Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Пълен протокол на разискванията
Вторник, 15 септември 2009 г. - Страсбург Версия ОВ

8. Встъпително слово на председателя на Европейския парламент
Видеозапис на изказванията
PV
MPphoto
 

  Председател. – Уважаеми председатели на Европейския парламент, министри, председатели и представители на европейските институции, госпожи и господа и преди всичко скъпи приятели.

Днес стоя пред вас като тринадесетият председател на пряко избираемия Европейски парламент. С удоволствие забелязвам, че тук сред нас днес са редица бивши председатели: г-н Emilio Colombo, г-н Enrique Barón Crespo, г-н Egon Klepsch, г-н Klaus Hänsch, г-н José María Gil-Robles, г-жа Nicole Fontaine, г-н Pat Cox и г-н Hans-Gert Pöttering.

(Ръкопляскания)

Присъствието ви е голяма привилегия за всички ни.

Както мнозина от вас посочиха, моят избор също е символичен – той символизира мечтата на гражданите в нашата част на Европа за един обединен континент – мечта, която вече се сбъдна.

Скъпи мои колеги от Естония, Латвия, Литва, Словакия, Чешката република, Унгария, Словения, Румъния, България, Кипър и Малта, познавам и разбирам опасенията, потребностите и очакванията на онези, които неотдавна се присъединиха към Съюза. Познавам ги, тъй като те са същите и в моята страна. Сега обаче носим обща отговорност за бъдещето на нашия континент. Вече няма стара и нова Европа. Това е нашата Европа! Искаме тя да е модерна и силна. Искаме и гражданите ни да я възприемат като такава. За това е нужна енергия и упорита работа. Това е цел, за която са мечтали поколения европейци и която си заслужава големите усилия, необходими за постигането й. Готов съм да върша тази работа и да полагам такива усилия, тъй като тези мечти са и мои.

(Ръкопляскания)

Госпожи и господа, сега, когато поставяме началото на настоящия нов парламентарен мандат, Европа и самите ние – нейните представители – сме изправени пред много предизвикателства. Трябва да се справим с тези предизвикателства. Трябва да помним, че Европейският парламент играе специална роля в стремежа към по-добра Европа – роля, която е не само институционална, но и социална и дълбоко символична. Европейският парламент е същината на европейската демократична система. Той е в основата на устойчивостта и стабилността на тази система, пазител е на идеалите и ценностите, въплътени не само в решенията ни и в техните последици, но и в нашите разисквания. Европейският парламент обаче има и друга задача, която следва да изпълни – задачата да създаде визия за една нова Европа, визия, която се простира отвъд настоящето, отвъд онова, което Европа е, към онова, което следва да бъде. За да създадем тази визия заедно, ни е нужно въображение, знания, мъдрост и, преди всичко, смелост.

Хана Аренд, немски философ от еврейски произход, е казала, че политиката е единствената област от живота, освен религията, в която се случват чудеса. Точно преди 20 години ние, в Европа, станахме свидетели на такова чудо и поради това вярваме в силата на смелостта, въображението и мъдростта. Мисля, че днес всички ние тук споделяме тази вяра.

(Ръкопляскания)

Гледам с оптимизъм на предизвикателствата, които стоят пред нас. За мен важните предизвикателства, пред които сме изправени, са: първо, икономическата криза и европейската солидарност; второ, енергетиката и околната среда; трето, външната политика; четвърто, правата на човека и ценностната ни система; и пето, нашият Парламент и как да го реформираме.

Най-болезненият и най-трудният въпрос, пред който сме изправени, е икономическата криза. Трябва да я преодолеем и ще я преодолеем. Европа изигра водеща роля, като предложи решения на срещите на високо равнище на Г-8 и Г-20 решения, които, при съхранение на нашия социален модел, могат да помогнат на света да приведе в ред своята икономика. Изправена пред глобализацията, Европа трябва да говори в един глас.

Сега, в това време на криза, трябва повече от всякога да насочим усилията си към постигане на икономически растеж и към борба с безработицата. Трябва да вдъхнем нов живот на идеите, заложени в Лисабонската стратегия, и да намерим начини за инвестиране в нови технологии, иновации, образование и човешки ресурси. Ролята на бюджета на Общността е важна за гарантиране на ясни приоритети и процедури на европейските изследователски програми.

Съгласно новия Договор, Парламентът и Съветът ще имат еднакви бюджетни правомощия. Процедурата на съвместно вземане на решение ще обхване земеделието, рибното стопанство, външната търговия и правосъдието и вътрешните работи, като също така ни се предоставят еднакви отговорности в областта на земеделските разходи.

Трябва да се предпазим от изкушението на протекционизма и ренационализацията на общите политики. Политиката на сближаване трябва да продължи да бъде приоритет в следващия бюджет на Общността, ако искаме да постигнем пълна интеграция на обединения ни континент. Голямото ни постижение е единният пазар. Трябва да го защитаваме и укрепваме, за да гарантираме по-нататъшната конкурентоспособност на Европа. Това означава, че европейската интеграция следва да се засилва, а не да отслабва. Нека смелостта ни съответства на убежденията ни.

Ако искаме да възстановим, разберем и живеем в Общността, която градим, две неща са от съществено значение: солидарността и социалното сближаване. Не може да има истинска общност без грижа за всеки човек и по-конкретно за най-уязвимите – безработните, най-малко образованите, живеещите в отдалечени райони. Борбата срещу безработицата е главната цел на шведското председателство. Ще му съдействаме енергично в решаването на тази задача.

Някога, по улиците отвъд Желязната завеса се скандираше: „Няма свобода без солидарност“. Сега можем да кажем: „Без солидарност не може да има общност“. Не може да има и модерна, силна Европа.

(Ръкопляскания)

Не можем да преодолеем икономическата криза без да използваме огромния интелектуален, икономически и творчески потенциал на жените.

Демографската криза откроява необходимостта от укрепване на семейството и повишаване на раждаемостта. При това, трябва да направим така, че на жените да не им се налага да жертват кариерата си заради семейството си и отглеждането на децата си.

(Ръкопляскания)

За да се справим с демографската криза, като същевременно останем верни на демократичните си принципи, трябва също така да бъдем отворена общност. Имиграцията винаги е била от полза за Европа. Трябва да предложим решения, които ще ни дадат възможност да привличаме имигранти и да създаваме условия за интеграцията им, като същевременно очакваме от тях да са склонни да приемат такава интеграция.

Изправени сме пред енергийна криза. Европейците може и да не разбират от геополитика, но разбират дали им е спряно отоплението. Следва да продължим диверсификацията на енергийните си ресурси и да ускорим инвестициите във възобновяеми енергийни източници и изкопаеми горива. Атомната електроенергия е достъпна за нас, като това е въпрос, който държавите-членки следва да решат.

Трябва да разширим външната тръбопроводна мрежа, за да не сме зависими от която и да било отделна страна. Необходимо е да увеличим взаимната свързаност между газопроводните и електрическите си мрежи. Следва да обмислим и възможността за съвместно закупуване на газ, за да създадем истински европейски енергиен пазар, основан на солидарността. Считам, че е настъпил моментът Съюзът да се сдобие с реална обща енергийна политика и ще положа усилия за нейното постигане.

(Ръкопляскания)

Енергетиката беше причината и за създаването на Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. – семето, от което води началото си нашата Общност. По онова време Робер Шуман заявява, че съвместното производство, което ще се зароди по този начин, ще демонстрира, че всяка война... става не само немислима, но и материално невъзможна. Това беше първоначалната идея, довела до създаването на тази общност. Енергийната ни политика трябва да отчете заплахите за околната среда, свързани с изменението на климата. Нужна ни е „зелена революция“ и обуздаване на стремежа ни към излишества.

Европейският парламент е инициатор на разискването по тази тема. Заедно с мнозина от вас работих във Временната комисия по изменението на климата. Вие знаете моята позиция и знаете, че ще работя с вас за постигане на компромис в Копенхаген.

Парламентът е важен участник на международната сцена. Това очакват от нас нашите граждани. Европа трябва да има по-голямо присъствие не само в границите на Европейския съюз, но и в целия свят. Разработката на последователна и ефективна външна политика, включваща визия за глобалния ред, следва да е едно от големите предизвикателства по време на настоящия мандат на Парламента.

Някога Жан Моне е казал, че всеки човек има амбиция. Въпросът е дали използваш тази амбиция, за да станеш някой, или по-скоро, за да постигнеш нещо. Нека в рамките на настоящия Парламент да се водим от амбицията да постигнем нещо.

И така, кои са най-важните цели? Първо, активна политика спрямо съседите на Европейския съюз на юг и на изток. С оглед на това следва да продължим работата си в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и да предприемем действия в рамките на асамблеята Euronest.

Второ: следва да насърчаваме демокрацията и моделите на добро управление. Следва да използваме междупарламентарните асамблеи и нашите делегации за провеждане на парламентарни срещи на високо равнище преди двустранните срещи на високо равнище на Съюза. Това е важно, тъй като Европейският парламент ще участва във вземането на решения относно повече политики. Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея е добър пример за такъв вид сътрудничество.

Трето: време е да установим действително трансатлантическо парламентарно партньорство, като заедно изградим нова рамка за световния ред. Ще се стремя към изграждане на по-тесни връзки с Конгреса на Съединените щати на всички равнища.

Четвърто: трябва да работим в областта на стратегическото ни партньорство с Русия, като същевременно не забравяме, както в отношенията ни с Китай, че икономическите и политическите съображения не могат да вземат превес над правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията.

(Ръкопляскания)

В качеството си на председател на Парламента ще се ангажирам изцяло с диалога с нашите руски партньори, по-конкретно в контекста на новата стратегия за региона на Балтийско море.

Пето: следва да укрепим връзките си с Индия и с други нововъзникващи сили като Бразилия и Република Южна Африка. Индия трябва да бъде както икономически, така и политически партньор.

Шесто: Близкият изток остава ключът към стабилността в света. Европа трябва да играе активна роля в този регион.

