Настоящата световна финансова криза и икономическият спад са сериозно изпитание за Европа, което изисква координирана и ефективна реакция. Признавайки този факт, на заседанието на Европейския съвет през декември 2008 г. беше постигнато съгласие относно Европейския план за икономическо възстановяване.

Каква е ролята на ЕС в отговор на продължаващата криза, особено на фона на обвиненията, че държавите-членки поемат инициативата сами?

По какъв начин европейските институции, като Европейската инвестиционна банка и Европейската централна банка, както и финансовите програми на ЕС, като Европейския социален фонд и структурните фондове, участват в плана на ЕС за възстановяване, по-специално с оглед на подпомагане на най-тежко засегнатите от кризата?

Убеден ли е Съветът, че европейските граждани смятат реакцията на ЕС за ефективна?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

На заседанието си на 11 и 12 декември 2008 г. Европейският съвет одобри Европейския план за икономическо възстановяване, представен от Комисията през ноември. Планът съдържа незабавни бюджетни мерки на стойност 200 милиарда евро, които се състоят, от една страна, от мерки на равнище Общност на стойност 30 милиарда евро, а от друга, от национални мерки на стойност 170 милиарда евро. Освен тези мерки се предвиждат и редица приоритетни действия, които ЕС следва да предприеме в рамките на Лисабонската стратегия, която има за цел да адаптира икономиката на ЕС към дългосрочните предизвикателства, да повиши потенциалния растеж и да извърши структурни реформи.

Съветът по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) винаги е поставял силен акцент върху необходимостта от тясно координиране на предприеманите от държавите-членки мерки в отговор на настоящата икономическа ситуация, включително на мерките в подкрепа на финансовия сектор, където е необходимо да бъдат взети предвид възможните трансгранични ефекти от тези мерки (вж. заключенията на Съвета ЕКОФИН от 7 ноември 2008 г.), или в случай на мерки за фискално стимулиране (вж. например заключенията на Съвета ЕКОФИН от 2 декември 2008 г.), координацията между които е от съществено значение за гарантирането на по-голямо въздействие върху икономиката на ЕС и за увеличаването на доверието на пазарите.

На своите заседания на 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет направи оценка на метода за изпълнение на Плана за възстановяване: цялостното ниво на бюджетна подкрепа, включително дискреционните мерки на правителствата и ефектът от автоматичните икономически стабилизатори, възлиза на 3,3 % от БВП на ЕС (повече от 400 милиарда евро). То ще помогне за насърчаване на инвестициите, ще подкрепи търсенето, ще създаде нови работни места и ще насочи ЕС към изграждането на нисковъглеродна икономика. Преди реалното въздействие от тези мерки върху икономиката да стане видимо обаче, ще има известно забавяне.

Що се отнася до мерките на общностно равнище, на своето заседание през декември Европейският съвет подкрепи идеята за бързи мерки от страна на Европейския социален фонд за подпомагане на заетостта, насочени преди всичко към най-застрашените групи граждани. Тези мерки трябва да включват повече авансови плащания и опростяване на процедурите. Европейският съвет призова също за опростяване на процедурите и по-бързо изпълнение на програмите, финансирани от структурните фондове, с цел стимулиране на инвестициите в инфраструктура в енергийния сектор.

В съответствие с това бяха подготвени няколко изменения в действащото законодателство. На първо място, предложението за Регламент (ЕО) № 284/2009 на Съвета от 7 април 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление. Този проект трябва да ускори достъпа до финансови ресурси.

На второ място, предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство трябва да даде възможност на всички държави-членки да увеличат инвестициите в този сектор. И накрая, предложението за регламент на европейския Парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1081/2006 относно Европейския социален фонд с оглед разширяване кръга на видовете разходи, допустими за финансиране от ЕСФ. Целта е да бъдат опростени административните процедури и да се разшири обхватът на финансираните проекти.

По време на своята неофициална среща на 1 март 2009 г. държавните и правителствени ръководители подчертаха също значението на мерките, основаващи се на използването на съществуващи инструменти, като например Европейския социален фонд, за намаляване на отрицателното въздействие на финансовата криза върху заетостта.

На своето заседание на 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет изрази увереност в способността на ЕС да се справи с финансовата и икономическа криза. Съветът направи преглед на важните мерки за фискално стимулиране, които в момента се прилагат в икономиката на ЕС (освен посочените 400 милиарда евро), и подчерта, че съвместните действия и съгласуването са основен елемент на Европейската стратегия за икономическо възстановяване и че Европа прави всичко необходимо, за да възстанови растежа.

Съветът също така подчерта своята роля в усилията за съкращаване и намаляване на рецесията на единния европейски пазар. Поставен бе акцент върху необходимостта от възстановяване на притока на кредитни средства за стопанските субекти и домакинствата и беше постигнато съгласие за необходимостта от ускорени споразумения относно договорените до този момент законодателни предложения, засягащи финансовия сектор. През юни Съветът ще приеме първото решение за укрепване на регулирането и надзора на финансовия сектор на ЕС. Решението ще се основава на предложенията на Комисията, както и на подробното обсъждане на доклада от групата под председателството на г-н Жак дьо Ларозиер в Съвета.

Опирайки се на собствения опит на ЕС и на желанието да даде значителен принос за създаването на бъдещото международно регулиране на финансовия сектор, Европейският съвет определи позицията на Съюза във връзка със срещата на високо равнище на Г-20, която се проведе на 2 април в Лондон.

Съветът също така приветства постигнатия напредък, по-специално по въпроса за авансовите плащания от структурните фондове и Кохезионния фонд, споразумението за доброволно прилагане на намалени ставки на ДДС и мерките на Европейската инвестиционна банка, които имат за цел да насърчат възможностите за финансиране на малки и средни предприятия. Отправен бе призив за по-бързо постигане на споразумение за промени в Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.

Председателството е съгласно, че запазването на общото доверие в мерките, които ЕС предприема за борба с икономическата криза, е от особена важност и ще продължи да наблюдава ситуацията. Институциите на ЕС са твърдо решени да решат текущите проблеми, по-специално във връзка с осигуряването на достатъчен обем кредитни ресурси за стопанските субекти и домакинствата и възстановяването на общото доверие на пазара.

Подобряването на енергийната ефективност изисква въвеждане на специфични инструменти, създаващи необходимите стимули, като например отстъпване на ДДС за конкретни стоки и услуги, увеличаване на процента от бюджетните кредити от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), които са предназначени за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия в жилища, и създаване на европейски фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия. ЕС си постави за цел 20—20—20 %. В съобщението на Комисията относно Европейския план за икономическо възстановяване COM(2008)0800 се препоръчва за енергийна ефективност в сгради да бъдат заделени 5 милиарда евро. Въпреки това предложението за регламент за приемане на програма за подпомагане на икономическото възстановяване COM(2009)0035 не съдържа конкретни мерки за проекти, свързани с енергийните характеристики на сградите.

Какви мерки са планират за насърчаване на енергийната ефективност в сгради? Предвидена ли е възможността за създаване на европейски фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия и повишаване на процента на бюджетните кредити от ЕФРР, които са предназначени за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия в жилища, от 3 на 15 %?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът споделя мнението на уважаемия колега, че енергийните характеристики на сградите са важни за постигането на целите на Общността в областта на повишаване на енергийната ефективност, а също и в други области, например за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на сигурността на доставките, тъй като в сградите се консумира около 40 % от енергията в Общността. В заключенията си от 2 март тази година Съветът специално посочи мерки, насочени към подобряване на енергийните характеристики на сградите, например чрез популяризиране на екологосъобразни технологии, разработване на енергийноефективни производствени системи и материали, пазарно ориентирани инструменти за енергийна ефективност, реорганизиране на оперативните програми по структурните фондове и иновативни модели за финансиране.

Мерките, които в момента се прилагат за подобряване на енергийните характеристика на сградите, бяха създадени въз основа на съществуващото общностно законодателство, по-специално Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите⁽¹⁾. На 17 ноември 2008 г. Комисията внесе в Съвета предложение за преработен вариант на тази директива, по което уважаемият колега е докладчик. Съветът отделя голямо внимание на предложението, което е част от пакета за енергийна ефективност. Докладът за напредъка по четирите законодателни предложения в областта на енергийната ефективност ще бъде представен пред Съвета през юни.

Що се отнася до представените във втората част на въпроса данни, в заключенията на Съвета от 19 февруари 2009 г. се посочват и потвърждават ангажиментите в областта на съкращаването на емисиите на парникови газове и енергийната ефективност, поети на заседанието на Европейския съвет през март 2007 г., и също така се посочва и потвърждава постигнатото през декември 2008 г. споразумение относно пакета от мерки по отношение на изменението на климата и енергетиката. Съветът подчерта необходимостта от краткосрочни и дългосрочни приоритетни мерки. Във връзка с това беше посочено, че разработването на нисковъглеродни енергийноефективни системи трябва да бъде важен елемент от плана за действие в областта на енергийната политика за Европа след 2010 г.

Затова Съветът прикани Комисията да определи основните законодателни и незаконодателни мерки и съответните финансови ресурси и да подготви инициатива за устойчива във финансово отношение енергетика. Тази инициатива, която ще бъде съвместен проект на Комисията и Европейската инвестиционна банка, ще има за цел да мобилизира голям обем финансови инвестиционни ресурси чрез капиталовите пазари, във връзка с което ще трябва да бъдат взети под внимание експертните оценки на Европейската банка за възстановяване и развитие и на други международни финансови институции.

Що се отнася до въпроса за увеличаването от 3 на 15 % на дела от ЕФРР, предназначен за инвестиране в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в жилищни сгради, важно е да се отбележи, че в резултат от постигнато в Съвета⁽²⁾ споразумение общият обем на потенциалните инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в жилищни сгради беше увеличен от 3 на 4 % от общите отделени за тази цел средства в ЕФРР.

След трудни преговори този праг беше одобрен като компромис от всички държави-членки на равнище Комитет на постоянните представители (през декември 2008 г.) и впоследствие той беше одобрен на първо четене от Европейския парламент (през април 2009 г.). Според становищата на експерти в областта на структурните мерки, този таван представлява достатъчно ниво на финансиране за ефикасно повишаване на енергийната ефективност в част от съществуващия жилищен фонд с цел подпомагане на социалното сближаване. Следва да бъде добавено, че държавите-членки, които се присъединиха към ЕС на или след 1 май 2004 г., могат да използват до 2 % от общия обем от средства, предвидени по ЕФРР, за други цели, включително за подобряване на околната среда в районите, където протичат или може да протекат процеси на физическо разрушаване на сгради и социална изолация. Признатите разходи включват също енергоспестяващи инвестиции в съществуващия сграден фонд в тези райони.

Що се отнася до пределните стойности, новите мерки, даващи възможност за оказване на подкрепа за жилища от ЕС, са съвсем уместни, достатъчни са и се приветстват. В заключение бихме искали да посочим, че вероятно тази част от плана за възстановяване ще бъде приета през идните седмици.

Ще посочи ли Съветът на кои срещи на министрите през 2008 г. беше внесена темата за прилагането и изпълнението на съществуващото законодателство и коя ще бъде следващата среща, на която министрите ще обсъдят този въпрос?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът би желал да отбележи пред уважаемия колега, че по силата на член 211, параграф 1 от Договора за ЕО Комисията има задължението да гарантира прилагането на законодателството на Общността във всички държави-членки. Следователно уважаемият колега може да разгледа последния Годишен доклад относно мониторинг на прилагането на правото на Общността (2007 г.), който Комисията внесе в Парламента на 18 ноември 2008 г.⁽¹⁾

Съветът също така би желал да привлече вниманието на уважаемия колега към членове 220, 226, 227 и 234 от Договора за ЕО, които засягат правомощията на Съда на Европейските общности.

Следователно Съветът няма пряката задача да отговаря за изпълнението и прилагането на съществуващото законодателство.

С оглед на гореизложеното Комисията редовно информира Съвета за текущото състояние на прилагането на директивите за вътрешния пазар в националното законодателство и за процедурите, на които е даден ход, във връзка с неизпълнението на това задължение. Съветът получи тази информация (известна като „Сравнителна таблица на резултатите от вътрешния пазар“) на 25 февруари и на 25 септември 2008 г., а също така и неотдавна на 5 март 2009 г.⁽²⁾

Що се отнася до конкретната тема за общата политика в областта на рибарството, мога също така да информирам уважаемия колега, че темата беше обсъдена от съответните министри на 18 февруари 2008 г. в рамките на неофициална среща по въпроса на мониторинг и прилагането на правила в тази област във връзка със Специален доклад № 7 на Сметната палата относно системите за контрол, инспекция и санкции във връзка с разпоредбите за опазване на рибните ресурси на Общността.

На 10 март 2009 г. се навършват 50 години откакто Далай Лама беше принуден да избяга от своята страна.

По силата на международното публично право една държава може да продължи да съществува десетки години, въпреки че е била анексирана от окупационна сила. Във връзка с това непризнаването на тази незаконна ситуация от трети държави е много важна. Повечето западни страни например никога официално не признаха незаконното анексиране на балтийските държави от Съветския съюз. През 1991 г. тези републики заявиха, че са същите държави, които са съществували през периода между войните (принцип на правоприемственост), и следователно те не са нови държави. Това беше признато от Европейската общност (в тогавашния й състав) в декларация от 27 август 1991 г.

Счита ли Съветът, че окупацията и анексирането на Тибет противоречат на международното право? Не смята ли Съветът, че 50-годишнината от бягството на Далай Лама е подходящ момент за затвърждаване на принципа на правоприемственост в случая на Тибет, за да се предотврати изчезването на тибетската държава?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Въпросът за признаването на трети държави е въпрос от компетентността на всяка държава-членка. Затова Съветът няма позиция по този въпрос.

Освен това Съветът разглежда въпроса за Тибет най-вече в контекста на политиките за правата на човека. ЕС води диалог за правата на човека (целите на който са посочени в заключенията на Съвета относно Китай през 2001 г. и 2004 г.) в рамките на всестранното партньорство с Китай, където въпросът за правата на човека редовно се поставя във връзка с Тибет. Въпросът за правата на човека се повдига и на срещи в рамките на политическия диалог и на други срещи на високо равнище, като това ще продължи и в бъдеще.

На 19 март 2008 г. председателството публикува от името на ЕС публична декларация, в която ЕС призова за сдържаност, отправи апел към китайското правителство да реши проблемите на тибетците в областта на правата на човека и призова китайските органи и Далай Лама и неговите представители да започнат делови и конструктивен диалог с цел постигане на трайно решение, което би било приемливо за всички страни, зачитайки същевременно изцяло тибетската култура, религия и идентичност. На заседанието на Комисията на ООН по правата на човека в Женева на 17 март 2009 г. председателството направи изявление от името на ЕС, в което отново подчерта, че всеки човек в Китай, включително в Тибет, който желае да изрази своите виждания, следва да може да направи това по мирен начин, без страх от репресии. В рамките на общия редовен преглед няколко държави-членки на ЕС изложиха препоръки за Тибет, които бяха предадени на представителите на китайското правителство.

Според последните анализи на международните финансови институции и агенции за кредитен рейтинг в Югоизточна Европа трябва да се очаква сериозна рецесия. По-специално, подчертава се опасността от необслужване на заеми от потребители и предприятия.

Усещат ли се вече тези последици в държавите-членки на ЕС, като се имат предвид големите инвестиции на западноевропейски предприятия и банки в Югоизточна Европа, и какви съвместни мерки следва да предприеме председателството? Препоръчва ли Съветът осигуряването на подкрепа за банките в страните от Югоизточна Европа — в рамките на националните програми за действие, които са част от европейската политика за съседство — в сътрудничество с тези страни и вероятно с Европейската инвестиционна банка? Какви допълнителни мерки ще предприеме председателството, за да гарантира по-специално стратегическите цели на страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки на Балканите?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Световната рецесия има особено тежко въздействие върху страните от Югоизточна Европа. Всички тези държави трябва да се справят с по-високите разходи за рефинансиране, по-ниските данъчни приходи, по-слабия приток на преки чуждестранни инвестиции и намаляването на паричните преводи от чужбина. Въпреки това някои страни са по-силно засегнати от други. Един от важните фактори в този контекст е размерът на заемите на домакинствата и предприятията във валута, различна от националната, които обаче трябва да бъдат обслужвани в националната валута. Поради отслабването на валутите на няколко страни от Югоизточна Европа за кредитополучателите е все по-трудно да изпълняват задълженията си, а в някои случаи дори се налага те да спрат да изплащат заемите.

Председателството е добре запознато с този проблем и при последната среща на външните министри (Gymnich), която се проведе на 27 и 28 март 2009 г. в Хулбока над Влтавоу, на икономическата ситуация в региона беше посветена работна закуска на заместник министър-председателя по европейските въпроси Александър Вондра и министрите на външните работи на държавите от Западните Балкани.

Европейският съюз прие редица мерки за подпомагане на икономическата и социална консолидация в Югоизточна Европа, както и за смекчаване на отрицателните последици от световната икономическа и финансова криза. Конкретните мерки включват голямо увеличение на нивата на кредитиране във всички сектори, непрекъснати усилия за увеличаване на ликвидността в банковия сектор, увеличаване на подкрепата чрез пакет от мерки в „отговор на кризата“ в рамките на инструмента за предприсъединителна помощ и засилване на усилията в областта на съгласуването между Европейската комисия и международните финансови институции във връзка с инвестиционната рамка за Западните Балкани.

Комисията създаде пакет от мерки в „отговор на кризата“ на стойност 120 млн. евро, който дава възможност да бъдат мобилизирани заеми от международни финансови институции в размер на 500 млн. евро. Мерките имат за цел постигане на енергийна ефективност и осигуряване на подкрепа за малките и средни предприятия. Изпълнението следва да започне през септември тази година.

Освен това Европейската инвестиционна банка подкрепя усилията на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие във връзка с рефинансирането на банковия сектор в Централна и Източна Европа, включително като улеснява координацията между приемащата държава и вътрешните надзорни и регулаторни органи.

През 2009 г. международните финансови институции ще предоставят на държавите от Западните Балкани и Турция кредитни ресурси в размер на 5,5 млрд. евро за целите на рефинансирането на банковия сектор. Европейската инвестиционна банка ще осигури 2 млрд. евро от тази обща сума, а останалата част ще бъде предоставена от международни финансови институции.

Увеличеният размер на заемите от банки в ЕС в рамките на Европейския план за икономическо възстановяване също следва да допринесе за повишаване на обема на кредитните ресурси към дъщерни дружества в Югоизточна Европа.

Освен това на своето заседание през март Европейският съвет приветства намерението на Комисията да предложи удвояване на пределния размер по системата за подпомагане на ЕС за оказване на помощ при проблеми, свързани с платежния баланс, до 50 млрд. евро.

