Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 8 октомври 2009 г. - Брюксел

5. Свобода на информацията в Италия (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявлението на Комисията относно свободата на информацията в Италия.

  Вивиан Рединг, член на Комисията. – (EN) Г-н председател, свободата на словото и свободата на информация са в основата на свободното, демократично и плуралистично общество. Това е мое твърдо убеждение като бивш журналист, а също така и твърдото убеждение на Европейския съюз. Ето защо всички институции на ЕС – Парламентът, Съветът и Комисията — подписаха Хартата за основните права на ЕС, член 11 от която гласи, че: „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат.“

Искам да припомня, че в член 51, параграф 1 от Хартата на ЕС също се посочва къде и кога се прилагат тези основни права. Ще цитирам отново: „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки“, но „единствено, когато те прилагат правото на Съюза“.

В областта на компетентност на ЕС, която трябва да зачитаме, Европейската комисия винаги е защитавала свободата на медиите, свободата на словото, свобода на информацията и свободата на печата било то в рамките на ЕС или във външните ни отношения с трети държави. Искам да припомня по-специално важната роля, която изигра директивата „Телевизия без граници“ на ЕС, която от 1989 г. гарантира, че гражданите на всички държави-членки са свободни да получават без ограничения предавания от други страни от ЕС; една директива на ЕС, която имаше съществен принос за свободното движение на информация през границите и за по-плуралистичната медийна среда във всички държави-членки. Във връзка с това искам да благодаря на Европейския парламент, че помогна на Комисията за изготвянето на модернизиран вариант на тази директива, който разширява свободата на информацията отвъд границите, отвъд излъчванията, обхващайки и други аудиовизуални услуги, и по-специално разпространяваните чрез интернет.

Тази директива трябва да бъде приложена във всички държави-членки на ЕС до края на годината и ще има важен принос за създаването на плуралистична среда, включително що се отнася до онлайн средата. Искам също така да припомня три други много важни елемента от тази директива.

На първо място, насърчаването на независимите телевизионни продукции. В директивата е залегнало правилото, че излъчващите оператори запазват поне 10% от тяхното програмно време или 10% от техния програмен бюджет за европейски произведения, създадени от независими продуценти.

На второ място, в своя модернизиран вариант директивата предвижда журналистите и новинарските организации да имат право на достъп до кратки откъси в целия ЕС за целите на изготвянето на кратки репортажи.

На трето място, и това е от първостепенно значение, в новата директива се споменава необходимостта от наличие на независими органи по въпросите на медиите на национално равнище. Това беше предложено от Комисията и в крайна сметка беше прието единствено благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент. Поради това в сектора на радио- и телевизионното разпространение модернизираната директива „Телевизия без граници“ може да се смята за харта за свободата на трансграничната информация в ЕС.

Сега искам да припомня друг важен аспект в областта на компетентност на ЕС, където тази институция може да предприеме действия и е правила това, подкрепяйки плурализма на медиите. Имам предвид политиката в областта на радиочестотния спектър. Всички знаете, че не може да има радио- и телевизионно разпространение без достъп до радиочестотен спектър като политиката на ЕС цели да гарантира, че всички участници на пазара получават недискриминационен достъп до радиочестотен спектър. Поради това националните органи нямат право, разпределяйки честотния спектър, да спират конкуренцията на медийния пазар в полза на операторите, които вече извършват дейност на този пазар. Между другото Съдът на Европейските общности потвърди този важен принцип, който директно произтича от свободата на предоставяне на услуги, в своето решение „Centro Europa“. Комисията приветства решението като фактор, допринасящ за лоялната конкуренция и като важна основа за укрепването на плурализма на медиите. На това основание Комисията неколкократно предприема действия срещу държави-членки, в които системата за управление на честотния спектър е в противоречие с този принцип.

Като пример искам да припомня процедурата за нарушение от 2006 г. относно разпределението на радиочестотния спектър в Италия, която беше започната от мен и моята колега Нели Крус. Под натиска на тази процедура италианските органи в момента променят подхода си. Резултатът от това ще бъде съществено отваряне на пазара и победа за медийния плурализъм. Ето защо политиката за радиочестотния спектър е ясен пример за област, в която ЕС може да предприеме действия в рамките на своята компетентност, за да засили конкуренцията за ресурсите, от които зависят излъчващите оператори, и по този начин да заздрави медийния плурализъм.

Що се отнася до печатните медии, компетенциите на ЕС са много по-ограничени. Печатните медии са един от основните примери за национална или дори регионална компетентност и тяхното състояние много често отразява различните културни традиции в отделните държави-членки. Поради тази причина по отношение на печатните медии не е налице специално законодателство на ЕС, нито е възможно наличието на такова законодателство съгласно действащите Договори. Въпреки това в институциите на ЕС, и по-специално в Европейската комисия, винаги сме подкрепяли развитието на печатните медии в целия ЕС. Искам да припомня, че в качеството си на член на ЕК, отговарящ за медиите, проведох много срещи с главни редактори от цяла Европа, за да разговаряме по актуални въпроси в областта на медийната свобода и плурализма на медиите.

През юни 2009 г. това доведе до създаването на Европейската харта за свободата на печата, която беше съставена от журналисти от цяла Европа. Когато крайният резултат от този труд ми беше предаден, хартата получи пълното ми одобрение. Хартата за свободата на печата, инициирана от общността на европейските журналисти, представлява важно потвърждение на основните стойности, които са залегнали в основните правни текстове на ЕС, като например Хартата на основните права на ЕС. Тя е и напомняне към всички политици в тяхната област на компетентност, че за да има ефективна свобода на печата, държавните органи наистина трябва да изпълняват своята роля: те трябва да бъдат готови да защитят свободата на изразяване и да насърчат нейното развитие. Затова хартата е важна стъпка към заздравяването на тези основни ценности и права, която позволява на журналистите да се позовават на тях срещу правителства или политически държавни органи винаги, когато чувстват, че тяхната свобода на работа е застрашена неоснователно.

Уважаемите колеги ще забележат, че институциите на ЕС, и по-специално Комисията, показват значителен политически ангажимент към основните права и свободата на информация, свободата на изразяване и свободата на медиите. Използваме нашата компетентност, за да защитаваме тези права и свободи в работата си въз основа на Договорите и ще продължим да го правим.

Искам обаче да засегна още един важен аспект, а именно факта, че основните права са залегнали в политиките на ЕС, не прави ЕС компетентен по всички въпроси, свързани с основните права в една или друга държава-членка. Нека не забравяме, че държавите-членки имат конституции — много от тях с дългогодишни традиции — и че във всички държави-членки има съдилища, апелативни съдилища и конституционни съдилища, които гарантират, че основните права се зачитат и прилагат при всички действия на националните органи. Имаме съвсем скорошен пример за това, а именно от вчера в Италия.

Това е следствие от факта, че имаме разделение на труда, защото Европа не е супердържава, а се състои от 27 суверенни държави-членки и ще продължи да функционира по този начин и съгласно новия Договор от Лисабон.

Затова ви призовавам да не използвате европейските институции за решаването на проблеми, които съгласно нашите Договори следва да бъдат решавани на национално равнище. Не трябва да претендираме да изпълняваме роля, която нямаме, а няма и да имаме съгласно Договора от Лисабон. Нека да се концентрираме върху ефективното прилагане на правилата, принципите, правата и свободите в областите, в които ЕС е компетентен. Това може да доведе до много важен напредък, а в изказването си споменах няколко такива конкретни примера.

Позволете ми да добавя още един пример за това къде можем да действаме. Paul Rübig, член на Парламента, неотдавна предложи в изменение на бюджета нова програма на ЕС, наречена „Еразъм за журналисти“. Подобна програма, в трудни времена за печатните медии, позволява на журналистите да работят за ограничен период от време с редакторски екипи в други държави-членки. Също така ще даде възможност на журналистите да разберат каква е политическата, икономическата и социалната ситуация в други държави-членки и да пишат за нея. Ще позволи на журналистите да сравняват ситуацията в цяла Европа и да я представят на читателите, включително ситуацията по отношение на свободата на медиите. Ето защо насърчавам Европейския парламент да гледа положително на тези предложения, които определено се ползват с подкрепата на члена на ЕК, отговарящ за медиите.

  Joseph Daul, от името на групата PPE. – (FR) Г-н председател, председатели, госпожи и господа, поисках думата от името на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) в това разискване относно свободата на печата в Италия, на първо място и преди всичко, за да осъдя неуместното използване на Европейския парламент за разискване на национални въпроси. Искам също така да осъдя несправедливата и нечестна атака срещу правителството на европейска държава-членка, в която принципите на правовата държава се прилагат също толкова стриктно, както и в останалата част на Европа.

На първо място, ще се позова на президента на Италианската република, когото вече цитирах вчера и който изрази мнението си миналата седмица. Според него Европейският парламент не може да бъде място за отразяване на политически конфликти и противоречия, които следва да бъдат разглеждани в държавите-членки и техните национални парламенти. Ще продължа да цитирам президента на Италианската република, който твърди, че Европейският парламент не може да бъде един вид апелативна инстанция по отношение на решенията на националните парламенти и на действията на националните правителства. Не искам да обиждам президента Наполитано (мой приятел), като кажа, че той не следва един и същ политически курс като премиера Берлускони или като мен и групата, която представлявам.

(Възклицание от г-н Schulz)

Моля Ви да зачитате моята свобода на словото, г-н Schulz. Тази сутрин искам да се уважава както свободата на словото, така и свободата на печата.

(Прекъсване от г-н Schulz)

Знаем кои смущават реда. Това не ме притеснява. Не съм ядосан, г-н председател. Всичко, което искам, е да ме оставите да говоря. Това не е начинът да се води разискване.

Тези думи обаче изразяват категорично уважението, което трябва да проявяваме към нашите демократични институции, независимо дали те са национални или европейски. Факт е, че разискването, което водим тази сутрин, няма абсолютно нищо общо с причината, поради която съществува Европейският парламент. Всъщност за какво става дума? Възпрепятствани ли са италианските политици да организират разискване за свободата на печата или по друга тема в техните национални парламенти? Не мисля. Възпрепятствани ли са италианските граждани да изразят своето неодобрение към даден закон? Не. Възпрепятствани ли са италианските съдилища да прилагат закона? Не, както ясно виждаме. Невъзможно ли е Съдът на Европейските общности да санкционира италиански закон, който противоречи на европейските договори? Не. Отговорът на всички тези въпроси е категорично не.

При тези обстоятелства организираното в Парламента разискване не е нищо повече от малка политическа и неправомерна схема за проваляне на политически опонент. Независимо от това, което някои наши колеги може да твърдят, Италианската република функционира така, както трябва да функционира в Европа — демократично и в съответствие с принципите на правовата държава. Да се твърди обратното е да се пренебрегва реалното положение на нещата; никой не се заблуждава по отношение на този въпрос.

Ролята на Европейския парламент, госпожи и господа, не е да се превръща в място за уреждане на сметки между национални политически съперници. Залата не е подходящо място за опити за подкопаване на доверието в едно правителство, което, искам да добавя, е политически отговорно пред своите граждани. Затова имаме избори. Благодаря ви за вниманието.

  David-Maria Sassoli, от името на групата S&D. – (IT) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, всички ние сме повлияни от събитията, в които живеем. Сигурно и вие сте чували преди да дойдете в Брюксел: не забравяйте, че носите голяма отговорност — ние носим голяма отговорност — да направите вашата държава по-добра.

