Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0253/2009) на г-н Romeva i Rueda, от името на комисията по рибно стопанство, относно предложението за регламент на Съвета за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (COM(2008)0721 – C6-0510/2008 – 2008/0216(CNS)).
Raül Romeva i Rueda, докладчик. – (ES) Г-н председател, искам да започна като напомня на всички ни, че преди няколко дни „Greenpeace“ съобщи на испанската прокуратура, че едно галисийско дружество, „Armadores Vidal“, е получило субсидии на стойност 3,6 милиона евро от испанското правителство през периода от 2003 до 2005 г., въпреки факта, че от 1999 г. насам дружеството е било многократно санкционирано в няколко държави за незаконен риболов по света.
Всъщност Комисията неотдавна осъди тази ситуация.
Миналата седмица започна сезонът за улов на червен тон. Учените ни казват, че вече сме надхвърлили допустимите граници за устойчив риболов на този вид, който очевидно е изложен на риск от изчезване.
Испанският министър на отбраната понастоящем е в Сомалия, където ръководи операция за защита на корабите за улов на риба тон в Индийския океан срещу нападения на пирати.
Ако европейските съдове за улов на риба тон трябва да се отдалечават толкова далеч от дома, за да работят, то е, защото, първо, най-близките запаси са пред изчерпване и, второ, защото имаме свръхсубсидиран и очевидно прекалено голям флот, който се стреми към печалба дори с цената на изчерпване на основния елемент, който поддържа дейността му: рибата.
И отново, общите фактори във всички тези случаи – и в много други – са свръхулов, прекалено големия европейски флот и най-важното – липсата на контрол и капацитет за налагане на санкции.
Ето защо нашият доклад поддържа тезата, че прилагането на правилата по недискриминационен и ефективен начин следва да бъде един от основните стълбове на общата политика в областта на рибарството
Затова искаме например да бъде изрично забранено даването на публични субсидии на всеки, който действа незаконно, както е в случая с „Armadores Vidal“.
Спазването на правилата и възприемането на съгласуван подход са най-добрите начини за защита на интересите на риболовната промишленост в дългосрочен план.
Една такава политика е обречена на провал, ако хората, които работят в риболовната промишленост, от моряците до търговците, които продават риба на потребителите, не спазват правилата. Рибните запаси са обречени да изчезнат заедно с онези, чието оцеляване зависи от тях.
В редица случаи Комисията и Европейският парламент са се оплаквали от слабото спазване на правилата и сме искали, наред с друго, държавите-членки да засилят контрола, да хармонизират критериите за инспекция и санкциите като резултатите от инспекциите да бъдат по-прозрачни. Освен това сме настоявали за укрепване на системите за инспекция на Общността.
Предложеният регламент, който даде повод за този доклад, подема така необходимата реформа на съществуващата система за контрол и дава редица препоръки, които да бъдат добавени към съществуващите след приемането на регламента относно незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов – „автоматизиран“ риболов – или регламент относно разрешаването на риболова.
Най-важният фактор на системата за контрол, валиден за 27-те държави-членки, вероятно е, че всички заинтересовани страни следва да бъдат третирани равнопоставено, и по-специално че всички участници във веригата на производство – рибари, посредници, купувачи, хора, които имат отношение към любителския риболов, и други – следва да разбират, че към тях не се проявява дискриминация, но също така носят и своя отговорност по въпроса.
Затова трябва да гарантираме еднакви условия в цялата Общност, а също така и по цялата верига на прилагането на правилата.
Независимо че подкрепяме преди всичко оригиналното предложение на Комисията, предложението, което представяме, включва редица аспекти, които ни дават възможност за значителен напредък в това направление.
Искам само да насоча вниманието към един аспект, като спомена необходимостта Агенцията на Общността за контрол на рибарството да играе особено важна роля, предвид естеството й на орган на Общността и безпристрастието й.
Затова се надявам, че измененията, които предложихме в последната минута, с оглед финализирането на доклада, ще бъдат приети от членовете на ЕП, какъвто беше случаят при разискването в комисията, и наистина се надявам, че докладът ще бъде полезен инструмент за спасяването на онези, които се нуждаят да бъдат спасени: не само запасите, но и общностите, които се препитават от тях.
Джо Борг, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми най-напред да благодаря на докладчика г-н Romeva i Rueda, който е извършил наистина впечатляваща работа по този доклад. Още по-впечатляващ е фактът, че докладчикът е предприел срещи с множество международни заинтересовани страни и такива от Общността в няколко столици. Това дело е сложно и деликатно. Комисията иска да благодари на г-н Romeva i Rueda за работата му по доклада.
Както знаете, съществуващият регламент относно контрола на риболова е от 1993 г. Оттогава насам е променян няколко пъти, по-специално през 1998 г., за да включи контрол на риболовната дейност, и през 2002 г. във връзка с последната реформа на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Обаче получената в резултат на това система има сериозни недостатъци, които й пречат да бъде толкова ефективна, колкото следва да бъде. Както подчертаха и Европейската Комисия, и Европейската сметна палата, съществуващата система е неефективна, скъпа, сложна и не дава желаните резултати. Това на свой ред подкопава инициативите за опазване и управление на дейността. По този начин слабият контрол допринася за негативните резултати от ОПОР.
