Пълен протокол на разискванията

Сряда, 21 октомври 2009 г. - Страсбург

4. Обяснение на вот

Устни обяснения на вот

- Свобода на информацията в Италия и другите държави-членки на Европейския съюз

  Antonio Masip Hidalgo (S&D). – (ES) Г-н председател, надявам се, че г-н Берлускони ще бъде преследван от съдебните органи за престъпленията, които е извършил, и че неговото господство върху печата ще приключи. Някои членове на ЕП, които не гласуваха в подкрепа на обвинението, следва да престанат да се правят, че не забелязват нищо, тъй като случващото се в Италия по отношение на свободата е много сериозно. То засяга и се отразява на всички европейци, независимо от резултата от гласуването днес.

  Vilija Blinkevičiūtė (S&D). – (LT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, представена от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите съвместно с други групи, защото свободата на информацията, свободата на изразяване и многообразието на мненията трябва да се гарантира във всички държави-членки на Европейския съюз. Свободата на информацията е в основата на свободното демократично общество и в Хартата на основните права е заложено, че всеки човек има право на свобода на изразяване и това право включва правото на всеки да има собствени убеждения и да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните институции. Ето защо ние, членовете на Европейския парламент, сме призвани да подкрепяме развитието на независими медии и лоялна конкуренция на национално равнище. С цел да се гарантира истинска свобода на пресата държавните институции трябва да са готови да защитават свободата на изразяване и да насърчават нейното развитие, което е най-важното за гарантирането на основните ценности и права на Европейския съюз.

  Crescenzio Rivellini (PPE). – (IT) Г-н председател, „това, което гъсеницата нарича край на света, Бог е нарекъл пеперуда“. Тази мисъл на един китайски философ е много уместна за разискването, ако вземем предвид, че президентът Обама спечели Нобеловата награда за мир, въпреки че разкритикува враждебното отразяване на събитието по телевизията, а ние тук обсъждаме обвиненията за липса на свобода, които са мотивирани само от едно нещо: културата на омраза към г-н Берлускони.

Културата на омраза, демонстрирана от фотомонтажа на министър-председателя, който е поставен зад решетки по време на улична демонстрация в подкрепа на свободата на пресата, където преобладават червени знамена и обиди от всякакъв характер. Култура на омразата, за която Парламентът трябва да поеме отговорност, ако иска да предотврати позорната антидемократична атака на якобинската левица.

Възможно е Европа, за която винаги е било трудно да толерира една силна и решителна Италия, да се преструва, че не знае за случая с цел да омаловажи силата на Италия. Народът на Италия няма да позволи това, той няма да позволи непочтени европейски сили да се опитват да вразумяват Италия благодарение на културата на омраза, наложена от онези в страната, които просто не искат да признаят демократичната изборна победа на дясноцентристките сили.

Сред най-четените вестниците в Италия 18 са в опозиция или не са свързани с правителството и само пет могат да бъдат посочени като дясноцентристки, а ние чуваме какви ли не обиди. Това е истината и е в интерес на демокрацията Парламентът най-после да започне да разглежда италианската левица като антидемократична и неразривно свързана с културата на омраза.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Нека изпратим послание до онези лъжци в Унгария, които твърдят, че за Движението за по-добра Унгария (Jobbik) няма и не може да има място в Европейския парламент, като твърдят, че тричленната унгарска делегация от Движението за по-добра Унгария е решило изхода от гласуването и не е позволило да се осъди Италия тук, днес, от присъстващите несправедливи, дискриминационни сили. Това беше първото нещо, което исках да кажа. Второ, ние направихме това не заради дисциплината в политическата група, а заради справедливостта. Ние също така взехме предвид това, че те, преди всичко, щяха да се опитат да приложат двойни стандарти. Всъщност аз се оплаках на г-н Барозу вчера, че правителството на социалистите и либералите в Унгария е посегнало на свободата на мнението не посредством концентрация на печата или медиите, а чрез убийства на хора, хвърлянето им в затвора, измъчването им и организирането на серия от фалшиви процеси. В отговор г-н Барозу каза, че това е вътрешен въпрос. Как може това да е вътрешен въпрос, когато случаят в Италия не е вътрешен въпрос? Движението за по-добра Унгария няма да позволи подобни двойни стандарти да се прилагат в Парламента.

  Licia Ronzulli (PPE). – (IT) Г-н председател, Европа също е забелязала, че италианската опозиция е изпаднала в делириум и си въобразява неща, които не съществуват.

Ние, разбира се, не можем да се радваме на положението, защото бихме предпочели да дойдем в Парламента и да говорим за проблемите, които хората искат да решим, но все пак можем да намерим утеха във факта, че поне Европа произнесе присъда, която дори Antonio Di Pietro не би могъл да постави под съмнение. Всъщност това вече се случи през 2004 г., когато централна фигура отново беше Antonio Di Pietro, подкрепен от други членове на ЕП, а сега той е изпратил други тук, за да правят същото, но те нямат повод да ликуват.

Освен това италианските избиратели пожелаха да изгонят комунистите от парламентарната арена и те вече не седят в залата. Искането за свобода на печата в Италия не е нищо друго освен опит от страна на издателски групи, магистрати и политици да делегитимират министър-председателя и неговото правителство. Това обаче води до създаването на ситуация, при която е на лице настойчиво преследване само на един човек, и до гражданска война, която се подклажда от определени леви елементи. Всичко това може да има много сериозни последици.

  Siiri Oviir (ALDE). – (ET) Съществуват няколко начина да се унищожи медийният плурализъм, да се захранва населението с необективна информация и да не се допуска многообразието на мненията. Един от начините е медиите да се монополизират икономически чрез установяване на собственост върху тях, но той не е единствен. Монопол върху информацията може да се постигне например чрез организиране на участия и интервюта във водещи обществени медийни организации с представители на една единствена партия, т.е. на управляващата партия, и чрез блокиране на различните мнения. Има и други примери, както чухме по време на обсъждането на темата в Парламента. Тези примери вероятно са факти.

Всичко това ни убеждава, че ако Европа иска наистина да бъде демократична, тя се нуждае от правила, нуждае се от директиви, за да се създаде медиен плурализъм. По тази причина гласувах в подкрепа на резолюцията, представена от групата ALDE, социалистите и зелените, в която са залегнали предложения от този характер.

  Carlo Casini (PPE). – (IT) Г-н председател, преди всичко искам да коригирам първия и втория си вот — имах намерение да се въздържа, но в бързината направих грешка и натиснах неправилния бутон. При първите две гласувания за деня аз се въздържах.

Искам да заявя следното: предложението, което доведе до днешното обсъждане, е заченато в грях и този грях беше вече посочен от президента на Италианската република. Към този грях можем да прибавим и опортюнизма от избора на правното действие на италианския министър-председател срещу определени вестници (което е напълно в съответствие с принципите на правовата държава) като средство за организиране на атака срещу него.

