Пълен протокол на разискванията

Сряда, 11 ноември 2009 г. - Брюксел

16. Среща на върха ЕС-Русия на 18 ноември 2009 г. в Стокхолм (разискване)

  Председател. – Следващата точка е изявления на Съвета и на Комисията относно срещата на върха ЕС-Русия на 18 ноември 2009 г. в Стокхолм.

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-жо председател, както казахте току-що, срещата на върха между Европейския съюз и Русия ще се проведе в Стокхолм на 18 ноември. Тя е добра възможност за ЕС да оцени отношенията ни с Русия. Зная, че много членове на Парламента следят отблизо събитията в Русия. Ето защо бих искала да представя основните въпроси, които възнамеряваме да обсъдим на срещата, и съм сигурна, че членът на Комисията ще иска да добави още подробности за областите, свързани със сферата на отговорност на Комисията.

В общи линии е ясно, че искаме да използваме срещата на върха за развиване на стратегическото партньорство между ЕС и Русия. Можем да извлечем много ползи от сътрудничеството с Русия във всички области. Нуждаем се от Русия, ако искаме да успеем да се справим със световните предизвикателства ефективно. Но също така трябва да покажем ясно на Русия, че нашето партньорство трябва да се основава на спазване на общи ангажименти и зачитане на общи ценности. Това означава зачитане на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава. Срещата на върха ще ни предостави възможност да окажем натиск върху Русия да изпълни договорните си задължения в тези, както и в други области.

Една от най-важните теми ще бъде изменението на климата. Съветът ще подчертае факта, че тясното сътрудничество между ЕС и Русия е важно, за да можем да постигнем резултат в Копенхаген. Русия следва да обещае осезаемо и съпоставимо намаление на своите емисии на парникови газове, съответстващо на целта от два градуса, договорена на срещата на Г-8 в Акуила.

Темата за енергетиката има връзка с това – става дума за енергийна ефективност и енергийна сигурност. По отношение на позицията на Русия като най-важен партньор на ЕС в областта на енергетиката, срещата на върха ще ни предостави възможност да подчертаем необходимостта от възстановяване на доверието и прозрачността в отношенията между ЕС и Русия в областта на енергетиката. Освен това ще изразим нашето разочарование от неотдавнашното оттегляне на Русия от Договора за енергийната харта.

Надяваме се, че на срещата ще се създаде и одобри по-стабилен механизъм за ранно предупреждение. Той следва да се придружава от ясни гаранции от страна на Русия и отделно от други засегнати трети държави, че транзитът или износът на газ за ЕС няма да намалее или да спре в случай на бъдещи спорове в областта на енергетиката.

Разбира се ще обсъдим и икономическата и финансовата криза. Съветът желае на срещата да се постигне споразумение относно необходимостта от трайни, съгласувани усилия за справяне с кризата и потвърждава, че ще настояваме нашите икономики да бъдат отворени и за необходимостта от избягване на протекционистки мерки. Също така срещата на върха ще ни предостави възможността да оценим напредъка, постигнат в работата по отношение на четирите общи пространства. Ще използваме възможността да подчертаем значението на постигането на напредък в области, в които това е необходимо или в които са възникнали проблеми.

Промяната на позицията на Русия по отношение на Световната търговска организация създаде ново положение, което понастоящем анализираме. Отлагането на присъединяването на Русия към СТО ще засегне двустранните ни отношения, включително във връзка с преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия. Ще изразим отново подкрепата си за присъединяването на Русия към СТО, което е важно за интегрирането на Русия в световната икономика.

Междувременно трябва да работим по останалите търговски и икономически проблеми например таксите за полетите над Сибир, мерките на границата, които възпрепятстват вноса на търговски превозни средства в Русия, дискриминационните пътни такси, плановете за ограничаване на вноса на контейнери с автомобилен транспорт, износните мита върху дървения материал и протекционистките мерки, приети неотдавна от Русия.

Добре разбирам сериозната загриженост на Европейския парламент по отношение на състоянието на правата на човека в Русия. Показателно за това е решението ви да присъдите тазгодишната награда „Сахаров“ на защитници на правата на човека в Русия. Шведското председателство споделя вашата загриженост и ние ще гарантираме широко застъпване на въпросите за правата на човека в разискванията на срещата на върха. Разбира се, приветстваме изявлението на президента Медведев относно правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, но то трябва да бъде последвано от конкретни действия. Положението с правата на човека в Русия е обезпокоително. По-конкретно, ще отбележим случилите се съвсем наскоро събития в Северен Кавказ, който беше сцена на насилие срещу защитници на правата на човека, служители на правоохранителните органи, представители на органите и като цяло срещу населението. Особено обезпокоително е, че бяха убити защитници на правата на човека и журналисти не само в Северен Кавказ, но и в Русия като цяло. Ето защо ще изразим отново нашия призив към Русия да направи всичко възможно, за да гарантира, че защитниците на правата на човека ще могат да извършват своята дейност, без да им се налага да живеят в страх от насилие, тормоз или заплахи.

Що се отнася до въпросите на външната политика и сигурността, ще подчертаем значението на поддържането и подобряването на диалога по отношение на нашите общи най-близки съседни райони. Нуждаем се от сътрудничество с Русия в тази област, ако искаме да успеем да постигнем напредък в намирането на мирен изход за отдавна неразрешени конфликти. Очевидно е, че няма да се отклоняваме от нашите основни принципи.

Ще повдигнем въпроса за Грузия и ще заявим отново, че Русия трябва да изпълнява изцяло задълженията си съгласно съдържащия шест точки план, установен на 12 август и по-късното споразумение от 8 септември 2008 г. Също така трябва да възстановим необходимото доверие по отношение на Ахалгори, Горен Кодори и контролно-пропускателния пункт в Переви. Също така ще призовем Русия да използва влиянието си, за да предостави на Мисията на Европейския съюз за наблюдение достъп до грузинските области в Южна Осетия и Абхазия в съответствие с мандата й в цялата страна. Освен това срещата на върха ще ни предостави възможност да оценим напредъка, постигнат на преговорите в Женева, и във връзка с това очакваме Русия да продължи с подхода си на ангажираност.

Осъзнаваме, че е необходимо да си сътрудничим с Русия, по отношение на така наречените замразени конфликти в Приднестровието и Нагорни Карабах. Ще изтъкнем значението на трайната ангажираност към механизмите за решаване на конфликти, а именно групата „Минск“ и формата „5+2“ в Приднестровието.

Разбира се, приветстваме активната ангажираност на Русия за насърчаване на диалога между президентите на Армения и Азербайджан във връзка с проблема в Нагорни Карабах. Ние обаче ще посочим на Русия и значението на включването на групата „Минск“ във всички етапи на процеса. Европейският съюз е готов да участва и да подкрепи процеса „Минск“, наред с другото, чрез мерки за насърчаване на доверието. На срещата на върха следва да се изрази подкрепа за ратификацията и прилагането на новите протоколи между Армения и Турция. Други теми в тази област са свързани с Евроатлантическото партньорство за сигурност и Източното партньорство.

По отношение на евроатлантическата сигурност, настоятелно ще призовем Русия да участва активно в процеса „Корфу“ преди вземането на решение за бъдещето в Атина. На срещата на върха следва да се изиска потвърждението на Русия, че тя подкрепя основните принципи на процеса, с други думи, пълно спазване и прилагане на разпоредбите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), че ОССЕ е главният форум за разисквания във връзка с процеса „Корфу“ и факта, че всички аспекти на широкообхватната стратегия за сигурност следва да се разглеждат по балансиран начин.

Що се отнася до ЕС, готови сме да уведомяваме Русия за всички събития, свързани с Източното партньорство, и отново да заявяваме, че в отделни случаи трети държави могат да получат правото на участие в съответствие със съвместната декларация от Прага от май 2009 г. Срещата на върха ще ни предостави и възможност да повдигнем и няколко международни и регионални въпроси. Мисля, че е напълно вероятно да се поставят теми като Иран, Афганистан/Пакистан, Южен Кавказ и разбира се Близкия изток.

