Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 17 септември 2009 г. - Страсбург

3. Енергийна сигурност (Набуко и Дезертек) (разискване)

  Председател. – Следващата точка от дневния ред е изявлението на Комисията относно енергийната сигурност във връзка с проектите „Набуко“ и „Дезертек“.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, през следващите пет години енергията със сигурност ще продължи да бъде в центъра на вниманието на Парламента. От друга страна, през изминалите пет години постигнахме значителен напредък в създаването на стабилна европейска политика в областта на енергетиката с три основни цели: сигурност на доставките, устойчивост и конкурентоспособност.

Външното измерение има голямо значение за постигане на тези цели по две причини. Първо, поради зависимостта на Европейския съюз от вноса – в момента 50% от енергийните ресурси постъпват от източници извън Европейския съюз и тенденцията е този процент да продължи да нараства.

Второ, поради проблемите с устойчивостта. Целите, свързани с изменението на климата не могат да бъдат постигнати никъде по света, ако енергията не се произвежда чрез по-чисти технологии и не се използва по-ефективно. Поради това е изключително важен диалогът с държавите, които произвеждат, транзитират и консумират енергийни ресурси.

Двата проекта, които се обсъждат днес на пленарно заседание в известен смисъл се допълват взаимно и същевременно отговарят напълно на общата стратегия.

Първо, относно „Набуко“. Вчера се върнах от Баку и мога да кажа, че определено напредваме във връзка с реализирането на този проект. През юли постигнахме важен успех. Беше подписано междуправителствено споразумение на четири европейски държави с Турция, което означава, че през следващата година можем окончателно да вземем решение за инвестиране с цел да започнем доставките на газ през 2014 г.

Определихме три доставчика, които имат готовност да осигуряват газ. Първо, Азербайджан, където съвсем скоро следва да се приеме окончателно решение за инвестиране в Шах Дениз 2; освен това има и находища в Туркменистан и Ирак, които на този етап са най-големите доставчици.

Какви са проблемите? Винаги съществуват проблеми, свързани с нашия начин на работа в областта на енергетиката и с организацията в много от държавите производителки. В Европейския съюз проектите са предназначени за промишлеността, което означава, че винаги много точно се определят всички търговски рискове. От друга страна, държавите, които притежават ресурсите, очакват авансов подход. Това означава например, че ако ЕС иска да построи газопровод, нека го построи, а ние после ще доставяме газ. Философиите са различни. Същевременно е ясно, че европейските дружества са готови да купуват газ и ние напредваме в тази посока.

Считам, че проблемът с транзита е в една или друга степен решен. Все още очакваме ратифицирането на междуправителственото споразумение, но аз не очаквам особени затруднения. За да улесним закупуването на газ от държави, които имат специфични методи за продажба, разработваме идеята за „Каспийска развойна корпорация“, която ще позволи да се намали рискът за дружествата, които закупуват газ например на туркменската граница или които инвестират в райони със значителен политически и икономически риск.

Напредваме стабилно и смятам, че даваме добър пример за сътрудничество между проекти на промишлеността, които получават политическа подкрепа от институциите на ЕС.

Заделили сме средства и за южния коридор и по-специално за проекта „Набуко“. Започнахме процедура за представяне на предложения. На този етап не мога да кажа дали тя е успешна и достатъчно добра, но поне отправихме поканата.

„Дезертек“ също е инициатива, предназначена за промишлеността, която в момента е на начален етап. Идеята да използваме потенциала на слънчевата енергия в Африка и да я транспортираме до Европейския съюз изглежда много интересна, но за да реализираме този проект, трябва да предприемем някои мерки в негова подкрепа.

Първо, технологиите, чието разработване ние подпомагаме от много години. През този месец в Севиля ще бъде открита голяма електроцентрала с концентриране на слънчевата енергия. Тази технология може да се използва в проекта „Дезертек“ и аз считам, че без подкрепата на ЕС не бихме напреднали толкова много с нейното разработване.

Второ, трябва да работим с партньори, защото е ясно, че не можем просто да заявим, че ще заемем нечия територия, ще монтираме там слънчеви панели и ще транспортираме електричеството в Европейския съюз. Собствеността при тези проекти следва да е обща, ако искаме те да се реализират. Поради това през октомври, заедно с държавите от Средиземноморието и от Персийския залив, ще проведем конференция по използването на възобновяеми източници на енергия. Ясно е, че за да имаме успех с „Дезертек“, собствеността трябва да е обща, в противен случай е невъзможно да постигнем успешен резултат.

Не на последно място определено е проблемът с връзките. Трябва да разграничаваме два вида връзки. Едните се отнасят до философията и пазарите. От известно време ние подкрепяме интегрирането на пазарите в Северна Африка. Постигнат е напредък, но трябва да засилим тези мерки. Вторият тип връзки е физическото свързване с Европейския съюз чрез далекопроводи.

Смятам, че инициативата „Дезертек“ ще се реализира на етапи. Това няма да бъде един голям проект, но считам, че ще има компоненти, отговарящи в края на краищата на нашите цели: осигуряване на екологично чиста енергия за участващите държави и допълнителен износ за Европейския съюз.

Осигурили сме и търговски стимули. В Директивата за енергия от възобновяеми източници сме предвидили възможност държави-членки на ЕС да инвестират в трети държави и да транспортират електроенергията в Европейския съюз, като произведената в третата държава електроенергия се взема предвид при отчитане на изпълнението на заложените цели.

Предвид казаното дотук, ясно е, че на този етап определено е трудно да се говори за срокове относно „Дезертек“. Това е нова инициатива, все още в начален етап и не можем да кажем, че е част от стратегията ни за сигурност на доставките. Тя е перспективен ход към стратегия относно изменението на климата, който трябва да насърчим, но за сигурността на доставките е предвиден проектът „Набуко“ и на този етап е твърде рано да разчитаме за това на „Дезертек“.

В заключение искам да кажа, че най-добрите мерки за гарантиране на сигурността на доставките можем да предприемем на територията на Европейския съюз. Парламентът винаги силно е подкрепял енергийната ефективност. Тя не е свързана само с изменението на климата, а всъщност е и много важен елемент на сигурността на доставките. Бих казал, че е по-важна от проектите „Дезертек“ и „Набуко“, плюс „Южен поток“ и „Северен поток“, взети заедно. Енергийната ефективност всъщност е най-значителният елемент на енергийната сигурност. Със Съвета обсъждаме три правни инструмента и бих искал да подчертая, че по тях трябва да работим амбициозно и да постигнем успех.

Във връзка с генерирането на енергия от възобновяеми източници искам да изкажа благодарност на Парламента, който подкрепи плана за възстановяване и да изразя увереността си в бъдещето използване на вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Вероятно всички средства, предвидени за подкрепа на използването на вятърната енергия от разположени в морето инсталации, ще бъдат усвоени. Това не са пари само от Европейския съюз, защото общата предвидена сума беше около 600 млн. евро, а целият проект е на стойност 4 млрд. евро, т.е. промишлеността инвестира по-голямата част от средствата. Считам, че това е много добра комбинация, тъй като енергията от възобновяеми източници гарантира и сигурност на доставките.

Не на последно място искам да отбележа, че понякога възниква въпросът за улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS). Това обикновено се налага по две причини. Едната е нашата глобална реакция на изменението на климата, но от друга гледна точка, ние ще продължим да използваме също така кафяви и лигнитни въглища, за да гарантираме сигурността на енергийните доставки. Постигнат е много добър напредък и по заявленията за финансиране, предоставено по плана за възстановяване, ето защо считам, че той беше успешен. След като обявим резултатите, ние – Комисията, Съветът и Парламентът – определено трябва да направим преглед на възможностите за използване на фондовете на ЕС за повишаване на сигурността на енергийните доставки. Сигурен съм, че ще трябва да се предприемат още много други мерки за укрепване на сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз.

  Ioannis Kasoulides, от името на групата PPE. – (EN) Г-н председател, ние всички сме единодушни по отношение на общата външна политика в областта на сигурността на енергийните доставки.

Разбираме, че енергийният микс и енергийните доставки са различни в отделните държави-членки и зависят от географски и други специфични фактори. Поради това диверсификацията обхваща и доставките.

Диверсифицираната и взаимосвързана мрежа с възможности за подходящо пренасочване може един ден да бъде в основата на сигурността на доставките за всички държави-членки. Ние сме съгласни, че е необходим южен коридор и поради това „Набуко“ е общоевропейски проект.

От друга страна, възникват въпроси относно неотдавнашното споразумение между г-н Путин и Турция; количествата газ от Азербайджан, като се имат предвид необходимите инвестиции; предложението на „Газпром“ да изкупува целия износ на Азербайджан; надеждността на доставките от Ирак; както и обещанието на Русия да транспортира два пъти повече газ през „Южен поток“.

Енергийният диалог с Русия е нужен поради прагматичния и справедлив принцип за сигурност на доставките и сигурност на търсенето. Всякакви други геополитически съображения трябва да бъдат оставени на заден план.

Относно солидарността, необходими са ни реални планове за действие в извънредни ситуации, например хранилища и новата технология за втечнен природен газ (LNG). Кипър например инвестира половин милиард евро във втечнения природен газ и мога само да съжалявам, че подкрепата на Европейския съюз е едва 10 млн. евро.

  Hannes Swoboda, от името на групата S&D. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря за Вашия доклад. Въпросът за сигурността на доставките за нашето население става все по-важен. Във връзка с това Вашият ресор в бъдеще ще има все по-значима роля, включително и за европейската идентичност.

Както съвсем правилно отбелязахте, необходима ни е и диверсификация. Напълно съм съгласен с г-н Kasoulides, че сътрудничеството с Русия винаги ще е от значение, тъй като тя е важен партньор по отношение на доставките на газ. Но ние не трябва твърде много да зависим от една държава, която и да е тя, а следва да диверсифицираме доставчиците и в това отношение „Набуко“ е добро решение.

Третият момент, който искам да изтъкна е свързан със солидарността в Европейския съюз. Вие предложихте няколко начина за укрепване на солидарността и засилване на ролята на Европейския съюз като посредник в конфликти, които ни засягат, например между Русия и Украйна. Говорихте също така и за инициативата „Дезертек“. Считам, че и двата проекта са важни, тъй като мащабите им във времето са различни.

Освен това трябва да обсъдим – и това ще е задача за Вашия наследник, независимо дали ще сте пак Вие или някой друг – как в Европа, от една страна, можем да поддържаме големи проекти като „Набуко“ и „Дезертек“ и същевременно да подкрепяме децентрализацията на производството на електрическа и друга енергия.

