Jan Březina (PPE). – (CS) Г-жо председател, Чешката република беше една от инициаторките за внасянето на проекта за рамково решение на Съвета относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства и това показва, че Чешката република отдава голямо значение на съдебното сътрудничество. С оглед на чувствителността на въпроса обаче трябва да се гарантира, че това сътрудничество се осъществява в рамките на пълномощията, които се дават на Европейския съюз в учредителния Договор. Това е настоящият случай. Една от слабостите, от друга страна, е относително голямата неопределеност например липсата на крайни срокове за получаване на отговор от органа, към който е отправено искането, както и липсата на критерии за определяне на най-подходящия съдебен орган, който да разгледа наказателното производство. Друг недостатък е лошата интеграция в Евроюст, въпрос, който трябва да е във фокуса на вниманието. Като орган за европейско сътрудничество в съдебната област Евроюст има далеч по-голям скрит потенциал, отколкото ролята, която му се отрежда в проекта за рамково решение, което дори не предвижда изискване Евроюст да бъде информиран, когато се решават въпроси, свързани с наказателно преследване на трансгранични престъпления в една държава-членка.
Philip Claeys (NI). – (NL) Г-жо председател, гласувах срещу този доклад, но не защото съм против обмена на информация между националните органи във връзка с наказателни производства. Идеята да се установи дали се водят паралелни производства за същите деяния в други държави-членки е добра.
Решително се противопоставям обаче на федералисткия тон на различните изменения. Вземете например изменение 3, което изрично отнема на всяка държава-членка правото да решава кои органи са компетентни да действат. В никакъв случай не съм против Евроюст, но той не трябва да се превръща в „суперинституция“.
– Предложение за обща резолюция: Среща на високо равнище на Г-20 в Питсбърг (24–25 септември) (RC-B7-0082/2009)
Zigmantas Balčytis (S&D). – (EN) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията. Доволен съм да видя, че Европа и най-силните държави не подценяват сериозността на ситуацията, в която всички ние се намираме, и не се стремят към универсален подход. Кризата е предизвикана от множество сложни и взаимосвързани фактори и лесен изход няма да има.
Световната финансова криза също така ни дава добра възможност да преразгледаме нашите приоритети и действия, особено в дългосрочното управление на устойчивото икономическо възстановяване. Имаме ангажименти към нашите граждани. Те очакват от нас да накараме икономиките отново да работят на пълни обороти, за да гарантираме ефективното функциониране на капиталовите пазари и кредитирането, да решим проблемите с безработицата и създаването на работни места и да защитим хората, особено най-бедните и най-уязвимите. Това няма да бъде лесно, но аз вярвам, че се движим в правилната посока.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, ние предлагаме много сериозно да влошим кризата. Причината за финансовата криза беше прекомерната държавна намеса: на първо място, защото лихвените проценти умишлено бяха поддържани твърде дълго на твърде ниски нива, по-скоро политическо, отколкото пазарно решение — в което всички централни банки бяха съучастници — и след това, защото съвсем скоро, още миналата година, законодателите настоятелно призоваваха кредиторите да осигурят повече по-евтини заеми.
И така, лидерите на Г-20 се събират и казват: „Какво е решението? Още държавна намеса.“ Предполагам, както беше отбелязал Марк Твен някога, че ако всичко, което имаш, е чук, всичко започва да ти прилича на пирон. Истината обаче е, че всички предприети действия в най-добрия случаи са безполезни, а в най-лошия — активно допринасят за влошаването на нашето положение: пакетите от спасителни мерки, национализациите, престореното преследване на данъчните убежища (с което понятие всъщност се имат предвид страните с по-конкурентни данъчни ставки от техните) и масовото разширяване на компетентността на държавата под предлог „извънредни обстоятелства“. А сега искаме да реформираме цялата финансова система. Ще завърша с думите на моя покоен сънародник съдия Asprey: „Реформа? Не са ли нещата вече достатъчно зле?“
Lena Ek (ALDE). – (EN) Г-жо председател, искам да отбележа две неща по повод на последното гласуване относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Съжалявам и мисля, че е жалко, че в тази резолюция, както и в материалите от срещата на високо равнище на Г-20, има толкова малко за решаването на кризата с климата. Споменава се също така и данъкът на Тобин, който считам, че може да се окаже нов начин на финансиране на развитието и подпомагане на развиващите се страни във връзка с проблемите с климата.
Причината, поради която не гласувах за измененията, е, че те са формулирани по много старомоден начин, като че ли обсъждането на данъка на Тобин се води преди 20 години. Съвременният начин на разискване по въпроса дали това е нов източник на финансиране за Организацията на обединените нации има друга цел и аз се надявам по-късно да се върна на този въпрос в залата.
– Предложение за резолюция: Последиците от глобалната финансова и икономическа криза за развиващите се страни и за сътрудничеството в развитието (B7-0078/2009)
Zigmantas Balčytis (S&D). – (EN) Г-жо председател, подкрепих резолюцията, защото считам, че е време всички участници да поемат своите отговорности и да изпълнят ангажиментите си към развиващите се страни. Вярно е, че глобалната икономическа и финансова криза засегна дори най-развитите икономики, но не трябва да забравяме, че тя засегна дори в още по-голяма степен и най-бедните държави. Трябва да имаме предвид, че развиващите се страни не бяха тези, които предизвикаха кризата, а сега те носят това тежко бреме.
Изпълнението на Целите на хилядолетието вече е сериозно застрашено. Силно приветствам декларацията на Г-20 за поемане на колективна отговорност и очаквам да видя как тези обещания се превръщат в реални действия.
Krisztina Morvai (NI). – (EN) Г-жо председател, подкрепих този доклад, защото считам, че светът се нуждае от нова парадигма — нова парадигма, при която да преминем от процес на вземане на решения, ориентиран изцяло към парите и печалбите, към процес, в центъра на който стои човекът и обществото, и от логиката на конкуренцията към логиката на справедливостта.
Приемам този доклад най-малко като едно семенце. Не казвам, че той подкрепя изцяло новата парадигма, но поне съдържа семената на новата парадигма по-специално в параграф 5, който гласи: „Счита, че съществува спешна необходимост от радикална политическа реформа с оглед на преодоляването на системните причини за продоволствената и финансовата криза чрез установяване на нови, демократични и прозрачни разпоредби за международната търговия, както и за международната финансова система“.
Вярвам и се надявам, че приемаме това много сериозно. Причините за кризата са фундаментални и ние наистина трябва да ги разгледаме систематично и радикално. Нуждаем се от радикално нова парадигма.
Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията. Глобалната финансова и икономическа криза наистина засегна всички страни, но тя оказа особено пагубно въздействие върху най-бедните. Кризата повлия отрицателно на всички техни източници на финансиране, а те не могат да съхранят постигнатото без външна помощ.
Кризата заплаши Целите на хилядолетието, които трябва да бъдат постигнати до 2015 г. Затова подкрепям плана за прилагане, по-рано от планираното, на 8,8 милиарда евро помощ за развитие на бюджетна помощ и бързи мерки за финансиране на селското стопанство, както и предложението за отпускане на 500 милиона евро за разходи за социални грижи. Не подкрепих членовете от резолюцията относно данъка на Тобин.
Izaskun Bilbao Barandica (ALDE). – (ES) Г-жо председател, гласувах в подкрепа на резолюцията и за измененията относно въвеждането на данъка на Тобин.
Причината за това е съгласуваността с личните ми убеждения. Още през 2002 г., когато бях член на баския парламент, той прие решение, в което посочи, че счита за необходимо да бъде преодоляно явлението международно движение на капиталите съобразно тяхното социално-икономическо въздействие по цял свят, че трябва да въведем критерии и механизми, за да осигурим известни механизми за наблюдение и подпомагане на човешкото развитие и на равновесието в околната среда, както и за преодоляване на неравенството между хората и социалните слоеве, и че имаме задължението да създадем механизми за ограничаване на спекулативните движения.
Също така считахме, че сме длъжни да дадем своя принос за разработването на предложения за решаване на въпроса за демократичния контрол и социалното въздействие на международното движение на капитали. Изложихме и одобрихме и необходимостта от спешно създаване на т. нар. данък на Тобин, данък върху международните финансови операции, предназначени за помощи за развитие, както и нуждата от установяване на демократични механизми за регулиране на международната система.