Съветът неколкократно изрази своята пълна подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, крайната цел на която е членство в ЕС, ако тези държави изпълнят съществените условия и изисквания. Не трябва да се допуска настоящата световна икономическа и финансова криза да засегне тази перспектива.

Съветът споделя становището, че съществуващите инструменти, системи и процедури са достатъчни, но ще продължи да следи ситуацията постоянно и да гарантира, че всички държави, които изпитват временен икономически дисбаланс, ще получат задоволителна помощ. С оглед на постигането на максимални нива на комплементарност и сближаване на мерките от изключително голямо значение е всички налични инструменти и ресурси да бъдат добре координирани.

Генералният секретар на ООН изготви документ от шест точки за преструктуриране на Мисията на ООН в Косово (ЮНМИК), който обхваща въпроси в областта на принципите на правовата държава, митниците, правосъдието, транспорта и инфраструктурата, управлението на границите и защитата на сръбското културно наследство.

Каква е оценката на Съвета на този план? Като се има предвид, че планът е приет от Сърбия, но не и от Косово, възнамерява ли Съветът да предприеме стъпки за приемането на документа от двете страни? Смята ли Съветът, че разработването на обща мрежа от митнически контролни пунктове, която Албания и Косово планират, е свързано с предложението на генералния секретар на ООН? Какво включва общата мрежа от митнически контролни пунктове на Албания и Косово?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

На 24 ноември 2008 г. в съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН генералният секретар на ООН представи своя редовен тримесечен доклад за изпълнението на мандата на мисията на ЮНМИК. Този доклад включва оценка на постигнатия напредък в диалога между ЮНМИК и Белград/Прищина в шестте области, обхванати от доклада, т.е. в областите полиция, митници, правосъдие, транспорт и инфраструктура, граници и сръбско културно наследство.

Генералният секретар на ООН посочи в доклада си, че сръбското правителство е приело изложените в доклада резултати от диалога, а органите в Прищина са изразили явно несъгласие с тях.

Съветът не е заел позиция по доклада на генералния секретар на ООН. Съветът не е запознат с предложение за обща мрежа от митнически контролни пунктове между Албания и Косово.

Въпреки тежкия икономически климат в момента е важно уязвимите групи в обществото като лицата, осигуряващи неформални грижи, възрастните хора, хората с увреждания и децата да не бъдат първите пострадали. Може ли Съветът да даде гаранции, че ще продължи да отдава приоритетно значение на активното приобщаване на групите в неравностойно положение в своя шестмесечен работен план?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

.

Съветът споделя загрижеността на уважаемия колега за необходимостта от разработване на координирани ответни политики, имащи за цел предприемане на действия по отношение на прякото въздействие на кризата върху обществото, особено върху най-застрашените групи от граждани.

Тези приоритети бяха определени в съвместния доклад относно социалната закрила и социалното включване и в документа относно ключовите въпроси, които Съветът прие на 9 март 2009 г., и бяха представени на пролетната месечна сесия на Европейския съвет. С наближаването на годината, която през 2000 г. беше определена за цел на Лисабонската стратегия, и имайки предвид настоящата икономическа криза, още по-необходимо е да бъде приет сериозен политически ангажимент, насочен към постигането на общите цели за социална закрила и социално приобщаване, зачитайки същевременно правомощията на държавите-членки.

В съвместния доклад се подчертава необходимостта от насърчаване на държавите-членки в усилията им да изпълняват цялостни стратегии за борба срещу бедността и социалната изолация на децата, включително осигуряване на достъпни и висококачествени грижи за деца на приемлива цена. Трябва да продължим да търсим решение на проблемите с бездомничеството и много тежките форми на изолация и да подпомагаме социалната интеграция на мигрантите. По-специално трябва да обърнем особено внимание на факта, че е възможно да възникнат нови рискови групи например младите работещи хора и лицата, които влизат на пазара на труда, а също и нови рискове.

Всички тези съображения ще бъдат затвърдени в декларацията относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.).

Специалният трибунал за Сиера Леоне (SCSL) е изправен пред сериозни трудности във връзка със вземането на подходящи мерки за осъдените вече лица или за лицата, срещу които продължават съдебните процедури. Тъй като в момента е немислимо от политическа и институционална гледна точка, а също и с оглед на сигурността, осъдените лица да излежават присъдите си в Сиера Леоне, трябва да бъде намерено алтернативно решение, за да не бъдат накърнени усилията на международната общност за ефективна борба срещу липсата на наказателна отговорност. Някои африкански държави имат политическата воля и институционалния капацитет да изпълнят присъдите на осъдените лица в съответствие с международните стандарти, но не разполагат с финансовите средства, за да направят това без международна подкрепа.

Могат ли държавите-членки да предоставят допълнителна финансова помощ на SCSL, така че осъдените от SCSL лица да могат да излежават присъдите си в африканските държави, които имат капацитета да изпълняват присъдите в съответствие с международните стандарти, но не разполагат с финансовите средства, за да направят това?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Специалният трибунал за Сиера Леоне (SCSL) се финансира чрез волни пожертвования от международната общност. На 11 март 2009 г. съответният подготвителен орган на Съвета беше информиран за настоящото състояние на трибунала от представител на ръководителя на канцеларията на SCSL. Подготвителният орган отбеляза незабавното искане за 6 млн. щатски долари и наличието на недостиг от 31 млн. щатски долари, от които той се нуждае, за да завърши мандата си. Досегашната дейност на SCSL се оценява като положителна.

Отделните държави-членки на ЕС ще вземат решение относно евентуално участие в допълнителното финансиране на Специалния трибунал.

От започването на дейността на SCSL държавите-членки на ЕС са направили общи вноски в размер на над 78 млн. щатски долари. Европейската комисия е направила допълнителна вноска от 2,5 млн. евро и също така е взела решение да участва с още 1 млн. евро чрез 10-ия Европейски фонд за развитие. Специалният трибунал е получил от международната общност (включително от ЕС) обща вноска в размер на почти 160 млн. щатски долари.

Градският съвет на Йерусалим е взел решение да бъдат разрушени 88 жилища, в това число 114 къщи, обитавани от около 1500 палестински жители, в район Ал-Бустан, област Силван — Източен Йерусалим. Други палестински семейства в район Абасиех и в бежанския лагер „Шуфат“ са получили нови съобщения за разрушаване и съдебно отстраняване, с което общият брой на палестинските къщи, които трябва да бъдат разрушени, достига 179.

Според „Б’Тселем“ от 2004 г. насам израелските органи са разрушили около 350 къщи в Източен Йерусалим. Според „Peace Now“ по Западния бряг ще бъдат построени най-малко 73 300 нови израелски жилищни сгради. Двадесет израелски писатели и учени, сред които Амос Оз и Давид Гросман, призоваха заповедите да бъдат отменени, тъй като подобни политики нарушават „най-основните права на човека“. В поверителен доклад на ЕС дори се посочва, че действията на Израел в и около Йерусалим са едно от най-сериозните предизвикателства пред израело-палестинския мирен процес.

Не счита ли Съветът, че следва да предприеме действия, за да спре тези политики, като използва всички средства, с които разполага, включително като прекрати Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране с Израел съгласно член 2 от него? Не представляват ли тези действия достатъчно основание, според Съвета, за замразяване на подобряването на отношенията с Израел?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът изразява своята дълбока загриженост, предизвикана от заплахата от разрушаване на около 90 къщи в околностите на Ал-Бустан/Силван, близо до стария град в Източен Йерусалим, както и от публикуването на съобщение за принудителното преместване на няколко палестински семейства. Председателството съобщи тези пораждащи загриженост въпроси на израелските органи от името на ЕС и припомни техните задължения съгласно пътната карта и международното право. То също така прикани Израел да прекрати незабавно публикуването на тези съобщения. Председателството също така оповести публично тези причини за загриженост чрез декларация по двата въпроса.

В продължение на няколко години ЕС и Израел развиват взаимоотношения в много области. Ясно е, че по-нататъшното задълбочаване на отношенията ще зависи от общите интереси и цели, които по-специално включват намиране на разумно решение на израело-палестинския конфликт, основаващо се на съвместното съществуване на двете държави в мир и сигурност.

Председателството неколкократно посочва ясно пред израелските представители, че продължаването на израелските дейности в Източен Йерусалим и околността представлява значителна пречка за постигането на напредък в мирния процес и застрашава перспективите за изграждане на функционираща палестинска държава.

Какво е становището на Съвета относно настоящия етап на подготовка на мисията на ЕС в областта на върховенството на закона (EULEX), включително разполагането й в района на Митровица, Северно Косово, от политическа, административна, финансова и правна гледна точка?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

На 9 декември 2008 г. след успешно постигане на начална оперативна готовност на цялата територия на Косово при численост, съответстваща на числеността на мисията ЮНМИК, разполагането на персонала на мисията EULEX продължи и на 6 април 2009 г. беше обявена пълна оперативна готовност.

В момента числеността на разположения международен персонал е около 1700 души, а в пълния й състав следва да участват почти 2500 служители. Представени са 25 държави-членки и в мисията също така участват шест други държави (САЩ, Норвегия, Турция, Хърватия, Швейцария и Канада).

Членовете на мисията са разположени съгласно плановите документи като числеността на персонала съответства на броя на местните служители в съответните министерства, полицейски участъци, съдилища, държавни служби, наказателни институции и други избрани административни органи, като например финансовите и митнически органи.

Разполагането на мисията ще позволи ефективното изпълнение на нейния мандат от декември, не само чрез изпълнение на задачи в областта на контрола и предоставянето на експертни насоки и консултации, но също и чрез прилагане на изпълнителния мандат на мисията. В рамките на мандата мисията успешно изпълнява задачи, свързани със сигурността например чрез разполагането на формирани полицейски части и интегрирани полицейски части (FPU/IPU) като втори елемент от мерките в областта на сигурността. Всички те отговаряха по време и численост на непосредствената заплаха, която съществуваше в периода около Нова година.

От първия ден мисията осигури и ефективно присъствие в полицейските участъци в северната част, на пропускателни пунктове 1 и 31 и в сградата на съда в Митровица. Тя пое от ЮНМИК контрола над всички оперативни дейности, които се провеждат в северната част във връзка с правното състояние. Сто и двадесет души от персонала на EULEX са разположени всеки ден в северната част на страната, включително:

– постоянно присъствие на митнически консултанти на пропускателни пунктове 1 и 31 (събиращи търговски данни, които се изпращат на органите в Белград и Прищина);

– освен присъствието на митнически съветници на тези пропускателни пунктове там има и постоянно присъствие на гранични части, наблюдаващи ситуацията, а също и членове на специалните полицейски части (IPU);

– около 15 полицейски съветници в четири полицейски участъка в северната част;

– постигнато е видимо полицейско присъствие чрез специалната полицейска охрана (IPU) в Митровица и в съда там. Тази охрана има ролята да придружава и защитава седемте съдии и държавни представители, които са част от мисията EULEX и също изпълняват активна дейност в съда в Митровица, както и няколко адвокати. Тези съдии и държавни представители, които принадлежат към мисията EULEX, са започнали работа по наказателни производства и издават решения в съда, по-специално във връзка с последните събития.

Не са регистрирани съобщения за съществени събития в областта на сигурността, пряко насочени срещу мисията, и консолидирането и стабилизирането на присъствието на мисията във връзка с пълното изпълнение на нейния мандат продължава.

Що се отнася до правната рамка, в момента се разработват детайлите, по-специално по отношение на северната част, за да може мисията да функционира на базата на единна правна и митническа рамка, основаваща се върху консолидирането и развитието на действащо законодателство, което да се прилага от местните органи.

Пред мисията стоят някои важни задачи, особено по отношение на реинтеграцията на местните служители в съда в Митровица, както и реинтеграцията на около 300 косовски сръбски полицаи южно от река Ибър, които не са се явявали на работа от 17 февруари, но въз основа на настоящата ситуация с мисията може да се предположи, че успешното изпълнение на нейния мандат на територията на Косово ще бъде възможно.

Подготовката на мисията EULEX нямаше да бъде успешна без създаването на екип по планиране на ЕС със собствен бюджет, който позволи да бъде финансирано разполагането на значителен брой членове на персонала, които бяха необходими за етапа на планиране, както и за първоначалното разполагане на самата мисия. С оглед на по-късното разполагане през първата година няма да се наложи мисията да разходва всички финансови средства в размер на 205 млн. евро, които бяха отпуснати за съвместната операция от февруари 2008 г. Текущият бюджет на EULEX от 120 млн. евро ще бъде достатъчен за покриване на разходите на мисията до лятото на 2009 г.

Що се отнася до административния аспект, развитието на мисията EULEX има съществени проблеми заради неуредени въпроси във връзка с приемането на оборудване и сгради от мисията ЮНМИК, както и забавянето на доставката на бронирани превозни средства от изпълнителя по рамков договор. Изпълнението на логистичните нужди на мисията беше затруднено поради факта, че EULEX е първата гражданска мисия в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), която получава изпълнителен мандат, както и поради чувствителната политическа ситуация в Северно Косово. Ние обаче вече успяхме да преодолеем повечето от тези проблеми.

В момента 85 % от европейското финансиране на обществена научноизследователска дейност се разходва на национално равнище, без да се развива транснационално сътрудничество между програмите или конкуренция между учени от различните държави-членки. Националните програми често ненужно се дублират или им липсва необходимият обхват и задълбоченост, за да окажат съществено въздействие върху тези основни предизвикателства. Националната научноизследователска дейност в областта на големите социални предизвикателства като възобновяемите енергийни източници, изменението на климата или мозъчните заболявания може да има по-голям ефект, ако се обединят усилията на европейско равнище.

Съгласен ли е Съветът, че сливането на националните програми в съвместна научноизследователска програма може да осигури необходимата критична маса, за да бъде постигнато точно това в полза на европейските граждани?

Смята ли Съветът, че съвместното планиране от държавите-членки и Комисията на организираните по член 169 инициативи е отговорът на опасенията от дублиране на научноизследователската работа в 27-те държави-членки?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът е съгласен, че поставените от уважаемия колега въпроси са от значение, и отново подчертава, че е важно Европейската общност и държавите-членки да постигнат по-голяма съгласуваност на техните дейности в областта на научните изследвания и технологичното развитие и да се гарантира взаимна обвързаност на политиките на държавите-членки и Общността.

В този контекст в заключенията от заседанията си на 1 и 2 декември 2008 г. относно съвместното планиране на научните изследвания в Европа Съветът постави акцент във връзка с намирането на отговор на големите социални промени върху важната роля на рамковата програма на Общността за научни изследвания и технологично развитие и свързаните с нея инструменти като ERA-NET, ERA-NET+, както и съответните инициативи по член 169 от Договора за ЕО за мобилизирането на научните и финансовите ресурси на държавите-членки с цел изпълнение на инициативи за научноизследователска и развойна дейност от общ интерес. Освен това Съветът признава значението на съществуващите дейности, целящи координиране на програми, провеждани от националните агенции и научноизследователски организации в повече държави-членки и на регионално равнище чрез международни организации, а също и посредством трансгранични и междуправителствени инициативи в тази област (EUREKA, COST). Съветът също така призовава държавите-членки да обмислят как да направят своите вътрешни програми по-отворени, когато това е уместно.

На заседанието на 1 и 2 декември 2008 г. бяха приети заключения относно съвместното планиране, в които Съветът призова държавите-членки да създадат група на високо равнище за съвместно планиране, която ще има за цел да определи темите за съвместно планиране в отговор на основните социални предизвикателства.

В документа за ключовите въпроси в областта на конкурентоспособността и иновациите, който Съветът прие на 5 март и представи на пролетното заседание на Европейския съвет, държавите-членки бяха поканени да сътрудничат на тази група на високо равнище, за да й дадат възможност да идентифицира основните социални предизвикателства и да ги реши в рамките на съвместното планиране. Темите следва да бъдат развивани активно в консултации с всички съответни заинтересовани страни, така че Съветът да може да приеме инициативите най-късно до 2010 г.

Европейските дружества добиват уран в Северен Нигер. Нигер е една от най-слабо развитите страни. Народът на страната обаче няма никаква полза от тези дейности. Напротив, добивът на уран води до екологична и здравна катастрофа: мините са с високо ниво на радиоактивност, а отпадъците от минната дейност създават риск за здравето на хората, които живеят около мините. Освен това подземните води се пресушават, за да бъдат експлоатирани находищата. ЕС трябва да гарантира, че създадените в Африка европейски дружества поемат своите отговорности.

Какъв подход следва Съветът, за да се увери, че европейските дружества, които се занимават с уранодобив в Нигер, зачитат здравето на местните хора, както и необходимостта от опазване на подпочвените води? Може ли Съветът да гарантира, че местните хора споделят икономическите ползи от минното дело, по-специално чрез търговските споразумения между ЕС и Нигер?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

ЕС и Нигер водят общ политически диалог чрез форум на основание член 8 от Споразумението от Котону. Първата сесия от диалога се състоя на 17 март 2009 г. в министерството на външните работи и сътрудничеството на Нигер. Основните точки от диалога, по които двете страни постигнаха съгласие, обхващаха икономиката и социалното положение (включително процес на намаляване на бедността и социално развитие, икономически растеж, храна и борбата срещу корупцията), добро държавно управление и основни права, демократизация и регионална и вътрешнорегионална интеграция (включително икономическо развитие и инфраструктура).

Диалогът продължава и преди края на чешкото председателство са планирани други сесии, по-специално във връзка с подготовката за предстоящите избори. Диалогът по член 8 обаче е и подходящ форум за решаване на въпроси, повдигнати от членове на ЕП, включително прилагане на принципите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост в минната промишленост, която Нигер подписа през 2005 г.

В стратегическия документ за Нигер (10-и ЕФР) се посочва, че преди края на 2006 г. правителството на Нигер е потвърдило намерението си да установи — чрез изменение в закона за минната дейност — че 10 % от концесионните възнаграждения за минна дейност ще бъдат разпределяни за местно развитие в засегнатите от минната дейност региони.

Чрез програма Sysmin ЕС предоставя в рамките на 9-ия ЕФР вноска в размер на 35 млн. евро, която има за цел, наред с други неща, да подобри условията на труд и безопасност на работното място в минния сектор.

Освен това в момента ЕС води преговори по общ план, в който се поставя специален акцент върху аспектите на сигурността и развитието, като той има за цел да реши — заедно с Нигер и други страни от региона — сериозните проблеми пред тези държави. Във връзка с това ще бъдат проучени по-подробно социално-икономическите условия за хората, населяващи северната част на страната.