Ето защо не гласувахме в подкрепа на предложението на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, Конфедеративната група на Европейската обединена левица – Северна зелена левица и т.н., но от друга страна, гласувахме против предложението на групата на Европейската народна партия (Християндемократи), защото, въпреки че предложението заслужава признание дотолкова, доколкото то запазва достойнството на Италия, то напълно пренебрегва проблема за баланса между медиите и другите власти в държавата, който съществува в Европа, и е сериозен проблем и за Италия. Това не засяга само конфликта на интереси на министър-председателя в тази област, а също и други въпроси.

От друга страна, на национално равнище моята партия, Партията на обединените християндемократи, непрекъснато отправя предизвикателства към мнозинството по темата. Мисля, че ние също трябва да отправим послание като се въздържим от гласуване.

  Carlo Fidanza (PPE). – (IT) Г-н председател, разискването ни показа как италианската левица все повече се отдалечава от чувствата, вълнуващи нашия народ. В Италия нямаше всенародно въстание, а хитър политически ход от страна на съдебния, издателски и политически елит с цел да се обезсили присъдата, законно произнесена от нашия народ преди няколко месеца.

Госпожи и господа, онези, които през последните дни твърдят пред Парламента, че италианците са обезпокоени за това, че свободата на печата е застрашена от г-н Берлускони, лъжат и добре знаят това. Всички честни италианци признават, че в Италия има вестници, радиостанции и телевизионни канали, които работят свободно и че много от тези вестници имат редакционна политика, която е в разрез с политиката на италианския министър-председател. И ако някъде има липса на плурализъм, то това е единствено — подчертавам, госпожи и господа, единствено — в профсъюза, признат от италианските журналисти, който безсрамно демонстрира лявата си ориентация. Освен това авторите на предавания, коментаторите и комиците, чиито възгледи се различават от тези на италианския министър-председател, могат лесно да си намерят работа в държавните телевизионни канали или в телевизионните канали, собственост на италианския министър-председател, без тяхната свобода да бъде застрашена.

Ако италианците имат някакви притеснения и страхове, то те са същите като на всички европейци, г-н председател, и са свързани с кризата, нелегалната имиграция, работните места и пенсиите, но определено нямат нищо общо със свободата на информацията, която никога не е била застрашена и която, напротив, всеки ден е атакувана от партизанщината на левицата.

  Lena Ek (ALDE). – (EN) Г-н председател, ще цитирам Джон Стюарт Мил и ще продължа на шведски, „Ако цялото човечество минус един би било на едно и също мнение, и само един човек би бил на противоположно мнение, то човечеството не би имало повече право да накара тази личност да замълчи, отколкото самата личност, ако би имала такава власт, би имала право да накара човечеството да замълчи“.

(SV) Италия е част от европейската люлка на демокрацията. Затова ситуацията, в която се намират италианските медии днес, е достойна за съжаление. Зачитането на основните права на човека във всички държави в Европа е в основата на сътрудничеството в ЕС. Напълно неправилно е да се твърди, както това прави групата на Европейската народна партия (Християндемократи), че проблемът не е в това. Групата PPE се крие зад тези аргументи и по този начин обслужва интересите на Силвио Берлускони.

Многообразието на медиите означава, че много различни участници имат възможност да работят без държавата да се намесва в същината на работата им. За да можем да имаме истинско демократично разискване в Европа, ние се нуждаем от независими медии във всички държави-членки. Как се постига това не е въпрос на ЕС. Гарантирането на свободата на печата, от друга страна, е всъщност въпросът, с който следва да се занимаваме на ниво ЕС. По тази причина наистина съжалявам за резултата от днешното гласуване по повод на резолюцията за свободата на информацията в Италия.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, не съм въодушевен от политическото и морално лидерство на г-н Берлускони и за съжаление Италия не заема първите места в класацията що се отнася до свободата на печата. Свободата на информацията и на печата обаче е преди всичко проблем, който засяга самата Италия. Самите италианци следва да предприемат действия по проблема. Добрата новина е, че те наистина правят това например чрез отнемането на имунитета на италианския министър-председател. В допълнение, неотдавнашното лансиране на вестника „Il Fatto Quotidiano“ показва, че има критични печатни издания в Италия и че има начини за ответни действия.

Ето защо призовавам италианците да бъдат бдителни по отношение на атаките срещу свободата на печата в държавата им. Надявам се, че не е необходимо бюрокрацията в Брюксел да се намесва. Все пак ние не искаме „повече Европа“, а по-скоро Европа, която се фокусира върху основните си задачи. Само така Европа може да спечели доверието на електората.

  Hannu Takkula (ALDE). – (FI) Г-н председател, свободата на информацията е много важен въпрос и що се отнася до мен, гласувах в подкрепа на резолюцията. Ние обаче трябва да помним, че свободата е свързана с отговорност и че в Европа се нуждаем от критични и прозрачни комуникации. Трябва да гарантираме, че това ще продължи и в бъдеще. Европейската история свидетелства, че се случват ужасни неща, когато медиите не са свободни и информацията не може да се движи безпрепятствено.

По този въпрос мисля, че ние в Европейския парламент трябва да наблюдаваме цяла Европа, а не само отделна държава-членка. С тази цел, трябва да разширим проблема и да установим принципи, към които да се придържаме, независимо дали управляват социалисти, либерали или десни. Същите правила трябва да се прилагат към всички, във всички случаи, като сме длъжни да гарантираме, че свободата на информацията ще бъде съхранена. Това е една от основните свободи, която, надявам се, Европейският съюз ще запази в следващите години. Също така се надявам, че отношението към всички ще се определя съгласно едни и същи стандарти.

  Chris Davies (ALDE). – (EN) Г-н председател, Европейският съюз претендира, че е възприел добри принципи по отношение на свободата и демокрацията, като те всички са препотвърдени от Договора от Лисабон, но ние отново се правим, че не забелязваме очевидните нарушения в една или друга държава-членка. Ние не посочваме откровено онези, които не подкрепят принципите, на които се основава Европейският съюз. Не желаем да създаваме смут, но днес имахме възможност да заявим своята позиция и да кажем, че контролът върху печата от страна на италианския министър-председател е явна злоупотреба.

Съществуват проблеми и в други държави-членки, но в Италия те са най-сериозни. Благодарение на гласовете на Партията за независимост на Обединеното кралство и на британските консерватори днес загубихме с един глас, само с един глас. Консерваторите в Британия казват, че искат Европейският съюз да не се занимава със социална политика и политика на заетостта. Те не казват, че също така искат да не допуснат Европейският съюз да играе каквато и да било роля в защитата на основните свободи, на които се основава демокрацията в Европа.

