Пълен протокол на разискванията

Сряда, 22 април 2009 г. - Страсбург

1. Откриване на заседанието

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

(Заседанието се открива в 9,00 ч.)

2. Внесени документи: вж. протокола

3. Разисквания по случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава (обявяване на внесените предложения за резолюции): вж. протокола

4. Агенции за кредитен рейтинг - Изисквания за докладване и документиране при сливания и разделяния – Предприемане и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност ІІ) (преработка) (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване по:

- доклада (A6-0191/2009) на г-н Gauzès, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (COM(2008)0704 – C6-0397/2008 – 2008/0217(COD));

- доклада (A6-0247/2009) на г-жа Weber, от името на комисията по правни въпроси, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 77/91/EИО, 78/855/EИО и 82/891/EИО на Съвета и Директива 2005/56/EО по отношение на изискванията за докладване и документиране при сливания и разделяния (COM(2008)0576 – C6-0330/2008 – 2008/0182(COD));

- доклада (A6-0413/2008) на г-н Skinner, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (преработка) (COM(2008)0119 – C6-0231/2007 – 2007/0143(COD)).

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, докладът относно агенциите за кредитен рейтинг, който ми беше възложен, се оказа особено интересен за изготвяне и аз съм удовлетворен преди всичко от това, че ние успяхме да постигнем съгласие със Съвета и с Комисията, така че да има шанс той да бъде одобрен на първо четене.

Анализът на различните причини за финансовата криза показва, че е крайно наложително да въведем законодателство за агенциите за кредитен рейтинг. Предложението за регламент, внесено от Комисията, беше проучено много внимателно от Парламента, за да се гарантира, че европейското законодателство е същевременно образцово, ефективно и прагматично.

Направените в последно време заключения на Г-20 отново потвърждават тази решителност. Компромисът, постигнат от Комисията, председателството на Европейския съюз и Парламента, е в съответствие с поисканите от Парламента насоки по отношение на най-важните точки от този регламент – обхвата, рейтинга на трети страни и предотвратяването на конфликти на интереси.

Преди всичко обаче аз съм удовлетворен, че настоящият текст има възможността да положи основите на европейския надзор в духа на заключенията от доклада на групата Дьо Ларозиер. Наистина Парламентът се придържаше към идеята, че Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR) трябва да бъде единственият входен пункт за регистрация на агенциите. Ние знаехме, че при настоящото състояние на законодателството няма възможност да се направи много повече, но действайки в тази посока, ние полагаме основите на бъдещия европейски надзор.

През следващите месеци Комисията ще предложи законодателна инициатива, която ще позволи осъществяването на насоките, дадени в доклада на групата Дьо Ларозиер, като по такъв начин ще се създаде ефективен и координиран европейски надзор.

Като временна мярка и в очакване на законодателната инициатива на Комисията регламентът ще бъде наблюдаван при координиране от страна на CESR от колегия, съставена от представители на компетентните органи на държавите-членки, като правната сила на решенията ще се гарантира от компетентния орган на държавата, в която агенцията е регистрирана.

Бих искал днес да отбележа изразената от Парламента висока оценка по време на втория етап от преговорите относно изключително конструктивната позиция и духа на сътрудничество, проявени от страна на чешкото председателство. Това означава, че чрез разумен диалог ние успяхме да разработим редица правила, които ще позволят гарантирането на необходимата прозрачност и отстраняването на проблемите и недостатъците, възникнали в резултат на отсъствието на законодателство по отношение на агенциите за кредитен рейтинг.

Ето защо този резултат е изключително задоволителен и поради това общото изменение, възпроизвеждащо текста, по който Комисията, Парламентът и чешкото председателство – т.е. държавите-членки – постигнаха съгласие, ще бъде представено утре на Парламента.

Считам, че по този начин Европейският парламент, Комисията и чешкото председателство биха доказали, че в условията на безпрецедентна по своя мащаб криза европейските институции са били изключително находчиви. Надявам се, че в същия дух ние ще можем да приемем останалите разпоредби на финансовия пакет и по-конкретно преработката на Директивата за капиталовите изисквания на банките, известна също като „Базел II“.

През настоящия период, когато европейците поставят под съмнение ефективността на Европа, според мен е от съществено значение да успеем да докажем, че Европа е в състояние да се справи с кризата.

  Renate Weber, докладчик. – (RO) Аз считам, че сега е времето да направим всичко, което е във възможностите ни, за да запазим жизнеспособността на търговските предприятия в Европа, и по-конкретно да намерим стимулите, позволяващи на успешните предприятия да предоставят все повече работни места. Тази инициатива е още по-важна сега, в условията на настоящата криза. Приветствам предложението на Комисията за директива, която да опрости процедурите за докладване при сливания и разделяния, защото неговата цел е да намали административните разходи на европейските предприятия с 25 % до 2012 г., като конкретното намерение е да се подобри тяхната конкурентоспособност.

Докладът, който подготвихме и ще гласуваме утре, отразява виждането на Комисията и се ръководи по-конкретно от следните фактори. На първо място, задълженията за докладване при сливания и разделяния следва да се намалят, така че държавите-членки и предприятията да имат по-голяма гъвкавост при решаването кои доклади действително са необходими за тях в отделните случаи. Същевременно разпоредбите, които понастоящем водят до двойно докладване, като по този начин се начисляват ненужни разходи, трябва да се премахнат. На трето място, правилата за публикуване и предоставяне на информация следва да се приспособят към новите реалности, като се включи използването на интернет, което ще позволи максимално да се прилагат новите средства за комуникация, като в същото време предава и послание за опазване на околната среда. Не трябва да забравяме и това, че мерките, предвидени в действащите директиви за предоставяне на информация на акционерите, са изработени преди повече от 30 години и никога не са били адаптирани към настоящите технологични възможности. Аз бих желала искрено да благодаря на докладчиците в сянка за тясното сътрудничество и оказаната подкрепа при подготовката на доклада. Искам да благодаря и на представителите на Съвета и на Комисията, които бяха на разположение през последните месеци.

На 7 април Комитетът на постоянните представители (COREPER) постигна съгласие по отношение на цялостния компромисен пакет, който беше предмет на преговори с Комисията, с цел приемане на директива за сливанията и разделянията на първо четене. Ние бихме желали това да се случи, което всъщност е причината за множеството изменения, предложени за гласуване на утрешната пленарна сесия, като се приеме компромисът, постигнат по време на неофициалния тристранен диалог. Бяха решени проблеми, представляващи сериозен интерес за някои държави-членки, като публикуването в местни вестници или предоставянето на информация на хартиен носител и използването на интернет, като представителите на политическите групи дадоха съгласието си за тези изменения. Що се отнася до публикуването на информация в местни вестници, тази практика ще бъде възможна в онези държави-членки, които счетат това за необходимо. Правилото по отношение на хартиените носители е, че те няма да бъдат необходими, ако притежателите на акции имат възможност да изтеглят и печатат документите, но държавите-членки могат да се погрижат търговските предприятия да предоставят тези документи за консултация в офисите си.

Друг важен компромис се отнася до датата на прилагане на директивата, която ще бъде 30 юни 2011 г., както е заложено в предложението на Комисията. Държавите-членки ще имат и възможността да решават какви да са последствията в случай на временно прекъсване на достъпа до интернет в резултат на технически проблеми. Съществено допълнение се прави по отношение на опростените сливания и разделяния, като вече няма да се изисква от общите събрания да ги одобряват. Въз основа единствено на прилагането на опростените процедури е изчислено, че всяка година ще се спестяват около 154 млн. евро, което означава, че си струва да приемем директивата на първо четене.

  Peter Skinner, докладчик. – (EN) Г-жо председател, вие леко ме изненадахте, тъй като не бях видял изцяло променения дневен ред днес, но аз съм много благодарен за възможността да се обърна към Парламента по един изключително важен проблем за сектора на финансовите услуги, т.е. застрахователната и презастрахователната дейност, относно това, какво сме направили по доклада „Платежоспособност II“ и как в крайна сметка сме го представили пред Парламента, за да можем да положим една основа, която според мен ще бъде съвсем конкретна, за регулиране на тази дейност в Европейския съюз.

Това, разбира се, е проблем, към който ние отново се връщаме. Ние разглеждахме „Платежоспособност I“ и аз съм благодарен на г-н Ettl, тъй като по-рано обсъждахме до известна степен този проблем в Парламента и успяхме да изградим някаква основа. Сега обаче ние трябва да я осъвременим и застрахователният сектор е сред многото финансови услуги, които следва да заемат челно място в процеса на промяна. Ясно се вижда, че в условията на финансова криза и всички свързани с нея проблеми застрахователният сектор не трябва да бъде пренебрегван.

Съществуват няколко мерки, които произтичат от „Платежоспособност II“ и по мое мнение спомагат за превръщането на настоящия доклад в един от водещите доклади в тази област в световен мащаб. Сред тях е въпросът за управлението на риска. Мисля, че вече не е достатъчно регулаторните органи просто да поставят някъде отметки, за да установят дали отрасълът, за който се предполага, че те охраняват и защитават от името на потребителите, развива дейността си по коректен начин. От съществено значение е ежедневната дейност на застрахователните и презастрахователните дружества да бъде наблюдавана, управлявана и следена от регулаторните органи през определен период от време.

Именно чрез този процес ние ще можем да създадем правилна и подходяща форма на регулиране. Става дума и за докладването от страна на предприятията: да, те ще предприемат действия, за да покажат на регулаторните органи какво правят, но самите регулаторни органи трябва да участват в този процес. И това трябва да стане във всички 27 държави-членки, а не всяка отделна държава-членка да има собствени, различни от другите правила, и да преценява какво тя би прилагала от гледна точка на регулирането, като в действителност следва да се прилага стандартна формула за регулиране в рамките на Европейския съюз, която ще доведе, честно казано, до по-добрата платформа за защита на потребителите, която ние очакваме.

По подобен начин при това регулиране предприятията ще успеят да реализират икономии от мащаба, тъй като ще се отчитат по еднакъв начин пред регулаторните органи. Какво произвеждат, какво имат да кажат, какво правят и как докладват – всичко това няма да се прави пред един регулаторен орган, а може да се отнася до колегия от такива органи, особено по отношение на групите, тъй като понастоящем с развиването на трансгранична дейност на застрахователните предприятия е важно регулаторните органи да работят съвместно в екип, за да могат да гарантират, че са постигнати подходящи равнища на отчетност, на цифрови данни и се доставя необходимата информация с цел осигуряване на най-добра защита на пазарите.

Именно по време на обсъждането със Съвета Парламентът видя някои интересни и може би в някои случаи дори преднамерени ходове по отношение на развитието на националните отрасли в една или друга посока, така че аз не мога да се преструвам, че преговорите със Съвета не бяха трудни – всъщност те бяха. Парламентът даде силен тласък на Съвета, като го накара да стигне по-далеч, отколкото Съветът можеше и наистина желаеше да отиде по време на последните две председателства, така че аз съм много горд и поласкан, че работих с моя екип, за да можем да накараме Съвета да се раздвижи.

За съжаление, няма да имаме този вид групова подкрепа, каквато първоначално предвиждахме, но тъй като имаме възможност да добавим клауза за преглед в директивата, ние ще можем отново да се върнем към груповата подкрепа и три години след въвеждането на тази конкретна директива аз се надявам – и очаквам и членът на Комисията да каже, че и той ще очаква същото – да имаме възможност да върнем груповата подкрепа по един или друг начин, по-конкретно, за да измерим икономическата страна на този конкретен подход.

Ние искаме регулиране, което се основава на риск и на принципи, но и което ще подкрепи капацитета на сектора и ще насърчава най-точните инстинкти на регулаторните органи в Европейския съюз и извън него. Ще приключа, като направя само едно уточнение. Ние трябва да отправим и предизвикателство към регулаторните органи навсякъде по света и да признаваме само режими на регулиране в зависимост от отделните държави. Надявам се, че членът на Комисията ще се съгласи с мен по този въпрос.

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, днешното разискване се провежда във време, когато сме изправени пред най-голямото предизвикателство за европейската икономика в съвременността. Необходимо е да предприемем спешни действия, енергични, целенасочени и широкообхватни действия, които да възстановят доверието, растежа и работните места и да укрепят финансовата система, да възстановят стабилността за бъдещето, да насърчат търговията и инвестициите и да защитят по-добре нашите граждани – накратко, да осигурят ефективна и стабилна финансова система.

Въз основа на съобщението на Комисията от началото на март, на пролетното заседание на Европейския съвет беше приет решителен план за действие на Европейския съюз в бъдеще – една стратегия, насочена към регулаторните пропуски във финансовия сектор, която да възстанови стимулите и да реформира надзора в съответствие с единния финансов пазар на Европейския съюз. След няколко седмици Комисията ще представи своите виждания относно пътя за изграждане на надзорна рамка в Европа на най-съвременно равнище. Те ще се обсъждат от държавните и правителствените ръководители през юни. Комисията е готова да представи конкретни мерки през есента.

Несъмнено глобалните проблеми изискват и глобални решения. Инициативата на Европейския съюз за съгласуване на координирани общи действия в отговор на финансовата криза е изключително успешна. На срещата в Лондон лидерите от Г-20 поеха сериозни ангажименти за справяне със слабите места на финансовата система по един координиран начин, за да изградят съвместно една нова финансова архитектура, защитавайки в същото време откритата световна икономика.

Състоянието на финансовия сектор в Европейския съюз е сериозно. Въпреки това много неща вече са направени и аз съм радостен да отбележа, че Комисията, Европейският парламент и Съветът реагираха бързо и си сътрудничеха тясно, за да противодействат на кризата. Ние имаме намерение успешно да приключим приемането на три ключови мерки – първо, регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, второ, преработката на „Платежоспособност II“ и трето, преразглеждане на Третата и Шестата директива в областта на дружественото право относно вътрешните сливания и разделяния.

На първо място, съгласието, постигнато по отношение на регламента относно агенциите за кредитен рейтинг, ще спомогне за решаването на един от проблемите, които допринесоха за настоящата криза, като по този начин ще предложи перспектива за възстановяване на доверието в пазарите. Предложението, прието от Комисията миналия ноември, поставя някои ясни цели за подобряване на интегритета, прозрачността, отговорността и доброто управление на агенциите за кредитен рейтинг. В регламента е запазена основната идея на първоначалното предложение, което ще гарантира по-специално аналитичната независимост на агенциите за кредитен рейтинг, целостта на процеса на присъждане на рейтинг и подходящо управление на конфликтите на интереси, които бяха наблюдавани преди време при присъждането на рейтинг. Нещо повече, ще бъде създаден един широкообхватен надзорен режим. Европейските регулаторни органи ще извършват надзор над дейността на агенциите за кредитен рейтинг и ще предприемат действия за изпълнение при необходимост.

По въпроса за надзора аз дадох гласен израз на необходимостта от засилване на сътрудничеството в областта на надзора. По тази причина не ми беше трудно да се съглася с необходимостта от ускоряване на този процес. Ето защо, за да се осигури единство и последователност на цялото законодателство, свързано с финансовия сектор, Комисията е съгласна въз основа на препоръките на доклада Дьо Ларозиер, да проучи необходимостта от укрепване на разпоредбите на това законодателство по отношение на надзорната архитектура.

По въпроса за третирането на кредитните рейтинги, присъдени в трети страни, резултатите от срещата на високо равнище на Г-20 промениха общата ситуация. Всички членове на Г-20 постигнаха съгласие за регулиране на агенциите за кредитен рейтинг чрез въвеждане на задължително регистриране и режим на надзор. Ето защо аз съм съгласен с постигнатото решение по време на преговорите между Съвета и Парламента по отношение на третирането на рейтингите, присъдени в трети страни.

С удоволствие отбелязвам, че амбициозните цели, набелязани в предложението на Комисията, са запазени. Комисията е много доволна от резултатите от процеса на съвместно вземане на решение.

Нека сега се обърна към „Платежоспособност II“. Бих желал да благодаря на докладчика, г-н Skinner, и на Парламента за тяхната работа и готовност за компромис с цел постигане на съгласие само на едно четене по отношение на този важен въпрос. Този резултат ще бъде горещо приветстван от застрахователния сектор в Европейския съюз, от надзорните органи и заинтересованите страни като цяло.

Трябва обаче да призная и това, че съм разочарован от някои аспекти на компромиса. Премахването на режима за групова подкрепа, който аз считам за един от най-новаторските аспекти на предложението на Комисията, означава, че ние няма да можем да модернизираме в достатъчна степен, в каквато искаме, надзорните правила за застрахователните и презастрахователните предприятия, развиващи трансгранична дейност.

Продължавам да съм загрижен и по отношение на това, че някои от измененията относно разглеждането на капиталовия риск могат да доведат до въвеждане на необмислен режим за инвестиции в рисков капитал. Това се отнася особено за измененията, които въвеждат т. нар. дюрационен подход като възможност за държавите-членки. Комисията ще наблюдава процеса отблизо, за да гарантира, че прилаганите във връзка с това мерки са продиктувани от благоразумие.

Независимо от това, Комисията ще подкрепи съгласието между Парламента и Съвета, ако то бъде одобрено с вашите гласове. Действащият в момента режим на платежоспособност е от преди повече от 30 години. „Платежоспособност II“ ще въведе икономически, основан на риска режим, който ще задълбочи интеграцията на застрахователния пазар в Европейския съюз, ще засили защитата на притежателите на застрахователни полици и ще подобри конкурентоспособността на застрахователните предприятия в Европейския съюз.

Както беше потвърдено наскоро от Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (CEIOPS) в неговия доклад за извлечените от финансовата криза поуки, ние се нуждаем от „Платежоспособност II“ повече от всякога като първа реакция на настоящата финансова криза. На нас ни е необходимо регулиране, което изисква от предприятията правилно да управляват рисковете, да се увеличи прозрачността и да се гарантира, че надзорните органи си сътрудничат и координират действията си по по-ефективен начин. „Платежоспособност II“ ще допринесе за изработването на режим, на който да се подчинява застрахователният сектор и който да може да служи като модел за подобни реформи в световен мащаб.

Въвеждането на клауза за преглед чрез изричното споменаване на режима на груповата подкрепа ще позволи на Комисията да се върне отново към този въпрос. Аз очаквам напредъкът в различни области, свързани с препоръките на доклада Дьо Ларозиер, да е създал по-благоприятна среда за реформи, свързани с трансграничното сътрудничество между надзорните органи на държавата-членка по произход и тези на приемащата държава.

Сега да се обърнем към доклада Weber. Благодарение на ефективната работа на докладчика, г-жа Weber, беше възможно да направим компромис по отношение на изискванията за опростеното докладване и документиране при сливанията и разделянията на публични дружества с ограничена отговорност, които ще държат много голям дял от потенциала за икономии на първоначалното предложение на Комисията, който е в размер на 172 млн. евро годишно.

Измерванията и проучванията, проведени в условията на намаляване на административната тежест, показват, че дружественото право е една от най-трудните области на постиженията на правото на ЕС. Поради редица причини административната тежест засяга малките и средни предприятия по-силно, отколкото големите. Според оценката в експертен доклад от 2007 г. малките предприятия изразходват десет пъти повече средства, отколкото големите, за да спазят изискванията за информацията, налагани от законодателството. Повтарям, десет пъти. В същото време малките предприятия са гръбнакът на европейската ни икономика и в момента са изправени пред много трудни икономически условия.

В настоящата трудна и изпълнена с предизвикателства ситуация ние не можем да си позволим такива разхищения. Вместо това трябва да увеличим усилията си за намаляване на тежестта върху нашите предприятия. В своята резолюция от 12 декември 2007 г. Европейският парламент приветства решимостта на Комисията да постигне целта за 25-процентно намаление на административната тежест върху предприятията на равнище Европейски съюз и на национално равнище до 2012 г. и подчерта, че ще проучи законодателните предложения в това отношение. Днес, само седем месеца, след като предложението бе внесено от Комисията, аз съм много доволен от този компромис, макар че Комисията беше стигнала дори по-далече в първоначалното си предложение. Очаквам Парламентът да одобри този компромис, което бързо ще донесе значителни ползи за предприятията, и по-специално за малките и средни предприятия. Ние не следва да спираме дотук. Опростяването и намаляването на бюрократичните формалности ще продължи да бъде в центъра на дневния ред на Комисията.

  Gay Mitchell, докладчик по становището на комисията по икономически и парични въпроси. – (EN) Г-жо председател, аз не искам да насочвам изказването си конкретно към някого. Мисля, че „Платежоспособност II“, регламентът и агенциите за кредитен рейтинг са съвсем уместни и много важни въпроси, но ние следва да изградим зданието на противопожарната охрана, както и да угасим пламъците. Според мен свикнахме да казваме: о, ние ще построим тази противопожарна охрана, в бъдеще.

Не вярвам, че ако президентът Саркози все още беше председател на Европейския съвет, ние бихме се придвижвали със скоростта на охлюв, с която се движим сега. Чешкото председателство е едно голямо разочарование и президентът на Чешката република, по-конкретно, също се оказа голямо разочарование.

Ще кажа, че ако чешкото председателство или наследниците му не са в състояние да свършат необходимата работа, тогава излиза, че ние действително се нуждаем от Договора от Лисабон – ние наистина имаме нужда от някого, който постоянно да ръководи Европейския съюз.

Хората търсят надежда; те търсят някаква информация, сочеща възстановяване. Смята ли наистина някой в тази зала, че ако Жак Делор беше председател на Комисията, щяхме да се движим със скоростта на охлюв? Време е за действие, време е някой да поеме ръководството, а ние нямаме такова действие или ръководство и това е въпрос, който трябва да бъде повдигнат тук тази сутрин.

Европейската инвестиционна банка може да направи много повече. Европейският съюз и неговите институции съвместно с държави като Китай могат да направят много повече. Сега не е 1937 година. Тогава нямахме институциите, нито възможностите да се справим с нещата, които имаме сега. Сега действително имаме институциите в рамките на Европейския съюз и извън него – малък брой институции, които могат да си сътрудничат. Това, което ни липсва, е лидерството. Върнете президента Саркози или някой като него и нека Комисията бъде ръководена правилно, за да се даде надежда на хората, и нека започнем да говорим за възстановяването. Аз не виждам действия от страна на Европейския съвет в тази насока, макар че е време това да се случи.

  Sharon Bowles, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (EN) Г-жо председател, аз приветствам съгласието по „Платежоспособност II“ и, подобно на останалите, съжалявам, че груповата подкрепа е отложена за бъдещ преглед, както и за евентуалната невъзможност на Съвета да проучи заедно с нас пътищата за нейното реализиране, имайки предвид някои добре обосновани опасения. И в двете комисии – по правните въпроси и по икономическите и парични въпроси, аз наблюдавах какво се случва с движението на капитала по време на стресова за групата ситуация, като например близка до неплатежоспособност ситуация, и във всички случаи това не е толкова просто, колкото проектът на Комисията или представителите на застрахователния отрасъл описват.

Съществуват обаче инструменти, които спомагат за постигане на целите и ние препоръчахме мерките от ниво 2, но сега ни остава да търсим бъдещи начини за максимално сигурно, икономически изгодно използване на капитала в групата. Аз се надявам, че държавите-членки ще приемат предизвикателството, когато се наложи, и ще търсят по-добри решения за процедурата по ликвидация.

Ако сега разгледаме някои въпроси от пакета, ще видим, че измененията на член 27 предвиждат надзорните органи да разполагат със съответните експертни знания и капацитет. Аз работих по първоначалното изменение, отчасти имайки предвид доклада за осигурителната компания „Equitable Life“, макар че в условията на финансова криза то има по-широк резонанс и успях да вмъкна подобни изменения в предложенията за капиталовите изисквания и агенциите за кредитен рейтинг.

Следва да е абсолютно ясно, че изборът на основан на риска подход не е лесна възможност. Правилното разбиране на моделите и базовите допускания следва да са по-оптимален начин за осъществяване на надзор, отколкото да се отмятат показатели в таблиците. Стрес-тестовете следва да са предизвикателство извън удобната зона на допусканията, а корелационните коефициенти следва да останат под активно наблюдение.

Понастоящем груповият надзор става всеобхватен, състоящ се от различни елементи процес, който не се подчинява на принципа „победителят взема всичко“ по отношение на органа за групов надзор, въпреки че трябва да се носи отговорност във всяка крайна точка. Ролята на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (CEIOPS) се променя, като си струва да се подчертае, че именно обсъждането на „Платежоспособност II“ очерта доминиращото мнение относно засилената роля на комитетите от ниво 3. Важно е, че също така се изясни, че не следва да се допускат конфликти между мандата на националния надзорен орган и ролята му в рамките на CEIOPS.

Тези изменения изглеждаха донякъде като прогноза, когато бяха направени преди доста време, но разкриха стойността си с разрастването на финансовата криза. Както каза докладчикът, екипът от Парламента свърши добре своята работа и в областта на „Платежоспособност II“, както и чешкото председателство.

  Karsten Friedrich Hoppenstedt, от името на групата PPE-DE. – (DE) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, докладчикът вече изтъкна двата аспекта, които си заслужава да бъдат критикувани, както и положителните аспекти на резултата, постигнат по отношение на „Платежоспособност II“. Считам, че можем да определим това като значителен напредък за превръщането на европейския застрахователен сектор в работещ отрасъл в бъдеще, дори и по време на криза. Считам също така, че както вече беше казано, ние изяснихме кои са аспектите, заслужаващи критика, а именно груповият надзор. Разбира се, има още много работа да се свърши в общата област на груповия надзор и груповата подкрепа. По време на криза обаче, когато капиталовите потоци не са такива, каквито нормално се очаква да бъдат, е естествено да съществува необходимост от наваксване в тази област, а също от внимателно отношение към държавите, изпитващи затруднения.

Ние обсъждахме и един друг въпрос, който е особено важен, тъй като в Европейския съюз живеят 500 милиона потребители, които са и застраховани лица, т. е. носят „риска по капиталовите инструменти“. Промишлеността, икономиката и държавите-членки също имат ясно становище по този въпрос. Ние трябваше да приемем компромис, който би могъл да намери отражение и в анализа на някакъв етап от системата за преглед на клаузи. Важно е, че можем да кажем, че Европейският съюз изпрати сигнал, че Европа действа, че тя е в състояние да действа. Аз считам, че САЩ, Китай и другите държави, които работят по тези продиктувани от здравия разум въпроси и подготвят по-добри системи за бъдещето при тези изключителни обстоятелства, също оценяват този сигнал. Това е един от важните изводи.

Бих желал също така да повторя много ясно следния факт, отнасящ се до миналото. Четири председателства се занимаваха с него, включително и настоящото. Преговорите бяха много различни, естествено и под влияние на натиска от съответните държави-членки, но ние постигнахме резултат. Това е единият извод.

Вторият е, че ние работихме заедно с европейския застрахователен отрасъл и че изследванията на влиянието върху отделни области бяха много важни в това отношение. Защо това е така? Това е така поради необходимостта от включване на застрахователния отрасъл в намирането на път за решаване на проблема предвид изключително сложната система и същността на въпроса. Ако приемем, че в последното изследване на влиянието са взели участие 1 400 предприятия, както големи, така и малки, тъй като целта не е разчистване на пазара, а включване на всички играчи в интерес на потребителите, тогава това е голям успех. Съвместно с преговарящия екип на „Платежоспособност II“ ние отказахме да бъдем сплашени от определени източници, оказващи натиск, а вместо това следвахме ясен курс в интерес на потребителите, на застрахователния отрасъл и преди всичко, разбира се, на нашите парламентарни задължения.

  Gianni Pittella, от името на групата PSE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мисля, че за всички е ясно, че един цикъл от развитието свърши, цикъл, който в последните години извади на бял свят дисбалансите и противоречията на един определен начин на разбиране на глобализацията – крайнолиберална глобализация, която в твърде много случаи се възползваше от слабостите на институциите и гледаше на политиката като пречка, неприятност, от която да се избави.

Сега именно на политиката се пада да възстанови вярата на гражданите, имайки предвид тежката икономическа криза, която изпитваме. За да постигне тази цел, политиката трябва да поеме инициативата, показвайки бъдещите перспективи и препятствия, които се налага да преодолеем. Ние трябва да отстраним противоречието между бързия растеж на световния пазар и слабостта на институциите, способни да неутрализират и контролират прекомерната мощ на финансовата икономика.

В този смисъл регламентът относно агенциите за кредитен рейтинг представлява важна крачка напред. Аз работих по този документ като докладчик в сянка от групата на социалистите в Европейския парламент в тясно сътрудничество с JeanPaul Gauzès, автора на доклада, когото аз искрено поздравявам.

Най-съществените точки от регламента са продукт на ангажимента на Парламента по време на трудните преговори със Съвета. Аз насочвам вниманието ви към значимите постижения, като изискването агенциите да се регистрират на европейска територия, изискванията за прогнозите и гражданската отговорност, двойната осигурителна система за одобряване на полици от трети държави и преди всичко възможността този регламент да влезе в сила бързо, а не след две години, както първоначално искаха националните правителства.

Регламентът обаче има и голяма символична стойност. Ние всъщност регулираме сектор, който, както другите (мисля си например за спекулативните фондове), се възползваше от общите нормативни празноти. Резултатът от този вид саморегулиране е ясен за всички и той е ужасен. Сега е времето да проявим смелост и да изградим нова структура за финансовите пазари. Трябва да осъзнаем, г-н член на Комисията, че в този сектор, дори в по-голяма степен, отколкото в другите, не е достатъчно националните правителства да действат самостоятелно!

Ето защо аз изпитвам силно съжаление, въпреки постигнатия отличен резултат, защото беше пропусната възможността заради опозицията в държавите-членки, за която Съветът носи сериозна отговорност, да се приеме разпоредба в текста за единен европейски надзорен орган на агенциите за кредитен рейтинг. Беше отправено официално искане до Парламента, но отсъствието на политическа амбиция и реализъм засега пречат за намирането на подкрепа. На този етап Парламентът продължава да демонстрира способността си да гледа уверено в бъдещето и аз се надявам, че националните правителства ще направят същото.

  Wolf Klinz, от името на групата ALDE. – (DE) Г-жо председател, слабостите, допуснати от агенциите за кредитен рейтинг преди кризата, направиха регулирането им неизбежно. Целите на настоящия регламент относно регистрирането на агенциите за кредитен рейтинг са, да кажем още веднъж, прозрачност, гарантирано високо качество, по-голяма конкурентоспособност, предотвратяване на конфликтите на интереси и в резултат на това – по-добра защита на инвеститорите. Не беше лесна задача да се постигне съгласие. Позициите на Комисията, Парламента и Съвета се различаваха твърде много в началото, но като цяло целите бяха постигнати в голяма степен. Едно добро постижение е, че ще има само една рейтингова категория. Категории 1 и 2 за регулаторни и други цели ще останат в миналото. Бяха преодолени конфликтите на интереси – няма да има консултантски услуги в допълнение към дейностите по присъждане на рейтинг. Агенциите за кредитен рейтинг от държави извън Европейския съюз ще имат възможността да стъпят на европейския пазар и да работят тук чрез режим на равностойност, свързан със сертифициране, което е важно за малките агенции, или система на одобрение, която може да се използва от големите агенции.

Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR) ще играе решаваща роля при регистрирането и надзора на агенциите за кредитен рейтинг. Въпреки всичко аз отбелязвам и редица недостатъци в действащия документ и в регламента. Страхувам се, че на практика възможностите за влизане на европейския пазар ще бъдат затруднени от всички тези правила и изисквания. Тези изисквания са може би твърде ограничителни и биха могли да завършат с изключване от европейския пазар, което би довело до протекционизъм през задната врата, което би било нещо лошо. Надявам се, че опасенията ми ще се окажат неоснователни.

Нашите правила за вътрешно управление изминаха много дълъг път – всъщност твърде дълъг. Те са почти унищожителни. Няма съпоставими правила в нито един регламент на Европейския съюз. Щяхме да свършим по-добра работа, ако бяхме дефинирали ясни принципи и бяхме делегирали отговорността за осъществяване и развиване на тези принципи на самите предприятия.

Накрая, по мое мнение ние не отбелязахме никакъв напредък, за да сложим край на олигополното положение. И ще трябва дълги години да търпим изключително слабата конкуренция.

  Cristiana Muscardini, от името на групата UEN. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, краят на икономическата криза е далеч, въпреки че членството в еврозоната даде на Европа известна стабилност. Международният валутен фонд изчислява, че цената на финансовата криза е 4 000 млрд. щатски долара, две трети от които вероятно се дължат на банките.

Има много цели, които трябва да постигнем – възстановяване на доверието, подпомагане на растежа и защита на заетостта. Това може да се постигне единствено чрез икономическа политика, способна да въведе ред във финансовата система, но Европа все още няма икономическа политика! Въпреки предложенията на Г-20 в Лондон за подпомагане на кредитната система, все още се чувства остър недостиг на ясни правила, за което предупреждавахме от години, за управление на финансовия пазар, неговите оператори, предлаганите продукти и деривативи.

Пазарите следва да са предмет на регулиране и надзор, най-вече финансовият сектор, който оставен без контрол, отвори пътя за ескалиране на безпрецедентна задлъжнялост. Какво да правим с този огромен дълг, натрупан в резултат на предоставяне на кредити без гаранции? Следва ли този дълг да се отписва? Следва ли да се включи в механизъм за изчистването му, реализиран от банките? Следва ли да се забранят бъдещите транзакции с извънборсови деривативи и да се поиска от банките да сложат край на дериватните контракти веднъж завинаги?

Ние имаме нужда от ясни отговори, нови кредитни линии за малките и средни предприятия и за спестителите, за да предотвратим неконтролираните пренасочвания и да преразгледаме правилата на Отворения метод на координация (OMК), приспособявайки ги към реалната ситуация. Ако не говорим за правилата на световната търговия, няма да намерим никакво решение – с други думи, под заплахата от системна криза ние трябва да реформираме системата, да върнем на политиката онази насочваща роля, която твърде често й липсва, да пренасочим вниманието върху реалната икономика и да изоставим „лесния наркотик“ на виртуалните финанси!

  Alain Lipietz, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-жо председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, преди всичко бих искал да кажа, че съм напълно съгласен с това, което каза г-н Mitchell в своето изказване. Ние не сме в крак, не се движим достатъчно бързо. Въпреки това бих желал да му кажа, че е важно да не прави същата грешка по отношение на френския президент, каквато понякога французите правят относно г-н Браун. Речите, призоваващи за действие, не гарантират неговата ефективност.

От гледна точка на самата криза е ясно, че за нас тя не започна от финансовия сектор. Нейните корени са в социалната сфера и околната среда. С други думи, тя съвпада с финансовия цикъл, а именно, когато цикълът е благоприятен, ние поемаме рискове, но когато той не се развива добре, ние си казваме, че е разумно леко да регулираме нещата.

Намираме се на етап, когато се изисква регулиране, и то сериозно. Необходимо е регулиране на равнище единен пазар, с други думи, трябва ни доста по-централизирано регулиране на европейско равнище. Това е, което ни ръководи при гласуването. Ние напълно подкрепяме доклада на г-н Gauzès и постигнатия напредък. От години ние призоваваме за по-централизирано регулиране и надзор на европейско равнище и първият етап, който постигнахме с Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR), е в правилната посока по наше мнение.

Въпреки усилията на г-н Skinner обаче, като по този въпрос нашата критика напълно съвпада с тази на г-н Mitchell, ние съжаляваме, че съществува неразбиране от страна на правителствата. Ние не сме съгласни с предложения компромис, който отхвърля системата на груповия надзор. Считам, че такъв метод ще доведе до нова катастрофа.

По тези причини ще гласуваме против доклада на г-н Skinner, не против свършената от г-н Skinner работа, а против компромиса, наложен от правителствата.

  Sahra Wagenknecht, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, подобно на обществената сигурност, правосъдието или опазването на околната среда, стабилността на финансовите пазари е обществен актив и поради това следва да е предмет на обществен контрол. В крайна сметка, ние вече видяхме какво се случва – всеки, който оставя регулирането на финансовите пазари в ръцете на големите банки, застрахователни дружества, хедж фондове и агенции за кредитен рейтинг от частния сектор, рискува да стане свидетел на спекулиране с гигантски суми в търсене на максимална възвръщаемост и в крайна сметка обществото е принудено да плаща загубите.