Главната цел на реформата в контрола е да се гарантира спазването на правилата на ОПОР чрез изграждане на нова стандартна рамка, която ще позволи на държавите-членки и на Комисията да поемат изцяло своите отговорности. Тя установява глобален и интегриран подход към контрола, като се концентрира върху всички аспекти на ОПОР и обхваща цялата верига на улов, разтоварване, транспортиране, преработка и пускане в продажба – „от улова до потребителя“. За да бъде постигнато това, реформата се гради върху три оси.
Ос 1: създаване на култура за спазване на правилата и отговорност в сектора. Предназначението на тази цел е да повлияе на поведението на всички заинтересовани страни, участващи в широката гама риболовни дейности, за да бъде постигнато съответствие не само чрез дейности за контрол и наблюдение, но и като резултат от общата култура за спазване на правилата, при която всички части на промишлеността разбират и приемат, че играта по правила е в техен собствен интерес в дългосрочен план.
Ос 2: установяване на глобален и интегриран подход към контрола и инспекциите. Предложението гарантира еднакво прилагане на политиката за контрол, като същевременно се зачитат разнообразието и специфичните характеристики на различните флотилии. То определя равнопоставено поле за действие за промишлеността, като обхваща всички аспекти от улова до пазара включително.
Ос 3: ефективно прилагане на правилата на ОПОР. Реформата цели също така да определи ясно ролите и отговорностите на държавите-членки, на Комисията и на Агенцията на Общността за контрол на рибарството. Съгласно ОПОР контролът и правоприлагането са от изключителната компетентност на държавите-членки. Ролята на Комисията е да контролира и проверява дали държавите-членки прилагат правилно и ефективно правилата на ОПОР. Сегашното предложение не се опитва да промени това разпределение на отговорностите. Важно е обаче процедурите да бъдат организирани разумно и да се гарантира, че Комисията разполага със средства, за да наложи държавите-членки да прилагат еднакво правилата на ОПОР.
Искам също да подчертая факта, че предложението ще намали административните тежести и ще направи системата по-малко бюрократична. Оценката за въздействие на Комисията установи, че ако реформата бъде приета, общите административни разходи на операторите ще бъдат намалени с 51 % – от 78 млн. евро на 38 млн. евро – до голяма степен чрез използване на повече съвременни технологии като разширеното използване на система за електронни отчитания (ERS), системи за сателитно наблюдение на категорията риболовни кораби (VMS) и системи за автоматична идентификация на корабите (AIS).
Съществуващите средства на базата на хартия ще бъдат заменени на всички етапи от веригата на рибното стопанство – например корабен дневник, декларации за разтоварване и фишове за продажба – с изключение на съдовете с обща дължина под 10 метра. За рибарите електронните системи ще направят записването и предаването на данни по-лесно. След като системата бъде въведена, редица изисквания за докладване ще бъдат премахнати.
Системата ще бъде по-бърза, по-точна, по-евтина и ще позволи автоматична обработка на данните. Освен това тя ще улесни кръстосаната проверка на данни и информация и идентифицирането на рискове. Резултатът ще бъде един по-рационален и базиран на риска подход към действия за контрол в открито море и на сушата, като последният ще бъде по своето естество по-икономичен.
Предложението ще премахне и сегашното задължение на държавите-членки да предават на Комисията списъци с лицензии за риболов или разрешения за риболов, като вместо това достъп до тях ще се предоставя по електронен път на националните служби за контрол, за тези на други държави-членки и за Комисията.
Сега, като се връщам към доклада, искам да коментирам предложените изменения.
Комисията приветства факта, че Европейският парламент подкрепя законодателството по същество и счита, че е необходим нов регламент относно контрола. Независимо че Комисията може да се съгласи с някои изменения, които са в насоката на дискусията в работната група на Съвета, според нея е от основно значение да бъдат запазени някои ключови елементи от предложението.
Комисията може да се съгласи със значителен брой изменения, по-конкретно изменения 3, 6, 9, 10, 11, от 13 до 18, от 26 до 28, 30, 31, 36, 44, 45, от 51 до 55, 57, 58, 62, 63, от 66 до 69, 82, 84, 85 и от 92 до 98.
Комисията обаче не може да приеме следните изменения, които могат да бъдат обобщени както следва:
Относно наблюдението на риболовната дейност: Изменение 23 променя допустимото отклонение на оценките на улова, вписани в дневника, на 10 % вместо 5 %, както е в предложението. Това ще засегне сериозно точността на данните в дневника, която е важна за използването на такива данни при кръстосани проверки. Тъй като такива кръстосани проверки ще се използват за установяване на несъответствия в данните като индикатори за незаконни действия, върху които държавите-членки следва да съсредоточат ограничените си ресурси за контрол, това изменение ще засегне негативно и работата на компютризираната система за проверка, предвидена в член 102, параграф 1 на предложението, която се счита за гръбнака на новата система за контрол. Най-важният аргумент обаче е, че рибарите действително могат да оценяват улова си със степен на точност 3 %. В края на краищата рибата се съхранява и транспортира в кутии и те знаят какво тегло риба може да побере една кутия.
