Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Вторник, 15 септември 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

4. Имиграцията, ролята на Frontex и сътрудничеството между държавите-членки (разискване)
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Следващата точка е изявленията на Съвета и Комисията относно имиграцията, ролята на Frontex и сътрудничеството между държавите-членки.

 
  
MPphoto
 

  Тобиас Билстрьом, действащ председател на Съвета.(SV) Г-н председател, въпросите, свързани миграцията, винаги са заемали основно място в работата на Европейския съюз. Важен елемент при справянето с миграционните потоци е граничният контрол. Свободното движение на хора в границите на Европейския съюз и липсата на контрол по вътрешните граници изискват споделена отговорност и налагат повишена необходимост от подходящо и ефективно управление на външните ни граници.

Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) отговаря за координирането и оказването на подкрепа на усилията на държавите-членки при наблюдението и контрола на външните граници на ЕС. Frontex е важен елемент от стратегията за интегрирано управление на границите. Откакто тя беше създадена през 2005 г., капацитетът на Frontex постепенно се увеличи. В съчетание с увеличен бюджет сега Frontex играе дори още по-голяма роля при управлението на оперативното сътрудничество между държавите-членки във връзка с контрола на външните граници на Европейския съюз.

Агенцията в момента координира няколко съвместни операции и пилотни проекти по морските, сухопътните и въздушните граници с оглед на борбата с нелегалната имиграция, и по-конкретно по отношение на определени високорискови области, като например южните морски граници на ЕС, макар че северните и източните граници също са обхванати. В Съвета по различни поводи сме подчертавали необходимостта да се развие и укрепи Frontex. Заключенията на Съвета от 2008 г. посочват политическите приоритети за по-нататъшното развитие на агенцията. В краткосрочен план беше подчертано, че на Frontex трябва да бъдат отделени необходимите ресурси и максимално да се използват средствата, предоставени от държавите-членки в рамките на Централния регистър за наличните технически средства (CRATE). Съветът също така настоятелно призова Frontex да насърчи сътрудничеството с други органи за граничен контрол, включително с митническите органи, както и с трети държави по отношение на граничния контрол.

В дългосрочен план беше подчертано, че бъдещото развитие на операциите на Frontex следва да продължи да се извършва на етапи. Съветът приветства плана на Комисията да проучи как може да бъде удължен мандатът на Frontex, за да се осигури възможност за разширено сътрудничество с трети държави. В настоящия момент се извършва оценка на Регламента за Frontex и Комисията ще представи предложение за възможни изменения в началото на 2010 г. Съветът очаква приемането на позиция относно предложенията за изменения от страна на Комисията, заедно с Европейския парламент.

Също така в Европейския пакт за имиграцията и убежището, който беше приет от Европейския съвет през октомври 2008 г., беше подчертано, че е необходимо да бъдат укрепени ролята и ресурсите за сътрудничество на агенцията. В пакта също така се посочва възможността за създаване на отделни подразделения в рамките на Frontex, тъй като има съществени разлики в условията например при източната сухопътната граница в сравнение с южната морска граница. С оглед на събитията в Средиземноморието Европейският съвет, в своите заключения от юни 2009 г., също подчерта необходимостта от повече усилия за предотвратяване и борба с незаконната имиграция и от предотвратяването на бъдещи човешки трагедии по южната морска граница на ЕС. Конкретно подчертана беше необходимостта от затягане на граничния контрол и от ясни правила за съвместните патрули и пристигането на сушата на спасените, както и повишеното използване на съвместни полети за репатриране.

В заключение, искам да изясня факта, че положението в Средиземноморието не включва предприемане на действия само в областта на граничния контрол. Настоящото положение изисква широк спектър както от краткосрочни, така и от дългосрочни мерки. Във връзка с това изходната точка следва да бъде цялостният подход на Европейския съюз по отношение на миграцията, който включва сътрудничество и мерки в рамките на цялата политика за миграцията. Разширеното сътрудничество с държавите на произход и на транзит е от основно значение, като диалогът с трети държави следва да бъде задълбочен в области като легалната имиграция, миграция и развитие, изграждане на капацитет и репатрирането на лица, които не се нуждаят от закрила. Този диалог трябва да се основава на принципите на солидарността и споделената отговорност.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PITTELLA
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията.(FR) Г-н председател, имиграцията е приоритетен въпрос, който ще създава много работа на институцията, и аз искам да благодаря на г-н Тобиас Билстрьом, който е много добре запознат с този проблем.

В процес сме на изработване на имиграционна политика, основана на три стълба: зачитане правото на убежище, борба срещу нелегалната имиграция и европейска координация, която да урежда легалната миграция.

Достъп до територията на Европейския съюз трябва да бъде предоставян съгласно определени правила, в съответствие с националните политики и общите стандарти, които Съюзът прилага, а не нелегално, често за сметка на човешки животи. Средиземноморието трябва да остане връзката между нашите цивилизации, а не бедно и изоставено място.

Предизвикателството на нелегалната имиграция не може да бъде решено само от онези държави-членки, които са по-силно изложени на него, защото техните граници съвпадат с външната граница на Съюза. Наистина е важно за всички държави-членки да бъдат солидарни, когато са изправени пред това предизвикателство. Съюзът вече прие общи правила, отдели ресурси за това и разработи средства за действие. В контекста на казаното е вярно, че ще бъдат необходими нови инициативи, имайки предвид мащаба на потока от нелегална миграция.

Предизвикателството на нелегалната миграция, разбира се, изисква ефективна стратегия за превенция, която да се прилага в партньорство с всички държави, намиращи се на миграционните пътища. Европейският съюз прави всичко по силите си, за да развива диалозите и сътрудничеството. Целта на този глобален подход е да отчете всички основни измерения на имиграцията заедно и по един балансиран начин. Както г-н Билстрьом току-що каза, този подход насочва нашата работа в Средиземноморието, което е пресечната точка на миграционните потоци, идващи от различни региони и преминаващи през различни държави в Азия и Африка.

Комисията пое твърд ангажимент да насърчава подходящите рамки на двустранно регионално сътрудничество. Изправен пред нарастващ брой недопустими човешки трагедии, аз пътувах до тези пунктове за достъп: Лампедуза, Малта, Канарските острови и Гърция. Сложих началото на разискване в рамките на Комисията и представих на моите колеги министри от Съвета предложения за по-единна и ефективна европейска политика.

Работата, извършена впоследствие, създаде основата на серия от решения, взети от Европейския съвет през юни. Оттогава насам Комисията работи по три основни теми. Първо, убежище: Европейският съюз призова за координация на доброволните мерки, свързани с вътрешното разпределение на получатели на международна закрила, които пребивават в държавите-членки, изложени най-много на такъв натиск. Комисията отговори на този призив, като започна през юли пилотен проект за подпомагане на Малта. Той предвижда разпоредби, свързани с възможности за финансиране на държавите-членки, които имат желание да покажат солидарност с Малта. Към днешна дата Франция се е съгласила да презасели почти 100 бежанци на своя територия. Госпожи и господа, г-н председател, иска ми се този жест да бъде последван и от други държави-членки.

На 2 септември аз също така представих на Европейския парламент и на Съвета съобщение, предлагащо обща европейска програма относно презаселването на бежанци от трети държави. Известно ми е, г-н Билстрьом, че силно подкрепяте тази програма. Тя очертава общи годишни приоритети във връзка с презаселването, както и предложения как да се използва по-ефективно финансовата помощ, предоставена на държавите-членки по Европейския фонд за бежанци.

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва да може да играе основна роля в ефективното прилагане на тези инициативи. Понастоящем предложението на Комисията за регламент относно създаването на тази служба се разглежда в институциите на Общността. Би било наистина добре, ако Европейският парламент и Съвета могат да постигнат съгласие по време на шведското председателство, за да може тази служба за подкрепа действително да заработи през 2010 г. и аз в много голяма степен разчитам на нашата Комисия и на шведското председателство. Това е всичко, що се отнася до убежището.

Втората тема е относно външните граници. Както г-н Билстрьом много добре разясни, Европейският съвет искаше укрепване на операциите по граничен контрол, координирани от Frontex. Той ни призова да определим ясни правила за намеса за съвместно патрулиране и точни разпоредби за дебаркиране на спасени лица, както и за организацията на общи обратни полети.

Трябва също така да разгледаме как Frontex може да си сътрудничи с трети държави. Бюджетът за финансиране на операциите на Frontex за 2009 г. беше увеличен с 36 млрд. евро и в момента проучваме как Frontex може да организира репатрирането на нелегални мигранти.

Трябва да се подчертае, че операциите по граничен контрол се провеждат съгласно правото на Общността, по-конкретно Кодекса на шенгенските граници. Основните права и забраната за връщане трябва да бъдат зачитани. В морските зони тези операции също трябва да бъдат провеждани съгласно международното морско право. Тези правила обаче не се тълкуват или прилагат по еднакъв начин от държавите-членки. Това е причината да се опитаме да видим как тези правила могат да бъдат доразвити и направени по-ясни, така че правото на Общността и международното право да бъдат прилагани по-добре в контекста на тези операции.

Също така сме се заели да изготвим предложение, което ще позволи промени в регламента, с който се създава агенцията Frontex и методите на нейната работа. Това предложение ще бъде представено в началото на 2010 г. То ще включва доклада на Европейския парламент и оценката, която ще бъде изготвена от агенцията съгласно член 33 от Регламента за Frontex. Целта е да се оптимизира и засили ролята на Frontex по въпросите на граничното сътрудничество.

