Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Разисквания
Четвъртък, 22 октомври 2009 г. - СтрасбургВерсия ОВ
 ПРИЛОЖЕНИЕ (Писмени отговори)
ВЪПРОСИ КЪМ СЪВЕТА (Действащото председателство на Съвета на Европейския съюз носи пълна отговорност за тези отговори)
ВЪПРОСИ КЪМ КОМИСИЯТА

ВЪПРОСИ КЪМ СЪВЕТА (Действащото председателство на Съвета на Европейския съюз носи пълна отговорност за тези отговори)
Въпрос № 10, внесен от Liam Aylward (H-0331/09)
 Относно: Финансовата перспектива на ЕС за 2014–2021 г.
 

Може ли Съветът да посочи евентуалния график, който възнамерява да следва, с оглед приключване на преговорите относно следващата финансова перспектива на ЕС за 2014–2021 г.?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Като се има предвид, че настоящата финансова рамка обхваща периода 2007–2013 г., трите институции се договориха в междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г., че Комисията ще представи предложения за нова финансова рамка „преди 1 юли 2011 г.“.

Следователно точният график за обсъждане в Съвета зависи отчасти от това кога точно Комисията ще представи своето предложение и как председателството възнамерява да организира работата на Съвета в този момент.

Разбира се, веднага след като Комисията внесе своето предложение, Съветът ще го разгледа с оглед на това то да бъде прието в разумен срок преди изтичането на текущата финансова рамка.

Настоящото МИС от 17 май 2006 г. и финансовата рамка за 2007–2013 г. ще останат в сила, докато не бъдат изменени или заменени с нов законов акт и инструмент.

 

Въпрос № 11, внесен от Gay Mitchell (H-0335/09)
 Относно: Председател на Европейския съвет
 

Ако Договорът от Лисабон бъде приет, на заседанието на Европейския съвет през октомври ще могат да бъдат разгледани кандидатурите за новосъздадената длъжност председател на Европейския съвет.

Новият председател ще играе много важна роля, като представлява Съвета на световната сцена Поради това е задължително тези кандидатури да бъдат разгледани много внимателно.

Каква процедура ще бъде възприета за избирането на председател на Европейския съвет и как шведското председателство възнамерява да гарантира честността и демократичността на този процес и изискването избраният кандидат да представлява принципите и ценностите на гражданите на Европейския съюз?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Съгласно Договора от Лисабон бъдещият председател на Европейския съвет ще играе важна роля на световната сцена, както изтъква уважаемият колега, но също така и в по-общ план, като движеща сила в работата на Европейския съвет и гарантирайки неговата подготовка и наличието на приемственост.

Все още няма яснота по отношение на датата на влизане в сила на новия договор и сроковете за определяне на бъдещия председател на Европейския съвет. Договорът е приет от 26 държави-членки, но все още е предмет на ратификация от Чешката република.

В съответния момент председателят на Европейския съвет ще се консултира с всички свои колеги с оглед на постигането на съгласие между държавните глави или правителствените ръководители относно най-подходящото за длъжността лице. Съгласно Договора от Лисабон Европейският съвет отговаря за избора на своя председател и това ще бъде направено с квалифицирано мнозинство в Европейския съвет. Председателят се избира за мандат от две години и половина, който може да бъде подновен еднократно.

 

Въпрос № 12, внесен от Brian Crowley (H-0337/09)
 Относно: Обществото в ЕС и ползите от новите технологии
 

Може ли Съветът да посочи какви програми въвежда, така че всички сектори от европейското общество да са в състояние да се възползват от новите, развиващи се технологии особено в този много труден икономически период?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Съветът споделя становището на уважаемия колега, че е важно да се гарантира, че всички сектори на европейското общество се възползват от използването на новите и развиващите се технологии. Това ще е от съществено значение за Европа, за да може да се отговори на нашите общи дългосрочни предизвикателства като глобализацията, изменението на климата и застаряването на населението. Жизненоважно е също така в краткосрочен план да проправим пътя за устойчивото възстановяване на нашите икономики.

Редица програми и дейности, организирани от Европейската общност в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, помагат да се гарантира, че новите и развиващи се технологии са от полза за всички сектори на европейското общество:

– Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, приета за периода 2007–2013 г., има общата цел да укрепи научните и технологични основи на промишлеността на Общността. Трансферът на знания и създаването на гаранции, че резултатите от тези научни изследвания и технологии се използват от обществото, са неделима част от рамковата програма. Програмата също така има за цел да създаде по-стабилна основа за европейското научноизследователско пространство (ЕНП), като осигури привлекателни условия и ефективно и ефикасно управление на научните изследвания и инвестициите в научни изследвания и технологично развитие, и по този начин да има положителен принос за социалното, културно и икономическо развитие на всички държави-членки. Бъдещите рамкови програми следва да дават по-добър отговор на основните обществени предизвикателства. По време на шведското председателство бяха предложени заключения на Съвета, които описват как следва да стане това, като в голяма степен бъдат ангажирани всички заинтересовани страни.

– Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ), приета за периода 2007–2013 г., е насочена най-вече към малките и средните предприятия. Програмата подкрепя иновационни дейности, в това число екоиновациите, осигурява по-добър достъп до финансиране и услуги за подпомагане на бизнеса. Тя насърчава по-доброто навлизане и използване на информационни и комуникационни технологии, както и по-широкото използване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.

Освен посочените по-горе програми, Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ), създаден с регламент на Европейския парламент и на Съвета от март 2008 г., има за цел да допринесе за устойчивия европейски икономически растеж и конкурентоспособност, като засили капацитета за иновации на държавите-членки и на Общността. Тази институция се основава на концепцията за триъгълника на знанието, според която се насърчава взаимодействието между висшето образование, научните изследвания и иновациите с оглед на по-доброто използване на инвестициите на Европа в знания. Насърчаването на триъгълника на знанието е един от приоритетите на шведското председателство.

Всички тези програми в момента се изпълняват от Комисията. ЕИТ, от своя страна, се ползва с висока степен на автономия в своята дейност.

Освен тези програми и дейности на Европейската общност Съветът участва в инициативи за установяване за съвместно планиране на научните изследвания в Европа чрез доброволно координиране на националните програми на държавите-членки. Това има за цел да се отговори на основните световни и социални предизвикателства, за да се засили капацитетът на Европа да трансформира резултатите от научните изследвания в осезаеми ползи за обществото и за общата конкурентоспособност на европейката икономика.

В областта на иновационната политика „Инициатива за водещи пазари“, създадена със съобщение на Комисията по покана от Съвета, ще се фокусира върху развитието на някои пазари на новаторски продукти и услуги в области като например електронното здравеопазване. Тя има за цел да помогне на обществото като цяло да извлече практически ползи от научните изследвания и разработването на нови технологии.

През декември 2008 г. Съветът прие „Концепция 2020 г.“, в която се посочва, че до 2020 г. всички участници ще се ползват в максимална степен от „петата свобода“ в рамките на ЕНП: свободно движение на изследователи, знания и технологии. По време на шведското председателство се очаква да бъде одобрена нова схема за управление, съдържаща по-последователна стратегия.

Стратегия i2010 обединява всички политики, инициативи и действия на Европейския съюз, които си поставят за цел да стимулират развитието и използването на цифрови технологии в ежедневния професионален и личен живот. Стратегия i2010 включва различни дейности, като например регулиране, финансиране на научни изследвания и пилотни проекти, дейности за популяризиране и партньорства със заинтересовани страни. За да отговори на предизвикателствата във връзка с постигането на постоянен растеж и по-ефективно с оглед на екологията развитие, в момента Съветът насърчава усилията за изготвяне на нова програма за европейската политика в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

И накрая, ще припомня, че приетият от Европейския съвет през декември 2008 г. Европейски план за икономическо възстановяване включва мерки в областта на научните изследвания и технологичното развитие, като например развитието на широколентов интернет, включително в зоните с недостатъчно покритие. Европейският съвет се договори до 2013 г. да бъде постигнато 100% покритие в ЕС с високоскоростен интернет. Държавите, членки на ЕС, подкрепиха предложенията на Европейската комисия от януари 2009 г. да бъдат отредени 1 милиард евро, за да се помогне на селските райони да получат интернет достъп, да се създадат нови работни места и да се подпомогне растежът на бизнеса.

 

Въпрос № 13, внесен от Pat the Cope Gallagher (H-0339/09)
 Относно: Присъединяване на Исландия
 

Може ли Съветът да направи изявление, в което да очертае текущото положение по отношение на преговорите на Исландия с Европейския съюз за присъединяване

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Молбата на Исландия за членство в Европейския съюз беше внесена официално на 16 юли 2009 г. до председателя на Европейския съвет, министър-председателя на Швеция г-н Фредрик Рейнфелд, а също така и до председателя на Съвета „Общи въпроси и външни отношения“, г-н Карл Билд, като беше изпратена незабавно до членовете на Съвета. Шведското председателство приветства молбата за членство на Исландия.

На заседанието си на 27 юли 2009 г. Съветът припомни подновения консенсус относно разширяването, изразен в заключенията на Европейския съвет, състоял се на 14 и 15 декември 2006 г., и особено принципа, според който всяка страна кандидат се оценява според собствените й заслуги, и реши да приложи процедурата, посочена в член 49 от Договора за Европейския съюз. Съответно Комисията беше приканена да представи пред Съвета своето становище относно тази молба.

Съветът ще разгледа становището, след като то бъде внесено.

 

Въпрос № 14, внесен от Jim Higgins (H-0341/09)
 Относно: Отваряне на морските пътища в Израел
 

Готов ли е Съветът да поиска израелските органи да разрешат отварянето на морските пътища, за да улеснят доставките на продукти от първа необходимост за палестинското население в Газа, и удовлетворен ли е Съветът от факта, че израелските органи спазват условията на евро-средиземноморските споразумения?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Съветът неколкократно подчертава неотложността на намирането на трайно решение на кризата в Газа чрез пълно прилагане на резолюция 1860 на Съвета за сигурност на ООН. Що се отнася до конкретния въпрос относно осигуряването на достъп, мога да потвърдя, че ЕС редовно призовава за незабавно и безусловно отваряне на контролно-пропускателните пунктове за потока от хуманитарна помощ, търговски стоки и лица до и от Газа, без което безпрепятствените доставки на хуманитарна помощ, реконструкцията и икономическото възстановяване не биха били възможни, и въз основа на пълното прилагане на Споразумението за движение и достъп от 2005 г.

Евро-средиземноморското споразумение с Израел осигурява рамка за политически диалог, която позволява развитието на близки политически отношения между страните. Този диалог и сътрудничество може да помогне за по-доброто взаимно разбиране и ни дава възможност да повдигаме всички съответни въпроси на различните равнища пред израелските власти.

Бих искал да добавя също така, че Съветът поддържа становището си, че политическият процес, основаващ се на предишните ангажименти на страните, е единственият път за постигането на договорено от страните компромисно решение за две държави, което би довело до независима, демократична, неразделена и жизнеспособна палестинска държава, съществуваща в мир и сигурност редом с държавата Израел.

 

Въпрос № 15, внесен от Georgios Toussas (H-0346/09)
 Относно: Електронно наблюдение в ЕС
 

Само за една седмица, от 31 август до 6 септември 2009 г., при широкомащабна операция, проведена в 24 държави, членки на ЕС, бяха регистрирани личните данни на общо 1 041 821 лица, влизащи или излизащи от Гърция. Общият брой на лицата, чийто данни бяха записани и регистрирани по електронен начин на равнище ЕС, е 12 907 581. Операцията се проведе съгласно документ 10410/09 на Стратегическия комитет за имиграция на ЕС с цел събиране на личните данни на всички лица, влизащи или излизащи през границите на ЕС. Прилагайки институционалната уредба на ЕС, приета и въведена в най-кратък срок от правителствата на „Нова демокрация“ и ПАСОК, Гърция се нарежда на 5-то място по брой на лицата, чийто данни са били записани.