Относно изменение 29 за уведомленията, Комисията счита, че идеята да се запази правото за предоставяне на изключения на Съвета ще усложни изключително много процедурата и няма да позволи навременна реакция на събитията на място.
Според Комисията също така преразпределението на неизползваните квоти е въпрос на управление, който следва да се разглежда в контекста на реформата на ОПОР. Затова изменение 41 относно мерките за корекции не може да бъде прието.
Относно трансбордирането на запаси, подлежащи на многогодишни планове, изменение 42 заличава целия член 33. Това не е приемливо, защото, както знаете, трансбордирането се е използвало в миналото за прикриване на незаконен улов. По тази причина е важно да се запази член 33 и количествата, които ще бъдат трансбордирани, да бъдат претегляни от независим орган преди да бъдат прехвърлени на транспортен кораб.
Изменение 47 заличава цял раздел за забрана за риболовна дейност с незабавен ефект. Като приеме това, Комисията ще загуби много важен инструмент за опазването на запасите. Забраната с незабавен ефект е пряко свързана с въпроса за контрола. Затова изменението не може да бъде прието.
Изменение 102 е неприемливо, защото заличава члена относно способността на Комисията да забранява риболовна дейност, ако това се изисква от нея. Подобна разпоредба вече има в съществуващия регламент относно контрола и тя е необходим инструмент, който гарантира, че ако държава-членка не прекрати дадена риболовна дейност, Комисията има право да забрани тази дейност, за да осигури спазването на квотите – това направихме миналата година за червения тон, а през предишната година – за треската в Балтийско море.
Аналогично, Комисията не може да приеме изменение 103, което заличава разпоредбите относно мерките за корекция. Това ще отслаби ролята на Комисията като пазител на правото на ЕС, който гарантира, че държавите-членки могат да се възползват изцяло от възможностите си за риболов. Още повече че тази разпоредба съществува в действащото законодателство.
Що се отнася до новите технологии: по отношение на системата VMS и системата VDS изменение 19 предвижда влизане в сила на използването на такива устройства за съдове с обща дължина между 10 и 15 метра от 1 юли 2013 г., а не от 1 януари 2012 г., както е заложено в предложението. Изменение 20 предвижда право на финансиране за монтаж на VMS устройства и електронни дневници с 80 % съфинансиране от бюджета на ЕС.
Относно изменение 19 – предложението вече предвижда преходен период, тъй като това задължение ще важи чак от 1 януари 2012 г., докато влизането в сила на регламента е предвидено за 1 януари 2010 г. Тъй като новата система за контрол предвижда възможно най-добро използване на съвременните технологии, за да бъде разработена ефективна автоматизирана и методична система за кръстосани проверки, важно е тези разпоредби да важат от датата, предвидена в предложението, за да не се отлага повече прилагането на новия подход към контрола.
По отношение на загрижеността за разходите по внедряването на тези нови технологии, съфинансиране от Комисията вече е достъпно съгласно Регламент (ЕО) № 861/2006 на Съвета, който определя проценти за съфинансиране, като в рамките на този регламент Комисията ще вземе предвид увеличаването им. Ще бъде обаче против бюджетните правила да се залагат норми за съфинансиране в друг законодателен акт.
Относно любителския риболов: по тази спорна тема искам да посоча, че за разлика от широко разгласеното, проектът за регламент не цели да обремени диспропорционално отделните въдичари или любителския риболов. Предложено е определени видове любителски риболов, на определени конкретни видове запаси, а именно – такива, които са обект на план за възстановяване, да станат предмет на определени основни условия за разрешения и съобщаване на улова. Тези изисквания освен това ще помогнат за събирането на информация, която ще позволи на публичните органи да направят оценка на биологичното въздействие на подобна дейност и, ако е необходимо, да подготвят необходими мерки.
Що се отнася до доклада на ЕП, Комисията приветства факта, че в изменение 11 е предвидена дефиниция на „любителски риболов“ и че Парламентът предвижда, когато бъде установено, че любителски риболов има значително въздействие, уловът да се приспада от квотите. Приветства също така факта, че ЕП е съгласен с пускането на пазара на улов от любителски риболов да бъде забранено, освен с благотворителна цел. Искам обаче да подчертая, че е важно да се поддържа задължение на държавите-членки да оценяват въздействието на любителския риболов, както е изложено в изменение 93, а не само да имат възможността за това, както се предвижда в изменения 48, 49 и 50.
Разбира се, Комисията иска да осигури окончателния регламент, приет от Съвета, да постигне справедлив баланс между, от една страна, събиране на точна информация за въздействието на любителския риболов върху възстановяването на запасите – след анализ на всеки отделен случай – и, от друга страна, да се гарантира, че любителският риболов с улов, който очевидно има пренебрежимо слабо биологично въздействие, да не бъде обременяван с диспропорционални изисквания.
По отношение на санкциите и правоприлагането: изменение 64 създава нов член 84, параграф 2a, който посочва, че ако притежателят на разрешително за риболов е получил „наказателни точки“, той се лишава от достъп до субсидии от ЕС или национални държавни помощи до заличаване на точките. Комисията не може да приеме това изменение. По същата логика не може да бъде прието и изменение 61.
Всъщност член 45, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов вече предвижда възможност за временна или постоянна забрана за достъп до държавни помощи или субсидии. Въвеждането на такова правило допълнително в контекста на системата с наказателни точки ще бъде диспропорционално.
