Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 май 2009 г. - Страсбург

2. Подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) - Програма за икономическо възстановяване: проекти в областта на енергетиката - Изменение на междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

– доклад (A6-0259/2009) от Петя Ставрева, от името на комисията за земеделие и развитие на селските райони, относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент(ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) [COM(2009)0038 – C6-0051/2009 – 2009/0011(CNS)],

– доклад (A6-0261/2009) от Eugenijus Maldeikis, от името на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приемане на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката [COM(2009)0035 – C6-0049/2009 – 2009/0010(COD)] и

– доклад (A6-0278/2009) от Reimer Böge, от името на комисията по бюджети относно измененото предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление по отношение на многогодишната финансова рамка (2007–2013) [COM(2009)0171 – C6-0508/2008 – 2008/2332(ACI)].

  Петя Ставрева, докладчик. − Днес в Европейския парламент започваме важен дебат, свързан с осигуряването на допълнителни средства от европейския бюджет за селските райони в Общността, за справяне с последиците от икономическата криза. Трябва да отбележим, че милиард и двайсет милиона евро ще подкрепят агросектора на Европейския съюз в един труден момент. Вярвам, че фермерите и жителите на Общността ще разчетат това важно послание за осигуряване на финансов ресурс за допълнителна подкрепа.

Сумата, която всяка страна ще получи е предназначена за развитието на широколентов интернет и за посрещане на новите предизвикателства, които бяха определени в рамките на редовния преглед на общата селскостопанска политика за 2008 г. Вярвам, че инвестициите в интернет инфраструктурата, в преструктурирането на млечния сектор, във възобновяемите енергийни източници, в опазването на биоразнообразието и водните ресурси са ключ към разрешаването на голям процент от проблемите в тези региони и създават алтернативи за хората, живеещи там.

В доклада си предлагам към бюджета на фондовете, предвидени за 2009 г. да бъдат добавени още 250 милиона евро към бюджетната линия за развитие на селските райони. С тази промяна общият размер на наличните средства за 2009 г. би достигнал близо 850 милиона евро. Поради необходимостта от бърз отговор на настоящата икономическа криза би било добре първоначално предвидените плащания за 2010 и 2011 г. да могат да бъдат извършени през 2009.

Бих искала да акцентирам на възможността за разпределяне на средствата между държавите-членки в зависимост от техните специфични нужди. Тази гъвкавост ще позволи на отделните страни да използват финансовия ресурс според нуждите на фермерите и хората, живеещи в селските райони.

С оглед на ограниченото кредитиране в условия на финансова криза и като имаме предвид забавянето на усвояването на средствата по програмите за селските райони, смятам, че е добра възможност част от този ресурс да бъде насочван към фондове за заеми и кредитни гаранции. Така реално можем да помогнем на хората, които искат да реализират проект, но нямат необходимия начален капитал.

Важно е държавите-членки да спазят предвидените срокове и да добавят в програмите за развитие на селските райони допълнителни дейности, чрез които ще се усвояват тези средства. Колкото по-бързо парите достигнат до фермерите, до регионите, толкова по-голяма ще е ползата от тази финансова помощ. Друго важно условие за успешното усвояване на средствата е всяка страна да осигури бързо навременна и достъпна информация до регионалните и местни органи и потенциални бенефициенти за нови възможности за проекти по преразгледаните програми за развитие на селските райони.

Бих искала да подчертая, че имах удоволствието да работя по доклад, който показва активното отношение и съпричастността на европейските институции към бъдещето на аграрния сектор и селските райони в Общността. Винаги съм смятала, че помощта е най-ценна тогава, когато дойде в момент, когато хората имат най-голяма нужда от нея, а днес селските райони се нуждаят от повече средства за развитие и модернизиране. Само така ще спрем миграцията, ще опазим природата и ще осигурим заетост и нови работни места.

В заключение бих искала да благодаря на колегите от комисията по земеделие, които участваха в работата по доклада, както и на представителите на Европейската комисия и на Съвета за добрата съвместна работа. Благодаря и на браншовите организации за предложенията, които направиха. Призовавам ви да подкрепите доклада и по този начин да дадем нов стимул за развитието на селските региони в Европейския съюз.

  Eugenijus Maldeikis, докладчик. – (LT) Комисията представи изключително важен допълнителен пакет по Плана за икономическо възстановяване за проекти в областта на енергетиката, което е от съществено значение предвид предизвикателството, пред което е изправена европейската енергетика в резултат на икономическата криза.

Пакетът се състои от три части. Първата се отнася за газопреносната и електропреносна инфраструктура и за проекти, включващи свързване на изключително важните газопреносни и електропреносни мрежи. Знаем, че този чувствителен проблем съществува отдавна. Предвид настоящата криза финансирането на проекти за свързване на преносни системи ще стимулира в значителна степен регионалното развитие в областта на енергетиката и междурегионалното сътрудничество и ще подпомогне създаването на общ европейски енергиен пазар.

Втората част от пакета обхваща проекти за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации, а третата – проекти за улавяне и съхранение на въглерод, отчитащи нуждите, наложени от изменението на климата и във връзка с възобновяемите източници на енергия, тъй като считам, че изправен пред икономическата криза, европейският енергиен сектор трябва да промени из основи структурата и системите си. Това наистина би бил много подходящ момент, за да се направи оценка на сегашната ситуация и да се преосмислят редица проблеми в областта на енергетиката.

Считам, че този пакет от мерки – тези три програми, ще укрепят значително европейския енергиен сектор, ще окажат въздействие върху други сектори и ще допринесат съществено за икономическото възстановяване в Европа.

Мисля, че сумата от 3,9 млрд. евро за този пакет е огромна и това ще спомогне за решаването на най-наболелия проблем, свързан с енергийната сигурност на Европа. Наред с последиците от енергийната криза и социално-икономическите последици, съществува и огромен политически риск, че отделни европейски държави ще срещнат проблеми с доставките на газ. До този момент този риск остава висок.

Финансирането на проекти за свързване на преносни мрежи ще укрепи в значителна степен позицията на Европа и ще осигури допълнителни гаранции във връзка с доставките. Бих искал да добавя, че по време на разискването на документа Европейският парламент предложи в пакета от мерки да се включва следното.

Първо, Парламентът постави акцент върху евентуалното преразпределение на финансовите ресурси, които не са били използвани за проекти. Тъй като ние предлагаме да се определят много стриктни срокове за подготовката и разработването на проектите, считаме, че ако останат неусвоени средства, те трябва да бъдат преразпределени за проекти в областта на енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия.

За много кратък период от време се проведоха тристранни разговори и успяхме да постигнем съгласие със Съвета. Съветът взе предвид предложенията на Парламента и ги включи в пакета. Изключително съм доволен от този факт и бих желал да благодаря на представителите на Съвета, на чешкото председателство и на члена на Комисията г-н Пиебалгс за тясното и ползотворно сътрудничество. Ние наистина успяхме да постигнем добър резултат в рамките на много кратко време.

  Reimer Böge, докладчик. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, след като бе постигнато съгласие относно бюджета за 2009 г., Комисията представи предложение за преразглеждане на многогодишната финансова рамка с цел финансиране на проекти за трансевропейски енергийни връзки и широколентова инфраструктура в контекста на Европейския план за икономическо възстановяване.

В ретроспективен план трябва да кажем, че първо, това усложни процедурите, тъй като не считаме за правилно и целесъобразно да се представят нови предложения само няколко дни след постигане на съгласие относно бюджета и второ, тъй като на практика щеше да бъде невъзможно да се постигне съгласие със Съвета както за инструмента за хранителна помощ, така и за тези елементи на пакета за икономическо стимулиране при завършването на бюджета за 2009 г. В първоначалното предложение за предоставяне на пет милиарда чрез преразгледаната финансовата перспектива и разделянето им на две части, съответно 3,5 млрд. евро през 2009 г. и 2,5 млрд. евро през 2010 г., Комисията почерпи опит от бюджетната катастрофа на предложението за инструмента за хранителна помощ. Представеното в този случай предложение на Комисията не съответстваше на договореното в бюджета. Сега случаят е абсолютно същият.

Приветствам факта, че Комисията е взела предвид предложението на комисията по бюджети, което направихме при първото разискване, за да ограничим прегледа и да оставим въпросите, свързани със селските райони и широколентовия интернет, и модернизирането на тези структури в селските райони във функция 2 от бюджета за селското стопанство, а да не ги прехвърляме към функция 1а. Това беше предложение на Парламента беше подходящо и в съответствие с него бяха предприети действия.

На следващия кръг научихме, че Съветът първоначално е заявил, че Комисията не може да представи предложение за инструмента за хранителна помощ и че това по принцип е преглед. Съветът просто искаше да прокара бюджетните условия и споразумения. Ние обаче поправихме това при преговорите и по време на тристранните разговори, проведени на 2 април. Считам, че предприехме първата стъпка в правилната посока чрез нашето предложение за предоставяне на 2,6 млрд. евро, като първа стъпка, за повишаване на тавана за бюджетни кредити за поети задължения за 2009 г. по подфункция 1а със сумата от 2 млрд. евро, за понижаване на тавана по функция 2 със същата сума и за предоставяне на 600 млн. евро за развитие на селските райони. Ще се опитаме да осигурим останалите 2,4 млрд. евро чрез компенсация при съгласуването на бюджетната процедура за 2010 г. и 2011 г. с помощта на всички – цитирам, тъй като това е важно – „бюджетни средства, предвидени в нейната правна рамка и без да се засягат финансовите пакети на програмите, предмет на съвместно решение, и годишната бюджетна процедура“.

За нас също така беше от значение договорените бюджетни кредити да не бъдат засегнати или да не се ограничават в отделни функции. Ето защо разбивката, за която се споразумяхме, бе единствената възможна да бъде договорена в този срок, тъй като всички осъзнахме, че трябва да изведем на преден план въпроса за енергийната солидарност и за модернизиране на инфраструктурите, включително мерките за преглед на състоянието в рамките на този парламентарен мандат.

Ясно е обаче, че казаното от нас на пленарното заседание на Европейския парламент на 25 март относно прегледа на многогодишната финансова рамка трябва да бъде включено в дневния ред възможно най-бързо. Призоваваме по време на разискванията във връзка с прегледа на многогодишния финансов план, които ще се проведат през есента, Комисията да вземе предвид всички тези разисквания относно гъвкавостта и по-успешното водене на преговори в контекста на определяне на бюджетната политика за една или няколко години. Тези годишни преговори със Съвета по едни и същи въпроси, в които затъваме година след година, тъй като едната страна не желае да предприеме действия, са просто безсмислени и трябва да бъдат прекратени, тъй като никой извън тези институции не може да разбере какво се случва вече. Нужна ни е по-голяма гъвкавост и повече възможности за маневриране във връзка с многогодишната бюджетна процедура. Призоваваме Комисията да почерпи от опита от последните две-три години и да представи съответните предложения през есента. Това е най-малкото, което очакваме!

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, настоящият икономически спад изисква стимули и на равнище Европейски съюз. Това е общото ни убеждение, откакто започна кризата през миналата година.

През ноември 2008 г. Европейската комисия предложи всеобхватен Европейски план за икономическо възстановяване, който бе одобрен от държавните и правителствените ръководители през месец декември. Въз основа на този план през януари 2009 г. беше предложено да се инжектира „пакет от 5 милиарда“ за стимулиране на икономиката на Европейския съюз. Пакетът от мерки насочва тази помощ към постигане на ключови цели като развитие на широколентов интернет, енергийна сигурност и нисковъглеродни технологии.