Според мандата за преговори на Комисията за многостранното търговско споразумение за борба с фалшифицирането от 26 март 2008 г. към преговорите по ТСБФ ще бъде присъединена „група за интелектуална собственост“. Тази информация беше съобщена в шведските медии (например „Dagens Nyheter“ и „Europaportalen“), които се позовават на мандата за преговори. Кои следва да бъдат членовете на тази група? Ще предостави ли Съветът информация за всички участващи лица (физически лица, дружества, граждански организации)? Има ли други експертни или консултативни групи, които са присъединени към преговорите по ТСБФ? Кои са членовете на тези групи?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

В областта на общата търговска политика Комисията провежда преговори въз основа на мандат, установен от Съвета, в консултации със специалната комисия, която Съветът назначи, за да подпомага Комисията при изпълнението на тази задача. Текстът на приетия от Съвета мандат не е публикуван, тъй като с оглед на постигането на ефективност на преговорите е необходимо да бъде запазена поверителност. Консултативният орган на Съвета обикновено е комитетът „Член 133“. Въпросът за Споразумението ТСБФ включва също и други работни групи на Съвета, включително работна група „Интелектуална собственост“.

Подготвителните органи на Съвета са съставени от представители на правителствата на държавите-членки. Техните имена и данни за контакт са представени в списъците, които се изготвят и поддържат от Генералния секретариат на Съвета. Що се отнася до достъпа до този вид документи, прилагат се условията, определени в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета⁽¹⁾. Повечето от направените предложения за дневен ред за обсъждания на тези органи може да бъдат намерени чрез публичния регистър на Съвета.

Що се отнася до участието на обществеността, политиката на Комисията е в интерес на прозрачността да провежда публични разисквания без ограничения върху участието. Същото важи и за участието на държавите-членки.

Като се има предвид, че цените на млякото отдавна са под себестойността на продукцията, какви предложения възнамерява да направи Съветът, за да изгради отново доверието в промишлеността?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът споделя загрижеността на уважаемия колега във връзка с трудното положение на пазара на мляко. След безпрецедентен период на рекордни цени на млякото и млечните продукти през 2007 г. и в началото на 2008 г. европейските производители в момента са изправени пред слаби и несигурни пазари, характеризиращи се с рязък спад на цените на млечните продукти в световен мащаб.

На заседанието на Съвета на 23 март беше осъществен широк обмен на становища относно трудното положение на пазара на мляко и беше отбелязан подкрепеният от редица делегати меморандум.

Във връзка с това може да се посочи, че правната рамка за регулиране на пазара на мляко и млечни продукти беше променена значително през последните две години с приемането от Съвета на т. нар. „малък пакет за млякото“ през септември 2007 г. От 1 април 2008 г. националните квоти за мляко са увеличени с 2 %, а през януари 2009 г. беше приет пакет под заглавие „Проверка на състоянието“.

Новата правна рамка беше създадена с оглед на дългосрочната конкурентоспособност на европейските производители. Ефектите от конкуренцията на пазара трябва да бъдат балансирани със съществуващи инструменти в рамката от мерки за подкрепа на пазара.

Във връзка с това уважаемият колега сигурно е наясно с факта, че Комисията вече прие мерки за подкрепа на пазара, включително въвеждането на подкрепа за частни складови бази за масло и интервенции за масло и обезмаслено мляко на прах, както и повторно въвеждане на експортни субсидии за всички млечни продукти. Комисията информира редовно Съвета за ситуацията на пазара на мляко.

Комисията трябва да представи пред Съвета допълнителни предложения по този въпрос. Във връзка с това Комисията изрази готовност да направи оценка на възможностите за разширяване на гамата от млечни продукти, за които може да бъде предоставена подкрепа в рамките на режима за разпространение на мляко за училищата. Тя обаче посочи, че не е готова да поднови дискусиите относно пакета „Проверка на състоянието“.

Според съобщения в международната преса през първите месеци на 2009 г. израелските военновъздушни сили са провели три нападения срещу предполагаеми цели в Судан, които са транспортирали оръжие за Ивицата Газа. При тези удари е потопен кораб и са засегнати камиони, превозващи незаконни имигранти, а не оръжие. Нападенията са довели и до жертви сред цивилното население на Судан.

Наясно ли е Съветът с тези събития и осъжда ли той въпросните израелски нападения, които са сериозно нарушение на международното право?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът следва принципа да не обсъжда непотвърдени медийни съобщения, които включват неуточнените съобщения за въздушно нападение в Източен Судан през януари тази година, на които уважаемият колега се позовава в своя въпрос.

Преди няколко дни датският Върховен съд обяви шестима датски граждани за виновни по обвинение за оказване на подкрепа на „терористични“ организации, заради връзките им с групата „Fighters and Lovers“, която създава тениски с графичния знак на колумбийската организация Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC) и палестинската организация Народен фронт за освобождение на Палестина (PFLP). Съдебното производство срещу въпросните лица е започнало след пряк официален протест пред датските органи от страна на правителството на Колумбия. Подсъдимите вече са внесли жалба срещу присъдите в Европейския съд за правата на човека.

Каква е позицията на Съвета по отношение на предприетите от колумбийското правителство действия за възбуждане на наказателно преследване срещу граждани на ЕС? Ще отмени ли Съветът „антитерористичното“ законодателство, и по-специално ще оттегли ли съставения недопустим „черен списък“ на „терористични“ организации, който включва няколко народни освободителни движения, за да бъде сложен край на подобни съдебни производства, които представляват сериозно нарушение на основните демократични права на засегнатите лица, включително на правото им да покажат солидарност с подтиснатите народи?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Не би било подходящо Съветът да коментара решения, постановени от съд в държава-членка. Съветът би желал да посочи, че по силата на член 1, точка 6 от Обща позиция 2001/931/CFSP списъкът на лицата и организациите, които са предмет на специални мерки във връзка с борбата срещу тероризма, се проверява редовно, най-малко веднъж на шест месеца.

Какъв е графикът за сключване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейската общност?

Ще съвпадане ли сключването на факултативния протокол със сключването на Конвенцията? В противен случай, кои страни бавят процеса и защо и какви мерки ще бъдат взети срещу това?

Каква е позицията на Съвета по отношение на списъка от компетенции на Общността, които Комисията посочва в предложението за решение на Съвета относно сключването на Конвенцията от Европейската общност?

По какъв начин председателството сътрудничи с европейските организации, представляващи хората с увреждания, в работата по сключването на Конвенцията?

(CS) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2009 г. в Страсбург.

Съветът в момента е ангажиран с подготовката на решението на Съвета относно сключването на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейската общност.

Позицията на Съвета относно сключването на факултативния протокол и списъка от правомощия на Общността, определени в предложението на Комисията, все още не е одобрена.

В духа на своето мото „Европа без бариери“ председателството кани всички представители на хората с увреждания да участват в проявите. Под опеката на председателството се проведоха редица събития, организирани от организации на хора с увреждания. Една от тези прояви беше срещата на Европейския форум на хората с увреждания, която се проведе в Прага от 28 февруари до 1 март 2009 г.

Предстоящата международна конференция под надслов „Европа без бариери“, която е организирана в края на април от чешкия Национален съвет на хората с увреждания, ще се проведе под опеката на министъра на труда и социалната политика на Чехия Петър Нечас. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания със сигурност ще присъства в дневния ред на конференцията.

Тясното сътрудничество с представителите на европейските организации на хората с увреждания вече започна с подготовката на проекта на посочения договор и то определено ще получи нов импулс, след като договорът бъде ратифициран и започне неговото прилагане.

Вторият доклад на работната група на високо равнище по въпросите на уврежданията, в който се разглежда прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ще бъде представен на заседанието на Съвета относно заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите през юни 2009 г. Документът ще съдържа информация за текущото състояние на прилагането на договора от гледна точка на държавите-членки, Комисията и представителите на доброволческите организации.

Каква оценка на въздействието е направена по отношение на последиците от отменянето на регламента за груповото освобождаване (1400/2002⁽¹⁾) за водачите на моторни превозни средства и сервизите за ремонт на автомобили? По-специално, ще понесат ли последните допълнителни разходи в резултат от по-ограничения достъп до информация и доставки, които може да бъдат монополизирани от по-големи пазарни участници?

(EN) Комисията прие доклада за оценка относно прилагането на регламента за груповото освобождаване относно моторните превозни средства⁽²⁾ през май 2008 г. В този доклад Комисията подчертава, че достъпът до техническа информация и алтернативни източници на резервни части са от съществено значение, за да могат независимите сервизи да се конкурират с оторизираните търговски мрежи. Считаме, че конкуренцията на пазара на следпродажбени автомобилни услуги е от съществено значение за гарантиране на възможностите за избор на потребителите и надеждните ремонтни услуги на достъпни цени.

В момента Комисията разглежда няколко варианта, като взема предвид изразените становища в рамките на проведените обществени консултации, и сме готови да гарантираме, че след изтичането на настоящото групово освобождаване през май 2010 г. ще продължи да съществува подходящ режим за дистрибуцията и обслужването на моторни превозни средства.

Все още не е взето решение за предпочитаната от Комисията политика. Всяка бъдеща рамка обаче следва да гарантира достъпа на сервизите до техническа информация и алтернативни източници на резервни части.

Следва също така да бъде отбелязано, че независимо от бъдещата политика в областта на конкуренцията Регламенти № 715/2007 и 692/2008 за типовото одобрение на леки превозни средства (Евро 5 и Евро 6) въвеждат подробни разпоредби относно достъпа до информация за независими оператори. Законодателството относно типовото одобрение на тежкотоварни автомобили (Евро VI), което в момента се намира на последния етап на приемане от Съвета, налага подобни изисквания, за прилагането на които Комисията подготвя съответното законодателство.

Каква е оценката на Комисията на резултатите от научните изследвания до момента във връзка със стволовите клетки на възрастни хора? Кои проекти в тази област се насърчават и съгласна ли е Комисията, че тези инициативи премахват необходимостта от насърчаване на неприемливите от морална гледна точка изследвания на ембрионални стволови клетки?

(EN) Изследванията на стволови клетки на възрастни хора представляват активно поле за дейност, търпящо динамично развитие с появата на нови познания, в което Европа има силно присъствие. Стволовите клетки на възрастни хора стоят в основата на някои лечения, които вече се прилагат в клиничната практика, като трансплантации на костен мозък при левкемия и възстановяващо лечение на костни травми, а неотдавна европейски учени имплантираха първата трахея, създадена чрез използване на собствени стволови клетки на пациента.

ЕС финансира научноизследователска дейност в областта на стволовите клетки на възрастни хора в няколко последователни рамкови програми за научни изследвания, включително в текущата Седма рамкова програма на Европейската общност за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007–2013 г.) (РП7). След първите две покани за представяне на предложения по приоритет „Здраве“ на РП7 ЕС финансира 8 проекта, които включват употреба на стволови клетки на възрастни хора с терапевтична цел (виж приложената таблица). Общото участие на ЕС по тези проекти е около 41 млн. евро, като не може да бъде изключено разработването на други проекти в бъдеще.

Комисията е наясно, че научната общност посочва човешките ембрионални стволови клетки като потенциален източник за регенеративна терапия и подмяна на тъкани след травми или заболявания, по-специално когато не са налични клетки на възрастни хора или те са неподходящи. Човешките ембрионални стволови клетки представляват еталонен стандарт за преценка на качеството и възможностите за използване на други типове клетки. Научните изследвания на човешки ембрионални стволови клетки и стволови клетки на възрастни хора трябва да продължат да се провеждат успоредно като редица проекти на ЕС сравняват клетки от различни източници. Всички източници на стволови клетки се използват в научноизследователската работа за разширяване на знанията ни за това как функционират клетките, какво спира да действа при заболяванията и как възникват първите етапи на човешкото развитие. Тези комбинирани знания в крайна сметка ще доведат до създаването на безопасни и ефективни методи на лечение.

Комисията управлява РП7 в съответствие със своята институционална компетентност, определена в съвместно решение на Парламента и Съвета, според което научните изследвания, включващи използването на човешки ембрионални стволови клетки, отговарят на условията за финансиране от ЕС при спазване на строги условия за етика.

Всички предложения за научни изследвания на ЕС, включващи човешки ембрионални стволови клетки, са обект на двоен етичен преглед на национално (или местно) равнище, както и на европейско равнище, и се представят пред регулаторна комисия на държава-членка, което гарантира, че преминаващите през системата проекти са добре обосновани от етична и научна гледна точка. Европейската група за етика в науката и новите технологии публикува становище относно етичния преглед на проектите, свързани с човешки ембрионални стволови клетки, по РП7 по искане на председателя на Европейската комисия Барозу⁽¹⁾.

Проекти на ЕС, в които се използват стволови клетки на възрастни хора (Покана 1 и 2 по програма „Здраве“ от РП7)

Име

Заглавие

OPTISTEM

Оптимизиране на терапията със стволови клетки за клинични изпитания на дегенеративни заболявания на кожата и мускулите

CASCADE

Култивирани стволови клетки на възрастни хора като алтернатива за увредени тъкани

STAR-T REK

Създаване и сравнение на различни подходи за използване на стволови клетки за възстановяване на бъбрек

NEUROSTEMCELL

Европейски консорциум за терапия на невродегенеративни заболявания със стволови клетки

CARDIOCELL

Разработване на клинична стратегия за заменяне на кардиомиоцити

INFARCT THERAPY

Лечение след сърдечен инфаркт: предотвратяване на реперфузионни увреждания и възстановяване чрез трансфер на стволови клетки

STEMEXPAND

Размножаване на стволови клетки — размножаване и присаждане на хемопоетични и мезенхимални стволови клетки

PURSTEM

Използване на рецептоми на мезенхимални стволови клетки за рационално разработване на еднородни, безсерумни условия за култивиране и средства за характеризиране на клетки

В момента 85 % от европейското финансиране на обществена научноизследователска дейност се разходва на национално равнище, без да се развива транснационално сътрудничество между програмите или конкуренция между учени от различните държави-членки. Националните програми често ненужно се дублират или им липсва необходимият обхват и задълбоченост, за да окажат съществено въздействие върху тези основни предизвикателства. Националната научноизследователска дейност в областта на големите социални предизвикателства като възобновяемите енергийни източници, изменението на климата или мозъчните заболявания може да има по-голям ефект, ако се обединят усилията на европейско равнище.

Съгласна ли е Комисията, че сливането на националните програми в съвместна научноизследователска програма може да осигури необходимата критична маса, за да бъде постигнато точно това в полза на европейските граждани?

Счита ли Комисията, че съвместното планиране от държавите-членки и Комисията на организираните по член 169 инициативи е отговорът на опасенията от дублиране на научноизследователската работа в 27-те държави-членки?

(EN) Днес ЕС е изправен пред предизвикателства, с които нито една държава или регион не може да се справи самостоятелно. Помислете за необходимостта от решаване на проблема с недостига на храна, както и проблемите с климата и енергийната криза. Никоя държава-членка не може ефективно да се справи с тези предизвикателства сама — нуждаем се от съвместни и съгласувани действия на европейско, а дори и на световно равнище.

При все това днес едва 15 % от европейската публично финансирана гражданска научноизследователска и развойна дейност се съгласува и финансира чрез партньорства между държавите-членки по рамковата програма на Общността или чрез междуправителствени партньорства, като например Европейската агенция за космически изследвания (ESA), Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) или EUREKA — останалите 85 % от европейските публични фондове за финансиране на научноизследователска дейност се определят и разходват на национално равнище. Делът на съвместно определяните и изпълнявани научноизследователски дейности продължава да е незадоволителен – те нямат стратегически фокус, както и мащабност и обхват, за да дадат ефективен отговор на общите предизвикателства на нашето време.

Поради тази причина е необходимо да се работи в по-тясно сътрудничество и затова Комисията представи съобщението относно съвместното планиране на научноизследователската дейност⁽¹⁾. Целта на съвместното планиране е да направи научните изследвания в Европа по-стратегически, по-фокусирани и по-ефикасни.

Съвместното планиране няма за цел Комисията да поеме контрола върху националните научноизследователски програми и бюджети. То трябва да доведе до създаване на партньорства между държавите-членки и до най-оптимално използване на ресурсите — финансови и интелектуални. Основава се на съвместната работа на държавите-членки за разработването на обща визия за справяне със сериозните предизвикателства пред обществото и за определяне и провеждане на програми за стратегически научни изследвания.

Относно втория въпрос за избягване на дублирането на научноизследователските усилия трябва да се посочи, че известно дублиране на усилията може да има положителен ефект, ако различни научни екипи се съревновават за една и съща цел. Въпреки това в някои области се финансират стотици подобни проекти, като те са обект на независим преглед в различни държави. Целта на съвместното планиране е да бъде създаден процес, който да доведе до по-голяма стратегическа насоченост и съгласуваност на многото налични инструменти. То предполага по-ефективно и по-резултатно използване на националните финансови средства. Държавите-членки са определили представители в групата на високо равнище за съвместно планиране, които трябва заедно да идентифицират приоритетните теми на бъдещите дейности в областта на съвместното планиране. Комисията очаква този процес да завърши преди края на 2009 г.

Държавите-членки насочват процеса на съвместно програмиране, но Комисията, разбира се, присъства, за да подкрепи и установи евентуални възможности за добавена стойност по отношение на собствените инструменти на Комисията, а именно Седмата рамкова програма, и за да подпомогне постигането на максимален ефект при всяко съвместно инвестиране на национални ресурси.

По отношение на връзката между съвместното програмиране и инициативите по член 169 трябва да бъде разбрано, че съвместното планиране представлява процес, който предхожда всяко решение относно избора и съчетаването на подходящите инструменти и ресурси (на национално или на общностно ниво), които са необходими за изпълнението. Споделената визия, общата програма за научни изследвания и съразмерните ангажимента на компетентните органи са сърцето на този процес, който може да доведе до твърде различни по характер инициативи за съвместно планиране. Макар че съвместното планиране се ползва от опита на ERA-NET (сътрудничество между подобни научноизследователски програми на държавите-членки) и на инициативите по член 169 (обща програма по конкретна тема), то отива по-далеч, като добавя елемент на прогнозиране, на стратегическо програмно планиране и съгласуване на различните национални и регионални ресурси за постигането на общи цели. Разбира се, инициатива по член 169 или европейска научноизследователска инфраструктура или всеки друг инструмент по РП7 може да бъде част от изпълнение на съвместно планиране, но основната цел е тя да съгласува и да обедини националните ресурси.

Съвместното планиране има огромен потенциал в областта на европейските научни изследвания и може да промени начина, по който се обсъждат и провеждат научните изследвания. В този смисъл то е изпитание на Концепция 2020 г. за Европейското изследователско пространство.