Изменение 107 заличава минималните и максимални степени на санкции, предложени от Комисията. Това е неприемливо, тъй като сравнимите санкции във всички държави-членки са важен елемент за постигане на еднаква степен на възпиране във всички води на Общността, като по този начин се създава равнопоставеност чрез установяване на обща рамка на равнището на Общността. Разпоредбата не засяга правото на собствена преценка на държавите-членки да определят кои нарушения следва да бъдат категоризирани като сериозни.
По отношение правомощията на Комисията: Изменение 71 налага присъствие на длъжностно лице на държава-членка по време на инспекции, провеждани от Комисията, и по същата логика изменение 108 ограничава възможността Комисията да извършва разследвания и инспекции само до случаи, когато държавата-членка е информирана предварително. Капацитетът на Комисията да предприема самостоятелни инспекции ще бъде сериозно засегнат, ако по време на инспекция винаги трябва да присъстват длъжностни лица от засегнатата държава-членка. Като не осигури присъствието на длъжностно лице, засегнатата държава-членка може дори да предотврати извършването на самостоятелна инспекция.
Изменения 104, 108, 109 и 110 също са проблематични, тъй като ограничават компетентността на инспекторите на Общността, ограничават способността им да извършват самостоятелни проверки и самостоятелни инспекции. Без такава компетентност на инспекторите на Общността Комисията не може да гарантира еднакво качество на прилагането на правилата на ОПОР във всички държави-членки.
Изменение 72 премахва основата, съгласно която финансова помощ от Общността може да бъде временно спряна или преустановена, когато има доказателства, че не са спазени разпоредби на регламента. Комисията не може да приеме това изменение. Според това изменение простото заключение на Комисията, че засегнатата държава-членка не е взела адекватни мерки, може да е достатъчно за предприемане на мерки срещу тази държава-членка.
От друга страна, изменения 111 и 112 ограничават компетентността на Комисията да спира временно финансова помощ от Общността. Това ще подкопае сериозно капацитета на Комисията да прилага тази мярка. Нещо повече, изменението не изяснява кой вместо Комисията ще взема такова решение.
Относно забраната на риболовна дейност: Изменение 73 ограничава съществено случаите, в които Комисията ще може да забранява риболовна дейност за несъответствие с целите на ОПОР. „Доказателства“ за неизпълнение е много по-трудно да се докаже, отколкото „основания да предполага“. За да се гарантира еднаквото прилагане на правилата на ОПОР във всички държави-членки и за да се избегне конкретна заплаха за чувствителни запаси, е важно Комисията да има възможност да забранява риболовна дейност, когато съответната държава-членка не направи това сама. По същата логика Комисията не може да приеме изменение 113, което предлага този член да бъде заличен.
Изменения от 74 до 78 намаляват значително натиска върху държавите-членки да спазват националните квоти. Приемането на тези изменения ще означава просто запазване на статуквото. Измененията намаляват съществено възможността на Комисията да предприема мерки, за да гарантира, че рибарите от държава-членка не извършват риболов на регулирани запаси, за които държавата-членка няма квота или има малка квота. Това ще е особено вредно в случаи, когато такъв риболов на практика пречи на други държави-членки да реализират квотите си.
Изменения 79 и 80 заличават членове 98 и 100, които дават на Комисията възможност да намалява квоти и да отказва размяна на квоти поради несъответствие с целите на ОПОР. Комисията желае да запази тази разпоредба, която е важен инструмент за гарантиране спазването на правилата на ОПОР от държавите-членки. Тя отговаря на препоръките на Сметната палата за укрепване капацитета на Комисията за оказване на натиск върху държавите-членки. Освен това разпоредбата ще помогне да се покаже на националните риболовни отрасли, че спазването на правилата на ОПОР от националните администрации е и в техен интерес, като от тях се очаква да оказват положителен натиск върху националните администрации за целта.
Изменение 114 предлага заличаване на член 101 относно извънредните мерки. Комисията не може да приеме това изменение, тъй като разпоредбата е важен инструмент за гарантиране на спазването на правилата на ОПОР от държавите-членки.
Искам да благодаря още веднъж на г-н Romeva i Rueda за доклада и на комисията за вниманието, което отдели на този важен въпрос. Докладът е значителен принос за една действително ефективна система за контрол. Искам да се извиня, че отнех толкова много време.
Carmen Fraga Estévez, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, има едно изначално, основно възражение, което трябва да бъде повдигнато срещу предложението: това е пълната липса на консултации с въпросния сектор.
Неприемливо е Комисията да продължава да твърди, че цялата й политика по отношение на рибарството следва да се основава на разговори със заинтересованите страни, като точно по същото време тя изготвя проект на регламент, който ще има най-сериозни и непосредствени последствия за флота, когато промишлеността фактически е лишена от такъв диалог или предварителни консултации.
Това е лошо начало на опита за установяване на културата за спазване на правилата, за която Комисията говори толкова често. Времето за това също може да се постави под въпрос.
Макар че е вярно, че политиката за контрол е един от най-големите провали на ОПОР, вярно е също, че Комисията я поддържа от 1993 г. насам и е решила да я промени просто като представи проектодоклад за реформа на ОПОР, с който се обявява пълно преразглеждане на системата за опазване и управление.
Като се има предвид, че контролът е постоянна функция на всяка система за управление, ще е много по-разумно да се координират двете реформи, без да се рискува реформата от 2012 г. да направи предложението остаряло; някои от мерките в него няма дори да влязат в сила поне до 2012 г.
Тези две основни грешки намаляват вероятността от действителен успех, какъвто ще е опитът за хармонизиране на нарушенията и санкциите, и целта определено да се търси отговорност от държавите-членки за ясната липса на политическа воля за прилагане на мерки за контрол.
Г-н председател, остава ми само да благодаря на докладчика за работата му и да кажа, че съжалявам, че имаме толкова малко време за един толкова важен въпрос.
Emanuel Jardim Fernandes, от името на групата PSE. – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, докладът на г-н Romeva i Rueda, когото поздравявам за неговата прямота, има основна цел да осигури спазване на правилата на ОПОР.
Спазването на тези правила и европейският подход към риболовната дейност са най-добрият начин за защита на интересите в риболовния сектор. Ако участниците в сектора – от екипажите на корабите до търговците, които продават рибата – не спазват правилата, те ще бъдат обречени на провал. Опитът за прилагане на европейски правила, без да се взема под внимание разнообразието на европейските флоти, също ще допринесе за този провал.
Ето защо предложих предложението на Комисията да бъде по-реалистично като разглежда маломащабните и дребни флоти – въпреки че исках да се отиде и по-далеч – които обичайно съществуват в целия Европейски съюз, особено в най-отдалечените райони, като не забравяме никога, че една ОПОР се нуждае от адекватни мерки за контрол.
На няколко пъти като докладчик по бюджета за рибното стопанство съм съжалявал за неадекватното спазване на европейските правила. Искал съм по-конкретно по-добър контрол от страна на държавите-членки, прозрачност на резултатите от инспекциите и укрепване на политиката на Общността в областта на инспекциите, при условие че бъдат придружени с мерки за финансова подкрепа за отрасъла.
Очевидно следва да отидем по-далеч, но трябва да поздравя докладчика за предложението и мерките, които е представил, и се надявам членът на Комисията да даде подходящ отговор на този въпрос.
Elspeth Attwooll, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, освен че искам да поздравя г-н Romeva i Rueda за неговия доклад, искам да разгледам и съдържанието в по-широкия контекст на ОПОР.
През последните 10 години съм слушала много критики за въпросната политика, включително липсата на равнопоставеност, недостатъчна ангажираност на заинтересованите страни, неадекватно балансиране на икономически, социални и екологични императиви и твърде много управление на микро ниво от страна на центъра.
Напоследък обаче успявам да уверя хората, че политиката претърпява значителна промяна. Разбира се, все още има много да се прави – да се премахнат изхвърлянията например – а понякога Комисията все още като че ли се отклонява към управление на микро ниво. Споменавам тук член 47 от регламента относно контрола, поне в оригиналната му версия. Често съм казвала обаче, че ОПОР е малка като нефтен танкер: необходимо е доста време, за да направи завой, и считам, че регламента относно контрола ще постигне много за необходимата равнопоставеност по отношение на правоприлагането и санкциите, така както развитието на регионалните консултативни съвети ще допринесе много за подобрения в други аспекти.
Затова искам да завърша с нещо лично, като изразя личната си благодарност за ценната работа, свършена от членовете на комисията по рибно стопанство през цялото време, и да благодаря на члена на Комисията Борг и неговия екип за всичко постигнато по време на петте години под тяхно ръководство.
Pedro Guerreiro, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Г-н председател, Португалия обхваща исторически определената територия от европейския континент и архипелазите на Азорските острови и островите Мадейра. Законът определя обхвата и границите на териториалните й води, изключителната икономическа зона и правата на Португалия върху прилежащото морско дъно. Държавата няма да прехвърли каквато и да е част от територията на Португалия или суверенитета й върху нея.
Член 5 от Конституцията на Португалската република не би могъл да бъде по-ясен. В резултат на това, в съответствие с него и като се борим да гарантираме съблюдаване на разпоредбите, заложени в основния закон на Португалия, ние представихме изменение, в което се казва, че това предложение за регламент следва да зачита, а не да заплашва компетентността и отговорността на държавите-членки по отношение на инспекциите за спазване на правилата на ОПОР.
Обаче измененията, направени от комисията по рибно стопанство, независимо че в някои отношения намаляват до минимум негативните аспекти на неприемливото предложение на Европейската комисия, не предпазват принципите, които ние считаме за основни.
По-специално, наред с други тревожни и неадекватни аспекти, неприемливо е Комисията да има компетентност да прави инспекции без предизвестие в изключителните икономически зони и територии на държавите-членки и да може по своя преценка да забранява риболовната дейност, да спира временно или да прекратява изплащания на финансова помощ от Общността за държава-членка. Неприемливо е също така държава-членка да може да инспектира своите риболовни съдове в изключителната икономическа зона на друга държава-членка без разрешение от последната.
Ще завърша, като напомня какво е одобрил самият Парламент: важността на контрола в управлението на рибното стопанство, който е от компетентността на държавите-членки. Надяваме се, отново, Парламентът да не се отметне от думата си, както за съжаление обичайно се случва.
