Пълен протокол на разискванията

Петък, 24 април 2009 г. - Страсбург

3. Презгранични плащания в Общността - Дейност на институциите за електронни пари (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- доклад (A6-0053/2009) на г-жа Starkevičiūtė, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните плащания в рамките на Общността (COM(2008)0640 – C6-0352/2008 – 2008/0194(COD));

- доклад (A6-0056/2009) на г-н Purvis, от името на комисията по икономически и парични въпроси, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането, упражняването и надзора на дейността на институциите за електронни пари, за изменение на Директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (COM(2008)0627 - C6-0350/2008 - 2008/0190(COD)).

  Margarita Starkevičiūtė, докладчик. – (LT) Днес, когато икономиката на Европейския съюз преживява период на рецесия, е много важно да бъде стимулиран икономическият растеж. Един от източниците на икономическия растеж на Европейския съюз е разширяването на общия пазар, който все още е силно фрагментиран, особено в областта на финансовите услуги. Предложението, което е пред нас, следва да допринесе за решаването на този проблем и за създаване на единна европейска зона за плащания. На английски език тя се нарича: Single Euro Payments Area (Единна зона за плащания в евро (SEPA)).

Този документ вече има известна история. Веднага след като беше въведено еврото и обменните курсове на валутите бяха премахнати в държавите от еврозоната, стана ясно, че цените на презграничните плащания все още се отличават от цените на местните плащания. По тази причина беше приет Регламент (ЕО) № 2560 на Европейския парламент и на Съвета относно презграничните плащания в евро като той влезе в сила в края на 2001 г. Регламентът въведе еднакви такси за съответните местни, национални плащания и презграничните плащания и укрепи този принцип. Целта беше да се намалят цените за потребителите и да се осигури по-голяма конкуренция на пазара на платежни услуги.

Прилагането на регламента намали таксите при плащане; например презграничен превод на сума 100 евро струваше средно 24 евро в Европейския съюз; сега той струва 2,50 евро. От друга страна, документът показа и някои слабости. Поради тази причина беше решено той да бъде изменен.

Документът пред нас е подобрена версия на Регламент (ЕО) № 2560. Кое е новото в него? На първо място, принципът на еднакви такси при презграничните и съответните местни плащания е разширен с включване на прекия дебит. Преди това го нямаше. След като беше създадена SEPA и беше приета Директивата за платежните услуги, средата за плащанията в Европа се промени; затова е важно след ноември 2009 г. да бъде възможно да се използва популярният метод на електронно плащане – прекият дебит – на презгранична основа. За да се помогне за създаване на общ модел на прекия дебит, регламентът посочва, че при липсата на двустранно споразумение между доставчиците на платежни услуги на бенефициера и платеца нивата на зададените временни многостранни обменни такси (МОТ) за пряк дебит следва да се определят на 0,08 евро за преходен период до 2012 г.

Документът описва и начините за подобряване на защитата правата на потребителите и премахване на пречките пред бизнеса. Предлага се държавите-членки да определят компетентни органи за контрол на прилагането на регламента като тези органи в различните държави също следва активно да си сътрудничат, така че да има по-малко пречки пред предприятията; те също могат да подготвят насоки как да бъдат оценявани процедурите за определяне на съответствието с принципа.

Друга новост, която съдържа изменението на документа, е предложението постепенно да бъдат премахнати задълженията за предоставяне на статистическо отчитане на платежния баланс, налагани на банките в някои държави, и определяне на други процедури за представяне на същото.

Много съжалявам, че по тази точка не се стигна до съгласие със Съвета и засега преразглеждането на процедурите по платежния баланс и процедурите по прилагането все още предстои да бъдат определени. Парламентът и Комисията заявиха, че ще бъде определен стриктен краен срок.

  John Purvis, докладчик. – (EN) Г-жо председател, директивата откликва на растящото значение на електронната търговия и на електронните пари и необходимостта от ясна законодателна рамка. Целта й е да се улесни използването на електронни пари за платежни сметки онлайн, предплатени сметки за мобилни телефони, пътни карти, които могат да се презареждат, и ваучери за подаръци.

