Пълен протокол на разискванията

Сряда, 6 май 2009 г. - Страсбург

12. Създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. (изменение на Решение № 573/2007/EО) - Минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработена) - Разглеждане на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен) - Система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци (преработен) - Създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (разискване)

  Председател. – Следващата точка е общото разискване относно:

- доклада (A6-0280/2009) от г-жа Bárbara Dührkop Dührkop от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 573/2007/ЕО за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. относно премахване на финансирането на някои дейности на Общността и промяна на границата за финансиране на тези дейности (COM(2009)0067 – C6-0070/2009 – 2009/0026(COD)),

- доклада (A6-0285/2009) от г-н Masip Hidalgo, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработена) (COM(2008)0815 – C6-0477/2008 – 2008/0244(COD)),

- доклада (A6-0284/2009) от г-жа Hennis-Plasschaert от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработен) (COM(2008)0820 – C6-0474/2008 – 2008/0243(COD))

- доклада (A6-0283/2009) от г-н Popa, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № […/…] [за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство] (преработен) (COM(2008)0825 – C6-0475/2008 – 2008/0242(COD)) и

- доклада (A6-0279/2009) от г-жа Lambert, от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (COM(2009)0066 – C6-0071/2009 – 2009/0027(COD)).

  Bárbara Dührkop Dührkop, докладчик. – (ES) Г-жо председател, за мен е чест да открия настоящото общо разискване по пет много важни доклада относно създаването на обща европейска политика в областта на убежището.

Моят доклад се ограничава до изменението относно създаването на Европейски фонд за бежанци (ЕФБ) с оглед пренасочването на средства за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, която да има институционален статут на регулаторна агенция. Една от отговорностите на агенцията ще бъде да насърчава и разширява практическото сътрудничество между държавите-членки, за да подпомага реализацията на системата за общо европейско убежище.

Тъй като някои от сега поставените задачи, финансирани от ЕФБ, вече ще бъдат изпълнявани от службата – това се отнася, например, за насърчаването на добрите практики, преводаческите услуги и подкрепата за разработването и прилагането на обща статистика с цел прозрачност и стабилно управление на ресурсите – е необходимо част от средствата от ЕФБ да бъдат прехвърлени към службата.

Настоящите правила определят 10 % от ресурсите на фонда да бъдат насочени за тези задачи. Комисията ни предлага този процент да бъде намален до 4 % и разликата в ресурсите да бъде прехвърлена на новата служба. По този начин средствата за фонда за периода 2008-2013 г. ще бъдат намалени от 628 млн. евро на 614 млн. евро. Ние сме съгласни с Комисията, че тези средства са достатъчни за първата фаза на фонда до 2013 г., за когато е планирана ревизия.

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи счете за уместно да ми повери желаната задача да аргументирам целесъобразността на създаването на тази служба. Предложението беше единодушно подкрепено от двете заинтересовани комисии: комисията по граждански свободи и комисията по бюджети. Въпреки че, както знаем, Парламентът с неохота приема създаването на нови агенции, като бюджетен орган неговата основна загриженост е за правилното и разумно управление на предоставените средства, в този случай за осигуряването на практическо сътрудничество между държавите-членки в областта на убежището.

Всички знаем, че броят на приеманите молби за убежище значително варира в държавите-членки, което води до множество управленски затруднения за приемащата държава-членка. Това е особено вярно за държавите, разположени по южните граници на Европейския съюз, които редовно се оказват залети от голям брой хора, изненадващо пристигнали до техните граници, с оглед и на факта, че е необходимо да определят кои сред всички тези хора имат нужда от закрила.

Предлагането на подкрепа по отношение на пренасочването и доброволния вътрешен трансфер на търсещите убежище са най-доброто доказателство и израз на солидарност, които държавите-членки трябва да демонстрират. Това е и следва да бъде главната цел на създаването на тази служба.

Г-жо председател, това е краят на моето изказване по въпроса, който сега разглеждаме, и като Вас, и аз бих искала да посветя няколко минути, последните ми, за да кажа няколко думи на раздяла.

Това е моето последно изказване на тази пленарна сесия. Като Вас, г-жо председател, и аз бих искала да благодаря на всички членове на Парламента, на колегите от моята група, на председателя на комисията по граждански свободи и на колегите от комисията за сътрудничеството, на което се радвахме през последните години. Ние водехме разисквания и не винаги бяхме на едно мнение, но аз вярвам, че в крайна сметка винаги сме свършвали добра работа, която да внесем на пленарно заседание.

Г-жо председател, когато дойдох тук за първи път преди 22 години, аз пристигнах в Европейската икономическа общност с нейните 12 държави-членки. Щастлива съм, че сега оставям един Европейски съюз с 27 държави-членки. Беше истинска привилегия да бъда в сърцето на европейската интеграция. Това беше уникален и забележителен опит. Г-жо председател, аз също вярвам, че един от най-големите успехи беше постигането на „никога отново“, което беше в корените на създаването на европейското обединение; мисля, че можем да се поздравим за това.

Напускам много щастлива заради възможността, която имах, да придобия този опит и наистина ви моля за разбиране, защото сега ще отсъствам от настоящото разискване. Връщам се в страната на баските, където се случват исторически събития: след 30 години на националистическо баско управление, сега ще имаме социалист президент на Баската автономна област – Patxi López – и аз бих искала да представя моята политическа група утре при встъпването му в длъжност.

Много ви благодаря и довиждане за последен път.

(Ръкопляскания)

  Antonio Masip Hidalgo, докладчик. – (ES) Г-жо председател, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи посети центрове за имигранти в различни части на Европа – както с готовност постъпихте и Вие самата, г-жо председател – и наблюдава огромни разлики в условията и непоносими ситуации, които трябва да се поправят.

Лицата, търсещи убежище, обаче не са сравними с незаконните имигранти. Лицата, търсещи убежище, бягат от преследвания; те не са привлечени от икономически фактори, а са прогонени от режимите противници на свободата. Ние, испанците, добре знаем това, тъй като много от нас, като републикански изгнаници, бяха приети от Мексико, Франция и други държави.

При разискването на Директивата за връщане много ясно беше казано, че този законодателен акт няма да се прилага в бъдещото законодателство относно приемането на лица, търсещи убежище; колеги от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи казаха същото. По мое мнение за лицата, търсещи убежище, е жизнено важно да получат информация на език, който разбират. Ограничаването на предоставянето на информация на лице, търсещо убежище, до език, който разбира или може да се предположи, че разбира, снижава съществуващите изисквания и считам, че това не е приемливо от правна гледна точка или по отношение на интерпретирането на правата на човека. Правото на адекватна информация е основно право, защото формира основата на всички други права.

Аз проучих финансовия аспект на моето предложение за материална помощ. Моето предложение е за помощ за лицата, търсещи убежище, която им гарантира адекватен жизнен стандарт, като им предоставя средства за живеене и опазване на физическото и психичното им здраве. Да се иска по-малко би било, по мое мнение, обидно за достойнството на лицата, търсещи убежище.

Моето предложение изяснява второто основание за задържане (член 8, параграф 2, буква б), като го поставя в рамката на предварително интервю в съответствие с насоките за задържане, формулирани от Върховния комисар на ООН за бежанците. В член 9, параграф 5, точка 1 аз предложих също и служебен преглед на задържането от съдебните органи при промяна на обстоятелствата или нова информация по молба на лицето, търсещо убежище, или, както казах по-рано, при липса на такива – автоматично.

Устно предложение за изменение 2 и компромисно изменение 5, приети в комисията, поставят въпроса за предоставяне на правна помощ само доколкото е необходимо и безплатно по молба на лицето, търсещо убежище. Аз искам разделно гласуване на тези две точки, за да се върнем към правната помощ, която е по-близо до безплатна услуга, както считам, че е правилно.

И накрая, ако първоначалните предложения за социални придобивки за имигранти са намалени, което други групи постигнаха при гласуването в комисията, мисля, че е необходимо, макар че в момента сме в период на криза, да осигурим ефективен достъп до пазара на труда. По този начин лицата, търсещи убежище, ще получат независимост, ще се интегрират в обществото домакин, а социалните разходи за тях ще намалеят. Бих искал да благодаря сърдечно и на г-н Баро, и на Комисията за всички положени усилия по отношение на тази директива.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н Edward McMILLAN-SCOTT
Заместник-председател

  Jeanine Hennis-Plasschaert, докладчик. – (NL) Г-н председател, позволете ми преди всичко да направя някои общи бележки. През последните няколко години аз активно участвах в разработването на европейската политика за правото на убежище и имиграцията от името на моята група, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа. Сигурна съм, че действително всеки може да види ползата и необходимостта от такава политика. В края на краищата, това, за което Европа без вътрешни граници настоява, е общ подход в тази област. Казвайки това, ще изтъкна, че стандартите, които съгласувахме, и резултатите, които постигнахме досега, са в силен контраст с амбициите, заявени в програмата от Тампере, в Хагската програма и съвсем наскоро във Френския пакт за убежището и имиграцията.

Проблемът е, че всеки път, когато Съветът трябва да вземе конкретно решение, най-големият общ знаменател изведнъж изглежда става най-малък и така желаният ефект на хармонизация не успява да се материализира. Освен това, когато се стигна до транспониране в националното законодателство, много държави-членки не успяха да изпълнят постигнатите договорености както по отношение на сроковете, така и на точността.

На практика това доведе до огромни разлики между държавите-членки. Това не само предизвиква объркване, но и служи на тези, които злоупотребяват със системата. Изглежда, че Съветът напълно или частично не можа да осъзнае факта, че подобряването на качеството и осигуряването на по-голяма последователност и солидарност не е само в интерес на лицата, търсещи убежище, но и в интерес на самите държави-членки.

Що се отнася до моя доклад, искам да кажа следното: съществуващият Регламент от Дъблин също е продукт на крехък политически компромис, постигнат в Съвета. В резултат сега имаме текст, който съдържа твърде много двусмислени пасажи и пропуски. Аз чистосърдечно подкрепям стремежа на Комисията да създаде единна и ефективна Дъблинска система.

По мое мнение, член 31 е най-важният политически елемент в предложения преработен текст. Както току-що казах, считам липсата на последователност и солидарност от страна на Съвета за най-големия „препъни-камък” за постигането на обща политика в областта на убежището и имиграцията. Само от тази гледна точка аз мога много добре да разбера разпоредбите на член 31 от предложението на Комисията.

Въпреки това остава фактът, че Дъблинската система не беше разработена като инструмент за споделяне на тежестта, нито такава беше целта й. Друг очевиден факт е, че Дъблинската система не възникна от само себе си като отговор на изключителен натиск за предоставяне на убежище или на изключителна тежест за определени държави-членки. Следователно, страхувам се, че въпреки добрите намерения, предложението на Комисията няма да постигне по-голяма последователност и солидарност между държавите-членки.

Позволете ми да изтъкна също, че настоящото предложение не помага на онези държави-членки, които сега изпитват прекомерни тежести поради своето демографско състояние или поради географското си положение, или им помага в неадекватна степен. Това означава, че въпросът за солидарността трябва да бъде поставен в по-широк контекст.

През последните няколко години стана пределно ясно, че това, от което се нуждаят държавите-членки, е подходът на „моркова и пръчката“. За мен това означава, че е време също, при това крайно време, да постигнем пробив, защото по един или друг начин солидарността между държавите-членки трябва да бъде наложена.

Знам, че някои държави-членки реагираха много негативно, меко казано, на предложенията, приети от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Съзнавам също, че тук пристъпвам по опасна почва по отношение на правото на Комисията на инициатива. Обаче което е честно, е честно, и за да бъда искрена – омръзна ми просто да слушам красиви думи по този въпрос.

Сигурна съм, че Стокхолмската програма на предстоящото шведско председателство също най-вероятно ще съдържа най-великолепно формулираните условия, но ако мога да се изразя така, уважаеми г-н действащ председател на Съвета, бих препоръчала да се разграничите, защото на практика държавите-членки твърде скоро отново ще й обърнат гръб.

  Nicolae Vlad Popa, докладчик. – (RO) Информационната система „Евродак“ на Общността беше въведена в действие през януари 2003 г. и е предназначена за сравняване на дактилоскопични отпечатъци на лица, търсещи убежище, и граждани на трети държави, както и лица без гражданство. Тази система осигурява правилното, точно и бързо прилагане на Регламента от Дъблин, който е предназначен да създаде ефективен и работещ механизъм за определяне на отговорностите за молбите за убежище в една от държавите-членки на Европейския съюз.

„Евродак” е компютъризирана база данни, която съдържа дактилоскопични отпечатъци на всички лица, подали молба за международна закрила на възраст над 14 години. Целта на настоящия доклад е да направи системата по-ефективна и да разреши проблемите, установени в следствие на оценката на първите няколко години от работата й.

Първият етап включва събирането на дактилоскопични отпечатъци в срок до 48 часа след подаването на молбата за убежище, докато на втория етап държавите-членки изпращат така получените данни в централната система „Евродак” в срок от 24 часа. Докладът съдържа разпоредби, позволяващи срокът от 48 часа да бъде удължен в следните изключителни случаи: когато е наложително прилагането на карантинен период поради тежко заразно заболяване; когато отпечатъците са унищожени; както и при форсмажорни обстоятелства, които са съответно документирани и доказани за периода им на действие.

Докладът поддържа идеята за създаването по най-бързия възможен начин на децентрализирана агенция за управление на „Евродак“, Визовата информационна система (ВИС) и Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II), за да се гарантира максимално ефективната им работа. Тази управителна агенция ще изготви общи изисквания, които трябва да се изпълняват от всеки, упълномощен за достъп до инфраструктурата и данните на системата „Евродак“. Освен това бяха въведени разпоредби, които целят забрана за въвеждане на данни в системата „Евродак“ от органи на неупълномощени трети държави, особено от държавата, от която произхожда лицето, търсещо закрила, за да бъдат защитени членовете на семействата на децата, търсещи закрила от тежките последствия, на които биха могли да бъдат изложени.

При изготвянето на доклада ние изхождахме от някои регламенти, които биха осигурили възможно най-ефикасната и ефективна работа на системата и в същото време защита на данните и на основните права на човека.

Не на последно място, искам да благодаря на докладчиците в сянка, с които имахме отлично сътрудничество, и на нашите колеги от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, които гласуваха в подкрепа на доклада с голямо мнозинство. Трябва да благодаря също и на авторите на измененията. Искам да спомена и изключително доброто сътрудничество с представителите на Съвета и Европейската комисия, на които също благодаря.

  Jean Lambert, докладчик. – (EN) Г-н председател, по-рано г-жа Dührkop Dührkop ни представи предложените промени по отношение на Европейския фонд за бежанците, целящи да се подпомогне създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, а аз съм докладчикът по регламента, който третира това конкретно предложение – служба за подкрепа в областта на убежището.

Идеята е тази служба да подкрепя държавите-членки за подобряването, както бихме се изразили, на качеството (знаем, че някои държави-членки имат трудности с концепцията за подобряване на качеството) на изготвяне на решения относно молбите за убежище, но службата има за цел също и да подпомогне разработването на последователен подход в държавите-членки, както и да подпомогне онези държави, които в определени периоди са под особен натиск заради непрестанни смесени потоци от пристигащи хора или по други причини.

Вече чухме за проблемите, причинени от липсата на последователност между държавите-членки при вземането на решения относно молбите за убежище, и това определено е една от причините за трудностите, които се срещат при прилагането на Дъблинската система.

Ние искаме да видим такова подобряване, а част от него е обучението. Ние пледираме за включване на насоките на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в такова обучение – може би като отправна точка, ако не като водещи насоки – и за възможност държавите-членки да осъществяват съвместно обучение или да заимстват опит, службата да може да предоставя общо или наистина специфично обучение на държавите-членки при възникване на необходимост, като заимства от опита и знанията на самите държави-членки, но също и на ВКБООН, и за действително адекватни неправителствени организации (НПО).

В един момент мислехме, че по този въпрос имаме съгласие на първо четене, но времето и нашето действително желание да окомплектоваме пакета от мерки, вглеждайки се в Общата европейска система за убежище, не ни позволиха да стигнем толкова напред. Но ние проведохме подробни обсъждания по темата с докладчиците в сянка, а също и със Съвета, и това обяснява някои от измененията, които сега са пред нас, някои от които са технически по отношение на внасянето на елементи, които обичайно са в регламента и които в първоначалното предложение бяха пропуснати.

За Парламента ролята на ВКБООН в тази служба е абсолютно необходима. Искаме да видим също и тясно свързани със службата НПО в консултативен форум и действително ангажирани в предоставянето на обучение или получаването му, когато те са част от прилагането на системата за убежище в държава-членка.