Стигнах и до третата тема. Европейският съвет подчерта необходимостта от задълбочено сътрудничество с основните държави на произход и транзит и поиска Комисията да проучи възможните начини за практическо сътрудничество с тези държави. Като следваща стъпка по това искане Комисията положи много усилия за активизиране на диалога и сътрудничеството с Либия и Турция, които са двете ключови държави по пътищата за нелегална миграция в Средиземноморието.

Що се отнася до Либия, г-н Билстрьом и аз изпратихме през юли писмо, с което предлагаме на нашите либийски партньори да си сътрудничим в няколко области, за да гарантираме съвместно и балансирано управление на миграционните потоци от Либия. Обяснихме на либийските органи, че имаме желание да ги подпомогнем не само с оглед на повишаване на техните възможности за предотвратяване на влизането и напускането на тяхната територия на нелегални мигранти, но също и по отношение на подобряване на третирането на мигранти съгласно правата на човека и международните правила, както и да определим, и да съдействаме на мигранти, които се нуждаят от международна закрила.

Комисията вече съфинансира пилотни мерки чрез Върховния комисар на ООН за бежанците, Международната организация за миграция и италианското министерство на вътрешните работи. Единственият начин обаче, чрез който ще можем да постигнем необходимия обхват на приложение на нашите действия е посредством ясен ангажимент от страна на либийските органи. Няма да крия факта, г-н Билстрьом, че очаквам с известно нетърпение отговора на нашето писмо.

Що се отнася до Турция, днес генералният директор на Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“ Джонатан Фаул е в Анкара с поръчение да проучи степента до която и средствата чрез които задълбочаване на сътрудничеството би насърчило турските органи да участват в по-голяма степен в една по-отговорна форма на управление на миграцията с цел както повторно допускане на нелегални имигранти, така и, най-вече, предоставяне на международна закрила за бежанците. Ако Турция и Либия са склонни да приемат нашите предложения, ние и г-н Билстрьом ще можем да посетим тези две държави преди края на годината.

В заключение, бих искал да спомена Стокхолмската програма, която трябва да постави основите на една по-ефективна обща политика и която ще ни даде възможност да насърчаваме координирана имиграция в духа на Европейския пакт за имиграцията и убежището. Ние представихме нашите предложения през юни и те бяха приети положително на неформалното обсъждане на министерско равнище, проведено през юли от шведското председателство.

Няма да повтарям това, което казах преди малко, а именно, трите основни теми на тази политика, обща система за убежищата в съответствие с нашите хуманитарни традиции, по-ефективен контрол на нелегалната имиграция, посредством по-цялостно управление на нашите вътрешни граници и нашата визова политика, а и, разбира се, повишената ефективност на нашата борба срещу трафика на хора и прилагането на конкретна политика за връщане, целяща дългосрочна реинтеграция на мигрантите в тяхната общност на произход, както и отварянето към легалната миграция в рамка, която гарантира, че ще бъде отговорено на нуждите на приемащите държави, без да забравяме за нуждите на държавите на произход и като зачитаме правата на мигрантите.

Вече сте запознати със ситуацията. Малко пресрочих времето, г-н председател, госпожи и господа, но исках да доразвия отличните разяснения на г-н Билстрьом, като подчертая основните теми на една политика, на една европейския стратегия, която считам, че тепърва започва да се оформя. Нашите държави-членки все още трябва да демонстрират пълната солидарност и решителност, необходими за прилагане на тази стратегия. В много голяма степен разчитам на Европейския парламент да ни съдейства по този въпрос.

 
  
MPphoto
 

  Simon Busuttil, от името на групата PPE. (MT) Благодаря Ви, г-н председател, аз също искам да приветствам министър Билстрьом и по-конкретно заместник-председателя на Европейската комисия Жак Баро. Позволете ми, г-н председател, да поздравя и да благодаря на заместник-председателя на Европейската комисия за значителните и истински усилия, който той положи в областта на имиграцията и убежището. Искам да изкажа положителната си оценка и благодарност на г-н Баро за усърдието, с което той избра да свърши тази работа, както и за конкретните инициативи в тази трудна, противоречива и чувствителна област. Така стигам и до първия въпрос, който искам да разгледам, г-н председател, във връзка със сложността на темата.

Лесно е да се сочи с пръст към една или друга държава: ние обаче трябва да направим задълбочен и цялостен анализ на положението. В противен случай рискуваме да станем жертви на абсурда. Позволете ми да дам един пример. Напоследък се чува критика спрямо италианското правителство, защото те своевременно изпратиха пристигащите имигранти обратно в Либия. Трябва обаче да разберем, че в резултат на действията на Италия, броят на имигрантите, които избират да предприемат опасното пътуване и да рискуват живота си, тази година е намалял значително.

Важно е да се разбере, че тази система за връщане нанесе сериозен удар на организираната престъпност и трафикантите на хора. Това означава, че макар несъмнено да е важно да се зачита правото на убежище на имигрантите, също толкова задължително е и да продължим нашите усилия и веднъж завинаги да прекратим трагедията, която се случва в Средиземноморието. Също толкова важно е да се продължи борбата с трафикантите на хора, които се възползват от нещастието и трудностите, които преживяват имигрантите, желаещи да преминат в Европа.

Ето защо трябва винаги да имаме предвид сложността на този въпрос. Искам да посоча още няколко неща. Трябва да подобрим Frontex, особено що се отнася до възможното сътрудничество, което би могло да се осъществява между държавите и което включва конкретни въпроси, като например въпросите, обвързани с политиките за връщане, засягащи повече от една държава. За съжаление, в тази област Frontex все още не полага достатъчно усилия. Инициативите, цитирани от заместник-председателя Баро, също заслужават внимание, като например общата програма за презаселване, пилотният проект за държави като Малта и създаването на службата за подкрепа в областта на убежището. Това са инициативи, които трябва да бъдат незабавно приложени на практика. В заключение искам да кажа, че друг еднакво важен фактор, който изисква внимание, е сътрудничеството с Либия и други трети държави, които са отправни точки за имигранти. Без сътрудничество с тези държави няма да стигнем доникъде.

 
  
MPphoto
 

  Juan Fernando López Aguilar, от името на групата S&D.(ES) Г-н председател, г-н Билстрьом, г-н Баро, съгласен съм със значението и подкрепям важността, които бяха подчертани както от председателството, така и от Комисията, на това да определим този въпрос като едно от най-значимите измерения на глобализацията, на което Европа трябва да отговори.

Това е област, в която Европа може да въведе ред, като добави стойност към управлението на едно от най-категоричните измерения на глобализацията, а именно безпрецедентния размер, до който се увеличи миграцията, а оттам и миграционните потоци и тяхното въздействие върху всички важни области на европейската интеграция.

С това явление не може да се справи сама нито една държава-членка въз основа само на своите индивидуални възможности. Поради тази причина ни е необходима обща политика, която все още не е разработена. Всичко, което е направено по разработването на тази обща политика, която трябва да бъде разработена, трябваше да се случи съгласно Европейската конституция и Договора от Лисабон. Тази политика обаче все още не е разработена. Всичко, което е направено, е в очакване на това, което трябва да бъде направено, и е все още на много ранен етап.

Все пак е ясно, че отговорът трябва да бъде в съгласие с европейската идентичност. Ето защо първият етап е ангажимент за коригиране на неравенствата при източника посредством засилване на сътрудничеството за развитие.

На второ място, трябва да засилим борбата срещу политическите и престъпните измерения на това явление, като се заемем и с организациите, които извършват трафик на хора. В същото време трябва да подобрим информираността за рисковете от нелегална имиграция и нелегалния трафик, обучение при източника и незаконното полагане на труд. Отговорът трябва да включва легална миграция като алтернатива на нелегалната имиграция.

В заключение, трябва да се ангажираме сериозно по отношение на правата на човека. Това включва измеренията убежище и бежанци, а също и съответствие с Европейския пакт за имиграцията и убежището, който беше подписан през октомври 2008 г.

В същото време обаче трябва да укрепим външната европейска граница както по отношение на нейния контрол, така и на нашата съвместна отговорност спрямо нея. Отражението на нелегалната имиграция върху Италия, Испания или Гърция – както се вижда в Испания във връзка с южната средиземноморска граница, а също и на Канарските острови, където пристигат канута с отчаяни хора – не е въпрос, който засяга само Испания или Италия. Това е европейски въпрос, който изисква не само солидарност с Испания или Италия, а още по-малко надежда, че Испания и Италия ще спазят европейския модел в двустранните си отношения с африканските държави. Не, това е една обща отговорност, която налага единен отговор.

Това е причината комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да подкрепя утвърждаването на Frontex, а също и увеличението на нейния бюджет, което се надяваме да получи подкрепа в Европейския парламент, защото сме съгласни с важността на този въпрос, подчертана от шведското председателство.

 
  
MPphoto
 

  Sonia Alfano, от името на групата ALDE.(IT) Г-н председател, госпожи и господа, благодаря Ви, г-н Баро, г-н Билстрьом. На 31 август аз внесох в Комисията въпрос от първостепенна важност. Вярно е, че броят на имигрантите, които достигат бреговете на Италия и Либия намаля, но това се дължи на увеличаване броя на загиналите в Средиземно море.

Уви, Средиземноморието се превърна в масов гроб, а правителството на Берлускони, т.е. италианското правителство, подписа споразумение с Либия, което за съжаление дава възможност на Италия да откаже достъп не само на мигранти, но и на бежанци от държави, в които има преследване или гражданска война, като например Сомалия и Еритрея, като лишава тези злощастни хора от правото да търсят убежище и по този начин нарушава всяко международно правило и по-конкретно Женевската конвенция.