Кризата показа изключително ясно, че доброволното саморегулиране претърпя неуспех, а Комисията все още се двоуми дали да поеме този ангажимент. Вместо да се забранят рисковите финансови продукти и да се наложат ясни правила за финансовия сектор, на частните играчи се позволява да продължават да решават самостоятелно какви рискове да поемат и как да ги оценяват. Ние считаме, че това е безотговорно.

Сега става ясно, че в интерес на печалбата агенциите за кредитен рейтинг систематично са подценявали рисковете, свързани със структурираните финансови продукти и по такъв начин всъщност са съдействали за развитието на търговията с невъзстановими кредити. Ето защо правилната посока на действие би била да се прекрати завинаги практиката управлението на риска да се изнася към частни, ориентирани единствено към печалбата, играчи и да се създаде европейска държавна агенция за кредитен рейтинг, която да дава независимото си становище относно качеството на различните видове ценни книжа. Крайно време е Комисията да разгледа и тази възможност.

В доклада на г-н Gauzès правилно се изисква рейтингът на държавния дълг да се разглежда като обществено благо и поради това да се поеме от играчи от публичния сектор. Защо обаче този принцип следва да се отнася само за държавния дълг?

Също така в случая на планираната директива „Платежоспособност II“ Комисията и докладчикът застават зад неуспешната концепция за саморегулирането. Например на застрахователните групи следва да се позволи да прилагат вътрешни модели за оценка на риска при изчисляване на изискванията за капитала и платежоспособността. Времето ще покаже дали надзорните органи на държавите-членки имат достатъчен капацитет да осмислят тези модели. Аз лично се съмнявам в това.

Освен това, както минималните капиталови изисквания, така и капиталовите изисквания за платежоспособността са твърде ниски и следва да бъдат завишени значително. Тъй като това може да създаде проблеми за някои банки или застрахователни дружества, ние твърдим, че това увеличаване на капитала приема формата на държавно участие, което води след себе си съответното влияние върху политиката на съответното дружество. Такава частична национализация би била смела първа стъпка към преориентиране на финансовия сектор в посока към общото благо.

В дългосрочна перспектива целият финансов сектор следва да се движи в посока към публичния сектор, тъй като единствено национализацията може да гарантира, че този сектор изпълнява обществения си дълг, вместо да проиграва ресурсите си в търсене на все по-големи печалби на световните финансови пазари. Крайно време е да направим своите изводи от бедствието, която ни сполетя.

  Godfrey Bloom, от името на групата IND/DEM. – (EN) Г-жо председател, 40 години съм работил в областта на финансовите услуги, така че може би знам малко повече за нещата, за които говоря.

Позволете ми да разкажа накратко за Органа за финансови услуги на Обединеното кралство (FSA), което ще ни покаже нагледно как се допускат грешки. Този орган има правилник, съдържащ половин милион думи. Никой не го разбира, най-малкото самият Орган за финансови услуги. Той тълкува собствения си правилник в пълна секретност, чиновниците използват глобите, които налагат, за увеличаване на собствените си заплати и пенсии; няма апелативен съд за тях. Аз писах на члена на Комисията Макрийви по този въпрос, намира се вратичка, която заобикаля член 6 и 7 от собствения му Закон за правата на човека. Няма апелативен съд. Няма никаква правна намеса, ако тези хора тълкуват грешно. Широката общественост остава с впечатлението, че ако даден регламент е одобрен от Органа, той не може да греши. И така целият риск е за потребителите.

Сега излиза, че нещата ще се поемат от един вид надзорен орган на Европейския съюз, състоящ се без съмнение от невежи бюрократи, скандинавски домакини, български мафиоти и румънски роми. Честно казано, мисля, че наистина ще намерите общ език с тях.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-жо председател, докладите на г-н Gauzès относно агенциите за кредитен рейтинг, на г-жа Weber относно изискванията за докладването и документирането при сливания и разделяния и на г-н Skinner относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност съдържат разпоредби, които несъмнено са полезни, но те не могат да се опишат като мерки за противодействие на финансовата криза. Кризата, която в момента преживяваме, е с коренно различен мащаб и не може да се преодолее единствено с тези технически и еднократни мерки.

Какви действия са необходими, за да излезем от жестоката криза, в която се намираме? Първо, трябва да се скъса с догмите, върху които градите вашата работа досега, а именно с онези, които проповядват човечността на международното разделение на труда, на свободното движение на хора, стоки и капитали.

Трябва да се скъса със свободното движение на стоки, което изправи европейските работници срещу работниците от държави, като комунистическата държава Китай, които са рай за най-циничната форма на капитализма, където работниците нямат право на стачка, свобода на сдружаване, адекватни пенсии или социална закрила и получават нелепо ниски заплати. Китай обаче не е единствената държава в тази ситуация.

Трябва да се сложи край и на свободното движение на хора, което ни доведе, което ви доведе, до това да приемате и дори да препоръчвате като единствено средство за смяна на бъдещите поколения една масова имиграционна политика, чиито ужасни последици се виждат ясно днес.

Накрая, трябва да се скъса и със свободното движение на капитали, което беше отключващият фактор за кризата, тъй като позволи кризата на ипотечния пазар на САЩ – една криза, изцяло породена от обстоятелствата, която трябваше да остане заключена в рамките на пазара на САЩ – постепенно да зарази нашите икономики и да съсипе нашите спестители, работници и работодатели.

Оттук следва, че малките и средни предприятия трябва да бъдат освободени от оковите на данъчното бреме и бюрократичните формалности; необходими са прости правила, които да гарантират, че паричната маса съответства на съществуващите активи в промишлеността и услугите, трябва да се провежда инвестиционна политика, и то жизнеспособна. Това са само няколко съществени мерки, които ние бихме желали да видим осъществени от правителствата на държавите-членки главно в контекста на националната политика, която е показала своята по-добра способност да реагира.

  John Purvis (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, аз съм доволен, че дойде време да се вземе решение по „Платежоспособност II“. Г-н Skinner и неговите докладчици в сянка показаха образцова гъвкавост и търпение, за да стигнем до решение. Съжалявам, подобно на другите колеги, че е изключена груповата подкрепа, но, честно казано, не съм изненадан при сегашните трескави обстоятелства. Ние следва да работим усилено, за да въведем груповата система, която ще работи за и в условията на европейския единен пазар на застраховането, като тя ще е ефективна и по отношение на трети държави – не можем вече да допуснем фиаско като това на „AIG“.

Бих желал да похваля също така докладчика, г-н Gauzès, и Съвета за коректното приключване на регламента относно агенциите за кредитен рейтинг. Очевидно тези агенции са допускали сериозни грешки и някаква форма на засилено регулиране беше неизбежна. Но кой не допуска грешки? Самите регулаторни органи дори грешат и можем ли да сме сигурни, че сега те са безупречни и няма да направят бъдещи грешки?

Опасявах се, че ролята на изкупителна жертва, която яростно и враждебно играеха агенциите за кредитен рейтинг, ще доведе до прекомерно агресивен и непродуктивен регламент с преобладаващ евроцентричен, протекционистичен и извънтериториален размах. Направеният компромис, както се вижда, тушира донякъде тези тенденции, но не до такава степен, каквато ми се искаше да видя.

Агенциите за кредитен рейтинг представляват становище – те дават полезни становища, експертни становища, но си остават единствено такива, така че инвеститорите поемат пълна отговорност за инвестиционните си решения. Няма съмнение, че тези поуки вече са усвоени, и то твърде директно и на висока цена.

Доволен съм, че обхватът се ограничава до рейтинги, използвани за регулаторни цели. Радвам се да видя, че преминаваме от равностойност и одобряване, когато говорим за рейтинги на трети държави, към равностойност или одобряване. Но би ли могъл членът на Комисията да потвърди, че инвеститорите могат все още свободно да инвестират в акции и облигации в трети държави, на които не се дава рейтинг в Европа или които нямат равностоен статут?

Ние трябва да бъдем нащрек, за да не ни изненадат непредвидени обстоятелства. Без да имаме предварителна оценка на влиянието, тези обстоятелства почти със сигурност ще се появят и затова изискването за преразглеждане в член 34 е от огромна важност.

  Pervenche Berès (PSE). – (FR) Г-жо председател, по отношение на „Платежоспособност II“ бих казала, че това е реформа, започнала доста преди кризата и че последната хвърля нова светлина върху нея. Като законодатели ние се колебаехме – трябваше ли това съгласие да бъде постигнато на първо четене?

Накрая, решимостта на преговорите ще ни позволи да постигнем компромис, който, по мое мнение, има поне две достойнства: първо, той кара застрахователния сектор да оцени рисковете си по-добре, един процес, включващ досега и стари механизми, които несъмнено не съответстваха на реалностите в променения застрахователен сектор, и второ, той подчертава необходимостта от механизми за надзор, адаптирани към променените застрахователни дружества от гледна точка както на многобройните ориентирани към потребителите продукти и предложения, така и на тяхното транснационално устройство.

Като законодатели ние имахме силното желание да отчетем реалностите на този пазар, на който, така да се каже, в някои държави, например, съществуват механизми за животозастраховане, обхващащи съществена част от този сектор, и където в светлината на кризата ние трябва да отчитаме влиянието на процикличността, що се отнася до застрахователния сектор.

Ние също така следваше да гарантираме, че приемането на това законодателство не разрушава архитектурата на застрахователния пазар и по-специално позволява на взаимозастрахователните асоциации да заемат своето място в това законодателство. Твърде очевидно е обаче, че това е само един етап и аз бих желала да спомена шест свързани с този сектор пункта, по които веднага трябва да подновим нашата работа в бъдеще.

Първият очевидно приема заключенията на доклада Дьо Ларозиер и необходимостта да гарантираме, че между различните колегиуми от надзорни органи съществува равнопоставеност и хармонизирани условия, както и необходимост да укрепим европейския орган, отговорен за наблюдението над застрахователните дружества.

Вторият пункт, споменат от много мои колеги, е да се въведе скандалният механизъм за групова подкрепа, като в този случай аз не споделям виждането на г-н Lipietz. Разбира се, ние бихме предпочели да имаме групова подкрепа, но нима е чудно, че е трудно държави, в които 80 % или 100 % от застрахователния сектор са в ръцете на чуждестранни дружества, без солидна правна основа да приемат този механизъм? Ние трябва да постигнем напредък в тази област.

Третият етап в бъдещата работа е хармонизирането между това, което правим сега тук, и онова, което се случва с пенсионните фондове. Как можем да си представим, че трябва да подобрим платежоспособността в застраховането, а да не си зададем същия въпрос по отношение на пенсионните фондове? Това е едно изключително голямо предизвикателство.

Четвъртият пункт от бъдещите ни действия касае въвеждането, създаването, установяването на механизъм за гарантиране на депозитите, подобен на този в банковата система, който все още липсва в застрахователния сектор.

Петият пункт се отнася до маркетинга на застрахователните продукти и гаранцията, че начинът, по който застрахователните посредници предлагат продукти на застрахованите лица, прави възможно съгласуването на техните интереси и изисквания за защита.

Накрая, последният пункт засяга транспонирането в този сектор на всички разпоредби, които ние ще приемем за банковия сектор, а именно механизмите на задържане във връзка със секюритизацията.

Въз основа на това аз се надявам, че в бъдеще ние ще можем да извлечем поуки от настоящата криза, за да осигурим на европейските граждани застрахователен сектор, който представлява за тях истинска гаранция за …

(Председателят отнема думата на оратора)

  Marielle De Sarnez (ALDE). – (FR) Г-жо председател, не трябва да виним нашите докладчици, но аз считам, че предложенията на Комисията идват доста късно и не отговарят на случващото се. За да предотвратим бъдеща криза, ние очевидно трябва да сме по-амбициозни и по-инициативни.

Ние следва да сме по-амбициозни и по-инициативни преди всичко в областта на регулирането. Трябва да хармонизираме нашите законодателства, като най-мощният сигнал несъмнено би бил да създадем европейски регулаторен орган. Това в крайна сметка е начинът да заявим за себе си.

Що се отнася до агенциите за кредитен рейтинг, следва да създадем европейски агенции, чиято независимост е гарантирана, и да сложим край на скандалното раздаване на рейтинги на предприятия, които плащат на агенциите.

По отношение на хедж фондовете ние трябва да ги регулираме и да установим такава форма на данъчно облагане, която санкционира всички краткосрочни финансови трансакции.

На последно място, относно зоните на „данъчен рай“ могат да се предприемат няколко много прости мерки. Трябва да забраним на всички банки, които извършват трансакции с такива зони или отказват сътрудничество, да развиват дейност в Европа.

Това е всичко засега. Аз обаче наистина считам, че ние трябва да продължим напред и бих желала да предложа две направления на действие. Първото е, че ние, по мое мнение, трябва да помислим за разширяване на еврозоната и интегриране на нови членове. Този политически жест вероятно би имал силата на обединяването на Германия, би показал солидарността, която съществува в Европа, и би увеличил влиянието на нашия Съюз.

Накрая, второто направление е, че ние трябва да осъществим напредък в посока икономическа, бюджетна и парична интеграция, както и данъчна хармонизация, което е единственият начин да се преборим с фискалния дъмпинг в Европа.

Всичко това е необходимост, но онова, което нашите граждани очакват най-вече и аз се надявам, че Комисията чува, е да предприемем действия срещу кризата. Нашите съграждани в Европа все още чакат истински европейски план за възстановяване, придружен например със значителен кредит. Те все още очакват Европа да предложи подходяща защита за нашите малки и средни предприятия, да планира действително инвестициите в бъдеще и преди всичко да подкрепи всички онези в Европа, които са засегнати от кризата. Аз имам предвид безработните, работещите на непълен работен ден и домакинствата, изпитващи огромни затруднения в момента.

Според мен това е най-неотложното за момента и по него ще се съди за европейските лидери в бъдеще.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-жо председател, въвеждането на „Платежоспособност II“ и на промяната в системата за извършване и надзор на застрахователните дейности, които се подготвяха през последните няколко години, е постижение от огромна важност, особено по време на финансова криза. Аз съм се занимавала с пенсионни схеми много години и осъзнавам значимостта на финансовия надзор над пенсионните фондове във връзка с мобилността на работниците и необходимостта от трансграничен надзор.

Когато насърчаваме хората да са мобилни, ние следва да сме убедени, че онези, които отиват да работят в друга държава и сменят пенсионната си система, могат да бъдат сигурни, че социалноосигурителните им вноски се приспадат правилно и постъпват в правилните сметки и че сигурността на бъдещите им пенсии ще се увеличава в резултат на решенията на Комисията в областта на принципите на инвестиране и надзора над пенсионните фондове.

Приветствам Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и неговия консултативен съвет, в чиято работа имах честта да участвам до месец септември 2007 г., както и докладчика, г-н Skinner.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL). - (EN) Г-жо председател, съгласно доклада на МВФ относно световната финансова стабилност финансовата криза ще струва 4 млрд. щатски долара. Тази предварителна оценка може да нарасне. Кризата доведе, както всички знаем, до един вид хазартен капитализъм, корупционен капитализъм, и до сектор на финансовите услуги, който въобще не се регулира или се регулира не много стриктно, както понякога казваме учтиво.

Страничният резултат от всичко това за работниците и семействата в Европа може да се определи като истинска катастрофа. Аз бях поразена по време на разискването, а и когато четях докладите, от мекия тон, с който се говори за този скандал. Поразена съм и от факта, че групите на либералите и на християндемократите са обезпокоени от прекомерното предписание на правила или че протекционизмът може да бъде вкаран през задната врата.

Факт е, че реакцията на Европейския съюз на финансовата криза беше забавена и много слаба. Ние наистина искаме протекционизъм и онези, които трябва да са защитени, са работниците и реалната икономика. Още не сме разисквали и въпроса с работните места, макар че той е много важен за гражданите, а тази институция държи на система, претърпяла провал. Нека осъзнаем това и да бъдем радикални и смели.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА г-жа KRATSA-TSAGAROPOULOU
Заместник председател

  Nils Lundgren (IND/DEM) . – (SV) Г-жо председател, световната икономика е разтърсена от финансова криза и предложенията как да я предотвратим в бъдеще валят стремително. Призивите за повече регулиране и повече надзор са много модерни в момента. Разбира се, все пак трябва да започнем с въпроса къде са грешките. Позволете ми да обобщя причините в рамките на 50 секунди.

Ние живеем в условията на един безстопанствен капитализъм. Финансовите дружества се ръководят от чиновници, които могат да създадат системи, осигуряващи им гигантски премии и пенсии при увеличаване на печалбите. Печалбите могат да се увеличат за кратко време от ръководството, като се повиши нивото на риска в дружествата посредством намаляване на собствения капитал. Когато рисковете станат реалност, ръководството си взема парите, а загубите се поемат от останалите.

Няма стимул за онези, които могат да променят тази политика. Хората, депозиращи пари в банките, знаят, че има гаранции по депозитите. Всички знаят, че повечето банки са твърде големи, за да се позволи техният банкрут. Те ще бъдат спасени от данъкоплатците. Агенциите за кредитен рейтинг знаят, че няма да получат работа, ако поставят под съмнение платежоспособността на клиентите си. Следваната от централните банки и финансовите министерства политика се основава на идеята, че сапунените мехури не трябва да се пукат. Ето защо те стават прекомерно големи.

Обсъждаме ли решаването на тези проблеми? Не, ние не правим това!

  Othmar Karas (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, икономическата и финансова криза, която е най-тежката след Втората световна война, има глобални последствия. Очевидни са несигурността, раздразнението, безпомощността и загубата на доверие, както и пропуските в регулирането на финансовите пазари. Ние сме пришпорени от необходимостта да предприемем общи европейски действия и да вземем инициативата в световен мащаб. Реализирането на необходимостта от създаване на „по-голяма Европа“ прави възможно осъществяването на идеите, отхвърлени и пренебрегнати само преди няколко месеца от членовете на Комисията и на Съвета, когато бяха призовани от Парламента.

Нашият модел на социална пазарна икономика – колкото е възможно повече пазар и регулиране, колкото е необходимо, задава рамката не само за европейското, но и за регулирането в световен мащаб. Действията на Европейския съюз бяха успешни, но ние все още сме далеч от крайния резултат и от постигането на нашата цел. Завършихме още един етап и трябва да се заемем със следващите глави или да ги затворим без отлагане. Иска се решимост и кураж да предприемем смели законодателни действия на европейско равнище – действия, които изграждат доверието на хората.

Днес ние вземаме решение – твърде късно – относно законодателните действия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг. Имаме нужда от регистриране, от критичен поглед; ние следва да изчистим несъответствията. Сега приемаме директивата за „Платежоспособност II“ – нещо, което трябваше да направим и без финансова криза на пазара. Предстои приемането на банковата директива през месец май. Ние трябва да елиминираме процикличния ефект на съществуващата регулаторна система веднъж и завинаги. Не само хедж фондовете, но и инвестициите в непублични капиталови инструменти следва да се регулират. Възнагражденията на ръководството, предвиждащи бонуси, следва да предвиждат и загуби.

Гражданската отговорност е по-малко обсъждана в Европа в сравнение със Съединените американски щати, а системата на европейския надзор все още не е готова. Ние следва да създадем организация за нея според правилата на Европейската система от централни банки и да побързаме с приемането на възможно най-много решения до лятото. Призовавам ви да направим това.

  Robert Goebbels (PSE). – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, Парламентът има намерение да приеме правила за регулиране на международните финанси. Те няма да са достатъчни, тъй като очевидно не съществува политическа воля нито в Европа, нито в Съединените американски щати да се елиминират крайните случаи на чиста спекулация, като например неприкритите продажби на ценни книжа без покритие, разпродажбата на стоки, които дори не са притежание на търговеца.

Международната финансова криза не започна във Великобритания, а в САЩ и се разпространи чрез Ситито в другите големи финансови центрове. Предполага се, че всички те бяха добре регулирани. Въпреки това Г-20 намери идеални причинители на кризата – зони на „данъчен рай“, независимо от това дали са действителни или не.

Още през 2000 г. аз препоръчвах в моя доклад за Парламента относно реформата на международната архитектура премахването на всички „черни дупки“ в международните финанси, като се започне с хедж фондовете и другите изцяло спекулативни фондове.

Г-20 възнамерява да регулира единствено спекулативните фондове, които носят системен риск. Този риск става очевиден, когато кризата вече се е разразила. В действителност Г-20 пощади собствените си офшорни центрове – островите от Ламанша, Вирджинските острови, Хонконг и Макао, да не споменаваме оншорните центрове като Делауеър.

Както каза Жак Атали, в бъдеще Лондон и Ню Йорк ще държат монопола на спекулата. Посланието е ясно – международните финанси ще бъдат регулирани в полза само на най-големите държави. Всички сме равни, но някои са по-равни.

  Andrea Losco (ALDE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, правилно е да се критикува и да се изтъкват закъсненията, но също така е правилно и възможно да се каже, че днес ние правим крачка напред и че в условията на тази ужасна криза, която разклати устоите на световната икономика, европейските институции предприемат конкретни законодателни мерки в ключови сектори, като агенциите за кредитен рейтинг и застраховането.

Аз считам на базата на онова, което следя отблизо, че директивата относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност е особено важна. Съгласието, постигнато в последния момент със Съвета, всъщност предоставя на тези сектори нови, по-ефективни правила, които отчитат динамиката на реалния пазар извън установените формули.

Принципите на икономическа оценка и капиталовите изисквания, съответстващи на рисковете, действително поемани от предприятията, както и стимулите за управление на риска, хармонизацията, надзора над отчетността, публичната информация и прозрачността са съществени аспекти, целящи превръщането на застрахователния сектор в по-конкурентен отрасъл, увеличавайки защитата на застрахованите лица.

Окончателният компромис позволи намирането на разумни решения на проблемите, свързани с процикличния ефект на новите правила и на тези, регулиращи инвестициите. Ние можехме да направим още, разбира се, но аз считам, че сме достигнали точката, от която можем да се оттласнем нагоре.

  Adamos Adamou (GUE/NGL). - (EL) Г-жо председател, настоящата икономическа криза насочи вниманието ни отново към твърдата ни позиция за необходимостта от регулиране, а не от дерегулиране на сливанията, и създаване на мултинационални и други дружества, необходимостта от промени в антитръстовото законодателство и необходимостта от намеса за отстраняване на монополни и картелни организации, които, освен другото, манипулират пазара, определят цените и съкращават служители и които са ръководени единствено от мотива за печалба.

Гражданите могат да видят резултатите от растежа без социално лице, който вместо да създава постоянни работни места, цели допълнително да концентрира богатството и властта в ръцете на малцина избрани. Либерализирането на финансовите пазари, което е стандартна политика на десните и на други партии, отвори дълбока икономическа рана, която пряко засяга хората.

Имайки предвид, че преди около година политическите застъпници на дерегулирането и противниците на държавното регулиране хвалеха положението на икономиката, позволете ми да ви напомня, че именно тази политика доведе до вълна от бедност и неравенство, отрицателен растеж в икономиката и незаконно забогатяване на хранителните предприятия, които отчитаха печалби от порядъка на 40 милиарда за всяко от тях през 2008 г.

Гражданите обаче ще изпратят послание към онези, които създадоха кризата, а заедно с нея и неравенството.

  Johannes Blokland (IND/DEM). - (NL) Сега, когато централните банки в Европа и САЩ предсказаха първите признаци на икономическо съживяване, е важно да не се колебаем при осъществяването на насоките, целящи защита срещу повтаряне на същия сценарий.

Ролята на агенциите за кредитен рейтинг е значителна, тъй като инвеститорите наистина сляпо вярват на съветите на тези агенции, без да се консултират с трети страни. Съществуват редица причини за това рейтингите да не бъдат приспособени адекватно към променящия се пазар – причини, които не могат да попречат на въвеждането на нови правила. Въвеждането на изискването за седалище в Европейския съюз при присъждане на рейтинг е един добър старт, но имайки предвид глобалния характер на пазара, това е просто началото.

Европейската комисия трябва спешно да хармонизира насоките с трети държави, поради което за предпочитане е в тази област да се приеме централизиран подход в рамките на Европейския съюз. Очевидно е, че са необходими повече действия за връщане на доверието във финансовите пазари. Ето защо нека поставим началото на новия финансов морал.

  Werner Langen (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, днес ние разглеждаме първите законодателни предложения от пакета за финансовия пазар. Директивата „Платежоспособност ІІ“ отдавна беше станала необходимост, но ще започна, като оставя този въпрос настрана. Преговорите бяха много добри, резултатите са полезни и ние следва да подкрепим тази директива.

Що се отнася до агенциите за кредитен рейтинг, възниква един въпрос, който наистина може да бъде описан като случай на пазарен и политически провал. От години Парламентът призовава Комисията да представи предложения относно различните аспекти на причините за кризата на финансовия пазар, което отдавна е належащо. Това, за което сега преговаря г-н Gauzès, е полезно. То установява надеждни критерии и нови надзорни структури и наистина има възможност да реши конфликта на интереси между консултативните и оценяващите органи и да увеличи прозрачността. Това е отлично предложение.

Все пак това не е достатъчно. Спомням си разискването тук в Парламента с британския министър-председател Тони Блеър, който се държеше, като че ли имаше пред себе си решение от среща на Г-20 в Лондон. Истината е, че през последните 10 години има откази дори в рамките на Европейския съюз – по-конкретно от страна на Обединеното кралство, но също и от Европейската комисия – определени неща да се уреждат по начин, който следва да е ясен. Това не са нови явления; сапуненият мехур наистина стана много голям. Сега задачата е да напреднем по отношение на счетоводните правила – както отбеляза членът на Комисията във връзка с административните оценки и схемите за допълнително възнаграждение. Неприемливо е в тази област да няма регламент. Освен това ние трябва да решим въпросите за капитала – например за секюритизацията – до края на месец май, а също така да намерим бързо решение с оглед на европейските надзорни структури и доклада дьо Ларозиер като цяло.

Не можем да чакаме Съединените американски щати по всички тези въпроси. Нека постъпим така, както постъпихме с мерките за изменението на климата и с пакета за възобновяемите енергийни източници: нека ние, европейците, поемем инициативата и дадем на света един полезен модел. По такъв начин ще допринесем за преодоляването на кризата.

  Ieke van den Burg (PSE). - (NL) Ако ми позволите да направя един предварителен коментар, ще кажа, че с учудване изслушах всички видове речи, които бяха произнесени тук от членовете на Парламента, за лидерство и справяне с проблемите на капитализма. Това са все колеги, които никога не сме видели, когато вършехме конкретната работа с цел да насочим капитала в правилната посока.

Аз бях докладчик в сянка по доклада на г-жа Weber. Тя е човек, който наистина положи основата на пакета от документи за модернизиране, опростяване и облекчаване на тежестите за предприятията, що се отнася до европейските норми и регламенти. Това е част от един голям пакет висше законодателство и бих искала да подчертая, че неговата цел не е само дерегулацията и облекчаването на тежестите. То трябва да отговори по-адекватно, по-гъвкаво и по-динамично на събитията с ясни пълномощия, които не са по-малки и за съответните надзорните органи.

Във връзка с това бих искала да кажа две неща, които фактически също се отнасят към двата пакета от документи, които днес разискваме. Първо, няма смисъл да се опитваме да решаваме вчерашните проблеми. Вместо това ние следва да предвидим какво ще се случи в бъдеще и да задействаме процеса, което ще ни даде възможност да реагираме адекватно на динамичните развития и иновациите. Именно затова въведохме такъв процес в процедурата „Ламфалуси“, която разработихме неотдавна.

Второ, следва да решим кое ниво ще бъде подложено на проверка. Участниците на пазара преминават границите и се превръщат в международни. Ето защо няма смисъл да се заблуждаваме, като си мислим, че те могат да бъдат контролирани от малки национални надзорни органи. Тези големи играчи, които много силно доминират на пазара, наистина трябва да бъдат задържани на европейско и световно равнище. Според мен това означава, че на такова равнище трябва да бъдат поставени органи, които да направят прекият надзор възможен.

Между другото, агенциите за кредитен рейтинг предвиждат това. Отначало това беше инициатива на Парламента да даде на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR) правомощия да обслужва регистрирането, но за съжаление това не стана поради постоянната борба, която неизбежно възниква между големите държави и крупните финансови центрове, които се стремят да привличат централните офиси и да играят в тях първостепенна роля в опит да вземат големите агенции за кредитен рейтинг под крилото си. Според мен това е много жалко. Бих предпочела да видя това реализирано на европейско равнище още от самото начало.

Същият сценарий се разви по отношение на „Платежоспособност ІІ“. Решително действие също липсваше, но бяха дадени правомощия в опит да се направят обвързващи твърдения на европейско равнище, в случай че надзорните органи се провалят и не постигнат съгласие. Това също така означава, че външните надзорни органи отказват да прехвърлят правомощия на надзорни органи, които играят първостепенна роля. Това е жалко, но разпоредбата беше включена, най-малкото в съображение 25, за да покаже ясно на нас в Парламента, че следващата година трябва да се опитаме да подобрим и да засилим този аспект, като се опираме на предложенията на Ларозиер.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-жо председател, г-н член на Комисията, финансовата и икономическа криза показа, че ние в Европа трябва да можем да работим заедно. Трябва да сме доволни, че еврото беше в обращение, и все още е, в 16 страни на Европа. Това облекчи трудните времена. Когато миналата есен държавите на еврозоната се събраха в Париж, се видя, че кризата може да бъде овладяна и да започне възстановяването. Общите усилия продължиха със срещата на Г-20, която постави началото на нещо ново – на един свят, в който главните световни сили се срещнаха като равни.

Сега трябва да се уверим, че при следващата криза ще бъдем по-добре подготвени. Считам, че директивите, които днес се разискват, са важни и добре балансирани. Нуждаем се от повече откритост и прозрачност на пазара, от повече възможности за трансгранични действия и от по-съвършен надзор. Също така считам, че трябва да се борим с протекционизма и да подкрепяме свободната търговия. Освен това трябва да ограничим поемането на рискове и да спрем излишествата. Свободният пазар също се нуждае от ограничения и правила. Като либерал мога да се съглася с това, разбира се. Все пак не бива да допускаме свръхрегулиране, при настоящата обстановка това е рисковано. Нека не забравяме, че просперитетът се ражда от пазарната икономика.

  Bernard Wojciechowski (IND/DEM). – (PL) Г-жо председател, г-н член на Комисията, в началото на месеца ни беше казано, че са взети всички мерки за излизане от финансовата криза. Бюджетът на Международния валутен фонд ще нарасне до 500 млрд. щатски долара, което означава, че той ще бъде утроен. Световната банка ще стане по-богата със 100 млрд. щатски долара, като 250 млрд. са заделени за субсидиране на международната търговия. Трябва да има възможно по-строг надзор на финансовия пазар и контрол върху зоните на „данъчен рай“ и заплатите на банковите служители. Президентът Обама каза, че последната среща на високо равнище на Г-20 ще бъде превратен момент в стремежа към световно икономическо възстановяване.

Като цяло вероятно няма нищо тревожно, може би с едно изключение. Защо световните лидери чакаха толкова дълго, за да въведат детайлно разработения спешен план за помощ и защо не благоволиха да започнат световното икономическо възстановяване по-рано? Нямат ли този трилион? Ето защо основният въпрос е: откъде дойде този трилион? От продажбата на 400 тона злато? Излиза, че в официалните комюникета няма нито дума по този въпрос. Или парите са заети от някоя банка? Доколкото сега ще има възстановяване – и тук отправям молба към г-н Барозу и г-н Тополанек – може би лидерите ще проведат друга среща и ще добавят още един трилион, така че да имаме нещо като „ускорено възстановяване“.

  Margaritis Schinas (PPE-DE). - (EL) Г-жо председател, не може да има съмнение, че днес ние търпим последиците от един анархичен и странен американски/англосаксонски модел на организация на финансовите пазари, който учи как да се действа без правила, без надзор и без демократична отчетност и който, разбира се, опетнява световната и европейската икономика.

С текстовете, които днес разискваме и които ще гласуваме утре, ние изграждаме тук, в Европа, предпазен щит за нашите граждани. Щит, който ще ги защитава от парадокса, в който постоянно живеем, в който паричните потоци надхвърлят рамките на националните интереси и правилата за надзор и отговорност, а там, където има такива, те са национални.

Така че макар и бавно, Европа реагира, но по-добре късно, отколкото никога. Това, разбира се, поставя два основни въпроса, които изискват отговор. Първият е: защо трябваше да преминем през кризата, за да започнем да действаме? Защо трябваше да допуснем да се случи всичко това, за да въведем правила. Отговорът ще бъде даден от гражданите, като възнаградят тези, които призовават към приемане на законодателство и накажат тези, които искат да ни убедят, че саморегулацията е универсално средство против всички злини, които днес преживяваме.

Вторият въпрос е дали текстовете, които днес разискваме, ще бъдат единствени или ще има цялостен надзор и цялостно преразглеждане на законодателната и регулаторната рамка. Отговорът на този втори въпрос ще бъде даден от нас. Като съзаконодатели ние ще упражним натиск, така че да не останем само с доклада на г-н Gauzès относно агенциите за кредитен рейтинг, които пропуснаха да видят айсберга, идващ към Титаник, поради което се случи всичко това, но които бързо видяха, че определени държави-членки трябва да получат по-ниска оценка, защото „се предполага“, че нямали задоволителен кредитен рейтинг.

Ние трябва да проверим и да поправим всичко това от самото начало: след настоящата криза нищо в Европейския съюз няма да бъде същото.

  Manuel Medina Ortega (PSE). – (ES) Г-жо председател, позовавам се единствено на доклада на г-жа Weber относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 77/91/ЕИО, 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета и Директива 2005/56/EC по отношение на изискванията за докладване и документиране при сливания и разделяния.

Сега сме в процес на опростяване на административните процедури. Ние заставаме зад предложенията на Комисията, представящи определени промени, но сме включили някои изменения, които бяха поставени за разискване от почти всички политически групи и които, естествено, аз подкрепих, тъй като те правят възможно опростяването на съответните въпроси.

Разбира се, тук говорим за една много важна промяна, състояща се в премахването на документация, въвеждането на уебстраници и препратки към уебстраници, премахването на изисквания за експерти и други типове изисквания, които досега бяха задължителни. Това може да доведе до значителни икономии на разходи и време, като същевременно осигурява гаранции както за кредиторите, така и за работниците в предприятията и за други хора с достъп до тях.

Считам, че предложенията, отправени ни от Комисията, са доста добри и че предложенията за изменения в текста, които ние внесохме, заимстват същия подход, като гарантират независимост, най-вече при използването на уебстраници, и необходимостта от препратки, в други използвани уебстраници, към всяка информация в тези уебстраници, така че потреблението да не се усложнява и да присъства достатъчно допълнителна информация.

Накратко, г-жо председател, считам, че Парламентът ще бъде в състояние да приеме това предложение за директива със значително мнозинство и че последвалият текст ще бъде по-добър от първоначалния текст, представен ни от Комисията.

  Margarita Starkevičiūtė (ALDE). – (LT) В светлината на текущите събития ние виждаме какво влияние оказват големите финансови групи и допусканите от тях грешки върху реалната икономика, особено върху икономиката на малките държави. Ето защо представените документи следва да изградят правна рамка за управлението на два основни процеса: първо, да уеднаквят свободното проциклично движение на капитали вътре във финансовата група при необходимостта от осигуряване на ликвидността на реалната икономика и макроикономическата стабилност по време на икономическата рецесия; второ, да спомогнат за поделянето на отговорността между местните и външните органи за финансов надзор, да гарантират, че действията на финансовата група са уместни и да изяснят кой ще покрие загубите, ако бъдат допуснати грешки.

Трябва да се отбележи, че представеният документ е само първата стъпка в тази насока и бих искала да подчертая, че тези проблеми няма да бъдат решени, докато не бъде оценено влиянието на закона за конкуренцията върху дейността на финансовите групи. Ние вечно забравяме тази страна на проблема и това следва да бъде приоритет на следващия парламентарен мандат.

  Sirpa Pietikäinen (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, считам, че този пакет, който е част от мерките за справяне с финансовата криза, е съвсем добър що се отнася до „Платежоспособност ІІ“ и до агенциите за кредитен рейтинг, и ще доведе до добри компромиси и резултати.

С оглед на бъдещето обаче ще повдигна три въпроса. Първо, бих искала да видя Европейския съюз по-амбициозен и активен в световен аспект. Въпреки че резултатите от срещата на Г-20 са стъпки в правилната посока, те все още са твърде скромни и далеч от подходящото, световно и базирано на установени практики регулиране, по отношение както на средствата и различните финансови инструменти, така и на регулирането.