Седмо: разширяването е една от най-успешните ни политически стратегии. Радвал ли се е някога някой от европейските ни предци на такъв дълъг период на мир и благоденствие, на какъвто ние се наслаждаваме сега? Понастоящем изглежда, че Хърватия, и може би Исландия, са страните най-близко до присъединяване.

Осмо: Европейският съюз е най-големият донор на помощи в света. Следва да проверим какво е положението с настоящите и потенциалните ни бенефициери и да не забравяме задълженията си към тях съгласно Целите на хилядолетието за развитие. Възможно е да затворим вратите си за някои, които биха дошли тук, но нека не затваряме сърцата си и нека сторим онова, което можем, за да доближим живота в родните им страни до стандартите, на които се радваме в Европа.

Девето: трябва да подсилим мисиите на Съюза по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана. През последните шест години имаше 22 такива мисии и те трябва да разполагат с ясна задача и с необходимите за дейността им ресурси. Европейският парламент иска да осигури по-строг контрол и наблюдение на тези мисии. Възможно е по-широките бюджетни правомощия, с които Парламентът ще разполага по силата на Договора от Лисабон, да повишат гъвкавостта ни, когато се стигне до разпределение на ресурсите сред най-важните мисии, които подкрепяме.

Прилагането на новия Договор следва да бъде наш приоритет в най-близко бъдеще. Ангажирам се с подготовката на Парламента за функциониране в съответствие с новите разпоредби от момента на влизане на Договора в сила. Но, независимо от Договора, считаме, че е нужна промяна. Считаме, че е необходим по-динамичен парламентаризъм в нашата институция.

Като председател на Парламента искам да се опра на съществената работа в областта на парламентарната реформа, предприета през последните години от моите предшественици. Трябва обаче да продължим още по-нататък. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да осигуря повече възможности за градивни политически разисквания в нашия Парламент.

(Ръкопляскания)

Твърдо подкрепям по-широкото използване на процедурата с вдигане на ръка („catch-the-eye“) от страна на ораторите като начин за оживяване на пленарните ни разисквания – тази процедура ще се използва и след моето слово. Това е особено важно за гарантиране на правата на малцинството.

Най-важното липсващо звено в процеса на реформата е подобряването на отношенията с другите институции на Европейския съюз – Комисията и Съвета. На това ще бъде посветена значителна част от моя мандат.

Като председател ще се постарая да се разработи нов модел на партньорство с Комисията, така че да се засили парламентарния контрол над изпълнителната власт и отчетността на изпълнителните органи пред Парламента, както е предвидено в Договора от Лисабон.

През юли отправих покана към председателя на Комисията да участва във времето за въпроси, което ще се провежда ежемесечно в Парламента и в което членовете на ЕП ще имат възможност да задават въпроси от трибуната. Предлагам да въведем такава практика възможно най-скоро.

(Ръкопляскания)

Преди две седмици председателят Барозу ни изпрати своите „политически насоки“ за втори мандат. Това е значително нововъведение, което показва приемане на факта, че именно Европейският парламент избира председателя на Комисията. Това предизвиква у мен значително удовлетворение.

Също така насърчих парламентарните комисии да направят преглед на законодателството, което е все още в процес на подготовка, и да установят дали новата Комисия възнамерява да се откаже, да измени или да продължи да поддържа законодателните си предложения. Освен това насърчавам комисиите да проведат сериозни обсъждания относно бъдеща политическа стратегия, за да се гарантира, че изслушванията на кандидатите за членове на Комисията ще се основават на подробна законодателна програма, а не само на оценка на техните автобиографии и професионален опит.

Трябва да установим по-тесни взаимоотношения със Съвета на министрите. За да будят доверие, тези взаимоотношения трябва да отразяват факта, че в днешния Европейски съюз Парламентът е истински съзаконодател.

Трябва да работим заедно и по институционалните въпроси, произтичащи от Договора от Лисабон. Те се отнасят до разширяването на процедурата на съвместно вземане на решение, новата система на комитология, назначаването на новия върховен представител и заместник-председател на Комисията, демократичния контрол на новата служба за външна дейност и въпроса за това как да се подходи към „двойното председателство на Съвета“ по време на пленарни заседания.

Отношенията ни с 27-те национални парламенти в Европейския съюз трябва да се развиват в същия дух. През последните години сътрудничеството се задълбочи, а Договорът от Лисабон допълнително ще укрепи тези контакти и ще засили ролята им в изготвянето на закони, лесни за прилагане от гражданите. Чудесен пример за това сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти е Стокхолмската програма с нейния акцент върху правосъдието и обществената сигурност.

Бих желал да продължа реформите в използването на човешките ресурси и разходите на Парламента, за да бъдат те пряко насочи към нашите програми.

Богатството и силата на нашата институция произтичат и от различията ни – различни националности, различен манталитет и различни езици. Ето защо членовете на Парламента трябва да имат възможност, ако желаят, да се изказват на родния си език, за да могат да представляват своите избиратели пълноценно.

Следва винаги да помним, че съществуването на Съюза е свързано не само с бъдещите предизвикателства и визията за все по-голямо благоденствие и стабилност. Преди всичко то се свързва с правата на човека.

С тревога отбелязах напрежението в отношенията между Словакия и Унгария във връзка с националните малцинства. То продължава да бъде голям проблем и бих желал да предложа помощта си за решаване на този спор в съответствие с ценностите, в които твърдо вярваме и които отразяват убежденията на нашия Парламент.

(Силни ръкопляскания)

Добър пример за начина, по който отстояваме тези ценности, е наградата „Сахаров“, присъждана на защитници на правата на човека, които сега съставляват основата на мрежата „Сахаров“ – нещо което възнамерявам да доразвием. Бих желал също така енергично да реализираме проекта за „Дом на европейската история“, започнат от моя предшественик, който присъства днес и който все още е член на Европейския парламент – нещо, което много ни радва.

Бих искал също така да си припомним още веднъж тук, в Парламента, че Съюзът е съвкупност от идеали и ценности. Това е основата, върху която той беше изграден.

Твърдо съм решен да предприема мерки за гарантиране на достъп на всички комисии и делегации до сателитна телевизия и интернет. Необходимо е да разгледаме начина, по който се провеждат изборите за Европейски парламент. Следва да настояваме например за използване на нови технологии по време на изборите, за да се увеличи участието. Време е също така да започнем разисквания относно европейските политически партии. Гражданите трябва да знаят за какво гласуват – не само в собствените си страни, но и на европейско равнище.

Отдавам голямо значение на сътрудничеството с Председателския съвет. Заедно ще поемем отговорността за работата на Парламента, съвместно с 14-те заместник-председатели, на които благодаря за изразената подкрепа. Оценявам и партньорския дух, проявен от председателите на парламентарните ни комисии. Бих искал председателите на постоянните междупарламентарни делегации да имат възможност да оказват съществено влияние върху външната политика на Съюза. Въпросите, свързани с бюджета на Парламента, ще се решават с помощта на квесторите. Но най-много, скъпи мои колеги, разчитам на вашето сътрудничество.

Знам, че като председател на Европейския парламент нося отговорност да ви се осигурят добри работни условия, но бих призовал настоятелно всички ви да споделите това бреме.

За повечето от нас Договорът от Лисабон е дългоочаквано институционално решение. Той ще подобри способността на Съюза да решава съществуващите проблеми и ще доближи европейските институции до гражданите.

Покойният Бронислав Геремек, на когото нарекохме главния площад във вътрешния двор на Парламента в Страсбург, обичаше да казва, че е европейската интеграция е като карането на велосипед – трябва непрестанно да въртиш педалите, за да пазиш равновесие и да се движиш в правилната посока. Това нагледно и точно показва защо ни е толкова необходимата ратификацията на Договора от Лисабон.

(Ръкопляскания)

Преди по-малко от седмица присъствах на честването в полския парламент на 20-годишнината от създаването на първото некомунистическо правителство в нашата част от Европа под ръководството на Тадеуш Мазовецки. Това беше особено вълнуваща годишнина, тъй като отбелязваше началото на бързото разпадане на тоталитарната система в други централноевропейски държави. Това беше първият пробив, който направи възможно събарянето на стената, разделяща Европа.

Днес произнасям това слово пред вас тук, в Страсбург, столицата на област, чиято съдба напомня тази на родната ми Силезия – гранична област, на чиито жители често се налагало да сменят гражданството си, без да променят местожителството си.

Тържествено обещавам, че в качеството си на председател на Парламента през идните години ще служа като ваш посланик и ще предавам посланието за един отново обединен континент на гражданите на Европа и на света.

Нека да работим заедно за намиране на реални и практически решения на големите предизвикателства, пред които сега са изправени Европа и светът. Нека да работим за това мечтите ни да се превърнат в реалност. Нека да пристъпим към тази задача с ентусиазъм, мъдрост и смелост.

Защото това е нашата Европа. Модерна Европа. Силна Европа.

(Залата приветства оратора с овации с изправяне на крака)

 
  
MPphoto
 

  Joseph Daul, от името на групата PPE. (FR) Г-н председател, уважаеми председатели на европейските институции, г-н Buzek, моята група изцяло се присъединява към вашата програма за Парламента и за неговото управляване през идните пет години.

Ако Европейският парламент има някаква роля и някаква мисия, която следва да изпълни през следващите пет години, то тя е да помири гражданите и Европа. И кое друго обстоятелство би било по-благоприятно за изпълнението на тази задача от това той да се председателства от човек, който символизира отново обединената Европа, от човек като вас, г-н Buzek.

Ето защо бих искал да отбележа каква гордост изпитвам от това, че именно моята група – групата на Европейската народна партия (Християндемократи) – убеди много голямо мнозинство от Парламента да ви се довери.

За тази Европа, която днес e отново обединена, е важна нe липсата на търпимост или отхвърлянето, а откритостта и уважението към мненията и произхода на другите. Убеден съм, че тази идея – да живеем заедно като европейци – обединява всички ни в тази зала. Бих желал Европейският парламент, под ваше ръководство, да направи така, че нашите съграждани да споделят тези ценности.

