Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

O-0067/2009 (B6-0228/2009)

Разисквания :

PV 05/05/2009 - 13
CRE 05/05/2009 - 13

Гласувания :

Приети текстове :


Пълен протокол на разискванията
Вторник, 5 май 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

13. Вина тип „розе“ и позволените енологични практики (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 
 

  Председател. - Следващата точка е общото разискване относно:

- въпрос с искане на устен отговор (O-0067/2009) от Astrid Lulling, Jean-Pierre Audy, Joseph Daul, Françoise Grossetête, Véronique Mathieu, Elisabeth Morin, Margie Sudre, Oldřich Vlasák и Dominique Vlasto, от името на групата PPE-DE, Patrick Louis от името на групата IND/DEM, Jean Marie Beaupuy, Anne Laperrouze, Nathalie Griesbeck и Marielle De Sarnez, от името на групата ALDE, Sergio Berlato, Cristiana Muscardini, Roberta Angelilli, Domenico Antonio Basile, Alessandro Foglietta, Antonio Mussa, Sebastiano (Nello) Musumeci, Giovanni Robusti, Umberto Pirilli и Salvatore Tatarella, от името на групата UEN към Комисията: Вина тип „розе“ и разрешени енологични практики (B6-0228/2009)

- въпрос с искане на устен отговор (O-0068/2009) от Luis Manuel Capoulas Santos, Katerina Batzeli, Vincent Peillon, Vincenzo Lavarra, Stéphane Le Foll и Alessandro Battilocchio, от името на групата PSE към Комисията: Вина тип „розе“ и разрешени енологични практики (B6-0229/2009).

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling, автор.(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, производителите на качествени вина и информираните потребители – истинските познавачи на продуктите на земите ни – не желаят да слушат за купажиране.

Разбираемо е, че винопроизводителите в много европейски региони се страхуват от възможните икономически, социални и екологични последици от преустановяването на забраната за купажиране на бели и червени вина за производство на вина тип „розе“.

Рискуваме неминуемата нелоялна конкуренция, която ще се появи в резултат на това, да се окаже пагубна за цели региони, специализирани в производството на качествени вина тип „розе“ в отговор на нарастващото търсене. Комисията вече е предприела действия по първото искане във въпроса ни с искане на устен отговор, като отлага решението, предвидено за края на април, за което искам сърдечно да благодаря.

Въпреки това ще използва ли тя този период, за да удовлетвори второто ни искане, а именно – да пристъпи към широко сътрудничество със специалистите в отрасъла, въз основа на задълбочено проучване на възможните икономически, социални и екологични последици от преустановяването на забраната за купажиране?

Нещо повече, какви решения предвижда Комисията, ако не оттегли предложението си за преустановяване на забраната за купажиране, за да предотврати разпадането на този уязвим пазар на вина тип „розе“ с кратък срок на годност и намаляването на икономическото производство на цял един регион, предлагащ широк спектър културни и туристически дейности, основани на индустрията за производство на вино?

Наясно ли е Комисията, че предложените решения за етикетиране вече са отхвърлени от традиционните региони-производители, защото терминът „розе“, няма да бъде запазен изключително за вината, които те произвеждат от червено грозде?

 
  
MPphoto
 

  Patrick Louis, автор.(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, реформата на организацията на общия пазар (ООП), наложена от обединените усилия на лобистите и еврократите, ще причини три сериозни проблема. Тя цели да елиминира механизмите за регулиране на пазара, да либерализира правата за засаждане от 2015 г. и да позволи съществуването на фактически идентични етикети на много различни категории вина. Тези три ереси ще бъдат фатални за европейските винопроизводители, особено във Франция. Потребителите ще бъдат подведени в избора си, винопроизводителите ще усетят рязко спадане на доходите им и индустриализацията на сектора ще доведе до загуба на производствено ноу-хау на специалистите.

Това систематично разрушаване на фундаменталните принципи, които определят специфичния характер на европейското винопроизводство, отговаря на странна логика. Впримчена между подчинението си на Световната търговска организация (СТО) и влиянието на всемогъщото лоби на европейски крупни предприятия, Европейския комитет на винопроизводителните предприятия (CEEV), от 2004 г. насам Комисията систематично се е посветила на отварянето на вратите на европейския кокошарник за всички лисици, скитащи по планетата. Изглежда, че тя все повече функционира като помощно средство за глобализацията. Тази непоследователна логика става очевидна при разглеждането на два вида числа.

В Европа бяха изкоренени 170 000 хектара лозя, докато в Нова Зеландия засадените участъци нараснаха с 240 %, в Австралия – със 169 %, а в Китай – със 164 %. В Европа намаленото снабдяване с цел поддържане на цените в разумни граници се подкопава от действията на крупните винопроизводители, които се освобождават от излишната си продукция на ниски цени, като по този начин заграбват свободния пазар. Това обобщава мошеничеството на пазара с вина тип „розе“. Разкрива противоречията, които съществуват между принципите на СTO и тези, необходими за организиране на сектор, който да насърчава инвестициите, качеството и производственото ноу-хау. Вчера ние успешно открихме, че качеството в бъдеще ще се превърне в количество. С реформите на госпожата член на ЕК става ясно, че днешните решения ще унищожат утрешното ноу-хау.

