Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 23 април 2009 г. - Страсбург

3. Права на пациентите при презгранично здравно обслужване (разискване)

  Председател. − Следващата точка е докладът на John Bowis – от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване (COM(2008)0414 – C6-0257/2008 – 2008/0142(COD)) (A6-0233/2009).

Както много от вас знаят, John Bowis наскоро се разболя в Брюксел и беше настанен в болница. Направена му е операция, която, радвам се да кажа, е успешна, и сега той се възстановява. Ето един пример за презгранично здравно обслужване. Днес го замества моят приятел и колега Philip Bushill-Matthews.

  Philip Bushill-Matthews, докладчик. – (EN) Г-н председател, аз имам задача, която е и много трудна, и много лесна. Много е трудна, защото това досие е много сложно и чувствително, и по него аз лично съм извършил съвсем малко работа. Много е лесна, защото е доклад на моя виден колега John Bowis, който, както казахте, в момента се възстановява от операция на сърцето, направена му преди няколко седмици в Брюксел.

Той е свършил наистина удивителна работа, довеждайки делото до успешен край, като положи основите за този успех в първоначалния си доклад относно мобилността на пациентите още през юни 2005 г. Аз съм сигурен, че той би искал също да изкажа благодарност лично на члена на комисията за нейната подкрепа, на докладчиците в сянка и на секретариата на нашата група, както и, разбира се, на неговия научен сътрудник за огромните усилия, които са положили, за да постигнат широко споразумение по толкова много от спорните въпроси. С тяхна помощ John се опита да хвърли светлина върху тази толкова неясна материя и да внесе яснота там, където съществуваше неопределеност, основавайки се неотклонно на двата принципа – че пациентът винаги трябва да бъде на първо място и че изборът на пациента следва да се определя от потребностите, а не от средствата.

През последните 10 години европейските граждани се обръщат към съдилищата, за да се борят за правото си да отидат в друга държава-членка за лечение. Ясно е, че пациентите искат това право и го заслужават, и имат право на него. Не би трябвало да се обръщат към съда, за да го получат. Предложението, внесено сега за разискване, е нашият шанс да реализираме това. Сега е моментът за нас да поемем своята отговорност като политици и да заменим необходимостта от съдиите, към които се обръщаха преди, с правна сигурност, създадена от нас самите.

Повечето хора искат да бъдат лекувани близо до дома им. Винаги обаче ще има пациенти, които по някаква причина искат да пътуват до друга държава-членка за лечение. Ако пациентите изберат този вариант, ние трябва да направим така, че условията, при които го правят, да бъдат прозрачни и справедливи. Трябва да сме сигурни, че те знаят колко ще им струва, какви стандарти за качество и безопасност могат да очакват и какви са техните права, в случай че възникне проблем. Докладът разглежда всички тези въпроси.

Нека поясня, че това право на пациентите по никакъв начин не следва да пречи на способността на държавите-членки да предоставят качествено здравно обслужване на всички техни граждани. В доклада не се казва как държавите-членки следва да организират своите здравни системи, не се определя какво качество на грижите следва те да предоставят. Всъщност, докладът установява предпазни мерки за държавите-членки, за да им помогне да защитят националните си здравни системи, например чрез система за предварително одобрение при определени обстоятелства.

Такова предварително одобрение обаче не трябва да се използва за ограничаване на избора на пациента. И наистина, по-голямата достъпност на презграничното здравно обслужване следва на свой ред да насърчава самите национални системи да предоставят все по-добри стандарти за здравно обслужване.

Очаквам с нетърпение коментарите на колегите в разискването, което следва.

  Даниела Филипова , действащ председател на Съвета. – (CS) Госпожи и господа, за мен е голяма чест да бъда тук с вас днес и да участвам в обсъждането на редица важни теми относно общественото здраве, които са включени в днешния дневен ред. Те включват прилагането на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване, гарантирането на безопасността на пациентите и съвместните европейски действия в областта на редките заболявания.

Искам да започна с това, че и трите въпроса са сред приоритетите на чешкото председателство и ще бъдат също така в дневния ред на заседанието на Съвета по заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите (EPSCO), което ще се проведе на 7 юни 2009 г. в Люксембург. Ето защо ние горещо приветстваме предстоящото разискване.

Чешкото председателство напълно осъзнава колко важна е ролята на Европейския парламент в законодателния процес в областта на общественото здраве и разбира, че тясното сътрудничество между Съвета и Парламента е от първостепенно значение. Затова вашите доклади по тези три теми идват точно навреме.

Сега искам да кажа няколко думи от гледна точка на Съвета относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване.

Чешкото председателство има ясна представа за необходимостта от предоставяне на правна сигурност за пациенти, които получават здравно обслужване в друга държава-членка, като се опира на резултатите от работата на френското председателство в тази област. Нашата цел е да се опитаме да получим одобрение на този текст, който ще бъде ясен и разбираем за европейските граждани, чрез който ще се спазят разпоредбите на първичното законодателство, включително принципа за субсидиарност, и чрез който ще се постигне заявената цел за осигуряване на правна сигурност за европейските граждани във връзка с прилагането на техните права при получаване на презгранично здравно обслужване. Едновременно с това обаче трябва да се помисли внимателно за възможните въздействия, които прилагането на предложението ще окаже върху стабилността на здравните системи на държавите-членки на ЕС.

Предвид изключителната важност на предложението в работните органи на Съвета се проведоха много задълбочени обсъждания, които все още продължават. Затова в момента не мога да ви кажа дали Съветът ще постигне политическо споразумение в края на чешкото председателство, т.е. на заседанието на Съвета на EPSCO през юни. Все пак, на този етап мога да направя някои общи заключения. Бъдещата директива следва да кодифицира цялата съдебна практика на Съда на Европейските общности, отнасяща се до прилагането на принципа за свободното движение на стоки и услуги в областта на общественото здраве, и също така следва да допълни разпоредби относно координацията на социалните системи и да даде на държавите-членки възможността за осигуряване на здравно обслужване в друга държава-членка, при условие че е издадено предварително одобрение, или възможността за прилагане на система за „контролиран достъп“.

Тези принципи присъстват в доклада на John Bowis относно предложението за директива, което вие ще разисквате. Възможно е също да се определят и други теми, които са общи за Европейския парламент и за Съвета, като предоставяне на пълна и точна информация на пациентите относно възможностите да получават презгранично здравно обслужване или наблягането върху осигуряване на високо качество и безопасност при предоставяне на грижите.

Чешкото председателство оценява грижите, които Парламентът е положил за разработване на настоящия доклад, чието съставяне е резултат от многобройни трудни, но плодотворни обсъждания в компетентните комисии. Знам, че тази редакция на доклада представлява компромис между различните политически групи и че постигането на такъв компромис никак не е било лесно. Ето защо искам да изкажа благодарност на всички, които са участвали в създаването му, и на докладчика John Bowis, на когото, разбира се, ние всички пожелаваме бързо възстановяване. Това е ценен принос, който дава възможност за по-нататъшно продължаване на законодателния процес във връзка с предложението за директива. Съветът ще прегледа подробно текста на доклада, както и всички предложения за изменения, и внимателно ще обсъди въпроса за включването им в общата позиция на Съвета с оглед да подкрепи споразумение на второ четене.

Г-н председател, госпожи и господа, както вече споменах, все още е прекалено рано да се каже дали на заседанието на Съвета на EPSCO през юни ще се постигне политическо споразумение относно предложението за директива, тъй като обсъжданията, основани на компромисното предложение, представено от чешкото председателство, все още не са приключили. Във всеки случай Съветът ще продължи с обсъждането на тази тема, вземайки предвид доклада, одобрен от Европейския парламент.

  Председател. - Сигурен съм, че г-жа Филипова няма да възрази, ако информирам Парламента, че тя самата използва инвалидна количка.

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, позволете ми, преди да говоря за правата на пациентите при презграничното здравно обслужване, да отбележа специално заслугата на докладчика г-н John Bowis, който, за съжаление, не е с нас днес, но на когото дължим толкова много във връзка с този документ. Аз му пожелавам бързо възстановяване, а също така здраве и щастие след толкова много години отлична работа в служба на европейските граждани.

(Ръкопляскания)

Искам да благодаря също на всички докладчици в сянка за тяхната конструктивна работа и, разбира се, на г-н Bushill-Matthews, който днес се изказва от името на г-н Bowis.

Вчера тук, в Страсбург, чествахме Европейския ден на правата на пациента. По този начин ние потвърдихме нарастващата роля на пациентите в здравното обслужване и признахме колко е важно пациентите да имат както доверие, така и информация за обслужването, което получават.

Основният въпрос във връзка с това е какво може Европейският съюз да направи за пациентите. Тази сутрин имаме възможността да предприемем важна стъпка в посока на изграждането на една Европа за пациентите, за всички европейски граждани без изключение, които вие, уважаеми колеги, представяте.

На първо място трябва да кажа, че високо оценявам усърдието в работата на Парламента по проучване на предложението за директива относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване, което скоро ще бъде поставено на гласуване. Нека да благодаря на всички ви и да ви поздравя за вашите интересни и често оспорвани разисквания, както и за много ефикасния начин на работа.

Позволете ми да припомня накратко обосновката на настоящото предложение за директива, както и неговите главни цели и принципи. Предложението се корени в десетилетие на юриспруденцията на Съда на Европейските общности, който постанови, че пациентите имат право на възстановяване на разходите за здравни грижи, получени зад граница, дори ако са могли да получат това здравно обслужване в родната си страна.

Това е важно. Това е право, което Договорът пряко предоставя на европейските граждани. Но дори ако решенията за съответните отделни лица са били ясни, въпросът за това как те се прилагат към всички останали случаи е останал неясен. Затова необходимостта от законодателна рамка става очевидна, така че всички пациенти в Европа да могат да упражняват правото си на възстановяване на разходите за презгранично здравно обслужване.

Това право не следва да бъде само за пациенти с достъп до информация, която не е обществено достъпна, и такива, които могат да си позволят адвокат. Ето защо, след задълбочено обмисляне и провеждане на широки консултации, на 2 юли миналата година Комисията прие своето предложение за директива.

Нейната цел е преди всичко да осигури на пациентите по-добри възможности и достъп до здравно обслужване в цяла Европа. Пациентите са същината на този проект на закон, който напълно отчита разнообразието на здравните системи в Европа. Нека поясня. Разбирам изразените многобройни опасения, но това законодателство няма да налага промени в организацията и финансирането на националните здравни системи.

Предложението за директива има три основни цели: първо, изясняване на условията, при които на пациентите ще бъдат възстановявани разходите за презгранично здравно обслужване според тарифите на страната на произход; второ, гарантиране на качеството и безопасността на здравното обслужване в цяла Европа; и трето, насърчаване на сътрудничеството между здравните системи в Европа.

На основата на тези три стълба може да се направи много за нашите граждани, преди всичко за онези, които искат да получат презгранично здравно обслужване, но освен това и за всички пациенти в цяла Европа. Очаквам с нетърпение вашето разискване.

  Iles Braghetto, докладчик по становището на комисията по заетост и социални въпроси. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, как можем да дефинираме тази директива? Тя представлява възможност за пациентите да избират подходящо лечение и бърз достъп до обслужване, възможност за регионалните здравни системи да подобрят качеството и ефективността на тяхното здравно обслужване, възможност за по-голяма европейска интеграция в сектора на услугите, обслужващи личността. Европейските референтни мрежи, технологичните стандарти и развитието на телемедицината ще стимулират презграничното сътрудничество, което вече е в ход.

Това изисква подходяща информационна система, провеждане на мониторинг на качеството и ефективността на здравните заведения, гаранция относно професионалната етика на работещите в областта на здравеопазването и небюрократична процедура за уреждане на презграничната мобилност. Директивата предоставя добре обмислен отговор на тези изисквания.

  Françoise Grossetête, докладчик по становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика. – (FR) Г-н председател, г-жо Василиу, искам най-напред да поздравя нашия колега г-н Bowis, макар той да не е тук. Освен това искам да изразя съжаление за неговото отсъствие, защото в доклада си за правата на пациентите той е проявил такава ангажираност, че наистина заслужаваше да бъде тук днес.

Очевидно е, че със сигурност не става въпрос за нова директива относно услуги, а за отхвърляне на представата, че европейското право се твори от Съда на европейските общности, вместо от политиците. Това е неприемливо.

Гражданите на Европа имат правото да получават здравно обслужване в друга държава-членка в съответствие с условията. Искам да успокоя онези колеги, които се опасяват от възможни злоупотреби в бъдеще, като посоча, че директивата напълно зачита суверенитета на държавите-членки по отношение на техните здравни системи. И обратно на онова, което казаха някои от нейните противници, текстът се отнася до всички пациенти и въвежда повече справедливост и безпристрастност, тъй като досега само най-богатите имаха достъп до презгранично здравно обслужване.

С настоящата директива всеки гражданин може да получава такова обслужване, при условие че, що се отнася до болничните грижи, държавата-членка на осигуряване на съответното лице е дала предварително одобрение, като по този начин е разрешила възстановяване на разходите по тарифите, които са валидни за държавата-членка на произход.

При условие че е направено всичко необходимо да се избегне медицинския туризъм, аз мога да оценя това единствено като напредък. За Европа това е една сериозна стъпка напред към здравеопазване, което е по-справедливо, дава повече информация на нашите граждани относно наличните здравни грижи и засилва сътрудничеството в контекста на новите здравни технологии.

  Bernadette Vergnaud, докладчик по становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. – (FR) Г-н председател, г-жо Василиу, госпожи и господа, ние ще изкажем мнението си по текст, за който аз дълго време съм се надявала и молила, специално в рамките на моя доклад относно влиянието на изключването на здравните услуги от обхвата на Директивата относно услугите.