Комисията силно приветства съгласието по този пакет от мерки, постигнато след трудни, но конструктивни разисквания за много кратко време.

Бих искал да благодаря на Парламента за това, че подкрепи предложението ни, както и за гъвкавостта му и умението да прави компромиси в процеса на междуинституционални разисквания. Този случай показва, че Европейският съюз може да реагира бързо в случай на криза, изискваща незабавни ответни действия.

Що се отнася до бюджетната страна на въпроса – и сега говоря от името на заместник-председателя Калас – Комисията може да приеме решението във вида, съгласуван между трите институции, макар подходът да е различен от този, предложен в първоначално направеното от нас предложение през декември 2008 г. Убедени сме, че проектите ще бъдат изпълнени по план.

Бих искал също така да потвърдя, че Комисията взе под внимание очакванията на Парламента във връзка с прегледа на бюджета и оценката за функционирането на Междуинституционалното споразумение. Както знаете, ние работим по тези въпроси и ще бъдем готови със заключенията си през есента или най-късно до края на годината.

Сега ще се концентрирам върху областта от моята компетентност, а именно енергетиката. Регламентът относно енергийните проекти представлява съществен инструмент за постигане на две цели – дава отговор на основни въпроси, свързани с енергийната сигурност и предизвикателствата по отношение на околната среда в сектора на енергетиката и в същото време допринася за възстановяването на икономиката ни. Освен това пакетът от мерки е и пример за солидарност в рамките на Европейския съюз. По-конкретно, газовата криза наложи предприемане на бързи действия.

Никога преди това Европейският съюз не е постигал съгласие за заделяне на такава значителна сума за ключови енергийни проекти.

Зная, че някои от вас предпочитат да видят повече мерки за проекти за възобновяеми енергийни източници и за енергийна ефективност в този пакет, но считам, че постигнатият най-накрая компромис по този въпрос е добър. В подробна декларация Комисията още веднъж потвърждава, че ще преразгледа ситуацията през 2010 г. с оглед най-вече на това, да се разгледа възможността неусвоените средства да се заделят за мерки в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Декларацията е изпратена до Парламента и ще бъде публикувана в Официален вестник заедно с регламента, поради което сега няма да я чета.

Приветствам факта, че в съображенията и в един от членовете на регламента се посочва и принципът за предлагане на нови проекти, в случай че установим сериозни рискове за изпълнението на сега съществуващите.

В допълнение мога да ви уверя, че ще преминем плавно напред и към много други инициативи в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност, както е посочено в нашата декларация.

След успешното и бързо приключване на законодателната процедура Комисията ще се концентрира върху прилагането на пакета от мерки. Мога да ви уверя, че по отношение на енергийните проекти възнамеряваме да отправим покана за представяне на предложения до края на месец май и очаквам първите решения относно предоставяне на подкрепа да излязат до края на тази година.

Бих искал да изкажа специална благодарност на докладчиците, г-жа Ставрева, г-н Maldeikis и г-н Böge, за техните усилия да намерят бързо решение за това изключително важно предложение.

  Мариан Фишер Бьол, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще се концентрирам само върху онази част от пакета, която се отнася до развитието на селските райони. Преди всичко аз, както направи и г-н Пиебалгс, бих искала да благодаря на Парламента за сътрудничеството и най-вече на комисията по земеделие и развитие на селските райони. Имаше изключително добър и конструктивен диалог през последните месеци и е очевидно, че подкрепата ви по този въпрос е от съществено значение за положителния краен резултат.

Законодателство трябва да се приеме възможно най-бързо, за да може тези средства да се инвестират в развитието на селските райони през 2009 г. и да бъдат усвоени както за изготвяне на програми, така и за разходите по изпълнението им.

Последният компромис ни остави с малко по-ограничени средства за развитие на селските райони от тези, които искахме. Първоначално поискахме 1,5 млрд. евро, но накрая получихме 1,02 млрд. евро. Бяха предоставени повече възможности за инвестиции в широколентов интернет в селските райони и сега държавите-членки ще имат пълна свобода да избират между широколентовите технологии и новите предизвикателства. Считам, че това е една много добра идея, с която не ограничаваме хората, които в някои части на Европейския съюз имат особени затруднения при посрещане на новите предизвикателства.

Комисията също така внимателно отчита тези изменения. Отправяте искане за разширяване на обхвата от допустими широколентови операции до мерки с организационно-информативен характер, като обучение в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и инвестиции в услуги и оборудване в същата област. Бих желалa да посоча, че тези инвестиции и дейности вече получават широка подкрепа както чрез структурните фондове, така и чрез финансиране за развитието на селските райони. Акцентът се поставя върху широколентовия интернет, тъй като се счита, че стимулира развитието на технологиите и икономическия растеж по възможно най-добрия начин.

Що се отнася до стимулирането на пакета за възстановяване, Комисията е съгласна, че това е необходимо, но може да се осъществи и с наличните инструменти в областта на развитието на селските райони. Сега съществуващата политическа рамка също позволява изразходването на средства по проекти през 2009 г.

Проучихме също така направеното предложение в пакета да се включи и финансиране на стойност 250 млн. евро, добавени към бюджета за развитие на селските райони за 2009 г. от Парламента при последното за миналата година гласуване на бюджета. Това предложение обаче не беше част от съгласието относно финансирането на пакета за възстановяване, постигнато при тристранните обсъждания. Считам, че за да избегнем каквото и да било забавяне, свързано с окончателното приемане на този пакет, следва да се възползваме от възможността да се върнем на въпроса по-късно тази година, когато ще договаряме останалата част от финансирането на пакета за възстановяване.

Тъй като това е последното пленарно заседание на този Парламент преди изборите, бих искала да изразя искрени благодарности за доброто сътрудничество и обмена на мнения, понякога изпълнен с доста патриотизъм и динамика, но за мен работата с вас беше удоволствие. На онези от вас, които няма да се кандидатират отново, бих искала да кажа, че за мен беше удоволствие да работим съвместно.

(Ръкопляскания)

  Председател. - Много Ви благодаря, г-жо Фишер Бьол. Много мило от Ваша страна. Беше и винаги е удоволствие да работим с Вас и с Вашите колеги от Комисията. Имаме някои различия, разбира се, но винаги е било удоволствие да се работи с Вас и с г-н Пиебалгс, и от името на Парламента и от мое име искам да Ви благодаря.

  Mario Mauro, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, по време на тристранните разговори от 2 април най-накрая беше постигнато съгласие между Парламента и чешкото председателство. В качеството си на докладчик по становището на комисията по бюджети, аз съм изключително доволен от това съгласие, което дава възможност да продължим законодателния процес във връзка с плана за възстановяване в очакваните от нас срокове.

Методите на финансиране за 2009 г. са пределно ясни – 2 млрд. евро от общо 3,98 млрд. евро ще бъдат заделени за енергетика чрез компенсации по функция 2 „Опазване и управление на природните ресурси“. Решението за останалите 1,98 млрд. евро, разпределени за енергетика, ще бъде взето като част от бюджетната процедура за 2010 г., а ако е необходимо, окончателно като част от бюджетната процедура за 2011 г.

Считам все пак, че е важно компенсаторният механизъм, прилаган към различните функции, да не излага на опасност пакета от финансови мерки за програми, предмет на съвместни решения, или годишната бюджетна процедура. Считам също така, че предвид дефицита, който изпъкна при сега съществуващото междуинституционално споразумение, се нуждаем от по-задълбочено разглеждане на този проблем, за да направим споразумението по-гъвкаво и следователно по-добре пригодено, за да посрещне допълнителни нужди от финансиране.

  Vicente Miguel Garcés Ramón, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (ES) Г-н председател, ще представя становището на комисията по бюджети, по което съм докладчик, относно предложението за изменение на регламента относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предложението е част от Европейския план за икономическо възстановяване.

На заседанието си в края на март 2009 г. Европейският съвет предложи да се разпределят 3,98 млрд. евро за енергийния сектор и 1,02 млрд. евро за Фонда за развитие на селските райони, за да се създаде нова широколентова инфраструктура в тези райони, да се подобри съществуващата инфраструктура и да се посрещнат новите предизвикателства, свързани с изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, биоразнообразието и преструктурирането на сектора на млякото и млечните продукти.

Комисията по бюджети взе единодушно решение, че референтната сума, посочена в законодателното предложение, е съвместима с горната граница на функция 2 от текущата Многогодишна финансова рамка за 2007–2013 г.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ROURE
Заместник-председател

  Румяна Желева, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. − Като докладчик по становището на комисията по регионално развитие, бих искала да изкажа задоволството си от окончателния вариант на европейската енергийна програма за възстановяване. Парламентът отстояваше силна позиция по време на преговорите със Съвета и постигна възможно най-добрите за европейските граждани резултати.

Енергийната програма за възстановяване е много важна за бъдещето на нашите европейски икономики. Сегашната икономическа и финансова криза поставя в опасност различни програми в областта на енергийната сигурност, които са в ущърб на нашия бъдещ икономически растеж и успех.

Като резултат от това правилният подход е предоставяне на допълнителни финансови стимули за проекти в областта на енергетиката, които подпомагат възстановяването на икономиката ни, насърчават сигурността на енергийните доставки и са насочени към намаляване на емисиите на парникови газове.

Тази нова програма ефективно укрепва енергийната сигурност и на моята страна България чрез осигуряване на финансирането на газопровода Набуко и свързването ни с инфраструктурните мрежи на Гърция и Румъния. Така ще бъдем по-малко уязвими при кризи, подобни на тази от миналата зима.

Уважаеми колеги, нашите европейски икономики и инфраструктурата ни зависят от добрия достъп до енергия. В този контекст европейската енергийна програма за възстановяване проправя пътя към по-ефикасна и по-ефективна енергийна инфраструктура в Европа. Затова още веднъж бих искала да подчертая необходимостта от обща енергийна политика на Европейския съюз. Само заедно можем да бъдем по-успешни и да предоставим на гражданите енергийната сигурност, която те заслужават. Бих искала в заключение да поздравя докладчика за добрата работа.

  Domenico Antonio Basile, докладчик по становището на комисията по регионално развитие. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, комисията по регионално развитие беше поканена от комисията по земеделие и развитие на селските райони да представи становище относно предложението за регламент на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), което сега е на етап разискване в Парламента в контекста на пакета от мерки на обща стойност 5 млрд. евро.

Въпросните мерки могат да се разглеждат като своевременен отговор на Комисията на нуждите, произтичащи от приетото от Съвета на 11 и 12 декември 2008 г. решение да одобри Европейски план за икономическо възстановяване, съдържащ конкретни мерки в редица отрасли, попадащи в общностните и национални правомощия за преодоляване на икономическата и финансова криза, засягаща европейските пазари от 2007 г. насам.

В областта на развитието на селските райони Комисията предлага мярка, предвиждаща подходяща актуализация на Регламент №1698/2005 на Съвета, изготвена с цел изпълнение на насоките относно въпросния европейски план.

Като цяло предложението на Комисията, което предвижда да бъде предоставен бюджет от 1,5 млрд. евро на държавите-членки чрез Европейския фонд за развитие на селските райони, за да се осигури достъп до широколентов интернет в тях и да се отговори на новите предизвикателства, посочени в прегледа на междинната реформа на общата селскостопанска политика, приключил през ноември 2008 г., има пълната подкрепа на комисията по регионално развитие, която съзнава, че в случай че предложените мерки бъдат приложени бързо и изцяло, те ще подпомогнат националните икономики и отново ще върнат доверието на потребителите в системата, като същевременно по ефективен начин се постигат целите за териториално и социално сближаване на регионите в Европейския съюз. Всичко това важи с особена сила, ако мерките се комбинират с необходимостта, изразена от Съвета, за усвояване на средствата в най-голяма степен през първите няколко години.