Подкрепям и изразената от вас, г-н председател, решителност за справяне с това предизвикателство и се надявам, че ще положим специални усилия за благото на младите хора. Моята група ще ви помогне без колебание.

Г-н председател, както посочихте, през последните няколко години Парламентът придоби правомощия и увеличи авторитета си. Перспективата за влизане в сила на Договора от Лисабон ще засили драстично тази тенденция. Това е една от причините, поради които групата PPE призовава за неговото прилагане в най-кратки срокове. Разбира се, трябва да се подготвим за него технически, за да можем да работим ефективно със Съвета и в тясно партньорство с Комисията, но следва също така, преди всичко, да се подготвим за него политически. Основната ни цел е ясна – да гарантираме по-голямо съзвучие между Парламента и 500-те милиона граждани, които той представлява.

За да постигне това, той следва, по-конкретно, да продължи да модернизира методите си на работа, например при организацията на нашите разисквания – Вие споменахте за това. Във връзка с това подкрепям предложението Ви за провеждане на оживени разисквания по актуални въпроси с председателя на Комисията.

Госпожи и господа, трудно е да се обясни на европейците механизма на функциониране Европейския съюз. Далеч от традиционния модел „опозиция/мнозинство“, с който сме свикнали в нашите държави-членки, тук работим, бих наблегнал на това, в търсене консенсус отвъд конкретните убеждения на политическите ни семейства.

Това, по мое мнение, е съвременен стил на политическа дейност. Убеден съм, че нашите съграждани могат да приемат този подход, но при едно условие – да си направим труда да им обясним по-добре належащите въпроси в Европа. Това е задачата, г-н председател, с която ви насърчавам да се заемете и за която ще получите пълната подкрепа на групата ми.

 
  
MPphoto
 

  Martin Schulz, от името на групата S&D. (DE) Г-н председател, подкрепям казаното от г-н Daul. Г-н Buzek, нашата група също може да подкрепи много, ако не и всички, точки от програмата, която представихте. Това се отнася за съдържанието на вашето изложение, за осъвременяването на процедурите, което предложихте и за оживяването на разискванията в тази зала. Преобладаващото мнозинство ще се съгласи със съдържанието на изнесеното от вас слово.

Не споделям напълно мнението на г-н Daul, че сте изготвили програмата си за следващите пет години. Като начало, нека да работим върху основата на следващите две години и половина, защото това е дълъг период.

Но считам, г-н Buzek, че встъпвате в длъжност в труден за Европейския съюз момент. Вие също така поемате поста си в трудни за Европейския парламент времена. За пръв път от много време насам проевропейският консенсус вече не е безспорен в Парламента. Напротив, за пръв път Парламентът е платформа – това започна по време на предишния парламентарен мандат и беше затвърдено от последните европейски избори – в която действат сили, привлекли внимание и влияние, чиято цел е точно противоположна на онова, което посочихте във вашето изказване. Драстично нарасна броят на членовете на Парламента, които искат да сложат край на европейската интеграция, броят на членовете, които желаят нейната отмяната и броят на членовете, които настояват за ренационализация.

В рамките на предишния парламентарен мандат участвахме в предприемането на опит за подписване на Хартата на основните права от тримата председатели на институциите. Не бих повярвал, че такива гледки и сцени са възможни в един мултинационален, демократичен парламент, но всички ние станахме свидетели на случилото се. Увеличи се броят на членовете, които застъпват мнения от този род.

Ето защо бих казал, че сте прав. Борбата за продължаване и задълбочаване на процеса на интеграция, борбата за Договора от Лисабон, който е основополагащо условие за разширяването на ЕС, както и борбата за разширяване на ЕС въз основа на по-дълбока интеграция, представляват правилният подход. Радвам се, че председателят на Парламента – особено председател от страна, присъединила се към ЕС в последната фаза на разширяването, председател, който, в качеството си на министър-председател на своята страна, започна преговорите за присъединяване – заявява като основно послание на своя мандат: искаме повече Европа. Искаме интегрирана Европа, искаме по-задълбочена Европа, искаме и разширена Европа, като част от процеса на задълбочаване, за да постигнем едно единствено нещо – и това беше основното изречение във вашето слово: солидарността, която доведе до свобода.

Това е солидарността, която ни е нужна сега във вътрешен план, за да може постигането на тази свобода да е съчетано със социална справедливост. Поради тази причина социалистите и социалдемократите изразяват пълното си съгласие с вашето слово, г-н Buzek. То формулира идеологическата и духовна основа на една борба, в която следва да вземем участие в рамките на настоящия парламентарен мандат.

Когато бях новоизбран член на Парламента, имах привилегията да чуя словото, произнесено тук от френския президент Франсоа Митеран, в качеството му на действащ председател на Съвета. И до сега си спомням едно изречение от това слово: че в края на краищата национализмът винаги означава война. Това означава, че в края на краищата обратното на национализма – неговото преодоляване, европейският идеал, означава мир. Именно това ще се борим да постигнем заедно с вас, г-н Buzek.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE.(NL) Г-н председател, преди всичко бих искал да ви благодаря от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа за встъпителното ви слово. Нашата група може изцяло да се присъедини към обявената от вас програма. Както ви казах в онзи момент, г-н председател, приветствам избирането ви за председател на Парламента, не само защото символизирате разширяването на Европейския съюз, но също така – и бих искал да наблегна на това – заради участието ви в движението за свобода „Солидарност“. В крайна сметка „Солидарност“ може да изтъкне три големи постижения в своята история. Това беше организацията, за която можеше да гласува народът на Полша, тя демократизира целия бивш Източен блок и дори промени основно лика на Европа, като обедини разединения континент. Както стана ясно от вашето слово, г-н председател, това ви е осигурило съвършения опит за реализацията на три амбициозни задачи и в Европейския парламент през идните няколко години. Тези амбициозни задачи са: да се даде повече гласност на мнението на европейските граждани, да се постигне по-демократичен Европейски съюз, като по този начин се даде тласък и на европейската интеграция.

Госпожи и господа, считам, че би било добре да се подчертае, в допълнение към встъпителното слово на председателя г-н Buzek, че по данни на „Евробарометър“ Европейският парламент е институцията на Европейския съюз, в която гражданите имат най-голямо доверие. Това e свързано с една трудна задача за всички ни, тъй като означава, че не можем да предадем това доверие и че следва да осигурим по-голямо влияние на гласа на хората във вземането на решения на европейско равнище. В същото време – въз основа на словото ви, г-н председател – считам, че сме изправени пред двойно предизвикателство. Първо, трябва да приложим Договора от Лисабон и да го изпълним възможно най-скоро. Във връзка с това – както предложихте – следва да започнем преговори с председателството на Съвета в максимално кратки срокове, за да постигнем съгласие по редица изменения.

На второ място, г-н председател – и това е другият аспект на предизвикателството – смятам, че Парламентът следва да се възползва от всички възможни лостове, с които разполага, за да разшири още повече правомощията си. Така постъпихме по отношение на процедурата за назначаване на председател на Комисията, но трябва продължим да го правим и по отношение на всяка възможна точка в други досиета. Според мен най-важният аспект в тази връзка е необходимостта да се съгласува нов бюджет за Европа и за Европейския съюз през следващите няколко години. Считам това за прекрасна възможност Европейският парламент да настоява – да изисква – в бъдеще този бюджет да се основава на собствените ресурси на Европейския съюз, защото Парламентът няма да е истински парламент, докато не придобие пълен контрол и върху собствените си ресурси, които ще може сам да набира в бъдеще.

(Ръкопляскания)

Именно във връзка с това има една важна задача за вас, г-н председател: да обедините целия Парламент в тази борба. В това отношение ще можете да разчитате на пълната подкрепа на нашата група, тъй като всички ние знаем, особено в настоящия период на стопанска и финансова криза, че национализмът или протекционизмът няма да облекчат трудностите ни или да осигурят бъдещето ни; единствено по-нататъшната европейска интеграция представлява решение за народите на Европа, за гражданите на Европа.

Във всички случаи, г-н председател, Ви желая пълен успех.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Rebecca Harms, от името на групата Verts/ALE .(DE) Г-н председател, не е нужно да повтарям голяма част от казаното от предишния оратор. За моята група беше ясно, че ще подкрепим вашата кандидатура, защото считахме, че е крайно време ролята на ръководител на Парламента да се поеме от видна личност от Европейския парламент, която, освен това, произхожда от една от новите държави-членки.

Бихме искали в бъдеще да станем свидетели на избор на председател на Парламента въз основа на такива съображения като често признавани специални умения и способности. Бихме искали, също така, да наблюдаваме малко по-ниска степен на упражняване на правомощия от страна на националните делегации в големите групи, отколкото в подхода, който личности като вас възприемат.

Имаме големи очаквания спрямо вас, когато става въпрос за преодоляване на големите различия, които все още съществуват между Изтока и Запада и които описах преди няколко седмици. След летните почивки и въз основа на наблюденията ми по време на политическите събития, бих искала само да кажа, че вероятно ви предстои много трудна задача. Впечатленията ми са, че голямата световна финансова криза и последвалата я икономическа криза по никакъв начин не улесняват задачата за сближаване на Изтока и Запада в рамките на ЕС. Точно обратното, предизвикателствата станаха по-големи, защото дисбалансите представляват основен проблем.

Бих искала да подходя малко по-критично и да напомня на Парламента, че днес е годишнината от краха на „Леман Брадърс“ [Lehman Brothers]. Изпращаме голяма делегация на срещата на високо равнище на Г-20, на която ще се обсъжда темата за това как може да се преодолее финансовата криза. Парламентът обаче не успя да обсъди никакви резолюции в тази област и не осигури единна база за работа на нашите преговарящи. Считам, че това е по-скоро израз на слабост, отколкото на сила.

Подозирам, че причината се корени във факта, че все още не можем да постигнем съгласие относно анализа на това как точно се озовахме в тази каша. Считам, че отговорност за тази сериозна криза носят не само няколко загубили разсъдъка си банкери, а че всъщност тя се дължи на неолибералната вяра в ползите от нерегулираните финансови пазари, която не само беше и е преобладаваща в САЩ, но си остава широко разпространена и в днешна Европа. В политиките на Европейския съюз сме далеч от постигане на консенсус по оценката на този анализ и поради това не можем да постигнем съгласие и относно начините за излизане от кризата.

Също така считам, г-н председател, че всичко, което казахте относно второто основно предизвикателство, пред което сме изправени, в контекста на кръга от международни преговори, т.е. предизвикателството, свързано с кризата с климата, е правилно. Надявам се, че ние, европейците ще можем да заемем по-силна позиция в Копенхаген, отколкото в момента. Моето впечатление е, че европейците са все още далеч от изпълнението на адекватна водеща роля в областта на политиката относно климата.

За това има много причини, но аз често си мисля за една от тях. Продължаваме да посрещаме с твърде малко доверие концепции, като „Зелен нов курс“, предложени от Бан Ки-мун или Ахим Щайнер от името на ООН. Не можем да приемем, че трябва да започнем да трансформираме старото си индустриално общество, че трябва предварително да планираме за срок по-дълъг от един ден и че безвредните за климата технологии, технологиите за повишаване на ефективността и много други мерки представляват бъдещето не само на Европа, но и на света.

Мога само да кажа, г-н председател, че сме изправени пред сериозни предизвикателства. Ако възнамерявате да предложите съвременни, устойчиви идеи, групата ни определено ще ви подкрепи. За съжаление, няма да видим реални промени в състава на Европейската комисия, защото става ясно, че главният играч, който стои зад вчерашните концепции – г-н Барозу – ще продължи да оглавява Комисията през следващия парламентарен мандат.

Г-н председател, желаем ви на добър час! Като представител на моята група, с нетърпение очаквам вълнуващи и, надявам се, плодотворни разисквания.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Michał Kamiński, от името на групата ECR. (PL) Г-н председател, днес беше истинско удоволствие да чуя словото ви и програмата ви за следващите две и половина години от нашата работа. Много Ви благодаря за Вашето слово. То е доказателство за уважението Ви към нас, членовете на Европейския парламент, уважение което не зависи от това от коя политическа група или държава произхождаме, или какви възгледи представляваме. Словото Ви беше стимулиращо, защото считам, че нашият Парламент действително се нуждае от типа ръководство, което представихте във вашата визия днес. Не сме съгласни с всичко и не е тайна, че някои от мненията ни се различават, но бих искал в началото на моето изказване да отговоря, в известен смисъл, на гласовете, които също чух в тази зала днес.

Няма нищо лошо в това, че Парламентът е място, където се водят дебати и където се срещат хора, които могат да имат различни схващания по различни теми, включително различни възгледи за бъдещето на Европа. Проблемът е, че трябва да полагаме усилия, добросъвестно, да съпоставяме нашите възгледи с тези на другите – тогава винаги ще има възможности за компромис. Ако допуснем – и аз наистина допускам – че всички в Парламента имат добри намерения и искат най-доброто за нашия континент, то ние ще можем да преодоляваме трудностите и винаги ще сме склонни да водим обсъждания. Онова, което е нужно, е добрата воля.

Но, разбира се, г-н председател, нашата група, Европейски консерватори и реформисти – група, която се гордее, че внася в Парламента определено ново измерение в политическата теория за Европа – ще иска да действа като силен глас, представляващ гражданите, които ни избраха. Защото, макар да не отричаме демократично възложените мандати на който и да било член на Парламента – и действително дълбоко уважаваме тези отговорности – ние представляваме именно нашите избиратели. Когато нашите гласоподаватели избираха партии, които са част от групата ECR, те знаеха за какво гласуват.

Г-н председател, избирането Ви беше историческо събитие. Ще си позволя да напомня на нашите колеги и да отбележа, че днес в тази зала присъстват група от млади поляци, поканени от членове на различни политически групи. Тези поляци са родени на 4 юни, в деня на първите частично свободни избори, проведени в нашата страна. Една среща с хора, родени на 4 юни, може и да не ни накара да се почувстваме отново млади, когато видим че сега те са възрастни хора. Но искам да кажа, че когато днес разговарях с тях и разбрах, че са се качили на автобуса в Ржешов – град в югоизточната част на Полша – и без да им се налага да спират на каквито и да било граници са пристигнали тук, в Страсбург, в своя Парламент, си помислих, че никой от нас, които помним 4 юни, не би могъл да си представи такива приятни събития – днес млади поляци, млади чехи, естонци и литовци идват тук, в своя Парламент.

Г-н председател, сигурен съм, че ще пазите този Парламент като демократична институция, като място за истински разисквания между хора, които искрено желаят да помогнат на гражданите на Европейския съюз. И днес, когато си спомним, че и вие, г-н председател, сте от нашата държава – държава, която изстрада много по време на тоталитаризма – сме сигурни в едно – и то наистина е най-доброто нещо, с което свързваме ЕС – Европейският съюз е осигурил на европейските нации 60 години без война. Това е много голямо постижение на тази организация – организация, която ние, групата ECR, действително желаем да реформираме, както показва названието ни, но и организация, в която вярваме. Вярваме в една по-добра Европа, и именно на тази по-добра Европа, която е по-близо до своите граждани, ще служим по време на този парламентарен мандат.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Eva-Britt Svensson, от името на групата GUE/NGL.(SV) Г-н председател, бих искала да Ви поздравя още веднъж за избирането Ви.

Прозрачност, демокрация и плурализъм са благородни думи за ЕС и за Парламента, но те не бива никога да се превръщат в обикновени символични политики. За съжаление, понякога тези понятия не са нищо повече от красиви думи. В действителност споразуменията се сключват при закрити врата. Ето защо ни е нужен различен метод на работа в Парламента – такъв, при който работата и решенията ни се представят в публичното пространство в дух на истинска демокрация. Нужен ни е открит начин на работа, който да важи за всички политически групи и всички членове на Парламента. Ако някои членове на Европейския парламент дори не се чувстват ангажирани и нямат представа за работата, как можем да очакваме нашите граждани да се чувстват ангажирани, да имат доверие в работата ни и да гласуват на избори? Нека непременно да въведем нови технологии – те са ни необходими, за да предоставяме информация – но не бива да забравяме най-важните елементи на ангажираността и участието. Това са демокрацията и прозрачността.

В момента преживяваме финансова, екологична и климатична криза. Следва да спомена и че имаме търговски споразумения, които понякога изострят проблемите, свързани с доставката на храни и с бедността по света.

Левицата счита, че решението по отношение на кризите е да не се продължава същата политика, която понякога допринася за създаването им. Европейците имат нужда от различна политика. Те заслужават различна политика – политика, която поставя на първо място потребностите на хората, а не, както в момента – потребностите на пазара. Един от начините за ориентиране на политиката в правилната посока е да се спре приватизацията и дерегулирането на обществените услуги. На практика пазарният подход се оказа неуспешен, когато става въпрос за задоволяване на потребностите на хората да работят и да се ползват от социални права например. Налага ни се да понасяме последиците от това.

Говорим за демокрация. Демокрацията също така изисква гражданските ни права и свободи никога да не се нарушават. Понастоящем имаме много предложения за допълнително наблюдение на нашите граждани. Свободата на изразяване следва да се прилага и в интернет.

Следователно ЕС и гражданите му се нуждаят от различна политика за по-справедливо общество с повече солидарност. Ние от Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица сме подготвени и с радост поемаме отговорностите си, да изиграем своята роля в изграждането на един по-справедлив ЕС, с по-голяма солидарност, и на един по-справедлив и по-добър свят.

 
  
MPphoto
 

  Francesco Enrico Speroni, от името на групата EFD.(IT) Г-н председател, отново Ви поздравявам по повод на назначението Ви. Приветствах обръщението Ви, програмата Ви и бих желал да съсредоточа вниманието Ви върху един аспект, който, по мое мнение, е най-важният, или би следвало да е най-важният, за нас, членовете на Европейския парламент, а именно законодателната ни дейност.

Диалогът с големите сили е важен, както и мисиите, но главната задача на един парламент – поне аз смятам така – е да създава закони, да утвърждава правила, защото, преди всичко, ние сме избрани, за да изпълним тази задача по време на настоящия мандат. Един от проблемите е, че нямаме право на законодателна инициатива, тъй като основателите на Европа и наследниците им са ни го отказали. Непрестанно гласуваме резолюции и подписваме писмени изявления, по отношение на които не се предприемат последващи действия, тъй като Комисията не ги взима предвид.

Г-н Барозу обясни, че това е съвсем правилно, тъй като ако Комисията приеме от Парламента проекти на законодателни актове чрез писмени изявления и резолюции, това би било нарушение на договорите, които не го позволяват. Позволете ми да кажа, че намирам тази интерпретация за лицемерна: в договорите не е предвидено нищо изрично по този въпрос, но липсва и забрана.

Трябва да подчертая, че когато Парламентът поиска нещо, когато Парламентът поиска законодателна инициатива, той го прави от името на милиони европейски граждани, на мнозинството от милионите европейски граждани, тъй като и изявления и резолюциите трябва да бъдат подкрепени от мнозинството, за да бъдат приети.

Ето защо съм сигурен, че вие, г-н председател, ще работите усилено, за да накарате Комисията да приеме, че предложенията, които ние, членовете на Европейския парламент, правим, могат да се превърнат в законодателни актове на ЕС, в съответствие с волята на хората – нашите избиратели. Това е тежка задача, но съм уверен, че ще положите всички усилия, за да я изпълните.