Страхувам се обаче, че останах с неприятно впечатление от неотдавнашното гласуване. Докладът във вида, в който е приет от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните с подкрепата на повечето политически групи, освен тази на социалистите, всъщност е само отговор на решенията на Съда на европейските общности, с някои подобрения. Той не само че не отговаря на основните предизвикателства за политиките на здравеопазване в Европейския съюз, но също така не решава проблема с правната несигурност на пациентите и запазва пазарния подход към здравеопазването.

Във връзка с правната несигурност за мен е очевидно, че съществуващата неяснота при условията за прилагане съответно на настоящата директива и Регламент (ЕИО) № 1408/71, а скоро и Регламент (ЕО) № 883/2004, както се прие вчера, само ще доведе до появата на нови решения на Съда на европейските общности.

Що се отнася до пазарния подход, духът на настоящия доклад вече може да се види в резюмето на неговото правно основание, с други думи, член 95 от Договора, уреждащ правилата на вътрешния пазар. Следователно здравето ще бъде като всяка друга стока и ще се подчинява на същите правила на търсене и предлагане.

Това може да доведе само до неравен достъп до здравни грижи, при което най-състоятелните и добре информирани граждани ще могат да избират най-доброто здравно обслужване, предлагано в ЕС, докато останалите ще трябва да се задоволяват с услугите, които вече са се влошили в много държави-членки и които настоящата директива по никакъв начин не е предназначена да подобри.

Пак в същия дух, изменение 67 е равнозначно на въвеждане на конкуренция между националните системи за обществено здраве, тъй като всяко лице ще може свободно, при условие че си плаща, разбира се, да приеме система по свой избор в ЕС.

Накрая искам да повдигна въпроса за предварителното одобрение за болнично лечение, въвеждането на което е подчинено на цяла поредица от ограничения за държавите-членки, въпреки че този принцип позволява както контрол на финансовото равновесие на здравните системи, така и гаранция за пациентите относно условията за възстановяване на разходите.

Поради всички тези причини, а и защото имам известно виждане относно резултатите от днешното гласуване, като се има предвид удивителното единство…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Diana Wallis, докладчик по становището на комисията по правни въпроси. – (EN) Г-н председател, от името на комисията по правни въпроси искаме да приветстваме настоящото предложение и да изтъкнем, че то допринася за правната сигурност, което следва да бъде високо оценено, а също и за поставянето на особено ударение върху избора на пациента. Но в комисията смятаме също така – и според мен това е важно, като се имат предвид опасенията, които бяха изразени тази сутрин – че то наистина зачита субсидиарността и следователно зачита неприкосновеността на националните здравни системи.

Единственото, в което може би се различаваме от основния доклад, е че ние бихме искали да се прави повече за онези пациенти, при които, за съжаление, нещата не вървят добре. Ние считаме, че приложимият правен режим и правилата на юрисдикцията, които са определени, не са достатъчно ясни; те можеха да бъдат в по-голяма степен ориентирани към пациентите, за да се гарантира, както сме правили в други области, че пациентите могат да предявяват искове в съответната държава на пребиваване и да получават обезщетение в съответствие със законодателството на тази държава. Добре е тези въпроси да се разгледат отново.

  Anna Záborská, докладчик по становището на комисията по правата на жените и равенството между половете. – (SK) Като докладчик на комисията по правата на жените и равенството между половете искам да благодаря на г-н Bowis за близкото сътрудничество с нас и за многобройните обсъждания при изготвянето на настоящия доклад. Аз също му желая всичко най-добро.

Докладът е пряко свързан с правата на пациентите и европейските законодатели тук трябва да гарантират последователно прилагане на принципа на равенството при предоставянето на здравни грижи за мъжете и за жените. Всяка форма на дискриминация, основана на пола, прилагана от здравни заведения, застрахователни предприятия или държавни служители, е неприемлива. При така предлаганата система съществува опасност презграничното здравно обслужване, което предполага форма на преференциално третиране, да може да се използва главно от граждани с по-големи финансови възможности.

Един начин за решаване на този проблем е чрез възможността за междурегионално сътрудничество. Презграничните регионални споразумения между финансовите институции и здравните заведения следва да помагат за хармонизиране на потребностите на пациентите, стабилността на публичните финанси и особено за приоритета на държавата да гарантира добро здраве за своите граждани.

  Avril Doyle, от името на групата PPE-DE. – (EN) Г-н председател, от 1998 г. Съдът на европейските общности е отсъдил, че пациентите имат право на възстановяване на разходите за здравно обслужване, получено в друга държава-членка. Докладът, основан на проекта за предложение на члена на Комисията, изяснява как да се прилагат принципите, определени във въпросните дела на Съда на европейските общности.

Аз приветствам John Bowis за отличния доклад и за неговото компетентно решение в отговор на многобройните основателни тревоги, появили се при първоначалния проект за предложение. Докладът се основава на потребностите, а не на средствата на пациентите. Определенията за болнични грижи и предварително одобрение бяха обсъдени и разбирам, че са били съгласувани със Съвета и Комисията. Стандартите за качество ще останат в компетентността на държавите-членки, докато стандартите за безопасност ще бъдат в компетентността на ЕС. Универсалните равностойни източници на информация за пациентите ще бъдат от основно значение във всяка държава-членка, за да се даде възможност на пациентите да правят информиран избор и да се осигури взаимно признаване на рецептите. Аз смятам това за много важна добавка към настоящия законодателен акт и тя трябва бързо да се доразвие.

Въпреки че първоначално здравните услуги бяха включени в проекта за предложение на Bolkestein относно предложението за презграничните услуги, не след дълго стана ясно, че за този изключително важен въпрос на здравеопазването, който е с последици за всички аспекти на здравните грижи в нашите 27 държави-членки, е необходима отделна директива. Пациентите винаги ще предпочитат да получават здравни грижи близо до мястото, където живеят. В момента само един процент от нашите бюджети се изразходва за презгранично здравно обслужване. Нека не изпускаме това от вниманието си.

Въпреки това обаче, под натиска на обстоятелствата получаването на здравни грижи в друга европейска държава може да бъде от полза – особено в гранични региони, където най-близкото здравно заведение, например, може да се намира в друга държава или където има по-добри специализирани грижи, да речем, в случая с редките заболявания, или когато има възможност за по-бързо предоставяне на специални грижи и лечение в друга държава. Напълно приемам, че здравната политика и финансирането на здравната политика остават и ще продължат да бъдат в общата компетентност на държавите-членки.

Искам да посоча един момент от доклада Trakatellis. Налице са голяма загриженост и неправилно тълкуване на изменение 15, и аз приветствам възможността, която разделното гласуване ще ни даде да гласуваме против „изкореняването“ на редките заболявания, причинило толкова голямо безпокойство. Аз обаче ще подкрепя останалата част от измененията и отличната работа във връзка с редките заболявания, която е свършил моят колега, професор Antonios Trakatellis.

  Dagmar Roth-Behrendt, от името на групата PSE. – (DE) Г-н председател, преди всичко искам от името на моята група да пожелая на г-н Bowis бързо оздравяване. Знам, че той е работил усилено в комисията до последния ден на гласуването и сега се надявам, че бързо ще се възстанови след операцията, ще се почувства добре и ние отново ще го видим сред нас, преди да прекъснем работа през лятото.

Позволете ми да започна с думите, че моята група смята доклада за много добър. Отбелязваме, че предложението на Комисията е подобрено из основи чрез многобройните изменения, внесени от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, и чрез компромисите, които заедно постигнахме. Г-жо Василиу, Вие и Вашият екип свършихте добра работа, но имаше място за подобрение и ние успяхме да го постигнем.

Успяхме да гарантираме, че сега пациентите ще знаят, че имат права като всички останали в Европейския съюз. Те имат правото да се движат и то е безспорно, също както за един работник или студент, за стоките, услугите и други неща. Пациентите също следва да имат свои права на вътрешния пазар. Именно това предвижда настоящият законодателен акт и по тази причина ние безусловно го приветстваме.

Трябва обаче да посочим и кои части от доклада специално одобряваме. Сред тях са, например, фактът, че на пациентите се предоставя възможност за свободно движение за неболнични грижи. Ние също така обаче считаме, че здравните системи следва да останат в компетентността на държавите-членки. Те следва да могат да планират болничните и специализираните грижи, а техните инвестиции в съответната държава-членка следва да бъдат достъпни. Ние не се опитваме да отнемем това правомощие, тази компетентност от държавите-членки, нито пък искаме да ги оставим без никакви средства. Ето защо е редно да има предварително одобрение за определени видове лечение. Това също е въпрос, който моята група с радост подкрепи напълно и аз ще се върна към него в края на изказването си. Докладът като цяло се характеризира с приложения добър подход.

Нещо, което аз лично категорично одобрявам, е фактът, че най-накрая ще има референтни мрежи. От колко време настояваме, че трябва ясно да се знае къде в Европейския съюз се прилага най-добрата практика, къде най-добре се провеждат лечения и къде те са най-успешни? Кой екип, в коя болница, в коя държава-членка има информация, която да съобщи? В момента този въпрос е оставен на случайността. Вероятно малка част от научната общност е информирана, но не и местните лекари. Фактът, че можем да подобрим това положение чрез въвеждането на референтните мрежи, е голямо постижение. Тези източници на информация ще дадат възможност на всеки пациент във всяка държава-членка директно да отиде или да се обади по телефона и да попита какви права има. Ще го информират за правата му на родния му език, а когато има проблем, ще получи отговор. Това е положителен резултат.

Тъй като времето ми за изказване е към края си, искам също да спомена за елементите от доклада, които мнозинството от моята група счита за незадоволителни. Повечето от колегите в групата отбелязват два въпроса, които са много сериозни за нас и за поведението ни при днешното гласуване. Първият е, че искаме да видим двойно правно основание. Трябва да използваме член 152 относно общественото здраве, за да се гарантира, че изпращаме на света адекватно послание и че това е въпрос на здравната политика, както и на свободата на движение. Намираме това за необходимо и го поставяме като условие за нашата подкрепа.

Освен това сме убедени, че определението за механизма на предварителното одобрение, формулирано в член 8, параграф 3, е незадоволително. Ако не успеем да постигнем подобрение чрез внесените изменения, моята група, за жалост, няма да се реши да гласува за доклада, за което аз лично съжалявам, въпреки че това вероятно ще послужи като стимул за по-добра работа при второто четене, ако не постигнем достатъчно допирни точки днес.

  Jules Maaten, от името на групата ALDE. – (NL) Предложената директива е за пациентите. Не знам как да наблегна достатъчно на този факт, след като говорим, естествено, за толкова други неща в контекста на презграничното здравно обслужване, като свободното движение на медицински услуги и действията във връзка с пазара в областта на здравеопазването. Това определено не е темата, по която се изказваме сега.

Говорим за прагматичен подход. Как можем да направим системата такава, че пациентите да се възползват от нея? И ако ние не го направим, кой ще го направи? Пациентите са в изключително неблагоприятна позиция. Нали не искате болните хора да са принудени да водят битка с равнодушните бюрократи от здравеопазването, за които здравната политика се свежда до електронните таблици с цифри и статистически данни в техните компютри? Това не трябва да се случва.

Ето защо предлаганата директива е също така и социална. Презграничните здравни грижи, разбира се, отдавна са възможни за всеки, който може да плати за тях, но нещо трябва да се направи и за онези, които не могат да платят. Ето за това разговаряме днес, г-н председател.

Поради същите тези причини нашата група отдава значение на предварителното одобрение, което, естествено, е изключително важен елемент тук, г-жо Филипова. Между другото, аз високо оценявам факта, че Съветът присъства тук днес. Предварително одобрение трябва да има – не с цел да се направи презграничното здравно обслужване невъзможно, в никакъв случай, а по-скоро за да се избегне сериозното подкопаване на националните системи. Ние сме съгласни с това и ще се задълбочим по този въпрос повече от обичайното може би. Затова е нужен компромис. Ние считаме, че трябва да има изключения за онези случаи в списъците на чакащите, които се отнасят до редки заболявания или животозастрашаващи ситуации. Искаме определението за болнични грижи да бъде записано на общностно ниво, а не поотделно за всяка държава-членка, за да дадем наистина правна сигурност на пациентите и да гарантираме сигурност в рамките на националните системи.

Освен това ние сме на мнение, че в случай на проблеми не следва пациентите, които и без това са толкова болни, да се въвличат в дълги съдебни производства; вместо това е необходимо да се установи система на европейския омбудсман.

В комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, разбира се, имахме разногласия по този въпрос и аз призовах всички колеги от левицата този път да оставят идейната пропаганда и да гарантират, че ще приемем добра директива за пациентите и ще приложим прагматичен подход. Изслушах с голямо внимание казаното от г-жа Roth-Behrendt по този въпрос.

Накрая, наистина много благодарности на докладчика г-н Bowis. Свършил е чудесна работа и искрено се надявам, че скоро ще се възстанови.

  Salvatore Tatarella, от името на групата UEN. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, днес одобряваме директива с голямо значение, директива, която се отнася до пациентите, както вече беше посочено, и до всички европейски граждани. В самото навечерие на изборите за Европейски парламент всички европейски граждани още веднъж ще се убедят, че Парламентът може да оказва положително въздействие върху живота на всеки един от тях.

Хартата на основните права на Европейския съюз установява правото на закрила на здравето и с настоящото предложение за директива ние придаваме съдържание на това право. Този въпрос засяга огромен брой граждани. Според неотдавнашно проучване на Евробарометър 50 % от европейските граждани днес са готови да пътуват, за да получат лечение в чужбина с надеждата, че ще намерят по-добро и бързо лечение на дадено заболяване, а 74 % от гражданите са на мнение, че когато отиват на лечение в чужбина, направените разходи трябва да им бъдат възстановени от техните собствени държави-членки.