  Philip Claeys (NI). – (NL) Г-н председател, доволен съм, че резолюцията беше отхвърлена, тъй като е недопустимо Парламентът да се използва за политически лов на вещици по отношение на определен политик. Също така е неприемливо за Парламента да влиза в ролята на Биг Брадър по темата, нито в ролята на велик инквизитор, който се намесва в проблем, който очевидно засяга отделните държави-членки.

Онези тук, които бият тревога по повод на предполагаема заплаха за свободата на информацията в Италия, заплаха, която е изцяло въображаема, в същото време са първи да прокарват антидемократични закони, които просто целят отстраняването на политическите дисиденти. Това лицемерие на левицата е възмутително. Истина е, че ако в Белгия имахме поне половината от свободата на информацията, която съществува в Италия, щяхме да отбележим много по-голям напредък.

  Daniel Hannan (ECR). – (EN) Г-н председател, не прави чест на Парламента да посвещава целия дневен ред и цялото гласуване днес на тема, която изобщо не трябва да се разглежда. Този въпрос е извън компетенциите на Парламента и е прерогатив на една от нашите държави-членки.

Аз не защитавам конкретно Силвио Берлускони. Доволен съм, че британските консерватори не заседават вече с неговата партия в Европейската народна партия, но със сигурност не съм единственият, който беше отвратен от фарисейската самоувереност, която беше демонстрирана от другата страна по време на разискването. Те се оплакват, че г-н Берлускони има имунитет срещу наказателно преследване, без да споменават, че те, в качеството си на членове на ЕП, също се ползват с подобен имунитет; оплакват се от доминирането върху медиите, без да споменават десетките милиони евро обществени средства, които Парламентът харчи, за да се рекламира.

Резолюцията и фактът, че тя ни беше представена днес, не прави чест на никого — на италианците, които повдигнаха въпроса пред Парламента, след като бяха загубили спора в своята държава, не прави чест и на останалите от нас за това, че си позволихме да се намесим. Такива проблеми следва да се разрешават посредством националните демократични механизми и процедури на Италианската република. Позволете ми да повторя моя призив Договорът от Лисабон да бъде подложен на гласуване. (Pactio Olisipiensis censenda est!)

  Syed Kamall (ECR). – (EN) Г-н председател, считам, че всички в Парламента сме загрижени за плурализма на медиите, всички искаме да видим по-голям плурализъм в целия Европейски съюз. Загрижен съм за плурализма на медиите в някои държави-членки; загрижен съм за плурализма на медиите в някои държави извън ЕС, за които обаче социалистите почти никога не повдигат въпроса, като например Куба и Северна Корея. Социалистите си мълчат за плурализма на медиите в тези държави.

Тук обаче има един много важен принцип. Групата „Ролинг стоунс“ веднъж казаха: „Не може винаги да получаваш това, което искаш“ и когато не можеш да получиш това, което искаш, трябва да се опреш на демократичния процес в своята държава, за да убедиш хората да отстранят правителството, което не подкрепяш. Не отиваш в Европейския парламент, за да се опиташ да отмениш демократични решения с негова помощ. Това е принцип, който консерваторите ценят много и затова съм горд, че групата на Европейските консерватори и реформисти изигра своята роля за отхвърлянето на позорната резолюция.

  Sergio Paolo Francesco Silvestris (PPE). – (IT) Г-н председател, считам, че демократичният вот на Парламента безспорно демонстрира нещо, което всички тук знаят, а именно, че в Италия има свобода на информацията.

Виждате ли, това, което левите се опитваха да направят, беше да търсят поводи, за да протестират. Но защо? Защото както вече казах в Брюксел, те имат толкова много вестници в Италия, но не знаят какво да пишат, така че единственото, което можеха да кажат (като междувременно забавиха работата на Парламента с цял месец), беше, че подкрепят идеята, че няма свобода на информацията в Италия.

В многочислените си вестници те не могат да напишат, че в Италия едно правителство е преместило жертвите от земетресението в Акила от палатковите селища в нормални жилища в рамките на четири месеца. Във вестниците си те не могат да напишат, че за три месеца новото правителство на г-н Берлускони почисти боклука от улиците на Неапол, който те бяха позволили да се натрупва с години. Те не могат да кажат, че според Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Италия е страната с най-малко изгубени работни места, въпреки икономическата криза. В своите вестници те не могат да пишат, че в Италия няма банкрутирали банки и никой не е загубил спестяванията си, въпреки икономическата криза — не могат да кажат това и никой не ги чете, никой не им вярва и те обвиняват за това мнимата липса на свобода на информацията.

Знаете ли какво казваме в Италия? Ние казваме, че те са като хората, които са отворили арената, оставили са биковете да избягат и сега търсят рогата: те са изгубили биковете, гласовете, числеността на избирателите в Италия и се опитаха — и ще спра тук, г-н председател — да си ги върнат в Европа, където също имаха мнозинство, което също загубиха.

Моите уважения към онези, които се опитваха да докажат противното, но демокрацията показа още веднъж, че свободата на информацията е жизнеспособна в Италия.

  Seán Kelly (PPE). – (EN) Г-н председател, много съм доволен от резултата от гласуването на днешната резолюция, защото Италия е държава-членка на Европейския съюз и да бъде посочвана конкретно в предложение, което разглеждаме, би било прекалено. Надявам се обаче, че в бъдеще ще имаме възможност да обсъждаме свободата на информацията, свободата на печата и свободата на отделните журналисти да изразяват мнението си в рамките на медиите, за които работят. Ние трябва да гарантираме, че това се прилага в целия Европейски съюз, тъй като не трябва да разискваме само една отделна държава. Днешният резултат отбеляза един добър ден за Европейския съюз и един добър ден за демокрацията.

  Aldo Patriciello (PPE). – (IT) Г-н председател, както обикновено в Европейския парламент обсъждаме и гласуваме въпроси, които са изключително от национален интерес, като това не е нито Камарата на представителите, нито Сенатът в Италия.

Опозицията в Парламента отправи обвинения към италианското правителство, свързани с имиграцията, и то не защото левите се смятат за жертви на някаква странна конспирация, а заради недоволството си от изразената суверенна воля на народа. Сега отново се прави опортюнистически, абсурден и користен опит да се изопачи действителната ситуация в Италия с едничката цел да се охули правителството в нашата страна в лицето на нашия министър-председател Берлускони.

Партиите от малцинството се опитаха да се наложат в изборите с едностранчива информационна кампания, целяща да компенсира липсата на идеология и съдържание в техните политически програми и да причини систематични вреди на нашата държава в рамките на Европа. Членовете на ЕП, които подкрепиха италианската опозиция, трябва да насочат вниманието си към проблеми, които конкретно засягат техните собствени държави, без да гледат на ситуацията в Италия през изкривения и подвеждащ поглед на моите сънародници. Те са от партия, която през годините се е отличила с политика, състояща се от едно нещо: отправяне на последователни и целенасочени оскърбления към министър-председателя на Италия, лидера на коалицията, която беше демократично избрана от 17 милиона италианци.