Ролята на Парламента обаче се оказва малко по-трудна – да постигне съгласие със Съвета. Гледаме на Парламента като на основен фактор в назначаването на директор, а на Агенцията на Европейския съюз за основните права – може би като на модел. Другата задънена улица, както Jeanine посочи в своето представяне на Дъблинската система, е въпросът доколко можем действително да разглеждаме сътрудничеството между държавите-членки по-скоро като задължително, отколкото като доброволно. Така че това определено са двата големи проблема в момента.

Удовлетворени сме, че Съветът даде знак, че може да приеме нашите изменения относно обучението и внасянето на външен опит при необходимост, например по отношение на устния превод.

Така че ние считаме, че се движим напред, но колко точно далеч ще можем да стигнем с това предложение, ще видим може би, когато получим знак от Комисията как ще разширим сътрудничеството между държавите-членки.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, целта на законодателните предложения, по които току-що беше изразено мнение, е създаването на наистина обща система за убежище, която осигурява по-добра закрила, по-ефективна е и е по-обединена.

Аз искрено благодаря на петимата докладчици за важната им и отлична работа. Това е първият път, когато Парламентът казва своята дума като съзаконодател по въпросите в областта на убежището. Трябва да се каже, че плодотворните работни отношения сега започват. Радвам се да видя, че Парламентът широко подкрепя целите на предложенията на Комисията. Тази подкрепа е от основно значение, ако искаме да преодолеем определени недостатъци в законодателните инструменти от тази първа фаза – още по време на приемането им, веднага след консултацията с Парламента.

Бих искал обаче да коментирам някои от предложените изменения, които дават повод за загриженост и заслужават специално внимание. Първо ще се обърна към г-н Popa. Съгласен съм с всички негови предложения относно „Евродак“. Сега нека се обърна към г-н Masip Hidalgo и да кажа нещо за достъпа до условията за приемане. Ще приема изменение по чувствителния въпрос за еквивалентността на материалната подкрепа, предлагана на лицата, търсещи убежище, и минималната социална помощ, гарантирана на гражданите на държавата.

За Комисията обаче трябва да има референтен показател. Този показател няма да задължава държавата-членка да предоставя социална помощ на лицата, търсещи убежище, но ще позволи въвеждането на ясни правила, за да се защити достойнството на лицата, търсещи убежище, и да се помогне на нас, а следователно на Комисията, да наблюдаваме прилагането на общите стандарти във всяка държава-членка.

Същото се отнася за принципа за равенство с гражданите на съответната държава по отношение на достъпа до здравеопазване за хора със специфични нужди. Тук също мога да приема изменението, но също бих искал да видя предварително определен референтен показател, тъй като целта на предложението на Комисията е да преодолее настоящите недостатъци във връзка със защитата на здравето на уязвими лица. Това е всичко по отношение на условията за приемане. Още веднъж благодаря на г-н Masip Hidalgo за отличното представяне.

Сега за Регламента от Дъблин. Благодаря също и на г-жа Hennis-Plasschaert за много доброто представяне на нейния доклад относно преразглеждането на Регламента от Дъблин. Искам да подчертая един въпрос от основно значение за мен: събирането на семействата и проблема за непридружените малолетни или непълнолетни лица. Дъблинската система често е критикувана за негативното въздействие, което може да има върху лицата, търсещи убежище, особено що се отнася до семейства и уязвими лица.

В това предложение Комисията искаше да гарантира, че на практика семействата не са разделени и че малолетни и непълнолетни лица не се прехвърлят, освен с цел да се присъединят към семействата си. Измененията, които променят този подход, не могат да получат нашата подкрепа. Искам да подчертая и въпроса за солидарността, който е предмет на някои изменения, внесени в рамката на Регламента от Дъблин.

Първо искам да благодаря на нашия докладчик, г-жа Hennis-Plasschaert, и на Парламента за предоставянето на възможност за прекратяване на прехвърлянията на лица, търсещи убежище, когато държава-членка изпитва трудности. Въпреки това, трудно е да се отиде по-далеч в рамката на Дъблинската конвенция, тъй като този регламент, г-жо HennisPlasschaert, не може да бъде сам по себе си инструмент за разпределение на лицата, търсещи убежище. Наистина чух Вашия зов за солидарност и Комисията може да приеме изменението в преамбюла на регламента, за да даде политически сигнал паралелно със създаването на усъвършенствани, формални механизми за солидарност.

Фактически, аз съм решен по-късно да предложа конкретни инструменти за разширяване на солидарността на равнището на Европейския съюз и за снемане на напрежението от системите за убежище в някои държави-членки. Ние трябва да постигнем по-справедливо разпределение на ползващите се от международна закрила между държавите-членки. Съюзът вече позволи на Европейския фонд за бежанците да подкрепи пилотни проекти в тази област. Още повече, че когато започне да работи, службата за подкрепа ще може да оказва експертна помощ на онези държави-членки, които я поискат. Вие обаче посочихте проблема – именно необходимостта от повече солидарност и последователност между различните държави-членки.

Сега ще насоча вниманието към службата за подкрепа. Благодаря ви, г-жо Dührkop Dührkop и г-жо Lambert, за вашата забележителна, бърза и ефективна работа, при положение че Комисията току-що, на 18 февруари, внесе своите предложения. В този случай аз наистина се нуждая от подкрепата на Парламента, за да реализирам бързо службата, и с удовлетворение забелязвам, че предложението за изменение относно Европейския фонд за бежанците е одобрено.

Някои аспекти на въпроса за службата за подкрепа следва да бъдат коментирани. Въпросът за солидарността очевидно е в основата на загрижеността на Парламента, както и на моята. Обръщам внимание на проектоизменението, с което се призовава за подкрепа от страна на службата за прилагането на задължителен механизъм за разпределение на лицата, получаващи международна закрила. Предложението на Комисията отразява текста на Европейския пакт за имиграцията и убежището, предвиждащ доброволна система.

Въпреки това, както току-що казах и в предишен отговор, докато Комисията работи по създаването на по-координиран механизъм, решението няма да е лесно. Междувременно службата ще подкрепи вътрешните механизми за преразпределяне така, както са дефинирани, независимо какви са. Регламентът относно създаването на служба не е документът, който да уреди законодателно основополагащите принципи на тези механизми, но още веднъж, както и при Регламента от Дъблин, Комисията ще приеме изменение в преамбюла.

Комисията освен това счита, че външният мандат на службата не следва да се ограничава до дейности по пренасочване и регионални програми за закрила. Измененията, свързани с преструктуриране на службата за подкрепа, трябва да бъдат избягвани. Има изменения, които целят радикална промяна на процедурата по назначаване на директор на бъдещата служба. Внимавайте. Процедурата, предложена в тези изменения, би могла значително да забави назначаването на директор. Ние действително трябва бързо и ефективно да създадем тази служба. Формулата, която Комисията предлага, е хоризонталната формула, която сега се използва за 20 регулаторни агенции от първия стълб. За нас би било жалко да отстъпим от вече хармонизирана формула, при която се провеждат хоризонтални обсъждания в рамките на междуинституционалната група на агенциите, в която участва и Парламентът.

Трябва да приключвам. Вече използвах твърде много време, но работата на Парламента е такава, че искам да дам подробен отговор. Някои критикуваха предложенията относно Дъблин и условията за приемане като прекалено щедри. Някои казват, че Европа на убежището ще бъде „сигнален огън“ за неоснователни молби за убежище. Други очевидно се позовават на принципа на солидарността. Честно казано, аз не споделям тази критичност. Само истинската хармонизация на разпоредбите за европейско убежище с ясни стандарти, насърчаващи справедливостта и ефективността, ще дадат възможност на Европа да претвори на практика желанието си да защитава онези, които наистина се нуждаят от такава защита. Опитът показва, че когато държавите-членки обработват молбите за убежище обективно и професионално, не се наблюдава ефектът на „сигналния огън“, точно обратното. Считам, че не е налице несъвместимост между борбата против нарушаването на процедурите и повишаването на стандартите за закрила.

За да завърша, бих искал да благодаря на Парламента за участието му като съзаконодател по чувствителния проблем за убежището. Казвам това много просто, но искрено, дори пред председателството: ние наистина се нуждаем от Европейския парламент, за да постигнем приемане на тази политика в областта на убежището. Това е политика в съответствие с нашите европейски ценности, която понякога фактически може да събуди страхове и критика, но въпреки това формира част от хуманитарния дух и хуманитарната традиция на нашия континент.

Ето защо, г-н председател, аз съм изключително благодарен на всички членове на Парламента и особено на петимата докладчици за отличната им работа.