Ще ви припомня, че забраната за връщане е принцип, който не се влияе от географски граници и по който не могат да се водят пазарлъци или преговори при каквито и да било обстоятелства. Не искаме да продължим да смятаме, че в крайна сметка това италианско-либийско споразумение опира до икономически интереси на стойност 5 000 млрд. евро.

Настоявам Комисията – ако това е нейното намерение – да не сключва споразумение между Европейския съюз и Либия, сходно с това на Италия, защото виждаме резултатите от това срамно споразумение. Повтарям, уви, това споразумение принуждава тези хора да понасят мъчения, защото това е именно, пред което сме изправени: центровете за задържане, в които те биват отвеждани в Либия, са мъчение според репортажите на пресата и снимки, например, снимки, на които се виждат много от тези имигранти в затвора в Ганфуда, на 10 км от Бенгази. Това е мъчение, за което считам, че не е потърсена сметка в нито едно приятелско или институционално споразумение.

Както беше подчертано от Върховният комисар на ООН за бежанците, принципът на забрана за връщане, предотвратява връщането на хора в територии, където се счита, че техният живот е в опасност или има заплаха за тяхната свобода. Изпращането на тези хора обратно в Либия, която, отново ви припомням, нито е подписала, нито е ратифицирала Женевската конвенция, изглежда наистина трудно за вярване. Нещо повече, за да бъде положението още по-лошо, нелегалната имиграция е престъпление в Италия и затова например след драматичното стъпване на брега в края на август, при което загинаха много сомалийци, малкото, мисля четирима или петима сомалийци, които успяха да достигнат целта си, освен много други обвинения, бяха обвинени и в имиграция, и поради тази причина сега биват съдени съгласно италианското законодателство.

Призовавам Комисията да предприеме незабавни практически действия, да направи оценка дали италианско-либийското споразумение спазва международното право и да предприеме най-сетне решителна промяна на курса, като не подкрепи порочната политика на италианското правителство.

 
  
MPphoto
 

  Hélène Flautre, от името на групата Verts/ALE.(FR) Г-н председател, последният път, когато провеждахме разискване след трагедия в Средиземноморието, беше на 1 април.

Ще си спомните, че стотици мигранти изчезнаха от либийския бряг. Към днешна дата не сме получили информация, свързана с обстоятелствата по тази трагедия.

Оттогава, както Ви е известно, в средата на август, 73-ма африканци бяха открити мъртви край Лампедуза. На 25 август, 57 мигранти от Еритрея бяха най-сетне спасени след дълго премеждие в малтийски води. На 31 август, на 75 сомалийци беше отказано да влязат в Либия.

Вярно е, че външните граници на Европейския съюз са станали смъртоносни. Това е заглавието на доклад, който предстои да бъде изготвен от НПО „Migreurop“, и който ви приканвам, госпожи и господа, да намерите и да прочетете много внимателно.

Изправен пред тази ситуация, Вие, г-н Баро, посочихте няколко ключови въпроса. Посочихте правото на убежище, правото на международна закрила. Би следвало да посочите и правото на всяко лице да напуска която е да е държава и задължението, което има всеки един, да помага на другите, независимо кои са те. Това е международно морско право. Тези ситуации се увеличават и все по-често се случват на границата между Турция и Гърция. Това е причината да не считам, г-н Баро, че увеличаването на ресурсите на Frontex ще бъде отговорът на това положение.

Считам, че днес Европейският съюз е изправен срещу собствения си проект. Европейският съюз беше създаден като отказ на това да се отнема достойнството на другите и трябва да остане верен на това.

 
  
MPphoto
 

  Timothy Kirkhope, от името на групата ECR.(EN) Г-н председател, изготвената от Комисията съвместна програма на ЕС за презаселване със сигурност има благородни амбиции, целящи да насърчат едно по-задълбочено сътрудничество между националните правителства по отношение на презаселването на бежанци и търсещите убежище. Аз обаче, като британски консерватор, оставам разтревожен по отношение на нейното прилагане. Не бихме желали да видим проблеми като този в Сангате във Франция да продължат да съществуват.

Считам, че сътрудничеството и солидарността в целия Европейски съюз е, разбира се, важно, когато се обсъждат трудностите, пред които са изправени нациите, но трябва да правим по-ясно разграничение между икономическите мигранти и търсещите убежище. Те несъмнено имат пълното право да търсят убежище, но трябва да имаме и законодателство, което не ограничава действията на отделни нации по отношение на това кого да приемат и на кого да предоставят убежище. Един колективен подход като този, предлаган от Комисията, има вероятност да подкопае възможността на всяка отделна нация от Европейския съюз да взема решения по този въпрос.

В същото време аз все пак считам, че основен приоритет следва да бъде сигурността на южните граници. Frontex трябва да играе по-съществена роля в това отношение, за да действа като силен възпиращ фактор на икономическите мигранти, желаещи да предприемат опасното пътуване през Средиземноморието. Трябва да действаме по-твърдо спрямо различните трети държави, които безотговорно насърчават тези действия. Комисията казва, че националните правителства ще взимат окончателното решение относно броя на хората, които ще приемат и че Великобритания и други държави няма да бъдат принуждавани да приемат голям брой икономически мигранти, с който не може да се справи или да издържа в този труден за икономиката момент. Това е необходимо и правилно. Държави като Великобритания се нуждаят от гаранции, че нашата имиграционна политика и политиката за убежище ще остане въпрос, който ние решаваме, и също така, че подходът на Европейския съюз ще остане подход на открито сътрудничество, а не на принуда.

 
  
MPphoto
 

  Willy Meyer, от името на групата GUE/NGL.(ES) Г-н председател, г-н Билстрьом, г-н Баро, началото на този законодателен мандат ни предлага отлична възможност да преосмислим нашата имиграционна политика.

В момента разполагаме с имиграционна политика, основана на явно двуличие и цинизъм. Казваме, че европейският проект би бил невъзможен без работници мигранти, а в същото време ги превръщаме в престъпници чрез законодателство като Директивата за връщането, която сполучливо беше наречена „Директива на срама“ и която не спазва принципите и ценностите на Европейския съюз.

Тази политика, опитваща се да превърне Европа в крепост по време на криза, която е тройна криза по отношение на продоволствие, финансови средства и енергия, не се разбира от всеки, защото в работата ни има пропуски и се движим в грешната посока. Ако Европа е необходима, и по-конкретно, ако е Европа е необходима благодарение на работниците мигранти, тогава трябва да зачитаме техните права, а не да ги превръщаме в престъпници, както прави Европейският съюз. Това само причинява още по-голяма болка на семействата, които просто се опитват да избягат от войната и глада.

Ето защо най-добрият ход на следващата среща на високо равнище на държавните или правителствените ръководители в Мадрид между Европейския съюз и Латинска Америка и Карибите, ще е да се отмени тази „Директива на срама“, която не отговаря на нашите принципи и ценности и която е непонятна за правителствата, особено на тези от Латинска Америка и Карибите, откъдето в Европейския съюз идват хиляди работници мигранти.

Ето защо аз призовавам въпросът за отмяната на тази „Директива на срама“ да бъде сериозно обсъден.

 
  
MPphoto
 

  Gerard Batten, от името на групата EFD.(EN) Г-н председател, обсъжданите мерки са част от съществуващото така наречено пространство на свобода, сигурност и правосъдие, част от което е имиграцията. Става въпрос за обща имиграционна политика и политика за убежището и колкото и британското правителство да залъгва британците, ние знаем, че тяхното намерение е впоследствие Великобритания да бъде обвързана с нея.

За Великобритания обаче една универсална имиграционна политика не би била работеща. Великобритания е една от най-гъсто населените държави в света, по-гъсто населена, учудващо, дори от Индия, Китай или Япония. Нетната имиграция към Великобритания в момента е около 230 000 души годишно, добавяйки на всеки пет години над един милион нови жители към населението. Населението ще се увеличи от сегашните 61,4 милиона, по-многобройно от всякога, до над 70 милиона през 2031 г., като след това ще нараства спиралообразно. Цялото това нарастване се дължи на имиграция и раждания на имигранти.

Независимата партия на Обединеното кралство не е против известна имиграция, но тя следва да бъде стриктно контролирана и да е в полза на Великобритания, а не на Европейския съюз или някого другиго. Великобритания не се нуждае от обща европейска имиграционна политика. Това, което трябва да направим, е незабавно да спрем масовата имиграция и да въведем строго ограничена и контролирана имиграционна политика. Трябва да прилагаме разпоредбите на Женевската конвенция за бежанците от 1951 г., която изисква от тях да потърсят убежище в първата определена безопасна държава, в която влязат – което не е малък остров до континенталния бряг на Европа, наречен Великобритания.

Следва да прекратим насърчаването на културното многообразие, което е разделително и е рецепта за конфликт, и да асимилираме, и приобщим съществуващите мигранти в една обща култура, що се отнася до общ набор от политически и правни институции. Никъде във Великобритания – а предполагам и в Европа – няма място за законите на шариата.