 
  
MPphoto
 

  Bruno Gollnisch (NI).(FR) Г-н председател, като независим член, разбира се, говоря от мое собствено име, но и от името на някои от моите колеги – не на нидерландските ми колеги от Партията на свободата и напредъка (PVV), а на колегите ми от „Национален фронт“ (Front National), от българската партия „Атака“, от Австрийската партия на свободата (FPÖ), от Британската национална партия, от Унгарското националистическо движение „За по-добра Унгария“ (Jobbik) и от фламандската партия „Фламандски интерес“(Vlaams Belang).

Бих искал да кажа, г-н председател, че дори за миг не се усъмних в искреността на предложенията, които направихте. Позволете ми обаче да отбележа, че имам съмнения относно реалистичността им.

В началото на словото си повдигнахте въпроса за икономическата криза. Вярно е, че милиони европейци считат, че активите и работните им места са застрашени от превратните последици от глобализацията, която ги обрича, в полза на неколцина, на нелоялна конкуренция от страни, чиито работници са цинично експлоатирани, както и на хищническо отношение поради финансови интереси, необвързани с конкретна държава. Уви, Съюзът не предпази европейците от попадане в тази ситуация. Точно обратното – въвлече ги в нея.

На второ място, от моята скромна позиция, но изказвайки се от името на политическите сили, за които г-н Schulz с готовност призна, че са заплаха за традиционните организации – за което му благодаря – бих искал да призова нашия Парламент, и самия вас, г-н председател, да бъдем по-скромни и доброволно да определим известни граници на правомощията си. Напълно съм убеден, като европеец и християнин, че някои от ценностите, на които даваме израз, са универсални. С още по-голямо задоволство заявявам, че не е наша работа да даваме на света принципи и закони, още повече че организации като ООН съществуват именно с тази цел и че има много неща, които трябва да се свършат в самата Европа, където, противно на правото на живот, създаваме разпоредби за елиминирането на собствените ни деца и където, противно на свободата на изразяване, прокарваме моралната, медийна, политическа и съдебна диктатура на така наречената „политическа коректност“. Политически групи като нашата, които изразяват страданието и надеждите на милиони европейци, биват дискриминирани, преследвани, а понякога дори и разпускани, както се случи с белгийската партия „Фламандски блок“ (Vlaams Blok) – истински скандал, който не предизвика нито един протест в Парламента. Ако това се беше случило в Африка или в Латинска Америка, несъмнено щяхме да чуем различна версия за събитията.

Ние, независимите членове, нямаме същите права, както останалите членове – това поне е ясно – и, както ви казах вчера, все още намаме никакви представители в Председателския съвет.

Накрая, благодарение на методиката на гласуване, милиони европейци са лишени от възможността да бъдат представлявани в законодателните органи на собствените си страни, които би трябвало да представляват електората в цялото му разнообразие.

В заключение, бих искал да изразя желанието да помним, във всеки момент от нашата работа, че в историята на човечеството Европа е регионьт, създал свободата на нациите, която не се среща никъде другаде; равното достойнство на тези нации; и зачитането на тяхната компетентност и на принципа на ненамесата, което означава, че всяка от тях управлява собствените си дела на собствената си територия. Това е един от великите приноси на европейската цивилизация към човешкото наследство.

 
  
MPphoto
 

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета.(SV) Г-н председател, това е първата ми възможност, в качеството ми на член на председателството на Съвета, да застана в тази пленарна зала и, от името на шведското председателство, на целия Съвет, както и лично от мое име, бих искала да Ви поздравя най-искрено г-н председател. Чудесно е да Ви видим на тази позиция двадесет години след падането на Берлинската стена. Знам, че това е лична победа за Вас. Победа е и за Европейския парламет, както и за всички нас, които горещо подкрепяме европейското сътрудничество и всичко, което то символизира.

Бих искала да Ви благодаря също за проницателното Ви слово и за амбициозните Ви планове за Парламента. Уверена съм, че начело с Вас Европейският парламент е в сигурни ръце. Надявам се, че по време на Вашето ръководство ще направите необходимото, за да се взимат конкретни решения, но и действително да се случи чудото, което споменахте. Ние, в Съвета, с нетърпение очакваме работата с Вас и с Европейския парламент. Много членове на Парламента говориха за многобройните предизвикателства, пред които сме изправени: въпросът за климата, икономическата криза, работните места, ролята на Европа в света и т.н.

В този момент Ви е отредена важна законодателна роля – когато представлявате гражданите, но и по време на разискванията, които се водят тук. Изключително важно е Европейският парламент винаги да отстоява европейските ценности. Ако Договорът от Лисабон влезе в сила – а това е нещо, което определено се надявам да се случи – ролята на Европейския парламент ще бъде разширена и Вие ще имате по-голямо влияние върху европейския дневен ред. Знам, че ще приемете сериозно защитата на Европейския парламент и ролята на институцията, но се надявам и да бъдете връзката с други институции, както и сериозен партньор за диалог. Председателството очаква с голямо нетърпение да бъде Ваш партньор за диалог през следващите шест години и Ви пожелава на добър час във Вашата работа.

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Искам да кажа на всички нови членове на Европейския парламент, че госпожа министърът е бивш член на Парламента, така че е една от нас.

 
  
MPphoto
 

  Жозе Мануел Барозу, Председател на Комисията.(EN) Г-н председател, от името на Комисията и от мое собствено име искам отново да Ви поздравя искрено и да Ви пожелая всичко най-добро по време на Вашия мандат. Избирането Ви символизира не само повторното обединение на Европа, но и една Европа, която е силно свързана с основните ценности – свобода и солидарност.

Искам да поема ангажимент, в личен и институционален план, за тясно сътрудничество с Вас и с Европейския парламент. Парламентът и Комисията са двете институции на Общността, които са в самата основа на нейните дела. Вие и всички членове на Парламента сте пряко избрани от нашите граждани и Комисията има правото и задължението да поставя европейските интереси над който и да било частен интерес. Считам, че носим особена отговорност за европейския проект при пълно зачитане на Договорите.

Ето защо искам отново да потвърдя готовността си за съвместна работа с цел укрепване на европейската парламентарна демокрация.

(Ръкопляскания)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н PITTELLA
Заместник-председател

 
  
MPphoto
 

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE).(IT) Г-н Buzek, с удоволствие изслушах словото Ви и особено частта относно институционалната, но и социална роля на Парламента, която описахте като самата същина на европейската демократична система.

Днес възхваляваме Съюза на 27-те, който отново се обедини и заседава тук след разделенията, причинени от терористичните идеологии, които издигнаха стени на континента ни – стени, които не издържаха дълго и бяха сринати от ветровете на демокрацията и свободата.

Тази година честваме тридесетата годишнина от първите избори за Парламент чрез пряко всеобщо гласуване, както и двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена. Със задоволство си спомням, г-н Buzek, че когато, за пръв път, преди 30 години, родителите ми гласуваха, за да бъдат избрани първите членове на Европейския парламент от Италия, във Вашата страна нямаше право на вот.

През 1979 г. само една година след избирането на Карол Войтила за върховен понтиф на католическата църква, докато в Италия и в други страни се провеждаха първите избори за Европейски парламент, Вие бяхте активист в тогава полунелегалния синдикат „Солидарност“, който се бореше за установяването на демокрацията и свободата във Вашата страна. За утвърждаването на същите тези права – на демокрация и свобода – ние посещавахме избирателните пунктове, докато Вие ежедневно рискувахте да загубите живота си и да бъдете репресиран.

Поради тази причина, г-н Buzek, за мен е чест, че съм допринесъл с малкия си и вероятно нерешаващ глас за Вашето избиране и се радвам, че днес в Парламента се сливат разнообразни исторически пътища, които се облагородяват и вдъхновяват от същите ценности и идеали: исторически пътища, които укрепват великата история на тази млада Европа.

 
  
MPphoto
 

  Marek Siwiec (S&D).(PL) Г-н председател, поздравявам Ви за избирането Ви и за хубавото слово. Щеше ми се в него да бяхте отделили малко повече внимание на страните от Източна Европа. Съвсем скоро ще се проведат много трудни избори в Украйна. Европейският парламент носи особена отговорност – да прояви загриженост за демократичните процедури в тази страна. Именно в Европейския парламент, водещата институция на Европейския съюз, започна подкрепата за големите промени, които настъпиха преди пет години.

Бих приканил този въпрос, свързан с президентските избори в Украйна, да се разгледа по специален и неконвенционален начин с участието на онези институции и делегации, които са определени за тази цел, за да е известно, че Европейският парламент е сериозна институция, която е загрижена за демократичните процедури в Украйна.

 
  
MPphoto
 

  Eva Lichtenberger (Verts/ALE).(DE) Г-н председател, бих искала да Ви поздравя и по-конкретно бих искала да Ви кажа нещо. Един парламент се оценява по начина, по който използва и упражнява правата си и по това, че не се оттегля от големи политически разисквания.

Всички ние сме отговорни за това да работим заедно с Вас, за да се направи нужното Парламентът да не бъде подлаган на натиск чрез проекти за законодателни актове на Комисията, които са недомислени или които представляват едностранните интереси на конкретни лобисти. Отговорни сме за това, в този момент да говорим понятно и ясно и именно това следва да сторим. Трябва да помислим за това как Договорът от Лисабон ще промени нашето положение. Надявам се да успеем да постигнем всичко това.

Трябва ясно да покажем – а, по мое мнение, това засяга и въпроса за избирането на председателя на Комисията – че използваме правата си и трябва да изпратим ясен сигнал на Комисията. Това означава, че сега г-н Барозу не трябва да бъде избран пряко.

 
  
MPphoto
 

  Zoltán Balczó (NI).(HU) Г-н председател Buzek, позволете ми да се обърна пряко към Вас, въпреки че заемате мястото си на член на Европейския парламент. Избирането Ви в Парламента се възприема като знак, че вече няма Източен блок, а има само обединена Европа. Споменахте това във Вашето изказване, когато казахте, че вече няма стара и нова Европа, а само нашата Европа.