Изразявайки становището си, комисията не се ограничи просто да направи оценка на мерките, предложени от Европейската комисия, а взе решение да направи собствено предложение, като включи някои изменения в предоставения й текст. Основният аспект, който комисията по регионално развитие иска да подчертае, се отнася до необходимостта от прозрачност и информираност във връзка с постигнатите резултати в периода 2009-2011 г. и от осигуряване на подходящи инструменти за координиране на действията, финансирани чрез ЕЗФРСР и структурните фондове, за изграждане на инфраструктура за широколентов интернет.

Направихме това, като поискахме от Комисията да включи в годишния мониторингов доклад за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони раздел, посветен специално на установяване на резултатите, постигнати във връзка с тази дейност, под формата на конкретно изменение в текста на предложената мярка.

  Romana Jordan Cizelj, от името на групата PPE-DE. – (SL) Преодоляването на финансовата и икономическа криза е важен тест за единството и солидарността на Европа. Трябва да покажем две неща: първо, че ще предприемем съвместни действия и че ще съумеем да се възползваме от това и второ, че можем да защитим стратегическите приоритети, които определихме през последните няколко години, а именно, приоритетите, които спомагат за преминаването към едно общество, основано на знанието и иновациите и с ниски нива на емисиите от парникови газове.

Радвам се да видя, че Европа отговаря на това предизвикателство бързо и единно. Обявихме се против протекционизма и определихме вътрешния пазар като едно от най-важните постижения на Европа, което трябва да се съхрани във време на криза. По този начин успяхме също така да останем далновидни и да предприемем действия, без да ни убягват предизвикателствата в дългосрочна перспектива, които със сигурност включват и изменението на климата.

Нека да спомена накратко и проектите в областта на енергетиката. За сравнително кратко време осигурихме допълнителни финансови ресурси, които възнамеряваме да заделим за развитието в бъдеще на нови, по-чисти технологии и за повишаване на надеждността на енергийните доставки. Важното е в този пакет да включим мерки за технологии за улавяне и съхранение на въглерода, за насърчаване на проекти за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации и за изграждане на връзки между газопреносните и електропреносните мрежи.

Аз обаче бих искала да насоча вниманието ви към факта, че независимо от броя на добрите проекти, за които се разпределя допълнителната помощ, в този списък липсват някои важни проекти. Ето защо настоявам тези проекти да бъдат наблюдавани внимателно и да се упражнява надзор върху изпълнението им, както и да намерим допълнителни средства, с които да финансираме проекти за насърчаване на ефективното използване на енергията и на други възобновяеми енергийни източници.

Позволете ми да добавя също така, че геотермалната енергия със сигурност е друг основен потенциал, който остава неоползотворен. Считам това за една от най-важните задачи за началото на следващия ни мандат.

  Hannes Swoboda, от името на групата PSE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, сякаш духът на Коледа е сред нас – всичко върви толкова гладко. За съжаление, аз ще внеса горчива нотка в това разискване.

Съветът, който не е представен тук днес, преглеждаше и преосмисляше предложенията, представени от Комисията, в продължение на месеци и излиза с решение сега в условията на огромна и нарастваща безработица. Парламентът няма вина за това. В този случай хората, отговорни за бюджета, бяха дори стъпка пред нас в областта на енергетиката. Това със сигурност не ни улесни много. Обикновено те са тези, които поставят бариери. Тогава ние се опитахме да намерим решение, представителят на Европейската комисия имаше голям принос, но Съветът бе неотстъпчив.

Опасяваме се – и това трябва да е очевидно само по себе си, – че всички бюджетни кредити, които не могат да бъдат разпределени, следва да бъдат насочени към проекти за създаване на работни места, особено към проекти, свързани с енергийната сигурност, енергийната ефективност и съхранението на енергия. Това наистина трябва да е очевидно само по себе си. Ако бяхме попитали гражданите на Европа дали биха подкрепили разпределянето на средства, които не са усвоени в дадена област, по-голямата част от тях биха дали положителен отговор. Единствено Съветът все още не признава, че всъщност точно това е необходимо. В този ред на мисли всички ние, включително членовете на новия Парламент, следва да настояваме да се случи точно това.

Не зная дали г-н Пиебалгс все още ще бъде член на Комисията и дали ще отговаря за тази област, но се надявам становището на Комисията също да е в подкрепа на това да гарантираме, че всички бюджетни кредити, които не могат да бъдат разпределени, ще бъдат прехвърлени в други области за проекти за енергийна ефективност и енергийна сигурност, осигуряващи заетост.

В заключение, от мое име и от името на моята група бих искал да благодаря и на двамата членове на Комисията за тяхното сътрудничество. Дали съвместната ни работа винаги е била удоволствие е друг въпрос, но винаги сте показвали готовност за диалог и се надявам да можете да кажете същото и за нас. Макар да сме в разгара на изборна кампания, сега за вас нещата са по-спокойни. Мисля, че можете да преживеете без нас – членовете на Парламента.

  Donato Tommaso Veraldi, от името на групата ALDE. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението, което обсъждаме, е част от пакета от 5 млрд. евро, разпределени за Европейския план за икономическо възстановяване, от които 1 040 евро са заделени за изграждането и довършването на инфраструктури за широколентов интернет в селските райони и за развитие във връзка с новите предизвикателства, определени в прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика.

За да реагираме на съществуващата финансова криза, трябва да предприемем действия във всички селски райони, като използваме инструменти, предназначени да помогнат на тези райони да преодолеят структурната изолация, в която се намират. Ето защо от съществена важност е да гарантираме усвояването на наличните средства на Общността, като повишаваме тяхната ефективност и добавена стойност. В областта на развитието на селските райони трябва да се използва всяка възможна тактика, за да се осигури по-голяма финансова гъвкавост и ефективност.

Считам за изключително важно Комисията да поеме ангажимент за подпомагане на държавите-членки при приемане на национални стратегии и програми за развитие на селските райони, насочени към повишаване на заетостта. Трябва да кажа обаче, че съгласно правилата на Фонда за развитие на селските райони изпълнението на проектите за широколентов интернет се управлява предимно от публичната администрация – провинции, общини, планински общности, които не могат да включат ДДС в счетоводните си отчети. Това не важи за други програми, тъй като структурните фондове се определят от други регламенти, според които тези разходи са допустими.

Икономическата криза просто постави акцент върху трудностите, с които местните органи вече се сблъскват и така размерът на ДДС в бюджетите, свързани с изпълнението на различни дейности е толкова голям, че има риск публичните органи да не успеят да инвестират и неусвоените ресурси да се върнат обратно в бюджета на Общността. В заключение, що се отнася до разпределянето на въпросните ресурси, считам, че трябва да се концентрираме върху използването на исторически критерии, както бе предложено от Комисията.

  Guntars Krasts, от името на групата UEN. – (LV) Благодаря Ви, г-жо председател. Считам, че чрез постигнатото съгласие относно подкрепата за енергийната политика на Европейския съюз в дългосрочна перспектива, осигурявайки инициативи за възстановяване на икономиката в краткосрочен план, се постигат и двете цели. Единственото изключение, което не може да осигури икономическа възвращаемост в краткосрочен план, е финансирането на проекти за улавяне и съхранение на въглерод. То обаче несъмнено посреща предизвикателствата за енергийната политика в дългосрочна перспектива чрез повишаване на конкурентоспособността на технологиите на предприятията от ЕС на световните пазари, където в обозримото бъдеще алтернативните форми на енергия няма да могат да заменят изгарянето на въглища. Силно приветствам насочването на по-голяма част от финансирането към проекти за свързване на европейски енергийни мрежи. Радвам се, че значителни ресурси бяха разпределени за интегрирането в европейските електропреносни мрежи на балтийските държави, които са най-изолираният регион в ЕС. Макар тези инвестиции да не доведат до пълното интегриране на пазарите на трите балтийски държави в европейските мрежи, това все пак е важен, стабилизиращ фактор, който ще допринесе за по-голяма сигурност на енергийните доставки. Надявам се това да послужи като стимул за балтийските държави да продължат структурните реформи на енергийните си системи и да създадат пазарни условия, които да подобрят положението на потребителите на енергия в този регион. Благодаря ви.

  Claude Turmes, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-жо председател, днес е лош ден за доверието в Европейския съюз. Пакетът за икономическо възстановяване, по който ни предстои да гласуваме, всъщност не е план за възстановяване, тъй като в резултат от него няма да има почти никакви икономически стимули. В продължение на месеци водихме (напрегнати понякога) преговори със Съвета на Европейския съюз. За съжаление, вместо да се противопостави на правителства като тези на Германия, Нидерландия и Обединеното кралство, които възприеха недалновидния подход „искам си парите обратно“, мнозинството в Парламента и Комисията просто отстъпи пред исканията им.

Тази развръзка е много неприятна, а можеше да бъде избегната. Можехме да изградим истински инструмент на солидарност, с който голяма част от средствата щяха да отидат за онези икономики, които имат най-голяма нужда от тях – нашите приятели от Източна Европа. Можехме да повишим икономическата ефективност на този пакет, като използваме новаторски финансови инструменти, като фондове за гарантиране на заеми и държавни банки или Европейската инвестиционна банка. Така 5-те млрд. евро щяха да се превърнат в 50-80 млрд. евро инвестиции, които в момента са необходими за европейската икономика. Можехме да концентрираме инвестициите си в онези области, в които веднага се създават работни места, като например европейски градове, проучващи възможностите за обновяване на сгради и обществен транспорт или независими електрически компании, инвестиращи във възобновяеми енергийни източници, или нашите отрасли в Европа, инвестиращи в екологични технологии. Вместо това решихте да съсредоточите по-голямата част от тези 5 млрд. евро в остарялата форма за предоставяне на държавна помощ на онези, които най-малко се нуждаят от пари в брой – големите енергийни олигополи в Обединеното кралство, Германия и Франция.

Вместо да изпратим силен сигнал, даваме знак за липса на политическа смелост – безгръбначни европейски институции, които се поддават на прищевките на тесногръди правителства.

За съжаление, председателят на Комисията ни не е смел и прозорлив. За съжаление, либералите и социалистите в този Парламент не бяха готови да се борят заедно със Зелените, за да превърнат този пакет за възстановяване в първата истинска стъпка към нов зелен курс. За да настъпи промяна в Европа, трябва да сменим председателя на Комисията. За да се превърне тази промяна в реалност, трябва да променим мнозинството в Европейския парламент. „Спрете Барозу – изберете нов зелен курс“: това е най-подходящият лозунг за предстоящите европейски избори.

  Pedro Guerreiro, от името на групата GUE/NGL. – (PT) Във връзка с така наречения пакет на Европейския съюз от 5 млрд. евро за Европейския план за икономическо възстановяване е полезно да си припомним приетата от Парламента резолюция относно междинния преглед на финансовата рамка за периода 2007–2013 г. В резолюцията се казва, че таванът на собствените ресурси е 1,24 % от БНД на ЕС в плащания, а всъщност е под 1 %; че всяка година остава значителен марж под тавана, установен от многогодишната финансова рамка, като плащанията за последните три години възлизат приблизително на 29 млрд. евро; че съществуват огромни маржове между тавана на многогодишната финансова рамка и тавана на собствените ресурси на Европейския съюз, които за периода 2010–2013 г. са над 176 млрд. евро.