 
  
MPphoto
 

  Louis Bontes (NI).(NL) Г-н председател, Frontex не работи. Бюджетът за „Посейдон“, операция, която в момента се провежда в Европейския съюз, е 11 млн. евро. Това е безсмислено. Това са пари на вятъра. Директни връщания и мерки спрямо държави, които правят възможна тази имиграционна политика, е единственото решение. Общата имиграционна политика и политика за убежище не е в интерес на нидерландския народ. Нидерландската Партия на свободата, от чието име правя изказване, е твърд противник на тази политика. Тя ще доведе до влизането в Европа дори на още повече безперспективни хора. Нидерландският народ не се нуждае от солидарност, а от това ние да защитаваме интересите на Нидерландия. Ето защо тази политика трябва да бъде прекратена.

Бих искал говоря малко повече във връзка с шведското председателство. Председателството счита, че Европа следва да отвори още повече своите граници в името на собствения си пазар на труда. Партията на свободата категорично отхвърля тази идея. Това е димна завеса, която ще отприщи масовата имиграция. Вижте какво се случва в големите градове – вижте огромните проблеми, пред които те са изправени. Помислете за собствения си народ, за държавата си, за културата си. Във всеки случай трябва да се замисляме за тези неща. Искам да добавя – стига толкова. Трябва да се сложи край на тази масова имиграция, тя продължава вече твърде дълго.

 
  
MPphoto
 

  Agustín Díaz de Mera García Consuegra (PPE).(ES) Г-н председател, г-н заместник-председател на Комисията, г-н действащ председател на Съвета, предизвикателствата, що се отнася до миграцията, остават същите, както остава непроменен и нашият ангажимент да ги преодолеем.

Предизвикателства са следните: на първо място, трябва да продължим напред към обща миграционна политика; на второ място, да подобрим значително организацията на легалната миграция; на трето, да подобрим интеграционните процедури; на четвърто, да се борим решително с нелегалната или незаконната имиграция; на пето място трябва доразвием Frontex; на шесто, да подобрим процедурите, конвенциите и споразуменията с държавите на произход и транзит, и на седмо, да отбележим напредък по отношение на общата политика за убежището.

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището трябва, през 2010 г., да стане справедлива, действителна и егалитарна служба, която споделя отговорността по начин, който гарантира солидарност и който предлага международна и субсидиарна закрила в перспектива.

Що се отнася до Frontex, става въпрос за координация и сътрудничество. По никакъв начин не се заменя областта на компетентност на държавите-членки. Необходимостта от увеличаване на мисиите на Frontex на юг от нашите граници, в южна Европа, по-конкретно в Средиземноморието и по атлантическия бряг, е не само отговор от страна на Европейския съюз на миграционния натиск, който настъпва в Гърция, Малта, Италия или Испания, тя е и хуманитарен отговор, целящ предотвратяването на смъртни случаи и избягването на трагедии.

Само обърнете внимание вижте какво се случи с бюджета на Frontex: от 6 милиона евро през 2005 г., той набъбна на 78 или 83 милиона евро през 2010 г. Нашето безпокойство, г-н председател, обаче е, че Frontex не е способна да управлява бюджета, който Европейският парламент й е предоставил. Това е неприемливо, тъй като има много предизвикателства и мисии, които трябва да бъдат изпълнени.

Жизненоважно е Frontex да вдъхне живот на Централния регистър на наличните технически средства (CRATE). Също така е жизненоважно ангажиментът на държавите-членки към CRATE да стане по-ефективен. Трябва ни по-широка и по-добра координация с Европол. Трябва да управляваме Iconex и, г-н председател, по отношение на защитата правата на човека, ни трябва по-широка и по-добра координация между Frontex и Международната организация за миграция и Върховният комисар на ООН за бежанците.

Такива са предизвикателствата и това са нашите ангажименти.

 
  
MPphoto
 

  Claude Moraes (S&D).(EN) Г-н председател, никой не подценява огромните трудности, свързани с постигането на баланса, споменат от председателя на нашата комисия, и породени от миграционния натиск, пред който е изправен Европейският съюз, както и от натиска, пред който сме изправени в Средиземноморието. Въпреки това през лятото ние отново си припомнихме жестоката реалност, с която се сблъскват мигрантите и лицата, търсещи убежище, заплашени от преследване и бягащи от бедността.

Frontex несъмнено играе ключова роля в европейския подход към миграцията. С изграждането на по-координирана система на Европейския съюз за управление на външните ни граници, нараства и значимостта на Frontex. Ето защо моята група смята, че е от решаващо значение да постигнем точния баланс: баланс между, от една страна, финансирането на Frontex – както много мои колеги вече споменаха – и, от друга, да се гарантира, че Frontex зачита напълно хуманитарните аспекти на своята работа. Как може например Frontex да помогне за намаляването на броя на загиналите в морето, над 12 000 за последните 10 години? Затова морските спасителни операции трябва да бъдат включени в нейната мисия. Въпросът е в детайлите. Много от тези политики трябва да сработят в практиката и съм уверен, че Европейският парламент, Комисията и Съветът се опитват да направят именно това.

Трябва да гарантираме, че Frontex няма да се превърне просто в един механизъм, който да държи хората извън Европа. Тези, които с право се нуждаят от закрила, трябва да получат достъп до територията на ЕС.

Г-н член на Комисията, Вие говорихте за принципа на забрана за връщане. Важно е, че го припомнихте. Положението в Италия и Либия е, разбира се, нещо, за което моите колеги от Италия ще кажат повече, но този принцип не трябва да бъде нарушаван от никого и от нито една държава.

Намираме се в положение, в което забраната за връщане ще се прилага дори и от държави, които не са подписали Конвенцията от 1951 г. Важно е да подкрепяме тези права на човека. Не трябва да се крием от отговорността ни да предоставяме закрила на нуждаещите се.

Ето защо Frontex трябва да бъде част от справедлив и балансиран подход към миграцията и убежището. Трябва да гарантираме, че пакетът от мерки в областта на убежището се прилага и трябва да гарантираме баланса между легалната миграция и закрилата на бежанци.

 
  
MPphoto
 

  Sarah Ludford (ALDE).(EN) Г-н председател, британската преса, насочвана към такова заключение от параноични евроскептични членове на Европейския парламент, вся паниката, че един бъдещ член на Комисията, отговарящ за основните права, което г-н Барозу прие по предложение на групата ALDE, ще принуди Обединеното кралство да приеме повече лица, търсещи убежище, от цяла Европа.

Не е вярно. Както заместник-председателят г-н Баро потвърди, пилотният проект за подпомагане на Малта е доброволен, а предложената схема за презаселване на бежанци, одобрени от Върховния комисар на ООН за бежанците пряко от територията извън границите на Европа, също няма да е има задължителен характер.

Нито един елемент от която и да е политика на Европейския съюз не е предвиждал квоти или задължение относно приемане на мигранти в държавите-членки. Това, което се опитваме да направим и постигнем обаче, е доброволна солидарност и се надявам, че един бъдещ член на Комисията, отговарящ за основните права, ще допринесе за това да бъдат спрени имигрантите, които намират смъртта си в Сердиземноморието.

Следващият месец се навършват десет години откакто Европейският съюз си постави за цел една обща система за убежището и координирани миграционни политики. Макар да бяха положени значителни усилия, особено от Европейската комисия с подкрепата на членове на Европейския парламент, определено сме много далеч от целта.

Основният приоритет е да постигнем известна степен на адекватно управление на потоците, така наречените „смесени потоци“ от бежанци и мигранти, търсещи работа, така че да разграничаваме двата вида. Целта е да се вдъхне увереност на европейската общественост, че има налице адекватно управление, както и да спрат смъртните случаи, и да се гарантира закрила на онези, които имат право да я получат.

Ако хора в крехки лодки бъдат отблъсквани обратно в морето и не се прави оценка с оглед на предоставянето на закрила, никоя от тези цели няма да бъде постигната. Бях шокирана, когато разбрах от г-н члена на Комисията Баро, че държавите-членки не прилагат по еднакъв начин морското право. Такова безредие е недопустимо. Frontex трябва да получи подходящите ресурси и да зачита правата на човека за отделните лица. На тези лица трябва да бъде разрешено да стъпят на брега и да бъде преценено тяхното право на убежище, както и да бъдат разпределени в категории на бежанци и на такива, което не отговарят на условията за оставане.

Държавите-членки на Европейския съюз трябва, ако е необходимо, да бъдат изправени пред Съда на Европейския съюз за това, че не изпълняват тези процедури и идеята, както колегата Sonia Alfano каза, че Либия може да свърши това вместо нас, е скандална, имайки предвид грубите нарушения на правата на човека, допускани от нейна страна.

Една рационална европейска имиграционна политика би следвало да включва някаква обща рамка от критерии за икономическата миграция, в рамките на която държавите-членки, приемащи такива мигранти, ще могат да работят съгласно своите собствени решения относно броя, който могат да приемат. Необходима ни е координация, общи стандарти, обща рамка, както и солидарност.

 
  
MPphoto
 

  Franziska Keller (Verts/ALE).(EN) Г-н председател, не мога да кажа, че споделям Вашия ентусиазъм по отношение на Frontex. Чухме доклади както от Frontex, така и от държавите-членки, че са нарушавали правата на човека, правото на забрана за връщане и не са предоставяли на бежанците възможност да кандидатстват за убежище, като тези нарушения на правата на човека са извършвани в името на Европейския съюз.

Г-н министър Билстрьом, Вие казахте, че се нуждаем от механизми за контрол по нашите външни граници, но искам да Ви попитам, защо не можем да имаме механизми за контрол спрямо хората, които работят и защитават нашите външни граници? Защо да нямаме известна прозрачност и яснота по отношение на Frontex и това, което прави? В Парламента, в Европейския парламент е необходима яснота и прозрачност по отношение на действията на Frontex. Необходима ни е яснота относно етапа на процедурата за новите правила на Frontex, които споменахте, г-н член на Комисията, както и известно разяснение за това как бежанците могат да получат международна закрила, когато бъдат заловени в морето.