Знаем, че положението в нашите държави ще бъде по-добро, ако Европа е по-силна и може да реагира с чувство на справедливост на очакванията на гражданите. Разбира се, наясно сме, че това е възможно, ако всички действаме заедно, ако можем да обединим нашите най-ценни ресурси — нашите конституции — този набор от ценности и правни норми, от права, които са истинските активи на Европа. Страната ми е измъчвана от толкова много противоречия, но искам веднага да уверя всички, че говорим за една велика демократична страна, която има добра конституция. Вчера беше много важен ден за нас, италианците, защото Конституционният съд — в безпорядък и искания за безнаказаност — потвърди прост и утвърден с времето принцип, че всички граждани са равни пред закона. Знаем обаче, че дори и великите държави може да излязат от правия път, да смесят публичната собственост с частните интереси. Въпреки това не можем да позволим държавите-членки да бъдат неустойчиви

Правото на независима информация, без натиск или условия от страна на държавните органи, трябва да бъде гарантирано и това е обществено благо, благо за всички, във всяка страна. Това благо трябва да бъде защитено без колебание от Съюза. Трябва да опитаме да осигурим общи правила, да определим граници, отвъд които информацията вече не се счита за свободна. Налице е спешна необходимост от намеса на Европейския съюз, от приемане на директива, която да определи насоки по отношение на плурализма и защитата на едно благо, което трябва да бъде достъпно за всички. Г-жо Рединг, никога не трябва да забравяте, че ние сме Парламент, а не музей, където вещите стоят докато изгният.

  Mário David (PPE). – (PT) Преди три или четири седмици в Португалия „Prisa“ — испанско дружество, известно с подкрепата си за социалистическата партия и мажоритарен акционер в телевизионния канал TVI — нареди да бъде отменено вечерното предаване „Jornal Nacional de Sexta-Feira“. Г-н Sassoli, искам да Ви попитам дали групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент възнамерява по същия начин да разследва какво става в други страни или намеренията на групата не са нищо повече от политическа софистика, на която сме свидетели тази сутрин.

  David-Maria Sassoli, от името на групата S&D. – (IT) Благодаря Ви за този въпрос, тъй като той ми дава възможност да обясня какво мисля. Нямах тази възможност в отпуснатото ми време.

(Председателят моли членовете на ЕП да позволят на оратора да продължи)

Както казах, доволен съм, че ми зададохте този въпрос, тъй като той ми дава възможност да посоча, че директивата, за която настояваме пред Комисията, трябва да се отнася до всички държави-членки. Това не е италиански въпрос: това е европейски въпрос. Също така заявявам, че искаме въпросът, който възнамеряваме да внесем в Страсбург, да бъде променен. Искаме той да обхване разискването за плурализма в Италия и в Европа. Много Ви благодаря за въпроса.

  Председател. − Колеги, ако в залата се провежда такова обсъждане, няма да разреша въпроси, зададени с вдигане на синя карта. Това е моето решение. Съжалявам, но трябва да бъдем значително по-спокойни по темата, в противен случай ще приложа правилото без сини карти. Не искам да се смущава заседанието. Моля дръжте се прилично.

  Guy Verhofstadt, от името на групата ALDE. – (FR) Г-н председател, президентът на Италианската република Джорджо Наполитано е прав, че Европейският парламент не е мястото за уреждане на спорове между политически партии в държавите-членки или за опониране на решения, взети от националните парламенти. Проблемът в Италия — считам, че президентът на републиката г-н Наполитано е абсолютно прав — трябва първо да бъде решен в Италия.

Никой обаче не може да отрече — и това е проблемът, г-н Daul — че в Европа и в Италия съществува проблем. Проблемът, който виждам във Вашето изказване е, че отричате наличието на такъв.

(Ръкопляскания)

Г-н Наполитано е прав. Считам, че сте прав да изтъквате и това, което заяви г-н Наполитано, но не е добра идея да твърдите в Парламента, че проблем не съществува. Защо го казвам? Казвам го, защото „Freedom House“ неотдавна публикува проучване, в което страните по света са разделени в три категории според свободата на медиите: свободни по отношение на словото, с частична свобода на словото и без свобода на словото. Трябва да се отбележи — считам, че това е огромен проблем — че три страни, а не само една, не само Италия, а също и Румъния и България са включени в категорията „частична свобода на словото“. Всички ние сме още по-загрижени, наистина загрижени, защото сред тези страни е една от държавите, основателки на Европейския съюз.

Като се има предвид, че ние създадохме Европейския съюз, за да защитим веднъж завинаги нашите общи ценности като демокрация, мир и свобода, наш дълг е да се намесим. Как? Считам, че трябва да поискаме от Комисията въз основа на нашите Договори — повтарям, такова искане вече е било отправено — да предложи директива за защита на плурализма на медиите. Това трябва да се случи. То е правомощие, което може да се прилага от Европейския парламент съгласно Договорите. Директивата трябва да гарантира, че нашите конституционни разпоредби относно свободата на медиите се зачитат изцяло и хармонично във всички страни от Европейския съюз и със сигурност във всички засегнати такива.

Трябва също така да заявя, г-н председател, и ще завърша с това, че бях много разочарован от изказването на Комисията. Всички държави-членки могат да правят каквото поискат, стига това да е в съответствие с техните национални конституции. Това чухме от Комисията. Въобще не съм съгласен. Протестирам. Има ценности, има свободи, които трябва да се защитават в Парламента и които са отвъд националните интереси, отвъд националните конституции.

(Ръкопляскания)

Това са ценностите и принципите, които наистина превръщат Европейския съюз в това, което е. Затова призовавам Комисията да преразгледа своята позиция и колкото е възможно по-скоро да предложи директива по въпроса за концентрирането на медиите, като направи това за всички страни от Европейския съюз.

  Cristiana Muscardini (PPE). – (IT) Г-н председател, във връзка с изявлението на г-н Sassoli — който обяви в Парламента, че текстът, който следва да гласуваме в Страсбург, ще бъде променен — считам, че е безсмислено да разискваме текст, който вносителите вече са заявили, че ще изменят.

  Председател. – Г-жо Muscardini, това всъщност не беше процедурно искане, затова ще ви помоля да спазваме Правилника за дейността.

Госпожи и господа, няма да дам думата на никого, който вдига синя карта. Упълномощен съм да го направя, а и трябва да продължим с обсъждането.

Трябва да процедираме по-бързо с обсъжданията. Всеки може да вземе думата по процедурата с вдигане на ръка в края на разискването, моля ви да не забравяте това.

  Judith Sargentini, от името на групата Verts/ALE. – (EN) Г-н председател, може би хората мислят, че ще говоря на италиански, и считат, че това е разискване на италианска тематика, но аз съм нидерландка. Аз съм член на Парламента с нидерландско гражданство и съм много разочарована от впечатлението, че разговаряме така сякаш проблемът е предмет на вътрешно разискване в Италия.

Не става дума за начина, по който се развиват нещата в Италия — натискът върху журналисти, автоцензурата, която журналистите в Италия започват да си налагат. Имам предвид, че това е позор за Европа. Как ще кажем на новите държави-членки, на държавите, кандидатстващи за членки, че трябва да имат плуралистични медии, че всеки глас в техните държави трябва да бъде чут, че трябва да има разискване между всички цветове и всички политически партии, ако не искаме да кажем на Италия, че трябва да се развива, че не е правилно журналистите да бъдат притискани да променят отношението си, че не е правилно един човек да управлява търговска и обществена телевизия.

Г-н Verhofstadt поиска нещо и аз ще направя същото. Г-жо Рединг, Вие посочихте, че в Европа се прави всичко възможно основните права да са от съществено значение, но не и когато става дума за държава-членка, която вече е станала държава-членка. Това не може да бъде правилно. Това е един от критериите от Копенхаген и всички трябва да се придържат към него.

(Ръкопляскания)

За да се гарантира, че това не е разискване с италианска тематика, аз настоявам за директива относно концентрирането на медиите. Европейският парламент е отправял това искане два пъти: кога ще го изпълни Комисията? Групата PPE дори се опита да свали това разгорещено разискване, което протича в момента, от дневния ред с аргумента, че то няма да бъде по европейски въпроси. Разгорещеното разискване показва, че нещо се случва. Хората викат, приемат въпроса емоционално — което е добре, защото свободата на словото, плуралистичните медии, са ключът към демокрацията.

Осемдесет процента от хората в Италия получават ежедневната си информация от телевизията. Ако тази телевизия не излъчва всички мнения, тогава хората не получават възможност да вземат собствени решения. Това е от основно значение за демокрацията.

(Ръкопляскания)

Всички ние сме образовани хора. Всички ние трябва да се научим да чуваме различни истини и да извличаме своята истина от тях — хората в Италия имат право да направят същото, както и хората в България и Нидерландия. Застъпвам се за въпросното право. Може да съм нидерландка, може да не съм италианка, но ме е грижа за гражданите в цяла Европа.

Трябва да се срамуваме, ако се опитваме да свалим разискването от дневния ред; ако се опитваме да кажем, че това не важи за нас. Начинът, по който се развиват нещата в Италия, прави тази страна много уязвима в нейната демокрация. Нека да направим нещо — концентриране на медиите — моля Ви, г-жо Рединг.

(Ръкопляскания)

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR. – (PL) Г-н председател, г-жо член на Комисията, не само Италия е голяма и прекрасна държава. В Европейския парламент заседават представителите на 27 прекрасни държави — ако мога да допълня казаното от г-н Sassoli.

Мисля, че до известна степен е парадоксално, че аз, активист на антикомунистическата опозиция, който никога не съм допускал, че мога да се съглася с някого, произхождащ от този лагер, трябва да подкрепя президента на Италия, който предупреди за прехвърлянето на вътрешни спорове към трибуната на Европейския парламент. Говоря за двойните стандарти. Определени въпроси привлякоха интереса на някои политически групи в Парламента. Тези групи налагат същите въпроси да бъдат обсъждани от трибуната на нашия Парламент, а други въпроси се покриват.

Може би и в други държави има подобни случаи. Наскоро в Полша действащ министър направи всичко възможно, използвайки всички инструменти, с които разполагаше, за да запази председателя на държавната телевизия на неговия пост. В крайна сметка той не успя, но по това време не чух някоя от политическите групи да иска разискване по въпроса. Подобни ситуации е имало и в други страни.

Затова, ако не искаме да ни обвинят в двоен стандарт, трябва да третираме всички по еднакъв начин. Ако е налице проблем, тогава трябва винаги да говорим своевременно за него. Ако не го направим, значи въпросът има политически контекст, зад него се крият политически ходове.

Г-н Verhofstadt обяви предложения за налагане отгоре, така да се каже, на определени формални, правни и законодателни решения на някои държави-членки. Мисля, че това е въвеждане през задната врата и през главите на гражданите на мащабна, прекомерна интеграция в Европа. Това всъщност ще бъде против обществената воля, тъй като тя се изразява чрез изборите за правителства, които се провеждат.

Европейският съюз все още е общност, която се основава на народите, на националните държави. Нека обаче да избягваме съкратената процедура, при която ние, така да се каже, през главите на националните държави, създаваме определено законодателство за тях.

Г-н председател, в крайна сметка мисля, че това е вътрешен за Италия въпрос. Той може да е и труден, но италианците трябва да го решат сами. Европейският парламент не е мястото за решаването на тези проблеми.

  Patrick Le Hyaric, от името на групата GUE/NGL. – (FR) Г-н председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, свободата на печата и на информацията е основно и неотменимо право, защото е част от човешката еволюция. Нещо повече, както казахте г-жо Рединг, то е признато в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека относно плурализма и в член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно свободата на изразяване.

Въз основа на това европейско законодателство и на препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) относно свободата на медиите нашият Парламент счита, че председателят на съвета на министрите на Италия, главата на държава, която в края на краищата е държава учредителка на Европейската общност, нарушава принципите на свобода и плурализъм на медиите по няколко начина. Той превърна общи публични ценности като информацията и културата в действителни стоки, от които се извлича печалба, като създаде медийна империя, съставена от няколко телевизионни и радио канала, издателства, рекламни агенции, застрахователни дружества и банки.