  Ян Кохоут, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, тази нова фаза от нашата работа, целяща да създаде европейска система за убежище, ще изисква съществени усилия от страна и на Парламента, и на Съвета.

Съветът потвърждава необходимостта от постигане на по-нататъшна хармонизация в областта на убежището. Европейският съюз при приемането на Европейския пакт относно имиграцията и убежището приветства постигнатия до момента напредък в областта на убежището, но също така призна, че остават значителни диспропорции между държавите-членки по отношение на предоставянето на закрила и формата на тази закрила.

Докато повтаряше, че предоставянето на закрила и статут на бежанци е отговорност на всяка държава-членка, Европейският съвет посочи също и че е дошло времето да се поемат нови инициативи, за да се завърши създаването на обща европейска система за убежище, предвидена в Хагската програма, и така да се осигури по-висока степен на защита, както предложи Комисията в нейния план за политиката относно убежището.

Ето защо Съветът приветства четирите важни законодателни предложения, които Комисията внесе между декември и февруари 2009 г. с тази цел и които са във фокуса на нашите разисквания днес.

Предложенията се отнасят до условията за приемане на лицата, кандидатстващи за международна закрила, т.нар. Регламент от Дъблин и системата „Евродак“, които бяха представени през месец декември миналата година, както и за предложението за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, представено през месец февруари тази година.

Предложенията вече бяха предмет на усилени обсъждания в органите на Съвета в краткия срок след представянето им. Естеството на предложенията и сложността на проблемите, които третират, означават, че проучването все още не е завършено на всички равнища на Съвета.

Ето защо аз не мога да изкажа твърдо становище от страна на Съвета по отношение на измененията, които предлага Парламентът в своите проектодоклади. Всичко, което мога да кажа, е че Съветът подробно ще разгледа всички елементи на докладите на Парламента с оглед постигането на напредък по тези важни мерки във възможно най-кратък срок.

По-конкретно ще се надявам да можем да напреднем бързо по две предложения с по-ограничен обхват. Това са предложенията, насочени към създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището и изменението на регламента относно „Евродак“. Именно по тези предложения обсъжданията в органите на Съвета са най-напреднали и за тях вече е възможно да кажем, че е налице значителна степен на сближаване между вижданията на Съвета и Парламента.

Създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището ще улесни обмена на информация, анализи и опит между държавите-членки и ще помогне за по-нататъшното развитие на практическото сътрудничество между администрациите, отговорни за разглеждането на молби за убежище. Службата ще използва също споделените познания за държавите на произход, за да помогне за привеждането на националните практики, процедури и впоследствие решения в съзвучие помежду им. И Съветът, и Парламентът са благосклонни към създаването на такава служба. Председателството счита, че предложението може и следва да бъде предмет на скорошно съгласие между Парламента и Съвета върху основа, приемлива за двете институции. Както уважаемите колеги знаят, това предложение се съпътства от предложение за промяна в Европейския фонд за бежанците. Тъй като неговата цел е да осигури финансирането на службата за подкрепа, двата инструмента следва да бъдат приети едновременно.

Съветът се надява също, че скорошно споразумение би могло да бъде възможно относно регламента „Евродак“, тъй като от Комисията се предлагат само някои технически подобрения и те следва да допринесат за по-доброто функциониране на системата.

Състоялите се досега обсъждания в рамките на Съвета относно другите две предложения – измененията на директивата относно условията за приемане и т.нар. Регламент от Дъблин – показват, че проблемите, поставени чрез тези изменения, несъмнено са по-сложни и по-трудни.

Предложенията на Комисията относно директивата за условията на приемане, както уважаемите колеги знаят, имат за цел да изменят съществуващата директива с оглед преодоляването на недостатъците, установени от Комисията през последните години. Комисията счита, че действащата директива оставя твърде голямо поле за собствена преценка на държавите-членки и че това подкопава постигането на целта да се гарантират адекватни условия за приемане на лицата, търсещи убежище, във всички държави-членки. Ето защо Комисията предложи няколко изменения, засягащи въпроси като достъпа до работни места за подалите молба за убежище, подобрени материални условия на приемане, по-добро обслужване на нуждите на уязвимите лица и правото на помощ при задържане.

Регламентът от Дъблин, т.е. регламентът, който установява критериите и механизмите за определяне на държавите-членки, отговорни за проучването на молбите за убежище, има за цел да предотврати злоупотребата с процедурите за предоставяне на убежище под формата на множество молби, подадени от едно и също лице в няколко държави-членки. Сега Комисията предлага някои изменения, целящи повишаване на ефективността на настоящата система, а също и осигуряване на по-добри стандарти на закрила за лицата, търсещи убежище. Предложението съдържа също и механизъм за прекратяване на прехвърляне в случаи, когато държава-членка изпитва особен натиск върху системата си за убежище, което не й позволява да предложи на лицата, търсещи убежище, адекватни стандарти на закрила и условия за приемане.

Подробното проучване на предложенията на Комисията относно директивата за условията на приемането и Регламента от Дъблин продължава в Съвета. Предстои Съветът да определи своята позиция относно някои от въпросите, които се третират в двете предложения, и по някои ключови въпроси обсъжданията продължават. Сред тях са въпросите за достъп до работни места и за задържането в контекста на директивата за условията на приемане и как най-добре да се отговори на нуждите на държавите-членки, изпитващи особен натиск в контекста на Регламента от Дъблин. На председателството вече е ясно, че ще бъде необходима повече работа на равнище Съвет, за да се постигне необходимата степен на съгласие между държавите-членки по тези предложения, което ще даде възможност за участие в обсъждания с Парламента, с оглед на споразумение между двете институции. Разбира се, това остава наша цел и Парламентът може да бъде сигурен, че Съветът напълно ще вземе предвид мненията на Парламента, представени в предложените изменения в съответните проектодоклади.

И Съветът, и Парламентът са отдадени на създаването на обща европейска система за убежище, която предлага високо ниво на защита и функционира ефективно. Следователно ние сме изправени пред важното предизвикателство да намерим правилните решения, които ще ни дадат възможност да постигнем тази цел. Уверен съм, че волята е налице както от страна на Съвета, така и на Парламента, за да направим това възможно и на тази основа Съветът ще предприеме подробно проучване на предложенията на Парламента по всички тези четири инструмента.

  Simon Busuttil, докладчик по становището на комисията по бюджети. – (MT) Както моята колегата Jeanine Hennis-Plasschaert правилно каза, и тук искам да я поздравя, този пакет е изграден върху принципа на солидарността. Солидарността трябва да е насочена към онези, които заслужват закрила, но за първи път също и към онези държави, които носят прекомерна тежест. Такава солидарност се въвежда чрез съгласие с предложението на Комисията да отмени Регламента от Дъблин за случаи с държави, които носят прекомерна тежест. Същата тази солидарност е вътрешно присъща и на предложението на Европейския парламент относно въвеждането на механизъм за поделяне на тежестта, който вече да не бъде доброволен, а всеобщ и правно обвързващ.

Нашите усилия в полза на солидарността обаче са подкопани от случващото се във външния свят и хората не могат да разберат как ние запазваме солидарността тук между нас, когато навън всеки се опитва да прехвърли отговорностите си на другите. В този момент, докато ние обсъждаме всичко това в тази зала, протича сериозен инцидент между Малта и Италия, който е третият от този характер в период от няколко дни.

Две лодки, отправили се към Лампедуза със 130 имигранти на борда, току-що потеглят от Лампедуза, но Италия отказва да ги спаси. Според международното законодателство тези лица трябва да бъдат ескортирани до най-близкото пристанище и, както заместник-председателят на Комисията г-н Баро каза при първия инцидент, в този случай най-близкото междинно пристанище е Лампедуза. Г-н председател, поведението на Италия или по-скоро на италианския министър г-н Марони е незаконно съгласно международното право, арогантно по отношение на Малта и нехуманно по отношение на засегнатите имигранти. Такова поведение не буди уважение към Италия, а положението, г-н председател, е сериозно и заради това, че изпраща опасно послание, внушавайки, че не трябва да се спасяват имигранти, защото тежестта на настаняването им ще падне върху спасяващата държава. Това е крайно опасно послание.

Ето защо аз тук се обръщам към заместник-председателя на Комисията Жак Баро, и го моля за незабавна намеса, за да се намери изход от тази ситуация. Бих го помолил също да настоява Италия да уважава международните си задължения и го моля да изясни на всички държави-членки на Европейския съюз, че това не е просто проблем между Малта и Италия, а отговорност на всеки един, която в последствие трябва да се носи от всички нас. Г-н председател, ако ние откажем да показваме солидарност на практика, ще разрушим доверието между нас и ще подкопаем доверието на всички европейски граждани. Ако ние искрено вярваме в солидарността, не можем да позволим на националния егоизъм да надделее. Всеки трябва да изиграе ролята си. Благодаря ви.