Необходима ни е прозрачност и по отношение на сделките, които се сключват с трети държави, и какво точно се случва с парите на ЕС, които се влагат в Либия например. Съмнявам се дали това, което нарекохте либийско съдействие на бежанците, е всъщност помощ за бежанците, но и в този случай не ни достига прозрачност и ако, както Вие казахте, самите държави-членки не тълкуват правата на миграните по начина, по който Вие го правите, как тогава да бъдем сигурни, че трети държави като Либия ще направят сходно на Вашето тълкуване?

Бих искала да ви припомня, че Парламентът винаги е подкрепял идеята споделянето на отговорността по въпросите, свързани със заявленията за убежище, да има задължителен характер и аз считам, че Вашият доклад относно пилотния проект, във връзка с който само Франция прие много, много малък, почти нищожно малък брой от 100 бежанци от Малта, показва, че не постигаме много що се отнася до доброволната солидарност. В това отношение ни е необходима известна степен на задължителност.

 
  
MPphoto
 

  Ryszard Czarnecki (ECR).(PL) Искаме да се борим с имиграцията. Това е сериозен проблем. Междувременно, на таблото за съобщения и на компютрите ни са изписани грешни данни. Нека решим въпросите, за които имаме действително работещо решение.

Миграцията е, разбира се, един от най-големите проблеми, пред които е изправена днес Европа. Нещо повече, това е проблем не само на нас – политиците, а и на народите на държавите-членки на Европейския съюз. Това, вероятно, е едно от основните предизвикателства, пред които е изправена политическата класа в Европа в момента, и един от основните проблеми на нашите избиратели. Имиграцията има повече от едно име, защото уважавани мои колеги говориха днес за имиграция от Африка, която основно засяга държавите от Средиземноморския басейн, и това, което те казаха, е, до известна степен, основателно. Аз представлявам държава – Полша – в която, разбира се, нелегалната имиграция е в по-малки мащаби, но при нас идват хора от държавите от бившия Съветски съюз, а някои идват от Азия.

Изправени сме пред въпрос, свързан с философията на борбата на ЕС с нелегалната имиграция, и – да го кажем направо – също и срещу ограниченията, свързани с нелегалната имиграция. Трябва ли Frontex да понесе целия товар на тази борба? Разумно ли е това? Нима няма да бъде по-ефективно, ако допълнителните средства, които искаме да предоставим на Frontex, бъдат насочени към държави, които имат най-голям проблем с нелегалната имиграция, а също и към държави-членки на Европейския съюз, чиито граници са част от външните граници на ЕС? Г-н председател, струва ми се, в края на моето изказване, че това е по-разумният вариант.

 
  
MPphoto
 

  Rui Tavares (GUE/NGL).(PT) Г-н Билстрьом, г-н Баро, нямаме избор, що се отнася до Женевската конвенция и правата на човека. Единствената ни възможност е да спазваме конвенциите, които сме подписали. Законът казва ясно: изпращането на бежанци, които пристигат на европейските брегове, към държави, които не са подписали Женевската конвенция за бежанците, е нарушение на Женевската конвенция. Това не е абстрактна буква на закона, а действителен аргумент.

Когато чрез Frontex или държавите-членки изпращаме бежанци в Либия, ние нарушаваме тази конвенция, и то не само защото знаем от цифрите на италианското правителство, че 75% от хората, които достигат до европейските брегове, кандидатстват за убежище, а 50% от тях – около 38%, или една трета от общия брой – имат право на хуманитарна закрила.

Политическият избор води до морален избор и точно сега ние сме изправени пред морален избор. Справедливо и морално ли е наистина, че през последните години 14 000 са загубили живота си, опитвайки се да достигнат бреговете на Европа? Морално ли е, преди всичко, че голяма част от тези, които рискуват живота си, следва да имат право на убежище? Действително ли е необходимо те да рискуват живота си? Не, те не следва да го правят.

Отдавна говорим, че чисто репресивна имиграционна политика, като следваната в момента, ни поставя пред този избор на живот или смърт спрямо съдбата на тези хора и ни прави съвместно отговорни за всеки такъв избор.

С изливане на пари във Frontex сега, в началото на нейния мандат – пари, които Frontex не може да похарчи и за които Комисията казва, че е неразумно да бъдат отпускани на Frontex в този момент – този проблем няма да бъде решен. Начинът, по който ще го решим, е като проучим отново мандата на Frontex, а след това Frontex може и да се нуждае от повече пари. За да се случи това, Frontex трябва да си сътрудничи и да предостави на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) цялата информация; за да се случи това, Frontex трябва да включи в своите политики проблемите от хуманитарно естество, нещо, което тя в момента не прави. Също толкова сериозно, госпожи и господа, е предложението, свързано със средствата за бежанци: колкото повече пари отпускаме на Frontex, толкова повече тези средства биват намалявани.

 
  
MPphoto
 

  Roberta Angelilli (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, аз съм искрено подразнена от факта, че определени колеги от Италия не пропуснаха възможността да съживят познатия стар спор с единствената цел да нападнат италианското правителство. Когато разискваме имиграцията, следва да не се впускаме в идеологически манипулации, а да вникнем в същността на указанията, посочени в Европейския пакт за имиграцията и убежището, който се основава на ценностите на интеграцията и солидарността.

Искрено приветствам усилията на Комисията през последните години, но члена на Комисията г-н Баро ще се съгласи с мен, че трябва да ускорим работата по създаването на истинска европейска стратегия относно имиграцията, която да постави като приоритети безкомпромисната борба срещу нелегалната имиграция и трафика и експлоатацията на човешки същества.

Трябва да предприемем решителни действия срещу всички онези, които се облагодетелстват от този трафик, включително работодатели, които наемат нелегални работници. Определено вече е недопустимо да се позволява имиграцията да бъде проблем, с който да се нагърбват само гранични държави от Средиземноморския басейн. Неотдавнашното предложение на Комисията за съвместна интеграционна програма е стъпка напред, що се отнася до политическото и практическото сътрудничество между държавите-членки, но ние спешно трябва да изпълним редица инициативи, за да развием по-ефективна солидарност в рамките на Общността.

Ето защо очакваме с нетърпение изявлението на действащия председател на Европейския съюз да се приложи на практика, изявление, което, освен всичко останало, е отклик на една искрена молба на италианския министър, Франко Фратини да се стартира разискване, за да можем да намерим начин за справедливо споделяне между държавите-членки на тежестите и отговорностите, свързани с потоците нелегални имигранти и лица, търсещи политическо убежище.

Това е ключов елемент според мен, тъй като в противен случай ще се озовем в парадоксално положение, при което някои държави-членки, включително Италия, Малта, Гърция и Испания, са длъжни да приемат нелегални имигранти, а други се крият зад широкото понятие солидарност на доброволна основа. Те не могат да се крият повече от това. Искам да благодаря на Франция, която предложи да приеме 100 души, 100 лица, търсещи убежище: 100 души, които обаче са част от хилядите, десетките хиляди, търсещи убежище. Ето защо аз благодаря на Франция, но това е само една капка в морето.

В заключение ще кажа, че, освен всичко друго, ние не можем повече да гледаме на имиграцията като на панацея. При липсата на сериозна политика на сътрудничество за развитие, в която Европа трябва да има водещата роля, ще обречем част от света на сигурно и неизбежно бъдеще, пълно с глад и отчаяние.

 
  
MPphoto
 

  Stavros Lambrinidis (S&D).(EL) Г-н министър, г-н член на Комисията, Парламентът настоятелно призова за сътрудничество на европейско равнище с държавите на произход и транзит на имигранти. Тези държави не включват само Либия. Включват и Турция. Освен, че е държава на произход и транзит в тази рамка, Турция е и страна кандидатка за членство. С други думи, може да се каже, че тя има двойно задължение да зачита политическите принципи и институциите на Европейския съюз.

Поне в четири случая неотдавна, хеликоптери на Frontex са били заглушавани от турски радари във въздушното пространство на Гърция, докато са изпълнявали задълженията си. Всъщност вчера турски боен самолет е заплашил да принуди хеликоптер на Frontex да се върне обратно.

Какво смятате да направите и как ще реагирате от името на Европейския съюз на този тормоз по време на работа на европейска институция като Frontex?

Също така задължителната солидарност не може да бъде само под формата на полицейски мерки тип Frontex в южните държави. Трябва да има и солидарност под формата на приемане на имигранти, пристигащи в нашите държави, които не могат всеки път да издържат такъв голям брой хора. В момента Комисията и Съветът насърчават доброволната солидарност, която не струва дори и хартията, върху която е разписана. Можете ли да ни кажете защо и тук не въведете задължителна солидарност?

В заключение, пилотната програма между Италия, Малта и Либия не следва да бъде единствената пилотна програма. Защо няма пилотна програма за връщане на имигранти обратно в Турция, което е наболял проблем, в това конкретно отношение? Нима гръцкото правителство е помолило за това, г-н член на Комисията, и Вие да сте отказали? Или Либия, Италия и Малта просто се появиха и Вие ги приехте без да поставите други искания?

 
  
MPphoto
 

  Hélène Flautre (Verts/ALE).(FR) Г-н председател, ще използвам възможността да доизясня два малки аспекта, които считам, че – както посочи един колега преди малко – подчертават двуличния характер на нашата политика.