От приемането на това решение на баския парламент изминаха няколко години и съм доволна, че Европейският парламент прие резолюция, в която поддържа същия курс.
Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-жо председател, искам да Ви поздравя за умелия, изкусен и прецизен начин, по който упражнявате председателските правомощия.
От петдесет години европейските търговски и селскостопански политики са причина за бедност в третия свят, която може да бъде предотвратена. Едновременно изключваме продукти от държави, за които износът на селскостопанска продукция често е основният източник на приходи, и, за да влошим още повече нещата, изнасяме нашите собствени излишъци — неефективно изсипваме нашите излишъци — на техните пазари. След това се опитваме да успокоим съвестта си с масови програми за помощ, които не служат за подобряване на условията в тези страни, а напротив, нарушавайки разграничението между представителство и данъчно облагане, забавят демократичното развитие в по-голямата част от света.
Ето нещо, което можем да направим утре, което ще има незабавен, положителен и трансформиращ ефект върху страните, за които говорим: можем да отменим общата селскостопанска политика. Най-хубавото е, че това няма да ни струва и стотинка. Напротив, нашите селскостопански производители ще бъдат по-заможни, за нашите селски райони ще се полагат по-добри грижи, данъците ни ще бъдат по-ниски, а цените на хранителните стоки ще спаднат, което ще понижи инфлацията и ще доведе до подобряване на състоянието на световната икономика като цяло.
И в случай, че мислите, че съм забравил, няма да отстъпя и все още считам, че трябва да проведем референдум за Договора от Лисабон: Pactio Olisipiensis censenda est. (Договорът да се подложи на гласуване.)
Philip Claeys (NI). – (NL) Г-жо председател, лицемерието и непоследователността на Парламента продължават да ме изненадват. От една страна, в резолюцията правилно се посочва, че е срамота, че най-добрите и най-талантливи хора напускат развиващите се страни и че това изтичане на мозъци е вредно за техните икономики. От друга страна, синята карта на ЕС и центровете за прием за легална миграция в Африка, които сами по себе си причиняват и поддържат изтичането на мозъци, се ползват с подкрепата на целия политически спектър в Парламента. В крайна сметка опитът показва, че „циркулярните мигранти“ остават в Европа. Но има и много други причини, поради които гласувах против тази резолюция, като например искането за все повече и повече помощ за развитие от ЕС. Ако Европа въобще трябва да играе някаква роля в сътрудничеството за развитие, то тази роля трябва да бъде на координатор на държавите-членки, а не на донор.
Edward Scicluna (S&D). − (МТ) Голяма част от работата, която Европейският парламент и другите правителства извършват в тази област, е под формата на „противопожарни мерки“. Превантивни мерки се предприемат с оглед на изменението на климата. Трябва обаче да работим превантивно и по отношение на по-слабото развитие. Много от имиграционните проблеми, пред които сме изправени, не са политически, а икономически, особено в Средиземноморието, и затова трябва да предоставим помощ, за да избегнем разрастването на проблема.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Гласувах в подкрепа на направеното от Италия искане за помощ, свързано с мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за възстановяване на региона Абруцо, който до голяма степен беше разрушен от земетресението през април 2009 г., по хуманитарни съображения, засягащи държава в беда. Като се има предвид причината, поради която този инструмент съществува на ниво Европейски съюз, а именно справяне с природни бедствия и израз на солидарност със засегнатите от бедствието региони, искам да обърна внимание на необходимостта от по-бързи процедури за предоставяне на исканите средства на разположение на засегнатите държави.
Louis Bontes, Barry Madlener and Laurence J.A.J. Stassen (NI), в писмена форма. − (NL) Нидерландската Народна партия за свобода (PVV) подкрепя оказването на помощ при извънредни ситуации, но тази помощ следва да бъде предоставяна от държавите-членки, а не от Европейския съюз.
David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) През април 2009 г. в Италия имаше земетресение, което причини големи щети. Поради тази причина Комисията предложи да бъдат мобилизирани средства от Европейския фонд „Солидарност“ (ЕФС) в полза на Италия. Събитията, които станаха в Италия, са наистина трагични. Затова съм съгласен, че мобилизирането на средства от ЕФС е оправдано, и гласувах в подкрепа на тази резолюция.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах в подкрепа на доклада Böge относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Италия, защото считам, че Европейският съюз трябва да отговори възможно най-бързо на искането за помощ на тази държава, за да смекчи трагичните последици от земетресението, което засегна италианския регион Абруцо през април 2009 г., отнемайки живота на 300 души и причинявайки особено големи щети.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Както имах възможността да кажа и по-рано, считам, че солидарността между държавите-членки и по-специално европейската подкрепа за пострадалите от бедствия държави е ясен знак, че Европейският съюз вече не е просто свободна търговска зона. Приемайки специални инструменти за помощ като фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, ЕС показва, че може да запази сплотеността си в лицето на трудностите, в ситуации, които поставят особено големи изисквания с оглед на човешките и материални ресурси. Затова искам още веднъж да приветствам и да изразя своята подкрепа за мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз във връзка с подпомагането на жертвите на земетресението, което засегна италианския регион Абруцо през април 2009 г.
Ще изтъкна отново, че ми се иска фонд „Солидарност“ на Европейския съюз да не се използва прекалено често — в смисъл да няма много сериозни ситуации в Европа — но също така и желанието си неговата структура и достъпност да се подобряват непрекъснато и да се оценяват често, за да отговарят на всички потенциални действителни потребности по начин, който е бърз, а не бюрократичен.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Докладът одобрява мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в полза на Италия след земетресението през април, което отне живота на 300 души и причини изключително сериозни щети. Общият размер на преките щети, причинени от земетресението, се оценява на повече от 10 милиона евро. То се класифицира в съответствие с критериите за намеса на Фонда като „голямо природно бедствие“ и като такова попада в основното приложно поле на правното основание.
Затова Комисията предложи мобилизиране на обща сума от 493 771 159 евро от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз. Нека не забравяме, че предложеното изменение на разпоредбите, които се установяват от Фонда, беше внесено от Комисията и отхвърлено от Парламента през май 2006 г. и все още се разглежда от Съвета.
Според нас е важно, наред с друго, да се гарантира, че регионалните бедствия ще продължат да отговарят на условията за допустимост или дори да се осигури възможност предвид спецификата на засегналите Средиземноморието природни бедствия за адаптирането на този фонд — по отношение на времето за реакция и допустимите дейности — според специфичните нужди във връзка с природни бедствия като суша и пожари.
Marian-Jean Marinescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Днес гласувах в подкрепа на доклада Böge относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ в полза на Италия. Приветствам факта, че докладът беше включен в дневния ред въпреки трудностите. В бъдеще административният орган на Парламента трябва да предвижда случаи като този, който разглеждаме днес. Отлагането на гласуването на доклади, които имат сериозни последствия за европейските граждани, не може да се оправдава с технически причини. Европейската комисия трябва да направи преглед на процедурите за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ с оглед на ускоряване на плащането на безвъзмездни средства. Трябва да бъде създадена система за авансови плащания, извършвани въз основа на незабавната първоначална оценка на понесените преки загуби. Окончателното плащане след това трябва да се прави въз основа на окончателните изчисления на преките загуби и на доказателствата за предприетите превантивни мерки в резултат от бедствието.
David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на изменение 7. Доволен съм, че провеждането на гласуването беше организирано бързо, и се надявам, че поисканите от Италия средства ще бъдат налични възможно най-скоро, за да бъде предоставена незабавна и ефективна помощ.
Barbara Matera (PPE), в писмена форма. − (IT) Искам да поздравя Парламента за блокиране, по мое искане, отлагането на гласуването вчера относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ за земетресението в Абруцо, станало през април, което причини много тежки човешки и материални загуби. Наистина нямаше причини за отлагане (дори и само с две седмици) на гласуване, което има толкова голям ефект върху живота на европейските граждани в затруднено положение.