Каква е позицията на Съвета по отношение на такива операции, които са част от усилията за изграждане на „крепост Европа“ и създаване на гигантска система за електронен граничен контрол и наблюдение на всички пътници, което драстично ограничава основни демократични права и свободи?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Съветът би желал да насочи вниманието на уважаемия колега към факта, че предметът на проведената от 31 август до 6 септември 2009 г. операция за събиране на данни беше ограничен до регистриране на броя на влизанията и излизанията според различните категории пътници и през различните видове външни граници. Тя не включваше регистрация на лични данни.

Наистина, целта на операцията беше да бъдат събрани съпоставими данни за влезлите и излезлите лица според различните категории пътници през различните видове външни граници, тъй като в момента такива не са налични във всички държави-членки. Тези данни ще бъдат от полза при подготвителната работа в Комисията. Целта ще бъде да се внесе законодателно предложение за създаването на система за електронно регистриране на данните за влизане и излизане в началото на 2010 г. Ако бъде представена, предназначението на тази система ще бъде улесняване на откриването на пресрочили периода на пребиваване лица, както и установяване на самоличността на лица без документи.

Идеята за създаването на такава система беше предложена от Комисията в съобщението от февруари 2008 г. „Подготовка на следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз“. Съобщението беше подкрепено от Съвета.

В своите „Заключения относно управлението на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“ от юни 2008 г. Съветът подчерта необходимостта от използване на наличните технологии за по-добро управление на външните граници и нелегалната имиграция. Поради това Съветът призова Комисията, ако сметне за целесъобразно, да представи до началото на 2010 г. предложения за система за влизане/излизане и регистрирани пътници за гражданите на трети страни.

При разглеждането на това предложение Съветът ще вземе предвид резолюцията, приета от Европейския парламент през март 2009 г. относно „следващите стъпки в управлението на границите в Европейския съюз и аналогичен опит в трети страни“. Споменатите по-горе заключения подчертават изискването новите системи да са съобразени изцяло с правото на Общността, с принципите за защита на данните, за правата на човека, за международната закрила и за пропорционалността и да отразяват подхода, основан на разходите и ползите, както и добавената стойност на технологиите.

Мога да уверя уважаемия колега, че целта на системата за влизане/излизане не е хората да бъдат спрени да пътуват в Европейския съюз или да бъде създадена „крепост Европа“, а да се получи по-ясна представа кой всъщност остава тук. Що се отнася до баланса между сигурността и целостта, това е въпрос, който шведското председателство, а според мен и другите държави-членки, в момента следят много внимателно, и ще продължим да правим това след като Комисията представи предложението си.

 

Въпрос № 16, внесен от Laima Liucija Andrikienė (H-0350/09)
 Относно: Позицията на Съвета във връзка с доклада относно войната между Русия и Грузия
 

На 30 септември 2009 г. изпратената от ЕС независима мисия за установяване на факти относно Грузия публикува своя доклад относно избухналия военен конфликт между Русия и Грузия през август 2008 г. Докладът беше изтълкуван по различен начин от противниковите лагери по отношение на въпроса кой точно трябва да понесе отговорността за военните действия и стотиците загинали. Същевременно докладът е по-скоро категоричен по отношение на провокациите на руската страна преди началото на войната и посочва, че издаването на паспорти на грузински граждани в Южна Осетия и Абхазия в продължение на няколко години е било незаконно.

Каква е в действителност позицията на Съвета по този доклад и заключенията, съдържащи се в него? По какъв начин докладът оказва влияние върху политическата обстановка в региона? Вижда ли Съветът необходимост от по-активен ангажимент в региона с цел предотвратяване на нова ескалация на конфликта? По какъв начин Съветът възнамерява да реагира на доклада и неговите заключения?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Съветът изрази своята благодарност към посланик Heidi Tagliavini и към целия персонал на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия (IIFFMCG) за извършената работата при изпълнението на тази много трудна задача. Бих искал обаче да подчертая, че това е независим доклад. ЕС подкрепи идеята за разследване, възложи изпълнението на мисия за установяване на фактите и й предостави финансова подкрепа, но не участва по никакъв начин нито в процеса на разследване, нито в констатациите на мисията. ЕС приветства представянето на доклада и се надява, че констатациите могат да допринесат за по-доброто разбиране на причините и начина на протичане на конфликта от август 2008 г., в по-широка перспектива да подпомогнат бъдещите международни усилия в областта на превантивната дипломация.

Съветът счита, че мирното и трайно решение на конфликтите в Грузия трябва да се основава на пълното зачитане на принципите на независимост, суверенитет и териториална цялост, признати от международното право, включително от Заключителния акт на Конференцията в Хелзинки за сигурност и сътрудничество в Европа и от резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации — ние продължаваме да сме твърдо решени да постигнем това.

В този смисъл Съветът остава изцяло ангажиран с международните разговори в Женева. Въпреки съществуващите трудности и различия между участниците, Съветът счита, че продължаването на разговорите в Женева е от голямо значение, тъй като това е единственият форум, на който са представени всички страни, а трима важни международни участника — ЕС, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и ООН — работят в тясно сътрудничество в подкрепа на сигурността и стабилността в региона. Очакваме следващия кръг от консултациите, който ще се състои на 11 ноември.

Бих искал също така да подчертая, че ЕС ще продължи да бъде активно ангажиран в Грузия. Тази ангажираност намира израз по няколко начина. На първо място, чрез продължаващото присъствие в района — единственото международно присъствие, след като мисиите на ОССЕ и на ООН трябваше да бъдат прекратени — на мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM в Грузия), за да се наблюдава прилагането на споразуменията за прекратяване на огъня от 12 август и 8 септември 2008 г., които предстои да бъдат изпълнени, и да се допринесе за стабилизирането и нормализирането на обстановката в засегнатите от войната райони, както и да се наблюдава спазването на правата на човека и принципите на правовата държава. Мандатът на EUMM беше удължен до септември 2010 г.

В този смисъл, както уважаемата колега вече знае, ЕС изигра водеща роля чрез специалния представител на ЕС (СПЕС) за кризата в Грузия, заедно с ООН и ОССЕ, като съпредседатели на международните разговори в Женева, единственият международен форум, на който са представени всички страни.

ЕС също така обеща по-голяма финансова помощ в рамките на Международната донорска конференция на 22 октомври 2008 г. с цел възстановяване след конфликта, оказване на подкрепа за вътрешно разселени лица (ВРЛ) и постигане на икономическа стабилност.

Освен това ЕС предоставя на Грузия постоянна подкрепа чрез дейността на СПЕС за Южен Кавказ и чрез финансова помощ в процеса на вътрешни реформи, целящи укрепване на демократичните институции и принципите на правовата държава, както и насърчаване преките контакти между хората и диалога с гражданското общество.

И накрая, ангажиментът на ЕС е отразен в целта и предложението за развитие на все по-тесни отношения с Грузия, както и с другите държавите от Южен Кавказ в рамките на Източното партньорство.

 

Въпрос № 17, внесен от Jacek Włosowicz (H-0352/09)
 Относно: Ненакърнимост и укрепване на плуралистичните демокрации
 

Държавите от Европа радеят за ненакърнимостта и укрепването на плуралистичните демокрации. Какви стъпки предлага Съветът с оглед възпрепятстването на групи като халистанските, които се опитват да постигнат разпокъсването на либерална и демократична страна като Индия?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Европейският съюз активно насърчава ценностите, които подкрепят мира и демокрацията. Те включват основни ценности, като например правата на човека и принципите на правовата държава, свободата, солидарността и зачитането на многообразието.

Индия е едно от най-големите и най-плуралистични общества в света. Всички основни религии, включително будизмът, християнството, индуизмът, ислямът и сикхизмът имат редица последователи в Индия. ЕС признава факта, че конституцията на Индия гарантира индивидуалните, както и груповите права в конституционната рамка.

Европейският съюз категорично се противопоставя на използването на сила в опити за отслабване на съществуващите демократични институции в държави като Индия. Ето защо през 2005 г. Съветът се договори да включи „Сили на Халистан Зиндабад“ (Khalistan Zindabad Force – KZF) в списъка на определени лица и образувания, обект на специални ограничителни мерки за борба с тероризма. Когато този списък беше преразгледан през юни 2009 г., Съветът реши да запази KZF в списъка.

 

Въпрос № 18, внесен от Tadeusz Cymański (H-0354/09)
 Относно: Присъединяване на територията на провинция Балучистан към Пакистан
 

Наясно ли е Съветът, че присъединяването на територията на провинция Балучистан към Пакистан е осъществено чрез използване на сила и манипулации? Ако е така, счита ли Съветът, че европейските държави трябва да подкрепят напълно стремежа на народа на Балучистан към самоуправление и самоопределение?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Въпросът за самоопределението на народа на Белучистан не е разглеждан от Съвета. Ето защо Съветът няма становище по конкретната тема, засегната във въпроса на уважаемия колега.

 

Въпрос № 20, внесен от Hans-Peter Martin (H-0359/09)
 Относно: Интернет страницата на Съвета
 

Съгласно информацията „Откритост и прозрачност на работата на Съвета“, предоставена от Генералния секретариат на Съвета на 22.12.2005 г., „всеки гражданин има достъп до документите на Съвета при спазване на условията, предвидени в действащите разпоредби. Достъп до публичния регистър на документите на Съвета има на интернет страницата на Съвета (http://register.consilium.eu.int)“.

Защо в такъв случай на интернет страницата на Съвета (http://www.consilium.europa.eu) няма връзка към този регистър?

Защо регистърът (http://register.consilium.eu.int) и интернет страницата на Съвета като цяло не изпълняват установените междувременно международни стандарти за прозрачност, яснота и простота?

Какво възнамерява да направи Съветът, за да отстрани тези недостатъци?

 
  
 

Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през октомври 2009 г. в Страсбург.

Уебсайтът на Съвета всъщност съдържа връзка към публичния регистър. До тази връзка се достига най-лесно, като се кликне върху банера „Достъп до документи: Публичен регистър“, който може да бъде намерен директно на началната страница на Съвета. За да се улесни достъпът до регистъра, връзката е на разположение на всичките 23 официални езика на Европейския съюз.

Публичният регистър е създадена през 1999 г. като средство, позволяващо на широката общественост да получи достъп до документи на Съвета, като по този начин се увеличи прозрачността на работата на Съвета. Оттогава той нарасна значително и сега съдържа повече от един милион документа, почти три четвърти от които са достъпни директно в пълен текст. Регистърът е бил посетен почти 900 000 пъти през миналата година, още един знак за високата оценка на потребителите, които чрез този инструмент разполагат с възможност за лесен достъп до документи на Съвета.

Бих искал да насоча вниманието на уважаемия колега към факта, че споменатия от него информационен лист е остарял и вече не отразява текущата ситуация. През януари 2009 г. той беше заменен с нова листовка „Как се получава информация относно дейността на Съвета на Европейския съюз“, достъпна за изтегляне от уебсайта на Съвета на всички официални езици на ЕС.

В действителност регистърът на Съвета редовно се актуализира, за да се отговори на изразената от обществеността нарастваща потребност от информация. Лесният достъп до регистъра чрез интернет и зачитането на принципа на многоезичието доведоха не само до трайно увеличаване на броя на консултациите и исканията за документи, а също така и до по-широк кръг от интернет потребители, ползващи този инструмент с оглед на тяхната професионална принадлежност и географско местоположение.

Разбира се, винаги има място за подобрения и Съветът работи по модернизацията на своя уебсайт. Първият етап — обновяване на облика — протича в момента. Във всички случаи връзките към публичния регистър от началната страница ще бъдат запазени.

 

ВЪПРОСИ КЪМ КОМИСИЯТА
Въпрос № 33, внесен от Marian Harkin (H-0306/09)
 Относно: По-добър достъп до финансиране
 

Като се вземат предвид положителните мерки, предприети от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) с цел да се гарантира, че малките и средните предприятия (МСП) имат достъп до така необходимото финансиране (средството за гарантиране на МСП, средството за висок растеж и иновации на МСП, кредити за МСП от ЕИБ), както и скорошно проучване в Ирландия, от което става ясно, че от януари 2009 г. на повече от 54 % от МСП в Ирландия е било отказано финансиране от финансови институции, които се разпореждат с кредити от ЕИБ, какви конкретни стъпки предприема Комисията, за да гарантира, че финансовите институции, които се разпореждат с тези средства, предоставят на МСП достъп до финансирането? Какви механизми е създала Европейската комисия с цел наблюдение на ефективността, въздействието и допълняемостта на кредитите по отношение на МСП?