Електронните пари не се различават от парите под други форми – съхраняват паричната стойност и се явяват удобно средство за обмен. Но за разлика от платежните инструменти на основата на сметки, каквито са кредитните и дебитните карти, те се явяват предплатен документ на приносител. Използват се за покриване на плащания – обикновено на относително малки суми – към предприятия, различни от потребителя, като по това се различават от предплатените карти с определено предназначение, каквито са телефонните карти. За ползването на електронни пари не е необходима банкова сметка, така че те са особено полезни за тези членове на обществото, които нямат или не могат да имат банкови сметки.

Само преди осем години в статия с автор Бенджамин Коен, озаглавена „Електронните пари: нов ден или несъстояло се разсъмване?“, той заявява, че скоро ще живеем в ера на електронни пари. За съжаление, това предсказание се оказа както прекалено оптимистично, така и преждевременно – поне за Европа. Електронните пари все още са далеч, ако говорим за Европа, от това да покажат пълните предимства, които се очакваха, когато през 2001 г. беше приета първата директива за електронните пари.

Вероятно това се обяснява с изискването за висок първоначален капитал и други прекалено предпазливи ограничения. Броят на институции за електронни пари твърде много се различава в отделните държави-членки. Например в Чешката република има над 40 ИЕП – институции за електронни пари, докато Франция и Германия помежду си имат общо 12. Всъщност две германски ИЕП дори се видяха принудени да се преместят под юрисдикцията на Обединеното кралство поради големите разлики в регулирането, дори и при наличието на директивата. През август 2007 г. – преди две години – циркулиращите електронни пари бяха само 1 млрд. евро по сравнение с 600 млрд. евро в наличност в обръщение.

Така че явно електронните пари трябва да извървят още дълъг път, докато станат сериозна алтернатива на парите в наличност. Те обаче се увеличават значително, въпреки ограниченията, и новата директива следва да позволи извършването на нови, съвременни и сигурни услуги с електронни пари, да даде на нови участници възможности за достъп до пазара и да насърчи реалната и ефективна конкуренция сред участниците на пазара. Възможност да навлязат на пазара ще получат нови и по-малки оператори, тъй като размерът на необходимия първоначален капитал ще бъде намален от 1 млн. евро на 350 000 евро. Комисията по икономически и парични въпроси със сигурност би предпочела по-малка сума.

Доставчиците могат да разширят обектите, където могат да се правят електронни плащания, така че клиент, който ще плати билета си за метро с електронни пари, да може също да купи кафе, вестник или букет цветя от павилиона на гарата, както вече – и то много успешно – става в Хонконг например.

Преминахме набързо през законодателната процедура за съгласие на първо четене, за да може да въведем тази мярка преди европейските избори. Най-сърдечно благодаря на Иво и Мелани от колегията на икономическата комисия, на докладчиците в сянка от социалистическата и от либералната партия, г-н Pittella и г-жа Раева, на службите на Комисията и чешкото председателство, по-специално на Tomáš Trnka и неговия екип, за тяхното много положително съдействие. Никой от нас не постигна всичко, което искаше, но считам, че ще направим значителна стъпка напред и наистина много разчитам на подкрепата на Парламента за този проект.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, първо искам да изразя благодарността на Комисията за бързината, с която Парламентът се занима с тези два въпроса – изключително важни – и да благодаря както на докладчиците, така и на г-жа Berès, председател на комисията по икономически и парични въпроси, за нейния възлов принос към експедитивността на работата.

Остават само два месеца до крайния срок за транспониране на директивата за платежните услуги от държавите-членки. Тези две мерки, заедно с достойните за отбелязване усилия на сектора на платежни услуги да развива продукти за SEPA, са особено важна и навременна стъпка към завършването на единния пазар на платежни услуги. Тези мерки, заедно с директивата, ще допълнят правната база, която е незаменима за внасянето на яснота, сигурност и стабилност на пазара. Преговорите, които бяха проведени в последните седмици, направиха възможно постигането на много бързо съгласие по двата въпроса.

Колкото до изменения регламент относно трансграничните плащания, искам да обявя, че Комисията одобрява предложеното изменение, до което се стигна в резултат на компромис. Комисията е особено доволна от включването в първоначалното й предложение на членове, регламентиращи въпроса за многостранната междубанкова такса при операциите по пряк дебит. Пазарът очакваше тези разпоредби и ние ги намираме за жизнено важни за навременното предлагане на пряк дебит от европейските банки в SEPA.