Нещо повече, председателят на министерския съвет на Италия има решаващата дума кои хора да бъдат назначавани в обществените медии. Този фактически монопол върху информацията и нейното финансиране му позволява да доминира, контролира и управлява в своя полза не само повечето аудиовизуални и печатни медии, но и тяхното съдържание. Подобна система на полицейски контрол на мисълта е несъвместима с основното демократично разискване, което единствено гарантира наличието на реален плурализъм на печата и на медиите. Да добавим и че след като един и същ човек и неговото семейство държат както политическата, така и медийната власт, сме изправени пред явен конфликт на интереси, който е несъвместим с голямата демокрация — демокрацията, която е модерна и жива благодарение на своите активни граждани.

Освен това г-н Берлускони иска да ограничи публикуването на съдебна информация, съди и заплашва журналистите, които го критикуват, и съди италиански вестници като „La Repubblica, L'Unità“ и дори всекидневника „Avvenire“, който се публикува от италианските епископи. Заплашвани са и европейски вестници, включително френското списание „Le Nouvel Observateur“. И накрая, независимите печатни издания се притискат финансово по два начина: чрез постановлението Тремонти от 6 август 2008 г., което намалява държавната помощ за независимите вестници, и чрез съкращения в бюджета за реклами. Полицията на мисълта на Берлускони е насочена и към Конституционния съд, магистратите, Федерацията на независимите журналисти и дори към самия парламент, който г-н Берлускони дискредитира.

При тези обстоятелства, ако всички страни в Парламента са готови да предприемат действия, за да защитят това, което наричаме демократични ценности на Европейския съюз, трябва да отправим официално предупреждение и както казахте, г-жо член на ЕК, да прилагаме европейското законодателство; да кажем заедно с хилядите италиански интелектуалци, творци и журналисти, че свободата да информираш и свободата да бъдеш информиран трябва да бъдат зачитани безусловно в Италия, както и в целия Европейски съюз.

Ето защо предлагам на Парламента да бъде създадена Европейска обсерватория на плурализма на медиите и печата. Същата ще наблюдава зачитането на принципа на разделение на властите по отношение на политическата власт и медиите в целия Съюз, въвеждането на максимален праг на концентриране на медиите, зачитането на правата на журналистите да информират и зачитането на правата на публикации на независимите вестници .

Това ще осъществи връзка на нашия Парламент с националните парламенти, с редакторите и продуцентите, с журналистическите асоциации, с читателите и телевизионните зрители. Обсерваторията може да подготви проект на директива в подкрепа на плурализма и срещу концентрирането на медиите. Това ще бъде начин, г-н председател, да запазим жива демокрацията в Европа.

  Francesco Enrico Speroni, от името на групата EFD. – (IT) Г-н председател, Европейският съюз е пространство на свобода и демокрация. Италия не е изключение дори що се отнася до информацията. Ако многобройните публикации, предлагани на щандовете за вестници, или широкият спектър от телевизионни канали, включително местни, не са убедително доказателство, достатъчно е да се анализират докладите на независими органи като „Pavia Monitoring Unit“, в които се констатира, че опозицията разполага с 60% от ефирното време за новини на обществената телевизия и 49% от ефирното време в мрежите на „Mediaset“. След това трябва да се вземе предвид фактът, че от 455 съдебни решения, постановени от Съда за правата на човека в Страсбург относно свободата на информация, само седем се отнасят за Италия, в сравнение с 29 за Франция и 28 за Обединеното кралство.

Що се отнася до твърдението, че медиите ще бъдат повлияни от факта, че италианският премиер, упражнявайки своето конституционно право като гражданин, е завел съдебни дела срещу някои от тях, особено важно е да се признае в този контекст, че съдебната власт в Италия, от първоинстанционните решения до крайните и окончателни решения, със сигурност не отстъпва пред главата на правителството. По-скоро на моменти изглежда, че е вярно обратното.

Свободата на словото е гарантирана в Италия. Всеки, който твърди противното, трябва да има смелостта вместо да внася предложения за общи резолюции, мотивирани чисто политически, да инициира процедурата, посочена в член 7 от Договора, която изисква писмени доказателства за положение, което въобще не съществува.

  Hans-Peter Martin (NI). – (DE) Г-н председател, нуждаем се от революция в демокрацията. Г-н председател, щяхте ли да стоите тук днес, ако в Западна Европа от 1970-те и 1980-те години условията в Италия бяха проправили пътя на берлусконизацията? Това, което същевременно откриваме обаче, е, че Италия вече не е единственият проблем, а че се извършва берлусконизация на Европа и това е много, много опасно.

Като член на конвента, изготвил Хартата на основните права на ЕС, бях свидетел на това, колко тежка борба се водеше по ключовия въпрос за концентрирането на медиите. За съжаление, поради съпротивата на някои сили не успяхме да постигнем напредък на този етап. Почти 10 години по-късно плащаме цената — това е крайно опасно развитие. Ако разгледаме само една държава, в която работих в продължение на много години: какво стана с „щурмовата пушка“ на демокрацията, както списание „Spiegel“ я наричаше някога, в реалните условия на новата икономическа концентрация? Нещо повече, защо при тези условия, когато Европа наистина е необходима в областта на свободата на печата и словото, която е толкова важна, не постигнахме очаквания от много европейци напредък, заради който всъщност някои от тях започнаха революции? Къде е тази директива? Г-жо Рединг, от какво се страхувате? Какви сили действат тук? Тези сили наричат ли се Мърдок или другояче?

Да разгледаме сега обществената телевизия в Австрия, т. е. мястото, от което получава информация 62% от населението. И така, кой я контролира? Това са почти изцяло управляващите политически партии. Поглеждайки към управляващия апарат в Германия, виждам, че и там в ръководството са неподходящите хора. Нуждаем се от свобода на медиите и то не само в Италия.

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, телевизионната картина на празната зала е най-добрият съдник за престореността и фалша на разискването. Всъщност през 2004 г. в Парламента се проведе разискване относно свободата на информация в Италия. Приехме резолюция, в която вносителите на предложението декларираха, че са обезпокоени от ситуацията в моята страна. Правителството беше дясноцентристко с премиер Силвио Берлускони. След победата на левите през 2006 г. проблемът като по чудо изчезна. Нямаше драматични разисквания в Европейския парламент, нямаше международни предупреждения, нито събиране на подписи, които „шампанските социалисти“ обичат толкова много.

Изведнъж обаче, след още една изборна победа на г-н Берлускони, опасността за свободното движение на мисълта магически се завърна. С една дума, когато дясноцентристкият блок управлява, печатът е в опасност, а когато лявоцентристкият блок е на власт, проблеми няма. Жалко е обаче, че процентът на заведените срещу журналисти граждански и наказателни дела в моята страна от представители на лявото крило като Масимо Д’Алема и Романо Проди е рекордно висок. Тези вносители са отговорни за до 68% от процесите.

В крайна сметка се чудя дали е възможно свободата на печата да е заплашена само от една молба за справедливост от г-н Берлускони. Може би интервюто с г-н Cohn-Bendit обяснява това по-добре, отколкото аз бих могъл, цитирам точно, че е абсурдно да сравняваме г-н Берлускони с диктатор: няма затвори за дисиденти, той има подкрепата на мнозинството, а лявоцентристите просто загубиха. Просто загубиха.

За нашата любима Италия е много голямо унижение да бъде подложена на сюрреалистично и абсурдно разискване от няколко професионални дезинформатори. Нещо повече, това унижение ще струва скъпо, защото те ще загубят за пореден път подкрепата на италианците. Много повече от тях ще гласуват за г-н Берлускони, не на последно място, защото вярват, че той е поел ангажимента да се бори за благоденствието на Италия. Вие, госпожи и господа, от друга страна, явно искате — решени сте — да разрушите имиджа на нашата страна. И все пак вредите, които нанасяте на Европа, вероятно са по-големи от вредите за Италия: защото това, което предлагате на обществеността, е карикатура на Европа, в която заблуждавате себе си, че раздавате народни мандати с цел не да защитите правата на народа, а да преобърнете наопаки реалността в сталинистки стил, който днес парадоксално е характерен за представителите на група, наричаща себе си либерална.

Наистина, отречете, ако можете — госпожи и господа от партията на Antonio Di Pietro — че сте комунисти. Вашата история ви следва. Това е историята на хора, които не се отказват да използват лъжи, за да заклеймят техния политически опонент като опасен. Истинската заплаха за демокрацията обаче идва от онези, които се опитват да ни отнемат бъдещето, призовавайки духове и отказвайки да приемат решението на свободните избори.

Няма да се откажем от това бъдеще. Затова през парламентарния мандат ще се борим, за да защитим европейския проект, в който горещо вярваме, заради объркването на понятията свобода на изразяване и изопачаване на информацията, както и правосъдие и злоупотреба с правомощия. Запомнете това, самопровъзгласили се либерали: вие няма да отслабите нашата решимост да допринесем за общото благо...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-н председател, искам да задам един въпрос на г-н Mauro. Подготвяйки се за това разискване, разговарях няколко пъти с него. Той беше в кабинета ми вчера, ние поддържаме отношения на много добро сътрудничество.

Ето защо считам, че мога да задам следните въпроси без прилив на емоции. Можете ли да приемете, че причината за сложното разискване в Италия, доколкото ми е известно, е, че Италия е единствената демократична държава, в която най-големият медиен оператор е и ръководител на правителството? Възможно ли е това съчетание на интереси да е точно причината, поради която водим разискването?

(Ръкопляскания)

  Mario Mauro (PPE). – (IT) Г-н председател, изключително съм благодарен на г-н Schulz. Искам да подчертая, че ако има разискване, което не само, че не искаме да избегнем, а в което с удоволствие ще участваме, за да можем например да обсъдим и ролята на г-н Мърдок, е разискването за концентрирането на медиите в Европа. И преди всичко, разбира се, искаме да гарантираме, че разискването не се използва съзнателно, за да се напада една страна.

Очевидно трябва да изтъкна, че умишлено отговорих на г-н Schulz, защото считам, че той е най-важното политическо творение на Силвио Берлускони.

  Claude Moraes (S&D). – (EN) Г-н председател, както Martin Schulz посочи току що от гледната точка на групата на социалистите и демократите, разискването не засяга единствено Италия. Аз също не съм говорител на Италия. Нашата група счита, че медийният плурализъм не е само италиански проблем. Всички държави-членки са засегнати и всички държави-членки на Европейския съюз трябва да гарантират принципите на плурализъм на медиите.

Парламентът отдавна отправя искания към Комисията да предприеме действия за гарантиране на плурализма на медиите. Комисията е поела ангажимент да приложи триетапен подход, като определи показатели за оценка на плурализма, включително изготвяйки работен документ, независимо проучване и съобщение.

Члена на Комисията Рединг не спомена, че две от тези мерки вече са изпълнени. В нашата група чакаме с нетърпение третата стъпка — съобщение относно плурализма — както и да бъде изготвен набор от законодателни мерки, които да гарантират този принцип в Съюза — в целия Съюз, а не само в Италия. Наистина нашата гледна точка се основава на факта, че Европейският съюз е не само икономически и паричен съюз, нито несвързано обединение на държави-членки, а е набор от ценности. Изключително важно е разискването, да затвърди тази гледна точка.