Г-жо член на ЕК, жизнено важно е да забраним купажирането преди 7 юни. След това единственото оръжие, което ще остане на винопроизводителите, за да бъде чут техният глас, ще бъде гласуването.

 
  
MPphoto
 

  Anne Laperrouze, автор.(FR) Г-жо председател, какво се опитват да ни накарат да преглътнем? Смесица от червено и бяло вино, замаскирано като вино тип „розе“? Съгражданите ни реагират много негативно на тази инициатива на Комисията, която има съгласието на държавите-членки, включително на Франция.

Забелязах два типа реакция: първо, съгражданите ни се чудят защо Европейският съюз се занимава с вината тип „розе“, когато има твърде много други въпроси, за които да се тревожим, особено сериозността на икономическата криза. Второ, производителите на традиционните вина тип „розе“, които се произвеждат посредством бързо омекване и деликатно смачкване, гледат на това като на сериозна атака срещу предназначението на „розе“ и срещу представата за качество, развивана толкова години, на вина като тези тип „розе“ от Прованс, които все още пазят аромата на земята и които са осигурили успеха на вината тип „розе“ като цяло.

По време на последното събрание на смесената група по въпросите за вината, накрая разбрахме мотивацията на Европейската комисия и държавите-членки. Консумацията на трапезни вина тип „розе“ по света се увеличава и възлиза на близо 30 % от консумацията на вина изобщо. Трети страни произвеждат купажирани вина. Тези купажирани вина от трети страни се насочват към пазара на Европейския съюз.

На пазара в Обединеното кралство силно преобладават вината от Съединените щати. Всеизвестно е, че традиционните вина тип „розе“ имат кратък срок на годност. Също така е много по-лесно да се произведе вино тип „розе“ по поръчка чрез използване на сортове червени и бели вина. Затова държавите-членки следва да адаптират производството на трапезни вина тип „розе“ към изискванията на международния пазар.

Освен ако не могат да бъдат открити други енологични практики за производство на вина тип „розе“, можем да се вдъхновим, например, от Пиер Дак, който е казал, че трябва да се засадят рози в лозята, за да се получи истинско вино тип „розе“. Това не може да стане. Като много от колегите аз също смятам, че Европейската комисия и държавите-членки трябва да започнат отначало, да поработят над предназначението на вината тип „розе“ и да гарантират, че името „розе“ ще бъде запазено изключително за вината, произведени по традиционните методи, независимо дали в Европейския съюз или в трети страни.

Междувременно, г-жо член на Комисията, Ви приканвам да опитате едно от тези вина тип „розе“ от Гайак, с хилядите цветове на Тарн, за да му се насладите подобаващо, разбира се.

 
  
MPphoto
 

  Cristiana Muscardini, автор. (IT) Г-жо председател, г-жо член на ЕК, госпожи и господа, за нас виното не е просто земеделски продукт, то представлява култура и традиция.

Често в тази зала сме чували, че трябва да гарантираме на европейския пазар за вина сигурно бъдеще. Можем да гарантираме това единствено ако се фокусираме върху качеството, а не можем да постигнем качество, ако не уважаваме традиционните методи на производство. Поради тази причина, г-жо член на ЕК, можем само да се противопоставим на въвеждането на тези нови практики за производство на вино, които нямат нищо общо с науката за производство на вино, защото смятаме, че могат да доведат до влошаване на представата за виното и да отнемат доверието на потребителите в продуктите, да имат тежки последствия за качеството, а може би дори за здравето на хората.

Продуктите с европейско качество се радват на мястото, което заемат, защото са основани на уважение към съставките, методите на производство в малки количества, традицията и характерните вкусове, постигнати чрез използване на специфични продукти и методи на производство. Страхувам се, че като направим всички тези отстъпки, пренебрегвайки всичките ни традиционни практики за производство на вино, Съюзът ще позволи да бъде добавяна дървесина за ускоряване на производствения процес, това ще доведе до изкуствени вкусове и преди да разберем, ще добавяме вода и ще произвеждаме вино без грозде.

Г-жо член на ЕК, не смятам, че това е правилният начин отново да започнем и да развием вътрешния и международния пазарен сектор. Международното търсене на вина тип „розе“ не спада, а се увеличава и в този случай правилният подход е не да се произвежда повече посредством практики за производство на вино, които се основават повече на химията, отколкото на нещо друго, а да се инвестира в качество, в спецификата и в характеристиките на европейските вина, в маркетинг и рекламиране на истинските вина като цяло, за да се разшири пазарът и най-накрая да стане по-лесно за младите хора да навлязат в бизнеса на производство на вино.

 
  
MPphoto
 

  Gilles Savary, автор.(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, както се оказва, аз всъщност не се намирам по средата на предизборна кампания, тъй като няма да бъда тук в следващия Парламент. Затова, г-жо член на Комисията, окажете ми честта да не преувеличавате. Въпреки това аз съм от Бордо. Посещавали сте моя регион, който произвежда много малко вино тип „розе“, но който много харесва виното, което произвежда.