Второ, когато става въпрос за доклада дьо Ларозиер и нашите собствени действия, считам, че резултатът от Дьо Ларозиер беше по-скоро добър, особено що се отнася до надзорните органи и анализирането на систематичния риск на европейско равнище. Също така обаче бих искала да посоча две уловки. Първо, относно малките надзорни органи: разбирам, че предложената там етика, която все още е базирана повече на сътрудничество, отколкото на централизирана Европа, има много сериозни проблеми. Второ, от това, което вече сме чули за подготовката на Комисията относно рисковия капитал и хедж фондовете, има много, на което да се надяваме и което да очакваме.

Така че, ако искаме да бъдем ефективни на това равнище в световен мащаб, ще трябва да си напишем домашното добре и аз наистина бих искала да видя един по-добър и амбициозен подход от страна на Комисията в тази област.

  Antolín Sánchez Presedo (PSE). - (ES) Г-жо председател, пакетът от мерки във връзка с агенциите за кредитен рейтинг, застрахователната дейност и сливането и разделянето на дружества е първа стъпка към повишаването на доверието и ефективността на финансовите пазари. Той съответства на принципите, одобрени от Европейския съюз и Г-20, за засилване на прозрачността, отговорността и почтеността на финансовите пазари и поставя Европейския съюз в позицията на световен лидер. Ето защо аз подкрепям мерките, въпреки че ще трябва да стигнем и по-далеч.

Провалите на агенциите за кредитен рейтинг са една от причините за финансовата криза: саморегулирането не е достатъчно. Регламентът има новаторска роля при въвеждането на регистрация, отговорност и мониторинг на агенциите, при справяне с конфликти на интереси, подобрявайки методите на работа и качеството на различните типове квалификации, включително тези от държави извън Европейския съюз. Бъдещото преразглеждане на разплащателните системи и създаването на Европейска публична агенция са все още въпроси, с които трябва да се занимаем.

Директивата за платежоспособността систематизира съществуващите достижения на общностното право в индивидуалното осигуряване и обединява техническите постижения в областта на подобреното управление на риска, което ще подтикне към новаторство, ще подобри използването на ресурсите и ще повиши закрилата на осигурените граждани и финансовата стабилност в рамките на сектора. Новата рамка за надзор на застрахователните групи следва благоразумна линия и е отворена за бъдещо развитие. Създаването на надзорни органи е стъпка напред в процеса на интеграция и засилване на европейския финансов надзор, който трябва да продължи да напредва и би могъл да се превърне в световен стандарт. Парламентът ще наблюдава и стимулира неговото развитие.

Накрая, изменението на различните директиви във връзка с изискванията за докладване и документиране при сливания и разделяния е форма на законодателно опростяване и набляга на факта, че стремежът да облекчим тежестите върху предприятията с 25 % може чудесно да се съчетае със засилване на правата на обществото и акционерите, при условие че се използват информационни и комуникационни технологии.

  Daniel Dăianu (ALDE). - (EN) Г-жо председател, доволен съм, че в крайна сметка в Парламента надделя здравият разум и че Комисията взе предвид причините за тази финансова криза. Хората осъзнаха, че тази криза не е част от естествен цикъл и че е крайно необходимо преразглеждането на регулирането и контрола на финансовите пазари. Докладът на групата Дьо Ларозиер, както и докладът Turner направиха това пределно ясно. Въпросните доклади са издържани в аналитичен тон с последвалия доклад „Ламфалуси“ на Парламента.

Документите, които разискваме днес, трябва да се разглеждат в светлината на същата логика на действие. За съжаление, нашите икономики ще страдат още известно време не на последно място заради публичните бюджети и вероятно бъдещата инфлация, породена от усилията да се разчисти огромната бъркотия. Нека се надяваме, че този път ще научим повече, отколкото при отминали периоди на криза.

  Klaus-Heiner Lehne (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, това е едно наистина интересно, ползотворно разискване поради простата причина, че, разглеждайки докладите, ние комбинираме две страни на проблема, които на пръв поглед не са пряко свързани, но които се отнасят до начина за справяне с кризата и съживяване на икономиката.

Бях докладчик в сянка в комисията по правни въпроси по доклада на г-жа Weber, за който най-напред бих искал най-сърдечно да я поздравя. Докладът на г-жа Weber не е за управлението на кризата в традиционния смисъл, а за опростяването на дружественото право, помощта при ликвидирането на бюрокрацията и премахването на тежестите върху дружествата. Именно в този момент, в края на парламентарния мандат, това ясно доказва и илюстрира отношението на Европейския парламент към този специфичен въпрос и неговите опити за бъдещо развитие на дружественото право в интерес на дружествата – събитие, което силно приветствам.

Тъй като това разискване предоставя възможността да кажа нещо за законодателството на финансовия пазар като цяло, следва да се отбележи фактът, че в момента ние в Парламента постигаме резултати и приключваме материали на първо четене относно първия пакет за финансовия пазар, което също е знак за края на този парламентарен мандат. Считам, че и това има значение.

Въпреки това бих искал също така да посоча, че за съжаление вторият пакет, който, разбира се, все още е в процес на изготвяне от Комисията, ще закъснее за този Парламент. Две са причините за това. Както знаете, в миналото ние действително разисквахме регулирането на определени области от финансовия пазар, а именно в парламентарните комисии и на пленарни заседания, но това винаги предизвикваше масова съпротива. Имаше съпротива от страна на Съвета. Британският министър-председател, социалистът Гордън Браун, дълго отказваше да признае някои факти.

Също така имаше продължителна съпротива от страна на Комисията – относно хедж фондовете и други сектори – а също и в Парламента. Когато дойде време да стартираме законодателни доклади по собствена инициатива, председателят на комисията по икономически и парични въпроси дълго време отхвърляше това като ненужен диспут над компетентността ни. Доволен съм, че вече всички видяха истината. Членът на Комисията Макрийви регулира хедж фондовете, г-жа Berès позволява докладите по собствена инициатива, а Гордън Браун също промени становището си. Забелязва се положително развитие, което аз и моята група силно приветстваме.

  Jean-Pierre Audy (PPE-DE). – (FR) Г-жо председател, изказването ми е за доклада относно агенциите за кредитен рейтинг и първите ми думи ще са израз на благодарност към моя приятел, г-н Gauzès, чиито действия бяха компетентни, ясни и прагматични.

Все пак, г-жо председател, с риск да се отклоня от темата, бих искал да засегна проблема за рейтинга на държавите. В кризата, която преживяваме, държавите се превърнаха във водещи финансови играчи в условията на евентуален крах на финансовия сектор.

Те приеха гаранции, те имат дългове, те имат пакети акции и точно затова си мисля, не трябва ли Европейският съюз да предложи като част от новото световно регулиране на капитализма създаването на световна агенция за кредитен рейтинг на държавите, независим орган, който би бил към Международния валутен фонд и който ще даде възможност на гражданите чрез рейтингите да имат представа за качеството на финансите на държавите, които, повтарям, станаха ключови финансови играчи.

  Kurt Joachim Lauk (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, според мен са важни три неща. Първо, ние постигнахме стабилен консенсус относно необходимостта от регулиране в бъдеще на всички финансови институции, без изключение. Комисията вече може малко по малко да излиза с предложения, включващи всички участници, което е изключително важно.

Второ, следва да обмислим как да развием европейските финансови надзорни органи, което е наложително, да ги поставим под наш контрол и значително да намалим зависимостта си – било то на официално или на неофициално равнище – от регулаторните институции на Съединените американски щати, които, както знаем, претърпяха зрелищен провал.

Трето, обезпокоен съм от финансовите събития в еврозоната като цяло, тъй като ръстът на цените и задлъжнялостта между отделните държави от еврозоната, както и дейността за кредитния рейтинг на тези държави, нарастват по-скоро поотделно, отколкото заедно. Следва да вземем всички възможни мерки в тази насока и да настояваме отделните държави да станат по-дисциплинирани.

Накрая, необходимо е да гарантираме, че Европейският съюз няма да се окаже изпаднал в дългове. Държавите-членки на ЕС и сега са потънали в дългове достатъчно дълбоко. Нямаме нужда от повече задлъжнели институции.

  Pervenche Berès (PSE). – (FR) Г-жо председател, бих искала само да посоча на г-н Lehne, че в този Парламент именно социалистите бяха тези, които искаха законодателство за спекулативните фондове и че именно тяхната решителност доведе до превръщането на това законодателство във факт, както и че докладът на г-н Gauzès беше призивът към Комисията да започне работа по идеята за публична агенция за кредитен рейтинг.

Продължавайки нататък, бих искала въпреки това да се възползвам от възможността да кажа на члена на Комисията, че съм удивена от ситуацията, в която съществуват двойни стандарти във връзка с монопола на Комисията върху законодателните инициативи. Когато Съветът се обръща към Комисията с искане да сложи на масата предложение за уеднаквяване на гаранциите по банковите депозити, предложението е там три седмици по-късно. Когато Европейският парламент внася за обсъждане предложение за законодателна инициатива от г-н Rasmussen, което беше прието със значително мнозинство в пленарната зала, Вие действате така, че въпросното предложение да бъде сложено на масата в момент, когато Парламентът вече не е в състояние да го разисква.

Отправихме искане за законодателна инициатива в тази област миналия септември. Какво правите оттогава, г-н член на Комисията?

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, изразявам високата си оценка и възхищението си от ефективния начин, по който Парламентът се отнесе към тези три документа, и по-конкретно от тримата докладчици. Това доведе до бърз консенсус, който със сигурност ще подобри функционирането на финансовите ни пазари. Регламентът на Европейския съюз относно агенциите за кредитен рейтинг ще подобри интегритета, прозрачността, отговорността и управлението на дейността по кредитния рейтинг.

Г-н Purvis зададе няколко въпроса в тази насока, засягащи свободата да се инвестира в определени продукти. Сега инвестициите са свободни за всички продукти, независимо дали са от Европейския съюз или не. Рейтингите не са задължителни, така че дружествата в ЕС не са задължени да инвестират в продукти, които имат рейтинг. Ще обърна внимание, че за целите на регулирането – а именно изчисляване на изискванията на капитала – рейтингите, които могат да бъдат използвани, са тези, направени в ЕС за продукти от ЕС или от трети държави или одобрени или признати за равностойни от Европейския съюз.

Въпреки че съм разочарован от някои аспекти на съгласието по „Платежоспособност ІІ“, както изтъкнах по-рано, ЕС ще разполага с рамка за застрахователния отрасъл, която може да служи като модел за подобни реформи в световен мащаб. Разбира се, това не е краят на историята. Предстои да се свърши още много работа: мерките за прилагане трябва да бъдат налице малко преди месец октомври 2012 г., за да дадат на държавите-членки и на отрасъла известно време да се подготвят за въвеждането на „Платежоспособност ІІ“. Мога да ви уверя, че Комисията ще изиграе своята роля в улесняването на този процес и ще извърши на практика тези продължителни и закъснели реформи възможно най-скоро в интерес на всички заинтересовани страни.

Въпреки че говорих за това по-рано, бих искал отново да наблегна върху факта, че груповият надзор е включен в предложената „Платежоспособност ІІ“, въпреки че груповата подкрепа остава извън нея – мисля, че просто е важно да не смесваме напълно двете понятия.

Накрая, с опростените изисквания за докладване и документиране при сливания и разделяния на публични дружества с ограничена отговорност програмата относно намаляване на административната тежест напредва, което ще увеличи възможностите за растеж и ще помогне на Европа по пътя й към икономическо възстановяване.

  Jean-Paul Gauzès, докладчик. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, ще се огранича с две или три кратки забележки. Първата е, че по доклада относно агенциите за кредитен рейтинг имаше много широко съгласие в Парламента. Разбира се, европейското законодателство ще се развива във времето, но считам, че засега то може да служи като модел за международно споразумение.

Накрая, позволете ми да благодаря на докладчиците в сянка г-н Pittella и г-н Klinz, които работиха упорито заедно с мен, на екипите от Комисията, на председателството и, разбира се, на секретариата на комисията по икономически и парични въпроси и на експертите, без чиято помощ тази работа нямаше да приключи толкова успешно.

  Renate Weber, докладчик. – (EN) Г-жо председател, тази сутрин с голям интерес следя изказванията в Парламента във време, когато не само преживяваме най-тежка финансова и икономическа криза, но и когато наближават европейските избори. Докладите, които разисквахме днес и ще гласуваме утре, нямат за цел да решат финансовата криза, но се надяваме да ни помогнат да избегнем същите грешки в бъдеще, поне основните грешки, и да спомогнат за възраждането на европейската икономика.

Когато някой чуе, че днес малките предприятия трябва да харчат 10 пъти повече от големите дружества, за да се придържат към европейското законодателство за изискванията за докладване, естествено е той да се запита защо това е така и как сме стигнали до правила, чиито резултати в действителност биха могли да убият тези малки предприятия, и защо ни е отнело толкова време да променим това. Доволна съм, че членът на Комисията Макрийви отбеляза, че дружественото право е може би най-безкомпромисното сред постиженията на правото на ЕС. Може би е време да го променим, със сигурност не да го смекчим, но навярно да го съобразим с текущите събития, които преживяваме.

Ако искаме да бъдем по-ефективни, по-добре е да вложим енергията си в това да бъдем конструктивни и мисля, че е справедливо да отбележа, че случилото се с пакета, който обсъждахме днес, е доказателство за това. Доказателство, че ние действахме отговорно и постигнахме компромис със Съвета и с Комисията с цел да приемем пакета на първо четене. Можем ли да направим повече? Разбира се, но нека да гласуваме това и да работим в правилната посока.

  Peter Skinner, докладчик. – (EN) Г-жо председател, първото нещо, с което бих искал да започна, е да изкажа благодарност на всички служби на Комисията, на Съвета и особено на Парламента за труда, който положиха. Трябва да отбележа, че без тяхната работа и помощ не бихме постигнали всичко това.

Както мнозина в тази зала, ние сме изключително изненадани от равнището на технически подробности, фигуриращи в много от докладите, но позволете ни да кажем, че „Платежоспособност ІІ“ беше изготвена извън криза, за да се изправи пред криза. Тя включва управление на риска и, както много от залата разбраха, представлява първият законодателен акт за много от финансовите услуги. Освен това тя – и аз съм съгласен с члена Комисията – включва групов надзор. Груповата подкрепа, за съжаление, остава встрани, но вече чухме всичко това. Да се надяваме, че можем да поправим това. Дава се определение и за капитала. Много аспекти на този доклад го превръщат в световен лидер.

Второто нещо, което искам да кажа, е за стратегическото влияние на такова законодателство. В много отношения регламент, който работи в повече от 27 държави-членки, няма да бъде полезен, ако нямаме близнак, който е стратегически регулатор на европейско равнище и който също работи в повече от 27 държави-членки. Необходимо е да преодолеем различията, които съществуват между регулаторните органи, и да се уверим, че говорим на един език. Това е от особено значение що се отнася до режимите в останалата част от света. Този уикенд се срещнах с Пол Каньорски, председател на финансовата подкомисия на Конгреса на САЩ, и с други, които в момента разискват ускоряване на плановете за единствен регулаторен орган на федерално равнище в Съединените американски щати. Ако те направят това, преди ние да го направим в Европа, бихме могли да се окажем сериозно объркани от липсата на необходимия регулаторен орган на европейско равнище.

Това е доклад на световно равнище и със световно измерение, процес, с който всички ние можем да се гордеем, но трябва да се уверим, че ще продължим с промените по въпросите, повдигнати от доклада Дьо Ларозиер, а също и по отношение на груповата подкрепа, която ще допринесе за икономическата ефективност. Надявам се, че всички можем да подкрепим тези мерки.

  Председател . – Общото разискване приключи.

Гласуването на доклада (Α6-0191/2009) на г-н Jean­Paul Gauzès ще се проведе в четвъртък, 23 април 2009 г.

Гласуването на доклада (A6-0247/2009) на г-жа Renate Weber и на доклада (A6-0413/2008) на г-н Peter Skinner ще се проведе днес.

Писмени изявления (член 142)

  Sebastian Valentin Bodu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Днес не искам да разисквам значението на агенциите за кредитен рейтинг. Всички знаят, че те са изключително важни за осигуряването на добра основа за инвестиционни решения както за финансовите продукти, така и за емитентите (което означава, че те дават много повече, отколкото обикновени становища). Аз обаче наистина искам да подчертая значението на създаването на европейска агенция.

По време на дълбока икономическа криза, като тази, през която в момента преминаваме, агенциите за кредитен рейтинг трябва да останат, независимо от икономическите условия, прозрачни и заслужаващи доверие инструменти, които оказват подкрепа на Европа, докато тя преминава през тези трудни времена. Не можем да прикрием факта, че настоящата криза има връзка с агенциите за кредитен рейтинг, доколкото те анализираха по напълно неясен начин обикновените инструменти наред с други хибридни инструменти, всичко на фона на обвинения за липса на прозрачност и при конфликт на интереси.

Нуждаем се от нови организационни схеми в този сектор, които ще породят конкуренция при присъждането на обективен рейтинг. Трябва да мислим за защитата на инвеститорите и тяхното доверие към агенциите за кредитен рейтинг. Европейският съюз следва да гарантира, че агенциите за кредитен рейтинг действат съгласно ясни правила. Какъв по-добър начин да се изпълнят тези условия, от това да се създаде европейска агенция за кредитен рейтинг, действаща според правилата на Общността.

  Călin Cătălin Chiriţă (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Бих искал да кажа, че приветствам и подкрепям предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на предишните директиви по отношение на изискванията за докладване и документиране при сливания и разделяния. Приветствам специално предложените конкретни мерки за намаляване на административната тежест, която ненужно пречи на икономическата дейност в бизнес сектора на Европа.

Подкрепям целта на инициативата да се помогне за повишаване на конкурентоспособността на дружествата в рамките на Европейския съюз чрез намаляване на административната тежест, наложена от европейски директиви в областта на законодателството за търговските дружества. Това намаляване може да бъде постигнато, без да бъде оказано голямо неблагоприятно влияние върху други заинтересовани страни.

Настоятелно защитавам ефективното прилагане на програмата за действия, одобрена от пролетния Европейски съвет през месец март 2007 г., насочена към намаляване на административната тежест с 25 % към 2012 г.

Считам, че европейските дружества и гражданите имат сериозна нужда от намаляване на бюрокрацията, наложена от постиженията на правото на Общността и от законодателството на някои държави.

5. Механизъм за средносрочна финансова подкрепа за платежните баланси на държавите-членки – Механизъм за средносрочна финансова подкрепа за платежните баланси на държавите-членки (разискване)

  Председател. - Следващата точка е общото разискване по:

- доклада (A6-0268/2009) на г-жа Pervenche Berès, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки (COM(2009)0169 – C6-0134/2009 – 2009/0053(CNS)) и

- изявленията на Съвета и на Комисията относно установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки.

  Pervenche Berès, докладчик. – (FR) Г-жо председател, Европейският съвет реши да удвои средствата за платежния баланс за държави извън еврозоната и на 8 април Комисията представи конкретни разпоредби, които целят да превърнат това предложение в реалност.

Тук, в Европейския парламент, ние желаем да поемем нашата отговорност и да дадем възможност на Съвета ЕКОФИН да действа бързо, защото, както виждаме, това предложение съдържа знак за солидарност към държавите извън еврозоната, което е от голяма важност за радикалната борба с кризата.

Още през месец ноември ние вече бяхме удвоили тавана на общата финансова помощ, тъй като от 12 млрд. евро той нарасна на 25 млрд. евро. Днес вземаме под внимание не само действителността, сериозността на кризата, в която се намираме и която се отразява по-различно върху държавите извън еврозоната, но, без съмнение, и календара на Европейския парламент. Предлагаме този таван да бъде удвоен като достигне 50 млрд. евро. Така с оглед на решението ни от месец ноември такъв заем беше отпуснат на Унгария и на Латвия, а вчера и на Румъния.

Смятаме, че това е необходимо, и, няма да крия от вас, разисквахме помежду си, за да разберем дали оценката на държавите извън еврозоната следва да бъде направена изключително на базата на всеки отделен случай или, в действителност, има по-глобална ситуация, отнасяща се за държавите извън еврозоната.

Ето защо в нашата резолюция предлагаме да бъде решен въпросът за условията за разширяване и да бъде потвърдена степента, до която членството в еврозоната може да бъде защитен фактор.

Също така ние много настойчиво призоваваме Европейският парламент да бъде информиран за същността на анализите на кризисните ситуации, в които тези държави попадат. Това е защото, когато Комисията дава заеми на държави извън еврозоната, има известна прозрачност и реалност на информацията относно поведението на частните банки и относно поведението на операторите, довело до кризата, за което Европейският парламент трябва да бъде информиран.

Най-накрая, считаме, че всички възможни механизми за справяне с кризата следва да бъдат използвани и приложени от Комисията. По-конкретно, такъв е случаят с параграф 100 от Договора, който позволява въвеждането на специални механизми за държавите от еврозоната. С оглед на сериозността на кризата смятаме, че е важно те да бъдат изучавани.

Ще се спра на два заключителни елемента. Първо, доколкото виждаме, условията за получаване на тези кредити подлежат на разискване; ние разбираме това. Казано по-общо, Комисията върши тази работа съгласувано с Международния валутен фонд. Това, което искаме, е да се създаде работна група, която да провери как са направени договорите и как те отчитат действителната ситуация в определена държава, но също и цялостната стратегия на Европейския съюз, особено що се отнася до арбитража между инвестициите, поддържането на покупателната способност и условията за получаване на кредит от гледна точка на стратегията относно екологичен растеж и устойчиво развитие.

Най-накрая, в този механизъм ние откриваме доказателства за умението на Европейския съюз и на Комисията да вземат заеми на международните пазари. Поради това смятаме, че има добра основа, върху която да се разисква за европейското кредитиране и за възможността на Европейския съюз да финансира бъдещи стратегии и инвестиции посредством такова кредитиране.

За да завърша, Комисията въведе нов механизъм, за да гарантира, че върнатата сума ще позволи на бюджета на Европейския съюз да се справи с тези изисквания. Ние подкрепяме изменението на регламента и се надяваме, че Парламентът напълно ще подкрепи това разумно предложение.

  Чарли Макрийви , член на Комисията. – (EN) Ще участвам в разискването от името на моя колега, г-н Алмуния.

Внесеното днес предложение се отнася до една от основните ценности на Европейския съюз, а именно солидарността. На фона на международната финансова криза Комисията предлага по-нататъшно засилване на солидарността с държавите-членки, които все още не са под закрилата на еврото. Механизъм за подкрепа на платежните баланси на държавите-членки, по определение, се предвижда при изключителни обстоятелства и в миналото беше използван само в няколко случая. Ние обаче наистина живеем в изключителни времена.

Както знаете, миналата година Комисията предложи да бъде увеличен таванът на неизплатените кредити, които Общността може да предостави с цел да се подкрепи платежният баланс на държавите-членки. От 12 млрд. евро таванът беше вдигнат на 25 млрд. евро, но голяма част от тази сума вече имаше предназначение. По искане на заинтересованите държави Съветът ЕКОФИН през месец ноември реши да подкрепи финансовия баланс на Унгария с 6,5 млрд. евро. На 20 януари той реши да даде 3,1 млрд. евро на Латвия, а решението за отпускане на 5 млрд. евро на Румъния чака реда си.

По този начин предназначената финансова помощ достигна почти 15 млрд. евро. Освен това краят на финансовата криза и на съкращенията в световен мащаб не се виждат, а продължаващото финансово напрежение в други държави-членки може да наложи още финансови помощи.

Ето защо Европейският съвет от 19 и 20 март приветства съобщението на председателя Барозу, че Комисията има намерение да предложи увеличение на тавана за подкрепа на финансовия баланс до 50 млрд. евро. Удвояването на тавана ще бъде сериозен сигнал към финансовите пазари за големия ангажимент на Европейския съюз към държавите-членки, които имат финансови затруднения. Разширяването на пълния възможен кредитен лимит до 50 млрд. евро ще осигури голям резервен запас, който да предостави финансови средства при други възможни нужди.

Тези убедителни признаци на солидарност между държавите-членки следва също така да успокоят финансовите инвеститори по отношение на по-нататъшно влошаване на финансовия пазар в държавите-членки извън еврозоната. С намаляването на причините за отлив на капитал ще се намали и вероятността от проблеми във финансовия баланс на въпросните държави.

В този контекст бих искал да изразя своята благодарност и уважение за отличния дух на сътрудничество към Европейския парламент и по-конкретно към комисията по икономически и парични въпроси. Комисията прие това предложение на 8 април, точно преди великденските празници, и само две седмици след това вие гласувате в пленарната зала законодателна резолюция и предложение за резолюция.

Благодарение на вашата бърза и ефективна работа Съветът ЕКОФИН ще може да приеме изменения регламент на 5 май. Така Европейският съюз ще бъде добре подготвен и ще реагира бързо, ако възникне нужда от друга подкрепа на платежния баланс. Това е мощен сигнал към държавите-членки, че Европейският съюз желае и е готов да помогне веднага щом се появят проблеми в платежния баланс.

Това очевидно не изключва възможността държавите-членки да се обърнат за помощ към други международни организации, например към Международния валутен фонд, с който Комисията при последните пакети за финансова помощ тясно си сътрудничеше.

Ще завърша с думите, че съм съгласен с твърдението във вашия проект на предложение за резолюция, че настоящата международна ситуация доказва уместността на еврото и че всички държави-членки извън еврозоната следва да бъдат насърчени да изпълнят критериите от Маастрихт, за да се присъединят към нея.

  Председател. – Съветът съобщи, че няма да прави изявление. Ето защо разискването ще продължи с оратори от политическите групи.

  Zsolt László Becsey, от името на групата PPE-DE Group. – (HU) Ще започна с благодарност към г-жа Berès за бързо подготвения доклад и ако г-жа Berès ме слуша, за това, че тя е чувствителна към този въпрос, което така или иначе е нещо положително. Аз обаче не разбирам защо следва да действаме по този въпрос така панически, като пренебрегваме гледната точка на обикновения член на Европейския парламент. В края на краищата, 25 млрд. евро, които са достъпни до този момент, могат спокойно да покрият спешната помощ, дадена на Румъния.

Тази тема се поставя за разискване за втори път в рамките на кратък период. В изказването, което направих през месец ноември, заявих, че увеличението на тавана е неправилно и бях прав. Причината за това увеличение беше не само във факта, че новите държави-членки представиха нови искания. Поддържам мнението, което имах и преди, аз все още мисля, че това е политически въпрос. Всъщност, срамно е, че с платежния баланс на държавите-членки извън еврозоната, който е в ужасно състояние, се занимава не Европейският съюз, а ние съвместно с Международния валутен фонд, някъде между кредитите за Турция и Пакистан. Това е безобразие спрямо държавите-членки.

До този момент ние мислехме, че, когато се присъединим, ще служим на един бог, а сега се оказва, че трябва да служим на няколко. От друга страна, трябва внимателно да проверим – доколкото вече поискахме Комисията да направи това през месец ноември, но без никакъв успех – какво доведе до тази ситуация. Тогава ще стане ясно, че основната причина е безотговорната икономическа политика, водена от правителствата на въпросните държави-членки, какъвто е случаят с Унгария. За това допринесе и Комисията със споделената отговорност за икономическата политика или по-скоро с липсата на такава. Също така ще стане ясно, че солидарността, оценявана като една от основните ценности на Европейския съюз, се провали, когато се стигна до вземане на предпазни мерки. На практика липсата на ликвидност на еврото също се крие зад платежните проблеми на държавите-членки и зад девалвацията на валутите. Това се дължи отчасти на предпазливостта на дружествата-майки, която стои в основата на уязвимата мрежа от дъщерни дружества на местно равнище, отчасти на факта, че те не получиха никаква определена практическа помощ от еврозоната, преди всичко от Централната банка, за разлика от техните приятели – държавите-членки от еврозоната, които повишиха ликвидността си възможно най-много. Друг фактор, който пречи да бъдат конкурентно неутрални, е, че поради уязвимостта на валутата държавите извън еврозоната не могат да се възползват от стимулите на бюджета, които се дават от останалите.

Доволен съм, че нашият доклад постави проблема за съпричастността на Европейския парламент. Вниманието на моите колеги може би е привлечено главно от специфичните условия за частична подкрепа, съгласувани с държавите извън еврозоната, които са в много трудно положение. Как стана така, че съгласно споразумение с унгарското правителство, докато напълно се пренебрегва един основен проблем на демографската тенденция в Европа, се предписва драстично намаляване на таксите за детските заведения. Намирам за особено възмутителен факта, че в допълнителното споразумение, подписано през месец март тази година, Унгария беше задължена да намали допълнителните национални директни плащания за селското стопанство. В края на краищата, това не е социален въпрос, но той беше включен в договора за присъединяване с цел да облекчи съществуващите основни пречки за конкуренция. Как можахте да постъпите така безнравствено заедно с безгръбначното унгарско правителство? Имате ли представа какви загуби ще понесат земеделските производители в Унгария и как се отразява това на репутацията на Европейския съюз? Разбира се, ние ще гласуваме предложението, тъй като то е крачка напред, но то показва само частична солидарност. Това, което трябва да постигнем, е пълна солидарност.

  Elisa Ferreira, от името на групата PSE. – (PT) Г-жо председател, освен другите аспекти, кризата разкри не само огромните различия между държавите в еврозоната, което беше може би е най-важното заключение в доклада „EMU@10“, но и крайната уязвимост на държавите, които са членки на Европейския съюз, но не са част от еврозоната.

Ето защо увеличаването на ресурсите на Европейския съюз, предназначени за справяне с кризата на платежните баланси, е от първостепенно значение. Затова ние приветстваме вдигането на тавана на финансовата помощ от 12 млрд. евро на 25 млрд. евро, а сега и на 50 млрд. евро.

Все пак, по-важно е да се заемем с първопричините на проблемите, отколкото с техните най-очевидни прояви.

Сега разширена Европа и еврозоната трябва да дадат нов смисъл на европейската солидарност и на целите на единството и реалната конвергенция. В това отношение трябва не само да разберем възможностите на европейските междуотраслови политики, но и да преразгледаме новите финансови инструменти, например еврооблигациите.

Финансовата подкрепа за платежните баланси е съществена, но тя не е достатъчна, за да гарантира устойчивостта на европейския проект и на европейската единна валута.

  Guntars Krasts (UEN). - (LV) Благодаря Ви, г-жо председател. Увеличаването в Европейския съюз на средствата за средносрочна финансова подкрепа до 50 млрд. евро в настоящата ситуация е необходимо. То е важен сигнал за държавите-членки на Европейския съюз и особено за тези, които се присъединиха към него сравнително скоро. Последиците от световната финансова криза за финансовото и икономическо положение на тази група държави са различни, но във всички беше значително отслабено вътрешното и международното доверие във финансовите системи на тези държави. Ето защо засилването на механизма за подкрепа от страна на Общността е израз на солидарност между държавите-членки; това ще стабилизира финансовите пазари и ще съдейства за намаляването на риска от неустойчивост в икономиката на Европейския съюз като цяло. Освен това засилването на механизма, осигуряващ средносрочна подкрепа, ще улесни държавите-членки при получаване на необходимото им финансиране от международните финансови институции. Подкрепям предложението на съответната комисия да възложи на Европейската комисия да информира Европейския парламент за меморандума за съгласие с държавите-членки относно приемането на подкрепа, както и относно необходимостта след две години да се преразгледат условията, даващи основание за такава подкрепа. Благодаря ви.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н MAURO
Заместник-председател

  Alain Lipietz, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, за втори път трябва да увеличаваме гаранцията, предоставена от Европейския съюз за преодоляване на трудностите, които изпитват държавите-членки извън еврозоната. За втори път: вече я увеличихме през месец декември.

Г-н Макрийви ни поздрави за това, че действахме така бързо. Действахме бързо и през декември и бихме искали да кажем на г-н Макрийви, както преди малко г-жа Berès каза, че вдигането …

Да, г-н Макрийви, моля? Моля? Г-н член на Комисията …

... Ние бихме искали да се прилага принципът на взаимността, под което разбирам, че когато Парламентът изисква да представите проект на регламент относно хедж фондовете, вие незабавно отговаряте, и в същите срокове, които ние спазваме, когато искате да се увеличи подкрепата за защита на платежните баланси.

Ние наистина сме в криза; може би не трябва да заседаваме всеки ден, но поне нека не чакаме шест месеца, откакто Европейският парламент поиска от Комисията да изработи директива за хедж фондовете!

Ясно е, че, що се отнася до тази подкрепа, ние напълно се споразумяхме за необходимостта от увеличаването на кредитния лимит, поради което съм леко изненадан от бележките на г-н Becsey. През месец декември имахме същото разискване. Г-н Алмуния обясни на г-н Becsey, че самото унгарското правителство поиска помощ от МВФ, а не от Европейския съюз и че точно Европейският съюз беше този, който каза: „Но ние също можем да ви помогнем“.

Напълно е ясно, че Европейският съюз е задължен да проявява солидарност към държавите извън еврозоната, но в същото време няма причина средствата от МВФ, в набирането на които всички ние, включително Унгария и Румъния, имаме принос, да бъдат отхвърляни.

Така в доклада на г-жа Berès – който ние при всички положения ще гласуваме – има две неща, които ни безпокоят. Първо, какъв е смисълът на казаното в параграф 4, че трябва да поемем отговорността за солидарността между държавите, след като в параграф 11 е посочено, че при никакви обстоятелства не сме обвързани със задълженията на държавата? Вярно е, че не сме обвързани със задълженията на държавата, но няма смисъл да се изтъква това, когато казваме, че ще бъдем солидарни един към друг.

Вторият проблем се отнася до твърдението, че няма никакво правно основание да се увеличава тази солидарност, но именно Комисията има задължението да осигури такова основание. Ние сме в криза и е време да получим правно основание.

  Werner Langen (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, най-напред бих искал да благодаря на г-жа Berès за бързината, с която подготви проектодоклада. Както ви е известно, процедурата включва два етапа. Първият са консултациите; становището относно регламента на Съвета. Това не е процедура на съвместно вземане на решение. На този етап ние в комисията бяхме единодушни, че нарастването от 12 на 25 и след това на 50 млрд. евро е правилната стъпка, която трябва да предприемем. Три от държавите-членки вече се възползваха от фондовете: Унгария, за чието състояние и вътрешната й отговорност преди малко говори г-н Becsey, Латвия и Румъния. Тези европейски фондове ни дават възможност да осигурим ефективна подкрепа и активно да помогнем на държавите, които срещат трудности в погасяването на дълговете.

Въпреки това не трябва да забравяме, че в същото време международните институции решиха да увеличат финансирането от страна на международните финансови институции – Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и банките за развитие – до 1100 млрд. щатски долара. Това означава, че разполагаме с двоен инструмент. Отчитайки собствената си отговорност, Европа даде своята вноска за увеличаването на това финансиране. На този фон проектът на резолюция, който ние от комисията по икономически и парични въпроси вчера вечерта гласувахме на основата на компромисни предложения, е съобразен с исканията на Парламента, условията и изискванията на Комисията и на правоспособния в това отношение Съвет с цел приемане на бъдещо законодателство.

Във връзка с това възниква правен въпрос относно еврооблигациите и член 100, който има обвързваща сила само в еврозоната. Ако приемем, че в съществуващите договори няма правно основание за еврооблигациите, ще бъдем прави. От друга страна обаче, на Комисията трябва да бъде възложена задачата да проучи необходимите условия, които преди всичко биха направили тези мерки възможни. Считам, че това е отговорен начин на действие.

Ето защо нашата група ще подкрепи предложението като цяло – както предложението за регламент, така и предложението за резолюция. Надяваме се, че това не означава Европа да се натовари с допълнителна финансова отговорност, което би провалило всеки бюджет. Ето защо таванът от 50 млрд. евро към настоящия момент е напълно оправдан. Ако възникнат нови проблеми, няма да можем да си затворим очите пред тях.

  Dariusz Rosati (PSE). – (PL) Г-н председател, бих искал да изразя недвусмислената си подкрепа за предложението на Комисията да удвои размера на финансовата помощ, разрешена на новите държави-членки, които са извън еврозоната. Бих искал да поздравя Комисията за бързата й реакция и също така да благодаря на нашия докладчик г-жа Berès.