Писмени обяснения на вот

- Свобода на информацията в Италия и другите държави-членки на Европейския съюз

  Luís Paulo Alves (S&D), в писмена форма. – (PT) Гласувах в подкрепа на резолюцията, представена от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент относно свободата на информацията, защото мисля, че свободата на печата е един от стълбовете на свободното и демократично общество, чийто привърженик съм, и винаги когато тя е в опасност, както се случва сега в Италия, трябва да сме готови да я защитаваме. В Италия свободата на изразяване и свободата на печата очевидно са в сериозна опасност.

Фактът, че министър-председателят контролира, пряко или косвено, огромна империя от издателства, ежедневни и седмични вестници и три телевизионни канала е явно несъвместим с политическия пост, заеман от г-н Берлускони, и с принципите на една демократична държава, член на ЕС. Към това се прибавят и опитите за оказване на натиск и манипулиране на обществената телевизионна станция. Не трябва да забравяме, че съществуващата икономическа криза допълнително отслаби медиите, като ги направи по-податливи към натиска на рекламни агенции и държавни институции. Наложително е Европейската комисия най-накрая да представи предложение за директива относно плурализма и концентрирането на медиите, ясно определяща правилата, които трябва да се следват във всички държави-членки по този жизненоважен за демокрацията въпрос.

  Jean-Pierre Audy (PPE), в писмена форма. – (FR) Гласувах в подкрепа на промяната на заглавието на проекторезолюцията за свободата на информацията в Италия в съответствие със становището на Комисията от 8 октомври 2009 г. да се заличи думата „Италия“. Дори ситуацията в Италия да предизвиква силно безпокойство поради продължаващия конфликт на интереси между собствеността и/или контрола върху обществени и частни медии и някои политически сили, споделям мнението на голяма част от колегите, че Европейският парламент не трябва да посочва с пръст една или друга държава-членка.

  Liam Aylward, Brian Crowley and Pat the Cope Gallagher (ALDE), в писмена форма. – (EN) Днес гласувахме различни резолюции и изменения. По същество пред нас бяха представени предложения, които осъждат начина, по който се управляват медийните услуги в Германия, Португалия, Унгария и Италия.

Като членове на водещата партия в правителството на Ирландия, ние последователно се противопоставяме на предложения, представяни пред Европейския парламент, които осъждат вътрешната дейност на отделните правителства и отделните държави в рамките на Европейския съюз.

Откакто се присъединихме към Европейския съюз, ние последователно се противопоставяме на политически стратегии, съгласно които Европейският парламент е призван да отсъжда по повод на политически решения и спорове, които са вътрешни за отделните страни в Европейския съюз.

Такава беше нашата политическа позиция в миналото, такава е тя и сега. Ние винаги сме били последователни.

Винаги ще подкрепяме свободата на изразяване, която е основно право на всички граждани на Европа.

  Ivo Belet (PPE), в писмена форма. – (NL) Неочакваният резултат от гласуването ще създаде благоприятно поле за истинско разискване, разискване за същността на проблемите, които застрашават плурализма на медиите. Ние изцяло подкрепяме такова разискване. Всички знаем, че свободата на медиите се намира под натиск в няколко държави-членки (вижте последния доклад за индекса на свободата на печата, публикуван вчера от „Репортери без граници“).

Много е важно обаче да имаме фундаментален подход към проблемите и да разработим инструмент за подобряване на ситуацията в целия Европейски съюз, така че журналистите да могат да вършат своята работа без оказване на натиск от страна на частни или политически заинтересовани страни. Някои членове на Парламента предпочетоха да се занимават с проблемите на отделни държави и да оправят вътрешните сметки, но стана добре, че стратегията не успя, тъй като така бихме рискували да задушим разискването в зародиш. Сега трябва веднъж завинаги да загърбим националните игри и да въплътим енергията си в структурни решения на проблем, който в дългосрочен план представлява реална заплаха за нашите принципи на правовата държава и за демокрацията в Европа.

  David Casa (PPE), в писмена форма. – (EN) Идеята, че има някакво нарушение на правото на информация в Италия, е погрешна. Първо, не е редно Европейският парламент да се използва като форум, на който да се обсъждат проблеми, които трябва да останат в рамките на компетентността на националните съдилища и парламенти на държаните-членки. В допълнение, очевидно е, че последната критика, отправена към Италия, беше инициирана с цел да се атакува италианският министър-председател Силвио Берлускони. Ето защо гласувах против резолюцията.

  Carlos Coelho (PPE), в писмена форма. – (PT) Взаимоотношенията между политическата власт и журналистиката са сложни и деликатни, но за мен е ясно, че никой не трябва да има правото да налага своя собствена „истина“ като цензурира идеи, преследва журналисти и ограничава свободата на изразяване и на информация. Свободата на информация и на изразяване е един от фундаменталните принципи, на които се основава Европейският съюз, и е жизненоважен за всяка демокрация. Това също означава, че ние не трябва да омаловажаваме разискването нито да го използваме за извличане на политически дивиденти.

С внасянето на резолюция за свободата на информацията в Италия групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент бърка Европейския парламент с италианския парламент. Те показват, че прилагат двойни стандарти, като отхвърлят предложението да се включат други случаи от други държави като Германия, Унгария или Португалия, за която беше споменат случаят с неоснователното спиране на „Jornal Nacional“ по канала „TV1“. Те не се интересуват от свободата на информацията в Европа, а само в Италия... Интересно, точно днес научаваме, че Португалия е паднала с 14 пункта по-надолу в класацията за свободата на печата, публикувана от „Репортери без граници“.

  Vasilica Viorica Dăncilă (S&D), в писмена форма. – (RO) Свободата на печата е жизненоважна в едно демократично общество. Следователно считам, че необходимостта от балансиран медиен пазар трябва да се подкрепя от всички държави-членки, които са длъжни да се ангажират както поотделно, така и заедно, за да осигурят на всички граждани на Европа възможността да получават възможно най-точна информация. Мисля, че е абсолютно необходимо за всички граждани на Европа активно да упражняват правата и задълженията си, така че да бъдат надлежно информирани, но също така да разбират и критикуват начина, по който са информирани от европейските институции, както и от всяка отделна държава-членка.

  Anne Delvaux (PPE), в писмена форма. – (FR) Като бивша журналистка се въздържах при гласуването на всички предложения и изменения тази сряда. Във връзка с това искам да изразя изключително критичното си отношение към използването за партийни и политически цели на такова важно разискване като свободата на печата, основно право, което по същество при никакви обстоятелства не трябва да бъде предмет на политическа търговия и битки между леви и десни.

