите, за да се подобри ликвидността, и опростяване на правилата, за да се даде възможност за по-бързо одобряване на проектите.

Пакетът от промени бе замислен като временни мерки за справяне с критична ситуация, макар че всъщност той отговаря и на призива на Европейския парламент за по-голямо опростяване и гъвкавост, отправян по редица други поводи.

Бих искала да кажа няколко думи за предлаганите изменения, така че всички ние да разберем тяхното значение за постигането на определените цели:

– увеличаване на помощта от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, както и по-голяма финансова подкрепа за техническите дейности, свързани с подготовката и изпълнението на проекти;

– опростяване на правилата за допустимост на разходите;

– увеличаване на предварителното финансиране за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ); общият размер на допълнителните авансови плащания по тази мярка ще бъде 6,25 млрд. EUR;

– ускоряване на разходите за големи проекти чрез премахване на настоящия максимален праг от 35 % за авансовите плащания, с което ще се разреши те да достигнат до 100 % за бенефициерите на държавни помощи.

Ние в Парламента сме наясно, че тези мерки трябва да бъдат приети възможно най-бързо, за да се отговори на непосредствената необходимост от ликвидност в държавите-членки, и знаем, че те със сигурност ще окажат положително въздействие във всички европейски региони и общини.

Миналата седмица разисквахме бъдещето на политиката на сближаване и бяхме единодушни, че тя е довела до огромен напредък в икономическото и социално развитие на много от нашите региони.

При съществуващата в момента повишена несигурност е по-важно от всякога да се защитят принципите на солидарност и сътрудничество между териториите, тъй като хората трябва да разберат, че ние в Европа можем да помогнем, за да се намери изход от тази криза, която поставя милиони хора в наистина трудни ситуации. Днес повече от всякога се нуждаем от силни инструменти, посредством които да решим проблемите.

С въвеждането на тези изменения ще улесним ускоряването на проектите и инвестициите в тях, което ще бъде важно и за създаването на работни места.

Нещо повече, благодарение на Европейския социален фонд можем да подготвим инициативи за обучение и преквалификация, за да помогнем на най-уязвимите слоеве от обществото и на онези, които изпитват най-големи трудности, да се включат в пазара на труда. Това важи за жените, хората с увреждания или трайно безработните. Не трябва да забравяме, че те са най-уязвими по време на криза.

Тук отново искам да подчертая, че, както се посочва в изложението на мотивите към доклада, макар да е наясно с необходимостта от спешно решаване на този въпрос, Парламентът би желал да имаше възможност за по-голямо участие в подготовката на тези предложения с оглед на постигането на по-качествен и задълбочен диалог.

Затова, имайки предвид сегашните проблеми в Европа, ние напълно подкрепяме предложението за мерки за изменение на структурните фондове, за да се ускори намирането на изход от настоящата ситуация.

  Karin Jöns, докладчик. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, рядко сме свидетели на нещо подобно – за първи път ще приемем предложение на Европейската комисия за регламент относно структурните фондове, по което няма почти никакви изменения; и всъщност това подчертава важността на разискванията, на настоящите изменения и спешната необходимост от действия.

С облекчение констатирах изразеното единодушие по време на разискването по предложението на Комисията за регламент относно Европейския социален фонд и бих искала да благодаря на всички вас, че изпълнихте моята препоръка да не се внасят изменения във връзка с Европейския социален фонд. Пределно ясно е, че финансовата и икономическа криза изисква, особено сега, всички ние отново да се ангажираме нашите работници да получат най-подходящата квалификация и, преди всичко, това да стане в много кратки срокове. Все повече и повече хора страдат от последиците на международната финансова криза върху пазара на труда. Те очакват от нас решения, очакват закрила и ние трябва да отговорим на тези очаквания именно сега, а не след няколко месеца.

Затова промените в регламента за Европейския социален фонд, които ще приемем утре, ще влязат в сила незабавно. Това ще има съществен принос за намаляване на бюрокрацията във връзка с Европейския социален фонд. Разпределянето на средствата е опростено, което също ще ускори отпускането на средствата. Продължаващите с месеци процедури за кандидатстване и сложните методи на изчисление, които бяха необходими досега, за да се докаже допустимостта на разходите за трамвайни и автобусни билети на участници в схемата, ще останат в миналото.

Понякога обаче се питам – трябваше ли да изпаднем в толкова тежка криза, за да направим тази стъпка. Разбира се, никога не е твърде късно и с тези промени поне гарантираме, че средствата ще може да бъдат използвани изцяло, и да се надяваме, че те много бързо ще достигнат по най-добрия възможен начин до най-засегнатите. Трябва да дадем възможност на тези хора да се реинтегрират на пазара на труда възможно най-бързо. В никакъв случай не трябва да се допуска те да изпадат в по-продължителна безработица, защото в момента това бързо може да доведе до утежняване на ситуацията или до обедняване.

Какво е променено? Или може би трябва да кажа: какво ще се промени, когато приемем предложението утре? В бъдеще кандидатите по проекти ще могат да използват единни ставки в своите изчисления, ще имат също възможност да кандидатстват за еднократни суми в размер до 50 000 EUR за всяка мярка. За всички скептици бих искала да повторя, че проверките за правилното разпределение на средствата ще бъдат запазени, тъй като, първо, както единните ставки, така и еднократните суми, ще бъдат определяни от самите държави-членки, и второ, Комисията ще проверява предварително дали те са – цитирам – „коректни, справедливи и доказуеми“. Всъщност процедурата явно е редовна, тъй като доста изненадващо нашите контрольори по бюджета нямаха възражения относно настоящия регламент.

По този начин опростяваме процедурата, без обаче да променяме основните приоритети на Европейския социален фонд. В момента няма основания за това, тъй като на кандидатите по проекти се предоставят достатъчно възможности да реагират сами по подходящ начин на специфичните нужди на пазара на труда.

И накрая, бих искала да кажа, че размерът на авансовите средства за тази година, които ще бъдат предоставени на държавите-членки за обучение и допълнителни мерки за обучение, ще бъде увеличен с още 1,8 млрд. EUR. Мисля, че така Парламентът дава ясен сигнал, че в тази криза предприемаме бързи действия и показваме солидарност.

Бих искала да се извиня, че няма да имам възможност да остана до края на разискванията, тъй като трябва да присъствам в помирителния комитет във връзка с Директивата за работното време.

  Emmanouil Angelas, докладчик. – (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, и аз на свой ред искам да благодаря на колегите си от комисията по регионално развитие за духа на сътрудничество, в който протече нашата работа.

След кредитната криза, която ни сполетя преди няколко месеца, всички знаем, че на 26 ноември 2008 г. Комисията публикува съобщение относно Европейски план за икономическо възстановяване на държавите-членки и техните региони, в основата на който стоят укрепването на европейската икономика и на основните ценности на Лисабонската стратегия за растеж и работни места.

Наред с други неща, в тази програма държавите-членки бяха настоятелно приканени да препрограмират своите оперативни програми за структурните фондове и енергийния сектор, като обърнат особено внимание на подобряването на енергийната ефективност на сградите, имайки предвид, че строителството е един от промишлените отрасли, който създава много работни места.

Поради тази причина възникна необходимостта от преразглеждане на общия Регламент (ЕО) № 1083/2006 относно структурните фондове. В тази рамка, и по-специално във връзка с енергийната ефективност на сградите, се ангажирах да преработя въпросния регламент като докладчик на Европейския парламент.

И като докладчик, бих искал да отбележа следното. Досега Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) разглеждаше като допустими разходи за жилищно строителство само разходите, направени в държавите-членки, които се присъединиха към Европейския съюз след май 2004 г., най-вече тези за енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия в жилищното строителство.

Първо, реших, че ще бъде полезно в моя доклад рамката на прегледа на регламента да бъде насочена към улесняване на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия в жилищния сектор във всичките 27 държави-членки. Смятам, че това предложение е особено важно, като се има предвид, че то се основава на икономическата ситуация в дадена страна или регион, а не на датата на присъединяване. Тук бих искал да отбележа, че в редица градове и региони в Европа, които невинаги се намират на територията на нови държави-членки, съществуват големи проблеми при достъпа до жилища.

Освен това смятам, че ще бъде от полза да се подкрепи праг на въпросните инвестиции в размер на 4 % от общия бюджет на ЕФРР и да се премахне посочването на домакинствата с ниски доходи – препоръка, която бе включена в първоначалното предложение на Комисията, което предвиждаше допустимите категории домакинства да се определят от държавите-членки. Въз основа на това считам, че е особено важно решението за категориите на допустимите домакинства да се остави в ръцете на държавите-членки, предвиждайки възможност те да определят важни за тях специфични критерии, като например финансово състояние на собствениците и географски райони (острови, планински, непланински и т.н.). И накрая, увеличаването на еднократната сума до 50 000 EUR е важно, защото отразява текущите разходи.

В доклада исках да изразя позициите на Европейския парламент по този въпрос, с което също така да представя постигнатия със Съвета компромис в рамките на процедурата за съвместно вземане на решение относно промените, които направихме по първоначалното предложение.

Прегледът на въпросния регламент не засяга допустимите разходи в жилищното строителство и засилва дейността на важни икономически отрасли, като строителството и секторите, които изграждат енергийни системи и възобновяеми енергийни системи.

В по-общ план той съответства на принципа на субсидиарност, тъй като осигурява подкрепа на държавите-членки; съответства на принципа на пропорционалност, тъй като засяга всички държави-членки; насърчава целите на политиката на сближаване, посочени в член 158 от Договора за ЕО, и не увеличава бюджета на Общността за периода 2007–2013 г., но ще ускори изплащането на авансовите и междинните плащания.

Тук искам ясно да посоча важността на добавянето на три допълнителни форми на допустими разходи: непреки разходи, разходи при единни ставки и еднократни суми.

В заключение бих искал да кажа, че днес при нас е г-н Баро, който представлява г-жа Хюбнер, член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, и както бе уговорено, той ще направи обвързващо изявление на Комисията относно оценката на новите мерки за 2010 г. във връзка с трите регламента.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на г-жа García Pérez, г-жа Jöns и г-н Angelakas. Изготвили сте три висококачествени доклада относно представеното пред Съвета и Европейския парламент предложение на Комисията за изменение на регламентите за структурните и кохезионни фондове в контекста на Европейския план за икономическо възстановяване, приет през месец ноември.

Трите доклада, свързани с общия регламент – Регламента относно Европейския социален фонд (ЕСФ) и Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) – потвърждават загрижеността на Парламента за осигуряване на средства, чрез които Европейският съюз плавно и ефективно да се справи с ефектите от кризата по отношение на растежа и заетостта.

Кохезионната политика е мощен лост за стимулиране на реалната икономика: 347 млрд. EUR бюджетни кредити за периода 2007-2013 г. Ето как се създава солидна основа за бюджетна стабилност и за публични инвестиции в държавите-членки и регионите на Европейския съюз.

Точно поради тази причина кохезионната политика играе такава съществена роля в Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ). Всъщност в плана за възстановяване Комисията препоръчва действия в четири приоритетни области на Лисабонската стратегия: личности, предприятия, инфраструктура и енергия, и научноизследователска и развойна дейност.

Комисията също така предложи подходяща комбинация, обединяваща стратегия и човешки ресурси, която може да действа като катализатор за ключови инвестиции, които ще дадат възможност на Европейския съюз да възстанови икономическия си просперитет. По отношение на кохезионната политика основната цел на тази стратегия е да ускори прилагането на програмите и на инвестиционните проекти, които да подпомогнат гражданите на ЕС и икономическата активност.

Докладчиците току-що очертаха подробно нормативните изменения, които ви предлагат, а аз ще поставя акцент върху едно-две от тях.

Първо, за да се подобри управлението на фондовете се предлагат улеснения за държавите-членки и не на последно място допълнителни авансови плащания от 2 % или 2,5 %, възлизащи общо на 6,25 млрд. EUR през 2009 г. Жизнено важно е тези средства бързо да бъдат насочени към бенефициентите, за да се осигури повече –голямо финансиране, достъпно за приоритетни проекти.

По отношение на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници, изменението в регламента ЕФРР би означавало, че до 4 % от общия размер на финансовото подпомагане чрез този фонд може да бъде инвестирано в жилищната сфера. Това се равнява на пакет от общо 8 млрд. EUR, достъпен за всички държави-членки, и ще увеличи приноса на кохезионната политика за справяне с климатичните промени.

Във връзка с основните проекти предложеното изменение на общия регламент има за цел да разхлаби правилата за финансово управление, като позволи на управляващите органи да включат разходи, свързани с основните проекти, които все още не са предмет на решение на Комисията, в декларациите за разходите, които се предоставят на Комисията.

Финансовата и икономическа криза оказва влияние и върху малките и средни предприятия (МСП). Ето защо е особено важно в контекста на плана за възстановяване да се улесни използването на инструменти за финансов инженеринг от МСП, така че да могат да реализират проектите си, което по-конкретно ще се осъществи чрез съвместните европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия (Jeremie). Останалите предложения за преразглеждане на общия регламент също са в този дух: преки контакти с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по-често прибягване до техническа помощ за големи проекти и допускане на апортни вноски при финансов инженеринг.

В предложението си Комисията също така се е опитала да опрости критериите за разпределяне на помощите от ЕФРР и ЕСФ. Благодарение на сходните изменения, предложени от Парламента и Съвета, регламентите относно ЕФРР и ЕСФ ще бъдат изменени по подобен начин, така че новите видове допустими разходи, изчислени на базата на единни ставки, да се добавят към съфинансирането за Общността.

Тези изменения ще опростят процедурата за признаване на разходите. Те ще допринесат за намаляване на обема на работа и на броя на допълнителните документи, които трябва да бъдат предоставени, без да се нарушават принципите на доброто финансово управление. Подобна рационализация ще спомогне за усвояването на бюджетните кредити от ЕФРР и ЕСФ в съответствие с принципите на тези два фонда, приложими и във време на криза. Ето защо това е нещо повече от отговор на кризата, това е отговор на постоянните призиви за опростяване на структурните фондове, отправяни от Европейския парламент и от Сметната палата.

Г-н председател, изказвам благодарност към тримата докладчици за тяхната подкрепа във връзка с редицата мерки, които ще ни дадат възможност да ускорим прилагането на проектите по места. Към тези законодателни мерки ще има и препоръки към държавите-членки. Препоръките се съдържат в съобщение на Комисията, прието на 26 декември 2008 г. Комисията подчертава, че оперативните програми могат да бъдат преобразувани, така че да се фокусират върху произтичащите от кризата приоритети.

Европейският парламент също така изрази безпокойство относно необходимостта от незабавни действия в тази ситуацията и гарантира, че тези три регламента ще бъдат приети възможно най-бързо и че мерките ще бъдат приложени в държавите-членки своевременно. Изказвам благодарността си към Парламента за това, че споделя тази амбиция, тъй като това всъщност би означавало, че ще бъдат извършени авансовите плащания за държавите-членки за месец май.

Комисията е взела предвид призива на Парламента и се е уверила, че мерките, приети съгласно плана за възстановяване, ще бъдат наблюдавани отблизо и че докладът относно прилагането на мерките и действителните резултати от тях ще бъдат представени на Европейския парламент.

Ето защо през втората половина на 2010 г. Комисията ще изготви доклад относно прилагането на мерките, приети в рамките на плана за възстановяване в областта на кохезионната политика в Европейския съюз. Този доклад, който ще бъде изготвен – повтарям – през втората половина на 2010 г., ще се базира на годишните доклади за изпълнение, изготвени от държавите-членки през юни 2010 г. В докладите си последните ще бъдат поканени да направят преглед на прилагането на мерките, приети в плана за възстановяване, като посочват резултатите, постигнати в областта на кохезионната политика.

Ето защо, г-н председател, във връзка с това Комисията прие декларация, с която ще запозная Европейския парламент. Благодаря на всички колеги и най-вече на тримата докладчици за вниманието. В бъдеще се надявам на ползотворно разискване и оставам на разположение, за да изслушам коментарите ви по предоставените предложения за преразглеждане на регламентите.

– (FR)

Изявление на Комисията

Доклад Angelakas

Комисията приветства положените за много кратък период от време усилия за приемане на изменения в регламентите относно структурните фондове и Кохезионния фонд, представени в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ).

Това е резултат от ползотворното и ефективно сътрудничество между Съвета, Европейския парламент и Комисията, с подкрепата на Комитета по регионите и на Европейския икономически и социален комитет, и е в полза на националните и регионални икономики на Европейския съюз.

Този законодателен пакет ще улесни изпълнението на оперативните програми и ще увеличи инвестициите в полза на европейската икономика, което по-конкретно ще се осъществи чрез няколко мерки за опростяване.

През втората половина на 2010 г. Комисията ще изготви доклад относно прилагането на мерките, приети в рамките на плана за възстановяване, в областта на кохезионната политика в Европейския съюз. Този доклад ще се основава на годишните доклади за изпълнение, които ще бъдат изготвени от държавите-членки през юни 2010 г. Ето защо в тези доклади държавите-членки се приканват да направят преглед на прилагането на мерките, приети в плана за възстановяване, като посочат резултатите, постигнати в областта на кохезионната политика.

  Nathalie Griesbeck, докладчик по становище на комисията по бюджети. – (FR) Г-н председател, като постоянен докладчик за структурните фондове в комисията по бюджети аз имам две основания да приветствам докладите, представени тази вечер.

Първото основание е, че структурните фондове са основната позиция в бюджета на ЕС, а второто, на което аз и моите колеги ще обърнем внимание тази вечер, е скоростта, с която работихме, за да предоставим практични и подходящи решения за справяне с икономическата криза независимо от ограничения бюджет, който, разбира се, ще трябва да предоговорим с държавите-членки, когато настъпи подходящият момент.

В допълнение искам също да повторя, че първоначално възнамерявахме да изтеглим европейски кредит, за да подпомогнем тези мерки. Улесненията за стимулиране на паричните потоци, за ускоряване усвояването на средствата и спешните мерки, които очакваме отдавана, е това, от което се нуждае европейската икономика, за да се съживи в това време на голяма несигурност.

Това е целта на европейските действия, това символизира нашата Европа: стимулиране на секторите с висока добавена стойност и очакване, сега повече от всякога, че краят на кризата ще настъпи в резултат от инвестиране в традиционни области, но преди всичко във всички онези сектори, които биха могли да премахнат риска от безработица за нашите съграждани.

Въпреки това – и това е моето послание тази вечер, – макар че Парламентът успя да реагира бързо и адекватно, сега е важно държавите-членки да се организират, за да се изправят пред предизвикателствата, тъй като закъсненията, а това са милиарди от помощи, могат да се дължат на инертността на администрациите на самите държави-членки, на затрудненията им при определяне на стратегическите цели и на отказа им да съфинансират проекти.

Така е устроено всичко в Европа, а както казваме в моята страна „умният разбира от половин дума“ – последното адресирам към държавите-членки.

  Gabriela Creţu, докладчик по становище на комисията по заетост и социални въпроси. – (RO) Финансовата криза наложи много по-разумна кредитна политика, необходима за банките, но сурова за икономиката. Неблагоприятните ефекти се усещат от реалната икономика и най-вече от малките и средни предприятия (МСП) и публичните органи, които имат проекти, насочени към подобряване на социалното и регионално сближаване, създаване на работни места, използване на ресурсите по места и улесняване влизането или завръщането на пазара на труда.

В днешно време общият бюджет, който по принцип е важен, е основният източник на финансиране за предотвратяване на натрупването на неблагоприятните ефекти. Поради тази причина, комисията по заетост и социални въпроси подкрепя опростяването на правилата и улесняването на достъпа до структурните фондове и до ЕСФ. Това ще бъде двойно по-полезно за онези държави, които имат по малко опит с достъпа до тези средства.

Ние считаме, че това е необходимо и приветстваме идеята европейските финансови институции да вземат участие в споразуменията за финансиране, промяната на структурата на допустимите активи, премахването на тавана за авансовите плащания или предварителното уведомление. Достъпът до средствата обаче сам по себе си не е краят. Финансовото измерение е далеч над 6,3 млрд. EUR, а това всъщност е значителна сума.

Като представители на гражданите на нашите държави ние сме заинтересовани средствата да бъдат използвани за постигане на целите, за които са предназначени. Днес издаваме празен чек и изискваме необходимата прозрачност относно това как се изразходват тези средства. Надяваме се също така да създадем една добра съдебна практика. В миналото редица инициативи – най-вече в областта на социалната сфера – бяха отхвърляни с аргумента, че липсва правно основание. Изменението на регламента доказва, че ако такова изобщо е необходимо, то ако има политическа воля, ще има и правно основание. Нека не забравяме този факт.

  Jamila Madeira, докладчик по становище на комисията по регионално развитие. – (PT) Г-н председател, госпожи и господа, в отговор на глобалната финансова криза ЕПИВ гласи, че кохезионната политика допринася в значителна степен за публичните инвестиции от държавите-членки и регионите и трябва да действа като средство за възстановяване от настоящата криза. В него по-конкретно се предлага да се приеме план за действие в приоритетните области, очертани в Лисабонската стратегия, с цел постигане на растеж и заетост. Всички задействани инструменти са насочени към постигане на тази цел и към по-бързи резултати.

Във връзка с това разширяването на приложното поле на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и оптимизирането на ЕСФ имат за цел да отговорят на множество извънредни случаи в социалната и икономическа област, при които е нужна помощ. Сега, както и преди, съм убедена, че колкото по-допълващо е тяхното действие и приложно поле, толкова по-голяма ще бъде ефикасността им. Предвид факта, че не са предвидени никакви нови средства или нови действия по места обаче, използването на пълния потенциал на ЕСФ за справяне с безработицата и нарастващия с бързи темпове конкурентен натиск върху европейската икономика в резултат от настоящата финансова криза и икономическия спад е от изключително значение.

Искам да подчертая, че комисията по регионално развитие нееднократно посочваше предложеното от Европейската комисия опростяване като важно средство за подобряване управлението и прилагането на структурните фондове. От нас обаче се иска да се справим с неотложния въпрос и ние взехме предвид този факт при приемане на пакета от нормативни актове. Парламентът никога не е избягвал политическа отговорност. Ето защо, макар поради спецификата на настоящия момент да изплуват редица възгледи, за сега ние ще се въздържим от предложения за допълнителни изменения с цел постигане на по-бърза процедура и реални ползи за обществеността, към което е насочено предложението. Въпреки това подчертаваме необходимостта от незабавно изготвяне на оценка на този фонд с цел да се направи допълнителен преглед възможно най-скоро.

  Iosif Matula, от името на групата PPE-DE. – (RO) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко бих искал да приветствам доклада на г-жа García Pérez.

Като част от кохезионната политика реформите са изключително важни и са насочени към намаляване на неблагоприятните ефекти от финансовата криза. Осигуряването на гъвкавост при разпределяне на средствата на Общността ще осигури на националните икономики непосредствен паричен поток, който ще им даде възможност да инвестират в реалната икономика. Ефектът от тези действия ще бъде незабавен и със сигурност ще станем свидетели на първите резултати през следващите месеци.

Европейската комисия подкрепя икономиките на държавите-членки на базата на четири основни приоритета, най-важният от които е увеличаването на предварителното финансиране от ЕФРР и ЕСФ и на подкрепата от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Всъщност през 2009 г. предварителното финансиране, което ще получат държавите-членки, може да спомогне за преодоляване на кризата, както и за постигане на социално и териториално сближаване.

Трябва да се придаде голямо значение и на доклада относно допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство. Обновяването на системите за топлоснабдяване на жилищните сгради трябва да присъства в списъка с приоритети на Европейския съюз, като се има предвид ефектът от тази мярка.

Във време, когато разходите за отопление постоянно нарастват, държавите-членки трябва да включат в програмите си за справяне с финансовата криза и проекти за енергийна ефективност. Ползите от тези програми за икономиката и населението са инжектиране на паричен поток в икономиката наред със създаване на работни места, намаляване на разходите за отопление, защита на околната среда чрез намаляване на емисиите на парникови газове, осигуряване на социално сближаване и подпомагане на семействата с ниски доходи.

В Румъния 1,4 милиона жилища спешно се нуждаят от инвестиции за обновяване.

  Constanze Krehl, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, обсъждаме трите доклада, когато сме изправени пред една от най-големите и най-тежките икономически и финансови кризи в историята на Европейския съюз. Вярно е, разбира се, че кохезионната политика трябва да има своята роля за смекчаване на последиците от тази икономическа криза. Аз обаче искам да се възползвам от възможността още веднъж да подчертая, че макар да е вярно, че бюджетът за кохезионната политика е най-големият отделен бюджет в Европейския съюз, то за съжаление е вярно и че приносът на държавите-членки към бюджета на ЕС е едва малко над 1 % от брутния им вътрешен продукт. Това означава, че дори и да похарчим над 6,25 млрд. EUR за финансиране на междинни и авансови плащания, това е просто капка в морето и не е достатъчно. Това ще смекчи последиците, ще осигури възможност за заемно финансиране, но също така ще са необходими и усилия от страна на отделните държави. Навярно трябва да имаме това предвид при следващото разискване относно финансовите перспективи.

Нашата група обсъди подробно и трите доклада и би могла да допринесе за разискването с редица други добри идеи. На редица места, както вече спомена и г-жа Jöns, бяхме изненадани, че трябваше да се стигне до икономическа криза, за да се намали бюрокрацията в Комисията. Няма да предлагаме други изменения, тъй като знаем, че са необходими незабавни действия в регионите, както и че ще трябва да обсъдим промени в структурната политика навсякъде.