Предвид това, трябва да си зададем въпроса: защо, макар да сме изправени пред влошаващата се икономическа ситуация, ние дори не използваме средствата, предоставени в многогодишната финансова рамка?

Защо Европейският съюз избира да приспадне 2 млрд. евро от резервите на селското стопанство, когато хиляди земеделски се изправят пред все по-големи трудности?

От какво имат по-голяма нужда земеделските стопани – от подкрепа, за да се справят с растящите разходи за производство и със спада на цените за производителите, или да се сдобият с широколентов интернет?

От кои други бюджетни редове ще приспаднете близо 2 млрд. евро, за да сме сигурни, че това е неутрална корекция? Ще намалите тази сума от бюджета за сближаване ли?

Как ще се разпределят тези приблизително 4 млрд. евро за проекти в областта на енергетиката и 1 млрд. евро, който очевидно ще се използва за широколентов интернет в селските райони? Как ще се прилага тази несправедлива размяна?

И накрая, къде е мощно прокламираната солидарност на Европейския съюз? Или в крайна сметка ще се окаже, че отново сме превърнали мухата в слон?

  Patrick Louis, от името на групата IND/DEM. – (FR) Г-жо председател, госпожи и господа, фактът, че търсим план за възстановяване говори за добри намерения. За да се отговори на цикличния икономически спад, необходим е Кейнсиански план за възстановяване, а тази криза е структурна. Следователно инструментът не е подходящ.

Повторното инжектиране на средства в икономика без ограничения е като да хвърляме пари в канавката. Всъщност стимулирането на икономика, без преди това да сме възстановили общностните преференции в нашите граници, е като да се опитваме да затоплим един дом, в който всички прозорци са отворени. Това, което се случва е, че котелът се разваля, а сметките за отопление стигат до небето.

След тези встъпителни думи, бих искал да направя три коментара. Първо, енергийният пазар не е релевантен. Всъщност в тази област конкуренцията не води до намаляване на цените, защото те се определят от разходите за средствата за производство. Ето защо считаме, че е важно да се инвестира в наистина ефективни енергийни източници, за да се избегне капанът на субсидираните енергийни ресурси като например енергията на вятъра и да се избере слънчевата или ядрената енергия.

Второ, няма ефективност на единния пазар на електричество. При големи разстояния енергийните загуби са пропорционални на изминатото разстояние. Вероятността от аварии и прекъсване в електрозахранването се увеличава в съответствие с географската сложност на мрежата. По тази причина свързването на европейската електропреносна мрежа следва да се върне към първоначалната си цел, която е да служи за реципрочен резервен ресурс на границите и да позволява смяна на енергията, но просто като заден план. Това следва да бъде наш приоритет.

Трето, както и за доклада Podimata, който е свързан с настоящия доклад, препоръчваме не само да се вземе предвид енергията, която е необходима за ползването на даден продукт, но и да се отчете информацията за количеството енергия, необходима за производството на този продукт.

Съобщаването на тази информация на потребителите ще повиши репутацията на онези продукти, които са с висока добавена стойност и са с по-ниска консумация на енергия. Включването на тази информация ще даде така необходимото конкурентно предимство на икономиките ни, които са изправени пред голяма заплаха от нелоялна конкуренция в световен мащаб.

  Sergej Kozlík (NI). – (SK) Г-жо председател, госпожи и господа, според мен Европейският парламент и Съветът взеха някои извънредни, но ефективни решения за прехвърляне на 5 млрд. евро от неусвоени средства за 2008 г. към 2009 г. за пакета за стимулиране на икономиката за смекчаване на ефекта от финансовата криза, наред със сумата от 4 млрд. евро за справяне с някои затруднения, свързани с европейската енергийна мрежа. От друга страна, изказването на г-н Turmes беше точно в много отношения и това важи с особена сила за управлението на средствата.

Считам за важно държавите-членки да реагират гъвкаво и всички ресурси, разпределени за 2009–2010 г., да бъдат усвоени и то ефективно, доколкото е възможно. Кризисната ситуация с доставките на газ в началото на годината след спора между Русия и Украйна ни показа колко уязвима е една изключително важна част от Европа при критична ситуация. Ето защо прилаганите и финансираните от този пакет мерки следва да помогнат за предотвратяване на повторното възникване на такава криза.

  Agnes Schierhuber (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, искам да благодаря на г-жа Ставрева за отличния й доклад. От жизненоважно значение е приетата от нас днес икономическа програма в своята цялост да бъде достъпна и в селските райони. Широколентовият интернет е неизменно средство за комуникация за селските райони, особено в Австрия, за нови и модерни работни места и за бърз достъп до информация. Не следва да се пренебрегва фактът, че повече от 50 % от населението на Европейския съюз живее в селските райони.

Госпожи и господа, наближава краят на моята политическа кариера. Искам да изкажа искрената си благодарност към всички мои колеги, към Комисията и всички институции на Европейския съюз, най-вече на висшите ръководни кадри и на служителите за помощта и подкрепата им. За мен беше удоволствие да работя с всички вас. В заключение, бих желала да благодаря на преводачите, които трябваше да превеждат моя австрийски немски.

Убедена съм, че трябва да бъде абсолютно ясно, че общата селскостопанска политика с двата си основни стълба е от значение за обществото на Европейския съюз. Земеделските стопани обикновено осъзнават отговорността си спрямо обществото. Но аз очаквам и обществото на Европейския съюз да съзнава отговорностите си във връзка с всички онези, които се грижат за ресурсите му. С това пожелавам всичко най-добро на Европейския съюз в бъдеще.

(Ръкопляскания)

  Gábor Harangozó (PSE). – (HU) Г-н член на Комисията, госпожи и господа. Бих искал да започна, като благодаря на г-жа Ставрева за сътрудничеството и като я поздравя за отличната работа, получила единодушна подкрепа от комисията по земеделие и развитие на селските райони.

След проведеното в Съвета разискване, имаме на разположение 1,02 млрд. евро да облекчим болезнения ефект от кризата върху селските райони. Успешно достигнахме до положение, в което средствата могат да се използват много по-гъвкаво в сравнение с първоначалното предложение, като се вместваме в достатъчно широка рамка, за да развием достъпа до широколентов интернет в селските райони и да се справим с новите предизвикателства, определени при прегледа на общата селскостопанска политика.

Плановете за развитие на селските райони в държавите-членки трябва да се преразгледат възможно най-бързо, така че да се осигури незабавен достъп до определените сега средства. Това вероятно е един от най-важните аспекти за населението от тези райони, тъй като с помощта на тези разработки ще се осигурят нови работни места, нови курсове за обучение и нови пазари, което от своя страна ще доведе до намаляване на разходите и до разгръщане на новаторски технологии.

Хората от селските райони са най-уязвимите жертви на икономическата криза. Всъщност, с оглед на бъдещето може да се каже, че съществува риск от допълнителна териториална и икономическа изолация, която ще надхвърли размерите на икономическата криза. Още преди настъпването на кризата много от държавите-членки бяха изправени пред продължителен спад в селските райони. Наша отговорност е да изготвим и приложим възможно най-бързо необходимите мерки, с които да опазим ценностите на селските ни райони.

Колеги, предвид това, че не се очакват достатъчно добри резултати за моята партия на изборите, за да продължа да работя с вас през следващите пет години, бих искал да ви благодаря за отличното сътрудничество, на което се радвах в този Парламент. Като млад политик бих могъл единствено да пожелая на младите политици да имат късмета да се учат на европейска политика в такава отлична организация.

  Lena Ek (ALDE). - (SV) Г-жо председател, в момента в света и в Европа има три кризи: финансовата криза, произтичащата от нея криза по отношение на заетостта и кризата във връзка с изменението на климата. Пакетите от мерки следва да са насочени към намирането на решения и за трите, но ми е трудно да открия подобни в този пакет. Някога Мерилин Монро каза „не ме въвеждайте в изкушение и сама мога да го намеря“. Изглежда така действат правителствата на държавите-членки по отношение на усвояването на средствата, които успяхме съвместно да отпуснем за този икономически пакет, който може да бъде критикуван много за това, че се отнася за остарял тип енергия и по-конкретно по отношение на фактора време. Мерките, включени в този пакет, са толкова напред в бъдещето, че е по-вероятно да доведат до създаване на работни места през следващата рецесия, а не по време на тази. Имахме намерение да се опитаме да въведем нови технологии и нови идеи, както и мерки за създаване на работни места сега, по време на сегашната рецесия в Европа. Ето защо ние ще продължим (да се надяваме, че ще бъдем преизбрани) да наблюдаваме обещаното от Комисията чрез г-н Пиебалгс, а именно подходящо и надеждно наблюдение и надзор във връзка с прилагането на пакета от мерки.

В заключение, г-жо председател, бих желала да благодаря на представителите на Комисията г-жа Фишер Бьол за свършената от нея изключително конструктивна работа и г-н Пиебалгс, който работи в тясно сътрудничество с комисията по промишленост, изследвания и енергетика и който има изключително голям личен принос за енергийния пакет и за пакета от мерки във връзка с изменението на климата, както и за постигнатото от нас в тази област през последните пет години. Искам да благодаря на докладчика за отличната работа, както и на всичките си колеги. Накрая, наистина считам, че следва да преустановим работата на Парламента в Страсбург и в бъдеще да заседаваме на едно единствено място.

  Andrzej Tomasz Zapałowski (UEN). – (PL) Г-жо председател, подкрепата за селските райони е от изключителна важност, независимо под каква форма ще бъде предоставена. Това важи с още по-голяма сила, когато подкрепата идва под формата на въвеждане на нови технологии в широк мащаб в селските райони. Начинът, по който са подредени приоритетите обаче, буди съмнения у мен. Кое е по-важно в момента за развитието на градските райони – широколентовият интернет, допълнителното модернизиране и развитието на транспортната инфраструктура или мерките, свързани с увеличаване на броя на работните места в селските райони, и то особено по време на кризата.

За мен е очевидно, че средствата, необходими за въвеждане на широколентов интернет и за справяне с изменението на климата, ще бъдат предоставени предимно на предприятия и дружества, които ще се занимават с това, а не на земеделските стопани и на жителите на селските райони. Вероятно тези средства е трябвало да бъдат предназначени за намаляване на диспропорциите при субсидиите за средните земеделски стопанства особено в новите държави-членки. В момента Европейският съюз предоставя на земеделските стопани широколентов интернет на огромна цена, вместо да посрещне по-неотложните нужди, като подобри състоянието на земеделските стопанства, а не като увеличи притесненията, свързани с тях.

  Konstantinos Droutsas (GUE/NGL). - (EL) Г-жо председател, целта на програмата за икономическо възстановяване на стойност 5 млрд. евро е да се извлече полза от капиталистическата криза и да се помогне на капитала да постигне целите си, като бъде насърчено капиталистическото преструктуриране в стратегически сектори като енергетиката и електронните комуникации.

Широколентовият интернет и мрежите са необходими за развитието на селските райони, но те не са приоритет. Когато приходите на малките и средни земеделски стопанства постоянно намаляват и те са изправени пред заплахата да бъдат лишени от собствеността си и пред безработица, когато икономиката на цели райони е в криза, дължаща се на общата селскостопанска политика и диктата на Световната търговска организация, изграждането на мрежи не би могло да допринесе за развитието на селските райони; това е подигравка за сметка на бедните земеделски стопани. По принцип тези 1,5 млрд. евро са заделени за развитието на дружества за електронни комуникации, а не за земеделие или за развитие на селските райони.