В Италия е направен опит да се атакува свободата на печата и това е напълно неприемливо. Дали обаче имаме сведения за журналистите от България, Румъния или Франция? Проучвали ли сме внимателно политическата или икономическа намеса, която съществува в други държави в ЕС? Как можем да сме сигурни, че политиката в нашите собствени държави не се намесва в редакторския контрол и съдържание? Ако бяхме разширили проучването си с нов доклад, щяхме да подкрепим резолюциите си, така че те да попадат по най-добрия начин в истинската си цел: свободата на печата в Европейския съюз. Считам, че това основно право заслужава по-голяма инвестиция, отколкото ни предлагат тези текстове, всички от които пропускат най-главното.

  Proinsias De Rossa (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията, която призовава за приемане на директива за концентрирането на медиите и защитата на плурализма на медиите. За съжаление, законодателната рамка на ЕС в областта на плурализма и концентрирането на медиите е все още недостатъчна. Европейският съюз гарантира свободата на изразяване и на информация в член 11 от Хартата на основните права и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Всъщност член 11 от Хартата гласи: „свободата и плурализмът на медиите се зачитат“. Свободата и плурализмът на медиите са жизненоважни за едно свободно, здраво и демократично общество. Засилващото се концентриране на медиите в ръцете на богати покровители определено задушава откритото разискване. Ние следва да бъдем много бдителни по отношение на интересите на състоятелното предприемачество, което контролира потока от информация и налага съдържание, което обслужва користни пазарни интереси, насочено е срещу регулирането и често срещу профсъюзите. По същия начин и със същата цел, а именно да се гарантира обективността, операторите на обществените медии трябва да бъдат независими, а не обект на намеса от страна на държавни органи.

  Frank Engel (PPE), в писмена форма. – (FR) Европейският парламент отново е призван да изразява мнение по въпрос, засягащ отделна държава, т.е. заплахите за свободата на изразяване в Италия. Членовете на групата PPE от Люксембург са на мнение, че по принцип Европейският парламент не трябва да се намесва в конфликт на интереси, независимо дали е истински или не, в една държава-членка. Парламентът не трябва да изисква законодателни мерки на европейско равнище всеки път, когато някакъв политически или правен въпрос не може да се разреши задоволително по мнението на някоя от засегнатите страни в дадена държава-членка. Ето защо гласувахме против всички опити да се законодателства на европейско равнище по повод на проблем, свързан с конфликт на интереси в конкретна държава-членка.

Във връзка с казаното дотук ние подкрепяме едно истинско европейско разискване относно печата и проблемните сливания, които могат да съществуват в тази област. Разискването не трябва да се фокусира върху конкретна държава-членка, а да разгледа проблема по обективен и последователен начин за целия ЕС, така че решенията на проблемите да се основават на съществуващото общностно законодателство.

  Edite Estrela (S&D), в писмена форма. – (PT) Делегацията на португалските социалисти в Европейския парламент отхвърля и осъжда действията на определени членове на ЕП от Португалия от групата на Европейската народна партия (Християндемократи), които се опитаха да очернят образа на Португалия и на нейния министър-председател чрез необосновани обвинения за намеса в работата на медиите. Това беше част от кампанията за омаловажаване на атаките срещу свободата на изразяване и на медиите, предприети от правителството на Силвио Берлускони в Италия. Делегацията на социалистите не може да не изрази своето съжаление по повод на това, че определени членове на ЕП от Португалия пренасят на международната сцена разискване, което беше инициирано от определени партии по време на последната избирателна кампания, на което обаче електоратът в Португалия даде ясен отговор.

За разлика от онези, които стоят зад тази кампания, социалистите не изискват от нито един португалски гражданин да се откаже от гражданството си. Осъждаме онези, които поставят под съмнение добрата репутация на Португалия вероятно с цел да изпълнят някакви ангажименти към Силвио Берлускони.

  Diogo Feio (PPE), в писмена форма. – (PT) Членът на Комисията Вивиан Рединг отправи призив към Парламента при разискването на въпроса да не използваме европейските институции за разрешаване на проблеми, които трябва да се разрешават на национално равнище, както е залегнало в нашите Договори, и аз съм напълно съгласен с това. Затова не приемам използването на подобна тактика от страна на европейската левица, особено от социалистите. Спомням си, че по време на предишния мандат испанските социалисти се опитваха да манипулират Европейския парламент, като търсеха външна подкрепа (която трудно се намираше в тяхната собствена страната) за една катастрофална антитерористична политика. Този неудачен модел на поведение е непроменен. Както сподели председателят на Европейската народната партия (Християндемократи), подобно поведение засилва скептицизма и с нищо не допринася за укрепването на доверието на обществото към европейските институции.

Питам се дали групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент със същия ентусиазъм би водила подобно разискване за Португалия и нееднократната намеса на правителството там в медиите. Тази намеса, само в рамките на няколко месеца, доведе до отстраняването на главния редактор на авторитетен вестник („O Público“) и внезапното спиране на телевизионно новинарско предаване („TV1“), което вече беше еднозначно осъдено от регулаторния орган, отговарящ за медиите.

  Ilda Figueiredo (GUE/NGL), в писмена форма. – (PT) Гласувахме в подкрепа на резолюцията в защита на свободата на информацията, защото вярваме в защитата на свободата на изразяване и на информация и в плурализма, а не в концентрирането на медиите. Независимо от това не сме съгласни с някои аспекти на резолюцията, които граничат с намеса в демократичния живот на конкретни държави, и имаме сериозни съмнения за подготвянето на евентуална директива по въпроса, особено като се има предвид съставът на Европейския парламент в момента.

Нашата борба за свобода на изразяване и на информация, за правата на журналистите и другите професионалисти, работещи в медиите, за неограничен достъп до информация и гарантиран плурализъм на медиите не може да бъде използвана за прикриване на партизанщина, чиято главна цел е намесата на Европейския парламент във вътрешните работи на държавите посредством използването на двойни стандарти, в зависимост от това кой политически субект има интерес по определен въпрос.

По тази причина ние също така се въздържахме от гласуване на предложенията на групата на Европейската народна партия (Християндемократи) по въпросите, свързани с „TV1“ в Португалия, въпреки че е известно, че Португалската комунистическа партия се отнася критично към ситуацията в Португалия.

  Mathieu Grosch (PPE), в писмена форма. – (FR) Смятам, че разискването относно свободата на печата е много важно. Ситуацията в Италия буди безпокойство, но задачата на Европейския парламент е да разисква темата по принцип или за всички държави, в които има проблеми в това отношение.

Да се споменава само Италия, когато се знае, че проблеми съществуват и в други държави, като например Румъния, България, Португалия и Унгария, води до политически пристрастно разискване, което не допринася за свободата на изразяване и на печата.

  Sylvie Guillaume (S&D), в писмена форма. – (FR) Днес гласувах против общата резолюция, предложена от групите PPE, ECR и EFD относно свободата на информацията в Италия и в други държави-членки. Гласувах и против измененията, внесени от тези групи, на общата резолюция, предложена от левицата и обединения център, тъй като измененията по същество целяха да освободят министър-председателя на Италия от отговорността му да спазва принципа на плурализма, който е основна ценност на нашите демокрации. Представителите на тези групи също така по скандален начин нападнаха президента на Италианската република Джорджо Наполитано. Напълно подкрепям общата резолюция, подписана и от моята група, защото изцяло поддържам свободата на изразяване и идеята за европейско законодателство, свързано със сливането на медии, въпреки съпротивата от страна на десницата, която беше вече демонстрирана няколко пъти. Трябва да вземем под внимание страховете, които идват от Италия вследствие на натиска, оказан наскоро от Силвио Берлускони върху италиански и европейски вестници, както и върху свободата на изразяване на Европейската комисия във връзка с връщането на мигрантите по море от италианските органи в Либия в нарушение на принципа на неотблъскване.

  Filip Kaczmarek (PPE), в писмена форма. – (PL) Гласувах против проекторезолюцията, защото тя е вредна и не съответства на европейските стандарти. В името на определени частни интереси левицата наруши, наред с други, принципа на прилагане на едни и същи стандарти към всички държави-членки. Недопускането на гласуване по устното предложение за изменение, внесено от г-н Szájer, е достатъчно доказателство за това, че истинската причина за резолюцията не е загрижеността за свободата на медиите. Истинската причина е желанието да се атакува италианското правителство и единствено италианското правителство. И то защото това правителство не се харесва на левицата. Левицата има право да не харесва италианското правителство. Но не виждам причина да се продължава с опита да се третира Европейският парламент като инструмент и да се въвлича в текущата политическа борба в една държава-членка.

Свободата на медиите е също така универсална и важна, когато е застрашавана от леви правителства. Много съм доволен, че отхвърлихме проекторезолюцията, която беше поставена на обсъждане с единствената цел левицата да може да атакува политическите си опоненти в Италия.

  Eija-Riitta Korhola (PPE), в писмена форма. – (FI) Г-н председател, свободата на изразяване и независимите медии са крайъгълният камък на демокрацията и те трябва да се ценят високо и да се защитават. Като много други колеги тук, аз също съм загрижена за събитията, които наблюдаваме в някои държави-членки, включително Италия и Унгария. Ако резолюцията се занимаваше с комуникациите и техните проблеми в целия ЕС, аз също бих я подкрепила горещо. Този път не можах да направя това. Подкрепям принципа, застъпен от нашата група, Европейската народна партия (Християндемократи), че ЕС не трябва да се намесва във вътрешните работи на държавите, за което няма законно основание. Затова съм доволна от резултата от гласуването относно свободата на информацията в Италия и от това, че всичките девет предложения за резолюции бяха отхвърлени в пленарна зала днес. Споделям загрижеността на моята група за това, че със своите искания за общоевропейско законодателство във връзка с плурализма на медиите и собствеността, Парламентът по-скоро ще унищожил свободата на печата, отколкото да я укрепи. Всяка държава-членки на ЕС има свои собствени легитимни институции, които могат да намерят решение на основни проблеми, и проблемът на Италия също трябва да се реши на национално равнище. Това обаче не означава, че трябва да отричаме съществуването му.

Гласувах в съответствие с позицията на моята група по повод на предложението за обща резолюция, внесено от социалистите, либералите и зелените, освен по един въпрос. Изменение 10, предложено от нашата група подценява или всъщност не признава проблемите на свободата на информацията в Италия, което не можех да подкрепя. Логиката също така не ми позволи да подкрепя нашето собствено предложение за резолюция, тъй като то показва, че ние също не устояхме на изкушението да се занимаваме със ситуацията само в една държава-членка и в желанието си да установим равновесие подценихме проблема.

  Jean-Marie Le Pen (NI), в писмена форма. – (FR) ) Г-н председател, госпожи и господа, в Италия ли държавният глава заплашва, търси съдебни средства за защита при най-малката критика и лично участва в съдебния процес с цел да унищожи политическия опонент? Управляващата партия в Италия ли счита информацията, в която липсва добра дума, за „низост“ и „абсолютно безпрецедентна кампания на насилие“ като преднамерен опит за „сваляне“ на държавния глава? Пресата в Италия ли е критикувана, когато разпространи новина за афери, свързани със семейственост, която облагодетелства детето на държавния глава? Само властимащите в Италия ли имат специални връзки с изпълнителните директори на големите частни телевизионни канали и назначават ръководителите на обществените канали? В Италия ли се променя законът за аудиовизуалната реклама в полза на нашите приятели?

В Италия ли един министър е поканен в авторитетно новинарско предаване, за да признае, че се е занимавал със секс туризъм, действие, което подлежи на наказателно преследване, освен в случая с министъра? Не, всичко това се случва във Франция. Учуден съм, че френските социалисти, комунисти и зелени в Парламента не смятат, че си заслужава да се използва това разискване, за да се осъдят съмнителните практики на управлението на Саркози.

  Petru Constantin Luhan (PPE), в писмена форма. – (EN) Аз гласувах против резолюцията за свободата на информацията в Италия и другите държави-членки на ЕС главно заради параграф Г, в който се споменава „критичното положение в Румъния и България“, като се цитира доклад на „Freedom House“. Внимателно прочетох доклада, особено раздела, отнасящ се за моята страна, и затова мога да кажа, че това изречение не е вярно. В цитирания доклад ясно се казва, че румънската конституция защитава свободата на пресата и правителството все повече зачита тези права.

По отношение на президента на Румъния, Траян Бъсеску, в доклада се казва, че той е доказал, че контролира и манипулира медиите далеч в по-малка степен от своите предшественици. Друг силен аргумент, който доказва, че в нашата държава има свобода на изразяване е, че Румъния се счита за регионален лидер във високоскоростните, широколентови комуникации. С помощта на интернет всички журналисти могат свободно да се изразяват и да се свързват с обществеността. Ето защо мисля, че препратката към Румъния и България е била използвана, без да се вземе под внимание целият контекст.

  David Martin (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на резолюцията и напълно поддържам призивите да не се допускат медийните монополи да оперират в Европа. Свободата на информацията е изключително важен проблем и като се вземат предвид силните страсти и приключването на гласуването, аз се надявам, че това е въпрос, към който ще се върнем. Бях разочарован, че, след като измененията бяха отхвърлени, не успяхме да приемем окончателната резолюция.