Настоящата криза показа без всякакво съмнение, че новите държави-членки, които не са в еврозоната, могат да бъдат особено уязвими от колебанията във финансовите пазари често не поради техни собствени грешки. Тук беше казано, че помощта на Европейския съюз следва да произтича от принципа на солидарността. Напълно съм съгласен с това, но бих искал да добавя, че тази солидарност се налага и поради факта, че не новите държави-членки предизвикаха кризата и че не те са отговорни за сътресенията на финансовите пазари, така че тяхното подпомагане е напълно оправдано.

В същото време бих искал да добавя, че независимо от това, дали предложението е оценено и подкрепено или не, най-ефективният начин за елиминиране на подобни заплахи в бъдеще е да позволим на тези държави да влязат в еврозоната възможно най-бързо. Това ще струва по-малко и ще донесе на Европейския съюз по-голяма стабилност.

  Edit Herczog (PSE). – (HU) Г-н председател, г-н член на Комисията, г-жо Berès, ние не сме в състояние да предвидим продължителността и мащабите на кризата, но непрекъснато следим нейното развитие. Дори да не сме в състояние да се справим с кризата ex ante, трябва да се опитаме да сведем до минимум времето за реакция и да постигнем максимално ниво на прозрачност, демокрация и ефективност. Като говорим за времето, ние сме в положението на гръцкия бог Кронос – докато той се опитва да овладее кризата, времето поглъща собствените му деца. Ако не предприемем бързи и ефективни действия, ние ще станем жертви на кризата. Европейската система от институции трябва да влезе в ролята на Рея, съпругата на Кронос, което означава, че ние трябва да надминем Кронос, или с други думи, да се възползваме по най-добрия начин от времето и да се справим с кризата. Бих искала да благодаря на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет за съвместното им решение в полза на солидарността и ефективността. Въпреки това, тъй като г-н Becsey повдигна някои въпроси от вътрешната политика, бих искала също така, ако позволите, да насоча вниманието ви към факта, че, докато се борим с кризата, наш дълг като членове на Европейския парламент е да работим и в националните парламенти. Това, от което се нуждаем, е не разцепление между управляващата партия и опозицията, а съдействие от страна на всяка партия, която участва в управлението на кризата. Това се отнася както за моята държава, Унгария, така и за всяка друга държава.

  Theodor Dumitru Stolojan (PPE-DE) . – (RO) Бих искал да благодаря на Европейската комисия, на Съвета и на Европейския парламент за ефективността, с която изработиха тази мярка. Много от държавите-членки, които не са част от еврозоната, включително и Румъния, ще спечелят от увеличаването на този фонд за интервенция за нуждите на платежния си баланс. Без тази мярка ситуацията, възникнала в резултат от икономическата и финансова криза, щеше да бъде много по-трудна за държавите-членки извън еврозоната. Също така, като се има предвид, че държавите-членки, които използват еврото, понасят по-добре финансовата криза, бих предложил в меморандумите за разбирателство, които ще бъде подписани между Комисията и държавите-членки, за да могат те да се възползват от фондовете, на държавите-членки, особено на новите, да бъде напомнено задължението да вземат всички мерки за присъединяване към еврозоната.

  Andrzej Wielowieyski (ALDE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, напълно подкрепям доклада на г-жа Berès и отбелязвам, че самото съществуване на Г-20 вместо Г-8 е значителна стъпка напред.

Считам, че възприетите в Лондон позиции, особено от европейците, са приемливи, но не трябва да спираме дотук. Въпросът не опира само до това, да сме в състояние да следим по-добре пазарите и хедж фондовете или да подкрепяме платежните си баланси с инжекции от милиарди долари.

Международната валутна система не функционира правилно, защото не сме наясно с точната цена на стоките и услугите в различните държави. Ето защо би трябвало да стигнем по-далеч и да обмислим идеята за въвеждане на международна валута или поне на обща политическа система, обединяваща няколко основни валути.

Китай, Русия, много развиващи се страни, но също така и новите членки на Съюза – всички ние се нуждаем от стабилност и твърди правила.

Само че, г-н член на Комисията, това зависи и от нас, от Съюза.

  Margarita Starkevičiūtė (ALDE). – (LT) Бих искала да насоча вниманието към един неприятен факт, скрит зад приятни думи. На практика Европа в момента е разделена на две – еврозона и не еврозона. Преди час разисквахме контрола върху финансовите пазари; очевидно е, че целта е да гарантираме равномерното движение на капитали и дейността на финансовите групи из цяла Европа. Това означава, че макроикономическото управление е оставено в ръцете на националните правителства и че държавите сами ще трябва да се справят с възникналите проблеми. Това не е правилното отношение, което ще ни помогне да заздравим общия пазар. Нуждаем се от общо макроикономическо управление, което ще бъде постигнато, ако подкрепим предложението на групата Дьо Ларозиер. Въпреки това, необходимо е това макроикономическо управление да се осъществи в общоевропейски мащаб, не само в рамките на еврозоната и това трябва да стане сега. Смятам, че едно от предложенията на Европейския парламент за заседанието на Съвета ЕКОФИН трябва да бъде разискването на макроикономическото управление не само на равнище еврозона, а на равнище Европейски съюз.

  Чарли Макрийв и, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, г-н Becsey повдигна въпроса за условията по заемите. Позволете ми само да отбележа, че тези условия се обсъждат с правителствата и всички държави-членки в рамките на Съвета, така че не са наложени едностранно.

Известен брой оратори повдигнаха въпроса за правната основа за тази конкретна разпоредба. Използването на член 100 като основа за нов инструмент относно подкрепата от Европейския съюз за платежния баланс беше взето предвид от Комисията. Въпреки това, поради неотложността на проблема и необходимостта от приемственост, беше справедливо да се придържаме към съществуващите правни инструменти и да ограничим преразглеждането на Регламент (EО) № 332/2002 за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова помощ за държавите извън еврозоната, до минимум, т.е. до повишаването на тавана, както се споразумя Европейският съвет, и до някои технически подобрения, явяващи се необходими на базата на опита, натрупан с прилагането на механизма за платежните баланси от миналата есен. Известен брой оратори повдигнаха този конкретен въпрос.

Позволете ми още веднъж да благодаря на Европейския парламент за ефективния начин, по който се отнесе към този конкретен документ.

  Pervenche Berès, докладчик. – (FR) Г-н председател, вярно е, че понякога ни се иска Комисията да покаже известно чувство на отговорност и ефективност като Европейския парламент.

Бих казала на г-н Becsey, че според мен резолюцията, която ще гласуваме в залата, ясно подчертава проблемите, свързани с членството в еврозоната, както и значението на прилагането на практика на принципа на солидарността в Европейския съюз, и това е една от причините, заради които ние силно подкрепяме предложението.

Г-н член на Комисията, по отношение на член 100, проблемът не е дали член 100 ще се използва тук, а дали ние, в Европейския съюз, най-накрая ще си осигурим всички средства, за да се справим с настоящата криза и потенциалното й развитие в бъдеще.

Считаме, че Комисията трябва да прилага вторичното законодателство, така че в бъдеще да може да използва член 100 за решаване на проблемите в еврозоната, за която 50-те млрд. евро, които ще бъдат гласувани днес, не могат да бъдат използвани.

Това е духът на позицията на Европейския парламент и се надявам Комисията да чуе посланието, независимо дали при подготовката, в цялостния пакет от мерки, необходими за справяне с кризата, или при условията за изготвяне на меморандуми и условията за заемите в преговорите със заинтересованите държави-членки.

  Председател. – Беше внесено предложение за резолюция⁽¹⁾ в съответствие с член 103, параграф 2 от правилника.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в петък, 24 април.

(Заседанието, прекъснато в 11,20 ч., се възобновява в 12,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PÖTTERING
Председател

(1) Вж. протокола.

6. Време за гласуване

  Председател. – Госпожи и господа, сърдечно ви приветствам с добре дошли. Изключително съм доволен, че към нас се присъедини чешкият министър на външните работи, г-н Карел Шварценберг. Г-н Шварценберг, добре дошли в Европейския парламент.

(Ръкопляскания)

Следващата точка е времето за гласуване.

(За резултатите и други подробности относно гласуването: вж. протокола)

6.1. Календар на пленарните сесии на Европейския парламент за 2010 г.

6.2. Споразумение между ЕО и Пакистан относно някои аспекти на въздухоплавателните услуги (A6-0188/2009, Paolo Costa)

6.3. Присъединяване на ЕО към Правило № 61 на ИКЕ на ООН относно единните разпоредби за одобряване на лекотоварни автомобили (A6-0243/2009, Helmuth Markov)

6.4. Ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (A6-0248/2009, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg)

6.5. Определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (A6-0249/2009, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg)

6.6. Координация на системите за социална сигурност (A6-0207/2009, Jan Cremers)

– Преди гласуването:

  Jan Cremers, докладчик. – (NL) Ще бъда много кратък. Разисквахме това досие на първо четене преди по-малко от година. Тогава ние, Парламентът, пледирахме за по-добро предоставяне на информация на участващите служители или на европейските граждани, които се движат свободно. По инициатива на Европейския парламент, след като Съветът на министрите беше определил своето становище, започнаха преговори, които успяхме да доведем до успешен край.

Преди всичко искам да благодаря на моите колеги, и по-специално на Jean Lambert. Успяхме да се сработим с Европейската комисия. Чешкото председателство също призна значението на темата и мисля, че постигнахме добър резултат, не на последно място за всички, които искат да се движат свободно в Европа. Това е засега.

6.7. Координация на системите за социално осигуряване: Процедура за прилагане (A6-0204/2009, Jean Lambert)

– Преди гласуването:

  Jean Lambert, докладчик. – (EN) Г-н председател, искам да започна, като благодаря на всички колеги, които участваха в този процес през последните пет години, както и на Комисията и на Съвета за работата им по процедурата за прилагане.

Координация на системите за социално осигуряване съществува от 1971 г. – това не е нещо ново, както си мислеха някои, когато последно обсъждахме въпроса – и точно този регламент ще се обсъжда в контекста на разискването за трансграничното здравно обслужване в четвъртък сутринта. Става въпрос за този регламент и неговото прилагане.

Считаме, че сме постигнали значителен напредък, не на последно място по отношение на електронните средства за комуникация, които, надяваме се, ще ускорят процеса за всички граждани, но ние в Парламента считаме, че сме допринесли за правата на гражданите в този процес, не на последно място за командированите по работа. Също така считаме, че сме постигнали минимален напредък по отношение на поставените срокове, въпреки че това е нещо, което зависи от държавите-членки.

Важното е, че вече можем да въведем актуализирания регламент, който, да се надяваме, ще заработи бързо и в най-голям интерес за всички граждани. Още веднъж искам да благодаря на всички колеги, които взеха участие в този дълъг, труден, но да се надяваме процес с ползотворен изход.

(Ръкопляскания)

6.8. Европейска научноизследователска и развойна програма по метрология (A6-0221/2009, Erika Mann)

– Преди гласуването:

  Erika Mann, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, причината, поради която можем да приключим тази процедура на първо четене, е, че успяхме да постигнем отлично сътрудничество в групата и с останалите институции. За това искам да благодаря най-вече на колегите ми от Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на секретариата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на Европейския икономически и социален комитет и, разбира се, на многобройните изследователи, които са в основата на всичко това.

Вече можем да имаме съгласувани европейски научни изследвания в контекста на бъдещото сътрудничество между 22 национални института по метрология. Това ще внесе съществена европеизация във важната област на измерванията. В допълнение, трябва да има засилено сътрудничество в бъдеще, което да включва петте държави-членки, които все още не участват. Постигнахме го чрез член 169, който прилагаме при координирането на финансирането за научни изследвания на национално и европейско равнище. Всяко от тях възлиза на 200 млн. евро и това ще ни даде възможност да постигнем сътрудничество между държавите-членки.

Изследванията в областта на измерванията обхващат широк спектър от области, от диабета до нанотехнологията или космоса, и ще са важни за цялостното определяне на стандартите във връзка с въглеродния диоксид в бъдеще. И така, отново искам да изкажа моите благодарности на всички, които са взели участие. Надявам се, че това ще доведе до засилено сътрудничество в бъдеще в тази така важна област на научните изследвания.

6.9. Задължения на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (A6-0115/2009, Caroline Lucas)

6.10. Налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (A6-0214/2009, Miloslav Ransdorf)

6.11. Предупредителна информационна мрежа за критичната инфраструктура (A6-0228/2009, Luca Romagnoli)

6.12. Създаване на Европейска мрежа за защита на публичните личности (A6-0193/2009, Gérard Deprez)

6.13. Национални програми за преструктуриране на сектора на памука (A6-0200/2009, María Isabel Salinas García)

– Преди гласуването:

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, след приемането на новата реформа за памука от Съвета през месец юни 2008 г. беше извършена много работа за установяването на програми за преструктуриране в основните държави-членки, производителки на памук.

Това предложение е отговорът на Комисията на поканата на Съвета да предложи изменения на рамката за програмите за преструктуриране. Основното изменение засяга възможността за въвеждане на осемгодишна, вместо четиригодишна, програма, която да позволи по-съществени действия по преструктуриране.

Комисията благодари на докладчика за оказаната подкрепа за предложението на Комисията.

  Председател. – Доволни сме, когато Комисията хвали работата ни. Така следва да бъде винаги.

6.14. Сключване от страна на ЕО на Протокола за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта (A6-0219/2009, Reinhard Rack)

– Преди гласуването:

  Reinhard Rack, докладчик. – (DE) Г-н председател, присъединяването на ЕС към Протокола за транспорта към Алпийската конвенция е малко, но точно на мястото си парче в пъзела на новата транспортна политика в Европа. Все още предстои да разгледаме темите за ефективността, гладкото функциониране и безопасността на транспорта, като към тях се добавят тревогите, свързани с хората и околната среда в близост до маршрутите. Това изпраща важно послание. След 15-годишно членство в Европейския съюз ние, австрийците, се успокояваме с факта, че тъкмо ние представихме пред Европейската общност голяма част от тези тревоги, което доведе до това, Европа да се заеме с тях.

Благодаря на всички колеги, които дадоха своя принос.

6.15. Проект на коригиращ бюджет № 2/2009 (A6-0192/2009, Jutta Haug)

6.16. Проект на коригиращ бюджет № 3/2009 (A6-0194/2009, Jutta Haug)

6.17. Искане за защита на привилегиите и имунитета на Aldo Patriciello (A6-0196/2009, Aloyzas Sakalas)

6.18. Искане за защита на привилегиите и имунитета на Renato Brunetta (A6-0195/2009, Aloyzas Sakalas)

6.19. Искане за консултация относно имунитета и привилегиите на Antonio Di Pietro (A6-0195/2009, Aloyzas Sakalas)

6.20. Искане за снемане на имунитета на Hannes Swoboda (A6-0190/2009, Klaus-Heiner Lehne)

– Преди гласуването:

  Hannes Swoboda (PSE). – (DE) Г-н председател, само исках да кажа, че няма да участвам в това гласуване.

6.21. Контрол върху изпълнението на бюджета на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) през 2007 г. (A6-0181/2009, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou)

6.22. Ефективното изпълнение на решенията в Европейския съюз: прозрачна информация за имущественото състояние на длъжниците (A6-0252/2009, Neena Gill)

6.23. Годишен доклад за дейността на комисията по петиции през 2008 г. (A6-0232/2009, Mairead McGuinness)

6.24. Интегриран подход на равенството между мъжете и жените в рамките на дейностите на комисиите и делегациите (A6-0198/2009, Anna Záborská)

6.25. Вътрешен пазар на електроенергия (A6-0216/2009, Eluned Morgan)

– Преди гласуването:

  Eluned Morgan, докладчик. – (EN) Г-н председател, Парламентът промени становището си от първо четене относно директивата за електроенергия и природен газ. Искам да обясня накратко защо.

В този си вид докладът съвсем не е идеален, но считаме, че постигнахме значителни ползи за потребителите на електроенергия в Европейския съюз. Включихме проблема с недостига на енергия в европейския дневен ред за първи път и гарантирахме независимост на националните регулаторни органи, като им предоставихме по-голяма роля при контролирането на новата система.

Все пак, бихме искали да насърчим Комисията, и по-специално органите за конкуренцията, да продължат работата си относно гаранциите, че дружествата, които разполагат със собствени системи за производство и пренос, играят по правилата и не злоупотребяват с позициите си.

Искам да благодаря на колегите за оказаната от тях помощ през годините.

6.26. Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори (A6-0235/2009, Giles Chichester)

6.27. Достъп до мрежата: за трансграничен обмен на електроенергия (A6-0213/2009, Alejo Vidal-Quadras)

6.28. Общи правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 2003/55/ЕО (A6-0238/2009, Antonio Mussa)

6.29. Достъп до преносни мрежи за природен газ (A6-0237/2009, Атанас Папаризов)

6.30. Решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (A6-0136/2009, Dragoş Florin David)

6.31. Машини за третиране с пестициди (A6-0137/2009, Leopold Józef Rutowicz)

– Преди гласуването на изменение 39:

  Leopold Józef Rutowicz, докладчик. – (PL) През месец юли 2006 г. Комисията представи стратегия, целта на която беше да се намали общият риск и неблагоприятното въздействие на пестицидите върху здравето на човека и околната среда. Последният елемент от стратегията е предложението за директива относно машините за третиране с пестициди, която изменя Директива 2006/42/EО относно машините. Директивата определя изискванията, на които следва да отговарят машините за третиране, с цел ограничаване на неблагоприятните въздействия на пестицидите върху околната среда, оператора и околностите. С установяването на тези изисквания ще се намалят разликите между прилаганите разпоредби и процедурите в някои държави на Общността във връзка с третирането с пестициди, ще се гарантира еднакво равнище на защита на околната среда в Общността и ще се даде възможност за свободно движение на тези машини на пазара на ЕС, което е особено важно за малките и средни предприятия, които най-често са производителите на този вид оборудване.

Проектът на предложението и предложените изменения бяха обсъдени на семинари, на заседания с представители на Съвета, Комисията, докладчици в сянка и заинтересовани страни, както и по време на тристранни разговори. Предвид големите технически разлики между отделните видове машини – от прости ръчно управлявани до управлявани от квалифициран персонал – някои от измененията не бяха приети и беше взето решение да бъдат включени в разработени от Европейския комитет по стандартизация стандарти по искане на Комисията. Благодарение на това беше постигнат консенсус, изменение 39 беше прието и тази позиция беше потвърдена от Съвета.

Искам да благодаря най-вече на докладчиците в сянка, на представителите на Комисията и на Съвета, на администрацията на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, както и на заинтересованите страни за оказаната от тях помощ и сътрудничество. Предлагам директивата да бъде приета, което ще допринесе за повишаване на защитата на околната среда, на операторите и на околностите при третирането с пестициди.

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията благодари на докладчика, г-н Rutowicz, за работата и усилията му по това предложение.

Комисията приветства компромисното изменение 39 и с нетърпение очаква бързото приемане на предложението в този текст.

Комисията иска да направи следното изявление: „В подкрепа на основните изисквания, включени в раздел 2.4 от приложение I, Комисията ще възложи на Европейския комитет по стандартизация (CEN) да разработи хармонизирани стандарти за всяка категория машини за третиране с пестициди въз основа на най-добрите съществуващи техники, с цел предотвратяване на неумишлено излагане на околната среда на пестициди. По-специално, стандартите трябва да включват критерии и технически спецификации за снабдяване с механични съоръжения за защита, системи от типа тунел и съоръжения за разпръскване с помощта на въздух, за предотвратяване на замърсяването на водоизточниците при пълнене и изпразване, както и точни спецификации за инструкциите на производителя за предотвратяване на изтичане на пестициди, като се вземат предвид всички съответни параметри, като например налягане на дюзите, височина на щангите, скорост на вятъра, температура на въздуха, влажност и скорост на шофиране.“

6.32. Етикетиране на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (A6-0218/2009, Ivo Belet)

6.33. Роуминг в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността (A6-0138/2009, Adina-Ioana Vălean)

– Преди гласуването:

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). - (EN) Г-н председател, това е несъществено изменение, поискано от Съвета, с цел да се премахне несъгласуваността на обменните курсове, които се прилагат при праговете за кратки текстови съобщения (SMS) и прага на прекъсване. Следователно, съгласно постигнатото съгласие със Съвета, следва да се добави следният текст в края на член 1, параграф 4 от първоначалния регламент, който е член 1, точка 2, буква б) от регламента за изменение: „Същите референтни обменни курсове се прилагат за годишно преразглеждане на равнищата на цените, уредени в членове 4а, 4б и 6а, параграф 3, когато таксите са изразени във валути, различни от евро.“

(Устното предложение за изменение се приема)

6.34. Изисквания за докладване и документиране при сливания и разделяния (A6-0247/2009, Renate Weber)

– Преди гласуването на изменената резолюция:

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията приветства приемането на доклада Weber, подкрепен в компромисния текст относно опростените изисквания за докладване и документиране при сливания и разделяния на акционерните дружества. Въпреки че Комисията стигаше по-далеч в първоначалното си предложение, това ще запази значителна част от потенциала за спестявания от първоначалното предложение на Комисията, който възлиза на 172 млн. евро на година.

Програмата за намаляване на административната тежест отбелязва напредък, което ще допринесе за потенциала за растеж и ще помогне на Европа да се възстанови.

6.35. Предприемане и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (преработка) (A6-0413/2008, Peter Skinner)

– Преди гласуването:

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, оценявам и се възхищавам на ефективното разглеждане на „Платежоспособност II“ от страна на Европейския парламент, както и на готовността ви за постигане на компромис.

„Платежоспособност II“ ще предостави на ЕС модерна рамка за застрахователен надзор, която ще стане официална за застрахователния сектор и за титулярите на полици.

Лично аз съжалявам за премахването на режима на груповата подкрепа, тъй като това е пропусната възможност за постигане на по-голям напредък при груповия надзор. Въпреки това Комисията ще подкрепи съгласието между Парламента и Комисията, ако то бъде потвърдено при гласуването ви.

Естествено, че с това въпросът няма да приключи. Все още много работа предстои да бъде свършена: мерките за изпълнение ще трябва да бъдат въведени преди месец октомври 2012 г., за да се даде достатъчно време на държавите-членки и на сектора да се подготвят за въвеждането на „Платежоспособност II“.

Мога да ви уверя, че Комисията ще поеме своята роля за улесняването на този процес, както и за въвеждането в най-скоро време на тези закъснели реформи в интерес на всички заинтересовани страни.

6.36. Временно търговско споразумение с Туркменистан

– Преди гласуването:

  Карел Шварценберг, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, нека припомня, че Съветът винаги е разглеждал становищата и резолюциите на Парламента с голям интерес и внимание. Същевременно Съветът се отнася сериозно към проблема с правата на човека, както показват и договорните отношения на Европейския съюз с държавите в различни части на света.

Съгласно Споразумението от Котону, договор между Европейския съюз и групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от 1995 г. насам има повече от 15 случая, в които Общността частично или напълно е прекратила прилагането на споразуменията по отношение на някои държави поради неизпълнение на задълженията им, произтичащи от клаузата за правата на човека.

Със сигурност знаете за санкциите, които Съветът наложи на Узбекистан след събитията в Андижан през 2005 г. Разбира се, още много работа предстои по отношение на правата на човека и зачитането на принципите на правовата държава и демокрацията в Туркменистан.

По-специално, ще продължим да настояваме за освобождаването на политическите затворници, за свободен достъп на Международния комитет на Червения кръст до затворите, за премахването на ограниченията за чуждестранни пътувания и за свобода на медиите в гражданското общество. Поели сме ангажимент да се вземат подходящи мерки в съответствие със споразумението, включително, ако е необходимо, спиране на споразумението с Туркменистан, в случай на нарушаване на правата на човека, както гласи текстът.

  Чарли Макрийви, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията взе под внимание загрижеността на Парламента относно състоянието на демокрацията и спазването на правата на човека в Туркменистан. Ние приветстваме позицията в проекта на обща резолюция, а именно, че сключването на временно търговско споразумение с Туркменистан би било добра първа стъпка, която ще ни позволи да се ангажираме повече с Туркменистан с цел да подпомогнем по-нататъшното положително развитие и сътрудничество.

Комисията съзнава загрижеността на Парламента относно възможността за прекратяване на споразуменията. Спомням си, че на разискването миналия месец моята колега, г-жа Фереро-Валднер, заяви, че както Временното търговско споразумение (член 1), така и Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) (член 2) съдържат клаузи, отнасящи се за правата на човека и представляващи съществен елемент от тези споразумения. Освен тези разпоредби, член 28 от Временното търговско споразумение и член 94 от СПС дават възможност на всяка от страните да предприеме необходимите мерки в случай на сериозни нарушения на споразуменията. Според Комисията тези мерки могат да включват прекратяването на споразуменията.

Комисията, съвместно с държавите-членки, възнамерява да наблюдава отблизо положението по отношение на спазването на правата на човека в Туркменистан и периодично да представя доклади пред съответните органи на Парламента. В случай че Парламентът препоръча да се предприемат мерки във връзка с установени сериозни нарушения на основните елементи на Временното търговско споразумение, особено по отношение на правата на човека, Комисията сериозно ще обсъди своевременното отразяване на препоръките на Парламента в предложенията си до Съвета.

  Harlem Désir (PSE). – (FR) Г-н председател, декларациите на действащия председател на Съвета и члена на Комисията са много интересни, тъй като те доказват, че Европейският парламент има право, когато призовава подписването на ново търговско споразумение с Туркменистан да бъде обвързано със зачитането на правата на човека. Последното е основен принцип за търговските споразумения, сключени от Европейския съюз.

Като имаме предвид обаче големия брой нарушения на правата на човека в тази страна, дори в настоящия момент, аз считам, че най-добрият начин да приложим тази философия е да започнем с отлагането на новия търговски ангажимент, който ни предлагате, и да не дадем съгласието си, което се иска от нас днес.

  Helmuth Markov (GUE/NGL). – (DE) Г-н председател, бих искал да кажа, че по време на това разискване и в свързаните с него документи, Парламентът призова както Комисията, така и Съвета да декларират, че ако Парламентът поиска прекратяване или анулиране на споразумението, те ще направят това.

Изявленията им бяха много различни. Действащият председател на Съвета не изрази никакво становище за това, как ще реагира Съветът, ако Парламентът поиска такова прекратяване. Членът на Комисията просто отговори, че Комисията ще помисли какво да направи, ако Парламентът излезе с подобно искане. Според мен исканията на Парламента по никакъв начин не са взети под внимание нито от Комисията, нито от Съвета и затова аз мога само да препоръчам да оттеглим нашата подкрепа.

(Ръкопляскания)

  Daniel Caspary (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, ние разискваме въпроса с Туркменистан в различни комисии в този Парламент вече три години и половина. Има също така европейски договори, които Парламентът трябва да спазва, дори ако това не винаги ни харесва.

Днес в изявленията на Съвета и на Комисията ние успяхме да постигнем гаранциите, които са възможни в рамките на европейските договори. Комисията и Съветът се съгласиха сериозно да обмислят дали ще изявят подкрепа за становищата, изразени от Парламента, дори и за възможно искане за прекратяване на споразумението.

Както всички ние, за съжаление, знаем, това е всичко, на което Парламентът може да разчита според обхвата на европейските договори. Има една грешка, която не следва да допускаме, и тя е да не използваме отношенията си с дадена държава като залог за получаването на по-големи правомощия за Европейския парламент. Аз ви призовавам настойчиво да признаете изявленията, направени от Съвета и Комисията. Това беше всичко, на което можехме да разчитаме. Като имаме предвид всичко това и при дадените обстоятелства, аз ви призовавам да подкрепите подписването на споразумението.

  Daniel Cohn-Bendit, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, ако това не беше от името на групата, аз предлагам отлагане на гласуването от името на групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

(Искането за връщане за ново разглеждане в комисия се отхвърля)

6.37. Временно търговско споразумение с Туркменистан (A6-0085/2006, Daniel Caspary)

6.38. Създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност (A6-0236/2009, Gunnar Hökmark)

6.39. Система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (A6-0253/2009, Raül Romeva i Rueda)

6.40. Опазване на рибните ресурси посредством технически мерки (A6-0206/2009, Cornelis Visser)

6.41. Обща имиграционна политика за Европа: принципи, действия и инструменти (A6-0251/2009, Simon Busuttil)

6.42. Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа (A6-0224/2009, Eva Lichtenberger)

7. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Календар на пленарните сесии на Европейския парламент за 2010 г.

  David Sumberg (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, може би смятате, че тъй като аз напускам този Парламент през месец юли, не следва да имам мнение за графика на Парламента през 2010 г. Но аз не бих оправдал доверието на онези, които ме изпратиха тук през последните 10 години, ако не използвам възможността да изразя своя протест срещу провеждането на каквито и да било сесии на Парламента в Страсбург. Това е скандално разхищение на средствата на данъкоплатците. Няма причина това да се прави. Има подходяща сграда на Парламента в Брюксел. Когато споменавам на хората в Обединеното кралство за разходите и проблемите, с които се сблъскваме, докато дойдем тук, те са невероятно учудени от това, че особено във време на икономически затруднения ние продължаваме да го правим. Дошъл е моментът да сложим край на фарса в Страсбург, да гарантираме, че Парламентът ще заседава само в Брюксел и да направим реален принос за спестяването на обществени средства, които да бъдат похарчени за по-добри каузи.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н COCILOVO
Заместник-председател

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, всяка година Председателският съвет внася различни изменения и се опитва да направи така, че да прекарваме в Страсбург повече време, отколкото трябва. Всъщност, ние прекарваме в Страсбург повече време, отколкото някой наистина си дава сметка, защото само за да се дойде до това място е необходим почти цял ден път за повечето хора. Следва да вземем решение да не идваме в Страсбург изобщо.

Според мен Парламентът трябва да има още едно право и то е правото да решава къде да заседава. Моят колега, г-н Posselt, признава, че съществува някакво предимство за политиците, които живеят по-близо до Страсбург. За всички нас обаче не е лесно да пътуваме през границата от Германия. Отнема цял ден, за да доведем наши избиратели тук – хора, които искат да дойдат и да видят как работи Парламентът. Имаме отлични условия за работа в Брюксел. Ние следва да гласуваме не за удължаване на времето, което прекарваме в Страсбург, ние следва да гласуваме изобщо да не заседаваме тук.

- Доклад: Mairead McGuinness (A6-0232/2009)

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г-н председател, искам да повдигна само един въпрос, който се отнася до скандалната сага със законите за заграбване на земя в Испания и който е бил разглеждан от комисията по петиции под една или друга форма през последните шест години. Всеки от нас в този Парламент, независимо от своята националност, има избиратели, които са пострадали от злоупотреби в резултат на прилагането на закона за урбанизацията в испанските крайбрежни градове, също като хиляди други граждани на Испания.

Опитите да се реши този въпрос в настоящия Парламент бяха безсрамно провалени от няколко испански депутати от двете партии и аз, по-специално, бих призовал моите колеги от испанската Народна партия да си спомнят колко е важна неприкосновеността на собствеността. Те поне следва да разбират (като познават собствената си история и като знаят какво се случи по време на Втората република, когато собствеността не беше гарантирана) колко е важно хората да чувстват, че техните нотариални актове за собственост няма да бъдат обект на злоупотреби от страна на държавата.

- Доклад: Anna Záborská (A6-0198/2009)

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, преди всичко, искам да кажа, че в доклада на г-жа Záborská е възприет правилният подход. Много е важно равенството между мъжете и жените да се прилага при различните дейности на Парламента, независимо дали става въпрос за комисии или делегации.

Също така е много важно при съставянето на листите с кандидати за изборите за Европейски парламент да се включват равен брой мъже и жени.

Ние имаме нужда един от друг и аз се надявам, че нещата ще се развият така, че някой ден полът няма да играе толкова голяма роля, колкото уменията и експертният опит. Когато Парламентът взема своите решения, най-важното е в комисиите да има квалифицирани и компетентни хора, както мъже, така и жени. По този начин всички ще имат обща и ясна представа за това, как да изградим по-добро бъдеще и по-добра Европа, като използваме знания и умения.

- Доклад: Eluned Morgan (A6-0216/2009)

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г-н председател, могат да се направят огромни икономии от изграждането на обща европейска енергийна мрежа. Някъде в Европа във всеки един момент има излишък от електроенергия и премахването на националните бариери значително ще намали нашата зависимост от вноса на енергийни източници. За съжаление обаче този модел на интеграция – основана на свободния пазар, децентрализирана и органична – не е това, за което гласувахме в серията от доклади днес. Вместо това ние вървим към хармонизиране, към фиксирани цени, към защита, към обща позиция в преговорите с Русия и други трети страни. Това е основно идеологическо различие в Европейския съюз между свободния пазар, основаващ се на взаимното признаване на продукта, и хармонизирания пазар, основаващ се на редуциране на избора на потребителя, защитата на производителите и наличието на регулиращи органи.

Аз мисля, че има определени опасности за държава като Великобритания. До преди две години ние бяхме единственият нетен енергопроизводител в Европейския съюз. Дори и в този момент се намираме в състояние на приблизително равновесие. Една обща енергийна политика би могла да се превърне за нас в нещо като общата политика в областта на рибарството, където ние сме единствената държава, която внася значителни суми в общата каса, а всички останали теглят от там на равни начала.

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, преди да продължа, бих искал да изкажа моята благодарност към докладчика, г-жа Morgan. Аз зная, че тя скоро ще напусне това място и, въпреки че ние не винаги сме на едно и също мнение по различните въпроси, аз мисля, че всеки ще се съгласи, че тя извърши огромна работа във връзка с този доклад.

Ние всички знаем, че ако погледнем към историята на либерализацията в ЕС, либерализацията на телекомуникационните услуги е голямо постижение, тъй като тя предложи избор, по-ниски цени и по-добри услуги за потребителите в целия ЕС (жалко е, че пазарът на пощенските услуги и, най-вече, енергийният пазар изостават в това отношение). Това, разбира се, са няколко крачки в правилната посока, но ни предстои да решим проблема с отделянето на енергийните мрежи и с навлизането на нови пазари.

Не е справедливо, че някои пазари, като например Обединеното кралство, остават отворени за конкуренция и дружествата от Германия и Франция могат да навлязат на пазара в Обединеното кралство, но не допускат дружества от Обединеното кралство и от други държави до собствения си пазар. Времето на протекционизма изтече. Време е да имаме повече вяра в пазара.

- Доклад: Ivo Belet (A6-0218/2009)

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, преди всичко, искам да кажа, че докладът на г-н Belet е отличен. Много е важно да гарантираме, че отношението ни към енергията щади околната среда, че пестим енергията и действаме ефективно във всяко едно отношение – в транспорта и във всички други области.

Към същото следва да се стремим и по отношение на автомобилните гуми. В този доклад се говори за транспорта и автомобилните гуми, но е важно да помним, че безопасността е най-важният въпрос и нещо, с което никога не трябва да се правят компромиси.

В този случай ние трябва да намерим точния баланс. Енергийната ефективност при производството на автомобилни гуми не следва да е за сметка на безопасността. С други думи, ако искаме да гарантираме енергийната безопасност и да я увеличим, ние сме длъжни в същото време да гарантираме, че безопасността не се подкопава, дори и в най-малка степен, защото на магистралите, по-малките пътища и навсякъде безопасността трябва да бъде приоритет и главна цел при развитието на транспорта в Европа.

- Доклад: Adina-Ioana Vălean (A6-0138/2009)

  Hannu Takkula (ALDE). - (FI) Г-н председател, най-напред искам да благодаря на докладчика, г-жа Vălean, за отличния доклад. Много е важно, в бъдеще в Европа да достигнем до положение, когато цените на разговорите по мобилните телефони в цяла Европа ще могат да се намалят и да станат еднакви на целия вътрешен пазар.

Понастоящем, проблемът, разбира се, е, че когато отидем в друга държава, ние често трябва да купуваме нов абонамент или, ако не се налага да купуваме нов абонамент, то се налага да плащаме много високи такси.

Много е важно, когато имаме свободно движение на хора и работна ръка и се изгражда общо икономическо пространство (нещо, което следва да функционира на равнището на Съюза), да се внедри и обща система за ценообразуване при разговорите по мобилни телефони. Това ще бъде в интерес на обществото.

Европейският съюз е длъжен да действа по начин, който поставя на първо място интересите на обществото и ако имаме желание, ние можем да направим така, че цените на разговорите да се намалят.