Първият аспект засяга споразуменията от Дъблин. Г-н член на Комисията, Вие сте добре запознат с положението в Кале; известно Ви е, че в Кале много хора лесно могат да кандидатстват и да получат статут на политически бежанци. Защо тогава не го правят? Защото, в резултат на споразуменията от Дъблин, те със сигурност ще бъдат изпратени в държави, в които не искат да отидат, и понякога с пълно основание. Те не искат да отидат в Гърция, където на практика нямат никакъв шанс да получат статут на бежанци.

Днес споразуменията от Дъблин са инструмент, който е враг на закрилата на тези хора, които най-много се нуждаят от тях, и създават неравенство между държавите-членки. Така че нека спрем да говорим за солидарност, щом се използват инструменти, създаващи неравенство между държавите-членки.

Вторият аспект е свързан със споразуменията за реадмисия. Напълно разбирам, че целта е да се договорят тези споразумения с Турция и Либия, тоест да се разгледа идеята да има една огромна среда от държави, които са наши съседи, както и големи лагери за настаняване на миграционните потоци. Това е неприемливо от практически съображения, от морални съображения и от политически съображения и, г-н Баро, това Ви е известно!

 
  
MPphoto
 

  Clemente Mastella (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, още в началото ще заявя, без да преувеличавам, че за мен гостоприемството е свещена ценност. В крайна сметка именно солидарността между хората благоприятства общностите в една държава, които са регулирани посредством определени конкретни задължения: права и задължения. Ето защо, що се отнася до мен, аз съм категорично против всичко, което е в противоречие с този основен библейски принцип. Ясно е, че именно съчетанието на действията за приобщаване на хората, а също и начините, по които трябва ги извършваме, е това, което води до укрепване на интеграцията и всичко, което тя включва.

Какво можем да направим? Къде следва да настаним тези отчаяни хора, които пристигат в държавите-членки и в същото време, как да отстраним последващото раздразнение, на което понякога ставаме свидетели под формата на възмущение, гняв и ярост, водещи до доста притеснителни форми на противопоставяне?

Какво следва да направим, за да гарантираме, че защитата на правото на убежище, принцип, който беше цитиран и през последните дни, същевременно не оставя вратата отворена за мними лица, търсещи убежище, което е алиби за много хора: хора, които се прикриват зад това всеобщо право и които нямат нищо общо с правото на убежище, а тъкмо напротив – с беззакония и престъпност?

Нима считаме, г-н Билстрьом, че с цялата тази отговорност могат да се нагърбят отделни държави? До този момент Европа до голяма степен действаше с известна несигурност, но ми се струва, че вече не може да отлага създаването на единен, задълбочен подход спрямо имиграцията. Тя не може да говори по начина, по който го правеше досега – с множество несъгласувани мнения и не може да принуждава най-изложените и уязвими отделни гранични държави да изпадат в изолация. Не може да прави това без да постигне колективно една обща позиция – позиция, която до момента не сме имали, но чиито основни принципи биват непрекъснато защитавани.

Не може, г-н председател, тя да не гледа на своите граници като европейски въпрос, а само като въпрос на отделни държави. Не може да участва, както се случи в тази зала, в груби, театрални изпълнения в спора за това какво прави италианското или други правителства. За мен е напълно немислимо трагедиите, които се случиха край бреговете на Лампедуза и в Сеута, както и в Мелиля, да нямат нищо общо с Брюксел, Берлин или Париж.

Там се корени напрежението между отделните държави и Европа и това създава проблеми, и това е, което увеличава дефицитът на демокрация в Европа, който предстои единствено да се увеличава при липсата на координирана имиграционна политика. Така се засилва впечатлението, че егоистичните интереси на държавите взимат надмощие над всеобщото благо. Така се засилва, г-н председател, разочароващото схващане, че Брюксел и Страсбург твърде често се занимават с неясни въпроси, а не с онези, които засягат обществеността. В крайна сметка това подкопава политическата идентичност на Европа.

Ето защо аз се надявам, че шведското председателство ще започне да установява съгласие с най-уязвимите държави, за да се мисли логично и да се постигне това, което ни е липсвало досега, а именно – здрава, балансирана, солидна и стриктна обща имиграционна политика.

 
  
MPphoto
 

  David-Maria Sassoli (S&D).(IT) Г-н председател, г-н Баро, г-н Билстрьом, госпожи и господа, призовахме това разискване да привлече вниманието на ЕС към грубите нарушения на основните права на човека, извършвани в Италия. От месец май насам над 1 000 мигранти са заловени в морето от италианските органи и предадени на Либия като част от неофициални и безогледни връщания, без хората да бъдат идентифицирани, да им бъде дадено право да обжалват или достъп до процедури за убежище при съществуваща опасност те да бъдат подложени на нечовешко и унизително отношение в Либия. Както членът на Комисията г-н Баро потвърди, когато поиска повече подробности от Италия, ние считаме, че тези практики нарушават основните принципи, върху които е изградена Европа.

Такива действия са несъвместими нито с Европейската конвенция за защита на правата на човека, нито с правото на Общността, по-конкретно с Кодекса на шенгенските граници и Директивата относно репатрирането, нито с италианското право. Вчера Обединените нации призоваха Италия да спазва международното право и също вчера, 24 сомалийски и еритрейски бежанци, които получиха отказ от Италия, внесоха жалба срещу Италия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека.

Нещо повече, госпожи и господа, нелегалната имиграция в Италия се е превърнала в престъпление, утежняващо вината обстоятелство. Самият факт, че някой е мигрант води до дискриминация и неравенство и увеличава броя на по-тежки наказания за едно и също престъпление. Това, че някой е нелегален мигрант, каквито бяха семействата в нашите италиански, португалски, полски, гръцки и италиански общности, блокира достъпа до основни права и до най-основни грижи, включително здравеопазване, от страх да бъдат издадени. Това се случва в Италия, г-н председател, и беше осъдено от правни и конституционни специалисти, както и от светски и католически сдружения.

Какво смята да направи Комисията, за да прекрати тези нарушения? Парламентът винаги е подкрепял борбата срещу нелегалната имиграция, но само ако това става при спазване на основните права.

Бихме желали да узнаем, г-н председател, дали Комисията има намерение да предприеме действия относно италианското законодателство и да проучи италианско-либийското споразумение. Двадесет години след падането на Берлинската стена не можем да позволим определени правителства да издигат нови стени.

 
  
MPphoto
 

  Niki Tzavela (EFD).(EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, действителността надминава всичко, казано в тази зала.

Виждаме президентът Кадафи да обсъжда този въпрос, а международните медии постоянно разказват как са необходими 1 млрд. евро, ако трябва да спази обещанията си. Виждаме как Турция – държава, която желае да се присъедини към Европейския съюз – връща ежедневно въздухоплавателни средства на Frontex, а Европейският съюз не реагира, както би следвало.

Виждаме как трафиканти, които превозват нелегални имигранти, им дават указания как да се застрелят в ръката или крака, в случай, че бъдат арестувани, така че държавите-членки да бъдат длъжни да приемат и прилагат различен вид законодателство от това, което урежда нелегалната имиграция, защото те вече са ранени хора. Виждаме трафиканти, които дават на нелегалните имигранти указания да унищожат документите си, преди да влязат в дадена държава, така че приемащи страни като Гърция да нямат представа къде да ги изпратят; виждаме имигранти, твърдящи, че търсят убежище, но нямат документи, чрез които да установим фактите.

Хаосът е повсеместен, г-н член на Комисията, и в някакъв момент редът трябва да бъде възстановен чрез ясна и твърда позиция по този въпрос от страна на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Sylvie Guillaume (S&D).(FR) Г-н председател, г-н заместник-председател, госпожи и господа, чухме вече няколко пъти, че държавите-членки признават необходимостта от създаване на общи политики за управление на имиграцията на европейско равнище и политики, насочени към социалната интеграция на имигрантите.

Днес обаче виждаме, че реалността е съвсем различна. Например в контекста на бюджетните обсъждания ресурсите на Фонда за интеграция на мигранти бяха значително намалени. Що се отнася до държавите-членки, много от тях продължават едностранно да налагат строго законодателство и правила по отношение на движението към и на тяхна територия, за да ограничат достъпа до техните пазари на труда, социални и образователни системи, и за да затруднят събирането на семейства.

По същия начин европейската политика за борба с нелегалната имиграция и тази за контрола на външните граници в крайна сметка опира до прехвърляне на отговорността за контрола на границите на нашите съседи, което е незачитане на правата на човека. Видяхме това да се случва в Италия и Либия.

Тази тенденция да се изнасят навън проблемите в крайна сметка открива възможност Европа да се освободи от своите отговорности. Това е неприемливо. Допълнителните ресурси, предоставени на Frontex, никога няма да заместят нужната солидарност, която трябва да обединява държавите-членки, давайки им възможност да действат заедно за приемане на хора, които имат нужда от международна закрила, както и за приемането на работна ръка от чужбина, която е необходима, за да се справим с демократичните предизвикателства на бъдещето.

Какви разпоредби изготвяте, за да гарантирате реална солидарност и реални решения за страданията на мигрантите?

 
  
MPphoto
 

  Rita Borsellino (S&D).(IT) Г-н председател, г-н Баро, г-н Билстрьом, госпожи и господа, през последните дни, когато създавахме европейския план за убежището, Вие самият, г-н Баро, говорихте за решителност в борбата срещу нелегалната имиграция и за човечност, когато се приемат жертви на преследване. Преведено на правен език, това означава да се гарантира закрила и право на убежище за хората, бягащи от глад, война и преследване, както и да не се допуска тяхното експулсиране в държави, в които техният живот е в опасност или има риск от нечовешко отношение.