В момента тази област се урежда от националните законодателства и гражданите не са информирани добре по отношение на вариантите, възстановяването на разходите и възможностите за лечение в чужбина. Истина е, че понастоящем само 4 % от европейските граждани получават лечение в чужбина. Европейският съюз има еднакви нормативни разпоредби само в случаите на спешно здравно обслужване в чужбина, на основание на регламента за създаване на европейска здравноосигурителна карта.

Днес Парламентът изпълнява искането на европейските граждани за здравна закрила. Европа се подготвя да премахне границите в областта на здравеопазването и да даде възможност на всички пациенти да избират къде да получават лечение.

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE. – (FR) Г-н председател, директивата, която обсъждаме днес, трябва да се разглежда преди всичко като допълнение към сътрудничеството, съществувало в продължение на три десетилетия между държавите-членки и техните системи за социална сигурност.

Днес в моята страна, Люксембург, 30 % от здравните грижи вече се предоставят извън границите на страната, а освен това случаят на г-н Bowis, на когото аз пожелавам пълно възстановяване, е идеален пример за правилно прилагане на действащия регламент, тъй като той беше настанен в болница в Брюксел като спешен случай. За него са положени добри грижи и като британски гражданин няма проблем относно възстановяване на разходите.

Следователно какво трябва тази директива да подобри? На първо място, тя трябва да подобри информацията, предоставяна на гражданите относно предлаганите услуги, относно центровете за отлични постижения, които г-жа Roth-Behrendt толкова добре обясни, и преди всичко информация за качеството на здравното обслужване. Освен това, разбира се, ако човек е в чужбина и възникне проблем, трябва да има къде да се отнесе.

Всички тези въпроси са добре уредени в настоящия текст, но ние смятаме, че има три момента, които се нуждаят от подобряване. Първо, по наше мнение една система за предварително одобрение за болнично лечение има двойно предимство: на първо място, тя е от голяма полза за европейските граждани, защото те ще знаят точно кога разходите им ще бъдат възстановени и също кога здравните грижи ще бъдат предварително финансирани. В допълнение, това позволява планиране на основната болнична инфраструктура, тъй като една добра здравна система не се създава от невидимата ръка на пазара. Тя трябва да бъде планирана.

Второто искане на групата на Зелените/Европейски свободен алианс се отнася до двойното правно основание, тъй като ние не искаме областта на здравеопазването да се счита за пазар. Трябва да бъде много ясно, че системата е организирана преди всичко от държавите-членки.

Третият момент е свързан с редките заболявания. Ние искаме точно определено законодателство, защото въпросът е изключително важен и ние ще заблудим европейските граждани, ако им кажем: „отидете, потърсете някъде в Европа и там ще се погрижат за вас“. Ние искаме конкретно законодателство. Затова не искаме втори Bolkenstein, а текст, който да предоставя правна сигурност и да служи на мнозинството от европейските граждани.

  Kartika Tamara Liotard, от името на групата GUE/NGL. – (NL) Аз също искам да изкажа искрена благодарност на г-н Bowis. Той е работил много усилено върху доклада и аз се надявам, че скоро ще оздравее.

Трябва обаче да кажа, че под заблуждаващия термин „права на пациентите“ Европейската комисия се опитва да въведе пазарни принципи в областта на здравеопазването за цяла Европа. От само себе си се разбира, че моята група е „за“ повече права за пациентите и „за“ мобилност на пациентите в граничните райони. Самите ние отиваме дори още доста по-далеч. Ние смятаме, че всички – и богати и бедни – имат право на необходимия достъп до висококачествено здравно обслужване.

Аз обаче съм сериозно обезпокоена от факта, че предложението се основава на члена относно вътрешния пазар, което само по себе си показва, че икономическите интереси се поставят преди интересите на пациентите. Освен това предложението е излишно, тъй като възстановяването на разходите вече е уредено. Необходимо е по-добро регулиране във връзка с факта, че някои застрахователни дружества и държави-членки не спазват договореностите.

Предложението също така разглежда по несправедлив начин въпросите, попадащи в обхвата на компетентността на държавите-членки, в резултат на което хората с дебели портфейли имат достъп до по-добри грижи. Предлаганата система за обезщетения и разходи, в съответствие с правилата на държавата на произход, въвежда форма на мобилност на пациентите, която противоречи на принципа на равния достъп на всички до здравни грижи. Предложението крие и голям риск скоро да стане така, че не пациентът ще е този, който ще има правото да търси лечение в чужбина, а застрахователните дружества или държавите-членки ще могат да принуждават пациентите да отиват при най-евтиния доставчик на здравни услуги. Така това ще бъде задължение, а не право на пациента.

Като се вземе под внимание фактът, че имаме 27 държави с 27 различни системи на здравеопазване, предложението на Комисията, основано единствено на член 95 – прочутият член за хармонизацията – ще доведе до разрушаване на националните системи на здравеопазване и така ще свали отговорностите от държавите-членки. Ние подкрепяме като отправна точка равния достъп на пациентите и непредоставянето на по-голяма роля на пазара в областта на здравеопазването.

  Hanne Dahl, от името на групата IND/DEM. – (DA) Г-н председател, една последица, която предложената директива относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване може да има за сектора на здравеопазването в сегашната й форма, е да затрудни много контрола върху публичните разходи. Затова ми се иска да гласуваме в подкрепа на изменение 122, което разглежда въпроса за предварителното одобрение. Считам, че е задължително всички граждани да имат свободен и равен достъп до лечение, в подходящия момент и в съответствие с потребностите им. Това означава, че лекарят трябва да бъде този, който решава какво лечение ще получи човек и кога.

За съжаление, настоящата директива показва много ясна тенденция към превръщането на всички ни от граждани в потребители. Вместо да бъдем граждани в общество, основано на принципа на реципрочните задължения, ние сме се превърнали в потребители на един голям вътрешен пазар. Да си гражданин обаче означава да бъдеш човек и ние всички сме граждани, също както сме и хора. Като потребители обаче, ние сме сведени до обекти на маркетингова кампания. Това означава, че сме обекти, а не субекти. Пациентите трябва да бъдат субекти, а не обекти на маркетингова кампания.

  Jim Allister (NI). - (EN) Г-н председател, аз също се присъединявам към пожеланията за бързо възстановяване и завръщане на нашия докладчик.

Сигурен съм, че постигането на най-добро обслужване за нашите избиратели е в интерес на всички ни. За мен обаче е от първостепенно значение с предлаганата директива да се постигне точен баланс между свободата на движение и безопасността и отговорността на пациента. Аз не съм заинтересован от насърчаване на медицинския туризъм и затова считам, че трябва да се защитава националната автономия на регулаторните аспекти и че трябва да избягваме хармонизация на стандартите въз основа на най-малкия общ знаменател. Трябва да вземем също предпазни мерки срещу засиления натиск върху местните услуги, което е в ущърб на местните пациенти, а това се отнася особено за областите със специализации, каквито хората търсят.

Освен това въпросът за последващи здравни грижи след лечение в чужбина трябва да се разгледа надлежно, защото имам опасения, че може да се засили прекомерно търсенето на услуги като физиотерапия и други подобни поради необходимостта от последващи грижи.

  Colm Burke (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, аз искам силно да приветствам доклада на моя уважаван колега г-н Bowis относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване. Съжалявам, че г-н Bowis не е с нас тук, в Парламента, тази сутрин и му пожелавам бързо възстановяване от болестта.

За мен беше чест да участвам в работата за подобряване на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване. Аз самият използвам презгранични последващи грижи. За щастие, имам възможността да ги платя. Искам онези, които нямат същия късмет, да могат да се възползват от правото да пътуват, за да получат здравно обслужване, без да трябва да се безпокоят за разходите, напълно информирани за техните права и за качеството на грижите, които могат да очакват да получат.

През последните няколко години въпросът за правата на пациентите при презгранично здравно обслужване е бил повдиган пред Съда на европейските общности, който се е произнасял по него. Затова е време и е редно ние, представителите на народа, да дефинираме ясно и недвусмислено неоспоримите права на пациентите за достъп до висококачествено здравно обслужване, независимо от средствата, с които разполагат, или от географското им местоположение.

Ние следва също да имаме правото на достъп до висококачествено здравно обслужване близо до дома. Трябва обаче да признаем, че това не винаги е възможно, особено в случаите на редки заболявания, когато в държавата-членка на осигуряване на пациента може да няма лечение на съответното заболяване.

Ако се налага човек да пътува в чужбина, за да получи здравни грижи, той не трябва да изпитва никаква несигурност по отношение на възможността да плати разходите за лечение, което често е скъпо струващо. Ето защо аз съм доволен, че въпросът с тази несигурност и объркване е решен веднъж завинаги. След като получат предварително одобрение, при нормални обстоятелства пациентите ще бъдат задължени да заплащат само стойността на лечението над равнището на онова, което би им струвало същото или подобно лечение в държавата на произход.

Друг важен фактор за онези от нас, които може да пътуват за лечение в чужбина, е информацията относно здравното обслужване и стандартите за качество, прилагани в другите държави-членки. Ние работихме усилено, за да гарантираме предоставянето на такава информация на пациентите, в случай че им се налага или пожелаят да пътуват за лечение в чужбина. Така националните бюра за контакт, предложени в настоящия документ, представляват ключови нововъведения и ще играят огромна роля в подпомагане и улесняване на мобилността на пациентите. Аз приветствам доклада и се надявам, че той ще бъде приет днес.

  Guido Sacconi (PSE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, г-жа Roth-Behrendt отлично обясни становището на нашата група, и по-специално обобщи великолепно защо толкова много оценяваме широката основа, върху която е работено за подобряване на текста. Тя обаче поясни също така колко важно е да се положат максимални усилия за постигане на това, а именно двойно правно основание и по-ясна, убедителна и справедлива възможност за държавите-членки да имат система за предварително одобрение по отношение на болничното лечение.

Накратко, да не продължаваме с това разискване, защото вече сме запознати с предложението за директива, след като сме го обсъждали с месеци. Аз искам да задам два подчертано политически въпроса, тъй като е време да се вземат решения. Първият въпрос е към члена на Комисията г-жа Василиу: какво точно мисли Комисията за двойното правно основание? Второ, обръщам се специално към групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи – съжалявам, че моят приятел John Bowis не е тук, тъй като по време на този парламентарен мандат ние с него, като координатор на главните групи на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, решихме изключително много въпроси и аз, разбира се, също му желая бързо възстановяване – и бих попитал групата PPE-DE, а също и групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: смятате ли, че е по-добре да пристъпим към второ четене без вота на групата на социалистите в Европейския парламент? Без голямо мнозинство?

Ето защо ви призовавам да помислите сериозно върху изменения 116 и 125 относно двойното основание и изменения 156 и 118 относно предварителното одобрение. Ако тези документи бъдат одобрени, ние ще гласуваме в тяхна подкрепа, в противен случай това няма да е възможно. От вас зависи да размислите и да изберете резултата, който искате да получите.

  Karin Riis-Jørgensen (ALDE). - (DA) Г-н председател, ние сме по средата на кампанията за избори за Европейски парламент – предизборна кампания, в която трябва да изградим по-близки взаимоотношения с европейските граждани. Внесен е законодателен акт, който наистина изгражда по-близки взаимоотношения с европейските граждани. Нека се възползваме от този закон и да поставим пациента в центъра на вниманието. Като един от докладчиците на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа искам да кажа, че моята целева група сред избирателите се състои от хора, които всички ще разпознаете. Като човека на велосипед с кошница, когото срещам, когато отивам до някой супермаркет в родната си страна. Този човек стои в центъра на въпроса за мобилността на пациентите, защото всеки следва да може да пътува в чужбина за лечение, ако поиска, независимо от заплатата или спестяванията му. Всъщност пациентите, които искат да пътуват, са съвсем малко. В чужбина отиват само онези, които са отчаяни.

Това обаче не означава, че само защото може да пътува, въпросният човек с велосипеда трябва да похарчи всичките си пари за пътуване. За щастие, в Парламента има широко съгласие за това, че отделният пациент не следва да плаща от собствения си джоб. Това наистина е подобрение на предложението на Комисията. Основното изменение, внесено от групата ALDE, се отнася до назначаването на европейски омбудсман за пациенти. Благодаря, че го подкрепихте. Ролята на омбудсмана за пациентите ще бъде именно да гарантира, че европейският гражданин, пациентът, може да упражнява правото, което този законодателен акт му дава. Сега нещата са в ръцете на Съвета, в ръцете на министрите, които винаги ни казват, че трябва да се доближим повече до европейските граждани, но аз искам да кажа, че Европейският съюз е този, който трябва да се доближи повече до европейските граждани. Ето ви случай, който ви се поднася наготово. Възползвайте се! Нека не пропиляваме тази възможност.

  Ewa Tomaszewska (UEN). – (PL) Г-н председател, определянето на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване е спешна задача. Пациентите имат право да знаят основанието, на което ще им бъде оказана медицинска помощ, независимо дали необходимостта от такава помощ изниква неочаквано при пътуване или са решили да пътуват до здравно заведение в друга държава-членка на Европейския съюз поради трудности при получаването на достъп до специфични медицински услуги в собствената им държава.