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, в качеството ми на докладчик на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите по този доклад, аз съм изключително доволен от работата, която извършихме във връзка с въвеждането на повече прозрачност. Един от големите проблеми, които съществуват от години, е проблемът с неприятните изненади при получаване на месечните сметки от някои потребители, които се връщат вкъщи и намират сметка по-голяма от очакваната.

Ако погледнем обаче останалата част от доклада и, по-специално, проблема с горните граници на цените, мисля, че следва да признаем, че и без този регламент цените все едно падат. Самата Комисия признава, че според нейните собствени данни, повечето от потребителите не използват роуминг: 70% от потребителите не използват роуминг нито веднъж през годината. Броят на хората, които редовно използват роуминг е много по-малък. Така че това, което наистина правим, е да намалим цените на разговорите и цените на роуминга за изпращане на данни за малцината привилегировани членове на ЕП, служители на Комисията, европейски журналисти и бизнесмени.

Да се надяваме, че дружествата, когато се опитат да възстановят приходите си от други места, няма да увеличат цените на разговорите за вътрешните потребители и, по-специално, за бедните. Да се надяваме, че ние не вземаме от бедните, за да плащаме за по-евтините разговори на богатите.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, аз приветствам доклада на г-жа Vălean по въпрос, по който за първи път правомощията на Европейския съюз са напълно приложими.

Длъжен съм да кажа, че в областта на телекомуникациите ситуацията понякога е направо непоносима. Има измама на потребителите, които, след като са използвали мобилен телефон като този (в чийто договор са включени международни разговори), са неприятно изненадани, когато получат сметките за разговорите си. За да не бъда голословен, ще ви кажа какво се случи с мен наскоро. След като използвах интернет два или три пъти през един ден в Италия, получих сметка от фактически национализирания френски оператор, Orange, за 1 200 евро, а за един ден, който прекарах на самата френска граница между Евиан и Женева, аз получих сметка за 3 000 евро!

Това е абсолютно недопустима практика, която граничи с пладнешки грабеж и тези оператори са отговорни, защото не осигуряват прозрачност за потребителите. Ето защо правилата за прозрачност за договорите за мобилните телефони в рамките на Европейския съюз следва да бъдат стандартизирани.

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г-н председател, разбира се, че ние подкрепяме по-ниските цени, когато пътуваме в чужбина с нашите мобилни телефони. Трябва да си луд, за да си против, но това е само едната страна на уравнението. Когато ние всички в този Парламент задължим операторите да намалят цените на роуминга, те ще трябва да намерят парите от друго място и това обикновено означава, че ще бъдат вдигнати цените за онези, които не пътуват.

С други думи, това ще бъде въвеждане на такса за непътуващите, за да се облагодетелстват пътуващите. Ще има тийнейджъри от общинските жилища в моя избирателен район, които плащат по-високи цени, за да могат ограничен брой бизнесмени, членове на Европейския парламент и членове на Комисията да говорят по-евтино, когато са в чужбина.

Длъжен съм да кажа, че ние не сме незаинтересована страна. Всички ние, които участваме в това гласуване, ще се облагодетелстваме значително от регламентите, които прокарваме в тази област през последната година. Ако искате да разберете в чии ръце е преминала властта в Европа, единственото, което трябва да направите, е да прочетете този доклад. „Кой кого?” е въпросът, поставен от Ленин, и това е може би най-сбитият и красноречив начин за представяне на квинтесенцията на политическата философия. Кой държи властта и върху кого я упражнява? Е, вече едва ли има съмнение за това, кой държи властта – тя е в наши ръце, т.е. на еврократите.

  Inese Vaidere (UEN). - (LV) Г-н председател, много Ви благодаря, че ми дадохте думата. Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото мисля, че това, което беше направено от Европейския парламент в областта на мобилните комуникации, е изключително важно. Спомням си, че през първите дни от моята работа в Брюксел, една минута разговор по мобилен телефон струваше три евро или повече, докато сега, благодарение на тези регламенти, ние плащаме ограничени суми и това е в полза на европейската общественост като цяло. Също така искам да посоча, че тарифите за роуминг са много неясни. Това, по-конкретно, се отнася за текстовите съобщения. Докато ние постигнахме големи спестявания за разговорите, дружествата понякога извличат прекалено големи печалби от текстовите съобщения и това отново не е в интерес на гражданите. Аз мисля, че посредством тази директива и регламент ние осъществяваме голям напредък в защитата на интересите на потребителите. Освен това сега, когато предаването на данни е важно за хората, които получават данни по мобилните си телефони, фактът, че тарифите са намалени, е сериозно постижение за Европейския парламент.

- Доклад: Peter Skinner (A6-0413/2008)

  Eoin Ryan (UEN). - (EN) Г-н председател, искам да поздравя г-н Skinner за този доклад. Той е свършил отлична работа. Това беше едно голямо начинание, но той се е справил много добре с този сложен законодателен акт. Също така, искам да поздравя европейските институции и държавите-членки, които допринесоха за успешното приключване на „Платежоспособност II“.

Ето един добър пример за това, как Европа трябва да работи заедно за финансовото си възстановяване. Както тежестите, така и решенията следва да бъдат споделени. Тази одобрена европейска реакция е добър пример за по-близки взаимоотношения при сътрудничеството в областта на финансите. Ние следва да работим, за да гарантираме, че банкова криза като тази, която преживяваме в момента, никога няма да се повтори.

С голям интерес отбелязах одобрението на Комисията за плана за подпомагане на длъжниците по ипотечните кредити за собственици на жилища в Обединеното кралство. Този план ще позволи на собствениците на жилища, които не могат редовно да плащат вноските си по ипотечните кредити да получат отсрочка от две години при плащанията на цялата главница и на 70 % от лихвите. Ние трябва внимателно да следим приложението на този план, да се учим и да използваме всички ефективни мерки, които ще облекчат тежестта, която носим.

Мисля, че всички държави-членки могат да се възползват от това, но също така мисля, че самите финансовите институции в държавите-членки могат да улеснят преминаването към схеми, при които се изплащат само лихвите по ипотечните кредити, ако хората изпитват затруднения. Финансовите институции, като се има предвид подкрепата, която получават от правителствата на държавите-членки, биха могли да направят много, за да помогнат на хората, които са под натиск поради рецесията.

- Доклад: Gunnar Hökmark (A6-0236/2009)

  Christopher Heaton-Harris (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, преди да започна обяснението на вота си, бих искал да поздравя моя колега, г-н Kamall, който току-що направи стотното си изказване на пленарни заседания. Някой могат да се изненадат, че това е отнело толкова много време! Но е добре, че той е вече член на клуба на стотниците.

Аз гласувах в подкрепа на доклада на г-н Hökmark по най-различни причини. Главно защото, все пак, кой би могъл да бъде против ядрената безопасност? И, мисля, ако ще говорим за ядрена безопасност и за това как ще осигурим енергия в бъдеще, ние ще искаме тя да се осигурява възможно най-безопасно и да се освобождаваме от отпадъците по възможно най-безопасния начин. Но не по-малко важно е, че гласувах за това главно защото искам в бъдеще да се произвежда повече атомна енергия (включително повече и в Обединеното кралство), защото ми омръзна до смърт да гледам как вятърни генератори и вятърни турбини никнат сред красивата природа в Европа, а те нямат никакъв принос за нашите национални мрежи. Всъщност, те допълнително вредят на националните мрежи и не създават възобновяема енергия, а осигуряват малко алтернативна енергия за кратък период от време. Аз съм изцяло за ядрената безопасност и изцяло за атомната енергия.

- Доклад: Raül Romeva i Rueda (A6-0253/2009)

  Jim Allister (NI). - (EN) Г-н председател, необмислената идея на Комисията в първоначалното й предложение за осъществяването на контрол върху любителския риболов и изискването на данни и разрешителни и всички неща, които придружават една такава бюрокрация, беше едно от онези предложения, които, съвсем справедливо, предизвикаха сериозна съпротива не само в този сектор, но и сред онези, които се интересуват от въпросите, свързани с риболова и бюрокрацията в ЕС.

Затова аз се радвам, че, днес, изменение 48 е одобрено. Това поне в някаква степен възстановява необходимите правомощия на държавата-членка за това, дали да предприеме стъпки във връзка с разрешаването и оценяването на любителския улов на риба, като оставя на държавите-членки да преценят дали има някакво въздействие (а в повечето държави-членки такова няма) върху продукта от улова на риба при любителския риболов. Така че аз се радвам, че Комисията се отказа от това предложение и че това, което започна като нещо лошо, беше донякъде поправено.

  Daniel Hannan (NI). - (EN) Г-н председател, след 10 години в този Парламент аз мислех, че нищо повече не може да ме учуди, но бях наистина шокиран от нелепостта на предложението за разпространяването на общата политика в областта на рибарството върху рибарите любители, които ловуват в морето, като от тях се изисква да записват всеки улов и да го приспадат от националната си квота.

Предложението не беше оттеглено, въпреки че беше значително подобрено до голяма степен благодарение на една дълга и изтощителна война на нерви, която се водеше в комисията от четирима смели шотландски патриоти, представляващи основните партии от тази страна: г-жа Attwooll и г-жа Stihler и господата Stevenson и Hudghton. Аз също така искам да изкажа благодарност на най-добрия приятел на Северна Ирландия в Европейския парламент, г-н Jim Allister, който е голям защитник на интересите и на двете общности и традиции в неговата област.

Проблемът тук беше прилагането на практика. Проблемът беше, че хората не прилагаха съществуващия закон. Нашият инстинкт в този Парламент е винаги по-скоро да създаваме законодателни актове, отколкото да използваме правния арсенал, който вече е на наше разположение. Аз бих желал ние да прилагаме и то по-всеобхватно, а не само в областта на рибарството, принципа, че не винаги най-доброто е да приемем нов закон, докато не сме изчерпали напълно правния потенциал, който вече имаме.

  Catherine Stihler (PSE). - (EN) Г-н председател, надявам се, че гласуването днес по доклада на г-н Romeva ще вдъхне увереност на рибарите в Европа, тъй като тяхното безпокойство беше взето под внимание. Изменения 7 и 11 бяха приети без възражения. Изменение 48 беше прието с 580 гласа „за“ и 54 „против“, изменение 50 получи широка подкрепа, изменение 2 беше прието, тъй като беше част от блоково гласуване с изменения 7 и 11, изменение 92 не се прие и изменение 93 също отпадна, за което всъщност настояваше общността на рибарите.

Следващата стъпка ще бъде свързана с това, как Съветът ще преформулира член 47. Дали ще вземе под внимание формулировката на Парламента или ще приеме друг подход? За съжаление, никой от Съвета не присъства тук днес, за да даде отговор на този въпрос. Но създаването на зелената книга относно реформата на общата политика в областта на рибарството дава на всички нас възможност да променим общата политика в областта на рибарството и аз се надявам, че колегите ще се възползват от този шанс, за да запознаят възможно най-голям брой избиратели със зелената книга, така че техният глас да бъде чут.

- Доклад: Cornelis Visser (A6-0206/2009)

  Syed Kamall (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, много Ви благодаря. Питам се: дали преминахме към нов етап или може би се изправихме пред нова бариера?

Този доклад има интересно заглавие: „Опазване на рибните ресурси посредством технически мерки“. Аз бих желал да кажа, че ако наистина търсим най-добрата техническа мярка за опазване на рибните ресурси, то тя няма да се намери в общата политика в областта на рибарството. Резултатите са налице: общата политика в областта на рибарството може да се счита за провал, именно що се отнася до опазването на рибните ресурси. Крайно време е да погледнем към света и да видим до какви резултати са довели мерките, които наистина работят.

Нека вземем примера с Исландия, където са намерили решения, основани на собствеността и на права, които могат да се прехвърлят. Нека видим и примера с Нова Зеландия, където правата върху местата за риболов се предават от поколение на поколение. И двата случая показват, че ако по-често се доверяваме на пазара, на принципите на правовата държава и на правата на собственост, ще намерим по-добро решение, отколкото ни предлага една схема за централно планиране в съветски стил, която ни се налага от общата политика в областта на рибарството и която се оказа пълна катастрофа. Време е да се доверим на пазара.

- Доклад: Simon Busuttil (A6-0251/2009)

  Simon Busuttil (PPE-DE). - (MT) Една кратка бележка, с която искам да обясня вота на нашата група, а именно групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, във връзка с моя доклад относно общата имиграционна политика. Имаше две гласувания, едното беше по повод на едно алтернативно предложение и второто – гласуване на самия доклад. Ние гласувахме в подкрепа на първото, за да може да отпадне един параграф, който беше добавен от групата на социалистите в Парламента и който дава на имигрантите право на глас. Това е нещо, с което ние не можем да се съгласим и ние гласувахме против това и в комисията.

За съжаление обаче това предложение не мина, защото, ако това беше станало, този параграф щеше да отпадне. Вместо това, ние гласувахме в подкрепа на доклада като цяло, тъй като считаме, че това е един добър доклад, който съдържа всеобхватна програма на Европейския парламент в областта на общата имиграционна политика.

  Bruno Gollnisch (NI). – (FR) Г-н председател, принципите, действията и инструментите на европейката имиграционна политика: това е голямата тема на доклада на г-н Busuttil.

Какви са принципите? Предполага се, че до 2050 г. Европейският съюз ще има нужда от допълнителни 60 млн. имигранти от страни извън Европа, въпреки милионите безработни и бедни граждани, които живеят тук в момента, въпреки масовите съкращения и затварянето на предприятия.

Какви са действията? Да се дават повече права на имигрантските общности, включително правото на глас, и да им се даде неограничен достъп до територията и трудовия пазар на Европа.

Какви са инструментите? Така наречената „позитивна“ дискриминация или признаването на неофициални квалификации, каквото и да означава това, докато европейските граждани са длъжни да имат надлежно заверени квалификации, признаването на нова категория мигранти, а именно еко-мигранти и задължението на европейските граждани да се адаптират към тяхното неизбежно поглъщане, така, както е дирижирано и планирано от еврократите със съучастието на Парламента.

Вместо всичко това, ние сме длъжни и то спешно, да обърнем посоката на потока от мигранти, да възстановим националните граници, да провеждаме реална политика, фокусирана върху семейството с цел да увеличим населението на Европа и да наложим национални и европейски преференции във всички области.

  Mario Borghezio (UEN). – (IT) Г-н председател, аз имам много резерви по отношение на този доклад, първата от които, както казахме неотдавна, се отнася до разпоредба, която е объркваща в момент, когато Европа е изправена пред проблем с гаранционния фонд за заплатите или всъщност със съкращението на милиони работници. Да се осигури пристигането и намирането на работа за 60 млн. нови имигранти е, според мен, една възмутителна мярка.

Бих искал също така да отбележа, че докато ние тук разискваме как да регулираме и организираме бъдещата имиграция, стават трагедии, които, слава Богу, успяваме да избегнем благодарение на чувството за хуманност на Италия и доброто управление на г-н Марони, като например това, което можеше да стане в случая с турския кораб „Пинар“.

Какво да прави Европа? В 600 случая, както правилно посочи г-н Марони, Малта, въпреки, че се финансира от Европейския съюз, не е успяла да изпълни задължението си да приеме онези, които пътуват от бреговете на Северна Африка и акостират на техния бряг. Във всички тези случаи Италия трябваше да се намеси, въпреки че нашият приемателен център на о. Лампедуза, както всички знаем, е изчерпал своя капацитет.

Така че Европа трябва да се намеси и да постави ясни и конкретни правила! Ние настояваме за значително увеличаване на финансирането за нашата държава, за да можем да се справим с това предизвикателство. Европа трябва да се събуди и сериозно да регулира потоците от имигранти, защото ние не можем да продължаваме така!

- Доклад: Cornelis Visser (A6-0206/2009)

  Inese Vaidere (UEN). - (LV) Много Ви благодаря г-н председател. Искам да изразя становището си за доклада на комисията по рибно стопанство – доклада на г-н Visser – относно опазването на рибните ресурси. Г-н председател, за моята страна, Латвия, рибното стопанство е много важно, защото ние имаме 550 км брегова ивица. Тъй като Латвия е представена от осем членове на Европейския парламент, ние не можем да участваме във всички комисии, но тези въпроси са много важни, както за икономиката, така и за традиционния начин на живот. Настоящият регламент, който този доклад също регулира, не е достатъчен, за да защити крайбрежния риболов. Аз разбирам, че свръхуловът е сериозен проблем, но поради прекаленото регулиране нашият крайбрежен риболов е застрашен и всъщност нашите рибари са изтласквани от балтийското ни крайбрежие. Аз мисля, че следващата задача на Европейския парламент е да разбере, че онези държави, които имат излаз на море, могат да запазят традиционния си начин на живот и също така на практика да се занимават с риболов, тъй като понастоящем често се случва така, че нашите рибарски селища са принудени да купуват продукти от големите дружества, които ловуват в далечните океани. Стотици, дори хиляди жители на крайбрежните селища губят работните си места, въпреки че от векове риболовът е бил за тях източник на прехрана. Благодаря ви много.

Писмени обяснения на вот

- Доклад: Helmuth Markov (A6-0243/2009)

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на тази препоръка, тъй като присъединяването на Европейската общност към правило № 61 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации относно единните разпоредби за одобряване на лекотоварни автомобили по отношение на външните изпъкнали части пред задния панел на кабината (Преразгледано споразумение) е цел на общата политика в областта на търговията в съответствие с член 113 от Договора за премахване на техническите бариери пред търговията с моторни превозни средства между страните по договора.

Участието на Общността ще придаде допълнителна тежест на дейностите по уеднаквяването, които се извършват в съответствие с това споразумение и така ще се улесни достъпът до пазарите на трети държави. Това участие трябва да доведе до установяването на съответствие между инструментите, наречени „регламенти“, приети според преразгледаното споразумение и законодателството на Общността в тази област. Приемането на такъв регламент всъщност означава адаптиране към техническия прогрес.

- Препоръка за второ четене: Jan Cremers (A6-0207/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа.

Европейската комисия винаги е обръщала голямо внимание на гарантирането на индивидуалните права на мобилните граждани, преди всичко, що се отнася до онези предимства, които са свързани с областта на социалната сигурност. Свободното движение на граждани в рамките на Общността е едно от техните основни права и насърчава развитието на вътрешната икономика на държавите-членки.

Ето защо Комисията иска да задълбочи своите усилия, така че гражданите на ЕС и техните семейства да могат наистина да се радват на правата, гарантирани от действащото европейско законодателство. Докато в определени сектори националното законодателство осигурява по-добро третиране на населението на Общността, отколкото това се изисква от действащото европейско законодателство, нито една държава-членка на практика не е ратифицирала правилно всички директиви, издадени по този въпрос.

Често срещано нарушение на основните права и, по-конкретно на правото на свободно движение за гражданите на ЕС на европейска територия, се доказва, преди всичко, във връзка със следните ситуации: правото на влизане и пребиваване на членове на семейството, които са граждани на трети държави и липсата на помощ след претърпени трудови злополуки.

Ние се надяваме, че Комисията ще продължи техническото си сътрудничество с държавите-членки, което доведе до определянето на редица въпроси, които следва да се разискват и допълнително да се изясняват, особено що се отнася до злоупотребите.

- Доклад: Caroline Lucas (A6-0115/2009)

  Avril Doyle (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото той изпраща силен сигнал на следващия Парламент за това, че проблемът с незаконната сеч и обезлесяването трябва да бъде решаван по-ефективно.

Това предложение трябваше да бъде направено отдавна. Изчислено е, че приблизително между 20 % и 40 % от световното производство на промишлена дървесина идва от незаконни източници и до 20 % от него си проправя път в ЕС всяка година. Това потиска цените на дървения материал, източва националните ресурси, намалява приходите от данъци и увеличава бедността на коренното население по целия свят. Дългосрочните последици са дори по-сериозни, тъй като една пета от световните емисии на парникови газове се дължи на обезлесяването, главната причина, за което е незаконната сеч.

В действителните изменения в доклада на г-жа Lucas се казва, че притежаването и продажбата на дървен материал се счита за закононарушение само ако става въпрос за непредпазливост, груба небрежност, или умисъл, но не наказва дружества, които са изпълнили задълженията си за извършване на надлежна проверка. Следователно няма изрично изискване дружествата да гарантират законност.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал, защото незаконната сеч става все по-сериозен проблем с много обезпокоителни последици за околната среда, като например, изчезването на биоразнообразието, обезлесяването и деградацията на горите. В допълнение, на незаконната сеч се дължат почти 20 % от въглеродните емисии в света.

Като основен потребител на дървен материал и изделия от дървен материал, Европейският съюз има задължение да предприема ефективни действия срещу обезлесяването и незаконната сеч, което трябва ясно да включва прекратяването на осигуряване на пазар за незаконни изделия от дървен материал.

Ние се нуждаем от приемането на законодателство срещу незаконната сеч, така че потребителите да знаят, че изделията са със законен произход и дружествата, които спазват тези правила да не са поставени в неизгодно положение, а онези, които избират незаконните изделия от дървен материал, вече да не намират пазар.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз приветствам доклада на Caroline Lucas, който формулира определени задължения за операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал. Аз бях докладчик по становището на комисията по международна търговия, което беше единодушно прието в комисията.

За нас, най-добрият начин да спрем търговията с незаконен дървен материал беше да засилим изискванията и задълженията и да насърчим правните средства за наказателно преследване за притежаването и продажбата от страна на операторите на незаконен дървен материал и изделия от дървен материал на пазара на ЕС, което трябва да има възпиращ ефект.

Ние следва да работим заедно с основните държави потребителки, като САЩ, Китай, Русия и Япония, за да решим този проблем и да създадем световна система за предупреждение и регистър на незаконната сеч и проблемните държави, които да включват Интерпол, компетентен орган на ООН и да се възползват от най-новите спътникови технологични системи.

  Françoise Grossetête (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Аз предпочетох да се въздържа от гласуване на предложението за регламент за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал.

Аз наистина смятам, че е жизненоважно да засилим контрола върху вноса на дървен материал на границите на единния пазар и, все пак, имам усещането, че докладът предлага прекалено тежка и бюрократична система, която ще санкционира нашeто собствено горско стопанство.

Вместо да налагаме сложна и скъпа система за етикетиране, която ще бъде пагубна за сектора и за дървения материал като такъв, ние следва да увеличим проверките и да насочим усилията си към веригата за снабдяване, която доставя стоките на европейския пазар, за да можем да се борим с незаконната сеч.

Главната цел на регламента следва да бъде прилагането на нова обща култура на контрол и отговорност, а не да налагаме бюрократичен и скъп процес за проверка на всеки продукт. Като имаме предвид проблемите, пред които е изправен секторът, ние не следва да санкционираме дървения материал повече, отколкото другите материали и източници на енергия с прекалено обвързващи правила за пускането им на пазара.

  Eija-Riitta Korhola (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Искам да подчертая, че този регламент е дългоочакван и необходим. Незаконната сеч е проблем, който трябва да се решава ефективно, не само поради причини, свързани с климата, но и поради екологичните и социалните му аспекти. И все пак, днес се наложи да гласувам „против“. Докладът на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните е загубил своя фокус и е разширил обхвата и задълженията извън първоначалната цел. Ние следва да гарантираме, че щом изделията от дървен материал са внесени и освободени на границите на единния пазар, то се счита, че те са законни и следователно не е необходимо да се въвежда допълнителна и несъразмерна бюрократична и финансова тежест за всички оператори в рамките на ЕС.

Докладът на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните предлага скъпо етикетиране, допълнителни изисквания за устойчивост, разширява прекомерно определението за законност и обременява всички оператори на вътрешния пазар с изискването за надлежни проверки. Този регламент следва да противодейства на незаконната сеч на границите, каквато беше първоначалната цел. Но да се засягат всички оператори на вътрешния пазар, онези, които не използват и не предлагат незаконно добит дървен материал, като по този начин потенциално се подкопава тяхната конкурентоспособност на световните пазари, разбира се, не може да бъде цел на този регламент и затова той не следва да бъде подкрепен.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, който за пръв път определя правила за операторите, които пускат дървен материал на пазара на ЕС. Операторите ще са задължени да следват системата на „надлежни проверки“, така че целият дървен материал да бъде добиван в съответствие със съответното регионално, национално и международно право. Радвам се, че операторите също така трябва да се съобразяват с критериите за устойчивост и законите относно коренното население. Важно е да има проверка на съответствието, извършвана от независима трета страна и аз се радвам, че този доклад подчертава това.

  Robert Sturdy (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Необходимо е да се положат усилия, за да се спре незаконният добив на дървен материал и пускането на изделия от дървен материал на пазара на ЕС и това е в интересите на ефективната конкуренция, устойчивото развитие и защитата на биоразнообразието и околната среда в световен мащаб.

Системата за надлежни проверки, предложена от Комисията (която вече се практикува успешно в Обединеното кралство), включва мерки и процедури, които ще дадат възможност на операторите да проследяват дървения материал и изделията от дървен материал, да имат достъп до информация относно спазването на приложимото законодателство и да управляват риска от пускането на незаконен дървен материал и изделия от дървен материал на пазара на ЕС. Това действие също така ще създаде увереност у потребителите, че като купуват дървен материал и изделия от дървен материал, те не допринасят за задълбочаването на проблема с незаконната сеч и свързаната с нея търговия.

Докато подкрепяме това предложение по принцип, ние не можем да подкрепим увеличаването на изискванията за всички оператори, както е предложено от докладчика, тъй като считаме, че това налага несъразмерни бюрократични и финансови тежести върху всички оператори в рамките на ЕС. Предложението на Комисията предполага гъвкави надлежни проверки, основани на оценка на риска и анализ на доказателствата и предлага един далеч по-ефективен и практически подход.

- Доклад: Miloslav Randsdorf (A6-0214/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма.– – (LT) Нефтът е най-важният източник на енергия в Европейския съюз и икономиката е твърде зависима от неговата постоянна, надеждна и достъпна доставка. Предвид високата и все по-нарастваща зависимост от вноса, сигурността на доставките на нефт е от особена важност.

Търсенето на нефт в рамките на ЕС ще се увеличава до 2030 г., макар и с темп от 0,25 % годишно. През 2030 г. нефтът ще остане най-значимият първичен енергиен източник в ЕС с дял от приблизително 35 % от брутното потребление на енергия. Тъй като в момента предлагането и капацитетът на рафинериите не могат да устоят на темпа на нарастване на търсенето, ситуацията на пазара ще остане напрегната.

Тези фактори трябва да бъдат отразени в разработката на последователна и реалистична европейска енергийна политика. Част от тази политика трябва да бъде способността на ЕС да реагира на всяка потенциална внезапна криза в доставките. Запасите са важен резерв срещу неочаквани прекъсвания на доставките, тъй като липсата на нефт би довела до затваряне на някои или всички сектори на икономиката. В този смисъл съхранението на запаси е въпрос на основна национална сигурност.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние гласувахме в подкрепа на този доклад, защото вярваме, че е важно да се поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. Поддържането на минимални запаси е изключително важен икономически и социален въпрос за всяка държава, включително и за нейната сигурност. Ето защо всички спекулации, които засягат тези запаси следва да бъдат строго забранени, т.е. обратното на това, което се случва. Собствеността и администрирането им трябва да бъдат в ръцете на обществото с оглед на това, да се защитят интересите на държавите-членки на ЕС.

Ние обаче не сме съгласни с правомощията, които това предложение предоставя на Европейската комисия, по-специално, възможността службите на Комисията да извършват „проверки на запасите за извънредни обстоятелства и целевите запаси“ в държавите-членки. Държавите са длъжни да създават запаси от тези продукти, но управлението на тези запаси и определянето на минималните и максималните им равнища е суверенно право на съответната държава. Ние също така възразяваме срещу всеки опит да се използва създаването на такива запаси като още едно оправдание, макар и в смекчен вид, за политиката на вмешателство, както предполага създаването на „благоприятен климат за инвестиции за извършване на проучвания и експлоатация на нефтените запаси в и извън Европейския съюз“.

- Доклад: Luca Romagnoli (A6-0228/009)

  Philip Bradbourn (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Въпреки че подкрепяме сътрудничеството между държавите-членки по тези въпроси, ние считаме, че този проблем следва да остане в рамките на субсидиарността, а не да се определя от действията на ЕС.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Тази инициатива е част от глобалната стратегия за защита на критичната инфраструктура. Икономиката на ЕС, сигурността и благоденствието на нейните граждани зависят от съществуването и безпроблемното функциониране на редица инфраструктурни обекти, които предоставят значими услуги, като здравеопазване, телекомуникации, енергийна и транспортна мрежа, снабдяване с храна и вода и др.

Докато някои държави-членки вече имат изградени стабилни защитни мерки и структури, в други държави-членки положението е все още несигурно. Затова е жизненоважно да имаме по-добър и по-ефективен обмен на информация и добри практики, което ще бъде възможно само ако изградим тази информационна и комуникационна система.

Системата ще засили диалога и ще увеличи обема на наличната информация за общи заплахи и уязвимост и освен това ще улесни сътрудничеството и координацията между държавите-членки. В същото време тя ще насърчи разработването на подходящи мерки и стратегии, за да се намалят рисковете, да се подпомогне адекватната защита и също така да се засили сигурността на гражданите.

Аз също така подкрепям включването на клауза за преглед на три години, което ще позволи да се направят необходимите подобрения, по-специално, възможността за включване на система за бързо предупреждение като функция.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за Предупредителна информационна мрежа за критичната инфраструктура (CIWIN). Инфраструктурите на някои от държавите-членки се състоят от физически информационно-технологични съоръжения, услуги и активи, чието прекъсване или разрушаване би оказало сериозно въздействие върху здравето, безопасността, или икономическото и социално благоденствие на гражданите.

Транспортните системи, телекомуникациите и енергетиката са сектори с изключително значение за развитието на държавите-членки и те са все по-взаимосвързани, като някои държави-членки разчитат на други. Поради това от изключителна важност за развитието на Европейския съюз е да се внедри тази уникална система за оценяване и обмен на информация между различните органи относно защитата на критичната инфраструктура, да има обмен на добри практики и да се въведе система за бързо предупреждение.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Предложението на Комисията, въз основа на което е разработен този доклад, създава мрежа за информация и предупреждение между държавите-членки относно техните обществени и частни инфраструктури, които се характеризират като „критични“.

Тази мрежа е първа стъпка към разрешаването на частни лица, с други думи, монополни дружества, чиито съоръжения ще се характеризират като критични инфраструктури, да придобият компетентност в областта на сигурността, което днес е изключителна отговорност на държавата.

Това проправя пътя към обявяването на работнически демонстрации, които засягат „критични инфраструктури“, включително частни съоръжения (например, стачки в критични сектори като енергетика, телекомуникации и т.н., масово напускане на фабрики, дружества и т.н., пикети, демонстрации и т.н.) за „терористични действия“.

Това подкопава суверенитета на държавите-членки в областта на отбраната, ликвидира разделението между тяхната вътрешна и външна сигурност и предоставя на ЕС пряка роля и участие в нея.

Борбата с „терористичната заплаха“ отново се използва като претекст, необходим на ЕС, за да завърши реакционната си институционална рамка, която по същество работи срещу работническата класа и движението на обикновените хора и защитава властта на капитала, като допълнително подкопава суверенните права на държавите-членки.

  Владимир Уручев (PPE-DE), в писмена форма. − Днес ЕП прие доклада на г-н Romagnoli за създаване на информационна мрежа за защита на критичната инфраструктура в ЕС, който не беше дискутиран в пленарна зала. Смятам, че защитата на гражданите на ЕС е от най-висок приоритет в тази институция и гражданите трябва да знаят това.

Създаването на информационната мрежа ще позволи чрез обмяната на опит и добри практики между държавите на ЕС да се постигне по-добро разбиране и по-високи стандарти в защитата на критични обекти и дейности, които са от жизнено важно значение за страните и населението.

Бих искал да подчертая, че като докладчик в сянка от PPE-DE съм удовлетворен от единодушното приемане от всички политически групи в парламента на поставеното изискване за задължително участие на страните членки в новата система, което гарантира европейската значимост на тази инициатива.

Изразявам и увереността си, че още след първите години на успешно функциониране на системата, ЕК ще предприеме необходимите действия за нейното надграждане с допълнителни функции за бързо разпространение на тревожна информация за възникнали заплахи за обекти на критичната инфраструктура в който и да е регион на ЕС.

С това ще бъде завършена една цялостна информационна система, която ще дава по-голяма сигурност и защита на европейските граждани.

- Доклад: Gérard Deprez (A6-0193/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа.

Един от най-разискваните въпроси на политиките, обсъждани от Европейския съюз е въпросът, свързан с прилагането на обща политика за защита на обществените лица. Понятието „обществено лице“ е, разбира се, много широко, но днес ние стигнахме до общо определение, според което то означава лице, заемащо официална или неофициална длъжност, за което се приема, че се намира под заплаха поради своето участие или въздействие върху обществения дебат.

По-известни примери в това отношение включват бившия член на нидерландския парламент, Хирши Али, която беше заплашена през месец февруари 2008 г. след нейно забележително изявление относно изключително актуалната тема за ислямския радикализъм, както и известния британско-индийски писател Салман Рушди, който е преследван поради спорните си възгледи за исляма.

Желателно е всеки, които се е посветил на разширяването на обществения дебат по положителен начин, да има правото на защита при посещение в държава, където лицето би могло да пострада от нападения или атентати, най-вече в случая със Салман Рушди, при който смъртната присъда вече беше произнесена от трета държава.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Защитата на обществените лица остава отговорност на приемащата държава в съответствие с действащите правни разпоредби в тази държава.

През 2002 г. беше създадена Европейската мрежа за защита на обществените лица, която има за цел да подобри комуникацията и консултациите между държавите-членки в тази област.

Настоящата инициатива цели да разшири обхвата на определението на понятието „обществено лице“, формулирано в член 2 от Решение на Съвета 2002/956/ПВР, с цел да обхване всяко лице, заемащо официална или неофициална длъжност, за което се приема, че се намира под заплаха поради своето участие или въздействие върху обществения дебат.

Нидерландското предложение беше предизвикано от инцидент през 2008 г., когато бивш член на нидерландския парламент, беше заплашена с физическа разправа след нейно изявление относно ислямския радикализъм по време на семинар в Европейския парламент.

В качеството си на докладчик в сянка за групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, аз подкрепям тази инициатива, която цели да разшири защитата на правата на човека и, по-конкретно, да насърчи свободата на изразяване.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Държавите-членки си сътрудничат в областта на защитата на обществените лица в рамките на действащите правни разпоредби в съответната страна, както и в съответствие с международните споразумения. Решението на Съвета, което се разисква (2002/956/ПВР) създава защита на обществените лица, както е определено в националното законодателство на държавата-членка или според правилата на международна или наднационална организация или институция. Защитата на обществените лица е задължение на държавата-членка, която ги приема.

Предвид заплахите, отправени към обществени лица през последните години, аз напълно подкрепям решението, което е взето с цел да се измени действащото Решение на Съвета относно Европейска мрежа за защита на обществените лица. Главната цел е да се разшири обхватът на член 2, определящ „обществено лице“ като лице, заемащо официална или неофициална длъжност, за което се приема, че се намира под заплаха поради своето участие или въздействие върху обществения дебат.

Аз мисля, че това решение ще засили безопасността на обществените лица и ще има благотворен ефект върху развитието на демокрацията.

- Доклад: María Isabel Salinas García (A6-0200/2009)

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Да имаме производство на памук в Европейския съюз не е самоцел. Съюзът трябва да гледа на световния пазар на памук като едно цяло и да даде възможност на потребителите в ЕС да купуват памук възможно най-евтино без да се замислят къде е бил произведен, при условие че е бил произведен при определени етични и екологосъобразни условия.

Аз категорично възразявам срещу този доклад и бих отбелязал още веднъж, че за щастие, Европейският парламент няма правомощия за съвместно вземане на решение относно политиката в областта на селското стопанство. В противен случай ЕС би попаднал в клопката на протекционизма и големите субсидии за най-различни групи в рамките на селскостопанския отрасъл.

- Доклад: Reinhard Rack (A6-0219/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа.

Алпийският регион е една от най-важните и богати територии в рамките на Европейската общност. Той се разпростира на територията на осем държави, които на 4 април 1998 г. подписаха общи споразумения относно защитата и запазването на този регион и общата политика в областта на управлението на транспорта. Всъщност по отношение на транспорта, „Протоколът за изпълнение на Алпийската конвенция в областта на транспорта“ беше приет на 24-26 май 2000 г. с главната цел да се осигури правната рамка за устойчива мобилност в Алпите.