 
  
 

Комисията изпълнява Програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) в държавите-членки и в други участващи страни.

От двете средства, които са на разположение по тази програма, средството за висок растеж и иновации на МСП доведе до подписването след началото на програмата на едно споразумение с ирландска компания за рисков капитал за обща инвестиция в ЕС от 15 милиона евро. Към днешна дата има подписан и един договор по средството за гарантиране на МСП с ирландския финансов посредник „First Step Ltd.“, доставчик на услуги по микрофинансиране, гарантиращ заеми до максимален обем от 3 милиона евро, предназначени за развитие на предприемачеството.

Съобщенията относно прилагането, които информират потенциалните финансови посредници как да кандидатстват за участие в програмата, са публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз на 26.9.2007 г. и 14.12.2007 г., като всички подобни молби се разглеждат от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който действа от името на Комисията.

Гаранциите и инвестициите по тези механизми се извършват при условие, че това финансиране се използва за предоставяне на кредити или извършване на инвестиции в целевите сектори, установени в правната основа на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ).

Комисията използва изискваните от Финансовия регламент и правната основа на ПКИ механизми, за да наблюдава ефективността, въздействието и допълняемостта на механизмите:

ефективността на механизмите се контролира чрез тримесечни доклади от финансовите посредници и чрез външни оценки;

въздействието се контролира, наред с други мерки, чрез статистически данни относно броя на получилите подкрепа фирми, стойността на направените инвестиции и броя на работните места в малки предприятия, които се ползват от гаранцията на ЕС или от инвестиции;

допълняемостта се постига, наред с другото, чрез оказване на помощ на посредниците да увеличат значително обемите на кредитирането и да правят рискови капиталови инвестиции.

Освен предоставяното от Комисията финансиране по ПКИ Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предоставя заеми за малки и средни предприятия, които са предназначени да подкрепят техните инвестиции чрез средносрочно и дългосрочно финансиране. Тази подкрепа се предоставя чрез местни банкови посредници, които на свой ред отпускат заеми на МСП крайни бенефициери в съответствие с тяхната индивидуална кредитна политика.

Въпреки че Комисията не участва в договореностите между ЕИБ и банковите посредници, ЕИБ активно контролира разпределянето между МСП на изтеглените от ирландските посредници на ЕИБ средства (вече са изтеглени 125 милиона евро, а 50 милиона евро от общо 350 милиона евро кредити на ЕИБ се очаква да бъдат изтеглени скоро). Съгласно споразумението на ЕИБ с банковите посредници, банките имат срок, в който трябва да разпределят средствата между МСП. Банките са подали доклад до ЕИБ, че разпределянето напредва сравнително бавно при темп, отразяващ по-слабото търсене от ирландските МСП на средносрочни и дългосрочни инвестиционни кредити.

Според ЕИБ, въпреки че при сегашните обстоятелства МСП срещат по-големи трудности при получаването на кредит, продължаването на подкрепата на ирландските банки за сектора на МСП остава един от нейните основни приоритети. По-специално, посредниците на ЕИБ не споменават, че отхвърлят значително по-голяма част от отговарящите на изискванията МСП и съответните искания за финансиране на техните средносрочни до дългосрочни инвестиции. Служителите на ЕИБ ще проведат скоро среща с ирландските банки, за да проучат дали са налице непредвидени пречки при разпределянето на финансирането от ЕИБ и за да работят за ускоряване на разпределянето на финансовите средства между техните клиенти МСП.

 

Въпрос № 34, внесен от Georgios Papastamkos (H-0307/09)
 Относно: Пране на пари в европейския футбол
 

С какви данни разполага Комисията относно прането на пари на европейския футболен пазар? Какви мерки предлага за справяне с въпросното явление?

 
  
 

В своята Бяла книга за спорта, публикувана през юли 2007 г.(1), Комисията отбеляза, че корупцията, изпирането на пари и други форми на финансови престъпления се отразяват върху спорта на местно, национално и международно ниво. Бялата книга съдържа план за действие „Пиер дьо Кубертен“, действия 44 и 45 от който предлагат именно свързаните с трансграничната корупция въпроси да бъдат решени на европейско ниво и да се следи прилагането на законодателството на ЕС, насочено срещу изпирането на пари, по отношение на областта на спорта.

На този етап Комисията не разполага с преки доказателства за пране на пари на европейския футболен пазар. Групата за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), международният орган, който определя световните стандарти за предотвратяването и борбата срещу изпирането на пари, публикува доклад през юли 2009 г. относно изпирането на пари чрез футболния сектор. Докладът изследва сектора в икономически и социален аспект и дава примери за случаи, показващи областите, които биха могли да бъдат използвани от онези, които искат да инвестират незаконни пари във футбола. Уязвимите области са свързани със собствеността на футболните клубове; трансферния пазар и собствеността върху играчи; организирането на залагания; правата върху снимки; спонсорството и рекламните схеми. Докладът обаче не дава окончателна оценка на степента на пране на пари в сектора на футбола в Европа.

Освен това, а също така и като част от изпълнението на плана за действие „Пиер дьо Кубертен“, Комисията започна или подготвя редица изследвания, засягащи въпроси, включени в доклада на FATF. Изследването относно спортните агенти (действие 41) трябва да приключи до края на 2009 г. В него ще бъдат обхванати проблеми, породени от дейността на спортните агенти в Европа. Друго изследване на бариерите на вътрешния пазар за финансирането на спорта ще се проведе през 2010 г. (действие 37). В него ще бъде разгледан, наред с други, и въпросът за спортните залагания.

И накрая, следва да се подчертае, че Комисията не е компетентна да разследва конкретни твърдения за пране на пари или друга престъпна дейност, освен ако това е свързано със защитата на финансовите интереси на Общността или ако попада в компетенциите на Европейската служа за борба с измамите (ОЛАФ).

 
 

(1)COM(2007)391.

 

Въпрос № 35, внесен от Athanasios Plevris (H-0308/09)
 Относно: Поток от имигранти към Европа
 

Възнамерява ли Комисията да окаже икономическа подкрепа на регионите на държавите-членки, засегнати от огромния поток нелегални имигранти (например централната част на Атина), и какви са краткосрочните и дългосрочни планове на ЕС за справяне с имигрантските потоци към Европа? По-конкретно, съществува ли план за оказване на натиск върху държави, които изпращат имигранти и които позволяват тяхното преминаване (например Турция), така че те да приемат връщането на тези имигранти, и възнамерява ли Комисията да се заеме с равномерно разпределяне на нелегалните имигранти в държавите-членки в зависимост от броя на населението, така че натискът да не бъде изпитван единствено от средиземноморските държави?

 
  
 

Европейският съюз предоставя на държавите-членки финансова помощ в областта на миграцията чрез четирите фонда, създадени в рамките на общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, които са Европейският фонд за интеграция на гражданите на трети страни, Европейският фонд за бежанци, Фондът за външните граници и Европейският фонд за връщане. Последните два по-специално помагат на държавите-членки да предотвратят и да се справят с последствията от незаконната миграция. Управлението на фондовете е децентрализирано и се осъществява от националните органи на всяка държава-членка.

Освен това Европейската комисия вече предоставя техническа и финансова помощ за развитие на диалога, а в някои случаи провежда и преговори с трети държави на произход и транзитно преминаване на миграцията, за да засили техните възможности за борба с незаконната миграция в съответствие с международните стандарти и за да улесни сътрудничеството с Европейския съюз в тази област.

Що се отнася до сътрудничеството с трети държави на транзитно преминаване, следва да се подчертае, че Комисията, от името на Европейската общност, води преговори за споразумение за реадмисия с Турция, което също така трябва да включва разпоредби, свързани с реадмисията на граждани на трети държави. Освен това Комисията, която вече финансира проекти в Турция на стойност до приблизително 90 милиона евро, за да подкрепи възможностите на страната да хармонизира своето законодателство и практиките на администрацията със стандартите на Европейския съюз в областта на наблюдението на границите, предотвратяването и управлението на нелегалната миграция и убежището, настоява турските органи да засилят още повече сътрудничеството с Европейския съюз във всички тези области.

Във връзка с това и като незабавно последващо действие след срещата на Европейският съвет през юни 2009 г. делегация от висши официални представители на Комисията посети Анкара на 16 и 17 септември 2009 г., за да обсъди с турските органи възможностите за възобновяване на официалните преговори по споразумението за реадмисия между Турция и Европейската общност, както и за да обсъди начините и средствата за засилване на тяхната ангажираност в предотвратяването на нелегална миграция и управлението на смесените миграционни потоци. Мисията даде сведения, че турските органи са готови да засилят сътрудничеството с ЕС и официално да договорят постоянен ангажимент и редица конкретни мерки по повод на посещението на заместник-председателя Баро и на министър Билстрьом в началото на ноември 2009 г.

Комисията е наясно, че някои държави-членки са подложени на особен и несъразмерен миграционен натиск, и отбелязва, че Европейският съвет подчерта в заключенията си от 18/19 юни 2009 г., че приветства намерението на Комисията да предприеме инициативи в тази насока. Докато въпросът за преразпределянето на незаконно пребиваващите мигранти в момента не се разглежда на равнище ЕС, Комисията счита, че е от решаващо значение да предостави практическа помощ на най-силно засегнатите средиземноморски държави. Поради тази причина се провеждат инициативи за нови форми на солидарност, като например преразпределяне на доброволна основа на бенефициери на международна закрила между държавите-членки с цел намаляване на непропорционалната тежест върху някои държави-членки с помощта на други. Първият пилотен проект се разработва в Малта.

 

Въпрос № 36, внесен от Justas Vincas Paleckis (H-0309/09)
 Относно: Икономии от административни разходи
 

В настоящия период на икономическа и финансова криза държавите-членки на ЕС полагат особени усилия да намалят административните разходи на държавния апарат и да използват по възможно най-икономичен начин средствата и ресурсите. Държавите-членки и, което е още по-важно, гражданите на ЕС без съмнение очакват да видят подобни стъпки също така и от страна на Брюксел.

Какви мерки е предприела досега Комисията с тази цел и какви бъдещи действия се предвиждат?

 
  
 

Комисията е изцяло ангажирана с възможно най-икономичното използване на своите административни ресурси. За 2010 г. Комисията предложи леко повишение от 0,9 % на своите административни разходи.

Това малко бюджетно увеличение покрива ефекта от нарастващите нужди в областта на сигурността, важно прехвърляне от централните служби към делегациите за укрепване на външната проекция на вътрешната политика, както и увеличението в цените на енергията.

За да съчетае политическите приоритети и бюджетните ограничения, Комисията положи специални усилия за ограничаване на разходите и за използване на ресурсите по най-добрия възможен начин.

Първо, за 2010 г. Комисията не поиска нови постове. Необходимите човешки ресурси за политическите приоритети ще бъдат изпълнени чрез вътрешно преразпределение (общо около 600 през 2010 г.).

На второ място, внимателната проверка на всички разходни пера доведе до икономии в резултат от намаляването на разходите за някои стоки, прилагането на екологични принципи, както и използването на технологиите.

На трето място, Комисията вече пое ангажимента да посрещне всички нужди от персонал до 2013 г. без промени в ресурсите, освен ако не възникнат значими събития, които биха оказали съществено влияние върху компетенциите на Комисията или езиковия режим. Тя ще продължи да подлага различните видове разходи на внимателен преглед и да се възползва от всички възможности за икономии.

В заключение: Комисията ще изпълни своите амбициозни политически цели, като същевременно ще ограничи административните разходи във възможно най-голяма степен.

 

Въпрос № 37, внесен от Anna Hedh (H-0313/09)
 Относно: Стратегия на ЕС за алкохола
 

Изминаха почти три години, откакто приехме стратегията на ЕС за алкохола. Предвиждаше се до лятото на 2009 г. да бъде направена оценка на стратегията.

Разбирам, че Комисията е взела решение да отложи тази оценка.

Защо не е оценена стратегията? Кога можем да очакваме да бъде направена оценка на стратегията на ЕС за алкохола? Как Комисията контролира прилагането на стратегията в различните държави-членки?

 
  
 

Комисията би желала да благодари на уважаемата колега за нейния интерес към един важен аспект на политиката относно общественото здраве: политиката за алкохола.

По време на Експертната конференция по въпросите на алкохола и здравето (21–22 септември), която бе организирана от шведското председателство на ЕС и от Комисията, Генерална дирекция „Здравеопазване и потребители“ представи първия доклад за напредъка по изпълнението на Стратегията на ЕС за алкохола. Докладът е на разположение на уебсайта на дирекцията на Комисията по здравеопазване(1).

Комисията подкрепя държавите-членки при прилагането на стратегията на национално равнище по редица начини, както е описано в доклада за напредъка. Те включват създаването на Комитет по националната политика и действия относно алкохола като форум, на който държавите-членки могат да обменят опит и да разработват общи подходи. Досега този комитет се е срещал пет пъти.

Комисията също така подпомогна работата на Комитета, който да разработи общи показатели, позволяващи извършването на сравнителен анализ в рамките на ЕС. Докладът за напредъка описва предприетите до този момент действия в държавите-членки, посочвайки по-специално добрата практика, договорена в препоръката на Съвета от 2001 г.(2) Комисията също така проведе две проучвания на дейността на държавите-членки по установените в стратегията приоритетни области. В Приложение 1 към доклада за напредъка е предоставена актуална информация за дейностите на държавите-членки след приемането на стратегията.

 
 

(1)http://ec.europa.eu/health/ph_determinants/life_style/alcohol/Forum/docs/open300409_co01_en.pdf.
(2)Препоръка на Съвета от 5 юни 2001 г. относно употребата на алкохол от млади хора, по-специално от деца и юноши, ОВ L 161, 16.6.2001 г.

 

Въпрос № 38, внесен от Rolandas Paksas (H-0314/09)
 Относно: Енергетика
 

Тежкото икономическо положение в държавите-членки на ЕС, включително в Литва, не е ли достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на член 37 от Акта относно условията за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия и на член 4 от протокол № 4 и за вземането на решение от Комисията за отлагане за 2012 г. на определения за 2009 г. срок, когато Литва трябва да затвори атомната електроцентрала „Игналина“ според ангажимента, който е поела?

 
  
 

Ядрената безопасност е абсолютен приоритет за ЕС, както това беше показано с единодушното приемане от Съвета на Директивата за ядрената безопасност на 25 юни 2009 г.(1) Предвид присъщите на проекта на реактора недостатъци (по-специално липсата на система за вторично задържане в реактора), не е възможно АЕЦ „Игналина“ (INPP) да бъде модернизирана до съответните стандарти за безопасност. Извършваните в миналото модернизации позволяват само постигането на основна безопасност за експлоатация до края на 2009 г., когато трябва да бъде спрян вторият блок на INPP като част от ангажиментите на Литва във връзка с присъединяването към ЕС. Позовавания на предпазната клауза, която се съдържа в член 37 от Акта за присъединяването и която визира сериозни икономически затруднения, се допускат само в срок от три години след присъединяването на Литва.

ЕС предостави и продължава да предоставя общо 1,3 милиарда евро помощ за спирането от експлоатация на INPP и за развитието на алтернативни доставки на електроенергия в Литва. Това финансиране е под условие, че Литва спази договорената дата за закриване на INPP.

В Протокол № 4 към Акта за присъединяване се приема, че модернизираната с оглед на изискванията на околната среда Литовска топлоелектрическа централа ще бъде основният заместител на АЕЦ „Игналина“. Този процес на модернизация завърши през септември 2008 г. и следователно не се очаква недостиг в доставките на електроенергия след затварянето на INPP. Освен това Комисията подкрепя проекти за централна топлофикация в Игналина и мерки за енергийна ефективност на жилищни сгради, както и проект за инсталация за комбиниран цикъл с газови турбини (CCGT), който се предвижда да бъде завършен до 2013 г.

Важно е да се продължи да се работи за осигуряване на енергийната сигурност в Балтийския регион, включително за подобряване на енергийната ефективност и трансграничните връзки. Комисията се ангажира с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие да продължи да работи в тясно сътрудничество с Литва, за да гарантира ефективното извеждане от експлоатация на АЕЦ „Игналина“.

 
 

(1)Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 година за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации, ОВ L 172, 2.7.2009 г.

 

Въпрос № 39, внесен от Sławomir Witold Nitras (H-0315/09)
 Относно: Винетки на автомагистралите в Австрия
 

В по-голямата част от европейските страни са въведени такси за използване на автомагистралите или първостепенните пътища. Начинът, по който са уредени тези такси, е различен в различните страни. Таксите се събират или непосредствено на входните бариери за даден участък от пътя, или под формата на винетки за определен период от време. Всяка държава-членка избира свободно как да определя размера на винетните такси.

В някои държави-членки обаче начинът, по който се събират тези такси, е в ущърб на автомобилите, които преминават транзит към друга държава. Обикновено шофьорите на тези автомобили преминават през дадена страна в рамките на един ден, а нямат възможност да закупят еднодневна винетка (например Австрия, Чешката република).

Безспорно всяка държава-членка има право да определя и събира такси за използването на нейните автомагистрали. Въпреки това липсата на единни правила за коригирането на таксите, така че те да съответстват на действителния период на използването на пътищата, би могло да представлява сериозна заплаха за един от основните принципи на Европейския съюз, а именно — свободното движение на хора. Във връзка с гореизложеното и принципа на свободно движение на гражданите на ЕС не следва ли от Европейската общност да се изиска да състави насоки за държавите-членки, които биха осигурили рамка, гарантираща равното третиране на всички граждани по този въпрос?

 
  
 

По отношение на търговския транспорт съществува рамка, гарантираща равното третиране на участниците в движението по пътищата. Директива 1999/62 относно таксите за използване на инфраструктура („Евровинетка“)(1), изменена с Директива 2006/38(2), урежда рамката за събиране на такси за тежкотоварни автомобили, при която налагането на такси за изминат участък или такси за ползване на инфраструктурата не води до пряка или косвена дискриминация на основата на националност, държава или място на установяване или регистрация на превозното средство, или произход или местоназначение на транспортната операция. Директивата предвижда, че тарифата за базираните на време такси за използване на инфраструктурата следва да включва периоди от един ден до една година.

Държавите-членки са свободни да налагат такси за изминат участък и за ползване на инфраструктурата и за други превозни средства, като например лекотоварни превозни средства, автобуси и леки автомобили съгласно националното законодателство и при условие, че се спазват предвидените в Договора принципи на недискриминация и пропорционалност. В рамките на държавата-членка, в която се прилагат съответните такси, както и извън нея следва да се предлагат пропорционални по стойност такси за транзитно преминаване или по-краткотрайно използване на инфраструктурата, които да представляват възможно най-малка пречка за потока на движение по пътищата.

 
 

(1)ОВ L 187, 20.7.1999 г.
(2)ОВ L 157, 9.6.2006 г.

 

Въпрос № 40, внесен от Carlos José Iturgaiz Angulo (H-0317/09)
 Относно: План за възстановяване на запасите от аншоа
 

През юли 2009 г. Комисията прие дългосрочен план за възстановяване на запасите от аншоа в Бискайския залив. Според компетентните служби на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ предложението е било изготвено, като са били взети предвид изцяло отправените от представителите на сектора искания.

Членът на Комисията Джо Борг желае да се сключи споразумение преди края на годината. Означава ли това, че Комисията вижда възможност забраната за улов на аншоа да бъде отменена през следващата година? Въвежда ли планът някакво изменение в спазваните досега научни критерии при определянето на общия допустим улов (TAC)?

 
  
 

Комисията иска да подчертае, че при всички случаи отмяната на съществуващата забрана ще зависи от състоянието на запасите, както то се оценява в съответните научни изследвания, предоставени на Комисията от Международния съвет за изследване на морето (ICES). Следващият случай, при който ще е налице тази оценка, ще бъде през юни 2010 г. след като бъдат обработени резултатите от научното изследване през пролетта. Според предложения план, който Комисията се надява да влезе в сила до тогава, риболовът на аншоа в Бискайския залив може да продължи, ако според оценката в научното изследване биомасата на запаса е над 24 000 тона. При по-ниски нива планът предвижда, че забраната на риболова трябва да остане в действие.

Преминаването към подход на дългосрочно управление не гарантира автоматично вдигане на забраната за риболов, ако сегашните ниски нива на биомасата се запазят. Планът предвижда граници за експлоатация на запасите, които да намалят риска от изчезване. Следователно неговата цел е да гарантира на отрасъла най-добрите възможности за постоянен риболов, както и най-високия улов, който запасите могат да произведат в границите на устойчивост. Комисията винаги съставя своите предложения въз основа на най-добрите налични научни сведения и с грижа за дългосрочните интереси на отрасъла. Методът, който беше последван от план за определяне на годишните възможности за риболов, се ползва с пълната подкрепа на Регионалния консултативен съвет за югозападните води.

 

Въпрос № 41, внесен от Jim Higgins (H-0323/09)
 Относно: Трансмазнините
 

Предлага ли Комисията въвеждане на директива, която да определя максималните допустими стойности на хидрогенираните киселини/трансмазнините в хранителните продукти с оглед на това, че тази съставка е доказан фактор, който допринася за сърдечни заболявания?

 
  
 

Комисията се ангажира да използва наличните подходящи средства, за да насърчава защитата и здравето на потребителите. Тя насърчава инициативи, които могат да помогнат за възпрепятстване на развитието на сърдечносъдови заболявания в Европа. Консумацията на трансмастна киселина, както и общият прием на мазнини и на наситени мастни киселини, е един от рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания в Европа.

Комисията смята, че хранителните навици зависят от много различни фактори. Оказването на въздействие върху тях е много сложен процес, който изисква различни действия. Те следва да бъдат пропорционални и да вземат предвид съответните компетенции и отговорности на Европейската общност и нейните държави-членки. В тази рамка Комисията насърчава приемането на мерки за саморегулиране, а също така и разглежда възможностите за регулаторни действия. Степента на регулаторните мерки със сигурност ще бъде повлияна от ефективността на мерките за саморегулиране.

За момента Комисията счита, че налагането на правно ограничение по отношение на съдържанието на трансмазнини в храните не е нито подходяща, нито пропорционална мярка на равнище ЕС.

 

Въпрос № 42, внесен от Mairead McGuinness (H-0326/09)
 Относно: Хуманно отношение към конете
 

Икономическият спад доведе до значително намаляване на продажната стойност на чистокръвните животни. Наблюдава се значително увеличение на броя изоставени коне в много държави-членки, тъй като собствениците не са в състояние да плащат за грижите за животните. Комисията споделя ли загрижеността, изразена от организациите за хуманно отношение към животните, относно хуманното отношение към конете към настоящия момент? Комисията възнамерява ли да разгледа този въпрос или дори да предложи действия във връзка с него?

 
  
 

Комисията не е получила информация от държавите-членки или оплаквания от неправителствени организации за защита на животните във връзка със значително увеличение на броя на изоставените коне, дължащо се на намаляването на продажната стойност на чистокръвните животни. Комисията обаче е наясно с проблема от публикуваните в пресата статии.

Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г.(1) установява общи минимални стандарти за защита на животните, отглеждани за селскостопански цели, включително за конете. Директивата не се прилага по отношение на конете, които ще се използват за състезания, демонстрации, културни или спортни прояви или дейности. Директивата изисква държавите-членки да гарантират, че собствениците или гледачите ще предприемат всякакви обосновани мерки, за да осигурят хуманно отношение към животните под тяхна грижа и да гарантират, че на тези животни няма да бъде причинена излишна болка, страдание или нараняване.

Прилагането на тази директива е задължение преди всичко на държавите-членки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 882/2004(2) относно официалния контрол те трябва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че разпоредбите на Общността, свързани със защитата на здравето на животните и хуманното отношение към тях, се прилагат.