Тези правила ще дадат на сектора на платежни услуги три години, за да предложи дългосрочен търговски модел за автоматизирано дебитиране, който да е в съответствие с правилата по конкуренцията. В дух на компромис, Комисията има желание да замени безусловното премахване на тези задължения с клауза за преглед, както предложиха Парламентът и Съветът.

По отношение на изменената директива за електронните пари, това е един особено амбициозен законодателен акт, който ще даде желана нова възможност за създаване на пазар на електронните пари, който да е наистина полезен. Директивата цели да се даде на пазара ясна и балансирана правна и пруденциална рамка, премахваща ненужните, непропорционални или прекомерни пречки за влизането на пазара, както и дейността по издаване на електронни пари да стане по-привлекателна.

Новата директива следва да насърчи истинска и ефективна конкуренция между всички участници на пазара и в същото време да осигури равни условия за всички доставчици на платежни услуги и високо равнище на защита на потребителите. Постигнатият компромис установява отличен баланс, като напълно защитава нашите първоначални цели и в същото време дава адекватни отговори на основателните безпокойства, повдигнати в процеса на приемането. Поради това изцяло подкрепяме предложението.

  Aloyzas Sakalas, докладчик по становище на комисията по правни въпроси. – (EN) Г-жо председател, комисията по правни въпроси подкрепя предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничните плащания в рамките на Общността.

Целите на инициативата на Комисията са следните: първо, да бъде подменена съществуващата регулация, за да бъде приспособена към развитието на пазара; второ, да се подобри защитата на правата на потребителите и да се осигури адекватна правна рамка за развитието на съвременна и ефективна система за плащания в рамките на ЕС; и трето, да се създаде вътрешен пазар за платежни услуги в евро.

Комисията по правни въпроси беше определена да представи становище на водещата комисия по икономически и парични въпроси. В становището беше предложено държавите-членки да имат право да определят съществуващи институции, които да действат като компетентни органи и да използват или разширяват обхвата на съществуващи процедури относно трансграничните платежни услуги. Важно е да се прилагат и подобряват вече съществуващи мерки и тези органи да се подготвят да обработват ефективно жалбите и споровете във връзка с предложението.

Важно е да се отбележи, че принципите на пропорционалност, субсидиарност и особено разширеният принцип на еднакви такси при трансграничните плащания следва да са в съответствие с член 95, параграф 1 от Договора. За трансграничните плащания в евро е необходим единен подход в цялата Общност, тъй като прилаганите правила и принципи трябва да са едни и същи във всички държави-членки, за да се постигне правна сигурност и равнопоставеност за всички заинтересовани страни на европейския пазар на платежните услуги.

  José Manuel García-Margallo y Marfil, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-жо председател, ще се спра само на регламента относно трансграничните плащания и на доклада, подготвен от г-жа Starkevičiūtė.

Регламентът, както г-жа Starkevičiūtė много добре обясни, отговаря на нуждите, които са забелязани в резултат на въвеждането на еврото, и установява относително ясен принцип: таксите трябва да бъдат еднакви за местните и трансгранични плащания. Това е едно правило, продиктувано от здравия разум, в международния пазар, но то изобщо не се спазваше преди регламента.

Така регламентът се превърна в трамплин за Единната зона за плащания в евро, което докладчикът също спомена и поради това имам някои допълнителни бележки.

С течение на времето регламентът остаря и стана необходимо да бъде изменен, за да бъде пригоден към промените на финансовите пазари и към директивата за платежните услуги.

При този преглед Комисията си постави три цели: първо, да включи трансграничните операции на прекия дебит в обхвата на регламента; второ, да се въведат процедури за извънсъдебно разглеждане на проблеми, които биха могли да възникнат при прилагането на регламента; и трето, да бъдат облекчени задълженията във връзка със статистическото отчитане на платежния баланс.

Европейският парламент като цяло се съгласи с този подход, но внесе три важни промени: изясняване на правните дефиниции, заложени в регламента; предупреждение или напомняне до държавите-членки, че следва да спазват регламента по-ефективно, отколкото са правили това до момента; и трето, призив за сериозно сътрудничество между държавите-членки.