Едно от тези права — свободата на информация, която е дефинирана в Хартата на ЕС като правото да се получава и разпространява информация без намеса на държавните власти — е от жизненоважно значение. Относно Италия, конкретната позиция беше изразена от David Sassoli от моята група, това е истинска причина за тревога. В по-широк план обаче загрижеността за Европейския съюз е предизвикателство за нашата група: за всички колеги, включително за колегите от Италия. Ситуацията в Италия е безпрецедентна, но тя може да бъде опасна и за целия Европейски съюз. Това е виждането на нашата група.

  Sonia Alfano (ALDE). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, искам първо да се обърна към члена на Комисията, която твърди, че не е работа на Парламента да решава определени въпроси. Искам да отбележа обаче, че работата на Парламента е да гарантира спазването на Договора и на конституциите на държавите-членки. Преди няколко месеца италианският министър на правосъдието заяви, че е наредил предстоящото закриване на някои компоненти на YouTube и интернет. Искам да посоча, че подобни неща се случват само в Китай. Член 21 от Конституцията на Италия установява, че печатът не може да бъде предмет на одобрение или цензура.

Както останалите колеги вече потвърдиха, Италия е единствената страна, в която ръководителят на правителството има монопол върху обществени, а вече и върху частни телевизионни канали, и в която, за съжаление, се приема закон, който на практика ще забрани на журналистите да публикуват дори съдебна информация. Това е така, защото ако бъде публикувана, италианците вероятно ще научат за участието на г-н Берлускони в кланетата през 1992 г., в мафиотските убийства, при които загинаха Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

(Председателят призовава за ред)

Г-н председател, ще ви помоля да осигурите ред в залата, защото не сме на пазара.

  Indrek Tarand (Verts/ALE). – (EN) Г-н председател, според мен свободата на печата в една страна може да бъде оценена правилно, само ако се вземат предвид всички аспекти на въпроса. Това трябва да включва задълбочен анализ на пазарите, включително на рекламните пазари, както и на навиците на населението, като например средната продължителност на времето, прекарано пред телевизора, разпространението на печатни издания и нивото на грамотност и др. В Италия ще забележим някои поразителни различия по отношение на тези фактори в сравнение с много други държави-членки. Ако тези отличителни разлики, като например концентрирането на собствеността в медии и политическата власт на партия над обществени медии, не се обсъждат открито, италианският модел коварно би убедил много хора.

Искам да го сравня с вирус — не толкова опасен, за да убие носителя, но определено намалява неговите сили, и е с потенциал да зарази други хора. Присъстващите членове на Европейския парламент трябва да знаят, че в Естония една лявоцентристка партия безотговорно последва сегашния италиански модел, като концентрира всички обществени и частни ресурси под управлението на партията и разпространява едностранни съобщения из цялата столица Талин. Няма да имам нищо против тук да се проведе европейско обсъждане и по този въпрос.

Ето защо, за разлика от групата PPE, считам, че е време да обсъдим свободата на печата и да приемем резолюция. Приетата в следствие от това резолюция не трябва да се разглежда като някакво уреждане на сметки между политически партии в една или друга държава-членка, а по-скоро като възможност за насърчаване на ценностите, върху които се основава нашият Съюз.

  Potito Salatto (PPE). – (IT) Г-н председател, вдигам картата си три пъти, но не ми дадохте думата, а я дадохте на г-н Schulz.

Затова сега ще адресирам въпроса си към оратора и към всички онези, които взеха думата, независимо от тяхната политическа група: запитвали ли са се дали лявоцентристките правителства някога са изготвяли закон, който може да попречи на концентрирането на средствата за масова информация в ръцете на премиера Берлускони?

  Indrek Tarand (Verts/ALE). – (EN) Това е интересен въпрос. Трябва да се направи проучване в исторически план: направили ли са лявоцентристките правителства нещо по въпроса. В изказването си отбелязах, че лявоцентристката партия прави същото, което г-н Берлускони прави в Италия, затова разискването е за Европа, за свободата на словото и за заплахите за свободата на словото и от двете страни — лявата и дясната. Това е моето мнение.

  Председател. − Искам да информирам г-н Salatto, че, за съжаление, не мога да дам думата на всеки, който желае да постави въпрос, зададен с вдигане на синя карта. Това ще продължи много разискването. Съжалявам.

  Oreste Rossi (EFD). – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, тази сутрин срещу италианския министър-председател се каза какво ли не, но не и това, че благодарение на предприемаческата си дейност той осигурява работа на десетки хиляди хора. Извинете ме, ако в момент като този това изглежда незначителен факт.

Тези, които твърдят, че в Италия няма свобода и плурализъм на информацията, лъжат и го знаят. Приканвам ви, госпожи и господа — не само италианците сред вас, но и всички останали — да разгледате публикуваните статии през кой да е месец през 2009 г. в трите основни национални вестника: „Il Corriere“, „La Stampa“ и „La Repubblica“. Така ще разберете, че в зависимост от месеца 60–70% от тези статии са срещу правителството на мнозинството и министрите, които управляват.

През месеца след приемането на пакета за сигурност процентът на отрицателните статии срещу правителството, в случая срещу министър Марони, нарасна до 80%. Що се отнася до телевизията, приканвам ви да гледате предаванията на Джовани Флорис, Микеле Санторо и Фабио Фацио — едва тогава ще бъдете в състояние да гласувате по тази резолюция.

  Frank Vanhecke (NI). – (NL) Г-н председател, виждам, че за щастие не съм единственият, който категорично възразява срещу тази твърде абсурдна инициатива, която има очевидната цел да заклейми Италия като страна, в която свободата на информация в основата си е под заплаха. Ясно е, че за социалистите е доста голям проблем, че има поне една европейска държава-членка, в която политически коректните леви все още не контролират всички вестници и всички медии. Италия на Берлускони — подбирам думите си внимателно, тъй като нямам отношения с този човек — е пример за свобода, свобода на словото и многообразие на печата в сравнение с много други европейски страни.

Нашият колега г-н Verhofstadt, който току що започна безмилостна атака срещу г-н Берлускони в залата, е известен, или по-скоро скандално известен, в неговата страна — в моята страна — с личните си заплахи и намеса, когато журналисти критикуват неговото правителство; и това се случи съвсем наскоро. Той вероятно е последният човек, който трябва да говори на тази тема. Това, което ми се искаше да видя от Комисията, беше инициатива за възстановяване на свободата на изразяване и на информация във всички европейски държави-членки, където те са наистина заплашени от законодателството, което убива свободата, често под претекст за борба с расизма. Или какво ще кажете за инициативата на Комисията, когато например — това също стана съвсем наскоро — политик от Нидерландия не можа дори да получи разрешение да влезе в друга европейска държава-членка — в Обединеното кралство. Мога да цитирам много скорошен пример от моята държава, където моята партия, Vlaams Belang, втората по големина партия във Фландрия, беше дискриминирана от финансираното от данъкоплатците обществено радио и телевизия; дискриминация, която съвсем наскоро беше определена като изборна измама от най-висшия правен орган в Белгия — Държавния съвет. Вярно е, че в Европа има много проблеми със свободата на информацията, но те в никакъв случай не са само в Италия на г-н Берлускони, точно обратното е вярно.

  Manfred Weber (PPE). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, в светлината на убедителното изказване на г-н Mauro, неочаквано г-н Schulz заключи, че вече ще е добре да говорим за Европа като цяло.

Уви, темата на днешното разискване е Италия. Определено разбирам защо много от вас нямат интерес да говорим за Европа като цяло. Ако например разглеждах медийните участия на германските социалдемократи, щях да отбележа, че те притежават 90% от вестник „Frankfurter Rundschau“, а германската Социалдемократическа партия (СДП) притежава 57% от вестник „Neue Westfälische“, както и дял от медийната групировка WAZ. Най-големият източник на доходи за СДП днес е от участие в медии. Затова напълно разбирам защо много от вас нямат интерес да говорят за собствеността в други случаи, а вместо това искат да разискват само Италия.

Разискването се проваля заради ситуацията в Италия и положителните изявления, които чуваме. Не съм италианец, както можете да разберете по речта ми, но най-убедителният аргумент, за който се сещам, е въпросът как стояха нещата между 2006 г. и 2008 г., когато Италия имаше ляво правителство и, разбира се, по това време — както подчерта г-н Mauro — всичко беше чудесно и превъзходно. Тогавашното правителство не внесе законодателни предложения, за да сложи край на концентрирането на медиите, въпреки че имаше тази власт.

Днес, когато консервативните партии в Италия отново имат ясно мнозинство, изведнъж отново възникват проблеми. Разискването не трябва да се поддава на непочтеността. Докато социалистите, левите в Парламента, нямат аргументи, с които да ни притиснат в ъгъла, мога съвсем спокойно да водя въпросното разискване.

  Juan Fernando López Aguilar (S&D). – (ES) Г-н председател, г-жо Рединг, разискването може да има само една цел: да изпрати мощно политическо послание в подкрепа на свободата на изразяване и да провери неговата достоверност — плурализмът на информацията. Важно е също така посланието да бъде изпратено от Европа, т. е. на европейско ниво.

Съгласен съм с тези, които изтъкнаха факта, че свободата на изразяване и плурализмът на информацията са залегнали в основата на европейския проект и че те никога не може да се считат за спечелени или утвърдени завинаги. Точно обратното: те са постоянно под заплаха, а заплахите идват не само от политиците, т.е. от авторитаризма или популизма или от отстъплението или отричането на свободата и плурализма в политиката, но и от пазара, от концентрирането, нарушенията и злоупотребите на пазара.

Затова считам, че темата на разискването не засяга само една страна, а има европейско измерение, тъй като процесът на трансформация на демокрацията протича на европейско ниво.

Ако демокрацията, когато беше въведено универсалното право на глас, се изразяваше в това да направи всички хора равни — един човек, един глас — на комуникационния пазар ние не сме равни, тъй като не всички имаме равен достъп до обсъждания в радио програми, до телевизионни разисквания, колони в пресата или редакторски коментари в осведомителните медии. Поради това не всички можем да участваме при равни условия в изграждането на социалната рамка, която все пак според принципите на демокрацията принадлежи в еднаква степен на всички нас в цяла Европа.

Ето защо разискването е важно, за да ви напомни, че през тази година, през 2009 г., Комисията пое ангажимент да представи пред Парламента съобщение относно оценката на възможните заплахи за свободата на изразяване и плурализма на информацията в европейски мащаб и да обърне внимание на значението на изготвянето на проект на директива, която гарантира плурализма на информацията с оглед на новите технологии и по-специално по отношение на телевизията.

Много е важно — разискването трябва да се проведе в Европа, тъй като е ясно, че в Европейския съюз има много страни, които не могат да се справят сами с обсъждането и да са налице всички гаранции за правилното му провеждане.

Ако работим от Европейския парламент и в европейски мащаб, ще изпратим убедително послание за ангажимента по отношение на трайното присъствие и оцеляването на свободата на изразяване в плурализма на информацията през 21-ви век.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа ANGELILLI
Заместник-председател

  Gianni Vattimo (ALDE). – (IT) Г-жо председател, ще се опитам да бъда кратък. Италия е истински защитник на свободата, всъщност на либертинството — така да се каже — както може да се заключи, ако човек прочете вестниците, на които г-н Берлускони иска да запуши устата. Той ги съди, защото разкриват, освен други неща, и личните му отношения — средство, което използва, за да избира и политически кандидати. Жените, които го посещават, получават или пари, или обещания, че ще бъдат предложени за някакъв пост. Ситуацията е следната: г-н Берлускони контролира италианските медии.

Вярно е, няма закони срещу свободата на печата — все още. Г-н Берлускони се готви да ги въведе. Съвсем наскоро отменихме закона „Алфано“, който беше създаден от г-н Берлускони, за да го защити от съдилищата и от всички производства, които се водят в момента. Следователно това е положението, в което се намираме. Правилно ли е да искаме Европа да реши този проблем? Определено, защото ние в Италия не го решаваме. Молим Европа да се намеси по хуманитарни причини, за да реши проблема за свободата на печата в Италия. Това е, което искаме да направите, и считаме, че то е важно и за Европа, ако не искаме този вирус да се разпространи много бързо и тук.