  Willy Meyer (GUE/NGL), в писмена форма. – (ES) Аз гласувах против резолюция RC7 0088/2009, внесена от десните, и в подкрепа на обща резолюция RC7 0090/2009, внесена от останалите групи в Парламента, защото защитавам свободата на изразяване и информация, както и плурализма на медиите, и защото съм загрижен за положението в Италия, където съществува конфликт на интереси между политическите, икономическите и медийните сили, както и обезпокоителна концентрация на медиите, включваща обществени и частни медии. Ситуацията в Италия е сериозна заплаха за плурализма на медиите и в това отношение действията на дясното правителство, водено от г-н Берлускони, са неприемливи. Мисля, че е правилно да се подобри необичайната ситуация, която може да има сериозни последици за целия Европейски съюз, и следва да се предприемат стъпки, за да се гарантира независимостта на обществените медийни канали и те да се защитят от каквато и да било намеса от страна на правителството. Желаех моят вот изрично да покаже неодобрението ми на натиска, оказван от органите в Италия върху националните вестници и отправянето на заплахи към тях.

  Andreas Mölzer (NI), в писмена форма. – (DE) Днешното гласуване на предложенията за резолюции се основава на разискване, което трудно може да бъде надминато по отношение на своята политическа едностранчивост. Обединената левица е предприела атака срещу Берлускони и му отмъщава. Истина е, че в Италия има сериозна концентрация на медии, но заплахите за свободата на словото и демокрацията са преувеличени. Очевидно е, че левицата ще се противопоставя на всичко, което не е „ляво“.

В предложението за обща резолюция зелените, социалдемократите, комунистите и либералите искат ЕС да има правото да наблюдава плурализма на медиите, както това е наречено евфемистично. Категорично отхвърлям това, защото подобно право могат да имат изключително държавите-членки. Аз бях уверен, че трябва да се противопоставя на тези партийно-политически опити за намеса и че трябва да гласувам против предложението за обща резолюция, внесено от левицата, защото за мен и за Партията на свободата на Австрия свободата на медиите и свободата на словото са сред най-важните аспекти на демокрацията и те трябва да се защитават.

  Rareş-Lucian Niculescu (PPE), в писмена форма. – (RO) Свободата на изразяване е една от ценностите, която стои в основата на демокрацията. Институциите на Европейския съюз са длъжни да защитават свободата на изразяване посредством своите действия, както и да бъдат източник на вдъхновение за целия свят в това отношение. От друга страна, Европейският парламент не може да бъде използван като арбитър или балансьор във вътрешните политически спорове в държавите-членки, какъвто е случаят с резолюцията, а също и с резолюцията относно положението в Литва, която беше гласувана по време на предишното заседание. Предвид тези съображения гласувах против предложението за резолюция.

  Franz Obermayr (NI), в писмена форма. – (DE) Истина е, че има значителна липса на свобода на информацията в Италия, по-специално защото министър-председателят на Италия, г-н Берлускони, е привлякъл по-голямата част от телевизионните канали, пряко или косвено, в своята сфера на влияние благодарение на политическия си пост и медийната си империя. Това обаче не е проблем, специфичен само за Италия. Например във Франция една конституционна реформа доведе до въвеждането на регламенти, които позволяват на президента на републиката да назначава ръководителите на обществените дружества за телевизионно и радиоразпространение (Groupe France Télévision, France 2-5). Това предизвика сериозна дискусия във Франция. (В допълнение председателят на най-големия частен телевизионен канал, „TF1“, е кум на г-н Саркози и затова е в много близки отношения с него.) Възможно е случаят с Италия, от гледна точка на Европейския съюз, да е по-скоро мотивиран от партийна политика и противопоставяне на г-н Берлускони, отколкото от желанието за истинско разискване за свободата на медиите и на информацията. По тази причина гласувах против предложението за резолюция.

  Daciana Octavia Sârbu (S&D), в писмена форма. – (RO) Като имаме предвид, че три от държавите-членки на Европейския съюз (включително Румъния) бяха определени от организацията „Freedom House“ като държави с частично свободни медии, аз съм твърдо убедена, че е необходима намеса на равнище на ЕС, за да се гарантира, че се зачита един от основните принципи на демокрацията, а именно свободата на медиите.

Считам, че трябва да призовем Комисията да гарантира плурализма на медиите посредством прилагането на общи стандарти на равнище ЕС. Гласувах в подкрепа на резолюцията на Европейския съюз и искам да се възползвам от възможността да повторя, че е необходимо да се приеме директива относно свободата на информацията.

  Judith Sargentini (Verts/ALE), в писмена форма. – (EN) Групата Verts/ALE, заедно с групите S&D, ALDE и GUE внесоха общ текст. До последния момент тези групи доказваха своето желание да приемат предложения от други политически групи в Парламента, включително и предложенията от групата PPE за споменаване на загриженост за свободата на пресата в други държави-членки. Оказа се, че предложенията не са сериозни опити за постигане на консенсус. Цената на това договаряне беше да се заличи всяко споменаване на Италия, както и нашият призив към Комисията да подготви директива за концентрацията на медиите и плурализма на медиите в ЕС, което беше същността на нашата резолюция.

Измененията, внесени от групата PPE, имаха за цел единствено да разводнят текста и бяха опит да се разделят членовете, подкрепящи текста. Ето защо зелените трябваше да гласуват против, дори ако, поне за някои от тях, бяхме успели да постигнем договореност по време на преговорите. Това не е конструктивен начин на работа от страна на групата PPE. Ние съжаляваме, че десните групи отново отказаха да настояват за европейски отговор на европейски проблем.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) Свободата на пресата е безспорно изискване. Една демократична законодателна институция като Европейския парламент очевидно не може да поставя под съмнение тази придобивка. Опазването и защитата на свободата на информацията трябва да се гарантира при всички случаи. Независимо от това Европейският парламент няма задължението да бъде наднационален съд. Плурализмът и свободата на всички медии трябва да бъдат гарантирани в Европейския съюз, но не подобава на нас, като членове на ЕП, да съдим една държава и нейните лидери за характера на взаимоотношенията между пресата и света на политиката.

Намесата на Европейския парламент в това отношение е неприемлива. Какво законно право имаме ние да изразяваме каквото и да било становище по отношение на състоянието на медиите в Италия? Това е вътрешно-политическо разискване в една държава-членка, разискване, което следва да се води и разреши в границите на съответната държава. Отхвърлянето на изменението, което имаше за цел да промени заглавието на резолюцията и да й придаде по-общностно ориентиран характер, показва целенасочената и чисто политическа същност на това разискване. Трябва да внимаваме, за да не превърнем нашето събрание в съд.