Европейската комисия много бързо проведе предварително разследване, като отпусна на Италия точната поискана сума, а именно 493 771 159 евро. Това може да се окаже най-високата сума, отпускана до момента от Фонда. Затова с гласуването Парламентът показа изцяло своята сплотеност и солидарност със засегнатото население. Обикновено за мобилизирането на средства от Фонда са необходими средно около 18 месеца. Този път достигнахме много бързо етапа на консултации в Парламента, като се има предвид, че земетресението стана само преди пет месеца. Затова искрено се надявам, че Комисията и Съветът ще съкратят възможно най-много сроковете за останалата част от процедурата и ще гарантират, че Италия ще може да получи достъп до средства до края на годината.
Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. − (EN) Последствията от земетресението в Абруцо бяха опустошителни и трагични, а одобреното днес финансиране, разбира се, не може да компенсира причинените от природното бедствие ужасни загуби на човешки живот или физическо разрушаване на общностите. Въпреки това финансирането от фонд „Солидарност“ на ЕС ще доведе до реална промяна за региона и неговото дългосрочно възстановяване. Съществуването и ефективното функциониране на Фонда е израз на солидарността между държавите-членки на Европейския съюз. Програмите и механизмите за изпълнение на практически мерки ни правят по-силни като съюз и ни помагат да се справим по-добре с кризите независимо дали те са икономически трусове или природни бедствия. Трябва да продължим да подкрепяме въпросните практически мерки за оказване на помощ на държавите-членки през периоди, когато те наистина се нуждаят от това. Политиката ни позволява да влияем и контролираме събития, но за събития като природните бедствия, излизащи извън обхвата на политиката, можем да разработим тези важни механизми, които да ни помогнат да се справим с кризите.
Rafał Kazimierz Trzaskowski (PPE), в писмена форма. – (PL) В лицето на трагедията, в която хора са изгубили свои близки, а в много случаи и всичко притежавано от тях, и един красив град с древна история е разрушен, подкрепянето на подобно предложение е просто жест на любезност. Фонд „Солидарност“ на ЕС е пример за ефективно, съвместно действие от страна на ЕС в случай, когато един от неговите членове е бил засегнат от подобна трагедия. Фонд „Солидарност“ на ЕС позволява предоставянето на бърза, извънредна помощ и без съмнение е положителен знак за гражданите.
Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. − (EN) Приветствам положителния вот за отпускането на средства за жертвите от земетресението в Абруцо. Нашата реакция при природни бедствия като трагедията, която видяхме в Италия, трябва да надхвърли сферата на политиката. Предприемането на действия, за да се помогне на жертвите на тази катастрофа да изградят отново своя живот, дом и бъдеще, със сигурност е нещо, с което всеки член на Парламента, който има и капка човечност, би се съгласил.
Фонд „Солидарност“ на ЕС ни позволява да действаме като общност, за да облекчим нещастието и страданията. От неговото създаване Фондът е бил използван, за да помогне на хора в повече от половината държави-членки на ЕС и при над 20 бедствия от наводнения до горски пожари, суша и вулканични изригвания. Отбелязвам също, че народът на Уелс е сред тези, които се възползваха от финансиране след ужасните наводнения през 2007 г.
Въпреки това трябва да бъдат разгледани приходите на Фонда, като има убедителни основания да се разреши той да има свои собствени ресурси, така че други проекти да не бъдат засегнати от мобилизирането на средства от него.
Надявам се, че по някакъв начин тези пари може да помогнат за възстановяването не само на сградите, но и на унищожените общности.
Elena Oana Antonescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Подобряването на съдебното сътрудничество при наказателни производства между органите с успоредни компетенции е особено важна мярка. Ако довелите до извършването на нарушение действия попадат под юрисдикцията на две или повече държави-членки, наказателното производство трябва да се води в най-подходящата юрисдикция, като е важно да се създаде обща, единна рамка за избор на въпросната юрисдикция по обективен и прозрачен начин. Неуспешното прилагане на принципа ne bis in idem, който е включен в Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение, нарушава основни права и противоречи на целта на ЕС да се създаде общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Докладът, който подкрепих, заздравява гаранциите за спазването на този принцип в цялото европейско съдебно пространство, а не само като част от националните производства. Ето защо приветствам приемането на доклада на вчерашната сесия.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Гласувах в подкрепа на доклада, тъй като споровете за компетентност трябва да бъдат уреждани възможно най-ефективно, стремейки се да бъде постигнат консенсус. Трябва да бъдем доволни, че принципът ne bis in idem е гарантиран на територията на националните съдилища. Буди съжаление фактът, че докладът не предвижда методи за решаване на спорове за компетентност, определящи държавата, която следва да упражнява компетентност. Ролята на Евроюст също не е ясно дефинирана. Въпреки това докладът е стимул за стремеж към други важни решения в областта на свободата на гражданите, правосъдието и вътрешните работи.
David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Във все по-глобализиращия се свят и съществуването на 27 държави-членки на ЕС вероятността от възникване на спорове за компетентност е голяма и може да породи трудности. Затова гласувах положително.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Считам, че повишаването на ефективността на наказателните производства при същевременно гарантиране на доброто правораздаване е от съществено значение. Това рамково решение ще помогне за предотвратяване и решаване на спорове за компетентност, ще гарантира, че производствата се завеждат пред най-подходящата юрисдикция, и ще направи по-прозрачен и обективен процеса на избор на наказателна юрисдикция в ситуации, при които събитията попадат в рамките на компетентността на повече от една държава-членка.
Надявам се, че по този начин може да се предотврати воденето на паралелни и излишни наказателни производства, без обаче това да доведе до увеличаване на бюрокрацията, когато става въпрос за дела, при които бързо може да бъдат намерени по-подходящи възможности. Например в случаите, когато държавите-членки вече са въвели по-гъвкави инструменти или споразумения, те трябва да имат предимство. Всъщност възникването на ситуации, при които едни и същи хора може да бъдат предмет на паралелни наказателни процеси, отнасящи се до едни и същи събития в различни държави-членки, може да доведе до нарушения на принципа ne bis in idem, който трябва да се прилага ефективно в цялото европейско съдебно пространство. Подкрепям също засиленото участие на Евроюст от началото на процеса.
Göran Färm, Anna Hedh, Olle Ludvigsson and Marita Ulvskog (S&D), в писмена форма. − (SV) Ние, шведските социалдемократи, решихме да се въздържим, защото считаме, че самите държави-членки трябва да решат кои органи да бъдат компетентни в процедури за консултации. Считаме също така, че участието на Евроюст трябва да бъде допълващо и второстепенно по отношение на държавите-членки и че мандатът на агенцията не трябва по никакъв начин да бъде разширяван чрез това решение.
Много точки от доклада на Парламента обаче подобряват предложението за рамково решение. Важно е не само за националните органи, а също и най-вече за заподозрените или обвинени в престъпление лица, че са налице ясни срокове, процесуални гаранции и други механизми за защита.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Координираните действия на държавите-членки за предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства са от съществено значение за по-ефективния правораздавателен процес при провеждането на този вид производства. Поради тази причина желателно е наказателните производства, засягащи различни юрисдикции, да бъдат концентрирани в една държава-членка в съответствие с обективни критерии и в името на постигането на необходимата прозрачност, не само за да се предотврати загуба на време и ресурси, но и заради свързаните с това разходи, както и голямото значение на подобряването на съгласуваността и ефективността на производствата.
Затова прекият контакт — който също така следва да се осъществява възможно най-бързо — между компетентните национални органи е изключително важен за определяне на компетентната юрисдикция и съответния трансфер на производството. Във връзка с това е важно по време на наказателното производство да не се забравят правата на обвиняемия, тъй като една от основните цели на Европейския съюз е да осигури на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. − (PT) Гласувахме против този доклад, защото неговата цел е засилване на ролята на Евроюст. От правна гледна точка проектът за рамково решение на Съвета защитава по-добре справедливостта на взетите решения преди всичко, защото ясно гарантира принципа ne bis in idem: че едно лице не може да бъде осъдено два пъти в едно и също наказателно производство. Въпреки че докладчикът признава този факт, представените изменения засилват ролята на Евроюст в области, които са от изключителната компетентност на държавите-членки. По този начин и чрез очакваната намеса на органа в производството се предвижда Евроюст да бъде по-висш орган спрямо държавите-членки, тъй като им се отнема възможността да постигнат съгласие за това кой има компетентност над производството.
Не считаме за приемлива обосновката, че всичко това е „загуба на време и ресурси“. Прехвърлянето към ЕС на компетентността на държавите-членки в областта на правосъдието, както и в други области, отслабва техния суверенитет и е установено, че не е в интерес на обществото с оглед на защитата на неговите права, свободи и гаранции. Според нас това е още един пример именно за същото.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Принципът ne bis in idem — според който едно лице не може да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление — е основен правен принцип в условията на демокрация. Аз самият съм жертва на нарушаването на този принцип във Франция, тъй като по заповед на правителството срещу мен все още се води производство по въпрос, по който същевременно съм оправдан напълно от Касационния съд.
Отдавам това по-специално на злоупотребата с власт от страна на г-жа Wallis, докладчика относно моя имунитет, която позволи да бъдат използвани всички възможни трикове, за да се свали имунитетът ми, защита, на която имам право, ако се следват нормите на справедливостта, морала и съдебната практика на Парламента.
Докладът на г-жа Weber обаче няма за цел да предотврати тези случаи на ne bis in idem. За тази цел има европейска конвенция от 2000 г., която действа, както изглежда, задоволително за практикуващите и е в съответствие с принципите на правовата държава.
Но основната цел на доклада на г-жа Weber е да предостави на Евроюст, който мнозина желаят да се превърне в европейска прокуратура, правомощията да контролира и да определя националните компетенции. Ето защо гласувахме против доклада.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на доклада на г-жа Weber относно предотвратяване и уреждане на спорове за упражняване на компетентност при наказателни производства. Тежката престъпна дейност придобива все по-трансграничен характер и ЕС играе важна роля в борбата с тези деяния. По-ясните процедури за обмен на информация при наказателни производства ще засилят сътрудничеството между държавите-членки и ще подобрят възможностите на отделните държави за борба с престъпността. Основните права винаги трябва да се вземат под внимание и според мен докладът на г-жа Weber усъвършенства предложеното рамково решение.
Eva-Britt Svensson (GUE/NGL), в писмена форма. − (EN) Реших да се въздържа при окончателното гласуване. Въпреки че при гласуването ан блок имаше някои добри изменения относно правата на човека (напр. изменения 6 и 15), някои изменения също така прехвърлят компетенции, принадлежащи на държави-членки, на Евроюст (напр. изменения 3, 9, 16, 17 и 18). Считам, че държавите-членки трябва да ги запазят.
Предложение на Председателския съвет: Назначения в специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Създаването на специална комисия по финансовата, икономическа и социална криза може да се окаже от съществено значение за изграждане бъдещето на ЕС. Опитът на членовете на въпросната комисия е особено важен за осъществяването на задачите и предложенията, които ще бъдат представени от специалната комисия. Считам, че списъкът на членовете включва уважавани членове на Парламента с богат опит в различните области, които са засегнати от настоящата криза. Затова също могат да допринесат и за обсъждането и представянето на съответни мерки за коригиране недостатъците на финансовата система, които доведоха до сегашната ситуация, имащи важен принос за подготовката за евентуално приемане в бъдеще на надлежно обосновано и по-добро законодателство.
Считам също така, че комисията трябва да продължи да съществува и след предвидените 12 месеца и че нейният състав може да бъде преразглеждан, за да се даде възможност за мониторинг и оценка на мерките, които ще бъдат приети в контекста на настоящата криза.
- Предложение за обща резолюция: Среща на високо равнище на Г-20 в Питсбърг (24–25 септември) (RCB7-0082/2009)
Regina Bastos (PPE), в писмена форма. − (PT) Доволна съм от договореностите, които бяха постигнати на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Убедена съм, че те са стъпка в правилната посока. Непосредствените приоритети трябва да бъдат осигуряване на силен и устойчив растеж на реалната икономика, създаване на гаранции, че кредитните и капиталови пазари функционират добре, подкрепяне и насърчаване на заетостта и защитаване на хората от отрицателното въздействие на кризата, обръщайки специално внимание на най-бедните и най-уязвими слоеве.
Бързото увеличаване на държавния дълг и бюджетния дефицит будят тревога. Трябва да се затвърди значението на установяването на устойчиви в дългосрочен план публични финанси, за да се избегне прекомерната тежест за бъдещите поколения. Въпреки това буди съжаление липсата на оценка на главните неуспехи в регулирането и надзора, които предизвикаха финансовата криза. От приоритетно значение е да се разбере какво се случи на това равнище и по този начин да се избегне повтарянето на грешки от миналото.
Dominique Baudis (PPE), в писмена форма. – (FR) Светът е изправен пред трудно решимо противоречие. От една страна, икономическата криза и нейните социални последици изискват спешни мерки за възстановяване на растеж, водещ до създаването на работни места. Това беше дневният ред на срещата на Г-20 в Питсбърг. От друга страна — и това ще бъде предизвикателството за конференцията в Копенхаген — също толкова неотложно е и вземането на мерки за борба с изменението на климата чрез намаляване на потреблението на енергия. С други думи, трябва да рестартираме машината и да гарантираме, че тази машина замърсява по-малко. Освен това тези два въпроса не могат да бъдат решени един след друг; и двата са спешни. Възобновяването на икономическата активност е спешен въпрос; ограничаването на последиците от икономическата активност е спешен въпрос. На срещата на Г-20 вчера и на конференцията по изменението на климата утре Европейският съюз трябва да прокара тясна пътека между две еднакви, труднопреодолими заплахи. Европейските институции трябва да бъдат учредени възможно най-скоро съгласно Договора от Лисабон, приет от 27-те държави в Съюза. Печелейки време, за да отложи този момент, чешкият президент г-н Клаус носи голяма отговорност към 500-те милиона граждани на Съюза.
Vilija Blinkevičiūtė (S&D), в писмена форма. − (LT) Европейският съюз се нуждае от по-строг надзор на финансовите пазари, за който да отговаря една институция (Г-20). Важно е да се осигури дългосрочна фискална стабилност, така че тежестта за бъдещите поколения да не бъде прекалено голяма, и да се създадат повече работни места, а хората да бъдат защитени от въздействието на кризата. Особено важно е да се даде приоритет на създаването на работни места, на осигуряването на растеж на голям и стабилен реален сектор на икономиката, на осигуряването на добра защита на капиталовите пазари и кредитната дейност, на запазването и насърчаването на заетостта, както и на защитаването на хората от отрицателните последици от кризата, обръщайки специално внимание на най-бедните и най-силно засегнатите лица. Днес трябва да засилим социалния диалог на всички равнища, като се опитаме да избегнем намаляването на заплатите и да гарантираме, че заплатите се увеличават пропорционално на нарастването на производителността. Създаването на нови работни места трябва да се разглежда като най-важната цел.
Pascal Canfin (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Групата на Verts/ALE гласува в подкрепа на резолюцията относно Г-20 поради няколко причини, сред които: позовавайки се на необходимостта от разработване на нови индикатори, които не се ограничават до БВП, ЕП дава ясен сигнал, че „икономическото възстановяване“ не трябва да се основава на подхода „запазване на статуквото“, като това е в съответствие с нашето искане за разработване на нов зелен курс; в резолюцията се подчертава необходимостта от уреждане в многостранна рамка на световните дисбаланси, по-специално дисбалансите във валутните курсове и нестабилността на цените на стоките; резолюцията дава положителен знак относно въвеждането на данък върху финансовите операции, което не се е случвало по-рано; що се отнася до финансовата криза, ЕП отправя ясно послание относно международното сътрудничество, което трябва да се стреми към избягването на финансов арбитраж. Подчертава се също така, че модернизирането на правилата за пруденциалния надзор в рамките на Г-20 обхваща подход на „минимална хармонизация“, който не трябва да пречи на ЕС да прилага по-високи стандарти; що се отнася до надзора на финансовите сектори, ЕП направи важна стъпка към прилагането на подобрен и централизиран подход по отношение на надзора на финансовия пазар, като крайната цел е създаването на единен орган за финансов надзор.
Maria da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Г-20 пое ангажимент да постигне споразумение на срещата на високо равнище в Копенхаген. Особено важно е ЕС да продължи да играе водеща роля в преговорите с оглед на постигането на по-широка и справедлива договореност. Споразумението от Копенхаген може да стимулира икономическия растеж, да насърчи чистите технологии и да гарантира създаването на нови работни места в индустриализираните и развиващи се страни.