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra, от името на групата PPE-DE. – (ES) Г-н председател, искам да поздравя докладчика, г-жа HennisPlasschaert, за желанието й да води диалог и преговори относно този доклад.

Ще ви припомня, че убежището е морален дълг за по-богатите държави. Не трябва да забравяме, че въпреки тежките икономически обстоятелства, които преживяваме сега, солидарността е основен елемент, който трябва да управлява нашите политики в областта на убежището и имиграцията; солидарност с тези, които основателно молят за нашата закрила, и солидарност с онези от нашите партньори от Общността, които поради географското си положение и поради големината си са подложени на най-голям миграционен натиск.

В тази сфера пакетът относно убежището е инструмент, който е и необходим, и критично важен за бъдещото развитие на политиките относно имиграцията в Европейския съюз. Въпреки това искам да изтъкна, че толкова важни мерки като тези, които разискваме днес, изискват повече време за осмисляне и разглеждане; краткото време за „маневри“, което имахме поради наложените крайни срокове, е напълно неадекватно.

Предложението съдържа няколко аспекта, които определено ще се нуждаят от преглед в близко бъдеще. Имам предвид положението на лицата, търсещи убежище, случаите, когато те могат да бъдат задържани, основната разлика между понятията „опека“ и „задържане“, местата за задържане, формулирането на изключения за прехвърляне, съществуването на изключения от общия принцип, установяващ коя държава е отговорна за разглеждането на молбата, конкретните подробности относно това, кой представлява част от „семейното ядро“, и помощта, която би трябвало да се дава на държавите-членки, които трябва да се справят с по-голям брой молби.

Въпреки тези въпроси и с оглед на скоростта, с която работихме, можем да кажем, че по принцип е приет един балансиран доклад. Това е балансиран пакет, който отразява повечето от тревогите на моята политическа група, по-конкретно тези, които целят да гарантират правата на лицата, търсещи международна закрила и онези, предназначени да помогнат на държавите-членки, които имат по-голям брой международни молби.

Бих искал да завърша, като ви припомня, че правото на ефективна правна защита е основно право, отстоявано в европейските конституции и конкретно в член 47 от Хартата на Европейския съюз за основните права. Следователно правовият ред би трябвало да бъде най-висшият гарант за индивидуалните права на лицата, търсещи международна закрила; за да постигнем това, ще бъде необходимо на търсещите закрила да се предоставя правна помощ.

Г-н председател, ще завърша като подчертая необходимостта от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището и помощта, която може да бъде предоставена чрез Европейския фонд за бежанците.

  Roselyne Lefrançois, от името на групата PSE. – (FR) Г-н председател, като докладчик в сянка по преработката на Регламента от Дъблин искам да благодаря на Европейската комисия за качествения текст, който ни беше предложен. Той фактически внася важни подобрения в Дъблинската система, в частност от гледна точка на зачитането на основните права на лицата, търсещи международна закрила.

Основните моменти от подобренията включват укрепване на принципа за цялост на семействата; допълнителното внимание, обръщано на малолетните и непълнолетните лица, и концепцията за най-добрия интерес на детето; гаранцията за по-добра информация и за средства за обжалване за лицата, търсещи международна закрила; стриктното ограничение за прилагане на задържането; и възможността за временно отлагане на прехвърляне в държави-членки, където средствата за приемане са под особен натиск или не предлагат адекватно равнище на закрила.

При гласуването в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ние успяхме да блокираме групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, които искаха да се освободят от някои от тези разпоредби, включително тази за управление на задържането на лицата, търсещи убежище. Фактически това е основна гаранция за нас, тъй като лицата, търсещи международна закрила, не са престъпници и следователно няма причина да ги държим зад решетки.

Въпреки това някои пунктове в доклада остават проблематични и не на последно място въпросът, кой език трябва да се използва за предоставяне на информация на лицата, подали молби. По наше мнение това трябва да е език, който последните разбират. Ще добавя и че именно това предвижда Европейската конвенция за правата на човека в случай на задържане на лицето.

Бихме искали да видим също молбите от малолетни и непълнолетни лица без родители на територията на Съюза да се проучват от държавата-членка, където е подадена последната молба, за да се избегне прехвърлянето на малолетни и непълнолетни лица от една държава в друга. Това беше предвидено в първоначалния текст на Комисията, но представителите на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), подкрепени от докладчика, се противопоставиха на това предложение.

И накрая, тъй като Регламентът от Дъблин няма за цел да осигури справедливо разпределение на отговорностите по отношение на проучването на молбите за международна закрила, по мое мнение създаването на други инструменти за укрепване на солидарността, както казахте Вие, г-н Баро, с държавите-членки, разположени по външните граници на Съюза, изглежда от основно значение.

  Jeanine Hennis-Plasschaert, от името на групата ALDE. – (NL) Както вече посочих в първото си обръщение към залата, все още има огромни различия между държавите-членки и в това отношение желаната хармонизация фактически е провал. Не можем повече да го отричаме. Това, което предвиждат директивите, са някои процедурни стандарти, а не стандартна процедура. Предвид многото разлики, които сега се опитваме да преодолеем, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа ясно застъпва прагматичен подход.

Що се отнася до нас, единственият път напред е по-нататъшно сближаване в законодателството на държавите-членки, естествено, включително и насоки за коректното му прилагане, но още веднъж, това трябва да бъде съчетано с нужните проверки на действителността и с прагматично убеждаване.

Ние считаме създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището и осъществяването на предложения преработен текст на директивата относно условията за приемане и регламента относно „Евродак“ за критично важни в този контекст. Ето защо е жалко, обръщам се най-вече към Комисията, че трябва все още да чакаме за публикуването на преработената процедура и на директивата за признаването. Тяхното публикуване е планирано за 24 юни. От гледна точка на по-добра съгласуваност и по-добро законотворчество обаче щеше да бъде по-логично, ако тези две предложения бяха добавени към настоящия пакет в областта на убежището.

Приемам, че Съветът е този, който ще има последната дума. Позволете ми обаче още веднъж да подчертая факта, че по-голямата съгласуваност, по-доброто качество и по-голямата последователност и солидарност са важни за държавите-членки. Няма да забравя кратките ни посещения на външните граници на Европа и по-конкретно на добре известните горещи точки. В това отношение надеждността на Европейския съюз от известно време е изложена на риск. Ето защо позволете ми да настоявам да изпълните обещанията си.

  Mario Borghezio, от името на групата UEN. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, наскоро чух някои много сериозни и дори клеветнически изявления на колега от Малта срещу италианското правителство и в частност срещу министър Марони.

В действителност играта в Малта не е съвсем ясна и веднага ще поясня. Не бих искал да я нарека мръсна игра просто заради уважението, което трябва да се демонстрира към държава-членка на Европейския съюз, но нашият колега трябваше честно да заяви, че Малта винаги е търсила прекомерно разширяване на териториалните си води, които се простират чак до остров Лампедуза. По много поводи италианското правителство е молило Малта да намали обхвата на териториалните си води. Малта предпочита да го запази, така че да може да продължи да поддържа и исканията си за високи вноски от Европейския съюз.

Следователно трябва да бъде казана цялата истина: истината за способността и готовността на Италия да посрещне, закриля и защити правата на имигрантите, които участват и са жертви на трафика с хора, е толкова очебийна и добре документирана, че не е необходимо аз да я потвърждавам.

Идвайки до ключовия проблем в този доклад, аз бих подчертал, че наш дълг е – вместо да продължаваме споровете, които приличат на борбата между петли в прочутия роман на Манцони – дългът на държавите-членки е да не се поддаваме на изкушенията на фантазьорството, подправено може би с лицемерие и много конкретни политически и икономически интереси, а да се заставим много стриктно да прилагаме неприкосновения принцип за право на убежище и така да не позволим използването му за некоректни цели, които не са в съзвучие с благородните принципи, които го вдъхновяват, и да предотвратим злоупотребата с него, която облагодетелства точно тези престъпни организации, които организират и експлоатират търговията с нелегални имигранти, на която се позоваваме в контекста на сегашното положение.