Въпреки че протоколът предстои да бъде приет от всичките осем държави от Алпийската конвенция, ние ще направим всичко възможно да гарантираме неговото ратифициране в най-близко бъдеще от другите държави в региона, така че ратификацията на „Протокола за транспорта“ да стане един от основните приоритети на Европейската комисия.

- Доклад: Mairead McGuinness (A6-0232/2009)

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Този доклад всъщност е доклад за дейността на комисията по петиции на Европейския парламент. Независимо от това, тъй като на няколко места в него се споменава и възхвалява Договорът от Лисабон и се изразява надежда, че той ще бъде ратифициран в скоро време, аз избрах да гласувам против доклада като цяло.

Аз считам, че Договорът от Лисабон, по принцип, беше отхвърлен, тъй като гражданите на една държава-членка гласуваха против него на референдум. Освен това има още няколко държави-членки, в които мнозинството от избирателите със сигурност биха гласували против Договора от Лисабон, ако им беше дадена такава възможност.

Не мога да подкрепя невежеството, демонстрирано от комисията по петиции на Европейския парламент при формулирането на този доклад.

  Francis Wurtz (GUE/NGL), в писмена форма. – (FR) Искам да изразя моето възражение срещу параграф 17 от този доклад, което е още един израз на кампанията срещу това Страсбург да бъде седалище на Европейския парламент. Във връзка с това искам да кажа следното.

Първо, изборът на Страсбург от самото начало беше изключително символично решение, свързано с историята на Европа. Намерението беше да се подчертае целта на европейския процес като сила, съдействаща за запазването на мира и за сближаването на нациите. И тъй като считам, че тази цел е все още актуална, аз призовавам този символ на Страсбург да бъде запазен.

Второ, ще повторя моето желание да видя появата на една Европа, която подкрепя разнообразието на културите, характеризиращи нациите, от които тя се състои. Защо да нямаме една значима европейска институция във Варшава, друга – в Барселона и още една в Стокхолм, в допълнение към Комисията в Брюксел и Парламента в Страсбург?

Освен ако единствената цел не е да имаме една Европа, която се ръководи само от материални съображения, нищо не може да оправдае съсредоточаването на всичко на едно място, което е неизбежно далеч от народите на Европа.

Това са причините, поради които аз възразявам срещу параграф 17 от доклада McGuinness, който иначе е приемлив.

- Доклад: Anna Záborská (A6-0198/2009)

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на предложението за резолюция относно интегрирания подход на равенството между мъжете и жените в рамките на дейностите на комисиите и делегациите. Този доклад по собствена инициатива показва напредъка, който е постигнат в работата на комисиите и делегациите и отново подчертава необходимостта да се приеме и приложи интегриран подход на равенството между мъжете и жените.

Призивът за равенство между половете не е атака срещу мъжете. Той се отнася за обществото като цяло и по този начин облагодетелства както мъжете, така и жените, а също и семействата. Интегрираният подход на равенството между половете предполага реорганизация, подобряване, развитие и оценка на политиките, за да може на всяко едно равнище и на всеки етап, лицата, обичайно участващи при вземането на политически решения, да включат равенството между половете като измерение във всички политики.

Затова е необходимо приемането и прилагането на стратегия за интегриран подход на равенството между половете, съдържаща конкретни цели в общностните политики, обхванати от правомощията на парламентарните комисии и делегации.

- Препоръка за второ четене: Eluned Morgan (A6-0216/2009)

  Richard Corbett (PSE), в писмена форма. – (EN) Стотици хиляди от моите избиратели в Йоркшир и Хамбърсайд очакват да спестяват пари от сметките си за газ и електричество в резултат на този законодателен акт. Мерките ще съчетаят повишената енергийна ефективност с по-ниски цени.

Въпреки че пълното отделяне все още не е постигнато, този законодателен акт ще допринесе за създаването на мрежа, където на дружествата не се разрешава да са собственици едновременно на производство и разпределение на електроенергия, което им дава възможност да представят на потребителите прекалено големи сметки. По-конкретно, приветствам факта, че той ще даде на потребителите правото да сменят доставчика си безплатно в рамките на три седмици и дава правото на компенсация в случаите, когато хората получават неточни сметки или сметките им закъсняват. Ще бъдат въведени и енергоспестяващи интелигентни електромери.

Тези нови правила представляват харта на правата на потребителите на газ и електроенергия. Твърде дълго дружествата можеха да заставят потребителите да плащат прекомерно за газ и електричество. Моите избиратели ще разберат ползата от този законодателен акт, когато получат по-ниски сметки.

  Teresa Riera Madurell (PSE), в писмена форма. – (ES) Ние в испанската делегация на социалистите призовавахме за въвеждане на модела за отделянето на собствеността във вертикално интегрираните дружества, както в газовия отрасъл, така и в областта на електроенергията, защото считаме, че разделянето на дружествата за производство/доставка от транспортните дружества осигурява реален избор за европейските потребители и стимулира инвестициите, които са необходими в този сектор. Това означава, че енергията ще се разпространява по цялата територия на ЕС без прекъсвания. Аз гласувах в подкрепа на пакета за вътрешния пазар на газ и електроенергия защото:

(1) интересите на потребителите са поставени в центъра на преразглеждането на законодателния пакет;

(2) ние включихме понятието енергийна бедност и призовахме държавите-членки да предвидят мерки за поетапно справяне с проблема на енергийната бедност в национални планове за действие в областта на енергията и не само да гарантират, че повечето уязвими потребители получават енергията, от която се нуждаят, но също така да се забрани изключването от мрежата на тези потребители в критични моменти; и

(3) тъй като отделянето на собствеността ще бъде факт в рамките на няколко години посредством антитръстови мерки, предприети от Генерална дирекция „Конкуренция“, ние поставихме акцент върху институционалната архитектура, като разширихме отговорностите на новата европейска агенция и независимостта на националните регулаторни органи.

  Gary Titley (PSE), в писмена форма. – (EN) Най-големият провал на единния пазар е неуспехът със създаването на единен енергиен пазар. Националните политики в областта на енергетиката доведоха Европа до задънена улица с прекомерна зависимост от вносните изкопаеми горива. Не съществува нито европейска енергийна мрежа, нито стратегическа политика за енергийни запаси. Ние сме длъжни спешно да диверсифицираме енергийните си доставки, да намалим потреблението, да насърчаваме енергия с по-ниски емисии на въглероден диоксид и да създадем стабилен конкурентен вътрешен пазар.

Поради тези причини аз подкрепям докладите, но съм обезпокоен, че борбата за намиране на приемлив за всички компромис може да намали ефективността на този законодателен акт, така че мониторингът на прилагането му е от жизнена важност.

Аз подкрепям увеличаването на разпоредбите, свързани с правата на потребителите, и приветствам признаването на енергийната бедност като сериозен социален проблем.

Аз съм загрижен за необвързващия характер на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори на ЕС. В крайна сметка, ние можем да осигурим единен енергиен пазар, ако имаме европейски регулатор с реални правомощия.

Поздравявам Парламента за това, че насърчи държавите-членки да отидат по-далеч, отколкото искаха. Ето още един пример за това, как Парламентът гарантира победата на по-всеобхватната европейска кауза над егоистичния национален интерес и протекционизма.

- Препоръка за второ четене: Giles Chichester (A6-0235/2009)

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Третият енергиен пакет трябва постепенно да развие енергийния пазар, който до неотдавна се основаваше на монополна система. Движението в посока на либерализация изисква истинска и устойчива конкуренция и подчертава важността на една по-силна Агенция за сътрудничество между енергийните регулатори с определено независими правомощия.

Главната цел на агенцията е да помогне на регулаторните органи на равнището на Общността да изпълняват онези задачи, извършвани от държавите-членки и при необходимост, да координират техните действия. Агенцията също така ще осъществява надзор над вътрешните пазари за електроенергия и природен газ, като по този начин ще допринесе за всички онези усилия, предприети за насърчаването на енергийната сигурност.

Бих желал да подчертая решаващата роля на тази агенция за бъдещето на енергийната политика в Европа, която ние искаме да се отличава с по-конкурентни и по-разнообразни условия, далеч от монополите от миналото, както и с условия на засилена безопасност и по-добра ефективност, в полза на потребителите.

Това бяха причините, поради които гласувах в подкрепа на доклада.

- Препоръка за второ четене: Alejo Vidal-Quadras (A6-0213/2009)

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Приветствам приемането на този доклад, който е неразделна част от енергийния пакет, приет днес, защото, според мен, той представлява важна стъпка в посока към подобряването на живота на европейските граждани.

Възможността за по-добра взаимосвързаност между електроенергийните мрежи и съществуването на силни и действени регулатори, които гарантират прозрачност на пазара и наднационално сътрудничество, са жизненоважни фактори, които гарантират, че крайните потребители ще се радват на наистина справедливи и конкурентни услуги.

Споделянето на отговорността и сътрудничеството между държавите-членки както в електроенергийния, така и на пазара на природен газ, са крайъгълният камък на един истински европейски енергиен пазар, чиято цел е да бъде справедлив, динамичен и устойчив.

- Препоръка за второ четене: Antonio Mussa (A6-0238/2009)

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Напълно подкрепям идеята за отваряне за конкуренция на вътрешния пазар на газ. Не е правилно обаче да се предвижда, че държавите-членки следва да предприемат конкретни мерки, за да подпомогнат по-широкото използване на биогаз и газ от биомаса. Това е въпрос, който всяка държава-членка трябва да решава сама. Затова гласувах против предложението, внесено от комисията.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Третият енергиен пакет запълва много от структурните празноти от миналото. Ние не можем да забравим дискриминацията на новите енергийни доставчици или липсата на прозрачност по отношение на цените или избора на доставчик. С този пакет най-накрая можем да се надяваме да постигнем либерализация на вътрешния енергиен пазар в рамките на ЕС.

Приемането на този трети пакет и по-конкретно на това предложение ще доведе до по-конкурентни, по-устойчиви и по-сигурни европейски енергийни пазари.

Очаква се правата на потребителите да бъдат в центъра на процеса на отваряне на пазарите благодарение на постигнатото споразумение, което обхваща проблемите на разделянето на собствеността, а също така и условията за разграничаване на отговорностите между националните органи, Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори и Европейската мрежа на операторите на преносни системи.

Аз гласувах в подкрепа на този доклад, като очаквам, че пазарът ще стане по-прозрачен за потребителите, които ще имат достъп до подробна информация и ще имат възможност безплатно да сменят енергийния си доставчик.

- Доклад: Dragoş Florin David (A6-0136/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувам в подкрепа на доклада на г-н David за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA), чиято цел е да подкрепи сътрудничеството между европейските публични администрации.

Тази програма улеснява ефикасното и ефективно трансгранично и междусекторно взаимодействие по електронен път между тези администрации, създавайки условия за предоставянето на електронни публични услуги, които помагат за извършване на техните дейности и за провеждането на политиките на Общността за гражданите и бизнеса. Това ще улесни свободното и безпрепятствено движение, установяване и заетост на гражданите в държавите-членки с оглед да се осигурят по-добри, по-ефективни и по-лесно достъпни услуги за гражданите и публичните администрации.

Считам за нужно да насърчим международното сътрудничество и програмата ISA следва да бъде отворена за участие на държавите от Европейското икономическо пространство и страните кандидатки. Също така съм съгласен, че сътрудничеството с трети държави и с международните организации или органи следва да се насърчава.

Участието на страните кандидатки в програмата ISA е много важно за подготовката на техните администрации за всички задачи и методи на работа, произтичащи от членството в ЕС. Аз считам, че възможността да се използват предприсъединителните фондове за тази цел следва да бъде задълбочено проучена.

- Препоръки за второ четене: Eluned Morgan (A6-0216/2009), Giles Chichester (A6-0235/2009), Alejo Vidal-Quadras (A6-0213/2009), Antonio Mussa (A6-0238/2009), Атанас Папаризов (A6-0238/2009)

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL), в писмена форма. – (EN) Не мога да подкрепя днешните доклади, които, всъщност, подкрепят стремежа на Европейската комисия да либерализира пазарите на газ и електроенергия.

Нашият собствен опит в Ирландия показа, че либерализацията и произтичащата от нея приватизация не спомогнаха за намирането на решения за нито един проблем в енергийния сектор.

Цените на енергията в Ирландия се повишиха, като това се отрази на обикновените семейства и работници най-много през последните няколко години. По време на настоящата криза стремежът на ЕС да наложи либерализация в значими сектори на икономиката има по-малко смисъл от когато и да било. Комисията и ЕС трябва да разберат, че трябва да спрат да се опитват да провеждат старите, провалили се неолиберални политики.

Съжалявам, че „енергийният пакет“ спечели днес толкова много подкрепа сред членовете на Европейския парламент.

- Доклад: Leopold Józef Rutowicz (A6-0137/2009)

  Alessandro Battilocchio (PSE), в писмена форма. – (IT) Аз гласувах в подкрепа.

Последиците за здравето и за околната среда от употребата на пестициди бяха предмет на разискване на европейско равнище и Европейският парламент прие директиви относно разрешаването и продажбата на пестициди.

Тази мярка определя съществени изисквания за безопасност и опазване на здравето, на които трябва да отговарят машините за използване на пестициди, които се пускат на вътрешния пазар, за да могат да се продават в рамките на Общността. Освен защита на потребителите, законодателният акт също така цели и опазването на здравето и безопасността на работниците.

Разходите, направени от производителите, вероятно ще бъдат прехвърлени върху потребителите чрез завишаване на цените. Намаляването на средната годишна консумация на пестициди, която ще последва обаче, ще даде възможност на потребителите да правят спестявания, които ще компенсират увеличаването на цените.

Предложената директива постига целта за гарантиране на общо равнище на защита на околната среда, като в същото време се избягва фрагментираната законодателна рамка на равнището на Общността, което може да доведе до увеличаването на разходите за предприятията, които възнамеряват да работят извън националните си граници.

  Janelly Fourtou и Andreas Schwab (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) В контекста на изменението на Директива 2006/42/EО от 17 май 2006 г. за машините във връзка с машините за третиране с пестициди, ние бихме искали да подчертаем, че откакто Европейският парламент прие Директивата за машините през 2006 г., ние повтаряме, че Европейската комисия трябва да преразгледа директивата за тракторите с цел да се осигури съгласуван подход. Според нас тракторите не попадат в обхвата на определението за машини, така както е залегнало в Директивата за машините. Ето защо съществуващата директива за тракторите може и следва да се замени с не толкова сложен регламент.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Известен факт е, че използването на пестициди застрашава както здравето на човека, така и околната среда. Целта на Тематичната стратегия за устойчива употреба на пестициди е намаляване на рисковете за човешкото здраве и околната среда, свързани с използването на пестициди.

Хармонизацията на изискванията за опазване на околната среда и процедурите за оценка на съответствието за третирането с пестициди е предпоставка за постигане на еднакво равнище на защита на околната среда в целия ЕС, но също така и за гарантиране на лоялна конкуренция между производителите и улесняване на движението на тези продукти в Общността.

Правилното проектиране и изработване на тези машини играе важна роля за намаляване на неблагоприятните последици от пестицидите за човешкото здраве и околната среда. Ако приемем, че средната продължителност на употребата на едно разпръсквателно устройство е от 12 до 15 години, то приблизително от 125 000 до 250 000 нови разпръсквателни устройства се купуват в Общността всяка година. Разпръсквателните устройства, отговарящи на новите изисквания, се очаква да ползват по-малко пестициди и да доведат до намаляване на загубите, причинени от употребата на продукти чрез смесване, товарене, пръскане и почистване, да не говорим, че това ще доведе до спестявания за потребителите, което ще компенсира увеличаването на цените на някои видове разпръсквателни устройства.

Ето защо аз гласувах в подкрепа на този доклад.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Директивата на Европейския парламент относно машините за третиране с пестициди, изменяща Директива 2006/42/ЕО от 17 май 2006 г. относно машините, предлага много важно изменение на законодателен акт.

Тя цели хармонизиране на стандартите за опазването на околната среда и човешкото здраве в Европейския съюз. В същото време хармонизацията на законодателството ще даде възможност за движение през граница на машини в рамките на Европейския съюз на равнопоставена основа и това, от своя страна, ще спомогне за засилването на конкурентоспособността на европейския пазар.

Директивата ще наложи на държавите-членки изискване за редовни проверки на професионалното приложение на оборудването за третиране с пестициди, а също така и създаването на система за редовна поддръжка и периодична проверка на оборудването. В резултат, директивата ще намали използването на пестициди (благодарение на което ще се намалят неблагоприятните последици върху околната среда) и ще има благоприятен ефект върху здравето на потребителите и на гражданите, които са в пряк контакт с пестициди по време на работа.

- Доклад: Ivo Belet (A6-0218/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Тъй като почти 25 % от общите емисии на въглероден диоксид се отделят от пътния транспорт, най-голямата задача на ЕС е да намали енергийната интензивност на транспортните средства и количеството на въглеродни съединения, които те отделят в атмосферата. На гумите се дължат от 20% до 30% от общото потребление на гориво на превозните средства и във връзка с това, подобрената устойчивост на гумите следва да се разглежда като част от интегрирания подход за намаляване на потреблението на гориво на пътния транспорт и количествата на замърсители, които те отделят. Списъкът с целеви действия, предвиден в плана за действие за енергийна ефективност за намаляване на потреблението с 20 % до 2020 г. също изтъква етикетирането на гумите като потенциална възможност за постигане на тази цел.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Аз приветствам този доклад с убеждението, че той ще се окаже още един инструмент, който подобрява информацията, предоставяна на потребителите, като по този начин ще допринесе за по-прозрачен пазар, в който може да се направи информиран и съзнателен избор между продуктите на основата на прости стандарти, които са обаче научно и технологично оправдани.

Според мен този доклад представлява още една стъпка в посока към устойчива Европа по отношение на енергията, което ще позволи на потребителите да избират гуми, които намаляват потреблението на гориво на техните превозни средства.

Освен това възможността за избор на гуми според специфичното им предназначение е още един инструмент, който дава възможност на потребителите да се защитават и да оборудват превозните си средства по начин, подходящ за техния начин на шофиране и на условията на средата, в която шофират.

Също така бих подчертал благотворната и технологично ориентирана конкуренция, до която тази система ще доведе на пазара на гумите, което ще означава, че технологичните нововъведения в различните марки ще могат да се сравняват и да се разбират от потребителите по ясен и обективен начин.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност. Предвид факта, че почти 25 % от общите емисии на въглероден диоксид се отделят от пътни превозни средства, намаляването на тяхната енергийна интензивност представлява главно предизвикателство за ЕС.

Създаването на система за етикетиране, която ще гарантира, че необходимата информация относно горивната ефективност и сцеплението при мокра настилка, представена на потребителите, наред с другите характеристики, ще им позволи да направят информиран избор при покупката на гуми.

Тъй като на гумите се дължат от 20 % до 30 % от общото потребление на гориво на превозните средства и във връзка с това, подобрената устойчивост на гумите следва да се разглежда като част от интегрирания подход за намаляване на потреблението на гориво и като резултат, на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.

  Astrid Lulling (PPE-DE), в писмена форма. – (FR) Този доклад е един разумен компромис, който следва да даде възможност на потребителите да вземат информирано решение, когато купуват гуми, особено когато става въпрос за горивна ефективност, сцепление при мокра настилка и външен шум от гумите при търкаляне.

Аз приветствам засилената гъвкавост относно датата на влизане в сила на този регламент, тъй като това следва да даде на производителите повече пространство за маневриране, за да се предотврати унищожаването на запасите от гуми. Последното би било в противоречие с набелязаните цели за опазване на околната среда.

Най-чувствителните моменти по отношение на гумите без съмнение бяха задължителната странична маркировка, енергийните показатели, индексът на сцепление при мокра настилка и шумовите емисии. Това изискване щеше да застави нашите производители на гуми да заменят всички обхвати на маркировка на много висока цена. Аз считам, че такова изискване още повече би застрашило нашата промишленост за производство на гуми, която вече страда неимоверно от последиците на икономическата криза.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Има много основателни причини да се стремим към по-висока енергийна ефективност и по-ниски емисии от нашите пътни превозни средства. Въвеждането на хармонизирана система за етикетиране на гумите на превозните средства обаче е проблематично. Натрупаният опит, по-специално от етикетиране, ни дава повод внимателно да обмислим нещата.

Да вземем например системата за етикетиране на домакинските продукти. Нежеланието на този отрасъл непрекъснато да завишава изискванията за определен клас енергийно етикетиране, например за хладилници, доведе до създаването на система за етикетиране, която понастоящем е изключително сложна и трудна за разбиране. Политиците се надяваха, че това ще насърчи непрекъснатото развитие и ще предостави на потребителите така необходимите насоки, но вместо това то доведе до задържането на разработването на по-добри продукти и създаде затруднения за потребителите да направят правилния избор.

Аз считам, че ЕС може да играе важна роля в работата за намаляване на въздействието на превозните средства върху околната среда. За разлика от Европейската комисия и комисията по промишленост, изследвания и енергетика, аз призовавам по-скоро за повишаването на минималните изисквания за онези производители на гуми, които желаят да продават своите продукти на вътрешния пазар, отколкото за по-подробно регулиране. Политиците в ЕС следва да създадат устойчиви и полезни рамки за обществото и дружествата, вместо да се включват в контролирането на всеки детайл. Тъй като Европейската комисия и комисията по промишленост, изследвания и енергетика изглежда не споделят моето мнение, аз предпочетох да гласувам против доклада.

  Gary Titley (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз приветствам този доклад като необходимо допълнение към одобрението на типа гума за общата безопасност на моторните превозни средства, което е свързано главно със стандартите за производството на гуми с оглед на тяхната безопасност и опазването околната среда.

Ние желаем гумите да бъдат по-безопасни, енергийно по-ефективни и по-тихи. Шумът от трафика, от който шумът от гумите е важен компонент, е основна причина за лошото здраве. Намаляването на потреблението на гориво ще бъде от голяма полза за потребителите, особено в момент на лишения, но също така ще намали емисиите на въглероден диоксид и ще допринесе за постигането на амбициозните цели на ЕС по отношение на намаляването на последиците от изменението на климата.

Благодарение на процеса на етикетирането, потребителите ще могат да направят информиран избор не само когато купуват гуми, но и когато избират какъв автомобил да купят.

Все пак, ние сме длъжни да наблюдаваме колко е ефективно етикетирането. Трябва да гарантираме, че потребителите наистина го разбират, иначе цялото това упражнение ще бъде безсмислено.

- Доклад: Adina-Ioana Vălean (A6-0138/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма.– (LT) Аз подкрепям идеята за продължаване на регулирането на цените на телефонните разговори. Когато беше приет Регламент (ЕО) № 717/2007, цените на разговорите между различните оператори не паднаха значително, а останаха на равнище, близо до горната граница, определена от регламента.

Аз мисля, че обхватът на приложение на регламента следва да се разшири и да включва и кратките текстови съобщения (SMS). Поради неправомерно високите цени, които потребителите трябва да плащат, изглежда, че, за съжаление, регулирането на цените на кратките текстови съобщения на едро и дребно е необходимо и затова аз гласувам в подкрепа на този регламент.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Аз по принцип не съм съгласен със законодателя, който се намесва на пазара и определя цените. Считам, че пазарът следва да определя собствените си цени в съответствие с основните принципи на здравословната конкуренция.

Точно това липсва по отношение на роуминга и оправдава намесата на Европейския парламент при определянето на максимални цени, под които телекомуникационните оператори сега са длъжни да се конкурират. Гласувах в подкрепа на регламента, който не се ограничава с проведените или приети разговори, а също така обхваща кратките текстови съобщения (SMS) и роуминга на данни.

Европейски съюз, който насърчава свободата на движение на своите граждани не може да има пазарни правила, които не действат или се ограничават, когато се пресече някоя граница.

В момента твърде много хора все още доста неохотно използват телефоните си, когато са в чужбина, защото се страхуват от сметките за роуминг. Аз гласувах в подкрепа на регламента именно за да се гарантират по-ниски цени на роуминг за потребителите, като в същото време се подсилват правилата за прозрачност на ценообразуването.

Ето един конкретен пример за това, как действията на ЕС се отразяват на нашия ежедневен живот. От сега нататък, когато се връщат от почивка или командировка в чужбина, европейските граждани ще знаят, че по-малката им сметка за мобилен телефон се дължи на ЕС.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Европейският съюз насърчава по-бързото капиталистическо преструктуриране в областта на мобилните комуникационни услуги чрез разширяване на приложението на въпросния регламент и обхващане на всички услуги, предоставени от мобилните телефонни оператори.

Директивата засилва позицията на европейските монополи по отношение на техните конкуренти на международната арена. Тя удължава периода на валидност на регламента, за да улесни придобиванията и сливанията на дружества, което ще осигури по-големи печалби за капитала.

Приложението на директивата укрепи монополите дружества. Предполагаемата горна граница на цените на роуминга се заобикаля чрез използване на методи за минимален период на таксуване, като по такъв начин се увеличава цената за предоставените услуги и съответно печалбите на дружествата, както се признава от компетентните органи, които извършват одита. Планираното разделение на цените на едро от цените на другите мобилни телефонни услуги, като кратки текстови съобщения (SMS) и гласова поща, няма да бъдат в полза на потребителите, а ще увеличат още повече печалбите на капитала.

Ние категорично се противопоставяме на либерализацията и приватизацията на телекомуникационните пазари, което води до занижаване на стандартите на услугите и разпродаване на активите на обикновените хора. Призоваваме работниците да изразят своята опозиция срещу ЕС и неговата антинародна политика и да променят съотношението във властта на политическо равнище на предстоящите избори.

  Nils Lundgren (IND/DEM), in writing. – (SV) Комисията иска действащото в момента регулиране на цените на роуминга да се разшири и да обхване не само разговорите, но и трафика на кратки текстови съобщения (SMS) и роуминг на данни. Европейският парламент препоръчва по-рестриктивна форма на регулиране и изтъква, че регулирането на цените следва да бъде временно, а в дългосрочен план пазарът следва да елиминира високите цени на роуминга. Аз гласувах в подкрепа на позицията на Европейския парламент, тъй като е малко по-пазарно ориентирана и либерална, отколкото предложението на Комисията. Гласувах против законодателната резолюция, тъй като регулирането на цените в момента de facto в дългосрочен план ще ни отведе в погрешната посока.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Мобилните телефони вече са част от ежедневния живот и повечето хора не ходят никъде без тях. Дали се използват по работа или за лични цели не е толкова важно. При всички случаи, всички видове комуникация, без значение дали са телефонни разговори, текстови или мултимедийни съобщения, интернет комуникация или сърфиране водят до разходи, които операторите начисляват на потребителите.

Разбираемо е, че тези разходи са по-високи в мрежа в чужбина т.е. не в мрежата в собствената държава на оператора, но от появата на международната мобилна телефония ние нееднократно сме били свидетели на прекомерни злоупотреби с цените на роуминга.

В някои случаи потребителите са получавали възмутително високи сметки, които не могат да бъдат оправдани с никакво универсално приемливо изчисление. Посредством тази инициатива, която не само прави възможно за отделните граждани да се ориентират из джунглата на трафика, но също така стандартизира цените, Съюзът най-накрая за пръв път прави нещо в полза на хората в Европа. По тази причина гласувах в подкрепа на този доклад.

  Rovana Plumb (PSE), в писмена форма. – (RO) Аз гласувах в подкрепа на този доклад, защото новият регламент въвежда предпазни механизми за гарантиране на прозрачността на цените на услугите за роуминг на данни, така че гражданите/потребителите по-добре да могат да разберат използвания метод за начисляване на сумите, което им позволява да контролират разходите си и да избегнат неприятните изненади при получаване на сметки.

Поставянето на горни граници на цените на роуминга на гласови услуги и кратки текстови съобщения (SMS), приемането на мерки, които гарантират прозрачност и въведените предпазни механизми за тарифите на едро за услугите за трансфер на данни все пак дават на операторите свобода да се конкурират на пазара и да диференцират офертите си в рамките на наложените ограничения. В резултат на това нови малки предприятия получават шанса да се конкурират с прекомерните тарифи на едро, предлагани от основните оператори.

Съществуващите в момента практики за таксуване на основата на 60 секунди, които се прилагат при роуминга на разговорите, водят до скрити разходи за потребителите, като добавят към сметката, в сравнение с обичайната сметка по Евротарифа за роуминг услуги, приблизително 24 % са изходящи повиквания и 19 % за входящи повиквания.

Регламентът трябва да предложи достатъчно високо равнище на защита за потребителите, като им дава възможност да използват услуги за роуминг на данни по удобен за тях начин и без да създава неразумни тежести за телекомуникационните оператори.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Насищането на вътрешния пазар е една от основните цели на ЕС и затова съвместните ни усилия за постигане на възможно най-добрите условия за конкуренция в различните сектори на икономиката са толкова важни. Глобализацията на търговията, бизнеса и комуникациите е част от всичко това. Поради това този доклад за пазара на мобилните комуникации е от жизнена важност.

Фактът, че на първо четене се достигна до съгласие, че регламентът може да влезе в сила през месец юли 2009 г., е победа за Парламента. Този доклад не само определя условията за подобрена прозрачност и защита на потребителите, но също така и за конкуренция, която е по-справедлива и по-ясна за всички, от производителите до потребителите.

Затова гласувах в подкрепа на доклада.

  Olle Schmidt (ALDE), в писмена форма. – (SV) Днес аз реших да се въздържа от гласуване на регламента „Роуминг II“, който предлага регулиране на цените на мобилните телефонни услуги в чужбина. Предложението, което беше компромис, до който достигнаха големите групи, съдържаше много добри идеи, включително повече информация за потребителите, която ще им даде възможност да избегнат големи телефонни сметки, след като са били в чужбина.

Причината за моето въздържане не е сложна. Аз не считам, че политиците в ЕС следва да определят цените на свободния пазар. Смисълът на пазарната икономика е, че цените се определят от предлагането и търсенето, а не от това, което някой политик в Брюксел счита за „справедливо“. Ние вече имаме регламент за цените в резултат на регламента „Роуминг I“. Резултатът е, че операторите се придържат към тавана на цените, което не е в полза на потребителите.

Нашата задача, като политици, е да гарантираме, че има добра конкуренция на вътрешния пазар. Аз съм съгласен, че случаят с роуминг услугите не е такъв, но вместо регламентиране на цените в съветски стил, щеше да бъде по-добре да приложим мерки, насърчаващи конкуренцията, като например да забраним на големите оператори да прилагат дискриминация чрез цените по отношение на по-малките оператори, които се стремят към достъп до чуждестранните мрежи.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Високите цени на роуминг услугите в Европейската общност са проблем, който задържа процеса на европейската интеграция и ограничава свободата на движение на гражданите на Европейския съюз.

По време на днешното гласуване аз одобрих на проекта на законодателна резолюция на Европейския парламент за изменение на Регламент (EО) № 717/2007 и Директива 2002/21/EО, която от 1 юли 2009 г. до 2011 г. постепенно ще намали максималната цена на използването на роуминг в рамките на ЕС.

Максималната цена за изходящите и входящи повиквания ще бъде намалявана всяка година с 4 евроцента, а през 2011 г. ще възлиза съответно на 0,11 евро на минута. В допълнение, от 1 юли 2009 г. операторите ще са длъжни да таксуват на базата на една секунда и изпращането на текстово съобщение няма да струва повече от 0,11 евро. Цената на прехвърляне на данни също ще бъде намалена до 0,50 евро на мегабайт през 2011 г.

Аз определено одобрявам доклада. Той е още една стъпка в посока към социална Европа, където хората, тяхната свобода и подобряването на стандарта им на живот се поставят на първо място.

- Доклад: Renate Weber (A6-0247/2009)

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (PSE), в писмена форма. – (PL) Третата и Шестата директива (78/855/EИО и 82/891/EИО) относно сливанията и разделянията на акционерните дружества понастоящем съдържат списък с подробни изисквания относно докладването, които трябва да бъдат спазвани от дружествата, които се сливат или разделят. Това включва значителни разходи. Средствата за изпращане на информация до акционерите, посочени в директивите, са установени преди 30 години и не са съобразени с технологичните възможности на днешния ден. Това води до ненужни разходи, които трябва да се поемат от дружествата.

В този контекст ние следва да приветстваме предложението на Комисията относно намаляването на административната тежест по отношение на изискванията за докладване и документиране при сливания и разделяния.

Специална подкрепа следва да бъде оказана на усилията, насочени към адаптиране на разпоредбите и на двете директиви във възможно най-голяма степен в областта на премахването на дублирането на изисквания за експертни доклади, оповестяване на плана за сливане и към адаптиране на разпоредбите на Третата и Шестата директива към тези на Втората директива по отношение на защитата на кредиторите.

Мисля, че имаме основание да въведем задължение за дружествата да публикуват пълната информация за себе си на уебсайтовете си в интернет и да включат връзка до тези уебсайтове на централна електронна платформа, която скоро ще получи одобрение от Комисията. Това изискване несъмнено ще допринесе за засилване на прозрачността, особено с въвеждането на допълнително задължение за непрекъснато актуализиране на публикуваните данни. Предложените по-горе решения целят да направят ежедневното функциониране на дружествата по-лесно. Реалното намаляване на административните тежести обаче ще зависи от начина, по който тези решения ще бъдат приложени от държавите-членки, дружествата и самите акционери.

- Временно търговско споразумение с Туркменистан (B6-0150/2009)

  Richard James Ashworth (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Британските консерватори не можеха да одобрят освобождаването от отговорност във връзка с общия европейския бюджет за 2007 г., раздела за Европейския съвет. За 14-та поредна година Европейската сметна палата може да издаде декларация за достоверност единствено с резерви за сметките на Европейския съюз. Ние отбелязахме забележките на одиторите за това, че около 80 % от трансакциите на Европейския съюз се извършват от агенции, които работят в рамките на държавите-членки по споразумения за съвместно управление. Одиторите редовно докладват, че равнището на контрол и проверки на използването на фондовете на ЕС в рамките на държавите-членки е недостатъчно. За да се справи с този все още съществуващ проблем, Съветът сключи междуинституционално споразумение през 2006 г., което ги задължи да удостоверяват трансакциите, за които отговарят. Със съжаление отбелязваме, че до този момент мнозинството от държавите-членки не са изпълнили задължението си по задоволителен начин и затова, въпреки традиционното „джентълменско споразумение между“ Парламента и Съвета, ние не можем да се съгласим с освобождаването от отговорност дотогава, докато държавите-членки не изпълнят задълженията си по междуинституционалното споразумение.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията, която проучва търговските отношения между ЕС и Туркменистан. Според много подробни доклади от Хюман Райтс Уоч, Амнести интернешънъл и института „Отворено общество“, Туркменистан е на едно от последните места в света по отношение на редица основни свободи, включително свободата на печата, свободата на изразяване и свободата на сдружаване. Доволен съм, че тази резолюция подчертава това; въпреки че малките промени, направени от президента Бердимухамедов следва да се приветстват, ЕС очаква съществени подобрения по отношение на правата на човека в Туркменистан.

- Доклад: Daniel Caspary (A6-0085/2009)

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против това Временно споразумение с Туркменистан, въпреки възхищението ми от работата на докладчика, г-н Caspary. Имах възможност да посетя държавата с делегация от комисията по външни работи преди две години, когато тя беше ръководена от Туркменбаши и книгата му „Рухнама“. Оттогава положението се е подобрило много малко, а Амнести интернешънъл, наред с други неправителствени организации все още докладва за сериозни проблеми и злоупотреби с правата на човека в тази държава. Подобренията не са достатъчни, за да ме удовлетворяват на този етап, за да гласувам в подкрепа на споразумението.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против този доклад, който целеше да получи одобрението на Парламента за едно Временно търговско споразумение между ЕС и Туркменистан. Миналата година Европейският парламент поиска от Туркменистан да отговори на пет критерия по отношение на правата на човека, преди да даде одобрението си за това споразумение. Тези критерии са: да се разреши на Червения кръст да работи свободно в страната; преустройство на образователната система в съответствие с международните стандарти, освобождаване на всички политически затворници; премахване на пречките от страна на държавата за пътуванията в чужбина и накрая, да се позволи свободен достъп за независимите неправителствени организации и да се разреши на организациите на ООН за правата на човека да проучват напредъка в цялата държава. Аз съм убеден, че Туркменистан не отговаря на нито един от тези критерии и затова съм много разочарован, че беше дадено одобрение за сключването на това Временно търговско споразумение.