  Mario Borghezio (EFD). – (IT) Г-жо председател, това не беше вълнуващ ден за Европейския парламент; той е прахосан заради ненужно разискване след като всички ние знаем, че няма страна в Европа, в която да има по-голяма свобода на изразяване и на информация, отколкото в нашата.

Когато обаче лявото правителство управляваше Италия и моята партия например, макар и представена в италианския парламент, в Сената и в Европейския парламент, получаваше 0,1% от телевизионното време на новинарските емисии, Вие, г-н Sassoli — Вие сте работил в тези телевизионни новинарски програми — не си късахте дрехите, нито протестирахте по улиците, а още по-малко се отказахте от хубавата си заплата от RAI.

Вие — защитниците на свободата на печата срещу цензурата. Чухме белгийците: ползва ли се обаче партията Vlaams Belang в Белгия от тази свобода на печата, от този достъп до информация или и тя е цензурирана, както нас ни цензурираха? В Италия цензурираха дори и добрия г-н Pannella и всички мълчаха — включително и вие вляво. Той трябваше да започне гладна стачка — какви бойци за свобода. Съветският съюз на журналистите. Каква свобода осигурява на малцинството Италианската федерация на издателите на вестници? Малцинството трябва да мълчи, да няма колони или телевизионно време. Какви бойци за свобода!

Извинявайте, но нека онези от вас, които са достатъчно смели, да отидат и да правят демонстрации и вериги в Пекин, Куба и Техеран, където хората умират в името на свободата на печата. Срамота, страхливци! Отидете в Техеран, отидете в Техеран, страхливци, страхливци, страхливци, страхливци! Да живее свободата, да живее нашата свободна и демократична страна...

(Председателят отнема думата на оратора)

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да намеря рационално обяснение на явно двойствените ми чувства на този етап от разискването, тъй като изцяло подкрепям силните думи на председателя на моята група г-н Daul, а същевременно съм съгласен и с изказването на г-н Sassoli, който при всички случаи трябва да бъде мой опонент.

Нека обясня по-добре какво имам предвид: аз ли съм шизофреник, защото изпитвам такива противоречиви чувства, или излишно се опитвам да се примиря с факта, че в Италия седя от страната на опозицията, а тук съм редом с партията „Народ на свободата“ в Европейската народна партия? Мисля, че мога да отговоря, като изтъкна очевидното противоречие между обхвата и значението на темата за свободата на информацията, която е една много важна тема. Ако Монтескьо беше жив днес, той щеше да говори не само за законодателната, изпълнителната и съдебната власт, но и за друга власт и щеше да постави четвъртата власт, пресата, на първо място, защото тя е въпрос на свобода, на борба срещу робството на мисълта и въпрос на демокрация.

От друга страна, качеството на италианския печат е лошо от месеци, защото политиката наистина слезе много ниско, а капката, която преля чашата след месеци и месеци варваризиране на целия италиански печат — можем да кажем и от дясно, и от ляво — бяха предприетите от г-н Берлускони правни действия. Позволете ми да кажа, че четири години бях съдия по наказателни дела в пети наказателен състав на Апелативния съд, където гледахме дела за клевета. Затова знам, че г-н Mauro е прав — видях много от тези дела за клевета и никой не протестираше. Гражданите имат и правото на защита в такива ситуации.

Затова се надявам, че опитвайки се наистина да съчетаем привидно противоположни гледни точки, всъщност ще намерим нов и по-добър начин за справяне с проблема, засягащ цяла Европа, а не само Италия.

  Gianluca Susta (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, хората, които се опитват да лепнат на някого етикета, че извършва дейност срещу Италия, че действа подмолно и е комунист, защото призовава за създаването на зачитащи плурализма правила за комуникациите и свободата на информация, за които е характерно ясно разделение между богатството на лицата, поемащи важни институционални отговорности, и богатството, спечелено чрез предприемаческа дейност в областта на издателството и информацията, правят сериозна грешка, която не трябва да се прощава, оправдава или допуска в Европа.

В нашите изказвания неведнъж споменаваме министър-председателя на Италия. Можем да посочим броя на вестниците, които той притежава: 150 в Италия и около 40 телевизионни канала. Не това е проблемът обаче. Проблемът е, че плурализмът на информацията — и в информацията — е крайъгълен камък на всяка свободна демокрация и трябва да се използва като защита срещу всяка монополистична и олигополистична философия, и срещу конфликтите на интереси.

Суверенитетът на всяка държава, потвърждаването, че Европейският съюз не е супердържава, г-жо член на Комисията Рединг, не трябва да ни карат да забравяме, че Европейският съюз има и Харта на основните права, от която произтича законодателна система, която държавите-членки не могат да пренебрегват. Знаете, че по тези въпроси Съдът на Европейските общности — в случая на Италия не по въпроси, свързани със системата, г-н Speroni — многократно се е произнасял с решения, които предстои да бъдат изпълнени.

Глобализацията на пазарите и засилващото се използване на ефира вече изисква по-целенасочено европейско законодателство, което да уреди този чувствителен въпрос със силно влияние върху общественото мнение, а следователно и върху принципа на народен суверенитет — който стои в основата на Европейския съюз, а не само на Италианската република — и върху начините, по които се упражнява този принцип.

Не трябва повече да се позволява някой да се позовава на неприкосновеното право на народното мнозинство, за да оправдае заплахи срещу свободата на печата в ситуацията, която важеше до неотдавна, на неравенство между ищеца и ответника — било то в Италия или в Португалия, както ни беше припомнено по-рано — тъй като това подкопава основите на правилата за съвместно съществуване, на които се основава Съюзът. Ето защо е налице спешна нужда от директива срещу концентрирането в областта на информацията, която ще уреди отношенията на лицата, които участват в политиката и същевременно контролират много важни медии.

  Sylvie Goulard (ALDE). – (FR) Г-жо председател, искам бързо да отбележа, че темата на това разискване — и изказванията на г-жа Рединг и г-н Daul ясно показаха това — е нашата идея за Европа. Ние не се целим в определена държава-членка; въпросът е да знаем дали прилагаме Договорите, дали прилагаме Европейската конвенция за правата на човека, подписана в Рим през 1950 г., както и дали прилагаме член 6 от Договора.

Г-н Daul, когато цитирате г-н Наполитано, моля цитирайте го изцяло. Президентът на Италианската република посочи, че съществуват правни средства за защита и спомена в изказването си член 7 от Договорите. Този член ни дава възможност днес, законно, без емоции, да разгледаме въпроса за риска от нарушаване на правата на човека в държава-членка — днес в Италия, утре в друга държава.

Последното много важно нещо за отбелязване е, че във всяка страна по света диктаторите и хората, които искат да подкопаят правата на човека, се крият зад суверенитета. За мен Европа е континентът на всеобхватните права на човека. Ако не признаем, че ние, които заседаваме в Парламента, имаме правото, задължението да разберем какво се случва в една държава-членка, как ще кажем на диктатурите в далечни страни, че защитаваме универсална идея, която е толкова важна — по-специално защитата правата на жените?

  Fiorello Provera (EFD). – (IT) Г-жо председател, странно е, че докато говорим в Парламента за свободата на изразяване в Италия, постоянно превишаваме времето за изказване и по този начин косвено цензурираме следващия оратор. Затова ще се опитам да се вместя стриктно в определеното ми време за изказване.

Трябва да кажа, че считам за много по-уместно разискването да се провежда в италианския парламент вместо в Парламента в Брюксел, освен ако — както някой вече посочи — нашето намерение е да разискваме свободата на печата по принцип, т. е. в рамките на европейския континент. Ако оставим мненията настрана обаче, считам, че заслужава да бъдат споменати някои данни, които вече бяха представени по-рано от г-н Speroni и върху които трябва да помислим.

Мога да потвърдя, че от 455 решения, постановени от Европейския съд за правата на човека за нарушение на член 10 относно свободата на изразяване, 29 се отнасят за Франция, 28 за Обединеното кралство, 15 за Гърция, 10 за Румъния, 8 за Полша и само 7 за Италия. Ще ви помоля да помислите върху тези данни.

  Simon Busuttil (PPE). – (МТ) Няма да виня никого, който следи разискването, ако помисли, че това не е Европейският парламент, а италианският. И все пак това не е италианският парламент и следователно не е точното място за провеждането на тези национални по същество политически разисквания. Всички сме наясно с колоритния характер на италианския премиер. Не затова обаче става въпрос тук. Въпросът е дали ние, като европейска институция, сме компетентни да вземаме решения по тези въпроси. Отговорът е ясен. Членът на Комисията Рединг ни отговори днес, като посочи, че тези въпроси не попадат в сферата на европейската компетентност и че не можем да поемем роля, която не е наша.

Следователно, тъй като този въпрос не попада в нашите правомощия, той трябва да бъде обсъден и решен на национално ниво. Ако поемем правомощия, които не ни принадлежат, и ако се намесим във въпроси, които не са от сферата на нашата компетентност, тогава подкопаваме вместо да укрепваме нашата легитимност. Ние подкопаваме институцията, която представляваме, и увеличаваме вместо да намаляваме разстоянието между нас и нашите граждани. Ако искаме да спечелим уважението на нашите граждани, трябва да започнем със зачитане на границите на нашата компетентност.

  Maria Badia i Cutchet (S&D). – (ES) Г-жо председател, Европейският съюз има задължение да гарантира плурализма на медиите. Разискването за свободата на печата засяга плурализма на собствеността на комуникационните медии, тяхната структура и процедурите за назначаване на ръководители, отношенията между политиците, деловите среди и самите медии, както и достъпът на гражданите до различни мнения. Считам, че ще се съгласите с мен, че състоянието на медиите в Италия, което ни вълнува днес, не изпълнява основните правила, необходими за гарантиране на свободата на печата в тази страна.

Затова молим Комисията да отговори на отправените през последните години искания от Парламента и да даде определение на специфичните критерии за оценка на евентуални нарушения на тези права и свободи във всяка от държавите-членки.

Нашата цел (нека няма съмнение в това) е да защитим правото на гражданите да получават различни видове информация, както и на журналистите да имат правото свободно да правят репортажи, защото, както казаха протестиращите миналата събота, информацията ни дава повече свобода.

  Sarah Ludford (ALDE). – (EN) Г-жо председател, със сигурност не е съвпадение, че миналата седмица британските консерватори спечелиха подкрепата на Рупърт Мърдок и вчера те гласуваха за прекратяването на разискването за свободата на печата. Докато новите държави-членки, бивши комунистически страни, постигнаха голям напредък към установяването на свобода на печата, медийното господство на Силвио Берлускони може да накара Ерих Хонекер да позеленее от завист.

Но заплахите, сплашването и тормозът, които Берлускони използва не само срещу печата, но и срещу президента и съдиите, далеч надминават един чисто национален въпрос: това е сериозен повод за загриженост за Европа. Членът на Комисията Рединг направи странното изказване, че не трябва да използваме институциите на ЕС, за да решаваме национални проблеми. Защо тогава имаме някакви европейски договори и закони, включително тези относно задължението за основни права и принципите на правовата държава?

Всъщност ЕС има ясна правна компетентност да предприема мерки в защита на свободата на изразяване и основните права като цяло. Правната основа съществува и трябва да бъде допълнена със законодателство в областта на медийното многообразие и плурализма. Пасивността на члена на Комисията е много разочароваща.