В момента се разработват няколко проекта, също предназначени за промишлеността, които позволяват на потребителите и дори на отделните домакинства да се включат по-активно в производството на енергия по начин, който подобрява енергийната сигурност. Възможностите варират от използване на интелигентни средства за измерване на потреблението до действително производство на енергия от домакинствата. Във връзка с това подходът на Европа би следвало да бъде „да, разбира се, че се нуждаем от външни доставки, сигурност на доставките и иновационни проекти като „Дезертек“, но същевременно трябва да направим така, че хората, дружествата, предприятията и отделните домакинства да контролират по-добре своите енергийни разходи – като цена, икономии и опазване на околната среда“.

  Johannes Cornelis van Baalen, от името на групата ALDE. – (NL) Г-н председател, като новоизбран член на Парламента за мен е чест за първи път да се изкажа на пленарна сесия. Правя това и в качеството си на бивш член на Долната камара на Парламента на Нидерландия, и като заместник-председател на Либералния интернационал, тъй като за мен европейската политика, националната политика и международната политика са единно цяло. Тези форми на политиката са пряко свързани, особено в областта на енергетиката.

Г-н председател, що се отнася до нашето положение, положението на Европа в света, в момента ние можем да бъдем изнудвани. Зависими сме от нестабилни региони и държави с недемократични режими. На това трябва да се сложи край. Ето защо моята група, групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, подкрепя проектите „Набуко“ и „Дезертек“; тук искам да ви напомня за важната роля в този проект на г-н Ван Артсен, бившият парламентарен лидер на моята национална партия.

Г-н председател, искам да коментирам два въпроса. Радвам се, че Комисията осъзнава важната роля на стопанския отрасъл. Не само органите на властта – националните правителства, Европа или международните организации – имат отношение към енергийните проблеми. Стопанският отрасъл определено има значима роля. На второ място, г-н председател, за нас в тази зала не следва да е табу отново да включим атомната енергия сред използваните енергийни източници. Това се отнася и за нашите международни отношения. Атомната енергия, деленето на ядрата и ядреният синтез са жизненоважни. Проблемът с радиоактивните отпадъци е сериозен, но трябва да създадем възможност научноизследователските и развойни дейности и обменът на знания да намерят неговото решение. Атомната енергия ще играе важна роля, защото може да помогне в борбата с парниковия ефект. Бих искал пак да кажа, че и моята група няма определено становище по този въпрос. Ние също трябва да подновим дискусията, но в тази зала атомната енергия не трябва да е табу. Ето защо бих искал да чуя мнението на Комисията по този въпрос.

  Reinhard Bütikofer, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, обсъждайки днес външната политика за енергийна сигурност трябва да сме наясно с една основна истина, която г-н Пиебалгс вече спомена – фронтовата линия за гарантиране на енергийна независимост е вътре в Европейския съюз. Казано по-точно, ако въведем стандарти за ниски или нулеви разходи на енергия от сградите, ще спестим повече природен газ, отколкото можем да внесем по „Набуко“, „Южен поток“ и „Северен поток“, взети заедно. Важно е в нашата резолюция да отбележим, че рентабилната енергия от възобновяеми източници, стратегията за енергийна ефективност и енергоспестяване трябва да са в центъра на енергийната политика. Ако направим това, според нас няма да се налага въобще да прибягваме до използването на атомна енергия.

Второ, едно от важните послания на резолюцията е, че Европейският съюз се нуждае от обща външна политика в областта на енергийната сигурност, каквато в момента липсва. Тази политика следва да насърчава енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници в рамките на политиката за съседство, а също да включва обща позиция на ЕС в преговорите с транзитиращите държави. Комисията следва да си осигури възможност да работи в това направление, както беше призована да направи в резолюция на Парламента по този въпрос отпреди две години.

Според нас „Набуко“ е проект с висок приоритет, защото може да укрепи енергийната ни независимост, особено по отношение на Русия, въпреки че съм съгласен и с г-н Kasoulides, който каза, че в това отношение още много въпроси чакат своя отговор. Трябва обаче да съжаляваме, че някои държави-членки подкрепят проекта „Южен поток“, който е очевиден конкурент на „Набуко“ и по този начин подкопават политиката на енергийна независимост.

По отношение на енергийната политика, ние от групата на Зелените/Европейски свободен алианс считаме също така, че е важно да не се забравя за правата на човека и да не се пренебрегва диалогът в тази област, когато се обсъждат енергийните проблеми. Когато разширяваме перспективата си с проекта „Дезертек“ или дори в Арктика – както е предложено в проекта ни за резолюция – важно е да правим това в дух на партньорство, а не на неоколониализъм.

  Geoffrey Van Orden, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, бих искал накратко да коментирам три въпроса.

Първо, отстъпчивостта ни в политиката в областта на енергетиката ни поставя във все по-опасно положение на зависимост от Русия. Когато е възможно, очевидно трябва да съгласуваме усилията си, но всяка обща политика на Европейския съюз неизбежно би била компрометирана от тези държави, които вече тясно си сътрудничат с „Газпром“ и свързаните с него интереси. Освен това не бива да предаваме още една област от жизненоважно национално значение на Европейската комисия, която разглежда всяка криза като възможност да разшири своите пълномощия. Няма нужда да повтарям, че мнозина от нас биха гласували против Договора от Лисабон или други опити да се засили политическото интегриране, като се използват различните енергийни проблеми на нашите държави.

Второ, диверсификацията на източниците на доставки налага да посветим повече усилия на проекта „Набуко“. Този тръбопровод не може да успее без сътрудничеството на Турция, но въпреки това отварянето на глава „Енергетика“ в преговорите между ЕС и Турция се блокира. Какво правят Съветът и Комисията, за да излезем от това неблагоприятно положение?

Трето, забелязвам, че думата „атомна“ не фигурира в резолюцията. Очевидно е, че за осигуряване на устойчиви и разнообразни източници на енергия трябва в по-голяма степен да се разчита на атомната енергия и в това отношение съм съгласен с нашия колега г-н van Baalen.

  Helmut Scholz, от името на групата GUE/NGL. – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, енергийната сигурност заслужено е в дневния ред на днешното разискване на външната политика. Но вместо да си осигуряваме мощ и влияние, и последни запаси от изкопаеми горива, вместо упорито да даваме приоритет на зависимостта, трябва, според мен, да решим съвсем други проблеми, за да създадем устойчива политика в областта на енергетиката.

Първо, необходимо е глобално преминаване към използването на повече възобновяеми източници на енергия, повишаване на енергийната ефективност и енергоспестяването. С други думи, не са ни нужни спорове за външната енергийна политика – особено, ако няма да направим нищо повече, а ни е нужна интелигентно произведена и общодостъпна енергия.

Второ, енергийната сигурност трябва да е част от отговорната политика на Европейския съюз за мир и развитие. Достъпът до енергия е жизненоважен за всеки отделен човек, за икономическото развитие и за борбата с бедността. Затова проект като „Дезертек“ не бива да се превръща в средство за използване на политиката в областта на енергетиката с цел продължаване на колониализма. Какво ще получат от този проект народите на африканските държави, където населението се увеличава и нарастват потребностите от енергия? Защо те все още не участват на равноправни начала в процесите на планиране и вземане на решения?

Глобалното снабдяване с енергия също е елемент на мерките за предотвратяване на кризи и на политиката за мир. Този подход не се прилага в отношенията на Европейския съюз с Южен Кавказ и Централна Азия. Като доставчици на енергия – например за проекта „Набуко“ – значението на тези държави за Европейския съюз нараства, но на местно равнище към тях не се прилагат идеите за предотвратяване на конфликти и устойчиво развитие. Време е ЕС да прекрати тази външна енергийна политика, която просто засилва конкуренцията за достъп до запасите от нефт и газ или разширява използването на атомните технологии. Това, което ни е необходимо днес, е истинско партньорство за използване на енергия от възобновяеми източници и за децентрализирани доставки.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, със сигурност знаем, че търсенето на енергия ще нараства, а европейското производство на газ постоянно намалява. За държавите-членки, а следователно и за Европа, е от решаващо значение да провеждат политика, която ще им осигури достатъчни и сигурни доставки. Диверсифицирането на източниците и на преносните мрежи отговаря на това изискване.

От тази гледна точка различните разработвани проекти, например „Набуко“ и „Южен поток“, не се конкурират. Тази политика на диверсификация означава, че през последните години зависимостта на Европа от основните доставчици е отслабнала. Например доставките на руски газ за Европа намаляха от 75% през 1990 г. до 45% днес. Поради това и проектът „Набуко“, и проектът „Южен поток“ са добри за Европа.

Докато Европа не възприеме обща политика в областта на енергетиката, Италия има не само правото, но и задължението да предприема всички възможни действия, от енергоспестяване до използване на атомна …

(Председателят отнема думата на оратора)

  Zoltán Balczó (NI). – (HU) На 13 юли в Анкара по време на подписването на споразумението за „Набуко“, г-н Барозу заяви, че газопроводите се правят от стомана. Но „Набуко“ „циментира“ отношенията между държавите, участващи в този проект, и създава стратегическа връзка между Европейския съюз и Турция. Министър-председателят Путин каза, че всеки може да полага в земята толкова ръждиви железни тръби, колкото пожелае, но ще му трябва нещо, с което да ги напълни. Именно неяснотата относно източниците на газ е най-големият проблем на този проект. Единственото сигурно нещо е, че инвестицията от 8 млрд. евро ще е добра сделка за тези, които участват в него.

Всъщност, както Украйна е източник на проблеми като транзитираща страна за руския газ, така и Турция може да създава аналогични проблеми. Мнозина от нас не са съгласни да се циментира връзката между Турция и Европейския съюз. Каква ще е ползата от „Дезертек“? Северна Африка, въртящи се огледала, слънчеви клетки, постояннотокови линии за пренасяне на електроенергия и удовлетворяване на 15% от енергийните потребности. Понастоящем това е повече мираж, отколкото реалистичен план. „Дезертек“ няма да бъде основното блюдо в менюто на потребителите от Европейския съюз. Много по-вероятно е да бъде само скъпоструващ десерт. Ето защо предлагам да се заемем с разработки за повишаване на безопасността на атомната енергетика, защото атомната енергия е чиста и същевременно евтина. Това е важно съображение, защото енергийната сигурност завършва при потребителя или по-скоро със сметката за енергия и дали той може да я плати.

  Elmar Brok (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, енергията е важна за цялото общество, за отделните хора и за икономиката. Поради това за нас в Европа е от значение да намерим общи решения, въпреки че е правилно енергийният микс да остане в областта на компетентност на отделните държави. Това означава, че в общите ни разисквания не трябва да спорим за атомната енергия, енергетиката с ниски емисии на въглероден диоксид и за другите видове енергия, по което мнението ми се различава например от мнението на г-н Bütikofer.

Вместо това ние трябва де се опитаме да постигнем обща позиция по външнополитическите аспекти на енергийната сигурност. Що се отнася до вътрешната политика, напълно съм съгласен с г-н Пиебалгс, че проблемите относно производството на енергия от възобновяеми източници и икономичното използване на енергията са по-важни, също както и изследванията за търсене на нови възможности.