Абсолютно същото се отнася и за заделените 3,5 млрд. евро за изграждането на интегрирана електропреносна мрежа и на единния пазар на електроенергия, улеснявайки приватизацията, сливанията и поглъщанията, насърчавани от третия пакет от мерки за либерализация и за улавяне и съхранение на въглерод – този грабителски и вреден за околната среда план, целящ да повиши печалбите и позволяващ замърсяване на околната среда от производствените единици.

Работниците и земеделските стопани разбират, че тези мерки се предприемат, за да се укрепят капиталът и монополите. Ето защо те ги отхвърлят и им се противопоставят, като настояват социалните им искания да бъдат удовлетворени, за да не се превърнат в товарните животни, които да изнесат кризата на гърба си.

  Helga Trüpel (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, би било коректно да се каже, че Европейският съюз се опитва да даде своя собствен принос в условията на тази дълбока финансова и икономическа криза. Би било коректно да се каже също така, че с популяризирането на широколентовия интернет в селските райони ще се даде възможност за реален принос, като се гарантира, че дигиталната сегрегация на обществото е преодоляна и че повече хора имат възможност да участват активно, както и за укрепване на вътрешното сближаване в Европейския съюз.

Като политик, занимаващ се с бюджета обаче, бих искала да посоча, че макар обявяването на подобна програма да има публичен ефект, не е ясно, от къде в действителност ще дойдат тези средства. В известна степен това е съмнително. Аз не бих могла да одобря отпускането им и ако Съветът вземе подобно решение или ако Комисията, в лицето на г-н Барозу, излезе с подобно предложение, то наистина трябва да е абсолютно ясно откъде идват средствата. Това е единствената наистина убедителна форма на политика, която можем да представим на съгражданите си. В момента, за съжаление, тези средства ги няма. Държавите-членки трябва още веднъж да заемат позиция, така че наистина да стане ясно, че това ще подобри структурната политика и ще повиши солидарността в Европа. После всички ние трябва да дадем своя принос това да се превърне в реалност.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, макар Европейският съюз да предоставя субсидии за развитие на селските райони, обезлюдяването им в резултат на условията, наложени от Маастрихтския договор, стимулира необуздан ентусиазъм за либерализиране, съпътстван от разрушаване на инфраструктурата в селските райони.

След рухването на Крайслер и затварянето на полицейски участъци и училища в резултат на дерегулирането, постановено от ЕС, скоро и пощенските станции ще бъдат закрити. Комисията има ясното намерение да допринесе допълнително за безболезнената смърт на тези райони. Целувката на смъртта за много области в неравностойно положение ще дойде след 2014 г., когато престанат да се прилагат критериите за допустимост за икономическа мощ под средната и за обезлюдяване на селските райони. Според мен това е обида за всички селски райони, която не трябва да бъде подминавана. Нужни са ни равни условия на живот в големите градове и в провинцията. В противен случай не само определени райони, а и цели долини в Европа скоро ще бъдат изоставени.

Ограничаването на субсидиите със сигурност е погрешен подход, ако искаме да предпазим важни селски райони и структурите на ниската средна класа. Селските райони обаче не могат да се поддържат живи единствено чрез субсидии за селското стопанство. Наблюдаваният през последните години отлив от селското стопанство е категорично доказателство за това. Субсидиите за районите в неравностойно положение не трябва да се ограничават, а да се увеличават. Малките, средните и биологичните стопанства трябва да оцелеят и следва да се поддържа независимост по отношение на храните. Ако Европейският съюз не може бързо да бъде разубеден да насърчава предимно интензивното животновъдство и едрите земевладелци, като британската кралица например, то тогава е крайно време селското стопанство отново изцяло или поне отчасти да се национализира.

  Neil Parish (PPE-DE). - (EN) Г-жо председател, позволете ми да благодаря на представителя на Комисията за изложеното пред нас тази сутрин и на г-жа Ставрева за доклада.

Много е важно да се справим с този пакет от „пет милиарда“. Позволете ми да кажа на Комисията в прав текст, че когато в бъдеще се впуснат към пакет от пет милиарда, следва да се ползват с малко повече одобрение от страна на Съвета, преди да стигнем толкова далеч. Разбирам, че не винаги е лесно да получиш съгласието на Съвета за тези средства, но ние трябва да знаем дали те все пак ще бъдат получени. Надявам се, че ще бъдат и считам, че могат да бъдат използвани за много добри цели.

Няма съмнение, че селското стопанство е много важно за селските райони, но има и толкова други неща на дневен ред. Особено когато става дума за малките стопанства, необходими са допълнителни приходи. Широколентовият интернет означава по-конкретно, че в селските райони могат да се развиват много малки предприятия. След осигуряването на достъп до широколентов интернет, връзките в някои от най-отдалечените селски райони в Европейския съюз ще се подобрят. Той би могъл също да помогне на предприятията да започнат да се занимават със селско стопанство, туризъм и всички други дейности, свързани с използването на интернет.

В това време на истинска рецесия в Европейския съюз този пакет от мерки за стимулиране на икономката (в случай че средствата успеят да достигнат до районите, които наистина имат нужда от тях, и то навреме) ще внесе истинска промяна, тъй като трябва да стимулираме бизнеса. Селското стопанство е важно, но и други области на дейност са важни за селските райони и този пакет може да помогне.

Ето защо пожелавам успех на Комисията с целия проект. Надявам се да получите средствата, но както казах, считам, че в бъдеще трябва да бъдем малко по-единни.

  Catherine Guy-Quint (PSE). – (FR) Г-жо председател, през ноември 2008 г. Комисията представи план за възстановяване, който не беше на ниво нито като обем, нито като съдържание. Шест месеца по-късно трябва да се признае, че този план за възстановяване почти не се прилага и аз искам да разбера какво се случва с онези средства за възстановяване на стойност 30 млрд. евро.

Какво се случи с 15 млрд. евро, обявени чрез нови дейности и поверени на ЕИБ? Как е възможно да се съвмести обявеният стимул, предоставян чрез структурните фондове и кохезионния фонд на стойност 7 млрд. евро с обявения неусвоен структурен бюджет за 2009 г. на стойност 10 млрд. евро?

И накрая, що се отнася до 5 млрд. евро, които обсъждаме днес, бих искала да отбележа четири неща. Въпреки натиска от страна на Европейския парламент, Съветът на финансовите министри не можа да отпусне 5 млрд. евро за 2009 г., а предостави само 2,6 млрд. евро.

Убедени сме обаче, че Съветът ще успее да намери липсващите 2,4 млрд. евро за 2010 г. Парламентът е готов да потърси всяко възможно чрез законови средства решение. В никакъв случай обаче останалите политически приоритети не трябва да бъдат поставяни под въпрос. Парламентът няма да допусне това. Не можем да допуснем преразпределяне на средствата, това е пределна линия, която няма да пресечем.

Ще бъде трудно да намерим 2,4 млрд. евро, защото от представения предварителен проектобюджет на Комисията знаем, че може да се осигурят най-много 1,7 млрд. евро. Освен това Съветът също трябва да даде съгласието си за тези средства. Ето защо все пак е важно, че в името на общоприетия краткосрочен бюджет и на правния подход към регулиране на бюджета много държави-членки няма да могат да попречат на реализирането на този план за възстановяване.

Необходимо е в бъдеще да се поддържа стабилен бюджет на Европейския съюз и можем да видим – и това е четвъртото ми заключение, – че размерът и начинът, по който са договорени и приети последните финансови перспективи, поставя Европа в много неблагоприятно положение.

  Jan Mulder (ALDE). - (NL) Г-жо председател, слушайки това разискване, имам усещането, че повечето от нас са удовлетворени, но аз съм убеден, че този пакет от мерки не е достатъчен. Считам, че основно се безпокоим за това, да опазим честта на председателя Барозу и на Комисията. Предложените мерки несъмнено ще бъдат полезни, но финансирането все още не е сигурно.

Макар да е необходимо в бюджета за селско стопанство да се вземат предвид непредвидени обстоятелства, дори и в случай на излишък, аз се противопоставям на това, той да бъде използван като „дойна крава“ и да се ползва при всякакви неочаквани събития. Според мен Комисията и Европейският съюз не успяха да направят много изводи от епидемиите от инфекциозни болести по животните, които наблюдавахме в миналото. Ако се появят отново, ще трябва да ги финансираме от бюджета за селско стопанство.

Това, което искам да зная, e на какво даваме предимство? Дали на финансирането за борба с болестите по животните или на финансирането на този пакет, по който още трябва да се работи? Все още съществува голяма несигурност, но разбирам, че доходите ще се подържат винаги, при всякакви обстоятелства, и това внася известно спокойствие у мен.

Що се отнася до действителните мерки, те са различни в отделните държави-членки, но несъмнено са полезни. Подкрепям също и енергийната сигурност и считам, че всичко, което правим в тази насока, ще бъде от полза.

В заключение бих искал да поздравя двамата представители на Комисията за добре свършената работа и по-конкретно г-жа Фишер Бьол, с която имах удоволствието да работя в много тясно сътрудничество през последните пет години.

  Inese Vaidere (UEN). – (LV) Госпожи и господа, инициативата за тези 5 млрд. евро като цяло е добра основа за бъдещото развитие на общата енергийна политика на Европейския съюз и за селските райони в дългосрочен план. Укрепването на вътрешните мрежи също е важно, както и изграждането на връзките, които ги формират. Според мен следва да се постави по-голям акцент най-вече върху енергийната ефективност и диверсификацията, като се създадат нови стимули за използване на разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации, за геотермална енергия и за други възобновяеми енергийни източници. Плановете на държавите-членки, включително на големите държави като Германия, Франция и Обединеното кралство, трябва да бъдат разработени в съответствие с общата енергийна политика на Европейския съюз. За онези държави, които са особено силно засегнати от икономическата криза, трябва да се определи таван за съфинансиране от 50 %. Необходима е действителна подкрепа за местните и регионални инициативи, насочени към енергия от възобновяеми източници и насърчаващи употребата й. Що се отнася до развитието на селските райони, необходимо е да се отдели повече внимание на реалната ситуация, а не на историческите показатели. Говори се не само за въвеждане на широколентов интернет, но също така например за изграждане на селски пътища. Средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да бъдат достъпни най-вече за държавите-членки с по-слаба икономика. Благодаря ви.

  Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, планът за икономическо възстановяване не е шедьовър. Освен това не е останало много за селските райони. Той също така предвижда прехвърляне на средства от бюджета за селско стопанство към развитие на селските райони. Г-жо член на Комисията, това не води до независимо развитие на самите селски райони, а е още едно доказателство за балансираща логика.

В допълнение към всичко това, изготвянето на програмите за компенсации е поверено на държавите-членки. В Германия това засяга фонда за млекопроизводство. Загуба от 15 цента на килограм мляко означава недостиг от 4,2 млрд. евро само за млекопроизводителите от Германия. Сега се готви компенсация от 100 млн. евро. Г-жо член на Комисията, позволете ми да бъда откровен – това са просто трохи, а не план за икономическо възстановяване!

  Maria Petre (PPE-DE). – (RO) Преди всичко бих искала да поздравя г-жа Ставрева за отличния доклад, който представи пред нас днес.

Подкрепям измененията, предложени от докладчика, като например отпускането на 250 млн. евро за дейности за справяне с новите предизвикателства, макар че, както каза и г-жа Фишер Бьол, ще е необходимо да преразгледаме този въпрос. Предвид необходимостта от бърза реакция на настоящата икономическа криза, както всички ние знаем, би било от полза да се предвидят плащания, които могат да се извършат още през бюджетната 2009 година. Този подход всъщност отразява и заключенията на председателството на Европейския съвет от 12 декември 2008 г.