Държавите-членки носят отговорността да гарантират, че възможностите, които законодателството на Общността предоставя, се използват по разумен начин, като това помага за предотвратяване на изоставянето и неполагането на грижи за коне, които по икономически причини вече не може да бъдат гледани при подходящи условия. Във връзка с това Комисията иска да привлече вниманието на уважаемия колега към Регламент (ЕО) № 504/2008(3) относно методите за идентификация на еднокопитни животни, който е от значение, когато се разглежда като възможност клането на еднокопитни животни при контролирани условия с оглед на безопасността на храните.

 
 

(1)Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели, ОВ L 221, 8.8.1998 г.
(2)Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, ОВ L 191, 28.5.2004 г.
(3)Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията от 6 юни 2008 г. за прилагане на Директива 90/426/ЕИО и Директива 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни, ОВ L 149, 7.6.2008 г.

 

Въпрос № 43, внесен от Syed Kamall (H-0328/09)
 Относно: Присъединяване на Бивша югославска република Македония
 

През март тази година Европейският парламент гласува предложението за резолюция относно доклада на Комисията за напредъка на Бивша югославска република Македония за 2008 г. (P6_TA(2009)0135). Точка 10 гласи, че се изразява съжаление, че „три години след предоставянето на статут на страна кандидатка за членство в ЕС все още не са започнали преговори за присъединяване, което е недопустима ситуация с демотивиращо въздействие върху страната и носи риск от дестабилизация на региона; счита, че е желателно да се сложи край на тази извънредна ситуация; настоятелно призовава този процес да бъде ускорен …“

Парламентът на Бивша югославска република Македония вече прие оставащите 4 законодателни акта, с които изцяло се прилагат основните приоритети на партньорството за присъединяване, а именно законите за: вътрешните работи, държавните служители, финансирането на политическите партии и закона за парламента.

В светлината на продължаващите реформи в Бивша югославска република Македония и безпрецедентно дългото отлагане на определянето на дата за начало на преговорите, смята ли Комисията да препоръча начална дата за преговорите с Бившата югославска република Македония в предстоящия доклад за напредъка?

 
  
 

Комисията прие годишната си стратегия за разширяване на 14 октомври. В тази рамка Комисията установи, че след предоставянето през 2005 г. на статут на страна кандидатка на Бившата югославска република Македония, функционирането на демокрацията в страната е укрепнало, а на институциите, гарантиращи принципите на правовата държава и зачитането на основните права, е била осигурена стабилност, въпреки че тези усилия, разбира се, трябва да продължат.

Освен това Бившата югославска република Македония е удовлетворила в значителна степен основните приоритети на партньорството за присъединяване. С оглед на цялостния напредък в осъществяването на реформите Комисията счита, че страната отговаря в достатъчна степен на политическите критерии, определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. и в Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Страната се е приближила до установяването на действаща пазарна икономика и е постигнала напредък в редица области, свързани със способността за поемане на задълженията на членството.

В светлината на горните съображения и като се вземат предвид заключенията на Европейския съвет от декември 2005 г. и декември 2006 г. Комисията препоръчва започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз с Бившата югославска република Македония.

От съществено значение е поддържането на добросъседските отношения, включително договарянето на взаимно приемливо решение в спора за името под егидата на ООН.

 

Въпрос № 44, внесен от Carl Schlyter (H-0329/09)
 Относно: Откриване на химикали, превишаващи допустимите стойности, в облекла
 

Неотдавна оповестено проучване (шведски телевизионен канал „SVT Plus“) показа, че в дънковите облекла е възможно да бъдат открити високи равнища, които категорично превишават пределно допустимите стойности, на различни химически субстанции, включително деметил фумарат, нонилфенол етоксилат и тежки метали. Някои от тези вещества са силни алергени и при тях не бива да се допуска пряк контакт с кожата. Въпреки това производители и търговци на дребно очевидно не проверяват дали стоките им са безопасни.

Какви мерки е предприела или планира да предприеме Комисията, за да гарантира, че операторите на пазара се съобразяват със законодателството в тази област?

 
  
 

Прилагането на законодателството на Общността, като например контрола над продуктите, попада в сферата на компетентност на държавите-членки. За тази цел член 125 от законодателството относно химичните вещества REACH (Регламент (ЕО) № 1907/2006)(1) изисква държавите-членки да поддържат система от официални проверки и други дейности в зависимост от случая, а член 126 изисква държавите-членки да определят санкции за нарушение на регламента REACH. Регламентът за акредитацията и надзора на пазара (Регламент (ЕО) № 765/2008, който се прилага от 1 януари 2010 г.(2)) е друг инструмент, позволяващ на държавите-членки да предприемат подходящи мерки.

Комисията беше информирана, че мнозинството от държавите-членки очакват техните прилагащи органи да имат пълна оперативна готовност през 2008 г., като повечето държави-членки използват съществуващите прилагащи структури съгласно предишното законодателство.

Европейската агенция по химикали (ECHA) играе подпомагаща роля, като съдейства за създаването на Форум за обмен на информация относно прилагането. Форумът на ECHA се занимава с въпроси, свързани с изпълнението, по-специално на равнище Общност. Той служи като платформа за обмен на информация относно прилагането и координира мрежа от правоприлагащи органи в държавите-членки. Някои от задачите на форума са да предлага, координира и оценява проекти за хармонизирано прилагане и съвместни инспекции. Първата среща на Форума се състоя през декември 2007 г. и оттогава той се среща два пъти годишно.

Някои от веществата, като например нонилфенол етоксилатите и тежките метали, бяха регулирани чрез ограничения чрез Директива 76/769/ЕИО(3) на Съвета, която вече е отменена с REACH, и включени в Приложение XVII към REACH.

Комисията може да ревизира настоящите мерки въз основа на допълнителна информация. Това означава, че винаги когато Комисията или държава-членка считат, че някои неприемливи рискове за човешкото здраве и околната среда е необходимо да бъдат разгледани на общностно равнище, REACH предвижда процес, който позволява предприемането на подходящи мерки относно тези вещества, водещ, когато това е подходящо, до изменение на Приложение XVII към REACH.

Що се отнася до диметилфумарат (ДМФ), Решение 2009/251/EО(4) на Комисията, изготвено съгласно Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите(5), изисква държавите-членки да гарантират, че на пазара не се пускат или предлагат продукти, съдържащи този химикал, и че такива продукти трябва да бъдат изтеглени от потребителите, като потребителите бъдат информирани за рисковете, свързани с ДМФ. Следователно всички потребителски продукти, съдържащи ДМФ, са забранени в Европейския съюз.

Влизането в сила на REACH въведе нови задължения за производителите и/или вносителите на изделия. От 1 юни 2008 г. всеки производител или вносител на изделия трябва да регистрира веществата, които се очаква да се отделят от изделията при нормални или предвидими условия на употреба, когато въпросните вещества присъстват в изделията в количества над 1 тон. Освен това производителите и вносителите на изделия трябва да нотифицират ECHA за наличието на вещества, пораждащи сериозно безпокойство, в съответствие с условията, определени в член 7, параграф 2, ако веществата са идентифицирани в съответствие с член 59, параграф 1 и са включени в списъка на кандидатите. Това ще увеличи информацията за веществата, пораждащи сериозно безпокойство, които се отделят и присъстват в изделията.

Накратко, както бе посочено, прилагането на законодателството на Общността относно химикалите е преди всичко отговорност на държавите-членки и уважаемият колега може да бъде уверен, че Комисията е изцяло ангажирана с насърчаването на щателното прилагане на задълженията по REACH и активно подкрепя работата на ECHA, която отговаря за някои научни и технически задачи, свързани с прилагането на изискванията на REACH. Също така в областта на потребителските стоки държавите-членки носят основната отговорност за изпълнението и Комисията ги насърчава и подкрепя в тази задача. Публикуваните от държавите-членки нотификации на продукти, съдържащи ДМФ(6), е практически пример за това.

 
 

(1)Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, ОВ L 396, 30.12.2006 г.
(2)Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (текст от значение за ЕИП), ОВ L 218, 13.8.2008 г.
(3)Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати, ОВ L 262, 27.9.1976 г.
(4)Решение 2009/251/ЕО на Комисията от 17 март 2009 година за изискване към държавите-членки да гарантират, че на пазара не се пускат или предлагат продукти, които съдържат биоцида диметилфумарат (нотифицирано под номер C(2009) 1723) (текст от значение за ЕИП), ОВ L 74, 20.3.2009 г.
(5)Директива 2001/95/ЕО на Европейския парлaмент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (текст от значение за ЕИП), ОВ L 11, 15.1.2002 г.
(6)http://ec.europa.eu/consumers/dyna/rapex/rapex_archives_en.cfm, scroll down and search for DMF.

 

Въпрос № 45, внесен от Britta Thomsen (H-0330/09)
 Относно: Прилагане на Директива 2002/73/EО от страна на Дания
 

През март 2007 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до правителството на Дания относно прилагането от нейна страна на Директива 2002/73/ЕО(1). На 4 ноември 2008 г. за първи път отправих питане до Комисията относно това как стои въпросът и кога биха могли да се очакват нови развития. На 20 ноември 2008 г. Комисията отговори, че понастоящем приключва оценяването на съответствието на датското право с Директива 2002/73/ЕО.

Бих искала отново да запитам Комисията кога ще бъдат предприети мерки, за да се гарантира, че Дания спазва разпоредбите на директивата, и под каква форма ще бъдат тези мерки?

Позовавам се на предходния ми въпрос (H-0863/08) и отговора на Комисията.

 
  
 

Правителството на Дания нотифицира Комисията за приемането на Закон № 387 от 27 май 2008 г., с който се създава нов Съвет за равно третиране. В светлината на това развитие Комисията реши да преразгледа своята оценка на съответствието на датското право с Директива 2002/73/EO(2). Комисията ще вземе решение относно последващите действие през следващите седмици и ще информира за него уважаемата колега.

 
 

(1)8 ОВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15.
(2)Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионално обучение и повишаване, и условията на труд (ОВ L 269, 5.10.2002 г., стр. 15).

 

Въпрос № 46, внесен от Andres Perello Rodriguez (H-0334/09)
 Относно: Закъснение в работата по представянето на директивата за биологичните отпадъци
 

В края на 2008 г. Комисията представи Зелена книга за управлението на биологични отпадъци и впоследствие стартира процес на обществена консултация, който приключи през март тази година. Предвижда се през декември Комисията да представи пред работната група на Съвета заключенията от въпросната консултация и по целесъобразност своето предложение или инициатива относно стратегията за управление на биологичните отпадъци.

Като се има предвид

– че оценката на въздействието за целите на възможно законодателно предложение трябва също да е готова в края на годината,

– че този законодателен акт е приоритет за Съвета, тъй като, както се отбелязва в заключенията от заседанието на Съвета от 25 юни 2009 г. относно Зелената книга, „подобреното управление на биологичните отпадъци ще допринесе, от една страна, за устойчивото управление на ресурсите и за по-доброто опазване на почвата, а от друга страна, за борбата с изменението на климата и за постигането на целите за отклоняване на отпадъците, рециклиране и възобновяеми източници на енергия.“

Може ли Комисията да посочи дали ще успее да спази предвидените срокове, като така ще може да представи законодателно предложение в началото на 2010 г.?

 
  
 

Работата по оценката на въздействието относно управлението на биологичните отпадъци е един от приоритетите на Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията. Комисията в момента завършва проекта на оценката на въздействието и през ноември ще го представи за вътрешно одобрение.

По-нататъшните стъпки по отношение на управлението на биологичните отпадъци в ЕС, както и възможните мерки (законодателно предложение или съобщение), ще зависят от резултатите от оценката на предимствата и недостатъците на различните варианти за управление на биологичните отпадъци. Поради тази причина не се очаква това решение да бъде взето преди завършването на посочената оценка на въздействието, което е планирано за декември 2009 г. Ако оценката покаже, че е необходимо приемането на законодателни мерки, предложението може да бъде прието от Комисията през пролетта на 2010 г.

 

Въпрос № 47, внесен от Pat the Cope Gallagher (H-0340/09)
 Относно: Ирландският език като работен език в ЕС
 

Може ли Европейската комисия да представи подробно изложение, в което да очертае практическите стъпки, предприети от януари 2007 г. до момента, за интегриране на ирландския език като работен език в ЕС?