Ето защо подкрепяме целия пакет, предложен от Комисията, и се надяваме, че той ще достигне регионите възможно най-бързо, както и че средствата действително биха могли да помогнат за справяне с финансовата криза.

  Jean Beaupuy, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, моите колеги от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа и аз, разбира се, ще гласуваме в подкрепа на тези три доклада. Ще гласуваме за тях не защото са напълно задоволителни, както споменаха моите колеги и ние бихме искали да предложим редица изменения, а защото са необходими бързи действия. Г-жа Krehl току що направи това уточнение.

Въпреки това, г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, простете ми, но се питам дали изобщо имаме представа за проблемите. Ние тук се намираме в топла и добре осветена зала. А знаете ли, че точно в този момент в Европа има 30 милиона жилища с течащи покриви и стени, пропити от влага.

Разбира се, с 4 % от ЕФРР ще успеем да поправим това положение за 1 милион жилища. Тази работа, ако я наблюдаваме, за което след малко ще отправя молба към Вас, г-н член на Комисията, ще създаде 250 000 работни места и ще подобри състоянието на 1 милион жилища. По този начин ще се намалят емисиите на CO2 с 40 милиона тона, а сметките за електричество на всяко семейство – с 450 EUR на година. Това са данните, които представям на Вашето внимание и които са изготвени от важна европейска организация, известна със сериозния си подход.

Ето защо това означава, че решението, което сега ще вземем, е важно не само за гарантиране на възстановяването, но също така и за добруването на гражданите на Европейския съюз, а за това има едно съществено условие: решенията, взети от Парламента днес и съгласувани с Комисията, на практика да влязат в сила през следващите седмици и месеци.

Г-н член на Комисията, преди малко изслушахме внимателно изказването Ви. Съобщихте ни – и ние Ви вярваме – че до 30 юни 2010 г. ще изискате от всяка държава-членка да представи на Комисията доклад. Аз и моите колеги от комисията по регионално развитие, независимо от политическите си убеждения, сме готови да се обзаложим. Във всички държави оперативните програми бяха приети току-що и знаем, че по-голяма част от ръководните органи в тези държави няма да искат да ги променят.

След 15 месеца – на 30 юни – г-н член на Комисията, не наемайте твърде голям състав за изготвянето на докладите, т.е. за анализ на това, което ще бъде постигнато, тъй като ако чакате държавите-членки, ръководните органи и партньорите да се заловят за работа, няма да постигнете много.

От една страна, имаме на разположение 8 млрд. EUR, а, от друга – 30 милиона жилища с проблеми. Какво следва да направим?

Г-н член на Комисията, във връзка с това аз и моите колеги ще Ви направим предложение. Европейската комисия трябва да надхвърли правомощията си и да действа твърдо – едва не казах „рязко“ – спрямо правителствата и ръководните органи и да им нареди да приложат тези разпоредби незабавно. Членовете на Европейския парламент обичат да гласуват текстове. Toва е работата ни. И все пак ние сме по-доволни тогава, когато тези текстове се прилагат. Нуждаем се и се надяваме Комисията да послуша съвета ни.

  Mieczysław Janowski, от името на групата UEN. – (PL) Г-н председател, днес разглеждаме докладите за регионална политика, които въвеждат полезни изменения и опростяване. Можем единствено да съжаляваме, че точно кризата ни принуди да реагираме бързо и, да се надяваме, ефективно на ситуацията в момента. Приветствам възможността да се въведе по-голяма гъвкавост, тъй като това не е свързано с увеличаване на бюджета на Европейския съюз. Бих искал да поясня това. Днес чухме препратки към квотите. Това е капка в морето, тъй като бюджетът на Европейския съюз възлиза на около 1 % от БВП на държавите-членки. Можем единствено да се надяваме, че тази малка капка ще има съживяващ ефект. Така трябва да бъде.

Приветствам също така повишаването на гъвкавостта чрез подкрепа от ЕИБ и ЕИФ. Щастлив съм и от опростяването на процедурата за допустимост на разходите, което ще се въведе със задна дата. Добре е, че увеличаваме плащанията по вноските и ускоряваме авансовите плащания за разходи по големи проекти, както и че плащанията ще могат да се извършват преди одобряването. Мога единствено отново да подчертая, че се надявам всичко това да има оздравителен ефект.

  Elisabeth Schroedter, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс разглеждаме финансовата криза във връзка с кризата по отношение на климатичните промени, тъй като неблагоприятните ефекти от тях върху регионите са дълготрайни и са свързани с огромни разходи. Те затрудняват икономическото, социално и териториално сближаване. Ето защо трябва да предприемем действия незабавно.

Изолацията на сградите и използването на енергия от възобновяеми източници в рамките на ЕФРР е първата стъпка в тази посока. За какво ни е този напредък обаче, ако в същото време на държавите-членки се разрешава да инвестират средства от ЕФРР за планиране на пътища и огромни заводи за изгаряне на отпадъци, чието използване допълнително влошава климатичните промени и вреди на околната среда. Това са нерешителни и непоследователни действия.

Вашата енергична реч, г-н член на Комисията, също не отговаря на въпроса защо Комисията отхвърля предложението ни регионалната политика като цяло да се насочи по-решително към опазване на околната среда и климата. Да не би на Комисията да й липсва кураж да отстоява пред държавите-членки преразглеждане на регламента ЕФРР, което в по-голяма степен да е съобразено с климатичните промени? Защо няма план за действие на Комисията относно регионалната политика? Резервите на Генерална дирекция „Регионална политика“ във връзка с опазването на климата са причина нашите предложения за изменения да не получат необходимото мнозинство в комисията. Въпреки това ние отново ще ги поставим за разглеждане и ще поискаме поименно гласуване. По този начин ще проверим дали гласоподавателите могат да Ви вярват, че подкрепяте опазването на климата.

  Bairbre de Brún, от името на групата GUE/NGL. – (GA)

Г-н председател, искам да приветствам представения днес доклад на г-н Angelakas. В този доклад той подкрепя предложението на Европейската комисия за предоставяне на средства за финансиране на държавите-членки от ЕФРР за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство.

Изправени сме пред извънредна икономическа ситуация. Например в моята държава, Ирландия, хората, които работят в сектора на строителството, са поставени в изключително затруднение. Надявам се, че в резултат от това решение на ЕС ще можем да осигурим частично финансиране за програмата за обновяване с цел подобряване на енергийната ефективност. Подобна програма ще подобри състоянието на отрасъла на строителството в Северна и Южна Ирландия, което ще спомогне за запазване на работните места и за изпълнение на задълженията ни във връзка с климатичните промени и, както бе споменато по-рано по време на настоящото разискване, за справяне с енергийната бедност. Това означава да помогнем на хората, които изразходват голям процент от доходите си за горива.

Считам, че Комисията е постъпила правилно, като е поставила акцент върху жилищата на хората с ниски доходи като основен аргумент за промяната на този критерий. Хората с ниски доходи са тези, които ще пострадат най-сериозно, ако се влоши икономическата конюнктура. В същото време тези хора няма да имат възможност да обновят жилищата си, за да повишат енергийната ефективност без финансова помощ. Ето защо, ако тази схема се използва правилно, тя ще спомогне за справянето с най-тежките последици от енергийната бедност, които се отразяват неблагоприятно на много хора.

Надявам се, че местните, регионални и национални органи ще се възползват от тази възможност и че няма да откажат да предоставят средствата, необходими за влизане на предложението в сила.

  Fernand Le Rachinel (NI). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, в периода 2007–2013 г. регионалната политика ще бъде основен показател в бюджета на Европейския съюз с 347 млрд. EUR за структурни фондове.

Ще помогне ли това да опазим икономиката си от ефектите на глобалната икономическа криза, както твърди Комисията? Простете ми, но се съмнявам.

Първо, нарастването на регионалните разходи е в ущърб на някои държави-членки, и по-специално на Франция. Това увеличение е за сметка на общата селскостопанска политика (ОСП), т.е. за сметка на френското селско стопанство, което доскоро бе основният бенефициер на общата селскостопанска политика.

В допълнение, делът на структурните фондове, изплащан на френските региони, продължава да намалява, като най-голям процент се дава на Източна Европа, разрушена от 40-годишен период на комунизъм.

Така Франция, чийто принос в приходната част на бюджета на Европейския съюз възлиза на 16 %, дава все повече и повече средства на Брюксел, но получава все по-малко в замяна. Преди всичко европейската регионална политика не само не защитава бенефициентите си от икономическата криза, но допринася за задълбочаването й, тъй като е част от изключително свободната пазарна логика на Лисабонската стратегия.

Ето защо предложените от Комисията промени при управлението на структурните фондове няма да помогнат на страните ни да се справят с тази криза, която е следствие от необмисленото отваряне на границите и дерегулирането на финансовите пазари.

Сега повече от всякога ние трябва да градим нова Европа – Европа на суверенните нации, основана на следните три принципа: икономически и социален патриотизъм, европейски протекционизъм и общностни преференции.

  Richard Howitt (PSE). – (EN) Г-н председател, световната икономическа криза засяга всички държави и региони на ЕС. Вярно е, че днес приемаме спешни действия, за да ускорим финансирането чрез европейски фондове за хората в нужда в момент, когато има такава. По-конкретно, приветствам съкращаването на канцеларската работа чрез единни ставки и отпускане на еднократни суми за разходи за повишаване на енергийната ефективност в жилищното строителство и изкарването на преден план на 6 млрд. GBP в началото на годината, както и улесняването на работата с кредити на ЕИБ. Когато един информационен център на жилищноспестовно дружество в Hertfordshire, който е в моя избирателен район, съкрати работни места, в рамките на 24 часа успяхме да си осигурим помощи при съкращения чрез европейско финансиране и показахме, че Европа наистина може да помогне на местните общности.

По отношение на промените, които договаряме тази вечер, Агенцията за развитие на Източна Англия (EEDA) одобрява факта, че се предвижда ръководено от бизнеса, кратко и специализирано обучение, и заявява, че ще ни помогне да изпълним ангажимента си да помогнем на 124 000 души в нашия регион единствено чрез финансиране от ЕСФ.

В заключение, горд съм от това, че членът на Комисията г-жа Хюбнер лично посети Lowestoft, който е в моя избирателен район, за да даде старт на нашата програма за европейско регионално развитие на стойност 100 млн. GBP и която е от значение за подпомагането на предприятията да се адаптират към нисковъглероден растеж. Икономическата криза не трябва да отклонява вниманието ни от предизвикателството, свързано с климатичните промени в дългосрочна перспектива. Всъщност управляващите органи трябва да насочат усилията си за възстановяване към инвестиции в екологосъобразни технологии и Агенцията за развитие на Източна Англия възнамерява да застане твърдо зад тази цел.

  Marian Harkin (ALDE). – (EN) Г-н председател, аз също приветствам предложението, тъй като това е пряко и реално действие от страна на ЕС в отговор на икономическата криза. Ние реагираме, като използваме наличните ни инструменти, но до голяма степен съм съгласна с моя колега г-н Beaupuy, който казва, че трябва да действаме заедно и незабавно да направим нещо за семействата и общностите си.

Второ, приветствам опростяването и повишаването на гъвкавостта, които се въвеждат чрез това предложение – нещо крайно необходимо. Отново и отново научавам, че кръгове, които имат достъп до финансиране, се оплакват от формалностите и бюрократичните пречки. Ако този пакет от мерки не разреши проблемите им, то поне ще помогне.

Трето, изключително доволна съм от факта, че апортните вноски вече се признават като допустими разходи. В моя доклад за ролята на доброволческата дейност и приноса й за икономическо и социално сближаване, одобрен от Парламента, призовавам за въвеждане на тази мярка. Това означава, че доброволческата и други дейности сега ще се разглеждат като принос към различни проекти и макар да трябваше да се стигне до икономическа криза, за да тръгнем в тази посока, приветстваме тази стъпка.

Чрез тази мярка приносът на доброволческата дейност и отделеното за нея време на практика ще бъдат признати и ще даде отговор на въпроса как тя може да бъде част от действията ни в отговор на кризата. Това е възможност да работим съвместно с нашите съграждани като партньори. От сателитните сметки, публикувани от различни държави-членки, знаем, че между пет и седем процента от БВП дължим на сектора с нестопанска цел. Сега признаваме и оценяваме това и казваме на гражданите: вашите усилия, вашето време, вашата решителност са важни и ние ще работим заедно с вас.

  Guntars Krasts (UEN). – (LV) Благодаря Ви, г-н председател. Аз подкрепям промените, предложени от отговорната комисия, в предложението на Комисията относно енергийната ефективност и инвестициите в енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство. Предложението на комисията ще насърчи увеличаването на търсенето и по-бързия поток от средства за мерките за увеличаване на енергийната ефективност. На държавите-членки сега се дават възможности да насочат тези ресурси, така че да постигнат максимален ефект при увеличаването на енергийната ефективност. Най-изчерпателни резултати ще бъдат постигнати чрез използването на тези ресурси за цели, които ще дадат пълна свобода на инициативите на потребителите за повишаване на енергийната ефективност, като най-насърчаващи ще бъдат мерките, намаляващи рисковете за тези, които сами обмислят инвестиции в енергийна ефективност. Въпреки това аз признавам, че комисията трябва да даде някакви насоки относно този въпрос за по-нататъшната дейност на държавите-членки. Един такъв подход не само ще има мултиплициращ ефект за стимулиране на икономиката, но също ще насърчи по-бързото разпространение на компетентността относно спестяванията на енергия в държавите-членки. Въпреки това количеството на наличните ресурси изисква от държавите-членки да ограничават броя на получателите на помощи и в този смисъл ще бъде разумно те да се ръководят от предложението на Комисията, като насочват тези ресурси най-напред към домакинствата с по-ниски доходи. Благодаря ви.

  Jan Olbrycht (PPE-DE). – (PL) Г-н председател, днес обсъждаме изключително важни промени. Те са важни не само по отношение на отговора на затрудненията, свързани с финансовата криза, а и тъй като могат да засегнат характера на политическото сближаване през периода след 2013 г. Ясно е, че въвеждането на такива важни промени не може да се възприема единствено като временна мярка.

За пръв път ние сме свидетели на това как Европейската комисия, като действа в съгласуваност с Парламента и Съвета, е предприела действия, които дълго време са били предмет на разискване и са се оказали много трудни. Всъщност ние сме свидетели на истинско опростяване, истинско ускоряване и, разбира се, промяна на стратегията чрез включване на инвестиционни действия в областта на мерките за спестяване на енергия. Това представлява много положителен признак относно факта, че можем да реагираме на ситуацията на етапа на изготвяне на програмите и да не се придържаме догматично към изготвените по-рано принципи.

Има тенденция Европейският парламент да се възприема по-скоро като млад партньор на Съвета и на Комисията. Независимо от това Парламентът е на мнение, че неговите действия ще покажат готовността ни да си сътрудничим за бърз отговор на новите предизвикателства, пред които сме изправени.

  Gábor Harangozó (PSE). – (HU) Смятам, че днес трябва всъщност да празнуваме. Парламентът в продължение на много години защитава идеята, че ние трябва не само да предоставяме финансиране за недействителни мерки в областта на жилищното строителство, а че трябва да се решим да предприемем истински мерки.

Значителна част от населението на Европейския съюз живее в апартаменти в жилищни блокове. Чрез развиването на тези жилищни проекти ние осезателно можем да подобрим материалните условия на техните жители и да намалим потреблението на енергия в сградите, както и да създадем и да запазим работни места. Настоящите промени дават възможност в моята страна да се обновят 90 % от жилищните блокове, като това определено е огромна стъпка.

Въпреки това, тъй като фондовете единствено ще продължат да финансират такива обновявания в градските райони, ние не можем да се радваме безрезервно. Обеднялото население в селските райони, което най-много има нужда от финансиране, отново е оставено да разчита единствено на себе си. Тъй като не искаме по какъвто и да е начин да застрашаваме програмата за жилищните блокове, която е важна за всички нас, най-накрая ние се съгласихме засега да не внасяме изменения. В замяна на това обаче ние очакваме Комисията да включи нашите препоръки в своя пакет преди лятната ваканция.

Първата и най-важна стъпка към ефективна и устойчива социална интеграция на най-необлагодетелстваните области е окончателно да се сложи край на изключването и гетата. Обновяването на селища, които са изоставени, е просто безсмислено. Вместо обновяване, решението е реконструиране, подпомагано от комплексни програми, които създават обществена заетост.

Уважаеми колеги, наистина ще имаме причина да празнуваме, когато на мястото на изселените селски гета хората, работещи в новосъздадените социални кооперации, като се върнат в новите си жилища, ще казват на своите деца да учат и да полагат усилия, защото могат да станат каквито поискат.

  Samuli Pohjamo (ALDE). – (FI) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да благодаря на докладчиците за тяхната отлична подготвителна работа. Предложените изменения в регламентите за структурните фондове ще ускорят използването на фондовете и ще опростят правилата – наистина си заслужава те да бъдат подкрепени. По този начин можем да гарантираме, че средствата от структурния фонд могат да бъдат изразходени за възстановяване и могат да предотвратят неблагоприятното влияние на рецесията върху икономиката и заетостта. Това също е добро начало на реформата на структурната и регионална политика на ЕС, чиято цел трябва да бъде да се опростят и ускорят процедурите и да се засили гъвкавостта и постигането на резултати.

Докато намаляваме бюрокрацията по отношение на регламентите на Европейския съюз и се съсредоточаваме върху постигането на по-добри резултати, трябва да се уверим, че държавите-членки също са поели в същата посока. Трябва да бъдат предоставени повече правомощия на регионите и местните субекти, а централното управление трябва да намали своя стриктен контрол.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, настоящата криза призовава за стимулиране на икономическата дейност, подпомагане за запазването на работни места и защита на тези, които стават безработни. Предложението на Комисията за разширяване на обхвата на разходите, които се покриват от Европейския социален фонд, е стъпка в правилната посока.

Включването на финансиране за еднократни плащания, а също и за преки разходи и смесени разходи, и липсата на определена горна граница за плащанията са изключително полезни мерки по отношение на по-доброто използване на ресурсите на Европейския социален фонд. Въвеждането на еднократни плащания за преките разходи и за непреките разходи до 50 000 EUR ще опрости административните процедури. То ще премахне закъсненията при изпълнението на целите на фондовете. С оглед на спешната необходимост от въвеждане на тези мерки аз подкрепям приемането на предложението без изменения. Искам да благодаря на г-жа Harkin за това, че обърна внимание на признаването на стойността на доброволната работа.

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Искам да започна изказването си, като приветствам идеята за тези координирани мерки. Също искам да изкажа специални благодарности на докладчиците за тяхната работа.

Ние всички осъзнаваме какви са ефектите от кризата във всяка от нашите страни, които варират от спад на икономическия растеж и перспективите за работа до увеличение на бюджетния дефицит и рецесия. Политиката на сближаване на Европейския съюз може да бъде също толкова надежден и ефективен инструмент в този контекст. Както много добре осъзнаваме, Европа беше силно засегната от тази криза и фактът, че Европейският съюз съумя да отговори толкова бързо при намирането на решения, е обнадеждаващ.

Решението за промяна на регламентите за съществуващите фондове, които вече са показали ефективност, е най-подходящото такова. Процедурата за създаване на специфичен кризисен фонд щеше да е много дълга. Опростяването на критериите за допустимост на разходите, увеличаването на предварителното финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд и ускоряването на разходите за основни проекти са мерки, които, надявам се, ще помогнат на държавите-членки да излязат от икономическата и финансовата криза.

Докато Европа преминава през настоящата икономическа криза, ние осъзнаваме, че тя претърпява също и енергийна криза. Мярката, която позволява Европейският фонд за регионално развитие да се използва за инвестиране в енергийна ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници за жилищното строителство, по мое мнение, трябва да има основно въздействие. Румъния, както другите страни в Централна и Източна Европа, има много проблеми с многоетажните жилищни блокове. Старите сгради са много лошо изолирани и много жители нямат възможност сами да платят изолацията на своите домове.

Надяваме се тази мярка да помогне на гражданите на Европа да пестят енергия, така че да имат повече средства и да подпомогнат ситуацията с глобалното затопляне. Настоящото румънско правителство определи тази мярка да има нулев приоритет и съоръженията вече са одобрени, което означава, че този приоритет вече е гарантиран.

  Stavros Arnaoutakis (PSE). - (EL) Г-жо председател, госпожи и господа, днешният пакет от изменения на разпоредбите на регламентите относно структурния фонд е важна стъпка към опростяване и пряко активиране на ресурси както на европейско, така и на национално и местно ниво.

Това е важна стъпка за укрепването на европейската икономика в средата на безпрецедентна криза, която вреди на реалната икономика на всички нива все повече с всеки изминал ден. Това е стъпка, която съответства на продължителното търсене на Европейския парламент на още по-прости процедури и по-голяма гъвкавост при прилагането на правилата за структурните фондове.

Какъв е отговорът на днешните лидери на масивната криза, която претърпяваме понастоящем? Какви са европейските политики? За да гарантират, че необходимата ликвидност достига до своите получатели и изпълнението на проектите започва незабавно, държавите-членки трябва да отговорят на обстоятелствата. Ресурсите на политиката на сближаване трябва да се предоставят незабавно и бързо на действителните бенефициенти на регионално и местно ниво. Целта на задействането на оперативните програми трябва да бъде запазване на работни места, предприемачество и конкурентоспособност и използване на природните, културни и човешки ресурси на всеки регион.

Единствено незабавното задействане на програмите ще спомогне за запазване на сближаването и ще предотврати създаването на нови различия.

Може ли днешната криза да ни предостави възможност да обединим гласовете си, така че да има европейски глас при решаването на всички проблеми, които имаме?

  Toomas Savi (ALDE). - (EN) Г-жо председател, присъединяването към Европейския съюз предостави достъп до структурните и кохезионни фондове на Европейския съюз, от които Република Естония се е възползвала с приблизително 800 млн. EUR през периода 2004–2006 г., докато други 3,4 млрд. EUR са предвидени в рамките на финансовата перспектива за периода 2007–2013 г.

Независимо от сериозността на икономическата криза постигането на целта на фондовете на Европейския съюз, която е да се премахнат различията в развитието в рамките на Съюза, е по-близо.

Силно приветствам предложението на Комисията до Съвета за предоставянето на допълнителни 6,3 млрд. EUR за противодействие на отрицателните ефекти от икономическата криза, което така да се каже ще ускори изпълнението на фондовете в полза на реалната икономика.

Въпреки това аз съм съгласен с докладчика García Pérez, че е необходим хомогенен подход във всички държави-членки, за да се избегнат увеличаващите се неравенства в рамките на Европейския съюз и злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци.

  Rolf Berend (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, има много начини за справяне с продължителните ефекти от непредвидената финансова и икономическа криза. Този пакет за преразглеждане, тази законодателна мярка в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване имаше за цел да даде добро – макар и не съвсем достатъчно – решение на тази временна, макар и изключително критична ситуация.

Представлява и отговор, наред с останалото, на искането за по-голямо опростяване на процедурите и увеличена гъвкавост при прилагането на съществуващите правила съгласно Регламента за структурните фондове, който многократно беше предлаган от Европейския парламент през последните години. Искам да подчертая, че също трябва да приветстваме факта, че изменението на член 7 – „Допустимост на разходите“, позволява на държавите-членки на Европейския съюз и на регионите да инвестират в мерки за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство с подпомагането на структурните фондове на Европейския съюз и че тази мярка не е предназначена само за домакинствата с ниски доходи. Следователно подходящото изменение правилно елиминира позоваването на „домакинствата с ниски доходи“ и вместо тава налага горна граница от 4 % от общите средства на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за такива разходи за всяка държава-членка. Това е само едно от многото предложени подобрения.

Накратко, осъществяването на този цялостен пакет ще ускори разходите и така ще осигури допълнителна ликвидност от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и структурните фондове за изпълнението на необходимите цели и ще опрости правилата, като по този начин ще позволи бързо изпълнение на програмите.

По мое мнение това представлява ефективен, макар и все още недостатъчен принос в справянето с настоящата криза.

  Lidia Geringer de Oedenberg (PSE). – (PL) Г-жо председател, Европейският съюз е изправен пред широкоразпространена криза, ефектите от която понастоящем е невъзможно да бъдат предвидени. Забелязахме спад в темпото на растежа, увеличени бюджетни дефицити и драматично увеличение на безработицата. Европейската кохезионна политика с бюджет от 347 млрд. EUR за периода 2007–2013 г. изглежда е един от най-ефективните инструменти, с който отново да се стимулират инвестициите и да се предостави допълнително публично финансиране за националните икономики.

Комисията вече прие поредица от мерки, насочени към въвеждането на промени в съществуващия пакет от регламенти относно структурните фондове. Промените са насочени към ускоряване на разходите, увеличаване на ликвидността във връзка с изпълнението на проекти и опростяване на мерките за улесняване на бързото изпълнение на проекти в регионите. Основните области на действие се отнасят до увеличаване на подпомагането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и опростяване на критериите за допустимост на разходите. Еднократните плащания и ускоряване на разходите за големи проекти също се препоръчват.

Аз приветствам бързите действия, предприети от Европейската комисия, и предложените законодателни промени. Въпреки това досега беше пренебрегвана друга важна промяна и сега призоваваме тя да бъде направена. Това е именно създаването на система за управление и контрол, която да гарантира истинска ликвидност в цялата икономическа система на Европейския съюз.