Те следва да бъдат информирани за евентуалните цени, които ще трябва да платят, а също и за възможностите за предварително финансиране. На тях също така следва да им бъде гарантиран достъп до надеждна информация за качеството на услугите в препоръчваните здравни заведения. Тук имам предвид референтните мрежи и информационните точки. На пациентите трябва да бъде гарантирана информация относно техните права в случаи на вреда, възникнала в резултат на неправилно лечение, както и информация относно взаимното признаване на рецептите. Осъществяването на мониторинг на презграничното здравно обслужване ще бъде полезно при оценяване на положението в тази област. Аз искам да пожелая на г-н Bowis бързо оздравяване.

  Margrete Auken (Verts/ALE). - (DA) Г-н председател, искам да благодаря на г-н Bowis за отличната му работа при провеждане на не дотам лесните преговори. Един от трудните въпроси е помощта за пациентите с редки заболявания – тема, която ще обсъждаме по-късно тази сутрин. Ние всички искаме да дадем на тези пациенти най-добрите налични възможности за лечение и, естествено, разбираме, че установяването на тясно европейско сътрудничество в това отношение ще донесе голяма полза. Това обаче с нищо няма да помогне, ако просто оставим пациентите да пътуват из Европа, без да упълномощим съответните държави на произход да контролират такива пътувания както в медицинско, така и във финансово отношение. Ако се приеме в сегашния му вид, текстът ще даде на пациентите, страдащи от редки заболявания, възможността да пътуват в чужбина и да получават всякакво лечение, което тяхната държава на произход трябва да финансира. Как обаче ще се контролира изразходването на средствата и как ще се гарантира, че пациентите не получават неподходящо или излишно лечение? В крайна сметка, те са в ръцете на доставчиците на здравно обслужване. Те рискуват също да влязат в сериозен конфликт със съответната държава на произход, която може да откаже да плати, под предлог че заболяването, от което страдат, не е толкова рядко. Още не сме постигнали никакво споразумение относно това как да определим каква част от населението представляват тези пациенти. Категорично предпочитаме да има отделен законодателен акт в тази област, така че да можем да помогнем на хората с редки заболявания по най-добрия възможен начин.

  Adamos Adamou (GUE/NGL). - (EL) Г-н председател, аз също искам да пожелая на нашия приятел John Bowis бързо възстановяване и всичко най-добро, и едновременно с това да изкажа благодарност за неговата усърдна работа.

Искам да започна с това, че нямаме никакви възражения срещу презграничното здравно обслужване. Напротив, ние приемаме, че държавите-членки трябва да използват правомощията, предоставени им по член 152 от Договора за създаване на Европейския съюз. За съжаление, настоящото предложение за директива се основава на член 95 и аз очаквам членът на Комисията да ни изясни правното основание.

Ние не искаме да се прилага политика, която облагодетелства привилегированите във финансово отношение пациенти в ущърб на по-ниските социални слоеве. Г-н Maaten не е тук, но аз не смятам, че е признак на „идеологически консерватизъм“ твърдението, че може да се окажем с двойна здравна система.

Нашата цел трябва да бъде да предоставяме еднакво здравно обслужване, без намеса от страна на Европейския съюз в системите за социална сигурност и без стремеж към комерсиализация на сектора на здравеопазването.

  Urszula Krupa (IND/DEM). – (PL) Г-н председател, регламентирането на възможностите за получаване на лечение в други държави-членки на Европейския съюз, което ще започне да действа след приемането на директивата относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване, ще доведе до намеса на Общността в здравните системи, което е в разрез с предишни разпоредби. Освен това възможности за лечение ще бъдат създадени по-конкретно за състоятелните пациенти, а едновременно с това достъпът до здравно обслужване ще бъде възпрепятстван, особено за пациентите в бедните държави-членки. В момента либералното правителство в Полша следва стратегия на предоставяне на специални привилегии на елита по отношение на достъпа до висококачествено здравно обслужване, а това води до приватизация на държавните здравни заведения и лишава голямата част от обществото от възможността да получава лечение. Независимо от становището на Съда на европейските общности, здравето на човека не следва да бъде пазарна стока, а неоспоримо право, което да се гарантира с държавно здравно обслужване в съответствие с принципа на зачитане и защита на правото на живот и добро здравословно състояние, и на неотменимото достойнство на всяко човешко същество.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-н председател, искания за отпускане на пенсии, обезщетения за безработица и обезщетения при болест – почти 25 години след появата на Шенгенското споразумение предоставянето на социални услуги все още се движи бавно и трудно след него. Почиващите често са безсрамно експлоатирани и трябва да плащат огромни сметки за местно предоставяни услуги, разходите за които след това или се възстановяват само частично, или изобщо не им се възстановяват, когато се върнат в съответната държава на произход в Европейския съюз.

Европейската здравноосигурителна карта често не се приема, за съжаление, а уреждането на плащанията между държавите-членки не функционира както трябва. Пациентите обаче трябва да се поставят на по-централно място при предоставянето на здравно обслужване, особено във време, когато бюджетите са ограничени. Разбира се, за тази цел правата на пациентите трябва да се повишат. Трябва да си даваме сметка, че е малко вероятно пациент, който се нуждае от спешна медицинска помощ, да може да получи предварително одобрение за възстановяване на разходите за болнично лечение. Ако постоянно икономисваме от медицински персонал, за да ограничим разходите, бих казал, че здравната ни система върви в грешна посока. Затова по-доброто сътрудничество е целесъобразно, но в никакъв случай не трябва да се позволява то да се изроди в състезание по бюрократични спънки.

  Péter Olajos (PPE-DE). – (HU) Както се казва, „който е добър с чука, си мисли, че всичко е пирони“. Това обяснява и моята нагласа по отношение на настоящата криза. Аз във всичко виждам развитие и възстановяване.

Считам, че този законодателен акт ще открие редица възможности за нас. Освен коренна промяна на здравеопазването, той може също така да даде нов тласък за създаване на работни места и за икономическо развитие. Въвеждането на мобилност на пациентите ще окаже въздействие не само върху здравеопазването. То може да се отрази благоприятно както върху културния живот на приемащата държава-членка, така и върху ресторантьорския сектор там. На практика това може да доведе до създаване на хиляди работни места и в сектора на хотелиерството и ресторантьорството. Така ще се стигне до увеличаване на приходите не само – и със сигурност не преимуществено – в сектора на здравеопазването, но и в свързаните с него услуги.

Секторът на финансовите услуги може също да очаква растеж. И наистина, работата на новата система ще изисква и голям брой клирингови къщи, здравни посредници, съветници, застрахователни експерти, устни и писмени преводачи. През периода на възстановяване цялата верига на „медицинския туризъм“ ще извлече полза от процеса. Основното предимство на тази разпоредба е, че тя създава положение, при което всички страни печелят. Така например, ако дадена държава-членка не иска нейните граждани да се възползват от тази нова възможност, тя ще подобри нивото на собственото си здравно обслужване и времето на чакане. Ако една държава-членка привлече пациенти от чужбина, в тази държава и в нейния сектор на здравеопазването ще постъпят финансови средства, в резултат на което там ще се повиши нивото на грижата за пациентите.

Като член на ЕП от Унгария аз виждам изключителна възможност за насърчаване на „медицинския туризъм“ въз основа на мобилността на пациентите в Европа. Много пациенти вече идват от чужбина за лечение в моята държава, но се получава голямо объркване във връзка със застраховането. Нещата основно зависят от най-новите правни разпоредби на държавата, която изпраща пациента. Аз съм сигурен, че тази директива ще подобри качеството на живот на всички ни. Желая на г-н Bowis бързо възстановяване. Между другото, той преди това беше на лечение в Унгария за един дълъг период. Изказвам също така поздравления за настоящия законодателен акт. С пълна готовност ще подкрепя този отличен документ.

  Anne Van Lancker (PSE). – (NL) Най-важното за една добра политика на здравеопазване, драги колеги, е всеки да може да получи добро здравно обслужване, което да е на достъпна цена и за предпочитане близо до дома. Но ако само 1 % от пациентите отиват за лечение в чужбина, това е единствено поради несигурност по отношение на качеството и възстановяването на разходите.

Именно затова настоящата директива е добра новина, преди всичко за хората в граничните райони, за пациентите от дългите списъци на чакащите, за хората със здравословни проблеми, за които в чужбина има по-добро лечение. И все пак, правата на тези пациенти, които ще бъдат лекувани в чужбина, не следва да застрашават възможността държавите-членки да организират и финансират по подходящия начин доставката на своите здравни услуги, тъй като това е необходимо за гарантирането на здравни грижи за всички. Ето защо Парламентът правилно поставя редица разграничения. Ще спомена три от тях.

Първо, настоящата директива правилно урежда само мобилността на пациентите, а не на работещите в областта на здравеопазването. Целта не може да бъде създаване на пазар за здравни услуги. По този въпрос докладът е напълно издържан.

На второ място, държавите-членки трябва да могат сами да вземат решения относно здравното обслужване, което предоставят, и относно разходите, които могат да бъдат възстановявани. Този въпрос е разгледан много добре в директивата.

Трето, възстановяването на разходи за амбулаторни грижи трябва да бъде опростено, но в случай на болнично или специализирано лечение държавите-членки трябва да получават предварително одобрение, тъй като тези здравни грижи са скъпо струващи. Държава, която иска да гарантира здравно обслужване за всички, трябва да може да направи съответното планиране за това. По този въпрос, г-н Bushill-Matthews, докладът не е на нужната висота – поставят се прекалено много условия за получаване на предварително одобрение, което затруднява държавите-членки. Аз искам да подкрепя онези от колегите, които ясно посочиха, че това е наистина решаващ въпрос за моята група, от който зависи дали тя ще подкрепи директивата.

Накрая, искам да се изкажа в подкрепа на двойното правно основание, защото здравеопазването наистина е обществена отговорност на държавите-членки към тяхното население. Затова то не може да бъде оставено на свободния пазар. Надявам се, че тези две ясни разграничения ще успеят да стигнат до края.

  Elizabeth Lynne (ALDE). - (EN) Г-н председател, трябва ли един пациент да загуби зрението си, докато чака да му бъде направена операция на катаракта, например във Великобритания, когато такава операция може да се извърши доста лесно в друга държава-членка? Защо даден пациент, чакащ в агония за подмяна на тазобедрена става, да не може да се възползва от липсата на списъци на чакащи в други държави-членки – понякога на по-ниска цена, отколкото в държавата на произход? И защо някои пациенти със сърдечно-съдови заболявания трябва ненужно да чакат с месеци за хирургично отпушване на артериите? Ако един лекар консултант препоръча лечение, което не може да се предостави в държавата на произход, ние се нуждаем от правна рамка, за да се гарантира, че пациентът може да потърси такова лечение на друго място.

Както вече беше казано, твърде често най-бедните хора са онези, които се сблъскват с дискриминация и неравенство при достъпа до здравно обслужване. Затова аз се радвам, че докладчикът е приел моето изменение, за да се покаже ясно, че държавите-членки имат отговорност за издаване на одобрение и плащане за лечение в друга страна.

Ние не трябва да ограничаваме презграничното здравно обслужване само до онези, които могат да си го позволят, нито пък трябва да изключваме хората с увреждания. Затова се радвам, че много от внесените от мен изменения по този въпрос са приети. Правата и безопасността на пациентите трябва да бъдат на първо място. И отново това е причината, поради която съм доволна, че докладчикът е подкрепил моите изменения относно регулирането на работещите в здравеопазването. Ще напомня на колегите в Парламента, че тези предложения включват гаранции за това, което вече е право за европейските граждани по силата на решение на Съда на европейските общности от преди няколко години.

Накрая искам да пожелая на John Bowis бързо възстановяване. Неговият опит показва колко важно е сътрудничеството между държавите-членки на ЕС.

  Jean Lambert (Verts/ALE). - (EN) Г-н председател, от известно време имам проблем във връзка с тази директива, защото заглавието й всъщност не отразява какво става в рамките на самата директива. Някои от изказванията, които чухме днес, относно схеми за създаване на работни места и така нататък, засилват моите опасения. Както знаем, много от включените въпроси са относно избора и плащането и затова те са толкова свързани със социалната сигурност, колкото и със здравеопазването.

Тази седмица ние всъщност осъвременихме регламента, представляващ онази част от нашата система, която вече гарантира сътрудничество и гарантира, че в случай на спешна необходимост здравно обслужване не може да бъде отказано в друга държава-членка. Призовавам колегите да прочетат какво гласи регламентът сега.

Настоящата директива е за избора. Тя е за парите, които следват избора на пациента, и аз призовавам хората да не смесват двете различни системи, както със сигурност се прави в някои от измененията. По мое мнение поради факта, че имаме два различни подхода, ние се нуждаем и от двойно правно основание.

  Jens Holm (GUE/NGL). - (SV) Г-н председател, цялата основа на този доклад е погрешна. Той се основава на член 95 от Договора, който гарантира свобода на пазара и следователно не се отнася до общественото здраве или до пациентите. Правото на добро здравно обслужване следва да бъде първостепенен приоритет във всички държави-членки, но вместо това отправната точка на Комисията е пазарът, където здравеопазването се третира като всяка друга стока. Директивата дава предимство на онези граждани, които могат да плащат големи суми за пътуване и настаняване, и на онези, които са добре запознати с бюрокрацията в здравеопазването и имат контакти в тези среди. Тя е за хората, които печелят много пари, и за добре образованите, а не за най-нуждаещите се.

Някои може би считат за добро изменението, внесено от комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, във връзка с това, че държавите-членки следва да могат да дават предварително одобрение преди предоставяне на здравното обслужване. Проблемът обаче е там, че това е пълно с ограничения и че върху държавите-членки лежи голяма тежест на доказване, за да могат да предоставят това одобрение. Общественото планиране ще бъде затруднено, а съществува и рискът от отслабване на националната система на здравеопазване.