  Alexandru Nazare (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Бих искал да благодаря на г-н Caspary за цялата работа, която той извърши в комисията по международна търговия по този конкретен законодателен акт, целящ подобряването на отношенията между ЕС и Туркменистан.

Търговските споразумения между ЕС и тази държава, които не бяха променяни в течение на вече 20 години, трябваше да се осъвременят, особено във време на голям световен финансов риск.

Не само ще има търговски и икономически ползи от новото временно споразумение с Туркменистан, но очакваме да видим подобрение на регионалната сигурност във всички аспекти: от насърчаването на правата на човека и демокрацията, до по-добри резултати в областта на борбата с наркотиците и трафика на хора и до устойчивото участие на Туркменистан в реконструкцията на Афганистан чрез оказване на подкрепа на дейността на държавите-членки на ЕС в тази страна. Не на последно място, по-добрите отношения с Туркменистан ще отбележат още една стъпка напред към укрепването на енергийната сигурност в Европа.

Аз се присъединих към моите колеги, които подкрепиха законодателния акт, предложен от г-н Caspary. Ние и в бъдеще ще трябва да вземаме всички мерки, за да гарантираме, че тази страна ще играе своята роля в общите усилия да се улесни нейният успех.

  Andrzej Jan Szejna (PSE), в писмена форма. – (PL) Отношенията между Европейските общности и Туркменистан в момента се ръководят от Споразумението за търговия и търговско и икономическо сътрудничество, сключено между Европейските общности и СССР през 1989 г.

Не може да има съмнение за това, че равнището на икономическо развитие и особено на защитата на правата на човека в Туркменистан не е задоволително. Туркменистан не отговаря на редица хуманитарни изисквания (включително и факта, че на Червения кръст все още не е разрешено да работи в Туркменистан).

Аз мисля, че парафирането на Временното търговско споразумение между Европейската общност и Туркменистан и в същото време ясното поставяне на условието за срок от пет години за въвеждането на демократични принципи и стандарти за защита на правата на човека, подобни на тези в ЕС, ще създаде мотивация и ще бъде добър знак на добра воля от страна на Общността. Парафирането на споразумението може да спомогне за подобряването на живота на гражданите на Туркменистан и за провеждането на икономически реформи.

Подписването на Споразумението за партньорство и сътрудничество може да се обсъжда само ако има видимо подобрение в областта на зачитането на демократичните принципи и правата на човека.

  Charles Tannock (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Бих искал да използвам тази възможност да обясня една от многото причини, поради които днес гласувах в подкрепа на по-близките търговски връзки между ЕС и Туркменистан. Общата външна политика в областта на енергийната сигурност, която британските консерватори напълно подкрепят, признава важността на новите транскаспийски тръбопроводи за снабдяване на Европа с нефт и газ. Тези транскаспийски пътища следва да бъдат изцяло интегрирани в тръбопроводите от „южния коридор“, включително „Набуко“, „Южен поток“ и „Бял поток“. Намаляването на нашата зависимост от енергийните доставки от Русия е от решаващо значение за нашата колективна енергийна сигурност и външна политика.

По тази причина ние трябва да сме активни и ангажирани по отношение на изграждането на партньорство с Туркменистан посредством подкрепата на временното търговско споразумение, което ще спомогне за стимулирането на вътрешни реформи и подобрения в областта на защитата на правата на човека в тази държава.

- Доклад: Gunnar Hökmark (A6-0236/2009)

  Liam Aylward (UEN), в писмена форма. – (EN) Атомната енергия е реалност в Европа. Тя е реалност, с която ние в Ирландия не се чувстваме особено комфортно, но приемаме правото на всички държави да избират структурата на енергетиката си и фактът, че нашите съседи използват атомна енергия означава, че не можем да си позволим да пренебрегнем този въпрос.

Само миналата седмица имаше сериозно нарушение на безопасността в атомната централа Селафилд и съоръжението за съхранение на ядрени материали в Селафилд, хранилище В30, е вероятно един от най-сериозните проблеми, с които се сблъсква ядрената промишленост в Европа. В хранилище В30 има значителни количества ядрени материали, които не се третират адекватно от десетилетия.

Ето защо аз подкрепям предложението за създаване на рамка за ядрена безопасност в ЕС, която ще подсили независимостта на националните регулатори и ще гарантира високо равнище на прозрачност по отношение на безопасността на ядрените инсталации.

Аз подкрепих предложените изменения на доклада, които още повече ще подсилят разпоредбите и изискванията за безопасност. Независимо че нямаме ядрени централи в Ирландия, нашите граждани могат да бъдат засегнати от нарушения на безопасността на друго място и ЕС трябва да гарантира, че нашите граждани са защитени по най-добрия начин.

  Brian Crowley (UEN), в писмена форма – (GA) Трябва да приемем факта, че атомна енергия се произвежда и ще се произвежда в Европа. Ние не се чувстваме особено комфортно с това в Ирландия, но уважаваме правото на всяка държава-членка да избира собствените си източници на енергия. Докато съществуват атомни електроцентрали в наши съседни държави, ние не можем да пренебрегваме този въпрос.

Миналата седмица имаше нарушение на безопасността в Селафилд и съоръжението за съхранение на ядрени отпадъци, което се нарича „хранилище В30“, е един от най-големите проблеми за ядрения сектор в Европа. В хранилище В30 се съхраняват огромни количества нетретирани ядрени отпадъци.

Аз напълно подкрепям предложението, свързано с Общностната рамка за ядрена безопасност, която ще гарантира, че ще се въведе стандарт за безопасност на атомните електроцентрали, който ще бъде прозрачен и на високо равнище.

Гласувах в подкрепа на измененията, целящи да направят това предложение по-действено. Въпреки че нямаме атомна електроцентрала в Ирландия, евентуални проблеми с безопасността в атомни електроцентрали в други европейски държави биха могли да засегнат хората в Ирландия. Европейският съюз е този, който следва да гарантира, че гражданите в нашите държави са напълно защитени в това отношение.

  Glyn Ford (PSE), в писмена форма. – (EN) Като човек, който има резерви към безопасността на атомните електроцентрали в дългосрочен план, аз не съм особено доволен от този доклад. Приемам, че онези, които работят в този отрасъл са професионалисти, отдадени на работата си. Приемам, че аварии се случват много рядко. И все пак, проблемът е, че ако се случи такава авария, то нейните последици са потенциално крайно сериозни. Ние не можем да забравим ядрената авария на Урал, описана от Рой Медведев, аварията на Три майл айлънд, която се разви по сценария на събитията от филма „Китайски синдром“, излязъл по екраните броени дни преди самата авария, нито аварията в Токаймура, Япония, нито в крайна сметка Чернобил, с чиито последици ние всички живеем днес, но които най-трагично се преживяват от възрастните и децата, които живеят в непосредствена близост или са родени от родители, които са били там.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Атомната енергия ще играе жизненоважна роля в бъдещето на енергетиката в нашето общество. В резултат на това и като се имат предвид плановете за бъдещите съоръжения в Европа, много е важно да изработим Общностна рамка за ядрена безопасност.

Докладът на г-н Hökmark ще гарантира, че най-добрите и безопасни условия са внедрени в бъдещите ядрени съоръжения в Европа. Ще има ясна рамка и независими и силни национални регулатори, както и система за лицензиране на ядрените съоръжения и система за инспектиране и проверка на тези съоръжения.

Важността на атомната енергия в бъдеще изисква перфектни условия за нейното приложение и също такива условия за обмен на съществена информация, така че да могат да се създадат еднакви условия за безопасност на най-високо равнище.

Затова гласувах в подкрепа на този доклад.

  Paul Rübig (PPE-DE), в писмена форма. – (DE) Делегацията на Австрийската народна партия (ÖVP) подкрепя създаването на независим орган за надзор на атомните електроцентрали, притежаващ правно обвързващото правомощие да изключва от мрежата опасните атомни електроцентрали.

- Доклад: Raül Romeva i Rueda (A6-0253/2009)

  Jan Andersson, Göran Färm, Anna Hedh, Inger Segelström и Åsa Westlund (PSE), в писмена форма. – (SV) Ние решихме да гласуваме против доклада относно система за контрол в рамките на общата политика в областта на рибарството. Разбира се, ние приветстваме предложенията за засилени мерки, за да се гарантира, че правилата се спазват, но се отнасяме критично към поставянето на акцента върху контролирането на любителския риболов. Не е разумно да се регулира любителският риболов, когато, в действителност, промишленият риболов е отговорен за проблеми като свръхулова в нашите морета.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Ние съжаляваме, че мнозинството в Парламента отхвърли предложеното от нас изменение, което в съответствие с разпоредбите, залегнали в конституцията на Португалската република, с други думи, онези, отнасящи се за националния суверенитет, и което, като част от борбата за гарантиране на това, че тези разпоредби се зачитат, гласеше, че това предложение за регламент следва да зачита, а не да застрашава компетенциите и отговорността на държавата-членка по отношение на контрола на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството.

Ние съжаляваме, че мнозинството в Парламента отхвърли предложените от нас изменения, които не биха позволили на Европейската комисия да извършва независими проверки без предварително предупреждение в изключителните икономически зони (ИИЗ) и територии на държавите-членки, и по собствено усмотрение да забранява риболовни дейности и да спира или отменя плащания от финансовата помощ от Общността за съответната държава-членка и които също така не позволяваха на една държава-членка да инспектира риболовните си кораби в ИИЗ на друга държава-членка без разрешението на последната.

Ако това предложение за регламент (по което преговорите между европейските институции ще продължат) бъде прието, както се очаква в момента, то ще представлява още една атака срещу националния суверенитет чрез включването на изисквания по отношение на оборудване и процедури, които бяха изтъкнати като напълно неподходящи за рибарството в Португалия.

Ето защо, ние гласувахме „против“.

  Carl Lang и Fernand Le Rachinel (NI), в писмена. – (FR) През 2008 г., 165 траулера бяха бракувани. През 2009 г. беше обявено, че това ще се случи с още 225.

Секторът на рибарството във Франция страда неимоверно, защото френското правителство и Брюксел решиха да жертват френските рибари в името на европейската икономическа и търговска политика.

По този начин Норвегия, която е държава извън Европейския съюз, но е договорила обвързани с доставки на газ икономически споразумения с ЕС, си е осигурила 80 % от квотата за улов на треска, което в цифрово изражение възлиза на 500 000 тона годишно. Франция, от своя страна, има достъп само до 9 000 тона годишно, от които само 700 тона идват от Ламанша и Северно море.

Как може да не чувстваш отвращение, когато наблюдаваш унищожаването на френските рибари? Защо Брюксел и френското правителство така се стараят да режисират унищожаването на цял сектор от нашата икономика? Отговорът е евроглобалистките интереси и догмата на свободната търговия.

Не пакетът от 4 млн. евро, обещан от министъра на селското стопанство и риболова и предназначен за финансова компенсация, свързана със спирането на корабите, които са изпълнили квотата си за улов на риба, ще реши този проблем. Съществува спешна, жизненоважна необходимост френските рибари да бъдат освободени от тези дискриминационни и унищожителни европейски квоти.

  Nils Lundgren (IND/DEM), в писмена форма. – (SV) Европейският парламент днес гласува в подкрепа на включването на спортния и любителския риболов в общата политика в областта на рибарството. По този начин ЕС започна да регулира едно от най-популярните занимания през свободното време.

Предложението е абсурдно. Първо, риболовните зони са собственост на отделните държави, а не на Брюксел. Второ, дейностите, свързани с любителския риболов, не се отразяват на запасите в значителна степен. Трето, ще бъде невъзможно да се спазва този законодателен акт. Само погледнете Швеция с нейната брегова ивица от 11 500 км. Наистина ли европейските бюрократи и членовете на този Парламент вярват, че е възможно да се контролира какво се случва на всяко едно място през цялото време? Закон, който не може да се приложи, е особено лош закон.

От друга страна, аз не съм особено изненадан от предложението. Европейският съюз е като парен локомотив, който е започнал да се движи по пътя в посока към целта си да се превърне в истинска федерална държава. Той е голям, тежък и е много трудно да се спре щом веднъж колелата са започнали да се търкалят по релсите. Всеки, който се осмели да застане на пътя му ще бъде смазан.

Днес е черен ден за онези от нас, които искат целенасочено и ефективно европейско сътрудничество, но днес е особено черен ден за рибарите любители във всички държави-членки.

  Sebastiano (Nello) Musumeci (UEN), в писмена форма. – (IT) Целта на това предложение за регламент, а именно да гарантира системата за контрол на Общността на правилата на общата политика в областта на рибарството посредством Европейска агенция, е, разбира се, похвална и отговаря на многобройните искания, направени през годините от Парламента и от Европейската комисия. Регламентът също така предлага, макар и плахо, прилагането на гореспоменатите правила чрез уеднаквена система в 27-те държави-членки.

Въпреки че аз одобрявам общия дух на текста (поддържащ култура на зачитане на правилата с цел да се гарантира, че общата политика в областта на рибарството се прилага правилно), аз мисля, че в този случай специфичните особености на риболова в Средиземно море, за съжаление, не са взети под внимание.

Един пример в това отношение е изискването за инсталиране на система за наблюдение със сателит на корабите по-дълги от 10 метра. Това може да е добре за мощните риболовни кораби в Северно море, но не и за тези в Средиземно море, които са малки, често дори без каюта и се използват за „риболов в малък мащаб“. Това поставя и проблема за значителните разходи, които следва да се направят, който би могъл обаче да се преодолее, ако Общността предостави 80 % от съфинансирането, както уместно е предложено в изменение 20.

  Brian Simpson (PSE), в писмена форма. – (EN) Аз ще подкрепя този доклад, защото приехме изменения 48 и 49 и отхвърлихме изменение 93 във връзка с любителския риболов.

Включването на любителския риболов в риболовната квота на една държана-членка за мен е неприемливо.

Ако сериозно твърдим, че любителският риболов унищожава нашите запаси от риба, то според мен не се разбира основният проблем, свързан с намаляващите запаси от риба. Този проблем е свръхуловът от концерните, занимаващи се с промишлен риболов в техните риболовни кораби фабрики.

От тях ще изискваме да спазват общата политика в областта на рибарството, а не от рибарите любители, които се занимават със своето хоби.

- Доклад: Cornelis Visser (A6-0206/2009)

  Roger Knapman и Thomas Wise (NI), в писмена форма. – (EN) Общата политика в областта на рибарството е изцяло неправилна и е изключително пагубна за британската икономика и за околната среда. Докато ние признаваме необходимостта от нововъведения, за да подобрим ситуацията, тези нововъведения и добри практики вече определено са създадени в държавите-членки и от самите рибари. Затова гласувахме против този доклад, който предоставя повече компетенции на Комисията.

  Thomas Wise (NI), в писмена форма. – (EN) Общата политика в областта на рибарството е изцяло неправилна и е изключително пагубна за британската икономика и за околната среда. Докато ние признаваме необходимостта от нововъведения, за да подобрим ситуацията, тези нововъведения и добри практики вече определено са създадени в държавите-членки и от самите рибари. Затова гласувах против този доклад, който предоставя повече компетенции на Комисията.

- Доклад: Simon Busuttil (A6-0251/2009)

  John Attard-Montalto и Louis Grech (PSE), в писмена форма. – (EN) От мое име и от името на моя колега, Louis Grech, бих искал да кажа, че въпреки че гласувахме в подкрепа на доклада, бихме искали да обърнем внимание на следните моменти:

ние подкрепяме общата имиграционна политика;

ние считаме, че Европейският пакт по въпросите на имиграцията не беше удовлетворителен по отношение на националните интереси;

ние изразяваме разочарованието си, защото докладът не посочва пряко и ясно задължителното разпределение на тежестта;

ние отбелязваме, че всяко сътрудничество е добре дошло, но ЕС не следва да се намесва в това, какви двустранни споразумения са постигнати между страната на произход и страната на транзитно преминаване;

ние не сме съгласни с предоставянето на право на глас на незаконните имигранти поради демографската ситуация в Малта;

ние не сме съгласни с въвеждането на система от единни европейски шенгенски визи, вместо националните системи, ако това ще увеличи бюрокрацията и системата стане по-малко гъвкава.

  Catherine Boursier (PSE), в писмена форма. – (FR) Аз приветствам приемането на доклада Busuttil, въпреки че признавам, че не подкрепям всички становища, изложени в него и по-специално, положителното отношение към сключването на Европейския пакт за имиграцията и убежището: моята група гласува за отпадането на това съображение в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, но ние бяхме малцинство по този въпрос, а същото е вярно и по отношение на засилената роля на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) в операции по връщане.

В светлината на крайния резултат обаче, аз гласувах в подкрепа на този доклад, за да мога ясно да изразя безрезервната си подкрепа за отварянето на легалните пътеки за имиграцията. Затова подкрепям признаването на необходимостта от труда на мигрантите в рамките на ЕС; необходимостта от засилени консултации с представители на гражданското общество; свободата на движение в рамките на ЕС след период от 5 години постоянно пребиваване; зачитане на човешкото достойнство и прилагането на най-благоприятните мерки в контекста на приложението на Директивата за връщане на незаконни имигранти и най-накрая и най-важното, правото на глас на местните избори, на което десните в Европа яростно се противопоставиха.

  Philip Bradbourn (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Британските консерватори гласуваха против този доклад, защото ние не приемаме необходимостта от обща имиграционна политика на ЕС и защото Обединеното кралство трябва да запази пълен контрол върху националните си граници.

  Philip Claeys (NI) , в писмена форма. – (NL) Гласувах против този доклад, тъй като той съдържа редица елементи, които са неприемливи. Най напред, предполага се, че ЕС ще има нужда от 60 млн. нови имигранти до 2050 г. Предвид проблемите, които съществуват в момента с масовата имиграция, това не е нормално предложение. Също така се предлага синята карта да не се отнася само за висококвалифицираните служители. В такъв случай направо широко да отваряме шлюзовете.

  Carlos Coelho (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Общият подход по отношение на имиграцията няма алтернатива. Фрагментарен и непоследователен подход е недопустим в една обща територия без вътрешни граници, защото всяко действие или политика в областта на имиграцията, приложени от една държава-членка по необходимост има последици във всички други държави-членки.

Затова подкрепям установяването на обща европейска имиграционна политика, основаваща се на висока степен на политическа и оперативна солидарност, взаимно доверие и споделена отговорност.

Приемането на Европейския пакт за имиграцията и убежището е сериозна стъпка в тази посока, която ще доведе до прилагането на имиграционна политика, която ще бъде по-съгласувана, по-контролирана и свързана с потребностите на трудовия пазар в европейските държави, а също и с наличните ресурси, свързани с жилищата, здравеопазването и образованието. Целта й също е да се бори последователно с незаконната имиграция.

Отличният доклад, представен от г-н Busuttil зачита този подход. Единственият му проблем е едно изменение, внесено от групата на социалистите в Европейския парламент, което застрашава твърдостта на нашата борба с незаконната имиграция, тъй като няма съмнение, че всеки имигрант, който законно пребивава на територията на някоя държава-членка ще има правото на глас в съответствие с утвърдените условия. По тази причина аз подкрепям алтернативната резолюция, внесена от докладчика, който още веднъж се опита да постигне компромис, приемлив за всички.

  Edite Estrela (PSE), в писмена форма. – (PT) Аз гласувах в подкрепа на резолюцията относно Обща имиграционна политика за Европа, тъй като имиграцията е едно от най-големите предизвикателства, с които Европа се сблъсква в момента. При решаването на проблема с имиграцията, ние можем да приемем политики, които я трансформират във възможност.

Имиграцията е проблем, предизвикващ загриженост в държавите от ЕС, поради което те трябва да действат съвместно, за да намерят подходящото решение на този проблем. Този доклад има амбицията да обхване всички аспекти на имиграцията, като подкрепя установяването на обща европейска имиграционна политика, основаваща се на висока степен на политическа и оперативна солидарност.

Освен това той също така включва мерки, позволяващи на мигрантите да участват в гражданския и политически живот на обществото, в което те живеят, и по-специално, в политическите партии и професионални съюзи и им дава възможност да гласуват на местните избори.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Един доклад с 91 члена трябва определено да включва аспекти, с които сме съгласни. Този доклад обаче, въпреки че се опитва да „подслади горчивото хапче“, е изцяло негативен и е очевидно, че именно поради тази причина, ние го отхвърляме.

Той „силно подкрепя установяването на обща европейска имиграционна политика“, приветства „институционалните последици от Договора от Лисабон, по-специално разширяването на процедурата на съвместно вземане на решение и гласуването с квалифицирано мнозинство за всички политики в областта на имиграцията“ и „приемането на Европейския пакт за имиграцията“, с други думи, един нехуманна, основана на мерки за сигурност, имиграционна политика, която криминализира, експлоатира и подбира имигрантите.

Ако има някакви съмнения за целите на ЕС, тогава този доклад ги разсейва: миграцията „продължава да е необходима за удовлетворяването на ...потребностите на пазара на труда в Европа“ (до 2050 г 60 милиона работници-мигранти). Ето защо трябва да бъдат разработени „имиграционни профили“, като „нуждите на пазара на труда следва да представляват основен аспект на тези профили“ и е необходимо „повишаване на привлекателността на ЕС за висококвалифицирани работници“, особено чрез „синя карта“, с други думи, една нехуманна визия за имигрантите, която ги разглежда единствено като работна ръка за експлоатация.

Ние се нуждаем не толкова от обща политика, а от различна политика, която защитава правата на имигрантите и се бори с основните причини за имиграцията.

  Filip Kaczmarek (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Аз гласувах в подкрепа на доклада Busuttil. Това е един важен доклад, защото миграцията е едно от най-значимите предизвикателства, с които се сблъсква Европейският съюз. Ние следва да сме готови да признаем, че не сме напълно в състояние да се възползваме от положителните аспекти на миграцията или да предотвратим онези ситуации, които по никакъв начин не могат да бъдат наречени благоприятни.

Една допълнителна трудност е това, че имиграцията се проявява различно в различните държави-членки и различията в това отношение са значителни. За някои държави миграцията представлява огромен социален, финансов и политически проблем. За други тя е незначително явление, което не предизвиква голям интерес. Ето защо, наред с другите неща, е толкова трудно да се установи и въведе единна миграционна политика. Ние също следва да сме наясно, че за много хора оставането в Европа е въпрос на живот и смърт – в буквалния смисъл на думата. Изпращайки ги обратно в страната им на произход, ние може би фактически ги осъждаме на смърт. Затова инструментите на имиграционната политика следва да са гъвкави, така че да могат да бъдат приспособени към индивидуалните случаи на конкретните хора. Благодаря ви много.

  Carl Lang и Fernand Le Rachinel (NI), в писмена форма. – (FR) Една обща имиграционна политика, основана на улесняването и отварянето на законни канали за имиграция, не може да получи нашата подкрепа. Политиката следва да бъде коренно противоположна на това.

Този доклад се основава, да повторим, на опасните препоръки на Комисията, които са включени в нейната Зелена книга от 11 януари 2005 г., посветена на икономическата миграция. Това е доклад, който предвижда броят на работниците-мигранти, които евентуално ще са необходими за ЕС до 2050 г. да достигне 60 милиона и това съответно подчертава необходимостта да се отворят каналите на законната миграция.

Възможно ли е някой да не определи като възмутителен факта, че в разгара на икономическа, финансова и социална криза на нас ни се препоръчва да отворим допълнително нашите пазари за чуждестранни работници и то в момент, когато националните работни места са застрашени и бушува безработица?

Вместо това в условията на криза това, от което се нуждаем, е да приложим икономически и социални протекционистки мерки и да запазим работните места, но също и социалните помощи, за нашите граждани.

В заключение, този доклад се основава на неправилното предположение, че чрез отварянето на шлюзовете за законната имиграция, незаконната имиграция значително ще се намали или напълно ще изчезне. Ние знаем, че подобно нещо няма да се случи, а дори напротив, законната имиграция е предвестник на пълномащабна имиграция.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Правото на убежище ще стане средство за масова имиграция в невиждани мащаби. Вратите на Европа ще се отворят широко за развиващия се свят. Ако поддръжниците на идеята за мултикултурен свят бъдат оставени на спокойствие, понятието за семейство ще се разшири дотолкова, че ще стане възможно за цели племена безпрепятствено да имигрират.

В допълнение, възможността за задържане преди експулсиране следва да се ограничи, на лицата, търсещи убежище, да се разреши достъп до пазара на труда и основните помощи за тях да бъдат увеличени. Това ще окаже допълнителен натиск върху пазара на труда, особено в условията на икономическа криза, и данъкоплатците ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си. Поради тези причини няма друг вариант, освен този доклад да бъде отхвърлен.

  Athanasios Pafilis (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Докладът относно общата имиграционна политика се отнася положително към насочената в угода на монополите имиграционна политика на ЕС и приноса на Европейския парламент към нея. В същото време той предлага да бъдат взети мерки за следващия етап за сметка на имигрантите и в дори по-реакционна посока.

Докладът приема основния принцип на имиграционната политика на ЕС като инструмент за обслужване на потребностите на пазара на труда, което означава на печалбите на европейските монополи. За тази цел той предрешава прилагането на политиката на „тоягата и моркова“ към имигрантите. По този начин, от една страна, той приветства неприемливия пакт за имиграцията и убежището и призовава за укрепване на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX), за засилено събиране на информация и репресивни мерки срещу имигрантите, които са ненужни за европейския капитал. От друга страна, той приветства привличането и легализирането на „висококвалифицирани“ имигранти и цикличната временна имиграция, необходима за капитала, и предлага мерки за интегрирането на законните имигранти, така че те да са пряко на разположение на работодателите.

Единственият отговор на тази реакционна политика е да интегрираме имигрантите в движението на работническата класа, като имигрантите и местните работници се борят рамо до рамо срещу антинародната и антиимиграционна политика на ЕС и капитала, за своите права и богатството, което създават.

- Доклад: Eva Lichtenberger (A6-0224/2009)

  Šarūnas Birutis (ALDE), в писмена форма. – (LT) Сега е моментът за политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа, въз основа на опита от 15 години, да анализира своите цели и мерки. Ние следва да преразгледаме проектите и мерките, да поставим по-голям акцент върху координиращата роля на ЕС и повече обвързващи ангажименти на държавите-членки при реализирането на приоритетни проекти, които те са приели.

Приоритетните проекти в областта на трансевропейската транспортна мрежа се състоят от големи и скъпи национални проекти в транспортната инфраструктура и някои от по-ранните 30 проекта в областта на трансевропейската транспортна мрежа, които беше физически невъзможно да бъдат реализирани, докато други проекти, особено след разширяването на ЕС, станаха особено важни, но не успяха да влязат в списъка.

Настоящата икономическа криза може още веднъж да ни насърчи да следваме тази логика, когато инвестираме в транспортната инфраструктура. Ние обаче имаме нужда от обмислени проекти и инвестиции в транспортната инфраструктура на ЕС, с цел да я развием допълнително през следващите 20-30 години. Решенията за транспортната инфраструктура следва да се основават на правилна оценка на разходите и ползите, стабилност и европейска трансгранична добавена стойност.

  Pedro Guerreiro (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Докладът очертава насоките „за развитието на трансевропейска транспортна мрежа“ (TEN-T). На този етап те включват 30 приоритетни проекта „от национален интерес“ (Какви други интереси е редно да се вземат предвид, мултинационалните може би?), които ще получат съфинансиране от Общността в размер на около 5,3 млрд. евро.

Този доклад е в унисон с визията за „трансевропейски транспортни мрежи“, която се основава на разрастването на вътрешния пазар и засилването на конкуренцията и концентрацията на капитали. По тази причина докладът „подчертава необходимостта от включване на целите на Лисабонската стратегия“ и защитава идеята за адаптиране на трансевропейската транспортна мрежа спрямо „изменящите се пазарни условия“, „съгласно следните критерии: икономическа жизнеспособност, по-голяма конкурентоспособност, насърчаване на единния пазар“, чието развитие ще се постигне чрез „публично-частни партньорства“ (например чрез насочване на процент от приходите от таксите за изминат участък към финансиране на проекти, свързани с трансевропейската транспортна мрежа).

Само месец преди края на настоящия законодателен мандат, мнозинството в тази зала изисква от Европейската комисия „да предложи до края на своя мандат законодателна инициатива относно отварянето на вътрешните пазари за железопътен превоз на пътници с начална дата 1 януари 2012 г.“

В заключение, за да удовлетвори интересите на големите икономически и финансови групировки, свързани с разпростирането на тяхното влияние към Източна Европа, докладът подчертава, че връзките между Западна и Източна Европа са приоритетни.

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Развитието и разширяването на трансевропейската транспортна мрежа е абсолютно задължително условие за консолидирането на вътрешния пазар и сплотеността на Европейския съюз. По тази причина гласувах в подкрепа на опция „С“, предложена от докладчика Eva Lichtenberger. Този подход ще позволи всички бъдещи налични финансови ресурси да се използват за нуждите на транспорта и инфраструктурата. Подходът обаче не предлага категорични средства за гаранция на ефективна реализация поради множеството разнопосочни национални интереси.

Всяка друга алтернатива, включително и опцията в алтернативното предложение на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, би могла да направи невъзможно за държавите-членки използването на Кохезионните фондове, като част от кохезионната политика, за транспортни инфраструктурни проекти, различни от приоритетните проекти, свързани с трансевропейската транспортна мрежа, като последицата от това би било лишаването на Румъния от възможността да използва Кохезионните фондове за нуждите на транспортния сектор – фондове, от които Румъния се нуждае изключително много.

  Luís Queiró (PPE-DE), в писмена форма. – (PT) Този доклад прави оценка на реализацията на 30 приоритетни проекта от трансевропейската транспортна мрежа, чието забавяне оказва съществено въздействие върху бъдещето на устойчивата транспортна политика. Въпреки трудностите, от изключителна важност е да бъде запазен ангажиментът към промените, необходими за осигуряването на интермодални връзки, особено за гражданите и товарите. Наложително е да се вземат предвид настоящите предизвикателства, чиито характер варира от сигурност до регионална проблематика, социални, икономически, финансови навици и околната среда. По тази причина е необходимо да се подчертае потребността от комплексен и последователен подход към транспортната мрежа.

Значимостта на трансграничните връзки за напредъка на европейската транспортна мрежа е очевидна, което ни дава основание да подкрепяме обновяването на взаимовръзките между всички видове транспорт, особено тези, при които трансформацията и развитието са се оказали по-трудни, какъвто е случаят с железопътния и морския транспорт. Необходимо е да се осигурят по-добри връзки с морските пристанища и летищата и надлежната реализация на проектите за трансевропейската мрежа би допринесла за реализирането на тази цел.

Докладът отразява някои от проблемите, които се нуждаят от неотложно внимание, но градирането на приоритетите, което считам за уместно, не се поддържа последователно в целия текст. По тази причина гласувах против.

8. Поправки на вот и намерения за гласуванетo: вж. протокола

(Заседанието, прекъснато в 13,05 ч., се възобновява в 15,00 ч.)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н COCILOVO
Заместник-председател

9. Одобряване на протокола от предишното заседание: вж. протокола

10. Земетресението в района на Abruzzes, Италия (разискване)

  PПредседател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно земетресението в района на Абруцо, Италия.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията изразява съболезнования на всички семейства, които са загубили свои близки в неотдавнашното земетресение в Италия.

Комисията поддържа активни контакти с италианските органи на гражданска защита още от първите часове след земетресението. Скоро след настъпването на трагедията държавите-членки започнаха да предлагат помощ чрез механизма за гражданска защита на Общността.

Въпреки че земетресението беше много силно и опустошително, националните ресурси бяха в състояние незабавно да реагират на бедствието.

Все пак, на 10 април Италия отправи искане за технически експерти, които да й окажат съдействие при анализа на устойчивостта на сградите, пострадали при земетресението. Избран беше екип от осем експерти на национално равнище и на равнище Комисия. Екипът беше изпратен на мястото на земетресението на 18 април. В допълнение към оценката за устойчивостта на сградите, екипът ще предложи решения по отношение на пострадалите сгради.

Понастоящем Комисията сътрудничи на италианските органи в процеса на набелязване на други форми на подкрепа от страна на ЕС. Такива форми могат да включват фонд „Солидарност“ и преструктуриране на структурните и фондовете за развитие на селските райони.

Земетресението е трагичен знак за постоянната заплаха от природни бедствия за всички държави-членки. През последното десетилетие земетресения, високи температури, горски пожари, наводнения и бури станаха причина за смъртта на много хора в Европа. Те разрушиха скъпа инфраструктура и национални природни дадености.

Държавите-членки и Общността трябва да обединят усилията си за предотвратяване на бедствията и последиците от тях и да реагират своевременно и ефективно при бедствени условия. Опитът показва, че за разработването на ефективни мерки както за предотвратяването, така и за действията в отговор на бедствени ситуации е необходим единен и многопосочен подход към рисковите ситуации, както това е очертано в съобщението на Комисията от месец март 2008 г. относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия.

В допълнение, през месец февруари 2009 г. Комисията одобри подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия, който представя съвременния етап на развитие и подготвя почвата за бъдещи инициативи на Общността. Той предлага подобряването на координацията между съществуващите инструменти за превенция, както и тяхното допълване, като по този нaчин се засилва добавената стойност на действията на ЕС.

Комисията би приветствала обратната информация от страна на Европейския парламент относно подхода, предложен в това важно съобщение. Нещо повече, благодарение на подготвителната работа по способността на Съюза за бързи ответни действия, включена в бюджета за 2008 г. и 2009 г., Комисията понастоящем изпробва заедно с държавите-членки начини за подобряване на цялостната способност на Европейския съюз за незабавен отговор. Взети заедно, тези инициативи допринасят за формирането на истинска европейска политика за управление на бедствията за всякакъв тип бедствени ситуации.

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Калас. Ще се възползвам от възможността да приветствам заместник-председателя на Комисията, г-н Таяни, и за да не бъда обвинен в небрежност и безчувственост, бих искал да ви припомня, че вече запазихме минута мълчание вчера в памет на жертвите на това бедствие.

  Gabriele Albertini, от името на групата PPE-DE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, между 2002 г. и 2007 г. земетресенията заемаха четвърто място в класацията на най-често срещаните природни бедствия в Европейския съюз. След това последно и за жалост най-сериозно бедствие в района на Абруцо, трябва заедно да се изправим срещу тези ужасни събития, които са познати на много държави от Съюза.

До този момент можем да разчитаме на европейския фонд „Солидарност“ и на механизма за гражданска защита на Общността. Това са два инструмента, които са много важни, но все пак не са достатъчни за регион като Европа, който е изложен на риск от земетресения. В случая със земетресенията в Абруцо, в момента се обработва искане за достъп до фонд „Солидарност“ с цел възстановяване на разрушените области. Отпуснатата сума е възможно да възлезе на 500 млн. евро, както заместник-председателят на Комисията Антонио Таяни обяви пред пресата. Още не е възможно до се определи силата на земетресението и размерът на нанесените щети. Районът на Абруцо се нуждае от спешна и съществена намеса, дейност с която италианското правителство се справя експедитивно и цялостно още от първите минути след земетресението.

Тези действия обаче изискват координация на европейско равнище, като се вземат предвид националните и регионални компетенции. На 14 ноември 2007 г. Парламентът единодушно прие резолюция относно регионалното въздействие на земетресенията, която се отнася до превенцията и управлението на щетите, причинени от трагични събития от този род. Този документ следва да послужи като отправна точка за една координирана европейска политика по този въпрос, както се посочва във въпроса, изискващ писмен отговор, внесен от г-н Vakalis и подписан от около 50 членове на Парламента. По тази причина ние се надяваме, че Европейската комисия ще възприеме идеите, изразени в резолюцията и ще ги приложи при създаването на европейски план за превенция и управление на земетресенията.

  Gianni Pittella, от името на групата на PSE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, още веднъж бих искал да изкажа съболезнования на семействата на жертвите, на района на Абруцо и неговите граждани и на Италия от името на всички членове на италианския парламент и на всички членове на групата на социалистите в Европейския парламент. Също така бих искал да кажа, че нашата парламентарна група, която от самото начало е съпричастна с хората, пострадали от трагедията, ще изпрати делегация в района на Абруцо начело с нашия председател, г-н Schulz. Цифрите са ужасяващи: наистина, както заяви г-н Albertini, точният брой все още не е известен, но въпреки това можем да кажем, че жертвите са около 300. Свидетели сме на истинска трагедия: 50 000 са евакуирани, хиляди къщи са разрушени, стотици обществени сгради са опустошени, включително и учебни заведения, ценно културно, архитектурно и художествено наследство е превърнато в развалини.