Може ли Комисията да посочи дали би възприела положително идеята за създаване на годишна награда за граждани, които са създали нови начини за премахване на бариерите между институциите и гражданите на ЕС? Подобна програма може да послужи като стимул за други програми от малък и голям мащаб, имащи за цел повишаване на информираността за работата на ЕС и членовете на ЕП, за да се създаде по-голям приток на информация, отчитащ интересите на местно равнище.

(EN) Комисията би желала да привлече вниманието на уважаемия колега към вече започнатата инициатива от страна на Европейския икономически и социален комитет да бъде присъждана награда на организираното гражданско общество, с която да бъдат отличавани или насърчавани конкретни постижения или инициативи, които са имали съществен принос за популяризирането на европейската идентичност и интеграция.

Въпреки че Комисията поощрява и подкрепя нови и новаторски схеми за премахване на бариерите между европейските институции и гражданите, а именно чрез инициативата „Debate Europe“, която се провежда в момента, Комисията не е убедена, че създаването на нова подобни награда би било най-подходящият инструмент.

Според проучване на Евробарометър от есента на 2008 г. само 16 % от избирателите са знаели, че през юни 2009 г. се провеждат избори за Европейски парламент. Това показва, че европейската комуникационна политика, чието начало Комисията постави през 2005 г., не е постигнала пълен успех и може би Комисията не е разпределила достатъчни ресурси за предаване на посланието на местно и регионално равнище, вместо за създаването на нови европейски канали.

Имайки предвид наближаващите избори и значението на гласа на гражданите на фона на световната криза и необходимостта от координирани глобални действия на регионалните съюзи в света и на страните, играещи ключова роля на настоящата международна сцена, планира ли Комисията да организира кампании, насочени към определени групи от населението, като например младите хора, възрастните хора, селскостопанските производители, жените или определени професии, за да насърчи всеки от 375-е милиона избиратели в 27-те държави-членки на ЕС да даде своя глас?

Кой начин се е доказал към днешна дата като най-успешен за създаване на връзки с нови избиратели, и по-специално с младите хора?

Кой е предпочитаният метод на сътрудничество по отношение на другите институции и най-вече по отношение на органите на управление на национално и регионално равнище?

(EN) Комисията подкрепя и допълва усилията на Парламента и националните органи в областта на комуникациите, като провежда различни тематични дейности за повишаване на осведомеността както на европейско, така и на местно равнище. Съществена част от работата в областта на комуникациите се организира съвместно, но всяка страна също така има възможност да провежда собствени дейности.

Във фокуса на посланията на Комисията е поставен ЕС като цяло и те показват постиженията на ЕС в областите на политиката, които са пряко свързани с живота на гражданите. Изтъква се реалната добавена стойност от колективните действия на европейско равнище и се показва, че има въпроси, с които държавите-членки не могат да се справят сами (изменението на климата и околната среда, безопасността и здравето на потребителите, имиграционната политика, терористичните заплахи, безопасните доставки на енергия и др.).

Дейностите за повишаване на информираността са насочени към всички държави-членки и всички граждани на възраст, даваща им право на глас. Въпреки че се съблюдава обща еднородност на дейностите, определянето на темите и посланията е съобразено с конкретната ситуация във всяка държава-членка. Въпреки това повечето хора биха желали във фокуса да бъдат поставени икономическите проблеми, които засягат ежедневния живот (безработица, растеж, покупателна способност). Налице е и значителен интерес към въпросите, свързани със сигурността и изменението на климата.

Според последното проучване на Евробарометър обаче (което беше проведено през октомври/ноември 2008 г.) 26 % от избирателите са знаели кога ще се проведат изборите за Европейски парламент (ЕП), но само 30 % са изразили намерение да гласуват. Следователно, за да се достигне до социалните групи, при които се наблюдава ниско ниво на заинтересованост и желание за участие, са необходими целенасочени действия. Тези групи се различават в известна степен в различните държави, но те обикновено включват младите хора, жените и хората с по-ниско образователно равнище.

Комисията използва предпочитаните от гражданите средства за комуникация, в това число аудио-визуалните медии (радио и телевизия) и интернет. Приоритетните теми на изборите за Европейски парламент ще бъдат пояснявани чрез телевизионни и радио клипове. Насочената към младите хора мултимедийна кампания ще има за цел да убеди младите хора да упражнят своето право на глас. Освен това Комисията (в сътрудничество с Европейския център по журналистика) подкрепя проект за водене на блогове с участието на 81 млади журналисти от ЕС–27 по въпроси, свързани с изборите за Европейски парламент⁽¹⁾.

Много от възложените дейности са насочени към жените избиратели: проучване на Евробарометър⁽²⁾ относно възприемането на ЕС от жените, брошура⁽³⁾, обясняваща областите от дейности на ЕС, които са от особен интерес за жените, пакет от информационни материали⁽⁴⁾ за журналисти, семинари за редактори на женски списания и прояви, включително отбелязване на Международния ден на жените.

След отхвърлянето на Договора от Лисабон в Ирландия ирландското правителство възложи проучване, което установи масово неразбиране на съдържанието на Договора от Лисабон. Това всеобщо неразбиране превръща ирландската общественост в жертва на изопачаване на истината и манипулации чрез груба и невярна пропаганда, внушаваща евроскептицизъм.

Какви мерки предприема Комисията, за да информира ирландската общественост и насърчи фактологичната точност по отношение на Договора от Лисабон?

(EN) Проучванията на Евробарометър показват, че в сравнение с други държави-членки на ЕС равнището на знанията за ЕС в Ирландия е по-ниско от средното в ЕС–27 (например под съответното ниво във Франция, Дания и Нидерландия, които също проведоха референдум по въпросите на ЕС). Ето защо Комисията продължава да полага усилия, за да помогне за подобряване на общуването и информираността по европейските въпроси в Ирландия.

Комуникационните дейности на Комисията в Ирландия са в отговор на заключенията, изложени в доклада на подкомисията на ирландския парламент (Oireachtas) от ноември 2008 г., в който бяха идентифицирани сериозни пропуски в общуването на тема Европа в Ирландия, както и искания от ирландските органи също в отговор на доклада на Oireachtas. Тези дейности са планирани за период от няколко години и имат за цел да бъде решен отдавнашният проблем с непознаването на ЕС в Ирландия.

Отново трябва да бъде подчертано, че ирландското правителство носи отговорността за ратификацията на Договора от Лисабон и следователно за кампанията във връзка с референдума.

На 29 януари 2009 г. ирландското правителство, Парламентът и Комисията подписаха Меморандум за разбирателство (МР) относно „Да общуваме на тема Европа в партньорство“. Документът оформя официално като партньорство съществуващото сътрудничество между Ирландия и Европейския парламент и Комисията за насърчаване на по-доброто познаване на ЕС от обществеността. Меморандумът за разбирателство е подобен на договореностите, сключени в други държави-членки.

Основната цел на това партньорство е в Ирландия да бъде изградена представа за Европейския съюз. Трите страни по документа ще се стремят да постигнат това чрез разпространяване на информация, за да бъде повишена осведомеността на обществеността за целите на Европейския съюз. Освен населението като цяло, основните целеви групи ще бъдат жените, младите хора и социално-икономическите групи, които имат по-слаби връзки с ЕС. В няколко проведени изследвания тези групи са идентифицирани като особено слабо информирани по въпросите на ЕС.

Партньорството няма да попречи на страните по меморандума да изпълняват техни собствени независими информационни дейности. Участниците ще се възползват в най-голяма степен от взаимната подкрепа за комуникационни дейности и прояви, като ще работят съвместно и с всички заинтересовани институции и органи (European Direct Relays, други мрежи на Европейския съюз, структури и групи за регионално и местно управление, неправителствени организации и т. н.).

Може ли Комисията да опише достигнатия до момента напредък в съгласуването на общоевропейски подход към предишните проблеми и бъдещите предизвикателства? Счита ли Комисията, че е необходимо държавите-членки да й предоставят мандат във връзка с бъдещия надзор върху финансовия сектор на ЕС?

По-специално, счита ли Комисията за необходимо да разполага с възможността да разследва минали и бъдещи банкови операции?

Може ли Комисията да опише какви според нея са най-важните резултати от срещата на върха на Г–20 в началото на април в Лондон, както и кои аспекти ще поправят регулаторните недостатъци, които помогнаха за възникването на настоящата финансова криза?

(EN) 1. За да бъде възстановена стабилността и надеждността на бъдещите финансови пазари, в публикуваното на 4 март 2009 г. съобщение на Комисията за пролетното заседание на Европейския съвет⁽¹⁾ е представена амбициозна програма за промяна, започваща със създаването на рамка за надзор в ЕС, която позволява ранно откриване на потенциални рискове, които се отстраняват ефективно преди да са оказали въздействие, и се посреща предизвикателството на сложните международни пазари. Другите елементи от програмата включват:

отстраняване на слабостите, причинени от недостатъчната или непълна национална или европейска нормативна уредба въз основа на подход, при който сигурността е приоритет,

засилване на защитата на потребителите и малките дружества;

намиране на решение на въпроса със заплащането и стимулите;

засилване на възпиращия ефект на санкциите.

В областта на надзора преди края на май Комисията ще представи съобщение относно засилената рамка на европейския финансов надзор, основаващо се на заключенията в доклада на Дьо Ларозиер⁽²⁾, което да бъде обсъдено на заседанието на Европейския съвет през юни. През есента ще последват законодателни предложения. Рамката ще включва:

относно пруденциалния надзор на макроравнище, мерки за създаване на Европейски съвет за системен риск (ЕССР) и

относно пруденциалния надзор на микроравнище, предложения за създаване на Европейска система за финансов надзор (ЕСФН).

ЕССР ще отговаря по-специално за:

събиране и анализиране на пълна информация във връзка с финансовата стабилност;

определяне и категоризиране на рисковете;

издаване на предупреждения за рискове и/или препоръки за предприемане на действия по отношение на тези рискове (за които ще трябва да съществува механизъм, който да гарантира ефективни последващи действия).

2. По отношение на пруденциалния надзор на микроравнище Комисията неотдавна прие мерки, с които цели да засили функционирането на съществуващите европейски комитети, отговарящи за банковата дейност, ценните книжа и застрахователната дейност/професионалните пенсионни схеми: i) като създаде ясна рамка за дейността на комитетите и засили разпоредбите в областта на финансовата стабилност; ii) като предложи създаването на програма на общността, която осигурява пряко финансиране на комитетите от бюджета на Общността. За да бъде подобрен процесът на вземане на решения от комитетите, когато не може да бъде постигнат консенсус, в решенията се въвежда гласуване с квалифицирано мнозинство.

Въпреки тези подобрения Комисията споделя становището, че са достигнати границите на възможностите за действие при статута на настоящите комитети. Комисията действително счита, че финансовите пазари на ЕС се нуждаят от много по-ефективни механизми, които да гарантират, че надзорните органи си сътрудничат по начин, който съответства на реалността на интегрирания пазар.

Комисията проявява явен интерес към провеждането на възможно най-широко и задълбочено разискване относно състава и правомощията на ЕСФН и ЕССР и за тази цел на 10 март 2009 г. започна консултация относно предложените подобрения в надзора, като за краен срок за тяхното провеждане е определена датата 10 април 2009 г.⁽³⁾. Ще бъде организирана също така и конференция на високо равнище относно последващите действия във връзка с доклада на Дьо Ларозиер, която ще се проведе на 7 май 2009 г. в Брюксел.

В последните заключения на Европейския съвет от 19 и 20 март 2009 г. държавните и правителствени ръководители на страните от ЕС подчертаха необходимостта от подобряване на регулирането и надзора и че докладът на Дьо Ларозиер е основата за действие.

3. По отношение на Г–20 – постигнатите на срещата на Г–20 резултати са наистина безпрецедентни. За първи път лидерите успяха да постигнат съгласие за всеобхватно и подробно координиране на международните финансови политики и регламенти. Комисията успя да направи истинска и голяма първа стъпка по посока на световна конвергенция на регулаторната рамка, за която отдавна призовава. ЕС играе водеща роля в този процес, като Комисията съгласува позицията си в тясно сътрудничество със страните от ЕС.

Що се отнася до съдържанието, Комисията изразява задоволство, че е успяла да осигури изчерпателна и амбициозна програма за реформи:

ангажимент за подобряване на изискванията по отношение на банковия капитал и ликвидните буфери, както и мерки за ограничаване на натрупването на ливъридж;

създаване на колегии на надзорни органи за големи трансгранични банки;

по-амбициозна позиция по отношение на регулирането на агенциите за кредитен рейтинг, включително спазване по същество на Кодекса за поведение на Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO);

споразумение за одобряване на строги общи принципи относно заплащането и възнагражденията във финансовите институции;

споразумение за подобряване на счетоводните стандарти, по-специално относно оценките и провизиите — два ключови въпроса за намаляване на ефекта от процикличността;

споразумение за повишаване на устойчивостта на пазарите на кредитни деривати чрез насърчаване на стандартизацията и многостранните клирингови споразумения при условията на ефективно регулиране и надзор;

регулирането на хедж фондовете.

В юрисдикциите, които не оказват сътрудничество, бяха постигнати важни резултати чрез разширяване на обхвата на прегледа на мерките срещу прането на пари, финансирането на тероризма и пруденциалните въпроси. Комисията също така е готова при необходимост да наложи санкции. Това е добра първа стъпка за премахване на участниците, които се възползват от световната финансова система, без да имат принос към нея.

И накрая, работата не е свършила, тя едва започва. Сега Комисията навлиза в нова критична фаза, в която регулаторните ангажименти трябва да се превърнат в конкретни действия. Комисията ще продължи да играе активна роля, както и до сега, за да бъде постигната тази цел.

През 1993 г. ЕС сключи споразумение с Ел Салвадор и оттогава Съюзът е най-важният източник на финансиране за страната. До края на гражданската война сътрудничеството се развиваше най-вече във връзка със справянето с извънредното положение в държавата и затова беше концентрирано върху хранителна помощ и подпомагане на бежанците. Днес помощта на ЕС обхваща по-широка област, включително права на човека, икономическо сътрудничество, демобилизация и интеграция на бивши бойци и развитие на селските райони. Междувременно вече възникват нови проблеми като безработица, насилие в обществото, недостатъчни инвестиции в човешки капитал и необходимост от насърчаване на младите работници. Какви мерки предвижда Комисията за подновяване и засилване на сътрудничеството с Ел Салвадор?

(EN) Настоящото сътрудничество с Ел Салвадор се основава на Документа за национална стратегия (ДНС) за периода 2007–2011 г., предвиждащ две целеви области: 1) насърчаване на социалното сближаване и сигурността на хората; 2) икономически растеж, регионална интеграция и търговия. Тези области обхващат добре предизвикателствата, пред които Ел Салвадор е изправен в момента.

Борбата с насилието и инвестициите в човешки капитал са особено важни цели на тези две приоритетни области, като те са във фокуса на няколко дейности от нашето сътрудничество.

Създаването на работни места вече е приоритет на целевата област „подкрепа за справедлив и балансиран растеж на икономиката и заетостта“ от ДНС за периода 2002–2006 г. Проектът FOMYPE с бюджет от 24 млн. евро е насочен към укрепване на малките и средни предприятия. Настоящият ДНС, в рамката на приоритетна област „Икономически растеж, регионална интеграция и търговия“, предвижда действия, насочени към укрепване на системата за качество, така че специално малките и средни предприятия да могат да използват по-добре предимствата на сегашната система ОСП+ и възможностите, които предлагат регионалната интеграция и договаряното в момента споразумение за асоцииране. Общопризнат факт е, че малките и средни предприятия играят важна роля за създаването на заетост и че те могат да допринесат за намаляване на отрицателното въздействие на настоящата криза.

Специално към младежта е насочена широкомащабна програма в размер на над 20 млн. евро („Projovenes“), като особено внимание се обръща на проблемите, свързани със сигурността в държавата. Същевременно тя предвижда мерки за предотвратяване на престъпността, социална интеграция на младите хора и подкрепа за институциите при изпълнението на нови образователни и социални дейности. Проектът се допълва от проекта PROEDUCA, който укрепва възможностите за създаване на работа на младите хора и по този начин помага за предотвратяване на престъпността чрез засилване на техническото образование.

Приоритетите на текущия ДНС вероятно ще останат в действие, въпреки че те може да бъдат изменени при настоящия средносрочен преглед на националната стратегия на Ел Салвадор за периода 2007–2013 г., за да отразяват по-добре потребностите на държавата. Констатациите от този преглед ще бъдат на разположение в началото на 2010 г. и в този процес ще бъдат проведени консултации с Парламента.

Комисията също така започна независима оценка на държавно равнище на сътрудничеството между ЕС и Ел Салвадор през периода 1998–2008 г. Чрез тази дейност, която продължава, ще бъдат идентифицирани основните поуки за подобряване на настоящите и бъдещи стратегии и програми на Комисията.

Направила ли е Комисията или планира ли да направи някакви отстъпки от тарифите за внос на банани извън кръга от многостранни търговски преговори от Доха?

(EN) След приемането на доклада на Апелативния орган на Световната търговска организация (СТО) по заведеното от Еквадор дело срещу тарифите, прилагани от ЕС по отношение на вноса на банани от държави производителки на банани, които не са страни по Споразумението от Котону, ЕС трябва да изпълни препоръките и решенията на органа за уреждане на спорове на СТО.

Комисията отдавна желае да бъде постигнато споразумение, обхващащо всички нерешени въпроси: привеждане в съответствие с доклада на СТО относно уреждането на спора; следствия от разширяването на ЕС, при което броят на държавите-членки достигна 27; и преговори по тарифите в резултат от нов кръг от преговори на СТО. За да направи това, Комисията води преговори с редица латиноамерикански страни, доставящи банани, относно изменения в планираните тарифни ангажименти на Комисията относно бананите, вземайки под внимание интересите на други засегнати страни, включително тези на държавите от АКТБ. Въпреки липсата на споразумение към днешна дата, Комисията продължава да бъде изцяло ангажирана с постигането на подобно споразумение, основаващо се на приемливи за всички заинтересовани страни резултати.

В идеалния случай до съгласие следва да се достигне в по-краткосрочен план в рамките на кръга от преговори от Доха. Комисията обаче е готова да договори споразумение относно бананите преди приемането на условията от кръга от преговори от Доха, при условие че това споразумение бъде включено на по-късен етап в резултатите от въпросните преговори.

През втората пленарна сесия на Европейския парламент през февруари 2009 г. гласувахме доклад A6-0034/2009 на г–жа Tzampazi относно психичното здраве. По време на разискванията научихме, че в Европейския съюз всяка година се извършват около 59 000 самоубийства, 90 % от които се дължат на психични разстройства. С какво от своите изследвания и констатации в областта на най-добрите практики Комисията може да помогне допълнително на държавите-членки, които се опитват да се справят със самоубийствата и психичните заболявания в своите страни?