Накрая Комисията и Съдът на европейските общности ще бъдат онези, които ще решават дали предварителните одобрения на държавите-членки са пропорционални. Ако предложението за директивата се основава на член 95 от Договора за ЕО, който се отнася до пазара, водещият фактор ще бъде пазарът, а не доброто здравеопазване.

  Johannes Blokland (IND/DEM). – (NL) През последните няколко месеца беше вложен много упорит труд за изготвяне на настоящия доклад относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване. Аз благодаря на докладчика г-н Bowis за цялата работа, която е свършил, и му желая бързо възстановяване.

Презграничното здравно обслужване е факт и правата на пациентите във връзка с това следва да бъдат защитени. Ние обаче трябва да внимаваме да не отидем твърде далеч. Здравеопазването следва да се остави на държавите-членки. Сътрудничеството на равнището на ЕС не трябва да бъде за сметка на качеството на здравните грижи или на принципния етичен избор, направен от държавите-членки. Разнообразието от етични схващания трябва да се защити и затова аз се радвам, че този въпрос се разглежда в доклада.

Смятам, че въпросът за правното основание е много труден. Жалко е, че за тази цел е избран член 95 от Договора. Комисията по правни въпроси изрази същото мнение. Според мен това противоречи на принципа на субсидиарност в тази област на политиката и затруднява държавите-членки да правят независим избор, без намесата на Съда на европейските общности.

  Lydia Schenardi (NI). – (FR) Г-н председател, на 2 юли 2008 г. Комисията, в опита си да преодолее съществуващите пречки, представи проект за директива относно прилагането на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване.

Този въпрос е приоритет за всички държави-членки. Не всички от тях обаче разполагат с ресурсите да гарантират определено ниво на качество и безопасност за пациентите, било то на нивото на здравните грижи или дори на нивото на професионалните качества на лекарите. Ето защо може би ще е необходимо да се определят точно отговорностите на държавите-членки в тази област.

Изправени пред различните методи за организиране на здравните системи в Европейския съюз, ние не трябва да изпускаме от вниманието си факта, че здравеопазването следва да остане национална компетентност и че всяка държава-членка е свободна да определя своята собствена здравна политика.

Вземайки предвид мобилността на европейските работници обаче – независимо че тя обхваща само 3 до 4 % от гражданите и че на нея се падат малко под 10 милиарда евро годишно – по отношение на качеството и безопасността на здравното обслужване, на правата на пациентите и на средствата за компенсация в случай на настъпила вреда остават много области на несигурност.

Въпреки това, за съжаление, се върви към влошаване на хармонизацията и именно в това отношение ние ще бъдем изключително бдителни в подкрепата си за настоящия доклад, за да можем да защитим по-добре достиженията на правото на Общността относно социалните права на нашите съграждани.

  Pilar Ayuso (PPE-DE). - (ES) Г-н председател, на първо място искам да отдам признанието си за усилията на г-н Bowis да постигне съгласието на комисията по този въпрос и да изкажа нашите най-добри пожелания за бързото му възстановяване.

Проектът на документ, за който ще гласуваме, ще означава голяма стъпка напред, тъй като държавите-членки се захващат със съвместен проект в областта на здравеопазването. Той е насочен към изключително сложен въпрос, като се има предвид, че в Европейския съюз здравеопазването е компетентност, подчинена на принципа на субсидиарност. С настоящия проект на документ обаче ние събаряме тази бариера и го правим поради необходимостта да се грижим за пациентите.

Това наистина е голямо постижение, при положение че, без навлизане в съображенията на правното основание, настоящата директива признава неоспоримите права на пациентите и разкрива нов кръг от възможности за техния достъп до по-добро лечение.

Директивата е предназначена за пациентите и е относно пациентите.

Това е много сложна директива, на която някои държави, като моята например, не вярват, директива, в която уреждаме универсална здравна система за повече от един милион граждани на Общността.

В това отношение здравни системи като нашите съвсем ясно изискват признаване на факта, че един гостуващ пациент не следва да има повече права от един местен пациент от държавата-членка на местолечение.

По тази причина ние въведохме в предложението изменение, в което се заявява, че пациенти, които идват от други-държави-членки, трябва да спазват правилата и разпоредбите на държавата-членка, в която е предоставено лечението, по-специално по отношение на избора на лекар или болница.

По този начин ние всички сме съвсем наясно, че ситуация, в която пациенти идват от други държави-членки, не трябва да води до абсолютно никаква дискриминация срещу гражданите на държавата-членка, в която е предоставено лечението.

Нито пък можем да предоставим правото на неограничено пътуване на пациентите.

Подкрепяме също така предложеното изключване на трансплантации на органи от обхвата на настоящата директива.

В заключение, считам, че правим важна стъпка напред и по тази причина групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи подкрепя директивата, макар да смятаме, че трябваше да се отиде и малко по-нататък, специално по отношение на положението на европейски граждани, пребиваващи в други държави-членки, и особено онези, които страдат от хронични заболявания.

  Edite Estrela (PSE). – (PT) Г-н председател, моите колеги г-жа Roth-Behrendt и г-н Sacconi вече обясниха много ясно становището на нашата група. Затова ние считаме, че най-важното е да се промени правното основание.

Г-жо член на Комисията, здравеопазването не представлява стока. Затова ние не разбираме защо Комисията не е включила член 152 от Договора за ЕО. За да защитим пациентите, от първостепенно значение е също така да се иска предварително одобрение за болнично и специализирано лечение. Безопасно и висококачествено здравно обслужване може да се осигури единствено със задължението за предварително одобрение.

Ще завърша, пожелавайки на г-н Bowis бързо възстановяване. Неговият случай доказва, че презграничното здравно обслужване вече функционира без настоящата директива.

  Siiri Oviir (ALDE) . – (ET) Г-н председател, госпожи и господа, сред адвокатите има една поговорка – че когато се съберат двама адвокати, се появяват три възможности. Не искам да хвърлям съмнения върху решенията на Съда на европейските общности, но не мога да приема, че досега адвокати са решавали политиката относно мобилността на пациентите. Цялата медицинска помощ, независимо от отличителните си особености, попада в приложното поле на Договора за създаване на Европейския съюз.

И наистина, целта на програмата за социалните мерки, която одобрихме миналата година, няма да бъде постигната, докато не приемем една важна част от нея, а именно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване. Наш дълг е, като избрани представители на нашите народи, да създадем правна и политическа сигурност в тази толкова важна област. Обсъжданата директива няма да премахне неравенството в здравеопазването в държавите-членки при приемането й, но тя е голяма крачка по посока на справедливостта и равните права на пациентите.

Неприемливо е, че ние потвърждаваме на теория справедливостта, но на практика я пренебрегваме поради вътрешни финансови ограничения. Колкото и да са оправдани, финансовите ограничения не могат да узаконят пренебрегването или излагането на риск на правата на пациентите. В заключение искам да изкажа благодарност на докладчика г-н Bowis за неговата отговорна и много компетентна работа.

  Roberto Musacchio (GUE/NGL). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, първо искам да изкажа на John Bowis моите най-искрени и добри пожелания. Тестът за благонадеждност на настоящата директива е нейното правно основание.

Ако става въпрос да се гарантира на всички правото да получават най-добро лечение навсякъде, какво общо с това има правното основание на пазара? Правното основание следва да се формира от правото на здраве. Още повече, правото на здраве трябва преди всичко да осигурява правото на получаване на най-добро лечение в собствената държава на пациента, което ще се подчинява на европейските стандарти за качество, без скриване зад принципа на субсидиарност.

Ако обаче пазарът формира правното основание, човек би могъл да си помисли, че зад това стои намерението да се „болкещайнизира“ здравеопазването и да се полагат грижи за интересите на застрахователите или на онези, които искат да извличат печалби от здравните услуги.

Затова е невероятно, че парламентарните изменения, дори на основния въпрос относно правното основание, са изложени на риска да бъдат считани за неприемливи. Това изисква основно разяснение също и от члена на Комисията преди провеждане на гласуването в Парламента.

  Kathy Sinnott (IND/DEM). - (EN) Г-н председател, много беше направено, за да се гарантира, че болните хора ще получат лечението, от което се нуждаят, където и да се намират и които да са те.

За съжаление, много беше направено също и за да се гарантира, че те нямат да получат тази помощ. В настоящата директива предварителното одобрение, издавано от здравните органи, а не медицинската диагноза, орязва правата на пациентите. Предварителното одобрение е причината, поради която пациенти се обърнаха най-напред към Съда на европейските общности, а решенията на Съда са причината, поради която ние днес обсъждаме директива.

Сега се намираме там, откъдето започнахме, и ще продължи да има случаи на смърт поради географско местоположение. Здравните органи, като тези в собствената ми държава Ирландия, отново ще могат да отказват одобрение да се пътува за лечение по силата на настоящата директива, точно както правят по силата на сега действащия формуляр Е112, който ние се заехме да подобрим.

  Ria Oomen-Ruijten (PPE-DE). – (NL) Г-н председател, преди всичко изказвам най-добри пожелания на г-н Bowis. В центъра на настоящата директива е пациентът – активният гражданин, който може и който също така иска да избира най-доброто лечение, като е за предпочитане то да е наблизо, но ако не е, това да не представлява проблем.

За този законодателен акт трябва да благодарим на изключително смелите граждани на Европейския съюз, които се обърнаха към Съда на европейските общности, за да получат добро лечение и грижи в друга държава-членка, когато тяхната собствена държава ги изостави. Съдът постанови, че те са прави. Днес ние записвам в правото онова, което Съдът на европейските общности реши, и също така формулираме конкретните условия, при които правото на презгранично здравно обслужване може да бъде постигнато за активния гражданин.

Г-н председател, настоящата директива е чудесна новина за всички, които живеят в гранични райони, за хората, страдащи от редки заболявания, а също и за хората от списъците с чакащи, защото до септември силите им ще бъдат съвсем изчерпани. Сега тези хора имат избор.

Взели сме по-добри мерки за информация, определили сме по-точно правилата за възстановяване на разходите за здравно обслужване и сме установили европейските референтни мрежи, като всичко това гарантира, че качеството на грижите ще бъде подобрено. Ние сме предвидили решаване на споровете чрез омбудсман, въпреки че имаше и други възможности. Бих посочила въведения наскоро нидерландски модел за решаване на спорове. Разполагаме с възможността да използваме изпитателни зони и хората от граничния район на Лимбург, откъдето съм аз, бихме се радвали да участваме. Отбелязахме още, че системите на здравеопазване в държавите-членки остават непроменени. На гражданите се дава правото да избират, а аз смятам, че свободата на избор е много важна.

  María Sornosa Martínez (PSE). - (ES) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, първо искам да изкажа благодарност на г-н Bowis и на докладчиците в сянка за тяхната работа, и пожелавам на г-н Bowis бързо възстановяване.

Считам, че настоящата директива е опит за разработване на по-широка правна рамка от сега действащите нормативни разпоредби, които вече защитават правото на гражданите да получават здравно обслужване в други държави-членки, чрез включване на съдебната практика на Съда на европейските общности. Тя обаче не постига това, тъй като генерира повече правна несигурност с два канала за мобилност, които не се изключват взаимно – нормативните разпоредби и директивата. Освен това, тъй като няма ясно определение на основните права, като портфейла от услуги, социалните придобивки или необходимото, наистина крайно необходимото предварително одобрение, тя има само едно правно основание, което е вътрешният пазар.

Госпожи и господа, неприемливо е един толкова основен и универсален принцип като достъпа до здравно обслужване да се въвежда единствено по правилата на вътрешния пазар. Това може да подкопае системите на здравеопазване в много държави-членки и, още повече, ние не даваме верен отговор на нашите граждани по отношение на това основно право, което е за всички.

  Holger Krahmer (ALDE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в решение, постановяващо, че пациентите имат право на възстановяване на разходите за лечение, проведено в чужбина, Съдът на европейските общности ни постави ясна задача. В това отношение, г-жо Василиу, предложението на Комисията е отлично и заслужава да бъде подкрепено. Съжалявам за това, което ставаше тук, в Парламента, през последните няколко седмици във връзка с предложената директива. Бяха извикани призраците на пазара и се направиха абсурдни асоциации с Директивата за услугите. Намирам някои от измененията – казвам това като човек, който е израснал в бившата Германска демократична република – за ужасяващи. В един пример се посочва, че държавите-членки може да вземат подходящи мерки да противодействат на потока от пациенти. Що за хора са това? Изглежда ще се спуска нова желязна завеса. Още по-забележителното е, че такива предложения идват не от другаде, а от групата на Зелените/Европейски свободен алианс.

Ние говорим за социална Европа, темата за която много се обсъжда тези дни – особено членовете на групата на социалистите в Европейския парламент обича да го прави. Днес имаме възможност за едно решаващо изпитание и възможност да си изясним дали подкрепяме правата на пациентите или предпочитаме тесногръдите схващания на бюрократите от националното здравеопазване.

  Frieda Brepoels (PPE-DE). - (NL) Здравето става все по-важно в Европа и според мен пациентите очевидно очакват по-голяма сигурност за правата си, но те също така очакват вярна и надеждна информация. Настоящото предложение относно мобилността на пациентите не идва никак скоро. Всички го очакваме от дълго време. Затова може да се съжалява, че на самия човек, който посвети голяма част от кариерата си на този въпрос, му се налага да отсъства по здравословна причина, и аз от все сърце се присъединявам към пожеланията за бързото му възстановяване.

Най-напред искам да се спра на някои положителни моменти, които са в интерес на пациентите. Създаването на места за контакт в държавата на произход на пациентите, към които те могат да се обърнат за всякакъв вид информация, въвеждането на омбудсман за пациентите, както и, разбира се, разширяването на мащабите, благодарение на по-доброто сътрудничество между държавите-членки, определено предлага добавена стойност за пациентите, по-специално за онези, които страдат от редки заболявания.