Както заяви президентът на Италианската република, Джорджо Наполитано, реакцията, последвала събитията е била навременна и ефективна. Това е била реакция от страна на държавата, но и от страна на неправителствени организации, целия свят, доброволци, обществеността в Италия и извън нея, провинциите, регионите, Червения кръст, противопожарната охрана, които показаха изключителна солидарност. Може би италианското правителство (всъщност не „може би“) нямаше да сгреши, ако беше приело предложението да съчетае референдума с европейските и административните избори, което би позволило да се спестят стотици милиони, които да се оползотворят в помощ на засегнатите от земетресението.

Има определени ответни действия, които Европа трябва да предприеме: първо, да активира фонд „Солидарност“; разговаряхме за това със заместник-председателя Таяни часове след трагичните събития. Второ, да препрограмира структурните фондове и трето, г-жи и г-да членове на Комисията, трябва да се оползотворят неизползваните средства от предишни и нови програмни периоди. Четвърто, трябва да внесе изменения в правилата относно кохезионната политика и структурните фондове във връзка с възможността за възстановяване, съгласно Цел I, на изоставащи райони в неблагоприятно положение, такива райони, в които поради изключително сериозни природни бедствия БВП, или благосъстояние, е достигнал равнище от 75 % под считаното за средно в Общността. Следователно нашата цел не е специален закон за района на Абруцо, а закон, приложим за всеки регион, който изпадне в подобно положение. Пето, заедно с Комисията трябва да проучим възможностите за данъчни облекчения за икономическата и строителна дейност, които, всички се надяваме, ще се възобновят в района на Абруцо. И най-накрая, призовавам за прилагане на директивата за строителните материали, която наскоро беше актуализирана и усъвършенствана от Парламента.

В заключение искам да кажа, че при подобна трагедия не са нужни красиви фрази, а ефективни и реални ответни действия, както и бдителност, която да не позволи опустошеният от земетресението район да се превърне в територия на спекулации и незаконни дейности за финансово облагодетелстване на големите криминално проявени групировки. Трябва да бъдем бдителни и да направим всичко възможно: да работим задружно, за да могат с наша помощ приятелите ни от района на Абруцо отново да са щастливи.

  Patrizia Toia, от името на групата ALDE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, в моята страна ужасна трагедия порази важния централен район на Абруцо и град Акуила. Това бедствие засегна човешки животи, включително и на млади хора, порази сгради – нашите домове; църкви, места за поклонение; паметници, културата ни; фирми – работните ни места; университети, центрове за обучение, и остави следа от опустошение след себе си.

Всички ние се обединихме в подкрепа на тези хора и сега можем само да кажем следното: първо, че те посрещнаха това нещастие с голямо достойнство, независимо че са пряко и реално засегнати, изгубили най-ценните си притежания като домовете си например, а както знаем, домът заема централно място в италианската култура. Въпреки това тези хора реагираха с достойнство и искат да започнат живота си отначало, като наново съградят каквото са имали, собствените си общини, в рамките на местата, които ги символизират, както и да съхранят традицията и приемствеността. Напомнят ми за това колко са важни университетът и малките и средни предприятия за този район, който понастоящем изпитва сериозни икономически затруднения и страда от липса на възстановяване.

Следва също така да кажа, че имаше изключителна мобилизираност от страна на институциите: правителството, парламента, представителите на опозицията, както и на всички онези, които с много мъдрост и отговорност следят за това, работата да се върши в дух на единство: местните институции, доброволци, гражданска защита, хиляди млади хора и възрастни, които отидоха в Абруцо и които са представители на социални групи, сдружения, както и на католическата общност. Всички дадоха своя принос. Дори онези, които не отидоха там, направиха по нещо: културната, социалната и икономическата област в нашата държава изцяло се мобилизират, което е изключително важно.

Важно е обаче да помним това, както каза г-н Pitella, когато става въпрос за възстановяване, тъй като освен тези положителни аспекти на фона на трагедията, структурната слабост на методите ни на строителство излезе наяве и аз считам, че тук, успоредно с призивите за справедливост, трябва да се поеме ангажимент за идентифициране на отговорните лица и за възстановяване.

Няколко думи относно Европа, г-н председател. Когато бедствието ни сполетя, Европа беше там, както ще бъде и занапред посредством фондовете и другите действия, които бяха споменати. Би ми се искало обаче да има и видимо присъствие, така че да разпознаваме Европа не само в средствата, които идват от нея, но и в лицата на хората, и в институциите. Предлагам съвместна делегация от Парламента да посети този район без излишен блясък и публичност, а просто за да заяви, че Европа се състои от институции и хора и че тези институции и хора искат да окажат подкрепа и ще продължат да подкрепят Акуила, Абруцо и моята страна, които бяха поразени така жестоко.

  Roberta Angelilli, от името на групата UEN. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз също бих искала да благодаря на институциите на Общността за подкрепата, която оказаха на Италия и на пострадалите от земетресението. Това бяха тежки дни, влошени допълнително от метереологичните условия през последните 48 часа.

Но след скръбта и опустошението идва време за практични предложения и възстановяване, време да изградим бъдеще за района на Абруцо. Призоваваме Европейските институции да изпълнят дълга си. Всъщност Комисията вече даде гаранции чрез заместник-председателя Таяни, който веднага ни увери, че се ангажира с непосредствените последици от бедствието.

Както самата Комисия потвърди днес, преди всичко трябва да се установят всички налични финансови ресурси, да се гарантира незабавното задействане на фонда „Солидарност“ на Европейския съюз за пострадали от природни бедствия и след това да се разгледа възможността за цялостно използване и препрограмиране на Европейския социален фонд и на други програми на Общността, с които да се подпомогнат заетостта и предприятията. Въпреки това ние призоваваме по-конкретно за възможност да се въведат извънредни законодателни мерки, данъчни облекчения, инициативи и стимули като изключение от действащите разпоредби за минимални помощи. Това ще бъдат мерки, одобрени от Европейския съюз, и ще останат в сила за две или три години, т.е. за периода, необходим за приключване на извънредната ситуация и възстановяването.

По тези въпроси и за тези цели, както показа и днешното разискване, всички ние сме единодушни и няма разделение. Накрая, аз също бих искала да изразя искреното си съчувствие за жертвите, техните семейства и всички засегнати, а като италианка от тази област съм изключително горда да изразя специална благодарност още веднъж за положените усилия от страна на институциите, всички политически партии и най-вече на спасителните отряди, гражданска защита и на Червения кръст. Благодаря също така на всички доброволчески организации и отделни граждани, които направиха всичко по силите си и дадоха личния си принос или средства, за да изразят солидарността си и да осигурят реална подкрепа. Всички те са невероятен пример за ефективност и хуманност.

  Monica Frassoni, от името на групата Verts/ALE. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, групата на Зелените/Свободен алианс за Европа се присъединява към всички членове на Парламента, които се изказаха преди мен и изразиха съболезнования, силно чувство на солидарност и подкрепа за пострадалите от тази голяма трагедия, това бедствие, това природно явление, което обаче се дължи на редица фактори и се надявам, че Европейският съюз ще съумее категорично да даде своя положителен принос в тази ситуация.

Едно нещо не може да се отрече: последиците от това земетресение можеха да бъдат много по-малки, а трагедията не биваше да бъде толкова голяма, тъй като е ясно, че редица сгради и къщи са се срутили, а това не е трябвало да се случва. Имало е небрежност, имало е измама и заблуда и ние трябва да открием кой е отговорен, тъй като и това е важна част от възстановяването – моралното възстановяване на Абруцо, на гражданите от този район и на цялата ни държава. Възстановяването трябва да даде възможност за сериозни иновации в устойчивото развитие за тези хора, които показаха на всички ни, че не само имат достойнство, но и огромна смелост и непреодолимо желание да започнат отначало.

На този етап най-практичният и лишен от демагогия подход, който ще позволи на Европа да предприеме незабавни действия, за да подкрепи спешните мерки и възстановяването в Абруцо, е да се преразгледа оперативната програма на региона за периода 2007–2013 г., т.е. структурните фондове. Понастоящем оперативната програма на Абруцо осигурява 140 млн. евро в европейско съфинансиране, като всички разходи по програмата са 345 млн. евро, а остатъкът до тях се допълва чрез национално съфинансиране.

Добре знаем, че един от проблемите, пред които трябва да се изправим, е организирането от страна на Италия на съфинансирането на средствата, които Европейският съюз със сигурност ще предостави безвъзмездно, и точно по този въпрос ние, членовете на Парламента, трябва да бъдем изключително бдителни.

Както споменах, най-напред трябва да изискаме европейските фондове, които вече са планирани за Абруцо, като например социалния фонд, да бъдат преразгледани и пренасочени към мерки и приоритети в полза на възстановяването. В този смисъл оперативната програма на Абруцо може да включва преразпределение на средствата от структурните фондове, определени за други региони в Италия, които в момента са по-конкурентоспособни. Знаем, че Европейската комисия е в готовност да направи оценка на безвъзмездните средства и същият този механизъм би могъл да се използва и за други държави-членки.

След това италианските органи, най-вече правителството, със съдействието на всички заинтересовани местни органи, трябва да предприемат бързи действия и да изчислят разходите от причинените преки щети, за да спазят определения срок – 15 юни 2009 г. – за подаване на заявление за средства в рамките на фонда „Солидарност“ на Европейския съюз. Размерът на предоставената безвъзмездна помощ ще зависи от причинените щети, но в никакъв случай няма да надвишава няколко милиона евро. Този фонд съществува точно, за да предоставя бърза, ефективна и гъвкава икономическа подкрепа. Ето защо е важно италианските органи да изготвят количествена оценка на щетите. В противен случай би било трудно да получат финансиране.

Националните органи също така трябва да започнат да работят по изготвяне на заявление за предоставяне на заем от Европейската инвестиционна банка, за да могат да се отпуснат безвъзмездни средства в необходимия размер за бързото и устойчиво възстановяване на този регион.

  Roberto Musacchio, от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, първо идва скръбта по толкова много невинни жертви, после ангажиментът за спасителни дейности, преодоляване на извънредната ситуация и възстановяването, за което Италия прави всичко по силите си.

Помощта на Европа в това отношение е важна, но ние се нуждаем и от европейска рамка, която да ни помогне да предотвратим тези бедствия, причината за които в много случаи не е само природата. Ето защо се нуждаем от рамка за превенция, национална система за предупреждение за природни бедствия, на базата на която да изградим гражданска защита и мрежа за превенция. В допълнение към това се нуждаем и от политика за земята, която да осигурява стандарти за използване на земята, като запазва баланса, както и от стандарти за безопасно строителство.

Земетресението в Абруцо също включва това и, без да навлизам в полемика, трябва да разследваме всички, имащи вина, за да не допуснем тези сериозни събития да се повторят. Преди всичко, трябва да се концентрираме върху обработването на земята, а не върху нови работи по разрушаването. Поради тази причина е жизненоважно рамковата директива за почвите да бъде приета, което ще осигури структурна помощ за подходящо управление на земите в Европа, а европейските фондове трябва да бъдат преформулирани в съответствие с благоразумната политика за земята, като по този начин ще се създаде здравословна околна среда и добри работни места.

  Reinhard Rack (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, г-н заместник-председател на Комисията, нашите колеги от Италия правилно са оценили това разискване като изключително важно за тяхната държава и поискаха думата, макар че се отнася за всички европейци. Все пак, ние сме Европейска общност. Радваме се, че имаме възможности, предоставени от фонд „Солидарност“, и искаме те да се използват по предназначение, включително от италианското правителство и от регионалните органи. Искаме още веднъж да изкажем съболезнования за многобройните жертви и се надяваме, че Европа ще успее да окаже помощ за облекчаване на положението възможно най-скоро.

  Armando Veneto (PPE-DE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз просто бих искал да насоча вниманието ви към реакцията на съчувствие от цяла Италия и от Европа към това трагично събитие. Когато се случват подобни неща, те ни дават възможност да видим единството на държавата и на Общността, а това само би могло да подхрани надеждата за обща солидарност и мир, включително вътрешен мир, на който се радваме в Европа.

Бих казал също така, че трябва несъмнено, открито и спешно да се заемем с онези, които са отговорни за нискокачествените строителни работи, в резултат на които съседни сгради бяха засегнати в различна степен. В заключение, извън всичко друго, има известен спор относно предсказуемостта на земетресенията. Няма да навлизам в подробности по темата сега, а само ще спомена, че изследванията на радона показват, че преди земетресения се наблюдава повишаване на този газ. Ето защо мисля, като това важи за всички научни изследвания, че Европа може и следва да използва всички свои структури, за да насърчи допълнителни изследвания в тази област, тъй като това все пак би могло да предостави чисто хипотетично, каквото е и естеството на науката, възможност за предсказване на подобни разрушителни явления.

  Сийм Калас, заместник-председател на Комисията. – (EN) Г-н председател, няма съмнение, че има силно чувство на солидарност от страна на всички държави-членки и на Комисията във връзка с това ужасяващо земетресение. Съществуват механизми за предоставяне на помощ и службите на Комисията предприеха незабавни действия. Всички дейности следва де се извършват в тясно сътрудничество с италианските органи. Миналата година имаше огромни по размер стихийни бедствия: горските пожари в Гърция, а преди това тези в Португалия и наводненията в Германия и Чешката република. Във всички тези случаи Европейският съюз изрази солидарността си и помогна в рамките на своите възможности. Това ще направи и сега.

Преди всичко, очакваме изчисленията за степента на щетите и едва след това можем да решим как най-добре да използваме фонд „Солидарност“. Комисията сама по себе си не може да отпусне средства от този фонд. Това може да стане единствено след получаване на искане от страна на държавата-членка и след като се изчисли степента на щетите.

Много от колегите повдигнаха въпроса за препрограмирането на структурните фондове и Генерална дирекция „Регионална политика“ обсъжда този въпрос. Моята колега Данута Хюбнер скоро ще посети областта и ще обсъди конкретните възможности. Поддържаме постоянен контакт със службата за гражданска защита в Рим и им оказваме помощ, включително и за изготвяне на заявлението за отпускане на средства от фонд „Солидарност“, така че няма съмнение, Комисията ще направи всичко по силите си, за да подпомогне жертвите на това бедствие.

Що се отнася до стандартите за безопасно строителство, то те съществуват, но въпросът е доколко биват стриктно спазвани в държавите-членки. Стандарти със сигурност има: съществуват в директиви, а също и в националното законодателство.

Нашият механизъм за гражданска защита, в основата на който е центърът за мониторинг и информация, работещ 24 часа в денонощието, ще си сътрудничи с държавите-членки при предотвратяване на природни бедствия и при справяне с последствията от тях.

Още веднъж, от името на Комисията поднасям съболезнования. Ще направим всичко възможно да помогнем на хората от този пострадал район.

  Председател. – В края на това разискване бих искал от мое име и от името на Бюрото на Европейския парламент да използвам възможността да изразя съболезнованията си и да изкажа съчувствие за жертвите и към пострадалите семейства и, разбира се, да обещая подкрепа за хората от този изключително сериозно засегнат район.

Разискването приключи.

11. Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 година – Раздел ІІ – Съвет (разискване)

  Председател. – Следващата точка е докладът (A6-0150/2009) на г­н Søndergaard, от името на комисията по бюджетен контрол, относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2007 г., Раздел II – Съвет (C6-0417/2008 – 2008/2277(DEC)).

  Søren Bo Søndergaard, докладчик. – (EN) Г-н председател, първо един процедурен въпрос. Бих искал да знам със сигурност, че Съветът е поканен да присъства за тази точка. Тъй като ще обсъждаме проблем, свързан със Съвета, би било много неприятно, ако не е бил поканен. Искам единствено председателят да гарантира, че Съветът е поканен.

  Председател. – Г-н Søndergaard, от името на председателството потвърждавам, че Съветът наистина е поканен да присъства на разискванията по тази точка. Въпреки това от името на председателството и на целия Парламент трябва със съжаление да отбележа отсъствието на Съвета; мисля, че беше тази сутрин, когато председателят на Парламента приветства Съвета, но не получи никакъв отговор. Макар да съжалявам за това, не мога да направя нищо, за да променя ситуацията, а сме задължени да проведем планираното разискване. Ето защо Ви приканвам да вземете думата отново като докладчик, за да представите разискването по този доклад и по тази точка от дневния ред.

  Søren Bo Søndergaard, докладчик. – (DA) Г-н председател, ще започна с това, че съжалявам изключително много, че ще проведем това разискване в отсъствието на Съвета – ще обсъждаме именно неговия бюджет. Абсурдно е, разбира се, че Съветът е избрал просто да игнорира това разискване по този начин, предвид факта, че комисията по бюджетен контрол гласува с много голямо мнозинство да се препоръча на Парламента да отложи освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съвета за 2007 г.

Защо постъпихме така? Дали защото подозираме някаква измама или нередност? Отговорът на този въпрос е „не“, тъй като нямаме основания или информация, които да водят в тази посока. Тогава защо постъпихме така? Предложихме освобождаването от отговорност на Съвета да се отложи, тъй като нашата комисия все още не е получила официален отговор от Съвета във връзка с редица неясноти в бюджета. Тези неясноти биха могли, разбира се, да бъдат в резултат на недоразумения, но Съветът отказа да ги изясни. Естествено, той би могъл да направи това, като отговори на въпросите ни.

В съответствие с параграф 42 от Междуинституционалното споразумение в бюджета на Съвета не може да има бюджетни кредити за оперативни разходи за общата външна политика и политика на сигурност. Като представители на европейските данъкоплатци, ние имаме задачата да гарантираме спазването на това споразумение. За да бъде възможно това обаче, трябва да не само да можем да задаваме въпроси за бюджета на Съвета, но също и да получаваме отговори на тези въпроси.

В приложението към доклада сме изброили редица въпроси, някои от които доста недвусмислени, на които не би било трудно да се отговори. Например: с колко извънбюджетни сметки разполага Съветът през 2007 г.? Какви средства включват и за какво са били изразходвани? Друг въпрос е: може ли Съветът да даде обяснение за това, как собственият му вътрешен одитор е стигнал до заключението, че има недостатъци по отношение на контрола и проверката на фактурите? И още един: има ли обяснение за това, защо е било необходимо да се прехвърлят значителни суми от бюджетния ред за преводи към бюджетния ред за пътни разходи година след година? Въпреки постоянните призиви, отправени от мен в качеството ми на докладчик и от комисията като цяло, до този момент Съветът не е дал отговор на тези въпроси.

Това причинява големи затруднения, разбира се, не само на комисията, но и на целия Парламент. Как бихме могли да освободим от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, с други думи, да обясним на нашия електорат, че няма нередности в този бюджет, без да знаем какво стои зад тези числа? Това би било нелепо.

Ние от комисията по бюджетен контрол сме добри хора. Ето защо даваме на Съвета още една възможност да отговори на въпросите ни. Във връзка с това препоръчваме на Парламента да отложи освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съвета. Така този въпрос ще може да се разгледа отново през месец ноември и ще дадем на Съвета няколко месеца да помисли дали прозрачността е по-добра от потайността.

Надявам се, че с днешното разискване и утрешното гласуване ще изпратим ясно послание, че не желаем да бъдем безмълвни съучастници на тъмни сили. Искаме откритост, прозрачност и пълна яснота относно това, как се харчат парите на данъкоплатците. Това искаме днес, това ще искаме и след изборите през месец юни.

  José Javier Pomés Ruiz, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-н председател, в приложимия финансов регламент прочетох, че Генералният секретар и Върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност, подпомаган от заместник-генералния секретар, отговаря изцяло за администрирането на бюджетните кредити по Раздел II – Съвет– от бюджета и взема всички необходими мерки, за да се гарантира доброто им управление.

Къде е Хавиер Солана? Къде е заместник-генералният секретар, след като не присъства на това разискване? И това, въпреки факта, че единствената информация, която имаме, а именно докладът на вътрешния одитор, сочи, че в бюджета на Съвета има сметка Б и извънбюджетна сметка. В съответствие с финансовия регламент, не чешкото или френското председателство, а Хавиер Солана носи отговорност за Съвета заедно със своя заместник.

Каква е тази извънбюджетна сметка?

Одиторът казва, че този раздел следва да бъде премахнат. Ние бихме искали да знаем за какво и защо е била използвана.

Бихме искали да знаем защо от 650 млн. евро, управлявани от г-н Солана, за които той носи отговорност, 13 млн. евро са прехвърлени от ред устни преводи към пътни разходи през 2006 г., но през 2007 г. средствата, разпределени за пътни разходи, не нарастват. Същото нещо се случва отново и ние не знаем какво означават тези толкова много средства за пътни разходи и къде в крайна сметка отиват те.

Ядосани сме, защото има само едно изключение от демократичния контрол, упражняван от Парламента по отношение на всички сметки, финансирани от данъкоплатците в Европейския съюз: сметките, водени от Съвета. Те не са одитирани. Ние, членовете на този Парламент, дори не успяхме да получим и една официална среща със Съвета, за да обсъдим тези сметки.

Отказаха да ни предоставят книжа. Отказаха да ни предоставят документи. Според тях не е в нашата компетентност да контролираме Съвета. В това нямаше нищо лошо, когато Съветът сам изпълняваше административните си задължения, но сега общата външна политика и политика на сигурност представя оперативни разходи и ние не разбираме защо те да не подлежат на демократичен контрол.

Ето защо тук бих искал да кажа, че отношението възприето от Генералния секретар, г-н Солана, е неприемливо и поради това Парламентът ще предложи отчетът на Съвета да не бъде одобрен, както се случи преди 10 години, когато г-н Elles заяви, че отказва да одобри отчетите на Комисията, като предизвика оставката на Комисията Сантер.

  Costas Botopoulos, от името на групата PSE. – (EN) Г-н председател, решението, което ще вземем, е много важно. Групата на социалистите подкрепя отлагането по четири основателни причини.

Първата е доверието в и ролята на нашия Парламент. Много е важно да се спомене от самото начало какво може и какво не може да направи Парламентът. Това, което може и трябва да прави, е да контролира по демократичен начин сметките и на Съвета, независимо от съществуващото джентълменско споразумение.

Втората причина е междуинституционалното равновесие. Важно е да не правим нещо, което не е в правомощията на Парламента, но също така е много важно да кажем, че е наше право да разглеждаме и да имаме становище относно сметките на Съвета, когато те са оперативни и в случаите, когато тези сметки подлежат на отчитане. Това е демократичният принцип и това ще направим. Така че, не казваме, че искаме да направим нещо друго. Казваме, че искаме да изпълним дълга си.

Третата причина е зачитането на и подготовката за Договора от Лисабон. Колеги, вие знаете много добре, че Договорът от Лисабон, допринася за допълнителното задълбочаване и ускоряване на общата външна политика. Това е много по-важна обща политика и ние не можем от самото начало да заявим, че Парламентът изобщо няма да се занимава с нея. Трябва да имаме възможност да кажем каква е ролята на Парламента.

Последното и вероятно най-съществено основание е прозрачността спрямо гражданите. Ролята ни като Парламент е да се отчитаме пред гражданите. Не можем и не трябва да им казваме, че големите общи политики като външната политика и политиката за отбрана ще останат извън демократичния контрол на нашия Парламент.

И така, поради тези четири основателни причини считаме, че трябва да гласуваме в подкрепа на отлагането.

  Kyösti Virrankoski, от името на групата ALDE. – (FI) Г-н председател, преди всичко бих искал да благодаря на г-н Søndergaard за отличния доклад.

Докладът относно освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съвета е много дълъг и изчерпателен. Той се основава на препратки към документи и към Договора за ЕС.

Най-проблемният въпрос е този за прозрачността. Бюджетът на Съвета е само отчасти свързан с администриране, тъй като голям дял от средствата се изразходват за операции като например общата външна политика и политика на сигурност. Съветът не желае да обсъжда изпълнението на бюджета с комисията по бюджетен контрол и не му допада идеята да предостави исканите документи.

Европейският парламент, наред със Съвета, е органът, отговорен за бюджета на Европейския съюз. Негова задача е и да контролира изразходването на средствата и общото изпълнение на бюджета.

Доколкото разбирам, по-скоро липсата на сътрудничество е причината, накарала комисията по бюджетен контрол да предложи отлагане на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, а не начинът, по който вероятно са били администрирани средствата. Ситуацията е странна, защото доброто равнище на сътрудничество между Парламента и Съвета е живецът на ползотворната европейска политика. Ето защо моята парламентарна група ще вземе окончателно решение относно позицията си тази вечер.

  Bart Staes, от името на групата Verts/ALE. – (NL) Благодаря Ви, г-н Søndergaard. Вашият доклад е истинска находка, която обхваща всички актуални въпроси. Бих искал обаче да помоля председателя и Бюрото на Парламента да вземат предвид отсъствието на Съвета и да не подминават този факт. Не следва да им позволяваме да ни разиграват. Бих искал настойчиво да призова Бюрото да обмисли възможността да изпрати категорично протестно писмо до Съвета с посланието, че подобно поведение е неприемливо.

Всъщност, предвид ситуацията в момента ние отказваме да дадем отсрочка. Сега това е извън всякакво съмнение. Не можем да разрешим освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Съвета. Не става въпрос за измами, а за принципи, и по-точно за прозрачност. В областта на отбраната, сигурността и външната политика 650 млн. евро от европейския бюджет се управляват от г-н Солана без никаква форма на мониторинг. Това е неприемливо за една демокрация и трябва да бъде прекратено. Оттук и справедливите искания за доклад за дейността, прозрачност и яснота.

Toва обаче не е всичко. В качеството ми на докладчик по измами с ДДС в моя доклад, одобрен на 4 декември 2008 г., ясно поисках Съветът да отговори на редица въпроси. Сега са изминали вече четири или пет месеца – период, белязан от оглушително мълчание от страна на Съвета, въпреки че измамата е оценена на стойност между 60 и 100 млрд. евро годишно. Съветът трябва да предприеме действия. В борбата с измамите с ДДС е необходима координация и докато липсва желание от тяхна страна да предприемат действия, аз няма да дам съгласието си Съветът да бъде освободен от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

  Jens Holm, от името на групата GUE/NGL. – (SV) Г-н председател, аз също бих искал да задам същия въпрос, а именно къде е Съветът при това разискване. Именно Съвета и управлението на неговия бюджет предстои да контролираме. Невероятно е, че тук не присъства никой от Съвета, който да отговори на въпросите ни. Ние от комисията по бюджетен контрол, по-специално нашият докладчик по становище г-н Søndergaard, отправихме някои въпроси към Съвета на министрите относно управлението на финансите му. Направихме това многократно, но не получихме задоволителни отговори.

Позволете ми да посоча два примера. През 2006 г. Съветът е изразходвал 12,6 млн. евро за пътувания. Тези средства са били предназначени за устен превод. Бих искал да попитам Съвета, а ако той не може да отговори, то тогава вероятно Комисията би могла, къде са пътували от Съвета през 2006 г. Какви са тези 12 млн. евро?

Съветът също така разполага с поверителни сметки, т.нар. извънбюджетни сметки. Вътрешният одитор е призовал Съвета да премахне тези сметки, но без успех. Бих искал да попитам защо това не е направено. Колко подобни сметки има към бюджета? Какво съдържат те?

Работата ни като членове на Европейския парламент е да контролираме как Съветът използва бюджетните средства. Правим това, защото представляваме данъкоплатците. Задължение на Съвета е да отговаря на въпросите ни. Искам да направи това веднага! Какви се е случило с тези 12 млн. евро? Какво съдържат поверителните сметки? Колко подобни сметки има?

В случай че не получим задоволителен отговор, което все още не се е случило, утре няма да разрешим Съветът да бъде освободен от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Г-н председател, изправени сме пред наистина важни, основни въпроси. Можете да кажете, че като представител на евроскептична партия, считам, че винаги Съветът следва да се занимава с европейското сътрудничество и че Парламентът следва да се концентрира върху вътрешния пазар и трансграничните въпроси, свързани с околната среда. Сега обаче на преден план излезе трети въпрос. Съветът и Парламентът по принцип носят еднаква отговорност за бюджета и за начина, по който се използват средствата на данъкоплатците. Сега по мое мнение сме свидетели на безпрецедентно събитие, при което Съветът пази в тайна за какво са изразходвани тези средства. Следователно липсва прозрачност. Гражданите не могат да кажат „приемам това, защото зная за какво са били използвани средствата ми“. Ето защо бих казал, а доколкото разбирам всички, които се изказват днес в Парламента са съгласни за едно, че не може и дума да става за освобождаване на Съвета от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, докато не узнаем за какво са изразходвани средствата.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, вземам думата като отявлен проевропеец и съм убеден, че в момента получаваме урок за това, как не следва да изглежда демокрацията в Европейския съюз. Фактът, че Съветът не счита за необходимо по никакъв начин да отговори на категоричните критики на Парламента под каквато и да е приемлива форма, за нещастие показва, че всички критици на Европейския съюз, а също и онези, които сега отричат институцията, са прави, тъй като по скандален начин пренебрегваме основните принципи, на които следва да се гради една демокрация.

С всеки следващ договор допускахме центърът на властта да остане изцяло без реален надзор и Съветът - и това може да се докаже - да бъде ленив и некомпетентен и да осъществява дейността си тайно. Казах „ленив“, защото може да се докаже, че повечето министри, т.е. тези, които вземат наистина важни за Европа решения при закрити врати, често дори не присъстват лично и решения по основни въпроси се вземат от чиновници. Подобно нещо се е случвало в Австрия до 1848 г., след което ситуацията до известна степен се е подобрила. Това не е демокрация.

Съветът дори не е склонен да предостави достъп до въпросите от дневния ред, които обсъжда. Членовете могат да направят това подробно, детайл по детайл, чрез парламентарни въпроси, както направих аз, и резултатът ще бъде ужасяващ. Тези хора просто се размотават. Тези, които от правна гледна точка са по-важни от нас – членовете на Европейския парламент, оставят други хора да изпълняват техните задължения.

Твърди се също така, че сега има повече прозрачност в Съвета, а всъщност след решението на Съвета от 2006 г. тя е намаляла. От 130 точки в дневния ред на най-важния Съвет – Съветът по външни отношения – само една беше разгледана публично. Останалите бяха обсъдени на закрити заседания. Всичко друго е по-малко прозрачно дори от мафията.

След това възниква въпросът за усвояването на средствата. Къде отидоха милионите евро? Защо Съветът отказва да съдейства по този въпрос? Какво е отношението на Парламента към секретните служби, които продължават да се разширяват все повече под ръководството на Хавиер Солана? Седалището на Хавиер Солана е в Испания, което, разбира се, доказва, че съществуват тайни служби на Европейския съюз. Къде отиват средствата? Колко корумпирани са тези хора и каква е степента на липса на прозрачност?

  Herbert Bösch (PSE). – (DE) Г-н председател, от името на тази комисия бих искал да кажа две неща. Поздравления за докладчика, който зададе недвусмислени въпроси и не получи отговори. Поздравления и за тази комисия, която прие доклада на г-н Søndergaard с изумително мнозинство – 27:2 гласа. Държавите-членки забелязват липсата на Съвета днес, макар че, както ще ви напомня, г-н председател, ние поставихме този въпрос от дневния ред за разглеждане следобед, за да се съобразим с проблемите, които Съветът има с програмата си. Тук държавите-членки правят неща, които не биха дръзнали да направят у дома.

Сега предстои да провеждаме изборна кампания, при която фокусът отново ще се измести към Брюксел. Проблемът е в столиците на отделните държави, а не в Брюксел. Бих искал да видя как Комисията периодично ни предлага по-голяма подкрепа по този въпрос. Според мен поведението й понякога е твърде малодушно. Когато, както спомена докладчикът, имаме извънбюджетни сметки – в моята държава ги наричаме „черни сметки“ – в съзнанието ни изникват Евростат и други подобни. Това няма да продължи дълго. Работа на комисията е да предупреди за подобни прояви и съм горд, че го направи с такова голямо мнозинство. Считам, и това е положителното послание, което ще отнеса със себе си, ако утре Парламентът последва примера ни – надявам се с пълно мнозинство – че сме гарантирали, че контрол наистина се осъществява. Има някой, който да се грижи за това. След това ще разгледаме последствията.

  Paulo Casaca (PSE). – (PT) Г-н председател, присъединявам се към поздравленията за работата на докладчика, както и за тази на политическите групи, Комисията и нашата комисия в лицето на нейния председател. Трябва да отбележа, че не само наличието на средства с неясен произход е абсолютно недопустимо за нас, но и че няма причина за съществуването на това предполагаемо джентълменско споразумение, с давност 39 години.

Днес ние не сме клуб на почитатели. Категорично не. Това е Европа на гражданите. Трябва да се отчитаме пред всеки.

Тук в Европейския парламент с реформите, работата по въвеждането на които току-що приключи, ние сме напълно подготвени от следващия парламентарен мандат да отговаряме за управлението на всяко перо от сметките си.

Това трябва да важи и за Съвета. Много е жалко, че Съветът не се е възползвал от възможността, предоставена му днес. Това беше причината да изберем това време за разисквания. Бихме искали да кажем, че това категорично не може да продължава и че ще направим всичко възможно да гарантираме, че Съветът ще се отчита за начина, по който усвоява бюджета си.

  Karl von Wogau (PPE-DE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, от позицията на комисията по бюджети, комисията по външни работи и подкомисията за сигурност и отбрана бих искал да поставя друг доста различен акцент върху това разискване. Някои от изказванията, които чухме, биха могли да оставят впечатлението, че няма парламентарен контрол по отношение на общата външна политика и политика на сигурност, но това е далеч от истината. Между Съвета и подкомисията за сигурност и отбрана има отлично сътрудничество и ние сме информирани за всяка подробност, включително и за въпроси, засягащи бюджета. Комисията по бюджетен контрол не е посветена в тях, това е вътрешен въпрос за Европейския парламент, но председателите на комисията по бюджети, комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана редовно получават информация във връзка с бюджета. Тук се осъществява парламентарен контрол.

Освен това има поверителни аспекти, за които има специална комисия, която също редовно получава информация за всички подробности, свързани с европейската политика за сигурност и отбрана, лично от г-н Солана.

В този смисъл от гледна точка на комисията по бюджетен контрол нещата може и да са се развили неблагоприятно. Съгласен съм, че отсъствието на Съвета при това разискване е незадоволително. Въпреки това нелепи забележки като тези, отправени от г-н Martin, оставят впечатлението, че няма никакъв демократичен контрол по важни въпроси като външната политика и политиката на сигурност в Европейския съюз. Има по-важни неща, например въпросът със сметките, от които се финансират пътуванията на г-н Солана. Въпросът за операциите в Чад, Конго, Грузия и много други държави. Диалог и ефективен демократичен контрол наистина съществуват.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, бих искал да направя лично изявление в съответствие с член 149 от правилника, предишен член 145. Името ми беше споменато и бях обвинен в отправяне на нелепи забележки. Категорично отхвърлям това обвинение. Всички факти могат да бъдат доказани с документи. Вярно е, че в много случаи чиновници вземат решения във важни комисии на външни министри и други – Съветите по конкретни въпроси – защото по някаква причина министрите са решили да не пътуват. Може да се докаже, че понякога предпочитат да посещават партийни конференции.

Вярно е също, и това вероятно трябва да се отбележи, че председател, чиито лични дела в крайна сметка следва да се разследват, тук каза неща, които не може да не бъдат оспорени. Въпросният парламентарен контрол не съществува, няма каквито и да е механизми за контрол за разработените различни системи за сигурност, т.е. разузнавателни служби. Във връзка с това ще дам следния пример: разузнавателният отдел (INT), с 30 свой служители...

(Председателят отнема думата на оратора и го призовава към спазване на реда)

  Председател. – Извинете, но думата Ви е дадена, за да отговорите на личен въпрос, а не за да се изказвате по темата, и вече отговорихте на личния въпрос.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) В такъв случай бих искал лично да поканя г-н von Wogau още веднъж да разкрие с кого работи правната му фирма и от кого получава приходи, след това можем да продължим разговора.

  Председател. – Мисля, че казаното от Вас сега е доста по-сериозно от това, което каза г-н von Wogau. Той, от своя страна, помоли да му дам думата за лично изявление и аз му я предоставям.