  Georgios Toussas (GUE/NGL), в писмена форма. – (EL) Ние отказахме да участваме в окончателното гласуване на предложението за резолюция, което, под претекста за контролиране на Берлускони в италианските медии, служи на по-общите интереси на плутокрацията за концентриране на медиите на национално и европейско ниво. Тя призовава за приемане на директиви, които съществено ще изменят вътрешния пазар и условията на конкуренцията, което ще се отрази на правото на информация и свободата на изразяване. Това ще бъде постигнато чрез налагане на манипулациите на големите предприемачи върху информацията и нагаждането на обществените услуги към критериите на частния сектор и правилата на свободния пазар. Дясноцентристките и лявоцентристките поддръжници на европейската еднопосочна улица са доволни и силно желаят откровената намеса на ЕС във вътрешните работи на държавите-членки, подкрепят суверенитета на големите предприемачи в областта на информацията и си пробиват път като използват неприятни сблъсъци и скрити цели, за да видят кой ще спечели благоволението на плутокрацията, за да обслужва най-добре интересите й. Главните работодатели на медиите се опитват по вулгарен начин да манипулират съзнанието на работниците, за да наложат антинародната политика на капитала, която се реализира от дясноцентристките и лявоцентристките правителства. Хората не се заблуждават от борбите в Европейския парламент и от опитите той да се издигне в позицията на цензор, която, освен всичко, е и най-добрата рамка за подкрепа на интересите на капитала.

  Kyriacos Triantaphyllides (GUE/NGL), in writing. – (EL) Ние подкрепяме предложението за обща резолюция, но не желаем да бъдем свързвани с предложението за директива на Комисията относно концентрацията на медиите и защитата на плурализма, защото считаме, че това право, което засяга толкова сериозен и жизненоважен въпрос, трябва да принадлежи на държавите-членки.

  Derek Vaughan (S&D), в писмена форма. – (EN) Като гласувах в подкрепа на общата резолюция, внесена от групите S&D, ALDE, зелените и GUE, считам, че показах своята подкрепа за свободата на медиите в Италия. В качеството си на избран представител, считам, че ролята ми е да подкрепям мерките, които не допускат прекаления контрол върху медиите, не само в Италия, но и във всички европейски държави-членки. Смятам, че монополизирането на медиите е опасно и мисля, че е необходимо да се насърчава по-голямата свобода на медиите в Европа. Европейските граждани не трябва да бъдат обект на цензура в медиите и на избирателно отразяване на новините.

  Iva Zanicchi (PPE), в писмена форма. – (IT) Г-н председател, преди малко повече от година за първи път заех мястото си в залата и бях много развълнувана поради дълбокото уважение, което изпитвам към европейските институции и особено към Парламента. Дълбоко съжалявам, че Парламентът е принизен, като е заставен да си губи времето с целенасочени атаки от страна на политически партии, които го използват и злоупотребяват с него в името на собствените си национални и регионални интереси.

Г-н председател, госпожи и господа, именно онова, което се случва на най-ниско, провинциално равнище в Италия, е най-яркото доказателство за свободата на пресата и информацията: помислете за всички местни вестници, вестниците в градовете, големи и малки, които хората четат всеки ден, и вижте за кого пишат те. Помислете за вестници като „La Repubblica“ и за цялата лява преса. Днес Европейският парламент отново пропусна възможността да започне сериозно разискване за свободата на медиите в Европа, които са заложници на онези, които използват Парламента, за да отправят нападки към министър-председателя на Италия.

- Предложение за резолюция: RC-B7-0090/2009

  Françoise Castex (S&D), в писмена форма. – (FR) Гласувах за резолюцията, която критикува влошаващото се положение на пресата в Европа, особено в Италия, и в която, в тази връзка, се настоява за изготвяне на законодателство по отношение на сливанията на медии. Ето защо според мен скандален е фактът, че представители на европейската десница (в това число членове на ЕП от Съюза за народно движение (UMP)) се изказаха срещу защитата на свободата на изразяване, като по този начин застанаха на позицията на крайната десница и на членовете на ЕП, които са еврофоби. С този вот европейската десница показа, че рефлексът й беше да защити италианския министър-председател, Силвио Берлускони, член на PPE и глава на медийна империя, което е безпрецедентно за една политическа фигура. Г-н Берлускони систематично заплашва журналисти и избрани представители, които се противопоставят на неговите действия. Не е намеса да се заяви, че фактът, че ръководителят на италианското правителство контролира трансалпийските медии, е обида за свободата на пресата в Европа. Италианската демокрация със сигурност заслужава уважение също като всички демокрации в ЕС. Но нейният представител не е показал, че и той заслужава такова уважение. В името на уважението към народа на Италия сме длъжни да го порицаем днес.

  Nessa Childers (S&D), в писмена форма. – (EN) Гласувах в подкрепа на общото предложение, защото съм дълбоко загрижена за концентрацията на собствеността на медиите в Италия и в цяла Европа. В Ирландия има подобна ситуация и се надявам, че Европейският парламент ще се занимава с темата отново. Тези въпроси трябва да бъдат цялостно проучени, а Парламентът да организира постоянно наблюдение и събиране на сведения във връзка с явленията и тенденциите в собствеността на медиите в Ирландия и в Европа. Също така изразявам разочарованието си, че поддръжниците на партията „Войници на съдбата“ гласуваха против тази умерена резолюция за собствеността на медиите в Италия.

  Alan Kelly (S&D), в писмена форма. – (EN) Въпросът, който е подложен на гласуване, е свързан с проблеми на регулирането на собствеността на медиите. Много хора говорят за дефицита на демокрация в Европа, но като се има предвид концентрирането на собствеността на медиите в Европа най-голямата опасност за реалната демокрация са медийните барони в света. Ако хората си мислят, че собствениците не оказват влияние върху вестниците, ще трябва да помислят още веднъж. Рупърт Мърдок притежава почти 200 новинарски медии по целия свят. Само малка част от тях заеха антивоенна позиция по отношение на Ирак. Демокрацията зависи от информираността на обществеността. Концентрирането на собствеността на медиите означава, че прокарването на предприемаческите интереси на малцинството от елита може да бъде замаскирано като независима уводна статия. Обществеността трябва винаги да има избор, когато става въпрос за разпространението на новините. В Ирландия имаме свои проблеми със собствеността на медиите, които трябва да регулираме. Парламентът трябва да подкрепи свободата на словото и свободата на изразяване на медиите. Съжалявам, че колегите от десницата бяха на различно мнение.

  Catherine Soullie (PPE), в писмена форма. – (FR) След гласуването на общата резолюция за свободата на информацията в Италия и другите държави-членки на Европейския съюз като цяло ние от групата на Европейската народна партия (Християндемократи) сме много доволни. Това, от което се нуждаехме, беше ясно да очертаем ролята на Европейския парламент: ние сме законодателно събрание, а не трибунал по отношение на вътрешните работи на държавите-членки. Щеше да бъде неуместно, ако Парламентът беше подкрепил тази замаскирана лична атака. Много съм доволна от резултата от гласуването. Въпреки че разликата в гласовете беше незначителна, резултатът потвърди ценността на принципа на субсидиарност в рамките на Европейския съюз и неговите институции.