 
  
 

Както Комисията вече посочи в отговорите си на устни въпроси H-0622/08 и H-0636/08, по силата на Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 г., изменен с член 1 от Регламент (ЕО) № 920/2005 на Съвета от 13 юни 2005 г., ирландският език има статут на официален и работен език на институциите на Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

ПИСМЕНИ ПРЕВОДИ

Членове 2 и 3 на Регламент (ЕО) № 920/2005 съдържат частична, възобновяема 5-годишна дерогация от използването на ирландски език от институциите на ЕС. На практика тази дерогация означава, че засега на ирландски език се превеждат само предложенията за съвместно вземане на решение за регламенти (и някои свързани с тях документи(1)), както и пряката кореспонденция с обществеността.

Затова в съответствие с тези разпоредби, Комисията успя да изготви всички необходими писмени преводи на ирландски език в законодателния процес и да гарантира тяхното своевременно предаване. Освен това на ирландски език се съставят и отговорите до гражданите или юридическите лицата, които са се обърнали към Комисията на този език.

За тази цел Комисията създаде независим отдел по ирландски език в рамките на Генерална дирекция „Писмени преводи“ (DGT). В момента в него е назначен един изпълняващ длъжността началник отдел, асистент, петима писмени преводачи, работещи на пълен работен ден, и командирован национален експерт. Това е достатъчно за справяне с текущото ниво на натоварване, но ситуацията се наблюдава постоянно. Освен това в отдела по преводи за интернет е командирован още един национален експерт. Персоналът на отдела е преминал необходимото за съответната длъжност обучение по информационни технологии, като в ГД „Писмени преводи“ също така редовно се организират и тематични обучения. Писменият превод на ирландски език се ползва и от сътрудничеството с националните органи, по-специално в областта на развитието на терминологията, което е особено положително и силно се приветства, като се има предвид, че на ирландски език е преведена неголяма част от достиженията на правото на Общността. От 2007 г. ГД „Писмени преводи“ също така публикува редица покани за участие за преводачи на свободна практика на ирландски език и в резултат от това отделът работи с редица професионални ирландски агенции за превод, които могат да предлагат услуги за писмен превод в периоди на повишено търсене.

В момента се провежда съвместен конкурс на Съвета и Комисията, който има за цел да бъде създаден списък с резерви, от който може да бъдат назначавани ръководители на отдели за ирландски език в Съвета и в Комисията. Очаква се списъкът с резерви да бъде публикуван скоро. Своевременно ще бъде организиран и нов конкурс за преводачи с ирландски език.

Преминавайки отвъд границите на задълженията си съгласно изменения Регламент № 1 и в рамките на ограничените налични ресурси, Комисията започна също така да предоставя някои от страниците от по-високите нива на своите уебсайтове на ирландски език, отдавайки приоритет на съдържанието, което е от особен интерес за гражданите, владеещи ирландски език. От 2007 г. насам Комисията публикува все по-повече уебстраници на ирландски език, като тази работа се признава в Ирландия и те се използват от различни медии.

Като един от официалните езици на ЕС, ирландският е един от езиците, които се предлагат за участие в годишния конкурс за превод на ГД „Писмени преводи“ за ученици от средните училища „Juvenes Translatores“. Първият победител от Ирландия (през 2007 г.) направи превод на ирландски език.

С оглед на своите потребности от персонал ГД „Писмени преводи“ проявява интерес към развитието на курсове за писмен превод в държавите-членки и Комисията неотдавна постави началото на мрежа за „Европейска магистърска степен по писмен превод“, която включва 34 висококачествени университетски програми по превод на равнище магистърска степен. Две от първите успешни кандидат-програми бяха „MA Léann an Aistriúcháin“, която се предлага от Acadamh na hOllscolaíochta Gaeilge (Galway NUI), и Магистърската програма по превод, Университет в Дъблин Сити, Училище по приложна лингвистика и интеркултурни науки. Комисията очаква да работи в тясно сътрудничество с тези две програми, както и с други университети, предлагаща програми за професионален писмен превод с ирландски език. По този начин Комисията се надява, че на пазара ще започнат да навлизат достатъчно преводачи на свободна практика с ирландски език, отговарящи на специфичните изисквания за работа в или за институциите на ЕС.

Освен това на политическо равнище ГД „Писмени преводи“ възприе много активна позиция по-отношение на ирландските органи, за да гарантира достатъчно внимание в Ирландия към висшето образование за преводачи, към развитието на ирландска терминология и към набирането на преводачи с ирландски език. Това се извършва например чрез мисии на директора на генералната агенция, персонала на ГД „Писмени преводи“ и чрез други инициативи.

УСТЕН ПРЕВОД

По искане на ирландските органи от януари 2007 г. се осигурява устен превод на ирландски език по време на заседанията на Комисията, Съвета на министрите, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите и на Парламента.

Генерална дирекция „Устни преводи“ на Комисията разполага с достатъчно ресурси, за да отговори на исканията за устен превод на ирландски език в Съвета и в Комитета на регионите. В Парламента (който използва същия набор от конферентни преводачи на свободна практика) концентрирането на търсенето на устен превод в пленарните седмици може да породи трудности. След последните парламентарни избори изглежда, че търсенето на ирландски език там по-скоро ще се повиши, вместо да намалее.

В момента в ГД „Устни преводи“ има двама щатни конферентни преводачи, които могат да работят от ирландски език. Освен това вече има 11 акредитирани от ЕС устни преводачи на свободна практика, които могат да работят от ирландски на английски език. Петима от тях също така могат да превеждат на ирландски език, който не е техен майчин език. В момента има един акредитиран конферентен преводач на свободна практика с майчин език ирландски и английски език като втори език и още двама, които са временно акредитирани. Двамата кандидати преминаха теста за акредитация през юни 2009 г.

Що се отнася до обучението, Университетът в Уестминстър проведе специален курс (с финансовата подкрепа на Европейския парламент и помощ при обучението от страна на ГД „Устни преводи“) за преводачи с ирландски език през 2006–2007 г. и отново през 2007–2008 г. Общо шест лица, завършили в Уестминстър, вече са преминали теста за акредитация (трима през 2007 г., трима през 2008 г.). Университетът в Голуей започна нов курс за следдипломна квалификация по устен превод през есента на 2008 г. Четирима студенти завършиха първата година от курса, като един от тях премина успешно междуинституционалния тест за акредитация през юни 2009 г. Вече започва втората година от курса. До момента има записани осем студенти с езикови комбинации, включително френски или немски език освен ирландски и английски език.

РЕДАКТИРАНЕ НА ПРАВНИ ТЕКСТОВЕ

Що се отнася до другите законодателни институции, правната служба на Комисията разполага с група от редактори на правни текстове, които работят на всички официални езици. В случая на Комисията това включва двама редактори на правни текстове, които могат да работят с ирландски език. Това съответства на ситуацията с другите официални езици.

 
 

(1)По-специално, изменени предложения (чл. 250, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО) и коментари относно позиции на Европейския парламент или Съвета в хода на процедурата на съвместно вземане на решение (чл. 251, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО).

 

Въпрос № 48, внесен от Eleni Theocharous (H-0342/09)
 Относно: Връщането на град Фамагуста
 

Възнамеряват ли ЕС и Европейската комисия да подкрепят искането на законните жители на окупирания град Фамагуста за незабавно връщане на техния град, който се намира под контрола на турската армия, като мярка за изграждане на доверие за окончателното решаване на кипърския въпрос?

Незабавното връщане на града се предвижда от споразуменията на високо равнище от 1979 г. (Киприану–Декташ) и от съответните резолюции по този въпрос на Съвета за сигурност на ООН.

 
  
 

Обединението на Кипър и прекратяването на 40-годишния конфликт на европейска земя е от общ интерес. Разделението на острова е неприемливо в рамките на Европейския съюз.

Комисията потвърждава пълната си ангажираност с оказването на подкрепа за усилията на лидерите на двете общности за постигане на цялостно решение на кипърския въпрос под егидата на ООН.

Като се има предвид конкретната възможност за постигане на споразумение и обединяване на острова, Комисията се надява, че Вароша скоро ще бъде върнат на своите законни жители.

Ако двамата лидери вземат решение за предсрочното връщане на Вароша на неговите собственици, като мярка за изграждане на доверие, както предлага уважаемата колега, те ще имат пълната подкрепа на Комисията.

 

Въпрос № 49, внесен от Rosa Estaràs Ferragut (H-0344/09)
 Относно: Изпълнение на разпоредбите на Договора за ЕО във връзка с островното положение на определени региони
 

В член 158 от Договора от Амстердам и в приложената към него Декларация № 30 се признава, че островните региони понасят постоянно щети от структурно естество в резултат на островното си положение, които вредят на тяхното икономическо и социално развитие. Също така се установява, че е необходимо правото на Общността да отчита това неблагоприятно положение, като се вземат специфични мерки в полза на островите, с оглед на по-доброто им интегриране във вътрешния пазар при справедливи условия. От своя страна Договорът от Лисабон съдържа същите разпоредби и ги подсилва, като включва териториалното сближаване като една от своите главни цели.

На практика горепосоченият член 158 не се е прилагал и доразвивал. Необходима е специфична комплексна политика на ниво ЕС, която да даде възможност за смекчаване на проблемите, свързани с островното положение, и да постави островните региони и континенталните региони в едни и същи условия.

Какви мерки смята да приеме Комисията, за да се изпълни предвиденото в член 158 от Договора от Амстердам, както и разпоредбите във връзка с островното положение на определени региони на Договора от Лисабон при влизането му в сила?

 
  
 

С голямото си многообразие, дължащо се на техните географски характеристики (например достъпност, климатични условия), островите са особено предизвикателство за регионалната политика.

Комисията, разбира се, е наясно с това положение и отдава голямо значение на постигането на по-добро икономическо, социално и териториално сближаване в Европа. Осигуряването на хармонично и балансирано развитие на Европейския съюз, като същевременно се избягва фрагментирането на европейските политики, е от първостепенно значение за Комисията.

Специално политиката на сближаване предлага много възможности за оказване на подкрепа и укрепване на развитието на райони със специфични географски характеристики, като например островите. Тя например предвижда възможност за модулиране на процентите на съфинансиране по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“. Освен това държавите-членки и регионите могат да се адаптират към конкретните социално-икономически и териториални характеристики на конкретните територии чрез други средства, като например специални териториални разпоредби в оперативните програми.

Други политики на Общността също предоставят възможности за конкретни територии. Например разпоредбите относно държавните помощи позволяват предоставянето на помощ за насърчаване на икономическото развитие на определени райони. Това засяга — наред с други — острови, планини и региони с ниска гъстота на населението, при условие че те отговарят на определени условия.

Освен това тези островни общности, които зависят от дейности, свързани с рибарството, могат да получат помощ от Европейския фонд за рибарство (ЕФР), намесата на който също се основава на териториално измерение. По-специално, по ос 4 от ЕФР се предлага подкрепа за прилагане на местни стратегии за развитие, които помагат на местните рибарски общности да разнообразят тяхната дейност и да подобрят качеството на живот в техния район. Тези стратегии може да са насочени към конкретни пречки или да развиват определени териториални предимства на островните райони.

Разбира се, наличните инструменти в тази област може бъдат развивани допълнително, ако гражданите успеят или продължат да се възползват в най-голяма степен от присъщите характеристики на териториите, в които живеят, както се посочва в Зелената книга за териториално сближаване.

Трябва обаче да се подчертае, че географските особености сами по себе си не представляват задължително проблем. Статистиката показва, че тези територии далеч не са еднородни от социално-икономическа гледна точка. Следователно универсалният подход (например обща политика по отношение на островите) не е особено логичен. Освен това преобладаващото мнозинство от лицата, отговорили на въпросите в Зелената книга, отричат необходимостта от определени политики за тези райони.

Въпреки това Комисията трябва да развие допълнително наличните инструменти за анализ (например данни, показатели, оценка на въздействието). Целта ще бъде да се подобри познаването и възможностите за вземане предвид на специфичните характеристики на тези райони. Европейският съюз трябва добре да улови размаха на динамиката на тяхното развитие и да им помогне да укрепят техните относителни и конкурентни предимства.