Поводът за моето притеснение беше въпросът за задълженията във връзка със статистическото отчитане на платежния баланс, който е решен със съгласие между отделните институции. Поради това мога да заявя, че съм напълно удовлетворен от постигнатия резултат.

  Pervenche Berès, от името на групата PSE. – (FR) Г-жо председател, искам да се изкажа по доклада на г-н Purvis относно електронните пари.

На първо място, мисля, че ако помислим защо електронните пари са по-слабо развити тук, отколкото в Хонг Конг, то е без съмнение, защото европейските граждани много по-лесно свикнаха да използват банковите си карти.

Парламентът имаше два повода за загриженост при съставянето на този законодателен акт: първо, по време, когато въпросът за надзора се обсъжда навсякъде, не трябва да дерегулираме надзора над институциите за електронни пари само заради лобирането на последните. Поради това Европейският парламент настояваше преди всичко институциите, които издават електронни пари и управляват електронни пари, да бъдат предмет на истински контрол и мисля, че получихме редица гаранции в тази област. Приветствам това.

По същия начин бяхме загрижени за отчитането интересите на гражданите и на тези, които използват електронни пари, по-конкретно когато желаят да прекратят договорите си, така че да не им бъдат налагани ограничения и такси от институциите, управляващи електронни пари, които ние считаме за прекомерни.

Това е духът, в който подкрепихме предложението, с надеждата то да облекчи живота на нашите съграждани посредством използването на електронните пари, но без това да доведе до крайности, особено по отношение механизмите за контрол.

  Мариела Величкова Баева, от името на групата ALDE. – Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничните плащания в рамките на Общността, който цели да замени сега действащия Регламент, е във връзка с израждането на интегриран европейски пазар на плащанията. Предложението е насочено и към повишаване защитата на интересите и правата на потребителите и намаляване бремето по отношение на отчитането за целите на статистиката.

Член 5 за платежния баланс и член 12, свързан с клаузата за преразглеждане, са предмет на компромис, който нашият докладчик Margarita Starkevičiūtė визира и се подкрепя от България. Компромисът е възможност за своевременна и адекватна оценка.

Текущата глобална финансова криза насочва вниманието към необходимостта от релевантни статистически данни. България е за премахването на сетълмент базираните задължения на доставчиците на платежни услуги, за статистическо отчитане за целите на платежния баланс под прага от 50 хиляди евро.

България подкрепя премахването на член 5, параграф 2, като изразените резерви са в контекста на потенциалната загуба от информация и влошаване на качеството на статистическите данни за целите на платежния баланс, както и с необходимостта от технологично време за осъществяването на преход към системата за пряко отчитане.

  Антонио Таяни, заместник-председател на Комисията. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, отново изразявам благодарността си за начина, по който Парламентът работи по двата въпроса. Това означава, че новият регламент относно трансграничните плащания ще влезе в сила както е планирано на 1 ноември тази година като по този начин пазарът на електронните пари ще получи нова възможност да заработи.

Успоредно с директивата за платежните услуги тези два елемента на европейското законодателство ще направят възможно създаването на съвременна и всеобхватна правна рамка за пазара на платежните услуги в Общността и ще разчистят пътя, така че европейският сектор на платежни услуги да бъде в състояние да развие в пълен обем проекта за Единната зона за плащания в евро. Този проект ще осигури на европейските потребители и фирми един напълно интегриран пазар на платежните услуги, който да е ефективен като разходи и от най-високо качество.

Затова Комисията благодари – и аз правя това с особено удоволствие – на Европейския парламент за тази най-скорошна проява на ангажираността му със SEPA.

  Nils Lundgren, от името на групата IND/DEM. – (SV) Г-жо председател, електронните пари, които могат да се използват през границите, се явяват значителен напредък. За ЕС е важно да подобри вътрешния пазар по този начин, като насърчава използването им. Обаче искам да използвам възможността, за да напомня за какво всъщност става дума.

Когато въведохме еврото в голям брой европейски държави, това се основаваше на извършения анализ на валутния съюз. Изгодата е, че намаляваме разходите, свързани с обмена на пари, както и други разходи по сделките. Намаляваме разходите за информация, като имаме обща валута. Цената, която плащаме за това, е, че имаме по-нестабилни икономики. Става по-трудно да се поддържат равномерни и високи проценти на заетост и да се поддържат стабилни държавните финанси. Виждаме това именно сега, когато всичко върви не както трябва в това отношение в държави като Ирландия, Испания, Италия и Гърция.