Исках да ви кажа, че бях особено шокиран, когато научих, че Европейската комисия възнамерява да легализира производството на вина тип „розе“, купажирани от червено и бяло вино. Според мен това е фалшив продукт, във време, когато ни приканват да се борим срещу фалшифицирането в промишлеността. Това би означавало да одобрим или да създадем дериват на вино, докато се борим срещу финансовите деривати.

Всъщност, всичко това произтича от една и съща цел, а именно – откриването на нови продукти, генериращи още повече печалби. Докато печалбата и конкурентоспособността на Европейския съюз да са гарантирани, всичко е наред. Позволете ми да се позабавлявам, като направя предложение. Имаме вино тип „розе“. Току що съм произвел това вино тук, в Европейския парламент, като съм взел бяло вино и съм сложил в него червено цвекло. Мога да ви уверя, че то има съвсем същия цвят и нещо повече – можете да получите цялата цветова гама, ако искате, и вероятно определена вкусова гама. Това ще ни позволи да решим също и проблемите в захарната промишленост и шаптализацията чрез използването на естествен хранителен продукт. Това означава просто, че ако позволим тази първа стъпка, тогава няма да има край. Останалите колеги казаха също, че фалшифицирането на храни ще възтържествува все повече. Затова ви казваме: „вижте какво вече се случва в някои страни“.

Днес една пета от производството на „розе“ включва купажиране. Поддържам мнението, че не е нужно Комисията систематично да прахосва останалите четири пети. Има хора, които са се борили, за да гарантират съществуването на „розе“, че то ще стане оригинално вино, произведено посредством оригинални енологични методи. Сега ние изведнъж преставаме да ги подкрепяме под претекст, че използването на червено и бяло вино може да е по-рентабилно за пазара на вина тип „розе“. Считам, че това е изключително неморално. Лично аз смятам, че етикетирането няма да бъде достатъчно или ако се използва, този тип купажирани вина не трябва да се наричат „розе“. Ако искате, г-жо член на Комисията, наречете ги помия, тъй като това повече подхожда на качеството на продукта.

 
  
MPphoto
 

  Мариан Фишер Бьол, член на Комисията. – Г-жо председател, светът на вината тип „розе“ има много дълга история, но нито в законодателството на Европейския съюз, нито в Международната организация по лозарство и винарство (OIV) има дефиниция за вино „розе“. Всички те мълчат по въпроса.

В определени региони производителите на вино са вложили много усилия, за да развият висококачествено „розе“ въз основа на конкретна спецификация на продукта и са ограничили практиките за производство вино за вина тип „розе“ до традиционните методи. Други защитени наименования за произход (ЗНП) обаче не налагат ограничения за производството на вина тип „розе“. Спецификацията на продукта на шампанското позволява купажиране на червено и бяло вино за производство на шампанско тип „розе“. Днес на равнище на Европейски съюз забраната за купажиране на червено и бяло вино се ограничава до производството на трапезни вина.

Разискването относно практиките за винопроизводство, включително купажирането, започна още през 2006 г. по време на преговорите относно реформата в лозаро-винарския сектор. С нея Комисията придоби компетентност да разрешава нови енологични практики и ще се основава на препоръките на Международната организация по лозарство и винарство.

След задълбочените обсъждания, които се проведоха миналата есен със заинтересованите страни и с всички държави-членки, Комисията предложи премахване на забраната за купажиране на червено и бяло вино. Тя беше подложена на индикативно гласуване в Регулаторния комитет за виното през януари, когато мнозинството от държавите-членки, включително Франция, гласуваха в подкрепа.

Проектът на регламента беше нотифициран на Световната търговска организация съгласно процедурата на Споразумението относно техническите пречки пред търговията и неотдавна се съгласихме да дадем още време на трети страни, за да разгледат нашето предложение. Затова регламентът ще бъде гласуван официално от Регулаторния комитет за виното по-късно през юни, най-вероятно на 19 юни, защото по-нататъшно отлагане ще ни попречи да приложим новите енологични практики от 1 август тази година според предвиденото от регламента на Съвета.

Също така поискахте специфична оценка на въздействието преди премахване на забраната за купажиране. Бяха проведени задълбочени оценки на въздействието от службите на Комисията при проектирането на реформата в лозаро-винарския сектор и затова не възнамеряваме да възобновяваме работата, започната през 2006 г. и 2007 г. за изготвяне на реформата в лозаро-винарския сектор, нито да правим задълбочена оценка на въздействието на всичките различни индивидуални практики за производство на вино, така че се основаваме на работата на Международната организация по лозарство и винарство (OIV).

Сега икономистите в лозаро-винарския сектор вече подчертават, че тази реформа няма да отслаби традиционните вина тип „розе“, тъй като типът „розе“ с наименование не се конкурира с трапезните вина. Ясно е, че традиционното „розе“ е качествен продукт, високо ценен от потребителите и свързван с мястото на произход на продукта.

