Пълен протокол на разискванията

Понеделник, 14 септември 2009 г. - Страсбург

23. Последици от икономическата и финансова криза за развиващите се страни и за сътрудничеството за развитие (разискване)

  Председател. – Следващата точка е разискването по въпроса, изискващ устен отговор (O-0088/2009 – B7-0209/2009), зададен от Eva Joly – от името на комисията по развитие, към Комисията относно въздействието на глобалната икономическа и финансова криза върху развиващите се страни и върху сътрудничеството за развитие.

  Eva Joly, автор. – (FR) Г-н председател, уважаеми членове на Комисията, госпожи и господа, имам удоволствието да ви задам този устен въпрос от името на комисията по развитие, но за съжаление нямам удоволствието да ви представя резолюцията относно същия въпрос, приета единодушно от тази комисия.

С моите колеги от комисията по развитие работихме неуморно, за да гарантираме, че резолюцията е гласувана и разисквана в пленарната зала преди срещата на Г-20 в Питсбърг.

Въпреки това освен моята група, групата на Зелените/Европейски свободен алианс и Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица, нито една друга политическа група не подкрепи нашето искане за включване на резолюцията в дневния ред, а тя все още е от съществено значение, ако искаме Европейският парламент да играе по-голяма роля при определянето на външната политика на Европейския съюз и да има реално участие в неговите предложения.

Госпожи и господа, каква ще е ползата за нас, ако гласуваме тази резолюция, която ще представи исканията и предложенията на Европейския парламент на членовете на Г-20, и по-специално на тези държави-членки на Европейския съюз, които участват там, както и на Европейската комисия на пленарното заседание през октомври, което ще се проведе след срещата в Питсбърг?

Освен факта, че това обезценява свършената работата, ние не можем да се задоволим с тази наша роля на коментатор на текущите събития. Нашата работа не се състои в това. Нека го оставим на тези, които се занимават с това професионално, а именно журналистите.

Развиващите се страни сега се нуждаят от нас повече от всякога. Докато на нашите съграждани не им е спестено нищо, глобалната икономическа и финансова криза е имала много по-продължителен ефект върху населението на развиващите се страни. Въпреки това финансовите институции не са направили това население основен бенефициер по заемите за извънредни случаи, тъй като много малка чест от него отговоря на необходимите условия.

По този начин държавите от Африка са получили само 1,6% от заемите, отпуснати от Международния валутен фонд след последната среща на Г-20 в Лондон и увеличението на ресурсите на Международния валутен фонд. Останалата част са предоставени на развити държави, по-специално на такива от Европа.

Поддържането на Европейската икономическа система, разбира се, е задължително, но това не трябва да ни кара да забравяме крайната бедност по нашите граници, крайна бедност, влошена допълнително от криза, за която носим отговорност.

Държавната помощ за развитие трябва спешно да бъде увеличена. Повечето от държавите-членки вече не отговарят на условията, които се изискват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие след 1970 г. и ние сме изправени пред нови извънредни случаи, без да разполагаме с нови фондове. Следователно трябва да намерим нови източници на финансиране, не на последно място чрез реформиране на настоящата система.

Комисията по развитие иска от вас да предприемете действия за отстраняване на злоупотребите, извършвани чрез зоните на „данъчен рай“, избягването на данъци и незаконните капиталови потоци от развиващи се страни.

Съгласно един норвежки доклад, публикуван през месец юни, според потвърдените цифри незаконните потоци, които излизат от развиващи се страни, са десет пъти по-големи от сумата на нашата помощ за развитие. Това показва точно колко голям е залогът.

Необходимо е прилагането на ново обвързващо финансово споразумение, което да принуди транснационалните дружества да декларират реализираните печалби и платените данъци по отделни държави, за да се гарантира прозрачност по отношение на това, което плащат във всяка една от държавите, в които осъществяват дейност.

Освен това трябва да бъде осъществена радикална реформа на системата, която да включва по-специално въвеждането на нови демократични и прозрачни регламенти за търговията и международните финансови системи.