Това в общи линии е обратното на това, което прави италианското правителство, както е видно от последното, будещо тревога връщане в Либия на 75 имигранти от Еритрея и Сомалия, което се извърши без дори да бъде проверено дали сред тях има евентуални лица, търсещи убежище, както изисква международното право и както случаят беше осъден вчера от Върховния комисар на ООН по правата на човека. Едно споразумение между Италия и Либия не може да превърне това пространство в открито море в свободна зона, в която се нарушават правата на човека.

Ето защо аз призовавам Комисията да предприеме действия възможно най-бързо, за да гарантира, че ще бъде възобновено спазването на правилата на международното право. Също така бих искала да разбера какъв напредък има в преговорите по двустранното споразумение между Европейския съюз и Либия, които продължават вече няколко години. Кога очаквате те да приключат? Могат ли Съветът и Комисията да потвърдят, че това споразумение ще има превес над сключеното между Италия и Либия? Можете ли да обясните на Парламента основните точки, свързани с решаване на проблемите на нелегалната имиграция и гарантирането на право на убежище и принципа на забрана за връщане?

 
  
MPphoto
 

  Anna Maria Corazza Bildt (PPE).(EN) Г-н председател, с голяма радост взимам думата за пръв път на това пленарно заседание, за да поздравя министъра Тобиас Билстрьом за неговото задълбочено разбиране – и, като италианка по произход, аз имам основание да го заявя – на тежкото положение, в което се намират народите и държавите от Средиземноморието.

Бих искала да приветствам неговите усилия за постигане на консенсус за обща европейска миграционна политика, от което има огромна необходимост. Бих искала да приветствам и неговата инициатива за служител, отговарящ за подкрепата в областта на убежището, което е много практически и конкретен начин да се подкрепят държавите-членки, които смятат, че понасят тежестта и да се започне сътрудничество между държавите-членки.

Искам да попитам министърът г-н Билстрьом дали, освен мерките, за които той вече говори, би могъл да разкаже по-подробно, от дългосрочна гледна точка, какви мерки можем да предприемем, за да подкрепим държавите и народите от Средиземноморието посредством неговия подход, който създава баланс между човечността, солидарността и решителността спрямо всяка форма на нелегалност.

 
  
MPphoto
 

  Georgios Papastamkos (PPE).(EL) Г-н председател, несъмнено ни е необходима обща имиграционна политика и трябва да задълбочим нашето сътрудничество с трети държави, както и да го направим по-съгласувано и ефективно. В рамките на това сътрудничество, както стана видно от разискването, Либия и Турция заемат основно място.

Поведението на Турция е провокативно. Те постоянно създават пречки и бих искал да заявя в тази зала и да изпратя сигнал на г-н Баро, че те възпрепятстват хеликоптери и самолети на Frontex, когато извършват мисии в Европа и изпълняват задължения в Европа. Членовете на Европейския парламент от партия „Нова демокрация“ упражниха парламентарен контрол. Г-н Баро, Вие ще получите подробна информация за тези случаи на провокация и провокативното поведение на Турция.

Що се отнася до реадмисията и преместването, трябва допълнително да укрепим Frontex и да организираме съвместни полети за връщане. Г-н Баро, г-н председател, моля побързайте и посетете Турция и Либия. Проблемът е много изострен. Не го оставяйте за края на годината. Днес или утре...

(Председателят отнема думата на оратора)

 
  
MPphoto
 

  Barbara Lochbihler (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, на граничните служители на европейските държави е забранено да връщат потенциални търсещи убежище лица, които пристигат по море, или да ги ескортират обратно, да им попречат да продължат пътуването си или да ги връщат в държави, които не са част от Европейския съюз. Това е посочено в Европейската конвенция за защита на правата на човека. Днес отново чухме множество примери за това как Frontex не спазва на практика тези правила. Ето защо се нуждаем от контрол в тази област. Този контрол ни е необходим като членове на Европейския парламент, защото е наша отговорността да гарантираме, че се спазват разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Имам следния въпрос към Вас: до каква степен можем да следим дали граничните служители в международни води спазват тези правни изисквания по отношение на правата на човека? От години знаем, че в отделни случаи Frontex нарушава правата на човека. Във всички свои дейности обаче тя също така сериозно подкопава авторитета на Европейския съюз по отношение на защитата на правата на човека.

 
  
MPphoto
 

  Alf Svensson (PPE).(SV) Г-н председател, благодаря Ви г-н Билстрьом. Понякога се питам дали не сме обсебени от думите „нелегална имиграция“. Все пак не може да е нелегално да бягаш, за да спасиш живота си, след като правата на човека и свободите важат за всички, независимо къде живеят.

Искам да подчертая, че също така е много важно да открием кои са сходните условия в държавите, от които хората бягат. Вероятно Европейският съюз може да бъде по-активен и да направи повече в тези държави, така че хората да не трябва да ги напускат и след това да бъдат определяни като нелегални имигранти. Вероятно, както казах и по-рано, ние сме прекалено обсебени от думата „нелегална“. Както вече казах, напълно законно е да бъдат защитавани правата на човека както в рамките на, така и извън Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Antonio Cancian (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, тази сутрин заседанието под Ваше председателство беше почти като да си в италианския парламент. Във всеки случай считам, че имиграция означава сигурност и зачитане на правата на човека. За съжаление обаче, глобализацията и разширяването на Европейския съюз до 27 държави се случиха твърде бързо, без да бъдат предприети съответните стъпки за защита на сигурността и зачитането на правата на човека.

Чух това, което каза Комисията: стратегията е разумна и бъдещите действия са отлични, но забравяме, че въпросът е належащ и спорен и се намираме в извънредно положение. Това, което беше казано тази сутрин, е вярно при обичайно положение, но днес – особено в Италия – положението не е нормално. Ето защо аз настоявам Комисията да обърне по-голямо внимание на тактиката, отколкото на стратегията, и да разгледа проблема като изцяло европейски. Благодаря ви.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Председателят в момента определено е италианец, но разискването съвсем не беше в изцяло италиански стил. За щастие, то беше, така да се каже, широкообхватно и се радваше на приноса на различни кръгове и гледни точки в рамките на Европейския съюз.

 
  
MPphoto
 

  Тобиас Билстрьом, действащ председател на Съвета.(SV) Г-н председател, на първо място искам да благодаря на всички за изключително интересното разискване. Днес бяха изразени много ценни становища. Искам да спомена гледните точки на г-н Busuttil относно по-широкото сътрудничество с Либия. Надявам се да имам възможност да посетя Либия заедно с члена на Комисията г-н Баро, за да изградим отношения с тази държава, като работата с Турция също ще продължи. Съгласен съм също така и с г-н Aguilar, председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, че един от начините да се справим с нелегалната имиграция е да отворим пътя за легалната имиграция. Това например би намалило натиска върху системата за убежище.

Престъпните мрежи, които експлоатират отчаянието на хората, трябва да бъдат премахнати. Шведското председателство ще организира в Брюксел специална конференция по този въпрос и относно борбата срещу трафика на хора. Задължителен приоритет на шведското председателство е да постигне споразумение по отношение на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и да подобри практическото сътрудничество. Ние, естествено, се надяваме, че ще бъдем подкрепени от Европейския парламент по този въпрос.

Бих искал да кажа на г-жа Alfano, че е важно правните актове, приети от Европейския съвет, да бъдат спазвани и всички държави-членки да ги прилагат, съгласно решенията. Важно е също така да включим в нашата работа и Върховния комисар на ООН за бежанците, за да постигнем високото качество, към което се стремим. Трябва да кажа също, че съм съгласен и с оценката на г-н Kirkhope за важността на разграничението между убежище и имиграция на работници. Тези разсъждения съвсем естествено ни водят до извода, че на Европейския съюз му е необходима обща европейска система за убежището, както и по-добри възможности за легална имиграция на работници, основана на националните нужди, правната сигурност и закрилата срещу дъмпинг на възнагражденията и социалната експлоатация.

Ако имаме тези неща, няма да си ни необходими политиките на господата Meyer, Batten или Bontes. Необходима ни е разумна и добре премислена миграционна политика, за да подобрим демографската структура на ЕС и за да укрепим икономиката и благосъстоянието на хората.

Г-жа Corazza Bildt и г-н Svensson разгледаха въпроса за това как следва да се справим със смъртните случаи в Средиземноморието. Няма универсално решение на проблема с миграцията. Той изисква пакет от различни инициативи в различни области. Особено важно е разширеното сътрудничество с държавите на произход и транзит. Например сътрудничеството за развитие с тези държави трябва да бъде разширено, за да се създаде стабилност, сигурност и устойчивост.

Държавите на произход и транзит и държавите-членки трябва да подобрят също своите морски спасителни служби. Разделението на отговорността между държавите по отношение на усилията на морските спасителни служби също трябва да бъде по-ясно. Трябва да постигнем и общо тълкуване на разпоредбите за спасяване в открито море, що се отнася до правото на международна закрила, от една страна, и международното морско право, от друга.

В заключение, от свое име и от името на председателството, бих искал да Ви благодаря за възможността да представя своите възгледи тук, в Европейския парламент. Важно е да се подчертае, че нашата стратегия трябва да се основава на множество елементи и инициативи. Считам, че това разискване ясно го показа. Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Жак Баро, заместник-председател на Комисията.(FR) Г-н председател, това разискване доказа, ако въобще е било необходимо доказателство, мащаба на тези миграционни проблеми.