Нужна ни е диверсификация, за да намалим зависимостта си от външните доставчици. В това отношение „Дезертек“ и „Набуко“ са важни инструменти. Необходимо е също така да преговаряме с Русия във връзка с въпросите относно споразуменията за партньорство и сътрудничество и относно сигурността на енергийните доставки, след като тя – без основание – се оттегли от енергийната харта. Това също е наша важна задача. Същевременно трябва да помним, че имаме работа с държави, които не винаги са надеждни, и че, за съжаление, не можем да различаваме надеждните от ненадеждните държави.

Поради това на силата на доставчиците трябва да противопоставим силата на потребителите в Европейския съюз. Взаимната свързаност, проблемът с общите хранилища за газ – всичко това е важно, за да се изключи възможността доставките за която и да е отделна държава да бъдат прекъснати. Ако всички ние си помагаме взаимно, ще сме толкова силни, че никой няма да е в състояние да ни раздели. Това е критичният въпрос, който трябва да изясним.

Във връзка с това трябва да сме наясно, че частните инвестиции са необходими, защото без тях решение би било невъзможно. Много вече е направено, но нашите общи интереси относно сигурността трябва да се съгласуват с икономическите интереси, за да се постигне най-доброто решение. Това не следва да се разглежда като противоречие. Считам, че по този начин наистина ще можем да намерим подходящо решение. Това означава, че трябва да разгледаме и въпроси, свързани със законодателството относно конкуренцията, като по-конкретно имам предвид, че мощта на големите дружества, например „Газпром“ или дори други дружества…

(Председателят отнема думата на оратора)

  Teresa Riera Madurell (S&D). – (ES) Г-н председател, искам да подчертая, че това предложение за резолюция идва точно навреме и също така приветствам усилията, които положиха всички политически групи за изготвяне на общо предложение.

Госпожи и господа, за да не се повтори безпомощното положение, в което изпаднаха много от нашите граждани, когато Русия реши да прекъсне доставките на газ през Украйна, очевидно е много важно максимално да диверсифицираме енергийните си източници и транспортирането на газ. Във връзка с това трябва спешно да построим нови газопроводи, например „Набуко“ и други, които ще подобрят сигурността на доставките за Централна Европа. Но за да гарантираме доставките за всички държави-членки на Европейския съюз, трябва допълнително да осигурим доставки от южната част на континента.

Във връзка с това искам да подчертая, както вече направи и г-н Пиебалгс, че този проблем има и друг аспект. Неотдавнашната криза ни показа, че Европейският съюз има достатъчно запаси, но недостатъчно възможности за транспортиране на газ. Ето защо е важно да съсредоточим усилията си върху подобряването на връзките в границите на ЕС. Госпожи и господа, вярвайте ми, наистина в това отношение има нужда от още много подобрения.

Ще ви дам за пример моята страна. Както знаете, Испания би могла да стане важно транзитно направление за Европа поради връзката с Алжир чрез газопровода „Медгаз“, чието строителство вече е много напреднало, и поради шестте завода за втечнен природен газ, чиято производителност може да се удвои, ако изпаднем в друго кризисно положение. Но Испания не може да помага, ако не се подобри връзката през Пиренеите.

И накрая, следва да помним, че строителството на основната инфраструктура е само част, макар и важна, от политиката на ЕС за сигурност на доставките. Сигурността в голяма степен зависи и от енергоспестяването, и от използването на възобновяеми източници. В този контекст ние считаме за жизненоважно сътрудничеството с държавите от Северна Африка за разработване на възобновяеми източници на енергия. А това има връзка и с моя призив да засилим доставките през Южна Европа.

Ето защо, г-н член на Комисията, Средиземноморският план за слънчева енергия, ръководен от Съюза за Средиземноморието, е привлекателна идея, която ние в Парламента желаем да подкрепим.

  Graham Watson (ALDE). – (EN) Г-н председател, в тази област сме изправени пред три големи предизвикателства – сигурността на енергийните доставки, неефективността на вътрешния ни енергиен пазар и необходимостта от мерки срещу изменението на климата. Проектите „Дезертек“ и „Набуко“ са от съществено значение за справянето с тези проблеми.

Ако успеем да разработим в Северна Африка проект за получаване на електричество с високо напрежение от слънчева енергия, ще придадем смисъл на Съюза за Средиземноморието, ще помогнем за снабдяването с прясна вода на държавите по южното крайбрежие на Средиземно море и ще притежаваме технология за производство на електроенергия, за която съществува обширен световен пазар. Ако успеем да убедим държавите-членки в политическата необходимост от по-голяма енергийна независимост, а Берлин и Париж престанат да я подкопават при всяка възможност, „Набуко“ ще може да ни помогне да диверсифицираме доставките си на нефт и газ.

В предложението за резолюция, което е пред нас днес, не се споменава почти нищо за това, което трябва да направим тук, в Европейския съюз. Необходимо е да развиваме производството на енергия от възобновяеми източници – слънчева топлина и други. Трябва да построим високоволтови постояннотокови интелигентни мрежи за пренос на електроенергия – инвестиция за около 50 млрд. евро, но създаваща много работни места; нуждаем се и от хранилища за нефт и газ, а не по-малко и от политика на запасяване, която да намали опасната ни зависимост от Русия.

За снабдяването ни с енергия ще продължим да разчитаме на нефта и атомната енергетика, но подготвяйки се за Световната конференция по изменение на климата в Копенхаген, единствената ни голяма идея е да преминем към използването на възобновяеми източници. Вятърната енергия може да задоволи всички нови потребности от електричество на Китай през следващите 20 години и да замени 23% от неговото електропроизводство на базата на въглища. За шест часа пустините получават повече енергия от Слънцето, отколкото човечеството използва за цяла година. Г-н член на Комисията, Вие казахте, че това не е част от нашата стратегия за сигурност на енергийните доставки. Е, би следвало и трябва да бъде част от тази стратегия.

  Franziska Katharina Brantner (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, както мнозина вече споменаха, за нас енергийната сигурност е в голяма степен въпрос на енергийна независимост и г-н Пиебалгс беше прав да заяви, че най-добрата стратегия е ефективното използване, енергоспестяването и възобновяемите източници.

Ние, от групата на Зелените сме също така реалисти и разбираме, че в средносрочен план ще са ни нужни доставки на газ. Поради това подкрепяме диверсификацията и считаме, че проектът „Набуко“ е приоритетен за Европа.

От друга страна, искам да ви кажа, защо ние не считаме, че атомната стратегия е стратегия на независимост и, по-специално, на енергийна независимост. Уранът също се внася и то не само от държави, които ни харесват. И ако говорим за сигурност, не трябва да забравяме проблемите със сигурността, специфични за атомната енергетика, а именно разпространяването на ядрените оръжия – известни са ни проблемите, които то причинява в други важни области на сигурността. Не можем да пренебрегнем този проблем и да заявим, че атомната енергетика няма нищо общо с въпроса за разпространяването на ядрените оръжия.

И накрая, нашата група категорично счита, че всички проекти трябва да отговарят на изискванията за прозрачност и липса на корупция и не трябва да препятстват открития и взискателен диалог по проблемите на правата на човека в държавите, с които си сътрудничим, както и цялостния и политически подход към тях.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: PÁL SCHMITT
Заместник-председател

  Konrad Szymański (ECR). – (PL) С подписването на споразуменията за строителството на газопроводите „Набуко“ и „Южен поток“ се сложи началото на голяма надпревара. Времето ще покаже, дали „Набуко“ ще има роля във външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз. Ето защо съм изненадан от политиката на Европейската комисия спрямо Русия по този въпрос.

Комисията дълбоко греши, като приема, че „Южен поток“ не е конкурентен проект на „Набуко“. Комисията греши, когато не реагира на все по-значимото навлизане на „Газпром“ на европейския енергиен пазар. И освен това, Комисията греши, когато мълчаливо се съгласява с реализирането на проектите на „Газпром“ в Балтийско и Черно море.

Проектът „Набуко“ ще успее само ако получи дългосрочни политически гаранции. За целта ни е нужна активна политика в Централна Азия и Черноморския регион. Създаването на връзки в енергийния сектор между тези държави и Европа ще укрепи техния суверенитет, ще подобри сигурността на Европа и може би дори ще отвори вратата към реформи, които бихме искали да се проведат.

Ако Афганистан е пробен камък за НАТО, то енергийната сигурност определено е пробен камък за твърдостта на характера и зрелостта на Европейския съюз. Успехът на тези планове зависи единствено от политическата ни воля. Измененията на договорите са по-малък проблем.

  Jacky Hénin (GUE/NGL). – (FR) Г-н председател, независимостта на енергийните доставки за нашия регион и сигурността на енергийните инсталации и потребителите не трябва да се съпровождат с отричане на интересите на народите в държавите производителки на газ и в транзитиращите държави, защото в противен случай рискуваме да предизвикаме конфликти. Конкуренцията между проектите за газопроводи не само е причина за тревога, но е и фактор за напрежение в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Ако чрез тарифни споразумения, зачитащи интересите на държавите, които произвеждат или транзитират газ, и създаващи сигурност за европейските потребители, предпазим газа и другите енергийни ресурси от сериозните проблеми, предизвиквани от спекулативните пазари, ще бъде възможно да гарантираме сигурност за всички.

Тази задача може да се възложи на една Европейска енергийна агенция под контрола на Парламента и на Съвета, чиято единствена политика да бъде сътрудничеството и защитата на обществените интереси. Тогава защо имаме чувството, че в този случай търговските интереси вземат връх над интересите на европейските народи?

Искам също така официално да предупредя Комисията да не се поддава на изкушението да използва проекта „Набуко“ като троянски кон за насилствено гарантиране на присъединяването на Турция към ЕС. Зачитането на светските възгледи, правата на жените и правата на кюрдите, както и признаването на геноцида над арменския народ трябва да останат критериите, по които ще се решава въпросът за евентуалното присъединяване на Турция.

  Niki Tzavela (EFD). - (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, Вие сте известен със своя прагматизъм и реализъм, но с цялото ми уважение към Вас трябва да кажа, че според мен бъдещето на газопровода „Набуко“ съвсем не е толкова ясно и сигурно. След като проучихме капацитета на газопровода, стигнахме до заключението, че за да е обещаващ и ефективен, са му нужни 31 милиарда кубически метра газ годишно.

Вие неотдавна се върнахте от Азербайджан и сте сигурен, че тази държава ще доставя газ. Азербайджан обещава газ на всички. Въпросът откъде ще намери газ, за да запълни капацитета на газопровода, продължава да тревожи държавите, които участват в проекта „Набуко“. Засега Баку казва „Ще ви дам газ“, но без да има възможност да гарантира дори безопасното му транспортиране. Що се отнася до споменатия от Вас Иран, г-н член на Комисията, очакват го продължителни бурни и може би взривоопасни отношения с Европейския съюз, преди да се превърне в доставчик на газ.