Отговорностите са огромни, предизвикателствата са много, а задачата е трудна, но сега повече от всякога Европейският съюз трябва да се подготви и да ръководи тези реформи.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, Комисията в ролята си на представител на Европейския съюз в Г-20, заедно с председателството, силно препоръчват увеличаване на подпомагането за държавите с нисък доход, по-специално най-бедните държави, като един от критичните приоритети на ангажиментите на Г-20.

В това отношение е важно държавите с нисък доход да получат подходящо финансиране, за да посрещнат нуждите, които възникват по-специално от неблагоприятното въздействие на финансовата криза. Именно поради това ние препоръчваме необходимостта от увеличаване на достъпа на бедните и уязвими държави, които често не разполагат с институционални административни възможности, до предоставените средства и кредити от международни финансови институции и други донори.

Аз лично ще защитя този подход на ноемврийската сесия на Съвета по въпросите на развитието, а глобалната финансова криза ще бъде в центъра на моите политически опасения през следващите седмици. Надявам се, че мога да разчитам изцяло на вашата подкрепа.

В този контекст нашият инструмент „FLEX за уязвимост“ е изключително уместен. Комисията работи със Световната банка и Международния валутен фонд, за да определи най-уязвимите от криза държави и да допълни помощите въз основа на заеми, предоставени от тези две институции, със своевременно и целенасочено отпускане на помощи съгласно „FLEX за уязвимост“.

Между 2009 г. и 2010 г. до 500 млн. евро ще бъдат изразходвани за тези държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които изискват помощи за гарантиране на приоритетни публични разходи, включително в социалните сектори. Нека повторно да ви уверя, че акцентирането върху бюджетното подпомагане чрез механизма „FLEX за уязвимост“ няма да доведе до пропуск във финансирането, докато Комисията използва резерви без предназначение.

Държавите, които не са допустими съгласно „FLEX за уязвимост“, също ще се възползват от други мерки, предложени от Комисията в нейното съобщение от месец април, например преразпределяне след индивидуални прегледи на държави и предварителния средносрочен преглед, подпомагане съгласно традиционния FLEX, първоначално зареждане, когато е възможно и др.

Относно предназначението на бюджетното подпомагане, убеден съм, че характерната за този инструмент гъвкавост вече позволява на държавите бенефициери да използват фондовете по начин, който по тяхна преценка ще им помогне в най-голяма степен да отговорят на икономическите и социалните проблеми.

В допълнение, предварителният средносрочен преглед на Десетия европейски фонд за развитие ще предостави добра възможност да се определят нови нужди и да се оцени дали те могат да се решават по-добре чрез общо или секторно бюджетно подпомагане.

Предварителният средносрочен преглед също ще предостави допълнителна възможност да се разгледат отново профилите за бюджетно подпомагане във всяка една държава от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и да се разгледат изменения, преразпределение или допълнителни фондове от резерва.

По отношение на реформата на институциите на Бретън Уудс, нашата роля за насърчаване на тяхната реформа, разбира се, е ограничена. Въпросът за гласа и представителството ще се обсъжда на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Истанбул, на която г-н Алмуния и аз ще присъстваме през месец октомври. В това отношение ние приветстваме добавянето на трето място за държавите от Африка на юг от Сахара в Съвета на гуверньорите на Световната банка и очакваме с интерес предложения за по-нататъшни реформи.

По отношение на незаконните финансови потоци искам повторно да уверя г-жа Joly, че вече съм дал инструкции на службите на Комисията да разгледат начини за подобряване на данъчното и финансовото управление в развиващите се страни за борба с незаконните финансови потоци. Настоящата криза също показа, че трябва да засилим механизмите за предоставяне на официална помощ за развитие.

Програмата за ефективността на международната помощ, залегнала в Парижката декларация и Програмата за действие от Акра, сега е по-важна от всякога. При тази неблагоприятна икономическа конюнктура ние носим конкретна отговорност пред бедните по света и трябва да им гарантираме, че нашата помощ за развитие се насочва ефективно.