Разрешението за купажиране на трапезни вина ще доведе до лоялна конкуренция между европейските държави и трети държави, тъй като позволихме на трети държави – както вече беше споменато тук днес – да извършват това купажиране. Напълно съм съгласна с г-жа Laperrouze. Защо трябва да поставяме нашите производители на вина в по-лоша конкурентна позиция от онези, които могат да продават вина в рамките на Европейския съюз?

Преди няколко седмици, тук, в Страсбург, се срещнах с производители на вино тип „розе“ от Прованс във Франция и проведохме много открито и откровено обсъждане на състоянието на нещата. Разбира се, разбирам стремежа им да се опитат да запазят традиционното „розе“ и това е причината Комисията да търси различни решения по въпроса за етикетирането. Всъщност, ние предложихме две различни възможности за етикетиране: традиционно „розе“ и „розе“от купажиране. Тогава държавите-членки могат да решават дали искат да направят или едната, или и двете възможности задължителни за вината тип „розе“, произвеждани на тяхна територия. По този начин осигуряваме възможност на производителите да придобият по-точна представа за това, което купуват.

Чух аргумента на производителите на вино, че традиционното „розе“ е малко старомодно, а според тях вината тип „розе“ са съвременен начин за производство на вино. Ясно посочих, че ако се появят други идеи, разбира се, ще бъда готова да ги изслушам, но все още не съм чула предложения за алтернатива на вината тип „розе“. Като члена на Комисията по селскостопанските продукти, и аз действително искам да намерим правилните решения и да дадем на нашите производители на вина равни условия за действие.

 
  
MPphoto
 

  Agnes Schierhuber, от името на групата PPE-DE.(DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, радвам се да ви видя отново тук днес. През всичките ми години на политическа дейност – както в Австрия, така и почти петнадесет години в Европейския парламент – разискванията относно вината винаги са били много емоционални. Свидетели сме на същото и тук днес.

Според мен виното е един от най-елегантните продукти на земеделието. В интерес на качествената продукция на европейските – и особено на австрийските – производители на вина, е да бъде даден приоритет на качеството и на отличителността на вината от различните региони.

Считаме, че смесването на вина не е енологична процедура. Вината тип „розе“ се произвеждат чрез специална, строго традиционна енологична процедура. Затова, г-жо член на Комисията, подкрепям всички мои колеги, които като мен отхвърлят това смесване или купажиране на бели и червени вина. Време е да има ясна дефиниция за производството на традиционни вина тип „розе“.

Г-жо член на Комисията, както споменахте, трябва също да бъде възможно държавите-членки да придобиват знания, така че да имат различен поглед върху някои решения или да ги променят. Настоятелно Ви призовавам да направите това в името на качеството на европейското производство на вино.

 
  
MPphoto
 

  Alessandro Battilocchio, от името на групата PSE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, отново се срещаме в тази зала, за да защитаваме кулинарно, културно и селско наследство, предадено ни от стара традиция; ценно наследство, за което биха ни завидели и което представлява невероятно богатство за икономиката, а също така и за идентичността на нашия Съюз.

Днес това наследство е подложено на риск от сериозни трудности поради намерението на Комисията и Съвета да премахне забраната за производство на вина тип „розе“ чрез купажиране. Това намерение се появи в резултат на силен натиск и ще бъде ратифицирано без възможност за интервенция от страна на Парламента – органът, който официално представлява милиони граждани, включително производителите и потребителите, които ще бъдат засегнати от тази инициатива.

Комисията предлага да се разреши производството на вина тип „розе“ чрез обикновено смесване на червени и бели вина, както това се прави в страни, които не притежават нашите умения и професионализъм, и под простия претекст, че това отговаря на международната конкуренция.

Като съавтор на този въпрос подчертавам, че намаляването на качеството на производство – което е резултат на векове традиции и проучвания, огромни инвестиции, страст и внимание към детайла – не е отговора, от който имаме нужда, особено във време на икономическа криза, когато средностатистическият потребител определено обръща повече внимание на цената, отколкото на това, което пише на етикета.

Това решение може да се компенсира ако просто се намери наименование за новия продукт и се информират потребителите за съществуването на два различни вида вино „розе“ с различни продуктови качества, както и за важността да се признаят работата и усилията на професионалистите в сектора. Кой ще плати за всичко това? Разрешила ли е Комисията някакъв вид програма за подкрепа или ще платят производителите, след като ги призовем да се борят с неравностойни средства срещу конкуренцията с ниски цени във времена, които и без това са изключително трудни?

Надявам се, че Комисията и Съвета ще съумеят да направят правилния избор и, ако е необходимо, да преразгледат цялата процедура.

 
  
MPphoto
 

  Jean-Claude Martinez (NI).(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, имаме шоколад без какао и забрана за сирене, направено от мляко, което е получено направо от стопанството. Нашето „Рокфор“ беше подложено на 300 % мита и пилетата почти се измиваха с белина, дори с хормон за лактация, соматотропин.