Г-жо председател, уважаеми колеги, говорих доста дълго, но зная, че отдавате голямо значение на този въпрос. Това е важна среща на върха, с много точки в дневния ред и очаквам да чуя становищата и предложенията ви при окончателната подготовка за срещата.

  Бенита Фереро-Валднер, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, само преди една година преразглеждахме отношенията ЕС-Русия и решихме, че Европейският съюз следва – въпреки нашите сериозни различия с Русия по отношение на конфликта в Грузия – да се стреми към сътрудничество с този голям съсед, включително във връзка с преговорите за ново споразумение. Освен това стигнахме до заключението, че следва да основаваме отношенията си на оценката на собствения ни интерес. Ето защо срещата на върха в Стокхолм следващата седмица ще бъде насочена към области – както вече беше казано – в които има общ интерес, например изменението на климата и енергетиката, както и световната икономическа криза.

Финансовата криза засегна Русия сериозно и именно в тази област на политиката Европейският съюз също има ясен интерес от търсене на общ подход за политика. Ангажиментите от срещата на Г-20 бяха важна стъпка в правилната посока. Мисля, че сега е важно те да се спазват от всички партньори. Освен това е от решаващо значение Русия да не се поддава на изкушението на протекционизма. Тенденция за протекционистки практики вече вреди на предприятията в ЕС.

Разбира се, ние считаме, че най-добрият изход за бъдещето е да работим заедно в основаващ се на правила многостранен формат. Срещата на върха ще бъде възможност отново да наблегнем на значението на присъединяването на Русия към СТО. Намерението на Русия да проведе паралелни преговори с Беларус и Казахстан, с които планира митнически съюз, все още оставя много въпроси без отговор. Същевременно се надяваме на срещата на върха да разберем по-добре новия подход на Русия. Това е важно, особено във връзка с протичащите преговори за новото споразумение, които се провеждат от Комисията и които трябва да съдържат ясни, правнообвързващи разпоредби по отношение на търговията и инвестициите, както и на енергетиката.

Освен това на срещата на върха следва да се постигне категорична яснота относно условията на двустранната търговия след 1 януари 2010 г. при новата система за обща митническа тарифа на митническия съюз.

По отношение на изменението на климата, моята колега вече каза, че на срещата следва да се подчертае водещата роля, която Русия и Европейският съюз могат да играят заедно за постигането на резултати на срещата в Копенхаген. Русия има възможностите за изключително голям принос предвид огромното й поле за действие за намаляване на емисиите чрез подобряване на енергийната ефективност. Поради това ще призовем Русия да се ангажира с по-сериозно намаляване на емисиите на парникови газове до равнища, съпоставими с целите, които сме си поставили в ЕС.

Що се отнася до енергийната сигурност, продължава работата за усъвършенстван механизъм за ранно предупреждение. Изразяваме съжаление относно оттеглянето на Русия от Договора за енергийната харта (ДЕХ), но припомняме, че например принципите на ДЕХ бяха утвърдени под председателството на Русия на срещата на Г-8 в декларацията от Санкт Петербург. Поради това те следва да формират основата на работата ни в областта на енергийната сигурност съгласно условията на новото споразумение между ЕС и Русия. Макар че следва да бъдем готови да обсъдим желанието на Русия за по-широко разискване относно международната структура на енергийната сигурност, мисля, че преди всичко ще искаме да установим основите на нашите двустранни отношения в областта на енергетиката.

Макар да работим добре с Русия в много аспекти на международните отношения, е необходимо да осъществим по-голям напредък в нашето сътрудничество по отношение на общото ни съседско пространство. Поради това ще продължим да обясняваме нашето становище, че политическата и икономическата стабилност, насърчавана чрез Източното партньорство, в крайна сметка е в интерес на всички страни. Ще продължим да поощряваме Русия да работи конструктивно за преодоляването на нерешените проблеми и конфликти, независимо дали те са в Приднестровието или в Нагорни Карабах, включително и чрез Женевския процес.

Предложението на президента Медведев за по-широко обсъждане на евроатлантическата сигурност доведе до нов процес от преговори под егидата на ОССЕ. Мисля, че сега е важно това разискване да не отвлича вниманието ни от непосредствената задача да се справим със сегашните замразени конфликти. Стратегическото партньорство ЕС-Русия – както беше казано по-рано – трябва да се основава на общи ангажименти в областта на правата на човека и демокрацията. Русия пое ангажименти като член на Организацията на обединените нации, ОССЕ и Съвета на Европа и те трябва да се изпълняват.

Освен това мисля, че е от жизненоважно значение да продължим по-нататък и да работим заедно по всички различни въпроси. Знаем, че отношенията между Русия и Европейския съюз са сложни, но предлагат и много възможности, както и огромен потенциал. Ето защо ще поддържаме нашия принципен курс на решаваща, но също и конструктивна ангажираност с нашия съсед, като сме уверени, че Русия също знае, че е в неин интерес да поддържа истинско стратегическо партньорство с нас.

  Michael Gahler, от името на групата PPE. – (DE) Г-жо председател, хубаво е, че има редовна среща на върха между ЕС и Русия, тъй като, разбира се, има много въпроси за обсъждане. Основните теми в обширния дневен ред включват планираното споразумение за сътрудничество, защитата на доставките на енергия, присъединяването на Русия към СТО, изменението на климата, положението в Кавказ и преди всичко положението на демокрацията и принципите на правовата държава в Русия.

Разоръжаването, контрола над оръжията и евентуален противоракетен щит също присъстват в дневния ред. И двете страни сме изправени пред заплахи под формата на международен тероризъм и фундаментализъм. Държава като Иран е предизвикателство както за Европейския съюз, така и за Русия. Заедно с Русия участваме в Четворката за Близкия изток и, редом със САЩ, сме длъжни да работим за намиране на решение в този район.

Надяваме се, че скоро ще има условия за безвизов режим на пътуванията между ЕС и Русия. Убеден съм, че безпрепятственият контакт между хората е най-добрият начин, по-конкретно, младите руснаци да придобият реална представа за живота и идеите на европейците и нашите намерения към Русия.

Според мен условието, което ще ни позволи да работим успешно по дневния ред, е съгласие в рамките на Европейския съюз и яснота на посланието ни към външния свят. Въпреки че звучи като клише, всички ние също често сме преживявали разделение сред нас или сме позволявали да бъдем разделени в различна степен. Във връзка с това никое правителство в ЕС не следва да мисли, че може да постигне по-успешни резултати в дългосрочен план самостоятелно на равна основа с Русия, отколкото можем да постигнем чрез обединените сили на ЕС.

Като общност на ценности имаме общо становище по отношение на положението с принципите на правовата държава и правата на човека в Русия и следва да го отбележим. За съжаление, трябваше да присъдим наградата „Сахаров“ на руска организация. Изразявам благодарността си към председателството за ясната му позиция по този въпрос.

Тъй като в еднаква степен зависим от енергийните доставки, е необходимо да гарантираме, че споразуменията в тристранните отношения между Русия, Украйна и ЕС се формулират по начин, който ще попречи на намаляването на налягането на газта в някои части на ЕС всяка зима. Трябва заедно да изискаме неограничен достъп на наблюдатели от ЕС в Кавказ.

Що се отнася до разоръжаването или противоракетния щит, ЕС трябва да представи ясна позиция пред Русия и САЩ. Ако постигнем всичко това, Русия ще ни възприема сериозно и ще имаме добро съвместно съществуване.

  Adrian Severin, от името на групата S&D. – (EN) Г-жо председател, разискванията относно Русия често ни разделят на идеолози и прагматици, конфронтиращи се геостратези и миротворци, ветерани от Студената война и нови утилитарни опортюнисти. Мисля, че е крайно време да изоставим тези дилематични манихейства и да заявим ясно желанието си да участваме в конструктивен и плодотворен диалог с Русия.

Според мен в отношенията си с Русия винаги следва да демонстрираме твърдост от стратегическа гледна точка, но гъвкавост от тактическа гледна точка. Винаги следва да защитаваме ценностите и интересите си, но да покажем и съпричастност и зачитане на стремежите и интересите на Русия.

Това е единствената основа, на която можем да създадем увереност и взаимно доверие и да намерим взаимно изгодни и приемливи решения.

По-конкретно, трябва да променим източното ни съседско пространство от район на противопоставяне на район на общи стратегии и общи проекти. Обща стратегия за Черноморския регион може би следва постепенно да допълни нашето полезно взаимодействие и да придаде по-голям смисъл на сегашния ни подход.

Във връзка с това трябва да подходим към въпроса с замразените конфликти по много справедлив и открит начин и да оставим настрана забранените теми в опитите си да намерим решения на прагматична основа.

Също така трябва да помогнем на Русия да удовлетвори обективната потребност да избегне евентуалната рискова позиция на сила, зависеща от петрола и газта, а ние трябва да постигнем нашата независимост от енергийна гледна точка.

Трябва да потърсим по-изобретателно решение, за да постигнем истинско сътрудничество, технологично сътрудничество и оперативно сътрудничество, като отворим пазарите в областта на енергетиката.

Заедно с Русия трябва да се стремим към нова световна договореност за сигурността или споразумение. Мисля, че не следва да отхвърляме веднага инициативата на г-н Медведев. Някои хора мислят, че зад тази инициатива стои дневен ред, който не можем да приемем. Други мислят, че няма дневен ред и че това е просто изпитване на нашите реакции. Каквото и да се крие зад това, сегашните ни договорености в областта на сигурността датират от различни периоди и трябва да ги актуализираме. Трябва да видим какво е все още актуално и да добавим нови елементи към тях.

Последно искам да отбележа, че трябва да се възползваме от новите трансатлантически отношения с надежда за постигане на тристранен диалог Русия-САЩ-Европа. Освен това трябва да мислим за подобен тристранен подход, най-малко за да сме сигурни, че Русия и САЩ няма да подпишат споразумения без наше участие.

  Kristiina Ojuland, от името на групата ALDE. – (ET) Г-жо председател, госпожи и господа, г-жо Фереро-Валднер, говорейки от името на групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, бих искала да подчертая ясно, че добрите съседски и взаимно изгодни отношения между Европейския съюз и Русия са много важни. Тези отношения обаче изискват добра воля от двете страни, нещо, за което президентът Хавел говори в речта си по-рано днес.

Госпожи и господа, всички знаем, че Русия винаги е ценяла високо силните партньори. И днешната подготовка за срещата на върха следващата седмица всъщност показва, че що се отнася до Европейския съюз, ако искаме да го направим, можем да изразим единно становище. А това е много важно – както всъщност проличава в резолюцията, която изготвихме – и затова, като слушах представителите на Съвета и на Комисията, съм спокойна в това отношение. Освен това без съмнение ратификацията на Договора от Лисабон създава по-голяма и по-обширна основа в тази област.

Но нека сега погледнем въпроса от гледна точка на Русия. Всъщност следващата седмица Русия има много добра възможност да покаже искрено желание за сътрудничество с нас, независимо дали в области като енергийната сигурност или изготвянето на ново рамково споразумение между Европейския съюз и Русия, или например по отношение на насоките за действие и размисли относно ролята на Русия по пътя й към СТО. Вярно е, че в момента има нееднозначна нагласа: президентът Медведев и министър-председателят Путин дадоха разнопосочни сигнали. Силно се надявам, че следващата седмица Европейският съюз ще получи яснота каква посока на действие следователно ще възприеме Русия по отношение на СТО. И считам, че Европейският съюз трябва определено да подкрепи Русия по пътя й към СТО.

Със сигурност обаче много важен въпрос, по който Русия може да демонстрира сътрудничеството си с нас, е взаимодействието и постигането на споразумение в областта на изменението на климата. Става въпрос за нещо съвсем конкретно, което ще се случи скоро – през декември на срещата на върха в Копенхаген – и това действително е въпрос, по който трябва да можем да претеглим всичко и така да преценим дали това сътрудничество между Европейския съюз и Русия е възможно или не.

Госпожи и господа, през изминалата година често се говореше, че отношенията между Европейския съюз и Русия следва да станат по-прагматични и самата аз съм чувала вече хората да си задават следния въпрос: дали във връзка с това Европейският съюз пренебрегва правата на човека, основните ценности и темата за демокрацията. Мисля, че в никакъв случай не следва да правим това, тъй като ако го направим, ще деградираме напълно самите ние, както и Европейския съюз като цяло. Застъпването на темата за правата на човека в никакъв случай не е начин да преследваме Русия, да я притиснем в ъгъла или да я наставляваме, повдигането на темата за правата на човека преди всичко е свързано с грижа за хората, живеещи в Русия, т.е. защита за обикновените граждани.

А тъмните облаци в областта на правата на човека всъщност отново надвисват над Москва, тъй като – както чухте вчера – Конституционният съд е обсъждал евентуалното възстановяване на смъртното наказание от следващата година, а за либералите това със сигурност е много чувствителна тема. Госпожи и господа, няма какво повече да кажа по този въпрос тук, но определено, що се отнася до конфликтите, възнамеряваме да ги представим за обсъждане и със сигурност следва да ги обсъдим.

  Werner Schulz, от името на групата Verts/ALE. – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, тази година празнуваме не само 20-та годишнината от падането на Стената и мирната революция, но 1989 г. беше и годината, в която загубихме Андрей Сахаров, който изигра значителна роля за разпадането на тоталитарната система на Източния блок. Андрей Сахаров ни остави и съвета, че тази държава има нужда от разбиране и натиск – съпричастен натиск. Аз обаче не бих превел думата davlenie като натиск в наши дни, а по-скоро като съпричастна подкрепа и особено съпричастна подкрепа във всички области, в които Русия извършва осъвременяване и в които започват да се проявяват признаци на социална пазарна икономика, демокрация и принципи на правовата държава.

Неотдавна президентът на Русия г-н Медведев изрази загрижеността си от стагнацията и проблемите в неговата страна и призова за подкрепа на усилията му за реформи. Това е нещо, което следва да осигурим, ако молбата е искрена. Това включва участието на Русия в международни регулаторни рамки като СТО и Енергийната харта. Поради това не трябва да създаваме излишни пречки. Русия също трябва да признае, че не може да се справи с кризата сама.

Както каза по-рано днес Вацлав Хавел обаче, партньорството ни изисква също да си казваме взаимно цялата истина. Затова искам да кажа следното: когато изборите се фалшифицират, дори идеята за насочвана демокрация започва да поражда цинизъм и поради това наблюдението на изборите е изключително важно. Когато се убиват критикуващи журналисти, истината също умира. Не постигаме никакъв напредък с подхода ни на „промяна чрез търговия.“ Напротив, трябва да поставим взаимоотношенията си с Русия на стабилна основа на ценности.

ПОД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА: г-жа WALLIS
Заместник-председател

  Charles Tannock, от името на групата ECR. – (EN) Г-жо председател, групата на Европейските консерватори и реформисти приема, че Русия е важен икономически партньор и световен дипломатически играч с голямо влияние, но това положение носи със себе си и отговорности. Първата такава отговорност е да зачита териториалната цялост на своите съседи като Украйна и Грузия и да забрави обидното понятие „близка чужбина“.

Също така Русия трябва да предприеме конкретни стъпки за защита на правата на човека и принципите на правовата държава, като се има предвид броя на неразкритите убийства на журналисти и активисти в областта на правата на човека. Наградата „Сахаров“, присъдена на групата за защита на правата на човека „Мемориал“, показва добре колко сериозно гледаме на този въпрос в Парламента.

Русия трябва да сътрудничи и за предотвратяване на ядреното разпространение, особено по отношение на Иран и да не продава на Иран ракетната система S300, за да покаже солидарност със запада срещу този опасен режим.

Засилващата се носталгия към Съветския съюз и Сталин също е много тревожна.

И накрая, с приближаването на зимата, не може да се позволи на Русия отново да използва предполагаемия си монопол над газовите доставки за Европа като дипломатическо оръжие. Ангажираността на ЕС за разнообразяване на източниците и доставките чрез обща външна политика за енергийна сигурност трябва със сигурност да укрепи позицията ни на масата за преговори с Русия.

  Vladimír Remek, от името на групата GUE/NGL. – (CS) Госпожи и господа, не мога да си представя, че представителите на ЕС, ръководени от една резолюция, изготвена от Европейския парламент, ще успеят да постигнат резултат в Стокхолм. Ако руската делегация има подобна препоръка, срещата на върха е обречена на провал. Искаме ли преговорите да подпомогнат сътрудничеството между ЕС и Русия? Разбира се, че искаме. Русия често бива описвана в документа като основен партньор на ЕС. Въпреки това почти всичко се изразява чрез изисквания и условия, а не чрез предложения. Например отговорността за успеха на конференцията за изменението на климата в Копенхаген се поставя върху Русия. Независимо от това, именно Русия спаси протокола от Киото, а САЩ отказаха ратифицирането му. Същевременно нереалистичните становища, приети по отношение на Русия, включват задачата да се преодолеят проблемите със свободата на средствата за масово осведомяване. Положението определено не е идеално. В същото време, госпожи и господа, в случая с Италия на последната пленарна сесия решихме, че това е вътрешен въпрос. Италия е държава-членка на Европейския съюз. Тогава какво се надяваме да постигнем в Русия? Ако се предполага, че Русия е важен партньор, нека да преговаряме с нея на тази основа.

  Fiorello Provera, от името на групата EFD. – (IT) Г-жо председател, госпожи и господа, ще се въздържа от гласуване на предложението за резолюция, тъй като в известна степен я считам за противоречива. Всъщност в резолюцията се посочва, че икономическото сътрудничество между Русия и Европа се е подобрило значително през последните 10 години. Признава се, че Русия е подобрила отношенията си в областта на енергетиката, търговията, либерализацията на визовия режим, контрола на нелегалната имиграция, борбата срещу тероризма, изменението на климата и външната политика, както и по въпроси като иранското ядрено въоръжаване и умиротворителните действия в Кавказ и в Близкия изток.

Като призоваваме за всички тези неща, в същата резолюция силно критикуваме вътрешното положение в Русия. Съществува общо чувство на неприязън и недоверие към Русия, което не представлява стабилна основа за сътрудничеството, за което призоваваме. Това не означава, че следва да си затворим очите за състоянието на демокрацията и правата на човека в тази държава, но мисля, че подкрепата и доверието са по-необходими от критиките в момента, именно за да се подобри положението с правата на човека в Русия.

  Zoltán Balczó (NI). – (HU) Докато все още сме на темата за отношенията между Европейския съюз и Русия, трябва да спомена и днешното тържествено заседание.

Действително Берлинската стена падна преди 20 години и това прекрати съветската комунистическа диктатура. Унгарците бяха сред най-големите жертви на тази диктатура. Искам да спомена още два допълнителни факта. Първо, статуквото успяваше да се задържи в продължение на десетилетия, защото западните сили също искаха да поддържат положението след Втората световна война. Второ, дори тогава Съветският съюз не се отъждестви с руския народ, който също страдаше от комунистическата диктатура. Очевидно Русия е наш изключително важен икономически и стратегически партньор.

Европейският съюз се обявява срещу нарушенията на правата на човека. Това наистина е правилната постъпка. Има ли обаче той моралното основание да го прави, след като получи подписа на Вацлав Клаус на Договора от Лисабон, като позволи продължаването на действието на декретите на Бенеш, приемайки по този начин, че някои народи се считат за носещи колективна вина?

На последното заседание обсъдихме срещата на върха САЩ-ЕС. Общата насока на разискването беше: какво трябва да направим, за да бъдем приети за добър партньор на Съединените щати? Настроението, което усещам във връзка с това, обаче е: какви условия ще наложим на Русия, за да я приемем за надежден партньор? Считам, че трябва да се опитаме да установим много по-балансирано сътрудничество и с двата партньора, ако наистина ги считаме за такива.

  Paweł Zalewski (PPE). – (PL) Г-жо председател, предстоящата среща на върха ЕС-Русия ще потвърди значението, което Европейският съюз придава на отношенията с Русия. Във връзка с това искам да насоча вниманието към два въпроса, които са основни от гледна точка на интересите на Русия и на Европейския съюз. Тези въпроси влияят на отношенията и всъщност ги определят.

Имам предвид проблемите със сътрудничеството в областите енергетика и сигурност. Ако Европейският съюз и Русия искат да постигнат успех заедно, а това със сигурност е нашата цел, трябва да изразим позицията си много ясно. Руските ни партньори правят това по съвършен начин, недвусмислено, тъй като двусмислието поражда недоразумения. Важно е Европейският съюз да формулира становището си именно по този начин.

Съгласието, постигнато от най-големите политически групи в Европейския парламент, относно общото и действително много добро предложение за резолюция е стъпка, която оценявам високо. Мисля обаче, че ще е дори по-добре, ако бяхме включили трето изменение, което да подчертава значението на сътрудничеството между Европейския съюз и Русия в областта на енергетиката, но и да посочва основата, на която следва да се осъществи такова сътрудничество. Това означава, особено в период на икономическа и финансова криза, че сътрудничеството следва да се основава на поддържане на финансовите разходи на минимално равнище, но също и че следва да се посочат всички условия, свързани с доставката на енергия.

Последният въпрос засяга сигурността. Искам да кажа няколко думи за предложението на моята политическа група, групата на Европейската народна партия (Християндемократи), да се проведе разискване по темата за руско-беларуските военни учения, които бяха оправдани с необходимостта от отблъскване на потенциално нападение от Западна Европа, от територията на държави, които са част от Европейския съюз и НАТО. С огромно съжаление разбрах, че разискването не е намерило място в реда на работата и няма да бъде предмет на обсъждане.

  Knut Fleckenstein (S&D). – (DE) Г-жо председател, госпожи и господа, предходните оратори вече ясно представиха много теми и проблеми, като например положението с правата на човека. Важно е да изтъкнем ясно тези въпроси, тъй като само така ще може да имаме открито и прямо разискване. Ако понастоящем Русия отново обсъжда сериозно въвеждането на смъртната присъда по примера на САЩ, не може да пропуснем да изразим становището си по този въпрос.

Ще направя две кратки забележки. Първата е свързана с присъединяването на Русия към СТО и моята искрена молба, включително към Съвета и към Комисията, е да предоставят максимална подкрепа в това отношение. Разбира се, Русия също трябва да изиграе своята роля, но и двете страни разчитаме на това и ще бъде добре и за двете страни, ако събитията в това отношение се развиват в положителна посока. Фактът, че Русия иска да се присъедини към СТО, а не просто да влезе в митнически съюз с Беларус и Казахстан, е стъпка в правилната посока.

На второ място, е искреното ми желание да не изпускаме от вниманието си развитието на нашето сътрудничество в областта на науката и изследванията, както и в областта на гражданското общество. Нуждаем се от нов стимул за културен обмен, както и обмен в областта на младежта, не само в една посока, както каза г-н Gahler, а и в двете посоки. Всеки млад човек, който участва в него, ще започне да разбира другите и ще стане посланик за по-положително развитие на нашите отношения. Надявам се, че ще имаме още разговори за общите интереси и че тези аспекти също ще придобият по-голямо значение.

  Heidi Hautala (Verts/ALE). – (FI) Г-жо председател, искам да засегна накратко три въпроса. Русия ще направи добре, ако разбере, че трябва да стане държава, подчинена на принципите на правовата държава. Много е трудно да се разбере как Русия би могла да се развива като икономика или като общество, преди да има независима правосъдна система. Невъзможно е да си представим, че чужди дружества биха могли да усещат, че е безопасно да се инвестира в тази държава, ако там няма независима правосъдна система.

Второ, искам да подчертая значението на това Русия да бъде убедена да спазва международните правила. В Европейския съвет имаме проблем поради това, че Русия все още не е ратифицирала Протокол 14, който ще повиши ефективността на Европейския съд за правата на човека. Ние от региона на Балтийско море искаме също Русия да се присъедини към Конвенцията от Еспо относно оценката на въздействието на международните проекти върху околната среда.

Трето, правата на човека са важни сами по себе си. Бях много обнадеждена, когато г-жа Малмстрьом каза, че сега се планира въпросите за правата на човека да се поставят на срещата на върха. Моля, имайте предвид резултатите от диалога за правата на човека и, нещо повече, направете го много публично.

  Jacek Olgierd Kurski (ECR). – (PL) Г-жо председател, срещата на върха ЕС-Русия ще се проведе след една седмица. Искам да говоря за това в ден, който е изключително важен за моята страна, денят, в който Полша си възвърна независимостта. Независимостта не само на Полша, но и на други държави в региона, винаги е била застрашавана от съветския, а по-късно от руския империализъм.

Днес искаме най-после да се чувстваме в безопасност в структурите на Европа на свободните нации и поради това е още по-важно да не пропускаме да забележим как Русия прави опити да възстанови империята си и че тя изобщо не се е примирила със загубата на тази империя. Ето защо Русия нападна Грузия. Това е причината, поради която тя извършва това, което с всичките му намерения и цели можем да определим като принудително присъединяване (Anschluss) на Южна Осетия и Абхазия, и заплашва Украйна, намесва се в противоракетния щит в Полша и Чешката република и използва енергийните си ресурси като средство за изнудване. Ето защо има нещо както символично, така и тревожно във факта, че точно преди срещата на върха ЕС-Русия държавата, която в момента председателства Европейския съюз и е домакин на срещата на върха – Швеция – оттегли екологичната си забрана над проекта „Северен поток“. „Северен поток“ няма никакъв икономически смисъл и неговата единствена цел е да отмени на практика принципа за енергийна солидарност, който беше предложен като един от основните принципи и идеали на Договора от Лисабон.

С думите от израз, който е популярен в моята страна, призовавам старите държави-членки на ЕС: не постъпвайте по този начин! Не правете сделки с Русия, които са политически мотивирани срещу новите държави-членки, защото това застрашава да унищожи идеята за обща Европа.

  Anna Rosbach (EFD). – (DA) Г-жо председател, в Русия има свобода на печата само на думи, не на практика. Критично настроени журналисти биват сплашвани, преследвани и убивани. Русия е класирана на 153-о място в индекса за свобода на печата в световен мащаб – с други дими, свободата на печата сега е в по-лошо състояние от Беларус, Судан и Зимбабве. Това следва ли да се възнаграждава? Но това не е всичко. Пред нас стои и въпросът за доставките на газ за европейските граждани. Тази година отново виждаме как Русия заплашва да наруши доставките на газ и има признаци, че ще трябва да сме подготвени за тази възможност всяка зима в бъдеще. Тогава наистина ли да е правилно да възнаграждаваме Русия за това?

Искам да предложа на Съвета и на Комисията, че вместо само да си говорим любезно с руснаците, може би е по-добре да говорим открито и да кажем, че това просто не е приемливо. Какво всъщност възнамерявате да направите по отношение на отрицателните развития в отношенията между Русия и ЕС? Или просто имате намерението да оставите нещата каквито са? Наистина ли искате да възнаградите това отрицателно развитие?

  Nick Griffin (NI). – (EN) Г-жо председател, безкрайна е риториката по отношение на приятелството и сътрудничеството с всяка държава по света, с изключение на Русия. Китай извършва геноцид в Тибет. Турция отрича извършения от нея холокост над арменците. САЩ потискат Ирак и така получават раболепие. Но за Русия има само помпозни и лицемерни наставления. Възмутително е, че този създаващ противопоставяне натрапчив страх от Русия подклажда новата Студена война на военнолюбивото неоконсервативно лоби на САЩ.

Разбира се, има някои местни различия между Русия и нейните съседи, но може ли да не се съгласим, че срещата на върха следващата седмица следва да се използва, за да се направи опит за изграждане на мостове и сътрудничество между източната и западната половина на нашата цивилизация. Поради исторически и културни причини това е много по-практично и безопасно от опитите за създаване на единство с Турция, древният и вечен враг на Европа?

  Francisco José Millán Mon (PPE). – (ES) Г-жо председател, отношенията с Русия са много важни: тя е постоянен член на Съвета за сигурност и военна сила, нейното сътрудничеството е необходимо, за да се справим с ядреното предизвикателство на Иран, с въпроса за Близкия изток, разоръжаването, изменението на климата и т.н.

Нещо повече, Русия е съседна на Европа държава, с която много държави-членки на ЕС имат сериозни икономически отношения и високо равнище на енергийна зависимост. Тя е държава, с която имаме редовни срещи на върха два пъти в годината (които определено предоставят добра възможност за оценка на състоянието на нашите отношения).

Сега преговаряме за ново споразумение за партньорство, което ще задълбочи сътрудничеството в така наречените четири „общи пространства“. Според мен най-важното от тези пространства е икономическото и енергийното пространство: нуждаем се от откритост, ясни правила, гаранции за инвестиции и преди всичко Русия трябва да се присъедини към СТО.

Ето защо срещата на върха следващата седмица следва да бъде възможност за изясняване на намеренията на Русия по отношение на СТО и за гарантиране, че тя няма да предприеме инициативи, които са несъвместими с организацията. Освен това следва да не се позволява повтарянето на кризата с доставките на газ от последните години и новото споразумение трябва да съдържа принципите на Европейската енергийна харта, която, както вече беше отбелязано, е договорът, от който за съжаление Москва се оттегли.

Трябва да продължим да работим и по другите три пространства. Вече споменах значението на Русия като участник на световната сцена.

Госпожи и господа, можем да направим много неща заедно с Русия, но също както беше казано, има един аспект от отношенията, който не бива да забравяме, тъй като Русия е европейска държава и съседка. Това е необходимостта тя да зачита правата на човека и задълженията, които нейното членство в Съвета на Европа й налага в това отношение.

Един от най-очевидните неуспехи на политиката на ЕС в областта на външната политика е липсата на обща политика по отношение на Русия. С инструментите на Договора от Лисабон ще бъде по-лесно да създадем тази обща политика, но също е необходимо ние, държавите-членки, да имаме истинска воля да създадем такава единна политика, а не да продължаваме да поставяме като приоритет двустранните връзки с Москва, които понякога открито си противоречат.

  Кристиан Вигенин (S&D). - Г-жо Председател, г-жо Ferrero-Waldner, г-жо Malmström, няма как да не започна изказването си с това, че днес, в тази зала отбелязахме двадесет години от падането на Берлинската стена.

Беше някак си, като че ли специално подчертано това, което сме постигнали през всички тези години, това, че Европа се е обединила благодарение на промените отпреди двадесет години и някак си не присъстваше една страна, която, ако трябва да сме честни, можеше да спре тези промени, ако беше искала - Съветският съюз.

Казвам го това, защото, според мен, тези промени станаха възможни, именно защото Западът започна една политика на сътрудничество със Съветския съюз. Без да правя паралел между Съветския съюз и днешна Русия, искам да кажа, че това, което чух от г-жа Фереро-Валднер и г-жа Малмстрьом е удовлетворително, защото то продължава тази политика на едно прагматична партньорство с Русия, подчертавайки, че има въпроси, по които Европейският съюз не може да постигне успех без участието на Русия.

Бих искал да подчертая това, че, разбира се, нас ни тревожи ситуацията с човешките права, това, че оценката на „Амнести интернешънъл“ е, че ситуацията се променя към по-лошо, това, че бяха фалшифицирани местните избори, това, че има проблеми във функционирането на гражданските организации и ние трябва да сме единни в своето отношение към Русия.