Отбележете следователно, че минусите трябва да бъдат компенсирани от изгодите, получавани от по-ниските разходи по сделките в резултат от общата валута, но изгодите непрекъснато намаляват, именно защото напредъкът по отношение на платежната система е толкова бърз. Не след дълго ще се намираме в положение, в което ще имаме толкова ефективна платежна система, че разходите ще са станали пренебрежимо малки. Тогава ще имаме само обща валута, която в действителност ни гарантира нестабилност в нашата европейска икономика. Казвал съм това и преди и сега можете да видите как то се случва. Призовавам всички да помислим върху това.

  Margarita Starkevičiūtė, докладчик. – (LT) Искам да заявя, че текстът пред нас е компромис, постигнат чрез сложни преговори между Съвета, Комисията и Парламента.

Той обаче е положителен резултат и искам да благодаря на представителя на Съвета г-н Trinka и на представителите на Комисията за съдействието им, а също и да благодаря на щатните сътрудници на комисията по икономически и парични въпроси, които помогнаха за подготовката на документа. Той ще даде отговори на въпросите, повдигнати от г-н Lundgren, с други думи, документът ще помогне да се стимулира цялата еврозона, тъй като процедурите по операциите в евро ще бъдат засилени. Като представител на страна, която не е в еврозоната, се радвам, че този регламент може също да бъде прилаган, ако държави-членки извън еврозоната пожелаят, към плащанията в национална валута, която в случая на Литва е литас.

Засега в нашите страни цените за трансграничните плащания и цените за местните плащания в национална валута все още са различни. Това отчасти се определя от факта, че не сме държави-членки от еврозоната. Мисля, че първата стъпка и една от стъпките към еврозоната ще бъде за нас, държавите-членки извън нея, да започнем да прилагаме този принцип към националните си валути. Друг важен елемент е, че насърчаването на трансграничните плащания чрез регламента отваря пътя за модернизация на европейския банков сектор, тъй като банките ще имат преходен период от три години, през който да подготвят нов модел за работата си, чрез който плащанията да станат по-ефективни.

Това е много важно, тъй като ние често говорим за новости, нови инициативи и модернизация. Този документ създава подходящите условия за всичко това.

  John Purvis, докладчик. – (EN) Г-жо председател, само за да отговоря на загрижеността относно пруденциалния надзор, изказана от г-жа Berès, ще посоча, че ние настояваме в директивата и доклада, че средствата във вид на електронни пари не са влогове, на тяхна основа не може да се открие кредит. Просто малко по-широко сме отворили вратата пред електронните пари.

Изискването за основен капитал е намалено до 350 000 евро; комисията по икономически и парични въпроси предпочита той да е 200 000 евро. Изискването за собствени средства трябва да бъде 2 % от циркулиращите електронни пари; ние предпочитаме да е 1,6 %, но предвид толеранса от 20 % в плюс или минус, който се допуска, по-либералните държави-членки могат да го намалят до 1,6 %, а консервативните държави-членки могат да го завишат до 2,4 %.

Не е добре, че все още има перспектива за толкова неравни условия в Европейския съюз, особено след като настоявахме, че средствата на потребителите на електронни пари ще бъдат напълно защитени и че има и други важни защитни мерки в интерес на потребителя например при връщане на парите, както спомена г-жа Berès. Предвид размера на изисквания капитал равнището за отказ от права трябва да бъде определено за изцяло националните оператори на електронни пари на 5 млн. евро вместо 2 млн. евро.

В крайна сметка, това е една много предпазлива стъпка напред. Тя не е идеална. Компромисите обикновено не са такива. Почти сигурно е, че тя ще трябва да бъде преразгледана отново след три или четири години, като се надявам дотогава повече оператори да са навлезли в тази дейност. Потребителите и търговците ще призовават за по-голям избор. Изпитващите повече съмнения регулатори, банки, г-жо Berès – и дори Европейската централна банка – вече ще са се примирили, че това е полезна и лесно използваема от потребителите услуга, която не крие рискове за европейската икономика. Ние в Европа можем най-после да се възползваме от всички възможности, които предлагат електронните пари.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе днес.