Считам, че по толкова обсъждания въпрос за предварителното одобрение за болнично лечение е постигнат много продуктивен компромис, който е от полза както за пациента, така и за застрахователя. И все пак, за да се държи под контрол обратното явление, а именно прилива на пациенти – което е важно за моя регион Фландрия – докладът ясно посочва, че една болница никога не може да бъде заставена да приеме пациенти от чужбина, ако в резултат на това гражданите от държавата, където се намира тази болница, могат да се озоват в списък с чакащи.

Като жител на граничен регион между Фландрия, Нидерландия, Германия и Валония аз съм много доволна от отправеното към Комисията искане да посочи някои гранични райони като изпитателни зони за новаторски проекти във връзка с презграничното здравно обслужване. Считам, че резултатите от такова изпитване ще дадат полезна информация на други региони. Надявам се, че Еврорегионът може да послужи като пример в това отношение.

  Dorette Corbey (PSE). - (NL) Ще започна с благодарност към г-н Bowis за неговите енергични и всеотдайни усилия в името на общественото здраве и мобилността на пациентите, и искам да му пожелая бързо възстановяване.

Здравеопазването е национална компетентност, но пък има места за контакт с Европа. Пациентите знаят за възможностите за лечение в други държави и искат да се възползват от услугите в други държави. Именно такъв е случаят с пациенти в граничните райони или на места с дълги списъци на чакащи в техните собствени държави.

Няма нищо лошо в това да се търсят здравни грижи и лечение в други държави, но тази практика се нуждае от правилно регулиране. На първо място, не следва да има принудителен здравен туризъм. Не трябва да се получава така, че застрахователните дружества да притискат пациентите да отидат на друго място, за да получат по-евтино обслужване.

На второ място, необходимо е да има някакви минимални гаранции за качество. Всеки, който има пациенти на лечение в чужбина, следва да предоставя добра информация и да гарантира, че качеството е такова, каквото трябва да бъде.

На трето място – и това е много важно – държавите-членки трябва да запазят правото си да изискват предварително одобрение. Здравето не е свободен пазар. За да се поддържат нашите услуги, е необходимо планиране и болниците трябва да знаят какви потоци от пациенти могат да очакват.

Що се отнася до мен, най-важното в настоящата директива е, че тя ще допринесе за пренасяне на методите за първично лечение през граница. Между държавите-членки съществува голямо неравенство. Това обаче не е въпрос, който може да се реши чрез изпращане на пациенти зад граница, а точно чрез обмен на лечение, във връзка с което настоящата директива също може да има принос.

  Zuzana Roithová (PPE-DE). – (CS) Г-жо министър, госпожи и господа, в продължение на няколко години аз критикувам факта, че Съдът на европейските общности определя правото на пациентите на плащане на разходите в чужбина. Според постановеното от Съда не е задължително гражданите да чакат за одобрение от техния здравен застраховател, а при необходимост могат направо да отидат на лекар и имат право на възстановяване най-малко на разходите за покриване на цената на лечението в държавата на произход, тъй като това не следва да бъде пречка за свободното движение на лица. Същото е посочено в Договорите, но социалистите се борят срещу това право в продължение на пет години. Междувременно правителствата загубиха още повече дела с техни граждани. От лобисти сме чували стотици пъти за риска от колапс на застрахователни дружества. Те се страхуват, че пациентите ще пътуват до държави, където няма да им се налага да чакат с месеци или години за операция, както се случва в моята държава. Ето защо пациентите трябва да получават предварително одобрение от своите здравни застрахователи, преди да им бъде предоставено скъпоструващо лечение. Въпреки това и пациентите, и лекарите в Европейския съюз се нуждаят просто от правило за случаите, когато трябва да поискат одобрение. Затова аз не подкрепям предложението да се създадат за тази цел 27 определения за специализирани и скъпоструващи грижи. Това е лицемерие, тъй като тук се включва нивото на разходите, които застрахователните дружества са готови да платят за лечението на гражданите в чужбина. Защо да не ги въведем направо в евро?

Аз съм давала предложения за разработване на система за подобряване на качеството и безопасността на здравното обслужване, и за публикуване на обективни оценки на качеството на здравните заведения. Това включва национални или международни акредитации на болници. Компромисното предложение може би е по-общо, но дори да е така, то е важен стимул за държави, които все още нямат такива системи. Вярвам, че всички болници скоро ще получат доброволна национална или европейска акредитация, включваща проверки за качество. Болниците в Чешката република вече са задължени да правят това. Считам също така, че Комисията следва не само да определи, но и да координира граничните райони, действащи като изпитателни зони, където могат да се изпитват проекти в областта на презграничното здравно обслужване. Съжалявам, че социалистите тук продължават лицемерно и с измама да се борят срещу изясняването на правата на пациентите в ЕС.

  Genowefa Grabowska (PSE). – (PL) Г-н председател, не е добре, когато Съдът на европейските общности взима решения за правата на гражданите, но е много лошо, когато тази ситуация се повтаря и когато Съдът върши това постоянно, вместо Парламента и Съвета. Затова аз приветствам доклада на г-н Bowis и пожелавам на автора бързо възстановяване. В доклада виждам възможност за подобряване на стандартите за здравното обслужване в моята държава, Полша.

Искам да обърна внимание на три важни елемента в настоящия доклад. Първо, считам, че третирането на здравното обслужване като пазарна услуга е грешка. Правото на гражданите на здравно обслужване е гарантирано както от техните национални конституции, така и от правото на Европейския съюз. Ето защо правното основание следва да бъде променено. Второ, използването на презгранично здравно обслужване трябва да се основава на информирания избор на пациента, а не на принуда. Трето, решението за лечение в друга държава-членка трябва да се основава на потребностите на пациентите, а не на размера на финансовите средства, с които разполагат.

Убедена съм, че нашата „отворена Европа“ трябва да е отворена не само за здравите граждани, но и за тези, които са болни и се нуждаят от помощ в друга държава-членка.

  Christofer Fjellner (PPE-DE). - (SV) Г-н председател, от решенията, които вземаме в Европейския парламент, днешното е едно от тези, с които най-много се гордея. Това е решение за отваряне на Европа и за гарантиране на свободата на движение за болните и нуждаещи се от здравни грижи хора, за онези, за които свободата на движение може да бъде въпрос на живот и смърт, решение, даващо на всеки възможността да прави самостоятелен избор относно своето здравеопазване. Този шанс ще имат не само богатите и добре информираните. Ние ще създадем възможност за всички да търсят здравно обслужване там, където поискат.

Вие, социалдемократите, искате да накарате хората да искат предварително одобрение. На прост и ясен език това означава, че искате да накарате болните хора да молят за разрешение, преди да отидат на лекар, поне ако това се прави в друга държава-членка на ЕС. Защо вършите това? Така, разбира се, ще можете да кажете „не“! Вие искате да контролирате, регулирате и планирате, да отнемете правомощията на пациентите. Не ни е нужно обаче вашето предварително одобрение, за да не трябва хората да плащат от джоба си. Днес, за да отида на лекар в Стокхолм, не трябва да искам разрешение или да плащам. Истината е, че вие се противопоставяте на това предложение още от самото начало. Опитахте се да го ограничите, възпрепятствате и съсипете. Сега отново го правите.

Когато разисквахме този въпрос в Швеция, вие търсехте начин да направите така, че хората да не могат да се обърнат за здравно обслужване там, където поискат. Сега искате хората да могат да търсят здравно обслужване навсякъде, където поискат, в Европа. Казвате, че подкрепяте предложението, но когато го гласувахме в комисията, се въздържахте. Едва ли може да има по-малодушно поведение. Вие дори не знаете как ще гласувате днес. Не знаете даже за какво ще гласувате.

Днес ние всички имаме избор. Имаме избора да подкрепим правата на пациентите или правата на бюрократите и политиците да решават и регулират. Аз знам за какво ще гласувам. Ще гласувам за съсредоточаване на вниманието върху пациентите. Това е нещо, което смятам, че всеки в Парламента трябва да направи, ако иска довечера да си легне с чиста съвест.

  Åsa Westlund (PSE). - (SV) Г-н председател, всички пациенти трябва да имат право на здравно обслужване, когато се нуждаят от това. Ние, социалдемократите, смятаме, че за хората е важно да могат да търсят здравно обслужване в чужбина, например когато в тяхната държава на произход списъците с чакащи са прекалено дълги. Това е също и причината, поради която правителството на социалдемократите в Швеция пое инициативата за създаване на директива в тази област. Финансовите възможности на пациентите обаче не трябва да бъдат факторът, който определя кога те да получават здравно обслужване и решенията по този въпрос трябва да се взимат близо до тях, а не от бюрократите в системата на ЕС.

Предложението на Европейската комисия за директива дава много власт на бюрократите в ЕС. Освен това в него не се вземат под внимание всички онези хора, които не могат да плащат големи суми. Независимо от това обаче, шведските колеги от център-дясното пространство в Парламента безкритично възхвалиха предложението на Комисията. Ние, от друга страна, излязохме с предложения и работихме усилено, за да могат по-лесно хората, които не разполагат с големи финансови възможности, да пътуват в чужбина, за да получат здравни грижи. Работихме упорито и за да изясним факта, че здравеопазването е отговорност на държавите-членки, а не нещо, което да се решава от бюрократите в ЕС. Не постигнахме толкова, колкото бихме желали. Затова призовавам колегите да подкрепят нашето изменение на член 8, параграф 3. Тогава ние също ще можем да подкрепим директивата и ще можем да имаме бързо решение за всички пациенти в Европа.

  Emmanouil Angelakas (PPE-DE). - (EL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, г-жо Филипова, искам да започна, като поздравя члена на Комисията г-жа Василиу за нейната инициатива относно предложението за директива и докладчика г-н Bowis за отличната му работа, и да добавя пожеланията си за неговото бързо възстановяване.

Знам, че не е лесно да се постигне резултат, който в бъдеще ще подпомага презграничното здравно обслужване, като се вземат под внимание, първо, различията в системите за социална сигурност на държавите-членки, второ, различното равнище на икономическо развитие на държавите-членки, и трето, различното равнище на здравните услуги, предоставяни във всяка от държавите-членки. Предвид всичко това докладчикът е свършил отлична работа.

Докладът, който разискваме днес, повдига въпроси за мобилността на пациентите, по-специално за консултиране и лекуване на пациенти в специализирани центрове за здравно обслужване. Това, което се постига със сигурност, е че така няма да се насърчи медицинският туризъм, а европейските граждани ще могат по-лесно да получават възможно най-добро здравно обслужване, като знаят правата си и без да са затруднени във връзка с възстановяване на разходите им, защото държавите-членки ще са създали ясна система за предварително одобрение на тези разходи.

Нека не забравяме, че този въпрос е бил обект на многобройни решения на Съда на Европейските общности. Докладът разглежда важни въпроси – определението за здравеопазване остава в компетентността на държавите-членки, нивото на заплатените разходи е същото като това на разходите, които биха били заплатени, ако здравните грижи са били предоставени на територията на държавата-членка, разглежда се въпросът за здравното обслужване на пациенти с редки заболявания, независимо дали те са покрити от държавата-членка на произход на пациента, предложението за въвеждане на поста европейски омбудсман за разглеждане на жалбите на пациентите. Всички тези въпроси бележат придвижване в правилната посока. Накрая се подчертава необходимостта от информационна кампания, чрез която да се осведомят пациентите за техните права.

Остават няколко въпроса, на които следва да се обърне внимание: първо, по-нататъшно разработване на механизма за изчисляване на разходите; второ, списък на заболяванията, които ще бъдат обхванати от системата; трето, признаване на рецептите, вземайки предвид, че същите лекарства не са налични във всички държави-членки; и четвърто, насърчаване на електронното здравеопазване.

Но каквото и да е, общото усилие e крачка в правилната посока и е жалко, че днес социалистите се отметнаха. Надявам се разискванията да напреднат бързо и вярвам, че приносът на Европейския парламент е отговор на жизненоважно изискване на времето и на европейските граждани.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н COCILOVO
Заместник- председател

  Charles Tannock (PPE-DE). - (EN) Г-н председател, повечето от моите лондонски избиратели не са много заинтересовани или знаят малко за това, с което действително се занимава един член на Европейския парламент, или каква работа върши ЕС. Тази седмица обаче има два доклада, разглеждани на пленарни заседания, чието съдържание може да предизвика сериозна реакция сред обществеността. Първият е относно въвеждането на ограничения на цените на роуминга, налагани от мобилните оператори, а вторият е относно правата на пациентите за медицинско лечение по избор в други държави-членки на ЕС.

Аз също искам да подкрепя доклада на моя колега от Лондон John Bowis. Той не може присъства днес поради заболяване и аз му пожелавам бързо възстановяване. Отсъствието му в следващия Парламент несъмнено ще бъде много осезаемо.

В Обединеното кралство лечението, предоставяно от Националната здравна служба, често се бави и е много скъпо в сравнение с други държави в ЕС. Един по-гъвкав европейски пазар, с разумни гаранции за одобрение в областта на здравеопазването, би създал ситуация, която е изгодна и за обществото, и за националните бюджети за здравеопазване на държавите-членки.

  Catiuscia Marini (PSE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, днес разглеждаме важно предложение за директива, за да гарантираме в значителна степен правото на мобилност за европейските пациенти, правото на здравно обслужване в държавите-членки на Европейския съюз.