Международният енергиен пазар счита, че зад Азербайджан стои Русия и ние ще се окажем лице в лице с нея. Въпросът ми е, можете ли да осигурите доставките на газ, преди да се ангажирате с финансови средства?

  Martin Ehrenhauser (NI). – (DE) Г-н председател, „Набуко“ е първата опера на Джузепе Верди, пожънала огромен успех. Енергийният проект с това име обаче е застрашен от забрава на фона на новата италиано-руска версия, наречена „Южен поток“. Като имаме предвид, че известният като член на Зелената партия Йошка Фишер е подписал лобистки договор за шестцифрена сума, цялата композиция започва да звучи повече като безсмислена популярна песничка, предназначена за ограничен пазар, а не като симфония на устойчивостта и икономиката.

През следващите няколко години електричеството, произвеждано от слънчева енергия, значително ще поевтинее. Цялата инвестиция може да се използва за генериране на 8000 мегавата от вятърна енергия. Ако находищата на природен газ в Иран и Ирак също станат недостъпни за Европа, вероятно ще споделим съдбата на Верди, който не можал да намери мир години след създаването на Набуко.

  Pilar del Castillo Vera (PPE). – (ES) Г-н председател, г-н член на Комисията, благодаря Ви за ясното описание на текущото състояние на проекта „Набуко“, на неговия потенциал и перспектива, както изглежда в краткосрочен план, в съответствие с това, което казахте, а също така и за информацията относно проекта „Дезертек“.

Несъмнено Слънцето е изключителен източник на енергия. Преобразуването й във вид, удобен за използване от хората, е област, която интензивно се развива през последните 20 години. Същевременно няма съмнение, че предстои още много работа, преди да създадем технологии за пълно използване на потенциала и възможностите на този източник на енергия, в частност чрез проекти като обсъждания тук „Дезертек“. Този проект е много уместен и поради това трябва да го подкрепяме и придвижваме, за да успеем да решим технологичните проблеми.

Същевременно искам да насоча вниманието ви към факта, че при обсъждането на енергийната ефективност и особено на сигурността на доставките и свързаната с тях диверсификация на енергийните източници ние в известна степен пренебрегваме един източник на енергия. Имам предвид, разбира се, атомната енергия. Този източник на енергия систематично е дискриминиран, защото не подхожда на настроенията в много от държавите-членки на Европейския съюз или на глобалните тенденции, или на текущите потребности на човечеството от енергия.

Това положение трябва да се промени. Ние трябва да възприемем подход, при който да обсъждаме всички възможни източници на енергия в съответствие с ролята, която могат да изпълняват. Тук, в Парламента, не можем така открито да обръщаме гръб на действителността.

  Кристиан Вигенин (S&D). - Г-н Комисар, колеги, не е случайно, че темата за енергетиката и за енергийната сигурност занимава нашия парламент доста често, особено след ситуацията от началото на тази година, когато няколко страни в Европейския съюз на практика останаха без никакви доставки на газ. Може би това беше и една точка на пречупване в отношението на Европейската комисия и на страните-членки като цяло към този важен въпрос.

Днес ние дискутираме не толкова техническите въпроси и детайлите, свързани с развитието на енергетиката в рамките на Европейския съюз, а повече външните аспекти на тази енергийна сигурност и на развитието на Европейския съюз в тази сфера, защото в края на краищата този въпрос има две страни. И той е важен, защото засяга всеки един гражданин в края на краищата.

Ние трябва да си дадем ясна сметка, дискутирайки и „Набуко”, който безспорно е едни от най-важните приоритетни проекти в тази сфера, както и „Дезертек”, но трябва да си даваме ясно сметка, че има страни в Европейския съюз, които са зависими не само от един единствен доставчик, но са зависими от едно единствено трасе.

В този смисъл аз не мога да приема противопоставянето на „Набуко” на проекти като „Южен поток”, а и в някакъв смисъл и „Северен поток”, които са проекти, които целят да докарат газ от Русия директно в страна-членка на Европейския съюз, така че Европейският съюз да не бъде зависим от транзит през страни, които са нестабилни и политически, и икономически.

В този смисъл Европейската комисия е права, заявявайки, че няма противопоставяне и че ние трябва да се опитаме да интегрираме всички тези проекти в една обща стратегия, където подчертавам, разбира се, „Набуко” има своя важен приоритет.

Ние очакваме Комисията да излезе със свое предложение, свързано с повишаването на резервите от газ в рамките на Европейския съюз, което е много важно, както и развитието на една система от връзки между страните-членки с по-висок капацитет, което е много важен елемент от гарантирането на сигурността, както на гражданите, така и на бизнеса в рамките на Европейския съюз.

И разбира се, не бива да подценяваме въпроса за енергийната ефективност, който също е важен елемент от нашата политика по гарантиране на енергийната сигурност на Европейския съюз.

  Fiona Hall (ALDE). – (EN) Г-н председател, искам да благодаря на члена на Комисията за това, че ни напомни за съществуването на сигурност на търсенето, като част от енергийната сигурност. Решението да не се допускат за продажба на европейския пазар крушки с нажежаема жичка ще спестява годишно толкова електроенергия, колкото произвежда Финландия.

Тази есен ние работим за съгласуване със Съвета на пакет от мерки за енергийна ефективност. Четиридесет процента от използваната енергия се консумира в сгради, поради което за бъдещето на енергийната сигурност е от голямо значение да въведем високи изисквания към енергийната ефективност на новите и на вече съществуващите сгради. Надявам се държавите-членки да подкрепят в Съвета предложенията на Парламента, които целят да се прекратят значителните загуби на енергия при използването й за отопление, охлаждане и осветление. Ако не по други причини, министрите би трябвало да подкрепят тези предложения поне от личен интерес, защото те значително ще облекчат работата и отговорността им да гарантират, че лампите винаги ще светят и газът ще тече по тръбите.

  Indrek Tarand (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, три проблема във връзка с проекта „Набуко“ предизвикват загриженост у нас. Той се развива твърде бавно и вяло и на нас не ни харесва позицията на Комисията, потвърдена преди седмица от г-н Landaburu, който заяви, че Комисията е неутрална по отношение на проектите „Южен поток“ и „Набуко“. Комисията следва да подкрепя „Набуко“.

Второ, ние желаем Комисията да действа по-активно по отношение на правителствата на тези държави-членки, които нееднократно се опитват да се възползват и да печелят преимущество за сметка на останалите държави-членки. Днес няма да назовавам тези държави, само ще спомена, че столицата на една от тях се нарича Рим.

Ако не придвижим бързо проекта „Набуко“, ще станем свидетели на неприятни събития, подобни на тези в Унгария, където дружеството „Сургутнефтегаз“ придоби критично количество дялове в унгарското дружество „MOL“. Подобна ситуация съществува и в Баумгартен, Австрия.

Като изключим това, г-н член на Комисията, ние Ви желаем успех в създаването на обща политика в областта на енергетиката, каквато все още Европейският съюз няма.

  Sajjad Karim (ECR). – (EN) Г-н председател, бъдещето на Европа зависи от осигуряването на енергия. Споразумението за „Набуко“ и инициативата „Дезертек“ показват, че Турция е важен кръстопът и в това отношение поддържам казаното от г-н Van Orden. Сега е от съществено значение да изграждаме доверие и здрави връзки с държавите, които ще бъдат наши партньори в енергийната област, включително държавите от Близкия изток и Северна Африка. В много от тези държави съществуват проблеми с развитието. Мащабното производство на електричество от слънчева енергия по инициативата „Дезертек“ ще бъде уникална възможност за генериране на приходи, които трябва да се използват и за благото на техните народи. Тази възможност не бива да се пропилява.

За съжаление, някои държави-членки, включително и моята, не използваха недалечното минало, за да изградят последователна енергийна стратегия. Моят избирателен район – Северозападна Англия – е много подходящ за изграждане на ветрогенератори, но пречат нормативните разпоредби на Обединеното кралство за издаване на разрешения за строеж. Независимо от това, че ни се налага да търсим външни източници на енергия, държавите-членки трябва да използват по най-добрия начин ресурсите и потенциала, с който разполагат.

  Marisa Matias (GUE/NGL). – (PT) Г-н председател, внимателно слушах изказванията и искам да повдигна три въпроса. Първо, за какво всъщност става дума, когато говорим за енергията и енергийната сигурност? Дали говорим за хората, на които трябва да гарантираме равен достъп до енергия и сигурност, така че да не останат без енергия през зимата? Дали, в края на краищата, не говорим за отношенията между великите сили, или още по-зле, просто използваме проблема с енергийната сигурност и проектите „Набуко“ или „Дезертек“ като претекст, за да изпращаме послания до други части на света или до други държави? И ако изпращаме послания, какво е моралното ни право за това?

Вторият ми въпрос е свързан с това, че когато критикуваме непрозрачните сделки на чуждестранни субекти на европейския пазар, искаме Комисията незабавно да предприеме мерки. Бих искала да знам как това наше искане се отнася и за непрозрачните сделки, извършвани на европейския пазар от самите европейци. В заключение, г-н председател, бих искала да формулирам и третия проблем. Считам, че пропуснахме много добра възможност да установим средносрочна и дългосрочна политика. Избрахме краткосрочното решение и за пореден път резултатът е укрепване на интересите на вътрешния пазар и на големите промишлени предприятия.

  Herbert Reul (PPE). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, сигурността на доставките отдавна е призната за ключов проблем на енергийната политика. За съжаление, проблемът не е така елементарен, както понякога изглежда в политическите разисквания. Днес обсъждаме два проекта: „Набуко“, който е съвсем реален и може да се разработва, и „Дезертек“, който е интересен проект, интересна идея или визия, но никой все още не може да каже точно дали, къде и как може да заработи.

Ние трябва да се занимаваме с конкретни проблеми и да работим по тях. Трябва да насърчаваме и визиите за бъдещето, но без да забравяме, че съществуват различни начини и стратегии за решаването на всеки отделен проблем. Ето защо са прави колегите, които в изказванията си подчертаха, че отговорът не е само един и че тези проблеми имат много решения.

Това се отнася например за факта, че не бива да допускаме разгорещеният дебат относно проблема с въглеродния диоксид да ни прави все по-зависими от газа, което създава нови проблеми, защото ни трябват повече тръбопроводи. Трябва да кажем „да“ на политиката за използване на въглища и поради това ни е нужна нова технология в електроцентралите. Трябва да кажем „да“ на улавянето и съхраняването на въглеродния диоксид, „да“ на атомната енергия и на възобновяемите източници, „да“ на енергоспестяването. Въпросът не е коя от възможностите да изберем, а да използваме всички заедно. Всичко друго би било неморално и безотговорно, и по мое мнение няма да е в наш интерес.