  Oldřich Vlasák (PPE-DE). – (CS) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението на Европейската комисия даде възможност на всички държави-членки да инвестират ресурси от структурните фондове в преобразуването и ремонта на жилищни блокове и други сгради. Това е изключително важно за Чешката република, тъй като до 26 % от чешките граждани живеят в остарели жилищни блокове. Ако предложението бъде прието утре и също така официално одобрено от Съвета на министрите през април, това ще даде възможност за инвестиране на още 16 млрд. CZK в отоплителни системи за апартаменти и къщи, и не само в Чешката република. Аз лично също приветствам премахването на изискването за използване на фондове единствено за домакинствата с ниски доходи, което считам за проблемно, тъй като вътрешните правила ги определят по различен начин.

По мое мнение държавите-членки трябва да имат възможност да решат кои категории сгради са допустими за финансиране съгласно техните правила и да определят свои собствени критерии съгласно своите нужди. Трябва да дадем възможност за по-качествени и по-евтини жилища за всички, не само за тези, които живеят в социални жилища. За съжаление именно финансовата криза трябваше да ни накара да подпомагаме повече инвестициите в жилищното строителство и да въведем тези мерки в целия Европейски съюз. Въпреки това аз чистосърдечно приветствам това решение, тъй като хората днес трябва да харчат парите си много внимателно и по този начин ние ще им помогнем да пестят от сметките си за отопление и топла вода и така да намалят разходите за жилища. Съгласно приблизително изчисление на Европейската асоциация за социални жилища (CECODHAS) европейските домакинства могат да спестяват средно 450 EUR на година от тези разходи и това е осезаемо подпомагане.

  James Nicholson (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, първо искам да поздравя докладчиците за добре свършената работа по тези доклади, които предавам на залата. Мисля, че това подпомагане трябва да бъде сърдечно приветствано.

Ако държавите-членки се възползват от тази възможност да използват до 4 % от финансирането на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за да улеснят инвестициите в енергийна ефективност в сектора на жилищното строителство, това ще има положителен принос за нашите икономики и за околната среда. Добре е да се види предложение на Комисията като това, което едновременно спомага за справяне с проблемите на икономическата криза и на околната среда.

Докладът представлява добра новина по-специално за старите държави-членки и се радвам да видя, че на старите държави-членки на Европейския съюз сега ще им бъде позволено да използват част от средствата на Европейския фонд за регионално развитие за намеса, която насърчава енергийната ефективност в сектора на жилищното строителство. Радвам се да видя, че критериите за допустимост са разширени и няма да се ограничават само до нискобюджетно жилищно строителство за домакинства с ниски доходи.

Въпреки това ние трябва също да осъзнаваме, че това не представлява увеличение на финансирането. Сега именно националните и регионални органи трябва да се възползват от тази възможност, за да пренасочат процент от техните средства от Европейския фонд за регионално развитие към финансиране на тези проекти. Това може да доведе до промяна на приоритети в техните оперативни програми. Считам, че в дългосрочен план това си струва да бъде направено.

  Luca Romagnoli (NI). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, тези мерки на Комисията изглеждат повече или по-малко добри. Прякото възлагане на обществени поръчки на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд изглежда е добра идея, както и опростяването на процедурите и ускоряването на плащанията.

Въпреки това, преди всичко има една основна препоръка: по мое мнение това е националната и регионална прозрачност по отношение на използването на фондовете, която липсва в някои случаи. Проверките трябва да се извършват бързо, както и плащанията трябва да се осъществяват бързо. В Италия, в определени региони като Лацио, средствата за фермерите се изплащат месеци или в някои случаи – години след като са преведени от Европейския съюз, но сега не разполагам с време да дам други примери. Поради това нека да смекчим кризата, като разгледаме не само различните видове намеса, а също и ефективното, своевременно и ефикасно използване на фондовете.

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) Структурните фондове също ни помагат да посрещнем новата икономическа действителност. Те позволяват на държавите-членки да оптимизират инвестициите на Европейския съюз като ефективно средство за преодоляване на продължаващата икономическа криза.

Европейският парламент, посредством комисията по регионално развитие, постоянно призовава за по-голямо опростяване на административните правила. Радвам се, че Комисията накрая обърна внимание на това и че намери общи позиции със Съвета.

Големите разходи за администрацията, забавените плащания и сложното потвърждаване на допустимостта на плащанията създават финансови затруднения за крайните получатели. Много служители в моята страна, Словакия, често обвиняват Брюксел за прекаленото наблягане на бюрокрацията и проверка на сметките до деветия знак. Те забравят, че важният въпрос е да се избере правилна дейност, съдържание и качество на проекта, ефективно изпълнение и ползи от проекта.

Хората в екипите на проектите трябва да се съсредоточат върху висококачествени проекти, които допринасят за създаването на конкурентна среда, а не да стоят в продължение на часове в счетоводните отдели и да губят ценно време и енергия, без да споменаваме огромната документация, която се изисква за заявленията. Проверката на незначителни елементи е много по-скъпа от самите елементи.

Поради това аз съм съгласна с разширяването на използването на еднократните суми и еднаквите ставки в регламентите на Европейския фонд за регионално развитие и въвеждането на три нови форми на допустими плащания: непреки разходи до 20 % от нивото на преките разходи, еднократни суми до 50 000 EUR и еднакви стандартни размери за индивидуалните разходи.

Поради тази причина считам приетия от Европейската комисия пакет от решения с цел увеличаване на гъвкавостта при усвояванията на средства от структурните фондове от държавите-членки за положителен отговор на продължаващата икономическа криза.

Вярвам, че опростяването на правилата и гъвкавото финансиране ще помогне на държавите-членки да изготвят добри проекти, насочени към секторите, които ще донесат добра възвръщаемост. Трябва да насочим инвестиции към енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в областта на жилищното строителство с цел създаване на нови работни места и спестяване на енергия. Чрез подпомагане на чистите технологии ние можем да допринесем за възстановяването на автомобилната и строителна индустрия.

  Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, аз приветствам предложението за изменение на Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за искане на финансиране от ЕФРР за инвестиране в енергийна ефективност и в източници на възобновяема енергия в жилищното строителство. Също така искам да приветствам изменението, направено в оригиналното предложение на Комисията, за премахване на ограничението за допустимост на домакинствата с ниски доходи, като вместо това допустимостта се ограничава до намеси, които подпомагат социалното сближаване, като се оставя на преценката на държавите-членки да определят точните категории за допустимо жилищно строителство.

Въпреки това аз искам да задам един специфичен въпрос на Комисията. Какво имаме предвид под енергийна ефективност (и говорим за нея съгласно финансирането от Европейския фонд за регионално развитие)? Ще има ли хармонизиран метод за изчисляване на енергийната ефективност в целия ЕС-27 или ще има различни изчисления и различни съображения в различните държави-членки? Когато говорим за енергийна ефективност и инвестиции в енергийна ефективност в частното жилищно строителство, например, това ще означава ли, каквото означава съгласно Директивата за енергийните показатели на сградите, която се обсъжда понастоящем и когато има разискване относно необходимост от хармонизирани – или единствена основа за – изчисления, в действителност, които отчитат цифрите, относно енергийната ефективност, за да бъдем сигурни, че инвестицията се изразходва за действителна енергийна ефективност или за увеличаване на енергийната ефективност, или за въпроси с намаляване на емисиите на CO2?

Това е част от разискването тази сутрин на закуската със Съюза на малките и средни предприятия (МСП), домакин на която беше моят колега г-н Rübig, когато ни казаха много ясно, че има безизходни положения при изразходването на средства за енергийна ефективност в сградите: безизходни положения във финансирането поради критичното положение с кредитите. Трябва да разгледаме субсидиите и различните данъчни стимули. Трябва ни опростена администрация, така че да насърчаваме обикновените собственици на жилища да се възползват от тези фондове, независимо от това дали те са Европейския фонд за регионално развитие или фондовете на държавите-членки. Всъщност, в този ред на мисли трябва да отбележа, че нашето правителство неотдавна стартира схема за отпускане на средства за модернизиране на спестяванията на енергия в жилищата.

Но на нас ни трябва проста администрация. Трябва ни такова насърчаване, че инвестициите не само да намалят вноса на изкопаеми горива и емисиите на въглероден диоксид, а също и домакинствата да постигнат намаление на своите разходи за енергия.

  Ljudmila Novak (PPE-DE). – (SL) Аз напълно подкрепям предложените изменения в регламента, които ще разширят финансирането с единни ставки и ще позволят използването на система на плащания с единни ставки. Това е подходяща мярка, която може да намали затрудненията, пред които са изправени безработните, при подходящите икономически обстоятелства.

Въпреки това, преди да приемем тези изменения искам да изтъкна, че трима от всеки четирима граждани на Европейския съюз са на мнение, че Парламентът играе важна роля в съвместното оформяне на европейските политики. При същата анкета беше установено също, че Парламентът вдъхва най-голямо доверие на анкетираните. Петдесет и един процента от анкетираните казват, че имат доверие на Европейския парламент, докато само 47 % изразяват доверие в Комисията и 42 % изразяват доверие в Съвета. В допълнение, тази зала вдъхва повече доверие от Европейската централна банка.

Защо изброявам тези статистически данни? Европейският парламент потвърди още през 2005 г., че необходимостта от по-голямо опростяване е от основно значение за европейските структурни фондове, и по-специално за Европейския социален фонд. Въпреки това Комисията едва е започнала да изпълнява нашите препоръки за подобряване на условията, съгласно които нашите граждани и дружества осъществяват търговска дейност, сега, когато сме изправени пред криза.

Въпреки че ще се радвам, ако нашите констатации и препоръки са реализирани поне частично, със съжаление трябва да отбележа, че се предприемат мерки за справяне с тези трудности едва след като те са възникнали. Въпреки това се надявам, че този опит ще насърчи Комисията да предприема по-бързи действия в бъдеще и че многото съществени и легитимни коментари и предложения на Парламента по-скоро ще бъдат приложени на практика.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, аз приветствам тези нови предложения. Сега живеем във време на криза. Наблюдаваме големи загуби на работни места в целия Европейски съюз.

Последните цифри относно безработицата бяха обявени днес в Ирландия. Процентите сега са се повишила на 11 – от 5,4 % само преди една година – реално са се повишили повече от два пъти. Тези цифри са шокиращи и плашещи. Въпреки това, изправени пред тази мрачна картина, трябва да търсим творчески решения, за да предоставим на безработните уменията, перспективите и надеждите за по-добро бъдеще.

Европейският социален фонд (ЕСФ), Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд могат да изиграят решаваща роля. Чрез насочването на това финансиране ние можем да реорганизираме нашите икономики, за да излезем от рецесията. Дълг е на всички нас – като членове на Европейския парламент и като граждани – да представим това на вниманието на обществеността, която точно сега се страхува. Дълг е на всички нас да предадем това съобщение у дома, на нашите национални правителства – финансирането трябва да бъде предвидено и мобилизирано възможно най-бързо и ефективно. Аз също приветствам редуцирането на документацията. Това е стъпка в правилната посока.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) През 2010 г. ще направим средносрочен преглед на начина, по който се използват структурните фондове, и мисля, че трябва да се даде приоритет на енергийната ефективност. Съжалявам, че измененията на тези доклади не бяха одобрени.

Като докладчик по Директивата за енергийните показатели на сградите аз предложих увеличение до 15 % на ставката на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), което може да се използва за подобряване на енергийната ефективност на сградите. В действителност става въпрос за осигуряване на по-голяма гъвкавост и държавите-членки трябва да решат дали и колко искат да предвидят за тази област.

Разбирам, че въпросът е спешен. Държавите от ЕС-15 трябва да могат да използват структурните фондове за енергийна ефективност. Смятам, че това ще позволи обмен на добри практики и ще направи възможно подпомагането на новите държави-членки. Призовавам Комисията да излезе с ново законодателно предложение до 30 юни 2010 г., така че максималната горна граница да може да бъде увеличена до 15 % или да определи минимален праг от 10 % за ставката на Европейския фонд за регионално развитие за енергийна ефективност на сградите.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-жо председател, през определено време обсъждането относно енергийната ефективност се съсредоточаваше върху факта, че може да бъде постигнато много повече – при това бързо – ако е налице единствено първоначално финансиране. Именно поради това е толкова важно да позволим финансирането от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) да се изразходва за енергийна ефективност, не само в ЕС-12, а също и в ЕС-15.

Независимо от значителния напредък, министърът на жилищното строителство на Обединеното кралство признава, че само 1 % от настоящите жилищни сгради са достатъчно енергийно ефективни, за да се избегне енергийна бедност. В моя регион, североизточна Англия, едно от всеки десет жилища е обявено за спадащо към заплаха за здравето от първа категория, тъй като те са студени и изложени на течение.

Поради това приветствам тази промяна и призовавам всички държави-членки и региони да се възползват напълно от новата гъвкавост. За целите на справянето с изменението на климата, енергийната бедност, безработицата и енергийната сигурност, и аз като г-жа Ţicău призовавам Комисията своевременно да увеличи значително настоящите процентни граници, както призовава комисията по промишленост, изследвания и енергетика в своя глас относно преработката във вторник.

  Catherine Stihler (PSE). – (EN) Г-жо председател, аз искам да благодаря на докладчиците. Да се разглеждат начини, по които можем по-ефективно да използваме европейските структурни фондове, за да помогнем на засегнатите от глобалната икономическа криза, е едно от многото действия, които държавите-членки трябва да предприемат, за да помогнат на тези, които губят работните си места, да се върнат отново на работа възможно най-бързо.

Интересно е, че разискваме този въпрос в навечерието на Г-20. Г-20 има потенциал да стартира процес на създаване на глобални правила относно финансите, които са необходими, за да предотвратим повторна такава икономическа катастрофа.

Необходимо е да направим работните места и социалната програма ключови въпроси за европейските избори. Двадесет и пет милиона души в целия Европейски съюз, които ще останат без работа до края на годината, трябва да са в центъра на нашата работа в залата, за да задвижим отново икономиката и да помогнем на хората да се върнат на работните места.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, първо искам да благодаря на г-жа García Pérez, г-жа Jöns и г-н Angelaka, които предоставиха отлични доклади, и на всички членове, които се изказаха.

По-голямата част от тези речи бяха в подкрепа на мерките, предложени от Комисията, като наблягаха на тяхната уместност за ефективна борба с ефектите от кризата върху европейската икономика. Искам да ви благодаря за това от името на Комисията.

Вашите изказвания подчертаха желанието на Европейския парламент да предостави на Европейския съюз ресурси за противодействие на ефектите от кризата. Вие настоявате, че е необходимо да се действа бързо – това е нашата цел. Чешкото председателство, на което искам да благодаря тук за неговата подкрепа, също поема задължение да позволи окончателното приемане на регламентите възможно най-бързо.

Ако направим разумно оптимистично предположение, новите регламенти могат да влязат в сила през следващите седмици и по този начин да дадат бърз ефект по отношение на оперативните програми. Авансите, по-специално, могат да се изплатят изцяло в началото на май.

Освен това в други речи се настояваше за въвеждане на строго наблюдение за прилагането на тези мерки и за представянето на доклад през 2010 г., който да показва получените резултати. Комисията спази този ангажимент и това е включено в изявлението, което предадох на председателството.

Подготовката и одобряването на този законодателен пакет ще отнеме на европейските институции само четири месеца. Искам да спомена въпроса за енергийната ефективност, който беше повдигнат в много изказвания.

Искам да изтъкна на Парламента, че през юни ще се проведе семинар на тази тема – по време на семинара с управляващите органи на държавите-членки. Ние искаме от държавите-членки да ни опишат намеренията си по отношение на времето за подготовка в стратегическите доклади, които трябва да изготвят до края на 2009 г.

Очевидно е, че при настоящото състояние на нещата зависи от държавите-членки да определят критериите за енергийна ефективност и допустимите мерки. Именно за това се отнася субсидиарността. Въпреки това вярно е, че се разглежда директива относно енергийната ефективност и след като тази директива бъде приета, тя, разбира се, ще трябва да се прилага. Освен това с удоволствие ще прибавя своя глас към членовете, които наблягат на обстоятелството, че изследванията за енергийната ефективност на сградите имат двойно предимство, като създават работни места и впоследствие ни позволяват да се подготвим за бъдещето и ни помагат да решим промените с глобалното затопляне.

Също искам да кажа, че освен тази криза, която в някои отношения създаде много тясно сътрудничество между институциите, очевидно е, че става все по-важно да има възможност за осъществяване на партньорство между Комисията и Парламента, което се основава на голяма степен доверие. Комисията се стреми да отговори ефективно на предизвикателството на икономическата и финансова криза и в същото време тя иска да се възползва от това интерактивно обсъждане с държавите-членки и Европейския парламент, за да отговори на призивите за опростяване на тези процедури и политики.

Разбира се, в рамката на плана за възстановяване могат да се включат допълнителни предложения. Не всички те са включени, но ще допринесат за обсъждането, което ще започне Комисията, за да засили ефектите от плана за възстановяване и да предложи допълнителни съоръжения на националните органи, които управляват проектите. Поради това Комисията определи работна група по опростяването през ноември. Нейната работа вече доведе до проект за преработка на регламента за изпълнение на Комисията. Може да последват други предложения за изменение на общия регламент и специфичните за всеки фонд регламенти.

Г-жо председател, уважаеми колеги, очевидно е, че всички наблюдения, направени по време на това разискване, ще бъдат много полезни и други такива също ще бъдат приветствани. Аз искам да благодаря преди всичко на Европейския парламент за неговото задължение по-бързо да реши сериозните проблеми, създадени от кризата.

Относно въпроса за измененията в проекта за регламент относно Европейския фонд за регионално развитие, внесен от г-жа Schroedter, три от тях са свързани със съображенията и едно от тях със съдържанието. По отношение на съображенията – изменения от 8 до 10 – тяхното включване няма да промени общата структура на предложенията, представени от Комисията, но ще удължи процедурата за приемане на регламента.

По отношение на изменението на съдържанието – Комисията не се противопоставя на принципа. Въпреки това нейната цел е да се приеме механизъм, който не е включен в компромисния текст от Съвета, тъй като текстът предизвика затруднения при прилагането в държавите-членки.

Трябваше да направя тези пояснения и го направих в края на изказването си. Още веднъж искам да благодаря на Парламента за това, че ни даде възможност да действаме по-бързо за ограничаване на болезнените ефекти от кризата, които някои от вас изтъкнаха и описаха толкова добре.

  Iratxe García Pérez, докладчик. – (ES) Г-н член на Комисията, искам да ви благодаря за Вашите обяснения относно днешното разискване. Вероятно осъзнавате, че почти пълното единодушие в тази зала днес по отношение на току-що разискваното предложение не е просто съвпадение.

Всъщност, както коментира колегата г-жа Creţu, това е израз на политическа воля, която показва, че ние можем да дадем своя принос в търсенето на решения за настоящата криза. Тази криза в действителност води до наистина трудни ситуации и бедност за европейските граждани.

Това също е упражнение по отговорност, въпреки това – всъщност както изтъкнахте Вие, а аз повтарям – упражнение по отговорност, тъй като ние осъзнавахме, че това предложение, което ни беше представено днес, би могло да бъде по-добро. Бихме могли да включим други елементи в предложението, за да ускорим или опростим процедурите, но осъзнавахме, че за да може да бъдат изпълнени тези мерки възможно най-бързо, е необходимо докладите да останат такива, каквито са в момента.

Поради това искам просто да отправя искане до Комисията: сега, след като имаме преработен план за опростяване на формалностите, както беше обявено, надявам се Парламентът да има по-голяма роля при разискването и планирането на тези нови инициативи. Аз искам това от името на тази зала и на местните администрации, които участват в тези проекти на първо ниво и разбират своите собствени конкретни нужди по отношение на изпълнението на различните инициативи.

  Emmanouil Angelakas, докладчик. – (EL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, благодаря ви. Трябва да направя няколко коментари относно това, което току що чухме.

Г-н член на Комисията, радвам се на Вашето твърдение, че авансите най-вероятно ще започнат да се изплащат в началото на май и поради това предполагам, че тези изменения ще бъдат публикувани в Официален вестник в рамките на разумен срок от две, три или четири седмици от утре, така че да могат да се прилагат, както Вие казахте. Това е първият ми коментар.

Като втори коментар искам да кажа, че трябва да продължите със същото темпо през новия срок, като изменяте и опростявате други регламенти, както вече казаха други членове, и че Европейският парламент иска да допринесе активно за изследването, оценката и изготвянето на проекти за тези регламенти.

Трябва да кажа, че имахме много предложения и идеи, но предвид спешността на въпроса много от нас в комисията и в Парламента счетоха, че няма да е добрe да продължим с тези изменения.

Тъй като чухме, че първоначалната ставка за източници на възобновяема енергия в жилищата ще се увеличи, трябва да кажа, че съгласно цифрите, с които разполагаме, новите държави-членки понастоящем използват само от 1 % до 1,5 %, което означава, че вероятно има много затруднения. Смятам, че 4 %, които представляват максималната сума, определена от Европейския фонд за регионално развитие(ЕФРР), са задоволителни и се надявам нещата да се подобрят.

Също приветствам вашето твърдение, че ще внесете доклад относно плановете за възстановяване през втората половина на 2010 г. въз основа на програмите, които са ви представени от държавите-членки.

Накрая, искам да завърша, като наблегна на това, г-н член на Комисията, че сложността на процедурите е първият проблем, пред който са изправени държавите-членки и регионите при прилагането на тези процедури. Те спешно трябва да бъдат опростени. Смятам, че Вие също ще окажете помощ в тази насока, а Европейският парламент ще Ви подкрепи.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Настоящата финансова криза и икономическа рецесия имат отрицателно въздействие върху публичните бюджети. В повечето държави-членки икономическият растеж е намалял значително, като някои от тях дори претърпяват икономическа стагнация. Показателите за безработицата са започнали да се влошават. Когато възникне ситуация като икономическата рецесия, много е важно Европейският социален фонд да се използва всеобхватно за решаване на проблемите с безработицата, по-специално на най-засегнатите от нея.

Много е важно четирите основни области от дейностите на Европейския социален фонд да останат същите:

- увеличаване на приспособимостта на работниците и предприятията;

- създаване на по-добри условия за заетост, предотвратяване на безработицата, удължаване на работните дейности и насърчаване на по-активно участие на пазара на труда;

- подобряване на социалната интеграция чрез насърчаване на хората, които получават социални помощи, да се върнат на работа, и борба с дискриминацията;

- насърчаване на партньорството при изпълнението на реформата в областта на заетостта и интеграцията.

  Sebastian Bodu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Разширеният Европейски план за икономическо възстановяване или прегледът на Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), ако трябва да бъдем по-прецизни, предлага много възможности за държавите-членки на Европейския съюз, като се има предвид, че глобалната икономическа криза води до забавяне на националните икономики. Предложената нова мярка в доклада относно прегледа на Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие, относно инвестициите в енергийна ефективност и в използването на енергия от възобновяеми източници за жилищното строителство за всички държави-членки, води до създаване на нови работни места и подобряване на енергийната ефективност в жилищното строителство. Постигането на целите на стратегията на Общността относно енергията и промените в климата е много сериозен въпрос, който не трябва да взема предвид икономическата криза или други съображения. В това отношение предложенията от прегледа на Европейския фонд за регионално развитие ефективно съчетават мерки за борба с икономическата криза (чрез създаване на нови работни места, увеличаване на инвестициите и други) и мерки за опазване на околната среда (чрез топлоизолация на жилищни сгради и инвестиции в енергия от възобновяеми източници). Поради тези причини вярвам, че докладът относно „Инвестициите в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници за жилищното строителство“ е важна стъпка, която Европейският съюз предприема, и съм уверен, че държавите-членки ще могат да се възползват максимално от тази възможност.

  Corina Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Болезнените социални последици от кризата все повече се усещат във всички държави-членки. По-специално по отношение на работните места ние сме изправени пред ситуация, която се влошава бързо във всички държави-членки. Генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие подчертава факта, че приблизителната норма на безработицата в Европейския съюз и САЩ може да достигне 10 % през тази година. Това е смущаващо увеличение във време, в което през януари средната норма беше 8 %.

В Румъния, въпреки че официалната норма е под средната за Европа, през миналата година беше отбелязано увеличение от 1 % в нормата на безработицата, която достигна 5,3 %. Въпреки това ние очакваме тази норма да нараства по-бързо, тъй като все по-голям брой дружества ще бъдат принудени да прибягнат до съкращения на излишните служители и нашите сънародници, които работят в чужбина, ще се върнат у дома, тъй като са загубили работните си места.

Именно поради това, тъй като ситуацията застрашава да дегенерира до вълни от социални несъответствия, които има риск да не могат да бъдат контролирани повече от нас, искам да наблегна на необходимостта от съсредоточаване на по-голямо внимание върху проблемите на безработните, които са най-засегнати и уязвими сред нас при настоящата криза.

  Dragoş David (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз приветствам предложението на Комисията за изменение на Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), така че всички държави-членки и региони в Европейския съюз да могат да инвестират в мерки, свързани с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници за жилищно строителство с помощта на структурните фондове.

Въз основа на настоящия регламент ЕФРР вече подпомага намесата в жилищния сектор, който покрива също и енергийната ефективност, но само за новите държави-членки (ЕС-12) и при определени условия.

За държавите-членки е важно да имат възможност да изменят своите приоритети и да планират отново своите оперативни програми, за да финансират мерки в тази област, когато искат.