Сега разглеждаме идеята да оцветяваме бялото вино с червено, за да правим вино тип „розе“. Ако ми позволите, както казваме във Франция, това е капката, която преля чашата с водата, като тази вода е също разрешена за купажиране на вино, точно както преди бяха разрешени вината, произведени с дървени трески вместо в бъчви и както почти бяха разрешени вината, произвеждани с вносна мъст. Виното може да бъде произвеждано дори в Тайланд.

Проблемът е психоаналитичната реакция, която тази идея предизвиква, тъй като това е атака върху културата. Какво е определението за вино? Ако е промишлен продукт, значи може да бъде купажиран, като вино „Кока кола“. Ако е селскостопански хранителен продукт обаче, не може да се намесвате, в противен случай ще предизвикате културен шок. „Това е моята кръв; пийте я в моя памет“. Ако купажирате кръвта, ще се получи замърсена кръв.

Разбирате ли непропорционалната реакция? С тази идея за „розе“ подлагате на съмнение 2 500 години наследство, датиращо от Римската империя, която е трябвало да се справи с варварите. Г-жо председател, това което исках да кажа, е,: „Това е фройдистки въпрос, а не въпрос за производство на вино“.

 
  
MPphoto
 

  Françoise Grossetête (PPE-DE).(FR) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, когато пристигнах тук, бях изключително раздразнен. След като чух какво казахте, вече съм ядосан. Недопустимо е да разрешите, още повече в период на избори, купажирането на бели и червени вина.

Съвсем наскоро бях в Прованс и Корсика, за да разговарям с производителите на вино от моя избирателен район, които са избрали пътя на качеството, но сега се чувстват изоставени. Спомням си едно изказване на г-н Барозу преди две години, когато каза, че производството на вино е важно и представлява част от икономиката. Той каза, че трябва да изнасяме повече, а за да изнасяме повече, ни е необходимо качество. Много ясно си спомням това изказване.

Затова Европейската комисия наложи изкореняване, за да постигне по-високо качество и по-малко количество. Производителите на вино в Южна Франция се примириха с това, но вижте докъде ги доведе това днес. Те изкорениха до такава степен, че скоро ще се налага да внасят вино, за да задоволят местната консумация.

С политиката си вие подписахте смъртната присъда на производителите на вино. Сега разрешавате купажиране на бели и червени вина с наименованието на вино тип „розе“. Това е обида за нашите производители на вино. Сега ще ги призовете да включат допълнителна фраза „традиционно вино“ за вина, произведени по традиционния начин, защото испанските ни приятели трябва да продават излишъка си от бяло вино, тъй като не са изкоренявали. Нашите производители на вино, които избраха качеството, не следва да оправдават стойността на виното си. При всички случаи това би била последната капка.

Купажираното вино не е „розе“, то е смесено бяло. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Повече не следва да позволяваме на потребителите да бъдат мамени от търговци на вино, които са избрали да поставят печалбата преди качеството – избор, който подкрепяте, г-жо Фишер Бьол. Призовавам колегите, онези от вас, които ще се върнат през следващия мандат: ще трябва да положим двойни усилия, за да гарантираме, че мярката на тази Комисия ще бъде отхвърлена веднъж завинаги и не само условно. Бъдете внимателни на 19 юни.

 
  
MPphoto
 

  Ioannis Gklavakis (PPE-DE). - (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, в моята страна се произвежда вино от три хиляди години. Изразявам своето противопоставяне, съжалението и загрижеността си относно това какво ще правим. Виното тип „розе“ е изкуствен продукт. Виното е ферментирал продукт, а не смесен. Ако мярката бъде приложена, резултатът ще бъде нелоялна конкуренция за нашите производители, които произвеждат тези чудесни вина.

Второ и важно, репутацията на европейските вина отново ще бъде накърнена. Въпреки това разбирам, че, ако поемем по тази наклонена плоскост, няма да има край. Преди известно време разисквахме и приехме добавянето на парченца дървесина във вината. Позовахме се на стареещата земя и икономическата стойност. Приехме също добавянето на захар във виното. Казахме, че е поради икономически причини и нямахме смелостта да изискаме тези техники да бъдат описани на етикета. Сега също няма да имаме смелостта да го направим.

Европа може да се утвърждава само с най-висококачествените вина, които има. Бог да ни е на помощ, ако смятаме, че можем да се съревноваваме с евтини австралийски или американски вина – трябва да настояваме на това съображение. Казах същото и когато приехме практиката на добавяне на захар във виното. Ние, които взимаме тези решения, ще влезем в историята на европейската енология като хората, които подкопаха основите на отлични европейски вина. Затова призовавам да слезем от хлъзгавата повърхност на тези решения.

 
  
MPphoto
 

  Elisabetta Gardini (PPE-DE). (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, трябва да кажа, че съм съгласна с казаното от г-жа Grossetête, защото дойдох тук, водена от намерението да донеса заедно с мен болката, разочарованието и недоволството от света на производителите на вино в Италия, а се оказах изправена срещу безразличие, като да говориш на стена. Надявах се това да е вторичен продукт от безличния процес на превод, но от това, което чух, изглежда, че няма надежда, а пропаст.