Здравното обслужване обаче не може да се счита за равностойно на всяка друга услуга, предоставяна на вътрешния пазар, а гражданите като пациенти не могат да бъдат свързвани с обикновените потребители. Правото на здраве се реализира с правото на получаване на лечение и грижи, което започва в държавата на произход на дадено лице. Правото на пациентите на мобилност не може да бъде извинение за някои държави-членки да не инвестират средства в националните здравни услуги, което в основата си тласка гражданите към медицински туризъм, а не към избор.

Директивата ще има повече успех, ако се заеме с неравенството в достъпа до здравни услуги и с качеството на тези услуги в държавите, в които пациентите живеят. Здравеопазването не е стока, а социално право. Правното основание и въпросът за предварителното одобрение са по същество начин за отказване на правото на здраве.

  Marios Matsakis (ALDE). - (EN) Г-н председател, настоящият доклад бележи повратен момент в предоставянето на здравно обслужване на гражданите на ЕС. В доклада здравето на пациентите ясно и решително се поставя на първо място и се подготвя почвата за конкуриране на здравните системи в различните държави-членки с оглед подобряването им върху стабилна основа. Този законодателен акт несъмнено ще послужи на каузата за подобряване на здравеопазването в Европа. То също така ще доведе до равенство в здравните грижи за пациентите, при което всички граждани – богати и бедни, известни и неизвестни, ще имат достъп до по-добро лечение в чужбина при необходимост.

Моите първоначални опасения относно възможните вредни въздействия върху националните системи на по-малките и по-бедните държави-членки се разсяха с решението за включване на предварителното одобрение като гаранция. Сега с увереност мога да кажа, че настоящият законодателен акт е добър както за пациентите, така и за системите на здравеопазване във всички държави-членки и той заслужава нашата пълна и единодушна подкрепа. В това отношение съм изненадан от негативната позиция на моите колеги социалисти.

  Elisabeth Schroedter (Verts/ALE). – (DE) Г-н председател, аз изобщо не съм съгласна с г-н Matsakis, тъй като предложението на Комисията всъщност не предоставя правна сигурност за пациенти, които получават лечение извън техните собствени държави. Освен това то не изяснява неясните моменти в системите за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004. Само ясна система за предварително одобрение за случаи, които включват скъпо лечение, ще гарантира възстановяване на разходите за пациентите.

Директивата е неясна също така и по отношение на правното основание – както други колеги вече поясниха, включително относно разделението на компетентностите между държавите-членки и Европа. Здравните системи на държавите-членки са системи на солидарност, които гарантират еднакъв достъп за всички, независимо колко дълбоки са джобовете им и къде живеят. Законодателството на Европейския съюз не трябва да излага на риск тези системи на солидарност. И в това отношение предложението на Комисията е неудовлетворително. Ето защо, за да гласуваме „за“ това предложение, е необходимо нашите изменения да бъдат приети.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, неприемливо е, че под претекст за прилагане на правата на пациентите Европейската комисия и мнозинството от Парламента в действителност искат да поставят под съмнение националното и общественото здравно обслужване, какъвто е случаят в Португалия.

С призива си за приемане на настоящото предложение на основанието на член 95 от Договора за ЕО, който предвижда хармонизация на вътрешния пазар, те всъщност се опитват да либерализират сектора, което е неприемливо. Това е сектор, в който не трябва да доминира логиката на пазара и печалбата в интерес на икономически и финансови групи. Здравето не може да бъде обект на търговия. Ето защо ние възнамеряваме да отхвърлим предложението на Комисията.

Вече съществуват регламенти и споразумения за предоставяне на презгранично здравно обслужване и те могат да бъдат подобрени, без да се поставят под съмнение отговорностите и правата на държавите-членки върху собствеността и управлението на тяхното национално здравно обслужване, което ние смятаме, че трябва да бъде публично, универсално и достъпно за всички.

  Christel Schaldemose (PSE). - (DA) Г-н председател, ние прекарахме цялата сутрин в обсъждане на това колко изключително важно е да се създаде качествено здравно обслужване и да се предоставят достатъчни гаранции за гражданите с настоящото предложение. Разбира се, в предложението има много хубави неща, например много изисквания, регулиращи достъпа на пациентите до информация и други подобни. Но нека бъдем напълно откровени. Ние ще можем да гарантираме безопасността на пациентите, само ако осигурим получаването на предварително одобрение, преди пациентите да заминат в чужбина. Това ще даде на пациентите стопроцентова гаранция, че ще получат толкова лечение, за колкото имат покритие, но също и че ще пристигнат на правилното място и ще получат съответното лечение. За мен този вид гаранция е изключително важна. Предварителното одобрение също ще служи като инструмент, който ще дава възможност на здравните органи да осигуряват безопасността на онези пациенти, които остават в собствените си държави.

  Olle Schmidt (ALDE). - (SV) Г-н председател, г-жо член на Комисията, най-после! Членът на Комисията и г-н Bowis са свършили отлична работа. Разгорещеното разискване, предхождащо настоящата директива, е удивително. В това отношение Европейският съюз и ние в Парламента имаме изключителна възможност да се „доближим отново до хората“ – едно толкова възторжено желание, което многократно сме подчертавали. Какво обаче се случва? Ние се колебаем и мнозина в Парламента – включително шведските социалдемократи – искат да усложнят нещата за пациентите и да попречат на възможността им да получават здравно обслужване в чужбина. Защо? Единствената причина, за която се сещам, е, че е налице желание да се спаси по-скоро системата, отколкото пациентите, нуждаещи се от грижи. Доволен съм, че стигнахме толкова далеч, г-жо член на Комисията. Вие поехте Вашата отговорност. Сега ние в Парламента имаме възможност да поемем нашата. Дано и Съветът поеме своята отговорност!

  Proinsias De Rossa (PSE). - (EN) Г-н председател, предоставянето и финансирането на достъпно и качествено здравно обслужване е отговорност на всяка държава-членка. Европа има ролята на координатор. Разбира се, има сериозни доказателства за необходимостта от по-добро координиране на нашето здравно обслужване в целия Европейски съюз, и по-специално в граничните райони, но настоящата директива не се опитва да направи това. Нейната цел следва да бъде да гарантира, че правото на гражданите на здравно обслужване в друга държава-членка е внимателно формулирано, така че капацитетът на всяка една държава-членка за организиране и финансиране на нейните вътрешни услуги да не бъде подкопаван от медицинския туризъм.

Трябва да кажа, че г-жа Sinnott, с нейните критики в Парламента днес, както обикновено греши. Никой в Ирландия не е умрял заради това, че му е било отказано правото да пътува в друга държава-членка, за да получи здравно обслужване. Всъщност за онези, които се нуждаят от такива грижи, има фонд.

В крайна сметка от значение са медицинските потребности на пациента, а не изборът на потребителя. Предварителното одобрение и съответното правно основание са от съществено значение и ако не бъдат включени, аз няма да мога да подкрепя настоящата директива.

  Даниела Филипова, действащ председател на Съвета. – (CS) Госпожи и господа, искам да благодаря на всички членове на Европейския парламент за техните коментари, предложения и забележки. Мога да ви кажа, че становищата на Съвета и на Европейския парламент съвпадат по редица въпроси, въпреки че все още има такива, които трябва да продължим да обсъждаме заедно. Г-н Bushill-Matthews, който замества като докладчик г-н Bowis, спомена в уводните си думи, че това е много труден и чувствителен въпрос. Както каза г-н Maaten, съществува необходимост от постигане на компромис не само в Европейския парламент, но и в Съвета, разбира се. Радвам се, че комисията по правните въпроси е приела добре предложението за засилване на правната сигурност. Трябва също така да се съглася с г-н Braghetto, че предложението представлява добра възможност за националните здравни системи. Предложението едновременно с това ще подобри правата на пациентите, както каза г-жа Roth-Behrendt. Разбира се, трябва да повторя, че директивата следва да бъде и практически приложима, и затова е необходимо да отразява финансовите, законодателните и организационните възможности на отделните държави-членки. Ясно е също така, че с оглед на многобройните предложения за изменения Съветът ще се нуждае от известно време, за да прегледа всичко. Съвместното обсъждане на Съвета и Европейския парламент ще продължи. Необходимо е да се намери точният баланс между различните възгледи и предложения, но аз смятам, че накрая ще се справим с това чрез взаимно сътрудничество.

  Андрула Василиу, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, днес отново отбелязваме, че разискванията на Парламента са и задълбочени, и разгорещени. Решенията на Парламента допълват в значителна степен инициативата на Комисията, а измененията, по които ще се гласува, също представляват ценен принос по редица важни аспекти.

Относно правата на пациентите за качествено и безопасно здравно обслужване, много от вас потвърдиха какво ключово значение има да се осигурят яснота и гаранции. Аз съм напълно съгласна и много се надявам, че тази амбиция ще бъде реализирана.

По въпроса за поемането на разходите за лечение в чужбина бяха ясно изразени опасения относно невъзможността за значителен брой пациенти да си позволят презгранично здравно обслужване. Това наистина е важен и много сериозен въпрос. В цяла Европа съществува неравенство в доходите и това води до сериозни последствия по отношение на достъпа до редица основни услуги, включително здравното обслужване. Този въпрос трябва да бъде разгледан. Намаляването на това неравенство обаче е много трудно, а още по-трудно е на фона на настоящата икономическа криза. Това ще изисква значителни и координирани усилия на всички равнища от страна на ЕС и държавите-членки.

За съжаление това, което можем да направим в контекста на проекта на директивата, е ограничено. Предложението на Комисията оставя вратата отворена за държавите-членки да предложат пряко поемане на разходите за презгранично здравно обслужване, например със система за писмено потвърждаване на сумата, която ще бъде платена. Ако Парламентът иска това да бъде ясно посочено в текста, аз мога само да го приветствам. Предложената директива не се е опитвала да предотврати това, но в нея внимателно са зачетени отговорностите на държавите-членки в организиране на здравното обслужване. Ето защо ние действахме предпазливо по отношение на финансовото въздействие на презграничното здравно обслужване върху националните здравни системи и схемите за обезщетение при болест. Двете цели обаче не са несъвместими. От държавите-членки ще зависи да ги съгласуват, доколкото е възможно, в полза на пациентите, и по-специално тези с със скромни доходи.

Относно връзката на настоящата директива с регламента относно схемите за социална сигурност, считам, че сме съгласни с необходимостта от ясно поставяне на нещата, което означава, че щом като пациент поиска предварително одобрение и условията на регламента са изпълнени – с други думи, когато има прекалено забавяне – регламентът следва да се приложи. Трябва да бъде пределно ясно, че това означава, че се прилагат тарифите на регламента, така че пациентите могат да се възползват от най-изгодната система.

По отношение на предварителното одобрение за болнични грижи, предлаганите разпоредби се основават на два вида съображения. Първо, съдебната практика – Съдът на Европейските общности е определил, че такава система може да бъде оправдана при известни обстоятелства. Ние сме кодифицирали това в член 8, параграф 3. Второ, не е целесъобразно да се излиза извън границите на тези разпоредби с по-обща, или дори безусловна, система на предварително одобрение, която е юридически или de facto въведена в употреба във всички държави-членки. Всички знаем, че мобилността на пациентите ще остане много ограничено явление. Това означава, че неговото бюджетно въздействие също ще бъде ограничено. Затова не е необходимо да създаваме ненужни пречки за пациентите. Предварителното одобрение за болнично лечение трябва да остане предпазен механизъм, който да се прилага, когато съществуват основания за това.

На фона на изложеното системите за предварително уведомяване, предложени от докладчика, биха могли да са равнозначни на пряк – и наистина ненужен – контрол на пациентите, който по-скоро ще пречи на процеса, отколкото да го улеснява. Разбирам, че основната причина за това предложение е била да не се стига до такъв резултат, но считам, че това всъщност би ограничило правата на пациентите, както са определени от Съда на Европейските общности. Такъв административен механизъм рискува да бъде тромав и произволен.

Безпокоя се за предложението относно определението на болнични грижи. Това определение е наистина ключов момент за правата на пациентите, тъй като то установява границата за системата за предварително одобрение. Ние предложихме понятието „болнични грижи“ да бъде дефинирано чрез общностен списък, основан на споделеното разбиране на експертите, които ще вземат под внимание разработването на технологиите. Това ще позволи прилагането на разумен и съвременен подход по отношение на понятието „болнични грижи“.

Някои от вас призовават за независимо съставяне на национални списъци и повечето държави-членки също призовават за това. Определение, основано на национални списъци, всъщност ще доведе до несъответствия по отношение на това от какво се състоят болничните грижи във всяка държава-членка, при значителен риск от подкопаване на правата на пациентите. Ако одобрим тази посока, ще са ни необходими такива списъци, основани на ясно определени критерии и подлежащи на процес на преразглеждане. В противен случай правата на пациентите, дефинирани от европейските съдии, ще бъдат подкопани.

Някои от вас казаха, че ако приемем настоящата директива, съвсем малко пациенти ще се възползват от нея и че това ще бъде съвсем малкият брой добре информирани пациенти. Напротив, аз смятам, че по силата на настоящата директива ние даваме възможност и право на всеки един пациент да получи пълна информация, преди да замине, за да може да направи информиран избор.

Разбирам възникналите опасения във връзка с трудностите за получаване на ясна информация за работещите в областта на здравеопазването, когато се търси здравно обслужване в чужбина. Това е въпрос, свързан с безопасността на пациента. Тук трябва да се съгласим с практическите решения, които също зачитат редица основни принципи, като правото на защита на личните данни и презумпцията за невинност. Сигурна съм, че на основата на вашите предварителни предложения може да се стигне до съгласувана позиция.

Беше споменато изменение 67 относно освобождаване във връзка с правилото за включване в здравно-осигурителни схеми. За съжаление, това не може да бъде прието.

По отношение на правното основание за предложената директива, много от вас биха искали към член 95 да се добави член 152. Разбирам, че това е важен въпрос за някои от политическите групи, но на този етап на разглеждане на директивата е трудно да имаме категорично становище. Важно е този въпрос да бъде оценен в светлината на развитието на текста, за да се реши какво е подходящото правно основание. Ясно е, че ако съдържанието на окончателния текст дава основания за това, несъмнено може да се помисли за добавянето на член 152 към член 95. Оставам в готовност за обсъждане на този въпрос на всеки бъдещ етап от процеса на съвместно взимане на решение.

(Ръкопляскания)

Някои от вас отново повдигнаха въпроса за възможния твърде голям поток влизащи пациенти от други държави-членки и за това как ще бъде защитена приемащата здравна система. Моят отговор е същият, който бих дала на онези, които се страхуват от твърде големи потоци излизащи пациенти при отсъствието на предварително одобрение за болнични грижи, а това означава, че намерението на настоящото предложение не е да насърчава мобилността на пациентите. Както казах, мобилността на пациентите е ограничено явление и ние не очакваме това да се промени. Затова даването на „карт бланш“ на държавите-членки да вземат мерки за отхвърляне на пациенти с оглед да контролират входящите потоци би довело до непропорционалност. Държавите-членки трябва да гарантират, че срещу пациентите от други държави-членки не се извършва дискриминация. Всяка форма на контрол на влизащи в държавата пациенти трябва да бъде оценена във връзка с това дали този контрол ще бъде равнозначен на приемливо изключение от принципа на недискриминация, основана на националността, посочен в Договора за ЕС.

Относно пациентите, страдащи от редки заболявания, разбирам, че вие търсите най-добрия подход с оглед те да се възползват от здравното обслужване, от което наистина се нуждаят, но понякога най-доброто е враг на доброто. Днес вие ще гласувате за доклада на г-н Trakatellis, който се отнася до новата стратегия на Комисията относно редките заболявания и включва предложението за препоръка на Съвета. Както знаете, за тези условия бързото поставяне на диагноза и достъп до лечение са сложни и не винаги възможни в държавата на произход. Ето защо, за да може ползите от европейското сътрудничество да достигнат до пациентите с редки заболявания, те наистина трябва да бъдат включени в настоящата директива относно правата на пациентите при презгранично здравно обслужване. Считам, че е налице широко съгласие относно необходимостта от европейско сътрудничество, например с центровете за справка за редки заболявания. Затова ви приканвам да запазите редките заболявания в обхвата на приложното поле на директивата.

Относно предложението за изключване на трансплантациите на органи, наистина не съм съгласна. Трансплантацията е медицинска процедура и е трудно да се обоснове защо пациентите не трябва да имат правото да се възползват от нея като презгранично здравно обслужване, както е определено от Съда. Различен е обаче въпросът за разпределението на органите. Затова поисках експертите в Комисията да разгледат внимателно този въпрос, за да видят как може да бъде третиран в различен контекст.

Днес ние правим важна стъпка към приемане на настоящата директива. Сега, когато само няколко седмици ни делят от изборите за Европейски парламент, позволете ми да поднеса почитанията си на този Парламент и на неговата администрация за всички положени усилия, за да стане гласуването възможно днес, за което благодаря на всички ви. Позволете ми още веднъж да изкажа благодарност на г-н Bowis и на докладчиците в сянка за тяхната усилена работа, а на г-н Bowis да пожелая бързо възстановяване. Надяваме се скоро да видим как отново поема задълженията си и се връща към нормалния живот.

(Ръкопляскания)

  Philip Bushill-Matthews, заместник-докладчик. – (EN) Г-н председател, аз искам да благодаря на всички колеги – ако ми позволят играта на думи – за много здравословното разискване. Искам специално да изкажа лична благодарност – и приемете моите извинения, че не го споменах по-рано – на докладчиците от шестте комисии, които дадоха толкова ценни мнения, за техните забележки и задълбочени коментари тази сутрин. Трябва също да благодаря на всички колеги в Парламента за топлите думи, с които поднесоха почитанията си на John Bowis – както в професионален план за неговата работа, така и в личен, чрез техните пожелания за бързото му възстановяване, което аз ще се радвам да продължава.

Като всички доклади, този също се основава на компромиси – човек не винаги може да се съгласява с всичко. Аз приемам и уважавам факта, че за някои политически групи все още има известни трудности, и дори за някои делегации, така че все още има редица изменения, по които ще се вземат решения в пленарната зала по-късно тази сутрин.

Затова искам да благодаря по-специално на члена на Комисията за нейните заключителни коментари, които очаквам да улеснят някои колеги от другите групи да решат как да гласуват. Искрено се надявам, че в резултат на тези коментари целият доклад ще получи широка подкрепа сред политическите групи и вътре в тях, защото издигането на потребностите на пациентите в приоритет със сигурност е над партийните политики.

Признавам, че всякакво споразумение днес ще е прекалено закъсняло за постигането на официално споразумение на първо четене по време на чешкото председателство, но разбирам, че в Съвета вече има важно политическо споразумение по принцип, благодарение на работата, извършена от председателството, и аз искам да изкажа благодарност за това.

Знам, че John би искал това споразумение да се претвори в действие по-скоро, както наистина биха искали и много пациенти в ЕС, които вече са чакали достатъчно. От името на докладчика призовавам Комисията, следващото председателство и членовете на Европейския парламент през следващия мандат да направят второто четене приоритет в началото на второто полугодие на тази година, за да може всички останали трудности да бъдат преодолени. Не искаме да губим набраната скорост. Настоящият доклад не само ще донесе осезаеми ползи на хората в ЕС, но ще покаже, че като работят заедно на равнището на ЕС, хората могат да черпят от облагите поотделно, където и да живеят и независимо от техните средства. Днешното гласуване ще освети пътя напред. Нека вървим по този път заедно и толкова бързо, колкото ни позволяват силите, защото в крайна сметка, както се случи с докладчика, на всеки от колегите може да се наложи по спешност да се нуждае от презгранично здравно обслужване.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 142)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Аз искам да благодаря на докладчиците от различните комисии за забележителната работа, която са свършили. Настоящият доклад бележи важна стъпка към подобряване на мобилността на пациентите в Европейския съюз.

В Европа, където свободата на движение е основна ценност, гарантирането на мобилност на пациентите е нещо нормално и абсолютно необходимо, за да се предложи медицинска помощ с възможно най-висок стандарт на онези, които се нуждаят от такива услуги. В по-далечен план това може също така да доведе до подобряване на националните системи за здравеопазване, благодарение на определена степен на конкуренция между тях.

Въпреки значителните подобрения обаче, все още има проблеми, които предложението не решава. Аз смятам, че е нужна повече яснота относно условията за възстановяване на разходите и относно нормативните разпоредби, които формират основанието за системата на предварително одобрение, когато това е необходимо. Съжалявам също така, че в предложението не е включена мобилността на персонала, работещ в областта на здравеопазването, тъй като мобилността на пациентите и тази на персонала в здравеопазването са тясно свързани. За да можем да отговорим ефективно на потребностите на пациентите, ние също се нуждаем от известни правила, които ще позволят на персонала в здравеопазването да бъде мобилен, като едновременно с това се поддържа баланс на равнището на националната система на здравеопазване, така че в никоя държава да не се появи недостиг на медицински персонал.

  David Martin (PSE), в писмена форма. – (EN) Предложената система на презгранично здравно обслужване трябва да бъде преди всичко система, която зачита правата на пациентите, която е основана на общественото здраве, както и на принципите на вътрешния пазар, и която не извършва дискриминация на пациентите на основа на възможността да плащат за медицинско лечение. Личната ми гледна точка е, че Националната здравна служба в Обединеното кралство трябва да има правото да настоява за получаване на предварително одобрение от пациенти, които искат да се възползват от медицинското лечение в чужбина. Пациентите в Обединеното кралство, които не могат да си позволят да пътуват в чужбина за лечение, не трябва да бъдат дискриминирани от онези, които могат да си позволят да платят авансово разходите за медицинско лечение, но планират да получат обратно тези разходи от Националната здравна служба при завръщането си в Обединеното кралство. Намирам тази практика за несправедлива, тъй като тя позволява на пациенти да получават предимство за лечение в чужбина, като по такъв начин „прескачат опашката“ в системата на Националната здравна служба.

  Iosif Matula (PPE-DE) , в писмена форма. – (RO) Новите възможности, на които могат да се радват пациентите в Европа, са важна стъпка в хармонизирането на здравните системи в Европа и в гарантирането на висококачествено медицинско лечение за всички европейски граждани. Предложението за директива определя общите за всички здравни системи принципи – установяване на Европейски референтни мрежи, изграждане на информационни центрове за предоставяне на информация на пациентите във всяка държава-членка и електронно здравеопазване.

Настоящият доклад предлага на всички държави-членки значителни ползи, които по подразбиране включват и Румъния. Директивата отговаря на потребностите на пациентите, тъй като те могат да получават медицинска помощ в друга държава-членка, когато такава не може да бъде предоставена в болница в тяхната държава на произход или се предоставя със забавяне. Разходите ще се покриват от държавата на произход.

Друг важен аспект е свързан с обмена на добри практики и мобилността на персонала, работещ в здравеопазването, а така също и с предоставянето на свободен достъп до информация относно презграничното здравно обслужване. Държавите-членки следва да гарантират, че гражданите са запознати с необходимите процедури и с критериите за избираемост, както и с разходите за пътуване и с медицинските стандарти в центровете за лечение в чужбина. Точно това е причината, поради която подкрепям установяването на информационни центрове, така че гражданите да могат да избират метода и мястото на лечение.

  Mary Lou McDonald (GUE/NGL) , в писмена форма. – (EN) Държавите-членки имат отговорност пред своите народи да планират и доставят здравно обслужване.

Здравето не е стока, която се купува и продава на вътрешния пазар.

Настоящото предложение е позорно. То показва, че Комисията сляпо следва своята компрометирана и отживяла времето си програма за либерализация. Тя иска да приватизира всичко, което може, и да продължава да централизира властта в собствените си ръце. Тя извършва дискриминация срещу по-бедните хора в богатите страни и срещу всички, с изключение на най-богатите, в по-бедните страни. Това е харта за унищожаване на обществените здравни услуги в държавите-членки.

Всички от Европейската комисия трябва да се засрамят и незабавно да оттеглят предложението.

  Nicolae Vlad Popa (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) Докладът относно предложението за директива за прилагането на правата на пациентите при презгранично здравно обслужване е опит за създаване на последователна общностна рамка за предлагане на сигурност на пациентите в област, в която водещи до този момент са били насоките, дадени от Съда на Европейските общности. Въпреки че принципите на Съда са напълно приложими, гореспоменатият доклад уточнява някои неясни области.

В процеса на пренасяне в общностното законодателство на решенията на Съда на Европейските общности относно правото на пациентите да получават здравно обслужване в друга държава-членка, предложението за директива поддържа необходимия баланс по отношение на отговорностите на държавите-членки в тази област.

Разпоредбите на директивата също така целят улесняване на достъпа до здравно обслужване, като посочват необходимостта от създаване на система за пряко възстановяване на разходите между органите, предоставящи финансиране от държавата-членка на произход и болницата в приемащата държава-членка.

Друг интересен момент в доклада се отнася до взаимното признаване на рецептите. В текста само се правят препоръки относно възможността дадена аптека в държавата-членка на произход да признае медицинска рецепта, издадена в друга държава, като държавите-членки сами решават кои лекарства да се отпускат по рецепта.

  Richard Seeber (PPE-DE) , в писмена форма. – (DE) Постигнатото споразумение за подобряване на мобилността на пациентите като цяло е добро. Опростяването на предоставянето на презгранично здравно обслужване представлява важна стъпка към наистина свободното движение на хора. От гледна точка на икономиката по-доброто използване на капацитета на специализираните клиники също ще донесе ползи. Поставяйки всички тези плюсове на една страна обаче, ние не трябва да пренебрегваме огромните предизвикателства, които поставя свързването на националните системи На първо място, необходима е по-голяма сигурност във връзка с въпросите за разходите. Държавите-членки, извършващи лечението, не трябва да бъдат поставяни в неизгодно положение поради липсата на яснота за това дали пациентът или държавата, която го изпраща, следва да плати цялата сметка.

Трябва да се определи точна система на правила за уреждане на въпроса и да се вземат под внимание различните национални условия.

Освен това, необходимо е да се гарантира предоставянето на вътрешни здравни услуги. Намерението на настоящото предложение не е да се затруднява предоставянето на вътрешно здравно обслужване в резултат на по-голямата мобилност на пациентите. Аз се радвам, че това е потвърдено в текста. Предоставянето на презгранично здравно обслужване бележи нов етап по пътя към европейската интеграция. Когато става въпрос за прилагането му обаче, трябва да се постараем сериозно да се гарантира, че подобрената мобилност на пациентите не следва да води до здравен туризъм.

  Esko Seppänen (GUE/NGL), в писмена форма. – (FI) В една държава-членка като Финландия, където за бедните хора географията и езикът представляват пречка за получаването на добро здравно обслужване извън границите на страната, такава директива може да увеличи неравенството на достъпа до обслужване. Единствено богатите могат да избират алтернативно обслужване в други държави, а по този начин те подкопават системата за обществено здравеопазване, която представлява спасителна мрежа за бедните. За обслужване в чужбина за богатите изтичат публични средства. Затова не мога да подкрепя приемането на директивата. Освен това е възмутително, че правното основание на директивата трябва да бъде жизнеспособността на вътрешния пазар, а не правата на пациентите.