В своето съобщение от 8 април Комисията също подчерта полезния принос на иновационните механизми за финансиране като допълващ и взаимно подсилващ инструмент с официалната помощ за развитие. Ние приканихме държавите-членки да използват всички свои средства и да свържат неофициалната помощ за развитие с официалната помощ за развитие, например като в знак на солидарност надградят съществуващите доброволни налози, като таксите за самолетни билети, за финансиране на програми в областта на здравеопазването. Ще има обсъждания на високо ниво относно този въпрос, включително голяма конференция през 2010 г., организирана от Франция, която ще включва Комисията.

  Enrique Guerrero Salom, от името на групата S&D. – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, точно на днешния ден преди една година ние станахме свидетели на срива на финансовата институция „Лемън Брадърс“. След това, според експертите, бяхме на границата на финансов срив и на прага на още една „велика депресия“.

Финансовата криза се разшири и разпростря до реалната икономика, а ние преживяхме период на отрицателен икономически растеж и загуба на работни места.

Въпреки това развитите държави започват да излизат от кризата. Франция и Германия например вече го направиха, а Комисията днес представи своите икономически прогнози, които показват, че през второто полугодие Европейският съюз ще излезе от рецесията.

Въпреки това по-малко развитите държави са в средата на кризата и ще останат там дълго време. Те не предизвикаха кризата, а страдат от нейните последствия повече от всички останали. Те страдат от последствията с по-малък растеж, по-бързо нарастваща безработица, по-малко преки инвестиции, по-малко чуждестранни кредити, по-малко пари, изпратени обратно от имигранти, по-малко официални помощи за развитие и, разбира се, повече търговски ограничения.

Ние преживяхме период, през който стабилността ни се разклати и високият ни стандарт се понижи за ограничено време, но тези държави са застрашени да загубят цяло десетилетие в борба с бедността, а едно десетилетие означава загуба на цяло едно поколение.

Ние можем да направим много за тях в много аспекти и аз искам по-специално да се съсредоточа върху борбата с протекционизма. През миналата седмица Комисията представи своя четвърти доклад относно мерките за ограничаване на търговията, който показва, че много държави предприемат нови ограничителни мерки, което е пагубно за развиващите се страни.

Също така много развити държави няма да изпълнят своите ангажименти за официалната помощ за развитие, точно когато са ни необходими нови ресурси повече от всякога, за да посрещнем цялата сериозност на кризата.

Поради това предлагам да засилим координацията на тези помощи за развитие с по-обхватно споразумение между страните донори, финансовите институции и партньори, и да ги управляваме по-ефективно и прозрачно, така че те да не генерират разходи и да не представляват бюрократична тежест.

Приканвам Комисията, приканвам члена на Комисията да изпълнят плана, който ни представиха, с който съм сигурен, че г-н Алмуния ще се съгласи.

  Louis Michel, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, г-н Де Гухт, г-жо Joly, разбира се, аз осъзнавам, че при такова разискване неизбежно ще изслушаме поредица от речи, които казват едно и също нещо. Независимо от всичко това не ме притеснява. Аз вярвам, че е важно да акцентираме отново и отново върху този силен консенсус, който Европейският парламент е длъжен да изгради, още повече, трябва да го направи заедно с Комисията. Това е така, тъй като макар експертите да твърдяха, че развиващите се страни ще бъдат слабо засегнати от финансовата криза, всички те сега са единодушни, че, напротив, въздействието на кризата ще бъде пагубно за повечето развиващи се страни.