Като се има предвид, че е наложена горна граница от 4 % от общите средства на ЕФРР, предвидени за всяка държава-членка за разходите, свързани с подобряване на енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници за съществуващото жилищно строителство, тази горна граница трябва да бъде увеличена на 15 %, така че инвестициите в тази област да имат възможно най-голямо въздействие върху гражданите на Европейския съюз.

Искам да завърша, като приветствам докладчика, г-н Angelakas, за неговия принос към доклада.

  Румяна Желева (PPE-DE), в писмена форма. – Заедно попаднахме в тази криза и заедно трябва да я преодолеем. Това означава, че трябва да си сътрудничим както в Европа, така и с останалия свят. Трябва обаче първо да свършим работата си тук, в Европейския съюз, и по-точно в Европейския парламент, където са представени интересите на всички европейски граждани.

Предложенията на Европейската комисия, които разглеждаме днес, целят да дадат нови стимули на европейските икономики и така да помогнат за излизане от рецесията. Чрез поправките на Регламента за структурните фондове за кохезионна политика ще осигурим нови стимули за инвестиции и ще спомогнем за възвръщане на доверието в икономиките.

Тези промени са особено уместни за държави с нисък процент на усвояване на европейските средства. Това обаче ще може да се осъществи, само ако и съответните национални администрации прилагат общите стандарти за добро управление и партньорство. Трябва да бъде сложен край на неефективни начини на работа и корупционни практики, които за съжаление все още се прилагат.

Трябва да реагираме сега и заедно. Като докладчик на ЕНП-ЕД ви призовавам да подкрепим предложението на ЕК за промяна на регламента за финансово управление на Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд.

  Zbigniew Kuźmiuk (UEN), в писмена форма. – (PL) Във връзка с разискването относно европейските фондове аз искам да обърна внимание на четири предложения на Комисията, насочени към ускоряване на използването на финансовите ресурси и на структурните фондове от бенефициенти.

1. Увеличаване на подпомагането от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за проекти, съфинансирани от структурните фондове.

2. Опростяване на процедурите относно допустимостта на разходите с обратна сила до 1 август 2006 г., включително например вноска в натура на бенефициента в допустимите разходи.

3. Увеличаване на плащанията по вноски от структурните фондове с 2 %, като по този начин се позволява изплащане на допълнителни вноски, възлизащи на 6,25 млрд. EUR през 2009 г.

4. Ускоряване на разходите за основни проекти освен други мерки чрез позволяване на бенефициентите да предоставят искания за плащания преди одобряването на проектите от Европейската комисия.

Всички споменати по-горе промени включват увеличаване на ликвидността на бенефициентите. Те заслужават чистосърдечна подкрепа и трябва да се изпълняват възможно най-бързо. Същото важи и за разпоредбите за опростяване.

  Adrian Manole (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Според изследванията Румъния има една от най-високите консумации на електроенергия в Централна и Източна Европа. Подобряването на управлението на енергията може да е пряк фактор, който влияе на икономическия растеж, намалява замърсяването и пести ресурси, така че те да се използват по по-продуктивен начин.

За да се постигне тази ситуация в Румъния, е необходимо населението да бъде информирано за икономическите ползи, които могат да се постигнат чрез практики за управление на енергийната ефективност, като за тази цел се предоставят консултации за всички, които се интересуват от достъп до средствата на Европейския фонд за регионално развитие относно последните методи за пестене на енергия.

Това ще спомогне да се улеснят вътрешните потребители, като в същото време ще намали сметките за енергия и ще увеличи използването на ефективна енергия по цялата енергийна верига, както и ще потвърди съответствието с настоящото законодателство за енергийната ефективност. Именно това съществено ще определи пренасочването на енергийната политика, основаваща се на произвеждането на енергия, към активна енергийна политика, основаваща се на спестяването на енергия, с цел спестяване на ресурси чрез запазване на енергия.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Доволен съм, че най-накрая предприемаме конкретни мерки за намаляване на бюрокрацията, свързана с достъпа до европейските фондове. Въпреки това е жалко, че единствено при криза се внасят предложения за по-прости и по-гъвкави регламенти, които уреждат европейските фондове.

Искам да подчертая един важен аспект на тези регламенти – увеличаването на прага за инвестициите в енергийна ефективност на сградите. В държавите, които са преминали през опита на систематичната урбанизация и принудителната индустриализация, проблемът за енергийната ефективност на сградите засяга милиони граждани. Много малко от тези средства са използвани досега, но аз смятам, че само две години след началото на настоящия финансов програмен период е прекалено рано да имаме точна представа за равнището на усвояване. Поради тази причина увеличаването на този праг беше необходимо, като се има предвид големия брой бенефициенти и възможността за създаване на работни места. Това обаче ще остане проблем за Румъния, докато, по искане на Комисията, тези дейности са допустими само за градовете, избрани като центрове на развитие. Надявам се Комисията също да запази своя залог за предоговаряне на определени направления на оперативните програми, които вече са одобрени, така че средствата да могат да се преразпределят за мерките, които предлагат по-голям потенциал за икономически растеж.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Предложението за регламент, което е предмет на този доклад, е пример за начина, по който европейските средства могат да „работят“ за постигане на по-големи ползи за европейските граждани.

Именно така могат да се постигат значителни резултати, без да се увеличават предвидените средства или да се предприемат мерки, които имат последици за бюджета на Общността, с други думи – просто чрез подобряване на правилата на играта.

Искам да подчертая, че за държавата, която представлявам – Румъния – тези изменения ще спомогнат за удвояване на средствата на Общността, които могат да бъдат инвестирани в обновяване на отоплителните системи в жилищните блокове.

Тези фондове ще допълнят много амбициозната програма, стартирана от румънското правителство, за обновяване на отоплителните системи в жилищните блокове.

Какво означава всичко това? Първо, намаляване на загубите на енергия. Второ, по подразбиране, намаляване на вноса на енергия. На последно място, отново по подразбиране, намаляване на разходите за отопление на жилищата, които се заплащат от гражданите.

Надявам се, че това е само началото и че Европейският съюз ще насърчи още инвестиции в енергийна ефективност.

Аз подкрепям тази идея от самото начало на своя мандат като член на Европейския парламент. Именно поради това утре ще гласувам в полза на доклада на г-н Angelakas и в полза на предложението за регламент, направено от Комисията.

  Nicolae Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът на г-н Angelakas предлага желателно опростяване на условията за допустимост за инвестициите в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници за жилищното строителство. Продължаването на използването на фиксирани ставки и суми с единни ставки има положително въздействие върху ежедневното управление на структурните фондове.

Изменението на член 7 от Регламента относно ЕФРР, което позволява на държавите-членки на Европейския съюз да инвестират в мерки, свързани с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници за жилищното строителство, с помощта на структурните фондове, е желателен ход не само в контекста на настоящата икономическа криза. Улесняването на достъпа за ЕС-27 до ЕФРР обозначава нова стъпка към постигане на целта от 20 % за енергията от възобновяеми източници в Европа до 2020 г.

След присъединяването й към Европейския съюз енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са станали задължителни цели и за Румъния. В резултат на това законодателството за обновяване на жилищните отоплителни системи ще бъде изменено, така че 50 % от необходимите средства да се покриват от държавата, собствениците ще заплащат само 20 % от разходите, а местните органи – 30 %. Ще ви дам някои цифри: до края на 2008 г. бяха обновени отоплителните системи в 1 900 апартамента; за 2009 г. румънското Министерство на регионалното развитие и жилищното строителство ще предвиди 130 млн. EUR за обновяване на отоплителни системи, като сред бенефициентите ще има детски ясли, училища и домове за стари хора.

  Theodor Stolojan (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Аз приветствам инициативата на Европейската комисия за изменение на някои финансови условия за структурните и кохезионни фондове, така че повече парични средства да достигат до държавите-членки по-бързо. Вярвам, че тези усилия от страна на Европейската комисия трябва да продължат също чрез увеличаване на финансовите ресурси, които са предвидени за средствата Jasper, Jeremie, Jessica и Jasmine, които се оказват ефективни за ускоряването на достъпа на новите държави-членки до европейските фондове.

  Margie Sudre (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Преработката на трите регламента, които уреждат структурните фондове, ще предостави по-голяма гъвкавост на регионите на Европейския съюз при управлението и планирането на бюджетите, които са им предоставени съгласно европейската икономическа и социална политика на сближаване.

Тези разпоредби, без да увеличават капацитета за финансиране, който се предлага на регионите, ще им позволят да пренасочат своите приоритети, за да съсредоточат европейските вноски върху проекти, които предлагат най-голям потенциал за растеж и заетост.

Регионите могат в бъдеще да се възползват от съфинансиране на ЕФРР, за да инвестират в енергийна ефективност за всички категории жилищно строителство, за да разработят програми за предоставяне на жилища с изолация или слънчеви панели.

Изправени пред забавянето на европейската икономика, аз приветствам новата възможност за ускоряване на плащанията на фондовете за регионална помощ и за опростяване на правилата за тяхното използване с цел да се освободи ликвидност, за да се направи възможно бързото изпълнение на новите проекти в реалната икономика.

Задължително е États généraux de l’Outre-mer, който отговаря за изследването на нови възможности за местно развитие във френските отвъдморски департаменти (DOM), да насърчава местните органи в най-външните региони да се възползват от тези възможности, за да максимизират незабавно въздействието на политиките на Общността върху техните територии.

  Csaba Tabajdi (PSE), в писмена форма. – (HU) В резултат на икономическата криза няколкостотин хиляди души в Европейския съюз и повече от двадесет хиляди в Унгария са загубили работните си места. Във всяка страна в Европа безработицата е нараснала лавинообразно. Икономическата криза все повече се превръща в криза на безработицата и според изследванията опасността да загубят работните си места сега най-много притеснява европейските граждани. Най-ефективното средство на Европейския съюз за борба с безработицата е Европейският социален фонд, правилата за който сега значително опростяваме, за да ускорим плащанията.

Предложените от Европейската комисия изменения намаляват бюрокрацията при получаване на средства от този източник на финансиране и улесняват и ускоряват плащанията. Горната граница от 50 000 EUR, предварително договорените плащания с единна ставка и стриктната последваща проверка намаляват минимално шансовете за злоупотреби. С тази мярка Европейската комисия още веднъж показа, че въпреки че има ограничени финансови ресурси, тя ги използва по творчески начин.

16. Едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е посветена на едноминутни изказвания по въпроси с политическа значимост.

  Colm Burke (PPE-DE). – (EN) Г-жо председател, развитието на инфраструктурата е от решаващо значение за икономическото ни възстановяване. Докато в миналото строителството на пътища и железопътни линии подпомагаше стимулирането на икономиките в рецесия и водеше до бъдещо благоденствие, днес ние трябва да се съсредоточим върху информационните и комуникационните технологии като двигател на бъдещия растеж.

В този контекст искам да привлека вниманието ви към ужасяващото положение с т. нар. „цифрово разделение“ в Ирландия. Поради продължилото години наред, в периода на растеж, пренебрежително отношение на правителството към въпроса, обширни селски райони в Ирландия имат бавни връзки под стандарта, а най-лошото е, че в 28 % от случаите не разполагат с широколентов достъп. Как ще осигурим благоденствие и възможности за селските ни общности, без да им предоставим средствата за постигането на тези цели? Как ще обясним на нашите млади земеделски производители, че не могат да се възползват от информационните и комуникационните технологии за развитието на селскостопанската си дейност, защото не сме им осигурили връзка?

Приветствам неотдавнашните изявления от страна на Комисията, които дават подробна информация относно заделените средства на ЕС за справяне с това огромно предизвикателство. В заключение, трябва да отстраним цифровото разделение, дори и да се намираме в икономическа криза.

  Justas Paleckis (PSE). – (LT) Кризата трябва да накара всеки един от нас да промени поведението и мисленето си. Членовете на Парламента в Литва, Латвия и Ирландия намалиха своите заплати, което означава също така намаляване на заплатите на членовете на Европейския парламент от тези страни. Доходите на президенти, министри и други държавни служители се намаляват и така трябва да бъде, тъй като имаме нужда от солидарност; тежестта от кризата не трябва да бъде поета от най-слабите. След компромиса, постигането на който ни отне повече от десет години, ще е трудно да намалим заплатите на членовете на Парламента веднага, въпреки това приканвам колегите си да дарят част от заплатите си за благотворителност. По време на кризата следва да съкратим надбавките си. Вярвам, че повечето от колегите ми ще подкрепят намаляването на броя на преводите на всичките 23 официални езика, което ще ни позволи да спестим стотици милиони евро. Сега пътуванията от Брюксел до Страсбург за пленарни сесии, които струват 200 милиона EUR годишно, изглеждат особено абсурдни. За да спестяваме и опазваме околната среда, трябва да спрем да прахосваме хиляди тонове хартия и да започнем да използваме електронни документи на нашите заседания.

  Marc Pannella (ALDE) . – (FR) Г-жо председател, в началото на днешната ни работа отделихме минута – благодарим на председателя, че ни беше позволено – да почетем паметта на ежедневните жертви на една система, която е причина за трагедия, каквато не сме виждали преди, безкрайна трагедия на бедните, които се опитват да оцелеят, като търсят работа и храна. Преди минута научихме, че са били открити 94 жени и 7 деца.

Проблемът, г-жо председател, както повтаряме тук от осем години, е следният: нима е възможно да няма проследяване, нима е невъзможно да разберем причините, когато можем да наблюдаваме цветята на нашия балкон от космоса? Причините са неизвестни, последствията са криминални…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Sylwester Chruszcz (UEN). – (PL) Г-жо председател, новините за резултата от гласувания в Прага миналата седмица вот на недоверие на министър-председателя Тополанек ме натъжиха. Чешката република председателства Съюза от 1 януари и считам, че председателството се доказа много успешно досега. Вярвам, че този успех ще се запази и през оставащите три месеца. Стискам палци на чешките ни приятели и на всички проекти, които чешкото председателство се надява да изпълни. Един от тях е изключително важният въпрос за европейската политика за добросъседство със страните на изток и мерките по отношение на енергийната сигурност на Европа.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL). – (EL) Г-жо председател, Съдът на Европейските общности наскоро публикува своето решение срещу Гърция, която въвежда една и съща пенсионна възраст за мъжете и жените в публичния сектор, в резултат на което пенсионната възраст за жените се увеличава с между 5 и 17 години.

Това развитие, което работниците категорично осъждат, е систематично подкрепяно от началото на 90-те години на 20 век и носи печата на Европейския съюз и гръцките правителства. То е в ущърб на работещите жени и е стъпка към увеличаване на пенсионната възраст до 65 години и за мъжете, и за жените, както вече е предвидено в антиосигурителното законодателство, прието от партиите „Нова демокрация“ и „ПАСОК“, за осигурените лица след 1993 г., в изпълнение на общностното законодателство.

Това неприемливо решение напълно подкопава обществения и социалния характер на социалното осигуряване в публичния и частния сектор. В контекста на това решение на националната осигурителна и пенсионна система се гледа като на система за професионално, а не на социално осигуряване. Това означава, че няма гаранция по отношение на възрастовата граница, пенсионните суми или ползи като цяло.

Единственият път напред за работещите мъже и жени е непокорство и неподчинение на решенията на Европейския съюз и неговите институции.

  Bernard Wojciechowski (IND/DEM). – (PL) Г-жо председател, според информация на портала eudebate2009 само 52 % от европейците имат доверие в Европейския парламент като институция. Това е с 3 % по-малко в сравнение с миналата година. 50 % от гласоподавателите все още не са решили дали да гласуват на изборите тази година. Само 30 % от запитаните са заявили, че възнамеряват да гласуват. Тези, които няма да гласуват, защото смятат, че гласът им не е от значение, са 68 %.

Поради това искам да отправя въпрос. Европейският парламент планира ли някакво впечатляващо действие в последния момент, за да убеди хората да гласуват? Ще увеличим ли по някакъв начин обхвата на информационните канали за Европа? В моята страна изобщо не се провеждат разисквания относно Европа. Министър-председателят не прави нищо по въпроса. Трябва ли всички просто да стоим и да гледаме?

  Lívia Járóka (PPE-DE) . – (HU) Следващата седмица в целия свят ще бъде отбелязан Международният ден на ромите, символизиращ надеждата на ромите за признаване и приемане. Напоследък някои ужасни деяния изостриха емоциите сред общественото мнение, а несигурността, причинена от икономическата криза, допълнително утежни положението. Затова нашата отговорност да намерим решение на проблемите, свързани с крайната бедност, се увеличи осезателно.

Неприемливо е да се използва положението на ромите за партийни политически атаки и за създаване на истерия, вместо да се предприемат ефективни действия. Създаването на изкупителни жертви и използването на едно общо определение за цяла група прави невъзможно професионалното обучение и е сериозно нарушение на интересите както на ромите, така и на мнозинството. Като ром, след векове на изключване за нашите общности, аз отхвърлям всяка форма на колективна вина, независимо дали поставяме квалификации на ромите или на мнозинството.

Да се обвиняват цели общности в престъпен начин на живот или расизъм е сериозна грешка и напълно подкопава достойнството на институциите на ЕС, ако те базират комуникацията си на непроверени доклади или неверни твърдения. Неприемливо е определени политически сили да се стремят да оправдаят себе си, позовавайки се на исторически неправди на преследвани групи.

Проблемите на ромските гета могат да бъдат решени единствено от европейски план за действие, осигуряващ комплексна реинтеграция и незабавно развитие на изключените региони.

  Vasilica Dăncilă (PSE). – (RO) Оценките на експертите относно възможни проблеми пред световния пазар на храни и осигуряването на необходимите количества за цялото световно население са една от причините за преосмисляне на начина, по който се използват земеделските земи в Европа, особено в новите държави-членки, включително и Румъния.

В това отношение е необходимо да се направи реалистична оценка на възможностите, които Румъния предлага на заинтересованите инвеститори в селското стопанство, търсенето по отношение на което, изглежда, е най-голямо по време на настоящата икономическа криза. Поне това сочи проучване, публикувано в Букурещ, според което инвестициите в земеделски и горски земи в Румъния са се увеличили значително. Обяснението, дадено от провелите проучването е, че тази собственост е най-малко засегната от трудното икономическо положение, което понастоящем в най-голяма степен характеризира пазара.

От друга страна, не трябва да забравяме, че Румъния някога е била житницата на Европа, но повторното придобиване на този статут изисква политики, които подкрепят земеделските производители, като в същото време използват фондовете на Общността, от които Румъния, в качеството си на държава-членка, може да се възползва.

  Marco Cappato (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, либийският диктатор Кадафи определи Международния наказателен съд като „нова форма на световен тероризъм”. Искам да припомня на председателството на Парламента, че този Парламент помогна в борбата, направихме това в мирната Радикална партия, за създаване на Международния наказателен съд.

Считам, че не можем да подминем думите на либийския диктатор, без остро да ги осъдим като Парламент и като европейски институции. Борбата ни трябва да бъде за подчиняване на националния суверенитет, на суверенитета на държавите на задължителната сила на международното законодателство срещу геноцида, военните престъпления, престъпленията срещу човечеството; на международното и наднационалното законодателство срещу абсолютния суверенитет. Нашите приятели в тибетското правителство в изгнание ни призоваха при нашето изслушване в комисията по външни работи вчера да направим същото, което направи и Конгресът на народностите за федерален Иран на днешното изслушване: абсолютният суверенитет е враг на свободата и справедливостта.

  Andrzej Zapałowski (UEN). – (PL) Г-жо председател, на последната среща на комисията по земеделие членът на Комисията г-жа Фишер Бьол посочи реформирането на сектора на захарта за един от най-големите успехи на Общата селскостопанска политика. Искам да информирам залата, че вследствие на реформите Полша вече не е износителка на захар, а вместо това е задължена да внася около 20 % от захарта си. Само за две години цената на захарта се повиши с 60 %. Възниква въпросът дали членът на Комисията и колегите й грешат сериозно или това беше планирана стратегия, насочена към осигуряване на облаги за определени държави. Искам да заявя недвусмислено, тъй като полските гласоподаватели го изтърпяха на гърба си, че Общата селскостопанска политика е твърде неравномерна и облагодетелства старите държави-членки на ЕС.

  Петя Ставрева (PPE-DE). – Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, живеем в динамично и напрегнато време на промени и на нови предизвикателства, а през последните месеци и в условията на световна икономическа криза.

Вчера комисията по земеделие на Европейския парламент прие доклад за отпускане на допълнителни средства към фермерите и селските райони на държавите-членки за справяне с последиците от кризата. 1 020 000 000 EUR ще подкрепят агросектора на Европейския съюз в един труден момент. Вярвам, че фермерите и жителите на селските райони в Общността ще разчетат това важно послание за една солидарна Европа.

Инвестициите в интернет инфраструктурата, преструктурирането на млечния сектор, възобновяемите енергийни източници, опазването на биоразнообразието и водните ресурси са ключ към решаването на голям процент от проблемите в тези региони и създават алтернативи за хората, живеещи там. Възможността част от средствата да бъдат насочени към фондове за кредити и гаранции на практика ще улесни реализацията на проектите.

Очаквам Съвета и Комисията да подкрепят усилията на Европейския парламент, за да осигурим необходимата подкрепа на милионите земеделски производители в Общността.

  Маруся Иванова Любчева (PSE). – Госпожо председател, днес в условията на икономическа криза и загуба на работни места в държавите-членки на Европейския съюз рискът от нарастване на експлоатацията на детски труд е сериозен. За съжаление в подобна ситуация на криза най-потърпевши от нея са жените и децата. Независимо от добрата законодателна база на европейско и добрите решения на национално ниво, включително и в страната, която аз представлявам – България – практиката в много случаи не следва законите. Проблемът засяга особено силно мигрантските групи, ромската общност. Необходими са превантивни мерки на всички нива и засилване на контрола по изпълнение на законодателството на цялата територия на Европейския съюз. Много фирми използват детски труд въпреки съответните законодателни рестрикции. Случаите на нарушения на трудовото законодателство в държавите-членки са хиляди. Европейската комисия трябва да организира целеви инициативи, свързани с борбата срещу експлоатацията на детския труд, както и да настоява за засилване на контролните механизми в този процес. Ако в нашата европейска политика търсим защита на интересите на децата, то това е задължително условие.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, въпросите за геноцида в Чечения, убийството на чеченци, за да се използват техните органи при трансплантации, и изнасилването на чеченски жени са повдигани в залата многократно. Сега преднамерено се напада материалната култура на Чечения, разрушавайки чеченската култура, която е стотици години по-стара от руската. Имам предвид не само ръкописите и предметите за ежедневна употреба в музеите, но също така и жилищните кули. Това са специални постройки, каквито няма никъде другаде в Европа. Често подчертаваме, че културата ни е богата с разнообразието си. Част от нея сега изчезва точно пред очите ни и ставаме свидетели на унищожаването на един от източниците й.

  András Gyürk (PPE-DE). – (HU) След газовата криза от януари общата енергийна политика наскоро получи още един шамар в лицето. Австрийската компания OMV продаде значителния си дял от унгарската компания MOL на руска петролна компания, чиито собственици са неизвестни и която, според новинарските съобщения, по никакъв начин не удовлетворява очакванията на ЕС по отношение на прозрачността.

В същото време е трудно да си представим, че сделката може да е била сключена без знанието на съответните правителства. Следователно можем да кажем, че неочакваната сделка е ясно доказателство за двойствеността сред държавите-членки и в същото време – ново предупреждение. Няма смисъл да говорим за нуждата от обща енергийна политика в ЕС, ако действията на държавите-членки си противоречат.

Ако ЕС не може да постигне единодушие по основни въпроси на енергийната политика, той ще продължи да бъде жертва на усилията, насочени към разделение. В резултат на това уязвимостта на европейските потребители ще продължава да расте.

  Catherine Stihler (PSE). – (EN) Г-жо председател, искам да уведомя Парламента, че в събота ще бъде открит специален паметник в Zillhausen, Германия, в памет на седем британски военнослужещи, изгубили живота си през Втората световна война. Самолетът им е свален между 15 и 16 март 1944 г. Те са част от 97-а ескадрила, разположена в базата на кралските военновъздушни сили Bourn в Кембриджшир. Имената им са William Meyer, Bernard Starie, Reginald Pike, Thomas Shaw, James McLeish, Archibald Barrowman и Albert Roberts – всички ще бъдат почетени в събота.

Те жертват живота си, за да можем да се радваме на свободата, която често приемаме за даденост днес, и никога не трябва да бъдат забравени.

Искам да изразя моите благодарности към кмета на Balingen, д-р Reitemann, и местния съвет, които разрешиха откриването на паметника в почит на тези млади мъже. Искам да благодаря и на Brett и Luella Langevad, които осигуриха средствата за паметника, и на 9-а ескадрила на кралските военновъздушни сили, които изпращат два екипажа за церемонията в събота.

В личен план: James McLeish е мой прачичо и представители на семейството ми ще присъстват на службата.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) В Република Молдова ще се проведат избори на 5 април. Тази сутрин имаше експлозия на газопровода Ананиев-Тираспол-Измаил в Приднестровието. Причината за инцидента е все още неизвестна, но доведе до прекъсване на доставките от Русия за Балканите.

Надявам се, че инцидентът няма да повлияе на резултатите от изборите. В същото време вярвам, че е свързан с два особено важни фактора. От първостепенно значение е да се положат усилия за разрешаване на съществуващите конфликти в региона, особено в Приднестровието. Европейският съюз трябва също така да открие специфични и приложими решения за развитие на алтернативни канали за енергийни доставки към Черно море. За съжаление споразумението, подписано в края на миналата седмица между Газпром и държавната петролна компания на Азербайджан, може да застраши проекта Набуко.

Ето защо трябва спешно да се обърне внимание на всички аспекти, свързани с укрепването на енергийната сигурност на Европейския съюз. Благодаря.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Дунав играе много важна роля за икономическото и социално сближаване, както и за културното развитие на Европа. Дунавската комисия беше създадена на 30 март 1856 г. в навечерието на Парижката конференция със седалище Галац, Румъния. Тя е сред първите европейски институции и целта й е установяване на международна система за свободно плаване по река Дунав.

Приоритетната ос 18 на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), формирана от река Дунав и канала Мейн-Рейн, осигурява връзка между Черно море и Северно море, съкращавайки разстоянието между морските пристанища на Ротердам и Констанца с 4 000 км. На река Дунав трябва да се отдаде по-голям приоритет в рамките на политиките на Общността. Предлагам в началото на следващия мандат на Европейския парламент да се създаде вътрешна група за популяризиране на река Дунав.

През следващите години трябва да обединим усилия и да приемем общ подход при инициативите за развитие на дунавския регион. Необходима ни е интегрирана европейска стратегия за развитие на басейна на река Дунав за насърчаване на икономическото развитие, развитието на транспортната инфраструктура и опазването на околната среда.

  Anna Záborská (PPE-DE). – (SK) Преди три години Европейският парламент връчи наградата „Сахаров“ на съпругите на политически затворници, задържани в Куба през март 2003 г. Тези „жени в бяло“ смело привлякоха вниманието към нарушаването на правата на човека в страната им.

Съветът на ЕС неотменно приема заключения относно продължаването на открития диалог с кубинските органи, като в същото време настоява за спазване на основните права и свободи на човека. Той също така е взел решение въпросът за тези права да бъде повдиган по време на официални посещения и да се организират срещи с демократичната опозиция, когато е възможно.

Трябва да съобщя, че по време на официалното посещение на г-н Мишел, член на Комисията по въпросите на развитие и хуманитарна помощ, не се е провела такава среща, въпреки че е била поискана. Още по-неразбираемо и шокиращо е, тъй като посещението на Европейската комисия в Куба се състоя в деня на шестата годишнина от ареста на опонентите на режима на Фидел Кастро. Обезпокоена съм, че заместник-председателят на Парламента също беше член на делегацията.

.

  Bogusław Liberadzki (PSE). – (PL) Г-жо председател, през ноември миналата година разисквахме положението на полската корабостроителна индустрия по искане на групата на социалистите в Европейския парламент. Въпреки различията ни, всички се съгласихме да призовем Комисията и нейния член г-жа Крус да изготвят решения, насочени към подобряване на състоянието на корабостроителниците, а не към затварянето им.

Четири месеца по-късно положението е следното: полското правителство се поддаде твърде лесно на натиска на Комисията и прие решението й, което включва разпродажба на отделни части от активите на корабостроителниците на предложилите най-висока цена. Понастоящем строителството на кораби е спряно и мнозинството работници са загубили работата си, като са получили само символично обезщетение. Колкото до конкурентоспособността на европейската корабостроителна индустрия, тя не се е повишила.

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Г-жо председател, госпожи и господа, в края на миналата седмица на няколкостотин румънски граждани бе попречено да влязат на територията на Република Молдова. В повечето случаи не е дадено обяснение или пък са използвани най-необичайни извинения, като например че нямат документи, които да показват, че не са засегнати от вируса ХИВ.

Това е безпрецедентно оскърбление. Правото на свободно придвижване на европейските граждани никога не е било така грубо нарушавано. Силно подкрепям европейската насоченост на Република Молдова и нейните граждани, но протестирам срещу безпрецедентното оскърбление и моля Европейската комисия и Съвета да поискат обяснение от органите в Кишинев, което Румъния вече направи чрез министъра на външните работи. Благодаря.

  Zita Pleštinská (PPE-DE). – (SK) В речта си бих искала да аплодирам инициативата на Комисията относно проекта за консултации на европейските граждани за 2009 г. Проектът обединява граждани от 27-те държави-членки на ЕС преди изборите за Европейски парламент, за да обсъдят отговора на въпроса „Какво може да направи Европейският съюз за оказване на влияние върху нашето икономическо и социално бъдеще в един глобализиран свят?“

Национални консултации със словашки граждани се проведоха на 28-29 март. Среща на върха на европейските граждани ще се проведе на 10-11 май 2009 г. в Брюксел, където 150 участници от 27-те национални консултации ще изготвят окончателен вариант на европейските препоръки, които членовете на Парламента ще могат да използват в предстоящите избори като основа за създаването на европейското законодателство.

Твърдо вярвам, че единствено разискванията с гражданите ще подновят вярата им в уникалността на европейския проект. В същото време призовавам медиите да бъдат по-обективни и по-активни в представянето на информация за Европейския парламент, тъй като това ще бъде важно за повлияване на избирателната активност.

  Csaba Sógor (PPE-DE). – (HU) Конференция със странен надслов се проведе в Европейския парламент днес относно поражението на т. нар. унгарско-съветска република. Никога не е съществувала държава с такова име или подобно събитие.

Отхвърлям всяка политическа нагласа, която подчинява на интересите на държавата, с националистически мотиви, историческите въпроси, които са свързани с оправдаване на амбициите от миналото за спечелване на територия.

Неприемливо е нахлуването в Унгария, румънската военна окупация и ограбването на страната от ноември 1918 г. да бъдат тълкувани като фактор за стабилизиране на региона на събитие, организирано тук, в Брюксел, в сърцето на Европа, под егидата на членове на Европейския парламент.

От името и на унгарската общност в Румъния категорично протестирам срещу циничното поведение на нашите румънски колеги социалисти и срещу техните заблуждаващи действия в публичните отношения и опити да формират мнение, ръководени от националистически мотиви.

  Miroslav Mikolášik (PPE-DE). – (SK) На 18 и 19 март 2009 г. членът на Комисията по въпросите на развитието и хуманитарната помощ Луи Мишел посети Куба. Това съвпадна с шестата годишнина от осъждането на 75 представители на опозицията. По време на посещението членът на Комисията г-н Мишел не се срещна с организацията „Жени в бяло“ (Damas de Blanco), нито с други представители на опозицията.

Според информация на европейски дипломати, членът на Комисията г-н Мишел не се е възползвал от възможността да говори за правата на човека или годишнината. По кубинско опозиционно радио г-н Мишел каза, че по отношение на датата става дума за официална грешка и че не е знаел, че „Жени в бяло“ са искали среща с него.

Трябва да спомена, че заместник-председателят на Европейския парламент г-н Мартинес, който бе официален член на делегацията, представляваща Европейския парламент, също не се срещна с опозицията, макар че успя да се срещне със семействата на кубинските шпиони, арестувани в САЩ. По този начин г-н Мартинес позволи на режима на Кастро да използва посещението му и срещата, на която присъства, за да отвлече вниманието на медиите от проявите на „Жени в бяло“ във връзка с годишнината, като концентрира медийното отразяване върху посещението на члена на Комисията и срещата.

  Председател. – Точката е приключена.

17. Потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно потъналите кораби с емигранти край бреговете на Либия.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-жо председател, Европейската комисия бе покрусена от вестта за потъналите в неделя вечер кораби с емигранти в Средиземно море, пътуващи за Европа, край бреговете на Либия. Според някои източници на борда е имало 257 души, мнозинството от които са в неизвестност.

Комисията изразява своето съчувствие към жертвите на злополуката и гнева си във връзка с тази трагедия. Тя несъмнено е причинена от много фактори, но главната отговорност е на престъпните организации, които ръководят смъртоносния, незаконен трафик от бреговете на Либия и които забогатяват с цената на човешкото нещастие. Комисията счита, че е недопустимо това явление, което става все по-интензивно с годините, да продължава да расте. Приканваме всички заинтересовани страни да мобилизират усилията си, за да сложим край.

Либия има важна роля в това отношение. Тя трябва да се ангажира по-решително и по-ефективно с борбата с трафикантите, действащи на нейна територия, предотвратяване на незаконното отпътуване от бреговете й, търсене и спасяване на бедстващи кораби във водите под неин контрол, предоставяне на международна защита на емигрантите при поискване в съответствие със задълженията й според подписаната от нея конвенция на Организацията за африканско единство (OAU) от 1969 г. за защита на бежанците.

През последните няколко години Европейската комисия приканва неколкократно либийските органи да поемат своите отговорности и да въведат ефективни мерки в сътрудничество с Европейския съюз и неговите държави-членки. Трябва да кажа, че предложихме да увеличим финансовата помощ за Либия и е очевидно, че либийските органи трябва да използват тази помощ за засилване на борбата срещу трафика на емигранти и други лица на тяхна територия и за засилване на контрола по южната им граница. Те трябва също така да разработят система за приемане на емигранти, която е в съответствие с международното право.

Вярно е, че Европейският съюз е готов да сътрудничи и да спомогне за залавянето и, ако е необходимо, за спасяването на кораби в Средиземно море. Стартирането през следващите няколко месеца на Nautilus и Hermes – двете военноморски операции, организирани и финансирани от Фронтекс, европейската агенция за външните граници – ще струва около 24 млн. EUR. Комисията приканва всички държави-членки на Европейския съюз да си сътрудничат при изпълнението на двете дейности. Държавите-членки също трябва да покажат на практика солидарност с Италия и Малта, които са изложени на потока от емигранти от Либия. Освен това Либия трябва да поеме своите отговорности по отношение на обратното приемане на незаконните емигранти, пресекли нейната територия.

Забелязахме, че италианските органи смятат, че ще бъде възможно от 15 май да започнат съвместни патрули с либийския флот в либийски териториални води с цел залавяне или спасяване на незаконни кораби. Ние приветстваме подкрепата, оказана от италианските органи, за развитието на либийските морски възможности за тази цел.

И все пак, в допълнение към тези спешни мерки Комисията смята, че трябва да се отдаде приоритет на човешкото измерение на тези проблеми. Емигрантите, които поверяват живота си на безскрупулните трафиканти, са в повечето случаи хора, бягащи от войни или преследване. Надяваме се, че събитията от последните дни ще дадат ясна представа на всички държави-членки колко сериозен е проблемът и че заедно с държавите-членки и подкрепата на Европейския парламент ще можем да подготвим Стокхолмска програма, която да посвети голяма част от своите приоритети на световния подход спрямо миграцията. Световният подход е необходим за изготвяне на дългосрочна стратегия за управление на миграционните потоци, което да следи по-стриктно обстоятелствата и изискванията на страните на произход.

В допълнение, стратегията трябва да ни позволи да задълбочим диалога с африканските партньори, особено в рамките на „Процеса от Рабат“, в рамките на отношенията между Европейския съюз и Африканския съюз. Заедно ние трябва да намерим общ отговор на това предизвикателство и да използваме възможностите на законната миграция, които могат да са от полза както за Европа, така и за страните на произход. Стратегията трябва също така да мобилизира допълнителни ресурси чрез укрепване на сътрудничеството със страните на произход и транзит с цел да засили способността им за справяне с организациите за трафик на хора и с емигрантите по достоен начин, при който техните права се спазват.

Накрая, стратегията трябва да ни позволи да управляваме и организираме по-ефективно пристигането на законни лица, търсещи убежище, на територията на държавите-членки чрез по-нататъшно интегриране на развитието на капацитета за закрила на бежанците в сътрудничество с трети страни.

Г-жо председател, уважаеми колеги, преди две седмици посетих остров Лампедуза и Малта. Трябва да кажа, че имах възможността да видя и чуя лично трагедията на хората, които са насърчавани от безскрупулни контрабандисти да рискуват живота си, като пресичат морските зони. Смятам, че мога да заявя: ние трябва, в светлината на скорошния инцидент, да вземем тези проблеми много насериозно и да накараме всяка една от нашите държави-членки да осъзнае сериозността и зачестяването на тези явления, които излагат на риск живота на хора при ужасяващи условия.

Ето защо бих искал да благодаря на Европейския парламент, че поиска това изявление на Комисията. Направих най-доброто, което позволяват информацията и убежденията ми, и още веднъж повтарям пред Парламента личния си ангажимент да не се допусне повторение на подобни трагедии в следващите месеци.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-жо председател, днес всички ние изпитваме мъка и скръб заради смъртта на толкова много имигранти, изпълнени с надежда, отчаяни, а вероятно и излъгани. Те са невинни жертви на ситуация, която не са избрали, на обстоятелства, които им бяха наложени. Познавам проблема добре. Средиземно море и атлантическото крайбрежие на Канарските острови се превърнаха в пътища към несъществуващ „Ел Дорадо“ за много хора, които нямат нищо, изправени пред рискове при преминаването и отчаяние и санкции при пристигането.

Европейският съюз и държавите-членки трябва да бъдат по-отговорни за избягване на подобни трагедии. Правим много, но не постигаме нищо. Резултатите са изключително тежки, както видяхме по бреговете на Либия, и трябва да ни накарат да се замислим за ограничената ефективност на политиките ни.

Няма вълшебни рецепти за намиране на напълно ефективни решения за подобни трагедии, но има устойчиви и решителни политики. Трябва да насърчаваме твърда политика на сътрудничество със страните на произход и транзит; сътрудничеството и съдействието трябва да бъдат двете страни на една и съща монета. Необходимо е да организираме и популяризираме по-добре ползите от законната имиграция по координиран начин, дори по време на криза. Трябва да си сътрудничим и да си съдействаме със страните на произход и транзит по отношение на контрола на границите им на базата на подробни споразумения. Освен това трябва да издирваме трафикантите чрез разузнаване и специализирани сили и в същото време да направим наказателните закони в приемните страни по-строги. Необходими са повече средства за Фонда за външните граници; 1 820 млн. EUR за период от седем години са явно недостатъчни, както и да го погледнем.

Нужно е още да засилим успешно дейността на Фронтекс (Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на ЕС) и да се уверим, че списъкът с умения и знания – централният регистър на наличните технически средства (CRATE) – не е само декларация за намерения, а ефективен инструмент за координиран контрол и наблюдение на критичните точки, в които се извършват нелегални дейности.

Г-н член на Комисията, Nautilus, Hermes и 24 млн. EUR означават по-голяма ангажираност и повече технически средства. Трябва да престанем да казваме какво трябва да направим, а да поемем голямата отговорност – със или без световно споразумение.

  Pasqualina Napoletano, от името на групата PSE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, става дума за загуба на повече 500 човешки живота – най-голямата трагедия по море от Втората световна война насам. Цифрите са шокиращи, а Европа и европейските правителства изглеждат объркани. Някои страни, включително Италия, смятаха, че са се защитили, като подписаха двустранни споразумения, например неотдавнашния договор с Либия – но не е така. Въпросното споразумение съчетава много различни въпроси, като например признаването на престъпленията, извършени по време на колониалната епоха, с обещания за инвестиции в замяна на определени ангажименти за контрол на миграцията. Днес изглежда, че именно миражът за италианските инвестиции в Либия привлича хиляди млади хора от Западна Африка. Не е трудно да се предвиди, че ако обещаните 5 млрд. USD не пристигнат, то тогава хората ще го направят.

Какво можем да кажем тогава за френските интереси в Нигер, свързани с натрупването на запаси от уран, което подклажда война сред туарегите и по този начин облагодетелства трафикантите на хора? Нещо повече, всичко се случва посред бял ден, документирано от журналисти.

Това означава, че определени европейски правителства си играят с огъня. Ако всичко това не се промени, и то бързо, ако Европа не реши да реагира с положителни политики в съответствие с нашите ценности, няма да бъде достатъчно да заглушаваме новините, както правим сега. Средиземно море се превръща в масов гроб, съвсем различно от риторичните фигури, с които е описвано. Трябва да помним обаче, че това море е свързано със съдбата на самата Европа.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

  Gérard Deprez, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, от името на моята група искам също да отдам почит на скорошните жертви на бедността, престъпната експлоатация и цинизма на държавата. Но съчувствието не е достатъчно. Трябва да видим нещата такива, каквито са в действителност.

Реалността, г-н председател, е, че истинските южни граници на Европейския съюз вече не са изцяло в Европа, а в Африка. След като корабите напуснат африканските брегове, злочестите пасажери вече нямат избор, смея да кажа, между смъртта, ако условията са неблагоприятни, или статута на нелегални имигранти, с бедността, която идва с него, ако случайно те все пак достигнат европейските брегове, преди, в болшинството от случаите, да бъдат депортирани.

Тези повтарящи се трагедии няма да спрат, докато Европейският съюз няма силата и волята да договори реални споразумения за партньорство със страните на произход и транзит, които включват най-малко три елемента: надежден граничен контрол, но също, и преди всичко, точка относно законната имиграция и същественото съвместно развитие. Без тези споразумения, г-н председател, морските гробища ще продължат да се пълнят още дълго време, независимо от нашето неубедително и безпомощно състрадание.

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, кои бяха те? Колко бяха? От къде идваха? Имаше ли деца, жени, бежанци? Възпрепятства ли бреговата охрана плаването на корабите? Рибари ли пресякоха пътя им? Толкова много въпроси без отговор. Човешкото измерение на трагедията не е известно, но стотици загинаха, присъединявайки се към хилядите емигранти, които са се удавили в Средиземно море.

Нека спазим благоприличие, както правим тази вечер, и да не обвиняваме времето. Стотици емигранти са поели по пътя към изгнание в нечовешки и изключително опасни условия. Защо? Защото бягат от опустошени региони, защото по-малко опасните пътища са затворени за тях и защото не са се отказали от надеждата си за живот.

Да, наистина антиимиграционните механизми насърчават емигрантите да тръгват по все по-рискованите пътища, за да избягат от разорението на техните държави – това е причината. Не беше ли именно предстоящото обявяване на съвместни патрули в Италия и Либия това, което ускори отплаването на корабите за Европа през последните седмици?

Да, натрапчивата идея на Европа за укрепване на границите й и решимостта й да съсредоточи вниманието на администрацията си към трети страни, погубващи свободата, са смъртоносни. Прекомерното наблягане на закон и ред, патрули и огради с бодлива тел няма да надделее над желанието им да избягат.

Така че въпросът е следният: Готова ли е Европа да поеме отговорност за последствията от такъв избор? Не, не е, и затова приканвам Комисията и държавите-членки:

– първо, да направят всичко по силите си да намерят и, ако е възможно, да спасят хората, изчезнали в морето, както и да разследват обстоятелствата около потъналия кораб;

– второ, да потвърдят нормите на международното морско право, които ги задължават да предоставят помощ на изпадналите в беда, сега, когато седемте тунизийски рибари са изправени пред съда;

– трето, да прекратят всички преговори по въпросите на миграцията с държави, които не дават никакви гаранции за зачитане на правата на човека;

– четвърто, да зачитат правото на всеки човек да напусне една държава и да поиска международна закрила в друга. Вие сте прав, изчезналите в морето не са незаконни емигранти;

– пето, да сложат край на ограничителната визова политика, която често е произволна и несправедлива;

– и накрая, да разгледат внимателно, от гледна точка на развитието в трети страни, всички политики на Европейския съюз, включително заграбването на минни ресурси, земеделския дъмпинг, споразуменията за свободна търговия, търговията с оръжия и угаждането на автократите.

  Giusto Catania, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, това, което се случи онзи ден, е само най-скорошната от дългата поредица срамни трагедии, придобили огромни размери. Смъртта в морето на емигрантите, опитващи се да достигнат нашите брегове, е без никакво съмнение най-голямото накърняване на живота в цивилизована Европа. Тези трагедии показват ужасното лице на нашата крепост. Може би трябва да започнем да мислим за нашата отговорност за смъртта на мъже и жени, чиято единствена амбиция е била да намерят по-добър живот и да избягат от глада и войната.

Ето защо ние вероятно трябва да анализираме факта, че потъналите кораби в Средиземно море не са аномалия на механизъм, който създава нелегалната имиграция; а по-скоро предвидима последица от имиграционната политика на Европейския съюз и държавите-членки. Масовата смърт в Средиземно море е предизвикана от репресивната философия, от политиката на хората да се връщат обратно в морето, от бодливата тел по нашите брегове, от прохибиционистките практики, прилагани в имиграционната политика на Европейския съюз и неговите държави-членки, включително Италия и Малта. Няма друг начин за влизане в Европа; няма законни канали за достъп до европейския пазар на труда или за признаване на неприкосновеното право на убежище. Надеждата е поверена на бурните вълни на Средиземно море; правата са оставени в ръцете на безскрупулни моряци, които са станали единственото средство, или поне най-лесно достъпното средство за влизане в Европейския съюз. Това е истинската причина за смъртта край бреговете на Либия от преди няколко дни. Това е причината през последните 20 години десетки хиляди емигранти да намерят смъртта си в опит да достигнат Европа – незнайни, безименни мъже и жени, станали храна за рибите.

Поисках председателя Pöttering да открие днешната сесия с едноминутно мълчание, за да почетем жертвите. Благодаря му, че удовлетвори искането ми. Смятам, че бяхме длъжни да го направим, но е ясно, че това не е достатъчно. То показва нашето възмущение, но трябва да опитаме да изработим конкретна политика, която да не допусне никога повече да има смърт в Средиземно море.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, ще бъда кратък. Важното е да предприемем действия и аз ще повторя думите на г-н Deprez. Трябва да задвижим световния подход към споразумения за партньорство, тъй като няма да успеем да решим проблемите едностранно. С готовност признавам, че, както посочихте, като европейци ние имаме отговорности. Също така по въпроса за законната миграция трябва да покажем, че сме достъпни. Необходимо е и да изпълним задължението си да приемем лицата, бягащи от преследване и война.

И все пак, след като посочих това, позволете ми да кажа и да напомня на Парламента съвсем честно, че отговорност носят също така и някои трети страни, с които преговарянето е трудно. Това означава ли, че трябва да се откажем да преговаряме? В никакъв случай. Например нужно е най-сетне да се убедим, че Либия има система за предоставяне на убежище. Трябва да се убедим, че Либия може да ни помогне да спрем голям брой от трафикантите, които принуждават бедните хора да поемат ненужни рискове. Лично съм чувал малтийските органи да заявяват, че Либия е позволила на много кораби да отплават в ужасно състояние и съответно малтийските военноморски сили са били принудени да излязат, открият и спасят бедните хора, експлоатирани от трафикантите. Така че ние трябва да поемем отговорност, но в същото време трябва да покажем твърдост при преговорите ни с държавите, които не изпълняват международните си задължения.

Смятам, че това е достатъчно да ни накара да заработим заедно с цел да предотвратим повтарянето на подобни трагични инциденти.

  Председател. – Разискването приключи.

18. Визов кодекс на Общността (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0161/2008) на Henrik Lax – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на Визов кодекс на Общността (COM(2006)0403 - C6-0254/2006 - 2006/0142(COD)).

  Henrik Lax, докладчик. – (SV) Г-н председател, Визовият кодекс на Общността цели хармонизиране и изясняване на визовата процедура в рамките на Шенгенското пространство. Отношението към всички, кандидатстващи за виза, трябва да бъде еднакво, независимо от шенгенското консулство, към което се обръщат. Трябва да се гарантират добри административни практики и почтително посрещане, а влизането на добросъвестни пътуващи трябва да бъде облекчено.

Правилата, засягащи въвеждането на изискването притежателите на виза да оставят пръстови отпечатъци и смяната на мястото на приемане и разглеждане на заявленията за виза, вече бяха одобрени по друг повод в отделен доклад, внесен от баронеса Ludford. Тези правила са включени в Кодекса на Общността като неделима част от него.

(EN) Благодаря Ви, Сара, за сериозното съдействие.

(SV) Предложеният регламент трябва да бъде установен чрез процедура на съвместно вземане на решение от Парламента и Съвета. След почти тригодишна работа, която изискваше интензивни преговори със Съвета, аз се радвам, в качеството си на докладчик, че сега мога да внеса компромисно предложение, което бе одобрено от Съвета и което, надявам се, ще спечели одобрението на Парламента.

Искам да благодаря специално на докладчиците в сянка г-жа Klamt, г-н Cashman, г-жа Ždanoka и г-жа Kaufmann за изключително конструктивното им съдействие и голямата им подкрепа при преговорите. Без подкрепата на единодушна комисия Парламентът нямаше да постигне толкова добър резултат при преговорите. Бих искал да благодаря и на Комисията, която внесе ясно първоначално предложение, което беше удоволствие да доразвием. Изказвам благодарности още на френското и чешкото председателства, които показаха волята да признаят проблемите, към които Парламентът желае да се обърне, и способността да постигнат компромис с Парламента.

С предложението на Комисията като отправна точка всички компромиси представляваха подобрения на сегашното положение и успяхме да разрешим най-трудните въпроси с френското председателство още преди Коледа. Разбира се, целият процес на подготовка и преговори никога не би успял без чудесната работа на собствения ми компетентен екип и този на моите колеги, секретариата на комисията и длъжностните лица от политическите групи. Горещо им благодаря.

Трите най-важни резултата, които постигнахме, са: първо, многократната виза не само може, но и трябва да бъде издавана при съответствие с определени договорени критерии; второ, държавите-членки поемат задължението да се споразумеят да се представляват една друга, така че да не е необходимо кандидатстващият за виза да предприема ненужно трудни пътувания, за да стигне в правоспособно шенгенско консулство; трето, ще бъде изготвен общ уебсайт, който ще предоставя унифицирана картина на Шенгенското пространство, както и информация относно правилата за издаване на визи.