Искам да подчертая, че нашият подход трябва да бъде балансиран между отхвърлянето на нелегалната имиграция, която, бих добавил, често се дължи на контрабандисти и трафиканти; желанието, що се касае до борбата срещу нелегалната имиграция, да насърчаваме определен вид легална миграция, решение, което взимат самите държави-членки; а също и желанието да запазим, при всички случаи, задължението за убежище.

На първо място, искам да говоря накратко по въпроса за Frontex и да подчертая, че ние подготвяме предложение за изменение на регламента за Frontex и нейните методи на работа. Съвсем ясно забелязах изразеното желание за по-голяма прозрачност.

От друга страна, ние също така ще се опитаме да уточним правилата, които следва да спомогнат да се гарнатира, че правото на Общността и международното право се прилагат последователно в контекста на операциите на Frontex.

Що се отнася до проблемите в Италия, трябва да заявя, че през юли изпратихме писмо до италианските органи, с което изискахме цялата полезна информация относно връщането на лодки, заловени в международни води. Съвсем скоро получихме отговор от италианските органи, който в момента се проучва подробно от нашите служби.

Ще добавя, че законодателството на Общността изисква държавите-членки да извършват граничен контрол съгласно принципа на забрана за връщане. Този принцип означава, че държава-членка трябва да се въздържа от връщането на хора в територия, в която за тях има опасност да бъдат подложени на мъчения, наказания или нечовешко или унизително третиране. Когато става въпрос за лица, търсещи убежище и бежанци, не може да има връщане в места, където техният живот и свободи могат да бъдат заплашени на основание на тяхната раса, религия или националност. Накратко, ние гарантираме, че това задължение за закрила се спазва.

В заключение, бих искал отново да потвърдя нашето желание, с г-н Билстрьом, да привлечем Либия, от една страна, и Турция, от друга, в реален диалог, който ще ни позволи да стигнем до същината на въпросите, ще ни даде възможност да си сътрудничим относно граничния контрол, за да предотвратим нелегална миграция, а също и да видим как, с подкрепата на Върховния комисар на ООН за бежанците, можем да се опитаме да започнем процедури в тези средиземноморски държави, което ще означава, че лицата, които наистина търсят убежище, няма да разчитат на контрабандисти и трафиканти, за да достигнат до европейските брегове и ще видим техните молби за убежище да се разглеждат в тези държави.

Ето защо това ще бъде важен диалог, който ще заеме последното тримесечие. Искам да благодаря на шведското председателство за готовността му да сътрудничи толкова ефективно.

В заключение, искам отново да подчертая, че ни е необходима европейска стратегия за миграционните движения. Считаме, че държавите-членки действително трябва да демонстрират повече от тази солидарност една към друга. Държавите-членки са засегнати от едни и същи проблеми. Трябва да се каже, че нелегалната имиграция в крайна сметка засяга всички държави-членки, а не само тези по външните граници.

Считам, че е наистина важно да бъде установена такава солидарност. Предлагаме това да се извърши на доброволна основа, но тази доброволна основа, несъмнено, ще трябва да бъде облечена в официална форма, като едно истинско решение на проблемите.

Така стоят нещата. Повече няма да разтягам отговорите. Водих си множество бележки по време на различните изказвания.

Искам да завърша с един по-скоро настоятелен призив към Европейския парламент да ни помогне, по-конкретно, що се отнася до тази стратегия, тази европейска политика за убежището. Искам да подчертая, че – тъй като въпросът беше повдигнат – ние искахме да подобрим прилагането на споразумението от Дъблин, като позволим известна гъвкавост. Поискахме разрешение от Съвета и Парламента да създадем тази служба за подкрепа преди края на годината и също така ще подготвим и хармонизацията на ръководните процедури. Всичко това представлява една истинска европейска политика за убежището, която считам, че напълно съответства на ценностите, по които според мен в Европа съществува консенсус. Вярваме в тези ценности. Те трябва да бъдат превърнати в действия.

Във всеки случай изказвам благодарност на Европейския парламент за това, че ни помогна в тази тежка задача.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Elisabetta Gardini (PPE), в писмена форма.(IT) Нелегалната имиграция е истинско бедствие, което през последните години засяга най-вече южните държави от ЕС, по-конкретно Италия, Малта и Испания. Добре известно е, че сред всички държави-членки на Европейския съюз италианското правителство приема най-голям брой нелегални имигранти – отчаяни хора, основно идващи от Африка, в търсене на по-добро бъдеще.

Противно на твърденията на представителите на италианската левица, които, за пореден път, злоупотребиха с Европейския парламент, за да започнат неоснователни атаки срещу италианското правителство, водено от г-н Берлускони, центровете за предварителен прием предоставят медицински грижи, храна и подслон, както и правна помощ, за периода, който е необходим, за да се определи дали нелегалният имигрант може да остане в Италия или дали съгласно международните споразумения той или тя трябва да бъде репатриран.

Спешно трябва да приемем ефективни мерки в рамките на Общността относно имиграцията и убежището. Не можем сериозно да си мислим, че Италия е способна да се нагърби с всички тежести, свързани с дадено явление, които в бъдеще ще нарастват в геометрична прогресия.

Някои членове на Парламента изказаха идеята за създаване на „квоти за нелегални имигранти“. Това е пример за добри намерения, който за съжаление не е подкрепен с конкретна политическа воля: съвсем наскоро шведското председателство подчерта трудностите, свързани с приемането на тези квоти.

 
  
MPphoto
 
 

  Louis Grech (S&D), в писмена форма.(EN) Приветствам това разискване, което съсредоточава вниманието върху фрагментираните и непоследователни политики на Европейския съюз за граничния контрол, имиграцията и лицата, търсещи убежище. Радвам се да чуя, че Съветът и Комисията признават тези въпроси за приоритетни, но до този момент сме свидетели само половинчати мерки, насочени към тяхното решаване, и никакви значими резултати. Изглежда, че има недостиг на политическа воля на равнище на Европейския съюз за осигуряването на достатъчни ресурси за справяне с тези въпроси по един справедлив начин. За момента държавите-членки с външни граници понасят по-големите тежести и тяхното положение се влошава ежедневно поради недостиг на ресурси и капацитет. Напоследък бяха обсъдени някои добри предложния, като например мандатът на FRONTEX, схема за презаселване на бежанци, обхващаща целия Европейски съюз, както и създаването на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Настоятелно призовавам Комисията да действа бързо по тяхното прилагане. Нуждаем се от повече решения, основани на подход на разпределение на тежестта, тъй като това е най-подходящия подход. Комисията и Съветът трябва да покажат повече решителност при осигуряването на необходимото финансиране за FRONTEX. За да защитава ефективно нашите граници, тя следва да има подходящо оборудване и средства и да работи целогодишно.

 
  
MPphoto
 
 

  Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма.(RO) Бъдещото разширяване на Шенгенското пространство, в което ще бъде включена и Румъния, ще увеличи важността на това да се гарантира сигурността на външните граници на Румъния, а оттук и ролята на агенцията FRONTEX в Румъния. Агенцията FRONTEX трябва да играе все по-голяма роля в процеса на наблюдение и контрол на външните граници на Румъния, които представляват повече от 2 000 км от външната граница на ЕС, с други думи бъдещата външна граница на Шенгенското пространство. През последната година FRONTEX подписа споразумения за сътрудничество с Русия и държавите от бивша Република Югославия, както и с Украйна и Молдова. Това е стъпка напред към управление на всички граници. Една добра мярка в този момента би било Европейската комисия да проучи начините, по които FRONTEX може да използва това правно основание. Възможността да бъдат подписани споразумения за сътрудничество с други трети държави е друг въпрос, който Комисията трябва да проучи. Сключването на възможно най-много такива споразумения ще улесни ефективната координация на съвместните операции и следователно ще допринесе за зачитане на правата на човека и гражданските свободи, както и за борбата срещу трансграничната престъпност.

 
  
MPphoto
 
 

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма.(IT) Съгласен съм с изявлението на г-н Buzek, че имиграцията винаги е била от полза за Европа, дотолкова доколкото това е свързано с имиграция, която е регулирана, интегрирана и зачита институциите и законите на държавата на местоназначение. Когато са необходими социално обновление и оборот на работна ръка, когато културният обмен обогатява хората, тогава имиграцията е ценен ресурс. Нашите юдейско–християнски корени повеляват да се отнасяме с милосърдие и гостоприемство към страдащите.

Когато обаче нелегалната имиграция води до кризисни положения, затруднения, престъпност и несигурност, възниква необходимостта от ясна стратегия за интеграция на всички равнища, която държавите могат да спазват по демократичен начин. Заблуждаваме се, ако смятаме, че проблемът се ограничава само до държавите, граничещи със Средиземноморието: свободното движение на граждани в ЕС може единствено да насърчи много нелегални имигранти, които са станали част от престъпността. Всяка европейска държава има морален и пряк интерес, тъй като това е свързано с въпроса за престъпността и сигурността на половин милиард граждани, които са ни дали мандат да ги защитаваме чрез спешни, ясни действия както по отношение на съществуващи вече проблеми, така и по отношение на тези, които има вероятност да се задълбочат бързо. Правата на гражданите не могат да бъдат разменени за цялостното безразличие на държавите-членки или за мъдрите предупреждения на Европейската комисия.

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н VIDAL-QUADRAS
Заместник-председател

 
Правна информация - Политика за поверителност