Всички социални сектори на бедните държави ще се окажат изправени по-конкретно пред силно повишаване на социалните нужди и на необходимостта от услуги, и пред значителен спад в растежа. Освен това, г-н член на Комисията, от тази гледна точка аз високо оценявам казаното от Вас за важността да се откликне на тези нужди по много по-гъвкав начин; мисля също, знаете, че когато е било възможно – очевидно при условията на надлежен мониторинг – винаги съм бил голям поддръжник на държавната помощ и директната помощ, независимо дали е директна или секторна, но при всички случаи на бюджетната помощ. Считам, че има ефект на бюджетните кредити и друг, много по-голям ефект, който е свързан със спазването на изискванията, и това дава правомощия на държавите-членки.

Независимо от всичко това отбелязвам, че Г-20 не са решили проблема с реформата на международните финансови институции – имам предвид Международния валутен фонд и Световната банка – за да придадат по-голяма тежест на интересите на бедните южни държави.

Както каза г-жа Joly, 80% от последните заеми от международния валутен фонд са постъпили в европейски държави и само 1,6% от тези нови заеми са били отпуснати, например, на държави от Африка. Ресурсите, предоставени на развиващи се страни в пакета на Г-20, няма да са достатъчни –знаем и това – и няма да бъдат в достатъчна степен съсредоточени върху най-слабите държави. Още по-лошо е това, че тези ресурси няма да пристигнат достатъчно бързо.

Истинското предизвикателство, както очевидно сте осъзнали, г-н член на Комисията, ще бъде да се принудят държавите-членки да изпълнят своите ангажименти от 2005 г. Нищо не оправдава намаляването на държавната помощ за развитие. Въпреки това, както вече беше казано, няколко европейски държави обявиха драстични намаления. Имам предвид Ирландия (-10%), Италия (-50%) и Латвия (-100%). Ясно е, че това отношение е напълно неприемливо. Освен това е безотговорно.

Искам да чуя Вашето мнение по цялата серия от въпроси. Чух Вашата положителна реакция относно фонда за защита от уязвимост, който Световната банка предлага да създаде. Вие също реагирахте в полза на борбата със зоните на „данъчен рай“. Южните държави губят 1 000 млрд. щатски долара всяка година от фондове, прехвърлени незаконно на север, от които 350 млрд. щатски долара преминават през зони на „данъчен рай“.

Въпросът за международното управление вече е обсъждан.

Друг въпрос, на който считам, че несъмнено трябва да се наблегне, е помощта, свързана с търговията. Аз съм ентусиазиран поддръжник – за разлика от някои, които познавам – на споразуменията за икономическо партньорство, разбира се, при условие, че специфичната ситуация се взема предвид и са въведени преходни периоди, и преди всичко при условие, че държавите-членки изпълняват своите ангажименти за предоставяне на тази скандална сума от 1 млрд. евро всяка година, за да подпомагат търговията. Според мен това е важно, както вече беше казано.

Това, което е необходимо сега, е опровергаване на двузначните послания от определени държави-членки, които говорят възторжено за развиващите се страни и дават големи обещания, но в същото време цинично намаляват своята държавна помощ за развитие.

  Gabriele Zimmer, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, въпросът, внесен от г-жа Joly от името на комисията по развитие, поставя проблема за това какво ние, като лица, вземащи политически решения относно развитието, действително се опитваме да постигнем при това разискване.

Обещанията от последните срещи на Г-8 и Г-20 в крайна сметка не бяха осъществени на практика. Те са сред обещанията, които се изричат отново и отново, но не водят до адекватна, осезаема помощ. В това отношение аз наистина не разбирам защо не разискваме решението на Парламента преди Питсбърг, за да приложим съответен политически натиск. В светлината на точните анализи на уважаемия член на Комисията и наблюденията на г-н Michel, струва ми се, че е ясно какво предстои. Въпреки това ние не сме в положение да прилагаме политически натиск, за да принудим държавите-членки най-накрая да престанат да милеят единствено за своето. Това според мен е голямата опасност преди срещата в Питсбърг,. Ако не успеем да приложим натиск и да заявим ясно, че са ни необходими нови институции, по-специално за да подпомагаме най-бедните държави в света, тогава след срещата в Питсбърг ще бъдем на същото място и ще отбележим, че в крайна сметка нищо не се е променило.