Поради тази причина Комисията изготви работен документ „Територии със специфични географски особености“, който трябва да бъде публикуван по-късно през есента на тази година. Допълнителна информация за размисъл може да се очаква от предстоящото изследване на Европейската мрежа за наблюдение на пространственото планиране (ESPON) „Европейски поглед върху конкретни видове територии“.

Тези две проучвания трябва да помогнат на Комисията да изготви предложения за допълнителни мерки, водещи до по-нататъшно подобряване на положението на районите със специфични географски характеристики, по-специално островите.

 

Въпрос № 50, внесен от Anne E. Jensen (H-0345/09)
 Относно: Трансфер на пътници във въздушния транспорт от трети държави
 

Когато лица от страни извън ЕС пътуват до държава-членка, често те трябва да се прехвърлят на друг самолет в друга държава-членка преди да продължат до крайната си дестинация. Въпреки всичко има конкретни примери на лица от трети страни, на които се отказва прехвърляне, макар че отговарят на визовите изисквания за крайната им дестинация. Освен това в конкретен пример на лице, пребиваващо в трета държава, впоследствие е било забранено да влиза на територията на ЕС за 6 месеца.

Съгласна ли е Комисията с това, че трансферите на пътници следва да бъдат съобразени и да не се възпрепятстват, при условие че визовите изисквания за крайната дестинация са изпълнени?

Съгласна ли е Комисията, че ако органите на държава-членка в страната, в която се осъществява трансферът, попречат на гражданин на трета държава да пристигне в крайната си дестинация, това представлява нарушение на основното право на свободно движение в рамките на Общността?

Комисията ще предприеме ли действия, за да се гарантира, че на граждани на трети държави не се отказва произволно достъп до крайната им дестинация? Съгласна ли е Комисията, че ако такъв трансфер бъде отказан, следва да се представи законно основание за това с право на обжалване?

 
  
 

Правилата, които се прилагат по отношение на преминаването на външни граници, както и условията за влизане на граждани на трети страни в държавите-членки, са уредени в Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)(1).

Кодексът на шенгенските граници зачита основните права и спазва принципите, които са признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Трябва да се подчертае, че безусловното основно право на свободно движение — признато в член 45 от Хартата — съществува само за граждани на Съюза, а не за гражданите на трети държави. Правото на свободно движение на граждани на трети държави в рамките на ЕС съществува само дотолкова, доколкото това е предвидено съгласно специфичните правила на законодателството на Общността.

При пристигане от страни извън ЕС и преди да се насочат към свързващ вътрешен полет — съгласно член 7 от Кодекса на шенгенските граници — пътниците подлежат на систематични гранични проверки, които имат за цел да проверят изпълнението на условията за влизане, определени в Кодекса на шенгенските граници. Това включва по-специално дали лицето притежава валиден документ за пътуване, валидна виза, ако се изисква, обосноваваща целта и условията на пребиваването, че лицето не фигурира в списъците със сигнали в ШИС и че не се счита, че то е заплаха за обществения ред.

Приложение I към Кодекса на шенгенските граници съдържа подробен неизчерпателен списък на документите, които граничният служител може да поиска от гражданин на трета държава, за да провери изпълнението на условията, посочени в точка 1, буква в).

Следователно наличието или липсата на виза е едно, но не и единственото изискване, което трябва да бъде взето под внимание от граничните служители при провеждането на граничните проверки.

Член 13 предвижда, че на гражданин на трета страна, който не отговаря на условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, се отказва влизане на териториите на държавите-членки. Влизане обаче може да бъде отказано само с мотивирано решение, в което се посочват точните причини за отказа. Лицата, на които е отказан достъп, имат право да подадат жалба — съгласно националното законодателство — срещу решението на националния орган, с което се отказва влизане.

Следователно Кодексът на шенгенските граници напълно зачита правото на физическите лица на преразглеждане на отказа от апелативна инстанция.

Въз основа на предоставената от уважаемия колега информация и при липсата на по-точни данни (като например гражданство на въпросните лица, засегнати държави-членки, както и причините за отказа за влизане, посочени от националните органи) Комисията не е в състояние да прецени дали в посочените от уважаемия колега случаи е налице нарушение на горепосочените правила от Кодекса на шенгенските граници.

 
 

(1)ОВ L 105, 13.4.2006 г.

 

Въпрос № 51, внесен от Georgios Toussas (H-0347/09)
 Относно: Самоубийства на служители на „Франс Телеком“
 

Броят на трагичните самоубийства сред персонала на приватизираната френска телекомуникационна компания „Франс Телеком“ достигна тревожно ниво, като 24 служители сложиха край на живота си, тъй като не издържаха на „средновековните условия на труд“, които са характерни за френската мултинационална компания, а всъщност и във всички монополистични групировки. Тези самоубийства са трагичният резултат от повсеместното прилагане на печално известната „гъвкава сигурност“, от подкопаването и отслабването на трудовите правоотношения, от изтощителното увеличаване на работното натоварване, от страха и чувството на несигурност на трудещите се, изправени пред мрачното бъдеще на стремително нарастващата безработица. Тази стратегия е основният политически избор на ЕС и на правителствата на държавите-членки, в това число и на Гърция при последователните правителства на „Нова демокрация“ и ПАСОК.

Счита ли Комисията, че следваната от ЕС стратегия, която цели повсеместно прилагане на „гъвкавата сигурност“, отслабване на трудовите правоотношения, премахване на колективните трудови договори, отменяне или подкопаване на цялото законодателство за закрила на работниците, е от полза за работниците или тя допринася само и единствено за конкурентоспособността и доходността на предприятията, буквално принасяйки в жертва на олтара на печалбата живота на трудещите се?

 
  
 

Комисията подчертава, че гъвкавата сигурност следва да не бъде бъркана с гъвкавост или политика, предназначена да улесни съкращенията на работници. Напротив, основната цел на гъвкавата сигурност е да повиши сигурността на заетостта. Това се постига чрез осигуряване на подкрепа за прехода към нови работни места, така че да се осигури възможно най-голяма сигурност за работниците и да се гарантира, доколкото е възможно, че тези преходи водят до израстване.

Гъвкавата сигурност включва комбинация от мерки за осигуряване на подходяща подкрепа за хората, за да могат те да запазят работните си места или бързо да се върнат към заетостта, ако ги загубят. Тя има за цел да намери точния баланс между сигурност и гъвкавост: и двата елемента са от съществено значение за гъвкавата сигурност, като те са задължителни за осигуряването на ефективна подкрепа за работниците и за създаването на условия, при които за фирмите да бъде по-лесно да се адаптират и да създават работни места.

Общите принципи на гъвкавата сигурност, които бяха приети от държавите-членки през декември 2007 г., подчертават, че достатъчната гъвкавост в договарянето трябва да бъде придружена от сигурни преходи от едно работно място към друго. Прилагането на гъвкавата сигурност не предполагат премахване на основни трудови договори или отменяне на законодателство, осигуряващо закрила. Този процес е въпрос на определяне на правилната комбинация от мерки и привличане на активното участие и подкрепата на всички основни участници, включително на социалните партньори. Насърчаването на висококачествени, продуктивни работни места и стабилна организация на труда също са от съществено значение за концепцията за гъвкава сигурност, като сътрудничеството и участието на всички основни действащи лица са предпоставка за правилното функциониране на подхода.

Комисията смята, че гъвкавата сигурност продължава да е от решаващо значение, за да може политиката за трудовия пазар да отговори на предизвикателствата, пред които е изправен ЕС. Европейският съвет през юни 2009 г. и Европейският икономически и социален комитет потвърдиха, че тази гъвкава сигурност е правилната политика за борба с кризата и укрепване на възстановяването, като в своите скорошни становища(1) подчертаха ключовата роля на гъвкавата сигурност за намаляването на безработицата.

 
 

(1)CCMI/66 - CESE 794/2009 окончателен

 

Въпрос № 52, внесен от Georgios Papanikolaou (H-0348/09)
 Относно: Тормоз на малолетни в интернет (cyberbulling)
 

На 10 февруари 2009 г., Световен ден за безопасен интернет, ЕС стартира информационна кампания срещу тормоза на малолетни в интернет (cyberbulling). В рамките на тази кампания през цялата 2009 г. по обществените и частни телевизионни канали се излъчва кратко телевизионно съобщение, което има за цел да насърчи децата да запазват контрол в интернет пространството. Интернет тормозът, при който и извършителите, и жертвите са ученици, представлява сериозен проблем, засягащ всички държави-членки на ЕС. Европейската комисия инициира и постигна подписването на споразумение от страна на интернет компаниите, които се наеха да спомагат за по-ефективна закрила на малолетните при използването на интернет. Като има предвид, че постигането на това споразумение е само първата крачка към осигуряване на закрила на малолетните, които използват интернет, ще посочи ли Комисията:

Какви други действия възнамерява да предприеме? Счита ли тя, че училището като институция може да изиграе решаваща роля при ограничаването и предотвратяването на проявите на насилие между малолетни в интернет? И ако да, то по какъв начин?

 
  
 

В отговор на въпроса на уважаемия колега Комисията счита, че започналата през февруари 2009 г. кампания срещу тормоза в интернет беше успешна. Клипът беше разпространен по телевизията, а също така и в интернет: повече от 200 национални и регионални телевизионни канала и 230 уебсайта участваха в кампанията. Клипът помогна на младите хора да разберат по-добре тормоза в интернет и възможностите за подаване на сигнали за него.

Споразумението за саморегулиране „Принципи на ЕС за по-безопасни социални контакти“, което беше подписано през февруари 2009 г. от 18 водещи интернет компании, е важна мярка за подобряване на безопасността и неприкосновеността на личния живот на децата в интернет. От месец февруари насам още две компании се присъединиха към споразумението, испанската „Tuenti“ и естонската „Rate“. Досега 19 фирми са предоставили на Комисията „декларации“, в които обясняват как прилагат споразумението в политиките си по отношение на безопасността. Тази информация вече е обществено достъпна.

Комисията възложи да бъде извършена независима оценка на изпълнението на споразумението за доброволно регулиране, която да бъде публикувана на Деня за безопасен интернет, 9 февруари 2010 г. Оценката ще се фокусира върху съответствието на политиките на компаниите с принципите, както и върху ефективността с оглед на защитата на малолетните. Комисията ще направи заключения въз основа на доклада, които при необходимост ще бъдат последвани от предложения за нови правила.

За да отговори на необходимостта от предприемане на конкретни действия срещу тормоза в училищата и нарастващия проблем с тормоза в интернет, Комисията финансира и ще продължи да финансира чрез програма „Дафне“ няколко проекта, засягащи всички форми на тормоз. В действителност през последните години се поставя все по-силен акцент върху тормоза и предстои да бъдат завършени още няколко продължаващи интересни проекта. Програмата „Дафне“ описа резултатите от проекти, свързани с тормоза в училищата, в публикацията „Насилието в училище“, и по-специално насилието, свързано с киберпространството, в публикацията „Насилието и технологията“, които са достъпни на уебсайта Daphne Toolkit:

http://ec.europa.eu/justice_home/daphnetoolkit/html/booklets/dpt_booklets_en.html"

И накрая, по инициатива на Европейската мрежа за предотвратяване на престъпността, която е насочена към младежката престъпност, през 2004 г. Комисията започна изследване на добрите практики, които училищата прилагат за предотвратяване и намаляване на тормоза.

Комисията смята, че повишаването на безопасността на преживяванията на децата в интернет е обща отговорност на държавните органи, родителите, училищата и предприемачите. Една от мисиите на центровете за повишаване на информираността, които се подкрепят от Програмата за по-безопасен интернет, вече е да информира учителите и децата в училище за онлайн опасностите и как да се справят с тях — някои центрове имат специални програми за обучение на учители в тази насока. Училището като място, от което може да се достигне до всички деца, е един от нашите приоритети. Ето защо на 22–23 октомври 2009 г. в Люксембург Комисията организира конференция на тема „Насърчаване на онлайн безопасността в училищата“, в която участваха група от младежи и група от преподаватели. В резултат от това очаквам да бъде получена оценка на нивото на образоваността в областта на безопасния интернет в Европа, както и препоръки към Комисията и други заинтересовани страни за това как да се насърчава ефективната просветна дейност по темите на безопасния интернет в училищата.