За съжаление, много хора не смятат така. Във Вашето слово споменахте и за силния страх, обхванал страните, които се присъединиха едва през 2004 г. Известно Ви е обаче за чувството на разочарование, което днес изпитват хората в тези страни. Причината за това е липсата на равни права. Равните права са ключовият въпрос. Държавният секретар г-н Линдблад спомена, че равните права са основополагащият принцип в бюджета. Ако това е действително така, защо няма равни права по отношение на земеделските субсидии? Унгария доказа, че е в състояние да ги получава чрез институционалната си система, но въпреки това продължава да е обект на дискриминация.

Г-н председател, Вие насърчихте всички да говорят на родния си език. Доволен съм, че в Парламента, като унгарец, мога да се ползвам с равни права, но в Словакия бих бил санкциониран за използване на майчиния си език. Г-н председател, Вие предложихте да действате като посредник. Искрено Ви благодарим за това предложение. Реален резултат от такива действия обаче ще бъде постигнат единствено ако унгарското малцинство може свободно да говори на майчиния си език в своята родина. Пожелавам Ви пълен успех и в това отношение.

 
  
MPphoto
 

  Zuzana Roithová (PPE). (CS) Г-н председател, изпитвам истинско възхищение от факта, че Вие, гражданин с висок морал, при това родом от Силезия, поемате щафетата от ръката на Hans-Gert Pöttering и че и Вие като него наблягате на потенциала на един обединен Европейски съюз от гледна точка на такива ценности като правата на човека и солидарността между нациите. Този период на избори в сянката на икономическата криза ще подложи на изпитание тази солидарност. Не се боя за нея, що се отнася до гласуването тук, но знам, че отделни граждани и регионални политици все по-често следят внимателно гласуването ни под надслов „да се погрижим първо за най-близките си“. Затова бих искала да Ви призова, г-н председател, когато докладвате за нашата работа тук, в Европейския парламент, да отделяте повече внимание, отколкото се е правело преди, на подобренията в положението на европейците в глобален мащаб.

 
  
MPphoto
 

  Charles Tannock (ECR).(EN) Г-н председател, винаги съм се възхищавал на г-н Барозу като председател на нашата Комисия, който е атлантик и радетел за свободна пазарна икономика – нещо, което партията ми силно подкрепя и цени. Твърд приятел съм и на Португалия, така че за мен е голяма радост да подкрепя Жозе Мануел.

Обезпокоен съм обаче от онова, което прочетох вчера в „Дейли телеграф“ – че той се е споразумял с групата ALDE да създаде в своята Комисия нова, силна и обезпокоителна позиция – член на Комисията, отговарящ за правата на човека, която да обхваща външни и вътрешни въпроси, свързани с правата на човека. Това сякаш очевидно противоречи на прокараното от десноцентристите решение на Парламента да отхвърли една нова смесена комисия по правата на човека и дублира работата на Съвета на Европа и на техния член на Комисията, отговарящ за правата на човека. Ако разрешите, може ли председателят г-н Барозу да разясни политиките и намеренията си тук?

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Считам, че този въпрос трябваше да се зададе по друго време днес, а именно, при обсъждането на изявлението на г-н Барозу, а не в този момент.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sógor (PPE).(HU) Г-н Buzek, Вие говорихте за спора между Словакия и Унгария. Това не е спор между Словакия и Унгария. Всъщност това е спор между Словакия и Европейския съюз, тъй като в него е ангажирана страна, която пренебрегва основни европейски ценности. Вашата задача е да съдействате за постигане на съгласие не между Словакия и Унгария, а между Парламента на Европейския съюз и Словакия, тъй като тази държава е нарушила актовете и споразуменията, които е подписала и ратифицирала.

На второ място, налице е проблемът със Силезия. Доволен съм, че го споменахте. В Европейския съюз има толкова много територии като тази, които са принадлежали на няколко различни страни през миналия век. След Първата световна война ние, унгарците, бяхме разделени между 10 държави, седем от които сега са държави-членки ЕС. Много сме благодарни, че сега можем да бъдем заедно, без да се прибягва до оръжия и промяна на граници. През миналия век в района на Малките Карпати се изучаваха пет официални езици. Защо споменавам това? Защото и в собствената ми страна, там, където живея – в Székely Land в Трансилвания, сегашното румънско правителство все още се срамува от майчиния ни език и от нашите символи.

Но проблемът с европейските ценности, свързани с правата на човека, не се ограничава единствено в рамките на Източния блок – той засяга и Запада. Затова настояваме Европа да има не само член на Европейската комисия, отговарящ за малцинствата, но и рамково законодателство, в областта на малцинствата, което да е обвързващо за всяка Европейска държава.

 
  
MPphoto
 

  Diane Dodds (NI).(EN) Г-н председател, благодаря Ви за Вашето слово. Считам обаче, че пътищата ни се различават значително. Стоя пред вас като човек, който вярва в една Европа от сътрудничещи си нации, а не в Европа, обвързана с федералисткия подход на Договора от Лисабон.

На 2 октомври ирландският електорат ще бъде помолен – за втори път – да гласува за Договора от Лисабон – договор, скалъпен с цел да се заобиколи отказа на хората, отхвърлили Европейска конституция. Поздравявам електората на Ирландската република за проявата на здрав разум по време на първия референдум – разум, който вярвам, че ще проявят и по време на втория. Призовавам ги настоятелно да останат твърди в решимостта си да отхвърлят Договора. Обещанията и заплахите с по-късна дата по никакъв начин не доведоха до промяна в основните принципи на Договора. Той си остава грешният път за Европа и за европейските нации.

Считам, обаче, че това право на избор трябва да се предостави и на моите сънародници, на британците. Беше им обещан референдум от лейбъристкото правителство и то трябва да изпълни това обещание. В противен случай, същото следва да направят евентуалните им наследници сред консерваторите.

 
  
MPphoto
 

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D).(HU) Г-н председател, като унгарец и приятел на Полша, а и като източноевропеец и гражданин на нова държава-членка, изпитвам голямо удоволствие и удовлетворение от работата Ви като председател, защото тя може да допринесе за пълната еманципация на 12-те нови държави-членки. Досега бяхме само равни, но бихме искали да сме още по-равни.

Дадохте исторически обет, г-н председател, защото сте готов да се заемете с деликатен проблем, като този за Силезия, с който никой не се е захващал досега. С други думи, Вие влизате в ролята на посредник по въпроси, свързани с национални малцинства. Малцинствата съставляват 15% от населението на Европа, като 6,5% от тях са малцинства от мигранти или имигранти, предимно в Западна Европа, а 8,5% са исторически формирани малцинства.

Проявата на желание от Ваша страна да действате като посредник в конфликта между Унгария и Словакия и между словашкото мнозинство и унгарската етническа общност в Словакия е исторически акт. Надявам се и Комисията да последва този пример. Не можем да потулваме проблемите, свързани с малцинствата в Европа. Благодаря Ви за вниманието, и Ви пожелавам успех във всички начинания.

 
  
MPphoto
 

  Antonello Antinoro (PPE).(IT) Г-н председател, госпожи и господа, исках да изразя, г-н Buzek, гордостта си от факта, че съм част от една толкова значима институция, каквато е Европейският парламент, чийто председател сте Вие. Жертвите, които понесохте във Вашата страна преди 20 години и които днес позволяват на вече споменатите 12 страни да бъдат представлявани в Парламента, правят Европа по-силна.

Бих искал обаче да изразя безпокойството си във връзка с програмата, която представихте по време на словото си и която би трябвало да укрепи Парламента, за което се надявам. Дано се сбъдне онова, което обявихте.

Надявам се, че следващият председател на Европейската комисия, който, уверен съм, ще бъде г-н Барозу, ще се вслуша в силните слова, които използвахте, за да се направи необходимото Парламентът да удовлетвори потребностите на над 550 милиона европейски граждани, които гласуваха за нас, които ни избраха и които искат и настояват Парламентът, както и всеки един от нас, да предостави отговорите, които, вероятно, Европа определено се е опитвала да даде, но не е успявала напълно.

По отношение на този аспект от Вашата работа се надявам, и съм убеден, че с Вашето съдействие ще успеем да постигнем сигурността, която самият Вие споменахте.

 
  
MPphoto
 

  Miloslav Ransdorf (GUE/NGL). (CS) Джон Стюарт Мил e казал, че парламентът трябва да е огледало на живота на нациите. Това съвсем не е малък подвиг и според мен е от голямо значение за предстоящия ни мандат, особено като се има предвид, че въпросът за Европа е твърде важен, за да поверим решаването му единствено на така наречения политически елит.

 
  
MPphoto
 

  Michael Theurer (ALDE).(DE) Г-н председател, бих искал да Ви поздравя най-сърдечно за Вашето слово. Процесът на прекратяване на разделението на Европа беше резултат, от една страна, от желанието за свобода на страните от Централна и Източна Европа и, от друга страна, разбира се, от привлекателността на Европа като икономически модел.

Считам, че имаме прекалено малко увереност, прекалено малко вяра в бъдещето. Ако ние не можем да постигнем това в Европа, тогава кой би могъл? Трябва да обясняваме с по-голяма убеденост, че можем да работим за решаването на нашите проблеми с увереност. Имаме голям потенциал, а и в целия свят все още съществуват възможности за растеж. Докато има хора по света, които се нуждаят от стоки и услуги, ще има и възможности за растеж. Можем да се погрижим да разполагаме с парче от този сладкиш в Европа и всеки, който участва, да има полза.

Бих искал да насърча всички ни да имаме повече вяра в Европа като успешен модел и да Ви призова да предавате тази идея в изказванията си.

 
  
MPphoto
 

  Krisztina Morvai (NI).(HU) В Унгария се проведоха чествания за отбелязване на революцията от 1956 г. и на битката за свобода на 23 октомври 2006 г. На този ден огромен брой полицаи, командвани от правителството, нападнаха мирни демонстранти, пешеходци и дори множество групи от чуждестранни туристи в ресторанти, където те спокойно се хранеха.