Това е и моето искане към Вас, г-н член на Комисията. Бих искала Вие, сега в Парламента, да коментирате отново по-специално резултатите и да ни кажете какво може в действителност да се изисква, с подкрепата на кои държави-членки и до каква степен ние действително сме осъществили напредък.

Това, от което се нуждаем, са бързи и ефективни решения, тъй като хората умират пред очите ни и това се случва в резултат на обстоятелства, за чието съществуване сме спомогнали и ние. Призовавам всички ние да действаме заедно!

  Corina Creţu (S&D). – (EN) Г-н председател, вноските по фонда за извънредни случаи, както знаете, отчетоха понижение от 4,8 млрд. евро в сумата, предназначена за регулиране на хуманитарни кризи в най-бедните държави. Това е най-високата отчетена разлика в историята между необходимите и събраните средства от правителства донори и като гледаме тези цифри, не можем да не мислим за големите парични суми, изразходвани за спасяване на банките.

Всяко правителство е отговорно за решаването на проблемите на собствената си държава, но в същото време е несправедливо и непочтено да пренебрегваме факта, че развиващите се страни са най-силно засегнати от икономическата криза, макар и тези страни да носят най-малка отговорност за кризата.

Ставащото около нас ни учи да не очакваме прекалено много от хуманитарните призиви, особено по време на периоди на рецесия. Поради това искам да привлека вниманието Ви върху риска да бъдат пренебрегнати развиващите се страни, да се ускори увеличението на бедността и да се получи ефектът на бумеранга под формата на увеличено вътрешно напрежение, кървави конфликти, хуманитарни трагедии и масова миграция, които отново се разискват от развитите държави. Като се имат предвид тези обстоятелства, считам, че е необходимо да насочим усилията си в една и съща посока, за да поемем своята отговорност. Това изисква засилване на международната помощ и необходимост от по-ефективна помощ за развитие.

Считам също така, че трябва да се съсредоточим върху намаляване на зависимостта от хуманитарна помощ на някои от бенефициерите. Искам също да попитам члена на Комисията – като има предвид казаното преди от предходния член на Комисията, г-н Мишел, относно необходимостта от увеличаване на участието на Световната банка и Международния валутен фонд – дали възнамерява да излезе с предложение за срещата на върха в Истанбул.

Не бих искала да пропусна, преди да завърша, да заявя моето одобрение за началото на Вашия мандат на Комисията. Имам предвид срещата САЩ-Южна Африка, Вашето посещение в Зимбабве в края на тази седмица и помощта за извънредни случаи, предоставена през последните дни за 100 000 жертви от наводненията в Западна Африка. В същото време искам да изтъкна, че не само Буркина Фасо е изправена пред природни бедствия, на Нигер също е необходимо международно подпомагане. Човешкият живот е застрашен не само от наводненията, но и от коварната и постоянната заплаха от суша. Одобрявам и това, че Вие разпределихте 53 млн. евро през миналата седмица, за да реагирате на сушата в държавите от Африка на юг от Сахара. Това са окуражаващи показатели, които се надявам да повлияят на разговорите на срещата на Г-20 в Питсбърг и на конференцията в Копенхаген, тъй като тези срещи са критични сега, когато Целите на хилядолетието за развитие са изправени пред сериозен риск от провал.

  Zuzana Roithová (PPE). – (CS) Г-н член на Комисията, аз също искам да кажа колко съм разочарована от това, че обещанията на Г-20 относно помощта за най-бедните държави по време на икономическата криза очевидно не бяха сериозни. Действителността е, че помощта на Международния валутен фонд досега е била незначителна. Искам също да призова за реформа на процедурата за вземане на решения, така че най-бедните държави да имат по-голямо право на глас при вземането на решения, по-конкретно в системата на Бретън Уудс. В същото време искам да ви попитам, г-н член на Комисията, дали е било възможно, по-конкретно, да се поддържа подпомагане на здравеопазването и образованието в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн поне на нивото отпреди кризата? Питам най-вече защото има драстично намаление на финансовата помощ от много държави, включително държави от Европа. Като казвам това, г-н член на Комисията, аз ви пожелавам успех във Вашата нова роля.