Същото се отнася и за източниците на доставки и маршрутите за пренос. И тук отговорът не е само един. Всеки, който счита, че с разискването за тръбопроводите проблемът ще се реши, очевидно греши, защото ако искаме да намалим зависимостта си, трябва да можем да използваме много варианти, в това число втечнен природен газ, и да се захванем да работим по тях. И тогава остава въпросът – и той е много важен – как ще осигурим средства за изпълнение на нужните проекти. Каква полза има от прекрасни планове, в които никой не желае да инвестира?

Поради това е важно как изпълняваме нашата политика в областта на енергетиката и как работим с тези, от които очакваме да инвестират в проектите. Дружествата трябва да бъдат окуражавани. Не трябва да мислим, че можем да направим всичко и да определим предварително всички подробности. През изминалата зима много правилни мерки бяха предприети без политически решения, защото умни хора от различни места си сътрудничеха компетентно, а Комисията осигури полезно посредничество.

  Marita Ulvskog (S&D). - (SV) Г-н председател, очевидно е неприемливо хората в Европа да остават без енергия в средата на зимата или да бъдат уволнявани, защото предприятията, в които работят, не могат да плащат високата цена на енергията и са принудени да съкращават персонал или дори да прекратяват дейността си. Поради това е изключително важно да мъдри решения за гарантиране на сигурността на енергийните доставки.

Същевременно трябва ясно да знаем какви ще са последствията от предлаганите големи инфраструктурни проекти за околната среда и независимостта на държавите. Държавите-членки не бива да попадат в положение, при което да са изложени на риска да зависят от благоволението на друга държава. Оценките на въздействието върху околната среда трябва да се извършват от надеждни и независими структури, преди да започне изпълнението на големите проекти.

Разбира се, това се отнася за всички големи проекти, но искам конкретно да спомена Балтийско море, което е голямо и неустойчиво вътрешно море. Необходими са ни анализи и решения, които гарантират, че Балтийско море няма да се превърне в мъртва зона само защото ние в Европейския парламент не сме били достатъчно далновидни и взискателни при вземането на решения. Дължим това на нашите деца и внуци.

  Adina-Ioana Vălean (ALDE). - (EN) Г-н председател, след като всички искат енергийна сигурност, защо тогава тя не е факт? Може би защото има 27 мнения за това, какво представлява енергийната сигурност.

Лично аз считам, че освен всичко друго, енергийната сигурност означава диверсифициране на източниците и отслабване на зависимостта ни от Русия за снабдяването с природен газ. Няма нужда да търсим далече подобни примери – някои от държавите-членки са твърде отдалечени от Русия, за да са свързани с газопровод с нея и нямат проблемите, произтичащи от зависимостта.

Считам, че следва да се съсредоточим върху втечнения природен газ, да разработваме технологии, терминали и да го внасяме от целия свят. Трябва също така да работим за създаването на глобален пазар за втечнения природен газ, какъвто съществува за нефта и стоките.

По отношение на газопровода „Набуко“ считам, че проектът спешно следва да се промени, за да обхваща газ от повече източници и да използва по-кратък маршрут, например през Грузия, Украйна и по дъното на Черно море до Румъния. Трябва само да погледнем картата.

Фактът, че държавите-членки имат различни тълкувания или интереси относно енергийната сигурност се потвърждава и от това, че някои държави, участващи в „Набуко“ подкрепят и „Южен поток“, като по този начин подкопават доверието в „Набуко“ и възможността за създаване на обща европейска политика в областта на енергетиката. „Южен поток“ определено означава увеличаване на зависимостта от руския газ.

  Paweł Robert Kowal (ECR). - (PL) Като слушам изказванията на колегите, си мисля дали гражданите на Европейския съюз са обречени да слушат само нашите думи. Имахме възможност да проверим това по време на енергийната криза през януари тази година. В края на краищата, ние приемаме резолюции, защото смятаме, че Съюзът не може да се справи с проблема за енергийната сигурност. Забелязваме също така, г-н член на Комисията, че интересът към „Набуко“ сред държавите-членки отслабва, макар това да не е така за всички енергийни проекти. На север става дума за проекта „Северен поток“, който е много сериозен ход срещу общата външна политика. На юг е проектът „Южен поток“. И тук държави-членки на ЕС имат желание да вземат участие. Но когато става дума за „Набуко“, чуваме само обещания, а липсват достатъчно средства и политическа подкрепа.

Докато ние обсъждаме тази тема в Страсбург, на брега на Балтийско море вече пристигнаха бетоновозите, за да реализират проекта „Северен поток“. Бих искал да знам дали поддръжниците на Договора от Лисабон държат на думата си да спрат подкрепата за проектите „Северен поток“ и „Южен поток“, когато договорът бъде ратифициран. „Набуко“ може да бъде много добра стъпка към гарантирането на енергийна сигурност. Ако продължим да правим само изявления, при следващата енергийна криза гражданите на ЕС ще горят брошурите с нашите резолюции.

  Gabriele Albertini (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, подкрепям казаното от члена на Комисията Пиебалгс. Изявлението му потвърди, че „Южен поток“ не е конкурент на „Набуко“, а допълнителен принос за диверсифицирането на източниците на енергийни доставки за Европа. Европейската енергийна сигурност се основава на разнообразието на източниците, маршрутите за пренос и държавите доставчици.

При нулев растеж бъдещите потребности от газ се очаква да нараснат до 2020 г. с около 100 до 150 милиарда кубични метра. Въз основа на тези прогнози разработването на различни варианти е задължително и „Южен поток“ не е алтернатива на „Набуко“, а всъщност го допълва. Комисията разглежда южния коридор като серия проекти, включително „Набуко“, „Южен поток“ и връзката Турция-Гърция-Италия (ITG). Ето защо антируските разисквания противоречат на това, което ще се случи през следващите няколко години.

Европейският парламент трябва да призовава за прагматичност и преди всичко последователност в решенията, които вече са приети в Европейския съюз: Европейския план за икономическо възстановяване, Решение № 1364/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за определяне на насоките за трансевропейските енергийни мрежи и втората стратегия за енергийна сигурност.

Диверсификацията на източниците, маршрутите и държавите доставчици е истинският стълб на европейската политика за енергийна сигурност, и като оставим настрана политическите и икономическите интереси на различните пряко участващи държави, предизвикателството „Южен поток“ – „Набуко“ трябва да се анализира реалистично, не през кривата призма на идеологията, а с ясната представа какво е необходимо да се направи.

  Anni Podimata (S&D). - (EL) Г-н председател, г-н член на Комисията, за да намерим надеждно и дългосрочно решение на проблема за нашата енергийна сигурност, се нуждаем от глобална стратегия, съответстваща на потребността да се диверсифицират енергийните източници и да се възприемат общи правила по отношение на транзитиращите държави, защото зависимостта ни от една транзитираща държава е също толкова лоша, колкото зависимостта ни от един източник на енергия.

Поради това ни е нужен балансиран подход, който не се състои в това да говорим с Русия с тон от времето на студената война, тъй като така или иначе сме и ще бъдем енергийно зависими от нея, или да поддържаме само един вариант, „Набуко“, когато все още не е ясно какви количества ще се доставят през него, а политическото и икономическо положение в държавите край Каспийско море и в Кавказ е несигурно.

По отношение на „Дезертек“, съгласна съм с много от изказаните възражения и искам да добавя още едно: стратегическата цел на Европейския съюз трябва да е постепенното намаляване на зависимостта ни от вноса на енергия, а не замяната на вносния природен газ с вносна електроенергия от възобновяеми източници.

Ако действително искаме да сме самостоятелни и енергонезависими в дългосрочен план, трябва да насърчаваме енергийната ефективност и да използваме по най-добрия възможен начин националните си възобновяеми енергийни ресурси.

  Toine Manders (ALDE). – (NL) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, искам да Ви поздравя за всеобхватния подход в това предложение. Диверсификацията е много важна и затова съм съгласен с казаното от моя колега van Baalen, че трябва да имаме предвид всички видове енергия, включително и атомната. Но, както знам още от началното училище, Слънцето е източникът на всичката енергия и считам, че в бъдеще трябва да се концентрираме върху използването на слънчевата енергия.

По отношение на диверсификацията, тя трябва да обхваща не само видовете енергия, но и доставчиците. Мнозина от вас говориха за Русия. Досега Русия ни е доставяла енергия винаги, когато сме искали, но в бъдеще ще е важно да имаме повече доставчици. Как можем да гарантираме енергийната сигурност? Това е възможно само ако можем да транспортираме доставките в нашата мрежа, поради което считам, че през следващите години най-важната Ви задача – след като вече преодоляхте някои препятствия, например „Набуко“ и „Дезертек“ – ще бъде да създадете интегрирана мрежа, в която всички заинтересовани държави, всички държави-членки на ЕС да работят съгласувано и да се стремят да следват обща политика в областта на енергетиката. Средства може да поискате от финансистите на институциите или от частни инвеститори, но считам, че незабавно трябва да започне работата по интегрираната мрежа, един вид европейска супермрежа, „индукционна верига“, достигаща до всеки краен потребител.

  Jean-Pierre Audy (PPE). – (FR) Г-н председател, енергията не попада в компетентността на Европейския съюз. Г-н Пиебалгс, искам да Ви поздравя за всичко, което правите.

Енергията и достъпът до нея водят до войни – понякога истински, понякога политически или икономически. Що се отнася до газа, очаква ни газова война. Няма да разберем дали газът е причината за войната или следствие от нея, но със сигурност ще има газова война.

Статистиката ни е известна: в кавказките държави има запаси за два века, в Русия за един век, в Северна Африка за половин век, в Балтийско море за половин век и в Европа за около 20 години. Поради това трябва да сме подготвени да внасяме газ.

Да, г-н член на Комисията, „Набуко“ е обоснован проект и ние трябва да го поддържаме, но също така трябва да осигурим финансова и политическа подкрепа на разнообразните източници за доставка на енергия от север и от юг, като „Северен поток“ и „Южен поток“.

Трябва също така да разчитаме на нашите промишлени предприятия, които са компетентни и честни и спазват кодекс за поведение, но не бива да сме наивни. Г-н член на Комисията, настойчиво Ви призовавам да проучите незабавно предложенията на някои държави-членки, които искат да създадем оперативен европейски инструмент за намеса на газовия пазар, т.е. Европейски централен офис за покупки на газ – нещо, което Вие вече правите в Кавказ чрез „Каспийската развойна корпорация“.

Искам да Ви поздравя във връзка с проекта „Дезертек“. Числата са ни известни: един квадратен километър от пустинята получава енергия, равна на тази в 1,5 милиона барела нефт. Това е отличен проект за евро-средиземноморския регион. Знаем, че 0,3% от пустините на планетата могат да снабдяват с енергия целия свят.

Решението на енергийните ни проблеми ще дойде от науката и човешката изобретателност, но по етичен и морален път.

Г-н член на Комисията, Вие работите много добре, защото имаме една Европа, която създава резултати, Европа, която защитава и Европа, която действа. Това е отлично и Ви моля да продължите, ще получите подкрепата на Европейския парламент.