В страната властваше пълен терор. Сериозно пострадаха стотици хора, включително 14 души, които бяха простреляни в очите и много от тях загубиха зрението си. Стотици хора бяха хвърлени в затворите и срещу тях бяха заведени псевдо наказателни дела. Това приключи едва наскоро, когато всички те, без никакво изключение, бяха освободени.

Министър-председателят похвали полицията за отлично свършената работа. Днес, г-н председател, в Европейския парламент присъства г-жа Kinga Göncz, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която беше член на правителството, одобрило стрелбата. Бих искал да чуя Вашето мнение по този въпрос, г-н председател. Също така бих искал да Ви призова, от името на Унгария, да бъдете верни на духа на солидарност, да се борите за правата на човека в Европейския съюз и да се борите да се сложи край на кризата с правата на човека, която продължава в Унгария от есента на 2006 година. Бих искала също така да призова лицето, което напомня на хората за това положение и позори Парламента, да подаде оставка от поста си на заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

 
  
MPphoto
 

  László Tőkés (PPE).(HU) Като унгарец, живеещ в Румъния, бих искал да поздравя в дух на солидарност председателя Jerzy Buzek, който е достоен наследник на бившия ни председател, Hans-Gert Pöttering. В дух на солидарност нека си спомним, че преди 70 години полските бежанци бяха приети радушно в Унгария.

В дух на солидарност искам да изразя нашето удоволствие от факта, че един от основните дейци на „Солидарност“ беше определен да ръководи Парламента. Нека си спомним и Папа Йоан Павел II и въпроса за вярата. „Солидарност“ и унгарската революция от 1956 г. символизираха свободата, докато събитията в Тимишоара, заедно с личността и духовността на Папа Йоан Павел, са показателни за силата на вярата. Очакваме също така чрез своето присъединяване народът на Полша и Източна Европа да допринесат по същия начин и да вдъхнат повече вяра. Ето защо с нетърпение и вяра очаквам председателството на председателя г-н Buzek.

 
  
MPphoto
 

  Wojciech Michał Olejniczak (S&D).(PL) Г-н председател, аз също бих искал да Ви поздравя най-искрено не само за избирането Ви, но и за словото, което произнесохте днес, защото показахте че Европа е една и че няма стари и нови държави. В Европа има също и многообразие, и това което обещахте – че Европейският парламент ще отрази това многообразие в работата си – е изключително ценно.

Това обаче не означава, че в Европа има равенство. Вярно е, че съществуват много различия, с които ние, в Европейския парламент, трябва да се справим. Много често граждани на Европейския съюз получават съвсем различно възнаграждение за една и съща работа. Днес граждани на Европейския съюз, чиито брой винаги е прекалено голям, нямат работа, и това е друг проблем, с който трябва да се заемем. Съществува прекалено голямо многообразие и неравенство по отношение на достъпа до облагите, свързани с образованието, културата и здравеопазването. Това е огромно предизвикателство, с което Европейският парламент, под Ваше ръководство, следва също да се заеме.

Бих искал да разбера какво според Вас следва да се направи, в контекста на казаното относно общата енергийна политика, по отношение на начинание, което днес е в по-голяма степен германско или руско, отколкото европейско? Мисля си за газопровода, тъй като говорихте за енергийната политика. Стои и въпросът за разширяването на Европейския съюз – какво ще се случи с Украйна? Какъв график ще определим за присъединяването на Украйна към Европейския съюз?

 
  
MPphoto
 

  Jerzy Buzek, председател. (PL) Бих искал най-напред да благодаря на всички, които се изказаха по време на обсъждането, за изключителната им подкрепа. Разбирам, че е възможно в някои конкретни случаи да сме на различни мнения. Това е много хубаво, защото винаги води до нещо ново. Само чрез обмен на идеи, само чрез различни мнения и обсъждания можем да достигнем до отговорите на най-трудните въпроси. И все пак, огромната подкрепа, която беше изразена в Парламента по време на изказванията, допълнително ме задължава, защото разбирам, че сме изправени пред големи предизвикателства и трябва да се справим с всички тях. Възложихте ми задължения, необикновени и големи задължения, при това в необикновен момент. Много силно искам да подчертая, че осъзнавам това и съм наясно с отговорностите си през следващите две години и половина на работа не само по отношение на Европейския парламент, но и на целия Европейски съюз, както и по отношение на впечатленията на гражданите за работата ни, което е невероятно важно.

Искам да благодаря сърдечно на г-н Joseph Daul, председател на групата на Европейската народна партия (Християндемократи). Оценявам високо акцента върху това, че Европа е наша. Считам себе си за един от хората, дошли тук от Централна и Източна Европа, но днес нашата обща Европа изисква общи действия. Не забравям от къде произхождам, но времето тече толкова бързо. Интеграцията изисква да чувстваме взаимна отговорност и тази отговорност да се носи и от новите държави-членки – така наречените „нови“, въпреки че, както вече казах, няма „нови“ и „стари“ държави.

Г-н Schulz подчерта, че това е програма с продължителност две години и половина. Това може и да е така. Онова, което в действителност имах предвид е, че ни е необходима приемственост. В действителност говорех за това каква трябва да бъде Европа след пет или десет години и в каква посока следва да поемем. След две години и половина новият председател ще добави нови приоритети, или леко ще промени сегашните, но нека винаги да имаме пред себе си по-дълга перспектива, може би дори десет или петнадесет години, за да можем да предвиждаме събитията, които понякога могат да ни изненадат. Съгласен съм, разбира се, че най-доброто разширяване е това, което е резултат от вътрешната ни интеграция.

Г-н Verhofstadt подчерта значимостта на гласа на гражданина. Такова е и моето мнение. Гласът на гражданите е от огромно значение за нас. Парламентът представлява гражданите, от това произтича и голямата ни отговорност. Той наблегна също така, че в отговор на кризата, следва да се обединим, включително и по икономическите въпроси, което е точно обратното на протекционизма – аз също подчертах това в словото си.

Г-жа Harms засегна въпроса за отношенията с националните парламенти. Ние създаваме над 50% от европейските законодателни актове, които след това се одобряват от националните парламенти, и поради това е много важно да поддържаме добри отношения с парламентите в нашите държави. Защо? Защото се нуждаем от по-силна връзка с гражданите. Няма съмнение, че тези парламенти, собствените ни национални парламенти, поддържат значително по-добра връзка с гражданите. Всеки ден ги показват по телевизията, което не винаги е вярно за нашия Парламент. Нека гражданите да научат за значимостта на онова, което създаваме тук, в Европейския парламент и в Европейската комисия, и в Европейския съвет. Нека знаят, че Парламентът е отговорен за над половината от решенията, засягащи нашите държави. Благодарение на факта, че оттук нататък ще бъдем в много близки взаимоотношения с националните парламенти, ще ни бъде по-лесно да предадем това послание.

Разбира се, кризата показва, че има огромна липса на доверие. Именно за това става дума. С г-жа Harms сме на едно мнение по въпроса за нашия климат. И двамата бяхме в Бали, и двамата бяхме в Познан, и двамата ще бъдем в Копенхаген. Ще постигнем споразумение.

Г-н Kamiński подчерта, че имаме различни възгледи относно бъдещето на Европа. Съгласен съм с това и наистина следва да се изслушваме взаимно. Ако представлявате групи от граждани, които днес са сравнително големи и които имат малко по-различно виждане за бъдещето на Европа, това съдържа предупреждение за нещо, то съдържа информация за нещо и ние, или аз, които вярваме в европейското бъдеще и европейската интеграция, знаем значително повече за европейците, защото Вие повдигате всякакви възражения. Що се отнася до този въпрос, можете да сте сигурни, че разискванията ще бъдат задълбочени.

Г-жа Svensson засегна въпроса за прозрачността на Парламента, за това, че трябва да знаем какви решения вземаме, което се отнася и за избирателите ни. Напълно съм съгласен. Нямам съмнения, че проблемът за социалната справедливост е важен. Моите собствени корени са в синдикат, към който принадлежах в продължение на много години, а той беше обикновен синдикат. Но ние много добре знаем, че за да разполагаме с правилните средства, за да помогнем на най-бедните, трябва да имаме здрава икономика и че винаги трябва да се стремим да намираме баланса между едното и другото.

Г-н Speroni засегна въпроса за правилното и достойно сътрудничество с Европейската комисия и с Европейския съвет. Моля, помнете, че значимостта на Парламента нараства. Договорът от Лисабон ни гарантира значително повече правомощия, отколкото имаме понастоящем. Това е положителен факт, защото на практика ние сме представители, които са избрани пряко от гражданите на ЕС.

Г-н Gollnisch не се съмнява в искреността на намеренията ми, но може би се пита дали те са реалистични. Бих искал да кажа че преди 30 или 40 години беше напълно нереалистично да си помисля, че бих могъл някога да застана пред членовете на такава всеобхватна структура и да отговарям на въпросите ви. Това беше до такава степен нереалистично, че дори не смеех да си мечтая за него. Така че виждаме, че ако следваме определен път с дълбока вяра и убеждение, то тогава невъзможните неща стават възможни. Нека се стремим да превръщаме невъзможното във възможно.

(Ръкопляскания)

Г-жо Малмстрьом, да, работим заедно с шведското председателство. Вече бях в Швеция. Говорихме за изменението на климата, за климата в Европа в общ план, както и за кризата и за безработицата. Съществува и една много важна програма – Стокхолмската програма. Нека си припомним следното. Парламентът трябва да осъществи много неща в рамките на Стокхолмската програма, включително в областта на организираната престъпност, и то не само в границите на Европейския съюз.

Няма съмнение, че ще работим заедно с г-н Барозу. Неговото предложение много ми харесва. Г-н Silvestris говори за кратката история на освобождението на Европа и аз напълно споделям мнението му.

Г-н Siwiec спомена Украйна. Всъщност за мен нещата там са очевидни, защото бях част от делегацията на Европейския съюз в Украйна. Бях в Украйна три пъти, както си спомняте, но не исках да засягам този въпрос подробно. Моля, помнете, че за европейците е важен всеки аспект от европейското сътрудничество: в Средиземноморския регион, с Латинска Америка и със Съединените щати, но най-важни са нашите съседи. Съседите ни се намират край Средиземно море и в Източна Европа. Това са главните области – Източна и Западна Европа, но нека не спорим за това коя е по-важна. Наближават избори в Украйна и през следващите шест месеца Украйна със сигурност ще е най-важна. Нека обаче не се състезаваме помежду си по този начин. Много е важно да поддържаме равновесие. Напълно подкрепям мнението Ви по този въпрос.

Г-жа Lichtenberger засегна темата за ролята на Парламента, когато създаваме законодателни актове. Съгласен съм, съгласен съм с това, че трябва да създаваме законодателни актове по прозрачен начин, трябва да имаме собствено мнение, но това вече е de facto обявено в Договорът от Лисабон. Ако той влезе в сила, това ще се случи автоматично.

Г-н Balczó попита дали обединена Европа действително съществува в степента, за която споменах в словото си. Да, наистина съществува и е обединена, но тя все още е в процес на разрешаване, в партньорство, на проблемите, в земеделието. Заявих твърдо, че ЕС има средства за стимулиране на сближаването. След като се обединихме, нека не се разделяме по друг начин поради липса на реципрочност във възможностите за развитие на гражданите. Ще се стремим да го постигнем. Някои от страните в Европейския съюз са негови членки от 20 или 30 години и все още са част от тези програми, а всички имаме същите права. Това наистина е една обединена Европа, в която имаме различни стандарти на живот. Ние ще изгладим тези разлики, на това се надяваме и това е една възможност за нас, но нека сега да говорим за Общността и за нашата отговорност. Исках да наблегна на това много силно.

Г-жа Roithová говори за съвместната отговорност по отношение на кризата, с което съм напълно съгласен. Освен това живеем толкова близо едни до други, че вече почти няма пречки за това да се разбираме взаимно. Това е изключително важно за нас. Г-н Tannock спомена за член на Европейската комисия, отговарящ за правата на човека. Това, разбира се, е въпрос, по който трябва да вземе решение председателят на Комисията и самата Комисия. Сигурен съм обаче, че с г-н Tannock ще се срещнем в Украйна след няколко месеца, когато се провеждат изборите за президент.

Г-н Sógor засегна въпроса за двустранните европейски обсъждания, затова искам да кажа, че действително е най-добре проблемите за малцинствата да се разрешават на двустранна основа. Също така обаче е по-добре границите да се отварят, вместо да се местят. В Европа се научихме да не спорим за граници и в нашата част от Европа нямаме този проблем. Просто отворихме границите и това е нашата цел – това е най-голямото ни постижение.

Г-жа Dodds каза, че Европейският съюз трябва да бъде една Европа от нации, които си сътрудничат, а не федерален съюз. Казахте много мъдри думи. Наистина говорим за сътрудничество между нации. Говорим за необходимостта от запазване на идентичността, но също и за нуждата от взаимна откритост и сътрудничество. Много ми харесват идеите Ви, и Европейският съюз в настоящия му вид както и във вида, предвиден в Договора от Лисабон, прави точно това, което Вие предлагате.

Г-н Tabajdi говори за регионите, а също и за моята област – Силезия, и спомена, че в известен смисъл тя играе ролята на посредник. Съгласен съм. Ако става въпрос за трансгранични региони, те дават възможност за по-добро взаимно разбиране. След това, г-н Antinoro засегна темата за постиженията на страната ми. Благодаря Ви за коментарите. Дали ще влея сила в Европейския парламент? Несъмнено имам енергията за това, но онова което определено е необходимо, е енергията на над 700 колеги членове на Парламента. Напълно разчитам на това и разбирам, че всички сме „заредени с енергия“.

Г-н Ransdorf действително представлява гражданите и живота на нацията. Съгласен съм и поради тази причина нарастват отговорността и правомощията на Европейския парламент. Нека позволим и на националните парламенти да оказват силно влияние върху онова, което се случва в Европа. Г-н Theurer говори за стремежа към свобода, от една страна, и за привлекателността, от друга страна. Да, тук беше привлекателно, а там се стремяхме към свобода. Вярно е. Моля, забележете, че успокоихме положението на Балканите и днес там цари мир. Слава Богу. Страните от този регион чакат реда си, за да се присъединят към Европейския съюз и именно това е голямата привлекателност на ЕС.

Г-жа Morvai ни припомни някои драматични събития. Ако желаете да ми предоставите още информация по този въпрос, моля дайте ми я в писмена форма. Мога също така да се срещна с вас, за да обсъдим въпроса и да вникна в него. Г-н Tőkés говори за 1956 г. и за Унгария. Всички ние много държим на тези събития и на дълбоката си вяра в ЕС. Да, аз също вярвам дълбоко в силата на Европейския съюз.

Г-н Olejniczak обаче зададе поредица от въпроси относно неравенството в Европа. Определено трябва да говорим за единство, но, от друга страна, всички фондове, за които говорих по-рано, все още функционират и все още действат всички мерки, с които се цели да ни се предостави възможност за премахване на неравенството. Те остават в сила, в това отношение нищо не се е променило. Положението, само по себе си, остава открито и ясно, както винаги и затова е много хубаво, че Европа е обединена. А що се отнася до отговора относно доставките на петрол, газ и енергийни ресурси като цяло, следва да говорим за обща енергийна политика. Тогава няма да възниква излишно напрежение помежду ни. Това напрежение издига излишни стени между нас, които, в крайна сметка, се стремим да разрушим от десетилетия насам и именно такова трябва да е бъдещето. Поради това твърдо предлагам обща енергийна политика.

Разбира се, за присъединяване към Европейския съюз трябва да бъдат изпълнени определени критерии. Беше споменато също така, че за да могат други да се присъединят към ЕС, ние в ЕС трябва да сме добре интегрирани, защото тогава приемането на нови държави-членки ще бъде ефективно. Необходимо ни е време за интеграция, но страна като Хърватия е до голяма степен готова за интеграция. Разбирам, че има голяма възможност Хърватия да бъде приета в ЕС сравнително бързо, въпреки че тя се натъкна на някои проблеми. С Исландия може да се получи същото, но е много трудно да се определи график за други страни, които не са толкова добре подготвени. Моля, не забравяйте че страните от Централна и Източна Европа, които сега са в ЕС, започнаха подготовката си за интеграция през 1991/1992 г., така че процесът продължи 12 години. Подготвяхме се за интеграция в продължение на 12 години, а всъщност условията при нас бяха по-добри от сегашните условия в тези страни, защото тогава положението в световен мащаб беше по-добро – нямаше криза, а съчетанието от много други фактори ни поставяше в по-добро положение. Този процес отнема дълго време и не бих рискувал да определям срокове, но нека помним, че разширяването е добра политика на Европейския съюз, въпреки че е дългосрочна.

Бих искал още веднъж да благодаря на всички ви за това обсъждане. Отбелязал съм всички коментари много старателно и сега те ще станат основа за обмисляне на определени изменения. Още повече че ще се срещаме редовно. Ще седя тук, където съм сега, защото бих искал да съм възможно най-близо до всички ви.

(Ръкопляскания)

 
  
MPphoto
 

  Председател. – Благодаря Ви, г-н Buzek, също и за усърдната прецизност, с която отговорихте на всички изказвания без изключение.

Разискването приключи.

Писмени изявления (член 149)

 
  
MPphoto
 
 

  Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (S&D), в писмена форма. (PL) Поздравявам Ви за избирането Ви на поста председател на Европейския парламент. Наред с всички наши сънародници съм горда, че за пръв път в историята поляк заема този почетен пост. За нас това е потвърждение за ролята и позицията ни в Европа.

В същото време Полша е една от малкото останали страни, които не са приключили процедурата за ратифициране на Договора от Лисабон, който би направил европейската интеграция по-ефективна. Намирам това за парадоксално. Ще ви припомня, че полският парламент одобри ратифицирането на Договора от Лисабон през април тази година, но ратификационните документи все още не са подписани от президента.

Мисля, че бихте могли да дадете ценен принос за обществения дебат в Полша и да помогнете за засилване на обществената подкрепа за Договора, което може да ускори приключването на процедурата на ратифициране. Бих искала също така да Ви благодаря за личното Ви участие във връзка с този въпрос в Ирландия. Много се надявам, че ирландският народ ще гласува с „да“ на 2 октомври и че след това Чешката република и Полша ще приключат необходимите формалности.

Помощта за приключването на „сагата около ратифицирането на Договора от Лисабон“ е една от най-важните цели на Парламента и се надявам, че ще бъде и един от неговите успехи.

 
  
MPphoto
 
 

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. (PL) Това е важен момент в историята на европейската интеграция. Благодаря Ви за програмата, която представихте. Надявам се, че ще успеете да изпълните този амбициозен дневен ред. Желая Ви успех в ръководенето на работата на Европейския парламент в съответствие с ценностите, които са важни за всички европейци.

Също както полското движение „Солидарност“ успя да промени лицето на Полша и на други страни в Централна Европа, така и европейската солидарност ще ни позволи да се справим с предизвикателствата, пред които сме изправени днес. Това ще бъде възможно при определени условия, а именно нашата солидарност да бъде последователна, искрена и твърдо решена да донесе промяна. Също както в Полша, където тоталитаризмът рухна не заради думи, а заради дела, така и европейската солидарност ще бъде ефективна, ако се изрази в конкретни действия. Вярвам, че това наистина ще се случи.

Тази концепция за бъдещето на Европа привлича много европейци. Разчитам, че Европейският парламент, под Вашето ръководство, г-н председател, ще играе положителна и дейна роля в превръщането на тази концепция в реалност. Много Ви благодаря.

 
  
  

(Заседанието се прекъсва в 13,25 ч. и се възобновява в 15,00 ч.)

 
  
  

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н BUZEK
Председател

 
Правна информация - Политика за поверителност