Неотдавна, съвсем наскоро в моя регион – аз съм от Венето – се проведе събитие, познато като „Винитали“, което е едно от най-важните събития в света на виното, и беше съставена удивително успешна петиция в защита на вината тип „розе“. Тя беше подписана от големи италиански винарски изби, големи производители на вино, но имаше подписи също и от други части на Европа – имаше подписи от обществеността в Нидерландия, Франция, Испания, Белгия, Люксембург, Словения, Полша, Литва и Украйна. Както виждате, страстта към вината тип „розе“ е истинска и не познава граници, освен, както изглежда, в рамките на Европейската комисия, макар да говорим за култура, местни ценности и традиция.

От женска гледна точка, искам също да ви дам друга тема за размисъл: когато се борим срещу злоупотребата с алкохол, смятате ли, че правим услуга на новите поколения, като им предаваме нискокачествена напитка, която дори няма да нарека вино, алкохолна напитка с ниска цена, нямаща нищо общо с която и да е област, култура или качество? Ще успеем ли да ги образоваме относно употребата на вино и алкохол, като част от добрите навици и добрата практика?

Исках да споделя мислите си с вас, защото поемате голяма отговорност в много отношения.

 
  
MPphoto
 

  Christa Klaß (PPE-DE).(DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, през последните години видяхте колко деликатен продукт е виното. Днес тук ние поставяме основно въпроса за либерализацията на разпоредбите на пазара за вина. Говорите за отваряне към световния пазар. Понякога се питам кой кого води в този случай?

По традиция производството на вино води началото си от Европа. Традициите и регионалната ни идентичност са нещата, които характеризират виното ни и това също трябва да ни направлява в разискванията, които водим сега относно разпоредбите на пазара за вино. Бях поразена от факта, че нещата тук се включват в разпоредбите на пазара за вино чрез комисия – неща, които изобщо не сме обсъждали в Парламента!

Въпросът, г-жо член на Комисията, е какви национални и регионални опции за регулиране все още съществуват? Какви ограничения или забрани могат да наложат държавите-членки на техните региони, занимаващи се с производство на най-ниската категория вино? За това става дума, не говорим за вина с произход и домашни вина, а за най-ниската категория вина. Например, дали забраната за купажиране на червени и бели вина ще е регионална или национална забрана? Възможно ли е подобно нещо в бъдеще за тези вина от най-ниска категория?

Или забрана за обозначаването на различните сортове грозде и реколти: това също ни създава проблеми, тъй като искаме да умеем да разграничаваме вината си, вината от ниска категория от тези, описани като домашни вина или вина с произход. Френското „розе“ и немския „Ризлинг“ – това са имена, които се нуждаят от ясна, недвусмислена разпоредба. Те са свързани с традиционните ни производители и поради тази причина са много ценни за бъдещето. Ето защо призоваваме за вашата подкрепа.

 
  
MPphoto
 

  Astrid Lulling, автор.(FR) Г-жо председател, г-жо Фишер Бьол, дадохте отрицателен отговор на втория ни въпрос с твърдението, че по време на реформата в лозаро-винарския сектор на Общата организация на пазара (ООП) вече сте извършили оценката, която искахме. Изненадана съм, че по време на тази реформа изобщо не стана въпрос за разрешаване на енологична практика, състояща се от купажиране на бели и червени вина за производство на „розе“.

Въпросът ми е защо не следвате искането ни, което по случайност е съвсем разумно, за консултация с индустрията? Искате да вземете решение на 19 юни, но няма причина да се бърза. Нещо повече, никой никога не е искал от Вас да разрешавате тази енологична практика. Не знам от къде Ви е хрумнала идеята за това предложение, когато никой в Европа не го иска.

Ще добавя, що се отнася до етикетирането, че следва да признаете, че производителите на традиционно вино тип „розе“ никога няма да се съгласят да наричат тази смес – включително подготвеното от г-н Savary – „розе“. Затова трябва да положите усилие в това отношение, г-жо член на Комисията, наистина Ви призовавам настоятелно да дадете положителен отговор на двете ни искания.

 
  
MPphoto
 

  Françoise Grossetête, автор.(FR) Г-жо член на Комисията, по-рано казахте, че не сте получили идеи, че очаквате предложения и т.н.

Напротив, бяха Ви представени предложения. Срещнахте се с нашите производителите на вино. Те Ви казаха, че не искат това. Казаха Ви, че те лично не искат да бъдат принуждавани да упоменават изрично наименованието „традиционно вино „розе“, за да го различават от виното тип „розе“, на което естествено няма да пише „купажирано“. Затова не можете да твърдите, че никой не Ви е предлагал нищо.

Освен това, що се отнася до шампанско тип „розе“, добре знаем, че това е енологичен продукт, който няма нищо общо с купажирането, както беше предложено тук: бяло вино и червено вино. Призоваваме Ви да намерите смелост, г-жо Фишер Бьол, да не наричате купажираното бяло и червено вино „розе“. За това Ви молим. Това е нашето предложение към Вас. Не наказвайте истинските производители на вино.

Как очаквате нашите съграждани да разберат подобно отношение от страна на Европейската комисия? Вие пренебрегвате всичките ни аргументи: това е абсолютно неразбираемо.

 
  
MPphoto
 

  Gilles Savary, автор.(FR) Г-жо член на Комисията, позволете ми да взема думата още веднъж, за да Ви кажа, че чух аргументите Ви и съм сигурен, че тази идея не е изцяло Ваша: тя трябва да е дошла от редица лобисти.

Въпреки това не смятам, че е в интерес на Европа постоянно да се цели ниско, особено когато става въпрос за храни. Държавите, които не се целят ниско на равнище на промишлеността, днес са сред световните лидери в търговията. Германците по-конкретно винаги са се борили с изкушението на ниското ниво. Е, считам, че що се отнася до хранителния сектор, Европа следва да се бори срещу това постоянно изкушение да сваля летвата, защото това ще я отведе далеч.

За тази цел, това, което предлагаме, е на всяка цена да се избегнат двете форми на наименование „розе“: традиционно и купажирано. Има вино тип „розе“, както и друго нещо. Организирайте европейската конкуренция да даде наименование на това друго нещо, ако смятате, че то следва да бъде легализирано. Лично аз считам, че Европа ще постъпи правилно, ако се бори срещу СТО относно този тип продукт. Все ни повтаряте, че „капитулираме“ по отношение на всичко, идващо от другаде.

 
  
MPphoto
 

  Patrick Louis, автор.(FR) Г-жо член на Комисията, означаването на вината тип „розе“ върху бутилката е безсмислено, тъй като добрите вина „розе“ като „Бандол“, което съм Ви донесъл, не упоменават изрично думата „розе“.

Освен това да се означава „традиционно розе“ на етикета е глупаво. „Розе“ е вино, което пият младите; това е модерно вино, макар производството му да изисква традиционно ноу хау. Затова има твърде много двусмисленост. Няма 36 различни решения – има само едно, защото, както беше много добре обяснено по-рано, „розе“ е вино в културен аспект, то е продукт на експерти. Тук не става дума за стари предприятия. Нуждаем се от проста и ясна забрана за всякакъв вид купажиране и смесване в Европа, и по-конкретно във Франция.

 
  
MPphoto
 

  Мариан Фишер Бьол, член на Комисията. – Г-жо председател, беше чудесно да Ви слушаме тук тази вечер, тъй като все още смятам, че притежавате цялата страст, енергия и емоция, които аз имах относно лозаро-винарския сектор, когато провеждахме дискусиите за реформата в лозаро-винарския сектор. Културното наследство и традициите, свързани с виното, все още живеят тук, в Европейския парламент.

Но някои от въпросите, повдигнати тук тази вечер, напълно преоткриват политическият компромис, който направихме относно реформата за лозаро-винарския сектор, затова няма да навлизам в тази тема, а ще се концентрирам върху главният проблем, който обсъждаме днес.

Напълно съм съгласна с онези от вас, които казаха, че качеството трябва да бъде бъдещето на европейските селскостопански продукти. Именно поради тази причина по време на реформата в лозаро-винарския сектор – както съм сигурна, че си спомняте – запазихме голяма сума пари за насърчаване на нашите европейски вина на пазара в Третия свят: 125 млн. евро всяка година беше цифрата, споменавана в тези обсъждания. Това е, защото знаем, че разполагаме с висококачествен продукт, които ще бъде търсен в новите, развиващи се страни. Така че, сега сме на еднаква дължина на вълната.

Въпреки това изпитвам известно съчувствие към производителите на вино в Европа, които трябва да се конкурират с вината, произведени чрез други енологични практики, позволени в страните от Третия свят. Пример за това е купажирането на червени и бели вино за производство на „розе“. Разрешено е, това е част от енологичните практики на СТО, така че днес Европейският съюз внася вина тип „розе“, произведени именно по този начин. Защо да предотвратяваме конкурирането на нашите производители на вино с вносните вина в Европейския съюз? Ето защо смятам, че сме предприели балансиран подход по този въпрос.

Важно беше да намерим начин за етикетиране на нашите вина, за да гарантираме, че потребителите знаят какво купуват, а със ЗНП днес имате възможността да помествате информация върху етикет, който да информира потребителите, че това е вино, произведено по традиционен метод. В първото си изказване казах, че се срещнах с някои производители на вино от Прованс. Те не харесват „традиционното розе“ точно поради причината, която изтъкнахте – малко е старомодно. След това попитах за нови идеи относно други начини на етикетиране, които да показват, че това е традиционния метод, но не получих предложения по този въпрос. Идеята е държавите-членки да могат да избират дали да направят задължително на тяхна територия за производителите да поставят етикет, независимо дали става дума за купажиран или традиционен продукт.

Ще проведем това разискване отново в Регулаторния комитет. Както казах, гласуването вероятно ще се проведе на 19 юни 2009 г. и тогава ще видим резултата от настоящото гласуване, като държавите-членки ще представят становищата на правителствата си. Ще бъде интересно, но все още съм дълбоко убедена, че това, което предложихме и което съответства на енологичните практики на Международната организация по лозарство и винарство, ще доведе до напредък за нашите производители на вино, за да останат конкурентоспособни на световния пазар.