Повтарям: нашият дълг е не да се преструваме, не да избираме аргументи, които са открити за експлоатация, а да намерим общ подход, който да е с толкова голям обхват, че да се пребори за приемането на ефективни мерки, които да гарантират, че правото на убежище е защитено и не се превръща в право на експлоататорите и организираните престъпни синдикати да използват благородни и добри закони за постигане на тяхната гнусна цел да експлоатират хора от развиващите се страни.

  Jean Lambert , от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, аз също съм докладчик в сянка по пакета от предложения и ще обърна внимание на това, което г-н Díaz de Mera García Consuegra каза за моралното задължение. Също така, когато говорим за стриктно прилагане, както беше споменато от някои колеги, някои от нас са по-загрижени прилагането на правилата да бъде действително справедливо и да не пречи на нуждаещи се от закрила наистина да я получават. Един от въпросите във връзка с конкретния пакет е как да подобрим това положение и да гарантираме, че всички държави-членки работят по същите високи стандарти.

По отношение на преработката на предложението относно приемането на лица, търсещи убежище, ние приветстваме първоначалното предложение на Комисията и искаме да запазим някои части от него, особено относно достъпа до трудовия пазар и адекватната подкрепа на доходите, за което гласувахме по-рано днес. Аз дълбоко съжалявам, че собствената ми държава Обединеното кралство се отдръпна поради тези две конкретни предложения. Това е истински срам, в пълния смисъл на думата.

Достъпът до здравно обслужване, разбира се, също е изключително важен не само по отношение на спешните случаи, но и на дългосрочните здравни грижи, особено за лица, които може да са били подлагани на изтезания и затова се нуждаят от подкрепа за тяхното психично здраве.

По отношение на преработката на Регламента от Дъблин също така, ние приветстваме първоначалното предложение, подкрепяме механизма за преустановяване на прехвърлянията и наистина ще гласуваме за запазване на възможно най-широкото определение на събиране на семейството.

  Giusto Catania , от името на групата GUE/NGL. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, изпитвам известно вълнение при последното ми изказване през този парламентарен мандат и искам да се спра на нещата, които се казаха в Парламента, като призова члена на Комисията Баро да се намеси и реши този проблем, който прекалено често засяга държави-членки, които си въобразяват, че съдбата на лица, търсещи убежище, е отговорност на някой друг.

Само преди няколко минути ние видяхме как отговорността се прехвърля между Италия и Малта, точно както преди няколко дни чухме за кораба „Пинар“, останал прекалено дълго в открито море, което е довело до смъртта на хора, които вероятно са щели да оцелеят. Ето защо аз смятам, че когато обсъждаме въпроса за убежището, ние говорим точно за това. Разговаряме за реалната потребност, за ангажимента, който държавите-членки трябва да поемат по отношение на политиката си на приемане на лица, търсещи убежище.

Аз топло приветствам предложенията, направени от моите колеги г-н Masip Hidalgo и г-жа Hennis­Plasschaert, за изменение на Директивата за приемането и на Регламента от Дъблин. И двете предложения са насочени към подобряване на системата на Европейския съюз за приемане на лица, търсещи убежище.

Аз смятам, че ние имаме задължението да подчертаем, че европейските граждани и лицата, търсещи убежище, са равностойни, тъй като убежището не е нещо, което държавите-членки предоставят на хора, бягащи от войни. Убежището е дълг на държавите-членки и е право на тези хора на пребиваване в нашите държави с всичките права, на които се радват европейските граждани. Ето защо аз приемам това като ориентир за цивилизованост на нашата политическата инициатива и на нашата способност да творим закони.

Затова съм съгласен с предложенията за изменения на директивата и на регламента. Аз смятам, че ние трябва да гарантираме правото на убежище на всички, които поискат такова, защото бъдещето на Европейския съюз зависи от качеството на нашето възприемане. Смятам, че това е въпрос, определящ самата представа, която поддържаме за Европейския съюз.

  Johannes Blokland, от името на групата IND/DEM. – (NL) Г-н председател, утре, в последния ден, когато се събира съставът на сегашния Парламент, ние ще гласуваме за пакет от предложения за подобряване на нашата политика за предоставяне на убежище. След пет години на разискване и посещения на центрове за лица, търсещи убежище, крайно време е да излезем с конкретни мерки. Ако след всичко това трябва да чакаме още за прилагането, окончателната реакция наистина ще е твърде закъсняла.

Поради събитията от 2005 и 2006 г. ние трябваше да се справим с незаконната имиграция, но в този процес лицата, търсещи убежище, буквално бяха изоставени. Въпреки че подкрепям създаването на агенция за сътрудничество, аз имам известни опасения относно нейната форма и мисия. Как да получим надежден списък на безопасни страни на произход? Какви източници да използваме, за да направим такъв списък? Как можем да предоставим адекватна защита за източниците на информация от държави, които не са безопасни? Могат ли такива източници да бъдат разкривани публично и колко достоверен ще бъде такъв списък за един независим съдия? Аз искам да чуя от Съвета как бихме могли да избегнем този проблем.

Защо не сме дали права за практическо сътрудничество на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX)? Областта на компетентностите на агенцията е ограничена, но съвсем подходяща да се заеме с тази задача, ако увеличим финансирането й. По този начин ще можем да отговорим адекватно и на реално случващите се неща, пред които Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) и без друго вече се е изправила. Въз основа на нашия опит с нелегалното влизане на лица, търсещи убежище, и на имигранти, ние можем да вземем подходящи мерки, за да осигурим приемане за лицата, търсещи убежище. По мое мнение това е практично решение.

  Hubert Pirker (PPE-DE). - (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, от представените ни предложения аз с радост ще подкрепя проекта за регламент за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, Европейския фонд за бежанците и регламента за създаване на „Евродак“.

Аз обаче не съм съгласен с Директивата за условията на приемане на кандидати за убежище и с Регламента от Дъблин и изглежда, че съм единственият, изразил несъгласие в хода на обсъжданията досега.

Директивата за условията на приемане на кандидати за убежище е създадена по такъв начин, че на бежанците – истинските бежанци – може да бъде дадена възможно най-добра помощ във възможно най-кратък срок. На мен обаче ми се струва, че това, до което ще доведат предложените изменения, е равносилно на покана за насърчаване на имиграцията чрез предоставяне на убежище или на покана за злоупотреба със системата за предоставяне на убежище, ако искате да го тълкувате по този начин.

Защо ли? Всички лица, търсещи убежище, следва да имат бърз достъп до пазара на труда. Аз смятам, че решението по този въпрос следва да се взема от държавите-членки. Това, което се предлага, е разширяване на групата лица, на които е разрешено да подадат молба за убежище, за да обхване и лица с проблеми с психичното здраве – да, аз познавам много хора с проблеми с психичното здраве, но не всички от тях имат право на убежище – или, например, всички възрастни хора. Използват се неясни правни понятия. Не приемам също така, че на всички лица, търсещи убежище, трябва да се предоставя социално подпомагане по същия начин, както на собствените граждани. Тъй като случаят не е такъв, на приблизително 95 % просто не се предоставя убежище. Смятам, че с тези изменения се предлага грешна насока. Затова, заедно с делегацията на Австрийската народна партия, аз ще гласувам против тях.

Регламентът от Дъблин е същият в някои отношения, тъй като насърчава пазаруването на убежище. Новата клауза, която се въвежда като дискреционна разпоредба, дава възможност на лице, търсещо убежище, да открие държавата, в която да подаде молбата си, и – разбира се, при условие че бъде приета – в този смисъл води до пазаруване на убежище.

Аз също така считам за неуреден въпросът за временното преустановяване на прехвърлянията. Много добре разбирам положението на Малта, но смятам, че ще бъде по-полезно, ако на екипите за подкрепа се разреши бързо да предоставят помощ, отколкото да изминат целия път, който се предлага тук. Ние трябва да гарантираме, че на бежанците бързо се предоставя помощ, но да предотвратяваме злоупотребата с предоставяне на убежище на всяка цена.

  Claude Moraes (PSE) . – (EN) Г-н председател, ако ми позволите, аз веднага ще погледна на въпроса от различен ъгъл, а именно, че пакетът от доклади за убежището и петимата докладчици, които са положили големи грижи да ги подготвят, заслужават подкрепа в Парламента.

Ние имаме докладчици в сянка относно „Евродак“ и предложенията Lambert и аз смятам, че имахме отлично сътрудничество в изграждането на пакет, който е и реалистичен, и изпълним, и в който е вложено голямо старание за постигане на прозрачност. Например, по въпроса за „Евродак“ – чувствителния въпрос за вземане на отпечатъци на търсещите убежище – ние имаме подобрения в начина, по който се използват дактилоскопичните данни, и по отношение на засилване на ролята и изясняване на правомощията на Европейския надзорен орган по защита на данните.