  Anna Záborská (PPE). – (SK) Г-н член на Комисията, въпросът, който обсъждаме, е много важен и актуален не само защото е необходимо Европейският съюз да има ясна представа за политиката на развитие в момента, а също и защото е необходимо ние да я обясним ясно и разбираемо на нашите съграждани. Сега повече от всякога нивото на помощта за развитие може да повлияе на нелегалната имиграция, обществения ред, епидемиите, а също – както изтъкна Международният валутен фонд – на увеличението на дълга в частния сектор в развиващите се страни.

Искам да наблегна на редовния контрол на финансите от донорите и получателите на средства. Ние живеем в нашите различни държави и слушаме критики на политиката за развитие на Европейския съюз. Консенсусът в Европейския парламент, за който говори г-н Michel, не винаги е толкова очевиден в държавите-членки на Европейския съюз. Единствено чрез ефективност и прозрачност на помощта за развитие можем да убедим хората, че тя е оправдана и да ограничим намаленията.

  Sari Essayah (PPE). – (FI) Г-н председател, изключително важно е на този етап Европа да демонстрира морално лидерство, а държавите-членки трябва да изпълнят всички свои задължения, както и Целите на хилядолетието за развитие. Разбира се, ние понасяме относителна бедност по време на настоящия икономически спад, но трябва да помним, че развиващите се страни понасят пълна бедност и хора умират от глад и болести. Повече от десет държави-членки на Европейския съюз въпреки това са заявили, че ще намалят своите вноски за развитие на сътрудничеството или ще забавят нормата, с която те нарастват. Очевидно ние трябва да помним, че както е важно да увеличаваме плащанията, също толкова важно е да гарантираме, че те се използват по-ефективно. Предвидени са различни средства за тази координация на помощта. Едно от тях е компютърната програма за официалната помощ за развитие, която е тествана много успешно в Мозамбик и се надявам по-специално да се инвестират време и усилия в този вид координация. По този начин за нас ще бъде много лесно да действаме по-успешно в такива ситуации, при които сумата на предоставената помощ намалява.

  Карел де Гухт, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, да, има криза, която е засегнала най-силно най-бедните държави и ние не можем да направим много във връзка с това. Можем само да говорим за обезщетения, които ще ги изправят на крака и очевидно това ще отнеме повече време, отколкото в развития свят, тъй като механизмите за създаване на нов икономически растеж са много по-малко развити в тези страни.

Една от забележките, които бяха направени от няколко колеги, е относно факта, че много държави-членки всъщност изостават с ангажиментите си по официалната помощ за развитие. Държавите-членки на Европейския съюз договориха през 2005 г. индивидуални минимални цели за помощта от 0,51% за ЕС-15 и 0,17% за ЕС-12, за новите държави-членки, които да бъдат постигнати до 2010 г. и съответно 0,7% и 0,33% до 2015 г.

Държавите, които вече бяха постигнали нива на помощта, по-високи от тези цели, обещаха да ги поддържат. Въз основа на тези потвърждения и по-високите национални обещания на някои държави-членки Европейският съюз трябва колективно да достигне 0,56% от официалната директна помощ до 2010 г.

Считам, че кризата не може да бъде извинение за ограничаване на обещанията за помощ на донорите и ще настоявам за запазване на ангажиментите за предоставяне на обещаните нива за помощ както на държавите-членки на Европейския съюз, така и на донорите.

През 2008 г. официалната директна помощ на Европейския съюз се е увеличила с приблизително 4 млрд. евро до нивото от 0,40% от официалната директна помощ и прогнозите са колективната официална директна помощ на Европейския съюз да продължи да се увеличава.