  Salvatore Iacolino (PPE). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, в Италия член 21 от Конституцията и член 3 от Закон № 102 от 2004 г. определят обхвата на свободата на печата и установяват нейните граници: печатът трябва да бъде обективен, изчерпателен, справедлив и независим, винаги защитавайки човешкото достойнство в съответствие с установените от Европейския съюз принципи. В ерата на интернет и цифрови технологии, в която продължава издаването на нови вестници, общественият оператор прави нескрито негативни предавания за ръководителя на правителството, а печатът и медиите са ужасени от внесените от Силвио Берлускони искове за обезщетение за вреди срещу два вестника.

В действителност 1 100 радиостанции, 162 вестника и няколкостотин частни телевизии няма да са достатъчно, за да гарантират плурализма на медиите, който евентуално е застрашен от инициативата на Силвио Берлускони. Остава подозрението, че след като определена медийна сила стане цензор, има амбиции самата тя да се превърне в политическа сила. Междувременно в други части на света действа същата система като влиятелни вестници като „El País“, „The Sun“ и „Tarin“ изглежда, че бързо сменят политическата си окраска.

В същото време италианската левица, вместо да приеме своя собствена политическа стратегия, разчита на материали от националната федерация на журналистите, за да демонстрира най-нелоялни и упорити антидемократични атаки срещу действащото правителство чрез поредица от режисирани акции по този повод. Независимо от това гражданите продължават силно да подкрепят министър-председателя, който беше свободно избран от населението на Италия, и вярват, че Европейският парламент ще потвърди — както направи това през 2004 г., — че свободата на печата е призната и утвърдена ценност.

  Rita Borsellino (S&D). – (IT) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, госпожи и господа, нито аз, нито моята група — която подкрепи и поиска разискването — имаме за цел да прехвърляме вътрешната италианска политическа полемика на европейско ниво. Въпросът за свободата на информацията засяга всички нас: той засяга Европейския съюз, който може и трябва да уреди въпроса на общностно ниво, за да устои на поставянето на политически и икономически условия и за да гарантира истинския плурализъм на информацията.

Аномалията на ситуацията в Италия, където министър-председателят е собственик и на някои от най-важните частни мрежи, се състои точно в наличието на опасна връзка между медиите и политическата и икономическа власт. Именно поради тази причина призоваваме за европейска законодателна мярка — мярка, която далеч не е акт против Италия, а ще помогне за запазването на плурализма на информацията, ще предотврати концентрирането и конфликтите на интереси. Затова днес призоваваме Комисията да се намеси възможно най-бързо — както Парламентът е изисквал и преди — за да осигурим на Европейския съюз общи правила за защита на свободата на информация за всички европейски граждани.

  Sophia in 't Veld (ALDE). – (EN) Г-жо председател, трябва да призная, че бях доста шокирана от изявлението на члена на Комисията Рединг, защото наистина държавите-членки носят основната отговорност за гарантиране на зачитането на демокрацията и основните права. Не е правилно обаче да се твърди, че ЕС не играе никаква роля в този случай.

На първо място, имаме член 6 от Договора за Европейския съюз, който гласи: „Съюзът се основава на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи и на принципа на правовата държава, които са общи принципи за държавите-членки“. И за да докаже, че това не е само изпразнена от смисъл декларация, Европейският съюз е осигурил и член 7 — правния инструмент за прилагането на член 6.

На второ място, г-жо Рединг, когато водим преговори с държавите, кандидатстващи за членство, ние настояваме те да прилагат най-високи стандарти за свобода на печата, като в противен случай те не могат да се присъединят към Европейския съюз. Това изискване е залегнало в критериите от Копенхаген. Защо тогава прилагаме различни стандарти към държавите, кандидатстващи за членство, и към настоящите държави-членки, г-жо член на Комисията Рединг? Има и други страни, в които има нарушения на свободата на печата и свободата на словото например Чешката република, която току-що прие закон, ограничаващ свободата на печата, или Ирландия, която прие драконовски закон срещу богохулството. Г-жо член на Комисията Рединг, ще завърша с думите, че ако наистина искаме да бъдем Общност, основаваща се на ценности, Европейската комисия трябва да предприеме действия.

  János Áder (PPE). – (HU) Г-жо председател, госпожи и господа, чухме г-н Verhofstadt, който каза преди час, че трябва да се обединим, за да защитим ценностите на свободата, и трябва да ви кажа, че съм съгласен с него. Свободата на словото е важно основно право. Това е становището, което е изразено в разискването до този момент. Съгласен съм също така и съм убеден, че в залата няма нито един италиански политик, който би желал да ограничи свободата на словото.

Докато слушах разискването, възникнаха два въпроса. Защо членовете на ЕО, социалисти и либерали, считат, че е важно да защитят някои основни политически права само в случая на някои права и то само в определени случаи? Правото на свободно събиране важно основно право ли е? Дали то е също толкова важно основно право, както свободата на словото? Определено да. И въпреки това преди три години не протестирахте, когато социалистическото правителство на Унгария разпръсна тълпа, събрала се да отпразнува революцията от 1956 г.

Правото да използваш собствения си език важно основно право ли е? Дали то е също толкова важно основно право, както свободата на словото? То определено е важно. И въпреки това вие отново не протестирахте, когато органите в Словакия, държава-членка на Европейския съюз, искаха да ограничат правото на малцинствата да използват собствения си език.

Защитата на неприкосновеността на личния живот важно основно право ли е? Това определено е важно основно право. Считам, че всеки — било то италианският премиер или някой друг — има правото и трябва да има правото да заведе дело за неверни обвинения и клевети.

Свободата на печата е наистина важно право, но защо мълчахте през последните 20 години, когато беше очевидно, че в бившите социалистически страни медиите до голяма степен бяха концентрирани в ръцете на бившите комунистически партии? Всичко, за което ви моля, е да не прилагате двоен стандарт.

  Debora Serracchiani (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, знам, че на 30 септември Комисията представи проучване относно показателите за плурализъм на медиите в държавите-членки. Въпреки това през 2008 г. Парламентът прие доклада на Marianne Mikko, в който към Европейската комисия и държавите-членки беше отправено искане да защитят многообразието на мненията в медиите, да гарантират плурализма на информацията и да гарантират достъпа на всички граждани на ЕС до свободни и различни медии.

Дори още по-рано, през 2004 г., Европейският парламент прие доклад от г-жа Boogerd-Quaak относно рисковете от нарушаване в ЕС на свободата на изразяване и информация. В този доклад Комисията беше помолена да представи съобщение относно гарантирането на плурализма на медиите във всички държави-членки. Към днешна дата Комисията все още не е реагирала по ясен начин на исканията на Парламента.

Ще забележите, г-жо член на Комисията, че не споменах нито моята страна, нито нейния министър-председател. Аз обаче, като европейски гражданин, Ви питам в залата, какво възнамерява да направи Комисията на европейско ниво, за да се увери, че медийният плурализъм е гарантиран във всички държави-членки.

  Clemente Mastella (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, предложението срещу предполагаемото накърняване на свободата на печата в Италия отразява според мен избирането на политически погрешен и необоснован курс. Нещо повече, струва ми се, че някои силни думи, примесени с гняв и известна омраза, определено излязоха извън контрол. Много е странно обаче, че този упадък (или предполагаем упадък) на демокрацията в Италия възниква едва сега и то толкова подчертано, като се има предвид, че дясноцентристкото, а също така и лявоцентристкото правителство (в които участвах и аз) се редуваха в управлението на моята страна.

Ако тази стена на нелиберализма и антидемокрацията наистина съществува в Италия, защо през многогодишното управление на лявото правителство тя не е разрушена? Дали говорим за нехайство, премълчаване, удобство или — както на мен ми изглежда далеч по-логично — за простата констатация, че стандартите за демокрация в Италия съответстват на тези на Запада и на Европа?

Ако наистина искаме като извънредна мярка — като тази, която се използва в случая, извинявам се на г-жа Serracchiani, а именно, обсъждане на една държава, а не на Европа — да установим каква е истината за състоянието на демокрацията в нашата страна, тогава трябва да попитаме президента на републиката Джорджо Наполитано съответно като институция дали той счита, че е президент на страна, в която плурализмът на информацията изнемогва, свободата е в криза, а приливът на демокрацията се е превърнал в отлив. Въпреки това не вярвам, че ако ситуацията беше такава, президентът Наполитано, верен на правомощията си да бъде гарант на нашата Конституция, би се въздържал да осъди подобно положение.

Тъй като обаче въпросът — госпожи и господа отляво, съжалявам да кажа това — засегна италиански политически въпроси по един много провинциален начин, получавайки изкуствено европейско, а сега и вътрешно измерение, трябва да се отбележи, че докато италианското ляво крило, което някога беше много по-силно и влиятелно, позволява да бъде водено политически от комедианти и демагози, то ще се отдалечава все повече от властта. Не вярвам Уди Алън да диктува на президента Обама курса, който трябва да поеме.

  Anni Podimata (S&D). – (EL) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, като бивш журналист, аз също никога не съм си представяла, че днес, 50 години след като започнахме да изграждаме Европа и малко преди Договорът от Лисабон да влезе в сила, ще разискваме някои основни принципи и ценности, на които се основава и гради Европейският съюз.

Ценности като независимостта на печата, плурализма на медиите, свободата на словото за всички, особено за журналистите, равенството на всички пред закона или дори, ако щете, основният принцип на разделение на властите. Има ли разделение на властите, ако министър-председателят на една страна, т. е. най-висшият орган на изпълнителната власт, притежава и контролира голяма част от медиите в държавата и съди останалите?

Това, което става в Италия, не е италиански проблем — това е европейски проблем, тъй като доверието в Европейския съюз е изложено на риск, докато ЕС контролира и осъжда нарушенията на основните принципи и права в трети страни, а толерира нарушаването на същите тези ценности и принципи на своя територия.

  Alfredo Pallone (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, мнозина от вас са чели „Процесът“ от Кафка. Това е белетристичен роман, който се случва днес в моята страна, страна с големи демократични традиции, с правителство, избрано от суверенния народ, където обаче се прави опит за подкопаване на демократичния вот с безпрецедентно в исторически план нападение от медиите и съдилищата.

Разискваме свободата на информацията, когато 72% от печата е срещу правителството и премиера Берлускони. Седемдесет процента от предявените съдебни искове срещу вестници са внесени от лидери на леви партии, като претендираните предполагаеми вреди са в размер на 312 милиона евро от поисканите от 1994 г. насам общо 486 милиона евро. Това се равнява на 32 милиона евро годишно. Те са един вид допълнително финансиране чрез съдилищата.

Заявяваме и твърдим пред вас, госпожи и господа, които представлявате демокрациите в Европа, че в Италия съдебната и медийна власт пречупват волята на суверенния народ в името на пристрастни, класови политически интереси. Затова демокрацията в Италия ще е изложена на риск, ако правителството бъде свалено. Главното лице, което подкопава тази идея от семантична гледна точка, се казва Antonio Di Pietro. В заключение искам да благодаря на члена на Комисията Рединг за добрата преценка по отношение на баланса и демокрацията. Тя изготви интелигентен и точен доклад.

  Cătălin Sorin Ivan (S&D). – (RO) Свободата на печата никога не е защитена в достатъчна степен от злоупотреби. Всеки път, когато президент или министър-председател на държава-членка на Европейския съюз напада журналисти, дори и само защото те споделят различно мнение, Европейската комисия, Европейският парламент и всеки от нас трябва да реагира.