Ние искаме да видим основно позоваване на повече членове от Хартата на основните права на Европейския съюз, на човешкото достойнство и на правата на детето и добро решение на въпроса за езика и лицата, търсещи убежище, който вече е поставен много добре от Masip Hidalgo и Rosalyne Lefrançois.

Относно доклада Lambert за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, ние считаме това за изключително важна стъпка към превръщане в реалност на сътрудничеството между държавите-членки във връзка с общата европейска система за убежище. Групата на социалистите подкрепя този доклад, но ние също сме внесли предложения за изменения. Искаме да видим по-голяма прозрачност и отговорност, като смятам също, че и докладчикът се е стремил към това. Ние искаме да видим съответното участие на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) и неправителствените организации, а аз съм добавил предложения за изменения, които издигат равнището на контрола на Европейския парламент в системата.

Разбирам това, което членът на Комисията казва във връзка с бързото решаване на въпроса и изграждането на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, но отговорността, прозрачността и качеството на информацията във връзка с убежището също са много важни. За да работи добре, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да предоставя най-полезната, прозрачна и обективна информация, която редовно да се подлага на контрол. С тези предпазни мерки ние ще внесем значителен принос към една безпристрастна и балансирана обща европейска система за убежище.

  Bogusław Rogalski (UEN) . – (PL) Г-н председател, Хартата на основните права на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и решенията на Европейския съд по правата на човека съдържат изчерпателна информация относно правото на убежище. Това е основно право, когато в страната на произход на лицето съществуват условия на преследване на основата на раса, религия, етнически произход, политически убеждения или членство в определена политическа група – доста разпространено явление в света днес. Предоставяне на правото на убежище на хора означава също да им се гарантира правото да устроят живота си. Това трябва да бъде основно условие.

За да постигнем това, ние трябва да дадем на лицата, които са кандидатствали за убежище, достъп до пазара на труда, защото това е най-добрият начин да дадем възможност на търсещия убежище да бъде независим. По този начин също така се предотвратява социалното изключване и на търсещия убежище се помага да опознае по-добре културата на приемащата страна. На хора, които са кандидатствали за убежище, трябва да се гарантира достъп до подпомагане в най-различни процедури, което включва правото на висококачествена правна помощ, с оглед те да бъдат улеснени в разбирането на техните права.

  Adamos Adamou (GUE/NGL). – (EL) Г-н председател, системата „Евродак“ се използва за вземане на дактилоскопични отпечатъци на лицата, търсещи убежище. Въпреки че признаваме, че се прави опит за подобряване на предишната рамка на „Евродак“, ние все още имаме съмнения по два основни въпроса: първо, зачитане на основните права на хората, които идват в Европа за по-добро бъдеще, най-вече във връзка с тези „европолицейски досиета“, с които ние категорично не сме съгласни. Второ, дали приетите мерки съответстват на основните принципи на самия Европейски съюз, като например, защита на личните данни, и дали установените мерки съответстват на принципа на пропорционалността. Ние не сме съгласни да се вземат дактилоскопични отпечатъци на деца на четиринадесетгодишна възраст.

Мерките, които се предлагат и които ние не приемаме, лишават търсещите убежище от възможността да се обърнат към друга държава-членка за втори шанс, ако са били отхвърлени от първата, във време когато, както всички знаем, процедурите за предоставяне на убежище включват известна степен на субективност и тя може да се окаже във вреда на лице, което вече е било подложено на преследване.

(EN) Тъй като това е последното ми изказване в Парламента, аз искам да благодаря на всички колеги и на служителите за тяхното сътрудничество.

  Catherine Boursier (PSE) . – (FR) Г-н председател, г-н Баро, госпожи и господа, аз също се радвам на възможността да изразя мнението си в такова изключително важно разискване като пакета от предложения относно предоставянето на убежище, специално в предпоследния ден на парламентарния мандат.

Чрез нашите разнообразни усилия и въпреки приемането на първата фаза на европейската система за убежище, ние осъзнахме постоянните различия между различните държави-членки по отношение на признаването на статута на бежанците.

Ние също така трябва да признаем, независимо от значителния напредък, постигнат чрез директивата относно условията на приемане – както спомена специално моята колега г-жа Lefrançois, чиито забележки напълно подкрепям – ние трябва да признаем, че държавите-членки все още имат много възможности за маневри по този въпрос. Затова аз също заявявам, че в тази област, преди всичко в тази област, трябва да се намери начин за прилагане на европейската солидарност.

Накрая, искам да посоча, сега повече от всякога, че търсещите убежище и онези, които се нуждаят от международна закрила, са уязвими и като такива, те трябва да получават много специално внимание.

Разискването по Директивата за връщането приключи; ние всички постигнахме съгласие. Не е необходимо да се открива отново разискването, когато обсъждаме въпроса за убежището.

  Жак Баро , заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, искам да благодаря на всички оратори, и по-специално, да благодаря още веднъж на докладчиците. Аз ще направя само една или две забележки, отнасящи се преди всичко до въпроса с езика и адресирани специално към г-жа Lefrançois. Трябва да кажа, че Комисията сметна за балансирано предложението във връзка с това, че лицата търсещи убежище, трябва да бъдат информирани на език, който те вероятно разбират. Целта на тази мярка е да се позволява предоставянето на адекватна информация на търсещите убежище, като се дава възможност за борба с потенциалните случаи на злоупотреба от страна на някои лица, търсещи убежище.

Сега искам да благодаря на Парламента. Въпреки това обаче, вие ще ми позволите да изразя изненадата си специално от изказването на г-н Pirker. Г-н Pirker, аз не мога да Ви позволя да изопачавате предложението на Комисията. Чух Ви да казвате, че преразглеждането на „Дъблин“ би могло да доведе до форум за „пазаруване“ и не мога да толерирам това. Това не е възможно и не е вярно. Предложението на Комисията не променя принципите, на които се основава Дъблинската система. Лицата, търсещи убежище, няма да могат да избират държавата на убежището, въпреки че е вярно, че отговорната държава-членка ще се определя на основата на обективни критерии, но като се вземат под внимание някои по-хуманни съображения, и по-специално целостта на семейството.

Аз не мога да повярвам, че като член на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) и Европейските демократи, Вие не си спомняте проблема за събиране на членовете на семейството. Аз не мога да Ви позволя да изопачавате предложението. За Комисията това също е въпрос на установяване на ясно определени гаранции, с оглед да не се допуска злоупотреба със системата. Между другото, ние сме въвели механизъм за определяне на уязвимите лица. Очевидно е, че държавите-членки трябва да гарантират балансирано и разумно прилагане на принципите, които ние предложихме.

Също така бих казал на г-н Blokland, че е важно да не смесват мисиите на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) и на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Това са различни мисии, които изискват различни умения, ако ние наистина искаме молбите за убежище да се разглеждат в Европа с необходимата взискателност и хуманност.

Аз не мога да повярвам, че Европейският парламент не е в състояние да постигне широко съгласие въз основа на работата, свършена от докладчиците. Разбира се, вие сте от различни политически семейства, с различна политическа и философска чувствителност, но нека не забравяме, че тази Европа, която е била свидетел на гонения, а понякога и на големи рискове, които са поставяли живота на преследваните в опасност, не е образец в тази област. Тук не става въпрос за идеалистична проповед, а за това да сме верни на нашите ценности. Аз настоявам за това и аз лично се нуждая от много широка подкрепа от Европейския парламент.

  Ян Кохоут, действащ председател на Съвета. – (EN) Г-н председател, в последните си забележки искам да подчертая, че Съветът приветства желанието на Парламента да постигне бърз напредък по тези важни документи и това, че признава значението на правилното функциониране на общата европейска система на убежище.

Мога да ви уверя, че по време на работата си в рамките на съответните органи, Съветът ще разгледа внимателно становището на Парламента по предложенията. По-специално, Съветът ще проучи в детайли предложенията на Парламента за изменения, с оглед да установи дали е възможно съгласие по предложенията, по които работата е най-напреднала.

Искам също така да направя коментар относно принципа на солидарността. Няколко от уважаемите колеги правилно посочват, че поради демографското си и географско положение, някои държави-членки наистина са подложени на специфичен натиск върху техните системи за убежище.

Във връзка с това Европейският съвет наблегна на принципа на солидарността в Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет през есента на 2008 г. Пактът приканва към солидарност на доброволна и координирана основа за едно по-добро преразпределяне на лицата, ползващи се с международна закрила, а така също и за прилагане на одобреното законодателство като част от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци”, и предвижда финансиране на такива дейности, в които държавите-членки могат да участват, отново на доброволна основа.