Фактът, че не успяхме да намалим таксата за виза от 60 EUR на 35 EUR, е разочароващ. Все пак това разочарование се смекчава от обстоятелството, че например деца под 6-годишна възраст и лица под 25-годишна възраст, представляващи организации на семинари, спортни мероприятия или културни събития, ще получават виза безплатно.

В заключение искам да кажа, че тази реформа въвежда два инструмента, които ще бъдат много важни фактори в осъществяването на практика на еднакво прилагане на шенгенските правила, а именно Визовата информационна система, която представлява база данни, покриваща всички държави в Шенгенското пространство, и която ще осигурява на консулствата информация в реално време относно кандидатите за виза, получилите виза, отказите за виза, оттеглените заявления за виза, както и подновено местно сътрудничество между шенгенските консулства в различните държави.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, Комисията приветства значителните усилия, положени от Парламента, както и, до известна степен, от Съвета. Тези усилия трябва да ни позволят да постигнем съгласие на първо четене. Като имаме предвид консенсуса, потвърден от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в средата на март и от Комитета на постоянните представители на държавите-членки (Корепер) няколко дни по-рано, считам, че определено вече сме постигнали споразумение.

Въпреки че текстът не е перфектен и не отговаря на всички наши първоначални амбиции, Комисията подкрепя компромиса без резерви. Трябва да признаем и похвалим усилията на Европейския парламент за постигане на споразумение по предложението на първо четене и преди края на този мандат.

Регламентът ще направи правилата за издаване на виза по-ясни не само за кандидатите, но също и за държавите-членки. Правилата също така ще бъдат прилагани по по-хармонизиран начин.

Комисията изразява задоволство от факта, че задължението да се обяснят причините за решението да се откаже виза и да се даде право на обжалване на кандидатите, на които е отказана виза, е останало на практика непроменено от текста на първоначалното предложение, благодарение на подкрепата на Европейския парламент.

Тези процедурни гаранции ще попречат да се гледа на решенията за отказ като на произволни. Ако съществуват съмнения относно това споразумение, ще трябва да продължим да живеем с недостатъците като несъответствието на сегашните правила за голямо неудовлетворение на всички.

Искам да изразя задоволството си от договорения компромис, който ще поправи недостатъците и несъответствията на сегашните правила. Разбира се, бих искал да благодаря на г-н Henrik Lax и на Парламента. Убеден съм, че новият визов кодекс ще благоприятства добросъвестните пътуващи.

  Ewa Klamt, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, приемането на Визовия кодекс на Общността ще означава, че в бъдеще шенгенските визи – визите за престой до три месеца – ще бъдат издавани в съответствие с установени уеднаквени критерии в Шенгенското пространство. Тази стъпка е спешно необходима в един Европейски съюз с отворени граници. В същото време отговорността на държавите-членки за обработването на заявленията за виза е изяснена. По правило кандидатите трябва да се свържат с държавата-членка, в която е главната цел на пътуването им. Моята група приветства факта, че изискването и процедурата за издаване на визи ще ускорят влизането на голям брой хора. По този начин отношението към пътуващите по работа в ЕС ще бъде справедливо и, нещо повече, екскурзиантите от целия свят – засега най-голямата група пътуващи до ЕС – ще бъдат облагодетелствани.

По този начин не само правим възможно по-бързото обработване на заявленията за виза, но също така гарантираме предпазването от злоупотреби чрез проверката за сигурност. С баланса си между сигурност и облекчен режим Визовата информационна система позволява на държавите-членки моментален, пряк достъп до всички съответни данни във връзка с издаването на визи. По този начин проучването на заявленията се опростява, докато в същото време издаването на визи ще осигурява по-голяма сигурност в бъдеще, благодарение на използването на биометрични идентификатори, т.е. снимка и пръстови отпечатъци. Компромисът, постигнат между докладчика г-н Lax и Съвета, взема предвид първоначалното становище на Парламента и има подкрепата на преобладаващото мнозинство от моята група.

Искам да използвам възможността да изкажа още веднъж искрени благодарности на г-н Lax за неговата ангажираност и отлично сътрудничество през последните три години по този сложен въпрос, който поставя европейската визова политика на нова основа.

  Michael Cashman, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на г-н Lax за изключителната му работа. С радост заявявам от името на групата на социалистите, че ние ще подкрепим доклада в сегашния му вид. Доволни сме, че постигнахме повечето от целите си.

Доволен съм също, че работейки с Вас, Henrik, Вие показахте въображението, абсолютно необходимо за един умел законодател, като се поставихте на мястото на човек, който желае да се възползва от услугата. Точно по този начин подходихте към въпроса. Затова разгледахте обслужването на едно гише, интернет, многократните визи и намаляването на таксата за лицата под 25-годишна възраст – иска ми се и аз да можех да се възползвам от тази привилегия – и го направихте, като се запитахте как можем да бъдем от полза за гражданите. Това е отличен пример за всички в залата. Често работим по въпроси и правим изменения, които може да подобряват текста и да са съгласувани, но дали това е в услуга на гражданите? Това винаги е бил Вашият подход.

Със задоволство отбелязвам, че имаме многократни визи. Имаме и изцяло въпроса с обжалването. Работих с Jan от генералната дирекция по този изключително важен принцип, а именно, ако ви е отказана виза или достъп до Шенгенското пространство, обжалването ви няма да е несигурно, а отказалият орган дължи обяснение.

Искам да благодаря на докладчика още веднъж, както и на Комисията, за това, че гарантира включването на този принцип. Нямам какво повече да кажа, освен да благодаря на моя екип, както и на Вашия екип, и особено на Renaud, който е в галериите. Без екипите ни не бихме могли да вършим работата си толкова добре. Това бе чудесна тригодишна любовна история и, както повечето кратки любовни истории, добре е, че приключи.

  Sarah Ludford, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, моят регламент за биометричните визи е включен в новия визов кодекс, така че смятам, че донякъде ми принадлежи. Аз ще работя с Визовата информационна система, относно която бях докладчик.

Целият резултат не само подобрява сигурността на визите, но, както вече бе казано, и удобството на кандидатите за виза. Това бе целта на г-н Cashman за граничния кодекс. Така че считам, че членовете на Парламента постигнаха двете цели.

Надявам се, че биометричните данни, подобряващи надеждността на връзката между кандидата за виза и документа, ще означават, че по-малко хора ще бъдат връщани несправедливо. Г-н Lax работи решително, както каза г-н Cashman, за подобряване на обслужването на кандидатите и оттук на образа на ЕС. Деветдесет и девет цяло и девет процента от лицата, които желаят да дойдат в ЕС, го правят с цел търговия, пътуване или туризъм и ние искаме да дойдат, защото това е добре за бизнеса, но ако те получават лошо обслужване и отношение, тогава няма да хранят топли чувства към ЕС.

Г-н Lax свърши чудесна работа.

  Tatjana Ždanoka, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, благодарни сме на г-н Lax за големите усилия от негова страна да постигне компромис по такъв амбициозен проект.

Групата на Зелените/Европейски свободен алианс все още счита, че изменението, предложено от Парламента, ще бъде най-доброто решение. Например може да има – и ще има – практически проблеми по въпроса с главната цел на пътуването вместо нашето предложение за свободен избор при кандидатстване за виза.

Съветът се съгласи със задължението на държавите-членки само да си сътрудничат. За съжаление таксата за виза ще бъде 60 EUR вместо предложените от Парламента 35 EUR. За радост има изключения и намаления за деца, ученици и активна младеж.

Въпреки че не беше възможно да се постигне компромис относно автоматичното издаване на многократни визи, поне сега сме задължени да издаваме такива визи в определени случаи.

Правото на обжалване при отказ за виза също е голяма стъпка напред. Понастоящем в много държави-членки подобно право не съществува. Като бивш активист за правата на човека благодаря изрично на г-н Lax за тази разпоредба.

Разбира се, за моята група включването на доклада за биометричните данни в този за визите изглеждаше като муха в супата. Ние сме против подобно широко въвеждане на биометричните данни.

Все пак виждаме някои подобрения във визовата политика и поради това ще подкрепим доклада.

  Sylvia-Yvonne Kaufmann, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, като начало искам да благодаря искрено на нашия докладчик, г-н Lax, за работата му. От самото начало той работи отблизо с докладчиците в сянка и благодарение на ангажираността си несъмнено получи най-добрия възможен резултата от Съвета.

Визовият кодекс на Общността е необходим за по-уеднаквеното разглеждане на краткосрочните шенгенски визи и най-вече за подобряване на услугата за издаване на визи и оттук – разбирането за Европейския съюз в трети страни. След над тригодишна работа по Визовия кодекс на Общността и сложни преговори със Съвета най-накрая се оказа възможно постигането на компромис. Въпреки че, за съжаление, някои от изискванията на Парламента не можаха да бъдат наложени, Визовият кодекс на Общността все пак съдържа многобройни подобрения, например по отношение на сътрудничеството между държавите-членки. И най-вече, той улеснява кандидатите за виза, като им осигурява по-голяма законова сигурност и създава прозрачност.

Особено важно е, че всеки отказ на заявление за виза трябва да бъде обоснован в бъдеще и че всички кандидати, на които е отказана виза, ще имат правото на обжалване. За съжаление обаче таксата за виза остава непроменена – 60 EUR. Дори ако в бъдеще голям брой лица бъдат освободени от таксата, тези 60 EUR вероятно ще бъдат непосилни за значителен брой лица от трети страни и това, за съжаление, ще означава, че те няма да могат да пътуват до Европейския съюз.

В заключение искам да благодаря още веднъж на докладчика и на всички колеги за отличното им сътрудничество през последните няколко години и да поздравя г-н Lax за доклада му.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) Визовият кодекс на Общността включва процедурите и условията за издаване на шенгенски визи за държавите-членки и хармонизира съществуващите мерки по отношение на решенията за отказване, продължаване и анулиране на визите.

Важно е, че държавите-членки, които нямат собствено консулско представителство в дадена трета страна, са представлявани от друга държава-членка, която има дипломатическо или консулско представителство в тази трета страна. Кодексът трябва да отчита двустранните споразумения, подписани от Общността, особено със страните, участващи в Европейската политика на добросъседство и партньорство, за да облекчи обработването на заявленията за виза и да опрости процедурите.

Считам, че правото на държавите-членки да си сътрудничат с търговски посредници няма да е от особена полза за опростяване на процедурите по обработване на заявленията за виза. Причината е, че според кодекса кандидатите трябва да се явят лично при подаване на първо заявление за виза, за да се регистрират биометричните им данни. Съществува и възможността кандидатите да бъдат поканени на интервю за предоставянето на шенгенска виза.

Целта на шенгенския визов кодекс е да представи обединен външен фронт, да се отнася към кандидатите еднакво и да установи ясни критерии и правила за освобождаване за редица трети страни. В този контекст считам за уместно да ви припомня, че Европейският съюз трябва да направи всичко по силите си да гарантира, че държавите-членки получават еднакво отношение от трети страни, които прилагат визови изключения само за определени държави-членки. Просто не можем да имаме две класи европейски граждани, когато желаят да пътуват например до Австралия или Съединените американски щати.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, искам да отговоря на г-н Marinescu, че, разбира се, работя за осигуряване на реципрочно отношение от трети страни и че неотдавнашното ми пътуване до Вашингтон беше свързано с въпроса отчасти.

Много съм доволен, тъй като считам, че г-н Lax е свършил изключително добра работа, за което получава широко одобрение. Искам да добавя, че очевидно ние също имаме стратегия, насочена към облекчаване на получаването на визи с редица страни, и аз възлагам големи надежди на развитието на тази стратегия с цел максимално облекчаване на предоставянето на визи, особено на млади хора от трети страни, защото смятам, че е в наша полза да улесним влизането на млади хора в Европа.

Благодаря за добрия подход, който ни даде възможност да приключим този текст и по този начин да подобрим качеството на визовата политика, което ще бъде високо оценено.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 2 април 2009 г.

19. Оценка на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно оценката на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, ще изчета изявлението на Комисията относно оценката на времето на управление на превозно средство и периодите на почивка.

Регламент (ЕО) № 561/2006 влезе в сила на 11 април 2007 г., преди почти две години, заменяйки правилата за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, които не бяха променяни повече от 20 години.

След приемането му Комисията следи активно неговото прилагане, включително чрез срещи с държавите-членки, промишлеността и синдикатите, в комисията и в различните работни групи, създадени от нея.

Скоро Комисията ще публикува полугодишния доклад за изпълнението на социалните правила. Едно от предварителните заключения е, че усилията и инвестициите, направени от държавите-членки по отношение на наблюдението, трябва да бъдат засилени, за да се постигнат нивата, изисквани от европейското законодателство.

Инициативите, предприети от Комисията, включват насоките, които ще бъдат публикувани в съгласие с държавите-членки, и целят да се гарантира хармонизирано прилагане на правилата за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, например в случаите, когато водач на превозно средство трябва да прекъсне периода си на почивка при спешност.

Комисията работи активно и за подобряване на цифровия тахограф. През януари беше приет пакет от мерки за увеличаване на сигурността на системата. По тази причина държавите-членки трябва да разработят специална апаратура за проверка на тахографа.

Втори пакет от мерки за приспособяване на техническите спецификации за тахографа се обсъжда в момента от комисията. Тези мерки ще улеснят използването на тахографа от водачите, като опростят записването на ръка.

Заключението на Комисията от наблюдението на прилагането на регламента е, че през последните две години новият законодателен акт относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка е успешен. Поради това Комисията, в съгласие с държавите-членки, убеди страните, подписали Споразумението AETR (Европейско споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози), да приложат новите правила от 2010 г. И все пак, разбира се, държавите-членки трябва да се уверят, че тези социални правила се прилагат по хармонизиран начин в Европа.

Това е, което исках да кажа на Парламента от името на Комисията, като ще слушам внимателно коментарите на различните членове на Парламента.

  Corien Wortmann-Kool, от името на групата PPE-DE. – (NL) Г-н председател, днес имаше известно объркване във връзка с това изявление на Комисията, но е ясно, че въпросите с искане за устен отговор, внесени от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, създадоха основата за днешното изявление. Въпросите с искане за устен отговор произтекоха от съществуващото голямо притеснение, независимо от усилията на Комисията, относно практическото приложение на регламента.

Ако шофирам минута повече в дадена държава, защото трябва да преместя автомобила си, мога да получа баснословни глоби в друга държава седмици по-късно. Това е само пример за проблемите, възникващи пред водачите на превозни средства и транспортните фирми. Може да се предизвикат огромни проблеми, например ако продължите да шофирате само един-два километра, за да стигнете до безопасен паркинг (тъй като всички паркинги в Европа са препълнени) или до добър паркинг за през нощта.

Доволен съм, че стартирахте редица действия, както и че ще представите доклада си. Предлагам в доклада да обърнете внимание не само на представянето на мерките, а и на самия регламент, и да продължите с разширена оценка, която да даде възможност на сектора да изкаже пред Вас притесненията, които току-що посочих. Разширена оценка е това, което е необходимо, за да можем да видим къде могат да се направят подобрения.

Всъщност недостатъкът на насоките, както аз го разбирам, е, че досега те нямат законова сила в държавите-членки. Ако водачите разчитат на тези насоки, могат да останат с празни ръце, тъй като те не са валидни по закон, а това е проблем. Г-н Баро, предвид познанията Ви по въпроса, аз се радвам, че заместихте члена на Комисията Таяни днес и искрено се надявам, че сте в състояние да ни обещаете разширена оценка.

  Silvia-Adriana Ţicău, от името на групата PSE. – (RO) Европейските регламенти по отношение на работното време, времето на управление на превозно средство и периодите на почивка за заетите в транспорта се отнасят не само до социалните условия в автомобилния транспорт, но и по-специално до пътната безопасност.

За съжаление Европейският съюз не успява да направи достатъчно, за да намали пътните злополуки. Държавите-членки несъмнено трябва да подобрят контрола над транзитния транспорт. Като докладчик относно социалните условия аз проучих първия доклад на Европейската комисия, който трябваше да се изготвя два пъти годишно. За нещастие той се забави, но забелязах в него, че някои държави-членки са превишили в практиката минимума проверки, които трябваше да извършват, докато други държави-членки не са изпълнили тези задължения.

Аз съм доволна, че в доклада на г-н Grosch относно достъпа до пазара успяхме заедно със Съвета на Европейския съюз да изготвим компромисен текст, а именно, настояхме пътните проверки да не бъдат дискриминационни въз основа на националността или на държавата на пребиваване на транспортния оператор.

Г-н член на Комисията, определено се нуждаем от сигурни паркинги. Имаше проект на доклад за изграждането на безопасни места за паркиране на границата между Европейския съюз и Русия, но за съжаление тези места за паркиране не са достатъчни. Държавите-членки трябва да инвестират повече в безопасни места за паркиране, тъй като за съжаление 40 % от грабежите над транспортни оператори се извършват на места за паркиране.

Ние също така направихме изменение на бюджета, така че да можем да отделим средства за изграждане на безопасни места за паркиране. Считам, че условията, определящи времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, могат да бъдат изпълнени само ако създадем условия за транспортните оператори, които позволяват тези разпоредби да бъдат изпълнени.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, колегата от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи заяви, че секторът е много загрижен, че ако някой шофира само минута повече, може да се наложи да плаща седмици по-късно.

За съжаление, мисля, че мога да я успокоя. Първо, проверките в държавите-членки са много повърхностни, тъй като повечето държави-членки не обръщат сериозно внимание или не зачитат задължението си за наблюдение. Второ, наказателното преследване в тази област е все още в начален стадий, въпреки че състоянието на нещата е катастрофално. Когато например шофьор, който работи 38 часа без прекъсване, е спрян на магистрала Inntal, никой не може да ме убеди, че той не е успял да намери паркинг; вместо това причината често е натискът от страна на работодателите водачите да продължават да шофират до предела на силите си. Това е опасно за всички останали участници в движението. Няма нужда да навлизам в подробности относно сериозността на произшествията с участието на тежкотоварни превозни средства.

Това също е проблем и за местните жители, разбира се, тъй като някои от тези превозни средства могат да превозват опасни товари, които след това причиняват вреда. Ето защо аз мисля, че е крайно необходимо и важно да има подходящ мониторинг в тази област – това е от съществено значение.

На второ място, считам, че особено с въвеждането на цифровите тахографи, след продължителното прилагане в държавите-членки, идва времето бавно, но сигурно да се даде възможност на тези, които желаят да извършват наблюдение – в полза на водачите, местни жители, останалите участници в движението и безопасността на движението по пътищата като цяло – най-накрая да го правят по-ефективно.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г-н председател, функционирането на Регламента относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка е най-после в дневния ред. Откакто регламентът влезе в сила, валят оплаквания относно прилагането му – „неясен“ и „неприемлив“ са често чувани думи. Трябва да се предприемат действия относно тези забележки. Регламентът трябва да бъде преразгледан, и то бързо. Какво трябва да се подобри? Законодателството трябва да е предсказуемо.

Не се застъпвам за хармонизирането на всички санкции. Това трябва да остане в компетенциите на държавите-членки. Това, за което се застъпвам обаче, е ясна, предсказуема, основателна система. Само по този начин ще избегнем глобите, които са абсурдно високи и неоснователни и които включват изключително дълги процедури по уреждане. Налице е очевидна възможност при действащото законодателство за дискриминационен подход към чужди шофьори на камиони, по-специално по пътищата на Европа, което е недопустимо. Този проблем просто представлява сериозна деформация на вътрешния пазар.

И накрая, кратък пример за абсурдността на сегашния Регламент относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка. Водач, преминаващ през Франция, беше глобен 750 EUR за скъсяване на периода си на почивка с 15 минути. Нещо повече, бяха необходими шест часа за уреждане на глобата. Това означаваше, че шофьорът не можа да натовари и разтовари същия ден с всички последици от това. Така реалната загуба, понесена в резултат на глобата за 15-минутното нарушение, възлезе на приблизително 1 750 EUR.

Комисията трябва да има много по-строго отношение към държавите-членки, виновни за подобни деформации на вътрешния пазар. Като нидерландец мисля предимно в южно направление.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE) . – (RO) От основно значение за водачите на превозни средства е да спазват правната уредба за времето на управление на превозно средство и периодите на почивка, за да се запази високо равнище на безопасност по пътищата в Европа и да се защитят пътниците.

През януари 2009 г. Европейската комисия прие пакет от мерки за предотвратяване на неправилната употреба на тахографи и укрепване на възможностите на държавите-членки за контрол на спазването на законодателството относно времето на управление на превозно средство и периодите на почивка. Тези мерки са добре дошли, като се имат предвид многобройните проблеми, които с времето възникнаха във връзка със системите за регистриране на времето на работа още преди цифровите тахографи, както и поради това, че на съществуващите правни разпоредби се гледаше като на негъвкави и трудни за изпълнение.

Смятам, че един от най-важните аспекти, които Комисията трябва да вземе предвид, е важността на транспонирането на Директива № 22/2006 в националните законодателства на държавите-членки и хармонизацията на националните разпоредби, изготвени съгласно член 19 от Регламент № 561/2006. Румъния е изпълнила своите задължения по тези точки, но все още има държави-членки, които не са приключили този процес, а това води до проблеми при правилното прилагане на санкции на трансгранична основа и събирането на глоби, наложени за нарушаване на законодателството.

Като се имат предвид шестмесечните доклади на държавите-членки от последния референтен период и множеството трудности, посочени от превозвачите, призовавам Европейската комисия да разгледа възможността за ревизиране на Регламент № 561/2006.

  Bogusław Liberadzki (PSE). – (PL) Г-н председател, ние обсъждаме времето на управление и периодите на почивка за автомобилния транспорт в условията на икономическа криза. Хиляди превозни средства стоят неизползвани, тъй като за тях няма работа. Същото важи и за водачите. Освен това много фирми са на ръба на финансовата несъстоятелност. Г-н Jarzembowski, г-жа Wortmann-Kool и другите членове на Парламента, отговарящи за този въпрос, бяха съвсем прави, като изтъкнаха следните три проблема: сложността на системата, нейната евентуална надеждност и практиката да се налагат ограниченията, които досега се прилагаха.

Не съществуват научни данни, които да сочат, че едно по-гъвкаво изпълнение, което при специални обстоятелства би могло дори да позволи увеличаване на времето на управление през дадена седмица, ще окаже отрицателно въздействие върху сигурността по пътищата, особено в условията на намаляващ трафик. Обратно, повече от вероятно е, че бъдещето на този сектор ще бъде застрашено вследствие на стриктното изпълнение на тези ограничения, както и вследствие на налагането на съпътстващите нови тежести върху автомобилния транспорт. Имам предвид по-специално евровинетката и интернализацията на външните разходи. Действително тази тема заслужава разискване и бих искал да науча вижданията на Комисията по нея.

  Jacques Barrot, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, внимателно изслушах всички оратори.

Бих казал, че този регламент е в период на „разработване“, за да използвам автомобилната терминология, и че очевидно той е много важен за сигурността по пътищата, както и в социално отношение. Искам да успокоя малко онези, които изразиха безпокойствата на професията. Комисията си дава сметка за постепенното изпълнение на регламента, приет от Европейския парламент и от Съвета. Тя е във връзка със социалните партньори и експертите в държавите-членки, така че регламентът да може постепенно да бъде хармонизиран в съответствие с необходимостта от тълкуването му.

Действително Комисията прие на 30 януари 2009 г. директива за хармонизиране на дефинициите на нарушения, а освен това с оглед на санкциите тя възнамерява да публикува доклад по този въпрос, както това се изисква в член 10 от Директива 2006/22. Този доклад ще покаже, че глобите в различните държави-членки са различни, но също така се различават и във връзка с начина на категоризиране на нарушенията.

Това беше първо.

За да отговоря на г-жа Wortmann-Kool, която посочи нуждата водачите да намират безопасно място за паркиране и се застъпи за увеличаването на броя на такива места, ще кажа, че регламентът разрешава шофиране през по-дълъг период от време с оглед на намирането на безопасно място за паркиране.

Наистина, г-н Liberadzki преди малко каза, че не бива да обременяваме с прекалено много тежести този сектор, но вие също така знаете, че целта е този сектор да може да избегне рисковете, свързани със сигурността, и това е начин да се осигури защита на водачите срещу някои рискове, които те поемат. Г-жа Lichtenberger ни припомни колко са важни тези разпоредби за сигурността по пътищата.

Г-н Marinescu, мисля, че ние постоянно се стремим да оценяваме изпълнението, но истината е, че засега не можем отново да обсъждаме законодателните разпоредби. Трябва да дадем на тези регламенти време за създаване на нови навици, които, убеден съм в това, ще са от полза за целия сектор, доколкото ще хармонизират малко по-добре условията на работа, като осигурят както зачитане на личния живот на водачите, така и по-добра сигурност.

Това е всичко, което имах да кажа. Разбира се, ще предам вашите коментари на моя приятел г-н Таяни, така че той да може да проследи оценяването да продължи съвсем близо до терена и в светлината на всички направени бележки, и особено, г-н председател, на уместните забележки, изказани тази вечер от различните членове на Парламента, които взеха думата.