В Италия министър-председател се опитва да сплаши опозиционните печатни издания с всички налични средства. В Румъния президент се опитва да дискредитира печата и журналистите, които го критикуват. И в двата случая говорим за крайни действия на определени политици, които считат, че са над закона. Според последните съобщения в Румъния имаме президент, който не само обижда, мами и клевети журналисти, но извършва и други злоупотреби с власт, които в навечерието на президентските избори изглежда се използват за всякаква цел, включително за закононарушения, за да може той като настоящ държавен глава да помогне за своето преизбиране.

Точно затова призовавам Европейската комисия, както направих това на 23 септември, да осъди публично поведението на президента на Румъния и на италианския министър-председател.

  Elisabetta Gardini (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, искам да потвърдя, че в Италия има свобода на печата и тя е по-силна от всякога. Това са думите на един голям журналист, Giampaolo Pansa, който в продължение на много години, в продължение на десетилетия, беше едно от най-уважаваните имена, пишещи във вестник „La Repubblica“, част от групата „Espresso-Repubblica“. Впоследствие той трябваше да подаде оставка, защото ръководството на групата го обвини в ревизионизъм, което (както знаете) е едно от най-тежките престъпления в Италия, когато се извършва от доминиращата интелигенция, от доминиращата култура в Италия, принадлежаща изцяло към левите сили. Погледнете само първите хора в Демократическата партия, сред които са се наредили всички — от банкери до известни актьори, режисьори и журналисти от страната.

Свободата на информация обаче не означава свобода да обиждаш или клеветиш, като изключим, че правото на справедлив съдебен процес винаги се предоставя на левите: ако г-н Проди съди, това се приема; ако г-н Д’Алема съди, това се приема; ако г-н Di Pietro съди, това се приема. Г-н Di Pietro е рекордьор — впрочем съдебната власт съди печата по-често, отколкото политиците — тъй като според информация, публикувана в „La Repubblica“, той е подал 357 жалби и вече е получил 700 000 евро обезщетения. Чухме предоставената от колегите информация. В заключение, ако е налице проблем с преструктурирането — считам, че този проблем съществува в Италия — единствената политическа партия, която има право да се позовава на него, е дясноцентристката.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, през 2008 г. правителството на г-н Берлускони отпусна за печата и радио- и телевизионни станции общо 206 милиона евро под формата на директни вноски. За късмет повечето от тези милиони отидоха в четирите основни вестника на левицата.

Свободата на печата в Италия се ползва с най-щедра подкрепа при правителството на г-н Берлускони. Левите в Италия и в цяла Европа започнаха кампания, в която твърдят, че е заплашена свободата на печата, кампания, основаваща се на скандални измислици и безочливи лъжи. И неизбежно — отново за добро или зло — те започнаха тази кампания едва след като премиерът Берлускони внесе законно искане за обезщетение срещу два вестника на левицата, които го бяха оклеветили, обвинявайки го в скандално поведение, обвинения, основаващи се на пълни измислици, които са под нивото на заслужаващата уважение журналистика.

Премиерът Берлускони първи заяви, че свободата на печата е много важна, но свободата да обиждаш, да мамиш, да клеветиш и злословиш е нещо съвсем различно. В този случай всеки гражданин — следователно и премиерът Берлускони — има право да се защити с наличните демократични средства, като направи искане писмените нападки срещу него да бъдат разгледани от граждански съд, нещо, което, искам да добавя, останалите лидери на леви партии също са правили.

  Victor Boştinaru (S&D). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, това не е разискване между италианци: това е разискване преди всичко за Европа.

– (RO) Със сигурност г-н Берлускони не е единственият пример за човек, нарушаващ основните регламенти, уреждащи средствата за масово осведомяване. Траян Бъсеску често се държи агресивно, по недемократичен начин и заплашва средствата за масово осведомяване, като използва език, който не мога да повторя в Европейския парламент.

Европейската харта за свободата на печата ще се превърне само в един лист хартия, ако европейските държавни и правителствени ръководители искат да продължат да се държат по този начин. Ние, Европейският съюз, ще станем за посмешище като анализираме и критикуваме свободата на информация в различните страни в Азия и Африка, а същевременно тези свободи не са защитени и не се уважават в Европейския съюз.

Затова предлагам да се борим срещу тази монополистична ситуацията със средствата и правомощията на Комисията, като успоредно с това изпълняваме Хартата за свободата на печата с подкрепата на европейския орган.

  Cecilia Wikström (ALDE). – (SV) Г-жо председател, преди доста време известният шведски писател Аугуст Стриндберг казва, че ако другите имат власт, той има слова — неговата власт е в неговите слова. Днес обаче не е такъв случаят с писателите и журналистите в Италия, които системно са лишавани от правото свободно да изразяват мнение.

През последните три години 200 журналисти са застрашени заради нещо, написано от тях. Това, което се случва в Италия, обаче засяга всички нас. Свободата да се изказваш, да пишеш и твоите думи да бъдат публикувани свободно е основно право на всичките 500 милиона европейски граждани.

Това, което се случва в Италия, показва, че свободата на словото понякога е по-опасна от оръжията за един режим, който упражнява власт над свободата на словото. Днес Парламентът има уникалната възможност да разкрие и да даде израз на нашите най-положителни качества. Тук показваме, че основните свободи са заложени на карта. Проблемите на Италия са и наши проблеми.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, днешното разискване е неправдоподобно, защото в Италия свободата на информация е гарантирано и признато конституционно право. Други, изказали се преди мен, предоставиха информация за броя и политическите пристрастия на публикуваните в Италия вестници.

За колегите, които не са италианци, ще си позволя да направя преглед на печата. Това са някои независими вестници, които купих вчера на летището: това е „Il Manifesto“, комунистически вестник; това е „L’Unità“, вестник, основан от Антонио Грамши, на Демократическата партия — Лявата демократическа партия; а това е „L’Europa“, вестникът на партията „Маргарита“, която се присъедини към Демократическата партия. След това Демократическата партия има и фракцията „D’Alema-Letta“, която има собствен вестник, „Il Riformista“. Партията на комунистическото възраждане има собствен вестник „Liberazione“. Миналата година Партията на комунистическото възраждане се разцепи и отцепилата се партия създаде свой вестник „L’Altro“.

И накрая, политическата тема на разискването: „Il Fatto quotidiano“. Знаете ли с кого е свързан този вестник? Той е свързан с партията на г-н Di Pietro, която е движещата сила зад разискването днес. Това е партията, която твърди в залата, че няма свобода на информацията, а преди десетина дни е създала вестник в Италия.

В заключение, г-жо председател, все едно да ви кажа, че в Италия има лишения и глад, след като миналата седмица съм бил на фестивал на колбасите в моята страна, ял съм печено месо и съм пил вино. Това е парадоксът на левицата, която притежава толкова много вестници, но няма читатели и гласове. Тя трябва да излезе с по-сериозни аргументи, ако иска да си ги върне отново.

  Mary Honeyball (S&D). – (EN) Г-жо председател, аз също искам да се присъединя към призивите за европейска директива относно свободата на информация, свободата на печата и плурализма на медиите. Въпреки че това е разискване за свободата на информация в Италия, както споменаха и други изказали се, и в други държави в Европейския съюз има сериозни проблеми.

Една от тях е Обединеното кралство. Рупърт Мърдок вече е споменат и е една от причините, заради които считам, че се нуждаем от тази директива. Той не е държавен глава, но е международен медиен магнат, който следва свой собствен съвсем конкретен дневен ред. Г-н Мърдок не е демократичен. Ние трябва да приемем законодателни мерки както за Рупърт Мърдок, така и за Силвио Берлускони.

  David Casa (PPE). – (МТ) Аз съм от Малта и затова, както можете да допуснете, Италия е съседна страна, която следваме от много години. По въпроси, свързани със свободата на изразяване, моята държава също следва Италия, защото тя е ярък пример за демокрация. Затова, да се задълбочаваме в този вътрешен проблем, както италианските социалисти искат, според мен, е срамна форма на политика за тяхната държава. Никога не съм мислил, че италианците ще прибягнат до това да атакуват страната си в Парламента по един толкова несправедлив начин. Мисля, че разбирам по-добре защо италианците не се доверяват на левицата да управлява държавата повече от няколко месеца. Причината е, че след като се анализира политиката на партията става ясно, че тя подхожда само на онези, които искат да атакуват самата концепция за демокрация. Ето защо според мен те са привлекли вниманието на италианския президент и от тук искам да го поздравя за неговото изявление, че разискването няма място в Парламента, а трябва да бъде решен в италианския парламент.

  Stanimir Ilchev (ALDE). – Благодаря, г-жо председател. Ще говоря на езика на една от страните, критично споменати днес в тази зала, а именно България. Ако аз бях и в момента български журналист, какъвто съм бил, щях да избера вероятно едно от двете полярни изказвания за заглавие на първата страница на който и да е вестник. Едното от тях е, че не бива да превръщаме тази зала в резонансна кутия, още по-малко в апелативен висш съд, а другото, което принадлежи на оратор от социалистическите среди, ни посъветва да не гледаме на тези зала като на музей, в който старите вещи не бива да се преместват.

Мисля, че истината е по средата и тя намери израз в предложението на г-н Verhofstadt да се работи върху директива, която трябва да доведе до нова, по-модерна, по-демократична регулация на всичко, което днес беше обсъждано в областта на свободата и плурализма на медиите. В тази директива, обаче, наред с въпросите на плурализма и свободата, и защитата на журналистите, особено място трябва да отдели, особено силен акцент трябва да се постави наистина върху деконцентрацията на медийния ресурс и в рамките на националните медийни системи.

  Вивиан Рединг, член на Комисията. − (EN) Г-жо председател, мисля, че разискването беше много важно, защото показа съвсем ясно, че в Парламента има убедително съгласие — свободата на печата е безусловна, тя е в основата на Европейския съюз. Ние трябва да я защитаваме, тя е основна ценност; трябва да се застъпваме за нея, когато не се зачита; и трябва да действаме, ако има проблем, който следва да бъде решен.

(Председателят моли за тишина в залата)

Парламентът също така е съгласен, че свободата на медиите е проблем, който следва да бъде разглеждан във всички държави-членки. Много от вас не са били в Парламента преди затова ще припомня инициативата на европейските журналисти за създаването на Европейска харта за свободата на печата. Тя беше изготвена, за да помогне най-вече на журналистите в новите държави-членки — те отправяха молби за такава помощ до журналистическата общност.

Искам да припомня това, защото в Парламента беше казано, че в много от нашите държави-членки има проблеми с обществената телевизия. Спомням си, че отидох в една от тези държави-членки — това беше Унгария — за да помогна за спасяването на обществената телевизия и мисля, че същото трябва да се прави във всички държави-членки, когато съществува проблем.

Именно поради тази причина гласувахме, с помощта на Парламента, новата директива „Телевизия без граници“ за създаването на независими медийни органи във всички държави-членки. Мога да уверя Парламента, че Комисията ще предприема действия винаги, когато е налице проблем при създаването на тези независими медийни органи.

Сега несъгласията в Парламента се отнасят до това как да обединим компетенциите на ЕС и медийната политика. Мисля, че много от членовете на ЕП не чуха моето встъпително изявление, в което цитирах Хартата на основните права — тя е много ясна. Цитирах и член 51, параграф 1 от същата, в който също се посочва съвсем конкретно кога следва да се прилага Хартата и какви са правилата за нейното прилагане. Така че мисля, че всеки може да го прочете и да си го припомни.

За съжаление, в момента никой не слуша, въпреки че темата е много важна.

(Председателят отново моли за тишина)

Във встъпителното си изказване също така подчертах ясните действия, конкретните примери, в които ЕС може да предприема действия и е предприемал такива, и подчертах проблемите, които трябва да бъдат решени на национално ниво. Конституционният съд на Италия, който се произнесе вчера, ясно показа какво означава това.

Парламентът отправи няколко конкретни искания и аз искам да отговоря, ако същият ми позволи и ме изслуша.