 
  
MPphoto
 

  Председател. - Разискването приключи.

Писмени изявления (член 142)

 
  
MPphoto
 
 

  Stéphane Le Foll (PSE), в писмена форма.(FR) Днес европейските производители на вино тип „розе“ са обезпокоени от проекта за приложение на Комисията относно вдигането на забраната за купажиране на бели и червени трапезни вина с оглед на производство на вина тип „розе“.

Тази нова практика подкопава качественото производство и пренебрегва усиления труд на производителите, полаган в продължение на много години, за да създадат продукт „розе“, който дълго време беше дискредитиран, а сега намери истинското си място на пазара и на масите на безброй потребители. Това е вярно, още повече, имайки предвид, че тази практика може да подведе потребителите.

Ако планът на Комисията за купажиране бъде одобрен от държавите-членки през следващите седмици, ние заедно с колегата г-н Savary се надяваме да бъде въведено задължително етикетиране, което ще позволи на истинските вина тип „розе“ да бъдат отличавани от новия продукт, произведен чрез купажиране, и който следователно не може да бъде наричан „розе“.

 
  
MPphoto
 
 

  Véronique Mathieu (PPE-DE), в писмена форма.(FR) Изправена срещу гневната реакция на европейските производители на вино, Европейската комисия реши да отложи за 19 юни прибързаното си решение да разреши производството на вина тип „розе“ чрез купажиране на червени и бели вина.

Поради това, отлагането по никакъв начин не може да бъде смятано за задоволително. Нито пък решението може да предложи разграничаване на „традиционното розе“ и „купажираното розе“ чрез етикетите на продуктите, пуснати на пазара, които няма да са достатъчни за ефективна борба срещу нелоялната конкуренция, с която производителите ще се сблъскат, ако това решение бъде взето.

Докато безброй години производителите на вино в Европейския съюз влагаха значителни усилия и инвестиции за производство на висококачествени вина тип „розе“, решението на Комисията ще унищожи тези неимоверни усилия, които въпреки всичко имаха много положителен ефект върху икономиката и регионалното развитие в териториите ни.

Въпросът, който моите колеги и аз зададохме на Комисията днес, призовава Комисията да изясни намеренията си и да гарантира, че решението, което вземе, ще бъде основано на обстойна консултация с европейските производителни на вина тип „розе“.

 
  
MPphoto
 
 

  Vincent Peillon (PSE), в писмена форма.(FR) Г-жо член на Комисията,

няма да крия от Вас дълбокото си недоволство, изправен срещу опитите Ви да дадете задоволително обяснение за купажирането на вината тип „розе“.

Вие не предлагате никакви отговори на производителите на вино, с които имах възможност да разговарям подробно в Прованс и които зависят от качеството на продуктите си. Днес те се боят да не видят унищожени тридесет години усилия за развитие на репутацията на „розе“ – усилия, увенчани с истински комерсиален успех.

Вие не предлагате никакви отговори на всички онези, които виждат разрешаването за купажиране като сериозно противоречие на болезнените масови политики на изкореняване. Няма да излезем победители в международната конкуренция, като търсим да намалим производствените разходи до които и да било предишни стойности. По-скоро ще постигнем това, като подобрим още повече репутацията на нашите вина.

Вие не предлагате никакви отговори на всички онези, които твърдят, че етикетирането няма да е достатъчно, тъй като няма да има ефект върху бутилките вино, наричани „розе чрез купажиране“.

Като отлагате вземането на решение за разрешаване след изборите на 7 юни, Вие всъщност разигравате картата на евроскептицизма.

Ето защо тържествено Ви призовавам да оттеглите този опасен проект, който заплашва еднакво както икономиката, така и културата.

 
  
MPphoto
 
 

  Dominique Vlasto (PPE-DE), в писмена форма.(FR) Възможно е, под претекст, че преразглежда разрешените енологични практики, Европейската комисия да се готви да разреши купажирането на червено и бяло вино с означението „вино тип розе“.

Оспорвам използването на названието „вино тип розе“ за смесица от различни вина. Не само цветът на виното следва да определя неговото название – сортът грозде, почвата и експертните знания и умения на лозаро-винарите са тези, които създават дадено вино, а не крайният цвят на тази или онази течност.

За да се получи купажирано вино тип „розе“, основата – над 95 % – следва да е бяло вино, което се обагря с червено вино. В действителност, виното тип „розе“ се произвежда чрез ферментация предимно на червено грозде или гроздова мъст. Следователно, разрешавайки купажирането на вина, Европейската комисия ще разреши стопроцентовото фалшифициране на виното тип „розе“ – това би било равностойно на измама на потребителите.

Освен обидата за лозаро-винарите, които се придържат към политика на високо качество, по-специално в Прованс, би било неприемливо да се узакони един вторичен продукт, получен чрез смесване на крайни продукти, и да се разрешат подвеждащи препратки към цвета розе.

Ако не се намери друго решение, следва да се изисква най-малкото етикетите на тези напитки да отразяват истинското им съдържание: „купажирано вино“ или „смесица от вина“.

 
Правна информация - Политика за поверителност