Пълен протокол на разискванията

Вторник, 20 октомври 2009 г. - Страсбург

Изграждане на демокрацията в областта на външните отношения (разискване)

  Eva Joly, автор. – (FR) Г-жо председател, г-жо Малмстрьом, г-н член на Комисията, госпожи и господа, демокрацията и правата на човека са неразривно свързани. В крайна сметка един демократичен режим може да бъде разпознат именно по зачитането на правата на човека и на основните свободи.

Затова следва да приветстваме факта, че на 19 май Съветът посочи, че Европейският съюз трябва да възприеме по-последователен подход към демократичното управление.

Усилията, положени до този момент, бяха твърде недостатъчни. Ярък пример в това отношение е израелско-палестинският конфликт. Въпреки че мисията, изпратена да наблюдава палестинските избори през 2006 г., призна законността на техните резултати, Европейският съюз и неговите държави-членки решиха да бойкотират избраното правителство точно така, както бойкотираха правителството на националното единство, сформирано впоследствие за намиране на изход от застоя.

Какво става с последователността и авторитета на Европейския съюз, когато собствените му решения контрастират така рязко със силно възхваляваните му принципи? И какво може да се каже за държавите-членки, които отказват да подкрепят доклада Голдстоун? Неговите заключения са справедливи и балансирани и всеобщата им подкрепа би представлявала стъпка по посока на мира.

Именно тази надежда унищожават големите сили и то поради липсата на смелост и лоялност към собствените им ценности.

Следователно не е достатъчно да се организират мисии за наблюдение на избори, особено когато впоследствие отказваме да признаем резултатите. Трябва да сме верни на себе си и да подхождаме глобално към тези въпроси.

Съветът следва бързо да приеме програма за действие в това отношение с разработка на истинска стратегия за правата на човека, която да е задължителна за всички равнища в ЕС. Необходимо е ясно да очертаем приоритетите си и да ги интегрираме официално във всичките си инструменти: външна политика, политика за правата на човека и политика за развитие.

Какъв вид наблюдение ще извършваме в тези трети държави, в които Европейският съюз наблюдава изборите, за да се гарантира зачитане на политическия плурализъм и участие на гражданското общество в дългосрочен план?

Какви са изискванията ни относно създаването на независима съдебна система и на институции, които да са прозрачни и да се отчитат пред своите граждани?

Постоянната неяснота относно мястото, отредено на правата на човека в политиките ни, е осъдителна и има обратен ефект. Време е да внесем яснота по този въпрос, ако искаме Европейският съюз и главните му основополагащи ценности да се възприемат по-сериозно на международно равнище.