Въз основа на събраната от държавите-членки информация ние предвиждаме колективната официална директна помощ на Европейския съюз да се увеличи до 53,4 млрд. евро през 2009 г., които представляват 0,44%, и 58,7 млрд. евро, които представляват 0,48%, през 2010 г.

Това означава също, че без допълнителни стъпки на държавите-членки за изпълнение на техните индивидуални цели, колективните цели за 2010 г. няма да бъдат постигнати. Прогнозната тенденция за непрекъснато увеличение на официалната директна помощ на Европейския съюз разчита на тези държави-членки, които се опитват да спазват своите задължения, но са необходими усилията на всички държави-членки и аз ще продължа да настоявам за това пред съответните държави-членки. Това е тяхна отговорност. Това е ангажимент, който те са поели и кризата не трябва да бъде извинение за ограничаване на техните ангажименти. Бих казал дори, че е обратното.

Някои колеги настояха също за реформа на международните финансови институции. Това е цел, която напълно подкрепям. Г-20 определиха точен график за управленски реформи на институциите от Бретън Уудс, като ги подтикват да ускорят изпълнението на своите собствени планове за реформа, които предшестват срещата в Лондон. Някои отчетни резултати се очакват още през месец април следващата година и аз съм уверен, че могат да се намерят решения по съществени въпроси.

При настоящия силен ход на реформата на Международния валутен фонд, създадена от Г-20, Комисията подчертава важността на напредъка на втория етап на реформата в Световната банка с оглед не завършването й до пролетта на 2010 г.

Срещата в Лондон от 2 април 2009 г. ще остане в историята на Г-20 като такава, на която въпросите за развитието са разглеждани самостоятелно и в присъствието на представители на развиващите се страни. При подготовката за следващата среща на Г-20 през тези последни месеци се наблюдаваше интензивна дейност от институцията, която трябваше да осъществи последващ контрол.

През август Съветът на гуверньорите на Международния валутен фонд одобри 250 млрд. щатски долара като общо разпределение от специалните права на тираж на Международния валутен фонд, от които 18 млрд. щатски долара ще бъдат за държавите с нисък доход, а Международният валутен фонд ще бъде призован да даде отчет в Питсбърг относно други мерки за държавите с нисък доход. Считам, че това е положително развитие.

Луи Мишел, моят предшественик, също настоя за гъвкавост, като твърдеше, че механизмът за бюджетно подпомагане е възможно най-гъвкавият, с който разполагаме, и това очевидно е вярно, но разбира се, това означава също, че ни е необходим партньор от развиващите се страни и трябва да сме в положение да осъществяваме политически диалог с тях, както и механизми за наблюдение; така че това предполага минимално сътрудничество от тяхна страна, а след като това бъде постигнато, считам също, че по-специално секторното бюджетно подпомагане е много подходяща процедура.

Не разбирам напълно защо тази резолюция, която е било представена от комисията по развитие и се отнася до срещата на Г-20 в Питсбърг, не се гласува преди срещата на Г-20. Аз не разбирам това. Вероятно има едно или друго техническо обяснение, но мисля, че така се дава погрешен сигнал от новоизбрания Парламент, че ще разискваме такава резолюция след срещата на Г-20 в Питсбърг, която предстои да се проведе, ако си спомням правилно, от 22 до 24 септември, преди нашата следваща среща в Страсбург през месец октомври.

Аз не мога да вземам подобни решения, но трябва да изразя, заедно с колегите, които препоръчваха това, изключителното си неодобрение във връзка с факта, че нямахме възможност да гласуваме въпросната резолюция по време на настоящата месечна сесия.

  Председател. – Позволете ми само да спомена, че решението за гласуване по време на първата месечна сесия през октомври беше взето от Председателския съвет, тъй като по време на тази сесия ще има и разискване относно срещата на Г-20. По този начин отговарям на Вашия въпрос.

Разискването приключи. Гласуването ще се проведе по време на първата месечна сесия през октомври.