(Председателят още веднъж моли за тишина)

Парламентът поиска да изберем подхода на медиен плурализъм, което беше обещано. В работата по въпроса за плурализма на медиите вече е постигнат значителен напредък и ние публикувахме втория етап, съдържащ показателите за оценка на риска за плурализма на медиите. Може би много парламентаристи не са ги видели. Те са публикувани в интернет и може да бъдат разгледани. Критериите са много важен елемент, който позволява да извършим тази обективна работа за оценяване на медийния плурализъм, за която Европейският парламент призова.

Трябва да кажа, че бях много разочарована, защото проведохме публичен семинар по тази тема и нито един член на Парламента не дойде, за да участва в семинара. Е, показателите за риска вече са публикувани и може да бъдат разгледани. Те ще бъдат основата за бъдещата ни работа.

Втори въпрос: защо Комисията не активира член 7 от Договора за ЕС по отношение на Италия? Преди всичко, член 7 е разпоредба, която следва да се прилага при извънредни обстоятелства. Досега тя не е била активирана от институциите на ЕС. Тази клауза се прилага само в случай на пълно нефункциониране на националната правосъдна система и системите за основни права в дадена държава-членка. Не мисля, че сме достигнали до такова положение в някоя от нашите държави-членки. Но — и това е много интересно — в този член се посочва, че самият Европейски парламент може да активира член 7 от Договора за ЕС. Затова призовавам Европейския парламент да активира член 7 от Договора за ЕС, ако той действително счита, че са налице достатъчно доказателства.

Трети въпрос: много членове на ЕП от всички политически партии — мисля, че в Парламента има относително единодушие по този въпрос — отправят искания за директива на ЕС относно плурализма на медиите и тяхното концентриране.

(Председателят още веднъж моли за тишина)

Това е основен въпрос, който трябва да бъде обсъден в дълбочина. Може би си спомняте, че Европейската комисия започна работа по проекта за въпросната директива през 90-те, и ще си спомните също така, че всички държави-членки без изключение по това време бяха против директивата, тъй като се считаше, че тя е извън компетенциите на ЕС.

Е, може би ситуацията днес се е променила и повечето държави-членки ще бъдат на мнение, че това може да бъде включено в компетенциите на ЕС. Разбира се, възможно е да се стигне до такова много широко тълкуване на Договора, за да се позволи на ЕС да реши въпроса. Още преди да започне дори да мисли за това обаче Комисията трябва да има убедителната подкрепа на целия Европейски парламент. Искам Европейският парламент да посочи ясно кои вътрешни проблеми на пазара желае да бъдат уредени с тази директива.

Знаете, че лично аз, като член на ЕК, нямам проблеми с контролирането. През последните пет години контролирах, когато това беше необходимо. За да направим това обаче, се нуждаем от ясни доказателства за въпросите, на които искаме да отговорим. Ще реши ли законодателството проблемите, за които всички вие мислите днес? Можем ли да обосновем това съгласно настоящите компетенции на ЕС? Съществува ли ясно трансгранично измерение? Има ли ясно измерение, засягащо вътрешния пазар, защото — спомнете си — законодателството, което вече представихме, засяга изцяло правната основа на вътрешния пазар.

Всичко това трябва да бъде изяснено преди да започнем законодателен процес. Затова приканвам Парламента да обсъди въпроса сериозно. Приканвам Парламента да отговори на въпросите в доклад по собствена инициатива, приет от мнозинството от членовете на ЕП. Тогава Комисията ще премине към следващия етап.

Междувременно Комисията изпълни своята домашна работа, като създаде показатели за риска, които ще ни помогнат да анализираме по обективен начин целия този проблем във всички държави-членки. Мисля, че в крайна сметка Парламентът желае точно това. Това иска и другата институция, защото не желаем нашите основни свободи да бъдат използвани за политически цели. Искаме тези свободи да бъдат право. Искаме тези свободи да бъдат основна ценност и да бъдат третирани по този начин.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Г-жо член на Комисията, приемете от името на залата моите извинения за шума по време на Вашето изказване в отговор на коментарите на колегите.

  Martin Schulz (S&D). – (DE) Г-жо председател, преди да споделя моите лични забележки, искам да повдигна въпроса за реда. Не мисля, че от член на Комисията или Съвета, или дори на Парламента, трябва да се очаква да говори пред Парламента в условията, в които беше поставена г-жа Рединг току-що. Това просто е неприемливо.

(Ръкопляскания)

Затова моля Бюрото да помисли как можем да сложим край на това позорно положение, при което по време на заключителните етапи на разискванията и продължаващите изявления е възможно да се водят разговори, като например между заместник-председателя Vidal-Quadras и негов бивш колега там горе, които не се интересуват от абсолютно нищо друго освен от своите двустранни отношения. Не считам, че това е приемливо. Моля отново Бюрото да обърне внимание на този въпрос.

Сега искам да направя коментар относно нещо, което г-н Weber каза. Г-н Weber се обърна лично към мен в разискването относно свободата на печата в Италия, повдигайки темата за медийните интереси на германската Социалдемократическа партия (СДП).

(Оживление)

Като член на Парламента, но също така и като член на изпълнителното ръководство на моята партия, искам да кажа, че изпитвам известно съчувствие към г-н Weber. Всеки, който е загубил толкова много гласове като Християнсоциалния съюз (ХСС) в Бавария и моята партия, трябва да гарантира, че може да привлече вниманието.

(Оживление)

Искам само да отбележа, че настоящото участие на СДП в медии е резултат от реституцията на германските медии след отчуждаването им от нацистите и комунистите в ГДР. Ние, германските социалдемократи, се гордеем с нашите медийни интереси.

  Joseph Daul (PPE). – (FR) Г-жо председател, искам да спомена само още един въпрос, който засяга целия Парламент: във вторник, 18 септември, напускайки Европейския парламент в 23,00 ч., г-жа Niebler е била обект на жестоко нападение. Тя е била съборена на земята, а телефонът, парите, кредитните карти и документите й са били откраднати. По-сериозният факт обаче е, че белгиец, собственик на ресторант, се е притекъл на помощ и е извикал линейка и полицията. Половин час по-късно е пристигнала линейка, която е оказала лекарска помощ на г-жа Niebler. Много добре. Половин час по-късно полицията все още не е била пристигнала. Все още очакваме това да стане. Затова призовавам председателят на Парламента да се намеси, защото това е третото нападение, което полицията не успява да проследи. В този град не е гарантирана нито личната безопасност,...

(Ръкопляскания)

...нито реакцията на органите. Призовавам за убедителната намеса на председателя на Европейския парламент, за да бъде получен отговор относно това нападение.

(Ръкопляскания)

  Председател. − Г-н Daul, за съжаление, както казахте, подобни епизоди са ставали в редица случаи и по тази причина ги считам за неприемливи.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе по време на втората месечна сесия през октомври.

Писмени изявления (член 149)

  Véronique Mathieu (PPE), в писмена форма. – (FR) Изключително трудно е за член на ЕП да наблюдава отправянето на обвинения срещу демокрация като Италия, каквато е целта на разискването. Свободата на печата е една от основните свободи, залегнали в член 21 от италианската конституция. В Италия има частни и обществени вестници, които отразяват всички политически тенденции.

От уважение към хилядите хора, страдащи от потисничество и липса на свобода на изразяване в много страни по света, цинично е италианският режим да е описван като режим, унищожаващ свободата. Нещо повече, една от основните характеристики на всяка правова държава е, че тя осигурява достъп до правосъдие за всеки гражданин, който се чувства ощетен. Затова фактът, че премиер на република, който е оклеветен в националните вестници, е избрал съдебния път, за да атакува противниците си, а не успоредни начини, характерни за недемократичните режими, потвърждава доброто състояние на италианската демокрация.

И на последно място, особено важно е да се отбележи, че Европейският парламент не трябва да се превръща в зала, в която да се уреждат спорни национални въпроси без връзка с компетенциите на Общността. Националните разисквания трябва да се провеждат на национално ниво.

  Iosif Matula (PPE), в писмена форма. – (RO) Свободата на изразяване е залегнала сред демократичните критерии, които установихме като основа на Европейския съюз. Всяка държава-членка трябва да поеме своята отговорност и да изпълни критериите от Копенхаген, включително в политическата област. Считам обаче, че европейските институции не трябва да се използват, по какъвто и да е начин или в каквато и да е форма, като форум за уреждане на вътрешни политически спорове. Днес обсъждаме въпроси, свързани с вътрешната политика на държава-членка, докато тя има действащи демократични институции. Лично аз подкрепям безрезервно абсолютната свобода на печата. Същевременно тази свобода носи със себе си и най-голямата отговорност за всеки редакционен екип — да предоставя точна информация на обществото. В залата бяха отправени призиви за по-строго регулиране на общностно ниво на концентрирането на собствеността на медии и плурализма. Не трябва обаче да забравяме, че държавите-членки изразиха несъгласието си с директивата, тъй като тя не попада в обхвата на компетентността на ЕС. Въпреки това Европейската комисия публикува списък от показатели за оценка на плурализма на медиите, изготвен въз основа на независимо проучване. Считам, че за нас е важно да отдадем по-голямо значение на въпросните критерии и да ги използваме като отправна точка за бъдеща директива в тази област. Важно е също така да се опитаме да намерим решения вместо да отправяме обвинения.

  Tiziano Motti (PPE), в писмена форма. – (IT) Да се твърди, че в Италия няма свобода на информацията е опортюнистична обида срещу една от най-големите демокрации на Запада, служеща като инструмент за преследването на други цели. Няма свобода на информацията в държави, в които диктаторските режими не позволяват на своите граждани да разширяват знанията си за ежедневни събития, избирайки най-достоверния според тях източник. В днешни времена интернет има положителното качество в традиционно демократични страни като Италия да разрушава всички възможни политически, географски, икономически и социални бариери пред информацията. В някои страни обаче интернет се цензурира и много уебсайтове, считани за антиправителствени, се забраняват. В тези страни граждански права като свобода на изразяване, на брак и на демонстрации — права, чието значение ние на Запад вече дори не осъзнаваме като значими, защото сме свикнали с тях — не се и доближават до концепцията за неотменимост, която се гарантира от нашата Конституция, просто защото те не съществуват. Европейският парламент трябва да бъде място на израстване, на разискване и на обмен на най-добри практики между държавите-членки. Той не може да бъде сведен до елитна театрална сцена, където входът за първото представление на малки стари провинциални театри е безплатен. Ако разискването за свободата на печата в Европа трябва да се води в Европейския парламент, тогава нека да бъде така, но то трябва да бъде конструктивно и достойно за престижната институция, към която имаме честта да принадлежим.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Член 1 от Европейската харта за свободата на печата гласи, че свободата на печата е от първостепенно значение за демократичното общество и че всички правителства имат задължението да я подкрепят и защитават, да зачитат нейното многообразие и политическа, социална и културна мисия. Изглежда, че г-н Берлускони не само отрича една от основните ценности на демократичното общество, но също така използва своето влияние, за да манипулира общественото мнение. В Италия, както и в други страни, голяма част от вестниците се притежават от физически лица, контролирани от определени политици, налагащи своята политика на управление, от която собствениците не могат да се отклоняват. В други страни правителството финансира вестници с парите на данъкоплатците и ги използва за своя изгода. В Европейския съюз, който защитава демокрацията и насърчава демократичните ценности в цял свят, не трябва да позволяваме свободата на печата да бъде ограничена. Ето защо призовавам Европейската комисия да предложи в близко бъдеще директива относно свободата на печата, която по-специално да има за цел да ограничи политическата намеса в средствата за масово осведомяване и да попречи на създаването на монополи в тази област.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател