Пълен протокол на разискванията

Четвъртък, 22 октомври 2009 г. - Страсбург

12.2. Иран

  Председател. – Следващата точка е разискването по седем предложения за резолюции относно Иран.

  Ana Gomes, автор. – (PT) Г-н председател, Иран се характеризира с езиково, религиозно, етническо и политическо разнообразие. Шиитското мнозинство живее заедно със сунити, зороастрийци, християни, евреи и бахаити. Персийското мнозинство си поделя страната с безбройни етнически малцинства, които съставляват повече от половината от населението: азери, араби, кюрди, белуджи и други. Градовете са изпълнени с представители на съвременната средна класа и млади хора, които са готови да живеят в Иран на 21-и век. Размириците и сложността на обстановката плашат режима, който би предпочел един обикновен Иран – обикновен по отношение на религиозния фанатизъм, изолацията на държавата и обикновен по отношение на общественото мнение, заглушено чрез насилствена репресия.

В резолюцията е описано системното нарушаване на правата на човека, на което иранците са подложени в собствената им държава, включително честото прилагане на смъртното наказание, дори спрямо деца, пребиване с камъни на мъже и жени, системно ограничаване на свободата на изразяване и преследване на религиозните и етнически малцинства. С тази резолюция Парламентът изпраща две отделни послания. Първото е за народа на Иран: в иранците, и по-конкретно в младите хора, Европа вижда надежда за бъдещето, в което тяхната държава ще приеме демокрацията и свободата и ще поеме важна роля в региона, каквато заслужава. Второто послание е отправено към иранския режим и в него ние заявяваме, че Иран никога няма да реализира своя неоспорим потенциал, докато насилието и мракобесието са основните характеристики на политическия режим, който само на думи признава ценностите справедливост и мир, а продължава брутално да потиска своя народ.

  Marietje Schaake, автор. – (EN) Г-н председател, законността на всяко правителство се корени в осигуряването на благоденствие на неговите собствени граждани. Всеки режим, който не изпълни тази най-основна отговорност, губи своята легитимност пред международната общност.

Настоящата самоизолация води до унищожение в Иран и оказва „токсично“ въздействие върху съседните държави и останалата част от света. Ние не можем да бъдем безучастни и да наблюдаваме как при този режим биват обесвани малолетни и непълнолетни правонарушители, биват изнасилвани хора и се упражнява произволно насилие над гражданите на държавата. Ние сме тук, за да заявим отново, че не може и няма да има безнаказаност за тези, които извършват престъпления срещу човечеството, и че ще продължаваме да подкрепяме иранците в упражняването на тяхното право на свобода на словото и в мирния им протест за свобода и демокрация.

Европейският съюз има отговорността да държи тези всеобщи права на дневен ред, включително когато се обсъждат търговските интереси или ядрената програма на Иран. Иранският режим може да стане надежден участник в международната общност само когато спечели своята легитимност от гражданите си.

  Tunne Kelam, автор. – (EN) Г-н председател, настоящото положение се корени в една много специална религиозна диктатура, която си е спечелила лоша слава с безразборно потъпкване на правата на човека и на гражданските свободи. Положението дори се влоши след изборите през юни. Арестите, изтезанията и екзекуциите на малолетни и непълнолетни лица и на жени са се увеличили. Всъщност броят на екзекуциите в Иран е най-големият в света след този в Китай.

По последна информация, която не е отразена в проекторезолюцията, вчера иранският режим е екзекутирал чрез обесване петима затворници в затвора „Евин“ в Техеран, включително Soheila Ghadiri – 28-годишна жена. Тя е четвъртата обесена от режима жена през последния месец.

Такива варварски присъди нямат нищо общо с предполагаемите престъпления, извършени от затворниците, а по-скоро са опит за изостряне на атмосферата на ужас в държавата, особено сред жените и младите хора, които са показали решимост за установяване на демокрация и за противопоставяне на изборите.

  Rui Tavares, автор. – (PT) Независимо от това колко души се намират в тази зала, когато се изказваме в Парламента, ние говорим и от името на милионите хора в Иран, които излязоха на улиците и рискуваха живота и сигурността си, за да протестират срещу изборите, които те считат за подправени.

Милионите иранци в държавата и извън нея очакват нещо от нас и затова отправната точка не може да бъде нищо друго освен солидарност и сътрудничество при подпомагане на милионите иранци, които се борят за демокрация и права на човека и които, следва да се посочи, се излагат на много повече опасности от онези, които се изправят пред нормален риск, използвайки средствата на дипломацията.

Затова казвам, че отправната точка не може да бъде нищо друго. Вярно е, че западната политика много често е опростена политика, която е незапозната по отношение на Иран. Вярно е, че Европа прекалено често предприема ответни действия във връзка с политики, които се оказват погрешни по отношение на Иран. Вярно е, че ние много често не искаме да приемем, че като основна сила в региона Иран следва да се ползва с уважението на международната общност, което държавата определено желае.

По думите на един ирански художник, изпратен в изгнание след протестите, Западът не искаше Ислямската република, а сега ние дори нямаме република. Нищо от това обаче не може да извини режим, който потиска свободата, потиснически режим, действащ върху все по-разклатените основи на подправени избори и потисничество над народа. Иранският народ очаква солидарност и подкрепа от Парламента и ние се стремим да ги предоставим с този текст.

  Fiorello Provera, aвтор. – (IT) Г-н председател, госпожи и господа, ние знаем в какви политически и социални условия живеят гражданите на Ислямска република Иран.

Знаем за значителната намеса на религията в политическите решения и в областта на основните права на човека. Най-пресен пример е убийството на Behnood Shojaee – младеж, екзекутиран неотдавна, въпреки че по време на престъплението е бил непълнолетен. Това е последният епизод в поредица от сериозни нарушения на правата на човека, които доведоха до репресии над политически опоненти, хомосексуалисти, журналисти, интелектуалци и всички, които се борят за социалното и гражданско развитие на Иран.

Обстановката се влоши по време на режима на Махмуд Ахмадинеджад, чиято дейност като президент започна с нееднократно отричане на Холокоста и правото на държавата Израел да съществува. От 2005 г. насам броят на екзекуциите в Иран се е увеличил четири пъти и Иран е единствената държава в света, в която се екзекутират малолетни и непълнолетни престъпници. Добре познато е системното прилагане на изтезания в затворите и използването на средновековни наказания като отрязване на крайниците и пребиване с камъни, но режимът се сблъсква с трудност, както се вижда от десетките хиляди хора, които са достатъчно смели, за да протестират по улиците след последните избори.

Младата жена Неда Ага-Солтан, убита на улицата, докато отстоява правата си на жена и гражданка, стана символ не само на репресиите, но и на желанието за свобода на един народ, на който Европа трябва да помогне. Как можем да помогнем? Един от начините е чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека. Друго конкретно предложение е да наименуваме градове или площади в нашите градове на името на Неда Ага-Солтан. Това ще служи не само за възпоменаване на нейната жертва, но ще покаже солидарността ни с иранската опозиция и ще осигури повече информация и осведоменост на европейските граждани за сериозното положение. Искам да видя снимка на Неда Ага-Солтан, поставена до снимката на Аун Сан Су Чи върху стена на сградата на Европейския парламент в Брюксел.

Една последна бележка: как изобщо може да се има доверие на президента Ахмадинеджад в преговорите по ядрения въпрос, при положение че той преследва и върви срещу собствения си народ, който призовава за по-голяма демокрация, свобода и зачитане на правата на човека?

  Struan Stevenson, автор. – (EN) Г-н председател, докато ние седим в Парламента и провеждаме нашите велики разисквания, палачите в Иран работят извънредно. Както чухме от Tunne Kelam, вчера са обесени още петима души, включително млада жена, родителите на чиято жертва са я помилвали. Така че смъртната присъда на момичето е била отменена, но впоследствие тя е била обесена.

Ние в ЕС обаче следваме политика на умиротворяване. Само тази седмица се споразумяхме, че ще насърчим руснаците да обогатяват атомните горивни пръти от името на Ахмадинеджад в замяна на неговата гаранция, че ще спре собствената си ядрена програма за обогатяване на ядрено гориво. Той обаче не даде тази гаранция, нито даде открит достъп на инспекторите да прегледат неговите ядрени инсталации. Продължавайки с тази политика на помиряване, ние само подкрепяме моллите. Трябва да приложим твърди санкции. Твърдостта е единственият език, който моллите разбират.

  Barbara Lochbihler, автор. – (DE) Г-н председател, в началото на тази месечна сесия, председателят г-н Buzek посочи, че премахването на смъртното наказание е основна грижа на Европейския парламент. Това се отнася за всички региони в света, където това нечовешко и варварско наказание трябва да бъде премахнато.

Той се позова на екзекуциите, извършвани в Иран. В представеното ни предложение за резолюция са споменати по-конкретно четири смъртни присъди. Въпросните лица са били осъдени на смърт заради предполагаемото им участие в протести срещу изборите, но по времето, през което се твърди, че са извършили престъплението, те са били в ареста, така че решението може да се обжалва, а ние трябва да следим тези дела.

Беше споменат и фактът, че в Иран все още се екзекутират лица, които са малолетни и непълнолетни по време на престъплението. Иран е единствената държава в света, която все още екзекутира лица, които са малолетни и непълнолетни по време на извършване на престъплението. Иран е ратифицирала Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията за правата на детето и затова е задължена да приеме национален закон за забрана на екзекуциите на малолетни и непълнолетни лица. В иранския парламент е внесен законопроект и ние трябва да призовем нашите колеги там да направят всичко по силите си, за да може приемането на този законопроект да не бъде блокирано повече. Аз считам това за много важна задача.

В заключение искам да изразя голямото си уважение към всички мъже и жени в Иран, които рискуват толкова много, като излизат на протест и участват в различни дейности, настоявайки за зачитане на правата, които иранската конституция им гарантира. Тяхната решителност, ангажираност и смелост заслужават нашата безрезервна солидарност.

  Martin Kastler, от името на групата PPE. – (DE) Г-н председател, на 2 октомври тази година иранската полиция спря в последния момент един мъж и не му разреши да се качи на самолета. Това беше юристът Abdolfattah Soltani, който трябваше да получи Международната награда за правата на човека за 2009 г. в моя роден град Нюрембург за проявената от него смелост в работата му от името на жертвите на политическото преследване. Независимо от валидния му паспорт, иранските органи не позволиха на г-н Soltani да напусне страната без никакви правни причини. На съпругата му беше позволено да замине. Тя с право заяви, че я боли, че в държава, която нарича себе си теокрация, се извършват деяния, които нямат нищо общо с Бог.“

По силата на международното право Иран е обвързана с ратификацията на Международния пакт на ООН за граждански и политически права, в който се предвижда правото на всеки човек да напуска всяка държава, включително и своята. Считам за скандално погазването на това право от страна на Иран. Ето защо аз настойчиво се опитвам да ви убедя случаят Soltani да бъде включен в общата ни резолюция днес и изисквам вашата подкрепа.

  Ryszard Czarnecki, от името на групата ECR. – (EN) Г-н председател, искам да използвам момента, за да изразя загрижеността ни относно положението в Иран и особено това на членовете на иранската опозиция в лагера Ашраф в Ирак, който е символ на съпротивата за народа на Иран.

Иракското правителство следва да престане да следва заповедите на моллите в Техеран. Ирак следва да разбере, че иранският режим няма бъдеще и че се държи за властта, за да извършва репресии и екзекуции. Затова, ако е суверенна държава, Ирак следва да спазва и изпълнява резолюцията на Европейския парламент от 24 април 2009 г. относно Ашраф, в която се отправя призив към Ирак да спре с принудителното разселване на обитателите на Ашраф в Ирак. Моллите в Техеран искат Ашраф да бъде разрушен и ние в Европа трябва да подкрепим беззащитните ирански бежанци. Това е наш морален дълг.

Следва да изискаме от председателството на ЕС и Комисията да призоват ООН за по-активно участие чрез изпращане на постоянен екип, и дори на мироопазващи сили, за да бъдат предотвратени бъдещи нападения и принудителното разселване на тези хора в други части на Ирак.

  Bastiaan Belder, от името на групата EFD. – (NL) Г-н председател, няма съмнение, че положението с правата на човека в Ислямска република Иран се влоши рязко през последните месеци. Подходящ пример за това са настоящите развития в репресивния апарат със съмнителна легитимност, създаден от президента Ахмединеджад, с цел да задушава в зародиш дори най-малкото подобие на съпротива срещу неговата администрация. Сега прословутите главорези, известни като „басиджи“, са включени в Корпуса на гвардейците на иранската революция – още една зловеща организация.

Какво все още може да постигне по този въпрос Европейският съюз? Отговорът е две неща, по-конкретно. Съвместно със Съединените американски щати ние, Западният свят, трябва да съсредоточим вниманието си върху отделните случаи на сериозни нарушения на правата на човека в Иран (насочвам ви също и към нашата резолюция). В пряка връзка с това ние трябва ясно да посочим на Техеран, че няма да бъде проявявана търпимост към такива нарушения и последствията ще бъдат сериозни.

Когато се намесят национални интереси, особено такива от икономически характер, иранските прагматици се появяват по своя собствена инициатива и дори споменават покойния Аятолах Хомейни, основателят на Ислямска република Иран. Когато се стигна до такова положение, той също направи решителен избор и постави националните интереси над религиозните изисквания. Обръщам се към Комисията и Съвета и настоятелно ги призовавам да издирят слабите места на аятоласите, преди всичко в интерес на един по-приемливо устроен живот за иранския народ и в интерес на сигурността на еврейската държава Израел, без да се забравя арабският свят, а също и Европейският съюз.

  Krisztina Morvai (NI). – (HU) Преди няколко дни председателят Барозу беше тук и аз го попитах какво може да се направи за решаване на кризата в областта на правата на човека, която продължава от есента на 2006 г. в държава-членка на Европейския съюз – Унгария. Няколко пъти споменах, че стотици хора бяха подложени на жестока полицейска бруталност и получиха сериозни наранявания, като няколкостотин души бяха произволно арестувани и няколкостотин души преминаха през продължителни наказателни процеси, в които беше доказано, че са невинни. Председателят отговори, че тези въпроси са от вътрешен характер и Европейският съюз не може да се намесва в решаването на вътрешни въпроси. Бих искала да попитам за двойния стандарт, който се прилага, и за това, какво правно основание има Европейският съюз да се намесва в държава извън неговите граници, при положение че не е съгласен да защитава правата на човека в държава-членка на Европейския съюз. Също така искам да използвам възможността и да призова нашите ирански приятели от опозицията, и дори тези от управляващата партия, да помогнат на унгарците да защитят своите права.

  Eija-Riitta Korhola (PPE). – (FI) Г-н председател, Иран би играла важна роля в мирните преговори в Близкия изток, но за наше съжаление, държавата изглежда все повече пренебрегва демократичния принцип на правовата държава. На първо място, има причина за сериозни съмнения относно резултатите от изборите, проведени миналия юни, които позволиха на президента Ахмединеджад да остане на власт. След изборите общото положение с правата на човека дори се влоши. Освен това, откакто Ахмединеджад дойде на власт през 2005 г., броят на изпълнените екзекуции се увеличи четири пъти и сега Иран е втората държава в света след Китай с най-голям брой екзекуции на хора. Второ, свободата на религията и свободата на мнение са в окаяно състояние. Например седем бахайски лидери все още са в затвора единствено въз основа на техните религиозни убеждения.

В нашата резолюция ние се обръщаме към иранските органи и аз се надявам, че по този начин можем същевременно да покажем нашата подкрепа и уважение за смелостта, която много иранци проявяват в борбата им за основните свободи и демократичните принципи. Ние изпитваме специално уважение към онези храбри ирански жени, които изиграха решаваща роля в демонстрациите след изборите в Техеран.

  Peter van Dalen (ECR). – (NL) Г-н председател, Иран се управлява от строг режим, основан на радикално тълкуване на Исляма и на Корана. В Иран тези, които не искат да участват в това, изпадат в немилост. Иран е ужасяваща държава, особено за християните в нея. За мюсюлмани, които са приели християнската вяра, буквално няма живот в Иран. Миналата година иранският парламент прие закон, според който отказът от ислямската вяра е престъпление, наказуемо със смърт.

В Иран няма живот и за демонстрантите. Трима души, които бяха арестувани по време на демонстрациите срещу резултатите от президентските избори, сега са осъдени на смърт. Крайно неправилно и непонятно е за един съд да произнесе такава присъда. Може би все още е възможно присъдата да бъде обжалвана, но на всеки е ясно, че в Иран дори участниците в демонстрации трябва да се страхуват за живота си.

Призовавам Съвета и Комисията да окажат силна подкрепа на демонстрантите в по-нататъшните производства, и по-специално, да се противопоставят енергично на бруталния ирански режим.

  Laima Liucija Andrikienė (PPE). – (LT) Положението с правата на човека в Иран очевидно се влошава. Проведените тази година президентски избори, които са със съмнителна легитимност, и масовите протести на хората след тях бяха отражение на все по-напрегнатата и страшна политическа и социална обстановка в Иран.

Аз бих искала да посоча, че тази година в доклада на Репортери без граници за оценка на свободата на печата Иран е на едно от последните места – 172-ро от 175 и се нарежда единствено преди Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.

Положението на журналистите в Иран е едно от най-тежките в света – блокира се свободната информация по интернет, а блогърите са подложени на съдебно преследване. Ние сме добре информирани единствено за случая с блогъра Fariba Pajooh, който беше арестуван съвсем скоро и чието бъдеще остава несигурно.

Аз отправям призив към Европейската комисия. Г-н член на Комисията, ние трябва възможно най-скоро да установим делегация на Комисията в Техеран, с оглед да започне диалог с правителствените институции относно влошаващото се положение с правата на човека в тази държава.

  Jim Higgins (PPE). – (EN) Г-н председател, напълно съм съгласен с коментарите на г-н Czarnecki. Нападението над лагера на Организацията на народните муджахидини (PMOI) в Ашраф, Ирак, може да се опише единствено като жестоко и варварско. Единадесет души са убити, а може би и много повече, голям брой са тежко ранените. Вие трябва да видите видео материала, за да разберете варварските деяния, които наистина са били извършени. Армията и военните са си позволили бруталност в най-садистична форма. В резултат на това 36 души бяха арестувани и те нямаха друг избор, освен да обявят гладна стачка. Те бяха освободени преди две седмици вследствие на упражнения международен натиск, и то международен натиск след 72 дни гладна стачка – ето кое постави хората на колене пред правителството на Малики. Тези хора са бежанци. Те имат право да си легнат през нощта и да се събудят сутринта невредими. Както каза г-н Czarnecki, две са нещата: първо, ние имаме нужда от постоянно присъствие на ООН там, което да замести Съединените американски щати, и второ, пълна гаранция, че няма да има разселване.

  Véronique De Keyser, автор. – (FR) Г-н председател, аз искам да направя три дребни забележки, които да допълнят казаното от моите колеги.

Първо, и тук аз се позовавам на казаното от г-жа Gomes, независимо от всичко, което става, независимо от трагедиите в Иран и от режима, ние все още вярваме в политическото бъдеще на тази държава и в силата на нейното гражданско общество.

Втората ми забележка е, че не се набляга достатъчно на това, че ние осъждаме последните самоубийствени нападения, извършени в провинция Систан-Балуджистан, въпреки че жертвите бяха революционни гвардейци и също така, за съжаление, десетки цивилни лица. Ние сме против този вид насилие, дори напълно да разбираме причините, поради които то се извършва, но в този момент трябва да подкрепим опонентите на режима.

И последно, считам, че нашият Парламент осъжда смъртното наказание, без значение по отношение на кого се прилага – деца, жени, възрастни – или коя държава в света го прилага.

  Cristian Dan Preda, автор. – (RO) Аз също искам да осъдя влошаването на положението с правата на човека в Иран непосредствено след изборите през юни. Сигнал за това влошаване определено беше огромната вълна от арести и насилието, проявено от режима по отношение на опонентите му.

Освен това, както вече беше споменато, свободата на информацията е поставена пред сериозна заплаха, като журналистите са изложени на опасност от съдебно преследване. Основен сигнал за тревога е фактът, че в Иран в големи мащаби се прилагат изтезанията и смъртното наказание. Всъщност „Амнести интернешънъл“ наскоро подчерта факта, че след изборите броят на осъдените и екзекутираните лица значително се е увеличил.

Накрая, искам да изразя своята подкрепа за идеята за установяване на делегация на Европейския съюз в Техеран, която може да работи съвместно с гражданското общество на място, подкрепяйки по този начин правата на активистите, борещи се за свобода.

  Angelika Werthmann (NI). – (DE) Г-н председател, госпожи и господа, искам да направя едно предложение: правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава са прекалено важни и неотложни въпроси, за да ги обсъждаме в четвъртък следобед. За съжаление, много малко от нас са тук сега.

Преди един месец обсъждахме убийствата на журналисти. Днес предмет на разисквания е ужасното положение с правата на човека в Гвинея, Иран и Шри Ланка. Знам, че много от вас споделят моето мнение. Нека намерим друга, по-добра дата за това важно разискване.

  Председател. – Госпожо, от Вас се очаква да се изкажете по темата по процедурата с вдигане на ръка. Вие използвате времето за изказване на други членове на Парламента.

Процедурата с вдигане на ръка приключи.

  Леонард Орбан, член на Комисията. – (RO) Нека да започна, като изкажа нашите съболезнования на семействата на жертвите на терористичното нападение, извършено в провинция Систан-Балуджистан в Иран. Комисията осъжда терористичните нападения, които се извършват в света и причиняват смърт.

Европейската комисия е дълбоко обезпокоена относно сегашното състояние на правата на човека и основните свободи в Иран. При обсъждането на този въпрос ние можем да приведем примери като екзекуциите на малолетни и непълнолетни лица, дискриминацията срещу лица от различни малцинства, значителните ограничения на свободата на изразяване и на сдружаване, лошото третиране на затворниците, отказване на правото на справедлив съдебен процес, както и масовото потискане на правата на човека и заплахите срещу техните защитници и политическите опоненти.

Европейският съюз поддържа пряк контакт с Иран и открито е съобщил на иранските органи гледната си точка относно събитията в държавата.

Европейският съюз подкрепя основните свободи и всеобщите ценности, на които те се основават, и счита за свой дълг да изразява своето становище винаги и навсякъде, където тези принципи се пренебрегват. За съжаление, независимо от многобройните призиви и изявленията на Европейския съюз и международната общност за осъждане на такива актове, положението с правата на човека се влоши дори повече след провеждането на президентските избори в Иран през юни 2009 г.

Само през последните няколко седмици голям брой хора в Иран са екзекутирани чрез обесване. Един от тях, за когото вече споменахме – Behnoud Shojaee, който е бил непълнолетен по време на извършване на престъплението, беше екзекутиран независимо от нееднократните призиви от страна на ЕС за смекчаване на присъдата му. Не след дълго има вероятност и други малолетни и непълнолетни лица да бъдат екзекутирани в Иран. Ние сме обезпокоени също така относно положението на седем бахайски лидери в Иран, които са в ареста повече от 17 месеца и трябва да се защитят срещу сериозни обвинения като шпионаж и противодържавна пропаганда. Последното насрочено изслушване беше отложено отново на 18 октомври, като тези седем души бяха оставени без ясна перспектива за действително съдебно производство.

След президентските избори стотици хора бяха задържани за това, че са участвали в следизборните демонстрации и са направили критични коментари. Съдебните процеси срещу лицата участвали в тази дейности продължават. Дори през последната седмица четирима души са били осъдени на смърт, защото са участвали в следизборните размирици.

Накрая искам да подчертая, че ние споделяме тревогите, изразени от уважаемите членове на Парламента, относно състоянието на правата на човека в Иран. Комисията внимателно наблюдава как се развива положението и ще продължи да използва всяка възможност да призовава иранските органи да спазват поетите от тях международни ангажименти в областта на правата на човека, включително да спазват Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека. Подобряването на положението с правата на човека е основен елемент в подхода на Европейската комисия за засилване на политическия диалог и сътрудничеството с Техеран в бъдеще.

В отговор на въпроса, който ми беше зададен, ще кажа, че ние считаме, че в момента, като се вземе предвид настоящата обстановка в Иран, не е подходящо установяването на делегация на Европейската комисия в Техеран.

  Председател. – Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе след разискванията.

Писмени изявления (член 149)

  Bogusław Sonik (PPE), в писмена форма. – (PL) Госпожи и господа, призовавам Европейския съюз да не бъде безучастен зрител на нарушаването на правата в Иран. Европейският съюз трябва да заеме много по-решителна позиция срещу произнесените в държавата смъртни присъди и екзекуциите, и специално тези на млади и малолетни и непълнолетни закононарушители. Реакцията на това, което се случва днес в Иран, е най-големият тест за ефективността на нашия западен свят.

По тази причина Европейската комисия трябва възможно най-скоро да установи делегация на Европейския съюз в Техеран, за да подкрепя и засилва диалога с иранските лидери и гражданското общество, като по-специално окаже подкрепа на младите хора, политическите затворници и журналистите. Европейската комисия трябва да бъде много по-ангажирана за изпращането на специален пълномощник от Върховния комисар на ООН за правата на човека, който да наблюдава обстановката по отношение на политическите затворници и да гарантира, че иранските органи спазват международните процедурни стандарти и правните задължения във връзка с правата на човека.

Европейският съюз винаги ще бъде знаменосец на гражданските свободи и на нашите общи европейски ценности, дори извън нашите граници. По тази причина ние следва да положим всички усилия чрез усилен диалог с политическия елит, така че през ХХІ век Иран да спазва основните права на човека и да зачита правото на живот.