(EN) За съжаление е вярно, че около 60 000 души в ЕС извършват самоубийства всяка година. Вярно е също, че повечето от извършващите самоубийства хора са имали по-ранни психични здравословни проблеми. Тези хора не са намерили помощта, от която са се нуждаели.

В резултат от самоубийства в ЕС умират повече хора, отколкото заради пътнотранспортни произшествия. Въпреки че броят на пътнотранспортните произшествия е намалял с повече от 15 % от 2000 г. насам, броят на самоубийствата остава относително стабилен. Предвид настоящата икономическа криза съществува още по-висок риск от нарастване на броя на краткосрочните и дългосрочни проблеми, свързани с психичното здраве, като това може да се отрази осезателно върху процента на самоубийствата.

Тъй като Европейският съюз е поел ангажимент за подобряване на здравето и благоденствието на своите граждани, следва да не проявяваме търпимост към множеството жертви от самоубийствата. Важно е да се подчертае обаче, че превенцията на самоубийствата е преди всичко отговорност на държавите-членки.

На равнище ЕС все пак можем да подкрепим обмена на информация и добри практики. Ето защо определихме „Превенция на депресиите и самоубийствата“ за първа приоритетна тема на Европейския пакт за психично здраве и благоденствие, началото на който беше поставено през юни 2008 г.

Във връзка с изпълнението на пакта Комисията и министерството на здравеопазването на Унгария ще организират на 10–11 декември 2009 г. тематична конференция на тема „Превенция на депресиите и самоубийствата“. В конференцията ще участват политици от държавите-членки, лекари и експерти в научните изследвания. Ще бъдат подчертани най-успешните подходи в превенцията на самоубийствата и държавите-членки ще бъдат насърчени да предприемат най-подходящите действия съобразно техните потребности.

Конференцията може да продължи постиженията на многото проектни дейности на европейско равнище през последните 10 години, като например на успешния Европейски алианс срещу депресиите.

Икономическата ситуация в момента наистина увеличава необходимостта от удвояване на усилията за защита на здравето на нашите граждани, по-специално в области като депресиите и самоубийствата. Комисията очаква, че конференцията ще бъде полезна стъпка, за да дадат държавите-членки своя принос за тази цел.

Планира ли Комисията да предприеме действия във връзка с проблемите, породени от очакванията за риск от неизпълнение на националния дълг на някои държави-членки? Паниката на финансовите пазари се посочва като ключов фактор за неравномерния спред на облигациите и в резултат от това инвеститорите смятат, че облигациите в някои държави-членки гарантират известна степен на инвестиционна сигурност, а други се избягват поради свързания с тях „риск“. Това изкривява спреда на облигациите и затруднява все повече преодоляването на банковата криза в някои държави, като например Ирландия, тъй като те понасят по-високи разходи за заемането на парични средства и наказания в резултат от предполагаемия „риск от неизпълнение“.

(EN) Настоящата финансова и икономическа криза доведе до повишаване на спредовете по дългосрочните държавни облигации в еврозоната, което е възможно да повиши разходите на някои държави-членки по обслужване на техния дълг.

Трябва да се подчертае обаче, че ако тези спредове (измерени спрямо доходността на германските облигации) са се увеличили като цяло, общото равнище на дългосрочните лихвени проценти в еврозоната не е особено високо в исторически план. Това е така, тъй като лихвеният процент при основните операции по рефинансиране във връзка с паричната политика е спаднал до безпрецедентно ниски нива.

Най-ефективният начин за противопоставяне на „очакването за риск от неизпълнение“ продължава да бъде сериозната ангажираност към възстановяването на стабилните фискални позиции в средносрочен план: еврозоната и държавите-членки на ЕС с големи бюджетни дисбаланси, в това число и Ирландия, са представили планове за гарантиране на стабилността на публичните финанси в средносрочен план. Тези планове са одобрени от Съвета в становищата относно програмите за стабилност и сближаване. Процедурата при прекомерен дефицит следва да бъде използвана при необходимост за предоставяне на допълнителна партньорска подкрепа за коригиране на фискалните дисбаланси в средносрочен план.

Изхвърлянето на риба е огромен проблем за общата политика в областта на рибарството (ОПОР), който се отразява отрицателно на репутацията на Европейския съюз, тъй като обществеността, съвсем правилно, не разбира защо рибарите трябва да изхвърлят доброкачествена риба при ниските рибни запаси и гладуващите хора по света.

Какво планира да направи Комисията по време на прегледа на ОПОР, за да се справи с този проблем и да възстанови вярата и доверието в ОПОР, а също и в Европейския съюз?

(EN) Комисията е напълно съгласна с уважаемия колега, че изхвърлянията са проблем в европейското рибно стопанство, който трябва бързо да бъде решен. Проблемът е много комплексен, тъй като изхвърляния се осъществяват по различни причини. Поради тази причина решението е да бъдат взети предвид индивидуалните особености, което налага провеждането на няколко инициативи, а не само на една.

Още през 2007 г. Комисията посочи в своето съобщение „Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейското рибарство“⁽¹⁾ намерението си да реши проблема с изхвърлянията. Някои първи, но съществени стъпки бяха направени през 2008 г. чрез по-нататъшно ограничаване на риболовното усилие в различните видове риболов и чрез въвеждане на забрана на сортирането с цел повишаване на качеството (high-grading) в Северно море и Скагерак.

Тези мерки влязоха в сила през 2009 г., но въпреки това трябва да бъде направено още много и е необходим нов импулс, за да бъде сложен край на изхвърлянията. Поради тези причини Комисията не желае да чака реформирането на ОПОР и възнамерява от сега нататък да подходи към проблема чрез поетапен подход. В краткосрочен план този поетапен подход ще бъде съсредоточен върху регулираните и други основни видове, които са предназначени за търговска употреба. Той ще включва мерки, като например стимулиране на пилотни проучвания за практическа проверка на намаляването на изхвърляните количества, нови контролни и технически мерки, насърчаване на по-селективни риболовни принадлежности и подобрени размери на отворите на рибарските мрежи, както и създаване на стимули за оказване на подкрепа на инициативи, произхождащи от самата риболовна промишленост, които са насочени към по-малко съпътстващ улов и изхвърляния. Комисията също така възнамерява да предложи забрана на сортирането с цел повишаване на качеството във всички води на Общността, считано от началото на 2010 г. Държавите-членки от своя страна трябва да предприемат необходимите действия и следва да държат под контрол разрешителните за риболов на национално равнище по начин, който гарантира, че само кораби със съответните квоти имат възможност да извършват риболов на регулирани видове.

Освен тези незабавни мерки Комисията ще използва и предстоящите разисквания относно реформата на ОПОР, за да съдейства за въвеждането на необходимите промени. Сегашната система на общ допустим улов и квоти допринася за изхвърлянето, тъй като се основава на национални квоти за отделните видове. Решаването на проблема с изхвърлянията може да наложи значителни промени в настоящата система. Макар че определянето на ясна позиция относно промените на този ранен етап е прибързано, в контекста на дискусиите относно Зелената книга и по-нататъшните преговори, водещи към реформата на ОПОР през 2012 г., от съществено значение е решаването на въпроса за изхвърлянията да заеме централно място и към него да се подходи енергично. Крайната цел е тази практика да бъде прекратена.

Между 2000 г. и 2006 г. делът на ЕС в световните общи вътрешни разходи за научноизследователска и развойна дейност е намалял със 7,6 %, а делът на ЕС в патентните заявки се е понижил с 14,2 % или почти два пъти повече. Делът на патентните заявки на развитите азиатски икономики се е увеличил за същия период с 53 %. Основният фактор за тази несъразмерност са разходите за подаване на заявка и поддържане на патент в ЕС, които в момента са 60 пъти по-високи, отколкото поддържането на патентна защита в САЩ, и 13 пъти по-високи от тези на японското патентно ведомство. Кога планира Комисията да постигне съгласие и да предприеме действия по този въпрос? С наближаването на края на още един парламентарен мандат, след който не може да бъде докладван видим напредък, какво препоръчва Комисията? Може ли Комисията да посочи каква според нея е цената, която Европа заплаща за тази ситуация, с оглед на правата върху интелектуалната собственост и иновациите?

(EN) Комисията счита, че ефективната система на права върху интелектуална собственост (ПИС) е важна за стимулирането на растежа, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и иновациите в ЕС. С оглед на незадоволителното положение в областта на патентите в Европа през 2006 г. Комисията постави началото на широка обществена консултация относно бъдещето на патентната система в Европа⁽¹⁾. Това не оставя съмнения за необходимостта от спешни действия, които да осигурят опростена, икономически ефективна и висококачествена патентна система.

Като последващо действие след консултацията Комисията прие на 3 април 2007 г. съобщение до Парламента и Съвета — Усъвършенстване на патентната система в Европа⁽²⁾. В съобщението се излагат възможности за изграждането на по-достъпна патентна система в Европа, която ще доведе до икономии на разходи за всички заинтересовани лица. Оттогава Комисията работи със Съвета за постигането на консенсус между държавите-членки относно основните характеристики на патента на Общността и на унифицираната система за патентно съдопроизводство, която да обхваща настоящите европейски патенти и бъдещия патент на Общността. Постигнатият значителен напредък разреши провеждането на тези дискусии, за да може Комисията да приеме на 20 март 2009 г. препоръка към Съвета да упълномощи Комисията да започне преговори за приемане на споразумение за създаване на унифицирана система за патентно съдопроизводство⁽³⁾. Надеждите сега са, че Съветът ще предприеме необходимите стъпки, за да започнат тези преговори, и че напредъкът ще продължи, за да бъде постигнат пробив в работата по създаване на патент на Общността и на унифицирана система за патентно съдопроизводство.

Членовете на Комисията би трябвало да представляват всички граждани на ЕС и да стоят над партийната политика. Особено важно е този принцип да бъде следван преди провеждането на изборите за Европейски парламент през юни тази година. Ще запази ли членът на Комисията Маргот Валстрьом политически неутралитет по време на кампанията за изборите за Европейски парламент? Съществуват ли обстоятелства, поставящи под съмнение политическата независимост на Маргот Валстрьом?

(FR) Кодексът за поведение за членовете на Комисията приема, че членовете на Комисията са политици, които могат да бъдат активни членове на политически партии, при условие че това не пречи на възможността им да изпълняват функциите си в Комисията. Във връзка с това те могат да изразяват лични мнения, но трябва да поемат отговорност за тях и да спазват задълженията си съобразно произтичащите от Договора принципи на колективна отговорност, конфиденциалност и сдържаност.

Членовете на Комисията, участващи в предизборна кампания като кандидати или подкрепяйки избирателна листа, имат задължението да бъдат независими и да защитават общия интерес, както предвижда член 213 от Договора и отново Кодексът за поведение за членовете на Комисията.

Комисията отдава голямо значение на предстоящите европейски избори, които бележат важен момент за Европейския съюз. Тя поощрява своите членове да участват в дейности, като например предоставяне на информация и повишаване на осведомеността за общите европейски ценности, които имат за цел да насърчат европейските граждани да гласуват. Във връзка с това членовете на Комисията трябва да гарантират, че запазват обективността си по отношение на програмите на политическите групи, въпреки че могат да ги оспорват, когато поставят под въпрос работата на Комисията или на другите институции.

По отношение на участието на член на Комисията в предстоящата европейска предизборна кампания и подкрепата за конкретна избирателна листа той е длъжен да информира председателя относно планираната ангажираност.

Членовете на Комисията, които възнамеряват да играят активна роля в предизборната кампания, трябва да ползват специален неплатен отпуск.

От друга страна, слабото участие не налага задължение за ползване на отпуск по време на изборите, при условие че членовете на Комисията продължават да посвещават по-голямата част от времето си на ролята си като такива и избягват да изразяват мнения, които биха могли да се възприемат като компрометиращи политика или решение, приети от Комисията, или като противоречащи на общите интереси на Общността. Освен това, ако членовете на Комисията правят публични изказвания във връзка с предизборната кампания за Европейски парламент, те трябва да посочват съвсем ясно дали говорят като членове на Комисията и така предоставят информация в качеството си на длъжностно лице или от свое име.

През март 2007 г. на Маргот Валстрьом беше възложено съвместно с Ян Елиасон да ръководи група, натоварена със задачата да разработи политиката на социалдемократите в областта на външните отношения на ЕС. Съвместима ли е задачата на Маргот Валстрьом в това отношение с факта, че членовете на Комисията трябва да представляват всички граждани на ЕС и да стоят над националната партийна политика?

(FR) Членовете на Комисията са политически личности. В съответствие с Кодекса за поведение за членовете на Комисията те нямат право да заемат друга обществена длъжност, но могат да бъдат активни членове на политически партии или синдикати, при условие че това не пречи на възможността им да изпълняват функциите си в Комисията.

Участието на член на Комисията в събрание на политическа партия или в работата на група, свързана с тази партия, не е равностойно на обществена длъжност и може да се упражнява по съвместителство, при условие че това не застрашава възможността на члена на Комисията да изпълнява функциите си в Комисията и че задължението за спазване на принципа на колективна отговорност и поверителност се зачита изцяло.

Самостоятелната политическа дейност на членовете на Комисията по никакъв начин не освобождава същите от задължението да изпълняват ангажиментите си напълно независимо в името на общия интерес и да не изискват или изпълняват указания от каквато и да е организация или сдружение.

Описвайки прегледа на състоянието на ОПОР, членът на Комисията Борг заяви, че ще бъдат преразгледани перспективите за развитие на рибовъдството.

Като се има предвид екологичното, икономическо и социално значение на този сектор за крайбрежните региони, ще посочи ли Комисията какви мерки са предвидени за развитие на рибовъдството? Как възнамерява тя да процедира по отношение на възможностите за проследяване на продукти на рибовъдството с произход от Общността? Как може да се насърчи конкурентоспособността на продуктите на Общността, които се конкурират със съответни продукти от трети държави с ниски разходи, като част от политиките на ЕС в областта на конкуренцията? Предвидени ли са разпоредби по отношение на производството, сертифицирането и стандартите за търговия с биологични продукти на рибовъдството?

Като се има предвид, че икономическата криза, заедно с огромния обем вносни продукти на рибовъдството, засегна много субекти, които не могат да посрещнат своите финансови задължения, ще посочи ли Комисията дали предвижда конкретна схема за подпомагането на този сектор?

(EN) Аквакултурите са от голямо икономическо и социално значение за няколко крайбрежни и вътрешни региона на Европейския съюз. Те имат и конкретно екологично измерение.

На 8 април 2009 г. Комисията прие съобщение относно изграждането на устойчиво бъдеще за аквакултурата (COM (2009) 162). Инициативата дава нов тласък на устойчивото развитие на аквакултурите в ЕС. В стратегията са определени редица мерки, които имат за цел преодоляване на предизвикателствата пред сектора на аквакултурите в ЕС, за да се насърчи по-специално неговата конкурентоспособност.

Що се отнася до проследяването, разпоредбите относно продуктите от аквакултури вече са доста добре развити. Според разпоредбите на Регламент № 2065/2001 потребителите трябва да разполагат с информация за съответната държава-членка или трета държава на производство на всеки етап от предлагането и продажбата на видовете. Биологичното производство на аквакултури беше предвидено при преразглеждането на правилата за биологично производство, което беше направено през 2007 г. чрез Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007. Въпреки че разпоредбите относно контрола и етикетирането вече се прилагат, в момента се разработват подробни правила за производството и се очаква предложението за регламент на Комисията да бъдат прието през 2009 г. Междувременно продължават да се прилагат националните правила или признатите от държавите-членки частни стандарти.

Комисията също така възнамерява да разработи обсерватория на пазара, за да подобри познаването на пазарните тенденции и формирането на цените в сектора на риболова и аквакултурите на ЕС. Ще бъде проведено проучване на обема и стойността на продукцията на рибарството и аквакултурите на различните нива от веригата за доставки – от първа продажба до търговията на дребно. Проектът следва да помогне на сектора на аквакултурите да адаптира своя маркетинг съобразно развитието в търсенето и да получи по-добра стойност за продуктите си. Нещо повече, прегледът на политиката в областта на пазара на продукти на рибарството и аквакултурите, който се предвижда за 2009 г., ще позволи да бъде направена оценка и да бъдат разгледани специалните нужди на сектора на аквакултурите например по отношение на организациите на производители, междупрофесионалните отношения или информацията за потребителя.

Комисията също е наясно, че икономическата криза допринесе за увеличаване на затрудненията, които някои предприятия вече срещаха, особено стопанствата в сектора на развъждането на пагел. Комисията прие редица мерки на хоризонтално равнище, от които трябваше да се възползват операторите във всички сектори. Приети бяха мерки относно финансите и кредита, наред с други. Освен това Европейският фонд за рибарство (ЕФР) предвижда инструменти и мерки, които могат да помогнат на сектора на аквакултурите да се справи с днешните трудности.

И накрая, повечето мерки, посочени в съобщението за нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура, нямат законодателен характер и следва да бъдат изготвени в рамките на няколко години. Бъдещето на аквакултурите в ЕС и ролята, която Общността следва да приеме в дългосрочен план в тази насока, ще трябва да бъдат оценени и допълнително обсъдени в започващия сега процес на подготовка на бъдещата реформа на ОПОР и прегледа на финансовите инструменти на ЕС след 2013 г.

Според известния британски Съвет за икономически изследвания повечето европейски агенции дублират работата на съответните национални агенции и освен това изтласкват частните субекти извън пазара. Съветът за икономически изследвания следователно препоръчва някои от тези агенции например Службата на Общността за сортовете растения да бъдат закрити. Подобни критики също се изразяват например по отношение на Агенцията за основните права, в този случай от Съвета на Европа.

Какъв е отговорът на Комисията на критиките от тези влиятелни органи? Възнамерява ли Комисията да създаде допълнителни агенции в бъдеще?

(EN) Комисията непрекъснато подчертава необходимостта от обща визия за ролята и мястото на агенциите в управлението на ЕС. Създаването през годините на агенции ad hoc не е придружено с цялостна визия за тяхното място в Съюза, което прави още по-трудно ефективното им функциониране и създаде условия за редица критици, както посочените от уважаемия колега.

Ето защо през март 2008 г. Комисията отправи съобщение до Съвета и Парламента „Европейските агенции — пътят напред“⁽¹⁾, в което прикани двете институции да участват в междуинституционално разискване с оглед на постигането на общ подход по отношение на ролята на агенциите. За тази цел беше създадена междуинституционална работна група, съставена от представители на Комисията, Парламента и Съвета, с мандат да проведе разисквания по някои ключови въпроси, засягащи системата на агенциите — финансиране, бюджет, надзор и управление. Първата среща на работната група на политическо равнище се състоя на 10 март 2009 г. в кулоарите на пленарната сесия на Парламента в Страсбург. Комисията счита, че групата ще даде възможност да бъде проверено дали насочените срещу агенциите критики действително са оправдани и, ако това е така, какви следва да бъдат подходящите ответни мерки. Заключения може да бъдат правени само на фона на резултатите от този междуинституционален диалог.

Що се отнася до твърденията за припокриване на компетенциите на съществуващите агенции с други действащи лица в същата област, Комисията изтъква, че въпросът ще бъде разгледан в рамките на продължаващата оценка на системата на децентрализираните агенции на ЕС. Тази оценка беше обявена в посоченото по-горе съобщение и беше възложена на външен изпълнител. Неговите заключения ще бъдат на разположение през ноември 2009 г. и също ще бъдат използвани в междуинституционалните разисквания. Комисията ще докладва пред Парламента в най-кратки срокове след завършването на оценката. Междувременно Парламентът, както и Съветът, са тясно свързани с процеса на оценка чрез участието си в така наречената референтна група, която прави бележки относно съответните резултати, включително относно окончателния проектодоклад.

По отношение на създаването на нови агенции Комисията припомня съществуващите предложения в областта на енергетиката и телекомуникациите, както и планираните агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, които вече са предмет на междуинституционални дискусии.

Комисията се ангажира да изгради заедно с Парламента и Съвета нов цялостен подход към агенциите с цел да ги превърне в по-ефективен инструмент, като подобри тяхната съгласуваност, ефикасност, отчетност и прозрачност.

Неотдавнашно проучване, проведено от неправителствената организация ECPAT („Да прекратим детската проституция, детската порнография и трафика на деца за сексуални цели“) показва, че е налице увеличение на трафика на деца с цел сексуална експлоатация, дори в държавите от ЕС. Около девет милиона млади момичета и един милион момчета стават жертва на сексуална експлоатация, особено в страни като Камбоджа, Тайланд, Индонезия и Русия, а според оценки на Уницеф оборотът от детска порнография и проституция е в размер на 250 млрд. евро.

Като се има предвид, че 93,3 % от случаите на злоупотреба с деца се осъществяват в хотели, как възнамерява ЕС да гарантира, че европейските туристически агенции вземат превантивни мерки, за да избегнат нечисти схеми, основаващи се на проституция? Има ли Съюзът намерение да предоставя специална информация за европейските граждани, пътуващи в тези региони? Подготвят ли се планове за ликвидиране на принудителната проституция на деца, като част от помощта за развиващите се страни?

(EN) Комисията е дълбоко загрижена за сексуалната злоупотреба и сексуалната експлоатация на деца в различните й форми – детската проституция, детския секстуризъм и детската порнография. Това са особено сериозни форми на престъпност, насочена срещу деца, които имат право на специална закрила и грижи. Тези престъпления нанасят трайни физически, психологически и социални вреди на жертвите. Когато злоупотребата се извършва в чужбина, както в случая с детския секстуризъм, особено тревожно е, че прилагането на някои национални правила относно наказателната юрисдикция често води до това, че от извършителите на сексуални престъпления срещу деца на практика не може да се търси наказателна отговорност.

На 25 март 2009 г. Комисията внесе предложение за ново рамково решение на Съвета относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР. То включва богат набор от активни мерки по трите фронта: съдебно преследване на нарушителите, защита на жертвите и предотвратяване на явлението.

По-конкретно, във връзка с борбата с детския секстуризъм предложението предвижда промени в правилата относно съдебната компетентност, за да се гарантира, че извършителите от ЕС на сексуално малтретиране или експлоатация на деца подлежат на съдебно преследване, дори ако извършват престъпление в трета държава. За тази цел съществуващите правила относно съдебната компетентност по наказателни дела трябва да бъдат променени, така че те да обхванат извънтериториалните случаи, и да бъдат премахнати изискванията за намеса от страна на органите в съответната трета държава, които може да не могат или да не желаят да заемат твърда позиция срещу сексуалната експлоатация на деца. По този начин нарушителите, които злоупотребяват с деца в чужбина, ще понесат наказания след завръщането си. Освен това предложението предвижда да бъде криминализирано разпространението на материали, рекламиращи възможността за извършване на сексуална злоупотреба, както и организирането на пътувания с тази цел.

В рамките на Световната туристическа организация към ООН е сформирана специална група за защита на децата в туризма. Специалната група представлява платформа за действия в световен мащаб, съставена от ключови участници в областта на туризма от правителствения и туристически сектор, международни организации, неправителствени организации (НПО) и медийни асоциации. Тя извършва дейността си като отворена мрежа. Мисията й е да подкрепя усилията за закрила на децата от всички форми на експлоатация в туризма, следвайки принципите на Световния етичен кодекс за туризма. Въпреки че работата на групата е съсредоточена най-вече върху защитата срещу сексуалната експлоатация на непълнолетни лица, тя също така обхваща детския труд и трафика на деца и млади хора.

Он-лайн услугата на специалната група Child Protection in Tourism Watch беше стартирана от СТО с цел да бъдат подкрепени усилията на международната общност и организациите от туристическия отрасъл в борбата им срещу търговската сексуална експлоатация на деца в туристически мрежи. Child Prostitution and Tourism Watch представлява сървър с непрекъснато осъвременявана публична информация за минали и настоящи дейности, документи на партньори относно политиката в областта на туризма, факти и данни, както и други мерки по тази тема.

Комисията обхваща сексуалното насилие, експлоатация и злоупотреба в инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), по-специално в тематична програма „Инвестиране в хората“, като подкрепя дейностите и разпространяването на добри практики, имащи за цел борба с трафика на деца и възстановяване на жертвите. Програмата се концентрира върху изграждането на капацитет на гражданското общество за насърчаване на политически диалог и създаването на ефективни програми по въпросите на трафика на деца и свързаните с него проблеми.

В отговора на моя въпрос E-5029/08 Комисията посочва, че „до този момент не е получавала оплаквания относно възлагането на договори за обществени услуги в областта на морския превоз до гръцките острови“. Следва да привлека вниманието на Комисията към факта, че в много статии в гръцката преса се цитират (а) жалби от председателя на Съюза на гръцките собственици на кораби за крайбрежно плаване относно липсата на прозрачност в процедурите по възлагане на поръчки; (б) жалба от корабособственик за изнудване и подкуп във връзка с държавна помощ за непечеливши фериботни услуги; (в) решение на Комисията за защита на конкуренцията на Гърция срещу дружество „Sea Star“, контролиращо ANEK — дружество, получаващо държавна помощ; и (г) увеличението на държавната помощ — 100 млн. евро тази година и още 200 млн. евро през последните пет години — което е било разпределено директно без прозрачност. Следва да бъде взет предвид и отговорът на въпрос E-2619/07, в който Комисията посочва, че едно предприятие има господстващо положение на пазара на фериботни услуги на Цикладските острови.

Възнамерява ли Комисията да направи преглед на условията, при които се субсидират определени крайбрежни корабни услуги? Гарантират ли прилаганите от гръцките органи методи наличието на здравословна конкуренция? Какви суми са били отпуснати на всяко дружество от 2004 г.?

(EN) Комисията може само отново да отбележи, че не е получавала оплаквания относно държавната помощ за фериботни дружества в Гърция или относно нарушаване на задължението за съблюдаване на прозрачност във връзка със сключването на договори за обществени услуги по Регламент № 3577/92 относно морския каботаж⁽¹⁾.

Процедурата за нарушение срещу Гърция за неправилно изпълнение на посочения регламент все още е открита, но във връзка с въпроси, които нямат отношение към повдигнатите от уважаемия колега теми.

Както се посочва в дадения от Комисията отговор на Въпрос E-5029/08, държавите-членки нямат задължението да нотифицират Комисията за договори за обществени услуги в областта на морския каботаж и съответните възнаграждения. Поради тази причина Комисията не е наясно със заплатените от държавите-членки суми за предоставянето на обществените услуги.

Ако уважаемият колега смята, че съществуват нарушения на регламента относно морския каботаж или че на корабните дружества се предоставя незаконна държавна субсидия, той, като всеки друг гражданин, може да внесе официално оплакване и да предостави данни и обстоятелства за предполагаемото нарушение, които да позволят на службите на Комисията да започне оценка на неговото оплакване.

Комисията не разполага с конкретна информация относно съществуването към днешна дата на господстващо положение на едно фериботно дружество на Цикладските острови. Във всеки случай следва да бъде отбелязано, че член 82 от Договора за ЕО забранява само злоупотребата с господстващо положение, а не съществуването на господстващо положение само по себе си. Злоупотреба с господстващо положение, която се отразява върху търговията между държавите-членки, следва да бъде разследвана от националния орган по конкуренция или от Комисията. Освен това, ако са изпълнени съответните условия, националните органи могат да предприемат подходящи мерки съгласно Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно морския каботаж⁽²⁾.

Когато ирландското правителство представи банковата гаранция през септември 2008 г., Комисията изрази резерви относно някои аспекти на гаранцията.

Може ли Комисията да посочи конкретно всички точки, по които имаше резерви?

Може ли Комисията да посочи конкретно какъв отговор беше даден на тези резерви и как Комисията одобри гаранцията?

(EN) През септември 2008 г. ирландските органи се опитаха да подкрепят стабилността на финансовата система на страната, като предоставят държавна гаранция за настоящите и бъдещите задължения на някои банки, извършващи дейност на ирландския пазар. На този етап Комисията поиска от ирландското правителство да бъдат направени редица уточнения и изменения във връзка със схемата на гаранцията с оглед на стабилизиране на финансовите пазари, като същевременно се избегнат излишни нарушения на конкуренцията с други банки и отрицателно влияние в други държави-членки.

След конструктивен и положителен диалог на 12 октомври 2008 г. ирландското правителство представи окончателната схема за одобрение от Комисията, като в нея бяха решени въпросите, предизвикали загрижеността на Комисията. По-специално окончателната схема гарантираше:

недискриминационно покритие върху банките със системно значение за ирландската икономика независимо от техния произход;

ценови механизъм, който покрива разходите за финансиране на схемата и гарантира справедливо участие във времеви план на банките бенефициери;

подходящи механизми за защита срещу злоупотреба със схемата, включително ограничения по отношение на търговското поведение и пределни размери на растежа на баланса;

придружаващи мерки за преодоляване на структурни недостатъци на някои банки, по-специално ако се наложи да бъде поискано изпълнение на гаранцията;

защитни механизми, свързани с употребата на гарантиран подчинен дълг (капитал от по-нисък от втори ред), по-специално по отношение на коефициентите за платежоспособност на банките бенефициери;

преглед през интервали от 6 месеца на продължаващата необходимост от схемата в светлината на промените в условията на финансовия пазар.

Комисията одобри окончателната схема на 13 октомври 2008 г. съгласно правилата за държавна помощ от Договора за ЕО.

Съгласно регламента за роуминга от юни 2007 г. относно цените на роуминга при мобилна телефония цената на изходящи роуминг повиквания за минута не може да превишава 0,49 евро (и следва да бъде понижена до 0,43 евро до 2009 г.). Цената на входящите роуминг повиквания не може да бъде по-висока от 0,24 евро на минута (0,19 евро до 2009 г.). В момента съществуват различни договори, налагащи такса за свързване, което означава, че ценовият таван се превишава. Таксата за връзка е част от доброволно споразумение, което води до по-ниски разходи за минута, но когато повикванията са краткотрайни, цената надвишава ценовия таван.

Съответства ли това положение на регламента за роуминга? Ако не, какво възнамерява да направи Комисията, за да гарантира съответствието с правилата за ценовия таван?

(EN) Съгласно член 4 от настоящия регламент за роуминга⁽¹⁾ мобилните оператори са длъжни да предлагат евротарифата на всички техни клиенти на роуминг. Евротарифата не може да установява никакъв свързан с нея абонамент или други фиксирани или периодични такси и може да се комбинира с всяка друга тарифа на дребно. Освен евротарифата операторите могат да предлагат и други тарифи за роуминг, които може да бъдат структурирани по различен начин в сравнение с евротарифата и следователно може да съдържат такса за връзка. За евротарифата обаче таксата за минута не може да превишава посочените в регламента тавани.

Във връзка с това уважаемият колега може би знае, че извършеният от Комисията преглед на регламента относно роуминга разкри, че таксуването на роуминг повикванията на минута е най-честата практика в повечето държави-членки. Това означава, че операторите таксуват обажданията на базата на обаждане от най-малко една минута, дори когато продължителността на разговорите е по-малко от една минута. По оценки на групата на европейските регулаторни органи в резултат от тази практика потребителите плащат съответно около 19 % и 24 % повече за получените и осъществени повиквания и групата посочва, че е необходимо да бъдат предприети спешни действия във връзка с тази „скрита такса“.

Практиките на фактуриране на минута отслабват планираните въздействия от регламента. Евротарифата определя максимална горна граница и има за цел да създаде сигурност у потребителите относно сумите, които ще заплащат. Практиките на мобилните оператори на отклоняване от евротарифата при фактуриране подкопават първоначалната цел на регламента, която е да бъде осигурен общ ценови таван в цялата Общност.

В своите предложения за разширяване на регламента относно роуминга⁽²⁾ Комисията предложи да се премине към таксуване на секунда при фактуриране на роуминг повиквания на дребно и на едро. Комисията смята, че това е важна стъпка за преодоляване на по-слабите резултати и липсата на ефективно хармонизиране на заложения в евротарифата ценови таван. По отношение на извършването на повикване в роуминг Комисията смята, че е разумно да се разреши таксуването на минимална първоначална такса за период до 30 секунди при услугите на дребно, така че операторите да могат да си възстановят фиксираните минимални търговски разходи, свързани с осъществяването на повикване.

Комисията се надява, че нейните предложения за разширяване на обхвата на регламента за роуминга, включително новите мерки за периодите на таксуване, ще бъдат приети навреме от Парламента и Съвета, за да могат клиентите да се възползват от тях това лято.

По време на дискусиите относно заплахата от затлъстяване, особено сред децата (разискване от 18 ноември 2008 г. по доклада на Niels Busk (A6-0391/2008) относно схема за предлагане на плодове в училищата), беше направено предложение за намаляване на ставката на ДДС върху плодове и зеленчуци с оглед на насърчаване на по-здравословна диета.

Отбелязала ли е Комисията това предложение и ще състави ли тя предложение за съответно изменение на данъчното законодателство?

(FR) Молим уважаемия колега да разгледа отговора на Комисията на писмен въпрос E-5202/07 от г-н Marios Matsakis⁽¹⁾.

Много производители изказват прекомерни твърдения по отношение на техните продукти, което създава риск от заблуда за потребителите и пациентите и може да допринесе за така наречения „йо-йо ефект“ на диетите. Някои продукти са „лекарствени средства“, които са получили разрешения и преминават клинични изпитвания и строги изследвания, докато други например са регламентирани като „хранителни добавки“ или от „законодателството относно медицинските изделия“ и по отношение на тях няма изисквания относно ефикасността или те са силно ограничени.

Знае ли Комисията какъв процент от гражданите на ЕС използват продукти и услуги за отслабване в опитите си да поддържат здравословно тегло? Планира ли Комисията да извърши преглед на обхвата и да засили законодателната рамка на ЕС по отношение на продуктите за отслабване, като се имат предвид различните регулаторни режими на ЕС, уреждащи производството, продажбата и предлагането на пазара на тези продукти? По-специално, възнамерява ли Комисията да постави по-голям правен акцент върху изискванията по отношение на ефикасността на тези продукти? Какви действия предприема Комисията, за да предотврати възможността уязвимите потребители да бъдат подведени от безскрупулни производители?

(EN) Комисията не разполага с количествени данни относно процента на гражданите на ЕС, които използват продукти за отслабване, тъй като тези продукти може да представляват разрешени на централно или национално равнище лекарствени продукти, които се отпускат с или без предписание, или хранителни добавки или дори медицински изделия.

Ако продуктите за отслабване са лекарствени продукти, съгласно законодателството на ЕС (Директива 2001/83/ЕО и Регламент (ЕО) № 726/2004) за тях, както и за всеки лекарствен продукт, е необходимо да бъде издадено разрешение за търговия преди да бъдат пуснати на пазара на ЕС. Това разрешение може да бъде издадено от Комисията на равнище Общност след извършването на оценка от Европейската агенция по лекарствата (ЕМЕА) или на национално равнище от съответната държава-членка.

Оценките, които се извършват преди издаването на разрешение за търговия, се основават на научни критерии, позволяващи да се установи дали продуктите отговарят на определените в законодателството на ЕС изисквания за необходимото качество, безопасност и ефикасност. Комисията счита, че изискванията на законодателството на ЕС са достатъчни, за да се гарантира положително съотношение полза/риск на тези продукти в полза на пациентите, след като те стигнат до пазара.

Изследването на тези лекарствени продукти е дефинирано в научните „Насоки за клинични изследвания на лекарствени продукти, използвани за контрол на телесното тегло“, приети от Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба (CHMP) през 2006 г. Целта на тези насоки е да предоставят указания за клиничната оценка на лекарствени продукти, съдействащи за намаляване на телесното тегло при възрастни пациенти, страдащи от затлъстяване. Насоките ясно предвиждат и определят изследването на ефикасността на тези лекарствени продукти. Поради тази причина не се планира извършване на преглед на обхвата и засилване на законодателната рамка на ЕС по отношение на лекарствените продукти срещу затлъстяване.

Лекарствените продукти за отслабване се предлагат на пазара като лекарствени продукти, отпускани с и без рецепта. Правилата относно рекламата на лекарствени продукти за хуманна употреба са хармонизирани по силата на член 86 и член 100 от Директива 2001/83/ЕО. Законодателството на ЕС забранява пряката реклама на лекарства сред потребителите, ако те се отпускат само с рецепта. Допуска се рекламирането само на лекарствени продукти, отпускани без рецепта. Това положение не се променя с настоящото предложение (COM/2008/663).

Що се отнася до медицинските изделия, в някои редки случаи продуктите за отслабване може да бъдат обхванати от законодателството, уреждащо медицинските изделия. Законодателството относно медицинските изделия установява изисквания, които гарантират, че изделията не компрометират клиничните условия или безопасността на пациентите или на потребителите, или евентуално на други лица. Като част от тези изисквания медицинското изделие трябва да притежава предвидените от производителя експлоатационни характеристики. Освен това се изисква съответствието с нормативните изисквания да бъде доказано чрез клинична оценка в съответствие с приложение Х към Директива 93/42/ЕИО.