  Justas Vincas Paleckis (S&D). – (LT) Газопроводът „Набуко“ ще направи Европа силна и сигурна. Но не всички държави от каспийския регион следват пътя към демокрацията и не на всички може да се има доверие. Много неща зависят от отношенията с Турция. Дори и ако в момента няма изгледи вратата за членство на тази държава в Европейския съюз да се отвори, не трябва да я отблъскваме и да провокираме там антиевропейски настроения. Проектът „Дезертек“ е особено важен, защото е насочен към бъдещето. Когато обсъждаме енергийната сигурност, твърде малко внимание отделяме на възобновяемите източници на енергия и по-конкретно на енергийната ефективност. Радвам се, че членът на Комисията подчерта днес точно това. Следва да създадем финансови и икономически механизми на равнище Европейски съюз, които да стимулират държавите-членки и отделните дружества да пестят енергия и да преминават към използването на най-нови и чисти технологии, което ще бъде значим принос към енергийната сигурност и борбата срещу изменението на климата.

  Arturs Krišjānis Kariņš (PPE). – (LV) Г-н председател, г-н член на Комисията, като латвийски политик знам много добре какво означава една държава да е енергийно зависима. Въпреки че Латвия задоволява около една трета от енергийните си потребности от собствени възобновяеми източници, останалите две трети в енергийния ни микс идват основно от една държава доставчик – Русия. Като малка държава, която е силно зависима от енергийните доставки, ние много добре разбираме колко скъпо може да струва тази зависимост – както за крайния потребител по отношение на цената, която той плаща, така и за държавата като цяло по отношение на нейната потенциална политическа уязвимост. Енергийният микс на всяка държава-членка на Европейския съюз е различен, но всички се тревожим от един въпрос – сигурността на нашите доставки на енергия. Сигурност на доставките може да се постигне чрез диверсификация на източниците, защото колкото повече доставчици имаме, толкова по-слабо зависим от всеки един поотделно. Русия е важен партньор на Европейския съюз по отношение на доставките на газ. Европа внася около една четвърт от всичкия консумиран газ от Русия. Някои държави, като Латвия, са дори изцяло зависими от доставките на газ от Русия и с всяка година общата зависимост на Европа от доставките от тази държава се увеличава. Един от алтернативните източници на доставки е планираният газопровод „Набуко“, който ще транспортира газ от централноазиатските държави до Европа през Турция. Считам за особено важно Парламентът да окаже специална подкрепа на този проект, тъй като той пряко ще укрепи сигурността на доставките на газ за всички нас. Газопроводът „Набуко“ обаче е само първата стъпка към нашата обща сигурност на доставките на газ. Трябва да постигнем обща европейска политика в областта на енергетиката, която да координира дейностите ни по всички въпроси в областта на енергетиката. Благодаря ви за вниманието.

  Edit Herczog (S&D). – (HU) Г-н председател, преди всичко, позволете ми да благодаря за възможността да се изкажа в тази зала на унгарски език, което ми позволява да поздравя заместник-председателя на този език. Ще започна с това, че ако се върнем към изминалите пет години, можем да заявим, че г-н Пиебалгс е един от най-успешно работещите членове на Комисията поради балансираната и далновидна политика, която провеждаше с подкрепата на Парламента.

На конференцията за проекта „Набуко“, която се проведе през януари в Будапеща, Унгария, г-н Пиебалгс за първи път заяви, че Европейският съюз желае да подкрепи политически и финансово проекта „Набуко“. За построяването на газопровода с дължина 3 300 километра ще трябва да набавим около 8 млрд. евро. Поради това двете най-важни задачи пред нас са първо, да намерим 2 млрд. евро от бюджета на Европейския съюз и второ, да създадем условия за по-лесен и опростен достъп на проекта до кредити при по-изгодни условия.

Първоначално обещаната сума беше около 30 млн. евро. Трябва да разберем, че е нужно да направим повече. Уверена съм, че през оставащите няколко месеца г-н Пиебалгс ще направи всичко възможно да гарантира успеха на този проект или ще предаде задачата на следващия, който заеме този пост. Всички добре знаем, че при икономическа криза от недостатък на енергия страдат не толкова домакинствата, колкото дружествата. Става дума, колеги, за тези дружества, в които работят нашите избиратели и граждани и ако не гарантираме енергийна сигурност, ние ще застрашим техните доходи.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, енергийната сигурност несъмнено е с основен приоритет и трябва да се подобрява, на първо място, чрез повишаване на енергийната ефективност и диверсифициране на доставчиците, източниците и маршрутите за пренос, но преди всичко чрез защита на енергийните интереси на Съюза по отношение на трети държави.

На заседанието на Европейския съвет през март беше декларирано, че за да се постигнат целите на енергийната сигурност, е необходимо Европейският съюз като цяло и всяка държава-членка поотделно да бъдат солидарни и отговорни. Според мен това е най-важният въпрос – европейската политика в областта на енергетиката трябва да е неразривно свързана с външната политика, защото твърдението, че външнополитическите ни действия ще бъдат наистина ефективни само ако сме единодушни, е не по-малко вярно и по отношение на енергийната политика.

Точно тук е същината на въпроса – докато това стане факт, т.е. докато не започнем да говорим в един глас, усилията на много правителства, които участват в сложни проекти като „Северен поток“ и „Южен поток“, не трябва да се разглеждат като противоречащи на подкрепата за „Набуко“, а като част от една и съща стратегия, която съчетава прагматизма и реализма, за да постави на първо място интересите на нашите граждани.

По тази причина ние твърдо казваме „да“ на „Набуко“, но също така твърдо сме решени да подкрепяме усилията на нашите правителства да направят така, че диверсифицирането на доставките да гарантира благоденствието на нашите граждани.

  Silvia-Adriana Ţicău (S&D). – (RO) През 2008 г. Европейският съюз регистрира рекорден търговски дефицит от 242 млрд. евро, най-вече в резултат от нарастването на цените на вносната енергия. Газопроводът „Набуко“ ще преминава през териториите на Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия и ще доставя в Европейския съюз 30 милиарда кубични метра газ годишно от Каспийско море. Предвидените в Европейския план за икономическо възстановяване 200 млн. евро са недостатъчни. Призоваваме Европейския съюз значително да увеличи тези средства. Проектът „Дезертек“ предвижда използването на слънчева енергия в Северна Африка и реализиране на средиземноморски план за използване на слънчевата енергия и изграждане на електропреносна мрежа, свързваща Европейския съюз с Близкия изток и Северна Африка. Европейският съюз трябва да инвестира повече в диверсификацията на източниците за доставка на енергия. Като докладчик по въпросите, свързани с енергийната ефективност на сградите, призовавам ЕС да създаде нови финансови инструменти за стимулиране на инвестициите в използването на възобновяеми източници на енергия и подобряването на енергийната ефективност, особено на сградите и в транспортния сектор.

  Marian-Jean Marinescu (PPE). – (RO) „Набуко“ ще удовлетворява голяма част от потребностите на Европейския съюз от газ. Но по-важен дори от това е политическият аспект: газопроводът ще премахне нашата зависимост от един източник. Повтарящите се кризи ни показаха, че сегашното положение, с Русия като единствен доставчик и Украйна като единствена транзитираща държава, не гарантира сигурността на европейската икономика и европейските граждани. Създаването на нови маршрути за енергийни доставки трябва да е също така важно, както развитието на отношенията с Русия. Забавянето на старта на проекта „Набуко“, за съжаление, се дължи на индивидуалните интереси на някои държави-членки. Държавите-членки трябва да разберат, че от проекта ще имат полза не само държавите, които газопроводът ще прекосява, или дружествата, които ще са ангажирани с него, а гражданите на цяла Европа, чиито национални правителства трябва да им гарантират благоденствие и безопасност.

Грешките, които предизвикаха забавянето на проекта, не бива да се повтарят по отношение на осигуряването на източници на газ. В региона има държави, например Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Ирак и Иран, които желаят да доставят газ за газопровода от своите находища. Комисията трябва да повтори направеното за междуправителственото споразумение, а именно да участва в предстоящите преговори и да постигне положителен резултат колкото е възможно по-бързо. Ако не се захванем с тази задача, други ще го направят и съм сигурен, че това няма да е в интерес на гражданите на Европа.

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-н председател, поради зависимостта на Европейския съюз от външни енергийни доставки, тяхното осигуряване е въпрос, който трябва винаги да е включен в дневния ред на външната политика на Съюза. Освен това всички прогнози сочат, че потребностите от енергия в света ще се увеличат значително през следващите 25 години.

В Европа трябва да намалим силната си зависимост от руския газ, особено като имаме предвид кризите от последните години. Също така е ясно, че стратегията на Русия е да си осигури доминиращо положение в газовия сектор в Европа. Ето защо съществуват проектите „Северен поток“, „Син поток ІІ“ и „Южен поток“.

Поради това трябва да диверсифицираме доставчиците си и маршрутите за пренос. Затова проектът „Набуко“ представлява интерес – той ще ни даде достъп до газ от Азербайджан и Ирак, а също и до газ от Туркменистан и ще укрепи връзките ни в областта на енергетиката с държавите от Централна Азия, която е регион с нарастващо значение.

Във връзка с това съм доволен от постигнатото през миналия юли споразумение, представено от г-н Пиебалгс, и от изричната подкрепа за „Набуко“, изразена от председателя Барозу в политическите насоки, които той наскоро представи.

Знам, че съществуват съмнения в жизнеността на проекта „Набуко“, но аз се съмнявах и в нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който вече е реалност.

Трябва да подчертая, че държавите по южното крайбрежие на Средиземно море също ще играят важна роля при доставките на газ за Европа. Най-важната държава в това отношение е Алжир, който е значим доставчик на газ за моята страна и за Италия. Трябва да направим така, че строителството на тръбопровода „Медгаз“ бързо да приключи. Искам да насоча вниманието ви и към държави като Египет и Либия, които също са потенциални доставчици на газ.

Накратко, енергийните проблеми трябва да са приоритет на евро-средиземноморските отношения, за благото и на двете страни.

Госпожи и господа, Договорът от Лисабон разглежда енергията като споделена отговорност и постановява, че една от целите на европейската политика в областта на енергетиката ще бъде гарантирането на сигурността на енергийните доставки. Това ни стимулира да работим за създаване на все по-необходимата обща външна политика в областта на енергетиката, както се подчертава в предложението за резолюция, която ще приемем днес.

В заключение ще кажа, че постигането на тази цел няма да е лесно, което личи и от неуспеха ни да създадем в Европа, в Европейския съюз, истински вътрешен пазар на енергия, тъй като дори нямаме необходимите връзки. Ето защо съм доволен от ангажиментите в това отношение, представени от председателя Барозу, в споменатия документ.

  Rachida Dati (PPE). – (FR) Г-н председател, г-н член на Комисията, както колегите вече споменаха, неотдавнашната газова криза между Русия и Украйна показва, че е необходимо спешно да подобрим енергийната сигурност и независимост на Европейския съюз.