Следва да се отбележи, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището може да способства за тези вътрешнообщностни трансфери чрез улесняване на обмена на информация за тях. Освен това Службата може да помага с координиране на разполагането на длъжностни лица от други държави-членки към държавите-членки, подложени на специфичен натиск. Настоящият регламент обаче не може да служи за правно основание за създаване на механизъм за трансфер в рамките на Общността.

В края на моите бележки нека да кажа, че в тази област предстои още работа, тъй като Комисията вече е обявила намерението си да внесе и други законодателни предложения с цел да допълни общата европейска система на убежището. Тези предложения ще се отнасят до процедурите по предоставяне на убежище и стандартите за квалификация и правното положение за квалификация на кандидатите като бежанци, а така също и схеми за настаняване на ново място за лица, които се намират под закрилата на Службата на върховния комисар за бежанците към Организацията на обединените нации. Ние трябва да постигнем възможно най-бърз напредък като гарантираме, че бързината не излага на риск качеството. Това е въпрос, по който аз съм уверен, че всички ние можем да се споразумеем.

  Antonio Masip Hidalgo, докладчик. – (ES) Г-н Баро, Вие имате моята подкрепа, каквато искате от Парламента, имате я най-малкото от този докладчик и я имате още от първия ред на моя доклад. Искам да кажа още, че в двете си изказвания този следобед, Вие ни дадохте урок по право, морал и история.

Един от ораторите спомена за ефективна правна защита. Очевидно е, че ефективната правна защита е основен принцип. Ето защо аз искам включване на изискването за информиране на лицата, търсещи убежище, на език, който те разбират. Ако това не се направи, няма да има ефективна правна защита и, моля ви, не изпадайте в противоречие по този въпрос, защото ще се обърнете срещу самите принципи, на които преди сте се позовавали.

  Nicolae Vlad Popa, докладчик. – (RO) До 1989 г. държавата, от която произхождам – Румъния, беше управлявана от тоталитарен комунистически режим, който може да се охарактеризира дори като престъпен. Режимът държеше гражданите така, като че ли се намират в голям затвор. Независимо от това обаче, десетки хиляди рискуваха живота си, като избягаха от страната и поискаха политическо убежище. Аз познавам много от тези хора и зная колко важна е международната закрила, и по-специално закрилата, предоставена от институцията на политическото убежище.

За нас обаче е изключително важно да можем да разпознаваме лицата, които наистина търсят убежище, онези, чиято молба за политическо убежище е действително напълно оправдана. Чрез подобряване на системата за регистрация ние очевидно можем да решим тези случаи много по-бързо. Едновременно с това обаче, аз искам да обсъдя друг проблем, свързан с мрежите, и по-специално с престъпната дейност на мрежите за трафик на лица, търсещи убежище. Тези мрежи получават огромни суми за транспортирането на търсещите убежище до държавите-членки на Европейския съюз. Аз също така смятам, че борбата с тази престъпна дейност трябва да бъде от приоритетно значение за нас и че е необходимо да се разработи стратегия за справяне с проблема.

  Jean Lambert, докладчик. – (EN) Г-н председател, аз приветствам общата подкрепа за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, която беше изразена този следобед, и много искам да благодаря на колегите за тяхното сътрудничество и за работата, която свършихме по този въпрос.

Ние се надяваме да направим тази служба работеща възможно най-скоро. Разбира се, нейната цел е да засили доверието между държавите-членки, докато системата на предоставяне на убежище се подобрява на основата на практическо сътрудничество между експертите, като тук се включва обучението и всичко останало. Тъй като доверието се повишава, ние вероятно ще видим държавите-членки по-спокойни по отношение на това, че може би ще трябва задължително да сътрудничат, за да изпълняват задълженията си.

Аз приветствам члена на Комисията за това, че беше пределно ясен във връзка с различните мисии на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX). Това са различни формирования с много различни цели, въпреки че сътрудничеството и предоставянето на убежище, разбира се, са важни за тях. Един от засегнатите аспекти беше информацията относно трети страни – страните на произход на лицата, търсещи международна закрила. Разбира се, това е един от въпросите, които Службата за подкрепа в областта на убежището ще проучва – как да обедини информацията, постъпваща от най-различни източници, в един по-стандартен формат и, вероятно формат, при който хората ще имат по-голямо доверие, че информацията не се използва за политически цели.

Аз смятам, че за много от нас е странно, как една държава приема хора от Чечения като бежанци, с доста висок процент на приемане, докато друга държава, намираща се съвсем наблизо, не приема никого от Чечения. Много от нас намират това за абсолютно неправдоподобно, въпреки че информацията е същата. Така че доверието в качеството на информацията и начинът, по който държавите-членки могат да я използват, също е изключително важна част от засиленото сътрудничество, на което ще бъдем свидетели. Ние очакваме с нетърпение да видим появата му.

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията. – (FR) Г-н председател, независимо, че не мога да дам наистина задоволителен отговор, аз не искам да оставя без отговор въпросите, повдигнати от г-н Busuttil, от италианските колеги г-н Borghezio, г-н Catania, които се изказаха, и всички останали. Искам да кажа обаче, че проблемът, пред който сме изправени в Средиземноморския регион, не засяга само Малта и Италия. Европейците наистина трябва да разберат за все по-трагичното и тревожно положение, което беше описано тук.

Аз лично бях в Лампедуза и Малта. Срещнах се с двамата министри в Брюксел, когато се случи първият инцидент. Слава Богу, успяхме да намерим решение. Аз обаче ще повдигна отново въпроса пред всички министри на вътрешните работи на следващото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в началото на месец юни.

Ние ще се опитаме, доколкото е възможно, да помогнем на Малта и Италия, но е истина, че Европа и всички държави-членки трябва здраво да се заемат, защото справянето с тази ситуация не може да бъде оставено само на две държави-членки.

Затова ние трябва да помислим по този въпрос. Цялото проведено обсъждане беше насочено именно към него, което показа необходимостта от засилена солидарност между европейците.

  Председател. - Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе в четвъртък, 7 май 2009 г.

Писмени изявления (член 142)

  Marian-Jean Marinescu (PPE-DE), в писмена форма. – (RO) „Евродак“ е основен инструмент за управление на данните на кандидатите за международна закрила и имигрантите, които са били задържани за неправомерно прекосяване на граница на държава-членка или които са с изтекъл срок на законно пребиваване на територията на държава-членка.

Преразглеждането на Регламента „Евродак“ ще реши трудности, свързани с ефективността на правни разпоредби като забавяне на някои държави-членки в изпращането на дактилоскопични отпечатъци до централното звено на „Евродак“, обмен на данни за лица, признати за бежанци в дадена държава-членка, и неточното определяне на органите, които имат достъп до базата данни на „Евродак“.

Аз смятам, че по-ефективно използване на базата данни на „Евродак“ може да се постигне само ако „Евродак” функционира на една и съща техническа платформа като Шенгенската информационна система (ШИС ІІ) и визовата информационна система (ВИС). Системата за събиране на биометрични данни може да бъде една и съща за ШИС ІІ, ВИС и „Евродак“, което ще гарантира тяхната оперативна съвместимост и ще намали разходите.

Приканвам Комисията да представи необходимите законодателни предложения за създаването на агенция, отговаряща за управлението на трите ИТ системи, така че тези инструменти да бъдат заедно на едно място и по такъв начин да се гарантира в дългосрочен план оптималното взаимодействие между тях и да се избегне дублирането и липсата на съгласуваност в работата.

  Toomas Savi (ALDE), в писмена форма. – (EN) Г-н председател, аз силно приветствам идеята за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, тъй като положението в трети държави, и специално в Африка и Близкия Изток продължава да се влошава. Възразявам срещу всякакви идеи за „крепостта Европа“, които са откъснати от проблемите на Третия свят – много от тях пряко или косвено причинени от някогашните колонизатори. Европа не може да обърне гръб на нейните ангажименти към държавите, които някога са били подложени на безотговорна експлоатация.

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще осигури координиран подход към Общата европейска политика за убежище. Когато става въпрос за лица, търсещи убежище, аз приемам принципа на солидарността в рамките на Европейския съюз. Границите на някои държави-членки съставляват външната граница на Европейския съюз и затова те са постоянно под въздействието на имиграционни потоци.

Очаквам, че Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще помогне за намаляване на тежестите за съответните държави-членки.