Храните, предназначени за използване при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло, представляват храни със специфичен състав, които, ако се използват съобразно указанията на производителя, заместват напълно или частично дневния хранителен прием. Те са част от храните, предназначени за специфична хранителна употреба (диетични храни), за които със специална директива са установени специфични разпоредби относно състава и етикетирането (Директива 96/8/ЕО относно храни, предназначени за използване при нискокалорични хранителни режими за намаляване на телесното тегло⁽¹⁾). След консултации с Научния комитет по храните са установени спецификации по отношение на осигуряваната от тези храни енергийна стойност, както и относно съдържанието на протеини, мазнини, хранителни влакнини, витамини, минерални соли и аминокиселини. Що се отнася до етикетирането, рекламата и представянето на тези продукти, не следва да се правят конкретни твърдения относно темповете или значимостта на загубата на телесно тегло в резултат от тяхната консумация.

Без да се накърняват разпоредбите на Директива 96/8/ЕО, здравните претенции, засягащи „отслабването или контрола на теглото, или намаляването на теглото в смисъл на глад, или на увеличение на теглото в смисъл на пресита, или на намаление на енергията, получавана от диетата“ са предмет на правилата, установени в Регламент (ЕО) № 1924/2006 относно хранителни и здравни претенции за храните⁽²⁾ и следва да се основават и да са обосновани с общоприети научни доказателства.

Следователно Комисията счита, че преобладаващата правна рамка следва да осигури безопасното пускане на пазара и употреба на продуктите за загуба на телесно тегло. Поради това Комисията не възнамерява да предприеме по-нататъшни действия по отношение на тези продукти. Следва да бъде подчертано обаче, че правилното прилагане на съответното законодателство на ЕС в държавите-членки, както и последващите действия от страна на компетентните органи, са от първостепенно значение. Ако уважаемият колега е запознат със съответна информация относно отсъствие на подходящо прилагане, Комисията ще я анализира и, ако е уместно, ще предприеме необходимите действия.

Фалшивите стоки са голяма заплаха за конкурентоспособността на европейската промишленост. Нещо повече, те често представляват заплаха за здравето на потребителите. Фалшифицират се все повече стоки — не само луксозни такива, но също и храни, играчки, лекарствени средства и електронно оборудване. Като част от усилията за борба с фалшифицирането и пиратството Европейският съвет взе решение да бъде създадена Европейска обсерватория за фалшифицирането. Във връзка с това решение може ли Комисията да посочи как ще функционира центърът и какъв ще бъде неговият състав, организационна структура и компетентност? Какви други стъпки възнамерява да предприеме Комисията в близко бъдеще във връзка с борбата срещу фалшифицирането и пиратството?

(EN) Обсерваторията ще играе преди всичко ролята на централно средство за събиране, наблюдение и докладване на информация и данни, свързани с нарушения на права върху интелектуална собственост. Тя обаче също така ще функционира като форум за обмен на идеи, опит и добри практики. Като резултат обсерваторията ще се превърне в признат източник на знания и централно средство за предприятията и държавните органи, които участват в изпълнителната дейност.

Двете първоначални цели пред нея ще бъдат да обедини отговарящите за съставянето на политики лица, държавни органи и заинтересовани страни, които участват в прилагането на практика на права върху интелектуална собственост, за да насърчи редовния обмен на идеи и споделянето на най-добри практики и да събере на едно място информация и данни, което да помогне за по-доброто разбиране на проблемите и използваните от нарушителите методи и да помогне за по-ефективното насочване на ресурсите.

И двете функции са взаимосвързани, тъй като имат за цел да бъде подобрена базата от знания и изискват близко партньорство в процеса на работа между публичните и частни организации.

Обсерваторията ще преодолее съществуващите празноти в базата от знания чрез подобряване на събирането и използването на информация и данни, насърчаване и разпространение на добри практики сред органите от публичния сектор, проучване и разпространение на успешни стратегии за частния сектор и повишаване на информираността на обществото.

Тази работа ще послужи като основа за съставянето на общи и секторни доклади за установяване на причините за уязвимост в ЕС, за изтъкване на предизвикателствата и заплахите и за осигуряване на специална информация за ключови работни области. Докладите също така ще осигурят стабилна база от знания, въз основа на която ще може да бъдат формулирани стратегии. Те може също така да се превърнат в основни инструменти за определяне на приоритети и измерване на напредъка.

Обсерваторията ще бъде управлявана от Комисията и координирана от определено за тази цел звено в Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ (със съдействието на външни изпълнители).

По отношение на другите предприети стъпки във връзка с борбата с фалшифицирането и пиратството следва да бъде отбелязано също, че на 16 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие и официално одобри новия план за действие на ЕС в областта на митниците за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост за 2009-2012 г.⁽¹⁾

Европейските дружества добиват уран в Северен Нигер. Нигер е една от най-слабо развитите страни. Народът на страната обаче няма никаква полза от тези дейности. Напротив, добивът на уран води до екологична и здравна катастрофа: мините са с високо ниво на радиоактивност, а отпадъците от минната дейност създават риск за здравето на хората, които живеят около мините. Освен това подземните води се пресушават, за да бъдат експлоатирани находищата. ЕС трябва да гарантира, че създадените в Африка европейски дружества поемат своите отговорности.

Какъв подход следва Комисията, за да се увери, че европейските дружества, които се занимават с уранодобив в Нигер, зачитат правото на добро здраве на местните хора, както и необходимостта от опазване на подпочвените води? Може ли Комисията да гарантира, че местните хора споделят икономическите ползи от минното дело, по-специално чрез търговските споразумения между ЕС и Нигер?

(FR) Комисията следи отблизо ситуацията в Нигер, където уранодобивът засяга различни аспекти на живота в държавата. На първо място, не трябва да забравяме, че този ресурс е от съществено значение за бюджета на въпросната държава, която е една от най-слабо развитите страни. Както и при останалите минерални ресурси в държавата, неговото участие в бюджета е съществено, благодарение на дейността на редица европейски, азиатски и американски международни дружества.

Този добив оказва значително въздействие върху околната среда, като това става в контекст, поставящ много и често големи предизвикателства. Достатъчно е да бъдат споменати опустиняването, обезлесяването и проблемът с водата. Законодателството в областта на околната среда в Нигер, уреждащо тези проблеми, се смята за напълно приемливо. Разпоредбите по неговото прилагане обаче често липсват, а служителите на държавните служби както на централно равнище, така и във вътрешността на държавата често са твърде недостатъчни, като в резултат е възможно стратегиите и разпоредбите да се изпълняват твърде рядко. Затова е важно наличието на достатъчно бюджетни ресурси. Комисията помага на Нигер да отговори на тези предизвикателства чрез сътрудничество. Тези усилия са подпомагани със значителни ресурси от 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) за развитие на селските райони и бюджетна подкрепа, както и по специални проекти от 8-ия Европейски фонд за развитие, които продължават да се изпълняват, като например подкрепа за министерството на мините или канализация и пречистване на отпадни води в Арлит.

Добивът на минерални ресурси, по-специално на уран, е източник и на вътрешни конфликти, особено в северната част на страната. Комисията започна дискусии със Съвета по проблемите, свързани с въпросите на развитието и сигурността в региона, и счита, че участието на местните хора в управлението на ресурсите е от съществено значение за миротворческата дейност, по-специално чрез постигането на децентрализация, която Комисията твърдо подкрепя, като концепцията вече получава измерение под формата на действия. На тази основа се очакват големи подобрения в управлението на местните природни ресурси, въпреки че уменията на местно равнище все още са твърде слаби.

По отношение на прозрачността в управлението на публичните фондове и минералните ресурси Комисията подкрепя поетите от Нигер ангажименти във връзка с Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI), по която Нигер е страна. От една страна, имайки предвид важността на темите, свързани с управлението в 10-ия ЕФР, тези въпроси ще бъдат проследявани в рамките на изпълнението на ЕФР съгласно Споразумението от Котону, а от друга страна, те може да бъдат повдигнати в рамките на политическия диалог по член 8 от Споразумението от Котону.

Що се отнася до евентуалните действия срещу европейски дружества или в контекста на търговски споразумения между тези дружества и органите в Нигер, в тази област Комисията няма реална компетентност нито право да налага санкции, но тя подкрепя спазването на кодекси за поведение, като например EITI, както се посочва по-горе.

Според мандата за преговори на Комисията за многостранното търговско споразумение за борба с фалшифицирането от 26 март 2008 г. към преговорите по ТСБФ ще бъде присъединена „група за интелектуална собственост“. Тази информация беше съобщена в шведските медии (например „Dagens Nyheter“ и „Europaportalen“), които се позовават на мандата за преговори. Кои следва да бъдат членовете на тази група? Ще предостави ли Комисията информация за всички участващи лица (физически лица, дружества, граждански организации)? Има ли други експертни или консултативни групи, които са присъединени към преговорите по ТСБФ? Кои са членовете на тези групи?

(EN) Инструкциите на Съвета относно воденето от Комисията на преговори за многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ) не предвиждат създаването на „група за интелектуална собственост“, която да следи преговорите за ТСБФ, (нито друга присъединена към преговорите експертна или консултативна група от неправителствен характер). Въпреки това в съответствие с мандата за преговорите Комисията ще води същите в консултация със съответните редовни комитети на Съвета на министрите на ЕС, и по-специално с комитет „Член 133“, а също и с работна група „Интелектуална собственост“ към Съвета. Последната е редовен орган на Съвета, съставен от представители на правителствата на 27-те държави-членки на ЕС, който провежда редовни срещи за обсъждане на въпроси, свързани с правата върху интелектуална собственост (ПИС).

За да включи гражданското общество в процеса на преговори по ТСБФ, Комисията също така организира консултативни срещи със заинтересовани страни. Първата среща се проведе през юни 2008 г., а втората се състоя на 21 април 2009 г. Тези срещи са отворени за членовете на обществеността (физически лица, дружества, сдружения, преса, неправителствени организации и др.) и те получават широка гласност. Освен това Комисията прикани заинтересованите страни, които нямаха възможност да присъстват на срещите, да предоставят писмени становища.

Друг въпрос е възможността да бъде осигурен механизъм за ТСБФ, чрез който да бъдат включени заинтересованите страни, след като споразумението бъде подписано и влезе в сила. Тъй като по характера си ПИС са частни права, Комисията счита, че може да бъде полезно да се предвиди възможност заинтересованите страни да бъдат свързани с функционирането на ТСБФ. По този въпрос обаче, както и по други аспекти на бъдещата институционална структура на ТСБФ, все още се водят преговори и окончателни решения не са взети.

Може ли Комисията да потвърди, че според Международната асоциация по въздушен транспорт (IATA) авиокомпаниите не са обхванати от член 7.3 от посочения по-горе законодателен акт, засягащ разкриването на самоличността на пътнически агенции в продукти, съдържащи данни относно предлагането на пазара, резервациите и продажбите?

Може ли да бъде потвърдено освен това, че IATA е информирала Комисията, че ще откаже да скрива самоличността на отделните пътнически агенции в тези продукти, дори ако IATA не разполага с изричното съгласие на агенциите да разкрива тяхната самоличност в продуктите с данни на IATA (наричани от IATA Passenger Intelligence Services)?

Трето, ще потвърди ли Комисията, че само сключените след 29 март 2009 г. споразумения, засягащи правата на анонимност, които са защитени от член 7.3, ще бъдат валидни? Какво възнамерява да направи Комисията, за да гарантира спазването на законодателството от IATA?

(EN) Смисълът на член 7.3 от Кодекса за поведение при компютъризирани системи за резервация (КСР) относно защитата на търговски данни е съвсем ясен. Той предвижда, че всякакви данни относно предлагането на пазара, резервациите и продажбите, които са резултат от използването на механизъм за дистрибуция на КСР от пътническа агенция, регистрирана в Общността, не трябва да съдържат информация, позволяваща пряко или косвено да се установи самоличността на тази пътническа агенция. Това важи, освен в случай, че пътническата агенция и КСР се договорят относно условията за използване на тези данни. Това се отнася и до предоставянето на тези данни от КСР на всяка друга страна, която ги използва за цел, различна от разплащане.

Следователно Комисията може да потвърди пред уважаемия колега, че авиокомпаниите попадат в обхвата на член 7.3 от посочения по-горе законодателен акт, засягащ разкриването на самоличността на пътнически агенции в продукти, съдържащи данни относно предлагането на пазара, резервациите и продажбите.

Комисията смята, че защитата на търговските данни е основен момент от Кодекса на поведение. Затова тя подържа тесни контакти с IATA, КСР и пътническите агенции по този въпрос.

На този етап Комисията няма данни за бъдещ отказ от страна на IATA да скрива в тези продукти самоличността на отделните пътнически агенции, ако не разполага с изричното съгласие на агенциите за разкриването на тяхната самоличност в продуктите с данни на IATA.

Комисията потвърждава, че само споразумения, спазващи правата на анонимност, които са защитени от член 7.3 и са в сила след 29 март 2009 г., ще важат съгласно Кодекса за поведение. Комисията възнамерява да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира, че всички участници спазват Кодекса за поведение. Това важи за IATA и други лица.

Като се има предвид, че няма да бъде постигнато подобрение по отношение на проследяването, ще преразгледа ли Комисията решението за изпълнение на предложенията за електронно маркиране на овце, тъй като разходите са непосилно високи и ще станат причина за излизането на много селскостопански производители от бранша?

(EN) Причината за приемането на настоящите правила на Общността относно индивидуалната идентификация и проследяемост на овцете и козите беше шапната криза през 2001 г. в Обединеното кралство и изготвените след нея доклади на Парламента, Сметната палата и така наречения „Доклад Андерсън“ до Камарата на общините на Обединеното кралство, в които се посочва, че съществуващата „партидна“ система за проследяване е ненадеждна.

Електронната идентификация е най-ефективният с оглед на разходите начин за постигане на индивидуална проследимост, по-специално когато животните често са местени през пазари и ферми за угояване. Вече има готовност за нейното практическо използване в животновъдството, дори и в най-трудните условия.

През декември 2007 г. Съветът, подкрепен със становище на Парламента, определи, че електронната идентификация ще бъде задължителна, с малки изключения, за родените след 31 декември 2009 г. животни.

Комисията предприема всички необходими мерки, за да улесни безпроблемното въвеждането на тези правила и за тази цел неотдавна публикува икономическо проучване, с което да помогне на държавите-членки и овцевъдите да сведат до минимум разходите за изпълнение.

На овцевъдите може да бъде отпусната и финансова подкрепа в рамките на политиката за развитие на селските райони или чрез държавни помощи.

Комисията е готова да обмисли как правилата за прилагане могат да улеснят практическото прилагане на установения от законодателя принцип за индивидуална проследимост.

При неофициални разговори беше установено, че при предоставянето на безвъзмездни средства за организации, изпълняващи дейност на европейско равнище в областта на младежта (действие 4.1 от програма „Младежта в действие“), е вземан предвид броят на организираните от тези организации дейности в рамките на една година. Въз основа на този критерий е изготвена заповед за предоставяне на подкрепа.

Това очевидно е станало без да се направи сравнение на броя на дейностите и големината на организацията или броя на нейните членове. По този начин за по-малките организации на практика става невъзможно да продължат да изпълняват условията за европейска помощ, а европейската помощ е от решаващо значение за тяхното оцеляване.

Може ли Комисията да потвърди тази практика? Ще продължи ли Комисията в бъдеще да прилага същите критерии за избор/класиране за безвъзмездни помощи по действие 4.1? Готова ли е Комисията в бъдеще да съпоставя броя на дейностите спрямо размера на организацията?

(FR) Като цяло програма „Младежта в действие“ се изпълнява с намерението да бъдат достигнати възможно най-много организации независимо от техния размер, в някои случаи дори и малки неформални групи от млади хора. Поради тази причина тя не е специално насочена към по-големите организации.

По отношение по-специално на действие 4.1 (2 % от бюджета на програмата), следва да се отбележи, че то има за цел да бъдат подпомогнати организации, които е вероятно да окажат значително влияние върху младите хора. Вярно е, че критериите за отпускане на тези безвъзмездни средства за дейности включват брой на планираните от кандидата за безвъзмездни средства дейности. Броят на дейностите обаче не е единственият критерий, който се взема предвид при вземането на решение. Съгласно решението, с което беше създадена програмата, се счита, че само организациите, чиито структури обхващат най-малко осем държави, които участват в програмата, отговарят на условията за отпускане на безвъзмездни средства. Това означава, че можем да бъдем сигурни за тяхното въздействие, въпреки относително малкия бюджет.

От 2007 г. действие 4.1 направи възможно предоставянето на подкрепа на средни и дори малки организации. Безвъзмездните средства, изплатени на някои организации през 2009 г., не надвишават 45 000 евро, но въпреки това представляват до 80 % от техните годишни бюджети.

Комисията счита, че е правилно да продължи да прилага този подход, за да осигури определена структура в тази част на програмата.

В отговор на поставените от члена на Европейския парламент Jan Cremers въпроси (E-0019/09) относно необходимостта от определяне и прилагане на концепция за това какво представлява истинското самостоятелно заето лице в ЕС, Комисията отговаря, че не обмисля да предложи определение за самостоятелна заетост или специални показатели за трудови правоотношения на европейско равнище.

Каква връзка има това с формулираните в предложението на Комисията COM(2008)0650 определения относно „транспортни работници“? Наясно ли е Комисията, че в някои държави-членки вече са въведени различни дефиниции, които имат по-широко действие от предложените от Комисията, а същевременно в други държави-членки липсва каквото и да е регулиране? Следователно не е ли препоръчително и необходимо, преди да се предлагат специални секторни мерки, да бъде приета обща и ясно установена дефиниция за това какво представлява самостоятелно заетото лице?

(EN) Комисията е наясно, че транспортните дейности в автомобилния транспорт съдържат специални ограничения и рискове. На равнище Общност се вземат специални мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата, за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията и за гарантиране на безопасността и здравето на транспортните работници. Във връзка с това Комисията би желала да привлече вниманието на уважаемия колега към Директива 2002/15/ЕО⁽¹⁾ за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, която се явява Lex specialis по отношение на общата Директива за работното време⁽²⁾ и има за цел да намери решения на проблеми, специфични за сектора на автомобилния транспорт.

Считано от март 2009 г. самостоятелно заетите водачи следва да бъдат обхванати от Директива 2002/15/ЕО, без да се засяга прегледът, извършен от Комисията, който може да доведе до тяхното включване или изключване от обхвата на тази директива.

Във връзка с това с оглед на спазването на Директива 2002/15/ЕО Комисията изготви доклад за последствията от изключването на самостоятелно заетите водачи от обхвата на директивата и сега предлага да бъде изменен обхватът на директивата, така че да бъдат включени „фалшивите“ самостоятелно заети работници, а истинските самостоятелно заети водачи да бъдат изключени.

Комисията също така насочва вниманието на уважаемия колега към своя отговор на писмен въпрос E-0019/09.