Наличието на съгласие относно предоставянето на финансова и техническа помощ за чиста енергия, възобновяеми енергийни източници и енергийната ефективност в развиващите се страни е от съществено значение за постигането на стабилни договорености в Копенхаген. Важно е да се определи конкретен модел, за да има възможно най-голяма вероятност за сключване на споразумение в Копенхаген. Международното споразумение следва да гарантира общо намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с препоръките в четвъртия доклад за оценка, изготвен от Международната експертна група по изменение на климата (25–40% за 2020 г. в сравнение с 1990 г.), и следва да установи дългосрочно намаление от най-малко 80% за ЕС и другите индустриализирани държави до 2050 г. в сравнение с 1990 г.
David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Срещата на високо равнище на Г-20, която се проведе в Питсбърг на 24 и 25 септември, беше успешна в много области, като например обсъждането на необходимостта от предприемане на мерки по отношение на първопричините за финансовите кризи, за да се гарантира, че подобни събития няма да се повтарят в бъдеще. Съгласен съм с това и гласувах в подкрепа на резолюцията.
Anna Maria Corazza Bildt, Christofer Fjellner, Gunnar Hökmark, Anna Ibrisagic and Alf Svensson (PPE), в писмена форма. − (SV) Днес гласувахме в подкрепа на резолюцията относно Г-20. Решихме обаче да гласуваме против въвеждането на данък върху финансовите операции, тъй като това ще попречи на натрупването на капитал в бедните страни и ще препятства развитието и растежа, които през последните 30 години изведоха тези народи и страни от бедността. Също така сме против създаването на международно равнище на антицикличен фонд за заетост, тъй като съществува опасност той да запази стари и остарели структури, като по този начин предотврати растежа и развитието на нови работни места. Това ще наложи въвеждането на международна данъчна и разпределителна система без демократичен контрол и с ясен риск от възникване на всички видове корупция. Важно е засегнатите от кризата хора да могат да получат подкрепа и помощ, но това се извършва най-добре на национално ниво, а не от бюрократична международна система.
Marielle De Sarnez (ALDE), в писмена форма. – (FR) Делегацията на избраните представители на „Mouvement Démocrate“ (група на Алианса на либералите и демократите за Европа — Франция) приветства приемането на резолюция относно заключенията на Г-20. Чрез този вот Европейският парламент потвърждава, че: ЕС трябва да осигури система за финансов надзор и един финансов орган; трябва да се движим към осигуряването на дългосрочна фискална стабилност, така че да не навредим на бъдещите поколения; непосредствените приоритети трябва да бъдат създаване на работни места и защитаване на гражданите от въздействието на кризата. Гласувахме в подкрепа на изменения 5, 8, 11, 12 и 13 и съжаляваме, че Европейският парламент не предприе повече стъпки по отношение на прозрачността в отчитането, борбата срещу данъчните убежища и ангажиментите в областта на околната среда („нов зелен курс“) . Искаме също така да потвърдим нашата ангажираност с данъка върху финансовите операции по модел на данъка на Тобин. Във връзка с това призоваваме Европейския парламент да започне обсъждания относно дефинирането на този данък.
Frank Engel (PPE), в писмена форма. – (FR) Въпреки че се съгласява с основните насоки, залегнали в резолюцията на Европейския парламент относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг — и поради тази причина я одобри — люксембургската делегация на групата PPE иска да изрази някои резерви относно елементи от тази резолюция, които не смята за задоволителни.
На първо място, в заключенията от Питсбърг се посочва, че бенефициерите на спасителните мерки трябва да участват във финансирането на тези мерки. Това не е същото като създаване на данък върху финансовите операции, както се предлага в резолюцията на Европейския парламент. На второ място, препоръчваме система за финансов надзор, която да обедини в бъдеще националните надзорни органи и трите европейски органа, които в момента се създават в рамките на европейската законодателна процедура.
И накрая, важно е да се предотврати широкото използване на възприетото от Г-20 понятие „данъчен рай“. Юрисдикции, които в никакъв случай не са данъчни убежища, са включени на произволен принцип в „сив“ списък, а истинските данъчни оазиси продължават да избягват всички форми на натиск, упражняван от страна на Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Определянето на страните с умерено данъчно облагане като „данъчен рай“ няма да ни помогне да достигнем края на кризата, която започна другаде.
Edite Estrela (S&D), в писмена форма. − (PT) Гласувах за резолюцията на Европейския парламент относно срещата на високо равнище на Г-20, която се състоя в Питсбърг на 24 и 25 септември, защото считам, че сегашните икономически трудности трябва да се използват като възможност за популяризиране на целите на Лисабонската стратегия и потвърждаване на ангажимента за борба с безработицата и изменението на климата, както и за създаване на европейска стратегия, която води до икономическо възстановяване и е устойчива в дългосрочен план. Буди съжаление обаче фактът, че предложението за данък върху финансовите операции, подобен на данъка на Тобин, не е прието, тъй като това би позволило да се ограничат прекомерните спекулации и да се подпомогне финансовата стабилност и инвестициите в дългосрочен план.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) На фона на предизвикания от световната икономическа криза спад, който имаше много сериозни социални последствия, взетите от Г-20 решения стават много важни. Изграждането на финансова система ще бъде възможно именно благодарение на координираните усилия на членовете на Г-20, като това ще допринесе за по-равномерното и устойчиво икономическо развитие в бъдеще, способствайки за предотвратяването на кризи, подобни на тази, която изпитваме в момента.
Ние, в Европейския съюз, не можем да действаме сами, ако приемем правила, които не се споделят от други страни. Те ще поставят европейската икономика в неравностойно положение в глобализирания свят, в който живеем.
José Manuel Fernandes (PPE), в писмена форма. − (PT) Доволен съм от споразуменията, които бяха постигнати на срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Поради глобализирането на капитала действията за борба и предотвратяване на нови кризи изискват възможно най-силно международно сътрудничество. Доволен съм от споразуменията, които имат за цел постигане на икономически растеж, насърчаване на заетостта и регулиране на пазарите, и се надявам, че те ще се осъществят „в широк мащаб“. Що се отнася до данъка върху финансовите операции, който трябва да позволи да бъде упражнен контрол върху прекомерните спекулации и да насърчи дългосрочните инвестиции, той има смисъл, само ако се прилага в световен мащаб.
João Ferreira (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Приетата днес резолюция е в съответствие с позициите, които вече бяха приети от различни органи на Европейския съюз, включително от Европейския парламент, в опит да се прикрият истинските причини за икономическата и социална криза и чрез активни действия да се ускори и насърчи продължаването и развитието на предизвикалите я политики. Наред с друго, по отношение на така наречения „данъчен рай“ се счита, че „възпрепятства финансовото регулиране“, а се препоръчва само, че е необходимо да се „подобри данъчната прозрачност и обмена на информация“.
Това, което е необходимо и което не се споменава в резолюцията, е да се прекрати неолибералната политика на либерализиране и приватизиране на услугите, на накърняване на правата на работниците и унищожаване на производствената инфраструктура. Тези политики са виновни за влошаването на условията на живот, задлъжнялостта, нарастването на безработицата, несигурността на работните места и бедността. Необходимо е да се цени трудът и работниците, да се защитят производствените сектори и обществените услуги, икономическата власт да бъде реално подчинена на политическата власт, да се води борба и да се наказва корупцията и икономическата престъпност, както и да се сложи край на данъчните убежища.
Robert Goebbels (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах срещу всички изменения, внесени от групата Verts/ALE по резолюцията относно срещата на Г-20, за да протестирам срещу тактиката на групата винаги да отваря закрити разисквания чрез изцяло демагогски изменения. Зелените договориха предложение за обща резолюция и получиха одобрение на много изменения. Въпреки това те не са подписали общата резолюция, за да правят сцени в пленарната зала.
Bruno Gollnisch (NI), в писмена форма. – (FR) Гласувахме против резолюцията относно Г-20 поради една съществена причина: в нито един момент не се поставя под съмнение световната финансова система, която е в основата на кризата. Посочва се дори, че се нуждаем от още по-голямо глобализиране, от още по-голямо либерализиране, чрез така наречената защита на многостранните институции и органи, които трябва да се превърнат в световно правителство.