Европейският съюз все още е твърде силно зависим, особено по отношение на вноса на газ, защото до 2020 г. ще трябва да внася около 80% от необходимия газ. Това положение не може продължава, защото ще застрашава постоянно енергийната сигурност на Европейския съюз. Очевидно разработваните инфраструктурни проекти, които споменахте, са стъпка в правилната посока.

Неотдавнашната газова криза между Русия и Украйна отмина преди няколко месеца. Но какво ни очаква през наближаващата зима, г-н член на Комисията? За тези, които изпитаха недостига на енергия, и тези, които се боят това да не се повтори в бъдеще, е абсолютно наложително да знаят как Европа ще ги предпази от евентуални нови кризи.

  Michael Gahler (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, настоящата резолюция още веднъж ясно показва, че е необходимо да се разработи последователна европейска външна политика, включително от гледна точка на сигурността на енергийните доставки.

Днес вече говорихме много за проектите „Набуко“ и „Дезертек“. Що се отнася до диверсифицирането на източниците на доставка, искам да привлека вниманието ви върху съседен регион, който досега се отличава със стабилност и надеждност на доставките за Европа, притежава огромен потенциал и ще става все по-лесно достъпен в резултат на изменението на климата. Имам предвид Арктика. Тук, от една страна, съществува традиция за прагматично сътрудничество, включително и с Русия, а от друга страна, Европейският съюз няма присъствие в този регион, за разлика от Русия, САЩ, Канада и дори Китай.

За да защитим дългосрочните интереси на Европа в този регион, искам да предложа да разработим заедно с наши партньори, например Норвегия и Исландия, прагматична дългосрочна стратегия за сътрудничество с Русия, САЩ и Канада с цел балансиране на различните интереси в региона не само от гледна точка на общата сигурност на доставките, но и във връзка с опазването на околната среда и достъпа до нови, незамръзващи маршрути за пренос. По този начин ще избегнем и евентуалните конфликти, които биха възникнали поради надпреварата за осигуряване на оставащите енергийни ресурси.

  Bastiaan Belder (EFD). – (NL) Г-н председател, Турция ще играе важна роля за намаляване на зависимостта на Европа от Русия. Въпросът сега е, каква цена е готова да заплати Европа на Турция. Междувременно Турция играе двойна игра и се опитва да извлече изгода както от проекта „Набуко“, така и от „Южен поток“. Това не отговаря на интересите на Европа. Призовавам Съвета и Комисията да изберат недвусмислено проекта „Набуко“. Той пряко ще намали зависимостта ни от Русия, а като се има предвид бавното спадане на търсенето на газ в Европа, е напълно ненужно да се реализират два южни маршрута за доставки. Турция трябва открито да декларира позициите си и също да подкрепи проекта „Набуко“. Същевременно преговорите с Турция по този въпрос следва да не се свързват с преговорите за присъединяването на държавата към ЕС. Не трябва да допускаме Турция да получи входен билет за Съюза в замяна на своето сътрудничество.

  Lena Barbara Kolarska-Bobińska (PPE). – (PL) Европейският съюз има нужда от доставчици, чиито търговски дела са прозрачни и които изпълняват поетите задължения. Енергийната харта и Транзитният протокол са опит да се създаде система, основана на ясни принципи. Неотдавнашните признаци, че Русия желае да се оттегли от Договора за енергийната харта следва да ни послужат като предупреждение. Предупреждение към дружествата, които инвестират в Русия, както и към Комисията. То следва също така да насърчи Комисията да вземе колкото е възможно по-скоро мерки за създаване на европейска система за енергийна сигурност.

Можем само да се надяваме, че Русия ще продължи да се съобразява с Хартата и няма да предприема определени действия. Вътрешният газов пазар на Европейския съюз трябва да функционира без никакви ограничения, като дава възможност за изграждане на трансгранични връзки и газови мрежи. Не можем да оставим европейските потребители на газ на милостта на монополите.

(Председателят отнема думата на оратора)

  Matthias Groote (S&D). – (DE) Г-н председател, г-н член на Комисията, госпожи и господа, това, което членът на Комисията днес обясни за проекта „Дезертек“ много ми хареса. Този проект има огромен потенциал и привлекателността му се дължи на факта, че се състои от много отделни малки проекти. Те ще създадат работни места и ще подготвят почвата за приемане на желаната екологично обоснована индустриална политика.

Искам да задам един въпрос на Комисията. Когато говорехте за проекта „Дезертек“, имах чувството, че в известна степен сте резервиран към него. Какви конкретни мерки се планират за инфраструктурата от преносни мрежи, която е сериозен проблем при усвояването на възобновяеми източници на енергия? Основната идея е ясна – пренос на електроенергия от пустините до Европа чрез високоволтови постояннотокови електропроводи. Какви мерки за подкрепа може да предприеме Комисията? Има ли се вече нещо предвид в това отношение? Какво можем да очакваме от следващата Комисия в тази област?

  Charles Tannock (ECR). - (EN) Г-н председател, групата на европейските консерватори и реформисти подкрепя необходимостта от обща външна политика на Европейския съюз в областта на енергийната сигурност, основана на солидарността между държавите-членки, но енергийният микс трябва да остане в границите на компетентност на отделните държави-членки. Разбира се, необходима е диверсификация, за да избегнем прекомерната зависимост от руския нефт и газ, който сега се внася дори и в Обединеното кралство, което традиционно използва газ от Северно море и Норвегия.

Трябва да разработим южния коридор и следва да считаме за приоритетен освен проекта „Набуко“ и проекта „Бял поток“, но заедно с маршрутите за пренос през Каспийско море и дори през Сахара като интересна бъдеща перспектива за Европейския съюз. В Европа се нуждаем от повече възможности за съхраняване на газ и по-добро свързване на газо- и електропреносните ни мрежи. В Обединеното кралство подкрепяме и строителството на нови атомни електроцентрали.

Подкрепям инвестициите във възобновяемите източници на енергия, включително проекта „Дезертек“ за използване на слънчевата енергия, който ще помогне както в борбата срещу изменението на климата, така и за диверсификацията. Необходимо е също така да подобрим енергийната ефективност, въпреки че неотдавнашната забрана на крушките с нажежаема жичка е драконовска мярка, която не отчита опасното за здравето въздействие на живака върху кожата и околната среда и ненужно прави ЕС непопулярен в моята страна.

  Alejo Vidal-Quadras (PPE). – (ES) Г-н председател, прогнозите показват, че до 2030 г. потреблението на газ в Европейския съюз ще нарасне с повече от 40%, а собственото ни вътрешно производство ще намалява. Това означава, че търсенето няма да се задоволява, дори и от всички проекти, които обсъждаме сега. Поради това се нуждаем от всички възможни източници и трябва да координираме действията на държавите-членки, за да оптимизираме техния принос за удовлетворяване на общите ни потребности.

Проектите Южен поток и Набуко имат много важни икономически, енергийни, исторически и политически аспекти. Трябва да ги отчитаме много внимателно и разумно, без да забравяме тревогите и потребностите на всички участващи държави. Много от сегашните ни проблеми могат да намерят решение, ако най-напред, решително координираме действията на всички държави-членки, построим повече терминали за втечнен природен газ, усъвършенстваме вътрешния пазар и, да напомня отново, говорим в един глас.

  Derek Vaughan (S&D). - (EN) Г-н председател, приветствам текста, внесен от различните политически групи, и предходното изявление на члена на Комисията, по-конкретно признаването на необходимостта да диверсифицираме нашите енергийни технологии и да гарантираме сигурността на доставките.

Разбира се, осигуряването на доставките за нас може да стане по различни начини. Трябва да вземем предвид всички технологии. Нужно е разнообразие в енергийния микс, включително улавяне и съхранение на въглероден диоксид – аз съм от Уелс, където все още има значителни запаси от въглища.

Необходимо е да се подобри и енергийната ефективност. Ето защо считам, че следва да предвидим повече средства от европейските структурни фондове за предприемане на мерки, които подобряват енергийната ефективност, но и ускоряват развитието на икономиката.

Бих искал също да спомена накратко два други въпроса. Първо, по отношение на „Дезертек“, който е интересен проект, но, трябва да признаем, в дългосрочен план. Той не е бързо решение на проблемите.

Второ, складирането на запаси от газ е важно, но същевременно, отново трябва да признаем, и скъпо и ще са нужни средства.

Ето защо подкрепям изцяло внесените днес текстове, по-конкретно предложенията на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, но това са важни въпроси и аз бих искал да чуя мнението на члена на Комисията по тях.

  András Gyürk (PPE). – (HU) Госпожи и господа, в предложението за решение се споменава, че руското дружество „Сургутнефтегаз“, за което не е ясно чия собственост е, неотдавна придоби мажоритарен дял в унгарското нефтено дружество „MOL“. Искам да кажа нещо повече във връзка с това. Аз зададох писмено въпрос на г-н Пиебалгс след сделката. В отговора си той заяви, че счита за справедливо желанието ни да защитим по-добре европейските енергийни дружества от непрозрачни външни придобивания. Това е добра новина. Трябва също така да добавим, че действащите регламенти не позволяват да се постигне тази цел.

Разпоредбите относно прозрачността могат лесно да бъдат заобиколени. Поради това искаме Европейската комисия да излезе от удобното си състояние на бездейна самовглъбеност. Тя следва да изготви, съвместно с правителствата, правната рамка за осигуряване на ефективна защита срещу нежелателно поглъщане. Г-н председател, отвореният пазар е общоевропейско постижение. Нека не допускаме да станем уязвими точно по този въпрос.

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Доволен съм, че процедурата „с вдигане на ръка“ работи добре. Всички се нуждаем от сигурни и разнообразни източници. Всички сме съгласни с това.

Считам, че твърде голяма част от днешното ни обсъждане беше посветена на една тема: предупреждения за заплаха от Русия. Такива изказвания не могат да имат конструктивни последствия за Европа и поради това за нас би било много по-добре да развиваме партньорство с Русия.

Също така ще съм благодарен на члена на Комисията Пиебалгс, ако ни информира за напредъка в диалога относно енергийната сигурност, подобряването на отношенията ни с Русия и прилагането на демократичните стандарти, на което бихме желали Русия да обръща повече внимание.

  Andrzej Grzyb (PPE). – (PL) През септември 2007 г. въз основа на решение на Европейския парламент и на Съвета от 2006 г. и във връзка – освен другото – с газопровода „Набуко“ беше назначен европейски координатор на проекта – г-н Йозиаш ван Артсен. През 2009 г. той представи интересен доклад с не по-малко интересни изводи. Един от тях се отнася до трудностите, които може да срещне изпълнението на проекта „Набуко“. Дори текущите нива на финансиране насочват към този факт.

