Пълен протокол на разискванията

Сряда, 22 април 2009 г. - Страсбург

17. Срок за закрила на авторското право и сродни права (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0070/2009) на г-н Crowley, от името на комисията по правни въпроси, относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (COM(2008)0464 – C6-0281/2008 – 2008/0157(COD)).

  Brian Crowley, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам да приветствам члена на Комисията Макрийви в Парламента и да благодаря на всички колеги, които са тук тази вечер.

Удължаването на срока на авторското право и срока за закрила представляваше за всички нас дълго и трудно пътуване, по-специално защото огромен брой хора не са изцяло запознати с всички факти, свързани с авторското право.

В началото позволете ми да изразя официално за протокола на Парламента моята благодарност към всички колеги – и към онези които подкрепят, и към онези които са против предложението, което представям – за техния принос, за участието им и по-специално за полезните им съвети и насоки по пътя. Искам също така да благодаря на секретариата на комисията по правни въпроси, и по-специално на Giorgio, който беше много силен поддръжник и съветник по отношение на всички тези области и, накрая, на члена на Комисията Макрийви и всички негови служители. Не бих могъл да ги назова поименно, но човекът, който седи до вас, положи къртовски труд за този доклад и тази директива.

Изречени са много лъжи – а аз използвам думата „лъжи“ предпазливо по отношение на това, което се опитваме да правим тук. То може да бъде обобщено съвсем просто в четири съвсем ясни области. Първо, удължаването на срока за закрила от настоящите 50 години до по-продължителен срок. Ние предлагаме сега, като част от компромис, 70 години. Това предложение за компромис се основава на известна съпротива от страна на Съвета на министрите, и съм разочарован, че председателството на Съвета не е представено тук тази вечер. Всъщност, през целия този процес имах чувството, че председателството на Съвета не беше много полезно в опитите за извеждане на този проблем на преден план. В началото на чешкото председателство посъветвах министър-председателя, както и отговорния министър и длъжностните лица от чешкото председателство, че това може да бъде голям успех за председателството и за Парламента. Но върху тях беше оказан друг натиск и те възприеха незаинтересовано или полубезпристрастно отношение спрямо опитите за намиране на решения.

Също така други държави-членки в Съвета на министрите целенасочено се опитваха да попречат и да възпрепятстват напредъка на този процес, като предявяваха лъжливи претенции и представяха неверни изменения, без всъщност да разгледат подробностите или съдържанието, или дори да се ангажират по подходящ начин с Парламента, за да видят дали Парламентът би могъл да бъде гъвкав по отношение на онова, което е необходимо да се случи.

Вторият пункт по отношение на действието на директивата обаче – и възможно е той да е най-важен – е, че за пръв път се признава приносът на студийните музиканти, чрез създаването на фонд, който им позволява да си осигурят авторско или друго възнаграждение за техния труд, който е бил експлоатиран от хората през дълъг период от време и за който могат да получат само еднократно заплащане, ако имат късмет. Това ще гарантира, че онези, които са към края на изпълнителската си кариера, или онези, които имат други икономически проблеми във връзка с правата, могат да получат допълнителна защита.

Трето, що се отнася до цялата област на балансиране на правата и правомощията на тези, които са между звукозаписните компании и музикантите, дават се допълнителни права на музикантите и на другите, за да се гарантира постигането на това.

Четвърто, и най-важно от всичко, осигуряване на яснота по отношение на начина на действие на закона в Европейския съюз. Мнозина от моите колеги, особено тези от Испания и други средиземноморски държави, предложиха идеи във връзка с аудиовизуалния сектор и ние се опитахме да ги възприемем, като включихме в проектодоклада идеята за отделна директива за аудиовизуалния сектор, защото той има различни проблеми, специфични за него, и изисква различни решения. Аналогично, както беше установено в хода на нашите разисквания и обсъждания, съществува огромна област, свързана с управлението на дружествата за колективно управление и с това, как те най-добре представляват правата и колективното управление на средствата, дължими на изпълнителите, за да гарантират получаването им.

И накрая, позволете ми да кажа, че хората следва да разберат, че това е творческо право, това е нещо, което даден индивид е създал и ни го е дал; това е нещо, за което следва да платим – не прекомерна сума, а малка сума. Идеята за авторското право днес изглежда бива захвърлена – всеки може да получи всичко безплатно. Ако продължим по този начин, в краткосрочен план всичко може би ще бъде чудесно за нас, но в дългосрочна перспектива ще убие творчеството, ще убие възможността всички ние да се срещнем с нови музиканти, нови състави и нови преживявания.

Сред аудиторията ни тази вечер има няколко музиканти, няколко продуценти и някои наистина интересни лица. Бих искал да им кажа, че това е първата крачка по сцената към гарантиране на това артистите и музикантите да постигнат по-голям контрол върху правата си. Ако успеем с тази първа крачка, можете да сте сигурни, че можем да продължим по следващите стъпала към Еверест.

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията подкрепя изцяло компромисния текст на Парламента, който е внесен за гласуване на тази месечна сесия. Този много балансиран компромисен текст надяваме се ще улесни приемането на предложението на едно четене. Такъв резултат ще бъде много добре посрещнат от изпълнителите в ЕС. Той ще покаже нашата благодарност за творческия принос на музикантите към нашия живот и нашата култура.

Компромисният текст на Парламента има четири основни пункта, всичките подкрепяни изцяло от нас: първо, удължаване на срока за закрила на авторското право за изпълнители и продуценти на звукозаписи от 50 на 70 години; второ, ново право за студийните музиканти, възлизащо на 20 % от приходите от офлайн и онлайн продажбите на звукозаписните дружества; трето, клауза „използваш правата или ги губиш“, която позволява на изпълнителите да си върнат правата след 50 години, ако продуцентът не пусне на пазара звукозаписа; и четвърто, така нареченият принцип „започваш на чисто“, който не позволява на продуцентите на звукозаписи да правят удръжки от авторските възнаграждения, които плащат на изпълнителите.

Особено съм доволен да отбележа, че фондът на студийните музиканти, който се формира на базата на 20 % от брутните приходи от продажбите, към днешна дата е преминал законодателния процес без корекции. По същество този фонд премина изпитанието на факта, че противно на цялата критика, отправена през миналата година, удължаването на срока, от една страна, ще осигури доходи на изпълнителите в годините на техния залез, а от друга страна, ще подпомогне появата на нови изкуства.

Нека подчертая, че това предложение не е просто удължаване на срока. За пръв път в европейските закони за закрила на авторското право ще има схема, чрез която артистите ще участват в разпределението на приходите на звукозаписните дружества: 20 % от брутния оборот се заделя за студийните артисти. Това е наистина нововъведение. Най-важното е, че тези заделени 20 % не са приходи, които се трупат за няколко суперзвезди. Тези 20 % са изключително за разпределение между студийните музиканти. Противно на широко разпространеното убеждение, изпълнителите от рода на сър Клиф Ричард няма да получат и едно пени от фонда на студийните музиканти, а звукозаписните дружества като ЕМИ или Юнивърсъл, които правят вноски във фонда на студийните музиканти, ще трябва да получават печалба от само 80 % от брутния оборот.

След това идва условието „започваш на чисто“, разпоредба, която слага край на злощастната практика да се приспадат аванси от авторските възнаграждения на артистите. И тази разпоредба е предвидена за по-малко известните изпълнители, защото именно техните записи често не възстановяват авансите.

Има и клауза, която позволява на изпълнителите да развалят договорите за изкупуване на правата, след като продуцентите им престанат да продават записаните им изпълнения. Всичко това е подчертано ново и никое предложение в ЕС досега не е давало такава подкрепа на изпълнителите. Това не е предложение в полза на звукозаписните дружества. Това е внимателно балансиран подход, предназначен да възнагради творците на Европа.

Някои могат да твърдят, че европейските творци са свръхзащитени. Онези, които разчитат на авторските права за доходите си, ще се молят да е различно. Ако артистите останат в бизнеса за записване на музика, защото е доходен, в резултат от това потребителите ще се радват на по-голямо разнообразие.

Ние приветстваме и поканата Комисията да извърши отделна оценка на въздействието при аудиовизуалните изпълнители, и да направи съответни предложения през 2010 г. Уверени сме, че можем да направим оценката на въздействието във времето, предвидено от Парламента.

Комисията е съгласна, че въпросът за управлението на правата за онлайн повторно излъчване на телевизионни и радио програми заслужава по-голямо внимание. Като следствие от предложението за срока ние разгледахме оправданото безпокойство на операторите на излъчвания на телевизионни и радио продукции относно правата за онлайн предавания. Затова Комисията предлага да направи следната декларация след приемането на предложението в Съвета.

Декларацията ще гласи: „Комисията признава належащата нужда от колективно управление на правата на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, когато радио или телевизионни продукции, включващи излъчване на звукозаписи с търговско предназначение като неразделна част от тях, биват предоставяни на обществеността по такъв начин, че всеки може да осъществява достъп до радио или телевизионните продукции на място и по време, които лично е избрал. Комисията ще предприеме подходящи мерки да улесни прилагането на такова колективно управление и, като първа стъпка, Комисията ще започне организиран диалог между заинтересованите страни с цел установяване на действащ лицензионен режим. Настоящата декларация се ограничава до предоставяне на радио или телевизионни продукции „при поискване“ и не обхваща предоставянето на самия звукозапис.“ Край на предвидената декларация.

Комисията направи това предложение през месец юли 2008 г. Сега сме в най-лошата икономическа криза в света, която съм виждал в живота си. За много граждани на ЕС кризата засяга ежедневието им. Изпълнителите в Европа често едва изкарват прехраната си и в най-добрите времена. Това предложение гарантира, че изпълнителите на по-късен етап от живота си ще могат да си възстановят част от доходите, които генерират.

Парламентът е чувствителен по този въпрос и процесът показва, че импулсът за действие в полза на нашите творци е още жив. Считам, че всички опасения, изразени от тези, които са против удължаването на срока, ще се окажат неоснователни.

В заключение искам да изкажа сърдечна благодарност на докладчика, Brian Crowley, и да изразя моята благодарност и възхищение от ефективната работа по това досие от страна на Европейския парламент.

  Erna Hennicot-Schoepges, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (FR) Г-н председател, искам да поздравя нашия докладчик и всички колеги, които работиха по този въпрос. Също така искам да благодаря на члена на Комисията за досието, което ни предостави.

Изпълнителите са били пренебрегвани твърде често в законодателството преди и, като всеки друг, който помага за създаването на интелектуална собственост, те имат право да получат подобаващо възнаграждение. Настоящото изменение за целта разпростира този принцип спрямо изпълнителите, което представлява значителна крачка напред.

Остава обаче все още много да бъде направено, защото този компромис е само първа крачка. Условията на компаниите за разпространение на авторски права все още са много различни в различните държави, в които има много различни правни положения, и от тази гледна точка хармонизирането още не е готово да бъде реализирано на практика.

Докладът на Парламента призовава Комисията да извърши оценки на въздействието и да наблюдава тази мярка. Затова от следващата Комисия ще се изисква да продължи тази работа. Що се отнася до предоставянето на лицензии, искам да привлека вниманието към факта, че артистичната общност е крайно несигурна в резултат на подходи като този, тъй като артистите се боят, че големите продуценти ще надделеят по отношение на творбите, създадени от малките продуценти. Затова в това отношение все още предстои да бъде намерен баланс.

  Emmanouil Angelakas, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (EL) Г-н председател, аз също искам да добавя моите поздравления към докладчика и Комисията за компромиса.

Основните предложения, заложени в директивата, включват удължаването на срока за закрила на изпълнителите и продуцентите от 50 на 70 години, създаването на фонд за музиканти и въвеждането на клаузи „използваш правата или ги губиш“ в договорите. Всичко това е важно и беше обсъждано от нас в комисията, както и идеята за клаузата „използваш правата или ги губиш“, опростяването на административните процедури и хармонизирането на правилата във всички държави-членки.

Това са важни въпроси, които бяха включени в компромиса, от което сме доволни. Същевременно ние сме удовлетворени, защото 70-годишният срок изравнява срока за закрила със срока за защита на интелектуална собственост, който също е 70 години. Удължаването на този срок за закрила ще помогне на усилията за насърчаване на млади музикални продуценти и така ще позволи на Европа да стане световен източник на изключителни музикални таланти, с което ще даде активен принос към художественото творчество и сигурността на работните места. Същевременно държавите-членки ще имат данъчни приходи и Европа ще стане износител на интелектуална собственост.

Считам, че компромисът е удовлетворителен и приветствам постигнатия успех.

  Christopher Heaton-Harris, докладчик по становището на комисията по култура и образование. – (EN) Г-н председател, аз също искам да поздравя докладчика и, за пръв път през моите 10 години на това място, да поздравя Комисията и за предложението й, и за компромиса, който предложи по-късно.

Изхождам от гледната точка, че харесвам авторското право. Считам, че авторското право и патентите защитават хората, предприятията и интелектуалната собственост (ИС), а интелектуалната собственост е здравата основа на икономиките с предприемачески свободен пазар. Хората и компаниите с удоволствие инвестират време и пари с надеждата да намерят продукт – в този случай музика – който хората ще харесват и ще искат да купят. В цял свят обществата със силна защита на интелектуалната собственост напредват. Онези с по-малко предприемачи и по-малко патенти просто вървят назад.

Вече 38 000 студийни музиканти в Обединеното кралство подписаха петиция в подкрепа на тези предложения. Студийните музиканти заслужават помощта, която ще получат от това предложение. В моят избирателен район има един човек, казва се Тед Карол – един от многото стотици студийни музиканти – който ми писа и ни моли да приемем тези компромиси. Ето защо аз силно подкрепям този доклад.

  Jacques Toubon, от името на групата PPE-DE Group. – (FR) Г-н председател, госпожи и господа, представеното ви предложение е положителна мярка за артистите, за изкуството и културата и нашата група на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи ще го подкрепи.

Всъщност, това което е пред вас сега е компромис, който се стреми да вземе предвид различните гледни точки и различните интереси, и който – това е интересната част – вероятно ще бъде приет от Съвета, който до сега се изправяше срещу малко блокиращо малцинство.

Този компромис подобрява предложението на Комисията. Той прави отношенията между продуценти и изпълнители по-справедливи благодарение на една разпоредба, която позволява на изпълнителите да упражняват правата си, когато те не се упражняват от продуцентите. Тя гарантира по-справедливи условия за студийните музиканти по отношение на солистите. Студийните музиканти ще се възползват от постоянно облагане с 20 %.

По време на испанското председателство ще помислим за разширяването на предложението към аудиовизуалния сектор, тоест, към продуцентите и актьорите. По отношение на операторите на излъчвани продукции, аз съм Ви благодарен, г-н член на Комисията, за току-що направената декларация и считам, че всъщност към общата позиция на Съвета трябва да бъде приложена една много точна декларация, за да не бъдат застрашени въпросите, свързани с излъчването на музика по радиото.

Тук говорим за реални приходи; студийните музиканти ще видят как доходите им се утрояват, за да достигнат до 2 000 евро. Интересите на потребителите не са ощетени, тъй като удължаването на срока за закрила не увеличава цените. Интересите на библиотеките не са ощетени, тъй като библиотеките не плащат авторски възнаграждения на изпълнители или продуценти на звукозаписи. Те плащат само на автори, а дори тогава има много изключения.

Ето защо аз съм дълбоко благодарен на г-н Crowley, г-жа Gill, члена на Комисията Макрийви и Комисията за цялата тази работа. Тя отразява състоянието на света, увеличава продължителността на живота и новите начини за използване на творбите, и затова трябва да приемем този текст – да се опитаме да го направим окончателен на първо четене.

  Neena Gill, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, раждането на този доклад в Парламента беше дълго, и понякога сложно, обект на интензивно лобиране от всички страни, с митове и насрещни искове в дневния ред. Заради неотложността и важността този доклад да бъде приет по време на този парламентарен мандат, докладчикът и колегата докладчик в сянка работиха упорито, за да постигнат съгласие по ключовите точки от позицията на Съвета. Затова поздравявам всички онези, които участваха в постигането на разумен, справедлив и устойчив консенсус. Аз обаче съм разочарована от това, че Съветът отново не успя да постигне подобно съгласие.

Въпреки това съм доволна, че докладът постига главните ми цели и целите на групата социалистите в Европейския парламент и че, ако трябва да има удължаване на срока за закрила на авторското право, увеличените приходи трябва преди всичко да са в полза на изпълнителите. Ето защо мога да приема компромисните изменения, внесени от докладчика, тъй като има допълнителни мерки за изпълнителите.

Искам да изтъкна някои ключови изменения: изменение 58, което е постоянна клауза „използваш правата или ги губиш“; изменения от 59 до 61 относно постоянното право на възнаграждение за студийните музиканти, съгласно което звукозаписните дружества трябва да заделят 20 % от всички приходи от продажби; изменение 62 относно принципа „започваш на чисто“ за известните изпълнители; изменение 71 относно възможността известните изпълнители да предоговарят по-добри договори; и накрая, изменение 75 относно оценката на въздействието върху аудиовизуалните изпълнители.

Затова бих искала да помоля колегите, които имат резерви, да премислят и да гласуват в подкрепа на този доклад. Признавам, че не е идеален и че има неща, които дават повод за загриженост. При други обстоятелства бих искала той да реши, особено по отношение на известните артисти, въпроса със срока, разрешен за звукозаписните дружества по клаузата „използваш правата или ги губиш“, защото тя влиза в действие след една година, вместо след няколко месеца, което би било за предпочитане.

В заключение, бих помолила Съвета спешно да постигне съгласие по този въпрос. Всички останали важни участници постигнаха съгласие, а изпълнителите имат нужда от изясняване на положението колкото е възможно по-скоро.

  Sharon Bowles, от името на групата ALDE. – (EN) Г-н председател, въпреки енергичната чаровна офанзива от страна на члена на Комисията и неговите служби, аз все пак не мога да подкрепя това предложение за удължаване на срока за закрила на авторското право.

Зная, че предложението е добронамерено, но в цифровата ера, когато начинът на разпространение на записи се променя бързо, защо трябва да правим необратима промяна, като удължаваме срока на една система, която в същността си продължава да работи с договори и структура, които са по-подходящи за физическо разпространение и продажби? Единствената надежда за спасяване на положението е да се реши въпроса с договорите, които с течение на времето са станали несправедливи, а това не е направено. Трябва да разясним, че прехвърлянето на права за цял живот без клаузи за подновяване вече не е приемливо, и това е една от цените, които звукозаписните компании трябва да платят за всяко удължаване на срока.

Извършена е много похвална работа, за да бъдат наложени добри условия в замяна на удължаването на срока, но аз се страхувам, че тези добавки за затягане на положението не го правят напълно пригодно в дългосрочен план, а те също съдържат свои непоследователности и несправедливости, защото не разглеждат въпроса за договорите.

Търсих компромис, който бих приела, и предложих идеята да бъде ограничено удължаването на срока до записи, публикувани преди 1975 г., както е показано в измененията 80 и 81, внесени от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, които са съвместими с основния пакет. Признавам, че това е корекция за ерата на рокендрола, която привлича умовете точно сега и която стана свидетел и на взрив в областта на популярната музика, и на забележително лоши договори. Едно такова изменение обаче няма да ни постави в необратимо положение за всички по-нови записи. То ще ни послужи до края на сегашния модел на звукозаписните компании, които са, в крайна сметка, главните бенефициери и подбудители на това удължаване на срока. То ще ни даде и време да помислим и да разработим предложения, които са по-добре ориентирани спрямо изпълнителите и бъдещето и са наистина пригодни за цифровата ера.

Ако се върнете и решите въпросите, които повдигнах, би се получил пакет, за който си заслужава да се гласува, но в противен случай не мога да го подкрепя.

  Roberta Angelilli, от името на групата UEN. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, преди всичко искам да поздравя докладчика за отличната работа, която е свършил. Закрилата на авторското право понастоящем продължава максимум 50 години, и по мое мнение този период не е достатъчен, за да даде справедливо възнаграждение на артистите за техния творчески труд и изпълнение. Наистина, важно е да се подобри социалното положение на артистите чрез по-добра закрила, осигурена от институциите.

По тази причина ние подкрепяме удължаването на срока за закрила на авторското право до 95 години, и искаме допълнителните приходи, генерирани от това удължаване, да се дават изключително на артистите и, по-специално, за допълнителните 45 години, последните следва да бъдат освободени от договорното задължение, което изисква от тях да прехвърлят част от приходите на трети страни. Тази мярка всъщност трябва да бъде насочена изключително към осигуряване на истинско предимство за авторите и изпълнителите. От друга страна, би било желателно също Комисията да направи оценка на въздействието и на необходимостта от разширяване на обхвата на това удължаване, за да се включи и аудиовизуалният сектор.

  Eva Lichtenberger, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, имаме проблем с авторското право и проблем с възнагражденията за артистите. Затова ние следва и трябва да бъдем инициативни и да направим нещо. Ако бъдем инициативни обаче, важно е да реагираме на предизвикателствата на цифровата ера, а не да полагаме безполезни усилия.

Нека обясня как стигнах до този извод. Предложението всъщност изпълнява едно обещание и това е обещанието да бъде подпомогната музикалната индустрия. Ако трябва да се заемем с това, което става в действителност с артистите и техните доходи, и направим изчисленията, ще получим средни суми, които са очевидно твърде малки, за да се издържат артистите и да заделят по нещо.

Нещо повече, тези пари не отиват направо при артистите. Фондът е твърде малък, за да постигне нещо. Един артист, с когото обсъждах това, ми каза, че се извършва преразпределение между живите и мъртвите. Трябваше да му противореча: това е преразпределение между артисти и продуценти, музикалната индустрия, и при това само за големите имена.

В края на краищата, г-н член на Комисията, това предложение не е целесъобразно. Трябва да намерим нещо по-добро. Трябва, например, да създадем нещо като единна ставка. Дори предложенията, които правите във връзка с клаузата „използваш правата или ги губиш“, са само теоретично право. Моля ви, можем ли да направим нещо по-добро и обосновано, както препоръчаха и поискаха артистите на изслушването в комисията по правни въпроси.

  Mary Lou McDonald, от името на групата GUE/NGL. – (EN) Г-н председател, считам, че намерението на тази инициатива е било действително за подобряване на социалното положение на изпълнителите, както потвърдиха членът на Комисията Макрийви и нашият колега Brian Crowley, но тя всъщност не постига това. За съжаление, дори промените направени от комисията, не отиват достатъчно далече в подобряването на предложението. Това е предложение, което според мен в крайна сметка ще възнагради онези артисти, които вече са успели, и всъщност ще възнагради индустрията.

Объркана съм от идеята да се удължи срока на авторското право, било то до 70 години или 95 години, и съм объркана от нея не защото е съмнителна и не е в крак с цифровата ера, а защото също така, съвсем ясно, едно такова действие ще бъде преди всичко в полза на интересите на индустрията, а не на артистите, които се борят за оцеляване.

Считам, че независимо от цялата сериозна работа и добра воля, членовете на Парламента трябва да отхвърлят това предложение. Считам, че Комисията трябва да се върне на „чертожната дъска“ и да направи правилното предложение, не само за подкрепа на изпълнителите и артистите, но и реално и практически да постигне точно това.

  Manuel Medina Ortega (PSE). – (ES) Г-н председател, за разлика от предишните двама оратори, аз съм съгласен с мнозинството колеги, които се изказаха по този въпрос.

Това е добра директива, всъщност една отлична директива, която е предназначена да защити изпълнителите.

Когато се говори за това, да се намери по-интелигентен начин за сключване на сделки, всъщност се обсъжда премахването на концепцията за интелектуалната собственост. Сделки могат да се сключват само ако има установен закон.

Ние вече имаме установен закон на национално равнище. Комисията под ръководството на г-н Макрийви пое хубава инициатива, положителна инициатива, и аз считам, че Парламентът трябва да приеме съгласието, което сме постигнали с комисията по правни въпроси благодарение на работата, свършена от докладчика, г-н Crowley, и различните докладчици в сянка, като г-жа Gill и г-н Toubon.

Считам, че това е прекрасна директива и че тя ще укрепи създаването на интелектуална собственост. Освен това директивата включва няколко препоръки, относно бъдещата работа, която трябва да се свърши.

Считам, че приемането на доклада от Парламента – и се надявам, че Съветът ще бъде в крак с Комисията и Парламента – ще послужи да гарантира, че по време на следващия мандат Комисията ще продължи по този път, ще прави предложения до Парламента и ще постигнем напредък в рамките на защитата на интелектуалната собственост, която е жизненоважна за развитието на нашия Европейски съюз като велика институция, изградена на базата на обща култура.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-н Crowley е способен член на Европейския парламент, който често прави интелигентни предложения. Този път обаче ми е трудно да проследя намеренията му. Комисията предлага срока за закрила на музикални записи да бъде увеличен от сегашните 50 години на 95 години, което почти ще удвои настоящия срок. Повечето ще се съгласят, че това е прекалено. Компромисът, за който се говори сега, е 70 години и това води в правилната посока.

Остават обаче няколко въпроса. Удължаването ще увеличи ли културното многообразие и ще улесни ли писането на нови композиции? Какво е въздействието от удължаването на срока в Съединените американски щати върху събитията тук? Укрепило ли е позицията на артистите или главните бенефициери са музикалните компании? Можем ли да оправдаем удължаване, което увеличава толкова рязко срока за закрила? Не е ли твърде опростенчески да се твърди, че творчеството и творческото желание са пряко свързани с продължителността на закрилата? По мое мнение тези въпроси още не са получили отговор.

Като либерал аз вярвам в закона за закрила на авторското право и целта му и затова мога да се съглася с няколко от моите колеги тук, в Парламента. Разбира се, важно е да се опазва създаването на нови композиции и композиторите да имат контрол върху труда си, включително и от финансова гледна точка. Но нашите правни намерения в Парламента трябва, разбира се, да бъдат пропорционални и не мисля, че в този случай е така.

В моята родна страна се разисква въпросът за достъп до композиции в интернет, особено след прословутия процес, който доведе до съдебното постановление относно „Pirate Bay“. В този момент, когато авторското право е обект на оживени разисквания, аз считам, че би било грешка да одобрим предложението на Комисията за удължаване на срока за закрила на музикални композиции от 50 на 95 години. Затова, както г-жа Bowles, аз ще отхвърля изцяло предложението. Според мен Комисията трябва да опита отново. Г-н член на Комисията, премислете, преработете предложението и елате пак!

  Roberto Musacchio (GUE/NGL). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, струва ми се, че изправена пред големите промени, които засягат музикалния и културния сектор като цяло, Европа рискува да отговори с протекционистки решения и остарели схеми, обещаваща трохи на изпълнителите и малките музикални компании, а в крайна сметка подкрепяща интересите на големите звезди, които ще имат значително по-голяма възможност да увеличат печалбите си.

Вижте, след отсъждането на шведския съд срещу управителите на уебсайта The Pirate Bay, които бяха наказани за насърчаване на споделяне в мрежата на музикален материал чрез технологията „peer-to-peer“ (потребител към потребител), одобрението от Парламента на такава мярка ще затвърди един негативен и съвсем неподходящ подход към новата динамика на сегашната технологична ера и потребността на цели поколения от култура, комуникация и свобода.

Защитата на свободата на изразяване на артистите всъщност е заложена в техните отношения с обществото; свободата да се създава изкуство и свободата да му се наслаждават вървят ръка за ръка и имат общ враг в лицето на меркантилното раболепие на културата, което би се подсилило от този законодателн акт.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL). - (EL) Г-н председател, предложението на Комисията и докладът се стремят да превърнат създаването на изкуство и създадената от човека култура в постоянни стоки. Те не са предназначени да защитават музикантите.

Това удължаване ще е от полза само за монополните бегемоти, мултинационалните компании в областта на музиката, шоуто и индустрията за забавления, които ще продължат да се обогатяват от творбите на други. Губещите ще са работниците, артистите и самата човешка еволюция, защото под принудата на мултинационалните компании преобладаващото мнозинство музиканти и изпълнители са задължени да им прехвърлят всичките си права срещу подаяния.

Това удължаване ще генерира печалби в размер на стотици милиони евро за мултинационалните компании, но само няколко дузини евро на година за музикантите. Същевременно големите компании ще контролират и интелектуалното производство на базата на закона за печалбата.

Предложението на Комисията, което се подкрепя от големите политически групи в Европейския парламент, е убедително доказателство за естеството, характера и интересите, които Европейският съюз защитава и опазва. За да бъде запазена рентабилността на капитала, той превръща всичко в стока, от водата до изкуството, културата и творенията на човека.

  Jens Holm (GUE/NGL). - (SV) Г-н председател, предложението за удължаване на срока за закрила на авторското право на 95 години е отвратителен пример за това, как големите звукозаписни компании са успели в лобирането за едно предложение, което е изцяло в тяхна полза. Едно толкова голямо удължаване на срока за закрила на авторското право само ще нанесе удар срещу отделните потребители и ще попречи на създаването на нова музика. Затова ние от Конфедеративната група на Европейската обединена левица/Северна зелена левица внесохме изменение, в което искаме премахването на изискването за 95 години. Също така искаме цялата директива да бъде отхвърлена.

Правата върху песента „Happy Birthday“ по общо мнение се притежават от североамериканската компания „Уорнър“. Хората, които празнуват рождения си ден на публично място, не смеят да запеят тази песен на определени места в Съединените американски щати, поради страх от репресивни мерки и глоби. Това е абсурден пример докъде могат да стигнат нещата, когато допускаме отделни интереси и индустрията да управляват политиката. Този пример е от САЩ, където срокът за закрила на авторското право вече е 95 години. Нека да не става така в Европа. Отхвърлете изискването за 95 години и отхвърлете цялата директива!

Питам се също така дали Комисията е направила оценка на въздействието за това, колко бъдещи приходи ще отидат при отделните артисти и колко всъщност ще бъдат задържани от големите корпорации.

  Manolis Mavrommatis (PPE-DE). - (EL) Г-н член на Комисията, както чухме по време на разискването, мненията относно законодателното регулиране на удължаването на срока за защита на интелектуалната собственост са различни.

Искам да подчертая отново, че приемането на тази конкретна директива няма да засегне потребителите, нито ще доведе до повишаване на цените на звукозаписите. Всички ние се стремим да удължим срока за защита на сродните права в съответствие с нарастването на продължителността на живота. Интелектуалната собственост е защитена в продължение на 70 години след смъртта на автора, при което генерира определени приходи за семейството му. Сегашната защита на сродните права на изпълнители, която обхваща 50 от времето на записване, следователно е много кратка. Ето защо компромисното определяне на срок от 70 години би било добра идея.

Искам също така да привлека вниманието ви към проучването, което ще бъде изготвено по отношение на актьорите и евентуалното предложение за директива, което ще бъде представено през 2010 г. Аз считам, че изпълненията на актьорите трябва да бъдат защитени, особено в период, когато художественото творчество е важно и когато технологичното развитие може да помогне за опазване на приходите на артистите.

В заключение, надявам се на съдействието на Европейската комисия по отношение на предложението за нова директива.

  Glyn Ford (PSE). - (EN) Г-н председател, нека се изразя ясно: аз подкрепям удължаването на авторското право от 50 на 70 години. Проблемът ми е: в чия полза е това?

Приветствам факта, че както беше поискано от Съюза на музикантите, студийните музиканти ще получават 20 % от печалбите за разпределение. Проблемът е в баланса между мултинационалните звукозаписни компании и известните артисти. Много от тези хора са подписали договори преди 30 или 40 години, които им дават 8 % от цената на търговеца, като компаниите отговарят за производството, разпространението и събирането на парите от продажбите. Сега същите тези мултинационални звукозаписни компании ще получат неочаквана печалба от много милиони евро, без да правят нищо, защото в тази нова цифрова ера няма какво да се прави. На базата на отрасловата структура, която отдавна е станала ненужна поради технологичната промяна, побеждава шерифът на Нотингам, а не Робин Худ. Тези артисти трябваше да могат да си поискат собствеността, която сами са създали.

  Christofer Fjellner (PPE-DE). - (SV) Г-н председател, нека изясним нещо: удължаването на срока за закрила на авторското право няма да доведе до повече или по-добра музика. Кой 25-годишен музикант честно ще каже: „Не, няма да направя този запис, защото ще ми плащат за него само докато стана на 75, а не докато стана на 120 години“? Това няма да насърчи дори бедните музиканти, защото не техните записи се продават повече от 50 години, след като са били направени. Насърчават се по-скоро големите звукозаписни компании или онези, които вече са спечелили много от записите си. Мисля, тук изцяло е загубено чувството за пропорционалност.

Някой, който изобрети лекарство против рак днес – като допълнение към получаването на Нобелова награда за медицина – ще има защита на своето изобретение за не повече от 20 години, докато някой, който може да направи запис, ще има защита на изобретението, или по-скоро на записа, в продължение на 95 години. Тук няма никаква пропорционалност. Съгласен съм, обаче, че 70 години е по-добре от 95, макар че въпреки всичко считам, че най-добре би било да се отхвърли цялото предложение.

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, иска ми се да мисля, че съм научил много от времето ми тук като член на Европейската комисия. Някои могат да твърдят, че не съм, но аз мисля, че съм.

Но едно нещо научих – всичко, което засяга областта на интелектуалната собственост, е изпълнено с всякакви капани. Редица въпроси са били повдигани в цялата област на интелектуалната собственост и в Парламента, и в Съвета на министрите, и по времето ми като член на Комисията, и по времето преди, когато бях министър в ирландското правителство, а някои от тези въпроси се обсъждат от 20-30 години. Така научих, че всеки аспект на тази тема се намира огромно отражение, генерира много разисквания и поляризира много членове на Парламента, държави-членки и различни заинтересовани страни.

Така научих, че е изключително трудно да се работи по каквото и да е в тази област и да се правят опити да се стигне до приемливо решение. По времето ми тук като член на Комисията, имаше много случаи, когато не успяхме да постигнем съгласие в някои области.

Предвид това, не съм ни най-малко изненадан от дълбочината и искреността на аргументите, изложени от всички страни в това разискване, защото всеки въпрос, свързан с областта на интелектуалната собственост, винаги поражда такива спорове и хората, които са против компромисното предложение, направено от г-н Crowley, ще бъдат на съвсем противоположна позиция в други области на интелектуалната собственост.

Затова е много интересно в такъв тип разискване да се видят хора, които биха заели една позиция в други области на интелектуалната собственост, да заемат друга позиция тук, защото това е много трудна област и аз приемам искреността на хората, които допринесоха за разискването.

Няма много смисъл да разглеждам всички различни въпроси, повдигнати поотделно, и да ги разисквам, защото те бяха разисквани до втръсване в комисията. Г-н Crowley и докладчиците от другите комисии им отделиха много време. Парламентът даде допълнително време и положи изключителни усилия и много от сътрудниците и хората в моята генерална дирекция работиха изключително усилено, за да се опитат да постигнат това, което считаме за приемлив компромис.

Но ще засегна някои области. Позволете само да елиминирам някои пунктове от самото начало, които не са свързани в такава степен с това разискване, а по-скоро с нещата около предишното, чрез което стигнахме до това предложение.

Нека ви уверя, че хората, които поискаха да направя предложение тук, бяха изпълнителите – от тях дойде интензивното лобиране.

Ако има несъгласие тук в Парламента и в държавите-членки, мога също така да кажа, че имаше различни гледища и в моята генерална дирекция по въпроса, когато го поставих за пръв път, за да решим как да процедираме, и много от изложените тук различни гледища бяха отразени и там. Мисля, че е естествено: ако това поражда толкова разделени виждания тук и в други държави-членки, можете да очаквате същото и в генералната дирекция.

Но лобирането беше доста интензивно от страна на обикновените изпълнители. Да, забележителните изпълнители дойдоха и подкрепиха каузата, защото обикновените изпълнители считаха, че би било по-добре да има и някои от големите имена в тази конкретна област, но обикновените изпълнители – студийните музиканти, за които повечето хора никога не са чували – бяха най-активните лобисти. Считам, че е важно да се отбележи, както каза г-н Heaton-Harris, че 38 000 студийни музиканти подкрепят това конкретно предложение.

Затова човек трябва да направи преценка кой е правилния път, по който да се върви напред. Бих казал, че повечето хора познават певците на любимите си четири песни или записи, но силно се съмнявам колко от тях знаят кой всъщност ги е написал. Но авторът на песента притежава авторско право до живот плюс 70 години.

Ако назова шест мелодии тази вечер, измежду най-популярните създадени мелодии, съмнявам се, че има някой в Парламента, който би могъл да назове кой е написал песните, но всеки, който познава даден запис, може да каже: това го изпя еди-кой си. Авторът получава авторско право до живот плюс 70 години, но изпълнителят получава само 50 години от датата на изпълнението.

От каквато и да е етична гледна точка това не е справедливо. Някои имат по една хитова песен, когато са на 21 или 22 години и след това никой не ги е чувал отново, а не са направили страшно много пари от нея. В годините на своя залез, когато наближават 70 и повече, мисля, че би било просто разумно да имат малко допълнителен доход. Можете да сведете всички технически и интелектуални аргументи и всичко друго, но на основата на честната игра мисля, че този аргумент печели.

Както споменаха г-н Crowley и други, това е истински опит да се решат някои от тези въпроси и някои много спорни въпроси. Дадохме всичко от себе си, за да изготвим предложение. Г-н Crowley се потруди допълнително в тази област, опитвайки се да постигне съгласия и компромиси и работи дълго и усилено.

Ще спомена само някои от повдигнатите въпроси.

Г-жа Gill, която силно подкрепя предложението, и аз й благодаря много за подкрепата, спомена клаузата „използваш правата или ги губиш“, която влиза в действие след една година, но при прилагането в държавите-членки те могат да разрешат влизането й в действие след три месеца или шест месеца, ако желаят.

Г-жа Bowles – и не се съмнявам в искреността й в това отношение – счита, че не е в състояние да гласува в подкрепа на това конкретно предложение или компромисното предложение, направено от Brian Crowley. Тя спомена въпроса за договорите. Е, не считам, че въпросът за договорите трябва да погуби предложението. Това определено е друга тема, която може да стане предмет на друга инициатива, ако – и само ако – това предложение успее.

Г-жа Lichtenberger направи хубаво обръщение. Бих посочил, че 2 000 евро определено не са „жълти стотинки“ за студиен изпълнител. Фондът, както казах преди, е одобрен от 38 000 изпълнители и мисля, че те би трябвало да знаят.

Г-н Medina Ortega, с огромния си опит като политик, отбеляза много важен въпрос и аз съм съгласен с него, че тук трябва да предложим нещо, което има шанс да бъде одобрено и в Съвета на министрите. Както изтъкна той, трябва да бъдем реалисти, защото при наличието на различни гледища и там трябва да излезем с предложение – както направиха г-н Crowley и други – което има реален шанс да мине в Съвета на министрите и той изложи този пункт много убедително и добре.

Г-н Schmidt и г-н Musacchio отбелязаха важността на съществуващите модели на големите звукозаписни дружества, но не ние разрешаваме съществуващите модели на звукозаписни дружества. Срокът от 70 години е отворен за всякакви нови модели на предприятия.

Г-н Holm спомена възможността човек да бъде глобен, например, за това, че пее „Happy Birthday“, но мисля, че тук е объркал представите. Не става въпрос за песента, а само за запис на даден изпълнител, така че г-н Holm може да пее „Happy Birthday“ винаги, когато пожелае и няма да бъде изложен на опасност да бъде наказан по какъвто и да е начин. Става въпрос за запис на изпълнителя, а не на автора.

Г-н Mavrommatis се спря на редица въпроси, които сме си отбелязали, но мисля, че 70 години са най-добрият заместител на срок до живот.

В заключение, искам да изразя моята благодарност и възхищение от ефективната работа по това досие на всички, които участваха от Европейския парламент. В резултат беше постигнато компромисно предложение, изложено от Brian Crowley, и считам, че то показва готовността ни да подобрим правната рамка за нашата творческа общност. Считам, че бъдещето ще покаже, че защитата на онези, които творят, е била правилен избор и че повишаването на ефективността на инфраструктурите за управление на правата ще опровергае онези, които твърдят, че по-добрата закрила ще доведе до по-слабо оживена онлайн култура.

Искам да благодаря на всички, участвали в разискването, по-специално на докладчика Brian Crowley, не защото е мой колега от Ирландия и дългогодишен приятел, а защото положи изключителен труд, за да се опита да направи този компромис приемлив за колкото е възможно повече конкуриращи се интереси в Парламента и да улесни един компромис, който, както каза г-н Medina Ortega, има шанс да бъде приет и в Съвета на министрите.

  Brian Crowley, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам отново да благодаря на колегите за приноса им към това разискване. За съжаление, независимо от нашите обсъждания, предложения, изменения и бъдещи изменения на изменения, и направените промени, някои колеги още не са разбрали как положението се промени. Трябва да кажа от съвсем лична позиция, че оценявам гледищата на всички и разбирам на какво се основават.

Трудно е обаче да се постъпва така, когато получаваме изменения от колеги, към които е приложена статия от „Файненшъл Таймс“, в която се казва, че следва да гласуваме против авторското право, а най-отдолу на статията е написано „copyright protected“ (защитено авторско право). Дори „Файненшъл Таймс“, който е против закрилата или удължаване на срока на авторското право, използва инструмента за закрила на авторското право!

По същия начин, чувам потребителски организации да казват, че е неправилно да се удължава срокът на авторското право, защото това ще попречи на правата на потребителите и избора им, отново без да се разбере или без да се вярва на факта, че авторското право вече съществува и че тези права и закрилата им са реални.

По същия начин, чувам колеги да споменават, че това ще натежи на инициативността и творчеството, но как ще творят хората, ако не могат да защитят правата си? Ако не могат да защитят творенията си, какво да правят?

По същия начин, хора, които говорят за търговия със стоки свързани с известна личност (merchandising) в звукозаписната индустрия или търгашество с такива стоки (mercantiling), както беше в превода – следва да внимават за какво става въпрос. Това съществува открай време. Преди изобщо да има записи на музика, когато са се купували ноти на дадена музика, се е заплащала такса, която се давала на създателя на тази музика и при всяко изпълнение изпълнителят също е получавал дял от таксата.

Така че ние говорим за установяване на баланс и справедливост в спора, за да се гарантират правата на онези, които са най-слаби в договорно отношение, които са най-слаби по отношение на прилагането на практика и които наближават края на своята музикална кариера, за да могат да получат закрила и доходи.

Важно е хората да разберат, че появата на нови технологии – които всички ние приветстваме, тъй като са фантастични – не означава, че имате право да вземете нещо без нищо в замяна. Ако в миналото сте влезли в звукозаписен магазин, взели сте компактдиск или плоча на звукозаписна компания и сте си тръгнали с тях, щяха да ви хванат за кражба, а изтеглянето на музика безплатно, без да платите такса на някого е равносилно на това.

Става въпрос да бъдат въведени подходящи механизми.

Искам да благодаря на Jacques Toubon, Neena Gill и всички мои колеги за помощта и съдействието им и съм особено благодарен на г-н Medina Ortega за полезните му насоки и съвети, когато ми помогна по един проблем, свързан с обстоятелствата по въпроса в Испания.

  Председател. – С това разглеждането на тази точка от дневния ред приключва.

Гласуването ще се проведе утре от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 142)

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. – (PL) Целта на този доклад е да подкрепи европейските артисти чрез удължаване на срока за закрила на авторското право върху звукозаписи от 50 години на 70 години.

Документът предвижда и учредяването на фонд за студийни музиканти, поддържан от вноски на продуцентите, равни най-малко на 20 % от годишните им приходи от удължаване на срока за закрила на авторското право. Петдесет години след публикуването на звукозапис изпълнителят ще има право да прекрати договора, ако продуцентът не пуска звукозаписа на пазара.

Това са нови, макар и козметични промени в закона за авторското право, който се нуждае от неотложно цялостно преразглеждане. Авторското право съществува отпреди интернет и се отнася до друга ера. Сега е необходим нов подход към този въпрос.

Съществуващото законодателство, включително Директива 2006/116/ЕО от 12 декември 2006 г., не запълва правна вратичка, която съществува поради развитието на новите технологии. Приемането на доклада Crowley от Европейския парламент ще позволи известна мултикултурна закрила, която ще насърчи конкурентоспособността в световната музикална индустрия. Парламентът също така поиска Комисията да направи оценка на необходимостта от подобно удължаване на срока за закрила на авторското право на изпълнители и продуценти от аудиовизуалния сектор. Не по-късно от 1 януари 2010 г. Комисията следва да представи доклад за резултатите от тази оценка пред Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет. Ще трябва да почакаме за цялостно преразглеждане на закона за авторското право.