И все пак отказът да се промени системата означава да се гарантира провалът на малкото полезни и необходими предложени мерки. Опитите системата да бъде спасена на всяка цена в сегашния й вид, с пазари, които се отдалечават все повече от реалната икономика, проправят пътя към други кризи и гарантират, че обявената цел — създаване на работни места — няма да бъде постигната.
Икономиката не е цел сама по себе си: тя е само средство за постигане на политически цели, на напредък в обществата и в човешкото развитие. Докато се подчинявате на нейните предполагаеми правила и се предавате пред така наречените неизменни закони на пазара, никога няма да решите проблемите.
Sylvie Goulard (ALDE), в писмена форма. – (FR) От името на групата ALDE искам да обясня причините, поради които се въздържахме при гласуването относно внесеното от групата Verts/ALE изменение за данък по модела на данъка на Тобин. Нашата група реши да създаде работна група по този въпрос, за да бъде изяснена целта и практическите подробности по данъка. След това, познавайки добре фактите, политическите групи ще могат да постигнат съгласие за общ подход по темата, който да има еднакво значение за всички и който да може да бъде защитаван в съответните международни органи.
Ian Hudghton (Verts/ALE), в писмена форма. − (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг. Сегашната икономическа криза е наистина глобална както с оглед на причините за нея, така и с оглед на нейните последици и затова координираните действия на международно ниво са от съществено значение за намирането на решения. Всички национални правителства имат своята роля за тези решения, а съвместните действия на ниво ЕС ще гарантират, че Европа може да бъде в челните редици по пътя към глобално възстановяване. Правителството на Шотландия прокарва програма, която има за цел да подкрепи заетостта и общностите, да заздрави образованието и уменията и да инвестира в иновациите и в промишлените отрасли на бъдещето. Заедно с другите страни в Европа ще успеем да преодолеем предизвикателствата, пред които сме изправени в момента.
Arlene McCarthy (S&D), в писмена форма. − (EN) Аз и моите колеги лейбъристи силно подкрепяме поетия от Г-20 ангажимент да се работи по данък върху финансовите операции. След поетите от данъкоплатците разходи по време на кризата особено важно е финансовият сектор да има пълноценен и справедлив принос за подобряването на публичните финанси. Данъкът на Тобин е пример за данък върху финансовите операции, който се предлага. Не подкрепихме изменение 8, тъй като трябва да разгледаме всички възможности, преди да се ангажираме конкретно с данък от рода на данъка на Тобин. Освен това в изменението се предлага да бъде разгледана едностранна европейска форма на този данък. Секторът на финансовите услуги е с глобален обхват и нашите усилия трябва да бъдат концентрирани върху намирането на данък върху операциите, който е ефективен и работещ на световно равнище.
David Martin (S&D), в писмена форма. − (EN) Въздържах се от гласуване на изменение 8 относно данък върху финансовите операции. Подкрепям този данък, но считам, че за да бъде ефективен, той трябва да бъде на световно, а не на европейско равнище.
Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Предложението за обща резолюция относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг съдържа много положителни елементи. В него например ясно се посочват трудностите, свързани със стимулиращите мерки на фискалната политика, които са изпълнени от повечето държави. През следващите години трябва да се отдава голямо значение на консолидирането на националните бюджети. Приветствам и факта, че се прави опит за овладяване на причините за кризата, като се посочват безконтролните спекулации и липсата на регулиране на финансовите пазари. Това обаче става по повърхностен начин. Не се достига до реалните, необходими реформи. Като се има предвид изключително голямата криза, в която все още се намираме и която, за съжаление, ще ни донесе още много безработни, това е твърде малко. Поради тази причина се въздържах от гласуване.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) В предложението за резолюция относно срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг изрично се посочва, че кризата е следствие от безразсъдното и безотговорно поемане на рискове от някои финансови институции, както и от пропуските в регулирането на финансовия пазар. Така вратата беше оставена широко отворена за всякакви спекулации. Затова бързото приемане на подходящи правила за пазарите е дори още по-важно. Изложените в предложението идеи в това отношение следва да бъдат силно приветствани в определени моменти. Буди съжаление обаче фактът, че предложението също така подкрепя разпоредбите на Базел II, които, както знаем от опит, доведоха на практика до пресъхването на потока от капитали към малките и средни предприятия. Не мога да подкрепя строгото премахване на банковата тайна предвид многото малки клиенти на банки, поради което реших да се въздържа при окончателното гласуване.
Maria do Céu Patrão Neves (PPE), в писмена форма. – (PT) На първо място, приветствам факта, че на срещата на Г-20 бяха разгледани толкова важни въпроси като устойчивия икономически растеж, заетостта и евентуалното изменение на климата, което може да застраши възможностите за живот на нашата планета. Това са актуални световни проблеми, възприемани всеобщо като жизнено важни за процеса на растеж в Европа.
Във връзка с това приветствам решението да бъдат запазени стимулите за икономическо възстановяване и показаната ангажираност със стратегия, която да способства за осъществимостта на принципите на Лисабонската програма, по-специално световния интерес към изпълнението на Глобалния пакт за заетост. На този етап е важно да се подчертае спешната необходимост от създаване на антицикличен фонд за заетост на международно равнище и на амбициозни пакети от фискални стимули, които да подкрепят създаването и запазването на работни места, както и на силна социална политика в подкрепа на най-уязвимите групи.
Marit Paulsen, Olle Schmidt and Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. − (SV) Финансовата криза възникна отчасти поради злоупотребяване с доверието на клиентите от страна на банките, както и поемането на прекомерни рискове с парите на клиенти. Считаме, че е необходимо по-обстойно обсъждане относно изпълнението на международните финансови операции. Не считаме, че данъкът на Тобин ще има ефект за предотвратяване на спекулациите, но приветстваме обсъждане на тема как финансовите институции като банки, тръстови и застрахователни дружества могат да помогнат за създаването на сигурен и стабилен финансов пазар. Финансовата криза показа, че за решаването на международните проблеми са необходими международни решения. Затова обсъждането трябва да се води в световен мащаб, а не само в рамките на ЕС.
Paulo Rangel (PPE), в писмена форма. − (PT) Искам да приветствам договореностите, постигнати на срещата на високо равнище на Г-20, за които съм много доволен и които са всеобщо признати като стъпка в правилната посока.
Тъй като бяха обсъдени толкова важни теми като регулирането и надзора на финансовите пазари, както и устойчивостта на публичните финанси, искам да обърна специално внимание на въпроса за устойчивия икономически растеж и заетост.
Доволен съм, че приетите от Г-20 приоритети се основават на устойчивия растеж на реалната икономика, която не само ще бъде двигателят, осигуряващ създаването на работни места, но и ще послужи като гаранция за защита на населението от негативното въздействие на кризата, особено на най-бедните и най-уязвими слоеве. Доволен съм и от поетия от лидерите на Г-20 ангажимент за преодоляване на кризата със заетостта на международно ниво, като насърчаването на заетостта заемa централно място в плановете за възстановяване.
Съжалявам единствено, че Г-20 не успя да постигне споразумение по отношение на борбата срещу изменението на климата в световен мащаб.
Frédérique Ries (ALDE), в писмена форма. – (FR) Важно беше след срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг Европейският парламент да изпрати ясно послание към главните световни лидери. Това е направено чрез приетата днес резолюция, в която се посочва, че въпреки че най-лошият етап от финансовата криза вече е зад нас, без съвместни действия от Европейския съюз, САЩ и Китай последствията по отношение на бюджета и заетостта ще се усещат още дълго време. Същите вече приеха решения относно реформирането на МВФ, надзора на премиите на дилърите, капиталовите изисквания и прозрачността по отношение на сложните финансови продукти, така че срещата на Г-20 не беше напразна.
Въпреки това трябва да бъдат изпълнени най-малко три големи задачи, за да бъде постигнат напредък в контрола върху глобализацията. Първата е наистина да бъде преодолян проблемът с данъчните убежища, толкова много пари липсват от държавните хазни. Втората е да бъде предотвратено завихрянето на парична буря в резултат от стремежа към конкурентни девалвации и поради неуспеха да бъде възстановено равновесието на обменните курсове. Третата е преодоляването на нестабилността на цените на основните стоки, особено на хранителни продукти, тъй като това оказва влияние за повишаването на дисбалансите и бедността в света.
Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, госпожи и господа, неотдавнашната среща на високо равнище на Г-20 в Питсбърг потвърди постепенното стабилизиране на икономическата ситуация. Въпреки това трябва да се имат предвид проблемите, пред които може да бъдат изправени определени икономики. Срещата беше възможност да се потвърди решимостта на държавите да реформират системата за финансово регулиране. Най-голямата опасност, която не трябва да допускаме, е по-голямо нарастване на безработицата, спад в търсенето и понижаване на производството. Предложените в Питсбърг принципи трябва да бъдат основата за общо световно икономическо развитие. Срещата на високо равнище потвърди необходимостта от по-нататъшна работа за създаването на институции и инструменти за проверки и контрол в различни сектори на световния пазар.
Peter Skinner (S&D), в писмена форма. − (EN) Лейбъристката партия в Европейския парламент одобри тази резолюция и даде своята подкрепа за подсигуряването на напредъка, който беше постигнат миналия месец в Питсбърг. Без ангажименти за подобряване на многостранното наблюдение в МВФ и по-голямото участие на икономики, различни от сегашните членове, не може да се предвиди особен реален успех. Резолюцията съдържа много точки, заслужаващи висока оценка, а с внимателно обмисляне може да се очаква постигането на по-голям напредък по отношение на проблемите на финансовата криза.
Nuno Teixeira (PPE), в писмена форма. – (PT) На първо място, приветствам факта, че на срещата на Г-20 бяха разгледани толкова важни въпроси като устойчивия икономически растеж, заетостта и евентуалното изменение на климата, което може да застраши условията за живот на нашата планета. Това са актуални световни проблеми, които всеобщо се възприемат като жизнено важни за процеса на растеж в Европа.
Във връзка с това приветствам решението да бъдат запазени стимулите за икономическо възстановяване и показаната ангажираност със стратегия, която да способства за осъществимостта на принципите на Лисабонската програма, по-специално световния интерес към изпълнението на Глобалния пакт за заетост. На този етап е важно да се подчертае спешната необходимост от създаването на антицикличен фонд за заетост на международно равнище и на амбициозни пакети от фискални стимули, които да подкрепят създаването и запазването на работни места, както и на силни социални политики за подпомагане на най-уязвимите групи.
Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Гръцката комунистическа партия гласува против предложението за обща резолюция, внесено от консерваторите, социалдемократите и либералите, защото то е израз на стратегическото желание на монополите да прехвърлят болезнените последици от финансовата криза на капитализма върху работническата класа. В резолюцията политическите говорители на капитализма призовават буржоазните правителства да продължат да поддържат монополите бегемоти с горещи обществени средства и същевременно „да установят сигурни и стабилни публични финанси“, с което имат предвид още по-големи съкращения в социалните разходи, в здравеопазването, в социалния сектор, в образованието и т. н. Те приветстват създаването на „достойни работни места“, които да заменят постоянната работа на пълен работен ден със зле платена, гъвкава и несигурна работа, осигуряваща минималното възможно ниво права. Политическите представители на плутокрацията предлагат „достойнство“ на работническата класа. В резолюцията се призовава за укрепване на международните империалистически организации (МВФ, Световната банка, СТО) и се проправя пътят за „зелена“ възвращаемост на капитала под претекст изменението на климата и пълна либерализация на международната търговия, което е знак за още по-голямото проникване от монополите на пазарите на развиващите се и бедни страни и ограбването на ресурсите, носещи богатство, и човешките ресурси.
– Предложение за резолюция: Последиците от глобалната финансова и икономическа криза за развиващите се страни и за сътрудничеството в развитието (B7-0078/2009)
Maria da Graça Carvalho (PPE), в писмена форма. − (PT) Развиващите се страни са тежко засегнати от поредицата от кризи като кризите с цените на храните и горивата и с изменението на климата. Те страдат сериозно от последствията от финансовата криза и икономическата рецесия. Важно е ЕС и държавите-членки да поемат своята отговорност като международни участници, като изпълнят своите ангажименти по отношение на публичната помощ за развитие и като продължат да дават своя принос за постигането на Целите на хилядолетието за развитие.
ЕС съсредоточи 8,8 милиарда евро, които ще бъдат използвани за непосредствени мерки като помощи за развитие, бюджетна подкрепа и финансиране за селското стопанство, и предлага да направи вноска в размер на 500 милиона евро за подпомагане на социалните разходи в развиващите се страни чрез механизма за защита срещу уязвимостта (FLEX) за страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Важно е бюджетната подкрепа да бъде концентрирана в областта на здравеопазването, достойните условия на труд, образованието, социалните услуги и „зеления“ растеж. Към Комисията e отправен призив за намирането на нови източници на финансиране за гарантиране на Европейския фонд за развитие (ЕФР), като е отбелязано значението на включването на ЕФР в бюджета на Общността. Необходима е също така по-голяма съгласуваност между политиките на ЕС в областта на международната търговия, бюджета, изменението на климата и развитието.
Помощта за развитие трябва да облагодетелства...
(Обяснението на вот се съкращава съгласно член 170, параграф 1, точка 1 от Правилника за дейността)
David Casa (PPE), в писмена форма. − (EN) Въпреки че развиващите се страни определено не са причината за кризите, със сигурност е вярно, че те са най-неблагоприятно и несъразмерно засегнати от нея. Ето защо гласувах в подкрепа на резолюцията.
Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. − (PT) Въпреки че сегашната икономическа и финансова криза започна в САЩ, последствията от нея се усетиха в цял свят. Тя засегна Европа и по-сериозно развиващите се страни, причинявайки поражения в човешки план, водейки до изпадането на милиони хора в крайна бедност или отслабвайки техните и без това слаби икономики.
Належащо е всички лица, които играят активна роля по отношение на публичните помощи за развитие — по-специално институциите от Бретън Уудс — да реагират на ситуацията бързо и ефективно. Изключително важно е също така Европейският съюз и неговите държави-членки да поемат своята отговорност като участници с водеща роля в помощта за развитие и да изпълнят своите международни ангажименти към тези държави чрез спешно увеличаване на помощта, за да бъдат постигнати Целите на хилядолетието за развитие, и чрез увеличаване на обема на публичната помощ за развитие, която е недостатъчна, за да се реагира на вторичните вреди от кризата в развиващите се страни.
Належащо е, особено в процеса на подготовка на конференцията в Копенхаген, ЕС и другите международни участници да формулират своите политики в областта на международната търговия, изменението на климата, хуманитарната помощ и развитието. Поради тези причини подкрепям резолюцията.
Corina Creţu (S&D), в писмена форма. – (RO) Поради икономическата криза сме изправени пред извънредна ситуация в областта на развитието и хуманитарната помощ, като разходите в човешки план продължават да нарастват, още повече че тази рецесия следва кризите с цените на храните и петрола. За съжаление, едно от преките последствия от икономическата криза е международната донорска криза на фона на ускорено нарастване на нивото на бедността. Само през 2009 г. 90 милиона души са изпаднали в крайна бедност, а броят на безработните се е повишил с 23 милиона души. Приетите днес предложения дават искрица надежда, че на най-уязвимите държави — развиващите се страни — ще бъде предоставена помощ. Тези предложения обаче не са с достатъчно голям размах, тъй като получените от продажбата на златните резерви на МВФ 6 милиарда щатски долара, които са предназначени за предоставяне на помощ на бедните страни, могат да покрият само 2% от реалните им нужди. Считам съответно, че трябва да бъде засилен натискът държавите от Г-20 да поемат по-голямата част от конкретната отговорност за предизвикването на кризата, като мобилизират ресурси под формата на кризисна подкрепа, която да бъде отпусната на развиващите се страни. С оглед на необходимостта от рационализиране на системата, приветствам критиките в резолюцията във връзка с неуспеха на срещата на високо равнище в Питсбърг да реши въпроса за реформирането на международните финансови институции, предвид бавната реакция на институциите от Бретън Уудс по отношение на кризата.