Искам да Ви попитам дали считате, че въпреки личната Ви заинтересованост по този въпрос, назначаването на координатор за изпълнението на проекта „Набуко“ може да повиши ефективността при неговото реализиране, за да сме сигурни, че това, което обсъждаме днес и което държавите-членки, включително моята страна, Полша, очакват да стане, ще има 100% вероятност да се превърне в действителност.

  Андрис Пиебалгс, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, ще ми е трудно да отговоря на всички повдигнати въпроси и затова бих искал да наблегна на няколко момента.

Преди всичко, политиката ни в енергийния сектор цели да повиши благоденствието на нашите граждани и на промишлеността. Стремим се да гарантираме сигурни доставки на чиста енергия при разумна цена. Това е общата ни цел.

Второ, при обсъждането на енергийните споразумения никога не правим допълнителни сделки. Няма компромиси, свързани с разширяването или правата на човека. При работата си се ръководим от становището, че взаимната зависимост при доставките на енергия е от първостепенна важност и е изгодна за всички – доставчици, транзитиращи държави и потребители. Изисква се време да убедим партньорите си в това, но само така можем да постигнем стабилност.

Трето, дори и понякога да изглежда, че работим бавно, считам, че е от съществено значение да използваме предложенията от промишлеността и да имаме нейната подкрепа, защото това ни прави силни. Може би поради това не сме най-бързия кораб в енергийния океан, но сме устойчиви. Когато променим нещо, имаме много по-голямо основание и сме в много по-безопасно положение. Рентабилността и жизнеспособността на всички проекти се проверяват внимателно. Поради това считам, че нашата подкрепа е добра.

Следващата област, в която имаме слабости и която продължаваме да обсъждаме, е външната енергийна политика и нейната съгласуваност. Вярно е, че има много противоречия – или поне привидни противоречия – и като член на Комисията ще бъда много щастлив, ако външната ни енергийна политика стане по-последователна.

Предложението за резолюция е свързано точно с този проблем, защото макар да няма принципни противоречия между държавите-членки, има привидни противоречия. Всички действия на държавите-членки са от полза и за Европейския съюз. Ние трябва да изведем тези действия докрай и действително да се опитаме да изградим система, в която всички говорим в един глас, не само буквално, но по отношение на гледните точки, които искаме да изтъкнем. Поради това вторият стратегически преглед на енергетиката не е загубил важното си значение. Всички моменти, на които обърнахме внимание в него все още са актуални.

Същевременно, от гледна точка на Комисията е ясно, че не можем да си позволим да преминем от взаимна обвързаност към зависимост. По тази причина специално подкрепяме проекти за диверсификация като „Набуко“ и втечнения природен газ – не защото коренно променят отношенията ни на взаимна обвързаност с други страни, а защото ни осигуряват резервни възможности. Това е основната ни дейност, но същевременно следим внимателно какво се случва в света на енергетиката.

По отношение на атомната енергия, ние се отдръпнахме от този вариант. Приехме Директива относно ядрената безопасност, но проблемът до голяма степен е национален и много деликатен. Наистина считам, че от гледна точка на Съюза следва да разчитаме на сътрудничеството между националните регулатори в областта на ядрената безопасност и да се опитаме да създадем по-безопасна и съгласувана система. Но се съмнявам, дали можем да направим нещо повече от това.

Не на последно място, наистина считам, че повдигнатите въпроси и разискванията съществено помагат да се оформи енергийната политика, но за това не е достатъчен само един инструмент. Необходими са много инструменти, поради което ще трябва след време да продължим тези разисквания.

Благодаря ви много за това разискване. С удоволствие ще отговоря на въпросите ви и в комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и във всяка друга комисия, която пожелае по-подробно да обсъди проблемите на енергетиката.

  Председател. – Разискването приключи.

Бяха внесени шест предложения за резолюция, предадени в съответствие с член 110, параграф 2 от Правилника за дейността⁽¹⁾.

Гласуването ще се проведе днес от 12,00 ч.

Писмени изявления (член 149)

  Cristian Silviu Buşoi (ALDE), в писмена форма. – (RO) Приветствам напредъка, постигнат чрез подписаното в Анкара споразумение, което стартира проекта „Набуко“, както и протокола към него за проекта „Дезертек“. „Набуко“ трябва да е приоритетен проект, защото осигурява решение на проблема с доставките на газ, който през последните години се изостря. Разбирам, че макар проектът „Набуко“ да е много важен от геополитическа гледна точка, партньорите по проекта трябва също да имат основателни търговски мотиви, за да бъде той реализиран колкото е възможно по-бързо. Икономическата криза намали средствата, които участващите дружества могат за инвестират и породи известна несигурност относно източниците на газ – това са пречки, които трябва да преодолеем. Средствата в размер на 200 млн. евро, които предлагаме за проекта, са добре дошли, но също така необходимо е да предприемем политически и дипломатически ходове спрямо Турция и държавите доставчици на газ от региона. Поради това искам да призова държавите-членки да покажат солидарност, за да предотвратим нови газови кризи, подобни на тези през последните години. Не можем да чакаме Договорът от Лисабон да влезе в сила и да бъде завършен проектът „Набуко“, докато съществува опасност европейците да останат без газ в средата на зимата поради споровете между Русия и Украйна.

  Ивайло Калфин (S&D), в писмена форма. – За съжаление ЕС все още няма ефективна политика по отношение на енергийната сигурност. През последните години се правят първите стъпки в това отношение, за което специално искам да поздравя комисаря Пиебалгс. България също има определен принос в това отношение. Все още обаче тези процеси се развиват прекалено бавно и то на фона на особената активност от страна на Русия и други конкуренти.

Необходима е много по-ясна и активна политика. Наред с други елементи, тя задължително трябва да включва следното:

- насърчаване на изграждане на всички проекти за доставка на газ в Европа, които могат да бъдат реално осигурени с финанси на пазарен принцип, включително Южен и Северен поток;

- насърчаване на изграждането на нови мощности, които допринасят за енергийната независимост и за намаляването на емисиите на СО2, включително ядрени и с възобновяеми източници централи;

- разработване на общи правила за доставки и транзит на газ;

- активна политика към страните от Централна Азия и Кавказ за осигуряване на доставки на каспийски газ в Европа.

  Tunne Kelam (PPE) , в писмена форма. – (EN) Разискванията показаха още веднъж колко много Европейският съюз се нуждае от обща политика в областта на енергетиката. Някои колеги настойчиво призовават Комисията и държавите-членки да предприемат конкретни съгласувани действия в дух на солидарност и да действат така, като че ли ЕС вече има такава политика. Усилията им имат не само политическа и морална, но и практическа стойност, защото като представители на гражданите те могат да ускорят създаването на обща политика в областта на енергетиката. Други колеги използват липсата на такава политика като извинение за двустранните си сделки с доставчиците, които често не отговарят дори на изискванията за прозрачност и честна конкуренция, а още по-малко на тези за европейска солидарност. Това е късоглед и рискован подход, който е от полза за недемократичните доставчици, чиято политическа стратегия е да разцепят и отслабят ЕС. Комисията следва да предостави не само политическа и правна, но и финансова подкрепа на дружествата, които полагат усилия да диверсифицират доставките ни на енергия. За да постигнем истински напредък в посока на енергийната солидарност, държавите-членки следва да започнат да информират другите държави-членки и Комисията за своите споразумения с трети страни.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (RO) Тъй като сме в началото на нов мандат, считам, че една от областите, в които Европейският парламент трябва да вземе по-дейно участие, е гарантирането на енергийната сигурност. С оглед на това искам да подчертая важността на проекта „Набуко“, който ще помогне за гарантирането на енергийната сигурност на Европейския съюз, тъй като ще осигури на европейските потребители достъп до алтернативни източници по сигурен маршрут. Подписването на споразумението за проекта „Набуко“ между Австрия, България, Румъния, Турция и Унгария на 13 юли 2009 г., което засвидетелства политическия ангажимент на участващите в проекта партньорски държави да продължат усилията си за изграждане на газопровода, изпрати положителен сигнал към инвеститорите и държавите доставчици на природен газ. Участващите в проекта държави трябва, наред с Европейската комисия, да продължат да съсредоточават усилията си върху привличането на инвестиции и осигуряването на надеждни доставчици за „Набуко“.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Освен че зае челното място сред износителите на газ, Русия наскоро стана и най-големият износител на нефт в света, задминавайки Саудитска Арабия. Това положение отрежда на Москва специална позиция на влияние, основаваща се на контрола й върху тези ресурси. Енергията обаче е стока, която трябва да се подчинява на принципите на пазарната икономика. Не трябва да има възможност енергията да се използва като инструмент за политически натиск. Енергийните кризи, които засегнаха Европа, показаха важността на диверсифицирането на източниците за енергийни доставки. Те също така показаха добавената стойност, която „Набуко“ предлага в това отношение на целия Европейски съюз. Румъния беше и остава силен поддръжник на проекта „Набуко“. Всъщност Румъния подписа междуправителственото споразумение за проекта „Набуко“ през юли заедно с Турция, България, Унгария и Австрия. Смятаме сключването на това споразумение за успех и важна крачка напред. Газопровод с мащаба и амбициите на „Набуко“ ще трябва да се справи с много предизвикателства, преди да се превърне в реалност. Единственото решение за преодоляване на тези предизвикателства е да се продължи прилагането на подходящите мерки.

  Traian Ungureanu (PPE), в писмена форма. – (EN) Работим усилено за насърчаване на последователна политика в областта на енергетиката, но такава политика съществува и се прилага с пълна сила. Има само един малък проблем: тя НЕ е наша. Това е политиката на Русия. Сега френското дружество „EDF“ подписва участието си в „Южен поток“. Преди това руснаците поеха участието на унгарското дружество „MOL“ в „Набуко“. А преди това австрийският газов терминал в Баумгартен премина под контрола на мистериозното дружество „Centrex“. Нуждаем се от ясна европейска политика в областта на енергетиката, и то още сега. Това вероятно е последната ни възможност да се обединим зад „Набуко“. В противен случай, ако Съветът и Комисията останат неутрални, трябва да се подготвят за много студени зими и много гореща политика.

⁂

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ще ви помоля да запазим мълчание в залата, тъй като получихме новини от Кабул за много сериозна атака срещу международните мироопазващи сили и според наличната до момента откъслечна информация има шестима загинали в италианския контингент, от парашутната бригада Фолгоре.

Затова ще ви помоля да запазим минута мълчание в залата, за да можем да почетем онези, които се борят, за да утвърдят нашите идеали за мир и свобода в целия свят.

  Председател. – Госпожи и господа, както разбрахте от г-н Mauro, в Афганистан се е случил трагичен инцидент: шестима миротворци са загубили живота си. Бих искал да ви помоля да се изправим и да запазим минута мълчание в знак на уважение във връзка с този трагичен инцидент.

(Парламентът запазва едноминутно мълчание със ставане на крака)

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-н LAMBRINIDIS
Заместник-председател

(1) Вж. протокола.