  Председател. - Разискването приключи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н ONESTA
Заместник-председател

20. Допустими граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход (разискване)

  Председател. – Следващата точка е препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно установяване на процедура на Общността за определяне на допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/EО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (EО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15079/2/2008 - C6-0005/2009 - 2007/0064(COD)) (Докладчик: Avril Doyle) (A6-0048/2009).

  Avril Doyle, докладчик. – (EN) Г-н председател, ще започна с благодарности към моите докладчици в сянка и към френското председателство за приноса им за споразумение на второ четене.

Това предложение е доста специализирано и е насочено към актуализиране на настоящия режим в ЕС, чието основно предназначение е да защити общественото здраве чрез ограничаване на излагането, от страна на потребителите на храни от животински произход, на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти, присъстващи във ветеринарни лекарства и биоцидни продукти. Това се постига чрез определянето на безопасни прагови стойности или максимално допустими граници (МДГ) за одобрените субстанции и забраняването на субстанции, които са установено небезопасни или за които не може да бъде научно установен профил на безопасност.

Самите максимално допустими граници не осигуряват защита на потребителите. Потребителите са защитени чрез определянето на подходящ карентен период преди умъртвяването на животните и осъществяването на проследяване чрез контрол по места. На практика карентните периоди се определят при използването на висок фактор за безопасност, който отразява наличната информация към текущия етап на разработване на продукта.

Постигнахме споразумение по ключовите теми. На първо място, екстраполиране на набора от МДГ за даден животински вид към друг; на второ място, приемане в ЕС на МДГ в международен мащаб в рамките на Codex Alimentarius; на трето място, създаване на рамка от МДГ за хранителни продукти, внасяни от трети страни.

Успяхме да постигнем яснота по мерките, които трябва да бъдат взети при откриване на неразрешени субстанции в храни, произведени в ЕС, или в храни, внасяни от трети страни, а също така изяснихме на каква основа ще могат да се преразглеждат тези референтни точки за действие (РТД): а именно, максималното равнище, определено за контролни цели за всяка неразрешена субстанция в светлината на всяка нова информация.

Въпросът за определяне на МДГ за конкретни биоцидни продукти като дезинфектанти, използвани в обкръжението на животните, също бе договорен, по-специално с оглед на финансовите аспекти за тяхното разрешаване и техните досиета.

Определянето на МДГ за фармакологичноактивни субстанции изисква скъпоструваща информация от токсикологични и метаболитни проучвания. Това е прекалено скъпо за някои по-малко продуктивни видове животни, използвани за храни, така наречените „редки животински видове“, тъй като пазарът на ветеринарни лекарства за такива видове е малък — става дума за така наречената „ограничена употреба“. Определянето на МДГ е първата крачка, която трябва да бъде предприета, преди до регулаторните органи да бъде подадено заявление за разрешаване на ветеринарно лекарство за продуктивен вид животни, съдържаща фармакологичноактивна субстанция.

Ето защо този въпрос за ограничената употреба/редките животински видове (ОУРЖВ) е проблем, който се нуждае от неотложно разрешаване, тъй като създава потенциални проблеми за хуманното отношение към животните и безопасността на храните. Ветеринарните лекари са задължени да оказват грижи и винаги ще се опитват да лекуват болното животно. При настоящото законодателство те често биват принудени да прибягват към нелицензирани лекарства.

Липсата на МДГ също така не позволява на органите да определят подходящ карентен период за дадено лекарство. Настоящият регламент за МДГ не изисква определяне на МДГ за отделните видове. Комисията за ветеринарномедицински продукти (КВМП) към Европейската агенция по лекарствата определя МДГ за отделни видове, като възприема първоначален предпазлив подход. През 1997 г. и през следващите пет години КВМП преразгледа всички определени МДГ и заключи, че не е необходимо да се определят МДГ за отделните видове, тъй като МДГ за дадена субстанция почти винаги са сходни или еднакви. През същата година КВМП издаде насоки относно установяването на МДГ за редки животински видове. В тях редките продуктивни животински видове се определят като всички видове с изключение на едър рогат добитък, свине и птици, включително сьомгови.

Насоките позволяват екстраполиране от разпространен вид към рядък вид от същото семейство, от преживни към преживни, от риби към риби, от пилета към други птици. През 2008 г. след осемгодишен опит КВМП издаде нови насоки. Касае се за подхода за анализ на риска от остатъчни количества ветеринарномедицински продукти в храни с животински произход. В него се описва подход, базиран на риска, за екстраполиране на МДГ за дадена субстанция от един или повече видове към допълнителни видове Тези насоки позволяват екстраполиране на МДГ от данни за трите основни животински видове към всички видове, ако МДГ за трите основни видове са сходни или еднакви.

Текстът от това преразглеждане чисто и просто предоставя правна основа за текущата практика на екстраполиране в интерес на достъпа до ветеринарни лекарства и хуманно отношение към животните.

Две от измененията са насочени по-конкретно към липсата на достъп до лекарства специално за еднокопитните животни (трябва да заявя тук интерес), като се имат предвид редица терапевтични и хуманни нужди, включително понятието за „клинична полза“, а не само изискването, според което е от „основно“ значение да се добави лекарствен продукт към позитивния списък на субстанции за еднокопитни животни, посочен в директивата за ветеринарните лекарствени продукти. При ясно определени обстоятелства за някои продукти, използвани при еднокопитните животни, няма да е необходимо да се определят МДГ, но те ще имат карентен период от шест месеца.

Мога ли да попитам чрез председателя дали г-н членът на Комисията ще представи декларация за протокола: спомням си едно обсъждане във връзка с този въпрос преди няколко месеца по повод на преразглеждането на директивата за ветеринарните лекарствени продукти.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, ревизирането на законодателството относно допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарни лекарствени продукти в храните от животински произход е важна инициатива за Европейската комисия. То е предназначено да защити потребителите срещу остатъчни вещества от лекарствени продукти в храните, като същевременно подобри достъпа до ветеринарни лекарствени продукти в Общността. Това също така е важна съставна част от програмата на Комисията за опростяване на законодателството.

На 21 октомври миналата година Съветът и Парламентът сключиха споразумение, намерило отражение в настоящата обща позиция. Така ние днес имаме обща позиция не само на Съвета и на Парламента, но също и на Комисията. Радвам се, че Комисията успя да включи измененията, предложени от Европейския парламент и от Съвета, тъй като те и в двата случая пазят както духа, така и същината на първоначалното предложение на Комисията.

По този начин Комисията изрази пълната си подкрепа за общата позиция в своето съобщение до Европейския парламент от 8 януари тази година. Сега приемането на общата позиция ще позволи това досие да бъде приключено успешно преди края на настоящия парламентарен мандат.

Неговото приключване на базата на настоящата обща позиция ще даде възможност на хората, ангажирани в ежедневието с контрола над храните и ветеринарните лекарствени продукти, да вършат по-добре своята работа в интерес на здравето на животните и защитата на потребителите в Общността. Тези хора очакваха ревизирането на законодателството относно границите на остатъчните вещества с голямо нетърпение и в продължение на много време, и аз смятам, че те действително чакаха достатъчно дълго и могат всички да бъдат доволни, че днес е намерено решение.

Много добре си давам сметка колко е важен достъпът до ветеринарномедицински продукти. Ето защо независимо от напредъка, който настоящият Регламент за допустимите граници на фармакологично активни вещества вече представлява в това отношение, Комисията ще представи през 2010 г. оценка на проблемите, до които води прилагането на директивата относно ветеринарните лекарствени продукти, и ако е уместно, ще представи и нови законодателни предложения във връзка с това.

Бих искал да се възползвам от възможността и да изразя специалните си благодарности към докладчика г-жа Doyle, чиито действително неуморни усилия ни дадоха възможност да постигнем споразумение по този важен въпрос. Още веднъж искрено Ви благодаря за великолепната Ви работа, г-жо Doyle.

Доклад Doyle

Комисията си дава сметка за безпокойството, изразено от граждани, ветеринари, държавите-членки и индустрията за здравето на животните във връзка с директивата, определяща правила за разрешаване на ветеринарни лекарствени продукти, по-специално колко е важно да се разглеждат съществуващите проблеми във връзка с достъпа до ветеринарни лекарствени средства и използването на лекарствени продукти при видове, за които те не са разрешени, както и всяка непропорционална регулаторна тежест, възпираща иновацията, като същевременно се осигурява по-високо равнище на сигурност за потребителите по отношение на храните от животински произход. Комисията подчертава, че се предприемат положителни стъпки в тази насока като опростяването на правилата за вариации на ветеринарните лекарствени продукти и настоящото преразглеждане на законодателството относно максималните допустими граници в храните.

Освен това, за да се разгледат целите, свързани с безопасността на потребителите и защитата на здравето на животните, конкурентоспособността на ветеринарната индустрия, включително МСП, и намаляването на административната тежест, Комисията през 2010 г. ще представи оценка на проблемите при прилагането на директивата относно ветеринарните лекарствени продукти с оглед да формулира, ако е необходимо, правни предложения.

  Avril Doyle, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам само да отбележа за протокола, че не мога да подкрепя едно от измененията, тъй като то всъщност ще създаде правна задънена улица. Ако лекарства в етап на тестване не могат да се дават на животни, освен ако вече нямат МДГ, това означава, че не могат да се правят тестовете, необходими за събиране на информация с оглед определянето на МДГ и, на първо място, на карентния период.

Бих искала да благодаря на г-н члена на Комисията за неговото сътрудничество в тази област и да посоча за протокола неотложната нужда от преразглеждане на директивата относно ветеринарните лекарствени продукти. В някакъв смисъл ние използваме преразглеждането на МДГ като „закърпване“ на един важен проблем, който не е в нашия фокус, но за който много добре си даваме сметка. Достъпът до подходящ набор от ветеринарни лекарствени продукти за лечение на широк спектър животински видове в Европейската общност бе нарастващо предизвикателство през последните две десетилетия. През този период различни заинтересувани лица, включително регулиращите органи, индустрията и ветеринарите, положиха значителни усилия за справяне с проблема с достъпа до лекарства.

Въпреки тези усилия положението продължи да се влошава. Липсата на разрешени лекарства представлява реална заплаха за здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и за безопасността на потребителите. Тя също така поставя съществени проблеми пред собствениците на животни, фермери, ветеринари и правителства, ако животните останат нелекувани или са лекувани с неразрешен или неподходящ продукт, включително риск от зоонотични заболявания сред собствениците на животни, потребители и граждани вследствие на нелекувани или неподходящо лекувани животни.

Съществуват и финансови, правни и търговски последици за различните ангажирани заинтересувани лица, докато липсата на лекарства може да окаже отрицателно въздействие върху селската икономика и земеделието като цяло. Като пример – и много важен въпрос – ще посоча последиците за опрашването от намалелия брой пчелни колонии. Пчелите са много важен въпрос във връзка с ограничената употреба/редките животински видове.

Същевременно настоящият проблем с достъпа до лекарства в ЕС има не само всеобхватни последици за здравето на животните и хуманното отношение към тях, сигурността на хранителните доставки в Общността и общественото здраве; той също така застрашава способността на ЕС да изпълнява Лисабонската програма и да се възползва от огромния потенциал за европейското земеделие и аквакултурата в открити води, за да привлича изследователски и развойни дейности във ветеринарно-фармацевтичната област.

Още веднъж благодаря на всички колеги и на г-н члена на Комисията за сътрудничеството им по този доклад.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Péter Olajos (PPE-DE), – в писмена форма. (HU) Ние често чуваме оплакването, че ЕС се стреми да регулира всичко, а същевременно пропуска да разгледа важни въпроси.

Много от нас могат да си помислят, че този доклад също е от този вид. Това обаче би било погрешно. Защото в настоящия случай говорим за „хранителни продукти“, които се консумират от хора — и именно на тях бихме искали да дадем по-висока сигурност в интерес на нашите граждани.

Съществуващите нормативни документи са остарели и създават проблеми на ветеринарите при възобновяване на лекарствените им запаси. Поради това е необходимо съответно регулиране на отличителните черти на този бранш.

Днес във все повече фармацевтични компании има специални отдели за продукти за животни, които носят съществени приходи. Търсенето нараства устойчиво, тъй като животните също боледуват, а днес, когато цените на хранителните продукти растат, предотвратяването на заболяванията им има значение.

Независимо от това наскоро от редица сведения, достигнали до нас, научихме, че някои компании работят по това как да „добиват“ повече от животните. Например бързо растящи пилета или прасета, угоявани за броени месеци до колосални размери. Всичко това се постига с (лекарствени) продукти, които нерядко са вредни за хората.

Ето защо всеки препарат, даван на животни, трябва да бъде подложен на тестове в сътрудничество с Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти (EMEA), за да се определи дали остатъчните вещества от такива продукти в животните, които после биват консумирани от хората, представляват опасност или не.

За тези изследвания плаща компанията. Необходимо е също така да изтъкнем възможността за процедура за бързо проследяване, която намалява необходимото за административни нужди време, и също е важно, че по този начин ветеринарите получават много по-бързо достъп до лекарствени продукти.

Няма нищо по-важно от човешкото здраве, ето защо трябва да издигнем преграда пред „допинга за животни“, мотивиран от паричните печалби.

21. Образование на децата на мигрантите (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0125/2009) на г-н Takkula, от името на комисията по култура и образование, относно образованието на децата на мигрантите (2008/2328(INI)).

  Hannu Takkula, докладчик. – (FI) Г-н председател, етично задължение на Европейския съюз е да осигури на всички, включително на децата на мигранти, право на добро образование. Всяко дете трябва да има право на образование, което да бъде безплатно и задължително, поне на основно равнище. Децата трябва да могат да получават общо образование, което да насърчава равни възможности за развиване на техните способности: личните им умения за разсъждаване и чувство за морална и социална отговорност, така че да пораснат като добре уравновесени и отговорни членове на обществото.

Отговарящите за образованието и надзора над децата трябва да възприемат като свой ръководен принцип онова, което е най-добро за децата. Разбира се, това започва у дома и с родителите, но училището и обществото също трябва да играят подкрепяща роля в отглеждането на децата като по този начин позволяват на учениците да развиват по-цялостно личността си.

Бях загрижен от изследванията, публикувани наскоро относно децата на мигранти. В тях се посочва, че на някои места за тези деца е било много трудно да ходят на училище, а в някои общества са били направени усилия за създаване на училища, приемащи изключително деца на мигранти. В резултат, разбира се, семействата са преместили децата си от местното училище, за да не учат в едно и също училище с децата на мигрантите. Тази достойна за съжаление ситуация е довела до много ниски образователни стандарти и резултати от обучението сред децата на мигрантите. Друг резултат от нея са много бързите смени на учителския персонал в училищата с висока концентрация на деца на мигранти.

Това развитие не е желателно за нас, така че е необходимо да въведем условия, при които децата на мигранти да могат да се интегрират в обществото по най-добрия възможен начин. Трябва също така да осигурим подходящи ресурси на училищата, като под това имам предвид количествени ресурси по отношение на учителския персонал, но също и финансови ресурси, и да поемем отговорност за развиването на обучението на учители и още повече, вътрешното обучение на учители. За да можем да се грижим за децата на мигрантите по интегриран и устойчив начин, ние трябва да възприемем един всеобхватен подход. Нуждаем се също така от специални инвестиции и допълнителни ресурси за обучение на учители и за цялата образователна система.

Знам, че този въпрос е от компетентността на всяка от държавите-членки, но също така е необходимо чрез прозрачна координация от страна на Европейския парламент и Европейския съюз да насърчаваме държавите-членки към действие, тъй като смятам, че всички ние искаме децата на мигрантите да получават добро образование и да могат да се интегрират в обществото. По този начин ще можем да избегнем прискърбната тенденция за социално изключване, на която сме свидетели днес при немалко деца на мигранти. Това фактически често води до безработица и нещо повече, до престъпност, като има и много други нежелателни последици.

Също така и фактът, че хора, пребиваващи в държавите-членки на ЕС, няма да искат да се местят в други държави или да работят в чужбина, тъй като там е невъзможно да се уреди добро и подходящо обучение и качествено преподаване за децата им, дава повод за загриженост от гледна точка на свободното движение на работници в рамките на Европейския съюз. Ето защо ние трябва да съсредоточим вниманието си върху този въпрос и да проследим за установяването на подходяща система за качествено образование на високо равнище за всяко дете и всеки младеж във всяка от държавите-членки на Европейския съюз.

Децата и младежите са нашето бъдеще; те са нашият най-ценен актив. Тяхното име е „Днес“, а не „Утре“, и аз вярвам, че ние в Европейския съюз ще съумеем да споделим общия принцип, по силата на който всяко дете има право на интегрирано и сигурно бъдеще и на добро образование.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, приветствам този доклад по собствена инициатива и най-вече бих искал от мое име и от името на моя колега г-н Фигел да благодаря на докладчика г-н Takkula и на комисията по култура и образование за положените от тях усилия.

Европейската комисия споделя убеждението на уважаемия член на Парламента, че нарастващият брой деца на мигранти поставя съществени предизвикателства пред образователните системи на повечето от държавите-членки.

Образованието е ключов въпрос в процеса на интеграция. Придобиването на квалификации е абсолютно необходимо, ако искаме да осигурим бъдещето на нашите граждани в едно общество, основано на знанието и в което конкуренцията се засилва все повече. Също толкова важно е обаче училищата като място за придобиване на социален опит да осигуряват основа за взаимно опознаване и разбиране, които са от решаващо значение за по-доброто ни съвместно съществуване.

Днес обаче учениците с мигрантски произход в Европа се сблъскват с големи проблеми. Децата на мигрантите нерядко срещат два проблема: от една страна, недостатъчно познаване на езика на приемащата страна, и, от друга страна, нисък социално-икономически статус. В сравнение с местните деца много от децата на мигранти имат лоши резултати в училище и по-висок процент на отпадане от училищното образование, както и по-нисък процент на продължаване във висшето образование.

Ето защо докладът с основание изтъква колко е важно да се окаже подходяща помощ за децата на мигрантите при изучаването на езика на приемащата страна, като същевременно се насърчават и техните родни езици и култури. Участието в предучилищното обучение също е важно за постигането на успешна интеграция в образователните системи на ранен етап и премахването на социално-икономическите и езикови неблагоприятни фактори. Във всички случаи учителите трябва да притежават нужната квалификация, която е много важна за многокултурната среда. Мобилността също така трябва да бъде ключова съставляваща на обучението на учители и професионалното развитие.

Радвам се, че по тези въпроси съществува такъв широк консенсус. Смятам, че ние също така сме съгласни, че сега е необходимо да претворим добрите си намерения в практиката и действително да подобрим възможностите за образование на децата на мигрантите. Така ние трябва да подкрепим държавите-членки за осигуряване на висококачествено образование за всички, като в същото време активно се борим срещу социално-икономическата сегрегация на учениците. Ние трябва да съдействаме на държавите-членки, за да могат училищата да изпълняват различните изисквания за превръщането на първоначалното предизвикателство на многокултурното общество и многоезичието в предимство за тези училища.

Разбира се, същността и организацията на училищните системи са изключително национални компетентности и Комисията по никакъв начин няма намерение да посяга върху тях. Трябва да кажа обаче, че успешната интеграция на децата на мигрантите е въпрос, който засяга Европа като цяло. Имаме много да учим едни от други и можем да научим много едни от други. Уверени сме, че Вашият доклад представлява важна стъпка, която показва какви конкретни действия могат да бъдат предприети за подпомагане на държавите-членки в тази област.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Nicodim Bulzesc (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Въпросите на образованието и миграцията са тясно свързани, тъй като и миграцията в рамките на Европейския съюз, и имиграцията в ЕС съществено се увеличиха през последните години и съществуват редица въпроси, които занапред трябва да следим по-внимателно.

И аз подкрепям схващането, че Директива 77/486/ЕО е остаряла. Нека само си спомним, че тази директива е от 1977 г., а оттогава Европейският съюз непрекъснато се променя. Само един пример: моята държава (Румъния) се присъедини към ЕС повече от 20 години по-късно и аз усещам, че тази директива не предлага решение за нашите проблеми. Въпросите, свързани с миграцията, се увеличиха драматично през последните години, и аз подкрепям идеята на г-н Takkula за изменение на тази директива. Дори бих отишъл още малко по-нататък, като предложа да се изготви нова директива относно образованието на децата на мигрантите.

  Corina Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Увеличаващият се процент на миграцията в ЕС, включително вътрешната миграция, има редица важни последствия от културна, икономическа и социална гледна точка. Ето защо е от основно значение на мигрантите да се гарантират равни възможности и да се отделя по-голямо внимание на борбата с дискриминацията срещу тях. Във връзка с това положението на ромите, чиито проблеми са специфични и с особено висока степен на трудност, е особено показателно.

Искам също така да обърна внимание на последиците от трудностите, срещани от децата на работещите зад граница при тяхното интегриране в чуждестранна образователна среда, за мобилността на работниците.

Поради това подпомагането на възможно най-бързото интегриране на децата може да изиграе важна роля за предотвратяване на гетоизирането на мигрантите, особено като се има предвид, че според наблюденията образователното равнище, социалното и икономическо положение на децата на мигранти са по-лоши, отколкото тези на другите деца, а значи се нуждаем от импулс в тази област. Колкото по-добри условия осигурим на тези деца за възможно най-бързото им интегриране в чуждестранната образователна среда, толкова по-големи са техните шансове за успех в образованието и на пазара на труда.

В същото време обаче научаването на езика на приемащата страна и интегрирането в местната общност не трябва да означават отказ от тяхното собствено културно наследство.

  Gabriela Creţu (PSE), в писмена форма. – (RO) Един от основните принципи на Европейския съюз е свободното движение на хора, което дава възможност на гражданите да работят, учат и пътуват в друга държава. За нас е важно да разглеждаме социалната интеграция на вътрешните мигранти като отговорност на цялото общество. Образованието на децата на мигранти е стъпка в тази посока.

Образованието на децата на мигрантите трябва да се разглежда в перспективата на усъвършенстване на ежедневното функциониране на европейското общество, а също и като културно обогатяване. Като се има предвид това смятам, че е необходимо да се установи сътрудничество между приемащата страна и страната на произход, доколкото страната на произход е активно ангажирана в опазването на своите език и култура.

Ние подкрепяме включването на родните езици на мигрантите като втори чужд език в училищната програма в приемащата държава, където има големи имигрантски общности. За нас набирането на учителски персонал от съответните общности е начин да осигурим на тези деца връзка с културата на тяхната страна на произход и споделяне на опитите от имиграцията.

  Ioan Lucian Hămbăşan (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Зелената книга на Комисията поставя редица въпроси във връзка с един от основните проблеми, с които се срещат държавите-членки днес: образованието на децата на мигрантите. Има огромен брой румънски деца, живеещи с родителите си в други държави-членки, за които е важно да запазят своята идентичност и да получат възможността да изучават както езика на страната, в която живеят, така и своя майчин език. Ние трябва да подкрепяме толерантността и разбирането и съвместно да намираме решения за осигуряването на образование на майчините езици на мигрантите. Тези деца трябва да имат същите права като останалите деца. Добре известно е, че тяхното несигурно икономическо положение може да доведе до изолация, напускане на училище и прояви на насилие. Именно затова трябва да подкрепяме държавите-членки в намирането на решения. Децата са най-скъпоценното богатство, което имаме. Те са бъдещето на нашето общество, независимо от каква среда идват.

22. Прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0186/2009) на г-жа Vălean – от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на ЕС и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки (2008/2184(INI)).

  Adina-Ioana Vălean, докладчик. – (EN) Г-н председател, измежду всички основни права на гражданите на ЕС онова, което най-много помага за нашето обединяване, е правото на свобода на движение в Европейския съюз.

Това право, осигурено от Договорите, е изпълнено с Директива 2004/38/ЕО, която определя условията и ограниченията за граждани на ЕС и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на ЕС.

Към 1 януари 2006 г. над 8 милиона граждани на ЕС са упражнили това право да пребивават в друга държава-членка, а милиони повече са го упражнили, за да пътуват из ЕС.

Като докладчик на Европейския парламент за оценката на тази директива трябва да кажа, че конкретното прилагане на правото на свобода на движение за нашите граждани сериозно се застрашава от държави-членки, издигащи прегради в нарушение на Договорите и на директивата.

На първо място, транспонирането от държавите-членки можем да определим в най-добрия случай като незадоволително. Комисията, също както и две отделни проучвания, възложени от Парламента, изтъкват редица проблеми, някои от които нарушават основното право на гражданите на ЕС. Тези проблеми са ясно показани в моя доклад.

Съществуват множество неоправдани административни усложнения, по-специално по отношение на членове на семейството от трети държави, измежду които са: изисквания за влизане и дълги процедурни срокове; непризнаване на правата на свободно движение за някои регистрирани партньори, включително такива от същия пол; изключения от публичната политика поради икономически или свързани със сигурността основания, които пренебрегват принципа на пропорционалност и водят до злоупотреби с решения за експулсиране; а също така дискриминация срещу някои граждани и етнически общности във връзка с правата, които те би трябвало да получават съгласно директивата.

На второ място, за онези, които искат да се съсредоточат само върху злоупотреби и неправилни употреби на това право: аз съм съгласна, че това са важни въпроси, но ще кажа, че член 35 от директивата вече дава възможност на държавите-членки да се борят с подобни злоупотреби като уредени бракове или измами – член 35 просто трябва да бъде прилаган.

Искам също така да посоча, че имах конструктивно сътрудничество с националните парламенти, Комисията и докладчика на комисията по правни въпроси г-жа Frassoni, като всички те споделят моята загриженост във връзка с посочените по-горе проблеми при транспонирането и необходимостта всички страни да допринесат за незабавното им разрешаване.