Това е изводът, който трябва да направим от близките изминали години. Също така искам да заявя, че един от въпросите, които липсват в резолюцията, предлагана от нашия Парламент, е Източното партньорство. Бих искал да бъде обърнато конкретно внимание на въпроса за Източното партньорство на предстоящата среща на върха, защото това е единственият начин, по който можем да гарантираме успеха на новата ни политика

  Paweł Robert Kowal (ECR). – (PL) Г-жо председател, Русия заслужава сериозно отношение. Мисля, че ако партньорите ни в Кремъл слушаха изказването на члена на Комисията, те щяха да бъдат много изненадани от нейната оценка на отношенията между Европейския съюз и Русия.

В подхода ни към следващата среща на върха ЕС-Русия липсва кураж и искреност, които са необходими за сериозното отношение към основните въпроси, които днес разделят Европейския съюз и Русия. Ако няма искреност в рамките на ЕС, ако само няколко дни след окончателното ратифициране на Договора от Лисабон в Чешката република думите за енергийна солидарност нямат смисъл и се предприемат по-нататъшни стъпки за изграждането на северния газопровод, ако в нашите отношения не се обърне сериозно внимание на Енергийната харта или на плана „Саркози“, или на неотдавнашните руски военни маневри по източната полска граница, няма да постигнем нищо.

Бих искал да чуя мнението на члена на Комисията и моля да ни кажете искрено: кои елементи от отношенията ЕС-Русия считате за Ваш личен успех? Къде имаме възможности за успех в тази област? Без искреност няма да постигнем нищо.

  Andreas Mölzer (NI). – (DE) Г-жо председател, г-жо член на Комисията, войната в Грузия, спорът по газовия въпрос и неспособността на Европейския съюз да постигне сравнително единна позиция по отношение на Русия, оставиха своя отпечатък.

Същевременно няма съмнение, че Русия е важен стратегически партньор на Европа и то не само по отношение на енергийните доставки. Скоро ще разберем дали новият меморандум за предотвратяване на енергийни кризи и европейската система за ранно предупреждение си заслужават хартията, на която са написани – това ще стане ясно най-късно когато възникне следващия газов спор. Факт е, че зависимостта ни от руския газ не може да се премахне лесно и дори проектът „Набуко“ поти няма да промени ситуацията. Ще бъде наивно да се вярва, че Техеран няма да успее да окаже натиск върху Европа.

Мисля, че Европейският съюз трябва да поддържа разумна и реалистична политика спрямо Русия. Той трябва да намери баланса между европейските и руските интереси, но също и да прояви уважение към историческата чувствителност на Русия по отношение на географските въпроси. В противен случай скоро може да сме притеснени не само от двустранна ледена епоха, но също и за гражданите, които мръзнат в Европа заради газовия спор.

  Vytautas Landsbergis (PPE). – (LT) Подкрепям становището на г-н Zalewski, и по-точно изменение 1, тъй като то насочва сериозно вниманието към два въпроса, които са от решаващо значение за Европейския съюз. Първо, не одобряваме начина, по който трета държава арогантно пренебрегва и отхвърля ЕС като свой равностоен и уважаван партньор по въпросите на външната енергийна сигурност, които са важни за Европейския съюз. Второ, не одобряваме антиевропейската разделителна линия, която, разбира се, третата държава прилага в проекта за газопровода „Северен поток“. Трябва да се противопоставим на лобисткото и в някои случаи корумпирано разделяне на Европа и не трябва да толерираме арогантността на Русия към нас, имам предвид към Европейския парламент. Не може да позволяваме „Газпром“ – главният акционер в „Северен поток“ – да пренебрегва напълно резолюцията на Парламента относно опасностите, които газопроводът създава за околната среда.

Проблемът не е само в трагичното екологично състояние на Балтийско море, но също и в състоянието на морала на нашата институция. Когато гласувахме тук миналата година, изискахме извършването на оценка на въздействието върху околната среда, оценка, която да е независима и да не е предварително купена, и даването на гаранции на народите по бреговете на Балтийско море в случай на бедствие. „Газпром“ дори не си направи труда да отговори на Европа. Това е равностойно на заплюване в лицето на Парламента и нашият отговор не може да бъде „Да, господине, за нас е удоволствие“. Трябва да се държим с достойнство и чест, без да манипулираме или блокираме специалните обсъждания, които понастоящем започнаха членове на Европейския парламент относно проблемите, засягащи живота в Балтийско море. Ако ние, сковани от страх, приемем унищожаването на Балтийско море и нова морска граница между Москва и Берлин с руски военни кораби, охраняващи газопровода, ще погребем свободното ни бъдеще. Всъщност докато си говорим за енергетика, продаваме бъдещето си.

  Hannes Swoboda (S&D). – (DE) Г-жо председател, действително трябва да се отнасяме сериозно към Русия, както каза г-н Kowal, по-конкретно след подписването на Договора от Лисабон и във връзка с това е интересно, че президентът, който дълго отказваше да подпише договора, Вацлав Клаус, възприе особено некритична позиция спрямо Русия. Сериозното отношение към Русия означава развитие на разумни отношения и прагматични икономически връзки с нея, но не означава, че не следва да бъдем критични към политическите събития в Русия, особено по отношение на въпросите за правата на човека.

С огромно съжаление установихме какво се е случило на последните избори и че нещата явно не са били точно каквито трябва да бъдат. Разбира се, ние сме особено разтревожени от нападенията над защитници на правата на човека. Не искам да хвърлям вината за тези нападения директно върху руското правителство. Това, което искам и за което настояваме в резолюцията, която е много балансирана, е Русия да обърне сериозно внимание на защитата на активистите в областта на правата на човека. Това не се случва, поне не в достатъчна степен. Във връзка с това трябва да насочим вниманието си по скоро към г-н Медведев, отколкото към министър-председателя Путин. Различията може да не са много големи, но ако някой от тях е възприел наистина разумна, позитивна позиция, това със сигурност е президентът Медведев и ние трябва да го поощрим и подкрепим в това отношение.

Що се отнася до енергийния проблем: и тук трябва да формираме много спокойни, разумни отношения. Нямам нищо против „Северен поток“, нито срещу „Южен поток“, но не искам да завися от никого, от никоя държава за доставките ни на газ. Поради това подкрепям силно газопровода „Набуко“. Множество източници, диверсификация – това е решаващият фактор по отношение на връзката за газовите доставки, независимо дали те се осъществяват чрез друг газопровод като „Набуко“, или чрез пристанища за втечнен природен газ. Причината не е защото въпросната държава е Русия, а защото Европа не следва да зависи от никого.

Ако сега включим Украйна във вариантите, бих искал да видя как украинските политици поемат пълната си отговорност и правят инвестициите, които бяха договорени с Европа. Зная, че Русия често експлоатира положението, но ако Украйна изпълни обещанията си, Русия няма да може да го експлоатира, тъй като въпросните инвестиции ще бъдат направени в Украйна.

  Elena Băsescu (PPE). – (RO) Бих искала да поздравя авторите на резолюцията за хармонизирането на становищата на различните политически групи. Срещата на върха в Стокхолм предлага добра възможност да демонстрираме на нашите държави-членки, че можем да бъдем обединени. Въпреки че говорим на 23 езика, можем да изразим себе си с единен глас, когато трябва да защитаваме нашите икономически, политически и енергийни интереси.

Европейският съюз трябва да обърне специално внимание на енергийната сигурност както чрез осигуряване на постоянни доставки от Русия, така и чрез разработване на алтернативни проекти, като например „Набуко“ и паневропейския нефтопровод „Констанца-Триест“.

За нас румънците енергийната сигурност означава сигурност в Черноморския регион. Енергийната политика на Европа може да бъде засегната от нерешени конфликти в този регион.

Същевременно трябва да заменим нагласата, свързана със сфери на интереси, с нагласа, основана на сфери на доверие. Русия трябва да сътрудничи на Европейския съюз в този регион от най-висок интерес. Напредъкът на някои проекти от жизненоважен интерес за развитието на Европейския съюз също зависи от енергийната сигурност.

  Csaba Sándor Tabajdi (S&D). – (HU) Г-жо председател, изключително много се нуждаем от установяване на ново партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия. В момента обаче то се ограничава от исторически спор между няколко държави-членки на ЕС и Русия. Отношенията между Европейския съюз и Русия не може да бъдат държани в залог на тези исторически спорове.

Ние сме взаимно зависими в енергийния сектор, както каза и Hannes Swoboda. В енергийния сектор ще бъде важен напредък за Европейския съюз и Русия да постигнат споразумение след оттеглянето от Енергийната харта. То ще бъде важно и от гледна точка на създаването на енергийна „гореща линия“, за да може държавите-членки от Централна Европа да не страдат от последиците от споровете между Русия и Украйна.

И накрая. Имаме пълното право да осъдим нарушаването на принципите на правовата държава и правата на човека в Русия. Вниманието обаче трябва да се насочи и към нарушенията на тези права, като например отказа на гражданство на 400 000 руснаци, живеещи в Латвия, което подчертава, че Европейският съюз има все още да върши много работа в собствения си двор.

  Ivo Vajgl (ALDE). – (SL) Подкрепям подхода, възприет от г-жа Малмстрьом и г-жа Фереро-Валднер. Мисля, че с такъв дневен ред диалогът между Русия и Европейския съюз ще се окаже ползотворен и за двете страни.

Днес имахме тържествен ден: възпоменахме падането на Берлинската стена. Но това, което не си спомнихме, е, че в същото време друга важна стена падна в Русия и че започна процесът на преход, който все още продължава. Днес Русия е по-добра държава, отколкото беше преди падането на Берлинската стена и понякога трябва да си припомняме това. Понякога следва да отдаваме на Русия, нашия важен партньор, признание за това и да не позволяваме да се водим само от емоциите, породени от собствената ни история.

Русия ни е необходима като глобален партньор в световната политика и като партньор в отношенията Европейски съюз-Русия. Това обаче не означава, както предположиха други колеги, че ще изоставим нашите основни ценности. Нямам време за подобни разговори.

  Marek Henryk Migalski (ECR). – (PL) Г-жо председател, преди всичко искам да кажа нещо на г-жа Фереро-Валднер. Може би не бяхте тук днес следобед, когато говори президентът Хавел. Както г-жа Ojuland и г-н Schulz и аз искам да припомня изявлението на президента Хавел за задължението на Европейския съюз да разпространява демокрацията и зачитането на правата на човека.

Г-жа Малмстрьом също говори по този въпроси, за което съм й благодарен. Вие говорихте, сякаш Европейският съюз се подготвя за среща на върха с Швейцария. Говорихте за търговия, за бизнес, за пакета с мерки за климата и напълно забравихте за важните въпроси, за това, което може би е най-важно за Европейския съюз. Моето пожелание за Вас, за нас и преди всичко за гражданите на Руската федерация е Европейският съюз по-често да представя становището, изложено днес от г-жа Малмстрьом, а не това, която представихте Вие.

  Andrew Henry William Brons (NI). – (EN) Г-жо председател, преди да критикуваме Русия за нарушения на правата на човека, следва да видим подобните нарушения дори в рамките на Европейския съюз: държави, в които опозиционните партии са физически нападани, като например Унгария, или нападани от милицията на управляващата партия, като например дори Обединеното кралство, или държави, които лишават от свобода хора за мирни протести или забраняват политически партии, като Белгия.

Отношенията ни с Русия трябва да се основат на интересите на нашите държави-членки, а не на лицемерни изблици.

  Сесилия Малмстрьом, действащ председател на Съвета. – (SV) Г-жо председател, благодаря Ви за изключително конструктивното разискване. Мисля, че повечето от нас са съгласни, че Русия е стратегически партньор за ЕС и че отношенията ни с тази държава са важни. Партньорството трябва да се основава на зачитането един на друг, на нашите общи ангажименти, а също и на ценностите, които Европейският съюз отстоява, когато става въпрос за права на човека, демокрация и принципите на правовата държава.

Във връзка с това трябва да бъдем много ясни и мисля, че тези, които ме критикуваха, например г-жа Rosbach, може би не са слушали моето встъпително изказване, защото в него казах много ясно, че сме загрижени за събитията във връзка с правата на човека в Русия. Русия е важен съсед. Разбира се, имаме много нерешени проблеми и може би никой от нас не вярва, че ще решим всичките на срещата на върха в Стокхолм. Въпреки това тя е ценна възможност да се срещнем и да разговаряме.

Имаме общи теми, по които вероятно ще можем да се доближим до намиране на решение. Това е въпросът за Близкия изток и за Афганистан, а в момента, разбира се, е много актуална срещата на върха в Копенхаген по въпросите на климата. Става въпрос и за финансовата и икономическата криза и нашите общи ангажименти във връзка с нея, както и отношенията ни в областта на енергетиката, присъединяването към СТО и различни въпроси, свързани с външната политика и политиката за сигурност. Трябва да си сътрудничим в решаването на проблемите в нашето общо пространство. Става въпрос за определяне на конкретни области, в които сътрудничеството ще бъде ползотворно и за двете страни. Трябва да направим това по коректен и зачитащ другите начин, без да изоставяме нашите ценности.

Надявам се, че срещата на върха ще спомогне и за укрепване на стратегическото ни партньорство и откриване на пътя за конструктивно сътрудничество помежду ни. Това ще бъде нещо положително. Четох резолюцията, която много от вас споменаха, и която разбирам, че ще гласувате утре. Мисля, че това е една изключително добра резолюция. Мисля също така, че е чудесно, че като цяло по тези въпроси има висока степен на съгласие в Комисията, както и в Съвета и в Европейския парламент.

Както казаха много от вас, трябва да имаме единна позиция, когато разговаряме с Русия. Ако сме единодушни, ако имаме ясен и конструктивен диалог, това ще бъде добре за Русия, ще бъде добре за ЕС, както и за много свързани въпроси на европейската и световната сцена.

  Бенита Фереро-Валднер, член на Комисията. – (EN) Г-жо председател, от една страна, Русия е стратегически партньор, но, от друга страна, е и съсед и това, че е съсед усложнява ситуацията. Особено в период на икономическа несигурност мисля, че е още по-важно да гарантираме възможно най-ефективно протичане на отношенията между Европа и Русия, за да постигнем сигурност, стабилност и благоденствие за нашите граждани и за гражданите на Русия. Поради това трябва да удвоим усилията си за намиране на обща основа относно въпроси, за които становищата ни се различават – например относно въпросите за правата на човека или относно въпроси за общото ни съседско пространство – но също и да оставим възможност за диалог и обсъждания, които зачитат различията ни, но също и нашите общи ангажименти. Това е, ако мога така да се изразя, общата насока.

А сега искам да кажа някои съвсем конкретни неща. Присъединяването на Русия към СТО е и остава главна цел за нас. Като казвам това, е време да се справим с няколко проблема, които остават нерешени в търговските отношения. Някои от тях, като например таксите за полети над Приднестровието, присъстват в нашия дневен ред от много години. Те винаги са били споменавани на множеството срещи на върха, на които съм присъствала. Други, като предложения декрет за ограничаване на превоза на контейнери със сухопътен транспорт, съществуват по-отскоро и лично аз – и всички служби на Комисията – поставям тези въпроси, когато имаме разговори с Русия. Всъщност съвсем скоро имахме заседание на Постоянния съвет за партньорство, но, разбира се, можем да го проведем отново.

Втората тема, която искам да засегна, е енергетиката. Както казах, Европейският съюз и Русия са важни партньори и в областта на енергетиката. Съществуват отношения на взаимозависимост и това предлага и на двете страни силна мотивация да поставим отношенията си в областта на енергетиката на предсказуема, а също и на конкретна основа. Поради това осигуряването на безпрепятствени и непрекъснати енергийни доставки за Европейския съюз, чрез които се избягват и преодоляват извънредни ситуации, е от първостепенна важност. Това се стремим да постигнем например с механизма за ранно предупреждение, по който работим и за който е важно да работим с Министерството на енергетиката на Руската федерация. Обсъждали сме този въпрос и наистина се надявам, че можем да продължим напред.

По отношение на Украйна и особено по въпроса за транзита на газ, ние в Комисията работихме с украинските органи, но също и с международните финансови институции, относно пакет за заем, който ще бъде насочен към затрудненията с плащанията за съхранение на газ от Русия и към реформата и модернизацията на украинския газов сектор.

В края на юли постигнахме споразумение, чрез което се подготви основата за финансова помощ от международните финансови институции въз основа на изпълнението на някои условия. Надяваме се, че инициативата ще бъде успешна и овен това трябва да гарантираме съществуването на много ясна и прозрачна правна основа за отношенията в областта на енергетиката. Именно към това се стремим, по-конкретно в новото ни споразумение.

Що се отнася до правата на човека, вече говорих за тях. Говорили сме за правата на човека винаги, когато сме били на среща на върха. Искам да кажа няколко думи за смъртната присъда, тъй като тя, разбира се, не е приемлива за нас съгласно нашата общност на ценности. Вярно е, че сега Конституционният съд на Русия обсъжда този въпрос, но разбрахме, че има признаци съдът да реши, че Русия е обвързана с подписа си на протокол 6 към Европейската конвенция за правата на човека и поради това най-вероятно няма да прилага смъртната присъда. Да се надяваме, че това наистина ще стане.

Както казах по-рано, самата Русия като член на ООН, като член на ОССЕ и на Съвета на Европа, е поела много важни ангажименти в областта на правата на човека. Те винаги се обсъждат на консултациите по правата на човека между Европейския съюз и Русия. Тъй като те се проведоха съвсем наскоро в Стокхолм на 5 ноември, не споменах подробности, но всеки, който е осведомен, знае за това.

Завършвам с оптимистична тема: младежкото сътрудничество в науката и технологиите. Наистина, както спомена г-н Fleckenstein, стимулирането на обмена и сътрудничеството между младите хора от Европейския съюз и Русия е наша основна грижа и ние предлагаме нашите програми за тази цел. Те са се доказали като полезни в Европейския съюз например „Темпус“ и „Еразъм Мундус“ и това също е направление, което следва да продължим да проучваме.

И отново във връзка с тази тема, започваме проговори за асоциирането на Русия към Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и технологично развитие. Това също е област с огромен икономически потенциал.

Отново си мисля, че възможностите за нашите отношения са огромни. Има много въпроси за обсъждане и не винаги сме на едно мнение с Русия, но винаги можем да разискваме по всеки въпрос и именно това правим.

  Председател. – Бяха внесени шест предложения за резолюции⁽¹⁾ съгласно член 110, параграф 2 от Правилника за дейността.

Разискването приключи.

Гласуването ще се проведе утре, четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Писмени изявление (член 149)

  Sebastian Valentin Bodu (PPE), в писмена форма. – (RO) В началото на зимата Европа е заплашена от газова криза, подобна на кризата от началото на настоящата година, когато зависимостта от руския газ беше по-очевидна от всякога. Вероятно тази година ще се повтори сценарият, който се разви миналата зима. Неотдавна министър-председателят Путин привлече вниманието върху този въпрос, отново поради недоразумение с Украйна. Във връзка с това алтернативата на руския газ, проектът „Набуко“, става абсолютна необходимост. Газовите доставки за Европа не могат да зависят от конфликтите между Русия и Украйна. Наложително е всички организации в Европейския съюз да превърнат „Набуко“ в приоритет, точно както реши и Европейският съвет през март. Европейският съюз трябва да има единодушно становище за проекта „Набуко“. В интерес на Русия е да има достъп до каспийски газ и един решителен, обединен фронт от Европа ще доведе Русия на същата маса за преговори. Не участваме в конкуренция между проектите. Не говорим за „Северен поток“ срещу „Южен поток“. Това, за което говорим, е общият интерес за гарантиране на алтернативен източник на газ. Не на последно място, европейските институции трябва да отправят настоятелен призив към Русия и Украйна да не допускат чувствата на гордост, диктувани от геополитически или изборни интереси, да засягат сигурността на населението и икономиките на ЕС.

  András Gyürk (PPE) , в писмена форма. – (HU) Повторното договаряне на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия предоставя добра възможност за двете страни да преразгледат въпросите, които съвсем ясно определят техните отношения. След събитията от последните няколко години не е случайност, че дневният ред на преговорите отразява нарастващата роля на търговията с енергия. Ако съдим от печата, в никакъв случай не можем да бъдем сигурни, че тази година ще избегнем газовата криза, която се превръща в редовно събитие. Директивата на ЕС за доставките на газ, която не е приета все още, за съжаление, няма да има стойност, ако държавите-членки на ЕС отново се събудят със спрени кранчета. Именно затова Европейският съюз трябва да положи усилия да включи основните принципи на Енергийната харта, която още не е ратифицирана от Русия, като неразделна част от новото споразумение за сътрудничество. Понастоящем както въпросът за транзита на енергия, така и за достъпността на пазара, са съпътствани с противоречия. В действителност докато Русия, която се възползва от отворения характер на пазара, все още участва като инвеститор в повечето държави-членки на ЕС, тя постоянно ще затваря собствения си пазар за западните предприятия. Енергийната харта може да реши това противоречие. Отбелязването на пазарните принципи в писмена форма може да осигури добра основа и за преговорите относно бъдещи дългосрочни договори за доставки на газ. Ако чрез тях не се установят прозрачни отношения, все още ще бъде възможно държавите-членки да се противопоставят една на друга в бъдеще, тъй като продължават за заплащат различни цени за доставки на газ.

  Lena Kolarska-Bobińska (PPE), в писмена форма. – (EN) Г-жо председател, днес сме свидетели на тормоз над гражданското общество в Русия от страна на органите. Организации, чиято единствена роля е да подпомагат защитата на основните граждански свободи и права на човека, биват изолирани чрез уведомления за отнемане на имущество, откази на административни разрешения и в някои части на Русия, убийство на техни членове.

Тази седмица прочетохме съобщения, че центърът „За правата на човека“ и Московската хелзинкска група, най-старата организация за правата на човека в Русия, ще бъдат изгонени от техните офиси.

Тъй като ние, Европейският парламент, ще връчим тазгодишната награда „Сахаров“ на фондацията „Мемориал“, включително на един от основателите на Московската хелзинкска група, г-жа Людмила Михайловна Алексеева, трябва да подчертаем, че Парламентът, че Съюзът, не се интересува само от бизнес и от осигуряване на възможно най-ниски цени на доставките на газ. Ние сме съюз от ценности, включително на граждански свободи, демокрация, права на човека и човешко достойнство. Следващата седмица нашите европейски лидери трябва да говорят на срещата на върха за нещо повече от газопроводи и свободна търговия. Не е време да позволим да изгасне свещта на руското гражданско общество. Благодаря ви.

  Krzysztof Lisek (PPE), в писмена форма. – (PL) За нас е много важно да имаме добри отношения и добро партньорство с Русия. Същевременно се полагат усилия за развитие на Източното партньорство, чиято цел е активизиране на отношенията на Европейския съюз с Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Азербайджан и Армения. Въпреки многобройните декларации, направени от Европейския съюз и от Полша за сътрудничество с Руската федерация, опасенията ми се породени от факта, че през септември хиляди руски войници участваха във военно учение, наречено „Запад 2009“ в Беларус. Целта на учението беше да се потуши хипотетично въстание на полското етническо малцинство. Провеждането на съвместно руско-беларуско военно учение, приемайки, че агресорът е една от държавите-членки на Европейския съюз, е изключително обезпокоително. Освен това за мен е изненадващо, че по въпроса нямаше реакция от страна на Европейската комисия или на върховния представител на ЕС за общата външна политика и политиката за сигурност Надявам се, че тази тема ще бъде повдигната на предстоящата среща на върха между Европейския съюз и Русия, която ще се проведе в Стокхолм на 18 ноември.

(1) Вж. протокола