 

Въпрос № 53, внесен от Ivo Belet (H-0349/09)
 Относно: Високи цени на електроенергията в Белгия
 

Може ли Комисията да предостави информация относно средните цени на електроенергията за домакинствата и предприятията в Белгия, сравнени с цените в съседните страни?

Съгласна ли е Комисията, че причината за относително високите тарифи в Белгия е липса на конкуренция в рамките на пазара на електроенергия?

Съгласна ли е Комисията, че удължаването на предвидения срок на експлоатация на атомните централи предлага финансова възможност за значително намаляване на високите тарифи за потребителите?

Може ли Комисията да посочи в съответствие с изчисленията си абсолютната стойност на допълнителната печалба от атомната енергия, в случай че се позволи продължаването на експлоатацията на три атомни централи?

Комисията ще подкрепи ли инициативи за използване на „дивидента“ от продължаването на дейността на атомните централи, първо, за намаляване на тарифите, и второ, за инвестиране във възобновяеми енергийни източници?

 
  
 

Докладът за напредъка за 2008 г.(1) показа, че успоредно с нарастващите цени на петрола на международните пазари цените на електроенергията също са се увеличили, въпреки че промените в цените на електроенергията са варирали в широк диапазон между държавите-членки. Докладът показа, че цените на електроенергията за домакинствата и за промишлени нужди са се повишили особено много в някои държави-членки, сред които и Белгия. Данните показват също, че крайните потребителски цени в Белгия (с включени ДДС и данъци) за домакинства и промишлени потребители са били сред най-високите в ЕС.

Разликите в цените на електроенергията между държавите-членки се обясняват с множество фактори. На първо място, различните разходи за производство на електроенергия в зависимост от специфичната за всеки производител комбинация от горива. Вторият елемент е наличието на достатъчен капацитет за производство и (трансграничен) пренос. На трето място, важната роля на нивото на конкуренция на пазарите на едро и дребно.

Белгийските пазари на електроенергия все още са силно концентрирани. Съвсем наскоро Комисията отбеляза решението на белгийските национални органи по конкуренцията да започнат да извършват внезапни проверки в офисите на два основни доставчика на електроенергия. Към тази дата Комисията все още не е информирана за резултатите от тези разследвания. В момента Комисията разследва дали „GDF Suez (Electrabel)“ не е злоупотребила с господстващото си положение на белгийския пазар на електроенергия за големи промишлени потребители. Освен това Комисията проверява и въздействието, което сливанията и придобиванията може да са оказали върху конкуренцията на белгийския пазар на електроенергия.

Решението за продължаване на експлоатацията на планираните за закриване атомни електроцентрали (независимо дали те са амортизирани или не) ще доведе до по-голям производствен капацитет, който да отговори на търсенето на потребителите. Възможно е това в бъдеще да доведе до по-ниски цени, отколкото ако този капацитет вече не беше наличен.

Комисията не е в състояние да определи количествено абсолютната стойност на допълнителните печалби, които биха били реализирани, ако атомните електроцентрали в Белгия продължат да работят до края на техния експлоатационен живот, тъй като това не само че не е част от мандата на Комисията, но и тя не разполага с достъп до необходимите данни за извършването на такова изчисление.

Ако компетентните национални органи вземат решение да позволят на дружествата, собственици на атомни електроцентрали, да продължат тяхната експлоатация, от тези органи ще зависи да договорят със съответните дружества условията за такова продължаване. Разбира се всички мерки ще трябва да съответстват на правилата относно вътрешния пазар и правилата за конкуренцията, залегнали в Договора за ЕО.

 
 

(1)COM/2009/115/ окончателен, публикуван на уебсайта на Комисията:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0115:FIN:FR:PDF.

 

Въпрос № 54, внесен от Laima Liucija Andrikienė (H-0351/09)
 Относно: Изгледи за сключване на задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия с източните партньори
 

С началото на политиката на Източно партньорство (ИП) ЕС се обвърза с курс, който в крайна сметка да доведе до задълбочени и всеобхватни споразумения за свободна търговия (ЗВССТ)с шестте съседни държави от Източна Европа — Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения. Ще бъдат ли сключени подобни споразумения в идните няколко години?

Какво е състоянието на преговорите по споразумение за свободна търговия с Украйна? Кога следва да очакваме сключване на споразумението? Каква е позицията на ЕС по отношение на исканията на Украйна за включване на селскостопански продукти в споразумението? Оправдано ли е да се каже, че преговорите с Украйна представляват пример и за преговорите с други държави от ИП?

 
  
 

Както се посочва в съвместната декларация от Прага от 7 май 2009 г., основната цел на Източното партньорство е „създаването на необходимите условия за ускоряване на политическото асоцииране и по-нататъшната икономическа интеграция между Европейския съюз и заинтересованите страни партньори“.

Двустранното сътрудничество трябва да бъде основа за ново поколение споразумения за асоцииране, които предвиждат създаването или включват като цел да бъдат създадени задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия (ЗВЗСТ).

Не е установена времева рамка за създаването на ЗВССТ, тъй като готовността на всяка страна ще се оценява индивидуално. Решението за започване на преговори между ЕС и източния партньор ще се взема след като необходимите условия бъдат изпълнени, а именно когато:

– страната партньор е завършила процеса на присъединяването си към Световната търговска организация (СТО);

– жизнеспособността на бъдещото ЗВССТ е доказана чрез задълбочено проучване на осъществимостта;

– страната партньор е потвърдила, че споделя високите амбиции за бъдещото споразумение за свободна търговия, т.е. „задълбочено и всеобхватно“ и

– страната партньор е в състояние да преговаря по ЗВССТ и впоследствие да изпълнява по устойчив начин поетите ангажименти.

В съответствие със заключенията на Съвета от 14–15 септември 2009 г. Комисията понастоящем подготвя насоки за договаряне на споразумение за асоцииране, предвиждащи например създаването или поставянето като цел да бъде създадено ЗВССТ с всяка от трите страни от Южен Кавказ — Армения, Азербайджан и Грузия. Подобни насоки за преговори с Молдова бяха приети по-рано през 2009 г. Преговорите могат да започнат, след като горните условия бъдат изпълнени.

Преговорите с Украйна относно ЗВССТ започнаха през 2008 г., една година по-късно след преговорите по частите от Споразумението за асоцииране (СА) относно политиката и сътрудничеството, тъй като Украйна се присъедини към Световната търговска организация (СТО) едва през май 2008 г. Споразумението за свободна търговия (ССТ) с Украйна ще бъде част от цялостно СА с Украйна и има за цел да осигури на Украйна по-добър достъп до европейския пазар и да насърчи по-нататъшните европейски инвестиции в Украйна. ССТ с Украйна ще бъде задълбочено и всеобхватно, т.е. то предлага цялостен „трансграничен подход“ към икономическата интеграция и обхваща по същество цялата търговия със стоки и услуги. То също така съдържа разпоредби за изпълнението на търговски и икономически ангажименти, включително конкретни цели за сближаване с достиженията на правото на ЕС. Преговорите са сложни и изискват високо ниво на експертни познания, което е истинско предизвикателство за украинците и за ЕС. Комисията очаква преговорите по ССТ с други страни от Източното партньорство да поставят също толкова високи изисквания.

Осмият кръг от преговорите по ССТ се проведе в Брюксел на 5–9 октомври. Както ЕС, така и Украйна остават ангажирани с възможно най-скорошното приключване на преговорите.

 

Въпрос № 55, внесен от Jacek Włosowicz (H-0353/09)
 Относно: Гражданското правителство в Пакистан
 

В Пакистан има избрано гражданско правителство. Смята ли Европейската комисия, че гражданското правителство напълно контролира положението или смята, че както и в миналото, пакистанската армия е действителната сила в страната?

 
  
 

Европейската комисия е ангажирана с изграждането на силни и дългосрочни отношения с Пакистан. Комисията смята, че ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество с Пакистан в редица области от взаимен интерес, включително политическите и регионалните въпроси, демокрацията и правата на човека, въпросите в областта на сигурността, търговията и помощта за развитие.

По-специално, укрепването на управлението и демократичните светски институции са ключови елементи от този подход. Това беше подчертано на срещата на високо равнище ЕС–Пакистан през юни 2009 г. Съвместното официално съобщение от срещата на високо равнище предлага пътна карта за по-нататъшно развитие на отношенията.

За първи път от много години работим с демократично избрано правителство в Пакистан. Основната цел на Комисията е да предостави политическа и материална подкрепа на демократичното правителство в страната.

Налице са положителни тенденции. Правителството на Пакистан вече предприе решителни действия срещу бунтовниците в област Малаканд, включително в долината Суат, като това следва да допринесе и за регионалната стабилност в по-широк мащаб.

Непосредственото предизвикателство сега е да се изпълнят поетите от Комисията ангажименти за подпомагане на възстановяването и реконструирането в областта Малаканд. Освен 72 милиона евро хуманитарна помощ, до момента Комисията е отпуснала 52 милиона евро за възстановяване и реконструкции. Засилва се и ангажираността с реформата на сектора за сигурност, избирателната рамка и подобряването на диалога в областта на правата на човека.

Комисията насърчава Пакистан да затвърди прехода към стабилна демокрация и така веднъж завинаги да завърши периодът на военно управление. Направени бяха важни стъпки за укрепване на независимостта на съдебната власт. Необходимо е допълнително институционално укрепване в центъра на правителството, включително на отчетността пред самия парламент.

Комисията е готова да подкрепи този процес в съответствие с направените препоръки от мисията на ЕС за наблюдение на изборите след изборите през февруари 2008 г.

Решимостта на Пакистан да покаже, че държавата може да осигури ефективно и безпристрастно правосъдие и да победи бремето на корупцията, ще бъде от решаващо значение за усилията за постигане на победа над екстремистите и укрепване на демократичното управление.

 

Въпрос № 56, внесен от Tadeusz Cymański (H-0355/09)
 Относно: Пенджаб
 

Индийският щат Пенджаб е пример за либерално общество с много религиозни общности, което се противопостави на тероризма и се ангажира с проблемите на демокрацията. Възнамерява ли Комисията (и по какъв начин) да въздейства на държавите в Европа да не подкрепят екстремистките групи в Калистан, които се стремят да дестабилизират индийския щат Пенджаб, използвайки религията?

 
  
 

Следва да се отбележи, че индийският щат Пенджаб, който през 80-те години на ХХ век в продължение на 15 години беше помрачен от насилие, се завърна към нормалния живот след успешното овладяване на движението в средата на 90-те години на ХХ век. След години пряко управление от Ню Делхи демократичният процес беше успешно възобновен, като през 1997 г. беше избрано демократично правителство. Последните държавни избори през 2007 г. доведоха до връщането на власт на партията „Акали Дал“ (която представлява изключително интересите на сикхите).

Въпреки нередовните съобщения относно рискове, свързани с оцелялата мрежа от сикхски активисти, анализът на Комисията е, че идеологията, вдъхновила десетилетие и половина насилие в Пенджаб, се отхвърля от населението.

В следствие от това не е необходимо да се въздейства на европейските страни да не подкрепят екстремистите в Калистан. Във всеки случай на първо място Индия трябва да предприеме действия във връзка с евентуалните безпокойства, които може да има по този въпрос. Предвид това трябва да се припомни, че неотдавна Индия определи като похвална и полезна солидарността на държавите-членки на ЕС по този въпрос.

 

Въпрос № 57, внесен от Ryszard Czarnecki (H-0356/09)
 Относно: Свобода на словото и сепаратистки тенденции в Индия
 

Какви мерки възнамерява да предприеме Комисията за гарантиране на свободата на публично изразяване на несъгласие и различни политически възгледи в граничните провинции на Индия така, че тази свобода да не се използва в подкрепа на сепаратистки тенденции, насочени против индийската държава?

 
  
 

Свободата на изразяване е основно право, признато от ЕС и Индия. Въпреки това изглежда, че преди всичко индийското правителство, а по-точно индийското министерство на вътрешните работи, носи отговорността да гарантира, че с правото на свобода на изразяване не се злоупотребява, за да се подпомагат сепаратистки движения в Индия.

 
Правна информация - Политика за поверителност