В моя доклад също така се призовава към редица мерки, насочени към намиране на решения. Една от най-важните и незабавни стъпки, които трябва да се предприемат, е издаването от Комисията на всеобхватни насоки за транспониране. Тези насоки ще осигуряват яснота при тълкуването на понятия като „достатъчни средства“ и „обществена сигурност“. След като това бъде осъществено, задача на държавите-членки ще бъде да изпълнят тези насоки – за предпочитане до края на 2009 г.

Дискриминационните преходни споразумения, които ограничават движението на работници от държавите-членки, присъединили се към ЕС след 2004 г., трябва най-накрая да бъдат отменени или ревизирани.

Необходимо е да се отпусне по-значително финансиране за подпомагане на интеграционните мерки за граждани на ЕС, пребиваващи в други държави-членки, и в крайна сметка Комисията трябва без колебание да започва производства за нарушение срещу държавите-членки, които не спазват директивата.

Необходимо е да признаем, че държавите-членки трябва най-накрая да прилагат и транспонират правилно директивата, така че този и други проблеми да бъдат експедитивно решавани. Те не бива да се опитват да избягат от своите задължения за осигуряване на свободата на движение, като изискват ревизиране за облекчаване на директивата. Европейският парламент твърдо се противопоставя на подобно ревизиране и благодари на Комисията за това, че тя заема същата позиция.

Време е държавите-членки и Съветът да направят нужното, за да бъде Европа място, където могат да се движат не само капиталът, услугите и стоките, но също и нашите граждани. Без свобода на движението няма Европа.

Ще завърша с уточнението, че ще преместя едно ревизирано устно предложение за изменение в бележка под линия в моя доклад, за да не оставям никакво оправдание за онези, които се противопоставят на свободното движение поради националистични, расистки или ксенофобски основания, но не смеят да го заявят открито, да гласуват срещу доклада ми.

С поименното гласуване утре ще видим кой подкрепя Европа и европейското гражданство, свободата на движение и правата на гражданите без дискриминация и кой е срещу тях.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, искам да благодаря най-искрено на докладчика за този великолепен доклад, а също така да й изразя своята признателност за прекрасното и конструктивно сътрудничество в една много трудна и чувствителна област.

Свободното движение на хора е една от основните свободи на европейския вътрешен пазар. Тази свобода е в основата на функционирането на вътрешния пазар, както и на конкурентоспособността на европейската икономика. Трябва съвсем ясно да признаем, че недостатъците при изпълнението на законодателството на Общността в тази област действително противоречат на основните принципи, изграждащи фундамента на Европа. Ето защо въпросът е от изключителна важност.

Поради това аз приветствам този доклад, който допълва доклада на Комисията, приет на 10 декември 2008 г. относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО. Радвам се, че практически всички изводи от доклада на ЕП съвпадат с тези от доклада на Комисията.

Смятам, че сега имаме пълна картина на транспонирането и прилагането на директивата по места в държавите-членки и според мен е дошло времето за истинско действие. Докладът с основание изтъква, че отговорността за правилното транспониране и прилагане на директивата е на държавите-членки. Той призовава обаче Комисията да предприеме действия в определени области. Ето защо нека обясня кои са незабавните приоритети на Комисията в това отношение.

Комисията отдава голямо значение на пълното и правилно прилагане на директивата. Това е един от приоритетите на 25-тия годишен доклад на Комисията относно мониторинга на приложението на общностното законодателство (2009 г.).

Комисията ще продължи да полага усилия за правилното транспониране и прилагане на директивата в целия Европейски съюз. През идните месеци ще проведем двустранни срещи с държавите-членки, за да обсъдим изключително многобройните случаи на погрешно транспониране и прилагане. Ако не може да се постигне задоволителен напредък, Комисията няма да се поколебае незабавно да започне производства за нарушение срещу съответните държави-членки.

Комисията смята да предложи информация и подкрепа както на държавите-членки, така и на самите граждани. Един от начините за постигане на това е чрез изготвянето на насоки по редица въпроси, които са се оказали проблематични във връзка с транспонирането или с прилагането на директивата, като например въпросите, свързани с експулсирането и със злоупотребите. В насоките също така ще бъдат засегнати въпроси, посочени като проблематични в доклада на Парламента.

Комисията ще продължи да работи заедно с държавите-членки на техническо равнище в експертните групи за определяне на трудностите и уточняване на свързаните с тълкуването проблеми във връзка с директивата.

Въпреки всичко трябва да кажа, г-жо Vălean, че на този етап Комисията не може да подкрепи предложение № 23. Това предложение предвижда посещения на място от експертни екипи и въвеждане на система за взаимно оценяване на основата на тези посещения. Трябва да ви обърна внимание, че подобни партньорски проверки обикновено се провеждат по третия стълб, но не и за законодателството на Общността. Правните и административни традиции, както и решенията за транспониране на директивата, избрани от държавите-членки, означават, че предполагаемата добавена стойност на подобни проверки би била твърде ограничена. В края на краищата, както знаете, държавите-членки имат свобода на избора на форма и методи за транспониране на директивите.

Комисията обаче ще продължи да обръща особено внимание на разпространяването на информация за директивата, ще издаде актуализирани и опростени насоки за европейските граждани и ще използва и интернет за разпространяване на информация. Тя също така ще се обърне към държавите-членки и ще им съдейства да информират гражданите за техните права чрез кампании за повишаване на осведомеността.

Искам да кажа, че Комисията е готова да се съобрази с голямото мнозинство от предложенията, които се съдържат в доклада на Парламента. Бих искал да благодаря на Европейския парламент за неговата подкрепа и предложения за осигуряване на правилното прилагане на тази важна директива, която се отнася за толкова съществен въпрос, като правилното свързване на една от четирите основни свободи в европейската интеграция.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Alin Antochi (PSE), в писмена форма. – (RO) Напълно подкрепям доклада на г-жа Vălean относно прилагането на Директива 2004/38/ЕО, още повече че неотдавнашните събития в някои от държавите-членки разкриха крещящите нарушения на една от четирите основни свободи, а именно, правото на гражданите да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.

Освен това неефективното транспониране или дори цялостната липса на транспониране на тази директива в националните законодателства на държавите-членки доведе до редица злоупотреби, включително административни формалности и ограничително тълкуване на законодателните разпоредби във връзка с „пребиваването без разрешително“, кулминиращи в несправедливо задържане и експулсиране на европейски граждани. Решението обаче не е да се затворят границите, а да се търсят конкретни мерки за подпомагане на интеграцията на гражданите в многообразието на европейските общества.

Смятам, че разискването по доклада ще даде съществен принос за мониторинга на транспонирането на предписанията, постановени от тази директива, стига държавите-членки и Комисията да съумеят да развият успешно сътрудничество в тази област.

Днес всеки европейски гражданин желае да живее в Европейски съюз, в който се зачитат основните ценности като свободата на движение на хората. Не бива обаче да забравяме, че за да постигнем това, трябва всички ние да дадем нашия принос.

23. Опасения във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0089/2009) на г-жа Ries, от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно опасенията във връзка с въздействието на електромагнитните полета върху здравето (2008/2211(INI)).

  Frédérique Ries, докладчик. – (FR) Г-н председател, преди да говоря по същество, бих искала да кажа няколко думи за формата. Не съм нито първата, нито със сигурност последната, която възразява срещу член 45 от Правилника за дейността, който не разрешава разискване тази вечер по един несъмнено особено важен за европейските граждани въпрос.

Няма да има разискване, нито говорители от името на групите, нищо. Ето защо бих искала въпреки всичко да благодаря, дори и те за съжаление да не са тук, на г-жа Ayala, г-жа Lucas, г-н Adamou, г-жа Sinnott, г-жа Ferreira и г-н van Nistelrooij, които са лишени от парламентарна зала, една почти празна зала в близо 23 ч. вечерта. Този час — 23 ч. вечерта — също е твърде удачно подбран за въпрос от особено голям интерес, който засяга милиони граждани в Европа.

Сега вече минавам към изложението по същество. В продължение на десет години нашият Парламент не се занимаваше с този въпрос. Време беше обаче да го направи, защото 10 години са цял век, когато става дума за новите технологии: бум при безжичните устройства, мобилните телефони, WiFi, bluetooth, базовите станции, високоволтовите далекопроводи. Всички тези вълни са около нас и носят неоспорими ползи, които аз нито за момент не поставям под въпрос в този доклад, но трябва да се каже, че те също така пораждат сериозни въпроси във връзка с тяхното въздействие върху здравето ни.

Ето защо бих искала да бъде ясно, че аз трябваше да изготвя този доклад в една доста чувствителна област, с постоянно засилващата се полемика около рисковете за здравето от тези вълни с ниска честота и неспособността на научната общност да постигне съгласие по въпроса.

Ето няколко примера от амбициозните предложения, които, надявам се, ще бъдат подкрепени утре: защита на рисковите зони и на уязвимите лица, а именно, на училища, детски ясли, домове за възрастни хора, санаториуми и здравни заведения, разбира се.

Етичните съображения във връзка с този въпрос също са от основно значение и ние трябва да определим процедури за осигуряване на независимост на научните изследвания и експертизи. Необходимо е също така да призовем към промяна в поведението във връзка с мобилните телефони като насърчаване на използването на устройства „свободни ръце“, ограничаване на използването на мобилни телефони от деца и млади хора, обучаването им на по-безопасни техники, проследяване на някои маркетингови кампании и насърчаване на операторите и на електрическите компании да ползват съвместно базови станции и антенни мачти.

Има едно нещо обаче, за което съжалявам и което е важно, тъй като засяга първия абзац от моя доклад, в който се призовава за преразглеждане на ограниченията за емисии. За съжаление не бях подкрепена от моите колеги в комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, независимо че — трябва да изтъкна това — буквално същият текст получи практически единодушна подкрепа на нашето пленарно заседание от 2 септември миналата година в контекста на друг доклад относно европейския План за действие в областта на околната среда и здравеопазването за 2004-2010 г.

Политиката на щрауса, която Комисията понастоящем провежда — моля да ме извините за израза, г-н член на Комисията — без съмнение не допринася за осигуряване на яснотата, която европейските граждани очакват, а напротив, експертите продължават да се разминават в оценките си, съдебните искове нарастват като съдебните решения понякога са в полза на операторите, а друг път — в полза на асоциациите на местните жители.

В заключение, методът на статуквото е препоръчван от Световната здравна организация, а също така и от Комисията с тази клауза „среща“ за 2015 г. — което практически е след още едно десетилетие — за да се разгледа дали продължителното излагане на този коктейл от вълни с ниска честота може да предизвика ракови новообразувания. Този подход обаче не е правилният. Той ми се струва доста лековат и се надявам с цялото си сърце бъдещето да не ни покаже, че той е виновният, ако възникнат потенциални здравни проблеми.

Принципът на предпазливост, който е залегнал зад нашето предложение, не е принцип на бездействие, а принцип на действие и експертиза за намаляване на несигурността. Именно това динамично и прогресивно определение ние отстояваме днес в чувствителната област на електромагнитните вълни. Поради това алтернативната резолюция, изготвена от групата на Зелените/Европейски свободен алианс, има моята пълна подкрепа — искам ясно да заявя това. Ще добавя още, че тя се връща към моето първоначално предложение за намаляване на праговете на емисии, както вече правят девет от държавите-членки и цяла поредица от региони, два от които са ми много близки — Валония и Брюксел; те използват 3 волта на метър вместо 41 волта на метър, както е разрешено сега от препоръката от 1999 г.

Независимо от това аз съм докладчик на Европейския парламент по този въпрос и искам преди всичко да запазя останалите аспекти на напредък в този доклад, както е приет в комисията. Разбира се, именно за последния ще ви приканя да гласувате утре.

В заключение, г-н председател, г-н член на Комисията, бих искала да отправя две послания. Въпросът с електромагнитните вълни и тяхното въздействие остава открит и аз съм уверена, че следващият Европейски парламент отново ще го разглежда. Европа трябва да вдъхне увереност на своите граждани и да се заеме с това разискване, което днес се води само в съдебната област.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, уважаеми членове на Парламента, бих искал да изразя искрената си благодарност към Европейския парламент и по-специално към г-жа Ries, докладчик по този доклад по собствена инициатива относно електромагнитните полета (ЕМП).

Въпросът за ЕМП действително е твърде спорен за много европейски граждани, независимо че много други, включително ние, също го разглеждаме като твърде важен.

Сложността на този въпрос и силата на емоциите около него означават, че е особено важно да се съберат много точни факти, които да бъдат внимателно, уместно и обективно оценени.

Ето защо Комисията следи постоянно и много внимателно този въпрос, както действително от нея се изисква да прави съгласно препоръка 1999/519 на Съвета.

Поради тази причина Комисията редовно получава информация от независимите научни комитети, за да бъде в течение на възможните рискове от ЕМП. Неотдавнашното становище на НКВИНЗР — становището на компетентния научен комитет — по този въпрос бе прието едва през януари тази година.

Бих искал да добавя тук, че Комисията следи развитието на нещата в държавите-членки и последните съдебни решения срещу компании за мобилни телефонни услуги във Франция с повишено внимание и много грижливо наблюдава намаляването на пределните стойности за експозицията на ЕМП за базови станции в региона Брюксел-столица.

Мога да уверя Парламента, че Комисията ще разгледа много внимателно исканията, направени в резолюцията.

Нека да разгледам накратко няколко пункта.

На първо място, вече съществува рамка на европейско равнище, която определя пределните стойности за експозицията и производствените норми, както и определено равнище на защита съобразно известните ефекти.

На второ място, независимите научни изследвания до днес не дават основания за промяна на научната основа на тези пределни стойности за експозицията.

Комисията също така ще продължи да следи отблизо научния прогрес в тази област, за да определи кога ще бъде необходимо да се актуализират пределните стойности за експозицията.

На трето място, Комисията е ангажирана със засилването на диалога със заинтересуваните страни относно потенциалните въздействия на ЕМП върху здравето. Освен това Комисията желае да си сътрудничи с основните участници, за да може да се реагира адекватно на безпокойствата на обществеността.

Бих искал да изтъкна съвсем ясно, че ние също така се стремим да насърчаваме изследователската дейност в тази област за изясняване на съществуващите несигурности.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Трябва да признаем, че днес разполагаме с малко достоверни и приети научни сведения относно въздействието на магнитните полета върху човешкото тяло. Въпреки това тези полета са част от нашето ежедневие (мобилни телефони, безжични технологии), като 80 % от гражданите смятат, че не разполагат с достатъчно информация за възможните последици, а 50 % от тях споделят, че са обезпокоени.

До днес научната общност можеше само да дава неединодушни и понякога противоречиви становища, а публичните органи не обръщаха действително внимание на този проблем. Ето защо аз заявявам пълна подкрепа на този доклад, който призовава държавите редовно да актуализират праговите стойности за тези полета и препоръчва в съответствие с принципа на предпазливост да се забрани поставянето на антени в уязвими области (училища, здравни заведения).

Също така подкрепям организирането от страна на Европейската комисия на научно изследване за по-добро оценяване на въздействията от излагане на електромагнитните полета. Публичните органи, производителите и потребителите трябва да получават точна информация, така че да могат да определят тези рискове и при необходимост да вземат подходящи предпазни мерки. Също така е важно да се изготвят препоръки, основани на добри практики, за по-добра защита на здравето на гражданите, независимо дали става дума за потребителите на тези уреди или за живеещите в близост до базови станции или високоволтови електропроводи.

24. Проблеми и перспективи на европейското гражданство (кратко представяне)

  Председател. – Следващата точка е кратко представяне на доклада (A6-0182/2009) на г-жа Gacek, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство (2008/2234(INI)).

  Urszula Gacek, докладчик. – (EN) Г-н председател, за мен е удоволствие да представя доклада относно проблемите и перспективите, свързани с европейското гражданство, който бе приет с единодушие миналия месец от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Европейското гражданство не замества националното гражданство. То е допълнителен бонус, който дава на гражданите на ЕС уникални права, по-специално право на свобода на движение, право на закрила от страна на консулските представителства и право на петиция до Парламента и до Европейския омбудсман. Докладът на Парламента взема под внимание Петия доклад на Комисията за гражданството на Съюза, който обхваща периода от 1 май 2004 г. до 30 юни 2007 г. Този период е уникален. Преди пет години, на 1 май 2004 г., десет нови държави-членки се присъединиха към Европейския съюз. Резултатът от това присъединяване, по-специално на държави от Централна и Източна Европа, бе невиждан дотогава размах на миграция в рамките на Съюза. Новите граждани на Европейския съюз прегърнаха правата, които им бяха дадени, по-специално правото на свобода на движение. Те се възползваха от възможността за образование в чужбина и започнаха законна работа в онези от страните, които отвориха своя пазар на труда.

Размахът на миграцията обаче поставя множество предизвикателства пред приемащите страни. Това са предизвикателства както за централните, така и за местните органи. В частност местните органи, когато отговарят за предоставянето на услуги като настаняване, здравни грижи и начално и средно образование, често се сблъскват с ежедневните проблеми на новите имигранти.

Направено бе много за подпомагане на интеграцията и съдействие на новодошлите, така че да могат да се ползват от същите права, както и гражданите на техните приемащи страни. Независимо от всичко все още има случаи на дискриминация. Понякога те са в резултат на правни вратички, друг път — в резултат на недостатъчно знание как да се прилага законът.

Комисията LIBE възприе много конструктивен и практически подход в своята работа. Съществуваше споразумение между страните, според което нашият приоритет бе да откроим проблемните области и да предприемем стъпки за тяхното коригиране чрез осигуряване на необходимите ресурси и подкрепа за централните и местните правителства в държавите-членки. Най-голямата ни грижа бе отделният гражданин да не бъде възпрепятстван по какъвто и да било начин да ползва правата си.

Второто право, което посочих, това на закрила от страна на консулските представителства, за съжаление все още се прилага слабо. Нашето внимание бе безмилостно приковано върху този факт, когато нашите собствени колеги се оказаха в драматично положение по време на терористичните нападения в Мумбай. Щом членовете на Парламента срещнаха проблеми при упражняване на своето право на закрила от страна на консулските представителства, какъв шанс има средният гражданин при едни по-обикновени обстоятелства?

Увеличаването на осведомеността на гражданите за техните права бе ключов въпрос, поставен в доклада, в който се предлагат редица мерки за постигане на по-голяма осведоменост. Ако само 31 % от гражданите се смятат за добре информирани относно техните права, то ние имаме още много работа.

Вярвам, че Комисията ще вземе под внимание препоръките на Парламента и ще посочи в своя Шести доклад конкретния отбелязан напредък. Накрая искам да благодаря на моите докладчици в сянка, на сътрудниците на политическите групи и на секретариата на комисията LIBE за сериозната им работа. Изразявам специално своята признателност на всички онези, които участваха в публичното изслушване на доклада, по-конкретно на представителите на НПО. Добре е, че в доклада относно гражданството посредством НПО гласът на гражданите бе взет под внимание при изготвянето на окончателния доклад.

  Günter Verheugen, заместник-председател на Комисията. – (DE) Г-н председател, г-жо Gacek, изглежда, че вече сме почти сами в Парламента. От името на Комисията бих искал да ви благодаря за този много важен и впечатляващ доклад и да ви поздравя за него.

Въпросът тук е от особена важност: става дума за европейското гражданство. Немалко хора смятат, че „европейското гражданство“ е куха фраза, която не означава нищо, но вашият доклад ясно показва, че това не е така. Европейското гражданство се превръща в реалност чрез правата, които са точно определени в Договора, а именно, свобода на движение и право на пребиваване, право на гражданите да избират и да бъдат избирани в местни избори и в избори за Европейски парламент, право на закрила от консулските представителства, право на подаване на петиции до Европейския парламент, право на обръщане към Европейския омбудсман и право на писмено обръщане към европейските институции.

Комисията възприема становището, че е крайно време да се създаде специална политическа програма за европейското гражданство. За тази цел Комисията възнамерява да проведе всеобхватна консултация, за да събере конкретна информация за проблемите, свързани с европейското гражданство. Това може да доведе до нови предложения, които в такъв случай ще залегнат в основата на Шестия доклад на Комисията за гражданството на Съюза, предвиден за 2010 г.

Освен това обаче Комисията работи и ще продължи да работи ден след ден за това гражданите действително да могат да упражняват своите граждански права, и то ежедневно. В редица области, в които Вашият доклад, г-жо Gacek, призовава Комисията към действие, Комисията вече действа за укрепване и разширяване на тези права. Бих искал да дам пример с Плана за действие на Комисията за консулска закрила, като ще добавя, че напълно се съгласявам с Вас, че в тази област е необходимо да бъде направено нещо. В крайна сметка едва преди няколко седмици ние проведохме изключително полезно разискване по този въпрос в Парламента, което показа колко голяма е пропастта между желанията и реалността именно в случая с правата на консулска закрила.

Комисията е осигурила гражданите да бъдат информирани за техните права чрез информационни кампании и желае да въведе гаранции, че тези права действително могат да бъдат упражнявани — по-специално чрез приемане на своя доклад за прилагането от държавите-членки на директивата относно свободата на движение.

Наближаващите европейски избори са един от приоритетите на междуинституционалните връзки с обществеността. Комисията подкрепя и допълва кампанията на Парламента за въвеждане на информационни мерки за повишаване на обществената осведоменост за тези избори и отправяне на призив към гражданите да упражнят своите избирателни права.

Добре е, че правим това, като искам също така да подчертая, че не само Комисията се стреми да осъществява европейското гражданство в ежедневния живот. И други участници — Парламентът, всички 27 държави-членки, регионалните органи, националните парламенти, местните органи и всяка община в Европейския съюз — играят много важна роля за действителното развитие на европейското гражданство.

Радвам се, че докладът на г-жа Gacek, публикуван достатъчно своевременно преди европейските избори през 2009 г., ангажира някои от тези много важни участници, които всички трябва да поемат своята отговорност за европейското гражданство, така че да превърнат Европа в реалност за нейните милиони граждани. Вярвам, че всички ние гледаме на това като на наша споделена отговорност да осигурим европейското гражданство да не се разглежда просто като символ, а като специално право, на което може и трябва да бъде дадена реалност в ежедневния живот.

  Председател. – Точката е приключена.

Гласуването ще се проведе утре.

Писмени декларации (член 142)

  Слави Бинев (NI), в писмена форма. – Прозрачност и демократично отношение между граждани и институции са фундаментални принципи в Европа и основни права на европейските граждани. Именно по тези принципи трябва да се провеждат парламентарните избори. В България обаче проблемът с купуването на гласове бележи точно обратното.

След като предишните местни избори бяха компрометирани нееднократно от безочливото купуване на гласове на ГЕРБ, ДПС и БСП обикновеният човек остана с чувството, че няма право на избор. Този ефект значително намалява желанието му да гласува отново.

Въпреки съществуващия Наказателен кодекс и въпреки многобройните сигнали за закононарушения, един от които споменат в доклада на Комисията, все още няма осъдени за тези престъпления, защото съответните наказателни органи явно не желаят да спрат купуването на гласове. В България слабата воля за правосъдие продължава и добре известните виновни отново подготвят предизборни кампании, а онези, които продадоха гласовете си, вече търсят новия купувач с най-добрата оферта.

Искам да подчертая, че докато в България се допускат тези закононарушения и държавата продължава да бездейства по въпроса, честният гласоподавател на практика е лишен от основното си човешко право – правото на ИЗБОР. Това е недопустимо за европейските граждани. Призовавам Парламента да не остава безучастен.

  Magda Kósáné Kovács (PSE), в писмена форма. – (HU) Договорът за създаване на Европейския съюз постановява, че всички граждани на ЕС са равни. За съжаление обаче, този принцип не винаги се изпълнява в реалността. Причини за различията са нарастването на крайната бедност, социалното изключване или съзнателното изключване, областите с множество неблагоприятни фактори, останали извън информационното общество и чиито граждани не могат дори да се надяват да имат обща осведоменост за Европа. Приветствам факта, че докладът изрично споменава ромите. Това малцинство, наброяващо 10-12 милиона души, живее в сегрегация и понася неблагоприятните образователни фактори и безнадеждното положение със своята заетост като обезценяване на своето гражданство.

Съществуват сведения, че този срив в обществото ще окаже въздействие и върху изборите за Европейски парламент. Желанието за гласуване у най-необлагодетелстваните намалява, тъй като те не разполагат с достатъчно информация, а в периферията на обществото осведомеността за значението на факта, че измежду всички европейски институции те могат да окажат въздействие само върху състава на Европейския парламент, не е голяма. За съжаление безразличието е особено голямо в страните от Централна и Източна Европа, като неговите корени за пореден път трябва да се търсят в неподходящата информация, но друг фактор, който оказва въздействие, е забавянето на ритъма на наваксване след голямата вълна на разширяването, което води до разочарование.

Надяваме се, че свободата на движение на гражданите, работниците и доставчиците на услуги ще разруши и преградите в съзнанията на хората и в тяхното мислене. Ако движението в рамките на един по-голям дом като израз на осъществяване на увеличената свобода стане естествено, то тогава многослойният и многоцветен Европейски съюз ще може да приеме голям брой различни, но сближени и толерантни европейски граждани.

25. Дневен ред на следващото заседание: вж. протокола.

26. Закриване на заседанието

(Заседанието се закрива в 23,20 ч.)