Комисията е наясно със съществуващите в отделните държави-членки различни определения за трудово правоотношение. Както отбелязва в своя отговор на горепосочения писмен въпрос, след проведената обществена консултация относно Зелената книга на Комисията, озаглавена „Модернизиране на трудовото законодателство за посрещане на предизвикателствата на XXI век“⁽³⁾, Комисията извършва работа, която ще доведе до по-задълбочен преглед на правната концепция за трудовото правоотношение, основните характеристики, тенденции и проблеми при неговото регулиране в отделните държави-членки, както и списък на основните предприети мерки, включително показатели за определяне на наличието на трудово правоотношение.

В светлината на гореизложеното Комисията не предвижда на този етап да приеме общо определение за това какво представлява самостоятелно заетото лице.

След моите въпроси с искане за устен отговор H-0663/07⁽¹⁾, H-0775/07⁽²⁾ и H-1020/07⁽³⁾ следва да се върна на проблема с доставките на неотговаряща на нормите питейна вода в разположената в и около Oinofyta неразрешена промишлена зона, който се дължи на замърсяването на подпочвените води с опасни промишлени отпадни води, съдържащи високи нива на тежки метали, включително шествалентен хром. В проекта на неотдавнашно научно изследване, изготвено от Департамента на САЩ за здравни и човешки услуги (Агенция за регистрация на токсични вещества и заболявания), озаглавено „Токсикологичен профил на хром“ от септември 2008 г. (глава 3.2.2. „Поглъщане“) се посочва, че системното приемане на вещества, съдържащи шествалентен хром, е довело до сериозни сърдечносъдови, стомашно-чревни, хематологични, чернодробни и бъбречни заболявания, както и рак, при хора и при използваните животни, като например морски свинчета. От друга страна, това не е било наблюдавано при поглъщането на тривалентен хром, дори когато дозите са били до 100 пъти по-големи от тези на шествалентния хром.

Продължава ли Комисията да подкрепя своето становище, че свързаните с шествалентен хром нива на риска са от същия порядък, както тези, свързани с тривалентния хром? Ако не, планира ли да въведе отделни и по-строги ограничения за нивата на шествалентен хром в питейната вода, както това беше направено за опаковките за храна и напитки⁽⁴⁾? Доведе ли до някакви резултати проведеното разследване на „предполагаемото замърсяване на река Асопос“⁽⁵⁾, и ако е така, какви са те?

(EN) Комисията в момента извършва оценка на представения от Департамента на САЩ за здравни и човешки услуги (ATSDR)⁽⁶⁾ токсикологичен профил на хром. Проектодокладът изследва токсикологичните разлики между тривалентен (III) и шествалентен (VI) хром.

В своя отговор на устен въпрос H-0775/07 Комисията вече посочи, че шествалентният хром е признат за най-токсичния от трите валенции, в които съществува хрома, което се потвърждава и доказва от проектодоклада в случай на излагане чрез вдишване. По отношение на поглъщането и хроничното излагане обаче (което важи и по отношение на питейната вода), докладът не съдържа солидни доказателства за количествено сравнение на рисковете, свързани с експозиция на шест- и тривалентен хром.

Комисията признава публикуваните в проектодоклада констатации, които показват, че пероралният прием на шествалентен хром може да бъде канцерогенен за плъхове⁽⁷⁾ и че при много висок случаен прием от хора (над 100 мг/човек/ден) се съобщават ефекти върху сърдечносъдовата и бъбречната дейност. Комисията също така взема предвид, че в изготвената от ЕС оценка на риска на хромни вещества (VI)⁽⁸⁾ се заключава, че по отношение на мутагенност и карциногенност не може да се установи пределна стойност, под която не съществува риск за здравето на човека.

Комисията е силно загрижена за рисковете, свързани с приема на хром, и ще продължи да концентрира вниманието си върху здравните стандарти за хром (III) и хром (VI), които са публикувани inter alia от Световната здравна организация. При преразглеждането на директивата за питейната вода⁽⁹⁾ ще бъде взето под внимание развитието на токсикологичните и научни изследвания.

Трябва обаче отново да се посочи, че пределните стойности по директивата за питейната вода се прилагат по отношение на питейната вода във вида в който се доставя, а не по отношение на речните и подпочвени води в областиге Виотия и Евия

По повод на отговора на Комисията на въпрос E-5250/08 Комисията потвърждава, че гръцките органи са изпратили на Комисията актуализирана информация за режима на разрешаване на промишлени обекти в по-широк регион (Виотия и Източни Атики) и са извършили продължителни проверки на промишлените обекти.

Резултатите от проведените от националните органи контролни действия показват липса на подходящо планиране и управление на опасните отпадъци. По последния въпрос Комисията вече заведе пред Съда хоризонтално дело за нарушение срещу Гърция (C-286/08). Примерът с Асопос е използван в рамките на тази процедура за нарушение, която в момента предстои да бъде решена от Съда на Европейските общности.

Освен това изглежда, че гръцките органи са взели подходящи мерки, за да се съобразят с изискванията на директивата за питейната вода (т.е. не са наблюдавани други превишения на пределно допустимите стойности за хром).

Що се отнася до задълженията, произтичащи от Директива 2006/11/ЕО⁽¹⁰⁾ относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, и Директива 80/68/ЕИО⁽¹¹⁾ относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества, наличната информация не позволява на Комисията да идентифицира и да обоснове в достатъчна степен евентуални нарушения. Комисията ще продължи с оценката на наличната информация и ще предприеме всички необходими мерки, включително, ако е необходимо, започване на процедура за нарушение, за да гарантира спазването на законодателството на ЕО в областта на околната среда.

Млечната промишленост в Гърция безмилостно унищожава малките производители на млечни продукти — които реагират с демонстрации — като постоянно намалява цените на кравето мляко, за да увеличи печалбите си. Едно от най-големите дружества съобщи, че считано от 1 май 2009 г. млечният картел ще спре да изкупува мляко от 120 малки производители и ще ограничи дистрибуцията на прясно мляко, като за сметка на това увеличи обемите на мляко с дълъг срок на годност и вноса. Друго предприятие от млечната промишленост е обявило намаление на цените на млякото и удължаване на срока за плащане с един месец. Броят на млекопроизводителите в Гърция е спаднал с 80 % през последните 15 години, а производството, което е не повече от 800 000 т, покрива по-малко от половината от потреблението.

Каква е позицията на Комисията относно изчезването на малките и средни млекопроизводители в държава с дефицит в млекопроизводството, намаляването на цените на производителите, съпътствано от едновременно нарастване на потребителските цени, рязката промяна на потребителските навици и намаляването на хранителните вещества в млякото чрез ограничаване на потреблението на прясно мляко, предизвикано от общата селскостопанска политика и безмилостното преследване на печалба?

(EN) Проведените впоследствие реформи превърнаха общата селскостопанска политика в политика с по-ниски гарантирани цени, съчетана с директно подпомагане на доходите, което да позволи на селскостопанските производители да реагират по-добре на пазарните сигнали.

По-целенасочените мерки за развитие на селските райони дават възможност на държавите-членки да се справят със специфични проблеми и приоритети в съответните държави-членки например подкрепа за малките стопанства. Малките селскостопански производители, получаващи по-малко от 5 000 евро директно подпомагане на доходите, не подлежат на намаления по системата за модулация.

При прегледа на състоянието беше взето решение да се даде възможност за преразпределяне на средствата чрез така наречения член 68 и модулация.

Член 68 предвижда възможността средствата да бъдат използвани за преодоляване на определени неблагоприятни фактори, засягащи, наред с други, млекопроизводителите.

Модулацията осигурява допълнителни средства за така наречените нови предизвикателства, в това число преструктуриране на млечния сектор.

Това ясно показва значението, което Комисията отдава на млекопроизводителите.

Въпреки че цените на сурово мляко в Гърция са едни от най-високите в ЕС-27, Комисията е съгласна, че е необичайно цените в стопанствата за млекопроизводство да намаляват, докато цените на дребно се увеличават, особено ако голям дял от гръцкото мляко се продава чрез гръцките канали за търговия на дребно.

През 2009 г. Комисията ще изпълни пътната карта, предложена в съобщението „Цени на хранителните стоки в Европа", чрез съвместна специална група, включваща съответните генерални дирекции (включително Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“). Тази дейност ще бъде използвана в по-широкия анализ на сектора на търговията на дребно в Европа, който в момента Комисията извършва. Окончателните доклади по двете дейности се очаква да бъдат завършени в края на 2009 г.

По отношение на споменатата по-горе пътна карта Комисията има намерение да извърши преглед на основните потенциални антиконкурентни практики във веригата за доставки на хранителни стоки, включително анализ на разпределението на влиянието в процеса на договаряне в рамките на веригата. Планира се също така да бъде направен преглед на регламентите, засягащи веригата за предлагане на хранителни стоки, с цел да се установят евентуални възможности за опростяване на нормативната уредба на общностно, национално и местно равнище. Друга цел на пътната карта на Комисията ще бъде да се проектира и създаде постоянен инструмент за наблюдение на функционирането на цялата верига за предлагане на хранителни стоки и да се осигури по-голяма прозрачност на потребителските цени и на механизмите за достъп.

Затова можете да бъдете уверен, че конкурентоспособността във веригата за предлагане на хранителни стоки продължава да заема едно от първите места в дневния ред на Комисията.

Международната морска организация в момента подготвя инструмент за подобряване на екологичните показатели на нови кораби. Така нареченото „енергийноефективно проектиране“ ще помогне за извършването на оценка на корабите въз основа на изисквания към проектирането на етап строителство. Целта е да бъдат намалени емисиите на въглероден диоксид в сектора на корабоплаването.

При този подход обаче не се отчита разликата между морския транспорт на дълги и на къси разстояния. Нещо повече, този въпрос не е анализиран преди предлагането на проекта.

Съгласна ли е Комисията, че морският транспорт на къси разстояния играе основна роля в бъдещото търсене на услугите на европейския транспорт?

Съгласна ли е Комисията, че настоящото предложение създава риск от ограничаване на конкурентоспособността на морския транспорт на къси разстояния? Съгласна ли е Комисията, че подобно развитие може да доведе до изместване на транспорта към по-малко екологични видове транспорт?

По какъв начин Комисията възнамерява да подходи към други преговори по този въпрос? Ще гарантира ли Комисията запазването на свобода на избор за морския транспорт на къси разстояния?

(FR) Морският транспорт на къси разстояния често предлага предимства с оглед на икономическите разходи и разходите за енергия, сигурност и инфраструктура в сравнение със сухопътния транспорт между същите географски райони. Поради тази причина Европейската комисия подкрепя морския транспорт на къси разстояния чрез своите програми и законодателство, както и в международните преговори.

Тенденцията към увеличаване на задръстванията, желанието да бъде намален натискът върху околната среда, както и икономическите ограничения допълнително засилват предимствата на този транспорт в средносрочен план. За да може обаче морският транспорт на къси разстояния да играе пълноценно своята роля, присъщите му характеристики също трябва да бъдат подобрени, и по-специално необходимо е допълнително да бъдат намалени конвенционалните емисии и емисиите на парникови газове.

Комисията ще продължи да предлага на съответните международни форуми, а също и на европейско равнище проактивни, но балансирани, законодателни мерки и мерки за подпомагане на морския транспорт на къси разстояния. За тази цел тя ще продължи да подготвя инициативи, при които се прилагат правилата за добро управление, и по-специално извършва се възможно най-задълбочен анализ на породените от тях предимства и недостатъци за операторите като цяло.

Що се отнася до конкретния въпрос за разработването от Международната морска организация (ММО) на показател за емисиите на въглероден диоксид при проектирането на нови кораби (Показател за енергийноефективно проектиране, EEDI), Комисията подкрепя работата на ММО, която има за цел да бъде създаден показател, подходящ за повечето кораби. Въпреки това трябва да се посочи, че все още предстои да бъде направено много и свързаните с прилагането на този показател въпроси тепърва трябва да бъдат разгледани от ММО. Комисията ще обърне специално внимание на мерките за евентуалното прилагане на показателя по отношение на кораби, които се експлоатират по линии за морски транспорт на къси разстояния. Освен това показателят е един от няколкото инструмента, които ще се прилагат по отношение на нови кораби. По отношение на съществуващите кораби се подготвят мерки, по-специално разработване на показател за емисиите на въглероден диоксид при експлоатация на кораби, доброволни мерки във връзка с корабната експлоатация и разработване на финансов инструмент, като например механизъм за търговия с емисионни права или фонд, средствата по който да се набират чрез данък върху морските горива.

Европейските потребители следва да получават обективна информация за храните, за да могат сами да вземат решение какво да купуват и какво да консумират. Сиренето предполага консумация на мляко и здравословно хранене, а в момента имитациите на сирена имат огромен ръст на пазара на хранителни продукти. Използването на заместители на сирена в готови продукти, като например пица или лазаня, се увеличава. Този продукт се произвежда от палмово масло, нишесте, млечен протеин, сол и овкусители. Изображенията върху опаковките оставят у потребителя впечатлението, че е било използвано сирене. В момент, когато продажбите на млечни продукти остават на постоянно равнище или намаляват, те допълнително се изправят срещу жестоката конкуренция на тези заместващи продукти.

Знае ли Европейската комисия за тези заместители на сирена и разполага ли с данни за техния пазарен дял?

Може ли Комисията да посочи размера на икономическите щети или загуби на оборот на пазара на мляко и сирене?

Споделя ли Комисията становището, че в този случай, когато рекламата създава впечатление, че това е „сирене“, макар и да не се използва такова, потребителите са подведени и не следва ли тогава да бъде въведено задължително етикетиране при използването на заместители на сирена?

(EN) Комисията е наясно, че някои продукти, съдържащи смеси от млечни съставки и някои мазнини или протеини от други източници, се продават като „заместител на сирене“.

Законодателството на ЕС ограничава използването на наименованието „сирене“ до продуктите, които са произведени от мляко и млечни продукти и в които млечните съставки не са заменени с обикновено по-евтини съставки от различен произход. Ако случаят е такъв, наименованието на продукта не може да бъде „сирене“, нито „заместител на сирене“, тъй като това наименование би представлявало злоупотреба със защитено наименование.

Законодателството на ЕС ясно установява, че по отношение на продукти, които не са включени в списъка на защитените наименования на млечни продукти, не може да бъде използван никакъв етикет, търговски документ, материал за запознаване на обществеността или каквато и да е форма на рекламиране или каквато и да е форма на представяне, които да посочват или предполагат, че този продукт е млечен продукт.

Държавите-членки гарантират прилагането на законодателството на ЕС и отговарят за упражняването на контрол.

Комисията не разполага с данни за значението на подобни продукти.

С решението на Съда на Европейските общности от 26 март 2009 г. по дело C-559/07 се добавят от 5 до 17 години към възрастта, на която държавните служители жени в Гърция придобиват право на пенсия под претекст, че се изравнява пенсионната възраст за мъжете и жените. Съдът също така смята, че обществената пенсионно-осигурителна система не представлява схема за социално осигуряване, а система за професионално осигуряване, което означава, че принципно не съществуват гаранции по отношение на възрастовите граници, равнището на пенсиите и обезщетенията. Решението проправя пътя на приватизация на социалното осигуряване в публичния и в частния сектор, като същевременно повишава гъвкавостта на трудовите правоотношения, намалява социално-осигурителните права на мъжете и жените и изостря да крайна степен проблемите на семействата от работническата класа.

Какъв е отговорът на Комисията на вълната от протести сред жените и като цяло сред работниците в публичния и в частния сектор?

(FR) В решението си по делото Комисията срещу Гърция, произнесено на 26 март 2009 г., Съдът на Европейските общности осъди Гърция, че не е изпълнила задълженията си по член 141 от Договора за ЕО, в който е залегнал принципът на равно заплащане на мъжете и жените.

Според съдебната практика на Съда на Европейските общности пенсиите представляват заплащане за целите на член 141 от Договора за ЕО, когато се изплащат на работниците заради трудови отношения, които ги свързват с бившите им работодатели. Във връзка с разглеждания въпрос Съдът е постановил, че изплащаните съгласно гръцкото законодателство пенсии отговарят на установените в съдебната практика критерии и следователно за целите на Договора може да бъдат третирани като възнаграждение.

Комисията изтъква, че Съдът е приел, че спорните разпоредби на въпросната пенсионна схема не поправят проблемите, които работещите жени може да срещнат по време на своята професионална кариера. Напротив, тъй като тези разпоредби са сведени до предоставяне на по-благоприятни условия за работещите жени по отношение на изискваните към момента на пенсиониране минимална пенсионна възраст и трудов стаж спрямо условията, важащи за работниците от мъжки пол, тези разпоредби са дискриминационни.

И накрая, трябва да се отбележи, че решението на Съда засяга единствено проблема с разликата в пенсионната възраст при мъжете и жените. То по никакъв начин не засяга организацията на системата независимо дали тя е публична или частна, годините, през които трябва да са били правени вноски преди пенсиониране, или размера на плащанията.

Може ли Комисията да обясни защо членът на Комисията Луи Мишел систематично пренебрегва кубинските дисиденти по време на посещенията си в Куба, включително при последното му посещение през март 2009 г., и се среща само с кубинските органи. Това е явно нарушение на дадения мандат в заключенията на Съвета от юни 2008 г., според който европейските органи, които посещават Куба, следва да водят диалог с демократичната опозиция в Куба и да засягат в разговорите си с кубинските органи въпроса за зачитането на правата на човека, прехода към плуралистична демокрация на острова, както и да изискват незабавното освобождаване на всички политически затворници, включително задържаните по време на „Черната пролет“ на 2003 г.?

(FR) В заключенията на Европейския съвет от 2005 г. се посочва, че решенията за контакти с дисидентски групи по време на посещения на високо равнище трябва да бъдат вземани съобразно конкретния случай. Изтъква се също, че по време на тези посещения състоянието на правата на човека трябва да бъде разглеждано по прозрачен начин с кубинските органи. Същите принципи важат и в текста на заключенията на Съвета от 23 юни миналата година.

Това е начинът, по който Комисията поддържа пряк и открит диалог с правителството относно правата на човека, включително по въпроса за политическите затворници. Този подход беше следван при последните посещения на високо равнище на министри на държави-членки на Европейския съюз.

Комисията счита, че нормализирането на отношенията между Европейския съюз и Куба е пътят, който ще ни позволи да имаме по-голямо въздействие по въпросите на правата на човека.

Комисията поддържа редовни преки контакти с гражданското общество във всички държави по света, включително и в Куба. Ролята на Комисията в тази държава се цени високо и се подкрепя от гражданското общество и от опозиционните групи. Делегацията на Комисията в Куба редовно приема представители на гражданското общество и опозиционните групи, а службите на Комисията в Брюксел следват политика на отворените врати за всички лица или организации, които желаят да участват в конструктивни разговори за Куба или коя да е друга държава.