Важен аспект от настоящата икономическа криза е намаляването на общата наличност от ресурси и заемни средства и въвеждане на по-строги условия за получаване на кредит от банките. В резултат на това подкрепям предложението на докладчика държавите-членки да имат възможност да използват предоставените им средства чрез заеми и кредитни гаранции, което ще даде възможност на заинтересованите страни в селските райони за инвестиции в тези трудни времена.

Поради голямата разпръснатост на населението и високите разходи в някои селски общности, не всички жители ще могат да се ползват от личен достъп до инфраструктури за широколентов интернет. Ето защо според мен в допълнение към предложените инфраструктурни дейности държавите-членки следва да имат възможност да отпускат подпомагане за обществени пунктове за достъп до интернет в селските общности, като например обществени библиотеки и кметства.

Във връзка с това съм съгласна и с предложението да се предоставя конкретна информация на обществеността и на местните органи, отговорни за изпълнението на тези нови мерки. За да се гарантира най-ефективно използване на наличните ресурси и за да се даде възможност за бързо развитие на широколентовия интернет в селските райони, считам, че сега съществуващото различие в широколентовото покритие за отделните държави-членки следва да се използва като показател за диференцирано разпределение на тези средства.

  Jutta Haug (PSE). - (DE) Г-жо председател, по-малко от два часа ни делят от окончателното решение относно Европейския план за икономическо възстановяване. Излишно е да казвам, че заради софизма от страна на Съвета ни трябваха пет месеца – пет месеца, за да стигнем до решение относно пакета от мерки, който разглеждаме.

Ако изобщо бяхме обърнали сериозно внимание на това, как е озаглавен този пакет, можеше да бъдем доста по-бързи. Пакетът сам по себе си е добър и спор по този въпрос няма. Въпреки това аз наистина се съмнявам, че при настоящата криза той може наистина да доведе до икономическо възстановяване на Европа. Възможно ли е заделените средства да достигнат до конкретните проекти в определеното време?

Хубаво е, че членовете на комисията по промишленост, изследвания и енергетика също имат своите съмнения и са успели да договорят декларация от страна на Комисията неизразходваните средства да не се използват за енергийна ефективност. Ето защо има възможност тези 2,6 млрд. евро, за които предстои да се вземе решение, да бъдат използвани разумно. Но дали ще успеем да се споразумеем със Съвета и за недостига от 2,4 млрд. евро в плана за възстановяване на стойност 5 млрд. евро?

Пет милиарда евро за две години са израз на европейска солидарност. Всичко това е прекрасно. По-ефективната помощ за европейската икономика обаче идва от рамката за обща регионална и структурна политика – 38 млрд. евро само за тази година! Тези средства са движещата сила на европейската икономика.

  Roberts Zīle (UEN). – (LV) Г-жо председател, уважаеми членове на Комисията, направеният компромис тези 5 млрд. евро да не бъдат върнати на държавите донори, а да бъдат използвани за проекти за развитие на селските райони в областта на енергетиката и широколентовия интернет носи следното важно политическо послание – дори във време на криза европейската солидарност не е изчезнала напълно. Разбирам казаното от някои мои колеги за това, че по-голяма част от средствата просто са се върнали обратно в тези държави и в техните енергийни проекти, но считам, че принципът на солидарност в това предложение е очевиден. Смятам също така, че стартирането на дългосрочен проект в областта на енергетиката, като свързването на електропреносните мрежи на балтийските държави с тези на скандинавските също изпраща правилния сигнал, тъй като решаването на проблемите и преодоляването на кризата в краткосрочен план до голяма степен зависи от самите тях, предвид конкретната за всяка държава ситуация. Нещо друго, за което според мен трябва да бъдем много внимателни, е, че кратките срокове за въвеждане на проекта могат да доведат до големи разочарования, ако проектите, включени в предложеното, не бъдат завършени. В тази връзка всички ние трябва да действаме съвместно и много отговорно. Благодаря ви.

  Esther de Lange (PPE-DE). - (NL) Г-жо председател, това е третата година за нашите финансови перспективи и третата година, в която се събираме тук да обсъждаме междинните им корекции. През 2007 г. имахме Галилео, който лесно можеше да се обясни. През 2008 г. имахме 1 млрд. евро – Инструмент за прехрана, при което трябваше да използваме всякакви похвати, за да гарантираме финансирането, тъй като трябваше да бъде предоставено в рамките на съществуващите категории, макар да имаше малка възможност за това. Сега говорим за пакет от мерки за икономическо стимулиране, което със сигурност е чудесен принос към националните усилия в тази област и което, да се надяваме, ще подпомогне проектите в областта на енергетиката и широколентовия интернет в северната част на моята държава.

Въпреки това обаче аз отново се чувствам задължена да изразя две свои резерви в това отношение. Радвам се да видя, че се придържаме към правилата и всъщност коригираме финансовите перспективи, но отново трябваше да използваме манипулации, за да прибегнем към бюджета за 2010 и вероятно за 2011 г. Естествено, добре би било да знаем, че това няма да засегне програмите, предмет на съвместно решение, но какво правим тогава със селското стопанство, за което знаем, че не попада в графата съвместно вземане на решения? Какво ще се случи, ако, както вече беше споменато, възникне нова болест по животните или в случай на сериозна пазарна криза, и ние все още се нуждаем от това финансиране за селското стопанство? Може ли Комисията да ни увери, че няма да избяга от тази отговорност?

Втората ми резерва е, че ние трябва да имаме възможност да наблюдаваме как се изразходват средствата, за които като цяло вземаме решения. Преди две седмици моята делегация се обяви против освобождаването от отговорност във връзка с бюджета за 2007 г. заради проблеми, свързани с надзора и финансовата отговорност. Това, което не трябва да се допуска, е този пакет от мерки да доведе до влошаване на надзора и намаляване на отговорността. Както биха казали британците, „всичко се изпробва на практика“, и считам, че този план ще бъде успешен само ако изпълним всички условия.

Знам, че времето ми за изказване приключи, но бих искала да ви отнема още три секунди, за да благодаря на члена на Комисията за това, че е прекарала толкова много дълги вечери с нас тук в обсъждания след приключване на разискванията относно селското стопанство. Благодаря Ви за това, че бяхте достъпна и че си сътрудничихте с нас.

  Costas Botopoulos (PSE). - (EL) Г-жо председател, като цяло обсъжданите днес доклад и инициатива са необходими, но имам съмнения относно ефикасността им. Това е по-скоро мускулна инжекция, а не терапия. Европа трябваше да направи нещо, защото това е сериозна криза, в която са необходими действия, но мисля, че те не съответстват на предизвикателството. Първо, предвид кризата, в която се намираме, тези средства не са много и няма гаранция, че ще стигнат до онези, които имат най-голяма нужда от тях. Както енергетиката, така и широколентовият интернет са важни сектори, но не можем да сме сигурни, че това са най-приоритетните сектори и, което е по-важно, секторите, които ще създадат необходимите допълнителни работни места и растеж.

Второ, както споменаха и всичките ми колеги, все още не знаем дали, кога и откъде ще дойдат голяма част или почти половината от средствата (близо 2,4 милиарда). Онзи ден в комисията по бюджети разговаряхме с члена на Комисията Калас, който в момента не може да ни отговори откъде ще дойдат бюджетните кредити.

Трето, и вероятно най-важното, предлагаме решения, които няма да ни помогнат да се справим с проблемите в дългосрочна перспектива. Не е решение да продължаваме да вземаме неизразходваните средства от бюджета за селскостопанска политика; не е решение да прехвърляме салдата от селско стопанство и регионална политика за други нужди на Европейския съюз. Изправена пред тази криза, Европа има нужда от глобален план, какъвто в момента, за съжаление, явно липсва. Опасявам се, че за Европейския съюз тази възможност бе пропусната и то главно благодарение на Европейската комисия.

  Salvador Garriga Polledo (PPE-DE). – (ES) Г-жо председател, членове на Комисията, г-н действащ председател на Съвета (където и да е той, тъй като не е тук), в този Парламент думите имат значение: да наречеш 5 млрд. евро „Европейски план за икономическо възстановяване“ е проява на чувството за хумор на Европейската комисия, но няма нищо общо с действителността. Това просто е промяна в бюджета, която е скромна, с ограничено приложно поле и не особено ефективна.

Въпреки това следва да приветстваме този план не толкова заради разпределението на средствата, а заради политическото и бюджетното му измерение. На първо място, това е признание, че в сега съществуващата финансова рамка, която приехме за периода 2007–2013 г., липсват подходящи инструменти, които да се използват за справяне в случай на икономическа криза. За да намерим 5 млрд. Евро, се наложи, както каза г-н Reimer Böge, да си пробиваме път през бюджетните процедури, да ограничим междуинституционалното споразумение и трите институции да работят шест месеца; и всичко това, както вече многократно бе споменато, за да оставим половината от финансирането на произвола на друга процедура по съгласуване.

Това също така е странен начин за защита на селското стопанство на Общността. Нека не допускаме грешки. Това, за което става въпрос е, че с допълнителни средства от общата селскостопанска политика ще се финансира неподходящо разпределяне на средства за други категории разходи. Това е пряко следствие от грешките, допуснати при договарянето на финансовата рамка. Резултатите ще станат ясни при договарянето на следващото споразумение за селското стопанство през 2013 г.

Ето защо одобрявам целите, очертани в този пакет от мерки, но се надявам, че в бъдеще няма да сме принудени да съжаляваме за средствата, които сме използвали.

  Glenis Willmott (PSE). - (EN) Г-жо председател, нашите граждани очакват да им предоставим реална помощ в тези тежки времена. Мерките за икономическо възстановяване, които разглеждаме, представляват важен пакет и аз приветствам факта, че се поставя акцент върху зелените работни места и технологии, които ще спомогнат за намаляване на въглеродните емисии и за повишаване на енергийната сигурност.

Естествено, доволна съм и от това, че собствената ми държава ще получи финансиране на стойност 500 млн. евро за проекти за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации и за улавяне и съхранение на въглерода. Въпреки това е ясно, че целият предложен пакет не е нито достатъчно голям, нито достатъчно амбициозен. Иска ми се да се обърне по-сериозно внимание на безработицата сред младежта. Трябва да дадем надежда за бъдещето на младото поколение. И все пак, това, което е поставено на обсъждане днес, без съмнение е по-добре от нищо. Ето защо представителите на Лейбъристката партия в Европейския парламент ще подкрепят тези мерки, макар да сме наясно, че е необходим нов план за икономическо възстановяване.

Надявам се и представителите на Консервативната партия в Европейския парламент, които присъстват, също да гласуват в подкрепа на тези мерки и да се разграничат от подхода „не прави нищо“, прилаган от техния лидер изолационист Дейвид Камерън, който неизменно се противопоставя на мерките, прилагани от лейбъристите в Обединеното кралство, които предлагат истинска помощ на най-засегнатите от кризата.

  Oldřich Vlasák (PPE-DE). – (CS) Г-жо председател, госпожи и господа, европейските държави приемат пакети от мерки за излизане от кризата на стойност милиарди, за да спасят финансовите си институции и промишлените сектори. Европейският съюз като цяло също търси начини да инвестира в европейската икономика. Разискваното предложение за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността за проекти в сектора на енергетиката е част от Европейския план за икономическо възстановяване, който предвижда разпределянето на сумата от общо 30 млрд. евро. Планът на стойност 5 млрд. евро за публични инвестиции е насочен главно към енергийната инфраструктура, достъп до високоскоростен интернет и преструктуриране на селското стопанство. Следва да се разбере, че европейските дипломати прекараха няколко седмици в разискване по конкретната форма на пакета. Председателството, оглавявано от Чешката република, и Комисията направиха опит чрез този пакет да реагират, наред с други неща, на газовата криза и по този начин да внесат спокойствие във връзка с някои чувствителни въпроси най-вече за Централна и Източна Европа. В действителност за някои от тези въпроси решение все още не е намерено. Възможно е някои държави-членки, които по-бавно усвояват фондовете на ЕС, да платят висока цена, ако не успеят да подготвят всичките си проекти до следващата година. Съществуват съмнения и относно финансирането на пакета. Според мен обаче тези факти не могат да ни убедят да отхвърлим така трудно постигнатия компромис. Отхвърлянето му в крайна сметка би довело не само до недостиг на средства за проекти за енергоспестяване, но и до липса на средства за осигуряване на надеждни доставки на газ до домовете ни. А гласоподавателите със сигурност ще ни припомнят това при следващата газова криза.

  Margaritis Schinas (PPE-DE). - (EL) Г-жо председател, днешното разискване има две важни измерения. Първо, това е неоспоримата нужда да направим нещо повече в Европа по отношение на свързването на електропреносните мрежи и широколентовия интернет. Второ, днешното разискване косвено повдига изключително важния въпрос за настоящето и бъдещето на разходите за селско стопанство от бюджета на Общността.

Положителното послание, разбира се е, че Европа използва бюджета на Общността като инструмент са справяне с кризата. Това е нещо добро и трябва да се придържаме към него. Петте милиарда не са много, но системният метод за използване на бюджета на Общността като средство за справяне с нови проблеми е подходящ и точно заради това държавните и правителствените ръководители го одобриха и подкрепиха на последната среща на високо равнище. Трябва обаче да бъдем внимателни. Ако този системен метод ни води до простичкото логично заключение, че селското стопанство винаги ще има неизползвани бюджетни кредити, от които да се плаща за нови изисквания и ако от тук в процеса на разискването на бъдещето на селското стопанство след 2013 г. направим заключението, че средствата за селско стопанство са повече от необходимото, то това би било огромна стратегическа грешка за Европа. С други думи, не следва да считаме, че е необходимо намаляване на бюджета за селско стопанство, тъй като бюджетът доказа, че до 2013 г., винаги остават средства, които да се използват за Галилео, за енергетика и за широколентов интернет.

Земеделието се нуждае от ресурси и ще продължава да се нуждае и след 2013 г. Същевременно трябва да уточним нещо в Европейския съюз, което е видно от само себе си, а именно: новите приоритети винаги ще изискват нови ресурси.

  Lutz Goepel (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, г-н Graefe zu Baringdorf, „трохите“ означават, че в малкото ми селце с 450 жители с пълна пара кипи работа по изграждане на широколентов интернет, какъвто липсваше. Вярвам, че поне след три – четири месеца такъв ще има.

Г-жо Ставрева, много благодаря за Вашия доклад. Той е много добър.

Госпожи и господа, имах възможност да работя в тази висока институция по развитието на селското стопанство в продължение на 15 години, като помагах за оформянето на политиката в тази област, независимо от размера на земеделското стопанство и правната форма. Настъпи моментът да се заема с нещо друго. Бих искал да благодаря на всичките си колеги, на служителите, на г-н Пиебалгс и най-вече на Вас, г-жо Фишер Бьол.

  Атанас Папаризов (PSE). - Първо бих искал да благодаря на докладчика Maldeikis и да подчертая значението на проектите, свързани с енергийната сигурност. Те ще създадат реално условие за по-голяма солидарност между страните-членки чрез диверсификация на източниците на доставки на газ и на самите доставчици.

Бих искал да отбележа, че след преговорите моята страна, която беше най-силно засегната от енергийната криза в началото на годината, получи известни ресурси, междусистемни връзки с Гърция и Турция, а ресурсите предвидени за Набуко и за реверсивно подаване на газ ще съдействат за сигурността в югоизточна Европа.

Считам, че тези стъпки на Комисията и тези предложения са само начало на създаване на политика на енергийна сигурност. Очаквам в най-скоро време да бъде предложена стратегия за подобряване на Директивата за доставките на газ и също така проект за обща енергийна политика на общността.

  Margarita Starkevičiūtė (ALDE). – (LT) Бих искала да се изкажа относно макроикономическия ефект от този пакет. Често казваме, че трябва да решим проблемите в банковия сектор и даваме на банките повече ликвидност, т.е. повече средства. Този пакет е важен, защото повишава ликвидността на общия пазар. Тъй като капиталът преминава между отделните държави заради кризата – естествен процес в икономическото развитие – в много държави дружествата прекратиха дейността си поради липса на средства.

Подобен пакет е необходим не като някакъв вид субсидия или помощ. Необходим е, за да поддържа обединения ни европейски пазар, интеграцията, която изграждахме в продължение на много години.

  Paul Rübig (PPE-DE). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, преди всичко искам да благодаря на членовете на Комисията Фишер Бьол и Пиебалгс. Това е добър знак. Селско стопанство и енергетика работят заедно – ръка за ръка. Същото важи и за г-н Schierhuber и г-н Karas, членове на Парламента, които очакват реда си, така да се каже, за малките и средни земеделски стопанства. Това е добър знак. Разискването за 5 млрд. евро показва, че имаме подходяща програма и че трябва да повишим покупателната способност в селските райони. Във време на икономическа и финансова криза един от приоритетните въпроси е предизвикателството да не наливаме средства за енергетика към руските олигарси и петролни магнати, а да задържим тези средства в Европа и да дадем тласък напред на селските райони.

Бих искал да изразя подкрепата си за тази инициатива и особеното си задоволство от това, че можем да я приемем днес.

  Silvia-Adriana Ţicău (PSE). – (RO) Аз също бих желала да поздравя нашите докладчици. Документът е важен, тъй като свързването на енергийната инфраструктура трябва да бъде приоритет.

Въпреки това считам, че трябва да се инвестира повече в модернизиране на инфраструктурата за производство и пренос на електроенергия. Казвам това, като имам предвид прекъсването на електрозахранването от преди няколко години, което засегна много европейски държави. Мисля обаче, че за проекта Набуко трябва да бъдат заделени повече средства. Въпреки всичко е добре, че с този документ още веднъж се потвърждава важността на проекта.

По отношение на енергийната ефективност на сградите, за разлика от съобщението на Комисията от месец октомври, в което за тази област се разпределят 5 млрд. евро, в този документ не откриваме нищо за подобни ресурси. Имаме разпоредба, свързана с интелигентните градове, но ресурсите ще могат да се използват само ако има неусвоени средства. Считам тази ситуация за неприемлива, тъй като трябва да се създават работни места, а този сектор има огромен потенциал.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, виждам, че нашето предложение се радва на широка подкрепа и мисля, че е важно да си припомним откъде тръгнахме в началното на мандата на този Парламент.

Имаме 27 национални енергийни политики и 27 пазара, либерализирани в различна степен. Сътрудничеството между държавите-членки по енергийните въпроси беше доста сложно. Осигурихме най-важните общи стимули, а именно пакет от мерки за енергетиката и изменението на климата и ясно очертахме европейското измерение на вътрешния енергиен пазар. Въпросът за това, откъде идват средствата винаги е стоял на дневен ред и до днес все още не сме взели решение за разпределяне на значителни средства за енергетика. В резултат на финансовата криза сме изправени пред забавяне на финансирането на много от енергийните и капиталоемките проекти. В допълнение, газовата криза в началото на годината отново ни напомни колко уязвима е Европа по отношение на енергийните доставки и колко слаби са междусистемните връзки, затруднявайки потреблението на енергия в Европейския съюз. Лъвският пай от този пакет всъщност отива за така необходимото свързване на преносните мрежи.

Г-н Папаризов спомена България. Ако България имаше още три преносни мрежи, то тя нямаше да пострада толкова сериозно, а за това не са необходими много средства. Въпросът е защо не са били изградени. Това се дължи на редица фактори. Изграждането на тези връзки не се извършва само от една държава-членка – нужни са най-малко две. Необходими са и дружества, които да се заемат с това. Този пакет също така осигурява и политически стимули. Балтийските държави говориха много за сътрудничество и изграждане на междусистемни връзки със скандинавския пазар, но някак спряхме до тук и до оформянето на този пакет не стигнахме до реализиране на балтийските междусистемни връзки. Проведената наскоро среща на правителствените ръководители на балтийските държави и решенията, взети на нея, са толкова жизненоважни, че тези държави никога вече няма да бъдат енергиен остров.

Считам, че пакетът предлага точно това, което очаква Парламентът за постигането на три цели - сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност на ЕС. Ето защо бих искал да призова членовете на Парламента да подкрепят това предложение, тъй като то наистина представлява съществена промяна в европейската енергийна политика.

  Мариан Фишер Бьол, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, изслушах внимателно множеството положителни и конструктивни бележки от днешното разискване.

Преди всичко, както отбелязаха някои от вас, трябва да стане ясно, че ситуация, в която да липсва какъвто и да е марж в бюджета за селско стопанство, няма да има. Излишъкът ни се дължи на факта, че нямахме извънредни разходи – разходите ни за интервенции както и за възстановяване при износ бяха много малки – и в резултат на това можем да се справим с конкретното положение. Няма обаче да допуснем ситуация, в която, поради причините, посочени от г-н Mulder, да липсва марж в бюджета. Днес тук мога да гарантирам, че в случай на болест по животните няма да изпаднем в положение, при което да не разполагаме или да разполагаме с ограничени средства за решаване на подобен проблем.

Важно е също така да се подчертае и солидарността при разпределяне на средствата. Ако разгледаме развитието на селските райони, става ясно, че средствата са преразпределени в съответствие с наличните в бюджета за развитие на селските райони за отделните държави-членки, което всъщност дава предимство на новите държави-членки.

Важно е също така да се разбере, че вливането на тези средства е еднократно. За селските райони то просто ще покрие недостига, който имаме през 2009 г., тъй като проверката на състоянието влиза в сила едва на 1 януари 2010 г. и поради това се оказахме в ситуация, в която нямахме средства да посрещнем новите предизвикателства. Тези предизвикателства до голяма степен са в унисон с идеите на моя уважаем колега г-н Пиебалгс за възобновяемите енергийни източници в селските райони, за използването на нови технологии, за използването на отпадъците от сектора на селското стопанство с цел намаляване на емисиите от парникови газове, за изменението на климата, за водата, за биоразнообразието и за предизвикателствата, пред които сме изправени в момента в сектора на млякото и млечните продукти в Европа.

В заключение искам да кажа, че съм напълно съм съгласна, че широколентовият интернет е предимство не само за сектора на селското стопанство, но за всички. Много е важно да свържем селските райони с мрежата за широколентов интернет, за да насърчим малките и средни предприятия и да улесним хората, на които им се налага веднъж или два пъти седмично например да свършат някаква работа в града, да се движат, като същевременно използват компютрите си. В тази връзка широколентовият интернет е един от въпросите на бъдещето.

Като цяло и в заключение, считам, че имаме широка подкрепа и се надявам, че инвестицията, която ще направим с това еднократно плащане, ще бъде използвана по предназначение.

  Петя Ставрева, докладчик. − Благодаря за споделената активна позиция, за препоръките и за мненията, които изказахте. Благодаря и на г-жа комисар Boel за нейната активна позиция и за подкрепата, която продължава да оказва на фермерите и на жителите на селските региони. Специална благодарност изказвам към председателя на Комисията по земеделие г-н Parish и на нашия координатор г-н Goepel за подкрепата и за доверието.

Днес, когато дебатираме бъдещето на общата селскостопанска политика, когато дебатираме възможността за адекватна подкрепа е много важно да кажем, че в селските райони на Европейския съюз, които обхващат голям процент от територията на Общността, живеят стотици милиони европейски граждани. Те имат нужда от солидарна подкрепа.

Много се радвам, че всички доклади, които обсъждаме през последните месеци тук в Европейския парламент в Страсбург, посветени на общата селскостопанска политика, са в този дух и в тази посока – да се съобразяваме, да отчитаме нуждите и възможностите на фермерите и на живеещите в селските райони от всички държави-членки.

За мен като представител на България, една от последните присъединили се държави, е много важно европейските институции и в частност Европейския парламент днес да отправят едно много важно послание към жителите на Общността за подкрепа, за подкрепа, която ще бъде оказана именно в трудните времена на икономическа криза. Важно е в навечерието на европейските избори европейските институции да покажат, че са близо до хората, да покажат, че искат да помогнат в трудните моменти, каквито преживяваме днес.

  Eugenijus Maldeikis, докладчик. – (LT) Бих желал да благодаря на всички мои колеги за изразената подкрепа. Разискването показва, че пакетът е от огромно значение и ние просто не можем да не отчетем факта, колко сложно бе за Комисията да го подготви и да гарантира, че това съгласие ще бъде прието. Считам, че трябва да оценим и факта, че държавите-членки успяха да постигнат съгласие за изключително кратко време и този документ е в Парламента, и ще бъде подложен на гласуване.

Според мен беше много трудно да се постигне географски баланс за финансирането на тези проекти и да се изготви оценка на мерките за възстановяване (с което искам да подчертая какво ще бъде въздействието им върху макроикономическите процеси и отделните сектори), както и да се използват проекти за различни енергийни подсектори, за да се осигури финансиране. Ето защо считам, че в този си вид компромисът може да доведе до резултат и бях много щастлив днес да чуя г-н Пиебалгс да споменава, че ще бъде обявена покана за представяне на предложения преди края на месец май. Това е знак, че реакцията ни е адекватна и стратегическа предвид чувствителността на този въпрос.

Мисля, че този пакет е изключително важен с оглед на това, че инвестиционните процеси в Европейския съюз значително се забавят поради икономическата криза и той ще бъде чудесен стимул и сигнал за държавите-членки и за енергийните дружества да продължат инвестиционните си дейности, за да успеем да постигнем стратегическите цели на Европейския съюз в областта на енергетиката.

Още веднъж благодаря на всички за подкрепата. Призовавам ви да гласувате и да подкрепите този пакет от мерки.

  Председател. – Общото разискване приключи.

Гласуването ще се проведе днес.

⁂

  Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf (Verts/ALE). – (DE) Г-жо председател, пропуснахте ме при процедурата с вдигане на ръка. Това, разбира се, е Ваше право, но сега бих искал да направя лично изявление в съответствие с Правилника за дейността.

  Председател. – Това е невъзможно г-н Graefe zu Baringdorf, разискването приключи. Знаете много добре, че има пет минути за процедурата с вдигане на ръка и че колегите, които не са се изказали по време на разискването, се ползват с предимство. Ето защо не бих могла да Ви дам думата сега. Разискването приключи. Съжалявам.

***

Писмени изявления (член 142)

  Adam Gierek (PSE), в писмена форма. – (PL) Регламентът създава програма за подпомагане на икономиката на Европейския съюз по време на криза. Разпределянето на тази помощ за енергийни проекти ще доведе до икономическо възстановяване, повишаване на сигурността на енергийните доставки и намаляване на емисиите от парникови газове. Поне така се предполага.

За тази цел е определена сумата от 3,5 млрд. евро.

Ще допринесе ли тази програма за преодоляване на кризата? Съмнявам се. С тези средства не е възможно веднага да се създадат много работни места. Необходимо е време за изготвянето на всеки проект, така че те ще допринесат за подобряване на икономическата ситуация със закъснение. Проектите се различават по важност. Тези, свързани с изграждане на връзки между преносните мрежи, са най-важни. Това ще укрепи сближаването в рамките на Европейския съюз.

Според мен обаче проектите следва да включват изграждане на енергийни връзки между Полша и Германия.

Критериите за допустимост в областта на улавянето и съхранението на въглерода са прекалено високи и се допуска, че вече са разработени технологии на такова ниво, а всъщност такива няма.

Безотговорният начин, по който Комисията пилее средствата на Общността, е озадачаващ и считам, че това се дължи на липса на проницателност и на принципите, на които е основан използваният от нея подход. Пари, дадени напразно – имам предвид средствата за инсталации за улавяне и съхранение на въглерода, които можеха да допринесат много повече за справяне с кризата, ако бяха използвани за обновяване и изолиране на сгради в широк мащаб или за изграждането на стотици станции за биогаз. От това щеше да спечели и околната среда.

  Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk (UEN), в писмена форма. – (PL) По време на разискването относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление по отношение на многогодишната финансова рамка за периода 2007–2013 г. бих искал да обърна внимание на три неща.

1. Следва да подкрепим разпределянето на 5 млрд. евро за финансиране на енергийни проекти през 2009 г. и 2010 г. и за финансиране на изграждането на инфраструктура за интернет в селските райони. Следва да разпределим 3,5 млрд. евро за енергийна мрежа и 1,5 млрд. евро за инфраструктура за интернет в селските райони.

2. След като изразих подкрепата си, бих желал да изразя и опасението си, че източникът на тези допълнителни средства се намира във функция 2, т.е. общата селскостопанска политика, за която се предвижда годишният таван за финансовата перспектива за 2007–2013 г. да бъде понижен с 3,5 млрд. евро през 2009 г. и с 2,5 млрд. евро през 2010 г. Това е особено обезпокоително, тъй като застрашава сигурността на прехраната на Европейския съюз.

3. Трябва също така да изразя и безпокойството си, предизвикано от факта, че тази основна промяна във финансовата перспектива за 2007–2013 г. се извършва два месеца преди края на мандата на настоящия Парламент, при това много прибързано и без възможност за обективно разискване.

  James Nicholson (PPE-DE), в писмена форма. – (EN) Като част от Европейския план за икономическо възстановяване бяха отделени допълнителни 1 млрд. евро за развитието на инфраструктура за широколентов интернет в селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Като човек, чието внимание е съсредоточено върху земеделските и селските въпроси, сърдечно приветствам тази инициатива. В много държави-членки, включително и в моята, земеделските стопани и селските жители не се ползват от същите нива за широколентов достъп, което ги поставя в явно неравностойно положение в сравнение с хората, които живеят в големите и малките градове.

Не трябва да забравяме, че тази инициатива е част от пакет, целящ да стимулира отслабващите европейски икономики. В този контекст, надявам се, подобреният широколентов достъп ще съдейства за стимулирането на малките и средни предприятия в селските райони.

  Sirpa Pietikäinen (PPE-DE), в писмена форма. – (FI) Чудесно е, че пакетът от 5 милиарда, обещан от Комисията още в началото на икономическата криза, най-накрая беше одобрен. Парите бяха крайно необходими и смятам, че избраните от Комисията приоритети за подпомагане на енергетиката и селските райони, което в частност означава развитие на широколентови мрежи, са изключително важни. Стоте милиона, отпуснати по проекта за подводна кабелна връзка „Estlink 2“, ще имат особено влияние във Финландия. Чудесно е, че проектът „Estlink“ остана в списъка, неговата сума не се промени още от времето, когато Комисията за пръв път направи предложението си.

Въпреки това приоритетите на енергийния пакет за възстановяване са много обезпокоителни – факт е, че първоначалната идея на Комисията просто да подкрепи проекти за електропроводи, улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и за разположени в морето вятърни електрогенериращи инсталации не се промени с времето. Без съмнение електропроводите и разположените в морето вятърни инсталации заслужават допълнителни налични средства. Неблагоразумният акцент върху улавянето и съхранението на въглерод обаче е непонятен, още повече че тази дейност вероятно ще получи значително финансиране от постъпленията от търговията с вредни емисии.

Други проекти за възобновяеми енергийни източници несъмнено също трябва да имат равен шанс да кандидатстват за допълнителните фондове за възстановяване освен онези, които се отнасят до използването на силата на вятъра. Вместо да се инвестира в технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, което е съмнително начинание, акцентът трябва да бъде поставен върху възобновяемите енергийни източници. Заслужават да получат финансиране, в частност, различни проекти за използване на слънчевата енергия.

Имаше едно изказване, свързано с пакета, в което се предлага неизползваните фондове да бъдат пренасочвани в проекти за насърчаване на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. В първоначалните планове на Комисията трябваше да има фондове, насочени към енергийна ефективност, а не за това да се използват някакви останали трохи. Също така много е неуместно компонентът, първоначално планиран за „интелигентни градове“, накрая да бъде изключен от пакета за възстановяване.

  Czesław Adam Siekierski (PPE-DE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, пакетът от мерки за европейско икономическо възстановяване, известен и като 5-милиардния пакет, е свързан с развитието на селските райони в ЕС. Ние ще отпуснем допълнителна сума от над 1 млрд. евро за подобряване на достъпа до интернет в селските райони и за новите предизвикателства, определени в прегледа на общата селскостопанска политика. Жалко, че достъпните средства бяха малко намалени, но сега най-важното нещо е целият законодателен процес да бъде завършен колкото е възможно по-бързо. Това ще ни позволи да намалим диспропорцията, която съществува между селските и градските райони по отношение на развитието на инфраструктурата за широколентов интернет и услугите, свързани с новите технологии. Интернет е не само особен прозорец към света и средство за обмен на идеи и събиране на знания, но също и средство за улесняване на много административни въпроси.

С приемането на този пакет ЕС ще изпрати положителен сигнал на хората в селските райони. В тези райони земеделието играе важна роля, но тук има и много видове малки предприятия като магазини, работилници и складове за стоки. Смятам, че развитието на интернет ще допринесе за развитието на образованието и на малките предприятия в тези райони, включително и на туристическите услуги. Това може да помогне и за събиране на допълнителни приходи, особено в малките семейни стопанства.

  Владимир Уручев (PPE-DE), в писмена форма. – Уважаеми колеги, Европейската програма за подпомагане на икономическото възстановяване, включваща инвестиране на почти 4 млрд Евро в енергийни проекти, е навременна и ще има най-малко двустранен положителен ефект - съживяване на важни сектори в икономиката и решаване на съществени енергийни проблеми.

Неотдавнашната газова криза по категоричен начин показа, че сигурността на енергийните доставки пряко зависи от свързаността на енергийната инфраструктура между страните членки, без която няма възможност да се окаже помощ на пострадалите страни. Без добри връзки между системите на страните не е възможно нито изграждането на единен енергиен пазар, нито да се реализира принципът на солидарност в ЕС.

Ситуацията на криза в икономиката изисква да се предприемат бързи решения, затова подкрепям предложената програма с ясно осъзнаване, че не е постигната най-добрата справедливост в избора на проектите и разпределението на средствата.

Бих желал отделно да подчертая подпомагането на газопровода Набуко, защото е крайно време ЕС да заработи по-усърдно за този проект, ако не искаме да пропуснем възможностите за използване на прикаспийски газ за диверсификация на източниците. Апелирам към комисията за много по активни действия, които в най-скоро време да доведат до реални резултати и напредък по Набуко.

Благодаря за вниманието.