Diogo Feio (PPE), в писмена форма. − (PT) Развиващите се страни бяха тежко засегнати от сегашната икономическа и финансова криза и съществуват опасения, че ще се наблюдава силно забавяне или дори сериозен спад в показателите за техния растеж и напредък. ЕС и държавите-членки като важни донори трябва да имат предвид този факт и да обмислят увеличаване на помощта за тези страни. Ако това не стане, някои от тях може да изпаднат безвъзвратно до нива на бедност, които да предизвикат или изострят социални и политически конфликти и да допринесат за възникването на кризи в региони, които се стремят с големи усилия към постигането на мир и напредък.
Това увеличение, което трябва да бъде ориентирано към проявяването на гъвкавост, въображение, солидарност и здрав разум, трябва да бъде придружено от строг контрол от страна на донорите по отношение на начина, по който се използва помощта, и ефективно проследяване на предоставените на държавите бенефициери суми от извършването на трансфера до крайното му местоназначение. Гражданските общества и парламентите на въпросните държави трябва да бъдат ангажирани в усилията за прозрачност, а ЕС следва да насърчава националните разисквания относно предназначението на получените помощи.
Дори на фона на икономическия спад Европа не може и не трябва да се затваря и да пренебрегва горещите въпроси около нея.
Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Развиващите се страни са сериозно засегнати от сегашната финансова и икономическа криза, причинена от банките и различни спекуланти в САЩ. Това оказва огромно въздействие върху техните и без това слаби икономики и ще доведе до загуба на заетост за милиони хора. Безработните ще се опитат, когато това е възможно, да намерят спасение в Европа, с което ще засилят още повече миграционния натиск върху Европа. Затова ние, европейците, трябва да подкрепим въпросните държави в изграждането на техните икономики. Настоящата форма на помощта за развитие не е подходящ инструмент за тази цел, тъй като много средства изчезват по тайни канали или са пренасочвани обратно по европейски банкови сметки на корумпирани деспоти. Поради тази причина, въпреки многобройните положителни идеи, аз се въздържах при окончателното гласуване на предложението на комисията по развитие.
Marit Paulsen, Olle Schmidt and Cecilia Wikström (ALDE), в писмена форма. – (SV) Финансовата криза възникна отчасти поради злоупотребяване с доверието на клиентите от страна на банките, както и поемането на прекомерни рискове с парите на клиенти. Считаме, че е необходимо по-обстойно обсъждане относно изпълнението на международните финансови операции. Не считаме, че данъкът на Тобин ще има ефект за предотвратяване на спекулациите, но приветстваме обсъждане на тема как финансовите институции като банки, тръстови и застрахователни дружества могат да помогнат за създаването на сигурен и стабилен финансов пазар. Финансовата криза показа, че за решаването на международните проблеми са необходими международни решения. Затова обсъждането трябва да се води в световен мащаб, а не само в рамките на ЕС.
Sirpa Pietikäinen (PPE), в писмена форма. − (FI) Г-жо председател, госпожи и господа, както се посочва в предложението за резолюция на комисията по развитие, което заслужава висока оценка, настоящата световна финансова и икономическа криза засегна най-тежко най-бедните държави. Постигането на целите за развитие в много от развиващи се страни е изложено на риск, а изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие изглежда още по-трудно. Въпреки многото обещания от развитите страни, изразени публично на срещите на високо равнище на Г-20 и Г-8, размерът на изпратената на развиващите се страни помощ например дори не се доближава до средствата, за които беше поет ангажимент. Всъщност дори и преди избухването на кризата стойността на помощта за развитие от много държави-членки на ЕС беше далеч по-малка от обещаната.
Кризата може да се окаже и нова възможност. Значителното нарастване на ресурсите на Международния валутен фонд и промените в системата на вземане на решения в тази организация са две причини, които дават основание да се счита, че е възможно да се наблюдава положително развитие. Реформата в МВФ и допълнителните ресурси дадоха отговор на една належаща потребност, но само по себе си това е твърде недостатъчно, за да се облекчи положението на най-бедните хора в света. Развитите страни трябва да спазят даденото обещание по отношение на ангажимента си към Целите на хилядолетието и необходимите 0,7% от БВП за увеличаване на помощта за развитие. Осигуряването на необходимото финансиране за борба с изменението на климата и приспособяването към него е допълнителна отговорност, която развитите страни не могат да си позволят да избегнат. Основният стълб на новите международни правила трябва да бъде идеята за наличие на по-равнопоставени възможности при преразглеждането на правилата, както и при тяхното съблюдаване.
Czesław Adam Siekierski (PPE), в писмена форма. – (PL) Г-жо председател, гласувах за приемането на резолюцията, тъй като считам, че тя съдържа редица изключително подходящи забележки относно причините и последиците от настоящата трудна ситуация в развиващите се страни. Искам да подчертая по-специално, че сегашната икономическа криза е резултат не само от срива на финансовите пазари, но също така и от по-ранните кризи в областта на храните и енергийните ресурси. Считам, че е много важно да се предприемат действия за по-бързото и ефективно използване на предоставените от развитите страни средства. Това е от особено значение предвид факта, че богатите държави в момента се борят с вътрешни проблеми, като например недостатъчен бюджет или времеви ограничения. Искам да подчертая още веднъж: най-важно е да бъдат опростени процедурите, така че средствата, които се движат от богатите към бедните страни, да не изчезват в морето на бюрокрацията.
Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Предоставянето на помощ за развиващите се страни е задължение, което Европейският съюз не може да изостави. Сегашната икономическа и финансова криза даде ново измерение на глобализацията. Идеята за данък върху финансовите операции беше полезна: президентът Саркози я направи един от своите приоритети. Европа, както изглежда, даде пример, а светът я последва. Новото добро функциониране на международните финанси ще трябва да се основава на справедливостта.
Затова съжалявам, че изменението на Striffler–Ponga беше отхвърлено, тъй като то предлага към официалната помощ за развитие да бъде добавен данък върху финансовите операции, от който да може да се възползват най-слабо развитите страни. Вярно е, че това ще увеличи данъчната тежест за нашите икономики и финансови системи, но по този начин Европейският съюз е инициатор на голямо международно движение за солидарност.
Все още се надяваме, че приетата тук резолюция ще насърчи Съюза да спазва ангажиментите си и да помага на развиващите се страни да следват глобализацията.
Bart Staes (Verts/ALE), в писмена форма. − (NL) Убедено подкрепих внесената от комисията по развитие резолюция относно въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни. ЕП правилно призовава ЕС да прекрати злоупотребите с данъчни убежища, укриването на данъци и незаконното изтегляне на капитали от развиващите се страни. МВФ правилно увеличи средствата за борба с финансовата и икономическа криза. И все пак крайно тревожно е, че до този момент 82% от тези ресурси накрая се озовават в Европа, а само 1,6% остават в Африка. Първият приоритет сега трябва да бъде намаляването на бедността. Изключително важно е също така споразуменията за икономическо партньорство (СИП) да се използват като средство за предоставяне на търговски предимства на засегнатите държави и държавите да могат също така да оставят някои чувствителни продукти и сектори, като например инвестициите и услугите, извън преговорите. Съжалявам, че не беше прието изменението, в които се отправя искане към Комисията и държавите-членки да представят предложения за иновационни механизми за финансиране, като например данък върху финансовите операции, с които да бъде допълнена официалната помощ за развитие.
Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. − (IT) Гласувах в подкрепа на предложението за резолюция, но считам, че е необходимо да бъдат направени някои пояснения. Настоящата финансова криза предизвика световна икономическа рецесия, която поради многобройните си последици оказа особено въздействие върху развиващите се страни, като изостри кризата с храните. По данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) броят на гладуващите хора за първи път в историята е достигнал над един милиард души, а броят на недохранените хора е със 100 милиона повече, отколкото през 2008 г.
Въздействието на финансовата криза върху държавите от региона на АКТБ е пагубно, усложнявайки още повече предизвикателствата в областта на околната среда и нестабилността на цените на храните. Тези страни не са отговорни за кризата, но пострадаха в най-голяма степен от последиците от нея и получават най-малка помощ. Това вече не е приемливо. Поради тези причини, изправени пред ситуация, която не е клише да наречем трагична, считам, че е необходимо да се подобри качеството на помощта, която се предвижда за въпросните държави, вместо тя да бъде преценявана само количествено. Считам, че при използването на средствата е необходимо да се действа по-прозрачно и ефективно, и мисля, че е необходимо получените резултати да се проверят по безпристрастен начин.