Nigel Farage, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г-н председател, трябва да заявя интереса си към тази тема. Цял живот съм запален морски въдичар, както и повечето членове на семейството ми. Радвам се на тази дейност, защото е една от последните основни свободи, които имаме. Можем да идем на брега или да излезем с лодките си, да хванем няколко риби и да ги занесем вкъщи, за да се нахраним.
От няколко години вече любителите въдичари лобират техния спорт да бъде включен като част от ОПОР. От години казвам: „Внимавай какво си пожелаваш“. Е, сега вече се сбъдна, казва се член 47 и се нарича малтийски член на Комисията – Джо Борг. Такива като нас в Британия са повече от един милион: ние мислим за опазването на околната среда и сме чувствителни. Не ни е необходимо регулиране, г-н Борг, от такива като Вас. Ето защо ни е необходимо директно отхвърляне на член 47, защото нищо друго не върши работа. Ако получите такава власт, ще идвате всяка година. Сега можем да кажем, че въдичарството от брега е изключено от разпоредбите, но след като попадне под покровителството на хора като Вас, г-н Борг, можете да се върнете догодина или по-следващата година и да започнете да го регулирате.
Що се отнася до въдичарството, практикувано от лодки – с всичко това вратата е отворена за изисквания всички да имат лицензии и да декларират. Всяка малка победа, която считаме, че сме постигнали на етапа на комисията чрез промяна на думите от „държавите-членки следва“ на „държавите-членки могат“ да събират такива данни, е загубена: страхувам се, че у дома Департаментът по околна среда, храни и селско стопанство (Дефра) ще се възползва от всяка възможност да използва правилата на ЕС, за да ни контролира, както намери за добре.
Морското въдичарство има нужда от насърчаване. Следва да изграждаме крайбрежни рифове. Следва да признаем – както направиха американците – огромното икономическо въздействие, което то може да има. Вместо това имаме ОПОР, която вече е екологична катастрофа. Тя е предубедена срещу британския работещ флот и сега ще съсипе морското въдичарство в Британия, ако дадем на този човек и на хора от този род власт. Затова, г-н член на Комисията Борг, съветът ми е: „разкарайте се“.
Jean-Claude Martinez (NI). – (FR) Г-н председател, благодаря Ви за Сет. Наистина има риболовни ресурси и нова система за наблюдение, които разискваме тази вечер, но преди всичко има рибари – техните работни места и тяхното препитание – а да си рибар е най-трудната работа на света.Това не е работата на длъжностно лице или избран представител, като тя оформя хора, които са свободни, но днес са отчаяни и затова са бунтовете на рибарите на риба тон в Средиземно море, в Сет, в Льо Гро-дю-Роа и разярените рибари в Булон, Франция.
Регулираме риболова им от 1983 г. – в продължение на 26 години. Но от влизането в сила на Договора от Рим, членове от 32 до 39 на общата селскостопанска политика (ОСП) важат и за тях, а първият регламент на Общността в областта на рибарството влезе в сила през 1970 г. В продължение на 39 години ние законодателстваме: относно шока от присъединяването на Испания през 1986 г. и на Дания през 1993 г., относно хрилни мрежи, относно плаващи мрежи, риболовни агенти, общ допустим улов, квоти, помощи, реструктуриране на флота и модернизация.
Законодателстваме относно санкции, биологически периоди за почивка, запаси, изхвърляния, системи за наблюдение, хора, видове, треска, северна мерлуза, червен тон и дори международни споразумения, а сега – за любителския риболов. Нещо повече, още нищо не действа. Синя Европа постепенно става по-сива и по-сива.
Защо? Защото риболовът е част от глобалното предизвикателство за храните на ХХІ век; той трябва да се управлява на глобално равнище. Също като финансовата криза, пандемиите, измененията на климата, имиграцията и тежката престъпност, рибите са алтерглобалисти.
Те не зачитат нито граници, нито правото на Общността. Европа е твърде малка, за да регулира ресурсите за риболов, и от Перу до Япония, от Москва до Дакар, от Ирландия до Валенсия ще са ни необходими разпоредби за глобалната споделена собственост на ресурсите за риболов. Това е пътят, г-н председател, който Брюксел също трябва да поеме.
Председател. – Е, след този порой от думи, има думата г-н Stevenson.
Struan Stevenson (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, вероятно знаете, че двама рибари, баща и син от Северна Ирландия, които ловят риба в Питърхед, са хвърлени в затвора в Ливърпул, след като бяха глобени 1 милион британски лири, и че Агенцията за възстановяване на активи, която е използвана обикновено за мерки срещу наркопласьори и гангстери, беше използвана за смазване на тези двама работещи рибари, които по общо признание са участвали в разтоварване на незаконен улов – нещо, което никой не би одобрил. Но да се третират работещи рибари, дори виновни за такова нарушение, като престъпници, като гангстери, по същия начин като наркопласьори, е ужасно. Това доказва защо определено се нуждаем от някаква мярка, за да въведем равнопоставеност, както е заложено в доклада на г-н Romeva i Rueda, защото подобно нарушение в други части на ЕС вероятно ще заслужи само глоба от 2000 евро или 3000 евро.
Искам обаче да използвам оставащото ми време, за да говоря по член 47, което не е изненадващо, защото считам, че е необходимо да се прави разлика между думите „следва“ и „може“, както са включени в изменения 93, 48, 49 и 50. Спечелихме значителна подкрепа в комисията за моето изменение, което съдържаше думата „може“, но сега Вие ни информирате, г-н член на Комисията, че ще отхвърлите това при всички случаи, така че изглежда сме си губили времето.
Надявам се отново да обмислите въпроса. Ако държава-членка не счита за необходимо да предприеме такъв курс на действие, надявам се да зачетете принципа на субсидиарността.
Nils Lundgren (IND/DEM) . – (SV) Г-н председател, като евроскептик често изпитвам определено злорадство, когато различни институции на ЕС правят безсмислени и смешни предложения като член 47. Такива предложения помагат за подкопаване на неоправданото уважение, което много граждани на държавите-членки на ЕС имат по отношение усилията на ЕС – усилия за прехвърляне на власт от демократични държави-членки към бюрократичен Брюксел. Такива предложения следователно улесняват борбата срещу централизацията и бюрокрацията. Същевременно обаче възприемам сериозно ролята си в Европейския парламент. Трябва да сложим край на тази тенденция и се надявам, че повечето членове на Парламента мислят по същия начин. Ако не, поне се надявам мнозинството да се страхува от преценката на гласоподавателите в началото на юни и затова да разбере, че е в техен интерес – нещо, което знаят много добре – да отхвърлят това предложение. Ако принципът на субсидиарността не може дори да даде възможност ЕС да си държи лапите далече от любителския риболов в Стокхолмския архипелаг, тогава бъдещето на европейския проект е мрачно.
Avril Doyle (PPE-DE). – (EN) Г-н председател, искам да кажа на члена на Комисията, че също предпочитам „може“ пред „следва“. Аз също съм подписала изменението.
Цялата култура на опазване на правилата на ОПОР няма да се установи, докато не получим равенство и справедливо отношение в центъра на политиката на инспекции и последващото производство срещу нашите рибари. Наистина ни е необходим, както е предложено в този регламент – и както казва и докладчикът – контрол и съответствие на ниво на Общността, потребността от които отразява тази ситуация, като същевременно оставим крайната отговорност на държавите-членки.
В момента е отвратително, че за сходни нарушения в различните държави-членки глобите са от 600 евро до 6000 евро. Не се зачита изобщо ОПОР, която по общо мнение е дефектен инструмент. В основата й не трябва да има подобно нещо.
Относно член 47, любителския риболов, приветствам определението, което липсваше в проекта за предложение. Необходима ни е разумна реакция. Да, държавите-членки могат да преценяват дали има сериозно въздействие върху квотите за уязвими запаси, но не следва да допускаме това да стане правило от практиката. Това трябва да е изключение, а не правило. Моля, махнете изхвърлянията – неморално и напълно неприемливо е да криминализираме нашите рибари. Не трябва да насърчаваме допълнителното количество улов, но и не трябва да криминализираме рибарите за това, че го разтоварват. Моля, намерете баланса, г-н член на Комисията Борг.
Paulo Casaca (PSE). – (PT) Г-н председател, г-н член на Комисията, Вашето предложение е абсолютно фундаментално. Никой, който е чел доклада на Сметна палата за състоянието на контрола върху ОПОР, не може да има каквито и да е съмнения, че тази инициатива на Европейската комисия е от абсолютно жизненоважно значение.
Обаче вярно е също така, че нашият докладчик е свършил напълно необикновена работа по този случай и е успял да вземе предвид много от специфичните характеристики, по-специално маломащабните рибни стопанства, като е включил някои от нашите предложения. Следва горещо да го поздравя за отличната му работа.
Обаче следва също така да кажа, че съм в подкрепа на субсидиарността. И все пак, не може да има субсидиарност в контрола, ако няма субсидиарност в логиката на ОПОР.
Това е предизвикателството, което стои пред члена на Комисията в реформата на ОПОР. Надявам се, че той ще се ангажира сериозно и ще успее да отговори на предизвикателството, което е от жизнено важно значение за рибното стопанство в цяла Европа.
Джо Борг, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, най-напред искам да Ви благодаря за това интересно разискване. Очевидно всички еднакво ясно осъзнаваме необходимостта от смислена реформа на нашите системи за контрол.
Позволете ми да се опитам да засегна няколко въпроса, които бяха разгледани, най-напред по отношение на любителския риболов. Както казах, това е много спорна тема, може би най-спорната от всички разпоредби за контрол, включени в предложението.
Тя обаче породи редица недоразумения що се отнася до истинската цел на разпоредбите. Казах, че сме готови да приемем определението, предложено в едно от измененията.
Ще изложа ясно нашата позиция относно определението и предложеното регулиране на любителския риболов в следващите дни, включително като пиша директно до представителите на въдичарите, за да представя целите, параметрите и подробностите относно любителския риболов.
След това се надявам да получа обратна информация от тях и, ако е необходимо, ще разгледаме разпоредбите, за да ги пригодим по-добре към единствената цел, която е необходимо да следваме.
Имаме съществен проблем със запасите за възстановяване. Има определени любителски дейности, които оказват голям натиск върху запасите за възстановяване и трябва да решим този въпрос.
Решаването му може да бъде само справедливо по отношение на професионалните рибари. В противен случай изобщо не можем да се надяваме да променим положението, ако има натиск поради значително риболовно усилие, независимо че се извършва любителски и от него не се получава печалба. Запасите не могат да се възстановят, ако има значително усилие, както показват научните доклади.
(Възклицание от местата на депутатите: "Изобщо няма наука за това!")
По отношение на пълната липса на консултации със сектора, считам, че се консултирахме с промишлеността. Аз самият участвах в една такава конференция в Шотландия преди време. Всички регионални консултативни съвети (РКС) представиха своите становища и, освен това, както за всеки законодателен акт, организирахме публични консултации чрез интернет. Специални консултации със сектора се проведоха в рамките на Консултативния комитет по рибарство и аквакултури през 2008 г.
Относно въпроса за маломащабните съдове Комисията счита, че маломащабният флот може да окаже значително въздействие върху ресурсите. Това е причината да няма общо изключение за този флот в предложението.
Предложението обаче предвижда конкретни изключения за определени категории съдове – в общи линии тези с дължина до 10 метра, и по-специално по отношение на системата VMS, дневниците, предварителното уведомяване и декларациите за разтоварване на улов. В това отношение предложението спазва принципа на пропорционалността.
Финансовите аспекти също са взети под внимание на ниво съфинансиране от ЕС до 95 % от разходите за тези електронни устройства, за да се помогне на заинтересованите страни да използват новите технологии. Изключенията ще бъдат разгледани допълнително в рамките на окончателния компромис на председателството.
Искам да кажа също така по отношение на въпросите, споменати от г-н Guerreiro, че много от тях съществуват в действащите разпоредби за контрол. Затова, ако приемем предложените от него изменения, всъщност ще се върнем назад по отношение на контрола и правоприлагането вместо да засилим разпоредбите, които се нуждаят от това.
Стремим се към равнопоставеност в разпоредбите за санкции, както са заложени в предложения регламент. Очевидно сме готови да ги разгледаме допълнително, за да видим дали има нужда от допълнителни уточнения, но главната цел на разпоредбите относно санкциите в предложения регламент е да гарантират, че няма значителни несъответствия, каквито съществуват в момента, между санкциите, налагани от определени държави-членки или от съдебните органи на определени държави-членки, и санкциите, налагани от съдебните органи на други държави-членки.
И накрая, искам да благодаря на г-н Farage за неговото доверие, показано чрез присъствието ми тук за втори мандат.
Raül Romeva i Rueda, докладчик. – (ES) Г-н председател, искам да използвам тези последни две минути от времето, за да изразя моята благодарност.
Първо, към Комисията – не само за работата, която тя свърши, а и за предоставената възможност: всъщност считам, че никога не е лесно да се повдигне въпрос от такова естество и с такава дълбочина, но, според мен, беше необходимо поне да се започне разискването. Комисията направи това смело; естествено винаги ще има такива, които да считат, че времето не е подходящо, но разискването поне помогна и ще продължи да ни помага да изясняваме някои от трудностите, с които се срещаме при постигането на по-обхватно и по-добро регулиране на този сектор.
Второ, искам да благодаря на останалите докладчици и докладчици в сянка, защото наистина, както видяхме по време на разискването, имаме съвсем различни гледни точки и положихме значителни усилия да намерим общи позиции.
Позволете също така да изразя благодарността си за усилията, които всички положиха по въпроса. Възможно е заключението, до което стигнахме, да не е онова, за което всички сме се надявали. Ако вземем за пример процента за допустимо превишаване, съгласен съм с Комисията, че 5 % са достатъчни. Допускът от 10 % е част от нашия компромис, защото имаше други членове на ЕП, които искаха да отидат още по-далеч.
В подобна ситуация сме и по отношение възможността за удължаване или, при всички случаи, поне за отлагане на периода за въвеждане на електронната система.
Искам също така да напомня на всички ни, че това няма да налага допълнителни разходи, една подробност, която понякога бива забравяна. Във всеки случай от Комисията за целта са предоставени специални ресурси.
Що се отнася до последния въпрос за любителския риболов, може би най-противоречивата, но не и най-важната част от тази резолюция, искам да се съсредоточа върху един аспект: липсата на дискриминация. Ако не разберем, че всички ние имаме определена роля в споделянето на отговорността, малко вероятно е да постигнем желания резултат.
Компромисът, който постигнахме в нашите преговори, не беше лесен, разбира се, но считам, че е достатъчно приемлив. Независимо от това съгласието ни не обхваща въпроса дали изучаването на потенциалното въздействие на любителския риболов следва да се извършва доброволно или задължително.
Предвид, че са предложени някои изключения за любителския сектор, считам, че поне ще е добре държавите-членки да се ангажират с предоставяне на необходимата информация, вместо да бъдат принуждавани да правят това, защото, повтарям, ние или трябва да споделим отговорността, или накрая всички – включително сектора на любителския риболов – ще бъдем засегнати от липсата на регулация.
Председател. – Разискването приключи.
Гласуването ще се проведе в сряда, 22 април 2009 г.